НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1161
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1161
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Най-младият в света
,
МОК
, София, 15.3.1935г.,
Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора.
(втори вариант)
Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност.
Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора.
Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа!
към втори вариант >>
Не търси дребните погрешки на хората!
(втори вариант)
Сега към философията на живота − относно дробта.
Не търси дребните погрешки на хората!
Те са дроби. Кой какво направил да не те интересува. Не търси погрешките!
към втори вариант >>
Има един такъв баща вътре у нас.
(втори вариант)
Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора.
Има един такъв баща вътре у нас.
Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа! “ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа!
към втори вариант >>
Те са дроби.
(втори вариант)
Сега към философията на живота − относно дробта. Не търси дребните погрешки на хората!
Те са дроби.
Кой какво направил да не те интересува. Не търси погрешките!
към втори вариант >>
Двама бащи има човек.
(втори вариант)
Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас.
Двама бащи има човек.
И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа! “ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа! Душа!
към втори вариант >>
Кой какво направил да не те интересува.
(втори вариант)
Сега към философията на живота − относно дробта. Не търси дребните погрешки на хората! Те са дроби.
Кой какво направил да не те интересува.
Не търси погрешките!
към втори вариант >>
И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека.
(втори вариант)
Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек.
И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека.
Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа! “ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа! Душа! “ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му душа, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци (съдружници).
към втори вариант >>
Не търси погрешките!
(втори вариант)
Сега към философията на живота − относно дробта. Не търси дребните погрешки на хората! Те са дроби. Кой какво направил да не те интересува.
Не търси погрешките!
към втори вариант >>
Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа.
(втори вариант)
Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека.
Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа.
Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа! “ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа! Душа! “ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му душа, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци (съдружници). Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото.
към втори вариант >>
Някои са ми казвали: „Искам да знам какво си говорят онези.“ Казвам: То е много лесна работа.
(втори вариант)
Някои са ми казвали: „Искам да знам какво си говорят онези.“ Казвам: То е много лесна работа.
Двама души, като се съберат, или добро правят или зло правят, или добро говорят, или лошо говорят. Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят.
към втори вариант >>
Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа!
(втори вариант)
Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа.
Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа!
“ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа! Душа! “ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му душа, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци (съдружници). Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към втори вариант >>
Двама души, като се съберат, или добро правят или зло правят, или добро говорят, или лошо говорят.
(втори вариант)
Някои са ми казвали: „Искам да знам какво си говорят онези.“ Казвам: То е много лесна работа.
Двама души, като се съберат, или добро правят или зло правят, или добро говорят, или лошо говорят.
Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят.
към втори вариант >>
“ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа!
(втори вариант)
Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа!
“ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа!
Душа! “ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му душа, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци (съдружници). Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към втори вариант >>
Няма среден път.
(втори вариант)
Някои са ми казвали: „Искам да знам какво си говорят онези.“ Казвам: То е много лесна работа. Двама души, като се съберат, или добро правят или зло правят, или добро говорят, или лошо говорят.
Няма среден път.
А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят.
към втори вариант >>
Душа!
(втори вариант)
Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа! “ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа!
Душа!
“ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му душа, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци (съдружници). Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към втори вариант >>
А пък има степени на доброто.
(втори вариант)
Някои са ми казвали: „Искам да знам какво си говорят онези.“ Казвам: То е много лесна работа. Двама души, като се съберат, или добро правят или зло правят, или добро говорят, или лошо говорят. Няма среден път.
А пък има степени на доброто.
Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят.
към втори вариант >>
“ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му душа, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци (съдружници).
(втори вариант)
И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа! “ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа! Душа!
“ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му душа, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци (съдружници).
Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към втори вариант >>
Приближавате се, искате да знаете какво се говори.
(втори вариант)
Някои са ми казвали: „Искам да знам какво си говорят онези.“ Казвам: То е много лесна работа. Двама души, като се съберат, или добро правят или зло правят, или добро говорят, или лошо говорят. Няма среден път. А пък има степени на доброто.
Приближавате се, искате да знаете какво се говори.
И ще чуете думите, които се говорят.
към втори вариант >>
Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото.
(втори вариант)
Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа! “ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа! Душа! “ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му душа, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци (съдружници).
Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото.
Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към втори вариант >>
И ще чуете думите, които се говорят.
(втори вариант)
Някои са ми казвали: „Искам да знам какво си говорят онези.“ Казвам: То е много лесна работа. Двама души, като се съберат, или добро правят или зло правят, или добро говорят, или лошо говорят. Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори.
И ще чуете думите, които се говорят.
към втори вариант >>
Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
(втори вариант)
Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа! “ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа! Душа! “ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му душа, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци (съдружници). Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото.
Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.
към втори вариант >>
Знаете ли колко е силна една дума?
(втори вариант)
Знаете ли колко е силна една дума?
Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (Увеличава се.) А пък когато цяло умножим с дроб?
към втори вариант >>
Някой път и вие се чувствате така, като че нямате
(втори вариант)
Някой път и вие се чувствате така, като че нямате
към втори вариант >>
Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни?
(втори вариант)
Знаете ли колко е силна една дума?
Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни?
(Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (Увеличава се.) А пък когато цяло умножим с дроб? (Намалява се.)
към втори вариант >>
душа. Дяволът е баща ви тогаз!
(втори вариант)
душа. Дяволът е баща ви тогаз!
И тръгнете подир него и почнете да псувате, че сте нещастен: „Щастие искам, пари, пари, щастие! “ Нищо не дава той. Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари.
към втори вариант >>
(Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали?
(втори вариант)
Знаете ли колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни?
(Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали?
Теоретически е така, но фактически? (Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (Увеличава се.) А пък когато цяло умножим с дроб? (Намалява се.)
към втори вариант >>
И тръгнете подир него и почнете да псувате, че сте нещастен: „Щастие искам, пари, пари, щастие!
(втори вариант)
душа. Дяволът е баща ви тогаз!
И тръгнете подир него и почнете да псувате, че сте нещастен: „Щастие искам, пари, пари, щастие!
“ Нищо не дава той. Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът!
към втори вариант >>
Теоретически е така, но фактически?
(втори вариант)
Знаете ли колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали?
Теоретически е така, но фактически?
(Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (Увеличава се.) А пък когато цяло умножим с дроб? (Намалява се.)
към втори вариант >>
“ Нищо не дава той.
(втори вариант)
душа. Дяволът е баща ви тогаз! И тръгнете подир него и почнете да псувате, че сте нещастен: „Щастие искам, пари, пари, щастие!
“ Нищо не дава той.
Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! Назаем да вземе е майстор.
към втори вариант >>
(Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става?
(втори вариант)
Знаете ли колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически?
(Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става?
(Увеличава се.) А пък когато цяло умножим с дроб? (Намалява се.)
към втори вариант >>
Той има доста долапи.
(втори вариант)
душа. Дяволът е баща ви тогаз! И тръгнете подир него и почнете да псувате, че сте нещастен: „Щастие искам, пари, пари, щастие! “ Нищо не дава той.
Той има доста долапи.
Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! Назаем да вземе е майстор. Обещава много лихви.
към втори вариант >>
(Увеличава се.) А пък когато цяло умножим с дроб?
(втори вариант)
Знаете ли колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става?
(Увеличава се.) А пък когато цяло умножим с дроб?
(Намалява се.)
към втори вариант >>
Нищо не може да даде, само обещава и залъгва.
(втори вариант)
душа. Дяволът е баща ви тогаз! И тръгнете подир него и почнете да псувате, че сте нещастен: „Щастие искам, пари, пари, щастие! “ Нищо не дава той. Той има доста долапи.
Нищо не може да даде, само обещава и залъгва.
Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! Назаем да вземе е майстор. Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това?
към втори вариант >>
(Намалява се.)
(втори вариант)
Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (Увеличава се.) А пък когато цяло умножим с дроб?
(Намалява се.)
към втори вариант >>
Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари.
(втори вариант)
душа. Дяволът е баща ви тогаз! И тръгнете подир него и почнете да псувате, че сте нещастен: „Щастие искам, пари, пари, щастие! “ Нищо не дава той. Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва.
Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари.
Най-сиромах е дяволът! Назаем да вземе е майстор. Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие.
към втори вариант >>
Вие имате жито в хамбара.
(втори вариант)
Вие имате жито в хамбара.
Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогава? Като умножавате ходенето, какво става в хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали.
към втори вариант >>
Най-сиромах е дяволът!
(втори вариант)
И тръгнете подир него и почнете да псувате, че сте нещастен: „Щастие искам, пари, пари, щастие! “ Нищо не дава той. Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари.
Най-сиромах е дяволът!
Назаем да вземе е майстор. Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало.
към втори вариант >>
Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило.
(втори вариант)
Вие имате жито в хамбара.
Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило.
Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогава? Като умножавате ходенето, какво става в хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна.
към втори вариант >>
Назаем да вземе е майстор.
(втори вариант)
“ Нищо не дава той. Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът!
Назаем да вземе е майстор.
Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така?
към втори вариант >>
Умножавате вашето ходене в хамбара.
(втори вариант)
Вие имате жито в хамбара. Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило.
Умножавате вашето ходене в хамбара.
Какво става тогава? Като умножавате ходенето, какво става в хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява.
към втори вариант >>
Обещава много лихви.
(втори вариант)
Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! Назаем да вземе е майстор.
Обещава много лихви.
Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така? “ И почваш да се сърдиш на Господа.
към втори вариант >>
Какво става тогава?
(втори вариант)
Вие имате жито в хамбара. Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара.
Какво става тогава?
Като умножавате ходенето, какво става в хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата.
към втори вариант >>
Как ще си обясните всичко това?
(втори вариант)
Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! Назаем да вземе е майстор. Обещава много лихви.
Как ще си обясните всичко това?
Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така? “ И почваш да се сърдиш на Господа. На какво основание искаш да се сърдиш?
към втори вариант >>
Като умножавате ходенето, какво става в хамбара?
(втори вариант)
Вие имате жито в хамбара. Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогава?
Като умножавате ходенето, какво става в хамбара?
Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара.
към втори вариант >>
Имате известно противоречие.
(втори вариант)
Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! Назаем да вземе е майстор. Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това?
Имате известно противоречие.
Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така? “ И почваш да се сърдиш на Господа. На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо!
към втори вариант >>
Извадили сте житото от хамбара и сте го продали.
(втори вариант)
Вие имате жито в хамбара. Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогава? Като умножавате ходенето, какво става в хамбара?
Извадили сте житото от хамбара и сте го продали.
Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара. Умножавате ходенето и житото се намалява.
към втори вариант >>
Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало.
(втори вариант)
Най-сиромах е дяволът! Назаем да вземе е майстор. Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие.
Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало.
Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така? “ И почваш да се сърдиш на Господа. На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?
към втори вариант >>
Става една обмяна.
(втори вариант)
Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогава? Като умножавате ходенето, какво става в хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали.
Става една обмяна.
Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара. Умножавате ходенето и житото се намалява.
към втори вариант >>
Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така?
(втори вариант)
Назаем да вземе е майстор. Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало.
Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така?
“ И почваш да се сърдиш на Господа. На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? “ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света?
към втори вариант >>
Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява.
(втори вариант)
Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогава? Като умножавате ходенето, какво става в хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна.
Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява.
Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара. Умножавате ходенето и житото се намалява.
към втори вариант >>
“ И почваш да се сърдиш на Господа.
(втори вариант)
Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така?
“ И почваш да се сърдиш на Господа.
На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? “ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света? Заекът доволен ли е от своето положение?
към втори вариант >>
Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата.
(втори вариант)
Какво става тогава? Като умножавате ходенето, какво става в хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява.
Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата.
Същевременно изваждате от хамбара. Умножавате ходенето и житото се намалява.
към втори вариант >>
На какво основание искаш да се сърдиш?
(втори вариант)
Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така? “ И почваш да се сърдиш на Господа.
На какво основание искаш да се сърдиш?
Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? “ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение?
към втори вариант >>
Същевременно изваждате от хамбара.
(втори вариант)
Като умножавате ходенето, какво става в хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата.
Същевременно изваждате от хамбара.
Умножавате ходенето и житото се намалява.
към втори вариант >>
Не ти е длъжен за нищо!
(втори вариант)
Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така? “ И почваш да се сърдиш на Господа. На какво основание искаш да се сърдиш?
Не ти е длъжен за нищо!
А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? “ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света.
към втори вариант >>
Умножавате ходенето и житото се намалява.
(втори вариант)
Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара.
Умножавате ходенето и житото се намалява.
към втори вариант >>
А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?
(втори вариант)
Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така? “ И почваш да се сърдиш на Господа. На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо!
А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?
“ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използуваш другите хора.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Аз толкова пъти съм правил добро и добро не съм намирал.“ Значи правили сте добро много пъти, после намирате, че хамбарът ви е празен и казвате: „Не си струва човек да прави добро, да изважда житото от хамбара.“
(втори вариант)
Вие казвате: „Аз толкова пъти съм правил добро и добро не съм намирал.“ Значи правили сте добро много пъти, после намирате, че хамбарът ви е празен и казвате: „Не си струва човек да прави добро, да изважда житото от хамбара.“
към втори вариант >>
“ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света?
(втори вариант)
Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така? “ И почваш да се сърдиш на Господа. На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?
“ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света?
Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използуваш другите хора. А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго.
към втори вариант >>
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания.
(втори вариант)
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания.
Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране. Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много − ядеш, дъвчиш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почнеш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби?
към втори вариант >>
Заекът доволен ли е от своето положение?
(втори вариант)
“ И почваш да се сърдиш на Господа. На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? “ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света?
Заекът доволен ли е от своето положение?
Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използуваш другите хора. А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго. Докато печеш рибата: „Охо-хо!
към втори вариант >>
Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране.
(втори вариант)
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания.
Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране.
Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много − ядеш, дъвчиш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почнеш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби? Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее.
към втори вариант >>
Рибата доволна ли е от своето положение?
(втори вариант)
На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? “ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света? Заекът доволен ли е от своето положение?
Рибата доволна ли е от своето положение?
Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използуваш другите хора. А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго. Докато печеш рибата: „Охо-хо! “ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай!
към втори вариант >>
Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много − ядеш, дъвчиш.
(втори вариант)
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания. Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране.
Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много − ядеш, дъвчиш.
Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почнеш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби? Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години?
към втори вариант >>
Кажете ми някой човек, който да е доволен в света.
(втори вариант)
Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? “ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение?
Кажете ми някой човек, който да е доволен в света.
Доволен си, докато използуваш другите хора. А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго. Докато печеш рибата: „Охо-хо! “ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай! “ Много добра философия.
към втори вариант >>
Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почнеш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната.
(втори вариант)
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания. Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране. Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много − ядеш, дъвчиш.
Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почнеш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната.
Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби? Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облича.
към втори вариант >>
Доволен си, докато използуваш другите хора.
(втори вариант)
А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал? “ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света.
Доволен си, докато използуваш другите хора.
А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго. Докато печеш рибата: „Охо-хо! “ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай! “ Много добра философия. Казвам: Няма да печеш!
към втори вариант >>
Знаеш, че много мъчно се дъвче храната.
(втори вариант)
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания. Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране. Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много − ядеш, дъвчиш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почнеш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната.
Знаеш, че много мъчно се дъвче храната.
И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби? Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облича. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза?
към втори вариант >>
А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго.
(втори вариант)
“ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използуваш другите хора.
А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго.
Докато печеш рибата: „Охо-хо! “ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай! “ Много добра философия. Казвам: Няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат − нищо повече.
към втори вариант >>
И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби?
(втори вариант)
Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания. Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране. Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много − ядеш, дъвчиш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почнеш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната.
И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби?
Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облича. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години − както и да е, но на старост, след като се прегърбил!
към втори вариант >>
Докато печеш рибата: „Охо-хо!
(втори вариант)
Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използуваш другите хора. А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго.
Докато печеш рибата: „Охо-хо!
“ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай! “ Много добра философия. Казвам: Няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат − нищо повече. Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!
към втори вариант >>
Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее.
(втори вариант)
Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране. Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много − ядеш, дъвчиш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почнеш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби?
Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее.
Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облича. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години − както и да е, но на старост, след като се прегърбил! Защо ти е едно знание, което не можещ да използуваш?
към втори вариант >>
“ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай!
(втори вариант)
Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използуваш другите хора. А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго. Докато печеш рибата: „Охо-хо!
“ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай!
“ Много добра философия. Казвам: Няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат − нищо повече. Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!
към втори вариант >>
Защо му е богатството на стари години?
(втори вариант)
Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много − ядеш, дъвчиш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почнеш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби? Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее.
Защо му е богатството на стари години?
Дрехи ще има да се облича. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години − както и да е, но на старост, след като се прегърбил! Защо ти е едно знание, което не можещ да използуваш?
към втори вариант >>
“ Много добра философия.
(втори вариант)
Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използуваш другите хора. А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго. Докато печеш рибата: „Охо-хо! “ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай!
“ Много добра философия.
Казвам: Няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат − нищо повече. Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!
към втори вариант >>
Дрехи ще има да се облича.
(втори вариант)
Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почнеш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби? Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години?
Дрехи ще има да се облича.
Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години − както и да е, но на старост, след като се прегърбил! Защо ти е едно знание, което не можещ да използуваш?
към втори вариант >>
Казвам: Няма да печеш!
(втори вариант)
Доволен си, докато използуваш другите хора. А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго. Докато печеш рибата: „Охо-хо! “ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай! “ Много добра философия.
Казвам: Няма да печеш!
Не печи рибата и тебе няма да пекат − нищо повече. Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!
към втори вариант >>
Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза?
(втори вариант)
Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби? Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облича.
Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза?
На млади години − както и да е, но на старост, след като се прегърбил! Защо ти е едно знание, което не можещ да използуваш?
към втори вариант >>
Не печи рибата и тебе няма да пекат − нищо повече.
(втори вариант)
А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго. Докато печеш рибата: „Охо-хо! “ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай! “ Много добра философия. Казвам: Няма да печеш!
Не печи рибата и тебе няма да пекат − нищо повече.
Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!
към втори вариант >>
На млади години − както и да е, но на старост, след като се прегърбил!
(втори вариант)
И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби? Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облича. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза?
На млади години − както и да е, но на старост, след като се прегърбил!
Защо ти е едно знание, което не можещ да използуваш?
към втори вариант >>
Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!
(втори вариант)
Докато печеш рибата: „Охо-хо! “ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай! “ Много добра философия. Казвам: Няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат − нищо повече.
Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!
към втори вариант >>
Защо ти е едно знание, което не можещ да използуваш?
(втори вариант)
Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облича. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години − както и да е, но на старост, след като се прегърбил!
Защо ти е едно знание, което не можещ да използуваш?
към втори вариант >>
Но това трябва да започне в човешката мисъл.
(втори вариант)
Но това трябва да започне в човешката мисъл.
Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво му липсва. Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва.
към втори вариант >>
Да допуснем, че един човек е добър, а друг − лош.
(втори вариант)
Да допуснем, че един човек е добър, а друг − лош.
Каква полза има да знаете, кой е добър и кой лош?
към втори вариант >>
Сега на вас ви трябват няколко изпита.
(втори вариант)
Но това трябва да започне в човешката мисъл.
Сега на вас ви трябват няколко изпита.
Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво му липсва. Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига.
към втори вариант >>
Каква полза има да знаете, кой е добър и кой лош?
(втори вариант)
Да допуснем, че един човек е добър, а друг − лош.
Каква полза има да знаете, кой е добър и кой лош?
към втори вариант >>
Може да се изпитате кой в какво направление какъв е.
(втори вариант)
Но това трябва да започне в човешката мисъл. Сега на вас ви трябват няколко изпита.
Може да се изпитате кой в какво направление какъв е.
Например можем да изпитаме целия клас сега какво му липсва. Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига. На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша.
към втори вариант >>
Но аз сега говоря за дадения случай.
(втори вариант)
Но аз сега говоря за дадения случай.
Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкова ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден.
към втори вариант >>
Например можем да изпитаме целия клас сега какво му липсва.
(втори вариант)
Но това трябва да започне в човешката мисъл. Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е.
Например можем да изпитаме целия клас сега какво му липсва.
Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига. На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр.
към втори вариант >>
Имате едно състояние в себе си.
(втори вариант)
Но аз сега говоря за дадения случай.
Имате едно състояние в себе си.
Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкова ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: „Ще идеш до еди-къде.
към втори вариант >>
Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва.
(втори вариант)
Но това трябва да започне в човешката мисъл. Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво му липсва.
Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва.
От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига. На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. и ще видиш на какво ти върви.
към втори вариант >>
Да знаете как да си помогнете.
(втори вариант)
Но аз сега говоря за дадения случай. Имате едно състояние в себе си.
Да знаете как да си помогнете.
Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкова ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: „Ще идеш до еди-къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам.“ Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш.
към втори вариант >>
От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва.
(втори вариант)
Но това трябва да започне в човешката мисъл. Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво му липсва. Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва.
От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва.
След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига. На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. и ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне.
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте крайно страхлив човек.
(втори вариант)
Но аз сега говоря за дадения случай. Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете.
Представете си, че вие сте крайно страхлив човек.
Толкова ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: „Ще идеш до еди-къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам.“ Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: „Нека се съмне“.
към втори вариант >>
След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига.
(втори вариант)
Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво му липсва. Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва.
След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига.
На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. и ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо!
към втори вариант >>
Толкова ви е страх, че се пазите от сянката.
(втори вариант)
Но аз сега говоря за дадения случай. Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек.
Толкова ви е страх, че се пазите от сянката.
Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: „Ще идеш до еди-къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам.“ Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: „Нека се съмне“. А онзи казва: „Но, като се съмне, и аз отивам.“
към втори вариант >>
На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша.
(втори вариант)
Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво му липсва. Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига.
На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша.
Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. и ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне.
към втори вариант >>
Вие сте беден.
(втори вариант)
Но аз сега говоря за дадения случай. Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкова ви е страх, че се пазите от сянката.
Вие сте беден.
Идва някой човек вечерно време и ви казва: „Ще идеш до еди-къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам.“ Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: „Нека се съмне“. А онзи казва: „Но, като се съмне, и аз отивам.“
към втори вариант >>
Ще садиш ябълка, круша, слива и пр.
(втори вариант)
Например можем да изпитаме целия клас сега какво му липсва. Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига. На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша.
Ще садиш ябълка, круша, слива и пр.
и ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо!
към втори вариант >>
Идва някой човек вечерно време и ви казва: „Ще идеш до еди-къде.
(втори вариант)
Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкова ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден.
Идва някой човек вечерно време и ви казва: „Ще идеш до еди-къде.
Толкоз хиляди лева ще ти дам.“ Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: „Нека се съмне“. А онзи казва: „Но, като се съмне, и аз отивам.“
към втори вариант >>
и ще видиш на какво ти върви.
(втори вариант)
Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига. На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр.
и ще видиш на какво ти върви.
Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш цвете и то изсъхне.
към втори вариант >>
Толкоз хиляди лева ще ти дам.“ Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш.
(втори вариант)
Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкова ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: „Ще идеш до еди-къде.
Толкоз хиляди лева ще ти дам.“ Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш.
Няколко пъти правиш така и казваш: „Нека се съмне“. А онзи казва: „Но, като се съмне, и аз отивам.“
към втори вариант >>
Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне.
(втори вариант)
От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига. На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. и ще видиш на какво ти върви.
Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне.
Липсва ти нещо! Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо!
към втори вариант >>
Няколко пъти правиш така и казваш: „Нека се съмне“.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкова ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: „Ще идеш до еди-къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам.“ Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш.
Няколко пъти правиш така и казваш: „Нека се съмне“.
А онзи казва: „Но, като се съмне, и аз отивам.“
към втори вариант >>
Липсва ти нещо!
(втори вариант)
След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига. На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. и ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне.
Липсва ти нещо!
Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав.
към втори вариант >>
А онзи казва: „Но, като се съмне, и аз отивам.“
(втори вариант)
Толкова ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: „Ще идеш до еди-къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам.“ Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: „Нека се съмне“.
А онзи казва: „Но, като се съмне, и аз отивам.“
към втори вариант >>
Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне.
(втори вариант)
На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. и ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо!
Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне.
Липсва ти нещо! Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа.
към втори вариант >>
В математиката коя задача минава за най-мъчна?
(втори вариант)
В математиката коя задача минава за най-мъчна?
(Определянето движението на Луната минава за най-мъчна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползувате? Знанието трябва да допринесе някоя полза. Знание, което не допринася поне микроскопическа полза, не е потребно. То е излишно харчене на енергия.
към втори вариант >>
Липсва ти нещо!
(втори вариант)
Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. и ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне.
Липсва ти нещо!
Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа. Посади малко здравец, тури го в стаята си.
към втори вариант >>
(Определянето движението на Луната минава за най-мъчна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите.
(втори вариант)
В математиката коя задача минава за най-мъчна?
(Определянето движението на Луната минава за най-мъчна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите.
Разрешите я, какво ще се ползувате? Знанието трябва да допринесе някоя полза. Знание, което не допринася поне микроскопическа полза, не е потребно. То е излишно харчене на енергия.
към втори вариант >>
Или садиш цвете и то изсъхне.
(втори вариант)
и ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо!
Или садиш цвете и то изсъхне.
Липсва ти нещо! Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа. Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм.
към втори вариант >>
Разрешите я, какво ще се ползувате?
(втори вариант)
В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-мъчна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите.
Разрешите я, какво ще се ползувате?
Знанието трябва да допринесе някоя полза. Знание, което не допринася поне микроскопическа полза, не е потребно. То е излишно харчене на енергия.
към втори вариант >>
Липсва ти нещо!
(втори вариант)
Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш цвете и то изсъхне.
Липсва ти нещо!
Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа. Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие.
към втори вариант >>
Знанието трябва да допринесе някоя полза.
(втори вариант)
В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-мъчна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползувате?
Знанието трябва да допринесе някоя полза.
Знание, което не допринася поне микроскопическа полза, не е потребно. То е излишно харчене на енергия.
към втори вариант >>
Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав.
(втори вариант)
Липсва ти нещо! Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо!
Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав.
Много лесна работа. Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че в него има сухота в любовта.
към втори вариант >>
Знание, което не допринася поне микроскопическа полза, не е потребно.
(втори вариант)
В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-мъчна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползувате? Знанието трябва да допринесе някоя полза.
Знание, което не допринася поне микроскопическа полза, не е потребно.
То е излишно харчене на енергия.
към втори вариант >>
Много лесна работа.
(втори вариант)
Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав.
Много лесна работа.
Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че в него има сухота в любовта. Това е краен процес.
към втори вариант >>
То е излишно харчене на енергия.
(втори вариант)
В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-мъчна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползувате? Знанието трябва да допринесе някоя полза. Знание, което не допринася поне микроскопическа полза, не е потребно.
То е излишно харчене на енергия.
към втори вариант >>
Посади малко здравец, тури го в стаята си.
(втори вариант)
Липсва ти нещо! Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа.
Посади малко здравец, тури го в стаята си.
Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че в него има сухота в любовта. Това е краен процес.
към втори вариант >>
Следователно коя е най-мъчната задача в живота?
(втори вариант)
Следователно коя е най-мъчната задача в живота?
− Да разрешаваш религиозните въпроси. Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ?
към втори вариант >>
Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм.
(втори вариант)
Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа. Посади малко здравец, тури го в стаята си.
Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм.
Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че в него има сухота в любовта. Това е краен процес.
към втори вариант >>
− Да разрешаваш религиозните въпроси.
(втори вариант)
Следователно коя е най-мъчната задача в живота?
− Да разрешаваш религиозните въпроси.
Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна?
към втори вариант >>
Това показва, че страдаш от безлюбие.
(втори вариант)
Липсва ти нещо! Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа. Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм.
Това показва, че страдаш от безлюбие.
Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че в него има сухота в любовта. Това е краен процес.
към втори вариант >>
Месечината е емблема на това.
(втори вариант)
Следователно коя е най-мъчната задача в живота? − Да разрешаваш религиозните въпроси.
Месечината е емблема на това.
Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право.
към втори вариант >>
Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че в него има сухота в любовта.
(втори вариант)
Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа. Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие.
Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че в него има сухота в любовта.
Това е краен процес.
към втори вариант >>
Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси.
(втори вариант)
Следователно коя е най-мъчната задача в живота? − Да разрешаваш религиозните въпроси. Месечината е емблема на това.
Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси.
Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: „Аз имам верую.
към втори вариант >>
Това е краен процес.
(втори вариант)
Много лесна работа. Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че в него има сухота в любовта.
Това е краен процес.
към втори вариант >>
Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ?
(втори вариант)
Следователно коя е най-мъчната задача в живота? − Да разрешаваш религиозните въпроси. Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси.
Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ?
Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: „Аз имам верую. Аз вярвам.“ Къде е вашето верую?
към втори вариант >>
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи.
(втори вариант)
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи.
Да имате разположение към едно цвете. Затова в съвременната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата. 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен.
към втори вариант >>
Какъв е този Господ?
(втори вариант)
Следователно коя е най-мъчната задача в живота? − Да разрешаваш религиозните въпроси. Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ?
Какъв е този Господ?
И кой е на правата страна? Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: „Аз имам верую. Аз вярвам.“ Къде е вашето верую? Я ми го покажете!
към втори вариант >>
Да имате разположение към едно цвете.
(втори вариант)
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи.
Да имате разположение към едно цвете.
Затова в съвременната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата. 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата.
към втори вариант >>
И кой е на правата страна?
(втори вариант)
− Да разрешаваш религиозните въпроси. Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ?
И кой е на правата страна?
Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: „Аз имам верую. Аз вярвам.“ Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва.
към втори вариант >>
Затова в съвременната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието.
(втори вариант)
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи. Да имате разположение към едно цвете.
Затова в съвременната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието.
Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата. 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат.
към втори вариант >>
Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право.
(втори вариант)
Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна?
Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право.
Единият казва: „Аз имам верую. Аз вярвам.“ Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има.
към втори вариант >>
Неразположение имаш на духа.
(втори вариант)
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи. Да имате разположение към едно цвете. Затова в съвременната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието.
Неразположение имаш на духа.
Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата. 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници.
към втори вариант >>
Единият казва: „Аз имам верую.
(втори вариант)
Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право.
Единият казва: „Аз имам верую.
Аз вярвам.“ Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача.
към втори вариант >>
Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата.
(втори вариант)
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи. Да имате разположение към едно цвете. Затова в съвременната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа.
Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата.
5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение.
към втори вариант >>
Аз вярвам.“ Къде е вашето верую?
(втори вариант)
Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: „Аз имам верую.
Аз вярвам.“ Къде е вашето верую?
Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика?
към втори вариант >>
5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен.
(втори вариант)
Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи. Да имате разположение към едно цвете. Затова в съвременната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата.
5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен.
По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози.
към втори вариант >>
Я ми го покажете!
(втори вариант)
Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: „Аз имам верую. Аз вярвам.“ Къде е вашето верую?
Я ми го покажете!
Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя?
към втори вариант >>
По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата.
(втори вариант)
Да имате разположение към едно цвете. Затова в съвременната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата. 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен.
По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата.
Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е.
към втори вариант >>
Другият не вярва.
(втори вариант)
И кой е на правата страна? Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: „Аз имам верую. Аз вярвам.“ Къде е вашето верую? Я ми го покажете!
Другият не вярва.
Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва?
към втори вариант >>
Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат.
(втори вариант)
Затова в съвременната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата. 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата.
Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат.
Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета, на скъпоценни камъни.
към втори вариант >>
Две неизвестни има.
(втори вариант)
Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: „Аз имам верую. Аз вярвам.“ Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва.
Две неизвестни има.
Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това?
към втори вариант >>
Те са проводници.
(втори вариант)
Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата. 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат.
Те са проводници.
Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета, на скъпоценни камъни.
към втори вариант >>
Тия хора решават една задача.
(втори вариант)
Единият казва: „Аз имам верую. Аз вярвам.“ Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има.
Тия хора решават една задача.
Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря.
към втори вариант >>
Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение.
(втори вариант)
Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата. 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници.
Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение.
Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета, на скъпоценни камъни.
към втори вариант >>
Към коя област спада тая математика?
(втори вариант)
Аз вярвам.“ Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача.
Към коя област спада тая математика?
В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е?
към втори вариант >>
Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози.
(втори вариант)
5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение.
Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози.
Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета, на скъпоценни камъни.
към втори вариант >>
В какво седи тя?
(втори вариант)
Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика?
В какво седи тя?
Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав.
към втори вариант >>
Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е.
(втори вариант)
По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози.
Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е.
Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета, на скъпоценни камъни.
към втори вариант >>
Важно ли е, че някой вярва?
(втори вариант)
Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя?
Важно ли е, че някой вярва?
Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е вторият път.
към втори вариант >>
Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета, на скъпоценни камъни.
(втори вариант)
Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е.
Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета, на скъпоценни камъни.
към втори вариант >>
Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това?
(втори вариант)
Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва?
Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това?
Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е вторият път. Първият път е знанието, че пари огънят.
към втори вариант >>
Ние влизаме в една отвлечена област.
(втори вариант)
Ние влизаме в една отвлечена област.
Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем при бедни условия, а не искате да занимавате ума си с друго. Вие не сте се справили с икономическите условия на живота, откъде да изкарате прехраната си.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря.
(втори вариант)
Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това?
Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря.
Това вяра ли е? (Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е вторият път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата?
към втори вариант >>
Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали.
(втори вариант)
Ние влизаме в една отвлечена област.
Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали.
Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем при бедни условия, а не искате да занимавате ума си с друго. Вие не сте се справили с икономическите условия на живота, откъде да изкарате прехраната си.
към втори вариант >>
Това вяра ли е?
(втори вариант)
Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря.
Това вяра ли е?
(Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е вторият път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш.
към втори вариант >>
Трябва да изучите условията, при които сега се намирате.
(втори вариант)
Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали.
Трябва да изучите условията, при които сега се намирате.
Намирате се да кажем при бедни условия, а не искате да занимавате ума си с друго. Вие не сте се справили с икономическите условия на живота, откъде да изкарате прехраната си.
към втори вариант >>
(Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав.
(втори вариант)
В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е?
(Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав.
Ако ти вярваш, това е вторият път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит.
към втори вариант >>
Намирате се да кажем при бедни условия, а не искате да занимавате ума си с друго.
(втори вариант)
Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате.
Намирате се да кажем при бедни условия, а не искате да занимавате ума си с друго.
Вие не сте се справили с икономическите условия на живота, откъде да изкарате прехраната си.
към втори вариант >>
Ако ти вярваш, това е вторият път.
(втори вариант)
Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав.
Ако ти вярваш, това е вторият път.
Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото.
към втори вариант >>
Вие не сте се справили с икономическите условия на живота, откъде да изкарате прехраната си.
(втори вариант)
Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем при бедни условия, а не искате да занимавате ума си с друго.
Вие не сте се справили с икономическите условия на живота, откъде да изкарате прехраната си.
към втори вариант >>
Първият път е знанието, че пари огънят.
(втори вариант)
Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е вторият път.
Първият път е знанието, че пари огънят.
Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш.
към втори вариант >>
Как ще си изкара човек прехраната?
(втори вариант)
Как ще си изкара човек прехраната?
Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши!
към втори вариант >>
Тогаз отде произтича вярата?
(втори вариант)
Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е вторият път. Първият път е знанието, че пари огънят.
Тогаз отде произтича вярата?
Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно вярата винаги произтича от един малък опит.
към втори вариант >>
Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши!
(втори вариант)
Как ще си изкара човек прехраната?
Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши!
към втори вариант >>
Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш.
(втори вариант)
Това вяра ли е? (Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е вторият път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата?
Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш.
Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш.
към втори вариант >>
Няма по-лесна работа от тази човек да изкара прехраната си за онзи, който знае как.
(втори вариант)
Няма по-лесна работа от тази човек да изкара прехраната си за онзи, който знае как.
И няма по-мъчна работа от тази да изкара прехраната си за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията?
към втори вариант >>
Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит.
(втори вариант)
(Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е вторият път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш.
Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит.
Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш.
към втори вариант >>
И няма по-мъчна работа от тази да изкара прехраната си за онзи, който не знае.
(втори вариант)
Няма по-лесна работа от тази човек да изкара прехраната си за онзи, който знае как.
И няма по-мъчна работа от тази да изкара прехраната си за онзи, който не знае.
Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
към втори вариант >>
Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото.
(втори вариант)
Ако ти вярваш, това е вторият път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит.
Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото.
Тогаз не можеш да вярваш. Следователно вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш.
към втори вариант >>
Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен.
(втори вариант)
Няма по-лесна работа от тази човек да изкара прехраната си за онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа от тази да изкара прехраната си за онзи, който не знае.
Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен.
Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание? Имате един прост пример.
към втори вариант >>
Тогаз не можеш да вярваш.
(втори вариант)
Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото.
Тогаз не можеш да вярваш.
Следователно вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш.
към втори вариант >>
Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание.
(втори вариант)
Няма по-лесна работа от тази човек да изкара прехраната си за онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа от тази да изкара прехраната си за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен.
Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание.
Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание? Имате един прост пример. Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг.
към втори вариант >>
Следователно вярата винаги произтича от един малък опит.
(втори вариант)
Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш.
Следователно вярата винаги произтича от един малък опит.
След това ти вярваш.
към втори вариант >>
Сега къде е мъчнотията?
(втори вариант)
Няма по-лесна работа от тази човек да изкара прехраната си за онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа от тази да изкара прехраната си за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание.
Сега къде е мъчнотията?
В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание? Имате един прост пример. Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг. 1), но тръбите са почти хоризонтални (С1).
към втори вариант >>
След това ти вярваш.
(втори вариант)
Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно вярата винаги произтича от един малък опит.
След това ти вярваш.
към втори вариант >>
В незнанието ли е мъчнотията?
(втори вариант)
Няма по-лесна работа от тази човек да изкара прехраната си за онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа от тази да изкара прехраната си за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията?
В незнанието ли е мъчнотията?
Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание? Имате един прост пример. Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг. 1), но тръбите са почти хоризонтални (С1). Какво ще бъде изтичането?
към втори вариант >>
(Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото.
(втори вариант)
(Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото.
Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари назаем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти ставаш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ги е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне. Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към втори вариант >>
Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
(втори вариант)
И няма по-мъчна работа от тази да изкара прехраната си за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията?
Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
Имате един прост пример. Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг. 1), но тръбите са почти хоризонтални (С1). Какво ще бъде изтичането? Ще бъде ли нормално, ако са хоризонтални?
към втори вариант >>
Опитът дава подтик на вярата.
(втори вариант)
(Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото.
Опитът дава подтик на вярата.
Например някой човек е взел пари назаем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти ставаш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ги е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне. Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към втори вариант >>
Имате един прост пример.
(втори вариант)
Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
Имате един прост пример.
Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг. 1), но тръбите са почти хоризонтални (С1). Какво ще бъде изтичането? Ще бъде ли нормално, ако са хоризонтални? Представете си сега, че тая канализация не е хоризонтална, но в обратна посока е малко полегата.
към втори вариант >>
Например някой човек е взел пари назаем от тебе и не ги връща.
(втори вариант)
(Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата.
Например някой човек е взел пари назаем от тебе и не ги връща.
Веднъж си се излъгал, втори път и ти ставаш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ги е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне. Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към втори вариант >>
Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг.
(втори вариант)
Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание? Имате един прост пример.
Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг.
1), но тръбите са почти хоризонтални (С1). Какво ще бъде изтичането? Ще бъде ли нормално, ако са хоризонтални? Представете си сега, че тая канализация не е хоризонтална, но в обратна посока е малко полегата. Какво ще бъде изтичането?
към втори вариант >>
Веднъж си се излъгал, втори път и ти ставаш безверник спрямо него.
(втори вариант)
(Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари назаем от тебе и не ги връща.
Веднъж си се излъгал, втори път и ти ставаш безверник спрямо него.
Понеже веднъж не ги е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне. Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към втори вариант >>
1), но тръбите са почти хоризонтални (С1).
(втори вариант)
Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание? Имате един прост пример. Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг.
1), но тръбите са почти хоризонтални (С1).
Какво ще бъде изтичането? Ще бъде ли нормално, ако са хоризонтални? Представете си сега, че тая канализация не е хоризонтална, но в обратна посока е малко полегата. Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (С2).
към втори вариант >>
Понеже веднъж не ги е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне.
(втори вариант)
(Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари назаем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти ставаш безверник спрямо него.
Понеже веднъж не ги е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне.
Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към втори вариант >>
Какво ще бъде изтичането?
(втори вариант)
В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание? Имате един прост пример. Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг. 1), но тръбите са почти хоризонтални (С1).
Какво ще бъде изтичането?
Ще бъде ли нормално, ако са хоризонтални? Представете си сега, че тая канализация не е хоризонтална, но в обратна посока е малко полегата. Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (С2).
към втори вариант >>
Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
(втори вариант)
(Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари назаем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти ставаш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ги е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне.
Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.
към втори вариант >>
Ще бъде ли нормално, ако са хоризонтални?
(втори вариант)
Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание? Имате един прост пример. Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг. 1), но тръбите са почти хоризонтални (С1). Какво ще бъде изтичането?
Ще бъде ли нормално, ако са хоризонтални?
Представете си сега, че тая канализация не е хоризонтална, но в обратна посока е малко полегата. Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (С2).
към втори вариант >>
На какво се дължи вашето настроение?
(втори вариант)
На какво се дължи вашето настроение?
Нали сте учили психология? Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват.
към втори вариант >>
Представете си сега, че тая канализация не е хоризонтална, но в обратна посока е малко полегата.
(втори вариант)
Имате един прост пример. Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг. 1), но тръбите са почти хоризонтални (С1). Какво ще бъде изтичането? Ще бъде ли нормално, ако са хоризонтални?
Представете си сега, че тая канализация не е хоризонтална, но в обратна посока е малко полегата.
Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (С2).
към втори вариант >>
Нали сте учили психология?
(втори вариант)
На какво се дължи вашето настроение?
Нали сте учили психология?
Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме.
към втори вариант >>
Какво ще бъде изтичането?
(втори вариант)
Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг. 1), но тръбите са почти хоризонтални (С1). Какво ще бъде изтичането? Ще бъде ли нормално, ако са хоризонтални? Представете си сега, че тая канализация не е хоризонтална, но в обратна посока е малко полегата.
Какво ще бъде изтичането?
Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (С2).
към втори вариант >>
Имате известно настроение.
(втори вариант)
На какво се дължи вашето настроение? Нали сте учили психология?
Имате известно настроение.
Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден.
към втори вариант >>
Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (С2).
(втори вариант)
1), но тръбите са почти хоризонтални (С1). Какво ще бъде изтичането? Ще бъде ли нормално, ако са хоризонтални? Представете си сега, че тая канализация не е хоризонтална, но в обратна посока е малко полегата. Какво ще бъде изтичането?
Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (С2).
към втори вариант >>
Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват.
(втори вариант)
На какво се дължи вашето настроение? Нали сте учили психология? Имате известно настроение.
Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват.
Какво настроение ще имате? (Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия.
към втори вариант >>
Но ако има малък наклон (С3), тогаз изтичането е по-лесно.
(втори вариант)
Но ако има малък наклон (С3), тогаз изтичането е по-лесно.
Често, дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при А е изворът. При С1 имаме естественото положение. При С2 имаме обратни, негативни състояния. Тогава трябва да имаме тука голямо напрежение, за да тече водата.
към втори вариант >>
Какво настроение ще имате?
(втори вариант)
На какво се дължи вашето настроение? Нали сте учили психология? Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват.
Какво настроение ще имате?
(Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден.
към втори вариант >>
Често, дето не ви върви в света, всичко зависи от положението.
(втори вариант)
Но ако има малък наклон (С3), тогаз изтичането е по-лесно.
Често, дето не ви върви в света, всичко зависи от положението.
Представете си, че при А е изворът. При С1 имаме естественото положение. При С2 имаме обратни, негативни състояния. Тогава трябва да имаме тука голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви.
към втори вариант >>
(Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват.
(втори вариант)
На какво се дължи вашето настроение? Нали сте учили психология? Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате?
(Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват.
Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам!
към втори вариант >>
Представете си, че при А е изворът.
(втори вариант)
Но ако има малък наклон (С3), тогаз изтичането е по-лесно. Често, дето не ви върви в света, всичко зависи от положението.
Представете си, че при А е изворът.
При С1 имаме естественото положение. При С2 имаме обратни, негативни състояния. Тогава трябва да имаме тука голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как наклонявате тая пръчица (фиг.2).
към втори вариант >>
Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме.
(втори вариант)
Нали сте учили психология? Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват.
Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме.
Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам! “ Бащата не е виновен, а дрехарят.
към втори вариант >>
При С1 имаме естественото положение.
(втори вариант)
Но ако има малък наклон (С3), тогаз изтичането е по-лесно. Често, дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при А е изворът.
При С1 имаме естественото положение.
При С2 имаме обратни, негативни състояния. Тогава трябва да имаме тука голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как наклонявате тая пръчица (фиг.2). Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към втори вариант >>
Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден.
(втори вариант)
Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме.
Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден.
Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам! “ Бащата не е виновен, а дрехарят. (Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш?
към втори вариант >>
При С2 имаме обратни, негативни състояния.
(втори вариант)
Но ако има малък наклон (С3), тогаз изтичането е по-лесно. Често, дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при А е изворът. При С1 имаме естественото положение.
При С2 имаме обратни, негативни състояния.
Тогава трябва да имаме тука голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как наклонявате тая пръчица (фиг.2). Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към втори вариант >>
Детето не се занимава с голяма философия.
(втори вариант)
Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден.
Детето не се занимава с голяма философия.
Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам! “ Бащата не е виновен, а дрехарят. (Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде.
към втори вариант >>
Тогава трябва да имаме тука голямо напрежение, за да тече водата.
(втори вариант)
Но ако има малък наклон (С3), тогаз изтичането е по-лесно. Често, дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при А е изворът. При С1 имаме естественото положение. При С2 имаме обратни, негативни състояния.
Тогава трябва да имаме тука голямо напрежение, за да тече водата.
А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как наклонявате тая пръчица (фиг.2). Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към втори вариант >>
Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден.
(втори вариант)
Какво настроение ще имате? (Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия.
Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден.
Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам! “ Бащата не е виновен, а дрехарят. (Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден.
към втори вариант >>
А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви.
(втори вариант)
Често, дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при А е изворът. При С1 имаме естественото положение. При С2 имаме обратни, негативни състояния. Тогава трябва да имаме тука голямо напрежение, за да тече водата.
А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви.
Щастието ви зависи от това, как наклонявате тая пръчица (фиг.2). Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към втори вариант >>
Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам!
(втори вариант)
(Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден.
Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам!
“ Бащата не е виновен, а дрехарят. (Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива.
към втори вариант >>
Щастието ви зависи от това, как наклонявате тая пръчица (фиг.2).
(втори вариант)
Представете си, че при А е изворът. При С1 имаме естественото положение. При С2 имаме обратни, негативни състояния. Тогава трябва да имаме тука голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви.
Щастието ви зависи от това, как наклонявате тая пръчица (фиг.2).
Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към втори вариант >>
“ Бащата не е виновен, а дрехарят.
(втори вариант)
Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам!
“ Бащата не е виновен, а дрехарят.
(Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен?
към втори вариант >>
Според това ще си създадете щастието или нещастието.
(втори вариант)
При С1 имаме естественото положение. При С2 имаме обратни, негативни състояния. Тогава трябва да имаме тука голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как наклонявате тая пръчица (фиг.2).
Според това ще си създадете щастието или нещастието.
към втори вариант >>
(Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш?
(втори вариант)
Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам! “ Бащата не е виновен, а дрехарят.
(Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш?
Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна.
към втори вариант >>
Един българин, като ходил да избира служба, един ден минава през градската градина.
(втори вариант)
Един българин, като ходил да избира служба, един ден минава през градската градина.
Видял капелмайсторът че клати пръчката и казал: „Това е най-лесната работа. Тая служба е за мен. Мога да я правя.“
към втори вариант >>
Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде.
(втори вариант)
Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам! “ Бащата не е виновен, а дрехарят. (Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш?
Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде.
Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение − трябва да намерите същинската причина.
към втори вариант >>
Видял капелмайсторът че клати пръчката и казал: „Това е най-лесната работа.
(втори вариант)
Един българин, като ходил да избира служба, един ден минава през градската градина.
Видял капелмайсторът че клати пръчката и казал: „Това е най-лесната работа.
Тая служба е за мен. Мога да я правя.“
към втори вариант >>
Баща ви го няма на Великден.
(втори вариант)
Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам! “ Бащата не е виновен, а дрехарят. (Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде.
Баща ви го няма на Великден.
Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение − трябва да намерите същинската причина. (Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към втори вариант >>
Тая служба е за мен.
(втори вариант)
Един българин, като ходил да избира служба, един ден минава през градската градина. Видял капелмайсторът че клати пръчката и казал: „Това е най-лесната работа.
Тая служба е за мен.
Мога да я правя.“
към втори вариант >>
Дрехарят не ги ушива.
(втори вариант)
Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам! “ Бащата не е виновен, а дрехарят. (Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден.
Дрехарят не ги ушива.
Защо ще държите баща ви отговорен? (Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение − трябва да намерите същинската причина. (Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към втори вариант >>
Мога да я правя.“
(втори вариант)
Един българин, като ходил да избира служба, един ден минава през градската градина. Видял капелмайсторът че клати пръчката и казал: „Това е най-лесната работа. Тая служба е за мен.
Мога да я правя.“
към втори вариант >>
Защо ще държите баща ви отговорен?
(втори вариант)
“ Бащата не е виновен, а дрехарят. (Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива.
Защо ще държите баща ви отговорен?
(Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение − трябва да намерите същинската причина. (Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към втори вариант >>
Палката по закона на равновесието ще наклоняваш в едно или друго направление.
(втори вариант)
Палката по закона на равновесието ще наклоняваш в едно или друго направление.
Когато дойде до една отрицателна мисъл, ще наклоните към ляво, когато дойде до една положителна мисъл, ще наклоните надясно (В).
към втори вариант >>
(Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна.
(втори вариант)
(Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен?
(Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна.
Правите си едно заключение − трябва да намерите същинската причина. (Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към втори вариант >>
Когато дойде до една отрицателна мисъл, ще наклоните към ляво, когато дойде до една положителна мисъл, ще наклоните надясно (В).
(втори вариант)
Палката по закона на равновесието ще наклоняваш в едно или друго направление.
Когато дойде до една отрицателна мисъл, ще наклоните към ляво, когато дойде до една положителна мисъл, ще наклоните надясно (В).
към втори вариант >>
Правите си едно заключение − трябва да намерите същинската причина.
(втори вариант)
Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна.
Правите си едно заключение − трябва да намерите същинската причина.
(Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към втори вариант >>
Сега аз го представих много лесно.
(втори вариант)
Сега аз го представих много лесно.
(Учителя държи в ръката си молив и го наклонява вляво и вдясно.) Значи има закони как да се справиш със своите мисли и чувства. В опитната наука има закони. Много лесна работа е.
към втори вариант >>
(Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
(втори вариант)
Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение − трябва да намерите същинската причина.
(Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)
към втори вариант >>
(Учителя държи в ръката си молив и го наклонява вляво и вдясно.) Значи има закони как да се справиш със своите мисли и чувства.
(втори вариант)
Сега аз го представих много лесно.
(Учителя държи в ръката си молив и го наклонява вляво и вдясно.) Значи има закони как да се справиш със своите мисли и чувства.
В опитната наука има закони. Много лесна работа е.
към втори вариант >>
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разберат.
(втори вариант)
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разберат.
Аз привеждам този пример, за да обясня, че в онзи свят работите стават много по-лесно по единствената причина, ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там. Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: „Как може!
към втори вариант >>
В опитната наука има закони.
(втори вариант)
Сега аз го представих много лесно. (Учителя държи в ръката си молив и го наклонява вляво и вдясно.) Значи има закони как да се справиш със своите мисли и чувства.
В опитната наука има закони.
Много лесна работа е.
към втори вариант >>
Аз привеждам този пример, за да обясня, че в онзи свят работите стават много по-лесно по единствената причина, ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина.
(втори вариант)
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разберат.
Аз привеждам този пример, за да обясня, че в онзи свят работите стават много по-лесно по единствената причина, ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина.
Дележ няма там. Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: „Как може! Този пример не е верен.
към втори вариант >>
Много лесна работа е.
(втори вариант)
Сега аз го представих много лесно. (Учителя държи в ръката си молив и го наклонява вляво и вдясно.) Значи има закони как да се справиш със своите мисли и чувства. В опитната наука има закони.
Много лесна работа е.
към втори вариант >>
Дележ няма там.
(втори вариант)
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разберат. Аз привеждам този пример, за да обясня, че в онзи свят работите стават много по-лесно по единствената причина, ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина.
Дележ няма там.
Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: „Как може! Този пример не е верен. Така не се разсъждава.
към втори вариант >>
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ.
(втори вариант)
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ.
Оня му казва: „Да се махаш оттук! “ Аз пошепвам на богаташа: „Този момък, виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България.“ Той веднага се поправя: „Ще извиниш, човещина! “ И веднага поправя погрешката си. Щом ще стане пръв министър, ще му помогне.
към втори вариант >>
Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго.
(втори вариант)
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разберат. Аз привеждам този пример, за да обясня, че в онзи свят работите стават много по-лесно по единствената причина, ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там.
Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго.
Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: „Как може! Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата?
към втори вариант >>
Оня му казва: „Да се махаш оттук!
(втори вариант)
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ.
Оня му казва: „Да се махаш оттук!
“ Аз пошепвам на богаташа: „Този момък, виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България.“ Той веднага се поправя: „Ще извиниш, човещина! “ И веднага поправя погрешката си. Щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползуваме, когато кажем нещо хубаво.
към втори вариант >>
Подир когото тръгне тая кесия, негова е.
(втори вариант)
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разберат. Аз привеждам този пример, за да обясня, че в онзи свят работите стават много по-лесно по единствената причина, ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там. Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго.
Подир когото тръгне тая кесия, негова е.
Ще каже някой: „Как може! Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример.
към втори вариант >>
“ Аз пошепвам на богаташа: „Този момък, виждаш ли го?
(втори вариант)
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ. Оня му казва: „Да се махаш оттук!
“ Аз пошепвам на богаташа: „Този момък, виждаш ли го?
Той ще бъде пръв министър на България.“ Той веднага се поправя: „Ще извиниш, човещина! “ И веднага поправя погрешката си. Щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползуваме, когато кажем нещо хубаво. Да кажем нещо начаса: Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден.
към втори вариант >>
Ще каже някой: „Как може!
(втори вариант)
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разберат. Аз привеждам този пример, за да обясня, че в онзи свят работите стават много по-лесно по единствената причина, ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там. Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е.
Ще каже някой: „Как може!
Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример. Намира един човек теле в гората.
към втори вариант >>
Той ще бъде пръв министър на България.“ Той веднага се поправя: „Ще извиниш, човещина!
(втори вариант)
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ. Оня му казва: „Да се махаш оттук! “ Аз пошепвам на богаташа: „Този момък, виждаш ли го?
Той ще бъде пръв министър на България.“ Той веднага се поправя: „Ще извиниш, човещина!
“ И веднага поправя погрешката си. Щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползуваме, когато кажем нещо хубаво. Да кажем нещо начаса: Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден.
към втори вариант >>
Този пример не е верен.
(втори вариант)
Аз привеждам този пример, за да обясня, че в онзи свят работите стават много по-лесно по единствената причина, ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там. Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: „Как може!
Този пример не е верен.
Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример. Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда.
към втори вариант >>
“ И веднага поправя погрешката си.
(втори вариант)
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ. Оня му казва: „Да се махаш оттук! “ Аз пошепвам на богаташа: „Този момък, виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България.“ Той веднага се поправя: „Ще извиниш, човещина!
“ И веднага поправя погрешката си.
Щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползуваме, когато кажем нещо хубаво. Да кажем нещо начаса: Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден.
към втори вариант >>
Така не се разсъждава.
(втори вариант)
Дележ няма там. Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: „Как може! Този пример не е верен.
Така не се разсъждава.
Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример. Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето.
към втори вариант >>
Щом ще стане пръв министър, ще му помогне.
(втори вариант)
Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ. Оня му казва: „Да се махаш оттук! “ Аз пошепвам на богаташа: „Този момък, виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България.“ Той веднага се поправя: „Ще извиниш, човещина! “ И веднага поправя погрешката си.
Щом ще стане пръв министър, ще му помогне.
Значи ние всякога се ползуваме, когато кажем нещо хубаво. Да кажем нещо начаса: Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден.
към втори вариант >>
Как ще тръгне торбата?
(втори вариант)
Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: „Как може! Този пример не е верен. Така не се разсъждава.
Как ще тръгне торбата?
Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример. Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво.
към втори вариант >>
Значи ние всякога се ползуваме, когато кажем нещо хубаво.
(втори вариант)
Оня му казва: „Да се махаш оттук! “ Аз пошепвам на богаташа: „Този момък, виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България.“ Той веднага се поправя: „Ще извиниш, човещина! “ И веднага поправя погрешката си. Щом ще стане пръв министър, ще му помогне.
Значи ние всякога се ползуваме, когато кажем нещо хубаво.
Да кажем нещо начаса: Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден.
към втори вариант >>
Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример.
(втори вариант)
Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: „Как може! Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата?
Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример.
Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво. Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга.
към втори вариант >>
Да кажем нещо начаса: Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден.
(втори вариант)
“ Аз пошепвам на богаташа: „Този момък, виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България.“ Той веднага се поправя: „Ще извиниш, човещина! “ И веднага поправя погрешката си. Щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползуваме, когато кажем нещо хубаво.
Да кажем нещо начаса: Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден.
към втори вариант >>
Намира един човек теле в гората.
(втори вариант)
Ще каже някой: „Как може! Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример.
Намира един човек теле в гората.
Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво. Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето?
към втори вариант >>
Не си правете илюзии!
(втори вариант)
Не си правете илюзии!
Защо българите пострадаха? Да ви дам пример. В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си, той казал: „Аз ще накарам българите да ме помнят! “ И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина.
към втори вариант >>
Същевременно и майката дохожда.
(втори вариант)
Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример. Намира един човек теле в гората.
Същевременно и майката дохожда.
Тя почва да ближе телето. Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво. Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията).
към втори вариант >>
Защо българите пострадаха?
(втори вариант)
Не си правете илюзии!
Защо българите пострадаха?
Да ви дам пример. В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си, той казал: „Аз ще накарам българите да ме помнят! “ И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България.
към втори вариант >>
Тя почва да ближе телето.
(втори вариант)
Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример. Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда.
Тя почва да ближе телето.
Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво. Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията). (Този пример с телето е необорим).
към втори вариант >>
Да ви дам пример.
(втори вариант)
Не си правете илюзии! Защо българите пострадаха?
Да ви дам пример.
В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си, той казал: „Аз ще накарам българите да ме помнят! “ И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България. Венизелос сега е на правата страна.
към втори вариант >>
Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво.
(втори вариант)
Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример. Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето.
Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво.
Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията). (Този пример с телето е необорим). Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен.
към втори вариант >>
В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си, той казал: „Аз ще накарам българите да ме помнят!
(втори вариант)
Не си правете илюзии! Защо българите пострадаха? Да ви дам пример.
В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си, той казал: „Аз ще накарам българите да ме помнят!
“ И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България. Венизелос сега е на правата страна. Вече е от новото учение − той се отказа от властта.
към втори вариант >>
Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга.
(втори вариант)
Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример. Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво.
Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга.
Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията). (Този пример с телето е необорим). Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия.
към втори вариант >>
“ И всичките нещастия след войните се дължат на това.
(втори вариант)
Не си правете илюзии! Защо българите пострадаха? Да ви дам пример. В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си, той казал: „Аз ще накарам българите да ме помнят!
“ И всичките нещастия след войните се дължат на това.
Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България. Венизелос сега е на правата страна. Вече е от новото учение − той се отказа от властта.
към втори вариант >>
Към кого ще отиде телето?
(втори вариант)
Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво. Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга.
Към кого ще отиде телето?
Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията). (Този пример с телето е необорим). Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си.
към втори вариант >>
Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина.
(втори вариант)
Не си правете илюзии! Защо българите пострадаха? Да ви дам пример. В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си, той казал: „Аз ще накарам българите да ме помнят! “ И всичките нещастия след войните се дължат на това.
Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина.
И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България. Венизелос сега е на правата страна. Вече е от новото учение − той се отказа от властта.
към втори вариант >>
Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията).
(втори вариант)
Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво. Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето?
Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията).
(Този пример с телето е необорим). Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово.
към втори вариант >>
И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България.
(втори вариант)
Защо българите пострадаха? Да ви дам пример. В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си, той казал: „Аз ще накарам българите да ме помнят! “ И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина.
И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България.
Венизелос сега е на правата страна. Вече е от новото учение − той се отказа от властта.
към втори вариант >>
(Този пример с телето е необорим).
(втори вариант)
Тя почва да ближе телето. Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво. Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията).
(Този пример с телето е необорим).
Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово. Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към втори вариант >>
Венизелос сега е на правата страна.
(втори вариант)
Да ви дам пример. В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си, той казал: „Аз ще накарам българите да ме помнят! “ И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България.
Венизелос сега е на правата страна.
Вече е от новото учение − той се отказа от властта.
към втори вариант >>
Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен.
(втори вариант)
Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво. Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията). (Този пример с телето е необорим).
Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен.
Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово. Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към втори вариант >>
Вече е от новото учение − той се отказа от властта.
(втори вариант)
В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си, той казал: „Аз ще накарам българите да ме помнят! “ И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България. Венизелос сега е на правата страна.
Вече е от новото учение − той се отказа от властта.
към втори вариант >>
Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия.
(втори вариант)
Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията). (Този пример с телето е необорим). Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен.
Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия.
Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово. Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към втори вариант >>
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и да мислите, че сте отмъстили.
(втори вариант)
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и да мислите, че сте отмъстили.
Но помнете, че има възмездие! Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси.
към втори вариант >>
Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си.
(втори вариант)
Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията). (Този пример с телето е необорим). Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия.
Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си.
Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово. Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към втори вариант >>
Но помнете, че има възмездие!
(втори вариант)
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и да мислите, че сте отмъстили.
Но помнете, че има възмездие!
Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата.
към втори вариант >>
Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово.
(втори вариант)
Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията). (Този пример с телето е необорим). Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си.
Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово.
Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към втори вариант >>
Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас.
(втори вариант)
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и да мислите, че сте отмъстили. Но помнете, че има възмездие!
Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас.
Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете.
към втори вариант >>
Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
(втори вариант)
(Този пример с телето е необорим). Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово.
Не всяко нещо, което човек намери, е негово.
към втори вариант >>
Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни.
(втори вариант)
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и да мислите, че сте отмъстили. Но помнете, че има възмездие! Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас.
Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни.
Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате.
към втори вариант >>
В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое.
(втори вариант)
В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое.
То има еднакво естество с тебе. Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя. Едно желание, което върви с тебе, е твое.
към втори вариант >>
Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни.
(втори вариант)
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и да мислите, че сте отмъстили. Но помнете, че има възмездие! Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни.
Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни.
Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея?
към втори вариант >>
То има еднакво естество с тебе.
(втори вариант)
В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое.
То има еднакво естество с тебе.
Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя. Едно желание, което върви с тебе, е твое.
към втори вариант >>
Искам да станете умни с черни коси.
(втори вариант)
Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и да мислите, че сте отмъстили. Но помнете, че има възмездие! Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни.
Искам да станете умни с черни коси.
Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе!
към втори вариант >>
Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя.
(втори вариант)
В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое. То има еднакво естество с тебе.
Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя.
Едно желание, което върви с тебе, е твое.
към втори вариант >>
Не чакайте за това след като ви побелее главата.
(втори вариант)
Но помнете, че има възмездие! Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси.
Не чакайте за това след като ви побелее главата.
Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе! “ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината.
към втори вариант >>
Едно желание, което върви с тебе, е твое.
(втори вариант)
В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое. То има еднакво естество с тебе. Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя.
Едно желание, което върви с тебе, е твое.
към втори вариант >>
Не чакайте да остареете, че да поумнеете.
(втори вариант)
Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата.
Не чакайте да остареете, че да поумнеете.
И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе! “ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: „Не ставай като мен.
към втори вариант >>
Но във вас се заражда друго едно противоречие.
(втори вариант)
Но във вас се заражда друго едно противоречие.
към втори вариант >>
И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате.
(втори вариант)
Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете.
И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате.
Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе! “ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: „Не ставай като мен. Не ти трябва.
към втори вариант >>
Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва.
(втори вариант)
Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва.
Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение. Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля!
към втори вариант >>
Откога ви дойде тая идея?
(втори вариант)
Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате.
Откога ви дойде тая идея?
Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе! “ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: „Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен.
към втори вариант >>
Вървите и тя върви с вас.
(втори вариант)
Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва.
Вървите и тя върви с вас.
Тия мисли, които не ги искате и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение. Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля! “ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат?
към втори вариант >>
Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе!
(втори вариант)
Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея?
Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе!
“ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: „Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен. За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ!
към втори вариант >>
Тия мисли, които не ги искате и вървят подир вас, към кой род мисли спадат?
(втори вариант)
Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас.
Тия мисли, които не ги искате и вървят подир вас, към кой род мисли спадат?
Едно просто обяснение. Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля! “ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат? “ − Той казва: „Моля, моля!
към втори вариант >>
“ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината.
(втори вариант)
Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе!
“ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината.
Той ще каже на детето: „Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен. За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ! “ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате.
към втори вариант >>
Едно просто обяснение.
(втори вариант)
Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате и вървят подир вас, към кой род мисли спадат?
Едно просто обяснение.
Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля! “ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат? “ − Той казва: „Моля, моля! “ − Вие вървите и той върви.
към втори вариант >>
Той ще каже на детето: „Не ставай като мен.
(втори вариант)
Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе! “ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината.
Той ще каже на детето: „Не ставай като мен.
Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен. За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ! “ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете.
към втори вариант >>
Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация.
(втори вариант)
Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение.
Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация.
Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля! “ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат? “ − Той казва: „Моля, моля! “ − Вие вървите и той върви. Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив.
към втори вариант >>
Не ти трябва.
(втори вариант)
И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе! “ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: „Не ставай като мен.
Не ти трябва.
Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен. За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ! “ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете. Те да остаряват.
към втори вариант >>
Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля!
(втори вариант)
Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение. Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация.
Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля!
“ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат? “ − Той казва: „Моля, моля! “ − Вие вървите и той върви. Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си.
към втори вариант >>
Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен.
(втори вариант)
Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе! “ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: „Не ставай като мен. Не ти трябва.
Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен.
За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ! “ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо.
към втори вариант >>
“ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат?
(втори вариант)
Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение. Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля!
“ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат?
“ − Той казва: „Моля, моля! “ − Вие вървите и той върви. Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание.
към втори вариант >>
За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ!
(втори вариант)
Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе! “ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: „Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен.
За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ!
“ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате.
към втори вариант >>
“ − Той казва: „Моля, моля!
(втори вариант)
Тия мисли, които не ги искате и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение. Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля! “ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат?
“ − Той казва: „Моля, моля!
“ − Вие вървите и той върви. Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън.
към втори вариант >>
“ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате.
(втори вариант)
“ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: „Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен. За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ!
“ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате.
И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи!
към втори вариант >>
“ − Вие вървите и той върви.
(втори вариант)
Едно просто обяснение. Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля! “ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат? “ − Той казва: „Моля, моля!
“ − Вие вървите и той върви.
Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас.
към втори вариант >>
И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете.
(втори вариант)
Той ще каже на детето: „Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен. За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ! “ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате.
И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете.
Те да остаряват. Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства!
към втори вариант >>
Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив.
(втори вариант)
Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля! “ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат? “ − Той казва: „Моля, моля! “ − Вие вървите и той върви.
Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив.
Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас, вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството.
към втори вариант >>
Те да остаряват.
(втори вариант)
Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен. За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ! “ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете.
Те да остаряват.
Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки!
към втори вариант >>
Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си.
(втори вариант)
Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля! “ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат? “ − Той казва: „Моля, моля! “ − Вие вървите и той върви. Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив.
Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си.
Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас, вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога, когато върви някой просяк подире му, да се спре и да му даде малко стотинки?
към втори вариант >>
Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо.
(втори вариант)
Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен. За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ! “ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете. Те да остаряват.
Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо.
Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки!
към втори вариант >>
Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание.
(втори вариант)
“ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат? “ − Той казва: „Моля, моля! “ − Вие вървите и той върви. Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си.
Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание.
Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас, вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога, когато върви някой просяк подире му, да се спре и да му даде малко стотинки? Как мислите по това?
към втори вариант >>
Ще се молите да не остарявате.
(втори вариант)
За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ! “ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо.
Ще се молите да не остарявате.
Никакви стари идеи! Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки!
към втори вариант >>
Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън.
(втори вариант)
“ − Той казва: „Моля, моля! “ − Вие вървите и той върви. Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание.
Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън.
Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас, вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога, когато върви някой просяк подире му, да се спре и да му даде малко стотинки? Как мислите по това?
към втори вариант >>
Никакви стари идеи!
(втори вариант)
“ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате.
Никакви стари идеи!
Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки!
към втори вариант >>
Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас.
(втори вариант)
“ − Вие вървите и той върви. Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън.
Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас.
Вие ще вървите, те ще вървят подир вас, вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога, когато върви някой просяк подире му, да се спре и да му даде малко стотинки? Как мислите по това?
към втори вариант >>
Никакви стари чувства!
(втори вариант)
И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи!
Никакви стари чувства!
Никакви стари постъпки!
към втори вариант >>
Вие ще вървите, те ще вървят подир вас, вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството.
(втори вариант)
Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас.
Вие ще вървите, те ще вървят подир вас, вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството.
Трябва ли човек всякога, когато върви някой просяк подире му, да се спре и да му даде малко стотинки? Как мислите по това?
към втори вариант >>
Никакви стари постъпки!
(втори вариант)
Те да остаряват. Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства!
Никакви стари постъпки!
към втори вариант >>
Трябва ли човек всякога, когато върви някой просяк подире му, да се спре и да му даде малко стотинки?
(втори вариант)
Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас, вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството.
Трябва ли човек всякога, когато върви някой просяк подире му, да се спре и да му даде малко стотинки?
Как мислите по това?
към втори вариант >>
Едно правило: от всичко старо се простете, оставете го настрана!
(втори вариант)
Едно правило: от всичко старо се простете, оставете го настрана!
Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: „Почтен старец.“ Много привидна е тази почит. Някой казва: „Стар е. Да му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но пари има.
към втори вариант >>
Как мислите по това?
(втори вариант)
Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас, вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога, когато върви някой просяк подире му, да се спре и да му даде малко стотинки?
Как мислите по това?
към втори вариант >>
Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни.
(втори вариант)
Едно правило: от всичко старо се простете, оставете го настрана!
Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни.
Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: „Почтен старец.“ Много привидна е тази почит. Някой казва: „Стар е. Да му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него.“ И като се приближиш до него и вземеш парите, и ти остаряваш.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа един пример.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример.
Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк подире му и му врънка. Тоя му казва: „Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото.
към втори вариант >>
Аз не зная какво ще ви струва почитта.
(втори вариант)
Едно правило: от всичко старо се простете, оставете го настрана! Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни.
Аз не зная какво ще ви струва почитта.
Казват: „Почтен старец.“ Много привидна е тази почит. Някой казва: „Стар е. Да му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него.“ И като се приближиш до него и вземеш парите, и ти остаряваш. Та и парите не ти трябват − нищо не ни трябва.
към втори вариант >>
Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример.
Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство.
Върви един просяк подире му и му врънка. Тоя му казва: „Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото. Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът?
към втори вариант >>
Казват: „Почтен старец.“ Много привидна е тази почит.
(втори вариант)
Едно правило: от всичко старо се простете, оставете го настрана! Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта.
Казват: „Почтен старец.“ Много привидна е тази почит.
Някой казва: „Стар е. Да му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него.“ И като се приближиш до него и вземеш парите, и ти остаряваш. Та и парите не ти трябват − нищо не ни трябва.
към втори вариант >>
Върви един просяк подире му и му врънка.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство.
Върви един просяк подире му и му врънка.
Тоя му казва: „Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото. Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная.
към втори вариант >>
Някой казва: „Стар е.
(втори вариант)
Едно правило: от всичко старо се простете, оставете го настрана! Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: „Почтен старец.“ Много привидна е тази почит.
Някой казва: „Стар е.
Да му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него.“ И като се приближиш до него и вземеш парите, и ти остаряваш. Та и парите не ти трябват − нищо не ни трябва.
към втори вариант >>
Тоя му казва: „Слушай, отивам да се съдя.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк подире му и му врънка.
Тоя му казва: „Слушай, отивам да се съдя.
Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото. Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная. Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото.
към втори вариант >>
Да му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но пари има.
(втори вариант)
Едно правило: от всичко старо се простете, оставете го настрана! Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: „Почтен старец.“ Много привидна е тази почит. Някой казва: „Стар е.
Да му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но пари има.
Трябва да се приближа до него.“ И като се приближиш до него и вземеш парите, и ти остаряваш. Та и парите не ти трябват − нищо не ни трябва.
към втори вариант >>
Нямам нито пет пари в джоба си.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк подире му и му врънка. Тоя му казва: „Слушай, отивам да се съдя.
Нямам нито пет пари в джоба си.
Моли се на Бога да спечеля делото. Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная. Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная!
към втори вариант >>
Трябва да се приближа до него.“ И като се приближиш до него и вземеш парите, и ти остаряваш.
(втори вариант)
Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: „Почтен старец.“ Много привидна е тази почит. Някой казва: „Стар е. Да му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но пари има.
Трябва да се приближа до него.“ И като се приближиш до него и вземеш парите, и ти остаряваш.
Та и парите не ти трябват − нищо не ни трябва.
към втори вариант >>
Моли се на Бога да спечеля делото.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк подире му и му врънка. Тоя му казва: „Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си.
Моли се на Бога да спечеля делото.
Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная. Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега.
към втори вариант >>
Та и парите не ти трябват − нищо не ни трябва.
(втори вариант)
Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: „Почтен старец.“ Много привидна е тази почит. Някой казва: „Стар е. Да му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него.“ И като се приближиш до него и вземеш парите, и ти остаряваш.
Та и парите не ти трябват − нищо не ни трябва.
към втори вариант >>
Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът?
(втори вариант)
Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк подире му и му врънка. Тоя му казва: „Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото.
Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът?
Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная. Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега. После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът?
към втори вариант >>
Тогаз кой е най-младият в света?
(втори вариант)
Тогаз кой е най-младият в света?
− Доброто!
към втори вариант >>
Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная.
(втори вариант)
Върви един просяк подире му и му врънка. Тоя му казва: „Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото. Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът?
Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная.
Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега. После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът? Той казва: „Истината ли говорите?
към втори вариант >>
− Доброто!
(втори вариант)
Тогаз кой е най-младият в света?
− Доброто!
към втори вариант >>
Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото.
(втори вариант)
Тоя му казва: „Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото. Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная.
Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото.
Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега. После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът? Той казва: „Истината ли говорите? “ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това?
към втори вариант >>
Кой е най-старият?
(втори вариант)
Кой е най-старият?
− Злото.
към втори вариант >>
Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная!
(втори вариант)
Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото. Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная. Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото.
Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная!
Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега. После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът? Той казва: „Истината ли говорите? “ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш?
към втори вариант >>
− Злото.
(втори вариант)
Кой е най-старият?
− Злото.
към втори вариант >>
Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега.
(втори вариант)
Моли се на Бога да спечеля делото. Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная. Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная!
Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега.
После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът? Той казва: „Истината ли говорите? “ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш?
към втори вариант >>
Млад − това е да бъдеш добър!
(втори вариант)
Млад − това е да бъдеш добър!
към втори вариант >>
После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът?
(втори вариант)
Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная. Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега.
После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът?
Той казва: „Истината ли говорите? “ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? “ Психологически това е вярно.
към втори вариант >>
Стар − това е да бъдеш зъл!
(втори вариант)
Стар − това е да бъдеш зъл!
към втори вариант >>
Той казва: „Истината ли говорите?
(втори вариант)
Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная. Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега. После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът?
Той казва: „Истината ли говорите?
“ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? “ Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така.
към втори вариант >>
И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила в човека, това е злото.
(втори вариант)
И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила в човека, това е злото.
Щом дойде злото, човек остарява. В практическия живот дръжте в ума си доброто, за да подкрепите младостта в себе си и бодростта на ума си и животът ви ще бъде успешен.
към втори вариант >>
“ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това?
(втори вариант)
Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега. После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът? Той казва: „Истината ли говорите?
“ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това?
Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? “ Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества.
към втори вариант >>
Щом дойде злото, човек остарява.
(втори вариант)
И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила в човека, това е злото.
Щом дойде злото, човек остарява.
В практическия живот дръжте в ума си доброто, за да подкрепите младостта в себе си и бодростта на ума си и животът ви ще бъде успешен.
към втори вариант >>
Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш?
(втори вариант)
Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега. После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът? Той казва: „Истината ли говорите? “ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това?
Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш?
И после да не ме излъжеш? “ Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз!
към втори вариант >>
В практическия живот дръжте в ума си доброто, за да подкрепите младостта в себе си и бодростта на ума си и животът ви ще бъде успешен.
(втори вариант)
И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила в човека, това е злото. Щом дойде злото, човек остарява.
В практическия живот дръжте в ума си доброто, за да подкрепите младостта в себе си и бодростта на ума си и животът ви ще бъде успешен.
към втори вариант >>
И после да не ме излъжеш?
(втори вариант)
Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега. После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът? Той казва: „Истината ли говорите? “ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш?
И после да не ме излъжеш?
“ Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз! Макар че са богати, нищо не носят в джоба си.
към втори вариант >>
Дръж злото настрани!
(втори вариант)
Дръж злото настрани!
Ти не можеш да го изхвърлиш, но да не те привличат богатствата или придобивките, които можеш да имаш от злото.
към втори вариант >>
“ Психологически това е вярно.
(втори вариант)
После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът? Той казва: „Истината ли говорите? “ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш?
“ Психологически това е вярно.
И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз! Макар че са богати, нищо не носят в джоба си. Отиват на делото да го спечелят.
към втори вариант >>
Ти не можеш да го изхвърлиш, но да не те привличат богатствата или придобивките, които можеш да имаш от злото.
(втори вариант)
Дръж злото настрани!
Ти не можеш да го изхвърлиш, но да не те привличат богатствата или придобивките, които можеш да имаш от злото.
към втори вариант >>
И ние по някой път постъпваме така.
(втори вариант)
Той казва: „Истината ли говорите? “ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? “ Психологически това е вярно.
И ние по някой път постъпваме така.
Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз! Макар че са богати, нищо не носят в джоба си. Отиват на делото да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари.
към втори вариант >>
Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества.
(втори вариант)
“ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? “ Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така.
Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества.
Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз! Макар че са богати, нищо не носят в джоба си. Отиват на делото да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари.
към втори вариант >>
Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз!
(втори вариант)
Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш? “ Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества.
Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз!
Макар че са богати, нищо не носят в джоба си. Отиват на делото да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си.
към втори вариант >>
Макар че са богати, нищо не носят в джоба си.
(втори вариант)
И после да не ме излъжеш? “ Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз!
Макар че са богати, нищо не носят в джоба си.
Отиват на делото да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят.
към втори вариант >>
Отиват на делото да го спечелят.
(втори вариант)
“ Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз! Макар че са богати, нищо не носят в джоба си.
Отиват на делото да го спечелят.
Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В този свят, в материалния свят, не функционира.
към втори вариант >>
Цяло число, умножено с дробно число, значи се намалява.
(втори вариант)
Цяло число, умножено с дробно число, значи се намалява.
В дадения случай то е лихва на цялото. Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може да даде.
към втори вариант >>
Някой път вие искате от някое напреднало същество пари.
(втори вариант)
И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз! Макар че са богати, нищо не носят в джоба си. Отиват на делото да го спечелят.
Някой път вие искате от някое напреднало същество пари.
Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В този свят, в материалния свят, не функционира. Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават.
към втори вариант >>
В дадения случай то е лихва на цялото.
(втори вариант)
Цяло число, умножено с дробно число, значи се намалява.
В дадения случай то е лихва на цялото.
Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може да даде.
към втори вариант >>
Те не носят пари.
(втори вариант)
Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз! Макар че са богати, нищо не носят в джоба си. Отиват на делото да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари.
Те не носят пари.
Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В този свят, в материалния свят, не функционира. Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли.
към втори вариант >>
Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може да даде.
(втори вариант)
Цяло число, умножено с дробно число, значи се намалява. В дадения случай то е лихва на цялото.
Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може да даде.
към втори вариант >>
Имат само една златна монета в джоба си.
(втори вариант)
Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз! Макар че са богати, нищо не носят в джоба си. Отиват на делото да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари.
Имат само една златна монета в джоба си.
Но тя функционира само в другия свят. В този свят, в материалния свят, не функционира. Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари?
към втори вариант >>
Как бихте написали единица гняв и дробен гняв?
(втори вариант)
Как бихте написали единица гняв и дробен гняв?
Или единица съмнение и дробно съмнение?
към втори вариант >>
Но тя функционира само в другия свят.
(втори вариант)
Макар че са богати, нищо не носят в джоба си. Отиват на делото да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си.
Но тя функционира само в другия свят.
В този свят, в материалния свят, не функционира. Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща.
към втори вариант >>
Или единица съмнение и дробно съмнение?
(втори вариант)
Как бихте написали единица гняв и дробен гняв?
Или единица съмнение и дробно съмнение?
към втори вариант >>
В този свят, в материалния свят, не функционира.
(втори вариант)
Отиват на делото да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят.
В този свят, в материалния свят, не функционира.
Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр.
към втори вариант >>
Каква е функцията на цялото число и на дробното?
(втори вариант)
Каква е функцията на цялото число и на дробното?
Дробите са функция. Ако имате 4 дроби на 4 места по 1/4, колко правят? (Едно цяло.) Значи на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например събирате няколко дроби от 1/4, кое се увеличава в такъв случай − числителят или знаменателят?
към втори вариант >>
Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават.
(втори вариант)
Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В този свят, в материалния свят, не функционира.
Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават.
Всякога сте добре дошли. Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва?
към втори вариант >>
Дробите са функция.
(втори вариант)
Каква е функцията на цялото число и на дробното?
Дробите са функция.
Ако имате 4 дроби на 4 места по 1/4, колко правят? (Едно цяло.) Значи на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например събирате няколко дроби от 1/4, кое се увеличава в такъв случай − числителят или знаменателят? (Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате?
към втори вариант >>
Всякога сте добре дошли.
(втори вариант)
Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В този свят, в материалния свят, не функционира. Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават.
Всякога сте добре дошли.
Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева?
към втори вариант >>
Ако имате 4 дроби на 4 места по 1/4, колко правят?
(втори вариант)
Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция.
Ако имате 4 дроби на 4 места по 1/4, колко правят?
(Едно цяло.) Значи на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например събирате няколко дроби от 1/4, кое се увеличава в такъв случай − числителят или знаменателят? (Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (Числителите.) А знаменателите ги оставате настрана.
към втори вариант >>
Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари?
(втори вариант)
Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В този свят, в материалния свят, не функционира. Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли.
Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари?
Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат?
към втори вариант >>
(Едно цяло.) Значи на 4 места по 1/4 правят едно цяло.
(втори вариант)
Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция. Ако имате 4 дроби на 4 места по 1/4, колко правят?
(Едно цяло.) Значи на 4 места по 1/4 правят едно цяло.
При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например събирате няколко дроби от 1/4, кое се увеличава в такъв случай − числителят или знаменателят? (Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (Числителите.) А знаменателите ги оставате настрана. Като събираме 1/4 и 1/4 събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към втори вариант >>
Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща.
(втори вариант)
Но тя функционира само в другия свят. В този свят, в материалния свят, не функционира. Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари?
Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща.
Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (1/4.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствувате в дадения случай, моментално може да се изпълни.
към втори вариант >>
При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта?
(втори вариант)
Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция. Ако имате 4 дроби на 4 места по 1/4, колко правят? (Едно цяло.) Значи на 4 места по 1/4 правят едно цяло.
При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта?
Например събирате няколко дроби от 1/4, кое се увеличава в такъв случай − числителят или знаменателят? (Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (Числителите.) А знаменателите ги оставате настрана. Като събираме 1/4 и 1/4 събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към втори вариант >>
Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр.
(втори вариант)
В този свят, в материалния свят, не функционира. Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща.
Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр.
И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (1/4.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствувате в дадения случай, моментално може да се изпълни. Но са много редки тия случаи, понеже хората никога не идват в това състояние.
към втори вариант >>
Например събирате няколко дроби от 1/4, кое се увеличава в такъв случай − числителят или знаменателят?
(втори вариант)
Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция. Ако имате 4 дроби на 4 места по 1/4, колко правят? (Едно цяло.) Значи на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта?
Например събирате няколко дроби от 1/4, кое се увеличава в такъв случай − числителят или знаменателят?
(Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (Числителите.) А знаменателите ги оставате настрана. Като събираме 1/4 и 1/4 събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към втори вариант >>
И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва?
(втори вариант)
Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр.
И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва?
Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (1/4.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствувате в дадения случай, моментално може да се изпълни. Но са много редки тия случаи, понеже хората никога не идват в това състояние. То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва; когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
към втори вариант >>
(Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате?
(втори вариант)
Дробите са функция. Ако имате 4 дроби на 4 места по 1/4, колко правят? (Едно цяло.) Значи на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например събирате няколко дроби от 1/4, кое се увеличава в такъв случай − числителят или знаменателят?
(Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате?
(Числителите.) А знаменателите ги оставате настрана. Като събираме 1/4 и 1/4 събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към втори вариант >>
Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева?
(втори вариант)
Всякога сте добре дошли. Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва?
Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева?
(20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (1/4.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствувате в дадения случай, моментално може да се изпълни. Но са много редки тия случаи, понеже хората никога не идват в това състояние. То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва; когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
към втори вариант >>
(Числителите.) А знаменателите ги оставате настрана.
(втори вариант)
Ако имате 4 дроби на 4 места по 1/4, колко правят? (Едно цяло.) Значи на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например събирате няколко дроби от 1/4, кое се увеличава в такъв случай − числителят или знаменателят? (Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате?
(Числителите.) А знаменателите ги оставате настрана.
Като събираме 1/4 и 1/4 събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към втори вариант >>
(20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат?
(втори вариант)
Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева?
(20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат?
(1/4.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствувате в дадения случай, моментално може да се изпълни. Но са много редки тия случаи, понеже хората никога не идват в това състояние. То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва; когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
към втори вариант >>
Като събираме 1/4 и 1/4 събираме числителите, а знаменателят остава същият.
(втори вариант)
(Едно цяло.) Значи на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например събирате няколко дроби от 1/4, кое се увеличава в такъв случай − числителят или знаменателят? (Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (Числителите.) А знаменателите ги оставате настрана.
Като събираме 1/4 и 1/4 събираме числителите, а знаменателят остава същият.
към втори вариант >>
(1/4.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствувате в дадения случай, моментално може да се изпълни.
(втори вариант)
Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат?
(1/4.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствувате в дадения случай, моментално може да се изпълни.
Но са много редки тия случаи, понеже хората никога не идват в това състояние. То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва; когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
към втори вариант >>
По някой път философските заключения са много особени.
(втори вариант)
По някой път философските заключения са много особени.
Всички хора страдат в света от философията. Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.
към втори вариант >>
Но са много редки тия случаи, понеже хората никога не идват в това състояние.
(втори вариант)
Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (1/4.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствувате в дадения случай, моментално може да се изпълни.
Но са много редки тия случаи, понеже хората никога не идват в това състояние.
То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва; когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
към втори вариант >>
Всички хора страдат в света от философията.
(втори вариант)
По някой път философските заключения са много особени.
Всички хора страдат в света от философията.
Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.
към втори вариант >>
То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва; когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
(втори вариант)
И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (1/4.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствувате в дадения случай, моментално може да се изпълни. Но са много редки тия случаи, понеже хората никога не идват в това състояние.
То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва; когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
към втори вариант >>
Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.
(втори вариант)
По някой път философските заключения са много особени. Всички хора страдат в света от философията.
Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.
към втори вариант >>
Една сестра скоро каза един пример.
(втори вариант)
Една сестра скоро каза един пример.
В Германия на хазяйката се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери.
към втори вариант >>
Сега да разгледаме от друга гледна точка кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото.
(втори вариант)
Сега да разгледаме от друга гледна точка кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото.
Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота.
към втори вариант >>
В Германия на хазяйката се задължава с 20 марки.
(втори вариант)
Една сестра скоро каза един пример.
В Германия на хазяйката се задължава с 20 марки.
Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери. Тя мисли да намери от някого пари.
към втори вариант >>
Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта.
(втори вариант)
Сега да разгледаме от друга гледна точка кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото.
Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта.
(Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота. Вие ще кажете: „Как така?
към втори вариант >>
Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома.
(втори вариант)
Една сестра скоро каза един пример. В Германия на хазяйката се задължава с 20 марки.
Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома.
Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери. Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери.
към втори вариант >>
(Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото?
(втори вариант)
Сега да разгледаме от друга гледна точка кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото. Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта.
(Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото?
(Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота. Вие ще кажете: „Как така? “ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието.
към втори вариант >>
Излиза на улицата.
(втори вариант)
Една сестра скоро каза един пример. В Германия на хазяйката се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома.
Излиза на улицата.
Тя иска да ги намери. Но как ще намери. Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки.
към втори вариант >>
(Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта?
(втори вариант)
Сега да разгледаме от друга гледна точка кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото. Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото?
(Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта?
(Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота. Вие ще кажете: „Как така? “ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10.
към втори вариант >>
Тя иска да ги намери.
(втори вариант)
Една сестра скоро каза един пример. В Германия на хазяйката се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата.
Тя иска да ги намери.
Но как ще намери. Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки.
към втори вариант >>
(Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога?
(втори вариант)
Сега да разгледаме от друга гледна точка кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото. Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта?
(Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога?
Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота. Вие ще кажете: „Как така? “ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма.
към втори вариант >>
Но как ще намери.
(втори вариант)
Една сестра скоро каза един пример. В Германия на хазяйката се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери.
Но как ще намери.
Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: „Да ги разделим“.
към втори вариант >>
Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота.
(втори вариант)
Сега да разгледаме от друга гледна точка кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото. Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога?
Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота.
Вие ще кажете: „Как така? “ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб.
към втори вариант >>
Тя мисли да намери от някого пари.
(втори вариант)
В Германия на хазяйката се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери.
Тя мисли да намери от някого пари.
Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: „Да ги разделим“. Тя казва: „Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Как така?
(втори вариант)
Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота.
Вие ще кажете: „Как така?
“ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога.
към втори вариант >>
Уверена е, че непременно отнякъде ще намери.
(втори вариант)
Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери. Тя мисли да намери от някого пари.
Уверена е, че непременно отнякъде ще намери.
Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: „Да ги разделим“. Тя казва: „Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки.“ Той казва: „Вземете ги вие тогаз.“ Тя представи този пример.
към втори вариант >>
“ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието.
(втори вариант)
(Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота. Вие ще кажете: „Как така?
“ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието.
В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот.
към втори вариант >>
Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки.
(втори вариант)
Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери. Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери.
Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки.
И той и тя виждат 20 марки. Той казва: „Да ги разделим“. Тя казва: „Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки.“ Той казва: „Вземете ги вие тогаз.“ Тя представи този пример. Много рядък пример.
към втори вариант >>
В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10.
(втори вариант)
(Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота. Вие ще кажете: „Как така? “ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието.
В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10.
Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват.
към втори вариант >>
И той и тя виждат 20 марки.
(втори вариант)
Тя иска да ги намери. Но как ще намери. Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки.
И той и тя виждат 20 марки.
Той казва: „Да ги разделим“. Тя казва: „Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки.“ Той казва: „Вземете ги вие тогаз.“ Тя представи този пример. Много рядък пример. Той ù казва: „Вземи тия пари, че от мен да не искаш.“ Той се съгласява да даде десетте марки.
към втори вариант >>
Но бръкнете в джоба си и левчето го няма.
(втори вариант)
(Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота. Вие ще кажете: „Как така? “ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10.
Но бръкнете в джоба си и левчето го няма.
А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число.
към втори вариант >>
Той казва: „Да ги разделим“.
(втори вариант)
Но как ще намери. Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки.
Той казва: „Да ги разделим“.
Тя казва: „Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки.“ Той казва: „Вземете ги вие тогаз.“ Тя представи този пример. Много рядък пример. Той ù казва: „Вземи тия пари, че от мен да не искаш.“ Той се съгласява да даде десетте марки.
към втори вариант >>
А пък то е потребно за един хляб.
(втори вариант)
Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота. Вие ще кажете: „Как така? “ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма.
А пък то е потребно за един хляб.
Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте.
към втори вариант >>
Тя казва: „Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки.
(втори вариант)
Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: „Да ги разделим“.
Тя казва: „Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки.
Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки.“ Той казва: „Вземете ги вие тогаз.“ Тя представи този пример. Много рядък пример. Той ù казва: „Вземи тия пари, че от мен да не искаш.“ Той се съгласява да даде десетте марки.
към втори вариант >>
Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Как така? “ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб.
Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога.
Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава.
към втори вариант >>
Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки.“ Той казва: „Вземете ги вие тогаз.“ Тя представи този пример.
(втори вариант)
Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: „Да ги разделим“. Тя казва: „Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки.
Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки.“ Той казва: „Вземете ги вие тогаз.“ Тя представи този пример.
Много рядък пример. Той ù казва: „Вземи тия пари, че от мен да не искаш.“ Той се съгласява да даде десетте марки.
към втори вариант >>
Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот.
(втори вариант)
“ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога.
Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот.
Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава. Вие от тая дроб − 1/2, веднага ще се зарадвате.
към втори вариант >>
Много рядък пример.
(втори вариант)
Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: „Да ги разделим“. Тя казва: „Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки.“ Той казва: „Вземете ги вие тогаз.“ Тя представи този пример.
Много рядък пример.
Той ù казва: „Вземи тия пари, че от мен да не искаш.“ Той се съгласява да даде десетте марки.
към втори вариант >>
Но в същото време те всякога могат да ви зарадват.
(втори вариант)
В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот.
Но в същото време те всякога могат да ви зарадват.
Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава. Вие от тая дроб − 1/2, веднага ще се зарадвате.
към втори вариант >>
Той ù казва: „Вземи тия пари, че от мен да не искаш.“ Той се съгласява да даде десетте марки.
(втори вариант)
И той и тя виждат 20 марки. Той казва: „Да ги разделим“. Тя казва: „Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки.“ Той казва: „Вземете ги вие тогаз.“ Тя представи този пример. Много рядък пример.
Той ù казва: „Вземи тия пари, че от мен да не искаш.“ Той се съгласява да даде десетте марки.
към втори вариант >>
Например ако ви дадат едно дробно число.
(втори вариант)
Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват.
Например ако ви дадат едно дробно число.
Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава. Вие от тая дроб − 1/2, веднага ще се зарадвате.
към втори вариант >>
Ние, хората на земята, сме се обезверили.
(втори вариант)
Ние, хората на земята, сме се обезверили.
Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначална вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата. Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила.
към втори вариант >>
Гладен сте.
(втори вариант)
А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число.
Гладен сте.
Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава. Вие от тая дроб − 1/2, веднага ще се зарадвате.
към втори вариант >>
Кои са причините за обезверяването?
(втори вариант)
Ние, хората на земята, сме се обезверили.
Кои са причините за обезверяването?
Трябва да се възстанови оная първоначална вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата. Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи?
към втори вариант >>
Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава.
(втори вариант)
Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте.
Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава.
Вие от тая дроб − 1/2, веднага ще се зарадвате.
към втори вариант >>
Трябва да се възстанови оная първоначална вяра.
(втори вариант)
Ние, хората на земята, сме се обезверили. Кои са причините за обезверяването?
Трябва да се възстанови оная първоначална вяра.
Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата. Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи!
към втори вариант >>
Вие от тая дроб − 1/2, веднага ще се зарадвате.
(втори вариант)
Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава.
Вие от тая дроб − 1/2, веднага ще се зарадвате.
към втори вариант >>
Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа.
(втори вариант)
Ние, хората на земята, сме се обезверили. Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначална вяра.
Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа.
Вземете най-първо природата. Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи! Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи.
към втори вариант >>
Хубаво е човек да бъде математик.
(втори вариант)
Хубаво е човек да бъде математик.
Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да смята. Например да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесал. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли.
към втори вариант >>
Вземете най-първо природата.
(втори вариант)
Ние, хората на земята, сме се обезверили. Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначална вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа.
Вземете най-първо природата.
Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи! Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи. И ако някой път не ви услужи, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към втори вариант >>
Но кое трябва да смята?
(втори вариант)
Хубаво е човек да бъде математик.
Но кое трябва да смята?
Има неща, които човек не трябва да смята. Например да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесал. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз?
към втори вариант >>
Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила.
(втори вариант)
Ние, хората на земята, сме се обезверили. Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначална вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата.
Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила.
Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи! Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи. И ако някой път не ви услужи, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към втори вариант >>
Има неща, които човек не трябва да смята.
(втори вариант)
Хубаво е човек да бъде математик. Но кое трябва да смята?
Има неща, които човек не трябва да смята.
Например да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесал. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз? − Няма да дойдете до никакъв резултат.
към втори вариант >>
Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи?
(втори вариант)
Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначална вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата. Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила.
Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи?
Ще му услужи! Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи. И ако някой път не ви услужи, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към втори вариант >>
Например да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден.
(втори вариант)
Хубаво е човек да бъде математик. Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да смята.
Например да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден.
Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесал. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз? − Няма да дойдете до никакъв резултат. До резултат могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят − не!
към втори вариант >>
Ще му услужи!
(втори вариант)
Трябва да се възстанови оная първоначална вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата. Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи?
Ще му услужи!
Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи. И ако някой път не ви услужи, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към втори вариант >>
Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесал.
(втори вариант)
Хубаво е човек да бъде математик. Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да смята. Например да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден.
Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесал.
Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз? − Няма да дойдете до никакъв резултат. До резултат могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят − не!
към втори вариант >>
Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи.
(втори вариант)
Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата. Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи!
Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи.
И ако някой път не ви услужи, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към втори вариант >>
Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли.
(втори вариант)
Хубаво е човек да бъде математик. Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да смята. Например да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесал.
Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли.
До какъв резултат ще дойдете тогаз? − Няма да дойдете до никакъв резултат. До резултат могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят − не!
към втори вариант >>
И ако някой път не ви услужи, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
(втори вариант)
Вземете най-първо природата. Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи! Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи.
И ако някой път не ви услужи, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
към втори вариант >>
До какъв резултат ще дойдете тогаз?
(втори вариант)
Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да смята. Например да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесал. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли.
До какъв резултат ще дойдете тогаз?
− Няма да дойдете до никакъв резултат. До резултат могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят − не!
към втори вариант >>
Олге, ти си имаш една философия, с която някъде не си съгласна.
(втори вариант)
Олге, ти си имаш една философия, с която някъде не си съгласна.
Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила. Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си. Ти още не си разрешила задачите на месечината.
към втори вариант >>
− Няма да дойдете до никакъв резултат.
(втори вариант)
Има неща, които човек не трябва да смята. Например да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесал. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз?
− Няма да дойдете до никакъв резултат.
До резултат могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят − не!
към втори вариант >>
Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила.
(втори вариант)
Олге, ти си имаш една философия, с която някъде не си съгласна.
Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила.
Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си. Ти още не си разрешила задачите на месечината.
към втори вариант >>
До резултат могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят − не!
(втори вариант)
Например да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесал. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз? − Няма да дойдете до никакъв резултат.
До резултат могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят − не!
към втори вариант >>
Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си.
(втори вариант)
Олге, ти си имаш една философия, с която някъде не си съгласна. Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила.
Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си.
Ти още не си разрешила задачите на месечината.
към втори вариант >>
Какъв ще бъде резултатът за умния човек?
(втори вариант)
Какъв ще бъде резултатът за умния човек?
Какъв ще бъде резултатът за глупавия човек? Какъв ще бъде резултатът на една суха година или на една влажна година? Казвам: Има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка − те са на глед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението − не.
към втори вариант >>
Ти още не си разрешила задачите на месечината.
(втори вариант)
Олге, ти си имаш една философия, с която някъде не си съгласна. Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила. Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си.
Ти още не си разрешила задачите на месечината.
към втори вариант >>
Какъв ще бъде резултатът за глупавия човек?
(втори вариант)
Какъв ще бъде резултатът за умния човек?
Какъв ще бъде резултатът за глупавия човек?
Какъв ще бъде резултатът на една суха година или на една влажна година? Казвам: Има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка − те са на глед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението − не. Кой си позволява развлечение?
към втори вариант >>
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите.
(втори вариант)
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите.
Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата. Казва някой: „Ще ми побелее главата, докато разреша задачите.“ Щом разрешаваш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешение не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата. Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии.
към втори вариант >>
Какъв ще бъде резултатът на една суха година или на една влажна година?
(втори вариант)
Какъв ще бъде резултатът за умния човек? Какъв ще бъде резултатът за глупавия човек?
Какъв ще бъде резултатът на една суха година или на една влажна година?
Казвам: Има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка − те са на глед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението − не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива?
към втори вариант >>
Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата.
(втори вариант)
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите.
Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата.
Казва някой: „Ще ми побелее главата, докато разреша задачите.“ Щом разрешаваш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешение не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата. Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката.
към втори вариант >>
Казвам: Има едно знание, което за хората е едно развлечение.
(втори вариант)
Какъв ще бъде резултатът за умния човек? Какъв ще бъде резултатът за глупавия човек? Какъв ще бъде резултатът на една суха година или на една влажна година?
Казвам: Има едно знание, което за хората е едно развлечение.
Развлечение и почивка − те са на глед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението − не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия.
към втори вариант >>
Казва някой: „Ще ми побелее главата, докато разреша задачите.“ Щом разрешаваш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешение не е.
(втори вариант)
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите. Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата.
Казва някой: „Ще ми побелее главата, докато разреша задачите.“ Щом разрешаваш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешение не е.
Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата. Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката.
към втори вариант >>
Развлечение и почивка − те са на глед синоними.
(втори вариант)
Какъв ще бъде резултатът за умния човек? Какъв ще бъде резултатът за глупавия човек? Какъв ще бъде резултатът на една суха година или на една влажна година? Казвам: Има едно знание, което за хората е едно развлечение.
Развлечение и почивка − те са на глед синоними.
Само в почивката се придобива, а в развлечението − не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение.
към втори вариант >>
Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата!
(втори вариант)
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите. Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата. Казва някой: „Ще ми побелее главата, докато разреша задачите.“ Щом разрешаваш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешение не е.
Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата!
Ти не знаеш защо ти побеля главата. Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш.
към втори вариант >>
Само в почивката се придобива, а в развлечението − не.
(втори вариант)
Какъв ще бъде резултатът за умния човек? Какъв ще бъде резултатът за глупавия човек? Какъв ще бъде резултатът на една суха година или на една влажна година? Казвам: Има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка − те са на глед синоними.
Само в почивката се придобива, а в развлечението − не.
Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение. Само когато забогатее, той си позволява развлечение.
към втори вариант >>
Ти не знаеш защо ти побеля главата.
(втори вариант)
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите. Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата. Казва някой: „Ще ми побелее главата, докато разреша задачите.“ Щом разрешаваш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешение не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата!
Ти не знаеш защо ти побеля главата.
Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години.
към втори вариант >>
Кой си позволява развлечение?
(втори вариант)
Какъв ще бъде резултатът за глупавия човек? Какъв ще бъде резултатът на една суха година или на една влажна година? Казвам: Има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка − те са на глед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението − не.
Кой си позволява развлечение?
Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение. Само когато забогатее, той си позволява развлечение.
към втори вариант >>
Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии.
(втори вариант)
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите. Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата. Казва някой: „Ще ми побелее главата, докато разреша задачите.“ Щом разрешаваш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешение не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата.
Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии.
Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: „За един ден.“ Бялата глава ти казва, че ти трябват само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона.
към втори вариант >>
Богатият. Кой си почива?
(втори вариант)
Какъв ще бъде резултатът на една суха година или на една влажна година? Казвам: Има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка − те са на глед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението − не. Кой си позволява развлечение?
Богатият. Кой си почива?
Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение. Само когато забогатее, той си позволява развлечение.
към втори вариант >>
Да ти кажа кое ти беше спънката.
(втори вариант)
Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата. Казва някой: „Ще ми побелее главата, докато разреша задачите.“ Щом разрешаваш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешение не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата. Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии.
Да ти кажа кое ти беше спънката.
Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: „За един ден.“ Бялата глава ти казва, че ти трябват само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета.
към втори вариант >>
Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия.
(втори вариант)
Казвам: Има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка − те са на глед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението − не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива?
Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия.
Сиромахът никога не си позволява развлечение. Само когато забогатее, той си позволява развлечение.
към втори вариант >>
Черната коса беше спънката.
(втори вариант)
Казва някой: „Ще ми побелее главата, докато разреша задачите.“ Щом разрешаваш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешение не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата. Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката.
Черната коса беше спънката.
Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: „За един ден.“ Бялата глава ти казва, че ти трябват само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета. Това са все възгледи.
към втори вариант >>
Сиромахът никога не си позволява развлечение.
(втори вариант)
Развлечение и почивка − те са на глед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението − не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия.
Сиромахът никога не си позволява развлечение.
Само когато забогатее, той си позволява развлечение.
към втори вариант >>
Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш.
(втори вариант)
Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата. Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката.
Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш.
Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: „За един ден.“ Бялата глава ти казва, че ти трябват само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета. Това са все възгледи.
към втори вариант >>
Само когато забогатее, той си позволява развлечение.
(втори вариант)
Само в почивката се придобива, а в развлечението − не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение.
Само когато забогатее, той си позволява развлечение.
към втори вариант >>
Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години.
(втори вариант)
Ти не знаеш защо ти побеля главата. Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш.
Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години.
Бялата глава казва: „За един ден.“ Бялата глава ти казва, че ти трябват само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета. Това са все възгледи.
към втори вариант >>
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи?
(втори вариант)
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи?
Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза? “ Подсъдимият казва: „Тъй!
към втори вариант >>
Бялата глава казва: „За един ден.“ Бялата глава ти казва, че ти трябват само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона.
(втори вариант)
Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години.
Бялата глава казва: „За един ден.“ Бялата глава ти казва, че ти трябват само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона.
Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета. Това са все възгледи.
към втори вариант >>
Ако глупавият казва умни работи, той умен не става.
(втори вариант)
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи?
Ако глупавият казва умни работи, той умен не става.
А когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза? “ Подсъдимият казва: „Тъй! “ и изпсува съдията.
към втори вариант >>
Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета.
(втори вариант)
Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: „За един ден.“ Бялата глава ти казва, че ти трябват само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона.
Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета.
Това са все възгледи.
към втори вариант >>
А когато умният говори глупави работи, той глупав не става.
(втори вариант)
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи? Ако глупавият казва умни работи, той умен не става.
А когато умният говори глупави работи, той глупав не става.
(Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза? “ Подсъдимият казва: „Тъй! “ и изпсува съдията. Съдията казва: „Хубаво, запишете го!
към втори вариант >>
Това са все възгледи.
(втори вариант)
Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: „За един ден.“ Бялата глава ти казва, че ти трябват само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета.
Това са все възгледи.
към втори вариант >>
(Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело.
(втори вариант)
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи? Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А когато умният говори глупави работи, той глупав не става.
(Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело.
Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза? “ Подсъдимият казва: „Тъй! “ и изпсува съдията. Съдията казва: „Хубаво, запишете го! “ И въз основа на това го осъждат.
към втори вариант >>
В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия.
(втори вариант)
В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия.
Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави. Та някой път някои хора намират, че, които носят черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави. Черна глава има, но казва: „Няма какво да се смущавам.“
към втори вариант >>
Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза?
(втори вариант)
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи? Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело.
Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза?
“ Подсъдимият казва: „Тъй! “ и изпсува съдията. Съдията казва: „Хубаво, запишете го! “ И въз основа на това го осъждат. Той изпсува съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към втори вариант >>
Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави.
(втори вариант)
В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия.
Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави.
Та някой път някои хора намират, че, които носят черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави. Черна глава има, но казва: „Няма какво да се смущавам.“
към втори вариант >>
“ Подсъдимият казва: „Тъй!
(втори вариант)
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи? Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза?
“ Подсъдимият казва: „Тъй!
“ и изпсува съдията. Съдията казва: „Хубаво, запишете го! “ И въз основа на това го осъждат. Той изпсува съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към втори вариант >>
Та някой път някои хора намират, че, които носят черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави.
(втори вариант)
В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия. Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави.
Та някой път някои хора намират, че, които носят черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави.
Черна глава има, но казва: „Няма какво да се смущавам.“
към втори вариант >>
“ и изпсува съдията.
(втори вариант)
Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза? “ Подсъдимият казва: „Тъй!
“ и изпсува съдията.
Съдията казва: „Хубаво, запишете го! “ И въз основа на това го осъждат. Той изпсува съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към втори вариант >>
Черна глава има, но казва: „Няма какво да се смущавам.“
(втори вариант)
В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия. Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави. Та някой път някои хора намират, че, които носят черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави.
Черна глава има, но казва: „Няма какво да се смущавам.“
към втори вариант >>
Съдията казва: „Хубаво, запишете го!
(втори вариант)
А когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза? “ Подсъдимият казва: „Тъй! “ и изпсува съдията.
Съдията казва: „Хубаво, запишете го!
“ И въз основа на това го осъждат. Той изпсува съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към втори вариант >>
Срещнах един млад момък във Варна.
(втори вариант)
Срещнах един млад момък във Варна.
Той ми каза: „Аз съм въздържател, не пия.“ Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: „Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия.“ − Как така? − „Като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас, това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете.
към втори вариант >>
“ И въз основа на това го осъждат.
(втори вариант)
(Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза? “ Подсъдимият казва: „Тъй! “ и изпсува съдията. Съдията казва: „Хубаво, запишете го!
“ И въз основа на това го осъждат.
Той изпсува съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към втори вариант >>
Той ми каза: „Аз съм въздържател, не пия.“ Попитах го: Кой те научи?
(втори вариант)
Срещнах един млад момък във Варна.
Той ми каза: „Аз съм въздържател, не пия.“ Попитах го: Кой те научи?
Той ми каза: „Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия.“ − Как така? − „Като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас, това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете. Една придобивка е това.
към втори вариант >>
Той изпсува съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
(втори вариант)
Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза? “ Подсъдимият казва: „Тъй! “ и изпсува съдията. Съдията казва: „Хубаво, запишете го! “ И въз основа на това го осъждат.
Той изпсува съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
към втори вариант >>
Той ми каза: „Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия.“ − Как така?
(втори вариант)
Срещнах един млад момък във Варна. Той ми каза: „Аз съм въздържател, не пия.“ Попитах го: Кой те научи?
Той ми каза: „Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия.“ − Как така?
− „Като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас, това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете. Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател.
към втори вариант >>
Аз уподобявам така: Човек винаги греши.
(втори вариант)
Аз уподобявам така: Човек винаги греши.
Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: „Кажи какво каза? “ И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия, и като съдия слушате и питате: „Как му каза ти и как ти каза той? “ И онзи казва: „Така казах.“ В едно съдебно дело във варненско съдията съди едного за кражба. Съдията му казва: „Не те ли е срам!
към втори вариант >>
− „Като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас, това правеше постоянно.
(втори вариант)
Срещнах един млад момък във Варна. Той ми каза: „Аз съм въздържател, не пия.“ Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: „Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия.“ − Как така?
− „Като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас, това правеше постоянно.
И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете. Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше.
към втори вариант >>
Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: „Кажи какво каза?
(втори вариант)
Аз уподобявам така: Човек винаги греши.
Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: „Кажи какво каза?
“ И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия, и като съдия слушате и питате: „Как му каза ти и как ти каза той? “ И онзи казва: „Така казах.“ В едно съдебно дело във варненско съдията съди едного за кражба. Съдията му казва: „Не те ли е срам! Вместо да отидеш да работиш, ти ходиш да крадеш овце!
към втори вариант >>
И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино.
(втори вариант)
Срещнах един млад момък във Варна. Той ми каза: „Аз съм въздържател, не пия.“ Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: „Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия.“ − Как така? − „Като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас, това правеше постоянно.
И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино.
Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете. Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат.
към втори вариант >>
“ И дяволът го напсува на общо основание.
(втори вариант)
Аз уподобявам така: Човек винаги греши. Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: „Кажи какво каза?
“ И дяволът го напсува на общо основание.
Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия, и като съдия слушате и питате: „Как му каза ти и как ти каза той? “ И онзи казва: „Така казах.“ В едно съдебно дело във варненско съдията съди едного за кражба. Съдията му казва: „Не те ли е срам! Вместо да отидеш да работиш, ти ходиш да крадеш овце! “ − „Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя.“
към втори вариант >>
Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете.
(втори вариант)
Срещнах един млад момък във Варна. Той ми каза: „Аз съм въздържател, не пия.“ Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: „Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия.“ − Как така? − „Като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас, това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино.
Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете.
Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност.
към втори вариант >>
Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия, и като съдия слушате и питате: „Как му каза ти и как ти каза той?
(втори вариант)
Аз уподобявам така: Човек винаги греши. Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: „Кажи какво каза? “ И дяволът го напсува на общо основание.
Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия, и като съдия слушате и питате: „Как му каза ти и как ти каза той?
“ И онзи казва: „Така казах.“ В едно съдебно дело във варненско съдията съди едного за кражба. Съдията му казва: „Не те ли е срам! Вместо да отидеш да работиш, ти ходиш да крадеш овце! “ − „Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя.“
към втори вариант >>
Една придобивка е това.
(втори вариант)
Той ми каза: „Аз съм въздържател, не пия.“ Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: „Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия.“ − Как така? − „Като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас, това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете.
Една придобивка е това.
Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора.
към втори вариант >>
“ И онзи казва: „Така казах.“ В едно съдебно дело във варненско съдията съди едного за кражба.
(втори вариант)
Аз уподобявам така: Човек винаги греши. Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: „Кажи какво каза? “ И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия, и като съдия слушате и питате: „Как му каза ти и как ти каза той?
“ И онзи казва: „Така казах.“ В едно съдебно дело във варненско съдията съди едного за кражба.
Съдията му казва: „Не те ли е срам! Вместо да отидеш да работиш, ти ходиш да крадеш овце! “ − „Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя.“
към втори вариант >>
Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател.
(втори вариант)
Той ми каза: „Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия.“ − Как така? − „Като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас, това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете. Една придобивка е това.
Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател.
Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас.
към втори вариант >>
Съдията му казва: „Не те ли е срам!
(втори вариант)
Аз уподобявам така: Човек винаги греши. Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: „Кажи какво каза? “ И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия, и като съдия слушате и питате: „Как му каза ти и как ти каза той? “ И онзи казва: „Така казах.“ В едно съдебно дело във варненско съдията съди едного за кражба.
Съдията му казва: „Не те ли е срам!
Вместо да отидеш да работиш, ти ходиш да крадеш овце! “ − „Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя.“
към втори вариант >>
Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше.
(втори вариант)
− „Като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас, това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете. Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател.
Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше.
Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек.
към втори вариант >>
Вместо да отидеш да работиш, ти ходиш да крадеш овце!
(втори вариант)
Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: „Кажи какво каза? “ И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия, и като съдия слушате и питате: „Как му каза ти и как ти каза той? “ И онзи казва: „Така казах.“ В едно съдебно дело във варненско съдията съди едного за кражба. Съдията му казва: „Не те ли е срам!
Вместо да отидеш да работиш, ти ходиш да крадеш овце!
“ − „Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя.“
към втори вариант >>
Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат.
(втори вариант)
И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете. Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше.
Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат.
Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека.
към втори вариант >>
2.
Благоприятната Господня година
,
НБ
, София, 17.3.1935г.,
Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата.
Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие. Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена. И младата мома в първо време се въодушевява. После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита. Роди се друго дете, майката на него разчита.
Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата.
Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи. Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен. Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен. И с дъщерята се случва същото. По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва.
към беседата >>
В това отношение аз зная повече от всичките философи.
– Ами майка ви коя е? Това е духът, който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира. Няма какво повече да философствувате.
В това отношение аз зная повече от всичките философи.
Те не знаят даже една трета от това, което аз зная. Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо? – Дошъл съм на земята да разбера нещо. – Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята? – Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това.
към беседата >>
Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи.
Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена. И младата мома в първо време се въодушевява. После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита. Роди се друго дете, майката на него разчита. Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата.
Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи.
Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен. Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен. И с дъщерята се случва същото. По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва. Сега седи замислен като философ.
към беседата >>
Те не знаят даже една трета от това, което аз зная.
Това е духът, който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира. Няма какво повече да философствувате. В това отношение аз зная повече от всичките философи.
Те не знаят даже една трета от това, което аз зная.
Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо? – Дошъл съм на земята да разбера нещо. – Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята? – Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това. – Ами ти знаеш ли го поне?
към беседата >>
Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен.
И младата мома в първо време се въодушевява. После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита. Роди се друго дете, майката на него разчита. Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата. Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи.
Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен.
Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен. И с дъщерята се случва същото. По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва. Сега седи замислен като философ. По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия.
към беседата >>
Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо?
Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира. Няма какво повече да философствувате. В това отношение аз зная повече от всичките философи. Те не знаят даже една трета от това, което аз зная.
Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо?
– Дошъл съм на земята да разбера нещо. – Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята? – Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това. – Ами ти знаеш ли го поне? – Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота.
към беседата >>
Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен.
После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита. Роди се друго дете, майката на него разчита. Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата. Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи. Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен.
Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен.
И с дъщерята се случва същото. По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва. Сега седи замислен като философ. По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия. Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците.
към беседата >>
– Дошъл съм на земята да разбера нещо.
Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира. Няма какво повече да философствувате. В това отношение аз зная повече от всичките философи. Те не знаят даже една трета от това, което аз зная. Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо?
– Дошъл съм на земята да разбера нещо.
– Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята? – Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това. – Ами ти знаеш ли го поне? – Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота. Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе.
към беседата >>
И с дъщерята се случва същото.
Роди се друго дете, майката на него разчита. Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата. Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи. Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен. Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен.
И с дъщерята се случва същото.
По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва. Сега седи замислен като философ. По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия. Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците. Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва.
към беседата >>
– Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята?
Няма какво повече да философствувате. В това отношение аз зная повече от всичките философи. Те не знаят даже една трета от това, което аз зная. Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо? – Дошъл съм на земята да разбера нещо.
– Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята?
– Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това. – Ами ти знаеш ли го поне? – Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота. Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе. – Да, но аз искам сериозно да ми говориш.
към беседата >>
По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва.
Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата. Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи. Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен. Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен. И с дъщерята се случва същото.
По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва.
Сега седи замислен като философ. По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия. Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците. Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва. И след това отново пише тя.
към беседата >>
– Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това.
В това отношение аз зная повече от всичките философи. Те не знаят даже една трета от това, което аз зная. Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо? – Дошъл съм на земята да разбера нещо. – Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята?
– Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това.
– Ами ти знаеш ли го поне? – Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота. Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе. – Да, но аз искам сериозно да ми говориш. Добре слушай сега.
към беседата >>
Сега седи замислен като философ.
Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи. Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен. Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен. И с дъщерята се случва същото. По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва.
Сега седи замислен като философ.
По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия. Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците. Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва. И след това отново пише тя. Това са неща, които стават в живота.
към беседата >>
– Ами ти знаеш ли го поне?
Те не знаят даже една трета от това, което аз зная. Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо? – Дошъл съм на земята да разбера нещо. – Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята? – Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това.
– Ами ти знаеш ли го поне?
– Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота. Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе. – Да, но аз искам сериозно да ми говориш. Добре слушай сега. Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота.
към беседата >>
По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия.
Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен. Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен. И с дъщерята се случва същото. По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва. Сега седи замислен като философ.
По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия.
Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците. Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва. И след това отново пише тя. Това са неща, които стават в живота. Всеки може да ги приведе.
към беседата >>
– Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота.
Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо? – Дошъл съм на земята да разбера нещо. – Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята? – Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това. – Ами ти знаеш ли го поне?
– Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота.
Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе. – Да, но аз искам сериозно да ми говориш. Добре слушай сега. Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота. Той ми каза: Обикалям вселената.
към беседата >>
Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците.
Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен. И с дъщерята се случва същото. По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва. Сега седи замислен като философ. По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия.
Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците.
Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва. И след това отново пише тя. Това са неща, които стават в живота. Всеки може да ги приведе. Няма някой от вас, който да не е правил тези неща.
към беседата >>
Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе.
– Дошъл съм на земята да разбера нещо. – Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята? – Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това. – Ами ти знаеш ли го поне? – Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота.
Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе.
– Да, но аз искам сериозно да ми говориш. Добре слушай сега. Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота. Той ми каза: Обикалям вселената. Сега съм тръгнал да обикалям света.
към беседата >>
Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва.
И с дъщерята се случва същото. По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва. Сега седи замислен като философ. По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия. Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците.
Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва.
И след това отново пише тя. Това са неща, които стават в живота. Всеки може да ги приведе. Няма някой от вас, който да не е правил тези неща. Те са известни на всички ви.
към беседата >>
– Да, но аз искам сериозно да ми говориш.
– Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята? – Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това. – Ами ти знаеш ли го поне? – Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота. Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе.
– Да, но аз искам сериозно да ми говориш.
Добре слушай сега. Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота. Той ми каза: Обикалям вселената. Сега съм тръгнал да обикалям света. Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света.
към беседата >>
И след това отново пише тя.
По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва. Сега седи замислен като философ. По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия. Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците. Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва.
И след това отново пише тя.
Това са неща, които стават в живота. Всеки може да ги приведе. Няма някой от вас, който да не е правил тези неща. Те са известни на всички ви. Едно нещо не ви е известно.
към беседата >>
Добре слушай сега.
– Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това. – Ами ти знаеш ли го поне? – Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота. Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе. – Да, но аз искам сериозно да ми говориш.
Добре слушай сега.
Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота. Той ми каза: Обикалям вселената. Сега съм тръгнал да обикалям света. Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света. Ама ти с ума ли си?
към беседата >>
Това са неща, които стават в живота.
Сега седи замислен като философ. По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия. Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците. Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва. И след това отново пише тя.
Това са неща, които стават в живота.
Всеки може да ги приведе. Няма някой от вас, който да не е правил тези неща. Те са известни на всички ви. Едно нещо не ви е известно. Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта.
към беседата >>
Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота.
– Ами ти знаеш ли го поне? – Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота. Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе. – Да, но аз искам сериозно да ми говориш. Добре слушай сега.
Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота.
Той ми каза: Обикалям вселената. Сега съм тръгнал да обикалям света. Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света. Ама ти с ума ли си? – Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная.
към беседата >>
Всеки може да ги приведе.
По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия. Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците. Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва. И след това отново пише тя. Това са неща, които стават в живота.
Всеки може да ги приведе.
Няма някой от вас, който да не е правил тези неща. Те са известни на всички ви. Едно нещо не ви е известно. Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта. Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи.
към беседата >>
Той ми каза: Обикалям вселената.
– Човек трябва да знае, това е според мене смисълът на живота. Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе. – Да, но аз искам сериозно да ми говориш. Добре слушай сега. Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота.
Той ми каза: Обикалям вселената.
Сега съм тръгнал да обикалям света. Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света. Ама ти с ума ли си? – Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная. Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота.
към беседата >>
Няма някой от вас, който да не е правил тези неща.
Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците. Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва. И след това отново пише тя. Това са неща, които стават в живота. Всеки може да ги приведе.
Няма някой от вас, който да не е правил тези неща.
Те са известни на всички ви. Едно нещо не ви е известно. Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта. Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи. Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева.
към беседата >>
Сега съм тръгнал да обикалям света.
Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе. – Да, но аз искам сериозно да ми говориш. Добре слушай сега. Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота. Той ми каза: Обикалям вселената.
Сега съм тръгнал да обикалям света.
Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света. Ама ти с ума ли си? – Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная. Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота. Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша.
към беседата >>
Те са известни на всички ви.
Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва. И след това отново пише тя. Това са неща, които стават в живота. Всеки може да ги приведе. Няма някой от вас, който да не е правил тези неща.
Те са известни на всички ви.
Едно нещо не ви е известно. Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта. Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи. Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева. Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева.
към беседата >>
Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света.
– Да, но аз искам сериозно да ми говориш. Добре слушай сега. Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота. Той ми каза: Обикалям вселената. Сега съм тръгнал да обикалям света.
Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света.
Ама ти с ума ли си? – Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная. Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота. Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша. – Как тъй?
към беседата >>
Едно нещо не ви е известно.
И след това отново пише тя. Това са неща, които стават в живота. Всеки може да ги приведе. Няма някой от вас, който да не е правил тези неща. Те са известни на всички ви.
Едно нещо не ви е известно.
Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта. Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи. Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева. Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева. А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло.
към беседата >>
Ама ти с ума ли си?
Добре слушай сега. Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота. Той ми каза: Обикалям вселената. Сега съм тръгнал да обикалям света. Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света.
Ама ти с ума ли си?
– Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная. Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота. Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша. – Как тъй? Аз ще го разреша.
към беседата >>
Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта.
Това са неща, които стават в живота. Всеки може да ги приведе. Няма някой от вас, който да не е правил тези неща. Те са известни на всички ви. Едно нещо не ви е известно.
Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта.
Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи. Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева. Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева. А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло. Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло.
към беседата >>
– Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная.
Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него да ми обясни смисъла на живота. Той ми каза: Обикалям вселената. Сега съм тръгнал да обикалям света. Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света. Ама ти с ума ли си?
– Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная.
Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота. Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша. – Как тъй? Аз ще го разреша. – Ще го разрешиш ти с двата метра.
към беседата >>
Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи.
Всеки може да ги приведе. Няма някой от вас, който да не е правил тези неща. Те са известни на всички ви. Едно нещо не ви е известно. Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта.
Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи.
Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева. Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева. А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло. Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло. Ама топло било сърцето му.
към беседата >>
Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота.
Той ми каза: Обикалям вселената. Сега съм тръгнал да обикалям света. Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света. Ама ти с ума ли си? – Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная.
Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота.
Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша. – Как тъй? Аз ще го разреша. – Ще го разрешиш ти с двата метра. – Как така?
към беседата >>
Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева.
Няма някой от вас, който да не е правил тези неща. Те са известни на всички ви. Едно нещо не ви е известно. Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта. Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи.
Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева.
Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева. А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло. Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло. Ама топло било сърцето му. Че и една кола, която се движи, пак топла.
към беседата >>
Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша.
Сега съм тръгнал да обикалям света. Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света. Ама ти с ума ли си? – Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная. Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота.
Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша.
– Как тъй? Аз ще го разреша. – Ще го разрешиш ти с двата метра. – Как така? – Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра.
към беседата >>
Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева.
Те са известни на всички ви. Едно нещо не ви е известно. Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта. Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи. Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева.
Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева.
А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло. Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло. Ама топло било сърцето му. Че и една кола, която се движи, пак топла. И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор.
към беседата >>
– Как тъй?
Колко време ще седя на земята не зная, но ще обиколя света. Ама ти с ума ли си? – Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная. Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота. Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша.
– Как тъй?
Аз ще го разреша. – Ще го разрешиш ти с двата метра. – Как така? – Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра. Казвам: Прав е този човек, трябват знания.
към беседата >>
А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло.
Едно нещо не ви е известно. Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта. Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи. Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева. Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева.
А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло.
Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло. Ама топло било сърцето му. Че и една кола, която се движи, пак топла. И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор. И в Любовта някой път има топлина, съвпада се.
към беседата >>
Аз ще го разреша.
Ама ти с ума ли си? – Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная. Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота. Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша. – Как тъй?
Аз ще го разреша.
– Ще го разрешиш ти с двата метра. – Как така? – Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра. Казвам: Прав е този човек, трябват знания. И той си има свои разбирания.
към беседата >>
Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло.
Вие още не сте опитали, какво нещо е Любовта. Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи. Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева. Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева. А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло.
Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло.
Ама топло било сърцето му. Че и една кола, която се движи, пак топла. И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор. И в Любовта някой път има топлина, съвпада се. Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени.
към беседата >>
– Ще го разрешиш ти с двата метра.
– Дали съм аз с ума си, или ти си с ума си, не зная. Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота. Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша. – Как тъй? Аз ще го разреша.
– Ще го разрешиш ти с двата метра.
– Как така? – Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра. Казвам: Прав е този човек, трябват знания. И той си има свои разбирания. – Ама това са отвлечени работи.
към беседата >>
Ама топло било сърцето му.
Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи. Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева. Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева. А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло. Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло.
Ама топло било сърцето му.
Че и една кола, която се движи, пак топла. И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор. И в Любовта някой път има топлина, съвпада се. Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени. Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце.
към беседата >>
– Как така?
Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота. Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша. – Как тъй? Аз ще го разреша. – Ще го разрешиш ти с двата метра.
– Как така?
– Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра. Казвам: Прав е този човек, трябват знания. И той си има свои разбирания. – Ама това са отвлечени работи. Кажи ми кои работи не са отвлечени?
към беседата >>
Че и една кола, която се движи, пак топла.
Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева. Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева. А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло. Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло. Ама топло било сърцето му.
Че и една кола, която се движи, пак топла.
И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор. И в Любовта някой път има топлина, съвпада се. Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени. Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце. Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега.
към беседата >>
– Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра.
Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша. – Как тъй? Аз ще го разреша. – Ще го разрешиш ти с двата метра. – Как така?
– Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра.
Казвам: Прав е този човек, трябват знания. И той си има свои разбирания. – Ама това са отвлечени работи. Кажи ми кои работи не са отвлечени? Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално.
към беседата >>
И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор.
Който може да ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева. А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло. Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло. Ама топло било сърцето му. Че и една кола, която се движи, пак топла.
И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор.
И в Любовта някой път има топлина, съвпада се. Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени. Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце. Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега. Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш.
към беседата >>
Казвам: Прав е този човек, трябват знания.
– Как тъй? Аз ще го разреша. – Ще го разрешиш ти с двата метра. – Как така? – Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра.
Казвам: Прав е този човек, трябват знания.
И той си има свои разбирания. – Ама това са отвлечени работи. Кажи ми кои работи не са отвлечени? Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално. – Реално ли е наистина?
към беседата >>
И в Любовта някой път има топлина, съвпада се.
А тъй, да ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло. Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло. Ама топло било сърцето му. Че и една кола, която се движи, пак топла. И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор.
И в Любовта някой път има топлина, съвпада се.
Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени. Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце. Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега. Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш. А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича.
към беседата >>
И той си има свои разбирания.
Аз ще го разреша. – Ще го разрешиш ти с двата метра. – Как така? – Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра. Казвам: Прав е този човек, трябват знания.
И той си има свои разбирания.
– Ама това са отвлечени работи. Кажи ми кои работи не са отвлечени? Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално. – Реално ли е наистина? То е извън тебе.
към беседата >>
Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени.
Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло. Ама топло било сърцето му. Че и една кола, която се движи, пак топла. И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор. И в Любовта някой път има топлина, съвпада се.
Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени.
Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце. Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега. Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш. А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат.
към беседата >>
– Ама това са отвлечени работи.
– Ще го разрешиш ти с двата метра. – Как така? – Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра. Казвам: Прав е този човек, трябват знания. И той си има свои разбирания.
– Ама това са отвлечени работи.
Кажи ми кои работи не са отвлечени? Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално. – Реално ли е наистина? То е извън тебе. Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми.
към беседата >>
Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце.
Ама топло било сърцето му. Че и една кола, която се движи, пак топла. И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор. И в Любовта някой път има топлина, съвпада се. Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени.
Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце.
Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега. Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш. А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат. Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме го обикнали, Той ни е обикнал.
към беседата >>
Кажи ми кои работи не са отвлечени?
– Как така? – Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра. Казвам: Прав е този човек, трябват знания. И той си има свои разбирания. – Ама това са отвлечени работи.
Кажи ми кои работи не са отвлечени?
Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално. – Реално ли е наистина? То е извън тебе. Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми. Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално.
към беседата >>
Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега.
Че и една кола, която се движи, пак топла. И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор. И в Любовта някой път има топлина, съвпада се. Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени. Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце.
Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега.
Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш. А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат. Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме.
към беседата >>
Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално.
– Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра. Казвам: Прав е този човек, трябват знания. И той си има свои разбирания. – Ама това са отвлечени работи. Кажи ми кои работи не са отвлечени?
Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално.
– Реално ли е наистина? То е извън тебе. Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми. Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално. Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство.
към беседата >>
Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш.
И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от Любовта, тя се е стоплила от зор. И в Любовта някой път има топлина, съвпада се. Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени. Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце. Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега.
Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш.
А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат. Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме. Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме.
към беседата >>
– Реално ли е наистина?
Казвам: Прав е този човек, трябват знания. И той си има свои разбирания. – Ама това са отвлечени работи. Кажи ми кои работи не са отвлечени? Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално.
– Реално ли е наистина?
То е извън тебе. Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми. Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално. Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство. Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш.
към беседата >>
А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича.
И в Любовта някой път има топлина, съвпада се. Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени. Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце. Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега. Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш.
А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича.
Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат. Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме. Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме. Затова, именно, ние не обичаме по същия начин, по същия идеал, както Бог обича.
към беседата >>
То е извън тебе.
И той си има свои разбирания. – Ама това са отвлечени работи. Кажи ми кои работи не са отвлечени? Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално. – Реално ли е наистина?
То е извън тебе.
Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми. Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално. Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство. Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш. И в действителния живот е същото нещо.
към беседата >>
Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат.
Доколкото знаем, понякога Любовта прави хората много студени. Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце. Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега. Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш. А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича.
Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат.
Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме. Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме. Затова, именно, ние не обичаме по същия начин, по същия идеал, както Бог обича. Както Бог те е обикнал, по същия начин, по същия метод, по същата линия ще обичаш и ти – така върви.
към беседата >>
Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми.
– Ама това са отвлечени работи. Кажи ми кои работи не са отвлечени? Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално. – Реално ли е наистина? То е извън тебе.
Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми.
Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално. Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство. Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш. И в действителния живот е същото нещо. Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш.
към беседата >>
Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме го обикнали, Той ни е обикнал.
Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце. Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега. Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш. А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат.
Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме го обикнали, Той ни е обикнал.
Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме. Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме. Затова, именно, ние не обичаме по същия начин, по същия идеал, както Бог обича. Както Бог те е обикнал, по същия начин, по същия метод, по същата линия ще обичаш и ти – така върви.
към беседата >>
Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално.
Кажи ми кои работи не са отвлечени? Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално. – Реално ли е наистина? То е извън тебе. Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми.
Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално.
Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство. Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш. И в действителния живот е същото нещо. Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш. Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си.
към беседата >>
Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме.
Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стега. Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш. А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат. Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме го обикнали, Той ни е обикнал.
Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме.
Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме. Затова, именно, ние не обичаме по същия начин, по същия идеал, както Бог обича. Както Бог те е обикнал, по същия начин, по същия метод, по същата линия ще обичаш и ти – така върви.
към беседата >>
Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство.
Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално. – Реално ли е наистина? То е извън тебе. Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми. Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално.
Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство.
Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш. И в действителния живот е същото нещо. Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш. Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си. Де е животът тогава?
към беседата >>
Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме.
Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш. А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат. Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме.
Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме.
Затова, именно, ние не обичаме по същия начин, по същия идеал, както Бог обича. Както Бог те е обикнал, по същия начин, по същия метод, по същата линия ще обичаш и ти – така върви.
към беседата >>
Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш.
– Реално ли е наистина? То е извън тебе. Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми. Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално. Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство.
Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш.
И в действителния живот е същото нещо. Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш. Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си. Де е животът тогава? Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва.
към беседата >>
Затова, именно, ние не обичаме по същия начин, по същия идеал, както Бог обича.
А не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат. Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме. Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме.
Затова, именно, ние не обичаме по същия начин, по същия идеал, както Бог обича.
Както Бог те е обикнал, по същия начин, по същия метод, по същата линия ще обичаш и ти – така върви.
към беседата >>
И в действителния живот е същото нещо.
То е извън тебе. Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми. Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално. Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство. Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш.
И в действителния живот е същото нещо.
Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш. Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си. Де е животът тогава? Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. – Няма какво да се говори по това.
към беседата >>
Както Бог те е обикнал, по същия начин, по същия метод, по същата линия ще обичаш и ти – така върви.
Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат. Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме. Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме. Затова, именно, ние не обичаме по същия начин, по същия идеал, както Бог обича.
Както Бог те е обикнал, по същия начин, по същия метод, по същата линия ще обичаш и ти – така върви.
към беседата >>
Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш.
Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми. Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално. Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство. Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш. И в действителния живот е същото нещо.
Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш.
Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си. Де е животът тогава? Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. – Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на местото.
към беседата >>
Сега, аз не казвам, че Любовта у вас не действува.
Сега, аз не казвам, че Любовта у вас не действува.
Действува Любовта, но аз говоря за онази Любов, в която смъртта е изключена. Аз говоря за (Любовта), която действува в един живот, в който смъртта е изключена. Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува. Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно.
към беседата >>
Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си.
Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално. Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство. Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш. И в действителния живот е същото нещо. Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш.
Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си.
Де е животът тогава? Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. – Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на местото. Не е лошо, че се свършват някои неща.
към беседата >>
Действува Любовта, но аз говоря за онази Любов, в която смъртта е изключена.
Сега, аз не казвам, че Любовта у вас не действува.
Действува Любовта, но аз говоря за онази Любов, в която смъртта е изключена.
Аз говоря за (Любовта), която действува в един живот, в който смъртта е изключена. Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува. Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство.
към беседата >>
Де е животът тогава?
Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство. Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш. И в действителния живот е същото нещо. Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш. Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си.
Де е животът тогава?
Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. – Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на местото. Не е лошо, че се свършват някои неща. Но с какво трябва да свършва?
към беседата >>
Аз говоря за (Любовта), която действува в един живот, в който смъртта е изключена.
Сега, аз не казвам, че Любовта у вас не действува. Действува Любовта, но аз говоря за онази Любов, в която смъртта е изключена.
Аз говоря за (Любовта), която действува в един живот, в който смъртта е изключена.
Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува. Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния.
към беседата >>
Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва.
Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш. И в действителния живот е същото нещо. Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш. Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си. Де е животът тогава?
Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва.
– Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на местото. Не е лошо, че се свършват някои неща. Но с какво трябва да свършва? Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето.
към беседата >>
Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува.
Сега, аз не казвам, че Любовта у вас не действува. Действува Любовта, но аз говоря за онази Любов, в която смъртта е изключена. Аз говоря за (Любовта), която действува в един живот, в който смъртта е изключена.
Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува.
Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза.
към беседата >>
– Няма какво да се говори по това.
И в действителния живот е същото нещо. Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш. Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си. Де е животът тогава? Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва.
– Няма какво да се говори по това.
Че всичко се свършва, това си е на местото. Не е лошо, че се свършват някои неща. Но с какво трябва да свършва? Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето. Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието.
към беседата >>
Там вече смъртта се изключва.
Сега, аз не казвам, че Любовта у вас не действува. Действува Любовта, но аз говоря за онази Любов, в която смъртта е изключена. Аз говоря за (Любовта), която действува в един живот, в който смъртта е изключена. Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува.
Там вече смъртта се изключва.
Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения.
към беседата >>
Че всичко се свършва, това си е на местото.
Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш. Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си. Де е животът тогава? Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. – Няма какво да се говори по това.
Че всичко се свършва, това си е на местото.
Не е лошо, че се свършват някои неща. Но с какво трябва да свършва? Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето. Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието. Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът.
към беседата >>
Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно.
Сега, аз не казвам, че Любовта у вас не действува. Действува Любовта, но аз говоря за онази Любов, в която смъртта е изключена. Аз говоря за (Любовта), която действува в един живот, в който смъртта е изключена. Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува. Там вече смъртта се изключва.
Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно.
Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее.
към беседата >>
Не е лошо, че се свършват някои неща.
Учен човек си, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си. Де е животът тогава? Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. – Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на местото.
Не е лошо, че се свършват някои неща.
Но с какво трябва да свършва? Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето. Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието. Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът. Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта.
към беседата >>
Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство.
Действува Любовта, но аз говоря за онази Любов, в която смъртта е изключена. Аз говоря за (Любовта), която действува в един живот, в който смъртта е изключена. Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува. Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно.
Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство.
Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран.
към беседата >>
Но с какво трябва да свършва?
Де е животът тогава? Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. – Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на местото. Не е лошо, че се свършват някои неща.
Но с какво трябва да свършва?
Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето. Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието. Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът. Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма никакво свършване на нещата.
към беседата >>
Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния.
Аз говоря за (Любовта), която действува в един живот, в който смъртта е изключена. Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува. Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство.
Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния.
Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви.
към беседата >>
Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето.
Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. – Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на местото. Не е лошо, че се свършват някои неща. Но с какво трябва да свършва?
Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето.
Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието. Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът. Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма никакво свършване на нещата. Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н.
към беседата >>
Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза.
Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува. Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния.
Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза.
А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота.
към беседата >>
Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието.
– Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на местото. Не е лошо, че се свършват някои неща. Но с какво трябва да свършва? Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето.
Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието.
Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът. Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма никакво свършване на нещата. Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н. Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща.
към беседата >>
А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения.
Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза.
А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения.
Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват.
към беседата >>
Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът.
Че всичко се свършва, това си е на местото. Не е лошо, че се свършват някои неща. Но с какво трябва да свършва? Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето. Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието.
Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът.
Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма никакво свършване на нещата. Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н. Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща. Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото.
към беседата >>
Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее.
Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения.
Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее.
Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение.
към беседата >>
Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта.
Не е лошо, че се свършват някои неща. Но с какво трябва да свършва? Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето. Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието. Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът.
Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта.
В живота изобщо няма никакво свършване на нещата. Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н. Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща. Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото. Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее.
към беседата >>
Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран.
Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее.
Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран.
Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение. Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите?
към беседата >>
В живота изобщо няма никакво свършване на нещата.
Но с какво трябва да свършва? Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето. Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието. Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът. Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта.
В живота изобщо няма никакво свършване на нещата.
Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н. Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща. Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото. Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно.
към беседата >>
Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви.
Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран.
Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви.
Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение. Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро.
към беседата >>
Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н.
Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето. Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието. Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът. Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма никакво свършване на нещата.
Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н.
Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща. Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото. Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си.
към беседата >>
Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота.
Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви.
Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота.
Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение. Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им.
към беседата >>
Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща.
Добре е да свърши с невежеството, защото ще дойде знанието. Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът. Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма никакво свършване на нещата. Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н.
Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща.
Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото. Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си. Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи.
към беседата >>
Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват.
А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота.
Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват.
Аз правя това разграничение. Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им. Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира.
към беседата >>
Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото.
Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът. Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма никакво свършване на нещата. Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н. Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща.
Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото.
Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си. Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. – Чакай, не говори това.
към беседата >>
Аз правя това разграничение.
Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват.
Аз правя това разграничение.
Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им. Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира. Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко.
към беседата >>
Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее.
Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма никакво свършване на нещата. Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н. Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща. Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото.
Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее.
Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си. Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. – Чакай, не говори това. Възможно ли е това нещо?
към беседата >>
Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите?
Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение.
Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите?
Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им. Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира. Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко. Каква е истинската мярка?
към беседата >>
Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно.
В живота изобщо няма никакво свършване на нещата. Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н. Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща. Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото. Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее.
Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно.
То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си. Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. – Чакай, не говори това. Възможно ли е това нещо? Че то било страшна работа.
към беседата >>
Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро.
Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение. Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите?
Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро.
Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им. Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира. Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко. Каква е истинската мярка? Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава.
към беседата >>
То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си.
Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н. Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща. Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото. Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно.
То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си.
Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. – Чакай, не говори това. Възможно ли е това нещо? Че то било страшна работа. Де чете това нещо.
към беседата >>
Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им.
Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение. Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро.
Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им.
Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира. Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко. Каква е истинската мярка? Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава. Този народ не те обича вече.
към беседата >>
Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи.
Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща. Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото. Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си.
Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи.
– Чакай, не говори това. Възможно ли е това нещо? Че то било страшна работа. Де чете това нещо.
към беседата >>
Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира.
Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение. Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им.
Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира.
Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко. Каква е истинската мярка? Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава. Този народ не те обича вече. Какво ще правиш тогава?
към беседата >>
– Чакай, не говори това.
Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото. Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си. Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи.
– Чакай, не говори това.
Възможно ли е това нещо? Че то било страшна работа. Де чете това нещо.
към беседата >>
Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко.
Аз правя това разграничение. Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им. Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира.
Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко.
Каква е истинската мярка? Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава. Този народ не те обича вече. Какво ще правиш тогава? Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик.
към беседата >>
Възможно ли е това нещо?
Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си. Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. – Чакай, не говори това.
Възможно ли е това нещо?
Че то било страшна работа. Де чете това нещо.
към беседата >>
Каква е истинската мярка?
Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им. Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира. Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко.
Каква е истинската мярка?
Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава. Този народ не те обича вече. Какво ще правиш тогава? Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик. Ти вече няма да милееш толкова за българския народ.
към беседата >>
Че то било страшна работа.
Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си. Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. – Чакай, не говори това. Възможно ли е това нещо?
Че то било страшна работа.
Де чете това нещо.
към беседата >>
Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава.
Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им. Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира. Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко. Каква е истинската мярка?
Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава.
Този народ не те обича вече. Какво ще правиш тогава? Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик. Ти вече няма да милееш толкова за българския народ. Питам, кое е онова, на което трябва да вярвате?
към беседата >>
Де чете това нещо.
То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си. Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. – Чакай, не говори това. Възможно ли е това нещо? Че то било страшна работа.
Де чете това нещо.
към беседата >>
Този народ не те обича вече.
Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им. Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира. Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко. Каква е истинската мярка? Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава.
Този народ не те обича вече.
Какво ще правиш тогава? Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик. Ти вече няма да милееш толкова за българския народ. Питам, кое е онова, на което трябва да вярвате? Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си.
към беседата >>
В това отношение аз съм за реални неща.
В това отношение аз съм за реални неща.
Има една реалност, която не се меси в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата. Външният живот си върви независимо всичко друго. Ти не можеш да поправиш този живот. Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята. Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение.
към беседата >>
Какво ще правиш тогава?
Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира. Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко. Каква е истинската мярка? Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава. Този народ не те обича вече.
Какво ще правиш тогава?
Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик. Ти вече няма да милееш толкова за българския народ. Питам, кое е онова, на което трябва да вярвате? Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си. Природата е вложила това правило в него, да знае на какво в себе си да разчита.
към беседата >>
Има една реалност, която не се меси в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата.
В това отношение аз съм за реални неща.
Има една реалност, която не се меси в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата.
Външният живот си върви независимо всичко друго. Ти не можеш да поправиш този живот. Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята. Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение. Ние ме сме дошли още до там.
към беседата >>
Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик.
Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко. Каква е истинската мярка? Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава. Този народ не те обича вече. Какво ще правиш тогава?
Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик.
Ти вече няма да милееш толкова за българския народ. Питам, кое е онова, на което трябва да вярвате? Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си. Природата е вложила това правило в него, да знае на какво в себе си да разчита. И всичко трябва да е насочено към това правило, то да се прояви.
към беседата >>
Външният живот си върви независимо всичко друго.
В това отношение аз съм за реални неща. Има една реалност, която не се меси в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата.
Външният живот си върви независимо всичко друго.
Ти не можеш да поправиш този живот. Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята. Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение. Ние ме сме дошли още до там. Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал.
към беседата >>
Ти вече няма да милееш толкова за българския народ.
Каква е истинската мярка? Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава. Този народ не те обича вече. Какво ще правиш тогава? Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик.
Ти вече няма да милееш толкова за българския народ.
Питам, кое е онова, на което трябва да вярвате? Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си. Природата е вложила това правило в него, да знае на какво в себе си да разчита. И всичко трябва да е насочено към това правило, то да се прояви. А по въпроса как трябва да се живее, това всеки знае.
към беседата >>
Ти не можеш да поправиш този живот.
В това отношение аз съм за реални неща. Има една реалност, която не се меси в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата. Външният живот си върви независимо всичко друго.
Ти не можеш да поправиш този живот.
Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята. Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение. Ние ме сме дошли още до там. Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал. Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение.
към беседата >>
Питам, кое е онова, на което трябва да вярвате?
Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава. Този народ не те обича вече. Какво ще правиш тогава? Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик. Ти вече няма да милееш толкова за българския народ.
Питам, кое е онова, на което трябва да вярвате?
Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си. Природата е вложила това правило в него, да знае на какво в себе си да разчита. И всичко трябва да е насочено към това правило, то да се прояви. А по въпроса как трябва да се живее, това всеки знае.
към беседата >>
Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята.
В това отношение аз съм за реални неща. Има една реалност, която не се меси в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата. Външният живот си върви независимо всичко друго. Ти не можеш да поправиш този живот.
Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята.
Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение. Ние ме сме дошли още до там. Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал. Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение. Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра.
към беседата >>
Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си.
Този народ не те обича вече. Какво ще правиш тогава? Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик. Ти вече няма да милееш толкова за българския народ. Питам, кое е онова, на което трябва да вярвате?
Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си.
Природата е вложила това правило в него, да знае на какво в себе си да разчита. И всичко трябва да е насочено към това правило, то да се прояви. А по въпроса как трябва да се живее, това всеки знае.
към беседата >>
Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение.
В това отношение аз съм за реални неща. Има една реалност, която не се меси в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата. Външният живот си върви независимо всичко друго. Ти не можеш да поправиш този живот. Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята.
Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение.
Ние ме сме дошли още до там. Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал. Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение. Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра. Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода.
към беседата >>
Природата е вложила това правило в него, да знае на какво в себе си да разчита.
Какво ще правиш тогава? Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик. Ти вече няма да милееш толкова за българския народ. Питам, кое е онова, на което трябва да вярвате? Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си.
Природата е вложила това правило в него, да знае на какво в себе си да разчита.
И всичко трябва да е насочено към това правило, то да се прояви. А по въпроса как трябва да се живее, това всеки знае.
към беседата >>
Ние ме сме дошли още до там.
Има една реалност, която не се меси в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата. Външният живот си върви независимо всичко друго. Ти не можеш да поправиш този живот. Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята. Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение.
Ние ме сме дошли още до там.
Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал. Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение. Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра. Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода. Не е лесна работа това.
към беседата >>
И всичко трябва да е насочено към това правило, то да се прояви.
Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик. Ти вече няма да милееш толкова за българския народ. Питам, кое е онова, на което трябва да вярвате? Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си. Природата е вложила това правило в него, да знае на какво в себе си да разчита.
И всичко трябва да е насочено към това правило, то да се прояви.
А по въпроса как трябва да се живее, това всеки знае.
към беседата >>
Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал.
Външният живот си върви независимо всичко друго. Ти не можеш да поправиш този живот. Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята. Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение. Ние ме сме дошли още до там.
Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал.
Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение. Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра. Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода. Не е лесна работа това. Сега всички говорят, че злато трябва на света.
към беседата >>
А по въпроса как трябва да се живее, това всеки знае.
Ти вече няма да милееш толкова за българския народ. Питам, кое е онова, на което трябва да вярвате? Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си. Природата е вложила това правило в него, да знае на какво в себе си да разчита. И всичко трябва да е насочено към това правило, то да се прояви.
А по въпроса как трябва да се живее, това всеки знае.
към беседата >>
Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение.
Ти не можеш да поправиш този живот. Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята. Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение. Ние ме сме дошли още до там. Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал.
Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение.
Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра. Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода. Не е лесна работа това. Сега всички говорят, че злато трябва на света. Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света.
към беседата >>
Един художник рисувал един американски милиардер и като го нарисувал, той го запитвал: Какво трябва да направи човек, за да стане такъв милиардер?
Един художник рисувал един американски милиардер и като го нарисувал, той го запитвал: Какво трябва да направи човек, за да стане такъв милиардер?
Милиардерът му отговорил: Ако човек получава седмично десет долари, два долари непременно трябва да отдели. Десет долари правят наши 800 лева. Ако започва да получава по 20 долари седмично, тогава той ще трябва да отделя по четири долари настрана през седмицата. Като дойдеш до положението да получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата. Така ще забогатееш.
към беседата >>
Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра.
Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята. Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение. Ние ме сме дошли още до там. Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал. Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение.
Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра.
Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода. Не е лесна работа това. Сега всички говорят, че злато трябва на света. Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света. Ако има недоимък на храна, е лошо.
към беседата >>
Милиардерът му отговорил: Ако човек получава седмично десет долари, два долари непременно трябва да отдели.
Един художник рисувал един американски милиардер и като го нарисувал, той го запитвал: Какво трябва да направи човек, за да стане такъв милиардер?
Милиардерът му отговорил: Ако човек получава седмично десет долари, два долари непременно трябва да отдели.
Десет долари правят наши 800 лева. Ако започва да получава по 20 долари седмично, тогава той ще трябва да отделя по четири долари настрана през седмицата. Като дойдеш до положението да получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата. Така ще забогатееш. Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо.
към беседата >>
Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода.
Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем да изменим това нейно положение. Ние ме сме дошли още до там. Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал. Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение. Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра.
Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода.
Не е лесна работа това. Сега всички говорят, че злато трябва на света. Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света. Ако има недоимък на храна, е лошо. Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира.
към беседата >>
Десет долари правят наши 800 лева.
Един художник рисувал един американски милиардер и като го нарисувал, той го запитвал: Какво трябва да направи човек, за да стане такъв милиардер? Милиардерът му отговорил: Ако човек получава седмично десет долари, два долари непременно трябва да отдели.
Десет долари правят наши 800 лева.
Ако започва да получава по 20 долари седмично, тогава той ще трябва да отделя по четири долари настрана през седмицата. Като дойдеш до положението да получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата. Така ще забогатееш. Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо. Въпрос е дали той така е забогатял.
към беседата >>
Не е лесна работа това.
Ние ме сме дошли още до там. Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал. Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение. Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра. Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода.
Не е лесна работа това.
Сега всички говорят, че злато трябва на света. Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света. Ако има недоимък на храна, е лошо. Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира. Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави.
към беседата >>
Ако започва да получава по 20 долари седмично, тогава той ще трябва да отделя по четири долари настрана през седмицата.
Един художник рисувал един американски милиардер и като го нарисувал, той го запитвал: Какво трябва да направи човек, за да стане такъв милиардер? Милиардерът му отговорил: Ако човек получава седмично десет долари, два долари непременно трябва да отдели. Десет долари правят наши 800 лева.
Ако започва да получава по 20 долари седмично, тогава той ще трябва да отделя по четири долари настрана през седмицата.
Като дойдеш до положението да получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата. Така ще забогатееш. Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо. Въпрос е дали той така е забогатял. Един математик решавал следната задача.
към беседата >>
Сега всички говорят, че злато трябва на света.
Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал. Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение. Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра. Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода. Не е лесна работа това.
Сега всички говорят, че злато трябва на света.
Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света. Ако има недоимък на храна, е лошо. Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира. Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави. Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат.
към беседата >>
Като дойдеш до положението да получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата.
Един художник рисувал един американски милиардер и като го нарисувал, той го запитвал: Какво трябва да направи човек, за да стане такъв милиардер? Милиардерът му отговорил: Ако човек получава седмично десет долари, два долари непременно трябва да отдели. Десет долари правят наши 800 лева. Ако започва да получава по 20 долари седмично, тогава той ще трябва да отделя по четири долари настрана през седмицата.
Като дойдеш до положението да получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата.
Така ще забогатееш. Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо. Въпрос е дали той така е забогатял. Един математик решавал следната задача. Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите.
към беседата >>
Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света.
Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение. Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра. Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода. Не е лесна работа това. Сега всички говорят, че злато трябва на света.
Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света.
Ако има недоимък на храна, е лошо. Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира. Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави. Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат. Три света има, в които човек може да живее.
към беседата >>
Така ще забогатееш.
Един художник рисувал един американски милиардер и като го нарисувал, той го запитвал: Какво трябва да направи човек, за да стане такъв милиардер? Милиардерът му отговорил: Ако човек получава седмично десет долари, два долари непременно трябва да отдели. Десет долари правят наши 800 лева. Ако започва да получава по 20 долари седмично, тогава той ще трябва да отделя по четири долари настрана през седмицата. Като дойдеш до положението да получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата.
Така ще забогатееш.
Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо. Въпрос е дали той така е забогатял. Един математик решавал следната задача. Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите. Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години.
към беседата >>
Ако има недоимък на храна, е лошо.
Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около две, три хиляди метра. Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода. Не е лесна работа това. Сега всички говорят, че злато трябва на света. Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света.
Ако има недоимък на храна, е лошо.
Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира. Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави. Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат. Три света има, в които човек може да живее. Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо.
към беседата >>
Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо.
Милиардерът му отговорил: Ако човек получава седмично десет долари, два долари непременно трябва да отдели. Десет долари правят наши 800 лева. Ако започва да получава по 20 долари седмично, тогава той ще трябва да отделя по четири долари настрана през седмицата. Като дойдеш до положението да получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата. Така ще забогатееш.
Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо.
Въпрос е дали той така е забогатял. Един математик решавал следната задача. Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите. Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години. Този математик отишъл още по-далеч.
към беседата >>
Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира.
Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода. Не е лесна работа това. Сега всички говорят, че злато трябва на света. Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света. Ако има недоимък на храна, е лошо.
Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира.
Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави. Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат. Три света има, в които човек може да живее. Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо. И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо.
към беседата >>
Въпрос е дали той така е забогатял.
Десет долари правят наши 800 лева. Ако започва да получава по 20 долари седмично, тогава той ще трябва да отделя по четири долари настрана през седмицата. Като дойдеш до положението да получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата. Така ще забогатееш. Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо.
Въпрос е дали той така е забогатял.
Един математик решавал следната задача. Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите. Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години. Този математик отишъл още по-далеч. Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време.
към беседата >>
Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави.
Не е лесна работа това. Сега всички говорят, че злато трябва на света. Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света. Ако има недоимък на храна, е лошо. Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира.
Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави.
Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат. Три света има, в които човек може да живее. Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо. И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте!
към беседата >>
Един математик решавал следната задача.
Ако започва да получава по 20 долари седмично, тогава той ще трябва да отделя по четири долари настрана през седмицата. Като дойдеш до положението да получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата. Така ще забогатееш. Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо. Въпрос е дали той така е забогатял.
Един математик решавал следната задача.
Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите. Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години. Този математик отишъл още по-далеч. Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време. Това е вярно по отношение богатството на човека.
към беседата >>
Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат.
Сега всички говорят, че злато трябва на света. Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света. Ако има недоимък на храна, е лошо. Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира. Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави.
Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат.
Три света има, в които човек може да живее. Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо. И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте! “ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват.
към беседата >>
Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите.
Като дойдеш до положението да получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата. Така ще забогатееш. Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо. Въпрос е дали той така е забогатял. Един математик решавал следната задача.
Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите.
Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години. Този математик отишъл още по-далеч. Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време. Това е вярно по отношение богатството на човека. Богатството на човека зависи от неговия ум.
към беседата >>
Три света има, в които човек може да живее.
Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света. Ако има недоимък на храна, е лошо. Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира. Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави. Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат.
Три света има, в които човек може да живее.
Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо. И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте! “ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те да се размножават.
към беседата >>
Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години.
Така ще забогатееш. Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо. Въпрос е дали той така е забогатял. Един математик решавал следната задача. Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите.
Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години.
Този математик отишъл още по-далеч. Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време. Това е вярно по отношение богатството на човека. Богатството на човека зависи от неговия ум. Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат.
към беседата >>
Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо.
Ако има недоимък на храна, е лошо. Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира. Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави. Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат. Три света има, в които човек може да живее.
Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо.
И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте! “ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света.
към беседата >>
Този математик отишъл още по-далеч.
Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва да е скрил нещо. Въпрос е дали той така е забогатял. Един математик решавал следната задача. Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите. Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години.
Този математик отишъл още по-далеч.
Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време. Това е вярно по отношение богатството на човека. Богатството на човека зависи от неговия ум. Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат. Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство.
към беседата >>
И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо.
Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма да се пласира. Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави. Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат. Три света има, в които човек може да живее. Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо.
И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо.
Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте! “ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света. Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият.
към беседата >>
Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време.
Въпрос е дали той така е забогатял. Един математик решавал следната задача. Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите. Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години. Този математик отишъл още по-далеч.
Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време.
Това е вярно по отношение богатството на човека. Богатството на човека зависи от неговия ум. Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат. Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство. Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие.
към беседата >>
Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте!
Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави. Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат. Три света има, в които човек може да живее. Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо. И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо.
Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте!
“ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света. Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. Казвате: Трябва да има повече деца.
към беседата >>
Това е вярно по отношение богатството на човека.
Един математик решавал следната задача. Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите. Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години. Този математик отишъл още по-далеч. Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време.
Това е вярно по отношение богатството на човека.
Богатството на човека зависи от неговия ум. Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат. Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство. Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие. С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път.
към беседата >>
“ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват.
Животът е поставен на чисто материална основа, той не е само материя, както днес го схващат. Три света има, в които човек може да живее. Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо. И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте!
“ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват.
Те да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света. Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. Казвате: Трябва да има повече деца. Защо трябва да се раждат повече деца?
към беседата >>
Богатството на човека зависи от неговия ум.
Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите. Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години. Този математик отишъл още по-далеч. Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време. Това е вярно по отношение богатството на човека.
Богатството на човека зависи от неговия ум.
Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат. Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство. Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие. С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път. С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си.
към беседата >>
Те да се размножават.
Три света има, в които човек може да живее. Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо. И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте! “ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват.
Те да се размножават.
Защо ни са обикновените хора в света. Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. Казвате: Трябва да има повече деца. Защо трябва да се раждат повече деца? Повечето деца били благословение.
към беседата >>
Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат.
Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години. Този математик отишъл още по-далеч. Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време. Това е вярно по отношение богатството на човека. Богатството на човека зависи от неговия ум.
Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат.
Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство. Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие. С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път. С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си. Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави.
към беседата >>
Защо ни са обикновените хора в света.
Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо. И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте! “ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те да се размножават.
Защо ни са обикновените хора в света.
Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. Казвате: Трябва да има повече деца. Защо трябва да се раждат повече деца? Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш?
към беседата >>
Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство.
Този математик отишъл още по-далеч. Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време. Това е вярно по отношение богатството на човека. Богатството на човека зависи от неговия ум. Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат.
Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство.
Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие. С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път. С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си. Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави. Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората?
към беседата >>
Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият.
И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте! “ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света.
Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият.
Казвате: Трябва да има повече деца. Защо трябва да се раждат повече деца? Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш? Или ако имаш само 1000 лева на месец и имаш 10 деца, как ще се справиш с тях?
към беседата >>
Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие.
Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време. Това е вярно по отношение богатството на човека. Богатството на човека зависи от неговия ум. Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат. Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство.
Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие.
С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път. С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си. Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави. Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората? Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания.
към беседата >>
Казвате: Трябва да има повече деца.
Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте! “ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света. Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият.
Казвате: Трябва да има повече деца.
Защо трябва да се раждат повече деца? Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш? Или ако имаш само 1000 лева на месец и имаш 10 деца, как ще се справиш с тях? Как ще прекараш при тия трудни икономически условия?
към беседата >>
С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път.
Това е вярно по отношение богатството на човека. Богатството на човека зависи от неговия ум. Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат. Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство. Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие.
С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път.
С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си. Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави. Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората? Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания. На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли.
към беседата >>
Защо трябва да се раждат повече деца?
“ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света. Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. Казвате: Трябва да има повече деца.
Защо трябва да се раждат повече деца?
Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш? Или ако имаш само 1000 лева на месец и имаш 10 деца, как ще се справиш с тях? Как ще прекараш при тия трудни икономически условия? Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш?
към беседата >>
С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си.
Богатството на човека зависи от неговия ум. Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат. Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство. Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие. С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път.
С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си.
Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави. Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората? Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания. На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли. И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после.
към беседата >>
Повечето деца били благословение.
Те да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света. Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. Казвате: Трябва да има повече деца. Защо трябва да се раждат повече деца?
Повечето деца били благословение.
Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш? Или ако имаш само 1000 лева на месец и имаш 10 деца, как ще се справиш с тях? Как ще прекараш при тия трудни икономически условия? Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш? Тези деца ще ти изядат ушите.
към беседата >>
Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави.
Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат. Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство. Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие. С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път. С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си.
Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави.
Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората? Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания. На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли. И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после. Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма.
към беседата >>
Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш?
Защо ни са обикновените хора в света. Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. Казвате: Трябва да има повече деца. Защо трябва да се раждат повече деца? Повечето деца били благословение.
Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш?
Или ако имаш само 1000 лева на месец и имаш 10 деца, как ще се справиш с тях? Как ще прекараш при тия трудни икономически условия? Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш? Тези деца ще ти изядат ушите.
към беседата >>
Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората?
Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство. Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие. С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път. С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си. Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави.
Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората?
Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания. На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли. И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после. Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма. И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света.
към беседата >>
Или ако имаш само 1000 лева на месец и имаш 10 деца, как ще се справиш с тях?
Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. Казвате: Трябва да има повече деца. Защо трябва да се раждат повече деца? Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш?
Или ако имаш само 1000 лева на месец и имаш 10 деца, как ще се справиш с тях?
Как ще прекараш при тия трудни икономически условия? Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш? Тези деца ще ти изядат ушите.
към беседата >>
Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания.
Със своя ум и със своето сърце, човек може да развали своето щастие. С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път. С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си. Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави. Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората?
Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания.
На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли. И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после. Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма. И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света. Както се е родил този свет, така и ще си умре.
към беседата >>
Как ще прекараш при тия трудни икономически условия?
Казвате: Трябва да има повече деца. Защо трябва да се раждат повече деца? Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш? Или ако имаш само 1000 лева на месец и имаш 10 деца, как ще се справиш с тях?
Как ще прекараш при тия трудни икономически условия?
Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш? Тези деца ще ти изядат ушите.
към беседата >>
На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли.
С една дума само ти можеш да затвориш своя път и с една само можеш да отвориш своя път. С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си. Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави. Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората? Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания.
На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли.
И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после. Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма. И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света. Както се е родил този свет, така и ще си умре. Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече.
към беседата >>
Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш?
Защо трябва да се раждат повече деца? Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш? Или ако имаш само 1000 лева на месец и имаш 10 деца, как ще се справиш с тях? Как ще прекараш при тия трудни икономически условия?
Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш?
Тези деца ще ти изядат ушите.
към беседата >>
И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после.
С един поглед само ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само ти можеш да затвориш пътя си. Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави. Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората? Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания. На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли.
И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после.
Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма. И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света. Както се е родил този свет, така и ще си умре. Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече. Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече.
към беседата >>
Тези деца ще ти изядат ушите.
Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш? Или ако имаш само 1000 лева на месец и имаш 10 деца, как ще се справиш с тях? Как ще прекараш при тия трудни икономически условия? Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш?
Тези деца ще ти изядат ушите.
към беседата >>
Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма.
Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години да я забрави. Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората? Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания. На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли. И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после.
Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма.
И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света. Както се е родил този свет, така и ще си умре. Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече. Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече. Така седи въпросът.
към беседата >>
Казват: Трябва една трезва философия при съвременното възпитание на човечеството.
Казват: Трябва една трезва философия при съвременното възпитание на човечеството.
А сега всички искат да се задомят, без да мислят за последствията. Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз. Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата. Питам: Мислите ли, че това е закон на природата?
към беседата >>
И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света.
Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората? Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания. На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли. И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после. Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма.
И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света.
Както се е родил този свет, така и ще си умре. Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече. Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече. Така седи въпросът. Това е един кораб, в който сте влезли и вие ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега.
към беседата >>
А сега всички искат да се задомят, без да мислят за последствията.
Казват: Трябва една трезва философия при съвременното възпитание на човечеството.
А сега всички искат да се задомят, без да мислят за последствията.
Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз. Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата. Питам: Мислите ли, че това е закон на природата? Това е закон на насилието – нищо повече.
към беседата >>
Както се е родил този свет, така и ще си умре.
Най-първо човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания. На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли. И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после. Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма. И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света.
Както се е родил този свет, така и ще си умре.
Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече. Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече. Така седи въпросът. Това е един кораб, в който сте влезли и вие ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега. Ако можете да излезете благополучно до брега, после ще се пазите, кракът ви втори път да не стъпва в него.
към беседата >>
Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз.
Казват: Трябва една трезва философия при съвременното възпитание на човечеството. А сега всички искат да се задомят, без да мислят за последствията.
Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз.
Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата. Питам: Мислите ли, че това е закон на природата? Това е закон на насилието – нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава.
към беседата >>
Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече.
На второ место, човешкият ум трябва да се освободи, от всички непотребни човешки мисли. И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после. Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма. И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света. Както се е родил този свет, така и ще си умре.
Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече.
Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече. Така седи въпросът. Това е един кораб, в който сте влезли и вие ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега. Ако можете да излезете благополучно до брега, после ще се пазите, кракът ви втори път да не стъпва в него. Ако се качите на един модерен параход, разбирам.
към беседата >>
Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката.
Казват: Трябва една трезва философия при съвременното възпитание на човечеството. А сега всички искат да се задомят, без да мислят за последствията. Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз.
Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката.
Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата. Питам: Мислите ли, че това е закон на природата? Това е закон на насилието – нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата.
към беседата >>
Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече.
И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после. Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма. И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света. Както се е родил този свет, така и ще си умре. Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече.
Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече.
Така седи въпросът. Това е един кораб, в който сте влезли и вие ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега. Ако можете да излезете благополучно до брега, после ще се пазите, кракът ви втори път да не стъпва в него. Ако се качите на един модерен параход, разбирам.
към беседата >>
Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата.
Казват: Трябва една трезва философия при съвременното възпитание на човечеството. А сега всички искат да се задомят, без да мислят за последствията. Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз. Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката.
Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата.
Питам: Мислите ли, че това е закон на природата? Това е закон на насилието – нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие.
към беседата >>
Така седи въпросът.
Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма. И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света. Както се е родил този свет, така и ще си умре. Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече. Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече.
Така седи въпросът.
Това е един кораб, в който сте влезли и вие ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега. Ако можете да излезете благополучно до брега, после ще се пазите, кракът ви втори път да не стъпва в него. Ако се качите на един модерен параход, разбирам.
към беседата >>
Питам: Мислите ли, че това е закон на природата?
Казват: Трябва една трезва философия при съвременното възпитание на човечеството. А сега всички искат да се задомят, без да мислят за последствията. Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз. Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата.
Питам: Мислите ли, че това е закон на природата?
Това е закон на насилието – нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие. Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете.
към беседата >>
Това е един кораб, в който сте влезли и вие ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега.
И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света. Както се е родил този свет, така и ще си умре. Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече. Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече. Така седи въпросът.
Това е един кораб, в който сте влезли и вие ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега.
Ако можете да излезете благополучно до брега, после ще се пазите, кракът ви втори път да не стъпва в него. Ако се качите на един модерен параход, разбирам.
към беседата >>
Това е закон на насилието – нищо повече.
А сега всички искат да се задомят, без да мислят за последствията. Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз. Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата. Питам: Мислите ли, че това е закон на природата?
Това е закон на насилието – нищо повече.
Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие. Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете. По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие.
към беседата >>
Ако можете да излезете благополучно до брега, после ще се пазите, кракът ви втори път да не стъпва в него.
Както се е родил този свет, така и ще си умре. Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече. Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече. Така седи въпросът. Това е един кораб, в който сте влезли и вие ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега.
Ако можете да излезете благополучно до брега, после ще се пазите, кракът ви втори път да не стъпва в него.
Ако се качите на един модерен параход, разбирам.
към беседата >>
Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава.
Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз. Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата. Питам: Мислите ли, че това е закон на природата? Това е закон на насилието – нищо повече.
Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава.
Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие. Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете. По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации.
към беседата >>
Ако се качите на един модерен параход, разбирам.
Този свет е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече. Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече. Така седи въпросът. Това е един кораб, в който сте влезли и вие ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега. Ако можете да излезете благополучно до брега, после ще се пазите, кракът ви втори път да не стъпва в него.
Ако се качите на един модерен параход, разбирам.
към беседата >>
Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата.
Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата. Питам: Мислите ли, че това е закон на природата? Това е закон на насилието – нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава.
Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата.
Природата се грижи за своето равновесие. Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете. По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации. Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има.
към беседата >>
Казвате: Ама ние трябва да вярваме.
Казвате: Ама ние трябва да вярваме.
– В какво трябва да вярвате? В това, което хората са направили ли? Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате? Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма. Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат.
към беседата >>
Природата се грижи за своето равновесие.
Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата. Питам: Мислите ли, че това е закон на природата? Това е закон на насилието – нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата.
Природата се грижи за своето равновесие.
Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете. По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации. Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има. Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат.
към беседата >>
– В какво трябва да вярвате?
Казвате: Ама ние трябва да вярваме.
– В какво трябва да вярвате?
В това, което хората са направили ли? Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате? Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма. Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат. Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут.
към беседата >>
Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете.
Питам: Мислите ли, че това е закон на природата? Това е закон на насилието – нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие.
Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете.
По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации. Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има. Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат. Това показва статистиката навсякъде.
към беседата >>
В това, което хората са направили ли?
Казвате: Ама ние трябва да вярваме. – В какво трябва да вярвате?
В това, което хората са направили ли?
Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате? Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма. Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат. Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут. Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай.
към беседата >>
По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие.
Това е закон на насилието – нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие. Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете.
По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие.
Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации. Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има. Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат. Това показва статистиката навсякъде. Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност.
към беседата >>
Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате?
Казвате: Ама ние трябва да вярваме. – В какво трябва да вярвате? В това, което хората са направили ли?
Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате?
Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма. Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат. Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут. Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай. Ние го казваме неправилно.
към беседата >>
Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации.
Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие. Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете. По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие.
Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации.
Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има. Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат. Това показва статистиката навсякъде. Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност. За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната.
към беседата >>
Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма.
Казвате: Ама ние трябва да вярваме. – В какво трябва да вярвате? В това, което хората са направили ли? Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате?
Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма.
Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат. Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут. Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай. Ние го казваме неправилно. – Дръндаут.
към беседата >>
Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има.
Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие. Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете. По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации.
Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има.
Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат. Това показва статистиката навсякъде. Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност. За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната. И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди?
към беседата >>
Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат.
Казвате: Ама ние трябва да вярваме. – В какво трябва да вярвате? В това, което хората са направили ли? Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате? Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма.
Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат.
Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут. Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай. Ние го казваме неправилно. – Дръндаут. Ний сме изопачили нещата в тяхното значение.
към беседата >>
Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат.
Природата се грижи за своето равновесие. Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете. По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации. Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има.
Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат.
Това показва статистиката навсякъде. Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност. За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната. И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди? И след това ще търсят социалните причини за това нещо.
към беседата >>
Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут.
– В какво трябва да вярвате? В това, което хората са направили ли? Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате? Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма. Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат.
Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут.
Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай. Ние го казваме неправилно. – Дръндаут. Ний сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща на страна.
към беседата >>
Това показва статистиката навсякъде.
Вземете запример, при сегашните условия мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече от мъжете. По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации. Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има. Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат.
Това показва статистиката навсякъде.
Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност. За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната. И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди? И след това ще търсят социалните причини за това нещо. Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят.
към беседата >>
Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай.
В това, което хората са направили ли? Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате? Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма. Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат. Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут.
Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай.
Ние го казваме неправилно. – Дръндаут. Ний сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени.
към беседата >>
Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност.
По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации. Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има. Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат. Това показва статистиката навсякъде.
Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност.
За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната. И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди? И след това ще търсят социалните причини за това нещо. Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят. И тогава казват, че природата е създала така.
към беседата >>
Ние го казваме неправилно.
Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате? Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма. Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат. Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут. Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай.
Ние го казваме неправилно.
– Дръндаут. Ний сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят.
към беседата >>
За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната.
Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации. Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има. Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат. Това показва статистиката навсякъде. Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност.
За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната.
И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди? И след това ще търсят социалните причини за това нещо. Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят. И тогава казват, че природата е създала така. Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света.
към беседата >>
– Дръндаут.
Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма. Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат. Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут. Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай. Ние го казваме неправилно.
– Дръндаут.
Ний сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум?
към беседата >>
И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди?
Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше да има. Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат. Това показва статистиката навсякъде. Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност. За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната.
И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди?
И след това ще търсят социалните причини за това нещо. Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят. И тогава казват, че природата е създала така. Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света. Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос.
към беседата >>
Ний сме изопачили нещата в тяхното значение.
Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат. Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут. Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай. Ние го казваме неправилно. – Дръндаут.
Ний сме изопачили нещата в тяхното значение.
Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет.
към беседата >>
И след това ще търсят социалните причини за това нещо.
Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат, ако жените са повече на брой, пак ще има разврат. Това показва статистиката навсякъде. Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност. За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната. И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди?
И след това ще търсят социалните причини за това нещо.
Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят. И тогава казват, че природата е създала така. Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света. Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос. Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света.
към беседата >>
Но да оставим тези неща на страна.
Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут. Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай. Ние го казваме неправилно. – Дръндаут. Ний сме изопачили нещата в тяхното значение.
Но да оставим тези неща на страна.
Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет.
към беседата >>
Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят.
Това показва статистиката навсякъде. Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност. За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната. И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди? И след това ще търсят социалните причини за това нещо.
Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят.
И тогава казват, че природата е създала така. Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света. Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос. Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света. Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя.
към беседата >>
Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени.
Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: не се страхувай. Ние го казваме неправилно. – Дръндаут. Ний сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща на страна.
Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени.
Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н.
към беседата >>
И тогава казват, че природата е създала така.
Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност. За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната. И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди? И след това ще търсят социалните причини за това нещо. Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят.
И тогава казват, че природата е създала така.
Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света. Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос. Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света. Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя. Сега като ви говоря така защо ви говоря?
към беседата >>
Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят.
Ние го казваме неправилно. – Дръндаут. Ний сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени.
Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят.
Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест.
към беседата >>
Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света.
За тях нямаше другари, другарите им са избити във войната. И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди? И след това ще търсят социалните причини за това нещо. Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят. И тогава казват, че природата е създала така.
Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света.
Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос. Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света. Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя. Сега като ви говоря така защо ви говоря? Защото вие трябва да имате търпение.
към беседата >>
Какъв усет има човешкият ум?
– Дръндаут. Ний сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят.
Какъв усет има човешкият ум?
За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона.
към беседата >>
Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос.
И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва да има деца, какво щеше да се роди? И след това ще търсят социалните причини за това нещо. Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят. И тогава казват, че природата е създала така. Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света.
Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос.
Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света. Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя. Сега като ви говоря така защо ви говоря? Защото вие трябва да имате търпение. Този ред на нещата вие го търпите.
към беседата >>
За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет.
Ний сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум?
За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет.
За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона. Какво означава една тяжест?
към беседата >>
Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света.
И след това ще търсят социалните причини за това нещо. Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят. И тогава казват, че природата е създала така. Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света. Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос.
Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света.
Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя. Сега като ви говоря така защо ви говоря? Защото вие трябва да имате търпение. Този ред на нещата вие го търпите. Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете.
към беседата >>
За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет.
Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет.
За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет.
За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона. Какво означава една тяжест? Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум.
към беседата >>
Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя.
Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят. И тогава казват, че природата е създала така. Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света. Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос. Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света.
Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя.
Сега като ви говоря така защо ви говоря? Защото вие трябва да имате търпение. Този ред на нещата вие го търпите. Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете. Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните.
към беседата >>
За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н.
Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет.
За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н.
И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона. Какво означава една тяжест? Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия.
към беседата >>
Сега като ви говоря така защо ви говоря?
И тогава казват, че природата е създала така. Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света. Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос. Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света. Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя.
Сега като ви говоря така защо ви говоря?
Защото вие трябва да имате търпение. Този ред на нещата вие го търпите. Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете. Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните.
към беседата >>
И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест.
Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н.
И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест.
Сега да разберем закона. Какво означава една тяжест? Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред.
към беседата >>
Защото вие трябва да имате търпение.
Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света. Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос. Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света. Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя. Сега като ви говоря така защо ви говоря?
Защото вие трябва да имате търпение.
Този ред на нещата вие го търпите. Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете. Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните. Навсякъде видел една голяма индиферентност.
към беседата >>
Сега да разберем закона.
Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест.
Сега да разберем закона.
Какво означава една тяжест? Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите.
към беседата >>
Този ред на нещата вие го търпите.
Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос. Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света. Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя. Сега като ви говоря така защо ви говоря? Защото вие трябва да имате търпение.
Този ред на нещата вие го търпите.
Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете. Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните. Навсякъде видел една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали.
към беседата >>
Какво означава една тяжест?
За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона.
Какво означава една тяжест?
Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават.
към беседата >>
Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете.
Трябва да дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света. Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя. Сега като ви говоря така защо ви говоря? Защото вие трябва да имате търпение. Този ред на нещата вие го търпите.
Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете.
Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните. Навсякъде видел една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали. Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа.
към беседата >>
Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум.
За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона. Какво означава една тяжест?
Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум.
Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение.
към беседата >>
Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните.
Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя. Сега като ви говоря така защо ви говоря? Защото вие трябва да имате търпение. Този ред на нещата вие го търпите. Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете.
Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните.
Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните. Навсякъде видел една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали. Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли.
към беседата >>
Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия.
За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона. Какво означава една тяжест? Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум.
Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия.
След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение. Имате едно малко дете.
към беседата >>
Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните.
Сега като ви говоря така защо ви говоря? Защото вие трябва да имате търпение. Този ред на нещата вие го търпите. Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете. Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните.
Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните.
Навсякъде видел една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали. Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли. Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад.
към беседата >>
След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред.
И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона. Какво означава една тяжест? Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия.
След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред.
Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение. Имате едно малко дете. Първо това дете се храни с млеко.
към беседата >>
Навсякъде видел една голяма индиферентност.
Защото вие трябва да имате търпение. Този ред на нещата вие го търпите. Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете. Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните.
Навсякъде видел една голяма индиферентност.
Навсякъде хората само искали. Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли. Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад. Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ.
към беседата >>
Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите.
Сега да разберем закона. Какво означава една тяжест? Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред.
Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите.
При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение. Имате едно малко дете. Първо това дете се храни с млеко. Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските.
към беседата >>
Навсякъде хората само искали.
Този ред на нещата вие го търпите. Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете. Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните. Навсякъде видел една голяма индиферентност.
Навсякъде хората само искали.
Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли. Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад. Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ. – От де ще ни дойде тази помощ?
към беседата >>
При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават.
Какво означава една тяжест? Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите.
При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават.
Законът е верен във всяко отношение. Имате едно малко дете. Първо това дете се храни с млеко. Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските. Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него.
към беседата >>
Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа.
Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете. Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните. Навсякъде видел една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали.
Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа.
Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли. Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад. Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ. – От де ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ?
към беседата >>
Законът е верен във всяко отношение.
Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават.
Законът е верен във всяко отношение.
Имате едно малко дете. Първо това дете се храни с млеко. Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските. Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него. Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене.
към беседата >>
Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли.
Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните. Навсякъде видел една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали. Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа.
Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли.
Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад. Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ. – От де ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ? Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение.
към беседата >>
Имате едно малко дете.
Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение.
Имате едно малко дете.
Първо това дете се храни с млеко. Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските. Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него. Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават.
към беседата >>
Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад.
Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните. Навсякъде видел една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали. Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли.
Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад.
Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ. – От де ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ? Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение. Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете.
към беседата >>
Първо това дете се храни с млеко.
След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение. Имате едно малко дете.
Първо това дете се храни с млеко.
Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските. Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него. Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават. Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича.
към беседата >>
Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ.
Навсякъде видел една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали. Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли. Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад.
Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ.
– От де ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ? Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение. Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете. Вън било голяма виелица, сняг.
към беседата >>
Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота.
Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота.
Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата.
към беседата >>
Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските.
Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение. Имате едно малко дете. Първо това дете се храни с млеко.
Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските.
Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него. Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават. Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени.
към беседата >>
– От де ще ни дойде тази помощ?
Навсякъде хората само искали. Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли. Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад. Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ.
– От де ще ни дойде тази помощ?
Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ? Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение. Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете. Вън било голяма виелица, сняг. На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой.
към беседата >>
Има един установен ред на нещата в природата, който е независим.
Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота.
Има един установен ред на нещата в природата, който е независим.
А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал.
към беседата >>
Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него.
При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение. Имате едно малко дете. Първо това дете се храни с млеко. Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските.
Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него.
Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават. Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната.
към беседата >>
Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ?
Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли. Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад. Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ. – От де ще ни дойде тази помощ?
Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ?
Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение. Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете. Вън било голяма виелица, сняг. На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало?
към беседата >>
А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем.
Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота. Има един установен ред на нещата в природата, който е независим.
А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем.
Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи.
към беседата >>
Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене.
Законът е верен във всяко отношение. Имате едно малко дете. Първо това дете се храни с млеко. Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските. Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него.
Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене.
Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават. Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната. След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея.
към беседата >>
Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение.
Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли. Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад. Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ. – От де ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ?
Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение.
Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете. Вън било голяма виелица, сняг. На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине.
към беседата >>
Ние сега учим този ред.
Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота. Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем.
Ние сега учим този ред.
И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение.
към беседата >>
Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават.
Имате едно малко дете. Първо това дете се храни с млеко. Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските. Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него. Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене.
Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават.
Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната. След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея. И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма.
към беседата >>
Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете.
Разправяли му за едно бедно семейство, петочленно, от майка, баща и три деца, които умирали от глад. Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ. – От де ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ? Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение.
Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете.
Вън било голяма виелица, сняг. На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине. Като видел от далеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата.
към беседата >>
И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата.
Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота. Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред.
И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата.
Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи.
към беседата >>
Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича.
Първо това дете се храни с млеко. Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските. Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него. Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават.
Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича.
Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната. След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея. И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият.
към беседата >>
Вън било голяма виелица, сняг.
Най-малкото от тях казвало на родителите си: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ. – От де ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ? Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение. Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете.
Вън било голяма виелица, сняг.
На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине. Като видел от далеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата. Като влязъл вътре, видел цялото семейство изпусталяло, измършавяло от глад.
към беседата >>
Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата.
Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота. Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата.
Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата.
Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено.
към беседата >>
Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени.
Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето, се увеличават и разноските. Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него. Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават. Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича.
Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени.
Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната. След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея. И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви.
към беседата >>
На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой.
– От де ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ? Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение. Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете. Вън било голяма виелица, сняг.
На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой.
Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине. Като видел от далеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата. Като влязъл вътре, видел цялото семейство изпусталяло, измършавяло от глад. Веднага той им дал пари, храна и могъл да продължи живота им до идното лято.
към беседата >>
Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал.
Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата.
Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал.
Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа?
към беседата >>
Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната.
Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават и мъчнотиите около него. Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават. Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени.
Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната.
След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея. И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви. Тъй не влиза в положението ѝ.
към беседата >>
Какво се оказало?
Не виждаш ли, зимно време от де може да ни дойде помощ? Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение. Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете. Вън било голяма виелица, сняг. На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой.
Какво се оказало?
Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине. Като видел от далеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата. Като влязъл вътре, видел цялото семейство изпусталяло, измършавяло от глад. Веднага той им дал пари, храна и могъл да продължи живота им до идното лято. Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, трябвало след няколко дена да замине за онзи свет.
към беседата >>
Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи.
А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал.
Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи.
Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него.
към беседата >>
След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея.
Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават. Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната.
След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея.
И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви. Тъй не влиза в положението ѝ. Нищо не ѝ плаща, а само изисква от нея.
към беседата >>
Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине.
Сега е зимно време, отвсякъде затворени, никакво съобщение. Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете. Вън било голяма виелица, сняг. На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало?
Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине.
Като видел от далеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата. Като влязъл вътре, видел цялото семейство изпусталяло, измършавяло от глад. Веднага той им дал пари, храна и могъл да продължи живота им до идното лято. Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, трябвало след няколко дена да замине за онзи свет.
към беседата >>
Всеки може да постави едно възражение на това положение.
Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи.
Всеки може да постави едно възражение на това положение.
Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него.
към беседата >>
И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма.
Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават. Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната. След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея.
И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма.
Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви. Тъй не влиза в положението ѝ. Нищо не ѝ плаща, а само изисква от нея. Той казва: Моята женица.
към беседата >>
Като видел от далеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата.
Как можем да се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете. Вън било голяма виелица, сняг. На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине.
Като видел от далеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата.
Като влязъл вътре, видел цялото семейство изпусталяло, измършавяло от глад. Веднага той им дал пари, храна и могъл да продължи живота им до идното лято. Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, трябвало след няколко дена да замине за онзи свет.
към беседата >>
Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи.
И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение.
Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи.
– Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава.
към беседата >>
Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият.
Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната. След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея. И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма.
Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият.
Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви. Тъй не влиза в положението ѝ. Нищо не ѝ плаща, а само изисква от нея. Той казва: Моята женица. Така я залъгва той с това онова, докато един ден каже: Не мога да се залъгвам така.
към беседата >>
Като влязъл вътре, видел цялото семейство изпусталяло, измършавяло от глад.
Вън било голяма виелица, сняг. На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине. Като видел от далеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата.
Като влязъл вътре, видел цялото семейство изпусталяло, измършавяло от глад.
Веднага той им дал пари, храна и могъл да продължи живота им до идното лято. Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, трябвало след няколко дена да замине за онзи свет.
към беседата >>
– Това е много естествено.
Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи.
– Това е много естествено.
Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата.
към беседата >>
Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви.
Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната. След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея. И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият.
Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви.
Тъй не влиза в положението ѝ. Нищо не ѝ плаща, а само изисква от нея. Той казва: Моята женица. Така я залъгва той с това онова, докато един ден каже: Не мога да се залъгвам така.
към беседата >>
Веднага той им дал пари, храна и могъл да продължи живота им до идното лято.
На другата вечер за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине. Като видел от далеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата. Като влязъл вътре, видел цялото семейство изпусталяло, измършавяло от глад.
Веднага той им дал пари, храна и могъл да продължи живота им до идното лято.
Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, трябвало след няколко дена да замине за онзи свет.
към беседата >>
Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа?
Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено.
Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа?
То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още.
към беседата >>
Тъй не влиза в положението ѝ.
Аз казвам на този момък, че най-много след една–две, или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали, с една трета от първоначалната. След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея. И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви.
Тъй не влиза в положението ѝ.
Нищо не ѝ плаща, а само изисква от нея. Той казва: Моята женица. Така я залъгва той с това онова, докато един ден каже: Не мога да се залъгвам така.
към беседата >>
Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, трябвало след няколко дена да замине за онзи свет.
Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине. Като видел от далеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата. Като влязъл вътре, видел цялото семейство изпусталяло, измършавяло от глад. Веднага той им дал пари, храна и могъл да продължи живота им до идното лято.
Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, трябвало след няколко дена да замине за онзи свет.
към беседата >>
То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него.
Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа?
То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него.
То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща.
към беседата >>
Нищо не ѝ плаща, а само изисква от нея.
След още три години, тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея. И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви. Тъй не влиза в положението ѝ.
Нищо не ѝ плаща, а само изисква от нея.
Той казва: Моята женица. Така я залъгва той с това онова, докато един ден каже: Не мога да се залъгвам така.
към беседата >>
Та докато хората ни говорят за този свет, работите ни добре вървят, но като почнат да ни говорят за онзи свет, че е красив, че е хубав, като че ли с нож ни прерязват.
Та докато хората ни говорят за този свет, работите ни добре вървят, но като почнат да ни говорят за онзи свет, че е красив, че е хубав, като че ли с нож ни прерязват.
– Не ни се харесва да слушаме за този свет. Защо? Защото този свет го разбираме, а онзи свет не го разбираме. Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен. Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет.
към беседата >>
То даже не знае какви отношения има между майката и него.
Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него.
То даже не знае какви отношения има между майката и него.
Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още.
към беседата >>
Той казва: Моята женица.
И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви. Тъй не влиза в положението ѝ. Нищо не ѝ плаща, а само изисква от нея.
Той казва: Моята женица.
Така я залъгва той с това онова, докато един ден каже: Не мога да се залъгвам така.
към беседата >>
– Не ни се харесва да слушаме за този свет. Защо?
Та докато хората ни говорят за този свет, работите ни добре вървят, но като почнат да ни говорят за онзи свет, че е красив, че е хубав, като че ли с нож ни прерязват.
– Не ни се харесва да слушаме за този свет. Защо?
Защото този свет го разбираме, а онзи свет не го разбираме. Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен. Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет. Затова казвам: По-добре не умирайте.
към беседата >>
Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава.
Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него.
Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава.
В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш.
към беседата >>
Така я залъгва той с това онова, докато един ден каже: Не мога да се залъгвам така.
Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви. Тъй не влиза в положението ѝ. Нищо не ѝ плаща, а само изисква от нея. Той казва: Моята женица.
Така я залъгва той с това онова, докато един ден каже: Не мога да се залъгвам така.
към беседата >>
Защото този свет го разбираме, а онзи свет не го разбираме.
Та докато хората ни говорят за този свет, работите ни добре вървят, но като почнат да ни говорят за онзи свет, че е красив, че е хубав, като че ли с нож ни прерязват. – Не ни се харесва да слушаме за този свет. Защо?
Защото този свет го разбираме, а онзи свет не го разбираме.
Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен. Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет. Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях.
към беседата >>
В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата.
– Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава.
В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата.
Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност.
към беседата >>
Ако хората вървят в този път, те ще замязат на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но благородна рускиня, която мислила, че като княз той е богат, има пари на разположение.
Ако хората вървят в този път, те ще замязат на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но благородна рускиня, която мислила, че като княз той е богат, има пари на разположение.
Като се оженили първия ден, той казал: „Ну, поцелуемся! “ Целували се. Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла. Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся! “ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни.
към беседата >>
Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен.
Та докато хората ни говорят за този свет, работите ни добре вървят, но като почнат да ни говорят за онзи свет, че е красив, че е хубав, като че ли с нож ни прерязват. – Не ни се харесва да слушаме за този свет. Защо? Защото този свет го разбираме, а онзи свет не го разбираме.
Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен.
Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет. Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти.
към беседата >>
Щом не го съзнаваш, ти си дете още.
Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата.
Щом не го съзнаваш, ти си дете още.
– Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза.
към беседата >>
Като се оженили първия ден, той казал: „Ну, поцелуемся!
Ако хората вървят в този път, те ще замязат на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но благородна рускиня, която мислила, че като княз той е богат, има пари на разположение.
Като се оженили първия ден, той казал: „Ну, поцелуемся!
“ Целували се. Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла. Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся! “ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни. И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот.
към беседата >>
Малки изключения има в това отношение.
Та докато хората ни говорят за този свет, работите ни добре вървят, но като почнат да ни говорят за онзи свет, че е красив, че е хубав, като че ли с нож ни прерязват. – Не ни се харесва да слушаме за този свет. Защо? Защото този свет го разбираме, а онзи свет не го разбираме. Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен.
Малки изключения има в това отношение.
Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет. Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък.
към беседата >>
– Ама аз не разбирам тези неща.
То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още.
– Ама аз не разбирам тези неща.
– Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали.
към беседата >>
“ Целували се.
Ако хората вървят в този път, те ще замязат на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но благородна рускиня, която мислила, че като княз той е богат, има пари на разположение. Като се оженили първия ден, той казал: „Ну, поцелуемся!
“ Целували се.
Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла. Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся! “ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни. И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете.
към беседата >>
Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет.
Та докато хората ни говорят за този свет, работите ни добре вървят, но като почнат да ни говорят за онзи свет, че е красив, че е хубав, като че ли с нож ни прерязват. – Не ни се харесва да слушаме за този свет. Защо? Защото този свет го разбираме, а онзи свет не го разбираме. Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен. Малки изключения има в това отношение.
Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет.
Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте.
към беседата >>
– Дете си още.
То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща.
– Дете си още.
– Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили.
към беседата >>
Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла.
Ако хората вървят в този път, те ще замязат на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но благородна рускиня, която мислила, че като княз той е богат, има пари на разположение. Като се оженили първия ден, той казал: „Ну, поцелуемся! “ Целували се.
Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла.
Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся! “ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни. И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него.
към беседата >>
Затова казвам: По-добре не умирайте.
– Не ни се харесва да слушаме за този свет. Защо? Защото този свет го разбираме, а онзи свет не го разбираме. Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен. Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет.
Затова казвам: По-добре не умирайте.
Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свет са като тия на земята.
към беседата >>
– Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш.
Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още.
– Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш.
Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие.
към беседата >>
Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся!
Ако хората вървят в този път, те ще замязат на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но благородна рускиня, която мислила, че като княз той е богат, има пари на разположение. Като се оженили първия ден, той казал: „Ну, поцелуемся! “ Целували се. Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла.
Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся!
“ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни. И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него. Аз не съм за това другите хора да целуват децата.
към беседата >>
Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях.
Защото този свет го разбираме, а онзи свет не го разбираме. Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен. Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет. Затова казвам: По-добре не умирайте.
Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях.
Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свет са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона.
към беседата >>
Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност.
В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш.
Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност.
Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи.
към беседата >>
“ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни.
Ако хората вървят в този път, те ще замязат на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но благородна рускиня, която мислила, че като княз той е богат, има пари на разположение. Като се оженили първия ден, той казал: „Ну, поцелуемся! “ Целували се. Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла. Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся!
“ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни.
И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него. Аз не съм за това другите хора да целуват децата. Това може да става в много редки случаи.
към беседата >>
Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти.
Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен. Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет. Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях.
Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти.
Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свет са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона. И против тях има един начин.
към беседата >>
Дете си още, не си дошъл до тази фаза.
Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност.
Дете си още, не си дошъл до тази фаза.
Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи.
към беседата >>
И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот.
Като се оженили първия ден, той казал: „Ну, поцелуемся! “ Целували се. Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла. Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся! “ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни.
И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот.
Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него. Аз не съм за това другите хора да целуват децата. Това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват.
към беседата >>
Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък.
Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет. Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти.
Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък.
Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свет са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона. И против тях има един начин. Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето.
към беседата >>
Обаче, има някои души, които са напреднали.
– Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза.
Обаче, има някои души, които са напреднали.
Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни.
към беседата >>
Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете.
“ Целували се. Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла. Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся! “ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни. И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот.
Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете.
Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него. Аз не съм за това другите хора да целуват децата. Това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето.
към беседата >>
Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте.
Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет. Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък.
Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте.
Бирниците на онзи свет са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона. И против тях има един начин. Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха.
към беседата >>
Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили.
– Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали.
Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили.
Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството.
към беседата >>
Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него.
Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла. Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся! “ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни. И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете.
Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него.
Аз не съм за това другите хора да целуват децата. Това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете.
към беседата >>
Бирниците на онзи свет са като тия на земята.
Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте.
Бирниците на онзи свет са като тия на земята.
Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона. И против тях има един начин. Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха. Той минал за онзи свет благополучно, избавил се от бирниците.
към беседата >>
Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие.
– Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили.
Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие.
Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света?
към беседата >>
Аз не съм за това другите хора да целуват децата.
Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся! “ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни. И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него.
Аз не съм за това другите хора да целуват децата.
Това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка.
към беседата >>
Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона.
Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свет са като тия на земята.
Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона.
И против тях има един начин. Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха. Той минал за онзи свет благополучно, избавил се от бирниците. И втория случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос.
към беседата >>
Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи.
Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие.
Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи.
Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света?
към беседата >>
Това може да става в много редки случаи.
“ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни. И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него. Аз не съм за това другите хора да целуват децата.
Това може да става в много редки случаи.
Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката.
към беседата >>
И против тях има един начин.
Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свет са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона.
И против тях има един начин.
Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха. Той минал за онзи свет благополучно, избавил се от бирниците. И втория случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос. Те го хванаха, държаха го три дена в митницата и после, като дойде възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат.
към беседата >>
Ние се храним от тия растения и млекопитаещи.
Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи.
Ние се храним от тия растения и млекопитаещи.
Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е.
към беседата >>
Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват.
И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него. Аз не съм за това другите хора да целуват децата. Това може да става в много редки случаи.
Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват.
От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно.
към беседата >>
Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето.
Те ще те изпратят за онзи свет гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свет са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона. И против тях има един начин.
Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето.
Илия оставил на земята само кожуха. Той минал за онзи свет благополучно, избавил се от бирниците. И втория случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос. Те го хванаха, държаха го три дена в митницата и после, като дойде възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат. За другите, за обикновените хора, обаче, ще има големи секвестори, те трябва да минат през всички митници, да си платят данъка.
към беседата >>
Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни.
Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи.
Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни.
Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е.
към беседата >>
От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето.
Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него. Аз не съм за това другите хора да целуват децата. Това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват.
От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето.
Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно. Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата.
към беседата >>
Илия оставил на земята само кожуха.
Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свет са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона. И против тях има един начин. Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето.
Илия оставил на земята само кожуха.
Той минал за онзи свет благополучно, избавил се от бирниците. И втория случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос. Те го хванаха, държаха го три дена в митницата и после, като дойде възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат. За другите, за обикновените хора, обаче, ще има големи секвестори, те трябва да минат през всички митници, да си платят данъка.
към беседата >>
Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството.
Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни.
Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството.
И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна.
към беседата >>
Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете.
Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него. Аз не съм за това другите хора да целуват децата. Това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето.
Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете.
Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно. Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата. Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува.
към беседата >>
Той минал за онзи свет благополучно, избавил се от бирниците.
Бирниците на онзи свет са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона. И против тях има един начин. Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха.
Той минал за онзи свет благополучно, избавил се от бирниците.
И втория случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос. Те го хванаха, държаха го три дена в митницата и после, като дойде възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат. За другите, за обикновените хора, обаче, ще има големи секвестори, те трябва да минат през всички митници, да си платят данъка.
към беседата >>
И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света?
Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството.
И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света?
Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик.
към беседата >>
Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка.
Аз не съм за това другите хора да целуват децата. Това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете.
Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка.
И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно. Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата. Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува. Казано (е), че трябва да се целуваме.
към беседата >>
И втория случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос.
Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона. И против тях има един начин. Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха. Той минал за онзи свет благополучно, избавил се от бирниците.
И втория случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос.
Те го хванаха, държаха го три дена в митницата и после, като дойде възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат. За другите, за обикновените хора, обаче, ще има големи секвестори, те трябва да минат през всички митници, да си платят данъка.
към беседата >>
Кажете ми де е правдата в света?
Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света?
Кажете ми де е правдата в света?
Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля.
към беседата >>
И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката.
Това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка.
И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката.
Целувката не е нещо празно. Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата. Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува. Казано (е), че трябва да се целуваме. – Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава.
към беседата >>
Те го хванаха, държаха го три дена в митницата и после, като дойде възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат.
И против тях има един начин. Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха. Той минал за онзи свет благополучно, избавил се от бирниците. И втория случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос.
Те го хванаха, държаха го три дена в митницата и после, като дойде възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат.
За другите, за обикновените хора, обаче, ще има големи секвестори, те трябва да минат през всички митници, да си платят данъка.
към беседата >>
Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е.
Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света?
Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е.
въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел.
към беседата >>
Целувката не е нещо празно.
Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката.
Целувката не е нещо празно.
Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата. Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува. Казано (е), че трябва да се целуваме. – Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава. Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш.
към беседата >>
За другите, за обикновените хора, обаче, ще има големи секвестори, те трябва да минат през всички митници, да си платят данъка.
Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха. Той минал за онзи свет благополучно, избавил се от бирниците. И втория случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос. Те го хванаха, държаха го три дена в митницата и после, като дойде възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат.
За другите, за обикновените хора, обаче, ще има големи секвестори, те трябва да минат през всички митници, да си платят данъка.
към беседата >>
въпросът си остава такъв, какъвто си е.
Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е.
въпросът си остава такъв, какъвто си е.
Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ.
към беседата >>
Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата.
От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно.
Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата.
Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува. Казано (е), че трябва да се целуваме. – Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава. Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш. Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече.
към беседата >>
„Благоприятната Господня година“.
„Благоприятната Господня година“.
Това е онази философия на живота, според която е възможно безсмъртието, но не физическото безсмъртие. Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба. За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога. Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш има ли Господ или не, да чуваш тихия глас на баща си, който ти говори. И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи.
към беседата >>
Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна.
Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е.
Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна.
Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ. Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка.
към беседата >>
Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува.
Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно. Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата.
Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува.
Казано (е), че трябва да се целуваме. – Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава. Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш. Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече. Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия.
към беседата >>
Това е онази философия на живота, според която е възможно безсмъртието, но не физическото безсмъртие.
„Благоприятната Господня година“.
Това е онази философия на живота, според която е възможно безсмъртието, но не физическото безсмъртие.
Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба. За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога. Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш има ли Господ или не, да чуваш тихия глас на баща си, който ти говори. И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи. – Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко.
към беседата >>
Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик.
И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна.
Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик.
Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ. Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка. Те и до сега още минават за неприятели, приятелството още не е установено.
към беседата >>
Казано (е), че трябва да се целуваме.
Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно. Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата. Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува.
Казано (е), че трябва да се целуваме.
– Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава. Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш. Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече. Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия. Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват.
към беседата >>
Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба.
„Благоприятната Господня година“. Това е онази философия на живота, според която е възможно безсмъртието, но не физическото безсмъртие.
Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба.
За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога. Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш има ли Господ или не, да чуваш тихия глас на баща си, който ти говори. И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи. – Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко. Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята.
към беседата >>
Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля.
Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик.
Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля.
Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ. Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка. Те и до сега още минават за неприятели, приятелството още не е установено.
към беседата >>
– Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава.
И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно. Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата. Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува. Казано (е), че трябва да се целуваме.
– Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава.
Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш. Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече. Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия. Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват. С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду си.
към беседата >>
За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога.
„Благоприятната Господня година“. Това е онази философия на живота, според която е възможно безсмъртието, но не физическото безсмъртие. Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба.
За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога.
Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш има ли Господ или не, да чуваш тихия глас на баща си, който ти говори. И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи. – Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко. Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята. Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята.
към беседата >>
Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел.
Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля.
Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел.
Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ. Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка. Те и до сега още минават за неприятели, приятелството още не е установено.
към беседата >>
Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш.
Целувката не е нещо празно. Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата. Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува. Казано (е), че трябва да се целуваме. – Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава.
Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш.
Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече. Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия. Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват. С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду си. Но това равенство трае само един ден.
към беседата >>
Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш има ли Господ или не, да чуваш тихия глас на баща си, който ти говори.
„Благоприятната Господня година“. Това е онази философия на живота, според която е възможно безсмъртието, но не физическото безсмъртие. Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба. За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога.
Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш има ли Господ или не, да чуваш тихия глас на баща си, който ти говори.
И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи. – Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко. Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята. Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята. А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е.
към беседата >>
Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ.
въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел.
Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ.
Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка. Те и до сега още минават за неприятели, приятелството още не е установено.
към беседата >>
Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече.
Целувката на един момък, непременно трябва да предаде нещо на момата. Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува. Казано (е), че трябва да се целуваме. – Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава. Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш.
Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече.
Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия. Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват. С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду си. Но това равенство трае само един ден. На другия ден няма никакво равенство.
към беседата >>
И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи.
„Благоприятната Господня година“. Това е онази философия на живота, според която е възможно безсмъртието, но не физическото безсмъртие. Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба. За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога. Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш има ли Господ или не, да чуваш тихия глас на баща си, който ти говори.
И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи.
– Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко. Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята. Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята. А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е. Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма.
към беседата >>
Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка.
Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ.
Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка.
Те и до сега още минават за неприятели, приятелството още не е установено.
към беседата >>
Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия.
Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува. Казано (е), че трябва да се целуваме. – Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава. Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш. Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече.
Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия.
Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват. С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду си. Но това равенство трае само един ден. На другия ден няма никакво равенство. Щом това става по традиция, по навик, въпросът седи малко по-другояче.
към беседата >>
– Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко.
Това е онази философия на живота, според която е възможно безсмъртието, но не физическото безсмъртие. Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба. За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога. Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш има ли Господ или не, да чуваш тихия глас на баща си, който ти говори. И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи.
– Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко.
Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята. Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята. А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е. Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма. Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки.
към беседата >>
Те и до сега още минават за неприятели, приятелството още не е установено.
Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ. Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка.
Те и до сега още минават за неприятели, приятелството още не е установено.
към беседата >>
Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват.
Казано (е), че трябва да се целуваме. – Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава. Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш. Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече. Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия.
Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват.
С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду си. Но това равенство трае само един ден. На другия ден няма никакво равенство. Щом това става по традиция, по навик, въпросът седи малко по-другояче.
към беседата >>
Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята.
Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба. За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога. Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш има ли Господ или не, да чуваш тихия глас на баща си, който ти говори. И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи. – Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко.
Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята.
Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята. А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е. Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма. Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки. Скържави сте много.
към беседата >>
Сега това са общи положения.
Сега това са общи положения.
Че хората са се били, това нас не ни влиза в работата. Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори. Че някой се е напил, това е негова работа. Че някой не вярва – това пак е негова работа. Ние не трябва да се месим в чуждата работа.
към беседата >>
С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду си.
– Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава. Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш. Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече. Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия. Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват.
С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду си.
Но това равенство трае само един ден. На другия ден няма никакво равенство. Щом това става по традиция, по навик, въпросът седи малко по-другояче.
към беседата >>
Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята.
За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога. Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш има ли Господ или не, да чуваш тихия глас на баща си, който ти говори. И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи. – Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко. Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята.
Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята.
А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е. Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма. Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки. Скържави сте много. Вие сте толкова заняти, че не ви остава време.
към беседата >>
Че хората са се били, това нас не ни влиза в работата.
Сега това са общи положения.
Че хората са се били, това нас не ни влиза в работата.
Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори. Че някой се е напил, това е негова работа. Че някой не вярва – това пак е негова работа. Ние не трябва да се месим в чуждата работа. Нали говорим за свободата.
към беседата >>
Но това равенство трае само един ден.
Казано е при това: Даром си взел, даром трябва да дадеш. Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече. Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия. Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват. С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду си.
Но това равенство трае само един ден.
На другия ден няма никакво равенство. Щом това става по традиция, по навик, въпросът седи малко по-другояче.
към беседата >>
А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е.
Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш има ли Господ или не, да чуваш тихия глас на баща си, който ти говори. И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи. – Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко. Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята. Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята.
А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е.
Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма. Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки. Скържави сте много. Вие сте толкова заняти, че не ви остава време. И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време.
към беседата >>
Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори.
Сега това са общи положения. Че хората са се били, това нас не ни влиза в работата.
Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори.
Че някой се е напил, това е негова работа. Че някой не вярва – това пак е негова работа. Ние не трябва да се месим в чуждата работа. Нали говорим за свободата. Всеки има право да вярва в каквото иска.
към беседата >>
На другия ден няма никакво равенство.
Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече. Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия. Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват. С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду си. Но това равенство трае само един ден.
На другия ден няма никакво равенство.
Щом това става по традиция, по навик, въпросът седи малко по-другояче.
към беседата >>
Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма.
И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво да работи. – Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко. Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята. Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята. А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е.
Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма.
Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки. Скържави сте много. Вие сте толкова заняти, че не ви остава време. И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време. Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни да се помоля на Бога.
към беседата >>
Че някой се е напил, това е негова работа.
Сега това са общи положения. Че хората са се били, това нас не ни влиза в работата. Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори.
Че някой се е напил, това е негова работа.
Че някой не вярва – това пак е негова работа. Ние не трябва да се месим в чуждата работа. Нали говорим за свободата. Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую.
към беседата >>
Щом това става по традиция, по навик, въпросът седи малко по-другояче.
Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия. Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват. С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду си. Но това равенство трае само един ден. На другия ден няма никакво равенство.
Щом това става по традиция, по навик, въпросът седи малко по-другояче.
към беседата >>
Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки.
– Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на баща си, който ти казва: Много добре работиш, синко. Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята. Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята. А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е. Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма.
Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки.
Скържави сте много. Вие сте толкова заняти, че не ви остава време. И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време. Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни да се помоля на Бога. Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го взели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молил.
към беседата >>
Че някой не вярва – това пак е негова работа.
Сега това са общи положения. Че хората са се били, това нас не ни влиза в работата. Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори. Че някой се е напил, това е негова работа.
Че някой не вярва – това пак е негова работа.
Ние не трябва да се месим в чуждата работа. Нали говорим за свободата. Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот.
към беседата >>
„Господнята година“.
„Господнята година“.
Това са най-благоприятните условия, при които човешката душа трябва да расте и да се развива. И вие трябва да знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло. И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души. Ние казваме, че един ден човечество ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят.
към беседата >>
Скържави сте много.
Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята. Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята. А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е. Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма. Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки.
Скържави сте много.
Вие сте толкова заняти, че не ви остава време. И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време. Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни да се помоля на Бога. Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го взели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молил. Значи тогава намерил време да се моли.
към беседата >>
Ние не трябва да се месим в чуждата работа.
Сега това са общи положения. Че хората са се били, това нас не ни влиза в работата. Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори. Че някой се е напил, това е негова работа. Че някой не вярва – това пак е негова работа.
Ние не трябва да се месим в чуждата работа.
Нали говорим за свободата. Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище.
към беседата >>
Това са най-благоприятните условия, при които човешката душа трябва да расте и да се развива.
„Господнята година“.
Това са най-благоприятните условия, при които човешката душа трябва да расте и да се развива.
И вие трябва да знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло. И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души. Ние казваме, че един ден човечество ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите.
към беседата >>
Вие сте толкова заняти, че не ви остава време.
Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята. А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е. Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма. Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки. Скържави сте много.
Вие сте толкова заняти, че не ви остава време.
И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време. Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни да се помоля на Бога. Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го взели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молил. Значи тогава намерил време да се моли. Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това, човек да има общение с онзи възвишен свят, да чуе тихия глас на Баща си, не тихия, но музикалния глас на Баща си, като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието.
към беседата >>
Нали говорим за свободата.
Че хората са се били, това нас не ни влиза в работата. Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори. Че някой се е напил, това е негова работа. Че някой не вярва – това пак е негова работа. Ние не трябва да се месим в чуждата работа.
Нали говорим за свободата.
Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават.
към беседата >>
И вие трябва да знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло.
„Господнята година“. Това са най-благоприятните условия, при които човешката душа трябва да расте и да се развива.
И вие трябва да знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло.
И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души. Ние казваме, че един ден човечество ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите. Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не.
към беседата >>
И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време.
А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е. Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма. Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки. Скържави сте много. Вие сте толкова заняти, че не ви остава време.
И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време.
Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни да се помоля на Бога. Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го взели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молил. Значи тогава намерил време да се моли. Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това, човек да има общение с онзи възвишен свят, да чуе тихия глас на Баща си, не тихия, но музикалния глас на Баща си, като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието. И тогава той ще отиде на работа в света.
към беседата >>
Всеки има право да вярва в каквото иска.
Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори. Че някой се е напил, това е негова работа. Че някой не вярва – това пак е негова работа. Ние не трябва да се месим в чуждата работа. Нали говорим за свободата.
Всеки има право да вярва в каквото иска.
Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават. И тогава казват, че това е неверотърпимост.
към беседата >>
И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души.
„Господнята година“. Това са най-благоприятните условия, при които човешката душа трябва да расте и да се развива. И вие трябва да знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло.
И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души.
Ние казваме, че един ден човечество ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите. Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не. – Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не.
към беседата >>
Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни да се помоля на Бога.
Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма. Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки. Скържави сте много. Вие сте толкова заняти, че не ви остава време. И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време.
Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни да се помоля на Бога.
Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го взели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молил. Значи тогава намерил време да се моли. Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това, човек да има общение с онзи възвишен свят, да чуе тихия глас на Баща си, не тихия, но музикалния глас на Баща си, като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието. И тогава той ще отиде на работа в света.
към беседата >>
Тогава нека внесем едно общо верую.
Че някой се е напил, това е негова работа. Че някой не вярва – това пак е негова работа. Ние не трябва да се месим в чуждата работа. Нали говорим за свободата. Всеки има право да вярва в каквото иска.
Тогава нека внесем едно общо верую.
Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават. И тогава казват, че това е неверотърпимост. Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта.
към беседата >>
Ние казваме, че един ден човечество ще се поправи.
„Господнята година“. Това са най-благоприятните условия, при които човешката душа трябва да расте и да се развива. И вие трябва да знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло. И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души.
Ние казваме, че един ден човечество ще се поправи.
Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите. Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не. – Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не. Всички вий трябва да чувствувате това.
към беседата >>
Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го взели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молил.
Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често да пишете писма на вашите близки. Скържави сте много. Вие сте толкова заняти, че не ви остава време. И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време. Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни да се помоля на Бога.
Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го взели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молил.
Значи тогава намерил време да се моли. Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това, човек да има общение с онзи възвишен свят, да чуе тихия глас на Баща си, не тихия, но музикалния глас на Баща си, като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието. И тогава той ще отиде на работа в света.
към беседата >>
Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот.
Че някой не вярва – това пак е негова работа. Ние не трябва да се месим в чуждата работа. Нали говорим за свободата. Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую.
Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот.
Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават. И тогава казват, че това е неверотърпимост. Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта. Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно.
към беседата >>
Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят.
„Господнята година“. Това са най-благоприятните условия, при които човешката душа трябва да расте и да се развива. И вие трябва да знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло. И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души. Ние казваме, че един ден човечество ще се поправи.
Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят.
Същият закон се отнася и до народите. Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не. – Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не. Всички вий трябва да чувствувате това. Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате.
към беседата >>
Значи тогава намерил време да се моли.
Скържави сте много. Вие сте толкова заняти, че не ви остава време. И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време. Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни да се помоля на Бога. Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го взели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молил.
Значи тогава намерил време да се моли.
Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това, човек да има общение с онзи възвишен свят, да чуе тихия глас на Баща си, не тихия, но музикалния глас на Баща си, като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието. И тогава той ще отиде на работа в света.
към беседата >>
Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище.
Ние не трябва да се месим в чуждата работа. Нали говорим за свободата. Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот.
Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище.
Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават. И тогава казват, че това е неверотърпимост. Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта. Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно. Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до народите.
Това са най-благоприятните условия, при които човешката душа трябва да расте и да се развива. И вие трябва да знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло. И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души. Ние казваме, че един ден човечество ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят.
Същият закон се отнася и до народите.
Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не. – Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не. Всички вий трябва да чувствувате това. Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате. В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате.
към беседата >>
Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това, човек да има общение с онзи възвишен свят, да чуе тихия глас на Баща си, не тихия, но музикалния глас на Баща си, като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието.
Вие сте толкова заняти, че не ви остава време. И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време. Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни да се помоля на Бога. Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го взели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молил. Значи тогава намерил време да се моли.
Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това, човек да има общение с онзи възвишен свят, да чуе тихия глас на Баща си, не тихия, но музикалния глас на Баща си, като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието.
И тогава той ще отиде на работа в света.
към беседата >>
Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават.
Нали говорим за свободата. Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище.
Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават.
И тогава казват, че това е неверотърпимост. Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта. Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно. Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел. Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява.
към беседата >>
Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не.
И вие трябва да знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло. И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души. Ние казваме, че един ден човечество ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите.
Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не.
– Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не. Всички вий трябва да чувствувате това. Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате. В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате. Казвате: Трябва да се говори.
към беседата >>
И тогава той ще отиде на работа в света.
И когато трябва да пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време. Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни да се помоля на Бога. Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го взели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молил. Значи тогава намерил време да се моли. Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това, човек да има общение с онзи възвишен свят, да чуе тихия глас на Баща си, не тихия, но музикалния глас на Баща си, като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието.
И тогава той ще отиде на работа в света.
към беседата >>
И тогава казват, че това е неверотърпимост.
Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават.
И тогава казват, че това е неверотърпимост.
Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта. Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно. Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел. Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява. Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един.
към беседата >>
– Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не.
И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души. Ние казваме, че един ден човечество ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите. Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не.
– Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не.
Всички вий трябва да чувствувате това. Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате. В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате. Казвате: Трябва да се говори. – Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине.
към беседата >>
Желая на всички ви да чуете този глас на вашия Баща.
Желая на всички ви да чуете този глас на вашия Баща.
Но да търсите някой посредник, който да отиде вместо вас да ви извинява за погрешките. Не, вие сами ще си напишете писмото. Казвате: Толкова време сме се молили на Бога, толкова време сме живели за Него. Напишете едно писмо от три думи, които да бъдат като три семенца. Посадете тези семенца, че след няколко години да дадат своите добри плодове.
към беседата >>
Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта.
Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават. И тогава казват, че това е неверотърпимост.
Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта.
Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно. Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел. Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява. Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един. Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява.
към беседата >>
Всички вий трябва да чувствувате това.
Ние казваме, че един ден човечество ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите. Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не. – Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не.
Всички вий трябва да чувствувате това.
Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате. В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате. Казвате: Трябва да се говори. – Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине. Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки.
към беседата >>
Но да търсите някой посредник, който да отиде вместо вас да ви извинява за погрешките.
Желая на всички ви да чуете този глас на вашия Баща.
Но да търсите някой посредник, който да отиде вместо вас да ви извинява за погрешките.
Не, вие сами ще си напишете писмото. Казвате: Толкова време сме се молили на Бога, толкова време сме живели за Него. Напишете едно писмо от три думи, които да бъдат като три семенца. Посадете тези семенца, че след няколко години да дадат своите добри плодове. Вие пишете по сто думи.
към беседата >>
Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно.
Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават. И тогава казват, че това е неверотърпимост. Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта.
Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно.
Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел. Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява. Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един. Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява. На какво основание отгоре?
към беседата >>
Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате.
Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите. Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не. – Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не. Всички вий трябва да чувствувате това.
Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате.
В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате. Казвате: Трябва да се говори. – Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине. Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки. Най-после, той трябва да се върне пак в морето.
към беседата >>
Не, вие сами ще си напишете писмото.
Желая на всички ви да чуете този глас на вашия Баща. Но да търсите някой посредник, който да отиде вместо вас да ви извинява за погрешките.
Не, вие сами ще си напишете писмото.
Казвате: Толкова време сме се молили на Бога, толкова време сме живели за Него. Напишете едно писмо от три думи, които да бъдат като три семенца. Посадете тези семенца, че след няколко години да дадат своите добри плодове. Вие пишете по сто думи. Не, само три думи напишете, но да хванат место.
към беседата >>
Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел.
Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават. И тогава казват, че това е неверотърпимост. Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта. Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно.
Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел.
Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява. Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един. Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява. На какво основание отгоре? Че така било писано.
към беседата >>
В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате.
Същият закон се отнася и до народите. Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не. – Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не. Всички вий трябва да чувствувате това. Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате.
В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате.
Казвате: Трябва да се говори. – Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине. Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки. Най-после, той трябва да се върне пак в морето. Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро.
към беседата >>
Казвате: Толкова време сме се молили на Бога, толкова време сме живели за Него.
Желая на всички ви да чуете този глас на вашия Баща. Но да търсите някой посредник, който да отиде вместо вас да ви извинява за погрешките. Не, вие сами ще си напишете писмото.
Казвате: Толкова време сме се молили на Бога, толкова време сме живели за Него.
Напишете едно писмо от три думи, които да бъдат като три семенца. Посадете тези семенца, че след няколко години да дадат своите добри плодове. Вие пишете по сто думи. Не, само три думи напишете, но да хванат место.
към беседата >>
Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява.
Обаче, щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават. И тогава казват, че това е неверотърпимост. Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта. Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно. Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел.
Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява.
Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един. Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява. На какво основание отгоре? Че така било писано. Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави?
към беседата >>
Казвате: Трябва да се говори.
Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не. – Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не. Всички вий трябва да чувствувате това. Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате. В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате.
Казвате: Трябва да се говори.
– Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине. Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки. Най-после, той трябва да се върне пак в морето. Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро. Така ще се създадат големи злини на хората.
към беседата >>
Напишете едно писмо от три думи, които да бъдат като три семенца.
Желая на всички ви да чуете този глас на вашия Баща. Но да търсите някой посредник, който да отиде вместо вас да ви извинява за погрешките. Не, вие сами ще си напишете писмото. Казвате: Толкова време сме се молили на Бога, толкова време сме живели за Него.
Напишете едно писмо от три думи, които да бъдат като три семенца.
Посадете тези семенца, че след няколко години да дадат своите добри плодове. Вие пишете по сто думи. Не, само три думи напишете, но да хванат место.
към беседата >>
Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един.
И тогава казват, че това е неверотърпимост. Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта. Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно. Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел. Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява.
Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един.
Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява. На какво основание отгоре? Че така било писано. Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави? Каква нужда има бащата да управлява децата си?
към беседата >>
– Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине.
– Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не. Всички вий трябва да чувствувате това. Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате. В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате. Казвате: Трябва да се говори.
– Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине.
Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки. Най-после, той трябва да се върне пак в морето. Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро. Така ще се създадат големи злини на хората. Естествен път е всеки човек трябва да говори.
към беседата >>
Посадете тези семенца, че след няколко години да дадат своите добри плодове.
Желая на всички ви да чуете този глас на вашия Баща. Но да търсите някой посредник, който да отиде вместо вас да ви извинява за погрешките. Не, вие сами ще си напишете писмото. Казвате: Толкова време сме се молили на Бога, толкова време сме живели за Него. Напишете едно писмо от три думи, които да бъдат като три семенца.
Посадете тези семенца, че след няколко години да дадат своите добри плодове.
Вие пишете по сто думи. Не, само три думи напишете, но да хванат место.
към беседата >>
Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява.
Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта. Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно. Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел. Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява. Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един.
Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява.
На какво основание отгоре? Че така било писано. Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави? Каква нужда има бащата да управлява децата си? Това може да е малко противоречиво.
към беседата >>
Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки.
Всички вий трябва да чувствувате това. Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате. В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате. Казвате: Трябва да се говори. – Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине.
Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки.
Най-после, той трябва да се върне пак в морето. Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро. Така ще се създадат големи злини на хората. Естествен път е всеки човек трябва да говори. В света има едно положение, което не е естествено.
към беседата >>
Вие пишете по сто думи.
Но да търсите някой посредник, който да отиде вместо вас да ви извинява за погрешките. Не, вие сами ще си напишете писмото. Казвате: Толкова време сме се молили на Бога, толкова време сме живели за Него. Напишете едно писмо от три думи, които да бъдат като три семенца. Посадете тези семенца, че след няколко години да дадат своите добри плодове.
Вие пишете по сто думи.
Не, само три думи напишете, но да хванат место.
към беседата >>
На какво основание отгоре?
Сега ако река да обяснявам тези работи, за пример, да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно. Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел. Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява. Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един. Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява.
На какво основание отгоре?
Че така било писано. Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави? Каква нужда има бащата да управлява децата си? Това може да е малко противоречиво. Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си?
към беседата >>
Най-после, той трябва да се върне пак в морето.
Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате. В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате. Казвате: Трябва да се говори. – Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине. Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки.
Най-после, той трябва да се върне пак в морето.
Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро. Така ще се създадат големи злини на хората. Естествен път е всеки човек трябва да говори. В света има едно положение, което не е естествено. Знаете ли кое положение не е естествено?
към беседата >>
Не, само три думи напишете, но да хванат место.
Не, вие сами ще си напишете писмото. Казвате: Толкова време сме се молили на Бога, толкова време сме живели за Него. Напишете едно писмо от три думи, които да бъдат като три семенца. Посадете тези семенца, че след няколко години да дадат своите добри плодове. Вие пишете по сто думи.
Не, само три думи напишете, но да хванат место.
към беседата >>
Че така било писано.
Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел. Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява. Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един. Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява. На какво основание отгоре?
Че така било писано.
Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави? Каква нужда има бащата да управлява децата си? Това може да е малко противоречиво. Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си? Когато един механик направи един часовник, как го управлява?
към беседата >>
Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро.
В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате. Казвате: Трябва да се говори. – Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине. Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки. Най-после, той трябва да се върне пак в морето.
Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро.
Така ще се създадат големи злини на хората. Естествен път е всеки човек трябва да говори. В света има едно положение, което не е естествено. Знаете ли кое положение не е естествено? – Това е положението на пороите.
към беседата >>
Една млада мома вървела подир един богат момък, който решил да се самоубие.
Една млада мома вървела подир един богат момък, който решил да се самоубие.
Отивал към реката да се дави, не намирал смисъл в живота. В това време, когато се готвел да се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума. Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението си да се дави. Коя е била тази дума, която момата казала на този момък? Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат.
към беседата >>
Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави?
Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата да управлява. Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един. Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява. На какво основание отгоре? Че така било писано.
Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави?
Каква нужда има бащата да управлява децата си? Това може да е малко противоречиво. Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си? Когато един механик направи един часовник, как го управлява? Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил.
към беседата >>
Така ще се създадат големи злини на хората.
Казвате: Трябва да се говори. – Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине. Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки. Най-после, той трябва да се върне пак в морето. Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро.
Така ще се създадат големи злини на хората.
Естествен път е всеки човек трябва да говори. В света има едно положение, което не е естествено. Знаете ли кое положение не е естествено? – Това е положението на пороите. Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал.
към беседата >>
Отивал към реката да се дави, не намирал смисъл в живота.
Една млада мома вървела подир един богат момък, който решил да се самоубие.
Отивал към реката да се дави, не намирал смисъл в живота.
В това време, когато се готвел да се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума. Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението си да се дави. Коя е била тази дума, която момата казала на този момък? Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат. Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее.
към беседата >>
Каква нужда има бащата да управлява децата си?
Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един. Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява. На какво основание отгоре? Че така било писано. Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави?
Каква нужда има бащата да управлява децата си?
Това може да е малко противоречиво. Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си? Когато един механик направи един часовник, как го управлява? Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил. Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам.
към беседата >>
Естествен път е всеки човек трябва да говори.
– Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва да има место да мине. Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки. Най-после, той трябва да се върне пак в морето. Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро. Така ще се създадат големи злини на хората.
Естествен път е всеки човек трябва да говори.
В света има едно положение, което не е естествено. Знаете ли кое положение не е естествено? – Това е положението на пороите. Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал. След няколко часа всичко изсъхва.
към беседата >>
В това време, когато се готвел да се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума.
Една млада мома вървела подир един богат момък, който решил да се самоубие. Отивал към реката да се дави, не намирал смисъл в живота.
В това време, когато се готвел да се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума.
Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението си да се дави. Коя е била тази дума, която момата казала на този момък? Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат. Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее. Това е убеждение!
към беседата >>
Това може да е малко противоречиво.
Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява. На какво основание отгоре? Че така било писано. Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави? Каква нужда има бащата да управлява децата си?
Това може да е малко противоречиво.
Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си? Когато един механик направи един часовник, как го управлява? Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил. Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам. Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката.
към беседата >>
В света има едно положение, което не е естествено.
Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави и много извивки. Най-после, той трябва да се върне пак в морето. Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро. Така ще се създадат големи злини на хората. Естествен път е всеки човек трябва да говори.
В света има едно положение, което не е естествено.
Знаете ли кое положение не е естествено? – Това е положението на пороите. Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал. След няколко часа всичко изсъхва. Но от такова говорене трябва да се пазите.
към беседата >>
Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението си да се дави.
Една млада мома вървела подир един богат момък, който решил да се самоубие. Отивал към реката да се дави, не намирал смисъл в живота. В това време, когато се готвел да се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума.
Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението си да се дави.
Коя е била тази дума, която момата казала на този момък? Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат. Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее. Това е убеждение! Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате.
към беседата >>
Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си?
На какво основание отгоре? Че така било писано. Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави? Каква нужда има бащата да управлява децата си? Това може да е малко противоречиво.
Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си?
Когато един механик направи един часовник, как го управлява? Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил. Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам. Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката. Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си.
към беседата >>
Знаете ли кое положение не е естествено?
Най-после, той трябва да се върне пак в морето. Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро. Така ще се създадат големи злини на хората. Естествен път е всеки човек трябва да говори. В света има едно положение, което не е естествено.
Знаете ли кое положение не е естествено?
– Това е положението на пороите. Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал. След няколко часа всичко изсъхва. Но от такова говорене трябва да се пазите. Такова нещо са пороите.
към беседата >>
Коя е била тази дума, която момата казала на този момък?
Една млада мома вървела подир един богат момък, който решил да се самоубие. Отивал към реката да се дави, не намирал смисъл в живота. В това време, когато се готвел да се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума. Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението си да се дави.
Коя е била тази дума, която момата казала на този момък?
Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат. Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее. Това е убеждение! Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате. Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да уповавате всякога.
към беседата >>
Когато един механик направи един часовник, как го управлява?
Че така било писано. Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави? Каква нужда има бащата да управлява децата си? Това може да е малко противоречиво. Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си?
Когато един механик направи един часовник, как го управлява?
Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил. Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам. Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката. Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си. Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад.
към беседата >>
– Това е положението на пороите.
Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро. Така ще се създадат големи злини на хората. Естествен път е всеки човек трябва да говори. В света има едно положение, което не е естествено. Знаете ли кое положение не е естествено?
– Това е положението на пороите.
Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал. След няколко часа всичко изсъхва. Но от такова говорене трябва да се пазите. Такова нещо са пороите. Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства.
към беседата >>
Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат.
Една млада мома вървела подир един богат момък, който решил да се самоубие. Отивал към реката да се дави, не намирал смисъл в живота. В това време, когато се готвел да се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума. Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението си да се дави. Коя е била тази дума, която момата казала на този момък?
Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат.
Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее. Това е убеждение! Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате. Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да уповавате всякога. И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастие на човешкия живот.
към беседата >>
Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил.
Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави? Каква нужда има бащата да управлява децата си? Това може да е малко противоречиво. Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си? Когато един механик направи един часовник, как го управлява?
Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил.
Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам. Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката. Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си. Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад. Пак го навие, той тръгва напред.
към беседата >>
Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал.
Така ще се създадат големи злини на хората. Естествен път е всеки човек трябва да говори. В света има едно положение, което не е естествено. Знаете ли кое положение не е естествено? – Това е положението на пороите.
Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал.
След няколко часа всичко изсъхва. Но от такова говорене трябва да се пазите. Такова нещо са пороите. Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства. Човешкият ум трябва да дойде на помощ.
към беседата >>
Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее.
Отивал към реката да се дави, не намирал смисъл в живота. В това време, когато се готвел да се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума. Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението си да се дави. Коя е била тази дума, която момата казала на този момък? Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат.
Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее.
Това е убеждение! Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате. Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да уповавате всякога. И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастие на човешкия живот. Върху него почива здравето и щастието на човешкия живот, от единия, до другия край на живота.
към беседата >>
Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам.
Каква нужда има бащата да управлява децата си? Това може да е малко противоречиво. Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си? Когато един механик направи един часовник, как го управлява? Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил.
Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам.
Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката. Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си. Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад. Пак го навие, той тръгва напред. Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения.
към беседата >>
След няколко часа всичко изсъхва.
Естествен път е всеки човек трябва да говори. В света има едно положение, което не е естествено. Знаете ли кое положение не е естествено? – Това е положението на пороите. Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал.
След няколко часа всичко изсъхва.
Но от такова говорене трябва да се пазите. Такова нещо са пороите. Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства. Човешкият ум трябва да дойде на помощ. В какво отношение то трябва да дойде на помощ?
към беседата >>
Това е убеждение!
В това време, когато се готвел да се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума. Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението си да се дави. Коя е била тази дума, която момата казала на този момък? Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат. Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее.
Това е убеждение!
Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате. Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да уповавате всякога. И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастие на човешкия живот. Върху него почива здравето и щастието на човешкия живот, от единия, до другия край на живота.
към беседата >>
Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката.
Това може да е малко противоречиво. Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си? Когато един механик направи един часовник, как го управлява? Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил. Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам.
Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката.
Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си. Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад. Пак го навие, той тръгва напред. Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения. Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си.
към беседата >>
Но от такова говорене трябва да се пазите.
В света има едно положение, което не е естествено. Знаете ли кое положение не е естествено? – Това е положението на пороите. Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал. След няколко часа всичко изсъхва.
Но от такова говорене трябва да се пазите.
Такова нещо са пороите. Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства. Човешкият ум трябва да дойде на помощ. В какво отношение то трябва да дойде на помощ? Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора.
към беседата >>
Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате.
Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението си да се дави. Коя е била тази дума, която момата казала на този момък? Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат. Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее. Това е убеждение!
Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате.
Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да уповавате всякога. И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастие на човешкия живот. Върху него почива здравето и щастието на човешкия живот, от единия, до другия край на живота.
към беседата >>
Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си.
Казвате: Ами нали този баща трябва да управлява децата си? Когато един механик направи един часовник, как го управлява? Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил. Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам. Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката.
Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си.
Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад. Пак го навие, той тръгва напред. Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения. Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си. С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат.
към беседата >>
Такова нещо са пороите.
Знаете ли кое положение не е естествено? – Това е положението на пороите. Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал. След няколко часа всичко изсъхва. Но от такова говорене трябва да се пазите.
Такова нещо са пороите.
Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства. Човешкият ум трябва да дойде на помощ. В какво отношение то трябва да дойде на помощ? Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора. Мога да ви преведа ред примери за това.
към беседата >>
Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да уповавате всякога.
Коя е била тази дума, която момата казала на този момък? Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат. Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее. Това е убеждение! Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате.
Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да уповавате всякога.
И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастие на човешкия живот. Върху него почива здравето и щастието на човешкия живот, от единия, до другия край на живота.
към беседата >>
Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад.
Когато един механик направи един часовник, как го управлява? Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил. Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам. Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката. Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си.
Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад.
Пак го навие, той тръгва напред. Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения. Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си. С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат. Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си.
към беседата >>
Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства.
– Това е положението на пороите. Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал. След няколко часа всичко изсъхва. Но от такова говорене трябва да се пазите. Такова нещо са пороите.
Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства.
Човешкият ум трябва да дойде на помощ. В какво отношение то трябва да дойде на помощ? Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора. Мога да ви преведа ред примери за това. Съществуват даже и статистики по този въпрос.
към беседата >>
И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастие на човешкия живот.
Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат. Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее. Това е убеждение! Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате. Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да уповавате всякога.
И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастие на човешкия живот.
Върху него почива здравето и щастието на човешкия живот, от единия, до другия край на живота.
към беседата >>
Пак го навие, той тръгва напред.
Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил. Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам. Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката. Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си. Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад.
Пак го навие, той тръгва напред.
Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения. Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си. С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат. Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си. Какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Човешкият ум трябва да дойде на помощ.
Има някои долини обрасли с трева и като минат пороите през тях, образуват голяма кал. След няколко часа всичко изсъхва. Но от такова говорене трябва да се пазите. Такова нещо са пороите. Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства.
Човешкият ум трябва да дойде на помощ.
В какво отношение то трябва да дойде на помощ? Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора. Мога да ви преведа ред примери за това. Съществуват даже и статистики по този въпрос. При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички.
към беседата >>
Върху него почива здравето и щастието на човешкия живот, от единия, до другия край на живота.
Една дума на тази млада мома може да произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее. Това е убеждение! Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате. Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да уповавате всякога. И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастие на човешкия живот.
Върху него почива здравето и щастието на човешкия живот, от единия, до другия край на живота.
към беседата >>
Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения.
Часовникарят казва: Ще вървиш така, както ти заповядвам. Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката. Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си. Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад. Пак го навие, той тръгва напред.
Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения.
Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си. С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат. Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си. Какво ще правиш тогава? Кракът казва, че не се мърда.
към беседата >>
В какво отношение то трябва да дойде на помощ?
След няколко часа всичко изсъхва. Но от такова говорене трябва да се пазите. Такова нещо са пороите. Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства. Човешкият ум трябва да дойде на помощ.
В какво отношение то трябва да дойде на помощ?
Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора. Мога да ви преведа ред примери за това. Съществуват даже и статистики по този въпрос. При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички. Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма.
към беседата >>
Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си.
Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката. Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си. Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад. Пак го навие, той тръгва напред. Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения.
Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си.
С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат. Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си. Какво ще правиш тогава? Кракът казва, че не се мърда. Един ден и стомахът може да откаже.
към беседата >>
Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора.
Но от такова говорене трябва да се пазите. Такова нещо са пороите. Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства. Човешкият ум трябва да дойде на помощ. В какво отношение то трябва да дойде на помощ?
Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора.
Мога да ви преведа ред примери за това. Съществуват даже и статистики по този въпрос. При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички. Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма. Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари.
към беседата >>
С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат.
Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си. Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад. Пак го навие, той тръгва напред. Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения. Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си.
С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат.
Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си. Какво ще правиш тогава? Кракът казва, че не се мърда. Един ден и стомахът може да откаже. Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи.
към беседата >>
Мога да ви преведа ред примери за това.
Такова нещо са пороите. Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства. Човешкият ум трябва да дойде на помощ. В какво отношение то трябва да дойде на помощ? Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора.
Мога да ви преведа ред примери за това.
Съществуват даже и статистики по този въпрос. При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички. Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма. Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари. Защо този учител предава без пари на този ученик?
към беседата >>
Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си.
Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад. Пак го навие, той тръгва напред. Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения. Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си. С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат.
Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си.
Какво ще правиш тогава? Кракът казва, че не се мърда. Един ден и стомахът може да откаже. Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи. Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите?
към беседата >>
Съществуват даже и статистики по този въпрос.
Но всички трябва да дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства. Човешкият ум трябва да дойде на помощ. В какво отношение то трябва да дойде на помощ? Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора. Мога да ви преведа ред примери за това.
Съществуват даже и статистики по този въпрос.
При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички. Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма. Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари. Защо този учител предава без пари на този ученик? В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори.
към беседата >>
Какво ще правиш тогава?
Пак го навие, той тръгва напред. Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения. Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си. С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат. Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си.
Какво ще правиш тогава?
Кракът казва, че не се мърда. Един ден и стомахът може да откаже. Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи. Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите? Стомахът е господар на положението.
към беседата >>
При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички.
Човешкият ум трябва да дойде на помощ. В какво отношение то трябва да дойде на помощ? Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора. Мога да ви преведа ред примери за това. Съществуват даже и статистики по този въпрос.
При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички.
Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма. Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари. Защо този учител предава без пари на този ученик? В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори. А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа.
към беседата >>
Кракът казва, че не се мърда.
Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения. Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си. С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат. Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си. Какво ще правиш тогава?
Кракът казва, че не се мърда.
Един ден и стомахът може да откаже. Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи. Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите? Стомахът е господар на положението. Човек трябва да знае разумно да се отнася.
към беседата >>
Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма.
В какво отношение то трябва да дойде на помощ? Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора. Мога да ви преведа ред примери за това. Съществуват даже и статистики по този въпрос. При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички.
Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма.
Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари. Защо този учител предава без пари на този ученик? В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори. А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа. От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях.
към беседата >>
Един ден и стомахът може да откаже.
Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си. С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат. Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си. Какво ще правиш тогава? Кракът казва, че не се мърда.
Един ден и стомахът може да откаже.
Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи. Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите? Стомахът е господар на положението. Човек трябва да знае разумно да се отнася. Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен.
към беседата >>
Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари.
Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете да се съедините с разумните хора. Мога да ви преведа ред примери за това. Съществуват даже и статистики по този въпрос. При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички. Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма.
Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари.
Защо този учител предава без пари на този ученик? В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори. А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа. От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях. А от даровития той печели.
към беседата >>
Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи.
С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат. Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си. Какво ще правиш тогава? Кракът казва, че не се мърда. Един ден и стомахът може да откаже.
Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи.
Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите? Стомахът е господар на положението. Човек трябва да знае разумно да се отнася. Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен. Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони.
към беседата >>
Защо този учител предава без пари на този ученик?
Мога да ви преведа ред примери за това. Съществуват даже и статистики по този въпрос. При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички. Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма. Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари.
Защо този учител предава без пари на този ученик?
В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори. А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа. От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях. А от даровития той печели. Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него.
към беседата >>
НАГОРЕ