НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
363
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
363
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата.
Да възлюбиш ближния си като себе си. И да възлюбиш врага си. Това са най-новите казани работи. По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи.
Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата.
Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата.
към беседата >>
Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата.
И да възлюбиш врага си. Това са най-новите казани работи. По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата.
Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата.
Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз?
към беседата >>
Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди.
Това са най-новите казани работи. По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата.
Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди.
Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда.
към беседата >>
Бог е, Който съди.
По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди.
Бог е, Който съди.
Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания.
към беседата >>
Всяка човешка власт ще бъде съдена.
Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди.
Всяка човешка власт ще бъде съдена.
Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания. Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите.
към беседата >>
Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата.
Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена.
Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата.
Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания. Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите. Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас.
към беседата >>
Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз?
Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата.
Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз?
И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания. Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите. Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас.
към беседата >>
И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда.
Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз?
И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда.
Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания. Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите. Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас.
към беседата >>
Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания.
Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда.
Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания.
Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите. Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас.
към беседата >>
Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите.
Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания.
Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите.
Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас.
към беседата >>
Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас.
Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания. Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите.
Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас.
към беседата >>
И тъй, аз вярвам, че всички вие искате да бъдете умни.
И тъй, аз вярвам, че всички вие искате да бъдете умни.
Умни сте, само че дяволът във вас е глупав.
към беседата >>
Умни сте, само че дяволът във вас е глупав.
И тъй, аз вярвам, че всички вие искате да бъдете умни.
Умни сте, само че дяволът във вас е глупав.
към беседата >>
Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи.
Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи.
Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име. Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш! ” Някои други ти казват: “Кажи, кажи! Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си. Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш!
към беседата >>
Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име.
Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи.
Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име.
Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш! ” Някои други ти казват: “Кажи, кажи! Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си. Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш! ” Ти послушаш дявола и казваш.
към беседата >>
Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш!
Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи. Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име.
Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш!
” Някои други ти казват: “Кажи, кажи! Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си. Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш! ” Ти послушаш дявола и казваш. Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина.
към беседата >>
” Някои други ти казват: “Кажи, кажи!
Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи. Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име. Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш!
” Някои други ти казват: “Кажи, кажи!
Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си. Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш! ” Ти послушаш дявола и казваш. Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина.
към беседата >>
Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си.
Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи. Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име. Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш! ” Някои други ти казват: “Кажи, кажи!
Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си.
Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш! ” Ти послушаш дявола и казваш. Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина.
към беседата >>
Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш!
Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи. Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име. Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш! ” Някои други ти казват: “Кажи, кажи! Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си.
Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш!
” Ти послушаш дявола и казваш. Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина.
към беседата >>
” Ти послушаш дявола и казваш.
Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име. Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш! ” Някои други ти казват: “Кажи, кажи! Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си. Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш!
” Ти послушаш дявола и казваш.
Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина.
към беседата >>
Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина.
Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш! ” Някои други ти казват: “Кажи, кажи! Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си. Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш! ” Ти послушаш дявола и казваш.
Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина.
към беседата >>
Всеки е изложен на изкушение.
Всеки е изложен на изкушение.
За всекиго ще дойде изкушението. Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного. Кога ще дойде? Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти. Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как?
към беседата >>
За всекиго ще дойде изкушението.
Всеки е изложен на изкушение.
За всекиго ще дойде изкушението.
Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного. Кога ще дойде? Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти. Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как? ” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма.
към беседата >>
Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного.
Всеки е изложен на изкушение. За всекиго ще дойде изкушението.
Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного.
Кога ще дойде? Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти. Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как? ” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма.
към беседата >>
Кога ще дойде?
Всеки е изложен на изкушение. За всекиго ще дойде изкушението. Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного.
Кога ще дойде?
Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти. Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как? ” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма.
към беседата >>
Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти.
Всеки е изложен на изкушение. За всекиго ще дойде изкушението. Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного. Кога ще дойде?
Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти.
Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как? ” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма.
към беседата >>
Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как?
Всеки е изложен на изкушение. За всекиго ще дойде изкушението. Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного. Кога ще дойде? Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти.
Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как?
” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма.
към беседата >>
” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма.
За всекиго ще дойде изкушението. Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного. Кога ще дойде? Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти. Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как?
” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма.
към беседата >>
Какво значи това?
Какво значи това?
Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината. Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже. Църквата е вътре в човека. Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й. Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея.
към беседата >>
Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината.
Какво значи това?
Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината.
Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже. Църквата е вътре в човека. Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й. Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея. Църквата е вътре в човека.
към беседата >>
Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже.
Какво значи това? Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината.
Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже.
Църквата е вътре в човека. Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й. Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея. Църквата е вътре в човека.
към беседата >>
Църквата е вътре в човека.
Какво значи това? Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината. Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже.
Църквата е вътре в човека.
Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й. Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея. Църквата е вътре в човека.
към беседата >>
Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й.
Какво значи това? Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината. Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже. Църквата е вътре в човека.
Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й.
Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея. Църквата е вътре в човека.
към беседата >>
Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея.
Какво значи това? Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината. Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже. Църквата е вътре в човека. Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й.
Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея.
Църквата е вътре в човека.
към беседата >>
Църквата е вътре в човека.
Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината. Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже. Църквата е вътре в човека. Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й. Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея.
Църквата е вътре в човека.
към беседата >>
Да не изкушаваш Господа.
Да не изкушаваш Господа.
Като разбираш така, изкушения няма да имаш. Дойде тщеславието – то е външната страна на живота. Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото.
към беседата >>
Като разбираш така, изкушения няма да имаш.
Да не изкушаваш Господа.
Като разбираш така, изкушения няма да имаш.
Дойде тщеславието – то е външната страна на живота. Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко.
към беседата >>
Дойде тщеславието – то е външната страна на живота.
Да не изкушаваш Господа. Като разбираш така, изкушения няма да имаш.
Дойде тщеславието – то е външната страна на живота.
Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко. Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко.
към беседата >>
Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш.
Да не изкушаваш Господа. Като разбираш така, изкушения няма да имаш. Дойде тщеславието – то е външната страна на живота.
Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш.
Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко. Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко. На всинца ви трябва учение.
към беседата >>
Това е учението.
Да не изкушаваш Господа. Като разбираш така, изкушения няма да имаш. Дойде тщеславието – то е външната страна на живота. Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш.
Това е учението.
“Покланяш се на Господа.” Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко. Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко. На всинца ви трябва учение. И кой трябва да ви учи – Господ.
към беседата >>
“Покланяш се на Господа.” Това е всичкото.
Да не изкушаваш Господа. Като разбираш така, изкушения няма да имаш. Дойде тщеславието – то е външната страна на живота. Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението.
“Покланяш се на Господа.” Това е всичкото.
Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко. Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко. На всинца ви трябва учение. И кой трябва да ви учи – Господ.
към беседата >>
Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко.
Като разбираш така, изкушения няма да имаш. Дойде тщеславието – то е външната страна на живота. Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото.
Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко.
Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко. На всинца ви трябва учение. И кой трябва да ви учи – Господ.
към беседата >>
Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко.
Дойде тщеславието – то е външната страна на живота. Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко.
Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко.
На всинца ви трябва учение. И кой трябва да ви учи – Господ.
към беседата >>
На всинца ви трябва учение.
Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко. Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко.
На всинца ви трябва учение.
И кой трябва да ви учи – Господ.
към беседата >>
И кой трябва да ви учи – Господ.
Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко. Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко. На всинца ви трябва учение.
И кой трябва да ви учи – Господ.
към беседата >>
Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав.
Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав.
А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб. Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре. Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите.
към беседата >>
А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб.
Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав.
А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб.
Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре. Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите.
към беседата >>
Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре.
Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав. А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб.
Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре.
Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа.
към беседата >>
Това е Словото.
Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав. А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб. Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре.
Това е Словото.
За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа. Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа.
към беседата >>
За всинца ви се отваря широко поле за работа.
Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав. А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб. Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре. Това е Словото.
За всинца ви се отваря широко поле за работа.
Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа. Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа.
към беседата >>
Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите.
Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав. А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб. Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре. Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа.
Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите.
Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа. Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа.
към беседата >>
Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите.
А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб. Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре. Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите.
Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите.
Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа. Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа.
към беседата >>
Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа.
Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре. Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите.
Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа.
Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа.
към беседата >>
Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа.
Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа.
Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа.
към беседата >>
Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено.
Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено.
Това, което за света е важно – да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно. Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно. Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно. Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам. Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има да го доказвам!
към беседата >>
Това, което за света е важно – да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно.
Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено.
Това, което за света е важно – да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно.
Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно. Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно. Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам. Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има да го доказвам!
към беседата >>
Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно.
Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено. Това, което за света е важно – да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно.
Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно.
Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно. Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам. Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има да го доказвам!
към беседата >>
Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно.
Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено. Това, което за света е важно – да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно. Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно.
Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно.
Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам. Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има да го доказвам!
към беседата >>
Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам.
Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено. Това, което за света е важно – да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно. Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно. Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно.
Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам.
Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има да го доказвам!
към беседата >>
Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има да го доказвам!
Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено. Това, което за света е важно – да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно. Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно. Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно. Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам.
Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има да го доказвам!
към беседата >>
Така е и с Божията Любов.
Така е и с Божията Любов.
Не търсете Божията Любов, но любете. Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш. Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога! Да те обичат – няма такъв закон. Где има такъв закон, да те обичат?
към беседата >>
Не търсете Божията Любов, но любете.
Така е и с Божията Любов.
Не търсете Божията Любов, но любете.
Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш. Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога! Да те обичат – няма такъв закон. Где има такъв закон, да те обичат?
към беседата >>
Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш.
Така е и с Божията Любов. Не търсете Божията Любов, но любете.
Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш.
Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога! Да те обичат – няма такъв закон. Где има такъв закон, да те обичат?
към беседата >>
Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога!
Така е и с Божията Любов. Не търсете Божията Любов, но любете. Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш.
Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога!
Да те обичат – няма такъв закон. Где има такъв закон, да те обичат?
към беседата >>
Да те обичат – няма такъв закон.
Така е и с Божията Любов. Не търсете Божията Любов, но любете. Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш. Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога!
Да те обичат – няма такъв закон.
Где има такъв закон, да те обичат?
към беседата >>
Где има такъв закон, да те обичат?
Така е и с Божията Любов. Не търсете Божията Любов, но любете. Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш. Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога! Да те обичат – няма такъв закон.
Где има такъв закон, да те обичат?
към беседата >>
Хайде сега на работа!
Хайде сега на работа!
Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си. Всички на работа! Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните.
към беседата >>
Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си.
Хайде сега на работа!
Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си.
Всички на работа! Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим.
към беседата >>
Всички на работа!
Хайде сега на работа! Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си.
Всички на работа!
Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите.
към беседата >>
Никой няма право да чака другите да го обичат.
Хайде сега на работа! Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си. Всички на работа!
Никой няма право да чака другите да го обичат.
Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички.
към беседата >>
Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние?
Хайде сега на работа! Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си. Всички на работа! Никой няма право да чака другите да го обичат.
Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние?
– Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички. Велико училище е земята.
към беседата >>
– Тогава ще любим животните.
Хайде сега на работа! Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си. Всички на работа! Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние?
– Тогава ще любим животните.
С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички. Велико училище е земята. Ама след това какво ще има?
към беседата >>
С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим.
Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си. Всички на работа! Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните.
С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим.
Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички. Велико училище е земята. Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите.
към беседата >>
Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите.
Всички на работа! Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим.
Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите.
Има работа за всички. Велико училище е земята. Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои.
към беседата >>
Има работа за всички.
Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите.
Има работа за всички.
Велико училище е земята. Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа.
към беседата >>
Велико училище е земята.
Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички.
Велико училище е земята.
Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите.
към беседата >>
Ама след това какво ще има?
– Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички. Велико училище е земята.
Ама след това какво ще има?
Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите. Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко.
към беседата >>
Аз ще ви кажа какво ще работите.
С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички. Велико училище е земята. Ама след това какво ще има?
Аз ще ви кажа какво ще работите.
Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите. Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко. Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема.
към беседата >>
Завършете тази си работа, която сега ви предстои.
Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички. Велико училище е земята. Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите.
Завършете тази си работа, която сега ви предстои.
Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите. Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко. Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема. Такъв е законът.
към беседата >>
Тогава аз ще ви кажа.
Има работа за всички. Велико училище е земята. Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои.
Тогава аз ще ви кажа.
Сега ще знаете: първият закон е да любите. Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко. Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема. Такъв е законът.
към беседата >>
Сега ще знаете: първият закон е да любите.
Велико училище е земята. Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа.
Сега ще знаете: първият закон е да любите.
Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко. Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема. Такъв е законът.
към беседата >>
Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко.
Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите.
Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко.
Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема. Такъв е законът.
към беседата >>
Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема.
Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите. Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко.
Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема.
Такъв е законът.
към беседата >>
Такъв е законът.
Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите. Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко. Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема.
Такъв е законът.
към беседата >>
Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава.
Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава.
Той не може да купува, ако не продава. Да ме любят значи да постъпва в мене нещо. Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката.
към беседата >>
Той не може да купува, ако не продава.
Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава.
Той не може да купува, ако не продава.
Да ме любят значи да постъпва в мене нещо. Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората!
към беседата >>
Да ме любят значи да постъпва в мене нещо.
Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава. Той не може да купува, ако не продава.
Да ме любят значи да постъпва в мене нещо.
Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората! ” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах.
към беседата >>
Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока.
Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава. Той не може да купува, ако не продава. Да ме любят значи да постъпва в мене нещо.
Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока.
Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората! ” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах. Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира.
към беседата >>
Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта.
Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава. Той не може да купува, ако не продава. Да ме любят значи да постъпва в мене нещо. Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока.
Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта.
И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората! ” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах. Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира. Една лира всеки има.
към беседата >>
И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката.
Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава. Той не може да купува, ако не продава. Да ме любят значи да постъпва в мене нещо. Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта.
И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката.
Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората! ” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах. Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира. Една лира всеки има.
към беседата >>
Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората!
Той не може да купува, ако не продава. Да ме любят значи да постъпва в мене нещо. Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката.
Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората!
” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах. Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира. Една лира всеки има.
към беседата >>
” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах.
Да ме любят значи да постъпва в мене нещо. Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората!
” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах.
Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира. Една лира всеки има.
към беседата >>
Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира.
Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората! ” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах.
Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира.
Една лира всеки има.
към беседата >>
Една лира всеки има.
Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората! ” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах. Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира.
Една лира всеки има.
към беседата >>
С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме.
С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме.
Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората! Колко хората не постъпват днес братски? Имаш брат, утре ще се делиш с него. Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек?
към беседата >>
Така седи законът.
Така седи законът.
Велик е законът. Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен. Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша.
към беседата >>
Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората!
С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме.
Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората!
Колко хората не постъпват днес братски? Имаш брат, утре ще се делиш с него. Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии.
към беседата >>
Велик е законът.
Така седи законът.
Велик е законът.
Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен. Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено.
към беседата >>
Колко хората не постъпват днес братски?
С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме. Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората!
Колко хората не постъпват днес братски?
Имаш брат, утре ще се делиш с него. Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете.
към беседата >>
Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен.
Така седи законът. Велик е законът.
Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен.
Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях.
към беседата >>
Имаш брат, утре ще се делиш с него.
С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме. Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората! Колко хората не постъпват днес братски?
Имаш брат, утре ще се делиш с него.
Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас.
към беседата >>
Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля.
Така седи законът. Велик е законът. Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен.
Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля.
Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях.
към беседата >>
Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде.
С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме. Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората! Колко хората не постъпват днес братски? Имаш брат, утре ще се делиш с него.
Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде.
Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред.
към беседата >>
Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага.
Така седи законът. Велик е законът. Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен. Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля.
Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага.
Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях. Такъв е законът.
към беседата >>
Какъв брат ти е този човек?
С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме. Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората! Колко хората не постъпват днес братски? Имаш брат, утре ще се делиш с него. Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде.
Какъв брат ти е този човек?
Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще.
към беседата >>
Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша.
Така седи законът. Велик е законът. Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен. Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага.
Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша.
И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях. Такъв е законът. Който люби, изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Брат ти и ти принадлежите на две различни партии.
Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората! Колко хората не постъпват днес братски? Имаш брат, утре ще се делиш с него. Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек?
Брат ти и ти принадлежите на две различни партии.
Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали.
към беседата >>
И за тези, които не любят, има нещо приготвено.
Велик е законът. Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен. Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша.
И за тези, които не любят, има нещо приготвено.
Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях. Такъв е законът. Който люби, изпълнява волята Божия. Който не люби, не изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Преследвате се и се биете.
Колко хората не постъпват днес братски? Имаш брат, утре ще се делиш с него. Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии.
Преследвате се и се биете.
Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си.
към беседата >>
Всички вехтории и парцали са все за тях.
Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен. Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено.
Всички вехтории и парцали са все за тях.
Изостаналите неща все са за тях. Такъв е законът. Който люби, изпълнява волята Божия. Който не люби, не изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Страданията трябва да бъдат поука за вас.
Имаш брат, утре ще се делиш с него. Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете.
Страданията трябва да бъдат поука за вас.
На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си. Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш?
към беседата >>
Изостаналите неща все са за тях.
Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях.
Изостаналите неща все са за тях.
Такъв е законът. Който люби, изпълнява волята Божия. Който не люби, не изпълнява волята Божия.
към беседата >>
На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред.
Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас.
На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред.
Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си. Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш? – Ще му помагаш когато му дойде съзнанието.
към беседата >>
Такъв е законът.
Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях.
Такъв е законът.
Който люби, изпълнява волята Божия. Който не люби, не изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще.
Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред.
Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще.
Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си. Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш? – Ще му помагаш когато му дойде съзнанието. Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш да им помагаш, когато свърши боят.
към беседата >>
Който люби, изпълнява волята Божия.
Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях. Такъв е законът.
Който люби, изпълнява волята Божия.
Който не люби, не изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Евреите са се облагородили, защото са страдали.
Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще.
Евреите са се облагородили, защото са страдали.
Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си. Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш? – Ще му помагаш когато му дойде съзнанието. Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш да им помагаш, когато свърши боят.
към беседата >>
Който не люби, не изпълнява волята Божия.
И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях. Такъв е законът. Който люби, изпълнява волята Божия.
Който не люби, не изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си.
Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали.
Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си.
Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш? – Ще му помагаш когато му дойде съзнанието. Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш да им помагаш, когато свърши боят.
към беседата >>
Българите сега се бият един друг. Защо?
Българите сега се бият един друг. Защо?
Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо? Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така. Никой не прилага Божия закон. Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим? ” Ще приложите Божията Любов, нищо повече.
към беседата >>
Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш?
Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си.
Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш?
– Ще му помагаш когато му дойде съзнанието. Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш да им помагаш, когато свърши боят.
към беседата >>
Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо?
Българите сега се бият един друг. Защо?
Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо?
Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така. Никой не прилага Божия закон. Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим? ” Ще приложите Божията Любов, нищо повече.
към беседата >>
– Ще му помагаш когато му дойде съзнанието.
На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си. Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш?
– Ще му помагаш когато му дойде съзнанието.
Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш да им помагаш, когато свърши боят.
към беседата >>
Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така.
Българите сега се бият един друг. Защо? Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо?
Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така.
Никой не прилага Божия закон. Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим? ” Ще приложите Божията Любов, нищо повече.
към беседата >>
Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш да им помагаш, когато свърши боят.
Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си. Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш? – Ще му помагаш когато му дойде съзнанието.
Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш да им помагаш, когато свърши боят.
към беседата >>
Никой не прилага Божия закон.
Българите сега се бият един друг. Защо? Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо? Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така.
Никой не прилага Божия закон.
Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим? ” Ще приложите Божията Любов, нищо повече.
към беседата >>
Човек трябва да се моли.
Човек трябва да се моли.
В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване. Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога. Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие.
към беседата >>
Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим?
Българите сега се бият един друг. Защо? Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо? Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така. Никой не прилага Божия закон.
Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим?
” Ще приложите Божията Любов, нищо повече.
към беседата >>
В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване.
Човек трябва да се моли.
В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване.
Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога. Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления.
към беседата >>
” Ще приложите Божията Любов, нищо повече.
Българите сега се бият един друг. Защо? Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо? Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така. Никой не прилага Божия закон. Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим?
” Ще приложите Божията Любов, нищо повече.
към беседата >>
Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога.
Човек трябва да се моли. В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване.
Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога.
Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов.
към беседата >>
Насилието в света никога не ражда нещо добро.
Насилието в света никога не ражда нещо добро.
Временно една армия се бие с друга и побеждава. Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска. Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят. И там вече виждат какво са вършили в света. Липсата на Любов между хората ражда несъгласията.
към беседата >>
Ако пък има за помагане, помагай.
Човек трябва да се моли. В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване. Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога.
Ако пък има за помагане, помагай.
Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете.
към беседата >>
Временно една армия се бие с друга и побеждава.
Насилието в света никога не ражда нещо добро.
Временно една армия се бие с друга и побеждава.
Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска. Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят. И там вече виждат какво са вършили в света. Липсата на Любов между хората ражда несъгласията.
към беседата >>
Разумен трябва да бъде човек.
Човек трябва да се моли. В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване. Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога. Ако пък има за помагане, помагай.
Разумен трябва да бъде човек.
Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете. Грехота е.
към беседата >>
Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска.
Насилието в света никога не ражда нещо добро. Временно една армия се бие с друга и побеждава.
Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска.
Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят. И там вече виждат какво са вършили в света. Липсата на Любов между хората ражда несъгласията.
към беседата >>
Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие.
Човек трябва да се моли. В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване. Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога. Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек.
Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие.
Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете. Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално.
към беседата >>
Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят.
Насилието в света никога не ражда нещо добро. Временно една армия се бие с друга и побеждава. Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска.
Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят.
И там вече виждат какво са вършили в света. Липсата на Любов между хората ражда несъгласията.
към беседата >>
Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления.
В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване. Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога. Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие.
Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления.
Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете. Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши.
към беседата >>
И там вече виждат какво са вършили в света.
Насилието в света никога не ражда нещо добро. Временно една армия се бие с друга и побеждава. Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска. Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят.
И там вече виждат какво са вършили в света.
Липсата на Любов между хората ражда несъгласията.
към беседата >>
Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов.
Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога. Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления.
Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов.
За Божията Любов мълчете. Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи.
към беседата >>
Липсата на Любов между хората ражда несъгласията.
Насилието в света никога не ражда нещо добро. Временно една армия се бие с друга и побеждава. Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска. Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят. И там вече виждат какво са вършили в света.
Липсата на Любов между хората ражда несъгласията.
към беседата >>
За Божията Любов мълчете.
Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов.
За Божията Любов мълчете.
Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне.
към беседата >>
Любов, Любов да се проповядва на хората.
Любов, Любов да се проповядва на хората.
Възлюбване на Господа – това е основното учение, което трябва да се проповядва, за да дойдат хубави дни. Идват хубави дни. Добри дни. Господ има два дни: единият ден е денят на Божията нощ, а другият ден е Божият ден, Божието благоволение.
към беседата >>
Грехота е.
Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете.
Грехота е.
Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите.
към беседата >>
Възлюбване на Господа – това е основното учение, което трябва да се проповядва, за да дойдат хубави дни.
Любов, Любов да се проповядва на хората.
Възлюбване на Господа – това е основното учение, което трябва да се проповядва, за да дойдат хубави дни.
Идват хубави дни. Добри дни. Господ има два дни: единият ден е денят на Божията нощ, а другият ден е Божият ден, Божието благоволение.
към беседата >>
Аз не искам да тълкувате моите думи буквално.
Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете. Грехота е.
Аз не искам да тълкувате моите думи буквално.
Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе.
към беседата >>
Идват хубави дни.
Любов, Любов да се проповядва на хората. Възлюбване на Господа – това е основното учение, което трябва да се проповядва, за да дойдат хубави дни.
Идват хубави дни.
Добри дни. Господ има два дни: единият ден е денят на Божията нощ, а другият ден е Божият ден, Божието благоволение.
към беседата >>
Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши.
Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете. Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално.
Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши.
Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна.
към беседата >>
Добри дни.
Любов, Любов да се проповядва на хората. Възлюбване на Господа – това е основното учение, което трябва да се проповядва, за да дойдат хубави дни. Идват хубави дни.
Добри дни.
Господ има два дни: единият ден е денят на Божията нощ, а другият ден е Божият ден, Божието благоволение.
към беседата >>
Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи.
Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете. Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши.
Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи.
Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него.
към беседата >>
Господ има два дни: единият ден е денят на Божията нощ, а другият ден е Божият ден, Божието благоволение.
Любов, Любов да се проповядва на хората. Възлюбване на Господа – това е основното учение, което трябва да се проповядва, за да дойдат хубави дни. Идват хубави дни. Добри дни.
Господ има два дни: единият ден е денят на Божията нощ, а другият ден е Божият ден, Божието благоволение.
към беседата >>
Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне.
За Божията Любов мълчете. Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи.
Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне.
Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон.
към беседата >>
Последният ден наближава.
Последният ден наближава.
Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря. Съдбата за всеки едного ще стане моментално. Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен.
към беседата >>
Сега за нищо и никакви работи спорите.
Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне.
Сега за нищо и никакви работи спорите.
Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва.
към беседата >>
Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря.
Последният ден наближава.
Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря.
Съдбата за всеки едного ще стане моментално. Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят.
към беседата >>
Учителят казал така, Учителят казал иначе.
Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите.
Учителят казал така, Учителят казал иначе.
Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил.
към беседата >>
Съдбата за всеки едного ще стане моментално.
Последният ден наближава. Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря.
Съдбата за всеки едного ще стане моментално.
Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени.
към беседата >>
Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна.
Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе.
Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна.
И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото.
към беседата >>
Това няма да трае дълго време.
Последният ден наближава. Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря. Съдбата за всеки едного ще стане моментално.
Това няма да трае дълго време.
Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва.
към беседата >>
И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него.
Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна.
И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него.
И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то?
към беседата >>
Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние.
Последният ден наближава. Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря. Съдбата за всеки едного ще стане моментално. Това няма да трае дълго време.
Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние.
Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват.
към беседата >>
И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон.
Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него.
И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон.
Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то? Христос чака за работници.
към беседата >>
Иде сега денят Господен.
Последният ден наближава. Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря. Съдбата за всеки едного ще стане моментално. Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние.
Иде сега денят Господен.
Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението.
към беседата >>
Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва.
Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон.
Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва.
Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то? Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо.
към беседата >>
Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят.
Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря. Съдбата за всеки едного ще стане моментално. Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен.
Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят.
Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението.
към беседата >>
Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил.
Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва.
Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил.
Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то? Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи.
към беседата >>
Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени.
Съдбата за всеки едного ще стане моментално. Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят.
Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени.
И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението.
към беседата >>
Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото.
Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил.
Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото.
Кое е то? Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души.
към беседата >>
И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва.
Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени.
И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва.
После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението.
към беседата >>
Кое е то?
И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото.
Кое е то?
Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови?
към беседата >>
После светът ще възридае, а праведните ще се радват.
Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва.
После светът ще възридае, а праведните ще се радват.
Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението.
към беседата >>
Христос чака за работници.
И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то?
Христос чака за работници.
Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови? ” Цигулари много, но майстори цигулари малко.
към беседата >>
Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението.
Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват.
Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението.
към беседата >>
Той търси изпитани души, на които да повери нещо.
Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то? Христос чака за работници.
Той търси изпитани души, на които да повери нещо.
Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови? ” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко.
към беседата >>
Човек е изложен на изкушения.
Човек е изложен на изкушения.
Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър.
към беседата >>
Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи.
Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то? Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо.
Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи.
Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови? ” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях.
към беседата >>
Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания.
Човек е изложен на изкушения.
Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания.
Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър. Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана.
към беседата >>
Той търси готови души.
Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то? Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи.
Той търси готови души.
Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови? ” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях. Казваш: как така?
към беседата >>
Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците.
Човек е изложен на изкушения. Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания.
Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците.
Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър. Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана. Така и Христос е имал три вида изкушения.
към беседата >>
Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови?
Кое е то? Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души.
Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови?
” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е.
към беседата >>
Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците.
Човек е изложен на изкушения. Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците.
Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците.
Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър. Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана. Така и Христос е имал три вида изкушения. Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно.
към беседата >>
” Цигулари много, но майстори цигулари малко.
Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови?
” Цигулари много, но майстори цигулари малко.
Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък.
към беседата >>
Страхуваше се да нямат лошо мнение за него.
Човек е изложен на изкушения. Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците.
Страхуваше се да нямат лошо мнение за него.
Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър. Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана. Така и Христос е имал три вида изкушения. Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно.
към беседата >>
Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко.
Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови? ” Цигулари много, но майстори цигулари малко.
Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко.
Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората.
към беседата >>
Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър.
Човек е изложен на изкушения. Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него.
Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър.
Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана. Така и Христос е имал три вида изкушения. Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно.
към беседата >>
Ти не си от тях.
Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови? ” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко.
Ти не си от тях.
Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие.
към беседата >>
Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана.
Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър.
Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана.
Така и Христос е имал три вида изкушения. Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно.
към беседата >>
Казваш: как така?
Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови? ” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях.
Казваш: как така?
Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори?
към беседата >>
Така и Христос е имал три вида изкушения.
Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър. Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана.
Така и Христос е имал три вида изкушения.
Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно.
към беседата >>
Да, така е.
Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови? ” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях. Казваш: как така?
Да, така е.
Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори? Една дума да се каже само, но да е на място.
към беседата >>
Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно.
Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър. Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана. Така и Христос е имал три вида изкушения.
Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно.
към беседата >>
Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък.
” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е.
Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък.
Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори? Една дума да се каже само, но да е на място.
към беседата >>
Любов трябва на хората.
Любов трябва на хората.
Любов към Бога. Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия. Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята. Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат! Сега за какво се делят – за нищо и никакво.
към беседата >>
Във всички векове все една спънка се явява за хората.
Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък.
Във всички векове все една спънка се явява за хората.
Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори? Една дума да се каже само, но да е на място.
към беседата >>
Любов към Бога.
Любов трябва на хората.
Любов към Бога.
Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия. Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята. Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат! Сега за какво се делят – за нищо и никакво.
към беседата >>
Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие.
Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората.
Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие.
Какво да се говори? Една дума да се каже само, но да е на място.
към беседата >>
Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия.
Любов трябва на хората. Любов към Бога.
Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия.
Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята. Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат! Сега за какво се делят – за нищо и никакво.
към беседата >>
Какво да се говори?
Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие.
Какво да се говори?
Една дума да се каже само, но да е на място.
към беседата >>
Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята.
Любов трябва на хората. Любов към Бога. Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия.
Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята.
Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат! Сега за какво се делят – за нищо и никакво.
към беседата >>
Една дума да се каже само, но да е на място.
Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори?
Една дума да се каже само, но да е на място.
към беседата >>
Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат!
Любов трябва на хората. Любов към Бога. Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия. Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята.
Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат!
Сега за какво се делят – за нищо и никакво.
към беседата >>
Какво означават думите: “вечер-сутрин”?
Какво означават думите: “вечер-сутрин”?
Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес! ” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря.
към беседата >>
Сега за какво се делят – за нищо и никакво.
Любов трябва на хората. Любов към Бога. Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия. Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята. Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат!
Сега за какво се делят – за нищо и никакво.
към беседата >>
Ставам сутрин, отивам на работа с песен.
Какво означават думите: “вечер-сутрин”?
Ставам сутрин, отивам на работа с песен.
Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес! ” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо.
към беседата >>
Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов.
Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов.
Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите? “ Как ще го характеризирате вие? – То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш.
към беседата >>
Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си.
Какво означават думите: “вечер-сутрин”? Ставам сутрин, отивам на работа с песен.
Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си.
Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес! ” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо. И ние можем да вършим всичко това.
към беседата >>
Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение?
Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов.
Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение?
По какво се отличава от другите? “ Как ще го характеризирате вие? – То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв.
към беседата >>
Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес!
Какво означават думите: “вечер-сутрин”? Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си.
Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес!
” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо. И ние можем да вършим всичко това. Днес в България стават много работи.
към беседата >>
По какво се отличава от другите?
Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов. Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение?
По какво се отличава от другите?
“ Как ще го характеризирате вие? – То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него.
към беседата >>
” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите.
Какво означават думите: “вечер-сутрин”? Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес!
” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите.
По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо. И ние можем да вършим всичко това. Днес в България стават много работи. Ние ще се молим да се превърне всичко на добро.
към беседата >>
“ Как ще го характеризирате вие?
Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов. Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите?
“ Как ще го характеризирате вие?
– То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него. Виждаш го съвършено здрав, прав.
към беседата >>
По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря.
Какво означават думите: “вечер-сутрин”? Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес! ” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите.
По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря.
Трябва да се радваме като вършим това нещо. И ние можем да вършим всичко това. Днес в България стават много работи. Ние ще се молим да се превърне всичко на добро.
към беседата >>
– То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина.
Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов. Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите? “ Как ще го характеризирате вие?
– То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина.
Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него. Виждаш го съвършено здрав, прав. Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете.
към беседата >>
Трябва да се радваме като вършим това нещо.
Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес! ” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря.
Трябва да се радваме като вършим това нещо.
И ние можем да вършим всичко това. Днес в България стават много работи. Ние ще се молим да се превърне всичко на добро.
към беседата >>
Отидеш при някого и му проповядваш.
Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов. Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите? “ Как ще го характеризирате вие? – То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина.
Отидеш при някого и му проповядваш.
Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него. Виждаш го съвършено здрав, прав. Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете. Ще му кажеш: “Ела при мен, аз ще те науча да четеш.” Ще му отвориш очите и ще почнеш да го учиш.
към беседата >>
И ние можем да вършим всичко това.
Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес! ” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо.
И ние можем да вършим всичко това.
Днес в България стават много работи. Ние ще се молим да се превърне всичко на добро.
към беседата >>
Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв.
Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите? “ Как ще го характеризирате вие? – То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш.
Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв.
дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него. Виждаш го съвършено здрав, прав. Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете. Ще му кажеш: “Ела при мен, аз ще те науча да четеш.” Ще му отвориш очите и ще почнеш да го учиш. Отиваш най-после при този, когото ще теглят под съд за 5-те хиляди лева дълг.
към беседата >>
Днес в България стават много работи.
Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес! ” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо. И ние можем да вършим всичко това.
Днес в България стават много работи.
Ние ще се молим да се превърне всичко на добро.
към беседата >>
дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него.
По какво се отличава от другите? “ Как ще го характеризирате вие? – То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв.
дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него.
Виждаш го съвършено здрав, прав. Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете. Ще му кажеш: “Ела при мен, аз ще те науча да четеш.” Ще му отвориш очите и ще почнеш да го учиш. Отиваш най-после при този, когото ще теглят под съд за 5-те хиляди лева дълг. Казваш на неговия кредитор: “Вземи на моя сметка 5000 лв.
към беседата >>
Ние ще се молим да се превърне всичко на добро.
” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо. И ние можем да вършим всичко това. Днес в България стават много работи.
Ние ще се молим да се превърне всичко на добро.
към беседата >>
Виждаш го съвършено здрав, прав.
“ Как ще го характеризирате вие? – То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него.
Виждаш го съвършено здрав, прав.
Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете. Ще му кажеш: “Ела при мен, аз ще те науча да четеш.” Ще му отвориш очите и ще почнеш да го учиш. Отиваш най-после при този, когото ще теглят под съд за 5-те хиляди лева дълг. Казваш на неговия кредитор: “Вземи на моя сметка 5000 лв. от банката.” Тоя вземе тия пари и го освободи.
към беседата >>
2.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Ами за какво искашъ да знаешъ?
Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума. Това е много естествено. Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие.
Ами за какво искашъ да знаешъ?
Нѣкой казва: да напуснемъ свѣта! Да напуснете свѣта, това не значи, че трѣбва да напуснете хората. Подъ думата „свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които животътъ е кратковрѣмененъ.
към беседата >>
Още днесъ ще дойде този миръ.
Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното. Щомъ го намѣришъ, ти си радостенъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се присади на тази лоза, да бѫде обрѣзанъ и да даде плодъ; да разбира законитѣ на великата Божия Любовь. Само така ще дойде въ насъ закона на вѫтрѣшния миръ. Този миръ нѣма да го чакате да дойде отвънъ, той още сега може да дойде.
Още днесъ ще дойде този миръ.
към беседата >>
Нѣкой казва: да напуснемъ свѣта!
Това е много естествено. Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие. Ами за какво искашъ да знаешъ?
Нѣкой казва: да напуснемъ свѣта!
Да напуснете свѣта, това не значи, че трѣбва да напуснете хората. Подъ думата „свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които животътъ е кратковрѣмененъ.
към беседата >>
Сега, като излѣзете от събранието, желая да видя всѣки едного отъ васъ съ чувалъ на гърба!
Сега, като излѣзете от събранието, желая да видя всѣки едного отъ васъ съ чувалъ на гърба!
Азъ като излѣза, гледамъ хората, носятъ ли чували на гърба си, или не.
към беседата >>
Да напуснете свѣта, това не значи, че трѣбва да напуснете хората.
Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие. Ами за какво искашъ да знаешъ? Нѣкой казва: да напуснемъ свѣта!
Да напуснете свѣта, това не значи, че трѣбва да напуснете хората.
Подъ думата „свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които животътъ е кратковрѣмененъ.
към беседата >>
Азъ като излѣза, гледамъ хората, носятъ ли чували на гърба си, или не.
Сега, като излѣзете от събранието, желая да видя всѣки едного отъ васъ съ чувалъ на гърба!
Азъ като излѣза, гледамъ хората, носятъ ли чували на гърба си, или не.
към беседата >>
Подъ думата „свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които животътъ е кратковрѣмененъ.
Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие. Ами за какво искашъ да знаешъ? Нѣкой казва: да напуснемъ свѣта! Да напуснете свѣта, това не значи, че трѣбва да напуснете хората.
Подъ думата „свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които животътъ е кратковрѣмененъ.
към беседата >>
„Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земледѣлецътъ“.
„Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земледѣлецътъ“.
Христосъ, това е Любовьта, която се проявила въ свѣта. Отецъ, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любовь въ свѣта. Ние, това сме плодътъ на възвишеното. Слѣдователно, плодътъ трѣбва да носи качествата на Духа въ себе си.
към беседата >>
Допуснете слѣдното изяснение.
Допуснете слѣдното изяснение.
Влизате въ една кръчма, и кръчмарьтъ ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е. Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити. Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината.
към беседата >>
Христосъ, това е Любовьта, която се проявила въ свѣта.
„Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земледѣлецътъ“.
Христосъ, това е Любовьта, която се проявила въ свѣта.
Отецъ, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любовь въ свѣта. Ние, това сме плодътъ на възвишеното. Слѣдователно, плодътъ трѣбва да носи качествата на Духа въ себе си.
към беседата >>
Влизате въ една кръчма, и кръчмарьтъ ви дава една чаша ракия.
Допуснете слѣдното изяснение.
Влизате въ една кръчма, и кръчмарьтъ ви дава една чаша ракия.
Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е. Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити. Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината. Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение.
към беседата >>
Отецъ, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любовь въ свѣта.
„Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земледѣлецътъ“. Христосъ, това е Любовьта, която се проявила въ свѣта.
Отецъ, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любовь въ свѣта.
Ние, това сме плодътъ на възвишеното. Слѣдователно, плодътъ трѣбва да носи качествата на Духа въ себе си.
към беседата >>
Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е.
Допуснете слѣдното изяснение. Влизате въ една кръчма, и кръчмарьтъ ви дава една чаша ракия.
Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е.
Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити. Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината. Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение. Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни.
към беседата >>
Ние, това сме плодътъ на възвишеното.
„Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земледѣлецътъ“. Христосъ, това е Любовьта, която се проявила въ свѣта. Отецъ, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любовь въ свѣта.
Ние, това сме плодътъ на възвишеното.
Слѣдователно, плодътъ трѣбва да носи качествата на Духа въ себе си.
към беседата >>
Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение.
Допуснете слѣдното изяснение. Влизате въ една кръчма, и кръчмарьтъ ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е.
Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение.
Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити. Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината. Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение. Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни. Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката.
към беседата >>
Слѣдователно, плодътъ трѣбва да носи качествата на Духа въ себе си.
„Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земледѣлецътъ“. Христосъ, това е Любовьта, която се проявила въ свѣта. Отецъ, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любовь въ свѣта. Ние, това сме плодътъ на възвишеното.
Слѣдователно, плодътъ трѣбва да носи качествата на Духа въ себе си.
към беседата >>
Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити.
Допуснете слѣдното изяснение. Влизате въ една кръчма, и кръчмарьтъ ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е. Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение.
Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити.
Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината. Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение. Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни. Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката. Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение.
към беседата >>
Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината.
Допуснете слѣдното изяснение. Влизате въ една кръчма, и кръчмарьтъ ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е. Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити.
Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината.
Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение. Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни. Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката. Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение. И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь.
към беседата >>
Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение.
Влизате въ една кръчма, и кръчмарьтъ ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е. Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити. Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината.
Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение.
Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни. Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката. Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение. И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь. Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь.
към беседата >>
Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни.
Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е. Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити. Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината. Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение.
Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни.
Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката. Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение. И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь. Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь. Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ.
към беседата >>
Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката.
Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити. Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината. Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение. Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни.
Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката.
Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение. И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь. Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь. Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ. Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение.
Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити. Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината. Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение. Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни. Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката.
Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение.
И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь. Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь. Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ. Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань. Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ.
към беседата >>
И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь.
Кръчмарьтъ не ви е казалъ Истината. Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение. Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни. Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката. Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение.
И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь.
Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь. Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ. Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань. Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ. Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ.
към беседата >>
Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь.
Ракията не е храна, тя е човѣшко изобретение. Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни. Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката. Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение. И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь.
Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь.
Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ. Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань. Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ. Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ. До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка.
към беседата >>
Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ.
Слѣдователно, има много идеи като ракията, които сѫ опивателни. Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката. Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение. И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь. Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь.
Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ.
Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань. Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ. Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ. До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка. Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ.
към беседата >>
Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань.
Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката. Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение. И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь. Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь. Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ.
Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань.
Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ. Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ. До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка. Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ. Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си.
към беседата >>
Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ.
Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение. И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь. Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь. Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ. Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань.
Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ.
Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ. До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка. Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ. Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си. Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ?
към беседата >>
Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ.
И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь. Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь. Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ. Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань. Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ.
Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ.
До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка. Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ. Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си. Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното.
към беседата >>
До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка.
Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь. Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ. Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань. Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ. Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ.
До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка.
Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ. Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си. Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното. Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората.
към беседата >>
Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ.
Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ. Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань. Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ. Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ. До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка.
Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ.
Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си. Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното. Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората. Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ.
към беседата >>
Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си.
Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань. Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ. Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ. До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка. Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ.
Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си.
Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното. Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората. Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ. Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ?
към беседата >>
Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ?
Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ. Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ. До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка. Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ. Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си.
Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ?
Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното. Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората. Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ. Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца?
към беседата >>
Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното.
Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ. До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка. Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ. Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си. Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ?
Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното.
Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората. Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ. Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца? Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ?
към беседата >>
Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората.
До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка. Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ. Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си. Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното.
Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората.
Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ. Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца? Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ? Слиза отъ коня си и го набива добрѣ.
към беседата >>
Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ.
Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ. Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си. Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното. Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората.
Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ.
Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца? Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ? Слиза отъ коня си и го набива добрѣ. Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя.
към беседата >>
Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ?
Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си. Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното. Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората. Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ.
Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ?
Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца? Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ? Слиза отъ коня си и го набива добрѣ. Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя. Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава!
към беседата >>
Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца?
Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното. Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората. Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ. Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ?
Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца?
Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ? Слиза отъ коня си и го набива добрѣ. Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя. Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава! Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ!
към беседата >>
Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ?
Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното. Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората. Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ. Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца?
Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ?
Слиза отъ коня си и го набива добрѣ. Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя. Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава! Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ! Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене?
към беседата >>
Слиза отъ коня си и го набива добрѣ.
Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората. Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ. Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца? Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ?
Слиза отъ коня си и го набива добрѣ.
Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя. Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава! Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ! Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене? – Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си?
към беседата >>
Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя.
Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ. Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца? Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ? Слиза отъ коня си и го набива добрѣ.
Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя.
Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава! Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ! Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене? – Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добрѣ.
към беседата >>
Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава!
Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца? Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ? Слиза отъ коня си и го набива добрѣ. Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя.
Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава!
Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ! Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене? – Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добрѣ. Слѣдъ това пакъ го пита, ами сега какво мислишъ за мене?
към беседата >>
Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ!
Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца? Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ? Слиза отъ коня си и го набива добрѣ. Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя. Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава!
Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ!
Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене? – Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добрѣ. Слѣдъ това пакъ го пита, ами сега какво мислишъ за мене? – Много добъръ, отличенъ човѣкъ си, братко!
към беседата >>
Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене?
Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ? Слиза отъ коня си и го набива добрѣ. Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя. Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава! Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ!
Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене?
– Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добрѣ. Слѣдъ това пакъ го пита, ами сега какво мислишъ за мене? – Много добъръ, отличенъ човѣкъ си, братко! Вземи си сега дисагитѣ и си върви, но ще знаешъ, другъ пѫть, като срѣщашъ такива бѣдни хора по пѫтя си, да не ги биешъ!
към беседата >>
– Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си?
Слиза отъ коня си и го набива добрѣ. Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя. Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава! Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ! Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене?
– Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си?
Той го сваля на земята и го налага добрѣ. Слѣдъ това пакъ го пита, ами сега какво мислишъ за мене? – Много добъръ, отличенъ човѣкъ си, братко! Вземи си сега дисагитѣ и си върви, но ще знаешъ, другъ пѫть, като срѣщашъ такива бѣдни хора по пѫтя си, да не ги биешъ! Туй е, което върши великото въ свѣта.
към беседата >>
Въ природата има три състояния, които засѣгатъ отблизо органическия животъ.
Въ природата има три състояния, които засѣгатъ отблизо органическия животъ.
Подъ думата „органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо. Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло. Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието. Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното. Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото.
към беседата >>
Той го сваля на земята и го налага добрѣ.
Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя. Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава! Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ! Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене? – Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си?
Той го сваля на земята и го налага добрѣ.
Слѣдъ това пакъ го пита, ами сега какво мислишъ за мене? – Много добъръ, отличенъ човѣкъ си, братко! Вземи си сега дисагитѣ и си върви, но ще знаешъ, другъ пѫть, като срѣщашъ такива бѣдни хора по пѫтя си, да не ги биешъ! Туй е, което върши великото въ свѣта.
към беседата >>
Подъ думата „органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо.
Въ природата има три състояния, които засѣгатъ отблизо органическия животъ.
Подъ думата „органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо.
Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло. Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието. Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното. Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото. Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“.
към беседата >>
Слѣдъ това пакъ го пита, ами сега какво мислишъ за мене?
Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве да ти дава! Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ! Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене? – Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добрѣ.
Слѣдъ това пакъ го пита, ами сега какво мислишъ за мене?
– Много добъръ, отличенъ човѣкъ си, братко! Вземи си сега дисагитѣ и си върви, но ще знаешъ, другъ пѫть, като срѣщашъ такива бѣдни хора по пѫтя си, да не ги биешъ! Туй е, което върши великото въ свѣта.
към беседата >>
Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло.
Въ природата има три състояния, които засѣгатъ отблизо органическия животъ. Подъ думата „органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо.
Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло.
Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието. Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното. Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото. Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“. Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо.
към беседата >>
– Много добъръ, отличенъ човѣкъ си, братко!
Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя си, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата си, дай всичко, което носишъ съ себе си, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма да ми избегнешъ! Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене? – Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добрѣ. Слѣдъ това пакъ го пита, ами сега какво мислишъ за мене?
– Много добъръ, отличенъ човѣкъ си, братко!
Вземи си сега дисагитѣ и си върви, но ще знаешъ, другъ пѫть, като срѣщашъ такива бѣдни хора по пѫтя си, да не ги биешъ! Туй е, което върши великото въ свѣта.
към беседата >>
Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието.
Въ природата има три състояния, които засѣгатъ отблизо органическия животъ. Подъ думата „органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо. Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло.
Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието.
Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното. Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото. Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“. Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо. Благото пъкъ, това е вѣчната хармония, която включва всички души.
към беседата >>
Вземи си сега дисагитѣ и си върви, но ще знаешъ, другъ пѫть, като срѣщашъ такива бѣдни хора по пѫтя си, да не ги биешъ!
Обира го напълно и слѣдъ това го пита: какво мислишъ за мене? – Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добрѣ. Слѣдъ това пакъ го пита, ами сега какво мислишъ за мене? – Много добъръ, отличенъ човѣкъ си, братко!
Вземи си сега дисагитѣ и си върви, но ще знаешъ, другъ пѫть, като срѣщашъ такива бѣдни хора по пѫтя си, да не ги биешъ!
Туй е, което върши великото въ свѣта.
към беседата >>
Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното.
Въ природата има три състояния, които засѣгатъ отблизо органическия животъ. Подъ думата „органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо. Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло. Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието.
Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното.
Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото. Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“. Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо. Благото пъкъ, това е вѣчната хармония, която включва всички души. Слѣдователно, този законъ прѣдставлява пълнота на духовния животъ, и всѣко зло е изключено отъ него.
към беседата >>
Туй е, което върши великото въ свѣта.
– Нехрани майко си, вагабонтинъ си, обра ме, какво ще нося на дѣцата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добрѣ. Слѣдъ това пакъ го пита, ами сега какво мислишъ за мене? – Много добъръ, отличенъ човѣкъ си, братко! Вземи си сега дисагитѣ и си върви, но ще знаешъ, другъ пѫть, като срѣщашъ такива бѣдни хора по пѫтя си, да не ги биешъ!
Туй е, което върши великото въ свѣта.
към беседата >>
Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото.
Въ природата има три състояния, които засѣгатъ отблизо органическия животъ. Подъ думата „органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо. Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло. Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието. Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното.
Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото.
Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“. Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо. Благото пъкъ, това е вѣчната хармония, която включва всички души. Слѣдователно, този законъ прѣдставлява пълнота на духовния животъ, и всѣко зло е изключено отъ него.
към беседата >>
Има една Божествена Правда въ свѣта, която е много точна, и споредъ която, всѣко насилие, което извършимъ въ свѣта, ще ни се върне отгоре.
Има една Божествена Правда въ свѣта, която е много точна, и споредъ която, всѣко насилие, което извършимъ въ свѣта, ще ни се върне отгоре.
Тогава азъ питамъ: какъ трѣбваше да схване тази работа този богатъ търговецъ? – Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя си, трѣбваше да му каже: чакай братко, азъ отъ дълго врѣме те търся. Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся азъ. Заповѣдай, седни да си поприказваме малко и да си похапнемъ! Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ.
към беседата >>
Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“.
Подъ думата „органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо. Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло. Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието. Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното. Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото.
Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“.
Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо. Благото пъкъ, това е вѣчната хармония, която включва всички души. Слѣдователно, този законъ прѣдставлява пълнота на духовния животъ, и всѣко зло е изключено отъ него.
към беседата >>
Тогава азъ питамъ: какъ трѣбваше да схване тази работа този богатъ търговецъ?
Има една Божествена Правда въ свѣта, която е много точна, и споредъ която, всѣко насилие, което извършимъ въ свѣта, ще ни се върне отгоре.
Тогава азъ питамъ: какъ трѣбваше да схване тази работа този богатъ търговецъ?
– Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя си, трѣбваше да му каже: чакай братко, азъ отъ дълго врѣме те търся. Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся азъ. Заповѣдай, седни да си поприказваме малко и да си похапнемъ! Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ. Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ.
към беседата >>
Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо.
Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло. Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието. Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното. Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото. Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“.
Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо.
Благото пъкъ, това е вѣчната хармония, която включва всички души. Слѣдователно, този законъ прѣдставлява пълнота на духовния животъ, и всѣко зло е изключено отъ него.
към беседата >>
– Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя си, трѣбваше да му каже: чакай братко, азъ отъ дълго врѣме те търся.
Има една Божествена Правда въ свѣта, която е много точна, и споредъ която, всѣко насилие, което извършимъ въ свѣта, ще ни се върне отгоре. Тогава азъ питамъ: какъ трѣбваше да схване тази работа този богатъ търговецъ?
– Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя си, трѣбваше да му каже: чакай братко, азъ отъ дълго врѣме те търся.
Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся азъ. Заповѣдай, седни да си поприказваме малко и да си похапнемъ! Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ. Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ. Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата.
към беседата >>
Благото пъкъ, това е вѣчната хармония, която включва всички души.
Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието. Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното. Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото. Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“. Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо.
Благото пъкъ, това е вѣчната хармония, която включва всички души.
Слѣдователно, този законъ прѣдставлява пълнота на духовния животъ, и всѣко зло е изключено отъ него.
към беседата >>
Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся азъ.
Има една Божествена Правда въ свѣта, която е много точна, и споредъ която, всѣко насилие, което извършимъ въ свѣта, ще ни се върне отгоре. Тогава азъ питамъ: какъ трѣбваше да схване тази работа този богатъ търговецъ? – Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя си, трѣбваше да му каже: чакай братко, азъ отъ дълго врѣме те търся.
Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся азъ.
Заповѣдай, седни да си поприказваме малко и да си похапнемъ! Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ. Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ. Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата. До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ.
към беседата >>
Слѣдователно, този законъ прѣдставлява пълнота на духовния животъ, и всѣко зло е изключено отъ него.
Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното. Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото. Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“. Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо. Благото пъкъ, това е вѣчната хармония, която включва всички души.
Слѣдователно, този законъ прѣдставлява пълнота на духовния животъ, и всѣко зло е изключено отъ него.
към беседата >>
Заповѣдай, седни да си поприказваме малко и да си похапнемъ!
Има една Божествена Правда въ свѣта, която е много точна, и споредъ която, всѣко насилие, което извършимъ въ свѣта, ще ни се върне отгоре. Тогава азъ питамъ: какъ трѣбваше да схване тази работа този богатъ търговецъ? – Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя си, трѣбваше да му каже: чакай братко, азъ отъ дълго врѣме те търся. Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся азъ.
Заповѣдай, седни да си поприказваме малко и да си похапнемъ!
Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ. Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ. Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата. До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ. Ти ще вземешъ моитѣ грижи.
към беседата >>
Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на душитѣ, законътъ на индивидитѣ въ свѣта.
Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на душитѣ, законътъ на индивидитѣ въ свѣта.
Отъ втория законъ, отъ закона на ограниченото се ражда злото. Какъ се е родило злото въ свѣта? Законътъ на цѣлото включва частитѣ, но сѫщеврѣменно всѣка часть има законъ за себе си. Когато частьта иска да наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта. Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление.
към беседата >>
Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ.
Има една Божествена Правда въ свѣта, която е много точна, и споредъ която, всѣко насилие, което извършимъ въ свѣта, ще ни се върне отгоре. Тогава азъ питамъ: какъ трѣбваше да схване тази работа този богатъ търговецъ? – Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя си, трѣбваше да му каже: чакай братко, азъ отъ дълго врѣме те търся. Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся азъ. Заповѣдай, седни да си поприказваме малко и да си похапнемъ!
Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ.
Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ. Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата. До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ. Ти ще вземешъ моитѣ грижи. При такава една постъпка, богатиятъ не може да бѫде битъ отъ никого.
към беседата >>
Отъ втория законъ, отъ закона на ограниченото се ражда злото.
Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на душитѣ, законътъ на индивидитѣ въ свѣта.
Отъ втория законъ, отъ закона на ограниченото се ражда злото.
Какъ се е родило злото въ свѣта? Законътъ на цѣлото включва частитѣ, но сѫщеврѣменно всѣка часть има законъ за себе си. Когато частьта иска да наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта. Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление. Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене?
към беседата >>
Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ.
Тогава азъ питамъ: какъ трѣбваше да схване тази работа този богатъ търговецъ? – Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя си, трѣбваше да му каже: чакай братко, азъ отъ дълго врѣме те търся. Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся азъ. Заповѣдай, седни да си поприказваме малко и да си похапнемъ! Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ.
Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ.
Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата. До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ. Ти ще вземешъ моитѣ грижи. При такава една постъпка, богатиятъ не може да бѫде битъ отъ никого. Ние сме бити въ свѣта.
към беседата >>
Какъ се е родило злото въ свѣта?
Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на душитѣ, законътъ на индивидитѣ въ свѣта. Отъ втория законъ, отъ закона на ограниченото се ражда злото.
Какъ се е родило злото въ свѣта?
Законътъ на цѣлото включва частитѣ, но сѫщеврѣменно всѣка часть има законъ за себе си. Когато частьта иска да наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта. Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление. Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене? Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ?
към беседата >>
Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата.
– Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя си, трѣбваше да му каже: чакай братко, азъ отъ дълго врѣме те търся. Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся азъ. Заповѣдай, седни да си поприказваме малко и да си похапнемъ! Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ. Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ.
Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата.
До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ. Ти ще вземешъ моитѣ грижи. При такава една постъпка, богатиятъ не може да бѫде битъ отъ никого. Ние сме бити въ свѣта. Защо сме бити?
към беседата >>
Законътъ на цѣлото включва частитѣ, но сѫщеврѣменно всѣка часть има законъ за себе си.
Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на душитѣ, законътъ на индивидитѣ въ свѣта. Отъ втория законъ, отъ закона на ограниченото се ражда злото. Какъ се е родило злото въ свѣта?
Законътъ на цѣлото включва частитѣ, но сѫщеврѣменно всѣка часть има законъ за себе си.
Когато частьта иска да наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта. Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление. Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене? Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ? Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ?
към беседата >>
До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ.
Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся азъ. Заповѣдай, седни да си поприказваме малко и да си похапнемъ! Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ. Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ. Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата.
До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ.
Ти ще вземешъ моитѣ грижи. При такава една постъпка, богатиятъ не може да бѫде битъ отъ никого. Ние сме бити въ свѣта. Защо сме бити? Защото не изпълняваме волята Божия, Божия законъ.
към беседата >>
Когато частьта иска да наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта.
Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на душитѣ, законътъ на индивидитѣ въ свѣта. Отъ втория законъ, отъ закона на ограниченото се ражда злото. Какъ се е родило злото въ свѣта? Законътъ на цѣлото включва частитѣ, но сѫщеврѣменно всѣка часть има законъ за себе си.
Когато частьта иска да наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта.
Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление. Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене? Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ? Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ? Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия.
към беседата >>
Ти ще вземешъ моитѣ грижи.
Заповѣдай, седни да си поприказваме малко и да си похапнемъ! Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ. Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ. Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата. До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ.
Ти ще вземешъ моитѣ грижи.
При такава една постъпка, богатиятъ не може да бѫде битъ отъ никого. Ние сме бити въ свѣта. Защо сме бити? Защото не изпълняваме волята Божия, Божия законъ.
към беседата >>
Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление.
Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на душитѣ, законътъ на индивидитѣ въ свѣта. Отъ втория законъ, отъ закона на ограниченото се ражда злото. Какъ се е родило злото въ свѣта? Законътъ на цѣлото включва частитѣ, но сѫщеврѣменно всѣка часть има законъ за себе си. Когато частьта иска да наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта.
Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление.
Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене? Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ? Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ? Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия. Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега.
към беседата >>
При такава една постъпка, богатиятъ не може да бѫде битъ отъ никого.
Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ. Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ. Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата. До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ. Ти ще вземешъ моитѣ грижи.
При такава една постъпка, богатиятъ не може да бѫде битъ отъ никого.
Ние сме бити въ свѣта. Защо сме бити? Защото не изпълняваме волята Божия, Божия законъ.
към беседата >>
Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене?
Отъ втория законъ, отъ закона на ограниченото се ражда злото. Какъ се е родило злото въ свѣта? Законътъ на цѣлото включва частитѣ, но сѫщеврѣменно всѣка часть има законъ за себе си. Когато частьта иска да наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта. Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление.
Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене?
Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ? Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ? Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия. Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега. Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ.
към беседата >>
Ние сме бити въ свѣта.
Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ. Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата. До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ. Ти ще вземешъ моитѣ грижи. При такава една постъпка, богатиятъ не може да бѫде битъ отъ никого.
Ние сме бити въ свѣта.
Защо сме бити? Защото не изпълняваме волята Божия, Божия законъ.
към беседата >>
Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ?
Какъ се е родило злото въ свѣта? Законътъ на цѣлото включва частитѣ, но сѫщеврѣменно всѣка часть има законъ за себе си. Когато частьта иска да наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта. Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление. Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене?
Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ?
Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ? Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия. Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега. Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ. Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ.
към беседата >>
Защо сме бити?
Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата. До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ. Ти ще вземешъ моитѣ грижи. При такава една постъпка, богатиятъ не може да бѫде битъ отъ никого. Ние сме бити въ свѣта.
Защо сме бити?
Защото не изпълняваме волята Божия, Божия законъ.
към беседата >>
Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ?
Законътъ на цѣлото включва частитѣ, но сѫщеврѣменно всѣка часть има законъ за себе си. Когато частьта иска да наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта. Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление. Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене? Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ?
Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ?
Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия. Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега. Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ. Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ. Не е така.
към беседата >>
Защото не изпълняваме волята Божия, Божия законъ.
До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ. Ти ще вземешъ моитѣ грижи. При такава една постъпка, богатиятъ не може да бѫде битъ отъ никого. Ние сме бити въ свѣта. Защо сме бити?
Защото не изпълняваме волята Божия, Божия законъ.
към беседата >>
Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия.
Когато частьта иска да наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта. Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление. Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене? Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ? Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ?
Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия.
Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега. Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ. Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ. Не е така. Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото.
към беседата >>
Третото състояние е символическото.
Третото състояние е символическото.
То се отнася до висшия, чисто разумния животъ на човѣка. То е състоянието на символическия езикъ, въ който грѣхътъ е почти изключенъ. Запримѣръ образътъ на една жена може да ви съблазни; образътъ на единъ мѫжъ може да ви съблазни; много образи може да ви съблазнятъ, но единъ геометрически триѫгълникъ, единъ геометрически квадратъ, единъ геометрически петоѫгълникъ не могатъ да ви съблазнятъ. Единъ геометрически крѫгъ може ли да ви съблазни? – Не може.
към беседата >>
Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега.
Когато единъ човѣкъ иска да накара Бога да мисли като него, това е прѣстѫпление. Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене? Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ? Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ? Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия.
Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега.
Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ. Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ. Не е така. Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото. Нѣкой пита: защо страдамъ?
към беседата >>
То се отнася до висшия, чисто разумния животъ на човѣка.
Третото състояние е символическото.
То се отнася до висшия, чисто разумния животъ на човѣка.
То е състоянието на символическия езикъ, въ който грѣхътъ е почти изключенъ. Запримѣръ образътъ на една жена може да ви съблазни; образътъ на единъ мѫжъ може да ви съблазни; много образи може да ви съблазнятъ, но единъ геометрически триѫгълникъ, единъ геометрически квадратъ, единъ геометрически петоѫгълникъ не могатъ да ви съблазнятъ. Единъ геометрически крѫгъ може ли да ви съблазни? – Не може. Една символическа единица, съ която математицитѣ смѣтатъ, не може да ви съблазни, защото въ нея, както и въ всички геометрически форми се излива чистата мисъль.
към беседата >>
Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ.
Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене? Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ? Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ? Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия. Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега.
Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ.
Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ. Не е така. Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото. Нѣкой пита: защо страдамъ? Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ.
към беседата >>
То е състоянието на символическия езикъ, въ който грѣхътъ е почти изключенъ.
Третото състояние е символическото. То се отнася до висшия, чисто разумния животъ на човѣка.
То е състоянието на символическия езикъ, въ който грѣхътъ е почти изключенъ.
Запримѣръ образътъ на една жена може да ви съблазни; образътъ на единъ мѫжъ може да ви съблазни; много образи може да ви съблазнятъ, но единъ геометрически триѫгълникъ, единъ геометрически квадратъ, единъ геометрически петоѫгълникъ не могатъ да ви съблазнятъ. Единъ геометрически крѫгъ може ли да ви съблазни? – Не може. Една символическа единица, съ която математицитѣ смѣтатъ, не може да ви съблазни, защото въ нея, както и въ всички геометрически форми се излива чистата мисъль.
към беседата >>
Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ.
Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ? Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ? Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия. Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега. Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ.
Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ.
Не е така. Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото. Нѣкой пита: защо страдамъ? Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ. Защо се радвамъ?
към беседата >>
Запримѣръ образътъ на една жена може да ви съблазни; образътъ на единъ мѫжъ може да ви съблазни; много образи може да ви съблазнятъ, но единъ геометрически триѫгълникъ, единъ геометрически квадратъ, единъ геометрически петоѫгълникъ не могатъ да ви съблазнятъ.
Третото състояние е символическото. То се отнася до висшия, чисто разумния животъ на човѣка. То е състоянието на символическия езикъ, въ който грѣхътъ е почти изключенъ.
Запримѣръ образътъ на една жена може да ви съблазни; образътъ на единъ мѫжъ може да ви съблазни; много образи може да ви съблазнятъ, но единъ геометрически триѫгълникъ, единъ геометрически квадратъ, единъ геометрически петоѫгълникъ не могатъ да ви съблазнятъ.
Единъ геометрически крѫгъ може ли да ви съблазни? – Не може. Една символическа единица, съ която математицитѣ смѣтатъ, не може да ви съблазни, защото въ нея, както и въ всички геометрически форми се излива чистата мисъль.
към беседата >>
Не е така.
Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ? Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия. Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега. Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ. Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ.
Не е така.
Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото. Нѣкой пита: защо страдамъ? Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ. Защо се радвамъ? Защото си въ съгласие съ Божия законъ.
към беседата >>
Единъ геометрически крѫгъ може ли да ви съблазни?
Третото състояние е символическото. То се отнася до висшия, чисто разумния животъ на човѣка. То е състоянието на символическия езикъ, въ който грѣхътъ е почти изключенъ. Запримѣръ образътъ на една жена може да ви съблазни; образътъ на единъ мѫжъ може да ви съблазни; много образи може да ви съблазнятъ, но единъ геометрически триѫгълникъ, единъ геометрически квадратъ, единъ геометрически петоѫгълникъ не могатъ да ви съблазнятъ.
Единъ геометрически крѫгъ може ли да ви съблазни?
– Не може. Една символическа единица, съ която математицитѣ смѣтатъ, не може да ви съблазни, защото въ нея, както и въ всички геометрически форми се излива чистата мисъль.
към беседата >>
Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото.
Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия. Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега. Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ. Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ. Не е така.
Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото.
Нѣкой пита: защо страдамъ? Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ. Защо се радвамъ? Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Защо изгубихъ радостьта си?
към беседата >>
– Не може.
Третото състояние е символическото. То се отнася до висшия, чисто разумния животъ на човѣка. То е състоянието на символическия езикъ, въ който грѣхътъ е почти изключенъ. Запримѣръ образътъ на една жена може да ви съблазни; образътъ на единъ мѫжъ може да ви съблазни; много образи може да ви съблазнятъ, но единъ геометрически триѫгълникъ, единъ геометрически квадратъ, единъ геометрически петоѫгълникъ не могатъ да ви съблазнятъ. Единъ геометрически крѫгъ може ли да ви съблазни?
– Не може.
Една символическа единица, съ която математицитѣ смѣтатъ, не може да ви съблазни, защото въ нея, както и въ всички геометрически форми се излива чистата мисъль.
към беседата >>
Нѣкой пита: защо страдамъ?
Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега. Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ. Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ. Не е така. Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото.
Нѣкой пита: защо страдамъ?
Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ. Защо се радвамъ? Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Защо изгубихъ радостьта си? Защото не си въ съгласие съ Божия законъ.
към беседата >>
Една символическа единица, съ която математицитѣ смѣтатъ, не може да ви съблазни, защото въ нея, както и въ всички геометрически форми се излива чистата мисъль.
То се отнася до висшия, чисто разумния животъ на човѣка. То е състоянието на символическия езикъ, въ който грѣхътъ е почти изключенъ. Запримѣръ образътъ на една жена може да ви съблазни; образътъ на единъ мѫжъ може да ви съблазни; много образи може да ви съблазнятъ, но единъ геометрически триѫгълникъ, единъ геометрически квадратъ, единъ геометрически петоѫгълникъ не могатъ да ви съблазнятъ. Единъ геометрически крѫгъ може ли да ви съблазни? – Не може.
Една символическа единица, съ която математицитѣ смѣтатъ, не може да ви съблазни, защото въ нея, както и въ всички геометрически форми се излива чистата мисъль.
към беседата >>
Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ.
Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ. Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ. Не е така. Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото. Нѣкой пита: защо страдамъ?
Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ.
Защо се радвамъ? Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Защо изгубихъ радостьта си? Защото не си въ съгласие съ Божия законъ. Защо придобихъ радостьта си?
към беседата >>
Слѣдователно, когато човѣкъ дойде до третото състояние, когато иска да се избави отъ свѣта, отъ неговото влияние, той трѣбва да почне да изучава символическия езикъ на природата.
Слѣдователно, когато човѣкъ дойде до третото състояние, когато иска да се избави отъ свѣта, отъ неговото влияние, той трѣбва да почне да изучава символическия езикъ на природата.
То е чистото, възвишеното, Божественото. Или, казано на другъ езикъ, човѣкъ ще влѣзе въ онази Божествена свѣтлина, която ще озари душата му. Тогава отношенията, които сѫществуватъ между хората, ще бѫдатъ ясни. Важното положение, което сѫществува въ свѣта, при условията на сегашното ни развитие е това, дѣто Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“. Ние не успѣваме всѣкога въ живота си, защото избираме методи, които не съотвѣтствуватъ на нашето сегашно развитие.
към беседата >>
Защо се радвамъ?
Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ. Не е така. Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото. Нѣкой пита: защо страдамъ? Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ.
Защо се радвамъ?
Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Защо изгубихъ радостьта си? Защото не си въ съгласие съ Божия законъ. Защо придобихъ радостьта си? Защото си въ съгласие съ Божия законъ.
към беседата >>
То е чистото, възвишеното, Божественото.
Слѣдователно, когато човѣкъ дойде до третото състояние, когато иска да се избави отъ свѣта, отъ неговото влияние, той трѣбва да почне да изучава символическия езикъ на природата.
То е чистото, възвишеното, Божественото.
Или, казано на другъ езикъ, човѣкъ ще влѣзе въ онази Божествена свѣтлина, която ще озари душата му. Тогава отношенията, които сѫществуватъ между хората, ще бѫдатъ ясни. Важното положение, което сѫществува въ свѣта, при условията на сегашното ни развитие е това, дѣто Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“. Ние не успѣваме всѣкога въ живота си, защото избираме методи, които не съотвѣтствуватъ на нашето сегашно развитие.
към беседата >>
Защото си въ съгласие съ Божия законъ.
Не е така. Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото. Нѣкой пита: защо страдамъ? Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ. Защо се радвамъ?
Защото си въ съгласие съ Божия законъ.
Защо изгубихъ радостьта си? Защото не си въ съгласие съ Божия законъ. Защо придобихъ радостьта си? Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Това е опрѣдѣлението на тия два закона, които ще имате прѣдъ видъ.
към беседата >>
Или, казано на другъ езикъ, човѣкъ ще влѣзе въ онази Божествена свѣтлина, която ще озари душата му.
Слѣдователно, когато човѣкъ дойде до третото състояние, когато иска да се избави отъ свѣта, отъ неговото влияние, той трѣбва да почне да изучава символическия езикъ на природата. То е чистото, възвишеното, Божественото.
Или, казано на другъ езикъ, човѣкъ ще влѣзе въ онази Божествена свѣтлина, която ще озари душата му.
Тогава отношенията, които сѫществуватъ между хората, ще бѫдатъ ясни. Важното положение, което сѫществува въ свѣта, при условията на сегашното ни развитие е това, дѣто Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“. Ние не успѣваме всѣкога въ живота си, защото избираме методи, които не съотвѣтствуватъ на нашето сегашно развитие.
към беседата >>
Защо изгубихъ радостьта си?
Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото. Нѣкой пита: защо страдамъ? Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ. Защо се радвамъ? Защото си въ съгласие съ Божия законъ.
Защо изгубихъ радостьта си?
Защото не си въ съгласие съ Божия законъ. Защо придобихъ радостьта си? Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Това е опрѣдѣлението на тия два закона, които ще имате прѣдъ видъ.
към беседата >>
Тогава отношенията, които сѫществуватъ между хората, ще бѫдатъ ясни.
Слѣдователно, когато човѣкъ дойде до третото състояние, когато иска да се избави отъ свѣта, отъ неговото влияние, той трѣбва да почне да изучава символическия езикъ на природата. То е чистото, възвишеното, Божественото. Или, казано на другъ езикъ, човѣкъ ще влѣзе въ онази Божествена свѣтлина, която ще озари душата му.
Тогава отношенията, които сѫществуватъ между хората, ще бѫдатъ ясни.
Важното положение, което сѫществува въ свѣта, при условията на сегашното ни развитие е това, дѣто Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“. Ние не успѣваме всѣкога въ живота си, защото избираме методи, които не съотвѣтствуватъ на нашето сегашно развитие.
към беседата >>
Защото не си въ съгласие съ Божия законъ.
Нѣкой пита: защо страдамъ? Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ. Защо се радвамъ? Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Защо изгубихъ радостьта си?
Защото не си въ съгласие съ Божия законъ.
Защо придобихъ радостьта си? Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Това е опрѣдѣлението на тия два закона, които ще имате прѣдъ видъ.
към беседата >>
Важното положение, което сѫществува въ свѣта, при условията на сегашното ни развитие е това, дѣто Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“.
Слѣдователно, когато човѣкъ дойде до третото състояние, когато иска да се избави отъ свѣта, отъ неговото влияние, той трѣбва да почне да изучава символическия езикъ на природата. То е чистото, възвишеното, Божественото. Или, казано на другъ езикъ, човѣкъ ще влѣзе въ онази Божествена свѣтлина, която ще озари душата му. Тогава отношенията, които сѫществуватъ между хората, ще бѫдатъ ясни.
Важното положение, което сѫществува въ свѣта, при условията на сегашното ни развитие е това, дѣто Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“.
Ние не успѣваме всѣкога въ живота си, защото избираме методи, които не съотвѣтствуватъ на нашето сегашно развитие.
към беседата >>
Защо придобихъ радостьта си?
Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ. Защо се радвамъ? Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Защо изгубихъ радостьта си? Защото не си въ съгласие съ Божия законъ.
Защо придобихъ радостьта си?
Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Това е опрѣдѣлението на тия два закона, които ще имате прѣдъ видъ.
към беседата >>
Ние не успѣваме всѣкога въ живота си, защото избираме методи, които не съотвѣтствуватъ на нашето сегашно развитие.
Слѣдователно, когато човѣкъ дойде до третото състояние, когато иска да се избави отъ свѣта, отъ неговото влияние, той трѣбва да почне да изучава символическия езикъ на природата. То е чистото, възвишеното, Божественото. Или, казано на другъ езикъ, човѣкъ ще влѣзе въ онази Божествена свѣтлина, която ще озари душата му. Тогава отношенията, които сѫществуватъ между хората, ще бѫдатъ ясни. Важното положение, което сѫществува въ свѣта, при условията на сегашното ни развитие е това, дѣто Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“.
Ние не успѣваме всѣкога въ живота си, защото избираме методи, които не съотвѣтствуватъ на нашето сегашно развитие.
към беседата >>
Защото си въ съгласие съ Божия законъ.
Защо се радвамъ? Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Защо изгубихъ радостьта си? Защото не си въ съгласие съ Божия законъ. Защо придобихъ радостьта си?
Защото си въ съгласие съ Божия законъ.
Това е опрѣдѣлението на тия два закона, които ще имате прѣдъ видъ.
към беседата >>
Сега ще ви приведа една аналогия, единъ разказъ.
Сега ще ви приведа една аналогия, единъ разказъ.
Нѣкой си древенъ сѫдия, нареченъ Хари Хамзибенами, осѫжда двама учени, дворцови хора, прѣстѫпници, на смъртно наказание. Но понеже въ тази държава не сѫществувало смъртно наказание, той ги осѫжда на слѣдното до животъ наказание: да се движатъ тия двама души заедно въ своя животъ, безъ да се спиратъ нѣкѫдѣ, защото споредъ тамошнитѣ закони не могло да се затварятъ хората въ затвори. На единия прѣстѫпникъ било опрѣдѣлено да носи на гърба си 100 кгр. жито безъ да го сваля, на другия било опрѣдѣлено да носи на главата си една въшка, безъ да я сваля. Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания.
към беседата >>
Това е опрѣдѣлението на тия два закона, които ще имате прѣдъ видъ.
Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Защо изгубихъ радостьта си? Защото не си въ съгласие съ Божия законъ. Защо придобихъ радостьта си? Защото си въ съгласие съ Божия законъ.
Това е опрѣдѣлението на тия два закона, които ще имате прѣдъ видъ.
към беседата >>
Нѣкой си древенъ сѫдия, нареченъ Хари Хамзибенами, осѫжда двама учени, дворцови хора, прѣстѫпници, на смъртно наказание.
Сега ще ви приведа една аналогия, единъ разказъ.
Нѣкой си древенъ сѫдия, нареченъ Хари Хамзибенами, осѫжда двама учени, дворцови хора, прѣстѫпници, на смъртно наказание.
Но понеже въ тази държава не сѫществувало смъртно наказание, той ги осѫжда на слѣдното до животъ наказание: да се движатъ тия двама души заедно въ своя животъ, безъ да се спиратъ нѣкѫдѣ, защото споредъ тамошнитѣ закони не могло да се затварятъ хората въ затвори. На единия прѣстѫпникъ било опрѣдѣлено да носи на гърба си 100 кгр. жито безъ да го сваля, на другия било опрѣдѣлено да носи на главата си една въшка, безъ да я сваля. Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания. По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си.
към беседата >>
Сега, ще се повърнемъ къмъ тритѣ състояния на човѣка въ разбирането на тия два закона отъ него.
Сега, ще се повърнемъ къмъ тритѣ състояния на човѣка въ разбирането на тия два закона отъ него.
Първото състояние, това сѫ чувствата, или материалния свѣтъ. Азъ наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ, да ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго. Виждате нѣкѫдѣ единъ земледѣлецъ, който прѣхвърля пръстьта съ ралото отъ едно мѣсто на друго. Той е единъ волевъ човѣкъ. Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка.
към беседата >>
Но понеже въ тази държава не сѫществувало смъртно наказание, той ги осѫжда на слѣдното до животъ наказание: да се движатъ тия двама души заедно въ своя животъ, безъ да се спиратъ нѣкѫдѣ, защото споредъ тамошнитѣ закони не могло да се затварятъ хората въ затвори.
Сега ще ви приведа една аналогия, единъ разказъ. Нѣкой си древенъ сѫдия, нареченъ Хари Хамзибенами, осѫжда двама учени, дворцови хора, прѣстѫпници, на смъртно наказание.
Но понеже въ тази държава не сѫществувало смъртно наказание, той ги осѫжда на слѣдното до животъ наказание: да се движатъ тия двама души заедно въ своя животъ, безъ да се спиратъ нѣкѫдѣ, защото споредъ тамошнитѣ закони не могло да се затварятъ хората въ затвори.
На единия прѣстѫпникъ било опрѣдѣлено да носи на гърба си 100 кгр. жито безъ да го сваля, на другия било опрѣдѣлено да носи на главата си една въшка, безъ да я сваля. Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания. По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си. За втория вече нѣмало изборъ.
към беседата >>
Първото състояние, това сѫ чувствата, или материалния свѣтъ.
Сега, ще се повърнемъ къмъ тритѣ състояния на човѣка въ разбирането на тия два закона отъ него.
Първото състояние, това сѫ чувствата, или материалния свѣтъ.
Азъ наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ, да ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго. Виждате нѣкѫдѣ единъ земледѣлецъ, който прѣхвърля пръстьта съ ралото отъ едно мѣсто на друго. Той е единъ волевъ човѣкъ. Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка. Той е единъ волевъ човѣкъ.
към беседата >>
На единия прѣстѫпникъ било опрѣдѣлено да носи на гърба си 100 кгр.
Сега ще ви приведа една аналогия, единъ разказъ. Нѣкой си древенъ сѫдия, нареченъ Хари Хамзибенами, осѫжда двама учени, дворцови хора, прѣстѫпници, на смъртно наказание. Но понеже въ тази държава не сѫществувало смъртно наказание, той ги осѫжда на слѣдното до животъ наказание: да се движатъ тия двама души заедно въ своя животъ, безъ да се спиратъ нѣкѫдѣ, защото споредъ тамошнитѣ закони не могло да се затварятъ хората въ затвори.
На единия прѣстѫпникъ било опрѣдѣлено да носи на гърба си 100 кгр.
жито безъ да го сваля, на другия било опрѣдѣлено да носи на главата си една въшка, безъ да я сваля. Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания. По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си. За втория вече нѣмало изборъ. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко.
към беседата >>
Азъ наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ, да ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго.
Сега, ще се повърнемъ къмъ тритѣ състояния на човѣка въ разбирането на тия два закона отъ него. Първото състояние, това сѫ чувствата, или материалния свѣтъ.
Азъ наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ, да ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго.
Виждате нѣкѫдѣ единъ земледѣлецъ, който прѣхвърля пръстьта съ ралото отъ едно мѣсто на друго. Той е единъ волевъ човѣкъ. Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка. Той е единъ волевъ човѣкъ. Той свири: дрънъ, дрънъ.
към беседата >>
жито безъ да го сваля, на другия било опрѣдѣлено да носи на главата си една въшка, безъ да я сваля.
Сега ще ви приведа една аналогия, единъ разказъ. Нѣкой си древенъ сѫдия, нареченъ Хари Хамзибенами, осѫжда двама учени, дворцови хора, прѣстѫпници, на смъртно наказание. Но понеже въ тази държава не сѫществувало смъртно наказание, той ги осѫжда на слѣдното до животъ наказание: да се движатъ тия двама души заедно въ своя животъ, безъ да се спиратъ нѣкѫдѣ, защото споредъ тамошнитѣ закони не могло да се затварятъ хората въ затвори. На единия прѣстѫпникъ било опрѣдѣлено да носи на гърба си 100 кгр.
жито безъ да го сваля, на другия било опрѣдѣлено да носи на главата си една въшка, безъ да я сваля.
Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания. По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си. За втория вече нѣмало изборъ. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко. Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория.
към беседата >>
Виждате нѣкѫдѣ единъ земледѣлецъ, който прѣхвърля пръстьта съ ралото отъ едно мѣсто на друго.
Сега, ще се повърнемъ къмъ тритѣ състояния на човѣка въ разбирането на тия два закона отъ него. Първото състояние, това сѫ чувствата, или материалния свѣтъ. Азъ наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ, да ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго.
Виждате нѣкѫдѣ единъ земледѣлецъ, който прѣхвърля пръстьта съ ралото отъ едно мѣсто на друго.
Той е единъ волевъ човѣкъ. Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка. Той е единъ волевъ човѣкъ. Той свири: дрънъ, дрънъ. Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ.
към беседата >>
Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания.
Сега ще ви приведа една аналогия, единъ разказъ. Нѣкой си древенъ сѫдия, нареченъ Хари Хамзибенами, осѫжда двама учени, дворцови хора, прѣстѫпници, на смъртно наказание. Но понеже въ тази държава не сѫществувало смъртно наказание, той ги осѫжда на слѣдното до животъ наказание: да се движатъ тия двама души заедно въ своя животъ, безъ да се спиратъ нѣкѫдѣ, защото споредъ тамошнитѣ закони не могло да се затварятъ хората въ затвори. На единия прѣстѫпникъ било опрѣдѣлено да носи на гърба си 100 кгр. жито безъ да го сваля, на другия било опрѣдѣлено да носи на главата си една въшка, безъ да я сваля.
Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания.
По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си. За втория вече нѣмало изборъ. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко. Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория. Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ.
към беседата >>
Той е единъ волевъ човѣкъ.
Сега, ще се повърнемъ къмъ тритѣ състояния на човѣка въ разбирането на тия два закона отъ него. Първото състояние, това сѫ чувствата, или материалния свѣтъ. Азъ наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ, да ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго. Виждате нѣкѫдѣ единъ земледѣлецъ, който прѣхвърля пръстьта съ ралото отъ едно мѣсто на друго.
Той е единъ волевъ човѣкъ.
Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка. Той е единъ волевъ човѣкъ. Той свири: дрънъ, дрънъ. Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ. Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него.
към беседата >>
По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си.
Нѣкой си древенъ сѫдия, нареченъ Хари Хамзибенами, осѫжда двама учени, дворцови хора, прѣстѫпници, на смъртно наказание. Но понеже въ тази държава не сѫществувало смъртно наказание, той ги осѫжда на слѣдното до животъ наказание: да се движатъ тия двама души заедно въ своя животъ, безъ да се спиратъ нѣкѫдѣ, защото споредъ тамошнитѣ закони не могло да се затварятъ хората въ затвори. На единия прѣстѫпникъ било опрѣдѣлено да носи на гърба си 100 кгр. жито безъ да го сваля, на другия било опрѣдѣлено да носи на главата си една въшка, безъ да я сваля. Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания.
По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си.
За втория вече нѣмало изборъ. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко. Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория. Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ. Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога.
към беседата >>
Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка.
Сега, ще се повърнемъ къмъ тритѣ състояния на човѣка въ разбирането на тия два закона отъ него. Първото състояние, това сѫ чувствата, или материалния свѣтъ. Азъ наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ, да ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго. Виждате нѣкѫдѣ единъ земледѣлецъ, който прѣхвърля пръстьта съ ралото отъ едно мѣсто на друго. Той е единъ волевъ човѣкъ.
Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка.
Той е единъ волевъ човѣкъ. Той свири: дрънъ, дрънъ. Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ. Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него. Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея.
към беседата >>
За втория вече нѣмало изборъ.
Но понеже въ тази държава не сѫществувало смъртно наказание, той ги осѫжда на слѣдното до животъ наказание: да се движатъ тия двама души заедно въ своя животъ, безъ да се спиратъ нѣкѫдѣ, защото споредъ тамошнитѣ закони не могло да се затварятъ хората въ затвори. На единия прѣстѫпникъ било опрѣдѣлено да носи на гърба си 100 кгр. жито безъ да го сваля, на другия било опрѣдѣлено да носи на главата си една въшка, безъ да я сваля. Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания. По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си.
За втория вече нѣмало изборъ.
За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко. Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория. Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ. Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога. Господи, азъ съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ да си облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр.
към беседата >>
Той е единъ волевъ човѣкъ.
Първото състояние, това сѫ чувствата, или материалния свѣтъ. Азъ наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ, да ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго. Виждате нѣкѫдѣ единъ земледѣлецъ, който прѣхвърля пръстьта съ ралото отъ едно мѣсто на друго. Той е единъ волевъ човѣкъ. Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка.
Той е единъ волевъ човѣкъ.
Той свири: дрънъ, дрънъ. Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ. Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него. Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея. Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня.
към беседата >>
За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко.
На единия прѣстѫпникъ било опрѣдѣлено да носи на гърба си 100 кгр. жито безъ да го сваля, на другия било опрѣдѣлено да носи на главата си една въшка, безъ да я сваля. Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания. По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си. За втория вече нѣмало изборъ.
За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко.
Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория. Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ. Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога. Господи, азъ съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ да си облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр. жито на гърба ми!
към беседата >>
Той свири: дрънъ, дрънъ.
Азъ наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ, да ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго. Виждате нѣкѫдѣ единъ земледѣлецъ, който прѣхвърля пръстьта съ ралото отъ едно мѣсто на друго. Той е единъ волевъ човѣкъ. Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка. Той е единъ волевъ човѣкъ.
Той свири: дрънъ, дрънъ.
Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ. Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него. Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея. Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня. Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си.
към беседата >>
Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория.
жито безъ да го сваля, на другия било опрѣдѣлено да носи на главата си една въшка, безъ да я сваля. Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания. По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си. За втория вече нѣмало изборъ. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко.
Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория.
Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ. Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога. Господи, азъ съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ да си облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр. жито на гърба ми! Въ присѫдата, обаче имало едно облекчение, въ този смисълъ: тѣ ще могатъ да се освободятъ единъ день отъ наказанието си, ако се явятъ хора, които да поискатъ тѣхния товаръ.
към беседата >>
Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ.
Виждате нѣкѫдѣ единъ земледѣлецъ, който прѣхвърля пръстьта съ ралото отъ едно мѣсто на друго. Той е единъ волевъ човѣкъ. Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка. Той е единъ волевъ човѣкъ. Той свири: дрънъ, дрънъ.
Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ.
Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него. Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея. Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня. Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си. Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ.
към беседата >>
Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ.
Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки да си избере, което иска отъ двѣтѣ наказания. По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си. За втория вече нѣмало изборъ. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко. Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория.
Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ.
Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога. Господи, азъ съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ да си облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр. жито на гърба ми! Въ присѫдата, обаче имало едно облекчение, въ този смисълъ: тѣ ще могатъ да се освободятъ единъ день отъ наказанието си, ако се явятъ хора, които да поискатъ тѣхния товаръ. По никакъвъ другъ начинъ не могатъ да се освободятъ отъ товара си.
към беседата >>
Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него.
Той е единъ волевъ човѣкъ. Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка. Той е единъ волевъ човѣкъ. Той свири: дрънъ, дрънъ. Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ.
Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него.
Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея. Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня. Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си. Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ. И той бърка кашата.
към беседата >>
Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога.
По-учениятъ, по-умниятъ си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, безъ да я свали до края на живота си. За втория вече нѣмало изборъ. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко. Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория. Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ.
Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога.
Господи, азъ съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ да си облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр. жито на гърба ми! Въ присѫдата, обаче имало едно облекчение, въ този смисълъ: тѣ ще могатъ да се освободятъ единъ день отъ наказанието си, ако се явятъ хора, които да поискатъ тѣхния товаръ. По никакъвъ другъ начинъ не могатъ да се освободятъ отъ товара си.
към беседата >>
Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея.
Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка. Той е единъ волевъ човѣкъ. Той свири: дрънъ, дрънъ. Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ. Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него.
Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея.
Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня. Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си. Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ. И той бърка кашата. Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише.
към беседата >>
Господи, азъ съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ да си облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр.
За втория вече нѣмало изборъ. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко. Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория. Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ. Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога.
Господи, азъ съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ да си облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр.
жито на гърба ми! Въ присѫдата, обаче имало едно облекчение, въ този смисълъ: тѣ ще могатъ да се освободятъ единъ день отъ наказанието си, ако се явятъ хора, които да поискатъ тѣхния товаръ. По никакъвъ другъ начинъ не могатъ да се освободятъ отъ товара си.
към беседата >>
Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня.
Той е единъ волевъ човѣкъ. Той свири: дрънъ, дрънъ. Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ. Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него. Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея.
Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня.
Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си. Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ. И той бърка кашата. Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише. Така прави и жената, която готви въ кѫщи.
към беседата >>
жито на гърба ми!
За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видѣло доста тежко. Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория. Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ. Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога. Господи, азъ съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ да си облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр.
жито на гърба ми!
Въ присѫдата, обаче имало едно облекчение, въ този смисълъ: тѣ ще могатъ да се освободятъ единъ день отъ наказанието си, ако се явятъ хора, които да поискатъ тѣхния товаръ. По никакъвъ другъ начинъ не могатъ да се освободятъ отъ товара си.
към беседата >>
Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си.
Той свири: дрънъ, дрънъ. Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ. Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него. Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея. Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня.
Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си.
Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ. И той бърка кашата. Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише. Така прави и жената, която готви въ кѫщи. Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето.
към беседата >>
Въ присѫдата, обаче имало едно облекчение, въ този смисълъ: тѣ ще могатъ да се освободятъ единъ день отъ наказанието си, ако се явятъ хора, които да поискатъ тѣхния товаръ.
Първиятъ, който избралъ въшката, като по-леко наказание, се при смѣлъ на втория. Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ. Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога. Господи, азъ съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ да си облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр. жито на гърба ми!
Въ присѫдата, обаче имало едно облекчение, въ този смисълъ: тѣ ще могатъ да се освободятъ единъ день отъ наказанието си, ако се явятъ хора, които да поискатъ тѣхния товаръ.
По никакъвъ другъ начинъ не могатъ да се освободятъ отъ товара си.
към беседата >>
Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ.
Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ. Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него. Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея. Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня. Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си.
Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ.
И той бърка кашата. Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише. Така прави и жената, която готви въ кѫщи. Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето. Тури му малко водица.
към беседата >>
По никакъвъ другъ начинъ не могатъ да се освободятъ отъ товара си.
Тръгнали да вървятъ заедно, такова било наказанието имъ. Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога. Господи, азъ съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ да си облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр. жито на гърба ми! Въ присѫдата, обаче имало едно облекчение, въ този смисълъ: тѣ ще могатъ да се освободятъ единъ день отъ наказанието си, ако се явятъ хора, които да поискатъ тѣхния товаръ.
По никакъвъ другъ начинъ не могатъ да се освободятъ отъ товара си.
към беседата >>
И той бърка кашата.
Нѣкой взелъ тъпана, дрънка на него. Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея. Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня. Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си. Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ.
И той бърка кашата.
Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише. Така прави и жената, която готви въ кѫщи. Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето. Тури му малко водица. Послѣ пакъ соль и т.н.
към беседата >>
Той все продължавалъ да се моли на Господа, да го освободи отъ товара му.
Той все продължавалъ да се моли на Господа, да го освободи отъ товара му.
Молилъ се на Бога, казвалъ: Господи, помогни ми, обѣщавамъ да ти служа отъ всичкото си сърдце! Не се минава много врѣме, Господь изпраща единъ човѣкъ, който го запитва: какво носишъ въ този чувалъ? – Жито. Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ да го посѣя. Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ.
към беседата >>
Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише.
Вие вземете четката, мажите стаитѣ съ нея. Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня. Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си. Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ. И той бърка кашата.
Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише.
Така прави и жената, която готви въ кѫщи. Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето. Тури му малко водица. Послѣ пакъ соль и т.н. Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель!
към беседата >>
Молилъ се на Бога, казвалъ: Господи, помогни ми, обѣщавамъ да ти служа отъ всичкото си сърдце!
Той все продължавалъ да се моли на Господа, да го освободи отъ товара му.
Молилъ се на Бога, казвалъ: Господи, помогни ми, обѣщавамъ да ти служа отъ всичкото си сърдце!
Не се минава много врѣме, Господь изпраща единъ човѣкъ, който го запитва: какво носишъ въ този чувалъ? – Жито. Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ да го посѣя. Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ. Поотдъхна си малко и благодари на Господа.
към беседата >>
Така прави и жената, която готви въ кѫщи.
Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня. Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си. Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ. И той бърка кашата. Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише.
Така прави и жената, която готви въ кѫщи.
Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето. Тури му малко водица. Послѣ пакъ соль и т.н. Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель! Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка!
към беседата >>
Не се минава много врѣме, Господь изпраща единъ човѣкъ, който го запитва: какво носишъ въ този чувалъ?
Той все продължавалъ да се моли на Господа, да го освободи отъ товара му. Молилъ се на Бога, казвалъ: Господи, помогни ми, обѣщавамъ да ти служа отъ всичкото си сърдце!
Не се минава много врѣме, Господь изпраща единъ човѣкъ, който го запитва: какво носишъ въ този чувалъ?
– Жито. Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ да го посѣя. Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ. Поотдъхна си малко и благодари на Господа. Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ?
към беседата >>
Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето.
Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ си. Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ. И той бърка кашата. Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише. Така прави и жената, която готви въ кѫщи.
Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето.
Тури му малко водица. Послѣ пакъ соль и т.н. Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель! Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка! Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка?
към беседата >>
– Жито.
Той все продължавалъ да се моли на Господа, да го освободи отъ товара му. Молилъ се на Бога, казвалъ: Господи, помогни ми, обѣщавамъ да ти служа отъ всичкото си сърдце! Не се минава много врѣме, Господь изпраща единъ човѣкъ, който го запитва: какво носишъ въ този чувалъ?
– Жито.
Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ да го посѣя. Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ. Поотдъхна си малко и благодари на Господа. Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ? – Въшка.
към беседата >>
Тури му малко водица.
Онзи писатель, който е седналъ да пише съ перото си, той е волевъ човѣкъ. И той бърка кашата. Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише. Така прави и жената, която готви въ кѫщи. Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето.
Тури му малко водица.
Послѣ пакъ соль и т.н. Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель! Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка! Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка? Писательтъ казва: ама мойто е идейно!
към беседата >>
Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ да го посѣя.
Той все продължавалъ да се моли на Господа, да го освободи отъ товара му. Молилъ се на Бога, казвалъ: Господи, помогни ми, обѣщавамъ да ти служа отъ всичкото си сърдце! Не се минава много врѣме, Господь изпраща единъ човѣкъ, който го запитва: какво носишъ въ този чувалъ? – Жито.
Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ да го посѣя.
Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ. Поотдъхна си малко и благодари на Господа. Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ? – Въшка. А, не ми трѣбва въшка.
към беседата >>
Послѣ пакъ соль и т.н.
И той бърка кашата. Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише. Така прави и жената, която готви въ кѫщи. Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето. Тури му малко водица.
Послѣ пакъ соль и т.н.
Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель! Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка! Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка? Писательтъ казва: ама мойто е идейно! Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви.
към беседата >>
Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ.
Той все продължавалъ да се моли на Господа, да го освободи отъ товара му. Молилъ се на Бога, казвалъ: Господи, помогни ми, обѣщавамъ да ти служа отъ всичкото си сърдце! Не се минава много врѣме, Господь изпраща единъ човѣкъ, който го запитва: какво носишъ въ този чувалъ? – Жито. Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ да го посѣя.
Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ.
Поотдъхна си малко и благодари на Господа. Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ? – Въшка. А, не ми трѣбва въшка. Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ.
към беседата >>
Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель!
Пише, пише, малко разтърси перото си, послѣ пакъ го потопи и продължава отново да пише. Така прави и жената, която готви въ кѫщи. Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето. Тури му малко водица. Послѣ пакъ соль и т.н.
Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель!
Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка! Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка? Писательтъ казва: ама мойто е идейно! Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви. Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрѣзъ перото.
към беседата >>
Поотдъхна си малко и благодари на Господа.
Молилъ се на Бога, казвалъ: Господи, помогни ми, обѣщавамъ да ти служа отъ всичкото си сърдце! Не се минава много врѣме, Господь изпраща единъ човѣкъ, който го запитва: какво носишъ въ този чувалъ? – Жито. Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ да го посѣя. Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ.
Поотдъхна си малко и благодари на Господа.
Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ? – Въшка. А, не ми трѣбва въшка. Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ. И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ.
към беседата >>
Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка!
Така прави и жената, която готви въ кѫщи. Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето. Тури му малко водица. Послѣ пакъ соль и т.н. Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель!
Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка!
Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка? Писательтъ казва: ама мойто е идейно! Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви. Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрѣзъ перото. Слѣдователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а послѣ ще се прояви идейното на перото.
към беседата >>
Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ?
Не се минава много врѣме, Господь изпраща единъ човѣкъ, който го запитва: какво носишъ въ този чувалъ? – Жито. Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ да го посѣя. Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ. Поотдъхна си малко и благодари на Господа.
Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ?
– Въшка. А, не ми трѣбва въшка. Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ. И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ. Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки!
към беседата >>
Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка?
Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето. Тури му малко водица. Послѣ пакъ соль и т.н. Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель! Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка!
Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка?
Писательтъ казва: ама мойто е идейно! Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви. Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрѣзъ перото. Слѣдователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а послѣ ще се прояви идейното на перото. Онзи пъкъ, който меси хлѣба, казва: азъ съмъ на първо мѣсто.
към беседата >>
– Въшка.
– Жито. Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ да го посѣя. Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ. Поотдъхна си малко и благодари на Господа. Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ?
– Въшка.
А, не ми трѣбва въшка. Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ. И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ. Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки! Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали.
към беседата >>
Писательтъ казва: ама мойто е идейно!
Тури му малко водица. Послѣ пакъ соль и т.н. Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель! Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка! Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка?
Писательтъ казва: ама мойто е идейно!
Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви. Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрѣзъ перото. Слѣдователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а послѣ ще се прояви идейното на перото. Онзи пъкъ, който меси хлѣба, казва: азъ съмъ на първо мѣсто. Може ли да се прояви идейното на перото, може ли да се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хлѣба?
към беседата >>
А, не ми трѣбва въшка.
Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ да го посѣя. Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ. Поотдъхна си малко и благодари на Господа. Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ? – Въшка.
А, не ми трѣбва въшка.
Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ. И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ. Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки! Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали. Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ.
към беседата >>
Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви.
Послѣ пакъ соль и т.н. Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель! Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка! Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка? Писательтъ казва: ама мойто е идейно!
Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви.
Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрѣзъ перото. Слѣдователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а послѣ ще се прояви идейното на перото. Онзи пъкъ, който меси хлѣба, казва: азъ съмъ на първо мѣсто. Може ли да се прояви идейното на перото, може ли да се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хлѣба? Хлѣбътъ казва: онзи, който ме слуша, и тиганътъ му върви, и перото му върви, и всичко има.
към беседата >>
Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ.
Той бръква въ чувала си и му дава единъ килограмъ. Поотдъхна си малко и благодари на Господа. Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ? – Въшка. А, не ми трѣбва въшка.
Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ.
И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ. Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки! Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали. Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ. А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте!
към беседата >>
Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрѣзъ перото.
Онзи, който пише, казва: азъ съмъ писатель! Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка! Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка? Писательтъ казва: ама мойто е идейно! Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви.
Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрѣзъ перото.
Слѣдователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а послѣ ще се прояви идейното на перото. Онзи пъкъ, който меси хлѣба, казва: азъ съмъ на първо мѣсто. Може ли да се прояви идейното на перото, може ли да се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хлѣба? Хлѣбътъ казва: онзи, който ме слуша, и тиганътъ му върви, и перото му върви, и всичко има.
към беседата >>
И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ.
Поотдъхна си малко и благодари на Господа. Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ? – Въшка. А, не ми трѣбва въшка. Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ.
И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ.
Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки! Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали. Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ. А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте! Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота.
към беседата >>
Слѣдователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а послѣ ще се прояви идейното на перото.
Жената, която готви, казва: добрѣ, азъ пъкъ съмъ готвачка! Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка? Писательтъ казва: ама мойто е идейно! Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви. Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрѣзъ перото.
Слѣдователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а послѣ ще се прояви идейното на перото.
Онзи пъкъ, който меси хлѣба, казва: азъ съмъ на първо мѣсто. Може ли да се прояви идейното на перото, може ли да се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хлѣба? Хлѣбътъ казва: онзи, който ме слуша, и тиганътъ му върви, и перото му върви, и всичко има.
към беседата >>
Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки!
Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ? – Въшка. А, не ми трѣбва въшка. Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ. И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ.
Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки!
Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали. Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ. А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте! Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота. Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ.
към беседата >>
Онзи пъкъ, който меси хлѣба, казва: азъ съмъ на първо мѣсто.
Каква разлика има между единъ писатель и една готвачка? Писательтъ казва: ама мойто е идейно! Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви. Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрѣзъ перото. Слѣдователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а послѣ ще се прояви идейното на перото.
Онзи пъкъ, който меси хлѣба, казва: азъ съмъ на първо мѣсто.
Може ли да се прояви идейното на перото, може ли да се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хлѣба? Хлѣбътъ казва: онзи, който ме слуша, и тиганътъ му върви, и перото му върви, и всичко има.
към беседата >>
Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали.
– Въшка. А, не ми трѣбва въшка. Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ. И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ. Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки!
Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали.
Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ. А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте! Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота. Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ. Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е.
към беседата >>
Може ли да се прояви идейното на перото, може ли да се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хлѣба?
Писательтъ казва: ама мойто е идейно! Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви. Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрѣзъ перото. Слѣдователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а послѣ ще се прояви идейното на перото. Онзи пъкъ, който меси хлѣба, казва: азъ съмъ на първо мѣсто.
Може ли да се прояви идейното на перото, може ли да се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хлѣба?
Хлѣбътъ казва: онзи, който ме слуша, и тиганътъ му върви, и перото му върви, и всичко има.
към беседата >>
Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ.
А, не ми трѣбва въшка. Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ. И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ. Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки! Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали.
Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ.
А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте! Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота. Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ. Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е. Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота.
към беседата >>
Хлѣбътъ казва: онзи, който ме слуша, и тиганътъ му върви, и перото му върви, и всичко има.
Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви. Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрѣзъ перото. Слѣдователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а послѣ ще се прояви идейното на перото. Онзи пъкъ, който меси хлѣба, казва: азъ съмъ на първо мѣсто. Може ли да се прояви идейното на перото, може ли да се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хлѣба?
Хлѣбътъ казва: онзи, който ме слуша, и тиганътъ му върви, и перото му върви, и всичко има.
към беседата >>
А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте!
Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ да ги запита какво носятъ. И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ. Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки! Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали. Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ.
А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте!
Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота. Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ. Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е. Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота. Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ.
към беседата >>
Сега, вие ще се запитате: що отъ това, ако знаемъ всичко туй?
Сега, вие ще се запитате: що отъ това, ако знаемъ всичко туй?
Що отъ това! Тамъ именно се раждатъ всичкитѣ нещастия, като мислитѣ, че всичкиятъ ви животъ седи само въ това, да стоите предъ тигана и да бъркате въ него. Това е разбиране само на 1/9 отъ живота. Прѣдставете си, че вие сте най-добрия готвачъ. Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили?
към беседата >>
Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота.
И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ. Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки! Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали. Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ. А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте!
Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота.
Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ. Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е. Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота. Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ. Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения.
към беседата >>
Що отъ това!
Сега, вие ще се запитате: що отъ това, ако знаемъ всичко туй?
Що отъ това!
Тамъ именно се раждатъ всичкитѣ нещастия, като мислитѣ, че всичкиятъ ви животъ седи само въ това, да стоите предъ тигана и да бъркате въ него. Това е разбиране само на 1/9 отъ живота. Прѣдставете си, че вие сте най-добрия готвачъ. Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили? Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари.
към беседата >>
Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ.
Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки! Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали. Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ. А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте! Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота.
Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ.
Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е. Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота. Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ. Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения. И този, който избира най-лекия пѫть, избира въ сѫщность най-опасниятъ пѫть.
към беседата >>
Тамъ именно се раждатъ всичкитѣ нещастия, като мислитѣ, че всичкиятъ ви животъ седи само въ това, да стоите предъ тигана и да бъркате въ него.
Сега, вие ще се запитате: що отъ това, ако знаемъ всичко туй? Що отъ това!
Тамъ именно се раждатъ всичкитѣ нещастия, като мислитѣ, че всичкиятъ ви животъ седи само въ това, да стоите предъ тигана и да бъркате въ него.
Това е разбиране само на 1/9 отъ живота. Прѣдставете си, че вие сте най-добрия готвачъ. Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили? Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари. Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда?
към беседата >>
Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е.
Така продължавали тѣ да вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и да влизали, никѫдѣ не го приемали. Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ. А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте! Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота. Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ.
Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е.
Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота. Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ. Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения. И този, който избира най-лекия пѫть, избира въ сѫщность най-опасниятъ пѫть. Да носишъ една въшка 100 години, това е най-опасното нѣщо.
към беседата >>
Това е разбиране само на 1/9 отъ живота.
Сега, вие ще се запитате: що отъ това, ако знаемъ всичко туй? Що отъ това! Тамъ именно се раждатъ всичкитѣ нещастия, като мислитѣ, че всичкиятъ ви животъ седи само въ това, да стоите предъ тигана и да бъркате въ него.
Това е разбиране само на 1/9 отъ живота.
Прѣдставете си, че вие сте най-добрия готвачъ. Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили? Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари. Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда? Значи, има друго нѣщо важно.
към беседата >>
Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота.
Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ да си вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ. А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте! Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота. Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ. Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е.
Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота.
Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ. Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения. И този, който избира най-лекия пѫть, избира въ сѫщность най-опасниятъ пѫть. Да носишъ една въшка 100 години, това е най-опасното нѣщо. Благословение е да носишъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. жито!
към беседата >>
Прѣдставете си, че вие сте най-добрия готвачъ.
Сега, вие ще се запитате: що отъ това, ако знаемъ всичко туй? Що отъ това! Тамъ именно се раждатъ всичкитѣ нещастия, като мислитѣ, че всичкиятъ ви животъ седи само въ това, да стоите предъ тигана и да бъркате въ него. Това е разбиране само на 1/9 отъ живота.
Прѣдставете си, че вие сте най-добрия готвачъ.
Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили? Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари. Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда? Значи, има друго нѣщо важно. Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“.
към беседата >>
Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ.
А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте! Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота. Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ. Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е. Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота.
Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ.
Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения. И този, който избира най-лекия пѫть, избира въ сѫщность най-опасниятъ пѫть. Да носишъ една въшка 100 години, това е най-опасното нѣщо. Благословение е да носишъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. жито! То ще тѣ запознае съ всички хора.
към беседата >>
Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили?
Сега, вие ще се запитате: що отъ това, ако знаемъ всичко туй? Що отъ това! Тамъ именно се раждатъ всичкитѣ нещастия, като мислитѣ, че всичкиятъ ви животъ седи само въ това, да стоите предъ тигана и да бъркате въ него. Това е разбиране само на 1/9 отъ живота. Прѣдставете си, че вие сте най-добрия готвачъ.
Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили?
Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари. Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда? Значи, има друго нѣщо важно. Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“. Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си.
към беседата >>
Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения.
Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота. Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ. Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е. Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота. Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ.
Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения.
И този, който избира най-лекия пѫть, избира въ сѫщность най-опасниятъ пѫть. Да носишъ една въшка 100 години, това е най-опасното нѣщо. Благословение е да носишъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. жито! То ще тѣ запознае съ всички хора.
към беседата >>
Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари.
Що отъ това! Тамъ именно се раждатъ всичкитѣ нещастия, като мислитѣ, че всичкиятъ ви животъ седи само въ това, да стоите предъ тигана и да бъркате въ него. Това е разбиране само на 1/9 отъ живота. Прѣдставете си, че вие сте най-добрия готвачъ. Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили?
Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари.
Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда? Значи, има друго нѣщо важно. Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“. Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си. Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ.
към беседата >>
И този, който избира най-лекия пѫть, избира въ сѫщность най-опасниятъ пѫть.
Въшката това е грѣхътъ, който хората носятъ. Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е. Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота. Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ. Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения.
И този, който избира най-лекия пѫть, избира въ сѫщность най-опасниятъ пѫть.
Да носишъ една въшка 100 години, това е най-опасното нѣщо. Благословение е да носишъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. жито! То ще тѣ запознае съ всички хора.
към беседата >>
Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда?
Тамъ именно се раждатъ всичкитѣ нещастия, като мислитѣ, че всичкиятъ ви животъ седи само въ това, да стоите предъ тигана и да бъркате въ него. Това е разбиране само на 1/9 отъ живота. Прѣдставете си, че вие сте най-добрия готвачъ. Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили? Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари.
Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда?
Значи, има друго нѣщо важно. Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“. Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си. Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ. Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ.
към беседата >>
Да носишъ една въшка 100 години, това е най-опасното нѣщо.
Всѣки иска да живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и да е. Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота. Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ. Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения. И този, който избира най-лекия пѫть, избира въ сѫщность най-опасниятъ пѫть.
Да носишъ една въшка 100 години, това е най-опасното нѣщо.
Благословение е да носишъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. жито! То ще тѣ запознае съ всички хора.
към беседата >>
Значи, има друго нѣщо важно.
Това е разбиране само на 1/9 отъ живота. Прѣдставете си, че вие сте най-добрия готвачъ. Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили? Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари. Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда?
Значи, има друго нѣщо важно.
Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“. Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си. Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ. Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ. Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно.
към беседата >>
Благословение е да носишъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. жито!
Всѣки казва: да ямъ и да пия, това е смисълътъ на живота. Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ. Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения. И този, който избира най-лекия пѫть, избира въ сѫщность най-опасниятъ пѫть. Да носишъ една въшка 100 години, това е най-опасното нѣщо.
Благословение е да носишъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. жито!
То ще тѣ запознае съ всички хора.
към беседата >>
Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“.
Прѣдставете си, че вие сте най-добрия готвачъ. Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили? Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари. Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда? Значи, има друго нѣщо важно.
Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“.
Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си. Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ. Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ. Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно. Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви.
към беседата >>
То ще тѣ запознае съ всички хора.
Не, въшката представлява материалистическиятъ животъ, а чувалътъ, това е духовниятъ животъ. Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения. И този, който избира най-лекия пѫть, избира въ сѫщность най-опасниятъ пѫть. Да носишъ една въшка 100 години, това е най-опасното нѣщо. Благословение е да носишъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. жито!
То ще тѣ запознае съ всички хора.
към беседата >>
Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си.
Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили? Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари. Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда? Значи, има друго нѣщо важно. Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“.
Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си.
Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ. Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ. Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно. Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата нѣма тигани.
към беседата >>
И тъй, Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и всѣка пръчка, която не прѣбѫдва на мене, отрѣзва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на извѣстно обрѣзване и обработване.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и всѣка пръчка, която не прѣбѫдва на мене, отрѣзва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на извѣстно обрѣзване и обработване.
„Ако не прѣбѫдвате на мене“, това подразбира, че човѣшкото трѣбва да прѣбѫдва на Божественото. Ако сегашниятъ ни животъ не е тѣсно свързанъ съ Божествения; ако всѣки день нѣмаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носимъ онази въшка и искаме съ нея да се отървемъ лесно, на кривъ пѫть сме. Нѣкой казва: ние не носимъ въшки. Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение? Всѣко неразположение е въшката.
към беседата >>
Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ.
Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари. Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда? Значи, има друго нѣщо важно. Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“. Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си.
Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ.
Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ. Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно. Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата нѣма тигани. Отлични тигани има тя!
към беседата >>
„Ако не прѣбѫдвате на мене“, това подразбира, че човѣшкото трѣбва да прѣбѫдва на Божественото.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и всѣка пръчка, която не прѣбѫдва на мене, отрѣзва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на извѣстно обрѣзване и обработване.
„Ако не прѣбѫдвате на мене“, това подразбира, че човѣшкото трѣбва да прѣбѫдва на Божественото.
Ако сегашниятъ ни животъ не е тѣсно свързанъ съ Божествения; ако всѣки день нѣмаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носимъ онази въшка и искаме съ нея да се отървемъ лесно, на кривъ пѫть сме. Нѣкой казва: ние не носимъ въшки. Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение? Всѣко неразположение е въшката. Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ.
към беседата >>
Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ.
Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда? Значи, има друго нѣщо важно. Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“. Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си. Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ.
Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ.
Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно. Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата нѣма тигани. Отлични тигани има тя! Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ.
към беседата >>
Ако сегашниятъ ни животъ не е тѣсно свързанъ съ Божествения; ако всѣки день нѣмаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носимъ онази въшка и искаме съ нея да се отървемъ лесно, на кривъ пѫть сме.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и всѣка пръчка, която не прѣбѫдва на мене, отрѣзва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на извѣстно обрѣзване и обработване. „Ако не прѣбѫдвате на мене“, това подразбира, че човѣшкото трѣбва да прѣбѫдва на Божественото.
Ако сегашниятъ ни животъ не е тѣсно свързанъ съ Божествения; ако всѣки день нѣмаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носимъ онази въшка и искаме съ нея да се отървемъ лесно, на кривъ пѫть сме.
Нѣкой казва: ние не носимъ въшки. Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение? Всѣко неразположение е въшката. Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ. Онзи пъкъ, който нѣма въшки, държи си рѫцетѣ нагорѣ, свободенъ е.
към беседата >>
Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно.
Значи, има друго нѣщо важно. Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“. Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си. Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ. Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ.
Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно.
Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата нѣма тигани. Отлични тигани има тя! Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ. И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ.
към беседата >>
Нѣкой казва: ние не носимъ въшки.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и всѣка пръчка, която не прѣбѫдва на мене, отрѣзва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на извѣстно обрѣзване и обработване. „Ако не прѣбѫдвате на мене“, това подразбира, че човѣшкото трѣбва да прѣбѫдва на Божественото. Ако сегашниятъ ни животъ не е тѣсно свързанъ съ Божествения; ако всѣки день нѣмаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носимъ онази въшка и искаме съ нея да се отървемъ лесно, на кривъ пѫть сме.
Нѣкой казва: ние не носимъ въшки.
Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение? Всѣко неразположение е въшката. Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ. Онзи пъкъ, който нѣма въшки, държи си рѫцетѣ нагорѣ, свободенъ е. Та въ духовно отношение ще разсѫждавате правилно и ще бѫдете разумни.
към беседата >>
Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви.
Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“. Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си. Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ. Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ. Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно.
Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви.
Не мислете, че природата нѣма тигани. Отлични тигани има тя! Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ. И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ. Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето.
към беседата >>
Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение?
И тъй, Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и всѣка пръчка, която не прѣбѫдва на мене, отрѣзва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на извѣстно обрѣзване и обработване. „Ако не прѣбѫдвате на мене“, това подразбира, че човѣшкото трѣбва да прѣбѫдва на Божественото. Ако сегашниятъ ни животъ не е тѣсно свързанъ съ Божествения; ако всѣки день нѣмаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носимъ онази въшка и искаме съ нея да се отървемъ лесно, на кривъ пѫть сме. Нѣкой казва: ние не носимъ въшки.
Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение?
Всѣко неразположение е въшката. Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ. Онзи пъкъ, който нѣма въшки, държи си рѫцетѣ нагорѣ, свободенъ е. Та въ духовно отношение ще разсѫждавате правилно и ще бѫдете разумни. Щомъ вземате да се чешете, ще снемете въшката отъ главата си и ще турите чувала съ житото на гърба си.
към беседата >>
Не мислете, че природата нѣма тигани.
Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си. Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ. Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ. Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно. Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви.
Не мислете, че природата нѣма тигани.
Отлични тигани има тя! Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ. И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ. Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето. Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии.
към беседата >>
Всѣко неразположение е въшката.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и всѣка пръчка, която не прѣбѫдва на мене, отрѣзва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на извѣстно обрѣзване и обработване. „Ако не прѣбѫдвате на мене“, това подразбира, че човѣшкото трѣбва да прѣбѫдва на Божественото. Ако сегашниятъ ни животъ не е тѣсно свързанъ съ Божествения; ако всѣки день нѣмаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носимъ онази въшка и искаме съ нея да се отървемъ лесно, на кривъ пѫть сме. Нѣкой казва: ние не носимъ въшки. Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение?
Всѣко неразположение е въшката.
Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ. Онзи пъкъ, който нѣма въшки, държи си рѫцетѣ нагорѣ, свободенъ е. Та въ духовно отношение ще разсѫждавате правилно и ще бѫдете разумни. Щомъ вземате да се чешете, ще снемете въшката отъ главата си и ще турите чувала съ житото на гърба си. Тамъ е спасението сега.
към беседата >>
Отлични тигани има тя!
Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ. Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ. Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно. Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата нѣма тигани.
Отлични тигани има тя!
Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ. И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ. Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето. Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии. Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя.
към беседата >>
Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ.
„Ако не прѣбѫдвате на мене“, това подразбира, че човѣшкото трѣбва да прѣбѫдва на Божественото. Ако сегашниятъ ни животъ не е тѣсно свързанъ съ Божествения; ако всѣки день нѣмаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носимъ онази въшка и искаме съ нея да се отървемъ лесно, на кривъ пѫть сме. Нѣкой казва: ние не носимъ въшки. Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение? Всѣко неразположение е въшката.
Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ.
Онзи пъкъ, който нѣма въшки, държи си рѫцетѣ нагорѣ, свободенъ е. Та въ духовно отношение ще разсѫждавате правилно и ще бѫдете разумни. Щомъ вземате да се чешете, ще снемете въшката отъ главата си и ще турите чувала съ житото на гърба си. Тамъ е спасението сега.
към беседата >>
Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ.
Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ. Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно. Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата нѣма тигани. Отлични тигани има тя!
Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ.
И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ. Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето. Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии. Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя. Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други.
към беседата >>
Онзи пъкъ, който нѣма въшки, държи си рѫцетѣ нагорѣ, свободенъ е.
Ако сегашниятъ ни животъ не е тѣсно свързанъ съ Божествения; ако всѣки день нѣмаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носимъ онази въшка и искаме съ нея да се отървемъ лесно, на кривъ пѫть сме. Нѣкой казва: ние не носимъ въшки. Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение? Всѣко неразположение е въшката. Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ.
Онзи пъкъ, който нѣма въшки, държи си рѫцетѣ нагорѣ, свободенъ е.
Та въ духовно отношение ще разсѫждавате правилно и ще бѫдете разумни. Щомъ вземате да се чешете, ще снемете въшката отъ главата си и ще турите чувала съ житото на гърба си. Тамъ е спасението сега.
към беседата >>
И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ.
Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно. Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата нѣма тигани. Отлични тигани има тя! Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ.
И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ.
Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето. Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии. Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя. Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други. Всички тия приготовления сѫ необходими.
към беседата >>
Та въ духовно отношение ще разсѫждавате правилно и ще бѫдете разумни.
Нѣкой казва: ние не носимъ въшки. Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение? Всѣко неразположение е въшката. Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ. Онзи пъкъ, който нѣма въшки, държи си рѫцетѣ нагорѣ, свободенъ е.
Та въ духовно отношение ще разсѫждавате правилно и ще бѫдете разумни.
Щомъ вземате да се чешете, ще снемете въшката отъ главата си и ще турите чувала съ житото на гърба си. Тамъ е спасението сега.
към беседата >>
Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето.
Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата нѣма тигани. Отлични тигани има тя! Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ. И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ.
Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето.
Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии. Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя. Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други. Всички тия приготовления сѫ необходими. Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ.
към беседата >>
Щомъ вземате да се чешете, ще снемете въшката отъ главата си и ще турите чувала съ житото на гърба си.
Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение? Всѣко неразположение е въшката. Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ. Онзи пъкъ, който нѣма въшки, държи си рѫцетѣ нагорѣ, свободенъ е. Та въ духовно отношение ще разсѫждавате правилно и ще бѫдете разумни.
Щомъ вземате да се чешете, ще снемете въшката отъ главата си и ще турите чувала съ житото на гърба си.
Тамъ е спасението сега.
към беседата >>
Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии.
Не мислете, че природата нѣма тигани. Отлични тигани има тя! Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ. И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ. Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето.
Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии.
Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя. Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други. Всички тия приготовления сѫ необходими. Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ. Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание.
към беседата >>
Тамъ е спасението сега.
Всѣко неразположение е въшката. Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ. Онзи пъкъ, който нѣма въшки, държи си рѫцетѣ нагорѣ, свободенъ е. Та въ духовно отношение ще разсѫждавате правилно и ще бѫдете разумни. Щомъ вземате да се чешете, ще снемете въшката отъ главата си и ще турите чувала съ житото на гърба си.
Тамъ е спасението сега.
към беседата >>
Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя.
Отлични тигани има тя! Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ. И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ. Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето. Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии.
Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя.
Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други. Всички тия приготовления сѫ необходими. Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ. Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка.
към беседата >>
„Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земледѣлецътъ“.
„Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земледѣлецътъ“.
към беседата >>
Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други.
Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ. И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ. Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето. Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии. Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя.
Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други.
Всички тия приготовления сѫ необходими. Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ. Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка. Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ.
към беседата >>
Когато въ насъ се яви това великото, хубавото желание да служимъ на Бога отъ Любовь и безъ страхъ, това е Божественото.
Когато въ насъ се яви това великото, хубавото желание да служимъ на Бога отъ Любовь и безъ страхъ, това е Божественото.
Когато ние почнемъ да служимъ на Бога разумно, разумно да изпълняваме Божия законъ, това говори, че въ насъ е събудено вече Божественото. Мнозина отъ васъ казватъ: ние сме служили на Бога. Въ служенето на Бога има различие. Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие. Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ.
към беседата >>
Всички тия приготовления сѫ необходими.
И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ. Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето. Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии. Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя. Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други.
Всички тия приготовления сѫ необходими.
Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ. Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка. Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ. Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ.
към беседата >>
Когато ние почнемъ да служимъ на Бога разумно, разумно да изпълняваме Божия законъ, това говори, че въ насъ е събудено вече Божественото.
Когато въ насъ се яви това великото, хубавото желание да служимъ на Бога отъ Любовь и безъ страхъ, това е Божественото.
Когато ние почнемъ да служимъ на Бога разумно, разумно да изпълняваме Божия законъ, това говори, че въ насъ е събудено вече Божественото.
Мнозина отъ васъ казватъ: ние сме служили на Бога. Въ служенето на Бога има различие. Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие. Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ. Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така?
към беседата >>
Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ.
Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето. Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии. Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя. Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други. Всички тия приготовления сѫ необходими.
Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ.
Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка. Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ. Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ. Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата общо и всестранно.
към беседата >>
Мнозина отъ васъ казватъ: ние сме служили на Бога.
Когато въ насъ се яви това великото, хубавото желание да служимъ на Бога отъ Любовь и безъ страхъ, това е Божественото. Когато ние почнемъ да служимъ на Бога разумно, разумно да изпълняваме Божия законъ, това говори, че въ насъ е събудено вече Божественото.
Мнозина отъ васъ казватъ: ние сме служили на Бога.
Въ служенето на Бога има различие. Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие. Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ. Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо.
към беседата >>
Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание.
Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии. Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя. Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други. Всички тия приготовления сѫ необходими. Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ.
Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание.
Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка. Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ. Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ. Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата общо и всестранно. Той не трѣбва да се отдѣля – да мисли, че е най-важния човѣкъ.
към беседата >>
Въ служенето на Бога има различие.
Когато въ насъ се яви това великото, хубавото желание да служимъ на Бога отъ Любовь и безъ страхъ, това е Божественото. Когато ние почнемъ да служимъ на Бога разумно, разумно да изпълняваме Божия законъ, това говори, че въ насъ е събудено вече Божественото. Мнозина отъ васъ казватъ: ние сме служили на Бога.
Въ служенето на Бога има различие.
Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие. Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ. Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И въ природата сѫщо така има единъ вѣченъ растежъ.
към беседата >>
Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка.
Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя. Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други. Всички тия приготовления сѫ необходими. Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ. Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание.
Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка.
Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ. Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ. Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата общо и всестранно. Той не трѣбва да се отдѣля – да мисли, че е най-важния човѣкъ. Той трѣбва да каже: азъ съмъ тъй важенъ, както сѫ важни и всички други.
към беседата >>
Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие.
Когато въ насъ се яви това великото, хубавото желание да служимъ на Бога отъ Любовь и безъ страхъ, това е Божественото. Когато ние почнемъ да служимъ на Бога разумно, разумно да изпълняваме Божия законъ, това говори, че въ насъ е събудено вече Божественото. Мнозина отъ васъ казватъ: ние сме служили на Бога. Въ служенето на Бога има различие.
Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие.
Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ. Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И въ природата сѫщо така има единъ вѣченъ растежъ. Словото Божие е вѫтрѣ въ насъ.
към беседата >>
Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ.
Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други. Всички тия приготовления сѫ необходими. Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ. Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка.
Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ.
Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ. Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата общо и всестранно. Той не трѣбва да се отдѣля – да мисли, че е най-важния човѣкъ. Той трѣбва да каже: азъ съмъ тъй важенъ, както сѫ важни и всички други. Защо е така?
към беседата >>
Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ.
Когато въ насъ се яви това великото, хубавото желание да служимъ на Бога отъ Любовь и безъ страхъ, това е Божественото. Когато ние почнемъ да служимъ на Бога разумно, разумно да изпълняваме Божия законъ, това говори, че въ насъ е събудено вече Божественото. Мнозина отъ васъ казватъ: ние сме служили на Бога. Въ служенето на Бога има различие. Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие.
Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ.
Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И въ природата сѫщо така има единъ вѣченъ растежъ. Словото Божие е вѫтрѣ въ насъ. Ние всѣки день се промѣняме въ нашитѣ схващания.
към беседата >>
Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ.
Всички тия приготовления сѫ необходими. Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ. Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка. Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ.
Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ.
Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата общо и всестранно. Той не трѣбва да се отдѣля – да мисли, че е най-важния човѣкъ. Той трѣбва да каже: азъ съмъ тъй важенъ, както сѫ важни и всички други. Защо е така? Защото всичкитѣ части на Божественото сѫ еднакво важни.
към беседата >>
Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така?
Когато ние почнемъ да служимъ на Бога разумно, разумно да изпълняваме Божия законъ, това говори, че въ насъ е събудено вече Божественото. Мнозина отъ васъ казватъ: ние сме служили на Бога. Въ служенето на Бога има различие. Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие. Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ.
Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така?
Защото Словото Божие е живо. И въ природата сѫщо така има единъ вѣченъ растежъ. Словото Божие е вѫтрѣ въ насъ. Ние всѣки день се промѣняме въ нашитѣ схващания. Тѣзи схващания сѫщо сѫ вѫтрѣ въ насъ.
към беседата >>
Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата общо и всестранно.
Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ. Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка. Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ. Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ.
Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата общо и всестранно.
Той не трѣбва да се отдѣля – да мисли, че е най-важния човѣкъ. Той трѣбва да каже: азъ съмъ тъй важенъ, както сѫ важни и всички други. Защо е така? Защото всичкитѣ части на Божественото сѫ еднакво важни.
към беседата >>
Защото Словото Божие е живо.
Мнозина отъ васъ казватъ: ние сме служили на Бога. Въ служенето на Бога има различие. Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие. Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ. Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така?
Защото Словото Божие е живо.
И въ природата сѫщо така има единъ вѣченъ растежъ. Словото Божие е вѫтрѣ въ насъ. Ние всѣки день се промѣняме въ нашитѣ схващания. Тѣзи схващания сѫщо сѫ вѫтрѣ въ насъ.
към беседата >>
Той не трѣбва да се отдѣля – да мисли, че е най-важния човѣкъ.
Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка. Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ. Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ. Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата общо и всестранно.
Той не трѣбва да се отдѣля – да мисли, че е най-важния човѣкъ.
Той трѣбва да каже: азъ съмъ тъй важенъ, както сѫ важни и всички други. Защо е така? Защото всичкитѣ части на Божественото сѫ еднакво важни.
към беседата >>
И въ природата сѫщо така има единъ вѣченъ растежъ.
Въ служенето на Бога има различие. Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие. Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ. Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо.
И въ природата сѫщо така има единъ вѣченъ растежъ.
Словото Божие е вѫтрѣ въ насъ. Ние всѣки день се промѣняме въ нашитѣ схващания. Тѣзи схващания сѫщо сѫ вѫтрѣ въ насъ.
към беседата >>
Той трѣбва да каже: азъ съмъ тъй важенъ, както сѫ важни и всички други.
Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може да се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може да се прояви въ една клѣтка. Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ. Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ. Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата общо и всестранно. Той не трѣбва да се отдѣля – да мисли, че е най-важния човѣкъ.
Той трѣбва да каже: азъ съмъ тъй важенъ, както сѫ важни и всички други.
Защо е така? Защото всичкитѣ части на Божественото сѫ еднакво важни.
към беседата >>
Словото Божие е вѫтрѣ въ насъ.
Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие. Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ. Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И въ природата сѫщо така има единъ вѣченъ растежъ.
Словото Божие е вѫтрѣ въ насъ.
Ние всѣки день се промѣняме въ нашитѣ схващания. Тѣзи схващания сѫщо сѫ вѫтрѣ въ насъ.
към беседата >>
Защо е така?
Божественото съзнание може да се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ. Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ. Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата общо и всестранно. Той не трѣбва да се отдѣля – да мисли, че е най-важния човѣкъ. Той трѣбва да каже: азъ съмъ тъй важенъ, както сѫ важни и всички други.
Защо е така?
Защото всичкитѣ части на Божественото сѫ еднакво важни.
към беседата >>
Ние всѣки день се промѣняме въ нашитѣ схващания.
Като четете Словото Божие, всѣки новъ день ще го разбирате по различенъ начинъ. Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И въ природата сѫщо така има единъ вѣченъ растежъ. Словото Божие е вѫтрѣ въ насъ.
Ние всѣки день се промѣняме въ нашитѣ схващания.
Тѣзи схващания сѫщо сѫ вѫтрѣ въ насъ.
към беседата >>
Защото всичкитѣ части на Божественото сѫ еднакво важни.
Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ. Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата общо и всестранно. Той не трѣбва да се отдѣля – да мисли, че е най-важния човѣкъ. Той трѣбва да каже: азъ съмъ тъй важенъ, както сѫ важни и всички други. Защо е така?
Защото всичкитѣ части на Божественото сѫ еднакво важни.
към беседата >>
Тѣзи схващания сѫщо сѫ вѫтрѣ въ насъ.
Има нѣкои които сѫ чели Словото Божие и сега пакъ го четатъ и ми казватъ: „Едно нѣщо разбрахме отъ Него, че колкото повече Го четемъ, всѣки день откриваме по нѣщо ново въ Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И въ природата сѫщо така има единъ вѣченъ растежъ. Словото Божие е вѫтрѣ въ насъ. Ние всѣки день се промѣняме въ нашитѣ схващания.
Тѣзи схващания сѫщо сѫ вѫтрѣ въ насъ.
към беседата >>
Сега, за да поясня тази си мисъль, ще приведа една малка аналогия, отъ която да схванете съотношенията, които сѫществуватъ между всички нѣща.
Сега, за да поясня тази си мисъль, ще приведа една малка аналогия, отъ която да схванете съотношенията, които сѫществуватъ между всички нѣща.
Тѣзи съотношения сѫ слѣднитѣ: ако една голѣма рѣка се влѣе въ великия Тихи океанъ, какво ще му прѣдаде? Тя все ще му прѣдаде нѣщо, но нѣма да го направи много по-дълбокъ; тя нѣма да го направи плавателенъ; тя нѣма да го направи по-красивъ, но все ще го измѣни въ нѣщо. При всѣко вливане на тази рѣка въ океана, той ще тежи повече. Да кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече. Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него.
към беседата >>
Тази лоза, т.е.
Тази лоза, т.е.
Словото Божие трѣбва да даде плодъ. Кои сѫ плодоветѣ на Духа? Писанието казва: „Плодъ на Духа е Любовьта“. Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва да възприеме, е Любовьта. Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е.
към беседата >>
Тѣзи съотношения сѫ слѣднитѣ: ако една голѣма рѣка се влѣе въ великия Тихи океанъ, какво ще му прѣдаде?
Сега, за да поясня тази си мисъль, ще приведа една малка аналогия, отъ която да схванете съотношенията, които сѫществуватъ между всички нѣща.
Тѣзи съотношения сѫ слѣднитѣ: ако една голѣма рѣка се влѣе въ великия Тихи океанъ, какво ще му прѣдаде?
Тя все ще му прѣдаде нѣщо, но нѣма да го направи много по-дълбокъ; тя нѣма да го направи плавателенъ; тя нѣма да го направи по-красивъ, но все ще го измѣни въ нѣщо. При всѣко вливане на тази рѣка въ океана, той ще тежи повече. Да кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече. Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него. Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ.
към беседата >>
Словото Божие трѣбва да даде плодъ.
Тази лоза, т.е.
Словото Божие трѣбва да даде плодъ.
Кои сѫ плодоветѣ на Духа? Писанието казва: „Плодъ на Духа е Любовьта“. Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва да възприеме, е Любовьта. Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е. въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна.
към беседата >>
Тя все ще му прѣдаде нѣщо, но нѣма да го направи много по-дълбокъ; тя нѣма да го направи плавателенъ; тя нѣма да го направи по-красивъ, но все ще го измѣни въ нѣщо.
Сега, за да поясня тази си мисъль, ще приведа една малка аналогия, отъ която да схванете съотношенията, които сѫществуватъ между всички нѣща. Тѣзи съотношения сѫ слѣднитѣ: ако една голѣма рѣка се влѣе въ великия Тихи океанъ, какво ще му прѣдаде?
Тя все ще му прѣдаде нѣщо, но нѣма да го направи много по-дълбокъ; тя нѣма да го направи плавателенъ; тя нѣма да го направи по-красивъ, но все ще го измѣни въ нѣщо.
При всѣко вливане на тази рѣка въ океана, той ще тежи повече. Да кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече. Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него. Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ. Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ.
към беседата >>
Кои сѫ плодоветѣ на Духа?
Тази лоза, т.е. Словото Божие трѣбва да даде плодъ.
Кои сѫ плодоветѣ на Духа?
Писанието казва: „Плодъ на Духа е Любовьта“. Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва да възприеме, е Любовьта. Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е. въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна. Каква трѣбва да бѫде тази промѣна?
към беседата >>
При всѣко вливане на тази рѣка въ океана, той ще тежи повече.
Сега, за да поясня тази си мисъль, ще приведа една малка аналогия, отъ която да схванете съотношенията, които сѫществуватъ между всички нѣща. Тѣзи съотношения сѫ слѣднитѣ: ако една голѣма рѣка се влѣе въ великия Тихи океанъ, какво ще му прѣдаде? Тя все ще му прѣдаде нѣщо, но нѣма да го направи много по-дълбокъ; тя нѣма да го направи плавателенъ; тя нѣма да го направи по-красивъ, но все ще го измѣни въ нѣщо.
При всѣко вливане на тази рѣка въ океана, той ще тежи повече.
Да кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече. Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него. Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ. Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ. Вѣрно ли е това твърдение на рѣката?
към беседата >>
Писанието казва: „Плодъ на Духа е Любовьта“.
Тази лоза, т.е. Словото Божие трѣбва да даде плодъ. Кои сѫ плодоветѣ на Духа?
Писанието казва: „Плодъ на Духа е Любовьта“.
Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва да възприеме, е Любовьта. Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е. въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна. Каква трѣбва да бѫде тази промѣна? – Материята ще почне да се организира.
към беседата >>
Да кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече.
Сега, за да поясня тази си мисъль, ще приведа една малка аналогия, отъ която да схванете съотношенията, които сѫществуватъ между всички нѣща. Тѣзи съотношения сѫ слѣднитѣ: ако една голѣма рѣка се влѣе въ великия Тихи океанъ, какво ще му прѣдаде? Тя все ще му прѣдаде нѣщо, но нѣма да го направи много по-дълбокъ; тя нѣма да го направи плавателенъ; тя нѣма да го направи по-красивъ, но все ще го измѣни въ нѣщо. При всѣко вливане на тази рѣка въ океана, той ще тежи повече.
Да кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече.
Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него. Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ. Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ. Вѣрно ли е това твърдение на рѣката? – Не е вѣрно.
към беседата >>
Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва да възприеме, е Любовьта.
Тази лоза, т.е. Словото Божие трѣбва да даде плодъ. Кои сѫ плодоветѣ на Духа? Писанието казва: „Плодъ на Духа е Любовьта“.
Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва да възприеме, е Любовьта.
Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е. въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна. Каква трѣбва да бѫде тази промѣна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата.
към беседата >>
Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него.
Сега, за да поясня тази си мисъль, ще приведа една малка аналогия, отъ която да схванете съотношенията, които сѫществуватъ между всички нѣща. Тѣзи съотношения сѫ слѣднитѣ: ако една голѣма рѣка се влѣе въ великия Тихи океанъ, какво ще му прѣдаде? Тя все ще му прѣдаде нѣщо, но нѣма да го направи много по-дълбокъ; тя нѣма да го направи плавателенъ; тя нѣма да го направи по-красивъ, но все ще го измѣни въ нѣщо. При всѣко вливане на тази рѣка въ океана, той ще тежи повече. Да кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече.
Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него.
Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ. Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ. Вѣрно ли е това твърдение на рѣката? – Не е вѣрно. Този океанъ нѣма да прѣсъхне.
към беседата >>
Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е.
Тази лоза, т.е. Словото Божие трѣбва да даде плодъ. Кои сѫ плодоветѣ на Духа? Писанието казва: „Плодъ на Духа е Любовьта“. Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва да възприеме, е Любовьта.
Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е.
въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна. Каква трѣбва да бѫде тази промѣна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата. Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата.
към беседата >>
Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ.
Тѣзи съотношения сѫ слѣднитѣ: ако една голѣма рѣка се влѣе въ великия Тихи океанъ, какво ще му прѣдаде? Тя все ще му прѣдаде нѣщо, но нѣма да го направи много по-дълбокъ; тя нѣма да го направи плавателенъ; тя нѣма да го направи по-красивъ, но все ще го измѣни въ нѣщо. При всѣко вливане на тази рѣка въ океана, той ще тежи повече. Да кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече. Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него.
Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ.
Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ. Вѣрно ли е това твърдение на рѣката? – Не е вѣрно. Този океанъ нѣма да прѣсъхне. Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката.
към беседата >>
въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна.
Словото Божие трѣбва да даде плодъ. Кои сѫ плодоветѣ на Духа? Писанието казва: „Плодъ на Духа е Любовьта“. Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва да възприеме, е Любовьта. Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е.
въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна.
Каква трѣбва да бѫде тази промѣна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата. Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата. Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно.
към беседата >>
Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ.
Тя все ще му прѣдаде нѣщо, но нѣма да го направи много по-дълбокъ; тя нѣма да го направи плавателенъ; тя нѣма да го направи по-красивъ, но все ще го измѣни въ нѣщо. При всѣко вливане на тази рѣка въ океана, той ще тежи повече. Да кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече. Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него. Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ.
Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ.
Вѣрно ли е това твърдение на рѣката? – Не е вѣрно. Този океанъ нѣма да прѣсъхне. Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката. Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ.
към беседата >>
Каква трѣбва да бѫде тази промѣна?
Кои сѫ плодоветѣ на Духа? Писанието казва: „Плодъ на Духа е Любовьта“. Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва да възприеме, е Любовьта. Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е. въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна.
Каква трѣбва да бѫде тази промѣна?
– Материята ще почне да се организира. Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата. Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата. Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно. Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира.
към беседата >>
Вѣрно ли е това твърдение на рѣката?
При всѣко вливане на тази рѣка въ океана, той ще тежи повече. Да кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече. Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него. Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ. Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ.
Вѣрно ли е това твърдение на рѣката?
– Не е вѣрно. Този океанъ нѣма да прѣсъхне. Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката. Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ. Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката?
към беседата >>
– Материята ще почне да се организира.
Писанието казва: „Плодъ на Духа е Любовьта“. Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва да възприеме, е Любовьта. Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е. въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна. Каква трѣбва да бѫде тази промѣна?
– Материята ще почне да се организира.
Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата. Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата. Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно. Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира. Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани.
към беседата >>
– Не е вѣрно.
Да кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече. Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него. Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ. Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ. Вѣрно ли е това твърдение на рѣката?
– Не е вѣрно.
Този океанъ нѣма да прѣсъхне. Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката. Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ. Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката? Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка?
към беседата >>
Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата.
Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва да възприеме, е Любовьта. Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е. въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна. Каква трѣбва да бѫде тази промѣна? – Материята ще почне да се организира.
Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата.
Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата. Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно. Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира. Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани. Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората.
към беседата >>
Този океанъ нѣма да прѣсъхне.
Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него. Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ. Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ. Вѣрно ли е това твърдение на рѣката? – Не е вѣрно.
Този океанъ нѣма да прѣсъхне.
Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката. Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ. Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката? Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка? Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение).
към беседата >>
Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата.
Когато човѣкъ влѣзе въ свѣта на чувствата, т.е. въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна. Каква трѣбва да бѫде тази промѣна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата.
Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата.
Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно. Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира. Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани. Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората. Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората.
към беседата >>
Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката.
Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ. Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ. Вѣрно ли е това твърдение на рѣката? – Не е вѣрно. Този океанъ нѣма да прѣсъхне.
Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката.
Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ. Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката? Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка? Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение). Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние?
към беседата >>
Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно.
въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна. Каква трѣбва да бѫде тази промѣна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата. Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата.
Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно.
Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира. Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани. Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората. Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората. Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората.
към беседата >>
Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ.
Ако не ме слушашъ, ако не ходишъ по моитѣ закони, слѣдъ врѣме ще прѣсъхнешъ. Вѣрно ли е това твърдение на рѣката? – Не е вѣрно. Този океанъ нѣма да прѣсъхне. Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката.
Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ.
Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката? Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка? Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение). Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние? Богъ придобива ли нѣщо отъ насъ?
към беседата >>
Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира.
Каква трѣбва да бѫде тази промѣна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата. Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата. Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно.
Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира.
Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани. Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората. Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората. Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората. Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални.
към беседата >>
Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката?
Вѣрно ли е това твърдение на рѣката? – Не е вѣрно. Този океанъ нѣма да прѣсъхне. Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката. Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ.
Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката?
Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка? Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение). Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние? Богъ придобива ли нѣщо отъ насъ? Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки.
към беседата >>
Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани.
– Материята ще почне да се организира. Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата. Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата. Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно. Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира.
Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани.
Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората. Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората. Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората. Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални. Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова.
към беседата >>
Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка?
– Не е вѣрно. Този океанъ нѣма да прѣсъхне. Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката. Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ. Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката?
Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка?
Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение). Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние? Богъ придобива ли нѣщо отъ насъ? Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки. Затова тия рѣки се вливатъ въ океанитѣ и послѣ чрѣзъ изпаряване отново се връщатъ на сушата.
към беседата >>
Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората.
Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата. Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата. Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно. Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира. Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани.
Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората.
Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората. Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората. Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални. Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова. Казвашъ, но не го направяшъ.
към беседата >>
Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение).
Този океанъ нѣма да прѣсъхне. Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката. Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ. Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката? Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка?
Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение).
Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние? Богъ придобива ли нѣщо отъ насъ? Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки. Затова тия рѣки се вливатъ въ океанитѣ и послѣ чрѣзъ изпаряване отново се връщатъ на сушата. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ вливане на малкитѣ рѣки въ Великия океанъ на живота, за да се опрѣснятъ и послѣ пакъ да се върнатъ на земята.
към беседата >>
Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората.
Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ да изпѫдимъ съвършено лъжата. Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно. Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира. Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани. Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората.
Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората.
Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората. Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални. Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова. Казвашъ, но не го направяшъ. Направи го!
към беседата >>
Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние?
Има, наистина известни отношения между океана и рѣката, но въпросътъ не седи тъй, както го прѣдставя рѣката. Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ. Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката? Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка? Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение).
Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние?
Богъ придобива ли нѣщо отъ насъ? Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки. Затова тия рѣки се вливатъ въ океанитѣ и послѣ чрѣзъ изпаряване отново се връщатъ на сушата. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ вливане на малкитѣ рѣки въ Великия океанъ на живота, за да се опрѣснятъ и послѣ пакъ да се върнатъ на земята. Това опрѣсняване става чрѣзъ коренитѣ на живота.
към беседата >>
Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората.
Ние трѣбва да разсѫждаваме правилно. Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира. Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани. Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората. Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората.
Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората.
Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални. Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова. Казвашъ, но не го направяшъ. Направи го! Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание.
към беседата >>
Богъ придобива ли нѣщо отъ насъ?
Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ. Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката? Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка? Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение). Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние?
Богъ придобива ли нѣщо отъ насъ?
Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки. Затова тия рѣки се вливатъ въ океанитѣ и послѣ чрѣзъ изпаряване отново се връщатъ на сушата. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ вливане на малкитѣ рѣки въ Великия океанъ на живота, за да се опрѣснятъ и послѣ пакъ да се върнатъ на земята. Това опрѣсняване става чрѣзъ коренитѣ на живота.
към беседата >>
Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални.
Човѣкъ може да събира хората, безъ да се събира. Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани. Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората. Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората. Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората.
Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални.
Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова. Казвашъ, но не го направяшъ. Направи го! Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание. Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“.
към беседата >>
Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки.
Тогава, може ли да намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката? Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка? Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение). Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние? Богъ придобива ли нѣщо отъ насъ?
Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки.
Затова тия рѣки се вливатъ въ океанитѣ и послѣ чрѣзъ изпаряване отново се връщатъ на сушата. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ вливане на малкитѣ рѣки въ Великия океанъ на живота, за да се опрѣснятъ и послѣ пакъ да се върнатъ на земята. Това опрѣсняване става чрѣзъ коренитѣ на живота.
към беседата >>
Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова.
Може да сте събрани на едно мѣсто, безъ да сме събрани. Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората. Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората. Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората. Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални.
Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова.
Казвашъ, но не го направяшъ. Направи го! Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание. Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“. Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала си.
към беседата >>
Затова тия рѣки се вливатъ въ океанитѣ и послѣ чрѣзъ изпаряване отново се връщатъ на сушата.
Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може да прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може да прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка? Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение). Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние? Богъ придобива ли нѣщо отъ насъ? Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки.
Затова тия рѣки се вливатъ въ океанитѣ и послѣ чрѣзъ изпаряване отново се връщатъ на сушата.
Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ вливане на малкитѣ рѣки въ Великия океанъ на живота, за да се опрѣснятъ и послѣ пакъ да се върнатъ на земята. Това опрѣсняване става чрѣзъ коренитѣ на живота.
към беседата >>
Казвашъ, но не го направяшъ.
Може да има умножение, безъ да се умножаватъ хората. Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората. Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората. Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални. Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова.
Казвашъ, но не го направяшъ.
Направи го! Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание. Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“. Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала си. Господь казва: „Излѣзъ!
към беседата >>
Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ вливане на малкитѣ рѣки въ Великия океанъ на живота, за да се опрѣснятъ и послѣ пакъ да се върнатъ на земята.
Значи, нашиятъ животъ прѣдставлява малки рѣкички, които се вливатъ въ Божествения животъ (първото положение). Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние? Богъ придобива ли нѣщо отъ насъ? Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки. Затова тия рѣки се вливатъ въ океанитѣ и послѣ чрѣзъ изпаряване отново се връщатъ на сушата.
Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ вливане на малкитѣ рѣки въ Великия океанъ на живота, за да се опрѣснятъ и послѣ пакъ да се върнатъ на земята.
Това опрѣсняване става чрѣзъ коренитѣ на живота.
към беседата >>
Направи го!
Може да има дѣление, безъ да се дѣлятъ хората. Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората. Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални. Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова. Казвашъ, но не го направяшъ.
Направи го!
Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание. Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“. Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала си. Господь казва: „Излѣзъ! “. – Ама азъ не съмъ разположенъ!
към беседата >>
Това опрѣсняване става чрѣзъ коренитѣ на живота.
Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние? Богъ придобива ли нѣщо отъ насъ? Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки. Затова тия рѣки се вливатъ въ океанитѣ и послѣ чрѣзъ изпаряване отново се връщатъ на сушата. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ вливане на малкитѣ рѣки въ Великия океанъ на живота, за да се опрѣснятъ и послѣ пакъ да се върнатъ на земята.
Това опрѣсняване става чрѣзъ коренитѣ на живота.
към беседата >>
Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание.
Може да има изваждане, безъ да се изваждатъ хората. Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални. Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова. Казвашъ, но не го направяшъ. Направи го!
Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание.
Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“. Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала си. Господь казва: „Излѣзъ! “. – Ама азъ не съмъ разположенъ! – „Излѣзъ този день вънъ и давай отъ чувала си!
към беседата >>
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“.
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“.
Туй е реалното, видимото, осезаемото. Съ какви качества се отличава лозата? – Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи. Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея. При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува.
към беседата >>
Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“.
Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да бѫдатъ реални. Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова. Казвашъ, но не го направяшъ. Направи го! Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание.
Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“.
Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала си. Господь казва: „Излѣзъ! “. – Ама азъ не съмъ разположенъ! – „Излѣзъ този день вънъ и давай отъ чувала си! “ Не излѣзешъ ли, този чувалъ ще те смъкне долу.
към беседата >>
Туй е реалното, видимото, осезаемото.
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“.
Туй е реалното, видимото, осезаемото.
Съ какви качества се отличава лозата? – Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи. Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея. При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува. Въ това отношение лозата има двѣ естества.
към беседата >>
Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала си.
Ти казвашъ: азъ ще направя това или онова. Казвашъ, но не го направяшъ. Направи го! Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание. Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“.
Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала си.
Господь казва: „Излѣзъ! “. – Ама азъ не съмъ разположенъ! – „Излѣзъ този день вънъ и давай отъ чувала си! “ Не излѣзешъ ли, този чувалъ ще те смъкне долу.
към беседата >>
Съ какви качества се отличава лозата?
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото.
Съ какви качества се отличава лозата?
– Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи. Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея. При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува. Въ това отношение лозата има двѣ естества. Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя?
към беседата >>
Господь казва: „Излѣзъ!
Казвашъ, но не го направяшъ. Направи го! Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание. Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“. Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала си.
Господь казва: „Излѣзъ!
“. – Ама азъ не съмъ разположенъ! – „Излѣзъ този день вънъ и давай отъ чувала си! “ Не излѣзешъ ли, този чувалъ ще те смъкне долу.
към беседата >>
– Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи.
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото. Съ какви качества се отличава лозата?
– Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи.
Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея. При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува. Въ това отношение лозата има двѣ естества. Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя? То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза?
към беседата >>
“. – Ама азъ не съмъ разположенъ!
Направи го! Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание. Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“. Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала си. Господь казва: „Излѣзъ!
“. – Ама азъ не съмъ разположенъ!
– „Излѣзъ този день вънъ и давай отъ чувала си! “ Не излѣзешъ ли, този чувалъ ще те смъкне долу.
към беседата >>
Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея.
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото. Съ какви качества се отличава лозата? – Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи.
Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея.
При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува. Въ това отношение лозата има двѣ естества. Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя? То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ.
към беседата >>
– „Излѣзъ този день вънъ и давай отъ чувала си!
Не го ли направишъ, това е събрание, безъ да е станало нѣкакво събрание. Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“. Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала си. Господь казва: „Излѣзъ! “. – Ама азъ не съмъ разположенъ!
– „Излѣзъ този день вънъ и давай отъ чувала си!
“ Не излѣзешъ ли, този чувалъ ще те смъкне долу.
към беседата >>
При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува.
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото. Съ какви качества се отличава лозата? – Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи. Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея.
При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува.
Въ това отношение лозата има двѣ естества. Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя? То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ. Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата.
към беседата >>
“ Не излѣзешъ ли, този чувалъ ще те смъкне долу.
Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“. Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала си. Господь казва: „Излѣзъ! “. – Ама азъ не съмъ разположенъ! – „Излѣзъ този день вънъ и давай отъ чувала си!
“ Не излѣзешъ ли, този чувалъ ще те смъкне долу.
към беседата >>
Въ това отношение лозата има двѣ естества.
Туй е реалното, видимото, осезаемото. Съ какви качества се отличава лозата? – Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи. Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея. При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува.
Въ това отношение лозата има двѣ естества.
Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя? То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ. Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата. Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ?
към беседата >>
„Азъ съмъ истинната лоза,“ казва Христосъ.
„Азъ съмъ истинната лоза,“ казва Христосъ.
Истинната лоза не седи отвѫтрѣ, а отвънъ. Тя трѣбва да се пече на Божественото слънце.
към беседата >>
Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя?
Съ какви качества се отличава лозата? – Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи. Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея. При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува. Въ това отношение лозата има двѣ естества.
Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя?
То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ. Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата. Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ? Защо ми сѫ чувствата?
към беседата >>
Истинната лоза не седи отвѫтрѣ, а отвънъ.
„Азъ съмъ истинната лоза,“ казва Христосъ.
Истинната лоза не седи отвѫтрѣ, а отвънъ.
Тя трѣбва да се пече на Божественото слънце.
към беседата >>
То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза?
– Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи. Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея. При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува. Въ това отношение лозата има двѣ естества. Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя?
То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза?
Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ. Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата. Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ? Защо ми сѫ чувствата? – Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ!
към беседата >>
Тя трѣбва да се пече на Божественото слънце.
„Азъ съмъ истинната лоза,“ казва Христосъ. Истинната лоза не седи отвѫтрѣ, а отвънъ.
Тя трѣбва да се пече на Божественото слънце.
към беседата >>
Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ.
Тия двѣ положения се срѣщатъ въ нея. При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува. Въ това отношение лозата има двѣ естества. Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя? То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза?
Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ.
Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата. Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ? Защо ми сѫ чувствата? – Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ! Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ.
към беседата >>
И тъй, имате три състояния.
И тъй, имате три състояния.
Вие трѣбва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия животъ. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трѣбватъ. Нѣкой казва: насъ не ни трѣбватъ материални блага. Не, това е крива философия! Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово.
към беседата >>
Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата.
При каквито условия и да поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова да ги използува. Въ това отношение лозата има двѣ естества. Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя? То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ.
Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата.
Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ? Защо ми сѫ чувствата? – Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ! Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ. Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата.
към беседата >>
Вие трѣбва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия животъ.
И тъй, имате три състояния.
Вие трѣбва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия животъ.
Не задържайте повече материални блага отколкото ви трѣбватъ. Нѣкой казва: насъ не ни трѣбватъ материални блага. Не, това е крива философия! Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва.
към беседата >>
Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ?
Въ това отношение лозата има двѣ естества. Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя? То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ. Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата.
Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ?
Защо ми сѫ чувствата? – Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ! Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ. Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага нѣкой.
към беседата >>
Не задържайте повече материални блага отколкото ви трѣбватъ.
И тъй, имате три състояния. Вие трѣбва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия животъ.
Не задържайте повече материални блага отколкото ви трѣбватъ.
Нѣкой казва: насъ не ни трѣбватъ материални блага. Не, това е крива философия! Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва. Трѣва не яде, но месо яде.
към беседата >>
Защо ми сѫ чувствата?
Туй нейно естество, което е включено въ по-гѫстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е въ по-рѣдката материя? То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ. Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата. Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ?
Защо ми сѫ чувствата?
– Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ! Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ. Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага нѣкой. Не, не чака да ѝ помага никой.
към беседата >>
Нѣкой казва: насъ не ни трѣбватъ материални блага.
И тъй, имате три състояния. Вие трѣбва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия животъ. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трѣбватъ.
Нѣкой казва: насъ не ни трѣбватъ материални блага.
Не, това е крива философия! Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва. Трѣва не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде?
към беседата >>
– Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ!
То значи: вѫтрѣшното състояние на лозата въ почвата долу, въ коренитѣ ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ. Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата. Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ? Защо ми сѫ чувствата?
– Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ!
Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ. Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага нѣкой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети.
към беседата >>
Не, това е крива философия!
И тъй, имате три състояния. Вие трѣбва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия животъ. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трѣбватъ. Нѣкой казва: насъ не ни трѣбватъ материални блага.
Не, това е крива философия!
Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва. Трѣва не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна отъ вълка.
към беседата >>
Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ.
Корѣнитѣ никога не могатъ да дадатъ плодъ. Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата. Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ? Защо ми сѫ чувствата? – Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ!
Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ.
Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага нѣкой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети. Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага.
към беседата >>
Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово.
И тъй, имате три състояния. Вие трѣбва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия животъ. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трѣбватъ. Нѣкой казва: насъ не ни трѣбватъ материални блага. Не, това е крива философия!
Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово.
Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва. Трѣва не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна отъ вълка. Ние казваме: не ни трѣбва материалното.
към беседата >>
Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата.
Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота, азъ наричамъ волеви хора, хора на чувствата. Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ? Защо ми сѫ чувствата? – Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ! Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ.
Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата.
Тя чака ли да ѝ помага нѣкой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети. Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ.
към беседата >>
Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва.
Вие трѣбва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия животъ. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трѣбватъ. Нѣкой казва: насъ не ни трѣбватъ материални блага. Не, това е крива философия! Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово.
Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва.
Трѣва не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна отъ вълка. Ние казваме: не ни трѣбва материалното. Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си.
към беседата >>
Тя чака ли да ѝ помага нѣкой.
Когато нѣкой пита: защо трѣбва да страдамъ? Защо ми сѫ чувствата? – Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ! Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ. Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата.
Тя чака ли да ѝ помага нѣкой.
Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети. Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ. Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни.
към беседата >>
Трѣва не яде, но месо яде.
Не задържайте повече материални блага отколкото ви трѣбватъ. Нѣкой казва: насъ не ни трѣбватъ материални блага. Не, това е крива философия! Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва.
Трѣва не яде, но месо яде.
Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна отъ вълка. Ние казваме: не ни трѣбва материалното. Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си. Всичко въ живота е чисто.
към беседата >>
Не, не чака да ѝ помага никой.
Защо ми сѫ чувствата? – Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ! Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ. Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага нѣкой.
Не, не чака да ѝ помага никой.
Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети. Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ. Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни. Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ.
към беседата >>
Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде?
Нѣкой казва: насъ не ни трѣбватъ материални блага. Не, това е крива философия! Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва. Трѣва не яде, но месо яде.
Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде?
Овцата е по-умна отъ вълка. Ние казваме: не ни трѣбва материалното. Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си. Всичко въ живота е чисто. Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия.
към беседата >>
Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети.
– Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ! Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ. Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага нѣкой. Не, не чака да ѝ помага никой.
Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети.
Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ. Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни. Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ. Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка.
към беседата >>
Овцата е по-умна отъ вълка.
Не, това е крива философия! Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва. Трѣва не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде?
Овцата е по-умна отъ вълка.
Ние казваме: не ни трѣбва материалното. Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си. Всичко въ живота е чисто. Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия. Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта.
към беседата >>
Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага.
Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за да извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ. Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага нѣкой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети.
Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага.
Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ. Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни. Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ. Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка. Соковетѣ отъ почвата трѣбва да минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки.
към беседата >>
Ние казваме: не ни трѣбва материалното.
Значи другитѣ братя да работятъ за васъ материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва. Трѣва не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна отъ вълка.
Ние казваме: не ни трѣбва материалното.
Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си. Всичко въ живота е чисто. Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия. Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката.
към беседата >>
Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ.
Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва да мяза на лозата, трѣбва да има нейнитѣ качества, да се увива и да се качва нагорѣ, да слиза надолу, искамъ да ви обърна внимание, да видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага нѣкой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети. Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага.
Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ.
Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни. Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ. Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка. Соковетѣ отъ почвата трѣбва да минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки. Ето защо човѣкъ умира.
към беседата >>
Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си.
Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва. Трѣва не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна отъ вълка. Ние казваме: не ни трѣбва материалното.
Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си.
Всичко въ живота е чисто. Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия. Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката. Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа.
към беседата >>
Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни.
Тя чака ли да ѝ помага нѣкой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети. Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ.
Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни.
Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ. Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка. Соковетѣ отъ почвата трѣбва да минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки. Ето защо човѣкъ умира. Много лоши хора трѣбва да станатъ жертва за добритѣ хора.
към беседата >>
Всичко въ живота е чисто.
Трѣва не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна отъ вълка. Ние казваме: не ни трѣбва материалното. Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си.
Всичко въ живота е чисто.
Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия. Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката. Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искашъ да направя днесъ?
към беседата >>
Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ.
Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети. Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ. Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни.
Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ.
Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка. Соковетѣ отъ почвата трѣбва да минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки. Ето защо човѣкъ умира. Много лоши хора трѣбва да станатъ жертва за добритѣ хора. Въ края на краищата, на земята ще останатъ само добритѣ хора.
към беседата >>
Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия.
Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна отъ вълка. Ние казваме: не ни трѣбва материалното. Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си. Всичко въ живота е чисто.
Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия.
Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката. Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искашъ да направя днесъ? Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро.
към беседата >>
Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка.
Тя като расте, пуща малки жилици, съ които се обвива около близкитѣ прѣдмети. Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ. Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни. Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ.
Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка.
Соковетѣ отъ почвата трѣбва да минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки. Ето защо човѣкъ умира. Много лоши хора трѣбва да станатъ жертва за добритѣ хора. Въ края на краищата, на земята ще останатъ само добритѣ хора. Такъвъ е законътъ и тъй ще бѫде.
към беседата >>
Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта.
Овцата е по-умна отъ вълка. Ние казваме: не ни трѣбва материалното. Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си. Всичко въ живота е чисто. Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия.
Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта.
Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката. Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искашъ да направя днесъ? Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро. Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача.
към беседата >>
Соковетѣ отъ почвата трѣбва да минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки.
Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ. Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни. Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ. Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка.
Соковетѣ отъ почвата трѣбва да минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки.
Ето защо човѣкъ умира. Много лоши хора трѣбва да станатъ жертва за добритѣ хора. Въ края на краищата, на земята ще останатъ само добритѣ хора. Такъвъ е законътъ и тъй ще бѫде.
към беседата >>
Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката.
Ние казваме: не ни трѣбва материалното. Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си. Всичко въ живота е чисто. Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия. Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта.
Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката.
Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искашъ да направя днесъ? Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро. Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача. Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него!
към беседата >>
Ето защо човѣкъ умира.
Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за да могатъ соковетѣ отъ тѣхъ да минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и да ги засилятъ. Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни. Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ. Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка. Соковетѣ отъ почвата трѣбва да минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки.
Ето защо човѣкъ умира.
Много лоши хора трѣбва да станатъ жертва за добритѣ хора. Въ края на краищата, на земята ще останатъ само добритѣ хора. Такъвъ е законътъ и тъй ще бѫде.
към беседата >>
Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа.
Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си. Всичко въ живота е чисто. Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия. Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката.
Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа.
Какво искашъ да направя днесъ? Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро. Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача. Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него! Другъ примѣръ.
към беседата >>
Много лоши хора трѣбва да станатъ жертва за добритѣ хора.
Много хора умиратъ по единствената причина, че сѫ безплодни. Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ. Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка. Соковетѣ отъ почвата трѣбва да минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки. Ето защо човѣкъ умира.
Много лоши хора трѣбва да станатъ жертва за добритѣ хора.
Въ края на краищата, на земята ще останатъ само добритѣ хора. Такъвъ е законътъ и тъй ще бѫде.
към беседата >>
Какво искашъ да направя днесъ?
Всичко въ живота е чисто. Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия. Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката. Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа.
Какво искашъ да направя днесъ?
Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро. Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача. Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него! Другъ примѣръ. Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро.
към беседата >>
Въ края на краищата, на земята ще останатъ само добритѣ хора.
Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва да прѣминатъ въ други, плодни хора и да ги засилятъ. Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка. Соковетѣ отъ почвата трѣбва да минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки. Ето защо човѣкъ умира. Много лоши хора трѣбва да станатъ жертва за добритѣ хора.
Въ края на краищата, на земята ще останатъ само добритѣ хора.
Такъвъ е законътъ и тъй ще бѫде.
към беседата >>
Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро.
Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия. Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката. Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искашъ да направя днесъ?
Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро.
Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача. Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него! Другъ примѣръ. Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро. Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе!
към беседата >>
Такъвъ е законътъ и тъй ще бѫде.
Тъй че този законъ за лозата е общъ и за човѣка. Соковетѣ отъ почвата трѣбва да минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки. Ето защо човѣкъ умира. Много лоши хора трѣбва да станатъ жертва за добритѣ хора. Въ края на краищата, на земята ще останатъ само добритѣ хора.
Такъвъ е законътъ и тъй ще бѫде.
към беседата >>
Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача.
Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката. Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искашъ да направя днесъ? Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро.
Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача.
Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него! Другъ примѣръ. Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро. Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе! Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си.
към беседата >>
И сега, цѣлата съврѣменна наука ни показва, че всички онези врѣдни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналитѣ епохи постепенно сѫ изчезнали и отъ тѣхъ сѫ останали най-благороднитѣ, най-мекитѣ сѫщества.
И сега, цѣлата съврѣменна наука ни показва, че всички онези врѣдни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналитѣ епохи постепенно сѫ изчезнали и отъ тѣхъ сѫ останали най-благороднитѣ, най-мекитѣ сѫщества.
И между хората ще бѫде сѫщия законъ. И между вѣрующитѣ ще бѫде сѫщия законъ. Онѣзи хора, които сѫ искали съ мечъ да се налагатъ на другитѣ, да ги подчинятъ на себе си, нѣма да останатъ. Тѣ постѫпватъ като турцитѣ, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагалъ своето учение.
към беседата >>
Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него!
Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката. Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искашъ да направя днесъ? Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро. Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача.
Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него!
Другъ примѣръ. Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро. Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе! Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си.
към беседата >>
И между хората ще бѫде сѫщия законъ.
И сега, цѣлата съврѣменна наука ни показва, че всички онези врѣдни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналитѣ епохи постепенно сѫ изчезнали и отъ тѣхъ сѫ останали най-благороднитѣ, най-мекитѣ сѫщества.
И между хората ще бѫде сѫщия законъ.
И между вѣрующитѣ ще бѫде сѫщия законъ. Онѣзи хора, които сѫ искали съ мечъ да се налагатъ на другитѣ, да ги подчинятъ на себе си, нѣма да останатъ. Тѣ постѫпватъ като турцитѣ, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагалъ своето учение. Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата!
към беседата >>
Другъ примѣръ.
Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искашъ да направя днесъ? Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро. Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача. Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него!
Другъ примѣръ.
Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро. Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе! Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си. Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата.
към беседата >>
И между вѣрующитѣ ще бѫде сѫщия законъ.
И сега, цѣлата съврѣменна наука ни показва, че всички онези врѣдни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналитѣ епохи постепенно сѫ изчезнали и отъ тѣхъ сѫ останали най-благороднитѣ, най-мекитѣ сѫщества. И между хората ще бѫде сѫщия законъ.
И между вѣрующитѣ ще бѫде сѫщия законъ.
Онѣзи хора, които сѫ искали съ мечъ да се налагатъ на другитѣ, да ги подчинятъ на себе си, нѣма да останатъ. Тѣ постѫпватъ като турцитѣ, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагалъ своето учение. Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколятъ всички мѫже, за да не развращаватъ, а да се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ да раждатъ“.
към беседата >>
Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро.
Какво искашъ да направя днесъ? Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро. Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача. Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него! Другъ примѣръ.
Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро.
Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе! Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си. Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата. А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа.
към беседата >>
Онѣзи хора, които сѫ искали съ мечъ да се налагатъ на другитѣ, да ги подчинятъ на себе си, нѣма да останатъ.
И сега, цѣлата съврѣменна наука ни показва, че всички онези врѣдни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналитѣ епохи постепенно сѫ изчезнали и отъ тѣхъ сѫ останали най-благороднитѣ, най-мекитѣ сѫщества. И между хората ще бѫде сѫщия законъ. И между вѣрующитѣ ще бѫде сѫщия законъ.
Онѣзи хора, които сѫ искали съ мечъ да се налагатъ на другитѣ, да ги подчинятъ на себе си, нѣма да останатъ.
Тѣ постѫпватъ като турцитѣ, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагалъ своето учение. Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколятъ всички мѫже, за да не развращаватъ, а да се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ да раждатъ“. И сега, мнозина, които четатъ Стария Завѣтъ, казватъ: така казалъ Господь чрѣзъ Мойсея!
към беседата >>
Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе!
Ами че всѣки отъ васъ може да направи едно малко добро. Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача. Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него! Другъ примѣръ. Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро.
Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе!
Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си. Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата. А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа. Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри.
към беседата >>
Тѣ постѫпватъ като турцитѣ, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата!
И сега, цѣлата съврѣменна наука ни показва, че всички онези врѣдни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналитѣ епохи постепенно сѫ изчезнали и отъ тѣхъ сѫ останали най-благороднитѣ, най-мекитѣ сѫщества. И между хората ще бѫде сѫщия законъ. И между вѣрующитѣ ще бѫде сѫщия законъ. Онѣзи хора, които сѫ искали съ мечъ да се налагатъ на другитѣ, да ги подчинятъ на себе си, нѣма да останатъ.
Тѣ постѫпватъ като турцитѣ, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата!
“. Така и Мойсей е налагалъ своето учение. Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколятъ всички мѫже, за да не развращаватъ, а да се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ да раждатъ“. И сега, мнозина, които четатъ Стария Завѣтъ, казватъ: така казалъ Господь чрѣзъ Мойсея! Много добрѣ, но когато азъ изпратя единъ свой слуга да изтегли 1,000 златни лева отъ банката въ мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава дѣ е Истината?
към беседата >>
Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си.
Да кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ да рѣши извѣстна задача. Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него! Другъ примѣръ. Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро. Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе!
Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си.
Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си. Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата. А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа. Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри. Такъвъ законъ не сѫществува.
към беседата >>
“. Така и Мойсей е налагалъ своето учение.
И сега, цѣлата съврѣменна наука ни показва, че всички онези врѣдни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналитѣ епохи постепенно сѫ изчезнали и отъ тѣхъ сѫ останали най-благороднитѣ, най-мекитѣ сѫщества. И между хората ще бѫде сѫщия законъ. И между вѣрующитѣ ще бѫде сѫщия законъ. Онѣзи хора, които сѫ искали съ мечъ да се налагатъ на другитѣ, да ги подчинятъ на себе си, нѣма да останатъ. Тѣ постѫпватъ като турцитѣ, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата!
“. Така и Мойсей е налагалъ своето учение.
Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколятъ всички мѫже, за да не развращаватъ, а да се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ да раждатъ“. И сега, мнозина, които четатъ Стария Завѣтъ, казватъ: така казалъ Господь чрѣзъ Мойсея! Много добрѣ, но когато азъ изпратя единъ свой слуга да изтегли 1,000 златни лева отъ банката въ мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава дѣ е Истината? Богъ ли е казалъ така?
към беседата >>
Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си.
Слѣдъ като свършишъ своята работа иждиви половинъ часъ заради него! Другъ примѣръ. Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро. Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе! Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си.
Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си.
Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата. А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа. Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри. Такъвъ законъ не сѫществува. Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри.
към беседата >>
Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата!
И между хората ще бѫде сѫщия законъ. И между вѣрующитѣ ще бѫде сѫщия законъ. Онѣзи хора, които сѫ искали съ мечъ да се налагатъ на другитѣ, да ги подчинятъ на себе си, нѣма да останатъ. Тѣ постѫпватъ като турцитѣ, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагалъ своето учение.
Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата!
Да се изколятъ всички мѫже, за да не развращаватъ, а да се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ да раждатъ“. И сега, мнозина, които четатъ Стария Завѣтъ, казватъ: така казалъ Господь чрѣзъ Мойсея! Много добрѣ, но когато азъ изпратя единъ свой слуга да изтегли 1,000 златни лева отъ банката въ мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава дѣ е Истината? Богъ ли е казалъ така? Тъй че, когато Богъ каза на Мойсея да каже на евреитѣ да изгонятъ злото отъ себе си и да отидатъ въ Ханаанската земя, Той не разбра Божия законъ.
към беседата >>
Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата.
Другъ примѣръ. Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро. Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе! Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си.
Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата.
А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа. Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри. Такъвъ законъ не сѫществува. Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри. Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни.
към беседата >>
Да се изколятъ всички мѫже, за да не развращаватъ, а да се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ да раждатъ“.
И между вѣрующитѣ ще бѫде сѫщия законъ. Онѣзи хора, които сѫ искали съ мечъ да се налагатъ на другитѣ, да ги подчинятъ на себе си, нѣма да останатъ. Тѣ постѫпватъ като турцитѣ, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагалъ своето учение. Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата!
Да се изколятъ всички мѫже, за да не развращаватъ, а да се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ да раждатъ“.
И сега, мнозина, които четатъ Стария Завѣтъ, казватъ: така казалъ Господь чрѣзъ Мойсея! Много добрѣ, но когато азъ изпратя единъ свой слуга да изтегли 1,000 златни лева отъ банката въ мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава дѣ е Истината? Богъ ли е казалъ така? Тъй че, когато Богъ каза на Мойсея да каже на евреитѣ да изгонятъ злото отъ себе си и да отидатъ въ Ханаанската земя, Той не разбра Божия законъ.
към беседата >>
А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа.
Ти си господарка въ една кѫща, искашъ да направишъ нѣкое добро. Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе! Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си. Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата.
А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа.
Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри. Такъвъ законъ не сѫществува. Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри. Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни. Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта.
към беседата >>
И сега, мнозина, които четатъ Стария Завѣтъ, казватъ: така казалъ Господь чрѣзъ Мойсея!
Онѣзи хора, които сѫ искали съ мечъ да се налагатъ на другитѣ, да ги подчинятъ на себе си, нѣма да останатъ. Тѣ постѫпватъ като турцитѣ, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагалъ своето учение. Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколятъ всички мѫже, за да не развращаватъ, а да се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ да раждатъ“.
И сега, мнозина, които четатъ Стария Завѣтъ, казватъ: така казалъ Господь чрѣзъ Мойсея!
Много добрѣ, но когато азъ изпратя единъ свой слуга да изтегли 1,000 златни лева отъ банката въ мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава дѣ е Истината? Богъ ли е казалъ така? Тъй че, когато Богъ каза на Мойсея да каже на евреитѣ да изгонятъ злото отъ себе си и да отидатъ въ Ханаанската земя, Той не разбра Божия законъ.
към беседата >>
Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри.
Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе! Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си. Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата. А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа.
Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри.
Такъвъ законъ не сѫществува. Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри. Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни. Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана.
към беседата >>
Много добрѣ, но когато азъ изпратя единъ свой слуга да изтегли 1,000 златни лева отъ банката въ мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава дѣ е Истината?
Тѣ постѫпватъ като турцитѣ, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагалъ своето учение. Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколятъ всички мѫже, за да не развращаватъ, а да се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ да раждатъ“. И сега, мнозина, които четатъ Стария Завѣтъ, казватъ: така казалъ Господь чрѣзъ Мойсея!
Много добрѣ, но когато азъ изпратя единъ свой слуга да изтегли 1,000 златни лева отъ банката въ мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава дѣ е Истината?
Богъ ли е казалъ така? Тъй че, когато Богъ каза на Мойсея да каже на евреитѣ да изгонятъ злото отъ себе си и да отидатъ въ Ханаанската земя, Той не разбра Божия законъ.
към беседата >>
Такъвъ законъ не сѫществува.
Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си. Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата. А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа. Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри.
Такъвъ законъ не сѫществува.
Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри. Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни. Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри.
към беседата >>
Богъ ли е казалъ така?
“. Така и Мойсей е налагалъ своето учение. Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколятъ всички мѫже, за да не развращаватъ, а да се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ да раждатъ“. И сега, мнозина, които четатъ Стария Завѣтъ, казватъ: така казалъ Господь чрѣзъ Мойсея! Много добрѣ, но когато азъ изпратя единъ свой слуга да изтегли 1,000 златни лева отъ банката въ мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава дѣ е Истината?
Богъ ли е казалъ така?
Тъй че, когато Богъ каза на Мойсея да каже на евреитѣ да изгонятъ злото отъ себе си и да отидатъ въ Ханаанската земя, Той не разбра Божия законъ.
към беседата >>
Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри.
Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си. Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата. А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа. Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри. Такъвъ законъ не сѫществува.
Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри.
Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни. Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри. Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта?
към беседата >>
Тъй че, когато Богъ каза на Мойсея да каже на евреитѣ да изгонятъ злото отъ себе си и да отидатъ въ Ханаанската земя, Той не разбра Божия законъ.
Той казвалъ: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколятъ всички мѫже, за да не развращаватъ, а да се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ да раждатъ“. И сега, мнозина, които четатъ Стария Завѣтъ, казватъ: така казалъ Господь чрѣзъ Мойсея! Много добрѣ, но когато азъ изпратя единъ свой слуга да изтегли 1,000 златни лева отъ банката въ мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава дѣ е Истината? Богъ ли е казалъ така?
Тъй че, когато Богъ каза на Мойсея да каже на евреитѣ да изгонятъ злото отъ себе си и да отидатъ въ Ханаанската земя, Той не разбра Божия законъ.
към беседата >>
Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни.
Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата. А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа. Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри. Такъвъ законъ не сѫществува. Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри.
Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни.
Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри. Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта? Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта.
към беседата >>
Да се повърнемъ къмъ второто положение, дѣто имаме тъй наречения „образния човѣкъ“, словесния или разумния човѣкъ, човѣкътъ, който мисли.
Да се повърнемъ къмъ второто положение, дѣто имаме тъй наречения „образния човѣкъ“, словесния или разумния човѣкъ, човѣкътъ, който мисли.
Човѣкъ за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трѣбва да мисли, затова разумниятъ животъ на хората се изказва чрѣзъ устата. Той се изказва още и чрѣзъ лицето. Образитѣ всѣкога сѫ носители на рѣчьта. Дѣто има образъ, има и рѣчь: дѣто нѣма образъ, нѣма и рѣчь. Нѣкои ще възразятъ на това.
към беседата >>
Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта.
А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа. Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри. Такъвъ законъ не сѫществува. Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри. Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни.
Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта.
Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри. Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта? Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта. Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите.
към беседата >>
Човѣкъ за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трѣбва да мисли, затова разумниятъ животъ на хората се изказва чрѣзъ устата.
Да се повърнемъ къмъ второто положение, дѣто имаме тъй наречения „образния човѣкъ“, словесния или разумния човѣкъ, човѣкътъ, който мисли.
Човѣкъ за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трѣбва да мисли, затова разумниятъ животъ на хората се изказва чрѣзъ устата.
Той се изказва още и чрѣзъ лицето. Образитѣ всѣкога сѫ носители на рѣчьта. Дѣто има образъ, има и рѣчь: дѣто нѣма образъ, нѣма и рѣчь. Нѣкои ще възразятъ на това. Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ.
към беседата >>
Лошото е една капка въ океана.
Искаме съ единъ замахъ да поправимъ свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри. Такъвъ законъ не сѫществува. Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри. Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни. Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта.
Лошото е една капка въ океана.
Извънъ земята всички сѫ добри. Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта? Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта. Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите. Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата?
към беседата >>
Той се изказва още и чрѣзъ лицето.
Да се повърнемъ къмъ второто положение, дѣто имаме тъй наречения „образния човѣкъ“, словесния или разумния човѣкъ, човѣкътъ, който мисли. Човѣкъ за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трѣбва да мисли, затова разумниятъ животъ на хората се изказва чрѣзъ устата.
Той се изказва още и чрѣзъ лицето.
Образитѣ всѣкога сѫ носители на рѣчьта. Дѣто има образъ, има и рѣчь: дѣто нѣма образъ, нѣма и рѣчь. Нѣкои ще възразятъ на това. Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ. Поезия се ражда!
към беседата >>
Извънъ земята всички сѫ добри.
Такъвъ законъ не сѫществува. Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри. Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни. Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана.
Извънъ земята всички сѫ добри.
Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта? Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта. Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите. Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата? Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави?
към беседата >>
Образитѣ всѣкога сѫ носители на рѣчьта.
Да се повърнемъ къмъ второто положение, дѣто имаме тъй наречения „образния човѣкъ“, словесния или разумния човѣкъ, човѣкътъ, който мисли. Човѣкъ за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трѣбва да мисли, затова разумниятъ животъ на хората се изказва чрѣзъ устата. Той се изказва още и чрѣзъ лицето.
Образитѣ всѣкога сѫ носители на рѣчьта.
Дѣто има образъ, има и рѣчь: дѣто нѣма образъ, нѣма и рѣчь. Нѣкои ще възразятъ на това. Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ. Поезия се ражда! Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той?
към беседата >>
Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта?
Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри. Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни. Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри.
Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта?
Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта. Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите. Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата? Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави? Кои сѫ здравитѣ хора?
към беседата >>
Дѣто има образъ, има и рѣчь: дѣто нѣма образъ, нѣма и рѣчь.
Да се повърнемъ къмъ второто положение, дѣто имаме тъй наречения „образния човѣкъ“, словесния или разумния човѣкъ, човѣкътъ, който мисли. Човѣкъ за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трѣбва да мисли, затова разумниятъ животъ на хората се изказва чрѣзъ устата. Той се изказва още и чрѣзъ лицето. Образитѣ всѣкога сѫ носители на рѣчьта.
Дѣто има образъ, има и рѣчь: дѣто нѣма образъ, нѣма и рѣчь.
Нѣкои ще възразятъ на това. Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ. Поезия се ражда! Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша!
към беседата >>
Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта.
Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни. Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри. Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта?
Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта.
Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите. Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата? Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави? Кои сѫ здравитѣ хора? – Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито.
към беседата >>
Нѣкои ще възразятъ на това.
Да се повърнемъ къмъ второто положение, дѣто имаме тъй наречения „образния човѣкъ“, словесния или разумния човѣкъ, човѣкътъ, който мисли. Човѣкъ за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трѣбва да мисли, затова разумниятъ животъ на хората се изказва чрѣзъ устата. Той се изказва още и чрѣзъ лицето. Образитѣ всѣкога сѫ носители на рѣчьта. Дѣто има образъ, има и рѣчь: дѣто нѣма образъ, нѣма и рѣчь.
Нѣкои ще възразятъ на това.
Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ. Поезия се ражда! Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо.
към беседата >>
Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите.
Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри. Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта? Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта.
Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите.
Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата? Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави? Кои сѫ здравитѣ хора? – Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито. А тѣзи, които носятъ въшки и пари въ дисагитѣ, които чакатъ да ги биятъ, не сѫ отъ много умнитѣ хора.
към беседата >>
Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ.
Човѣкъ за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трѣбва да мисли, затова разумниятъ животъ на хората се изказва чрѣзъ устата. Той се изказва още и чрѣзъ лицето. Образитѣ всѣкога сѫ носители на рѣчьта. Дѣто има образъ, има и рѣчь: дѣто нѣма образъ, нѣма и рѣчь. Нѣкои ще възразятъ на това.
Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ.
Поезия се ражда! Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста.
към беседата >>
Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата?
Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри. Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта? Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта. Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите.
Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата?
Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави? Кои сѫ здравитѣ хора? – Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито. А тѣзи, които носятъ въшки и пари въ дисагитѣ, които чакатъ да ги биятъ, не сѫ отъ много умнитѣ хора. Тия хора носятъ тояги да биятъ всѣки бѣденъ по улицата.
към беседата >>
Поезия се ражда!
Той се изказва още и чрѣзъ лицето. Образитѣ всѣкога сѫ носители на рѣчьта. Дѣто има образъ, има и рѣчь: дѣто нѣма образъ, нѣма и рѣчь. Нѣкои ще възразятъ на това. Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ.
Поезия се ражда!
Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста. Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства.
към беседата >>
Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави?
Извънъ земята всички сѫ добри. Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта? Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта. Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите. Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата?
Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави?
Кои сѫ здравитѣ хора? – Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито. А тѣзи, които носятъ въшки и пари въ дисагитѣ, които чакатъ да ги биятъ, не сѫ отъ много умнитѣ хора. Тия хора носятъ тояги да биятъ всѣки бѣденъ по улицата.
към беседата >>
Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той?
Образитѣ всѣкога сѫ носители на рѣчьта. Дѣто има образъ, има и рѣчь: дѣто нѣма образъ, нѣма и рѣчь. Нѣкои ще възразятъ на това. Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ. Поезия се ражда!
Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той?
Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста. Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства. Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ.
към беседата >>
Кои сѫ здравитѣ хора?
Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта? Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта. Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите. Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата? Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави?
Кои сѫ здравитѣ хора?
– Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито. А тѣзи, които носятъ въшки и пари въ дисагитѣ, които чакатъ да ги биятъ, не сѫ отъ много умнитѣ хора. Тия хора носятъ тояги да биятъ всѣки бѣденъ по улицата.
към беседата >>
Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша!
Дѣто има образъ, има и рѣчь: дѣто нѣма образъ, нѣма и рѣчь. Нѣкои ще възразятъ на това. Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ. Поезия се ражда! Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той?
Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша!
Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста. Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства. Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ. Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ.
към беседата >>
– Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито.
Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта. Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите. Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата? Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави? Кои сѫ здравитѣ хора?
– Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито.
А тѣзи, които носятъ въшки и пари въ дисагитѣ, които чакатъ да ги биятъ, не сѫ отъ много умнитѣ хора. Тия хора носятъ тояги да биятъ всѣки бѣденъ по улицата.
към беседата >>
Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо.
Нѣкои ще възразятъ на това. Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ. Поезия се ражда! Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша!
Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо.
Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста. Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства. Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ. Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ. Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече.
към беседата >>
А тѣзи, които носятъ въшки и пари въ дисагитѣ, които чакатъ да ги биятъ, не сѫ отъ много умнитѣ хора.
Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите. Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата? Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави? Кои сѫ здравитѣ хора? – Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито.
А тѣзи, които носятъ въшки и пари въ дисагитѣ, които чакатъ да ги биятъ, не сѫ отъ много умнитѣ хора.
Тия хора носятъ тояги да биятъ всѣки бѣденъ по улицата.
към беседата >>
Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста.
Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва да пише, образитѣ въ него започватъ да текатъ. Поезия се ражда! Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо.
Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста.
Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства. Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ. Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ. Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече.
към беседата >>
Тия хора носятъ тояги да биятъ всѣки бѣденъ по улицата.
Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата? Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави? Кои сѫ здравитѣ хора? – Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито. А тѣзи, които носятъ въшки и пари въ дисагитѣ, които чакатъ да ги биятъ, не сѫ отъ много умнитѣ хора.
Тия хора носятъ тояги да биятъ всѣки бѣденъ по улицата.
към беседата >>
Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства.
Поезия се ражда! Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста.
Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства.
Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ. Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ. Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече.
към беседата >>
„Азъ съмъ истинната лоза“.
„Азъ съмъ истинната лоза“.
Това е положението, което всѣки единъ духовенъ човѣкъ трѣбва да схване въ себе си. Нѣма какво да се реформиратъ болницитѣ! Сега всички хора които сѫ въ болницитѣ, искатъ да излѣзатъ отъ тамъ часъ по-скоро, но за това трѣбва да имъ се слугува. На едни отъ тѣхъ гръбначния стълбъ е парализиранъ на други друго нѣщо. Какво ще се прави съ тия хора?
към беседата >>
Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ.
Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста. Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства.
Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ.
Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ. Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече.
към беседата >>
Това е положението, което всѣки единъ духовенъ човѣкъ трѣбва да схване въ себе си.
„Азъ съмъ истинната лоза“.
Това е положението, което всѣки единъ духовенъ човѣкъ трѣбва да схване въ себе си.
Нѣма какво да се реформиратъ болницитѣ! Сега всички хора които сѫ въ болницитѣ, искатъ да излѣзатъ отъ тамъ часъ по-скоро, но за това трѣбва да имъ се слугува. На едни отъ тѣхъ гръбначния стълбъ е парализиранъ на други друго нѣщо. Какво ще се прави съ тия хора? Може ли да се създава законъ за болницата?
към беседата >>
Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ.
Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста. Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства. Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ.
Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ.
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече.
към беседата >>
Нѣма какво да се реформиратъ болницитѣ!
„Азъ съмъ истинната лоза“. Това е положението, което всѣки единъ духовенъ човѣкъ трѣбва да схване въ себе си.
Нѣма какво да се реформиратъ болницитѣ!
Сега всички хора които сѫ въ болницитѣ, искатъ да излѣзатъ отъ тамъ часъ по-скоро, но за това трѣбва да имъ се слугува. На едни отъ тѣхъ гръбначния стълбъ е парализиранъ на други друго нѣщо. Какво ще се прави съ тия хора? Може ли да се създава законъ за болницата? Служители трѣбва на тия хора!
към беседата >>
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече.
Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста. Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства. Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ. Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ.
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече.
към беседата >>
Сега всички хора които сѫ въ болницитѣ, искатъ да излѣзатъ отъ тамъ часъ по-скоро, но за това трѣбва да имъ се слугува.
„Азъ съмъ истинната лоза“. Това е положението, което всѣки единъ духовенъ човѣкъ трѣбва да схване въ себе си. Нѣма какво да се реформиратъ болницитѣ!
Сега всички хора които сѫ въ болницитѣ, искатъ да излѣзатъ отъ тамъ часъ по-скоро, но за това трѣбва да имъ се слугува.
На едни отъ тѣхъ гръбначния стълбъ е парализиранъ на други друго нѣщо. Какво ще се прави съ тия хора? Може ли да се създава законъ за болницата? Служители трѣбва на тия хора! Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора.
към беседата >>
И тъй, образниятъ езикъ е необходимъ.
И тъй, образниятъ езикъ е необходимъ.
Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно. Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ. Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви. Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни.
към беседата >>
На едни отъ тѣхъ гръбначния стълбъ е парализиранъ на други друго нѣщо.
„Азъ съмъ истинната лоза“. Това е положението, което всѣки единъ духовенъ човѣкъ трѣбва да схване въ себе си. Нѣма какво да се реформиратъ болницитѣ! Сега всички хора които сѫ въ болницитѣ, искатъ да излѣзатъ отъ тамъ часъ по-скоро, но за това трѣбва да имъ се слугува.
На едни отъ тѣхъ гръбначния стълбъ е парализиранъ на други друго нѣщо.
Какво ще се прави съ тия хора? Може ли да се създава законъ за болницата? Служители трѣбва на тия хора! Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора. И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него.
И тъй, образниятъ езикъ е необходимъ.
Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него.
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно. Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ. Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви. Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни. Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ.
към беседата >>
Какво ще се прави съ тия хора?
„Азъ съмъ истинната лоза“. Това е положението, което всѣки единъ духовенъ човѣкъ трѣбва да схване въ себе си. Нѣма какво да се реформиратъ болницитѣ! Сега всички хора които сѫ въ болницитѣ, искатъ да излѣзатъ отъ тамъ часъ по-скоро, но за това трѣбва да имъ се слугува. На едни отъ тѣхъ гръбначния стълбъ е парализиранъ на други друго нѣщо.
Какво ще се прави съ тия хора?
Може ли да се създава законъ за болницата? Служители трѣбва на тия хора! Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора. И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора. Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ.
към беседата >>
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно.
И тъй, образниятъ езикъ е необходимъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него.
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно.
Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ. Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви. Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни. Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ. Какво трѣбва да правите съ него?
към беседата >>
Може ли да се създава законъ за болницата?
Това е положението, което всѣки единъ духовенъ човѣкъ трѣбва да схване въ себе си. Нѣма какво да се реформиратъ болницитѣ! Сега всички хора които сѫ въ болницитѣ, искатъ да излѣзатъ отъ тамъ часъ по-скоро, но за това трѣбва да имъ се слугува. На едни отъ тѣхъ гръбначния стълбъ е парализиранъ на други друго нѣщо. Какво ще се прави съ тия хора?
Може ли да се създава законъ за болницата?
Служители трѣбва на тия хора! Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора. И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора. Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ. Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ.
към беседата >>
Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ.
И тъй, образниятъ езикъ е необходимъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно.
Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ.
Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви. Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни. Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ. Какво трѣбва да правите съ него? Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате.
към беседата >>
Служители трѣбва на тия хора!
Нѣма какво да се реформиратъ болницитѣ! Сега всички хора които сѫ въ болницитѣ, искатъ да излѣзатъ отъ тамъ часъ по-скоро, но за това трѣбва да имъ се слугува. На едни отъ тѣхъ гръбначния стълбъ е парализиранъ на други друго нѣщо. Какво ще се прави съ тия хора? Може ли да се създава законъ за болницата?
Служители трѣбва на тия хора!
Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора. И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора. Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ. Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ. Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ.
към беседата >>
Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви.
И тъй, образниятъ езикъ е необходимъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно. Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ.
Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви.
Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни. Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ. Какво трѣбва да правите съ него? Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате. Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване.
към беседата >>
Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора.
Сега всички хора които сѫ въ болницитѣ, искатъ да излѣзатъ отъ тамъ часъ по-скоро, но за това трѣбва да имъ се слугува. На едни отъ тѣхъ гръбначния стълбъ е парализиранъ на други друго нѣщо. Какво ще се прави съ тия хора? Може ли да се създава законъ за болницата? Служители трѣбва на тия хора!
Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора.
И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора. Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ. Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ. Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ. Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова.
към беседата >>
Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни.
И тъй, образниятъ езикъ е необходимъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно. Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ. Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви.
Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни.
Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ. Какво трѣбва да правите съ него? Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате. Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване. Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи?
към беседата >>
И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора.
На едни отъ тѣхъ гръбначния стълбъ е парализиранъ на други друго нѣщо. Какво ще се прави съ тия хора? Може ли да се създава законъ за болницата? Служители трѣбва на тия хора! Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора.
И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора.
Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ. Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ. Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ. Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова. Азъ мога да сѫдя по-добрѣ.
към беседата >>
Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ.
Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно. Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ. Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви. Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни.
Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ.
Какво трѣбва да правите съ него? Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате. Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване. Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи? – Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ.
към беседата >>
Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ.
Какво ще се прави съ тия хора? Може ли да се създава законъ за болницата? Служители трѣбва на тия хора! Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора. И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора.
Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ.
Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ. Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ. Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова. Азъ мога да сѫдя по-добрѣ. Азъ мога да нося 100 клгр.
към беседата >>
Какво трѣбва да правите съ него?
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно. Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ. Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви. Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни. Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ.
Какво трѣбва да правите съ него?
Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате. Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване. Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи? – Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ. Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу.
към беседата >>
Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ.
Може ли да се създава законъ за болницата? Служители трѣбва на тия хора! Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора. И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора. Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ.
Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ.
Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ. Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова. Азъ мога да сѫдя по-добрѣ. Азъ мога да нося 100 клгр. жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други.
към беседата >>
Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате.
Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ. Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви. Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни. Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ. Какво трѣбва да правите съ него?
Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате.
Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване. Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи? – Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ. Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу. Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя.
към беседата >>
Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ.
Служители трѣбва на тия хора! Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора. И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора. Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ. Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ.
Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ.
Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова. Азъ мога да сѫдя по-добрѣ. Азъ мога да нося 100 клгр. жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона.
към беседата >>
Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване.
Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви. Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни. Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ. Какво трѣбва да правите съ него? Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате.
Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване.
Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи? – Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ. Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу. Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя. Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия.
към беседата >>
Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова.
Законъ може да сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора. И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора. Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ. Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ. Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ.
Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова.
Азъ мога да сѫдя по-добрѣ. Азъ мога да нося 100 клгр. жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона. И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи?
Нѣкой пѫть вие сте неразположени, гнѣвни. Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ. Какво трѣбва да правите съ него? Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате. Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване.
Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи?
– Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ. Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу. Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя. Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия. Всѣко движение, което се спира, създава топлина.
към беседата >>
Азъ мога да сѫдя по-добрѣ.
И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва да става само отъ духовнитѣ хора. Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ. Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ. Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ. Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова.
Азъ мога да сѫдя по-добрѣ.
Азъ мога да нося 100 клгр. жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона. И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ. Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки!
към беседата >>
– Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ.
Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ. Какво трѣбва да правите съ него? Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате. Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване. Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи?
– Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ.
Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу. Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя. Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия. Всѣко движение, което се спира, създава топлина. Същото нѣщо е и у човѣка.
към беседата >>
Азъ мога да нося 100 клгр.
Само тѣ могатъ да ги изпълняватъ. Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ. Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ. Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова. Азъ мога да сѫдя по-добрѣ.
Азъ мога да нося 100 клгр.
жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона. И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ. Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки! Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки!
към беседата >>
Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу.
Какво трѣбва да правите съ него? Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате. Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване. Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи? – Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ.
Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу.
Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя. Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия. Всѣко движение, което се спира, създава топлина. Същото нѣщо е и у човѣка. Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ.
към беседата >>
жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други.
Хората на свѣта не могатъ да изпълняватъ законитѣ. Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ. Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова. Азъ мога да сѫдя по-добрѣ. Азъ мога да нося 100 клгр.
жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други.
Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона. И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ. Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки! Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки! Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки?
към беседата >>
Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя.
Като корени, вие трѣбва да го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате. Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване. Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи? – Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ. Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу.
Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя.
Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия. Всѣко движение, което се спира, създава топлина. Същото нѣщо е и у човѣка. Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ. Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона.
Азъ мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ. Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова. Азъ мога да сѫдя по-добрѣ. Азъ мога да нося 100 клгр. жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други.
Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона.
И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ. Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки! Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки! Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки? Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева.
към беседата >>
Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия.
Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване. Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи? – Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ. Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу. Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя.
Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия.
Всѣко движение, което се спира, създава топлина. Същото нѣщо е и у човѣка. Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ. Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка. И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ?
към беседата >>
И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ.
Нѣкои чакатъ сѫдътъ да имъ наложи това, или онова. Азъ мога да сѫдя по-добрѣ. Азъ мога да нося 100 клгр. жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона.
И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ.
Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки! Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки! Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки? Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева. Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ.
към беседата >>
Всѣко движение, което се спира, създава топлина.
Нѣкой казва: защо трѣбва да се гневи? – Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ. Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу. Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя. Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия.
Всѣко движение, което се спира, създава топлина.
Същото нѣщо е и у човѣка. Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ. Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка. И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ? – Праволинейнитѣ движения трѣбва да се прѣвърнатъ въ криволинейни.
към беседата >>
Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки!
Азъ мога да сѫдя по-добрѣ. Азъ мога да нося 100 клгр. жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона. И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ.
Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки!
Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки! Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки? Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева. Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ. Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце!
към беседата >>
Същото нѣщо е и у човѣка.
– Не питай защо е дошълъ гнѣва, но не го пущай нагорѣ. Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу. Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя. Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия. Всѣко движение, което се спира, създава топлина.
Същото нѣщо е и у човѣка.
Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ. Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка. И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ? – Праволинейнитѣ движения трѣбва да се прѣвърнатъ въ криволинейни. Слѣдователно, въ човѣка има три крѫга.
към беседата >>
Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки!
Азъ мога да нося 100 клгр. жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона. И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ. Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки!
Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки!
Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки? Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева. Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ. Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце! Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце!
към беседата >>
Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ.
Гнѣвътъ е сила, която трѣбва да се пусне надолу. Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя. Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия. Всѣко движение, което се спира, създава топлина. Същото нѣщо е и у човѣка.
Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ.
Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка. И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ? – Праволинейнитѣ движения трѣбва да се прѣвърнатъ въ криволинейни. Слѣдователно, въ човѣка има три крѫга. Въ волевия човѣкъ всички движения трѣбва да отиватъ къмъ центъра на земята.
към беседата >>
Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки?
жито на гърба си, нѣма какво да чакамъ да ме товарятъ други. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона. И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ. Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки! Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки!
Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки?
Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева. Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ. Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце! Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце! Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари.
към беседата >>
Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка.
Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя. Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия. Всѣко движение, което се спира, създава топлина. Същото нѣщо е и у човѣка. Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ.
Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка.
И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ? – Праволинейнитѣ движения трѣбва да се прѣвърнатъ въ криволинейни. Слѣдователно, въ човѣка има три крѫга. Въ волевия човѣкъ всички движения трѣбва да отиватъ къмъ центъра на земята. Всички тѣзи материи, всички тѣзи сили трѣбва да се пращатъ надолу въ нашето естество.
към беседата >>
Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева.
Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да приложи закона. И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ. Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки! Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки! Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки?
Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева.
Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ. Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце! Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце! Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари. Втори пѫть му кажа.
към беседата >>
И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ?
Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия. Всѣко движение, което се спира, създава топлина. Същото нѣщо е и у човѣка. Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ. Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка.
И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ?
– Праволинейнитѣ движения трѣбва да се прѣвърнатъ въ криволинейни. Слѣдователно, въ човѣка има три крѫга. Въ волевия човѣкъ всички движения трѣбва да отиватъ къмъ центъра на земята. Всички тѣзи материи, всички тѣзи сили трѣбва да се пращатъ надолу въ нашето естество. Въ втория законъ, който включва Любовьта, образния езикъ, разумното въ човѣка, всички тия сили трѣбва да се пращатъ къмъ клонищата, къмъ сърдцето на човѣка.
към беседата >>
Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ.
И тогава, азъ прилагамъ слѣдния моралъ. Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки! Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки! Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки? Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева.
Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ.
Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце! Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце! Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари. Втори пѫть му кажа. Трети пѫть му кажа, но той ги взима.
към беседата >>
– Праволинейнитѣ движения трѣбва да се прѣвърнатъ въ криволинейни.
Всѣко движение, което се спира, създава топлина. Същото нѣщо е и у човѣка. Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ. Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка. И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ?
– Праволинейнитѣ движения трѣбва да се прѣвърнатъ въ криволинейни.
Слѣдователно, въ човѣка има три крѫга. Въ волевия човѣкъ всички движения трѣбва да отиватъ къмъ центъра на земята. Всички тѣзи материи, всички тѣзи сили трѣбва да се пращатъ надолу въ нашето естество. Въ втория законъ, който включва Любовьта, образния езикъ, разумното въ човѣка, всички тия сили трѣбва да се пращатъ къмъ клонищата, къмъ сърдцето на човѣка.
към беседата >>
Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце!
Нѣкой пѫть казвамъ, че и азъ правя погрѣшки! Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки! Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки? Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева. Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ.
Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце!
Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце! Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари. Втори пѫть му кажа. Трети пѫть му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари.
към беседата >>
Слѣдователно, въ човѣка има три крѫга.
Същото нѣщо е и у човѣка. Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ. Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка. И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ? – Праволинейнитѣ движения трѣбва да се прѣвърнатъ въ криволинейни.
Слѣдователно, въ човѣка има три крѫга.
Въ волевия човѣкъ всички движения трѣбва да отиватъ къмъ центъра на земята. Всички тѣзи материи, всички тѣзи сили трѣбва да се пращатъ надолу въ нашето естество. Въ втория законъ, който включва Любовьта, образния езикъ, разумното въ човѣка, всички тия сили трѣбва да се пращатъ къмъ клонищата, къмъ сърдцето на човѣка.
към беседата >>
Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце!
Вие казвате: а, и Учительтъ прави погрѣшки! Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки? Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева. Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ. Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце!
Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце!
Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари. Втори пѫть му кажа. Трети пѫть му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднажъ азъ видѣхъ това прѣстѫпление.
към беседата >>
Въ волевия човѣкъ всички движения трѣбва да отиватъ къмъ центъра на земята.
Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ. Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка. И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ? – Праволинейнитѣ движения трѣбва да се прѣвърнатъ въ криволинейни. Слѣдователно, въ човѣка има три крѫга.
Въ волевия човѣкъ всички движения трѣбва да отиватъ къмъ центъра на земята.
Всички тѣзи материи, всички тѣзи сили трѣбва да се пращатъ надолу въ нашето естество. Въ втория законъ, който включва Любовьта, образния езикъ, разумното въ човѣка, всички тия сили трѣбва да се пращатъ къмъ клонищата, къмъ сърдцето на човѣка.
към беседата >>
Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари.
Знаете ли какви сѫ моитѣ погрѣшки? Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева. Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ. Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце! Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце!
Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари.
Втори пѫть му кажа. Трети пѫть му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднажъ азъ видѣхъ това прѣстѫпление. Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението.
към беседата >>
Всички тѣзи материи, всички тѣзи сили трѣбва да се пращатъ надолу въ нашето естество.
Гнѣвътъ е една неестествена топлина, която се развива въ човѣка. И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ? – Праволинейнитѣ движения трѣбва да се прѣвърнатъ въ криволинейни. Слѣдователно, въ човѣка има три крѫга. Въ волевия човѣкъ всички движения трѣбва да отиватъ къмъ центъра на земята.
Всички тѣзи материи, всички тѣзи сили трѣбва да се пращатъ надолу въ нашето естество.
Въ втория законъ, който включва Любовьта, образния езикъ, разумното въ човѣка, всички тия сили трѣбва да се пращатъ къмъ клонищата, къмъ сърдцето на човѣка.
към беседата >>
Втори пѫть му кажа.
Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце си има 10 лева. Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ. Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце! Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце! Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари.
Втори пѫть му кажа.
Трети пѫть му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднажъ азъ видѣхъ това прѣстѫпление. Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението. Длъженъ съмъ вече да платя вмѣсто него.
към беседата >>
Въ втория законъ, който включва Любовьта, образния езикъ, разумното въ човѣка, всички тия сили трѣбва да се пращатъ къмъ клонищата, къмъ сърдцето на човѣка.
И тогава ние питаме: какво трѣбва да правимъ? – Праволинейнитѣ движения трѣбва да се прѣвърнатъ въ криволинейни. Слѣдователно, въ човѣка има три крѫга. Въ волевия човѣкъ всички движения трѣбва да отиватъ къмъ центъра на земята. Всички тѣзи материи, всички тѣзи сили трѣбва да се пращатъ надолу въ нашето естество.
Въ втория законъ, който включва Любовьта, образния езикъ, разумното въ човѣка, всички тия сили трѣбва да се пращатъ къмъ клонищата, къмъ сърдцето на човѣка.
към беседата >>
Трети пѫть му кажа, но той ги взима.
Единъ апашъ се приближава, иска да му вземе паритѣ. Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце! Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце! Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари. Втори пѫть му кажа.
Трети пѫть му кажа, но той ги взима.
Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднажъ азъ видѣхъ това прѣстѫпление. Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението. Длъженъ съмъ вече да платя вмѣсто него. Тогава азъ казвамъ на момиченцето: вземи тѣзи 10 лева, този който ги взе е мой другарь.
към беседата >>
Отъ това гледище, като казва Христосъ, че азъ съмъ истинната лоза, какво подразбирате вие?
Отъ това гледище, като казва Христосъ, че азъ съмъ истинната лоза, какво подразбирате вие?
Подъ думитѣ „азъ съмъ истинната лоза“, Христосъ подразбира: въ мене е истинскиятъ животъ. Всѣки човѣкъ, който иска да живѣе единъ щастливъ, разуменъ животъ, трѣбва да познава тия закони. Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и ако не прѣбѫдете върху тази лоза, нѣмате животъ въ себе си“. То значи: ако не възприемете този животъ, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари.
Споредъ закона, на който служа, азъ не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце! Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце! Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари. Втори пѫть му кажа. Трети пѫть му кажа, но той ги взима.
Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари.
Веднажъ азъ видѣхъ това прѣстѫпление. Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението. Длъженъ съмъ вече да платя вмѣсто него. Тогава азъ казвамъ на момиченцето: вземи тѣзи 10 лева, този който ги взе е мой другарь. Така и всѣки отъ васъ е длъженъ да изправи прѣстѫплението на този, когото е видѣлъ, че го върши.
към беседата >>
Подъ думитѣ „азъ съмъ истинната лоза“, Христосъ подразбира: въ мене е истинскиятъ животъ.
Отъ това гледище, като казва Христосъ, че азъ съмъ истинната лоза, какво подразбирате вие?
Подъ думитѣ „азъ съмъ истинната лоза“, Христосъ подразбира: въ мене е истинскиятъ животъ.
Всѣки човѣкъ, който иска да живѣе единъ щастливъ, разуменъ животъ, трѣбва да познава тия закони. Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и ако не прѣбѫдете върху тази лоза, нѣмате животъ въ себе си“. То значи: ако не възприемете този животъ, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Веднажъ азъ видѣхъ това прѣстѫпление.
Съ мисълта си само му казвамъ: не обирай това момиченце! Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари. Втори пѫть му кажа. Трети пѫть му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари.
Веднажъ азъ видѣхъ това прѣстѫпление.
Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението. Длъженъ съмъ вече да платя вмѣсто него. Тогава азъ казвамъ на момиченцето: вземи тѣзи 10 лева, този който ги взе е мой другарь. Така и всѣки отъ васъ е длъженъ да изправи прѣстѫплението на този, когото е видѣлъ, че го върши.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който иска да живѣе единъ щастливъ, разуменъ животъ, трѣбва да познава тия закони.
Отъ това гледище, като казва Христосъ, че азъ съмъ истинната лоза, какво подразбирате вие? Подъ думитѣ „азъ съмъ истинната лоза“, Христосъ подразбира: въ мене е истинскиятъ животъ.
Всѣки човѣкъ, който иска да живѣе единъ щастливъ, разуменъ животъ, трѣбва да познава тия закони.
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и ако не прѣбѫдете върху тази лоза, нѣмате животъ въ себе си“. То значи: ако не възприемете този животъ, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението.
Той казва: и на мене ми трѣбватъ пари. Втори пѫть му кажа. Трети пѫть му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднажъ азъ видѣхъ това прѣстѫпление.
Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението.
Длъженъ съмъ вече да платя вмѣсто него. Тогава азъ казвамъ на момиченцето: вземи тѣзи 10 лева, този който ги взе е мой другарь. Така и всѣки отъ васъ е длъженъ да изправи прѣстѫплението на този, когото е видѣлъ, че го върши.
към беседата >>
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и ако не прѣбѫдете върху тази лоза, нѣмате животъ въ себе си“.
Отъ това гледище, като казва Христосъ, че азъ съмъ истинната лоза, какво подразбирате вие? Подъ думитѣ „азъ съмъ истинната лоза“, Христосъ подразбира: въ мене е истинскиятъ животъ. Всѣки човѣкъ, който иска да живѣе единъ щастливъ, разуменъ животъ, трѣбва да познава тия закони.
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и ако не прѣбѫдете върху тази лоза, нѣмате животъ въ себе си“.
То значи: ако не възприемете този животъ, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Длъженъ съмъ вече да платя вмѣсто него.
Втори пѫть му кажа. Трети пѫть му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднажъ азъ видѣхъ това прѣстѫпление. Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението.
Длъженъ съмъ вече да платя вмѣсто него.
Тогава азъ казвамъ на момиченцето: вземи тѣзи 10 лева, този който ги взе е мой другарь. Така и всѣки отъ васъ е длъженъ да изправи прѣстѫплението на този, когото е видѣлъ, че го върши.
към беседата >>
То значи: ако не възприемете този животъ, нищо не можете да направите.
Отъ това гледище, като казва Христосъ, че азъ съмъ истинната лоза, какво подразбирате вие? Подъ думитѣ „азъ съмъ истинната лоза“, Христосъ подразбира: въ мене е истинскиятъ животъ. Всѣки човѣкъ, който иска да живѣе единъ щастливъ, разуменъ животъ, трѣбва да познава тия закони. Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и ако не прѣбѫдете върху тази лоза, нѣмате животъ въ себе си“.
То значи: ако не възприемете този животъ, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Тогава азъ казвамъ на момиченцето: вземи тѣзи 10 лева, този който ги взе е мой другарь.
Трети пѫть му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднажъ азъ видѣхъ това прѣстѫпление. Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението. Длъженъ съмъ вече да платя вмѣсто него.
Тогава азъ казвамъ на момиченцето: вземи тѣзи 10 лева, този който ги взе е мой другарь.
Така и всѣки отъ васъ е длъженъ да изправи прѣстѫплението на този, когото е видѣлъ, че го върши.
към беседата >>
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трѣбва да се подчинявате на тия закони. Защо?
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трѣбва да се подчинявате на тия закони. Защо?
Допуснете, че азъ съмъ слѣпъ. Щомъ е така, необходима ли ми е свѣтлината и топлината на слънцето? 3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ. Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони.
към беседата >>
Така и всѣки отъ васъ е длъженъ да изправи прѣстѫплението на този, когото е видѣлъ, че го върши.
Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднажъ азъ видѣхъ това прѣстѫпление. Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението. Длъженъ съмъ вече да платя вмѣсто него. Тогава азъ казвамъ на момиченцето: вземи тѣзи 10 лева, този който ги взе е мой другарь.
Така и всѣки отъ васъ е длъженъ да изправи прѣстѫплението на този, когото е видѣлъ, че го върши.
към беседата >>
Допуснете, че азъ съмъ слѣпъ.
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трѣбва да се подчинявате на тия закони. Защо?
Допуснете, че азъ съмъ слѣпъ.
Щомъ е така, необходима ли ми е свѣтлината и топлината на слънцето? 3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ. Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони. Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Азъ съмъ истинната лоза“.
Казва Христосъ: „Азъ съмъ истинната лоза“.
Всѣка една пръчка така трѣбва да се насади въ вѣчната Добродѣтель, че да могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда да минатъ отъ лозата въ насъ и да просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ. Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията радость въ насъ. Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ. Скърбите, това сѫ само единъ методъ. Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо.
към беседата >>
Щомъ е така, необходима ли ми е свѣтлината и топлината на слънцето?
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трѣбва да се подчинявате на тия закони. Защо? Допуснете, че азъ съмъ слѣпъ.
Щомъ е така, необходима ли ми е свѣтлината и топлината на слънцето?
3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ. Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони. Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие. Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ.
към беседата >>
Всѣка една пръчка така трѣбва да се насади въ вѣчната Добродѣтель, че да могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда да минатъ отъ лозата въ насъ и да просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ.
Казва Христосъ: „Азъ съмъ истинната лоза“.
Всѣка една пръчка така трѣбва да се насади въ вѣчната Добродѣтель, че да могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда да минатъ отъ лозата въ насъ и да просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ.
Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията радость въ насъ. Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ. Скърбите, това сѫ само единъ методъ. Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да скърби.
към беседата >>
3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда.
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трѣбва да се подчинявате на тия закони. Защо? Допуснете, че азъ съмъ слѣпъ. Щомъ е така, необходима ли ми е свѣтлината и топлината на слънцето?
3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда.
Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ. Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони. Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие. Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ. Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума.
към беседата >>
Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията радость въ насъ.
Казва Христосъ: „Азъ съмъ истинната лоза“. Всѣка една пръчка така трѣбва да се насади въ вѣчната Добродѣтель, че да могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда да минатъ отъ лозата въ насъ и да просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ.
Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията радость въ насъ.
Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ. Скърбите, това сѫ само единъ методъ. Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да скърби. Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното.
към беседата >>
Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ.
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трѣбва да се подчинявате на тия закони. Защо? Допуснете, че азъ съмъ слѣпъ. Щомъ е така, необходима ли ми е свѣтлината и топлината на слънцето? 3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда.
Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ.
Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони. Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие. Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ. Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума. Това е много естествено.
към беседата >>
Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ.
Казва Христосъ: „Азъ съмъ истинната лоза“. Всѣка една пръчка така трѣбва да се насади въ вѣчната Добродѣтель, че да могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда да минатъ отъ лозата въ насъ и да просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ. Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията радость въ насъ.
Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ.
Скърбите, това сѫ само единъ методъ. Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да скърби. Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното. Щомъ го намѣришъ, ти си радостенъ.
към беседата >>
Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони.
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трѣбва да се подчинявате на тия закони. Защо? Допуснете, че азъ съмъ слѣпъ. Щомъ е така, необходима ли ми е свѣтлината и топлината на слънцето? 3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ.
Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони.
Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие. Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ. Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума. Това е много естествено. Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари.
към беседата >>
Скърбите, това сѫ само единъ методъ.
Казва Христосъ: „Азъ съмъ истинната лоза“. Всѣка една пръчка така трѣбва да се насади въ вѣчната Добродѣтель, че да могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда да минатъ отъ лозата въ насъ и да просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ. Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията радость въ насъ. Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ.
Скърбите, това сѫ само единъ методъ.
Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да скърби. Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното. Щомъ го намѣришъ, ти си радостенъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се присади на тази лоза, да бѫде обрѣзанъ и да даде плодъ; да разбира законитѣ на великата Божия Любовь.
към беседата >>
Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие.
Допуснете, че азъ съмъ слѣпъ. Щомъ е така, необходима ли ми е свѣтлината и топлината на слънцето? 3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ. Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони.
Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие.
Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ. Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума. Това е много естествено. Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората.
към беседата >>
Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо.
Казва Христосъ: „Азъ съмъ истинната лоза“. Всѣка една пръчка така трѣбва да се насади въ вѣчната Добродѣтель, че да могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда да минатъ отъ лозата въ насъ и да просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ. Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията радость въ насъ. Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ. Скърбите, това сѫ само единъ методъ.
Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо.
Не е лошо човѣкъ да скърби. Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното. Щомъ го намѣришъ, ти си радостенъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се присади на тази лоза, да бѫде обрѣзанъ и да даде плодъ; да разбира законитѣ на великата Божия Любовь. Само така ще дойде въ насъ закона на вѫтрѣшния миръ.
към беседата >>
Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ.
Щомъ е така, необходима ли ми е свѣтлината и топлината на слънцето? 3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ. Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони. Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие.
Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ.
Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума. Това е много естествено. Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие.
към беседата >>
Не е лошо човѣкъ да скърби.
Всѣка една пръчка така трѣбва да се насади въ вѣчната Добродѣтель, че да могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда да минатъ отъ лозата въ насъ и да просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ. Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията радость въ насъ. Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ. Скърбите, това сѫ само единъ методъ. Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо.
Не е лошо човѣкъ да скърби.
Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното. Щомъ го намѣришъ, ти си радостенъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се присади на тази лоза, да бѫде обрѣзанъ и да даде плодъ; да разбира законитѣ на великата Божия Любовь. Само така ще дойде въ насъ закона на вѫтрѣшния миръ. Този миръ нѣма да го чакате да дойде отвънъ, той още сега може да дойде.
към беседата >>
Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума.
3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ. Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони. Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие. Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ.
Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума.
Това е много естествено. Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие. Ами за какво искашъ да знаешъ?
към беседата >>
Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното.
Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията радость въ насъ. Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ. Скърбите, това сѫ само единъ методъ. Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да скърби.
Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното.
Щомъ го намѣришъ, ти си радостенъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се присади на тази лоза, да бѫде обрѣзанъ и да даде плодъ; да разбира законитѣ на великата Божия Любовь. Само така ще дойде въ насъ закона на вѫтрѣшния миръ. Този миръ нѣма да го чакате да дойде отвънъ, той още сега може да дойде. Още днесъ ще дойде този миръ.
към беседата >>
Това е много естествено.
Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ. Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони. Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие. Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ. Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума.
Това е много естествено.
Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие. Ами за какво искашъ да знаешъ? Нѣкой казва: да напуснемъ свѣта!
към беседата >>
Щомъ го намѣришъ, ти си радостенъ.
Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ. Скърбите, това сѫ само единъ методъ. Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да скърби. Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното.
Щомъ го намѣришъ, ти си радостенъ.
Ето защо, всѣки трѣбва да се присади на тази лоза, да бѫде обрѣзанъ и да даде плодъ; да разбира законитѣ на великата Божия Любовь. Само така ще дойде въ насъ закона на вѫтрѣшния миръ. Този миръ нѣма да го чакате да дойде отвънъ, той още сега може да дойде. Още днесъ ще дойде този миръ.
към беседата >>
Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари.
Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони. Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие. Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ. Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума. Това е много естествено.
Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари.
Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие. Ами за какво искашъ да знаешъ? Нѣкой казва: да напуснемъ свѣта! Да напуснете свѣта, това не значи, че трѣбва да напуснете хората.
към беседата >>
Ето защо, всѣки трѣбва да се присади на тази лоза, да бѫде обрѣзанъ и да даде плодъ; да разбира законитѣ на великата Божия Любовь.
Скърбите, това сѫ само единъ методъ. Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да скърби. Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното. Щомъ го намѣришъ, ти си радостенъ.
Ето защо, всѣки трѣбва да се присади на тази лоза, да бѫде обрѣзанъ и да даде плодъ; да разбира законитѣ на великата Божия Любовь.
Само така ще дойде въ насъ закона на вѫтрѣшния миръ. Този миръ нѣма да го чакате да дойде отвънъ, той още сега може да дойде. Още днесъ ще дойде този миръ.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората.
Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие. Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ. Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума. Това е много естествено. Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари.
Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората.
Това е човѣшкото щестлавие. Ами за какво искашъ да знаешъ? Нѣкой казва: да напуснемъ свѣта! Да напуснете свѣта, това не значи, че трѣбва да напуснете хората. Подъ думата „свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които животътъ е кратковрѣмененъ.
към беседата >>
Само така ще дойде въ насъ закона на вѫтрѣшния миръ.
Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да скърби. Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното. Щомъ го намѣришъ, ти си радостенъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се присади на тази лоза, да бѫде обрѣзанъ и да даде плодъ; да разбира законитѣ на великата Божия Любовь.
Само така ще дойде въ насъ закона на вѫтрѣшния миръ.
Този миръ нѣма да го чакате да дойде отвънъ, той още сега може да дойде. Още днесъ ще дойде този миръ.
към беседата >>
Това е човѣшкото щестлавие.
Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ. Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума. Това е много естествено. Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората.
Това е човѣшкото щестлавие.
Ами за какво искашъ да знаешъ? Нѣкой казва: да напуснемъ свѣта! Да напуснете свѣта, това не значи, че трѣбва да напуснете хората. Подъ думата „свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които животътъ е кратковрѣмененъ.
към беседата >>
Този миръ нѣма да го чакате да дойде отвънъ, той още сега може да дойде.
Не е лошо човѣкъ да скърби. Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното. Щомъ го намѣришъ, ти си радостенъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се присади на тази лоза, да бѫде обрѣзанъ и да даде плодъ; да разбира законитѣ на великата Божия Любовь. Само така ще дойде въ насъ закона на вѫтрѣшния миръ.
Този миръ нѣма да го чакате да дойде отвънъ, той още сега може да дойде.
Още днесъ ще дойде този миръ.
към беседата >>
Следователно, всеки учен човек, всеки духовен човек трябва да разглежда нещата общо и всестранно.
(втори вариант)
В природата има един вътрешен план. Този план обема целия органически живот, понеже в целокупността на целия органически живот може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви в един пръст; Божественото съзнание не може да се прояви в едно око; Божественото съзнание не може да се прояви в един нос; Божественото съзнание не може да се прояви в една клетка. Божественото съзнание може да се прояви в целокупността на човешкия организъм. Целокупността на човешкия организъм пък е символ на общия Божествен организъм.
Следователно, всеки учен човек, всеки духовен човек трябва да разглежда нещата общо и всестранно.
Той не трябва да се отделя – да мисли, че е най-важния човек. Той трябва да каже: Аз съм тъй важен, както са важни и всички други. Защо е така? Защото всичките части на Божественото са еднакво важни.
към втори вариант >>
Словото Божие е вътре в нас.
(втори вариант)
В природата няма еднообразие, в нея съществува вечно разнообразие. Като четете Словото Божие, всеки нов ден ще го разбирате по различен начин. Има някои, които са чели Словото Божие и сега пак го четат и ми казват: „Едно нещо разбрахме от Него, че колкото повече Го четем, всеки ден откриваме по нещо ново в Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И в природата също така има един вечен растеж.
Словото Божие е вътре в нас.
Ние всеки ден се променяме в нашите схващания. Тези схващания също са вътре в нас.
към втори вариант >>
Той не трябва да се отделя – да мисли, че е най-важния човек.
(втори вариант)
Този план обема целия органически живот, понеже в целокупността на целия органически живот може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви в един пръст; Божественото съзнание не може да се прояви в едно око; Божественото съзнание не може да се прояви в един нос; Божественото съзнание не може да се прояви в една клетка. Божественото съзнание може да се прояви в целокупността на човешкия организъм. Целокупността на човешкия организъм пък е символ на общия Божествен организъм. Следователно, всеки учен човек, всеки духовен човек трябва да разглежда нещата общо и всестранно.
Той не трябва да се отделя – да мисли, че е най-важния човек.
Той трябва да каже: Аз съм тъй важен, както са важни и всички други. Защо е така? Защото всичките части на Божественото са еднакво важни.
към втори вариант >>
Ние всеки ден се променяме в нашите схващания.
(втори вариант)
Като четете Словото Божие, всеки нов ден ще го разбирате по различен начин. Има някои, които са чели Словото Божие и сега пак го четат и ми казват: „Едно нещо разбрахме от Него, че колкото повече Го четем, всеки ден откриваме по нещо ново в Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И в природата също така има един вечен растеж. Словото Божие е вътре в нас.
Ние всеки ден се променяме в нашите схващания.
Тези схващания също са вътре в нас.
към втори вариант >>
Той трябва да каже: Аз съм тъй важен, както са важни и всички други.
(втори вариант)
Божественото съзнание не може да се прояви в един пръст; Божественото съзнание не може да се прояви в едно око; Божественото съзнание не може да се прояви в един нос; Божественото съзнание не може да се прояви в една клетка. Божественото съзнание може да се прояви в целокупността на човешкия организъм. Целокупността на човешкия организъм пък е символ на общия Божествен организъм. Следователно, всеки учен човек, всеки духовен човек трябва да разглежда нещата общо и всестранно. Той не трябва да се отделя – да мисли, че е най-важния човек.
Той трябва да каже: Аз съм тъй важен, както са важни и всички други.
Защо е така? Защото всичките части на Божественото са еднакво важни.
към втори вариант >>
Тези схващания също са вътре в нас.
(втори вариант)
Има някои, които са чели Словото Божие и сега пак го четат и ми казват: „Едно нещо разбрахме от Него, че колкото повече Го четем, всеки ден откриваме по нещо ново в Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И в природата също така има един вечен растеж. Словото Божие е вътре в нас. Ние всеки ден се променяме в нашите схващания.
Тези схващания също са вътре в нас.
към втори вариант >>
Защо е така?
(втори вариант)
Божественото съзнание може да се прояви в целокупността на човешкия организъм. Целокупността на човешкия организъм пък е символ на общия Божествен организъм. Следователно, всеки учен човек, всеки духовен човек трябва да разглежда нещата общо и всестранно. Той не трябва да се отделя – да мисли, че е най-важния човек. Той трябва да каже: Аз съм тъй важен, както са важни и всички други.
Защо е така?
Защото всичките части на Божественото са еднакво важни.
към втори вариант >>
Тази лоза, т.е.
(втори вариант)
Тази лоза, т.е.
Словото Божие трябва да даде плод. Кои са плодовете на Духа? Писанието казва: „Плод на Духа е Любовта“. Първият плод, който човек трябва да възприеме, е Любовта. Когато човек влезе в света на чувствата, т.е.
към втори вариант >>
Защото всичките части на Божественото са еднакво важни.
(втори вариант)
Целокупността на човешкия организъм пък е символ на общия Божествен организъм. Следователно, всеки учен човек, всеки духовен човек трябва да разглежда нещата общо и всестранно. Той не трябва да се отделя – да мисли, че е най-важния човек. Той трябва да каже: Аз съм тъй важен, както са важни и всички други. Защо е така?
Защото всичките части на Божественото са еднакво важни.
към втори вариант >>
Словото Божие трябва да даде плод.
(втори вариант)
Тази лоза, т.е.
Словото Божие трябва да даде плод.
Кои са плодовете на Духа? Писанието казва: „Плод на Духа е Любовта“. Първият плод, който човек трябва да възприеме, е Любовта. Когато човек влезе в света на чувствата, т.е. в материалния свят, ще се създаде известна промяна.
към втори вариант >>
Сега, за да поясня тази си мисъл, ще приведа една малка аналогия, от която да схванете съотношенията, които съществуват между всички неща.
(втори вариант)
Сега, за да поясня тази си мисъл, ще приведа една малка аналогия, от която да схванете съотношенията, които съществуват между всички неща.
Тези съотношения са следните: Ако една голяма река се влее в великия Тихи океан, какво ще му предаде? Тя все ще му предаде нещо, но няма да го направи много по-дълбок; тя няма да го направи плавателен; тя няма да го направи по-красив, но все ще го измени в нещо. При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече. Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече. Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него.
към втори вариант >>
Кои са плодовете на Духа?
(втори вариант)
Тази лоза, т.е. Словото Божие трябва да даде плод.
Кои са плодовете на Духа?
Писанието казва: „Плод на Духа е Любовта“. Първият плод, който човек трябва да възприеме, е Любовта. Когато човек влезе в света на чувствата, т.е. в материалния свят, ще се създаде известна промяна. Каква трябва да бъде тази промяна?
към втори вариант >>
Тези съотношения са следните: Ако една голяма река се влее в великия Тихи океан, какво ще му предаде?
(втори вариант)
Сега, за да поясня тази си мисъл, ще приведа една малка аналогия, от която да схванете съотношенията, които съществуват между всички неща.
Тези съотношения са следните: Ако една голяма река се влее в великия Тихи океан, какво ще му предаде?
Тя все ще му предаде нещо, но няма да го направи много по-дълбок; тя няма да го направи плавателен; тя няма да го направи по-красив, но все ще го измени в нещо. При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече. Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече. Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него. Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Плод на Духа е Любовта“.
(втори вариант)
Тази лоза, т.е. Словото Божие трябва да даде плод. Кои са плодовете на Духа?
Писанието казва: „Плод на Духа е Любовта“.
Първият плод, който човек трябва да възприеме, е Любовта. Когато човек влезе в света на чувствата, т.е. в материалния свят, ще се създаде известна промяна. Каква трябва да бъде тази промяна? – Материята ще почне да се организира.
към втори вариант >>
Тя все ще му предаде нещо, но няма да го направи много по-дълбок; тя няма да го направи плавателен; тя няма да го направи по-красив, но все ще го измени в нещо.
(втори вариант)
Сега, за да поясня тази си мисъл, ще приведа една малка аналогия, от която да схванете съотношенията, които съществуват между всички неща. Тези съотношения са следните: Ако една голяма река се влее в великия Тихи океан, какво ще му предаде?
Тя все ще му предаде нещо, но няма да го направи много по-дълбок; тя няма да го направи плавателен; тя няма да го направи по-красив, но все ще го измени в нещо.
При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече. Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече. Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него. Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш. Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш.
към втори вариант >>
Първият плод, който човек трябва да възприеме, е Любовта.
(втори вариант)
Тази лоза, т.е. Словото Божие трябва да даде плод. Кои са плодовете на Духа? Писанието казва: „Плод на Духа е Любовта“.
Първият плод, който човек трябва да възприеме, е Любовта.
Когато човек влезе в света на чувствата, т.е. в материалния свят, ще се създаде известна промяна. Каква трябва да бъде тази промяна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата.
към втори вариант >>
При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече.
(втори вариант)
Сега, за да поясня тази си мисъл, ще приведа една малка аналогия, от която да схванете съотношенията, които съществуват между всички неща. Тези съотношения са следните: Ако една голяма река се влее в великия Тихи океан, какво ще му предаде? Тя все ще му предаде нещо, но няма да го направи много по-дълбок; тя няма да го направи плавателен; тя няма да го направи по-красив, но все ще го измени в нещо.
При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече.
Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече. Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него. Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш. Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш. Вярно ли е това твърдение на реката?
към втори вариант >>
Когато човек влезе в света на чувствата, т.е.
(втори вариант)
Тази лоза, т.е. Словото Божие трябва да даде плод. Кои са плодовете на Духа? Писанието казва: „Плод на Духа е Любовта“. Първият плод, който човек трябва да възприеме, е Любовта.
Когато човек влезе в света на чувствата, т.е.
в материалния свят, ще се създаде известна промяна. Каква трябва да бъде тази промяна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата. Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата.
към втори вариант >>
Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече.
(втори вариант)
Сега, за да поясня тази си мисъл, ще приведа една малка аналогия, от която да схванете съотношенията, които съществуват между всички неща. Тези съотношения са следните: Ако една голяма река се влее в великия Тихи океан, какво ще му предаде? Тя все ще му предаде нещо, но няма да го направи много по-дълбок; тя няма да го направи плавателен; тя няма да го направи по-красив, но все ще го измени в нещо. При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече.
Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече.
Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него. Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш. Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш. Вярно ли е това твърдение на реката? – Не е вярно.
към втори вариант >>
в материалния свят, ще се създаде известна промяна.
(втори вариант)
Словото Божие трябва да даде плод. Кои са плодовете на Духа? Писанието казва: „Плод на Духа е Любовта“. Първият плод, който човек трябва да възприеме, е Любовта. Когато човек влезе в света на чувствата, т.е.
в материалния свят, ще се създаде известна промяна.
Каква трябва да бъде тази промяна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата. Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата. Ние трябва да разсъждаваме правилно.
към втори вариант >>
Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него.
(втори вариант)
Сега, за да поясня тази си мисъл, ще приведа една малка аналогия, от която да схванете съотношенията, които съществуват между всички неща. Тези съотношения са следните: Ако една голяма река се влее в великия Тихи океан, какво ще му предаде? Тя все ще му предаде нещо, но няма да го направи много по-дълбок; тя няма да го направи плавателен; тя няма да го направи по-красив, но все ще го измени в нещо. При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече. Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече.
Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него.
Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш. Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш. Вярно ли е това твърдение на реката? – Не е вярно. Този океан няма да пресъхне.
към втори вариант >>
Каква трябва да бъде тази промяна?
(втори вариант)
Кои са плодовете на Духа? Писанието казва: „Плод на Духа е Любовта“. Първият плод, който човек трябва да възприеме, е Любовта. Когато човек влезе в света на чувствата, т.е. в материалния свят, ще се създаде известна промяна.
Каква трябва да бъде тази промяна?
– Материята ще почне да се организира. Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата. Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата. Ние трябва да разсъждаваме правилно. Човек може да събира хората, без да се събира.
към втори вариант >>
Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш.
(втори вариант)
Тези съотношения са следните: Ако една голяма река се влее в великия Тихи океан, какво ще му предаде? Тя все ще му предаде нещо, но няма да го направи много по-дълбок; тя няма да го направи плавателен; тя няма да го направи по-красив, но все ще го измени в нещо. При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече. Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече. Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него.
Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш.
Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш. Вярно ли е това твърдение на реката? – Не е вярно. Този океан няма да пресъхне. Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката.
към втори вариант >>
– Материята ще почне да се организира.
(втори вариант)
Писанието казва: „Плод на Духа е Любовта“. Първият плод, който човек трябва да възприеме, е Любовта. Когато човек влезе в света на чувствата, т.е. в материалния свят, ще се създаде известна промяна. Каква трябва да бъде тази промяна?
– Материята ще почне да се организира.
Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата. Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата. Ние трябва да разсъждаваме правилно. Човек може да събира хората, без да се събира. Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани.
към втори вариант >>
Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш.
(втори вариант)
Тя все ще му предаде нещо, но няма да го направи много по-дълбок; тя няма да го направи плавателен; тя няма да го направи по-красив, но все ще го измени в нещо. При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече. Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече. Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него. Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш.
Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш.
Вярно ли е това твърдение на реката? – Не е вярно. Този океан няма да пресъхне. Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката. От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш.
към втори вариант >>
Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата.
(втори вариант)
Първият плод, който човек трябва да възприеме, е Любовта. Когато човек влезе в света на чувствата, т.е. в материалния свят, ще се създаде известна промяна. Каква трябва да бъде тази промяна? – Материята ще почне да се организира.
Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата.
Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата. Ние трябва да разсъждаваме правилно. Човек може да събира хората, без да се събира. Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани. Може да има умножение, без да се умножават хората.
към втори вариант >>
Вярно ли е това твърдение на реката?
(втори вариант)
При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече. Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече. Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него. Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш. Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш.
Вярно ли е това твърдение на реката?
– Не е вярно. Този океан няма да пресъхне. Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката. От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш. Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката?
към втори вариант >>
Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата.
(втори вариант)
Когато човек влезе в света на чувствата, т.е. в материалния свят, ще се създаде известна промяна. Каква трябва да бъде тази промяна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата.
Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата.
Ние трябва да разсъждаваме правилно. Човек може да събира хората, без да се събира. Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани. Може да има умножение, без да се умножават хората. Може да има деление, без да се делят хората.
към втори вариант >>
– Не е вярно.
(втори вариант)
Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече. Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него. Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш. Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш. Вярно ли е това твърдение на реката?
– Не е вярно.
Този океан няма да пресъхне. Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката. От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш. Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката? Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка?
към втори вариант >>
Ние трябва да разсъждаваме правилно.
(втори вариант)
в материалния свят, ще се създаде известна промяна. Каква трябва да бъде тази промяна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата. Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата.
Ние трябва да разсъждаваме правилно.
Човек може да събира хората, без да се събира. Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани. Може да има умножение, без да се умножават хората. Може да има деление, без да се делят хората. Може да има изваждане, без да се изваждат хората.
към втори вариант >>
Този океан няма да пресъхне.
(втори вариант)
Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него. Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш. Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш. Вярно ли е това твърдение на реката? – Не е вярно.
Този океан няма да пресъхне.
Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката. От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш. Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката? Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка? Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение).
към втори вариант >>
Човек може да събира хората, без да се събира.
(втори вариант)
Каква трябва да бъде тази промяна? – Материята ще почне да се организира. Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата. Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата. Ние трябва да разсъждаваме правилно.
Човек може да събира хората, без да се събира.
Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани. Може да има умножение, без да се умножават хората. Може да има деление, без да се делят хората. Може да има изваждане, без да се изваждат хората. Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални.
към втори вариант >>
Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката.
(втори вариант)
Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш. Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш. Вярно ли е това твърдение на реката? – Не е вярно. Този океан няма да пресъхне.
Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката.
От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш. Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката? Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка? Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение). Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние?
към втори вариант >>
Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани.
(втори вариант)
– Материята ще почне да се организира. Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата. Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата. Ние трябва да разсъждаваме правилно. Човек може да събира хората, без да се събира.
Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани.
Може да има умножение, без да се умножават хората. Може да има деление, без да се делят хората. Може да има изваждане, без да се изваждат хората. Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални. Ти казваш: Аз ще направя това или онова.
към втори вариант >>
От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш.
(втори вариант)
Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш. Вярно ли е това твърдение на реката? – Не е вярно. Този океан няма да пресъхне. Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката.
От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш.
Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката? Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка? Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение). Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние? Бог придобива ли нещо от нас?
към втори вариант >>
Може да има умножение, без да се умножават хората.
(втори вариант)
Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата. Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата. Ние трябва да разсъждаваме правилно. Човек може да събира хората, без да се събира. Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани.
Може да има умножение, без да се умножават хората.
Може да има деление, без да се делят хората. Може да има изваждане, без да се изваждат хората. Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални. Ти казваш: Аз ще направя това или онова. Казваш, но не го направяш.
към втори вариант >>
Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката?
(втори вариант)
Вярно ли е това твърдение на реката? – Не е вярно. Този океан няма да пресъхне. Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката. От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш.
Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката?
Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка? Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение). Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние? Бог придобива ли нещо от нас? Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки.
към втори вариант >>
Може да има деление, без да се делят хората.
(втори вариант)
Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвършено лъжата. Ние трябва да разсъждаваме правилно. Човек може да събира хората, без да се събира. Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани. Може да има умножение, без да се умножават хората.
Може да има деление, без да се делят хората.
Може да има изваждане, без да се изваждат хората. Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални. Ти казваш: Аз ще направя това или онова. Казваш, но не го направяш. Направи го!
към втори вариант >>
Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка?
(втори вариант)
– Не е вярно. Този океан няма да пресъхне. Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката. От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш. Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката?
Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка?
Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение). Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние? Бог придобива ли нещо от нас? Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки. Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата.
към втори вариант >>
Може да има изваждане, без да се изваждат хората.
(втори вариант)
Ние трябва да разсъждаваме правилно. Човек може да събира хората, без да се събира. Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани. Може да има умножение, без да се умножават хората. Може да има деление, без да се делят хората.
Може да има изваждане, без да се изваждат хората.
Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални. Ти казваш: Аз ще направя това или онова. Казваш, но не го направяш. Направи го! Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание.
към втори вариант >>
Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение).
(втори вариант)
Този океан няма да пресъхне. Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката. От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш. Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката? Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка?
Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение).
Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние? Бог придобива ли нещо от нас? Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки. Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се върнат на земята.
към втори вариант >>
Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални.
(втори вариант)
Човек може да събира хората, без да се събира. Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани. Може да има умножение, без да се умножават хората. Може да има деление, без да се делят хората. Може да има изваждане, без да се изваждат хората.
Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални.
Ти казваш: Аз ще направя това или онова. Казваш, но не го направяш. Направи го! Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание. Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“.
към втори вариант >>
Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние?
(втори вариант)
Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката. От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш. Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката? Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка? Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение).
Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние?
Бог придобива ли нещо от нас? Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки. Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се върнат на земята. Това опресняване става чрез корените на живота.
към втори вариант >>
Ти казваш: Аз ще направя това или онова.
(втори вариант)
Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани. Може да има умножение, без да се умножават хората. Може да има деление, без да се делят хората. Може да има изваждане, без да се изваждат хората. Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални.
Ти казваш: Аз ще направя това или онова.
Казваш, но не го направяш. Направи го! Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание. Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“. Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си.
към втори вариант >>
Бог придобива ли нещо от нас?
(втори вариант)
От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш. Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката? Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка? Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение). Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние?
Бог придобива ли нещо от нас?
Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки. Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се върнат на земята. Това опресняване става чрез корените на живота.
към втори вариант >>
Казваш, но не го направяш.
(втори вариант)
Може да има умножение, без да се умножават хората. Може да има деление, без да се делят хората. Може да има изваждане, без да се изваждат хората. Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални. Ти казваш: Аз ще направя това или онова.
Казваш, но не го направяш.
Направи го! Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание. Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“. Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си. Господ казва: „Излез!
към втори вариант >>
Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки.
(втори вариант)
Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката? Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка? Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение). Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние? Бог придобива ли нещо от нас?
Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки.
Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се върнат на земята. Това опресняване става чрез корените на живота.
към втори вариант >>
Направи го!
(втори вариант)
Може да има деление, без да се делят хората. Може да има изваждане, без да се изваждат хората. Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални. Ти казваш: Аз ще направя това или онова. Казваш, но не го направяш.
Направи го!
Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание. Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“. Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си. Господ казва: „Излез! “. – Ама аз не съм разположен!
към втори вариант >>
Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата.
(втори вариант)
Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка? Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение). Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние? Бог придобива ли нещо от нас? Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки.
Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата.
В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се върнат на земята. Това опресняване става чрез корените на живота.
към втори вариант >>
Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание.
(втори вариант)
Може да има изваждане, без да се изваждат хората. Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални. Ти казваш: Аз ще направя това или онова. Казваш, но не го направяш. Направи го!
Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание.
Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“. Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си. Господ казва: „Излез! “. – Ама аз не съм разположен! – „Излез този ден вън и давай от чувала си!
към втори вариант >>
В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се върнат на земята.
(втори вариант)
Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение). Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние? Бог придобива ли нещо от нас? Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки. Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата.
В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се върнат на земята.
Това опресняване става чрез корените на живота.
към втори вариант >>
Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“.
(втори вариант)
Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални. Ти казваш: Аз ще направя това или онова. Казваш, но не го направяш. Направи го! Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание.
Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“.
Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си. Господ казва: „Излез! “. – Ама аз не съм разположен! – „Излез този ден вън и давай от чувала си! “ Не излезеш ли, този чувал ще те смъкне долу.
към втори вариант >>
Това опресняване става чрез корените на живота.
(втори вариант)
Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние? Бог придобива ли нещо от нас? Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки. Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се върнат на земята.
Това опресняване става чрез корените на живота.
към втори вариант >>
Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си.
(втори вариант)
Ти казваш: Аз ще направя това или онова. Казваш, но не го направяш. Направи го! Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание. Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“.
Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си.
Господ казва: „Излез! “. – Ама аз не съм разположен! – „Излез този ден вън и давай от чувала си! “ Не излезеш ли, този чувал ще те смъкне долу.
към втори вариант >>
Христос казва: „Аз съм истинната лоза“.
(втори вариант)
Христос казва: „Аз съм истинната лоза“.
Туй е реалното, видимото, осезаемото. С какви качества се отличава лозата? – В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи. Тия две положения се срещат в нея. При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва.
към втори вариант >>
Господ казва: „Излез!
(втори вариант)
Казваш, но не го направяш. Направи го! Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание. Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“. Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си.
Господ казва: „Излез!
“. – Ама аз не съм разположен! – „Излез този ден вън и давай от чувала си! “ Не излезеш ли, този чувал ще те смъкне долу.
към втори вариант >>
Туй е реалното, видимото, осезаемото.
(втори вариант)
Христос казва: „Аз съм истинната лоза“.
Туй е реалното, видимото, осезаемото.
С какви качества се отличава лозата? – В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи. Тия две положения се срещат в нея. При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва. В това отношение лозата има две естества.
към втори вариант >>
“. – Ама аз не съм разположен!
(втори вариант)
Направи го! Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание. Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“. Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си. Господ казва: „Излез!
“. – Ама аз не съм разположен!
– „Излез този ден вън и давай от чувала си! “ Не излезеш ли, този чувал ще те смъкне долу.
към втори вариант >>
С какви качества се отличава лозата?
(втори вариант)
Христос казва: „Аз съм истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото.
С какви качества се отличава лозата?
– В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи. Тия две положения се срещат в нея. При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва. В това отношение лозата има две естества. Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя?
към втори вариант >>
– „Излез този ден вън и давай от чувала си!
(втори вариант)
Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало някакво събрание. Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“. Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си. Господ казва: „Излез! “. – Ама аз не съм разположен!
– „Излез този ден вън и давай от чувала си!
“ Не излезеш ли, този чувал ще те смъкне долу.
към втори вариант >>
– В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи.
(втори вариант)
Христос казва: „Аз съм истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото. С какви качества се отличава лозата?
– В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи.
Тия две положения се срещат в нея. При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва. В това отношение лозата има две естества. Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя? То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза?
към втори вариант >>
“ Не излезеш ли, този чувал ще те смъкне долу.
(втори вариант)
Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човек“. Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си. Господ казва: „Излез! “. – Ама аз не съм разположен! – „Излез този ден вън и давай от чувала си!
“ Не излезеш ли, този чувал ще те смъкне долу.
към втори вариант >>
Тия две положения се срещат в нея.
(втори вариант)
Христос казва: „Аз съм истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото. С какви качества се отличава лозата? – В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи.
Тия две положения се срещат в нея.
При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва. В това отношение лозата има две естества. Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя? То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корените никога не могат да дадат плод.
към втори вариант >>
„Аз съм истинната лоза,“ казва Христос.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза,“ казва Христос.
Истинната лоза не седи отвътре, а отвън. Тя трябва да се пече на Божественото слънце.
към втори вариант >>
При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва.
(втори вариант)
Христос казва: „Аз съм истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото. С какви качества се отличава лозата? – В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи. Тия две положения се срещат в нея.
При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва.
В това отношение лозата има две естества. Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя? То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корените никога не могат да дадат плод. Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата.
към втори вариант >>
Истинната лоза не седи отвътре, а отвън.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза,“ казва Христос.
Истинната лоза не седи отвътре, а отвън.
Тя трябва да се пече на Божественото слънце.
към втори вариант >>
В това отношение лозата има две естества.
(втори вариант)
Туй е реалното, видимото, осезаемото. С какви качества се отличава лозата? – В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи. Тия две положения се срещат в нея. При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва.
В това отношение лозата има две естества.
Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя? То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корените никога не могат да дадат плод. Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата. Когато някой пита: Защо трябва да страдам?
към втори вариант >>
Тя трябва да се пече на Божественото слънце.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза,“ казва Христос. Истинната лоза не седи отвътре, а отвън.
Тя трябва да се пече на Божественото слънце.
към втори вариант >>
Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя?
(втори вариант)
С какви качества се отличава лозата? – В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи. Тия две положения се срещат в нея. При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва. В това отношение лозата има две естества.
Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя?
То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корените никога не могат да дадат плод. Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата. Когато някой пита: Защо трябва да страдам? Защо ми са чувствата?
към втори вариант >>
И тъй, имате три състояния.
(втори вариант)
И тъй, имате три състояния.
Вие трябва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия живот. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трябват. Някой казва: Нас не ни трябват материални блага. Не, това е крива философия! Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово.
към втори вариант >>
То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза?
(втори вариант)
– В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи. Тия две положения се срещат в нея. При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва. В това отношение лозата има две естества. Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя?
То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза?
Корените никога не могат да дадат плод. Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата. Когато някой пита: Защо трябва да страдам? Защо ми са чувствата? – Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш!
към втори вариант >>
Вие трябва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия живот.
(втори вариант)
И тъй, имате три състояния.
Вие трябва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия живот.
Не задържайте повече материални блага отколкото ви трябват. Някой казва: Нас не ни трябват материални блага. Не, това е крива философия! Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкът: Аз не ям трева.
към втори вариант >>
Корените никога не могат да дадат плод.
(втори вариант)
Тия две положения се срещат в нея. При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва. В това отношение лозата има две естества. Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя? То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза?
Корените никога не могат да дадат плод.
Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата. Когато някой пита: Защо трябва да страдам? Защо ми са чувствата? – Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш! Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот.
към втори вариант >>
Не задържайте повече материални блага отколкото ви трябват.
(втори вариант)
И тъй, имате три състояния. Вие трябва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия живот.
Не задържайте повече материални блага отколкото ви трябват.
Някой казва: Нас не ни трябват материални блага. Не, това е крива философия! Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкът: Аз не ям трева. Трева не яде, но месо яде.
към втори вариант >>
Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата.
(втори вариант)
При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва. В това отношение лозата има две естества. Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя? То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корените никога не могат да дадат плод.
Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата.
Когато някой пита: Защо трябва да страдам? Защо ми са чувствата? – Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш! Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот. Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата.
към втори вариант >>
Някой казва: Нас не ни трябват материални блага.
(втори вариант)
И тъй, имате три състояния. Вие трябва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия живот. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трябват.
Някой казва: Нас не ни трябват материални блага.
Не, това е крива философия! Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкът: Аз не ям трева. Трева не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде?
към втори вариант >>
Когато някой пита: Защо трябва да страдам?
(втори вариант)
В това отношение лозата има две естества. Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя? То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корените никога не могат да дадат плод. Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата.
Когато някой пита: Защо трябва да страдам?
Защо ми са чувствата? – Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш! Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот. Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага някой.
към втори вариант >>
Не, това е крива философия!
(втори вариант)
И тъй, имате три състояния. Вие трябва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия живот. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трябват. Някой казва: Нас не ни трябват материални блага.
Не, това е крива философия!
Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкът: Аз не ям трева. Трева не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна от вълка.
към втори вариант >>
Защо ми са чувствата?
(втори вариант)
Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя? То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корените никога не могат да дадат плод. Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата. Когато някой пита: Защо трябва да страдам?
Защо ми са чувствата?
– Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш! Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот. Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага някой. Не, не чака да ѝ помага никой.
към втори вариант >>
Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово.
(втори вариант)
И тъй, имате три състояния. Вие трябва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия живот. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трябват. Някой казва: Нас не ни трябват материални блага. Не, това е крива философия!
Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово.
Така казва и вълкът: Аз не ям трева. Трева не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна от вълка. Ние казваме: Не ни трябва материалното.
към втори вариант >>
– Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш!
(втори вариант)
То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корените никога не могат да дадат плод. Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата. Когато някой пита: Защо трябва да страдам? Защо ми са чувствата?
– Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш!
Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот. Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага някой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети.
към втори вариант >>
Така казва и вълкът: Аз не ям трева.
(втори вариант)
Вие трябва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия живот. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трябват. Някой казва: Нас не ни трябват материални блага. Не, това е крива философия! Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово.
Така казва и вълкът: Аз не ям трева.
Трева не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна от вълка. Ние казваме: Не ни трябва материалното. Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си.
към втори вариант >>
Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот.
(втори вариант)
Корените никога не могат да дадат плод. Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата. Когато някой пита: Защо трябва да страдам? Защо ми са чувствата? – Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш!
Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот.
Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага някой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети. Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага.
към втори вариант >>
Трева не яде, но месо яде.
(втори вариант)
Не задържайте повече материални блага отколкото ви трябват. Някой казва: Нас не ни трябват материални блага. Не, това е крива философия! Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкът: Аз не ям трева.
Трева не яде, но месо яде.
Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна от вълка. Ние казваме: Не ни трябва материалното. Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. Всичко в живота е чисто.
към втори вариант >>
Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата.
(втори вариант)
Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата. Когато някой пита: Защо трябва да страдам? Защо ми са чувствата? – Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш! Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот.
Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата.
Тя чака ли да ѝ помага някой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети. Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят.
към втори вариант >>
Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде?
(втори вариант)
Някой казва: Нас не ни трябват материални блага. Не, това е крива философия! Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкът: Аз не ям трева. Трева не яде, но месо яде.
Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде?
Овцата е по-умна от вълка. Ние казваме: Не ни трябва материалното. Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. Всичко в живота е чисто. Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия.
към втори вариант >>
Тя чака ли да ѝ помага някой.
(втори вариант)
Когато някой пита: Защо трябва да страдам? Защо ми са чувствата? – Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш! Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот. Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата.
Тя чака ли да ѝ помага някой.
Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети. Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни.
към втори вариант >>
Овцата е по-умна от вълка.
(втори вариант)
Не, това е крива философия! Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкът: Аз не ям трева. Трева не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде?
Овцата е по-умна от вълка.
Ние казваме: Не ни трябва материалното. Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. Всичко в живота е чисто. Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия. Всички трябва да работим за Бога в света.
към втори вариант >>
Не, не чака да ѝ помага никой.
(втори вариант)
Защо ми са чувствата? – Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш! Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот. Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага някой.
Не, не чака да ѝ помага никой.
Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети. Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят.
към втори вариант >>
Ние казваме: Не ни трябва материалното.
(втори вариант)
Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкът: Аз не ям трева. Трева не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна от вълка.
Ние казваме: Не ни трябва материалното.
Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. Всичко в живота е чисто. Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия. Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката.
към втори вариант >>
Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети.
(втори вариант)
– Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш! Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот. Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага някой. Не, не чака да ѝ помага никой.
Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети.
Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека.
към втори вариант >>
Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си.
(втори вариант)
Така казва и вълкът: Аз не ям трева. Трева не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна от вълка. Ние казваме: Не ни трябва материалното.
Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си.
Всичко в живота е чисто. Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия. Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа.
към втори вариант >>
Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага.
(втори вариант)
Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот. Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага някой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети.
Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага.
Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки.
към втори вариант >>
Всичко в живота е чисто.
(втори вариант)
Трева не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна от вълка. Ние казваме: Не ни трябва материалното. Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си.
Всичко в живота е чисто.
Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия. Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искаш да направя днес?
към втори вариант >>
Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят.
(втори вариант)
Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага някой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети. Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага.
Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят.
Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки. Ето защо човек умира.
към втори вариант >>
Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия.
(втори вариант)
Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна от вълка. Ние казваме: Не ни трябва материалното. Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. Всичко в живота е чисто.
Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия.
Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искаш да направя днес? Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро.
към втори вариант >>
Много хора умират по единствената причина, че са безплодни.
(втори вариант)
Тя чака ли да ѝ помага някой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети. Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят.
Много хора умират по единствената причина, че са безплодни.
Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки. Ето защо човек умира. Много лоши хора трябва да станат жертва за добрите хора.
към втори вариант >>
Всички трябва да работим за Бога в света.
(втори вариант)
Овцата е по-умна от вълка. Ние казваме: Не ни трябва материалното. Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. Всичко в живота е чисто. Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия.
Всички трябва да работим за Бога в света.
Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искаш да направя днес? Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача.
към втори вариант >>
Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят.
(втори вариант)
Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети. Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни.
Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят.
Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки. Ето защо човек умира. Много лоши хора трябва да станат жертва за добрите хора. В края на краищата, на земята ще останат само добрите хора.
към втори вариант >>
Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката.
(втори вариант)
Ние казваме: Не ни трябва материалното. Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. Всичко в живота е чисто. Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия. Всички трябва да работим за Бога в света.
Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката.
Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искаш да направя днес? Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача. След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него!
към втори вариант >>
Тъй че този закон за лозата е общ и за човека.
(втори вариант)
Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети. Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят.
Тъй че този закон за лозата е общ и за човека.
Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки. Ето защо човек умира. Много лоши хора трябва да станат жертва за добрите хора. В края на краищата, на земята ще останат само добрите хора. Такъв е законът и тъй ще бъде.
към втори вариант >>
Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа.
(втори вариант)
Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. Всичко в живота е чисто. Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия. Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката.
Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа.
Какво искаш да направя днес? Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача. След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него! Друг пример.
към втори вариант >>
Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки.
(втори вариант)
Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека.
Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки.
Ето защо човек умира. Много лоши хора трябва да станат жертва за добрите хора. В края на краищата, на земята ще останат само добрите хора. Такъв е законът и тъй ще бъде.
към втори вариант >>
Какво искаш да направя днес?
(втори вариант)
Всичко в живота е чисто. Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия. Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа.
Какво искаш да направя днес?
Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача. След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него! Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро.
към втори вариант >>
Ето защо човек умира.
(втори вариант)
Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки.
Ето защо човек умира.
Много лоши хора трябва да станат жертва за добрите хора. В края на краищата, на земята ще останат само добрите хора. Такъв е законът и тъй ще бъде.
към втори вариант >>
Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро.
(втори вариант)
Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия. Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искаш да направя днес?
Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро.
Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача. След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него! Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе!
към втори вариант >>
Много лоши хора трябва да станат жертва за добрите хора.
(втори вариант)
Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки. Ето защо човек умира.
Много лоши хора трябва да станат жертва за добрите хора.
В края на краищата, на земята ще останат само добрите хора. Такъв е законът и тъй ще бъде.
към втори вариант >>
Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача.
(втори вариант)
Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искаш да направя днес? Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро.
Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача.
След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него! Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе! Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си.
към втори вариант >>
В края на краищата, на земята ще останат само добрите хора.
(втори вариант)
Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки. Ето защо човек умира. Много лоши хора трябва да станат жертва за добрите хора.
В края на краищата, на земята ще останат само добрите хора.
Такъв е законът и тъй ще бъде.
към втори вариант >>
След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него!
(втори вариант)
Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искаш да направя днес? Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача.
След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него!
Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе! Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си.
към втори вариант >>
Такъв е законът и тъй ще бъде.
(втори вариант)
Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки. Ето защо човек умира. Много лоши хора трябва да станат жертва за добрите хора. В края на краищата, на земята ще останат само добрите хора.
Такъв е законът и тъй ще бъде.
към втори вариант >>
Друг пример.
(втори вариант)
Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искаш да направя днес? Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача. След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него!
Друг пример.
Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе! Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата.
към втори вариант >>
И сега, цялата съвременна наука ни показва, че всички онези вредни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналите епохи постепенно са изчезнали и от тях са останали най-благородните, най-меките същества.
(втори вариант)
И сега, цялата съвременна наука ни показва, че всички онези вредни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналите епохи постепенно са изчезнали и от тях са останали най-благородните, най-меките същества.
И между хората ще бъде същия закон. И между верующите ще бъде същия закон. Онези хора, които са искали с меч да се налагат на другите, да ги подчинят на себе си, няма да останат. Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагал своето учение.
към втори вариант >>
Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро.
(втори вариант)
Какво искаш да направя днес? Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача. След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него! Друг пример.
Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро.
Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе! Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата. А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа.
към втори вариант >>
И между хората ще бъде същия закон.
(втори вариант)
И сега, цялата съвременна наука ни показва, че всички онези вредни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналите епохи постепенно са изчезнали и от тях са останали най-благородните, най-меките същества.
И между хората ще бъде същия закон.
И между верующите ще бъде същия закон. Онези хора, които са искали с меч да се налагат на другите, да ги подчинят на себе си, няма да останат. Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагал своето учение. Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата!
към втори вариант >>
Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе!
(втори вариант)
Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача. След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него! Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро.
Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе!
Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата. А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа. Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри.
към втори вариант >>
И между верующите ще бъде същия закон.
(втори вариант)
И сега, цялата съвременна наука ни показва, че всички онези вредни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналите епохи постепенно са изчезнали и от тях са останали най-благородните, най-меките същества. И между хората ще бъде същия закон.
И между верующите ще бъде същия закон.
Онези хора, които са искали с меч да се налагат на другите, да ги подчинят на себе си, няма да останат. Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагал своето учение. Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждат“.
към втори вариант >>
Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си.
(втори вариант)
Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача. След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него! Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе!
Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си.
Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата. А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа. Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри. Такъв закон не съществува.
към втори вариант >>
Онези хора, които са искали с меч да се налагат на другите, да ги подчинят на себе си, няма да останат.
(втори вариант)
И сега, цялата съвременна наука ни показва, че всички онези вредни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналите епохи постепенно са изчезнали и от тях са останали най-благородните, най-меките същества. И между хората ще бъде същия закон. И между верующите ще бъде същия закон.
Онези хора, които са искали с меч да се налагат на другите, да ги подчинят на себе си, няма да останат.
Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагал своето учение. Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждат“. И сега, мнозина, които четат Стария Завет, казват: така казал Господ чрез Мойсей!
към втори вариант >>
Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си.
(втори вариант)
След като свършиш своята работа иждиви половин час заради него! Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе! Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си.
Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си.
След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата. А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа. Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри. Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри.
към втори вариант >>
Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата!
(втори вариант)
И сега, цялата съвременна наука ни показва, че всички онези вредни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналите епохи постепенно са изчезнали и от тях са останали най-благородните, най-меките същества. И между хората ще бъде същия закон. И между верующите ще бъде същия закон. Онези хора, които са искали с меч да се налагат на другите, да ги подчинят на себе си, няма да останат.
Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата!
“. Така и Мойсей е налагал своето учение. Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждат“. И сега, мнозина, които четат Стария Завет, казват: така казал Господ чрез Мойсей! Много добре, но когато аз изпратя един свой слуга да изтегли 1 000 златни лева от банката в мое име, а той изтегли 100 000 лева, тогава къде е Истината?
към втори вариант >>
След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата.
(втори вариант)
Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе! Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си.
След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата.
А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа. Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри. Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени.
към втори вариант >>
“. Така и Мойсей е налагал своето учение.
(втори вариант)
И сега, цялата съвременна наука ни показва, че всички онези вредни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналите епохи постепенно са изчезнали и от тях са останали най-благородните, най-меките същества. И между хората ще бъде същия закон. И между верующите ще бъде същия закон. Онези хора, които са искали с меч да се налагат на другите, да ги подчинят на себе си, няма да останат. Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата!
“. Така и Мойсей е налагал своето учение.
Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждат“. И сега, мнозина, които четат Стария Завет, казват: така казал Господ чрез Мойсей! Много добре, но когато аз изпратя един свой слуга да изтегли 1 000 златни лева от банката в мое име, а той изтегли 100 000 лева, тогава къде е Истината? Бог ли е казал така?
към втори вариант >>
А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа.
(втори вариант)
Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе! Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата.
А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа.
Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри. Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света.
към втори вариант >>
Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата!
(втори вариант)
И между хората ще бъде същия закон. И между верующите ще бъде същия закон. Онези хора, които са искали с меч да се налагат на другите, да ги подчинят на себе си, няма да останат. Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагал своето учение.
Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата!
Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждат“. И сега, мнозина, които четат Стария Завет, казват: така казал Господ чрез Мойсей! Много добре, но когато аз изпратя един свой слуга да изтегли 1 000 златни лева от банката в мое име, а той изтегли 100 000 лева, тогава къде е Истината? Бог ли е казал така? Тъй че, когато Бог каза на Мойсей да каже на евреите да изгонят злото от себе си и да отидат в Ханаанската земя, Той не разбра Божия закон.
към втори вариант >>
Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри.
(втори вариант)
Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе! Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата. А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа.
Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри.
Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана.
към втори вариант >>
Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждат“.
(втори вариант)
И между верующите ще бъде същия закон. Онези хора, които са искали с меч да се налагат на другите, да ги подчинят на себе си, няма да останат. Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагал своето учение. Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата!
Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждат“.
И сега, мнозина, които четат Стария Завет, казват: така казал Господ чрез Мойсей! Много добре, но когато аз изпратя един свой слуга да изтегли 1 000 златни лева от банката в мое име, а той изтегли 100 000 лева, тогава къде е Истината? Бог ли е казал така? Тъй че, когато Бог каза на Мойсей да каже на евреите да изгонят злото от себе си и да отидат в Ханаанската земя, Той не разбра Божия закон.
към втори вариант >>
Такъв закон не съществува.
(втори вариант)
Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата. А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа. Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри.
Такъв закон не съществува.
Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри.
към втори вариант >>
И сега, мнозина, които четат Стария Завет, казват: така казал Господ чрез Мойсей!
(втори вариант)
Онези хора, които са искали с меч да се налагат на другите, да ги подчинят на себе си, няма да останат. Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагал своето учение. Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждат“.
И сега, мнозина, които четат Стария Завет, казват: така казал Господ чрез Мойсей!
Много добре, но когато аз изпратя един свой слуга да изтегли 1 000 златни лева от банката в мое име, а той изтегли 100 000 лева, тогава къде е Истината? Бог ли е казал така? Тъй че, когато Бог каза на Мойсей да каже на евреите да изгонят злото от себе си и да отидат в Ханаанската земя, Той не разбра Божия закон.
към втори вариант >>
Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри.
(втори вариант)
Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата. А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа. Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри. Такъв закон не съществува.
Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри.
Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света?
към втори вариант >>
Много добре, но когато аз изпратя един свой слуга да изтегли 1 000 златни лева от банката в мое име, а той изтегли 100 000 лева, тогава къде е Истината?
(втори вариант)
Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата! “. Така и Мойсей е налагал своето учение. Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждат“. И сега, мнозина, които четат Стария Завет, казват: така казал Господ чрез Мойсей!
Много добре, но когато аз изпратя един свой слуга да изтегли 1 000 златни лева от банката в мое име, а той изтегли 100 000 лева, тогава къде е Истината?
Бог ли е казал така? Тъй че, когато Бог каза на Мойсей да каже на евреите да изгонят злото от себе си и да отидат в Ханаанската земя, Той не разбра Божия закон.
към втори вариант >>
Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени.
(втори вариант)
След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата. А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа. Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри. Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри.
Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени.
Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света.
към втори вариант >>
Бог ли е казал така?
(втори вариант)
“. Така и Мойсей е налагал своето учение. Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждат“. И сега, мнозина, които четат Стария Завет, казват: така казал Господ чрез Мойсей! Много добре, но когато аз изпратя един свой слуга да изтегли 1 000 златни лева от банката в мое име, а той изтегли 100 000 лева, тогава къде е Истината?
Бог ли е казал така?
Тъй че, когато Бог каза на Мойсей да каже на евреите да изгонят злото от себе си и да отидат в Ханаанската земя, Той не разбра Божия закон.
към втори вариант >>
Пък ние не сме и най-лошите хора в света.
(втори вариант)
А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа. Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри. Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени.
Пък ние не сме и най-лошите хора в света.
Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите.
към втори вариант >>
Тъй че, когато Бог каза на Мойсей да каже на евреите да изгонят злото от себе си и да отидат в Ханаанската земя, Той не разбра Божия закон.
(втори вариант)
Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждат“. И сега, мнозина, които четат Стария Завет, казват: така казал Господ чрез Мойсей! Много добре, но когато аз изпратя един свой слуга да изтегли 1 000 златни лева от банката в мое име, а той изтегли 100 000 лева, тогава къде е Истината? Бог ли е казал така?
Тъй че, когато Бог каза на Мойсей да каже на евреите да изгонят злото от себе си и да отидат в Ханаанската земя, Той не разбра Божия закон.
към втори вариант >>
Лошото е една капка в океана.
(втори вариант)
Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри. Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света.
Лошото е една капка в океана.
Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата?
към втори вариант >>
Да се повърнем към второто положение, където имаме тъй наречения „образния човек“, словесния или разумния човек, човекът, който мисли.
(втори вариант)
Да се повърнем към второто положение, където имаме тъй наречения „образния човек“, словесния или разумния човек, човекът, който мисли.
Човек за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трябва да мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата. Той се изказва още и чрез лицето. Образите всякога са носители на речта. Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч. Някои ще възразят на това.
към втори вариант >>
Извън земята всички са добри.
(втори вариант)
Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана.
Извън земята всички са добри.
Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави?
към втори вариант >>
Човек за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трябва да мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата.
(втори вариант)
Да се повърнем към второто положение, където имаме тъй наречения „образния човек“, словесния или разумния човек, човекът, който мисли.
Човек за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трябва да мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата.
Той се изказва още и чрез лицето. Образите всякога са носители на речта. Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч. Някои ще възразят на това. Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат.
към втори вариант >>
Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света?
(втори вариант)
Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри.
Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света?
Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора?
към втори вариант >>
Той се изказва още и чрез лицето.
(втори вариант)
Да се повърнем към второто положение, където имаме тъй наречения „образния човек“, словесния или разумния човек, човекът, който мисли. Човек за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трябва да мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата.
Той се изказва още и чрез лицето.
Образите всякога са носители на речта. Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч. Някои ще възразят на това. Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат. Поезия се ражда!
към втори вариант >>
Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света.
(втори вариант)
Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света?
Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света.
Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито.
към втори вариант >>
Образите всякога са носители на речта.
(втори вариант)
Да се повърнем към второто положение, където имаме тъй наречения „образния човек“, словесния или разумния човек, човекът, който мисли. Човек за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трябва да мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата. Той се изказва още и чрез лицето.
Образите всякога са носители на речта.
Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч. Някои ще възразят на това. Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат. Поезия се ражда! Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той?
към втори вариант >>
Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите.
(втори вариант)
Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света.
Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите.
Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито. А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора.
към втори вариант >>
Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч.
(втори вариант)
Да се повърнем към второто положение, където имаме тъй наречения „образния човек“, словесния или разумния човек, човекът, който мисли. Човек за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трябва да мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата. Той се изказва още и чрез лицето. Образите всякога са носители на речта.
Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч.
Някои ще възразят на това. Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат. Поезия се ражда! Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша!
към втори вариант >>
Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата?
(втори вариант)
Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите.
Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата?
Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито. А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора. Тия хора носят тояги да бият всеки беден по улицата.
към втори вариант >>
Някои ще възразят на това.
(втори вариант)
Да се повърнем към второто положение, където имаме тъй наречения „образния човек“, словесния или разумния човек, човекът, който мисли. Човек за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трябва да мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата. Той се изказва още и чрез лицето. Образите всякога са носители на речта. Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч.
Някои ще възразят на това.
Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат. Поезия се ражда! Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша! Следователно, образите са съзнателно нещо.
към втори вариант >>
Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави?
(втори вариант)
Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата?
Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави?
Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито. А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора. Тия хора носят тояги да бият всеки беден по улицата.
към втори вариант >>
Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат.
(втори вариант)
Човек за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трябва да мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата. Той се изказва още и чрез лицето. Образите всякога са носители на речта. Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч. Някои ще възразят на това.
Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат.
Поезия се ражда! Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша! Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста.
към втори вариант >>
Кои са здравите хора?
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави?
Кои са здравите хора?
– Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито. А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора. Тия хора носят тояги да бият всеки беден по улицата.
към втори вариант >>
Поезия се ражда!
(втори вариант)
Той се изказва още и чрез лицето. Образите всякога са носители на речта. Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч. Някои ще възразят на това. Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат.
Поезия се ражда!
Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша! Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста. Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства.
към втори вариант >>
– Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито.
(втори вариант)
Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора?
– Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито.
А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора. Тия хора носят тояги да бият всеки беден по улицата.
към втори вариант >>
Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той?
(втори вариант)
Образите всякога са носители на речта. Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч. Някои ще възразят на това. Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат. Поезия се ражда!
Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той?
Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша! Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста. Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства. Те се обрязват и дават плод.
към втори вариант >>
А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора.
(втори вариант)
Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито.
А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора.
Тия хора носят тояги да бият всеки беден по улицата.
към втори вариант >>
Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша!
(втори вариант)
Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч. Някои ще възразят на това. Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат. Поезия се ражда! Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той?
Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша!
Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста. Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства. Те се обрязват и дават плод. Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод.
към втори вариант >>
Тия хора носят тояги да бият всеки беден по улицата.
(втори вариант)
Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито. А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора.
Тия хора носят тояги да бият всеки беден по улицата.
към втори вариант >>
Следователно, образите са съзнателно нещо.
(втори вариант)
Някои ще възразят на това. Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат. Поезия се ражда! Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша!
Следователно, образите са съзнателно нещо.
Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста. Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства. Те се обрязват и дават плод. Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод. Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече.
към втори вариант >>
„Аз съм истинната лоза“.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза“.
Това е положението, което всеки един духовен човек трябва да схване в себе си. Няма какво да се реформират болниците! Сега всички хора които са в болниците, искат да излязат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува. На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо. Какво ще се прави с тия хора?
към втори вариант >>
Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста.
(втори вариант)
Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат. Поезия се ражда! Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша! Следователно, образите са съзнателно нещо.
Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста.
Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства. Те се обрязват и дават плод. Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод. Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече.
към втори вариант >>
Това е положението, което всеки един духовен човек трябва да схване в себе си.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза“.
Това е положението, което всеки един духовен човек трябва да схване в себе си.
Няма какво да се реформират болниците! Сега всички хора които са в болниците, искат да излязат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува. На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо. Какво ще се прави с тия хора? Може ли да се създава закон за болницата?
към втори вариант >>
Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства.
(втори вариант)
Поезия се ражда! Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша! Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста.
Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства.
Те се обрязват и дават плод. Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод. Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече.
към втори вариант >>
Няма какво да се реформират болниците!
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза“. Това е положението, което всеки един духовен човек трябва да схване в себе си.
Няма какво да се реформират болниците!
Сега всички хора които са в болниците, искат да излязат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува. На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо. Какво ще се прави с тия хора? Може ли да се създава закон за болницата? Служители трябва на тия хора!
към втори вариант >>
Те се обрязват и дават плод.
(втори вариант)
Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша! Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста. Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства.
Те се обрязват и дават плод.
Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод. Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече.
към втори вариант >>
Сега всички хора които са в болниците, искат да излязат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза“. Това е положението, което всеки един духовен човек трябва да схване в себе си. Няма какво да се реформират болниците!
Сега всички хора които са в болниците, искат да излязат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува.
На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо. Какво ще се прави с тия хора? Може ли да се създава закон за болницата? Служители трябва на тия хора! Закон може да съществува за здравите, за умните хора.
към втори вариант >>
Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод.
(втори вариант)
Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша! Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста. Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства. Те се обрязват и дават плод.
Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод.
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече.
към втори вариант >>
На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза“. Това е положението, което всеки един духовен човек трябва да схване в себе си. Няма какво да се реформират болниците! Сега всички хора които са в болниците, искат да излязат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува.
На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо.
Какво ще се прави с тия хора? Може ли да се създава закон за болницата? Служители трябва на тия хора! Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора.
към втори вариант >>
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече.
(втори вариант)
Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста. Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства. Те се обрязват и дават плод. Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод.
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече.
към втори вариант >>
Какво ще се прави с тия хора?
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза“. Това е положението, което всеки един духовен човек трябва да схване в себе си. Няма какво да се реформират болниците! Сега всички хора които са в болниците, искат да излязат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува. На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо.
Какво ще се прави с тия хора?
Може ли да се създава закон за болницата? Служители трябва на тия хора! Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват.
към втори вариант >>
И тъй, образният език е необходим.
(втори вариант)
И тъй, образният език е необходим.
Човек трябва да се стреми към него. Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно. Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот. Те са корените на живота ви. Някой път вие сте неразположени, гневни.
към втори вариант >>
Може ли да се създава закон за болницата?
(втори вариант)
Това е положението, което всеки един духовен човек трябва да схване в себе си. Няма какво да се реформират болниците! Сега всички хора които са в болниците, искат да излязат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува. На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо. Какво ще се прави с тия хора?
Може ли да се създава закон за болницата?
Служители трябва на тия хора! Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват. Хората на света не могат да изпълняват законите.
към втори вариант >>
Човек трябва да се стреми към него.
(втори вариант)
И тъй, образният език е необходим.
Човек трябва да се стреми към него.
Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно. Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот. Те са корените на живота ви. Някой път вие сте неразположени, гневни. Гневът е сила, която принадлежи към корените.
към втори вариант >>
Служители трябва на тия хора!
(втори вариант)
Няма какво да се реформират болниците! Сега всички хора които са в болниците, искат да излязат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува. На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо. Какво ще се прави с тия хора? Може ли да се създава закон за болницата?
Служители трябва на тия хора!
Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват. Хората на света не могат да изпълняват законите. Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят.
към втори вариант >>
Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно.
(втори вариант)
И тъй, образният език е необходим. Човек трябва да се стреми към него.
Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно.
Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот. Те са корените на живота ви. Някой път вие сте неразположени, гневни. Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него?
към втори вариант >>
Закон може да съществува за здравите, за умните хора.
(втори вариант)
Сега всички хора които са в болниците, искат да излязат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува. На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо. Какво ще се прави с тия хора? Може ли да се създава закон за болницата? Служители трябва на тия хора!
Закон може да съществува за здравите, за умните хора.
И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват. Хората на света не могат да изпълняват законите. Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят. Някои чакат съдът да им наложи това, или онова.
към втори вариант >>
Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот.
(втори вариант)
И тъй, образният език е необходим. Човек трябва да се стреми към него. Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно.
Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот.
Те са корените на живота ви. Някой път вие сте неразположени, гневни. Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате.
към втори вариант >>
И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора.
(втори вариант)
На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо. Какво ще се прави с тия хора? Може ли да се създава закон за болницата? Служители трябва на тия хора! Закон може да съществува за здравите, за умните хора.
И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора.
Само те могат да ги изпълняват. Хората на света не могат да изпълняват законите. Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят. Някои чакат съдът да им наложи това, или онова. Аз мога да съдя по-добре.
към втори вариант >>
Те са корените на живота ви.
(втори вариант)
И тъй, образният език е необходим. Човек трябва да се стреми към него. Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно. Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот.
Те са корените на живота ви.
Някой път вие сте неразположени, гневни. Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате. Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване.
към втори вариант >>
Само те могат да ги изпълняват.
(втори вариант)
Какво ще се прави с тия хора? Може ли да се създава закон за болницата? Служители трябва на тия хора! Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора.
Само те могат да ги изпълняват.
Хората на света не могат да изпълняват законите. Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят. Някои чакат съдът да им наложи това, или онова. Аз мога да съдя по-добре. Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други.
към втори вариант >>
Някой път вие сте неразположени, гневни.
(втори вариант)
И тъй, образният език е необходим. Човек трябва да се стреми към него. Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно. Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот. Те са корените на живота ви.
Някой път вие сте неразположени, гневни.
Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате. Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване. Някой казва: Защо трябва да се гневи?
към втори вариант >>
Хората на света не могат да изпълняват законите.
(втори вариант)
Може ли да се създава закон за болницата? Служители трябва на тия хора! Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват.
Хората на света не могат да изпълняват законите.
Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят. Някои чакат съдът да им наложи това, или онова. Аз мога да съдя по-добре. Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други. Всеки човек сам трябва да приложи закона.
към втори вариант >>
Гневът е сила, която принадлежи към корените.
(втори вариант)
Човек трябва да се стреми към него. Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно. Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот. Те са корените на живота ви. Някой път вие сте неразположени, гневни.
Гневът е сила, която принадлежи към корените.
Какво трябва да правите с него? Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате. Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване. Някой казва: Защо трябва да се гневи? – Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре.
към втори вариант >>
Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят.
(втори вариант)
Служители трябва на тия хора! Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват. Хората на света не могат да изпълняват законите.
Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят.
Някои чакат съдът да им наложи това, или онова. Аз мога да съдя по-добре. Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други. Всеки човек сам трябва да приложи закона. И тогава, аз прилагам следния морал.
към втори вариант >>
Какво трябва да правите с него?
(втори вариант)
Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно. Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот. Те са корените на живота ви. Някой път вие сте неразположени, гневни. Гневът е сила, която принадлежи към корените.
Какво трябва да правите с него?
Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате. Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване. Някой казва: Защо трябва да се гневи? – Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре. Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу.
към втори вариант >>
Някои чакат съдът да им наложи това, или онова.
(втори вариант)
Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват. Хората на света не могат да изпълняват законите. Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят.
Някои чакат съдът да им наложи това, или онова.
Аз мога да съдя по-добре. Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други. Всеки човек сам трябва да приложи закона. И тогава, аз прилагам следния морал. Някой път казвам, че и аз правя погрешки!
към втори вариант >>
Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате.
(втори вариант)
Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот. Те са корените на живота ви. Някой път вие сте неразположени, гневни. Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него?
Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате.
Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване. Някой казва: Защо трябва да се гневи? – Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре. Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу. Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя.
към втори вариант >>
Аз мога да съдя по-добре.
(втори вариант)
И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват. Хората на света не могат да изпълняват законите. Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят. Някои чакат съдът да им наложи това, или онова.
Аз мога да съдя по-добре.
Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други. Всеки човек сам трябва да приложи закона. И тогава, аз прилагам следния морал. Някой път казвам, че и аз правя погрешки! Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки!
към втори вариант >>
Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване.
(втори вариант)
Те са корените на живота ви. Някой път вие сте неразположени, гневни. Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате.
Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване.
Някой казва: Защо трябва да се гневи? – Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре. Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу. Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя. От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия.
към втори вариант >>
Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други.
(втори вариант)
Само те могат да ги изпълняват. Хората на света не могат да изпълняват законите. Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят. Някои чакат съдът да им наложи това, или онова. Аз мога да съдя по-добре.
Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други.
Всеки човек сам трябва да приложи закона. И тогава, аз прилагам следния морал. Някой път казвам, че и аз правя погрешки! Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки! Знаете ли какви са моите погрешки?
към втори вариант >>
Някой казва: Защо трябва да се гневи?
(втори вариант)
Някой път вие сте неразположени, гневни. Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате. Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване.
Някой казва: Защо трябва да се гневи?
– Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре. Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу. Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя. От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия. Всяко движение, което се спира, създава топлина.
към втори вариант >>
Всеки човек сам трябва да приложи закона.
(втори вариант)
Хората на света не могат да изпълняват законите. Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят. Някои чакат съдът да им наложи това, или онова. Аз мога да съдя по-добре. Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други.
Всеки човек сам трябва да приложи закона.
И тогава, аз прилагам следния морал. Някой път казвам, че и аз правя погрешки! Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки! Знаете ли какви са моите погрешки? Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева.
към втори вариант >>
– Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре.
(втори вариант)
Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате. Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване. Някой казва: Защо трябва да се гневи?
– Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре.
Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу. Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя. От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Същото нещо е и у човека.
към втори вариант >>
И тогава, аз прилагам следния морал.
(втори вариант)
Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят. Някои чакат съдът да им наложи това, или онова. Аз мога да съдя по-добре. Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други. Всеки човек сам трябва да приложи закона.
И тогава, аз прилагам следния морал.
Някой път казвам, че и аз правя погрешки! Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки! Знаете ли какви са моите погрешки? Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите.
към втори вариант >>
Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу.
(втори вариант)
Какво трябва да правите с него? Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате. Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване. Някой казва: Защо трябва да се гневи? – Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре.
Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу.
Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя. От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Същото нещо е и у човека. Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв.
към втори вариант >>
Някой път казвам, че и аз правя погрешки!
(втори вариант)
Някои чакат съдът да им наложи това, или онова. Аз мога да съдя по-добре. Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други. Всеки човек сам трябва да приложи закона. И тогава, аз прилагам следния морал.
Някой път казвам, че и аз правя погрешки!
Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки! Знаете ли какви са моите погрешки? Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце!
към втори вариант >>
Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя.
(втори вариант)
Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате. Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване. Някой казва: Защо трябва да се гневи? – Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре. Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу.
Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя.
От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Същото нещо е и у човека. Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв. Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека.
към втори вариант >>
Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки!
(втори вариант)
Аз мога да съдя по-добре. Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други. Всеки човек сам трябва да приложи закона. И тогава, аз прилагам следния морал. Някой път казвам, че и аз правя погрешки!
Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки!
Знаете ли какви са моите погрешки? Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце! С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце!
към втори вариант >>
От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия.
(втори вариант)
Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване. Някой казва: Защо трябва да се гневи? – Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре. Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу. Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя.
От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия.
Всяко движение, което се спира, създава топлина. Същото нещо е и у човека. Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв. Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. И тогава ние питаме: Какво трябва да правим?
към втори вариант >>
Знаете ли какви са моите погрешки?
(втори вариант)
Аз мога да нося 100 кг жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други. Всеки човек сам трябва да приложи закона. И тогава, аз прилагам следния морал. Някой път казвам, че и аз правя погрешки! Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки!
Знаете ли какви са моите погрешки?
Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце! С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце! Той казва: И на мене ми трябват пари.
към втори вариант >>
Всяко движение, което се спира, създава топлина.
(втори вариант)
Някой казва: Защо трябва да се гневи? – Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре. Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу. Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя. От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия.
Всяко движение, което се спира, създава топлина.
Същото нещо е и у човека. Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв. Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. И тогава ние питаме: Какво трябва да правим? – Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни.
към втори вариант >>
Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева.
(втори вариант)
Всеки човек сам трябва да приложи закона. И тогава, аз прилагам следния морал. Някой път казвам, че и аз правя погрешки! Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки! Знаете ли какви са моите погрешки?
Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева.
Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце! С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце! Той казва: И на мене ми трябват пари. Втори път му кажа.
към втори вариант >>
Същото нещо е и у човека.
(втори вариант)
– Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре. Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу. Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя. От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия. Всяко движение, което се спира, създава топлина.
Същото нещо е и у човека.
Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв. Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. И тогава ние питаме: Какво трябва да правим? – Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни. Следователно, в човека има три кръга.
към втори вариант >>
Един апаш се приближава, иска да му вземе парите.
(втори вариант)
И тогава, аз прилагам следния морал. Някой път казвам, че и аз правя погрешки! Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки! Знаете ли какви са моите погрешки? Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева.
Един апаш се приближава, иска да му вземе парите.
Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце! С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце! Той казва: И на мене ми трябват пари. Втори път му кажа. Трети път му кажа, но той ги взима.
към втори вариант >>
Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв.
(втори вариант)
Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу. Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя. От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Същото нещо е и у човека.
Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв.
Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. И тогава ние питаме: Какво трябва да правим? – Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни. Следователно, в човека има три кръга. Във волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на земята.
към втори вариант >>
Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце!
(втори вариант)
Някой път казвам, че и аз правя погрешки! Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки! Знаете ли какви са моите погрешки? Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите.
Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце!
С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце! Той казва: И на мене ми трябват пари. Втори път му кажа. Трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари.
към втори вариант >>
Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека.
(втори вариант)
Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя. От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Същото нещо е и у човека. Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв.
Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека.
И тогава ние питаме: Какво трябва да правим? – Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни. Следователно, в човека има три кръга. Във волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се пращат надолу в нашето естество.
към втори вариант >>
С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце!
(втори вариант)
Вие казвате: А, и Учителя прави погрешки! Знаете ли какви са моите погрешки? Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце!
С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце!
Той казва: И на мене ми трябват пари. Втори път му кажа. Трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднъж аз видях това престъпление.
към втори вариант >>
И тогава ние питаме: Какво трябва да правим?
(втори вариант)
От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Същото нещо е и у човека. Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв. Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека.
И тогава ние питаме: Какво трябва да правим?
– Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни. Следователно, в човека има три кръга. Във волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се пращат надолу в нашето естество. Във втория закон, който включва Любовта, образния език, разумното в човека, всички тия сили трябва да се пращат към клонищата, към сърцето на човека.
към втори вариант >>
Той казва: И на мене ми трябват пари.
(втори вариант)
Знаете ли какви са моите погрешки? Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце! С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце!
Той казва: И на мене ми трябват пари.
Втори път му кажа. Трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднъж аз видях това престъпление. Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението.
към втори вариант >>
– Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни.
(втори вариант)
Всяко движение, което се спира, създава топлина. Същото нещо е и у човека. Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв. Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. И тогава ние питаме: Какво трябва да правим?
– Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни.
Следователно, в човека има три кръга. Във волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се пращат надолу в нашето естество. Във втория закон, който включва Любовта, образния език, разумното в човека, всички тия сили трябва да се пращат към клонищата, към сърцето на човека.
към втори вариант >>
Втори път му кажа.
(втори вариант)
Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце! С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце! Той казва: И на мене ми трябват пари.
Втори път му кажа.
Трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднъж аз видях това престъпление. Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него.
към втори вариант >>
Следователно, в човека има три кръга.
(втори вариант)
Същото нещо е и у човека. Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв. Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. И тогава ние питаме: Какво трябва да правим? – Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни.
Следователно, в човека има три кръга.
Във волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се пращат надолу в нашето естество. Във втория закон, който включва Любовта, образния език, разумното в човека, всички тия сили трябва да се пращат към клонищата, към сърцето на човека.
към втори вариант >>
Трети път му кажа, но той ги взима.
(втори вариант)
Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце! С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце! Той казва: И на мене ми трябват пари. Втори път му кажа.
Трети път му кажа, но той ги взима.
Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднъж аз видях това престъпление. Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: Вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар.
към втори вариант >>
Във волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на земята.
(втори вариант)
Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв. Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. И тогава ние питаме: Какво трябва да правим? – Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни. Следователно, в човека има три кръга.
Във волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на земята.
Всички тези материи, всички тези сили трябва да се пращат надолу в нашето естество. Във втория закон, който включва Любовта, образния език, разумното в човека, всички тия сили трябва да се пращат към клонищата, към сърцето на човека.
към втори вариант >>
Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари.
(втори вариант)
Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: Не обирай това момиченце! С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце! Той казва: И на мене ми трябват пари. Втори път му кажа. Трети път му кажа, но той ги взима.
Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари.
Веднъж аз видях това престъпление. Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: Вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар. Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го върши.
към втори вариант >>
Всички тези материи, всички тези сили трябва да се пращат надолу в нашето естество.
(втори вариант)
Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. И тогава ние питаме: Какво трябва да правим? – Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни. Следователно, в човека има три кръга. Във волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на земята.
Всички тези материи, всички тези сили трябва да се пращат надолу в нашето естество.
Във втория закон, който включва Любовта, образния език, разумното в човека, всички тия сили трябва да се пращат към клонищата, към сърцето на човека.
към втори вариант >>
Веднъж аз видях това престъпление.
(втори вариант)
С мисълта си само му казвам: Не обирай това момиченце! Той казва: И на мене ми трябват пари. Втори път му кажа. Трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари.
Веднъж аз видях това престъпление.
Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: Вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар. Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го върши.
към втори вариант >>
Във втория закон, който включва Любовта, образния език, разумното в човека, всички тия сили трябва да се пращат към клонищата, към сърцето на човека.
(втори вариант)
И тогава ние питаме: Какво трябва да правим? – Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни. Следователно, в човека има три кръга. Във волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се пращат надолу в нашето естество.
Във втория закон, който включва Любовта, образния език, разумното в човека, всички тия сили трябва да се пращат към клонищата, към сърцето на човека.
към втори вариант >>
Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението.
(втори вариант)
Той казва: И на мене ми трябват пари. Втори път му кажа. Трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднъж аз видях това престъпление.
Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението.
Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: Вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар. Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го върши.
към втори вариант >>
От това гледище, като казва Христос, че аз съм истинната лоза, какво подразбирате вие?
(втори вариант)
От това гледище, като казва Христос, че аз съм истинната лоза, какво подразбирате вие?
Под думите „аз съм истинната лоза“, Христос подразбира: в мене е истинският живот. Всеки човек, който иска да живее един щастлив, разумен живот, трябва да познава тия закони. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и ако не пребъдете върху тази лоза, нямате живот в себе си“. То значи: Ако не възприемете този живот, нищо не можете да направите.
към втори вариант >>
Длъжен съм вече да платя вместо него.
(втори вариант)
Втори път му кажа. Трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднъж аз видях това престъпление. Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението.
Длъжен съм вече да платя вместо него.
Тогава аз казвам на момиченцето: Вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар. Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го върши.
към втори вариант >>
Под думите „аз съм истинната лоза“, Христос подразбира: в мене е истинският живот.
(втори вариант)
От това гледище, като казва Христос, че аз съм истинната лоза, какво подразбирате вие?
Под думите „аз съм истинната лоза“, Христос подразбира: в мене е истинският живот.
Всеки човек, който иска да живее един щастлив, разумен живот, трябва да познава тия закони. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и ако не пребъдете върху тази лоза, нямате живот в себе си“. То значи: Ако не възприемете този живот, нищо не можете да направите.
към втори вариант >>
Тогава аз казвам на момиченцето: Вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар.
(втори вариант)
Трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднъж аз видях това престъпление. Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него.
Тогава аз казвам на момиченцето: Вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар.
Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го върши.
към втори вариант >>
Всеки човек, който иска да живее един щастлив, разумен живот, трябва да познава тия закони.
(втори вариант)
От това гледище, като казва Христос, че аз съм истинната лоза, какво подразбирате вие? Под думите „аз съм истинната лоза“, Христос подразбира: в мене е истинският живот.
Всеки човек, който иска да живее един щастлив, разумен живот, трябва да познава тия закони.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и ако не пребъдете върху тази лоза, нямате живот в себе си“. То значи: Ако не възприемете този живот, нищо не можете да направите.
към втори вариант >>
Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го върши.
(втори вариант)
Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднъж аз видях това престъпление. Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: Вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар.
Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го върши.
към втори вариант >>
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и ако не пребъдете върху тази лоза, нямате живот в себе си“.
(втори вариант)
От това гледище, като казва Христос, че аз съм истинната лоза, какво подразбирате вие? Под думите „аз съм истинната лоза“, Христос подразбира: в мене е истинският живот. Всеки човек, който иска да живее един щастлив, разумен живот, трябва да познава тия закони.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и ако не пребъдете върху тази лоза, нямате живот в себе си“.
То значи: Ако не възприемете този живот, нищо не можете да направите.
към втори вариант >>
Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“.
(втори вариант)
Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“.
всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците. Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо.
към втори вариант >>
То значи: Ако не възприемете този живот, нищо не можете да направите.
(втори вариант)
От това гледище, като казва Христос, че аз съм истинната лоза, какво подразбирате вие? Под думите „аз съм истинната лоза“, Христос подразбира: в мене е истинският живот. Всеки човек, който иска да живее един щастлив, разумен живот, трябва да познава тия закони. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и ако не пребъдете върху тази лоза, нямате живот в себе си“.
То значи: Ако не възприемете този живот, нищо не можете да направите.
към втори вариант >>
всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците.
(втори вариант)
Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“.
всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците.
Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби.
към втори вариант >>
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трябва да се подчинявате на тия закони. Защо?
(втори вариант)
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трябва да се подчинявате на тия закони. Защо?
Допуснете, че аз съм сляп. Щом е така, необходима ли ми е светлината и топлината на слънцето? 3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони.
към втори вариант >>
Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас.
(втори вариант)
Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“. всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците.
Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас.
Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното.
към втори вариант >>
Допуснете, че аз съм сляп.
(втори вариант)
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трябва да се подчинявате на тия закони. Защо?
Допуснете, че аз съм сляп.
Щом е така, необходима ли ми е светлината и топлината на слънцето? 3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони. Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие.
към втори вариант >>
Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот.
(втори вариант)
Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“. всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците. Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас.
Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот.
Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен.
към втори вариант >>
Щом е така, необходима ли ми е светлината и топлината на слънцето?
(втори вариант)
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трябва да се подчинявате на тия закони. Защо? Допуснете, че аз съм сляп.
Щом е така, необходима ли ми е светлината и топлината на слънцето?
3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони. Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие. В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас.
към втори вариант >>
Скърбите, това са само един метод.
(втори вариант)
Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“. всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците. Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот.
Скърбите, това са само един метод.
Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов.
към втори вариант >>
3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда.
(втори вариант)
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трябва да се подчинявате на тия закони. Защо? Допуснете, че аз съм сляп. Щом е така, необходима ли ми е светлината и топлината на слънцето?
3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда.
Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони. Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие. В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума.
към втори вариант >>
Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо.
(втори вариант)
Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“. всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците. Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод.
Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо.
Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир.
към втори вариант >>
Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек.
(втори вариант)
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трябва да се подчинявате на тия закони. Защо? Допуснете, че аз съм сляп. Щом е така, необходима ли ми е светлината и топлината на слънцето? 3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда.
Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек.
Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони. Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие. В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума. Това е много естествено.
към втори вариант >>
Не е лошо човек да скърби.
(втори вариант)
всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците. Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо.
Не е лошо човек да скърби.
Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир. Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде.
към втори вариант >>
Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони.
(втори вариант)
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трябва да се подчинявате на тия закони. Защо? Допуснете, че аз съм сляп. Щом е така, необходима ли ми е светлината и топлината на слънцето? 3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек.
Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони.
Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие. В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума. Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари.
към втори вариант >>
Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното.
(втори вариант)
Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби.
Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното.
Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир. Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде. Още днес ще дойде този мир.
към втори вариант >>
Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие.
(втори вариант)
Допуснете, че аз съм сляп. Щом е така, необходима ли ми е светлината и топлината на слънцето? 3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони.
Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие.
В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума. Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: Аз не искам да зная за хората.
към втори вариант >>
Щом го намериш, ти си радостен.
(втори вариант)
Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното.
Щом го намериш, ти си радостен.
Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир. Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде. Още днес ще дойде този мир.
към втори вариант >>
В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас.
(втори вариант)
Щом е така, необходима ли ми е светлината и топлината на слънцето? 3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони. Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие.
В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас.
Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума. Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: Аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие.
към втори вариант >>
Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов.
(втори вариант)
Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен.
Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов.
Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир. Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде. Още днес ще дойде този мир.
към втори вариант >>
Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума.
(втори вариант)
3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони. Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие. В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас.
Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума.
Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: Аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие. Ами за какво искаш да знаеш?
към втори вариант >>
Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир.
(втори вариант)
Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов.
Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир.
Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде. Още днес ще дойде този мир.
към втори вариант >>
Това е много естествено.
(втори вариант)
Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони. Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие. В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума.
Това е много естествено.
Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: Аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие. Ами за какво искаш да знаеш? Някой казва: Да напуснем света!
към втори вариант >>
Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде.
(втори вариант)
Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир.
Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде.
Още днес ще дойде този мир.
към втори вариант >>
Ти търсиш Божествения лъч да те озари.
(втори вариант)
Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони. Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие. В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума. Това е много естествено.
Ти търсиш Божествения лъч да те озари.
Някой казва: Аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие. Ами за какво искаш да знаеш? Някой казва: Да напуснем света! Да напуснете света, това не значи, че трябва да напуснете хората.
към втори вариант >>
Още днес ще дойде този мир.
(втори вариант)
Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир. Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде.
Още днес ще дойде този мир.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз не искам да зная за хората.
(втори вариант)
Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие. В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума. Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари.
Някой казва: Аз не искам да зная за хората.
Това е човешкото щестлавие. Ами за какво искаш да знаеш? Някой казва: Да напуснем света! Да напуснете света, това не значи, че трябва да напуснете хората. Под думата „свят“, Писанието разбира онези преходни форми, които ни заблуждават, които хората са създали в света, но на които животът е кратковременен.
към втори вариант >>
Сега, като излезете от събранието, желая да видя всеки едного от вас с чувал на гърба!
(втори вариант)
Сега, като излезете от събранието, желая да видя всеки едного от вас с чувал на гърба!
Аз като изляза, гледам хората, носят ли чували на гърба си, или не.
към втори вариант >>
Това е човешкото щестлавие.
(втори вариант)
В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума. Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: Аз не искам да зная за хората.
Това е човешкото щестлавие.
Ами за какво искаш да знаеш? Някой казва: Да напуснем света! Да напуснете света, това не значи, че трябва да напуснете хората. Под думата „свят“, Писанието разбира онези преходни форми, които ни заблуждават, които хората са създали в света, но на които животът е кратковременен.
към втори вариант >>
Аз като изляза, гледам хората, носят ли чували на гърба си, или не.
(втори вариант)
Сега, като излезете от събранието, желая да видя всеки едного от вас с чувал на гърба!
Аз като изляза, гледам хората, носят ли чували на гърба си, или не.
към втори вариант >>
Ами за какво искаш да знаеш?
(втори вариант)
Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума. Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: Аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие.
Ами за какво искаш да знаеш?
Някой казва: Да напуснем света! Да напуснете света, това не значи, че трябва да напуснете хората. Под думата „свят“, Писанието разбира онези преходни форми, които ни заблуждават, които хората са създали в света, но на които животът е кратковременен.
към втори вариант >>
„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“.
Христос, това е Любовта, която се проявила в света. Отец, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любов в света. Ние, това сме плодът на възвишеното. Следователно, плодът трябва да носи качествата на Духа в себе си.
към втори вариант >>
Някой казва: Да напуснем света!
(втори вариант)
Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: Аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие. Ами за какво искаш да знаеш?
Някой казва: Да напуснем света!
Да напуснете света, това не значи, че трябва да напуснете хората. Под думата „свят“, Писанието разбира онези преходни форми, които ни заблуждават, които хората са създали в света, но на които животът е кратковременен.
към втори вариант >>
Христос, това е Любовта, която се проявила в света.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“.
Христос, това е Любовта, която се проявила в света.
Отец, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любов в света. Ние, това сме плодът на възвишеното. Следователно, плодът трябва да носи качествата на Духа в себе си.
към втори вариант >>
Да напуснете света, това не значи, че трябва да напуснете хората.
(втори вариант)
Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: Аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие. Ами за какво искаш да знаеш? Някой казва: Да напуснем света!
Да напуснете света, това не значи, че трябва да напуснете хората.
Под думата „свят“, Писанието разбира онези преходни форми, които ни заблуждават, които хората са създали в света, но на които животът е кратковременен.
към втори вариант >>
Отец, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любов в света.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“. Христос, това е Любовта, която се проявила в света.
Отец, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любов в света.
Ние, това сме плодът на възвишеното. Следователно, плодът трябва да носи качествата на Духа в себе си.
към втори вариант >>
Под думата „свят“, Писанието разбира онези преходни форми, които ни заблуждават, които хората са създали в света, но на които животът е кратковременен.
(втори вариант)
Някой казва: Аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие. Ами за какво искаш да знаеш? Някой казва: Да напуснем света! Да напуснете света, това не значи, че трябва да напуснете хората.
Под думата „свят“, Писанието разбира онези преходни форми, които ни заблуждават, които хората са създали в света, но на които животът е кратковременен.
към втори вариант >>
Ние, това сме плодът на възвишеното.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“. Христос, това е Любовта, която се проявила в света. Отец, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любов в света.
Ние, това сме плодът на възвишеното.
Следователно, плодът трябва да носи качествата на Духа в себе си.
към втори вариант >>
Допуснете следното изяснение.
(втори вариант)
Допуснете следното изяснение.
Влизате в една кръчма, и кръчмарят ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е. След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити. Кръчмарят не ви е казал Истината.
към втори вариант >>
Следователно, плодът трябва да носи качествата на Духа в себе си.
(втори вариант)
„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“. Христос, това е Любовта, която се проявила в света. Отец, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любов в света. Ние, това сме плодът на възвишеното.
Следователно, плодът трябва да носи качествата на Духа в себе си.
към втори вариант >>
Влизате в една кръчма, и кръчмарят ви дава една чаша ракия.
(втори вариант)
Допуснете следното изяснение.
Влизате в една кръчма, и кръчмарят ви дава една чаша ракия.
Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е. След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити. Кръчмарят не ви е казал Истината. Ракията не е храна, тя е човешко изобретение.
към втори вариант >>
Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е.
(втори вариант)
Допуснете следното изяснение. Влизате в една кръчма, и кръчмарят ви дава една чаша ракия.
Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е.
След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити. Кръчмарят не ви е казал Истината. Ракията не е храна, тя е човешко изобретение. Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни.
към втори вариант >>
След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение.
(втори вариант)
Допуснете следното изяснение. Влизате в една кръчма, и кръчмарят ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е.
След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение.
След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити. Кръчмарят не ви е казал Истината. Ракията не е храна, тя е човешко изобретение. Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни. Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката.
към втори вариант >>
След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити.
(втори вариант)
Допуснете следното изяснение. Влизате в една кръчма, и кръчмарят ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е. След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение.
След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити.
Кръчмарят не ви е казал Истината. Ракията не е храна, тя е човешко изобретение. Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни. Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката. Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение.
към втори вариант >>
Кръчмарят не ви е казал Истината.
(втори вариант)
Допуснете следното изяснение. Влизате в една кръчма, и кръчмарят ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е. След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити.
Кръчмарят не ви е казал Истината.
Ракията не е храна, тя е човешко изобретение. Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни. Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката. Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение. И всеки един от вас може да опита този кръчмар.
към втори вариант >>
Ракията не е храна, тя е човешко изобретение.
(втори вариант)
Влизате в една кръчма, и кръчмарят ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е. След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити. Кръчмарят не ви е казал Истината.
Ракията не е храна, тя е човешко изобретение.
Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни. Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката. Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение. И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар.
към втори вариант >>
Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни.
(втори вариант)
Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е. След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити. Кръчмарят не ви е казал Истината. Ракията не е храна, тя е човешко изобретение.
Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни.
Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката. Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение. И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш.
към втори вариант >>
Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката.
(втори вариант)
След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити. Кръчмарят не ви е казал Истината. Ракията не е храна, тя е човешко изобретение. Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни.
Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката.
Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение. И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш. Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан.
към втори вариант >>
Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение.
(втори вариант)
След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити. Кръчмарят не ви е казал Истината. Ракията не е храна, тя е човешко изобретение. Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни. Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката.
Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение.
И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш. Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях.
към втори вариант >>
И всеки един от вас може да опита този кръчмар.
(втори вариант)
Кръчмарят не ви е казал Истината. Ракията не е храна, тя е човешко изобретение. Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни. Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката. Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение.
И всеки един от вас може да опита този кръчмар.
Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш. Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях.
към втори вариант >>
Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар.
(втори вариант)
Ракията не е храна, тя е човешко изобретение. Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни. Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката. Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение. И всеки един от вас може да опита този кръчмар.
Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар.
Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш. Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка.
към втори вариант >>
Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш.
(втори вариант)
Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни. Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката. Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение. И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар.
Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш.
Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас.
към втори вариант >>
Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан.
(втори вариант)
Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката. Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение. И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш.
Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан.
Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си.
към втори вариант >>
Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях.
(втори вариант)
Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение. И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш. Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан.
Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях.
Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си. Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз?
към втори вариант >>
Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях.
(втори вариант)
И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш. Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях.
Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях.
До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си. Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз? Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното.
към втори вариант >>
До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка.
(втори вариант)
Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш. Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях.
До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка.
Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си. Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз? Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното. Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората.
към втори вариант >>
Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас.
(втори вариант)
Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш. Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка.
Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас.
Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си. Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз? Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното. Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората. Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек.
към втори вариант >>
Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си.
(втори вариант)
Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас.
Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си.
Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз? Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното. Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората. Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз?
към втори вариант >>
Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз?
(втори вариант)
Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си.
Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз?
Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното. Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората. Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз? Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца?
към втори вариант >>
Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното.
(втори вариант)
Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си. Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз?
Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното.
Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората. Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз? Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца? Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите?
към втори вариант >>
Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората.
(втори вариант)
До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си. Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз? Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното.
Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората.
Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз? Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца? Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите? Слиза от коня си и го набива добре.
към втори вариант >>
Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек.
(втори вариант)
Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си. Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз? Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното. Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората.
Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек.
Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз? Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца? Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите? Слиза от коня си и го набива добре. Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя.
към втори вариант >>
Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз?
(втори вариант)
Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си. Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз? Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното. Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората. Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек.
Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз?
Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца? Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите? Слиза от коня си и го набива добре. Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя. Бедният човек му отговорил: Господ здраве да ти дава!
към втори вариант >>
Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца?
(втори вариант)
Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз? Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното. Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората. Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз?
Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца?
Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите? Слиза от коня си и го набива добре. Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя. Бедният човек му отговорил: Господ здраве да ти дава! Търговецът продължава нагоре в планината пътя си, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите със злато, посочва насреща му парабел и казва: Дай сам скоро дисагите със златото, събуй обущата си, дай всичко, което носиш със себе си, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма да ми избегнеш!
към втори вариант >>
Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите?
(втори вариант)
Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното. Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората. Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз? Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца?
Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите?
Слиза от коня си и го набива добре. Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя. Бедният човек му отговорил: Господ здраве да ти дава! Търговецът продължава нагоре в планината пътя си, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите със злато, посочва насреща му парабел и казва: Дай сам скоро дисагите със златото, събуй обущата си, дай всичко, което носиш със себе си, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма да ми избегнеш! Обира го напълно и след това го пита: Какво мислиш за мене?
към втори вариант >>
Слиза от коня си и го набива добре.
(втори вариант)
Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората. Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз? Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца? Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите?
Слиза от коня си и го набива добре.
Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя. Бедният човек му отговорил: Господ здраве да ти дава! Търговецът продължава нагоре в планината пътя си, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите със злато, посочва насреща му парабел и казва: Дай сам скоро дисагите със златото, събуй обущата си, дай всичко, което носиш със себе си, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма да ми избегнеш! Обира го напълно и след това го пита: Какво мислиш за мене? – Нехранимайко си, вагабонтин си, обра ме, какво ще нося на децата си, на жена си?
към втори вариант >>
Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя.
(втори вариант)
Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз? Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца? Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите? Слиза от коня си и го набива добре.
Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя.
Бедният човек му отговорил: Господ здраве да ти дава! Търговецът продължава нагоре в планината пътя си, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите със злато, посочва насреща му парабел и казва: Дай сам скоро дисагите със златото, събуй обущата си, дай всичко, което носиш със себе си, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма да ми избегнеш! Обира го напълно и след това го пита: Какво мислиш за мене? – Нехранимайко си, вагабонтин си, обра ме, какво ще нося на децата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добре.
към втори вариант >>
Бедният човек му отговорил: Господ здраве да ти дава!
(втори вариант)
Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз? Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца? Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите? Слиза от коня си и го набива добре. Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя.
Бедният човек му отговорил: Господ здраве да ти дава!
Търговецът продължава нагоре в планината пътя си, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите със злато, посочва насреща му парабел и казва: Дай сам скоро дисагите със златото, събуй обущата си, дай всичко, което носиш със себе си, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма да ми избегнеш! Обира го напълно и след това го пита: Какво мислиш за мене? – Нехранимайко си, вагабонтин си, обра ме, какво ще нося на децата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добре. След това пак го пита, ами сега какво мислиш за мене?
към втори вариант >>
Търговецът продължава нагоре в планината пътя си, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите със злато, посочва насреща му парабел и казва: Дай сам скоро дисагите със златото, събуй обущата си, дай всичко, което носиш със себе си, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма да ми избегнеш!
(втори вариант)
Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца? Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите? Слиза от коня си и го набива добре. Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя. Бедният човек му отговорил: Господ здраве да ти дава!
Търговецът продължава нагоре в планината пътя си, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите със злато, посочва насреща му парабел и казва: Дай сам скоро дисагите със златото, събуй обущата си, дай всичко, което носиш със себе си, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма да ми избегнеш!
Обира го напълно и след това го пита: Какво мислиш за мене? – Нехранимайко си, вагабонтин си, обра ме, какво ще нося на децата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добре. След това пак го пита, ами сега какво мислиш за мене? – Много добър, отличен човек си, братко!
към втори вариант >>
Обира го напълно и след това го пита: Какво мислиш за мене?
(втори вариант)
Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите? Слиза от коня си и го набива добре. Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя. Бедният човек му отговорил: Господ здраве да ти дава! Търговецът продължава нагоре в планината пътя си, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите със злато, посочва насреща му парабел и казва: Дай сам скоро дисагите със златото, събуй обущата си, дай всичко, което носиш със себе си, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма да ми избегнеш!
Обира го напълно и след това го пита: Какво мислиш за мене?
– Нехранимайко си, вагабонтин си, обра ме, какво ще нося на децата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добре. След това пак го пита, ами сега какво мислиш за мене? – Много добър, отличен човек си, братко! Вземи си сега дисагите и си върви, но ще знаеш, друг път, като срещаш такива бедни хора по пътя си, да не ги биеш!
към втори вариант >>
НАГОРЕ