НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
215
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
215
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Неизбежното, то е религия.
Казвамъ: „Маловажнитѣ нѣща не трѣбва да ставатъ споръ“. Прѣраждането трѣбва да се изключи, то не е догма, то не е религиозенъ принципъ, то е наука само за ученитѣ, за умнитѣ хора. Любовьта, това е религия. Религията, то е туй, което е необходимо за всички хора. Любовьта е необходима за всички хора.
Неизбежното, то е религия.
То е връзка съ Бога. Религията е едно отношение, да направишъ всички хора да си живѣятъ сносно, и да се търпятъ. А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность. Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата. Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ.
към беседата >>
Сѣенето, туй е единъ начинъ на вързване.
А при това, туй, което нѣма никаква тяжесть, то е произвело такава радость въ душата ти! А при това, казвате: „вързвамъ“, Сега ще дойдеме до думата „вързвамъ“. Съ какво може да вързваме нѣщата? Земледѣлецътъ най-първо се учи на вързване. Той първо разорява земята, и слѣдъ туй хвърля семето въ нея.
Сѣенето, туй е единъ начинъ на вързване.
Той е свързалъ семето съ земята. Слѣдъ туй свързване семето излиза на влага и на слънчева свѣтлина, послѣ цъвне, върже и отъ него се ползуватъ. Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва. Онзи градинаръ, и той вързва. Всички изобщо все се учатъ да вързватъ.
към беседата >>
Азъ нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може да стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза.
Сега, у насъ, взѣмете българскитѣ свещеници; насаждатъ туй подозрѣние, едно гонение може да стане.
Азъ нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може да стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза.
Но, когато единъ народъ иска да се избави отъ всичкитѣ свои беди и страдания, въ нѣго трѣбва да има морална стабилность, морална хармония. Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода. Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ. И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения. Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може.
към беседата >>
То е връзка съ Бога.
Прѣраждането трѣбва да се изключи, то не е догма, то не е религиозенъ принципъ, то е наука само за ученитѣ, за умнитѣ хора. Любовьта, това е религия. Религията, то е туй, което е необходимо за всички хора. Любовьта е необходима за всички хора. Неизбежното, то е религия.
То е връзка съ Бога.
Религията е едно отношение, да направишъ всички хора да си живѣятъ сносно, и да се търпятъ. А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность. Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата. Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ. Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта.
към беседата >>
Той е свързалъ семето съ земята.
А при това, казвате: „вързвамъ“, Сега ще дойдеме до думата „вързвамъ“. Съ какво може да вързваме нѣщата? Земледѣлецътъ най-първо се учи на вързване. Той първо разорява земята, и слѣдъ туй хвърля семето въ нея. Сѣенето, туй е единъ начинъ на вързване.
Той е свързалъ семето съ земята.
Слѣдъ туй свързване семето излиза на влага и на слънчева свѣтлина, послѣ цъвне, върже и отъ него се ползуватъ. Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва. Онзи градинаръ, и той вързва. Всички изобщо все се учатъ да вързватъ. Но разумно трѣбва да се вързва.
към беседата >>
Но, когато единъ народъ иска да се избави отъ всичкитѣ свои беди и страдания, въ нѣго трѣбва да има морална стабилность, морална хармония.
Сега, у насъ, взѣмете българскитѣ свещеници; насаждатъ туй подозрѣние, едно гонение може да стане. Азъ нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може да стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза.
Но, когато единъ народъ иска да се избави отъ всичкитѣ свои беди и страдания, въ нѣго трѣбва да има морална стабилность, морална хармония.
Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода. Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ. И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения. Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може. Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ.
към беседата >>
Религията е едно отношение, да направишъ всички хора да си живѣятъ сносно, и да се търпятъ.
Любовьта, това е религия. Религията, то е туй, което е необходимо за всички хора. Любовьта е необходима за всички хора. Неизбежното, то е религия. То е връзка съ Бога.
Религията е едно отношение, да направишъ всички хора да си живѣятъ сносно, и да се търпятъ.
А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность. Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата. Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ. Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта. Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ.
към беседата >>
Слѣдъ туй свързване семето излиза на влага и на слънчева свѣтлина, послѣ цъвне, върже и отъ него се ползуватъ.
Съ какво може да вързваме нѣщата? Земледѣлецътъ най-първо се учи на вързване. Той първо разорява земята, и слѣдъ туй хвърля семето въ нея. Сѣенето, туй е единъ начинъ на вързване. Той е свързалъ семето съ земята.
Слѣдъ туй свързване семето излиза на влага и на слънчева свѣтлина, послѣ цъвне, върже и отъ него се ползуватъ.
Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва. Онзи градинаръ, и той вързва. Всички изобщо все се учатъ да вързватъ. Но разумно трѣбва да се вързва. Послѣ, трѣбва да свързваме двѣ мисли на едно мѣсто.
към беседата >>
Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода.
Сега, у насъ, взѣмете българскитѣ свещеници; насаждатъ туй подозрѣние, едно гонение може да стане. Азъ нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може да стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза. Но, когато единъ народъ иска да се избави отъ всичкитѣ свои беди и страдания, въ нѣго трѣбва да има морална стабилность, морална хармония.
Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода.
Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ. И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения. Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може. Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ. Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така.
към беседата >>
А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность.
Религията, то е туй, което е необходимо за всички хора. Любовьта е необходима за всички хора. Неизбежното, то е религия. То е връзка съ Бога. Религията е едно отношение, да направишъ всички хора да си живѣятъ сносно, и да се търпятъ.
А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность.
Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата. Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ. Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта. Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ. Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение.
към беседата >>
Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва.
Земледѣлецътъ най-първо се учи на вързване. Той първо разорява земята, и слѣдъ туй хвърля семето въ нея. Сѣенето, туй е единъ начинъ на вързване. Той е свързалъ семето съ земята. Слѣдъ туй свързване семето излиза на влага и на слънчева свѣтлина, послѣ цъвне, върже и отъ него се ползуватъ.
Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва.
Онзи градинаръ, и той вързва. Всички изобщо все се учатъ да вързватъ. Но разумно трѣбва да се вързва. Послѣ, трѣбва да свързваме двѣ мисли на едно мѣсто. Да кажемъ, че азъ дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е?
към беседата >>
Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ.
Сега, у насъ, взѣмете българскитѣ свещеници; насаждатъ туй подозрѣние, едно гонение може да стане. Азъ нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може да стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза. Но, когато единъ народъ иска да се избави отъ всичкитѣ свои беди и страдания, въ нѣго трѣбва да има морална стабилность, морална хармония. Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода.
Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ.
И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения. Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може. Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ. Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така. Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ.
към беседата >>
Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата.
Любовьта е необходима за всички хора. Неизбежното, то е религия. То е връзка съ Бога. Религията е едно отношение, да направишъ всички хора да си живѣятъ сносно, и да се търпятъ. А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность.
Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата.
Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ. Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта. Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ. Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение. Въ училищата – сѫщо: едни закони вързватъ, други – развързватъ.
към беседата >>
Онзи градинаръ, и той вързва.
Той първо разорява земята, и слѣдъ туй хвърля семето въ нея. Сѣенето, туй е единъ начинъ на вързване. Той е свързалъ семето съ земята. Слѣдъ туй свързване семето излиза на влага и на слънчева свѣтлина, послѣ цъвне, върже и отъ него се ползуватъ. Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва.
Онзи градинаръ, и той вързва.
Всички изобщо все се учатъ да вързватъ. Но разумно трѣбва да се вързва. Послѣ, трѣбва да свързваме двѣ мисли на едно мѣсто. Да кажемъ, че азъ дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е? Това е развързване.
към беседата >>
И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения.
Сега, у насъ, взѣмете българскитѣ свещеници; насаждатъ туй подозрѣние, едно гонение може да стане. Азъ нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може да стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза. Но, когато единъ народъ иска да се избави отъ всичкитѣ свои беди и страдания, въ нѣго трѣбва да има морална стабилность, морална хармония. Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода. Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ.
И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения.
Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може. Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ. Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така. Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность.
към беседата >>
Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ.
Неизбежното, то е религия. То е връзка съ Бога. Религията е едно отношение, да направишъ всички хора да си живѣятъ сносно, и да се търпятъ. А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность. Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата.
Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ.
Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта. Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ. Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение. Въ училищата – сѫщо: едни закони вързватъ, други – развързватъ. И въ религията – сѫщо.
към беседата >>
Всички изобщо все се учатъ да вързватъ.
Сѣенето, туй е единъ начинъ на вързване. Той е свързалъ семето съ земята. Слѣдъ туй свързване семето излиза на влага и на слънчева свѣтлина, послѣ цъвне, върже и отъ него се ползуватъ. Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва. Онзи градинаръ, и той вързва.
Всички изобщо все се учатъ да вързватъ.
Но разумно трѣбва да се вързва. Послѣ, трѣбва да свързваме двѣ мисли на едно мѣсто. Да кажемъ, че азъ дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е? Това е развързване.
към беседата >>
Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може.
Азъ нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може да стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза. Но, когато единъ народъ иска да се избави отъ всичкитѣ свои беди и страдания, въ нѣго трѣбва да има морална стабилность, морална хармония. Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода. Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ. И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения.
Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може.
Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ. Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така. Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята.
към беседата >>
Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта.
То е връзка съ Бога. Религията е едно отношение, да направишъ всички хора да си живѣятъ сносно, и да се търпятъ. А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность. Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата. Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ.
Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта.
Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ. Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение. Въ училищата – сѫщо: едни закони вързватъ, други – развързватъ. И въ религията – сѫщо. Трѣбва да имъ разумно вързване и развързване.
към беседата >>
Но разумно трѣбва да се вързва.
Той е свързалъ семето съ земята. Слѣдъ туй свързване семето излиза на влага и на слънчева свѣтлина, послѣ цъвне, върже и отъ него се ползуватъ. Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва. Онзи градинаръ, и той вързва. Всички изобщо все се учатъ да вързватъ.
Но разумно трѣбва да се вързва.
Послѣ, трѣбва да свързваме двѣ мисли на едно мѣсто. Да кажемъ, че азъ дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е? Това е развързване.
към беседата >>
Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ.
Но, когато единъ народъ иска да се избави отъ всичкитѣ свои беди и страдания, въ нѣго трѣбва да има морална стабилность, морална хармония. Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода. Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ. И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения. Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може.
Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ.
Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така. Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята. Тѣ не можаха да се търпятъ.
към беседата >>
Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ.
Религията е едно отношение, да направишъ всички хора да си живѣятъ сносно, и да се търпятъ. А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность. Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата. Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ. Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта.
Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ.
Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение. Въ училищата – сѫщо: едни закони вързватъ, други – развързватъ. И въ религията – сѫщо. Трѣбва да имъ разумно вързване и развързване.
към беседата >>
Послѣ, трѣбва да свързваме двѣ мисли на едно мѣсто.
Слѣдъ туй свързване семето излиза на влага и на слънчева свѣтлина, послѣ цъвне, върже и отъ него се ползуватъ. Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва. Онзи градинаръ, и той вързва. Всички изобщо все се учатъ да вързватъ. Но разумно трѣбва да се вързва.
Послѣ, трѣбва да свързваме двѣ мисли на едно мѣсто.
Да кажемъ, че азъ дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е? Това е развързване.
към беседата >>
Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така.
Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода. Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ. И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения. Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може. Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ.
Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така.
Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята. Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието.
към беседата >>
Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение.
А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность. Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата. Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ. Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта. Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ.
Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение.
Въ училищата – сѫщо: едни закони вързватъ, други – развързватъ. И въ религията – сѫщо. Трѣбва да имъ разумно вързване и развързване.
към беседата >>
Да кажемъ, че азъ дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е?
Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва. Онзи градинаръ, и той вързва. Всички изобщо все се учатъ да вързватъ. Но разумно трѣбва да се вързва. Послѣ, трѣбва да свързваме двѣ мисли на едно мѣсто.
Да кажемъ, че азъ дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е?
Това е развързване.
към беседата >>
Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ.
Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ. И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения. Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може. Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ. Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така.
Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ.
И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята. Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо?
към беседата >>
Въ училищата – сѫщо: едни закони вързватъ, други – развързватъ.
Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата. Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ. Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта. Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ. Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение.
Въ училищата – сѫщо: едни закони вързватъ, други – развързватъ.
И въ религията – сѫщо. Трѣбва да имъ разумно вързване и развързване.
към беседата >>
Това е развързване.
Онзи градинаръ, и той вързва. Всички изобщо все се учатъ да вързватъ. Но разумно трѣбва да се вързва. Послѣ, трѣбва да свързваме двѣ мисли на едно мѣсто. Да кажемъ, че азъ дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е?
Това е развързване.
към беседата >>
И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность.
И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения. Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може. Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ. Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така. Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ.
И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность.
И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята. Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ.
към беседата >>
И въ религията – сѫщо.
Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ. Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта. Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ. Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение. Въ училищата – сѫщо: едни закони вързватъ, други – развързватъ.
И въ религията – сѫщо.
Трѣбва да имъ разумно вързване и развързване.
към беседата >>
„Каквото вържете на земята, такова ще ви бѫде вързано и на небето“.
„Каквото вържете на земята, такова ще ви бѫде вързано и на небето“.
Значи онуй Божественото, което вързвате на земята, онѣзи Божествени семена, които посѣете на земята, това ще ви бѫде вързано и на небето. Слѣдователно, ще имъ се даватъ условия да поникнатъ.
към беседата >>
И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята.
Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може. Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ. Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така. Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность.
И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята.
Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ.
към беседата >>
Трѣбва да имъ разумно вързване и развързване.
Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта. Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ. Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение. Въ училищата – сѫщо: едни закони вързватъ, други – развързватъ. И въ религията – сѫщо.
Трѣбва да имъ разумно вързване и развързване.
към беседата >>
Значи онуй Божественото, което вързвате на земята, онѣзи Божествени семена, които посѣете на земята, това ще ви бѫде вързано и на небето.
„Каквото вържете на земята, такова ще ви бѫде вързано и на небето“.
Значи онуй Божественото, което вързвате на земята, онѣзи Божествени семена, които посѣете на земята, това ще ви бѫде вързано и на небето.
Слѣдователно, ще имъ се даватъ условия да поникнатъ.
към беседата >>
Тѣ не можаха да се търпятъ.
Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ. Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така. Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята.
Тѣ не можаха да се търпятъ.
Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ. Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда.
към беседата >>
Та, навсѣкѫдѣ трѣбва да се проповѣдва туй учение, учение на Божетвената Любовь между хората, да се търпятъ всички, да бѫдатъ всички искрени, да има вѣротърпимость.
Та, навсѣкѫдѣ трѣбва да се проповѣдва туй учение, учение на Божетвената Любовь между хората, да се търпятъ всички, да бѫдатъ всички искрени, да има вѣротърпимость.
А отъ плода на всѣки човѣкъ, на всѣко общество, на всѣки народъ, отъ плода на всѣка религия ще се познае въ каква насока е работено. Туй е, което се казва fait accompli. Туй е свършенъ фактъ, свършенъ въпросъ. Бѫдещиятъ плодъ, който ние ще принесемъ, ще покаже какви сме ние.
към беседата >>
Слѣдователно, ще имъ се даватъ условия да поникнатъ.
„Каквото вържете на земята, такова ще ви бѫде вързано и на небето“. Значи онуй Божественото, което вързвате на земята, онѣзи Божествени семена, които посѣете на земята, това ще ви бѫде вързано и на небето.
Слѣдователно, ще имъ се даватъ условия да поникнатъ.
към беседата >>
Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието.
Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така. Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята. Тѣ не можаха да се търпятъ.
Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието.
Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ. Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда. Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ.
към беседата >>
А отъ плода на всѣки човѣкъ, на всѣко общество, на всѣки народъ, отъ плода на всѣка религия ще се познае въ каква насока е работено.
Та, навсѣкѫдѣ трѣбва да се проповѣдва туй учение, учение на Божетвената Любовь между хората, да се търпятъ всички, да бѫдатъ всички искрени, да има вѣротърпимость.
А отъ плода на всѣки човѣкъ, на всѣко общество, на всѣки народъ, отъ плода на всѣка религия ще се познае въ каква насока е работено.
Туй е, което се казва fait accompli. Туй е свършенъ фактъ, свършенъ въпросъ. Бѫдещиятъ плодъ, който ние ще принесемъ, ще покаже какви сме ние.
към беседата >>
„И каквото развържете на земята, ще ви бѫде развързано и на небето“.
„И каквото развържете на земята, ще ви бѫде развързано и на небето“.
към беседата >>
Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо?
Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята. Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието.
Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо?
– Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ. Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда. Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ. Учатъ се тѣ.
към беседата >>
Туй е, което се казва fait accompli.
Та, навсѣкѫдѣ трѣбва да се проповѣдва туй учение, учение на Божетвената Любовь между хората, да се търпятъ всички, да бѫдатъ всички искрени, да има вѣротърпимость. А отъ плода на всѣки човѣкъ, на всѣко общество, на всѣки народъ, отъ плода на всѣка религия ще се познае въ каква насока е работено.
Туй е, което се казва fait accompli.
Туй е свършенъ фактъ, свършенъ въпросъ. Бѫдещиятъ плодъ, който ние ще принесемъ, ще покаже какви сме ние.
към беседата >>
Има два начина за вързване.
Има два начина за вързване.
Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ любовьта. Туй е единъ начинъ. А може да го вържешъ и съ умразата. Туй е другъ начинъ. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво?
към беседата >>
– Възпитани сѫ.
И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята. Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо?
– Възпитани сѫ.
Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ. Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда. Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ. Учатъ се тѣ. Сега Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които приематъ външното християнство.
към беседата >>
Туй е свършенъ фактъ, свършенъ въпросъ.
Та, навсѣкѫдѣ трѣбва да се проповѣдва туй учение, учение на Божетвената Любовь между хората, да се търпятъ всички, да бѫдатъ всички искрени, да има вѣротърпимость. А отъ плода на всѣки човѣкъ, на всѣко общество, на всѣки народъ, отъ плода на всѣка религия ще се познае въ каква насока е работено. Туй е, което се казва fait accompli.
Туй е свършенъ фактъ, свършенъ въпросъ.
Бѫдещиятъ плодъ, който ние ще принесемъ, ще покаже какви сме ние.
към беседата >>
Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ любовьта.
Има два начина за вързване.
Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ любовьта.
Туй е единъ начинъ. А може да го вържешъ и съ умразата. Туй е другъ начинъ. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво? – Можешъ да го вържешъ съ вѫже.
към беседата >>
Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ.
И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята. Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ.
Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ.
Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда. Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ. Учатъ се тѣ. Сега Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които приематъ външното християнство.
към беседата >>
Бѫдещиятъ плодъ, който ние ще принесемъ, ще покаже какви сме ние.
Та, навсѣкѫдѣ трѣбва да се проповѣдва туй учение, учение на Божетвената Любовь между хората, да се търпятъ всички, да бѫдатъ всички искрени, да има вѣротърпимость. А отъ плода на всѣки човѣкъ, на всѣко общество, на всѣки народъ, отъ плода на всѣка религия ще се познае въ каква насока е работено. Туй е, което се казва fait accompli. Туй е свършенъ фактъ, свършенъ въпросъ.
Бѫдещиятъ плодъ, който ние ще принесемъ, ще покаже какви сме ние.
към беседата >>
Туй е единъ начинъ.
Има два начина за вързване. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ любовьта.
Туй е единъ начинъ.
А може да го вържешъ и съ умразата. Туй е другъ начинъ. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво? – Можешъ да го вържешъ съ вѫже. А може и да го развържешъ.
към беседата >>
Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда.
Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ.
Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда.
Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ. Учатъ се тѣ. Сега Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които приематъ външното християнство.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ всички, които саждате, саждайтѣ разумно; всички, които мислите, мислете разумно; всички, които дѣйствувате, дѣйствувайте разумно.
Азъ бихъ желалъ всички, които саждате, саждайтѣ разумно; всички, които мислите, мислете разумно; всички, които дѣйствувате, дѣйствувайте разумно.
То е за васъ.
към беседата >>
А може да го вържешъ и съ умразата.
Има два начина за вързване. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ любовьта. Туй е единъ начинъ.
А може да го вържешъ и съ умразата.
Туй е другъ начинъ. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво? – Можешъ да го вържешъ съ вѫже. А може и да го развържешъ. Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ.
към беседата >>
Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ.
Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ. Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда.
Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ.
Учатъ се тѣ. Сега Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които приематъ външното християнство.
към беседата >>
То е за васъ.
Азъ бихъ желалъ всички, които саждате, саждайтѣ разумно; всички, които мислите, мислете разумно; всички, които дѣйствувате, дѣйствувайте разумно.
То е за васъ.
към беседата >>
Туй е другъ начинъ.
Има два начина за вързване. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ любовьта. Туй е единъ начинъ. А може да го вържешъ и съ умразата.
Туй е другъ начинъ.
Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво? – Можешъ да го вържешъ съ вѫже. А може и да го развържешъ. Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ. Едноврѣменно вие не можете да правите два акта, да вързвате на двѣ мѣста.
към беседата >>
Учатъ се тѣ.
Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ. Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда. Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ.
Учатъ се тѣ.
Сега Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които приематъ външното християнство.
към беседата >>
„И каквото вържете на земята, ще бѫде вързано горе на небето.“ Ще бѫде за васъ.
„И каквото вържете на земята, ще бѫде вързано горе на небето.“ Ще бѫде за васъ.
„И каквото ръзвържете на земята, ще бѫде развързано на небето“. И то е пакъ за васъ. Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ. У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината. Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора.
към беседата >>
Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво?
Има два начина за вързване. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ любовьта. Туй е единъ начинъ. А може да го вържешъ и съ умразата. Туй е другъ начинъ.
Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво?
– Можешъ да го вържешъ съ вѫже. А може и да го развържешъ. Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ. Едноврѣменно вие не можете да правите два акта, да вързвате на двѣ мѣста. Когато единъ човѣкъ е вързанъ въ едно отношение, трѣбва да го оставятъ въ друго отношение свободенъ.
към беседата >>
Сега Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които приематъ външното християнство.
– Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ. Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда. Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ. Учатъ се тѣ.
Сега Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които приематъ външното християнство.
към беседата >>
„И каквото ръзвържете на земята, ще бѫде развързано на небето“.
„И каквото вържете на земята, ще бѫде вързано горе на небето.“ Ще бѫде за васъ.
„И каквото ръзвържете на земята, ще бѫде развързано на небето“.
И то е пакъ за васъ. Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ. У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината. Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ.
към беседата >>
– Можешъ да го вържешъ съ вѫже.
Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ любовьта. Туй е единъ начинъ. А може да го вържешъ и съ умразата. Туй е другъ начинъ. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво?
– Можешъ да го вържешъ съ вѫже.
А може и да го развържешъ. Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ. Едноврѣменно вие не можете да правите два акта, да вързвате на двѣ мѣста. Когато единъ човѣкъ е вързанъ въ едно отношение, трѣбва да го оставятъ въ друго отношение свободенъ. Ако вие вържете краката на вашето дѣте, и искате да отиде на училище да се учи, не може.
към беседата >>
Питамъ сега: Какво липсва на българитѣ, да станатъ единъ уменъ народъ?
Питамъ сега: Какво липсва на българитѣ, да станатъ единъ уменъ народъ?
Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ да стане единъ ученъ държавникъ? Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва да стане ученъ. Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ. Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може.
към беседата >>
И то е пакъ за васъ.
„И каквото вържете на земята, ще бѫде вързано горе на небето.“ Ще бѫде за васъ. „И каквото ръзвържете на земята, ще бѫде развързано на небето“.
И то е пакъ за васъ.
Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ. У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината. Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ. Азъ не искамъ да осѫждамъ с това.
към беседата >>
А може и да го развържешъ.
Туй е единъ начинъ. А може да го вържешъ и съ умразата. Туй е другъ начинъ. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво? – Можешъ да го вържешъ съ вѫже.
А може и да го развържешъ.
Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ. Едноврѣменно вие не можете да правите два акта, да вързвате на двѣ мѣста. Когато единъ човѣкъ е вързанъ въ едно отношение, трѣбва да го оставятъ въ друго отношение свободенъ. Ако вие вържете краката на вашето дѣте, и искате да отиде на училище да се учи, не може.
към беседата >>
Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ да стане единъ ученъ държавникъ?
Питамъ сега: Какво липсва на българитѣ, да станатъ единъ уменъ народъ?
Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ да стане единъ ученъ държавникъ?
Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва да стане ученъ. Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ. Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може. Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ.
към беседата >>
Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ.
„И каквото вържете на земята, ще бѫде вързано горе на небето.“ Ще бѫде за васъ. „И каквото ръзвържете на земята, ще бѫде развързано на небето“. И то е пакъ за васъ.
Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ.
У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината. Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ. Азъ не искамъ да осѫждамъ с това. Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта.
към беседата >>
Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ.
А може да го вържешъ и съ умразата. Туй е другъ начинъ. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво? – Можешъ да го вържешъ съ вѫже. А може и да го развържешъ.
Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ.
Едноврѣменно вие не можете да правите два акта, да вързвате на двѣ мѣста. Когато единъ човѣкъ е вързанъ въ едно отношение, трѣбва да го оставятъ въ друго отношение свободенъ. Ако вие вържете краката на вашето дѣте, и искате да отиде на училище да се учи, не може.
към беседата >>
Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва да стане ученъ.
Питамъ сега: Какво липсва на българитѣ, да станатъ единъ уменъ народъ? Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ да стане единъ ученъ държавникъ?
Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва да стане ученъ.
Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ. Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може. Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ. Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това.
към беседата >>
У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината.
„И каквото вържете на земята, ще бѫде вързано горе на небето.“ Ще бѫде за васъ. „И каквото ръзвържете на земята, ще бѫде развързано на небето“. И то е пакъ за васъ. Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ.
У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината.
Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ. Азъ не искамъ да осѫждамъ с това. Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта. И у насъ свѣтлината е по-голѣма.
към беседата >>
Едноврѣменно вие не можете да правите два акта, да вързвате на двѣ мѣста.
Туй е другъ начинъ. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво? – Можешъ да го вържешъ съ вѫже. А може и да го развържешъ. Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ.
Едноврѣменно вие не можете да правите два акта, да вързвате на двѣ мѣста.
Когато единъ човѣкъ е вързанъ въ едно отношение, трѣбва да го оставятъ въ друго отношение свободенъ. Ако вие вържете краката на вашето дѣте, и искате да отиде на училище да се учи, не може.
към беседата >>
Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
Питамъ сега: Какво липсва на българитѣ, да станатъ единъ уменъ народъ? Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ да стане единъ ученъ държавникъ? Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва да стане ученъ.
Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ. Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може. Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ. Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това. Туй може да го направи само слънцето.
към беседата >>
Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора.
„И каквото вържете на земята, ще бѫде вързано горе на небето.“ Ще бѫде за васъ. „И каквото ръзвържете на земята, ще бѫде развързано на небето“. И то е пакъ за васъ. Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ. У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината.
Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора.
Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ. Азъ не искамъ да осѫждамъ с това. Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта. И у насъ свѣтлината е по-голѣма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква.
към беседата >>
Когато единъ човѣкъ е вързанъ въ едно отношение, трѣбва да го оставятъ въ друго отношение свободенъ.
Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво? – Можешъ да го вържешъ съ вѫже. А може и да го развържешъ. Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ. Едноврѣменно вие не можете да правите два акта, да вързвате на двѣ мѣста.
Когато единъ човѣкъ е вързанъ въ едно отношение, трѣбва да го оставятъ въ друго отношение свободенъ.
Ако вие вържете краката на вашето дѣте, и искате да отиде на училище да се учи, не може.
към беседата >>
Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ.
Питамъ сега: Какво липсва на българитѣ, да станатъ единъ уменъ народъ? Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ да стане единъ ученъ държавникъ? Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва да стане ученъ. Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ.
Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може. Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ. Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това. Туй може да го направи само слънцето. Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето.
към беседата >>
Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ.
„И каквото ръзвържете на земята, ще бѫде развързано на небето“. И то е пакъ за васъ. Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ. У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината. Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора.
Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ.
Азъ не искамъ да осѫждамъ с това. Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта. И у насъ свѣтлината е по-голѣма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква.
към беседата >>
Ако вие вържете краката на вашето дѣте, и искате да отиде на училище да се учи, не може.
– Можешъ да го вържешъ съ вѫже. А може и да го развържешъ. Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ. Едноврѣменно вие не можете да правите два акта, да вързвате на двѣ мѣста. Когато единъ човѣкъ е вързанъ въ едно отношение, трѣбва да го оставятъ въ друго отношение свободенъ.
Ако вие вържете краката на вашето дѣте, и искате да отиде на училище да се учи, не може.
към беседата >>
Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може.
Питамъ сега: Какво липсва на българитѣ, да станатъ единъ уменъ народъ? Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ да стане единъ ученъ държавникъ? Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва да стане ученъ. Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ.
Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може.
Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ. Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това. Туй може да го направи само слънцето. Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето. Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето?
към беседата >>
Азъ не искамъ да осѫждамъ с това.
И то е пакъ за васъ. Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ. У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината. Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ.
Азъ не искамъ да осѫждамъ с това.
Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта. И у насъ свѣтлината е по-голѣма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква. Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ.
към беседата >>
Сега всѣки народъ иска, има нужда да прогресира.
Сега всѣки народъ иска, има нужда да прогресира.
Българитѣ искатъ да прогресиратъ. На какво се дължи прогреса? Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ. Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце. Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили.
към беседата >>
Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ.
Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ да стане единъ ученъ държавникъ? Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва да стане ученъ. Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ. Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може.
Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ.
Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това. Туй може да го направи само слънцето. Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето. Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето? – Мислятъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта.
Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ. У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината. Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ. Азъ не искамъ да осѫждамъ с това.
Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта.
И у насъ свѣтлината е по-голѣма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква. Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ. Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали?
към беседата >>
Българитѣ искатъ да прогресиратъ.
Сега всѣки народъ иска, има нужда да прогресира.
Българитѣ искатъ да прогресиратъ.
На какво се дължи прогреса? Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ. Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце. Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили. Човѣшката глава расте въ три направления.
към беседата >>
Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това.
Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва да стане ученъ. Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ. Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може. Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ.
Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това.
Туй може да го направи само слънцето. Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето. Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето? – Мислятъ. Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли?
към беседата >>
И у насъ свѣтлината е по-голѣма.
У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината. Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ. Азъ не искамъ да осѫждамъ с това. Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта.
И у насъ свѣтлината е по-голѣма.
Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква. Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ. Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква.
към беседата >>
На какво се дължи прогреса?
Сега всѣки народъ иска, има нужда да прогресира. Българитѣ искатъ да прогресиратъ.
На какво се дължи прогреса?
Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ. Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце. Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили. Човѣшката глава расте въ три направления. Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма.
към беседата >>
Туй може да го направи само слънцето.
Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ. Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може. Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ. Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това.
Туй може да го направи само слънцето.
Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето. Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето? – Мислятъ. Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли? – Не.
към беседата >>
Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква.
Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ. Азъ не искамъ да осѫждамъ с това. Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта. И у насъ свѣтлината е по-голѣма.
Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква.
Комуто много е дадено, много се изисква. Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ. Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква. Казваме: „Свѣтата църква“.
към беседата >>
Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ.
Сега всѣки народъ иска, има нужда да прогресира. Българитѣ искатъ да прогресиратъ. На какво се дължи прогреса?
Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ.
Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце. Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили. Човѣшката глава расте въ три направления. Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма. Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота.
към беседата >>
Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето.
Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ. Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може. Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ. Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това. Туй може да го направи само слънцето.
Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето.
Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето? – Мислятъ. Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли? – Не. Мога да си полежа още.
към беседата >>
Комуто много е дадено, много се изисква.
Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ. Азъ не искамъ да осѫждамъ с това. Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта. И у насъ свѣтлината е по-голѣма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква.
Комуто много е дадено, много се изисква.
Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ. Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква. Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме.
към беседата >>
Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце.
Сега всѣки народъ иска, има нужда да прогресира. Българитѣ искатъ да прогресиратъ. На какво се дължи прогреса? Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ.
Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце.
Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили. Човѣшката глава расте въ три направления. Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма. Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота. Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората.
към беседата >>
Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето?
Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може. Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ. Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това. Туй може да го направи само слънцето. Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето.
Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето?
– Мислятъ. Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли? – Не. Мога да си полежа още. Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли?
към беседата >>
Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ.
Азъ не искамъ да осѫждамъ с това. Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта. И у насъ свѣтлината е по-голѣма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква.
Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ.
Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква. Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко?
към беседата >>
Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили.
Сега всѣки народъ иска, има нужда да прогресира. Българитѣ искатъ да прогресиратъ. На какво се дължи прогреса? Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ. Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце.
Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили.
Човѣшката глава расте въ три направления. Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма. Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота. Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората. Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно.
към беседата >>
– Мислятъ.
Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ. Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това. Туй може да го направи само слънцето. Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето. Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето?
– Мислятъ.
Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли? – Не. Мога да си полежа още. Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли? И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли.
към беседата >>
Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали?
Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта. И у насъ свѣтлината е по-голѣма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква. Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ.
Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали?
Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква. Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко? Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ.
към беседата >>
Човѣшката глава расте въ три направления.
Българитѣ искатъ да прогресиратъ. На какво се дължи прогреса? Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ. Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце. Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили.
Човѣшката глава расте въ три направления.
Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма. Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота. Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората. Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно. Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията.
към беседата >>
Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли?
Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това. Туй може да го направи само слънцето. Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето. Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето? – Мислятъ.
Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли?
– Не. Мога да си полежа още. Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли? И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли. Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето.
към беседата >>
Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква.
И у насъ свѣтлината е по-голѣма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква. Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ. Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали?
Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква.
Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко? Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ. Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“!
към беседата >>
Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма.
На какво се дължи прогреса? Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ. Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце. Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили. Човѣшката глава расте въ три направления.
Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма.
Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота. Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората. Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно. Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията. Може да има само двѣ движения.
към беседата >>
– Не.
Туй може да го направи само слънцето. Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето. Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето? – Мислятъ. Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли?
– Не.
Мога да си полежа още. Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли? И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли. Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето. Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“.
към беседата >>
Казваме: „Свѣтата църква“.
Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква. Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ. Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква.
Казваме: „Свѣтата църква“.
Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко? Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ. Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“! Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика.
към беседата >>
Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота.
Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ. Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце. Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили. Човѣшката глава расте въ три направления. Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма.
Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота.
Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората. Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно. Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията. Може да има само двѣ движения. Правилно е да има растете въ три посоки.
към беседата >>
Мога да си полежа още.
Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето. Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето? – Мислятъ. Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли? – Не.
Мога да си полежа още.
Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли? И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли. Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето. Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“. Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо?
към беседата >>
Не, да се не заблуждаваме.
Комуто много е дадено, много се изисква. Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ. Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква. Казваме: „Свѣтата църква“.
Не, да се не заблуждаваме.
За тази свѣта църква направихте ли всичко? Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ. Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“! Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика. Кой тамъ?
към беседата >>
Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората.
Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце. Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили. Човѣшката глава расте въ три направления. Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма. Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота.
Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората.
Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно. Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията. Може да има само двѣ движения. Правилно е да има растете въ три посоки. Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва.
към беседата >>
Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли?
Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето? – Мислятъ. Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли? – Не. Мога да си полежа още.
Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли?
И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли. Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето. Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“. Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо? Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде.
към беседата >>
За тази свѣта църква направихте ли всичко?
Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ. Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква. Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме.
За тази свѣта църква направихте ли всичко?
Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ. Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“! Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика. Кой тамъ? – Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа.
към беседата >>
Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно.
Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили. Човѣшката глава расте въ три направления. Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма. Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота. Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората.
Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно.
Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията. Може да има само двѣ движения. Правилно е да има растете въ три посоки. Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва. Ще се вързва съ плячка.
към беседата >>
И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли.
– Мислятъ. Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли? – Не. Мога да си полежа още. Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли?
И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли.
Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето. Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“. Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо? Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде. Животъ е то!
към беседата >>
Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ.
Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква. Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко?
Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ.
Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“! Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика. Кой тамъ? – Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа. Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи.
към беседата >>
Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията.
Човѣшката глава расте въ три направления. Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма. Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота. Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората. Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно.
Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията.
Може да има само двѣ движения. Правилно е да има растете въ три посоки. Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва. Ще се вързва съ плячка. Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха.
към беседата >>
Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето.
Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли? – Не. Мога да си полежа още. Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли? И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли.
Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето.
Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“. Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо? Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде. Животъ е то! Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето.
към беседата >>
Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“!
Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква. Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко? Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ.
Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“!
Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика. Кой тамъ? – Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа. Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи. Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ?
към беседата >>
Може да има само двѣ движения.
Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма. Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота. Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората. Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно. Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията.
Може да има само двѣ движения.
Правилно е да има растете въ три посоки. Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва. Ще се вързва съ плячка. Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха. Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ.
към беседата >>
Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“.
– Не. Мога да си полежа още. Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли? И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли. Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето.
Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“.
Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо? Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде. Животъ е то! Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето. Азъ говоря за друго слънце.
към беседата >>
Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика.
Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко? Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ. Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“!
Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика.
Кой тамъ? – Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа. Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи. Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ? “ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега.
към беседата >>
Правилно е да има растете въ три посоки.
Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота. Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората. Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно. Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията. Може да има само двѣ движения.
Правилно е да има растете въ три посоки.
Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва. Ще се вързва съ плячка. Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха. Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ. Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение.
към беседата >>
Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо?
Мога да си полежа още. Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли? И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли. Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето. Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“.
Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо?
Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде. Животъ е то! Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето. Азъ говоря за друго слънце. Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати.
към беседата >>
Кой тамъ?
Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко? Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ. Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“! Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика.
Кой тамъ?
– Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа. Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи. Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ? “ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь.
към беседата >>
Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва.
Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората. Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно. Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията. Може да има само двѣ движения. Правилно е да има растете въ три посоки.
Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва.
Ще се вързва съ плячка. Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха. Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ. Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение. Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране.
към беседата >>
Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде.
Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли? И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли. Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето. Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“. Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо?
Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде.
Животъ е то! Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето. Азъ говоря за друго слънце. Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати. Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ?
към беседата >>
– Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа.
За тази свѣта църква направихте ли всичко? Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ. Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“! Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика. Кой тамъ?
– Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа.
Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи. Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ? “ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь. Какво искашъ?
към беседата >>
Ще се вързва съ плячка.
Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно. Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията. Може да има само двѣ движения. Правилно е да има растете въ три посоки. Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва.
Ще се вързва съ плячка.
Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха. Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ. Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение. Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране. Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя.
към беседата >>
Животъ е то!
И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли. Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето. Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“. Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо? Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде.
Животъ е то!
Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето. Азъ говоря за друго слънце. Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати. Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ? Ще го видите.
към беседата >>
Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи.
Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ. Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“! Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика. Кой тамъ? – Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа.
Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи.
Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ? “ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь. Какво искашъ? – Викатъ те.
към беседата >>
Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха.
Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията. Може да има само двѣ движения. Правилно е да има растете въ три посоки. Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва. Ще се вързва съ плячка.
Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха.
Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ. Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение. Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране. Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя. Това състояние е необходимо.
към беседата >>
Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето.
Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето. Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“. Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо? Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде. Животъ е то!
Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето.
Азъ говоря за друго слънце. Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати. Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ? Ще го видите. И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това.
към беседата >>
Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ?
Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“! Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика. Кой тамъ? – Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа. Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи.
Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ?
“ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь. Какво искашъ? – Викатъ те. „Ама работа имамъ, важни дѣла“.
към беседата >>
Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ.
Може да има само двѣ движения. Правилно е да има растете въ три посоки. Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва. Ще се вързва съ плячка. Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха.
Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ.
Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение. Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране. Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя. Това състояние е необходимо. Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение.
към беседата >>
Азъ говоря за друго слънце.
Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“. Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо? Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде. Животъ е то! Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето.
Азъ говоря за друго слънце.
Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати. Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ? Ще го видите. И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това. Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ.
към беседата >>
“ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега.
Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика. Кой тамъ? – Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа. Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи. Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ?
“ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега.
Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь. Какво искашъ? – Викатъ те. „Ама работа имамъ, важни дѣла“. Не, ще дойдешъ, викатъ те.
към беседата >>
Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение.
Правилно е да има растете въ три посоки. Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва. Ще се вързва съ плячка. Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха. Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ.
Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение.
Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране. Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя. Това състояние е необходимо. Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение. И, слѣдователно, ще има едно движение.
към беседата >>
Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати.
Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо? Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде. Животъ е то! Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето. Азъ говоря за друго слънце.
Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати.
Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ? Ще го видите. И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това. Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ. И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ?
към беседата >>
Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь.
Кой тамъ? – Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа. Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи. Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ? “ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега.
Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь.
Какво искашъ? – Викатъ те. „Ама работа имамъ, важни дѣла“. Не, ще дойдешъ, викатъ те. Задигне Иванъ. Кѫдѣ?
към беседата >>
Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране.
Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва. Ще се вързва съ плячка. Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха. Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ. Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение.
Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране.
Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя. Това състояние е необходимо. Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение. И, слѣдователно, ще има едно движение. Всѣки ще иска да забогатѣе.
към беседата >>
Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ?
Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде. Животъ е то! Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето. Азъ говоря за друго слънце. Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати.
Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ?
Ще го видите. И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това. Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ. И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ? Вие не може да изгаситѣ слънчевата енергия.
към беседата >>
Какво искашъ?
– Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа. Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи. Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ? “ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь.
Какво искашъ?
– Викатъ те. „Ама работа имамъ, важни дѣла“. Не, ще дойдешъ, викатъ те. Задигне Иванъ. Кѫдѣ? – Викатъ го.
към беседата >>
Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя.
Ще се вързва съ плячка. Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха. Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ. Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение. Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране.
Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя.
Това състояние е необходимо. Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение. И, слѣдователно, ще има едно движение. Всѣки ще иска да забогатѣе. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза.
към беседата >>
Ще го видите.
Животъ е то! Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето. Азъ говоря за друго слънце. Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати. Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ?
Ще го видите.
И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това. Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ. И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ? Вие не може да изгаситѣ слънчевата енергия. Ти можешъ да духнешъ една свещъ, можешъ да изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може да изгаси слънцето?
към беседата >>
– Викатъ те.
Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи. Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ? “ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь. Какво искашъ?
– Викатъ те.
„Ама работа имамъ, важни дѣла“. Не, ще дойдешъ, викатъ те. Задигне Иванъ. Кѫдѣ? – Викатъ го. На нѣгово мѣсто другъ ще дойде.
към беседата >>
Това състояние е необходимо.
Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха. Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ. Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение. Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране. Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя.
Това състояние е необходимо.
Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение. И, слѣдователно, ще има едно движение. Всѣки ще иска да забогатѣе. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още.
към беседата >>
И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това.
Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето. Азъ говоря за друго слънце. Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати. Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ? Ще го видите.
И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това.
Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ. И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ? Вие не може да изгаситѣ слънчевата енергия. Ти можешъ да духнешъ една свещъ, можешъ да изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може да изгаси слънцето? Да каже „пф“ и да го изгаси.
към беседата >>
„Ама работа имамъ, важни дѣла“.
Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ? “ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь. Какво искашъ? – Викатъ те.
„Ама работа имамъ, важни дѣла“.
Не, ще дойдешъ, викатъ те. Задигне Иванъ. Кѫдѣ? – Викатъ го. На нѣгово мѣсто другъ ще дойде. Сега е врѣме на викане.
към беседата >>
Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение.
Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ. Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение. Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране. Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя. Това състояние е необходимо.
Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение.
И, слѣдователно, ще има едно движение. Всѣки ще иска да забогатѣе. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още. Какво е моралъ?
към беседата >>
Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ.
Азъ говоря за друго слънце. Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати. Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ? Ще го видите. И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това.
Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ.
И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ? Вие не може да изгаситѣ слънчевата енергия. Ти можешъ да духнешъ една свещъ, можешъ да изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може да изгаси слънцето? Да каже „пф“ и да го изгаси.
към беседата >>
Не, ще дойдешъ, викатъ те.
“ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь. Какво искашъ? – Викатъ те. „Ама работа имамъ, важни дѣла“.
Не, ще дойдешъ, викатъ те.
Задигне Иванъ. Кѫдѣ? – Викатъ го. На нѣгово мѣсто другъ ще дойде. Сега е врѣме на викане. Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение?
към беседата >>
И, слѣдователно, ще има едно движение.
Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение. Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране. Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя. Това състояние е необходимо. Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение.
И, слѣдователно, ще има едно движение.
Всѣки ще иска да забогатѣе. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още. Какво е моралъ? Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка.
към беседата >>
И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ?
Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати. Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ? Ще го видите. И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това. Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ.
И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ?
Вие не може да изгаситѣ слънчевата енергия. Ти можешъ да духнешъ една свещъ, можешъ да изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може да изгаси слънцето? Да каже „пф“ и да го изгаси.
към беседата >>
Задигне Иванъ. Кѫдѣ?
Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь. Какво искашъ? – Викатъ те. „Ама работа имамъ, важни дѣла“. Не, ще дойдешъ, викатъ те.
Задигне Иванъ. Кѫдѣ?
– Викатъ го. На нѣгово мѣсто другъ ще дойде. Сега е врѣме на викане. Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте?
към беседата >>
Всѣки ще иска да забогатѣе.
Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране. Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя. Това състояние е необходимо. Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение. И, слѣдователно, ще има едно движение.
Всѣки ще иска да забогатѣе.
Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още. Какво е моралъ? Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка. Това, което имаме, не е мярка.
към беседата >>
Вие не може да изгаситѣ слънчевата енергия.
Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ? Ще го видите. И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това. Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ. И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ?
Вие не може да изгаситѣ слънчевата енергия.
Ти можешъ да духнешъ една свещъ, можешъ да изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може да изгаси слънцето? Да каже „пф“ и да го изгаси.
към беседата >>
– Викатъ го.
Какво искашъ? – Викатъ те. „Ама работа имамъ, важни дѣла“. Не, ще дойдешъ, викатъ те. Задигне Иванъ. Кѫдѣ?
– Викатъ го.
На нѣгово мѣсто другъ ще дойде. Сега е врѣме на викане. Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте? Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ.
към беседата >>
Сегашната раса минава второто движение, втората фаза.
Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя. Това състояние е необходимо. Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение. И, слѣдователно, ще има едно движение. Всѣки ще иска да забогатѣе.
Сегашната раса минава второто движение, втората фаза.
Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още. Какво е моралъ? Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка. Това, което имаме, не е мярка. Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ.
към беседата >>
Ти можешъ да духнешъ една свещъ, можешъ да изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може да изгаси слънцето?
Ще го видите. И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това. Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ. И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ? Вие не може да изгаситѣ слънчевата енергия.
Ти можешъ да духнешъ една свещъ, можешъ да изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може да изгаси слънцето?
Да каже „пф“ и да го изгаси.
към беседата >>
На нѣгово мѣсто другъ ще дойде.
– Викатъ те. „Ама работа имамъ, важни дѣла“. Не, ще дойдешъ, викатъ те. Задигне Иванъ. Кѫдѣ? – Викатъ го.
На нѣгово мѣсто другъ ще дойде.
Сега е врѣме на викане. Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте? Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ. Ами че сега ще бѫде сѫдба!
към беседата >>
Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още.
Това състояние е необходимо. Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение. И, слѣдователно, ще има едно движение. Всѣки ще иска да забогатѣе. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза.
Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още.
Какво е моралъ? Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка. Това, което имаме, не е мярка. Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ. Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка.
към беседата >>
Да каже „пф“ и да го изгаси.
И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това. Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ. И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ? Вие не може да изгаситѣ слънчевата енергия. Ти можешъ да духнешъ една свещъ, можешъ да изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може да изгаси слънцето?
Да каже „пф“ и да го изгаси.
към беседата >>
Сега е врѣме на викане.
„Ама работа имамъ, важни дѣла“. Не, ще дойдешъ, викатъ те. Задигне Иванъ. Кѫдѣ? – Викатъ го. На нѣгово мѣсто другъ ще дойде.
Сега е врѣме на викане.
Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте? Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ. Ами че сега ще бѫде сѫдба! Сѫдба на всички хора.
към беседата >>
Какво е моралъ?
Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение. И, слѣдователно, ще има едно движение. Всѣки ще иска да забогатѣе. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още.
Какво е моралъ?
Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка. Това, което имаме, не е мярка. Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ. Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка. Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права.
към беседата >>
Сега, дошли нѣколко, искатъ да духнатъ слънцето, да гасятъ слънцето.
Сега, дошли нѣколко, искатъ да духнатъ слънцето, да гасятъ слънцето.
Азъ казвамъ: „Учението, което нося на свѣта, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“. Искатъ да го гасятъ! Че не знаете ли, че слънцето и то духа? Като духате вие, и то духа. Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ.
към беседата >>
Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение?
Не, ще дойдешъ, викатъ те. Задигне Иванъ. Кѫдѣ? – Викатъ го. На нѣгово мѣсто другъ ще дойде. Сега е врѣме на викане.
Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение?
Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте? Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ. Ами че сега ще бѫде сѫдба! Сѫдба на всички хора. Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте този великия законъ?
към беседата >>
Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка.
И, слѣдователно, ще има едно движение. Всѣки ще иска да забогатѣе. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още. Какво е моралъ?
Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка.
Това, което имаме, не е мярка. Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ. Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка. Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права. Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога.
към беседата >>
Азъ казвамъ: „Учението, което нося на свѣта, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“.
Сега, дошли нѣколко, искатъ да духнатъ слънцето, да гасятъ слънцето.
Азъ казвамъ: „Учението, което нося на свѣта, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“.
Искатъ да го гасятъ! Че не знаете ли, че слънцето и то духа? Като духате вие, и то духа. Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ. Нѣма какво да го духате.
към беседата >>
Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте?
Задигне Иванъ. Кѫдѣ? – Викатъ го. На нѣгово мѣсто другъ ще дойде. Сега е врѣме на викане. Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение?
Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте?
Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ. Ами че сега ще бѫде сѫдба! Сѫдба на всички хора. Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте този великия законъ?
към беседата >>
Това, което имаме, не е мярка.
Всѣки ще иска да забогатѣе. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още. Какво е моралъ? Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка.
Това, което имаме, не е мярка.
Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ. Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка. Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права. Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога. Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ.
към беседата >>
Искатъ да го гасятъ!
Сега, дошли нѣколко, искатъ да духнатъ слънцето, да гасятъ слънцето. Азъ казвамъ: „Учението, което нося на свѣта, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“.
Искатъ да го гасятъ!
Че не знаете ли, че слънцето и то духа? Като духате вие, и то духа. Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ. Нѣма какво да го духате. Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте!
към беседата >>
Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ.
– Викатъ го. На нѣгово мѣсто другъ ще дойде. Сега е врѣме на викане. Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте?
Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ.
Ами че сега ще бѫде сѫдба! Сѫдба на всички хора. Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте този великия законъ?
към беседата >>
Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ.
Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още. Какво е моралъ? Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка. Това, което имаме, не е мярка.
Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ.
Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка. Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права. Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога. Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ. Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота.
към беседата >>
Че не знаете ли, че слънцето и то духа?
Сега, дошли нѣколко, искатъ да духнатъ слънцето, да гасятъ слънцето. Азъ казвамъ: „Учението, което нося на свѣта, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“. Искатъ да го гасятъ!
Че не знаете ли, че слънцето и то духа?
Като духате вие, и то духа. Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ. Нѣма какво да го духате. Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте! Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ.
към беседата >>
Ами че сега ще бѫде сѫдба!
На нѣгово мѣсто другъ ще дойде. Сега е врѣме на викане. Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте? Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ.
Ами че сега ще бѫде сѫдба!
Сѫдба на всички хора. Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте този великия законъ?
към беседата >>
Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка.
Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още. Какво е моралъ? Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка. Това, което имаме, не е мярка. Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ.
Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка.
Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права. Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога. Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ. Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота. И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ.
към беседата >>
Като духате вие, и то духа.
Сега, дошли нѣколко, искатъ да духнатъ слънцето, да гасятъ слънцето. Азъ казвамъ: „Учението, което нося на свѣта, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“. Искатъ да го гасятъ! Че не знаете ли, че слънцето и то духа?
Като духате вие, и то духа.
Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ. Нѣма какво да го духате. Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте! Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ. А гори, по причина на туй слънце.
към беседата >>
Сѫдба на всички хора.
Сега е врѣме на викане. Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте? Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ. Ами че сега ще бѫде сѫдба!
Сѫдба на всички хора.
Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте този великия законъ?
към беседата >>
Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права.
Какво е моралъ? Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка. Това, което имаме, не е мярка. Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ. Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка.
Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права.
Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога. Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ. Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота. И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ.
към беседата >>
Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ.
Сега, дошли нѣколко, искатъ да духнатъ слънцето, да гасятъ слънцето. Азъ казвамъ: „Учението, което нося на свѣта, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“. Искатъ да го гасятъ! Че не знаете ли, че слънцето и то духа? Като духате вие, и то духа.
Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ.
Нѣма какво да го духате. Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте! Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ. А гори, по причина на туй слънце. И всѣка свѣтлина на огъня се дължи.
към беседата >>
Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте този великия законъ?
Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте? Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ. Ами че сега ще бѫде сѫдба! Сѫдба на всички хора.
Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте този великия законъ?
към беседата >>
Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога.
Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка. Това, което имаме, не е мярка. Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ. Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка. Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права.
Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога.
Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ. Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота. И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ. Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце?
към беседата >>
Нѣма какво да го духате.
Азъ казвамъ: „Учението, което нося на свѣта, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“. Искатъ да го гасятъ! Че не знаете ли, че слънцето и то духа? Като духате вие, и то духа. Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ.
Нѣма какво да го духате.
Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте! Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ. А гори, по причина на туй слънце. И всѣка свѣтлина на огъня се дължи. Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура.
към беседата >>
И сега, не че азъ ще сѫдя свѣта, ами Господь ще Го сѫди.
И сега, не че азъ ще сѫдя свѣта, ами Господь ще Го сѫди.
Той е изпратилъ своитѣ ангели навсѣкѫдѣ. И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ. Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ. И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ? Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“.
към беседата >>
Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ.
Това, което имаме, не е мярка. Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ. Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка. Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права. Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога.
Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ.
Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота. И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ. Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце? Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ?
към беседата >>
Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте!
Искатъ да го гасятъ! Че не знаете ли, че слънцето и то духа? Като духате вие, и то духа. Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ. Нѣма какво да го духате.
Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте!
Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ. А гори, по причина на туй слънце. И всѣка свѣтлина на огъня се дължи. Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура. Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото.
към беседата >>
Той е изпратилъ своитѣ ангели навсѣкѫдѣ.
И сега, не че азъ ще сѫдя свѣта, ами Господь ще Го сѫди.
Той е изпратилъ своитѣ ангели навсѣкѫдѣ.
И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ. Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ. И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ? Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“. Не се плашатъ тѣ.
към беседата >>
Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота.
Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ. Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка. Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права. Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога. Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ.
Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота.
И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ. Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце? Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ? Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ да четешъ.
към беседата >>
Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ.
Че не знаете ли, че слънцето и то духа? Като духате вие, и то духа. Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ. Нѣма какво да го духате. Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте!
Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ.
А гори, по причина на туй слънце. И всѣка свѣтлина на огъня се дължи. Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура. Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото. Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ.
към беседата >>
И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ.
И сега, не че азъ ще сѫдя свѣта, ами Господь ще Го сѫди. Той е изпратилъ своитѣ ангели навсѣкѫдѣ.
И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ.
Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ. И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ? Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“. Не се плашатъ тѣ. Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ.
към беседата >>
И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ.
Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка. Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права. Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога. Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ. Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота.
И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ.
Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ. Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце? Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ? Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ да четешъ. Каква полза ще имашъ въ религиозно отношение отъ най-хубавитѣ религиозни системи, а не можешъ да разберешъ сѫщностьта имъ, не можешъ да разберешъ какво нѣщо е религията.
към беседата >>
А гори, по причина на туй слънце.
Като духате вие, и то духа. Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ. Нѣма какво да го духате. Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте! Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ.
А гори, по причина на туй слънце.
И всѣка свѣтлина на огъня се дължи. Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура. Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото. Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ. Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление.
към беседата >>
Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ.
И сега, не че азъ ще сѫдя свѣта, ами Господь ще Го сѫди. Той е изпратилъ своитѣ ангели навсѣкѫдѣ. И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ.
Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ.
И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ? Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“. Не се плашатъ тѣ. Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ. Въ обществото честенъ трѣбва да бѫда, честенъ предъ себе си и честенъ предъ ближнитѣ си.
към беседата >>
Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ.
Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права. Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога. Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ. Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота. И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ.
Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ.
Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце? Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ? Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ да четешъ. Каква полза ще имашъ въ религиозно отношение отъ най-хубавитѣ религиозни системи, а не можешъ да разберешъ сѫщностьта имъ, не можешъ да разберешъ какво нѣщо е религията.
към беседата >>
И всѣка свѣтлина на огъня се дължи.
Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ. Нѣма какво да го духате. Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте! Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ. А гори, по причина на туй слънце.
И всѣка свѣтлина на огъня се дължи.
Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура. Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото. Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ. Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление. Тамъ има една пещъ, нали?
към беседата >>
И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ?
И сега, не че азъ ще сѫдя свѣта, ами Господь ще Го сѫди. Той е изпратилъ своитѣ ангели навсѣкѫдѣ. И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ. Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ.
И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ?
Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“. Не се плашатъ тѣ. Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ. Въ обществото честенъ трѣбва да бѫда, честенъ предъ себе си и честенъ предъ ближнитѣ си. Всѣкога съмъ ималъ една благородна мисъль, да не изнудя и излъжа нѣкого.
към беседата >>
Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце?
Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога. Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ. Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота. И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ.
Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце?
Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ? Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ да четешъ. Каква полза ще имашъ въ религиозно отношение отъ най-хубавитѣ религиозни системи, а не можешъ да разберешъ сѫщностьта имъ, не можешъ да разберешъ какво нѣщо е религията.
към беседата >>
Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура.
Нѣма какво да го духате. Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте! Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ. А гори, по причина на туй слънце. И всѣка свѣтлина на огъня се дължи.
Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура.
Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото. Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ. Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление. Тамъ има една пещъ, нали? Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ.
към беседата >>
Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“.
И сега, не че азъ ще сѫдя свѣта, ами Господь ще Го сѫди. Той е изпратилъ своитѣ ангели навсѣкѫдѣ. И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ. Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ. И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ?
Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“.
Не се плашатъ тѣ. Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ. Въ обществото честенъ трѣбва да бѫда, честенъ предъ себе си и честенъ предъ ближнитѣ си. Всѣкога съмъ ималъ една благородна мисъль, да не изнудя и излъжа нѣкого.
към беседата >>
Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ?
Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ. Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота. И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ. Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце?
Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ?
Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ да четешъ. Каква полза ще имашъ въ религиозно отношение отъ най-хубавитѣ религиозни системи, а не можешъ да разберешъ сѫщностьта имъ, не можешъ да разберешъ какво нѣщо е религията.
към беседата >>
Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото.
Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте! Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ. А гори, по причина на туй слънце. И всѣка свѣтлина на огъня се дължи. Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура.
Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото.
Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ. Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление. Тамъ има една пещъ, нали? Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ. Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи.
към беседата >>
Не се плашатъ тѣ.
Той е изпратилъ своитѣ ангели навсѣкѫдѣ. И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ. Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ. И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ? Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“.
Не се плашатъ тѣ.
Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ. Въ обществото честенъ трѣбва да бѫда, честенъ предъ себе си и честенъ предъ ближнитѣ си. Всѣкога съмъ ималъ една благородна мисъль, да не изнудя и излъжа нѣкого.
към беседата >>
Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ да четешъ.
Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота. И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ. Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце? Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ?
Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ да четешъ.
Каква полза ще имашъ въ религиозно отношение отъ най-хубавитѣ религиозни системи, а не можешъ да разберешъ сѫщностьта имъ, не можешъ да разберешъ какво нѣщо е религията.
към беседата >>
Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ.
Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ. А гори, по причина на туй слънце. И всѣка свѣтлина на огъня се дължи. Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура. Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото.
Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ.
Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление. Тамъ има една пещъ, нали? Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ. Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи. Тъй и нашата мозъчна енергия като гори, тия по-висшитѣ сѫщества я използуватъ за тѣхната индустрия.
към беседата >>
Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ.
И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ. Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ. И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ? Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“. Не се плашатъ тѣ.
Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ.
Въ обществото честенъ трѣбва да бѫда, честенъ предъ себе си и честенъ предъ ближнитѣ си. Всѣкога съмъ ималъ една благородна мисъль, да не изнудя и излъжа нѣкого.
към беседата >>
Каква полза ще имашъ въ религиозно отношение отъ най-хубавитѣ религиозни системи, а не можешъ да разберешъ сѫщностьта имъ, не можешъ да разберешъ какво нѣщо е религията.
И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ. Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце? Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ? Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ да четешъ.
Каква полза ще имашъ въ религиозно отношение отъ най-хубавитѣ религиозни системи, а не можешъ да разберешъ сѫщностьта имъ, не можешъ да разберешъ какво нѣщо е религията.
към беседата >>
Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление.
А гори, по причина на туй слънце. И всѣка свѣтлина на огъня се дължи. Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура. Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото. Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ.
Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление.
Тамъ има една пещъ, нали? Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ. Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи. Тъй и нашата мозъчна енергия като гори, тия по-висшитѣ сѫщества я използуватъ за тѣхната индустрия. Слѣдователно, когато вие се напъвате да обичате жена си, да се обичате единъ другъ, всичката тази енергия влиза въ духовния святъ, и се използува отъ тия по-висши сѫщества въ този святъ, и тѣ работятъ.
към беседата >>
Въ обществото честенъ трѣбва да бѫда, честенъ предъ себе си и честенъ предъ ближнитѣ си.
Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ. И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ? Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“. Не се плашатъ тѣ. Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ.
Въ обществото честенъ трѣбва да бѫда, честенъ предъ себе си и честенъ предъ ближнитѣ си.
Всѣкога съмъ ималъ една благородна мисъль, да не изнудя и излъжа нѣкого.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора да имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той.
Азъ бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора да имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той.
Ще кажатъ: Въ Любовьта. Ами каква е цѣльта на тази любовь? – Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри. Какво е доброто? – Да се не крадемъ, да се не лъжемъ.
към беседата >>
Тамъ има една пещъ, нали?
И всѣка свѣтлина на огъня се дължи. Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура. Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото. Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ. Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление.
Тамъ има една пещъ, нали?
Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ. Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи. Тъй и нашата мозъчна енергия като гори, тия по-висшитѣ сѫщества я използуватъ за тѣхната индустрия. Слѣдователно, когато вие се напъвате да обичате жена си, да се обичате единъ другъ, всичката тази енергия влиза въ духовния святъ, и се използува отъ тия по-висши сѫщества въ този святъ, и тѣ работятъ.
към беседата >>
Всѣкога съмъ ималъ една благородна мисъль, да не изнудя и излъжа нѣкого.
И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ? Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“. Не се плашатъ тѣ. Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ. Въ обществото честенъ трѣбва да бѫда, честенъ предъ себе си и честенъ предъ ближнитѣ си.
Всѣкога съмъ ималъ една благородна мисъль, да не изнудя и излъжа нѣкого.
към беседата >>
Ще кажатъ: Въ Любовьта.
Азъ бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора да имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той.
Ще кажатъ: Въ Любовьта.
Ами каква е цѣльта на тази любовь? – Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри. Какво е доброто? – Да се не крадемъ, да се не лъжемъ. Много хубаво.
към беседата >>
Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ.
Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура. Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото. Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ. Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление. Тамъ има една пещъ, нали?
Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ.
Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи. Тъй и нашата мозъчна енергия като гори, тия по-висшитѣ сѫщества я използуватъ за тѣхната индустрия. Слѣдователно, когато вие се напъвате да обичате жена си, да се обичате единъ другъ, всичката тази енергия влиза въ духовния святъ, и се използува отъ тия по-висши сѫщества въ този святъ, и тѣ работятъ.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ всички умове да бѫдатъ честни, а слѣдъ това, сърдцата ни да бѫдатъ пълни съ тази всеобемляюща любовь, да я пратимъ на всички, и тази мѫдрость, тази свѣтлина, която имаме, да пратимъ навсѣкѫдѣ и да можемъ братски да си подадемъ рѫката.
Азъ бихъ желалъ всички умове да бѫдатъ честни, а слѣдъ това, сърдцата ни да бѫдатъ пълни съ тази всеобемляюща любовь, да я пратимъ на всички, и тази мѫдрость, тази свѣтлина, която имаме, да пратимъ навсѣкѫдѣ и да можемъ братски да си подадемъ рѫката.
А когато видимъ нѣкой наскѫрбенъ, да му дадемъ нѣщо отъ себе си. Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и да минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора да живѣятъ приятелски? Не могатъ ли? Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни. И азъ бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь.
към беседата >>
Ами каква е цѣльта на тази любовь?
Азъ бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора да имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той. Ще кажатъ: Въ Любовьта.
Ами каква е цѣльта на тази любовь?
– Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри. Какво е доброто? – Да се не крадемъ, да се не лъжемъ. Много хубаво. Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ.
към беседата >>
Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи.
Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото. Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ. Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление. Тамъ има една пещъ, нали? Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ.
Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи.
Тъй и нашата мозъчна енергия като гори, тия по-висшитѣ сѫщества я използуватъ за тѣхната индустрия. Слѣдователно, когато вие се напъвате да обичате жена си, да се обичате единъ другъ, всичката тази енергия влиза въ духовния святъ, и се използува отъ тия по-висши сѫщества въ този святъ, и тѣ работятъ.
към беседата >>
А когато видимъ нѣкой наскѫрбенъ, да му дадемъ нѣщо отъ себе си.
Азъ бихъ желалъ всички умове да бѫдатъ честни, а слѣдъ това, сърдцата ни да бѫдатъ пълни съ тази всеобемляюща любовь, да я пратимъ на всички, и тази мѫдрость, тази свѣтлина, която имаме, да пратимъ навсѣкѫдѣ и да можемъ братски да си подадемъ рѫката.
А когато видимъ нѣкой наскѫрбенъ, да му дадемъ нѣщо отъ себе си.
Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и да минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора да живѣятъ приятелски? Не могатъ ли? Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни. И азъ бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь. И тогава, слѣдъ тази Любовь, хората ще станатъ ясновидци.
към беседата >>
– Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри.
Азъ бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора да имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той. Ще кажатъ: Въ Любовьта. Ами каква е цѣльта на тази любовь?
– Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри.
Какво е доброто? – Да се не крадемъ, да се не лъжемъ. Много хубаво. Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ. Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме.
към беседата >>
Тъй и нашата мозъчна енергия като гори, тия по-висшитѣ сѫщества я използуватъ за тѣхната индустрия.
Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ. Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление. Тамъ има една пещъ, нали? Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ. Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи.
Тъй и нашата мозъчна енергия като гори, тия по-висшитѣ сѫщества я използуватъ за тѣхната индустрия.
Слѣдователно, когато вие се напъвате да обичате жена си, да се обичате единъ другъ, всичката тази енергия влиза въ духовния святъ, и се използува отъ тия по-висши сѫщества въ този святъ, и тѣ работятъ.
към беседата >>
Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и да минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора да живѣятъ приятелски?
Азъ бихъ желалъ всички умове да бѫдатъ честни, а слѣдъ това, сърдцата ни да бѫдатъ пълни съ тази всеобемляюща любовь, да я пратимъ на всички, и тази мѫдрость, тази свѣтлина, която имаме, да пратимъ навсѣкѫдѣ и да можемъ братски да си подадемъ рѫката. А когато видимъ нѣкой наскѫрбенъ, да му дадемъ нѣщо отъ себе си.
Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и да минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора да живѣятъ приятелски?
Не могатъ ли? Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни. И азъ бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь. И тогава, слѣдъ тази Любовь, хората ще станатъ ясновидци. Тѣ ще видятъ бѫдещето.
към беседата >>
Какво е доброто?
Азъ бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора да имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той. Ще кажатъ: Въ Любовьта. Ами каква е цѣльта на тази любовь? – Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри.
Какво е доброто?
– Да се не крадемъ, да се не лъжемъ. Много хубаво. Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ. Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме. Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права.
към беседата >>
Слѣдователно, когато вие се напъвате да обичате жена си, да се обичате единъ другъ, всичката тази енергия влиза въ духовния святъ, и се използува отъ тия по-висши сѫщества въ този святъ, и тѣ работятъ.
Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление. Тамъ има една пещъ, нали? Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ. Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи. Тъй и нашата мозъчна енергия като гори, тия по-висшитѣ сѫщества я използуватъ за тѣхната индустрия.
Слѣдователно, когато вие се напъвате да обичате жена си, да се обичате единъ другъ, всичката тази енергия влиза въ духовния святъ, и се използува отъ тия по-висши сѫщества въ този святъ, и тѣ работятъ.
към беседата >>
Не могатъ ли?
Азъ бихъ желалъ всички умове да бѫдатъ честни, а слѣдъ това, сърдцата ни да бѫдатъ пълни съ тази всеобемляюща любовь, да я пратимъ на всички, и тази мѫдрость, тази свѣтлина, която имаме, да пратимъ навсѣкѫдѣ и да можемъ братски да си подадемъ рѫката. А когато видимъ нѣкой наскѫрбенъ, да му дадемъ нѣщо отъ себе си. Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и да минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора да живѣятъ приятелски?
Не могатъ ли?
Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни. И азъ бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь. И тогава, слѣдъ тази Любовь, хората ще станатъ ясновидци. Тѣ ще видятъ бѫдещето.
към беседата >>
– Да се не крадемъ, да се не лъжемъ.
Азъ бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора да имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той. Ще кажатъ: Въ Любовьта. Ами каква е цѣльта на тази любовь? – Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри. Какво е доброто?
– Да се не крадемъ, да се не лъжемъ.
Много хубаво. Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ. Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме. Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права. Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка.
към беседата >>
И казва Христосъ: „Богатейте, събирайте сѫкровища, мислете повече за онзи святъ, че туй динамо като се движи въ онзи святъ, и ти като влѣзешъ въ този святъ ще ти кажатъ: Преждата, която си изработилъ съ твоето динамо, тя е твоя“.
И казва Христосъ: „Богатейте, събирайте сѫкровища, мислете повече за онзи святъ, че туй динамо като се движи въ онзи святъ, и ти като влѣзешъ въ този святъ ще ти кажатъ: Преждата, която си изработилъ съ твоето динамо, тя е твоя“.
Нѣкой казва: „Азъ нѣма да мисля“. „Ще мислишъ, и отъ тамъ ще минешъ“. „Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“. „Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“. Нѣма да ходишъ ли?
към беседата >>
Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни.
Азъ бихъ желалъ всички умове да бѫдатъ честни, а слѣдъ това, сърдцата ни да бѫдатъ пълни съ тази всеобемляюща любовь, да я пратимъ на всички, и тази мѫдрость, тази свѣтлина, която имаме, да пратимъ навсѣкѫдѣ и да можемъ братски да си подадемъ рѫката. А когато видимъ нѣкой наскѫрбенъ, да му дадемъ нѣщо отъ себе си. Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и да минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора да живѣятъ приятелски? Не могатъ ли?
Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни.
И азъ бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь. И тогава, слѣдъ тази Любовь, хората ще станатъ ясновидци. Тѣ ще видятъ бѫдещето.
към беседата >>
Много хубаво.
Ще кажатъ: Въ Любовьта. Ами каква е цѣльта на тази любовь? – Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри. Какво е доброто? – Да се не крадемъ, да се не лъжемъ.
Много хубаво.
Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ. Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме. Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права. Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка. Въ единъ моментъ само!
към беседата >>
Нѣкой казва: „Азъ нѣма да мисля“.
И казва Христосъ: „Богатейте, събирайте сѫкровища, мислете повече за онзи святъ, че туй динамо като се движи въ онзи святъ, и ти като влѣзешъ въ този святъ ще ти кажатъ: Преждата, която си изработилъ съ твоето динамо, тя е твоя“.
Нѣкой казва: „Азъ нѣма да мисля“.
„Ще мислишъ, и отъ тамъ ще минешъ“. „Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“. „Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“. Нѣма да ходишъ ли? Нѣма да мислишъ ли?
към беседата >>
И азъ бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь.
Азъ бихъ желалъ всички умове да бѫдатъ честни, а слѣдъ това, сърдцата ни да бѫдатъ пълни съ тази всеобемляюща любовь, да я пратимъ на всички, и тази мѫдрость, тази свѣтлина, която имаме, да пратимъ навсѣкѫдѣ и да можемъ братски да си подадемъ рѫката. А когато видимъ нѣкой наскѫрбенъ, да му дадемъ нѣщо отъ себе си. Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и да минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора да живѣятъ приятелски? Не могатъ ли? Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни.
И азъ бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь.
И тогава, слѣдъ тази Любовь, хората ще станатъ ясновидци. Тѣ ще видятъ бѫдещето.
към беседата >>
Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ.
Ами каква е цѣльта на тази любовь? – Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри. Какво е доброто? – Да се не крадемъ, да се не лъжемъ. Много хубаво.
Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ.
Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме. Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права. Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка. Въ единъ моментъ само! Това е единъ психологически моментъ.
към беседата >>
„Ще мислишъ, и отъ тамъ ще минешъ“.
И казва Христосъ: „Богатейте, събирайте сѫкровища, мислете повече за онзи святъ, че туй динамо като се движи въ онзи святъ, и ти като влѣзешъ въ този святъ ще ти кажатъ: Преждата, която си изработилъ съ твоето динамо, тя е твоя“. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да мисля“.
„Ще мислишъ, и отъ тамъ ще минешъ“.
„Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“. „Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“. Нѣма да ходишъ ли? Нѣма да мислишъ ли? Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти.
към беседата >>
И тогава, слѣдъ тази Любовь, хората ще станатъ ясновидци.
А когато видимъ нѣкой наскѫрбенъ, да му дадемъ нѣщо отъ себе си. Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и да минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора да живѣятъ приятелски? Не могатъ ли? Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни. И азъ бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь.
И тогава, слѣдъ тази Любовь, хората ще станатъ ясновидци.
Тѣ ще видятъ бѫдещето.
към беседата >>
Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме.
– Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри. Какво е доброто? – Да се не крадемъ, да се не лъжемъ. Много хубаво. Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ.
Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме.
Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права. Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка. Въ единъ моментъ само! Това е единъ психологически моментъ. Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче.
към беседата >>
„Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“.
И казва Христосъ: „Богатейте, събирайте сѫкровища, мислете повече за онзи святъ, че туй динамо като се движи въ онзи святъ, и ти като влѣзешъ въ този святъ ще ти кажатъ: Преждата, която си изработилъ съ твоето динамо, тя е твоя“. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да мисля“. „Ще мислишъ, и отъ тамъ ще минешъ“.
„Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“.
„Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“. Нѣма да ходишъ ли? Нѣма да мислишъ ли? Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти. Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето.
към беседата >>
Тѣ ще видятъ бѫдещето.
Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и да минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора да живѣятъ приятелски? Не могатъ ли? Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни. И азъ бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь. И тогава, слѣдъ тази Любовь, хората ще станатъ ясновидци.
Тѣ ще видятъ бѫдещето.
към беседата >>
Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права.
Какво е доброто? – Да се не крадемъ, да се не лъжемъ. Много хубаво. Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ. Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме.
Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права.
Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка. Въ единъ моментъ само! Това е единъ психологически моментъ. Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче. Какво е станало, защо той се измѣни?
към беседата >>
„Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“.
И казва Христосъ: „Богатейте, събирайте сѫкровища, мислете повече за онзи святъ, че туй динамо като се движи въ онзи святъ, и ти като влѣзешъ въ този святъ ще ти кажатъ: Преждата, която си изработилъ съ твоето динамо, тя е твоя“. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да мисля“. „Ще мислишъ, и отъ тамъ ще минешъ“. „Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“.
„Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“.
Нѣма да ходишъ ли? Нѣма да мислишъ ли? Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти. Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето. Нѣма изходенъ пѫть!
към беседата >>
„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето“.
„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето“.
Сега, Христосъ ви казва: „Добре да вързвате, и добре да развързвате“. Истина, истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
към беседата >>
Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка.
– Да се не крадемъ, да се не лъжемъ. Много хубаво. Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ. Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме. Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права.
Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка.
Въ единъ моментъ само! Това е единъ психологически моментъ. Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче. Какво е станало, защо той се измѣни? Ами той ме обиди.
към беседата >>
Нѣма да ходишъ ли?
И казва Христосъ: „Богатейте, събирайте сѫкровища, мислете повече за онзи святъ, че туй динамо като се движи въ онзи святъ, и ти като влѣзешъ въ този святъ ще ти кажатъ: Преждата, която си изработилъ съ твоето динамо, тя е твоя“. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да мисля“. „Ще мислишъ, и отъ тамъ ще минешъ“. „Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“. „Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“.
Нѣма да ходишъ ли?
Нѣма да мислишъ ли? Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти. Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето. Нѣма изходенъ пѫть! Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ.
към беседата >>
Сега, Христосъ ви казва: „Добре да вързвате, и добре да развързвате“.
„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето“.
Сега, Христосъ ви казва: „Добре да вързвате, и добре да развързвате“.
Истина, истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
към беседата >>
Въ единъ моментъ само!
Много хубаво. Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ. Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме. Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права. Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка.
Въ единъ моментъ само!
Това е единъ психологически моментъ. Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче. Какво е станало, защо той се измѣни? Ами той ме обиди. Съ какво те обиди?
към беседата >>
Нѣма да мислишъ ли?
Нѣкой казва: „Азъ нѣма да мисля“. „Ще мислишъ, и отъ тамъ ще минешъ“. „Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“. „Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“. Нѣма да ходишъ ли?
Нѣма да мислишъ ли?
Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти. Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето. Нѣма изходенъ пѫть! Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ. Какво е рѫждата?
към беседата >>
Истина, истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето“. Сега, Христосъ ви казва: „Добре да вързвате, и добре да развързвате“.
Истина, истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
към беседата >>
Това е единъ психологически моментъ.
Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ. Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме. Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права. Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка. Въ единъ моментъ само!
Това е единъ психологически моментъ.
Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче. Какво е станало, защо той се измѣни? Ами той ме обиди. Съ какво те обиди? – Една обидна дума ми каза.
към беседата >>
Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти.
„Ще мислишъ, и отъ тамъ ще минешъ“. „Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“. „Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“. Нѣма да ходишъ ли? Нѣма да мислишъ ли?
Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти.
Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето. Нѣма изходенъ пѫть! Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ. Какво е рѫждата? – Това е смърть.
към беседата >>
Сега бѫдете смели, Него слушате, нали?
Сега бѫдете смели, Него слушате, нали?
Съ Него се разговаряте. Когато вие излизахте отъ небето, на Него дадохте обещание, а не на мене. Вие ще се върнете пакъ при Него, ще се върнете всичките при Христа.
към беседата >>
Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче.
Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме. Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права. Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка. Въ единъ моментъ само! Това е единъ психологически моментъ.
Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче.
Какво е станало, защо той се измѣни? Ами той ме обиди. Съ какво те обиди? – Една обидна дума ми каза. Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума?
към беседата >>
Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето.
„Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“. „Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“. Нѣма да ходишъ ли? Нѣма да мислишъ ли? Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти.
Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето.
Нѣма изходенъ пѫть! Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ. Какво е рѫждата? – Това е смърть. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“.
към беседата >>
Съ Него се разговаряте.
Сега бѫдете смели, Него слушате, нали?
Съ Него се разговаряте.
Когато вие излизахте отъ небето, на Него дадохте обещание, а не на мене. Вие ще се върнете пакъ при Него, ще се върнете всичките при Христа.
към беседата >>
Какво е станало, защо той се измѣни?
Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права. Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка. Въ единъ моментъ само! Това е единъ психологически моментъ. Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче.
Какво е станало, защо той се измѣни?
Ами той ме обиди. Съ какво те обиди? – Една обидна дума ми каза. Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума? Ние още не знаемъ дали думата е обидна.
към беседата >>
Нѣма изходенъ пѫть!
„Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“. Нѣма да ходишъ ли? Нѣма да мислишъ ли? Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти. Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето.
Нѣма изходенъ пѫть!
Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ. Какво е рѫждата? – Това е смърть. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“. Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ.
към беседата >>
Когато вие излизахте отъ небето, на Него дадохте обещание, а не на мене.
Сега бѫдете смели, Него слушате, нали? Съ Него се разговаряте.
Когато вие излизахте отъ небето, на Него дадохте обещание, а не на мене.
Вие ще се върнете пакъ при Него, ще се върнете всичките при Христа.
към беседата >>
Ами той ме обиди.
Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка. Въ единъ моментъ само! Това е единъ психологически моментъ. Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче. Какво е станало, защо той се измѣни?
Ами той ме обиди.
Съ какво те обиди? – Една обидна дума ми каза. Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума? Ние още не знаемъ дали думата е обидна. Тогава ще разтълкувамъ.
към беседата >>
Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ.
Нѣма да ходишъ ли? Нѣма да мислишъ ли? Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти. Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето. Нѣма изходенъ пѫть!
Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ.
Какво е рѫждата? – Това е смърть. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“. Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ. Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“.
към беседата >>
Вие ще се върнете пакъ при Него, ще се върнете всичките при Христа.
Сега бѫдете смели, Него слушате, нали? Съ Него се разговаряте. Когато вие излизахте отъ небето, на Него дадохте обещание, а не на мене.
Вие ще се върнете пакъ при Него, ще се върнете всичките при Христа.
към беседата >>
Съ какво те обиди?
Въ единъ моментъ само! Това е единъ психологически моментъ. Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче. Какво е станало, защо той се измѣни? Ами той ме обиди.
Съ какво те обиди?
– Една обидна дума ми каза. Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума? Ние още не знаемъ дали думата е обидна. Тогава ще разтълкувамъ. Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения.
към беседата >>
Какво е рѫждата?
Нѣма да мислишъ ли? Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти. Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето. Нѣма изходенъ пѫть! Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ.
Какво е рѫждата?
– Това е смърть. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“. Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ. Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“. Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма да бѫдешъ користолюбивъ.
към беседата >>
Но азъ желая, като се върнете при Него, Той да ви посрѣщне радостно и весело да каже: „Азъ съмъ доволенъ, че вие изпълнихте своята мисия на земята“.
Но азъ желая, като се върнете при Него, Той да ви посрѣщне радостно и весело да каже: „Азъ съмъ доволенъ, че вие изпълнихте своята мисия на земята“.
Туй е благородното! И азъ ще се радвамъ, като се върна, да мога да кажа: „Господи, каквото ми даде Ти, изпълнихъ всичко на земята, дѣлата ми така просвѣтнаха, че действително хората разбраха, че Ти си Богъ на земята и на небето“.
към беседата >>
– Една обидна дума ми каза.
Това е единъ психологически моментъ. Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче. Какво е станало, защо той се измѣни? Ами той ме обиди. Съ какво те обиди?
– Една обидна дума ми каза.
Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума? Ние още не знаемъ дали думата е обидна. Тогава ще разтълкувамъ. Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения. Доброто, това е единъ резултатъ.
към беседата >>
– Това е смърть.
Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти. Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето. Нѣма изходенъ пѫть! Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ. Какво е рѫждата?
– Това е смърть.
Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“. Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ. Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“. Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма да бѫдешъ користолюбивъ. Тѣ знаятъ отгоре колко ще любишъ.
към беседата >>
Туй е благородното!
Но азъ желая, като се върнете при Него, Той да ви посрѣщне радостно и весело да каже: „Азъ съмъ доволенъ, че вие изпълнихте своята мисия на земята“.
Туй е благородното!
И азъ ще се радвамъ, като се върна, да мога да кажа: „Господи, каквото ми даде Ти, изпълнихъ всичко на земята, дѣлата ми така просвѣтнаха, че действително хората разбраха, че Ти си Богъ на земята и на небето“.
към беседата >>
Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума?
Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче. Какво е станало, защо той се измѣни? Ами той ме обиди. Съ какво те обиди? – Една обидна дума ми каза.
Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума?
Ние още не знаемъ дали думата е обидна. Тогава ще разтълкувамъ. Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения. Доброто, това е единъ резултатъ. Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“.
Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето. Нѣма изходенъ пѫть! Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ. Какво е рѫждата? – Това е смърть.
Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“.
Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ. Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“. Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма да бѫдешъ користолюбивъ. Тѣ знаятъ отгоре колко ще любишъ. Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
към беседата >>
И азъ ще се радвамъ, като се върна, да мога да кажа: „Господи, каквото ми даде Ти, изпълнихъ всичко на земята, дѣлата ми така просвѣтнаха, че действително хората разбраха, че Ти си Богъ на земята и на небето“.
Но азъ желая, като се върнете при Него, Той да ви посрѣщне радостно и весело да каже: „Азъ съмъ доволенъ, че вие изпълнихте своята мисия на земята“. Туй е благородното!
И азъ ще се радвамъ, като се върна, да мога да кажа: „Господи, каквото ми даде Ти, изпълнихъ всичко на земята, дѣлата ми така просвѣтнаха, че действително хората разбраха, че Ти си Богъ на земята и на небето“.
към беседата >>
Ние още не знаемъ дали думата е обидна.
Какво е станало, защо той се измѣни? Ами той ме обиди. Съ какво те обиди? – Една обидна дума ми каза. Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума?
Ние още не знаемъ дали думата е обидна.
Тогава ще разтълкувамъ. Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения. Доброто, това е единъ резултатъ. Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ. Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито.
към беседата >>
Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ.
Нѣма изходенъ пѫть! Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ. Какво е рѫждата? – Това е смърть. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“.
Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ.
Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“. Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма да бѫдешъ користолюбивъ. Тѣ знаятъ отгоре колко ще любишъ. Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
към беседата >>
Тогава ще разтълкувамъ.
Ами той ме обиди. Съ какво те обиди? – Една обидна дума ми каза. Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума? Ние още не знаемъ дали думата е обидна.
Тогава ще разтълкувамъ.
Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения. Доброто, това е единъ резултатъ. Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ. Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито. Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме.
към беседата >>
Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“.
Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ. Какво е рѫждата? – Това е смърть. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“. Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ.
Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“.
Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма да бѫдешъ користолюбивъ. Тѣ знаятъ отгоре колко ще любишъ. Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
към беседата >>
Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения.
Съ какво те обиди? – Една обидна дума ми каза. Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума? Ние още не знаемъ дали думата е обидна. Тогава ще разтълкувамъ.
Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения.
Доброто, това е единъ резултатъ. Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ. Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито. Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме. Първоначално житото е расло дълго врѣме.
към беседата >>
Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма да бѫдешъ користолюбивъ.
Какво е рѫждата? – Това е смърть. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“. Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ. Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“.
Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма да бѫдешъ користолюбивъ.
Тѣ знаятъ отгоре колко ще любишъ. Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
към беседата >>
Доброто, това е единъ резултатъ.
– Една обидна дума ми каза. Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума? Ние още не знаемъ дали думата е обидна. Тогава ще разтълкувамъ. Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения.
Доброто, това е единъ резултатъ.
Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ. Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито. Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме. Първоначално житото е расло дълго врѣме. Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ.
към беседата >>
Тѣ знаятъ отгоре колко ще любишъ.
– Това е смърть. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“. Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ. Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“. Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма да бѫдешъ користолюбивъ.
Тѣ знаятъ отгоре колко ще любишъ.
Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
към беседата >>
Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ.
Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума? Ние още не знаемъ дали думата е обидна. Тогава ще разтълкувамъ. Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения. Доброто, това е единъ резултатъ.
Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ.
Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито. Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме. Първоначално житото е расло дълго врѣме. Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ. Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години.
към беседата >>
Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“. Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ. Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“. Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма да бѫдешъ користолюбивъ. Тѣ знаятъ отгоре колко ще любишъ.
Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
към беседата >>
Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито.
Ние още не знаемъ дали думата е обидна. Тогава ще разтълкувамъ. Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения. Доброто, това е единъ резултатъ. Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ.
Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито.
Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме. Първоначално житото е расло дълго врѣме. Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ. Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години. Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението.
към беседата >>
Сега, азъ да ви кажа: И азъ искамъ да ви вържа, туй е моето намѣрение.
Сега, азъ да ви кажа: И азъ искамъ да ви вържа, туй е моето намѣрение.
Питате, защо съмъ дошълъ на земята? – Да ви вържа. Пратенъ съмъ на земята да ви вържа. Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага. Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи?
към беседата >>
Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме.
Тогава ще разтълкувамъ. Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения. Доброто, това е единъ резултатъ. Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ. Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито.
Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме.
Първоначално житото е расло дълго врѣме. Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ. Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години. Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението. Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ.
към беседата >>
Питате, защо съмъ дошълъ на земята?
Сега, азъ да ви кажа: И азъ искамъ да ви вържа, туй е моето намѣрение.
Питате, защо съмъ дошълъ на земята?
– Да ви вържа. Пратенъ съмъ на земята да ви вържа. Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага. Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи? “ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ.
към беседата >>
Първоначално житото е расло дълго врѣме.
Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения. Доброто, това е единъ резултатъ. Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ. Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито. Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме.
Първоначално житото е расло дълго врѣме.
Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ. Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години. Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението. Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ. Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания.
към беседата >>
– Да ви вържа.
Сега, азъ да ви кажа: И азъ искамъ да ви вържа, туй е моето намѣрение. Питате, защо съмъ дошълъ на земята?
– Да ви вържа.
Пратенъ съмъ на земята да ви вържа. Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага. Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи? “ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ. Ами че тъй, нови кѫщи!
към беседата >>
Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ.
Доброто, това е единъ резултатъ. Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ. Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито. Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме. Първоначално житото е расло дълго врѣме.
Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ.
Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години. Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението. Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ. Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания. Доброто, това е единъ резултатъ.
към беседата >>
Пратенъ съмъ на земята да ви вържа.
Сега, азъ да ви кажа: И азъ искамъ да ви вържа, туй е моето намѣрение. Питате, защо съмъ дошълъ на земята? – Да ви вържа.
Пратенъ съмъ на земята да ви вържа.
Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага. Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи? “ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ. Ами че тъй, нови кѫщи! Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи!
към беседата >>
Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години.
Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ. Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито. Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме. Първоначално житото е расло дълго врѣме. Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ.
Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години.
Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението. Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ. Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания. Доброто, това е единъ резултатъ. Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ.
към беседата >>
Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага.
Сега, азъ да ви кажа: И азъ искамъ да ви вържа, туй е моето намѣрение. Питате, защо съмъ дошълъ на земята? – Да ви вържа. Пратенъ съмъ на земята да ви вържа.
Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага.
Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи? “ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ. Ами че тъй, нови кѫщи! Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи! Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи.
към беседата >>
Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението.
Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито. Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме. Първоначално житото е расло дълго врѣме. Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ. Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години.
Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението.
Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ. Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания. Доброто, това е единъ резултатъ. Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ. Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ.
към беседата >>
Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи?
Сега, азъ да ви кажа: И азъ искамъ да ви вържа, туй е моето намѣрение. Питате, защо съмъ дошълъ на земята? – Да ви вържа. Пратенъ съмъ на земята да ви вържа. Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага.
Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи?
“ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ. Ами че тъй, нови кѫщи! Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи! Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи. Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате.
към беседата >>
Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ.
Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме. Първоначално житото е расло дълго врѣме. Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ. Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години. Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението.
Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ.
Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания. Доброто, това е единъ резултатъ. Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ. Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ. Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь.
към беседата >>
“ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ.
Питате, защо съмъ дошълъ на земята? – Да ви вържа. Пратенъ съмъ на земята да ви вържа. Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага. Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи?
“ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ.
Ами че тъй, нови кѫщи! Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи! Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи. Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате. Ами съ какво ще вързвате?
към беседата >>
Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания.
Първоначално житото е расло дълго врѣме. Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ. Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години. Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението. Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ.
Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания.
Доброто, това е единъ резултатъ. Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ. Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ. Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь. И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ.
към беседата >>
Ами че тъй, нови кѫщи!
– Да ви вържа. Пратенъ съмъ на земята да ви вържа. Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага. Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи? “ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ.
Ами че тъй, нови кѫщи!
Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи! Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи. Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате. Ами съ какво ще вързвате? – Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате.
към беседата >>
Доброто, това е единъ резултатъ.
Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ. Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години. Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението. Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ. Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания.
Доброто, това е единъ резултатъ.
Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ. Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ. Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь. И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ. Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме.
към беседата >>
Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи!
Пратенъ съмъ на земята да ви вържа. Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага. Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи? “ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ. Ами че тъй, нови кѫщи!
Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи!
Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи. Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате. Ами съ какво ще вързвате? – Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате. Тия нѣща вървятъ послѣдователно.
към беседата >>
Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ.
Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години. Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението. Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ. Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания. Доброто, това е единъ резултатъ.
Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ.
Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ. Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь. И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ. Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме. Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му.
към беседата >>
Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи.
Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага. Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи? “ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ. Ами че тъй, нови кѫщи! Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи!
Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи.
Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате. Ами съ какво ще вързвате? – Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате. Тия нѣща вървятъ послѣдователно. Вие най-напредъ не търсете любовьта.
към беседата >>
Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ.
Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението. Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ. Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания. Доброто, това е единъ резултатъ. Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ.
Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ.
Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь. И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ. Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме. Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му. Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме.
към беседата >>
Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате.
Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи? “ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ. Ами че тъй, нови кѫщи! Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи! Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи.
Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате.
Ами съ какво ще вързвате? – Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате. Тия нѣща вървятъ послѣдователно. Вие най-напредъ не търсете любовьта. Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта.
към беседата >>
Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь.
Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ. Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания. Доброто, това е единъ резултатъ. Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ. Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ.
Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь.
И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ. Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме. Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му. Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма.
към беседата >>
Ами съ какво ще вързвате?
“ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ. Ами че тъй, нови кѫщи! Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи! Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи. Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате.
Ами съ какво ще вързвате?
– Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате. Тия нѣща вървятъ послѣдователно. Вие най-напредъ не търсете любовьта. Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта. Най-първо търсете свѣтлината.
към беседата >>
И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ.
Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания. Доброто, това е единъ резултатъ. Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ. Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ. Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь.
И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ.
Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме. Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му. Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма. А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ.
към беседата >>
– Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате.
Ами че тъй, нови кѫщи! Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи! Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи. Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате. Ами съ какво ще вързвате?
– Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате.
Тия нѣща вървятъ послѣдователно. Вие най-напредъ не търсете любовьта. Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта. Най-първо търсете свѣтлината. Свѣтлина трѣбва на хората.
към беседата >>
Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме.
Доброто, това е единъ резултатъ. Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ. Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ. Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь. И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ.
Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме.
Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му. Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма. А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ. И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ?
към беседата >>
Тия нѣща вървятъ послѣдователно.
Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи! Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи. Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате. Ами съ какво ще вързвате? – Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате.
Тия нѣща вървятъ послѣдователно.
Вие най-напредъ не търсете любовьта. Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта. Най-първо търсете свѣтлината. Свѣтлина трѣбва на хората. Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость.
към беседата >>
Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му.
Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ. Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ. Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь. И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ. Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме.
Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му.
Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма. А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ. И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ? “ Защото този плодъ на насъ не ни харесва.
към беседата >>
Вие най-напредъ не търсете любовьта.
Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи. Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате. Ами съ какво ще вързвате? – Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате. Тия нѣща вървятъ послѣдователно.
Вие най-напредъ не търсете любовьта.
Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта. Най-първо търсете свѣтлината. Свѣтлина трѣбва на хората. Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость. Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость.
към беседата >>
Много пѫти ученицитѣ сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“.
Много пѫти ученицитѣ сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“.
За да бѫде човѣкъ въ състояние да разбере онази велика Божествена истина, която носи миръ и радость за всѣка душа, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички заблуждения на миналитѣ векове. Заблужденията, това сѫ остатъци. Това сѫ останки отъ разнебитѣни кораби на миналото, хвърлени на брѣга. Заблужденията, това сѫ хиляди системи, философски учения, които сѫ сѫществували, и може да кажемъ, че лицето на земята е покрито всѣ съ такива философски твърдения.
към беседата >>
Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме.
Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ. Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь. И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ. Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме. Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му.
Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме.
Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма. А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ. И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ? “ Защото този плодъ на насъ не ни харесва. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове.
към беседата >>
Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта.
Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате. Ами съ какво ще вързвате? – Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате. Тия нѣща вървятъ послѣдователно. Вие най-напредъ не търсете любовьта.
Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта.
Най-първо търсете свѣтлината. Свѣтлина трѣбва на хората. Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость. Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане.
към беседата >>
За да бѫде човѣкъ въ състояние да разбере онази велика Божествена истина, която носи миръ и радость за всѣка душа, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички заблуждения на миналитѣ векове.
Много пѫти ученицитѣ сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“.
За да бѫде човѣкъ въ състояние да разбере онази велика Божествена истина, която носи миръ и радость за всѣка душа, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички заблуждения на миналитѣ векове.
Заблужденията, това сѫ остатъци. Това сѫ останки отъ разнебитѣни кораби на миналото, хвърлени на брѣга. Заблужденията, това сѫ хиляди системи, философски учения, които сѫ сѫществували, и може да кажемъ, че лицето на земята е покрито всѣ съ такива философски твърдения.
към беседата >>
Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма.
Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь. И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ. Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме. Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му. Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме.
Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма.
А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ. И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ? “ Защото този плодъ на насъ не ни харесва. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове. Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години.
към беседата >>
Най-първо търсете свѣтлината.
Ами съ какво ще вързвате? – Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате. Тия нѣща вървятъ послѣдователно. Вие най-напредъ не търсете любовьта. Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта.
Най-първо търсете свѣтлината.
Свѣтлина трѣбва на хората. Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость. Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане. Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм.
към беседата >>
Заблужденията, това сѫ остатъци.
Много пѫти ученицитѣ сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“. За да бѫде човѣкъ въ състояние да разбере онази велика Божествена истина, която носи миръ и радость за всѣка душа, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички заблуждения на миналитѣ векове.
Заблужденията, това сѫ остатъци.
Това сѫ останки отъ разнебитѣни кораби на миналото, хвърлени на брѣга. Заблужденията, това сѫ хиляди системи, философски учения, които сѫ сѫществували, и може да кажемъ, че лицето на земята е покрито всѣ съ такива философски твърдения.
към беседата >>
А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ.
И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ. Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме. Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му. Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма.
А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ.
И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ? “ Защото този плодъ на насъ не ни харесва. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове. Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри.
към беседата >>
Свѣтлина трѣбва на хората.
– Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате. Тия нѣща вървятъ послѣдователно. Вие най-напредъ не търсете любовьта. Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта. Най-първо търсете свѣтлината.
Свѣтлина трѣбва на хората.
Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость. Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане. Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм. разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ.
към беседата >>
Това сѫ останки отъ разнебитѣни кораби на миналото, хвърлени на брѣга.
Много пѫти ученицитѣ сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“. За да бѫде човѣкъ въ състояние да разбере онази велика Божествена истина, която носи миръ и радость за всѣка душа, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички заблуждения на миналитѣ векове. Заблужденията, това сѫ остатъци.
Това сѫ останки отъ разнебитѣни кораби на миналото, хвърлени на брѣга.
Заблужденията, това сѫ хиляди системи, философски учения, които сѫ сѫществували, и може да кажемъ, че лицето на земята е покрито всѣ съ такива философски твърдения.
към беседата >>
И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ?
Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме. Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му. Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма. А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ.
И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ?
“ Защото този плодъ на насъ не ни харесва. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове. Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“.
към беседата >>
Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость.
Тия нѣща вървятъ послѣдователно. Вие най-напредъ не търсете любовьта. Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта. Най-първо търсете свѣтлината. Свѣтлина трѣбва на хората.
Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость.
Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане. Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм. разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ. Веднага той се ориентирва.
към беседата >>
Заблужденията, това сѫ хиляди системи, философски учения, които сѫ сѫществували, и може да кажемъ, че лицето на земята е покрито всѣ съ такива философски твърдения.
Много пѫти ученицитѣ сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“. За да бѫде човѣкъ въ състояние да разбере онази велика Божествена истина, която носи миръ и радость за всѣка душа, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички заблуждения на миналитѣ векове. Заблужденията, това сѫ остатъци. Това сѫ останки отъ разнебитѣни кораби на миналото, хвърлени на брѣга.
Заблужденията, това сѫ хиляди системи, философски учения, които сѫ сѫществували, и може да кажемъ, че лицето на земята е покрито всѣ съ такива философски твърдения.
към беседата >>
“ Защото този плодъ на насъ не ни харесва.
Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му. Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма. А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ. И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ?
“ Защото този плодъ на насъ не ни харесва.
И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове. Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове.
към беседата >>
Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость.
Вие най-напредъ не търсете любовьта. Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта. Най-първо търсете свѣтлината. Свѣтлина трѣбва на хората. Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость.
Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость.
Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане. Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм. разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ. Веднага той се ориентирва. Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ.
към беседата >>
И съврѣменната култура, отъ 8,000 години насамъ започва съ два отрицателни акта.
И съврѣменната култура, отъ 8,000 години насамъ започва съ два отрицателни акта.
Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е. извърши се въ духовния свѣтъ. Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца. Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“.
към беседата >>
И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове.
Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма. А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ. И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ? “ Защото този плодъ на насъ не ни харесва.
И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове.
Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри?
към беседата >>
Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане.
Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта. Най-първо търсете свѣтлината. Свѣтлина трѣбва на хората. Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость. Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость.
Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане.
Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм. разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ. Веднага той се ориентирва. Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ. Свѣтлината е необходима за тебе.
към беседата >>
Тѣ сѫ слѣдующитѣ.
И съврѣменната култура, отъ 8,000 години насамъ започва съ два отрицателни акта.
Тѣ сѫ слѣдующитѣ.
Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е. извърши се въ духовния свѣтъ. Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца. Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“. Това е една заповѣдъ, като изпитъ.
към беседата >>
Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години.
Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма. А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ. И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ? “ Защото този плодъ на насъ не ни харесва. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове.
Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години.
Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ.
към беседата >>
Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм.
Най-първо търсете свѣтлината. Свѣтлина трѣбва на хората. Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость. Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане.
Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм.
разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ. Веднага той се ориентирва. Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ. Свѣтлината е необходима за тебе. Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта.
към беседата >>
Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е.
И съврѣменната култура, отъ 8,000 години насамъ започва съ два отрицателни акта. Тѣ сѫ слѣдующитѣ.
Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е.
извърши се въ духовния свѣтъ. Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца. Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“. Това е една заповѣдъ, като изпитъ. „Отъ плода на това дърво нѣма да ядете.
към беседата >>
Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри.
А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ. И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ? “ Защото този плодъ на насъ не ни харесва. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове. Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години.
Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри.
Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари.
към беседата >>
разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ.
Свѣтлина трѣбва на хората. Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость. Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане. Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм.
разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ.
Веднага той се ориентирва. Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ. Свѣтлината е необходима за тебе. Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта. Любовьта ще дойде най-послѣ.
към беседата >>
извърши се въ духовния свѣтъ.
И съврѣменната култура, отъ 8,000 години насамъ започва съ два отрицателни акта. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е.
извърши се въ духовния свѣтъ.
Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца. Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“. Това е една заповѣдъ, като изпитъ. „Отъ плода на това дърво нѣма да ядете. Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“.
към беседата >>
Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“.
И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ? “ Защото този плодъ на насъ не ни харесва. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове. Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри.
Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“.
Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ.
към беседата >>
Веднага той се ориентирва.
Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость. Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане. Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм. разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ.
Веднага той се ориентирва.
Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ. Свѣтлината е необходима за тебе. Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта. Любовьта ще дойде най-послѣ. Казвате, да ви обичамъ.
към беседата >>
Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца.
И съврѣменната култура, отъ 8,000 години насамъ започва съ два отрицателни акта. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е. извърши се въ духовния свѣтъ.
Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца.
Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“. Това е една заповѣдъ, като изпитъ. „Отъ плода на това дърво нѣма да ядете. Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“. Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва.
към беседата >>
Това още не сѫ плодове.
“ Защото този плодъ на насъ не ни харесва. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове. Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“.
Това още не сѫ плодове.
Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне.
към беседата >>
Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ.
Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане. Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм. разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ. Веднага той се ориентирва.
Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ.
Свѣтлината е необходима за тебе. Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта. Любовьта ще дойде най-послѣ. Казвате, да ви обичамъ. За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ.
към беседата >>
Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“.
И съврѣменната култура, отъ 8,000 години насамъ започва съ два отрицателни акта. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е. извърши се въ духовния свѣтъ. Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца.
Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“.
Това е една заповѣдъ, като изпитъ. „Отъ плода на това дърво нѣма да ядете. Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“. Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате?
към беседата >>
Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри?
И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове. Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове.
Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри?
Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ.
към беседата >>
Свѣтлината е необходима за тебе.
Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане. Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм. разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ. Веднага той се ориентирва. Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ.
Свѣтлината е необходима за тебе.
Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта. Любовьта ще дойде най-послѣ. Казвате, да ви обичамъ. За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ. Чудни сте вие!
към беседата >>
Това е една заповѣдъ, като изпитъ.
Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е. извърши се въ духовния свѣтъ. Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца. Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“.
Това е една заповѣдъ, като изпитъ.
„Отъ плода на това дърво нѣма да ядете. Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“. Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате? Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“.
към беседата >>
Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ.
Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри?
Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ.
Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ.
към беседата >>
Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта.
Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм. разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ. Веднага той се ориентирва. Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ. Свѣтлината е необходима за тебе.
Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта.
Любовьта ще дойде най-послѣ. Казвате, да ви обичамъ. За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ. Чудни сте вие! Майката кога обича дѣтето си?
към беседата >>
„Отъ плода на това дърво нѣма да ядете.
Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е. извърши се въ духовния свѣтъ. Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца. Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“. Това е една заповѣдъ, като изпитъ.
„Отъ плода на това дърво нѣма да ядете.
Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“. Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате? Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“. Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“.
към беседата >>
Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари.
Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ.
Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари.
Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель.
към беседата >>
Любовьта ще дойде най-послѣ.
разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ. Веднага той се ориентирва. Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ. Свѣтлината е необходима за тебе. Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта.
Любовьта ще дойде най-послѣ.
Казвате, да ви обичамъ. За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ. Чудни сте вие! Майката кога обича дѣтето си? Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво.
към беседата >>
Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“.
извърши се въ духовния свѣтъ. Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца. Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“. Това е една заповѣдъ, като изпитъ. „Отъ плода на това дърво нѣма да ядете.
Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“.
Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате? Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“. Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь?
към беседата >>
Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ.
Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари.
Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ.
Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель. Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ.
към беседата >>
Казвате, да ви обичамъ.
Веднага той се ориентирва. Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ. Свѣтлината е необходима за тебе. Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта. Любовьта ще дойде най-послѣ.
Казвате, да ви обичамъ.
За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ. Чудни сте вие! Майката кога обича дѣтето си? Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво. Не е вѣрно.
към беседата >>
Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва.
Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца. Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“. Това е една заповѣдъ, като изпитъ. „Отъ плода на това дърво нѣма да ядете. Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“.
Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва.
Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате? Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“. Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь? “ – „Е, кой!
към беседата >>
Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне.
Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ.
Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне.
Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель. Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ. Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ.
към беседата >>
За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ.
Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ. Свѣтлината е необходима за тебе. Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта. Любовьта ще дойде най-послѣ. Казвате, да ви обичамъ.
За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ.
Чудни сте вие! Майката кога обича дѣтето си? Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво. Не е вѣрно. Не че тѣ искатъ това.
към беседата >>
Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате?
Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“. Това е една заповѣдъ, като изпитъ. „Отъ плода на това дърво нѣма да ядете. Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“. Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва.
Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате?
Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“. Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь? “ – „Е, кой! Господь ни даде.
към беседата >>
Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ.
Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне.
Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ.
Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель. Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ. Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ. Разбирайте ме хубаво.
към беседата >>
Чудни сте вие!
Свѣтлината е необходима за тебе. Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта. Любовьта ще дойде най-послѣ. Казвате, да ви обичамъ. За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ.
Чудни сте вие!
Майката кога обича дѣтето си? Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво. Не е вѣрно. Не че тѣ искатъ това. Но питамъ: Онова умното, благородното дѣте не го ли обича майката повече?
към беседата >>
Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“.
Това е една заповѣдъ, като изпитъ. „Отъ плода на това дърво нѣма да ядете. Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“. Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате?
Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“.
Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь? “ – „Е, кой! Господь ни даде. Онзи, който ни постави въ рая“.
към беседата >>
Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ.
Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ.
Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ.
Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель. Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ. Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ. Разбирайте ме хубаво. Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь.
към беседата >>
Майката кога обича дѣтето си?
Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта. Любовьта ще дойде най-послѣ. Казвате, да ви обичамъ. За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ. Чудни сте вие!
Майката кога обича дѣтето си?
Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво. Не е вѣрно. Не че тѣ искатъ това. Но питамъ: Онова умното, благородното дѣте не го ли обича майката повече? Да, обича го повече.
към беседата >>
Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“.
„Отъ плода на това дърво нѣма да ядете. Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“. Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате? Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“.
Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“.
„Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь? “ – „Е, кой! Господь ни даде. Онзи, който ни постави въ рая“. „Господь иска да ви опита.
към беседата >>
Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель.
Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ.
Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель.
Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ. Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ. Разбирайте ме хубаво. Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь. Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече.
към беседата >>
Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво.
Любовьта ще дойде най-послѣ. Казвате, да ви обичамъ. За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ. Чудни сте вие! Майката кога обича дѣтето си?
Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво.
Не е вѣрно. Не че тѣ искатъ това. Но питамъ: Онова умното, благородното дѣте не го ли обича майката повече? Да, обича го повече.
към беседата >>
„Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь?
Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“. Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате? Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“. Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“.
„Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь?
“ – „Е, кой! Господь ни даде. Онзи, който ни постави въ рая“. „Господь иска да ви опита. Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него.
към беседата >>
Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ.
Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель.
Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ.
Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ. Разбирайте ме хубаво. Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь. Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече. Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече.
към беседата >>
Не е вѣрно.
Казвате, да ви обичамъ. За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ. Чудни сте вие! Майката кога обича дѣтето си? Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво.
Не е вѣрно.
Не че тѣ искатъ това. Но питамъ: Онова умното, благородното дѣте не го ли обича майката повече? Да, обича го повече.
към беседата >>
“ – „Е, кой!
Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате? Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“. Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь?
“ – „Е, кой!
Господь ни даде. Онзи, който ни постави въ рая“. „Господь иска да ви опита. Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него. Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота.
към беседата >>
Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ.
Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель. Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ.
Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ.
Разбирайте ме хубаво. Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь. Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече. Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече. Нѣма да опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече.
към беседата >>
Не че тѣ искатъ това.
За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ. Чудни сте вие! Майката кога обича дѣтето си? Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво. Не е вѣрно.
Не че тѣ искатъ това.
Но питамъ: Онова умното, благородното дѣте не го ли обича майката повече? Да, обича го повече.
към беседата >>
Господь ни даде.
Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате? Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“. Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь? “ – „Е, кой!
Господь ни даде.
Онзи, който ни постави въ рая“. „Господь иска да ви опита. Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него. Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота. И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е.
към беседата >>
Разбирайте ме хубаво.
Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель. Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ. Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ.
Разбирайте ме хубаво.
Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь. Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече. Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече. Нѣма да опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече. Ако философътъ служи безкористно, ще му се плати.
към беседата >>
Но питамъ: Онова умното, благородното дѣте не го ли обича майката повече?
Чудни сте вие! Майката кога обича дѣтето си? Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво. Не е вѣрно. Не че тѣ искатъ това.
Но питамъ: Онова умното, благородното дѣте не го ли обича майката повече?
Да, обича го повече.
към беседата >>
Онзи, който ни постави въ рая“.
Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“. Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь? “ – „Е, кой! Господь ни даде.
Онзи, който ни постави въ рая“.
„Господь иска да ви опита. Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него. Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота. И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е. събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога?
към беседата >>
Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь.
Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель. Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ. Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ. Разбирайте ме хубаво.
Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь.
Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече. Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече. Нѣма да опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече. Ако философътъ служи безкористно, ще му се плати. Този начинъ, по който ние служимъ, той е най-умниятъ, той е най-добриятъ.
към беседата >>
Да, обича го повече.
Майката кога обича дѣтето си? Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво. Не е вѣрно. Не че тѣ искатъ това. Но питамъ: Онова умното, благородното дѣте не го ли обича майката повече?
Да, обича го повече.
към беседата >>
„Господь иска да ви опита.
Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь? “ – „Е, кой! Господь ни даде. Онзи, който ни постави въ рая“.
„Господь иска да ви опита.
Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него. Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота. И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е. събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога? “ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка?
към беседата >>
Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече.
Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель. Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ. Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ. Разбирайте ме хубаво. Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь.
Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече.
Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече. Нѣма да опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече. Ако философътъ служи безкористно, ще му се плати. Този начинъ, по който ние служимъ, той е най-умниятъ, той е най-добриятъ.
към беседата >>
И тъй, ние всинца трѣбва, каквото вържемъ, да развържемъ.
И тъй, ние всинца трѣбва, каквото вържемъ, да развържемъ.
И тогава всички може да носите тази истина, туй учение. Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва да вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното да се тури въ редъ и порядъкъ. Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“. Този разумниятъ свѣтъ е около насъ. Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“.
към беседата >>
Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него.
„Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь? “ – „Е, кой! Господь ни даде. Онзи, който ни постави въ рая“. „Господь иска да ви опита.
Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него.
Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота. И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е. събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога? “ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка? Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е.
към беседата >>
Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече.
Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ. Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ. Разбирайте ме хубаво. Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь. Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече.
Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече.
Нѣма да опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече. Ако философътъ служи безкористно, ще му се плати. Този начинъ, по който ние служимъ, той е най-умниятъ, той е най-добриятъ.
към беседата >>
И тогава всички може да носите тази истина, туй учение.
И тъй, ние всинца трѣбва, каквото вържемъ, да развържемъ.
И тогава всички може да носите тази истина, туй учение.
Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва да вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното да се тури въ редъ и порядъкъ. Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“. Този разумниятъ свѣтъ е около насъ. Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“. Всички можете да бѫдете.
към беседата >>
Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота.
“ – „Е, кой! Господь ни даде. Онзи, който ни постави въ рая“. „Господь иска да ви опита. Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него.
Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота.
И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е. събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога? “ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка? Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е. хвана ги една болесть отъ рода на проказата.
към беседата >>
Нѣма да опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече.
Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ. Разбирайте ме хубаво. Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь. Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече. Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече.
Нѣма да опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече.
Ако философътъ служи безкористно, ще му се плати. Този начинъ, по който ние служимъ, той е най-умниятъ, той е най-добриятъ.
към беседата >>
Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва да вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното да се тури въ редъ и порядъкъ.
И тъй, ние всинца трѣбва, каквото вържемъ, да развържемъ. И тогава всички може да носите тази истина, туй учение.
Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва да вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното да се тури въ редъ и порядъкъ.
Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“. Този разумниятъ свѣтъ е около насъ. Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“. Всички можете да бѫдете. „Покажи ни какъ“?
към беседата >>
И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е.
Господь ни даде. Онзи, който ни постави въ рая“. „Господь иска да ви опита. Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него. Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота.
И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е.
събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога? “ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка? Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е. хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ?
към беседата >>
Ако философътъ служи безкористно, ще му се плати.
Разбирайте ме хубаво. Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь. Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече. Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече. Нѣма да опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече.
Ако философътъ служи безкористно, ще му се плати.
Този начинъ, по който ние служимъ, той е най-умниятъ, той е най-добриятъ.
към беседата >>
Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“.
И тъй, ние всинца трѣбва, каквото вържемъ, да развържемъ. И тогава всички може да носите тази истина, туй учение. Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва да вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното да се тури въ редъ и порядъкъ.
Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“.
Този разумниятъ свѣтъ е около насъ. Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“. Всички можете да бѫдете. „Покажи ни какъ“? Е, какъ да ви покажа?
към беседата >>
събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога?
Онзи, който ни постави въ рая“. „Господь иска да ви опита. Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него. Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота. И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е.
събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога?
“ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка? Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е. хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи.
към беседата >>
Този начинъ, по който ние служимъ, той е най-умниятъ, той е най-добриятъ.
Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь. Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече. Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече. Нѣма да опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече. Ако философътъ служи безкористно, ще му се плати.
Този начинъ, по който ние служимъ, той е най-умниятъ, той е най-добриятъ.
към беседата >>
Този разумниятъ свѣтъ е около насъ.
И тъй, ние всинца трѣбва, каквото вържемъ, да развържемъ. И тогава всички може да носите тази истина, туй учение. Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва да вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното да се тури въ редъ и порядъкъ. Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“.
Този разумниятъ свѣтъ е около насъ.
Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“. Всички можете да бѫдете. „Покажи ни какъ“? Е, какъ да ви покажа? Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали?
към беседата >>
“ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка?
„Господь иска да ви опита. Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него. Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота. И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е. събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога?
“ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка?
Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е. хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи. Оголѣха като нѣкои малки кученца.
към беседата >>
Сега, не мислете, че бѫдещата култура, която иде, или бѫдещата цивилизация, или туй съзнание у хората ще иматъ тия стари методи, Не мислете, че ако тия стари методи се заменятъ съ нови, та свѣта ще се опропасти.
Сега, не мислете, че бѫдещата култура, която иде, или бѫдещата цивилизация, или туй съзнание у хората ще иматъ тия стари методи, Не мислете, че ако тия стари методи се заменятъ съ нови, та свѣта ще се опропасти.
Не ни най-малко не мислете тъй. Ще се даде една нова насока на човѣшката душа. Човѣшката душа трѣбва да бѫде свободна.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“.
И тъй, ние всинца трѣбва, каквото вържемъ, да развържемъ. И тогава всички може да носите тази истина, туй учение. Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва да вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното да се тури въ редъ и порядъкъ. Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“. Този разумниятъ свѣтъ е около насъ.
Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“.
Всички можете да бѫдете. „Покажи ни какъ“? Е, какъ да ви покажа? Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали? Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота.
към беседата >>
Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е.
Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него. Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота. И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е. събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога? “ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка?
Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е.
хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи. Оголѣха като нѣкои малки кученца. Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха.
към беседата >>
Не ни най-малко не мислете тъй.
Сега, не мислете, че бѫдещата култура, която иде, или бѫдещата цивилизация, или туй съзнание у хората ще иматъ тия стари методи, Не мислете, че ако тия стари методи се заменятъ съ нови, та свѣта ще се опропасти.
Не ни най-малко не мислете тъй.
Ще се даде една нова насока на човѣшката душа. Човѣшката душа трѣбва да бѫде свободна.
към беседата >>
Всички можете да бѫдете.
И тогава всички може да носите тази истина, туй учение. Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва да вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното да се тури въ редъ и порядъкъ. Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“. Този разумниятъ свѣтъ е около насъ. Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“.
Всички можете да бѫдете.
„Покажи ни какъ“? Е, какъ да ви покажа? Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали? Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота. Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира.
към беседата >>
хвана ги една болесть отъ рода на проказата.
Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота. И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е. събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога? “ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка? Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е.
хвана ги една болесть отъ рода на проказата.
За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи. Оголѣха като нѣкои малки кученца. Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха. Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ.
към беседата >>
Ще се даде една нова насока на човѣшката душа.
Сега, не мислете, че бѫдещата култура, която иде, или бѫдещата цивилизация, или туй съзнание у хората ще иматъ тия стари методи, Не мислете, че ако тия стари методи се заменятъ съ нови, та свѣта ще се опропасти. Не ни най-малко не мислете тъй.
Ще се даде една нова насока на човѣшката душа.
Човѣшката душа трѣбва да бѫде свободна.
към беседата >>
„Покажи ни какъ“?
Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва да вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното да се тури въ редъ и порядъкъ. Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“. Този разумниятъ свѣтъ е около насъ. Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“. Всички можете да бѫдете.
„Покажи ни какъ“?
Е, какъ да ви покажа? Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали? Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота. Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира. Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ.
към беседата >>
За да останатъ голи, какво носиха тѣ?
И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е. събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога? “ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка? Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е. хвана ги една болесть отъ рода на проказата.
За да останатъ голи, какво носиха тѣ?
Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи. Оголѣха като нѣкои малки кученца. Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха. Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ. Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата.
към беседата >>
Човѣшката душа трѣбва да бѫде свободна.
Сега, не мислете, че бѫдещата култура, която иде, или бѫдещата цивилизация, или туй съзнание у хората ще иматъ тия стари методи, Не мислете, че ако тия стари методи се заменятъ съ нови, та свѣта ще се опропасти. Не ни най-малко не мислете тъй. Ще се даде една нова насока на човѣшката душа.
Човѣшката душа трѣбва да бѫде свободна.
към беседата >>
Е, какъ да ви покажа?
Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“. Този разумниятъ свѣтъ е около насъ. Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“. Всички можете да бѫдете. „Покажи ни какъ“?
Е, какъ да ви покажа?
Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали? Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота. Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира. Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ. Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае.
към беседата >>
Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи.
събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога? “ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка? Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е. хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ?
Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи.
Оголѣха като нѣкои малки кученца. Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха. Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ. Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ.
към беседата >>
И Христосъ е говорилъ.
И Христосъ е говорилъ.
Той е взелъ стиха: Истина ви казвамъ, че каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.
към беседата >>
Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали?
Този разумниятъ свѣтъ е около насъ. Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“. Всички можете да бѫдете. „Покажи ни какъ“? Е, какъ да ви покажа?
Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали?
Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота. Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира. Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ. Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение.
към беседата >>
Оголѣха като нѣкои малки кученца.
“ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка? Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е. хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи.
Оголѣха като нѣкои малки кученца.
Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха. Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ. Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ. Когато и да е, тази фирма ще фалира.
към беседата >>
Той е взелъ стиха: Истина ви казвамъ, че каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.
И Христосъ е говорилъ.
Той е взелъ стиха: Истина ви казвамъ, че каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.
към беседата >>
Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота.
Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“. Всички можете да бѫдете. „Покажи ни какъ“? Е, какъ да ви покажа? Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали?
Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота.
Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира. Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ. Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть.
към беседата >>
Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха.
Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е. хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи. Оголѣха като нѣкои малки кученца.
Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха.
Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ. Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ. Когато и да е, тази фирма ще фалира. И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ.
към беседата >>
Значи, ако ние поставимъ разумното на земята, туй разумното ще го взиматъ въ внимание въ другия свѣтъ.
Значи, ако ние поставимъ разумното на земята, туй разумното ще го взиматъ въ внимание въ другия свѣтъ.
Сега за примѣръ българскитѣ духовници туй съзнаватъ, всички търсятъ единъ изходенъ пѫть отъ лошото положение. Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть. Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ. Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли. Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика.
към беседата >>
Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира.
Всички можете да бѫдете. „Покажи ни какъ“? Е, какъ да ви покажа? Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали? Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота.
Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира.
Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ. Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия.
към беседата >>
Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ.
хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи. Оголѣха като нѣкои малки кученца. Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха.
Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ.
Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ. Когато и да е, тази фирма ще фалира. И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ. Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ.
към беседата >>
Сега за примѣръ българскитѣ духовници туй съзнаватъ, всички търсятъ единъ изходенъ пѫть отъ лошото положение.
Значи, ако ние поставимъ разумното на земята, туй разумното ще го взиматъ въ внимание въ другия свѣтъ.
Сега за примѣръ българскитѣ духовници туй съзнаватъ, всички търсятъ единъ изходенъ пѫть отъ лошото положение.
Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть. Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ. Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли. Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика. Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика.
към беседата >>
Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ.
„Покажи ни какъ“? Е, какъ да ви покажа? Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали? Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота. Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира.
Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ.
Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия. Животътъ не е тукъ.
към беседата >>
Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата.
За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи. Оголѣха като нѣкои малки кученца. Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха. Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ.
Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата.
Обаче съ лъжа работите не се поправятъ. Когато и да е, тази фирма ще фалира. И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ. Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ. Това е единъ актъ отъ умственъ характеръ.
към беседата >>
Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть.
Значи, ако ние поставимъ разумното на земята, туй разумното ще го взиматъ въ внимание въ другия свѣтъ. Сега за примѣръ българскитѣ духовници туй съзнаватъ, всички търсятъ единъ изходенъ пѫть отъ лошото положение.
Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть.
Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ. Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли. Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика. Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика. Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста.
към беседата >>
Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае.
Е, какъ да ви покажа? Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали? Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота. Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира. Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ.
Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае.
Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия. Животътъ не е тукъ. Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ.
към беседата >>
Обаче съ лъжа работите не се поправятъ.
Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи. Оголѣха като нѣкои малки кученца. Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха. Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ. Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата.
Обаче съ лъжа работите не се поправятъ.
Когато и да е, тази фирма ще фалира. И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ. Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ. Това е единъ актъ отъ умственъ характеръ.
към беседата >>
Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ.
Значи, ако ние поставимъ разумното на земята, туй разумното ще го взиматъ въ внимание въ другия свѣтъ. Сега за примѣръ българскитѣ духовници туй съзнаватъ, всички търсятъ единъ изходенъ пѫть отъ лошото положение. Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть.
Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ.
Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли. Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика. Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика. Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста. Уменъ трѣбва да бѫде той!
към беседата >>
Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение.
Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали? Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота. Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира. Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ. Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае.
Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение.
Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия. Животътъ не е тукъ. Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ. Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ?
към беседата >>
Когато и да е, тази фирма ще фалира.
Оголѣха като нѣкои малки кученца. Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха. Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ. Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ.
Когато и да е, тази фирма ще фалира.
И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ. Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ. Това е единъ актъ отъ умственъ характеръ.
към беседата >>
Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли.
Значи, ако ние поставимъ разумното на земята, туй разумното ще го взиматъ въ внимание въ другия свѣтъ. Сега за примѣръ българскитѣ духовници туй съзнаватъ, всички търсятъ единъ изходенъ пѫть отъ лошото положение. Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть. Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ.
Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли.
Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика. Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика. Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста. Уменъ трѣбва да бѫде той! А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность.
към беседата >>
Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть.
Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота. Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира. Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ. Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение.
Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть.
Туй положение това е една практическа философия. Животътъ не е тукъ. Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ. Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ? Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си.
към беседата >>
И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ.
Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха. Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ. Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ. Когато и да е, тази фирма ще фалира.
И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ.
Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ. Това е единъ актъ отъ умственъ характеръ.
към беседата >>
Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика.
Значи, ако ние поставимъ разумното на земята, туй разумното ще го взиматъ въ внимание въ другия свѣтъ. Сега за примѣръ българскитѣ духовници туй съзнаватъ, всички търсятъ единъ изходенъ пѫть отъ лошото положение. Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть. Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ. Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли.
Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика.
Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика. Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста. Уменъ трѣбва да бѫде той! А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность. Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба.
към беседата >>
Туй положение това е една практическа философия.
Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира. Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ. Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть.
Туй положение това е една практическа философия.
Животътъ не е тукъ. Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ. Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ? Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво?
към беседата >>
Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ.
Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ. Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ. Когато и да е, тази фирма ще фалира. И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ.
Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ.
Това е единъ актъ отъ умственъ характеръ.
към беседата >>
Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика.
Сега за примѣръ българскитѣ духовници туй съзнаватъ, всички търсятъ единъ изходенъ пѫть отъ лошото положение. Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть. Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ. Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли. Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика.
Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика.
Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста. Уменъ трѣбва да бѫде той! А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность. Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба. Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга?
към беседата >>
Животътъ не е тукъ.
Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ. Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия.
Животътъ не е тукъ.
Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ. Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ? Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? – За да търпя.
към беседата >>
Това е единъ актъ отъ умственъ характеръ.
Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ. Когато и да е, тази фирма ще фалира. И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ. Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ.
Това е единъ актъ отъ умственъ характеръ.
към беседата >>
Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста.
Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть. Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ. Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли. Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика. Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика.
Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста.
Уменъ трѣбва да бѫде той! А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность. Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба. Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга? “ Какъ ще ви докажа?
към беседата >>
Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ.
Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия. Животътъ не е тукъ.
Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ.
Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ? Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? – За да търпя. Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви.
към беседата >>
Второто прѣстѫпление, вториятъ актъ е отъ чисто религиозно гледище.
Второто прѣстѫпление, вториятъ актъ е отъ чисто религиозно гледище.
Слѣдъ като излѣзли хората отъ рая, двама братя Каинъ и Авелъ, принесли жертва на Бога. Жертвата на единиятъ братъ била приета, на другия – не. Единиятъ взима една цепеница да убива брата си. Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не? Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия?
към беседата >>
Уменъ трѣбва да бѫде той!
Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ. Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли. Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика. Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика. Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста.
Уменъ трѣбва да бѫде той!
А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность. Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба. Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга? “ Какъ ще ви докажа? Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ.
към беседата >>
Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ?
Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия. Животътъ не е тукъ. Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ.
Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ?
Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? – За да търпя. Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви. Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя?
към беседата >>
Слѣдъ като излѣзли хората отъ рая, двама братя Каинъ и Авелъ, принесли жертва на Бога.
Второто прѣстѫпление, вториятъ актъ е отъ чисто религиозно гледище.
Слѣдъ като излѣзли хората отъ рая, двама братя Каинъ и Авелъ, принесли жертва на Бога.
Жертвата на единиятъ братъ била приета, на другия – не. Единиятъ взима една цепеница да убива брата си. Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не? Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия? Що е винаватъ този братъ?
към беседата >>
А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность.
Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли. Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика. Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика. Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста. Уменъ трѣбва да бѫде той!
А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность.
Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба. Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга? “ Какъ ще ви докажа? Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ. Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя.
към беседата >>
Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си.
Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия. Животътъ не е тукъ. Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ. Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ?
Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си.
Усилия върху какво? – За да търпя. Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви. Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя? Не е ли по-хубаво това за мене?
към беседата >>
Жертвата на единиятъ братъ била приета, на другия – не.
Второто прѣстѫпление, вториятъ актъ е отъ чисто религиозно гледище. Слѣдъ като излѣзли хората отъ рая, двама братя Каинъ и Авелъ, принесли жертва на Бога.
Жертвата на единиятъ братъ била приета, на другия – не.
Единиятъ взима една цепеница да убива брата си. Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не? Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия? Що е винаватъ този братъ? Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това.
към беседата >>
Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба.
Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика. Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика. Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста. Уменъ трѣбва да бѫде той! А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность.
Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба.
Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга? “ Какъ ще ви докажа? Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ. Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя. Ще се доверите на мене.
към беседата >>
Усилия върху какво?
Туй положение това е една практическа философия. Животътъ не е тукъ. Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ. Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ? Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си.
Усилия върху какво?
– За да търпя. Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви. Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя? Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пѫти е по-хубаво.
към беседата >>
Единиятъ взима една цепеница да убива брата си.
Второто прѣстѫпление, вториятъ актъ е отъ чисто религиозно гледище. Слѣдъ като излѣзли хората отъ рая, двама братя Каинъ и Авелъ, принесли жертва на Бога. Жертвата на единиятъ братъ била приета, на другия – не.
Единиятъ взима една цепеница да убива брата си.
Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не? Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия? Що е винаватъ този братъ? Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това. Какъ е възможно двама рожденни братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, единиятъ отъ тѣхъ да извърши туй прѣстѫпление?
към беседата >>
Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга?
Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика. Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста. Уменъ трѣбва да бѫде той! А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность. Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба.
Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга?
“ Какъ ще ви докажа? Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ. Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя. Ще се доверите на мене. Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме?
към беседата >>
– За да търпя.
Животътъ не е тукъ. Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ. Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ? Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво?
– За да търпя.
Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви. Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя? Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пѫти е по-хубаво. Тамъ е животътъ.
към беседата >>
Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не?
Второто прѣстѫпление, вториятъ актъ е отъ чисто религиозно гледище. Слѣдъ като излѣзли хората отъ рая, двама братя Каинъ и Авелъ, принесли жертва на Бога. Жертвата на единиятъ братъ била приета, на другия – не. Единиятъ взима една цепеница да убива брата си.
Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не?
Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия? Що е винаватъ този братъ? Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това. Какъ е възможно двама рожденни братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, единиятъ отъ тѣхъ да извърши туй прѣстѫпление? Днесъ тия актове сѫществуватъ въ свѣта.
към беседата >>
“ Какъ ще ви докажа?
Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста. Уменъ трѣбва да бѫде той! А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность. Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба. Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга?
“ Какъ ще ви докажа?
Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ. Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя. Ще се доверите на мене. Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме? Е, ще проверите, само 3 ч.
към беседата >>
Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви.
Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ. Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ? Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? – За да търпя.
Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви.
Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя? Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пѫти е по-хубаво. Тамъ е животътъ. Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове.
към беседата >>
Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия?
Второто прѣстѫпление, вториятъ актъ е отъ чисто религиозно гледище. Слѣдъ като излѣзли хората отъ рая, двама братя Каинъ и Авелъ, принесли жертва на Бога. Жертвата на единиятъ братъ била приета, на другия – не. Единиятъ взима една цепеница да убива брата си. Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не?
Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия?
Що е винаватъ този братъ? Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това. Какъ е възможно двама рожденни братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, единиятъ отъ тѣхъ да извърши туй прѣстѫпление? Днесъ тия актове сѫществуватъ въ свѣта. Свѣтътъ въ туй отношение не се е поправилъ.
към беседата >>
Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ.
Уменъ трѣбва да бѫде той! А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность. Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба. Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга? “ Какъ ще ви докажа?
Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ.
Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя. Ще се доверите на мене. Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме? Е, ще проверите, само 3 ч. се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни.
към беседата >>
Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя?
Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ? Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? – За да търпя. Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви.
Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя?
Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пѫти е по-хубаво. Тамъ е животътъ. Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове. Това е една тайна философия.
към беседата >>
Що е винаватъ този братъ?
Слѣдъ като излѣзли хората отъ рая, двама братя Каинъ и Авелъ, принесли жертва на Бога. Жертвата на единиятъ братъ била приета, на другия – не. Единиятъ взима една цепеница да убива брата си. Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не? Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия?
Що е винаватъ този братъ?
Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това. Какъ е възможно двама рожденни братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, единиятъ отъ тѣхъ да извърши туй прѣстѫпление? Днесъ тия актове сѫществуватъ въ свѣта. Свѣтътъ въ туй отношение не се е поправилъ.
към беседата >>
Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя.
А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность. Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба. Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга? “ Какъ ще ви докажа? Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ.
Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя.
Ще се доверите на мене. Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме? Е, ще проверите, само 3 ч. се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни. Само 3 ч.
към беседата >>
Не е ли по-хубаво това за мене?
Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? – За да търпя. Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви. Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя?
Не е ли по-хубаво това за мене?
Хиляди пѫти е по-хубаво. Тамъ е животътъ. Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове. Това е една тайна философия. Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това.
Жертвата на единиятъ братъ била приета, на другия – не. Единиятъ взима една цепеница да убива брата си. Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не? Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия? Що е винаватъ този братъ?
Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това.
Какъ е възможно двама рожденни братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, единиятъ отъ тѣхъ да извърши туй прѣстѫпление? Днесъ тия актове сѫществуватъ въ свѣта. Свѣтътъ въ туй отношение не се е поправилъ.
към беседата >>
Ще се доверите на мене.
Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба. Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга? “ Какъ ще ви докажа? Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ. Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя.
Ще се доверите на мене.
Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме? Е, ще проверите, само 3 ч. се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни. Само 3 ч. докато изкарамъ кораба на брѣга!
към беседата >>
Хиляди пѫти е по-хубаво.
Усилия върху какво? – За да търпя. Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви. Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя? Не е ли по-хубаво това за мене?
Хиляди пѫти е по-хубаво.
Тамъ е животътъ. Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове. Това е една тайна философия. Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня. Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня.
към беседата >>
Какъ е възможно двама рожденни братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, единиятъ отъ тѣхъ да извърши туй прѣстѫпление?
Единиятъ взима една цепеница да убива брата си. Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не? Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия? Що е винаватъ този братъ? Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това.
Какъ е възможно двама рожденни братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, единиятъ отъ тѣхъ да извърши туй прѣстѫпление?
Днесъ тия актове сѫществуватъ въ свѣта. Свѣтътъ въ туй отношение не се е поправилъ.
към беседата >>
Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме?
Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга? “ Какъ ще ви докажа? Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ. Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя. Ще се доверите на мене.
Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме?
Е, ще проверите, само 3 ч. се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни. Само 3 ч. докато изкарамъ кораба на брѣга! Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга!
към беседата >>
Тамъ е животътъ.
– За да търпя. Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви. Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя? Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пѫти е по-хубаво.
Тамъ е животътъ.
Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове. Това е една тайна философия. Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня. Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня. А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня.
към беседата >>
Днесъ тия актове сѫществуватъ въ свѣта.
Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не? Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия? Що е винаватъ този братъ? Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това. Какъ е възможно двама рожденни братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, единиятъ отъ тѣхъ да извърши туй прѣстѫпление?
Днесъ тия актове сѫществуватъ въ свѣта.
Свѣтътъ въ туй отношение не се е поправилъ.
към беседата >>
Е, ще проверите, само 3 ч.
“ Какъ ще ви докажа? Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ. Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя. Ще се доверите на мене. Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме?
Е, ще проверите, само 3 ч.
се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни. Само 3 ч. докато изкарамъ кораба на брѣга! Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга! И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е?
към беседата >>
Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове.
Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви. Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя? Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пѫти е по-хубаво. Тамъ е животътъ.
Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове.
Това е една тайна философия. Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня. Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня. А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня. Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа?
към беседата >>
Свѣтътъ въ туй отношение не се е поправилъ.
Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия? Що е винаватъ този братъ? Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това. Какъ е възможно двама рожденни братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, единиятъ отъ тѣхъ да извърши туй прѣстѫпление? Днесъ тия актове сѫществуватъ въ свѣта.
Свѣтътъ въ туй отношение не се е поправилъ.
към беседата >>
се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни.
Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ. Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя. Ще се доверите на мене. Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме? Е, ще проверите, само 3 ч.
се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни.
Само 3 ч. докато изкарамъ кораба на брѣга! Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга! И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е? Не е случайно.
към беседата >>
Това е една тайна философия.
Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя? Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пѫти е по-хубаво. Тамъ е животътъ. Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове.
Това е една тайна философия.
Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня. Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня. А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня. Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа? Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нѣщо за доброто на всѣка душа, за доброто на всѣки единъ народъ, за доброто на цѣлото човѣчество.
към беседата >>
Ние съврѣменнитѣ хора имаме два завѣта дадени споредъ Библията.
Ние съврѣменнитѣ хора имаме два завѣта дадени споредъ Библията.
Първиятъ завѣтъ е Стариятъ завѣтъ. Четете го, той е Моисеевиятъ законъ и всичкитѣ нареждания. Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа. Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали? Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината.
към беседата >>
Само 3 ч.
Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя. Ще се доверите на мене. Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме? Е, ще проверите, само 3 ч. се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни.
Само 3 ч.
докато изкарамъ кораба на брѣга! Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга! И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е? Не е случайно. Ще кажатъ философитѣ, че е случайно.
към беседата >>
Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня.
Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пѫти е по-хубаво. Тамъ е животътъ. Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове. Това е една тайна философия.
Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня.
Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня. А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня. Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа? Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нѣщо за доброто на всѣка душа, за доброто на всѣки единъ народъ, за доброто на цѣлото човѣчество. То е единственото учение, което може да внесе туй, отъ което сега имаме нужда.
към беседата >>
Първиятъ завѣтъ е Стариятъ завѣтъ.
Ние съврѣменнитѣ хора имаме два завѣта дадени споредъ Библията.
Първиятъ завѣтъ е Стариятъ завѣтъ.
Четете го, той е Моисеевиятъ законъ и всичкитѣ нареждания. Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа. Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали? Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината. Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ.
към беседата >>
докато изкарамъ кораба на брѣга!
Ще се доверите на мене. Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме? Е, ще проверите, само 3 ч. се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни. Само 3 ч.
докато изкарамъ кораба на брѣга!
Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга! И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е? Не е случайно. Ще кажатъ философитѣ, че е случайно. Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата.
към беседата >>
Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня.
Хиляди пѫти е по-хубаво. Тамъ е животътъ. Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове. Това е една тайна философия. Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня.
Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня.
А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня. Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа? Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нѣщо за доброто на всѣка душа, за доброто на всѣки единъ народъ, за доброто на цѣлото човѣчество. То е единственото учение, което може да внесе туй, отъ което сега имаме нужда. А ние отиваме, и ще отидемъ да видимъ лицето на Бога.
към беседата >>
Четете го, той е Моисеевиятъ законъ и всичкитѣ нареждания.
Ние съврѣменнитѣ хора имаме два завѣта дадени споредъ Библията. Първиятъ завѣтъ е Стариятъ завѣтъ.
Четете го, той е Моисеевиятъ законъ и всичкитѣ нареждания.
Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа. Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали? Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината. Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ. Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ.
към беседата >>
Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга!
Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме? Е, ще проверите, само 3 ч. се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни. Само 3 ч. докато изкарамъ кораба на брѣга!
Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга!
И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е? Не е случайно. Ще кажатъ философитѣ, че е случайно. Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата. Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“.
към беседата >>
А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня.
Тамъ е животътъ. Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове. Това е една тайна философия. Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня. Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня.
А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня.
Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа? Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нѣщо за доброто на всѣка душа, за доброто на всѣки единъ народъ, за доброто на цѣлото човѣчество. То е единственото учение, което може да внесе туй, отъ което сега имаме нужда. А ние отиваме, и ще отидемъ да видимъ лицето на Бога.
към беседата >>
Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа.
Ние съврѣменнитѣ хора имаме два завѣта дадени споредъ Библията. Първиятъ завѣтъ е Стариятъ завѣтъ. Четете го, той е Моисеевиятъ законъ и всичкитѣ нареждания.
Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа.
Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали? Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината. Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ. Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ. По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава.
към беседата >>
И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е?
Е, ще проверите, само 3 ч. се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни. Само 3 ч. докато изкарамъ кораба на брѣга! Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга!
И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е?
Не е случайно. Ще кажатъ философитѣ, че е случайно. Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата. Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“. Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли.
към беседата >>
Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа?
Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове. Това е една тайна философия. Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня. Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня. А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня.
Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа?
Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нѣщо за доброто на всѣка душа, за доброто на всѣки единъ народъ, за доброто на цѣлото човѣчество. То е единственото учение, което може да внесе туй, отъ което сега имаме нужда. А ние отиваме, и ще отидемъ да видимъ лицето на Бога.
към беседата >>
Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали?
Ние съврѣменнитѣ хора имаме два завѣта дадени споредъ Библията. Първиятъ завѣтъ е Стариятъ завѣтъ. Четете го, той е Моисеевиятъ законъ и всичкитѣ нареждания. Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа.
Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали?
Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината. Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ. Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ. По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава. Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ.
към беседата >>
Не е случайно.
се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни. Само 3 ч. докато изкарамъ кораба на брѣга! Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга! И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е?
Не е случайно.
Ще кажатъ философитѣ, че е случайно. Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата. Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“. Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли. Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище.
към беседата >>
Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нѣщо за доброто на всѣка душа, за доброто на всѣки единъ народъ, за доброто на цѣлото човѣчество.
Това е една тайна философия. Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня. Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня. А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня. Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа?
Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нѣщо за доброто на всѣка душа, за доброто на всѣки единъ народъ, за доброто на цѣлото човѣчество.
То е единственото учение, което може да внесе туй, отъ което сега имаме нужда. А ние отиваме, и ще отидемъ да видимъ лицето на Бога.
към беседата >>
Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината.
Ние съврѣменнитѣ хора имаме два завѣта дадени споредъ Библията. Първиятъ завѣтъ е Стариятъ завѣтъ. Четете го, той е Моисеевиятъ законъ и всичкитѣ нареждания. Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа. Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали?
Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината.
Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ. Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ. По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава. Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ. Сега, какво е отношението на тия два завѣта?
към беседата >>
Ще кажатъ философитѣ, че е случайно.
Само 3 ч. докато изкарамъ кораба на брѣга! Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга! И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е? Не е случайно.
Ще кажатъ философитѣ, че е случайно.
Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата. Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“. Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли. Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище. И „ако“, казва Христосъ, „не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ царството Божие“.
към беседата >>
То е единственото учение, което може да внесе туй, отъ което сега имаме нужда.
Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня. Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня. А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня. Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа? Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нѣщо за доброто на всѣка душа, за доброто на всѣки единъ народъ, за доброто на цѣлото човѣчество.
То е единственото учение, което може да внесе туй, отъ което сега имаме нужда.
А ние отиваме, и ще отидемъ да видимъ лицето на Бога.
към беседата >>
Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ.
Първиятъ завѣтъ е Стариятъ завѣтъ. Четете го, той е Моисеевиятъ законъ и всичкитѣ нареждания. Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа. Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали? Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината.
Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ.
Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ. По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава. Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ. Сега, какво е отношението на тия два завѣта? Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата.
към беседата >>
Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата.
докато изкарамъ кораба на брѣга! Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга! И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е? Не е случайно. Ще кажатъ философитѣ, че е случайно.
Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата.
Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“. Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли. Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище. И „ако“, казва Христосъ, „не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ царството Божие“. То значи: Ако не повѣрите вашия корабъ на този пилотъ пратенъ отъ Бога да ви ръководи, вие въ царството Божие не може да влезете, а ще останете долу подъ камъка.
към беседата >>
А ние отиваме, и ще отидемъ да видимъ лицето на Бога.
Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня. А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня. Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа? Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нѣщо за доброто на всѣка душа, за доброто на всѣки единъ народъ, за доброто на цѣлото човѣчество. То е единственото учение, което може да внесе туй, отъ което сега имаме нужда.
А ние отиваме, и ще отидемъ да видимъ лицето на Бога.
към беседата >>
Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ.
Четете го, той е Моисеевиятъ законъ и всичкитѣ нареждания. Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа. Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали? Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината. Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ.
Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ.
По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава. Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ. Сега, какво е отношението на тия два завѣта? Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата. А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ.
към беседата >>
Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“.
Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга! И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е? Не е случайно. Ще кажатъ философитѣ, че е случайно. Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата.
Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“.
Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли. Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище. И „ако“, казва Христосъ, „не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ царството Божие“. То значи: Ако не повѣрите вашия корабъ на този пилотъ пратенъ отъ Бога да ви ръководи, вие въ царството Божие не може да влезете, а ще останете долу подъ камъка.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ вие да видите Бога тъй, както виждате слънцето.
Азъ бихъ желалъ вие да видите Бога тъй, както виждате слънцето.
Отъ близо нѣма да Го видите, отъ далечъ ще Го видите, но всѣкога може да възприемете Неговата свѣтлина и да се разговаряте.
към беседата >>
По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава.
Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа. Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали? Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината. Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ. Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ.
По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава.
Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ. Сега, какво е отношението на тия два завѣта? Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата. А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ. И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ.
към беседата >>
Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли.
И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е? Не е случайно. Ще кажатъ философитѣ, че е случайно. Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата. Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“.
Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли.
Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище. И „ако“, казва Христосъ, „не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ царството Божие“. То значи: Ако не повѣрите вашия корабъ на този пилотъ пратенъ отъ Бога да ви ръководи, вие въ царството Божие не може да влезете, а ще останете долу подъ камъка.
към беседата >>
Отъ близо нѣма да Го видите, отъ далечъ ще Го видите, но всѣкога може да възприемете Неговата свѣтлина и да се разговаряте.
Азъ бихъ желалъ вие да видите Бога тъй, както виждате слънцето.
Отъ близо нѣма да Го видите, отъ далечъ ще Го видите, но всѣкога може да възприемете Неговата свѣтлина и да се разговаряте.
към беседата >>
Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ.
Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали? Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината. Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ. Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ. По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава.
Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ.
Сега, какво е отношението на тия два завѣта? Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата. А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ. И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ. Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ!
към беседата >>
Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище.
Не е случайно. Ще кажатъ философитѣ, че е случайно. Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата. Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“. Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли.
Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище.
И „ако“, казва Христосъ, „не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ царството Божие“. То значи: Ако не повѣрите вашия корабъ на този пилотъ пратенъ отъ Бога да ви ръководи, вие въ царството Божие не може да влезете, а ще останете долу подъ камъка.
към беседата >>
Сега ще ви научимъ да отваряте прозорцитѣ на вашитѣ кѫщи и всѣки пѫть да виждате свѣтлината, колкото искате.
Сега ще ви научимъ да отваряте прозорцитѣ на вашитѣ кѫщи и всѣки пѫть да виждате свѣтлината, колкото искате.
Нѣкой пѫть и да затворите кепенцитѣ на вашитѣ кѫщи, пакъ да ви свѣти. И въ кѫщи да сте, пакъ да работите. Нали искате? Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа. И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно.
към беседата >>
Сега, какво е отношението на тия два завѣта?
Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината. Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ. Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ. По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава. Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ.
Сега, какво е отношението на тия два завѣта?
Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата. А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ. И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ. Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ! “ Да, трети завѣтъ ще има.
към беседата >>
И „ако“, казва Христосъ, „не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ царството Божие“.
Ще кажатъ философитѣ, че е случайно. Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата. Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“. Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли. Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище.
И „ако“, казва Христосъ, „не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ царството Божие“.
То значи: Ако не повѣрите вашия корабъ на този пилотъ пратенъ отъ Бога да ви ръководи, вие въ царството Божие не може да влезете, а ще останете долу подъ камъка.
към беседата >>
Нѣкой пѫть и да затворите кепенцитѣ на вашитѣ кѫщи, пакъ да ви свѣти.
Сега ще ви научимъ да отваряте прозорцитѣ на вашитѣ кѫщи и всѣки пѫть да виждате свѣтлината, колкото искате.
Нѣкой пѫть и да затворите кепенцитѣ на вашитѣ кѫщи, пакъ да ви свѣти.
И въ кѫщи да сте, пакъ да работите. Нали искате? Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа. И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно. Не е вѣрно.
към беседата >>
Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата.
Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ. Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ. По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава. Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ. Сега, какво е отношението на тия два завѣта?
Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата.
А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ. И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ. Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ! “ Да, трети завѣтъ ще има. И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии.
към беседата >>
То значи: Ако не повѣрите вашия корабъ на този пилотъ пратенъ отъ Бога да ви ръководи, вие въ царството Божие не може да влезете, а ще останете долу подъ камъка.
Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата. Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“. Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли. Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище. И „ако“, казва Христосъ, „не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ царството Божие“.
То значи: Ако не повѣрите вашия корабъ на този пилотъ пратенъ отъ Бога да ви ръководи, вие въ царството Божие не може да влезете, а ще останете долу подъ камъка.
към беседата >>
И въ кѫщи да сте, пакъ да работите.
Сега ще ви научимъ да отваряте прозорцитѣ на вашитѣ кѫщи и всѣки пѫть да виждате свѣтлината, колкото искате. Нѣкой пѫть и да затворите кепенцитѣ на вашитѣ кѫщи, пакъ да ви свѣти.
И въ кѫщи да сте, пакъ да работите.
Нали искате? Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа. И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно. Не е вѣрно. Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички.
към беседата >>
А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ.
Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ. По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава. Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ. Сега, какво е отношението на тия два завѣта? Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата.
А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ.
И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ. Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ! “ Да, трети завѣтъ ще има. И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии. Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете.
към беседата >>
Сега, ще ви наведа на другъ единъ аргументъ.
Сега, ще ви наведа на другъ единъ аргументъ.
Има хора, които постоянно се съмнѣватъ. Казватъ: „Докажи ни“! Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ.
към беседата >>
Нали искате?
Сега ще ви научимъ да отваряте прозорцитѣ на вашитѣ кѫщи и всѣки пѫть да виждате свѣтлината, колкото искате. Нѣкой пѫть и да затворите кепенцитѣ на вашитѣ кѫщи, пакъ да ви свѣти. И въ кѫщи да сте, пакъ да работите.
Нали искате?
Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа. И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно. Не е вѣрно. Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички. Всички вие и азъ да се не лъжемъ!
към беседата >>
И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ.
По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава. Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ. Сега, какво е отношението на тия два завѣта? Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата. А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ.
И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ.
Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ! “ Да, трети завѣтъ ще има. И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии. Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете. Завѣтъ е туй.
към беседата >>
Има хора, които постоянно се съмнѣватъ.
Сега, ще ви наведа на другъ единъ аргументъ.
Има хора, които постоянно се съмнѣватъ.
Казватъ: „Докажи ни“! Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко.
към беседата >>
Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа.
Сега ще ви научимъ да отваряте прозорцитѣ на вашитѣ кѫщи и всѣки пѫть да виждате свѣтлината, колкото искате. Нѣкой пѫть и да затворите кепенцитѣ на вашитѣ кѫщи, пакъ да ви свѣти. И въ кѫщи да сте, пакъ да работите. Нали искате?
Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа.
И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно. Не е вѣрно. Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички. Всички вие и азъ да се не лъжемъ! Навънъ излѣзте!
към беседата >>
Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ!
Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ. Сега, какво е отношението на тия два завѣта? Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата. А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ. И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ.
Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ!
“ Да, трети завѣтъ ще има. И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии. Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете. Завѣтъ е туй. И ако кажемъ на хората, че трети завѣтъ иде, ще кажатъ: „Това е еретическо учение“.
към беседата >>
Казватъ: „Докажи ни“!
Сега, ще ви наведа на другъ единъ аргументъ. Има хора, които постоянно се съмнѣватъ.
Казватъ: „Докажи ни“!
Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия.
към беседата >>
И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно.
Сега ще ви научимъ да отваряте прозорцитѣ на вашитѣ кѫщи и всѣки пѫть да виждате свѣтлината, колкото искате. Нѣкой пѫть и да затворите кепенцитѣ на вашитѣ кѫщи, пакъ да ви свѣти. И въ кѫщи да сте, пакъ да работите. Нали искате? Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа.
И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно.
Не е вѣрно. Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички. Всички вие и азъ да се не лъжемъ! Навънъ излѣзте! Никой не ви запрѣщава.
към беседата >>
“ Да, трети завѣтъ ще има.
Сега, какво е отношението на тия два завѣта? Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата. А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ. И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ. Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ!
“ Да, трети завѣтъ ще има.
И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии. Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете. Завѣтъ е туй. И ако кажемъ на хората, че трети завѣтъ иде, ще кажатъ: „Това е еретическо учение“. Туй е въ реда на нѣщата.
към беседата >>
Ами какъ ще ви докажа?
Сега, ще ви наведа на другъ единъ аргументъ. Има хора, които постоянно се съмнѣватъ. Казватъ: „Докажи ни“!
Ами какъ ще ви докажа?
Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ.
към беседата >>
Не е вѣрно.
Нѣкой пѫть и да затворите кепенцитѣ на вашитѣ кѫщи, пакъ да ви свѣти. И въ кѫщи да сте, пакъ да работите. Нали искате? Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа. И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно.
Не е вѣрно.
Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички. Всички вие и азъ да се не лъжемъ! Навънъ излѣзте! Никой не ви запрѣщава. Всички и азъ, навънъ!
към беседата >>
И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии.
Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата. А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ. И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ. Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ! “ Да, трети завѣтъ ще има.
И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии.
Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете. Завѣтъ е туй. И ако кажемъ на хората, че трети завѣтъ иде, ще кажатъ: „Това е еретическо учение“. Туй е въ реда на нѣщата.
към беседата >>
Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ.
Сега, ще ви наведа на другъ единъ аргументъ. Има хора, които постоянно се съмнѣватъ. Казватъ: „Докажи ни“! Ами какъ ще ви докажа?
Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ.
Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ?
към беседата >>
Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички.
И въ кѫщи да сте, пакъ да работите. Нали искате? Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа. И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно. Не е вѣрно.
Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички.
Всички вие и азъ да се не лъжемъ! Навънъ излѣзте! Никой не ви запрѣщава. Всички и азъ, навънъ! Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте!
към беседата >>
Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете.
А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ. И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ. Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ! “ Да, трети завѣтъ ще има. И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии.
Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете.
Завѣтъ е туй. И ако кажемъ на хората, че трети завѣтъ иде, ще кажатъ: „Това е еретическо учение“. Туй е въ реда на нѣщата.
към беседата >>
Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ.
Сега, ще ви наведа на другъ единъ аргументъ. Има хора, които постоянно се съмнѣватъ. Казватъ: „Докажи ни“! Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ.
Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ.
Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ.
към беседата >>
Всички вие и азъ да се не лъжемъ!
Нали искате? Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа. И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно. Не е вѣрно. Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички.
Всички вие и азъ да се не лъжемъ!
Навънъ излѣзте! Никой не ви запрѣщава. Всички и азъ, навънъ! Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте! Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото.
към беседата >>
Завѣтъ е туй.
И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ. Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ! “ Да, трети завѣтъ ще има. И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии. Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете.
Завѣтъ е туй.
И ако кажемъ на хората, че трети завѣтъ иде, ще кажатъ: „Това е еретическо учение“. Туй е въ реда на нѣщата.
към беседата >>
Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко.
Има хора, които постоянно се съмнѣватъ. Казватъ: „Докажи ни“! Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ.
Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко.
Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ.
към беседата >>
Навънъ излѣзте!
Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа. И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно. Не е вѣрно. Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички. Всички вие и азъ да се не лъжемъ!
Навънъ излѣзте!
Никой не ви запрѣщава. Всички и азъ, навънъ! Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте! Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото. Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане.
към беседата >>
И ако кажемъ на хората, че трети завѣтъ иде, ще кажатъ: „Това е еретическо учение“.
Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ! “ Да, трети завѣтъ ще има. И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии. Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете. Завѣтъ е туй.
И ако кажемъ на хората, че трети завѣтъ иде, ще кажатъ: „Това е еретическо учение“.
Туй е въ реда на нѣщата.
към беседата >>
Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия.
Казватъ: „Докажи ни“! Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко.
Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия.
Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара.
към беседата >>
Никой не ви запрѣщава.
И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно. Не е вѣрно. Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички. Всички вие и азъ да се не лъжемъ! Навънъ излѣзте!
Никой не ви запрѣщава.
Всички и азъ, навънъ! Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте! Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото. Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане. То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба.
към беседата >>
Туй е въ реда на нѣщата.
“ Да, трети завѣтъ ще има. И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии. Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете. Завѣтъ е туй. И ако кажемъ на хората, че трети завѣтъ иде, ще кажатъ: „Това е еретическо учение“.
Туй е въ реда на нѣщата.
към беседата >>
Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ.
Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия.
Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ.
И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно.
към беседата >>
Всички и азъ, навънъ!
Не е вѣрно. Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички. Всички вие и азъ да се не лъжемъ! Навънъ излѣзте! Никой не ви запрѣщава.
Всички и азъ, навънъ!
Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте! Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото. Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане. То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба. Казвамъ на всинца ви: Навънъ всрѣдъ природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внѣсе тази Божествена енергия и на което всички се грѣемъ.
към беседата >>
Христосъ казва: „Истина ви казвамъ: Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
Христосъ казва: „Истина ви казвамъ: Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
към беседата >>
И какво виждатъ?
Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ.
И какво виждатъ?
– Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ.
към беседата >>
Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте!
Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички. Всички вие и азъ да се не лъжемъ! Навънъ излѣзте! Никой не ви запрѣщава. Всички и азъ, навънъ!
Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте!
Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото. Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане. То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба. Казвамъ на всинца ви: Навънъ всрѣдъ природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внѣсе тази Божествена енергия и на което всички се грѣемъ. И когато азъ казвамъ, че трѣбва да познаемъ Бога и да Го намѣримъ; разбирамъ тази Негова свѣтлина, която трѣбва да проникне въ душата ни, у всекиго едного споредъ степеньта на неговото развитие, споредъ качествата на неговата душа.
към беседата >>
Ние сега толкова много сме въздигнали тия 12 апостола.
Ние сега толкова много сме въздигнали тия 12 апостола.
Защо сме ги толкова въздигнали? Какви бѣха по произхождение? – Евреи. Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ? – Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ.
към беседата >>
– Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ.
Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ?
– Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ.
Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде?
към беседата >>
Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото.
Всички вие и азъ да се не лъжемъ! Навънъ излѣзте! Никой не ви запрѣщава. Всички и азъ, навънъ! Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте!
Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото.
Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане. То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба. Казвамъ на всинца ви: Навънъ всрѣдъ природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внѣсе тази Божествена енергия и на което всички се грѣемъ. И когато азъ казвамъ, че трѣбва да познаемъ Бога и да Го намѣримъ; разбирамъ тази Негова свѣтлина, която трѣбва да проникне въ душата ни, у всекиго едного споредъ степеньта на неговото развитие, споредъ качествата на неговата душа. И слѣдъ хиляда години ще имате друго разбиране за живота, друго понятие за себе си.
към беседата >>
Защо сме ги толкова въздигнали?
Ние сега толкова много сме въздигнали тия 12 апостола.
Защо сме ги толкова въздигнали?
Какви бѣха по произхождение? – Евреи. Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ? – Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ. Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“.
към беседата >>
Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ.
Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ.
Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ.
Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде? “ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ.
към беседата >>
Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане.
Навънъ излѣзте! Никой не ви запрѣщава. Всички и азъ, навънъ! Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте! Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото.
Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане.
То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба. Казвамъ на всинца ви: Навънъ всрѣдъ природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внѣсе тази Божествена енергия и на което всички се грѣемъ. И когато азъ казвамъ, че трѣбва да познаемъ Бога и да Го намѣримъ; разбирамъ тази Негова свѣтлина, която трѣбва да проникне въ душата ни, у всекиго едного споредъ степеньта на неговото развитие, споредъ качествата на неговата душа. И слѣдъ хиляда години ще имате друго разбиране за живота, друго понятие за себе си.
към беседата >>
Какви бѣха по произхождение?
Ние сега толкова много сме въздигнали тия 12 апостола. Защо сме ги толкова въздигнали?
Какви бѣха по произхождение?
– Евреи. Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ? – Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ. Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“. Не, азъ разбирамъ основно принципа.
към беседата >>
Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара.
Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ.
Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара.
Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде? “ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ. Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ.
към беседата >>
То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба.
Никой не ви запрѣщава. Всички и азъ, навънъ! Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте! Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото. Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане.
То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба.
Казвамъ на всинца ви: Навънъ всрѣдъ природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внѣсе тази Божествена енергия и на което всички се грѣемъ. И когато азъ казвамъ, че трѣбва да познаемъ Бога и да Го намѣримъ; разбирамъ тази Негова свѣтлина, която трѣбва да проникне въ душата ни, у всекиго едного споредъ степеньта на неговото развитие, споредъ качествата на неговата душа. И слѣдъ хиляда години ще имате друго разбиране за живота, друго понятие за себе си.
към беседата >>
– Евреи.
Ние сега толкова много сме въздигнали тия 12 апостола. Защо сме ги толкова въздигнали? Какви бѣха по произхождение?
– Евреи.
Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ? – Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ. Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“. Не, азъ разбирамъ основно принципа. Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко.
към беседата >>
Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно.
Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара.
Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно.
Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде? “ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ. Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ. „Отъ другъ свѣтъ!
към беседата >>
Казвамъ на всинца ви: Навънъ всрѣдъ природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внѣсе тази Божествена енергия и на което всички се грѣемъ.
Всички и азъ, навънъ! Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте! Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото. Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане. То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба.
Казвамъ на всинца ви: Навънъ всрѣдъ природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внѣсе тази Божествена енергия и на което всички се грѣемъ.
И когато азъ казвамъ, че трѣбва да познаемъ Бога и да Го намѣримъ; разбирамъ тази Негова свѣтлина, която трѣбва да проникне въ душата ни, у всекиго едного споредъ степеньта на неговото развитие, споредъ качествата на неговата душа. И слѣдъ хиляда години ще имате друго разбиране за живота, друго понятие за себе си.
към беседата >>
Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ?
Ние сега толкова много сме въздигнали тия 12 апостола. Защо сме ги толкова въздигнали? Какви бѣха по произхождение? – Евреи.
Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ?
– Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ. Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“. Не, азъ разбирамъ основно принципа. Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко. Между мене и Него нѣма да има разлика“.
към беседата >>
Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ.
И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно.
Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ.
Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде? “ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ. Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ. „Отъ другъ свѣтъ! Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ?
към беседата >>
И когато азъ казвамъ, че трѣбва да познаемъ Бога и да Го намѣримъ; разбирамъ тази Негова свѣтлина, която трѣбва да проникне въ душата ни, у всекиго едного споредъ степеньта на неговото развитие, споредъ качествата на неговата душа.
Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте! Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото. Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане. То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба. Казвамъ на всинца ви: Навънъ всрѣдъ природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внѣсе тази Божествена енергия и на което всички се грѣемъ.
И когато азъ казвамъ, че трѣбва да познаемъ Бога и да Го намѣримъ; разбирамъ тази Негова свѣтлина, която трѣбва да проникне въ душата ни, у всекиго едного споредъ степеньта на неговото развитие, споредъ качествата на неговата душа.
И слѣдъ хиляда години ще имате друго разбиране за живота, друго понятие за себе си.
към беседата >>
– Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ.
Ние сега толкова много сме въздигнали тия 12 апостола. Защо сме ги толкова въздигнали? Какви бѣха по произхождение? – Евреи. Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ?
– Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ.
Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“. Не, азъ разбирамъ основно принципа. Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко. Между мене и Него нѣма да има разлика“. И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“.
към беседата >>
Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде?
– Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ.
Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде?
“ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ. Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ. „Отъ другъ свѣтъ! Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ? Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта.
към беседата >>
И слѣдъ хиляда години ще имате друго разбиране за живота, друго понятие за себе си.
Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото. Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане. То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба. Казвамъ на всинца ви: Навънъ всрѣдъ природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внѣсе тази Божествена енергия и на което всички се грѣемъ. И когато азъ казвамъ, че трѣбва да познаемъ Бога и да Го намѣримъ; разбирамъ тази Негова свѣтлина, която трѣбва да проникне въ душата ни, у всекиго едного споредъ степеньта на неговото развитие, споредъ качествата на неговата душа.
И слѣдъ хиляда години ще имате друго разбиране за живота, друго понятие за себе си.
към беседата >>
Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“.
Защо сме ги толкова въздигнали? Какви бѣха по произхождение? – Евреи. Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ? – Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ.
Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“.
Не, азъ разбирамъ основно принципа. Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко. Между мене и Него нѣма да има разлика“. И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“. Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“.
към беседата >>
“ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ.
Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде?
“ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ.
Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ. „Отъ другъ свѣтъ! Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ? Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта. По-голѣма култура отъ насъ нѣма.
към беседата >>
Сега, нѣкой пѫть вие се оглеждате въ огледалото, казвате: „Остарѣлъ съмъ“.
Сега, нѣкой пѫть вие се оглеждате въ огледалото, казвате: „Остарѣлъ съмъ“.
Колко бихъ желалъ да си остарялъ, но не си, ти си изнѣмощялъ, и уподобявашъ своето състояние на остарѣване. Старъ човѣкъ е друго, изнѣмощялъ е друго. Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо. Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“. Не се утѣшавайте съ това!
към беседата >>
Не, азъ разбирамъ основно принципа.
Какви бѣха по произхождение? – Евреи. Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ? – Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ. Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“.
Не, азъ разбирамъ основно принципа.
Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко. Между мене и Него нѣма да има разлика“. И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“. Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“. Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна?
към беседата >>
Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ.
Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде? “ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ.
Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ.
„Отъ другъ свѣтъ! Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ? Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта. По-голѣма култура отъ насъ нѣма. Ние, мравитѣ, имаме умъ!
към беседата >>
Колко бихъ желалъ да си остарялъ, но не си, ти си изнѣмощялъ, и уподобявашъ своето състояние на остарѣване.
Сега, нѣкой пѫть вие се оглеждате въ огледалото, казвате: „Остарѣлъ съмъ“.
Колко бихъ желалъ да си остарялъ, но не си, ти си изнѣмощялъ, и уподобявашъ своето състояние на остарѣване.
Старъ човѣкъ е друго, изнѣмощялъ е друго. Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо. Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“. Не се утѣшавайте съ това! Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега.
към беседата >>
Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко.
– Евреи. Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ? – Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ. Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“. Не, азъ разбирамъ основно принципа.
Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко.
Между мене и Него нѣма да има разлика“. И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“. Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“. Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна? Какъвъ е този, който Му говори така?
към беседата >>
„Отъ другъ свѣтъ!
Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде? “ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ. Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ.
„Отъ другъ свѣтъ!
Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ? Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта. По-голѣма култура отъ насъ нѣма. Ние, мравитѣ, имаме умъ! “ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ!
към беседата >>
Старъ човѣкъ е друго, изнѣмощялъ е друго.
Сега, нѣкой пѫть вие се оглеждате въ огледалото, казвате: „Остарѣлъ съмъ“. Колко бихъ желалъ да си остарялъ, но не си, ти си изнѣмощялъ, и уподобявашъ своето състояние на остарѣване.
Старъ човѣкъ е друго, изнѣмощялъ е друго.
Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо. Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“. Не се утѣшавайте съ това! Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега. Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети.
към беседата >>
Между мене и Него нѣма да има разлика“.
Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ? – Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ. Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“. Не, азъ разбирамъ основно принципа. Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко.
Между мене и Него нѣма да има разлика“.
И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“. Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“. Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна? Какъвъ е този, който Му говори така? Човѣкъ, единъ римлянинъ.
към беседата >>
Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ?
Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде? “ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ. Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ. „Отъ другъ свѣтъ!
Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ?
Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта. По-голѣма култура отъ насъ нѣма. Ние, мравитѣ, имаме умъ! “ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ! “ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“.
към беседата >>
Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо.
Сега, нѣкой пѫть вие се оглеждате въ огледалото, казвате: „Остарѣлъ съмъ“. Колко бихъ желалъ да си остарялъ, но не си, ти си изнѣмощялъ, и уподобявашъ своето състояние на остарѣване. Старъ човѣкъ е друго, изнѣмощялъ е друго.
Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо.
Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“. Не се утѣшавайте съ това! Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега. Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети. Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро?
към беседата >>
И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“.
– Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ. Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“. Не, азъ разбирамъ основно принципа. Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко. Между мене и Него нѣма да има разлика“.
И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“.
Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“. Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна? Какъвъ е този, който Му говори така? Човѣкъ, единъ римлянинъ. „Азъ власть имамъ“.
към беседата >>
Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта.
Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде? “ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ. Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ. „Отъ другъ свѣтъ! Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ?
Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта.
По-голѣма култура отъ насъ нѣма. Ние, мравитѣ, имаме умъ! “ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ! “ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“. Започналъ този философъ на мравитѣ да спори.
към беседата >>
Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“.
Сега, нѣкой пѫть вие се оглеждате въ огледалото, казвате: „Остарѣлъ съмъ“. Колко бихъ желалъ да си остарялъ, но не си, ти си изнѣмощялъ, и уподобявашъ своето състояние на остарѣване. Старъ човѣкъ е друго, изнѣмощялъ е друго. Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо.
Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“.
Не се утѣшавайте съ това! Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега. Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети. Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро? Ще отговоришъ: Азъ искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски.
към беседата >>
Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“.
Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“. Не, азъ разбирамъ основно принципа. Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко. Между мене и Него нѣма да има разлика“. И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“.
Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“.
Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна? Какъвъ е този, който Му говори така? Човѣкъ, единъ римлянинъ. „Азъ власть имамъ“. Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря.
към беседата >>
По-голѣма култура отъ насъ нѣма.
“ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ. Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ. „Отъ другъ свѣтъ! Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ? Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта.
По-голѣма култура отъ насъ нѣма.
Ние, мравитѣ, имаме умъ! “ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ! “ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“. Започналъ този философъ на мравитѣ да спори. „Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“.
към беседата >>
Не се утѣшавайте съ това!
Сега, нѣкой пѫть вие се оглеждате въ огледалото, казвате: „Остарѣлъ съмъ“. Колко бихъ желалъ да си остарялъ, но не си, ти си изнѣмощялъ, и уподобявашъ своето състояние на остарѣване. Старъ човѣкъ е друго, изнѣмощялъ е друго. Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо. Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“.
Не се утѣшавайте съ това!
Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега. Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети. Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро? Ще отговоришъ: Азъ искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски. Защото иначе като правя зло, като дойда втори пѫть, тия, на които съмъ правилъ зло, ще бѫдатъ единъ отъ тѣхъ министъръ, другъ – началникъ, и ще ми побелѣе отъ тѣхъ главата.
към беседата >>
Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна?
Не, азъ разбирамъ основно принципа. Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко. Между мене и Него нѣма да има разлика“. И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“. Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“.
Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна?
Какъвъ е този, който Му говори така? Човѣкъ, единъ римлянинъ. „Азъ власть имамъ“. Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря. Утрѣ и тебе може да тѣ уволнятъ отъ власть.
към беседата >>
Ние, мравитѣ, имаме умъ!
Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ. „Отъ другъ свѣтъ! Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ? Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта. По-голѣма култура отъ насъ нѣма.
Ние, мравитѣ, имаме умъ!
“ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ! “ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“. Започналъ този философъ на мравитѣ да спори. „Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води.
към беседата >>
Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега.
Колко бихъ желалъ да си остарялъ, но не си, ти си изнѣмощялъ, и уподобявашъ своето състояние на остарѣване. Старъ човѣкъ е друго, изнѣмощялъ е друго. Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо. Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“. Не се утѣшавайте съ това!
Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега.
Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети. Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро? Ще отговоришъ: Азъ искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски. Защото иначе като правя зло, като дойда втори пѫть, тия, на които съмъ правилъ зло, ще бѫдатъ единъ отъ тѣхъ министъръ, другъ – началникъ, и ще ми побелѣе отъ тѣхъ главата. Затова не искамъ да правя зло.
към беседата >>
Какъвъ е този, който Му говори така?
Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко. Между мене и Него нѣма да има разлика“. И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“. Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“. Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна?
Какъвъ е този, който Му говори така?
Човѣкъ, единъ римлянинъ. „Азъ власть имамъ“. Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря. Утрѣ и тебе може да тѣ уволнятъ отъ власть. Властьта ти е дадена отгоре.
към беседата >>
“ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ!
„Отъ другъ свѣтъ! Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ? Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта. По-голѣма култура отъ насъ нѣма. Ние, мравитѣ, имаме умъ!
“ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ!
“ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“. Започналъ този философъ на мравитѣ да спори. „Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи.
към беседата >>
Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети.
Старъ човѣкъ е друго, изнѣмощялъ е друго. Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо. Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“. Не се утѣшавайте съ това! Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега.
Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети.
Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро? Ще отговоришъ: Азъ искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски. Защото иначе като правя зло, като дойда втори пѫть, тия, на които съмъ правилъ зло, ще бѫдатъ единъ отъ тѣхъ министъръ, другъ – началникъ, и ще ми побелѣе отъ тѣхъ главата. Затова не искамъ да правя зло.
към беседата >>
Човѣкъ, единъ римлянинъ.
Между мене и Него нѣма да има разлика“. И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“. Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“. Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна? Какъвъ е този, който Му говори така?
Човѣкъ, единъ римлянинъ.
„Азъ власть имамъ“. Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря. Утрѣ и тебе може да тѣ уволнятъ отъ власть. Властьта ти е дадена отгоре. Тази власть на Кесаря е отгорѣ, и ти не би ималъ власть, ако не бе ти дадена.“
към беседата >>
“ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“.
Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ? Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта. По-голѣма култура отъ насъ нѣма. Ние, мравитѣ, имаме умъ! “ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ!
“ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“.
Започналъ този философъ на мравитѣ да спори. „Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е?
към беседата >>
Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро?
Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо. Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“. Не се утѣшавайте съ това! Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега. Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети.
Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро?
Ще отговоришъ: Азъ искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски. Защото иначе като правя зло, като дойда втори пѫть, тия, на които съмъ правилъ зло, ще бѫдатъ единъ отъ тѣхъ министъръ, другъ – началникъ, и ще ми побелѣе отъ тѣхъ главата. Затова не искамъ да правя зло.
към беседата >>
„Азъ власть имамъ“.
И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“. Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“. Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна? Какъвъ е този, който Му говори така? Човѣкъ, единъ римлянинъ.
„Азъ власть имамъ“.
Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря. Утрѣ и тебе може да тѣ уволнятъ отъ власть. Властьта ти е дадена отгоре. Тази власть на Кесаря е отгорѣ, и ти не би ималъ власть, ако не бе ти дадена.“
към беседата >>
Започналъ този философъ на мравитѣ да спори.
Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта. По-голѣма култура отъ насъ нѣма. Ние, мравитѣ, имаме умъ! “ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ! “ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“.
Започналъ този философъ на мравитѣ да спори.
„Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждамъ.
към беседата >>
Ще отговоришъ: Азъ искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски.
Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“. Не се утѣшавайте съ това! Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега. Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети. Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро?
Ще отговоришъ: Азъ искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски.
Защото иначе като правя зло, като дойда втори пѫть, тия, на които съмъ правилъ зло, ще бѫдатъ единъ отъ тѣхъ министъръ, другъ – началникъ, и ще ми побелѣе отъ тѣхъ главата. Затова не искамъ да правя зло.
към беседата >>
Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря.
Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“. Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна? Какъвъ е този, който Му говори така? Човѣкъ, единъ римлянинъ. „Азъ власть имамъ“.
Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря.
Утрѣ и тебе може да тѣ уволнятъ отъ власть. Властьта ти е дадена отгоре. Тази власть на Кесаря е отгорѣ, и ти не би ималъ власть, ако не бе ти дадена.“
към беседата >>
„Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“.
По-голѣма култура отъ насъ нѣма. Ние, мравитѣ, имаме умъ! “ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ! “ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“. Започналъ този философъ на мравитѣ да спори.
„Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“.
Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждамъ. Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора?
към беседата >>
Защото иначе като правя зло, като дойда втори пѫть, тия, на които съмъ правилъ зло, ще бѫдатъ единъ отъ тѣхъ министъръ, другъ – началникъ, и ще ми побелѣе отъ тѣхъ главата.
Не се утѣшавайте съ това! Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега. Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети. Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро? Ще отговоришъ: Азъ искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски.
Защото иначе като правя зло, като дойда втори пѫть, тия, на които съмъ правилъ зло, ще бѫдатъ единъ отъ тѣхъ министъръ, другъ – началникъ, и ще ми побелѣе отъ тѣхъ главата.
Затова не искамъ да правя зло.
към беседата >>
Утрѣ и тебе може да тѣ уволнятъ отъ власть.
Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна? Какъвъ е този, който Му говори така? Човѣкъ, единъ римлянинъ. „Азъ власть имамъ“. Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря.
Утрѣ и тебе може да тѣ уволнятъ отъ власть.
Властьта ти е дадена отгоре. Тази власть на Кесаря е отгорѣ, и ти не би ималъ власть, ако не бе ти дадена.“
към беседата >>
Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води.
Ние, мравитѣ, имаме умъ! “ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ! “ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“. Започналъ този философъ на мравитѣ да спори. „Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“.
Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води.
Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждамъ. Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ.
към беседата >>
Затова не искамъ да правя зло.
Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега. Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети. Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро? Ще отговоришъ: Азъ искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски. Защото иначе като правя зло, като дойда втори пѫть, тия, на които съмъ правилъ зло, ще бѫдатъ единъ отъ тѣхъ министъръ, другъ – началникъ, и ще ми побелѣе отъ тѣхъ главата.
Затова не искамъ да правя зло.
към беседата >>
Властьта ти е дадена отгоре.
Какъвъ е този, който Му говори така? Човѣкъ, единъ римлянинъ. „Азъ власть имамъ“. Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря. Утрѣ и тебе може да тѣ уволнятъ отъ власть.
Властьта ти е дадена отгоре.
Тази власть на Кесаря е отгорѣ, и ти не би ималъ власть, ако не бе ти дадена.“
към беседата >>
Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи.
“ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ! “ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“. Започналъ този философъ на мравитѣ да спори. „Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води.
Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи.
Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждамъ. Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си.
към беседата >>
Но сега трѣбва да мислимъ, да туримъ онѣзи условия не само за днесъ, но и за бѫдещия животъ.
Но сега трѣбва да мислимъ, да туримъ онѣзи условия не само за днесъ, но и за бѫдещия животъ.
Законътъ е сѫщиятъ.
към беседата >>
Тази власть на Кесаря е отгорѣ, и ти не би ималъ власть, ако не бе ти дадена.“
Човѣкъ, единъ римлянинъ. „Азъ власть имамъ“. Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря. Утрѣ и тебе може да тѣ уволнятъ отъ власть. Властьта ти е дадена отгоре.
Тази власть на Кесаря е отгорѣ, и ти не би ималъ власть, ако не бе ти дадена.“
към беседата >>
Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е?
“ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“. Започналъ този философъ на мравитѣ да спори. „Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи.
Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е?
– Нищо не виждамъ. Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ.
към беседата >>
Законътъ е сѫщиятъ.
Но сега трѣбва да мислимъ, да туримъ онѣзи условия не само за днесъ, но и за бѫдещия животъ.
Законътъ е сѫщиятъ.
към беседата >>
Второто нѣщо, което Христосъ каза на ученицитѣ си слѣдъ възкрѣсението бѣше: Азъ имамъ власть на небето и на земята, дадена отгорѣ.
Второто нѣщо, което Христосъ каза на ученицитѣ си слѣдъ възкрѣсението бѣше: Азъ имамъ власть на небето и на земята, дадена отгорѣ.
Идете сега и проповѣдвайтѣ туй учение.
към беседата >>
– Нищо не виждамъ.
Започналъ този философъ на мравитѣ да спори. „Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е?
– Нищо не виждамъ.
Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ?
към беседата >>
А сега трѣбва да вързваме и да развързваме: да вързваме туй доброто, да дойде у насъ, а да развързваме злото у всички наши братя, и да имъ покажемъ по кой начинъ може да се живѣе.
А сега трѣбва да вързваме и да развързваме: да вързваме туй доброто, да дойде у насъ, а да развързваме злото у всички наши братя, и да имъ покажемъ по кой начинъ може да се живѣе.
към беседата >>
Идете сега и проповѣдвайтѣ туй учение.
Второто нѣщо, което Христосъ каза на ученицитѣ си слѣдъ възкрѣсението бѣше: Азъ имамъ власть на небето и на земята, дадена отгорѣ.
Идете сега и проповѣдвайтѣ туй учение.
към беседата >>
Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора?
„Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждамъ.
Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора?
– Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ.
към беседата >>
И сега става въпросъ, че имало прѣраждане, че се учило прѣраждане.
И сега става въпросъ, че имало прѣраждане, че се учило прѣраждане.
Ако имало прѣраждане, Христосъ защо дойде на земята? Че това не е философско разбиране. Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение. „Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането.
към беседата >>
Сега, ще дойдемъ до думитѣ: „вързвамъ и развързвамъ“.
Сега, ще дойдемъ до думитѣ: „вързвамъ и развързвамъ“.
„Вързването“ това е актъ на ума. Само умниятъ човѣкъ може да направи единъ възелъ; само една умна жена може да плете чорапи; само единъ поетъ може да напише едно стихотворѣние; само единъ цигуларь може да свири на цигулка. Само умниятъ човѣкъ може да направи това, защото тукъ взима участие ума. Само човѣкътъ, който не е заетъ само съ ядене и пиене, а съ туй Божественото въ него, само той може да направи всичко това.
към беседата >>
– Не го виждамъ.
Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждамъ. Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора?
– Не го виждамъ.
Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ. „Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“.
към беседата >>
Ако имало прѣраждане, Христосъ защо дойде на земята?
И сега става въпросъ, че имало прѣраждане, че се учило прѣраждане.
Ако имало прѣраждане, Христосъ защо дойде на земята?
Че това не е философско разбиране. Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение. „Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята.
към беседата >>
„Вързването“ това е актъ на ума.
Сега, ще дойдемъ до думитѣ: „вързвамъ и развързвамъ“.
„Вързването“ това е актъ на ума.
Само умниятъ човѣкъ може да направи единъ възелъ; само една умна жена може да плете чорапи; само единъ поетъ може да напише едно стихотворѣние; само единъ цигуларь може да свири на цигулка. Само умниятъ човѣкъ може да направи това, защото тукъ взима участие ума. Само човѣкътъ, който не е заетъ само съ ядене и пиене, а съ туй Божественото въ него, само той може да направи всичко това.
към беседата >>
Дига я на високо съ пръста си.
Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждамъ. Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ.
Дига я на високо съ пръста си.
– Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ. „Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“. Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“.
към беседата >>
Че това не е философско разбиране.
И сега става въпросъ, че имало прѣраждане, че се учило прѣраждане. Ако имало прѣраждане, Христосъ защо дойде на земята?
Че това не е философско разбиране.
Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение. „Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята?
към беседата >>
Само умниятъ човѣкъ може да направи единъ възелъ; само една умна жена може да плете чорапи; само единъ поетъ може да напише едно стихотворѣние; само единъ цигуларь може да свири на цигулка.
Сега, ще дойдемъ до думитѣ: „вързвамъ и развързвамъ“. „Вързването“ това е актъ на ума.
Само умниятъ човѣкъ може да направи единъ възелъ; само една умна жена може да плете чорапи; само единъ поетъ може да напише едно стихотворѣние; само единъ цигуларь може да свири на цигулка.
Само умниятъ човѣкъ може да направи това, защото тукъ взима участие ума. Само човѣкътъ, който не е заетъ само съ ядене и пиене, а съ туй Божественото въ него, само той може да направи всичко това.
към беседата >>
– Пакъ не виждамъ.
Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждамъ. Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си.
– Пакъ не виждамъ.
Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ. „Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“. Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“. И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ?
към беседата >>
Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение.
И сега става въпросъ, че имало прѣраждане, че се учило прѣраждане. Ако имало прѣраждане, Христосъ защо дойде на земята? Че това не е философско разбиране.
Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение.
„Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“.
към беседата >>
Само умниятъ човѣкъ може да направи това, защото тукъ взима участие ума.
Сега, ще дойдемъ до думитѣ: „вързвамъ и развързвамъ“. „Вързването“ това е актъ на ума. Само умниятъ човѣкъ може да направи единъ възелъ; само една умна жена може да плете чорапи; само единъ поетъ може да напише едно стихотворѣние; само единъ цигуларь може да свири на цигулка.
Само умниятъ човѣкъ може да направи това, защото тукъ взима участие ума.
Само човѣкътъ, който не е заетъ само съ ядене и пиене, а съ туй Божественото въ него, само той може да направи всичко това.
към беседата >>
Какво си дигашъ пръста тамъ?
– Нищо не виждамъ. Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ.
Какво си дигашъ пръста тамъ?
– Запитва го професорътъ. „Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“. Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“. И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има.
към беседата >>
„Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“.
И сега става въпросъ, че имало прѣраждане, че се учило прѣраждане. Ако имало прѣраждане, Христосъ защо дойде на земята? Че това не е философско разбиране. Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение.
„Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“.
Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ.
към беседата >>
Само човѣкътъ, който не е заетъ само съ ядене и пиене, а съ туй Божественото въ него, само той може да направи всичко това.
Сега, ще дойдемъ до думитѣ: „вързвамъ и развързвамъ“. „Вързването“ това е актъ на ума. Само умниятъ човѣкъ може да направи единъ възелъ; само една умна жена може да плете чорапи; само единъ поетъ може да напише едно стихотворѣние; само единъ цигуларь може да свири на цигулка. Само умниятъ човѣкъ може да направи това, защото тукъ взима участие ума.
Само човѣкътъ, който не е заетъ само съ ядене и пиене, а съ туй Божественото въ него, само той може да направи всичко това.
към беседата >>
– Запитва го професорътъ.
Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ?
– Запитва го професорътъ.
„Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“. Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“. И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има. Може ли да го видимъ ние?
към беседата >>
Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането.
И сега става въпросъ, че имало прѣраждане, че се учило прѣраждане. Ако имало прѣраждане, Христосъ защо дойде на земята? Че това не е философско разбиране. Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение. „Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“.
Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането.
Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ.
към беседата >>
Сега, ние съврѣменнитѣ хора проповѣдваме, че трѣбва да се осигуримъ, да подобримъ живота си.
Сега, ние съврѣменнитѣ хора проповѣдваме, че трѣбва да се осигуримъ, да подобримъ живота си.
Да, съгласенъ съмъ. Да го осигуримъ. Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ? Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени?
към беседата >>
„Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“.
– Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ.
„Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“.
Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“. И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има. Може ли да го видимъ ние? – Можемъ.
към беседата >>
Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята.
Ако имало прѣраждане, Христосъ защо дойде на земята? Че това не е философско разбиране. Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение. „Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането.
Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята.
Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ.
към беседата >>
Да, съгласенъ съмъ.
Сега, ние съврѣменнитѣ хора проповѣдваме, че трѣбва да се осигуримъ, да подобримъ живота си.
Да, съгласенъ съмъ.
Да го осигуримъ. Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ? Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени? Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е?
към беседата >>
Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“.
Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ. „Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“.
Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“.
И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има. Може ли да го видимъ ние? – Можемъ. Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ.
към беседата >>
Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята?
Че това не е философско разбиране. Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение. „Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята.
Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята?
Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ?
към беседата >>
Да го осигуримъ.
Сега, ние съврѣменнитѣ хора проповѣдваме, че трѣбва да се осигуримъ, да подобримъ живота си. Да, съгласенъ съмъ.
Да го осигуримъ.
Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ? Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени? Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е? Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е?
към беседата >>
И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ?
– Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ. „Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“. Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“.
И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ?
– Има. Може ли да го видимъ ние? – Можемъ. Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ. Виждашъ ли този свѣтъ?
към беседата >>
Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“.
Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение. „Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята?
Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“.
Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората.
към беседата >>
Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ?
Сега, ние съврѣменнитѣ хора проповѣдваме, че трѣбва да се осигуримъ, да подобримъ живота си. Да, съгласенъ съмъ. Да го осигуримъ.
Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ?
Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени? Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е? Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е? Осигурената ви баба кѫдѣ е?
към беседата >>
– Има.
Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ. „Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“. Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“. И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ?
– Има.
Може ли да го видимъ ние? – Можемъ. Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ. Виждашъ ли този свѣтъ? – Не го виждамъ.
към беседата >>
Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ.
„Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“.
Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ.
Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате?
към беседата >>
Имаме осигурителни дружества, имаме църкви.
Сега, ние съврѣменнитѣ хора проповѣдваме, че трѣбва да се осигуримъ, да подобримъ живота си. Да, съгласенъ съмъ. Да го осигуримъ. Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ?
Имаме осигурителни дружества, имаме църкви.
Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени? Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е? Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е? Осигурената ви баба кѫдѣ е? „Е“, казва, „заминаха.
към беседата >>
Може ли да го видимъ ние?
– Запитва го професорътъ. „Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“. Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“. И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има.
Може ли да го видимъ ние?
– Можемъ. Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ. Виждашъ ли този свѣтъ? – Не го виждамъ. Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста?
към беседата >>
Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ.
Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ.
Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ.
Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа.
към беседата >>
Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени?
Сега, ние съврѣменнитѣ хора проповѣдваме, че трѣбва да се осигуримъ, да подобримъ живота си. Да, съгласенъ съмъ. Да го осигуримъ. Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ? Имаме осигурителни дружества, имаме църкви.
Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени?
Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е? Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е? Осигурената ви баба кѫдѣ е? „Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ?
към беседата >>
– Можемъ.
„Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“. Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“. И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има. Може ли да го видимъ ние?
– Можемъ.
Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ. Виждашъ ли този свѣтъ? – Не го виждамъ. Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста? – Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види.
към беседата >>
Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ.
Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ.
Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ.
Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ.
към беседата >>
Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е?
Да, съгласенъ съмъ. Да го осигуримъ. Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ? Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени?
Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е?
Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е? Осигурената ви баба кѫдѣ е? „Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ? И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата.
към беседата >>
Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ.
Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“. И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има. Може ли да го видимъ ние? – Можемъ.
Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ.
Виждашъ ли този свѣтъ? – Не го виждамъ. Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста? – Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види. Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ.
към беседата >>
Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ?
Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ.
Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ?
Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ. – Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ.
към беседата >>
Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е?
Да го осигуримъ. Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ? Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени? Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е?
Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е?
Осигурената ви баба кѫдѣ е? „Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ? И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му.
към беседата >>
Виждашъ ли този свѣтъ?
И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има. Може ли да го видимъ ние? – Можемъ. Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ.
Виждашъ ли този свѣтъ?
– Не го виждамъ. Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста? – Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види. Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ. И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази.
към беседата >>
Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората.
Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ?
Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората.
Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ. – Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ. Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“.
към беседата >>
Осигурената ви баба кѫдѣ е?
Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ? Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени? Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е? Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е?
Осигурената ви баба кѫдѣ е?
„Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ? И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му. Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва.
към беседата >>
– Не го виждамъ.
– Има. Може ли да го видимъ ние? – Можемъ. Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ. Виждашъ ли този свѣтъ?
– Не го виждамъ.
Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста? – Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види. Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ. И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази. Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка.
към беседата >>
Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате?
Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората.
Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате?
Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ. – Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ. Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче.
към беседата >>
„Е“, казва, „заминаха.
Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени? Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е? Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е? Осигурената ви баба кѫдѣ е?
„Е“, казва, „заминаха.
Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ? И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му. Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва. Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа.
към беседата >>
Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста?
Може ли да го видимъ ние? – Можемъ. Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ. Виждашъ ли този свѣтъ? – Не го виждамъ.
Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста?
– Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види. Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ. И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази. Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка. Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ.
към беседата >>
Той нареди тази работа.
Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате?
Той нареди тази работа.
„Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ. – Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ. Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче. Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“.
към беседата >>
Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ?
Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени? Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е? Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е? Осигурената ви баба кѫдѣ е? „Е“, казва, „заминаха.
Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ?
И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му. Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва. Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа. Душата не се познава съ пипане.
към беседата >>
– Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види.
– Можемъ. Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ. Виждашъ ли този свѣтъ? – Не го виждамъ. Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста?
– Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види.
Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ. И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази. Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка. Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ. Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна.
към беседата >>
„Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ.
Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа.
„Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ.
– Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ. Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче. Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“. Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ.
към беседата >>
И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата.
Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е? Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е? Осигурената ви баба кѫдѣ е? „Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ?
И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата.
Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му. Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва. Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа. Душата не се познава съ пипане. Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието.
към беседата >>
Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ.
Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ. Виждашъ ли този свѣтъ? – Не го виждамъ. Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста? – Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види.
Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ.
И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази. Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка. Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ. Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли.
към беседата >>
– Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ.
Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ.
– Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ.
Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче. Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“. Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ. Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе.
към беседата >>
Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му.
Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е? Осигурената ви баба кѫдѣ е? „Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ? И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата.
Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му.
Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва. Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа. Душата не се познава съ пипане. Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието. Пипането, то е най-силното чувство.
към беседата >>
И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази.
Виждашъ ли този свѣтъ? – Не го виждамъ. Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста? – Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види. Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ.
И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази.
Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка. Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ. Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли. Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ.
към беседата >>
Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“.
Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ. – Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ.
Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“.
И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче. Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“. Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ. Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе. Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ.
към беседата >>
Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва.
Осигурената ви баба кѫдѣ е? „Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ? И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му.
Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва.
Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа. Душата не се познава съ пипане. Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието. Пипането, то е най-силното чувство. Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства.
към беседата >>
Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка.
– Не го виждамъ. Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста? – Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види. Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ. И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази.
Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка.
Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ. Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли. Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ. Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ.
към беседата >>
И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче.
Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ. – Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ. Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“.
И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче.
Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“. Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ. Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе. Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ. Нѣма нищо лошо отъ това.
към беседата >>
Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа.
„Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ? И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му. Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва.
Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа.
Душата не се познава съ пипане. Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието. Пипането, то е най-силното чувство. Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства. То е основата.
към беседата >>
Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ.
Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста? – Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види. Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ. И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази. Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка.
Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ.
Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли. Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ. Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ. За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството.
към беседата >>
Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“.
Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ. – Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ. Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче.
Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“.
Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ. Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе. Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ. Нѣма нищо лошо отъ това. И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ.
към беседата >>
Душата не се познава съ пипане.
Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ? И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му. Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва. Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа.
Душата не се познава съ пипане.
Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието. Пипането, то е най-силното чувство. Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства. То е основата. Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма.
към беседата >>
Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна.
– Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види. Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ. И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази. Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка. Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ.
Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна.
Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли. Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ. Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ. За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го.
към беседата >>
Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ.
„Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ. – Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ. Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче. Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“.
Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ.
Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе. Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ. Нѣма нищо лошо отъ това. И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ. Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука.
към беседата >>
Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието.
И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му. Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва. Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа. Душата не се познава съ пипане.
Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието.
Пипането, то е най-силното чувство. Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства. То е основата. Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма. И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли.
Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ. И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази. Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка. Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ. Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна.
Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли.
Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ. Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ. За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го. Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние.
към беседата >>
Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе.
– Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ. Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче. Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“. Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ.
Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе.
Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ. Нѣма нищо лошо отъ това. И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ. Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука. Въ религията принципъ е само Любовьта.
към беседата >>
Пипането, то е най-силното чувство.
Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му. Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва. Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа. Душата не се познава съ пипане. Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието.
Пипането, то е най-силното чувство.
Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства. То е основата. Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма. И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ. Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно.
към беседата >>
Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ.
И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази. Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка. Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ. Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли.
Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ.
Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ. За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го. Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние. Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство.
към беседата >>
Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ.
Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче. Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“. Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ. Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе.
Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ.
Нѣма нищо лошо отъ това. И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ. Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука. Въ религията принципъ е само Любовьта. И туй трѣбва да учи всѣка една религия сега.
към беседата >>
Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства.
Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва. Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа. Душата не се познава съ пипане. Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието. Пипането, то е най-силното чувство.
Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства.
То е основата. Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма. И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ. Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно. Това е значението на „душа“ въ една смисълъ.
към беседата >>
Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ.
Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка. Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ. Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли. Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ.
Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ.
За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го. Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние. Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство. Слѣдователно, когато тия нови способности почнатъ да се развиватъ, особена свѣтлина има въ тия очи – свѣтлина отъ невидимия миръ.
към беседата >>
Нѣма нищо лошо отъ това.
И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче. Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“. Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ. Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе. Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ.
Нѣма нищо лошо отъ това.
И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ. Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука. Въ религията принципъ е само Любовьта. И туй трѣбва да учи всѣка една религия сега. Само Любовьта съставлява религия за душата.
към беседата >>
То е основата.
Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа. Душата не се познава съ пипане. Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието. Пипането, то е най-силното чувство. Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства.
То е основата.
Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма. И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ. Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно. Това е значението на „душа“ въ една смисълъ. Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ.
към беседата >>
За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството.
Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ. Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли. Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ. Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ.
За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството.
Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го. Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние. Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство. Слѣдователно, когато тия нови способности почнатъ да се развиватъ, особена свѣтлина има въ тия очи – свѣтлина отъ невидимия миръ. Тия лѫчи ще попаднатъ въ тия органи, въ ѫгъла на нашето зрѣние, и ние ще видимъ нѣща, които сега не виждаме.
към беседата >>
И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ.
Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“. Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ. Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе. Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ. Нѣма нищо лошо отъ това.
И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ.
Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука. Въ религията принципъ е само Любовьта. И туй трѣбва да учи всѣка една религия сега. Само Любовьта съставлява религия за душата. А науката трѣбва да се занимава съ Божествената Мѫдрость.
към беседата >>
Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма.
Душата не се познава съ пипане. Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието. Пипането, то е най-силното чувство. Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства. То е основата.
Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма.
И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ. Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно. Това е значението на „душа“ въ една смисълъ. Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ. Какво означава тогава?
към беседата >>
Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го.
Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли. Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ. Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ. За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството.
Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го.
Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние. Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство. Слѣдователно, когато тия нови способности почнатъ да се развиватъ, особена свѣтлина има въ тия очи – свѣтлина отъ невидимия миръ. Тия лѫчи ще попаднатъ въ тия органи, въ ѫгъла на нашето зрѣние, и ние ще видимъ нѣща, които сега не виждаме. Свѣтътъ ще се отвори за насъ, и ще видимъ, че не го познаваме.
към беседата >>
Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука.
Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ. Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе. Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ. Нѣма нищо лошо отъ това. И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ.
Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука.
Въ религията принципъ е само Любовьта. И туй трѣбва да учи всѣка една религия сега. Само Любовьта съставлява религия за душата. А науката трѣбва да се занимава съ Божествената Мѫдрость.
към беседата >>
И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ.
Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието. Пипането, то е най-силното чувство. Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства. То е основата. Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма.
И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ.
Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно. Това е значението на „душа“ въ една смисълъ. Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ. Какво означава тогава? – Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви.
към беседата >>
Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние.
Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли. Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ. Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ. За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го.
Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние.
Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство. Слѣдователно, когато тия нови способности почнатъ да се развиватъ, особена свѣтлина има въ тия очи – свѣтлина отъ невидимия миръ. Тия лѫчи ще попаднатъ въ тия органи, въ ѫгъла на нашето зрѣние, и ние ще видимъ нѣща, които сега не виждаме. Свѣтътъ ще се отвори за насъ, и ще видимъ, че не го познаваме.
към беседата >>
Въ религията принципъ е само Любовьта.
Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе. Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ. Нѣма нищо лошо отъ това. И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ. Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука.
Въ религията принципъ е само Любовьта.
И туй трѣбва да учи всѣка една религия сега. Само Любовьта съставлява религия за душата. А науката трѣбва да се занимава съ Божествената Мѫдрость.
към беседата >>
Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно.
Пипането, то е най-силното чувство. Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства. То е основата. Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма. И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ.
Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно.
Това е значението на „душа“ въ една смисълъ. Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ. Какво означава тогава? – Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви. Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта.
към беседата >>
Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство.
Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ. Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ. За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го. Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние.
Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство.
Слѣдователно, когато тия нови способности почнатъ да се развиватъ, особена свѣтлина има въ тия очи – свѣтлина отъ невидимия миръ. Тия лѫчи ще попаднатъ въ тия органи, въ ѫгъла на нашето зрѣние, и ние ще видимъ нѣща, които сега не виждаме. Свѣтътъ ще се отвори за насъ, и ще видимъ, че не го познаваме.
към беседата >>
И туй трѣбва да учи всѣка една религия сега.
Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ. Нѣма нищо лошо отъ това. И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ. Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука. Въ религията принципъ е само Любовьта.
И туй трѣбва да учи всѣка една религия сега.
Само Любовьта съставлява религия за душата. А науката трѣбва да се занимава съ Божествената Мѫдрость.
към беседата >>
Това е значението на „душа“ въ една смисълъ.
Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства. То е основата. Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма. И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ. Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно.
Това е значението на „душа“ въ една смисълъ.
Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ. Какво означава тогава? – Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви. Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта. На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ.
към беседата >>
Слѣдователно, когато тия нови способности почнатъ да се развиватъ, особена свѣтлина има въ тия очи – свѣтлина отъ невидимия миръ.
Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ. За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го. Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние. Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство.
Слѣдователно, когато тия нови способности почнатъ да се развиватъ, особена свѣтлина има въ тия очи – свѣтлина отъ невидимия миръ.
Тия лѫчи ще попаднатъ въ тия органи, въ ѫгъла на нашето зрѣние, и ние ще видимъ нѣща, които сега не виждаме. Свѣтътъ ще се отвори за насъ, и ще видимъ, че не го познаваме.
към беседата >>
Само Любовьта съставлява религия за душата.
Нѣма нищо лошо отъ това. И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ. Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука. Въ религията принципъ е само Любовьта. И туй трѣбва да учи всѣка една религия сега.
Само Любовьта съставлява религия за душата.
А науката трѣбва да се занимава съ Божествената Мѫдрость.
към беседата >>
Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ.
То е основата. Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма. И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ. Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно. Това е значението на „душа“ въ една смисълъ.
Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ.
Какво означава тогава? – Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви. Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта. На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ. Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка.
към беседата >>
Тия лѫчи ще попаднатъ въ тия органи, въ ѫгъла на нашето зрѣние, и ние ще видимъ нѣща, които сега не виждаме.
За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го. Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние. Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство. Слѣдователно, когато тия нови способности почнатъ да се развиватъ, особена свѣтлина има въ тия очи – свѣтлина отъ невидимия миръ.
Тия лѫчи ще попаднатъ въ тия органи, въ ѫгъла на нашето зрѣние, и ние ще видимъ нѣща, които сега не виждаме.
Свѣтътъ ще се отвори за насъ, и ще видимъ, че не го познаваме.
към беседата >>
А науката трѣбва да се занимава съ Божествената Мѫдрость.
И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ. Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука. Въ религията принципъ е само Любовьта. И туй трѣбва да учи всѣка една религия сега. Само Любовьта съставлява религия за душата.
А науката трѣбва да се занимава съ Божествената Мѫдрость.
към беседата >>
Какво означава тогава?
Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма. И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ. Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно. Това е значението на „душа“ въ една смисълъ. Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ.
Какво означава тогава?
– Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви. Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта. На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ. Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка. Кѫдѣ се намира то?
към беседата >>
Свѣтътъ ще се отвори за насъ, и ще видимъ, че не го познаваме.
Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го. Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние. Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство. Слѣдователно, когато тия нови способности почнатъ да се развиватъ, особена свѣтлина има въ тия очи – свѣтлина отъ невидимия миръ. Тия лѫчи ще попаднатъ въ тия органи, въ ѫгъла на нашето зрѣние, и ние ще видимъ нѣща, които сега не виждаме.
Свѣтътъ ще се отвори за насъ, и ще видимъ, че не го познаваме.
към беседата >>
Та, казвамъ тия маловажни въпроси, има ли прѣраждане или не, нѣкои ги поставятъ като въпроси за раздори.
Та, казвамъ тия маловажни въпроси, има ли прѣраждане или не, нѣкои ги поставятъ като въпроси за раздори.
Азъ даже мога да говоря за прѣраждането, що отъ това? Но тия прѣраждания не ставатъ ли? Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ. Чудни сѫ сега въ своята философия! Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името?
към беседата >>
– Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви.
И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ. Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно. Това е значението на „душа“ въ една смисълъ. Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ. Какво означава тогава?
– Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви.
Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта. На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ. Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка. Кѫдѣ се намира то? Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса?
към беседата >>
Сега, ученитѣ хора по извѣстенъ начинъ изучаватъ вече електричеството, магнетизъмътъ, радиоактивностьта, но всички изучаватъ само тази физическата страна на въпроса, и у всички царува само едно съмнѣние.
Сега, ученитѣ хора по извѣстенъ начинъ изучаватъ вече електричеството, магнетизъмътъ, радиоактивностьта, но всички изучаватъ само тази физическата страна на въпроса, и у всички царува само едно съмнѣние.
Съмнѣнието не е родено сега, то отъ хиляди милиони години сѫществува въ душата на човѣка. Даже и въ най-малкитѣ животни съмнѣнието сѫществува. Ние съвременнитѣ хора трѣбва да се избавимъ отъ съмнѣнието.
към беседата >>
Азъ даже мога да говоря за прѣраждането, що отъ това?
Та, казвамъ тия маловажни въпроси, има ли прѣраждане или не, нѣкои ги поставятъ като въпроси за раздори.
Азъ даже мога да говоря за прѣраждането, що отъ това?
Но тия прѣраждания не ставатъ ли? Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ. Чудни сѫ сега въ своята философия! Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името? Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ.
към беседата >>
Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта.
Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно. Това е значението на „душа“ въ една смисълъ. Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ. Какво означава тогава? – Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви.
Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта.
На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ. Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка. Кѫдѣ се намира то? Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса? Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ.
към беседата >>
Съмнѣнието не е родено сега, то отъ хиляди милиони години сѫществува въ душата на човѣка.
Сега, ученитѣ хора по извѣстенъ начинъ изучаватъ вече електричеството, магнетизъмътъ, радиоактивностьта, но всички изучаватъ само тази физическата страна на въпроса, и у всички царува само едно съмнѣние.
Съмнѣнието не е родено сега, то отъ хиляди милиони години сѫществува въ душата на човѣка.
Даже и въ най-малкитѣ животни съмнѣнието сѫществува. Ние съвременнитѣ хора трѣбва да се избавимъ отъ съмнѣнието.
към беседата >>
Но тия прѣраждания не ставатъ ли?
Та, казвамъ тия маловажни въпроси, има ли прѣраждане или не, нѣкои ги поставятъ като въпроси за раздори. Азъ даже мога да говоря за прѣраждането, що отъ това?
Но тия прѣраждания не ставатъ ли?
Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ. Чудни сѫ сега въ своята философия! Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името? Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ. фактите сѫ важни.
към беседата >>
На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ.
Това е значението на „душа“ въ една смисълъ. Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ. Какво означава тогава? – Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви. Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта.
На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ.
Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка. Кѫдѣ се намира то? Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса? Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ. Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате.
към беседата >>
Даже и въ най-малкитѣ животни съмнѣнието сѫществува.
Сега, ученитѣ хора по извѣстенъ начинъ изучаватъ вече електричеството, магнетизъмътъ, радиоактивностьта, но всички изучаватъ само тази физическата страна на въпроса, и у всички царува само едно съмнѣние. Съмнѣнието не е родено сега, то отъ хиляди милиони години сѫществува въ душата на човѣка.
Даже и въ най-малкитѣ животни съмнѣнието сѫществува.
Ние съвременнитѣ хора трѣбва да се избавимъ отъ съмнѣнието.
към беседата >>
Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ.
Та, казвамъ тия маловажни въпроси, има ли прѣраждане или не, нѣкои ги поставятъ като въпроси за раздори. Азъ даже мога да говоря за прѣраждането, що отъ това? Но тия прѣраждания не ставатъ ли?
Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ.
Чудни сѫ сега въ своята философия! Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името? Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ. фактите сѫ важни. Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь.
към беседата >>
Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка.
Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ. Какво означава тогава? – Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви. Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта. На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ.
Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка.
Кѫдѣ се намира то? Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса? Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ. Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате. Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се.
към беседата >>
Ние съвременнитѣ хора трѣбва да се избавимъ отъ съмнѣнието.
Сега, ученитѣ хора по извѣстенъ начинъ изучаватъ вече електричеството, магнетизъмътъ, радиоактивностьта, но всички изучаватъ само тази физическата страна на въпроса, и у всички царува само едно съмнѣние. Съмнѣнието не е родено сега, то отъ хиляди милиони години сѫществува въ душата на човѣка. Даже и въ най-малкитѣ животни съмнѣнието сѫществува.
Ние съвременнитѣ хора трѣбва да се избавимъ отъ съмнѣнието.
към беседата >>
Чудни сѫ сега въ своята философия!
Та, казвамъ тия маловажни въпроси, има ли прѣраждане или не, нѣкои ги поставятъ като въпроси за раздори. Азъ даже мога да говоря за прѣраждането, що отъ това? Но тия прѣраждания не ставатъ ли? Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ.
Чудни сѫ сега въ своята философия!
Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името? Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ. фактите сѫ важни. Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь. Той самъ се прѣроди на земята.
към беседата >>
Кѫдѣ се намира то?
Какво означава тогава? – Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви. Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта. На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ. Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка.
Кѫдѣ се намира то?
Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса? Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ. Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате. Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се. Какво си спечелилъ?
към беседата >>
Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме.
Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме.
Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ. Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре.
към беседата >>
Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името?
Та, казвамъ тия маловажни въпроси, има ли прѣраждане или не, нѣкои ги поставятъ като въпроси за раздори. Азъ даже мога да говоря за прѣраждането, що отъ това? Но тия прѣраждания не ставатъ ли? Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ. Чудни сѫ сега въ своята философия!
Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името?
Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ. фактите сѫ важни. Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь. Той самъ се прѣроди на земята. И Христосъ пакъ ще дойде.
към беседата >>
Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса?
– Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви. Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта. На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ. Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка. Кѫдѣ се намира то?
Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса?
Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ. Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате. Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се. Какво си спечелилъ? – Нищо.
към беседата >>
Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ.
Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме.
Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ.
Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре.
към беседата >>
Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ.
Азъ даже мога да говоря за прѣраждането, що отъ това? Но тия прѣраждания не ставатъ ли? Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ. Чудни сѫ сега въ своята философия! Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името?
Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ.
фактите сѫ важни. Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь. Той самъ се прѣроди на земята. И Христосъ пакъ ще дойде. Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ.
към беседата >>
Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ.
Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта. На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ. Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка. Кѫдѣ се намира то? Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса?
Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ.
Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате. Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се. Какво си спечелилъ? – Нищо. Не, спечелилъ си.
към беседата >>
Азъ мога да направя опитъ съ двамина.
Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме. Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ.
Азъ мога да направя опитъ съ двамина.
Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха.
към беседата >>
фактите сѫ важни.
Но тия прѣраждания не ставатъ ли? Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ. Чудни сѫ сега въ своята философия! Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името? Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ.
фактите сѫ важни.
Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь. Той самъ се прѣроди на земята. И Христосъ пакъ ще дойде. Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ. Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души.
към беседата >>
Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате.
На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ. Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка. Кѫдѣ се намира то? Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса? Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ.
Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате.
Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се. Какво си спечелилъ? – Нищо. Не, спечелилъ си. Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ.
към беседата >>
Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета.
Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме. Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ. Азъ мога да направя опитъ съ двамина.
Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета.
Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха.
към беседата >>
Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь.
Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ. Чудни сѫ сега въ своята философия! Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името? Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ. фактите сѫ важни.
Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь.
Той самъ се прѣроди на земята. И Христосъ пакъ ще дойде. Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ. Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души. Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела.
към беседата >>
Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се.
Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка. Кѫдѣ се намира то? Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса? Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ. Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате.
Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се.
Какво си спечелилъ? – Нищо. Не, спечелилъ си. Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ. Питамъ: Какво е спечелилъ?
към беседата >>
Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката.
Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме. Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ. Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета.
Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката.
Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“.
към беседата >>
Той самъ се прѣроди на земята.
Чудни сѫ сега въ своята философия! Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името? Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ. фактите сѫ важни. Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь.
Той самъ се прѣроди на земята.
И Христосъ пакъ ще дойде. Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ. Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души. Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела. И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“.
към беседата >>
Какво си спечелилъ?
Кѫдѣ се намира то? Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса? Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ. Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате. Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се.
Какво си спечелилъ?
– Нищо. Не, спечелилъ си. Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ. Питамъ: Какво е спечелилъ? – Влѣзло е нѣщо въ неговия организъмъ.
към беседата >>
Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре.
Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме. Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ. Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката.
Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре.
И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали.
към беседата >>
И Христосъ пакъ ще дойде.
Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името? Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ. фактите сѫ важни. Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь. Той самъ се прѣроди на земята.
И Христосъ пакъ ще дойде.
Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ. Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души. Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела. И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“. Сега, онѣзи, които сѫ напрѣднали, тѣ ще проучватъ тази велика наука, а които не сѫ, ще изучаватъ други въпроси.
към беседата >>
– Нищо.
Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса? Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ. Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате. Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се. Какво си спечелилъ?
– Нищо.
Не, спечелилъ си. Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ. Питамъ: Какво е спечелилъ? – Влѣзло е нѣщо въ неговия организъмъ. Можете ли да прѣтеглитѣ туй, което е спечелилъ?
към беседата >>
И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре.
Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ. Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре.
И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре.
Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали. Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“.
към беседата >>
Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ.
Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ. фактите сѫ важни. Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь. Той самъ се прѣроди на земята. И Христосъ пакъ ще дойде.
Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ.
Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души. Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела. И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“. Сега, онѣзи, които сѫ напрѣднали, тѣ ще проучватъ тази велика наука, а които не сѫ, ще изучаватъ други въпроси. А ти търпѣливо ще проучвашъ.
към беседата >>
Не, спечелилъ си.
Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ. Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате. Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се. Какво си спечелилъ? – Нищо.
Не, спечелилъ си.
Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ. Питамъ: Какво е спечелилъ? – Влѣзло е нѣщо въ неговия организъмъ. Можете ли да прѣтеглитѣ туй, което е спечелилъ? То не тежи даже една хилядна часть отъ килограма.
към беседата >>
Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха.
Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре.
Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха.
Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали. Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“. Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо?
към беседата >>
Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души.
фактите сѫ важни. Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь. Той самъ се прѣроди на земята. И Христосъ пакъ ще дойде. Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ.
Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души.
Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела. И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“. Сега, онѣзи, които сѫ напрѣднали, тѣ ще проучватъ тази велика наука, а които не сѫ, ще изучаватъ други въпроси. А ти търпѣливо ще проучвашъ. Казвамъ: „Маловажнитѣ нѣща не трѣбва да ставатъ споръ“.
към беседата >>
Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ.
Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате. Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се. Какво си спечелилъ? – Нищо. Не, спечелилъ си.
Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ.
Питамъ: Какво е спечелилъ? – Влѣзло е нѣщо въ неговия организъмъ. Можете ли да прѣтеглитѣ туй, което е спечелилъ? То не тежи даже една хилядна часть отъ килограма. А при това, туй, което нѣма никаква тяжесть, то е произвело такава радость въ душата ти!
към беседата >>
Той ги милваше, и тѣ му се радваха.
Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха.
Той ги милваше, и тѣ му се радваха.
Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали. Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“. Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо? – Защото кучетата познаваха, че той е единъ добъръ човѣкъ, въ него нѣмаше никакво лукавство, искренъ беше той.
към беседата >>
Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела.
Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь. Той самъ се прѣроди на земята. И Христосъ пакъ ще дойде. Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ. Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души.
Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела.
И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“. Сега, онѣзи, които сѫ напрѣднали, тѣ ще проучватъ тази велика наука, а които не сѫ, ще изучаватъ други въпроси. А ти търпѣливо ще проучвашъ. Казвамъ: „Маловажнитѣ нѣща не трѣбва да ставатъ споръ“. Прѣраждането трѣбва да се изключи, то не е догма, то не е религиозенъ принципъ, то е наука само за ученитѣ, за умнитѣ хора.
към беседата >>
Питамъ: Какво е спечелилъ?
Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се. Какво си спечелилъ? – Нищо. Не, спечелилъ си. Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ.
Питамъ: Какво е спечелилъ?
– Влѣзло е нѣщо въ неговия организъмъ. Можете ли да прѣтеглитѣ туй, което е спечелилъ? То не тежи даже една хилядна часть отъ килограма. А при това, туй, което нѣма никаква тяжесть, то е произвело такава радость въ душата ти! А при това, казвате: „вързвамъ“, Сега ще дойдеме до думата „вързвамъ“.
към беседата >>
Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“.
Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха.
Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“.
Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали. Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“. Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо? – Защото кучетата познаваха, че той е единъ добъръ човѣкъ, въ него нѣмаше никакво лукавство, искренъ беше той. Той „благодаря“ не казваше, и „сбогомъ“ не казваше, но като работеше, казваше: „Благодаря азъ и другъ пѫть ще дойда да свърша тази работа“.
към беседата >>
И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“.
Той самъ се прѣроди на земята. И Христосъ пакъ ще дойде. Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ. Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души. Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела.
И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“.
Сега, онѣзи, които сѫ напрѣднали, тѣ ще проучватъ тази велика наука, а които не сѫ, ще изучаватъ други въпроси. А ти търпѣливо ще проучвашъ. Казвамъ: „Маловажнитѣ нѣща не трѣбва да ставатъ споръ“. Прѣраждането трѣбва да се изключи, то не е догма, то не е религиозенъ принципъ, то е наука само за ученитѣ, за умнитѣ хора. Любовьта, това е религия.
към беседата >>
– Влѣзло е нѣщо въ неговия организъмъ.
Какво си спечелилъ? – Нищо. Не, спечелилъ си. Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ. Питамъ: Какво е спечелилъ?
– Влѣзло е нѣщо въ неговия организъмъ.
Можете ли да прѣтеглитѣ туй, което е спечелилъ? То не тежи даже една хилядна часть отъ килограма. А при това, туй, което нѣма никаква тяжесть, то е произвело такава радость въ душата ти! А при това, казвате: „вързвамъ“, Сега ще дойдеме до думата „вързвамъ“. Съ какво може да вързваме нѣщата?
към беседата >>
Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали.
Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“.
Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали.
Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“. Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо? – Защото кучетата познаваха, че той е единъ добъръ човѣкъ, въ него нѣмаше никакво лукавство, искренъ беше той. Той „благодаря“ не казваше, и „сбогомъ“ не казваше, но като работеше, казваше: „Благодаря азъ и другъ пѫть ще дойда да свърша тази работа“.
към беседата >>
Сега, онѣзи, които сѫ напрѣднали, тѣ ще проучватъ тази велика наука, а които не сѫ, ще изучаватъ други въпроси.
И Христосъ пакъ ще дойде. Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ. Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души. Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела. И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“.
Сега, онѣзи, които сѫ напрѣднали, тѣ ще проучватъ тази велика наука, а които не сѫ, ще изучаватъ други въпроси.
А ти търпѣливо ще проучвашъ. Казвамъ: „Маловажнитѣ нѣща не трѣбва да ставатъ споръ“. Прѣраждането трѣбва да се изключи, то не е догма, то не е религиозенъ принципъ, то е наука само за ученитѣ, за умнитѣ хора. Любовьта, това е религия. Религията, то е туй, което е необходимо за всички хора.
към беседата >>
Можете ли да прѣтеглитѣ туй, което е спечелилъ?
– Нищо. Не, спечелилъ си. Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ. Питамъ: Какво е спечелилъ? – Влѣзло е нѣщо въ неговия организъмъ.
Можете ли да прѣтеглитѣ туй, което е спечелилъ?
То не тежи даже една хилядна часть отъ килограма. А при това, туй, което нѣма никаква тяжесть, то е произвело такава радость въ душата ти! А при това, казвате: „вързвамъ“, Сега ще дойдеме до думата „вързвамъ“. Съ какво може да вързваме нѣщата? Земледѣлецътъ най-първо се учи на вързване.
към беседата >>
Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“.
И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали.
Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“.
Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо? – Защото кучетата познаваха, че той е единъ добъръ човѣкъ, въ него нѣмаше никакво лукавство, искренъ беше той. Той „благодаря“ не казваше, и „сбогомъ“ не казваше, но като работеше, казваше: „Благодаря азъ и другъ пѫть ще дойда да свърша тази работа“.
към беседата >>
А ти търпѣливо ще проучвашъ.
Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ. Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души. Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела. И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“. Сега, онѣзи, които сѫ напрѣднали, тѣ ще проучватъ тази велика наука, а които не сѫ, ще изучаватъ други въпроси.
А ти търпѣливо ще проучвашъ.
Казвамъ: „Маловажнитѣ нѣща не трѣбва да ставатъ споръ“. Прѣраждането трѣбва да се изключи, то не е догма, то не е религиозенъ принципъ, то е наука само за ученитѣ, за умнитѣ хора. Любовьта, това е религия. Религията, то е туй, което е необходимо за всички хора. Любовьта е необходима за всички хора.
към беседата >>
То не тежи даже една хилядна часть отъ килограма.
Не, спечелилъ си. Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ. Питамъ: Какво е спечелилъ? – Влѣзло е нѣщо въ неговия организъмъ. Можете ли да прѣтеглитѣ туй, което е спечелилъ?
То не тежи даже една хилядна часть отъ килограма.
А при това, туй, което нѣма никаква тяжесть, то е произвело такава радость въ душата ти! А при това, казвате: „вързвамъ“, Сега ще дойдеме до думата „вързвамъ“. Съ какво може да вързваме нѣщата? Земледѣлецътъ най-първо се учи на вързване. Той първо разорява земята, и слѣдъ туй хвърля семето въ нея.
към беседата >>
Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо?
Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали. Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“.
Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо?
– Защото кучетата познаваха, че той е единъ добъръ човѣкъ, въ него нѣмаше никакво лукавство, искренъ беше той. Той „благодаря“ не казваше, и „сбогомъ“ не казваше, но като работеше, казваше: „Благодаря азъ и другъ пѫть ще дойда да свърша тази работа“.
към беседата >>
Казвамъ: „Маловажнитѣ нѣща не трѣбва да ставатъ споръ“.
Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души. Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела. И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“. Сега, онѣзи, които сѫ напрѣднали, тѣ ще проучватъ тази велика наука, а които не сѫ, ще изучаватъ други въпроси. А ти търпѣливо ще проучвашъ.
Казвамъ: „Маловажнитѣ нѣща не трѣбва да ставатъ споръ“.
Прѣраждането трѣбва да се изключи, то не е догма, то не е религиозенъ принципъ, то е наука само за ученитѣ, за умнитѣ хора. Любовьта, това е религия. Религията, то е туй, което е необходимо за всички хора. Любовьта е необходима за всички хора. Неизбежното, то е религия.
към беседата >>
– Аз допълвам: Между Духа и Христа няма разлика.
(втори вариант)
– Еврейска кръв тече в тях. Ще кажете, че това са светите апостоли. Аз разглеждам въпроса принципално. Казвам: Когато дойде Духът на истината, Той ще ви научи на всичко. – На какво ще ни научи?
– Аз допълвам: Между Духа и Христа няма разлика.
Христос казва: Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил, какво да говоря. Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна? Какъв беше този, който говореше така на Христа? – Римлянин. Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя.
към втори вариант >>
– Дойдох от друг свят.
(втори вариант)
Един велик адепт да влезе между мравките! Да се смали толкова много, това е голяма задача. Мравките виждат, че и той е като тях, но от някакъв особен род. Те му казват: Ти приличаш малко на нас, но има нещо в тебе, което не е мравешко. Отде дойде ти?
– Дойдох от друг свят.
Искам да изуча вашия живот. – Чудно нещо! Според нас, няма по-велик свят от мравешкия. Ние сме най-културните същества в света. По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма.
към втори вариант >>
Да намерите Бога и да Го познаете, това значи, да проникне Неговата светлина в умовете и сърцата ви, според степента на вашето развитие.
(втори вариант)
Никой не ви забранява да се греете на това Слънце. Само Божественото Слънце носи сила и живот на човека. Ако то не съществуваше, хиляди години да ви говоря, нищо нямаше да придобиете. Колкото и да се греете на вашия огън, нищо няма да постигнете. Казвам на всички: Излезте вън, да се греете на Великото Божествено Слънце, да придобиете необходимата за вас енергия.
Да намерите Бога и да Го познаете, това значи, да проникне Неговата светлина в умовете и сърцата ви, според степента на вашето развитие.
Като придобиете тази светлина, няма да се минат хиляда години, и вие ще имате ново разбиране за живота и за човека.
към втори вариант >>
Христос казва: Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил, какво да говоря.
(втори вариант)
Ще кажете, че това са светите апостоли. Аз разглеждам въпроса принципално. Казвам: Когато дойде Духът на истината, Той ще ви научи на всичко. – На какво ще ни научи? – Аз допълвам: Между Духа и Христа няма разлика.
Христос казва: Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил, какво да говоря.
Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна? Какъв беше този, който говореше така на Христа? – Римлянин. Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя. Тя ти е дадена от Кесаря.
към втори вариант >>
Искам да изуча вашия живот.
(втори вариант)
Да се смали толкова много, това е голяма задача. Мравките виждат, че и той е като тях, но от някакъв особен род. Те му казват: Ти приличаш малко на нас, но има нещо в тебе, което не е мравешко. Отде дойде ти? – Дойдох от друг свят.
Искам да изуча вашия живот.
– Чудно нещо! Според нас, няма по-велик свят от мравешкия. Ние сме най-културните същества в света. По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят.
към втори вариант >>
Като придобиете тази светлина, няма да се минат хиляда години, и вие ще имате ново разбиране за живота и за човека.
(втори вариант)
Само Божественото Слънце носи сила и живот на човека. Ако то не съществуваше, хиляди години да ви говоря, нищо нямаше да придобиете. Колкото и да се греете на вашия огън, нищо няма да постигнете. Казвам на всички: Излезте вън, да се греете на Великото Божествено Слънце, да придобиете необходимата за вас енергия. Да намерите Бога и да Го познаете, това значи, да проникне Неговата светлина в умовете и сърцата ви, според степента на вашето развитие.
Като придобиете тази светлина, няма да се минат хиляда години, и вие ще имате ново разбиране за живота и за човека.
към втори вариант >>
Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна?
(втори вариант)
Аз разглеждам въпроса принципално. Казвам: Когато дойде Духът на истината, Той ще ви научи на всичко. – На какво ще ни научи? – Аз допълвам: Между Духа и Христа няма разлика. Христос казва: Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил, какво да говоря.
Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна?
Какъв беше този, който говореше така на Христа? – Римлянин. Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя. Тя ти е дадена от Кесаря. Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал.
към втори вариант >>
– Чудно нещо!
(втори вариант)
Мравките виждат, че и той е като тях, но от някакъв особен род. Те му казват: Ти приличаш малко на нас, но има нещо в тебе, което не е мравешко. Отде дойде ти? – Дойдох от друг свят. Искам да изуча вашия живот.
– Чудно нещо!
Според нас, няма по-велик свят от мравешкия. Ние сме най-културните същества в света. По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя.
към втори вариант >>
Често се оглеждате в огледалото и казвате: Остаряхме.
(втори вариант)
Често се оглеждате в огледалото и казвате: Остаряхме.
– Бих желал да сте остарели, но не сте. Вие сте изнемощели, отслабнали. Стар човек е едно, а изнемощял – друго. Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т.е.
към втори вариант >>
Какъв беше този, който говореше така на Христа?
(втори вариант)
Казвам: Когато дойде Духът на истината, Той ще ви научи на всичко. – На какво ще ни научи? – Аз допълвам: Между Духа и Христа няма разлика. Христос казва: Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил, какво да говоря. Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна?
Какъв беше този, който говореше така на Христа?
– Римлянин. Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя. Тя ти е дадена от Кесаря. Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал. Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята.
към втори вариант >>
Според нас, няма по-велик свят от мравешкия.
(втори вариант)
Те му казват: Ти приличаш малко на нас, но има нещо в тебе, което не е мравешко. Отде дойде ти? – Дойдох от друг свят. Искам да изуча вашия живот. – Чудно нещо!
Според нас, няма по-велик свят от мравешкия.
Ние сме най-културните същества в света. По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят.
към втори вариант >>
– Бих желал да сте остарели, но не сте.
(втори вариант)
Често се оглеждате в огледалото и казвате: Остаряхме.
– Бих желал да сте остарели, но не сте.
Вие сте изнемощели, отслабнали. Стар човек е едно, а изнемощял – друго. Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т.е. мъдрецът няма набръчкано лице.
към втори вариант >>
– Римлянин.
(втори вариант)
– На какво ще ни научи? – Аз допълвам: Между Духа и Христа няма разлика. Христос казва: Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил, какво да говоря. Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна? Какъв беше този, който говореше така на Христа?
– Римлянин.
Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя. Тя ти е дадена от Кесаря. Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал. Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам".
към втори вариант >>
Ние сме най-културните същества в света.
(втори вариант)
Отде дойде ти? – Дойдох от друг свят. Искам да изуча вашия живот. – Чудно нещо! Според нас, няма по-велик свят от мравешкия.
Ние сме най-културните същества в света.
По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея.
към втори вариант >>
Вие сте изнемощели, отслабнали.
(втори вариант)
Често се оглеждате в огледалото и казвате: Остаряхме. – Бих желал да сте остарели, но не сте.
Вие сте изнемощели, отслабнали.
Стар човек е едно, а изнемощял – друго. Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т.е. мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице.
към втори вариант >>
Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя.
(втори вариант)
– Аз допълвам: Между Духа и Христа няма разлика. Христос казва: Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил, какво да говоря. Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна? Какъв беше този, който говореше така на Христа? – Римлянин.
Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя.
Тя ти е дадена от Кесаря. Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал. Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам". Връзването е умствен акт.
към втори вариант >>
По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма.
(втори вариант)
– Дойдох от друг свят. Искам да изуча вашия живот. – Чудно нещо! Според нас, няма по-велик свят от мравешкия. Ние сме най-културните същества в света.
По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма.
Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция.
към втори вариант >>
Стар човек е едно, а изнемощял – друго.
(втори вариант)
Често се оглеждате в огледалото и казвате: Остаряхме. – Бих желал да сте остарели, но не сте. Вие сте изнемощели, отслабнали.
Стар човек е едно, а изнемощял – друго.
Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т.е. мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не може да те утеши.
към втори вариант >>
Тя ти е дадена от Кесаря.
(втори вариант)
Христос казва: Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил, какво да говоря. Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна? Какъв беше този, който говореше така на Христа? – Римлянин. Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя.
Тя ти е дадена от Кесаря.
Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал. Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам". Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли.
към втори вариант >>
Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят.
(втори вариант)
Искам да изуча вашия живот. – Чудно нещо! Според нас, няма по-велик свят от мравешкия. Ние сме най-културните същества в света. По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма.
Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят.
Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията?
към втори вариант >>
Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо.
(втори вариант)
Често се оглеждате в огледалото и казвате: Остаряхме. – Бих желал да сте остарели, но не сте. Вие сте изнемощели, отслабнали. Стар човек е едно, а изнемощял – друго.
Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо.
Старият, т.е. мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот?
към втори вариант >>
Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал.
(втори вариант)
Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна? Какъв беше този, който говореше така на Христа? – Римлянин. Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя. Тя ти е дадена от Кесаря.
Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал.
Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам". Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи.
към втори вариант >>
Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя.
(втори вариант)
– Чудно нещо! Според нас, няма по-велик свят от мравешкия. Ние сме най-културните същества в света. По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят.
Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя.
Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам.
към втори вариант >>
Старият, т.е.
(втори вариант)
Често се оглеждате в огледалото и казвате: Остаряхме. – Бих желал да сте остарели, но не сте. Вие сте изнемощели, отслабнали. Стар човек е едно, а изнемощял – друго. Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо.
Старият, т.е.
мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните.
към втори вариант >>
Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята.
(втори вариант)
Какъв беше този, който говореше така на Христа? – Римлянин. Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя. Тя ти е дадена от Кесаря. Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал.
Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята.
Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам". Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи. Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка.
към втори вариант >>
Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят.
(втори вариант)
Според нас, няма по-велик свят от мравешкия. Ние сме най-културните същества в света. По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя.
Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят.
В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си.
към втори вариант >>
мъдрецът няма набръчкано лице.
(втори вариант)
– Бих желал да сте остарели, но не сте. Вие сте изнемощели, отслабнали. Стар човек е едно, а изнемощял – друго. Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т.е.
мъдрецът няма набръчкано лице.
Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните. Какво ще правиш тогава?
към втори вариант >>
Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам".
(втори вариант)
– Римлянин. Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя. Тя ти е дадена от Кесаря. Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал. Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята.
Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам".
Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи. Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка. Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо?
към втори вариант >>
В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея.
(втори вариант)
Ние сме най-културните същества в света. По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят.
В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея.
Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора?
към втори вариант >>
Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице.
(втори вариант)
Вие сте изнемощели, отслабнали. Стар човек е едно, а изнемощял – друго. Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т.е. мъдрецът няма набръчкано лице.
Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице.
– Това не може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните. Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети.
към втори вариант >>
Връзването е умствен акт.
(втори вариант)
Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя. Тя ти е дадена от Кесаря. Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал. Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам".
Връзването е умствен акт.
Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи. Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка. Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо? – Умът работи в него.
към втори вариант >>
Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция.
(втори вариант)
По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея.
Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция.
Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора? – Не виждам.
към втори вариант >>
– Това не може да те утеши.
(втори вариант)
Стар човек е едно, а изнемощял – друго. Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т.е. мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице.
– Това не може да те утеши.
Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните. Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето.
към втори вариант >>
Само умният може да прави възли.
(втори вариант)
Тя ти е дадена от Кесаря. Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал. Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам". Връзването е умствен акт.
Само умният може да прави възли.
Само умната жена връзва конците и плете чорапи. Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка. Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо? – Умът работи в него. Онзи, който не мисли само за ядене и пиене, той може да направи нещо разумно – Божественото работи в него.
към втори вариант >>
Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията?
(втори вариант)
Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция.
Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията?
– Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора? – Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си.
към втори вариант >>
Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот?
(втори вариант)
Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т.е. мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не може да те утеши.
Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот?
Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните. Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро.
към втори вариант >>
Само умната жена връзва конците и плете чорапи.
(втори вариант)
Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал. Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам". Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли.
Само умната жена връзва конците и плете чорапи.
Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка. Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо? – Умът работи в него. Онзи, който не мисли само за ядене и пиене, той може да направи нещо разумно – Божественото работи в него.
към втори вариант >>
– Не виждам.
(втори вариант)
Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията?
– Не виждам.
Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора? – Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам.
към втори вариант >>
Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните.
(втори вариант)
Старият, т.е. мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот?
Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните.
Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро. Ако сега правиш зло, не те очаква добро.
към втори вариант >>
Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка.
(втори вариант)
Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам". Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи.
Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка.
Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо? – Умът работи в него. Онзи, който не мисли само за ядене и пиене, той може да направи нещо разумно – Божественото работи в него.
към втори вариант >>
Той вдигнал по-високо пръста си.
(втори вариант)
Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам.
Той вдигнал по-високо пръста си.
– Виждаш ли професора? – Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си?
към втори вариант >>
Какво ще правиш тогава?
(втори вариант)
мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните.
Какво ще правиш тогава?
Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро. Ако сега правиш зло, не те очаква добро. Това трябва да знаете всички.
към втори вариант >>
Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо?
(втори вариант)
Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам". Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи. Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка.
Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо?
– Умът работи в него. Онзи, който не мисли само за ядене и пиене, той може да направи нещо разумно – Божественото работи в него.
към втори вариант >>
– Виждаш ли професора?
(втори вариант)
В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си.
– Виждаш ли професора?
– Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си? – Ида от мравешкия свят.
към втори вариант >>
Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети.
(втори вариант)
Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните. Какво ще правиш тогава?
Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети.
Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро. Ако сега правиш зло, не те очаква добро. Това трябва да знаете всички. Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот.
към втори вариант >>
– Умът работи в него.
(втори вариант)
Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи. Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка. Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо?
– Умът работи в него.
Онзи, който не мисли само за ядене и пиене, той може да направи нещо разумно – Божественото работи в него.
към втори вариант >>
– Не виждам.
(втори вариант)
Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора?
– Не виждам.
Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си? – Ида от мравешкия свят. Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види.
към втори вариант >>
Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето.
(втори вариант)
– Това не може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните. Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети.
Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето.
Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро. Ако сега правиш зло, не те очаква добро. Това трябва да знаете всички. Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот. Да връзваме и да развързваме.
към втори вариант >>
Онзи, който не мисли само за ядене и пиене, той може да направи нещо разумно – Божественото работи в него.
(втори вариант)
Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи. Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка. Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо? – Умът работи в него.
Онзи, който не мисли само за ядене и пиене, той може да направи нещо разумно – Божественото работи в него.
към втори вариант >>
Той вдигнал още по-високо пръста си.
(втори вариант)
Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора? – Не виждам.
Той вдигнал още по-високо пръста си.
– Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си? – Ида от мравешкия свят. Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види. Професорът казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.
към втори вариант >>
Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро.
(втори вариант)
Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните. Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето.
Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро.
Ако сега правиш зло, не те очаква добро. Това трябва да знаете всички. Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот. Да връзваме и да развързваме. – Какво?
към втори вариант >>
Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си.
(втори вариант)
Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си.
Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване? Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви. Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества? Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка?
към втори вариант >>
– Пак не виждам.
(втори вариант)
– Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора? – Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си.
– Пак не виждам.
Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си? – Ида от мравешкия свят. Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види. Професорът казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.
към втори вариант >>
Ако сега правиш зло, не те очаква добро.
(втори вариант)
Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните. Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро.
Ако сега правиш зло, не те очаква добро.
Това трябва да знаете всички. Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот. Да връзваме и да развързваме. – Какво? – Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас.
към втори вариант >>
Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване?
(втори вариант)
Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си.
Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване?
Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви. Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества? Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка? Нали се осигуриха?
към втори вариант >>
Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си?
(втори вариант)
Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора? – Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам.
Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си?
– Ида от мравешкия свят. Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види. Професорът казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.
към втори вариант >>
Това трябва да знаете всички.
(втори вариант)
Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро. Ако сега правиш зло, не те очаква добро.
Това трябва да знаете всички.
Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот. Да връзваме и да развързваме. – Какво? – Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас. Да развързваме злото, за да се освободим от него.
към втори вариант >>
Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви.
(втори вариант)
Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си. Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване?
Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви.
Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества? Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка? Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха.
към втори вариант >>
– Ида от мравешкия свят.
(втори вариант)
– Виждаш ли професора? – Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си?
– Ида от мравешкия свят.
Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види. Професорът казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.
към втори вариант >>
Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот.
(втори вариант)
Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро. Ако сега правиш зло, не те очаква добро. Това трябва да знаете всички.
Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот.
Да връзваме и да развързваме. – Какво? – Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас. Да развързваме злото, за да се освободим от него. Само така хората могат да разберат, как ще се живее по нов начин.
към втори вариант >>
Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си.
(втори вариант)
Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си. Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване? Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви.
Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си.
Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества? Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка? Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях?
към втори вариант >>
Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види.
(втори вариант)
– Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си? – Ида от мравешкия свят.
Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види.
Професорът казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.
към втори вариант >>
Да връзваме и да развързваме.
(втори вариант)
Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро. Ако сега правиш зло, не те очаква добро. Това трябва да знаете всички. Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот.
Да връзваме и да развързваме.
– Какво? – Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас. Да развързваме злото, за да се освободим от него. Само така хората могат да разберат, как ще се живее по нов начин.
към втори вариант >>
Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества?
(втори вариант)
Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си. Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване? Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви. Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си.
Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества?
Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка? Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях? Где са те сега?
към втори вариант >>
Професорът казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.
(втори вариант)
Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си? – Ида от мравешкия свят. Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види.
Професорът казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.
към втори вариант >>
– Какво?
(втори вариант)
Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро. Ако сега правиш зло, не те очаква добро. Това трябва да знаете всички. Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот. Да връзваме и да развързваме.
– Какво?
– Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас. Да развързваме злото, за да се освободим от него. Само така хората могат да разберат, как ще се живее по нов начин.
към втори вариант >>
Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка?
(втори вариант)
Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си. Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване? Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви. Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества?
Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка?
Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях? Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне.
към втори вариант >>
Мнозина ме питат: Има ли друг свят?
(втори вариант)
Мнозина ме питат: Има ли друг свят?
– Има. – Може ли да го видим? Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят. Питам го: Виждаш ли този свят? – Нищо не виждам.
към втори вариант >>
– Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас.
(втори вариант)
Ако сега правиш зло, не те очаква добро. Това трябва да знаете всички. Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот. Да връзваме и да развързваме. – Какво?
– Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас.
Да развързваме злото, за да се освободим от него. Само така хората могат да разберат, как ще се живее по нов начин.
към втори вариант >>
Нали се осигуриха?
(втори вариант)
Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване? Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви. Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества? Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка?
Нали се осигуриха?
Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях? Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне. Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта.
към втори вариант >>
– Има.
(втори вариант)
Мнозина ме питат: Има ли друг свят?
– Има.
– Може ли да го видим? Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят. Питам го: Виждаш ли този свят? – Нищо не виждам. Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре?
към втори вариант >>
Да развързваме злото, за да се освободим от него.
(втори вариант)
Това трябва да знаете всички. Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот. Да връзваме и да развързваме. – Какво? – Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас.
Да развързваме злото, за да се освободим от него.
Само така хората могат да разберат, как ще се живее по нов начин.
към втори вариант >>
Умряха и ги погребаха.
(втори вариант)
Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви. Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества? Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка? Нали се осигуриха?
Умряха и ги погребаха.
Какво стана, след това, с тях? Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне. Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта. Започва спор между едните и другите.
към втори вариант >>
– Може ли да го видим?
(втори вариант)
Мнозина ме питат: Има ли друг свят? – Има.
– Може ли да го видим?
Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят. Питам го: Виждаш ли този свят? – Нищо не виждам. Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре? – Нося един философ, от земята, на пръста си.
към втори вариант >>
Само така хората могат да разберат, как ще се живее по нов начин.
(втори вариант)
Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот. Да връзваме и да развързваме. – Какво? – Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас. Да развързваме злото, за да се освободим от него.
Само така хората могат да разберат, как ще се живее по нов начин.
към втори вариант >>
Какво стана, след това, с тях?
(втори вариант)
Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества? Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка? Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха.
Какво стана, след това, с тях?
Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне. Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта. Започва спор между едните и другите. Питам: Коя е опитната база, на която те застават?
към втори вариант >>
Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят.
(втори вариант)
Мнозина ме питат: Има ли друг свят? – Има. – Може ли да го видим?
Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят.
Питам го: Виждаш ли този свят? – Нищо не виждам. Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре? – Нося един философ, от земята, на пръста си. Иска да те види, но нищо не вижда.
към втори вариант >>
Днес се явява спор върху въпроса за прераждането.
(втори вариант)
Днес се явява спор върху въпроса за прераждането.
Като го отричат, някои казват: Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на земята. – Христос дойде на земята, за да направи мост, между небето и земята да има съобщение. Преди Христа, хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат.
към втори вариант >>
Где са те сега?
(втори вариант)
Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества? Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка? Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях?
Где са те сега?
Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне. Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта. Започва спор между едните и другите. Питам: Коя е опитната база, на която те застават? Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея.
към втори вариант >>
Питам го: Виждаш ли този свят?
(втори вариант)
Мнозина ме питат: Има ли друг свят? – Има. – Може ли да го видим? Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят.
Питам го: Виждаш ли този свят?
– Нищо не виждам. Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре? – Нося един философ, от земята, на пръста си. Иска да те види, но нищо не вижда. Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят.
към втори вариант >>
Като го отричат, някои казват: Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на земята.
(втори вариант)
Днес се явява спор върху въпроса за прераждането.
Като го отричат, някои казват: Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на земята.
– Христос дойде на земята, за да направи мост, между небето и земята да има съобщение. Преди Христа, хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години.
към втори вариант >>
Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне.
(втори вариант)
Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка? Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях? Где са те сега?
Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне.
Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта. Започва спор между едните и другите. Питам: Коя е опитната база, на която те застават? Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея. С пипане душата не се доказва.
към втори вариант >>
– Нищо не виждам.
(втори вариант)
Мнозина ме питат: Има ли друг свят? – Има. – Може ли да го видим? Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят. Питам го: Виждаш ли този свят?
– Нищо не виждам.
Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре? – Нося един философ, от земята, на пръста си. Иска да те види, но нищо не вижда. Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма.
към втори вариант >>
– Христос дойде на земята, за да направи мост, между небето и земята да има съобщение.
(втори вариант)
Днес се явява спор върху въпроса за прераждането. Като го отричат, някои казват: Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на земята.
– Христос дойде на земята, за да направи мост, между небето и земята да има съобщение.
Преди Христа, хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години. Има ли нещо невъзможно в това?
към втори вариант >>
Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта.
(втори вариант)
Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях? Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне.
Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта.
Започва спор между едните и другите. Питам: Коя е опитната база, на която те застават? Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея. С пипане душата не се доказва. Пипането има отношение към съзнанието.
към втори вариант >>
Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре?
(втори вариант)
– Има. – Може ли да го видим? Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят. Питам го: Виждаш ли този свят? – Нищо не виждам.
Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре?
– Нося един философ, от земята, на пръста си. Иска да те види, но нищо не вижда. Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои.
към втори вариант >>
Преди Христа, хората робуваха.
(втори вариант)
Днес се явява спор върху въпроса за прераждането. Като го отричат, някои казват: Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на земята. – Христос дойде на земята, за да направи мост, между небето и земята да има съобщение.
Преди Христа, хората робуваха.
Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години. Има ли нещо невъзможно в това? – Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда.
към втори вариант >>
Започва спор между едните и другите.
(втори вариант)
Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях? Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне. Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта.
Започва спор между едните и другите.
Питам: Коя е опитната база, на която те застават? Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея. С пипане душата не се доказва. Пипането има отношение към съзнанието. На земята пипането е едно от силните сетива.
към втори вариант >>
– Нося един философ, от земята, на пръста си.
(втори вариант)
– Може ли да го видим? Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят. Питам го: Виждаш ли този свят? – Нищо не виждам. Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре?
– Нося един философ, от земята, на пръста си.
Иска да те види, но нищо не вижда. Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои. Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина.
към втори вариант >>
Откак дойде Христос, те се прераждат.
(втори вариант)
Днес се явява спор върху въпроса за прераждането. Като го отричат, някои казват: Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на земята. – Христос дойде на земята, за да направи мост, между небето и земята да има съобщение. Преди Христа, хората робуваха.
Откак дойде Христос, те се прераждат.
Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години. Има ли нещо невъзможно в това? – Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда. Не е така.
към втори вариант >>
Питам: Коя е опитната база, на която те застават?
(втори вариант)
Какво стана, след това, с тях? Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне. Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта. Започва спор между едните и другите.
Питам: Коя е опитната база, на която те застават?
Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея. С пипане душата не се доказва. Пипането има отношение към съзнанието. На земята пипането е едно от силните сетива. От него са произлезли останалите сетива.
към втори вариант >>
Иска да те види, но нищо не вижда.
(втори вариант)
Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят. Питам го: Виждаш ли този свят? – Нищо не виждам. Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре? – Нося един философ, от земята, на пръста си.
Иска да те види, но нищо не вижда.
Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои. Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина. Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество.
към втори вариант >>
Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат.
(втори вариант)
Днес се явява спор върху въпроса за прераждането. Като го отричат, някои казват: Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на земята. – Христос дойде на земята, за да направи мост, между небето и земята да има съобщение. Преди Христа, хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат.
Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат.
Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години. Има ли нещо невъзможно в това? – Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда. Не е така. Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда.
към втори вариант >>
Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея.
(втори вариант)
Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне. Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта. Започва спор между едните и другите. Питам: Коя е опитната база, на която те застават?
Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея.
С пипане душата не се доказва. Пипането има отношение към съзнанието. На земята пипането е едно от силните сетива. От него са произлезли останалите сетива. То е основата.
към втори вариант >>
Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят.
(втори вариант)
Питам го: Виждаш ли този свят? – Нищо не виждам. Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре? – Нося един философ, от земята, на пръста си. Иска да те види, но нищо не вижда.
Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят.
Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои. Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина. Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения.
към втори вариант >>
Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години.
(втори вариант)
Като го отричат, някои казват: Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на земята. – Христос дойде на земята, за да направи мост, между небето и земята да има съобщение. Преди Христа, хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат.
Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години.
Има ли нещо невъзможно в това? – Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда. Не е така. Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога.
към втори вариант >>
С пипане душата не се доказва.
(втори вариант)
Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне. Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта. Започва спор между едните и другите. Питам: Коя е опитната база, на която те застават? Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея.
С пипане душата не се доказва.
Пипането има отношение към съзнанието. На земята пипането е едно от силните сетива. От него са произлезли останалите сетива. То е основата. Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея.
към втори вариант >>
Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма.
(втори вариант)
– Нищо не виждам. Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре? – Нося един философ, от земята, на пръста си. Иска да те види, но нищо не вижда. Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят.
Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма.
Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои. Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина. Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна.
към втори вариант >>
Има ли нещо невъзможно в това?
(втори вариант)
– Христос дойде на земята, за да направи мост, между небето и земята да има съобщение. Преди Христа, хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години.
Има ли нещо невъзможно в това?
– Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда. Не е така. Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Аврама и говори с него.
към втори вариант >>
Пипането има отношение към съзнанието.
(втори вариант)
Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта. Започва спор между едните и другите. Питам: Коя е опитната база, на която те застават? Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея. С пипане душата не се доказва.
Пипането има отношение към съзнанието.
На земята пипането е едно от силните сетива. От него са произлезли останалите сетива. То е основата. Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно.
към втори вариант >>
Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои.
(втори вариант)
Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре? – Нося един философ, от земята, на пръста си. Иска да те види, но нищо не вижда. Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма.
Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои.
Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина. Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна. Но и това не е достатъчно.
към втори вариант >>
– Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда.
(втори вариант)
Преди Христа, хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години. Има ли нещо невъзможно в това?
– Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда.
Не е така. Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Аврама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие.
към втори вариант >>
На земята пипането е едно от силните сетива.
(втори вариант)
Започва спор между едните и другите. Питам: Коя е опитната база, на която те застават? Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея. С пипане душата не се доказва. Пипането има отношение към съзнанието.
На земята пипането е едно от силните сетива.
От него са произлезли останалите сетива. То е основата. Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата.
към втори вариант >>
Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина.
(втори вариант)
– Нося един философ, от земята, на пръста си. Иска да те види, но нищо не вижда. Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои.
Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина.
Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна. Но и това не е достатъчно. Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години. Има ли нещо невъзможно в това? – Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда.
Не е така.
Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Аврама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът за прераждането е Христов закон.
към втори вариант >>
От него са произлезли останалите сетива.
(втори вариант)
Питам: Коя е опитната база, на която те застават? Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея. С пипане душата не се доказва. Пипането има отношение към съзнанието. На земята пипането е едно от силните сетива.
От него са произлезли останалите сетива.
То е основата. Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека.
към втори вариант >>
Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество.
(втори вариант)
Иска да те види, но нищо не вижда. Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои. Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина.
Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество.
В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна. Но и това не е достатъчно. Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли.
към втори вариант >>
Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда.
(втори вариант)
Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години. Има ли нещо невъзможно в това? – Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда. Не е така.
Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда.
Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Аврама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът за прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората.
към втори вариант >>
То е основата.
(втори вариант)
Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея. С пипане душата не се доказва. Пипането има отношение към съзнанието. На земята пипането е едно от силните сетива. От него са произлезли останалите сетива.
То е основата.
Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи.
към втори вариант >>
В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения.
(втори вариант)
Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои. Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина. Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество.
В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения.
Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна. Но и това не е достатъчно. Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли. Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие.
към втори вариант >>
Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога.
(втори вариант)
Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години. Има ли нещо невъзможно в това? – Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда. Не е така. Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда.
Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога.
Той се яви на Аврама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът за прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората. – Защо трябва да се прераждат?
към втори вариант >>
Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея.
(втори вариант)
С пипане душата не се доказва. Пипането има отношение към съзнанието. На земята пипането е едно от силните сетива. От него са произлезли останалите сетива. То е основата.
Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея.
Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека?
към втори вариант >>
Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна.
(втори вариант)
Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои. Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина. Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения.
Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна.
Но и това не е достатъчно. Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли. Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също трябва да се развият.
към втори вариант >>
Той се яви на Аврама и говори с него.
(втори вариант)
Има ли нещо невъзможно в това? – Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда. Не е така. Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога.
Той се яви на Аврама и говори с него.
Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът за прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората. – Защо трябва да се прераждат? – Това е работа на Христа.
към втори вариант >>
Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно.
(втори вариант)
Пипането има отношение към съзнанието. На земята пипането е едно от силните сетива. От него са произлезли останалите сетива. То е основата. Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея.
Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно.
Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека? – Разумното начало.
към втори вариант >>
Но и това не е достатъчно.
(втори вариант)
Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои. Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина. Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна.
Но и това не е достатъчно.
Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли. Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също трябва да се развият. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени.
към втори вариант >>
Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие.
(втори вариант)
– Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда. Не е така. Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Аврама и говори с него.
Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие.
Законът за прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората. – Защо трябва да се прераждат? – Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие?
към втори вариант >>
Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата.
(втори вариант)
На земята пипането е едно от силните сетива. От него са произлезли останалите сетива. То е основата. Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно.
Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата.
В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека? – Разумното начало. Това се разбира под „душа" и в санскритски език.
към втори вариант >>
Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна.
(втори вариант)
Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина. Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна. Но и това не е достатъчно.
Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна.
Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли. Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също трябва да се развият. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени. По тях се познава степента на ясновидството.
към втори вариант >>
Законът за прераждането е Христов закон.
(втори вариант)
Не е така. Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Аврама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие.
Законът за прераждането е Христов закон.
Той нареди да се прераждат хората. – Защо трябва да се прераждат? – Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата.
към втори вариант >>
В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека.
(втори вариант)
От него са произлезли останалите сетива. То е основата. Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата.
В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека.
Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека? – Разумното начало. Това се разбира под „душа" и в санскритски език. Где е разумното начало в човека?
към втори вариант >>
Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли.
(втори вариант)
Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна. Но и това не е достатъчно. Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна.
Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли.
Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също трябва да се развият. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени. По тях се познава степента на ясновидството. Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство.
към втори вариант >>
Той нареди да се прераждат хората.
(втори вариант)
Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Аврама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът за прераждането е Христов закон.
Той нареди да се прераждат хората.
– Защо трябва да се прераждат? – Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон.
към втори вариант >>
Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи.
(втори вариант)
То е основата. Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека.
Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи.
Кое работи в човека? – Разумното начало. Това се разбира под „душа" и в санскритски език. Где е разумното начало в човека? Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа?
към втори вариант >>
Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие.
(втори вариант)
В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна. Но и това не е достатъчно. Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли.
Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие.
Очите също трябва да се развият. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени. По тях се познава степента на ясновидството. Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство. Има ясновидци и в Европа, и в България.
към втори вариант >>
– Защо трябва да се прераждат?
(втори вариант)
Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Аврама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът за прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората.
– Защо трябва да се прераждат?
– Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг.
към втори вариант >>
Кое работи в човека?
(втори вариант)
Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи.
Кое работи в човека?
– Разумното начало. Това се разбира под „душа" и в санскритски език. Где е разумното начало в човека? Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа? Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум?
към втори вариант >>
Очите също трябва да се развият.
(втори вариант)
Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна. Но и това не е достатъчно. Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли. Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие.
Очите също трябва да се развият.
Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени. По тях се познава степента на ясновидството. Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство. Има ясновидци и в Европа, и в България. Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива.
към втори вариант >>
– Това е работа на Христа.
(втори вариант)
Той се яви на Аврама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът за прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората. – Защо трябва да се прераждат?
– Това е работа на Христа.
Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята.
към втори вариант >>
– Разумното начало.
(втори вариант)
Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека?
– Разумното начало.
Това се разбира под „душа" и в санскритски език. Где е разумното начало в човека? Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа? Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум? Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви.
към втори вариант >>
Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени.
(втори вариант)
Но и това не е достатъчно. Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли. Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също трябва да се развият.
Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени.
По тях се познава степента на ясновидството. Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство. Има ясновидци и в Европа, и в България. Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива. По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива.
към втори вариант >>
Съветници ли ще Му ставате вие?
(втори вариант)
Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът за прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората. – Защо трябва да се прераждат? – Това е работа на Христа.
Съветници ли ще Му ставате вие?
Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата.
към втори вариант >>
Това се разбира под „душа" и в санскритски език.
(втори вариант)
Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека? – Разумното начало.
Това се разбира под „душа" и в санскритски език.
Где е разумното начало в човека? Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа? Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум? Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви. Вие се радвате, че получавате нещо.
към втори вариант >>
По тях се познава степента на ясновидството.
(втори вариант)
Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли. Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също трябва да се развият. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени.
По тях се познава степента на ясновидството.
Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство. Има ясновидци и в Европа, и в България. Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива. По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива. В очите на ясновидеца има особена светлина.
към втори вариант >>
Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата.
(втори вариант)
Законът за прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората. – Защо трябва да се прераждат? – Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие?
Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата.
– Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука.
към втори вариант >>
Где е разумното начало в човека?
(втори вариант)
В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека? – Разумното начало. Това се разбира под „душа" и в санскритски език.
Где е разумното начало в човека?
Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа? Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум? Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви. Вие се радвате, че получавате нещо. Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце?
към втори вариант >>
Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство.
(втори вариант)
Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли. Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също трябва да се развият. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени. По тях се познава степента на ясновидството.
Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство.
Има ясновидци и в Европа, и в България. Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива. По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива. В очите на ясновидеца има особена светлина. Тя иде от невидимия свят.
към втори вариант >>
– Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон.
(втори вариант)
Той нареди да се прераждат хората. – Защо трябва да се прераждат? – Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата.
– Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон.
Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука. В религията основен принцип е любовта.
към втори вариант >>
Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа?
(втори вариант)
Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека? – Разумното начало. Това се разбира под „душа" и в санскритски език. Где е разумното начало в човека?
Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа?
Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум? Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви. Вие се радвате, че получавате нещо. Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце? След половин час, той се развеселява.
към втори вариант >>
Има ясновидци и в Европа, и в България.
(втори вариант)
Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също трябва да се развият. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени. По тях се познава степента на ясновидството. Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство.
Има ясновидци и в Европа, и в България.
Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива. По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива. В очите на ясновидеца има особена светлина. Тя иде от невидимия свят. Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъла на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал.
към втори вариант >>
Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг.
(втори вариант)
– Защо трябва да се прераждат? – Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон.
Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг.
Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука. В религията основен принцип е любовта. Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума.
към втори вариант >>
Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум?
(втори вариант)
Кое работи в човека? – Разумното начало. Това се разбира под „душа" и в санскритски език. Где е разумното начало в човека? Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа?
Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум?
Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви. Вие се радвате, че получавате нещо. Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце? След половин час, той се развеселява. В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето.
към втори вариант >>
Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива.
(втори вариант)
Очите също трябва да се развият. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени. По тях се познава степента на ясновидството. Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство. Има ясновидци и в Европа, и в България.
Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива.
По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива. В очите на ясновидеца има особена светлина. Тя иде от невидимия свят. Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъла на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал. Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.
към втори вариант >>
Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята.
(втори вариант)
– Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг.
Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята.
Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука. В религията основен принцип е любовта. Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума.
към втори вариант >>
Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви.
(втори вариант)
– Разумното начало. Това се разбира под „душа" и в санскритски език. Где е разумното начало в човека? Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа? Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум?
Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви.
Вие се радвате, че получавате нещо. Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце? След половин час, той се развеселява. В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето. Можете ли да претеглите, какво е придобил той?
към втори вариант >>
По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива.
(втори вариант)
Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени. По тях се познава степента на ясновидството. Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство. Има ясновидци и в Европа, и в България. Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива.
По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива.
В очите на ясновидеца има особена светлина. Тя иде от невидимия свят. Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъла на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал. Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.
към втори вариант >>
Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата.
(втори вариант)
Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята.
Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата.
Това не е религия, това е наука. В религията основен принцип е любовта. Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума.
към втори вариант >>
Вие се радвате, че получавате нещо.
(втори вариант)
Това се разбира под „душа" и в санскритски език. Где е разумното начало в човека? Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа? Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум? Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви.
Вие се радвате, че получавате нещо.
Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце? След половин час, той се развеселява. В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето. Можете ли да претеглите, какво е придобил той? То не тежи даже една хилядна от милиграма.
към втори вариант >>
В очите на ясновидеца има особена светлина.
(втори вариант)
По тях се познава степента на ясновидството. Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство. Има ясновидци и в Европа, и в България. Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива. По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива.
В очите на ясновидеца има особена светлина.
Тя иде от невидимия свят. Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъла на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал. Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.
към втори вариант >>
Това не е религия, това е наука.
(втори вариант)
Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата.
Това не е религия, това е наука.
В религията основен принцип е любовта. Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума.
към втори вариант >>
Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце?
(втори вариант)
Где е разумното начало в човека? Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа? Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум? Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви. Вие се радвате, че получавате нещо.
Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце?
След половин час, той се развеселява. В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето. Можете ли да претеглите, какво е придобил той? То не тежи даже една хилядна от милиграма. То няма тежест, а произвежда голяма радост в човешката душа.
към втори вариант >>
Тя иде от невидимия свят.
(втори вариант)
Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство. Има ясновидци и в Европа, и в България. Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива. По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива. В очите на ясновидеца има особена светлина.
Тя иде от невидимия свят.
Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъла на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал. Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.
към втори вариант >>
В религията основен принцип е любовта.
(втори вариант)
– Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука.
В религията основен принцип е любовта.
Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума.
към втори вариант >>
След половин час, той се развеселява.
(втори вариант)
Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа? Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум? Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви. Вие се радвате, че получавате нещо. Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце?
След половин час, той се развеселява.
В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето. Можете ли да претеглите, какво е придобил той? То не тежи даже една хилядна от милиграма. То няма тежест, а произвежда голяма радост в човешката душа.
към втори вариант >>
Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъла на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал.
(втори вариант)
Има ясновидци и в Европа, и в България. Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива. По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива. В очите на ясновидеца има особена светлина. Тя иде от невидимия свят.
Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъла на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал.
Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.
към втори вариант >>
Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума.
(втори вариант)
Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука. В религията основен принцип е любовта.
Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума.
към втори вариант >>
В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето.
(втори вариант)
Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум? Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви. Вие се радвате, че получавате нещо. Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце? След половин час, той се развеселява.
В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето.
Можете ли да претеглите, какво е придобил той? То не тежи даже една хилядна от милиграма. То няма тежест, а произвежда голяма радост в човешката душа.
към втори вариант >>
Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.
(втори вариант)
Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива. По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива. В очите на ясновидеца има особена светлина. Тя иде от невидимия свят. Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъла на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал.
Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.
към втори вариант >>
Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората.
(втори вариант)
Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората.
Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат. Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи? Нали ще му турят име? Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов.
към втори вариант >>
Можете ли да претеглите, какво е придобил той?
(втори вариант)
Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви. Вие се радвате, че получавате нещо. Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце? След половин час, той се развеселява. В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето.
Можете ли да претеглите, какво е придобил той?
То не тежи даже една хилядна от милиграма. То няма тежест, а произвежда голяма радост в човешката душа.
към втори вариант >>
Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна.
(втори вариант)
Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна.
Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение. Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата.
към втори вариант >>
Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат.
(втори вариант)
Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората.
Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат.
Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи? Нали ще му турят име? Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират.
към втори вариант >>
То не тежи даже една хилядна от милиграма.
(втори вариант)
Вие се радвате, че получавате нещо. Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце? След половин час, той се развеселява. В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето. Можете ли да претеглите, какво е придобил той?
То не тежи даже една хилядна от милиграма.
То няма тежест, а произвежда голяма радост в човешката душа.
към втори вариант >>
Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение.
(втори вариант)
Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна.
Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение.
Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората.
към втори вариант >>
Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи?
(втори вариант)
Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората. Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат.
Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи?
Нали ще му турят име? Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа.
към втори вариант >>
То няма тежест, а произвежда голяма радост в човешката душа.
(втори вариант)
Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце? След половин час, той се развеселява. В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето. Можете ли да претеглите, какво е придобил той? То не тежи даже една хилядна от милиграма.
То няма тежест, а произвежда голяма радост в човешката душа.
към втори вариант >>
Съмнението съществува от хиляди години.
(втори вариант)
Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна. Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение.
Съмнението съществува от хиляди години.
То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош.
към втори вариант >>
Нали ще му турят име?
(втори вариант)
Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората. Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат. Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи?
Нали ще му турят име?
Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя.
към втори вариант >>
Да дойдем до думата „връзвам." С какво връзваме?
(втори вариант)
Да дойдем до думата „връзвам." С какво връзваме?
Земеделецът първо разорава земята, а после сее. Сеенето е процес на връзване. Той връзва семето със земята. После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките.
към втори вариант >>
То се явява и в най-малките същества.
(втори вариант)
Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна. Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение. Съмнението съществува от хиляди години.
То се явява и в най-малките същества.
Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета.
към втори вариант >>
Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго.
(втори вариант)
Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората. Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат. Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи? Нали ще му турят име?
Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго.
И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи.
към втори вариант >>
Земеделецът първо разорава земята, а после сее.
(втори вариант)
Да дойдем до думата „връзвам." С какво връзваме?
Земеделецът първо разорава земята, а после сее.
Сеенето е процес на връзване. Той връзва семето със земята. После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва.
към втори вариант >>
Време е човек да се освободи от съмнението.
(втори вариант)
Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна. Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение. Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества.
Време е човек да се освободи от съмнението.
Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета.
към втори вариант >>
И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов.
(втори вариант)
Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората. Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат. Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи? Нали ще му турят име? Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго.
И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов.
Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно".
към втори вариант >>
Сеенето е процес на връзване.
(втори вариант)
Да дойдем до думата „връзвам." С какво връзваме? Земеделецът първо разорава земята, а после сее.
Сеенето е процес на връзване.
Той връзва семето със земята. После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват.
към втори вариант >>
Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата.
(втори вариант)
Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна. Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение. Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението.
Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата.
Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете.
към втори вариант >>
Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират.
(втори вариант)
Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат. Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи? Нали ще му турят име? Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов.
Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират.
Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси.
към втори вариант >>
Той връзва семето със земята.
(втори вариант)
Да дойдем до думата „връзвам." С какво връзваме? Земеделецът първо разорава земята, а после сее. Сеенето е процес на връзване.
Той връзва семето със земята.
После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват. Важно е разумно да се връзва.
към втори вариант >>
Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората.
(втори вариант)
Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение. Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата.
Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората.
Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят.
към втори вариант >>
Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа.
(втори вариант)
Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи? Нали ще му турят име? Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират.
Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа.
Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него.
към втори вариант >>
После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички.
(втори вариант)
Да дойдем до думата „връзвам." С какво връзваме? Земеделецът първо разорава земята, а после сее. Сеенето е процес на връзване. Той връзва семето със земята.
После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички.
Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват. Важно е разумно да се връзва. Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува речта.
към втори вариант >>
Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош.
(втори вариант)
Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората.
Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош.
Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека.
към втори вариант >>
Човешкият организъм постоянно се изменя.
(втори вариант)
Нали ще му турят име? Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа.
Човешкият организъм постоянно се изменя.
Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип.
към втори вариант >>
Лозарят също връзва пръчките.
(втори вариант)
Да дойдем до думата „връзвам." С какво връзваме? Земеделецът първо разорава земята, а после сее. Сеенето е процес на връзване. Той връзва семето със земята. После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички.
Лозарят също връзва пръчките.
И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват. Важно е разумно да се връзва. Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува речта. Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това?
към втори вариант >>
Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета.
(втори вариант)
То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош.
Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета.
Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил.
към втори вариант >>
Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи.
(втори вариант)
Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя.
Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи.
Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос, само за учените и разумни хора.
към втори вариант >>
И градинарят връзва.
(втори вариант)
Земеделецът първо разорава земята, а после сее. Сеенето е процес на връзване. Той връзва семето със земята. После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките.
И градинарят връзва.
Изобщо, всички се учат да връзват. Важно е разумно да се връзва. Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува речта. Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това? Това е развързване.
към втори вариант >>
Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета.
(втори вариант)
Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета.
Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета.
Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил.
към втори вариант >>
Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно".
(втори вариант)
И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи.
Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно".
Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос, само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора.
към втори вариант >>
Изобщо, всички се учат да връзват.
(втори вариант)
Сеенето е процес на връзване. Той връзва семето със земята. После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва.
Изобщо, всички се учат да връзват.
Важно е разумно да се връзва. Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува речта. Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това? Това е развързване.
към втори вариант >>
Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете.
(втори вариант)
Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета.
Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете.
Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки.
към втори вариант >>
Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси.
(втори вариант)
Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно".
Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси.
Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос, само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога.
към втори вариант >>
Важно е разумно да се връзва.
(втори вариант)
Той връзва семето със земята. После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват.
Важно е разумно да се връзва.
Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува речта. Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това? Това е развързване.
към втори вариант >>
Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят.
(втори вариант)
Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете.
Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят.
Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил.
към втори вариант >>
Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него.
(втори вариант)
Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси.
Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него.
Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос, само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност.
към втори вариант >>
Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува речта.
(втори вариант)
После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват. Важно е разумно да се връзва.
Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува речта.
Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това? Това е развързване.
към втори вариант >>
Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека.
(втори вариант)
Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят.
Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека.
Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат.
към втори вариант >>
Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип.
(втори вариант)
Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него.
Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип.
То е научен въпрос, само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта.
към втори вариант >>
Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това?
(втори вариант)
Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват. Важно е разумно да се връзва. Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува речта.
Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това?
Това е развързване.
към втори вариант >>
Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил.
(втори вариант)
Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека.
Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил.
Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си.
към втори вариант >>
То е научен въпрос, само за учените и разумни хора.
(втори вариант)
Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип.
То е научен въпрос, само за учените и разумни хора.
Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е.
към втори вариант >>
Това е развързване.
(втори вариант)
И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват. Важно е разумно да се връзва. Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува речта. Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това?
Това е развързване.
към втори вариант >>
Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил.
(втори вариант)
Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил.
Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил.
Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората.
към втори вариант >>
Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора.
(втори вариант)
Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос, само за учените и разумни хора.
Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора.
Тази религия е път към Бога. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта.
към втори вариант >>
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето." Значи, Божественото, което връзва на земята, вързано ще бъде и на небето.
(втори вариант)
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето." Значи, Божественото, което връзва на земята, вързано ще бъде и на небето.
Ще му се дадат условия да поникне.
към втори вариант >>
Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки.
(втори вариант)
Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил.
Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки.
Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората. Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха.
към втори вариант >>
Тази религия е път към Бога.
(втори вариант)
Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос, само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора.
Тази религия е път към Бога.
Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно.
към втори вариант >>
Ще му се дадат условия да поникне.
(втори вариант)
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето." Значи, Божественото, което връзва на земята, вързано ще бъде и на небето.
Ще му се дадат условия да поникне.
към втори вариант >>
Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил.
(втори вариант)
Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки.
Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил.
Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората. Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха. Те познаваха, че той е добър човек.
към втори вариант >>
Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност.
(втори вариант)
Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос, само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога.
Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност.
Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно. Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва.
към втори вариант >>
„Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Има два начина за връзване.
(втори вариант)
„Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Има два начина за връзване.
Човека може да вържеш с любовта. Това е единият начин. Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин. Може да го вържеш с какво? – С въже.
към втори вариант >>
Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат.
(втори вариант)
Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил.
Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат.
С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората. Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха. Те познаваха, че той е добър човек. Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство.
към втори вариант >>
Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта.
(втори вариант)
Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос, само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност.
Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта.
Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно. Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва. И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват.
към втори вариант >>
Човека може да вържеш с любовта.
(втори вариант)
„Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Има два начина за връзване.
Човека може да вържеш с любовта.
Това е единият начин. Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин. Може да го вържеш с какво? – С въже. А може и да го развържеш.
към втори вариант >>
С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си.
(втори вариант)
Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат.
С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си.
Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората. Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха. Те познаваха, че той е добър човек. Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство. Той не казваше „благодаря" и „сбогом," но когато работеше, само тогава казваше: Благодаря, ще дойда и друг път да свърша някоя работа.
към втори вариант >>
Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е.
(втори вариант)
То е научен въпрос, само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта.
Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е.
за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно. Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва. И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват. Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение връзва, в друго – развързва.
към втори вариант >>
Това е единият начин.
(втори вариант)
„Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Има два начина за връзване. Човека може да вържеш с любовта.
Това е единият начин.
Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин. Може да го вържеш с какво? – С въже. А може и да го развържеш. Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат.
към втори вариант >>
Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората.
(втори вариант)
Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си.
Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората.
Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха. Те познаваха, че той е добър човек. Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство. Той не казваше „благодаря" и „сбогом," но когато работеше, само тогава казваше: Благодаря, ще дойда и друг път да свърша някоя работа.
към втори вариант >>
за идването на любовта.
(втори вариант)
Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е.
за идването на любовта.
Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно. Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва. И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват. Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение връзва, в друго – развързва. Важно е, да връзваш и развързваш разумно.
към втори вариант >>
Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин.
(втори вариант)
„Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Има два начина за връзване. Човека може да вържеш с любовта. Това е единият начин.
Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин.
Може да го вържеш с какво? – С въже. А може и да го развържеш. Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат. Едновременно не могат да се извършват и двата процеса.
към втори вариант >>
Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха.
(втори вариант)
Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората.
Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха.
Те познаваха, че той е добър човек. Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство. Той не казваше „благодаря" и „сбогом," но когато работеше, само тогава казваше: Благодаря, ще дойда и друг път да свърша някоя работа.
към втори вариант >>
Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно.
(втори вариант)
Тази религия е път към Бога. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта.
Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно.
Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва. И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват. Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение връзва, в друго – развързва. Важно е, да връзваш и развързваш разумно.
към втори вариант >>
Може да го вържеш с какво?
(втори вариант)
„Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Има два начина за връзване. Човека може да вържеш с любовта. Това е единият начин. Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин.
Може да го вържеш с какво?
– С въже. А може и да го развържеш. Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат. Едновременно не могат да се извършват и двата процеса. Когато човек е вързан в едно отношение, той трябва да бъде свободен в друго отношение.
към втори вариант >>
Те познаваха, че той е добър човек.
(втори вариант)
Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората. Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха.
Те познаваха, че той е добър човек.
Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство. Той не казваше „благодаря" и „сбогом," но когато работеше, само тогава казваше: Благодаря, ще дойда и друг път да свърша някоя работа.
към втори вариант >>
Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва.
(втори вариант)
Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно.
Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва.
И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват. Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение връзва, в друго – развързва. Важно е, да връзваш и развързваш разумно.
към втори вариант >>
– С въже.
(втори вариант)
„Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Има два начина за връзване. Човека може да вържеш с любовта. Това е единият начин. Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин. Може да го вържеш с какво?
– С въже.
А може и да го развържеш. Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат. Едновременно не могат да се извършват и двата процеса. Когато човек е вързан в едно отношение, той трябва да бъде свободен в друго отношение.
към втори вариант >>
Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство.
(втори вариант)
Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората. Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха. Те познаваха, че той е добър човек.
Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство.
Той не казваше „благодаря" и „сбогом," но когато работеше, само тогава казваше: Благодаря, ще дойда и друг път да свърша някоя работа.
към втори вариант >>
И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват.
(втори вариант)
Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно. Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва.
И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват.
Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение връзва, в друго – развързва. Важно е, да връзваш и развързваш разумно.
към втори вариант >>
А може и да го развържеш.
(втори вариант)
Човека може да вържеш с любовта. Това е единият начин. Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин. Може да го вържеш с какво? – С въже.
А може и да го развържеш.
Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат. Едновременно не могат да се извършват и двата процеса. Когато човек е вързан в едно отношение, той трябва да бъде свободен в друго отношение.
към втори вариант >>
Той не казваше „благодаря" и „сбогом," но когато работеше, само тогава казваше: Благодаря, ще дойда и друг път да свърша някоя работа.
(втори вариант)
С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората. Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха. Те познаваха, че той е добър човек. Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство.
Той не казваше „благодаря" и „сбогом," но когато работеше, само тогава казваше: Благодаря, ще дойда и друг път да свърша някоя работа.
към втори вариант >>
Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение връзва, в друго – развързва.
(втори вариант)
Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно. Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва. И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват.
Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение връзва, в друго – развързва.
Важно е, да връзваш и развързваш разумно.
към втори вариант >>
Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат.
(втори вариант)
Това е единият начин. Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин. Може да го вържеш с какво? – С въже. А може и да го развържеш.
Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат.
Едновременно не могат да се извършват и двата процеса. Когато човек е вързан в едно отношение, той трябва да бъде свободен в друго отношение.
към втори вариант >>
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." От всекиго се изисква да знае, какво прави.
(втори вариант)
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." От всекиго се изисква да знае, какво прави.
Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят. Нямам нищо против. Може и да ни гонят. Това е пак, в полза на народа. Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани.
към втори вариант >>
Важно е, да връзваш и развързваш разумно.
(втори вариант)
за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно. Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва. И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват. Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение връзва, в друго – развързва.
Важно е, да връзваш и развързваш разумно.
към втори вариант >>
Едновременно не могат да се извършват и двата процеса.
(втори вариант)
Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин. Може да го вържеш с какво? – С въже. А може и да го развържеш. Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат.
Едновременно не могат да се извършват и двата процеса.
Когато човек е вързан в едно отношение, той трябва да бъде свободен в друго отношение.
към втори вариант >>
Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят.
(втори вариант)
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." От всекиго се изисква да знае, какво прави.
Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят.
Нямам нищо против. Може и да ни гонят. Това е пак, в полза на народа. Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва.
към втори вариант >>
Казвам: Проповядвайте навсякъде Божията Любов; да се обичат и търпят хората; да бъдат искрени и веротърпими помежду си.
(втори вариант)
Казвам: Проповядвайте навсякъде Божията Любов; да се обичат и търпят хората; да бъдат искрени и веротърпими помежду си.
И тогава, от плодовете на всеки човек, на всяко общество и всеки народ ще се познае, как е работено. Плодовете показват, как сме живели. Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно. И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината.
към втори вариант >>
Когато човек е вързан в едно отношение, той трябва да бъде свободен в друго отношение.
(втори вариант)
Може да го вържеш с какво? – С въже. А може и да го развържеш. Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат. Едновременно не могат да се извършват и двата процеса.
Когато човек е вързан в едно отношение, той трябва да бъде свободен в друго отношение.
към втори вариант >>
Нямам нищо против.
(втори вариант)
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." От всекиго се изисква да знае, какво прави. Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят.
Нямам нищо против.
Може и да ни гонят. Това е пак, в полза на народа. Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора.
към втори вариант >>
И тогава, от плодовете на всеки човек, на всяко общество и всеки народ ще се познае, как е работено.
(втори вариант)
Казвам: Проповядвайте навсякъде Божията Любов; да се обичат и търпят хората; да бъдат искрени и веротърпими помежду си.
И тогава, от плодовете на всеки човек, на всяко общество и всеки народ ще се познае, как е работено.
Плодовете показват, как сме живели. Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно. И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината. Това се иска от всички последователи на Христа.
към втори вариант >>
Всеки народ иска да прогресира.
(втори вариант)
Всеки народ иска да прогресира.
И българите се стремят към напредък. На какво се дължи прогресът? – На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце. В природата има една съразмерност в проявата на тия сили. Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма.
към втори вариант >>
Може и да ни гонят.
(втори вариант)
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." От всекиго се изисква да знае, какво прави. Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят. Нямам нищо против.
Може и да ни гонят.
Това е пак, в полза на народа. Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност.
към втори вариант >>
Плодовете показват, как сме живели.
(втори вариант)
Казвам: Проповядвайте навсякъде Божията Любов; да се обичат и търпят хората; да бъдат искрени и веротърпими помежду си. И тогава, от плодовете на всеки човек, на всяко общество и всеки народ ще се познае, как е работено.
Плодовете показват, как сме живели.
Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно. И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината. Това се иска от всички последователи на Христа. Някога, светските хора са по-готови за жертва, от религиозните.
към втори вариант >>
И българите се стремят към напредък.
(втори вариант)
Всеки народ иска да прогресира.
И българите се стремят към напредък.
На какво се дължи прогресът? – На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце. В природата има една съразмерност в проявата на тия сили. Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма. Като расте на дължина, това дава активност на движенията.
към втори вариант >>
Това е пак, в полза на народа.
(втори вариант)
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." От всекиго се изисква да знае, какво прави. Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят. Нямам нищо против. Може и да ни гонят.
Това е пак, в полза на народа.
Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност. Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя.
към втори вариант >>
Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно.
(втори вариант)
Казвам: Проповядвайте навсякъде Божията Любов; да се обичат и търпят хората; да бъдат искрени и веротърпими помежду си. И тогава, от плодовете на всеки човек, на всяко общество и всеки народ ще се познае, как е работено. Плодовете показват, как сме живели.
Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно.
И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината. Това се иска от всички последователи на Христа. Някога, светските хора са по-готови за жертва, от религиозните. От религиозните се изисква повече, отколкото от светските хора.
към втори вариант >>
На какво се дължи прогресът?
(втори вариант)
Всеки народ иска да прогресира. И българите се стремят към напредък.
На какво се дължи прогресът?
– На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце. В природата има една съразмерност в проявата на тия сили. Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма. Като расте на дължина, това дава активност на движенията. Тя расте и на височина, което дава морална стабилност на живота.
към втори вариант >>
Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани.
(втори вариант)
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." От всекиго се изисква да знае, какво прави. Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят. Нямам нищо против. Може и да ни гонят. Това е пак, в полза на народа.
Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани.
Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност. Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя. Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие.
към втори вариант >>
И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.
(втори вариант)
Казвам: Проповядвайте навсякъде Божията Любов; да се обичат и търпят хората; да бъдат искрени и веротърпими помежду си. И тогава, от плодовете на всеки човек, на всяко общество и всеки народ ще се познае, как е работено. Плодовете показват, как сме живели. Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно.
И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.
Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината. Това се иска от всички последователи на Христа. Някога, светските хора са по-готови за жертва, от религиозните. От религиозните се изисква повече, отколкото от светските хора. – Защо?
към втори вариант >>
– На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце.
(втори вариант)
Всеки народ иска да прогресира. И българите се стремят към напредък. На какво се дължи прогресът?
– На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце.
В природата има една съразмерност в проявата на тия сили. Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма. Като расте на дължина, това дава активност на движенията. Тя расте и на височина, което дава морална стабилност на живота. Следователно, когато разглеждам главите на хората, които представят известен народ, виждам как растат те.
към втори вариант >>
Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва.
(втори вариант)
Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят. Нямам нищо против. Може и да ни гонят. Това е пак, в полза на народа. Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани.
Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва.
Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност. Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя. Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие. Толерантност се изисква от всички народи.
към втори вариант >>
Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината.
(втори вариант)
Казвам: Проповядвайте навсякъде Божията Любов; да се обичат и търпят хората; да бъдат искрени и веротърпими помежду си. И тогава, от плодовете на всеки човек, на всяко общество и всеки народ ще се познае, как е работено. Плодовете показват, как сме живели. Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно. И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.
Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината.
Това се иска от всички последователи на Христа. Някога, светските хора са по-готови за жертва, от религиозните. От религиозните се изисква повече, отколкото от светските хора. – Защо? – Защото светлината на религиозните е по-голяма от тази, на светските.
към втори вариант >>
В природата има една съразмерност в проявата на тия сили.
(втори вариант)
Всеки народ иска да прогресира. И българите се стремят към напредък. На какво се дължи прогресът? – На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце.
В природата има една съразмерност в проявата на тия сили.
Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма. Като расте на дължина, това дава активност на движенията. Тя расте и на височина, което дава морална стабилност на живота. Следователно, когато разглеждам главите на хората, които представят известен народ, виждам как растат те. Ако това растене става правилно - и развитието на народа е правилно.
към втори вариант >>
Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора.
(втори вариант)
Нямам нищо против. Може и да ни гонят. Това е пак, в полза на народа. Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва.
Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора.
В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност. Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя. Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие. Толерантност се изисква от всички народи. Благодарение на мъчнотиите, които минаха, те придобиха особени качества: разумност, съобразителност, способност да се приспособяват към условията.
към втори вариант >>
Това се иска от всички последователи на Христа.
(втори вариант)
И тогава, от плодовете на всеки човек, на всяко общество и всеки народ ще се познае, как е работено. Плодовете показват, как сме живели. Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно. И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината.
Това се иска от всички последователи на Христа.
Някога, светските хора са по-готови за жертва, от религиозните. От религиозните се изисква повече, отколкото от светските хора. – Защо? – Защото светлината на религиозните е по-голяма от тази, на светските. На когото е дадено повече, от него повече се изисква.
към втори вариант >>
Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма.
(втори вариант)
Всеки народ иска да прогресира. И българите се стремят към напредък. На какво се дължи прогресът? – На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце. В природата има една съразмерност в проявата на тия сили.
Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма.
Като расте на дължина, това дава активност на движенията. Тя расте и на височина, което дава морална стабилност на живота. Следователно, когато разглеждам главите на хората, които представят известен народ, виждам как растат те. Ако това растене става правилно - и развитието на народа е правилно. Но, ако растенето става само в една посока, например, само в разширяване, ние можем да знаем, какви ше са последствията.
към втори вариант >>
В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност.
(втори вариант)
Може и да ни гонят. Това е пак, в полза на народа. Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора.
В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност.
Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя. Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие. Толерантност се изисква от всички народи. Благодарение на мъчнотиите, които минаха, те придобиха особени качества: разумност, съобразителност, способност да се приспособяват към условията. Организмът им заякна и днес те са доста издръжливи.
към втори вариант >>
Някога, светските хора са по-готови за жертва, от религиозните.
(втори вариант)
Плодовете показват, как сме живели. Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно. И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината. Това се иска от всички последователи на Христа.
Някога, светските хора са по-готови за жертва, от религиозните.
От религиозните се изисква повече, отколкото от светските хора. – Защо? – Защото светлината на религиозните е по-голяма от тази, на светските. На когото е дадено повече, от него повече се изисква. От детето не може да се изисква много.
към втори вариант >>
Като расте на дължина, това дава активност на движенията.
(втори вариант)
И българите се стремят към напредък. На какво се дължи прогресът? – На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце. В природата има една съразмерност в проявата на тия сили. Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма.
Като расте на дължина, това дава активност на движенията.
Тя расте и на височина, което дава морална стабилност на живота. Следователно, когато разглеждам главите на хората, които представят известен народ, виждам как растат те. Ако това растене става правилно - и развитието на народа е правилно. Но, ако растенето става само в една посока, например, само в разширяване, ние можем да знаем, какви ше са последствията. – Може да има растене в две посоки.
към втори вариант >>
Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя.
(втори вариант)
Това е пак, в полза на народа. Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност.
Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя.
Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие. Толерантност се изисква от всички народи. Благодарение на мъчнотиите, които минаха, те придобиха особени качества: разумност, съобразителност, способност да се приспособяват към условията. Организмът им заякна и днес те са доста издръжливи.
към втори вариант >>
От религиозните се изисква повече, отколкото от светските хора.
(втори вариант)
Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно. И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината. Това се иска от всички последователи на Христа. Някога, светските хора са по-готови за жертва, от религиозните.
От религиозните се изисква повече, отколкото от светските хора.
– Защо? – Защото светлината на религиозните е по-голяма от тази, на светските. На когото е дадено повече, от него повече се изисква. От детето не може да се изисква много. От човека на вярата, от възрастния се изисква повече.
към втори вариант >>
Тя расте и на височина, което дава морална стабилност на живота.
(втори вариант)
На какво се дължи прогресът? – На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце. В природата има една съразмерност в проявата на тия сили. Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма. Като расте на дължина, това дава активност на движенията.
Тя расте и на височина, което дава морална стабилност на живота.
Следователно, когато разглеждам главите на хората, които представят известен народ, виждам как растат те. Ако това растене става правилно - и развитието на народа е правилно. Но, ако растенето става само в една посока, например, само в разширяване, ние можем да знаем, какви ше са последствията. – Може да има растене в две посоки. – Правилно е, то да става в три направления, или посоки.
към втори вариант >>
Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие.
(втори вариант)
Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност. Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя.
Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие.
Толерантност се изисква от всички народи. Благодарение на мъчнотиите, които минаха, те придобиха особени качества: разумност, съобразителност, способност да се приспособяват към условията. Организмът им заякна и днес те са доста издръжливи.
към втори вариант >>
– Защо?
(втори вариант)
И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината. Това се иска от всички последователи на Христа. Някога, светските хора са по-готови за жертва, от религиозните. От религиозните се изисква повече, отколкото от светските хора.
– Защо?
– Защото светлината на религиозните е по-голяма от тази, на светските. На когото е дадено повече, от него повече се изисква. От детето не може да се изисква много. От човека на вярата, от възрастния се изисква повече. Лесно се казва „светата църква", но питам: Какво направиха християните за Христа, за светата църква, която наричат Христова?
към втори вариант >>
Следователно, когато разглеждам главите на хората, които представят известен народ, виждам как растат те.
(втори вариант)
– На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце. В природата има една съразмерност в проявата на тия сили. Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма. Като расте на дължина, това дава активност на движенията. Тя расте и на височина, което дава морална стабилност на живота.
Следователно, когато разглеждам главите на хората, които представят известен народ, виждам как растат те.
Ако това растене става правилно - и развитието на народа е правилно. Но, ако растенето става само в една посока, например, само в разширяване, ние можем да знаем, какви ше са последствията. – Може да има растене в две посоки. – Правилно е, то да става в три направления, или посоки. Ако един народ се движи само в една посока и се връзва, той ще прилича на разбойнически народ, който използва забогатяването на друг народ, за да го плячкоса.
към втори вариант >>
Толерантност се изисква от всички народи.
(втори вариант)
Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност. Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя. Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие.
Толерантност се изисква от всички народи.
Благодарение на мъчнотиите, които минаха, те придобиха особени качества: разумност, съобразителност, способност да се приспособяват към условията. Организмът им заякна и днес те са доста издръжливи.
към втори вариант >>
НАГОРЕ