НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1571
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1571
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Елате да разсъждаваме
,
УС
, София, 26.3.1939г.,
Ти седиш и ще решиш, че няма да си въртиш врата, но очите.
И след 10–20 години не виждаш. Защо? Защото очите станали лениви. Като не си мърдал очите си, много малко кръв е прииждала в тях и очите ти изгубили тази пластичност, очната нерватура се е запушила и ти си почнал да ослепяваш. Някой може да направи опит и да види дали това е вярно. Достатъчни са три месеца, за да провериш дали теорията е вярна, или не.
Ти седиш и ще решиш, че няма да си въртиш врата, но очите.
Ти си вкъщи. Отвори се вратата, ти няма да си въртиш врата, но ще си подвижиш очите. Повика те жена ти. Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш? Синът ти вика: Татко!
към беседата >>
– Това не е твоя работа.
Това е работа на времето. Задухало е вятър, този човек казва: Това е работа на вятъра, радвам се. Слънцето грее, той казва: Това е работа на слънцето. Залезе слънцето и настане тъмнина, той казва: Това е работа на тъмнината, сега ще си почивам. – Защо мръкна?
– Това не е твоя работа.
Единственото нещо, което ни трябва, е да мислим. Ти мислиш ли? Щом се безпокоиш, ти не мислиш. Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш. Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен?
към беседата >>
Ти си вкъщи.
Защото очите станали лениви. Като не си мърдал очите си, много малко кръв е прииждала в тях и очите ти изгубили тази пластичност, очната нерватура се е запушила и ти си почнал да ослепяваш. Някой може да направи опит и да види дали това е вярно. Достатъчни са три месеца, за да провериш дали теорията е вярна, или не. Ти седиш и ще решиш, че няма да си въртиш врата, но очите.
Ти си вкъщи.
Отвори се вратата, ти няма да си въртиш врата, но ще си подвижиш очите. Повика те жена ти. Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш? Синът ти вика: Татко! Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш?
към беседата >>
Единственото нещо, което ни трябва, е да мислим.
Задухало е вятър, този човек казва: Това е работа на вятъра, радвам се. Слънцето грее, той казва: Това е работа на слънцето. Залезе слънцето и настане тъмнина, той казва: Това е работа на тъмнината, сега ще си почивам. – Защо мръкна? – Това не е твоя работа.
Единственото нещо, което ни трябва, е да мислим.
Ти мислиш ли? Щом се безпокоиш, ти не мислиш. Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш. Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен? Това не е мисъл, това е безпокойствие.
към беседата >>
Отвори се вратата, ти няма да си въртиш врата, но ще си подвижиш очите.
Като не си мърдал очите си, много малко кръв е прииждала в тях и очите ти изгубили тази пластичност, очната нерватура се е запушила и ти си почнал да ослепяваш. Някой може да направи опит и да види дали това е вярно. Достатъчни са три месеца, за да провериш дали теорията е вярна, или не. Ти седиш и ще решиш, че няма да си въртиш врата, но очите. Ти си вкъщи.
Отвори се вратата, ти няма да си въртиш врата, но ще си подвижиш очите.
Повика те жена ти. Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш? Синът ти вика: Татко! Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш? Три месеца ще правиш така.
към беседата >>
Ти мислиш ли?
Слънцето грее, той казва: Това е работа на слънцето. Залезе слънцето и настане тъмнина, той казва: Това е работа на тъмнината, сега ще си почивам. – Защо мръкна? – Това не е твоя работа. Единственото нещо, което ни трябва, е да мислим.
Ти мислиш ли?
Щом се безпокоиш, ти не мислиш. Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш. Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен? Това не е мисъл, това е безпокойствие. Ти казваш: Ти си голям грешник.
към беседата >>
Повика те жена ти.
Някой може да направи опит и да види дали това е вярно. Достатъчни са три месеца, за да провериш дали теорията е вярна, или не. Ти седиш и ще решиш, че няма да си въртиш врата, но очите. Ти си вкъщи. Отвори се вратата, ти няма да си въртиш врата, но ще си подвижиш очите.
Повика те жена ти.
Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш? Синът ти вика: Татко! Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш? Три месеца ще правиш така. Ще си турите едно правило.
към беседата >>
Щом се безпокоиш, ти не мислиш.
Залезе слънцето и настане тъмнина, той казва: Това е работа на тъмнината, сега ще си почивам. – Защо мръкна? – Това не е твоя работа. Единственото нещо, което ни трябва, е да мислим. Ти мислиш ли?
Щом се безпокоиш, ти не мислиш.
Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш. Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен? Това не е мисъл, това е безпокойствие. Ти казваш: Ти си голям грешник. Това не е мисъл, това е старо нещо.
към беседата >>
Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш?
Достатъчни са три месеца, за да провериш дали теорията е вярна, или не. Ти седиш и ще решиш, че няма да си въртиш врата, но очите. Ти си вкъщи. Отвори се вратата, ти няма да си въртиш врата, но ще си подвижиш очите. Повика те жена ти.
Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш?
Синът ти вика: Татко! Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш? Три месеца ще правиш така. Ще си турите едно правило. Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията.
към беседата >>
Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш.
– Защо мръкна? – Това не е твоя работа. Единственото нещо, което ни трябва, е да мислим. Ти мислиш ли? Щом се безпокоиш, ти не мислиш.
Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш.
Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен? Това не е мисъл, това е безпокойствие. Ти казваш: Ти си голям грешник. Това не е мисъл, това е старо нещо. От хиляди години казват: Грешник си.
към беседата >>
Синът ти вика: Татко!
Ти седиш и ще решиш, че няма да си въртиш врата, но очите. Ти си вкъщи. Отвори се вратата, ти няма да си въртиш врата, но ще си подвижиш очите. Повика те жена ти. Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш?
Синът ти вика: Татко!
Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш? Три месеца ще правиш така. Ще си турите едно правило. Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията. Дойде гръмотевица.
към беседата >>
Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен?
– Това не е твоя работа. Единственото нещо, което ни трябва, е да мислим. Ти мислиш ли? Щом се безпокоиш, ти не мислиш. Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш.
Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен?
Това не е мисъл, това е безпокойствие. Ти казваш: Ти си голям грешник. Това не е мисъл, това е старо нещо. От хиляди години казват: Грешник си.
към беседата >>
Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш?
Ти си вкъщи. Отвори се вратата, ти няма да си въртиш врата, но ще си подвижиш очите. Повика те жена ти. Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш? Синът ти вика: Татко!
Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш?
Три месеца ще правиш така. Ще си турите едно правило. Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията. Дойде гръмотевица. Не си вдигай врата нагоре.
към беседата >>
Това не е мисъл, това е безпокойствие.
Единственото нещо, което ни трябва, е да мислим. Ти мислиш ли? Щом се безпокоиш, ти не мислиш. Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш. Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен?
Това не е мисъл, това е безпокойствие.
Ти казваш: Ти си голям грешник. Това не е мисъл, това е старо нещо. От хиляди години казват: Грешник си.
към беседата >>
Три месеца ще правиш така.
Отвори се вратата, ти няма да си въртиш врата, но ще си подвижиш очите. Повика те жена ти. Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш? Синът ти вика: Татко! Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш?
Три месеца ще правиш така.
Ще си турите едно правило. Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията. Дойде гръмотевица. Не си вдигай врата нагоре. Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш?
към беседата >>
Ти казваш: Ти си голям грешник.
Ти мислиш ли? Щом се безпокоиш, ти не мислиш. Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш. Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен? Това не е мисъл, това е безпокойствие.
Ти казваш: Ти си голям грешник.
Това не е мисъл, това е старо нещо. От хиляди години казват: Грешник си.
към беседата >>
Ще си турите едно правило.
Повика те жена ти. Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш? Синът ти вика: Татко! Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш? Три месеца ще правиш така.
Ще си турите едно правило.
Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията. Дойде гръмотевица. Не си вдигай врата нагоре. Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш? Вървиш и си удариш крака.
към беседата >>
Това не е мисъл, това е старо нещо.
Щом се безпокоиш, ти не мислиш. Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш. Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен? Това не е мисъл, това е безпокойствие. Ти казваш: Ти си голям грешник.
Това не е мисъл, това е старо нещо.
От хиляди години казват: Грешник си.
към беседата >>
Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията.
Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш? Синът ти вика: Татко! Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш? Три месеца ще правиш така. Ще си турите едно правило.
Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията.
Дойде гръмотевица. Не си вдигай врата нагоре. Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш? Вървиш и си удариш крака. Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш?
към беседата >>
От хиляди години казват: Грешник си.
Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш. Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен? Това не е мисъл, това е безпокойствие. Ти казваш: Ти си голям грешник. Това не е мисъл, това е старо нещо.
От хиляди години казват: Грешник си.
към беседата >>
Дойде гръмотевица.
Синът ти вика: Татко! Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш? Три месеца ще правиш така. Ще си турите едно правило. Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията.
Дойде гръмотевица.
Не си вдигай врата нагоре. Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш? Вървиш и си удариш крака. Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш? Очите ти трябва да се движат.
към беседата >>
Бог казва: „Елате сега да разсъждаваме“.
Бог казва: „Елате сега да разсъждаваме“.
Казвам на вас: Бог изисква от всинца ни да почнем да мислим. И често когато аз говоря за Любовта, за Любовта ви говоря да я мислим, а не да я чувстваме. Ти казваш: Аз не я чувствам. Няма какво да я чувстваш. Чувстванията не дават верността на нещата.
към беседата >>
Не си вдигай врата нагоре.
Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш? Три месеца ще правиш така. Ще си турите едно правило. Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията. Дойде гръмотевица.
Не си вдигай врата нагоре.
Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш? Вървиш и си удариш крака. Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш? Очите ти трябва да се движат. Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата.
към беседата >>
Казвам на вас: Бог изисква от всинца ни да почнем да мислим.
Бог казва: „Елате сега да разсъждаваме“.
Казвам на вас: Бог изисква от всинца ни да почнем да мислим.
И често когато аз говоря за Любовта, за Любовта ви говоря да я мислим, а не да я чувстваме. Ти казваш: Аз не я чувствам. Няма какво да я чувстваш. Чувстванията не дават верността на нещата. Не мислете, че това, което чувствате, е вярно.
към беседата >>
Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш?
Три месеца ще правиш така. Ще си турите едно правило. Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията. Дойде гръмотевица. Не си вдигай врата нагоре.
Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш?
Вървиш и си удариш крака. Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш? Очите ти трябва да се движат. Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата. Ти искаш да бъдеш богат.
към беседата >>
И често когато аз говоря за Любовта, за Любовта ви говоря да я мислим, а не да я чувстваме.
Бог казва: „Елате сега да разсъждаваме“. Казвам на вас: Бог изисква от всинца ни да почнем да мислим.
И често когато аз говоря за Любовта, за Любовта ви говоря да я мислим, а не да я чувстваме.
Ти казваш: Аз не я чувствам. Няма какво да я чувстваш. Чувстванията не дават верността на нещата. Не мислете, че това, което чувствате, е вярно. Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания.
към беседата >>
Вървиш и си удариш крака.
Ще си турите едно правило. Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията. Дойде гръмотевица. Не си вдигай врата нагоре. Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш?
Вървиш и си удариш крака.
Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш? Очите ти трябва да се движат. Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата. Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво нещо е това.
към беседата >>
Ти казваш: Аз не я чувствам.
Бог казва: „Елате сега да разсъждаваме“. Казвам на вас: Бог изисква от всинца ни да почнем да мислим. И често когато аз говоря за Любовта, за Любовта ви говоря да я мислим, а не да я чувстваме.
Ти казваш: Аз не я чувствам.
Няма какво да я чувстваш. Чувстванията не дават верността на нещата. Не мислете, че това, което чувствате, е вярно. Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания. Срещнеш някой човек, който не е красив.
към беседата >>
Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш?
Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията. Дойде гръмотевица. Не си вдигай врата нагоре. Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш? Вървиш и си удариш крака.
Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш?
Очите ти трябва да се движат. Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата. Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво нещо е това. Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение.
към беседата >>
Няма какво да я чувстваш.
Бог казва: „Елате сега да разсъждаваме“. Казвам на вас: Бог изисква от всинца ни да почнем да мислим. И често когато аз говоря за Любовта, за Любовта ви говоря да я мислим, а не да я чувстваме. Ти казваш: Аз не я чувствам.
Няма какво да я чувстваш.
Чувстванията не дават верността на нещата. Не мислете, че това, което чувствате, е вярно. Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания. Срещнеш някой човек, който не е красив. Ти не си разположен към него.
към беседата >>
Очите ти трябва да се движат.
Дойде гръмотевица. Не си вдигай врата нагоре. Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш? Вървиш и си удариш крака. Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш?
Очите ти трябва да се движат.
Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата. Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво нещо е това. Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение. То е само до време.
към беседата >>
Чувстванията не дават верността на нещата.
Бог казва: „Елате сега да разсъждаваме“. Казвам на вас: Бог изисква от всинца ни да почнем да мислим. И често когато аз говоря за Любовта, за Любовта ви говоря да я мислим, а не да я чувстваме. Ти казваш: Аз не я чувствам. Няма какво да я чувстваш.
Чувстванията не дават верността на нещата.
Не мислете, че това, което чувствате, е вярно. Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания. Срещнеш някой човек, който не е красив. Ти не си разположен към него. Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е.
към беседата >>
Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата.
Не си вдигай врата нагоре. Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш? Вървиш и си удариш крака. Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш? Очите ти трябва да се движат.
Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата.
Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво нещо е това. Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение. То е само до време. Богатството – това е товар.
към беседата >>
Не мислете, че това, което чувствате, е вярно.
Казвам на вас: Бог изисква от всинца ни да почнем да мислим. И често когато аз говоря за Любовта, за Любовта ви говоря да я мислим, а не да я чувстваме. Ти казваш: Аз не я чувствам. Няма какво да я чувстваш. Чувстванията не дават верността на нещата.
Не мислете, че това, което чувствате, е вярно.
Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания. Срещнеш някой човек, който не е красив. Ти не си разположен към него. Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е. А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш богат.
Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш? Вървиш и си удариш крака. Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш? Очите ти трябва да се движат. Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата.
Ти искаш да бъдеш богат.
Хубаво нещо е това. Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение. То е само до време. Богатството – това е товар. И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си.
към беседата >>
Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания.
И често когато аз говоря за Любовта, за Любовта ви говоря да я мислим, а не да я чувстваме. Ти казваш: Аз не я чувствам. Няма какво да я чувстваш. Чувстванията не дават верността на нещата. Не мислете, че това, което чувствате, е вярно.
Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания.
Срещнеш някой човек, който не е красив. Ти не си разположен към него. Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е. А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга. Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги.
към беседата >>
Хубаво нещо е това.
Вървиш и си удариш крака. Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш? Очите ти трябва да се движат. Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата. Ти искаш да бъдеш богат.
Хубаво нещо е това.
Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение. То е само до време. Богатството – това е товар. И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си. След това какво трябва да дойде?
към беседата >>
Срещнеш някой човек, който не е красив.
Ти казваш: Аз не я чувствам. Няма какво да я чувстваш. Чувстванията не дават верността на нещата. Не мислете, че това, което чувствате, е вярно. Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания.
Срещнеш някой човек, който не е красив.
Ти не си разположен към него. Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е. А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга. Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги. А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги.
към беседата >>
Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение.
Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш? Очите ти трябва да се движат. Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата. Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво нещо е това.
Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение.
То е само до време. Богатството – това е товар. И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си. След това какво трябва да дойде? Трябва да станеш първокласен сиромах.
към беседата >>
Ти не си разположен към него.
Няма какво да я чувстваш. Чувстванията не дават верността на нещата. Не мислете, че това, което чувствате, е вярно. Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания. Срещнеш някой човек, който не е красив.
Ти не си разположен към него.
Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е. А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга. Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги. А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги. Някой е красив.
към беседата >>
То е само до време.
Очите ти трябва да се движат. Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата. Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво нещо е това. Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение.
То е само до време.
Богатството – това е товар. И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си. След това какво трябва да дойде? Трябва да станеш първокласен сиромах. Ще ви обясня какво нещо е сиромашията.
към беседата >>
Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е.
Чувстванията не дават верността на нещата. Не мислете, че това, което чувствате, е вярно. Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания. Срещнеш някой човек, който не е красив. Ти не си разположен към него.
Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е.
А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга. Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги. А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги. Някой е красив. Какво от това, че е красив?
към беседата >>
Богатството – това е товар.
Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата. Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво нещо е това. Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение. То е само до време.
Богатството – това е товар.
И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си. След това какво трябва да дойде? Трябва да станеш първокласен сиромах. Ще ви обясня какво нещо е сиромашията. Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията!
към беседата >>
А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга.
Не мислете, че това, което чувствате, е вярно. Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания. Срещнеш някой човек, който не е красив. Ти не си разположен към него. Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е.
А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга.
Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги. А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги. Някой е красив. Какво от това, че е красив? Красивият ти произвежда само приятно впечатление.
към беседата >>
И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си.
Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво нещо е това. Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение. То е само до време. Богатството – това е товар.
И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си.
След това какво трябва да дойде? Трябва да станеш първокласен сиромах. Ще ви обясня какво нещо е сиромашията. Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията! – И сиромашията дотяга, и богатството дотяга.
към беседата >>
Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги.
Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания. Срещнеш някой човек, който не е красив. Ти не си разположен към него. Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е. А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга.
Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги.
А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги. Някой е красив. Какво от това, че е красив? Красивият ти произвежда само приятно впечатление. Нам ни е приятно, че някой е красив.
към беседата >>
След това какво трябва да дойде?
Хубаво нещо е това. Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение. То е само до време. Богатството – това е товар. И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си.
След това какво трябва да дойде?
Трябва да станеш първокласен сиромах. Ще ви обясня какво нещо е сиромашията. Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията! – И сиромашията дотяга, и богатството дотяга. Аз ще ви обясня научно.
към беседата >>
А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги.
Срещнеш някой човек, който не е красив. Ти не си разположен към него. Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е. А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга. Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги.
А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги.
Някой е красив. Какво от това, че е красив? Красивият ти произвежда само приятно впечатление. Нам ни е приятно, че някой е красив. И ви е неприятно, че някой е грозен.
към беседата >>
Трябва да станеш първокласен сиромах.
Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение. То е само до време. Богатството – това е товар. И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си. След това какво трябва да дойде?
Трябва да станеш първокласен сиромах.
Ще ви обясня какво нещо е сиромашията. Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията! – И сиромашията дотяга, и богатството дотяга. Аз ще ви обясня научно. Да бъдеш богат – това е един процес.
към беседата >>
Някой е красив.
Ти не си разположен към него. Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е. А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга. Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги. А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги.
Някой е красив.
Какво от това, че е красив? Красивият ти произвежда само приятно впечатление. Нам ни е приятно, че някой е красив. И ви е неприятно, че някой е грозен. Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен.
към беседата >>
Ще ви обясня какво нещо е сиромашията.
То е само до време. Богатството – това е товар. И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си. След това какво трябва да дойде? Трябва да станеш първокласен сиромах.
Ще ви обясня какво нещо е сиромашията.
Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията! – И сиромашията дотяга, и богатството дотяга. Аз ще ви обясня научно. Да бъдеш богат – това е един процес. Да бъдеш сиромах – и това е един процес.
към беседата >>
Какво от това, че е красив?
Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е. А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга. Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги. А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги. Някой е красив.
Какво от това, че е красив?
Красивият ти произвежда само приятно впечатление. Нам ни е приятно, че някой е красив. И ви е неприятно, че някой е грозен. Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен. За да стане човек красив, трябва да мисли!
към беседата >>
Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията!
Богатството – това е товар. И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си. След това какво трябва да дойде? Трябва да станеш първокласен сиромах. Ще ви обясня какво нещо е сиромашията.
Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията!
– И сиромашията дотяга, и богатството дотяга. Аз ще ви обясня научно. Да бъдеш богат – това е един процес. Да бъдеш сиромах – и това е един процес. Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах.
към беседата >>
Красивият ти произвежда само приятно впечатление.
А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга. Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги. А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги. Някой е красив. Какво от това, че е красив?
Красивият ти произвежда само приятно впечатление.
Нам ни е приятно, че някой е красив. И ви е неприятно, че някой е грозен. Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен. За да стане човек красив, трябва да мисли! Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение.
към беседата >>
– И сиромашията дотяга, и богатството дотяга.
И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си. След това какво трябва да дойде? Трябва да станеш първокласен сиромах. Ще ви обясня какво нещо е сиромашията. Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията!
– И сиромашията дотяга, и богатството дотяга.
Аз ще ви обясня научно. Да бъдеш богат – това е един процес. Да бъдеш сиромах – и това е един процес. Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах. Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах.
към беседата >>
Нам ни е приятно, че някой е красив.
Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги. А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги. Някой е красив. Какво от това, че е красив? Красивият ти произвежда само приятно впечатление.
Нам ни е приятно, че някой е красив.
И ви е неприятно, че някой е грозен. Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен. За да стане човек красив, трябва да мисли! Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение. Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия.
към беседата >>
Аз ще ви обясня научно.
След това какво трябва да дойде? Трябва да станеш първокласен сиромах. Ще ви обясня какво нещо е сиромашията. Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията! – И сиромашията дотяга, и богатството дотяга.
Аз ще ви обясня научно.
Да бъдеш богат – това е един процес. Да бъдеш сиромах – и това е един процес. Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах. Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах. Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил.
към беседата >>
И ви е неприятно, че някой е грозен.
А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги. Някой е красив. Какво от това, че е красив? Красивият ти произвежда само приятно впечатление. Нам ни е приятно, че някой е красив.
И ви е неприятно, че някой е грозен.
Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен. За да стане човек красив, трябва да мисли! Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение. Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия. Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана.
към беседата >>
Да бъдеш богат – това е един процес.
Трябва да станеш първокласен сиромах. Ще ви обясня какво нещо е сиромашията. Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията! – И сиромашията дотяга, и богатството дотяга. Аз ще ви обясня научно.
Да бъдеш богат – това е един процес.
Да бъдеш сиромах – и това е един процес. Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах. Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах. Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил. В заможно положение си.
към беседата >>
Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен.
Някой е красив. Какво от това, че е красив? Красивият ти произвежда само приятно впечатление. Нам ни е приятно, че някой е красив. И ви е неприятно, че някой е грозен.
Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен.
За да стане човек красив, трябва да мисли! Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение. Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия. Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана. А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш!
към беседата >>
Да бъдеш сиромах – и това е един процес.
Ще ви обясня какво нещо е сиромашията. Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията! – И сиромашията дотяга, и богатството дотяга. Аз ще ви обясня научно. Да бъдеш богат – това е един процес.
Да бъдеш сиромах – и това е един процес.
Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах. Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах. Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил. В заможно положение си. Но в тебе стане една промяна.
към беседата >>
За да стане човек красив, трябва да мисли!
Какво от това, че е красив? Красивият ти произвежда само приятно впечатление. Нам ни е приятно, че някой е красив. И ви е неприятно, че някой е грозен. Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен.
За да стане човек красив, трябва да мисли!
Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение. Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия. Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана. А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш! Целият свят е едно предметно учение.
към беседата >>
Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах.
Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията! – И сиромашията дотяга, и богатството дотяга. Аз ще ви обясня научно. Да бъдеш богат – това е един процес. Да бъдеш сиромах – и това е един процес.
Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах.
Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах. Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил. В заможно положение си. Но в тебе стане една промяна. Най-първо ти си индиферентен.
към беседата >>
Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение.
Красивият ти произвежда само приятно впечатление. Нам ни е приятно, че някой е красив. И ви е неприятно, че някой е грозен. Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен. За да стане човек красив, трябва да мисли!
Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение.
Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия. Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана. А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш! Целият свят е едно предметно учение. Всеки трябва да учи.
към беседата >>
Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах.
– И сиромашията дотяга, и богатството дотяга. Аз ще ви обясня научно. Да бъдеш богат – това е един процес. Да бъдеш сиромах – и това е един процес. Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах.
Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах.
Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил. В заможно положение си. Но в тебе стане една промяна. Най-първо ти си индиферентен. Но в тебе после се зароди желание да ядеш.
към беседата >>
Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия.
Нам ни е приятно, че някой е красив. И ви е неприятно, че някой е грозен. Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен. За да стане човек красив, трябва да мисли! Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение.
Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия.
Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана. А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш! Целият свят е едно предметно учение. Всеки трябва да учи. Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл.
към беседата >>
Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил.
Аз ще ви обясня научно. Да бъдеш богат – това е един процес. Да бъдеш сиромах – и това е един процес. Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах. Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах.
Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил.
В заможно положение си. Но в тебе стане една промяна. Най-първо ти си индиферентен. Но в тебе после се зароди желание да ядеш. Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията.
към беседата >>
Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана.
И ви е неприятно, че някой е грозен. Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен. За да стане човек красив, трябва да мисли! Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение. Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия.
Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана.
А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш! Целият свят е едно предметно учение. Всеки трябва да учи. Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл. Тази река трябва да произведе в тебе мисъл.
към беседата >>
В заможно положение си.
Да бъдеш богат – това е един процес. Да бъдеш сиромах – и това е един процес. Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах. Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах. Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил.
В заможно положение си.
Но в тебе стане една промяна. Най-първо ти си индиферентен. Но в тебе после се зароди желание да ядеш. Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията. Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо.
към беседата >>
А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш!
Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен. За да стане човек красив, трябва да мисли! Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение. Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия. Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана.
А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш!
Целият свят е едно предметно учение. Всеки трябва да учи. Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл. Тази река трябва да произведе в тебе мисъл. Слънцето изгрява.
към беседата >>
Но в тебе стане една промяна.
Да бъдеш сиромах – и това е един процес. Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах. Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах. Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил. В заможно положение си.
Но в тебе стане една промяна.
Най-първо ти си индиферентен. Но в тебе после се зароди желание да ядеш. Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията. Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо. Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа.
към беседата >>
Целият свят е едно предметно учение.
За да стане човек красив, трябва да мисли! Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение. Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия. Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана. А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш!
Целият свят е едно предметно учение.
Всеки трябва да учи. Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл. Тази река трябва да произведе в тебе мисъл. Слънцето изгрява. То трябва да произведе в тебе мисъл.
към беседата >>
Най-първо ти си индиферентен.
Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах. Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах. Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил. В заможно положение си. Но в тебе стане една промяна.
Най-първо ти си индиферентен.
Но в тебе после се зароди желание да ядеш. Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията. Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо. Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа. По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета.
към беседата >>
Всеки трябва да учи.
Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение. Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия. Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана. А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш! Целият свят е едно предметно учение.
Всеки трябва да учи.
Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл. Тази река трябва да произведе в тебе мисъл. Слънцето изгрява. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш дърво.
към беседата >>
Но в тебе после се зароди желание да ядеш.
Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах. Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил. В заможно положение си. Но в тебе стане една промяна. Най-първо ти си индиферентен.
Но в тебе после се зароди желание да ядеш.
Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията. Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо. Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа. По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета. Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон.
към беседата >>
Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл.
Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия. Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана. А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш! Целият свят е едно предметно учение. Всеки трябва да учи.
Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл.
Тази река трябва да произведе в тебе мисъл. Слънцето изгрява. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш дърво. То трябва да произведе в тебе мисъл.
към беседата >>
Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията.
Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил. В заможно положение си. Но в тебе стане една промяна. Най-първо ти си индиферентен. Но в тебе после се зароди желание да ядеш.
Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията.
Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо. Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа. По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета. Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон. Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се.
към беседата >>
Тази река трябва да произведе в тебе мисъл.
Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана. А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш! Целият свят е едно предметно учение. Всеки трябва да учи. Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл.
Тази река трябва да произведе в тебе мисъл.
Слънцето изгрява. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш дърво. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш човек.
към беседата >>
Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо.
В заможно положение си. Но в тебе стане една промяна. Най-първо ти си индиферентен. Но в тебе после се зароди желание да ядеш. Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията.
Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо.
Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа. По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета. Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон. Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се. Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна.
към беседата >>
Слънцето изгрява.
А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш! Целият свят е едно предметно учение. Всеки трябва да учи. Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл. Тази река трябва да произведе в тебе мисъл.
Слънцето изгрява.
То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш дърво. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш човек. Той трябва да произведе в тебе мисъл.
към беседата >>
Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа.
Но в тебе стане една промяна. Най-първо ти си индиферентен. Но в тебе после се зароди желание да ядеш. Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията. Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо.
Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа.
По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета. Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон. Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се. Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна. – И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н.
към беседата >>
То трябва да произведе в тебе мисъл.
Целият свят е едно предметно учение. Всеки трябва да учи. Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл. Тази река трябва да произведе в тебе мисъл. Слънцето изгрява.
То трябва да произведе в тебе мисъл.
Виждаш дърво. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш човек. Той трябва да произведе в тебе мисъл. Всяко нещо, което виждаш, трябва да произведе мисъл в тебе без каквото и да е посторонно безпокойство.
към беседата >>
По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета.
Най-първо ти си индиферентен. Но в тебе после се зароди желание да ядеш. Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията. Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо. Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа.
По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета.
Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон. Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се. Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна. – И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н. И след това казва: Много добър е хлябът.
към беседата >>
Виждаш дърво.
Всеки трябва да учи. Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл. Тази река трябва да произведе в тебе мисъл. Слънцето изгрява. То трябва да произведе в тебе мисъл.
Виждаш дърво.
То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш човек. Той трябва да произведе в тебе мисъл. Всяко нещо, което виждаш, трябва да произведе мисъл в тебе без каквото и да е посторонно безпокойство. И за това трябва една особена школа, защото сега мнозина чувстват, че са много учени.
към беседата >>
Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон.
Но в тебе после се зароди желание да ядеш. Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията. Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо. Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа. По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета.
Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон.
Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се. Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна. – И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н. И след това казва: Много добър е хлябът. Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба.
към беседата >>
То трябва да произведе в тебе мисъл.
Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл. Тази река трябва да произведе в тебе мисъл. Слънцето изгрява. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш дърво.
То трябва да произведе в тебе мисъл.
Виждаш човек. Той трябва да произведе в тебе мисъл. Всяко нещо, което виждаш, трябва да произведе мисъл в тебе без каквото и да е посторонно безпокойство. И за това трябва една особена школа, защото сега мнозина чувстват, че са много учени. Ти се самозаблуждаваш като мислиш, че знаеш.
към беседата >>
Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се.
Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията. Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо. Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа. По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета. Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон.
Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се.
Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна. – И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н. И след това казва: Много добър е хлябът. Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба. Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал!
към беседата >>
Виждаш човек.
Тази река трябва да произведе в тебе мисъл. Слънцето изгрява. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш дърво. То трябва да произведе в тебе мисъл.
Виждаш човек.
Той трябва да произведе в тебе мисъл. Всяко нещо, което виждаш, трябва да произведе мисъл в тебе без каквото и да е посторонно безпокойство. И за това трябва една особена школа, защото сега мнозина чувстват, че са много учени. Ти се самозаблуждаваш като мислиш, че знаеш.
към беседата >>
Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна.
Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо. Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа. По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета. Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон. Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се.
Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна.
– И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н. И след това казва: Много добър е хлябът. Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба. Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал! И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът.
към беседата >>
Той трябва да произведе в тебе мисъл.
Слънцето изгрява. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш дърво. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш човек.
Той трябва да произведе в тебе мисъл.
Всяко нещо, което виждаш, трябва да произведе мисъл в тебе без каквото и да е посторонно безпокойство. И за това трябва една особена школа, защото сега мнозина чувстват, че са много учени. Ти се самозаблуждаваш като мислиш, че знаеш.
към беседата >>
– И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н.
Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа. По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета. Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон. Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се. Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна.
– И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н.
И след това казва: Много добър е хлябът. Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба. Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал! И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът. Не си доволен.
към беседата >>
Всяко нещо, което виждаш, трябва да произведе мисъл в тебе без каквото и да е посторонно безпокойство.
То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш дърво. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш човек. Той трябва да произведе в тебе мисъл.
Всяко нещо, което виждаш, трябва да произведе мисъл в тебе без каквото и да е посторонно безпокойство.
И за това трябва една особена школа, защото сега мнозина чувстват, че са много учени. Ти се самозаблуждаваш като мислиш, че знаеш.
към беседата >>
И след това казва: Много добър е хлябът.
По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета. Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон. Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се. Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна. – И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н.
И след това казва: Много добър е хлябът.
Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба. Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал! И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът. Не си доволен. Понеже хлябът не е пресен, не е топъл, ти казваш: Не струва хлябът!
към беседата >>
И за това трябва една особена школа, защото сега мнозина чувстват, че са много учени.
Виждаш дърво. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш човек. Той трябва да произведе в тебе мисъл. Всяко нещо, което виждаш, трябва да произведе мисъл в тебе без каквото и да е посторонно безпокойство.
И за това трябва една особена школа, защото сега мнозина чувстват, че са много учени.
Ти се самозаблуждаваш като мислиш, че знаеш.
към беседата >>
Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба.
Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон. Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се. Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна. – И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н. И след това казва: Много добър е хлябът.
Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба.
Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал! И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът. Не си доволен. Понеже хлябът не е пресен, не е топъл, ти казваш: Не струва хлябът! Че хлябът, ако беше жив, ще каже: Колко страдания претърпях аз за тебе!
към беседата >>
Ти се самозаблуждаваш като мислиш, че знаеш.
То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш човек. Той трябва да произведе в тебе мисъл. Всяко нещо, което виждаш, трябва да произведе мисъл в тебе без каквото и да е посторонно безпокойство. И за това трябва една особена школа, защото сега мнозина чувстват, че са много учени.
Ти се самозаблуждаваш като мислиш, че знаеш.
към беседата >>
Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал!
Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се. Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна. – И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н. И след това казва: Много добър е хлябът. Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба.
Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал!
И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът. Не си доволен. Понеже хлябът не е пресен, не е топъл, ти казваш: Не струва хлябът! Че хлябът, ако беше жив, ще каже: Колко страдания претърпях аз за тебе! Ти вземеш сухия хляб, туриш го настрани, изпратиш за топъл хляб и казваш: Старият да си върви по работата.
към беседата >>
Ти си чел една книга.
Ти си чел една книга.
Някой казва: Аз съм чел, да ти кажа какво съм чел. Какво е чел? Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Хюго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява.
към беседата >>
И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът.
Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна. – И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н. И след това казва: Много добър е хлябът. Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба. Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал!
И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът.
Не си доволен. Понеже хлябът не е пресен, не е топъл, ти казваш: Не струва хлябът! Че хлябът, ако беше жив, ще каже: Колко страдания претърпях аз за тебе! Ти вземеш сухия хляб, туриш го настрани, изпратиш за топъл хляб и казваш: Старият да си върви по работата.
към беседата >>
Някой казва: Аз съм чел, да ти кажа какво съм чел.
Ти си чел една книга.
Някой казва: Аз съм чел, да ти кажа какво съм чел.
Какво е чел? Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Хюго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него.
към беседата >>
Не си доволен.
– И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н. И след това казва: Много добър е хлябът. Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба. Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал! И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът.
Не си доволен.
Понеже хлябът не е пресен, не е топъл, ти казваш: Не струва хлябът! Че хлябът, ако беше жив, ще каже: Колко страдания претърпях аз за тебе! Ти вземеш сухия хляб, туриш го настрани, изпратиш за топъл хляб и казваш: Старият да си върви по работата.
към беседата >>
Какво е чел?
Ти си чел една книга. Някой казва: Аз съм чел, да ти кажа какво съм чел.
Какво е чел?
Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Хюго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него?
към беседата >>
Понеже хлябът не е пресен, не е топъл, ти казваш: Не струва хлябът!
И след това казва: Много добър е хлябът. Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба. Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал! И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът. Не си доволен.
Понеже хлябът не е пресен, не е топъл, ти казваш: Не струва хлябът!
Че хлябът, ако беше жив, ще каже: Колко страдания претърпях аз за тебе! Ти вземеш сухия хляб, туриш го настрани, изпратиш за топъл хляб и казваш: Старият да си върви по работата.
към беседата >>
Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан.
Ти си чел една книга. Някой казва: Аз съм чел, да ти кажа какво съм чел. Какво е чел?
Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан.
В какво седи всичката идея на Виктор Хюго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика.
към беседата >>
Че хлябът, ако беше жив, ще каже: Колко страдания претърпях аз за тебе!
Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба. Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал! И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът. Не си доволен. Понеже хлябът не е пресен, не е топъл, ти казваш: Не струва хлябът!
Че хлябът, ако беше жив, ще каже: Колко страдания претърпях аз за тебе!
Ти вземеш сухия хляб, туриш го настрани, изпратиш за топъл хляб и казваш: Старият да си върви по работата.
към беседата >>
В какво седи всичката идея на Виктор Хюго?
Ти си чел една книга. Някой казва: Аз съм чел, да ти кажа какво съм чел. Какво е чел? Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан.
В какво седи всичката идея на Виктор Хюго?
Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая.
към беседата >>
Ти вземеш сухия хляб, туриш го настрани, изпратиш за топъл хляб и казваш: Старият да си върви по работата.
Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал! И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът. Не си доволен. Понеже хлябът не е пресен, не е топъл, ти казваш: Не струва хлябът! Че хлябът, ако беше жив, ще каже: Колко страдания претърпях аз за тебе!
Ти вземеш сухия хляб, туриш го настрани, изпратиш за топъл хляб и казваш: Старият да си върви по работата.
към беседата >>
Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява.
Ти си чел една книга. Някой казва: Аз съм чел, да ти кажа какво съм чел. Какво е чел? Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Хюго?
Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява.
Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая. Владиката имал два златни светилника.
към беседата >>
Когато се наядеш, ти си вече богат човек и усещаш едно разположение.
Когато се наядеш, ти си вече богат човек и усещаш едно разположение.
И в тебе се явява желание да си починеш. И два часа след това отиваш да работиш. Някой казва: Защо трябва да сме сиромаси, защо трябва да бъдем гладни? – Че гладът осмисля богатството. Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести.
към беседата >>
Но после става един преврат в него.
Някой казва: Аз съм чел, да ти кажа какво съм чел. Какво е чел? Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Хюго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява.
Но после става един преврат в него.
И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая. Владиката имал два златни светилника. Той го приел на гости.
към беседата >>
И в тебе се явява желание да си починеш.
Когато се наядеш, ти си вече богат човек и усещаш едно разположение.
И в тебе се явява желание да си починеш.
И два часа след това отиваш да работиш. Някой казва: Защо трябва да сме сиромаси, защо трябва да бъдем гладни? – Че гладът осмисля богатството. Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести. Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ.
към беседата >>
И откъде е станала тази промяна в него?
Какво е чел? Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Хюго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него.
И откъде е станала тази промяна в него?
Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая. Владиката имал два златни светилника. Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал.
към беседата >>
И два часа след това отиваш да работиш.
Когато се наядеш, ти си вече богат човек и усещаш едно разположение. И в тебе се явява желание да си починеш.
И два часа след това отиваш да работиш.
Някой казва: Защо трябва да сме сиромаси, защо трябва да бъдем гладни? – Че гладът осмисля богатството. Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести. Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ. Та като приемеш хляба, да те усили.
към беседата >>
Той отива на гости при един владика.
Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Хюго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него?
Той отива на гости при един владика.
Основната идея е тая. Владиката имал два златни светилника. Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го.
към беседата >>
Някой казва: Защо трябва да сме сиромаси, защо трябва да бъдем гладни?
Когато се наядеш, ти си вече богат човек и усещаш едно разположение. И в тебе се явява желание да си починеш. И два часа след това отиваш да работиш.
Някой казва: Защо трябва да сме сиромаси, защо трябва да бъдем гладни?
– Че гладът осмисля богатството. Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести. Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ. Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред.
към беседата >>
Основната идея е тая.
В какво седи всичката идея на Виктор Хюго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика.
Основната идея е тая.
Владиката имал два златни светилника. Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го. Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са?
към беседата >>
– Че гладът осмисля богатството.
Когато се наядеш, ти си вече богат човек и усещаш едно разположение. И в тебе се явява желание да си починеш. И два часа след това отиваш да работиш. Някой казва: Защо трябва да сме сиромаси, защо трябва да бъдем гладни?
– Че гладът осмисля богатството.
Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести. Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ. Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек.
към беседата >>
Владиката имал два златни светилника.
Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая.
Владиката имал два златни светилника.
Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го. Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са? – Мои са.
към беседата >>
Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести.
Когато се наядеш, ти си вече богат човек и усещаш едно разположение. И в тебе се явява желание да си починеш. И два часа след това отиваш да работиш. Някой казва: Защо трябва да сме сиромаси, защо трябва да бъдем гладни? – Че гладът осмисля богатството.
Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести.
Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ. Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш.
към беседата >>
Той го приел на гости.
Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая. Владиката имал два златни светилника.
Той го приел на гости.
И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го. Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са? – Мои са. – Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление.
към беседата >>
Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ.
И в тебе се явява желание да си починеш. И два часа след това отиваш да работиш. Някой казва: Защо трябва да сме сиромаси, защо трябва да бъдем гладни? – Че гладът осмисля богатството. Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести.
Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ.
Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична.
към беседата >>
И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал.
И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая. Владиката имал два златни светилника. Той го приел на гости.
И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал.
Хващат го. Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са? – Мои са. – Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром.
към беседата >>
Та като приемеш хляба, да те усили.
И два часа след това отиваш да работиш. Някой казва: Защо трябва да сме сиромаси, защо трябва да бъдем гладни? – Че гладът осмисля богатството. Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести. Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ.
Та като приемеш хляба, да те усили.
Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична. Ние си правим картофена супа.
към беседата >>
Хващат го.
Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая. Владиката имал два златни светилника. Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал.
Хващат го.
Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са? – Мои са. – Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром. Той казал така, за да го избави.
към беседата >>
Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред.
Някой казва: Защо трябва да сме сиромаси, защо трябва да бъдем гладни? – Че гладът осмисля богатството. Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести. Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ. Та като приемеш хляба, да те усили.
Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред.
И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична. Ние си правим картофена супа. Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди.
към беседата >>
Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са?
Основната идея е тая. Владиката имал два златни светилника. Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го.
Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са?
– Мои са. – Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром. Той казал така, за да го избави. Това е идеята.
към беседата >>
И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек.
– Че гладът осмисля богатството. Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести. Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ. Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред.
И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек.
А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична. Ние си правим картофена супа. Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди. Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва.
към беседата >>
– Мои са.
Владиката имал два златни светилника. Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го. Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са?
– Мои са.
– Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром. Той казал така, за да го избави. Това е идеята. Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли.
към беседата >>
А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш.
Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести. Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ. Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек.
А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш.
И кухнята, която имаме, не е хигиенична. Ние си правим картофена супа. Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди. Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва. Между твърдата храна и течната има голяма разлика.
към беседата >>
– Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление.
Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го. Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са? – Мои са.
– Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление.
Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром. Той казал така, за да го избави. Това е идеята. Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли.
към беседата >>
И кухнята, която имаме, не е хигиенична.
Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ. Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш.
И кухнята, която имаме, не е хигиенична.
Ние си правим картофена супа. Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди. Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва. Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло.
към беседата >>
Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром.
И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го. Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са? – Мои са. – Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление.
Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром.
Той казал така, за да го избави. Това е идеята. Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл.
към беседата >>
Ние си правим картофена супа.
Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична.
Ние си правим картофена супа.
Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди. Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва. Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото.
към беседата >>
Той казал така, за да го избави.
Хващат го. Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са? – Мои са. – Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром.
Той казал така, за да го избави.
Това е идеята. Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде.
към беседата >>
Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди.
Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична. Ние си правим картофена супа.
Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди.
Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва. Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото. Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда.
към беседата >>
Това е идеята.
Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са? – Мои са. – Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром. Той казал така, за да го избави.
Това е идеята.
Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже?
към беседата >>
Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва.
И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична. Ние си правим картофена супа. Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди.
Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва.
Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото. Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда. Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия.
към беседата >>
Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли.
– Мои са. – Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром. Той казал така, за да го избави. Това е идеята.
Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли.
Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже? – И почва той да мисли.
към беседата >>
Между твърдата храна и течната има голяма разлика.
А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична. Ние си правим картофена супа. Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди. Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва.
Между твърдата храна и течната има голяма разлика.
Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото. Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда. Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия. Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека.
към беседата >>
Седемнадесет години не се е научил да мисли.
– Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром. Той казал така, за да го избави. Това е идеята. Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли.
Седемнадесет години не се е научил да мисли.
А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже? – И почва той да мисли. И оттам насетне той мисли върху добрия пример.
към беседата >>
Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло.
И кухнята, която имаме, не е хигиенична. Ние си правим картофена супа. Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди. Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва. Между твърдата храна и течната има голяма разлика.
Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло.
Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото. Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда. Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия. Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека. Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна.
към беседата >>
А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл.
Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром. Той казал така, за да го избави. Това е идеята. Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли.
А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл.
Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже? – И почва той да мисли. И оттам насетне той мисли върху добрия пример. Той си казва: Ти 17 години лежа в затвора за един хляб.
към беседата >>
Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото.
Ние си правим картофена супа. Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди. Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва. Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло.
Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото.
Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда. Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия. Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека. Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна. Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал.
към беседата >>
Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде.
Той казал така, за да го избави. Това е идеята. Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл.
Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде.
Какво иска да каже? – И почва той да мисли. И оттам насетне той мисли върху добрия пример. Той си казва: Ти 17 години лежа в затвора за един хляб. Но ако ти се научиш да мислиш, животът ти няма да бъде такъв.
към беседата >>
Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда.
Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди. Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва. Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото.
Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда.
Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия. Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека. Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна. Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал. Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат.
към беседата >>
Какво иска да каже?
Това е идеята. Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде.
Какво иска да каже?
– И почва той да мисли. И оттам насетне той мисли върху добрия пример. Той си казва: Ти 17 години лежа в затвора за един хляб. Но ако ти се научиш да мислиш, животът ти няма да бъде такъв. – Така иска да каже епископ Мариел на Жан Валжан със своята постъпка.
към беседата >>
Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия.
Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва. Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото. Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда.
Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия.
Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека. Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна. Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал. Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат. Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб.
към беседата >>
– И почва той да мисли.
Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже?
– И почва той да мисли.
И оттам насетне той мисли върху добрия пример. Той си казва: Ти 17 години лежа в затвора за един хляб. Но ако ти се научиш да мислиш, животът ти няма да бъде такъв. – Така иска да каже епископ Мариел на Жан Валжан със своята постъпка. И оттам насетне Жан Валжан се променя.
към беседата >>
Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека.
Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото. Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда. Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия.
Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека.
Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна. Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал. Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат. Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб. Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има.
към беседата >>
И оттам насетне той мисли върху добрия пример.
Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже? – И почва той да мисли.
И оттам насетне той мисли върху добрия пример.
Той си казва: Ти 17 години лежа в затвора за един хляб. Но ако ти се научиш да мислиш, животът ти няма да бъде такъв. – Така иска да каже епископ Мариел на Жан Валжан със своята постъпка. И оттам насетне Жан Валжан се променя.
към беседата >>
Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна.
Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото. Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда. Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия. Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека.
Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна.
Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал. Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат. Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб. Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има. Но въпросът седи малко по-другояче.
към беседата >>
Той си казва: Ти 17 години лежа в затвора за един хляб.
А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже? – И почва той да мисли. И оттам насетне той мисли върху добрия пример.
Той си казва: Ти 17 години лежа в затвора за един хляб.
Но ако ти се научиш да мислиш, животът ти няма да бъде такъв. – Така иска да каже епископ Мариел на Жан Валжан със своята постъпка. И оттам насетне Жан Валжан се променя.
към беседата >>
Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал.
Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото. Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда. Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия. Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека. Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна.
Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал.
Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат. Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб. Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има. Но въпросът седи малко по-другояче. Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират.
към беседата >>
Но ако ти се научиш да мислиш, животът ти няма да бъде такъв.
Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже? – И почва той да мисли. И оттам насетне той мисли върху добрия пример. Той си казва: Ти 17 години лежа в затвора за един хляб.
Но ако ти се научиш да мислиш, животът ти няма да бъде такъв.
– Така иска да каже епископ Мариел на Жан Валжан със своята постъпка. И оттам насетне Жан Валжан се променя.
към беседата >>
Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат.
Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда. Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия. Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека. Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна. Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал.
Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат.
Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб. Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има. Но въпросът седи малко по-другояче. Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират. И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии.
към беседата >>
– Така иска да каже епископ Мариел на Жан Валжан със своята постъпка.
Какво иска да каже? – И почва той да мисли. И оттам насетне той мисли върху добрия пример. Той си казва: Ти 17 години лежа в затвора за един хляб. Но ако ти се научиш да мислиш, животът ти няма да бъде такъв.
– Така иска да каже епископ Мариел на Жан Валжан със своята постъпка.
И оттам насетне Жан Валжан се променя.
към беседата >>
Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб.
Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия. Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека. Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна. Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал. Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат.
Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб.
Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има. Но въпросът седи малко по-другояче. Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират. И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии. Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни.
към беседата >>
И оттам насетне Жан Валжан се променя.
– И почва той да мисли. И оттам насетне той мисли върху добрия пример. Той си казва: Ти 17 години лежа в затвора за един хляб. Но ако ти се научиш да мислиш, животът ти няма да бъде такъв. – Така иска да каже епископ Мариел на Жан Валжан със своята постъпка.
И оттам насетне Жан Валжан се променя.
към беседата >>
Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има.
Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека. Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна. Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал. Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат. Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб.
Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има.
Но въпросът седи малко по-другояче. Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират. И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии. Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни. Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас.
към беседата >>
Ти защо се тревожиш?
Ти защо се тревожиш?
Защото си задигнал някой светилник. Няма някой от вас, който да не е задигнал някой светилник. Например, ти си задигнал един светилник на Господа – взел си една жена. Тя е един светилник. И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви.
към беседата >>
Тези неща са важни, важно е миналото, понеже тия неща изразяват едно наше състояние.
Тези неща са важни, важно е миналото, понеже тия неща изразяват едно наше състояние.
Божествените Истини, когато и да се изказват, имат отношение към самия човек. (Учителя прочита главата.)
към беседата >>
Но въпросът седи малко по-другояче.
Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна. Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал. Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат. Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб. Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има.
Но въпросът седи малко по-другояче.
Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират. И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии. Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни. Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас. И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето.
към беседата >>
Защото си задигнал някой светилник.
Ти защо се тревожиш?
Защото си задигнал някой светилник.
Няма някой от вас, който да не е задигнал някой светилник. Например, ти си задигнал един светилник на Господа – взел си една жена. Тя е един светилник. И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви. И жената взела някой светилник.
към беседата >>
Божествените Истини, когато и да се изказват, имат отношение към самия човек.
Тези неща са важни, важно е миналото, понеже тия неща изразяват едно наше състояние.
Божествените Истини, когато и да се изказват, имат отношение към самия човек.
(Учителя прочита главата.)
към беседата >>
Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират.
Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал. Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат. Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб. Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има. Но въпросът седи малко по-другояче.
Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират.
И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии. Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни. Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас. И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето. Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав.
към беседата >>
Няма някой от вас, който да не е задигнал някой светилник.
Ти защо се тревожиш? Защото си задигнал някой светилник.
Няма някой от вас, който да не е задигнал някой светилник.
Например, ти си задигнал един светилник на Господа – взел си една жена. Тя е един светилник. И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви. И жената взела някой светилник. И тя го хлуска.
към беседата >>
(Учителя прочита главата.)
Тези неща са важни, важно е миналото, понеже тия неща изразяват едно наше състояние. Божествените Истини, когато и да се изказват, имат отношение към самия човек.
(Учителя прочита главата.)
към беседата >>
И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии.
Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат. Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб. Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има. Но въпросът седи малко по-другояче. Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират.
И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии.
Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни. Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас. И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето. Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав. Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли!
към беседата >>
Например, ти си задигнал един светилник на Господа – взел си една жена.
Ти защо се тревожиш? Защото си задигнал някой светилник. Няма някой от вас, който да не е задигнал някой светилник.
Например, ти си задигнал един светилник на Господа – взел си една жена.
Тя е един светилник. И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви. И жената взела някой светилник. И тя го хлуска. И децата са светилници.
към беседата >>
Духът Божий
Духът Божий
към беседата >>
Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни.
Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб. Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има. Но въпросът седи малко по-другояче. Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират. И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии.
Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни.
Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас. И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето. Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав. Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли! Че много малко хора има, които мислят в днешния век.
към беседата >>
Тя е един светилник.
Ти защо се тревожиш? Защото си задигнал някой светилник. Няма някой от вас, който да не е задигнал някой светилник. Например, ти си задигнал един светилник на Господа – взел си една жена.
Тя е един светилник.
И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви. И жената взела някой светилник. И тя го хлуска. И децата са светилници. И тях хлускаш.
към беседата >>
В живота съществува едно голямо противоречие, на което отначало досега не е дадено разяснение.
В живота съществува едно голямо противоречие, на което отначало досега не е дадено разяснение.
Колкото и да се е разяснявало, все нещата остават неразяснени в това противоречие. И сега като се разясняват, пак ще остане неразяснено, понеже това е едно вътрешно противоречие, което съществува във всеки един човек.
към беседата >>
Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас.
Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има. Но въпросът седи малко по-другояче. Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират. И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии. Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни.
Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас.
И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето. Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав. Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли! Че много малко хора има, които мислят в днешния век. Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата.
към беседата >>
И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви.
Ти защо се тревожиш? Защото си задигнал някой светилник. Няма някой от вас, който да не е задигнал някой светилник. Например, ти си задигнал един светилник на Господа – взел си една жена. Тя е един светилник.
И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви.
И жената взела някой светилник. И тя го хлуска. И децата са светилници. И тях хлускаш. Тези деца, ако Бог ти ги даде, той иска да те накара да мислиш.
към беседата >>
Колкото и да се е разяснявало, все нещата остават неразяснени в това противоречие.
В живота съществува едно голямо противоречие, на което отначало досега не е дадено разяснение.
Колкото и да се е разяснявало, все нещата остават неразяснени в това противоречие.
И сега като се разясняват, пак ще остане неразяснено, понеже това е едно вътрешно противоречие, което съществува във всеки един човек.
към беседата >>
И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето.
Но въпросът седи малко по-другояче. Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират. И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии. Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни. Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас.
И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето.
Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав. Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли! Че много малко хора има, които мислят в днешния век. Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата. Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал.
към беседата >>
И жената взела някой светилник.
Защото си задигнал някой светилник. Няма някой от вас, който да не е задигнал някой светилник. Например, ти си задигнал един светилник на Господа – взел си една жена. Тя е един светилник. И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви.
И жената взела някой светилник.
И тя го хлуска. И децата са светилници. И тях хлускаш. Тези деца, ако Бог ти ги даде, той иска да те накара да мислиш. А пък ти казваш: Като остарея аз, това дете ще ме гледа.
към беседата >>
И сега като се разясняват, пак ще остане неразяснено, понеже това е едно вътрешно противоречие, което съществува във всеки един човек.
В живота съществува едно голямо противоречие, на което отначало досега не е дадено разяснение. Колкото и да се е разяснявало, все нещата остават неразяснени в това противоречие.
И сега като се разясняват, пак ще остане неразяснено, понеже това е едно вътрешно противоречие, което съществува във всеки един човек.
към беседата >>
Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав.
Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират. И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии. Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни. Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас. И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето.
Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав.
Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли! Че много малко хора има, които мислят в днешния век. Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата. Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал. Тези неща развиват чувството.
към беседата >>
И тя го хлуска.
Няма някой от вас, който да не е задигнал някой светилник. Например, ти си задигнал един светилник на Господа – взел си една жена. Тя е един светилник. И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви. И жената взела някой светилник.
И тя го хлуска.
И децата са светилници. И тях хлускаш. Тези деца, ако Бог ти ги даде, той иска да те накара да мислиш. А пък ти казваш: Като остарея аз, това дете ще ме гледа. Аз не зная, срещал съм добри синове, но повечето бащи и майки са се оплаквали от синовете.
към беседата >>
Ще направя едно сравнение.
Ще направя едно сравнение.
В живота, както всички хора се раждат на земята, от едно становище, те се раждат при еднакви условия, понеже слънцето грее еднакво на земята. Ако попитаме хората откъде идат, никой не знае откъде иде. Казва: Родил съм се. Знае, че се е родил. Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа.
към беседата >>
Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли!
И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии. Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни. Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас. И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето. Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав.
Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли!
Че много малко хора има, които мислят в днешния век. Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата. Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал. Тези неща развиват чувството. Но това не е мисъл.
към беседата >>
И децата са светилници.
Например, ти си задигнал един светилник на Господа – взел си една жена. Тя е един светилник. И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви. И жената взела някой светилник. И тя го хлуска.
И децата са светилници.
И тях хлускаш. Тези деца, ако Бог ти ги даде, той иска да те накара да мислиш. А пък ти казваш: Като остарея аз, това дете ще ме гледа. Аз не зная, срещал съм добри синове, но повечето бащи и майки са се оплаквали от синовете.
към беседата >>
В живота, както всички хора се раждат на земята, от едно становище, те се раждат при еднакви условия, понеже слънцето грее еднакво на земята.
Ще направя едно сравнение.
В живота, както всички хора се раждат на земята, от едно становище, те се раждат при еднакви условия, понеже слънцето грее еднакво на земята.
Ако попитаме хората откъде идат, никой не знае откъде иде. Казва: Родил съм се. Знае, че се е родил. Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа. Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България.
към беседата >>
Че много малко хора има, които мислят в днешния век.
Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни. Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас. И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето. Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав. Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли!
Че много малко хора има, които мислят в днешния век.
Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата. Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал. Тези неща развиват чувството. Но това не е мисъл. Ти чувстваш, това са чувствания.
към беседата >>
И тях хлускаш.
Тя е един светилник. И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви. И жената взела някой светилник. И тя го хлуска. И децата са светилници.
И тях хлускаш.
Тези деца, ако Бог ти ги даде, той иска да те накара да мислиш. А пък ти казваш: Като остарея аз, това дете ще ме гледа. Аз не зная, срещал съм добри синове, но повечето бащи и майки са се оплаквали от синовете.
към беседата >>
Ако попитаме хората откъде идат, никой не знае откъде иде.
Ще направя едно сравнение. В живота, както всички хора се раждат на земята, от едно становище, те се раждат при еднакви условия, понеже слънцето грее еднакво на земята.
Ако попитаме хората откъде идат, никой не знае откъде иде.
Казва: Родил съм се. Знае, че се е родил. Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа. Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България. Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка.
към беседата >>
Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата.
Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас. И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето. Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав. Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли! Че много малко хора има, които мислят в днешния век.
Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата.
Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал. Тези неща развиват чувството. Но това не е мисъл. Ти чувстваш, това са чувствания. Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат.
към беседата >>
Тези деца, ако Бог ти ги даде, той иска да те накара да мислиш.
И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви. И жената взела някой светилник. И тя го хлуска. И децата са светилници. И тях хлускаш.
Тези деца, ако Бог ти ги даде, той иска да те накара да мислиш.
А пък ти казваш: Като остарея аз, това дете ще ме гледа. Аз не зная, срещал съм добри синове, но повечето бащи и майки са се оплаквали от синовете.
към беседата >>
Казва: Родил съм се.
Ще направя едно сравнение. В живота, както всички хора се раждат на земята, от едно становище, те се раждат при еднакви условия, понеже слънцето грее еднакво на земята. Ако попитаме хората откъде идат, никой не знае откъде иде.
Казва: Родил съм се.
Знае, че се е родил. Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа. Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България. Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка. А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде.
към беседата >>
Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал.
И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето. Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав. Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли! Че много малко хора има, които мислят в днешния век. Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата.
Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал.
Тези неща развиват чувството. Но това не е мисъл. Ти чувстваш, това са чувствания. Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат. Това не е мисъл.
към беседата >>
А пък ти казваш: Като остарея аз, това дете ще ме гледа.
И жената взела някой светилник. И тя го хлуска. И децата са светилници. И тях хлускаш. Тези деца, ако Бог ти ги даде, той иска да те накара да мислиш.
А пък ти казваш: Като остарея аз, това дете ще ме гледа.
Аз не зная, срещал съм добри синове, но повечето бащи и майки са се оплаквали от синовете.
към беседата >>
Знае, че се е родил.
Ще направя едно сравнение. В живота, както всички хора се раждат на земята, от едно становище, те се раждат при еднакви условия, понеже слънцето грее еднакво на земята. Ако попитаме хората откъде идат, никой не знае откъде иде. Казва: Родил съм се.
Знае, че се е родил.
Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа. Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България. Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка. А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде. Но да оставим въпроса откъде иде.
към беседата >>
Тези неща развиват чувството.
Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав. Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли! Че много малко хора има, които мислят в днешния век. Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата. Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал.
Тези неща развиват чувството.
Но това не е мисъл. Ти чувстваш, това са чувствания. Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат. Това не е мисъл. Този романист развива чувствата.
към беседата >>
Аз не зная, срещал съм добри синове, но повечето бащи и майки са се оплаквали от синовете.
И тя го хлуска. И децата са светилници. И тях хлускаш. Тези деца, ако Бог ти ги даде, той иска да те накара да мислиш. А пък ти казваш: Като остарея аз, това дете ще ме гледа.
Аз не зная, срещал съм добри синове, но повечето бащи и майки са се оплаквали от синовете.
към беседата >>
Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа.
Ще направя едно сравнение. В живота, както всички хора се раждат на земята, от едно становище, те се раждат при еднакви условия, понеже слънцето грее еднакво на земята. Ако попитаме хората откъде идат, никой не знае откъде иде. Казва: Родил съм се. Знае, че се е родил.
Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа.
Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България. Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка. А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде. Но да оставим въпроса откъде иде. Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво.
към беседата >>
Но това не е мисъл.
Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли! Че много малко хора има, които мислят в днешния век. Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата. Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал. Тези неща развиват чувството.
Но това не е мисъл.
Ти чувстваш, това са чувствания. Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат. Това не е мисъл. Този романист развива чувствата. И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва.
към беседата >>
Казвам сега, напуснете вашите идоли.
Казвам сега, напуснете вашите идоли.
Считай сина си за едно благо от Бога. Господ да благослови този светилник! Считай, че синът ти е едно благо, ако той мисли. Но ако синът ти не мисли, той ще ти създаде най-голямо страдание. И в бъдеще, ако избираш светилник, ще го питаш: Мога ли да туря на тебе една свещ?
към беседата >>
Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България.
В живота, както всички хора се раждат на земята, от едно становище, те се раждат при еднакви условия, понеже слънцето грее еднакво на земята. Ако попитаме хората откъде идат, никой не знае откъде иде. Казва: Родил съм се. Знае, че се е родил. Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа.
Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България.
Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка. А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде. Но да оставим въпроса откъде иде. Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво. Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин.
към беседата >>
Ти чувстваш, това са чувствания.
Че много малко хора има, които мислят в днешния век. Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата. Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал. Тези неща развиват чувството. Но това не е мисъл.
Ти чувстваш, това са чувствания.
Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат. Това не е мисъл. Този романист развива чувствата. И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва. А пък много малко мислим.
към беседата >>
Считай сина си за едно благо от Бога.
Казвам сега, напуснете вашите идоли.
Считай сина си за едно благо от Бога.
Господ да благослови този светилник! Считай, че синът ти е едно благо, ако той мисли. Но ако синът ти не мисли, той ще ти създаде най-голямо страдание. И в бъдеще, ако избираш светилник, ще го питаш: Мога ли да туря на тебе една свещ? И светилникът ще ти отговори.
към беседата >>
Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка.
Ако попитаме хората откъде идат, никой не знае откъде иде. Казва: Родил съм се. Знае, че се е родил. Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа. Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България.
Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка.
А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде. Но да оставим въпроса откъде иде. Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво. Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин. Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват.
към беседата >>
Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат.
Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата. Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал. Тези неща развиват чувството. Но това не е мисъл. Ти чувстваш, това са чувствания.
Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат.
Това не е мисъл. Този романист развива чувствата. И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва. А пък много малко мислим. В мисълта се съдържа едно основно качество.
към беседата >>
Господ да благослови този светилник!
Казвам сега, напуснете вашите идоли. Считай сина си за едно благо от Бога.
Господ да благослови този светилник!
Считай, че синът ти е едно благо, ако той мисли. Но ако синът ти не мисли, той ще ти създаде най-голямо страдание. И в бъдеще, ако избираш светилник, ще го питаш: Мога ли да туря на тебе една свещ? И светилникът ще ти отговори. Ще му кажеш: Някой път ще ме извиниш, като туря на тебе една лоена свещ, от нея ще капнат капки и ще те оцапат.
към беседата >>
А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде.
Казва: Родил съм се. Знае, че се е родил. Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа. Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България. Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка.
А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде.
Но да оставим въпроса откъде иде. Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво. Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин. Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват. Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко.
към беседата >>
Това не е мисъл.
Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал. Тези неща развиват чувството. Но това не е мисъл. Ти чувстваш, това са чувствания. Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат.
Това не е мисъл.
Този романист развива чувствата. И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва. А пък много малко мислим. В мисълта се съдържа едно основно качество. Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят.
към беседата >>
Считай, че синът ти е едно благо, ако той мисли.
Казвам сега, напуснете вашите идоли. Считай сина си за едно благо от Бога. Господ да благослови този светилник!
Считай, че синът ти е едно благо, ако той мисли.
Но ако синът ти не мисли, той ще ти създаде най-голямо страдание. И в бъдеще, ако избираш светилник, ще го питаш: Мога ли да туря на тебе една свещ? И светилникът ще ти отговори. Ще му кажеш: Някой път ще ме извиниш, като туря на тебе една лоена свещ, от нея ще капнат капки и ще те оцапат. Ще кажеш на светилника: Ако не почнеш да мислиш както трябва, аз никакъв светилник не искам.
към беседата >>
Но да оставим въпроса откъде иде.
Знае, че се е родил. Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа. Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България. Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка. А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде.
Но да оставим въпроса откъде иде.
Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво. Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин. Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват. Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко. Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало.
към беседата >>
Този романист развива чувствата.
Тези неща развиват чувството. Но това не е мисъл. Ти чувстваш, това са чувствания. Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат. Това не е мисъл.
Този романист развива чувствата.
И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва. А пък много малко мислим. В мисълта се съдържа едно основно качество. Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят. Например ти казваш: Аз съм сиромах.
към беседата >>
Но ако синът ти не мисли, той ще ти създаде най-голямо страдание.
Казвам сега, напуснете вашите идоли. Считай сина си за едно благо от Бога. Господ да благослови този светилник! Считай, че синът ти е едно благо, ако той мисли.
Но ако синът ти не мисли, той ще ти създаде най-голямо страдание.
И в бъдеще, ако избираш светилник, ще го питаш: Мога ли да туря на тебе една свещ? И светилникът ще ти отговори. Ще му кажеш: Някой път ще ме извиниш, като туря на тебе една лоена свещ, от нея ще капнат капки и ще те оцапат. Ще кажеш на светилника: Ако не почнеш да мислиш както трябва, аз никакъв светилник не искам.
към беседата >>
Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво.
Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа. Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България. Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка. А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде. Но да оставим въпроса откъде иде.
Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво.
Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин. Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват. Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко. Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало. Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли.
към беседата >>
И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва.
Но това не е мисъл. Ти чувстваш, това са чувствания. Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат. Това не е мисъл. Този романист развива чувствата.
И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва.
А пък много малко мислим. В мисълта се съдържа едно основно качество. Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят. Например ти казваш: Аз съм сиромах. – Че това не е мисъл.
към беседата >>
И в бъдеще, ако избираш светилник, ще го питаш: Мога ли да туря на тебе една свещ?
Казвам сега, напуснете вашите идоли. Считай сина си за едно благо от Бога. Господ да благослови този светилник! Считай, че синът ти е едно благо, ако той мисли. Но ако синът ти не мисли, той ще ти създаде най-голямо страдание.
И в бъдеще, ако избираш светилник, ще го питаш: Мога ли да туря на тебе една свещ?
И светилникът ще ти отговори. Ще му кажеш: Някой път ще ме извиниш, като туря на тебе една лоена свещ, от нея ще капнат капки и ще те оцапат. Ще кажеш на светилника: Ако не почнеш да мислиш както трябва, аз никакъв светилник не искам.
към беседата >>
Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин.
Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България. Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка. А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде. Но да оставим въпроса откъде иде. Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво.
Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин.
Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват. Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко. Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало. Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли. Другият въпрос седи в това.
към беседата >>
А пък много малко мислим.
Ти чувстваш, това са чувствания. Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат. Това не е мисъл. Този романист развива чувствата. И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва.
А пък много малко мислим.
В мисълта се съдържа едно основно качество. Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят. Например ти казваш: Аз съм сиромах. – Че това не е мисъл. Ти казваш: Аз съм богат.
към беседата >>
И светилникът ще ти отговори.
Считай сина си за едно благо от Бога. Господ да благослови този светилник! Считай, че синът ти е едно благо, ако той мисли. Но ако синът ти не мисли, той ще ти създаде най-голямо страдание. И в бъдеще, ако избираш светилник, ще го питаш: Мога ли да туря на тебе една свещ?
И светилникът ще ти отговори.
Ще му кажеш: Някой път ще ме извиниш, като туря на тебе една лоена свещ, от нея ще капнат капки и ще те оцапат. Ще кажеш на светилника: Ако не почнеш да мислиш както трябва, аз никакъв светилник не искам.
към беседата >>
Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват.
Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка. А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде. Но да оставим въпроса откъде иде. Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво. Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин.
Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват.
Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко. Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало. Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли. Другият въпрос седи в това. Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа.
към беседата >>
В мисълта се съдържа едно основно качество.
Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат. Това не е мисъл. Този романист развива чувствата. И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва. А пък много малко мислим.
В мисълта се съдържа едно основно качество.
Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят. Например ти казваш: Аз съм сиромах. – Че това не е мисъл. Ти казваш: Аз съм богат. – Това не е мисъл.
към беседата >>
Ще му кажеш: Някой път ще ме извиниш, като туря на тебе една лоена свещ, от нея ще капнат капки и ще те оцапат.
Господ да благослови този светилник! Считай, че синът ти е едно благо, ако той мисли. Но ако синът ти не мисли, той ще ти създаде най-голямо страдание. И в бъдеще, ако избираш светилник, ще го питаш: Мога ли да туря на тебе една свещ? И светилникът ще ти отговори.
Ще му кажеш: Някой път ще ме извиниш, като туря на тебе една лоена свещ, от нея ще капнат капки и ще те оцапат.
Ще кажеш на светилника: Ако не почнеш да мислиш както трябва, аз никакъв светилник не искам.
към беседата >>
Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко.
А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде. Но да оставим въпроса откъде иде. Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво. Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин. Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват.
Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко.
Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало. Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли. Другият въпрос седи в това. Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа. Тогава не сте толкова учен.
към беседата >>
Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят.
Това не е мисъл. Този романист развива чувствата. И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва. А пък много малко мислим. В мисълта се съдържа едно основно качество.
Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят.
Например ти казваш: Аз съм сиромах. – Че това не е мисъл. Ти казваш: Аз съм богат. – Това не е мисъл. Казваш: Добър съм.
към беседата >>
Ще кажеш на светилника: Ако не почнеш да мислиш както трябва, аз никакъв светилник не искам.
Считай, че синът ти е едно благо, ако той мисли. Но ако синът ти не мисли, той ще ти създаде най-голямо страдание. И в бъдеще, ако избираш светилник, ще го питаш: Мога ли да туря на тебе една свещ? И светилникът ще ти отговори. Ще му кажеш: Някой път ще ме извиниш, като туря на тебе една лоена свещ, от нея ще капнат капки и ще те оцапат.
Ще кажеш на светилника: Ако не почнеш да мислиш както трябва, аз никакъв светилник не искам.
към беседата >>
Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало.
Но да оставим въпроса откъде иде. Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво. Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин. Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват. Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко.
Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало.
Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли. Другият въпрос седи в това. Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа. Тогава не сте толкова учен. Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание.
към беседата >>
Например ти казваш: Аз съм сиромах.
Този романист развива чувствата. И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва. А пък много малко мислим. В мисълта се съдържа едно основно качество. Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят.
Например ти казваш: Аз съм сиромах.
– Че това не е мисъл. Ти казваш: Аз съм богат. – Това не е мисъл. Казваш: Добър съм. – Това не е мисъл.
към беседата >>
Днес от всинца ви се изисква следното.
Днес от всинца ви се изисква следното.
Коя е онази жена, която да влиза в положението на своя мъж при лошите условия, при които той се намира? И мъжът трябва да влиза в лошите условия, при които жена му се намира. И родителите трябва да влизат в лошото положение, при които децата се намират. И децата трябва да влизат в положението на баща си и майка си, трябва да почнат да мислят. Те трябва да мислят, че баща им и майка им са направили много за тях.
към беседата >>
Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли.
Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво. Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин. Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват. Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко. Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало.
Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли.
Другият въпрос седи в това. Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа. Тогава не сте толкова учен. Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание. Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат.
към беседата >>
– Че това не е мисъл.
И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва. А пък много малко мислим. В мисълта се съдържа едно основно качество. Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят. Например ти казваш: Аз съм сиромах.
– Че това не е мисъл.
Ти казваш: Аз съм богат. – Това не е мисъл. Казваш: Добър съм. – Това не е мисъл. Казваш: Лош съм.
към беседата >>
Коя е онази жена, която да влиза в положението на своя мъж при лошите условия, при които той се намира?
Днес от всинца ви се изисква следното.
Коя е онази жена, която да влиза в положението на своя мъж при лошите условия, при които той се намира?
И мъжът трябва да влиза в лошите условия, при които жена му се намира. И родителите трябва да влизат в лошото положение, при които децата се намират. И децата трябва да влизат в положението на баща си и майка си, трябва да почнат да мислят. Те трябва да мислят, че баща им и майка им са направили много за тях. Сега мъжът не мисли, жената не мисли, децата не мислят.
към беседата >>
Другият въпрос седи в това.
Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин. Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват. Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко. Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало. Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли.
Другият въпрос седи в това.
Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа. Тогава не сте толкова учен. Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание. Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат. Майка ви казва: Ще се молиш на Господа.
към беседата >>
Ти казваш: Аз съм богат.
А пък много малко мислим. В мисълта се съдържа едно основно качество. Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят. Например ти казваш: Аз съм сиромах. – Че това не е мисъл.
Ти казваш: Аз съм богат.
– Това не е мисъл. Казваш: Добър съм. – Това не е мисъл. Казваш: Лош съм. – Това не е мисъл.
към беседата >>
И мъжът трябва да влиза в лошите условия, при които жена му се намира.
Днес от всинца ви се изисква следното. Коя е онази жена, която да влиза в положението на своя мъж при лошите условия, при които той се намира?
И мъжът трябва да влиза в лошите условия, при които жена му се намира.
И родителите трябва да влизат в лошото положение, при които децата се намират. И децата трябва да влизат в положението на баща си и майка си, трябва да почнат да мислят. Те трябва да мислят, че баща им и майка им са направили много за тях. Сега мъжът не мисли, жената не мисли, децата не мислят. Жената мисли мъжът да донесе нещо.
към беседата >>
Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа.
Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват. Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко. Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало. Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли. Другият въпрос седи в това.
Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа.
Тогава не сте толкова учен. Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание. Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат. Майка ви казва: Ще се молиш на Господа. Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми.
към беседата >>
– Това не е мисъл.
В мисълта се съдържа едно основно качество. Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят. Например ти казваш: Аз съм сиромах. – Че това не е мисъл. Ти казваш: Аз съм богат.
– Това не е мисъл.
Казваш: Добър съм. – Това не е мисъл. Казваш: Лош съм. – Това не е мисъл. Искаш да станеш учен човек.
към беседата >>
И родителите трябва да влизат в лошото положение, при които децата се намират.
Днес от всинца ви се изисква следното. Коя е онази жена, която да влиза в положението на своя мъж при лошите условия, при които той се намира? И мъжът трябва да влиза в лошите условия, при които жена му се намира.
И родителите трябва да влизат в лошото положение, при които децата се намират.
И децата трябва да влизат в положението на баща си и майка си, трябва да почнат да мислят. Те трябва да мислят, че баща им и майка им са направили много за тях. Сега мъжът не мисли, жената не мисли, децата не мислят. Жената мисли мъжът да донесе нещо. И мъжът мисли същото.
към беседата >>
Тогава не сте толкова учен.
Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко. Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало. Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли. Другият въпрос седи в това. Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа.
Тогава не сте толкова учен.
Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание. Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат. Майка ви казва: Ще се молиш на Господа. Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми. – И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек.
към беседата >>
Казваш: Добър съм.
Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят. Например ти казваш: Аз съм сиромах. – Че това не е мисъл. Ти казваш: Аз съм богат. – Това не е мисъл.
Казваш: Добър съм.
– Това не е мисъл. Казваш: Лош съм. – Това не е мисъл. Искаш да станеш учен човек. – Това не е мисъл.
към беседата >>
И децата трябва да влизат в положението на баща си и майка си, трябва да почнат да мислят.
Днес от всинца ви се изисква следното. Коя е онази жена, която да влиза в положението на своя мъж при лошите условия, при които той се намира? И мъжът трябва да влиза в лошите условия, при които жена му се намира. И родителите трябва да влизат в лошото положение, при които децата се намират.
И децата трябва да влизат в положението на баща си и майка си, трябва да почнат да мислят.
Те трябва да мислят, че баща им и майка им са направили много за тях. Сега мъжът не мисли, жената не мисли, децата не мислят. Жената мисли мъжът да донесе нещо. И мъжът мисли същото.
към беседата >>
Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание.
Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало. Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли. Другият въпрос седи в това. Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа. Тогава не сте толкова учен.
Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание.
Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат. Майка ви казва: Ще се молиш на Господа. Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми. – И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек. Дойдеш обаче в зряла възраст.
към беседата >>
– Това не е мисъл.
Например ти казваш: Аз съм сиромах. – Че това не е мисъл. Ти казваш: Аз съм богат. – Това не е мисъл. Казваш: Добър съм.
– Това не е мисъл.
Казваш: Лош съм. – Това не е мисъл. Искаш да станеш учен човек. – Това не е мисъл. Това са придобивки.
към беседата >>
Те трябва да мислят, че баща им и майка им са направили много за тях.
Днес от всинца ви се изисква следното. Коя е онази жена, която да влиза в положението на своя мъж при лошите условия, при които той се намира? И мъжът трябва да влиза в лошите условия, при които жена му се намира. И родителите трябва да влизат в лошото положение, при които децата се намират. И децата трябва да влизат в положението на баща си и майка си, трябва да почнат да мислят.
Те трябва да мислят, че баща им и майка им са направили много за тях.
Сега мъжът не мисли, жената не мисли, децата не мислят. Жената мисли мъжът да донесе нещо. И мъжът мисли същото.
към беседата >>
Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат.
Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли. Другият въпрос седи в това. Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа. Тогава не сте толкова учен. Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание.
Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат.
Майка ви казва: Ще се молиш на Господа. Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми. – И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек. Дойдеш обаче в зряла възраст. Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено.
към беседата >>
Казваш: Лош съм.
– Че това не е мисъл. Ти казваш: Аз съм богат. – Това не е мисъл. Казваш: Добър съм. – Това не е мисъл.
Казваш: Лош съм.
– Това не е мисъл. Искаш да станеш учен човек. – Това не е мисъл. Това са придобивки. Мисълта сама по себе си е едно нещо особено.
към беседата >>
Сега мъжът не мисли, жената не мисли, децата не мислят.
Коя е онази жена, която да влиза в положението на своя мъж при лошите условия, при които той се намира? И мъжът трябва да влиза в лошите условия, при които жена му се намира. И родителите трябва да влизат в лошото положение, при които децата се намират. И децата трябва да влизат в положението на баща си и майка си, трябва да почнат да мислят. Те трябва да мислят, че баща им и майка им са направили много за тях.
Сега мъжът не мисли, жената не мисли, децата не мислят.
Жената мисли мъжът да донесе нещо. И мъжът мисли същото.
към беседата >>
Майка ви казва: Ще се молиш на Господа.
Другият въпрос седи в това. Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа. Тогава не сте толкова учен. Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание. Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат.
Майка ви казва: Ще се молиш на Господа.
Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми. – И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек. Дойдеш обаче в зряла възраст. Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено. Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую.
към беседата >>
– Това не е мисъл.
Ти казваш: Аз съм богат. – Това не е мисъл. Казваш: Добър съм. – Това не е мисъл. Казваш: Лош съм.
– Това не е мисъл.
Искаш да станеш учен човек. – Това не е мисъл. Това са придобивки. Мисълта сама по себе си е едно нещо особено. Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите.
към беседата >>
Жената мисли мъжът да донесе нещо.
И мъжът трябва да влиза в лошите условия, при които жена му се намира. И родителите трябва да влизат в лошото положение, при които децата се намират. И децата трябва да влизат в положението на баща си и майка си, трябва да почнат да мислят. Те трябва да мислят, че баща им и майка им са направили много за тях. Сега мъжът не мисли, жената не мисли, децата не мислят.
Жената мисли мъжът да донесе нещо.
И мъжът мисли същото.
към беседата >>
Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми.
Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа. Тогава не сте толкова учен. Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание. Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат. Майка ви казва: Ще се молиш на Господа.
Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми.
– И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек. Дойдеш обаче в зряла възраст. Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено. Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую. Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно.
към беседата >>
Искаш да станеш учен човек.
– Това не е мисъл. Казваш: Добър съм. – Това не е мисъл. Казваш: Лош съм. – Това не е мисъл.
Искаш да станеш учен човек.
– Това не е мисъл. Това са придобивки. Мисълта сама по себе си е едно нещо особено. Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите. В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега.
към беседата >>
И мъжът мисли същото.
И родителите трябва да влизат в лошото положение, при които децата се намират. И децата трябва да влизат в положението на баща си и майка си, трябва да почнат да мислят. Те трябва да мислят, че баща им и майка им са направили много за тях. Сега мъжът не мисли, жената не мисли, децата не мислят. Жената мисли мъжът да донесе нещо.
И мъжът мисли същото.
към беседата >>
– И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек.
Тогава не сте толкова учен. Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание. Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат. Майка ви казва: Ще се молиш на Господа. Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми.
– И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек.
Дойдеш обаче в зряла възраст. Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено. Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую. Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно. Ти ще кажеш, че майка ти те е заблудила.
към беседата >>
– Това не е мисъл.
Казваш: Добър съм. – Това не е мисъл. Казваш: Лош съм. – Това не е мисъл. Искаш да станеш учен човек.
– Това не е мисъл.
Това са придобивки. Мисълта сама по себе си е едно нещо особено. Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите. В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега. Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“!
към беседата >>
Всеки ден трябва да имаш един бюджет от Бога.
Всеки ден трябва да имаш един бюджет от Бога.
Като станеш сутринта, мисли. И ти ще приемеш Божието благословение – Божията мисъл! Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш! Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня. Половин час ще мислиш.
към беседата >>
Дойдеш обаче в зряла възраст.
Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание. Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат. Майка ви казва: Ще се молиш на Господа. Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми. – И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек.
Дойдеш обаче в зряла възраст.
Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено. Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую. Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно. Ти ще кажеш, че майка ти те е заблудила. Че майка ти беше едно време дете, и така ѝ е било представено.
към беседата >>
Това са придобивки.
– Това не е мисъл. Казваш: Лош съм. – Това не е мисъл. Искаш да станеш учен човек. – Това не е мисъл.
Това са придобивки.
Мисълта сама по себе си е едно нещо особено. Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите. В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега. Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“! Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание.
към беседата >>
Като станеш сутринта, мисли.
Всеки ден трябва да имаш един бюджет от Бога.
Като станеш сутринта, мисли.
И ти ще приемеш Божието благословение – Божията мисъл! Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш! Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня. Половин час ще мислиш. Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено.
към беседата >>
Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено.
Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат. Майка ви казва: Ще се молиш на Господа. Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми. – И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек. Дойдеш обаче в зряла възраст.
Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено.
Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую. Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно. Ти ще кажеш, че майка ти те е заблудила. Че майка ти беше едно време дете, и така ѝ е било представено. И това преминава от поколение на поколение.
към беседата >>
Мисълта сама по себе си е едно нещо особено.
Казваш: Лош съм. – Това не е мисъл. Искаш да станеш учен човек. – Това не е мисъл. Това са придобивки.
Мисълта сама по себе си е едно нещо особено.
Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите. В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега. Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“! Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание. Ти чувстваш, че имаш прегрешение.
към беседата >>
И ти ще приемеш Божието благословение – Божията мисъл!
Всеки ден трябва да имаш един бюджет от Бога. Като станеш сутринта, мисли.
И ти ще приемеш Божието благословение – Божията мисъл!
Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш! Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня. Половин час ще мислиш. Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено. И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен.
към беседата >>
Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую.
Майка ви казва: Ще се молиш на Господа. Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми. – И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек. Дойдеш обаче в зряла възраст. Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено.
Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую.
Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно. Ти ще кажеш, че майка ти те е заблудила. Че майка ти беше едно време дете, и така ѝ е било представено. И това преминава от поколение на поколение. Ти, като възрастен, проверяваш и мислиш, мислиш и заминаваш за другия свят, без да си разрешил въпроса.
към беседата >>
Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите.
– Това не е мисъл. Искаш да станеш учен човек. – Това не е мисъл. Това са придобивки. Мисълта сама по себе си е едно нещо особено.
Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите.
В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега. Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“! Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание. Ти чувстваш, че имаш прегрешение. Или чувстваш, че си добър.
към беседата >>
Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш!
Всеки ден трябва да имаш един бюджет от Бога. Като станеш сутринта, мисли. И ти ще приемеш Божието благословение – Божията мисъл!
Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш!
Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня. Половин час ще мислиш. Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено. И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен. Защото и царските синове ги тургат на дисциплина.
към беседата >>
Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно.
Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми. – И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек. Дойдеш обаче в зряла възраст. Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено. Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую.
Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно.
Ти ще кажеш, че майка ти те е заблудила. Че майка ти беше едно време дете, и така ѝ е било представено. И това преминава от поколение на поколение. Ти, като възрастен, проверяваш и мислиш, мислиш и заминаваш за другия свят, без да си разрешил въпроса.
към беседата >>
В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега.
Искаш да станеш учен човек. – Това не е мисъл. Това са придобивки. Мисълта сама по себе си е едно нещо особено. Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите.
В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега.
Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“! Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание. Ти чувстваш, че имаш прегрешение. Или чувстваш, че си добър. Това е чувствание.
към беседата >>
Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня.
Всеки ден трябва да имаш един бюджет от Бога. Като станеш сутринта, мисли. И ти ще приемеш Божието благословение – Божията мисъл! Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш!
Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня.
Половин час ще мислиш. Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено. И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен. Защото и царските синове ги тургат на дисциплина. Пак ще мислиш!
към беседата >>
Ти ще кажеш, че майка ти те е заблудила.
– И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек. Дойдеш обаче в зряла възраст. Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено. Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую. Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно.
Ти ще кажеш, че майка ти те е заблудила.
Че майка ти беше едно време дете, и така ѝ е било представено. И това преминава от поколение на поколение. Ти, като възрастен, проверяваш и мислиш, мислиш и заминаваш за другия свят, без да си разрешил въпроса.
към беседата >>
Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“!
– Това не е мисъл. Това са придобивки. Мисълта сама по себе си е едно нещо особено. Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите. В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега.
Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“!
Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание. Ти чувстваш, че имаш прегрешение. Или чувстваш, че си добър. Това е чувствание. Защо си добър – не знаеш.
към беседата >>
Половин час ще мислиш.
Всеки ден трябва да имаш един бюджет от Бога. Като станеш сутринта, мисли. И ти ще приемеш Божието благословение – Божията мисъл! Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш! Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня.
Половин час ще мислиш.
Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено. И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен. Защото и царските синове ги тургат на дисциплина. Пак ще мислиш! Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна.
към беседата >>
Че майка ти беше едно време дете, и така ѝ е било представено.
Дойдеш обаче в зряла възраст. Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено. Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую. Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно. Ти ще кажеш, че майка ти те е заблудила.
Че майка ти беше едно време дете, и така ѝ е било представено.
И това преминава от поколение на поколение. Ти, като възрастен, проверяваш и мислиш, мислиш и заминаваш за другия свят, без да си разрешил въпроса.
към беседата >>
Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание.
Това са придобивки. Мисълта сама по себе си е едно нещо особено. Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите. В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега. Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“!
Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание.
Ти чувстваш, че имаш прегрешение. Или чувстваш, че си добър. Това е чувствание. Защо си добър – не знаеш. И защо си лош – и него не знаеш.
към беседата >>
Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено.
Като станеш сутринта, мисли. И ти ще приемеш Божието благословение – Божията мисъл! Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш! Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня. Половин час ще мислиш.
Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено.
И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен. Защото и царските синове ги тургат на дисциплина. Пак ще мислиш! Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна. Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро!
към беседата >>
И това преминава от поколение на поколение.
Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено. Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую. Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно. Ти ще кажеш, че майка ти те е заблудила. Че майка ти беше едно време дете, и така ѝ е било представено.
И това преминава от поколение на поколение.
Ти, като възрастен, проверяваш и мислиш, мислиш и заминаваш за другия свят, без да си разрешил въпроса.
към беседата >>
Ти чувстваш, че имаш прегрешение.
Мисълта сама по себе си е едно нещо особено. Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите. В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега. Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“! Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание.
Ти чувстваш, че имаш прегрешение.
Или чувстваш, че си добър. Това е чувствание. Защо си добър – не знаеш. И защо си лош – и него не знаеш. И често оставаш виновен при сегашните условия.
към беседата >>
И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен.
И ти ще приемеш Божието благословение – Божията мисъл! Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш! Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня. Половин час ще мислиш. Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено.
И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен.
Защото и царските синове ги тургат на дисциплина. Пак ще мислиш! Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна. Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро! “ Че това е мисъл!
към беседата >>
Ти, като възрастен, проверяваш и мислиш, мислиш и заминаваш за другия свят, без да си разрешил въпроса.
Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую. Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно. Ти ще кажеш, че майка ти те е заблудила. Че майка ти беше едно време дете, и така ѝ е било представено. И това преминава от поколение на поколение.
Ти, като възрастен, проверяваш и мислиш, мислиш и заминаваш за другия свят, без да си разрешил въпроса.
към беседата >>
Или чувстваш, че си добър.
Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите. В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега. Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“! Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание. Ти чувстваш, че имаш прегрешение.
Или чувстваш, че си добър.
Това е чувствание. Защо си добър – не знаеш. И защо си лош – и него не знаеш. И често оставаш виновен при сегашните условия. Например, ако нямаш лична карта.
към беседата >>
Защото и царските синове ги тургат на дисциплина.
Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш! Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня. Половин час ще мислиш. Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено. И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен.
Защото и царските синове ги тургат на дисциплина.
Пак ще мислиш! Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна. Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро! “ Че това е мисъл! Умира някой – ще кажеш: За добро е.
към беседата >>
Казват: Ние вярваме в Бога.
Казват: Ние вярваме в Бога.
Хубаво, всички вярват в Бога, обаче има едно противоречие. В религиите всички за Бога говорят и за него се карат. Колко хиляди и милиони хора са измрели за своите религиозни убеждения! Гонили са ги. Не безверници са ги гонили, но пак верующи.
към беседата >>
Това е чувствание.
В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега. Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“! Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание. Ти чувстваш, че имаш прегрешение. Или чувстваш, че си добър.
Това е чувствание.
Защо си добър – не знаеш. И защо си лош – и него не знаеш. И често оставаш виновен при сегашните условия. Например, ако нямаш лична карта. Всеки трябва да си я носи при сегашните условия.
към беседата >>
Пак ще мислиш!
Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня. Половин час ще мислиш. Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено. И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен. Защото и царските синове ги тургат на дисциплина.
Пак ще мислиш!
Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна. Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро! “ Че това е мисъл! Умира някой – ще кажеш: За добро е. Ражда се.
към беседата >>
Хубаво, всички вярват в Бога, обаче има едно противоречие.
Казват: Ние вярваме в Бога.
Хубаво, всички вярват в Бога, обаче има едно противоречие.
В религиите всички за Бога говорят и за него се карат. Колко хиляди и милиони хора са измрели за своите религиозни убеждения! Гонили са ги. Не безверници са ги гонили, но пак верующи. Гонили са ги, защото не вярват като тях.
към беседата >>
Защо си добър – не знаеш.
Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“! Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание. Ти чувстваш, че имаш прегрешение. Или чувстваш, че си добър. Това е чувствание.
Защо си добър – не знаеш.
И защо си лош – и него не знаеш. И често оставаш виновен при сегашните условия. Например, ако нямаш лична карта. Всеки трябва да си я носи при сегашните условия. Забравил си личната карта.
към беседата >>
Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна.
Половин час ще мислиш. Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено. И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен. Защото и царските синове ги тургат на дисциплина. Пак ще мислиш!
Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна.
Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро! “ Че това е мисъл! Умира някой – ще кажеш: За добро е. Ражда се. – За добро е. Осиромашал.
към беседата >>
В религиите всички за Бога говорят и за него се карат.
Казват: Ние вярваме в Бога. Хубаво, всички вярват в Бога, обаче има едно противоречие.
В религиите всички за Бога говорят и за него се карат.
Колко хиляди и милиони хора са измрели за своите религиозни убеждения! Гонили са ги. Не безверници са ги гонили, но пак верующи. Гонили са ги, защото не вярват като тях. Най-първо хората са умирали за своето идолопоклонство.
към беседата >>
И защо си лош – и него не знаеш.
Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание. Ти чувстваш, че имаш прегрешение. Или чувстваш, че си добър. Това е чувствание. Защо си добър – не знаеш.
И защо си лош – и него не знаеш.
И често оставаш виновен при сегашните условия. Например, ако нямаш лична карта. Всеки трябва да си я носи при сегашните условия. Забравил си личната карта. И ако отидеш в някой град, ще те турят в участъка.
към беседата >>
Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро!
Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено. И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен. Защото и царските синове ги тургат на дисциплина. Пак ще мислиш! Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна.
Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро!
“ Че това е мисъл! Умира някой – ще кажеш: За добро е. Ражда се. – За добро е. Осиромашал. – За добро е.
към беседата >>
Колко хиляди и милиони хора са измрели за своите религиозни убеждения!
Казват: Ние вярваме в Бога. Хубаво, всички вярват в Бога, обаче има едно противоречие. В религиите всички за Бога говорят и за него се карат.
Колко хиляди и милиони хора са измрели за своите религиозни убеждения!
Гонили са ги. Не безверници са ги гонили, но пак верующи. Гонили са ги, защото не вярват като тях. Най-първо хората са умирали за своето идолопоклонство. Ако не вярвали в този истукан, турен като божество в храма, те казвали: Той не вярва в божеството, което е турено в храма.
към беседата >>
И често оставаш виновен при сегашните условия.
Ти чувстваш, че имаш прегрешение. Или чувстваш, че си добър. Това е чувствание. Защо си добър – не знаеш. И защо си лош – и него не знаеш.
И често оставаш виновен при сегашните условия.
Например, ако нямаш лична карта. Всеки трябва да си я носи при сегашните условия. Забравил си личната карта. И ако отидеш в някой град, ще те турят в участъка. И ако те питат какво ти е прегрешението, ще кажеш, че нямаш лична карта.
към беседата >>
“ Че това е мисъл!
И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен. Защото и царските синове ги тургат на дисциплина. Пак ще мислиш! Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна. Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро!
“ Че това е мисъл!
Умира някой – ще кажеш: За добро е. Ражда се. – За добро е. Осиромашал. – За добро е. Оженва се.
към беседата >>
Гонили са ги.
Казват: Ние вярваме в Бога. Хубаво, всички вярват в Бога, обаче има едно противоречие. В религиите всички за Бога говорят и за него се карат. Колко хиляди и милиони хора са измрели за своите религиозни убеждения!
Гонили са ги.
Не безверници са ги гонили, но пак верующи. Гонили са ги, защото не вярват като тях. Най-първо хората са умирали за своето идолопоклонство. Ако не вярвали в този истукан, турен като божество в храма, те казвали: Той не вярва в божеството, което е турено в храма. – Това божество е направено от камък и седи там.
към беседата >>
Например, ако нямаш лична карта.
Или чувстваш, че си добър. Това е чувствание. Защо си добър – не знаеш. И защо си лош – и него не знаеш. И често оставаш виновен при сегашните условия.
Например, ако нямаш лична карта.
Всеки трябва да си я носи при сегашните условия. Забравил си личната карта. И ако отидеш в някой град, ще те турят в участъка. И ако те питат какво ти е прегрешението, ще кажеш, че нямаш лична карта. Най-важната карта е самият човек.
към беседата >>
Умира някой – ще кажеш: За добро е.
Защото и царските синове ги тургат на дисциплина. Пак ще мислиш! Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна. Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро! “ Че това е мисъл!
Умира някой – ще кажеш: За добро е.
Ражда се. – За добро е. Осиромашал. – За добро е. Оженва се. – За добро е.
към беседата >>
Не безверници са ги гонили, но пак верующи.
Казват: Ние вярваме в Бога. Хубаво, всички вярват в Бога, обаче има едно противоречие. В религиите всички за Бога говорят и за него се карат. Колко хиляди и милиони хора са измрели за своите религиозни убеждения! Гонили са ги.
Не безверници са ги гонили, но пак верующи.
Гонили са ги, защото не вярват като тях. Най-първо хората са умирали за своето идолопоклонство. Ако не вярвали в този истукан, турен като божество в храма, те казвали: Той не вярва в божеството, което е турено в храма. – Това божество е направено от камък и седи там. И казвали: Как да не вярваш в това божество?
към беседата >>
Всеки трябва да си я носи при сегашните условия.
Това е чувствание. Защо си добър – не знаеш. И защо си лош – и него не знаеш. И често оставаш виновен при сегашните условия. Например, ако нямаш лична карта.
Всеки трябва да си я носи при сегашните условия.
Забравил си личната карта. И ако отидеш в някой град, ще те турят в участъка. И ако те питат какво ти е прегрешението, ще кажеш, че нямаш лична карта. Най-важната карта е самият човек. Но тази лична карта не я считат за достатъчна и ще трябва да носиш и друга лична карта, в която пише какви са веждите, какво е лицето, какъв е носът – продълговат, гръцки или широк.
към беседата >>
Ражда се.
Пак ще мислиш! Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна. Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро! “ Че това е мисъл! Умира някой – ще кажеш: За добро е.
Ражда се.
– За добро е. Осиромашал. – За добро е. Оженва се. – За добро е. Напуска жена си.
към беседата >>
Гонили са ги, защото не вярват като тях.
Хубаво, всички вярват в Бога, обаче има едно противоречие. В религиите всички за Бога говорят и за него се карат. Колко хиляди и милиони хора са измрели за своите религиозни убеждения! Гонили са ги. Не безверници са ги гонили, но пак верующи.
Гонили са ги, защото не вярват като тях.
Най-първо хората са умирали за своето идолопоклонство. Ако не вярвали в този истукан, турен като божество в храма, те казвали: Той не вярва в божеството, което е турено в храма. – Това божество е направено от камък и седи там. И казвали: Как да не вярваш в това божество? И учените хора са ходили и са се покланяли пред това божество.
към беседата >>
Забравил си личната карта.
Защо си добър – не знаеш. И защо си лош – и него не знаеш. И често оставаш виновен при сегашните условия. Например, ако нямаш лична карта. Всеки трябва да си я носи при сегашните условия.
Забравил си личната карта.
И ако отидеш в някой град, ще те турят в участъка. И ако те питат какво ти е прегрешението, ще кажеш, че нямаш лична карта. Най-важната карта е самият човек. Но тази лична карта не я считат за достатъчна и ще трябва да носиш и друга лична карта, в която пише какви са веждите, какво е лицето, какъв е носът – продълговат, гръцки или широк. Какви са устните, какви са устата и прочее.
към беседата >>
– За добро е. Осиромашал.
Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна. Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро! “ Че това е мисъл! Умира някой – ще кажеш: За добро е. Ражда се.
– За добро е. Осиромашал.
– За добро е. Оженва се. – За добро е. Напуска жена си. – За добро е.
към беседата >>
Най-първо хората са умирали за своето идолопоклонство.
В религиите всички за Бога говорят и за него се карат. Колко хиляди и милиони хора са измрели за своите религиозни убеждения! Гонили са ги. Не безверници са ги гонили, но пак верующи. Гонили са ги, защото не вярват като тях.
Най-първо хората са умирали за своето идолопоклонство.
Ако не вярвали в този истукан, турен като божество в храма, те казвали: Той не вярва в божеството, което е турено в храма. – Това божество е направено от камък и седи там. И казвали: Как да не вярваш в това божество? И учените хора са ходили и са се покланяли пред това божество. Целували му краката, ръцете, кадили му темян.
към беседата >>
И ако отидеш в някой град, ще те турят в участъка.
И защо си лош – и него не знаеш. И често оставаш виновен при сегашните условия. Например, ако нямаш лична карта. Всеки трябва да си я носи при сегашните условия. Забравил си личната карта.
И ако отидеш в някой град, ще те турят в участъка.
И ако те питат какво ти е прегрешението, ще кажеш, че нямаш лична карта. Най-важната карта е самият човек. Но тази лична карта не я считат за достатъчна и ще трябва да носиш и друга лична карта, в която пише какви са веждите, какво е лицето, какъв е носът – продълговат, гръцки или широк. Какви са устните, какви са устата и прочее. Той вярва в онова, което е писано на картата, а пък в онова, което нося аз, не вярва.
към беседата >>
– За добро е.
Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро! “ Че това е мисъл! Умира някой – ще кажеш: За добро е. Ражда се. – За добро е. Осиромашал.
– За добро е.
Оженва се. – За добро е. Напуска жена си. – За добро е. Изгубва си децата.
към беседата >>
Ако не вярвали в този истукан, турен като божество в храма, те казвали: Той не вярва в божеството, което е турено в храма.
Колко хиляди и милиони хора са измрели за своите религиозни убеждения! Гонили са ги. Не безверници са ги гонили, но пак верующи. Гонили са ги, защото не вярват като тях. Най-първо хората са умирали за своето идолопоклонство.
Ако не вярвали в този истукан, турен като божество в храма, те казвали: Той не вярва в божеството, което е турено в храма.
– Това божество е направено от камък и седи там. И казвали: Как да не вярваш в това божество? И учените хора са ходили и са се покланяли пред това божество. Целували му краката, ръцете, кадили му темян. Това го правили учени хора и свещеници, облечени в одеждите си.
към беседата >>
И ако те питат какво ти е прегрешението, ще кажеш, че нямаш лична карта.
И често оставаш виновен при сегашните условия. Например, ако нямаш лична карта. Всеки трябва да си я носи при сегашните условия. Забравил си личната карта. И ако отидеш в някой град, ще те турят в участъка.
И ако те питат какво ти е прегрешението, ще кажеш, че нямаш лична карта.
Най-важната карта е самият човек. Но тази лична карта не я считат за достатъчна и ще трябва да носиш и друга лична карта, в която пише какви са веждите, какво е лицето, какъв е носът – продълговат, гръцки или широк. Какви са устните, какви са устата и прочее. Той вярва в онова, което е писано на картата, а пък в онова, което нося аз, не вярва. Там пише, че аз нося дебели вежди.
към беседата >>
Оженва се.
“ Че това е мисъл! Умира някой – ще кажеш: За добро е. Ражда се. – За добро е. Осиромашал. – За добро е.
Оженва се.
– За добро е. Напуска жена си. – За добро е. Изгубва си децата. – За добро е.
към беседата >>
– Това божество е направено от камък и седи там.
Гонили са ги. Не безверници са ги гонили, но пак верующи. Гонили са ги, защото не вярват като тях. Най-първо хората са умирали за своето идолопоклонство. Ако не вярвали в този истукан, турен като божество в храма, те казвали: Той не вярва в божеството, което е турено в храма.
– Това божество е направено от камък и седи там.
И казвали: Как да не вярваш в това божество? И учените хора са ходили и са се покланяли пред това божество. Целували му краката, ръцете, кадили му темян. Това го правили учени хора и свещеници, облечени в одеждите си. И само да поискаш да кажеш, че това божество не е истинско – и да видиш какво ще стане!
към беседата >>
Най-важната карта е самият човек.
Например, ако нямаш лична карта. Всеки трябва да си я носи при сегашните условия. Забравил си личната карта. И ако отидеш в някой град, ще те турят в участъка. И ако те питат какво ти е прегрешението, ще кажеш, че нямаш лична карта.
Най-важната карта е самият човек.
Но тази лична карта не я считат за достатъчна и ще трябва да носиш и друга лична карта, в която пише какви са веждите, какво е лицето, какъв е носът – продълговат, гръцки или широк. Какви са устните, какви са устата и прочее. Той вярва в онова, което е писано на картата, а пък в онова, което нося аз, не вярва. Там пише, че аз нося дебели вежди. Защо той иска да се осведомява от онова, което е писано в личната карта и защо не чете по самия мене?
към беседата >>
– За добро е.
Умира някой – ще кажеш: За добро е. Ражда се. – За добро е. Осиромашал. – За добро е. Оженва се.
– За добро е.
Напуска жена си. – За добро е. Изгубва си децата. – За добро е. Изгубва си шапката.
към беседата >>
И казвали: Как да не вярваш в това божество?
Не безверници са ги гонили, но пак верующи. Гонили са ги, защото не вярват като тях. Най-първо хората са умирали за своето идолопоклонство. Ако не вярвали в този истукан, турен като божество в храма, те казвали: Той не вярва в божеството, което е турено в храма. – Това божество е направено от камък и седи там.
И казвали: Как да не вярваш в това божество?
И учените хора са ходили и са се покланяли пред това божество. Целували му краката, ръцете, кадили му темян. Това го правили учени хора и свещеници, облечени в одеждите си. И само да поискаш да кажеш, че това божество не е истинско – и да видиш какво ще стане!
към беседата >>
Но тази лична карта не я считат за достатъчна и ще трябва да носиш и друга лична карта, в която пише какви са веждите, какво е лицето, какъв е носът – продълговат, гръцки или широк.
Всеки трябва да си я носи при сегашните условия. Забравил си личната карта. И ако отидеш в някой град, ще те турят в участъка. И ако те питат какво ти е прегрешението, ще кажеш, че нямаш лична карта. Най-важната карта е самият човек.
Но тази лична карта не я считат за достатъчна и ще трябва да носиш и друга лична карта, в която пише какви са веждите, какво е лицето, какъв е носът – продълговат, гръцки или широк.
Какви са устните, какви са устата и прочее. Той вярва в онова, което е писано на картата, а пък в онова, което нося аз, не вярва. Там пише, че аз нося дебели вежди. Защо той иска да се осведомява от онова, което е писано в личната карта и защо не чете по самия мене?
към беседата >>
Напуска жена си.
Ражда се. – За добро е. Осиромашал. – За добро е. Оженва се. – За добро е.
Напуска жена си.
– За добро е. Изгубва си децата. – За добро е. Изгубва си шапката. – За добро е.
към беседата >>
2.
Качествата на ученика
,
ООК
, София, 29.3.1939г.,
Допуснете, че вие сте недоволни.
Един брат, който е неразположен, ми каза: „Този свят не е направен както трябва.“ – Неразположен е за нещо. Казвам му: „Дай си проекта и аз ще го изпратя.“ Вече от осем хиляди години се изисква проект. Всеки един от вас, който има проект, как да се оправи света, ще изпрати проекта и ще има комисия, която ще го прегледа. Ако е добър, ще има голямо възнаграждение. Иначе ще го бракуват.
Допуснете, че вие сте недоволни.
Защо сте недоволни? От какво произтича едно недоволство в човека? – Едно недоволство в човека може да произтича от неговото сърдце, от гъстата материя. Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот. Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
Покажете ми един от вас със свят живот.
И за оная любов, за която аз мислех да говоря, няма да кажа нито една дума. Аз ви виждам какво мислите вие. Вие имате много нечиста мисъл. Какво не сте турили върху мене. Кажете ми, какво не сте турили отгоре на гърба ми?
Покажете ми един от вас със свят живот.
Вие седите така и си играете. Някои мислят, че са много близки. Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си. Аз ви говоря на един език понятен. Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи.
към беседата >>
Защо сте недоволни?
Казвам му: „Дай си проекта и аз ще го изпратя.“ Вече от осем хиляди години се изисква проект. Всеки един от вас, който има проект, как да се оправи света, ще изпрати проекта и ще има комисия, която ще го прегледа. Ако е добър, ще има голямо възнаграждение. Иначе ще го бракуват. Допуснете, че вие сте недоволни.
Защо сте недоволни?
От какво произтича едно недоволство в човека? – Едно недоволство в човека може да произтича от неговото сърдце, от гъстата материя. Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот. Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя.
към беседата >>
Вие седите така и си играете.
Аз ви виждам какво мислите вие. Вие имате много нечиста мисъл. Какво не сте турили върху мене. Кажете ми, какво не сте турили отгоре на гърба ми? Покажете ми един от вас със свят живот.
Вие седите така и си играете.
Някои мислят, че са много близки. Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си. Аз ви говоря на един език понятен. Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи. Няма да ги уреждам по този начин.
към беседата >>
От какво произтича едно недоволство в човека?
Всеки един от вас, който има проект, как да се оправи света, ще изпрати проекта и ще има комисия, която ще го прегледа. Ако е добър, ще има голямо възнаграждение. Иначе ще го бракуват. Допуснете, че вие сте недоволни. Защо сте недоволни?
От какво произтича едно недоволство в човека?
– Едно недоволство в човека може да произтича от неговото сърдце, от гъстата материя. Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот. Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя. От него по-доле не можеш.
към беседата >>
Някои мислят, че са много близки.
Вие имате много нечиста мисъл. Какво не сте турили върху мене. Кажете ми, какво не сте турили отгоре на гърба ми? Покажете ми един от вас със свят живот. Вие седите така и си играете.
Някои мислят, че са много близки.
Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си. Аз ви говоря на един език понятен. Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи. Няма да ги уреждам по този начин. Станете всички ясновидци.
към беседата >>
– Едно недоволство в човека може да произтича от неговото сърдце, от гъстата материя.
Ако е добър, ще има голямо възнаграждение. Иначе ще го бракуват. Допуснете, че вие сте недоволни. Защо сте недоволни? От какво произтича едно недоволство в човека?
– Едно недоволство в човека може да произтича от неговото сърдце, от гъстата материя.
Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот. Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя. От него по-доле не можеш. Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш.
към беседата >>
Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си.
Какво не сте турили върху мене. Кажете ми, какво не сте турили отгоре на гърба ми? Покажете ми един от вас със свят живот. Вие седите така и си играете. Някои мислят, че са много близки.
Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си.
Аз ви говоря на един език понятен. Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи. Няма да ги уреждам по този начин. Станете всички ясновидци. Бих желал да видите какво аз правя.
към беседата >>
Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот.
Иначе ще го бракуват. Допуснете, че вие сте недоволни. Защо сте недоволни? От какво произтича едно недоволство в човека? – Едно недоволство в човека може да произтича от неговото сърдце, от гъстата материя.
Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот.
Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя. От него по-доле не можеш. Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш. Ти на земята ходиш.
към беседата >>
Аз ви говоря на един език понятен.
Кажете ми, какво не сте турили отгоре на гърба ми? Покажете ми един от вас със свят живот. Вие седите така и си играете. Някои мислят, че са много близки. Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си.
Аз ви говоря на един език понятен.
Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи. Няма да ги уреждам по този начин. Станете всички ясновидци. Бих желал да видите какво аз правя. Но така, както сте слепи, нямате право да говорите.
към беседата >>
Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Допуснете, че вие сте недоволни. Защо сте недоволни? От какво произтича едно недоволство в човека? – Едно недоволство в човека може да произтича от неговото сърдце, от гъстата материя. Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот.
Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя. От него по-доле не можеш. Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш. Ти на земята ходиш. Тази земя е потребна.
към беседата >>
Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи.
Покажете ми един от вас със свят живот. Вие седите така и си играете. Някои мислят, че са много близки. Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си. Аз ви говоря на един език понятен.
Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи.
Няма да ги уреждам по този начин. Станете всички ясновидци. Бих желал да видите какво аз правя. Но така, както сте слепи, нямате право да говорите. Като станете ясновидци, можете да говорите както си искате.
към беседата >>
Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя.
Защо сте недоволни? От какво произтича едно недоволство в човека? – Едно недоволство в човека може да произтича от неговото сърдце, от гъстата материя. Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот. Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя.
От него по-доле не можеш. Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш. Ти на земята ходиш. Тази земя е потребна. Тя е която спира слънчевите енергии.
към беседата >>
Няма да ги уреждам по този начин.
Вие седите така и си играете. Някои мислят, че са много близки. Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си. Аз ви говоря на един език понятен. Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи.
Няма да ги уреждам по този начин.
Станете всички ясновидци. Бих желал да видите какво аз правя. Но така, както сте слепи, нямате право да говорите. Като станете ясновидци, можете да говорите както си искате. Но хората, макар и слепи, трябва да знаят какво е направил Бог за тях.
към беседата >>
От него по-доле не можеш.
От какво произтича едно недоволство в човека? – Едно недоволство в човека може да произтича от неговото сърдце, от гъстата материя. Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот. Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя.
От него по-доле не можеш.
Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш. Ти на земята ходиш. Тази земя е потребна. Тя е която спира слънчевите енергии. Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира.
към беседата >>
Станете всички ясновидци.
Някои мислят, че са много близки. Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си. Аз ви говоря на един език понятен. Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи. Няма да ги уреждам по този начин.
Станете всички ясновидци.
Бих желал да видите какво аз правя. Но така, както сте слепи, нямате право да говорите. Като станете ясновидци, можете да говорите както си искате. Но хората, макар и слепи, трябва да знаят какво е направил Бог за тях.
към беседата >>
Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш.
– Едно недоволство в човека може да произтича от неговото сърдце, от гъстата материя. Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот. Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя. От него по-доле не можеш.
Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш.
Ти на земята ходиш. Тази земя е потребна. Тя е която спира слънчевите енергии. Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира. И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва.
към беседата >>
Бих желал да видите какво аз правя.
Под близки се разбира: трябва да носите светлина в себе си. Аз ви говоря на един език понятен. Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи. Няма да ги уреждам по този начин. Станете всички ясновидци.
Бих желал да видите какво аз правя.
Но така, както сте слепи, нямате право да говорите. Като станете ясновидци, можете да говорите както си искате. Но хората, макар и слепи, трябва да знаят какво е направил Бог за тях.
към беседата >>
Ти на земята ходиш.
Под сърдце разбирам най-гъстата материя, в която човек функционира в съзнателния живот. Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя. От него по-доле не можеш. Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш.
Ти на земята ходиш.
Тази земя е потребна. Тя е която спира слънчевите енергии. Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира. И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва. Умът е вече индустриален завод.
към беседата >>
Но така, както сте слепи, нямате право да говорите.
Аз ви говоря на един език понятен. Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи. Няма да ги уреждам по този начин. Станете всички ясновидци. Бих желал да видите какво аз правя.
Но така, както сте слепи, нямате право да говорите.
Като станете ясновидци, можете да говорите както си искате. Но хората, макар и слепи, трябва да знаят какво е направил Бог за тях.
към беседата >>
Тази земя е потребна.
Съзнанието го деля на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя. От него по-доле не можеш. Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш. Ти на земята ходиш.
Тази земя е потребна.
Тя е която спира слънчевите енергии. Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира. И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва. Умът е вече индустриален завод. Индустрия е вече в човека.
към беседата >>
Като станете ясновидци, можете да говорите както си искате.
Аз не искам да се занимавам повече да уреждам вашите работи. Няма да ги уреждам по този начин. Станете всички ясновидци. Бих желал да видите какво аз правя. Но така, както сте слепи, нямате право да говорите.
Като станете ясновидци, можете да говорите както си искате.
Но хората, макар и слепи, трябва да знаят какво е направил Бог за тях.
към беседата >>
Тя е която спира слънчевите енергии.
Подсъзнанието, макар и да е от Божествения свят, обаче съдържа най-гъста материя. От него по-доле не можеш. Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш. Ти на земята ходиш. Тази земя е потребна.
Тя е която спира слънчевите енергии.
Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира. И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва. Умът е вече индустриален завод. Индустрия е вече в човека. Сърдцето е значи земята. Ореш.
към беседата >>
Но хората, макар и слепи, трябва да знаят какво е направил Бог за тях.
Няма да ги уреждам по този начин. Станете всички ясновидци. Бих желал да видите какво аз правя. Но така, както сте слепи, нямате право да говорите. Като станете ясновидци, можете да говорите както си искате.
Но хората, макар и слепи, трябва да знаят какво е направил Бог за тях.
към беседата >>
Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира.
От него по-доле не можеш. Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш. Ти на земята ходиш. Тази земя е потребна. Тя е която спира слънчевите енергии.
Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира.
И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва. Умът е вече индустриален завод. Индустрия е вече в човека. Сърдцето е значи земята. Ореш. В сърдцето има два вола.
към беседата >>
Вие казвате: „Ние знаем, че Учителят е Божествен, той е Господ.“ Че вие сами не вярвате във вашите думи.
Вие казвате: „Ние знаем, че Учителят е Божествен, той е Господ.“ Че вие сами не вярвате във вашите думи.
Че в какво седи понятието Господ? Всеки, щом обича, е Господ. Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ. Един човек, който може да прави добро, той е Господ. Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ.
към беседата >>
И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва.
Освен подсъзнание и безсъзнание може да има и други категории, но подсъзнанието е най-гъстата материя, в която можеш да функционираш. Ти на земята ходиш. Тази земя е потребна. Тя е която спира слънчевите енергии. Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира.
И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва.
Умът е вече индустриален завод. Индустрия е вече в човека. Сърдцето е значи земята. Ореш. В сърдцето има два вола. Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно.
към беседата >>
Че в какво седи понятието Господ?
Вие казвате: „Ние знаем, че Учителят е Божествен, той е Господ.“ Че вие сами не вярвате във вашите думи.
Че в какво седи понятието Господ?
Всеки, щом обича, е Господ. Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ. Един човек, който може да прави добро, той е Господ. Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ. Един, който абсолютно се жертвува, е Господ.
към беседата >>
Умът е вече индустриален завод.
Ти на земята ходиш. Тази земя е потребна. Тя е която спира слънчевите енергии. Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира. И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва.
Умът е вече индустриален завод.
Индустрия е вече в човека. Сърдцето е значи земята. Ореш. В сърдцето има два вола. Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно. Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец.
към беседата >>
Всеки, щом обича, е Господ.
Вие казвате: „Ние знаем, че Учителят е Божествен, той е Господ.“ Че вие сами не вярвате във вашите думи. Че в какво седи понятието Господ?
Всеки, щом обича, е Господ.
Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ. Един човек, който може да прави добро, той е Господ. Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ. Един, който абсолютно се жертвува, е Господ. Христос казва: „Ще правите по-големи дела, от колкото аз правя.“ Вие казвате: „Той е Христос.
към беседата >>
Индустрия е вече в човека.
Тази земя е потребна. Тя е която спира слънчевите енергии. Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира. И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва. Умът е вече индустриален завод.
Индустрия е вече в човека.
Сърдцето е значи земята. Ореш. В сърдцето има два вола. Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно. Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец. В ума нямаш вече воловете, впрегнати.
към беседата >>
Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ.
Вие казвате: „Ние знаем, че Учителят е Божествен, той е Господ.“ Че вие сами не вярвате във вашите думи. Че в какво седи понятието Господ? Всеки, щом обича, е Господ.
Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ.
Един човек, който може да прави добро, той е Господ. Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ. Един, който абсолютно се жертвува, е Господ. Христос казва: „Ще правите по-големи дела, от колкото аз правя.“ Вие казвате: „Той е Христос. Като Него не можем да бъдем.“ Като Него ще бъдете.
към беседата >>
Сърдцето е значи земята. Ореш.
Тя е която спира слънчевите енергии. Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира. И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва. Умът е вече индустриален завод. Индустрия е вече в човека.
Сърдцето е значи земята. Ореш.
В сърдцето има два вола. Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно. Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец. В ума нямаш вече воловете, впрегнати. Тука се впрягат машини, които се въртят и работят.
към беседата >>
Един човек, който може да прави добро, той е Господ.
Вие казвате: „Ние знаем, че Учителят е Божествен, той е Господ.“ Че вие сами не вярвате във вашите думи. Че в какво седи понятието Господ? Всеки, щом обича, е Господ. Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ.
Един човек, който може да прави добро, той е Господ.
Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ. Един, който абсолютно се жертвува, е Господ. Христос казва: „Ще правите по-големи дела, от колкото аз правя.“ Вие казвате: „Той е Христос. Като Него не можем да бъдем.“ Като Него ще бъдете. Вие казвате: „Аз не съм като тях.“ (Учителят изговори грубо и дебело тия думи) „Mon cher“, „my friend“ – това е вашия език.
към беседата >>
В сърдцето има два вола.
Та казвам: В тебе сърдцето е площ или сфера, в която Божествената енергия се спира и постоянно акумулира. И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва. Умът е вече индустриален завод. Индустрия е вече в човека. Сърдцето е значи земята. Ореш.
В сърдцето има два вола.
Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно. Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец. В ума нямаш вече воловете, впрегнати. Тука се впрягат машини, които се въртят и работят. Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове.
към беседата >>
Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ.
Вие казвате: „Ние знаем, че Учителят е Божествен, той е Господ.“ Че вие сами не вярвате във вашите думи. Че в какво седи понятието Господ? Всеки, щом обича, е Господ. Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ. Един човек, който може да прави добро, той е Господ.
Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ.
Един, който абсолютно се жертвува, е Господ. Христос казва: „Ще правите по-големи дела, от колкото аз правя.“ Вие казвате: „Той е Христос. Като Него не можем да бъдем.“ Като Него ще бъдете. Вие казвате: „Аз не съм като тях.“ (Учителят изговори грубо и дебело тия думи) „Mon cher“, „my friend“ – това е вашия език.
към беседата >>
Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно.
И тази материя, на твоето сърдце, трябва да започне да се обработва. Умът е вече индустриален завод. Индустрия е вече в човека. Сърдцето е значи земята. Ореш. В сърдцето има два вола.
Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно.
Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец. В ума нямаш вече воловете, впрегнати. Тука се впрягат машини, които се въртят и работят. Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове. И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре.
към беседата >>
Един, който абсолютно се жертвува, е Господ.
Че в какво седи понятието Господ? Всеки, щом обича, е Господ. Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ. Един човек, който може да прави добро, той е Господ. Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ.
Един, който абсолютно се жертвува, е Господ.
Христос казва: „Ще правите по-големи дела, от колкото аз правя.“ Вие казвате: „Той е Христос. Като Него не можем да бъдем.“ Като Него ще бъдете. Вие казвате: „Аз не съм като тях.“ (Учителят изговори грубо и дебело тия думи) „Mon cher“, „my friend“ – това е вашия език.
към беседата >>
Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец.
Умът е вече индустриален завод. Индустрия е вече в човека. Сърдцето е значи земята. Ореш. В сърдцето има два вола. Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно.
Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец.
В ума нямаш вече воловете, впрегнати. Тука се впрягат машини, които се въртят и работят. Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове. И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре. Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба.
към беседата >>
Христос казва: „Ще правите по-големи дела, от колкото аз правя.“ Вие казвате: „Той е Христос.
Всеки, щом обича, е Господ. Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ. Един човек, който може да прави добро, той е Господ. Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ. Един, който абсолютно се жертвува, е Господ.
Христос казва: „Ще правите по-големи дела, от колкото аз правя.“ Вие казвате: „Той е Христос.
Като Него не можем да бъдем.“ Като Него ще бъдете. Вие казвате: „Аз не съм като тях.“ (Учителят изговори грубо и дебело тия думи) „Mon cher“, „my friend“ – това е вашия език.
към беседата >>
В ума нямаш вече воловете, впрегнати.
Индустрия е вече в човека. Сърдцето е значи земята. Ореш. В сърдцето има два вола. Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно. Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец.
В ума нямаш вече воловете, впрегнати.
Тука се впрягат машини, които се въртят и работят. Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове. И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре. Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба. И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година.
към беседата >>
Като Него не можем да бъдем.“ Като Него ще бъдете.
Един човек, който може да се жертвува за другите, е Господ. Един човек, който може да прави добро, той е Господ. Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ. Един, който абсолютно се жертвува, е Господ. Христос казва: „Ще правите по-големи дела, от колкото аз правя.“ Вие казвате: „Той е Христос.
Като Него не можем да бъдем.“ Като Него ще бъдете.
Вие казвате: „Аз не съм като тях.“ (Учителят изговори грубо и дебело тия думи) „Mon cher“, „my friend“ – това е вашия език.
към беседата >>
Тука се впрягат машини, които се въртят и работят.
Сърдцето е значи земята. Ореш. В сърдцето има два вола. Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно. Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец. В ума нямаш вече воловете, впрегнати.
Тука се впрягат машини, които се въртят и работят.
Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове. И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре. Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба. И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година. И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз не съм като тях.“ (Учителят изговори грубо и дебело тия думи) „Mon cher“, „my friend“ – това е вашия език.
Един човек, който може да прави добро, той е Господ. Един човек, който е абсолютно справедлив, е Господ. Един, който абсолютно се жертвува, е Господ. Христос казва: „Ще правите по-големи дела, от колкото аз правя.“ Вие казвате: „Той е Христос. Като Него не можем да бъдем.“ Като Него ще бъдете.
Вие казвате: „Аз не съм като тях.“ (Учителят изговори грубо и дебело тия думи) „Mon cher“, „my friend“ – това е вашия език.
към беседата >>
Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове.
В сърдцето има два вола. Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно. Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец. В ума нямаш вече воловете, впрегнати. Тука се впрягат машини, които се въртят и работят.
Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове.
И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре. Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба. И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година. И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба. Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки.
към беседата >>
Двама млади идваха при мен и ме питаха: „Трябва ли да се женим?
Двама млади идваха при мен и ме питаха: „Трябва ли да се женим?
“ Рекох: „Ти имаш ли гръб да храниш жена? Ти имаш ли гръб да храниш деца? Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти. Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери? “ Вие казвате: „Да се женим!
към беседата >>
И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре.
Ще ги впрегнеш, ще вземеш едно орало, ще се разправяш с тях и ще им говориш това, което не е вярно. Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец. В ума нямаш вече воловете, впрегнати. Тука се впрягат машини, които се въртят и работят. Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове.
И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре.
Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба. И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година. И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба. Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки. И казваш: „Аз работих!
към беседата >>
“ Рекох: „Ти имаш ли гръб да храниш жена?
Двама млади идваха при мен и ме питаха: „Трябва ли да се женим?
“ Рекох: „Ти имаш ли гръб да храниш жена?
Ти имаш ли гръб да храниш деца? Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти. Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери? “ Вие казвате: „Да се женим! “ Как ще я храниш?
към беседата >>
Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба.
Погрешката е там, че земеделеца казва: „Ха, синко, да изорем земята и каквото изкараме братски ще го делим.“ Обаче щом привърши и се овършее, туря хубавото жито в хамбара за себе си, а сламата в плевника и казва: „На мен житото, а на вас сламата.“ Щом така постъпваш, ти не си земеделец. В ума нямаш вече воловете, впрегнати. Тука се впрягат машини, които се въртят и работят. Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове. И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре.
Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба.
И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година. И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба. Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки. И казваш: „Аз работих! “ Хубаво, но тези волове не работиха ли?
към беседата >>
Ти имаш ли гръб да храниш деца?
Двама млади идваха при мен и ме питаха: „Трябва ли да се женим? “ Рекох: „Ти имаш ли гръб да храниш жена?
Ти имаш ли гръб да храниш деца?
Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти. Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери? “ Вие казвате: „Да се женим! “ Как ще я храниш? Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея.
към беседата >>
(Учителят чете някои теми, оставени на катедрата: „Силни и слаби думи“.)
(Учителят чете някои теми, оставени на катедрата: „Силни и слаби думи“.)
към беседата >>
И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година.
В ума нямаш вече воловете, впрегнати. Тука се впрягат машини, които се въртят и работят. Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове. И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре. Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба.
И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година.
И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба. Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки. И казваш: „Аз работих! “ Хубаво, но тези волове не работиха ли? Казваш: „Аз изорах земята!
към беседата >>
Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти.
Двама млади идваха при мен и ме питаха: „Трябва ли да се женим? “ Рекох: „Ти имаш ли гръб да храниш жена? Ти имаш ли гръб да храниш деца?
Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти.
Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери? “ Вие казвате: „Да се женим! “ Как ще я храниш? Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея. Ако я обичаш, ти си женен вече.
към беседата >>
Кои са силни и слаби думи?
Кои са силни и слаби думи?
Кои са съществените им качества? Кои са съществените качества на сладко и кисело? Сладкото и киселото как ще ги представиш. Те са понятия вътрешни. Човек се усеща сам, че е слаб.
към беседата >>
И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба.
Тука се впрягат машини, които се въртят и работят. Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове. И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре. Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба. И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година.
И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба.
Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки. И казваш: „Аз работих! “ Хубаво, но тези волове не работиха ли? Казваш: „Аз изорах земята! “ – Че какво си направил?
към беседата >>
Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери?
Двама млади идваха при мен и ме питаха: „Трябва ли да се женим? “ Рекох: „Ти имаш ли гръб да храниш жена? Ти имаш ли гръб да храниш деца? Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти.
Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери?
“ Вие казвате: „Да се женим! “ Как ще я храниш? Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея. Ако я обичаш, ти си женен вече. Какво значи думата „женен“ на български?
към беседата >>
Кои са съществените им качества?
Кои са силни и слаби думи?
Кои са съществените им качества?
Кои са съществените качества на сладко и кисело? Сладкото и киселото как ще ги представиш. Те са понятия вътрешни. Човек се усеща сам, че е слаб. Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно.
към беседата >>
Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки.
Хиляди хора се ангажирали и те работят и наблюдават тези колелета и станове. И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре. Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба. И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година. И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба.
Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки.
И казваш: „Аз работих! “ Хубаво, но тези волове не работиха ли? Казваш: „Аз изорах земята! “ – Че какво си направил? Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата.
към беседата >>
“ Вие казвате: „Да се женим!
Двама млади идваха при мен и ме питаха: „Трябва ли да се женим? “ Рекох: „Ти имаш ли гръб да храниш жена? Ти имаш ли гръб да храниш деца? Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти. Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери?
“ Вие казвате: „Да се женим!
“ Как ще я храниш? Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея. Ако я обичаш, ти си женен вече. Какво значи думата „женен“ на български? Ще пожънеш житото, ще вземеш житото за себе си, а сламата – за воловете.
към беседата >>
Кои са съществените качества на сладко и кисело?
Кои са силни и слаби думи? Кои са съществените им качества?
Кои са съществените качества на сладко и кисело?
Сладкото и киселото как ще ги представиш. Те са понятия вътрешни. Човек се усеща сам, че е слаб. Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно. Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм.
към беседата >>
И казваш: „Аз работих!
И на тях казваш:„Гледайте да излезе хубаво изтъкана материя и като стане ще повишим вашите заплати.“ И тези хора работят вътре. Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба. И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година. И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба. Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки.
И казваш: „Аз работих!
“ Хубаво, но тези волове не работиха ли? Казваш: „Аз изорах земята! “ – Че какво си направил? Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата. Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това.
към беседата >>
“ Как ще я храниш?
“ Рекох: „Ти имаш ли гръб да храниш жена? Ти имаш ли гръб да храниш деца? Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти. Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери? “ Вие казвате: „Да се женим!
“ Как ще я храниш?
Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея. Ако я обичаш, ти си женен вече. Какво значи думата „женен“ на български? Ще пожънеш житото, ще вземеш житото за себе си, а сламата – за воловете. Това е женене.
към беседата >>
Сладкото и киселото как ще ги представиш.
Кои са силни и слаби думи? Кои са съществените им качества? Кои са съществените качества на сладко и кисело?
Сладкото и киселото как ще ги представиш.
Те са понятия вътрешни. Човек се усеща сам, че е слаб. Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно. Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм. Английският език си има свой ритъм.
към беседата >>
“ Хубаво, но тези волове не работиха ли?
Обаче, ти си правиш сметката на края на годината и имаш голяма печалба. И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година. И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба. Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки. И казваш: „Аз работих!
“ Хубаво, но тези волове не работиха ли?
Казваш: „Аз изорах земята! “ – Че какво си направил? Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата. Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това. Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището.
към беседата >>
Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея.
Ти имаш ли гръб да храниш деца? Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти. Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери? “ Вие казвате: „Да се женим! “ Как ще я храниш?
Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея.
Ако я обичаш, ти си женен вече. Какво значи думата „женен“ на български? Ще пожънеш житото, ще вземеш житото за себе си, а сламата – за воловете. Това е женене.
към беседата >>
Те са понятия вътрешни.
Кои са силни и слаби думи? Кои са съществените им качества? Кои са съществените качества на сладко и кисело? Сладкото и киселото как ще ги представиш.
Те са понятия вътрешни.
Човек се усеща сам, че е слаб. Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно. Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм. Английският език си има свой ритъм. Българският език си има свой ритъм.
към беседата >>
Казваш: „Аз изорах земята!
И така наредиш сметките, че едва ще се падне дивидент по два лева на година. И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба. Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки. И казваш: „Аз работих! “ Хубаво, но тези волове не работиха ли?
Казваш: „Аз изорах земята!
“ – Че какво си направил? Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата. Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това. Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището. Дали го под съд.
към беседата >>
Ако я обичаш, ти си женен вече.
Ти искаш да снесеш яйца и друг да ги мъти. Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери? “ Вие казвате: „Да се женим! “ Как ще я храниш? Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея.
Ако я обичаш, ти си женен вече.
Какво значи думата „женен“ на български? Ще пожънеш житото, ще вземеш житото за себе си, а сламата – за воловете. Това е женене.
към беседата >>
Човек се усеща сам, че е слаб.
Кои са силни и слаби думи? Кои са съществените им качества? Кои са съществените качества на сладко и кисело? Сладкото и киселото как ще ги представиш. Те са понятия вътрешни.
Човек се усеща сам, че е слаб.
Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно. Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм. Английският език си има свой ритъм. Българският език си има свой ритъм. Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва.
към беседата >>
“ – Че какво си направил?
И ще кажеш: „За идущата година пак.“ Обаче, ти си скрил някъде печалба. Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки. И казваш: „Аз работих! “ Хубаво, но тези волове не работиха ли? Казваш: „Аз изорах земята!
“ – Че какво си направил?
Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата. Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това. Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището. Дали го под съд. След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе.
към беседата >>
Какво значи думата „женен“ на български?
Ще можеш ли да дадеш възпитание на синове и дъщери? “ Вие казвате: „Да се женим! “ Как ще я храниш? Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея. Ако я обичаш, ти си женен вече.
Какво значи думата „женен“ на български?
Ще пожънеш житото, ще вземеш житото за себе си, а сламата – за воловете. Това е женене.
към беседата >>
Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно.
Кои са съществените им качества? Кои са съществените качества на сладко и кисело? Сладкото и киселото как ще ги представиш. Те са понятия вътрешни. Човек се усеща сам, че е слаб.
Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно.
Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм. Английският език си има свой ритъм. Българският език си има свой ритъм. Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва. (Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език.
към беседата >>
Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата.
Ти, като земеделец и като индустриалец, правиш същите погрешки. И казваш: „Аз работих! “ Хубаво, но тези волове не работиха ли? Казваш: „Аз изорах земята! “ – Че какво си направил?
Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата.
Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това. Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището. Дали го под съд. След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе. Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек.
към беседата >>
Ще пожънеш житото, ще вземеш житото за себе си, а сламата – за воловете.
“ Вие казвате: „Да се женим! “ Как ще я храниш? Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея. Ако я обичаш, ти си женен вече. Какво значи думата „женен“ на български?
Ще пожънеш житото, ще вземеш житото за себе си, а сламата – за воловете.
Това е женене.
към беседата >>
Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм.
Кои са съществените качества на сладко и кисело? Сладкото и киселото как ще ги представиш. Те са понятия вътрешни. Човек се усеща сам, че е слаб. Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно.
Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм.
Английският език си има свой ритъм. Българският език си има свой ритъм. Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва. (Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език. Кога се образува носово произношение?
към беседата >>
Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това.
И казваш: „Аз работих! “ Хубаво, но тези волове не работиха ли? Казваш: „Аз изорах земята! “ – Че какво си направил? Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата.
Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това.
Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището. Дали го под съд. След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе. Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек. Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива.
към беседата >>
Това е женене.
“ Как ще я храниш? Ако ти не можеш да обичаш своята другарка, не се жени за нея. Ако я обичаш, ти си женен вече. Какво значи думата „женен“ на български? Ще пожънеш житото, ще вземеш житото за себе си, а сламата – за воловете.
Това е женене.
към беседата >>
Английският език си има свой ритъм.
Сладкото и киселото как ще ги представиш. Те са понятия вътрешни. Човек се усеща сам, че е слаб. Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно. Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм.
Английският език си има свой ритъм.
Българският език си има свой ритъм. Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва. (Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език. Кога се образува носово произношение? Когато французинът говори, той мисли.
към беседата >>
Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището.
“ Хубаво, но тези волове не работиха ли? Казваш: „Аз изорах земята! “ – Че какво си направил? Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата. Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това.
Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището.
Дали го под съд. След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе. Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек. Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива. Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло.
към беседата >>
Не искам втори път да ви говоря по това.
Не искам втори път да ви говоря по това.
Има нещо във вас, което не харесвам. Аз съм търпял. Няма какво да ви говоря повече. Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден. Вие мислите, че нямате пари.
към беседата >>
Българският език си има свой ритъм.
Те са понятия вътрешни. Човек се усеща сам, че е слаб. Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно. Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм. Английският език си има свой ритъм.
Българският език си има свой ритъм.
Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва. (Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език. Кога се образува носово произношение? Когато французинът говори, той мисли. Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш.
към беседата >>
Дали го под съд.
Казваш: „Аз изорах земята! “ – Че какво си направил? Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата. Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това. Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището.
Дали го под съд.
След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе. Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек. Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива. Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло. Това не е разбиране.
към беседата >>
Има нещо във вас, което не харесвам.
Не искам втори път да ви говоря по това.
Има нещо във вас, което не харесвам.
Аз съм търпял. Няма какво да ви говоря повече. Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден. Вие мислите, че нямате пари. Ако имате пари, какво ще направите с тях?
към беседата >>
Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва.
Човек се усеща сам, че е слаб. Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно. Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм. Английският език си има свой ритъм. Българският език си има свой ритъм.
Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва.
(Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език. Кога се образува носово произношение? Когато французинът говори, той мисли. Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш. При германския език участвува гърлото.
към беседата >>
След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе.
“ – Че какво си направил? Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата. Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това. Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището. Дали го под съд.
След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе.
Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек. Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива. Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло. Това не е разбиране. Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение.
към беседата >>
Аз съм търпял.
Не искам втори път да ви говоря по това. Има нещо във вас, което не харесвам.
Аз съм търпял.
Няма какво да ви говоря повече. Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден. Вие мислите, че нямате пари. Ако имате пари, какво ще направите с тях? Колко пари ви трябват?
към беседата >>
(Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език.
Някои говорят английски или френски и превеждат но в говора и превода им има нещо несвойственно. Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм. Английският език си има свой ритъм. Българският език си има свой ритъм. Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва.
(Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език.
Кога се образува носово произношение? Когато французинът говори, той мисли. Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш. При германския език участвува гърлото. Когато германецът говори, гърлото играе роля.
към беседата >>
Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек.
Кажи: „Не изорах земята, воловете теглиха ралото.“ След това въздухът е взел участие за узряването на житото, после светлината, влагата. Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това. Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището. Дали го под съд. След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе.
Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек.
Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива. Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло. Това не е разбиране. Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение. Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал?
към беседата >>
Няма какво да ви говоря повече.
Не искам втори път да ви говоря по това. Има нещо във вас, което не харесвам. Аз съм търпял.
Няма какво да ви говоря повече.
Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден. Вие мислите, че нямате пари. Ако имате пари, какво ще направите с тях? Колко пари ви трябват? Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент.
към беседата >>
Кога се образува носово произношение?
Във всеки език си има нещо свойствено, има си свой ритъм. Английският език си има свой ритъм. Българският език си има свой ритъм. Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва. (Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език.
Кога се образува носово произношение?
Когато французинът говори, той мисли. Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш. При германския език участвува гърлото. Когато германецът говори, гърлото играе роля. Във френския език носовото произношение има смисъл.
към беседата >>
Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива.
Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“ Турците имат една поговорка, кое е цяр на това. Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището. Дали го под съд. След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе. Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек.
Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива.
Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло. Това не е разбиране. Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение. Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал? Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал?
към беседата >>
Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден.
Не искам втори път да ви говоря по това. Има нещо във вас, което не харесвам. Аз съм търпял. Няма какво да ви говоря повече.
Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден.
Вие мислите, че нямате пари. Ако имате пари, какво ще направите с тях? Колко пари ви трябват? Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент. Че това го правят вече в света.
към беседата >>
Когато французинът говори, той мисли.
Английският език си има свой ритъм. Българският език си има свой ритъм. Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва. (Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език. Кога се образува носово произношение?
Когато французинът говори, той мисли.
Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш. При германския език участвува гърлото. Когато германецът говори, гърлото играе роля. Във френския език носовото произношение има смисъл. Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло.
Аз съм привеждал този пример: Отишел турчин в съдилището. Дали го под съд. След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе. Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек. Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива.
Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло.
Това не е разбиране. Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение. Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал? Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал? – Разбрал си, че те боли крака, нищо повече.
към беседата >>
Вие мислите, че нямате пари.
Не искам втори път да ви говоря по това. Има нещо във вас, което не харесвам. Аз съм търпял. Няма какво да ви говоря повече. Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден.
Вие мислите, че нямате пари.
Ако имате пари, какво ще направите с тях? Колко пари ви трябват? Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент. Че това го правят вече в света. Идете, работете и направете това.
към беседата >>
Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш.
Българският език си има свой ритъм. Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва. (Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език. Кога се образува носово произношение? Когато французинът говори, той мисли.
Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш.
При германския език участвува гърлото. Когато германецът говори, гърлото играе роля. Във френския език носовото произношение има смисъл. Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето. По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала.
към беседата >>
Това не е разбиране.
Дали го под съд. След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе. Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек. Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива. Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло.
Това не е разбиране.
Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение. Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал? Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал? – Разбрал си, че те боли крака, нищо повече. Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта.
към беседата >>
Ако имате пари, какво ще направите с тях?
Има нещо във вас, което не харесвам. Аз съм търпял. Няма какво да ви говоря повече. Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден. Вие мислите, че нямате пари.
Ако имате пари, какво ще направите с тях?
Колко пари ви трябват? Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент. Че това го правят вече в света. Идете, работете и направете това. Каквото искате ще ви дам.
към беседата >>
При германския език участвува гърлото.
Гледаш, че някой говори български, но дърва цепи и на френски някой, като говори, се препъва. (Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език. Кога се образува носово произношение? Когато французинът говори, той мисли. Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш.
При германския език участвува гърлото.
Когато германецът говори, гърлото играе роля. Във френския език носовото произношение има смисъл. Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето. По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала. И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране.
към беседата >>
Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение.
След това той казва на своите приятели: „Съдията каза едно „понеже“, едно „обаче“, но отиде нашето даначе.“ – Решението на съда било той да даде даначе. Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек. Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива. Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло. Това не е разбиране.
Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение.
Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал? Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал? – Разбрал си, че те боли крака, нищо повече. Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта. Какво означава езика на болестта?
към беседата >>
Колко пари ви трябват?
Аз съм търпял. Няма какво да ви говоря повече. Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден. Вие мислите, че нямате пари. Ако имате пари, какво ще направите с тях?
Колко пари ви трябват?
Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент. Че това го правят вече в света. Идете, работете и направете това. Каквото искате ще ви дам. Колкото злато може да побере сърдцето му.
към беседата >>
Когато германецът говори, гърлото играе роля.
(Учителя изговаря тия думи с груб, дебел глас.) Това не е френски, но казват: „Френският език има носово произношение.“ Но носовото произношение ни най-малко не е френски език. Кога се образува носово произношение? Когато французинът говори, той мисли. Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш. При германския език участвува гърлото.
Когато германецът говори, гърлото играе роля.
Във френския език носовото произношение има смисъл. Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето. По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала. И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране. Вярно е това, което никога не отслабва.
към беседата >>
Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал?
Та „понеже“ и „обаче“ решили съдбата на даначето, да не седи при него, а да бъде на онзи човек. Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива. Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло. Това не е разбиране. Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение.
Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал?
Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал? – Разбрал си, че те боли крака, нищо повече. Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта. Какво означава езика на болестта? Какво означава да те заболи крака?
към беседата >>
Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент.
Няма какво да ви говоря повече. Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден. Вие мислите, че нямате пари. Ако имате пари, какво ще направите с тях? Колко пари ви трябват?
Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент.
Че това го правят вече в света. Идете, работете и направете това. Каквото искате ще ви дам. Колкото злато може да побере сърдцето му. Аз ще му дам толкова злато.
към беседата >>
Във френския език носовото произношение има смисъл.
Кога се образува носово произношение? Когато французинът говори, той мисли. Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш. При германския език участвува гърлото. Когато германецът говори, гърлото играе роля.
Във френския език носовото произношение има смисъл.
Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето. По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала. И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране. Вярно е това, което никога не отслабва. Слабо е това, което всякога отслабва.
към беседата >>
Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал?
Ти [си] разбрал „понеже“, „обаче“, но и твоето даначе отива. Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло. Това не е разбиране. Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение. Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал?
Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал?
– Разбрал си, че те боли крака, нищо повече. Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта. Какво означава езика на болестта? Какво означава да те заболи крака? Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората.
към беседата >>
Че това го правят вече в света.
Вие казвате: „Учителят ще си оправи работите, той си живее горе, а ние опъваме каиша.“ Ако вие мислите, че вашият живот с това може да се оправи, аз съм готов да ви отстъпя стаята и аз ще взема вашето място, ще заема мястото на един беден. Вие мислите, че нямате пари. Ако имате пари, какво ще направите с тях? Колко пари ви трябват? Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент.
Че това го правят вече в света.
Идете, работете и направете това. Каквото искате ще ви дам. Колкото злато може да побере сърдцето му. Аз ще му дам толкова злато. Ето колко злато мога да ви дам.
към беседата >>
Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето.
Когато французинът говори, той мисли. Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш. При германския език участвува гърлото. Когато германецът говори, гърлото играе роля. Във френския език носовото произношение има смисъл.
Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето.
По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала. И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране. Вярно е това, което никога не отслабва. Слабо е това, което всякога отслабва. Силно е това, което всякога е силно.
към беседата >>
– Разбрал си, че те боли крака, нищо повече.
Ти казваш: „Аз разбрах вече.“ – И турчина разбрал, но даначето отишло. Това не е разбиране. Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение. Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал? Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал?
– Разбрал си, че те боли крака, нищо повече.
Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта. Какво означава езика на болестта? Какво означава да те заболи крака? Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората. Постъпването, това е ходенето.
към беседата >>
Идете, работете и направете това.
Вие мислите, че нямате пари. Ако имате пари, какво ще направите с тях? Колко пари ви трябват? Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент. Че това го правят вече в света.
Идете, работете и направете това.
Каквото искате ще ви дам. Колкото злато може да побере сърдцето му. Аз ще му дам толкова злато. Ето колко злато мога да ви дам. Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато.
към беседата >>
По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала.
Ти не можеш да произнесеш носово, ако не мислиш. При германския език участвува гърлото. Когато германецът говори, гърлото играе роля. Във френския език носовото произношение има смисъл. Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето.
По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала.
И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране. Вярно е това, което никога не отслабва. Слабо е това, което всякога отслабва. Силно е това, което всякога е силно. Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той?
към беседата >>
Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта.
Това не е разбиране. Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение. Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал? Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал? – Разбрал си, че те боли крака, нищо повече.
Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта.
Какво означава езика на болестта? Какво означава да те заболи крака? Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората. Постъпването, това е ходенето. Този въпрос зависи от краката.
към беседата >>
Каквото искате ще ви дам.
Ако имате пари, какво ще направите с тях? Колко пари ви трябват? Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент. Че това го правят вече в света. Идете, работете и направете това.
Каквото искате ще ви дам.
Колкото злато може да побере сърдцето му. Аз ще му дам толкова злато. Ето колко злато мога да ви дам. Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато. Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си.
към беседата >>
И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране.
При германския език участвува гърлото. Когато германецът говори, гърлото играе роля. Във френския език носовото произношение има смисъл. Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето. По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала.
И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране.
Вярно е това, което никога не отслабва. Слабо е това, което всякога отслабва. Силно е това, което всякога е силно. Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той? – Силен или слаб?
към беседата >>
Какво означава езика на болестта?
Онзи, който е нагласил този анекдот, той споменава тези две думи, но съдията е обосновал своето решение. Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал? Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал? – Разбрал си, че те боли крака, нищо повече. Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта.
Какво означава езика на болестта?
Какво означава да те заболи крака? Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората. Постъпването, това е ходенето. Този въпрос зависи от краката. Ти си в един свят на гъста материя.
към беседата >>
Колкото злато може да побере сърдцето му.
Колко пари ви трябват? Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент. Че това го правят вече в света. Идете, работете и направете това. Каквото искате ще ви дам.
Колкото злато може да побере сърдцето му.
Аз ще му дам толкова злато. Ето колко злато мога да ви дам. Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато. Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си. Колкото може да побере.
към беседата >>
Вярно е това, което никога не отслабва.
Когато германецът говори, гърлото играе роля. Във френския език носовото произношение има смисъл. Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето. По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала. И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране.
Вярно е това, което никога не отслабва.
Слабо е това, което всякога отслабва. Силно е това, което всякога е силно. Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той? – Силен или слаб? Казваш: „Силни трябва да бъдем!
към беседата >>
Какво означава да те заболи крака?
Някой казва: „Аз разбрах.“ Какво си разбрал? Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал? – Разбрал си, че те боли крака, нищо повече. Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта. Какво означава езика на болестта?
Какво означава да те заболи крака?
Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората. Постъпването, това е ходенето. Този въпрос зависи от краката. Ти си в един свят на гъста материя. Този свят на краката е идеален свят.
към беседата >>
Аз ще му дам толкова злато.
Или да ви дам пари да се облечете, да си купите шапки и обуща и да си вземете апартамент. Че това го правят вече в света. Идете, работете и направете това. Каквото искате ще ви дам. Колкото злато може да побере сърдцето му.
Аз ще му дам толкова злато.
Ето колко злато мога да ви дам. Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато. Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си. Колкото може да побере. Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19.
към беседата >>
Слабо е това, което всякога отслабва.
Във френския език носовото произношение има смисъл. Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето. По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала. И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране. Вярно е това, което никога не отслабва.
Слабо е това, което всякога отслабва.
Силно е това, което всякога е силно. Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той? – Силен или слаб? Казваш: „Силни трябва да бъдем! “ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре?
към беседата >>
Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората.
Ти казваш: „От тази болест разбрах много работи.“ Какво си разбрал? – Разбрал си, че те боли крака, нищо повече. Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта. Какво означава езика на болестта? Какво означава да те заболи крака?
Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората.
Постъпването, това е ходенето. Този въпрос зависи от краката. Ти си в един свят на гъста материя. Този свят на краката е идеален свят. Доброто в света, това са краката на човека.
към беседата >>
Ето колко злато мога да ви дам.
Че това го правят вече в света. Идете, работете и направете това. Каквото искате ще ви дам. Колкото злато може да побере сърдцето му. Аз ще му дам толкова злато.
Ето колко злато мога да ви дам.
Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато. Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си. Колкото може да побере. Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19. Тогава колко килограма може да побере вашата глава?
към беседата >>
Силно е това, което всякога е силно.
Казват, че гласът трябва да излиза от носа, че ако ти мислиш, гласът ти ще може да излиза от носа, от небцето. По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала. И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране. Вярно е това, което никога не отслабва. Слабо е това, което всякога отслабва.
Силно е това, което всякога е силно.
Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той? – Силен или слаб? Казваш: „Силни трябва да бъдем! “ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре? – Не.
към беседата >>
Постъпването, това е ходенето.
– Разбрал си, че те боли крака, нищо повече. Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта. Какво означава езика на болестта? Какво означава да те заболи крака? Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората.
Постъпването, това е ходенето.
Този въпрос зависи от краката. Ти си в един свят на гъста материя. Този свят на краката е идеален свят. Доброто в света, това са краката на човека. Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните.
към беседата >>
Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато.
Идете, работете и направете това. Каквото искате ще ви дам. Колкото злато може да побере сърдцето му. Аз ще му дам толкова злато. Ето колко злато мога да ви дам.
Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато.
Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си. Колкото може да побере. Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19. Тогава колко килограма може да побере вашата глава? – Двадесет и девет–тридесет килограма.
към беседата >>
Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той?
По теория, като отидеш при певец, той ще ти постави гласа, най-сетне виждаш, че кесията ти е осиромашала. И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране. Вярно е това, което никога не отслабва. Слабо е това, което всякога отслабва. Силно е това, което всякога е силно.
Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той?
– Силен или слаб? Казваш: „Силни трябва да бъдем! “ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре? – Не. Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори.
към беседата >>
Този въпрос зависи от краката.
Щом те боли крака, трябва да знаеш [езика] на болестта. Какво означава езика на болестта? Какво означава да те заболи крака? Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората. Постъпването, това е ходенето.
Този въпрос зависи от краката.
Ти си в един свят на гъста материя. Този свят на краката е идеален свят. Доброто в света, това са краката на човека. Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните. Връзка има между светлината и очите ти .
към беседата >>
Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си.
Каквото искате ще ви дам. Колкото злато може да побере сърдцето му. Аз ще му дам толкова злато. Ето колко злато мога да ви дам. Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато.
Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си.
Колкото може да побере. Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19. Тогава колко килограма може да побере вашата глава? – Двадесет и девет–тридесет килограма. Във всеки килограм има по 200 наполеона – всичко 6000 наполеона.
към беседата >>
– Силен или слаб?
И в религията всякога те учат какво нещо е вярата, учат те за Господа, после обясняват какво е любовта, осукват го и най-сетне човек остарее и казва: „Всичко е празно.“ Трябва едно разбиране. Вярно е това, което никога не отслабва. Слабо е това, което всякога отслабва. Силно е това, което всякога е силно. Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той?
– Силен или слаб?
Казваш: „Силни трябва да бъдем! “ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре? – Не. Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори. Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи.
към беседата >>
Ти си в един свят на гъста материя.
Какво означава езика на болестта? Какво означава да те заболи крака? Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората. Постъпването, това е ходенето. Този въпрос зависи от краката.
Ти си в един свят на гъста материя.
Този свят на краката е идеален свят. Доброто в света, това са краката на човека. Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните. Връзка има между светлината и очите ти . Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия.
към беседата >>
Колкото може да побере.
Колкото злато може да побере сърдцето му. Аз ще му дам толкова злато. Ето колко злато мога да ви дам. Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато. Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си.
Колкото може да побере.
Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19. Тогава колко килограма може да побере вашата глава? – Двадесет и девет–тридесет килограма. Във всеки килограм има по 200 наполеона – всичко 6000 наполеона. Това е най-големият кредит, с който можеш да се ползуваш.
към беседата >>
Казваш: „Силни трябва да бъдем!
Вярно е това, което никога не отслабва. Слабо е това, което всякога отслабва. Силно е това, което всякога е силно. Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той? – Силен или слаб?
Казваш: „Силни трябва да бъдем!
“ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре? – Не. Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори. Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи. Какво се крие в яденето?
към беседата >>
Този свят на краката е идеален свят.
Какво означава да те заболи крака? Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората. Постъпването, това е ходенето. Този въпрос зависи от краката. Ти си в един свят на гъста материя.
Този свят на краката е идеален свят.
Доброто в света, това са краката на човека. Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните. Връзка има между светлината и очите ти . Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия. Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш.
към беседата >>
Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19.
Аз ще му дам толкова злато. Ето колко злато мога да ви дам. Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато. Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си. Колкото може да побере.
Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19.
Тогава колко килограма може да побере вашата глава? – Двадесет и девет–тридесет килограма. Във всеки килограм има по 200 наполеона – всичко 6000 наполеона. Това е най-големият кредит, с който можеш да се ползуваш. Шест хиляди и то ако умът ви е на мястото, ако сърдцето ви, душата ви и духът ви са мястото.
към беседата >>
“ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре?
Слабо е това, което всякога отслабва. Силно е това, което всякога е силно. Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той? – Силен или слаб? Казваш: „Силни трябва да бъдем!
“ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре?
– Не. Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори. Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи. Какво се крие в яденето? Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката?
към беседата >>
Доброто в света, това са краката на човека.
Като те заболи крака, ще кажеш: „Трябва да зная как да ходя.“ То е закон, за да се научиш как да ходиш, как да постъпваш с хората. Постъпването, това е ходенето. Този въпрос зависи от краката. Ти си в един свят на гъста материя. Този свят на краката е идеален свят.
Доброто в света, това са краката на човека.
Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните. Връзка има между светлината и очите ти . Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия. Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш. Трябва да знаеш какво нещо е зрение.
към беседата >>
Тогава колко килограма може да побере вашата глава?
Ето колко злато мога да ви дам. Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато. Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си. Колкото може да побере. Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19.
Тогава колко килограма може да побере вашата глава?
– Двадесет и девет–тридесет килограма. Във всеки килограм има по 200 наполеона – всичко 6000 наполеона. Това е най-големият кредит, с който можеш да се ползуваш. Шест хиляди и то ако умът ви е на мястото, ако сърдцето ви, душата ви и духът ви са мястото. А пък, ако не са на място, тогаз пропорционално се намалява богатството.
към беседата >>
– Не.
Силно е това, което всякога е силно. Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той? – Силен или слаб? Казваш: „Силни трябва да бъдем! “ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре?
– Не.
Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори. Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи. Какво се крие в яденето? Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката? Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка.
към беседата >>
Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните.
Постъпването, това е ходенето. Този въпрос зависи от краката. Ти си в един свят на гъста материя. Този свят на краката е идеален свят. Доброто в света, това са краката на човека.
Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните.
Връзка има между светлината и очите ти . Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия. Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш. Трябва да знаеш какво нещо е зрение. Зрението е едно велико благо.
към беседата >>
– Двадесет и девет–тридесет килограма.
Ще ви изпразня главата и ще я напълня със злато. Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си. Колкото може да побере. Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19. Тогава колко килограма може да побере вашата глава?
– Двадесет и девет–тридесет килограма.
Във всеки килограм има по 200 наполеона – всичко 6000 наполеона. Това е най-големият кредит, с който можеш да се ползуваш. Шест хиляди и то ако умът ви е на мястото, ако сърдцето ви, душата ви и духът ви са мястото. А пък, ако не са на място, тогаз пропорционално се намалява богатството.
към беседата >>
Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори.
Когато ви хване някой разбойник, какъв бихте желали да бъде той? – Силен или слаб? Казваш: „Силни трябва да бъдем! “ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре? – Не.
Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори.
Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи. Какво се крие в яденето? Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката? Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка. Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено-казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала.
към беседата >>
Връзка има между светлината и очите ти .
Този въпрос зависи от краката. Ти си в един свят на гъста материя. Този свят на краката е идеален свят. Доброто в света, това са краката на човека. Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните.
Връзка има между светлината и очите ти .
Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия. Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш. Трябва да знаеш какво нещо е зрение. Зрението е едно велико благо. Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден.
към беседата >>
Във всеки килограм има по 200 наполеона – всичко 6000 наполеона.
Искаш да бъдеш богат, но златото ще го туриш в главата си. Колкото може да побере. Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19. Тогава колко килограма може да побере вашата глава? – Двадесет и девет–тридесет килограма.
Във всеки килограм има по 200 наполеона – всичко 6000 наполеона.
Това е най-големият кредит, с който можеш да се ползуваш. Шест хиляди и то ако умът ви е на мястото, ако сърдцето ви, душата ви и духът ви са мястото. А пък, ако не са на място, тогаз пропорционално се намалява богатството.
към беседата >>
Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи.
– Силен или слаб? Казваш: „Силни трябва да бъдем! “ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре? – Не. Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори.
Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи.
Какво се крие в яденето? Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката? Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка. Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено-казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала. И двамата ядете и пиете, но ако сделката не е станала и двамата сте неразположени.
към беседата >>
Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия.
Ти си в един свят на гъста материя. Този свят на краката е идеален свят. Доброто в света, това са краката на човека. Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните. Връзка има между светлината и очите ти .
Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия.
Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш. Трябва да знаеш какво нещо е зрение. Зрението е едно велико благо. Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден. В първите лъчи, които идват, има нещо разумно.
към беседата >>
Това е най-големият кредит, с който можеш да се ползуваш.
Колкото може да побере. Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19. Тогава колко килограма може да побере вашата глава? – Двадесет и девет–тридесет килограма. Във всеки килограм има по 200 наполеона – всичко 6000 наполеона.
Това е най-големият кредит, с който можеш да се ползуваш.
Шест хиляди и то ако умът ви е на мястото, ако сърдцето ви, душата ви и духът ви са мястото. А пък, ако не са на място, тогаз пропорционално се намалява богатството.
към беседата >>
Какво се крие в яденето?
Казваш: „Силни трябва да бъдем! “ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре? – Не. Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори. Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи.
Какво се крие в яденето?
Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката? Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка. Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено-казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала. И двамата ядете и пиете, но ако сделката не е станала и двамата сте неразположени. Единият не е продал, а другият не е купил.
към беседата >>
Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш.
Този свят на краката е идеален свят. Доброто в света, това са краката на човека. Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните. Връзка има между светлината и очите ти . Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия.
Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш.
Трябва да знаеш какво нещо е зрение. Зрението е едно велико благо. Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден. В първите лъчи, които идват, има нещо разумно. И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш.
към беседата >>
Шест хиляди и то ако умът ви е на мястото, ако сърдцето ви, душата ви и духът ви са мястото.
Твоята глава има един и половина килограма мозък, а пък относителното [тегло] на златото е 19. Тогава колко килограма може да побере вашата глава? – Двадесет и девет–тридесет килограма. Във всеки килограм има по 200 наполеона – всичко 6000 наполеона. Това е най-големият кредит, с който можеш да се ползуваш.
Шест хиляди и то ако умът ви е на мястото, ако сърдцето ви, душата ви и духът ви са мястото.
А пък, ако не са на място, тогаз пропорционално се намалява богатството.
към беседата >>
Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката?
“ А пък, като хване някой слаб вятър, той може ли да те спре? – Не. Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори. Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи. Какво се крие в яденето?
Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката?
Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка. Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено-казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала. И двамата ядете и пиете, но ако сделката не е станала и двамата сте неразположени. Единият не е продал, а другият не е купил. Всеки ден вие се изменяте, променяте своето разположение.
към беседата >>
Трябва да знаеш какво нещо е зрение.
Доброто в света, това са краката на човека. Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните. Връзка има между светлината и очите ти . Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия. Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш.
Трябва да знаеш какво нещо е зрение.
Зрението е едно велико благо. Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден. В първите лъчи, които идват, има нещо разумно. И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш. Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени.
към беседата >>
А пък, ако не са на място, тогаз пропорционално се намалява богатството.
Тогава колко килограма може да побере вашата глава? – Двадесет и девет–тридесет килограма. Във всеки килограм има по 200 наполеона – всичко 6000 наполеона. Това е най-големият кредит, с който можеш да се ползуваш. Шест хиляди и то ако умът ви е на мястото, ако сърдцето ви, душата ви и духът ви са мястото.
А пък, ако не са на място, тогаз пропорционално се намалява богатството.
към беседата >>
Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка.
– Не. Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори. Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи. Какво се крие в яденето? Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката?
Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка.
Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено-казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала. И двамата ядете и пиете, но ако сделката не е станала и двамата сте неразположени. Единият не е продал, а другият не е купил. Всеки ден вие се изменяте, променяте своето разположение. Казвате: „Неразположен съм.“ Защо си неразположен?
към беседата >>
Зрението е едно велико благо.
Ако ти не подържаш доброто в света, твоите крака в духовния свят не могат да функционират и понеже твоите физически крака са свързани с духовните ти крака, то един ден ще почнеш да работиш и с последните. Връзка има между светлината и очите ти . Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия. Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш. Трябва да знаеш какво нещо е зрение.
Зрението е едно велико благо.
Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден. В първите лъчи, които идват, има нещо разумно. И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш. Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени. Има нещо криво в тях.
към беседата >>
Ако вие се решите да живеете както трябва, трябва да имате връзката.
Ако вие се решите да живеете както трябва, трябва да имате връзката.
Ето, в този момент слънцето изгрява. Ако може да слушате гласа на Бога, който изгрява чрез слънцето, не шест хиляди, но колкото искате може да имате. Но най-първо трябва да помагате на своите ближни. Трябва да работите не за себе си. Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни.
към беседата >>
Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено-казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала.
Но когато дойде силният вятър, той може да те спре и да те събори. Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи. Какво се крие в яденето? Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката? Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка.
Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено-казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала.
И двамата ядете и пиете, но ако сделката не е станала и двамата сте неразположени. Единият не е продал, а другият не е купил. Всеки ден вие се изменяте, променяте своето разположение. Казвате: „Неразположен съм.“ Защо си неразположен?
към беседата >>
Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден.
Връзка има между светлината и очите ти . Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия. Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш. Трябва да знаеш какво нещо е зрение. Зрението е едно велико благо.
Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден.
В първите лъчи, които идват, има нещо разумно. И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш. Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени. Има нещо криво в тях. Това и това не е както трябва.
към беседата >>
Ето, в този момент слънцето изгрява.
Ако вие се решите да живеете както трябва, трябва да имате връзката.
Ето, в този момент слънцето изгрява.
Ако може да слушате гласа на Бога, който изгрява чрез слънцето, не шест хиляди, но колкото искате може да имате. Но най-първо трябва да помагате на своите ближни. Трябва да работите не за себе си. Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни. Такова е отношението.
към беседата >>
И двамата ядете и пиете, но ако сделката не е станала и двамата сте неразположени.
Сега някои от вас казвате: „Да видим какво иска да каже.“ Казвам: „Хайде да ядем.“ Какво искам да кажа с тия думи. Какво се крие в яденето? Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката? Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка. Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено-казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала.
И двамата ядете и пиете, но ако сделката не е станала и двамата сте неразположени.
Единият не е продал, а другият не е купил. Всеки ден вие се изменяте, променяте своето разположение. Казвате: „Неразположен съм.“ Защо си неразположен?
към беседата >>
В първите лъчи, които идват, има нещо разумно.
Най-висшата материя, която възприемаме, това е свънчевата енергия. Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш. Трябва да знаеш какво нещо е зрение. Зрението е едно велико благо. Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден.
В първите лъчи, които идват, има нещо разумно.
И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш. Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени. Има нещо криво в тях. Това и това не е както трябва. Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано?
към беседата >>
Ако може да слушате гласа на Бога, който изгрява чрез слънцето, не шест хиляди, но колкото искате може да имате.
Ако вие се решите да живеете както трябва, трябва да имате връзката. Ето, в този момент слънцето изгрява.
Ако може да слушате гласа на Бога, който изгрява чрез слънцето, не шест хиляди, но колкото искате може да имате.
Но най-първо трябва да помагате на своите ближни. Трябва да работите не за себе си. Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни. Такова е отношението. Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона.
към беседата >>
Единият не е продал, а другият не е купил.
Какво се крие в яденето? Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката? Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка. Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено-казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала. И двамата ядете и пиете, но ако сделката не е станала и двамата сте неразположени.
Единият не е продал, а другият не е купил.
Всеки ден вие се изменяте, променяте своето разположение. Казвате: „Неразположен съм.“ Защо си неразположен?
към беседата >>
И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш.
Ако ти не виждаш тая светлина, не можеш да се обновиш. Трябва да знаеш какво нещо е зрение. Зрението е едно велико благо. Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден. В първите лъчи, които идват, има нещо разумно.
И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш.
Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени. Има нещо криво в тях. Това и това не е както трябва. Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано? Светлината ти говори.
към беседата >>
Но най-първо трябва да помагате на своите ближни.
Ако вие се решите да живеете както трябва, трябва да имате връзката. Ето, в този момент слънцето изгрява. Ако може да слушате гласа на Бога, който изгрява чрез слънцето, не шест хиляди, но колкото искате може да имате.
Но най-първо трябва да помагате на своите ближни.
Трябва да работите не за себе си. Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни. Такова е отношението. Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона. Сега не искам да ви говоря.
към беседата >>
Всеки ден вие се изменяте, променяте своето разположение.
Или ако каже: „Хайде да отидем на разходка.“ Какво се крие в разходката? Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка. Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено-казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала. И двамата ядете и пиете, но ако сделката не е станала и двамата сте неразположени. Единият не е продал, а другият не е купил.
Всеки ден вие се изменяте, променяте своето разположение.
Казвате: „Неразположен съм.“ Защо си неразположен?
към беседата >>
Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени.
Трябва да знаеш какво нещо е зрение. Зрението е едно велико благо. Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден. В първите лъчи, които идват, има нещо разумно. И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш.
Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени.
Има нещо криво в тях. Това и това не е както трябва. Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано? Светлината ти говори. Въздухът ти говори и уханието ти говори.
към беседата >>
Трябва да работите не за себе си.
Ако вие се решите да живеете както трябва, трябва да имате връзката. Ето, в този момент слънцето изгрява. Ако може да слушате гласа на Бога, който изгрява чрез слънцето, не шест хиляди, но колкото искате може да имате. Но най-първо трябва да помагате на своите ближни.
Трябва да работите не за себе си.
Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни. Такова е отношението. Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона. Сега не искам да ви говоря. От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане?
към беседата >>
Казвате: „Неразположен съм.“ Защо си неразположен?
Ако отиваме на разходка, за да дишаме и двамата чистия въздух и да използуваме другите блага на природата, тогаз това е разходка. Но ако двамата направят през това време търговска сделка, вие не отивате на разходка, но си приказвате речено-казано за търговски работи и се върнете двамата от разходката радостни, защото сделката е станала. И двамата ядете и пиете, но ако сделката не е станала и двамата сте неразположени. Единият не е продал, а другият не е купил. Всеки ден вие се изменяте, променяте своето разположение.
Казвате: „Неразположен съм.“ Защо си неразположен?
към беседата >>
Има нещо криво в тях.
Зрението е едно велико благо. Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден. В първите лъчи, които идват, има нещо разумно. И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш. Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени.
Има нещо криво в тях.
Това и това не е както трябва. Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано? Светлината ти говори. Въздухът ти говори и уханието ти говори. Ти трябва да знаеш езика им.
към беседата >>
Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни.
Ако вие се решите да живеете както трябва, трябва да имате връзката. Ето, в този момент слънцето изгрява. Ако може да слушате гласа на Бога, който изгрява чрез слънцето, не шест хиляди, но колкото искате може да имате. Но най-първо трябва да помагате на своите ближни. Трябва да работите не за себе си.
Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни.
Такова е отношението. Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона. Сега не искам да ви говоря. От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане? Нито аз мога да ви помагам тогаз.
към беседата >>
Нека вземеме думата „ти“.
Нека вземеме думата „ти“.
Какво означава „ти“? Имате много повърхностни понятия. Казвате: „Ти си човек.“ Или казваш: „Аз съм човек.“ Казваш: „Той е човек.“ „Аз“ не е собствена дума. Всеки може да каже „аз“. Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек.
към беседата >>
Това и това не е както трябва.
Зрението е един Божи кредит и всеки ден, като си отвориш очите, ще кажеш какъв кредит са ти определили за днешния ден. В първите лъчи, които идват, има нещо разумно. И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш. Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени. Има нещо криво в тях.
Това и това не е както трябва.
Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано? Светлината ти говори. Въздухът ти говори и уханието ти говори. Ти трябва да знаеш езика им. Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш?
към беседата >>
Такова е отношението.
Ето, в този момент слънцето изгрява. Ако може да слушате гласа на Бога, който изгрява чрез слънцето, не шест хиляди, но колкото искате може да имате. Но най-първо трябва да помагате на своите ближни. Трябва да работите не за себе си. Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни.
Такова е отношението.
Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона. Сега не искам да ви говоря. От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане? Нито аз мога да ви помагам тогаз. Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам.
към беседата >>
Какво означава „ти“?
Нека вземеме думата „ти“.
Какво означава „ти“?
Имате много повърхностни понятия. Казвате: „Ти си човек.“ Или казваш: „Аз съм човек.“ Казваш: „Той е човек.“ „Аз“ не е собствена дума. Всеки може да каже „аз“. Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек. „Ти“ не може да принадлежи само на един човек.
към беседата >>
Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано?
В първите лъчи, които идват, има нещо разумно. И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш. Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени. Има нещо криво в тях. Това и това не е както трябва.
Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано?
Светлината ти говори. Въздухът ти говори и уханието ти говори. Ти трябва да знаеш езика им. Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш? Или на една роза или на здравеца?
към беседата >>
Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона.
Ако може да слушате гласа на Бога, който изгрява чрез слънцето, не шест хиляди, но колкото искате може да имате. Но най-първо трябва да помагате на своите ближни. Трябва да работите не за себе си. Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни. Такова е отношението.
Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона.
Сега не искам да ви говоря. От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане? Нито аз мога да ви помагам тогаз. Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам. Ако се изтегли светлината, не мога да помагам.
към беседата >>
Имате много повърхностни понятия.
Нека вземеме думата „ти“. Какво означава „ти“?
Имате много повърхностни понятия.
Казвате: „Ти си човек.“ Или казваш: „Аз съм човек.“ Казваш: „Той е човек.“ „Аз“ не е собствена дума. Всеки може да каже „аз“. Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек. „Ти“ не може да принадлежи само на един човек. На всекиго може да се каже „ти“.
към беседата >>
Светлината ти говори.
И ще видиш какво са ти определили за този ден, което може да употребиш. Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени. Има нещо криво в тях. Това и това не е както трябва. Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано?
Светлината ти говори.
Въздухът ти говори и уханието ти говори. Ти трябва да знаеш езика им. Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш? Или на една роза или на здравеца? – Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот.
към беседата >>
Сега не искам да ви говоря.
Но най-първо трябва да помагате на своите ближни. Трябва да работите не за себе си. Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни. Такова е отношението. Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона.
Сега не искам да ви говоря.
От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане? Нито аз мога да ви помагам тогаз. Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам. Ако се изтегли светлината, не мога да помагам. Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство.
към беседата >>
Казвате: „Ти си човек.“ Или казваш: „Аз съм човек.“ Казваш: „Той е човек.“ „Аз“ не е собствена дума.
Нека вземеме думата „ти“. Какво означава „ти“? Имате много повърхностни понятия.
Казвате: „Ти си човек.“ Или казваш: „Аз съм човек.“ Казваш: „Той е човек.“ „Аз“ не е собствена дума.
Всеки може да каже „аз“. Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек. „Ти“ не може да принадлежи само на един човек. На всекиго може да се каже „ти“. А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си.
към беседата >>
Въздухът ти говори и уханието ти говори.
Ти станеш сутринта, слънцето е изгряло, но работите не са оправени. Има нещо криво в тях. Това и това не е както трябва. Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано? Светлината ти говори.
Въздухът ти говори и уханието ти говори.
Ти трябва да знаеш езика им. Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш? Или на една роза или на здравеца? – Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот. Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина.
към беседата >>
От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане?
Трябва да работите не за себе си. Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни. Такова е отношението. Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона. Сега не искам да ви говоря.
От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане?
Нито аз мога да ви помагам тогаз. Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам. Ако се изтегли светлината, не мога да помагам. Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство. Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание.
към беседата >>
Всеки може да каже „аз“.
Нека вземеме думата „ти“. Какво означава „ти“? Имате много повърхностни понятия. Казвате: „Ти си човек.“ Или казваш: „Аз съм човек.“ Казваш: „Той е човек.“ „Аз“ не е собствена дума.
Всеки може да каже „аз“.
Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек. „Ти“ не може да принадлежи само на един човек. На всекиго може да се каже „ти“. А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си. На какво основание го вземаш върху себе си?
към беседата >>
Ти трябва да знаеш езика им.
Има нещо криво в тях. Това и това не е както трябва. Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано? Светлината ти говори. Въздухът ти говори и уханието ти говори.
Ти трябва да знаеш езика им.
Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш? Или на една роза или на здравеца? – Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот. Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина. А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря.
към беседата >>
Нито аз мога да ви помагам тогаз.
Една четвърт аз работя за себе си, а три четвърти работя за своите ближни. Такова е отношението. Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона. Сега не искам да ви говоря. От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане?
Нито аз мога да ви помагам тогаз.
Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам. Ако се изтегли светлината, не мога да помагам. Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство. Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание. Вие причинявате страдание.
към беседата >>
Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек.
Нека вземеме думата „ти“. Какво означава „ти“? Имате много повърхностни понятия. Казвате: „Ти си човек.“ Или казваш: „Аз съм човек.“ Казваш: „Той е човек.“ „Аз“ не е собствена дума. Всеки може да каже „аз“.
Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек.
„Ти“ не може да принадлежи само на един човек. На всекиго може да се каже „ти“. А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си. На какво основание го вземаш върху себе си? Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си?
към беседата >>
Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш?
Това и това не е както трябва. Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано? Светлината ти говори. Въздухът ти говори и уханието ти говори. Ти трябва да знаеш езика им.
Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш?
Или на една роза или на здравеца? – Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот. Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина. А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря. Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали.
към беседата >>
Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам.
Такова е отношението. Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона. Сега не искам да ви говоря. От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане? Нито аз мога да ви помагам тогаз.
Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам.
Ако се изтегли светлината, не мога да помагам. Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство. Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание. Вие причинявате страдание. Знайте, че половината от страданието ще носите вие.
към беседата >>
„Ти“ не може да принадлежи само на един човек.
Какво означава „ти“? Имате много повърхностни понятия. Казвате: „Ти си човек.“ Или казваш: „Аз съм човек.“ Казваш: „Той е човек.“ „Аз“ не е собствена дума. Всеки може да каже „аз“. Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек.
„Ти“ не може да принадлежи само на един човек.
На всекиго може да се каже „ти“. А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си. На какво основание го вземаш върху себе си? Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си? Тогаз имате: aq1=ar2.
към беседата >>
Или на една роза или на здравеца?
Казваш: „Така е писано.“ На кой език ти си разбрал, че е така писано? Светлината ти говори. Въздухът ти говори и уханието ти говори. Ти трябва да знаеш езика им. Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш?
Или на една роза или на здравеца?
– Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот. Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина. А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря. Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали. Те едвам са почнали своето учение.
към беседата >>
Ако се изтегли светлината, не мога да помагам.
Една четвърт за себе си, а една четвърт за своите ближни, това не е изпълнение на закона. Сега не искам да ви говоря. От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане? Нито аз мога да ви помагам тогаз. Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам.
Ако се изтегли светлината, не мога да помагам.
Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство. Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание. Вие причинявате страдание. Знайте, че половината от страданието ще носите вие. Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас.
към беседата >>
На всекиго може да се каже „ти“.
Имате много повърхностни понятия. Казвате: „Ти си човек.“ Или казваш: „Аз съм човек.“ Казваш: „Той е човек.“ „Аз“ не е собствена дума. Всеки може да каже „аз“. Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек. „Ти“ не може да принадлежи само на един човек.
На всекиго може да се каже „ти“.
А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си. На какво основание го вземаш върху себе си? Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си? Тогаз имате: aq1=ar2. Как са равни те?
към беседата >>
– Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот.
Светлината ти говори. Въздухът ти говори и уханието ти говори. Ти трябва да знаеш езика им. Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш? Или на една роза или на здравеца?
– Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот.
Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина. А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря. Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали. Те едвам са почнали своето учение. Те скоро са почнали.
към беседата >>
Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство.
Сега не искам да ви говоря. От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане? Нито аз мога да ви помагам тогаз. Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам. Ако се изтегли светлината, не мога да помагам.
Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство.
Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание. Вие причинявате страдание. Знайте, че половината от страданието ще носите вие. Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас. Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас.
към беседата >>
А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си.
Казвате: „Ти си човек.“ Или казваш: „Аз съм човек.“ Казваш: „Той е човек.“ „Аз“ не е собствена дума. Всеки може да каже „аз“. Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек. „Ти“ не може да принадлежи само на един човек. На всекиго може да се каже „ти“.
А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си.
На какво основание го вземаш върху себе си? Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си? Тогаз имате: aq1=ar2. Как са равни те? Aq1 е онзи, когото товариш.
към беседата >>
Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина.
Въздухът ти говори и уханието ти говори. Ти трябва да знаеш езика им. Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш? Или на една роза или на здравеца? – Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот.
Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина.
А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря. Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали. Те едвам са почнали своето учение. Те скоро са почнали. Но каранфилът от дълго време е почнал.
към беседата >>
Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание.
От невидимия свят, като ви гледат, онези които помагат, един ден, като престанат да ви помагат, знаете ли какво ще стане? Нито аз мога да ви помагам тогаз. Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам. Ако се изтегли светлината, не мога да помагам. Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство.
Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание.
Вие причинявате страдание. Знайте, че половината от страданието ще носите вие. Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас. Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас. А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас.
към беседата >>
На какво основание го вземаш върху себе си?
Всеки може да каже „аз“. Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек. „Ти“ не може да принадлежи само на един човек. На всекиго може да се каже „ти“. А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си.
На какво основание го вземаш върху себе си?
Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си? Тогаз имате: aq1=ar2. Как са равни те? Aq1 е онзи, когото товариш. Преди да го натовариш е aq1.
към беседата >>
А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря.
Ти трябва да знаеш езика им. Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш? Или на една роза или на здравеца? – Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот. Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина.
А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря.
Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали. Те едвам са почнали своето учение. Те скоро са почнали. Но каранфилът от дълго време е почнал. Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство.
към беседата >>
Вие причинявате страдание.
Нито аз мога да ви помагам тогаз. Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам. Ако се изтегли светлината, не мога да помагам. Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство. Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание.
Вие причинявате страдание.
Знайте, че половината от страданието ще носите вие. Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас. Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас. А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас. Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове.
към беседата >>
Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си?
Не можеш да кажеш, че „аз“ принадлежи само на един човек. „Ти“ не може да принадлежи само на един човек. На всекиго може да се каже „ти“. А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си. На какво основание го вземаш върху себе си?
Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си?
Тогаз имате: aq1=ar2. Как са равни те? Aq1 е онзи, когото товариш. Преди да го натовариш е aq1. Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1.
към беседата >>
Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали.
Ако почувствуваш уханието на един каранфил, какво трябва да мислиш? Или на една роза или на здравеца? – Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот. Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина. А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря.
Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали.
Те едвам са почнали своето учение. Те скоро са почнали. Но каранфилът от дълго време е почнал. Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство. А пък розата сега едвам прекарва златния си век.
към беседата >>
Знайте, че половината от страданието ще носите вие.
Ако се изтегли въздуха от тая стая, аз не мога да ви помагам. Ако се изтегли светлината, не мога да помагам. Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство. Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание. Вие причинявате страдание.
Знайте, че половината от страданието ще носите вие.
Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас. Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас. А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас. Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове. Решете този въпрос.
към беседата >>
Тогаз имате: aq1=ar2.
„Ти“ не може да принадлежи само на един човек. На всекиго може да се каже „ти“. А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си. На какво основание го вземаш върху себе си? Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си?
Тогаз имате: aq1=ar2.
Как са равни те? Aq1 е онзи, когото товариш. Преди да го натовариш е aq1. Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1. Като го натовариш, става ar2.
към беседата >>
Те едвам са почнали своето учение.
Или на една роза или на здравеца? – Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот. Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина. А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря. Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали.
Те едвам са почнали своето учение.
Те скоро са почнали. Но каранфилът от дълго време е почнал. Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство. А пък розата сега едвам прекарва златния си век. Тя е нагиздена хубаво.
към беседата >>
Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас.
Ако се изтегли светлината, не мога да помагам. Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство. Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание. Вие причинявате страдание. Знайте, че половината от страданието ще носите вие.
Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас.
Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас. А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас. Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове. Решете този въпрос. Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас.
към беседата >>
Как са равни те?
На всекиго може да се каже „ти“. А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си. На какво основание го вземаш върху себе си? Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си? Тогаз имате: aq1=ar2.
Как са равни те?
Aq1 е онзи, когото товариш. Преди да го натовариш е aq1. Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1. Като го натовариш, става ar2. Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не.
към беседата >>
Те скоро са почнали.
– Каранфила ще ти даде чрез уханието един спретнат живот. Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина. А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря. Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали. Те едвам са почнали своето учение.
Те скоро са почнали.
Но каранфилът от дълго време е почнал. Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство. А пък розата сега едвам прекарва златния си век. Тя е нагиздена хубаво. Но сребърния век не е прекарала.
към беседата >>
Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас.
Ако се изтегли живота, какво ще остане – празно пространство. Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание. Вие причинявате страдание. Знайте, че половината от страданието ще носите вие. Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас.
Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас.
А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас. Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове. Решете този въпрос. Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас. Знаете ли какви са били неговите страдания?
към беседата >>
Aq1 е онзи, когото товариш.
А пък когато ти се говори [на] „ти“, ти го вземаш, в даден случай, върху себе си. На какво основание го вземаш върху себе си? Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си? Тогаз имате: aq1=ar2. Как са равни те?
Aq1 е онзи, когото товариш.
Преди да го натовариш е aq1. Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1. Като го натовариш, става ar2. Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не. Aq1 ли е или ar2.
към беседата >>
Но каранфилът от дълго време е почнал.
Каранфилът показва, че той е минал през една много строга дисциплина. А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря. Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали. Те едвам са почнали своето учение. Те скоро са почнали.
Но каранфилът от дълго време е почнал.
Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство. А пък розата сега едвам прекарва златния си век. Тя е нагиздена хубаво. Но сребърния век не е прекарала. После ще дойдат медния и железния век.
към беседата >>
А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас.
Не злоупотребявайте с Божиите блага, понеже ще дойде страдание. Вие причинявате страдание. Знайте, че половината от страданието ще носите вие. Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас. Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас.
А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас.
Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове. Решете този въпрос. Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас. Знаете ли какви са били неговите страдания? Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му.
към беседата >>
Преди да го натовариш е aq1.
На какво основание го вземаш върху себе си? Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си? Тогаз имате: aq1=ar2. Как са равни те? Aq1 е онзи, когото товариш.
Преди да го натовариш е aq1.
Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1. Като го натовариш, става ar2. Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не. Aq1 ли е или ar2. Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче.
към беседата >>
Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство.
А пък като дойдеш до розата, тя е царска дъщеря. Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали. Те едвам са почнали своето учение. Те скоро са почнали. Но каранфилът от дълго време е почнал.
Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство.
А пък розата сега едвам прекарва златния си век. Тя е нагиздена хубаво. Но сребърния век не е прекарала. После ще дойдат медния и железния век. А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза.
към беседата >>
Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове.
Вие причинявате страдание. Знайте, че половината от страданието ще носите вие. Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас. Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас. А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас.
Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове.
Решете този въпрос. Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас. Знаете ли какви са били неговите страдания? Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му. Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него.
към беседата >>
Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1.
Например кажеш: „Ти си, който направи това.“ На какво основание го вземаш върху себе си? Тогаз имате: aq1=ar2. Как са равни те? Aq1 е онзи, когото товариш. Преди да го натовариш е aq1.
Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1.
Като го натовариш, става ar2. Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не. Aq1 ли е или ar2. Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче. Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят?
към беседата >>
А пък розата сега едвам прекарва златния си век.
Розата, здравеца, те са богаташи, които са се научили на охолност и през големи мъчнотии не са минали. Те едвам са почнали своето учение. Те скоро са почнали. Но каранфилът от дълго време е почнал. Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство.
А пък розата сега едвам прекарва златния си век.
Тя е нагиздена хубаво. Но сребърния век не е прекарала. После ще дойдат медния и железния век. А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза. Вие сте разни епохи на вашата възраст.
към беседата >>
Решете този въпрос.
Знайте, че половината от страданието ще носите вие. Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас. Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас. А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас. Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове.
Решете този въпрос.
Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас. Знаете ли какви са били неговите страдания? Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му. Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него. Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат.
към беседата >>
Като го натовариш, става ar2.
Тогаз имате: aq1=ar2. Как са равни те? Aq1 е онзи, когото товариш. Преди да го натовариш е aq1. Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1.
Като го натовариш, става ar2.
Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не. Aq1 ли е или ar2. Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче. Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят? Ще се качат отгоре ви.
към беседата >>
Тя е нагиздена хубаво.
Те едвам са почнали своето учение. Те скоро са почнали. Но каранфилът от дълго време е почнал. Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство. А пък розата сега едвам прекарва златния си век.
Тя е нагиздена хубаво.
Но сребърния век не е прекарала. После ще дойдат медния и железния век. А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза. Вие сте разни епохи на вашата възраст. Някои от вас минавате златния си век.
към беседата >>
Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас.
Аз ще взема сега само една трета, а две трети ще наложа на вас. Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас. А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас. Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове. Решете този въпрос.
Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас.
Знаете ли какви са били неговите страдания? Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му. Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него. Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат. И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас.
към беседата >>
Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не.
Как са равни те? Aq1 е онзи, когото товариш. Преди да го натовариш е aq1. Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1. Като го натовариш, става ar2.
Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не.
Aq1 ли е или ar2. Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче. Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят? Ще се качат отгоре ви. Пък може да кажете: „Кой им дава право?
към беседата >>
Но сребърния век не е прекарала.
Те скоро са почнали. Но каранфилът от дълго време е почнал. Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство. А пък розата сега едвам прекарва златния си век. Тя е нагиздена хубаво.
Но сребърния век не е прекарала.
После ще дойдат медния и железния век. А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза. Вие сте разни епохи на вашата възраст. Някои от вас минавате златния си век. Някои – сребърния, накои – медния, други – железния.
към беседата >>
Знаете ли какви са били неговите страдания?
Като дойде доброто, което ви се пада, аз ще взема една трета, а две трети – за вас. А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас. Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове. Решете този въпрос. Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас.
Знаете ли какви са били неговите страдания?
Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му. Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него. Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат. И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас. В света сега иде гневът Божий.
към беседата >>
Aq1 ли е или ar2.
Aq1 е онзи, когото товариш. Преди да го натовариш е aq1. Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1. Като го натовариш, става ar2. Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не.
Aq1 ли е или ar2.
Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче. Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят? Ще се качат отгоре ви. Пък може да кажете: „Кой им дава право? “ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата?
към беседата >>
После ще дойдат медния и железния век.
Но каранфилът от дълго време е почнал. Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство. А пък розата сега едвам прекарва златния си век. Тя е нагиздена хубаво. Но сребърния век не е прекарала.
После ще дойдат медния и железния век.
А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза. Вие сте разни епохи на вашата възраст. Някои от вас минавате златния си век. Някои – сребърния, накои – медния, други – железния. Всички хора не са еднаква фаза.
към беседата >>
Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му.
А като дойде до страданието, една трета за мене и две трети за вас. Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове. Решете този въпрос. Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас. Знаете ли какви са били неговите страдания?
Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му.
Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него. Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат. И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас. В света сега иде гневът Божий. Сега е съдбата Божия.
към беседата >>
Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче.
Преди да го натовариш е aq1. Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1. Като го натовариш, става ar2. Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не. Aq1 ли е или ar2.
Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче.
Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят? Ще се качат отгоре ви. Пък може да кажете: „Кой им дава право? “ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата? В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така.
към беседата >>
А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза.
Той ще ти разправи една история и ще ти каже: „Ти внимавай в живота.“ Той е прекарал и сиромашия и богатство. А пък розата сега едвам прекарва златния си век. Тя е нагиздена хубаво. Но сребърния век не е прекарала. После ще дойдат медния и железния век.
А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза.
Вие сте разни епохи на вашата възраст. Някои от вас минавате златния си век. Някои – сребърния, накои – медния, други – железния. Всички хора не са еднаква фаза. Някой казва: „Рало, рало!
към беседата >>
Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него.
Та да престанат между вас онези ежби, които носите с векове. Решете този въпрос. Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас. Знаете ли какви са били неговите страдания? Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му.
Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него.
Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат. И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас. В света сега иде гневът Божий. Сега е съдбата Божия. Нямате време да се прераждате.
към беседата >>
Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят?
Конят, който няма нищо на гърба си, е aq1. Като го натовариш, става ar2. Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не. Aq1 ли е или ar2. Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче.
Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят?
Ще се качат отгоре ви. Пък може да кажете: „Кой им дава право? “ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата? В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така. Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега?
към беседата >>
Вие сте разни епохи на вашата възраст.
А пък розата сега едвам прекарва златния си век. Тя е нагиздена хубаво. Но сребърния век не е прекарала. После ще дойдат медния и железния век. А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза.
Вие сте разни епохи на вашата възраст.
Някои от вас минавате златния си век. Някои – сребърния, накои – медния, други – железния. Всички хора не са еднаква фаза. Някой казва: „Рало, рало! “ Някой казва: „Сила, сила!
към беседата >>
Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат.
Решете този въпрос. Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас. Знаете ли какви са били неговите страдания? Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му. Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него.
Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат.
И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас. В света сега иде гневът Божий. Сега е съдбата Божия. Нямате време да се прераждате. Каквото направите в този живот, това е.
към беседата >>
Ще се качат отгоре ви.
Като го натовариш, става ar2. Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не. Aq1 ли е или ar2. Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче. Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят?
Ще се качат отгоре ви.
Пък може да кажете: „Кой им дава право? “ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата? В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така. Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега? “ Вие ядете храна и се задавяте.
към беседата >>
Някои от вас минавате златния си век.
Тя е нагиздена хубаво. Но сребърния век не е прекарала. После ще дойдат медния и железния век. А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза. Вие сте разни епохи на вашата възраст.
Някои от вас минавате златния си век.
Някои – сребърния, накои – медния, други – железния. Всички хора не са еднаква фаза. Някой казва: „Рало, рало! “ Някой казва: „Сила, сила! “ Някой казва: „Парици, парици!
към беседата >>
И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас.
Не един за други, но за любовта, която имате към Бога, заради любовта, която Христос е имал към вас. Знаете ли какви са били неговите страдания? Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му. Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него. Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат.
И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас.
В света сега иде гневът Божий. Сега е съдбата Божия. Нямате време да се прераждате. Каквото направите в този живот, това е. В следующия живот има нови работи.
към беседата >>
Пък може да кажете: „Кой им дава право?
Когато ми каже някой „аз“, аз искам да зная той натоварен ли е или не. Aq1 ли е или ar2. Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче. Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят? Ще се качат отгоре ви.
Пък може да кажете: „Кой им дава право?
“ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата? В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така. Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега? “ Вие ядете храна и се задавяте. Какво трябва да правите след като се задавихте?
към беседата >>
Някои – сребърния, накои – медния, други – железния.
Но сребърния век не е прекарала. После ще дойдат медния и железния век. А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза. Вие сте разни епохи на вашата възраст. Някои от вас минавате златния си век.
Някои – сребърния, накои – медния, други – железния.
Всички хора не са еднаква фаза. Някой казва: „Рало, рало! “ Някой казва: „Сила, сила! “ Някой казва: „Парици, парици! “ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е?
към беседата >>
В света сега иде гневът Божий.
Знаете ли какви са били неговите страдания? Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му. Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него. Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат. И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас.
В света сега иде гневът Божий.
Сега е съдбата Божия. Нямате време да се прераждате. Каквото направите в този живот, това е. В следующия живот има нови работи. Да ви говоря на един език понятен.
към беседата >>
“ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата?
Aq1 ли е или ar2. Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче. Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят? Ще се качат отгоре ви. Пък може да кажете: „Кой им дава право?
“ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата?
В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така. Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега? “ Вие ядете храна и се задавяте. Какво трябва да правите след като се задавихте? Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото.
към беседата >>
Всички хора не са еднаква фаза.
После ще дойдат медния и железния век. А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза. Вие сте разни епохи на вашата възраст. Някои от вас минавате златния си век. Някои – сребърния, накои – медния, други – железния.
Всички хора не са еднаква фаза.
Някой казва: „Рало, рало! “ Някой казва: „Сила, сила! “ Някой казва: „Парици, парици! “ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е? Разумността, това е златния век в човека.
към беседата >>
Сега е съдбата Божия.
Няма да имате сега мене предвид, но преди две хиляди години едно същество е понесло греховете на света и кръв е текла от лицето му. Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него. Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат. И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас. В света сега иде гневът Божий.
Сега е съдбата Божия.
Нямате време да се прераждате. Каквото направите в този живот, това е. В следующия живот има нови работи. Да ви говоря на един език понятен. Не си играйте.
към беседата >>
В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така.
Щом е виден човек, той е натоварен и един ден той, в своята видност, от своята знаменитост ще започне да плаче. Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят? Ще се качат отгоре ви. Пък може да кажете: „Кой им дава право? “ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата?
В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така.
Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега? “ Вие ядете храна и се задавяте. Какво трябва да правите след като се задавихте? Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото. Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете.
към беседата >>
Някой казва: „Рало, рало!
А пък каранфилът е преминал всичките и сега се намира във втора една фаза – започнал е нова фаза. Вие сте разни епохи на вашата възраст. Някои от вас минавате златния си век. Някои – сребърния, накои – медния, други – железния. Всички хора не са еднаква фаза.
Някой казва: „Рало, рало!
“ Някой казва: „Сила, сила! “ Някой казва: „Парици, парици! “ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е? Разумността, това е златния век в човека. Да си разумен, това е златния век.
към беседата >>
Нямате време да се прераждате.
Но Онзи, Комуто е текло кръв от лицето му, не Го карайте втори път да тече кръв от Него. Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат. И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас. В света сега иде гневът Божий. Сега е съдбата Божия.
Нямате време да се прераждате.
Каквото направите в този живот, това е. В следующия живот има нови работи. Да ви говоря на един език понятен. Не си играйте. Аз [за] себе си съм разрешил въпроса.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега?
Питам: Ако вие сте едно дърво и искате да дадете много плод, мислите ли, че децата ще ви оставят? Ще се качат отгоре ви. Пък може да кажете: „Кой им дава право? “ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата? В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така.
Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега?
“ Вие ядете храна и се задавяте. Какво трябва да правите след като се задавихте? Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото. Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете. Стои на едно място.
към беседата >>
“ Някой казва: „Сила, сила!
Вие сте разни епохи на вашата възраст. Някои от вас минавате златния си век. Някои – сребърния, накои – медния, други – железния. Всички хора не са еднаква фаза. Някой казва: „Рало, рало!
“ Някой казва: „Сила, сила!
“ Някой казва: „Парици, парици! “ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е? Разумността, това е златния век в човека. Да си разумен, това е златния век. Щом дойдеш до силата, това е сребърния век.
към беседата >>
Каквото направите в този живот, това е.
Евреите, които накараха да тече кръв от Него, две хиляди години се тласкат. И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас. В света сега иде гневът Божий. Сега е съдбата Божия. Нямате време да се прераждате.
Каквото направите в този живот, това е.
В следующия живот има нови работи. Да ви говоря на един език понятен. Не си играйте. Аз [за] себе си съм разрешил въпроса. Искам и вие да го разрешите.
към беседата >>
“ Вие ядете храна и се задавяте.
Ще се качат отгоре ви. Пък може да кажете: „Кой им дава право? “ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата? В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така. Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега?
“ Вие ядете храна и се задавяте.
Какво трябва да правите след като се задавихте? Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото. Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете. Стои на едно място. Тая хапка седи там като един разбойник.
към беседата >>
“ Някой казва: „Парици, парици!
Някои от вас минавате златния си век. Някои – сребърния, накои – медния, други – железния. Всички хора не са еднаква фаза. Някой казва: „Рало, рало! “ Някой казва: „Сила, сила!
“ Някой казва: „Парици, парици!
“ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е? Разумността, това е златния век в човека. Да си разумен, това е златния век. Щом дойдеш до силата, това е сребърния век. Щом дойдеш до парите, това е медния век.
към беседата >>
В следующия живот има нови работи.
И ако вие накарате Христа, като евреите, да тече кръв от Неговото лице, същият закон е и за вас. В света сега иде гневът Божий. Сега е съдбата Божия. Нямате време да се прераждате. Каквото направите в този живот, това е.
В следующия живот има нови работи.
Да ви говоря на един език понятен. Не си играйте. Аз [за] себе си съм разрешил въпроса. Искам и вие да го разрешите. И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията.
към беседата >>
Какво трябва да правите след като се задавихте?
Пък може да кажете: „Кой им дава право? “ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата? В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така. Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега? “ Вие ядете храна и се задавяте.
Какво трябва да правите след като се задавихте?
Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото. Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете. Стои на едно място. Тая хапка седи там като един разбойник. Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята.
към беседата >>
“ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е?
Някои – сребърния, накои – медния, други – железния. Всички хора не са еднаква фаза. Някой казва: „Рало, рало! “ Някой казва: „Сила, сила! “ Някой казва: „Парици, парици!
“ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е?
Разумността, това е златния век в човека. Да си разумен, това е златния век. Щом дойдеш до силата, това е сребърния век. Щом дойдеш до парите, това е медния век. А щом дойдеш до оралото, щом си взел мотиката и казваш: „Трябва да се копае“, ти си в железния век.
към беседата >>
Да ви говоря на един език понятен.
В света сега иде гневът Божий. Сега е съдбата Божия. Нямате време да се прераждате. Каквото направите в този живот, това е. В следующия живот има нови работи.
Да ви говоря на един език понятен.
Не си играйте. Аз [за] себе си съм разрешил въпроса. Искам и вие да го разрешите. И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията. Другите оставете.
към беседата >>
Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото.
“ За някои работи вие казвате: „Господ така е наредил.“ Де ви е книгата? В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така. Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега? “ Вие ядете храна и се задавяте. Какво трябва да правите след като се задавихте?
Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото.
Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете. Стои на едно място. Тая хапка седи там като един разбойник. Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята. Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене.
към беседата >>
Разумността, това е златния век в човека.
Всички хора не са еднаква фаза. Някой казва: „Рало, рало! “ Някой казва: „Сила, сила! “ Някой казва: „Парици, парици! “ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е?
Разумността, това е златния век в човека.
Да си разумен, това е златния век. Щом дойдеш до силата, това е сребърния век. Щом дойдеш до парите, това е медния век. А щом дойдеш до оралото, щом си взел мотиката и казваш: „Трябва да се копае“, ти си в железния век. Казваш: „Няма какво да се прави, ще се носи тая мотика.“
към беседата >>
Не си играйте.
Сега е съдбата Божия. Нямате време да се прераждате. Каквото направите в този живот, това е. В следующия живот има нови работи. Да ви говоря на един език понятен.
Не си играйте.
Аз [за] себе си съм разрешил въпроса. Искам и вие да го разрешите. И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията. Другите оставете. Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква.
към беседата >>
Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете.
В кой кодекс, на кое място Господ е писал, че го е наредил така. Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега? “ Вие ядете храна и се задавяте. Какво трябва да правите след като се задавихте? Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото.
Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете.
Стои на едно място. Тая хапка седи там като един разбойник. Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята. Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене. Де седи погрешката?
към беседата >>
Да си разумен, това е златния век.
Някой казва: „Рало, рало! “ Някой казва: „Сила, сила! “ Някой казва: „Парици, парици! “ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е? Разумността, това е златния век в човека.
Да си разумен, това е златния век.
Щом дойдеш до силата, това е сребърния век. Щом дойдеш до парите, това е медния век. А щом дойдеш до оралото, щом си взел мотиката и казваш: „Трябва да се копае“, ти си в железния век. Казваш: „Няма какво да се прави, ще се носи тая мотика.“
към беседата >>
Аз [за] себе си съм разрешил въпроса.
Нямате време да се прераждате. Каквото направите в този живот, това е. В следующия живот има нови работи. Да ви говоря на един език понятен. Не си играйте.
Аз [за] себе си съм разрешил въпроса.
Искам и вие да го разрешите. И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията. Другите оставете. Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква. И трябва да се работи.
към беседата >>
Стои на едно място.
Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави сега? “ Вие ядете храна и се задавяте. Какво трябва да правите след като се задавихте? Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото. Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете.
Стои на едно място.
Тая хапка седи там като един разбойник. Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята. Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене. Де седи погрешката? Когато ядеш, няма да говориш.
към беседата >>
Щом дойдеш до силата, това е сребърния век.
“ Някой казва: „Сила, сила! “ Някой казва: „Парици, парици! “ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е? Разумността, това е златния век в човека. Да си разумен, това е златния век.
Щом дойдеш до силата, това е сребърния век.
Щом дойдеш до парите, това е медния век. А щом дойдеш до оралото, щом си взел мотиката и казваш: „Трябва да се копае“, ти си в железния век. Казваш: „Няма какво да се прави, ще се носи тая мотика.“
към беседата >>
Искам и вие да го разрешите.
Каквото направите в този живот, това е. В следующия живот има нови работи. Да ви говоря на един език понятен. Не си играйте. Аз [за] себе си съм разрешил въпроса.
Искам и вие да го разрешите.
И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията. Другите оставете. Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква. И трябва да се работи. И всеки един от вас да работи.
към беседата >>
Тая хапка седи там като един разбойник.
“ Вие ядете храна и се задавяте. Какво трябва да правите след като се задавихте? Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото. Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете. Стои на едно място.
Тая хапка седи там като един разбойник.
Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята. Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене. Де седи погрешката? Когато ядеш, няма да говориш. Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти.
към беседата >>
Щом дойдеш до парите, това е медния век.
“ Някой казва: „Парици, парици! “ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е? Разумността, това е златния век в човека. Да си разумен, това е златния век. Щом дойдеш до силата, това е сребърния век.
Щом дойдеш до парите, това е медния век.
А щом дойдеш до оралото, щом си взел мотиката и казваш: „Трябва да се копае“, ти си в железния век. Казваш: „Няма какво да се прави, ще се носи тая мотика.“
към беседата >>
И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията.
В следующия живот има нови работи. Да ви говоря на един език понятен. Не си играйте. Аз [за] себе си съм разрешил въпроса. Искам и вие да го разрешите.
И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията.
Другите оставете. Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква. И трябва да се работи. И всеки един от вас да работи. Да работи и в душата си и в духа си.
към беседата >>
Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята.
Какво трябва да правите след като се задавихте? Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото. Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете. Стои на едно място. Тая хапка седи там като един разбойник.
Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята.
Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене. Де седи погрешката? Когато ядеш, няма да говориш. Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти. След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе.
към беседата >>
А щом дойдеш до оралото, щом си взел мотиката и казваш: „Трябва да се копае“, ти си в железния век.
“ Някой казва: „Трябва раумност.“ Разумността в човека кой век е? Разумността, това е златния век в човека. Да си разумен, това е златния век. Щом дойдеш до силата, това е сребърния век. Щом дойдеш до парите, това е медния век.
А щом дойдеш до оралото, щом си взел мотиката и казваш: „Трябва да се копае“, ти си в железния век.
Казваш: „Няма какво да се прави, ще се носи тая мотика.“
към беседата >>
Другите оставете.
Да ви говоря на един език понятен. Не си играйте. Аз [за] себе си съм разрешил въпроса. Искам и вие да го разрешите. И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията.
Другите оставете.
Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква. И трябва да се работи. И всеки един от вас да работи. Да работи и в душата си и в духа си. И не изнасяйте лъжите пред Бога.
към беседата >>
Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене.
Задавили сте се, значи храната се е спряла близо до гърлото. Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете. Стои на едно място. Тая хапка седи там като един разбойник. Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята.
Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене.
Де седи погрешката? Когато ядеш, няма да говориш. Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти. След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе. А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш.
към беседата >>
Казваш: „Няма какво да се прави, ще се носи тая мотика.“
Разумността, това е златния век в човека. Да си разумен, това е златния век. Щом дойдеш до силата, това е сребърния век. Щом дойдеш до парите, това е медния век. А щом дойдеш до оралото, щом си взел мотиката и казваш: „Трябва да се копае“, ти си в железния век.
Казваш: „Няма какво да се прави, ще се носи тая мотика.“
към беседата >>
Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква.
Не си играйте. Аз [за] себе си съм разрешил въпроса. Искам и вие да го разрешите. И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията. Другите оставете.
Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква.
И трябва да се работи. И всеки един от вас да работи. Да работи и в душата си и в духа си. И не изнасяйте лъжите пред Бога. Ти не обичаш един човек и казваш: „Аз нямам нищо против него.“ Не говорите истината.
към беседата >>
Де седи погрешката?
Гърлото ти е раздвоено, има един канал за стомаха, а друг за дробовете и тая малка хапка е останала при канала, който е за дишане, та нито в стомаха влиза, нито в дробовете. Стои на едно място. Тая хапка седи там като един разбойник. Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята. Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене.
Де седи погрешката?
Когато ядеш, няма да говориш. Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти. След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе. А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш. Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват.
към беседата >>
Има един период от 400 години – сто години за златния век, сто за сребърния, сто за медния и сто за железния.
Има един период от 400 години – сто години за златния век, сто за сребърния, сто за медния и сто за железния.
Има и една периодичност от 22 години. В 22 години нещата се повтарят. После взимат двадесетте и четири часа на денонощието. В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния. При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето.
към беседата >>
И трябва да се работи.
Аз [за] себе си съм разрешил въпроса. Искам и вие да го разрешите. И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията. Другите оставете. Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква.
И трябва да се работи.
И всеки един от вас да работи. Да работи и в душата си и в духа си. И не изнасяйте лъжите пред Бога. Ти не обичаш един човек и казваш: „Аз нямам нищо против него.“ Не говорите истината.
към беседата >>
Когато ядеш, няма да говориш.
Стои на едно място. Тая хапка седи там като един разбойник. Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята. Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене. Де седи погрешката?
Когато ядеш, няма да говориш.
Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти. След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе. А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш. Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват. Има две състояния в човека.
към беседата >>
Има и една периодичност от 22 години.
Има един период от 400 години – сто години за златния век, сто за сребърния, сто за медния и сто за железния.
Има и една периодичност от 22 години.
В 22 години нещата се повтарят. После взимат двадесетте и четири часа на денонощието. В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния. При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето. При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната.
към беседата >>
И всеки един от вас да работи.
Искам и вие да го разрешите. И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията. Другите оставете. Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква. И трябва да се работи.
И всеки един от вас да работи.
Да работи и в душата си и в духа си. И не изнасяйте лъжите пред Бога. Ти не обичаш един човек и казваш: „Аз нямам нищо против него.“ Не говорите истината.
към беседата >>
Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти.
Тая хапка седи там като един разбойник. Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята. Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене. Де седи погрешката? Когато ядеш, няма да говориш.
Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти.
След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе. А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш. Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват. Има две състояния в човека. Един ум, който е чиновник – ум1=ум2.
към беседата >>
В 22 години нещата се повтарят.
Има един период от 400 години – сто години за златния век, сто за сребърния, сто за медния и сто за железния. Има и една периодичност от 22 години.
В 22 години нещата се повтарят.
После взимат двадесетте и четири часа на денонощието. В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния. При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето. При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната. Те са две светила, които играят важна роля.
към беседата >>
Да работи и в душата си и в духа си.
И вие по същия закон ще носите една трета от престъпленията, от страданията. Другите оставете. Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква. И трябва да се работи. И всеки един от вас да работи.
Да работи и в душата си и в духа си.
И не изнасяйте лъжите пред Бога. Ти не обичаш един човек и казваш: „Аз нямам нищо против него.“ Не говорите истината.
към беседата >>
След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе.
Ти знаеш, че ако влезе в дробовете, твоята работа е свършена, ти ще свършиш земния живот и почнеш да се молиш: „Дано да не влезе вътре в дробовете.“ Щом влезе там, ще ти се прекрати живота на земята. Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене. Де седи погрешката? Когато ядеш, няма да говориш. Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти.
След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе.
А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш. Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват. Има две състояния в човека. Един ум, който е чиновник – ум1=ум2. Ум1 е който мисли, който си върши добре работата.
към беседата >>
После взимат двадесетте и четири часа на денонощието.
Има един период от 400 години – сто години за златния век, сто за сребърния, сто за медния и сто за железния. Има и една периодичност от 22 години. В 22 години нещата се повтарят.
После взимат двадесетте и четири часа на денонощието.
В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния. При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето. При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната. Те са две светила, които играят важна роля. Те се поляризират едно друго.
към беседата >>
И не изнасяйте лъжите пред Бога.
Другите оставете. Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква. И трябва да се работи. И всеки един от вас да работи. Да работи и в душата си и в духа си.
И не изнасяйте лъжите пред Бога.
Ти не обичаш един човек и казваш: „Аз нямам нищо против него.“ Не говорите истината.
към беседата >>
А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш.
Сега, някой път вие седите и се спъвате във вашите мисли, както и този човек в своето ядене. Де седи погрешката? Когато ядеш, няма да говориш. Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти. След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе.
А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш.
Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват. Има две състояния в човека. Един ум, който е чиновник – ум1=ум2. Ум1 е който мисли, който си върши добре работата. Той е свършил, с висше образование е, но чака да го назначат някъде.
към беседата >>
В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния.
Има един период от 400 години – сто години за златния век, сто за сребърния, сто за медния и сто за железния. Има и една периодичност от 22 години. В 22 години нещата се повтарят. После взимат двадесетте и четири часа на денонощието.
В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния.
При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето. При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната. Те са две светила, които играят важна роля. Те се поляризират едно друго. Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение.
към беседата >>
Ти не обичаш един човек и казваш: „Аз нямам нищо против него.“ Не говорите истината.
Светът не иска жертви вече, но разумност се изисква. И трябва да се работи. И всеки един от вас да работи. Да работи и в душата си и в духа си. И не изнасяйте лъжите пред Бога.
Ти не обичаш един човек и казваш: „Аз нямам нищо против него.“ Не говорите истината.
към беседата >>
Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват.
Де седи погрешката? Когато ядеш, няма да говориш. Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти. След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе. А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш.
Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват.
Има две състояния в човека. Един ум, който е чиновник – ум1=ум2. Ум1 е който мисли, който си върши добре работата. Той е свършил, с висше образование е, но чака да го назначат някъде. Ти казваш: „Ние знаем да мислим.“ Хубаво, ако това е вярно, от какво произтичат всичките неприятности в живота?
към беседата >>
При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето.
Има един период от 400 години – сто години за златния век, сто за сребърния, сто за медния и сто за железния. Има и една периодичност от 22 години. В 22 години нещата се повтарят. После взимат двадесетте и четири часа на денонощието. В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния.
При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето.
При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната. Те са две светила, които играят важна роля. Те се поляризират едно друго. Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение. Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век.
към беседата >>
Та да остане само Господ да живее между вас.
Та да остане само Господ да живее между вас.
Като влезете тук, едно от двете: или че много хора има за вас тук или като влезете, да виждате, че само Христос живее тук. Че сте само вие и Христос. А вие като влезете, не виждате Христа, но мислите, че има много хора тук. Христос го няма за вас тук. И тогаз започвате стария живот.
към беседата >>
Има две състояния в човека.
Когато ядеш, няма да говориш. Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти. След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе. А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш. Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват.
Има две състояния в човека.
Един ум, който е чиновник – ум1=ум2. Ум1 е който мисли, който си върши добре работата. Той е свършил, с висше образование е, но чака да го назначат някъде. Ти казваш: „Ние знаем да мислим.“ Хубаво, ако това е вярно, от какво произтичат всичките неприятности в живота?
към беседата >>
При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната.
Има и една периодичност от 22 години. В 22 години нещата се повтарят. После взимат двадесетте и четири часа на денонощието. В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния. При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето.
При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната.
Те са две светила, които играят важна роля. Те се поляризират едно друго. Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение. Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век. Казват, че англичанина е много хладнокръвен.
към беседата >>
Като влезете тук, едно от двете: или че много хора има за вас тук или като влезете, да виждате, че само Христос живее тук.
Та да остане само Господ да живее между вас.
Като влезете тук, едно от двете: или че много хора има за вас тук или като влезете, да виждате, че само Христос живее тук.
Че сте само вие и Христос. А вие като влезете, не виждате Христа, но мислите, че има много хора тук. Христос го няма за вас тук. И тогаз започвате стария живот. В тебе има една глава, това е Божественото начало.
към беседата >>
Един ум, който е чиновник – ум1=ум2.
Когато ядеш, ще бъде концентриран умът ти. След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе. А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш. Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват. Има две състояния в човека.
Един ум, който е чиновник – ум1=ум2.
Ум1 е който мисли, който си върши добре работата. Той е свършил, с висше образование е, но чака да го назначат някъде. Ти казваш: „Ние знаем да мислим.“ Хубаво, ако това е вярно, от какво произтичат всичките неприятности в живота?
към беседата >>
Те са две светила, които играят важна роля.
В 22 години нещата се повтарят. После взимат двадесетте и четири часа на денонощието. В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния. При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето. При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната.
Те са две светила, които играят важна роля.
Те се поляризират едно друго. Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение. Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век. Казват, че англичанина е много хладнокръвен. Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век.
към беседата >>
Че сте само вие и Христос.
Та да остане само Господ да живее между вас. Като влезете тук, едно от двете: или че много хора има за вас тук или като влезете, да виждате, че само Христос живее тук.
Че сте само вие и Христос.
А вие като влезете, не виждате Христа, но мислите, че има много хора тук. Христос го няма за вас тук. И тогаз започвате стария живот. В тебе има една глава, това е Божественото начало. В човека има едно сърдце.
към беседата >>
Ум1 е който мисли, който си върши добре работата.
След като сдъвчеш добре храната си най-първо ще затвориш вратичката горе при входа към дробовете и ще кажеш на храната: „Заповядайте, влезте вътре в салона.“ И ще отвориш път за стомаха и тя ще влезе. А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш. Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват. Има две състояния в човека. Един ум, който е чиновник – ум1=ум2.
Ум1 е който мисли, който си върши добре работата.
Той е свършил, с висше образование е, но чака да го назначат някъде. Ти казваш: „Ние знаем да мислим.“ Хубаво, ако това е вярно, от какво произтичат всичките неприятности в живота?
към беседата >>
Те се поляризират едно друго.
После взимат двадесетте и четири часа на денонощието. В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния. При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето. При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната. Те са две светила, които играят важна роля.
Те се поляризират едно друго.
Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение. Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век. Казват, че англичанина е много хладнокръвен. Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век. Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето.
към беседата >>
А вие като влезете, не виждате Христа, но мислите, че има много хора тук.
Та да остане само Господ да живее между вас. Като влезете тук, едно от двете: или че много хора има за вас тук или като влезете, да виждате, че само Христос живее тук. Че сте само вие и Христос.
А вие като влезете, не виждате Христа, но мислите, че има много хора тук.
Христос го няма за вас тук. И тогаз започвате стария живот. В тебе има една глава, това е Божественото начало. В човека има едно сърдце. Та казвам, служете на Бога във вашата глава!
към беседата >>
Той е свършил, с висше образование е, но чака да го назначат някъде.
А пък вие, като приемете храната, пращате един слуга да ви варди гърлото и той не е добре запознат с въпроса и вместо да отвори вратата на стомаха, отваря вратата на дробовете и тогаз казваш: „Без малко щях да се одавя, отиде храната на криво.“ Не е виновата храната, но ти си виноват, че не вардиш дето трябва да вардиш. Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват. Има две състояния в човека. Един ум, който е чиновник – ум1=ум2. Ум1 е който мисли, който си върши добре работата.
Той е свършил, с висше образование е, но чака да го назначат някъде.
Ти казваш: „Ние знаем да мислим.“ Хубаво, ако това е вярно, от какво произтичат всичките неприятности в живота?
към беседата >>
Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение.
В 24-тех часа на денонощието някои часове съответствуват на твоя златен век, някои на сребърния, някои на медния и някои на железния. При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето. При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната. Те са две светила, които играят важна роля. Те се поляризират едно друго.
Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение.
Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век. Казват, че англичанина е много хладнокръвен. Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век. Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето. Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види.
към беседата >>
Христос го няма за вас тук.
Та да остане само Господ да живее между вас. Като влезете тук, едно от двете: или че много хора има за вас тук или като влезете, да виждате, че само Христос живее тук. Че сте само вие и Христос. А вие като влезете, не виждате Христа, но мислите, че има много хора тук.
Христос го няма за вас тук.
И тогаз започвате стария живот. В тебе има една глава, това е Божественото начало. В човека има едно сърдце. Та казвам, служете на Бога във вашата глава! Кое е главата?
към беседата >>
Ти казваш: „Ние знаем да мислим.“ Хубаво, ако това е вярно, от какво произтичат всичките неприятности в живота?
Когато не мислиш право, никой не е виноват, ти си виноват. Има две състояния в човека. Един ум, който е чиновник – ум1=ум2. Ум1 е който мисли, който си върши добре работата. Той е свършил, с висше образование е, но чака да го назначат някъде.
Ти казваш: „Ние знаем да мислим.“ Хубаво, ако това е вярно, от какво произтичат всичките неприятности в живота?
към беседата >>
Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век.
При златния век ти имаш вече връзка с ангелите на Слънцето. При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната. Те са две светила, които играят важна роля. Те се поляризират едно друго. Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение.
Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век.
Казват, че англичанина е много хладнокръвен. Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век. Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето. Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види. И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца.
към беседата >>
И тогаз започвате стария живот.
Та да остане само Господ да живее между вас. Като влезете тук, едно от двете: или че много хора има за вас тук или като влезете, да виждате, че само Христос живее тук. Че сте само вие и Христос. А вие като влезете, не виждате Христа, но мислите, че има много хора тук. Христос го няма за вас тук.
И тогаз започвате стария живот.
В тебе има една глава, това е Божественото начало. В човека има едно сърдце. Та казвам, служете на Бога във вашата глава! Кое е главата? – Истината е главата.
към беседата >>
Тук всинца знаете все да пеете, нали?
Тук всинца знаете все да пеете, нали?
Ако ви кажа да изпеете думите „Махар Бену“ по всичките правила на музиката, как ще ги изпеете, кажете ми? Все ще ги изпеете някак си, но колко далече ще бъдете от първоначалната музика на „Махар“, защото има едни тонове, които са точни. Плътните тонове аз наричам тези, които показват слизане надолу в гъстата материя. Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон. При плътния тон има налягане.
към беседата >>
Казват, че англичанина е много хладнокръвен.
При сребърния век имаш връзка е енергиите на Луната. Те са две светила, които играят важна роля. Те се поляризират едно друго. Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение. Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век.
Казват, че англичанина е много хладнокръвен.
Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век. Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето. Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види. И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца. И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце.
към беседата >>
В тебе има една глава, това е Божественото начало.
Като влезете тук, едно от двете: или че много хора има за вас тук или като влезете, да виждате, че само Христос живее тук. Че сте само вие и Христос. А вие като влезете, не виждате Христа, но мислите, че има много хора тук. Христос го няма за вас тук. И тогаз започвате стария живот.
В тебе има една глава, това е Божественото начало.
В човека има едно сърдце. Та казвам, служете на Бога във вашата глава! Кое е главата? – Истината е главата. И във вашето сърдце служете на Бога.
към беседата >>
Ако ви кажа да изпеете думите „Махар Бену“ по всичките правила на музиката, как ще ги изпеете, кажете ми?
Тук всинца знаете все да пеете, нали?
Ако ви кажа да изпеете думите „Махар Бену“ по всичките правила на музиката, как ще ги изпеете, кажете ми?
Все ще ги изпеете някак си, но колко далече ще бъдете от първоначалната музика на „Махар“, защото има едни тонове, които са точни. Плътните тонове аз наричам тези, които показват слизане надолу в гъстата материя. Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон. При плътния тон има налягане. Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни.
към беседата >>
Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век.
Те са две светила, които играят важна роля. Те се поляризират едно друго. Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение. Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век. Казват, че англичанина е много хладнокръвен.
Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век.
Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето. Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види. И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца. И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце. Другото слънце е разумно.
към беседата >>
В човека има едно сърдце.
Че сте само вие и Христос. А вие като влезете, не виждате Христа, но мислите, че има много хора тук. Христос го няма за вас тук. И тогаз започвате стария живот. В тебе има една глава, това е Божественото начало.
В човека има едно сърдце.
Та казвам, служете на Бога във вашата глава! Кое е главата? – Истината е главата. И във вашето сърдце служете на Бога. Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате.
към беседата >>
Все ще ги изпеете някак си, но колко далече ще бъдете от първоначалната музика на „Махар“, защото има едни тонове, които са точни.
Тук всинца знаете все да пеете, нали? Ако ви кажа да изпеете думите „Махар Бену“ по всичките правила на музиката, как ще ги изпеете, кажете ми?
Все ще ги изпеете някак си, но колко далече ще бъдете от първоначалната музика на „Махар“, защото има едни тонове, които са точни.
Плътните тонове аз наричам тези, които показват слизане надолу в гъстата материя. Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон. При плътния тон има налягане. Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни. Вие, някой път, искате да бъдете плътни.
към беседата >>
Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето.
Те се поляризират едно друго. Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение. Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век. Казват, че англичанина е много хладнокръвен. Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век.
Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето.
Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види. И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца. И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце. Другото слънце е разумно. То говори.
към беседата >>
Та казвам, служете на Бога във вашата глава!
А вие като влезете, не виждате Христа, но мислите, че има много хора тук. Христос го няма за вас тук. И тогаз започвате стария живот. В тебе има една глава, това е Божественото начало. В човека има едно сърдце.
Та казвам, служете на Бога във вашата глава!
Кое е главата? – Истината е главата. И във вашето сърдце служете на Бога. Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате. Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити.
към беседата >>
Плътните тонове аз наричам тези, които показват слизане надолу в гъстата материя.
Тук всинца знаете все да пеете, нали? Ако ви кажа да изпеете думите „Махар Бену“ по всичките правила на музиката, как ще ги изпеете, кажете ми? Все ще ги изпеете някак си, но колко далече ще бъдете от първоначалната музика на „Махар“, защото има едни тонове, които са точни.
Плътните тонове аз наричам тези, които показват слизане надолу в гъстата материя.
Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон. При плътния тон има налягане. Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни. Вие, някой път, искате да бъдете плътни. Вие искате да бъдете например богат, силен, учен.
към беседата >>
Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види.
Слънчевата енергия дава светлина и топлина, а пък лунната енергия е отражение. Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век. Казват, че англичанина е много хладнокръвен. Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век. Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето.
Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види.
И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца. И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце. Другото слънце е разумно. То говори. Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра.
към беседата >>
Кое е главата?
Христос го няма за вас тук. И тогаз започвате стария живот. В тебе има една глава, това е Божественото начало. В човека има едно сърдце. Та казвам, служете на Бога във вашата глава!
Кое е главата?
– Истината е главата. И във вашето сърдце служете на Бога. Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате. Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити. Аз съм употребил едни и други начини.
към беседата >>
Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон.
Тук всинца знаете все да пеете, нали? Ако ви кажа да изпеете думите „Махар Бену“ по всичките правила на музиката, как ще ги изпеете, кажете ми? Все ще ги изпеете някак си, но колко далече ще бъдете от първоначалната музика на „Махар“, защото има едни тонове, които са точни. Плътните тонове аз наричам тези, които показват слизане надолу в гъстата материя.
Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон.
При плътния тон има налягане. Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни. Вие, някой път, искате да бъдете плътни. Вие искате да бъдете например богат, силен, учен. Силата е плътност, богатството е плътност.
към беседата >>
И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца.
Когато хората станат много хладнокръвни, те са в своя сребърен век. Казват, че англичанина е много хладнокръвен. Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век. Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето. Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види.
И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца.
И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце. Другото слънце е разумно. То говори. Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра. Искаше да изправи света и изби 400 пророци.
към беседата >>
– Истината е главата.
И тогаз започвате стария живот. В тебе има една глава, това е Божественото начало. В човека има едно сърдце. Та казвам, служете на Бога във вашата глава! Кое е главата?
– Истината е главата.
И във вашето сърдце служете на Бога. Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате. Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити. Аз съм употребил едни и други начини. Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги.
към беседата >>
При плътния тон има налягане.
Тук всинца знаете все да пеете, нали? Ако ви кажа да изпеете думите „Махар Бену“ по всичките правила на музиката, как ще ги изпеете, кажете ми? Все ще ги изпеете някак си, но колко далече ще бъдете от първоначалната музика на „Махар“, защото има едни тонове, които са точни. Плътните тонове аз наричам тези, които показват слизане надолу в гъстата материя. Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон.
При плътния тон има налягане.
Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни. Вие, някой път, искате да бъдете плътни. Вие искате да бъдете например богат, силен, учен. Силата е плътност, богатството е плътност. Богатият човек слиза надолу.
към беседата >>
И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце.
Казват, че англичанина е много хладнокръвен. Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век. Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето. Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види. И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца.
И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце.
Другото слънце е разумно. То говори. Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра. Искаше да изправи света и изби 400 пророци. После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света.
към беседата >>
И във вашето сърдце служете на Бога.
В тебе има една глава, това е Божественото начало. В човека има едно сърдце. Та казвам, служете на Бога във вашата глава! Кое е главата? – Истината е главата.
И във вашето сърдце служете на Бога.
Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате. Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити. Аз съм употребил едни и други начини. Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги. Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе.
към беседата >>
Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни.
Ако ви кажа да изпеете думите „Махар Бену“ по всичките правила на музиката, как ще ги изпеете, кажете ми? Все ще ги изпеете някак си, но колко далече ще бъдете от първоначалната музика на „Махар“, защото има едни тонове, които са точни. Плътните тонове аз наричам тези, които показват слизане надолу в гъстата материя. Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон. При плътния тон има налягане.
Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни.
Вие, някой път, искате да бъдете плътни. Вие искате да бъдете например богат, силен, учен. Силата е плътност, богатството е плътност. Богатият човек слиза надолу. Богатият човек не може да наследи Царството Божие.
към беседата >>
Другото слънце е разумно.
Той е дошъл, в своето развитие, до своя сребърен век. Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето. Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види. И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца. И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце.
Другото слънце е разумно.
То говори. Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра. Искаше да изправи света и изби 400 пророци. После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света. Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене.
към беседата >>
Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате.
В човека има едно сърдце. Та казвам, служете на Бога във вашата глава! Кое е главата? – Истината е главата. И във вашето сърдце служете на Бога.
Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате.
Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити. Аз съм употребил едни и други начини. Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги. Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе. Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека.
към беседата >>
Вие, някой път, искате да бъдете плътни.
Все ще ги изпеете някак си, но колко далече ще бъдете от първоначалната музика на „Махар“, защото има едни тонове, които са точни. Плътните тонове аз наричам тези, които показват слизане надолу в гъстата материя. Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон. При плътния тон има налягане. Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни.
Вие, някой път, искате да бъдете плътни.
Вие искате да бъдете например богат, силен, учен. Силата е плътност, богатството е плътност. Богатият човек слиза надолу. Богатият човек не може да наследи Царството Божие. То е невъзможно.
към беседата >>
То говори.
Аз говоря за любовта, понеже любовта е свързана с висшето, с енергиите на Слънцето. Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види. И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца. И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце. Другото слънце е разумно.
То говори.
Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра. Искаше да изправи света и изби 400 пророци. После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света. Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене. Той пътуваше пеш и стана голяма буря.
към беседата >>
Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити.
Та казвам, служете на Бога във вашата глава! Кое е главата? – Истината е главата. И във вашето сърдце служете на Бога. Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате.
Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити.
Аз съм употребил едни и други начини. Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги. Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе. Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека. Аз искам да направим разлика сега.
към беседата >>
Вие искате да бъдете например богат, силен, учен.
Плътните тонове аз наричам тези, които показват слизане надолу в гъстата материя. Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон. При плътния тон има налягане. Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни. Вие, някой път, искате да бъдете плътни.
Вие искате да бъдете например богат, силен, учен.
Силата е плътност, богатството е плътност. Богатият човек слиза надолу. Богатият човек не може да наследи Царството Божие. То е невъзможно. Царството Божие е нагоре, над него.
към беседата >>
Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра.
Имаме две слънца, освен това слънце, което виждаме, имаме и друго слънце, още по-светло, но за което човек е още сляп, не може да го види. И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца. И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце. Другото слънце е разумно. То говори.
Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра.
Искаше да изправи света и изби 400 пророци. После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света. Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене. Той пътуваше пеш и стана голяма буря. И Господ не беше в бурята.
към беседата >>
Аз съм употребил едни и други начини.
Кое е главата? – Истината е главата. И във вашето сърдце служете на Бога. Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате. Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити.
Аз съм употребил едни и други начини.
Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги. Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе. Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека. Аз искам да направим разлика сега. Понеже аз излагам себе си.
към беседата >>
Силата е плътност, богатството е плътност.
Музикантите много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон. При плътния тон има налягане. Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни. Вие, някой път, искате да бъдете плътни. Вие искате да бъдете например богат, силен, учен.
Силата е плътност, богатството е плътност.
Богатият човек слиза надолу. Богатият човек не може да наследи Царството Божие. То е невъзможно. Царството Божие е нагоре, над него. Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък.
към беседата >>
Искаше да изправи света и изби 400 пророци.
И ако станете един ден ясновидец, вие ще виждате на небето две слънца. И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце. Другото слънце е разумно. То говори. Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра.
Искаше да изправи света и изби 400 пророци.
После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света. Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене. Той пътуваше пеш и стана голяма буря. И Господ не беше в бурята. После стана земетресение, но Господ не беше в него.
към беседата >>
Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги.
– Истината е главата. И във вашето сърдце служете на Бога. Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате. Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити. Аз съм употребил едни и други начини.
Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги.
Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе. Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека. Аз искам да направим разлика сега. Понеже аз излагам себе си. Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко.
към беседата >>
Богатият човек слиза надолу.
При плътния тон има налягане. Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни. Вие, някой път, искате да бъдете плътни. Вие искате да бъдете например богат, силен, учен. Силата е плътност, богатството е плътност.
Богатият човек слиза надолу.
Богатият човек не може да наследи Царството Божие. То е невъзможно. Царството Божие е нагоре, над него. Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък. Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие?
към беседата >>
После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света.
И следователно, вие приемате енергиите на Слънцето, което е отражение на онова, истинското слънце. Другото слънце е разумно. То говори. Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра. Искаше да изправи света и изби 400 пророци.
После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света.
Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене. Той пътуваше пеш и стана голяма буря. И Господ не беше в бурята. После стана земетресение, но Господ не беше в него. После дойде огън, но Господ не бе в огъня.
към беседата >>
Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе.
И във вашето сърдце служете на Бога. Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате. Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити. Аз съм употребил едни и други начини. Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги.
Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе.
Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека. Аз искам да направим разлика сега. Понеже аз излагам себе си. Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко. А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане.
към беседата >>
Богатият човек не може да наследи Царството Божие.
Трептенията, които се съдържат в него са мощни, плътни. Вие, някой път, искате да бъдете плътни. Вие искате да бъдете например богат, силен, учен. Силата е плътност, богатството е плътност. Богатият човек слиза надолу.
Богатият човек не може да наследи Царството Божие.
То е невъзможно. Царството Божие е нагоре, над него. Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък. Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие? “ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне.
към беседата >>
Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене.
Другото слънце е разумно. То говори. Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра. Искаше да изправи света и изби 400 пророци. После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света.
Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене.
Той пътуваше пеш и стана голяма буря. И Господ не беше в бурята. После стана земетресение, но Господ не беше в него. После дойде огън, но Господ не бе в огъня. После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята.
към беседата >>
Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека.
Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате. Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити. Аз съм употребил едни и други начини. Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги. Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе.
Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека.
Аз искам да направим разлика сега. Понеже аз излагам себе си. Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко. А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко.
към беседата >>
То е невъзможно.
Вие, някой път, искате да бъдете плътни. Вие искате да бъдете например богат, силен, учен. Силата е плътност, богатството е плътност. Богатият човек слиза надолу. Богатият човек не може да наследи Царството Божие.
То е невъзможно.
Царството Божие е нагоре, над него. Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък. Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие? “ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне. Кое ще олекне в него?
към беседата >>
Той пътуваше пеш и стана голяма буря.
То говори. Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра. Искаше да изправи света и изби 400 пророци. После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света. Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене.
Той пътуваше пеш и стана голяма буря.
И Господ не беше в бурята. После стана земетресение, но Господ не беше в него. После дойде огън, но Господ не бе в огъня. После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята. Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци.
към беседата >>
Аз искам да направим разлика сега.
Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити. Аз съм употребил едни и други начини. Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги. Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе. Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека.
Аз искам да направим разлика сега.
Понеже аз излагам себе си. Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко. А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече.
към беседата >>
Царството Божие е нагоре, над него.
Вие искате да бъдете например богат, силен, учен. Силата е плътност, богатството е плътност. Богатият човек слиза надолу. Богатият човек не може да наследи Царството Божие. То е невъзможно.
Царството Божие е нагоре, над него.
Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък. Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие? “ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне. Кое ще олекне в него? Богатият мисли, че силата е в богатството, което има.
към беседата >>
И Господ не беше в бурята.
Ти слушаш всички тия трептения, както писанието казва: „Слушаш гласа на Бога, който идва до твоето съзнание.“ Илия прекара големите борби и не разбра. Искаше да изправи света и изби 400 пророци. После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света. Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене. Той пътуваше пеш и стана голяма буря.
И Господ не беше в бурята.
После стана земетресение, но Господ не беше в него. После дойде огън, но Господ не бе в огъня. После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята. Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци. Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден.
към беседата >>
Понеже аз излагам себе си.
Аз съм употребил едни и други начини. Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги. Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе. Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека. Аз искам да направим разлика сега.
Понеже аз излагам себе си.
Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко. А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная.
към беседата >>
Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък.
Силата е плътност, богатството е плътност. Богатият човек слиза надолу. Богатият човек не може да наследи Царството Божие. То е невъзможно. Царството Божие е нагоре, над него.
Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък.
Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие? “ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне. Кое ще олекне в него? Богатият мисли, че силата е в богатството, което има. Не че богатството е нещо лошо.
към беседата >>
После стана земетресение, но Господ не беше в него.
Искаше да изправи света и изби 400 пророци. После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света. Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене. Той пътуваше пеш и стана голяма буря. И Господ не беше в бурята.
После стана земетресение, но Господ не беше в него.
После дойде огън, но Господ не бе в огъня. После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята. Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци. Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден. С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света.
към беседата >>
Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко.
Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги. Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе. Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека. Аз искам да направим разлика сега. Понеже аз излагам себе си.
Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко.
А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете.
към беседата >>
Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие?
Богатият човек слиза надолу. Богатият човек не може да наследи Царството Божие. То е невъзможно. Царството Божие е нагоре, над него. Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък.
Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие?
“ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне. Кое ще олекне в него? Богатият мисли, че силата е в богатството, което има. Не че богатството е нещо лошо. Какво подразбира богатството?
към беседата >>
После дойде огън, но Господ не бе в огъня.
После се уплаши и избяга и каза: „Тая работа няма да стане така.“ И Господ го прати на планината, за да му покаже по кой начин ще се оправи света. Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене. Той пътуваше пеш и стана голяма буря. И Господ не беше в бурята. После стана земетресение, но Господ не беше в него.
После дойде огън, но Господ не бе в огъня.
После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята. Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци. Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден. С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света. Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска.
към беседата >>
А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане.
Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе. Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека. Аз искам да направим разлика сега. Понеже аз излагам себе си. Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко.
А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане.
И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа.
към беседата >>
“ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне.
Богатият човек не може да наследи Царството Божие. То е невъзможно. Царството Божие е нагоре, над него. Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък. Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие?
“ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне.
Кое ще олекне в него? Богатият мисли, че силата е в богатството, което има. Не че богатството е нещо лошо. Какво подразбира богатството? Богатството е събрана слънчева енергия.
към беседата >>
После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята.
Той трябваше да пости 40 деня и даваха му само по едно ядене. Той пътуваше пеш и стана голяма буря. И Господ не беше в бурята. После стана земетресение, но Господ не беше в него. После дойде огън, но Господ не бе в огъня.
После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята.
Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци. Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден. С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света. Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска. А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше.
към беседата >>
И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко.
Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека. Аз искам да направим разлика сега. Понеже аз излагам себе си. Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко. А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане.
И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко.
И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа. Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую.
към беседата >>
Кое ще олекне в него?
То е невъзможно. Царството Божие е нагоре, над него. Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък. Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие? “ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне.
Кое ще олекне в него?
Богатият мисли, че силата е в богатството, което има. Не че богатството е нещо лошо. Какво подразбира богатството? Богатството е събрана слънчева енергия. При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен.
към беседата >>
Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци.
Той пътуваше пеш и стана голяма буря. И Господ не беше в бурята. После стана земетресение, но Господ не беше в него. После дойде огън, но Господ не бе в огъня. После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята.
Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци.
Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден. С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света. Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска. А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше. Ние имаме права в света.
към беседата >>
И няма какво да ме безпокоите вече.
Аз искам да направим разлика сега. Понеже аз излагам себе си. Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко. А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко.
И няма какво да ме безпокоите вече.
И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа. Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах до сега себе си.
към беседата >>
Богатият мисли, че силата е в богатството, което има.
Царството Божие е нагоре, над него. Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък. Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие? “ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне. Кое ще олекне в него?
Богатият мисли, че силата е в богатството, което има.
Не че богатството е нещо лошо. Какво подразбира богатството? Богатството е събрана слънчева енергия. При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен. Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна.
към беседата >>
Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден.
И Господ не беше в бурята. После стана земетресение, но Господ не беше в него. После дойде огън, но Господ не бе в огъня. После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята. Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци.
Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден.
С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света. Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска. А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше. Ние имаме права в света. Вземаме глина и я мачкаме, както си искаме.
към беседата >>
И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная.
Понеже аз излагам себе си. Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко. А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече.
И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная.
И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа. Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах до сега себе си. Вие си мислите това, което не е.
към беседата >>
Не че богатството е нещо лошо.
Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък. Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие? “ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне. Кое ще олекне в него? Богатият мисли, че силата е в богатството, което има.
Не че богатството е нещо лошо.
Какво подразбира богатството? Богатството е събрана слънчева енергия. При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен. Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна. Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната.
към беседата >>
С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света.
После стана земетресение, но Господ не беше в него. После дойде огън, но Господ не бе в огъня. После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята. Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци. Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден.
С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света.
Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска. А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше. Ние имаме права в света. Вземаме глина и я мачкаме, както си искаме. Но щом дойде до чужди гърнета, там не може да направим каквото искаме.
към беседата >>
И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете.
Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко. А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная.
И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете.
Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа. Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах до сега себе си. Вие си мислите това, което не е. Аз съм повече отколкото вие мислите.
към беседата >>
Какво подразбира богатството?
Казва той: „Не може ли като дам, да вляза в Царството Божие? “ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне. Кое ще олекне в него? Богатият мисли, че силата е в богатството, което има. Не че богатството е нещо лошо.
Какво подразбира богатството?
Богатството е събрана слънчева енергия. При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен. Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна. Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната. На български нали знаете какво нещо е прана.
към беседата >>
Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска.
После дойде огън, но Господ не бе в огъня. После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята. Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци. Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден. С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света.
Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска.
А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше. Ние имаме права в света. Вземаме глина и я мачкаме, както си искаме. Но щом дойде до чужди гърнета, там не може да направим каквото искаме. И ако речем да направим нещо, ще попитаме чуждите майстори: „Мога ли да направя така и така?
към беседата >>
Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа.
А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете.
Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа.
Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах до сега себе си. Вие си мислите това, което не е. Аз съм повече отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите.
към беседата >>
Богатството е събрана слънчева енергия.
“ Като даде всичкото си богатство, той тогава ще олекне. Кое ще олекне в него? Богатият мисли, че силата е в богатството, което има. Не че богатството е нещо лошо. Какво подразбира богатството?
Богатството е събрана слънчева енергия.
При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен. Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна. Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната. На български нали знаете какво нещо е прана. А пък индусите под прана разбират слънчева енергия.
към беседата >>
А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше.
После дойде тихия глас, разумното и тогава Илия затвори очи и Господ му каза: „Ти изби пророците, тези пророци можеше да не се избият, но можеха да се присадят и да дадат плод.“ А пък Илия ги считаше за вредни и ги изкорени от земята. Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци. Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден. С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света. Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска.
А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше.
Ние имаме права в света. Вземаме глина и я мачкаме, както си искаме. Но щом дойде до чужди гърнета, там не може да направим каквото искаме. И ако речем да направим нещо, ще попитаме чуждите майстори: „Мога ли да направя така и така? “
към беседата >>
Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую.
И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа.
Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую.
Аз не ви проповядвах до сега себе си. Вие си мислите това, което не е. Аз съм повече отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има.
към беседата >>
При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен.
Кое ще олекне в него? Богатият мисли, че силата е в богатството, което има. Не че богатството е нещо лошо. Какво подразбира богатството? Богатството е събрана слънчева енергия.
При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен.
Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна. Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната. На български нали знаете какво нещо е прана. А пък индусите под прана разбират слънчева енергия. Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити.
към беседата >>
Ние имаме права в света.
Господ му каза: „Ти втори път ще се върнеш на земята, за да присадиш тези пророци. Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден. С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света. Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска. А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше.
Ние имаме права в света.
Вземаме глина и я мачкаме, както си искаме. Но щом дойде до чужди гърнета, там не може да направим каквото искаме. И ако речем да направим нещо, ще попитаме чуждите майстори: „Мога ли да направя така и така? “
към беседата >>
Аз не ви проповядвах до сега себе си.
И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа. Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую.
Аз не ви проповядвах до сега себе си.
Вие си мислите това, което не е. Аз съм повече отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има. Аз [съм] повече от това, което вие мислите.
към беседата >>
Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна.
Богатият мисли, че силата е в богатството, което има. Не че богатството е нещо лошо. Какво подразбира богатството? Богатството е събрана слънчева енергия. При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен.
Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна.
Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната. На български нали знаете какво нещо е прана. А пък индусите под прана разбират слънчева енергия. Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити. А пък българите употребяват думата „крити“, скрити.
към беседата >>
Вземаме глина и я мачкаме, както си искаме.
Ти ще имаш същата тяхна опитност един ден. С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света. Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска. А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше. Ние имаме права в света.
Вземаме глина и я мачкаме, както си искаме.
Но щом дойде до чужди гърнета, там не може да направим каквото искаме. И ако речем да направим нещо, ще попитаме чуждите майстори: „Мога ли да направя така и така? “
към беседата >>
Вие си мислите това, което не е.
И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа. Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах до сега себе си.
Вие си мислите това, което не е.
Аз съм повече отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има. Аз [съм] повече от това, което вие мислите. Какво ще кажете?
към беседата >>
Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната.
Не че богатството е нещо лошо. Какво подразбира богатството? Богатството е събрана слънчева енергия. При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен. Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна.
Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната.
На български нали знаете какво нещо е прана. А пък индусите под прана разбират слънчева енергия. Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити. А пък българите употребяват думата „крити“, скрити. Значи крие се нещо.
към беседата >>
Но щом дойде до чужди гърнета, там не може да направим каквото искаме.
С тебе ще постъпят така, както ти постъпи с тях и ще видиш, че така не може да се оправи света. Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска. А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше. Ние имаме права в света. Вземаме глина и я мачкаме, както си искаме.
Но щом дойде до чужди гърнета, там не може да направим каквото искаме.
И ако речем да направим нещо, ще попитаме чуждите майстори: „Мога ли да направя така и така? “
към беседата >>
Аз съм повече отколкото вие мислите.
И аз ще служа на Бога, както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа. Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах до сега себе си. Вие си мислите това, което не е.
Аз съм повече отколкото вие мислите.
И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има. Аз [съм] повече от това, което вие мислите. Какво ще кажете? Аз съм повече от това, което съм проявил.
към беседата >>
На български нали знаете какво нещо е прана.
Какво подразбира богатството? Богатството е събрана слънчева енергия. При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен. Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна. Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната.
На български нали знаете какво нещо е прана.
А пък индусите под прана разбират слънчева енергия. Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити. А пък българите употребяват думата „крити“, скрити. Значи крие се нещо. А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята.
към беседата >>
И ако речем да направим нещо, ще попитаме чуждите майстори: „Мога ли да направя така и така?
Каквото правиш, ще ти го направят.“ Само Бог може да постъпи, както Той иска. А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше. Ние имаме права в света. Вземаме глина и я мачкаме, както си искаме. Но щом дойде до чужди гърнета, там не може да направим каквото искаме.
И ако речем да направим нещо, ще попитаме чуждите майстори: „Мога ли да направя така и така?
“
към беседата >>
И съм по-малко от това, което вие си мислите.
Някой може да каже: „Учителят не ни учи хубаво.“ Тогава дръжте живота на Христа. Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах до сега себе си. Вие си мислите това, което не е. Аз съм повече отколкото вие мислите.
И съм по-малко от това, което вие си мислите.
Следователно, две неща има. Аз [съм] повече от това, което вие мислите. Какво ще кажете? Аз съм повече от това, което съм проявил. Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли?
към беседата >>
А пък индусите под прана разбират слънчева енергия.
Богатството е събрана слънчева енергия. При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен. Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна. Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната. На български нали знаете какво нещо е прана.
А пък индусите под прана разбират слънчева енергия.
Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити. А пък българите употребяват думата „крити“, скрити. Значи крие се нещо. А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята. Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя.
към беседата >>
“
А пък ние ще постъпим не така, както искаме, понеже, което Той е създал, не е наше. Ние имаме права в света. Вземаме глина и я мачкаме, както си искаме. Но щом дойде до чужди гърнета, там не може да направим каквото искаме. И ако речем да направим нещо, ще попитаме чуждите майстори: „Мога ли да направя така и така?
“
към беседата >>
Следователно, две неща има.
Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах до сега себе си. Вие си мислите това, което не е. Аз съм повече отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите.
Следователно, две неща има.
Аз [съм] повече от това, което вие мислите. Какво ще кажете? Аз съм повече от това, което съм проявил. Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли? Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил.
към беседата >>
Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити.
При богатството ти ще бъдеш или щастлив или нещастен. Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна. Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната. На български нали знаете какво нещо е прана. А пък индусите под прана разбират слънчева енергия.
Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити.
А пък българите употребяват думата „крити“, скрити. Значи крие се нещо. А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята. Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя. Има нещо, чието естество не знаеш.
към беседата >>
Да имаш вяра, това значи да се запознаеш със законите.
Да имаш вяра, това значи да се запознаеш със законите.
Вярата е закон за нощта, а пък любовта е закон за деня. Вярата, ти ще се качиш да живееш вечерно време, през нощта. През деня не ти трябва вяра. Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно. А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра.
към беседата >>
Аз [съм] повече от това, което вие мислите.
Аз не ви проповядвах до сега себе си. Вие си мислите това, което не е. Аз съм повече отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има.
Аз [съм] повече от това, което вие мислите.
Какво ще кажете? Аз съм повече от това, което съм проявил. Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли? Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил. Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му.
към беседата >>
А пък българите употребяват думата „крити“, скрити.
Понеже то е слънчева енергия, която има две страни – положителна и отрицателна. Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната. На български нали знаете какво нещо е прана. А пък индусите под прана разбират слънчева енергия. Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити.
А пък българите употребяват думата „крити“, скрити.
Значи крие се нещо. А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята. Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя. Има нещо, чието естество не знаеш. Имате сърдце и не знаете естеството му.
към беседата >>
Вярата е закон за нощта, а пък любовта е закон за деня.
Да имаш вяра, това значи да се запознаеш със законите.
Вярата е закон за нощта, а пък любовта е закон за деня.
Вярата, ти ще се качиш да живееш вечерно време, през нощта. През деня не ти трябва вяра. Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно. А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра. Това, което аз зная, не е вяра.
към беседата >>
Какво ще кажете?
Вие си мислите това, което не е. Аз съм повече отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има. Аз [съм] повече от това, което вие мислите.
Какво ще кажете?
Аз съм повече от това, което съм проявил. Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли? Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил. Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му. Той тогаз разреши един важен въпрос.
към беседата >>
Значи крие се нещо.
Може да разбираш богатството като израз на оная жива сила, праната. На български нали знаете какво нещо е прана. А пък индусите под прана разбират слънчева енергия. Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити. А пък българите употребяват думата „крити“, скрити.
Значи крие се нещо.
А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята. Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя. Има нещо, чието естество не знаеш. Имате сърдце и не знаете естеството му. Имате ум и не знаете естеството му.
към беседата >>
Вярата, ти ще се качиш да живееш вечерно време, през нощта.
Да имаш вяра, това значи да се запознаеш със законите. Вярата е закон за нощта, а пък любовта е закон за деня.
Вярата, ти ще се качиш да живееш вечерно време, през нощта.
През деня не ти трябва вяра. Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно. А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра. Това, което аз зная, не е вяра. А пък това, което не зная, е вяра.
към беседата >>
Аз съм повече от това, което съм проявил.
Аз съм повече отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има. Аз [съм] повече от това, което вие мислите. Какво ще кажете?
Аз съм повече от това, което съм проявил.
Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли? Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил. Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му. Той тогаз разреши един важен въпрос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице?
към беседата >>
А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята.
На български нали знаете какво нещо е прана. А пък индусите под прана разбират слънчева енергия. Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити. А пък българите употребяват думата „крити“, скрити. Значи крие се нещо.
А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята.
Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя. Има нещо, чието естество не знаеш. Имате сърдце и не знаете естеството му. Имате ум и не знаете естеството му. Имате душа и дух и не знаете естеството им.
към беседата >>
През деня не ти трябва вяра.
Да имаш вяра, това значи да се запознаеш със законите. Вярата е закон за нощта, а пък любовта е закон за деня. Вярата, ти ще се качиш да живееш вечерно време, през нощта.
През деня не ти трябва вяра.
Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно. А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра. Това, което аз зная, не е вяра. А пък това, което не зная, е вяра. Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване.
към беседата >>
Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли?
И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има. Аз [съм] повече от това, което вие мислите. Какво ще кажете? Аз съм повече от това, което съм проявил.
Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли?
Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил. Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му. Той тогаз разреши един важен въпрос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице? Вие знаете ли какво нещо [e] страданието?
към беседата >>
Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя.
А пък индусите под прана разбират слънчева енергия. Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити. А пък българите употребяват думата „крити“, скрити. Значи крие се нещо. А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята.
Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя.
Има нещо, чието естество не знаеш. Имате сърдце и не знаете естеството му. Имате ум и не знаете естеството му. Имате душа и дух и не знаете естеството им. Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух.
към беседата >>
Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно.
Да имаш вяра, това значи да се запознаеш със законите. Вярата е закон за нощта, а пък любовта е закон за деня. Вярата, ти ще се качиш да живееш вечерно време, през нощта. През деня не ти трябва вяра.
Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно.
А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра. Това, което аз зная, не е вяра. А пък това, което не зная, е вяра. Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване. Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи?
към беседата >>
Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил.
Следователно, две неща има. Аз [съм] повече от това, което вие мислите. Какво ще кажете? Аз съм повече от това, което съм проявил. Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли?
Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил.
Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му. Той тогаз разреши един важен въпрос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице? Вие знаете ли какво нещо [e] страданието? И вие имате малки страдания.
към беседата >>
Има нещо, чието естество не знаеш.
Цялата наша земя се движи вътре в праната, а пък гъстата материя индусите наричат пракрити. А пък българите употребяват думата „крити“, скрити. Значи крие се нещо. А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята. Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя.
Има нещо, чието естество не знаеш.
Имате сърдце и не знаете естеството му. Имате ум и не знаете естеството му. Имате душа и дух и не знаете естеството им. Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух. Те са за мен ясни неща.
към беседата >>
А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра.
Да имаш вяра, това значи да се запознаеш със законите. Вярата е закон за нощта, а пък любовта е закон за деня. Вярата, ти ще се качиш да живееш вечерно време, през нощта. През деня не ти трябва вяра. Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно.
А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра.
Това, което аз зная, не е вяра. А пък това, което не зная, е вяра. Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване. Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи? Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите.
към беседата >>
Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му.
Аз [съм] повече от това, което вие мислите. Какво ще кажете? Аз съм повече от това, което съм проявил. Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли? Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил.
Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му.
Той тогаз разреши един важен въпрос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице? Вие знаете ли какво нещо [e] страданието? И вие имате малки страдания. Не искам сега да остане във вас известно заблуждение.
към беседата >>
Имате сърдце и не знаете естеството му.
А пък българите употребяват думата „крити“, скрити. Значи крие се нещо. А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята. Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя. Има нещо, чието естество не знаеш.
Имате сърдце и не знаете естеството му.
Имате ум и не знаете естеството му. Имате душа и дух и не знаете естеството им. Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух. Те са за мен ясни неща. Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите.
към беседата >>
Това, което аз зная, не е вяра.
Вярата е закон за нощта, а пък любовта е закон за деня. Вярата, ти ще се качиш да живееш вечерно време, през нощта. През деня не ти трябва вяра. Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно. А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра.
Това, което аз зная, не е вяра.
А пък това, което не зная, е вяра. Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване. Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи? Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите. Аз имам ясна представа какво правите.
към беседата >>
Той тогаз разреши един важен въпрос.
Какво ще кажете? Аз съм повече от това, което съм проявил. Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли? Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил. Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му.
Той тогаз разреши един важен въпрос.
Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице? Вие знаете ли какво нещо [e] страданието? И вие имате малки страдания. Не искам сега да остане във вас известно заблуждение. Не се заблуждавайте от известни ваши мисли.
към беседата >>
Имате ум и не знаете естеството му.
Значи крие се нещо. А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята. Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя. Има нещо, чието естество не знаеш. Имате сърдце и не знаете естеството му.
Имате ум и не знаете естеството му.
Имате душа и дух и не знаете естеството им. Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух. Те са за мен ясни неща. Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите. Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите.
към беседата >>
А пък това, което не зная, е вяра.
Вярата, ти ще се качиш да живееш вечерно време, през нощта. През деня не ти трябва вяра. Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно. А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра. Това, което аз зная, не е вяра.
А пък това, което не зная, е вяра.
Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване. Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи? Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите. Аз имам ясна представа какво правите. Аз зная.
към беседата >>
Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице?
Аз съм повече от това, което съм проявил. Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли? Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил. Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му. Той тогаз разреши един важен въпрос.
Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице?
Вие знаете ли какво нещо [e] страданието? И вие имате малки страдания. Не искам сега да остане във вас известно заблуждение. Не се заблуждавайте от известни ваши мисли. Вие се самозаблуждавате в себе си.
към беседата >>
Имате душа и дух и не знаете естеството им.
А пък индусите разбират под пракрити най-гъстата материя, от която е направена земята. Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя. Има нещо, чието естество не знаеш. Имате сърдце и не знаете естеството му. Имате ум и не знаете естеството му.
Имате душа и дух и не знаете естеството им.
Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух. Те са за мен ясни неща. Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите. Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите. Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне.
към беседата >>
Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване.
През деня не ти трябва вяра. Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно. А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра. Това, което аз зная, не е вяра. А пък това, което не зная, е вяра.
Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване.
Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи? Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите. Аз имам ясна представа какво правите. Аз зная. Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят.
към беседата >>
Вие знаете ли какво нещо [e] страданието?
Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли? Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил. Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му. Той тогаз разреши един важен въпрос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице?
Вие знаете ли какво нещо [e] страданието?
И вие имате малки страдания. Не искам сега да остане във вас известно заблуждение. Не се заблуждавайте от известни ваши мисли. Вие се самозаблуждавате в себе си. Не се самозаблуждавайте.
към беседата >>
Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух.
Земята е направена от пракрити и част от твоето тяло е направено от тая гъста материя. Има нещо, чието естество не знаеш. Имате сърдце и не знаете естеството му. Имате ум и не знаете естеството му. Имате душа и дух и не знаете естеството им.
Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух.
Те са за мен ясни неща. Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите. Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите. Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне. То само я чувствува.
към беседата >>
Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи?
Вярата трябва вечерно време, когато е тъмно. А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра. Това, което аз зная, не е вяра. А пък това, което не зная, е вяра. Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване.
Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи?
Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите. Аз имам ясна представа какво правите. Аз зная. Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят. А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате.
към беседата >>
И вие имате малки страдания.
Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил. Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му. Той тогаз разреши един важен въпрос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице? Вие знаете ли какво нещо [e] страданието?
И вие имате малки страдания.
Не искам сега да остане във вас известно заблуждение. Не се заблуждавайте от известни ваши мисли. Вие се самозаблуждавате в себе си. Не се самозаблуждавайте. Дръжте едно правило: Дръжте в себе си името Божие свято.
към беседата >>
Те са за мен ясни неща.
Има нещо, чието естество не знаеш. Имате сърдце и не знаете естеството му. Имате ум и не знаете естеството му. Имате душа и дух и не знаете естеството им. Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух.
Те са за мен ясни неща.
Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите. Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите. Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне. То само я чувствува. А пък умът е сила да премахне болката.
към беседата >>
Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите.
А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра. Това, което аз зная, не е вяра. А пък това, което не зная, е вяра. Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване. Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи?
Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите.
Аз имам ясна представа какво правите. Аз зная. Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят. А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате. Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят.
към беседата >>
Не искам сега да остане във вас известно заблуждение.
Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му. Той тогаз разреши един важен въпрос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице? Вие знаете ли какво нещо [e] страданието? И вие имате малки страдания.
Не искам сега да остане във вас известно заблуждение.
Не се заблуждавайте от известни ваши мисли. Вие се самозаблуждавате в себе си. Не се самозаблуждавайте. Дръжте едно правило: Дръжте в себе си името Божие свято. Да имате за Него само едно мнение.
към беседата >>
Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите.
Имате сърдце и не знаете естеството му. Имате ум и не знаете естеството му. Имате душа и дух и не знаете естеството им. Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух. Те са за мен ясни неща.
Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите.
Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите. Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне. То само я чувствува. А пък умът е сила да премахне болката. Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост.
към беседата >>
Аз имам ясна представа какво правите.
Това, което аз зная, не е вяра. А пък това, което не зная, е вяра. Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване. Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи? Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите.
Аз имам ясна представа какво правите.
Аз зная. Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят. А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате. Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят. Че какво има интересно в това?
към беседата >>
Не се заблуждавайте от известни ваши мисли.
Той тогаз разреши един важен въпрос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице? Вие знаете ли какво нещо [e] страданието? И вие имате малки страдания. Не искам сега да остане във вас известно заблуждение.
Не се заблуждавайте от известни ваши мисли.
Вие се самозаблуждавате в себе си. Не се самозаблуждавайте. Дръжте едно правило: Дръжте в себе си името Божие свято. Да имате за Него само едно мнение.
към беседата >>
Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите.
Имате ум и не знаете естеството му. Имате душа и дух и не знаете естеството им. Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух. Те са за мен ясни неща. Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите.
Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите.
Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне. То само я чувствува. А пък умът е сила да премахне болката. Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост. А пък умът може да запази своята радост.
към беседата >>
Аз зная.
А пък това, което не зная, е вяра. Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване. Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи? Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите. Аз имам ясна представа какво правите.
Аз зная.
Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят. А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате. Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят. Че какво има интересно в това? Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар?
към беседата >>
Вие се самозаблуждавате в себе си.
Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице? Вие знаете ли какво нещо [e] страданието? И вие имате малки страдания. Не искам сега да остане във вас известно заблуждение. Не се заблуждавайте от известни ваши мисли.
Вие се самозаблуждавате в себе си.
Не се самозаблуждавайте. Дръжте едно правило: Дръжте в себе си името Божие свято. Да имате за Него само едно мнение.
към беседата >>
Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне.
Имате душа и дух и не знаете естеството им. Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух. Те са за мен ясни неща. Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите. Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите.
Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне.
То само я чувствува. А пък умът е сила да премахне болката. Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост. А пък умът може да запази своята радост. Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш.
към беседата >>
Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят.
Някой казва: „Аз имам вяра.“ И вярата е закон за акумулиране, за сгъстяване. Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи? Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите. Аз имам ясна представа какво правите. Аз зная.
Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят.
А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате. Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят. Че какво има интересно в това? Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар? – Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара?
към беседата >>
Не се самозаблуждавайте.
Вие знаете ли какво нещо [e] страданието? И вие имате малки страдания. Не искам сега да остане във вас известно заблуждение. Не се заблуждавайте от известни ваши мисли. Вие се самозаблуждавате в себе си.
Не се самозаблуждавайте.
Дръжте едно правило: Дръжте в себе си името Божие свято. Да имате за Него само едно мнение.
към беседата >>
То само я чувствува.
Имате четири неща: ум, сърдце, душа и дух. Те са за мен ясни неща. Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите. Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите. Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне.
То само я чувствува.
А пък умът е сила да премахне болката. Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост. А пък умът може да запази своята радост. Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш. Умът ти е учител.
към беседата >>
А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате.
Вечерно време вие какво правите като се върнете в къщи? Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите. Аз имам ясна представа какво правите. Аз зная. Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят.
А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате.
Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят. Че какво има интересно в това? Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар? – Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара? Един ден няма го Стояна.
към беседата >>
Дръжте едно правило: Дръжте в себе си името Божие свято.
И вие имате малки страдания. Не искам сега да остане във вас известно заблуждение. Не се заблуждавайте от известни ваши мисли. Вие се самозаблуждавате в себе си. Не се самозаблуждавайте.
Дръжте едно правило: Дръжте в себе си името Божие свято.
Да имате за Него само едно мнение.
към беседата >>
А пък умът е сила да премахне болката.
Те са за мен ясни неща. Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите. Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите. Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне. То само я чувствува.
А пък умът е сила да премахне болката.
Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост. А пък умът може да запази своята радост. Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш. Умът ти е учител. Има някои работи, които умът ти не може да ти даде.
към беседата >>
Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят.
Аз не искам да влизам във вашия интимен живот, какво правите. Аз имам ясна представа какво правите. Аз зная. Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят. А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате.
Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят.
Че какво има интересно в това? Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар? – Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара? Един ден няма го Стояна. Стоян заповядва на товара.
към беседата >>
Да имате за Него само едно мнение.
Не искам сега да остане във вас известно заблуждение. Не се заблуждавайте от известни ваши мисли. Вие се самозаблуждавате в себе си. Не се самозаблуждавайте. Дръжте едно правило: Дръжте в себе си името Божие свято.
Да имате за Него само едно мнение.
към беседата >>
Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост.
Сърдце е това, с което чувствуваш болките страданията, радостите. Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите. Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне. То само я чувствува. А пък умът е сила да премахне болката.
Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост.
А пък умът може да запази своята радост. Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш. Умът ти е учител. Има някои работи, които умът ти не може да ти даде. Но душата може.
към беседата >>
Че какво има интересно в това?
Аз имам ясна представа какво правите. Аз зная. Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят. А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате. Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят.
Че какво има интересно в това?
Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар? – Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара? Един ден няма го Стояна. Стоян заповядва на товара. Кой е по-силен?
към беседата >>
Като дойде до името Божие, да има във вас нещо, което не е опетнено, да имате една свещена мисъл.
Като дойде до името Божие, да има във вас нещо, което не е опетнено, да имате една свещена мисъл.
Да нямате никакво роптание и да кажете: „Всичко е за добро.“ Казано е: „За онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда. И в този стремеж да бъдете непреривни. И най-сетне вие ще се проявите. Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек.
към беседата >>
А пък умът може да запази своята радост.
Умът в тебе е това, с което различаваш мъчнотиите. Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне. То само я чувствува. А пък умът е сила да премахне болката. Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост.
А пък умът може да запази своята радост.
Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш. Умът ти е учител. Има някои работи, които умът ти не може да ти даде. Но душата може. Душата ще те научи какви ценности има в нещата.
към беседата >>
Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар?
Аз зная. Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят. А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате. Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят. Че какво има интересно в това?
Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар?
– Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара? Един ден няма го Стояна. Стоян заповядва на товара. Кой е по-силен? Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Да нямате никакво роптание и да кажете: „Всичко е за добро.“ Казано е: „За онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда.
Като дойде до името Божие, да има във вас нещо, което не е опетнено, да имате една свещена мисъл.
Да нямате никакво роптание и да кажете: „Всичко е за добро.“ Казано е: „За онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда.
И в този стремеж да бъдете непреривни. И най-сетне вие ще се проявите. Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек. Ако търсите Царството Божие и Неговата правда, вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни.
към беседата >>
Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш.
Сърдцето чувствува болката, [но] само за себе си не може да си помогне. То само я чувствува. А пък умът е сила да премахне болката. Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост. А пък умът може да запази своята радост.
Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш.
Умът ти е учител. Има някои работи, които умът ти не може да ти даде. Но душата може. Душата ще те научи какви ценности има в нещата. Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата.
към беседата >>
– Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара?
Има неща, които не ме интересуват, понеже са обикновенни и понеже всички ги знаят. А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате. Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят. Че какво има интересно в това? Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар?
– Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара?
Един ден няма го Стояна. Стоян заповядва на товара. Кой е по-силен? Кое е по-хубаво? Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе?
към беседата >>
И в този стремеж да бъдете непреривни.
Като дойде до името Божие, да има във вас нещо, което не е опетнено, да имате една свещена мисъл. Да нямате никакво роптание и да кажете: „Всичко е за добро.“ Казано е: „За онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда.
И в този стремеж да бъдете непреривни.
И най-сетне вие ще се проявите. Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек. Ако търсите Царството Божие и Неговата правда, вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни. И ако държите името Божие свято, тогава живота ви ще се осмисли.
към беседата >>
Умът ти е учител.
То само я чувствува. А пък умът е сила да премахне болката. Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост. А пък умът може да запази своята радост. Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш.
Умът ти е учител.
Има някои работи, които умът ти не може да ти даде. Но душата може. Душата ще те научи какви ценности има в нещата. Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата. А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот.
към беседата >>
Един ден няма го Стояна.
А това, което хората не знаят, то ме интересува и вие трябва да се интересувате. Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят. Че какво има интересно в това? Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар? – Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара?
Един ден няма го Стояна.
Стоян заповядва на товара. Кой е по-силен? Кое е по-хубаво? Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе? И как ще го дигнете?
към беседата >>
И най-сетне вие ще се проявите.
Като дойде до името Божие, да има във вас нещо, което не е опетнено, да имате една свещена мисъл. Да нямате никакво роптание и да кажете: „Всичко е за добро.“ Казано е: „За онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда. И в този стремеж да бъдете непреривни.
И най-сетне вие ще се проявите.
Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек. Ако търсите Царството Божие и Неговата правда, вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни. И ако държите името Божие свято, тогава живота ви ще се осмисли.
към беседата >>
Има някои работи, които умът ти не може да ти даде.
А пък умът е сила да премахне болката. Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост. А пък умът може да запази своята радост. Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш. Умът ти е учител.
Има някои работи, които умът ти не може да ти даде.
Но душата може. Душата ще те научи какви ценности има в нещата. Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата. А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот. Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време.
към беседата >>
Стоян заповядва на товара.
Вие всички се интересувате от неща, които всички знаят. Че какво има интересно в това? Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар? – Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара? Един ден няма го Стояна.
Стоян заповядва на товара.
Кой е по-силен? Кое е по-хубаво? Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе? И как ще го дигнете? Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига.
към беседата >>
Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия.
Като дойде до името Божие, да има във вас нещо, което не е опетнено, да имате една свещена мисъл. Да нямате никакво роптание и да кажете: „Всичко е за добро.“ Казано е: „За онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда. И в този стремеж да бъдете непреривни. И най-сетне вие ще се проявите.
Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия.
Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек. Ако търсите Царството Божие и Неговата правда, вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни. И ако държите името Божие свято, тогава живота ви ще се осмисли.
към беседата >>
Но душата може.
Ти се радваш и не знаеш как да запазиш своята радост. А пък умът може да запази своята радост. Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш. Умът ти е учител. Има някои работи, които умът ти не може да ти даде.
Но душата може.
Душата ще те научи какви ценности има в нещата. Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата. А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот. Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време. Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си.
към беседата >>
Кой е по-силен?
Че какво има интересно в това? Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар? – Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара? Един ден няма го Стояна. Стоян заповядва на товара.
Кой е по-силен?
Кое е по-хубаво? Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе? И как ще го дигнете? Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига. Не е тежък товара, той е 5 кг.
към беседата >>
Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек.
Като дойде до името Божие, да има във вас нещо, което не е опетнено, да имате една свещена мисъл. Да нямате никакво роптание и да кажете: „Всичко е за добро.“ Казано е: „За онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда. И в този стремеж да бъдете непреривни. И най-сетне вие ще се проявите. Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия.
Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек.
Ако търсите Царството Божие и Неговата правда, вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни. И ако държите името Божие свято, тогава живота ви ще се осмисли.
към беседата >>
Душата ще те научи какви ценности има в нещата.
А пък умът може да запази своята радост. Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш. Умът ти е учител. Има някои работи, които умът ти не може да ти даде. Но душата може.
Душата ще те научи какви ценности има в нещата.
Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата. А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот. Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време. Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си. Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб.
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
Ако имаш един товар, един малък товар и не можеш да го дигнеш и казваш: „Стояне, я дигни този товар.“ Тогаз, питам, кой е господар? – Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара? Един ден няма го Стояна. Стоян заповядва на товара. Кой е по-силен?
Кое е по-хубаво?
Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе? И как ще го дигнете? Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига. Не е тежък товара, той е 5 кг. Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига.
към беседата >>
Ако търсите Царството Божие и Неговата правда, вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни.
Да нямате никакво роптание и да кажете: „Всичко е за добро.“ Казано е: „За онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда. И в този стремеж да бъдете непреривни. И най-сетне вие ще се проявите. Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек.
Ако търсите Царството Божие и Неговата правда, вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни.
И ако държите името Божие свято, тогава живота ви ще се осмисли.
към беседата >>
Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата.
Ти искаш да говориш, имаш желание да говориш, но умът е, който те учи как да говориш. Умът ти е учител. Има някои работи, които умът ти не може да ти даде. Но душата може. Душата ще те научи какви ценности има в нещата.
Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата.
А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот. Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време. Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си. Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб. А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано.
към беседата >>
Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе?
– Ти ли, който заповядваш или Стоян, който дига товара? Един ден няма го Стояна. Стоян заповядва на товара. Кой е по-силен? Кое е по-хубаво?
Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе?
И как ще го дигнете? Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига. Не е тежък товара, той е 5 кг. Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига. Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш.
към беседата >>
И ако държите името Божие свято, тогава живота ви ще се осмисли.
И в този стремеж да бъдете непреривни. И най-сетне вие ще се проявите. Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек. Ако търсите Царството Божие и Неговата правда, вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни.
И ако държите името Божие свято, тогава живота ви ще се осмисли.
към беседата >>
А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот.
Умът ти е учител. Има някои работи, които умът ти не може да ти даде. Но душата може. Душата ще те научи какви ценности има в нещата. Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата.
А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот.
Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време. Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си. Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб. А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано. Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете.
към беседата >>
И как ще го дигнете?
Един ден няма го Стояна. Стоян заповядва на товара. Кой е по-силен? Кое е по-хубаво? Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе?
И как ще го дигнете?
Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига. Не е тежък товара, той е 5 кг. Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига. Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш. Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват?
към беседата >>
Та първото нещо е: Не петнете името Божие!
Та първото нещо е: Не петнете името Божие!
Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света. И аз искам да ви предпазя. За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече. С покаяние работа не става. Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода.
към беседата >>
Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време.
Има някои работи, които умът ти не може да ти даде. Но душата може. Душата ще те научи какви ценности има в нещата. Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата. А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот.
Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време.
Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си. Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб. А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано. Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете. Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право.
към беседата >>
Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига.
Стоян заповядва на товара. Кой е по-силен? Кое е по-хубаво? Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе? И как ще го дигнете?
Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига.
Не е тежък товара, той е 5 кг. Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига. Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш. Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват? Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише?
към беседата >>
Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света.
Та първото нещо е: Не петнете името Божие!
Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света.
И аз искам да ви предпазя. За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече. С покаяние работа не става. Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода. Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия.
към беседата >>
Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си.
Но душата може. Душата ще те научи какви ценности има в нещата. Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата. А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот. Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време.
Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си.
Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб. А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано. Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете. Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право. Господ урежда и не урежда.
към беседата >>
Не е тежък товара, той е 5 кг.
Кой е по-силен? Кое е по-хубаво? Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе? И как ще го дигнете? Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига.
Не е тежък товара, той е 5 кг.
Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига. Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш. Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват? Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише? Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал.
към беседата >>
И аз искам да ви предпазя.
Та първото нещо е: Не петнете името Божие! Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света.
И аз искам да ви предпазя.
За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече. С покаяние работа не става. Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода. Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия. И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите.
към беседата >>
Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб.
Душата ще те научи какви ценности има в нещата. Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата. А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот. Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време. Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си.
Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб.
А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано. Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете. Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право. Господ урежда и не урежда. Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти?
към беседата >>
Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига.
Кое е по-хубаво? Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе? И как ще го дигнете? Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига. Не е тежък товара, той е 5 кг.
Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига.
Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш. Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват? Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише? Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал. Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това?
към беседата >>
За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече.
Та първото нещо е: Не петнете името Божие! Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света. И аз искам да ви предпазя.
За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече.
С покаяние работа не става. Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода. Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия. И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите. Аз не се меся в другото вече.
към беседата >>
А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано.
Ти, като имаш душа, ще разбираш ценностите на нещата. А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот. Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време. Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си. Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб.
А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано.
Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете. Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право. Господ урежда и не урежда. Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти? Господ ще заповяда да те турят в затвора.
към беседата >>
Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш.
Сам ли да дигнеш товара или друг да го дигне, заради тебе? И как ще го дигнете? Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига. Не е тежък товара, той е 5 кг. Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига.
Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш.
Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват? Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише? Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал. Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това? Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода.
към беседата >>
С покаяние работа не става.
Та първото нещо е: Не петнете името Божие! Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света. И аз искам да ви предпазя. За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече.
С покаяние работа не става.
Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода. Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия. И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите. Аз не се меся в другото вече. Да имате на какво да разчитате.
към беседата >>
Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете.
А духът е най-възвишеното в човека, до което ще достигнеш в този живот. Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време. Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си. Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб. А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано.
Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете.
Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право. Господ урежда и не урежда. Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти? Господ ще заповяда да те турят в затвора. Казваш: „Че нали Той е всеблаг?
към беседата >>
Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват?
И как ще го дигнете? Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига. Не е тежък товара, той е 5 кг. Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига. Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш.
Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват?
Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише? Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал. Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това? Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода. И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата.
към беседата >>
Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода.
Та първото нещо е: Не петнете името Божие! Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света. И аз искам да ви предпазя. За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече. С покаяние работа не става.
Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода.
Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия. И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите. Аз не се меся в другото вече. Да имате на какво да разчитате. Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията.
към беседата >>
Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право.
Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време. Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си. Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб. А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано. Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете.
Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право.
Господ урежда и не урежда. Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти? Господ ще заповяда да те турят в затвора. Казваш: „Че нали Той е всеблаг? “ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора.
към беседата >>
Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише?
Представете си, че този товар отдолу е завързан, не се дига. Не е тежък товара, той е 5 кг. Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига. Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш. Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват?
Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише?
Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал. Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това? Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода. И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата. Магарето е по умно от човека, който пие вино.
към беседата >>
Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия.
Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света. И аз искам да ви предпазя. За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече. С покаяние работа не става. Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода.
Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия.
И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите. Аз не се меся в другото вече. Да имате на какво да разчитате. Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията. Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит.
към беседата >>
Господ урежда и не урежда.
Ако не знаеш да употребяваш всяко нещо на времето му, духът в тебе е слаб, ти не работиш с духът си. Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб. А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано. Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете. Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право.
Господ урежда и не урежда.
Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти? Господ ще заповяда да те турят в затвора. Казваш: „Че нали Той е всеблаг? “ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора. Защо те туря в затвора?
към беседата >>
Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал.
Не е тежък товара, той е 5 кг. Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига. Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш. Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват? Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише?
Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал.
Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това? Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода. И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата. Магарето е по умно от човека, който пие вино. Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно.
към беседата >>
И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите.
И аз искам да ви предпазя. За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече. С покаяние работа не става. Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода. Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия.
И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите.
Аз не се меся в другото вече. Да имате на какво да разчитате. Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията. Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит. Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете.
към беседата >>
Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти?
Ако не оценяваш нещата, значи не оценяваш с душата си и ако твоят дух не те учи как да нагаждаш нещата, значи той е слаб. А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано. Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете. Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право. Господ урежда и не урежда.
Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти?
Господ ще заповяда да те турят в затвора. Казваш: „Че нали Той е всеблаг? “ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора. Защо те туря в затвора? Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек.
към беседата >>
Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това?
Казваш: „Много тежък е товара.“ Трябва да развържеш товара и тогаз викаш Стояна и той го дига. Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш. Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват? Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише? Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал.
Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това?
Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода. И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата. Магарето е по умно от човека, който пие вино. Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно. Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината.
към беседата >>
Аз не се меся в другото вече.
За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече. С покаяние работа не става. Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода. Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия. И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите.
Аз не се меся в другото вече.
Да имате на какво да разчитате. Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията. Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит. Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете. Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите.
към беседата >>
Господ ще заповяда да те турят в затвора.
А пък ако със сърдцето си не можеш да чувствуваш радостите и страданията, то е неразбрано. Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете. Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право. Господ урежда и не урежда. Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти?
Господ ще заповяда да те турят в затвора.
Казваш: „Че нали Той е всеблаг? “ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора. Защо те туря в затвора? Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек. Не знаеш, че затвора е за учене.
към беседата >>
Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода.
Или да кажем, че дойдат други и казват, че не се вдига, а пък друг идва и го вдига след като го отвориш. Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват? Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише? Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал. Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това?
Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода.
И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата. Магарето е по умно от човека, който пие вино. Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно. Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината. Намери някои листа сухи и ще ги глътне.
към беседата >>
Да имате на какво да разчитате.
С покаяние работа не става. Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода. Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия. И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите. Аз не се меся в другото вече.
Да имате на какво да разчитате.
Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията. Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит. Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете. Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите. Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете?
към беседата >>
Казваш: „Че нали Той е всеблаг?
Те са елементарни работи, които трябва да ги знаете. Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право. Господ урежда и не урежда. Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти? Господ ще заповяда да те турят в затвора.
Казваш: „Че нали Той е всеблаг?
“ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора. Защо те туря в затвора? Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек. Не знаеш, че затвора е за учене. И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори.
към беседата >>
И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата.
Малките мъчнотии, които имате в живота, какво представляват? Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише? Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал. Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това? Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода.
И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата.
Магарето е по умно от човека, който пие вино. Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно. Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината. Намери някои листа сухи и ще ги глътне. Казвате: „Много е скромен.“ – Не.
към беседата >>
Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията.
Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявайте с тази свобода. Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия. И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите. Аз не се меся в другото вече. Да имате на какво да разчитате.
Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията.
Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит. Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете. Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите. Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете? Какво понятие имате за онзи свят?
към беседата >>
“ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора.
Вие казвате: „Господ ще уреди всичките работи.“ Това е право и не е право. Господ урежда и не урежда. Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти? Господ ще заповяда да те турят в затвора. Казваш: „Че нали Той е всеблаг?
“ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора.
Защо те туря в затвора? Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек. Не знаеш, че затвора е за учене. И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори. Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора.
към беседата >>
Магарето е по умно от човека, който пие вино.
Някой казва: „Напиши ми едно магаре.“ Магарето може ли да се напише? Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал. Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това? Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода. И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата.
Магарето е по умно от човека, който пие вино.
Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно. Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината. Намери някои листа сухи и ще ги глътне. Казвате: „Много е скромен.“ – Не. Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно.
към беседата >>
Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит.
Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия. И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите. Аз не се меся в другото вече. Да имате на какво да разчитате. Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията.
Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит.
Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете. Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите. Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете? Какво понятие имате за онзи свят? Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно.
към беседата >>
Защо те туря в затвора?
Господ урежда и не урежда. Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти? Господ ще заповяда да те турят в затвора. Казваш: „Че нали Той е всеблаг? “ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора.
Защо те туря в затвора?
Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек. Не знаеш, че затвора е за учене. И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори. Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора. Всеки от вас си има затвор.
към беседата >>
Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно.
Вие сте взели думата магаре и сте му турили смисъл, който първоначално, когато магарето е било създадено, не е съществувал. Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това? Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода. И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата. Магарето е по умно от човека, който пие вино.
Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно.
Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината. Намери някои листа сухи и ще ги глътне. Казвате: „Много е скромен.“ – Не. Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно. После магарето има и други черти.
към беседата >>
Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете.
И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите. Аз не се меся в другото вече. Да имате на какво да разчитате. Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията. Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит.
Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете.
Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите. Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете? Какво понятие имате за онзи свят? Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил.
към беседата >>
Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек.
Ако ти направиш едно престъпление, как ще уреди Господ престъплението ти? Господ ще заповяда да те турят в затвора. Казваш: „Че нали Той е всеблаг? “ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора. Защо те туря в затвора?
Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек.
Не знаеш, че затвора е за учене. И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори. Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора. Всеки от вас си има затвор. Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд.
към беседата >>
Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината.
Българите казват: „Напил се като магаре.“ Вярно ли е това? Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода. И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата. Магарето е по умно от човека, който пие вино. Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно.
Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината.
Намери някои листа сухи и ще ги глътне. Казвате: „Много е скромен.“ – Не. Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно. После магарето има и други черти. Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве.
към беседата >>
Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите.
Аз не се меся в другото вече. Да имате на какво да разчитате. Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията. Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит. Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете.
Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите.
Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете? Какво понятие имате за онзи свят? Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите.
към беседата >>
Не знаеш, че затвора е за учене.
Господ ще заповяда да те турят в затвора. Казваш: „Че нали Той е всеблаг? “ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора. Защо те туря в затвора? Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек.
Не знаеш, че затвора е за учене.
И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори. Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора. Всеки от вас си има затвор. Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд. В касационния съд делата могат да се касират.
към беседата >>
Намери някои листа сухи и ще ги глътне.
Че се е напил като магаре е вярно в това отношение, че магарето пие много вода. И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата. Магарето е по умно от човека, който пие вино. Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно. Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината.
Намери някои листа сухи и ще ги глътне.
Казвате: „Много е скромен.“ – Не. Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно. После магарето има и други черти. Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве. Вълкът отподире го гони и то реве.
към беседата >>
Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете?
Да имате на какво да разчитате. Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията. Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит. Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете. Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите.
Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете?
Какво понятие имате за онзи свят? Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е.
към беседата >>
И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори.
Казваш: „Че нали Той е всеблаг? “ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора. Защо те туря в затвора? Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек. Не знаеш, че затвора е за учене.
И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори.
Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора. Всеки от вас си има затвор. Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд. В касационния съд делата могат да се касират. Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е.
към беседата >>
Казвате: „Много е скромен.“ – Не.
И като се напил с вино, човек може да постави един съд с вино пред магарето, но магарето не избира виното, а водата. Магарето е по умно от човека, който пие вино. Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно. Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината. Намери някои листа сухи и ще ги глътне.
Казвате: „Много е скромен.“ – Не.
Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно. После магарето има и други черти. Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве. Вълкът отподире го гони и то реве. Питам: Какво се ползува магарето като реве?
към беседата >>
Какво понятие имате за онзи свят?
Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията. Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит. Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете. Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите. Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете?
Какво понятие имате за онзи свят?
Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е. Нито аз мога да се върна тъй както мислите.
към беседата >>
Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора.
“ Защото е всеблаг, Той ще те тури в затвора. Защо те туря в затвора? Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек. Не знаеш, че затвора е за учене. И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори.
Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора.
Всеки от вас си има затвор. Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд. В касационния съд делата могат да се касират. Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е. От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират.
към беседата >>
Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно.
Магарето е по умно от човека, който пие вино. Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно. Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината. Намери някои листа сухи и ще ги глътне. Казвате: „Много е скромен.“ – Не.
Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно.
После магарето има и други черти. Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве. Вълкът отподире го гони и то реве. Питам: Какво се ползува магарето като реве? Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете.
към беседата >>
Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно.
Вие казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя.“ Че аз не съм ви поставил на изпит. Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете. Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите. Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете? Какво понятие имате за онзи свят?
Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно.
А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е. Нито аз мога да се върна тъй както мислите. Аз разбирам законите.
към беседата >>
Всеки от вас си има затвор.
Защо те туря в затвора? Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек. Не знаеш, че затвора е за учене. И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори. Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора.
Всеки от вас си има затвор.
Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд. В касационния съд делата могат да се касират. Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е. От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират. Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва.
към беседата >>
После магарето има и други черти.
Казват: „Магарешка работа е, напил се като магаре.“ Не е вярно. Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината. Намери някои листа сухи и ще ги глътне. Казвате: „Много е скромен.“ – Не. Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно.
После магарето има и други черти.
Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве. Вълкът отподире го гони и то реве. Питам: Какво се ползува магарето като реве? Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете. Тогаз ревът не разрешава въпроса.
към беседата >>
А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил.
Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете. Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите. Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете? Какво понятие имате за онзи свят? Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно.
А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил.
Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е. Нито аз мога да се върна тъй както мислите. Аз разбирам законите. Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно.
към беседата >>
Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд.
Щом направиш едно престъпление, ти не си учен човек. Не знаеш, че затвора е за учене. И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори. Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора. Всеки от вас си има затвор.
Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд.
В касационния съд делата могат да се касират. Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е. От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират. Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва. Някой път и втори път го повръщат назад.
към беседата >>
Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве.
Магарето във водата е отлично, но в храната си показва магарещината. Намери някои листа сухи и ще ги глътне. Казвате: „Много е скромен.“ – Не. Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно. После магарето има и други черти.
Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве.
Вълкът отподире го гони и то реве. Питам: Какво се ползува магарето като реве? Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете. Тогаз ревът не разрешава въпроса. Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре.
към беседата >>
Та и вие по същия начин може да се качите.
Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите. Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете? Какво понятие имате за онзи свят? Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил.
Та и вие по същия начин може да се качите.
Същият закон е. Нито аз мога да се върна тъй както мислите. Аз разбирам законите. Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно. Всичко, което се прави, трябва да бъде силно.
към беседата >>
В касационния съд делата могат да се касират.
Не знаеш, че затвора е за учене. И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори. Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора. Всеки от вас си има затвор. Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд.
В касационния съд делата могат да се касират.
Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е. От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират. Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва. Някой път и втори път го повръщат назад. Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава.
към беседата >>
Вълкът отподире го гони и то реве.
Намери някои листа сухи и ще ги глътне. Казвате: „Много е скромен.“ – Не. Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно. После магарето има и други черти. Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве.
Вълкът отподире го гони и то реве.
Питам: Какво се ползува магарето като реве? Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете. Тогаз ревът не разрешава въпроса. Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре. А то бяга и реве.
към беседата >>
Същият закон е.
Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете? Какво понятие имате за онзи свят? Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите.
Същият закон е.
Нито аз мога да се върна тъй както мислите. Аз разбирам законите. Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно. Всичко, което се прави, трябва да бъде силно. И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен.
към беседата >>
Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е.
И ще каже: „Пратете го в затвора, за да се научи.“ Има и вътрешни затвори. Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора. Всеки от вас си има затвор. Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд. В касационния съд делата могат да се касират.
Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е.
От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират. Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва. Някой път и втори път го повръщат назад. Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава. Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело.
към беседата >>
Питам: Какво се ползува магарето като реве?
Казвате: „Много е скромен.“ – Не. Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно. После магарето има и други черти. Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве. Вълкът отподире го гони и то реве.
Питам: Какво се ползува магарето като реве?
Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете. Тогаз ревът не разрешава въпроса. Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре. А то бяга и реве. Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете.
към беседата >>
Нито аз мога да се върна тъй както мислите.
Какво понятие имате за онзи свят? Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е.
Нито аз мога да се върна тъй както мислите.
Аз разбирам законите. Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно. Всичко, което се прави, трябва да бъде силно. И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен. Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам.
към беседата >>
От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират.
Когато ти си ограничен, ти си вътре в затвора. Всеки от вас си има затвор. Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд. В касационния съд делата могат да се касират. Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е.
От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират.
Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва. Някой път и втори път го повръщат назад. Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава. Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело. Започнал от младини и не го разрешил.
към беседата >>
Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете.
Ако магарето и в храната си беше така взискателно, както за водата, тогаз щеше да бъде умно. После магарето има и други черти. Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве. Вълкът отподире го гони и то реве. Питам: Какво се ползува магарето като реве?
Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете.
Тогаз ревът не разрешава въпроса. Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре. А то бяга и реве. Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете. Това не е разрешение.
към беседата >>
Аз разбирам законите.
Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е. Нито аз мога да се върна тъй както мислите.
Аз разбирам законите.
Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно. Всичко, което се прави, трябва да бъде силно. И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен. Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам. Инак вас ви очаква голямо страдание.
към беседата >>
Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва.
Всеки от вас си има затвор. Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд. В касационния съд делата могат да се касират. Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е. От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират.
Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва.
Някой път и втори път го повръщат назад. Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава. Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело. Започнал от младини и не го разрешил. И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си.
към беседата >>
Тогаз ревът не разрешава въпроса.
После магарето има и други черти. Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве. Вълкът отподире го гони и то реве. Питам: Какво се ползува магарето като реве? Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете.
Тогаз ревът не разрешава въпроса.
Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре. А то бяга и реве. Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете. Това не е разрешение. Това е магарешко разрешение на въпроса.
към беседата >>
Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно.
А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта тогаз можеше да са върне.Тогаз можеше да се качи при онзи, който го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е. Нито аз мога да се върна тъй както мислите. Аз разбирам законите.
Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно.
Всичко, което се прави, трябва да бъде силно. И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен. Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам. Инак вас ви очаква голямо страдание. Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди.
към беседата >>
Някой път и втори път го повръщат назад.
Всеки от вас си има съдебни пристави вътре и стражари и съдии, и мирови съдилища и областен съд, апелативен, касационен, а пък има още един, как го наричат в религията – Божествен съд. В касационния съд делата могат да се касират. Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е. От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират. Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва.
Някой път и втори път го повръщат назад.
Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава. Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело. Започнал от младини и не го разрешил. И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си. Той е дал в наследство това дело на зетя си.
към беседата >>
Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре.
Като го погне един вълк, то се разреве, бяга и реве. Вълкът отподире го гони и то реве. Питам: Какво се ползува магарето като реве? Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете. Тогаз ревът не разрешава въпроса.
Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре.
А то бяга и реве. Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете. Това не е разрешение. Това е магарешко разрешение на въпроса. И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре.
към беседата >>
Всичко, което се прави, трябва да бъде силно.
Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е. Нито аз мога да се върна тъй както мислите. Аз разбирам законите. Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно.
Всичко, което се прави, трябва да бъде силно.
И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен. Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам. Инак вас ви очаква голямо страдание. Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди. Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден.
към беседата >>
Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава.
В касационния съд делата могат да се касират. Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е. От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират. Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва. Някой път и втори път го повръщат назад.
Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава.
Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело. Започнал от младини и не го разрешил. И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си. Той е дал в наследство това дело на зетя си. Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране.
към беседата >>
А то бяга и реве.
Вълкът отподире го гони и то реве. Питам: Какво се ползува магарето като реве? Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете. Тогаз ревът не разрешава въпроса. Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре.
А то бяга и реве.
Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете. Това не е разрешение. Това е магарешко разрешение на въпроса. И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре. Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка.
към беседата >>
И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен.
Същият закон е. Нито аз мога да се върна тъй както мислите. Аз разбирам законите. Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно. Всичко, което се прави, трябва да бъде силно.
И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен.
Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам. Инак вас ви очаква голямо страдание. Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди. Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден. И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно.
към беседата >>
Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело.
Като влезат делата в Божествения съд, каквото се реши – това е. От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират. Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва. Някой път и втори път го повръщат назад. Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава.
Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело.
Започнал от младини и не го разрешил. И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си. Той е дал в наследство това дело на зетя си. Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране. Един ще разбере по един начин, а друг – по друг.
към беседата >>
Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете.
Питам: Какво се ползува магарето като реве? Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете. Тогаз ревът не разрешава въпроса. Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре. А то бяга и реве.
Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете.
Това не е разрешение. Това е магарешко разрешение на въпроса. И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре. Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка. Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев.
към беседата >>
Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам.
Нито аз мога да се върна тъй както мислите. Аз разбирам законите. Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно. Всичко, което се прави, трябва да бъде силно. И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен.
Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам.
Инак вас ви очаква голямо страдание. Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди. Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден. И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно. И мен ще съдят и вас ще съдят.
към беседата >>
Започнал от младини и не го разрешил.
От касационния съд делото някой път се връща, не го санкционират. Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва. Някой път и втори път го повръщат назад. Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава. Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело.
Започнал от младини и не го разрешил.
И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си. Той е дал в наследство това дело на зетя си. Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране. Един ще разбере по един начин, а друг – по друг. Умът е за продължаване на делото.
към беседата >>
Това не е разрешение.
Хубаво, дойде ви едно страдание и вие се разревете. Тогаз ревът не разрешава въпроса. Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре. А то бяга и реве. Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете.
Това не е разрешение.
Това е магарешко разрешение на въпроса. И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре. Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка. Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев. Ревът не разрешава въпроса.
към беседата >>
Инак вас ви очаква голямо страдание.
Аз разбирам законите. Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно. Всичко, което се прави, трябва да бъде силно. И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен. Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам.
Инак вас ви очаква голямо страдание.
Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди. Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден. И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно. И мен ще съдят и вас ще съдят. Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва.
към беседата >>
И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си.
Не е право, но го повръщат пак назад и пак започва. Някой път и втори път го повръщат назад. Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава. Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело. Започнал от младини и не го разрешил.
И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си.
Той е дал в наследство това дело на зетя си. Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране. Един ще разбере по един начин, а друг – по друг. Умът е за продължаване на делото. Това право ли е?
към беседата >>
Това е магарешко разрешение на въпроса.
Тогаз ревът не разрешава въпроса. Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре. А то бяга и реве. Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете. Това не е разрешение.
Това е магарешко разрешение на въпроса.
И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре. Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка. Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев. Ревът не разрешава въпроса. Плачът е друго нещо.
към беседата >>
Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди.
Вие казвате: „Той всичко може да направи.“ Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно. Всичко, което се прави, трябва да бъде силно. И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен. Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам. Инак вас ви очаква голямо страдание.
Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди.
Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден. И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно. И мен ще съдят и вас ще съдят. Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва. А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва.
към беседата >>
Той е дал в наследство това дело на зетя си.
Някой път и втори път го повръщат назад. Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава. Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело. Започнал от младини и не го разрешил. И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си.
Той е дал в наследство това дело на зетя си.
Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране. Един ще разбере по един начин, а друг – по друг. Умът е за продължаване на делото. Това право ли е? За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава.
към беседата >>
И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре.
Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре. А то бяга и реве. Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете. Това не е разрешение. Това е магарешко разрешение на въпроса.
И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре.
Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка. Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев. Ревът не разрешава въпроса. Плачът е друго нещо. В плача има нещо разумно.
към беседата >>
Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден.
Всичко, което се прави, трябва да бъде силно. И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен. Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам. Инак вас ви очаква голямо страдание. Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди.
Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден.
И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно. И мен ще съдят и вас ще съдят. Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва. А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва. Най-първо съдбата ще започне от вас.
към беседата >>
Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране.
Понякога там някои не търсят правото, но гледат времето, защото един адвокат, който защищава едно дело, понякога му е приятно то да продължава. Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело. Започнал от младини и не го разрешил. И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си. Той е дал в наследство това дело на зетя си.
Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране.
Един ще разбере по един начин, а друг – по друг. Умът е за продължаване на делото. Това право ли е? За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава. Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши.
към беседата >>
Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка.
А то бяга и реве. Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете. Това не е разрешение. Това е магарешко разрешение на въпроса. И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре.
Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка.
Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев. Ревът не разрешава въпроса. Плачът е друго нещо. В плача има нещо разумно. Една твърда почва, която не може да обработваш и тя се размеква.
към беседата >>
И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно.
И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен. Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам. Инак вас ви очаква голямо страдание. Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди. Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден.
И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно.
И мен ще съдят и вас ще съдят. Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва. А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва. Най-първо съдбата ще започне от вас. И започнала е вече.
към беседата >>
Един ще разбере по един начин, а друг – по друг.
Аз на вас съм привеждал онзи пример, мисля че е от Германия: Един много виден адвокат цял живот защитавал едно дело. Започнал от младини и не го разрешил. И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си. Той е дал в наследство това дело на зетя си. Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране.
Един ще разбере по един начин, а друг – по друг.
Умът е за продължаване на делото. Това право ли е? За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава. Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши. Кое е по-хубаво – да се продължава делото или да не се продължава?
към беседата >>
Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев.
Вие бягате от вашите мъчнотии и ревете. Това не е разрешение. Това е магарешко разрешение на въпроса. И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре. Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка.
Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев.
Ревът не разрешава въпроса. Плачът е друго нещо. В плача има нещо разумно. Една твърда почва, която не може да обработваш и тя се размеква. Сълзите размекчават.
към беседата >>
И мен ще съдят и вас ще съдят.
Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам. Инак вас ви очаква голямо страдание. Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди. Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден. И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно.
И мен ще съдят и вас ще съдят.
Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва. А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва. Най-първо съдбата ще започне от вас. И започнала е вече. Започнала е от избрания народ – евреите.
към беседата >>
Умът е за продължаване на делото.
Започнал от младини и не го разрешил. И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си. Той е дал в наследство това дело на зетя си. Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране. Един ще разбере по един начин, а друг – по друг.
Умът е за продължаване на делото.
Това право ли е? За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава. Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши. Кое е по-хубаво – да се продължава делото или да не се продължава? Ако лошите работи се продължават, страданията продължават.
към беседата >>
Ревът не разрешава въпроса.
Това не е разрешение. Това е магарешко разрешение на въпроса. И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре. Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка. Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев.
Ревът не разрешава въпроса.
Плачът е друго нещо. В плача има нещо разумно. Една твърда почва, която не може да обработваш и тя се размеква. Сълзите размекчават.
към беседата >>
Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва.
Инак вас ви очаква голямо страдание. Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди. Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден. И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно. И мен ще съдят и вас ще съдят.
Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва.
А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва. Най-първо съдбата ще започне от вас. И започнала е вече. Започнала е от избрания народ – евреите. Казано е, че съдбата започва от дома Господен.
към беседата >>
Това право ли е?
И с него си изхранил семейството, възпитал децата си, издигнал къща, изучил сина си, оженил дъщеря си. Той е дал в наследство това дело на зетя си. Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране. Един ще разбере по един начин, а друг – по друг. Умът е за продължаване на делото.
Това право ли е?
За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава. Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши. Кое е по-хубаво – да се продължава делото или да не се продължава? Ако лошите работи се продължават, страданията продължават. Ако лошите работи се прекратяват и страданията се съкратяват.
към беседата >>
Плачът е друго нещо.
Това е магарешко разрешение на въпроса. И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре. Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка. Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев. Ревът не разрешава въпроса.
Плачът е друго нещо.
В плача има нещо разумно. Една твърда почва, която не може да обработваш и тя се размеква. Сълзите размекчават.
към беседата >>
А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва.
Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди. Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден. И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно. И мен ще съдят и вас ще съдят. Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва.
А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва.
Най-първо съдбата ще започне от вас. И започнала е вече. Започнала е от избрания народ – евреите. Казано е, че съдбата започва от дома Господен. И с вас ще започне.
към беседата >>
За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава.
Той е дал в наследство това дело на зетя си. Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране. Един ще разбере по един начин, а друг – по друг. Умът е за продължаване на делото. Това право ли е?
За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава.
Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши. Кое е по-хубаво – да се продължава делото или да не се продължава? Ако лошите работи се продължават, страданията продължават. Ако лошите работи се прекратяват и страданията се съкратяват. Ако добрите работи се продължават и радостите се продължават.
към беседата >>
В плача има нещо разумно.
И казват, че един вълк, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре. Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка. Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев. Ревът не разрешава въпроса. Плачът е друго нещо.
В плача има нещо разумно.
Една твърда почва, която не може да обработваш и тя се размеква. Сълзите размекчават.
към беседата >>
Най-първо съдбата ще започне от вас.
Пък и аз същевременно и аз ще бъда съден. И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно. И мен ще съдят и вас ще съдят. Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва. А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва.
Най-първо съдбата ще започне от вас.
И започнала е вече. Започнала е от избрания народ – евреите. Казано е, че съдбата започва от дома Господен. И с вас ще започне. Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ.
към беседата >>
Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши.
Зет му му казал: „Аз в една година свърших делото.“ Онзи му казал: „Много си глупав, аз цял живот се прехранвам с него, а пък сега има да гладуваш.“ Като се приведе един пример има два начина за разбиране. Един ще разбере по един начин, а друг – по друг. Умът е за продължаване на делото. Това право ли е? За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава.
Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши.
Кое е по-хубаво – да се продължава делото или да не се продължава? Ако лошите работи се продължават, страданията продължават. Ако лошите работи се прекратяват и страданията се съкратяват. Ако добрите работи се продължават и радостите се продължават. Ако добрите работи се съкратяват и радостите се съкратяват.
към беседата >>
Една твърда почва, която не може да обработваш и тя се размеква.
Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за вълка. Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев. Ревът не разрешава въпроса. Плачът е друго нещо. В плача има нещо разумно.
Една твърда почва, която не може да обработваш и тя се размеква.
Сълзите размекчават.
към беседата >>
И започнала е вече.
И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно. И мен ще съдят и вас ще съдят. Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва. А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва. Най-първо съдбата ще започне от вас.
И започнала е вече.
Започнала е от избрания народ – евреите. Казано е, че съдбата започва от дома Господен. И с вас ще започне. Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ. И след това ще дойде съдбата и за другите.
към беседата >>
Кое е по-хубаво – да се продължава делото или да не се продължава?
Един ще разбере по един начин, а друг – по друг. Умът е за продължаване на делото. Това право ли е? За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава. Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши.
Кое е по-хубаво – да се продължава делото или да не се продължава?
Ако лошите работи се продължават, страданията продължават. Ако лошите работи се прекратяват и страданията се съкратяват. Ако добрите работи се продължават и радостите се продължават. Ако добрите работи се съкратяват и радостите се съкратяват.
към беседата >>
Сълзите размекчават.
Та не разрешавайте вашите мъчнотии с рев. Ревът не разрешава въпроса. Плачът е друго нещо. В плача има нещо разумно. Една твърда почва, която не може да обработваш и тя се размеква.
Сълзите размекчават.
към беседата >>
Започнала е от избрания народ – евреите.
И мен ще съдят и вас ще съдят. Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва. А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва. Най-първо съдбата ще започне от вас. И започнала е вече.
Започнала е от избрания народ – евреите.
Казано е, че съдбата започва от дома Господен. И с вас ще започне. Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ. И след това ще дойде съдбата и за другите. Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне.
към беседата >>
Ако лошите работи се продължават, страданията продължават.
Умът е за продължаване на делото. Това право ли е? За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава. Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши. Кое е по-хубаво – да се продължава делото или да не се продължава?
Ако лошите работи се продължават, страданията продължават.
Ако лошите работи се прекратяват и страданията се съкратяват. Ако добрите работи се продължават и радостите се продължават. Ако добрите работи се съкратяват и радостите се съкратяват.
към беседата >>
Казвам: Във време на мъчнотии впрегнете ума си на работа.
Казвам: Във време на мъчнотии впрегнете ума си на работа.
Бог, Който ви е пратил на земята, какво иска от вас? Иска ли Той вие да бъдете такива, каквито сега се проявявате? Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е. Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е. Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност.
към беседата >>
Казано е, че съдбата започва от дома Господен.
Ако има нещо криво, мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва. А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва. Най-първо съдбата ще започне от вас. И започнала е вече. Започнала е от избрания народ – евреите.
Казано е, че съдбата започва от дома Господен.
И с вас ще започне. Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ. И след това ще дойде съдбата и за другите. Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне. Понеже това са леките дела и не мислете, че така леко ще отидете при Бога.
към беседата >>
Ако лошите работи се прекратяват и страданията се съкратяват.
Това право ли е? За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава. Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши. Кое е по-хубаво – да се продължава делото или да не се продължава? Ако лошите работи се продължават, страданията продължават.
Ако лошите работи се прекратяват и страданията се съкратяват.
Ако добрите работи се продължават и радостите се продължават. Ако добрите работи се съкратяват и радостите се съкратяват.
към беседата >>
Бог, Който ви е пратил на земята, какво иска от вас?
Казвам: Във време на мъчнотии впрегнете ума си на работа.
Бог, Който ви е пратил на земята, какво иска от вас?
Иска ли Той вие да бъдете такива, каквито сега се проявявате? Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е. Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е. Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност. А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го.
към беседата >>
И с вас ще започне.
А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили като трябва. Най-първо съдбата ще започне от вас. И започнала е вече. Започнала е от избрания народ – евреите. Казано е, че съдбата започва от дома Господен.
И с вас ще започне.
Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ. И след това ще дойде съдбата и за другите. Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне. Понеже това са леките дела и не мислете, че така леко ще отидете при Бога.
към беседата >>
Ако добрите работи се продължават и радостите се продължават.
За онзи, който е водил делото, за него е добре то да се продължава. Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши. Кое е по-хубаво – да се продължава делото или да не се продължава? Ако лошите работи се продължават, страданията продължават. Ако лошите работи се прекратяват и страданията се съкратяват.
Ако добрите работи се продължават и радостите се продължават.
Ако добрите работи се съкратяват и радостите се съкратяват.
към беседата >>
Иска ли Той вие да бъдете такива, каквито сега се проявявате?
Казвам: Във време на мъчнотии впрегнете ума си на работа. Бог, Който ви е пратил на земята, какво иска от вас?
Иска ли Той вие да бъдете такива, каквито сега се проявявате?
Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е. Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е. Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност. А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го. Добре, и в единия и другия случай не е прав.
към беседата >>
Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ.
Най-първо съдбата ще започне от вас. И започнала е вече. Започнала е от избрания народ – евреите. Казано е, че съдбата започва от дома Господен. И с вас ще започне.
Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ.
И след това ще дойде съдбата и за другите. Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне. Понеже това са леките дела и не мислете, че така леко ще отидете при Бога.
към беседата >>
Ако добрите работи се съкратяват и радостите се съкратяват.
Но онзи, който е завел делото, той иска това дело по-скоро да се разреши. Кое е по-хубаво – да се продължава делото или да не се продължава? Ако лошите работи се продължават, страданията продължават. Ако лошите работи се прекратяват и страданията се съкратяват. Ако добрите работи се продължават и радостите се продължават.
Ако добрите работи се съкратяват и радостите се съкратяват.
към беседата >>
Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е.
Казвам: Във време на мъчнотии впрегнете ума си на работа. Бог, Който ви е пратил на земята, какво иска от вас? Иска ли Той вие да бъдете такива, каквито сега се проявявате?
Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е.
Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е. Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност. А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го. Добре, и в единия и другия случай не е прав. Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми.
към беседата >>
И след това ще дойде съдбата и за другите.
И започнала е вече. Започнала е от избрания народ – евреите. Казано е, че съдбата започва от дома Господен. И с вас ще започне. Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ.
И след това ще дойде съдбата и за другите.
Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне. Понеже това са леките дела и не мислете, че така леко ще отидете при Бога.
към беседата >>
Та казвам, сега в една окултна школа вие трябва да се запознаете с вътрешните закони.
Та казвам, сега в една окултна школа вие трябва да се запознаете с вътрешните закони.
Всеки трябва да оперира с известни закони и да знаете, че има права, които са ваши. В себе си имаш едно право, което е лично твое право. Има едно право, което е лично право на баща ти, друго право, което е лично право на майка ти, после друго на сестра ти. Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство. Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт.
към беседата >>
Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е.
Казвам: Във време на мъчнотии впрегнете ума си на работа. Бог, Който ви е пратил на земята, какво иска от вас? Иска ли Той вие да бъдете такива, каквито сега се проявявате? Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е.
Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е.
Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност. А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го. Добре, и в единия и другия случай не е прав. Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми. Или най-правото е да изложи работите както си са.
към беседата >>
Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне.
Започнала е от избрания народ – евреите. Казано е, че съдбата започва от дома Господен. И с вас ще започне. Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ. И след това ще дойде съдбата и за другите.
Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне.
Понеже това са леките дела и не мислете, че така леко ще отидете при Бога.
към беседата >>
Всеки трябва да оперира с известни закони и да знаете, че има права, които са ваши.
Та казвам, сега в една окултна школа вие трябва да се запознаете с вътрешните закони.
Всеки трябва да оперира с известни закони и да знаете, че има права, които са ваши.
В себе си имаш едно право, което е лично твое право. Има едно право, което е лично право на баща ти, друго право, което е лично право на майка ти, после друго на сестра ти. Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство. Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт. Ти си господар само на една четвърт.
към беседата >>
Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност.
Казвам: Във време на мъчнотии впрегнете ума си на работа. Бог, Който ви е пратил на земята, какво иска от вас? Иска ли Той вие да бъдете такива, каквито сега се проявявате? Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е. Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е.
Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност.
А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го. Добре, и в единия и другия случай не е прав. Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми. Или най-правото е да изложи работите както си са. Да кажем, че аз правя добро някому.
към беседата >>
Понеже това са леките дела и не мислете, че така леко ще отидете при Бога.
Казано е, че съдбата започва от дома Господен. И с вас ще започне. Съдбата ще започне с най-добрите – те са избрания народ. И след това ще дойде съдбата и за другите. Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне.
Понеже това са леките дела и не мислете, че така леко ще отидете при Бога.
към беседата >>
В себе си имаш едно право, което е лично твое право.
Та казвам, сега в една окултна школа вие трябва да се запознаете с вътрешните закони. Всеки трябва да оперира с известни закони и да знаете, че има права, които са ваши.
В себе си имаш едно право, което е лично твое право.
Има едно право, което е лично право на баща ти, друго право, което е лично право на майка ти, после друго на сестра ти. Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство. Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт. Ти си господар само на една четвърт. Втората четвърт е на баща ти.
към беседата >>
А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го.
Бог, Който ви е пратил на земята, какво иска от вас? Иска ли Той вие да бъдете такива, каквито сега се проявявате? Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е. Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е. Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност.
А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го.
Добре, и в единия и другия случай не е прав. Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми. Или най-правото е да изложи работите както си са. Да кажем, че аз правя добро някому. Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева.
към беседата >>
На думата славянин ще извадите първите две букви „сл“ и остава „авва“.
На думата славянин ще извадите първите две букви „сл“ и остава „авва“.
Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре. Славянина трябва да познае Баща си. А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне.
към беседата >>
Има едно право, което е лично право на баща ти, друго право, което е лично право на майка ти, после друго на сестра ти.
Та казвам, сега в една окултна школа вие трябва да се запознаете с вътрешните закони. Всеки трябва да оперира с известни закони и да знаете, че има права, които са ваши. В себе си имаш едно право, което е лично твое право.
Има едно право, което е лично право на баща ти, друго право, което е лично право на майка ти, после друго на сестра ти.
Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство. Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт. Ти си господар само на една четвърт. Втората четвърт е на баща ти. Третата четвърт е на майка ти.
към беседата >>
Добре, и в единия и другия случай не е прав.
Иска ли Той вие да бъдете такива, каквито сега се проявявате? Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е. Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е. Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност. А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го.
Добре, и в единия и другия случай не е прав.
Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми. Или най-правото е да изложи работите както си са. Да кажем, че аз правя добро някому. Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева. И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение.
към беседата >>
Това е най-хубавото.
На думата славянин ще извадите първите две букви „сл“ и остава „авва“.
Това е най-хубавото.
Този е онзи, скритият вътре. Славянина трябва да познае Баща си. А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“.
към беседата >>
Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство.
Та казвам, сега в една окултна школа вие трябва да се запознаете с вътрешните закони. Всеки трябва да оперира с известни закони и да знаете, че има права, които са ваши. В себе си имаш едно право, което е лично твое право. Има едно право, което е лично право на баща ти, друго право, което е лично право на майка ти, после друго на сестра ти.
Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство.
Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт. Ти си господар само на една четвърт. Втората четвърт е на баща ти. Третата четвърт е на майка ти. Останалата четвърт е на твоята сестра.
към беседата >>
Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми.
Аз ще ви предупредя: малцина от вас съм срещал, които като разправят нещо, го разправят както си е. Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е. Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност. А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го. Добре, и в единия и другия случай не е прав.
Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми.
Или най-правото е да изложи работите както си са. Да кажем, че аз правя добро някому. Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева. И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение. Ако аз съм, няма да му дам сто лева.
към беседата >>
Този е онзи, скритият вътре.
На думата славянин ще извадите първите две букви „сл“ и остава „авва“. Това е най-хубавото.
Този е онзи, скритият вътре.
Славянина трябва да познае Баща си. А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт.
Та казвам, сега в една окултна школа вие трябва да се запознаете с вътрешните закони. Всеки трябва да оперира с известни закони и да знаете, че има права, които са ваши. В себе си имаш едно право, което е лично твое право. Има едно право, което е лично право на баща ти, друго право, което е лично право на майка ти, после друго на сестра ти. Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство.
Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт.
Ти си господар само на една четвърт. Втората четвърт е на баща ти. Третата четвърт е на майка ти. Останалата четвърт е на твоята сестра. Така вие изучавате сега правото.
към беседата >>
Или най-правото е да изложи работите както си са.
Когато ми разправя за себе си нещо, има два начина, които са равни: някой път, като си направил едно добро на хората, разправяш го така, че ще украсиш, разправяш го така както не е. Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност. А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го. Добре, и в единия и другия случай не е прав. Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми.
Или най-правото е да изложи работите както си са.
Да кажем, че аз правя добро някому. Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева. И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение. Ако аз съм, няма да му дам сто лева. Ще му говоря приятелски.
към беседата >>
Славянина трябва да познае Баща си.
На думата славянин ще извадите първите две букви „сл“ и остава „авва“. Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре.
Славянина трябва да познае Баща си.
А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин.
към беседата >>
Ти си господар само на една четвърт.
Всеки трябва да оперира с известни закони и да знаете, че има права, които са ваши. В себе си имаш едно право, което е лично твое право. Има едно право, което е лично право на баща ти, друго право, което е лично право на майка ти, после друго на сестра ти. Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство. Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт.
Ти си господар само на една четвърт.
Втората четвърт е на баща ти. Третата четвърт е на майка ти. Останалата четвърт е на твоята сестра. Така вие изучавате сега правото. Някои от вас изучавате вашето право.
към беседата >>
Да кажем, че аз правя добро някому.
Той казва: „Срещнах някого и му дадох 5 лева.“ Но той ще разправи така подробно, че да му даде външност. А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го. Добре, и в единия и другия случай не е прав. Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми. Или най-правото е да изложи работите както си са.
Да кажем, че аз правя добро някому.
Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева. И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение. Ако аз съм, няма да му дам сто лева. Ще му говоря приятелски. Той ще ми разправи това и това.
към беседата >>
А пък „сла“ какво значи?
На думата славянин ще извадите първите две букви „сл“ и остава „авва“. Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре. Славянина трябва да познае Баща си.
А пък „сла“ какво значи?
Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля.
към беседата >>
Втората четвърт е на баща ти.
В себе си имаш едно право, което е лично твое право. Има едно право, което е лично право на баща ти, друго право, което е лично право на майка ти, после друго на сестра ти. Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство. Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт. Ти си господар само на една четвърт.
Втората четвърт е на баща ти.
Третата четвърт е на майка ти. Останалата четвърт е на твоята сестра. Така вие изучавате сега правото. Някои от вас изучавате вашето право. Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си.
към беседата >>
Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева.
А пък някъде, като направи една погрешка, почне да я смалява и казва: „Условията бяха причината, аз не исках.“ – Омекотява го. Добре, и в единия и другия случай не е прав. Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми. Или най-правото е да изложи работите както си са. Да кажем, че аз правя добро някому.
Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева.
И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение. Ако аз съм, няма да му дам сто лева. Ще му говоря приятелски. Той ще ми разправи това и това. Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва.
към беседата >>
Каквото човек си постила, на това ще легне.
На думата славянин ще извадите първите две букви „сл“ и остава „авва“. Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре. Славянина трябва да познае Баща си. А пък „сла“ какво значи?
Каквото човек си постила, на това ще легне.
„Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля.
към беседата >>
Третата четвърт е на майка ти.
Има едно право, което е лично право на баща ти, друго право, което е лично право на майка ти, после друго на сестра ти. Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство. Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт. Ти си господар само на една четвърт. Втората четвърт е на баща ти.
Третата четвърт е на майка ти.
Останалата четвърт е на твоята сестра. Така вие изучавате сега правото. Някои от вас изучавате вашето право. Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си. Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти?
към беседата >>
И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение.
Добре, и в единия и другия случай не е прав. Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми. Или най-правото е да изложи работите както си са. Да кажем, че аз правя добро някому. Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева.
И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение.
Ако аз съм, няма да му дам сто лева. Ще му говоря приятелски. Той ще ми разправи това и това. Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва. И ще пиша в писмото: „Вземете една скромна помощ, много малка, но да не ви се вижда обидно.
към беседата >>
„Сла“ е началото на глагола „слагам“.
Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре. Славянина трябва да познае Баща си. А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне.
„Сла“ е началото на глагола „слагам“.
Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля. Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия.
към беседата >>
Останалата четвърт е на твоята сестра.
Та ти ще оперираш с четиримата души, които сте в едно семейство. Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт. Ти си господар само на една четвърт. Втората четвърт е на баща ти. Третата четвърт е на майка ти.
Останалата четвърт е на твоята сестра.
Така вие изучавате сега правото. Някои от вас изучавате вашето право. Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си. Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти? Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е?
към беседата >>
Ако аз съм, няма да му дам сто лева.
Той трябваше да тури умаляването при доброто, а пък като направи една погрешка, да я уголеми. Или най-правото е да изложи работите както си са. Да кажем, че аз правя добро някому. Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева. И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение.
Ако аз съм, няма да му дам сто лева.
Ще му говоря приятелски. Той ще ми разправи това и това. Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва. И ще пиша в писмото: „Вземете една скромна помощ, много малка, но да не ви се вижда обидно. Ако имах повече, бих ви дал.
към беседата >>
Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща.
Този е онзи, скритият вътре. Славянина трябва да познае Баща си. А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“.
Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща.
Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля. Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия.
към беседата >>
Така вие изучавате сега правото.
Ти казваш: „Аз имам право.“ Ти имаш право четвърт. Ти си господар само на една четвърт. Втората четвърт е на баща ти. Третата четвърт е на майка ти. Останалата четвърт е на твоята сестра.
Така вие изучавате сега правото.
Някои от вас изучавате вашето право. Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си. Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти? Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е? – Да вярваш в Бога.
към беседата >>
Ще му говоря приятелски.
Или най-правото е да изложи работите както си са. Да кажем, че аз правя добро някому. Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева. И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение. Ако аз съм, няма да му дам сто лева.
Ще му говоря приятелски.
Той ще ми разправи това и това. Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва. И ще пиша в писмото: „Вземете една скромна помощ, много малка, но да не ви се вижда обидно. Ако имах повече, бих ви дал. Това, което правя за себе си, правя го и за вас.“ И той ще се усеща, че не унижен.
към беседата >>
Това е славянин.
Славянина трябва да познае Баща си. А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща.
Това е славянин.
Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля. Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия.
към беседата >>
Някои от вас изучавате вашето право.
Ти си господар само на една четвърт. Втората четвърт е на баща ти. Третата четвърт е на майка ти. Останалата четвърт е на твоята сестра. Така вие изучавате сега правото.
Някои от вас изучавате вашето право.
Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си. Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти? Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е? – Да вярваш в Бога. Какво е да вярваш в Бога?
към беседата >>
Той ще ми разправи това и това.
Да кажем, че аз правя добро някому. Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева. И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение. Ако аз съм, няма да му дам сто лева. Ще му говоря приятелски.
Той ще ми разправи това и това.
Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва. И ще пиша в писмото: „Вземете една скромна помощ, много малка, но да не ви се вижда обидно. Ако имах повече, бих ви дал. Това, което правя за себе си, правя го и за вас.“ И той ще се усеща, че не унижен.
към беседата >>
Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля.
А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин.
Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля.
Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля. Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия.
към беседата >>
Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си.
Втората четвърт е на баща ти. Третата четвърт е на майка ти. Останалата четвърт е на твоята сестра. Така вие изучавате сега правото. Някои от вас изучавате вашето право.
Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си.
Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти? Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е? – Да вярваш в Бога. Какво е да вярваш в Бога? Какви са качествата?
към беседата >>
Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва.
Че то е много мъчна работа да направиш едно добро, защото този човек може да е бил богат в миналото, правил е добрини, сега е дошел до това положение и аз му давам сто лева. И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение. Ако аз съм, няма да му дам сто лева. Ще му говоря приятелски. Той ще ми разправи това и това.
Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва.
И ще пиша в писмото: „Вземете една скромна помощ, много малка, но да не ви се вижда обидно. Ако имах повече, бих ви дал. Това, което правя за себе си, правя го и за вас.“ И той ще се усеща, че не унижен.
към беседата >>
Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля.
Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля.
Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля.
Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия.
към беседата >>
Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти?
Третата четвърт е на майка ти. Останалата четвърт е на твоята сестра. Така вие изучавате сега правото. Някои от вас изучавате вашето право. Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си.
Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти?
Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е? – Да вярваш в Бога. Какво е да вярваш в Бога? Какви са качествата? Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух.
към беседата >>
И ще пиша в писмото: „Вземете една скромна помощ, много малка, но да не ви се вижда обидно.
И той казва: „Много малко.“ Той е играл с хиляди банкноти, трябва да вляза в неговото положение. Ако аз съм, няма да му дам сто лева. Ще му говоря приятелски. Той ще ми разправи това и това. Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва.
И ще пиша в писмото: „Вземете една скромна помощ, много малка, но да не ви се вижда обидно.
Ако имах повече, бих ви дал. Това, което правя за себе си, правя го и за вас.“ И той ще се усеща, че не унижен.
към беседата >>
Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия.
„Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля.
Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия.
към беседата >>
Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е?
Останалата четвърт е на твоята сестра. Така вие изучавате сега правото. Някои от вас изучавате вашето право. Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си. Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти?
Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е?
– Да вярваш в Бога. Какво е да вярваш в Бога? Какви са качествата? Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух. Ти не можеш да вярваш в Бога иначе.
към беседата >>
Ако имах повече, бих ви дал.
Ако аз съм, няма да му дам сто лева. Ще му говоря приятелски. Той ще ми разправи това и това. Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва. И ще пиша в писмото: „Вземете една скромна помощ, много малка, но да не ви се вижда обидно.
Ако имах повече, бих ви дал.
Това, което правя за себе си, правя го и за вас.“ И той ще се усеща, че не унижен.
към беседата >>
Сега вие ще излезете вън и ще кажете: „Страшно ни наряза Учителят.“ Вие не сте разбрали нищо тогаз.
Сега вие ще излезете вън и ще кажете: „Страшно ни наряза Учителят.“ Вие не сте разбрали нищо тогаз.
Ако аз ви нарежа, нито един няма да може да излезе от тук. Ще кажете така: „Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия.“ И тогаз всичко друго ще ви се приложи, казва писанието. Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва. Ние нямаме закони как да се постъпва. Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората.
към беседата >>
– Да вярваш в Бога.
Така вие изучавате сега правото. Някои от вас изучавате вашето право. Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си. Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти? Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е?
– Да вярваш в Бога.
Какво е да вярваш в Бога? Какви са качествата? Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух. Ти не можеш да вярваш в Бога иначе. Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат.
към беседата >>
Това, което правя за себе си, правя го и за вас.“ И той ще се усеща, че не унижен.
Ще му говоря приятелски. Той ще ми разправи това и това. Ще му взема името и ще му кажа: „Ще се срещнем пак.“ Нищо няма да му кажа за даване на пари, но в един плик ще му пиша едно безименно писмо и ще му туря сумата, която му трябва. И ще пиша в писмото: „Вземете една скромна помощ, много малка, но да не ви се вижда обидно. Ако имах повече, бих ви дал.
Това, което правя за себе си, правя го и за вас.“ И той ще се усеща, че не унижен.
към беседата >>
Ако аз ви нарежа, нито един няма да може да излезе от тук.
Сега вие ще излезете вън и ще кажете: „Страшно ни наряза Учителят.“ Вие не сте разбрали нищо тогаз.
Ако аз ви нарежа, нито един няма да може да излезе от тук.
Ще кажете така: „Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия.“ И тогаз всичко друго ще ви се приложи, казва писанието. Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва. Ние нямаме закони как да се постъпва. Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората. Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва.
към беседата >>
Какво е да вярваш в Бога?
Някои от вас изучавате вашето право. Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си. Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти? Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е? – Да вярваш в Бога.
Какво е да вярваш в Бога?
Какви са качествата? Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух. Ти не можеш да вярваш в Бога иначе. Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат. Аз говоря за неща, които стават.
към беседата >>
Да кажем, че ние учим хората да вярват, че най-първо ти не вярваш.
Да кажем, че ние учим хората да вярват, че най-първо ти не вярваш.
Или казваш: „Трябва да обичаме хората.“ Но най-първо ти не обичаш. Казваш, че трябва да обичаме Бога, но най-първо ти не обичаш. Аз гледам, че за любовта нямате понятие. Във вас съществува едно човешко разбиране. Нямате едно вътрешно съзнание.
към беседата >>
Ще кажете така: „Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия.“ И тогаз всичко друго ще ви се приложи, казва писанието.
Сега вие ще излезете вън и ще кажете: „Страшно ни наряза Учителят.“ Вие не сте разбрали нищо тогаз. Ако аз ви нарежа, нито един няма да може да излезе от тук.
Ще кажете така: „Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия.“ И тогаз всичко друго ще ви се приложи, казва писанието.
Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва. Ние нямаме закони как да се постъпва. Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората. Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва. Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов.
към беседата >>
Какви са качествата?
Някой изучавате правото на баща си, майка си, сестра си. Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти? Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е? – Да вярваш в Бога. Какво е да вярваш в Бога?
Какви са качествата?
Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух. Ти не можеш да вярваш в Бога иначе. Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат. Аз говоря за неща, които стават. Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил.
към беседата >>
Или казваш: „Трябва да обичаме хората.“ Но най-първо ти не обичаш.
Да кажем, че ние учим хората да вярват, че най-първо ти не вярваш.
Или казваш: „Трябва да обичаме хората.“ Но най-първо ти не обичаш.
Казваш, че трябва да обичаме Бога, но най-първо ти не обичаш. Аз гледам, че за любовта нямате понятие. Във вас съществува едно човешко разбиране. Нямате едно вътрешно съзнание. Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек?
към беседата >>
Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва.
Сега вие ще излезете вън и ще кажете: „Страшно ни наряза Учителят.“ Вие не сте разбрали нищо тогаз. Ако аз ви нарежа, нито един няма да може да излезе от тук. Ще кажете така: „Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия.“ И тогаз всичко друго ще ви се приложи, казва писанието.
Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва.
Ние нямаме закони как да се постъпва. Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората. Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва. Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов. Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов.
към беседата >>
Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух.
Тогаз кажете ми: Какво е правото на баща ти? Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е? – Да вярваш в Бога. Какво е да вярваш в Бога? Какви са качествата?
Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух.
Ти не можеш да вярваш в Бога иначе. Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат. Аз говоря за неща, които стават. Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил. Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена.
към беседата >>
Казваш, че трябва да обичаме Бога, но най-първо ти не обичаш.
Да кажем, че ние учим хората да вярват, че най-първо ти не вярваш. Или казваш: „Трябва да обичаме хората.“ Но най-първо ти не обичаш.
Казваш, че трябва да обичаме Бога, но най-първо ти не обичаш.
Аз гледам, че за любовта нямате понятие. Във вас съществува едно човешко разбиране. Нямате едно вътрешно съзнание. Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек? Минава едно малко, бедно дете.
към беседата >>
Ние нямаме закони как да се постъпва.
Сега вие ще излезете вън и ще кажете: „Страшно ни наряза Учителят.“ Вие не сте разбрали нищо тогаз. Ако аз ви нарежа, нито един няма да може да излезе от тук. Ще кажете така: „Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия.“ И тогаз всичко друго ще ви се приложи, казва писанието. Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва.
Ние нямаме закони как да се постъпва.
Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората. Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва. Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов. Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов. Това е насилие.
към беседата >>
Ти не можеш да вярваш в Бога иначе.
Мойсей е дал закона: „Почитай баща си и майка си.“ Първата заповед каква е? – Да вярваш в Бога. Какво е да вярваш в Бога? Какви са качествата? Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух.
Ти не можеш да вярваш в Бога иначе.
Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат. Аз говоря за неща, които стават. Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил. Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена. Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма.
към беседата >>
Аз гледам, че за любовта нямате понятие.
Да кажем, че ние учим хората да вярват, че най-първо ти не вярваш. Или казваш: „Трябва да обичаме хората.“ Но най-първо ти не обичаш. Казваш, че трябва да обичаме Бога, но най-първо ти не обичаш.
Аз гледам, че за любовта нямате понятие.
Във вас съществува едно човешко разбиране. Нямате едно вътрешно съзнание. Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек? Минава едно малко, бедно дете. Че това е едно изпитание за тебе.
към беседата >>
Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората.
Сега вие ще излезете вън и ще кажете: „Страшно ни наряза Учителят.“ Вие не сте разбрали нищо тогаз. Ако аз ви нарежа, нито един няма да може да излезе от тук. Ще кажете така: „Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия.“ И тогаз всичко друго ще ви се приложи, казва писанието. Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва. Ние нямаме закони как да се постъпва.
Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората.
Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва. Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов. Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов. Това е насилие. В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли.
към беседата >>
Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат.
– Да вярваш в Бога. Какво е да вярваш в Бога? Какви са качествата? Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух. Ти не можеш да вярваш в Бога иначе.
Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат.
Аз говоря за неща, които стават. Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил. Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена. Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма. Онзи човек къде ги е посадил?
към беседата >>
Във вас съществува едно човешко разбиране.
Да кажем, че ние учим хората да вярват, че най-първо ти не вярваш. Или казваш: „Трябва да обичаме хората.“ Но най-първо ти не обичаш. Казваш, че трябва да обичаме Бога, но най-първо ти не обичаш. Аз гледам, че за любовта нямате понятие.
Във вас съществува едно човешко разбиране.
Нямате едно вътрешно съзнание. Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек? Минава едно малко, бедно дете. Че това е едно изпитание за тебе. В това дете има една божествена душа вътре.
към беседата >>
Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва.
Ако аз ви нарежа, нито един няма да може да излезе от тук. Ще кажете така: „Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия.“ И тогаз всичко друго ще ви се приложи, казва писанието. Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва. Ние нямаме закони как да се постъпва. Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората.
Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва.
Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов. Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов. Това е насилие. В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли. Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна.
към беседата >>
Аз говоря за неща, които стават.
Какво е да вярваш в Бога? Какви са качествата? Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух. Ти не можеш да вярваш в Бога иначе. Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат.
Аз говоря за неща, които стават.
Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил. Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена. Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма. Онзи човек къде ги е посадил? – Той ги е посадил някъде в ума.
към беседата >>
Нямате едно вътрешно съзнание.
Да кажем, че ние учим хората да вярват, че най-първо ти не вярваш. Или казваш: „Трябва да обичаме хората.“ Но най-първо ти не обичаш. Казваш, че трябва да обичаме Бога, но най-първо ти не обичаш. Аз гледам, че за любовта нямате понятие. Във вас съществува едно човешко разбиране.
Нямате едно вътрешно съзнание.
Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек? Минава едно малко, бедно дете. Че това е едно изпитание за тебе. В това дете има една божествена душа вътре. Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание.
към беседата >>
Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов.
Ще кажете така: „Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия.“ И тогаз всичко друго ще ви се приложи, казва писанието. Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва. Ние нямаме закони как да се постъпва. Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората. Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва.
Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов.
Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов. Това е насилие. В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли. Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна. Вие си дръжте вашата любов.
към беседата >>
Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил.
Какви са качествата? Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух. Ти не можеш да вярваш в Бога иначе. Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат. Аз говоря за неща, които стават.
Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил.
Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена. Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма. Онзи човек къде ги е посадил? – Той ги е посадил някъде в ума. Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде.
към беседата >>
Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек?
Или казваш: „Трябва да обичаме хората.“ Но най-първо ти не обичаш. Казваш, че трябва да обичаме Бога, но най-първо ти не обичаш. Аз гледам, че за любовта нямате понятие. Във вас съществува едно човешко разбиране. Нямате едно вътрешно съзнание.
Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек?
Минава едно малко, бедно дете. Че това е едно изпитание за тебе. В това дете има една божествена душа вътре. Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание. Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего.
към беседата >>
Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов.
Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, че това, онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва. Ние нямаме закони как да се постъпва. Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората. Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва. Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов.
Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов.
Това е насилие. В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли. Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна. Вие си дръжте вашата любов. Аз не искам да я закачам.
към беседата >>
Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена.
Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не го обичаш с всичкото си сърдце, ум, душа, сила и дух. Ти не можеш да вярваш в Бога иначе. Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат. Аз говоря за неща, които стават. Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил.
Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена.
Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма. Онзи човек къде ги е посадил? – Той ги е посадил някъде в ума. Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде. Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го.
към беседата >>
Минава едно малко, бедно дете.
Казваш, че трябва да обичаме Бога, но най-първо ти не обичаш. Аз гледам, че за любовта нямате понятие. Във вас съществува едно човешко разбиране. Нямате едно вътрешно съзнание. Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек?
Минава едно малко, бедно дете.
Че това е едно изпитание за тебе. В това дете има една божествена душа вътре. Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание. Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего. И ангела гледа как ще постъпиш.
към беседата >>
Това е насилие.
Ние нямаме закони как да се постъпва. Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората. Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва. Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов. Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов.
Това е насилие.
В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли. Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна. Вие си дръжте вашата любов. Аз не искам да я закачам. Но вашата любов ще се повдигне и ще се пречисти, ако имате Божията любов.
към беседата >>
Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма.
Ти не можеш да вярваш в Бога иначе. Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат. Аз говоря за неща, които стават. Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил. Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена.
Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма.
Онзи човек къде ги е посадил? – Той ги е посадил някъде в ума. Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде. Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го. Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза.
към беседата >>
Че това е едно изпитание за тебе.
Аз гледам, че за любовта нямате понятие. Във вас съществува едно човешко разбиране. Нямате едно вътрешно съзнание. Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек? Минава едно малко, бедно дете.
Че това е едно изпитание за тебе.
В това дете има една божествена душа вътре. Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание. Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего. И ангела гледа как ще постъпиш. Аз се спирам и виждам, че е опърпано, но веднага виждам, че то е свързано с една нишка с ангели.
към беседата >>
В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли.
Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората. Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва. Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов. Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов. Това е насилие.
В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли.
Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна. Вие си дръжте вашата любов. Аз не искам да я закачам. Но вашата любов ще се повдигне и ще се пречисти, ако имате Божията любов.
към беседата >>
Онзи човек къде ги е посадил?
Ти можеш да вярваш, но това вярване няма да даде никакъв резултат. Аз говоря за неща, които стават. Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил. Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена. Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма.
Онзи човек къде ги е посадил?
– Той ги е посадил някъде в ума. Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде. Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го. Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза. Вътре пее хубаво, но вън не излиза.
към беседата >>
В това дете има една божествена душа вътре.
Във вас съществува едно човешко разбиране. Нямате едно вътрешно съзнание. Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек? Минава едно малко, бедно дете. Че това е едно изпитание за тебе.
В това дете има една божествена душа вътре.
Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание. Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего. И ангела гледа как ще постъпиш. Аз се спирам и виждам, че е опърпано, но веднага виждам, че то е свързано с една нишка с ангели. То е Божественото.
към беседата >>
Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна.
Един човек, като го обикнеш, той започва да ти заповядва. Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов. Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов. Това е насилие. В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли.
Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна.
Вие си дръжте вашата любов. Аз не искам да я закачам. Но вашата любов ще се повдигне и ще се пречисти, ако имате Божията любов.
към беседата >>
– Той ги е посадил някъде в ума.
Аз говоря за неща, които стават. Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил. Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена. Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма. Онзи човек къде ги е посадил?
– Той ги е посадил някъде в ума.
Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде. Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го. Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза. Вътре пее хубаво, но вън не излиза. Това вътрешното във всички пее, но това, което пее в тебе, това не си ти.
към беседата >>
Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание.
Нямате едно вътрешно съзнание. Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек? Минава едно малко, бедно дете. Че това е едно изпитание за тебе. В това дете има една божествена душа вътре.
Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание.
Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего. И ангела гледа как ще постъпиш. Аз се спирам и виждам, че е опърпано, но веднага виждам, че то е свързано с една нишка с ангели. То е Божественото. И казвам си: Аз ще постъпя тъй, както бих желал с мене да постъпят.
към беседата >>
Вие си дръжте вашата любов.
Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов. Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов. Това е насилие. В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли. Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна.
Вие си дръжте вашата любов.
Аз не искам да я закачам. Но вашата любов ще се повдигне и ще се пречисти, ако имате Божията любов.
към беседата >>
Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде.
Например казваш: „Аз посадих сто фиданки.“ А пък всъщност нито една фиданка не си посадил. Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена. Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма. Онзи човек къде ги е посадил? – Той ги е посадил някъде в ума.
Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде.
Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го. Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза. Вътре пее хубаво, но вън не излиза. Това вътрешното във всички пее, но това, което пее в тебе, това не си ти. Този , който пее вътре е друг, а пък ти, който ще пееш на земята, това е друг.
към беседата >>
Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего.
Аз седя и гледам някой човек, но питам: Какво е човек? Минава едно малко, бедно дете. Че това е едно изпитание за тебе. В това дете има една божествена душа вътре. Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание.
Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего.
И ангела гледа как ще постъпиш. Аз се спирам и виждам, че е опърпано, но веднага виждам, че то е свързано с една нишка с ангели. То е Божественото. И казвам си: Аз ще постъпя тъй, както бих желал с мене да постъпят.
към беседата >>
Аз не искам да я закачам.
Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов, понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов. Това е насилие. В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли. Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна. Вие си дръжте вашата любов.
Аз не искам да я закачам.
Но вашата любов ще се повдигне и ще се пречисти, ако имате Божията любов.
към беседата >>
Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го.
Ти казваш: „Петко Стойчев ми каза, че е посадил сто фиданки.“ А пък няма никаква фиданка посадена. Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма. Онзи човек къде ги е посадил? – Той ги е посадил някъде в ума. Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде.
Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го.
Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза. Вътре пее хубаво, но вън не излиза. Това вътрешното във всички пее, но това, което пее в тебе, това не си ти. Този , който пее вътре е друг, а пък ти, който ще пееш на земята, това е друг. Онзи, който пее вътре, казва: „Аз ще те науча как да пееш.“ Някой път той ти пее хубаво, но някой път и той си отива на разходка някъде.
към беседата >>
И ангела гледа как ще постъпиш.
Минава едно малко, бедно дете. Че това е едно изпитание за тебе. В това дете има една божествена душа вътре. Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание. Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего.
И ангела гледа как ще постъпиш.
Аз се спирам и виждам, че е опърпано, но веднага виждам, че то е свързано с една нишка с ангели. То е Божественото. И казвам си: Аз ще постъпя тъй, както бих желал с мене да постъпят.
към беседата >>
Но вашата любов ще се повдигне и ще се пречисти, ако имате Божията любов.
Това е насилие. В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли. Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна. Вие си дръжте вашата любов. Аз не искам да я закачам.
Но вашата любов ще се повдигне и ще се пречисти, ако имате Божията любов.
към беседата >>
Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза.
Ти разпространяваш това съобщение, но фиданките ги няма. Онзи човек къде ги е посадил? – Той ги е посадил някъде в ума. Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде. Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го.
Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза.
Вътре пее хубаво, но вън не излиза. Това вътрешното във всички пее, но това, което пее в тебе, това не си ти. Този , който пее вътре е друг, а пък ти, който ще пееш на земята, това е друг. Онзи, който пее вътре, казва: „Аз ще те науча как да пееш.“ Някой път той ти пее хубаво, но някой път и той си отива на разходка някъде.
към беседата >>
Аз се спирам и виждам, че е опърпано, но веднага виждам, че то е свързано с една нишка с ангели.
Че това е едно изпитание за тебе. В това дете има една божествена душа вътре. Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание. Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего. И ангела гледа как ще постъпиш.
Аз се спирам и виждам, че е опърпано, но веднага виждам, че то е свързано с една нишка с ангели.
То е Божественото. И казвам си: Аз ще постъпя тъй, както бих желал с мене да постъпят.
към беседата >>
„Авва Отче“ се казва там.
„Авва Отче“ се казва там.
Думата „Авва“, значи онзи Баща, Който носи тягостите на своите неразбрани деца. В думата „Авва“ два пъти се повтаря буквата „А“. Като махнем първата буква „А“, остава „ва“. Българинът казва „ва“ – да се спре нещо. Та казвам: като махнем първата буква „А“, остане „ва“, какво ще стане?
към беседата >>
Вътре пее хубаво, но вън не излиза.
Онзи човек къде ги е посадил? – Той ги е посадил някъде в ума. Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде. Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го. Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза.
Вътре пее хубаво, но вън не излиза.
Това вътрешното във всички пее, но това, което пее в тебе, това не си ти. Този , който пее вътре е друг, а пък ти, който ще пееш на земята, това е друг. Онзи, който пее вътре, казва: „Аз ще те науча как да пееш.“ Някой път той ти пее хубаво, но някой път и той си отива на разходка някъде.
към беседата >>
То е Божественото.
В това дете има една божествена душа вътре. Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание. Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего. И ангела гледа как ще постъпиш. Аз се спирам и виждам, че е опърпано, но веднага виждам, че то е свързано с една нишка с ангели.
То е Божественото.
И казвам си: Аз ще постъпя тъй, както бих желал с мене да постъпят.
към беседата >>
Думата „Авва“, значи онзи Баща, Който носи тягостите на своите неразбрани деца.
„Авва Отче“ се казва там.
Думата „Авва“, значи онзи Баща, Който носи тягостите на своите неразбрани деца.
В думата „Авва“ два пъти се повтаря буквата „А“. Като махнем първата буква „А“, остава „ва“. Българинът казва „ва“ – да се спре нещо. Та казвам: като махнем първата буква „А“, остане „ва“, какво ще стане? Та сега всички ще се натоварите.
към беседата >>
Това вътрешното във всички пее, но това, което пее в тебе, това не си ти.
– Той ги е посадил някъде в ума. Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде. Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го. Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза. Вътре пее хубаво, но вън не излиза.
Това вътрешното във всички пее, но това, което пее в тебе, това не си ти.
Този , който пее вътре е друг, а пък ти, който ще пееш на земята, това е друг. Онзи, който пее вътре, казва: „Аз ще те науча как да пееш.“ Някой път той ти пее хубаво, но някой път и той си отива на разходка някъде.
към беседата >>
И казвам си: Аз ще постъпя тъй, както бих желал с мене да постъпят.
Това дете, като дойде на земята, има обикновено съзнание, но в това дете седи едно висше съзнание. Както казва Христос, че тяхните ангели на небето гледат лицето на Отца Вашего. И ангела гледа как ще постъпиш. Аз се спирам и виждам, че е опърпано, но веднага виждам, че то е свързано с една нишка с ангели. То е Божественото.
И казвам си: Аз ще постъпя тъй, както бих желал с мене да постъпят.
към беседата >>
В думата „Авва“ два пъти се повтаря буквата „А“.
„Авва Отче“ се казва там. Думата „Авва“, значи онзи Баща, Който носи тягостите на своите неразбрани деца.
В думата „Авва“ два пъти се повтаря буквата „А“.
Като махнем първата буква „А“, остава „ва“. Българинът казва „ва“ – да се спре нещо. Та казвам: като махнем първата буква „А“, остане „ва“, какво ще стане? Та сега всички ще се натоварите. Всеки да си носи товара.
към беседата >>
Този , който пее вътре е друг, а пък ти, който ще пееш на земята, това е друг.
Той има един проект в ума, но като потърси фиданките реално, на физическото поле, няма ги никъде. Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го. Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза. Вътре пее хубаво, но вън не излиза. Това вътрешното във всички пее, но това, което пее в тебе, това не си ти.
Този , който пее вътре е друг, а пък ти, който ще пееш на земята, това е друг.
Онзи, който пее вътре, казва: „Аз ще те науча как да пееш.“ Някой път той ти пее хубаво, но някой път и той си отива на разходка някъде.
към беседата >>
На всинца ни трябва самообладание.
На всинца ни трябва самообладание.
Аз слизам отгоре и гледам, че една сестра се разплакала. Седи до стълбата ми разплакана. Защо? Един брат не се отнесъл добре с нея. Обхода трябва на всинца ви. Вие сте се разгащили.
към беседата >>
Като махнем първата буква „А“, остава „ва“.
„Авва Отче“ се казва там. Думата „Авва“, значи онзи Баща, Който носи тягостите на своите неразбрани деца. В думата „Авва“ два пъти се повтаря буквата „А“.
Като махнем първата буква „А“, остава „ва“.
Българинът казва „ва“ – да се спре нещо. Та казвам: като махнем първата буква „А“, остане „ва“, какво ще стане? Та сега всички ще се натоварите. Всеки да си носи товара. И да благодарите.
към беседата >>
Онзи, който пее вътре, казва: „Аз ще те науча как да пееш.“ Някой път той ти пее хубаво, но някой път и той си отива на разходка някъде.
Някой казва: „Аз зная да пея.“ Слушам го. Една сестра разправя на друга: „В ума си го чувам, колко хубаво пее вътре.“ Той пее вътре, но като рече да пее вън, не излиза. Вътре пее хубаво, но вън не излиза. Това вътрешното във всички пее, но това, което пее в тебе, това не си ти. Този , който пее вътре е друг, а пък ти, който ще пееш на земята, това е друг.
Онзи, който пее вътре, казва: „Аз ще те науча как да пееш.“ Някой път той ти пее хубаво, но някой път и той си отива на разходка някъде.
към беседата >>
Аз слизам отгоре и гледам, че една сестра се разплакала.
На всинца ни трябва самообладание.
Аз слизам отгоре и гледам, че една сестра се разплакала.
Седи до стълбата ми разплакана. Защо? Един брат не се отнесъл добре с нея. Обхода трябва на всинца ви. Вие сте се разгащили. Не разбирате любовта както трябва.
към беседата >>
Българинът казва „ва“ – да се спре нещо.
„Авва Отче“ се казва там. Думата „Авва“, значи онзи Баща, Който носи тягостите на своите неразбрани деца. В думата „Авва“ два пъти се повтаря буквата „А“. Като махнем първата буква „А“, остава „ва“.
Българинът казва „ва“ – да се спре нещо.
Та казвам: като махнем първата буква „А“, остане „ва“, какво ще стане? Та сега всички ще се натоварите. Всеки да си носи товара. И да благодарите. Този товар ще го носите на мястото, дето трябва.
към беседата >>
Да ви приведа една аналогия: „Mon cher“ (Учителя изговаря тези думи веднаж грубо и вeднаж много меко).
Да ви приведа една аналогия: „Mon cher“ (Учителя изговаря тези думи веднаж грубо и вeднаж много меко).
„My friend“ (Учителя го изговаря грубо и меко). „Мой приятелю“ (Грубо и меко). Първото изговаряне е плътно френски. Този човек, като ти каже така грубо „мон шер“, той не си играе. (Учителят показва юмрук.
към беседата >>
Седи до стълбата ми разплакана. Защо?
На всинца ни трябва самообладание. Аз слизам отгоре и гледам, че една сестра се разплакала.
Седи до стълбата ми разплакана. Защо?
Един брат не се отнесъл добре с нея. Обхода трябва на всинца ви. Вие сте се разгащили. Не разбирате любовта както трябва. Трябва да се роди във вас нещо благородно.
към беседата >>
Та казвам: като махнем първата буква „А“, остане „ва“, какво ще стане?
„Авва Отче“ се казва там. Думата „Авва“, значи онзи Баща, Който носи тягостите на своите неразбрани деца. В думата „Авва“ два пъти се повтаря буквата „А“. Като махнем първата буква „А“, остава „ва“. Българинът казва „ва“ – да се спре нещо.
Та казвам: като махнем първата буква „А“, остане „ва“, какво ще стане?
Та сега всички ще се натоварите. Всеки да си носи товара. И да благодарите. Този товар ще го носите на мястото, дето трябва. И като го занесете така товара там на мястото, всички въпроси ще се разрешат.
към беседата >>
„My friend“ (Учителя го изговаря грубо и меко).
Да ви приведа една аналогия: „Mon cher“ (Учителя изговаря тези думи веднаж грубо и вeднаж много меко).
„My friend“ (Учителя го изговаря грубо и меко).
„Мой приятелю“ (Грубо и меко). Първото изговаряне е плътно френски. Този човек, като ти каже така грубо „мон шер“, той не си играе. (Учителят показва юмрук. Учителят изговаря същите думи меко).
към беседата >>
Един брат не се отнесъл добре с нея.
На всинца ни трябва самообладание. Аз слизам отгоре и гледам, че една сестра се разплакала. Седи до стълбата ми разплакана. Защо?
Един брат не се отнесъл добре с нея.
Обхода трябва на всинца ви. Вие сте се разгащили. Не разбирате любовта както трябва. Трябва да се роди във вас нещо благородно. Да се уважавате един други.
към беседата >>
Та сега всички ще се натоварите.
Думата „Авва“, значи онзи Баща, Който носи тягостите на своите неразбрани деца. В думата „Авва“ два пъти се повтаря буквата „А“. Като махнем първата буква „А“, остава „ва“. Българинът казва „ва“ – да се спре нещо. Та казвам: като махнем първата буква „А“, остане „ва“, какво ще стане?
Та сега всички ще се натоварите.
Всеки да си носи товара. И да благодарите. Този товар ще го носите на мястото, дето трябва. И като го занесете така товара там на мястото, всички въпроси ще се разрешат.
към беседата >>
„Мой приятелю“ (Грубо и меко).
Да ви приведа една аналогия: „Mon cher“ (Учителя изговаря тези думи веднаж грубо и вeднаж много меко). „My friend“ (Учителя го изговаря грубо и меко).
„Мой приятелю“ (Грубо и меко).
Първото изговаряне е плътно френски. Този човек, като ти каже така грубо „мон шер“, той не си играе. (Учителят показва юмрук. Учителят изговаря същите думи меко). Това изговаряне предразполага.
към беседата >>
Обхода трябва на всинца ви.
На всинца ни трябва самообладание. Аз слизам отгоре и гледам, че една сестра се разплакала. Седи до стълбата ми разплакана. Защо? Един брат не се отнесъл добре с нея.
Обхода трябва на всинца ви.
Вие сте се разгащили. Не разбирате любовта както трябва. Трябва да се роди във вас нещо благородно. Да се уважавате един други. Вие, като че ли, казвате: „Аз пет пари не давам заради другите.“ И аз ще ви кажа, че тогаз и аз пет пари не давам за вас.
към беседата >>
Всеки да си носи товара.
В думата „Авва“ два пъти се повтаря буквата „А“. Като махнем първата буква „А“, остава „ва“. Българинът казва „ва“ – да се спре нещо. Та казвам: като махнем първата буква „А“, остане „ва“, какво ще стане? Та сега всички ще се натоварите.
Всеки да си носи товара.
И да благодарите. Този товар ще го носите на мястото, дето трябва. И като го занесете така товара там на мястото, всички въпроси ще се разрешат.
към беседата >>
Първото изговаряне е плътно френски.
Да ви приведа една аналогия: „Mon cher“ (Учителя изговаря тези думи веднаж грубо и вeднаж много меко). „My friend“ (Учителя го изговаря грубо и меко). „Мой приятелю“ (Грубо и меко).
Първото изговаряне е плътно френски.
Този човек, като ти каже така грубо „мон шер“, той не си играе. (Учителят показва юмрук. Учителят изговаря същите думи меко). Това изговаряне предразполага. Мекият елемент е, който дава хубави свойства на езика.
към беседата >>
НАГОРЕ