НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
349
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
349
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Причини за противоречия
,
ООК
, София, 18.2.1925г.,
Аз ще ви улесня в отговора.
Кое е същественото за носа на човека? Кое е същественото за устата? Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е. Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото? Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет.
Аз ще ви улесня в отговора.
Кои са отличителните черти на свещта например? Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена. Най-същественото за нея е това, че тя гори. Тогава кое е същественото на учението? Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях.
към беседата >>
Искам да разбирате живота философски, да не казвате: „Аз не искам да работя!
Сега не трябва да бързаме в живота си.
Искам да разбирате живота философски, да не казвате: „Аз не искам да работя!
“ Ако не искаш да работиш физически, ще работиш духовно, умствено, но все-таки ще работиш. Някой казва: „Аз работя над хората.“ Ти работиш над хората, но над себе си не работиш. Човек не може да работи над хората: той работи само над себе си. Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел да чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за себе си. Според мене това не е наука.
към беседата >>
Кои са отличителните черти на свещта например?
Кое е същественото за устата? Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е. Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото? Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет. Аз ще ви улесня в отговора.
Кои са отличителните черти на свещта например?
Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена. Най-същественото за нея е това, че тя гори. Тогава кое е същественото на учението? Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях. Кое е същественото в учението?
към беседата >>
“ Ако не искаш да работиш физически, ще работиш духовно, умствено, но все-таки ще работиш.
Сега не трябва да бързаме в живота си. Искам да разбирате живота философски, да не казвате: „Аз не искам да работя!
“ Ако не искаш да работиш физически, ще работиш духовно, умствено, но все-таки ще работиш.
Някой казва: „Аз работя над хората.“ Ти работиш над хората, но над себе си не работиш. Човек не може да работи над хората: той работи само над себе си. Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел да чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за себе си. Според мене това не е наука. Вземи и ти да чукаш своето кафе или като чука той, и ти вземи участие в чукането, или най-после върши нещо полезно.
към беседата >>
Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена.
Някой път като говорим, нам се струва лесно да говорим върху това, кое е съществено и кое не е. Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото? Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет. Аз ще ви улесня в отговора. Кои са отличителните черти на свещта например?
Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена.
Най-същественото за нея е това, че тя гори. Тогава кое е същественото на учението? Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях. Кое е същественото в учението? Кое е същественото в духовния живот?
към беседата >>
Някой казва: „Аз работя над хората.“ Ти работиш над хората, но над себе си не работиш.
Сега не трябва да бързаме в живота си. Искам да разбирате живота философски, да не казвате: „Аз не искам да работя! “ Ако не искаш да работиш физически, ще работиш духовно, умствено, но все-таки ще работиш.
Някой казва: „Аз работя над хората.“ Ти работиш над хората, но над себе си не работиш.
Човек не може да работи над хората: той работи само над себе си. Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел да чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за себе си. Според мене това не е наука. Вземи и ти да чукаш своето кафе или като чука той, и ти вземи участие в чукането, или най-после върши нещо полезно. Аз искам вие да бъдете умни ученици.
към беседата >>
Най-същественото за нея е това, че тя гори.
Питам обаче: кои са отличителните черти, че сме казали нещо за същественото? Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет. Аз ще ви улесня в отговора. Кои са отличителните черти на свещта например? Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена.
Най-същественото за нея е това, че тя гори.
Тогава кое е същественото на учението? Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях. Кое е същественото в учението? Кое е същественото в духовния живот? Кое е същественото в класа?
към беседата >>
Човек не може да работи над хората: той работи само над себе си.
Сега не трябва да бързаме в живота си. Искам да разбирате живота философски, да не казвате: „Аз не искам да работя! “ Ако не искаш да работиш физически, ще работиш духовно, умствено, но все-таки ще работиш. Някой казва: „Аз работя над хората.“ Ти работиш над хората, но над себе си не работиш.
Човек не може да работи над хората: той работи само над себе си.
Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел да чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за себе си. Според мене това не е наука. Вземи и ти да чукаш своето кафе или като чука той, и ти вземи участие в чукането, или най-после върши нещо полезно. Аз искам вие да бъдете умни ученици.
към беседата >>
Тогава кое е същественото на учението?
Може да си мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет. Аз ще ви улесня в отговора. Кои са отличителните черти на свещта например? Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена. Най-същественото за нея е това, че тя гори.
Тогава кое е същественото на учението?
Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях. Кое е същественото в учението? Кое е същественото в духовния живот? Кое е същественото в класа? Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят.
към беседата >>
Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел да чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за себе си.
Сега не трябва да бързаме в живота си. Искам да разбирате живота философски, да не казвате: „Аз не искам да работя! “ Ако не искаш да работиш физически, ще работиш духовно, умствено, но все-таки ще работиш. Някой казва: „Аз работя над хората.“ Ти работиш над хората, но над себе си не работиш. Човек не може да работи над хората: той работи само над себе си.
Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел да чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за себе си.
Според мене това не е наука. Вземи и ти да чукаш своето кафе или като чука той, и ти вземи участие в чукането, или най-после върши нещо полезно. Аз искам вие да бъдете умни ученици.
към беседата >>
Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях.
Аз ще ви улесня в отговора. Кои са отличителните черти на свещта например? Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена. Най-същественото за нея е това, че тя гори. Тогава кое е същественото на учението?
Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях.
Кое е същественото в учението? Кое е същественото в духовния живот? Кое е същественото в класа? Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят. После хорото се разваля.
към беседата >>
Според мене това не е наука.
Искам да разбирате живота философски, да не казвате: „Аз не искам да работя! “ Ако не искаш да работиш физически, ще работиш духовно, умствено, но все-таки ще работиш. Някой казва: „Аз работя над хората.“ Ти работиш над хората, но над себе си не работиш. Човек не може да работи над хората: той работи само над себе си. Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел да чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за себе си.
Според мене това не е наука.
Вземи и ти да чукаш своето кафе или като чука той, и ти вземи участие в чукането, или най-после върши нещо полезно. Аз искам вие да бъдете умни ученици.
към беседата >>
Кое е същественото в учението?
Кои са отличителните черти на свещта например? Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена. Най-същественото за нея е това, че тя гори. Тогава кое е същественото на учението? Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях.
Кое е същественото в учението?
Кое е същественото в духовния живот? Кое е същественото в класа? Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят. После хорото се разваля. Едни си отиват, други идват и хорото отново се залавя.
към беседата >>
Вземи и ти да чукаш своето кафе или като чука той, и ти вземи участие в чукането, или най-после върши нещо полезно.
“ Ако не искаш да работиш физически, ще работиш духовно, умствено, но все-таки ще работиш. Някой казва: „Аз работя над хората.“ Ти работиш над хората, но над себе си не работиш. Човек не може да работи над хората: той работи само над себе си. Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел да чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за себе си. Според мене това не е наука.
Вземи и ти да чукаш своето кафе или като чука той, и ти вземи участие в чукането, или най-после върши нещо полезно.
Аз искам вие да бъдете умни ученици.
към беседата >>
Кое е същественото в духовния живот?
Най-първо може да кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена. Най-същественото за нея е това, че тя гори. Тогава кое е същественото на учението? Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях. Кое е същественото в учението?
Кое е същественото в духовния живот?
Кое е същественото в класа? Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят. После хорото се разваля. Едни си отиват, други идват и хорото отново се залавя. Играта е същественото нещо в хорото.
към беседата >>
Аз искам вие да бъдете умни ученици.
Някой казва: „Аз работя над хората.“ Ти работиш над хората, но над себе си не работиш. Човек не може да работи над хората: той работи само над себе си. Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел да чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за себе си. Според мене това не е наука. Вземи и ти да чукаш своето кафе или като чука той, и ти вземи участие в чукането, или най-после върши нещо полезно.
Аз искам вие да бъдете умни ученици.
към беседата >>
Кое е същественото в класа?
Най-същественото за нея е това, че тя гори. Тогава кое е същественото на учението? Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях. Кое е същественото в учението? Кое е същественото в духовния живот?
Кое е същественото в класа?
Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят. После хорото се разваля. Едни си отиват, други идват и хорото отново се залавя. Играта е същественото нещо в хорото. Какво ражда същественото на хорото?
към беседата >>
Казвам „умни“, но не в обикновения смисъл на думата.
Казвам „умни“, но не в обикновения смисъл на думата.
Щом сте умни за себе си, тогава тия противоречия, които се явяват в един клас, в едно общество, в един народ, ще се разрешат правилно. Големите противоречия са неизбежни и те ще дойдат, но вие трябва да бъдете много умни, за да решите задачите си. Много хора трябва да се явят, за да поемат една работа, докато се оправи. И при това всички трябва да вложите ума си на работа. Има неща, които трябва да се разрешат умствено, те не могат да се разрешат физически.
към беседата >>
Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят.
Тогава кое е същественото на учението? Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях. Кое е същественото в учението? Кое е същественото в духовния живот? Кое е същественото в класа?
Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят.
После хорото се разваля. Едни си отиват, други идват и хорото отново се залавя. Играта е същественото нещо в хорото. Какво ражда същественото на хорото?
към беседата >>
Щом сте умни за себе си, тогава тия противоречия, които се явяват в един клас, в едно общество, в един народ, ще се разрешат правилно.
Казвам „умни“, но не в обикновения смисъл на думата.
Щом сте умни за себе си, тогава тия противоречия, които се явяват в един клас, в едно общество, в един народ, ще се разрешат правилно.
Големите противоречия са неизбежни и те ще дойдат, но вие трябва да бъдете много умни, за да решите задачите си. Много хора трябва да се явят, за да поемат една работа, докато се оправи. И при това всички трябва да вложите ума си на работа. Има неща, които трябва да се разрешат умствено, те не могат да се разрешат физически.
към беседата >>
После хорото се разваля.
Тези въпроси може да ги отбележите и ще мислите върху тях. Кое е същественото в учението? Кое е същественото в духовния живот? Кое е същественото в класа? Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят.
После хорото се разваля.
Едни си отиват, други идват и хорото отново се залавя. Играта е същественото нещо в хорото. Какво ражда същественото на хорото?
към беседата >>
Големите противоречия са неизбежни и те ще дойдат, но вие трябва да бъдете много умни, за да решите задачите си.
Казвам „умни“, но не в обикновения смисъл на думата. Щом сте умни за себе си, тогава тия противоречия, които се явяват в един клас, в едно общество, в един народ, ще се разрешат правилно.
Големите противоречия са неизбежни и те ще дойдат, но вие трябва да бъдете много умни, за да решите задачите си.
Много хора трябва да се явят, за да поемат една работа, докато се оправи. И при това всички трябва да вложите ума си на работа. Има неща, които трябва да се разрешат умствено, те не могат да се разрешат физически.
към беседата >>
Едни си отиват, други идват и хорото отново се залавя.
Кое е същественото в учението? Кое е същественото в духовния живот? Кое е същественото в класа? Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят. После хорото се разваля.
Едни си отиват, други идват и хорото отново се залавя.
Играта е същественото нещо в хорото. Какво ражда същественото на хорото?
към беседата >>
Много хора трябва да се явят, за да поемат една работа, докато се оправи.
Казвам „умни“, но не в обикновения смисъл на думата. Щом сте умни за себе си, тогава тия противоречия, които се явяват в един клас, в едно общество, в един народ, ще се разрешат правилно. Големите противоречия са неизбежни и те ще дойдат, но вие трябва да бъдете много умни, за да решите задачите си.
Много хора трябва да се явят, за да поемат една работа, докато се оправи.
И при това всички трябва да вложите ума си на работа. Има неща, които трябва да се разрешат умствено, те не могат да се разрешат физически.
към беседата >>
Играта е същественото нещо в хорото.
Кое е същественото в духовния живот? Кое е същественото в класа? Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят. После хорото се разваля. Едни си отиват, други идват и хорото отново се залавя.
Играта е същественото нещо в хорото.
Какво ражда същественото на хорото?
към беседата >>
И при това всички трябва да вложите ума си на работа.
Казвам „умни“, но не в обикновения смисъл на думата. Щом сте умни за себе си, тогава тия противоречия, които се явяват в един клас, в едно общество, в един народ, ще се разрешат правилно. Големите противоречия са неизбежни и те ще дойдат, но вие трябва да бъдете много умни, за да решите задачите си. Много хора трябва да се явят, за да поемат една работа, докато се оправи.
И при това всички трябва да вложите ума си на работа.
Има неща, които трябва да се разрешат умствено, те не могат да се разрешат физически.
към беседата >>
Какво ражда същественото на хорото?
Кое е същественото в класа? Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят. После хорото се разваля. Едни си отиват, други идват и хорото отново се залавя. Играта е същественото нещо в хорото.
Какво ражда същественото на хорото?
към беседата >>
Има неща, които трябва да се разрешат умствено, те не могат да се разрешат физически.
Казвам „умни“, но не в обикновения смисъл на думата. Щом сте умни за себе си, тогава тия противоречия, които се явяват в един клас, в едно общество, в един народ, ще се разрешат правилно. Големите противоречия са неизбежни и те ще дойдат, но вие трябва да бъдете много умни, за да решите задачите си. Много хора трябва да се явят, за да поемат една работа, докато се оправи. И при това всички трябва да вложите ума си на работа.
Има неща, които трябва да се разрешат умствено, те не могат да се разрешат физически.
към беседата >>
И тъй, спирали ли сте се да мислите кое е същественото във вашия живот?
И тъй, спирали ли сте се да мислите кое е същественото във вашия живот?
Защо човек в детинството мисли по един начин, в юношеството – по друг, на пълна възраст – по трети начин, а като дойде на зряла, т.е. на преклонна възраст, неговите възгледи коренно се различават. Туй, което човек обича в младините си, в старини не обича. Не е ли същият човек! Например човек в младините си е по-способен да завързва приятелство, а в стари години мъчно завързва приятели.
към беседата >>
Да кажем, че някой човек дойде в класа без позволение.
Да кажем, че някой човек дойде в класа без позволение.
Това веднага ще ви смути. Почти всички се наежвате срещу него, искате да го изхвърлите навън. Едни го хващат за главата, други за краката, но той вика, вдига се цял скандал. Обаче ние можем да проектираме мисълта си, да създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън. Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни.
към беседата >>
Защо човек в детинството мисли по един начин, в юношеството – по друг, на пълна възраст – по трети начин, а като дойде на зряла, т.е.
И тъй, спирали ли сте се да мислите кое е същественото във вашия живот?
Защо човек в детинството мисли по един начин, в юношеството – по друг, на пълна възраст – по трети начин, а като дойде на зряла, т.е.
на преклонна възраст, неговите възгледи коренно се различават. Туй, което човек обича в младините си, в старини не обича. Не е ли същият човек! Например човек в младините си е по-способен да завързва приятелство, а в стари години мъчно завързва приятели. В младини той е щедър, не е злопаметен, а в старини – обратно.
към беседата >>
Това веднага ще ви смути.
Да кажем, че някой човек дойде в класа без позволение.
Това веднага ще ви смути.
Почти всички се наежвате срещу него, искате да го изхвърлите навън. Едни го хващат за главата, други за краката, но той вика, вдига се цял скандал. Обаче ние можем да проектираме мисълта си, да създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън. Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни. Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен.
към беседата >>
на преклонна възраст, неговите възгледи коренно се различават.
И тъй, спирали ли сте се да мислите кое е същественото във вашия живот? Защо човек в детинството мисли по един начин, в юношеството – по друг, на пълна възраст – по трети начин, а като дойде на зряла, т.е.
на преклонна възраст, неговите възгледи коренно се различават.
Туй, което човек обича в младините си, в старини не обича. Не е ли същият човек! Например човек в младините си е по-способен да завързва приятелство, а в стари години мъчно завързва приятели. В младини той е щедър, не е злопаметен, а в старини – обратно. Защо е така?
към беседата >>
Почти всички се наежвате срещу него, искате да го изхвърлите навън.
Да кажем, че някой човек дойде в класа без позволение. Това веднага ще ви смути.
Почти всички се наежвате срещу него, искате да го изхвърлите навън.
Едни го хващат за главата, други за краката, но той вика, вдига се цял скандал. Обаче ние можем да проектираме мисълта си, да създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън. Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни. Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен. Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън?
към беседата >>
Туй, което човек обича в младините си, в старини не обича.
И тъй, спирали ли сте се да мислите кое е същественото във вашия живот? Защо човек в детинството мисли по един начин, в юношеството – по друг, на пълна възраст – по трети начин, а като дойде на зряла, т.е. на преклонна възраст, неговите възгледи коренно се различават.
Туй, което човек обича в младините си, в старини не обича.
Не е ли същият човек! Например човек в младините си е по-способен да завързва приятелство, а в стари години мъчно завързва приятели. В младини той е щедър, не е злопаметен, а в старини – обратно. Защо е така? Защо в началото на живота си не е злопаметен, а в старини става злопаметен?
към беседата >>
Едни го хващат за главата, други за краката, но той вика, вдига се цял скандал.
Да кажем, че някой човек дойде в класа без позволение. Това веднага ще ви смути. Почти всички се наежвате срещу него, искате да го изхвърлите навън.
Едни го хващат за главата, други за краката, но той вика, вдига се цял скандал.
Обаче ние можем да проектираме мисълта си, да създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън. Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни. Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен. Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън? Чудни сте вие!
към беседата >>
Не е ли същият човек!
И тъй, спирали ли сте се да мислите кое е същественото във вашия живот? Защо човек в детинството мисли по един начин, в юношеството – по друг, на пълна възраст – по трети начин, а като дойде на зряла, т.е. на преклонна възраст, неговите възгледи коренно се различават. Туй, което човек обича в младините си, в старини не обича.
Не е ли същият човек!
Например човек в младините си е по-способен да завързва приятелство, а в стари години мъчно завързва приятели. В младини той е щедър, не е злопаметен, а в старини – обратно. Защо е така? Защо в началото на живота си не е злопаметен, а в старини става злопаметен?
към беседата >>
Обаче ние можем да проектираме мисълта си, да създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън.
Да кажем, че някой човек дойде в класа без позволение. Това веднага ще ви смути. Почти всички се наежвате срещу него, искате да го изхвърлите навън. Едни го хващат за главата, други за краката, но той вика, вдига се цял скандал.
Обаче ние можем да проектираме мисълта си, да създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън.
Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни. Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен. Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън? Чудни сте вие! Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски.
към беседата >>
Например човек в младините си е по-способен да завързва приятелство, а в стари години мъчно завързва приятели.
И тъй, спирали ли сте се да мислите кое е същественото във вашия живот? Защо човек в детинството мисли по един начин, в юношеството – по друг, на пълна възраст – по трети начин, а като дойде на зряла, т.е. на преклонна възраст, неговите възгледи коренно се различават. Туй, което човек обича в младините си, в старини не обича. Не е ли същият човек!
Например човек в младините си е по-способен да завързва приятелство, а в стари години мъчно завързва приятели.
В младини той е щедър, не е злопаметен, а в старини – обратно. Защо е така? Защо в началото на живота си не е злопаметен, а в старини става злопаметен?
към беседата >>
Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни.
Да кажем, че някой човек дойде в класа без позволение. Това веднага ще ви смути. Почти всички се наежвате срещу него, искате да го изхвърлите навън. Едни го хващат за главата, други за краката, но той вика, вдига се цял скандал. Обаче ние можем да проектираме мисълта си, да създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън.
Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни.
Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен. Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън? Чудни сте вие! Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски. Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши.
към беседата >>
В младини той е щедър, не е злопаметен, а в старини – обратно.
Защо човек в детинството мисли по един начин, в юношеството – по друг, на пълна възраст – по трети начин, а като дойде на зряла, т.е. на преклонна възраст, неговите възгледи коренно се различават. Туй, което човек обича в младините си, в старини не обича. Не е ли същият човек! Например човек в младините си е по-способен да завързва приятелство, а в стари години мъчно завързва приятели.
В младини той е щедър, не е злопаметен, а в старини – обратно.
Защо е така? Защо в началото на живота си не е злопаметен, а в старини става злопаметен?
към беседата >>
Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен.
Това веднага ще ви смути. Почти всички се наежвате срещу него, искате да го изхвърлите навън. Едни го хващат за главата, други за краката, но той вика, вдига се цял скандал. Обаче ние можем да проектираме мисълта си, да създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън. Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни.
Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен.
Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън? Чудни сте вие! Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски. Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши. Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите.
към беседата >>
Защо е така?
на преклонна възраст, неговите възгледи коренно се различават. Туй, което човек обича в младините си, в старини не обича. Не е ли същият човек! Например човек в младините си е по-способен да завързва приятелство, а в стари години мъчно завързва приятели. В младини той е щедър, не е злопаметен, а в старини – обратно.
Защо е така?
Защо в началото на живота си не е злопаметен, а в старини става злопаметен?
към беседата >>
Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън?
Почти всички се наежвате срещу него, искате да го изхвърлите навън. Едни го хващат за главата, други за краката, но той вика, вдига се цял скандал. Обаче ние можем да проектираме мисълта си, да създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън. Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни. Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен.
Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън?
Чудни сте вие! Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски. Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши. Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите. И тук се прилага същият закон.
към беседата >>
Защо в началото на живота си не е злопаметен, а в старини става злопаметен?
Туй, което човек обича в младините си, в старини не обича. Не е ли същият човек! Например човек в младините си е по-способен да завързва приятелство, а в стари години мъчно завързва приятели. В младини той е щедър, не е злопаметен, а в старини – обратно. Защо е така?
Защо в началото на живота си не е злопаметен, а в старини става злопаметен?
към беседата >>
Чудни сте вие!
Едни го хващат за главата, други за краката, но той вика, вдига се цял скандал. Обаче ние можем да проектираме мисълта си, да създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън. Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни. Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен. Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън?
Чудни сте вие!
Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски. Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши. Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите. И тук се прилага същият закон. Започнете ли да ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност.
към беседата >>
Изобщо у всичките хора има едно желание да разрешат загадките на живота, и то по най-лекия начин.
Изобщо у всичките хора има едно желание да разрешат загадките на живота, и то по най-лекия начин.
Това се вижда в историята на човечеството. Това стремление на човека да търси лесния път го е отклонило от неговата правилна посока.
към беседата >>
Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски.
Обаче ние можем да проектираме мисълта си, да създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън. Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни. Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен. Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън? Чудни сте вие!
Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски.
Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши. Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите. И тук се прилага същият закон. Започнете ли да ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност. Говорете вътре в себе си!
към беседата >>
Това се вижда в историята на човечеството.
Изобщо у всичките хора има едно желание да разрешат загадките на живота, и то по най-лекия начин.
Това се вижда в историята на човечеството.
Това стремление на човека да търси лесния път го е отклонило от неговата правилна посока.
към беседата >>
Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши.
Той ще си излезе и ние ще бъдем свободни. Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен. Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън? Чудни сте вие! Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски.
Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши.
Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите. И тук се прилага същият закон. Започнете ли да ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност. Говорете вътре в себе си! Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго освен едно разумно същество, което ви е посетило.
към беседата >>
Това стремление на човека да търси лесния път го е отклонило от неговата правилна посока.
Изобщо у всичките хора има едно желание да разрешат загадките на живота, и то по най-лекия начин. Това се вижда в историята на човечеството.
Това стремление на човека да търси лесния път го е отклонило от неговата правилна посока.
към беседата >>
Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите.
Тогава и неговият ум ще бъде мирен, и нашият ум ще бъде мирен. Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън? Чудни сте вие! Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски. Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши.
Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите.
И тук се прилага същият закон. Започнете ли да ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност. Говорете вътре в себе си! Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго освен едно разумно същество, което ви е посетило. Затова говорете му разумно веднъж, дваж, докато ви разбере.
към беседата >>
Сега, ако ви попитам кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете?
Сега, ако ви попитам кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете?
Първата кражба е направена от първата жена. Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво. Някои хора обличат тази кражба в мека форма, казват, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне – нищо повече.
към беседата >>
И тук се прилага същият закон.
Казвате: „Грешно е тъй да го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно – да го изхвърлите с ръце навън? Чудни сте вие! Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски. Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши. Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите.
И тук се прилага същият закон.
Започнете ли да ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност. Говорете вътре в себе си! Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго освен едно разумно същество, което ви е посетило. Затова говорете му разумно веднъж, дваж, докато ви разбере. Щом ви разбере, то ще си замине.
към беседата >>
Първата кражба е направена от първата жена.
Сега, ако ви попитам кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете?
Първата кражба е направена от първата жена.
Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво. Някои хора обличат тази кражба в мека форма, казват, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне – нищо повече.
към беседата >>
Започнете ли да ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност.
Чудни сте вие! Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски. Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши. Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите. И тук се прилага същият закон.
Започнете ли да ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност.
Говорете вътре в себе си! Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго освен едно разумно същество, което ви е посетило. Затова говорете му разумно веднъж, дваж, докато ви разбере. Щом ви разбере, то ще си замине.
към беседата >>
Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво.
Сега, ако ви попитам кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете? Първата кражба е направена от първата жена.
Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво.
Някои хора обличат тази кражба в мека форма, казват, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне – нищо повече.
към беседата >>
Говорете вътре в себе си!
Второто положение е по-лесно, то става с по-малко разноски. Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши. Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите. И тук се прилага същият закон. Започнете ли да ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност.
Говорете вътре в себе си!
Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго освен едно разумно същество, което ви е посетило. Затова говорете му разумно веднъж, дваж, докато ви разбере. Щом ви разбере, то ще си замине.
към беседата >>
Някои хора обличат тази кражба в мека форма, казват, че жената искала знание.
Сега, ако ви попитам кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете? Първата кражба е направена от първата жена. Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво.
Някои хора обличат тази кражба в мека форма, казват, че жената искала знание.
Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне – нищо повече.
към беседата >>
Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго освен едно разумно същество, което ви е посетило.
Можем да му поговорим, да му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър да излезеш вън, да не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще си каже: „Хайде да изляза, да не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши. Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите. И тук се прилага същият закон. Започнете ли да ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност. Говорете вътре в себе си!
Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго освен едно разумно същество, което ви е посетило.
Затова говорете му разумно веднъж, дваж, докато ви разбере. Щом ви разбере, то ще си замине.
към беседата >>
Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне – нищо повече.
Сега, ако ви попитам кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете? Първата кражба е направена от първата жена. Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво. Някои хора обличат тази кражба в мека форма, казват, че жената искала знание.
Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне – нищо повече.
към беседата >>
Затова говорете му разумно веднъж, дваж, докато ви разбере.
Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпъдите. И тук се прилага същият закон. Започнете ли да ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност. Говорете вътре в себе си! Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго освен едно разумно същество, което ви е посетило.
Затова говорете му разумно веднъж, дваж, докато ви разбере.
Щом ви разбере, то ще си замине.
към беседата >>
Този грях и сега става в света.
Този грях и сега става в света.
Най-първо жената краде, а после мъжът. Жената, като отиде до дървото, открадна си. Змията беше пазителка на това дърво. Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно! Тук има една несъобразност.
към беседата >>
Щом ви разбере, то ще си замине.
И тук се прилага същият закон. Започнете ли да ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност. Говорете вътре в себе си! Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго освен едно разумно същество, което ви е посетило. Затова говорете му разумно веднъж, дваж, докато ви разбере.
Щом ви разбере, то ще си замине.
към беседата >>
Най-първо жената краде, а после мъжът.
Този грях и сега става в света.
Най-първо жената краде, а после мъжът.
Жената, като отиде до дървото, открадна си. Змията беше пазителка на това дърво. Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно! Тук има една несъобразност. Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо?
към беседата >>
Изпейте упражнението Вечер, сутрин отиде, дойде...
Изпейте упражнението Вечер, сутрин отиде, дойде...
към беседата >>
Жената, като отиде до дървото, открадна си.
Този грях и сега става в света. Най-първо жената краде, а после мъжът.
Жената, като отиде до дървото, открадна си.
Змията беше пазителка на това дърво. Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно! Тук има една несъобразност. Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо? Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева!
към беседата >>
Коя е най-силната дума в това упражнение?
Коя е най-силната дума в това упражнение?
Трябва ли всички думи да се пеят еднакво? Може ли някой от вас да изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката? Думата вечер се пее тихо. Вечерно време обикновено всичко утихва. Мнозина от вас повече критикувате, отколкото пеете.
към беседата >>
Змията беше пазителка на това дърво.
Този грях и сега става в света. Най-първо жената краде, а после мъжът. Жената, като отиде до дървото, открадна си.
Змията беше пазителка на това дърво.
Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно! Тук има една несъобразност. Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо? Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева! Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече.
към беседата >>
Трябва ли всички думи да се пеят еднакво?
Коя е най-силната дума в това упражнение?
Трябва ли всички думи да се пеят еднакво?
Може ли някой от вас да изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката? Думата вечер се пее тихо. Вечерно време обикновено всичко утихва. Мнозина от вас повече критикувате, отколкото пеете. Вие тъй критикувате, като че разбирате музиката.
към беседата >>
Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно!
Този грях и сега става в света. Най-първо жената краде, а после мъжът. Жената, като отиде до дървото, открадна си. Змията беше пазителка на това дърво.
Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно!
Тук има една несъобразност. Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо? Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева! Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече. Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея.
към беседата >>
Може ли някой от вас да изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката?
Коя е най-силната дума в това упражнение? Трябва ли всички думи да се пеят еднакво?
Може ли някой от вас да изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката?
Думата вечер се пее тихо. Вечерно време обикновено всичко утихва. Мнозина от вас повече критикувате, отколкото пеете. Вие тъй критикувате, като че разбирате музиката. Действително критиката е по-лесна, отколкото изпълнението.
към беседата >>
Тук има една несъобразност.
Този грях и сега става в света. Най-първо жената краде, а после мъжът. Жената, като отиде до дървото, открадна си. Змията беше пазителка на това дърво. Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно!
Тук има една несъобразност.
Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо? Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева! Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече. Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея. Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод.
към беседата >>
Думата вечер се пее тихо.
Коя е най-силната дума в това упражнение? Трябва ли всички думи да се пеят еднакво? Може ли някой от вас да изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката?
Думата вечер се пее тихо.
Вечерно време обикновено всичко утихва. Мнозина от вас повече критикувате, отколкото пеете. Вие тъй критикувате, като че разбирате музиката. Действително критиката е по-лесна, отколкото изпълнението.
към беседата >>
Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо?
Най-първо жената краде, а после мъжът. Жената, като отиде до дървото, открадна си. Змията беше пазителка на това дърво. Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно! Тук има една несъобразност.
Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо?
Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева! Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече. Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея. Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод. И той е като нея.
към беседата >>
Вечерно време обикновено всичко утихва.
Коя е най-силната дума в това упражнение? Трябва ли всички думи да се пеят еднакво? Може ли някой от вас да изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката? Думата вечер се пее тихо.
Вечерно време обикновено всичко утихва.
Мнозина от вас повече критикувате, отколкото пеете. Вие тъй критикувате, като че разбирате музиката. Действително критиката е по-лесна, отколкото изпълнението.
към беседата >>
Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева!
Жената, като отиде до дървото, открадна си. Змията беше пазителка на това дърво. Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно! Тук има една несъобразност. Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо?
Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева!
Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече. Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея. Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод. И той е като нея. Той пък открадна от Ева.
към беседата >>
Мнозина от вас повече критикувате, отколкото пеете.
Коя е най-силната дума в това упражнение? Трябва ли всички думи да се пеят еднакво? Може ли някой от вас да изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката? Думата вечер се пее тихо. Вечерно време обикновено всичко утихва.
Мнозина от вас повече критикувате, отколкото пеете.
Вие тъй критикувате, като че разбирате музиката. Действително критиката е по-лесна, отколкото изпълнението.
към беседата >>
Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече.
Змията беше пазителка на това дърво. Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно! Тук има една несъобразност. Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо? Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева!
Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече.
Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея. Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод. И той е като нея. Той пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова?
към беседата >>
Вие тъй критикувате, като че разбирате музиката.
Трябва ли всички думи да се пеят еднакво? Може ли някой от вас да изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката? Думата вечер се пее тихо. Вечерно време обикновено всичко утихва. Мнозина от вас повече критикувате, отколкото пеете.
Вие тъй критикувате, като че разбирате музиката.
Действително критиката е по-лесна, отколкото изпълнението.
към беседата >>
Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея.
Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно! Тук има една несъобразност. Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо? Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева! Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече.
Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея.
Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод. И той е като нея. Той пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее?
към беседата >>
Действително критиката е по-лесна, отколкото изпълнението.
Може ли някой от вас да изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката? Думата вечер се пее тихо. Вечерно време обикновено всичко утихва. Мнозина от вас повече критикувате, отколкото пеете. Вие тъй критикувате, като че разбирате музиката.
Действително критиката е по-лесна, отколкото изпълнението.
към беседата >>
Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод.
Тук има една несъобразност. Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо? Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева! Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече. Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея.
Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод.
И той е като нея. Той пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее? Така и двамата станаха крадци.
към беседата >>
И той е като нея.
Как е възможно да влезе змия в рая, да се качи на дървото и пазителите на рая да не знаят нищо? Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева! Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече. Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея. Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод.
И той е като нея.
Той пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее? Така и двамата станаха крадци. Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш.
към беседата >>
Той пък открадна от Ева.
Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в рая змия, без да знаят ангелите за това и да оставят тази змия да си играе с Ева! Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече. Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея. Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод. И той е като нея.
Той пък открадна от Ева.
Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее? Така и двамата станаха крадци. Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш. Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата.
към беседата >>
Как ще краде, когато тази жена е негова?
Змията беше пазителка на туй дърво – нищо повече. Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея. Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод. И той е като нея. Той пък открадна от Ева.
Как ще краде, когато тази жена е негова?
Как ще я завладее? Така и двамата станаха крадци. Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш. Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата. Сега трябва да се ликвидира с тях.
към беседата >>
Как ще я завладее?
Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея. Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод. И той е като нея. Той пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова?
Как ще я завладее?
Така и двамата станаха крадци. Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш. Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата. Сега трябва да се ликвидира с тях. Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога.
към беседата >>
Така и двамата станаха крадци.
Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод. И той е като нея. Той пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее?
Така и двамата станаха крадци.
Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш. Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата. Сега трябва да се ликвидира с тях. Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога. Защото човек, който люби Бога, не може да краде.
към беседата >>
Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш.
И той е като нея. Той пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее? Така и двамата станаха крадци.
Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш.
Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата. Сега трябва да се ликвидира с тях. Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога. Защото човек, който люби Бога, не може да краде. Не може да крадеш от този, когото обичаш.
към беседата >>
Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата.
Той пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее? Така и двамата станаха крадци. Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш.
Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата.
Сега трябва да се ликвидира с тях. Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога. Защото човек, който люби Бога, не може да краде. Не може да крадеш от този, когото обичаш. От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо.
към беседата >>
Сега трябва да се ликвидира с тях.
Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее? Така и двамата станаха крадци. Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш. Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата.
Сега трябва да се ликвидира с тях.
Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога. Защото човек, който люби Бога, не може да краде. Не може да крадеш от този, когото обичаш. От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо. Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба.
към беседата >>
Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога.
Как ще я завладее? Така и двамата станаха крадци. Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш. Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата. Сега трябва да се ликвидира с тях.
Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога.
Защото човек, който люби Бога, не може да краде. Не може да крадеш от този, когото обичаш. От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо. Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба. Вътрешната лъжа е опасна.
към беседата >>
Защото човек, който люби Бога, не може да краде.
Така и двамата станаха крадци. Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш. Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата. Сега трябва да се ликвидира с тях. Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога.
Защото човек, който люби Бога, не може да краде.
Не може да крадеш от този, когото обичаш. От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо. Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба. Вътрешната лъжа е опасна. Когато човек се домогне до известна идея, която не е за него, или когато се домогне до една мисъл или до едно чувство, които не са за него, той навлиза по-дълбоко в кражбата.
към беседата >>
Не може да крадеш от този, когото обичаш.
Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш. Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата. Сега трябва да се ликвидира с тях. Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога. Защото човек, който люби Бога, не може да краде.
Не може да крадеш от този, когото обичаш.
От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо. Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба. Вътрешната лъжа е опасна. Когато човек се домогне до известна идея, която не е за него, или когато се домогне до една мисъл или до едно чувство, които не са за него, той навлиза по-дълбоко в кражбата. Има много неща, на които човек може да се радва, но те не се дават преждевременно, пазят се.
към беседата >>
От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо.
Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата. Сега трябва да се ликвидира с тях. Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога. Защото човек, който люби Бога, не може да краде. Не може да крадеш от този, когото обичаш.
От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо.
Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба. Вътрешната лъжа е опасна. Когато човек се домогне до известна идея, която не е за него, или когато се домогне до една мисъл или до едно чувство, които не са за него, той навлиза по-дълбоко в кражбата. Има много неща, на които човек може да се радва, но те не се дават преждевременно, пазят се. И ако човек иска да ги придобие по незаконен начин, той винаги ще си създаде неприятности, страдания.
към беседата >>
Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба.
Сега трябва да се ликвидира с тях. Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога. Защото човек, който люби Бога, не може да краде. Не може да крадеш от този, когото обичаш. От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо.
Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба.
Вътрешната лъжа е опасна. Когато човек се домогне до известна идея, която не е за него, или когато се домогне до една мисъл или до едно чувство, които не са за него, той навлиза по-дълбоко в кражбата. Има много неща, на които човек може да се радва, но те не се дават преждевременно, пазят се. И ако човек иска да ги придобие по незаконен начин, той винаги ще си създаде неприятности, страдания.
към беседата >>
Вътрешната лъжа е опасна.
Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога. Защото човек, който люби Бога, не може да краде. Не може да крадеш от този, когото обичаш. От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо. Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба.
Вътрешната лъжа е опасна.
Когато човек се домогне до известна идея, която не е за него, или когато се домогне до една мисъл или до едно чувство, които не са за него, той навлиза по-дълбоко в кражбата. Има много неща, на които човек може да се радва, но те не се дават преждевременно, пазят се. И ако човек иска да ги придобие по незаконен начин, той винаги ще си създаде неприятности, страдания.
към беседата >>
Когато човек се домогне до известна идея, която не е за него, или когато се домогне до една мисъл или до едно чувство, които не са за него, той навлиза по-дълбоко в кражбата.
Защото човек, който люби Бога, не може да краде. Не може да крадеш от този, когото обичаш. От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо. Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба. Вътрешната лъжа е опасна.
Когато човек се домогне до известна идея, която не е за него, или когато се домогне до една мисъл или до едно чувство, които не са за него, той навлиза по-дълбоко в кражбата.
Има много неща, на които човек може да се радва, но те не се дават преждевременно, пазят се. И ако човек иска да ги придобие по незаконен начин, той винаги ще си създаде неприятности, страдания.
към беседата >>
Има много неща, на които човек може да се радва, но те не се дават преждевременно, пазят се.
Не може да крадеш от този, когото обичаш. От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо. Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба. Вътрешната лъжа е опасна. Когато човек се домогне до известна идея, която не е за него, или когато се домогне до една мисъл или до едно чувство, които не са за него, той навлиза по-дълбоко в кражбата.
Има много неща, на които човек може да се радва, но те не се дават преждевременно, пазят се.
И ако човек иска да ги придобие по незаконен начин, той винаги ще си създаде неприятности, страдания.
към беседата >>
И ако човек иска да ги придобие по незаконен начин, той винаги ще си създаде неприятности, страдания.
От този, когото не обичаш, можеш да си позволиш да пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш да откраднеш нищо. Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба. Вътрешната лъжа е опасна. Когато човек се домогне до известна идея, която не е за него, или когато се домогне до една мисъл или до едно чувство, които не са за него, той навлиза по-дълбоко в кражбата. Има много неща, на които човек може да се радва, но те не се дават преждевременно, пазят се.
И ако човек иска да ги придобие по незаконен начин, той винаги ще си създаде неприятности, страдания.
към беседата >>
Сега например ще ви дам за следния път темата Разлика между кражбата и лъжата.
Сега например ще ви дам за следния път темата Разлика между кражбата и лъжата.
Върху тази тема нека пишат най-силните, защото човек, като започне да мисли върху кражбата и лъжата, свързва се с тия отрицателни сили. Опасен предмет е въпросът за лъжата и кражбата.
към беседата >>
Върху тази тема нека пишат най-силните, защото човек, като започне да мисли върху кражбата и лъжата, свързва се с тия отрицателни сили.
Сега например ще ви дам за следния път темата Разлика между кражбата и лъжата.
Върху тази тема нека пишат най-силните, защото човек, като започне да мисли върху кражбата и лъжата, свързва се с тия отрицателни сили.
Опасен предмет е въпросът за лъжата и кражбата.
към беседата >>
Опасен предмет е въпросът за лъжата и кражбата.
Сега например ще ви дам за следния път темата Разлика между кражбата и лъжата. Върху тази тема нека пишат най-силните, защото човек, като започне да мисли върху кражбата и лъжата, свързва се с тия отрицателни сили.
Опасен предмет е въпросът за лъжата и кражбата.
към беседата >>
И тъй, знанието, което придобиваме, ще го свържем с настоящия живот.
И тъй, знанието, което придобиваме, ще го свържем с настоящия живот.
Знанието трябва да се използва в сегашния живот. Този живот има достатъчно енергии, които трябва да се трансформират, за да се използват правилно за бъдещото ви развитие. Тъй щото в това отношение потребно е онова истинско знание, за да се използват всички сили на живота. Разумен човек е онзи, който използва силите на живота за доброто на своето бъдеще. В туй отношение всички велики Учители в света са давали ред методи за саморазвитие, за самовъзпитание.
към беседата >>
Знанието трябва да се използва в сегашния живот.
И тъй, знанието, което придобиваме, ще го свържем с настоящия живот.
Знанието трябва да се използва в сегашния живот.
Този живот има достатъчно енергии, които трябва да се трансформират, за да се използват правилно за бъдещото ви развитие. Тъй щото в това отношение потребно е онова истинско знание, за да се използват всички сили на живота. Разумен човек е онзи, който използва силите на живота за доброто на своето бъдеще. В туй отношение всички велики Учители в света са давали ред методи за саморазвитие, за самовъзпитание. В туй направление всеки от вас трябва да се развива по онзи път, който му е определен.
към беседата >>
2.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Ние не искаме да ходимъ на изгрѣвъ.
Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ. Ще кажете: какво пише Той? Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той? Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: а, това е идолопоклонство!
Ние не искаме да ходимъ на изгрѣвъ.
Хубаво, на обѣдъ поне го гледайте! Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята свѣтлина всѣки день?
към беседата >>
Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси.
Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене. Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ. И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ. Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство! Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила!
Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси.
Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е. Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е. Това свещеникъ може ли да направи – свещеникъ е. Това верующъ може ли да направи – верующъ е. Това ученикъ може ли да направи – ученикъ е.
към беседата >>
Хубаво, на обѣдъ поне го гледайте!
Ще кажете: какво пише Той? Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той? Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: а, това е идолопоклонство! Ние не искаме да ходимъ на изгрѣвъ.
Хубаво, на обѣдъ поне го гледайте!
Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята свѣтлина всѣки день?
към беседата >>
Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е.
Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ. И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ. Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство! Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила! Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси.
Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е.
Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е. Това свещеникъ може ли да направи – свещеникъ е. Това верующъ може ли да направи – верующъ е. Това ученикъ може ли да направи – ученикъ е.
към беседата >>
Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята свѣтлина всѣки день?
Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той? Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: а, това е идолопоклонство! Ние не искаме да ходимъ на изгрѣвъ. Хубаво, на обѣдъ поне го гледайте!
Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята свѣтлина всѣки день?
към беседата >>
Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е.
И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ. Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство! Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила! Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е.
Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е.
Това свещеникъ може ли да направи – свещеникъ е. Това верующъ може ли да направи – верующъ е. Това ученикъ може ли да направи – ученикъ е.
към беседата >>
Послѣ, азъ ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва да ядете?
Послѣ, азъ ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва да ядете?
Казвате: е, трѣбва да се живѣе. Не може ли човѣкъ безъ ядене? Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене. Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването? Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ.
към беседата >>
Това свещеникъ може ли да направи – свещеникъ е.
Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство! Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила! Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е. Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е.
Това свещеникъ може ли да направи – свещеникъ е.
Това верующъ може ли да направи – верующъ е. Това ученикъ може ли да направи – ученикъ е.
към беседата >>
Казвате: е, трѣбва да се живѣе.
Послѣ, азъ ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва да ядете?
Казвате: е, трѣбва да се живѣе.
Не може ли човѣкъ безъ ядене? Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене. Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването? Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето?
към беседата >>
Това верующъ може ли да направи – верующъ е.
Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила! Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е. Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е. Това свещеникъ може ли да направи – свещеникъ е.
Това верующъ може ли да направи – верующъ е.
Това ученикъ може ли да направи – ученикъ е.
към беседата >>
Не може ли човѣкъ безъ ядене?
Послѣ, азъ ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва да ядете? Казвате: е, трѣбва да се живѣе.
Не може ли човѣкъ безъ ядене?
Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене. Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването? Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето? Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него.
към беседата >>
Това ученикъ може ли да направи – ученикъ е.
Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е. Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е. Това свещеникъ може ли да направи – свещеникъ е. Това верующъ може ли да направи – верующъ е.
Това ученикъ може ли да направи – ученикъ е.
към беседата >>
Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене.
Послѣ, азъ ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва да ядете? Казвате: е, трѣбва да се живѣе. Не може ли човѣкъ безъ ядене?
Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене.
Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването? Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето? Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ.
към беседата >>
Когато човѣкъ иска да се жени, нека запита своя възлюбленъ: можешъ ли да запалишъ една свѣщь, която да не гасне?
Когато човѣкъ иска да се жени, нека запита своя възлюбленъ: можешъ ли да запалишъ една свѣщь, която да не гасне?
– Мога. Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ. Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога!
към беседата >>
Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването?
Послѣ, азъ ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва да ядете? Казвате: е, трѣбва да се живѣе. Не може ли човѣкъ безъ ядене? Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене.
Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването?
Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето? Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали?
към беседата >>
– Мога.
Когато човѣкъ иска да се жени, нека запита своя възлюбленъ: можешъ ли да запалишъ една свѣщь, която да не гасне?
– Мога.
Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ. Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога! Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо?
към беседата >>
Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ.
Послѣ, азъ ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва да ядете? Казвате: е, трѣбва да се живѣе. Не може ли човѣкъ безъ ядене? Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене. Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването?
Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ.
Какво значи яденето? Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ.
към беседата >>
Е, запали я тогава!
Когато човѣкъ иска да се жени, нека запита своя възлюбленъ: можешъ ли да запалишъ една свѣщь, която да не гасне? – Мога.
Е, запали я тогава!
Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ. Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога! Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ.
към беседата >>
Какво значи яденето?
Казвате: е, трѣбва да се живѣе. Не може ли човѣкъ безъ ядене? Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене. Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването? Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ.
Какво значи яденето?
Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте.
към беседата >>
Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ.
Когато човѣкъ иска да се жени, нека запита своя възлюбленъ: можешъ ли да запалишъ една свѣщь, която да не гасне? – Мога. Е, запали я тогава!
Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ.
Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога! Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ. Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ.
към беседата >>
Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него.
Не може ли човѣкъ безъ ядене? Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене. Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването? Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето?
Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него.
При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте. Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено.
към беседата >>
Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба.
Когато човѣкъ иска да се жени, нека запита своя възлюбленъ: можешъ ли да запалишъ една свѣщь, която да не гасне? – Мога. Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ.
Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба.
Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога! Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ. Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ.
към беседата >>
При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ.
Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене. Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването? Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето? Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него.
При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ.
Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте. Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ.
към беседата >>
Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога!
Когато човѣкъ иска да се жени, нека запита своя възлюбленъ: можешъ ли да запалишъ една свѣщь, която да не гасне? – Мога. Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ. Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба.
Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога!
Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ. Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ.
към беседата >>
Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали?
Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването? Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето? Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ.
Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали?
Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте. Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“?
към беседата >>
Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо?
– Мога. Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ. Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога!
Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо?
Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ. Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ.
към беседата >>
Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ.
Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето? Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали?
Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ.
У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте. Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“!
към беседата >>
Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ.
Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ. Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога! Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо?
Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ.
Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ. Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята.
към беседата >>
У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте.
Какво значи яденето? Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ.
У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте.
Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“?
към беседата >>
Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ.
Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ да живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия си животъ. Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога! Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ.
Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ.
Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ. Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята. Азъ вѣрвамъ въ твоята душа.
към беседата >>
Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено.
Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте.
Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено.
Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно.
към беседата >>
Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ.
Не може ли да запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога! Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ. Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ.
Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ.
Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ. Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята. Азъ вѣрвамъ въ твоята душа. И казвамъ: отъ сега нататъкъ правете опити, научете се да запалите поне една свѣщь, която да не гасне!
към беседата >>
Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ.
При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте. Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено.
Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ.
Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“!
към беседата >>
Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ.
Изгасва ли свѣщьта на когото и да е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога! Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ. Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ.
Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ.
Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ. Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята. Азъ вѣрвамъ въ твоята душа. И казвамъ: отъ сега нататъкъ правете опити, научете се да запалите поне една свѣщь, която да не гасне!
към беседата >>
Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“?
Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте. Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ.
Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“?
Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“! Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено?
към беседата >>
Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ.
Като казвамъ да не се жените, подразбирамъ да не се жените по човѣшки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ. Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ.
Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ.
Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята. Азъ вѣрвамъ въ твоята душа. И казвамъ: отъ сега нататъкъ правете опити, научете се да запалите поне една свѣщь, която да не гасне!
към беседата >>
Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“!
Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте. Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“?
Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“!
Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“! Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено? – Никой, Господи!
към беседата >>
Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята.
Защото азъ не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ. Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ.
Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята.
Азъ вѣрвамъ въ твоята душа. И казвамъ: отъ сега нататъкъ правете опити, научете се да запалите поне една свѣщь, която да не гасне!
към беседата >>
Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“?
У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте. Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“!
Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“?
Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“! Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено? – Никой, Господи! Нито азъ те осѫждамъ.
към беседата >>
Азъ вѣрвамъ въ твоята душа.
Азъ вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ. Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята.
Азъ вѣрвамъ въ твоята душа.
И казвамъ: отъ сега нататъкъ правете опити, научете се да запалите поне една свѣщь, която да не гасне!
към беседата >>
Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно.
Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“?
Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно.
Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“! Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено? – Никой, Господи! Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не съгрѣшавай повече“!
към беседата >>
И казвамъ: отъ сега нататъкъ правете опити, научете се да запалите поне една свѣщь, която да не гасне!
Азъ вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ. Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ. Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята. Азъ вѣрвамъ въ твоята душа.
И казвамъ: отъ сега нататъкъ правете опити, научете се да запалите поне една свѣщь, която да не гасне!
към беседата >>
Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно.
Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно.
Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ. Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ. Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори. И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното.
към беседата >>
Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“!
Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно.
Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“!
Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено? – Никой, Господи! Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не съгрѣшавай повече“! Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа!
към беседата >>
Това е, което пишеше Христосъ.
Това е, което пишеше Христосъ.
Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне.
към беседата >>
Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ.
Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно.
Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ.
Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ. Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори. И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама.
към беседата >>
Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено?
Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“!
Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено?
– Никой, Господи! Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не съгрѣшавай повече“! Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха?
към беседата >>
Блажени кои?
Това е, което пишеше Христосъ.
Блажени кои?
– Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>
Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ.
Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно. Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ.
Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ.
Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори. И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма.
към беседата >>
– Никой, Господи!
Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“! Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено?
– Никой, Господи!
Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не съгрѣшавай повече“! Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха? Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрѣшавай повече“!
към беседата >>
– Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне.
Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои?
– Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне.
Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>
Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори.
Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно. Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ. Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ.
Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори.
И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма. Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години?
към беседата >>
Нито азъ те осѫждамъ.
Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“! Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено? – Никой, Господи!
Нито азъ те осѫждамъ.
Иди, и не съгрѣшавай повече“! Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха? Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрѣшавай повече“! То значи: иди и възлюби Господа!
към беседата >>
Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне.
Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне.
Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне.
Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>
И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ.
Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно. Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ. Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ. Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори.
И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ.
Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма. Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години? Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание.
към беседата >>
Иди, и не съгрѣшавай повече“!
Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“! Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено? – Никой, Господи! Нито азъ те осѫждамъ.
Иди, и не съгрѣшавай повече“!
Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха? Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрѣшавай повече“! То значи: иди и възлюби Господа!
към беседата >>
Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне.
Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне.
Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне.
Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>
Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното.
Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно. Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ. Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ. Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори. И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ.
Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното.
Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма. Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години? Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво?
към беседата >>
Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа!
Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“! Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено? – Никой, Господи! Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не съгрѣшавай повече“!
Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа!
Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха? Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрѣшавай повече“! То значи: иди и възлюби Господа!
към беседата >>
Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне.
Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне.
Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне.
Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>
Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама.
Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ. Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ. Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори. И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното.
Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама.
И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма. Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години? Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ.
към беседата >>
Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха?
Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осѫди ли те нѣкой, жено? – Никой, Господи! Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не съгрѣшавай повече“! Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа!
Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха?
Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрѣшавай повече“! То значи: иди и възлюби Господа!
към беседата >>
Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне.
Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>
И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма.
Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ. Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори. И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама.
И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма.
Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години? Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ. Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване!
към беседата >>
Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрѣшавай повече“!
– Никой, Господи! Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не съгрѣшавай повече“! Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха?
Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрѣшавай повече“!
То значи: иди и възлюби Господа!
към беседата >>
Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години?
Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори. И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма.
Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години?
Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ. Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване! Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница.
към беседата >>
То значи: иди и възлюби Господа!
Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не съгрѣшавай повече“! Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха? Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрѣшавай повече“!
То значи: иди и възлюби Господа!
към беседата >>
Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание.
И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма. Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години?
Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание.
За какво? – Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ. Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване! Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница. „Убий“, това е човѣшкото.
към беседата >>
И, ако съврѣменнитѣ хора правятъ прѣстѫпления въ какво и да е направление, то е защото нѣматъ любовь.
И, ако съврѣменнитѣ хора правятъ прѣстѫпления въ какво и да е направление, то е защото нѣматъ любовь.
Тѣхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ да разчиташъ. На какво мяза човѣшката любовь? Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови. Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ. Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ!
към беседата >>
За какво?
Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма. Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години? Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание.
За какво?
– Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ. Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване! Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница. „Убий“, това е човѣшкото. „Не убий“, това е Божественото.
към беседата >>
Тѣхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ да разчиташъ.
И, ако съврѣменнитѣ хора правятъ прѣстѫпления въ какво и да е направление, то е защото нѣматъ любовь.
Тѣхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ да разчиташъ.
На какво мяза човѣшката любовь? Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови. Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ. Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница!
към беседата >>
– Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ.
Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма. Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години? Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво?
– Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ.
Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване! Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница. „Убий“, това е човѣшкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи.
към беседата >>
На какво мяза човѣшката любовь?
И, ако съврѣменнитѣ хора правятъ прѣстѫпления въ какво и да е направление, то е защото нѣматъ любовь. Тѣхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ да разчиташъ.
На какво мяза човѣшката любовь?
Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови. Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ. Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта!
към беседата >>
Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване!
И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма. Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години? Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ.
Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване!
Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница. „Убий“, това е човѣшкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа.
към беседата >>
Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови.
И, ако съврѣменнитѣ хора правятъ прѣстѫпления въ какво и да е направление, то е защото нѣматъ любовь. Тѣхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ да разчиташъ. На какво мяза човѣшката любовь?
Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови.
Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ. Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ!
към беседата >>
Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница.
Може да ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години? Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ. Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване!
Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница.
„Убий“, това е човѣшкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо!
към беседата >>
Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ.
И, ако съврѣменнитѣ хора правятъ прѣстѫпления въ какво и да е направление, то е защото нѣматъ любовь. Тѣхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ да разчиташъ. На какво мяза човѣшката любовь? Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови.
Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ.
Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се само два пѫти да влѣзешъ!
към беседата >>
„Убий“, това е човѣшкото.
Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва да я сѫдятъ, или да ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ. Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване! Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница.
„Убий“, това е човѣшкото.
„Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо! И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи?
към беседата >>
Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ!
И, ако съврѣменнитѣ хора правятъ прѣстѫпления въ какво и да е направление, то е защото нѣматъ любовь. Тѣхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ да разчиташъ. На какво мяза човѣшката любовь? Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови. Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ.
Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ!
И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се само два пѫти да влѣзешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти?
към беседата >>
„Не убий“, това е Божественото.
За какво? – Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ. Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване! Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница. „Убий“, това е човѣшкото.
„Не убий“, това е Божественото.
Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо! И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере.
към беседата >>
И ти казвашъ: много хубава гостилница!
Тѣхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ да разчиташъ. На какво мяза човѣшката любовь? Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови. Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ. Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ!
И ти казвашъ: много хубава гостилница!
Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се само два пѫти да влѣзешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти? – Паритѣ ти, разбира се.
към беседата >>
Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи.
– Че престѫпила закона, а трѣбвало да се подържа моралътъ. Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване! Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница. „Убий“, това е човѣшкото. „Не убий“, това е Божественото.
Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи.
Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо! И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни.
към беседата >>
Такава е сегашната култура на любовьта!
На какво мяза човѣшката любовь? Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови. Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ. Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница!
Такава е сегашната култура на любовьта!
Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се само два пѫти да влѣзешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти? – Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си.
към беседата >>
Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа.
Чудно е, какъ именно иде туй раздвояване! Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница. „Убий“, това е човѣшкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи.
Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа.
За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо! И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни. Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили?
към беседата >>
Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ!
Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови. Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ. Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта!
Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ!
Опитай се само два пѫти да влѣзешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти? – Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората.
към беседата >>
За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо!
Мойсей пише въ закона си „не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва да убиятъ една грѣшница. „Убий“, това е човѣшкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа.
За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо!
И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни. Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи.
към беседата >>
Опитай се само два пѫти да влѣзешъ!
Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ. Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ!
Опитай се само два пѫти да влѣзешъ!
Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти? – Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ?
към беседата >>
И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи?
„Убий“, това е човѣшкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо!
И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи?
– То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни. Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили.
към беседата >>
Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти?
Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се само два пѫти да влѣзешъ!
Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти?
– Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ? – Палтото ти.
към беседата >>
– То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере.
„Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо! И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи?
– То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере.
Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни. Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили. Най-сѫщественото въ живота не е научено.
към беседата >>
– Паритѣ ти, разбира се.
И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се само два пѫти да влѣзешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти?
– Паритѣ ти, разбира се.
Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ? – Палтото ти. Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести.
към беседата >>
Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни.
Вземете кое и да е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и да е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо! И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере.
Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни.
Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили. Най-сѫщественото въ живота не е научено. А кое е туй сѫщественото?
към беседата >>
Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си.
Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се само два пѫти да влѣзешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти? – Паритѣ ти, разбира се.
Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си.
Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ? – Палтото ти. Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести. Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести.
към беседата >>
Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили?
Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо! И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни.
Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили?
Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили. Най-сѫщественото въ живота не е научено. А кое е туй сѫщественото? – Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ.
към беседата >>
Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората.
Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се само два пѫти да влѣзешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти? – Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си.
Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората.
Кого напущатъ? – Палтото ти. Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести. Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човѣкъ!
към беседата >>
Може да кажете, че сте научили много работи.
За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо! И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни. Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили?
Може да кажете, че сте научили много работи.
Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили. Най-сѫщественото въ живота не е научено. А кое е туй сѫщественото? – Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична.
към беседата >>
Кого напущатъ?
Опитай се само два пѫти да влѣзешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти? – Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората.
Кого напущатъ?
– Палтото ти. Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести. Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човѣкъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те.
към беседата >>
Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили.
И най-послѣ, ако запитате този многоученъ философъ, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни. Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи.
Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили.
Най-сѫщественото въ живота не е научено. А кое е туй сѫщественото? – Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна.
към беседата >>
– Палтото ти.
Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти? – Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ?
– Палтото ти.
Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести. Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човѣкъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ.
към беседата >>
Най-сѫщественото въ живота не е научено.
– То е научило само едно нѣщо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни. Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили.
Най-сѫщественото въ живота не е научено.
А кое е туй сѫщественото? – Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ.
към беседата >>
Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести.
– Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ? – Палтото ти.
Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести.
Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човѣкъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече.
към беседата >>
А кое е туй сѫщественото?
Вие ще кажете: това е съ малкитѣ дѣца, ние сме възрастни. Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили. Най-сѫщественото въ живота не е научено.
А кое е туй сѫщественото?
– Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината.
към беседата >>
Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести.
Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ? – Палтото ти. Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести.
Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести.
Всички казватъ: този е святъ човѣкъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече. Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече!
към беседата >>
– Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ.
Питамъ: хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили. Най-сѫщественото въ живота не е научено. А кое е туй сѫщественото?
– Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ.
Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина.
към беседата >>
Всички казватъ: този е святъ човѣкъ!
Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ? – Палтото ти. Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести. Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести.
Всички казватъ: този е святъ човѣкъ!
Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече. Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората?
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична.
Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили. Най-сѫщественото въ живота не е научено. А кое е туй сѫщественото? – Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ.
Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична.
И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече.
към беседата >>
Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те.
Кого напущатъ? – Палтото ти. Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести. Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човѣкъ!
Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те.
Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече. Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ?
към беседата >>
И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна.
Много работи сте научили, но сѫщественото въ живота не сте научили. Най-сѫщественото въ живота не е научено. А кое е туй сѫщественото? – Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична.
И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна.
Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината.
към беседата >>
Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ.
– Палтото ти. Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести. Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човѣкъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те.
Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ.
Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече. Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли?
към беседата >>
Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ.
Най-сѫщественото въ живота не е научено. А кое е туй сѫщественото? – Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна.
Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ.
Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ.
към беседата >>
Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече.
Добрѣ, другъ случай: ти си благочестивъ човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести. Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човѣкъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ.
Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече.
Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята.
към беседата >>
Тъмнината е сѣнка на свѣтлината.
А кое е туй сѫщественото? – Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ.
Тъмнината е сѣнка на свѣтлината.
Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината.
към беседата >>
Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече!
Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човѣкъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече.
Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече!
Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си.
към беседата >>
Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина.
– Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината.
Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина.
Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ.
към беседата >>
Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората?
Всички казватъ: този е святъ човѣкъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече. Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече!
Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората?
Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си.
към беседата >>
Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече.
Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина.
Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече.
И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ. И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява.
към беседата >>
Гдѣ е човѣкътъ?
Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече. Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората?
Гдѣ е човѣкътъ?
Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината.
към беседата >>
И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината.
И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече.
И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината.
Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ. И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява.
към беседата >>
Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли?
Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече. Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ?
Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли?
– Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината?
към беседата >>
Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ.
Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината.
Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ.
Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ. И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява.
към беседата >>
– Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята.
Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече. Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли?
– Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята.
Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество.
към беседата >>
Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината.
Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ.
Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината.
Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ. И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява.
към беседата >>
Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си.
Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята.
Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си.
Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество. Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ.
към беседата >>
Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ.
Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината.
Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ.
И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява.
към беседата >>
Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си.
Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си.
Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си.
Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество. Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ. Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината.
към беседата >>
И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява.
Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ.
И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява.
към беседата >>
Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината.
Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си.
Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината.
Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество. Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ. Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината. Питамъ: ако азъ извадя единъ такъвъ платъ, изтъканъ отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, какво ще кажете вие?
към беседата >>
Сега, ние можемъ да ви дадемъ друга философия, да ви кажемъ, споредъ окултната философия, какъ се опрѣдѣлятъ границитѣ на вселената.
Сега, ние можемъ да ви дадемъ друга философия, да ви кажемъ, споредъ окултната философия, какъ се опрѣдѣлятъ границитѣ на вселената.
Вселената не е малка. Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“.
към беседата >>
Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината?
Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината.
Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината?
– То е тъкачество. Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ. Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината. Питамъ: ако азъ извадя единъ такъвъ платъ, изтъканъ отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: ето единъ слънчевъ платъ, знаете ли на какво ще мязате.
към беседата >>
Вселената не е малка.
Сега, ние можемъ да ви дадемъ друга философия, да ви кажемъ, споредъ окултната философия, какъ се опрѣдѣлятъ границитѣ на вселената.
Вселената не е малка.
Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия.
към беседата >>
– То е тъкачество.
– Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината?
– То е тъкачество.
Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ. Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината. Питамъ: ако азъ извадя единъ такъвъ платъ, изтъканъ отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: ето единъ слънчевъ платъ, знаете ли на какво ще мязате.
към беседата >>
Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години.
Сега, ние можемъ да ви дадемъ друга философия, да ви кажемъ, споредъ окултната философия, какъ се опрѣдѣлятъ границитѣ на вселената. Вселената не е малка.
Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години.
Можете да си направите едно изчисление. Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия. Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има?
към беседата >>
Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ.
Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество.
Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ.
Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината. Питамъ: ако азъ извадя единъ такъвъ платъ, изтъканъ отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: ето единъ слънчевъ платъ, знаете ли на какво ще мязате.
към беседата >>
Можете да си направите едно изчисление.
Сега, ние можемъ да ви дадемъ друга философия, да ви кажемъ, споредъ окултната философия, какъ се опрѣдѣлятъ границитѣ на вселената. Вселената не е малка. Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години.
Можете да си направите едно изчисление.
Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия. Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има? Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото.
към беседата >>
Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината.
Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество. Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ.
Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината.
Питамъ: ако азъ извадя единъ такъвъ платъ, изтъканъ отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: ето единъ слънчевъ платъ, знаете ли на какво ще мязате.
към беседата >>
Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година?
Сега, ние можемъ да ви дадемъ друга философия, да ви кажемъ, споредъ окултната философия, какъ се опрѣдѣлятъ границитѣ на вселената. Вселената не е малка. Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление.
Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година?
Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия. Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има? Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото. Задъ вселената има другъ видъ свѣтове.
към беседата >>
Питамъ: ако азъ извадя единъ такъвъ платъ, изтъканъ отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, какво ще кажете вие?
Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество. Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ. Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината.
Питамъ: ако азъ извадя единъ такъвъ платъ, изтъканъ отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, какво ще кажете вие?
Ако ви кажа: ето единъ слънчевъ платъ, знаете ли на какво ще мязате.
към беседата >>
Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“.
Сега, ние можемъ да ви дадемъ друга философия, да ви кажемъ, споредъ окултната философия, какъ се опрѣдѣлятъ границитѣ на вселената. Вселената не е малка. Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година?
Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“.
Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия. Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има? Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото. Задъ вселената има другъ видъ свѣтове. Но въ това незнание има красота.
към беседата >>
Ако ви кажа: ето единъ слънчевъ платъ, знаете ли на какво ще мязате.
Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество. Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ. Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината. Питамъ: ако азъ извадя единъ такъвъ платъ, изтъканъ отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, какво ще кажете вие?
Ако ви кажа: ето единъ слънчевъ платъ, знаете ли на какво ще мязате.
към беседата >>
Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия.
Вселената не е малка. Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“.
Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия.
Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има? Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото. Задъ вселената има другъ видъ свѣтове. Но въ това незнание има красота. Има незнание, което човѣшкиятъ умъ не може да обхване.
към беседата >>
Ще ви приведа единъ разказъ, прѣдаденъ въ разни анекдоти.
Ще ви приведа единъ разказъ, прѣдаденъ въ разни анекдоти.
Единъ отъ древнитѣ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната отъ човѣшки рѫце. Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея. Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ. Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ.
към беседата >>
Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има?
Казватъ, че радиусътъ на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия.
Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има?
Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото. Задъ вселената има другъ видъ свѣтове. Но въ това незнание има красота. Има незнание, което човѣшкиятъ умъ не може да обхване.
към беседата >>
Единъ отъ древнитѣ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната отъ човѣшки рѫце.
Ще ви приведа единъ разказъ, прѣдаденъ въ разни анекдоти.
Единъ отъ древнитѣ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната отъ човѣшки рѫце.
Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея. Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ. Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата.
към беседата >>
Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото.
Можете да си направите едно изчисление. Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия. Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има?
Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото.
Задъ вселената има другъ видъ свѣтове. Но въ това незнание има красота. Има незнание, което човѣшкиятъ умъ не може да обхване.
към беседата >>
Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея.
Ще ви приведа единъ разказъ, прѣдаденъ въ разни анекдоти. Единъ отъ древнитѣ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната отъ човѣшки рѫце.
Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея.
Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ. Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви.
към беседата >>
Задъ вселената има другъ видъ свѣтове.
Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия. Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има? Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото.
Задъ вселената има другъ видъ свѣтове.
Но въ това незнание има красота. Има незнание, което човѣшкиятъ умъ не може да обхване.
към беседата >>
Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ.
Ще ви приведа единъ разказъ, прѣдаденъ въ разни анекдоти. Единъ отъ древнитѣ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната отъ човѣшки рѫце. Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея.
Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ.
Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно!
към беседата >>
Но въ това незнание има красота.
Това число, което ще се получи, се нарича една „свѣтлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия. Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има? Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото. Задъ вселената има другъ видъ свѣтове.
Но въ това незнание има красота.
Има незнание, което човѣшкиятъ умъ не може да обхване.
към беседата >>
Турятъ стана си и започватъ.
Ще ви приведа единъ разказъ, прѣдаденъ въ разни анекдоти. Единъ отъ древнитѣ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната отъ човѣшки рѫце. Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея. Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ.
Турятъ стана си и започватъ.
Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно!
към беседата >>
Има незнание, което човѣшкиятъ умъ не може да обхване.
Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за да мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия. Тогава нѣкои питатъ: ами задъ нея какво има? Въ този именно въпросъ, който не знаете, седи хубавото. Задъ вселената има другъ видъ свѣтове. Но въ това незнание има красота.
Има незнание, което човѣшкиятъ умъ не може да обхване.
към беседата >>
Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ.
Ще ви приведа единъ разказъ, прѣдаденъ въ разни анекдоти. Единъ отъ древнитѣ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната отъ човѣшки рѫце. Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея. Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ. Турятъ стана си и започватъ.
Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ.
Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха.
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че нашитѣ очи сѫ съвършени, че знаемъ всичко, каквото виждаме.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че нашитѣ очи сѫ съвършени, че знаемъ всичко, каквото виждаме.
Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ да схванемъ различнитѣ тонове и различнитѣ цветовѣ. Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта. Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта. За сега, обаче, сѫ само седемъ. Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта.
към беседата >>
Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата.
Единъ отъ древнитѣ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната отъ човѣшки рѫце. Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея. Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ. Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ.
Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата.
– Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха!
към беседата >>
Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ да схванемъ различнитѣ тонове и различнитѣ цветовѣ.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че нашитѣ очи сѫ съвършени, че знаемъ всичко, каквото виждаме.
Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ да схванемъ различнитѣ тонове и различнитѣ цветовѣ.
Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта. Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта. За сега, обаче, сѫ само седемъ. Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта. Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни.
към беседата >>
– Добрѣ върви.
Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, безъ да пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея. Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ. Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата.
– Добрѣ върви.
Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ!
към беседата >>
Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че нашитѣ очи сѫ съвършени, че знаемъ всичко, каквото виждаме. Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ да схванемъ различнитѣ тонове и различнитѣ цветовѣ.
Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта.
Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта. За сега, обаче, сѫ само седемъ. Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта. Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни. Това е въ обикновената наука, въ конечната наука.
към беседата >>
Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно!
Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ. Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви.
Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно!
Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо?
към беседата >>
Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че нашитѣ очи сѫ съвършени, че знаемъ всичко, каквото виждаме. Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ да схванемъ различнитѣ тонове и различнитѣ цветовѣ. Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта.
Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта.
За сега, обаче, сѫ само седемъ. Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта. Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни. Това е въ обикновената наука, въ конечната наука. Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е.
към беседата >>
Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно!
Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно!
Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно!
Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ.
към беседата >>
За сега, обаче, сѫ само седемъ.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че нашитѣ очи сѫ съвършени, че знаемъ всичко, каквото виждаме. Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ да схванемъ различнитѣ тонове и различнитѣ цветовѣ. Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта. Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта.
За сега, обаче, сѫ само седемъ.
Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта. Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни. Това е въ обикновената наука, въ конечната наука. Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е. трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници.
към беседата >>
Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха.
Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно!
Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха.
Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ.
към беседата >>
Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че нашитѣ очи сѫ съвършени, че знаемъ всичко, каквото виждаме. Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ да схванемъ различнитѣ тонове и различнитѣ цветовѣ. Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта. Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта. За сега, обаче, сѫ само седемъ.
Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта.
Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни. Това е въ обикновената наука, въ конечната наука. Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е. трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници. Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части?
към беседата >>
Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха!
Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха.
Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха!
Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ. Туй, което не виждате, не е реално заради васъ.
към беседата >>
Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни.
Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ да схванемъ различнитѣ тонове и различнитѣ цветовѣ. Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта. Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта. За сега, обаче, сѫ само седемъ. Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта.
Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни.
Това е въ обикновената наука, въ конечната наука. Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е. трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници. Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части? Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята.
към беседата >>
Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ!
– Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха!
Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ!
Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ. Туй, което не виждате, не е реално заради васъ. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ.
към беседата >>
Това е въ обикновената наука, въ конечната наука.
Когото и да запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта. Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта. За сега, обаче, сѫ само седемъ. Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта. Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни.
Това е въ обикновената наука, въ конечната наука.
Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е. трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници. Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части? Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята. (Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ).
към беседата >>
Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо?
Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ!
Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо?
Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ. Туй, което не виждате, не е реално заради васъ. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ. Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли?
към беседата >>
Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е.
Не е вѣрно това, дѫгата има повече отъ седемь цвѣта. За сега, обаче, сѫ само седемъ. Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта. Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни. Това е въ обикновената наука, въ конечната наука.
Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е.
трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници. Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части? Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята. (Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ). Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ.
към беседата >>
Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ.
Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо?
Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ.
За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ. Туй, което не виждате, не е реално заради васъ. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ. Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли? Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ?
към беседата >>
трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници.
За сега, обаче, сѫ само седемъ. Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта. Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни. Това е въ обикновената наука, въ конечната наука. Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е.
трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници.
Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части? Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята. (Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ). Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ. Защо кашлятъ?
към беседата >>
За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ.
Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ.
За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ.
Туй, което не виждате, не е реално заради васъ. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ. Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли? Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ? Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ?
към беседата >>
Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части?
Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение да схващатъ седемьтѣ цвѣта. Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни. Това е въ обикновената наука, въ конечната наука. Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е. трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници.
Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части?
Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята. (Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ). Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ. Защо кашлятъ? – Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ.
към беседата >>
Туй, което не виждате, не е реално заради васъ.
Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ.
Туй, което не виждате, не е реално заради васъ.
Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ. Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли? Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ? Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ? Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете?
към беседата >>
Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята.
Когото и да питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни. Това е въ обикновената наука, въ конечната наука. Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е. трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници. Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части?
Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята.
(Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ). Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ. Защо кашлятъ? – Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ. Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга.
към беседата >>
Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ.
Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ. Туй, което не виждате, не е реално заради васъ.
Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ.
Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли? Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ? Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ? Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете? Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината.
към беседата >>
(Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ).
Това е въ обикновената наука, въ конечната наука. Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е. трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници. Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части? Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята.
(Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ).
Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ. Защо кашлятъ? – Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ. Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникътъ?
към беседата >>
Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли?
Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ. Туй, което не виждате, не е реално заради васъ. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ.
Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли?
Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ? Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ? Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете? Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината. Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето.
към беседата >>
Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ.
Въ необикновената, въ безконечната наука, краскитѣ сѫ безконечни, т.е. трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници. Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части? Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята. (Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ).
Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ.
Защо кашлятъ? – Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ. Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникътъ? – Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага.
към беседата >>
Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ?
Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ. Туй, което не виждате, не е реално заради васъ. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ. Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли?
Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ?
Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ? Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете? Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината. Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето.
към беседата >>
Защо кашлятъ?
трептенията, които образуватъ тѣзи краски, нѣматъ граници. Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части? Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята. (Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ). Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ.
Защо кашлятъ?
– Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ. Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникътъ? – Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага. Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ.
към беседата >>
Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ?
За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ. Туй, което не виждате, не е реално заради васъ. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ. Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли? Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ?
Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ?
Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете? Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината. Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината.
към беседата >>
– Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ.
Тогава питамъ: какъ бихте си обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части? Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята. (Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ). Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ. Защо кашлятъ?
– Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ.
Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникътъ? – Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага. Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ. Що е кашлицата?
към беседата >>
Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете?
Туй, което не виждате, не е реално заради васъ. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ. Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли? Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ? Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ?
Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете?
Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината. Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ.
към беседата >>
Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга.
Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята. (Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ). Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ. Защо кашлятъ? – Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ.
Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга.
Какво прави длъжникътъ? – Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага. Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда.
към беседата >>
Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината.
Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за васъ. Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли? Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ? Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ? Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете?
Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината.
Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ. Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той.
към беседата >>
Какво прави длъжникътъ?
(Мнозина отъ слушателитѣ кашлятъ). Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ. Защо кашлятъ? – Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ. Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга.
Какво прави длъжникътъ?
– Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага. Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата?
към беседата >>
Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето.
Ако ви кажа, че тукъ имамъ единъ свѣтлиненъ платъ, ще ми повѣрвате ли? Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ? Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ? Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете? Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината.
Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето.
А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ. Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той. Видимиятъ човѣкъ пъкъ е материалниятъ човѣкъ, въ който се проявява духовния.
към беседата >>
– Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага.
Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ. Защо кашлятъ? – Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ. Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникътъ?
– Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага.
Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви.
към беседата >>
А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето.
Отгдѣ знаете, може да ви изпитвамъ? Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ? Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете? Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината. Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето.
А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето.
Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ. Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той. Видимиятъ човѣкъ пъкъ е материалниятъ човѣкъ, въ който се проявява духовния.
към беседата >>
Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ.
Защо кашлятъ? – Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ. Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникътъ? – Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага.
Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ.
Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви. Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне.
към беседата >>
Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината.
Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли да бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ? Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете? Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината. Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето.
Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината.
Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ. Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той. Видимиятъ човѣкъ пъкъ е материалниятъ човѣкъ, въ който се проявява духовния.
към беседата >>
Що е кашлицата?
– Когато хората не могатъ да разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ. Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникътъ? – Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага. Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ.
Що е кашлицата?
– Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви. Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ!
към беседата >>
Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ.
Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ си имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете? Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината. Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината.
Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ.
Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той. Видимиятъ човѣкъ пъкъ е материалниятъ човѣкъ, въ който се проявява духовния.
към беседата >>
– Кашлицата е простуда.
Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникътъ? – Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага. Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ. Що е кашлицата?
– Кашлицата е простуда.
А що е простудата? – Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви. Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ! Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь!
към беседата >>
Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той.
Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината. Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ.
Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той.
Видимиятъ човѣкъ пъкъ е материалниятъ човѣкъ, въ който се проявява духовния.
към беседата >>
А що е простудата?
Какво прави длъжникътъ? – Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага. Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда.
А що е простудата?
– Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви. Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ! Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь! Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь!
към беседата >>
Видимиятъ човѣкъ пъкъ е материалниятъ човѣкъ, въ който се проявява духовния.
Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ. Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той.
Видимиятъ човѣкъ пъкъ е материалниятъ човѣкъ, въ който се проявява духовния.
към беседата >>
– Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви.
– Почесва се, покашля се, казва: хмъ… и най-послѣ отлага. Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата?
– Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви.
Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ! Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь! Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь! Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ.
към беседата >>
Сега Христосъ пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа!
Сега Христосъ пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа!
“
към беседата >>
Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне.
Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви.
Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне.
Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ! Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь! Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь! Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ.
към беседата >>
“
Сега Христосъ пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа!
“
към беседата >>
Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ!
Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви. Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне.
Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ!
Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь! Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь! Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ.
към беседата >>
Знаете ли вие изкуството да възлюбишъ човѣка?
Знаете ли вие изкуството да възлюбишъ човѣка?
Азъ често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ. Залюбилъ и разлюбилъ. Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване. Послѣ идва друго залюбване. Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ.
към беседата >>
Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь!
– Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви. Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ!
Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь!
Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь! Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ. Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ.
към беседата >>
Азъ често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ.
Знаете ли вие изкуството да възлюбишъ човѣка?
Азъ често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ.
Залюбилъ и разлюбилъ. Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване. Послѣ идва друго залюбване. Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ.
към беседата >>
Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь!
А що е простудата? – Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви. Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ! Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь!
Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь!
Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ. Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ. Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика.
към беседата >>
Залюбилъ и разлюбилъ.
Знаете ли вие изкуството да възлюбишъ човѣка? Азъ често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ.
Залюбилъ и разлюбилъ.
Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване. Послѣ идва друго залюбване. Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби.
към беседата >>
Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ.
– Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може да се прояви. Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ! Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь! Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь!
Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ.
И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ. Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ. Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика. Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ.
към беседата >>
Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване.
Знаете ли вие изкуството да възлюбишъ човѣка? Азъ често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ. Залюбилъ и разлюбилъ.
Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване.
Послѣ идва друго залюбване. Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби.
към беседата >>
И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ.
Слѣдователно, подигнете вашата мисъль къмъ Бога, свържете се съ Него, и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ! Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь! Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь! Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ.
И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ.
Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ. Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ. Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика. Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ. Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва да изпълняватъ добре своята длъжность.
към беседата >>
Послѣ идва друго залюбване.
Знаете ли вие изкуството да възлюбишъ човѣка? Азъ често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ. Залюбилъ и разлюбилъ. Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване.
Послѣ идва друго залюбване.
Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние.
към беседата >>
Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ.
Заповѣдайте на кашлицата си да спрѣ! Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь! Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь! Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ.
Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ.
Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ. Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика. Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ. Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва да изпълняватъ добре своята длъжность.
към беседата >>
Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ.
Знаете ли вие изкуството да възлюбишъ човѣка? Азъ често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ. Залюбилъ и разлюбилъ. Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване. Послѣ идва друго залюбване.
Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ.
Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние. И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите.
към беседата >>
Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ.
Ще кажете: е, ще повикаме нѣкой лѣкарь! Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь! Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ.
Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ.
Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика. Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ. Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва да изпълняватъ добре своята длъжность.
към беседата >>
Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ.
Азъ често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ. Залюбилъ и разлюбилъ. Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване. Послѣ идва друго залюбване. Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ.
Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ.
Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние. И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите.
към беседата >>
Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика.
Не, въ свѣта има само единъ лѣкарь! Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ. Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ.
Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика.
Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ. Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва да изпълняватъ добре своята длъжность.
към беседата >>
Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби.
Залюбилъ и разлюбилъ. Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване. Послѣ идва друго залюбване. Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ.
Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби.
Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние. И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки.
към беседата >>
Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ.
Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ. Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ. Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика.
Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ.
Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва да изпълняватъ добре своята длъжность.
към беседата >>
Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби.
Значи, въ земната любовь има два момента: залюбване и разлюбване. Послѣ идва друго залюбване. Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби.
Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби.
Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние. И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ.
към беседата >>
Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва да изпълняватъ добре своята длъжность.
И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ. Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ. Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ. Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика. Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ.
Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва да изпълняватъ добре своята длъжность.
към беседата >>
Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние.
Послѣ идва друго залюбване. Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби.
Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние.
И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ?
към беседата >>
Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ.
Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ.
Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си. Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ?
към беседата >>
И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите.
Една мома не може два пѫти да залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние.
И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите.
Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ? – Не.
към беседата >>
Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си.
Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ.
Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си.
Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ.
към беседата >>
Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите.
Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пѫти да залюби този момъкъ. Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние. И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите.
Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите.
Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ? – Не. Защо не заслужава?
към беседата >>
Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ.
Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си.
Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ.
Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ.
към беседата >>
Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки.
Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние. И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите.
Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки.
Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя?
към беседата >>
Това е най-великото!
Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си. Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ.
Това е най-великото!
Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ.
към беседата >>
Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ.
Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние. И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки.
Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ.
Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любовь?
към беседата >>
Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече!
Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си. Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото!
Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече!
Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ?
към беседата >>
Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ?
Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние. И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ.
Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ?
– Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любовь? Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу.
към беседата >>
Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ?
Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си. Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече!
Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ?
Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ.
към беседата >>
– Не.
И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ?
– Не.
Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любовь? Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу. Каква философия има въ това?
към беседата >>
Това е единъ великъ въпросъ.
Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си. Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ?
Това е единъ великъ въпросъ.
Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго.
към беседата >>
Защо не заслужава?
Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите. Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ? – Не.
Защо не заслужава?
Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любовь? Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу. Каква философия има въ това? Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата!
към беседата >>
Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ.
Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ.
Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ.
Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка.
към беседата >>
Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя?
Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ? – Не. Защо не заслужава?
Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя?
Каква е тази любовь? Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу. Каква философия има въ това? Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата! Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му.
към беседата >>
Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ.
Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ.
Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ.
Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи?
към беседата >>
Каква е тази любовь?
Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя?
Каква е тази любовь?
Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу. Каква философия има въ това? Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата! Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му. Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота.
към беседата >>
Какво е челъ Христосъ?
Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ.
Какво е челъ Христосъ?
– Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ.
към беседата >>
Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу.
Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любовь?
Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу.
Каква философия има въ това? Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата! Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му. Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота. Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка.
към беседата >>
– Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ.
Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ?
– Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ.
Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ?
към беседата >>
Каква философия има въ това?
– Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любовь? Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу.
Каква философия има въ това?
Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата! Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му. Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота. Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка. Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство.
към беседата >>
Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго.
Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ.
Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго.
Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея!
към беседата >>
Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата!
Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любовь? Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу. Каква философия има въ това?
Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата!
Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му. Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота. Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка. Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство. Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име.
към беседата >>
Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка.
Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго.
Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка.
Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята?
към беседата >>
Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му.
Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любовь? Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу. Каква философия има въ това? Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата!
Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му.
Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота. Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка. Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство. Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име. Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка.
към беседата >>
Какъ ще може да я поправи?
Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка.
Какъ ще може да я поправи?
– По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма.
към беседата >>
Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота.
Каква е тази любовь? Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу. Каква философия има въ това? Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата! Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му.
Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота.
Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка. Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство. Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име. Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка. Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя.
към беседата >>
– По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ.
Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи?
– По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ.
Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него.
към беседата >>
Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка.
Да залюбишъ нѣкого, значи да го издигнешъ на голѣма височина; а да го разлюбишъ, значи да го пуснешъ отъ тази височина надолу. Каква философия има въ това? Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата! Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му. Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота.
Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка.
Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство. Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име. Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка. Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашитѣ любими: ахъ, умирамъ, не мога безъ тебе!
към беседата >>
Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ?
– Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ.
Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ?
Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга.
към беседата >>
Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство.
Каква философия има въ това? Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата! Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му. Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота. Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка.
Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство.
Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име. Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка. Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашитѣ любими: ахъ, умирамъ, не мога безъ тебе! Има една хубава формула за живота: Любовьта ражда доброто въ свѣта.
към беседата >>
Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея!
Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ?
Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея!
Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ.
към беседата >>
Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име.
Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че да му дойде ума въ главата! Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му. Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота. Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка. Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство.
Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име.
Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка. Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашитѣ любими: ахъ, умирамъ, не мога безъ тебе! Има една хубава формула за живота: Любовьта ражда доброто въ свѣта.
към беседата >>
Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята?
Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея!
Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята?
– Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда.
към беседата >>
Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка.
Не, освѣнъ че нѣма да му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му. Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота. Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка. Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство. Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име.
Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка.
Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашитѣ любими: ахъ, умирамъ, не мога безъ тебе! Има една хубава формула за живота: Любовьта ражда доброто въ свѣта.
към беседата >>
– Такъвъ човѣкъ нѣма.
Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята?
– Такъвъ човѣкъ нѣма.
Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ.
към беседата >>
Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя.
Ако залюбването може да вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота. Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка. Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство. Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име. Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка.
Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя.
А вие сега, по 100 писма пишете на вашитѣ любими: ахъ, умирамъ, не мога безъ тебе! Има една хубава формула за живота: Любовьта ражда доброто въ свѣта.
към беседата >>
Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него.
– По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма.
Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него.
Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората.
към беседата >>
А вие сега, по 100 писма пишете на вашитѣ любими: ахъ, умирамъ, не мога безъ тебе!
Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка. Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство. Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име. Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка. Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя.
А вие сега, по 100 писма пишете на вашитѣ любими: ахъ, умирамъ, не мога безъ тебе!
Има една хубава формула за живота: Любовьта ражда доброто въ свѣта.
към беседата >>
Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга.
Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него.
Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга.
Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо.
към беседата >>
Има една хубава формула за живота: Любовьта ражда доброто въ свѣта.
Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство. Въ свободното си врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име. Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка. Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашитѣ любими: ахъ, умирамъ, не мога безъ тебе!
Има една хубава формула за живота: Любовьта ражда доброто въ свѣта.
към беседата >>
Правдата не е монополъ.
Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга.
Правдата не е монополъ.
Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа.
към беседата >>
Защо съгрѣшила тази жена?
Защо съгрѣшила тази жена?
– Грѣхътъ показва, че въ нея имало криво разбиране за любовьта. Ние сега ще рѣшимъ единъ социаленъ въпросъ. Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена! Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“. Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ.
към беседата >>
Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда.
Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ.
Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда.
Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно.
към беседата >>
– Грѣхътъ показва, че въ нея имало криво разбиране за любовьта.
Защо съгрѣшила тази жена?
– Грѣхътъ показва, че въ нея имало криво разбиране за любовьта.
Ние сега ще рѣшимъ единъ социаленъ въпросъ. Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена! Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“. Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ. Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ.
към беседата >>
Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ.
– Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда.
Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ.
Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка.
към беседата >>
Ние сега ще рѣшимъ единъ социаленъ въпросъ.
Защо съгрѣшила тази жена? – Грѣхътъ показва, че въ нея имало криво разбиране за любовьта.
Ние сега ще рѣшимъ единъ социаленъ въпросъ.
Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена! Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“. Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ. Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ. По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите?
към беседата >>
Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората.
Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ.
Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората.
Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие.
към беседата >>
Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена!
Защо съгрѣшила тази жена? – Грѣхътъ показва, че въ нея имало криво разбиране за любовьта. Ние сега ще рѣшимъ единъ социаленъ въпросъ.
Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена!
Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“. Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ. Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ. По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите? Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ.
към беседата >>
Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо.
Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората.
Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо.
Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ.
към беседата >>
Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“.
Защо съгрѣшила тази жена? – Грѣхътъ показва, че въ нея имало криво разбиране за любовьта. Ние сега ще рѣшимъ единъ социаленъ въпросъ. Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена!
Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“.
Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ. Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ. По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите? Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ. Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь.
към беседата >>
Правдата е качество на Духа.
Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо.
Правдата е качество на Духа.
Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества.
към беседата >>
Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ.
Защо съгрѣшила тази жена? – Грѣхътъ показва, че въ нея имало криво разбиране за любовьта. Ние сега ще рѣшимъ единъ социаленъ въпросъ. Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена! Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“.
Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ.
Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ. По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите? Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ. Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь. И ако ние не направимъ това, ако ние закѫснѣемъ, въпросътъ пакъ ще се разрѣши, но вече не въ наша полза.
към беседата >>
Правдата е нѣщо вѫтрѣшно.
Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа.
Правдата е нѣщо вѫтрѣшно.
Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега.
към беседата >>
Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ.
– Грѣхътъ показва, че въ нея имало криво разбиране за любовьта. Ние сега ще рѣшимъ единъ социаленъ въпросъ. Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена! Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“. Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ.
Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ.
По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите? Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ. Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь. И ако ние не направимъ това, ако ние закѫснѣемъ, въпросътъ пакъ ще се разрѣши, но вече не въ наша полза. Този въпросъ нѣма да се рѣши отвънъ.
към беседата >>
Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка.
Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно.
Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка.
Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България.
към беседата >>
По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите?
Ние сега ще рѣшимъ единъ социаленъ въпросъ. Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена! Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“. Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ. Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ.
По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите?
Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ. Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь. И ако ние не направимъ това, ако ние закѫснѣемъ, въпросътъ пакъ ще се разрѣши, но вече не въ наша полза. Този въпросъ нѣма да се рѣши отвънъ. За насъ е важно да се запали първиятъ вѫгленъ, и отъ него ще се запалятъ всички други вѫглени.
към беседата >>
Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие.
Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка.
Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие.
Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ.
към беседата >>
Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ.
Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ: да се изпѫди и убие тази жена! Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“. Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ. Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ. По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите?
Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ.
Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь. И ако ние не направимъ това, ако ние закѫснѣемъ, въпросътъ пакъ ще се разрѣши, но вече не въ наша полза. Този въпросъ нѣма да се рѣши отвънъ. За насъ е важно да се запали първиятъ вѫгленъ, и отъ него ще се запалятъ всички други вѫглени.
към беседата >>
Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ.
Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие.
Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ.
Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище.
към беседата >>
Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь.
Но Христосъ казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трѣбва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и да бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“. Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ. Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ. По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите? Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ.
Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь.
И ако ние не направимъ това, ако ние закѫснѣемъ, въпросътъ пакъ ще се разрѣши, но вече не въ наша полза. Този въпросъ нѣма да се рѣши отвънъ. За насъ е важно да се запали първиятъ вѫгленъ, и отъ него ще се запалятъ всички други вѫглени.
към беседата >>
Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества.
Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ.
Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества.
Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище.
към беседата >>
И ако ние не направимъ това, ако ние закѫснѣемъ, въпросътъ пакъ ще се разрѣши, но вече не въ наша полза.
Туй е истинското рѣшение на онзи социаленъ въпросъ. Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ. По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите? Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ. Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь.
И ако ние не направимъ това, ако ние закѫснѣемъ, въпросътъ пакъ ще се разрѣши, но вече не въ наша полза.
Този въпросъ нѣма да се рѣши отвънъ. За насъ е важно да се запали първиятъ вѫгленъ, и отъ него ще се запалятъ всички други вѫглени.
към беседата >>
Нѣма да бѫдешъ както сега.
Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества.
Нѣма да бѫдешъ както сега.
Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство.
към беседата >>
Този въпросъ нѣма да се рѣши отвънъ.
Индивидуално, вѫтрѣшно този въпросъ е рѣшенъ. По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите? Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ. Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь. И ако ние не направимъ това, ако ние закѫснѣемъ, въпросътъ пакъ ще се разрѣши, но вече не въ наша полза.
Този въпросъ нѣма да се рѣши отвънъ.
За насъ е важно да се запали първиятъ вѫгленъ, и отъ него ще се запалятъ всички други вѫглени.
към беседата >>
Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България.
Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега.
Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България.
Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство.
към беседата >>
За насъ е важно да се запали първиятъ вѫгленъ, и отъ него ще се запалятъ всички други вѫглени.
По другъ начинъ, какъ ще го рѣшите? Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ. Хората трѣбва да се убѣдятъ, да имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва да се разрѣшаватъ съ любовь. И ако ние не направимъ това, ако ние закѫснѣемъ, въпросътъ пакъ ще се разрѣши, но вече не въ наша полза. Този въпросъ нѣма да се рѣши отвънъ.
За насъ е важно да се запали първиятъ вѫгленъ, и отъ него ще се запалятъ всички други вѫглени.
към беседата >>
Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ.
Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България.
Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ.
Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ, сегашнитѣ млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мѫдростьта, да бѫдатъ запалени вѫглени!
Азъ бихъ желалъ, сегашнитѣ млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мѫдростьта, да бѫдатъ запалени вѫглени!
Подъ „стари“ не подразбирамъ слаби. Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме да се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате. Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота. Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка. Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка!
към беседата >>
Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище.
Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ.
Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище.
То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ.
към беседата >>
Подъ „стари“ не подразбирамъ слаби.
Азъ бихъ желалъ, сегашнитѣ млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мѫдростьта, да бѫдатъ запалени вѫглени!
Подъ „стари“ не подразбирамъ слаби.
Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме да се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате. Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота. Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка. Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка! Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно!
към беседата >>
То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище.
Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище.
То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище.
Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа.
към беседата >>
Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме да се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате.
Азъ бихъ желалъ, сегашнитѣ млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мѫдростьта, да бѫдатъ запалени вѫглени! Подъ „стари“ не подразбирамъ слаби.
Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме да се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате.
Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота. Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка. Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка! Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно! Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде.
към беседата >>
Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство.
Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище.
Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство.
Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители.
към беседата >>
Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота.
Азъ бихъ желалъ, сегашнитѣ млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мѫдростьта, да бѫдатъ запалени вѫглени! Подъ „стари“ не подразбирамъ слаби. Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме да се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате.
Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота.
Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка. Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка! Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно! Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде. Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ!
към беседата >>
Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство.
Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство.
Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство.
И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе.
към беседата >>
Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка.
Азъ бихъ желалъ, сегашнитѣ млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мѫдростьта, да бѫдатъ запалени вѫглени! Подъ „стари“ не подразбирамъ слаби. Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме да се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате. Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота.
Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка.
Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка! Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно! Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде. Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ! Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ.
към беседата >>
И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ.
Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство.
И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ.
Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство.
към беседата >>
Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка!
Азъ бихъ желалъ, сегашнитѣ млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мѫдростьта, да бѫдатъ запалени вѫглени! Подъ „стари“ не подразбирамъ слаби. Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме да се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате. Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота. Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка.
Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка!
Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно! Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде. Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ! Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ. Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ?
към беседата >>
Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ.
Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ.
Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ.
Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ.
към беседата >>
Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно!
Подъ „стари“ не подразбирамъ слаби. Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме да се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате. Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота. Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка. Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка!
Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно!
Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде. Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ! Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ. Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ? Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ.
към беседата >>
Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа.
То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ.
Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа.
И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде.
Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме да се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате. Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота. Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка. Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка! Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно!
Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде.
Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ! Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ. Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ? Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ. Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити!
към беседата >>
И тѣ бѣха тѣхни служители.
Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа.
И тѣ бѣха тѣхни служители.
И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички!
към беседата >>
Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ!
Не, всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва да се рѣшатъ съ красота. Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка. Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка! Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно! Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде.
Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ!
Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ. Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ? Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ. Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити! Цѣлата земя е послана само отъ кости.
към беседата >>
И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе.
Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители.
И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе.
Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички! Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви.
към беседата >>
Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ.
Ами че то е голѣмо безобразие, да вземемъ единъ човѣкъ, да му туримъ въже на врата и да го обѣсимъ на бѣсилка. Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка! Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно! Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде. Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ!
Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ.
Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ? Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ. Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити! Цѣлата земя е послана само отъ кости. Но свѣтътъ оправи ли се?
към беседата >>
Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство.
И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе.
Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство.
И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички! Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората.
към беседата >>
Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ?
Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ, да вземемъ и да го туримъ на бѣсилка! Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно! Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде. Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ! Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ.
Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ?
Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ. Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити! Цѣлата земя е послана само отъ кости. Но свѣтътъ оправи ли се? – Не.
към беседата >>
И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ.
Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство.
И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ.
Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички! Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората. Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към беседата >>
Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ.
Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние да можемъ да го гледаме спокойно! Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде. Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ! Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ. Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ?
Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ.
Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити! Цѣлата земя е послана само отъ кости. Но свѣтътъ оправи ли се? – Не. Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть?
към беседата >>
Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ.
Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ.
Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ.
Нека запомнимъ това нѣщо всички! Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората. Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към беседата >>
Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити!
Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да се обърне къмъ Господа, да Го призове съ всичкото си сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде. Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ! Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ. Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ? Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ.
Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити!
Цѣлата земя е послана само отъ кости. Но свѣтътъ оправи ли се? – Не. Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть? Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта.
към беседата >>
Нека запомнимъ това нѣщо всички!
И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ.
Нека запомнимъ това нѣщо всички!
Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората. Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към беседата >>
Цѣлата земя е послана само отъ кости.
Казватъ: е, обѣсили го, да не е грѣшилъ! Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ. Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ? Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ. Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити!
Цѣлата земя е послана само отъ кости.
Но свѣтътъ оправи ли се? – Не. Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть? Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ.
към беседата >>
Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви.
И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички!
Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви.
Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората. Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към беседата >>
Но свѣтътъ оправи ли се?
Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ. Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ? Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ. Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити! Цѣлата земя е послана само отъ кости.
Но свѣтътъ оправи ли се?
– Не. Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть? Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ. Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка.
към беседата >>
Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората.
Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички! Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви.
Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората.
Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към беседата >>
– Не.
Че кой отъ васъ не е билъ обѣсванъ? Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ. Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити! Цѣлата земя е послана само отъ кости. Но свѣтътъ оправи ли се?
– Не.
Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть? Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ. Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка. Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ!
към беседата >>
Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство.
И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички! Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората.
Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към беседата >>
Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть?
Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ. Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити! Цѣлата земя е послана само отъ кости. Но свѣтътъ оправи ли се? – Не.
Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть?
Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ. Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка. Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ! Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици.
към беседата >>
Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ.
Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ.
Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе. Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му. И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
към беседата >>
Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта.
Като си правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити! Цѣлата земя е послана само отъ кости. Но свѣтътъ оправи ли се? – Не. Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть?
Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта.
Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ. Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка. Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ! Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици. Какъ става това?
към беседата >>
Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе.
Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ.
Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе.
Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му. И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
към беседата >>
Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ.
Цѣлата земя е послана само отъ кости. Но свѣтътъ оправи ли се? – Не. Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть? Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта.
Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ.
Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка. Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ! Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици. Какъ става това? Безъ Христа ли?
към беседата >>
Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си.
Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ. Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе.
Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си.
И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му. И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
към беседата >>
Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка.
Но свѣтътъ оправи ли се? – Не. Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть? Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ.
Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка.
Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ! Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици. Какъ става това? Безъ Христа ли?
към беседата >>
И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му.
Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ. Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе. Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си.
И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му.
И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
към беседата >>
Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ!
– Не. Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть? Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ. Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка.
Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ!
Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици. Какъ става това? Безъ Христа ли?
към беседата >>
И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ. Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе. Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му.
И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
към беседата >>
Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици.
Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть? Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ. Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка. Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ!
Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици.
Какъ става това? Безъ Христа ли?
към беседата >>
Сега, нѣкои казватъ: ние можемъ да ви изпѫдимъ отъ България!
Сега, нѣкои казватъ: ние можемъ да ви изпѫдимъ отъ България!
Ако е въпросъ за изпѫждане, питамъ: кого ще изпѫдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичанитѣ не е английска, тя е на Господа; подъ наемъ, подъ аренда е дадена тя.
към беседата >>
Какъ става това?
Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ. Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка. Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ! Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици.
Какъ става това?
Безъ Христа ли?
към беседата >>
Ако е въпросъ за изпѫждане, питамъ: кого ще изпѫдите?
Сега, нѣкои казватъ: ние можемъ да ви изпѫдимъ отъ България!
Ако е въпросъ за изпѫждане, питамъ: кого ще изпѫдите?
Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичанитѣ не е английска, тя е на Господа; подъ наемъ, подъ аренда е дадена тя.
към беседата >>
Безъ Христа ли?
Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ. Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка. Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва да има въ тѣхъ! Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици. Какъ става това?
Безъ Христа ли?
към беседата >>
Тази земя не е българска, тя е на Господа.
Сега, нѣкои казватъ: ние можемъ да ви изпѫдимъ отъ България! Ако е въпросъ за изпѫждане, питамъ: кого ще изпѫдите?
Тази земя не е българска, тя е на Господа.
Земята на англичанитѣ не е английска, тя е на Господа; подъ наемъ, подъ аренда е дадена тя.
към беседата >>
Ето една паднала жена седи прѣдъ Христа, и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрѣшавай повече“!
Ето една паднала жена седи прѣдъ Христа, и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрѣшавай повече“!
Той пише: „Вие трѣбва да рѣшите тѣзи задачи по Любовь“. Ако всички ние си подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ да живѣемъ? По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ? Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ.
към беседата >>
Земята на англичанитѣ не е английска, тя е на Господа; подъ наемъ, подъ аренда е дадена тя.
Сега, нѣкои казватъ: ние можемъ да ви изпѫдимъ отъ България! Ако е въпросъ за изпѫждане, питамъ: кого ще изпѫдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа.
Земята на англичанитѣ не е английска, тя е на Господа; подъ наемъ, подъ аренда е дадена тя.
към беседата >>
Той пише: „Вие трѣбва да рѣшите тѣзи задачи по Любовь“.
Ето една паднала жена седи прѣдъ Христа, и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрѣшавай повече“!
Той пише: „Вие трѣбва да рѣшите тѣзи задачи по Любовь“.
Ако всички ние си подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ да живѣемъ? По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ? Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ.
към беседата >>
И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята.
И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята.
Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. – Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“.
към беседата >>
Ако всички ние си подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ да живѣемъ?
Ето една паднала жена седи прѣдъ Христа, и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрѣшавай повече“! Той пише: „Вие трѣбва да рѣшите тѣзи задачи по Любовь“.
Ако всички ние си подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ да живѣемъ?
По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ? Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ.
към беседата >>
Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството.
И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята.
Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството.
И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. – Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“.
към беседата >>
По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ?
Ето една паднала жена седи прѣдъ Христа, и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрѣшавай повече“! Той пише: „Вие трѣбва да рѣшите тѣзи задачи по Любовь“. Ако всички ние си подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ да живѣемъ?
По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ?
Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ. Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ.
към беседата >>
И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството.
И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството.
И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството.
– Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството.
към беседата >>
Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ.
Ето една паднала жена седи прѣдъ Христа, и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрѣшавай повече“! Той пише: „Вие трѣбва да рѣшите тѣзи задачи по Любовь“. Ако всички ние си подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ да живѣемъ? По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ?
Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ.
Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ. Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ. Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние?
към беседата >>
– Само по единъ начинъ може.
И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството.
– Само по единъ начинъ може.
Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“.
към беседата >>
Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ.
Ето една паднала жена седи прѣдъ Христа, и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрѣшавай повече“! Той пише: „Вие трѣбва да рѣшите тѣзи задачи по Любовь“. Ако всички ние си подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ да живѣемъ? По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ? Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ.
Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ.
Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ. Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ. Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата.
към беседата >>
Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории.
И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. – Само по единъ начинъ може.
Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории.
Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства.
към беседата >>
Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ.
Той пише: „Вие трѣбва да рѣшите тѣзи задачи по Любовь“. Ако всички ние си подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ да живѣемъ? По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ? Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ.
Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ.
Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ. Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ. Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата. Въ кѫщата ли те е турилъ Господь?
към беседата >>
Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“.
И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. – Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории.
Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“.
Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата.
към беседата >>
Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ.
Ако всички ние си подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ да живѣемъ? По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ? Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ.
Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ.
Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ. Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата. Въ кѫщата ли те е турилъ Господь? Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь?
към беседата >>
Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“.
Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. – Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“.
Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“.
Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда.
към беседата >>
Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ.
По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ? Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ.
Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ.
Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата. Въ кѫщата ли те е турилъ Господь? Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата?
към беседата >>
Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството.
И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. – Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“.
Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството.
Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“.
към беседата >>
Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние?
Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ. Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ.
Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние?
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата. Въ кѫщата ли те е турилъ Господь? Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата? Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи.
към беседата >>
Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“.
– Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството.
Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“.
Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата.
Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ. Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ. Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние?
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата.
Въ кѫщата ли те е турилъ Господь? Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата? Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи. Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората.
към беседата >>
Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства.
Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“.
Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства.
Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти.
към беседата >>
Въ кѫщата ли те е турилъ Господь?
Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ. Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ. Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата.
Въ кѫщата ли те е турилъ Господь?
Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата? Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи. Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората. Ако ти си влѣзълъ въ тази кѫща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господь.
към беседата >>
Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата.
Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства.
Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата.
Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя.
към беседата >>
Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь?
Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ. Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ. Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата. Въ кѫщата ли те е турилъ Господь?
Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь?
Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата? Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи. Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората. Ако ти си влѣзълъ въ тази кѫща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господь. Нека разберемъ, че всички нѣща не сѫ направени отъ Бога.
към беседата >>
Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда.
Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата.
Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда.
Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени.
към беседата >>
Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата?
Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ. Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата. Въ кѫщата ли те е турилъ Господь? Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь?
Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата?
Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи. Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората. Ако ти си влѣзълъ въ тази кѫща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господь. Нека разберемъ, че всички нѣща не сѫ направени отъ Бога.
към беседата >>
Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“.
Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда.
Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“.
Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете.
към беседата >>
Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи.
Питамъ тогава, какво трѣбва да чакаме ние? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата. Въ кѫщата ли те е турилъ Господь? Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата?
Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи.
Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората. Ако ти си влѣзълъ въ тази кѫща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господь. Нека разберемъ, че всички нѣща не сѫ направени отъ Бога.
към беседата >>
Други се наричатъ „Братя на Красотата“.
Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“.
Други се наричатъ „Братя на Красотата“.
И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка.
към беседата >>
Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата. Въ кѫщата ли те е турилъ Господь? Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата? Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи.
Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората.
Ако ти си влѣзълъ въ тази кѫща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господь. Нека разберемъ, че всички нѣща не сѫ направени отъ Бога.
към беседата >>
И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти.
Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“.
И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти.
Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ!
към беседата >>
Ако ти си влѣзълъ въ тази кѫща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господь.
Въ кѫщата ли те е турилъ Господь? Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата? Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи. Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората.
Ако ти си влѣзълъ въ тази кѫща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господь.
Нека разберемъ, че всички нѣща не сѫ направени отъ Бога.
към беседата >>
Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя.
Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти.
Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя.
Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители.
към беседата >>
Нека разберемъ, че всички нѣща не сѫ направени отъ Бога.
Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата? Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫщи, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи. Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората. Ако ти си влѣзълъ въ тази кѫща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господь.
Нека разберемъ, че всички нѣща не сѫ направени отъ Бога.
към беседата >>
Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени.
Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя.
Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени.
Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“.
към беседата >>
И Христосъ се наведе долу на земята и пишеше.
И Христосъ се наведе долу на земята и пишеше.
към беседата >>
Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете.
Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени.
Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете.
Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“.
към беседата >>
Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ сѣнка върху тия нѣща, но казвамъ, че погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ.
Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ сѣнка върху тия нѣща, но казвамъ, че погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ.
Но хората казватъ: тѣлото и на праведния, и на грѣшния все въ земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души. Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза. Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка.
Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете.
Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка.
Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя.
към беседата >>
Но хората казватъ: тѣлото и на праведния, и на грѣшния все въ земята ще отиде.
Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ сѣнка върху тия нѣща, но казвамъ, че погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ.
Но хората казватъ: тѣлото и на праведния, и на грѣшния все въ земята ще отиде.
Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души. Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза. Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре.
към беседата >>
Такова знание иматъ тѣ!
И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка.
Такова знание иматъ тѣ!
Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господь.
към беседата >>
Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души.
Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ сѣнка върху тия нѣща, но казвамъ, че погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ. Но хората казватъ: тѣлото и на праведния, и на грѣшния все въ земята ще отиде.
Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души.
Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза. Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ.
към беседата >>
Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители.
Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ!
Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители.
И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господь. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
към беседата >>
Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза.
Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ сѣнка върху тия нѣща, но казвамъ, че погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ. Но хората казватъ: тѣлото и на праведния, и на грѣшния все въ земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души.
Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза.
Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ.
към беседата >>
И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“.
Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители.
И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“.
Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господь. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
към беседата >>
Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния.
Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ сѣнка върху тия нѣща, но казвамъ, че погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ. Но хората казватъ: тѣлото и на праведния, и на грѣшния все въ земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души. Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза.
Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния.
А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ?
към беседата >>
Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“.
Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“.
Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“.
И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господь. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
към беседата >>
А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта.
Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ сѣнка върху тия нѣща, но казвамъ, че погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ. Но хората казватъ: тѣлото и на праведния, и на грѣшния все въ земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души. Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза. Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния.
А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта.
Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть.
към беседата >>
И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя.
Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“.
И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя.
Вие ще кажете: Христосъ беше Господь. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
към беседата >>
Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре.
Но хората казватъ: тѣлото и на праведния, и на грѣшния все въ земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души. Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза. Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта.
Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре.
Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ?
към беседата >>
Вие ще кажете: Христосъ беше Господь.
Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя.
Вие ще кажете: Христосъ беше Господь.
Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
към беседата >>
Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ.
Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души. Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза. Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре.
Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ.
Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ.
към беседата >>
Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господь.
Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
към беседата >>
Казватъ: е, такъвъ е животътъ.
Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза. Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ.
Казватъ: е, такъвъ е животътъ.
Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже?
към беседата >>
Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара.
Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара.
Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно.
към беседата >>
Какъвъ е животътъ?
Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ.
Какъвъ е животътъ?
Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право!
към беседата >>
Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне.
Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара.
Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне.
Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа!
към беседата >>
Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть.
А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ?
Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть.
Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“.
към беседата >>
Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари?
Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне.
Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари?
Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е?
към беседата >>
Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ?
Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть.
Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ?
Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината.
към беседата >>
Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть?
Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари?
Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть?
Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ?
към беседата >>
Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ.
Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ?
Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ.
Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче.
към беседата >>
Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието.
Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть?
Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието.
Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята?
към беседата >>
Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже?
Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ.
Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже?
Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени.
към беседата >>
Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно.
Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието.
Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно.
И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ?
към беседата >>
Казвамъ: научете се да мислите право!
Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже?
Казвамъ: научете се да мислите право!
Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ.
към беседата >>
И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа!
Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно.
И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа!
Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“.
Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право!
Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“.
Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си.
към беседата >>
Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е?
Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа!
Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е?
Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“?
към беседата >>
Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината.
Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“.
Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината.
Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си.
към беседата >>
Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ?
Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е?
Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ?
Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи.
към беседата >>
Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче.
Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината.
Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче.
Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде.
към беседата >>
Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята?
Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ?
Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята?
Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ.
към беседата >>
Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени.
Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче.
Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени.
Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка.
към беседата >>
Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ?
Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята?
Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ?
Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха!
към беседата >>
Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ.
Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени.
Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ.
Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея.
към беседата >>
Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега.
И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ?
Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега.
Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ?
към беседата >>
Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си.
Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ.
Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си.
Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ.
към беседата >>
Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“?
Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега.
Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“?
Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ?
към беседата >>
Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си.
Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си.
Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си.
Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си.
към беседата >>
Никой, Господи.
Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“?
Никой, Господи.
„Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость.
към беседата >>
Ти яде кокошка, а на мене не даде.
Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си.
Ти яде кокошка, а на мене не даде.
Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си. И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща.
към беседата >>
„Нито азъ те осѫждамъ.
Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи.
„Нито азъ те осѫждамъ.
Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ?
към беседата >>
Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка.
Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде.
Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка.
Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си. И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ.
към беседата >>
Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха!
Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ.
Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха!
“Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость.
към беседата >>
Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея.
Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка.
Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея.
На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си. И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ. Само така ние ще можемъ да се подигнемъ.
към беседата >>
“Отъ какво произлиза грѣхътъ?
Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха!
“Отъ какво произлиза грѣхътъ?
Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость. Това е възпитание.
към беседата >>
На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ.
Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея.
На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ.
Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си. И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ. Само така ние ще можемъ да се подигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ.
към беседата >>
Защо грѣшатъ женитѣ?
Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ?
Защо грѣшатъ женитѣ?
– Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость. Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие.
към беседата >>
Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си.
Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ.
Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си.
И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ. Само така ние ще можемъ да се подигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа!
към беседата >>
– Отъ слабость.
Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ?
– Отъ слабость.
Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость. Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа.
към беседата >>
И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща.
Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си.
И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща.
Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ. Само така ние ще можемъ да се подигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа! Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко.
към беседата >>
Защо грешатъ мѫжетѣ?
„Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость.
Защо грешатъ мѫжетѣ?
– Отъ слабость. Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа?
към беседата >>
Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ.
Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си. И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща.
Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ.
Само така ние ще можемъ да се подигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа! Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ!
към беседата >>
– Отъ слабость.
Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ?
– Отъ слабость.
Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта?
към беседата >>
Само така ние ще можемъ да се подигнемъ.
Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си. И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ.
Само така ние ще можемъ да се подигнемъ.
Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа! Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ! Че онзи свѣтъ е този свѣтъ!
към беседата >>
Това е възпитание.
“Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость.
Това е възпитание.
Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта?
към беседата >>
Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ.
На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си. И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ. Само така ние ще можемъ да се подигнемъ.
Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ.
Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа! Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ! Че онзи свѣтъ е този свѣтъ! Въ дадения случай ти си въ онзи свѣтъ!
към беседата >>
Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие.
Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость. Това е възпитание.
Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие.
Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си.
към беседата >>
Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа!
Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си. И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ. Само така ние ще можемъ да се подигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ.
Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа!
Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ! Че онзи свѣтъ е този свѣтъ! Въ дадения случай ти си въ онзи свѣтъ! Господь ти казва: покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ!
към беседата >>
Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа.
– Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость. Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие.
Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа.
Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа?
към беседата >>
Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко.
И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ. Само така ние ще можемъ да се подигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа!
Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко.
Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ! Че онзи свѣтъ е този свѣтъ! Въ дадения случай ти си въ онзи свѣтъ! Господь ти казва: покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ!
към беседата >>
Какъ така, не може безъ лъжа?
Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость. Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа.
Какъ така, не може безъ лъжа?
Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане?
към беседата >>
Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ!
Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ. Само така ние ще можемъ да се подигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа! Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко.
Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ!
Че онзи свѣтъ е този свѣтъ! Въ дадения случай ти си въ онзи свѣтъ! Господь ти казва: покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ!
към беседата >>
Какво добро е внесла лъжата въ свѣта?
– Отъ слабость. Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа?
Какво добро е внесла лъжата въ свѣта?
Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса.
към беседата >>
Че онзи свѣтъ е този свѣтъ!
Само така ние ще можемъ да се подигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа! Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ!
Че онзи свѣтъ е този свѣтъ!
Въ дадения случай ти си въ онзи свѣтъ! Господь ти казва: покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ!
към беседата >>
Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта?
Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта?
Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта?
Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога.
към беседата >>
Въ дадения случай ти си въ онзи свѣтъ!
Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа! Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ! Че онзи свѣтъ е този свѣтъ!
Въ дадения случай ти си въ онзи свѣтъ!
Господь ти казва: покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ!
към беседата >>
Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си.
Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта?
Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си.
Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни!
към беседата >>
Господь ти казва: покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ!
Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа! Така трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидемъ на онзи свѣтъ! Че онзи свѣтъ е този свѣтъ! Въ дадения случай ти си въ онзи свѣтъ!
Господь ти казва: покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ!
към беседата >>
Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа?
Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си.
Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа?
Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога.
към беседата >>
Вие, като излѣзете отъ тука, казвате: имаше нѣкой философски работи, но бѣха много забъркани, та не разбрахме, какво искаше да каже.
Вие, като излѣзете отъ тука, казвате: имаше нѣкой философски работи, но бѣха много забъркани, та не разбрахме, какво искаше да каже.
Ще ви кажа, какво искамъ да разберете. Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи!
към беседата >>
Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане?
Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа?
Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане?
Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога. Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ?
към беседата >>
Ще ви кажа, какво искамъ да разберете.
Вие, като излѣзете отъ тука, казвате: имаше нѣкой философски работи, но бѣха много забъркани, та не разбрахме, какво искаше да каже.
Ще ви кажа, какво искамъ да разберете.
Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже!
към беседата >>
Ние засѣгаме принципално въпроса.
Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане?
Ние засѣгаме принципално въпроса.
Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога. Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ? Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ!
към беседата >>
Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи!
Вие, като излѣзете отъ тука, казвате: имаше нѣкой философски работи, но бѣха много забъркани, та не разбрахме, какво искаше да каже. Ще ви кажа, какво искамъ да разберете.
Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи!
Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара.
към беседата >>
Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога.
Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса.
Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога.
Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога. Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ? Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ! Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ.
към беседата >>
Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи.
Вие, като излѣзете отъ тука, казвате: имаше нѣкой философски работи, но бѣха много забъркани, та не разбрахме, какво искаше да каже. Ще ви кажа, какво искамъ да разберете. Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи!
Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи.
Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите.
към беседата >>
Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни!
Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога.
Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни!
И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога. Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ? Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ! Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ.
към беседата >>
Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове!
Вие, като излѣзете отъ тука, казвате: имаше нѣкой философски работи, но бѣха много забъркани, та не разбрахме, какво искаше да каже. Ще ви кажа, какво искамъ да разберете. Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи.
Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове!
Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата.
към беседата >>
И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога.
Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни!
И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога.
Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ? Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ! Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ.
към беседата >>
Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи!
Вие, като излѣзете отъ тука, казвате: имаше нѣкой философски работи, но бѣха много забъркани, та не разбрахме, какво искаше да каже. Ще ви кажа, какво искамъ да разберете. Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове!
Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи!
Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ.
към беседата >>
Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ?
Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога.
Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ?
Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ! Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ.
към беседата >>
Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже!
Ще ви кажа, какво искамъ да разберете. Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи!
Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже!
Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ. Кажи: колко искашъ, приятелю?
към беседата >>
Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ!
Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога. Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ?
Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ!
Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ.
към беседата >>
Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара.
Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже!
Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара.
Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ. Кажи: колко искашъ, приятелю? – 20 лв.
към беседата >>
Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ.
Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога. Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ? Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ!
Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ.
към беседата >>
Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите.
Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара.
Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите.
Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ. Кажи: колко искашъ, приятелю? – 20 лв. Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ християни казватъ: Като не може човѣкъ да живѣе по Бога, нека поне удари на широко!
Съврѣменнитѣ християни казватъ: Като не може човѣкъ да живѣе по Бога, нека поне удари на широко!
Защо? Защото съгрѣшихъ, напихъ се. Че какво отъ това? Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи.
към беседата >>
Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата.
Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите.
Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата.
Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ. Кажи: колко искашъ, приятелю? – 20 лв. Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото. Покажете любовьта си!
към беседата >>
Защо?
Съврѣменнитѣ християни казватъ: Като не може човѣкъ да живѣе по Бога, нека поне удари на широко!
Защо?
Защото съгрѣшихъ, напихъ се. Че какво отъ това? Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи. Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя.
към беседата >>
Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ.
Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата.
Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ.
Кажи: колко искашъ, приятелю? – 20 лв. Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото. Покажете любовьта си! Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме!
към беседата >>
Защото съгрѣшихъ, напихъ се.
Съврѣменнитѣ християни казватъ: Като не може човѣкъ да живѣе по Бога, нека поне удари на широко! Защо?
Защото съгрѣшихъ, напихъ се.
Че какво отъ това? Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи. Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя. Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ.
към беседата >>
Кажи: колко искашъ, приятелю?
Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ.
Кажи: колко искашъ, приятелю?
– 20 лв. Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото. Покажете любовьта си! Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме! Ами съ какви?
към беседата >>
Че какво отъ това?
Съврѣменнитѣ християни казватъ: Като не може човѣкъ да живѣе по Бога, нека поне удари на широко! Защо? Защото съгрѣшихъ, напихъ се.
Че какво отъ това?
Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи. Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя. Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ. Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава.
към беседата >>
– 20 лв.
Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ. Кажи: колко искашъ, приятелю?
– 20 лв.
Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото. Покажете любовьта си! Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме! Ами съ какви? Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва.
към беседата >>
Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий!
Съврѣменнитѣ християни казватъ: Като не може човѣкъ да живѣе по Бога, нека поне удари на широко! Защо? Защото съгрѣшихъ, напихъ се. Че какво отъ това?
Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий!
Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи. Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя. Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ. Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава. Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ.
към беседата >>
Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото.
Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ. Кажи: колко искашъ, приятелю? – 20 лв.
Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото.
Покажете любовьта си! Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме! Ами съ какви? Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва. Такъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ животъ!
към беседата >>
Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи.
Съврѣменнитѣ християни казватъ: Като не може човѣкъ да живѣе по Бога, нека поне удари на широко! Защо? Защото съгрѣшихъ, напихъ се. Че какво отъ това? Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий!
Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи.
Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя. Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ. Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава. Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ. Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме.
към беседата >>
Покажете любовьта си!
Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ. Кажи: колко искашъ, приятелю? – 20 лв. Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото.
Покажете любовьта си!
Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме! Ами съ какви? Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва. Такъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ животъ! – Животъ на чистота, животъ на святость, животъ на любовь, животъ на знание и мѫдрость, животъ на свобода и истина, животъ на справедливость, животъ на доброта и красота, животъ, който обема всичката пълнота.
към беседата >>
Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя.
Защо? Защото съгрѣшихъ, напихъ се. Че какво отъ това? Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи.
Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя.
Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ. Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава. Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ. Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години?
към беседата >>
Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме!
Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ. Кажи: колко искашъ, приятелю? – 20 лв. Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото. Покажете любовьта си!
Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме!
Ами съ какви? Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва. Такъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ животъ! – Животъ на чистота, животъ на святость, животъ на любовь, животъ на знание и мѫдрость, животъ на свобода и истина, животъ на справедливость, животъ на доброта и красота, животъ, който обема всичката пълнота.
към беседата >>
Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ.
Защото съгрѣшихъ, напихъ се. Че какво отъ това? Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи. Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя.
Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ.
Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава. Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ. Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ.
към беседата >>
Ами съ какви?
Кажи: колко искашъ, приятелю? – 20 лв. Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото. Покажете любовьта си! Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме!
Ами съ какви?
Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва. Такъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ животъ! – Животъ на чистота, животъ на святость, животъ на любовь, животъ на знание и мѫдрость, животъ на свобода и истина, животъ на справедливость, животъ на доброта и красота, животъ, който обема всичката пълнота.
към беседата >>
Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава.
Че какво отъ това? Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи. Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя. Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ.
Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава.
Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ. Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ. Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане.
към беседата >>
Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва.
– 20 лв. Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото. Покажете любовьта си! Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме! Ами съ какви?
Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва.
Такъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ животъ! – Животъ на чистота, животъ на святость, животъ на любовь, животъ на знание и мѫдрость, животъ на свобода и истина, животъ на справедливость, животъ на доброта и красота, животъ, който обема всичката пълнота.
към беседата >>
Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ.
Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи. Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя. Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ. Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава.
Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ.
Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ. Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Христосъ ти казва: стани!
към беседата >>
Такъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ животъ!
Плати 20 лева на този човѣкъ, но спаси живота на дървото. Покажете любовьта си! Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме! Ами съ какви? Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва.
Такъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ животъ!
– Животъ на чистота, животъ на святость, животъ на любовь, животъ на знание и мѫдрость, животъ на свобода и истина, животъ на справедливость, животъ на доброта и красота, животъ, който обема всичката пълнота.
към беседата >>
Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме.
Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи. Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя. Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ. Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава. Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ.
Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме.
Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ. Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Христосъ ти казва: стани! Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе.
към беседата >>
– Животъ на чистота, животъ на святость, животъ на любовь, животъ на знание и мѫдрость, животъ на свобода и истина, животъ на справедливость, животъ на доброта и красота, животъ, който обема всичката пълнота.
Покажете любовьта си! Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме! Ами съ какви? Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва. Такъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ животъ!
– Животъ на чистота, животъ на святость, животъ на любовь, животъ на знание и мѫдрость, животъ на свобода и истина, животъ на справедливость, животъ на доброта и красота, животъ, който обема всичката пълнота.
към беседата >>
Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години?
Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя. Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ. Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава. Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ. Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме.
Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години?
Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ. Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Христосъ ти казва: стани! Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе. Какво пише?
към беседата >>
И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия.
И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия.
Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота. Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ. Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява. Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
към беседата >>
Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ.
Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ. Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава. Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ. Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години?
Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ.
Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Христосъ ти казва: стани! Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи?
към беседата >>
Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота.
И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия.
Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота.
Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ. Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява. Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
към беседата >>
Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане.
Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава. Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ. Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ.
Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане.
Христосъ ти казва: стани! Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ.
към беседата >>
Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ.
И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия. Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота.
Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ.
Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява. Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
към беседата >>
Христосъ ти казва: стани!
Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се поправишъ, да надделѣешъ този недѫгъ. Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ. Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане.
Христосъ ти казва: стани!
Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ. Не само е писалъ Той, но и мислилъ.
към беседата >>
Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява.
И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия. Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота. Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ.
Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява.
Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
към беседата >>
Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе.
Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ. Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Христосъ ти казва: стани!
Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе.
Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ. Не само е писалъ Той, но и мислилъ. И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише.
към беседата >>
Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия. Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота. Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ. Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява.
Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
към беседата >>
Какво пише?
Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ. Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Христосъ ти казва: стани! Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе.
Какво пише?
Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ. Не само е писалъ Той, но и мислилъ. И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише. Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ.
към беседата >>
И колко пѫти, като срещна нѣкой добъръ братъ евангелистъ, прибързва да ме пита: ти вѣрвашъ ли въ Христа?
И колко пѫти, като срещна нѣкой добъръ братъ евангелистъ, прибързва да ме пита: ти вѣрвашъ ли въ Христа?
Вѣрвашъ ли въ Господа нашего Исуса Христа? Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята? Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква? Свѣщи трѣбва да палишъ! Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене.
към беседата >>
Разгледали ли сте тия думи?
Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ. Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Христосъ ти казва: стани! Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе. Какво пише?
Разгледали ли сте тия думи?
Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ. Не само е писалъ Той, но и мислилъ. И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише. Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ. Ще кажете: какво пише Той?
към беседата >>
Вѣрвашъ ли въ Господа нашего Исуса Христа?
И колко пѫти, като срещна нѣкой добъръ братъ евангелистъ, прибързва да ме пита: ти вѣрвашъ ли въ Христа?
Вѣрвашъ ли въ Господа нашего Исуса Христа?
Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята? Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква? Свѣщи трѣбва да палишъ! Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене. Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ.
към беседата >>
Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ.
Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Христосъ ти казва: стани! Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи?
Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ.
Не само е писалъ Той, но и мислилъ. И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише. Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ. Ще кажете: какво пише Той? Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той?
към беседата >>
Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята?
И колко пѫти, като срещна нѣкой добъръ братъ евангелистъ, прибързва да ме пита: ти вѣрвашъ ли въ Христа? Вѣрвашъ ли въ Господа нашего Исуса Христа?
Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята?
Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква? Свѣщи трѣбва да палишъ! Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене. Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ. И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ.
към беседата >>
Не само е писалъ Той, но и мислилъ.
Христосъ ти казва: стани! Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ.
Не само е писалъ Той, но и мислилъ.
И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише. Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ. Ще кажете: какво пише Той? Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той? Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето?
към беседата >>
Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква?
И колко пѫти, като срещна нѣкой добъръ братъ евангелистъ, прибързва да ме пита: ти вѣрвашъ ли въ Христа? Вѣрвашъ ли въ Господа нашего Исуса Христа? Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята?
Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква?
Свѣщи трѣбва да палишъ! Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене. Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ. И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ. Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство!
към беседата >>
И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише.
Въ това врѣме именно Христосъ пише вѫтрѣ въ тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ. Не само е писалъ Той, но и мислилъ.
И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише.
Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ. Ще кажете: какво пише Той? Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той? Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: а, това е идолопоклонство!
към беседата >>
Свѣщи трѣбва да палишъ!
И колко пѫти, като срещна нѣкой добъръ братъ евангелистъ, прибързва да ме пита: ти вѣрвашъ ли въ Христа? Вѣрвашъ ли въ Господа нашего Исуса Христа? Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята? Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква?
Свѣщи трѣбва да палишъ!
Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене. Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ. И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ. Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство! Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила!
към беседата >>
Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ.
Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ. Не само е писалъ Той, но и мислилъ. И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише.
Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ.
Ще кажете: какво пише Той? Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той? Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: а, това е идолопоклонство! Ние не искаме да ходимъ на изгрѣвъ.
към беседата >>
Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене.
И колко пѫти, като срещна нѣкой добъръ братъ евангелистъ, прибързва да ме пита: ти вѣрвашъ ли въ Христа? Вѣрвашъ ли въ Господа нашего Исуса Христа? Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята? Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква? Свѣщи трѣбва да палишъ!
Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене.
Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ. И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ. Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство! Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила! Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси.
към беседата >>
Ще кажете: какво пише Той?
Разгледали ли сте тия думи? Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ. Не само е писалъ Той, но и мислилъ. И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише. Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ.
Ще кажете: какво пише Той?
Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той? Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: а, това е идолопоклонство! Ние не искаме да ходимъ на изгрѣвъ. Хубаво, на обѣдъ поне го гледайте!
към беседата >>
Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ.
Вѣрвашъ ли въ Господа нашего Исуса Христа? Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята? Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква? Свѣщи трѣбва да палишъ! Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене.
Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ.
И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ. Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство! Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила! Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е.
към беседата >>
Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той?
Ако бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, тѣ биха хвърлили такава свѣтлина върху васъ, че умътъ ви ще просветне, ще се изпълни съ необикновена свѣтлина; душата ви ще се изпълни съ необикновена радость, и вие щѣхте да разберете дълбокия смисълъ на това, което Христосъ е писалъ. Не само е писалъ Той, но и мислилъ. И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише. Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ. Ще кажете: какво пише Той?
Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той?
Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето? Ще кажете: а, това е идолопоклонство! Ние не искаме да ходимъ на изгрѣвъ. Хубаво, на обѣдъ поне го гледайте! Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята свѣтлина всѣки день?
към беседата >>
И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ.
Казвамъ му: знаешъ ли, какво пише Христосъ на земята? Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква? Свѣщи трѣбва да палишъ! Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене. Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ.
И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ.
Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство! Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила! Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е. Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е.
към беседата >>
Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето?
Не само е писалъ Той, но и мислилъ. И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише. Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ. Ще кажете: какво пише Той? Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той?
Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето?
Ще кажете: а, това е идолопоклонство! Ние не искаме да ходимъ на изгрѣвъ. Хубаво, на обѣдъ поне го гледайте! Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята свѣтлина всѣки день?
към беседата >>
Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство!
Срещне ме нѣкой свѣщеникъ, пита ме: ти защо не идвашъ въ църква? Свѣщи трѣбва да палишъ! Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене. Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ. И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ.
Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство!
Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила! Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е. Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е. Това свещеникъ може ли да направи – свещеникъ е.
към беседата >>
Ще кажете: а, това е идолопоклонство!
И не само тогава е писалъ Христосъ, но и сега Го виждаме често, често да пише. Азъ Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ. Ще кажете: какво пише Той? Когато слънцето изгрѣва сутринь, какво пише Той? Били ли сте на изгрѣвъ, виждали ли сте какво пише слънцето?
Ще кажете: а, това е идолопоклонство!
Ние не искаме да ходимъ на изгрѣвъ. Хубаво, на обѣдъ поне го гледайте! Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята свѣтлина всѣки день?
към беседата >>
Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила!
Свѣщи трѣбва да палишъ! Казвамъ: братко, азъ се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене. Едно врѣме и азъ палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ. И друго: всички свѣщи, които горятъ въ църква, да не димятъ; и всички кандила, които се палятъ, сѫщо на не димятъ. Всички свѣщи и кандила да да горятъ, безъ да гаснатъ и безъ да димятъ – това е най-важното изкуство!
Това наричамъ азъ истинско палене на свѣщи и на кандила!
Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човѣкъ може ли да направи – човѣкъ е. Това проповѣдникъ може ли да направи – проповѣдникъ е. Това свещеникъ може ли да направи – свещеникъ е. Това верующъ може ли да направи – верующъ е.
към беседата >>
И като си повдигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма.
(втори вариант)
Ако попитате видните богословци да ви кажат нещо за Бога, те ще ви говорят за тайните на Бога; в колко лица е Той; как е станало изкупването на човечеството; как е слязъл Христос на земята и ред други философски работи може да ви говорят, но я ги запитайте, какво е писал Христос на земята, не знаят. Единственият отговор, който ще ви дадат, е, че това не влиза в плана на спасението, следователно за него не трябва да се говори. И действително, Христос е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат. Пишеше Той дълго време на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеи и садукеи, да излязат навън из храма и да оставят жената сама.
И като си повдигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма.
Може да ме запитат: Що ни интересува нас това, какво става преди 2000 години? Тази жена била заведена при Христа и го запитвали, дали трябва да я съдят или да ѝ простят, защото според Мойсеевия закон трябвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът. Чудно е как именно иде туй раздвояване!
към втори вариант >>
Ще каже някой: Това не е ли насърчение на греха?
(втори вариант)
“ Христос не ѝ каза точно тия думи, но я попита: „Осъди ли те някой, жено? “ – Никой, Господи! „Нито аз те осъждам. Иди и не съгрешавай повече! “ Христос разбираше великия закон, знаеше къде са спънките на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа!
Ще каже някой: Това не е ли насърчение на греха?
Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрешавай повече! “ То значи: иди и възлюби Господа!
към втори вариант >>
Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне.
(втори вариант)
Това е, което пишеше Христос. Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне.
Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне.
Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
към втори вариант >>
Може да ме запитат: Що ни интересува нас това, какво става преди 2000 години?
(втори вариант)
Единственият отговор, който ще ви дадат, е, че това не влиза в плана на спасението, следователно за него не трябва да се говори. И действително, Христос е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат. Пишеше Той дълго време на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеи и садукеи, да излязат навън из храма и да оставят жената сама. И като си повдигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма.
Може да ме запитат: Що ни интересува нас това, какво става преди 2000 години?
Тази жена била заведена при Христа и го запитвали, дали трябва да я съдят или да ѝ простят, защото според Мойсеевия закон трябвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът. Чудно е как именно иде туй раздвояване! Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница.
към втори вариант >>
Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрешавай повече!
(втори вариант)
“ – Никой, Господи! „Нито аз те осъждам. Иди и не съгрешавай повече! “ Христос разбираше великия закон, знаеше къде са спънките на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже някой: Това не е ли насърчение на греха?
Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрешавай повече!
“ То значи: иди и възлюби Господа!
към втори вариант >>
Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
(втори вариант)
Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне.
Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
към втори вариант >>
Тази жена била заведена при Христа и го запитвали, дали трябва да я съдят или да ѝ простят, защото според Мойсеевия закон трябвало да ѝ се наложи смъртно наказание.
(втори вариант)
И действително, Христос е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат. Пишеше Той дълго време на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеи и садукеи, да излязат навън из храма и да оставят жената сама. И като си повдигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма. Може да ме запитат: Що ни интересува нас това, какво става преди 2000 години?
Тази жена била заведена при Христа и го запитвали, дали трябва да я съдят или да ѝ простят, защото според Мойсеевия закон трябвало да ѝ се наложи смъртно наказание.
За какво? – Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът. Чудно е как именно иде туй раздвояване! Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница. „Убий“, това е човешкото.
към втори вариант >>
“ То значи: иди и възлюби Господа!
(втори вариант)
„Нито аз те осъждам. Иди и не съгрешавай повече! “ Христос разбираше великия закон, знаеше къде са спънките на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже някой: Това не е ли насърчение на греха? Не, Той ѝ каза: „Иди и не съгрешавай повече!
“ То значи: иди и възлюби Господа!
към втори вариант >>
За какво?
(втори вариант)
Пишеше Той дълго време на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеи и садукеи, да излязат навън из храма и да оставят жената сама. И като си повдигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма. Може да ме запитат: Що ни интересува нас това, какво става преди 2000 години? Тази жена била заведена при Христа и го запитвали, дали трябва да я съдят или да ѝ простят, защото според Мойсеевия закон трябвало да ѝ се наложи смъртно наказание.
За какво?
– Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът. Чудно е как именно иде туй раздвояване! Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница. „Убий“, това е човешкото. „Не убий“, това е Божественото.
към втори вариант >>
И ако съвременните хора правят престъпления в каквото и да е направление, то е защото нямат любов.
(втори вариант)
И ако съвременните хора правят престъпления в каквото и да е направление, то е защото нямат любов.
Тяхната любов е конечна, гранична, не е онази любов, на която можеш да разчиташ. На какво мяза човешката любов? Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови. Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък. Отличен човек си за тях!
към втори вариант >>
– Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът.
(втори вариант)
Работата е, че това, което е написал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеи и садукеи, да излязат навън из храма и да оставят жената сама. И като си повдигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма. Може да ме запитат: Що ни интересува нас това, какво става преди 2000 години? Тази жена била заведена при Христа и го запитвали, дали трябва да я съдят или да ѝ простят, защото според Мойсеевия закон трябвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво?
– Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът.
Чудно е как именно иде туй раздвояване! Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница. „Убий“, това е човешкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи.
към втори вариант >>
Тяхната любов е конечна, гранична, не е онази любов, на която можеш да разчиташ.
(втори вариант)
И ако съвременните хора правят престъпления в каквото и да е направление, то е защото нямат любов.
Тяхната любов е конечна, гранична, не е онази любов, на която можеш да разчиташ.
На какво мяза човешката любов? Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови. Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък. Отличен човек си за тях! И ти казваш: Много хубава гостилница!
към втори вариант >>
Чудно е как именно иде туй раздвояване!
(втори вариант)
И като си повдигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма. Може да ме запитат: Що ни интересува нас това, какво става преди 2000 години? Тази жена била заведена при Христа и го запитвали, дали трябва да я съдят или да ѝ простят, защото според Мойсеевия закон трябвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът.
Чудно е как именно иде туй раздвояване!
Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница. „Убий“, това е човешкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа.
към втори вариант >>
На какво мяза човешката любов?
(втори вариант)
И ако съвременните хора правят престъпления в каквото и да е направление, то е защото нямат любов. Тяхната любов е конечна, гранична, не е онази любов, на която можеш да разчиташ.
На какво мяза човешката любов?
Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови. Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък. Отличен човек си за тях! И ти казваш: Много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовта!
към втори вариант >>
Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница.
(втори вариант)
Може да ме запитат: Що ни интересува нас това, какво става преди 2000 години? Тази жена била заведена при Христа и го запитвали, дали трябва да я съдят или да ѝ простят, защото според Мойсеевия закон трябвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът. Чудно е как именно иде туй раздвояване!
Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница.
„Убий“, това е човешкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо!
към втори вариант >>
Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови.
(втори вариант)
И ако съвременните хора правят престъпления в каквото и да е направление, то е защото нямат любов. Тяхната любов е конечна, гранична, не е онази любов, на която можеш да разчиташ. На какво мяза човешката любов?
Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови.
Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък. Отличен човек си за тях! И ти казваш: Много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовта! Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат!
към втори вариант >>
„Убий“, това е човешкото.
(втори вариант)
Тази жена била заведена при Христа и го запитвали, дали трябва да я съдят или да ѝ простят, защото според Мойсеевия закон трябвало да ѝ се наложи смъртно наказание. За какво? – Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът. Чудно е как именно иде туй раздвояване! Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница.
„Убий“, това е човешкото.
„Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо! И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи?
към втори вариант >>
Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък.
(втори вариант)
И ако съвременните хора правят престъпления в каквото и да е направление, то е защото нямат любов. Тяхната любов е конечна, гранична, не е онази любов, на която можеш да разчиташ. На какво мяза човешката любов? Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови.
Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък.
Отличен човек си за тях! И ти казваш: Много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовта! Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат! Опитай се само два пъти да влезеш!
към втори вариант >>
„Не убий“, това е Божественото.
(втори вариант)
За какво? – Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът. Чудно е как именно иде туй раздвояване! Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница. „Убий“, това е човешкото.
„Не убий“, това е Божественото.
Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо! И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нещо – да тегли и да дере.
към втори вариант >>
Отличен човек си за тях!
(втори вариант)
И ако съвременните хора правят престъпления в каквото и да е направление, то е защото нямат любов. Тяхната любов е конечна, гранична, не е онази любов, на която можеш да разчиташ. На какво мяза човешката любов? Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови. Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък.
Отличен човек си за тях!
И ти казваш: Много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовта! Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат! Опитай се само два пъти да влезеш! Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти?
към втори вариант >>
Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи.
(втори вариант)
– Че престъпила закона, а трябвало да се поддържа моралът. Чудно е как именно иде туй раздвояване! Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница. „Убий“, това е човешкото. „Не убий“, това е Божественото.
Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи.
Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо! И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нещо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни.
към втори вариант >>
И ти казваш: Много хубава гостилница!
(втори вариант)
Тяхната любов е конечна, гранична, не е онази любов, на която можеш да разчиташ. На какво мяза човешката любов? Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови. Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък. Отличен човек си за тях!
И ти казваш: Много хубава гостилница!
Такава е сегашната култура на любовта! Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат! Опитай се само два пъти да влезеш! Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти? – Парите ти, разбира се.
към втори вариант >>
Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа.
(втори вариант)
Чудно е как именно иде туй раздвояване! Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница. „Убий“, това е човешкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи.
Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа.
За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо! И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нещо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни. Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили?
към втори вариант >>
Такава е сегашната култура на любовта!
(втори вариант)
На какво мяза човешката любов? Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови. Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък. Отличен човек си за тях! И ти казваш: Много хубава гостилница!
Такава е сегашната култура на любовта!
Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат! Опитай се само два пъти да влезеш! Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти? – Парите ти, разбира се. Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си.
към втори вариант >>
За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо!
(втори вариант)
Мойсей пише в закона си „не убий“, а при това, в наказателния закон за морала, онези, които прилагат Мойсеевия закон, подразбират, че трябва да убият една грешница. „Убий“, това е човешкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа.
За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо!
И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нещо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни. Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи.
към втори вариант >>
Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат!
(втори вариант)
Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови. Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък. Отличен човек си за тях! И ти казваш: Много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовта!
Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат!
Опитай се само два пъти да влезеш! Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти? – Парите ти, разбира се. Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си. Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората.
към втори вариант >>
И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи?
(втори вариант)
„Убий“, това е човешкото. „Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо!
И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи?
– То е научило само едно нещо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни. Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили.
към втори вариант >>
Опитай се само два пъти да влезеш!
(втори вариант)
Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък. Отличен човек си за тях! И ти казваш: Много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовта! Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат!
Опитай се само два пъти да влезеш!
Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти? – Парите ти, разбира се. Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си. Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората. Кого напущат?
към втори вариант >>
– То е научило само едно нещо – да тегли и да дере.
(втори вариант)
„Не убий“, това е Божественото. Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо! И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи?
– То е научило само едно нещо – да тегли и да дере.
Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни. Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили. Най-същественото в живота не е научено.
към втори вариант >>
Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти?
(втори вариант)
Отличен човек си за тях! И ти казваш: Много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовта! Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат! Опитай се само два пъти да влезеш!
Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти?
– Парите ти, разбира се. Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си. Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората. Кого напущат? – Палтото ти.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни.
(втори вариант)
Вземете кое и да е дете и му дайте една кукла или какъвто и да е предмет, то ще я строши, на парчета ще я направи. Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо! И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нещо – да тегли и да дере.
Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни.
Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили. Най-същественото в живота не е научено. А кое е туй същественото?
към втори вариант >>
– Парите ти, разбира се.
(втори вариант)
И ти казваш: Много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовта! Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат! Опитай се само два пъти да влезеш! Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти?
– Парите ти, разбира се.
Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си. Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората. Кого напущат? – Палтото ти. Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести.
към втори вариант >>
Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили?
(втори вариант)
Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена да бъде тя, ще я скъса, ще я направи на парчета, ще я зацапа. За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо! И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нещо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни.
Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили?
Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили. Най-същественото в живота не е научено. А кое е туй същественото? – Философите още не могат да си дадат отговор.
към втори вариант >>
Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си.
(втори вариант)
Такава е сегашната култура на любовта! Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат! Опитай се само два пъти да влезеш! Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти? – Парите ти, разбира се.
Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си.
Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората. Кого напущат? – Палтото ти. Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести. Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести.
към втори вариант >>
Може да кажете, че сте научили много работи.
(втори вариант)
За него тази книга не струва нищо; то ще я скъса и ще ви каже: Дайте ми друго нещо! И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нещо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни. Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили?
Може да кажете, че сте научили много работи.
Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили. Най-същественото в живота не е научено. А кое е туй същественото? – Философите още не могат да си дадат отговор. Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична.
към втори вариант >>
Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората.
(втори вариант)
Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат! Опитай се само два пъти да влезеш! Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти? – Парите ти, разбира се. Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си.
Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората.
Кого напущат? – Палтото ти. Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести. Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести. Всички казват: Този е свят човек!
към втори вариант >>
Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили.
(втори вариант)
И най-после, ако запитате този много учен философ, вашия любезен, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи? – То е научило само едно нещо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни. Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи.
Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили.
Най-същественото в живота не е научено. А кое е туй същественото? – Философите още не могат да си дадат отговор. Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна.
към втори вариант >>
Кого напущат?
(втори вариант)
Опитай се само два пъти да влезеш! Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти? – Парите ти, разбира се. Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си. Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората.
Кого напущат?
– Палтото ти. Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести. Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести. Всички казват: Този е свят човек! Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те.
към втори вариант >>
Най-същественото в живота не е научено.
(втори вариант)
– То е научило само едно нещо – да тегли и да дере. Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни. Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили.
Най-същественото в живота не е научено.
А кое е туй същественото? – Философите още не могат да си дадат отговор. Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните.
към втори вариант >>
– Палтото ти.
(втори вариант)
Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти? – Парите ти, разбира се. Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си. Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората. Кого напущат?
– Палтото ти.
Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести. Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести. Всички казват: Този е свят човек! Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те. Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш.
към втори вариант >>
А кое е туй същественото?
(втори вариант)
Вие ще кажете: Това е с малките деца, ние сме възрастни. Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили. Най-същественото в живота не е научено.
А кое е туй същественото?
– Философите още не могат да си дадат отговор. Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината.
към втори вариант >>
Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести.
(втори вариант)
– Парите ти, разбира се. Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си. Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората. Кого напущат? – Палтото ти.
Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести.
Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести. Всички казват: Този е свят човек! Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те. Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш. Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече.
към втори вариант >>
– Философите още не могат да си дадат отговор.
(втори вариант)
Питам: Хубаво, вие като сте възрастни, какво сте научили? Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили. Най-същественото в живота не е научено. А кое е туй същественото?
– Философите още не могат да си дадат отговор.
Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина.
към втори вариант >>
Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести.
(втори вариант)
Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си. Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората. Кого напущат? – Палтото ти. Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести.
Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести.
Всички казват: Този е свят човек! Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те. Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш. Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече. Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече!
към втори вариант >>
Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична.
(втори вариант)
Може да кажете, че сте научили много работи. Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили. Най-същественото в живота не е научено. А кое е туй същественото? – Философите още не могат да си дадат отговор.
Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична.
И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече.
към втори вариант >>
Всички казват: Този е свят човек!
(втори вариант)
Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората. Кого напущат? – Палтото ти. Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести. Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести.
Всички казват: Този е свят човек!
Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те. Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш. Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече. Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече! Питам: Где остана почитанието на хората?
към втори вариант >>
И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна.
(втори вариант)
Много работи сте научили, но същественото в живота не сте научили. Най-същественото в живота не е научено. А кое е туй същественото? – Философите още не могат да си дадат отговор. Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична.
И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна.
Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината.
към втори вариант >>
Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те.
(втори вариант)
Кого напущат? – Палтото ти. Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести. Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести. Всички казват: Този е свят човек!
Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те.
Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш. Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече. Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече! Питам: Где остана почитанието на хората? Где е човекът?
към втори вариант >>
Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните.
(втори вариант)
Най-същественото в живота не е научено. А кое е туй същественото? – Философите още не могат да си дадат отговор. Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна.
Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните.
Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите.
към втори вариант >>
Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш.
(втори вариант)
– Палтото ти. Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести. Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести. Всички казват: Този е свят човек! Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те.
Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш.
Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече. Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече! Питам: Где остана почитанието на хората? Где е човекът? В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли?
към втори вариант >>
Тъмнината е сянка на светлината.
(втори вариант)
А кое е туй същественото? – Философите още не могат да си дадат отговор. Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните.
Тъмнината е сянка на светлината.
Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината.
към втори вариант >>
Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече.
(втори вариант)
Добре, друг случай: ти си благочестив човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести. Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести. Всички казват: Този е свят човек! Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те. Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш.
Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече.
Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече! Питам: Где остана почитанието на хората? Где е човекът? В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли? – Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята.
към втори вариант >>
Всеки от вас може да създаде тъмнина.
(втори вариант)
– Философите още не могат да си дадат отговор. Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината.
Всеки от вас може да създаде тъмнина.
Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навън.
към втори вариант >>
Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече!
(втори вариант)
Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести. Всички казват: Този е свят човек! Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те. Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш. Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече.
Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече!
Питам: Где остана почитанието на хората? Где е човекът? В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли? – Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си.
към втори вариант >>
Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече.
(втори вариант)
Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина.
Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече.
И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навън. И тъй, материалният свят е конечен, както и тялото е конечно, но аз казвам: Тази вселена, която вие си представяте, може да се увеличава и смалява.
към втори вариант >>
Питам: Где остана почитанието на хората?
(втори вариант)
Всички казват: Този е свят човек! Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те. Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш. Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече. Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече!
Питам: Где остана почитанието на хората?
Где е човекът? В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли? – Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си.
към втори вариант >>
И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината.
(втори вариант)
И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече.
И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината.
Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навън. И тъй, материалният свят е конечен, както и тялото е конечно, но аз казвам: Тази вселена, която вие си представяте, може да се увеличава и смалява.
към втори вариант >>
Где е човекът?
(втори вариант)
Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те. Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш. Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече. Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече! Питам: Где остана почитанието на хората?
Где е човекът?
В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли? – Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината.
към втори вариант >>
Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите.
(втори вариант)
Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината.
Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите.
Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навън. И тъй, материалният свят е конечен, както и тялото е конечно, но аз казвам: Тази вселена, която вие си представяте, може да се увеличава и смалява.
към втори вариант >>
В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли?
(втори вариант)
Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш. Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече. Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече! Питам: Где остана почитанието на хората? Где е човекът?
В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли?
– Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината?
към втори вариант >>
Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината.
(втори вариант)
Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите.
Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината.
Тя все ще си изтича, ще излиза навън. И тъй, материалният свят е конечен, както и тялото е конечно, но аз казвам: Тази вселена, която вие си представяте, може да се увеличава и смалява.
към втори вариант >>
– Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята.
(втори вариант)
Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече. Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече! Питам: Где остана почитанието на хората? Где е човекът? В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли?
– Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята.
Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината? – То е тъкачество.
към втори вариант >>
Тя все ще си изтича, ще излиза навън.
(втори вариант)
Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината.
Тя все ще си изтича, ще излиза навън.
И тъй, материалният свят е конечен, както и тялото е конечно, но аз казвам: Тази вселена, която вие си представяте, може да се увеличава и смалява.
към втори вариант >>
Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си.
(втори вариант)
Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече! Питам: Где остана почитанието на хората? Где е човекът? В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли? – Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята.
Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си.
Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината? – То е тъкачество. Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем.
към втори вариант >>
И тъй, материалният свят е конечен, както и тялото е конечно, но аз казвам: Тази вселена, която вие си представяте, може да се увеличава и смалява.
(втори вариант)
Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навън.
И тъй, материалният свят е конечен, както и тялото е конечно, но аз казвам: Тази вселена, която вие си представяте, може да се увеличава и смалява.
към втори вариант >>
Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си.
(втори вариант)
Питам: Где остана почитанието на хората? Где е човекът? В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли? – Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си.
Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си.
Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината? – То е тъкачество. Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем. Те знаят да тъкат плат от светлината.
към втори вариант >>
Сега, ние можем да ви дадем друга философия, да ви кажем, според окултната философия, как се определят границите на вселената.
(втори вариант)
Сега, ние можем да ви дадем друга философия, да ви кажем, според окултната философия, как се определят границите на вселената.
Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“.
към втори вариант >>
Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината.
(втори вариант)
Где е човекът? В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли? – Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си.
Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината.
Знаете ли какво е изкуството на светлината? – То е тъкачество. Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем. Те знаят да тъкат плат от светлината. Питам: Ако аз извадя един такъв плат, изтъкан от светлинните лъчи, какво ще кажете вие?
към втори вариант >>
Вселената не е малка.
(втори вариант)
Сега, ние можем да ви дадем друга философия, да ви кажем, според окултната философия, как се определят границите на вселената.
Вселената не е малка.
Казват, че радиусът на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия.
към втори вариант >>
Знаете ли какво е изкуството на светлината?
(втори вариант)
В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли? – Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината.
Знаете ли какво е изкуството на светлината?
– То е тъкачество. Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем. Те знаят да тъкат плат от светлината. Питам: Ако аз извадя един такъв плат, изтъкан от светлинните лъчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: Ето един слънчев плат, знаете ли на какво ще мязате.
към втори вариант >>
Казват, че радиусът на тази вселена е 100 милиона слънчеви години.
(втори вариант)
Сега, ние можем да ви дадем друга философия, да ви кажем, според окултната философия, как се определят границите на вселената. Вселената не е малка.
Казват, че радиусът на тази вселена е 100 милиона слънчеви години.
Можете да си направите едно изчисление. Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия. Тогава някои питат: Ами зад нея какво има?
към втори вариант >>
– То е тъкачество.
(втори вариант)
– Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината?
– То е тъкачество.
Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем. Те знаят да тъкат плат от светлината. Питам: Ако аз извадя един такъв плат, изтъкан от светлинните лъчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: Ето един слънчев плат, знаете ли на какво ще мязате.
към втори вариант >>
Можете да си направите едно изчисление.
(втори вариант)
Сега, ние можем да ви дадем друга философия, да ви кажем, според окултната философия, как се определят границите на вселената. Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази вселена е 100 милиона слънчеви години.
Можете да си направите едно изчисление.
Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия. Тогава някои питат: Ами зад нея какво има? В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото.
към втори вариант >>
Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем.
(втори вариант)
Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината? – То е тъкачество.
Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем.
Те знаят да тъкат плат от светлината. Питам: Ако аз извадя един такъв плат, изтъкан от светлинните лъчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: Ето един слънчев плат, знаете ли на какво ще мязате.
към втори вариант >>
Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година?
(втори вариант)
Сега, ние можем да ви дадем друга философия, да ви кажем, според окултната философия, как се определят границите на вселената. Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление.
Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година?
Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия. Тогава някои питат: Ами зад нея какво има? В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото. Зад вселената има друг вид светове.
към втори вариант >>
Те знаят да тъкат плат от светлината.
(втори вариант)
Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината? – То е тъкачество. Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем.
Те знаят да тъкат плат от светлината.
Питам: Ако аз извадя един такъв плат, изтъкан от светлинните лъчи, какво ще кажете вие? Ако ви кажа: Ето един слънчев плат, знаете ли на какво ще мязате.
към втори вариант >>
Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“.
(втори вариант)
Сега, ние можем да ви дадем друга философия, да ви кажем, според окултната философия, как се определят границите на вселената. Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година?
Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“.
Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия. Тогава някои питат: Ами зад нея какво има? В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото. Зад вселената има друг вид светове. Но в това незнание има красота.
към втори вариант >>
Питам: Ако аз извадя един такъв плат, изтъкан от светлинните лъчи, какво ще кажете вие?
(втори вариант)
Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината? – То е тъкачество. Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем. Те знаят да тъкат плат от светлината.
Питам: Ако аз извадя един такъв плат, изтъкан от светлинните лъчи, какво ще кажете вие?
Ако ви кажа: Ето един слънчев плат, знаете ли на какво ще мязате.
към втори вариант >>
Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия.
(втори вариант)
Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“.
Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия.
Тогава някои питат: Ами зад нея какво има? В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото. Зад вселената има друг вид светове. Но в това незнание има красота. Има незнание, което човешкият ум не може да обхване.
към втори вариант >>
Ако ви кажа: Ето един слънчев плат, знаете ли на какво ще мязате.
(втори вариант)
Знаете ли какво е изкуството на светлината? – То е тъкачество. Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем. Те знаят да тъкат плат от светлината. Питам: Ако аз извадя един такъв плат, изтъкан от светлинните лъчи, какво ще кажете вие?
Ако ви кажа: Ето един слънчев плат, знаете ли на какво ще мязате.
към втори вариант >>
Тогава някои питат: Ами зад нея какво има?
(втори вариант)
Казват, че радиусът на тази вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление. Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия.
Тогава някои питат: Ами зад нея какво има?
В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото. Зад вселената има друг вид светове. Но в това незнание има красота. Има незнание, което човешкият ум не може да обхване.
към втори вариант >>
Ще ви приведа един разказ, предаден в разни анекдоти.
(втори вариант)
Ще ви приведа един разказ, предаден в разни анекдоти.
Един от древните велики хора, виден богаташ, искал да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната от човешки ръце. Най-после той казва: Давам голямо богатство на този, който може да изтъче тази дреха без да пипнат ръцете му нещо върху нея. Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем. Турят стана си и започват. Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат.
към втори вариант >>
В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото.
(втори вариант)
Можете да си направите едно изчисление. Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия. Тогава някои питат: Ами зад нея какво има?
В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото.
Зад вселената има друг вид светове. Но в това незнание има красота. Има незнание, което човешкият ум не може да обхване.
към втори вариант >>
Един от древните велики хора, виден богаташ, искал да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната от човешки ръце.
(втори вариант)
Ще ви приведа един разказ, предаден в разни анекдоти.
Един от древните велики хора, виден богаташ, искал да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната от човешки ръце.
Най-после той казва: Давам голямо богатство на този, който може да изтъче тази дреха без да пипнат ръцете му нещо върху нея. Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем. Турят стана си и започват. Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата.
към втори вариант >>
Зад вселената има друг вид светове.
(втори вариант)
Щом светлината изминава 300,000 километра в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия. Тогава някои питат: Ами зад нея какво има? В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото.
Зад вселената има друг вид светове.
Но в това незнание има красота. Има незнание, което човешкият ум не може да обхване.
към втори вариант >>
Най-после той казва: Давам голямо богатство на този, който може да изтъче тази дреха без да пипнат ръцете му нещо върху нея.
(втори вариант)
Ще ви приведа един разказ, предаден в разни анекдоти. Един от древните велики хора, виден богаташ, искал да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната от човешки ръце.
Най-после той казва: Давам голямо богатство на този, който може да изтъче тази дреха без да пипнат ръцете му нещо върху нея.
Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем. Турят стана си и започват. Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви.
към втори вариант >>
Но в това незнание има красота.
(втори вариант)
Това число, което ще се получи, се нарича една „светлинна година“. Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия. Тогава някои питат: Ами зад нея какво има? В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото. Зад вселената има друг вид светове.
Но в това незнание има красота.
Има незнание, което човешкият ум не може да обхване.
към втори вариант >>
Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем.
(втори вариант)
Ще ви приведа един разказ, предаден в разни анекдоти. Един от древните велики хора, виден богаташ, искал да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната от човешки ръце. Най-после той казва: Давам голямо богатство на този, който може да изтъче тази дреха без да пипнат ръцете му нещо върху нея.
Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем.
Турят стана си и започват. Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви. Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно!
към втори вариант >>
Има незнание, което човешкият ум не може да обхване.
(втори вариант)
Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на вселената до другия. Тогава някои питат: Ами зад нея какво има? В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото. Зад вселената има друг вид светове. Но в това незнание има красота.
Има незнание, което човешкият ум не може да обхване.
към втори вариант >>
Турят стана си и започват.
(втори вариант)
Ще ви приведа един разказ, предаден в разни анекдоти. Един от древните велики хора, виден богаташ, искал да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната от човешки ръце. Най-после той казва: Давам голямо богатство на този, който може да изтъче тази дреха без да пипнат ръцете му нещо върху нея. Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем.
Турят стана си и започват.
Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви. Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно! Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно!
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, мислим, че нашите очи са съвършени, че знаем всичко, каквото виждаме.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, мислим, че нашите очи са съвършени, че знаем всичко, каквото виждаме.
Не, даже в музикално отношение, в зрително отношение, ние още не можем да схванем различните тонове и различните цветове. Когото и да запитате днес ще ви каже, че дъгата има само седем цвета. Не е вярно това, дъгата има повече от седем цвета. Засега, обаче, са само седем. Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята.
към втори вариант >>
Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат.
(втори вариант)
Ще ви приведа един разказ, предаден в разни анекдоти. Един от древните велики хора, виден богаташ, искал да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната от човешки ръце. Най-после той казва: Давам голямо богатство на този, който може да изтъче тази дреха без да пипнат ръцете му нещо върху нея. Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем. Турят стана си и започват.
Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат.
Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви. Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно! Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно! Изтъкават платното, скрояват му една дреха.
към втори вариант >>
Не, даже в музикално отношение, в зрително отношение, ние още не можем да схванем различните тонове и различните цветове.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, мислим, че нашите очи са съвършени, че знаем всичко, каквото виждаме.
Не, даже в музикално отношение, в зрително отношение, ние още не можем да схванем различните тонове и различните цветове.
Когото и да запитате днес ще ви каже, че дъгата има само седем цвета. Не е вярно това, дъгата има повече от седем цвета. Засега, обаче, са само седем. Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята. Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни.
към втори вариант >>
Праща той двама от слугите си да видят как върви работата.
(втори вариант)
Един от древните велики хора, виден богаташ, искал да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната от човешки ръце. Най-после той казва: Давам голямо богатство на този, който може да изтъче тази дреха без да пипнат ръцете му нещо върху нея. Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем. Турят стана си и започват. Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат.
Праща той двама от слугите си да видят как върви работата.
– Добре върви. Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно! Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно! Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха!
към втори вариант >>
Когото и да запитате днес ще ви каже, че дъгата има само седем цвета.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, мислим, че нашите очи са съвършени, че знаем всичко, каквото виждаме. Не, даже в музикално отношение, в зрително отношение, ние още не можем да схванем различните тонове и различните цветове.
Когото и да запитате днес ще ви каже, че дъгата има само седем цвета.
Не е вярно това, дъгата има повече от седем цвета. Засега, обаче, са само седем. Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята. Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни. Това е в обикновената наука, в конечната наука.
към втори вариант >>
– Добре върви.
(втори вариант)
Най-после той казва: Давам голямо богатство на този, който може да изтъче тази дреха без да пипнат ръцете му нещо върху нея. Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем. Турят стана си и започват. Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата.
– Добре върви.
Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно! Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно! Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол!
към втори вариант >>
Не е вярно това, дъгата има повече от седем цвета.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, мислим, че нашите очи са съвършени, че знаем всичко, каквото виждаме. Не, даже в музикално отношение, в зрително отношение, ние още не можем да схванем различните тонове и различните цветове. Когото и да запитате днес ще ви каже, че дъгата има само седем цвета.
Не е вярно това, дъгата има повече от седем цвета.
Засега, обаче, са само седем. Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята. Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни. Това е в обикновената наука, в конечната наука. В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е.
към втори вариант >>
Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно!
(втори вариант)
Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем. Турят стана си и започват. Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви.
Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно!
Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно! Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо?
към втори вариант >>
Засега, обаче, са само седем.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, мислим, че нашите очи са съвършени, че знаем всичко, каквото виждаме. Не, даже в музикално отношение, в зрително отношение, ние още не можем да схванем различните тонове и различните цветове. Когото и да запитате днес ще ви каже, че дъгата има само седем цвета. Не е вярно това, дъгата има повече от седем цвета.
Засега, обаче, са само седем.
Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята. Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни. Това е в обикновената наука, в конечната наука. В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е. трептенията, които образуват тези краски, нямат граници.
към втори вариант >>
Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно!
(втори вариант)
Турят стана си и започват. Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви. Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно!
Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно!
Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат.
към втори вариант >>
Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, мислим, че нашите очи са съвършени, че знаем всичко, каквото виждаме. Не, даже в музикално отношение, в зрително отношение, ние още не можем да схванем различните тонове и различните цветове. Когото и да запитате днес ще ви каже, че дъгата има само седем цвета. Не е вярно това, дъгата има повече от седем цвета. Засега, обаче, са само седем.
Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята.
Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни. Това е в обикновената наука, в конечната наука. В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е. трептенията, които образуват тези краски, нямат граници. Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части?
към втори вариант >>
Изтъкават платното, скрояват му една дреха.
(втори вариант)
Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви. Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно! Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно!
Изтъкават платното, скрояват му една дреха.
Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат. За да се разберат, нещата трябва да се видят.
към втори вариант >>
Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни.
(втори вариант)
Не, даже в музикално отношение, в зрително отношение, ние още не можем да схванем различните тонове и различните цветове. Когото и да запитате днес ще ви каже, че дъгата има само седем цвета. Не е вярно това, дъгата има повече от седем цвета. Засега, обаче, са само седем. Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята.
Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни.
Това е в обикновената наука, в конечната наука. В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е. трептенията, които образуват тези краски, нямат граници. Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята.
към втори вариант >>
Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха!
(втори вариант)
Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви. Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно! Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно! Изтъкават платното, скрояват му една дреха.
Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха!
Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат. За да се разберат, нещата трябва да се видят. Туй, което не виждате, не е реално заради вас.
към втори вариант >>
Това е в обикновената наука, в конечната наука.
(втори вариант)
Когото и да запитате днес ще ви каже, че дъгата има само седем цвета. Не е вярно това, дъгата има повече от седем цвета. Засега, обаче, са само седем. Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята. Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни.
Това е в обикновената наука, в конечната наука.
В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е. трептенията, които образуват тези краски, нямат граници. Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята. (Мнозина от слушателите кашлят).
към втори вариант >>
Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол!
(втори вариант)
– Добре върви. Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно! Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно! Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха!
Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол!
Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат. За да се разберат, нещата трябва да се видят. Туй, което не виждате, не е реално заради вас. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас.
към втори вариант >>
В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е.
(втори вариант)
Не е вярно това, дъгата има повече от седем цвета. Засега, обаче, са само седем. Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята. Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни. Това е в обикновената наука, в конечната наука.
В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е.
трептенията, които образуват тези краски, нямат граници. Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята. (Мнозина от слушателите кашлят). Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят.
към втори вариант >>
Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо?
(втори вариант)
Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно! Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно! Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол!
Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо?
Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат. За да се разберат, нещата трябва да се видят. Туй, което не виждате, не е реално заради вас. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас. Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли?
към втори вариант >>
трептенията, които образуват тези краски, нямат граници.
(втори вариант)
Засега, обаче, са само седем. Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята. Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни. Това е в обикновената наука, в конечната наука. В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е.
трептенията, които образуват тези краски, нямат граници.
Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята. (Мнозина от слушателите кашлят). Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят. Защо кашлят?
към втори вариант >>
Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат.
(втори вариант)
Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно! Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо?
Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат.
За да се разберат, нещата трябва да се видят. Туй, което не виждате, не е реално заради вас. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас. Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли? Отгде знаете, може да ви изпитвам?
към втори вариант >>
Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части?
(втори вариант)
Има животни, които схващат само три цвята; други, които схващат само четири цвята, а хората са дошли до положение да схващат седемте цвята. Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни. Това е в обикновената наука, в конечната наука. В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е. трептенията, които образуват тези краски, нямат граници.
Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части?
Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята. (Мнозина от слушателите кашлят). Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят. Защо кашлят? – Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят.
към втори вариант >>
За да се разберат, нещата трябва да се видят.
(втори вариант)
Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат.
За да се разберат, нещата трябва да се видят.
Туй, което не виждате, не е реално заради вас. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас. Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли? Отгде знаете, може да ви изпитвам? Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол?
към втори вариант >>
Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята.
(втори вариант)
Когото и да питате, ще ви каже, че дъгата има седем цвета – трите от които са основни, а четирите – производни, т.е. допълнителни. Това е в обикновената наука, в конечната наука. В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е. трептенията, които образуват тези краски, нямат граници. Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части?
Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята.
(Мнозина от слушателите кашлят). Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят. Защо кашлят? – Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят. Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга.
към втори вариант >>
Туй, което не виждате, не е реално заради вас.
(втори вариант)
Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат. За да се разберат, нещата трябва да се видят.
Туй, което не виждате, не е реално заради вас.
Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас. Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли? Отгде знаете, може да ви изпитвам? Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол? Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете?
към втори вариант >>
(Мнозина от слушателите кашлят).
(втори вариант)
Това е в обикновената наука, в конечната наука. В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е. трептенията, които образуват тези краски, нямат граници. Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята.
(Мнозина от слушателите кашлят).
Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят. Защо кашлят? – Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят. Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникът?
към втори вариант >>
Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас.
(втори вариант)
Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат. За да се разберат, нещата трябва да се видят. Туй, което не виждате, не е реално заради вас.
Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас.
Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли? Отгде знаете, може да ви изпитвам? Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол? Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете? Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината.
към втори вариант >>
Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят.
(втори вариант)
В необикновената, в безконечната наука, краските са безконечни, т.е. трептенията, които образуват тези краски, нямат граници. Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята. (Мнозина от слушателите кашлят).
Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят.
Защо кашлят? – Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят. Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникът? – Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага.
към втори вариант >>
Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли?
(втори вариант)
Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат. За да се разберат, нещата трябва да се видят. Туй, което не виждате, не е реално заради вас. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас.
Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли?
Отгде знаете, може да ви изпитвам? Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол? Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете? Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината. Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето.
към втори вариант >>
Защо кашлят?
(втори вариант)
трептенията, които образуват тези краски, нямат граници. Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята. (Мнозина от слушателите кашлят). Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят.
Защо кашлят?
– Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят. Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникът? – Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага. Но с кашлицата не се разрешават въпросите.
към втори вариант >>
Отгде знаете, може да ви изпитвам?
(втори вариант)
Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат. За да се разберат, нещата трябва да се видят. Туй, което не виждате, не е реално заради вас. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас. Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли?
Отгде знаете, може да ви изпитвам?
Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол? Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете? Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината. Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето.
към втори вариант >>
– Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят.
(втори вариант)
Тогава питам: Как бихте си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първоначална сила, която е създала всичко в света, се движи така бързо, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята. (Мнозина от слушателите кашлят). Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят. Защо кашлят?
– Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят.
Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникът? – Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага. Но с кашлицата не се разрешават въпросите. Що е кашлицата?
към втори вариант >>
Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол?
(втори вариант)
За да се разберат, нещата трябва да се видят. Туй, което не виждате, не е реално заради вас. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас. Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли? Отгде знаете, може да ви изпитвам?
Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол?
Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете? Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината. Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето. Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината.
към втори вариант >>
Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга.
(втори вариант)
Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една частица на материята. (Мнозина от слушателите кашлят). Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят. Защо кашлят? – Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят.
Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга.
Какво прави длъжникът? – Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага. Но с кашлицата не се разрешават въпросите. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда.
към втори вариант >>
Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете?
(втори вариант)
Туй, което не виждате, не е реално заради вас. Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас. Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли? Отгде знаете, може да ви изпитвам? Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол?
Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете?
Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината. Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето. Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината. Това представлява невидимият, светлият човек в нас.
към втори вариант >>
Какво прави длъжникът?
(втори вариант)
(Мнозина от слушателите кашлят). Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят. Защо кашлят? – Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят. Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга.
Какво прави длъжникът?
– Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага. Но с кашлицата не се разрешават въпросите. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата?
към втори вариант >>
Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината.
(втори вариант)
Обаче, туй, което е реално за мене, не е реално и за вас. Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли? Отгде знаете, може да ви изпитвам? Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол? Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете?
Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината.
Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето. Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината. Това представлява невидимият, светлият човек в нас. Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той.
към втори вариант >>
– Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага.
(втори вариант)
Е, разбира се, че ще кашляте; не само вие тук, но всички на общо основание ще кашлят. Защо кашлят? – Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят. Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникът?
– Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага.
Но с кашлицата не се разрешават въпросите. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви.
към втори вариант >>
Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето.
(втори вариант)
Ако ви кажа, че тук имам един светлинен плат, ще ми повярвате ли? Отгде знаете, може да ви изпитвам? Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол? Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете? Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината.
Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето.
А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето. Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината. Това представлява невидимият, светлият човек в нас. Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той. Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява духовният.
към втори вариант >>
Но с кашлицата не се разрешават въпросите.
(втори вариант)
Защо кашлят? – Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят. Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникът? – Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага.
Но с кашлицата не се разрешават въпросите.
Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви. Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне.
към втори вариант >>
А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето.
(втори вариант)
Отгде знаете, може да ви изпитвам? Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол? Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете? Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината. Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето.
А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето.
Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината. Това представлява невидимият, светлият човек в нас. Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той. Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява духовният.
към втори вариант >>
Що е кашлицата?
(втори вариант)
– Когато хората не могат да разрешат един философски въпрос, всякога кашлят. Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникът? – Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага. Но с кашлицата не се разрешават въпросите.
Що е кашлицата?
– Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви. Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спре!
към втори вариант >>
Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината.
(втори вариант)
Ако го виждате, добре; но ако не го виждате, няма ли да бъдете в положението на онзи човек, който бил гол? Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете? Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината. Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето.
Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината.
Това представлява невидимият, светлият човек в нас. Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той. Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява духовният.
към втори вариант >>
– Кашлицата е простуда.
(втори вариант)
Когато някой дължи някому, кредиторът дохожда да си получи дълга. Какво прави длъжникът? – Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага. Но с кашлицата не се разрешават въпросите. Що е кашлицата?
– Кашлицата е простуда.
А що е простудата? – Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви. Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спре! Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар!
към втори вариант >>
Това представлява невидимият, светлият човек в нас.
(втори вариант)
Ако ви кажа, че сега в ръцете си имам един плат и ви питам дали го виждате, какво ще кажете? Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината. Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето. Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината.
Това представлява невидимият, светлият човек в нас.
Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той. Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява духовният.
към втори вариант >>
А що е простудата?
(втори вариант)
Какво прави длъжникът? – Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага. Но с кашлицата не се разрешават въпросите. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда.
А що е простудата?
– Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви. Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спре! Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар! Не, в света има само един лекар!
към втори вариант >>
Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той.
(втори вариант)
Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината. Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето. Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината. Това представлява невидимият, светлият човек в нас.
Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той.
Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява духовният.
към втори вариант >>
– Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви.
(втори вариант)
– Почесва се, покашля се, казва: Хм… и най-после отлага. Но с кашлицата не се разрешават въпросите. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата?
– Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви.
Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спре! Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар! Не, в света има само един лекар! Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас.
към втори вариант >>
Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява духовният.
(втори вариант)
Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето. Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината. Това представлява невидимият, светлият човек в нас. Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той.
Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява духовният.
към втори вариант >>
Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне.
(втори вариант)
Но с кашлицата не се разрешават въпросите. Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви.
Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне.
Заповядайте на кашлицата си да спре! Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар! Не, в света има само един лекар! Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас. И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас.
към втори вариант >>
Сега Христос пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа!
(втори вариант)
Сега Христос пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа!
“
към втори вариант >>
Заповядайте на кашлицата си да спре!
(втори вариант)
Що е кашлицата? – Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви. Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне.
Заповядайте на кашлицата си да спре!
Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар! Не, в света има само един лекар! Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас. И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас. Всички хора говорят с асистента на този проповедник.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Сега Христос пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа!
“
към втори вариант >>
Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар!
(втори вариант)
– Кашлицата е простуда. А що е простудата? – Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви. Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спре!
Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар!
Не, в света има само един лекар! Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас. И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас. Всички хора говорят с асистента на този проповедник. В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник.
към втори вариант >>
Знаете ли вие изкуството да възлюбиш човека?
(втори вариант)
Знаете ли вие изкуството да възлюбиш човека?
Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил. Залюбил и разлюбил. Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване. После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил.
към втори вариант >>
Не, в света има само един лекар!
(втори вариант)
А що е простудата? – Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви. Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спре! Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар!
Не, в света има само един лекар!
Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас. И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас. Всички хора говорят с асистента на този проповедник. В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник. В света има само един владика; всички други владици са асистенти на този велик владика.
към втори вариант >>
Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил.
(втори вариант)
Знаете ли вие изкуството да възлюбиш човека?
Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил.
Залюбил и разлюбил. Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване. После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък.
към втори вариант >>
Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас.
(втори вариант)
– Простудата показва, че организмът е изгубил своята първоначална жизнена сила, или е изгубил трептенията, при които здравето може да се прояви. Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спре! Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар! Не, в света има само един лекар!
Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас.
И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас. Всички хора говорят с асистента на този проповедник. В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник. В света има само един владика; всички други владици са асистенти на този велик владика. В света има само един патриарх; всички други патриарси са асистенти на този велик патриарх.
към втори вариант >>
Залюбил и разлюбил.
(втори вариант)
Знаете ли вие изкуството да възлюбиш човека? Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил.
Залюбил и разлюбил.
Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване. После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби.
към втори вариант >>
И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас.
(втори вариант)
Следователно, повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спре! Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар! Не, в света има само един лекар! Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас.
И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас.
Всички хора говорят с асистента на този проповедник. В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник. В света има само един владика; всички други владици са асистенти на този велик владика. В света има само един патриарх; всички други патриарси са асистенти на този велик патриарх. В света има само един мъдрец; всички други мъдреци са асистенти на този велик мъдрец и всички трябва да изпълняват добре своята длъжност.
към втори вариант >>
Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване.
(втори вариант)
Знаете ли вие изкуството да възлюбиш човека? Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил. Залюбил и разлюбил.
Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване.
После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби.
към втори вариант >>
Всички хора говорят с асистента на този проповедник.
(втори вариант)
Заповядайте на кашлицата си да спре! Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар! Не, в света има само един лекар! Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас. И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас.
Всички хора говорят с асистента на този проповедник.
В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник. В света има само един владика; всички други владици са асистенти на този велик владика. В света има само един патриарх; всички други патриарси са асистенти на този велик патриарх. В света има само един мъдрец; всички други мъдреци са асистенти на този велик мъдрец и всички трябва да изпълняват добре своята длъжност.
към втори вариант >>
После идва друго залюбване.
(втори вариант)
Знаете ли вие изкуството да възлюбиш човека? Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил. Залюбил и разлюбил. Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване.
После идва друго залюбване.
Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние.
към втори вариант >>
В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник.
(втори вариант)
Ще кажете: Е, ще повикаме някой лекар! Не, в света има само един лекар! Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас. И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас. Всички хора говорят с асистента на този проповедник.
В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник.
В света има само един владика; всички други владици са асистенти на този велик владика. В света има само един патриарх; всички други патриарси са асистенти на този велик патриарх. В света има само един мъдрец; всички други мъдреци са асистенти на този велик мъдрец и всички трябва да изпълняват добре своята длъжност.
към втори вариант >>
Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил.
(втори вариант)
Знаете ли вие изкуството да възлюбиш човека? Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил. Залюбил и разлюбил. Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване. После идва друго залюбване.
Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил.
Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите.
към втори вариант >>
В света има само един владика; всички други владици са асистенти на този велик владика.
(втори вариант)
Не, в света има само един лекар! Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас. И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас. Всички хора говорят с асистента на този проповедник. В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник.
В света има само един владика; всички други владици са асистенти на този велик владика.
В света има само един патриарх; всички други патриарси са асистенти на този велик патриарх. В света има само един мъдрец; всички други мъдреци са асистенти на този велик мъдрец и всички трябва да изпълняват добре своята длъжност.
към втори вариант >>
Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък.
(втори вариант)
Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил. Залюбил и разлюбил. Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване. После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил.
Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък.
Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите.
към втори вариант >>
В света има само един патриарх; всички други патриарси са асистенти на този велик патриарх.
(втори вариант)
Всички други лекари са асистенти на този Велик лекар; те трябва да слушат Неговия глас. И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас. Всички хора говорят с асистента на този проповедник. В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник. В света има само един владика; всички други владици са асистенти на този велик владика.
В света има само един патриарх; всички други патриарси са асистенти на този велик патриарх.
В света има само един мъдрец; всички други мъдреци са асистенти на този велик мъдрец и всички трябва да изпълняват добре своята длъжност.
към втори вариант >>
Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби.
(втори вариант)
Залюбил и разлюбил. Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване. После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък.
Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби.
Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки.
към втори вариант >>
В света има само един мъдрец; всички други мъдреци са асистенти на този велик мъдрец и всички трябва да изпълняват добре своята длъжност.
(втори вариант)
И аз разбирам, че в света има само един проповедник; всички други проповедници трябва да слушат Неговия глас. Всички хора говорят с асистента на този проповедник. В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник. В света има само един владика; всички други владици са асистенти на този велик владика. В света има само един патриарх; всички други патриарси са асистенти на този велик патриарх.
В света има само един мъдрец; всички други мъдреци са асистенти на този велик мъдрец и всички трябва да изпълняват добре своята длъжност.
към втори вариант >>
Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби.
(втори вариант)
Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване. После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби.
Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби.
Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат.
към втори вариант >>
Сега, нека допуснем, че това са общи фрази, които имат отношение към нас.
(втори вариант)
Сега, нека допуснем, че това са общи фрази, които имат отношение към нас.
Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! Някои питат какво нещо е човекът?
към втори вариант >>
Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние.
(втори вариант)
После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби.
Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние.
И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек?
към втори вариант >>
Всеки от вас трябва да се интересува за себе си.
(втори вариант)
Сега, нека допуснем, че това са общи фрази, които имат отношение към нас.
Всеки от вас трябва да се интересува за себе си.
Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! Някои питат какво нещо е човекът? Това е един велик въпрос.
към втори вариант >>
И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите.
(втори вариант)
Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние.
И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите.
Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек? – Не.
към втори вариант >>
Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот.
(втори вариант)
Сега, нека допуснем, че това са общи фрази, които имат отношение към нас. Всеки от вас трябва да се интересува за себе си.
Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот.
Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! Някои питат какво нещо е човекът? Това е един велик въпрос. Ще те питат някои, какво мислиш.
към втори вариант >>
Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите.
(втори вариант)
Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите.
Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите.
Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек? – Не. Защо не заслужава?
към втори вариант >>
Това е най-великото!
(втори вариант)
Сега, нека допуснем, че това са общи фрази, които имат отношение към нас. Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот.
Това е най-великото!
Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! Някои питат какво нещо е човекът? Това е един велик въпрос. Ще те питат някои, какво мислиш. Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш.
към втори вариант >>
Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки.
(втори вариант)
Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите.
Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки.
Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя?
към втори вариант >>
Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече!
(втори вариант)
Сега, нека допуснем, че това са общи фрази, които имат отношение към нас. Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот. Това е най-великото!
Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече!
Някои питат какво нещо е човекът? Това е един велик въпрос. Ще те питат някои, какво мислиш. Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос?
към втори вариант >>
Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат.
(втори вариант)
Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки.
Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат.
Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любов?
към втори вариант >>
Някои питат какво нещо е човекът?
(втори вариант)
Сега, нека допуснем, че това са общи фрази, които имат отношение към нас. Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече!
Някои питат какво нещо е човекът?
Това е един велик въпрос. Ще те питат някои, какво мислиш. Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос? – Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил.
към втори вариант >>
Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек?
(втори вариант)
Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат.
Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек?
– Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любов? Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу.
към втори вариант >>
Това е един велик въпрос.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! Някои питат какво нещо е човекът?
Това е един велик въпрос.
Ще те питат някои, какво мислиш. Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос? – Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек?
– Не.
Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любов? Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това?
към втори вариант >>
Ще те питат някои, какво мислиш.
(втори вариант)
Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! Някои питат какво нещо е човекът? Това е един велик въпрос.
Ще те питат някои, какво мислиш.
Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос? – Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка.
към втори вариант >>
Защо не заслужава?
(втори вариант)
Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек? – Не.
Защо не заслужава?
Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любов? Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата!
към втори вариант >>
Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш.
(втори вариант)
Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! Някои питат какво нещо е човекът? Това е един велик въпрос. Ще те питат някои, какво мислиш.
Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш.
Какво е чел Христос? – Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка. Как ще може да я поправи?
към втори вариант >>
Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя?
(втори вариант)
Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек? – Не. Защо не заслужава?
Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя?
Каква е тази любов? Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата! Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му.
към втори вариант >>
Какво е чел Христос?
(втори вариант)
Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! Някои питат какво нещо е човекът? Това е един велик въпрос. Ще те питат някои, какво мислиш. Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш.
Какво е чел Христос?
– Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка. Как ще може да я поправи? – По Божествен начин, а не по човешки начин.
към втори вариант >>
Каква е тази любов?
(втори вариант)
Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя?
Каква е тази любов?
Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата! Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му. Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота.
към втори вариант >>
– Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил.
(втори вариант)
Някои питат какво нещо е човекът? Това е един велик въпрос. Ще те питат някои, какво мислиш. Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос?
– Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил.
В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка. Как ще може да я поправи? – По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят?
към втори вариант >>
Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу.
(втори вариант)
Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любов?
Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу.
Каква философия има в това? Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата! Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му. Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота. Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка.
към втори вариант >>
В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него.
(втори вариант)
Това е един велик въпрос. Ще те питат някои, какво мислиш. Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос? – Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил.
В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него.
След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка. Как ще може да я поправи? – По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея!
към втори вариант >>
Каква философия има в това?
(втори вариант)
– Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любов? Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу.
Каква философия има в това?
Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата! Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му. Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота. Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство.
към втори вариант >>
След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка.
(втори вариант)
Ще те питат някои, какво мислиш. Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос? – Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него.
След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка.
Как ще може да я поправи? – По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята?
към втори вариант >>
Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата!
(втори вариант)
Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любов? Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това?
Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата!
Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му. Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота. Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име.
към втори вариант >>
Как ще може да я поправи?
(втори вариант)
Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос? – Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка.
Как ще може да я поправи?
– По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята? – Такъв човек няма.
към втори вариант >>
Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му.
(втори вариант)
Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любов? Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата!
Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му.
Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота. Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка.
към втори вариант >>
– По Божествен начин, а не по човешки начин.
(втори вариант)
Какво е чел Христос? – Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка. Как ще може да я поправи?
– По Божествен начин, а не по човешки начин.
Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята? – Такъв човек няма. Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него.
към втори вариант >>
Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота.
(втори вариант)
Каква е тази любов? Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата! Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му.
Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота.
Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това е един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя.
към втори вариант >>
Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят?
(втори вариант)
– Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка. Как ще може да я поправи? – По Божествен начин, а не по човешки начин.
Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят?
Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята? – Такъв човек няма. Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него. Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга.
към втори вариант >>
Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка.
(втори вариант)
Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата! Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му. Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота.
Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка.
Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това е един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашите любими: Ах, умирам, не мога без тебе!
към втори вариант >>
Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея!
(втори вариант)
В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка. Как ще може да я поправи? – По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят?
Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея!
Има ли безгрешен човек на земята? – Такъв човек няма. Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него. Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга. Правдата не е монопол.
към втори вариант >>
Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство.
(втори вариант)
Каква философия има в това? Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата! Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му. Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота. Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка.
Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство.
В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това е един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашите любими: Ах, умирам, не мога без тебе! Има една хубава формула за живота: Любовта ражда доброто в света.
към втори вариант >>
Има ли безгрешен човек на земята?
(втори вариант)
След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка. Как ще може да я поправи? – По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея!
Има ли безгрешен човек на земята?
– Такъв човек няма. Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него. Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга. Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда.
към втори вариант >>
В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име.
(втори вариант)
Казват за някого: Нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата! Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му. Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота. Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство.
В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име.
Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това е един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашите любими: Ах, умирам, не мога без тебе! Има една хубава формула за живота: Любовта ражда доброто в света.
към втори вариант >>
– Такъв човек няма.
(втори вариант)
Как ще може да я поправи? – По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята?
– Такъв човек няма.
Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него. Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга. Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим.
към втори вариант >>
Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка.
(втори вариант)
Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му. Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота. Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име.
Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка.
Това е един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашите любими: Ах, умирам, не мога без тебе! Има една хубава формула за живота: Любовта ражда доброто в света.
към втори вариант >>
Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него.
(втори вариант)
– По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята? – Такъв човек няма.
Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него.
Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга. Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим. Казват: Ама нали Бог оправдава хората.
към втори вариант >>
Това е един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя.
(втори вариант)
Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота. Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка.
Това е един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя.
А вие сега, по 100 писма пишете на вашите любими: Ах, умирам, не мога без тебе! Има една хубава формула за живота: Любовта ражда доброто в света.
към втори вариант >>
Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга.
(втори вариант)
Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята? – Такъв човек няма. Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него.
Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга.
Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим. Казват: Ама нали Бог оправдава хората. Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо.
към втори вариант >>
А вие сега, по 100 писма пишете на вашите любими: Ах, умирам, не мога без тебе!
(втори вариант)
Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това е един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя.
А вие сега, по 100 писма пишете на вашите любими: Ах, умирам, не мога без тебе!
Има една хубава формула за живота: Любовта ражда доброто в света.
към втори вариант >>
Правдата не е монопол.
(втори вариант)
Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята? – Такъв човек няма. Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него. Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга.
Правдата не е монопол.
Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим. Казват: Ама нали Бог оправдава хората. Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо. Правдата е качество на Духа.
към втори вариант >>
Има една хубава формула за живота: Любовта ражда доброто в света.
(втори вариант)
Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това е един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашите любими: Ах, умирам, не мога без тебе!
Има една хубава формула за живота: Любовта ражда доброто в света.
към втори вариант >>
Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда.
(втори вариант)
Има ли безгрешен човек на земята? – Такъв човек няма. Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него. Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга. Правдата не е монопол.
Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда.
Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим. Казват: Ама нали Бог оправдава хората. Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нещо вътрешно.
към втори вариант >>
Защо съгрешила тази жена?
(втори вариант)
Защо съгрешила тази жена?
– Грехът показва, че в нея имало криво разбиране за любовта. Ние сега ще решим един социален въпрос. Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена! Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“. Туй е истинското решение на онзи социален въпрос.
към втори вариант >>
Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим.
(втори вариант)
– Такъв човек няма. Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него. Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга. Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда.
Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим.
Казват: Ама нали Бог оправдава хората. Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човека.
към втори вариант >>
– Грехът показва, че в нея имало криво разбиране за любовта.
(втори вариант)
Защо съгрешила тази жена?
– Грехът показва, че в нея имало криво разбиране за любовта.
Ние сега ще решим един социален въпрос. Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена! Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“. Туй е истинското решение на онзи социален въпрос. Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен.
към втори вариант >>
Казват: Ама нали Бог оправдава хората.
(втори вариант)
Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него. Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга. Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим.
Казват: Ама нали Бог оправдава хората.
Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човека. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие.
към втори вариант >>
Ние сега ще решим един социален въпрос.
(втори вариант)
Защо съгрешила тази жена? – Грехът показва, че в нея имало криво разбиране за любовта.
Ние сега ще решим един социален въпрос.
Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена! Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“. Туй е истинското решение на онзи социален въпрос. Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен. По друг начин как ще го решите?
към втори вариант >>
Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо.
(втори вариант)
Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга. Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим. Казват: Ама нали Бог оправдава хората.
Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо.
Правдата е качество на Духа. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човека. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек.
към втори вариант >>
Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена!
(втори вариант)
Защо съгрешила тази жена? – Грехът показва, че в нея имало криво разбиране за любовта. Ние сега ще решим един социален въпрос.
Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена!
Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“. Туй е истинското решение на онзи социален въпрос. Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен. По друг начин как ще го решите? Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин.
към втори вариант >>
Правдата е качество на Духа.
(втори вариант)
Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим. Казват: Ама нали Бог оправдава хората. Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо.
Правдата е качество на Духа.
Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човека. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества.
към втори вариант >>
Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“.
(втори вариант)
Защо съгрешила тази жена? – Грехът показва, че в нея имало криво разбиране за любовта. Ние сега ще решим един социален въпрос. Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена!
Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“.
Туй е истинското решение на онзи социален въпрос. Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен. По друг начин как ще го решите? Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов.
към втори вариант >>
Правдата е нещо вътрешно.
(втори вариант)
Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим. Казват: Ама нали Бог оправдава хората. Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо. Правдата е качество на Духа.
Правдата е нещо вътрешно.
Тя е един вътрешен процес в човека. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега.
към втори вариант >>
Туй е истинското решение на онзи социален въпрос.
(втори вариант)
Защо съгрешила тази жена? – Грехът показва, че в нея имало криво разбиране за любовта. Ние сега ще решим един социален въпрос. Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена! Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“.
Туй е истинското решение на онзи социален въпрос.
Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен. По друг начин как ще го решите? Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов. И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза.
към втори вариант >>
Тя е един вътрешен процес в човека.
(втори вариант)
Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим. Казват: Ама нали Бог оправдава хората. Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нещо вътрешно.
Тя е един вътрешен процес в човека.
Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България.
към втори вариант >>
Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен.
(втори вариант)
– Грехът показва, че в нея имало криво разбиране за любовта. Ние сега ще решим един социален въпрос. Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена! Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“. Туй е истинското решение на онзи социален въпрос.
Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен.
По друг начин как ще го решите? Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов. И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза. Този въпрос няма да се реши отвън.
към втори вариант >>
Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие.
(втори вариант)
Казват: Ама нали Бог оправдава хората. Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човека.
Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие.
Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук.
към втори вариант >>
По друг начин как ще го решите?
(втори вариант)
Ние сега ще решим един социален въпрос. Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена! Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“. Туй е истинското решение на онзи социален въпрос. Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен.
По друг начин как ще го решите?
Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов. И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза. Този въпрос няма да се реши отвън. За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени.
към втори вариант >>
Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек.
(втори вариант)
Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човека. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие.
Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек.
Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище.
към втори вариант >>
Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин.
(втори вариант)
Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена! Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“. Туй е истинското решение на онзи социален въпрос. Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен. По друг начин как ще го решите?
Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин.
Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов. И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза. Този въпрос няма да се реши отвън. За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени.
към втори вариант >>
Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества.
(втори вариант)
Правдата е качество на Духа. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човека. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек.
Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества.
Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище.
към втори вариант >>
Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов.
(втори вариант)
Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“. Туй е истинското решение на онзи социален въпрос. Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен. По друг начин как ще го решите? Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин.
Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов.
И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза. Този въпрос няма да се реши отвън. За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени.
към втори вариант >>
Няма да бъдеш както сега.
(втори вариант)
Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човека. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества.
Няма да бъдеш както сега.
Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство.
към втори вариант >>
И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза.
(втори вариант)
Туй е истинското решение на онзи социален въпрос. Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен. По друг начин как ще го решите? Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов.
И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза.
Този въпрос няма да се реши отвън. За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени.
към втори вариант >>
Някои казват, че Бялото Братство е в България.
(втори вариант)
Тя е един вътрешен процес в човека. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега.
Някои казват, че Бялото Братство е в България.
Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство.
към втори вариант >>
Този въпрос няма да се реши отвън.
(втори вариант)
Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен. По друг начин как ще го решите? Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов. И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза.
Този въпрос няма да се реши отвън.
За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени.
към втори вариант >>
Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук.
(втори вариант)
Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България.
Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук.
Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух.
към втори вариант >>
За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени.
(втори вариант)
По друг начин как ще го решите? Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов. И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза. Този въпрос няма да се реши отвън.
За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени.
към втори вариант >>
Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище.
(втори вариант)
Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук.
Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище.
То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят.
към втори вариант >>
Аз бих желал сегашните млади и стари, млади в Любовта, а стари в Мъдростта, да бъдат запалени въглени!
(втори вариант)
Аз бих желал сегашните млади и стари, млади в Любовта, а стари в Мъдростта, да бъдат запалени въглени!
Под „стари“ не подразбирам слаби. Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновена любов, която вие познавате. Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота. Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка. Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка!
към втори вариант >>
То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище.
(втори вариант)
Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище.
То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище.
Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа.
към втори вариант >>
Под „стари“ не подразбирам слаби.
(втори вариант)
Аз бих желал сегашните млади и стари, млади в Любовта, а стари в Мъдростта, да бъдат запалени въглени!
Под „стари“ не подразбирам слаби.
Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновена любов, която вие познавате. Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота. Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка. Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно!
към втори вариант >>
Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство.
(втори вариант)
Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище.
Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство.
Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители.
към втори вариант >>
Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновена любов, която вие познавате.
(втори вариант)
Аз бих желал сегашните млади и стари, млади в Любовта, а стари в Мъдростта, да бъдат запалени въглени! Под „стари“ не подразбирам слаби.
Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновена любов, която вие познавате.
Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота. Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка. Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде.
към втори вариант >>
Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство.
(втори вариант)
Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство.
Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство.
И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее.
към втори вариант >>
Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота.
(втори вариант)
Аз бих желал сегашните млади и стари, млади в Любовта, а стари в Мъдростта, да бъдат запалени въглени! Под „стари“ не подразбирам слаби. Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновена любов, която вие познавате.
Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота.
Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка. Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. Казват: Е, обесили го, да не е грешил!
към втори вариант >>
И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух.
(втори вариант)
Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство.
И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух.
Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство.
към втори вариант >>
Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка.
(втори вариант)
Аз бих желал сегашните млади и стари, млади в Любовта, а стари в Мъдростта, да бъдат запалени въглени! Под „стари“ не подразбирам слаби. Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновена любов, която вие познавате. Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота.
Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка.
Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. Казват: Е, обесили го, да не е грешил! Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят.
към втори вариант >>
Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят.
(втори вариант)
Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух.
Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят.
След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях.
към втори вариант >>
Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка!
(втори вариант)
Аз бих желал сегашните млади и стари, млади в Любовта, а стари в Мъдростта, да бъдат запалени въглени! Под „стари“ не подразбирам слаби. Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновена любов, която вие познавате. Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота. Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка.
Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка!
Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. Казват: Е, обесили го, да не е грешил! Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят. Че кой от вас не е бил обесван?
към втори вариант >>
След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа.
(втори вариант)
То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят.
След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа.
И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят.
към втори вариант >>
Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно!
(втори вариант)
Под „стари“ не подразбирам слаби. Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновена любов, която вие познавате. Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота. Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка. Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка!
Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно!
Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. Казват: Е, обесили го, да не е грешил! Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят. Че кой от вас не е бил обесван? Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван.
към втори вариант >>
И те бяха техни служители.
(втори вариант)
Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа.
И те бяха техни служители.
И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички!
към втори вариант >>
Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде.
(втори вариант)
Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновена любов, която вие познавате. Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота. Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка. Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно!
Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде.
Казват: Е, обесили го, да не е грешил! Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят. Че кой от вас не е бил обесван? Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван. Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити!
към втори вариант >>
И някои казват: Бялото Братство в България не вирее.
(втори вариант)
Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители.
И някои казват: Бялото Братство в България не вирее.
Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви.
към втори вариант >>
Казват: Е, обесили го, да не е грешил!
(втори вариант)
Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота. Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка. Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде.
Казват: Е, обесили го, да не е грешил!
Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят. Че кой от вас не е бил обесван? Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван. Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити! Цялата земя е постлана само от кости.
към втори вариант >>
Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство.
(втори вариант)
И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее.
Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство.
И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората.
към втори вариант >>
Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят.
(втори вариант)
Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка. Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. Казват: Е, обесили го, да не е грешил!
Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят.
Че кой от вас не е бил обесван? Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван. Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити! Цялата земя е постлана само от кости. Но светът оправи ли се?
към втори вариант >>
И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях.
(втори вариант)
Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство.
И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях.
Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към втори вариант >>
Че кой от вас не е бил обесван?
(втори вариант)
Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. Казват: Е, обесили го, да не е грешил! Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят.
Че кой от вас не е бил обесван?
Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван. Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити! Цялата земя е постлана само от кости. Но светът оправи ли се? – Не.
към втори вариант >>
Няма народ, с който те да не могат да се разправят.
(втори вариант)
След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях.
Няма народ, с който те да не могат да се разправят.
Нека запомним това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към втори вариант >>
Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван.
(втори вариант)
Туй е едно велико престъпление и ние да можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. Казват: Е, обесили го, да не е грешил! Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят. Че кой от вас не е бил обесван?
Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван.
Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити! Цялата земя е постлана само от кости. Но светът оправи ли се? – Не. Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт?
към втори вариант >>
Нека запомним това нещо всички!
(втори вариант)
И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят.
Нека запомним това нещо всички!
Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към втори вариант >>
Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити!
(втори вариант)
Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. Казват: Е, обесили го, да не е грешил! Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят. Че кой от вас не е бил обесван? Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван.
Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити!
Цялата земя е постлана само от кости. Но светът оправи ли се? – Не. Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт? Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта.
към втори вариант >>
Това трябва да се отпечата в умовете ви.
(втори вариант)
И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички!
Това трябва да се отпечата в умовете ви.
Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към втори вариант >>
Цялата земя е постлана само от кости.
(втори вариант)
Казват: Е, обесили го, да не е грешил! Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят. Че кой от вас не е бил обесван? Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван. Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити!
Цялата земя е постлана само от кости.
Но светът оправи ли се? – Не. Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт? Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта. Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин.
към втори вариант >>
Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората.
(втори вариант)
Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви.
Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората.
Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към втори вариант >>
Но светът оправи ли се?
(втори вариант)
Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят. Че кой от вас не е бил обесван? Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван. Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити! Цялата земя е постлана само от кости.
Но светът оправи ли се?
– Не. Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт? Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта. Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин. Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка.
към втори вариант >>
Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство.
(втори вариант)
И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората.
Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Че кой от вас не е бил обесван? Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван. Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити! Цялата земя е постлана само от кости. Но светът оправи ли се?
– Не.
Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт? Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта. Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин. Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка. Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях!
към втори вариант >>
В една от миналите беседи аз определих: Брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат.
(втори вариант)
В една от миналите беседи аз определих: Брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат.
Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. Брат е този, който те е обичал както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всички имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
към втори вариант >>
Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт?
(втори вариант)
Аз, като гледам сегашните хора, виждам, че всеки един от вас е бил и обесван, и застрелван. Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити! Цялата земя е постлана само от кости. Но светът оправи ли се? – Не.
Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт?
Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта. Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин. Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка. Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях! Съвременното християнство се гради само на своите мъченици; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици.
към втори вариант >>
Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе.
(втори вариант)
В една от миналите беседи аз определих: Брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат.
Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе.
Брат е този, който те е обичал както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всички имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
към втори вариант >>
Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта.
(втори вариант)
Като си правя своите изчисления, аз виждам колко милиони, колко милиарди хора са били избити! Цялата земя е постлана само от кости. Но светът оправи ли се? – Не. Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт?
Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта.
Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин. Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка. Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях! Съвременното християнство се гради само на своите мъченици; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици. Как става това?
към втори вариант >>
Брат е този, който те е обичал както себе си.
(втори вариант)
В една от миналите беседи аз определих: Брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат. Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе.
Брат е този, който те е обичал както себе си.
И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всички имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
към втори вариант >>
Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин.
(втори вариант)
Цялата земя е постлана само от кости. Но светът оправи ли се? – Не. Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт? Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта.
Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин.
Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка. Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях! Съвременното християнство се гради само на своите мъченици; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици. Как става това? Без Христа ли?
към втори вариант >>
И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му.
(втори вариант)
В една от миналите беседи аз определих: Брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат. Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. Брат е този, който те е обичал както себе си.
И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му.
И ако всички имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
към втори вариант >>
Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка.
(втори вариант)
Но светът оправи ли се? – Не. Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт? Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта. Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин.
Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка.
Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях! Съвременното християнство се гради само на своите мъченици; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици. Как става това? Без Христа ли?
към втори вариант >>
И ако всички имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
(втори вариант)
В една от миналите беседи аз определих: Брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат. Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. Брат е този, който те е обичал както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му.
И ако всички имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
към втори вариант >>
Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях!
(втори вариант)
– Не. Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт? Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта. Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин. Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка.
Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях!
Съвременното християнство се гради само на своите мъченици; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици. Как става това? Без Христа ли?
към втори вариант >>
Сега, някои казват: Ние можем да ви изпъдим от България!
(втори вариант)
Сега, някои казват: Ние можем да ви изпъдим от България!
Ако е въпрос за изпъждане, питам: Кого ще изпъдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичаните не е английска, тя е на Господа; под наем, под аренда е дадена тя.
към втори вариант >>
Съвременното християнство се гради само на своите мъченици; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици.
(втори вариант)
Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт? Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта. Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин. Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка. Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях!
Съвременното християнство се гради само на своите мъченици; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици.
Как става това? Без Христа ли?
към втори вариант >>
Ако е въпрос за изпъждане, питам: Кого ще изпъдите?
(втори вариант)
Сега, някои казват: Ние можем да ви изпъдим от България!
Ако е въпрос за изпъждане, питам: Кого ще изпъдите?
Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичаните не е английска, тя е на Господа; под наем, под аренда е дадена тя.
към втори вариант >>
Как става това?
(втори вариант)
Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта. Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин. Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка. Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях! Съвременното християнство се гради само на своите мъченици; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици.
Как става това?
Без Христа ли?
към втори вариант >>
Тази земя не е българска, тя е на Господа.
(втори вариант)
Сега, някои казват: Ние можем да ви изпъдим от България! Ако е въпрос за изпъждане, питам: Кого ще изпъдите?
Тази земя не е българска, тя е на Господа.
Земята на англичаните не е английска, тя е на Господа; под наем, под аренда е дадена тя.
към втори вариант >>
Без Христа ли?
(втори вариант)
Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин. Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка. Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях! Съвременното християнство се гради само на своите мъченици; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици. Как става това?
Без Христа ли?
към втори вариант >>
Земята на англичаните не е английска, тя е на Господа; под наем, под аренда е дадена тя.
(втори вариант)
Сега, някои казват: Ние можем да ви изпъдим от България! Ако е въпрос за изпъждане, питам: Кого ще изпъдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа.
Земята на англичаните не е английска, тя е на Господа; под наем, под аренда е дадена тя.
към втори вариант >>
Ето една паднала жена седи пред Христа и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрешавай повече!
(втори вариант)
Ето една паднала жена седи пред Христа и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрешавай повече!
“ Той пише: „Вие трябва да решите тези задачи по Любов“. Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем? По любов не можем ли да решим задачите? Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят. Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят.
към втори вариант >>
И тъй, навел се е сега Христос и пише на земята.
(втори вариант)
И тъй, навел се е сега Христос и пише на земята.
Пише Той за всички, пише за тия престъпления, които сега се вършат в света, пише Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството. – Само по един начин може. Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“.
към втори вариант >>
“ Той пише: „Вие трябва да решите тези задачи по Любов“.
(втори вариант)
Ето една паднала жена седи пред Христа и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрешавай повече!
“ Той пише: „Вие трябва да решите тези задачи по Любов“.
Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем? По любов не можем ли да решим задачите? Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят. Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят. Туй, което трима не могат, четирима ще могат.
към втори вариант >>
Пише Той за всички, пише за тия престъпления, които сега се вършат в света, пише Той по какъв начин може да се оправи човечеството.
(втори вариант)
И тъй, навел се е сега Христос и пише на земята.
Пише Той за всички, пише за тия престъпления, които сега се вършат в света, пише Той по какъв начин може да се оправи човечеството.
И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството. – Само по един начин може. Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“.
към втори вариант >>
Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем?
(втори вариант)
Ето една паднала жена седи пред Христа и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрешавай повече! “ Той пише: „Вие трябва да решите тези задачи по Любов“.
Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем?
По любов не можем ли да решим задачите? Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят. Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят. Туй, което трима не могат, четирима ще могат. Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят.
към втори вариант >>
И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството.
(втори вариант)
И тъй, навел се е сега Христос и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия престъпления, които сега се вършат в света, пише Той по какъв начин може да се оправи човечеството.
И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството.
– Само по един начин може. Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството.
към втори вариант >>
По любов не можем ли да решим задачите?
(втори вариант)
Ето една паднала жена седи пред Христа и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрешавай повече! “ Той пише: „Вие трябва да решите тези задачи по Любов“. Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем?
По любов не можем ли да решим задачите?
Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят. Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят. Туй, което трима не могат, четирима ще могат. Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят. Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят.
към втори вариант >>
– Само по един начин може.
(втори вариант)
И тъй, навел се е сега Христос и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия престъпления, които сега се вършат в света, пише Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството.
– Само по един начин може.
Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“.
към втори вариант >>
Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят.
(втори вариант)
Ето една паднала жена седи пред Христа и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрешавай повече! “ Той пише: „Вие трябва да решите тези задачи по Любов“. Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем? По любов не можем ли да решим задачите?
Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят.
Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят. Туй, което трима не могат, четирима ще могат. Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят. Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят. Питам тогава, какво трябва да чакаме ние?
към втори вариант >>
Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории.
(втори вариант)
И тъй, навел се е сега Христос и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия престъпления, които сега се вършат в света, пише Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството. – Само по един начин може.
Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории.
Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства.
към втори вариант >>
Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят.
(втори вариант)
Ето една паднала жена седи пред Христа и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрешавай повече! “ Той пише: „Вие трябва да решите тези задачи по Любов“. Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем? По любов не можем ли да решим задачите? Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят.
Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят.
Туй, което трима не могат, четирима ще могат. Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят. Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят. Питам тогава, какво трябва да чакаме ние? Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата.
към втори вариант >>
Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“.
(втори вариант)
И тъй, навел се е сега Христос и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия престъпления, които сега се вършат в света, пише Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството. – Само по един начин може. Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории.
Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“.
Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата.
към втори вариант >>
Туй, което трима не могат, четирима ще могат.
(втори вариант)
“ Той пише: „Вие трябва да решите тези задачи по Любов“. Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем? По любов не можем ли да решим задачите? Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят. Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят.
Туй, което трима не могат, четирима ще могат.
Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят. Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят. Питам тогава, какво трябва да чакаме ние? Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата. В къщата ли те е турил Господ?
към втори вариант >>
Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“.
(втори вариант)
Пише Той за всички, пише за тия престъпления, които сега се вършат в света, пише Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството. – Само по един начин може. Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“.
Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“.
Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда.
към втори вариант >>
Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят.
(втори вариант)
Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем? По любов не можем ли да решим задачите? Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят. Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят. Туй, което трима не могат, четирима ще могат.
Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят.
Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят. Питам тогава, какво трябва да чакаме ние? Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата. В къщата ли те е турил Господ? Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ?
към втори вариант >>
Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството.
(втори вариант)
И всички вие искате да знаете по какъв начин може да се оправи човечеството. – Само по един начин може. Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“.
Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството.
Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“.
към втори вариант >>
Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят.
(втори вариант)
По любов не можем ли да решим задачите? Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят. Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят. Туй, което трима не могат, четирима ще могат. Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят.
Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят.
Питам тогава, какво трябва да чакаме ние? Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата. В къщата ли те е турил Господ? Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата?
към втори вариант >>
Трети от тях се наричат „Братя на Истината“.
(втори вариант)
– Само по един начин може. Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството.
Трети от тях се наричат „Братя на Истината“.
Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“.
към втори вариант >>
Питам тогава, какво трябва да чакаме ние?
(втори вариант)
Туй, което един човек не може да направи, двама могат да го направят. Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят. Туй, което трима не могат, четирима ще могат. Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят. Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят.
Питам тогава, какво трябва да чакаме ние?
Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата. В къщата ли те е турил Господ? Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата? Като разбирам, че Бог е абсолютната Правда, то ако беше турил тебе в къщи, щеше да тури и всички други хора в къщи.
към втори вариант >>
Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства.
(втори вариант)
Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“.
Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства.
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти.
към втори вариант >>
Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата.
(втори вариант)
Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят. Туй, което трима не могат, четирима ще могат. Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят. Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят. Питам тогава, какво трябва да чакаме ние?
Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата.
В къщата ли те е турил Господ? Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата? Като разбирам, че Бог е абсолютната Правда, то ако беше турил тебе в къщи, щеше да тури и всички други хора в къщи. Понеже всички хора не са в къщи, то значи, това нещо не го е направил Господ, а са го направили хората.
към втори вариант >>
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата.
(втори вариант)
Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства.
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата.
Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя.
към втори вариант >>
В къщата ли те е турил Господ?
(втори вариант)
Туй, което трима не могат, четирима ще могат. Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят. Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят. Питам тогава, какво трябва да чакаме ние? Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата.
В къщата ли те е турил Господ?
Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата? Като разбирам, че Бог е абсолютната Правда, то ако беше турил тебе в къщи, щеше да тури и всички други хора в къщи. Понеже всички хора не са в къщи, то значи, това нещо не го е направил Господ, а са го направили хората. Ако ти си влязъл в тази къща, ти сам си я съградил, не я съградил Господ.
към втори вариант >>
Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда.
(втори вариант)
Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата.
Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда.
Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени.
към втори вариант >>
Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ?
(втори вариант)
Туй, което четирима не могат, петима, 100-ина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят. Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят. Питам тогава, какво трябва да чакаме ние? Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата. В къщата ли те е турил Господ?
Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ?
Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата? Като разбирам, че Бог е абсолютната Правда, то ако беше турил тебе в къщи, щеше да тури и всички други хора в къщи. Понеже всички хора не са в къщи, то значи, това нещо не го е направил Господ, а са го направили хората. Ако ти си влязъл в тази къща, ти сам си я съградил, не я съградил Господ. Нека разберем, че всички неща не са направени от Бога.
към втори вариант >>
Други братя се наричат „Братя на добродетелта“.
(втори вариант)
Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда.
Други братя се наричат „Братя на добродетелта“.
Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете.
към втори вариант >>
Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата?
(втори вариант)
Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят. Питам тогава, какво трябва да чакаме ние? Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата. В къщата ли те е турил Господ? Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ?
Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата?
Като разбирам, че Бог е абсолютната Правда, то ако беше турил тебе в къщи, щеше да тури и всички други хора в къщи. Понеже всички хора не са в къщи, то значи, това нещо не го е направил Господ, а са го направили хората. Ако ти си влязъл в тази къща, ти сам си я съградил, не я съградил Господ. Нека разберем, че всички неща не са направени от Бога.
към втори вариант >>
Други се наричат „Братя на Красотата“.
(втори вариант)
Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“.
Други се наричат „Братя на Красотата“.
И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка.
към втори вариант >>
Като разбирам, че Бог е абсолютната Правда, то ако беше турил тебе в къщи, щеше да тури и всички други хора в къщи.
(втори вариант)
Питам тогава, какво трябва да чакаме ние? Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата. В къщата ли те е турил Господ? Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата?
Като разбирам, че Бог е абсолютната Правда, то ако беше турил тебе в къщи, щеше да тури и всички други хора в къщи.
Понеже всички хора не са в къщи, то значи, това нещо не го е направил Господ, а са го направили хората. Ако ти си влязъл в тази къща, ти сам си я съградил, не я съградил Господ. Нека разберем, че всички неща не са направени от Бога.
към втори вариант >>
И най-после идват последните, които се казват Иеховисти.
(втори вариант)
Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“.
И най-после идват последните, които се казват Иеховисти.
Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те!
към втори вариант >>
Понеже всички хора не са в къщи, то значи, това нещо не го е направил Господ, а са го направили хората.
(втори вариант)
Някои от вас ще кажат: Аз съм жена, мене Господ ме е турил да гледам къщата. В къщата ли те е турил Господ? Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата? Като разбирам, че Бог е абсолютната Правда, то ако беше турил тебе в къщи, щеше да тури и всички други хора в къщи.
Понеже всички хора не са в къщи, то значи, това нещо не го е направил Господ, а са го направили хората.
Ако ти си влязъл в тази къща, ти сам си я съградил, не я съградил Господ. Нека разберем, че всички неща не са направени от Бога.
към втори вариант >>
Това не са същинските имена на тия Братя.
(втори вариант)
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти.
Това не са същинските имена на тия Братя.
Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители.
към втори вариант >>
Ако ти си влязъл в тази къща, ти сам си я съградил, не я съградил Господ.
(втори вариант)
В къщата ли те е турил Господ? Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата? Като разбирам, че Бог е абсолютната Правда, то ако беше турил тебе в къщи, щеше да тури и всички други хора в къщи. Понеже всички хора не са в къщи, то значи, това нещо не го е направил Господ, а са го направили хората.
Ако ти си влязъл в тази къща, ти сам си я съградил, не я съградил Господ.
Нека разберем, че всички неща не са направени от Бога.
към втори вариант >>
Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени.
(втори вариант)
Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя.
Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени.
Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“.
към втори вариант >>
Нека разберем, че всички неща не са направени от Бога.
(втори вариант)
Я ми кажете, в коя къща те е турил Господ? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господ не турил и нея в къщата? Като разбирам, че Бог е абсолютната Правда, то ако беше турил тебе в къщи, щеше да тури и всички други хора в къщи. Понеже всички хора не са в къщи, то значи, това нещо не го е направил Господ, а са го направили хората. Ако ти си влязъл в тази къща, ти сам си я съградил, не я съградил Господ.
Нека разберем, че всички неща не са направени от Бога.
към втори вариант >>
Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете.
(втори вариант)
Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени.
Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете.
Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“.
към втори вариант >>
И Христос се наведе долу на земята и пишеше.
(втори вариант)
И Христос се наведе долу на земята и пишеше.
към втори вариант >>
Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка.
(втори вариант)
Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете.
Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка.
Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя.
към втори вариант >>
Сега, аз не искам да хвърлям сянка върху тия неща, но казвам, че погрешките трябва да се изправят.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да хвърлям сянка върху тия неща, но казвам, че погрешките трябва да се изправят.
Но хората казват: Тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души. Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта.
към втори вариант >>
Такова знание имат те!
(втори вариант)
И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка.
Такова знание имат те!
Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ.
към втори вариант >>
Но хората казват: Тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да хвърлям сянка върху тия неща, но казвам, че погрешките трябва да се изправят.
Но хората казват: Тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде.
Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души. Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре.
към втори вариант >>
Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители.
(втори вариант)
Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те!
Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители.
И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.
към втори вариант >>
Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да хвърлям сянка върху тия неща, но казвам, че погрешките трябва да се изправят. Но хората казват: Тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде.
Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души.
Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят.
към втори вариант >>
И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“.
(втори вариант)
Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители.
И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“.
Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.
към втори вариант >>
Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да хвърлям сянка върху тия неща, но казвам, че погрешките трябва да се изправят. Но хората казват: Тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души.
Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза.
От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: Е, такъв е животът.
към втори вариант >>
Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“.
(втори вариант)
Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“.
Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“.
И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.
към втори вариант >>
От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да хвърлям сянка върху тия неща, но казвам, че погрешките трябва да се изправят. Но хората казват: Тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души. Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза.
От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния.
А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: Е, такъв е животът. Какъв е животът?
към втори вариант >>
И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя.
(втори вариант)
Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“.
И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя.
Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.
към втори вариант >>
А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да хвърлям сянка върху тия неща, но казвам, че погрешките трябва да се изправят. Но хората казват: Тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души. Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния.
А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта.
Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: Е, такъв е животът. Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: Христос беше Господ.
(втори вариант)
Такова знание имат те! Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя.
Вие ще кажете: Христос беше Господ.
Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.
към втори вариант >>
Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре.
(втори вариант)
Но хората казват: Тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души. Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта.
Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре.
Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: Е, такъв е животът. Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите?
към втори вариант >>
Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.
(втори вариант)
Те могат да дигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ.
Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.
към втори вариант >>
Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят.
(втори вариант)
Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души. Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре.
Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят.
Казват: Е, такъв е животът. Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им.
към втори вариант >>
Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара.
(втори вариант)
Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара.
След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне. Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари? Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно.
към втори вариант >>
Казват: Е, такъв е животът.
(втори вариант)
Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят.
Казват: Е, такъв е животът.
Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже?
към втори вариант >>
След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне.
(втори вариант)
Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара.
След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне.
Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари? Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа!
към втори вариант >>
Какъв е животът?
(втори вариант)
От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: Е, такъв е животът.
Какъв е животът?
Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: Научете се да мислите право!
към втори вариант >>
Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари?
(втори вариант)
Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне.
Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари?
Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е?
към втори вариант >>
Божественият живот сам по себе си е чист.
(втори вариант)
А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: Е, такъв е животът. Какъв е животът?
Божественият живот сам по себе си е чист.
Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: Научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“.
към втори вариант >>
Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път?
(втори вариант)
Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне. Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари?
Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път?
Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон?
към втори вариант >>
Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите?
(втори вариант)
Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: Е, такъв е животът. Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист.
Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите?
Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: Научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината.
към втори вариант >>
Това може да направи само човекът на търпението.
(втори вариант)
Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне. Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари? Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път?
Това може да направи само човекът на търпението.
От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята?
към втори вариант >>
Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им.
(втори вариант)
Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: Е, такъв е животът. Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите?
Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им.
Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: Научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче.
към втори вариант >>
От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно.
(втори вариант)
Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне. Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари? Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението.
От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно.
И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас?
към втори вариант >>
Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже?
(втори вариант)
Казват: Е, такъв е животът. Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им.
Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже?
Казвам: Научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени.
към втори вариант >>
И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа!
(втори вариант)
След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне. Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари? Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно.
И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа!
Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега.
към втори вариант >>
Казвам: Научете се да мислите право!
(втори вариант)
Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже?
Казвам: Научете се да мислите право!
Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях.
към втори вариант >>
Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е?
(втори вариант)
Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари? Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа!
Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е?
Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега. Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой?
към втори вариант >>
Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“.
(втори вариант)
Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: Научете се да мислите право!
Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“.
Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си.
към втори вариант >>
Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон?
(втори вариант)
Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е?
Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон?
Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега. Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой? “ Никой, Господи.
към втори вариант >>
Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината.
(втори вариант)
Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: Научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“.
Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината.
Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си.
към втори вариант >>
Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята?
(втори вариант)
Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон?
Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята?
Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега. Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой? “ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам.
към втори вариант >>
Правдата аз я разбирам съвсем другояче.
(втори вариант)
Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: Научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината.
Правдата аз я разбирам съвсем другояче.
Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде.
към втори вариант >>
Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас?
(втори вариант)
От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята?
Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас?
Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега. Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой? “ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха!
към втори вариант >>
Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени.
(втори вариант)
Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: Научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче.
Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени.
В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка.
към втори вариант >>
Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега.
(втори вариант)
И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас?
Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега.
Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой? “ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха! “ От какво произлиза грехът?
към втори вариант >>
В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях.
(втори вариант)
Казвам: Научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени.
В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях.
Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея.
към втори вариант >>
Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой?
(втори вариант)
Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега.
Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой?
“ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха! “ От какво произлиза грехът? Защо грешат жените?
към втори вариант >>
Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си.
(втори вариант)
Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях.
Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си.
Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец.
към втори вариант >>
“ Никой, Господи.
(втори вариант)
Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега. Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой?
“ Никой, Господи.
„Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха! “ От какво произлиза грехът? Защо грешат жените? – От слабост.
към втори вариант >>
Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си.
(втори вариант)
Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си.
Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си.
Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си.
към втори вариант >>
„Нито аз те осъждам.
(втори вариант)
Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега. Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой? “ Никой, Господи.
„Нито аз те осъждам.
Иди и не греши повече, не следвай греха! “ От какво произлиза грехът? Защо грешат жените? – От слабост. Защо грешат мъжете?
към втори вариант >>
Ти яде кокошка, а на мене не даде.
(втори вариант)
Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си.
Ти яде кокошка, а на мене не даде.
Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща.
към втори вариант >>
Иди и не греши повече, не следвай греха!
(втори вариант)
Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега. Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой? “ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам.
Иди и не греши повече, не следвай греха!
“ От какво произлиза грехът? Защо грешат жените? – От слабост. Защо грешат мъжете? – От слабост.
към втори вариант >>
Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка.
(втори вариант)
Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде.
Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка.
Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: Братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях.
към втори вариант >>
“ От какво произлиза грехът?
(втори вариант)
Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега. Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой? “ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха!
“ От какво произлиза грехът?
Защо грешат жените? – От слабост. Защо грешат мъжете? – От слабост. Това е възпитание.
към втори вариант >>
Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея.
(втори вариант)
В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка.
Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея.
На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: Братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем.
към втори вариант >>
Защо грешат жените?
(втори вариант)
Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой? “ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха! “ От какво произлиза грехът?
Защо грешат жените?
– От слабост. Защо грешат мъжете? – От слабост. Това е възпитание. В съвременния свят има едно противоречие.
към втори вариант >>
На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец.
(втори вариант)
Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея.
На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец.
Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: Братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим.
към втори вариант >>
– От слабост.
(втори вариант)
“ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха! “ От какво произлиза грехът? Защо грешат жените?
– От слабост.
Защо грешат мъжете? – От слабост. Това е възпитание. В съвременния свят има едно противоречие. Всички казват: Не може без грях, не може без лъжа.
към втори вариант >>
Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си.
(втори вариант)
Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец.
Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си.
И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: Братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа!
към втори вариант >>
Защо грешат мъжете?
(втори вариант)
„Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха! “ От какво произлиза грехът? Защо грешат жените? – От слабост.
Защо грешат мъжете?
– От слабост. Това е възпитание. В съвременния свят има едно противоречие. Всички казват: Не може без грях, не може без лъжа. Как така не може без лъжа?
към втори вариант >>
И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща.
(втори вариант)
Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си.
И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща.
Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: Братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! Така трябва да бъде, когато се срещаме ние, за да можем да си помогнем в тия усилни времена на страдания, за да можем да претърпяваме и понасяме всичко.
към втори вариант >>
– От слабост.
(втори вариант)
Иди и не греши повече, не следвай греха! “ От какво произлиза грехът? Защо грешат жените? – От слабост. Защо грешат мъжете?
– От слабост.
Това е възпитание. В съвременния свят има едно противоречие. Всички казват: Не може без грях, не може без лъжа. Как така не може без лъжа? Какво добро е внесла лъжата в света?
към втори вариант >>
Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: Братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях.
(втори вариант)
Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща.
Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: Братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях.
Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! Така трябва да бъде, когато се срещаме ние, за да можем да си помогнем в тия усилни времена на страдания, за да можем да претърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: Е, като отидем на онзи свят!
към втори вариант >>
Това е възпитание.
(втори вариант)
“ От какво произлиза грехът? Защо грешат жените? – От слабост. Защо грешат мъжете? – От слабост.
Това е възпитание.
В съвременния свят има едно противоречие. Всички казват: Не може без грях, не може без лъжа. Как така не може без лъжа? Какво добро е внесла лъжата в света? Какво добро е внесъл грехът в света?
към втори вариант >>
Само така ние ще можем да се повдигнем.
(втори вариант)
Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: Братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях.
Само така ние ще можем да се повдигнем.
Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! Така трябва да бъде, когато се срещаме ние, за да можем да си помогнем в тия усилни времена на страдания, за да можем да претърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: Е, като отидем на онзи свят! Че онзи свят е този свят!
към втори вариант >>
НАГОРЕ