НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
837
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
837
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Що да сторя
,
НБ
, София, 20.3.1932г.,
Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре.
Ще оставим дали туй е вярно. Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле. Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре. На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават. Сега всички съкращават бюджета.
Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре.
Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле. Колкото мисълта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле. Злото иде в късите вълни. Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия.
към беседата >>
То е най-лошото нещо.
В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ. Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън. Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък. Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината. Задръстването знаете ли какво е ?
То е най-лошото нещо.
Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек. Няма по-лошо нещо от това. Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо. Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои. Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде.
към беседата >>
Един светия, след като живее 20 години в пустинята, създава нещо такова в ума си, той долавя неща, за които обикновеният човек няма хабер, и има известни сили, понеже с тази мрежа хваща енергията и може да я тури в работа.
Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човешкият мозък. Ако ти в твоя мозък не можеш да направиш една мрежа по-ситна от тази, която имаш, ти не разбираш закона. Всяка година човек трябва да построява по една мрежа, в която да се разбива слънчевата енергия.
Един светия, след като живее 20 години в пустинята, създава нещо такова в ума си, той долавя неща, за които обикновеният човек няма хабер, и има известни сили, понеже с тази мрежа хваща енергията и може да я тури в работа.
Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата. Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение. Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина. Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия. Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди.
към беседата >>
Що да сторя?
Що да сторя?
Аз изнасям тия неща пред вас, но не ви казвам: Вярвайте. Това са факти. За мене не е вярата, вие може да вярвате в каквото искате, за мене то е друг въпрос. Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права?
към беседата >>
Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле.
Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле. Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре. На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават. Сега всички съкращават бюджета. Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре.
Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле.
Колкото мисълта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле. Злото иде в късите вълни. Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия. За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш.
към беседата >>
Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек.
Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън. Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък. Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината. Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нещо.
Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек.
Няма по-лошо нещо от това. Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо. Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои. Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде. Започваш една работа - трябва да я довършиш.
към беседата >>
Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата.
Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човешкият мозък. Ако ти в твоя мозък не можеш да направиш една мрежа по-ситна от тази, която имаш, ти не разбираш закона. Всяка година човек трябва да построява по една мрежа, в която да се разбива слънчевата енергия. Един светия, след като живее 20 години в пустинята, създава нещо такова в ума си, той долавя неща, за които обикновеният човек няма хабер, и има известни сили, понеже с тази мрежа хваща енергията и може да я тури в работа.
Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата.
Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение. Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина. Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия. Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди. На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе.
към беседата >>
Аз изнасям тия неща пред вас, но не ви казвам: Вярвайте.
Що да сторя?
Аз изнасям тия неща пред вас, но не ви казвам: Вярвайте.
Това са факти. За мене не е вярата, вие може да вярвате в каквото искате, за мене то е друг въпрос. Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права? Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени.
към беседата >>
Колкото мисълта се продължава е по-добре.
Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре. На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават. Сега всички съкращават бюджета. Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре. Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле.
Колкото мисълта се продължава е по-добре.
Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле. Злото иде в късите вълни. Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия. За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш. Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде.
към беседата >>
Няма по-лошо нещо от това.
Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък. Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината. Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нещо. Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек.
Няма по-лошо нещо от това.
Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо. Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои. Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде. Започваш една работа - трябва да я довършиш. Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва.
към беседата >>
Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение.
Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човешкият мозък. Ако ти в твоя мозък не можеш да направиш една мрежа по-ситна от тази, която имаш, ти не разбираш закона. Всяка година човек трябва да построява по една мрежа, в която да се разбива слънчевата енергия. Един светия, след като живее 20 години в пустинята, създава нещо такова в ума си, той долавя неща, за които обикновеният човек няма хабер, и има известни сили, понеже с тази мрежа хваща енергията и може да я тури в работа. Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата.
Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение.
Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина. Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия. Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди. На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има.
към беседата >>
Това са факти.
Що да сторя? Аз изнасям тия неща пред вас, но не ви казвам: Вярвайте.
Това са факти.
За мене не е вярата, вие може да вярвате в каквото искате, за мене то е друг въпрос. Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права? Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени. Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам.
към беседата >>
Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле.
На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават. Сега всички съкращават бюджета. Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре. Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле. Колкото мисълта се продължава е по-добре.
Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле.
Злото иде в късите вълни. Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия. За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш. Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде. В злото творчество няма, то лесно става.
към беседата >>
Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо.
Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината. Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нещо. Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек. Няма по-лошо нещо от това.
Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо.
Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои. Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде. Започваш една работа - трябва да я довършиш. Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва. Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека.
към беседата >>
Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина.
Ако ти в твоя мозък не можеш да направиш една мрежа по-ситна от тази, която имаш, ти не разбираш закона. Всяка година човек трябва да построява по една мрежа, в която да се разбива слънчевата енергия. Един светия, след като живее 20 години в пустинята, създава нещо такова в ума си, той долавя неща, за които обикновеният човек няма хабер, и има известни сили, понеже с тази мрежа хваща енергията и може да я тури в работа. Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата. Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение.
Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина.
Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия. Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди. На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб.
към беседата >>
За мене не е вярата, вие може да вярвате в каквото искате, за мене то е друг въпрос.
Що да сторя? Аз изнасям тия неща пред вас, но не ви казвам: Вярвайте. Това са факти.
За мене не е вярата, вие може да вярвате в каквото искате, за мене то е друг въпрос.
Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права? Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени. Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам. Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате.
към беседата >>
Злото иде в късите вълни.
Сега всички съкращават бюджета. Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре. Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле. Колкото мисълта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле.
Злото иде в късите вълни.
Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия. За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш. Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде. В злото творчество няма, то лесно става. Злото задържа, доброто твори.
към беседата >>
Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои.
Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нещо. Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек. Няма по-лошо нещо от това. Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо.
Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои.
Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде. Започваш една работа - трябва да я довършиш. Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва. Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека. Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно.
към беседата >>
Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия.
Всяка година човек трябва да построява по една мрежа, в която да се разбива слънчевата енергия. Един светия, след като живее 20 години в пустинята, създава нещо такова в ума си, той долавя неща, за които обикновеният човек няма хабер, и има известни сили, понеже с тази мрежа хваща енергията и може да я тури в работа. Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата. Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение. Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина.
Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия.
Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди. На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система.
към беседата >>
Това, което ви говоря, е едно учение истинно.
Що да сторя? Аз изнасям тия неща пред вас, но не ви казвам: Вярвайте. Това са факти. За мене не е вярата, вие може да вярвате в каквото искате, за мене то е друг въпрос.
Това, което ви говоря, е едно учение истинно.
Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права? Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени. Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам. Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате. Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни.
към беседата >>
Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия.
Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре. Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле. Колкото мисълта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле. Злото иде в късите вълни.
Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия.
За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш. Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде. В злото творчество няма, то лесно става. Злото задържа, доброто твори.
към беседата >>
Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде.
То е най-лошото нещо. Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек. Няма по-лошо нещо от това. Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо. Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои.
Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде.
Започваш една работа - трябва да я довършиш. Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва. Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека. Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи са тези, които имат начало и край.
към беседата >>
Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди.
Един светия, след като живее 20 години в пустинята, създава нещо такова в ума си, той долавя неща, за които обикновеният човек няма хабер, и има известни сили, понеже с тази мрежа хваща енергията и може да я тури в работа. Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата. Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение. Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина. Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия.
Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди.
На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система. Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш.
към беседата >>
Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права?
Що да сторя? Аз изнасям тия неща пред вас, но не ви казвам: Вярвайте. Това са факти. За мене не е вярата, вие може да вярвате в каквото искате, за мене то е друг въпрос. Това, което ви говоря, е едно учение истинно.
Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права?
Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени. Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам. Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате. Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни. Слънцето го виждаме, каквото не е.
към беседата >>
За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш.
Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле. Колкото мисълта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле. Злото иде в късите вълни. Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия.
За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш.
Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде. В злото творчество няма, то лесно става. Злото задържа, доброто твори.
към беседата >>
Започваш една работа - трябва да я довършиш.
Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек. Няма по-лошо нещо от това. Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо. Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои. Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде.
Започваш една работа - трябва да я довършиш.
Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва. Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека. Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи са тези, които имат начало и край. Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало.
към беседата >>
На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе.
Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата. Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение. Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина. Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия. Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди.
На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе.
На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система. Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш. Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш.
към беседата >>
Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени.
Аз изнасям тия неща пред вас, но не ви казвам: Вярвайте. Това са факти. За мене не е вярата, вие може да вярвате в каквото искате, за мене то е друг въпрос. Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права?
Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени.
Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам. Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате. Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър?
към беседата >>
Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде.
Колкото мисълта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле. Злото иде в късите вълни. Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия. За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш.
Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде.
В злото творчество няма, то лесно става. Злото задържа, доброто твори.
към беседата >>
Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва.
Няма по-лошо нещо от това. Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо. Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои. Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде. Започваш една работа - трябва да я довършиш.
Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва.
Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека. Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи са тези, които имат начало и край. Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време.
към беседата >>
На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има.
Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение. Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина. Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия. Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди. На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе.
На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има.
Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система. Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш. Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш. Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен?
към беседата >>
Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам.
Това са факти. За мене не е вярата, вие може да вярвате в каквото искате, за мене то е друг въпрос. Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права? Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени.
Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам.
Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате. Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър? Може ли да си го представите, да го обхванете?
към беседата >>
В злото творчество няма, то лесно става.
Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле. Злото иде в късите вълни. Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия. За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш. Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде.
В злото творчество няма, то лесно става.
Злото задържа, доброто твори.
към беседата >>
Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека.
Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо. Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои. Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде. Започваш една работа - трябва да я довършиш. Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва.
Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека.
Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи са тези, които имат начало и край. Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време. За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват.
към беседата >>
Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб.
Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина. Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия. Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди. На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има.
Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб.
Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система. Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш. Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш. Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен? " Ти само мислиш и сам не знаеш какво.
към беседата >>
Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате.
За мене не е вярата, вие може да вярвате в каквото искате, за мене то е друг въпрос. Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права? Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени. Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам.
Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате.
Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето един малък диск.
към беседата >>
Злото задържа, доброто твори.
Злото иде в късите вълни. Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия. За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш. Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде. В злото творчество няма, то лесно става.
Злото задържа, доброто твори.
към беседата >>
Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно.
Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои. Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде. Започваш една работа - трябва да я довършиш. Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва. Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека.
Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно.
Безопасни работи са тези, които имат начало и край. Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време. За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие.
към беседата >>
Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система.
Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия. Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди. На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб.
Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система.
Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш. Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш. Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен? " Ти само мислиш и сам не знаеш какво. Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого.
към беседата >>
Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни.
Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права? Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени. Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам. Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате.
Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни.
Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето един малък диск. Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши.
към беседата >>
Сега, това е само за обяснение, бързите и късите работи в света не носят добри резултати.
Сега, това е само за обяснение, бързите и късите работи в света не носят добри резултати.
Някои искат някои работи да не са дълги. Онези хора, които по-дълго време страдат, имат по-добър характер. Онези хора, които не могат да издържат на страданията, за мен те нямат характер. Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога". Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш.
към беседата >>
Безопасни работи са тези, които имат начало и край.
Не само сега, всяка една точка, от която тръгваме, трябва да има свое разрешение, да има излаз някъде. Започваш една работа - трябва да я довършиш. Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва. Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека. Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно.
Безопасни работи са тези, които имат начало и край.
Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време. За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие. Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението.
към беседата >>
Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш.
Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди. На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система.
Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш.
Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш. Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен? " Ти само мислиш и сам не знаеш какво. Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого. Мислиш такива второстепенни работи.
към беседата >>
Слънцето го виждаме, каквото не е.
Има един закон: винаги ли когато се мисли една мисъл е права? Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени. Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам. Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате. Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни.
Слънцето го виждаме, каквото не е.
Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето един малък диск. Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши. Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме.
към беседата >>
Някои искат някои работи да не са дълги.
Сега, това е само за обяснение, бързите и късите работи в света не носят добри резултати.
Някои искат някои работи да не са дълги.
Онези хора, които по-дълго време страдат, имат по-добър характер. Онези хора, които не могат да издържат на страданията, за мен те нямат характер. Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога". Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш. Болестта е жива.
към беседата >>
Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало.
Започваш една работа - трябва да я довършиш. Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва. Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека. Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи са тези, които имат начало и край.
Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало.
С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време. За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие. Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението. Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай.
към беседата >>
Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш.
На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система. Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш.
Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш.
Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен? " Ти само мислиш и сам не знаеш какво. Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого. Мислиш такива второстепенни работи. Женитбата в този смисъл е едно забавление.
към беседата >>
Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър?
Аз изнасям неща, които някога са преувеличени, има някои неща, които са намалени. Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам. Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате. Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни. Слънцето го виждаме, каквото не е.
Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър?
Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето един малък диск. Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши. Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано.
към беседата >>
Онези хора, които по-дълго време страдат, имат по-добър характер.
Сега, това е само за обяснение, бързите и късите работи в света не носят добри резултати. Някои искат някои работи да не са дълги.
Онези хора, които по-дълго време страдат, имат по-добър характер.
Онези хора, които не могат да издържат на страданията, за мен те нямат характер. Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога". Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш. Болестта е жива. Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен.
към беседата >>
С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време.
Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва. Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека. Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи са тези, които имат начало и край. Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало.
С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време.
За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие. Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението. Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай. Казвате: "Как да го разберем?
към беседата >>
Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен?
На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система. Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш. Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш.
Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен?
" Ти само мислиш и сам не знаеш какво. Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого. Мислиш такива второстепенни работи. Женитбата в този смисъл е едно забавление. Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат.
към беседата >>
Може ли да си го представите, да го обхванете?
Има неща, които не са тъй верни, за да ви изпитам. Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате. Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър?
Може ли да си го представите, да го обхванете?
Вие си представяте слънцето един малък диск. Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши. Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пак няма да ни е обично.
към беседата >>
Онези хора, които не могат да издържат на страданията, за мен те нямат характер.
Сега, това е само за обяснение, бързите и късите работи в света не носят добри резултати. Някои искат някои работи да не са дълги. Онези хора, които по-дълго време страдат, имат по-добър характер.
Онези хора, които не могат да издържат на страданията, за мен те нямат характер.
Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога". Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш. Болестта е жива. Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен. Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата?
към беседата >>
За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват.
Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека. Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи са тези, които имат начало и край. Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време.
За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват.
По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие. Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението. Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай. Казвате: "Как да го разберем? " разбирайте го, както вие намерите за добре.
към беседата >>
" Ти само мислиш и сам не знаеш какво.
Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система. Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш. Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш. Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен?
" Ти само мислиш и сам не знаеш какво.
Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого. Мислиш такива второстепенни работи. Женитбата в този смисъл е едно забавление. Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат. Види се, не е сериозна, щом се развеждат.
към беседата >>
Вие си представяте слънцето един малък диск.
Аз ви изпитвам, но и вие ще ме изпитате. Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър? Може ли да си го представите, да го обхванете?
Вие си представяте слънцето един малък диск.
Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши. Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пак няма да ни е обично. Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата.
към беседата >>
Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога".
Сега, това е само за обяснение, бързите и късите работи в света не носят добри резултати. Някои искат някои работи да не са дълги. Онези хора, които по-дълго време страдат, имат по-добър характер. Онези хора, които не могат да издържат на страданията, за мен те нямат характер.
Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога".
Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш. Болестта е жива. Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен. Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата? "Ама боли ме главата." Няма нищо!
към беседата >>
По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие.
Всяко нещо, което няма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи са тези, които имат начало и край. Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време. За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват.
По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие.
Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението. Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай. Казвате: "Как да го разберем? " разбирайте го, както вие намерите за добре. Вашият рай не е рай за другите, вашият пъкъл не е пъкъл за другите.
към беседата >>
Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого.
Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система. Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш. Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш. Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен? " Ти само мислиш и сам не знаеш какво.
Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого.
Мислиш такива второстепенни работи. Женитбата в този смисъл е едно забавление. Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат. Види се, не е сериозна, щом се развеждат. Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират.
към беседата >>
Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши.
Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето един малък диск.
Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши.
Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пак няма да ни е обично. Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата. По-хармоничен диск няма.
към беседата >>
Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш.
Сега, това е само за обяснение, бързите и късите работи в света не носят добри резултати. Някои искат някои работи да не са дълги. Онези хора, които по-дълго време страдат, имат по-добър характер. Онези хора, които не могат да издържат на страданията, за мен те нямат характер. Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога".
Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш.
Болестта е жива. Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен. Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата? "Ама боли ме главата." Няма нищо! "Боли ме крака".
към беседата >>
Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението.
Безопасни работи са тези, които имат начало и край. Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време. За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие.
Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението.
Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай. Казвате: "Как да го разберем? " разбирайте го, както вие намерите за добре. Вашият рай не е рай за другите, вашият пъкъл не е пъкъл за другите. Това което вие не разбирате, други го разбират; това което вие мразите, други го обичат; това, което вие обичате, някои го мразят.
към беседата >>
Мислиш такива второстепенни работи.
Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш. Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш. Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен? " Ти само мислиш и сам не знаеш какво. Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого.
Мислиш такива второстепенни работи.
Женитбата в този смисъл е едно забавление. Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат. Види се, не е сериозна, щом се развеждат. Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират. Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя.
към беседата >>
Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме.
Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето един малък диск. Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши.
Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме.
Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пак няма да ни е обично. Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата. По-хармоничен диск няма. За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма.
към беседата >>
Болестта е жива.
Някои искат някои работи да не са дълги. Онези хора, които по-дълго време страдат, имат по-добър характер. Онези хора, които не могат да издържат на страданията, за мен те нямат характер. Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога". Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш.
Болестта е жива.
Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен. Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата? "Ама боли ме главата." Няма нищо! "Боли ме крака". Няма нищо!
към беседата >>
Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай.
Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време. За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие. Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението.
Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай.
Казвате: "Как да го разберем? " разбирайте го, както вие намерите за добре. Вашият рай не е рай за другите, вашият пъкъл не е пъкъл за другите. Това което вие не разбирате, други го разбират; това което вие мразите, други го обичат; това, което вие обичате, някои го мразят.
към беседата >>
Женитбата в този смисъл е едно забавление.
Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш. Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен? " Ти само мислиш и сам не знаеш какво. Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого. Мислиш такива второстепенни работи.
Женитбата в този смисъл е едно забавление.
Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат. Види се, не е сериозна, щом се развеждат. Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират. Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя. Но друг Господ дойде един ден, изпрати го.
към беседата >>
Малко станало, затова е обичано.
Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето един малък диск. Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши. Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме.
Малко станало, затова е обичано.
Ако стане много малко, пак няма да ни е обично. Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата. По-хармоничен диск няма. За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето.
към беседата >>
Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен.
Онези хора, които по-дълго време страдат, имат по-добър характер. Онези хора, които не могат да издържат на страданията, за мен те нямат характер. Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога". Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш. Болестта е жива.
Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен.
Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата? "Ама боли ме главата." Няма нищо! "Боли ме крака". Няма нищо! "Хрема имам." Няма нищо!
към беседата >>
Казвате: "Как да го разберем?
С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време. За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие. Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението. Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай.
Казвате: "Как да го разберем?
" разбирайте го, както вие намерите за добре. Вашият рай не е рай за другите, вашият пъкъл не е пъкъл за другите. Това което вие не разбирате, други го разбират; това което вие мразите, други го обичат; това, което вие обичате, някои го мразят.
към беседата >>
Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат.
Ти седиш и казваш: "Какво ли мислят за мен? " Ти само мислиш и сам не знаеш какво. Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого. Мислиш такива второстепенни работи. Женитбата в този смисъл е едно забавление.
Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат.
Види се, не е сериозна, щом се развеждат. Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират. Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя. Но друг Господ дойде един ден, изпрати го. Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам.
към беседата >>
Ако стане много малко, пак няма да ни е обично.
Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето един малък диск. Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши. Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано.
Ако стане много малко, пак няма да ни е обично.
Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата. По-хармоничен диск няма. За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта.
към беседата >>
Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата?
Онези хора, които не могат да издържат на страданията, за мен те нямат характер. Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога". Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш. Болестта е жива. Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен.
Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата?
"Ама боли ме главата." Няма нищо! "Боли ме крака". Няма нищо! "Хрема имам." Няма нищо!
към беседата >>
" разбирайте го, както вие намерите за добре.
За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие. Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението. Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай. Казвате: "Как да го разберем?
" разбирайте го, както вие намерите за добре.
Вашият рай не е рай за другите, вашият пъкъл не е пъкъл за другите. Това което вие не разбирате, други го разбират; това което вие мразите, други го обичат; това, което вие обичате, някои го мразят.
към беседата >>
Види се, не е сериозна, щом се развеждат.
" Ти само мислиш и сам не знаеш какво. Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого. Мислиш такива второстепенни работи. Женитбата в този смисъл е едно забавление. Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат.
Види се, не е сериозна, щом се развеждат.
Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират. Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя. Но друг Господ дойде един ден, изпрати го. Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам. Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си!
към беседата >>
Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата.
Вие си представяте слънцето един малък диск. Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши. Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пак няма да ни е обично.
Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата.
По-хармоничен диск няма. За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме кръга правилен.
към беседата >>
"Ама боли ме главата." Няма нищо!
Аз виждам някого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва "не мога". Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш. Болестта е жива. Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен. Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата?
"Ама боли ме главата." Няма нищо!
"Боли ме крака". Няма нищо! "Хрема имам." Няма нищо!
към беседата >>
Вашият рай не е рай за другите, вашият пъкъл не е пъкъл за другите.
По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие. Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението. Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай. Казвате: "Как да го разберем? " разбирайте го, както вие намерите за добре.
Вашият рай не е рай за другите, вашият пъкъл не е пъкъл за другите.
Това което вие не разбирате, други го разбират; това което вие мразите, други го обичат; това, което вие обичате, някои го мразят.
към беседата >>
Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират.
Мислиш да се жениш, или да те назначат професор някъде, да ти дадат някаква важна работа или да вземеш някаква служба, или се приготвяш да погребеш някого. Мислиш такива второстепенни работи. Женитбата в този смисъл е едно забавление. Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат. Види се, не е сериозна, щом се развеждат.
Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират.
Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя. Но друг Господ дойде един ден, изпрати го. Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам. Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си! Жената има толкова право на него, колкото и те.
към беседата >>
По-хармоничен диск няма.
Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши. Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пак няма да ни е обично. Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата.
По-хармоничен диск няма.
За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме кръга правилен. Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието.
към беседата >>
"Боли ме крака".
Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест, да я изкараш. Болестта е жива. Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен. Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата? "Ама боли ме главата." Няма нищо!
"Боли ме крака".
Няма нищо! "Хрема имам." Няма нищо!
към беседата >>
Това което вие не разбирате, други го разбират; това което вие мразите, други го обичат; това, което вие обичате, някои го мразят.
Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението. Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай. Казвате: "Как да го разберем? " разбирайте го, както вие намерите за добре. Вашият рай не е рай за другите, вашият пъкъл не е пъкъл за другите.
Това което вие не разбирате, други го разбират; това което вие мразите, други го обичат; това, което вие обичате, някои го мразят.
към беседата >>
Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя.
Мислиш такива второстепенни работи. Женитбата в този смисъл е едно забавление. Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат. Види се, не е сериозна, щом се развеждат. Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират.
Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя.
Но друг Господ дойде един ден, изпрати го. Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам. Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си! Жената има толкова право на него, колкото и те. Някой казва: аз имам симпатия.
към беседата >>
За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма.
Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пак няма да ни е обично. Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата. По-хармоничен диск няма.
За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма.
Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме кръга правилен. Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието. Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония.
към беседата >>
Няма нищо!
Болестта е жива. Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен. Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата? "Ама боли ме главата." Няма нищо! "Боли ме крака".
Няма нищо!
"Хрема имам." Няма нищо!
към беседата >>
Това са философските работи.
Това са философските работи.
Както старите кабалисти са разбирали математическите работи, и днес има учени, които ги разбират. За простия човек всичко е просто, той всичко отрязва изведнъж, казва: "Това не съществува. Това не може да бъде свършено. Това не е право." Ами защо не е право? "Това е право." Ама защо е право?
към беседата >>
Но друг Господ дойде един ден, изпрати го.
Женитбата в този смисъл е едно забавление. Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат. Види се, не е сериозна, щом се развеждат. Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират. Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя.
Но друг Господ дойде един ден, изпрати го.
Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам. Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си! Жената има толкова право на него, колкото и те. Някой казва: аз имам симпатия. Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория.
към беседата >>
Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето.
Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пак няма да ни е обично. Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата. По-хармоничен диск няма. За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма.
Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето.
Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме кръга правилен. Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието. Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма.
към беседата >>
"Хрема имам." Няма нищо!
Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен. Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата? "Ама боли ме главата." Няма нищо! "Боли ме крака". Няма нищо!
"Хрема имам." Няма нищо!
към беседата >>
Както старите кабалисти са разбирали математическите работи, и днес има учени, които ги разбират.
Това са философските работи.
Както старите кабалисти са разбирали математическите работи, и днес има учени, които ги разбират.
За простия човек всичко е просто, той всичко отрязва изведнъж, казва: "Това не съществува. Това не може да бъде свършено. Това не е право." Ами защо не е право? "Това е право." Ама защо е право? Той твърди: "Моето право е право за всички хора!
към беседата >>
Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам.
Защото ако беше много сериозна работа, хората никога не трябваше да се развеждат. Види се, не е сериозна, щом се развеждат. Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират. Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя. Но друг Господ дойде един ден, изпрати го.
Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам.
Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си! Жената има толкова право на него, колкото и те. Някой казва: аз имам симпатия. Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория. Двама души не може да те обичат.
към беседата >>
Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта.
Ако стане много малко, пак няма да ни е обично. Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата. По-хармоничен диск няма. За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето.
Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта.
Ние не виждаме кръга правилен. Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието. Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма. От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди.
към беседата >>
Във Варненско имало един случай, 12 души майстори се мъчат да вдигнат един камък, да го турят отгоре като плоча на една чешма.
Във Варненско имало един случай, 12 души майстори се мъчат да вдигнат един камък, да го турят отгоре като плоча на една чешма.
Идва някой българин, пита: "Какво правите? " "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите? " Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят.
към беседата >>
За простия човек всичко е просто, той всичко отрязва изведнъж, казва: "Това не съществува.
Това са философските работи. Както старите кабалисти са разбирали математическите работи, и днес има учени, които ги разбират.
За простия човек всичко е просто, той всичко отрязва изведнъж, казва: "Това не съществува.
Това не може да бъде свършено. Това не е право." Ами защо не е право? "Това е право." Ама защо е право? Той твърди: "Моето право е право за всички хора! " Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право.
към беседата >>
Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си!
Види се, не е сериозна, щом се развеждат. Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират. Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя. Но друг Господ дойде един ден, изпрати го. Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам.
Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си!
Жената има толкова право на него, колкото и те. Някой казва: аз имам симпатия. Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория. Двама души не може да те обичат. Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат.
към беседата >>
Ние не виждаме кръга правилен.
Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата. По-хармоничен диск няма. За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта.
Ние не виждаме кръга правилен.
Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието. Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма. От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди. И те, са хармонични.
към беседата >>
Идва някой българин, пита: "Какво правите?
Във Варненско имало един случай, 12 души майстори се мъчат да вдигнат един камък, да го турят отгоре като плоча на една чешма.
Идва някой българин, пита: "Какво правите?
" "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите? " Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят. 12 души работят, а този човек за половин час го взема, туря го на мястото.
към беседата >>
Това не може да бъде свършено.
Това са философските работи. Както старите кабалисти са разбирали математическите работи, и днес има учени, които ги разбират. За простия човек всичко е просто, той всичко отрязва изведнъж, казва: "Това не съществува.
Това не може да бъде свършено.
Това не е право." Ами защо не е право? "Това е право." Ама защо е право? Той твърди: "Моето право е право за всички хора! " Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право. В света няма двама души, които имат едно и също право.
към беседата >>
Жената има толкова право на него, колкото и те.
Ако тази работа - животът - беше сериозна, трябваше хората да не умират. Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя. Но друг Господ дойде един ден, изпрати го. Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам. Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си!
Жената има толкова право на него, колкото и те.
Някой казва: аз имам симпатия. Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория. Двама души не може да те обичат. Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат. Питам: колко души има, които ви обичат?
към беседата >>
Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието.
По-хармоничен диск няма. За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме кръга правилен.
Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието.
Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма. От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди. И те, са хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща.
към беседата >>
" "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите?
Във Варненско имало един случай, 12 души майстори се мъчат да вдигнат един камък, да го турят отгоре като плоча на една чешма. Идва някой българин, пита: "Какво правите?
" "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите?
" Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят. 12 души работят, а този човек за половин час го взема, туря го на мястото. Който знае, той свършва работа за 12 души, а пък който не знае, 12 души трябва да работят и пак нищо не могат да свършат.
към беседата >>
Това не е право." Ами защо не е право?
Това са философските работи. Както старите кабалисти са разбирали математическите работи, и днес има учени, които ги разбират. За простия човек всичко е просто, той всичко отрязва изведнъж, казва: "Това не съществува. Това не може да бъде свършено.
Това не е право." Ами защо не е право?
"Това е право." Ама защо е право? Той твърди: "Моето право е право за всички хора! " Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право. В света няма двама души, които имат едно и също право. Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света.
към беседата >>
Някой казва: аз имам симпатия.
Защото като се ожени жената, направи мъжа си за Господ и започне да му се кланя. Но друг Господ дойде един ден, изпрати го. Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам. Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си! Жената има толкова право на него, колкото и те.
Някой казва: аз имам симпатия.
Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория. Двама души не може да те обичат. Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат. Питам: колко души има, които ви обичат? На земята има само един.
към беседата >>
Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония.
За в бъдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще изменя своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме кръга правилен. Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието.
Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония.
Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма. От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди. И те, са хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща. Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне.
към беседата >>
" Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава.
Във Варненско имало един случай, 12 души майстори се мъчат да вдигнат един камък, да го турят отгоре като плоча на една чешма. Идва някой българин, пита: "Какво правите? " "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите?
" Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава.
Той го счита това за играчка. Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят. 12 души работят, а този човек за половин час го взема, туря го на мястото. Който знае, той свършва работа за 12 души, а пък който не знае, 12 души трябва да работят и пак нищо не могат да свършат. Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само един, слиза от колата и свършва работата,
към беседата >>
"Това е право." Ама защо е право?
Това са философските работи. Както старите кабалисти са разбирали математическите работи, и днес има учени, които ги разбират. За простия човек всичко е просто, той всичко отрязва изведнъж, казва: "Това не съществува. Това не може да бъде свършено. Това не е право." Ами защо не е право?
"Това е право." Ама защо е право?
Той твърди: "Моето право е право за всички хора! " Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право. В света няма двама души, които имат едно и също право. Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света. Това е мое мнение.
към беседата >>
Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория.
Но друг Господ дойде един ден, изпрати го. Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам. Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си! Жената има толкова право на него, колкото и те. Някой казва: аз имам симпатия.
Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория.
Двама души не може да те обичат. Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат. Питам: колко души има, които ви обичат? На земята има само един. Кой е той?
към беседата >>
Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма.
Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме кръга правилен. Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието. Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония.
Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма.
От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди. И те, са хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща. Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне. Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди.
към беседата >>
Той го счита това за играчка.
Във Варненско имало един случай, 12 души майстори се мъчат да вдигнат един камък, да го турят отгоре като плоча на една чешма. Идва някой българин, пита: "Какво правите? " "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите? " Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава.
Той го счита това за играчка.
Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят. 12 души работят, а този човек за половин час го взема, туря го на мястото. Който знае, той свършва работа за 12 души, а пък който не знае, 12 души трябва да работят и пак нищо не могат да свършат. Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само един, слиза от колата и свършва работата,
към беседата >>
Той твърди: "Моето право е право за всички хора!
Както старите кабалисти са разбирали математическите работи, и днес има учени, които ги разбират. За простия човек всичко е просто, той всичко отрязва изведнъж, казва: "Това не съществува. Това не може да бъде свършено. Това не е право." Ами защо не е право? "Това е право." Ама защо е право?
Той твърди: "Моето право е право за всички хора!
" Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право. В света няма двама души, които имат едно и също право. Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света. Това е мое мнение. Дали вие го приемате, то е ваша работа.
към беседата >>
Двама души не може да те обичат.
Или мъжът направил жена си за Господ, дойде Господ, духне, той остане сам. Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си! Жената има толкова право на него, колкото и те. Някой казва: аз имам симпатия. Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория.
Двама души не може да те обичат.
Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат. Питам: колко души има, които ви обичат? На земята има само един. Кой е той? Ще го намерите.
към беседата >>
От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди.
Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме кръга правилен. Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието. Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма.
От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди.
И те, са хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща. Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне. Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди. Вие не сте ги изучавали.
към беседата >>
Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят.
Във Варненско имало един случай, 12 души майстори се мъчат да вдигнат един камък, да го турят отгоре като плоча на една чешма. Идва някой българин, пита: "Какво правите? " "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите? " Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка.
Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят.
12 души работят, а този човек за половин час го взема, туря го на мястото. Който знае, той свършва работа за 12 души, а пък който не знае, 12 души трябва да работят и пак нищо не могат да свършат. Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само един, слиза от колата и свършва работата,
към беседата >>
" Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право.
За простия човек всичко е просто, той всичко отрязва изведнъж, казва: "Това не съществува. Това не може да бъде свършено. Това не е право." Ами защо не е право? "Това е право." Ама защо е право? Той твърди: "Моето право е право за всички хора!
" Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право.
В света няма двама души, които имат едно и също право. Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света. Това е мое мнение. Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване.
към беседата >>
Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат.
Естествено, там по звездите го викат, какво се разправя с жена си! Жената има толкова право на него, колкото и те. Някой казва: аз имам симпатия. Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория. Двама души не може да те обичат.
Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат.
Питам: колко души има, които ви обичат? На земята има само един. Кой е той? Ще го намерите. - Ама аз толкова хора обичам.
към беседата >>
И те, са хармонични.
Ние не виждаме кръга правилен. Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието. Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма. От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди.
И те, са хармонични.
Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща. Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне. Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди. Вие не сте ги изучавали. Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето.
към беседата >>
12 души работят, а този човек за половин час го взема, туря го на мястото.
Идва някой българин, пита: "Какво правите? " "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите? " Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят.
12 души работят, а този човек за половин час го взема, туря го на мястото.
Който знае, той свършва работа за 12 души, а пък който не знае, 12 души трябва да работят и пак нищо не могат да свършат. Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само един, слиза от колата и свършва работата,
към беседата >>
В света няма двама души, които имат едно и също право.
Това не може да бъде свършено. Това не е право." Ами защо не е право? "Това е право." Ама защо е право? Той твърди: "Моето право е право за всички хора! " Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право.
В света няма двама души, които имат едно и също право.
Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света. Това е мое мнение. Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда?
към беседата >>
Питам: колко души има, които ви обичат?
Жената има толкова право на него, колкото и те. Някой казва: аз имам симпатия. Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория. Двама души не може да те обичат. Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат.
Питам: колко души има, които ви обичат?
На земята има само един. Кой е той? Ще го намерите. - Ама аз толкова хора обичам. - Лъжеш се.
към беседата >>
Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща.
Аз говоря за този кръг, който се явява в съзнанието. Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма. От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди. И те, са хармонични.
Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща.
Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне. Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди. Вие не сте ги изучавали. Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириус.
към беседата >>
Който знае, той свършва работа за 12 души, а пък който не знае, 12 души трябва да работят и пак нищо не могат да свършат.
" "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите? " Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят. 12 души работят, а този човек за половин час го взема, туря го на мястото.
Който знае, той свършва работа за 12 души, а пък който не знае, 12 души трябва да работят и пак нищо не могат да свършат.
Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само един, слиза от колата и свършва работата,
към беседата >>
Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света.
Това не е право." Ами защо не е право? "Това е право." Ама защо е право? Той твърди: "Моето право е право за всички хора! " Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право. В света няма двама души, които имат едно и също право.
Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света.
Това е мое мнение. Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда? Често привеждат приказки за онази хидра.
към беседата >>
На земята има само един.
Някой казва: аз имам симпатия. Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория. Двама души не може да те обичат. Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат. Питам: колко души има, които ви обичат?
На земята има само един.
Кой е той? Ще го намерите. - Ама аз толкова хора обичам. - Лъжеш се. Всеки има само по един, когото обича.
към беседата >>
Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне.
Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма. От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди. И те, са хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща.
Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне.
Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди. Вие не сте ги изучавали. Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириус. Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа.
към беседата >>
Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само един, слиза от колата и свършва работата,
" Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят. 12 души работят, а този човек за половин час го взема, туря го на мястото. Който знае, той свършва работа за 12 души, а пък който не знае, 12 души трябва да работят и пак нищо не могат да свършат.
Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само един, слиза от колата и свършва работата,
към беседата >>
Това е мое мнение.
"Това е право." Ама защо е право? Той твърди: "Моето право е право за всички хора! " Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право. В света няма двама души, които имат едно и също право. Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света.
Това е мое мнение.
Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда? Често привеждат приказки за онази хидра. Защото има много глави.
към беседата >>
Кой е той?
Ти на земята може да имаш само една симпатия, според тая теория. Двама души не може да те обичат. Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат. Питам: колко души има, които ви обичат? На земята има само един.
Кой е той?
Ще го намерите. - Ама аз толкова хора обичам. - Лъжеш се. Всеки има само по един, когото обича. Това е основен закон.
към беседата >>
Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди.
Някой път след слънцето иде втора луната, след луната иде Венера, после иде Юпитер по форма. От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди. И те, са хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща. Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне.
Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди.
Вие не сте ги изучавали. Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириус. Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа. Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея.
към беседата >>
Мощното във вас, то е духът.
Мощното във вас, то е духът.
Туй, което вашият дух може да свърши, 12 души не могат да го свършат. Туй е сега мисълта.
към беседата >>
Дали вие го приемате, то е ваша работа.
Той твърди: "Моето право е право за всички хора! " Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право. В света няма двама души, които имат едно и също право. Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света. Това е мое мнение.
Дали вие го приемате, то е ваша работа.
Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда? Често привеждат приказки за онази хидра. Защото има много глави. Изрежете всичките глави, да остане само една глава.
към беседата >>
Ще го намерите.
Двама души не може да те обичат. Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат. Питам: колко души има, които ви обичат? На земята има само един. Кой е той?
Ще го намерите.
- Ама аз толкова хора обичам. - Лъжеш се. Всеки има само по един, когото обича. Това е основен закон. Така трябва да се мисли.
към беседата >>
Вие не сте ги изучавали.
От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди. И те, са хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща. Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне. Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди.
Вие не сте ги изучавали.
Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириус. Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа. Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея. Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога.
към беседата >>
Туй, което вашият дух може да свърши, 12 души не могат да го свършат.
Мощното във вас, то е духът.
Туй, което вашият дух може да свърши, 12 души не могат да го свършат.
Туй е сега мисълта.
към беседата >>
Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване.
" Когато ние говорим за живота, когато изхождаме от еднолично гледище, ние трябва да знаем, че всеки човек има своето право. В света няма двама души, които имат едно и също право. Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света. Това е мое мнение. Дали вие го приемате, то е ваша работа.
Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване.
Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда? Често привеждат приказки за онази хидра. Защото има много глави. Изрежете всичките глави, да остане само една глава. Каква философия имат многото глави?
към беседата >>
- Ама аз толкова хора обичам.
Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат. Питам: колко души има, които ви обичат? На земята има само един. Кой е той? Ще го намерите.
- Ама аз толкова хора обичам.
- Лъжеш се. Всеки има само по един, когото обича. Това е основен закон. Така трябва да се мисли. Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така.
към беседата >>
Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето.
И те, са хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща. Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне. Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди. Вие не сте ги изучавали.
Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето.
Вие не знаете какво има на Сириус. Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа. Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея. Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него.
към беседата >>
Туй е сега мисълта.
Мощното във вас, то е духът. Туй, което вашият дух може да свърши, 12 души не могат да го свършат.
Туй е сега мисълта.
към беседата >>
Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда?
В света няма двама души, които имат едно и също право. Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света. Това е мое мнение. Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване.
Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда?
Често привеждат приказки за онази хидра. Защото има много глави. Изрежете всичките глави, да остане само една глава. Каква философия имат многото глави? Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище?
към беседата >>
- Лъжеш се.
Питам: колко души има, които ви обичат? На земята има само един. Кой е той? Ще го намерите. - Ама аз толкова хора обичам.
- Лъжеш се.
Всеки има само по един, когото обича. Това е основен закон. Така трябва да се мисли. Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така. Всичките банки по улицата не са за теб.
към беседата >>
Вие не знаете какво има на Сириус.
Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща. Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне. Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди. Вие не сте ги изучавали. Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето.
Вие не знаете какво има на Сириус.
Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа. Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея. Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му.
към беседата >>
"Що да сторя?
"Що да сторя?
" Обичайте Господа. Бъдете благодарни за всичко онова, което Той ви е дал, пък за в бъдеще има толкова хубави работи! Като дойдат, вие ще ги научите.
към беседата >>
Често привеждат приказки за онази хидра.
Закон за правото има, но едно и също право не съществува в света. Това е мое мнение. Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда?
Често привеждат приказки за онази хидра.
Защото има много глави. Изрежете всичките глави, да остане само една глава. Каква философия имат многото глави? Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище? Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът.
към беседата >>
Всеки има само по един, когото обича.
На земята има само един. Кой е той? Ще го намерите. - Ама аз толкова хора обичам. - Лъжеш се.
Всеки има само по един, когото обича.
Това е основен закон. Така трябва да се мисли. Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така. Всичките банки по улицата не са за теб. Всичкият въздух на земята не е за теб.
към беседата >>
Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа.
Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне. Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди. Вие не сте ги изучавали. Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириус.
Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа.
Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея. Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му. За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене.
към беседата >>
" Обичайте Господа.
"Що да сторя?
" Обичайте Господа.
Бъдете благодарни за всичко онова, което Той ви е дал, пък за в бъдеще има толкова хубави работи! Като дойдат, вие ще ги научите.
към беседата >>
Защото има много глави.
Това е мое мнение. Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда? Често привеждат приказки за онази хидра.
Защото има много глави.
Изрежете всичките глави, да остане само една глава. Каква философия имат многото глави? Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище? Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът. Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите!
към беседата >>
Това е основен закон.
Кой е той? Ще го намерите. - Ама аз толкова хора обичам. - Лъжеш се. Всеки има само по един, когото обича.
Това е основен закон.
Така трябва да се мисли. Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така. Всичките банки по улицата не са за теб. Всичкият въздух на земята не е за теб. В дадения случай приемеш от едно място въздух.
към беседата >>
Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея.
Всеки от вас трябва да знае по нещо за деветнадесетте звезди. Вие не сте ги изучавали. Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириус. Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа.
Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея.
Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му. За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил.
към беседата >>
Бъдете благодарни за всичко онова, което Той ви е дал, пък за в бъдеще има толкова хубави работи!
"Що да сторя? " Обичайте Господа.
Бъдете благодарни за всичко онова, което Той ви е дал, пък за в бъдеще има толкова хубави работи!
Като дойдат, вие ще ги научите.
към беседата >>
Изрежете всичките глави, да остане само една глава.
Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда? Често привеждат приказки за онази хидра. Защото има много глави.
Изрежете всичките глави, да остане само една глава.
Каква философия имат многото глави? Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище? Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът. Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите! Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора?
към беседата >>
Така трябва да се мисли.
Ще го намерите. - Ама аз толкова хора обичам. - Лъжеш се. Всеки има само по един, когото обича. Това е основен закон.
Така трябва да се мисли.
Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така. Всичките банки по улицата не са за теб. Всичкият въздух на земята не е за теб. В дадения случай приемеш от едно място въздух. Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб.
към беседата >>
Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога.
Вие не сте ги изучавали. Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириус. Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа. Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея.
Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога.
За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му. За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши.
към беседата >>
Като дойдат, вие ще ги научите.
"Що да сторя? " Обичайте Господа. Бъдете благодарни за всичко онова, което Той ви е дал, пък за в бъдеще има толкова хубави работи!
Като дойдат, вие ще ги научите.
към беседата >>
Каква философия имат многото глави?
Понеже всички хора искат да възстановят едно право в света, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда? Често привеждат приказки за онази хидра. Защото има много глави. Изрежете всичките глави, да остане само една глава.
Каква философия имат многото глави?
Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище? Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът. Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите! Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора? Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно.
към беседата >>
Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така.
- Ама аз толкова хора обичам. - Лъжеш се. Всеки има само по един, когото обича. Това е основен закон. Така трябва да се мисли.
Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така.
Всичките банки по улицата не са за теб. Всичкият въздух на земята не е за теб. В дадения случай приемеш от едно място въздух. Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб. Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш.
към беседата >>
За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него.
Та казвам: небето, това е една книга разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на земята да се занимаят с главните черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириус. Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа. Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея. Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога.
За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него.
За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му. За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения.
към беседата >>
Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище?
Всички нали казват, че искат правото, защо светът страда? Често привеждат приказки за онази хидра. Защото има много глави. Изрежете всичките глави, да остане само една глава. Каква философия имат многото глави?
Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище?
Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът. Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите! Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора? Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно. Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди.
към беседата >>
Всичките банки по улицата не са за теб.
- Лъжеш се. Всеки има само по един, когото обича. Това е основен закон. Така трябва да се мисли. Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така.
Всичките банки по улицата не са за теб.
Всичкият въздух на земята не е за теб. В дадения случай приемеш от едно място въздух. Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб. Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш. Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие.
към беседата >>
За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му.
Вие не знаете какво има на Сириус. Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа. Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея. Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него.
За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му.
За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява?
към беседата >>
Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът.
Често привеждат приказки за онази хидра. Защото има много глави. Изрежете всичките глави, да остане само една глава. Каква философия имат многото глави? Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище?
Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът.
Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите! Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора? Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно. Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искаш.
към беседата >>
Всичкият въздух на земята не е за теб.
Всеки има само по един, когото обича. Това е основен закон. Така трябва да се мисли. Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така. Всичките банки по улицата не са за теб.
Всичкият въздух на земята не е за теб.
В дадения случай приемеш от едно място въздух. Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб. Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш. Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие. Работи отлично тая теория.
към беседата >>
За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене.
Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа. Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея. Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му.
За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене.
За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате.
към беседата >>
Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите!
Защото има много глави. Изрежете всичките глави, да остане само една глава. Каква философия имат многото глави? Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище? Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът.
Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите!
Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора? Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно. Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искаш. То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим.
към беседата >>
В дадения случай приемеш от едно място въздух.
Това е основен закон. Така трябва да се мисли. Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така. Всичките банки по улицата не са за теб. Всичкият въздух на земята не е за теб.
В дадения случай приемеш от едно място въздух.
Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб. Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш. Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие. Работи отлично тая теория. Казваш: как само един да ме обича?
към беседата >>
За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил.
Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея. Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му. За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене.
За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил.
Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате.
към беседата >>
Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора?
Изрежете всичките глави, да остане само една глава. Каква философия имат многото глави? Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище? Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът. Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите!
Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора?
Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно. Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искаш. То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим. Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш?
към беседата >>
Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб.
Така трябва да се мисли. Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така. Всичките банки по улицата не са за теб. Всичкият въздух на земята не е за теб. В дадения случай приемеш от едно място въздух.
Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб.
Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш. Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие. Работи отлично тая теория. Казваш: как само един да ме обича? Не само един, още сто милиона същества.
към беседата >>
Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши.
Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му. За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил.
Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши.
Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате. Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие.
към беседата >>
Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно.
Каква философия имат многото глави? Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище? Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът. Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите! Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора?
Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно.
Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искаш. То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим. Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш? "Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо.
към беседата >>
Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш.
Някой казва: "Аз всекиго мога да обичам." Ти може да си мислиш така. Всичките банки по улицата не са за теб. Всичкият въздух на земята не е за теб. В дадения случай приемеш от едно място въздух. Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб.
Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш.
Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие. Работи отлично тая теория. Казваш: как само един да ме обича? Не само един, още сто милиона същества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, те са един милиард и 200 хиляди.
към беседата >>
Човек е едно от най-великите произведения.
За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му. За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши.
Човек е едно от най-великите произведения.
Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате. Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие. Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата.
към беседата >>
Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди.
Коя беше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненужни глави, от туй гледище? Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът. Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите! Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора? Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно.
Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди.
Ако ти отърва, режи колкото искаш. То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим. Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш? "Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо. Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз.
към беседата >>
Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие.
Всичките банки по улицата не са за теб. Всичкият въздух на земята не е за теб. В дадения случай приемеш от едно място въздух. Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб. Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш.
Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие.
Работи отлично тая теория. Казваш: как само един да ме обича? Не само един, още сто милиона същества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, те са един милиард и 200 хиляди. А пък всяка планета има сателити, както месечината.
към беседата >>
Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява?
За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му. За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения.
Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява?
Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате. Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие. Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата. Ние мислим, че нещата може да станат произволни.
към беседата >>
Ако ти отърва, режи колкото искаш.
Казват, една глава трябва да има в света, за да се оправи; трябва само един ум, да се оправи светът. Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите! Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора? Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно. Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди.
Ако ти отърва, режи колкото искаш.
То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим. Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш? "Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо. Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз. Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш.
към беседата >>
Работи отлично тая теория.
Всичкият въздух на земята не е за теб. В дадения случай приемеш от едно място въздух. Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб. Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш. Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие.
Работи отлично тая теория.
Казваш: как само един да ме обича? Не само един, още сто милиона същества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, те са един милиард и 200 хиляди. А пък всяка планета има сателити, както месечината. Тъй щото намират се десет, петнадесет милиарда същества, които мислят за тебе.
към беседата >>
Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате.
За един музикант ще мислите по онова, което е написал или от неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява?
Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате.
Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате. Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие. Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата. Ние мислим, че нещата може да станат произволни. Нещата може да станат разумно.
към беседата >>
То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим.
Ако в света трябваше само един ум, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичат толкова разногласия в стремежите! Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора? Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно. Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искаш.
То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим.
Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш? "Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо. Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз. Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш. Това е вече друго разбиране.
към беседата >>
Казваш: как само един да ме обича?
В дадения случай приемеш от едно място въздух. Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб. Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш. Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие. Работи отлично тая теория.
Казваш: как само един да ме обича?
Не само един, още сто милиона същества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, те са един милиард и 200 хиляди. А пък всяка планета има сателити, както месечината. Тъй щото намират се десет, петнадесет милиарда същества, които мислят за тебе. Тези същества отвсякъде мислят, пък ти си се обезсърчил, мислиш да се самоубиеш.
към беседата >>
Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате.
За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате.
Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате.
Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие. Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата. Ние мислим, че нещата може да станат произволни. Нещата може да станат разумно. Има един закон, който определя.
към беседата >>
Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш?
Хубаво, възможно ли е да се изрежат главите на всичките хора? Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно. Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искаш. То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим.
Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш?
"Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо. Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз. Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш. Това е вече друго разбиране. Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава.
към беседата >>
Не само един, още сто милиона същества.
Всичката светлина не е за теб; всичкият хляб не е за теб; всичката вода не е за теб. Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш. Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие. Работи отлично тая теория. Казваш: как само един да ме обича?
Не само един, още сто милиона същества.
Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, те са един милиард и 200 хиляди. А пък всяка планета има сателити, както месечината. Тъй щото намират се десет, петнадесет милиарда същества, които мислят за тебе. Тези същества отвсякъде мислят, пък ти си се обезсърчил, мислиш да се самоубиеш.
към беседата >>
Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие.
Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате.
Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие.
Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата. Ние мислим, че нещата може да станат произволни. Нещата може да станат разумно. Има един закон, който определя. Аз зная идущата година какво ще стане.
към беседата >>
"Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо.
Някои казват: "Всичко е възможно." Но да се изрежат главите на всичките хора то е невъзможно. Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искаш. То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим. Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш?
"Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо.
Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз. Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш. Това е вече друго разбиране. Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава. Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря.
към беседата >>
Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, те са един милиард и 200 хиляди.
Едно място има, от дето в даден случай може да почерпиш. Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие. Работи отлично тая теория. Казваш: как само един да ме обича? Не само един, още сто милиона същества.
Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, те са един милиард и 200 хиляди.
А пък всяка планета има сателити, както месечината. Тъй щото намират се десет, петнадесет милиарда същества, които мислят за тебе. Тези същества отвсякъде мислят, пък ти си се обезсърчил, мислиш да се самоубиеш.
към беседата >>
Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата.
Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате. Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие.
Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата.
Ние мислим, че нещата може да станат произволни. Нещата може да станат разумно. Има един закон, който определя. Аз зная идущата година какво ще стане. Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим.
към беседата >>
Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз.
Всяка глава като изрежеш, на мястото й ще се явят десет глави; десет глави като изрежеш, ще се явят сто; стоте като изрежеш, ще се явят хиляда; хилядата като изрежеш, ще се явят десет хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искаш. То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим. Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш? "Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо.
Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз.
Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш. Това е вече друго разбиране. Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава. Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря. Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш.
към беседата >>
А пък всяка планета има сателити, както месечината.
Аз не искам да ви турям в противоречие, но ви изнасям една истина, с която аз работя и досега не съм намерил противоречие. Работи отлично тая теория. Казваш: как само един да ме обича? Не само един, още сто милиона същества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, те са един милиард и 200 хиляди.
А пък всяка планета има сателити, както месечината.
Тъй щото намират се десет, петнадесет милиарда същества, които мислят за тебе. Тези същества отвсякъде мислят, пък ти си се обезсърчил, мислиш да се самоубиеш.
към беседата >>
Ние мислим, че нещата може да станат произволни.
Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате. Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие. Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата.
Ние мислим, че нещата може да станат произволни.
Нещата може да станат разумно. Има един закон, който определя. Аз зная идущата година какво ще стане. Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим. Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим.
към беседата >>
Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш.
Ако ти отърва, режи колкото искаш. То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим. Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш? "Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо. Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз.
Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш.
Това е вече друго разбиране. Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава. Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря. Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш. Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други.
към беседата >>
Тъй щото намират се десет, петнадесет милиарда същества, които мислят за тебе.
Работи отлично тая теория. Казваш: как само един да ме обича? Не само един, още сто милиона същества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, те са един милиард и 200 хиляди. А пък всяка планета има сателити, както месечината.
Тъй щото намират се десет, петнадесет милиарда същества, които мислят за тебе.
Тези същества отвсякъде мислят, пък ти си се обезсърчил, мислиш да се самоубиеш.
към беседата >>
Нещата може да станат разумно.
Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате. Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие. Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата. Ние мислим, че нещата може да станат произволни.
Нещата може да станат разумно.
Има един закон, който определя. Аз зная идущата година какво ще стане. Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим. Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили.
към беседата >>
Това е вече друго разбиране.
То е един закон, който работи у самите нас Ние искаме да разрешим някое противоречие в своята душа в своя ум, като мислим да го изхвърлим. Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш? "Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо. Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз. Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш.
Това е вече друго разбиране.
Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава. Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря. Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш. Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други. Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма.
към беседата >>
Тези същества отвсякъде мислят, пък ти си се обезсърчил, мислиш да се самоубиеш.
Казваш: как само един да ме обича? Не само един, още сто милиона същества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, те са един милиард и 200 хиляди. А пък всяка планета има сателити, както месечината. Тъй щото намират се десет, петнадесет милиарда същества, които мислят за тебе.
Тези същества отвсякъде мислят, пък ти си се обезсърчил, мислиш да се самоубиеш.
към беседата >>
Има един закон, който определя.
Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате. Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие. Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата. Ние мислим, че нещата може да станат произволни. Нещата може да станат разумно.
Има един закон, който определя.
Аз зная идущата година какво ще стане. Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим. Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили. Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат.
към беседата >>
Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава.
Ти казваш за някого: "Аз този човек не го обичам." Какво разрешаваш? "Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо. Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз. Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш. Това е вече друго разбиране.
Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава.
Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря. Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш. Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други. Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма. Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него.
към беседата >>
Тези, които разбират онзи свят, казват: да вярваме в Господа.
Тези, които разбират онзи свят, казват: да вярваме в Господа.
Какво разбират те под думите "да вярваме в Бога". - Да вярваме в Бога разбираме вечно единство. Не, то е криво разбиране. Има две начала: вечно множество и вечно единство. Законите за единството са едни и законите за множеството са други.
към беседата >>
Аз зная идущата година какво ще стане.
Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие. Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата. Ние мислим, че нещата може да станат произволни. Нещата може да станат разумно. Има един закон, който определя.
Аз зная идущата година какво ще стане.
Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим. Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили. Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат. Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам.
към беседата >>
Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря.
"Ама аз го обичам." Ако го обичаш и ако не го обичаш, то е едно и също нещо. Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз. Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш. Това е вече друго разбиране. Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава.
Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря.
Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш. Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други. Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма. Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него. Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен.
към беседата >>
Какво разбират те под думите "да вярваме в Бога".
Тези, които разбират онзи свят, казват: да вярваме в Господа.
Какво разбират те под думите "да вярваме в Бога".
- Да вярваме в Бога разбираме вечно единство. Не, то е криво разбиране. Има две начала: вечно множество и вечно единство. Законите за единството са едни и законите за множеството са други. Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи.
към беседата >>
Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим.
Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата. Ние мислим, че нещата може да станат произволни. Нещата може да станат разумно. Има един закон, който определя. Аз зная идущата година какво ще стане.
Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим.
Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили. Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат. Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето.
към беседата >>
Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш.
Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз. Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш. Това е вече друго разбиране. Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава. Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря.
Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш.
Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други. Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма. Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него. Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен. Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва.
към беседата >>
- Да вярваме в Бога разбираме вечно единство.
Тези, които разбират онзи свят, казват: да вярваме в Господа. Какво разбират те под думите "да вярваме в Бога".
- Да вярваме в Бога разбираме вечно единство.
Не, то е криво разбиране. Има две начала: вечно множество и вечно единство. Законите за единството са едни и законите за множеството са други. Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи. Така всички мислят.
към беседата >>
Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим.
Ние мислим, че нещата може да станат произволни. Нещата може да станат разумно. Има един закон, който определя. Аз зная идущата година какво ще стане. Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим.
Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим.
Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили. Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат. Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене.
към беседата >>
Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други.
Едновременно ти не можеш да обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш. Това е вече друго разбиране. Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава. Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря. Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш.
Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други.
Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма. Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него. Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен. Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва. Как трябва да разбираме това?
към беседата >>
Не, то е криво разбиране.
Тези, които разбират онзи свят, казват: да вярваме в Господа. Какво разбират те под думите "да вярваме в Бога". - Да вярваме в Бога разбираме вечно единство.
Не, то е криво разбиране.
Има две начала: вечно множество и вечно единство. Законите за единството са едни и законите за множеството са други. Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи. Така всички мислят. Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно.
към беседата >>
Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили.
Нещата може да станат разумно. Има един закон, който определя. Аз зная идущата година какво ще стане. Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим. Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим.
Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили.
Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат. Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен.
към беседата >>
Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма.
Това е вече друго разбиране. Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава. Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря. Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш. Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други.
Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма.
Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него. Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен. Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва. Как трябва да разбираме това? Аз го разбирам научно.
към беседата >>
Има две начала: вечно множество и вечно единство.
Тези, които разбират онзи свят, казват: да вярваме в Господа. Какво разбират те под думите "да вярваме в Бога". - Да вярваме в Бога разбираме вечно единство. Не, то е криво разбиране.
Има две начала: вечно множество и вечно единство.
Законите за единството са едни и законите за множеството са други. Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи. Така всички мислят. Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно. Кога Господ ще мисли за себе си.
към беседата >>
Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат.
Има един закон, който определя. Аз зная идущата година какво ще стане. Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим. Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили.
Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат.
Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи.
към беседата >>
Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него.
Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава. Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря. Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш. Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други. Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма.
Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него.
Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен. Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва. Как трябва да разбираме това? Аз го разбирам научно. Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила.
към беседата >>
Законите за единството са едни и законите за множеството са други.
Тези, които разбират онзи свят, казват: да вярваме в Господа. Какво разбират те под думите "да вярваме в Бога". - Да вярваме в Бога разбираме вечно единство. Не, то е криво разбиране. Има две начала: вечно множество и вечно единство.
Законите за единството са едни и законите за множеството са други.
Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи. Така всички мислят. Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно. Кога Господ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея?
към беседата >>
Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам.
Аз зная идущата година какво ще стане. Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим. Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили. Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат.
Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам.
Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи. От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе.
към беседата >>
Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен.
Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря. Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш. Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други. Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма. Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него.
Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен.
Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва. Как трябва да разбираме това? Аз го разбирам научно. Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила. Защото има и неблагоприятни условия.
към беседата >>
Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи.
Какво разбират те под думите "да вярваме в Бога". - Да вярваме в Бога разбираме вечно единство. Не, то е криво разбиране. Има две начала: вечно множество и вечно единство. Законите за единството са едни и законите за множеството са други.
Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи.
Така всички мислят. Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно. Кога Господ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея? Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи?
към беседата >>
Във всяка минута има една частица за мене от времето.
Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може да стане тъй, както мислим. Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили. Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат. Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам.
Във всяка минута има една частица за мене от времето.
Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи. От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе. Цял час не е за тебе.
към беседата >>
Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва.
Но без туй, което те гори, макар да не ти е симпатично, не можеш. Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други. Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма. Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него. Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен.
Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва.
Как трябва да разбираме това? Аз го разбирам научно. Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила. Защото има и неблагоприятни условия. Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората.
към беседата >>
Така всички мислят.
- Да вярваме в Бога разбираме вечно единство. Не, то е криво разбиране. Има две начала: вечно множество и вечно единство. Законите за единството са едни и законите за множеството са други. Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи.
Така всички мислят.
Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно. Кога Господ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея? Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа да изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи.
към беседата >>
Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене.
Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили. Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат. Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето.
Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене.
Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи. От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе. Цял час не е за тебе. В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата.
към беседата >>
Как трябва да разбираме това?
Колкото да не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други. Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма. Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него. Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен. Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва.
Как трябва да разбираме това?
Аз го разбирам научно. Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила. Защото има и неблагоприятни условия. Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората. Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония.
към беседата >>
Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно.
Не, то е криво разбиране. Има две начала: вечно множество и вечно единство. Законите за единството са едни и законите за множеството са други. Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи. Така всички мислят.
Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно.
Кога Господ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея? Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа да изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи. Има войници, така уморени, по пътя като вървят, заспиват.
към беседата >>
Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен.
Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили. Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат. Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене.
Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен.
Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи. От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе. Цял час не е за тебе. В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата. Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето.
към беседата >>
Аз го разбирам научно.
Като си много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма. Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него. Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен. Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва. Как трябва да разбираме това?
Аз го разбирам научно.
Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила. Защото има и неблагоприятни условия. Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората. Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония. Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото.
към беседата >>
Кога Господ ще мисли за себе си.
Има две начала: вечно множество и вечно единство. Законите за единството са едни и законите за множеството са други. Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи. Така всички мислят. Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно.
Кога Господ ще мисли за себе си.
Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея? Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа да изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи. Има войници, така уморени, по пътя като вървят, заспиват. Даже в строя клекне някъде малко да дремне.
към беседата >>
Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи.
Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма да станат. Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен.
Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи.
От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе. Цял час не е за тебе. В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата. Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето. Сега ще кажеш: какво стана с мене?
към беседата >>
Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила.
Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него. Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен. Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва. Как трябва да разбираме това? Аз го разбирам научно.
Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила.
Защото има и неблагоприятни условия. Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората. Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония. Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото. Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай.
към беседата >>
Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея?
Законите за единството са едни и законите за множеството са други. Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи. Така всички мислят. Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно. Кога Господ ще мисли за себе си.
Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея?
Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа да изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи. Има войници, така уморени, по пътя като вървят, заспиват. Даже в строя клекне някъде малко да дремне. Друг върви и заспи.
към беседата >>
От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе.
Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи.
От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе.
Цял час не е за тебе. В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата. Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето. Сега ще кажеш: какво стана с мене? - Казвам: нищо няма да стане.
към беседата >>
Защото има и неблагоприятни условия.
Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен. Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва. Как трябва да разбираме това? Аз го разбирам научно. Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила.
Защото има и неблагоприятни условия.
Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората. Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония. Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото. Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай. Казват: кармически е така.
към беседата >>
Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи?
Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашите работи. Така всички мислят. Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно. Кога Господ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея?
Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи?
Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа да изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи. Има войници, така уморени, по пътя като вървят, заспиват. Даже в строя клекне някъде малко да дремне. Друг върви и заспи.
към беседата >>
Цял час не е за тебе.
Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи. От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе.
Цял час не е за тебе.
В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата. Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето. Сега ще кажеш: какво стана с мене? - Казвам: нищо няма да стане. Казва: аз ще умра.
към беседата >>
Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората.
Ако някой каже за някого, че го обича, казвам: той се е поставил на мястото дето трябва. Как трябва да разбираме това? Аз го разбирам научно. Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила. Защото има и неблагоприятни условия.
Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората.
Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония. Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото. Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай. Казват: кармически е така. Що е кармата?
към беседата >>
Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа да изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи.
Така всички мислят. Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно. Кога Господ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея? Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи?
Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа да изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи.
Има войници, така уморени, по пътя като вървят, заспиват. Даже в строя клекне някъде малко да дремне. Друг върви и заспи.
към беседата >>
В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата.
Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи. От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе. Цял час не е за тебе.
В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата.
Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето. Сега ще кажеш: какво стана с мене? - Казвам: нищо няма да стане. Казва: аз ще умра. Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия.
към беседата >>
Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония.
Как трябва да разбираме това? Аз го разбирам научно. Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила. Защото има и неблагоприятни условия. Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората.
Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония.
Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото. Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай. Казват: кармически е така. Що е кармата? Това са само последствия на причините.
към беседата >>
Има войници, така уморени, по пътя като вървят, заспиват.
Тогава туй схващане, че Бог трябва да мисли постоянно за нас е несъобразно. Кога Господ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея? Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа да изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи.
Има войници, така уморени, по пътя като вървят, заспиват.
Даже в строя клекне някъде малко да дремне. Друг върви и заспи.
към беседата >>
Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето.
Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи. От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе. Цял час не е за тебе. В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата.
Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето.
Сега ще кажеш: какво стана с мене? - Казвам: нищо няма да стане. Казва: аз ще умра. Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия. После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец.
към беседата >>
Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото.
Аз го разбирам научно. Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила. Защото има и неблагоприятни условия. Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората. Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония.
Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото.
Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай. Казват: кармически е така. Що е кармата? Това са само последствия на причините.
към беседата >>
Даже в строя клекне някъде малко да дремне.
Кога Господ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея? Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа да изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи. Има войници, така уморени, по пътя като вървят, заспиват.
Даже в строя клекне някъде малко да дремне.
Друг върви и заспи.
към беседата >>
Сега ще кажеш: какво стана с мене?
Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи. От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе. Цял час не е за тебе. В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата. Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето.
Сега ще кажеш: какво стана с мене?
- Казвам: нищо няма да стане. Казва: аз ще умра. Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия. После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец. След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки.
към беседата >>
Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай.
Човек да се постави на мястото, дето трябва, значи да вземе една позиция, която природата му е определила. Защото има и неблагоприятни условия. Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората. Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония. Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото.
Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай.
Казват: кармически е така. Що е кармата? Това са само последствия на причините.
към беседата >>
Друг върви и заспи.
Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея? Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа да изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи. Има войници, така уморени, по пътя като вървят, заспиват. Даже в строя клекне някъде малко да дремне.
Друг върви и заспи.
към беседата >>
- Казвам: нищо няма да стане.
От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе. Цял час не е за тебе. В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата. Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето. Сега ще кажеш: какво стана с мене?
- Казвам: нищо няма да стане.
Казва: аз ще умра. Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия. После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец. След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки. Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане?
към беседата >>
Казват: кармически е така.
Защото има и неблагоприятни условия. Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората. Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония. Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото. Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай.
Казват: кармически е така.
Що е кармата? Това са само последствия на причините.
към беседата >>
"Що да сторя?
"Що да сторя?
" Ние искаме от Бога закона на единството. Същевременно и Бог иска от нас. Бог спрямо нас има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие. Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас.
към беседата >>
Казва: аз ще умра.
Цял час не е за тебе. В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата. Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето. Сега ще кажеш: какво стана с мене? - Казвам: нищо няма да стане.
Казва: аз ще умра.
Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия. После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец. След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки. Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане? Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник.
към беседата >>
Що е кармата?
Всеки човек може да се постави в едно или друго отношение с хората. Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония. Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото. Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай. Казват: кармически е така.
Що е кармата?
Това са само последствия на причините.
към беседата >>
" Ние искаме от Бога закона на единството.
"Що да сторя?
" Ние искаме от Бога закона на единството.
Същевременно и Бог иска от нас. Бог спрямо нас има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие. Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас. Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде.
към беседата >>
Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия.
В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата. Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето. Сега ще кажеш: какво стана с мене? - Казвам: нищо няма да стане. Казва: аз ще умра.
Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия.
После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец. След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки. Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане? Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник. Какво правеше Господ преди да беше създал света?
към беседата >>
Това са само последствия на причините.
Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония. Сега ще кажат, че тези отношения се определят от миналото. Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай. Казват: кармически е така. Що е кармата?
Това са само последствия на причините.
към беседата >>
Същевременно и Бог иска от нас.
"Що да сторя? " Ние искаме от Бога закона на единството.
Същевременно и Бог иска от нас.
Бог спрямо нас има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие. Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас. Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде. Изнесеш ли го, ти ще умреш.
към беседата >>
После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец.
Когато вече можеш да се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето. Сега ще кажеш: какво стана с мене? - Казвам: нищо няма да стане. Казва: аз ще умра. Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия.
После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец.
След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки. Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане? Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник. Какво правеше Господ преди да беше създал света? Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти.
към беседата >>
За разумните има линия на поведение.
За разумните има линия на поведение.
Щом се поставиш на тази линия, всичките неща имат отношение към тебе в един кръг. Ако не се поставиш на нея, ще дойдеш във вътрешно противоречие. Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие. Тогава какво се изисква?
към беседата >>
Бог спрямо нас има само едно отношение.
"Що да сторя? " Ние искаме от Бога закона на единството. Същевременно и Бог иска от нас.
Бог спрямо нас има само едно отношение.
Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие. Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас. Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде. Изнесеш ли го, ти ще умреш. Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората.
към беседата >>
След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки.
Сега ще кажеш: какво стана с мене? - Казвам: нищо няма да стане. Казва: аз ще умра. Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия. После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец.
След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки.
Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане? Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник. Какво правеше Господ преди да беше създал света? Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти. Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате.
към беседата >>
Щом се поставиш на тази линия, всичките неща имат отношение към тебе в един кръг.
За разумните има линия на поведение.
Щом се поставиш на тази линия, всичките неща имат отношение към тебе в един кръг.
Ако не се поставиш на нея, ще дойдеш във вътрешно противоречие. Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможностите, които тя е турила.
към беседата >>
Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие.
"Що да сторя? " Ние искаме от Бога закона на единството. Същевременно и Бог иска от нас. Бог спрямо нас има само едно отношение.
Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие.
Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас. Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде. Изнесеш ли го, ти ще умреш. Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората. Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш.
към беседата >>
Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане?
- Казвам: нищо няма да стане. Казва: аз ще умра. Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия. После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец. След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки.
Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане?
Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник. Какво правеше Господ преди да беше създал света? Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти. Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате. Той доста умно им е казал.
към беседата >>
Ако не се поставиш на нея, ще дойдеш във вътрешно противоречие.
За разумните има линия на поведение. Щом се поставиш на тази линия, всичките неща имат отношение към тебе в един кръг.
Ако не се поставиш на нея, ще дойдеш във вътрешно противоречие.
Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможностите, които тя е турила. Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може.
към беседата >>
Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас.
"Що да сторя? " Ние искаме от Бога закона на единството. Същевременно и Бог иска от нас. Бог спрямо нас има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие.
Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас.
Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде. Изнесеш ли го, ти ще умреш. Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората. Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш. Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе?
към беседата >>
Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник.
Казва: аз ще умра. Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия. После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец. След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки. Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане?
Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник.
Какво правеше Господ преди да беше създал света? Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти. Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате. Той доста умно им е казал. Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му.
към беседата >>
Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден.
За разумните има линия на поведение. Щом се поставиш на тази линия, всичките неща имат отношение към тебе в един кръг. Ако не се поставиш на нея, ще дойдеш във вътрешно противоречие.
Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден.
Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможностите, които тя е турила. Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може. Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите?
към беседата >>
Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде.
" Ние искаме от Бога закона на единството. Същевременно и Бог иска от нас. Бог спрямо нас има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие. Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас.
Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде.
Изнесеш ли го, ти ще умреш. Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората. Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш. Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе? Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе?
към беседата >>
Какво правеше Господ преди да беше създал света?
Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия. После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец. След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки. Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане? Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник.
Какво правеше Господ преди да беше създал света?
Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти. Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате. Той доста умно им е казал. Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му. Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият.
към беседата >>
Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие.
За разумните има линия на поведение. Щом се поставиш на тази линия, всичките неща имат отношение към тебе в един кръг. Ако не се поставиш на нея, ще дойдеш във вътрешно противоречие. Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден.
Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие.
Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможностите, които тя е турила. Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може. Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите? Не по неговия образец, нали искате нещо ново?
към беседата >>
Изнесеш ли го, ти ще умреш.
Същевременно и Бог иска от нас. Бог спрямо нас има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие. Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас. Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде.
Изнесеш ли го, ти ще умреш.
Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората. Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш. Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе? Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе? В туй единство на Бога, главата всякога седи на място.
към беседата >>
Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти.
После ще ти направят друга къща, после пак ще те кредитират, ще станеш виден търговец. След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки. Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане? Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник. Какво правеше Господ преди да беше създал света?
Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти.
Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате. Той доста умно им е казал. Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му. Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият. Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала.
към беседата >>
Тогава какво се изисква?
За разумните има линия на поведение. Щом се поставиш на тази линия, всичките неща имат отношение към тебе в един кръг. Ако не се поставиш на нея, ще дойдеш във вътрешно противоречие. Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие.
Тогава какво се изисква?
Да се върнете върху възможностите, които тя е турила. Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може. Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите? Не по неговия образец, нали искате нещо ново? Как ще го направите?
към беседата >>
Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората.
Бог спрямо нас има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие. Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас. Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде. Изнесеш ли го, ти ще умреш.
Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората.
Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш. Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе? Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе? В туй единство на Бога, главата всякога седи на място. Значи, главата ми е за Бога, сърцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пък моят проявен живот то е множество за резултатите, които излизат, за моята глава, за моята душа, за онова множество, в което се изяснява на нас.
към беседата >>
Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате.
След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки. Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане? Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник. Какво правеше Господ преди да беше създал света? Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти.
Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате.
Той доста умно им е казал. Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му. Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият. Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала. Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина.
към беседата >>
Да се върнете върху възможностите, които тя е турила.
Щом се поставиш на тази линия, всичките неща имат отношение към тебе в един кръг. Ако не се поставиш на нея, ще дойдеш във вътрешно противоречие. Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие. Тогава какво се изисква?
Да се върнете върху възможностите, които тя е турила.
Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може. Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите? Не по неговия образец, нали искате нещо ново? Как ще го направите? Каква форма ще му дадете?
към беседата >>
Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш.
Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие. Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас. Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде. Изнесеш ли го, ти ще умреш. Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората.
Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш.
Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе? Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе? В туй единство на Бога, главата всякога седи на място. Значи, главата ми е за Бога, сърцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пък моят проявен живот то е множество за резултатите, които излизат, за моята глава, за моята душа, за онова множество, в което се изяснява на нас. Тогава има закон за преплитане на нещата: ако ти нямаш право отношение към Бога, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство.
към беседата >>
Той доста умно им е казал.
Тъй някои хора се мислят за много учени, но все питат: после какво ще стане? Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник. Какво правеше Господ преди да беше създал света? Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти. Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате.
Той доста умно им е казал.
Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му. Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият. Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала. Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина. Българинът казва: Ефенди, заповядай!
към беседата >>
Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може.
Ако не се поставиш на нея, ще дойдеш във вътрешно противоречие. Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможностите, които тя е турила.
Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може.
Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите? Не по неговия образец, нали искате нещо ново? Как ще го направите? Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате.
към беседата >>
Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе?
Пък спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас. Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде. Изнесеш ли го, ти ще умреш. Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората. Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш.
Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе?
Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе? В туй единство на Бога, главата всякога седи на място. Значи, главата ми е за Бога, сърцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пък моят проявен живот то е множество за резултатите, които излизат, за моята глава, за моята душа, за онова множество, в което се изяснява на нас. Тогава има закон за преплитане на нещата: ако ти нямаш право отношение към Бога, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство. Те са две неща, които са в отношение в тясна зависимост.
към беседата >>
Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му.
Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти си проповедник. Какво правеше Господ преди да беше създал света? Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти. Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате. Той доста умно им е казал.
Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му.
Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият. Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала. Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина. Българинът казва: Ефенди, заповядай! - и отива на друго място.
към беседата >>
Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите?
Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможностите, които тя е турила. Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може.
Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите?
Не по неговия образец, нали искате нещо ново? Как ще го направите? Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате. Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил.
към беседата >>
Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе?
Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде. Изнесеш ли го, ти ще умреш. Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората. Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш. Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе?
Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе?
В туй единство на Бога, главата всякога седи на място. Значи, главата ми е за Бога, сърцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пък моят проявен живот то е множество за резултатите, които излизат, за моята глава, за моята душа, за онова множество, в което се изяснява на нас. Тогава има закон за преплитане на нещата: ако ти нямаш право отношение към Бога, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство. Те са две неща, които са в отношение в тясна зависимост. Ако не разбираш свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имаш понятие за правата линия; ако нямаш разбиране за правата линия, ти не може да имаш понятие за точката.
към беседата >>
Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият.
Какво правеше Господ преди да беше създал света? Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти. Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате. Той доста умно им е казал. Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му.
Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият.
Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала. Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина. Българинът казва: Ефенди, заповядай! - и отива на друго място. Пак казва: Ръка не го е бутала.
към беседата >>
Не по неговия образец, нали искате нещо ново?
Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможностите, които тя е турила. Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може. Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите?
Не по неговия образец, нали искате нещо ново?
Как ще го направите? Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате. Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил. Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае.
към беседата >>
В туй единство на Бога, главата всякога седи на място.
Изнесеш ли го, ти ще умреш. Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората. Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш. Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе? Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе?
В туй единство на Бога, главата всякога седи на място.
Значи, главата ми е за Бога, сърцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пък моят проявен живот то е множество за резултатите, които излизат, за моята глава, за моята душа, за онова множество, в което се изяснява на нас. Тогава има закон за преплитане на нещата: ако ти нямаш право отношение към Бога, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство. Те са две неща, които са в отношение в тясна зависимост. Ако не разбираш свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имаш понятие за правата линия; ако нямаш разбиране за правата линия, ти не може да имаш понятие за точката.
към беседата >>
Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала.
Той им казва: Имаше една брадва и сечеше пръти. Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате. Той доста умно им е казал. Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му. Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият.
Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала.
Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина. Българинът казва: Ефенди, заповядай! - и отива на друго място. Пак казва: Ръка не го е бутала. Беят му казва: Ха да се махаш и от тука.
към беседата >>
Как ще го направите?
Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможностите, които тя е турила. Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може. Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите? Не по неговия образец, нали искате нещо ново?
Как ще го направите?
Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате. Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил. Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае. Но без терк да ги направите е въпросът.
към беседата >>
Значи, главата ми е за Бога, сърцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пък моят проявен живот то е множество за резултатите, които излизат, за моята глава, за моята душа, за онова множество, в което се изяснява на нас.
Ако ти може да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората. Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш. Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе? Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе? В туй единство на Бога, главата всякога седи на място.
Значи, главата ми е за Бога, сърцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пък моят проявен живот то е множество за резултатите, които излизат, за моята глава, за моята душа, за онова множество, в което се изяснява на нас.
Тогава има закон за преплитане на нещата: ако ти нямаш право отношение към Бога, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство. Те са две неща, които са в отношение в тясна зависимост. Ако не разбираш свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имаш понятие за правата линия; ако нямаш разбиране за правата линия, ти не може да имаш понятие за точката.
към беседата >>
Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина.
Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате. Той доста умно им е казал. Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му. Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият. Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала.
Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина.
Българинът казва: Ефенди, заповядай! - и отива на друго място. Пак казва: Ръка не го е бутала. Беят му казва: Ха да се махаш и от тука. Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди.
към беседата >>
Каква форма ще му дадете?
Да се върнете върху възможностите, които тя е турила. Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може. Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите? Не по неговия образец, нали искате нещо ново? Как ще го направите?
Каква форма ще му дадете?
Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате. Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил. Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае. Но без терк да ги направите е въпросът. Майстор е онзи, който сам създава терка.
към беседата >>
Тогава има закон за преплитане на нещата: ако ти нямаш право отношение към Бога, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство.
Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш. Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе? Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе? В туй единство на Бога, главата всякога седи на място. Значи, главата ми е за Бога, сърцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пък моят проявен живот то е множество за резултатите, които излизат, за моята глава, за моята душа, за онова множество, в което се изяснява на нас.
Тогава има закон за преплитане на нещата: ако ти нямаш право отношение към Бога, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство.
Те са две неща, които са в отношение в тясна зависимост. Ако не разбираш свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имаш понятие за правата линия; ако нямаш разбиране за правата линия, ти не може да имаш понятие за точката.
към беседата >>
Българинът казва: Ефенди, заповядай!
Той доста умно им е казал. Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му. Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият. Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала. Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина.
Българинът казва: Ефенди, заповядай!
- и отива на друго място. Пак казва: Ръка не го е бутала. Беят му казва: Ха да се махаш и от тука. Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди. Така обикалят банята три-четири пъти.
към беседата >>
Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате.
Защото човек по някой път мисли, че той не може да направи повече от природата. Може. Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите? Не по неговия образец, нали искате нещо ново? Как ще го направите? Каква форма ще му дадете?
Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате.
Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил. Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае. Но без терк да ги направите е въпросът. Майстор е онзи, който сам създава терка. Аз виждам много ученици, знаменити, като турят картината на джама*, рисуват, тоест прекопирват отгоре и после казват, че те са го рисували.
към беседата >>
Те са две неща, които са в отношение в тясна зависимост.
Ако ти вземеш главата и я разрежеш и покажеш на хората, какво ще остане от тебе? Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе? В туй единство на Бога, главата всякога седи на място. Значи, главата ми е за Бога, сърцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пък моят проявен живот то е множество за резултатите, които излизат, за моята глава, за моята душа, за онова множество, в което се изяснява на нас. Тогава има закон за преплитане на нещата: ако ти нямаш право отношение към Бога, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство.
Те са две неща, които са в отношение в тясна зависимост.
Ако не разбираш свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имаш понятие за правата линия; ако нямаш разбиране за правата линия, ти не може да имаш понятие за точката.
към беседата >>
- и отива на друго място.
Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му. Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият. Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала. Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина. Българинът казва: Ефенди, заповядай!
- и отива на друго място.
Пак казва: Ръка не го е бутала. Беят му казва: Ха да се махаш и от тука. Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди. Така обикалят банята три-четири пъти. Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат.
към беседата >>
Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил.
Ако Господ на вас ви каже: "Направете един нов човек", как ще го направите? Не по неговия образец, нали искате нещо ново? Как ще го направите? Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате.
Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил.
Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае. Но без терк да ги направите е въпросът. Майстор е онзи, който сам създава терка. Аз виждам много ученици, знаменити, като турят картината на джама*, рисуват, тоест прекопирват отгоре и после казват, че те са го рисували. Майката казва: "Моето дете рисува", хвали го.
към беседата >>
Ако не разбираш свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имаш понятие за правата линия; ако нямаш разбиране за правата линия, ти не може да имаш понятие за точката.
Ако ти отвориш главата, ако ти отвориш сърцето, ако ти отвориш дробовете, какво ще стане с тебе? В туй единство на Бога, главата всякога седи на място. Значи, главата ми е за Бога, сърцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пък моят проявен живот то е множество за резултатите, които излизат, за моята глава, за моята душа, за онова множество, в което се изяснява на нас. Тогава има закон за преплитане на нещата: ако ти нямаш право отношение към Бога, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство. Те са две неща, които са в отношение в тясна зависимост.
Ако не разбираш свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имаш понятие за правата линия; ако нямаш разбиране за правата линия, ти не може да имаш понятие за точката.
към беседата >>
Пак казва: Ръка не го е бутала.
Пък ако разбираш, тогава с пръти няма да те бият. Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала. Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина. Българинът казва: Ефенди, заповядай! - и отива на друго място.
Пак казва: Ръка не го е бутала.
Беят му казва: Ха да се махаш и от тука. Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди. Така обикалят банята три-четири пъти. Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат. Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш.
към беседата >>
Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае.
Не по неговия образец, нали искате нещо ново? Как ще го направите? Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате. Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил.
Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае.
Но без терк да ги направите е въпросът. Майстор е онзи, който сам създава терка. Аз виждам много ученици, знаменити, като турят картината на джама*, рисуват, тоест прекопирват отгоре и после казват, че те са го рисували. Майката казва: "Моето дете рисува", хвали го. На джама рисува, но без джам не може да рисува.
към беседата >>
Казвам: Ако ние вземем старите кабалисти те са развивали закона за сефиротите, една наука, която по своему са разбирали, но преведена в един модерен език, то е един свят само една степен на едно измерение.
Казвам: Ако ние вземем старите кабалисти те са развивали закона за сефиротите, една наука, която по своему са разбирали, но преведена в един модерен език, то е един свят само една степен на едно измерение.
Представете си един свят от едно измерение, аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение. Това е законът на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта. Раждането на тройката.
към беседата >>
Беят му казва: Ха да се махаш и от тука.
Ти тогава ще замязаш на онзи българин, който влязъл в една турска баня, съблякъл се, тялото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: ръка не го е бутала. Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина. Българинът казва: Ефенди, заповядай! - и отива на друго място. Пак казва: Ръка не го е бутала.
Беят му казва: Ха да се махаш и от тука.
Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди. Така обикалят банята три-четири пъти. Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат. Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш. Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът.
към беседата >>
Но без терк да ги направите е въпросът.
Как ще го направите? Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате. Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил. Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае.
Но без терк да ги направите е въпросът.
Майстор е онзи, който сам създава терка. Аз виждам много ученици, знаменити, като турят картината на джама*, рисуват, тоест прекопирват отгоре и после казват, че те са го рисували. Майката казва: "Моето дете рисува", хвали го. На джама рисува, но без джам не може да рисува.
към беседата >>
Представете си един свят от едно измерение, аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение.
Казвам: Ако ние вземем старите кабалисти те са развивали закона за сефиротите, една наука, която по своему са разбирали, но преведена в един модерен език, то е един свят само една степен на едно измерение.
Представете си един свят от едно измерение, аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение.
Това е законът на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта. Раждането на тройката. Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение.
към беседата >>
Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди.
Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива да седне на мястото на българина. Българинът казва: Ефенди, заповядай! - и отива на друго място. Пак казва: Ръка не го е бутала. Беят му казва: Ха да се махаш и от тука.
Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди.
Така обикалят банята три-четири пъти. Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат. Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш. Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът. Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш.
към беседата >>
Майстор е онзи, който сам създава терка.
Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате. Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил. Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае. Но без терк да ги направите е въпросът.
Майстор е онзи, който сам създава терка.
Аз виждам много ученици, знаменити, като турят картината на джама*, рисуват, тоест прекопирват отгоре и после казват, че те са го рисували. Майката казва: "Моето дете рисува", хвали го. На джама рисува, но без джам не може да рисува.
към беседата >>
Това е законът на единицата.
Казвам: Ако ние вземем старите кабалисти те са развивали закона за сефиротите, една наука, която по своему са разбирали, но преведена в един модерен език, то е един свят само една степен на едно измерение. Представете си един свят от едно измерение, аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение.
Това е законът на единицата.
Двойката това показва движение вече. Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта. Раждането на тройката. Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение. Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения.
към беседата >>
Така обикалят банята три-четири пъти.
Българинът казва: Ефенди, заповядай! - и отива на друго място. Пак казва: Ръка не го е бутала. Беят му казва: Ха да се махаш и от тука. Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди.
Така обикалят банята три-четири пъти.
Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат. Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш. Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът. Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш. Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен.
към беседата >>
Аз виждам много ученици, знаменити, като турят картината на джама*, рисуват, тоест прекопирват отгоре и после казват, че те са го рисували.
Ако го направите такъв, какъвто Господ го е направил, вие копирате. Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил. Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае. Но без терк да ги направите е въпросът. Майстор е онзи, който сам създава терка.
Аз виждам много ученици, знаменити, като турят картината на джама*, рисуват, тоест прекопирват отгоре и после казват, че те са го рисували.
Майката казва: "Моето дете рисува", хвали го. На джама рисува, но без джам не може да рисува.
към беседата >>
Двойката това показва движение вече.
Казвам: Ако ние вземем старите кабалисти те са развивали закона за сефиротите, една наука, която по своему са разбирали, но преведена в един модерен език, то е един свят само една степен на едно измерение. Представете си един свят от едно измерение, аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение. Това е законът на единицата.
Двойката това показва движение вече.
Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта. Раждането на тройката. Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение. Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения. След туй имаме друг един свят, който започва.
към беседата >>
Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат.
- и отива на друго място. Пак казва: Ръка не го е бутала. Беят му казва: Ха да се махаш и от тука. Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди. Така обикалят банята три-четири пъти.
Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат.
Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш. Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът. Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш. Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен. Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля.
към беседата >>
Майката казва: "Моето дете рисува", хвали го.
Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил. Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае. Но без терк да ги направите е въпросът. Майстор е онзи, който сам създава терка. Аз виждам много ученици, знаменити, като турят картината на джама*, рисуват, тоест прекопирват отгоре и после казват, че те са го рисували.
Майката казва: "Моето дете рисува", хвали го.
На джама рисува, но без джам не може да рисува.
към беседата >>
Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта.
Казвам: Ако ние вземем старите кабалисти те са развивали закона за сефиротите, една наука, която по своему са разбирали, но преведена в един модерен език, то е един свят само една степен на едно измерение. Представете си един свят от едно измерение, аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение. Това е законът на единицата. Двойката това показва движение вече.
Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта.
Раждането на тройката. Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение. Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения. След туй имаме друг един свят, който започва. Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение.
към беседата >>
Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш.
Пак казва: Ръка не го е бутала. Беят му казва: Ха да се махаш и от тука. Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди. Така обикалят банята три-четири пъти. Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат.
Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш.
Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът. Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш. Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен. Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва.
към беседата >>
На джама рисува, но без джам не може да рисува.
Да копирате нещата, да ги правите по сегашния терк, всеки знае. Но без терк да ги направите е въпросът. Майстор е онзи, който сам създава терка. Аз виждам много ученици, знаменити, като турят картината на джама*, рисуват, тоест прекопирват отгоре и после казват, че те са го рисували. Майката казва: "Моето дете рисува", хвали го.
На джама рисува, но без джам не може да рисува.
към беседата >>
Раждането на тройката.
Казвам: Ако ние вземем старите кабалисти те са развивали закона за сефиротите, една наука, която по своему са разбирали, но преведена в един модерен език, то е един свят само една степен на едно измерение. Представете си един свят от едно измерение, аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение. Това е законът на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта.
Раждането на тройката.
Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение. Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения. След туй имаме друг един свят, който започва. Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение. Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят.
към беседата >>
Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът.
Беят му казва: Ха да се махаш и от тука. Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди. Така обикалят банята три-четири пъти. Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат. Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш.
Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът.
Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш. Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен. Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва. Заплакала е гората и планината.
към беседата >>
Сега, някой път вие казвате: "Учителят ни занимава с такива едни работи, нещо по-съществено да каже." Най-съществените работи в сегашния свят, тава са парите; най-същественото в този свят е службата; най-същественото в този свят е облеклото; най-същественото в този свят е къщата, в която трябва да живееш; най-същественото нещо е мекото легло с пружина; най-същественото нещо са лачените обуща; най-същественото е меката капела на главата; най-същественото са дрехите.
Сега, някой път вие казвате: "Учителят ни занимава с такива едни работи, нещо по-съществено да каже." Най-съществените работи в сегашния свят, тава са парите; най-същественото в този свят е службата; най-същественото в този свят е облеклото; най-същественото в този свят е къщата, в която трябва да живееш; най-същественото нещо е мекото легло с пружина; най-същественото нещо са лачените обуща; най-същественото е меката капела на главата; най-същественото са дрехите.
Най-същественото това е вече яденето. Това е в реда на нещата, че човек трябва да яде. Аз съм слушал да казват: "Не можеше ли Господ да направи хората без да ядат? " Можеше. След като умреш няма да ядеш вече.
към беседата >>
Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение.
Представете си един свят от едно измерение, аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение. Това е законът на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта. Раждането на тройката.
Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение.
Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения. След туй имаме друг един свят, който започва. Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение. Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят. Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение.
към беседата >>
Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш.
Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди. Така обикалят банята три-четири пъти. Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат. Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш. Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът.
Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш.
Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен. Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва. Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачат, гората то сме ние.
към беседата >>
Най-същественото това е вече яденето.
Сега, някой път вие казвате: "Учителят ни занимава с такива едни работи, нещо по-съществено да каже." Най-съществените работи в сегашния свят, тава са парите; най-същественото в този свят е службата; най-същественото в този свят е облеклото; най-същественото в този свят е къщата, в която трябва да живееш; най-същественото нещо е мекото легло с пружина; най-същественото нещо са лачените обуща; най-същественото е меката капела на главата; най-същественото са дрехите.
Най-същественото това е вече яденето.
Това е в реда на нещата, че човек трябва да яде. Аз съм слушал да казват: "Не можеше ли Господ да направи хората без да ядат? " Можеше. След като умреш няма да ядеш вече. След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш.
към беседата >>
Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения.
Това е законът на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта. Раждането на тройката. Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение.
Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения.
След туй имаме друг един свят, който започва. Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение. Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят. Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение. Имаме втори свят.
към беседата >>
Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен.
Така обикалят банята три-четири пъти. Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат. Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш. Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът. Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш.
Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен.
Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва. Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачат, гората то сме ние. Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята.
към беседата >>
Това е в реда на нещата, че човек трябва да яде.
Сега, някой път вие казвате: "Учителят ни занимава с такива едни работи, нещо по-съществено да каже." Най-съществените работи в сегашния свят, тава са парите; най-същественото в този свят е службата; най-същественото в този свят е облеклото; най-същественото в този свят е къщата, в която трябва да живееш; най-същественото нещо е мекото легло с пружина; най-същественото нещо са лачените обуща; най-същественото е меката капела на главата; най-същественото са дрехите. Най-същественото това е вече яденето.
Това е в реда на нещата, че човек трябва да яде.
Аз съм слушал да казват: "Не можеше ли Господ да направи хората без да ядат? " Можеше. След като умреш няма да ядеш вече. След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш. На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш.
към беседата >>
След туй имаме друг един свят, който започва.
Двойката това показва движение вече. Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта. Раждането на тройката. Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение. Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения.
След туй имаме друг един свят, който започва.
Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение. Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят. Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение. Имаме втори свят. Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет.
към беседата >>
Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля.
Най-после беят му казва: Умен човек си, досега не са те бутали, няма и да те бутат. Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш. Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът. Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш. Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен.
Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля.
Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва. Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачат, гората то сме ние. Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята. Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа.
към беседата >>
Аз съм слушал да казват: "Не можеше ли Господ да направи хората без да ядат?
Сега, някой път вие казвате: "Учителят ни занимава с такива едни работи, нещо по-съществено да каже." Най-съществените работи в сегашния свят, тава са парите; най-същественото в този свят е службата; най-същественото в този свят е облеклото; най-същественото в този свят е къщата, в която трябва да живееш; най-същественото нещо е мекото легло с пружина; най-същественото нещо са лачените обуща; най-същественото е меката капела на главата; най-същественото са дрехите. Най-същественото това е вече яденето. Това е в реда на нещата, че човек трябва да яде.
Аз съм слушал да казват: "Не можеше ли Господ да направи хората без да ядат?
" Можеше. След като умреш няма да ядеш вече. След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш. На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш. Само ще живееш с преживяванията на миналото.
към беседата >>
Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение.
Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта. Раждането на тройката. Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение. Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения. След туй имаме друг един свят, който започва.
Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение.
Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят. Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение. Имаме втори свят. Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет. Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява.
към беседата >>
Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва.
Земята е пълна с извори, отвсякъде може да пиеш. Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът. Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш. Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен. Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля.
Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва.
Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачат, гората то сме ние. Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята. Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа. Хората са като дърветата.
към беседата >>
" Можеше.
Сега, някой път вие казвате: "Учителят ни занимава с такива едни работи, нещо по-съществено да каже." Най-съществените работи в сегашния свят, тава са парите; най-същественото в този свят е службата; най-същественото в този свят е облеклото; най-същественото в този свят е къщата, в която трябва да живееш; най-същественото нещо е мекото легло с пружина; най-същественото нещо са лачените обуща; най-същественото е меката капела на главата; най-същественото са дрехите. Най-същественото това е вече яденето. Това е в реда на нещата, че човек трябва да яде. Аз съм слушал да казват: "Не можеше ли Господ да направи хората без да ядат?
" Можеше.
След като умреш няма да ядеш вече. След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш. На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш. Само ще живееш с преживяванията на миналото. Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш.
към беседата >>
Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят.
Раждането на тройката. Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение. Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения. След туй имаме друг един свят, който започва. Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение.
Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят.
Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение. Имаме втори свят. Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет. Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява. Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците.
към беседата >>
Заплакала е гората и планината.
Не ти позволяват от едно място, иди на второ, трето, четвърто, широк е светът. Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш. Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен. Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва.
Заплакала е гората и планината.
Гората и планината не плачат, гората то сме ние. Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята. Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа. Хората са като дърветата. Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят.
към беседата >>
След като умреш няма да ядеш вече.
Сега, някой път вие казвате: "Учителят ни занимава с такива едни работи, нещо по-съществено да каже." Най-съществените работи в сегашния свят, тава са парите; най-същественото в този свят е службата; най-същественото в този свят е облеклото; най-същественото в този свят е къщата, в която трябва да живееш; най-същественото нещо е мекото легло с пружина; най-същественото нещо са лачените обуща; най-същественото е меката капела на главата; най-същественото са дрехите. Най-същественото това е вече яденето. Това е в реда на нещата, че човек трябва да яде. Аз съм слушал да казват: "Не можеше ли Господ да направи хората без да ядат? " Можеше.
След като умреш няма да ядеш вече.
След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш. На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш. Само ще живееш с преживяванията на миналото. Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш. Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата.
към беседата >>
Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение.
Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение. Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения. След туй имаме друг един свят, който започва. Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение. Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят.
Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение.
Имаме втори свят. Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет. Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява. Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците. Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете.
към беседата >>
Гората и планината не плачат, гората то сме ние.
Какво си седнал и си навел глава, че Господ ще оставил да страдаш. Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен. Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва. Заплакала е гората и планината.
Гората и планината не плачат, гората то сме ние.
Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята. Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа. Хората са като дърветата. Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят. Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят.
към беседата >>
След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш.
Най-същественото това е вече яденето. Това е в реда на нещата, че човек трябва да яде. Аз съм слушал да казват: "Не можеше ли Господ да направи хората без да ядат? " Можеше. След като умреш няма да ядеш вече.
След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш.
На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш. Само ще живееш с преживяванията на миналото. Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш. Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата. Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали.
към беседата >>
Имаме втори свят.
Следователно, 1, 2, 3, това са числа от света на трите измерения. След туй имаме друг един свят, който започва. Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение. Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят. Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение.
Имаме втори свят.
Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет. Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява. Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците. Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете. Това е гледане отдолу, първият свят.
към беседата >>
Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята.
Запей тогава: "Заплакала е гората." Ама заплакала гората, мислиш, че преводът не е пълен. Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва. Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачат, гората то сме ние.
Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята.
Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа. Хората са като дърветата. Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят. Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят. И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш.
към беседата >>
На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш.
Това е в реда на нещата, че човек трябва да яде. Аз съм слушал да казват: "Не можеше ли Господ да направи хората без да ядат? " Можеше. След като умреш няма да ядеш вече. След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш.
На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш.
Само ще живееш с преживяванията на миналото. Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш. Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата. Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали. Някои мислят, че душите са много силни.
към беседата >>
Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет.
След туй имаме друг един свят, който започва. Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение. Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят. Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение. Имаме втори свят.
Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет.
Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява. Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците. Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете. Това е гледане отдолу, първият свят. Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят.
към беседата >>
Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа.
Плакала тя от мъжа си, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва. Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачат, гората то сме ние. Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята.
Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа.
Хората са като дърветата. Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят. Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят. И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш. Защо минаваш оттук, от друго място трябва да минеш.
към беседата >>
Само ще живееш с преживяванията на миналото.
Аз съм слушал да казват: "Не можеше ли Господ да направи хората без да ядат? " Можеше. След като умреш няма да ядеш вече. След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш. На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш.
Само ще живееш с преживяванията на миналото.
Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш. Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата. Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали. Някои мислят, че душите са много силни. Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение.
към беседата >>
Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява.
Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение. Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят. Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение. Имаме втори свят. Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет.
Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява.
Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците. Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете. Това е гледане отдолу, първият свят. Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят. Ако гледаме обратно от земята нагоре към небето, там имаме обратния процес.
към беседата >>
Хората са като дърветата.
Плакала тя, понеже не постъпвал, както трябва. Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачат, гората то сме ние. Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята. Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа.
Хората са като дърветата.
Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят. Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят. И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш. Защо минаваш оттук, от друго място трябва да минеш. Ти може да минаваш отдето искаш, само тук-там някой стражар ще те срещне и може да ти каже по-точно от къде да минеш.
към беседата >>
Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш.
" Можеше. След като умреш няма да ядеш вече. След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш. На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш. Само ще живееш с преживяванията на миналото.
Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш.
Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата. Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали. Някои мислят, че душите са много силни. Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение. Те не могат да вдигнат една човешка лъжица.
към беседата >>
Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците.
Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят. Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение. Имаме втори свят. Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет. Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява.
Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците.
Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете. Това е гледане отдолу, първият свят. Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят. Ако гледаме обратно от земята нагоре към небето, там имаме обратния процес. Едно, две, три, то е човешкият свят.
към беседата >>
Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят.
Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачат, гората то сме ние. Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята. Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа. Хората са като дърветата.
Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят.
Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят. И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш. Защо минаваш оттук, от друго място трябва да минеш. Ти може да минаваш отдето искаш, само тук-там някой стражар ще те срещне и може да ти каже по-точно от къде да минеш. Благодарение, че на хиляда души един стражар те среща.
към беседата >>
Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата.
След като умреш няма да ядеш вече. След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш. На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш. Само ще живееш с преживяванията на миналото. Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш.
Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата.
Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали. Някои мислят, че душите са много силни. Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение. Те не могат да вдигнат една човешка лъжица. Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие.
към беседата >>
Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете.
Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение. Имаме втори свят. Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет. Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява. Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците.
Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете.
Това е гледане отдолу, първият свят. Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят. Ако гледаме обратно от земята нагоре към небето, там имаме обратния процес. Едно, две, три, то е човешкият свят. Четири, пет, шест, това е духовният свят; седем, осем, девет е Божественият свят.
към беседата >>
Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят.
Гората и планината не плачат, гората то сме ние. Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята. Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа. Хората са като дърветата. Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят.
Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят.
И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш. Защо минаваш оттук, от друго място трябва да минеш. Ти може да минаваш отдето искаш, само тук-там някой стражар ще те срещне и може да ти каже по-точно от къде да минеш. Благодарение, че на хиляда души един стражар те среща. Ако всеки, който те среща, ти казва: не оттук, но оттам мини, ти през града не може да минеш.
към беседата >>
Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали.
След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш да ядеш. На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш. Само ще живееш с преживяванията на миналото. Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш. Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата.
Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали.
Някои мислят, че душите са много силни. Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение. Те не могат да вдигнат една човешка лъжица. Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие. Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица.
към беседата >>
Това е гледане отдолу, първият свят.
Имаме втори свят. Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет. Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява. Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците. Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете.
Това е гледане отдолу, първият свят.
Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят. Ако гледаме обратно от земята нагоре към небето, там имаме обратния процес. Едно, две, три, то е човешкият свят. Четири, пет, шест, това е духовният свят; седем, осем, девет е Божественият свят.
към беседата >>
И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш.
Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята. Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа. Хората са като дърветата. Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят. Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят.
И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш.
Защо минаваш оттук, от друго място трябва да минеш. Ти може да минаваш отдето искаш, само тук-там някой стражар ще те срещне и може да ти каже по-точно от къде да минеш. Благодарение, че на хиляда души един стражар те среща. Ако всеки, който те среща, ти казва: не оттук, но оттам мини, ти през града не може да минеш.
към беседата >>
Някои мислят, че душите са много силни.
На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да вкусиш. Само ще живееш с преживяванията на миналото. Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш. Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата. Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали.
Някои мислят, че душите са много силни.
Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение. Те не могат да вдигнат една човешка лъжица. Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие. Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица. Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш.
към беседата >>
Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят.
Има друг свят, който започва със седем - свят на седем измерения, на осем, на девет. Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява. Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците. Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете. Това е гледане отдолу, първият свят.
Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят.
Ако гледаме обратно от земята нагоре към небето, там имаме обратния процес. Едно, две, три, то е човешкият свят. Четири, пет, шест, това е духовният свят; седем, осем, девет е Божественият свят.
към беседата >>
Защо минаваш оттук, от друго място трябва да минеш.
Ти ходиш между хората, но всеки е погълнат със своята работа. Хората са като дърветата. Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят. Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят. И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш.
Защо минаваш оттук, от друго място трябва да минеш.
Ти може да минаваш отдето искаш, само тук-там някой стражар ще те срещне и може да ти каже по-точно от къде да минеш. Благодарение, че на хиляда души един стражар те среща. Ако всеки, който те среща, ти казва: не оттук, но оттам мини, ти през града не може да минеш.
към беседата >>
Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение.
Само ще живееш с преживяванията на миналото. Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш. Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата. Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали. Някои мислят, че душите са много силни.
Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение.
Те не могат да вдигнат една човешка лъжица. Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие. Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица. Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш. Та някои не разбират този закон.
към беседата >>
Ако гледаме обратно от земята нагоре към небето, там имаме обратния процес.
Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява. Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците. Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете. Това е гледане отдолу, първият свят. Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят.
Ако гледаме обратно от земята нагоре към небето, там имаме обратния процес.
Едно, две, три, то е човешкият свят. Четири, пет, шест, това е духовният свят; седем, осем, девет е Божественият свят.
към беседата >>
Ти може да минаваш отдето искаш, само тук-там някой стражар ще те срещне и може да ти каже по-точно от къде да минеш.
Хората са като дърветата. Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят. Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят. И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш. Защо минаваш оттук, от друго място трябва да минеш.
Ти може да минаваш отдето искаш, само тук-там някой стражар ще те срещне и може да ти каже по-точно от къде да минеш.
Благодарение, че на хиляда души един стражар те среща. Ако всеки, който те среща, ти казва: не оттук, но оттам мини, ти през града не може да минеш.
към беседата >>
Те не могат да вдигнат една човешка лъжица.
Речеш да вдигнеш лъжицата, не можеш. Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата. Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали. Някои мислят, че душите са много силни. Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение.
Те не могат да вдигнат една човешка лъжица.
Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие. Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица. Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш. Та някои не разбират този закон. Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица.
към беседата >>
Едно, две, три, то е човешкият свят.
Тъй както е спрямо себе си, спрямо ангелите, спрямо човеците. Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете. Това е гледане отдолу, първият свят. Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят. Ако гледаме обратно от земята нагоре към небето, там имаме обратния процес.
Едно, две, три, то е човешкият свят.
Четири, пет, шест, това е духовният свят; седем, осем, девет е Божественият свят.
към беседата >>
Благодарение, че на хиляда души един стражар те среща.
Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен си нещо, но хората около тебе нищо не мислят. Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят. И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш. Защо минаваш оттук, от друго място трябва да минеш. Ти може да минаваш отдето искаш, само тук-там някой стражар ще те срещне и може да ти каже по-точно от къде да минеш.
Благодарение, че на хиляда души един стражар те среща.
Ако всеки, който те среща, ти казва: не оттук, но оттам мини, ти през града не може да минеш.
към беседата >>
Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие.
Трябват ти няколко хиляди души да вдигнат една лъжица и да я турят в устата. Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали. Някои мислят, че душите са много силни. Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение. Те не могат да вдигнат една човешка лъжица.
Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие.
Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица. Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш. Та някои не разбират този закон. Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица. А един човек вдига не една, но колкото иска.
към беседата >>
Четири, пет, шест, това е духовният свят; седем, осем, девет е Божественият свят.
Защото светът на трите измерения е свят на хората, светът на четирите измерения е свят на духовете. Това е гледане отдолу, първият свят. Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят. Ако гледаме обратно от земята нагоре към небето, там имаме обратния процес. Едно, две, три, то е човешкият свят.
Четири, пет, шест, това е духовният свят; седем, осем, девет е Божественият свят.
към беседата >>
Ако всеки, който те среща, ти казва: не оттук, но оттам мини, ти през града не може да минеш.
Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят. И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат да ти казват отде трябва да минеш. Защо минаваш оттук, от друго място трябва да минеш. Ти може да минаваш отдето искаш, само тук-там някой стражар ще те срещне и може да ти каже по-точно от къде да минеш. Благодарение, че на хиляда души един стражар те среща.
Ако всеки, който те среща, ти казва: не оттук, но оттам мини, ти през града не може да минеш.
към беседата >>
Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица.
Докато я вдигнат, ще се минат три-четири седмици, яденето ще се развали. Някои мислят, че душите са много силни. Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение. Те не могат да вдигнат една човешка лъжица. Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие.
Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица.
Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш. Та някои не разбират този закон. Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица. А един човек вдига не една, но колкото иска. В друго отношение душите са силни.
към беседата >>
Тази работа е неразбрана, нали?
Тази работа е неразбрана, нали?
Тя е неразбрана за всичките учени хора на земята. Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени. Не трябва да се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи.
към беседата >>
Що да сторя?
Що да сторя?
Казвам: В новата философия на живота не мисли за старото, никак не мисли за него! Старите хора отиват при старите хора, старите листа отиват при старите листа. Старите отгоре надолу слизат, младите се качват нагоре. Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод. Старият кой е?
към беседата >>
Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш.
Някои мислят, че душите са много силни. Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение. Те не могат да вдигнат една човешка лъжица. Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие. Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица.
Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш.
Та някои не разбират този закон. Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица. А един човек вдига не една, но колкото иска. В друго отношение душите са силни. Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго.
към беседата >>
Тя е неразбрана за всичките учени хора на земята.
Тази работа е неразбрана, нали?
Тя е неразбрана за всичките учени хора на земята.
Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени. Не трябва да се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето.
към беседата >>
Казвам: В новата философия на живота не мисли за старото, никак не мисли за него!
Що да сторя?
Казвам: В новата философия на живота не мисли за старото, никак не мисли за него!
Старите хора отиват при старите хора, старите листа отиват при старите листа. Старите отгоре надолу слизат, младите се качват нагоре. Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод. Старият кой е? Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат.
към беседата >>
Та някои не разбират този закон.
Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение. Те не могат да вдигнат една човешка лъжица. Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие. Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица. Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш.
Та някои не разбират този закон.
Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица. А един човек вдига не една, но колкото иска. В друго отношение душите са силни. Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, къщата може да вдигне.
към беседата >>
Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени.
Тази работа е неразбрана, нали? Тя е неразбрана за всичките учени хора на земята.
Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени.
Не трябва да се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и къде е?
към беседата >>
Старите хора отиват при старите хора, старите листа отиват при старите листа.
Що да сторя? Казвам: В новата философия на живота не мисли за старото, никак не мисли за него!
Старите хора отиват при старите хора, старите листа отиват при старите листа.
Старите отгоре надолу слизат, младите се качват нагоре. Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод. Старият кой е? Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат. Благодарете, че старите хора хранят света.
към беседата >>
Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица.
Те не могат да вдигнат една човешка лъжица. Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие. Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица. Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш. Та някои не разбират този закон.
Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица.
А един човек вдига не една, но колкото иска. В друго отношение душите са силни. Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, къщата може да вдигне. Казвам: Това са противоречия.
към беседата >>
Не трябва да се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва да го разбираме.
Тази работа е неразбрана, нали? Тя е неразбрана за всичките учени хора на земята. Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени.
Не трябва да се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва да го разбираме.
Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и къде е? Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали.
към беседата >>
Старите отгоре надолу слизат, младите се качват нагоре.
Що да сторя? Казвам: В новата философия на живота не мисли за старото, никак не мисли за него! Старите хора отиват при старите хора, старите листа отиват при старите листа.
Старите отгоре надолу слизат, младите се качват нагоре.
Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод. Старият кой е? Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат. Благодарете, че старите хора хранят света. Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша.
към беседата >>
А един човек вдига не една, но колкото иска.
Понеже ако рекат да вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие. Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица. Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш. Та някои не разбират този закон. Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица.
А един човек вдига не една, но колкото иска.
В друго отношение душите са силни. Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, къщата може да вдигне. Казвам: Това са противоречия. Защо и за какво, те са математически отношения.
към беседата >>
Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли.
Тази работа е неразбрана, нали? Тя е неразбрана за всичките учени хора на земята. Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени. Не трябва да се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва да го разбираме.
Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли.
Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и къде е? Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали.
към беседата >>
Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод.
Що да сторя? Казвам: В новата философия на живота не мисли за старото, никак не мисли за него! Старите хора отиват при старите хора, старите листа отиват при старите листа. Старите отгоре надолу слизат, младите се качват нагоре.
Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод.
Старият кой е? Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат. Благодарете, че старите хора хранят света. Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша. Всеки плод, който е в коша, той е стар плод.
към беседата >>
В друго отношение душите са силни.
Някой се чуди как един дух да не може да вдигне една лъжица. Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш. Та някои не разбират този закон. Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица. А един човек вдига не една, но колкото иска.
В друго отношение душите са силни.
Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, къщата може да вдигне. Казвам: Това са противоречия. Защо и за какво, те са математически отношения. Математическите работи са явления, които има тепърва да се разрешават.
към беседата >>
Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи.
Тази работа е неразбрана, нали? Тя е неразбрана за всичките учени хора на земята. Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени. Не трябва да се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли.
Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи.
Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и къде е? Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него.
към беседата >>
Старият кой е?
Що да сторя? Казвам: В новата философия на живота не мисли за старото, никак не мисли за него! Старите хора отиват при старите хора, старите листа отиват при старите листа. Старите отгоре надолу слизат, младите се качват нагоре. Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод.
Старият кой е?
Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат. Благодарете, че старите хора хранят света. Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша. Всеки плод, който е в коша, той е стар плод. Така старите хора умират, заравят ги в земята, а младите ходят навсякъде.
към беседата >>
Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго.
Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш да го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо да остане от тебе; този водовъртеж не можеш да го прескочиш. Та някои не разбират този закон. Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица. А един човек вдига не една, но колкото иска. В друго отношение душите са силни.
Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго.
Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, къщата може да вдигне. Казвам: Това са противоречия. Защо и за какво, те са математически отношения. Математическите работи са явления, които има тепърва да се разрешават.
към беседата >>
Мислите за небето.
Тя е неразбрана за всичките учени хора на земята. Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени. Не трябва да се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи.
Мислите за небето.
Вие знаете ли небето какво е и къде е? Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трябва да имаме.
към беседата >>
Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат.
Казвам: В новата философия на живота не мисли за старото, никак не мисли за него! Старите хора отиват при старите хора, старите листа отиват при старите листа. Старите отгоре надолу слизат, младите се качват нагоре. Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод. Старият кой е?
Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат.
Благодарете, че старите хора хранят света. Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша. Всеки плод, който е в коша, той е стар плод. Така старите хора умират, заравят ги в земята, а младите ходят навсякъде. Тогава законът, за да не остарява човек е - както в Писанието се казва - че онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.
към беседата >>
Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, къщата може да вдигне.
Та някои не разбират този закон. Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица. А един човек вдига не една, но колкото иска. В друго отношение душите са силни. Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго.
Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, къщата може да вдигне.
Казвам: Това са противоречия. Защо и за какво, те са математически отношения. Математическите работи са явления, които има тепърва да се разрешават.
към беседата >>
Вие знаете ли небето какво е и къде е?
Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени. Не трябва да се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето.
Вие знаете ли небето какво е и къде е?
Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трябва да имаме. Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани.
към беседата >>
Благодарете, че старите хора хранят света.
Старите хора отиват при старите хора, старите листа отиват при старите листа. Старите отгоре надолу слизат, младите се качват нагоре. Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод. Старият кой е? Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат.
Благодарете, че старите хора хранят света.
Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша. Всеки плод, който е в коша, той е стар плод. Така старите хора умират, заравят ги в земята, а младите ходят навсякъде. Тогава законът, за да не остарява човек е - както в Писанието се казва - че онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови. Преведено: Онези, които разсъждават и възприемат нещата, както са наредени, и в съгласие с вечното множество и вечното единство, всякога ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Казвам: Това са противоречия.
Не само една душа, но и хиляди души да се съберат, пак не могат да вдишат една лъжица. А един човек вдига не една, но колкото иска. В друго отношение душите са силни. Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, къщата може да вдигне.
Казвам: Това са противоречия.
Защо и за какво, те са математически отношения. Математическите работи са явления, които има тепърва да се разрешават.
към беседата >>
Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали.
Не трябва да се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и къде е?
Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали.
За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трябва да имаме. Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани. Даже не знаете името на слънцето.
към беседата >>
Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша.
Старите отгоре надолу слизат, младите се качват нагоре. Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод. Старият кой е? Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат. Благодарете, че старите хора хранят света.
Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша.
Всеки плод, който е в коша, той е стар плод. Така старите хора умират, заравят ги в земята, а младите ходят навсякъде. Тогава законът, за да не остарява човек е - както в Писанието се казва - че онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови. Преведено: Онези, които разсъждават и възприемат нещата, както са наредени, и в съгласие с вечното множество и вечното единство, всякога ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Защо и за какво, те са математически отношения.
А един човек вдига не една, но колкото иска. В друго отношение душите са силни. Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, къщата може да вдигне. Казвам: Това са противоречия.
Защо и за какво, те са математически отношения.
Математическите работи са явления, които има тепърва да се разрешават.
към беседата >>
За Бога мислите, но и Него не сте виждали.
Може да се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и къде е? Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали.
За Бога мислите, но и Него не сте виждали.
Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трябва да имаме. Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани. Даже не знаете името на слънцето. И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са.
към беседата >>
Всеки плод, който е в коша, той е стар плод.
Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод. Старият кой е? Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат. Благодарете, че старите хора хранят света. Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша.
Всеки плод, който е в коша, той е стар плод.
Така старите хора умират, заравят ги в земята, а младите ходят навсякъде. Тогава законът, за да не остарява човек е - както в Писанието се казва - че онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови. Преведено: Онези, които разсъждават и възприемат нещата, както са наредени, и в съгласие с вечното множество и вечното единство, всякога ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Математическите работи са явления, които има тепърва да се разрешават.
В друго отношение душите са силни. Една душа може да те вдигне и да те пренесе от едно място на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, къщата може да вдигне. Казвам: Това са противоречия. Защо и за какво, те са математически отношения.
Математическите работи са явления, които има тепърва да се разрешават.
към беседата >>
Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него.
Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и къде е? Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали.
Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него.
Малко разбрани работи трябва да имаме. Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани. Даже не знаете името на слънцето. И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са. Вие казвате: дали е вярно или не.
към беседата >>
Така старите хора умират, заравят ги в земята, а младите ходят навсякъде.
Старият кой е? Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат. Благодарете, че старите хора хранят света. Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша. Всеки плод, който е в коша, той е стар плод.
Така старите хора умират, заравят ги в земята, а младите ходят навсякъде.
Тогава законът, за да не остарява човек е - както в Писанието се казва - че онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови. Преведено: Онези, които разсъждават и възприемат нещата, както са наредени, и в съгласие с вечното множество и вечното единство, всякога ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Дадат ви една такава задача: какво представлява точката от само себе си.
Дадат ви една такава задача: какво представлява точката от само себе си.
Съществуваше една култура в света, която смяташе, че движение не трябва да има, - Бог създаде точката да седи на едно място. След туй съществуваше друга култура, която мислеше, че точката не трябва да стои на едно място, и не може ли малко да се подвижи. Тогава Господ създаде правата линия - направи точките да се движат. Но точката не може да се движи в една посока. Нищо не може вечно да се движи в една права посока, такова движение в света не съществува.
към беседата >>
Малко разбрани работи трябва да имаме.
Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и къде е? Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него.
Малко разбрани работи трябва да имаме.
Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани. Даже не знаете името на слънцето. И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са. Вие казвате: дали е вярно или не. То е друг въпрос.
към беседата >>
Тогава законът, за да не остарява човек е - както в Писанието се казва - че онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.
Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат. Благодарете, че старите хора хранят света. Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша. Всеки плод, който е в коша, той е стар плод. Така старите хора умират, заравят ги в земята, а младите ходят навсякъде.
Тогава законът, за да не остарява човек е - както в Писанието се казва - че онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.
Преведено: Онези, които разсъждават и възприемат нещата, както са наредени, и в съгласие с вечното множество и вечното единство, всякога ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Съществуваше една култура в света, която смяташе, че движение не трябва да има, - Бог създаде точката да седи на едно място.
Дадат ви една такава задача: какво представлява точката от само себе си.
Съществуваше една култура в света, която смяташе, че движение не трябва да има, - Бог създаде точката да седи на едно място.
След туй съществуваше друга култура, която мислеше, че точката не трябва да стои на едно място, и не може ли малко да се подвижи. Тогава Господ създаде правата линия - направи точките да се движат. Но точката не може да се движи в една посока. Нищо не може вечно да се движи в една права посока, такова движение в света не съществува. Съществува движение в права линия, но движение в една и съща посока без никакво отклонение, не съществува.
към беседата >>
Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани.
Вие знаете ли небето какво е и къде е? Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трябва да имаме.
Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани.
Даже не знаете името на слънцето. И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са. Вие казвате: дали е вярно или не. То е друг въпрос. Дали е вярно или не.
към беседата >>
Преведено: Онези, които разсъждават и възприемат нещата, както са наредени, и в съгласие с вечното множество и вечното единство, всякога ще бъдат щастливи.
Благодарете, че старите хора хранят света. Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша. Всеки плод, който е в коша, той е стар плод. Така старите хора умират, заравят ги в земята, а младите ходят навсякъде. Тогава законът, за да не остарява човек е - както в Писанието се казва - че онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.
Преведено: Онези, които разсъждават и възприемат нещата, както са наредени, и в съгласие с вечното множество и вечното единство, всякога ще бъдат щастливи.
към беседата >>
След туй съществуваше друга култура, която мислеше, че точката не трябва да стои на едно място, и не може ли малко да се подвижи.
Дадат ви една такава задача: какво представлява точката от само себе си. Съществуваше една култура в света, която смяташе, че движение не трябва да има, - Бог създаде точката да седи на едно място.
След туй съществуваше друга култура, която мислеше, че точката не трябва да стои на едно място, и не може ли малко да се подвижи.
Тогава Господ създаде правата линия - направи точките да се движат. Но точката не може да се движи в една посока. Нищо не може вечно да се движи в една права посока, такова движение в света не съществува. Съществува движение в права линия, но движение в една и съща посока без никакво отклонение, не съществува.
към беседата >>
Даже не знаете името на слънцето.
Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трябва да имаме. Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани.
Даже не знаете името на слънцето.
И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са. Вие казвате: дали е вярно или не. То е друг въпрос. Дали е вярно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи.
към беседата >>
Тъй седи онази наука в света, върху която трябва да се преустрои дома.
Тъй седи онази наука в света, върху която трябва да се преустрои дома.
Не се стремете да приведете хората под вашия знаменател. Нагласете се вие себе си да подведете под този знаменател, под който трябва. Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда. Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят. От това, което ти си направил, нищо няма да остане.
към беседата >>
Тогава Господ създаде правата линия - направи точките да се движат.
Дадат ви една такава задача: какво представлява точката от само себе си. Съществуваше една култура в света, която смяташе, че движение не трябва да има, - Бог създаде точката да седи на едно място. След туй съществуваше друга култура, която мислеше, че точката не трябва да стои на едно място, и не може ли малко да се подвижи.
Тогава Господ създаде правата линия - направи точките да се движат.
Но точката не може да се движи в една посока. Нищо не може вечно да се движи в една права посока, такова движение в света не съществува. Съществува движение в права линия, но движение в една и съща посока без никакво отклонение, не съществува.
към беседата >>
И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са.
За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трябва да имаме. Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани. Даже не знаете името на слънцето.
И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са.
Вие казвате: дали е вярно или не. То е друг въпрос. Дали е вярно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи. Само го показва писмото.
към беседата >>
Не се стремете да приведете хората под вашия знаменател.
Тъй седи онази наука в света, върху която трябва да се преустрои дома.
Не се стремете да приведете хората под вашия знаменател.
Нагласете се вие себе си да подведете под този знаменател, под който трябва. Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда. Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят. От това, което ти си направил, нищо няма да остане. От най-великите хора кои са останали?
към беседата >>
Но точката не може да се движи в една посока.
Дадат ви една такава задача: какво представлява точката от само себе си. Съществуваше една култура в света, която смяташе, че движение не трябва да има, - Бог създаде точката да седи на едно място. След туй съществуваше друга култура, която мислеше, че точката не трябва да стои на едно място, и не може ли малко да се подвижи. Тогава Господ създаде правата линия - направи точките да се движат.
Но точката не може да се движи в една посока.
Нищо не може вечно да се движи в една права посока, такова движение в света не съществува. Съществува движение в права линия, но движение в една и съща посока без никакво отклонение, не съществува.
към беседата >>
Вие казвате: дали е вярно или не.
Щом знаете едно нещо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трябва да имаме. Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани. Даже не знаете името на слънцето. И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са.
Вие казвате: дали е вярно или не.
То е друг въпрос. Дали е вярно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвам: Тази мома не разсъждава.
към беседата >>
Нагласете се вие себе си да подведете под този знаменател, под който трябва.
Тъй седи онази наука в света, върху която трябва да се преустрои дома. Не се стремете да приведете хората под вашия знаменател.
Нагласете се вие себе си да подведете под този знаменател, под който трябва.
Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда. Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят. От това, което ти си направил, нищо няма да остане. От най-великите хора кои са останали? Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете?
към беседата >>
Нищо не може вечно да се движи в една права посока, такова движение в света не съществува.
Дадат ви една такава задача: какво представлява точката от само себе си. Съществуваше една култура в света, която смяташе, че движение не трябва да има, - Бог създаде точката да седи на едно място. След туй съществуваше друга култура, която мислеше, че точката не трябва да стои на едно място, и не може ли малко да се подвижи. Тогава Господ създаде правата линия - направи точките да се движат. Но точката не може да се движи в една посока.
Нищо не може вечно да се движи в една права посока, такова движение в света не съществува.
Съществува движение в права линия, но движение в една и съща посока без никакво отклонение, не съществува.
към беседата >>
То е друг въпрос.
Малко разбрани работи трябва да имаме. Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани. Даже не знаете името на слънцето. И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са. Вие казвате: дали е вярно или не.
То е друг въпрос.
Дали е вярно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвам: Тази мома не разсъждава. След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се?
към беседата >>
Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда.
Тъй седи онази наука в света, върху която трябва да се преустрои дома. Не се стремете да приведете хората под вашия знаменател. Нагласете се вие себе си да подведете под този знаменател, под който трябва.
Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда.
Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят. От това, което ти си направил, нищо няма да остане. От най-великите хора кои са останали? Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете? Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място.
към беседата >>
Съществува движение в права линия, но движение в една и съща посока без никакво отклонение, не съществува.
Съществуваше една култура в света, която смяташе, че движение не трябва да има, - Бог създаде точката да седи на едно място. След туй съществуваше друга култура, която мислеше, че точката не трябва да стои на едно място, и не може ли малко да се подвижи. Тогава Господ създаде правата линия - направи точките да се движат. Но точката не може да се движи в една посока. Нищо не може вечно да се движи в една права посока, такова движение в света не съществува.
Съществува движение в права линия, но движение в една и съща посока без никакво отклонение, не съществува.
към беседата >>
Дали е вярно или не.
Да имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бъдат неразбрани. Даже не знаете името на слънцето. И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са. Вие казвате: дали е вярно или не. То е друг въпрос.
Дали е вярно или не.
Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвам: Тази мома не разсъждава. След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се? Хвърля писмото.
към беседата >>
Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят.
Тъй седи онази наука в света, върху която трябва да се преустрои дома. Не се стремете да приведете хората под вашия знаменател. Нагласете се вие себе си да подведете под този знаменател, под който трябва. Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда.
Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят.
От това, което ти си направил, нищо няма да остане. От най-великите хора кои са останали? Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете? Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място. Тази книжнина къде ще остане?
към беседата >>
Сега, мисълта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото от вас по-учени хора има, и те не го разбират.
Сега, мисълта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото от вас по-учени хора има, и те не го разбират.
Ако вие го разбирате, ще стане упрек; ако и вие не можете да го разберете, ще минете с учените. Пък ако го разберете, много прости ще бъдете. Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочут адвокат в Европа, който водил едно дело, протакал го 30 години. Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат. Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш?
към беседата >>
Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи.
Даже не знаете името на слънцето. И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са. Вие казвате: дали е вярно или не. То е друг въпрос. Дали е вярно или не.
Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи.
Само го показва писмото. Казвам: Тази мома не разсъждава. След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се? Хвърля писмото. Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка.
към беседата >>
От това, което ти си направил, нищо няма да остане.
Тъй седи онази наука в света, върху която трябва да се преустрои дома. Не се стремете да приведете хората под вашия знаменател. Нагласете се вие себе си да подведете под този знаменател, под който трябва. Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда. Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят.
От това, което ти си направил, нищо няма да остане.
От най-великите хора кои са останали? Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете? Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място. Тази книжнина къде ще остане? Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята.
към беседата >>
Ако вие го разбирате, ще стане упрек; ако и вие не можете да го разберете, ще минете с учените.
Сега, мисълта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото от вас по-учени хора има, и те не го разбират.
Ако вие го разбирате, ще стане упрек; ако и вие не можете да го разберете, ще минете с учените.
Пък ако го разберете, много прости ще бъдете. Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочут адвокат в Европа, който водил едно дело, протакал го 30 години. Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат. Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш? " При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят?
към беседата >>
Само го показва писмото.
И другите звезди не ги знаете, неразбрани работи са. Вие казвате: дали е вярно или не. То е друг въпрос. Дали е вярно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи.
Само го показва писмото.
Казвам: Тази мома не разсъждава. След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се? Хвърля писмото. Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка. Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела.
към беседата >>
От най-великите хора кои са останали?
Не се стремете да приведете хората под вашия знаменател. Нагласете се вие себе си да подведете под този знаменател, под който трябва. Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда. Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят. От това, което ти си направил, нищо няма да остане.
От най-великите хора кои са останали?
Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете? Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място. Тази книжнина къде ще остане? Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята. Тогава великите имена на нашите хора къде са?
към беседата >>
Пък ако го разберете, много прости ще бъдете.
Сега, мисълта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото от вас по-учени хора има, и те не го разбират. Ако вие го разбирате, ще стане упрек; ако и вие не можете да го разберете, ще минете с учените.
Пък ако го разберете, много прости ще бъдете.
Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочут адвокат в Европа, който водил едно дело, протакал го 30 години. Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат. Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш? " При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят? Те гладни ще умрат.
към беседата >>
Казвам: Тази мома не разсъждава.
Вие казвате: дали е вярно или не. То е друг въпрос. Дали е вярно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи. Само го показва писмото.
Казвам: Тази мома не разсъждава.
След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се? Хвърля писмото. Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка. Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела.
към беседата >>
Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете?
Нагласете се вие себе си да подведете под този знаменател, под който трябва. Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда. Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят. От това, което ти си направил, нищо няма да остане. От най-великите хора кои са останали?
Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете?
Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място. Тази книжнина къде ще остане? Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята. Тогава великите имена на нашите хора къде са? Планините създадоха великите души в миналото.
към беседата >>
Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочут адвокат в Европа, който водил едно дело, протакал го 30 години.
Сега, мисълта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото от вас по-учени хора има, и те не го разбират. Ако вие го разбирате, ще стане упрек; ако и вие не можете да го разберете, ще минете с учените. Пък ако го разберете, много прости ще бъдете.
Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочут адвокат в Европа, който водил едно дело, протакал го 30 години.
Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат. Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш? " При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят? Те гладни ще умрат. Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия.
към беседата >>
След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се?
То е друг въпрос. Дали е вярно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвам: Тази мома не разсъждава.
След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се?
Хвърля писмото. Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка. Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере.
към беседата >>
Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място.
Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда. Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят. От това, което ти си направил, нищо няма да остане. От най-великите хора кои са останали? Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете?
Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място.
Тази книжнина къде ще остане? Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята. Тогава великите имена на нашите хора къде са? Планините създадоха великите души в миналото. Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан.
към беседата >>
Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат.
Сега, мисълта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото от вас по-учени хора има, и те не го разбират. Ако вие го разбирате, ще стане упрек; ако и вие не можете да го разберете, ще минете с учените. Пък ако го разберете, много прости ще бъдете. Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочут адвокат в Европа, който водил едно дело, протакал го 30 години.
Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат.
Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш? " При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят? Те гладни ще умрат. Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават.
към беседата >>
Хвърля писмото.
Дали е вярно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвам: Тази мома не разсъждава. След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се?
Хвърля писмото.
Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка. Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре.
към беседата >>
Тази книжнина къде ще остане?
Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят. От това, което ти си направил, нищо няма да остане. От най-великите хора кои са останали? Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете? Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място.
Тази книжнина къде ще остане?
Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята. Тогава великите имена на нашите хора къде са? Планините създадоха великите души в миналото. Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан. Създадени са, но кой именно ги е създал?
към беседата >>
Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш?
Сега, мисълта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото от вас по-учени хора има, и те не го разбират. Ако вие го разбирате, ще стане упрек; ако и вие не можете да го разберете, ще минете с учените. Пък ако го разберете, много прости ще бъдете. Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочут адвокат в Европа, който водил едно дело, протакал го 30 години. Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат.
Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш?
" При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят? Те гладни ще умрат. Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават. Умни са, и прави са.
към беседата >>
Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка.
Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвам: Тази мома не разсъждава. След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се? Хвърля писмото.
Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка.
Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре. Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата.
към беседата >>
Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята.
От това, което ти си направил, нищо няма да остане. От най-великите хора кои са останали? Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете? Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място. Тази книжнина къде ще остане?
Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята.
Тогава великите имена на нашите хора къде са? Планините създадоха великите души в миналото. Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан. Създадени са, но кой именно ги е създал? Имената са записани.
към беседата >>
" При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят?
Ако вие го разбирате, ще стане упрек; ако и вие не можете да го разберете, ще минете с учените. Пък ако го разберете, много прости ще бъдете. Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочут адвокат в Европа, който водил едно дело, протакал го 30 години. Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат. Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш?
" При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят?
Те гладни ще умрат. Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават. Умни са, и прави са. Някои от вас казват: "Да се освободим от греха!
към беседата >>
Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела.
Само го показва писмото. Казвам: Тази мома не разсъждава. След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се? Хвърля писмото. Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка.
Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела.
Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре. Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата. Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели.
към беседата >>
Тогава великите имена на нашите хора къде са?
От най-великите хора кои са останали? Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете? Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място. Тази книжнина къде ще остане? Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята.
Тогава великите имена на нашите хора къде са?
Планините създадоха великите души в миналото. Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан. Създадени са, но кой именно ги е създал? Имената са записани. Монблан кой го е създал?
към беседата >>
Те гладни ще умрат.
Пък ако го разберете, много прости ще бъдете. Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочут адвокат в Европа, който водил едно дело, протакал го 30 години. Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат. Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш? " При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят?
Те гладни ще умрат.
Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават. Умни са, и прави са. Някои от вас казват: "Да се освободим от греха! " Не е във ваш интерес да се освободите.
към беседата >>
Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела.
Казвам: Тази мома не разсъждава. След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се? Хвърля писмото. Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка. Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела.
Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела.
Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре. Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата. Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели. Такъв живот е въображаем, той не може да съществува.
към беседата >>
Планините създадоха великите души в миналото.
Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете? Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място. Тази книжнина къде ще остане? Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята. Тогава великите имена на нашите хора къде са?
Планините създадоха великите души в миналото.
Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан. Създадени са, но кой именно ги е създал? Имената са записани. Монблан кой го е създал? Братството на Европа създаде Монблан.
към беседата >>
Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия.
Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочут адвокат в Европа, който водил едно дело, протакал го 30 години. Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат. Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш? " При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят? Те гладни ще умрат.
Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия.
Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават. Умни са, и прави са. Някои от вас казват: "Да се освободим от греха! " Не е във ваш интерес да се освободите.
към беседата >>
Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере.
След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се? Хвърля писмото. Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка. Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела.
Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере.
Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре. Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата. Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели. Такъв живот е въображаем, той не може да съществува. Аз изхождам от нашето гледище.
към беседата >>
Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан.
Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място. Тази книжнина къде ще остане? Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята. Тогава великите имена на нашите хора къде са? Планините създадоха великите души в миналото.
Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан.
Създадени са, но кой именно ги е създал? Имената са записани. Монблан кой го е създал? Братството на Европа създаде Монблан. Кой създаде Еверест?
към беседата >>
Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават.
Възпитал дъщерите си и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет си, който също бил адвокат. Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш? " При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят? Те гладни ще умрат. Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия.
Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават.
Умни са, и прави са. Някои от вас казват: "Да се освободим от греха! " Не е във ваш интерес да се освободите.
към беседата >>
Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре.
Хвърля писмото. Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка. Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере.
Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре.
Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата. Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели. Такъв живот е въображаем, той не може да съществува. Аз изхождам от нашето гледище. Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува.
към беседата >>
Създадени са, но кой именно ги е създал?
Тази книжнина къде ще остане? Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята. Тогава великите имена на нашите хора къде са? Планините създадоха великите души в миналото. Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан.
Създадени са, но кой именно ги е създал?
Имената са записани. Монблан кой го е създал? Братството на Европа създаде Монблан. Кой създаде Еверест? Братството в Индия създаде Еверест.
към беседата >>
Умни са, и прави са.
Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години да разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много си будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш? " При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят? Те гладни ще умрат. Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават.
Умни са, и прави са.
Някои от вас казват: "Да се освободим от греха! " Не е във ваш интерес да се освободите.
към беседата >>
Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата.
Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка. Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре.
Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата.
Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели. Такъв живот е въображаем, той не може да съществува. Аз изхождам от нашето гледище. Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува. Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува.
към беседата >>
Имената са записани.
Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята. Тогава великите имена на нашите хора къде са? Планините създадоха великите души в миналото. Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан. Създадени са, но кой именно ги е създал?
Имената са записани.
Монблан кой го е създал? Братството на Европа създаде Монблан. Кой създаде Еверест? Братството в Индия създаде Еверест. А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли.
към беседата >>
Някои от вас казват: "Да се освободим от греха!
" При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят? Те гладни ще умрат. Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават. Умни са, и прави са.
Някои от вас казват: "Да се освободим от греха!
" Не е във ваш интерес да се освободите.
към беседата >>
Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели.
Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре. Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата.
Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели.
Такъв живот е въображаем, той не може да съществува. Аз изхождам от нашето гледище. Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува. Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува. Съществува, но не тук.
към беседата >>
Монблан кой го е създал?
Тогава великите имена на нашите хора къде са? Планините създадоха великите души в миналото. Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан. Създадени са, но кой именно ги е създал? Имената са записани.
Монблан кой го е създал?
Братството на Европа създаде Монблан. Кой създаде Еверест? Братството в Индия създаде Еверест. А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли. Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина.
към беседата >>
" Не е във ваш интерес да се освободите.
Те гладни ще умрат. Щом се разреши грехът, проповедниците няма да проповядват, грешни хора няма да има, престъпници няма да има, стражари няма да има, това-онова няма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават. Умни са, и прави са. Някои от вас казват: "Да се освободим от греха!
" Не е във ваш интерес да се освободите.
към беседата >>
Такъв живот е въображаем, той не може да съществува.
Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре. Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата. Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели.
Такъв живот е въображаем, той не може да съществува.
Аз изхождам от нашето гледище. Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува. Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува. Съществува, но не тук. А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук.
към беседата >>
Братството на Европа създаде Монблан.
Планините създадоха великите души в миналото. Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан. Създадени са, но кой именно ги е създал? Имената са записани. Монблан кой го е създал?
Братството на Европа създаде Монблан.
Кой създаде Еверест? Братството в Индия създаде Еверест. А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли. Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина. Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост.
към беседата >>
Те са мои лични разсъждения.
Те са мои лични разсъждения.
Аз разсъждавам обективно, съпоставям нещата, тъй както са, не че хората тъй ги виждат. Има едно разрешение. Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва да стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа. Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците. Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство.
към беседата >>
Аз изхождам от нашето гледище.
Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре. Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата. Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели. Такъв живот е въображаем, той не може да съществува.
Аз изхождам от нашето гледище.
Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува. Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува. Съществува, но не тук. А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук. То е много дребен свят.
към беседата >>
Кой създаде Еверест?
Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан. Създадени са, но кой именно ги е създал? Имената са записани. Монблан кой го е създал? Братството на Европа създаде Монблан.
Кой създаде Еверест?
Братството в Индия създаде Еверест. А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли. Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина. Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост. Трябва да имаш планински връх.
към беседата >>
Аз разсъждавам обективно, съпоставям нещата, тъй както са, не че хората тъй ги виждат.
Те са мои лични разсъждения.
Аз разсъждавам обективно, съпоставям нещата, тъй както са, не че хората тъй ги виждат.
Има едно разрешение. Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва да стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа. Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците. Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство. Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал.
към беседата >>
Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува.
Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре. Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата. Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели. Такъв живот е въображаем, той не може да съществува. Аз изхождам от нашето гледище.
Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува.
Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува. Съществува, но не тук. А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук. То е много дребен свят. В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може да ги туриш.
към беседата >>
Братството в Индия създаде Еверест.
Създадени са, но кой именно ги е създал? Имената са записани. Монблан кой го е създал? Братството на Европа създаде Монблан. Кой създаде Еверест?
Братството в Индия създаде Еверест.
А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли. Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина. Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост. Трябва да имаш планински връх. Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота.
към беседата >>
Има едно разрешение.
Те са мои лични разсъждения. Аз разсъждавам обективно, съпоставям нещата, тъй както са, не че хората тъй ги виждат.
Има едно разрешение.
Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва да стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа. Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците. Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство. Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал. Защо се повдига гонение против едно учеше?
към беседата >>
Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува.
Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата. Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели. Такъв живот е въображаем, той не може да съществува. Аз изхождам от нашето гледище. Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува.
Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува.
Съществува, но не тук. А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук. То е много дребен свят. В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може да ги туриш. Техните учени хора и философи ще измерват, че има километри.
към беседата >>
А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли.
Имената са записани. Монблан кой го е създал? Братството на Европа създаде Монблан. Кой създаде Еверест? Братството в Индия създаде Еверест.
А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли.
Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина. Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост. Трябва да имаш планински връх. Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота. Най-малко един идеал трябва да имаш в себе си.
към беседата >>
Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва да стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа.
Те са мои лични разсъждения. Аз разсъждавам обективно, съпоставям нещата, тъй както са, не че хората тъй ги виждат. Има едно разрешение.
Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва да стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа.
Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците. Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство. Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал. Защо се повдига гонение против едно учеше? Защото трябва да стане преустройство.
към беседата >>
Съществува, но не тук.
Ние искаме всичките работи да бъдат разбрани, да бъдем наредени светийски като ангели. Такъв живот е въображаем, той не може да съществува. Аз изхождам от нашето гледище. Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува. Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува.
Съществува, но не тук.
А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук. То е много дребен свят. В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може да ги туриш. Техните учени хора и философи ще измерват, че има километри. Ще говорят за грандиозен свят, а за нас той е толкова дребен, милиони същества може да се турят на една игла.
към беседата >>
Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина.
Монблан кой го е създал? Братството на Европа създаде Монблан. Кой създаде Еверест? Братството в Индия създаде Еверест. А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли.
Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина.
Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост. Трябва да имаш планински връх. Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота. Най-малко един идеал трябва да имаш в себе си. Сега, не искам да привеждам най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко същества има в света, които мислят за вас, постоянно ви хлопат.
към беседата >>
Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците.
Те са мои лични разсъждения. Аз разсъждавам обективно, съпоставям нещата, тъй както са, не че хората тъй ги виждат. Има едно разрешение. Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва да стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа.
Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците.
Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство. Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал. Защо се повдига гонение против едно учеше? Защото трябва да стане преустройство. Прави са в туй отношение хората.
към беседата >>
А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук.
Такъв живот е въображаем, той не може да съществува. Аз изхождам от нашето гледище. Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува. Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува. Съществува, но не тук.
А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук.
То е много дребен свят. В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може да ги туриш. Техните учени хора и философи ще измерват, че има километри. Ще говорят за грандиозен свят, а за нас той е толкова дребен, милиони същества може да се турят на една игла. Даже тия милиони микроби те са празна работа за нас.
към беседата >>
Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост.
Братството на Европа създаде Монблан. Кой създаде Еверест? Братството в Индия създаде Еверест. А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли. Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина.
Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост.
Трябва да имаш планински връх. Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота. Най-малко един идеал трябва да имаш в себе си. Сега, не искам да привеждам най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко същества има в света, които мислят за вас, постоянно ви хлопат. Казвате: "Мислим сега, много сме заети." Те са живи същества, които хлопат в твоето съзнание, но ти не знаеш, толкова си оплетен, че питаш: "Какво да правя?
към беседата >>
Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство.
Те са мои лични разсъждения. Аз разсъждавам обективно, съпоставям нещата, тъй както са, не че хората тъй ги виждат. Има едно разрешение. Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва да стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа. Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците.
Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство.
Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал. Защо се повдига гонение против едно учеше? Защото трябва да стане преустройство. Прави са в туй отношение хората. Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос.
към беседата >>
То е много дребен свят.
Аз изхождам от нашето гледище. Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува. Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува. Съществува, но не тук. А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук.
То е много дребен свят.
В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може да ги туриш. Техните учени хора и философи ще измерват, че има километри. Ще говорят за грандиозен свят, а за нас той е толкова дребен, милиони същества може да се турят на една игла. Даже тия милиони микроби те са празна работа за нас.
към беседата >>
Трябва да имаш планински връх.
Кой създаде Еверест? Братството в Индия създаде Еверест. А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли. Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина. Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост.
Трябва да имаш планински връх.
Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота. Най-малко един идеал трябва да имаш в себе си. Сега, не искам да привеждам най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко същества има в света, които мислят за вас, постоянно ви хлопат. Казвате: "Мислим сега, много сме заети." Те са живи същества, които хлопат в твоето съзнание, но ти не знаеш, толкова си оплетен, че питаш: "Какво да правя? "
към беседата >>
Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал.
Аз разсъждавам обективно, съпоставям нещата, тъй както са, не че хората тъй ги виждат. Има едно разрешение. Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва да стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа. Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците. Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство.
Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал.
Защо се повдига гонение против едно учеше? Защото трябва да стане преустройство. Прави са в туй отношение хората. Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос. Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие.
към беседата >>
В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може да ги туриш.
Може такъв живот да съществува някъде, но на земята не може да съществува. Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува. Съществува, но не тук. А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук. То е много дребен свят.
В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може да ги туриш.
Техните учени хора и философи ще измерват, че има километри. Ще говорят за грандиозен свят, а за нас той е толкова дребен, милиони същества може да се турят на една игла. Даже тия милиони микроби те са празна работа за нас.
към беседата >>
Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота.
Братството в Индия създаде Еверест. А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли. Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина. Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост. Трябва да имаш планински връх.
Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота.
Най-малко един идеал трябва да имаш в себе си. Сега, не искам да привеждам най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко същества има в света, които мислят за вас, постоянно ви хлопат. Казвате: "Мислим сега, много сме заети." Те са живи същества, които хлопат в твоето съзнание, но ти не знаеш, толкова си оплетен, че питаш: "Какво да правя? "
към беседата >>
Защо се повдига гонение против едно учеше?
Има едно разрешение. Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва да стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа. Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците. Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство. Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал.
Защо се повдига гонение против едно учеше?
Защото трябва да стане преустройство. Прави са в туй отношение хората. Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос. Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие. Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие.
към беседата >>
Техните учени хора и философи ще измерват, че има километри.
Няма неща, за които ти може да помислиш и то да не съществува. Съществува, но не тук. А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук. То е много дребен свят. В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може да ги туриш.
Техните учени хора и философи ще измерват, че има километри.
Ще говорят за грандиозен свят, а за нас той е толкова дребен, милиони същества може да се турят на една игла. Даже тия милиони микроби те са празна работа за нас.
към беседата >>
Най-малко един идеал трябва да имаш в себе си.
А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може да мисли. Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина. Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост. Трябва да имаш планински връх. Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота.
Най-малко един идеал трябва да имаш в себе си.
Сега, не искам да привеждам най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко същества има в света, които мислят за вас, постоянно ви хлопат. Казвате: "Мислим сега, много сме заети." Те са живи същества, които хлопат в твоето съзнание, но ти не знаеш, толкова си оплетен, че питаш: "Какво да правя? "
към беседата >>
Защото трябва да стане преустройство.
Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва да стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа. Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците. Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство. Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал. Защо се повдига гонение против едно учеше?
Защото трябва да стане преустройство.
Прави са в туй отношение хората. Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос. Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие. Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие. Ако новото учение мяза на една река, която минава и подкопава брега, изкоренява дървета и много треви, брегът се рони - добре е.
към беседата >>
Ще говорят за грандиозен свят, а за нас той е толкова дребен, милиони същества може да се турят на една игла.
Съществува, но не тук. А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук. То е много дребен свят. В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може да ги туриш. Техните учени хора и философи ще измерват, че има километри.
Ще говорят за грандиозен свят, а за нас той е толкова дребен, милиони същества може да се турят на една игла.
Даже тия милиони микроби те са празна работа за нас.
към беседата >>
Сега, не искам да привеждам най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко същества има в света, които мислят за вас, постоянно ви хлопат.
Следователно за да може да мисли човек, непременно трябва да има височина. Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост. Трябва да имаш планински връх. Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота. Най-малко един идеал трябва да имаш в себе си.
Сега, не искам да привеждам най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко същества има в света, които мислят за вас, постоянно ви хлопат.
Казвате: "Мислим сега, много сме заети." Те са живи същества, които хлопат в твоето съзнание, но ти не знаеш, толкова си оплетен, че питаш: "Какво да правя? "
към беседата >>
Прави са в туй отношение хората.
Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос да приемат западния календар, но за това трябваше да се изменят празниците. Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство. Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал. Защо се повдига гонение против едно учеше? Защото трябва да стане преустройство.
Прави са в туй отношение хората.
Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос. Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие. Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие. Ако новото учение мяза на една река, която минава и подкопава брега, изкоренява дървета и много треви, брегът се рони - добре е. Но другата опасност е, ако тази вода остане в застой или съвсем пресъхне.
към беседата >>
Даже тия милиони микроби те са празна работа за нас.
А пък за нас с това разбиране, което имаме, има реални неща, които съществуват тук. То е много дребен свят. В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може да ги туриш. Техните учени хора и философи ще измерват, че има километри. Ще говорят за грандиозен свят, а за нас той е толкова дребен, милиони същества може да се турят на една игла.
Даже тия милиони микроби те са празна работа за нас.
към беседата >>
Казвате: "Мислим сега, много сме заети." Те са живи същества, които хлопат в твоето съзнание, но ти не знаеш, толкова си оплетен, че питаш: "Какво да правя?
Ако мислиш еднообразно, ти си на плоскост. Трябва да имаш планински връх. Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота. Най-малко един идеал трябва да имаш в себе си. Сега, не искам да привеждам най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко същества има в света, които мислят за вас, постоянно ви хлопат.
Казвате: "Мислим сега, много сме заети." Те са живи същества, които хлопат в твоето съзнание, но ти не знаеш, толкова си оплетен, че питаш: "Какво да правя?
"
към беседата >>
Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос.
Отказаха в църквата да приемат новото леточисление, понеже трябва да стане едно такова преустройство. Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал. Защо се повдига гонение против едно учеше? Защото трябва да стане преустройство. Прави са в туй отношение хората.
Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос.
Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие. Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие. Ако новото учение мяза на една река, която минава и подкопава брега, изкоренява дървета и много треви, брегът се рони - добре е. Но другата опасност е, ако тази вода остане в застой или съвсем пресъхне. Тогава ще дойдем до онази поговорка: "Ела зло, че без тебе по- зло." Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в природата.
към беседата >>
От гледището на тия същества, за които съзнанието е така повдигнато, всичките хора са като микроби.
От гледището на тия същества, за които съзнанието е така повдигнато, всичките хора са като микроби.
Ние за тях имаме толкова важност, колкото микробите. От Божествено гледище важни сме, но не представляваме чак толкова голяма важност. Казват: трябва да турим микроскопа да ги видим. Ние мислим за себе си грандиозни работи, как тъй. Обаче ако тия микроби се поставят вътре в нашето тяло, веднага ще се покажат, че те имат грамадна сила.
към беседата >>
"
Трябва да имаш планински връх. Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал да си осмислят живота. Най-малко един идеал трябва да имаш в себе си. Сега, не искам да привеждам най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко същества има в света, които мислят за вас, постоянно ви хлопат. Казвате: "Мислим сега, много сме заети." Те са живи същества, които хлопат в твоето съзнание, но ти не знаеш, толкова си оплетен, че питаш: "Какво да правя?
"
към беседата >>
Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие.
Така е и с новите възгледи, с новите теории, с новият морал. Защо се повдига гонение против едно учеше? Защото трябва да стане преустройство. Прави са в туй отношение хората. Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос.
Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие.
Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие. Ако новото учение мяза на една река, която минава и подкопава брега, изкоренява дървета и много треви, брегът се рони - добре е. Но другата опасност е, ако тази вода остане в застой или съвсем пресъхне. Тогава ще дойдем до онази поговорка: "Ела зло, че без тебе по- зло." Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в природата. Вие казвате: "Ако можеше по стария начин, както ние мислим." Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрява веднъж, защо постоянно изгрява, залязва, изгрява, залязва, да изгрее веднъж и да седи на едно място.
към беседата >>
Ние за тях имаме толкова важност, колкото микробите.
От гледището на тия същества, за които съзнанието е така повдигнато, всичките хора са като микроби.
Ние за тях имаме толкова важност, колкото микробите.
От Божествено гледище важни сме, но не представляваме чак толкова голяма важност. Казват: трябва да турим микроскопа да ги видим. Ние мислим за себе си грандиозни работи, как тъй. Обаче ако тия микроби се поставят вътре в нашето тяло, веднага ще се покажат, че те имат грамадна сила.
към беседата >>
Що да сторя?
Що да сторя?
- Ще се разговаряш с тях любовно, писма ще им пишеш на всичките от сутрин, като станеш, до вечер, все ще пишеш. Ти намериш един възлюблен на земята и изгубиш всичкото си време по него. Този човек не може да те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества. Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте. Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него.
към беседата >>
Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие.
Защо се повдига гонение против едно учеше? Защото трябва да стане преустройство. Прави са в туй отношение хората. Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос. Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие.
Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие.
Ако новото учение мяза на една река, която минава и подкопава брега, изкоренява дървета и много треви, брегът се рони - добре е. Но другата опасност е, ако тази вода остане в застой или съвсем пресъхне. Тогава ще дойдем до онази поговорка: "Ела зло, че без тебе по- зло." Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в природата. Вие казвате: "Ако можеше по стария начин, както ние мислим." Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрява веднъж, защо постоянно изгрява, залязва, изгрява, залязва, да изгрее веднъж и да седи на едно място.
към беседата >>
От Божествено гледище важни сме, но не представляваме чак толкова голяма важност.
От гледището на тия същества, за които съзнанието е така повдигнато, всичките хора са като микроби. Ние за тях имаме толкова важност, колкото микробите.
От Божествено гледище важни сме, но не представляваме чак толкова голяма важност.
Казват: трябва да турим микроскопа да ги видим. Ние мислим за себе си грандиозни работи, как тъй. Обаче ако тия микроби се поставят вътре в нашето тяло, веднага ще се покажат, че те имат грамадна сила.
към беседата >>
- Ще се разговаряш с тях любовно, писма ще им пишеш на всичките от сутрин, като станеш, до вечер, все ще пишеш.
Що да сторя?
- Ще се разговаряш с тях любовно, писма ще им пишеш на всичките от сутрин, като станеш, до вечер, все ще пишеш.
Ти намериш един възлюблен на земята и изгубиш всичкото си време по него. Този човек не може да те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества. Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте. Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него. Каква част от твоята жена е твоя?
към беседата >>
Ако новото учение мяза на една река, която минава и подкопава брега, изкоренява дървета и много треви, брегът се рони - добре е.
Защото трябва да стане преустройство. Прави са в туй отношение хората. Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос. Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие. Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие.
Ако новото учение мяза на една река, която минава и подкопава брега, изкоренява дървета и много треви, брегът се рони - добре е.
Но другата опасност е, ако тази вода остане в застой или съвсем пресъхне. Тогава ще дойдем до онази поговорка: "Ела зло, че без тебе по- зло." Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в природата. Вие казвате: "Ако можеше по стария начин, както ние мислим." Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрява веднъж, защо постоянно изгрява, залязва, изгрява, залязва, да изгрее веднъж и да седи на едно място.
към беседата >>
Казват: трябва да турим микроскопа да ги видим.
От гледището на тия същества, за които съзнанието е така повдигнато, всичките хора са като микроби. Ние за тях имаме толкова важност, колкото микробите. От Божествено гледище важни сме, но не представляваме чак толкова голяма важност.
Казват: трябва да турим микроскопа да ги видим.
Ние мислим за себе си грандиозни работи, как тъй. Обаче ако тия микроби се поставят вътре в нашето тяло, веднага ще се покажат, че те имат грамадна сила.
към беседата >>
Ти намериш един възлюблен на земята и изгубиш всичкото си време по него.
Що да сторя? - Ще се разговаряш с тях любовно, писма ще им пишеш на всичките от сутрин, като станеш, до вечер, все ще пишеш.
Ти намериш един възлюблен на земята и изгубиш всичкото си време по него.
Този човек не може да те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества. Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте. Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него. Каква част от твоята жена е твоя? Каква част от деня тя е заета с теб?
към беседата >>
Но другата опасност е, ако тази вода остане в застой или съвсем пресъхне.
Прави са в туй отношение хората. Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос. Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие. Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие. Ако новото учение мяза на една река, която минава и подкопава брега, изкоренява дървета и много треви, брегът се рони - добре е.
Но другата опасност е, ако тази вода остане в застой или съвсем пресъхне.
Тогава ще дойдем до онази поговорка: "Ела зло, че без тебе по- зло." Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в природата. Вие казвате: "Ако можеше по стария начин, както ние мислим." Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрява веднъж, защо постоянно изгрява, залязва, изгрява, залязва, да изгрее веднъж и да седи на едно място.
към беседата >>
Ние мислим за себе си грандиозни работи, как тъй.
От гледището на тия същества, за които съзнанието е така повдигнато, всичките хора са като микроби. Ние за тях имаме толкова важност, колкото микробите. От Божествено гледище важни сме, но не представляваме чак толкова голяма важност. Казват: трябва да турим микроскопа да ги видим.
Ние мислим за себе си грандиозни работи, как тъй.
Обаче ако тия микроби се поставят вътре в нашето тяло, веднага ще се покажат, че те имат грамадна сила.
към беседата >>
Този човек не може да те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества.
Що да сторя? - Ще се разговаряш с тях любовно, писма ще им пишеш на всичките от сутрин, като станеш, до вечер, все ще пишеш. Ти намериш един възлюблен на земята и изгубиш всичкото си време по него.
Този човек не може да те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества.
Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте. Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него. Каква част от твоята жена е твоя? Каква част от деня тя е заета с теб? Тя едва ли мисли толкова за теб.
към беседата >>
Тогава ще дойдем до онази поговорка: "Ела зло, че без тебе по- зло." Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в природата.
Но все таки, светът трябва да разреши този въпрос. Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие. Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие. Ако новото учение мяза на една река, която минава и подкопава брега, изкоренява дървета и много треви, брегът се рони - добре е. Но другата опасност е, ако тази вода остане в застой или съвсем пресъхне.
Тогава ще дойдем до онази поговорка: "Ела зло, че без тебе по- зло." Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в природата.
Вие казвате: "Ако можеше по стария начин, както ние мислим." Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрява веднъж, защо постоянно изгрява, залязва, изгрява, залязва, да изгрее веднъж и да седи на едно място.
към беседата >>
Обаче ако тия микроби се поставят вътре в нашето тяло, веднага ще се покажат, че те имат грамадна сила.
От гледището на тия същества, за които съзнанието е така повдигнато, всичките хора са като микроби. Ние за тях имаме толкова важност, колкото микробите. От Божествено гледище важни сме, но не представляваме чак толкова голяма важност. Казват: трябва да турим микроскопа да ги видим. Ние мислим за себе си грандиозни работи, как тъй.
Обаче ако тия микроби се поставят вътре в нашето тяло, веднага ще се покажат, че те имат грамадна сила.
към беседата >>
Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте.
Що да сторя? - Ще се разговаряш с тях любовно, писма ще им пишеш на всичките от сутрин, като станеш, до вечер, все ще пишеш. Ти намериш един възлюблен на земята и изгубиш всичкото си време по него. Този човек не може да те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества.
Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте.
Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него. Каква част от твоята жена е твоя? Каква част от деня тя е заета с теб? Тя едва ли мисли толкова за теб. Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли.
към беседата >>
Вие казвате: "Ако можеше по стария начин, както ние мислим." Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрява веднъж, защо постоянно изгрява, залязва, изгрява, залязва, да изгрее веднъж и да седи на едно място.
Частично поне трябва разрешение, за да не дойде тогава друго противоречие. Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие. Ако новото учение мяза на една река, която минава и подкопава брега, изкоренява дървета и много треви, брегът се рони - добре е. Но другата опасност е, ако тази вода остане в застой или съвсем пресъхне. Тогава ще дойдем до онази поговорка: "Ела зло, че без тебе по- зло." Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в природата.
Вие казвате: "Ако можеше по стария начин, както ние мислим." Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрява веднъж, защо постоянно изгрява, залязва, изгрява, залязва, да изгрее веднъж и да седи на едно място.
към беседата >>
Сега: Що да сторя?
Сега: Що да сторя?
Ще работиш, ще мислиш, ще чувстваш, няма да искаш да уреждаш живота си. Щом ти искаш да уреждаш живота си, ти се поставяш на лъжлива основа, значи животът не е уреден, че ти ще го уреждаш. Може би относително да е вярно. Но по отношение на природата, всичката наша погрешка е там, че ние искаме да уредим живота, да го подобрим. Няма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме.
към беседата >>
Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него.
Що да сторя? - Ще се разговаряш с тях любовно, писма ще им пишеш на всичките от сутрин, като станеш, до вечер, все ще пишеш. Ти намериш един възлюблен на земята и изгубиш всичкото си време по него. Този човек не може да те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества. Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте.
Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него.
Каква част от твоята жена е твоя? Каква част от деня тя е заета с теб? Тя едва ли мисли толкова за теб. Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли. Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас.
към беседата >>
Въпросът е сега: "Що да сторя?
Въпросът е сега: "Що да сторя?
" Аз поставям въпроса: Ти обичаш някого, защо? Не обичаш някого, защо? Любовта и омразата си имай две величини: плюс и минус. Омразата за едного е любов за другиго, и любовта за едного е омраза за другиго. То е смяна на състоянията.
към беседата >>
Ще работиш, ще мислиш, ще чувстваш, няма да искаш да уреждаш живота си.
Сега: Що да сторя?
Ще работиш, ще мислиш, ще чувстваш, няма да искаш да уреждаш живота си.
Щом ти искаш да уреждаш живота си, ти се поставяш на лъжлива основа, значи животът не е уреден, че ти ще го уреждаш. Може би относително да е вярно. Но по отношение на природата, всичката наша погрешка е там, че ние искаме да уредим живота, да го подобрим. Няма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме.
към беседата >>
Каква част от твоята жена е твоя?
- Ще се разговаряш с тях любовно, писма ще им пишеш на всичките от сутрин, като станеш, до вечер, все ще пишеш. Ти намериш един възлюблен на земята и изгубиш всичкото си време по него. Този човек не може да те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества. Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте. Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него.
Каква част от твоята жена е твоя?
Каква част от деня тя е заета с теб? Тя едва ли мисли толкова за теб. Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли. Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас. Аз не искам от хората нищо.
към беседата >>
" Аз поставям въпроса: Ти обичаш някого, защо?
Въпросът е сега: "Що да сторя?
" Аз поставям въпроса: Ти обичаш някого, защо?
Не обичаш някого, защо? Любовта и омразата си имай две величини: плюс и минус. Омразата за едного е любов за другиго, и любовта за едного е омраза за другиго. То е смяна на състоянията. Любовта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любов за небето.
към беседата >>
Щом ти искаш да уреждаш живота си, ти се поставяш на лъжлива основа, значи животът не е уреден, че ти ще го уреждаш.
Сега: Що да сторя? Ще работиш, ще мислиш, ще чувстваш, няма да искаш да уреждаш живота си.
Щом ти искаш да уреждаш живота си, ти се поставяш на лъжлива основа, значи животът не е уреден, че ти ще го уреждаш.
Може би относително да е вярно. Но по отношение на природата, всичката наша погрешка е там, че ние искаме да уредим живота, да го подобрим. Няма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме.
към беседата >>
Каква част от деня тя е заета с теб?
Ти намериш един възлюблен на земята и изгубиш всичкото си време по него. Този човек не може да те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества. Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте. Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него. Каква част от твоята жена е твоя?
Каква част от деня тя е заета с теб?
Тя едва ли мисли толкова за теб. Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли. Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас. Аз не искам от хората нищо. Че те мислят за мен, то е отношение към множеството.
към беседата >>
Не обичаш някого, защо?
Въпросът е сега: "Що да сторя? " Аз поставям въпроса: Ти обичаш някого, защо?
Не обичаш някого, защо?
Любовта и омразата си имай две величини: плюс и минус. Омразата за едного е любов за другиго, и любовта за едного е омраза за другиго. То е смяна на състоянията. Любовта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любов за небето. Дали го разбирате вие, то е друг въпрос, но така си е.
към беседата >>
Може би относително да е вярно.
Сега: Що да сторя? Ще работиш, ще мислиш, ще чувстваш, няма да искаш да уреждаш живота си. Щом ти искаш да уреждаш живота си, ти се поставяш на лъжлива основа, значи животът не е уреден, че ти ще го уреждаш.
Може би относително да е вярно.
Но по отношение на природата, всичката наша погрешка е там, че ние искаме да уредим живота, да го подобрим. Няма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме.
към беседата >>
Тя едва ли мисли толкова за теб.
Този човек не може да те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества. Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте. Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него. Каква част от твоята жена е твоя? Каква част от деня тя е заета с теб?
Тя едва ли мисли толкова за теб.
Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли. Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас. Аз не искам от хората нищо. Че те мислят за мен, то е отношение към множеството. Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено.
към беседата >>
Любовта и омразата си имай две величини: плюс и минус.
Въпросът е сега: "Що да сторя? " Аз поставям въпроса: Ти обичаш някого, защо? Не обичаш някого, защо?
Любовта и омразата си имай две величини: плюс и минус.
Омразата за едного е любов за другиго, и любовта за едного е омраза за другиго. То е смяна на състоянията. Любовта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любов за небето. Дали го разбирате вие, то е друг въпрос, но така си е.
към беседата >>
Но по отношение на природата, всичката наша погрешка е там, че ние искаме да уредим живота, да го подобрим.
Сега: Що да сторя? Ще работиш, ще мислиш, ще чувстваш, няма да искаш да уреждаш живота си. Щом ти искаш да уреждаш живота си, ти се поставяш на лъжлива основа, значи животът не е уреден, че ти ще го уреждаш. Може би относително да е вярно.
Но по отношение на природата, всичката наша погрешка е там, че ние искаме да уредим живота, да го подобрим.
Няма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме.
към беседата >>
Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли.
Ти казваш: "Аз имам един мъж." - Чудни сте. Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него. Каква част от твоята жена е твоя? Каква част от деня тя е заета с теб? Тя едва ли мисли толкова за теб.
Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли.
Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас. Аз не искам от хората нищо. Че те мислят за мен, то е отношение към множеството. Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено. А пък аз търся в света дума, която не е определена.
към беседата >>
Омразата за едного е любов за другиго, и любовта за едного е омраза за другиго.
Въпросът е сега: "Що да сторя? " Аз поставям въпроса: Ти обичаш някого, защо? Не обичаш някого, защо? Любовта и омразата си имай две величини: плюс и минус.
Омразата за едного е любов за другиго, и любовта за едного е омраза за другиго.
То е смяна на състоянията. Любовта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любов за небето. Дали го разбирате вие, то е друг въпрос, но така си е.
към беседата >>
Няма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме.
Сега: Що да сторя? Ще работиш, ще мислиш, ще чувстваш, няма да искаш да уреждаш живота си. Щом ти искаш да уреждаш живота си, ти се поставяш на лъжлива основа, значи животът не е уреден, че ти ще го уреждаш. Може би относително да е вярно. Но по отношение на природата, всичката наша погрешка е там, че ние искаме да уредим живота, да го подобрим.
Няма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме.
към беседата >>
Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас.
Петнадесет милиона същества има приблизително, които имат дял в него. Каква част от твоята жена е твоя? Каква част от деня тя е заета с теб? Тя едва ли мисли толкова за теб. Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли.
Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас.
Аз не искам от хората нищо. Че те мислят за мен, то е отношение към множеството. Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено. А пък аз търся в света дума, която не е определена. Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш.
към беседата >>
То е смяна на състоянията.
Въпросът е сега: "Що да сторя? " Аз поставям въпроса: Ти обичаш някого, защо? Не обичаш някого, защо? Любовта и омразата си имай две величини: плюс и минус. Омразата за едного е любов за другиго, и любовта за едного е омраза за другиго.
То е смяна на състоянията.
Любовта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любов за небето. Дали го разбирате вие, то е друг въпрос, но така си е.
към беседата >>
Що да сторя?
Що да сторя?
- Ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще казваш: всичко е добро. Или просто казано: ще учиш. Ще станеш сутрин, няма да кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото си. Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз? Защо да мисля за Божествения свят.
към беседата >>
Аз не искам от хората нищо.
Каква част от твоята жена е твоя? Каква част от деня тя е заета с теб? Тя едва ли мисли толкова за теб. Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли. Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас.
Аз не искам от хората нищо.
Че те мислят за мен, то е отношение към множеството. Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено. А пък аз търся в света дума, която не е определена. Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер.
към беседата >>
Любовта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любов за небето.
" Аз поставям въпроса: Ти обичаш някого, защо? Не обичаш някого, защо? Любовта и омразата си имай две величини: плюс и минус. Омразата за едного е любов за другиго, и любовта за едного е омраза за другиго. То е смяна на състоянията.
Любовта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любов за небето.
Дали го разбирате вие, то е друг въпрос, но така си е.
към беседата >>
- Ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще казваш: всичко е добро.
Що да сторя?
- Ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще казваш: всичко е добро.
Или просто казано: ще учиш. Ще станеш сутрин, няма да кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото си. Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз? Защо да мисля за Божествения свят. Както Господ го е направил, е добър.
към беседата >>
Че те мислят за мен, то е отношение към множеството.
Каква част от деня тя е заета с теб? Тя едва ли мисли толкова за теб. Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли. Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас. Аз не искам от хората нищо.
Че те мислят за мен, то е отношение към множеството.
Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено. А пък аз търся в света дума, която не е определена. Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание.
към беседата >>
Дали го разбирате вие, то е друг въпрос, но така си е.
Не обичаш някого, защо? Любовта и омразата си имай две величини: плюс и минус. Омразата за едного е любов за другиго, и любовта за едного е омраза за другиго. То е смяна на състоянията. Любовта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любов за небето.
Дали го разбирате вие, то е друг въпрос, но така си е.
към беседата >>
Или просто казано: ще учиш.
Що да сторя? - Ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще казваш: всичко е добро.
Или просто казано: ще учиш.
Ще станеш сутрин, няма да кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото си. Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз? Защо да мисля за Божествения свят. Както Господ го е направил, е добър. Този свят Господ го е направил.
към беседата >>
Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено.
Тя едва ли мисли толкова за теб. Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли. Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас. Аз не искам от хората нищо. Че те мислят за мен, то е отношение към множеството.
Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено.
А пък аз търся в света дума, която не е определена. Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание. С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал.
към беседата >>
Сега, ако туй учение нямаше известно съотношение към строежа на сегашния наш живот, към сегашното наше състояние, то щеше да е безполезна работа да говориш за нещо, което хората не разбират; но всичко, което се говори, има отношение към сегашния живот.
Сега, ако туй учение нямаше известно съотношение към строежа на сегашния наш живот, към сегашното наше състояние, то щеше да е безполезна работа да говориш за нещо, което хората не разбират; но всичко, което се говори, има отношение към сегашния живот.
Ти ще разбереш, че злото на ваш език е един превод. Злото, това е неразбрана любов. Неразбраната любов за едни е зло за други. Разбраната любов, то е благото, това е животът. Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов.
към беседата >>
Ще станеш сутрин, няма да кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото си.
Що да сторя? - Ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще казваш: всичко е добро. Или просто казано: ще учиш.
Ще станеш сутрин, няма да кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото си.
Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз? Защо да мисля за Божествения свят. Както Господ го е направил, е добър. Този свят Господ го е направил. Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим.
към беседата >>
А пък аз търся в света дума, която не е определена.
Не че не мисли, но някои са ми казвали: "Аз постоянно мисля за теб." Пък аз зная колко мисли. Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас. Аз не искам от хората нищо. Че те мислят за мен, то е отношение към множеството. Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено.
А пък аз търся в света дума, която не е определена.
Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание. С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал. Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат да знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали.
към беседата >>
Ти ще разбереш, че злото на ваш език е един превод.
Сега, ако туй учение нямаше известно съотношение към строежа на сегашния наш живот, към сегашното наше състояние, то щеше да е безполезна работа да говориш за нещо, което хората не разбират; но всичко, което се говори, има отношение към сегашния живот.
Ти ще разбереш, че злото на ваш език е един превод.
Злото, това е неразбрана любов. Неразбраната любов за едни е зло за други. Разбраната любов, то е благото, това е животът. Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов. Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи.
към беседата >>
Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз?
Що да сторя? - Ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще казваш: всичко е добро. Или просто казано: ще учиш. Ще станеш сутрин, няма да кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото си.
Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз?
Защо да мисля за Божествения свят. Както Господ го е направил, е добър. Този свят Господ го е направил. Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим. Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос.
към беседата >>
Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш.
Вие мислите за мен, колкото аз мисля за вас. Аз не искам от хората нищо. Че те мислят за мен, то е отношение към множеството. Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено. А пък аз търся в света дума, която не е определена.
Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш.
Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание. С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал. Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат да знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали. Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плод, така и те ни се радват, че едно същество цъфнало и дало плод.
към беседата >>
Злото, това е неразбрана любов.
Сега, ако туй учение нямаше известно съотношение към строежа на сегашния наш живот, към сегашното наше състояние, то щеше да е безполезна работа да говориш за нещо, което хората не разбират; но всичко, което се говори, има отношение към сегашния живот. Ти ще разбереш, че злото на ваш език е един превод.
Злото, това е неразбрана любов.
Неразбраната любов за едни е зло за други. Разбраната любов, то е благото, това е животът. Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов. Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи. Казва се: човек не е в духа си.
към беседата >>
Защо да мисля за Божествения свят.
Що да сторя? - Ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще казваш: всичко е добро. Или просто казано: ще учиш. Ще станеш сутрин, няма да кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото си. Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз?
Защо да мисля за Божествения свят.
Както Господ го е направил, е добър. Този свят Господ го е направил. Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим. Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос. Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така.
към беседата >>
Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер.
Аз не искам от хората нищо. Че те мислят за мен, то е отношение към множеството. Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено. А пък аз търся в света дума, която не е определена. Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш.
Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер.
Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание. С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал. Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат да знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали. Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плод, така и те ни се радват, че едно същество цъфнало и дало плод. Тях това ги радва.
към беседата >>
Неразбраната любов за едни е зло за други.
Сега, ако туй учение нямаше известно съотношение към строежа на сегашния наш живот, към сегашното наше състояние, то щеше да е безполезна работа да говориш за нещо, което хората не разбират; но всичко, което се говори, има отношение към сегашния живот. Ти ще разбереш, че злото на ваш език е един превод. Злото, това е неразбрана любов.
Неразбраната любов за едни е зло за други.
Разбраната любов, то е благото, това е животът. Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов. Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи. Казва се: човек не е в духа си. Те са обща положения.
към беседата >>
Както Господ го е направил, е добър.
- Ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще казваш: всичко е добро. Или просто казано: ще учиш. Ще станеш сутрин, няма да кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото си. Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз? Защо да мисля за Божествения свят.
Както Господ го е направил, е добър.
Този свят Господ го е направил. Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим. Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос. Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така. Светът е неразбран за мене.
към беседата >>
Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание.
Че те мислят за мен, то е отношение към множеството. Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено. А пък аз търся в света дума, която не е определена. Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер.
Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание.
С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал. Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат да знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали. Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плод, така и те ни се радват, че едно същество цъфнало и дало плод. Тях това ги радва. Всяко същество взема участие в процесите на растенето, цъфтенето и зреенето на дървото и човека, понеже всички участвуват в Дървото на Живота, всеки се ползва от туй Дърво.
към беседата >>
Разбраната любов, то е благото, това е животът.
Сега, ако туй учение нямаше известно съотношение към строежа на сегашния наш живот, към сегашното наше състояние, то щеше да е безполезна работа да говориш за нещо, което хората не разбират; но всичко, което се говори, има отношение към сегашния живот. Ти ще разбереш, че злото на ваш език е един превод. Злото, това е неразбрана любов. Неразбраната любов за едни е зло за други.
Разбраната любов, то е благото, това е животът.
Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов. Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи. Казва се: човек не е в духа си. Те са обща положения. Не е в духа си значи, че не е разбрал.
към беседата >>
Този свят Господ го е направил.
Или просто казано: ще учиш. Ще станеш сутрин, няма да кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото си. Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз? Защо да мисля за Божествения свят. Както Господ го е направил, е добър.
Този свят Господ го е направил.
Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим. Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос. Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така. Светът е неразбран за мене. Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран.
към беседата >>
С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал.
Някой казва: "Аз съм готов всичко да сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено. А пък аз търся в света дума, която не е определена. Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание.
С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал.
Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат да знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали. Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плод, така и те ни се радват, че едно същество цъфнало и дало плод. Тях това ги радва. Всяко същество взема участие в процесите на растенето, цъфтенето и зреенето на дървото и човека, понеже всички участвуват в Дървото на Живота, всеки се ползва от туй Дърво.
към беседата >>
Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов.
Сега, ако туй учение нямаше известно съотношение към строежа на сегашния наш живот, към сегашното наше състояние, то щеше да е безполезна работа да говориш за нещо, което хората не разбират; но всичко, което се говори, има отношение към сегашния живот. Ти ще разбереш, че злото на ваш език е един превод. Злото, това е неразбрана любов. Неразбраната любов за едни е зло за други. Разбраната любов, то е благото, това е животът.
Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов.
Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи. Казва се: човек не е в духа си. Те са обща положения. Не е в духа си значи, че не е разбрал. Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин.
към беседата >>
Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим.
Ще станеш сутрин, няма да кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото си. Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз? Защо да мисля за Божествения свят. Както Господ го е направил, е добър. Този свят Господ го е направил.
Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим.
Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос. Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така. Светът е неразбран за мене. Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран. Този свят е уреден.
към беседата >>
Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат да знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали.
А пък аз търся в света дума, която не е определена. Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание. С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал.
Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат да знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали.
Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плод, така и те ни се радват, че едно същество цъфнало и дало плод. Тях това ги радва. Всяко същество взема участие в процесите на растенето, цъфтенето и зреенето на дървото и човека, понеже всички участвуват в Дървото на Живота, всеки се ползва от туй Дърво.
към беседата >>
Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи.
Ти ще разбереш, че злото на ваш език е един превод. Злото, това е неразбрана любов. Неразбраната любов за едни е зло за други. Разбраната любов, то е благото, това е животът. Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов.
Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи.
Казва се: човек не е в духа си. Те са обща положения. Не е в духа си значи, че не е разбрал. Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин. Всичката погрешка е там.
към беседата >>
Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос.
Ако има някой да мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз? Защо да мисля за Божествения свят. Както Господ го е направил, е добър. Този свят Господ го е направил. Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим.
Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос.
Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така. Светът е неразбран за мене. Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран. Този свят е уреден. Вие забележете този път, по който вървят всички животни.
към беседата >>
Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плод, така и те ни се радват, че едно същество цъфнало и дало плод.
Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога да направя, то е." Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание. С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал. Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат да знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали.
Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плод, така и те ни се радват, че едно същество цъфнало и дало плод.
Тях това ги радва. Всяко същество взема участие в процесите на растенето, цъфтенето и зреенето на дървото и човека, понеже всички участвуват в Дървото на Живота, всеки се ползва от туй Дърво.
към беседата >>
Казва се: човек не е в духа си.
Злото, това е неразбрана любов. Неразбраната любов за едни е зло за други. Разбраната любов, то е благото, това е животът. Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов. Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи.
Казва се: човек не е в духа си.
Те са обща положения. Не е в духа си значи, че не е разбрал. Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин. Всичката погрешка е там. Механически се разрешават само завършените процеси.
към беседата >>
Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така.
Защо да мисля за Божествения свят. Както Господ го е направил, е добър. Този свят Господ го е направил. Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим. Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос.
Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така.
Светът е неразбран за мене. Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран. Този свят е уреден. Вие забележете този път, по който вървят всички животни. От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити.
към беседата >>
Тях това ги радва.
Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание. С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал. Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат да знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали. Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плод, така и те ни се радват, че едно същество цъфнало и дало плод.
Тях това ги радва.
Всяко същество взема участие в процесите на растенето, цъфтенето и зреенето на дървото и човека, понеже всички участвуват в Дървото на Живота, всеки се ползва от туй Дърво.
към беседата >>
Те са обща положения.
Неразбраната любов за едни е зло за други. Разбраната любов, то е благото, това е животът. Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов. Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи. Казва се: човек не е в духа си.
Те са обща положения.
Не е в духа си значи, че не е разбрал. Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин. Всичката погрешка е там. Механически се разрешават само завършените процеси. Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват.
към беседата >>
Светът е неразбран за мене.
Както Господ го е направил, е добър. Този свят Господ го е направил. Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим. Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос. Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така.
Светът е неразбран за мене.
Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран. Този свят е уреден. Вие забележете този път, по който вървят всички животни. От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити. Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме.
към беседата >>
Всяко същество взема участие в процесите на растенето, цъфтенето и зреенето на дървото и човека, понеже всички участвуват в Дървото на Живота, всеки се ползва от туй Дърво.
Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание. С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде си достигнал. Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат да знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали. Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плод, така и те ни се радват, че едно същество цъфнало и дало плод. Тях това ги радва.
Всяко същество взема участие в процесите на растенето, цъфтенето и зреенето на дървото и човека, понеже всички участвуват в Дървото на Живота, всеки се ползва от туй Дърво.
към беседата >>
Не е в духа си значи, че не е разбрал.
Разбраната любов, то е благото, това е животът. Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов. Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи. Казва се: човек не е в духа си. Те са обща положения.
Не е в духа си значи, че не е разбрал.
Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин. Всичката погрешка е там. Механически се разрешават само завършените процеси. Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват. Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции?
към беседата >>
Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран.
Този свят Господ го е направил. Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим. Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос. Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така. Светът е неразбран за мене.
Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран.
Този свят е уреден. Вие забележете този път, по който вървят всички животни. От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити. Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме. Те си правят килийки, събират мед.
към беседата >>
Изнасям това за Божествения ден.
Изнасям това за Божествения ден.
Нова виделина да имате. Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислят за вас. Вие очаквате да видите само тези, които познавате. Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата?
към беседата >>
Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин.
Върху себе си като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любов. Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи. Казва се: човек не е в духа си. Те са обща положения. Не е в духа си значи, че не е разбрал.
Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин.
Всичката погрешка е там. Механически се разрешават само завършените процеси. Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват. Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции? Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее.
към беседата >>
Този свят е уреден.
Той мисли съвсем другояче за работите, не както ние мислим. Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос. Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така. Светът е неразбран за мене. Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран.
Този свят е уреден.
Вие забележете този път, по който вървят всички животни. От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити. Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме. Те си правят килийки, събират мед. Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма.
към беседата >>
Нова виделина да имате.
Изнасям това за Божествения ден.
Нова виделина да имате.
Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислят за вас. Вие очаквате да видите само тези, които познавате. Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата? - Познатата.
към беседата >>
Всичката погрешка е там.
Когато разберем това благо, явява се в нас светлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберем, явяват се тъжни работи. Казва се: човек не е в духа си. Те са обща положения. Не е в духа си значи, че не е разбрал. Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин.
Всичката погрешка е там.
Механически се разрешават само завършените процеси. Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват. Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции? Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее. Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее.
към беседата >>
Вие забележете този път, по който вървят всички животни.
Ако за мене Божественият свят е неразбран, то е друг въпрос. Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така. Светът е неразбран за мене. Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран. Този свят е уреден.
Вие забележете този път, по който вървят всички животни.
От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити. Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме. Те си правят килийки, събират мед. Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма. Щом искаме да го уредим, можем.
към беседата >>
Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислят за вас.
Изнасям това за Божествения ден. Нова виделина да имате.
Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислят за вас.
Вие очаквате да видите само тези, които познавате. Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата? - Познатата. Непознатото в този смисъл е вечното, което никога не умира.
към беседата >>
Механически се разрешават само завършените процеси.
Казва се: човек не е в духа си. Те са обща положения. Не е в духа си значи, че не е разбрал. Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин. Всичката погрешка е там.
Механически се разрешават само завършените процеси.
Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват. Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции? Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее. Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее. Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане.
към беседата >>
От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити.
Но ако аз считам, че светът е неуреден, неразбран, това не е така. Светът е неразбран за мене. Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран. Този свят е уреден. Вие забележете този път, по който вървят всички животни.
От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити.
Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме. Те си правят килийки, събират мед. Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма. Щом искаме да го уредим, можем. Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма.
към беседата >>
Вие очаквате да видите само тези, които познавате.
Изнасям това за Божествения ден. Нова виделина да имате. Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислят за вас.
Вие очаквате да видите само тези, които познавате.
Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата? - Познатата. Непознатото в този смисъл е вечното, което никога не умира. То не може да бъде нито отвън, нито отвътре, то си има само отношение към тебе.
към беседата >>
Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват.
Те са обща положения. Не е в духа си значи, че не е разбрал. Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин. Всичката погрешка е там. Механически се разрешават само завършените процеси.
Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват.
Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции? Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее. Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее. Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане. Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма.
към беседата >>
Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме.
Светът е неразбран за мене. Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран. Този свят е уреден. Вие забележете този път, по който вървят всички животни. От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити.
Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме.
Те си правят килийки, събират мед. Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма. Щом искаме да го уредим, можем. Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма. Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен.
към беседата >>
Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие.
Изнасям това за Божествения ден. Нова виделина да имате. Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислят за вас. Вие очаквате да видите само тези, които познавате.
Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие.
Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата? - Познатата. Непознатото в този смисъл е вечното, което никога не умира. То не може да бъде нито отвън, нито отвътре, то си има само отношение към тебе. Може да произведе туй щастие и блаженство.
към беседата >>
Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции?
Не е в духа си значи, че не е разбрал. Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин. Всичката погрешка е там. Механически се разрешават само завършените процеси. Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват.
Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции?
Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее. Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее. Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане. Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма. Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане?
към беседата >>
Те си правят килийки, събират мед.
Светът ни най-малко не е неуреден и неразбран. Този свят е уреден. Вие забележете този път, по който вървят всички животни. От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити. Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме.
Те си правят килийки, събират мед.
Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма. Щом искаме да го уредим, можем. Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма. Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен. Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот.
към беседата >>
Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата?
Изнасям това за Божествения ден. Нова виделина да имате. Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислят за вас. Вие очаквате да видите само тези, които познавате. Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие.
Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата?
- Познатата. Непознатото в този смисъл е вечното, което никога не умира. То не може да бъде нито отвън, нито отвътре, то си има само отношение към тебе. Може да произведе туй щастие и блаженство.
към беседата >>
Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее.
Като кажем, че не е в духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин. Всичката погрешка е там. Механически се разрешават само завършените процеси. Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват. Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции?
Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее.
Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее. Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане. Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма. Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане? В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори.
към беседата >>
Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма.
Този свят е уреден. Вие забележете този път, по който вървят всички животни. От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити. Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме. Те си правят килийки, събират мед.
Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма.
Щом искаме да го уредим, можем. Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма. Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен. Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот. Няма какво да му дотяга.
към беседата >>
- Познатата.
Нова виделина да имате. Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислят за вас. Вие очаквате да видите само тези, които познавате. Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата?
- Познатата.
Непознатото в този смисъл е вечното, което никога не умира. То не може да бъде нито отвън, нито отвътре, то си има само отношение към тебе. Може да произведе туй щастие и блаженство.
към беседата >>
Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее.
Всичката погрешка е там. Механически се разрешават само завършените процеси. Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват. Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции? Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее.
Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее.
Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане. Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма. Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане? В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори. Туй е вярно и по отношение на вашия живот.
към беседата >>
Щом искаме да го уредим, можем.
Вие забележете този път, по който вървят всички животни. От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити. Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме. Те си правят килийки, събират мед. Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма.
Щом искаме да го уредим, можем.
Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма. Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен. Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот. Няма какво да му дотяга. Казва: много съм мислил.
към беседата >>
Непознатото в този смисъл е вечното, което никога не умира.
Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислят за вас. Вие очаквате да видите само тези, които познавате. Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата? - Познатата.
Непознатото в този смисъл е вечното, което никога не умира.
То не може да бъде нито отвън, нито отвътре, то си има само отношение към тебе. Може да произведе туй щастие и блаженство.
към беседата >>
Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане.
Механически се разрешават само завършените процеси. Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват. Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции? Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее. Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее.
Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане.
Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма. Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане? В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори. Туй е вярно и по отношение на вашия живот. Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате.
към беседата >>
Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма.
От милиони години, пчелите почти никакъв прогрес не са направила в килийките на своите пити. Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме. Те си правят килийки, събират мед. Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма. Щом искаме да го уредим, можем.
Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма.
Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен. Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот. Няма какво да му дотяга. Казва: много съм мислил. В мисълта не е нещастието.
към беседата >>
То не може да бъде нито отвън, нито отвътре, то си има само отношение към тебе.
Вие очаквате да видите само тези, които познавате. Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата? - Познатата. Непознатото в този смисъл е вечното, което никога не умира.
То не може да бъде нито отвън, нито отвътре, то си има само отношение към тебе.
Може да произведе туй щастие и блаженство.
към беседата >>
Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма.
Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват. Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции? Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее. Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее. Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане.
Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма.
Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане? В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори. Туй е вярно и по отношение на вашия живот. Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате. Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се.
към беседата >>
Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен.
Защото те казват: светът е уреден, няма какво да го уреждаме. Те си правят килийки, събират мед. Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма. Щом искаме да го уредим, можем. Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма.
Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен.
Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот. Няма какво да му дотяга. Казва: много съм мислил. В мисълта не е нещастието. Мисълта е привилегия.
към беседата >>
Може да произведе туй щастие и блаженство.
Но тези, които вие познавате, от тях произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човешкия стомах - непознатата или познатата? - Познатата. Непознатото в този смисъл е вечното, което никога не умира. То не може да бъде нито отвън, нито отвътре, то си има само отношение към тебе.
Може да произведе туй щастие и блаженство.
към беседата >>
Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане?
Със завършените процеси разбирам, лесно може да се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции? Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее. Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее. Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане. Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма.
Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане?
В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори. Туй е вярно и по отношение на вашия живот. Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате. Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място.
към беседата >>
Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот.
Те си правят килийки, събират мед. Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма. Щом искаме да го уредим, можем. Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма. Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен.
Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот.
Няма какво да му дотяга. Казва: много съм мислил. В мисълта не е нещастието. Мисълта е привилегия. Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство.
към беседата >>
"Що да сторя?
"Що да сторя?
" Ще работите, ще развивате вашия ум, ще образувате тази новата мрежа, за да схванете новата светлина. Някой път вие ще мязате на един рибар; ще си оплетете хубава мрежа, ще идете да се учите от рибарите на тяхното изкуство. Вие не сте ходили да гледате как правят рибарите мрежите. Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре. Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря.
към беседата >>
В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори.
Сега, вие може да построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може да успее. Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее. Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане. Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма. Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане?
В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори.
Туй е вярно и по отношение на вашия живот. Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате. Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място. Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце.
към беседата >>
Няма какво да му дотяга.
Казват: ако ние искаме да го уредим, трябва да напуснем своята форма. Щом искаме да го уредим, можем. Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма. Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен. Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот.
Няма какво да му дотяга.
Казва: много съм мислил. В мисълта не е нещастието. Мисълта е привилегия. Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство. Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда.
към беседата >>
" Ще работите, ще развивате вашия ум, ще образувате тази новата мрежа, за да схванете новата светлина.
"Що да сторя?
" Ще работите, ще развивате вашия ум, ще образувате тази новата мрежа, за да схванете новата светлина.
Някой път вие ще мязате на един рибар; ще си оплетете хубава мрежа, ще идете да се учите от рибарите на тяхното изкуство. Вие не сте ходили да гледате как правят рибарите мрежите. Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре. Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря. Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата.
към беседата >>
Туй е вярно и по отношение на вашия живот.
Но може да построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успее. Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане. Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма. Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане? В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори.
Туй е вярно и по отношение на вашия живот.
Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате. Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място. Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси.
към беседата >>
Казва: много съм мислил.
Щом искаме да го уредим, можем. Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма. Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен. Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот. Няма какво да му дотяга.
Казва: много съм мислил.
В мисълта не е нещастието. Мисълта е привилегия. Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство. Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда. Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му.
към беседата >>
Някой път вие ще мязате на един рибар; ще си оплетете хубава мрежа, ще идете да се учите от рибарите на тяхното изкуство.
"Що да сторя? " Ще работите, ще развивате вашия ум, ще образувате тази новата мрежа, за да схванете новата светлина.
Някой път вие ще мязате на един рибар; ще си оплетете хубава мрежа, ще идете да се учите от рибарите на тяхното изкуство.
Вие не сте ходили да гледате как правят рибарите мрежите. Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре. Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря. Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата. Два пъти не трябва да хвърляте.
към беседата >>
Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате.
Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма да стане. Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма. Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане? В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори. Туй е вярно и по отношение на вашия живот.
Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате.
Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място. Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси. Но това не е насилие.
към беседата >>
В мисълта не е нещастието.
Ако пчелата иска да уреди своя живот, трябва да напусне кошера; ако човек иска да уреди своя живот, трябва да напусне човешката форма. Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен. Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот. Няма какво да му дотяга. Казва: много съм мислил.
В мисълта не е нещастието.
Мисълта е привилегия. Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство. Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда. Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му. Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото.
към беседата >>
Вие не сте ходили да гледате как правят рибарите мрежите.
"Що да сторя? " Ще работите, ще развивате вашия ум, ще образувате тази новата мрежа, за да схванете новата светлина. Някой път вие ще мязате на един рибар; ще си оплетете хубава мрежа, ще идете да се учите от рибарите на тяхното изкуство.
Вие не сте ходили да гледате как правят рибарите мрежите.
Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре. Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря. Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата. Два пъти не трябва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата.
към беседата >>
Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се.
Не че съдбата мисли нещо лошо, но основа няма. Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане? В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори. Туй е вярно и по отношение на вашия живот. Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате.
Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се.
Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място. Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси. Но това не е насилие. Няма да казваш, че Господ е направил това.
към беседата >>
Мисълта е привилегия.
Но като човек трябва да седи в тези граници, в които е поставен. Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот. Няма какво да му дотяга. Казва: много съм мислил. В мисълта не е нещастието.
Мисълта е привилегия.
Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство. Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда. Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му. Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото. Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото.
към беседата >>
Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре.
"Що да сторя? " Ще работите, ще развивате вашия ум, ще образувате тази новата мрежа, за да схванете новата светлина. Някой път вие ще мязате на един рибар; ще си оплетете хубава мрежа, ще идете да се учите от рибарите на тяхното изкуство. Вие не сте ходили да гледате как правят рибарите мрежите.
Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре.
Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря. Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата. Два пъти не трябва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата. Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко.
към беседата >>
Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място.
Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може да стане? В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори. Туй е вярно и по отношение на вашия живот. Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате. Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се.
Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място.
Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси. Но това не е насилие. Няма да казваш, че Господ е направил това. Направиха го другите хора.
към беседата >>
Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство.
Не да не мисли, да не разсъждава, да каже: дотегна ми този живот. Няма какво да му дотяга. Казва: много съм мислил. В мисълта не е нещастието. Мисълта е привилегия.
Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство.
Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда. Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му. Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото. Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото. Защото щом не работиш, не уреждаш живота.
към беседата >>
Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря.
"Що да сторя? " Ще работите, ще развивате вашия ум, ще образувате тази новата мрежа, за да схванете новата светлина. Някой път вие ще мязате на един рибар; ще си оплетете хубава мрежа, ще идете да се учите от рибарите на тяхното изкуство. Вие не сте ходили да гледате как правят рибарите мрежите. Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре.
Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря.
Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата. Два пъти не трябва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата. Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко. Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат.
към беседата >>
Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце.
В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори. Туй е вярно и по отношение на вашия живот. Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате. Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място.
Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце.
Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси. Но това не е насилие. Няма да казваш, че Господ е направил това. Направиха го другите хора. Господ е дал нещо на заем в тази работа.
към беседата >>
Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда.
Няма какво да му дотяга. Казва: много съм мислил. В мисълта не е нещастието. Мисълта е привилегия. Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство.
Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда.
Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му. Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото. Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото. Защото щом не работиш, не уреждаш живота. Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари.
към беседата >>
Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата.
" Ще работите, ще развивате вашия ум, ще образувате тази новата мрежа, за да схванете новата светлина. Някой път вие ще мязате на един рибар; ще си оплетете хубава мрежа, ще идете да се учите от рибарите на тяхното изкуство. Вие не сте ходили да гледате как правят рибарите мрежите. Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре. Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря.
Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата.
Два пъти не трябва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата. Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко. Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат. Божественото е: като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата.
към беседата >>
Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси.
Туй е вярно и по отношение на вашия живот. Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате. Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място. Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце.
Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси.
Но това не е насилие. Няма да казваш, че Господ е направил това. Направиха го другите хора. Господ е дал нещо на заем в тази работа.
към беседата >>
Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му.
Казва: много съм мислил. В мисълта не е нещастието. Мисълта е привилегия. Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство. Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда.
Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му.
Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото. Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото. Защото щом не работиш, не уреждаш живота. Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари. Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време.
към беседата >>
Два пъти не трябва да хвърляте.
Някой път вие ще мязате на един рибар; ще си оплетете хубава мрежа, ще идете да се учите от рибарите на тяхното изкуство. Вие не сте ходили да гледате как правят рибарите мрежите. Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре. Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря. Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата.
Два пъти не трябва да хвърляте.
Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата. Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко. Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат. Божественото е: като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата. По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма да уловите.
към беседата >>
Но това не е насилие.
Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате. Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място. Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси.
Но това не е насилие.
Няма да казваш, че Господ е направил това. Направиха го другите хора. Господ е дал нещо на заем в тази работа.
към беседата >>
Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото.
В мисълта не е нещастието. Мисълта е привилегия. Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство. Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда. Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му.
Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото.
Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото. Защото щом не работиш, не уреждаш живота. Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари. Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време. Вие искате да станете ангели, нали?
към беседата >>
Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата.
Вие не сте ходили да гледате как правят рибарите мрежите. Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре. Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря. Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата. Два пъти не трябва да хвърляте.
Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата.
Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко. Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат. Божественото е: като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата. По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма да уловите. По човешки нищо не се постига.
към беседата >>
Няма да казваш, че Господ е направил това.
Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място. Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси. Но това не е насилие.
Няма да казваш, че Господ е направил това.
Направиха го другите хора. Господ е дал нещо на заем в тази работа.
към беседата >>
Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото.
Мисълта е привилегия. Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство. Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда. Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му. Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото.
Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото.
Защото щом не работиш, не уреждаш живота. Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари. Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време. Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви са задълженията на ангелите?
към беседата >>
Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко.
Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре. Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря. Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата. Два пъти не трябва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата.
Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко.
Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат. Божественото е: като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата. По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма да уловите. По човешки нищо не се постига.
към беседата >>
Направиха го другите хора.
Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място. Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси. Но това не е насилие. Няма да казваш, че Господ е направил това.
Направиха го другите хора.
Господ е дал нещо на заем в тази работа.
към беседата >>
Защото щом не работиш, не уреждаш живота.
Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство. Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда. Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му. Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото. Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото.
Защото щом не работиш, не уреждаш живота.
Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари. Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време. Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви са задълженията на ангелите? При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно.
към беседата >>
Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат.
Каквото остане в мрежата, каквото хване, то е на рибаря. Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата. Два пъти не трябва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата. Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко.
Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат.
Божественото е: като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата. По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма да уловите. По човешки нищо не се постига.
към беседата >>
Господ е дал нещо на заем в тази работа.
Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси. Но това не е насилие. Няма да казваш, че Господ е направил това. Направиха го другите хора.
Господ е дал нещо на заем в тази работа.
към беседата >>
Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари.
Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда. Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му. Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото. Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото. Защото щом не работиш, не уреждаш живота.
Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари.
Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време. Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви са задълженията на ангелите? При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа.
към беседата >>
Божественото е: като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата.
Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата. Два пъти не трябва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата. Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко. Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат.
Божественото е: като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата.
По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма да уловите. По човешки нищо не се постига.
към беседата >>
Ти може да съградиш една теория, някакъв морал.
Ти може да съградиш една теория, някакъв морал.
От моето гледище някой път, както разглеждам морала, той е относителен морал. Тогава в какво седи истинския морал в света? Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде да е еднакво валидна, дето и да я вложиш, да няма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине. Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност.
към беседата >>
Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време.
Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му. Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото. Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото. Защото щом не работиш, не уреждаш живота. Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари.
Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време.
Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви са задълженията на ангелите? При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия.
към беседата >>
По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма да уловите.
Два пъти не трябва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата. Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко. Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат. Божественото е: като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата.
По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма да уловите.
По човешки нищо не се постига.
към беседата >>
От моето гледище някой път, както разглеждам морала, той е относителен морал.
Ти може да съградиш една теория, някакъв морал.
От моето гледище някой път, както разглеждам морала, той е относителен морал.
Тогава в какво седи истинския морал в света? Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде да е еднакво валидна, дето и да я вложиш, да няма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине. Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност. Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас.
към беседата >>
Вие искате да станете ангели, нали?
Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото. Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото. Защото щом не работиш, не уреждаш живота. Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари. Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време.
Вие искате да станете ангели, нали?
Знаете ли какви са задълженията на ангелите? При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия. Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система.
към беседата >>
По човешки нищо не се постига.
Като хванете много, не можете да изтеглите мрежата. Нали знаете, Христос като срещна Петра, Петър му каза: "Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме." Христос му каза: "Хвърлете за мене." Петър погледна недоверчиво, той беше рационалист малко. Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат. Божественото е: като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата. По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма да уловите.
По човешки нищо не се постига.
към беседата >>
Тогава в какво седи истинския морал в света?
Ти може да съградиш една теория, някакъв морал. От моето гледище някой път, както разглеждам морала, той е относителен морал.
Тогава в какво седи истинския морал в света?
Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде да е еднакво валидна, дето и да я вложиш, да няма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине. Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност. Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас. Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли.
към беседата >>
Знаете ли какви са задълженията на ангелите?
Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото. Защото щом не работиш, не уреждаш живота. Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари. Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време. Вие искате да станете ангели, нали?
Знаете ли какви са задълженията на ангелите?
При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия. Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система. Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят.
към беседата >>
Или казвам: разсъждавайте правилно.
Или казвам: разсъждавайте правилно.
Вие ще кажете тъй: "Тоя живот дали да го живеем или не, нищо не струва." Вие много обезценявате Онзи, Който ви е създал тялото, Онзи, от Когото сте излезли, Който е вдъхнал духа ви. Вие обезценявате Бога. Какво може да стане? Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин. Значи не мислиш правилно.
към беседата >>
Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде да е еднакво валидна, дето и да я вложиш, да няма изключение, да има хубави последствия.
Ти може да съградиш една теория, някакъв морал. От моето гледище някой път, както разглеждам морала, той е относителен морал. Тогава в какво седи истинския морал в света?
Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде да е еднакво валидна, дето и да я вложиш, да няма изключение, да има хубави последствия.
Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине. Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност. Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас. Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход.
към беседата >>
При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно.
Защото щом не работиш, не уреждаш живота. Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари. Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време. Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви са задълженията на ангелите?
При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно.
Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия. Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система. Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят. Свърши си работата, върне се при своята работа.
към беседата >>
Вие ще кажете тъй: "Тоя живот дали да го живеем или не, нищо не струва." Вие много обезценявате Онзи, Който ви е създал тялото, Онзи, от Когото сте излезли, Който е вдъхнал духа ви.
Или казвам: разсъждавайте правилно.
Вие ще кажете тъй: "Тоя живот дали да го живеем или не, нищо не струва." Вие много обезценявате Онзи, Който ви е създал тялото, Онзи, от Когото сте излезли, Който е вдъхнал духа ви.
Вие обезценявате Бога. Какво може да стане? Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин. Значи не мислиш правилно. По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате?
към беседата >>
Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине.
Ти може да съградиш една теория, някакъв морал. От моето гледище някой път, както разглеждам морала, той е относителен морал. Тогава в какво седи истинския морал в света? Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде да е еднакво валидна, дето и да я вложиш, да няма изключение, да има хубави последствия.
Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине.
Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност. Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас. Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход. Там е всичката драма на нашия живот.
към беседата >>
Не само да казвате: да ида на работа.
Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари. Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време. Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви са задълженията на ангелите? При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно.
Не само да казвате: да ида на работа.
Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия. Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система. Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят. Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата.
към беседата >>
Вие обезценявате Бога.
Или казвам: разсъждавайте правилно. Вие ще кажете тъй: "Тоя живот дали да го живеем или не, нищо не струва." Вие много обезценявате Онзи, Който ви е създал тялото, Онзи, от Когото сте излезли, Който е вдъхнал духа ви.
Вие обезценявате Бога.
Какво може да стане? Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин. Значи не мислиш правилно. По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате? Несметни богатства имате.
към беседата >>
Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност.
Ти може да съградиш една теория, някакъв морал. От моето гледище някой път, както разглеждам морала, той е относителен морал. Тогава в какво седи истинския морал в света? Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде да е еднакво валидна, дето и да я вложиш, да няма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине.
Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност.
Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас. Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход. Там е всичката драма на нашия живот. Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена.
към беседата >>
Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия.
Ти ще ходиш, ще въздишаш, казваш: кажи, как беше едно време. Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви са задълженията на ангелите? При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа.
Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия.
Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система. Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят. Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата. Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място.
към беседата >>
Какво може да стане?
Или казвам: разсъждавайте правилно. Вие ще кажете тъй: "Тоя живот дали да го живеем или не, нищо не струва." Вие много обезценявате Онзи, Който ви е създал тялото, Онзи, от Когото сте излезли, Който е вдъхнал духа ви. Вие обезценявате Бога.
Какво може да стане?
Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин. Значи не мислиш правилно. По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате? Несметни богатства имате. Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни.
към беседата >>
Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас.
От моето гледище някой път, както разглеждам морала, той е относителен морал. Тогава в какво седи истинския морал в света? Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде да е еднакво валидна, дето и да я вложиш, да няма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине. Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност.
Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас.
Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход. Там е всичката драма на нашия живот. Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя.
към беседата >>
Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система.
Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви са задълженията на ангелите? При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия.
Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система.
Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят. Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата. Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място. Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява.
към беседата >>
Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин.
Или казвам: разсъждавайте правилно. Вие ще кажете тъй: "Тоя живот дали да го живеем или не, нищо не струва." Вие много обезценявате Онзи, Който ви е създал тялото, Онзи, от Когото сте излезли, Който е вдъхнал духа ви. Вие обезценявате Бога. Какво може да стане?
Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин.
Значи не мислиш правилно. По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате? Несметни богатства имате. Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни. Всички искат да бъдат царе и князе.
към беседата >>
Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли.
Тогава в какво седи истинския морал в света? Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде да е еднакво валидна, дето и да я вложиш, да няма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине. Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност. Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас.
Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли.
Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход. Там е всичката драма на нашия живот. Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя. Защото всички Божествени процеси, те са завършени.
към беседата >>
Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят.
Знаете ли какви са задълженията на ангелите? При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия. Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система.
Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят.
Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата. Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място. Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява. Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи.
към беседата >>
Значи не мислиш правилно.
Или казвам: разсъждавайте правилно. Вие ще кажете тъй: "Тоя живот дали да го живеем или не, нищо не струва." Вие много обезценявате Онзи, Който ви е създал тялото, Онзи, от Когото сте излезли, Който е вдъхнал духа ви. Вие обезценявате Бога. Какво може да стане? Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин.
Значи не мислиш правилно.
По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате? Несметни богатства имате. Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни. Всички искат да бъдат царе и князе. Всички до един са царе и князе - какво от това?
към беседата >>
Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход.
Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде да е еднакво валидна, дето и да я вложиш, да няма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине. Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност. Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас. Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли.
Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход.
Там е всичката драма на нашия живот. Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя. Защото всички Божествени процеси, те са завършени. При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония.
към беседата >>
Свърши си работата, върне се при своята работа.
При сегашното състояние на ангелите, можете да търсите един ангел, колкото си искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия. Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система. Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят.
Свърши си работата, върне се при своята работа.
Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата. Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място. Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява. Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи. Дребните работи са велики работи.
към беседата >>
По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате?
Вие ще кажете тъй: "Тоя живот дали да го живеем или не, нищо не струва." Вие много обезценявате Онзи, Който ви е създал тялото, Онзи, от Когото сте излезли, Който е вдъхнал духа ви. Вие обезценявате Бога. Какво може да стане? Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин. Значи не мислиш правилно.
По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате?
Несметни богатства имате. Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни. Всички искат да бъдат царе и князе. Всички до един са царе и князе - какво от това? То е като зъбците в едно колело.
към беседата >>
Там е всичката драма на нашия живот.
Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине. Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност. Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас. Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход.
Там е всичката драма на нашия живот.
Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя. Защото всички Божествени процеси, те са завършени. При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония. На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му.
към беседата >>
Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата.
Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия. Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система. Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят. Свърши си работата, върне се при своята работа.
Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата.
Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място. Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява. Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи. Дребните работи са велики работи. В една дребна работа се крие цяла една слънчева система.
към беседата >>
Несметни богатства имате.
Вие обезценявате Бога. Какво може да стане? Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин. Значи не мислиш правилно. По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате?
Несметни богатства имате.
Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни. Всички искат да бъдат царе и князе. Всички до един са царе и князе - какво от това? То е като зъбците в едно колело. Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други.
към беседата >>
Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена.
Тя остава еднаква в невидимия свят, или в Божествения свят, тя не губи своята стойност. Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас. Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход. Там е всичката драма на нашия живот.
Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена.
Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя. Защото всички Божествени процеси, те са завършени. При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония. На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му. В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен.
към беседата >>
Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място.
Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива да изпълни Волята Божия. Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система. Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят. Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата.
Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място.
Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява. Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи. Дребните работи са велики работи. В една дребна работа се крие цяла една слънчева система. Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена.
към беседата >>
Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни.
Какво може да стане? Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин. Значи не мислиш правилно. По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате? Несметни богатства имате.
Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни.
Всички искат да бъдат царе и князе. Всички до един са царе и князе - какво от това? То е като зъбците в едно колело. Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други. Когато един зъбец потегли друг, той е цар.
към беседата >>
Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя.
Такива мисли съществуват, те са от Божествен произход у нас. Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход. Там е всичката драма на нашия живот. Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена.
Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя.
Защото всички Божествени процеси, те са завършени. При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония. На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му. В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен. Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря.
към беседата >>
Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява.
Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната си работа във вселената и отива дето и да е, в слънчевата система. Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят. Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата. Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място.
Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява.
Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи. Дребните работи са велики работи. В една дребна работа се крие цяла една слънчева система. Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена. Върху нея един ден ще се построи цяла вселена.
към беседата >>
Всички искат да бъдат царе и князе.
Бог е вложил в теб една душа, един ум, едно сърце, а ти мислиш по този начин. Значи не мислиш правилно. По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате? Несметни богатства имате. Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни.
Всички искат да бъдат царе и князе.
Всички до един са царе и князе - какво от това? То е като зъбците в едно колело. Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други. Когато един зъбец потегли друг, той е цар. Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи.
към беседата >>
Защото всички Божествени процеси, те са завършени.
Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход. Там е всичката драма на нашия живот. Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя.
Защото всички Божествени процеси, те са завършени.
При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония. На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му. В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен. Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря. На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс.
към беседата >>
Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи.
Може да е долу на земята, без значение, където го изпратят. Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата. Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място. Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява.
Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи.
Дребните работи са велики работи. В една дребна работа се крие цяла една слънчева система. Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена. Върху нея един ден ще се построи цяла вселена. Сега ние отидохме надалече, те са неразбрани работи.
към беседата >>
Всички до един са царе и князе - какво от това?
Значи не мислиш правилно. По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате? Несметни богатства имате. Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни. Всички искат да бъдат царе и князе.
Всички до един са царе и князе - какво от това?
То е като зъбците в едно колело. Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други. Когато един зъбец потегли друг, той е цар. Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи. Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други.
към беседата >>
При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония.
Има второстепенни, третостепенни мисли, които имат прилика с тях и ние някой път на тях приписваме Божествен произход. Там е всичката драма на нашия живот. Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя. Защото всички Божествени процеси, те са завършени.
При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония.
На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му. В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен. Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря. На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс. Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни.
към беседата >>
Дребните работи са велики работи.
Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата. Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място. Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява. Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи.
Дребните работи са велики работи.
В една дребна работа се крие цяла една слънчева система. Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена. Върху нея един ден ще се построи цяла вселена. Сега ние отидохме надалече, те са неразбрани работи. Аз се радвам, че са неразбрани.
към беседата >>
То е като зъбците в едно колело.
По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство си ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате? Несметни богатства имате. Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни. Всички искат да бъдат царе и князе. Всички до един са царе и князе - какво от това?
То е като зъбците в едно колело.
Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други. Когато един зъбец потегли друг, той е цар. Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи. Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други. Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно.
към беседата >>
На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му.
Там е всичката драма на нашия живот. Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя. Защото всички Божествени процеси, те са завършени. При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония.
На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му.
В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен. Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря. На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс. Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни. Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса.
към беседата >>
В една дребна работа се крие цяла една слънчева система.
Схване пак Божествената мисъл, пак напусне работата. Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място. Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява. Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи. Дребните работи са велики работи.
В една дребна работа се крие цяла една слънчева система.
Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена. Върху нея един ден ще се построи цяла вселена. Сега ние отидохме надалече, те са неразбрани работи. Аз се радвам, че са неразбрани.
към беседата >>
Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други.
Несметни богатства имате. Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни. Всички искат да бъдат царе и князе. Всички до един са царе и князе - какво от това? То е като зъбците в едно колело.
Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други.
Когато един зъбец потегли друг, той е цар. Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи. Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други. Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно. То е мое схващане.
към беседата >>
В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен.
Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя. Защото всички Божествени процеси, те са завършени. При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония. На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му.
В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен.
Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря. На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс. Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни. Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса. Пулсът не е установен.
към беседата >>
Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена.
Няма нужда да му казват, че трябва да отива на еди-кое си място. Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява. Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи. Дребните работи са велики работи. В една дребна работа се крие цяла една слънчева система.
Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена.
Върху нея един ден ще се построи цяла вселена. Сега ние отидохме надалече, те са неразбрани работи. Аз се радвам, че са неразбрани.
към беседата >>
Когато един зъбец потегли друг, той е цар.
Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни. Всички искат да бъдат царе и князе. Всички до един са царе и князе - какво от това? То е като зъбците в едно колело. Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други.
Когато един зъбец потегли друг, той е цар.
Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи. Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други. Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно. То е мое схващане. А туй, че само един царува, то е само ваше схващане.
към беседата >>
Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря.
Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя. Защото всички Божествени процеси, те са завършени. При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония. На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му. В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен.
Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря.
На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс. Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни. Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса. Пулсът не е установен. С различни числа се определя колко удара има.
към беседата >>
Върху нея един ден ще се построи цяла вселена.
Като схване Божествената мисъл, веднага я изпълнява. Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи. Дребните работи са велики работи. В една дребна работа се крие цяла една слънчева система. Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена.
Върху нея един ден ще се построи цяла вселена.
Сега ние отидохме надалече, те са неразбрани работи. Аз се радвам, че са неразбрани.
към беседата >>
Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи.
Всички искат да бъдат царе и князе. Всички до един са царе и князе - какво от това? То е като зъбците в едно колело. Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други. Когато един зъбец потегли друг, той е цар.
Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи.
Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други. Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно. То е мое схващане. А туй, че само един царува, то е само ваше схващане. Всички други царуват.
към беседата >>
На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс.
Защото всички Божествени процеси, те са завършени. При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония. На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му. В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен. Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря.
На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс.
Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни. Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса. Пулсът не е установен. С различни числа се определя колко удара има. Някой път лекарите забелязват, че пулсът не е равномерен, но не знаят произхода, причината за това.
към беседата >>
Сега ние отидохме надалече, те са неразбрани работи.
Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи. Дребните работи са велики работи. В една дребна работа се крие цяла една слънчева система. Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена. Върху нея един ден ще се построи цяла вселена.
Сега ние отидохме надалече, те са неразбрани работи.
Аз се радвам, че са неразбрани.
към беседата >>
Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други.
Всички до един са царе и князе - какво от това? То е като зъбците в едно колело. Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други. Когато един зъбец потегли друг, той е цар. Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи.
Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други.
Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно. То е мое схващане. А туй, че само един царува, то е само ваше схващане. Всички други царуват. Върти се това Божествено колело, животът тече и вие се радвате.
към беседата >>
Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни.
При тях няма треперене; треперенето, неустановеният почерк показва, че има едновременно много мисли и желания, които не са в хармония. На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му. В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен. Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря. На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс.
Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни.
Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса. Пулсът не е установен. С различни числа се определя колко удара има. Някой път лекарите забелязват, че пулсът не е равномерен, но не знаят произхода, причината за това. На различните болести по пулса може да се определи причината.
към беседата >>
Аз се радвам, че са неразбрани.
Дребните работи са велики работи. В една дребна работа се крие цяла една слънчева система. Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена. Върху нея един ден ще се построи цяла вселена. Сега ние отидохме надалече, те са неразбрани работи.
Аз се радвам, че са неразбрани.
към беседата >>
Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно.
То е като зъбците в едно колело. Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други. Когато един зъбец потегли друг, той е цар. Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи. Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други.
Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно.
То е мое схващане. А туй, че само един царува, то е само ваше схващане. Всички други царуват. Върти се това Божествено колело, животът тече и вие се радвате. Когато някой царува, радвайте му се!
към беседата >>
Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса.
На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му. В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен. Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря. На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс. Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни.
Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса.
Пулсът не е установен. С различни числа се определя колко удара има. Някой път лекарите забелязват, че пулсът не е равномерен, но не знаят произхода, причината за това. На различните болести по пулса може да се определи причината. Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира.
към беседата >>
За днес стои въпросът: що да сторя?
За днес стои въпросът: що да сторя?
Блажени невежите, защото на тях се падат страданията. Блажени невежите, защото те имат преимущество да страдат. От страданията ще извадите хубавите работи. Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света?
към беседата >>
То е мое схващане.
Едно голямо колело има 200, 300, 500,1 000, зъбци, тия зъбци са скачени с други. Когато един зъбец потегли друг, той е цар. Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи. Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други. Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно.
То е мое схващане.
А туй, че само един царува, то е само ваше схващане. Всички други царуват. Върти се това Божествено колело, животът тече и вие се радвате. Когато някой царува, радвайте му се!
към беседата >>
Пулсът не е установен.
В едно такова положение неговият почерк е неустановен, капилярните съдове са сбити, ритмусът на сърцето е неправилен. Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря. На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс. Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни. Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса.
Пулсът не е установен.
С различни числа се определя колко удара има. Някой път лекарите забелязват, че пулсът не е равномерен, но не знаят произхода, причината за това. На различните болести по пулса може да се определи причината. Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира.
към беседата >>
Блажени невежите, защото на тях се падат страданията.
За днес стои въпросът: що да сторя?
Блажени невежите, защото на тях се падат страданията.
Блажени невежите, защото те имат преимущество да страдат. От страданията ще извадите хубавите работи. Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света? Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото?
към беседата >>
А туй, че само един царува, то е само ваше схващане.
Когато един зъбец потегли друг, той е цар. Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи. Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други. Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно. То е мое схващане.
А туй, че само един царува, то е само ваше схващане.
Всички други царуват. Върти се това Божествено колело, животът тече и вие се радвате. Когато някой царува, радвайте му се!
към беседата >>
С различни числа се определя колко удара има.
Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката си на сърцето му и чуеш как неравномерно удря. На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс. Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни. Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса. Пулсът не е установен.
С различни числа се определя колко удара има.
Някой път лекарите забелязват, че пулсът не е равномерен, но не знаят произхода, причината за това. На различните болести по пулса може да се определи причината. Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира.
към беседата >>
Блажени невежите, защото те имат преимущество да страдат.
За днес стои въпросът: що да сторя? Блажени невежите, защото на тях се падат страданията.
Блажени невежите, защото те имат преимущество да страдат.
От страданията ще извадите хубавите работи. Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света? Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото? Лошото е в неразбирането.
към беседата >>
Всички други царуват.
Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път да потеглят те първи. Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други. Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно. То е мое схващане. А туй, че само един царува, то е само ваше схващане.
Всички други царуват.
Върти се това Божествено колело, животът тече и вие се радвате. Когато някой царува, радвайте му се!
към беседата >>
Някой път лекарите забелязват, че пулсът не е равномерен, но не знаят произхода, причината за това.
На скъперника пулсът е неравномерен, той няма нормален пулс. Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни. Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса. Пулсът не е установен. С различни числа се определя колко удара има.
Някой път лекарите забелязват, че пулсът не е равномерен, но не знаят произхода, причината за това.
На различните болести по пулса може да се определи причината. Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира.
към беседата >>
От страданията ще извадите хубавите работи.
За днес стои въпросът: що да сторя? Блажени невежите, защото на тях се падат страданията. Блажени невежите, защото те имат преимущество да страдат.
От страданията ще извадите хубавите работи.
Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света? Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото? Лошото е в неразбирането. Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност.
към беседата >>
Върти се това Божествено колело, животът тече и вие се радвате.
Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други. Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно. То е мое схващане. А туй, че само един царува, то е само ваше схващане. Всички други царуват.
Върти се това Божествено колело, животът тече и вие се радвате.
Когато някой царува, радвайте му се!
към беседата >>
На различните болести по пулса може да се определи причината.
Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни. Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса. Пулсът не е установен. С различни числа се определя колко удара има. Някой път лекарите забелязват, че пулсът не е равномерен, но не знаят произхода, причината за това.
На различните болести по пулса може да се определи причината.
Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира.
към беседата >>
Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога.
За днес стои въпросът: що да сторя? Блажени невежите, защото на тях се падат страданията. Блажени невежите, защото те имат преимущество да страдат. От страданията ще извадите хубавите работи.
Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога.
Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света? Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото? Лошото е в неразбирането. Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност. Бог другояче гледа на нещата.
към беседата >>
Когато някой царува, радвайте му се!
Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно. То е мое схващане. А туй, че само един царува, то е само ваше схващане. Всички други царуват. Върти се това Божествено колело, животът тече и вие се радвате.
Когато някой царува, радвайте му се!
към беседата >>
Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира.
Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса. Пулсът не е установен. С различни числа се определя колко удара има. Някой път лекарите забелязват, че пулсът не е равномерен, но не знаят произхода, причината за това. На различните болести по пулса може да се определи причината.
Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира.
към беседата >>
Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света?
За днес стои въпросът: що да сторя? Блажени невежите, защото на тях се падат страданията. Блажени невежите, защото те имат преимущество да страдат. От страданията ще извадите хубавите работи. Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога.
Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света?
Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото? Лошото е в неразбирането. Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност. Бог другояче гледа на нещата. Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях.
към беседата >>
"Що да сторя!
"Що да сторя!
" - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бъдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесет милиона във вселената. Какво мисли Господ за вас не разправяйте на хората, да остане тайна и за вас дори. "Какво мислите за Бога? " Нищо не мисля. "Какво мислите да направите заради Него?
към беседата >>
Да допуснем, че някой човек се е простудил.
Да допуснем, че някой човек се е простудил.
Може преди десет години той да е намразил някого. Тази негова болест сега се дължи на някогашната омраза. Преди десет години! Той дори е забравил за това, но последствията сега се проявяват. Може една-две години да се мъчи с тази болест, тя сега е последствие, резултат.
към беседата >>
Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото?
Блажени невежите, защото на тях се падат страданията. Блажени невежите, защото те имат преимущество да страдат. От страданията ще извадите хубавите работи. Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света?
Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото?
Лошото е в неразбирането. Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност. Бог другояче гледа на нещата. Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях. Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях.
към беседата >>
" - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бъдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесет милиона във вселената.
"Що да сторя!
" - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бъдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесет милиона във вселената.
Какво мисли Господ за вас не разправяйте на хората, да остане тайна и за вас дори. "Какво мислите за Бога? " Нищо не мисля. "Какво мислите да направите заради Него? " Нищо не мисля да направя.
към беседата >>
Може преди десет години той да е намразил някого.
Да допуснем, че някой човек се е простудил.
Може преди десет години той да е намразил някого.
Тази негова болест сега се дължи на някогашната омраза. Преди десет години! Той дори е забравил за това, но последствията сега се проявяват. Може една-две години да се мъчи с тази болест, тя сега е последствие, резултат. Не всяко простудяване се дължи на омразата.
към беседата >>
Лошото е в неразбирането.
Блажени невежите, защото те имат преимущество да страдат. От страданията ще извадите хубавите работи. Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света? Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото?
Лошото е в неразбирането.
Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност. Бог другояче гледа на нещата. Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях. Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях. Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става.
към беседата >>
Какво мисли Господ за вас не разправяйте на хората, да остане тайна и за вас дори.
"Що да сторя! " - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бъдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесет милиона във вселената.
Какво мисли Господ за вас не разправяйте на хората, да остане тайна и за вас дори.
"Какво мислите за Бога? " Нищо не мисля. "Какво мислите да направите заради Него? " Нищо не мисля да направя. От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя?
към беседата >>
Тази негова болест сега се дължи на някогашната омраза.
Да допуснем, че някой човек се е простудил. Може преди десет години той да е намразил някого.
Тази негова болест сега се дължи на някогашната омраза.
Преди десет години! Той дори е забравил за това, но последствията сега се проявяват. Може една-две години да се мъчи с тази болест, тя сега е последствие, резултат. Не всяко простудяване се дължи на омразата. Но казвам, че в основата си тези заболявания имат омразата и мрачните мисли.
към беседата >>
Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност.
От страданията ще извадите хубавите работи. Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света? Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото? Лошото е в неразбирането.
Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност.
Бог другояче гледа на нещата. Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях. Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях. Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става. Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу.
към беседата >>
"Какво мислите за Бога?
"Що да сторя! " - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бъдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесет милиона във вселената. Какво мисли Господ за вас не разправяйте на хората, да остане тайна и за вас дори.
"Какво мислите за Бога?
" Нищо не мисля. "Какво мислите да направите заради Него? " Нищо не мисля да направя. От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя? Да му принеса в жертва агне - то е Негово.
към беседата >>
Преди десет години!
Да допуснем, че някой човек се е простудил. Може преди десет години той да е намразил някого. Тази негова болест сега се дължи на някогашната омраза.
Преди десет години!
Той дори е забравил за това, но последствията сега се проявяват. Може една-две години да се мъчи с тази болест, тя сега е последствие, резултат. Не всяко простудяване се дължи на омразата. Но казвам, че в основата си тези заболявания имат омразата и мрачните мисли.
към беседата >>
Бог другояче гледа на нещата.
Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света? Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото? Лошото е в неразбирането. Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност.
Бог другояче гледа на нещата.
Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях. Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях. Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става. Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу. Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето.
към беседата >>
" Нищо не мисля.
"Що да сторя! " - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бъдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесет милиона във вселената. Какво мисли Господ за вас не разправяйте на хората, да остане тайна и за вас дори. "Какво мислите за Бога?
" Нищо не мисля.
"Какво мислите да направите заради Него? " Нищо не мисля да направя. От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя? Да му принеса в жертва агне - то е Негово. Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови.
към беседата >>
Той дори е забравил за това, но последствията сега се проявяват.
Да допуснем, че някой човек се е простудил. Може преди десет години той да е намразил някого. Тази негова болест сега се дължи на някогашната омраза. Преди десет години!
Той дори е забравил за това, но последствията сега се проявяват.
Може една-две години да се мъчи с тази болест, тя сега е последствие, резултат. Не всяко простудяване се дължи на омразата. Но казвам, че в основата си тези заболявания имат омразата и мрачните мисли.
към беседата >>
Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях.
Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света? Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото? Лошото е в неразбирането. Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност. Бог другояче гледа на нещата.
Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях.
Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях. Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става. Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу. Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето. Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом.
към беседата >>
"Какво мислите да направите заради Него?
"Що да сторя! " - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бъдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесет милиона във вселената. Какво мисли Господ за вас не разправяйте на хората, да остане тайна и за вас дори. "Какво мислите за Бога? " Нищо не мисля.
"Какво мислите да направите заради Него?
" Нищо не мисля да направя. От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя? Да му принеса в жертва агне - то е Негово. Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови. Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете.
към беседата >>
Може една-две години да се мъчи с тази болест, тя сега е последствие, резултат.
Да допуснем, че някой човек се е простудил. Може преди десет години той да е намразил някого. Тази негова болест сега се дължи на някогашната омраза. Преди десет години! Той дори е забравил за това, но последствията сега се проявяват.
Може една-две години да се мъчи с тази болест, тя сега е последствие, резултат.
Не всяко простудяване се дължи на омразата. Но казвам, че в основата си тези заболявания имат омразата и мрачните мисли.
към беседата >>
Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях.
Вземете падналите духове, грешните хора, где е лошото? Лошото е в неразбирането. Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност. Бог другояче гледа на нещата. Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях.
Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях.
Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става. Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу. Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето. Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом. Аз му се радвам, казвам: този е от блажените.
към беседата >>
" Нищо не мисля да направя.
" - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бъдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесет милиона във вселената. Какво мисли Господ за вас не разправяйте на хората, да остане тайна и за вас дори. "Какво мислите за Бога? " Нищо не мисля. "Какво мислите да направите заради Него?
" Нищо не мисля да направя.
От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя? Да му принеса в жертва агне - то е Негово. Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови. Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете.
към беседата >>
Днешната беседа аз я кръщавам "Що да сторя." - Що да сторя?
Днешната беседа аз я кръщавам "Що да сторя." - Що да сторя?
Тук има три букви, които изразяват смисъла: Щ, Д, С. "Щ"-то означава една активна сила - трябва да работиш. "Д"-то показва смисъла на работата, "С"-то означава всичките условия. Значи трябва да се опретнеш да работиш.
към беседата >>
Не всяко простудяване се дължи на омразата.
Може преди десет години той да е намразил някого. Тази негова болест сега се дължи на някогашната омраза. Преди десет години! Той дори е забравил за това, но последствията сега се проявяват. Може една-две години да се мъчи с тази болест, тя сега е последствие, резултат.
Не всяко простудяване се дължи на омразата.
Но казвам, че в основата си тези заболявания имат омразата и мрачните мисли.
към беседата >>
Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става.
Лошото е в неразбирането. Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност. Бог другояче гледа на нещата. Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях. Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях.
Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става.
Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу. Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето. Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом. Аз му се радвам, казвам: този е от блажените. Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му.
към беседата >>
От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя?
Какво мисли Господ за вас не разправяйте на хората, да остане тайна и за вас дори. "Какво мислите за Бога? " Нищо не мисля. "Какво мислите да направите заради Него? " Нищо не мисля да направя.
От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя?
Да му принеса в жертва агне - то е Негово. Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови. Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему.
към беседата >>
Тук има три букви, които изразяват смисъла: Щ, Д, С.
Днешната беседа аз я кръщавам "Що да сторя." - Що да сторя?
Тук има три букви, които изразяват смисъла: Щ, Д, С.
"Щ"-то означава една активна сила - трябва да работиш. "Д"-то показва смисъла на работата, "С"-то означава всичките условия. Значи трябва да се опретнеш да работиш.
към беседата >>
Но казвам, че в основата си тези заболявания имат омразата и мрачните мисли.
Тази негова болест сега се дължи на някогашната омраза. Преди десет години! Той дори е забравил за това, но последствията сега се проявяват. Може една-две години да се мъчи с тази болест, тя сега е последствие, резултат. Не всяко простудяване се дължи на омразата.
Но казвам, че в основата си тези заболявания имат омразата и мрачните мисли.
към беседата >>
Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу.
Но в най-лошите духове, в падналите души има друга вътрешна възможност. Бог другояче гледа на нещата. Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях. Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях. Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става.
Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу.
Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето. Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом. Аз му се радвам, казвам: този е от блажените. Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му. Аз казвам: ами аз кому да се сърдя?
към беседата >>
Да му принеса в жертва агне - то е Негово.
"Какво мислите за Бога? " Нищо не мисля. "Какво мислите да направите заради Него? " Нищо не мисля да направя. От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя?
Да му принеса в жертва агне - то е Негово.
Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови. Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему. Аз не зная как.
към беседата >>
"Щ"-то означава една активна сила - трябва да работиш.
Днешната беседа аз я кръщавам "Що да сторя." - Що да сторя? Тук има три букви, които изразяват смисъла: Щ, Д, С.
"Щ"-то означава една активна сила - трябва да работиш.
"Д"-то показва смисъла на работата, "С"-то означава всичките условия. Значи трябва да се опретнеш да работиш.
към беседата >>
Сега аз правя тези обяснения, за да ви дам общия закон: какво отношение има между човешките мисли вътре в строежа на чувствата, във волевите действия.
Сега аз правя тези обяснения, за да ви дам общия закон: какво отношение има между човешките мисли вътре в строежа на чувствата, във волевите действия.
Защото ако няма тия отношения, другото е забавление. Човек има една нормална топлина. За себе си зная каква е моята топлина. Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места. Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят.
към беседата >>
Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето.
Бог другояче гледа на нещата. Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях. Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях. Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става. Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу.
Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето.
Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом. Аз му се радвам, казвам: този е от блажените. Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му. Аз казвам: ами аз кому да се сърдя? Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори.
към беседата >>
Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови.
" Нищо не мисля. "Какво мислите да направите заради Него? " Нищо не мисля да направя. От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя? Да му принеса в жертва агне - то е Негово.
Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови.
Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему. Аз не зная как. Искам да те обичам!
към беседата >>
"Д"-то показва смисъла на работата, "С"-то означава всичките условия.
Днешната беседа аз я кръщавам "Що да сторя." - Що да сторя? Тук има три букви, които изразяват смисъла: Щ, Д, С. "Щ"-то означава една активна сила - трябва да работиш.
"Д"-то показва смисъла на работата, "С"-то означава всичките условия.
Значи трябва да се опретнеш да работиш.
към беседата >>
Защото ако няма тия отношения, другото е забавление.
Сега аз правя тези обяснения, за да ви дам общия закон: какво отношение има между човешките мисли вътре в строежа на чувствата, във волевите действия.
Защото ако няма тия отношения, другото е забавление.
Човек има една нормална топлина. За себе си зная каква е моята топлина. Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места. Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят. Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията.
към беседата >>
Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом.
Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва да изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат да наложат своето вето на Бога, да мисли и Той като тях. Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях. Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става. Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу. Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето.
Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом.
Аз му се радвам, казвам: този е от блажените. Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му. Аз казвам: ами аз кому да се сърдя? Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори. Че как трябва да говоря.
към беседата >>
Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете.
"Какво мислите да направите заради Него? " Нищо не мисля да направя. От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя? Да му принеса в жертва агне - то е Негово. Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови.
Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете.
Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему. Аз не зная как. Искам да те обичам! " Това е най-хубавото, което можеш да направиш.
към беседата >>
Значи трябва да се опретнеш да работиш.
Днешната беседа аз я кръщавам "Що да сторя." - Що да сторя? Тук има три букви, които изразяват смисъла: Щ, Д, С. "Щ"-то означава една активна сила - трябва да работиш. "Д"-то показва смисъла на работата, "С"-то означава всичките условия.
Значи трябва да се опретнеш да работиш.
към беседата >>
Човек има една нормална топлина.
Сега аз правя тези обяснения, за да ви дам общия закон: какво отношение има между човешките мисли вътре в строежа на чувствата, във волевите действия. Защото ако няма тия отношения, другото е забавление.
Човек има една нормална топлина.
За себе си зная каква е моята топлина. Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места. Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят. Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията. Всеки от вас може да измери своята топлина.
към беседата >>
Аз му се радвам, казвам: този е от блажените.
Най-първо великите духове се опитаха да наложат своята мисъл и Той да мисли като тях. Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става. Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу. Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето. Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом.
Аз му се радвам, казвам: този е от блажените.
Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му. Аз казвам: ами аз кому да се сърдя? Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори. Че как трябва да говоря. Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав.
към беседата >>
Това, което не знаете, постарайте се да го разберете.
" Нищо не мисля да направя. От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя? Да му принеса в жертва агне - то е Негово. Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови. Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете.
Това, което не знаете, постарайте се да го разберете.
Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему. Аз не зная как. Искам да те обичам! " Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа.
към беседата >>
"Що да сторя?
"Що да сторя?
" Какво да правя сега? Ако си дете, което си родено от утробата на майката, какво ще правиш? Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават. Няма да даваш правила как трябва да се храниш. Ще се подчиниш на условията.
към беседата >>
За себе си зная каква е моята топлина.
Сега аз правя тези обяснения, за да ви дам общия закон: какво отношение има между човешките мисли вътре в строежа на чувствата, във волевите действия. Защото ако няма тия отношения, другото е забавление. Човек има една нормална топлина.
За себе си зная каква е моята топлина.
Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места. Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят. Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията. Всеки от вас може да измери своята топлина. Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения.
към беседата >>
Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му.
Ние се опитахме да наложим нашата мисъл на духовете и това не става. Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу. Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето. Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом. Аз му се радвам, казвам: този е от блажените.
Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му.
Аз казвам: ами аз кому да се сърдя? Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори. Че как трябва да говоря. Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав. Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея.
към беседата >>
Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему.
От какво ще се нуждае Господ, аз да му направя? Да му принеса в жертва агне - то е Негово. Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови. Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете.
Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему.
Аз не зная как. Искам да те обичам! " Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа. Никаква друга философия.
към беседата >>
" Какво да правя сега?
"Що да сторя?
" Какво да правя сега?
Ако си дете, което си родено от утробата на майката, какво ще правиш? Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават. Няма да даваш правила как трябва да се храниш. Ще се подчиниш на условията. После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия.
към беседата >>
Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места.
Сега аз правя тези обяснения, за да ви дам общия закон: какво отношение има между човешките мисли вътре в строежа на чувствата, във волевите действия. Защото ако няма тия отношения, другото е забавление. Човек има една нормална топлина. За себе си зная каква е моята топлина.
Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места.
Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят. Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията. Всеки от вас може да измери своята топлина. Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения. Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване.
към беседата >>
Аз казвам: ами аз кому да се сърдя?
Духовете слязоха на земята, ние слязохме под духовете надолу. Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето. Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом. Аз му се радвам, казвам: този е от блажените. Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му.
Аз казвам: ами аз кому да се сърдя?
Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори. Че как трябва да говоря. Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав. Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея. Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш.
към беседата >>
Аз не зная как.
Да му принеса в жертва агне - то е Негово. Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови. Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему.
Аз не зная как.
Искам да те обичам! " Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само.
към беседата >>
Ако си дете, което си родено от утробата на майката, какво ще правиш?
"Що да сторя? " Какво да правя сега?
Ако си дете, което си родено от утробата на майката, какво ще правиш?
Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават. Няма да даваш правила как трябва да се храниш. Ще се подчиниш на условията. После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия. Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре.
към беседата >>
Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят.
Сега аз правя тези обяснения, за да ви дам общия закон: какво отношение има между човешките мисли вътре в строежа на чувствата, във волевите действия. Защото ако няма тия отношения, другото е забавление. Човек има една нормална топлина. За себе си зная каква е моята топлина. Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места.
Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят.
Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията. Всеки от вас може да измери своята топлина. Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения. Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване. Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината.
към беседата >>
Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори.
Всеки един от вас се стреми да наложи своето вето. Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом. Аз му се радвам, казвам: този е от блажените. Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му. Аз казвам: ами аз кому да се сърдя?
Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори.
Че как трябва да говоря. Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав. Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея. Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш. Туй е разнообразие.
към беседата >>
Искам да те обичам!
Да му направя къща или някой храм - камъните са Негови. Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему. Аз не зная как.
Искам да те обичам!
" Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не.
към беседата >>
Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават.
"Що да сторя? " Какво да правя сега? Ако си дете, което си родено от утробата на майката, какво ще правиш?
Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават.
Няма да даваш правила как трябва да се храниш. Ще се подчиниш на условията. После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия. Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре. – Що да сторя?
към беседата >>
Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията.
Защото ако няма тия отношения, другото е забавление. Човек има една нормална топлина. За себе си зная каква е моята топлина. Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места. Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят.
Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията.
Всеки от вас може да измери своята топлина. Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения. Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване. Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината. Отбележете я.
към беседата >>
Че как трябва да говоря.
Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом. Аз му се радвам, казвам: този е от блажените. Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му. Аз казвам: ами аз кому да се сърдя? Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори.
Че как трябва да говоря.
Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав. Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея. Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш. Туй е разнообразие. Ти си недоволен.
към беседата >>
" Това е най-хубавото, което можеш да направиш.
Има едно нещо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему. Аз не зная как. Искам да те обичам!
" Това е най-хубавото, което можеш да направиш.
Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога.
към беседата >>
Няма да даваш правила как трябва да се храниш.
"Що да сторя? " Какво да правя сега? Ако си дете, което си родено от утробата на майката, какво ще правиш? Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават.
Няма да даваш правила как трябва да се храниш.
Ще се подчиниш на условията. После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия. Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре. – Що да сторя? Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно.
към беседата >>
Всеки от вас може да измери своята топлина.
Човек има една нормална топлина. За себе си зная каква е моята топлина. Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места. Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят. Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията.
Всеки от вас може да измери своята топлина.
Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения. Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване. Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината. Отбележете я. След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето.
към беседата >>
Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав.
Аз му се радвам, казвам: този е от блажените. Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му. Аз казвам: ами аз кому да се сърдя? Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори. Че как трябва да говоря.
Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав.
Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея. Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш. Туй е разнообразие. Ти си недоволен. Пък аз съм доволен.
към беседата >>
Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа.
Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему. Аз не зная как. Искам да те обичам! " Това е най-хубавото, което можеш да направиш.
Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа.
Никаква друга философия. Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога. Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече.
към беседата >>
Ще се подчиниш на условията.
"Що да сторя? " Какво да правя сега? Ако си дете, което си родено от утробата на майката, какво ще правиш? Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават. Няма да даваш правила как трябва да се храниш.
Ще се подчиниш на условията.
После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия. Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре. – Що да сторя? Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно. Сега мнозина мислят, че разбират.
към беседата >>
Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения.
За себе си зная каква е моята топлина. Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места. Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят. Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията. Всеки от вас може да измери своята топлина.
Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения.
Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване. Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината. Отбележете я. След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето. Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете.
към беседата >>
Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея.
Той ми се сърди сега, как да не влизам в положението му. Аз казвам: ами аз кому да се сърдя? Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори. Че как трябва да говоря. Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав.
Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея.
Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш. Туй е разнообразие. Ти си недоволен. Пък аз съм доволен. Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен.
към беседата >>
Никаква друга философия.
Кажи: "Господи, макар да не Те познавам, искам да Те обичам по своему. Аз не зная как. Искам да те обичам! " Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа.
Никаква друга философия.
Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога. Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече. Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви.
към беседата >>
После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия.
" Какво да правя сега? Ако си дете, което си родено от утробата на майката, какво ще правиш? Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават. Няма да даваш правила как трябва да се храниш. Ще се подчиниш на условията.
После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия.
Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре. – Що да сторя? Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно. Сега мнозина мислят, че разбират. Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи.
към беседата >>
Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване.
Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места. Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят. Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията. Всеки от вас може да измери своята топлина. Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения.
Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване.
Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината. Отбележете я. След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето. Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете. Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете.
към беседата >>
Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш.
Аз казвам: ами аз кому да се сърдя? Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори. Че как трябва да говоря. Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав. Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея.
Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш.
Туй е разнообразие. Ти си недоволен. Пък аз съм доволен. Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен. Какво има в това, че той е недоволен.
към беседата >>
Тъй мисли само.
Аз не зная как. Искам да те обичам! " Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа. Никаква друга философия.
Тъй мисли само.
Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога. Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече. Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание.
към беседата >>
Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре.
Ако си дете, което си родено от утробата на майката, какво ще правиш? Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават. Няма да даваш правила как трябва да се храниш. Ще се подчиниш на условията. После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия.
Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре.
– Що да сторя? Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно. Сега мнозина мислят, че разбират. Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго.
към беседата >>
Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината.
Аз деля топлината на човека: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробовете, тя е чисто ангелският свят и най-после третата топлина - под бедрата отдолу, то е човешкият свят. Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията. Всеки от вас може да измери своята топлина. Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения. Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване.
Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината.
Отбележете я. След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето. Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете. Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете. През годината направете три-четири научни изследвания.
към беседата >>
Туй е разнообразие.
Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй да говори. Че как трябва да говоря. Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав. Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея. Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш.
Туй е разнообразие.
Ти си недоволен. Пък аз съм доволен. Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен. Какво има в това, че той е недоволен. Казва: той не ме разбира.
към беседата >>
Не мисли дали е право или не.
Искам да те обичам! " Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само.
Не мисли дали е право или не.
Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога. Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече. Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути.
към беседата >>
– Що да сторя?
Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават. Няма да даваш правила как трябва да се храниш. Ще се подчиниш на условията. После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия. Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре.
– Що да сторя?
Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно. Сега мнозина мислят, че разбират. Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго. Защото има друго право.
към беседата >>
Отбележете я.
Три температури взимам предвид - X, Y и Z, тогава заключавам за отношенията. Всеки от вас може да измери своята топлина. Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения. Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване. Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината.
Отбележете я.
След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето. Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете. Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете. През годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде.
към беседата >>
Ти си недоволен.
Че как трябва да говоря. Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав. Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея. Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш. Туй е разнообразие.
Ти си недоволен.
Пък аз съм доволен. Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен. Какво има в това, че той е недоволен. Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не те разбира.
към беседата >>
Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога.
" Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не.
Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога.
Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече. Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути. Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата.
към беседата >>
Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно.
Няма да даваш правила как трябва да се храниш. Ще се подчиниш на условията. После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия. Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре. – Що да сторя?
Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно.
Сега мнозина мислят, че разбират. Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго. Защото има друго право. Ниското същество, то е средата.
към беседата >>
След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето.
Всеки от вас може да измери своята топлина. Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения. Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване. Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината. Отбележете я.
След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето.
Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете. Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете. През годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде. Те са научни данни.
към беседата >>
Пък аз съм доволен.
Аз както говоря съм прав и ти както мислиш, си прав. Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея. Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш. Туй е разнообразие. Ти си недоволен.
Пък аз съм доволен.
Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен. Какво има в това, че той е недоволен. Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не те разбира. Ако те разбира, съвсем ще изчезне от света.
към беседата >>
Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече.
Не питай къде е Господ, дали си Го обичал досега - ти си мисли да обичаш Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога.
Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече.
Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути. Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата. Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера.
към беседата >>
Сега мнозина мислят, че разбират.
Ще се подчиниш на условията. После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия. Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре. – Що да сторя? Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно.
Сега мнозина мислят, че разбират.
Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго. Защото има друго право. Ниското същество, то е средата. Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва.
към беседата >>
Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете.
Аз ще ви дам един метод, вие сами да си правите своите наблюдения. Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване. Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината. Отбележете я. След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето.
Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете.
Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете. През годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде. Те са научни данни. Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето.
към беседата >>
Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен.
Ти трябва да се сърдиш, пък аз трябва да се посмея. Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш. Туй е разнообразие. Ти си недоволен. Пък аз съм доволен.
Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен.
Какво има в това, че той е недоволен. Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не те разбира. Ако те разбира, съвсем ще изчезне от света. Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня.
към беседата >>
Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви.
Никаква друга философия. Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога. Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече.
Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви.
Той не обръща внимание. Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути. Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата. Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера. Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш.
към беседата >>
Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи.
После няма да учиш майка си накъде да те носи, няма да я караш да създава нови условия. Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре. – Що да сторя? Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно. Сега мнозина мислят, че разбират.
Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи.
Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго. Защото има друго право. Ниското същество, то е средата. Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва.
към беседата >>
Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете.
Когато някой ден имате най-хубави, светли мисли, може би за половин час, за един час се проясни умът ви, та сте радостни, направете едно измерване. Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината. Отбележете я. След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето. Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете.
Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете.
През годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде. Те са научни данни. Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата.
към беседата >>
Какво има в това, че той е недоволен.
Утре аз ще се сърдя, пък ти ще се посмееш. Туй е разнообразие. Ти си недоволен. Пък аз съм доволен. Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен.
Какво има в това, че той е недоволен.
Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не те разбира. Ако те разбира, съвсем ще изчезне от света. Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня. И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме.
към беседата >>
Той не обръща внимание.
Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога. Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече. Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви.
Той не обръща внимание.
Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути. Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата. Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера. Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш. То става в хилядата години само веднъж.
към беседата >>
Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго.
Ти ще се учиш само на едно изкуство - да ядеш добре. – Що да сторя? Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно. Сега мнозина мислят, че разбират. Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи.
Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго.
Защото има друго право. Ниското същество, то е средата. Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача.
към беседата >>
През годината направете три-четири научни изследвания.
Турете един термометър на слепите очи и вижте каква е топлината. Отбележете я. След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето. Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете. Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете.
През годината направете три-четири научни изследвания.
Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде. Те са научни данни. Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата. Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас.
към беседата >>
Казва: той не ме разбира.
Туй е разнообразие. Ти си недоволен. Пък аз съм доволен. Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен. Какво има в това, че той е недоволен.
Казва: той не ме разбира.
Радвай се, че не те разбира. Ако те разбира, съвсем ще изчезне от света. Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня. И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме.
към беседата >>
Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути.
Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога. Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече. Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание.
Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути.
Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата. Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера. Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш. То става в хилядата години само веднъж. Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш.
към беседата >>
2.
Единният живот
,
ИБ
, София, 22.3.1932г.,
Също така се различават езика на живота, на светлината и на свободата.
Затова, започнете първо с любовта, научете нейния език, защото от нея излиза живота; започнете с мъдростта, научете нейния език, защото от нея излиза светлината; започнете с истината, научете езика й, защото от нея излиза свободата. Казвате: как да разберем тези неща — буквално или преносно? Разберете ги и в буквален, и в преносен смисъл. Вие трябва да изучите езика на любовта, на мъдростта и на истината и да ги различавате. Езикът на любовта не е такъв, какъвто е езикът на мъдростта; езикът на мъдростта не е такъв, какъвто е езикът на истината.
Също така се различават езика на живота, на светлината и на свободата.
към беседата >>
Съвременните хора се интересуват отъ небето и затова го изучават.
Съвременните хора се интересуват отъ небето и затова го изучават.
Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение. Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ?
към беседата >>
И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота.
И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота.
Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат.
към беседата >>
Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му.
Съвременните хора се интересуват отъ небето и затова го изучават.
Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му.
Ключът за небето е любовта. Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение. Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам.
към беседата >>
Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали.
И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота.
Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали.
Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете.
към беседата >>
Ключът за небето е любовта.
Съвременните хора се интересуват отъ небето и затова го изучават. Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му.
Ключът за небето е любовта.
Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение. Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога".
към беседата >>
Всички те представят форми на живота.
И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали.
Всички те представят форми на живота.
Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие.
към беседата >>
Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение.
Съвременните хора се интересуват отъ небето и затова го изучават. Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му. Ключът за небето е любовта.
Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение.
Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта.
към беседата >>
Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате.
И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота.
Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате.
Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Това значи да имате любов към Бога.
Съвременните хора се интересуват отъ небето и затова го изучават. Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение.
Това значи да имате любов към Бога.
Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея.
към беседата >>
Само по този начин ще разберете смисъла на живота.
И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате.
Само по този начин ще разберете смисъла на живота.
И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене.
към беседата >>
Някой казва: какво нещо е любовта ?
Съвременните хора се интересуват отъ небето и затова го изучават. Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение. Това значи да имате любов към Бога.
Някой казва: какво нещо е любовта ?
Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества.
към беседата >>
И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат.
И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота.
И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат.
Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете.
към беседата >>
Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам.
Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение. Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ?
Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества. Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя.
към беседата >>
Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете.
Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат.
Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете.
Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога".
Ключът за небето е любовта. Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение. Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога".
Следователно, живот вечен е да познавате любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества. Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя. Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е стъпвал.
към беседата >>
Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие.
Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете.
Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие.
За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират.
към беседата >>
Следователно, живот вечен е да познавате любовта.
Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение. Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога".
Следователно, живот вечен е да познавате любовта.
Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества. Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя. Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е стъпвал.
към беседата >>
За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки.
Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие.
За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки.
Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така?
към беседата >>
Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея.
Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта.
Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея.
Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества. Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя. Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е стъпвал.
към беседата >>
Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене.
Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки.
Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене.
Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо.
към беседата >>
Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества.
Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея.
Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества.
Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя. Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е стъпвал.
към беседата >>
Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете.
И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене.
Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете.
Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си.
към беседата >>
Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя.
Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества.
Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя.
Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е стъпвал.
към беседата >>
Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика.
Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете.
Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика.
Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила?
към беседата >>
Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е стъпвал.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества. Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя.
Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е стъпвал.
към беседата >>
Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират.
Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика.
Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират.
Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила? В съдържанието й, в това, което е написано.
към беседата >>
Някой казва: какво нещо е Господ?
Някой казва: какво нещо е Господ?
Какво нещо е Господ, също не може да се определи. Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно! " Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта.
към беседата >>
Защо е така?
За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират.
Защо е така?
Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила? В съдържанието й, в това, което е написано. В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано.
към беседата >>
Какво нещо е Господ, също не може да се определи.
Някой казва: какво нещо е Господ?
Какво нещо е Господ, също не може да се определи.
Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно! " Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания?
към беседата >>
Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо.
Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така?
Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо.
Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила? В съдържанието й, в това, което е написано. В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано. В думите на Библията се крие реалността на нещата.
към беседата >>
Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря.
Някой казва: какво нещо е Господ? Какво нещо е Господ, също не може да се определи.
Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря.
За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно! " Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро.
към беседата >>
Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си.
Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо.
Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си.
В какво седи нейната сила? В съдържанието й, в това, което е написано. В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано. В думите на Библията се крие реалността на нещата.
към беседата >>
За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям.
Някой казва: какво нещо е Господ? Какво нещо е Господ, също не може да се определи. Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря.
За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям.
Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно! " Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад.
към беседата >>
В какво седи нейната сила?
Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си.
В какво седи нейната сила?
В съдържанието й, в това, което е написано. В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано. В думите на Библията се крие реалността на нещата.
към беседата >>
Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно!
Някой казва: какво нещо е Господ? Какво нещо е Господ, също не може да се определи. Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям.
Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно!
" Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай.
към беседата >>
В съдържанието й, в това, което е написано.
Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила?
В съдържанието й, в това, което е написано.
В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано. В думите на Библията се крие реалността на нещата.
към беседата >>
" Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта.
Някой казва: какво нещо е Господ? Какво нещо е Господ, също не може да се определи. Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно!
" Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта.
Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота.
към беседата >>
В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано.
Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила? В съдържанието й, в това, което е написано.
В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано.
В думите на Библията се крие реалността на нещата.
към беседата >>
Някой казва: защо Бог ни дава страдания?
Какво нещо е Господ, също не може да се определи. Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно! " Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта.
Някой казва: защо Бог ни дава страдания?
Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете.
към беседата >>
В думите на Библията се крие реалността на нещата.
Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила? В съдържанието й, в това, което е написано. В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано.
В думите на Библията се крие реалността на нещата.
към беседата >>
Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро.
Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно! " Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания?
Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро.
Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се ломнят.
към беседата >>
Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали.
Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали.
Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете. Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни?
към беседата >>
Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад.
За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно! " Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро.
Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад.
Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се ломнят. Защо е така, не питайте.
към беседата >>
Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете.
Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали.
Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете.
Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно.
към беседата >>
Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай.
Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно! " Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад.
Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай.
Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се ломнят. Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква.
към беседата >>
Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата.
Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете.
Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата.
Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се.
към беседата >>
Тази е великата Истина в живота.
" Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай.
Тази е великата Истина в живота.
Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се ломнят. Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение.
към беседата >>
Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното.
Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете. Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата.
Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното.
В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате.
към беседата >>
Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете.
Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота.
Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете.
Тези две неща трябва добре да се ломнят. Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво.
към беседата >>
В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате?
Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете. Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното.
В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате?
С какво можем да ви бъдем полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате.
към беседата >>
Тези две неща трябва добре да се ломнят.
Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете.
Тези две неща трябва добре да се ломнят.
Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере.
към беседата >>
С какво можем да ви бъдем полезни?
Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете. Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате?
С какво можем да ви бъдем полезни?
Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате.
към беседата >>
Защо е така, не питайте.
Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се ломнят.
Защо е така, не питайте.
Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто.
към беседата >>
Вие се съмнявате, дали това е възможно.
Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете. Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни?
Вие се съмнявате, дали това е възможно.
Възможно е, разбира се. Ако знаете, отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате.
към беседата >>
Този въпрос не трябва да се разисква.
Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се ломнят. Защо е така, не питайте.
Този въпрос не трябва да се разисква.
Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота.
към беседата >>
Възможно е, разбира се.
Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно.
Възможно е, разбира се.
Ако знаете, отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате.
към беседата >>
Той е изкушение.
Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се ломнят. Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква.
Той е изкушение.
Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада.
към беседата >>
Ако знаете, отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате.
Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се.
Ако знаете, отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате.
към беседата >>
Ние не искаме да пипаме забраненото дърво.
Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се ломнят. Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение.
Ние не искаме да пипаме забраненото дърво.
В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света.
към беседата >>
Обаче, за това се изисква ключ на разбиране.
Обаче, за това се изисква ключ на разбиране.
Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал. Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви. Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил. Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал.
към беседата >>
В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере.
Тези две неща трябва добре да се ломнят. Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво.
В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере.
Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е.
към беседата >>
Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал.
Обаче, за това се изисква ключ на разбиране.
Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал.
Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви. Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил. Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата.
към беседата >>
Това са злото и доброто.
Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере.
Това са злото и доброто.
В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява.
към беседата >>
Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви.
Обаче, за това се изисква ключ на разбиране. Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал.
Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви.
Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил. Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ.
към беседата >>
В тях са скрити тайните на живота.
Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто.
В тях са скрити тайните на живота.
Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него.
към беседата >>
Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил.
Обаче, за това се изисква ключ на разбиране. Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал. Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви.
Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил.
Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора.
към беседата >>
Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада.
Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота.
Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада.
Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него. Мнозина се колебаят.
към беседата >>
Не, това не е правилно.
Обаче, за това се изисква ключ на разбиране. Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал. Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви. Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил.
Не, това не е правилно.
Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо?
към беседата >>
Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света.
Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада.
Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света.
Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него. Мнозина се колебаят. Бога ли да обичат, или друг някой.
към беседата >>
Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал.
Обаче, за това се изисква ключ на разбиране. Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал. Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви. Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил. Не, това не е правилно.
Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал.
В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това.
към беседата >>
Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е.
В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света.
Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е.
любовта, която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него. Мнозина се колебаят. Бога ли да обичат, или друг някой. При това, те се запитват: ние ли трябва да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича?
към беседата >>
В това седи реалността на нещата.
Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал. Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви. Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил. Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал.
В това седи реалността на нещата.
Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите.
към беседата >>
любовта, която всеки ден трябва да се разширява.
Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е.
любовта, която всеки ден трябва да се разширява.
За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него. Мнозина се колебаят. Бога ли да обичат, или друг някой. При това, те се запитват: ние ли трябва да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича?
към беседата >>
Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ.
Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви. Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил. Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата.
Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ.
По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите. Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях.
към беседата >>
За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него.
В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява.
За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него.
Мнозина се колебаят. Бога ли да обичат, или друг някой. При това, те се запитват: ние ли трябва да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича?
към беседата >>
По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора.
Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил. Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ.
По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора.
Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите. Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях. Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били.
към беседата >>
Мнозина се колебаят.
Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него.
Мнозина се колебаят.
Бога ли да обичат, или друг някой. При това, те се запитват: ние ли трябва да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича?
към беседата >>
Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо?
Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора.
Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо?
Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите. Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях. Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били. Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва да направи.
към беседата >>
Бога ли да обичат, или друг някой.
Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него. Мнозина се колебаят.
Бога ли да обичат, или друг някой.
При това, те се запитват: ние ли трябва да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича?
към беседата >>
Има причини за това.
Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо?
Има причини за това.
Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите. Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях. Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били. Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва да направи.
към беседата >>
При това, те се запитват: ние ли трябва да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича?
Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него. Мнозина се колебаят. Бога ли да обичат, или друг някой.
При това, те се запитват: ние ли трябва да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича?
към беседата >>
Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите.
В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това.
Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите.
Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях. Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били. Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва да направи.
към беседата >>
Казвамъ: дали Бог ви обича, това не е ваша работа.
Казвамъ: дали Бог ви обича, това не е ваша работа.
Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Бог ме обича, това е Негова работа. Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича.
към беседата >>
Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях.
Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите.
Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях.
Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били. Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва да направи.
към беседата >>
Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога.
Казвамъ: дали Бог ви обича, това не е ваша работа.
Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога.
Дали Бог ме обича, това е Негова работа. Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не.
към беседата >>
Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били.
По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите. Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях.
Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били.
Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва да направи.
към беседата >>
Дали Бог ме обича, това е Негова работа.
Казвамъ: дали Бог ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога.
Дали Бог ме обича, това е Негова работа.
Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не.
към беседата >>
Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва да направи.
Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите. Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях. Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били.
Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва да направи.
към беседата >>
Той трябва да знае това.
Казвамъ: дали Бог ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Бог ме обича, това е Негова работа.
Той трябва да знае това.
Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не.
към беседата >>
Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота, както и за самия живот.
Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота, както и за самия живот.
Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави. За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами.
към беседата >>
Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная.
Казвамъ: дали Бог ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Бог ме обича, това е Негова работа. Той трябва да знае това.
Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная.
Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви.
към беседата >>
Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща.
Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота, както и за самия живот.
Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща.
Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави. За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече.
към беседата >>
Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича.
Казвамъ: дали Бог ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Бог ме обича, това е Негова работа. Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная.
Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича.
Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм.
към беседата >>
Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави.
Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота, както и за самия живот. Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща.
Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави.
За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме?
към беседата >>
Само любовта познава, кой я обича, и кой не.
Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Бог ме обича, това е Негова работа. Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича.
Само любовта познава, кой я обича, и кой не.
Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос.
към беседата >>
За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа.
Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота, както и за самия живот. Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави.
За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа.
Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят.
към беседата >>
Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не.
Дали Бог ме обича, това е Негова работа. Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не.
Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не.
И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос.
към беседата >>
Такова е положението и на съвременните християни.
Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота, както и за самия живот. Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави. За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа.
Такова е положението и на съвременните християни.
Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал.
към беседата >>
И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не.
Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не.
И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не.
Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот.
към беседата >>
Христос е заминал някъде, оставил ги е сами.
Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота, както и за самия живот. Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави. За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвременните християни.
Христос е заминал някъде, оставил ги е сами.
И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше.
към беседата >>
Любовта познава себе си във всички прояви.
Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не.
Любовта познава себе си във всички прояви.
Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него.
към беседата >>
Сега ще говоря върху абсолютното или -положителното в живота.
Сега ще говоря върху абсолютното или -положителното в живота.
към беседата >>
И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече.
Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави. За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами.
И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече.
Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление.
към беседата >>
Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм.
Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви.
Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм.
Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал.
към беседата >>
Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и да не знае.
Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и да не знае.
Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край. Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение. Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола.
към беседата >>
Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме?
Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави. За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече.
Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме?
Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление. Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят.
към беседата >>
Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос.
Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм.
Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос.
Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл.
към беседата >>
Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край.
Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и да не знае.
Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край.
Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение. Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола.
към беседата >>
Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят.
За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме?
Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят.
Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление. Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят. Голяма разлика има между човека в плът и човека като дух.
към беседата >>
Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос.
Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос.
Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос.
Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение.
към беседата >>
Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение.
Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край.
Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение.
Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник.
към беседата >>
Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал.
Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят.
Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал.
Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление. Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят. Голяма разлика има между човека в плът и човека като дух.
към беседата >>
Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот.
И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос.
Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот.
Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина?
към беседата >>
Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота.
Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край. Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение.
Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота.
Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава.
към беседата >>
Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше.
Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал.
Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше.
Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление. Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят. Голяма разлика има между човека в плът и човека като дух.
към беседата >>
Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него.
Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот.
Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него.
Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ?
към беседата >>
Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере.
Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край. Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение. Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота.
Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере.
За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото.
към беседата >>
Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление.
И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше.
Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление.
Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят. Голяма разлика има между човека в плът и човека като дух.
към беседата >>
Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал.
Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него.
Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал.
Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече.
към беседата >>
За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола.
Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край. Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение. Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере.
За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола.
Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото. Само същественото носи радостите в живота.
към беседата >>
Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят.
Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление.
Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят.
Голяма разлика има между човека в плът и човека като дух.
към беседата >>
Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл.
Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал.
Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл.
И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече. Животът е непреривен.
към беседата >>
Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола.
Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край. Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение. Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола.
Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола.
Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото. Само същественото носи радостите в живота. Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото.
към беседата >>
Голяма разлика има между човека в плът и човека като дух.
Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление. Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят.
Голяма разлика има между човека в плът и човека като дух.
към беседата >>
И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение.
Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл.
И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение.
Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече. Животът е непреривен. Така трябва да го разбират хората.
към беседата >>
Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник.
Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение. Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола.
Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник.
Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото. Само същественото носи радостите в живота. Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото.
към беседата >>
НЪкои казват : не знаем, какво става с нас.
НЪкои казват : не знаем, какво става с нас.
Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си. Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете.
към беседата >>
Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина?
Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение.
Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина?
Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече. Животът е непреривен. Така трябва да го разбират хората.
към беседата >>
Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава.
Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник.
Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава.
Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото. Само същественото носи радостите в живота. Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото.
към беседата >>
Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши.
НЪкои казват : не знаем, какво става с нас.
Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши.
Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си. Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората.
към беседата >>
Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ?
Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина?
Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ?
Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече. Животът е непреривен. Така трябва да го разбират хората.
към беседата >>
Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото.
Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава.
Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото.
Само същественото носи радостите в живота. Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото.
към беседата >>
Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си.
НЪкои казват : не знаем, какво става с нас. Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши.
Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си.
Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко.
към беседата >>
Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече.
Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ?
Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече.
Животът е непреривен. Така трябва да го разбират хората.
към беседата >>
Само същественото носи радостите в живота.
За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото.
Само същественото носи радостите в живота.
Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото.
към беседата >>
Какво трябва да направите?
НЪкои казват : не знаем, какво става с нас. Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си.
Какво трябва да направите?
Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта.
към беседата >>
Животът е непреривен.
Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече.
Животът е непреривен.
Така трябва да го разбират хората.
към беседата >>
Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото.
Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото. Само същественото носи радостите в живота.
Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото.
към беседата >>
Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума.
НЪкои казват : не знаем, какво става с нас. Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си. Какво трябва да направите?
Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума.
Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили.
към беседата >>
Така трябва да го разбират хората.
И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече. Животът е непреривен.
Така трябва да го разбират хората.
към беседата >>
Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да не се спъват в пътя си.
Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да не се спъват в пътя си.
Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо? Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира. Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н. Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя. Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни.
към беседата >>
Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете.
НЪкои казват : не знаем, какво става с нас. Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си. Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума.
Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете.
Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия.
към беседата >>
Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал.
Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал.
Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си. Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно.
към беседата >>
Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо?
Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да не се спъват в пътя си.
Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо?
Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира. Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н. Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя. Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни. Тия положения представят временна обстановка на нещата.
към беседата >>
Казвате: малко плащат хората.
Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си. Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете.
Казвате: малко плащат хората.
Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела.
към беседата >>
Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си.
Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал.
Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си.
Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде.
към беседата >>
Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира.
Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да не се спъват в пътя си. Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо?
Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира.
Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н. Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя. Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни. Тия положения представят временна обстановка на нещата.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко.
Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си. Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората.
Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко.
Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре!
към беседата >>
Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа.
Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си.
Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа.
Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане.
към беседата >>
Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н.
Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да не се спъват в пътя си. Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо? Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира.
Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н.
Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя. Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни. Тия положения представят временна обстановка на нещата.
към беседата >>
Това се определя от любовта.
Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко.
Това се определя от любовта.
Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа.
към беседата >>
Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил.
Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си. Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа.
Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил.
Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне.
към беседата >>
Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя.
Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да не се спъват в пътя си. Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо? Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира. Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н.
Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя.
Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни. Тия положения представят временна обстановка на нещата.
към беседата >>
Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили.
Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта.
Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили.
Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му.
към беседата >>
Това са временни състояния.
Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си. Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил.
Това са временни състояния.
И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне. Той е постаен в система, която не може да изчезне.
към беседата >>
Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни.
Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да не се спъват в пътя си. Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо? Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира. Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н. Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя.
Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни.
Тия положения представят временна обстановка на нещата.
към беседата >>
Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия.
Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили.
Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия.
През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва.
към беседата >>
И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно.
Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си. Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния.
И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно.
Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне. Той е постаен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва.
към беседата >>
Тия положения представят временна обстановка на нещата.
Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо? Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира. Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н. Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя. Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни.
Тия положения представят временна обстановка на нещата.
към беседата >>
През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела.
Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия.
През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела.
Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев.
към беседата >>
Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде.
Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си. Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно.
Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде.
Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне. Той е постаен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва. Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва.
към беседата >>
Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се различават?
Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се различават?
Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща. До кога човек има майка и баща? До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща.
към беседата >>
Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре!
Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела.
Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре!
Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н.
към беседата >>
Това е закон на прераждане.
Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде.
Това е закон на прераждане.
Според този закон, човек не може да изчезне. Той е постаен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва. Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва. Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път.
към беседата >>
Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща.
Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се различават?
Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща.
До кога човек има майка и баща? До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща. Значи, и това положение е временно.
към беседата >>
Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа.
Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре!
Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа.
На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева.
към беседата >>
Според този закон, човек не може да изчезне.
Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане.
Според този закон, човек не може да изчезне.
Той е постаен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва. Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва. Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път. И звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато вървят по своя нъчертан път и вършат известна работа.
към беседата >>
До кога човек има майка и баща?
Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се различават? Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща.
До кога човек има майка и баща?
До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща. Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата.
към беседата >>
На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му.
Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа.
На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му.
От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ?
към беседата >>
Той е постаен в система, която не може да изчезне.
Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне.
Той е постаен в система, която не може да изчезне.
Човек не изчезва, както и слънцето не залязва. Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва. Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път. И звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато вървят по своя нъчертан път и вършат известна работа.
към беседата >>
До известно време само.
Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се различават? Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща. До кога човек има майка и баща?
До известно време само.
Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща. Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън.
към беседата >>
От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва.
Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му.
От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва.
Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ? — Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно.
към беседата >>
Човек не изчезва, както и слънцето не залязва.
И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне. Той е постаен в система, която не може да изчезне.
Човек не изчезва, както и слънцето не залязва.
Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва. Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път. И звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато вървят по своя нъчертан път и вършат известна работа.
към беседата >>
Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е.
Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се различават? Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща. До кога човек има майка и баща? До известно време само.
Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е.
без майка и без баща. Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността.
към беседата >>
Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев.
През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва.
Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев.
Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ? — Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва.
Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне. Той е постаен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва.
Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва.
Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път. И звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато вървят по своя нъчертан път и вършат известна работа.
към беседата >>
без майка и без баща.
Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се различават? Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща. До кога човек има майка и баща? До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е.
без майка и без баща.
Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца.
към беседата >>
Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н.
Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев.
Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н.
Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ? — Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва. След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при меъ; аз съм доволен от вас.
към беседата >>
Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път.
Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне. Той е постаен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва. Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва.
Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път.
И звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато вървят по своя нъчертан път и вършат известна работа.
към беседата >>
Значи, и това положение е временно.
Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща. До кога човек има майка и баща? До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща.
Значи, и това положение е временно.
Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си.
към беседата >>
Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева.
Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н.
Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева.
Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ? — Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва. След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при меъ; аз съм доволен от вас.
към беседата >>
И звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато вървят по своя нъчертан път и вършат известна работа.
Според този закон, човек не може да изчезне. Той е постаен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва. Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва. Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път.
И звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато вървят по своя нъчертан път и вършат известна работа.
към беседата >>
Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата.
До кога човек има майка и баща? До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща. Значи, и това положение е временно.
Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата.
Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си.
към беседата >>
Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ?
На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева.
Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ?
— Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва. След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при меъ; аз съм доволен от вас.
към беседата >>
И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система.
И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система.
Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта. Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях.
към беседата >>
Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън.
До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща. Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата.
Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън.
Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят?
към беседата >>
— Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно.
От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ?
— Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно.
Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва. След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при меъ; аз съм доволен от вас.
към беседата >>
Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта.
И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система.
Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта.
Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея?
към беседата >>
Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността.
Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща. Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън.
Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността.
Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо.
към беседата >>
Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва.
Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ? — Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно.
Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва.
След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при меъ; аз съм доволен от вас.
към беседата >>
Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален.
И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система. Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта.
Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален.
Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея.
към беседата >>
Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца.
без майка и без баща. Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността.
Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца.
Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо. И всичко, което човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо?
към беседата >>
След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при меъ; аз съм доволен от вас.
Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ? — Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва.
След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при меъ; аз съм доволен от вас.
към беседата >>
Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича.
И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система. Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта. Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален.
Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича.
Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере.
към беседата >>
Майката заспи и не мисли вече за децата си.
Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца.
Майката заспи и не мисли вече за децата си.
Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо. И всичко, което човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо? — Защото тия неща изчезват.
към беседата >>
Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората?
Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората?
Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят. Не, това са човешки работи. Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене. Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци, това е външно забавление. При това положение, животът на хората ще бъде такъв, какъвто е днес.
към беседата >>
Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава.
И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система. Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта. Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича.
Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава.
Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека.
към беседата >>
Бащата заспи и не мисли за децата си.
Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си.
Бащата заспи и не мисли за децата си.
Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо. И всичко, което човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо? — Защото тия неща изчезват. Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което не изчезва, е реално.
към беседата >>
Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят.
Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората?
Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят.
Не, това са човешки работи. Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене. Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци, това е външно забавление. При това положение, животът на хората ще бъде такъв, какъвто е днес. Някой ще каже, че светските хора живеят по-добре от религиозните.
към беседата >>
Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях.
И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система. Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта. Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава.
Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях.
Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма.
към беседата >>
Питам: де отиват бащата и майката, като заспят?
Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си.
Питам: де отиват бащата и майката, като заспят?
Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо. И всичко, което човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо? — Защото тия неща изчезват. Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което не изчезва, е реално.
към беседата >>
Не, това са човешки работи.
Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората? Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят.
Не, това са човешки работи.
Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене. Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци, това е външно забавление. При това положение, животът на хората ще бъде такъв, какъвто е днес. Някой ще каже, че светските хора живеят по-добре от религиозните. Дали хората са светски, или религиозни, ако нямат в себе си абсолютна вяра, те ще живеят по един и същ начин.
към беседата >>
Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея?
Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта. Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях.
Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея?
Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си.
към беседата >>
Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо.
Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят?
Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо.
И всичко, което човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо? — Защото тия неща изчезват. Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което не изчезва, е реално.
към беседата >>
Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене.
Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората? Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят. Не, това са човешки работи.
Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене.
Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци, това е външно забавление. При това положение, животът на хората ще бъде такъв, какъвто е днес. Някой ще каже, че светските хора живеят по-добре от религиозните. Дали хората са светски, или религиозни, ако нямат в себе си абсолютна вяра, те ще живеят по един и същ начин.
към беседата >>
Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея.
Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея?
Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея.
Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото.
към беседата >>
И всичко, което човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо?
Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо.
И всичко, което човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо?
— Защото тия неща изчезват. Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което не изчезва, е реално.
към беседата >>
Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци, това е външно забавление.
Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората? Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят. Не, това са човешки работи. Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене.
Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци, това е външно забавление.
При това положение, животът на хората ще бъде такъв, какъвто е днес. Някой ще каже, че светските хора живеят по-добре от религиозните. Дали хората са светски, или религиозни, ако нямат в себе си абсолютна вяра, те ще живеят по един и същ начин.
към беседата >>
Жабата жаба не може да разбере.
Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея.
Жабата жаба не може да разбере.
Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото. Само по този начин той ще си състави ясна представа за човека и за това, което той сам е в сжщност.
към беседата >>
— Защото тия неща изчезват.
Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо. И всичко, което човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо?
— Защото тия неща изчезват.
Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което не изчезва, е реално.
към беседата >>
При това положение, животът на хората ще бъде такъв, какъвто е днес.
Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората? Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят. Не, това са човешки работи. Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене. Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци, това е външно забавление.
При това положение, животът на хората ще бъде такъв, какъвто е днес.
Някой ще каже, че светските хора живеят по-добре от религиозните. Дали хората са светски, или религиозни, ако нямат в себе си абсолютна вяра, те ще живеят по един и същ начин.
към беседата >>
Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека.
Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере.
Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека.
И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото. Само по този начин той ще си състави ясна представа за човека и за това, което той сам е в сжщност.
към беседата >>
Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което не изчезва, е реално.
Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо. И всичко, което човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо? — Защото тия неща изчезват.
Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което не изчезва, е реално.
към беседата >>
НАГОРЕ