НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
614
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
614
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Три идеи / Последният опит
,
МОК
, София, 27.9.1929г.,
Ти си дъвчеш.
(втори вариант)
Зная, ти си учен човек. Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване. Тия естественици нали обичат да човъркат. Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит. Може някой да каже това са глупави работи.
Ти си дъвчеш.
Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече. И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат. Той не може да се вдигне от земята. Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне да се движи. Остава половината от хляба, казваш му: “Вземи и това, яж и ще се разреши въпросът.
към втори вариант >>
Допуснете сега, че в туй училище човек прекарва 4 положения и изминава един път по 10 пъти своите опитности.
(втори вариант)
Допуснете сега, че в туй училище човек прекарва 4 положения и изминава един път по 10 пъти своите опитности.
Най-първо той започва да изучава в туй училище старостта. Че в старостта човек дава всичко. И понеже той дава, той осиромашава. Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат. Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение.
към втори вариант >>
Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече.
(втори вариант)
Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване. Тия естественици нали обичат да човъркат. Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит. Може някой да каже това са глупави работи. Ти си дъвчеш.
Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече.
И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат. Той не може да се вдигне от земята. Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне да се движи. Остава половината от хляба, казваш му: “Вземи и това, яж и ще се разреши въпросът. Най-първо почни като мен да дъвчеш.” “Какво ще стане?
към втори вариант >>
Най-първо той започва да изучава в туй училище старостта.
(втори вариант)
Допуснете сега, че в туй училище човек прекарва 4 положения и изминава един път по 10 пъти своите опитности.
Най-първо той започва да изучава в туй училище старостта.
Че в старостта човек дава всичко. И понеже той дава, той осиромашава. Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат. Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение. Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си.
към втори вариант >>
И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат.
(втори вариант)
Тия естественици нали обичат да човъркат. Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит. Може някой да каже това са глупави работи. Ти си дъвчеш. Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече.
И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат.
Той не може да се вдигне от земята. Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне да се движи. Остава половината от хляба, казваш му: “Вземи и това, яж и ще се разреши въпросът. Най-първо почни като мен да дъвчеш.” “Какво ще стане? ” “Ще стане каквото с мене.” Ще ходиш, ще се движиш и ще бъдеш свободен.
към втори вариант >>
Че в старостта човек дава всичко.
(втори вариант)
Допуснете сега, че в туй училище човек прекарва 4 положения и изминава един път по 10 пъти своите опитности. Най-първо той започва да изучава в туй училище старостта.
Че в старостта човек дава всичко.
И понеже той дава, той осиромашава. Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат. Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение. Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си. Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място.
към втори вариант >>
Той не може да се вдигне от земята.
(втори вариант)
Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит. Може някой да каже това са глупави работи. Ти си дъвчеш. Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече. И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат.
Той не може да се вдигне от земята.
Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне да се движи. Остава половината от хляба, казваш му: “Вземи и това, яж и ще се разреши въпросът. Най-първо почни като мен да дъвчеш.” “Какво ще стане? ” “Ще стане каквото с мене.” Ще ходиш, ще се движиш и ще бъдеш свободен.
към втори вариант >>
И понеже той дава, той осиромашава.
(втори вариант)
Допуснете сега, че в туй училище човек прекарва 4 положения и изминава един път по 10 пъти своите опитности. Най-първо той започва да изучава в туй училище старостта. Че в старостта човек дава всичко.
И понеже той дава, той осиромашава.
Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат. Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение. Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си. Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място. Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола?
към втори вариант >>
Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне да се движи.
(втори вариант)
Може някой да каже това са глупави работи. Ти си дъвчеш. Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече. И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат. Той не може да се вдигне от земята.
Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне да се движи.
Остава половината от хляба, казваш му: “Вземи и това, яж и ще се разреши въпросът. Най-първо почни като мен да дъвчеш.” “Какво ще стане? ” “Ще стане каквото с мене.” Ще ходиш, ще се движиш и ще бъдеш свободен.
към втори вариант >>
Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат.
(втори вариант)
Допуснете сега, че в туй училище човек прекарва 4 положения и изминава един път по 10 пъти своите опитности. Най-първо той започва да изучава в туй училище старостта. Че в старостта човек дава всичко. И понеже той дава, той осиромашава.
Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат.
Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение. Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си. Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място. Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола? Знаете ли колко тона може да кара една съвременна машина?
към втори вариант >>
Остава половината от хляба, казваш му: “Вземи и това, яж и ще се разреши въпросът.
(втори вариант)
Ти си дъвчеш. Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече. И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат. Той не може да се вдигне от земята. Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне да се движи.
Остава половината от хляба, казваш му: “Вземи и това, яж и ще се разреши въпросът.
Най-първо почни като мен да дъвчеш.” “Какво ще стане? ” “Ще стане каквото с мене.” Ще ходиш, ще се движиш и ще бъдеш свободен.
към втори вариант >>
Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение.
(втори вариант)
Допуснете сега, че в туй училище човек прекарва 4 положения и изминава един път по 10 пъти своите опитности. Най-първо той започва да изучава в туй училище старостта. Че в старостта човек дава всичко. И понеже той дава, той осиромашава. Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат.
Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение.
Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си. Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място. Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола? Знаете ли колко тона може да кара една съвременна машина? Да кажем, 30 вагона по 10 тона колко правят?
към втори вариант >>
Най-първо почни като мен да дъвчеш.” “Какво ще стане?
(втори вариант)
Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече. И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат. Той не може да се вдигне от земята. Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне да се движи. Остава половината от хляба, казваш му: “Вземи и това, яж и ще се разреши въпросът.
Най-първо почни като мен да дъвчеш.” “Какво ще стане?
” “Ще стане каквото с мене.” Ще ходиш, ще се движиш и ще бъдеш свободен.
към втори вариант >>
Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си.
(втори вариант)
Най-първо той започва да изучава в туй училище старостта. Че в старостта човек дава всичко. И понеже той дава, той осиромашава. Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат. Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение.
Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си.
Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място. Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола? Знаете ли колко тона може да кара една съвременна машина? Да кажем, 30 вагона по 10 тона колко правят? (“300 тона.”) Нека ги турим по 20 тона, значи имаме 600 тона.
към втори вариант >>
” “Ще стане каквото с мене.” Ще ходиш, ще се движиш и ще бъдеш свободен.
(втори вариант)
И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат. Той не може да се вдигне от земята. Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне да се движи. Остава половината от хляба, казваш му: “Вземи и това, яж и ще се разреши въпросът. Най-първо почни като мен да дъвчеш.” “Какво ще стане?
” “Ще стане каквото с мене.” Ще ходиш, ще се движиш и ще бъдеш свободен.
към втори вариант >>
Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място.
(втори вариант)
Че в старостта човек дава всичко. И понеже той дава, той осиромашава. Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат. Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение. Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си.
Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място.
Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола? Знаете ли колко тона може да кара една съвременна машина? Да кажем, 30 вагона по 10 тона колко правят? (“300 тона.”) Нека ги турим по 20 тона, значи имаме 600 тона.
към втори вариант >>
Та новите идеи, ако не могат да ви направят да станете и да бъдете свободни, да напуснете старото си място, тя е неразбрана идея.
(втори вариант)
Та новите идеи, ако не могат да ви направят да станете и да бъдете свободни, да напуснете старото си място, тя е неразбрана идея.
Аз ще ви дам един пример, той е следующият. Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си. Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан. Кибрит нямате. Отвънка е студено, зима е.
към втори вариант >>
Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола?
(втори вариант)
И понеже той дава, той осиромашава. Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат. Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение. Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си. Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място.
Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола?
Знаете ли колко тона може да кара една съвременна машина? Да кажем, 30 вагона по 10 тона колко правят? (“300 тона.”) Нека ги турим по 20 тона, значи имаме 600 тона.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
(втори вариант)
Та новите идеи, ако не могат да ви направят да станете и да бъдете свободни, да напуснете старото си място, тя е неразбрана идея.
Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си. Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан. Кибрит нямате. Отвънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има.
към втори вариант >>
Знаете ли колко тона може да кара една съвременна машина?
(втори вариант)
Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат. Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение. Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си. Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място. Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола?
Знаете ли колко тона може да кара една съвременна машина?
Да кажем, 30 вагона по 10 тона колко правят? (“300 тона.”) Нека ги турим по 20 тона, значи имаме 600 тона.
към втори вариант >>
Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си.
(втори вариант)
Та новите идеи, ако не могат да ви направят да станете и да бъдете свободни, да напуснете старото си място, тя е неразбрана идея. Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си.
Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан. Кибрит нямате. Отвънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има. Какво трябва да направите?
към втори вариант >>
Да кажем, 30 вагона по 10 тона колко правят?
(втори вариант)
Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение. Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си. Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място. Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола? Знаете ли колко тона може да кара една съвременна машина?
Да кажем, 30 вагона по 10 тона колко правят?
(“300 тона.”) Нека ги турим по 20 тона, значи имаме 600 тона.
към втори вариант >>
Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан.
(втори вариант)
Та новите идеи, ако не могат да ви направят да станете и да бъдете свободни, да напуснете старото си място, тя е неразбрана идея. Аз ще ви дам един пример, той е следующият. Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си.
Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан.
Кибрит нямате. Отвънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има. Какво трябва да направите? Вие изваждате вашето огнило и цъкате.
към втори вариант >>
(“300 тона.”) Нека ги турим по 20 тона, значи имаме 600 тона.
(втори вариант)
Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си. Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място. Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола? Знаете ли колко тона може да кара една съвременна машина? Да кажем, 30 вагона по 10 тона колко правят?
(“300 тона.”) Нека ги турим по 20 тона, значи имаме 600 тона.
към втори вариант >>
Кибрит нямате.
(втори вариант)
Та новите идеи, ако не могат да ви направят да станете и да бъдете свободни, да напуснете старото си място, тя е неразбрана идея. Аз ще ви дам един пример, той е следующият. Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си. Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан.
Кибрит нямате.
Отвънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има. Какво трябва да направите? Вие изваждате вашето огнило и цъкате. Ако вашето огнило може да запали праханта, вие можете да запалите и вашия огън.
към втори вариант >>
Турите една идея в ума си.
(втори вариант)
Турите една идея в ума си.
И тя има своята тежест. Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище. Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица. Туй училище е направено херметическо. Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат.
към втори вариант >>
Отвънка е студено, зима е.
(втори вариант)
Та новите идеи, ако не могат да ви направят да станете и да бъдете свободни, да напуснете старото си място, тя е неразбрана идея. Аз ще ви дам един пример, той е следующият. Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си. Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан. Кибрит нямате.
Отвънка е студено, зима е.
Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има. Какво трябва да направите? Вие изваждате вашето огнило и цъкате. Ако вашето огнило може да запали праханта, вие можете да запалите и вашия огън.
към втори вариант >>
И тя има своята тежест.
(втори вариант)
Турите една идея в ума си.
И тя има своята тежест.
Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище. Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица. Туй училище е направено херметическо. Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат. Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават.
към втори вариант >>
Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един пример, той е следующият. Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си. Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан. Кибрит нямате. Отвънка е студено, зима е.
Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има.
Какво трябва да направите? Вие изваждате вашето огнило и цъкате. Ако вашето огнило може да запали праханта, вие можете да запалите и вашия огън.
към втори вариант >>
Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище.
(втори вариант)
Турите една идея в ума си. И тя има своята тежест.
Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище.
Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица. Туй училище е направено херметическо. Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат. Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават. И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане.
към втори вариант >>
Какво трябва да направите?
(втори вариант)
Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си. Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан. Кибрит нямате. Отвънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има.
Какво трябва да направите?
Вие изваждате вашето огнило и цъкате. Ако вашето огнило може да запали праханта, вие можете да запалите и вашия огън.
към втори вариант >>
Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица.
(втори вариант)
Турите една идея в ума си. И тя има своята тежест. Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище.
Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица.
Туй училище е направено херметическо. Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат. Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават. И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. Да го преведа на съвременен език.
към втори вариант >>
Вие изваждате вашето огнило и цъкате.
(втори вариант)
Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан. Кибрит нямате. Отвънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има. Какво трябва да направите?
Вие изваждате вашето огнило и цъкате.
Ако вашето огнило може да запали праханта, вие можете да запалите и вашия огън.
към втори вариант >>
Туй училище е направено херметическо.
(втори вариант)
Турите една идея в ума си. И тя има своята тежест. Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище. Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица.
Туй училище е направено херметическо.
Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат. Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават. И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. Да го преведа на съвременен език. Значи свършва училището и му дават диплом.
към втори вариант >>
Ако вашето огнило може да запали праханта, вие можете да запалите и вашия огън.
(втори вариант)
Кибрит нямате. Отвънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има. Какво трябва да направите? Вие изваждате вашето огнило и цъкате.
Ако вашето огнило може да запали праханта, вие можете да запалите и вашия огън.
към втори вариант >>
Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат.
(втори вариант)
Турите една идея в ума си. И тя има своята тежест. Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище. Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица. Туй училище е направено херметическо.
Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат.
Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават. И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. Да го преведа на съвременен език. Значи свършва училището и му дават диплом. В туй училище има една врата, през която само професорите влизат.
към втори вариант >>
Питам, туй огнило и този прахан защо ви са?
(втори вариант)
Питам, туй огнило и този прахан защо ви са?
Направете сега вие превода. Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл.
към втори вариант >>
Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават.
(втори вариант)
И тя има своята тежест. Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище. Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица. Туй училище е направено херметическо. Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат.
Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават.
И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. Да го преведа на съвременен език. Значи свършва училището и му дават диплом. В туй училище има една врата, през която само професорите влизат. И тя е толкова малка и само професорите я знаят.
към втори вариант >>
Направете сега вие превода.
(втори вариант)
Питам, туй огнило и този прахан защо ви са?
Направете сега вие превода.
Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка.
към втори вариант >>
И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане.
(втори вариант)
Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище. Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица. Туй училище е направено херметическо. Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат. Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават.
И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане.
Да го преведа на съвременен език. Значи свършва училището и му дават диплом. В туй училище има една врата, през която само професорите влизат. И тя е толкова малка и само професорите я знаят. Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават.
към втори вариант >>
Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък?
(втори вариант)
Питам, туй огнило и този прахан защо ви са? Направете сега вие превода.
Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък?
Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка.
към втори вариант >>
Да го преведа на съвременен език.
(втори вариант)
Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица. Туй училище е направено херметическо. Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат. Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават. И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане.
Да го преведа на съвременен език.
Значи свършва училището и му дават диплом. В туй училище има една врата, през която само професорите влизат. И тя е толкова малка и само професорите я знаят. Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават. И той, като мине веднъж оттам, назад не се връща.
към втори вариант >>
Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня.
(втори вариант)
Питам, туй огнило и този прахан защо ви са? Направете сега вие превода. Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък?
Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня.
Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт.
към втори вариант >>
Значи свършва училището и му дават диплом.
(втори вариант)
Туй училище е направено херметическо. Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат. Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават. И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. Да го преведа на съвременен език.
Значи свършва училището и му дават диплом.
В туй училище има една врата, през която само професорите влизат. И тя е толкова малка и само професорите я знаят. Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават. И той, като мине веднъж оттам, назад не се връща. И за наказание, че е минал от тази дупка, професорите го пращат на земята пак облечен.
към втори вариант >>
Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите.
(втори вариант)
Питам, туй огнило и този прахан защо ви са? Направете сега вие превода. Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня.
Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите.
Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня.
към втори вариант >>
В туй училище има една врата, през която само професорите влизат.
(втори вариант)
Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат. Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават. И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. Да го преведа на съвременен език. Значи свършва училището и му дават диплом.
В туй училище има една врата, през която само професорите влизат.
И тя е толкова малка и само професорите я знаят. Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават. И той, като мине веднъж оттам, назад не се връща. И за наказание, че е минал от тази дупка, професорите го пращат на земята пак облечен.
към втори вариант >>
Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл.
(втори вариант)
Питам, туй огнило и този прахан защо ви са? Направете сега вие превода. Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите.
Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл.
Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня.
към втори вариант >>
И тя е толкова малка и само професорите я знаят.
(втори вариант)
Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават. И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. Да го преведа на съвременен език. Значи свършва училището и му дават диплом. В туй училище има една врата, през която само професорите влизат.
И тя е толкова малка и само професорите я знаят.
Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават. И той, като мине веднъж оттам, назад не се връща. И за наказание, че е минал от тази дупка, професорите го пращат на земята пак облечен.
към втори вариант >>
Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка.
(втори вариант)
Направете сега вие превода. Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл.
Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка.
Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът.
към втори вариант >>
Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават.
(втори вариант)
И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. Да го преведа на съвременен език. Значи свършва училището и му дават диплом. В туй училище има една врата, през която само професорите влизат. И тя е толкова малка и само професорите я знаят.
Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават.
И той, като мине веднъж оттам, назад не се връща. И за наказание, че е минал от тази дупка, професорите го пращат на земята пак облечен.
към втори вариант >>
Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка.
(втори вариант)
Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка.
Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка.
И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът.
към втори вариант >>
И той, като мине веднъж оттам, назад не се връща.
(втори вариант)
Да го преведа на съвременен език. Значи свършва училището и му дават диплом. В туй училище има една врата, през която само професорите влизат. И тя е толкова малка и само професорите я знаят. Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават.
И той, като мине веднъж оттам, назад не се връща.
И за наказание, че е минал от тази дупка, професорите го пращат на земята пак облечен.
към втори вариант >>
И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт.
(втори вариант)
Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка.
И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт.
Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът.
към втори вариант >>
И за наказание, че е минал от тази дупка, професорите го пращат на земята пак облечен.
(втори вариант)
Значи свършва училището и му дават диплом. В туй училище има една врата, през която само професорите влизат. И тя е толкова малка и само професорите я знаят. Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават. И той, като мине веднъж оттам, назад не се връща.
И за наказание, че е минал от тази дупка, професорите го пращат на земята пак облечен.
към втори вариант >>
Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня.
(втори вариант)
Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт.
Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня.
Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът.
към втори вариант >>
Питам ви сега, туй, което ви разправям, вярно ли е?
(втори вариант)
Питам ви сега, туй, което ви разправям, вярно ли е?
Вие казвате: “Може ли да бъде туй? ” Да кажем, че може да бъде. Но казвате: “Туй, което не съществува, ние не можем да говорим за него.” Да ви докажа, че неща, които не съществуват, могат да бъдат реални. Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство? Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува?
към втори вариант >>
Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня.
(втори вариант)
Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня.
Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня.
Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът.
към втори вариант >>
Вие казвате: “Може ли да бъде туй?
(втори вариант)
Питам ви сега, туй, което ви разправям, вярно ли е?
Вие казвате: “Може ли да бъде туй?
” Да кажем, че може да бъде. Но казвате: “Туй, което не съществува, ние не можем да говорим за него.” Да ви докажа, че неща, които не съществуват, могат да бъдат реални. Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство? Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува? Ще образува линия.
към втори вариант >>
Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът.
(втори вариант)
Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня.
Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът.
към втори вариант >>
” Да кажем, че може да бъде.
(втори вариант)
Питам ви сега, туй, което ви разправям, вярно ли е? Вие казвате: “Може ли да бъде туй?
” Да кажем, че може да бъде.
Но казвате: “Туй, което не съществува, ние не можем да говорим за него.” Да ви докажа, че неща, които не съществуват, могат да бъдат реални. Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство? Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува? Ще образува линия. А линията е пространствена, има едно измерение.
към втори вариант >>
Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и праханта.
(втори вариант)
Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и праханта.
Запалва ли се огънят, и животът се осмисля. Сега ще ви оставя да мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата прахан.
към втори вариант >>
Но казвате: “Туй, което не съществува, ние не можем да говорим за него.” Да ви докажа, че неща, които не съществуват, могат да бъдат реални.
(втори вариант)
Питам ви сега, туй, което ви разправям, вярно ли е? Вие казвате: “Може ли да бъде туй? ” Да кажем, че може да бъде.
Но казвате: “Туй, което не съществува, ние не можем да говорим за него.” Да ви докажа, че неща, които не съществуват, могат да бъдат реални.
Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство? Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува? Ще образува линия. А линията е пространствена, има едно измерение. Откъде дойде туй измерение?
към втори вариант >>
Запалва ли се огънят, и животът се осмисля.
(втори вариант)
Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и праханта.
Запалва ли се огънят, и животът се осмисля.
Сега ще ви оставя да мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата прахан.
към втори вариант >>
Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство?
(втори вариант)
Питам ви сега, туй, което ви разправям, вярно ли е? Вие казвате: “Може ли да бъде туй? ” Да кажем, че може да бъде. Но казвате: “Туй, което не съществува, ние не можем да говорим за него.” Да ви докажа, че неща, които не съществуват, могат да бъдат реални.
Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство?
Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува? Ще образува линия. А линията е пространствена, има едно измерение. Откъде дойде туй измерение? Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А.
към втори вариант >>
Сега ще ви оставя да мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата прахан.
(втори вариант)
Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и праханта. Запалва ли се огънят, и животът се осмисля.
Сега ще ви оставя да мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата прахан.
към втори вариант >>
Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува?
(втори вариант)
Питам ви сега, туй, което ви разправям, вярно ли е? Вие казвате: “Може ли да бъде туй? ” Да кажем, че може да бъде. Но казвате: “Туй, което не съществува, ние не можем да говорим за него.” Да ви докажа, че неща, които не съществуват, могат да бъдат реални. Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство?
Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува?
Ще образува линия. А линията е пространствена, има едно измерение. Откъде дойде туй измерение? Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А. Как ще определите тогава що е пространство?
към втори вариант >>
Ще образува линия.
(втори вариант)
Вие казвате: “Може ли да бъде туй? ” Да кажем, че може да бъде. Но казвате: “Туй, което не съществува, ние не можем да говорим за него.” Да ви докажа, че неща, които не съществуват, могат да бъдат реални. Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство? Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува?
Ще образува линия.
А линията е пространствена, има едно измерение. Откъде дойде туй измерение? Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А. Как ще определите тогава що е пространство? Пространство е да простреш нещо.
към втори вариант >>
А линията е пространствена, има едно измерение.
(втори вариант)
” Да кажем, че може да бъде. Но казвате: “Туй, което не съществува, ние не можем да говорим за него.” Да ви докажа, че неща, които не съществуват, могат да бъдат реални. Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство? Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува? Ще образува линия.
А линията е пространствена, има едно измерение.
Откъде дойде туй измерение? Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А. Как ще определите тогава що е пространство? Пространство е да простреш нещо. Значи в точката е вложена възможността да образува пространство.
към втори вариант >>
Откъде дойде туй измерение?
(втори вариант)
Но казвате: “Туй, което не съществува, ние не можем да говорим за него.” Да ви докажа, че неща, които не съществуват, могат да бъдат реални. Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство? Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува? Ще образува линия. А линията е пространствена, има едно измерение.
Откъде дойде туй измерение?
Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А. Как ще определите тогава що е пространство? Пространство е да простреш нещо. Значи в точката е вложена възможността да образува пространство. Тя създава първото измерение.
към втори вариант >>
Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А.
(втори вариант)
Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство? Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува? Ще образува линия. А линията е пространствена, има едно измерение. Откъде дойде туй измерение?
Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А.
Как ще определите тогава що е пространство? Пространство е да простреш нещо. Значи в точката е вложена възможността да образува пространство. Тя създава първото измерение. Как го създава?
към втори вариант >>
Как ще определите тогава що е пространство?
(втори вариант)
Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува? Ще образува линия. А линията е пространствена, има едно измерение. Откъде дойде туй измерение? Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А.
Как ще определите тогава що е пространство?
Пространство е да простреш нещо. Значи в точката е вложена възможността да образува пространство. Тя създава първото измерение. Как го създава? Тогава подвижете правата линия.
към втори вариант >>
Пространство е да простреш нещо.
(втори вариант)
Ще образува линия. А линията е пространствена, има едно измерение. Откъде дойде туй измерение? Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А. Как ще определите тогава що е пространство?
Пространство е да простреш нещо.
Значи в точката е вложена възможността да образува пространство. Тя създава първото измерение. Как го създава? Тогава подвижете правата линия. Има ли правата линия в себе си широчина?
към втори вариант >>
Значи в точката е вложена възможността да образува пространство.
(втори вариант)
А линията е пространствена, има едно измерение. Откъде дойде туй измерение? Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А. Как ще определите тогава що е пространство? Пространство е да простреш нещо.
Значи в точката е вложена възможността да образува пространство.
Тя създава първото измерение. Как го създава? Тогава подвижете правата линия. Има ли правата линия в себе си широчина? Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува?
към втори вариант >>
Тя създава първото измерение.
(втори вариант)
Откъде дойде туй измерение? Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А. Как ще определите тогава що е пространство? Пространство е да простреш нещо. Значи в точката е вложена възможността да образува пространство.
Тя създава първото измерение.
Как го създава? Тогава подвижете правата линия. Има ли правата линия в себе си широчина? Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува? Плоскост, нали?
към втори вариант >>
Как го създава?
(втори вариант)
Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А. Как ще определите тогава що е пространство? Пространство е да простреш нещо. Значи в точката е вложена възможността да образува пространство. Тя създава първото измерение.
Как го създава?
Тогава подвижете правата линия. Има ли правата линия в себе си широчина? Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува? Плоскост, нали? Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия?
към втори вариант >>
Тогава подвижете правата линия.
(втори вариант)
Как ще определите тогава що е пространство? Пространство е да простреш нещо. Значи в точката е вложена възможността да образува пространство. Тя създава първото измерение. Как го създава?
Тогава подвижете правата линия.
Има ли правата линия в себе си широчина? Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува? Плоскост, нали? Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия? Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува?
към втори вариант >>
Има ли правата линия в себе си широчина?
(втори вариант)
Пространство е да простреш нещо. Значи в точката е вложена възможността да образува пространство. Тя създава първото измерение. Как го създава? Тогава подвижете правата линия.
Има ли правата линия в себе си широчина?
Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува? Плоскост, нали? Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия? Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува? Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта?
към втори вариант >>
Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува?
(втори вариант)
Значи в точката е вложена възможността да образува пространство. Тя създава първото измерение. Как го създава? Тогава подвижете правата линия. Има ли правата линия в себе си широчина?
Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува?
Плоскост, нали? Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия? Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува? Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта? Нямаше го, но отпосле се създаде.
към втори вариант >>
Плоскост, нали?
(втори вариант)
Тя създава първото измерение. Как го създава? Тогава подвижете правата линия. Има ли правата линия в себе си широчина? Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува?
Плоскост, нали?
Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия? Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува? Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта? Нямаше го, но отпосле се създаде. Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта?
към втори вариант >>
Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия?
(втори вариант)
Как го създава? Тогава подвижете правата линия. Има ли правата линия в себе си широчина? Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува? Плоскост, нали?
Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия?
Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува? Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта? Нямаше го, но отпосле се създаде. Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта? Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта.
към втори вариант >>
Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува?
(втори вариант)
Тогава подвижете правата линия. Има ли правата линия в себе си широчина? Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува? Плоскост, нали? Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия?
Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува?
Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта? Нямаше го, но отпосле се създаде. Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта? Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта. Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота.
към втори вариант >>
Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта?
(втори вариант)
Има ли правата линия в себе си широчина? Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува? Плоскост, нали? Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия? Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува?
Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта?
Нямаше го, но отпосле се създаде. Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта? Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта. Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота. Макар че смъртта не е живот, но смъртта може да произведе живот.
към втори вариант >>
Нямаше го, но отпосле се създаде.
(втори вариант)
Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува? Плоскост, нали? Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия? Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува? Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта?
Нямаше го, но отпосле се създаде.
Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта? Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта. Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота. Макар че смъртта не е живот, но смъртта може да произведе живот. Ако животът може да се превърне на смърт, тогава и смъртта може да се превърне на живот.
към втори вариант >>
Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта?
(втори вариант)
Плоскост, нали? Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия? Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува? Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта? Нямаше го, но отпосле се създаде.
Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта?
Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта. Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота. Макар че смъртта не е живот, но смъртта може да произведе живот. Ако животът може да се превърне на смърт, тогава и смъртта може да се превърне на живот. Какво ще разберете тогава?
към втори вариант >>
Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта.
(втори вариант)
Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия? Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува? Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта? Нямаше го, но отпосле се създаде. Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта?
Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта.
Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота. Макар че смъртта не е живот, но смъртта може да произведе живот. Ако животът може да се превърне на смърт, тогава и смъртта може да се превърне на живот. Какво ще разберете тогава?
към втори вариант >>
Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота.
(втори вариант)
Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува? Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта? Нямаше го, но отпосле се създаде. Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта? Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта.
Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота.
Макар че смъртта не е живот, но смъртта може да произведе живот. Ако животът може да се превърне на смърт, тогава и смъртта може да се превърне на живот. Какво ще разберете тогава?
към втори вариант >>
Макар че смъртта не е живот, но смъртта може да произведе живот.
(втори вариант)
Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта? Нямаше го, но отпосле се създаде. Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта? Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта. Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота.
Макар че смъртта не е живот, но смъртта може да произведе живот.
Ако животът може да се превърне на смърт, тогава и смъртта може да се превърне на живот. Какво ще разберете тогава?
към втори вариант >>
Ако животът може да се превърне на смърт, тогава и смъртта може да се превърне на живот.
(втори вариант)
Нямаше го, но отпосле се създаде. Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта? Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта. Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота. Макар че смъртта не е живот, но смъртта може да произведе живот.
Ако животът може да се превърне на смърт, тогава и смъртта може да се превърне на живот.
Какво ще разберете тогава?
към втори вариант >>
Какво ще разберете тогава?
(втори вариант)
Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта? Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта. Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота. Макар че смъртта не е живот, но смъртта може да произведе живот. Ако животът може да се превърне на смърт, тогава и смъртта може да се превърне на живот.
Какво ще разберете тогава?
към втори вариант >>
Сега за размишление аз казвам тъй: ако смъртта се превръща в потенциална енергия, енергия в покой, може ли тази енергия да се превърне в кинетическа?
(втори вариант)
Сега за размишление аз казвам тъй: ако смъртта се превръща в потенциална енергия, енергия в покой, може ли тази енергия да се превърне в кинетическа?
Може. Да турим, че кинетическата енергия представлява живота. Тогава казвам тъй: докато има смърт в живота, ще има и живот. Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде в действие. Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия. Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална.
към втори вариант >>
Може. Да турим, че кинетическата енергия представлява живота.
(втори вариант)
Сега за размишление аз казвам тъй: ако смъртта се превръща в потенциална енергия, енергия в покой, може ли тази енергия да се превърне в кинетическа?
Може. Да турим, че кинетическата енергия представлява живота.
Тогава казвам тъй: докато има смърт в живота, ще има и живот. Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде в действие. Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия. Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална. Сега вие казвате, че тази работа е сложна.
към втори вариант >>
Тогава казвам тъй: докато има смърт в живота, ще има и живот.
(втори вариант)
Сега за размишление аз казвам тъй: ако смъртта се превръща в потенциална енергия, енергия в покой, може ли тази енергия да се превърне в кинетическа? Може. Да турим, че кинетическата енергия представлява живота.
Тогава казвам тъй: докато има смърт в живота, ще има и живот.
Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде в действие. Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия. Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална. Сега вие казвате, че тази работа е сложна. Какво ни интересува нас това.
към втори вариант >>
Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде в действие.
(втори вариант)
Сега за размишление аз казвам тъй: ако смъртта се превръща в потенциална енергия, енергия в покой, може ли тази енергия да се превърне в кинетическа? Може. Да турим, че кинетическата енергия представлява живота. Тогава казвам тъй: докато има смърт в живота, ще има и живот.
Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде в действие.
Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия. Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална. Сега вие казвате, че тази работа е сложна. Какво ни интересува нас това. Чудни сте.
към втори вариант >>
Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия.
(втори вариант)
Сега за размишление аз казвам тъй: ако смъртта се превръща в потенциална енергия, енергия в покой, може ли тази енергия да се превърне в кинетическа? Може. Да турим, че кинетическата енергия представлява живота. Тогава казвам тъй: докато има смърт в живота, ще има и живот. Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде в действие.
Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия.
Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална. Сега вие казвате, че тази работа е сложна. Какво ни интересува нас това. Чудни сте. Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото?
към втори вариант >>
Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална.
(втори вариант)
Сега за размишление аз казвам тъй: ако смъртта се превръща в потенциална енергия, енергия в покой, може ли тази енергия да се превърне в кинетическа? Може. Да турим, че кинетическата енергия представлява живота. Тогава казвам тъй: докато има смърт в живота, ще има и живот. Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде в действие. Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия.
Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална.
Сега вие казвате, че тази работа е сложна. Какво ни интересува нас това. Чудни сте. Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото? Вие казвате това е глупава работа да се играе.
към втори вариант >>
Сега вие казвате, че тази работа е сложна.
(втори вариант)
Може. Да турим, че кинетическата енергия представлява живота. Тогава казвам тъй: докато има смърт в живота, ще има и живот. Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде в действие. Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия. Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална.
Сега вие казвате, че тази работа е сложна.
Какво ни интересува нас това. Чудни сте. Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото? Вие казвате това е глупава работа да се играе. Но философски какво я интересува да се върти?
към втори вариант >>
Какво ни интересува нас това.
(втори вариант)
Тогава казвам тъй: докато има смърт в живота, ще има и живот. Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде в действие. Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия. Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална. Сега вие казвате, че тази работа е сложна.
Какво ни интересува нас това.
Чудни сте. Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото? Вие казвате това е глупава работа да се играе. Но философски какво я интересува да се върти? Тя изучава кръга, кривата линия.
към втори вариант >>
Чудни сте.
(втори вариант)
Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде в действие. Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия. Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална. Сега вие казвате, че тази работа е сложна. Какво ни интересува нас това.
Чудни сте.
Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото? Вие казвате това е глупава работа да се играе. Но философски какво я интересува да се върти? Тя изучава кръга, кривата линия. Всяка една млада мома най-първо изучава кръга.
към втори вариант >>
Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото?
(втори вариант)
Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия. Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална. Сега вие казвате, че тази работа е сложна. Какво ни интересува нас това. Чудни сте.
Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото?
Вие казвате това е глупава работа да се играе. Но философски какво я интересува да се върти? Тя изучава кръга, кривата линия. Всяка една млада мома най-първо изучава кръга. Върти се, върти се на хорото.
към втори вариант >>
Вие казвате това е глупава работа да се играе.
(втори вариант)
Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална. Сега вие казвате, че тази работа е сложна. Какво ни интересува нас това. Чудни сте. Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото?
Вие казвате това е глупава работа да се играе.
Но философски какво я интересува да се върти? Тя изучава кръга, кривата линия. Всяка една млада мома най-първо изучава кръга. Върти се, върти се на хорото. Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави.
към втори вариант >>
Но философски какво я интересува да се върти?
(втори вариант)
Сега вие казвате, че тази работа е сложна. Какво ни интересува нас това. Чудни сте. Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото? Вие казвате това е глупава работа да се играе.
Но философски какво я интересува да се върти?
Тя изучава кръга, кривата линия. Всяка една млада мома най-първо изучава кръга. Върти се, върти се на хорото. Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави. И човек го изучава не в статическо положение.
към втори вариант >>
Тя изучава кръга, кривата линия.
(втори вариант)
Какво ни интересува нас това. Чудни сте. Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото? Вие казвате това е глупава работа да се играе. Но философски какво я интересува да се върти?
Тя изучава кръга, кривата линия.
Всяка една млада мома най-първо изучава кръга. Върти се, върти се на хорото. Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави. И човек го изучава не в статическо положение. Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят?
към втори вариант >>
Всяка една млада мома най-първо изучава кръга.
(втори вариант)
Чудни сте. Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото? Вие казвате това е глупава работа да се играе. Но философски какво я интересува да се върти? Тя изучава кръга, кривата линия.
Всяка една млада мома най-първо изучава кръга.
Върти се, върти се на хорото. Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави. И човек го изучава не в статическо положение. Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят? Динамическо. Динамиката изучават.
към втори вариант >>
Върти се, върти се на хорото.
(втори вариант)
Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото? Вие казвате това е глупава работа да се играе. Но философски какво я интересува да се върти? Тя изучава кръга, кривата линия. Всяка една млада мома най-първо изучава кръга.
Върти се, върти се на хорото.
Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави. И човек го изучава не в статическо положение. Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят? Динамическо. Динамиката изучават. Да видите колко сложно изучава тя въпроса.
към втори вариант >>
Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави.
(втори вариант)
Вие казвате това е глупава работа да се играе. Но философски какво я интересува да се върти? Тя изучава кръга, кривата линия. Всяка една млада мома най-първо изучава кръга. Върти се, върти се на хорото.
Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави.
И човек го изучава не в статическо положение. Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят? Динамическо. Динамиката изучават. Да видите колко сложно изучава тя въпроса. Сега тази е млада мома, минавам покрай нея и я питам: “Млада моме, защо играеш?
към втори вариант >>
И човек го изучава не в статическо положение.
(втори вариант)
Но философски какво я интересува да се върти? Тя изучава кръга, кривата линия. Всяка една млада мома най-първо изучава кръга. Върти се, върти се на хорото. Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави.
И човек го изучава не в статическо положение.
Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят? Динамическо. Динамиката изучават. Да видите колко сложно изучава тя въпроса. Сега тази е млада мома, минавам покрай нея и я питам: “Млада моме, защо играеш? ” Тя започва научно да ми доказва туй.
към втори вариант >>
Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят?
(втори вариант)
Тя изучава кръга, кривата линия. Всяка една млада мома най-първо изучава кръга. Върти се, върти се на хорото. Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави. И човек го изучава не в статическо положение.
Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят?
Динамическо. Динамиката изучават. Да видите колко сложно изучава тя въпроса. Сега тази е млада мома, минавам покрай нея и я питам: “Млада моме, защо играеш? ” Тя започва научно да ми доказва туй.
към втори вариант >>
Динамическо. Динамиката изучават.
(втори вариант)
Всяка една млада мома най-първо изучава кръга. Върти се, върти се на хорото. Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави. И човек го изучава не в статическо положение. Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят?
Динамическо. Динамиката изучават.
Да видите колко сложно изучава тя въпроса. Сега тази е млада мома, минавам покрай нея и я питам: “Млада моме, защо играеш? ” Тя започва научно да ми доказва туй.
към втори вариант >>
Да видите колко сложно изучава тя въпроса.
(втори вариант)
Върти се, върти се на хорото. Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави. И човек го изучава не в статическо положение. Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят? Динамическо. Динамиката изучават.
Да видите колко сложно изучава тя въпроса.
Сега тази е млада мома, минавам покрай нея и я питам: “Млада моме, защо играеш? ” Тя започва научно да ми доказва туй.
към втори вариант >>
Сега тази е млада мома, минавам покрай нея и я питам: “Млада моме, защо играеш?
(втори вариант)
Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави. И човек го изучава не в статическо положение. Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят? Динамическо. Динамиката изучават. Да видите колко сложно изучава тя въпроса.
Сега тази е млада мома, минавам покрай нея и я питам: “Млада моме, защо играеш?
” Тя започва научно да ми доказва туй.
към втори вариант >>
” Тя започва научно да ми доказва туй.
(втори вариант)
И човек го изучава не в статическо положение. Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят? Динамическо. Динамиката изучават. Да видите колко сложно изучава тя въпроса. Сега тази е млада мома, минавам покрай нея и я питам: “Млада моме, защо играеш?
” Тя започва научно да ми доказва туй.
към втори вариант >>
Две точки, които имат еднакви отношения, са еднакво съпоставени към една трета точка .В .А .С.
(втори вариант)
Две точки, които имат еднакви отношения, са еднакво съпоставени към една трета точка .В .А .С.
Между тия точки могат да се прекарат безброй прави линии. И тя започва да прави тия прави линии около този център А. Следователно тия две точки, които еднакво отстоят от центъра, като се въртят, първата е С1, следващата е С2, имаме още С3 и С4 и т.н. И тя казва, когато всички точки се завъртят около своя център, ще се образува една фигура, която се нарича крива или кръг. Сега дали тия точки се движат поотделно?
към втори вариант >>
Между тия точки могат да се прекарат безброй прави линии.
(втори вариант)
Две точки, които имат еднакви отношения, са еднакво съпоставени към една трета точка .В .А .С.
Между тия точки могат да се прекарат безброй прави линии.
И тя започва да прави тия прави линии около този център А. Следователно тия две точки, които еднакво отстоят от центъра, като се въртят, първата е С1, следващата е С2, имаме още С3 и С4 и т.н. И тя казва, когато всички точки се завъртят около своя център, ще се образува една фигура, която се нарича крива или кръг. Сега дали тия точки се движат поотделно? Ако една точка, която седи на еднакво разстояние от центъра, постоянно се движи, тя, за да се движи, трябва да има съответстваща точка, трябва да има някакъв идеал.
към втори вариант >>
И тя започва да прави тия прави линии около този център А.
(втори вариант)
Две точки, които имат еднакви отношения, са еднакво съпоставени към една трета точка .В .А .С. Между тия точки могат да се прекарат безброй прави линии.
И тя започва да прави тия прави линии около този център А.
Следователно тия две точки, които еднакво отстоят от центъра, като се въртят, първата е С1, следващата е С2, имаме още С3 и С4 и т.н. И тя казва, когато всички точки се завъртят около своя център, ще се образува една фигура, която се нарича крива или кръг. Сега дали тия точки се движат поотделно? Ако една точка, която седи на еднакво разстояние от центъра, постоянно се движи, тя, за да се движи, трябва да има съответстваща точка, трябва да има някакъв идеал.
към втори вариант >>
Следователно тия две точки, които еднакво отстоят от центъра, като се въртят, първата е С1, следващата е С2, имаме още С3 и С4 и т.н.
(втори вариант)
Две точки, които имат еднакви отношения, са еднакво съпоставени към една трета точка .В .А .С. Между тия точки могат да се прекарат безброй прави линии. И тя започва да прави тия прави линии около този център А.
Следователно тия две точки, които еднакво отстоят от центъра, като се въртят, първата е С1, следващата е С2, имаме още С3 и С4 и т.н.
И тя казва, когато всички точки се завъртят около своя център, ще се образува една фигура, която се нарича крива или кръг. Сега дали тия точки се движат поотделно? Ако една точка, която седи на еднакво разстояние от центъра, постоянно се движи, тя, за да се движи, трябва да има съответстваща точка, трябва да има някакъв идеал.
към втори вариант >>
И тя казва, когато всички точки се завъртят около своя център, ще се образува една фигура, която се нарича крива или кръг.
(втори вариант)
Две точки, които имат еднакви отношения, са еднакво съпоставени към една трета точка .В .А .С. Между тия точки могат да се прекарат безброй прави линии. И тя започва да прави тия прави линии около този център А. Следователно тия две точки, които еднакво отстоят от центъра, като се въртят, първата е С1, следващата е С2, имаме още С3 и С4 и т.н.
И тя казва, когато всички точки се завъртят около своя център, ще се образува една фигура, която се нарича крива или кръг.
Сега дали тия точки се движат поотделно? Ако една точка, която седи на еднакво разстояние от центъра, постоянно се движи, тя, за да се движи, трябва да има съответстваща точка, трябва да има някакъв идеал.
към втори вариант >>
Сега дали тия точки се движат поотделно?
(втори вариант)
Две точки, които имат еднакви отношения, са еднакво съпоставени към една трета точка .В .А .С. Между тия точки могат да се прекарат безброй прави линии. И тя започва да прави тия прави линии около този център А. Следователно тия две точки, които еднакво отстоят от центъра, като се въртят, първата е С1, следващата е С2, имаме още С3 и С4 и т.н. И тя казва, когато всички точки се завъртят около своя център, ще се образува една фигура, която се нарича крива или кръг.
Сега дали тия точки се движат поотделно?
Ако една точка, която седи на еднакво разстояние от центъра, постоянно се движи, тя, за да се движи, трябва да има съответстваща точка, трябва да има някакъв идеал.
към втори вариант >>
Ако една точка, която седи на еднакво разстояние от центъра, постоянно се движи, тя, за да се движи, трябва да има съответстваща точка, трябва да има някакъв идеал.
(втори вариант)
Между тия точки могат да се прекарат безброй прави линии. И тя започва да прави тия прави линии около този център А. Следователно тия две точки, които еднакво отстоят от центъра, като се въртят, първата е С1, следващата е С2, имаме още С3 и С4 и т.н. И тя казва, когато всички точки се завъртят около своя център, ще се образува една фигура, която се нарича крива или кръг. Сега дали тия точки се движат поотделно?
Ако една точка, която седи на еднакво разстояние от центъра, постоянно се движи, тя, за да се движи, трябва да има съответстваща точка, трябва да има някакъв идеал.
към втори вариант >>
Питат някои защо тази мома играе на хорото?
(втори вариант)
Питат някои защо тази мома играе на хорото?
За да образува кривата линия. Тогава тя, след като е научила кривата линия, тя вече знае отношението, че кръгът, това са безброй точки, които имат еднакви отношения към един общ център. Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са? (Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са? Към центъра са еднакви, но какво е тяхното отношение една към друга?
към втори вариант >>
За да образува кривата линия.
(втори вариант)
Питат някои защо тази мома играе на хорото?
За да образува кривата линия.
Тогава тя, след като е научила кривата линия, тя вече знае отношението, че кръгът, това са безброй точки, които имат еднакви отношения към един общ център. Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са? (Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са? Към центъра са еднакви, но какво е тяхното отношение една към друга? (“Помежду си те нямат никакви отношения.”) Допуснете сега, че в този кръг гайдарджията е в центъра.
към втори вариант >>
Тогава тя, след като е научила кривата линия, тя вече знае отношението, че кръгът, това са безброй точки, които имат еднакви отношения към един общ център.
(втори вариант)
Питат някои защо тази мома играе на хорото? За да образува кривата линия.
Тогава тя, след като е научила кривата линия, тя вече знае отношението, че кръгът, това са безброй точки, които имат еднакви отношения към един общ център.
Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са? (Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са? Към центъра са еднакви, но какво е тяхното отношение една към друга? (“Помежду си те нямат никакви отношения.”) Допуснете сега, че в този кръг гайдарджията е в центъра. Следователно този център и той се движи, но с гайдата си, а всички моми и момци, които се въртят наоколо, са все точки на тази окръжност.
към втори вариант >>
Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са?
(втори вариант)
Питат някои защо тази мома играе на хорото? За да образува кривата линия. Тогава тя, след като е научила кривата линия, тя вече знае отношението, че кръгът, това са безброй точки, които имат еднакви отношения към един общ център.
Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са?
(Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са? Към центъра са еднакви, но какво е тяхното отношение една към друга? (“Помежду си те нямат никакви отношения.”) Допуснете сега, че в този кръг гайдарджията е в центъра. Следователно този център и той се движи, но с гайдата си, а всички моми и момци, които се въртят наоколо, са все точки на тази окръжност.
към втори вариант >>
(Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са?
(втори вариант)
Питат някои защо тази мома играе на хорото? За да образува кривата линия. Тогава тя, след като е научила кривата линия, тя вече знае отношението, че кръгът, това са безброй точки, които имат еднакви отношения към един общ център. Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са?
(Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са?
Към центъра са еднакви, но какво е тяхното отношение една към друга? (“Помежду си те нямат никакви отношения.”) Допуснете сега, че в този кръг гайдарджията е в центъра. Следователно този център и той се движи, но с гайдата си, а всички моми и момци, които се въртят наоколо, са все точки на тази окръжност.
към втори вариант >>
Към центъра са еднакви, но какво е тяхното отношение една към друга?
(втори вариант)
Питат някои защо тази мома играе на хорото? За да образува кривата линия. Тогава тя, след като е научила кривата линия, тя вече знае отношението, че кръгът, това са безброй точки, които имат еднакви отношения към един общ център. Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са? (Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са?
Към центъра са еднакви, но какво е тяхното отношение една към друга?
(“Помежду си те нямат никакви отношения.”) Допуснете сега, че в този кръг гайдарджията е в центъра. Следователно този център и той се движи, но с гайдата си, а всички моми и момци, които се въртят наоколо, са все точки на тази окръжност.
към втори вариант >>
(“Помежду си те нямат никакви отношения.”) Допуснете сега, че в този кръг гайдарджията е в центъра.
(втори вариант)
За да образува кривата линия. Тогава тя, след като е научила кривата линия, тя вече знае отношението, че кръгът, това са безброй точки, които имат еднакви отношения към един общ център. Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са? (Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са? Към центъра са еднакви, но какво е тяхното отношение една към друга?
(“Помежду си те нямат никакви отношения.”) Допуснете сега, че в този кръг гайдарджията е в центъра.
Следователно този център и той се движи, но с гайдата си, а всички моми и момци, които се въртят наоколо, са все точки на тази окръжност.
към втори вариант >>
Следователно този център и той се движи, но с гайдата си, а всички моми и момци, които се въртят наоколо, са все точки на тази окръжност.
(втори вариант)
Тогава тя, след като е научила кривата линия, тя вече знае отношението, че кръгът, това са безброй точки, които имат еднакви отношения към един общ център. Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са? (Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са? Към центъра са еднакви, но какво е тяхното отношение една към друга? (“Помежду си те нямат никакви отношения.”) Допуснете сега, че в този кръг гайдарджията е в центъра.
Следователно този център и той се движи, но с гайдата си, а всички моми и момци, които се въртят наоколо, са все точки на тази окръжност.
към втори вариант >>
Питам, какви са отношенията на всички моми и момци, които се движат вътре?
(втори вариант)
Питам, какви са отношенията на всички моми и момци, които се движат вътре?
Каква е положителната точка в един кръг? Това е момъкът. А що е една негативна точка? Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни. Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята.
към втори вариант >>
Каква е положителната точка в един кръг?
(втори вариант)
Питам, какви са отношенията на всички моми и момци, които се движат вътре?
Каква е положителната точка в един кръг?
Това е момъкът. А що е една негативна точка? Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни. Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята. Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става?
към втори вариант >>
Това е момъкът.
(втори вариант)
Питам, какви са отношенията на всички моми и момци, които се движат вътре? Каква е положителната точка в един кръг?
Това е момъкът.
А що е една негативна точка? Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни. Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята. Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става? (Смачква се.) На гвоздей става.
към втори вариант >>
А що е една негативна точка?
(втори вариант)
Питам, какви са отношенията на всички моми и момци, които се движат вътре? Каква е положителната точка в един кръг? Това е момъкът.
А що е една негативна точка?
Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни. Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята. Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става? (Смачква се.) На гвоздей става. У вас има тези обикновените разбирания.
към втори вариант >>
Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни.
(втори вариант)
Питам, какви са отношенията на всички моми и момци, които се движат вътре? Каква е положителната точка в един кръг? Това е момъкът. А що е една негативна точка?
Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни.
Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята. Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става? (Смачква се.) На гвоздей става. У вас има тези обикновените разбирания. Казвате, чук и наковалня.
към втори вариант >>
Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята.
(втори вариант)
Питам, какви са отношенията на всички моми и момци, които се движат вътре? Каква е положителната точка в един кръг? Това е момъкът. А що е една негативна точка? Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни.
Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята.
Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става? (Смачква се.) На гвоздей става. У вас има тези обикновените разбирания. Казвате, чук и наковалня. Не се спирайте така.
към втори вариант >>
Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става?
(втори вариант)
Каква е положителната точка в един кръг? Това е момъкът. А що е една негативна точка? Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни. Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята.
Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става?
(Смачква се.) На гвоздей става. У вас има тези обикновените разбирания. Казвате, чук и наковалня. Не се спирайте така. Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата.
към втори вариант >>
(Смачква се.) На гвоздей става.
(втори вариант)
Това е момъкът. А що е една негативна точка? Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни. Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята. Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става?
(Смачква се.) На гвоздей става.
У вас има тези обикновените разбирания. Казвате, чук и наковалня. Не се спирайте така. Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата. И двамата се разбират.
към втори вариант >>
У вас има тези обикновените разбирания.
(втори вариант)
А що е една негативна точка? Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни. Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята. Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става? (Смачква се.) На гвоздей става.
У вас има тези обикновените разбирания.
Казвате, чук и наковалня. Не се спирайте така. Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата. И двамата се разбират. Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях.
към втори вариант >>
Казвате, чук и наковалня.
(втори вариант)
Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни. Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята. Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става? (Смачква се.) На гвоздей става. У вас има тези обикновените разбирания.
Казвате, чук и наковалня.
Не се спирайте така. Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата. И двамата се разбират. Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях. И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята.
към втори вариант >>
Не се спирайте така.
(втори вариант)
Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята. Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става? (Смачква се.) На гвоздей става. У вас има тези обикновените разбирания. Казвате, чук и наковалня.
Не се спирайте така.
Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата. И двамата се разбират. Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях. И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята. Ревност е това.
към втори вариант >>
Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата.
(втори вариант)
Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става? (Смачква се.) На гвоздей става. У вас има тези обикновените разбирания. Казвате, чук и наковалня. Не се спирайте така.
Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата.
И двамата се разбират. Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях. И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята. Ревност е това. И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука.
към втори вариант >>
И двамата се разбират.
(втори вариант)
(Смачква се.) На гвоздей става. У вас има тези обикновените разбирания. Казвате, чук и наковалня. Не се спирайте така. Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата.
И двамата се разбират.
Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях. И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята. Ревност е това. И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука. И вторият, който е дошъл, казва: “Тук не се живее.” Следователно между една мома и един момък може да има само един център.
към втори вариант >>
Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях.
(втори вариант)
У вас има тези обикновените разбирания. Казвате, чук и наковалня. Не се спирайте така. Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата. И двамата се разбират.
Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях.
И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята. Ревност е това. И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука. И вторият, който е дошъл, казва: “Тук не се живее.” Следователно между една мома и един момък може да има само един център. Друго същество там е невъзможно.
към втори вариант >>
И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята.
(втори вариант)
Казвате, чук и наковалня. Не се спирайте така. Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата. И двамата се разбират. Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях.
И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята.
Ревност е това. И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука. И вторият, който е дошъл, казва: “Тук не се живее.” Следователно между една мома и един момък може да има само един център. Друго същество там е невъзможно. И онзи, който се опита да влезе там, той ще намери смъртта.
към втори вариант >>
Ревност е това.
(втори вариант)
Не се спирайте така. Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата. И двамата се разбират. Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях. И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята.
Ревност е това.
И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука. И вторият, който е дошъл, казва: “Тук не се живее.” Следователно между една мома и един момък може да има само един център. Друго същество там е невъзможно. И онзи, който се опита да влезе там, той ще намери смъртта. Или толкова бой ще яде там, че ще излезе навънка.
към втори вариант >>
И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука.
(втори вариант)
Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата. И двамата се разбират. Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях. И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята. Ревност е това.
И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука.
И вторият, който е дошъл, казва: “Тук не се живее.” Следователно между една мома и един момък може да има само един център. Друго същество там е невъзможно. И онзи, който се опита да влезе там, той ще намери смъртта. Или толкова бой ще яде там, че ще излезе навънка.
към втори вариант >>
И вторият, който е дошъл, казва: “Тук не се живее.” Следователно между една мома и един момък може да има само един център.
(втори вариант)
И двамата се разбират. Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях. И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята. Ревност е това. И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука.
И вторият, който е дошъл, казва: “Тук не се живее.” Следователно между една мома и един момък може да има само един център.
Друго същество там е невъзможно. И онзи, който се опита да влезе там, той ще намери смъртта. Или толкова бой ще яде там, че ще излезе навънка.
към втори вариант >>
Друго същество там е невъзможно.
(втори вариант)
Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях. И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята. Ревност е това. И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука. И вторият, който е дошъл, казва: “Тук не се живее.” Следователно между една мома и един момък може да има само един център.
Друго същество там е невъзможно.
И онзи, който се опита да влезе там, той ще намери смъртта. Или толкова бой ще яде там, че ще излезе навънка.
към втори вариант >>
И онзи, който се опита да влезе там, той ще намери смъртта.
(втори вариант)
И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята. Ревност е това. И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука. И вторият, който е дошъл, казва: “Тук не се живее.” Следователно между една мома и един момък може да има само един център. Друго същество там е невъзможно.
И онзи, който се опита да влезе там, той ще намери смъртта.
Или толкова бой ще яде там, че ще излезе навънка.
към втори вариант >>
Или толкова бой ще яде там, че ще излезе навънка.
(втори вариант)
Ревност е това. И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука. И вторият, който е дошъл, казва: “Тук не се живее.” Следователно между една мома и един момък може да има само един център. Друго същество там е невъзможно. И онзи, който се опита да влезе там, той ще намери смъртта.
Или толкова бой ще яде там, че ще излезе навънка.
към втори вариант >>
Та в окултната наука има един разказ, няма да ви го приведа сега.
(втори вариант)
Та в окултната наука има един разказ, няма да ви го приведа сега.
Умрелият, след като го биете безброй пъти, той оживява. Какво са страданията в новата философия или в живота? Страданията са един процес в тази наковалня. Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш. Ти си мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво да правя?
към втори вариант >>
Умрелият, след като го биете безброй пъти, той оживява.
(втори вариант)
Та в окултната наука има един разказ, няма да ви го приведа сега.
Умрелият, след като го биете безброй пъти, той оживява.
Какво са страданията в новата философия или в живота? Страданията са един процес в тази наковалня. Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш. Ти си мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво да правя? ” Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл.
към втори вариант >>
Какво са страданията в новата философия или в живота?
(втори вариант)
Та в окултната наука има един разказ, няма да ви го приведа сега. Умрелият, след като го биете безброй пъти, той оживява.
Какво са страданията в новата философия или в живота?
Страданията са един процес в тази наковалня. Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш. Ти си мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво да правя? ” Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл. И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив.
към втори вариант >>
Страданията са един процес в тази наковалня.
(втори вариант)
Та в окултната наука има един разказ, няма да ви го приведа сега. Умрелият, след като го биете безброй пъти, той оживява. Какво са страданията в новата философия или в живота?
Страданията са един процес в тази наковалня.
Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш. Ти си мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво да правя? ” Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл. И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив. Ти можеш да добиеш знание, да говориш на човечеството, това е измама.
към втори вариант >>
Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш.
(втори вариант)
Та в окултната наука има един разказ, няма да ви го приведа сега. Умрелият, след като го биете безброй пъти, той оживява. Какво са страданията в новата философия или в живота? Страданията са един процес в тази наковалня.
Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш.
Ти си мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво да правя? ” Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл. И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив. Ти можеш да добиеш знание, да говориш на човечеството, това е измама. Ако на земята ви се задоволят всичките ваши желания, последния ден, като ви се задоволи последното ваше желание, вие ще умрете, ще изгубите всяко съдържание.
към втори вариант >>
Ти си мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво да правя?
(втори вариант)
Та в окултната наука има един разказ, няма да ви го приведа сега. Умрелият, след като го биете безброй пъти, той оживява. Какво са страданията в новата философия или в живота? Страданията са един процес в тази наковалня. Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш.
Ти си мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво да правя?
” Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл. И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив. Ти можеш да добиеш знание, да говориш на човечеството, това е измама. Ако на земята ви се задоволят всичките ваши желания, последния ден, като ви се задоволи последното ваше желание, вие ще умрете, ще изгубите всяко съдържание.
към втори вариант >>
” Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл.
(втори вариант)
Умрелият, след като го биете безброй пъти, той оживява. Какво са страданията в новата философия или в живота? Страданията са един процес в тази наковалня. Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш. Ти си мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво да правя?
” Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл.
И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив. Ти можеш да добиеш знание, да говориш на човечеството, това е измама. Ако на земята ви се задоволят всичките ваши желания, последния ден, като ви се задоволи последното ваше желание, вие ще умрете, ще изгубите всяко съдържание.
към втори вариант >>
И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив.
(втори вариант)
Какво са страданията в новата философия или в живота? Страданията са един процес в тази наковалня. Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш. Ти си мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво да правя? ” Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл.
И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив.
Ти можеш да добиеш знание, да говориш на човечеството, това е измама. Ако на земята ви се задоволят всичките ваши желания, последния ден, като ви се задоволи последното ваше желание, вие ще умрете, ще изгубите всяко съдържание.
към втори вариант >>
Ти можеш да добиеш знание, да говориш на човечеството, това е измама.
(втори вариант)
Страданията са един процес в тази наковалня. Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш. Ти си мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво да правя? ” Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл. И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив.
Ти можеш да добиеш знание, да говориш на човечеството, това е измама.
Ако на земята ви се задоволят всичките ваши желания, последния ден, като ви се задоволи последното ваше желание, вие ще умрете, ще изгубите всяко съдържание.
към втори вариант >>
Ако на земята ви се задоволят всичките ваши желания, последния ден, като ви се задоволи последното ваше желание, вие ще умрете, ще изгубите всяко съдържание.
(втори вариант)
Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш. Ти си мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво да правя? ” Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл. И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив. Ти можеш да добиеш знание, да говориш на човечеството, това е измама.
Ако на земята ви се задоволят всичките ваши желания, последния ден, като ви се задоволи последното ваше желание, вие ще умрете, ще изгубите всяко съдържание.
към втори вариант >>
Сега това са ред разсъждения за процесите, които съществуват в природата.
(втори вариант)
Сега това са ред разсъждения за процесите, които съществуват в природата.
По някой път гвоздеят, който попада на наковалнята, казва: “Не зная защо дойдох тук. И защо ме бият, пак не зная.” Можете ли да знаете защо бият един гвоздей? Ако вие попитате един гвоздей “Защо те биха тебе”, ще каже: “Не зная”. Онзи, който го бие, какво има? Той си има едно огнище с въглища.
към втори вариант >>
По някой път гвоздеят, който попада на наковалнята, казва: “Не зная защо дойдох тук.
(втори вариант)
Сега това са ред разсъждения за процесите, които съществуват в природата.
По някой път гвоздеят, който попада на наковалнята, казва: “Не зная защо дойдох тук.
И защо ме бият, пак не зная.” Можете ли да знаете защо бият един гвоздей? Ако вие попитате един гвоздей “Защо те биха тебе”, ще каже: “Не зная”. Онзи, който го бие, какво има? Той си има едно огнище с въглища. Той взема гвоздея, туря го в огъня.
към втори вариант >>
2.
Дух Господен / Духът Господен
,
НБ
, София, 29.9.1929г.,
Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него.
Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра. – Какво може да допринесе вярата на човека? Някой вярва, че на планината някъде има чист извор.
Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него.
Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода?
към беседата >>
Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот.
Тъй представен животът, това е една от неговите красиви страни.
Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот.
Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви да бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи. Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи? Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога! – Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра. Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек.
към беседата >>
Какво е придобил от вярата си в този извор?
Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра. – Какво може да допринесе вярата на човека? Някой вярва, че на планината някъде има чист извор. Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него.
Какво е придобил от вярата си в този извор?
Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота.
към беседата >>
Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви да бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи.
Тъй представен животът, това е една от неговите красиви страни. Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот.
Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви да бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи.
Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи? Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога! – Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра. Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек. Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази?
към беседата >>
Друг вярва в хляба и си купува един хляб.
Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра. – Какво може да допринесе вярата на човека? Някой вярва, че на планината някъде има чист извор. Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор?
Друг вярва в хляба и си купува един хляб.
Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни.
към беседата >>
Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи?
Тъй представен животът, това е една от неговите красиви страни. Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот. Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви да бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи.
Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи?
Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога! – Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра. Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек. Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази? Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат.
към беседата >>
Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства.
– Какво може да допринесе вярата на човека? Някой вярва, че на планината някъде има чист извор. Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб.
Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства.
Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни.
към беседата >>
Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога!
Тъй представен животът, това е една от неговите красиви страни. Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот. Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви да бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи. Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи?
Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога!
– Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра. Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек. Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази? Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат. – Много се лъжат.
към беседата >>
Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде?
Някой вярва, че на планината някъде има чист извор. Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства.
Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде?
Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда.
към беседата >>
– Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра.
Тъй представен животът, това е една от неговите красиви страни. Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот. Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви да бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи. Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи? Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога!
– Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра.
Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек. Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази? Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат. – Много се лъжат. На онзи свят не приемат бездарници и грешници.
към беседата >>
Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода?
Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде?
Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода?
Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска.
към беседата >>
Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек.
Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот. Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви да бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи. Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи? Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога! – Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра.
Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек.
Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази? Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат. – Много се лъжат. На онзи свят не приемат бездарници и грешници. На онзи свят приемат само съвършени хора.
към беседата >>
Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота.
Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода?
Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота.
Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах!
към беседата >>
Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази?
Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви да бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи. Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи? Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога! – Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра. Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек.
Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази?
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат. – Много се лъжат. На онзи свят не приемат бездарници и грешници. На онзи свят приемат само съвършени хора. Затова е казано в Писанието: „Бъдете Съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небето".
към беседата >>
Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни.
Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота.
Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни.
Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари!
към беседата >>
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат.
Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи? Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога! – Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра. Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек. Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази?
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат.
– Много се лъжат. На онзи свят не приемат бездарници и грешници. На онзи свят приемат само съвършени хора. Затова е казано в Писанието: „Бъдете Съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небето". Човек не може да бъде едновременно и музикант, и поет, и художник, и учен, и философ, но какъвто клон от науката или изкуството избере, да го усъвършенства.
към беседата >>
Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни.
Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни.
Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни.
В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души?
към беседата >>
– Много се лъжат.
Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога! – Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра. Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек. Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази? Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат.
– Много се лъжат.
На онзи свят не приемат бездарници и грешници. На онзи свят приемат само съвършени хора. Затова е казано в Писанието: „Бъдете Съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небето". Човек не може да бъде едновременно и музикант, и поет, и художник, и учен, и философ, но какъвто клон от науката или изкуството избере, да го усъвършенства.
към беседата >>
В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда.
Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни.
В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда.
Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха.
към беседата >>
На онзи свят не приемат бездарници и грешници.
– Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра. Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек. Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази? Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат. – Много се лъжат.
На онзи свят не приемат бездарници и грешници.
На онзи свят приемат само съвършени хора. Затова е казано в Писанието: „Бъдете Съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небето". Човек не може да бъде едновременно и музикант, и поет, и художник, и учен, и философ, но какъвто клон от науката или изкуството избере, да го усъвършенства.
към беседата >>
Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска.
Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда.
Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска.
Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия.
към беседата >>
На онзи свят приемат само съвършени хора.
Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек. Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази? Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат. – Много се лъжат. На онзи свят не приемат бездарници и грешници.
На онзи свят приемат само съвършени хора.
Затова е казано в Писанието: „Бъдете Съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небето". Човек не може да бъде едновременно и музикант, и поет, и художник, и учен, и философ, но какъвто клон от науката или изкуството избере, да го усъвършенства.
към беседата >>
Първият казва: Да имах здрав стомах!
Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска.
Първият казва: Да имах здрав стомах!
Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието: „Бъдете Съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небето".
Ако вярата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази? Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат. – Много се лъжат. На онзи свят не приемат бездарници и грешници. На онзи свят приемат само съвършени хора.
Затова е казано в Писанието: „Бъдете Съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небето".
Човек не може да бъде едновременно и музикант, и поет, и художник, и учен, и философ, но какъвто клон от науката или изкуството избере, да го усъвършенства.
към беседата >>
Вторият казва: Да имах пари!
Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах!
Вторият казва: Да имах пари!
Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си.
към беседата >>
Човек не може да бъде едновременно и музикант, и поет, и художник, и учен, и философ, но какъвто клон от науката или изкуството избере, да го усъвършенства.
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат. – Много се лъжат. На онзи свят не приемат бездарници и грешници. На онзи свят приемат само съвършени хора. Затова е казано в Писанието: „Бъдете Съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небето".
Човек не може да бъде едновременно и музикант, и поет, и художник, и учен, и философ, но какъвто клон от науката или изкуството избере, да го усъвършенства.
към беседата >>
Какво трябва да направят тия двама души?
Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари!
Какво трябва да направят тия двама души?
Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия.
към беседата >>
Често религиозните и учените хора спорят, кое верую е най-право.
Често религиозните и учените хора спорят, кое верую е най-право.
– Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т.н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно.
към беседата >>
Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха.
В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души?
Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха.
Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече.
към беседата >>
– Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т.н.
Често религиозните и учените хора спорят, кое верую е най-право.
– Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т.н.
Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение.
към беседата >>
Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия.
Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха.
Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия.
Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече. В такъв случай, просията съвършено ще изчезне.
към беседата >>
Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква.
Често религиозните и учените хора спорят, кое верую е най-право. – Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т.н.
Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква.
Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение. Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават.
към беседата >>
Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата.
Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия.
Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата.
Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече. В такъв случай, просията съвършено ще изчезне. Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство.
към беседата >>
Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую.
Често религиозните и учените хора спорят, кое верую е най-право. – Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т.н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква.
Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую.
Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение. Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа.
към беседата >>
Всеки човек трябва да даде нещо от себе си.
Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата.
Всеки човек трябва да даде нещо от себе си.
Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече. В такъв случай, просията съвършено ще изчезне. Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство. Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство.
към беседата >>
Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него.
Често религиозните и учените хора спорят, кое верую е най-право. – Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т.н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую.
Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него.
Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение. Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си.
към беседата >>
Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия.
Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си.
Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия.
Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече. В такъв случай, просията съвършено ще изчезне. Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство. Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство.
към беседата >>
Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно.
Често религиозните и учените хора спорят, кое верую е най-право. – Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т.н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него.
Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно.
Така и планетите имат свой определен път на движение. Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си. Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина.
към беседата >>
Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече.
Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия.
Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече.
В такъв случай, просията съвършено ще изчезне. Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство. Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство.
към беседата >>
Така и планетите имат свой определен път на движение.
– Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т.н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно.
Така и планетите имат свой определен път на движение.
Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си. Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина. Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга.
към беседата >>
В такъв случай, просията съвършено ще изчезне.
Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече.
В такъв случай, просията съвършено ще изчезне.
Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство. Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство.
към беседата >>
Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават.
Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение.
Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават.
Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си. Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина. Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга. Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости.
към беседата >>
Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство.
Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече. В такъв случай, просията съвършено ще изчезне.
Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство.
Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство.
към беседата >>
Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа.
Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение. Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават.
Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа.
Така трябва да живеят и хората помежду си. Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина. Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга. Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости. 3а тази цел, то ще разполага с грамаден салон за гости.
към беседата >>
Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство.
Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече. В такъв случай, просията съвършено ще изчезне. Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство.
Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство.
към беседата >>
Така трябва да живеят и хората помежду си.
Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но, за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение. Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа.
Така трябва да живеят и хората помежду си.
Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина. Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга. Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости. 3а тази цел, то ще разполага с грамаден салон за гости. Като им устрои голям пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата си.
към беседата >>
Религиозните хора разчитат на своята вяра в Господа, в Исуса Христа и мислят, че като умрат, ангели ще слязат от небето и ще ги занесат при Господа.
Религиозните хора разчитат на своята вяра в Господа, в Исуса Христа и мислят, че като умрат, ангели ще слязат от небето и ще ги занесат при Господа.
Там ще ги посрещнат със слава и почести. В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита. Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят. Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни. Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо.
към беседата >>
Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина.
Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение. Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си.
Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина.
Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга. Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости. 3а тази цел, то ще разполага с грамаден салон за гости. Като им устрои голям пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата си. По този начин, ще се създаде нов свят, с нови закони и условия за нов живот.
към беседата >>
Там ще ги посрещнат със слава и почести.
Религиозните хора разчитат на своята вяра в Господа, в Исуса Христа и мислят, че като умрат, ангели ще слязат от небето и ще ги занесат при Господа.
Там ще ги посрещнат със слава и почести.
В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита. Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят. Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни. Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо. За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне.
към беседата >>
Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга.
Така и планетите имат свой определен път на движение. Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си. Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина.
Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга.
Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости. 3а тази цел, то ще разполага с грамаден салон за гости. Като им устрои голям пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата си. По този начин, ще се създаде нов свят, с нови закони и условия за нов живот.
към беседата >>
В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита.
Религиозните хора разчитат на своята вяра в Господа, в Исуса Христа и мислят, че като умрат, ангели ще слязат от небето и ще ги занесат при Господа. Там ще ги посрещнат със слава и почести.
В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита.
Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят. Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни. Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо. За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне. Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно.
към беседата >>
Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости.
Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си. Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина. Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга.
Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости.
3а тази цел, то ще разполага с грамаден салон за гости. Като им устрои голям пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата си. По този начин, ще се създаде нов свят, с нови закони и условия за нов живот.
към беседата >>
Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят.
Религиозните хора разчитат на своята вяра в Господа, в Исуса Христа и мислят, че като умрат, ангели ще слязат от небето и ще ги занесат при Господа. Там ще ги посрещнат със слава и почести. В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита.
Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят.
Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни. Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо. За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне. Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно. Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще.
към беседата >>
3а тази цел, то ще разполага с грамаден салон за гости.
Най-малкото доближаване на планетите, една към друга, води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си. Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина. Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга. Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости.
3а тази цел, то ще разполага с грамаден салон за гости.
Като им устрои голям пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата си. По този начин, ще се създаде нов свят, с нови закони и условия за нов живот.
към беседата >>
Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни.
Религиозните хора разчитат на своята вяра в Господа, в Исуса Христа и мислят, че като умрат, ангели ще слязат от небето и ще ги занесат при Господа. Там ще ги посрещнат със слава и почести. В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита. Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят.
Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни.
Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо. За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне. Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно. Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот?
към беседата >>
Като им устрои голям пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата си.
Така трябва да живеят и хората помежду си. Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина. Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга. Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости. 3а тази цел, то ще разполага с грамаден салон за гости.
Като им устрои голям пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата си.
По този начин, ще се създаде нов свят, с нови закони и условия за нов живот.
към беседата >>
Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо.
Религиозните хора разчитат на своята вяра в Господа, в Исуса Христа и мислят, че като умрат, ангели ще слязат от небето и ще ги занесат при Господа. Там ще ги посрещнат със слава и почести. В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита. Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят. Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни.
Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо.
За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне. Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно. Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът?
към беседата >>
По този начин, ще се създаде нов свят, с нови закони и условия за нов живот.
Всеки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята светлина. Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга. Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости. 3а тази цел, то ще разполага с грамаден салон за гости. Като им устрои голям пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата си.
По този начин, ще се създаде нов свят, с нови закони и условия за нов живот.
към беседата >>
За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне.
Там ще ги посрещнат със слава и почести. В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита. Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят. Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни. Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо.
За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне.
Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно. Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго.
към беседата >>
Съвременните хора имат човешки разбирания за небето, за онзи свят.
Съвременните хора имат човешки разбирания за небето, за онзи свят.
Те казват: Човек се ражда, живее, умира и отива на небето, отдето е дошъл. След 40 – 50 години той отново се ражда на земята. От живота, който днес прекарвате на земята, зависи вашият бъдещ живот. От вас зависи – да бъдете цар или просяк.
към беседата >>
Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно.
В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита. Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят. Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни. Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо. За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне.
Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно.
Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси.
към беседата >>
Те казват: Човек се ражда, живее, умира и отива на небето, отдето е дошъл.
Съвременните хора имат човешки разбирания за небето, за онзи свят.
Те казват: Човек се ражда, живее, умира и отива на небето, отдето е дошъл.
След 40 – 50 години той отново се ражда на земята. От живота, който днес прекарвате на земята, зависи вашият бъдещ живот. От вас зависи – да бъдете цар или просяк.
към беседата >>
Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще.
Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят. Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни. Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо. За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне. Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно.
Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще.
Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н.
към беседата >>
След 40 – 50 години той отново се ражда на земята.
Съвременните хора имат човешки разбирания за небето, за онзи свят. Те казват: Човек се ражда, живее, умира и отива на небето, отдето е дошъл.
След 40 – 50 години той отново се ражда на земята.
От живота, който днес прекарвате на земята, зависи вашият бъдещ живот. От вас зависи – да бъдете цар или просяк.
към беседата >>
Какво трябва да направи богатият, в този си живот?
Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни. Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо. За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне. Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно. Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще.
Какво трябва да направи богатият, в този си живот?
И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил.
към беседата >>
От живота, който днес прекарвате на земята, зависи вашият бъдещ живот.
Съвременните хора имат човешки разбирания за небето, за онзи свят. Те казват: Човек се ражда, живее, умира и отива на небето, отдето е дошъл. След 40 – 50 години той отново се ражда на земята.
От живота, който днес прекарвате на земята, зависи вашият бъдещ живот.
От вас зависи – да бъдете цар или просяк.
към беседата >>
И какво трябва да направи сиромахът?
Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо. За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне. Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно. Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот?
И какво трябва да направи сиромахът?
Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите.
към беседата >>
От вас зависи – да бъдете цар или просяк.
Съвременните хора имат човешки разбирания за небето, за онзи свят. Те казват: Човек се ражда, живее, умира и отива на небето, отдето е дошъл. След 40 – 50 години той отново се ражда на земята. От живота, който днес прекарвате на земята, зависи вашият бъдещ живот.
От вас зависи – да бъдете цар или просяк.
към беседата >>
Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго.
За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне. Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно. Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът?
Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго.
Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите. Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите.
към беседата >>
Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието.
Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието.
Един ден той излязъл, вън от града, на размишление. На пътя го срещнал един просяк, който го спрял, да му иска помощ. Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал.
към беседата >>
Всички клиенти на богатия човек са сиромаси.
Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно. Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго.
Всички клиенти на богатия човек са сиромаси.
Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите. Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите.
към беседата >>
Един ден той излязъл, вън от града, на размишление.
Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието.
Един ден той излязъл, вън от града, на размишление.
На пътя го срещнал един просяк, който го спрял, да му иска помощ. Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал. По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне.
към беседата >>
Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н.
Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси.
Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н.
Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите. Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си.
към беседата >>
На пътя го срещнал един просяк, който го спрял, да му иска помощ.
Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието. Един ден той излязъл, вън от града, на размишление.
На пътя го срещнал един просяк, който го спрял, да му иска помощ.
Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал. По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание.
към беседата >>
Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил.
Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н.
Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил.
Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите. Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си. Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите.
към беседата >>
Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му.
Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието. Един ден той излязъл, вън от града, на размишление. На пътя го срещнал един просяк, който го спрял, да му иска помощ.
Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му.
Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал. По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо.
към беседата >>
Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите.
И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил.
Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите.
Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си. Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите. Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите.
към беседата >>
Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя!
Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието. Един ден той излязъл, вън от града, на размишление. На пътя го срещнал един просяк, който го спрял, да му иска помощ. Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му.
Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя!
Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал. По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал някаква помощ.
към беседата >>
Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите.
Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите.
Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите.
Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си. Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите. Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите. И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени.
към беседата >>
Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал.
Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието. Един ден той излязъл, вън от града, на размишление. На пътя го срещнал един просяк, който го спрял, да му иска помощ. Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя!
Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал.
По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал някаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си.
към беседата >>
Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите.
Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите. Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите.
Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите.
Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си. Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите. Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите. И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени. Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват.
към беседата >>
По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне.
Един ден той излязъл, вън от града, на размишление. На пътя го срещнал един просяк, който го спрял, да му иска помощ. Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал.
По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне.
Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал някаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира!
към беседата >>
Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си.
Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите. Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите.
Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си.
Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите. Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите. И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени. Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват. Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си.
към беседата >>
Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание.
На пътя го срещнал един просяк, който го спрял, да му иска помощ. Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал. По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне.
Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание.
Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал някаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира! Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието.
към беседата >>
Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите.
Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите. Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си.
Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите.
Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите. И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени. Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват. Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си. Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя.
към беседата >>
Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо.
Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал. По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание.
Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо.
И той искал някаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира! Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието. Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си.
към беседата >>
Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите.
Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите. Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си. Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите.
Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите.
И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени. Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват. Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си. Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя. Той казва: Не искам вече сиромах да бъда.
към беседата >>
И той искал някаква помощ.
Той си казал: Как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал. По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо.
И той искал някаква помощ.
Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира! Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието. Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато.
към беседата >>
И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени.
Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си. Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите. Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите.
И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени.
Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват. Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си. Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя. Той казва: Не искам вече сиромах да бъда. Наситих се на затвори, на съдилища.
към беседата >>
Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си.
Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал. По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал някаква помощ.
Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си.
Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира! Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието. Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото.
към беседата >>
Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват.
Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си. Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите. Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите. И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени.
Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват.
Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си. Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя. Той казва: Не искам вече сиромах да бъда. Наситих се на затвори, на съдилища. Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора.
към беседата >>
Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира!
По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба, да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал някаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си.
Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира!
Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието. Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си.
към беседата >>
Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си.
Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си. Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите. Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите. И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени. Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват.
Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си.
Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя. Той казва: Не искам вече сиромах да бъда. Наситих се на затвори, на съдилища. Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора. Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си.
към беседата >>
Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието.
Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал някаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира!
Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието.
Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления.
към беседата >>
Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя.
Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите. Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите. И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени. Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват. Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си.
Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя.
Той казва: Не искам вече сиромах да бъда. Наситих се на затвори, на съдилища. Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора. Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си. Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава.
към беседата >>
Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си.
Най-после, шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал някаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира! Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието.
Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си.
Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля.
към беседата >>
Той казва: Не искам вече сиромах да бъда.
Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите. И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени. Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват. Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си. Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя.
Той казва: Не искам вече сиромах да бъда.
Наситих се на затвори, на съдилища. Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора. Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си. Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите.
към беседата >>
Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато.
И той искал някаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира! Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието. Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си.
Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато.
На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни.
към беседата >>
Наситих се на затвори, на съдилища.
И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени. Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват. Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си. Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя. Той казва: Не искам вече сиромах да бъда.
Наситих се на затвори, на съдилища.
Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора. Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си. Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда.
към беседата >>
На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото.
Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира! Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието. Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато.
На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото.
От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят.
към беседата >>
Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора.
Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват. Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си. Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя. Той казва: Не искам вече сиромах да бъда. Наситих се на затвори, на съдилища.
Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора.
Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си. Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго.
към беседата >>
От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си.
Той си казал: Отде се намериха тези хора, да ми развалят мира! Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието. Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото.
От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си.
Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник.
към беседата >>
Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си.
Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си. Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя. Той казва: Не искам вече сиромах да бъда. Наситих се на затвори, на съдилища. Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора.
Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си.
Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. И богатият, и сиромахът носят отговорности.
към беседата >>
Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления.
Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието. Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си.
Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления.
Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник.
към беседата >>
Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава.
Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя. Той казва: Не искам вече сиромах да бъда. Наситих се на затвори, на съдилища. Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора. Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си.
Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава.
Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. И богатият, и сиромахът носят отговорности. Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно.
към беседата >>
Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля.
Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града, да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления.
Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля.
Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник. Бащата предал занаята на сина си.
към беседата >>
Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите.
Той казва: Не искам вече сиромах да бъда. Наситих се на затвори, на съдилища. Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора. Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си. Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава.
Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите.
Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. И богатият, и сиромахът носят отговорности. Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно. Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто.
към беседата >>
Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни.
Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля.
Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни.
– Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник. Бащата предал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си.
към беседата >>
Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда.
Наситих се на затвори, на съдилища. Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора. Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си. Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите.
Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда.
По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. И богатият, и сиромахът носят отговорности. Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно. Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто. Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може.
към беседата >>
– Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят.
На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни.
– Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят.
За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник. Бащата предал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк.
към беседата >>
По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго.
Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора. Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си. Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда.
По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго.
И богатият, и сиромахът носят отговорности. Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно. Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто. Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може. И обратно: чрез сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може.
към беседата >>
За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник.
От този ден, той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят.
За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник.
И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник. Бащата предал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк. Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение?
към беседата >>
И богатият, и сиромахът носят отговорности.
Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си. Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго.
И богатият, и сиромахът носят отговорности.
Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно. Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто. Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може. И обратно: чрез сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може.
към беседата >>
И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник.
Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник.
И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник.
Бащата предал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк. Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк.
към беседата >>
Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно.
Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. И богатият, и сиромахът носят отговорности.
Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно.
Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто. Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може. И обратно: чрез сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може.
към беседата >>
Бащата предал занаята на сина си.
Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник.
Бащата предал занаята на сина си.
Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк. Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк. В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив.
към беседата >>
Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто.
Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. И богатият, и сиромахът носят отговорности. Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно.
Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто.
Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може. И обратно: чрез сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може.
към беседата >>
Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си.
Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник. Бащата предал занаята на сина си.
Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си.
Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк. Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк. В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив. Тя изпълнила това задължение от любов.
към беседата >>
Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може.
Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. И богатият, и сиромахът носят отговорности. Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно. Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто.
Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може.
И обратно: чрез сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може.
към беседата >>
Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк.
– Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник. Бащата предал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си.
Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк.
Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк. В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив. Тя изпълнила това задължение от любов. По този начин, той научил закона на великата жертва.
към беседата >>
И обратно: чрез сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може.
По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. И богатият, и сиромахът носят отговорности. Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно. Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто. Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може.
И обратно: чрез сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може.
към беседата >>
Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение?
За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник. Бащата предал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк.
Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение?
При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк. В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив. Тя изпълнила това задължение от любов. По този начин, той научил закона на великата жертва.
към беседата >>
Съвременните хора не разбират смисъла на богатството и сиромашията и без да мислят много, някои набързо се произнасят, че богатите хора са крадци и разбойници.
Съвременните хора не разбират смисъла на богатството и сиромашията и без да мислят много, някои набързо се произнасят, че богатите хора са крадци и разбойници.
Други пък казват, че сиромасите са крадци и разбойници. – Не, не е така. Това е пристрастно заключение. Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци. Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати.
към беседата >>
При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк.
И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник. Бащата предал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк. Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение?
При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк.
В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив. Тя изпълнила това задължение от любов. По този начин, той научил закона на великата жертва.
към беседата >>
Други пък казват, че сиромасите са крадци и разбойници.
Съвременните хора не разбират смисъла на богатството и сиромашията и без да мислят много, някои набързо се произнасят, че богатите хора са крадци и разбойници.
Други пък казват, че сиромасите са крадци и разбойници.
– Не, не е така. Това е пристрастно заключение. Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци. Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че учените развалят света.
към беседата >>
В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив.
Бащата предал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк. Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк.
В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив.
Тя изпълнила това задължение от любов. По този начин, той научил закона на великата жертва.
към беседата >>
– Не, не е така.
Съвременните хора не разбират смисъла на богатството и сиромашията и без да мислят много, някои набързо се произнасят, че богатите хора са крадци и разбойници. Други пък казват, че сиромасите са крадци и разбойници.
– Не, не е така.
Това е пристрастно заключение. Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци. Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че учените развалят света. – И това не е вярно.
към беседата >>
Тя изпълнила това задължение от любов.
Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк. Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк. В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив.
Тя изпълнила това задължение от любов.
По този начин, той научил закона на великата жертва.
към беседата >>
Това е пристрастно заключение.
Съвременните хора не разбират смисъла на богатството и сиромашията и без да мислят много, някои набързо се произнасят, че богатите хора са крадци и разбойници. Други пък казват, че сиромасите са крадци и разбойници. – Не, не е така.
Това е пристрастно заключение.
Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци. Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че учените развалят света. – И това не е вярно. Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени.
към беседата >>
По този начин, той научил закона на великата жертва.
Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просяк. Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просяк. В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив. Тя изпълнила това задължение от любов.
По този начин, той научил закона на великата жертва.
към беседата >>
Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци.
Съвременните хора не разбират смисъла на богатството и сиромашията и без да мислят много, някои набързо се произнасят, че богатите хора са крадци и разбойници. Други пък казват, че сиромасите са крадци и разбойници. – Не, не е така. Това е пристрастно заключение.
Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци.
Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че учените развалят света. – И това не е вярно. Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени. Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае?
към беседата >>
Питам: каква полза имате от Христовото учение, ако не искате хората да ви смущават?
Питам: каква полза имате от Христовото учение, ако не искате хората да ви смущават?
Това значи, да носите само името християни, без да сте приели Христа в себе си. Един индус решил да изучи живота, във всички негови прояви. Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път.
към беседата >>
Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати.
Съвременните хора не разбират смисъла на богатството и сиромашията и без да мислят много, някои набързо се произнасят, че богатите хора са крадци и разбойници. Други пък казват, че сиромасите са крадци и разбойници. – Не, не е така. Това е пристрастно заключение. Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци.
Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати.
Другаде слушате да се казва, че учените развалят света. – И това не е вярно. Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени. Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае? – Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си.
към беседата >>
Това значи, да носите само името християни, без да сте приели Христа в себе си.
Питам: каква полза имате от Христовото учение, ако не искате хората да ви смущават?
Това значи, да носите само името християни, без да сте приели Христа в себе си.
Един индус решил да изучи живота, във всички негови прояви. Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път. Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия.
към беседата >>
Другаде слушате да се казва, че учените развалят света.
Други пък казват, че сиромасите са крадци и разбойници. – Не, не е така. Това е пристрастно заключение. Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци. Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати.
Другаде слушате да се казва, че учените развалят света.
– И това не е вярно. Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени. Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае? – Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си. Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи.
към беседата >>
Един индус решил да изучи живота, във всички негови прояви.
Питам: каква полза имате от Христовото учение, ако не искате хората да ви смущават? Това значи, да носите само името християни, без да сте приели Христа в себе си.
Един индус решил да изучи живота, във всички негови прояви.
Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път. Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия. Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него.
към беседата >>
– И това не е вярно.
– Не, не е така. Това е пристрастно заключение. Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци. Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че учените развалят света.
– И това не е вярно.
Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени. Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае? – Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си. Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи. Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици.
към беседата >>
Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи.
Питам: каква полза имате от Христовото учение, ако не искате хората да ви смущават? Това значи, да носите само името християни, без да сте приели Христа в себе си. Един индус решил да изучи живота, във всички негови прояви.
Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи.
Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път. Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия. Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него. Ако искаш да ме следваш, започни да работиш.
към беседата >>
Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени.
Това е пристрастно заключение. Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци. Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че учените развалят света. – И това не е вярно.
Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени.
Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае? – Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си. Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи. Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици. Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя.
към беседата >>
Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие.
Питам: каква полза имате от Христовото учение, ако не искате хората да ви смущават? Това значи, да носите само името християни, без да сте приели Христа в себе си. Един индус решил да изучи живота, във всички негови прояви. Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи.
Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие.
Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път. Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия. Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него. Ако искаш да ме следваш, започни да работиш. Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш.
към беседата >>
Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае?
Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци. Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че учените развалят света. – И това не е вярно. Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени.
Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае?
– Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си. Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи. Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици. Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя. – Отде знаят те, че светът не е оправен?
към беседата >>
Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път.
Питам: каква полза имате от Христовото учение, ако не искате хората да ви смущават? Това значи, да носите само името християни, без да сте приели Христа в себе си. Един индус решил да изучи живота, във всички негови прояви. Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие.
Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път.
Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия. Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него. Ако искаш да ме следваш, започни да работиш. Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш. Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи.
към беседата >>
– Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си.
Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че учените развалят света. – И това не е вярно. Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени. Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае?
– Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си.
Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи. Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици. Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя. – Отде знаят те, че светът не е оправен? И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят?
към беседата >>
Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия.
Това значи, да носите само името християни, без да сте приели Христа в себе си. Един индус решил да изучи живота, във всички негови прояви. Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път.
Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия.
Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него. Ако искаш да ме следваш, започни да работиш. Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш. Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи. От този ден, животът му коренно се изменил.
към беседата >>
Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи.
Другаде слушате да се казва, че учените развалят света. – И това не е вярно. Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени. Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае? – Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си.
Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи.
Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици. Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя. – Отде знаят те, че светът не е оправен? И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят? Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години.
към беседата >>
Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него.
Един индус решил да изучи живота, във всички негови прояви. Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път. Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия.
Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него.
Ако искаш да ме следваш, започни да работиш. Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш. Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи. От този ден, животът му коренно се изменил. Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности?
към беседата >>
Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици.
– И това не е вярно. Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени. Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае? – Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си. Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи.
Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици.
Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя. – Отде знаят те, че светът не е оправен? И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят? Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години. Това е криво разсъждение.
към беседата >>
Ако искаш да ме следваш, започни да работиш.
Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път. Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия. Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него.
Ако искаш да ме следваш, започни да работиш.
Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш. Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи. От този ден, животът му коренно се изменил. Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности? – Защото е мислил право.
към беседата >>
Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя.
Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени. Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае? – Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си. Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи. Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици.
Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя.
– Отде знаят те, че светът не е оправен? И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят? Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години. Това е криво разсъждение. Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека?
към беседата >>
Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш.
Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път. Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия. Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него. Ако искаш да ме следваш, започни да работиш.
Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш.
Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи. От този ден, животът му коренно се изменил. Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности? – Защото е мислил право. Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал.
към беседата >>
– Отде знаят те, че светът не е оправен?
Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае? – Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си. Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи. Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици. Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя.
– Отде знаят те, че светът не е оправен?
И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят? Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години. Това е криво разсъждение. Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека? Много пътища водят към бащиния му дом.
към беседата >>
Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи.
Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път. Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия. Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него. Ако искаш да ме следваш, започни да работиш. Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш.
Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи.
От този ден, животът му коренно се изменил. Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности? – Защото е мислил право. Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал. Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право.
към беседата >>
И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят?
– Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си. Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи. Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици. Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя. – Отде знаят те, че светът не е оправен?
И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят?
Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години. Това е криво разсъждение. Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека? Много пътища водят към бащиния му дом. Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си.
към беседата >>
От този ден, животът му коренно се изменил.
Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия. Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него. Ако искаш да ме следваш, започни да работиш. Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш. Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи.
От този ден, животът му коренно се изменил.
Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности? – Защото е мислил право. Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал. Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право. Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа.
към беседата >>
Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години.
Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в някоя задънена улица и мъчно може да се оправи. Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици. Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя. – Отде знаят те, че светът не е оправен? И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят?
Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години.
Това е криво разсъждение. Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека? Много пътища водят към бащиния му дом. Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си. Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение.
към беседата >>
Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности?
Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася света, като се пожертвах за него. Ако искаш да ме следваш, започни да работиш. Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш. Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи. От този ден, животът му коренно се изменил.
Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности?
– Защото е мислил право. Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал. Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право. Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа. Те се нуждаят от нещо съществено.
към беседата >>
Това е криво разсъждение.
Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата сред пътя, нито да влиза в задънени улици. Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя. – Отде знаят те, че светът не е оправен? И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят? Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години.
Това е криво разсъждение.
Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека? Много пътища водят към бащиния му дом. Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си. Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение. След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал.
към беседата >>
– Защото е мислил право.
Ако искаш да ме следваш, започни да работиш. Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш. Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи. От този ден, животът му коренно се изменил. Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности?
– Защото е мислил право.
Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал. Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право. Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа. Те се нуждаят от нещо съществено. Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят.
към беседата >>
Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека?
Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя. – Отде знаят те, че светът не е оправен? И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят? Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години. Това е криво разсъждение.
Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека?
Много пътища водят към бащиния му дом. Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си. Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение. След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал. Защо трябва да чака той, хиляди години наред?
към беседата >>
Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал.
Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш. Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи. От този ден, животът му коренно се изменил. Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности? – Защото е мислил право.
Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал.
Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право. Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа. Те се нуждаят от нещо съществено. Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят. Те трябва да запалят своята свещ и да четат на нея.
към беседата >>
Много пътища водят към бащиния му дом.
– Отде знаят те, че светът не е оправен? И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят? Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години. Това е криво разсъждение. Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека?
Много пътища водят към бащиния му дом.
Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си. Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение. След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал. Защо трябва да чака той, хиляди години наред? Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията.
към беседата >>
Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право.
Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи. От този ден, животът му коренно се изменил. Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности? – Защото е мислил право. Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал.
Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право.
Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа. Те се нуждаят от нещо съществено. Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят. Те трябва да запалят своята свещ и да четат на нея. С кибритените клечки те трябва да запалят своя огън, на който, зимно време, да се греят и да си варят вода за пиене.
към беседата >>
Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си.
И защо трябва да чакат, светът да се оправи, че, след това, те да се оправят? Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години. Това е криво разсъждение. Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека? Много пътища водят към бащиния му дом.
Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си.
Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение. След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал. Защо трябва да чака той, хиляди години наред? Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията. Хората не разбират този закон.
към беседата >>
Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа.
От този ден, животът му коренно се изменил. Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности? – Защото е мислил право. Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал. Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право.
Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа.
Те се нуждаят от нещо съществено. Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят. Те трябва да запалят своята свещ и да четат на нея. С кибритените клечки те трябва да запалят своя огън, на който, зимно време, да се греят и да си варят вода за пиене. Веднъж свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка; и във всички моменти на изпитания и мъчнотии, да съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.
към беседата >>
Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение.
Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години. Това е криво разсъждение. Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека? Много пътища водят към бащиния му дом. Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си.
Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение.
След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал. Защо трябва да чака той, хиляди години наред? Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията. Хората не разбират този закон. Еволюция съществува само при чист и свят живот.
към беседата >>
Те се нуждаят от нещо съществено.
Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл да каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности? – Защото е мислил право. Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал. Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право. Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа.
Те се нуждаят от нещо съществено.
Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят. Те трябва да запалят своята свещ и да четат на нея. С кибритените клечки те трябва да запалят своя огън, на който, зимно време, да се греят и да си варят вода за пиене. Веднъж свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка; и във всички моменти на изпитания и мъчнотии, да съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.
към беседата >>
След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал.
Това е криво разсъждение. Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека? Много пътища водят към бащиния му дом. Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си. Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение.
След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал.
Защо трябва да чака той, хиляди години наред? Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията. Хората не разбират този закон. Еволюция съществува само при чист и свят живот. В грешния живот, обаче, има само инволюция.
към беседата >>
Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят.
– Защото е мислил право. Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал. Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право. Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа. Те се нуждаят от нещо съществено.
Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят.
Те трябва да запалят своята свещ и да четат на нея. С кибритените клечки те трябва да запалят своя огън, на който, зимно време, да се греят и да си варят вода за пиене. Веднъж свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка; и във всички моменти на изпитания и мъчнотии, да съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.
към беседата >>
Защо трябва да чака той, хиляди години наред?
Трябва ли човек да чака, всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека? Много пътища водят към бащиния му дом. Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си. Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение. След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал.
Защо трябва да чака той, хиляди години наред?
Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията. Хората не разбират този закон. Еволюция съществува само при чист и свят живот. В грешния живот, обаче, има само инволюция. – Все ще придобием някаква опитност.
към беседата >>
Те трябва да запалят своята свещ и да четат на нея.
Ако не беше мислил право, нищо не би постигнал. Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право. Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа. Те се нуждаят от нещо съществено. Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят.
Те трябва да запалят своята свещ и да четат на нея.
С кибритените клечки те трябва да запалят своя огън, на който, зимно време, да се греят и да си варят вода за пиене. Веднъж свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка; и във всички моменти на изпитания и мъчнотии, да съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.
към беседата >>
Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията.
Много пътища водят към бащиния му дом. Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си. Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение. След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал. Защо трябва да чака той, хиляди години наред?
Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията.
Хората не разбират този закон. Еволюция съществува само при чист и свят живот. В грешния живот, обаче, има само инволюция. – Все ще придобием някаква опитност. – Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове?
към беседата >>
С кибритените клечки те трябва да запалят своя огън, на който, зимно време, да се греят и да си варят вода за пиене.
Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат да дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право. Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа. Те се нуждаят от нещо съществено. Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят. Те трябва да запалят своята свещ и да четат на нея.
С кибритените клечки те трябва да запалят своя огън, на който, зимно време, да се греят и да си варят вода за пиене.
Веднъж свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка; и във всички моменти на изпитания и мъчнотии, да съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.
към беседата >>
Хората не разбират този закон.
Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си. Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение. След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал. Защо трябва да чака той, хиляди години наред? Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията.
Хората не разбират този закон.
Еволюция съществува само при чист и свят живот. В грешния живот, обаче, има само инволюция. – Все ще придобием някаква опитност. – Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва.
към беседата >>
Веднъж свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка; и във всички моменти на изпитания и мъчнотии, да съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.
Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа. Те се нуждаят от нещо съществено. Тяхната вяра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят. Те трябва да запалят своята свещ и да четат на нея. С кибритените клечки те трябва да запалят своя огън, на който, зимно време, да се греят и да си варят вода за пиене.
Веднъж свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка; и във всички моменти на изпитания и мъчнотии, да съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.
към беседата >>
Еволюция съществува само при чист и свят живот.
Ако рече да чака, всички хора да се извървят, той трябва да се въоръжи с търпение. След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал. Защо трябва да чака той, хиляди години наред? Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията. Хората не разбират този закон.
Еволюция съществува само при чист и свят живот.
В грешния живот, обаче, има само инволюция. – Все ще придобием някаква опитност. – Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва. – Каква еволюция има в това?
към беседата >>
Днес хората постоянно отлагат нещата за благоприятни времена и казват: Сега ще си поживеем, а като остареем, тогава ще служим на Бога.
Днес хората постоянно отлагат нещата за благоприятни времена и казват: Сега ще си поживеем, а като остареем, тогава ще служим на Бога.
– Не, това не е право разсъждение. Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад. Остарее ли, той вече не е способен за тази работа. Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата.
към беседата >>
В грешния живот, обаче, има само инволюция.
След хиляди години, ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изостанал. Защо трябва да чака той, хиляди години наред? Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията. Хората не разбират този закон. Еволюция съществува само при чист и свят живот.
В грешния живот, обаче, има само инволюция.
– Все ще придобием някаква опитност. – Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва. – Каква еволюция има в това? Така работите не се оправят.
към беседата >>
– Не, това не е право разсъждение.
Днес хората постоянно отлагат нещата за благоприятни времена и казват: Сега ще си поживеем, а като остареем, тогава ще служим на Бога.
– Не, това не е право разсъждение.
Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад. Остарее ли, той вече не е способен за тази работа. Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение.
към беседата >>
– Все ще придобием някаква опитност.
Защо трябва да чака той, хиляди години наред? Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията. Хората не разбират този закон. Еволюция съществува само при чист и свят живот. В грешния живот, обаче, има само инволюция.
– Все ще придобием някаква опитност.
– Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва. – Каква еволюция има в това? Така работите не се оправят. Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота.
към беседата >>
Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад.
Днес хората постоянно отлагат нещата за благоприятни времена и казват: Сега ще си поживеем, а като остареем, тогава ще служим на Бога. – Не, това не е право разсъждение.
Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад.
Остарее ли, той вече не е способен за тази работа. Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си.
към беседата >>
– Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове?
Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията. Хората не разбират този закон. Еволюция съществува само при чист и свят живот. В грешния живот, обаче, има само инволюция. – Все ще придобием някаква опитност.
– Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове?
Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва. – Каква еволюция има в това? Така работите не се оправят. Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота. Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво оправдание.
към беседата >>
Остарее ли, той вече не е способен за тази работа.
Днес хората постоянно отлагат нещата за благоприятни времена и казват: Сега ще си поживеем, а като остареем, тогава ще служим на Бога. – Не, това не е право разсъждение. Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад.
Остарее ли, той вече не е способен за тази работа.
Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си. Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта.
към беседата >>
Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва.
Хората не разбират този закон. Еволюция съществува само при чист и свят живот. В грешния живот, обаче, има само инволюция. – Все ще придобием някаква опитност. – Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове?
Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва.
– Каква еволюция има в това? Така работите не се оправят. Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота. Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво оправдание.
към беседата >>
Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога.
Днес хората постоянно отлагат нещата за благоприятни времена и казват: Сега ще си поживеем, а като остареем, тогава ще служим на Бога. – Не, това не е право разсъждение. Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад. Остарее ли, той вече не е способен за тази работа.
Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога.
Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си. Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома?
към беседата >>
– Каква еволюция има в това?
Еволюция съществува само при чист и свят живот. В грешния живот, обаче, има само инволюция. – Все ще придобием някаква опитност. – Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва.
– Каква еволюция има в това?
Така работите не се оправят. Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота. Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво оправдание.
към беседата >>
Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата.
Днес хората постоянно отлагат нещата за благоприятни времена и казват: Сега ще си поживеем, а като остареем, тогава ще служим на Бога. – Не, това не е право разсъждение. Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад. Остарее ли, той вече не е способен за тази работа. Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога.
Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата.
Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си. Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома? – За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов.
към беседата >>
Така работите не се оправят.
В грешния живот, обаче, има само инволюция. – Все ще придобием някаква опитност. – Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва. – Каква еволюция има в това?
Така работите не се оправят.
Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота. Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво оправдание.
към беседата >>
Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение.
– Не, това не е право разсъждение. Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад. Остарее ли, той вече не е способен за тази работа. Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата.
Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение.
Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си. Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома? – За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си.
към беседата >>
Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота.
– Все ще придобием някаква опитност. – Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва. – Каква еволюция има в това? Така работите не се оправят.
Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота.
Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво оправдание.
към беседата >>
Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си.
Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад. Остарее ли, той вече не е способен за тази работа. Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение.
Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си.
Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома? – За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си. Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост.
към беседата >>
Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво оправдание.
– Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва. – Каква еволюция има в това? Така работите не се оправят. Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота.
Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво оправдание.
към беседата >>
Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта.
Остарее ли, той вече не е способен за тази работа. Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си.
Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта.
– Защо се жени младата мома? – За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си. Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек.
към беседата >>
Христос казва: „Духът Господен ме прати да благоветствувам на сиромасите".
Христос казва: „Духът Господен ме прати да благоветствувам на сиромасите".
Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човека и да работи в него. Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос. Важно е, че Духът прави човека истински човек. Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово. Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните.
към беседата >>
– Защо се жени младата мома?
Докато е на земята, човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си. Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта.
– Защо се жени младата мома?
– За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си. Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек. Този човек е готов на всички страдания.
към беседата >>
Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човека и да работи в него.
Христос казва: „Духът Господен ме прати да благоветствувам на сиромасите".
Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човека и да работи в него.
Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос. Важно е, че Духът прави човека истински човек. Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово. Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните. Той не би се различавал от тях.
към беседата >>
– За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов.
Щом отиде в другия свят, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си. Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома?
– За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов.
Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си. Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос.
Христос казва: „Духът Господен ме прати да благоветствувам на сиромасите". Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човека и да работи в него.
Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос.
Важно е, че Духът прави човека истински човек. Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово. Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните. Той не би се различавал от тях. Без Духа Господен, човек не може да има никакво светло бъдеще.
към беседата >>
Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си.
Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си. Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома? – За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов.
Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си.
Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Важно е, че Духът прави човека истински човек.
Христос казва: „Духът Господен ме прати да благоветствувам на сиромасите". Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човека и да работи в него. Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос.
Важно е, че Духът прави човека истински човек.
Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово. Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните. Той не би се различавал от тях. Без Духа Господен, човек не може да има никакво светло бъдеще. Това се отнася не само за отделния ученик, но и за семействата, за обществата, за народите, както и за цялото човечество.
към беседата >>
Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост.
Докато е млад, човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение – да се поквари и да носи последствията на греховете си. Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома? – За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си.
Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост.
Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово.
Христос казва: „Духът Господен ме прати да благоветствувам на сиромасите". Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човека и да работи в него. Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос. Важно е, че Духът прави човека истински човек.
Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово.
Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните. Той не би се различавал от тях. Без Духа Господен, човек не може да има никакво светло бъдеще. Това се отнася не само за отделния ученик, но и за семействата, за обществата, за народите, както и за цялото човечество. Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят.
към беседата >>
Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек.
Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома? – За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си. Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост.
Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек.
Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните.
Христос казва: „Духът Господен ме прати да благоветствувам на сиромасите". Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човека и да работи в него. Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос. Важно е, че Духът прави човека истински човек. Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово.
Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните.
Той не би се различавал от тях. Без Духа Господен, човек не може да има никакво светло бъдеще. Това се отнася не само за отделния ученик, но и за семействата, за обществата, за народите, както и за цялото човечество. Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят. Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени, очакват ги страдания, разочарования и смърт.
към беседата >>
Този човек е готов на всички страдания.
– Защо се жени младата мома? – За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си. Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек.
Този човек е готов на всички страдания.
Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Той не би се различавал от тях.
Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човека и да работи в него. Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос. Важно е, че Духът прави човека истински човек. Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово. Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните.
Той не би се различавал от тях.
Без Духа Господен, човек не може да има никакво светло бъдеще. Това се отнася не само за отделния ученик, но и за семействата, за обществата, за народите, както и за цялото човечество. Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят. Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени, очакват ги страдания, разочарования и смърт.
към беседата >>
Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.
– За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно, той е осмислил живота си. Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек. Този човек е готов на всички страдания.
Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Без Духа Господен, човек не може да има никакво светло бъдеще.
Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос. Важно е, че Духът прави човека истински човек. Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово. Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните. Той не би се различавал от тях.
Без Духа Господен, човек не може да има никакво светло бъдеще.
Това се отнася не само за отделния ученик, но и за семействата, за обществата, за народите, както и за цялото човечество. Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят. Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени, очакват ги страдания, разочарования и смърт.
към беседата >>
„Духът Господен е на мене и ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека.
„Духът Господен е на мене и ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека.
Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога.
към беседата >>
Това се отнася не само за отделния ученик, но и за семействата, за обществата, за народите, както и за цялото човечество.
Важно е, че Духът прави човека истински човек. Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово. Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните. Той не би се различавал от тях. Без Духа Господен, човек не може да има никакво светло бъдеще.
Това се отнася не само за отделния ученик, но и за семействата, за обществата, за народите, както и за цялото човечество.
Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят. Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени, очакват ги страдания, разочарования и смърт.
към беседата >>
Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи.
„Духът Господен е на мене и ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека.
Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи.
Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество.
към беседата >>
Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят.
Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово. Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните. Той не би се различавал от тях. Без Духа Господен, човек не може да има никакво светло бъдеще. Това се отнася не само за отделния ученик, но и за семействата, за обществата, за народите, както и за цялото човечество.
Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят.
Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени, очакват ги страдания, разочарования и смърт.
към беседата >>
Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие.
„Духът Господен е на мене и ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека. Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи.
Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие.
Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде.
към беседата >>
Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени, очакват ги страдания, разочарования и смърт.
Ако Духът не влезе да работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните. Той не би се различавал от тях. Без Духа Господен, човек не може да има никакво светло бъдеще. Това се отнася не само за отделния ученик, но и за семействата, за обществата, за народите, както и за цялото човечество. Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят.
Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени, очакват ги страдания, разочарования и смърт.
към беседата >>
Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение.
„Духът Господен е на мене и ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека. Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие.
Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение.
И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух.
към беседата >>
„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на сиромасите".
„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на сиромасите".
Помазването е реална опитност, която човек изживява, вътре в себе си. Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин. Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности.
към беседата >>
И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му.
„Духът Господен е на мене и ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека. Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение.
И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му.
Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време.
към беседата >>
Помазването е реална опитност, която човек изживява, вътре в себе си.
„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на сиромасите".
Помазването е реална опитност, която човек изживява, вътре в себе си.
Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин. Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи красотата на живота.
към беседата >>
Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога.
„Духът Господен е на мене и ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека. Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му.
Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога.
В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух.
към беседата >>
Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин.
„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на сиромасите". Помазването е реална опитност, която човек изживява, вътре в себе си.
Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин.
Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота.
към беседата >>
В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество.
Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога.
В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество.
Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт.
към беседата >>
Всеки човек минава през специфични опитности.
„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на сиромасите". Помазването е реална опитност, която човек изживява, вътре в себе си. Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин.
Всеки човек минава през специфични опитности.
Невидимият свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представя център на вселената.
към беседата >>
Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде.
Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество.
Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде.
Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши.
към беседата >>
Невидимият свят никога не дава еднакви опитности.
„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на сиромасите". Помазването е реална опитност, която човек изживява, вътре в себе си. Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин. Всеки човек минава през специфични опитности.
Невидимият свят никога не дава еднакви опитности.
Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието.
към беседата >>
Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух.
Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде.
Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух.
Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога.
към беседата >>
Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности.
„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на сиромасите". Помазването е реална опитност, която човек изживява, вътре в себе си. Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин. Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият свят никога не дава еднакви опитности.
Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности.
В разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието. Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е.
към беседата >>
Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време.
И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух.
Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време.
Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога. Кой може да се съмнява в такова верую?
към беседата >>
В разнообразието, именно, седи красотата на живота.
Помазването е реална опитност, която човек изживява, вътре в себе си. Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин. Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности.
В разнообразието, именно, седи красотата на живота.
Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието. Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата на Битието, на вселената.
към беседата >>
Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух.
Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време.
Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух.
Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога. Кой може да се съмнява в такова верую?
към беседата >>
Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота.
Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин. Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи красотата на живота.
Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота.
Тази идея представя център на вселената. Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието. Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията.
към беседата >>
Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт.
В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух.
Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт.
Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога. Кой може да се съмнява в такова верую?
към беседата >>
Тази идея представя център на вселената.
Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота.
Тази идея представя център на вселената.
Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието. Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията. Когато една точка, в движението си, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия.
към беседата >>
Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши.
Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт.
Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши.
Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога. Кой може да се съмнява в такова верую?
към беседата >>
Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието.
Невидимият свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представя център на вселената.
Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието.
Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията. Когато една точка, в движението си, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия. Всички точки на окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви.
към беседата >>
Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога.
Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши.
Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога.
Кой може да се съмнява в такова верую?
към беседата >>
Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е.
Няма двама души в света, които да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието.
Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е.
орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията. Когато една точка, в движението си, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия. Всички точки на окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви. Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се образува.
към беседата >>
Кой може да се съмнява в такова верую?
Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога.
Кой може да се съмнява в такова верую?
към беседата >>
орбитата на Битието, на вселената.
В разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието. Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е.
орбитата на Битието, на вселената.
Това виждаме и в геометрията. Когато една точка, в движението си, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия. Всички точки на окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви. Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се образува.
към беседата >>
„Духът Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите".
„Духът Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите".
Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери. Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви.
към беседата >>
Това виждаме и в геометрията.
Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието. Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата на Битието, на вселената.
Това виждаме и в геометрията.
Когато една точка, в движението си, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия. Всички точки на окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви. Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се образува.
към беседата >>
Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери.
„Духът Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите".
Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери.
Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака.
към беседата >>
Когато една точка, в движението си, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия.
Тази идея представя център на вселената. Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието. Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията.
Когато една точка, в движението си, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия.
Всички точки на окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви. Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се образува.
към беседата >>
Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя.
„Духът Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите". Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери.
Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя.
Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът.
към беседата >>
Всички точки на окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви.
Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието. Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията. Когато една точка, в движението си, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия.
Всички точки на окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви.
Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се образува.
към беседата >>
Тогава всички противоречия между хората изчезват.
„Духът Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите". Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери. Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя.
Тогава всички противоречия между хората изчезват.
Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси.
към беседата >>
Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се образува.
Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията. Когато една точка, в движението си, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия. Всички точки на окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви.
Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се образува.
към беседата >>
Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат.
„Духът Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите". Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери. Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват.
Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат.
Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта.
към беседата >>
Сега, като се говори за душа, някои от съвременните учени и философи си задават въпроса: Как е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена, да живее във физическото тяло на човека, което заема място в пространството?
Сега, като се говори за душа, някои от съвременните учени и философи си задават въпроса: Как е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена, да живее във физическото тяло на човека, което заема място в пространството?
Какво представя безпространствеността, те не могат да обяснят. Донякъде, само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността. Тя казва, че точката не заема никакво пространство. Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение. Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина.
към беседата >>
Който е узрял, той трябва да се прояви.
„Духът Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите". Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери. Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат.
Който е узрял, той трябва да се прояви.
Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е.
към беседата >>
Какво представя безпространствеността, те не могат да обяснят.
Сега, като се говори за душа, някои от съвременните учени и философи си задават въпроса: Как е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена, да живее във физическото тяло на човека, което заема място в пространството?
Какво представя безпространствеността, те не могат да обяснят.
Донякъде, само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността. Тя казва, че точката не заема никакво пространство. Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение. Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина. И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено?
към беседата >>
Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака.
Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери. Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви.
Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака.
Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога.
към беседата >>
Донякъде, само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността.
Сега, като се говори за душа, някои от съвременните учени и философи си задават въпроса: Как е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена, да живее във физическото тяло на човека, което заема място в пространството? Какво представя безпространствеността, те не могат да обяснят.
Донякъде, само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността.
Тя казва, че точката не заема никакво пространство. Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение. Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина. И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено? Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено.
към беседата >>
Не е достатъчно само да узрее плодът.
Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака.
Не е достатъчно само да узрее плодът.
Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил.
към беседата >>
Тя казва, че точката не заема никакво пространство.
Сега, като се говори за душа, някои от съвременните учени и философи си задават въпроса: Как е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена, да живее във физическото тяло на човека, което заема място в пространството? Какво представя безпространствеността, те не могат да обяснят. Донякъде, само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността.
Тя казва, че точката не заема никакво пространство.
Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение. Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина. И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено? Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено. Пространственото е резултат на безпространственото.
към беседата >>
Узряването на плода не разрешава всички въпроси.
Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът.
Узряването на плода не разрешава всички въпроси.
Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми.
към беседата >>
Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение.
Сега, като се говори за душа, някои от съвременните учени и философи си задават въпроса: Как е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена, да живее във физическото тяло на човека, което заема място в пространството? Какво представя безпространствеността, те не могат да обяснят. Донякъде, само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността. Тя казва, че точката не заема никакво пространство.
Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение.
Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина. И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено? Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено. Пространственото е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измерение – дължина.
към беседата >>
Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта.
Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси.
Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта.
Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си.
към беседата >>
Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина.
Сега, като се говори за душа, някои от съвременните учени и философи си задават въпроса: Как е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена, да живее във физическото тяло на човека, което заема място в пространството? Какво представя безпространствеността, те не могат да обяснят. Донякъде, само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността. Тя казва, че точката не заема никакво пространство. Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение.
Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина.
И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено? Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено. Пространственото е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измерение – дължина. От движението на правата линия, обаче, се образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина.
към беседата >>
Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е.
Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта.
Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е.
дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни.
към беседата >>
И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено?
Какво представя безпространствеността, те не могат да обяснят. Донякъде, само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността. Тя казва, че точката не заема никакво пространство. Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение. Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина.
И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено?
Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено. Пространственото е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измерение – дължина. От движението на правата линия, обаче, се образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина. Ако плоскостта продължава да се движи под прав ъгъл, тя образува тяло, което има три измерения – дължина, широчина и височина, или дълбочина.
към беседата >>
дошъл е до разумното служене на Бога.
Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е.
дошъл е до разумното служене на Бога.
Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията.
към беседата >>
Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено.
Донякъде, само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността. Тя казва, че точката не заема никакво пространство. Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение. Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина. И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено?
Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено.
Пространственото е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измерение – дължина. От движението на правата линия, обаче, се образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина. Ако плоскостта продължава да се движи под прав ъгъл, тя образува тяло, което има три измерения – дължина, широчина и височина, или дълбочина. Тъй щото, правата линия, плоскостта и тялото са резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, в три различни посоки.
към беседата >>
Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил.
Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога.
Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил.
Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията. Той се радва на опитността, която е придобил.
към беседата >>
Пространственото е резултат на безпространственото.
Тя казва, че точката не заема никакво пространство. Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение. Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина. И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено? Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено.
Пространственото е резултат на безпространственото.
Правата линия има само едно измерение – дължина. От движението на правата линия, обаче, се образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина. Ако плоскостта продължава да се движи под прав ъгъл, тя образува тяло, което има три измерения – дължина, широчина и височина, или дълбочина. Тъй щото, правата линия, плоскостта и тялото са резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, в три различни посоки.
към беседата >>
Към този живот трябва всеки да се стреми.
Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил.
Към този живот трябва всеки да се стреми.
Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията. Той се радва на опитността, която е придобил. Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването.
към беседата >>
Правата линия има само едно измерение – дължина.
Следователно, точката е безпространствена, без никакво измерение. Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина. И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено? Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено. Пространственото е резултат на безпространственото.
Правата линия има само едно измерение – дължина.
От движението на правата линия, обаче, се образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина. Ако плоскостта продължава да се движи под прав ъгъл, тя образува тяло, което има три измерения – дължина, широчина и височина, или дълбочина. Тъй щото, правата линия, плоскостта и тялото са резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, в три различни посоки.
към беседата >>
Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си.
Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми.
Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си.
Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията. Той се радва на опитността, която е придобил. Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването.
към беседата >>
От движението на правата линия, обаче, се образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина.
Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина. И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено? Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено. Пространственото е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измерение – дължина.
От движението на правата линия, обаче, се образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина.
Ако плоскостта продължава да се движи под прав ъгъл, тя образува тяло, което има три измерения – дължина, широчина и височина, или дълбочина. Тъй щото, правата линия, плоскостта и тялото са резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, в три различни посоки.
към беседата >>
Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни.
Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си.
Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни.
Постигне ли това нещо, човек става господар на условията. Той се радва на опитността, която е придобил. Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването.
към беседата >>
Ако плоскостта продължава да се движи под прав ъгъл, тя образува тяло, което има три измерения – дължина, широчина и височина, или дълбочина.
И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението си да образува нещо пространствено? Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено. Пространственото е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измерение – дължина. От движението на правата линия, обаче, се образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина.
Ако плоскостта продължава да се движи под прав ъгъл, тя образува тяло, което има три измерения – дължина, широчина и височина, или дълбочина.
Тъй щото, правата линия, плоскостта и тялото са резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, в три различни посоки.
към беседата >>
Постигне ли това нещо, човек става господар на условията.
дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни.
Постигне ли това нещо, човек става господар на условията.
Той се радва на опитността, която е придобил. Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването.
към беседата >>
Тъй щото, правата линия, плоскостта и тялото са резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, в три различни посоки.
Ние можем да отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението си, образува нещо пространствено. Пространственото е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измерение – дължина. От движението на правата линия, обаче, се образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина. Ако плоскостта продължава да се движи под прав ъгъл, тя образува тяло, което има три измерения – дължина, широчина и височина, или дълбочина.
Тъй щото, правата линия, плоскостта и тялото са резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, в три различни посоки.
към беседата >>
Той се радва на опитността, която е придобил.
Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията.
Той се радва на опитността, която е придобил.
Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването.
към беседата >>
„Духът Господен е на мене".
„Духът Господен е на мене".
Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало, да присъства във физическия човек? – Много естествено. Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа. Ще каже някой, че не вярва в това. Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи.
към беседата >>
Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването.
Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията. Той се радва на опитността, която е придобил.
Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването.
към беседата >>
Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало, да присъства във физическия човек?
„Духът Господен е на мене".
Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало, да присъства във физическия човек?
– Много естествено. Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа. Ще каже някой, че не вярва в това. Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той с отричането си?
към беседата >>
Представете си, че някъде на планината има един чист, дълбок извор.
Представете си, че някъде на планината има един чист, дълбок извор.
Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом. За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора. Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си.
към беседата >>
– Много естествено.
„Духът Господен е на мене". Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало, да присъства във физическия човек?
– Много естествено.
Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа. Ще каже някой, че не вярва в това. Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той с отричането си? Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес.
към беседата >>
Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом.
Представете си, че някъде на планината има един чист, дълбок извор.
Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом.
За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора. Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия.
към беседата >>
Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа.
„Духът Господен е на мене". Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало, да присъства във физическия човек? – Много естествено.
Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа.
Ще каже някой, че не вярва в това. Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той с отричането си? Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес. Дълбоко в себе си той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи.
към беседата >>
За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора.
Представете си, че някъде на планината има един чист, дълбок извор. Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом.
За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора.
Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом.
към беседата >>
Ще каже някой, че не вярва в това.
„Духът Господен е на мене". Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало, да присъства във физическия човек? – Много естествено. Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа.
Ще каже някой, че не вярва в това.
Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той с отричането си? Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес. Дълбоко в себе си той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи. Каквото и да прави човек, както и да се отказва от задълженията си, в края на краищата, законът ще го улови.
към беседата >>
Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание.
Представете си, че някъде на планината има един чист, дълбок извор. Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом. За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора.
Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание.
Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия.
към беседата >>
Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи.
„Духът Господен е на мене". Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало, да присъства във физическия човек? – Много естествено. Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа. Ще каже някой, че не вярва в това.
Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи.
Какво печели той с отричането си? Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес. Дълбоко в себе си той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи. Каквото и да прави човек, както и да се отказва от задълженията си, в края на краищата, законът ще го улови. Има хитри хора, които си служат с ред незаконни начини, за да се освободят от задълженията си.
към беседата >>
Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом.
Представете си, че някъде на планината има един чист, дълбок извор. Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом. За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора. Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание.
Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом.
Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи, да бъде човек помазан.
към беседата >>
Какво печели той с отричането си?
Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало, да присъства във физическия човек? – Много естествено. Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа. Ще каже някой, че не вярва в това. Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи.
Какво печели той с отричането си?
Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес. Дълбоко в себе си той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи. Каквото и да прави човек, както и да се отказва от задълженията си, в края на краищата, законът ще го улови. Има хитри хора, които си служат с ред незаконни начини, за да се освободят от задълженията си.
към беседата >>
Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си.
Представете си, че някъде на планината има един чист, дълбок извор. Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом. За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора. Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом.
Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си.
Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи, да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност.
към беседата >>
Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес.
– Много естествено. Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа. Ще каже някой, че не вярва в това. Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той с отричането си?
Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес.
Дълбоко в себе си той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи. Каквото и да прави човек, както и да се отказва от задълженията си, в края на краищата, законът ще го улови. Има хитри хора, които си служат с ред незаконни начини, за да се освободят от задълженията си.
към беседата >>
Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия.
Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом. За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора. Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си.
Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия.
Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи, да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи.
към беседата >>
Дълбоко в себе си той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи.
Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа. Ще каже някой, че не вярва в това. Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той с отричането си? Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес.
Дълбоко в себе си той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи.
Каквото и да прави човек, както и да се отказва от задълженията си, в края на краищата, законът ще го улови. Има хитри хора, които си служат с ред незаконни начини, за да се освободят от задълженията си.
към беседата >>
Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом.
За тази цел, започвате да копаете, за да пробиете път, от дома ви до извора. Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия.
Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом.
Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи, да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял.
към беседата >>
Каквото и да прави човек, както и да се отказва от задълженията си, в края на краищата, законът ще го улови.
Ще каже някой, че не вярва в това. Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той с отричането си? Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес. Дълбоко в себе си той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи.
Каквото и да прави човек, както и да се отказва от задълженията си, в края на краищата, законът ще го улови.
Има хитри хора, които си служат с ред незаконни начини, за да се освободят от задълженията си.
към беседата >>
Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия.
Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом.
Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия.
Това значи, да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял. Човек трябва да работи непреривно.
към беседата >>
Има хитри хора, които си служат с ред незаконни начини, за да се освободят от задълженията си.
Който не вярва в това, той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той с отричането си? Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес. Дълбоко в себе си той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи. Каквото и да прави човек, както и да се отказва от задълженията си, в края на краищата, законът ще го улови.
Има хитри хора, които си служат с ред незаконни начини, за да се освободят от задълженията си.
към беседата >>
Това значи, да бъде човек помазан.
Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия.
Това значи, да бъде човек помазан.
Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял. Човек трябва да работи непреривно. От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога.
към беседата >>
Отива един длъжник при банкера, свой кредитор, и го пита: Колко ти дължа?
Отива един длъжник при банкера, свой кредитор, и го пита: Колко ти дължа?
Кога е срокът за изплащане на полицата ми? Моля ти се, покажи ми полицата, да видя, кога трябва да я платя, забравил съм срока й. Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й. Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва. Какво ще прави банкерът?
към беседата >>
Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност.
Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи, да бъде човек помазан.
Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност.
Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял. Човек трябва да работи непреривно. От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие.
към беседата >>
Кога е срокът за изплащане на полицата ми?
Отива един длъжник при банкера, свой кредитор, и го пита: Колко ти дължа?
Кога е срокът за изплащане на полицата ми?
Моля ти се, покажи ми полицата, да видя, кога трябва да я платя, забравил съм срока й. Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й. Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва. Какво ще прави банкерът? Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел.
към беседата >>
Той отива до извора, връща се, но не работи.
Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи, да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност.
Той отива до извора, връща се, но не работи.
Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял. Човек трябва да работи непреривно. От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом.
към беседата >>
Моля ти се, покажи ми полицата, да видя, кога трябва да я платя, забравил съм срока й.
Отива един длъжник при банкера, свой кредитор, и го пита: Колко ти дължа? Кога е срокът за изплащане на полицата ми?
Моля ти се, покажи ми полицата, да видя, кога трябва да я платя, забравил съм срока й.
Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й. Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва. Какво ще прави банкерът? Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел. Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата.
към беседата >>
Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял.
Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи, да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи.
Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял.
Човек трябва да работи непреривно. От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом. Както човек може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.
към беседата >>
Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й.
Отива един длъжник при банкера, свой кредитор, и го пита: Колко ти дължа? Кога е срокът за изплащане на полицата ми? Моля ти се, покажи ми полицата, да видя, кога трябва да я платя, забравил съм срока й.
Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й.
Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва. Какво ще прави банкерът? Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел. Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса.
към беседата >>
Човек трябва да работи непреривно.
Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи, да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял.
Човек трябва да работи непреривно.
От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом. Както човек може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.
към беседата >>
Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва.
Отива един длъжник при банкера, свой кредитор, и го пита: Колко ти дължа? Кога е срокът за изплащане на полицата ми? Моля ти се, покажи ми полицата, да видя, кога трябва да я платя, забравил съм срока й. Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й.
Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва.
Какво ще прави банкерът? Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел. Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи.
към беседата >>
От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога.
Това значи, да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял. Човек трябва да работи непреривно.
От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога.
Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом. Както човек може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.
към беседата >>
Какво ще прави банкерът?
Отива един длъжник при банкера, свой кредитор, и го пита: Колко ти дължа? Кога е срокът за изплащане на полицата ми? Моля ти се, покажи ми полицата, да видя, кога трябва да я платя, забравил съм срока й. Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й. Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва.
Какво ще прави банкерът?
Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел. Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи. В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му.
към беседата >>
Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие.
Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял. Човек трябва да работи непреривно. От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога.
Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие.
Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом. Както човек може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.
към беседата >>
Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел.
Кога е срокът за изплащане на полицата ми? Моля ти се, покажи ми полицата, да видя, кога трябва да я платя, забравил съм срока й. Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й. Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва. Какво ще прави банкерът?
Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел.
Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи. В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Престъпленията на човека се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго.
към беседата >>
Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом.
Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял. Човек трябва да работи непреривно. От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие.
Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом.
Както човек може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.
към беседата >>
Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата.
Моля ти се, покажи ми полицата, да видя, кога трябва да я платя, забравил съм срока й. Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й. Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва. Какво ще прави банкерът? Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел.
Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата.
Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи. В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Престъпленията на човека се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго. Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано върху човека.
към беседата >>
Както човек може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.
Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял. Човек трябва да работи непреривно. От деня на слизането си, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом.
Както човек може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.
към беседата >>
Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса.
Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й. Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва. Какво ще прави банкерът? Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел. Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата.
Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса.
Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи. В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Престъпленията на човека се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго. Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано върху човека. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата.
към беседата >>
И тъй, каквото спечели на земята, човек трябва да го пренесе на небето.
И тъй, каквото спечели на земята, човек трябва да го пренесе на небето.
Не може ли да направи това, неговият живот остава безпредметен. Човек трябва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, труд и работа. На земята ще печели, ще придобива богатства, които трябва да занесе на небето и там да разполага с тях. Това значи, Духът Господен да бъде на вас и да ви помаже, да благоветствувате на сиромасите.
към беседата >>
Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи.
Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избягва. Какво ще прави банкерът? Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел. Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса.
Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи.
В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Престъпленията на човека се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго. Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано върху човека. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае."
към беседата >>
Не може ли да направи това, неговият живот остава безпредметен.
И тъй, каквото спечели на земята, човек трябва да го пренесе на небето.
Не може ли да направи това, неговият живот остава безпредметен.
Човек трябва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, труд и работа. На земята ще печели, ще придобива богатства, които трябва да занесе на небето и там да разполага с тях. Това значи, Духът Господен да бъде на вас и да ви помаже, да благоветствувате на сиромасите.
към беседата >>
В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му.
Какво ще прави банкерът? Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел. Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи.
В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му.
Престъпленията на човека се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго. Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано върху човека. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае."
към беседата >>
Човек трябва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, труд и работа.
И тъй, каквото спечели на земята, човек трябва да го пренесе на небето. Не може ли да направи това, неговият живот остава безпредметен.
Човек трябва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, труд и работа.
На земята ще печели, ще придобива богатства, които трябва да занесе на небето и там да разполага с тях. Това значи, Духът Господен да бъде на вас и да ви помаже, да благоветствувате на сиромасите.
към беседата >>
Престъпленията на човека се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго.
Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел. Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи. В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му.
Престъпленията на човека се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго.
Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано върху човека. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае."
към беседата >>
На земята ще печели, ще придобива богатства, които трябва да занесе на небето и там да разполага с тях.
И тъй, каквото спечели на земята, човек трябва да го пренесе на небето. Не може ли да направи това, неговият живот остава безпредметен. Човек трябва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, труд и работа.
На земята ще печели, ще придобива богатства, които трябва да занесе на небето и там да разполага с тях.
Това значи, Духът Господен да бъде на вас и да ви помаже, да благоветствувате на сиромасите.
към беседата >>
Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано върху човека.
Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи. В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Престъпленията на човека се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго.
Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано върху човека.
Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае."
към беседата >>
Това значи, Духът Господен да бъде на вас и да ви помаже, да благоветствувате на сиромасите.
И тъй, каквото спечели на земята, човек трябва да го пренесе на небето. Не може ли да направи това, неговият живот остава безпредметен. Човек трябва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, труд и работа. На земята ще печели, ще придобива богатства, които трябва да занесе на небето и там да разполага с тях.
Това значи, Духът Господен да бъде на вас и да ви помаже, да благоветствувате на сиромасите.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата.
Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи. В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Престъпленията на човека се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго. Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано върху човека.
Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата.
Няма тайна, която да се не узнае."
към беседата >>
Като се натъкват на въпроса за небето, за Вечния живот, мнозина считат тия работи отвлечени.
Като се натъкват на въпроса за небето, за Вечния живот, мнозина считат тия работи отвлечени.
Какво означава на български език думата „отвлечена"? Казват: "Отвлечена идея", "отвлечена мома". – Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано. Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано. В отвличането на момата няма нищо лошо.
към беседата >>
Няма тайна, която да се не узнае."
Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може да го отлепи. В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Престъпленията на човека се отпечатват на едно място, а добродетелите му – на друго. Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано върху човека. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата.
Няма тайна, която да се не узнае."
към беседата >>
Какво означава на български език думата „отвлечена"?
Като се натъкват на въпроса за небето, за Вечния живот, мнозина считат тия работи отвлечени.
Какво означава на български език думата „отвлечена"?
Казват: "Отвлечена идея", "отвлечена мома". – Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано. Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано. В отвличането на момата няма нищо лошо. Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е.
към беседата >>
В бъдеще, от делата на хората могат да се създадат интересни филми.
В бъдеще, от делата на хората могат да се създадат интересни филми.
Всеки човек играе роля на първокласен киноартист. За такъв киноартист, днес плащат големи суми. За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи. Обаче, в живота на хората това са истински положения. Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му.
към беседата >>
Казват: "Отвлечена идея", "отвлечена мома".
Като се натъкват на въпроса за небето, за Вечния живот, мнозина считат тия работи отвлечени. Какво означава на български език думата „отвлечена"?
Казват: "Отвлечена идея", "отвлечена мома".
– Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано. Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано. В отвличането на момата няма нищо лошо. Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е. не е занесена, дето трябва.
към беседата >>
Всеки човек играе роля на първокласен киноартист.
В бъдеще, от делата на хората могат да се създадат интересни филми.
Всеки човек играе роля на първокласен киноартист.
За такъв киноартист, днес плащат големи суми. За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи. Обаче, в живота на хората това са истински положения. Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му. Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него.
към беседата >>
– Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано.
Като се натъкват на въпроса за небето, за Вечния живот, мнозина считат тия работи отвлечени. Какво означава на български език думата „отвлечена"? Казват: "Отвлечена идея", "отвлечена мома".
– Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано.
Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано. В отвличането на момата няма нищо лошо. Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е. не е занесена, дето трябва. Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния.
към беседата >>
За такъв киноартист, днес плащат големи суми.
В бъдеще, от делата на хората могат да се създадат интересни филми. Всеки човек играе роля на първокласен киноартист.
За такъв киноартист, днес плащат големи суми.
За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи. Обаче, в живота на хората това са истински положения. Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му. Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него.
към беседата >>
Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано.
Като се натъкват на въпроса за небето, за Вечния живот, мнозина считат тия работи отвлечени. Какво означава на български език думата „отвлечена"? Казват: "Отвлечена идея", "отвлечена мома". – Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано.
Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано.
В отвличането на момата няма нищо лошо. Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е. не е занесена, дето трябва. Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния. Човек трябва да има отворени очи и за двата свята.
към беседата >>
За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи.
В бъдеще, от делата на хората могат да се създадат интересни филми. Всеки човек играе роля на първокласен киноартист. За такъв киноартист, днес плащат големи суми.
За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи.
Обаче, в живота на хората това са истински положения. Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му. Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота.
към беседата >>
В отвличането на момата няма нищо лошо.
Като се натъкват на въпроса за небето, за Вечния живот, мнозина считат тия работи отвлечени. Какво означава на български език думата „отвлечена"? Казват: "Отвлечена идея", "отвлечена мома". – Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано. Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано.
В отвличането на момата няма нищо лошо.
Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е. не е занесена, дето трябва. Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния. Човек трябва да има отворени очи и за двата свята. Само при това положение той може да се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят.
към беседата >>
Обаче, в живота на хората това са истински положения.
В бъдеще, от делата на хората могат да се създадат интересни филми. Всеки човек играе роля на първокласен киноартист. За такъв киноартист, днес плащат големи суми. За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи.
Обаче, в живота на хората това са истински положения.
Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му. Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота. Той започва една работа, постоянства в нея – ден, два, три и като изгуби търпение, напуща я.
към беседата >>
Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е.
Какво означава на български език думата „отвлечена"? Казват: "Отвлечена идея", "отвлечена мома". – Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано. Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано. В отвличането на момата няма нищо лошо.
Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е.
не е занесена, дето трябва. Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния. Човек трябва да има отворени очи и за двата свята. Само при това положение той може да се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят. Физическият и духовният свят взаимно се преплитат: духовният свят съдържа възможностите на физическия, а физическият – съдържа възможностите на духовния.
към беседата >>
Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му.
В бъдеще, от делата на хората могат да се създадат интересни филми. Всеки човек играе роля на първокласен киноартист. За такъв киноартист, днес плащат големи суми. За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи. Обаче, в живота на хората това са истински положения.
Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му.
Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота. Той започва една работа, постоянства в нея – ден, два, три и като изгуби търпение, напуща я. Щом напусне работата си, спънката, която му е противодействала, веднага се премахва.
към беседата >>
не е занесена, дето трябва.
Казват: "Отвлечена идея", "отвлечена мома". – Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано. Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано. В отвличането на момата няма нищо лошо. Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е.
не е занесена, дето трябва.
Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния. Човек трябва да има отворени очи и за двата свята. Само при това положение той може да се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят. Физическият и духовният свят взаимно се преплитат: духовният свят съдържа възможностите на физическия, а физическият – съдържа възможностите на духовния.
към беседата >>
Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него.
Всеки човек играе роля на първокласен киноартист. За такъв киноартист, днес плащат големи суми. За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи. Обаче, в живота на хората това са истински положения. Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му.
Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него.
Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота. Той започва една работа, постоянства в нея – ден, два, три и като изгуби търпение, напуща я. Щом напусне работата си, спънката, която му е противодействала, веднага се премахва. Неуспехите на хората се дължат, именно, на отсъствие на търпение в тях.
към беседата >>
Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния.
– Отвлечена идея подразбира – нещо неразбрано. Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано. В отвличането на момата няма нищо лошо. Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е. не е занесена, дето трябва.
Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния.
Човек трябва да има отворени очи и за двата свята. Само при това положение той може да се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят. Физическият и духовният свят взаимно се преплитат: духовният свят съдържа възможностите на физическия, а физическият – съдържа възможностите на духовния.
към беседата >>
Чувството на време не е развито в него.
За такъв киноартист, днес плащат големи суми. За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи. Обаче, в живота на хората това са истински положения. Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му. Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него.
Чувството на време не е развито в него.
Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота. Той започва една работа, постоянства в нея – ден, два, три и като изгуби търпение, напуща я. Щом напусне работата си, спънката, която му е противодействала, веднага се премахва. Неуспехите на хората се дължат, именно, на отсъствие на търпение в тях. Те започват работите си и не ги свършват.
към беседата >>
Човек трябва да има отворени очи и за двата свята.
Отвлечена мома означава също – нещо неразбрано. В отвличането на момата няма нищо лошо. Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е. не е занесена, дето трябва. Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния.
Човек трябва да има отворени очи и за двата свята.
Само при това положение той може да се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят. Физическият и духовният свят взаимно се преплитат: духовният свят съдържа възможностите на физическия, а физическият – съдържа възможностите на духовния.
към беседата >>
Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота.
За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи. Обаче, в живота на хората това са истински положения. Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му. Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него.
Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота.
Той започва една работа, постоянства в нея – ден, два, три и като изгуби търпение, напуща я. Щом напусне работата си, спънката, която му е противодействала, веднага се премахва. Неуспехите на хората се дължат, именно, на отсъствие на търпение в тях. Те започват работите си и не ги свършват.
към беседата >>
Само при това положение той може да се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят.
В отвличането на момата няма нищо лошо. Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е. не е занесена, дето трябва. Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния. Човек трябва да има отворени очи и за двата свята.
Само при това положение той може да се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят.
Физическият и духовният свят взаимно се преплитат: духовният свят съдържа възможностите на физическия, а физическият – съдържа възможностите на духовния.
към беседата >>
Той започва една работа, постоянства в нея – ден, два, три и като изгуби търпение, напуща я.
Обаче, в живота на хората това са истински положения. Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му. Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота.
Той започва една работа, постоянства в нея – ден, два, три и като изгуби търпение, напуща я.
Щом напусне работата си, спънката, която му е противодействала, веднага се премахва. Неуспехите на хората се дължат, именно, на отсъствие на търпение в тях. Те започват работите си и не ги свършват.
към беседата >>
Физическият и духовният свят взаимно се преплитат: духовният свят съдържа възможностите на физическия, а физическият – съдържа възможностите на духовния.
Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т.е. не е занесена, дето трябва. Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния. Човек трябва да има отворени очи и за двата свята. Само при това положение той може да се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят.
Физическият и духовният свят взаимно се преплитат: духовният свят съдържа възможностите на физическия, а физическият – съдържа възможностите на духовния.
към беседата >>
Щом напусне работата си, спънката, която му е противодействала, веднага се премахва.
Без да подозира, човек непрекъснато играе роли в живота си, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му. Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота. Той започва една работа, постоянства в нея – ден, два, три и като изгуби търпение, напуща я.
Щом напусне работата си, спънката, която му е противодействала, веднага се премахва.
Неуспехите на хората се дължат, именно, на отсъствие на търпение в тях. Те започват работите си и не ги свършват.
към беседата >>
„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Дето е Духът Господен, там е творчеството.
„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Дето е Духът Господен, там е творчеството.
Той съдържа възможностите на този и на онзи свят. Без Духът Господен те остават нереализирани. Духът Господен е разумното в човека, което го води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Неуспехите на хората се дължат, именно, на отсъствие на търпение в тях.
Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота. Той започва една работа, постоянства в нея – ден, два, три и като изгуби търпение, напуща я. Щом напусне работата си, спънката, която му е противодействала, веднага се премахва.
Неуспехите на хората се дължат, именно, на отсъствие на търпение в тях.
Те започват работите си и не ги свършват.
към беседата >>
Той съдържа възможностите на този и на онзи свят.
„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Дето е Духът Господен, там е творчеството.
Той съдържа възможностите на този и на онзи свят.
Без Духът Господен те остават нереализирани. Духът Господен е разумното в човека, което го води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Те започват работите си и не ги свършват.
Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота. Той започва една работа, постоянства в нея – ден, два, три и като изгуби търпение, напуща я. Щом напусне работата си, спънката, която му е противодействала, веднага се премахва. Неуспехите на хората се дължат, именно, на отсъствие на търпение в тях.
Те започват работите си и не ги свършват.
към беседата >>
Без Духът Господен те остават нереализирани.
„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Дето е Духът Господен, там е творчеството. Той съдържа възможностите на този и на онзи свят.
Без Духът Господен те остават нереализирани.
Духът Господен е разумното в човека, което го води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
И тъй, причината за неуспехите на съвременните християни се дължи на отсъствие на търпение и постоянство в тях.
И тъй, причината за неуспехите на съвременните християни се дължи на отсъствие на търпение и постоянство в тях.
Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи. Един християнин отива при един болен, иска да му помогне. Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин.
към беседата >>
Духът Господен е разумното в човека, което го води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Дето е Духът Господен, там е творчеството. Той съдържа възможностите на този и на онзи свят. Без Духът Господен те остават нереализирани.
Духът Господен е разумното в човека, което го води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи.
И тъй, причината за неуспехите на съвременните християни се дължи на отсъствие на търпение и постоянство в тях.
Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи.
Един християнин отива при един болен, иска да му помогне. Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат.
към беседата >>
Един християнин отива при един болен, иска да му помогне.
И тъй, причината за неуспехите на съвременните християни се дължи на отсъствие на търпение и постоянство в тях. Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи.
Един християнин отива при един болен, иска да му помогне.
Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех.
към беседата >>
Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява.
И тъй, причината за неуспехите на съвременните християни се дължи на отсъствие на търпение и постоянство в тях. Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи. Един християнин отива при един болен, иска да му помогне.
Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява.
Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите.
към беседата >>
Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам.
И тъй, причината за неуспехите на съвременните християни се дължи на отсъствие на търпение и постоянство в тях. Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи. Един християнин отива при един болен, иска да му помогне. Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява.
Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам.
– Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите. Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек.
към беседата >>
– Много скоро се обезсърчава този християнин.
И тъй, причината за неуспехите на съвременните християни се дължи на отсъствие на търпение и постоянство в тях. Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи. Един християнин отива при един болен, иска да му помогне. Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам.
– Много скоро се обезсърчава този християнин.
Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите. Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек. Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш!
към беседата >>
Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат.
Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи. Един християнин отива при един болен, иска да му помогне. Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин.
Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат.
Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите. Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек. Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш! Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца.
към беседата >>
Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех.
Един християнин отива при един болен, иска да му помогне. Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат.
Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех.
Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите. Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек. Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш! Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца. Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението.
към беседата >>
Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите.
Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех.
Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите.
Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек. Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш! Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца. Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението. Той си казал: Ами, ако не прогледа?
към беседата >>
Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек.
Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите.
Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек.
Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш! Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца. Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението. Той си казал: Ами, ако не прогледа? Като видял, че може да се изложи пред хората, той се спрял, започнал да се колебае, да мисли, какво да прави и решил, да се помоли у дома си за слепеца, да не би опитът му да излезе несполучлив.
към беседата >>
Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш!
– Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите. Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек.
Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш!
Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца. Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението. Той си казал: Ами, ако не прогледа? Като видял, че може да се изложи пред хората, той се спрял, започнал да се колебае, да мисли, какво да прави и решил, да се помоли у дома си за слепеца, да не би опитът му да излезе несполучлив. След този несполучлив опит, той се върнал в Русия.
към беседата >>
Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца.
Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите. Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек. Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш!
Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца.
Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението. Той си казал: Ами, ако не прогледа? Като видял, че може да се изложи пред хората, той се спрял, започнал да се колебае, да мисли, какво да прави и решил, да се помоли у дома си за слепеца, да не би опитът му да излезе несполучлив. След този несполучлив опит, той се върнал в Русия.
към беседата >>
Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението.
Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите. Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек. Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш! Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца.
Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението.
Той си казал: Ами, ако не прогледа? Като видял, че може да се изложи пред хората, той се спрял, започнал да се колебае, да мисли, какво да прави и решил, да се помоли у дома си за слепеца, да не би опитът му да излезе несполучлив. След този несполучлив опит, той се върнал в Русия.
към беседата >>
Той си казал: Ами, ако не прогледа?
Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите. Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек. Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш! Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца. Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението.
Той си казал: Ами, ако не прогледа?
Като видял, че може да се изложи пред хората, той се спрял, започнал да се колебае, да мисли, какво да прави и решил, да се помоли у дома си за слепеца, да не би опитът му да излезе несполучлив. След този несполучлив опит, той се върнал в Русия.
към беседата >>
Като видял, че може да се изложи пред хората, той се спрял, започнал да се колебае, да мисли, какво да прави и решил, да се помоли у дома си за слепеца, да не би опитът му да излезе несполучлив.
Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек. Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш! Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца. Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението. Той си казал: Ами, ако не прогледа?
Като видял, че може да се изложи пред хората, той се спрял, започнал да се колебае, да мисли, какво да прави и решил, да се помоли у дома си за слепеца, да не би опитът му да излезе несполучлив.
След този несполучлив опит, той се върнал в Русия.
към беседата >>
След този несполучлив опит, той се върнал в Русия.
Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш! Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца. Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението. Той си казал: Ами, ако не прогледа? Като видял, че може да се изложи пред хората, той се спрял, започнал да се колебае, да мисли, какво да прави и решил, да се помоли у дома си за слепеца, да не би опитът му да излезе несполучлив.
След този несполучлив опит, той се върнал в Русия.
към беседата >>
В Стария Завет се разправя за тримата момци в огнената пещ.
В Стария Завет се разправя за тримата момци в огнената пещ.
Вавилонският цар, по това време, издал заповед към всички свои поданици: да отидат и се поклонят на техните идоли. Всички негови поданици отишли да се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали да направят това. Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпълнят заповедта му. Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хвърли в огнена пещ. Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли.
към беседата >>
Вавилонският цар, по това време, издал заповед към всички свои поданици: да отидат и се поклонят на техните идоли.
В Стария Завет се разправя за тримата момци в огнената пещ.
Вавилонският цар, по това време, издал заповед към всички свои поданици: да отидат и се поклонят на техните идоли.
Всички негови поданици отишли да се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали да направят това. Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпълнят заповедта му. Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хвърли в огнена пещ. Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли. Това значи вяра.
към беседата >>
Всички негови поданици отишли да се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали да направят това.
В Стария Завет се разправя за тримата момци в огнената пещ. Вавилонският цар, по това време, издал заповед към всички свои поданици: да отидат и се поклонят на техните идоли.
Всички негови поданици отишли да се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали да направят това.
Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпълнят заповедта му. Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хвърли в огнена пещ. Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли. Това значи вяра. Каква вяра е тази, която може да се разколебае, от една огнена пещ?
към беседата >>
Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпълнят заповедта му.
В Стария Завет се разправя за тримата момци в огнената пещ. Вавилонският цар, по това време, издал заповед към всички свои поданици: да отидат и се поклонят на техните идоли. Всички негови поданици отишли да се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали да направят това.
Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпълнят заповедта му.
Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хвърли в огнена пещ. Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли. Това значи вяра. Каква вяра е тази, която може да се разколебае, от една огнена пещ? Това е вяра на жабите, а не вяра на човек, който познава Бога.
към беседата >>
Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хвърли в огнена пещ.
В Стария Завет се разправя за тримата момци в огнената пещ. Вавилонският цар, по това време, издал заповед към всички свои поданици: да отидат и се поклонят на техните идоли. Всички негови поданици отишли да се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали да направят това. Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпълнят заповедта му.
Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хвърли в огнена пещ.
Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли. Това значи вяра. Каква вяра е тази, която може да се разколебае, от една огнена пещ? Това е вяра на жабите, а не вяра на човек, който познава Бога.
към беседата >>
Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли.
В Стария Завет се разправя за тримата момци в огнената пещ. Вавилонският цар, по това време, издал заповед към всички свои поданици: да отидат и се поклонят на техните идоли. Всички негови поданици отишли да се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали да направят това. Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпълнят заповедта му. Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хвърли в огнена пещ.
Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли.
Това значи вяра. Каква вяра е тази, която може да се разколебае, от една огнена пещ? Това е вяра на жабите, а не вяра на човек, който познава Бога.
към беседата >>
Това значи вяра.
Вавилонският цар, по това време, издал заповед към всички свои поданици: да отидат и се поклонят на техните идоли. Всички негови поданици отишли да се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали да направят това. Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпълнят заповедта му. Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хвърли в огнена пещ. Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли.
Това значи вяра.
Каква вяра е тази, която може да се разколебае, от една огнена пещ? Това е вяра на жабите, а не вяра на човек, който познава Бога.
към беседата >>
Каква вяра е тази, която може да се разколебае, от една огнена пещ?
Всички негови поданици отишли да се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали да направят това. Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпълнят заповедта му. Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хвърли в огнена пещ. Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли. Това значи вяра.
Каква вяра е тази, която може да се разколебае, от една огнена пещ?
Това е вяра на жабите, а не вяра на човек, който познава Бога.
към беседата >>
Това е вяра на жабите, а не вяра на човек, който познава Бога.
Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпълнят заповедта му. Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хвърли в огнена пещ. Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли. Това значи вяра. Каква вяра е тази, която може да се разколебае, от една огнена пещ?
Това е вяра на жабите, а не вяра на човек, който познава Бога.
към беседата >>
Някога заекът държал изпит за градоначалник.
Някога заекът държал изпит за градоначалник.
За тази цел, Бог му дал два револвера, да се брани срещу неприятелите си. Като се въоръжил добре, заекът си казал: Сега мога свободно да отида в гората, дето ще държа изпита си. Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове. Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене! Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми.
към беседата >>
За тази цел, Бог му дал два револвера, да се брани срещу неприятелите си.
Някога заекът държал изпит за градоначалник.
За тази цел, Бог му дал два револвера, да се брани срещу неприятелите си.
Като се въоръжил добре, заекът си казал: Сега мога свободно да отида в гората, дето ще държа изпита си. Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове. Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене! Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми. В това време, нещо зашумяло в храстите.
към беседата >>
Като се въоръжил добре, заекът си казал: Сега мога свободно да отида в гората, дето ще държа изпита си.
Някога заекът държал изпит за градоначалник. За тази цел, Бог му дал два револвера, да се брани срещу неприятелите си.
Като се въоръжил добре, заекът си казал: Сега мога свободно да отида в гората, дето ще държа изпита си.
Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове. Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене! Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми. В това време, нещо зашумяло в храстите. Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хвърлил револверите и хукнал да бяга.
към беседата >>
Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове.
Някога заекът държал изпит за градоначалник. За тази цел, Бог му дал два револвера, да се брани срещу неприятелите си. Като се въоръжил добре, заекът си казал: Сега мога свободно да отида в гората, дето ще държа изпита си.
Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове.
Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене! Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми. В това време, нещо зашумяло в храстите. Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хвърлил револверите и хукнал да бяга. Като се убедил, че е вън от всякаква опасност, той се спрял и си казал: Господи, тази служба не е за мене.
към беседата >>
Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене!
Някога заекът държал изпит за градоначалник. За тази цел, Бог му дал два револвера, да се брани срещу неприятелите си. Като се въоръжил добре, заекът си казал: Сега мога свободно да отида в гората, дето ще държа изпита си. Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове.
Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене!
Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми. В това време, нещо зашумяло в храстите. Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хвърлил револверите и хукнал да бяга. Като се убедил, че е вън от всякаква опасност, той се спрял и си казал: Господи, тази служба не е за мене. Дай ми друга някаква служба.
към беседата >>
Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми.
Някога заекът държал изпит за градоначалник. За тази цел, Бог му дал два револвера, да се брани срещу неприятелите си. Като се въоръжил добре, заекът си казал: Сега мога свободно да отида в гората, дето ще държа изпита си. Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове. Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене!
Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми.
В това време, нещо зашумяло в храстите. Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хвърлил револверите и хукнал да бяга. Като се убедил, че е вън от всякаква опасност, той се спрял и си казал: Господи, тази служба не е за мене. Дай ми друга някаква служба.
към беседата >>
В това време, нещо зашумяло в храстите.
За тази цел, Бог му дал два револвера, да се брани срещу неприятелите си. Като се въоръжил добре, заекът си казал: Сега мога свободно да отида в гората, дето ще държа изпита си. Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове. Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене! Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми.
В това време, нещо зашумяло в храстите.
Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хвърлил револверите и хукнал да бяга. Като се убедил, че е вън от всякаква опасност, той се спрял и си казал: Господи, тази служба не е за мене. Дай ми друга някаква служба.
към беседата >>
Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хвърлил револверите и хукнал да бяга.
Като се въоръжил добре, заекът си казал: Сега мога свободно да отида в гората, дето ще държа изпита си. Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове. Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене! Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми. В това време, нещо зашумяло в храстите.
Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хвърлил револверите и хукнал да бяга.
Като се убедил, че е вън от всякаква опасност, той се спрял и си казал: Господи, тази служба не е за мене. Дай ми друга някаква служба.
към беседата >>
Като се убедил, че е вън от всякаква опасност, той се спрял и си казал: Господи, тази служба не е за мене.
Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове. Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене! Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми. В това време, нещо зашумяло в храстите. Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хвърлил револверите и хукнал да бяга.
Като се убедил, че е вън от всякаква опасност, той се спрял и си казал: Господи, тази служба не е за мене.
Дай ми друга някаква служба.
към беседата >>
Дай ми друга някаква служба.
Заекът закачил револверите от двете си страни и влязъл в гората, като си казал: Да смее само, някой да излезе срещу мене! Всеки, който се осмели да ме нападне, ще опита силата ми. В това време, нещо зашумяло в храстите. Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хвърлил револверите и хукнал да бяга. Като се убедил, че е вън от всякаква опасност, той се спрял и си казал: Господи, тази служба не е за мене.
Дай ми друга някаква служба.
към беседата >>
Следователно, който решава големи, трудни задачи в живота, той не трябва да има заешко сърце.
Следователно, който решава големи, трудни задачи в живота, той не трябва да има заешко сърце.
Няма човек в света, който да не е минавал през мъчнотии. Всички хора са минавали и минават през мъчнотии, с единствената разлика, че едни са устояли на мъчнотиите; други пък, още в началото, не са устоявали. Онези, които са издържали на мъчнотии, както тримата момци в огнената пещ, и до днес още служат за образци. За да развие в себе си нужната устойчивост, човек не трябва да се задоволява само с един опит. Много опити, много усилия трябва да направи той, за да развие в себе си морален устой.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не е минавал през мъчнотии.
Следователно, който решава големи, трудни задачи в живота, той не трябва да има заешко сърце.
Няма човек в света, който да не е минавал през мъчнотии.
Всички хора са минавали и минават през мъчнотии, с единствената разлика, че едни са устояли на мъчнотиите; други пък, още в началото, не са устоявали. Онези, които са издържали на мъчнотии, както тримата момци в огнената пещ, и до днес още служат за образци. За да развие в себе си нужната устойчивост, човек не трябва да се задоволява само с един опит. Много опити, много усилия трябва да направи той, за да развие в себе си морален устой.
към беседата >>
Всички хора са минавали и минават през мъчнотии, с единствената разлика, че едни са устояли на мъчнотиите; други пък, още в началото, не са устоявали.
Следователно, който решава големи, трудни задачи в живота, той не трябва да има заешко сърце. Няма човек в света, който да не е минавал през мъчнотии.
Всички хора са минавали и минават през мъчнотии, с единствената разлика, че едни са устояли на мъчнотиите; други пък, още в началото, не са устоявали.
Онези, които са издържали на мъчнотии, както тримата момци в огнената пещ, и до днес още служат за образци. За да развие в себе си нужната устойчивост, човек не трябва да се задоволява само с един опит. Много опити, много усилия трябва да направи той, за да развие в себе си морален устой.
към беседата >>
Онези, които са издържали на мъчнотии, както тримата момци в огнената пещ, и до днес още служат за образци.
Следователно, който решава големи, трудни задачи в живота, той не трябва да има заешко сърце. Няма човек в света, който да не е минавал през мъчнотии. Всички хора са минавали и минават през мъчнотии, с единствената разлика, че едни са устояли на мъчнотиите; други пък, още в началото, не са устоявали.
Онези, които са издържали на мъчнотии, както тримата момци в огнената пещ, и до днес още служат за образци.
За да развие в себе си нужната устойчивост, човек не трябва да се задоволява само с един опит. Много опити, много усилия трябва да направи той, за да развие в себе си морален устой.
към беседата >>
За да развие в себе си нужната устойчивост, човек не трябва да се задоволява само с един опит.
Следователно, който решава големи, трудни задачи в живота, той не трябва да има заешко сърце. Няма човек в света, който да не е минавал през мъчнотии. Всички хора са минавали и минават през мъчнотии, с единствената разлика, че едни са устояли на мъчнотиите; други пък, още в началото, не са устоявали. Онези, които са издържали на мъчнотии, както тримата момци в огнената пещ, и до днес още служат за образци.
За да развие в себе си нужната устойчивост, човек не трябва да се задоволява само с един опит.
Много опити, много усилия трябва да направи той, за да развие в себе си морален устой.
към беседата >>
Много опити, много усилия трябва да направи той, за да развие в себе си морален устой.
Следователно, който решава големи, трудни задачи в живота, той не трябва да има заешко сърце. Няма човек в света, който да не е минавал през мъчнотии. Всички хора са минавали и минават през мъчнотии, с единствената разлика, че едни са устояли на мъчнотиите; други пък, още в началото, не са устоявали. Онези, които са издържали на мъчнотии, както тримата момци в огнената пещ, и до днес още служат за образци. За да развие в себе си нужната устойчивост, човек не трябва да се задоволява само с един опит.
Много опити, много усилия трябва да направи той, за да развие в себе си морален устой.
към беседата >>
Съвременните хора предприемат ред опити, но малцина успяват, защото лесно изпадат в съмнения и колебания.
Съвременните хора предприемат ред опити, но малцина успяват, защото лесно изпадат в съмнения и колебания.
Някой започва една работа и при първия неуспех още, се отказва. Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те да се молят за него. – Всеки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате вяра. Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание. Никой няма право да престъпва Божиите закони.
към беседата >>
Някой започва една работа и при първия неуспех още, се отказва.
Съвременните хора предприемат ред опити, но малцина успяват, защото лесно изпадат в съмнения и колебания.
Някой започва една работа и при първия неуспех още, се отказва.
Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те да се молят за него. – Всеки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате вяра. Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание. Никой няма право да престъпва Божиите закони. Мнозина искат да отидат направо при Господа.
към беседата >>
Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те да се молят за него.
Съвременните хора предприемат ред опити, но малцина успяват, защото лесно изпадат в съмнения и колебания. Някой започва една работа и при първия неуспех още, се отказва.
Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те да се молят за него.
– Всеки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате вяра. Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание. Никой няма право да престъпва Божиите закони. Мнозина искат да отидат направо при Господа. – Това е физическо разбиране.
към беседата >>
– Всеки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате вяра.
Съвременните хора предприемат ред опити, но малцина успяват, защото лесно изпадат в съмнения и колебания. Някой започва една работа и при първия неуспех още, се отказва. Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те да се молят за него.
– Всеки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате вяра.
Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание. Никой няма право да престъпва Божиите закони. Мнозина искат да отидат направо при Господа. – Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън.
към беседата >>
Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание.
Съвременните хора предприемат ред опити, но малцина успяват, защото лесно изпадат в съмнения и колебания. Някой започва една работа и при първия неуспех още, се отказва. Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те да се молят за него. – Всеки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате вяра.
Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание.
Никой няма право да престъпва Божиите закони. Мнозина искат да отидат направо при Господа. – Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си.
към беседата >>
Никой няма право да престъпва Божиите закони.
Съвременните хора предприемат ред опити, но малцина успяват, защото лесно изпадат в съмнения и колебания. Някой започва една работа и при първия неуспех още, се отказва. Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те да се молят за него. – Всеки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате вяра. Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание.
Никой няма право да престъпва Божиите закони.
Мнозина искат да отидат направо при Господа. – Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си. Мнозина запитват, къде е духовният свят?
към беседата >>
Мнозина искат да отидат направо при Господа.
Някой започва една работа и при първия неуспех още, се отказва. Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те да се молят за него. – Всеки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате вяра. Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание. Никой няма право да престъпва Божиите закони.
Мнозина искат да отидат направо при Господа.
– Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си. Мнозина запитват, къде е духовният свят? Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият.
към беседата >>
– Това е физическо разбиране.
Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те да се молят за него. – Всеки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате вяра. Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание. Никой няма право да престъпва Божиите закони. Мнозина искат да отидат направо при Господа.
– Това е физическо разбиране.
Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си. Мнозина запитват, къде е духовният свят? Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият. За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание.
към беседата >>
Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън.
– Всеки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате вяра. Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание. Никой няма право да престъпва Божиите закони. Мнозина искат да отидат направо при Господа. – Това е физическо разбиране.
Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън.
Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си. Мнозина запитват, къде е духовният свят? Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият. За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин, той отива в духовния свят.
към беседата >>
Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си.
Вярата подразбира връзка с Първичното съзнание. Никой няма право да престъпва Божиите закони. Мнозина искат да отидат направо при Господа. – Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън.
Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си.
Мнозина запитват, къде е духовният свят? Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият. За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин, той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е.
към беседата >>
Мнозина запитват, къде е духовният свят?
Никой няма право да престъпва Божиите закони. Мнозина искат да отидат направо при Господа. – Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си.
Мнозина запитват, къде е духовният свят?
Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият. За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин, той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е. от духовния свят.
към беседата >>
Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият.
Мнозина искат да отидат направо при Господа. – Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си. Мнозина запитват, къде е духовният свят?
Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият.
За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин, той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън.
към беседата >>
За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание.
– Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си. Мнозина запитват, къде е духовният свят? Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият.
За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание.
По този начин, той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън. 3апример, някой иска да стане певец.
към беседата >>
По този начин, той отива в духовния свят.
Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си. Мнозина запитват, къде е духовният свят? Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият. За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание.
По този начин, той отива в духовния свят.
Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън. 3апример, някой иска да стане певец. Той започва да мисли върху това свое желание.
към беседата >>
Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е.
Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си. Мнозина запитват, къде е духовният свят? Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият. За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин, той отива в духовния свят.
Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е.
от духовния свят. За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън. 3апример, някой иска да стане певец. Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява.
към беседата >>
от духовния свят.
Мнозина запитват, къде е духовният свят? Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият. За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин, той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е.
от духовния свят.
За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън. 3апример, някой иска да стане певец. Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява. Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае.
към беседата >>
За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън.
Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият. За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин, той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е. от духовния свят.
За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън.
3апример, някой иска да стане певец. Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява. Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пее.
към беседата >>
3апример, някой иска да стане певец.
За да разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин, той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън.
3апример, някой иска да стане певец.
Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява. Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пее. Всички около него чуват гласа му и се възхищават.
към беседата >>
Той започва да мисли върху това свое желание.
По този начин, той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън. 3апример, някой иска да стане певец.
Той започва да мисли върху това свое желание.
Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява. Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пее. Всички около него чуват гласа му и се възхищават. Щом престане да пее, и гласът не се чува вече.
към беседата >>
Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява.
Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т.е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън. 3апример, някой иска да стане певец. Той започва да мисли върху това свое желание.
Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява.
Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пее. Всички около него чуват гласа му и се възхищават. Щом престане да пее, и гласът не се чува вече. Изгуби ли се гласът?
към беседата >>
Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае.
от духовния свят. За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън. 3апример, някой иска да стане певец. Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява.
Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае.
Обаче, не се минава много време, той започва да пее. Всички около него чуват гласа му и се възхищават. Щом престане да пее, и гласът не се чува вече. Изгуби ли се гласът? – Не, той отново ще се чуе.
към беседата >>
Обаче, не се минава много време, той започва да пее.
За да се разреши даден въпрос, или, за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрее и после, да излезе навън. 3апример, някой иска да стане певец. Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява. Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае.
Обаче, не се минава много време, той започва да пее.
Всички около него чуват гласа му и се възхищават. Щом престане да пее, и гласът не се чува вече. Изгуби ли се гласът? – Не, той отново ще се чуе. Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде.
към беседата >>
Всички около него чуват гласа му и се възхищават.
3апример, някой иска да стане певец. Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява. Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пее.
Всички около него чуват гласа му и се възхищават.
Щом престане да пее, и гласът не се чува вече. Изгуби ли се гласът? – Не, той отново ще се чуе. Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде. Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух.
към беседата >>
Щом престане да пее, и гласът не се чува вече.
Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява. Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пее. Всички около него чуват гласа му и се възхищават.
Щом престане да пее, и гласът не се чува вече.
Изгуби ли се гласът? – Не, той отново ще се чуе. Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде. Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух. Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо.
към беседата >>
Изгуби ли се гласът?
Той пренася желанието си в мозъка, дето узрява. Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пее. Всички около него чуват гласа му и се възхищават. Щом престане да пее, и гласът не се чува вече.
Изгуби ли се гласът?
– Не, той отново ще се чуе. Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде. Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух. Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо. Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето.
към беседата >>
Учените, както и простите хора, често се запитват, какво може да им се говори и трябва ли да им се говори.
Учените, както и простите хора, често се запитват, какво може да им се говори и трябва ли да им се говори.
Някои хора казват, че трябва да им се говори, а други, че не трябва. За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават. На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват. Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение.
към беседата >>
– Не, той отново ще се чуе.
Къде, именно, в мозъка става това узряване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пее. Всички около него чуват гласа му и се възхищават. Щом престане да пее, и гласът не се чува вече. Изгуби ли се гласът?
– Не, той отново ще се чуе.
Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде. Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух. Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо. Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето. До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той.
към беседата >>
Някои хора казват, че трябва да им се говори, а други, че не трябва.
Учените, както и простите хора, често се запитват, какво може да им се говори и трябва ли да им се говори.
Някои хора казват, че трябва да им се говори, а други, че не трябва.
За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават. На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват. Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. През целия си живот, човек яде и говори.
към беседата >>
Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде.
Обаче, не се минава много време, той започва да пее. Всички около него чуват гласа му и се възхищават. Щом престане да пее, и гласът не се чува вече. Изгуби ли се гласът? – Не, той отново ще се чуе.
Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде.
Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух. Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо. Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето. До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той. Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома.
към беседата >>
За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават.
Учените, както и простите хора, често се запитват, какво може да им се говори и трябва ли да им се говори. Някои хора казват, че трябва да им се говори, а други, че не трябва.
За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават.
На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват. Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. През целия си живот, човек яде и говори. Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота.
към беседата >>
Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух.
Всички около него чуват гласа му и се възхищават. Щом престане да пее, и гласът не се чува вече. Изгуби ли се гласът? – Не, той отново ще се чуе. Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде.
Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух.
Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо. Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето. До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той. Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома. Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея.
към беседата >>
На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват.
Учените, както и простите хора, често се запитват, какво може да им се говори и трябва ли да им се говори. Някои хора казват, че трябва да им се говори, а други, че не трябва. За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават.
На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват.
Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. През целия си живот, човек яде и говори. Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота. И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години.
към беседата >>
Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо.
Щом престане да пее, и гласът не се чува вече. Изгуби ли се гласът? – Не, той отново ще се чуе. Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде. Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух.
Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо.
Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето. До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той. Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома. Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее.
към беседата >>
Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде.
Учените, както и простите хора, често се запитват, какво може да им се говори и трябва ли да им се говори. Някои хора казват, че трябва да им се говори, а други, че не трябва. За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават. На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват.
Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде.
Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. През целия си живот, човек яде и говори. Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота. И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години. Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса.
към беседата >>
Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето.
Изгуби ли се гласът? – Не, той отново ще се чуе. Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде. Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух. Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо.
Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето.
До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той. Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома. Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее. Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори.
към беседата >>
Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение.
Учените, както и простите хора, често се запитват, какво може да им се говори и трябва ли да им се говори. Някои хора казват, че трябва да им се говори, а други, че не трябва. За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават. На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват. Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде.
Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение.
През целия си живот, човек яде и говори. Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота. И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години. Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса. Тъй щото, въпросът не седи в яденето или в неяденето, но в правилното хранене.
към беседата >>
До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той.
– Не, той отново ще се чуе. Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде. Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух. Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо. Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето.
До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той.
Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома. Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее. Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът.
към беседата >>
През целия си живот, човек яде и говори.
Някои хора казват, че трябва да им се говори, а други, че не трябва. За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават. На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват. Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение.
През целия си живот, човек яде и говори.
Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота. И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години. Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса. Тъй щото, въпросът не седи в яденето или в неяденето, но в правилното хранене. Човек трябва правилно да се храни, право да мисли и да чувства, както и право да действа.
към беседата >>
Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома.
Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма да отиде. Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух. Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо. Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето. До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той.
Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома.
Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее. Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът. Тя свири първа цигулка.
към беседата >>
Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота.
За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават. На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват. Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. През целия си живот, човек яде и говори.
Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота.
И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години. Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса. Тъй щото, въпросът не седи в яденето или в неяденето, но в правилното хранене. Човек трябва правилно да се храни, право да мисли и да чувства, както и право да действа.
към беседата >>
Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея.
Един ден, това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло и ще повдигне неговия дух. Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо. Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето. До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той. Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома.
Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея.
Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее. Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът. Тя свири първа цигулка. Децата пък са оркестрантите.
към беседата >>
И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години.
На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват. Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. През целия си живот, човек яде и говори. Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота.
И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години.
Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса. Тъй щото, въпросът не седи в яденето или в неяденето, но в правилното хранене. Човек трябва правилно да се храни, право да мисли и да чувства, както и право да действа.
към беседата >>
Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее.
Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като че очаква нещо. Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето. До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той. Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома. Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея.
Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее.
Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът. Тя свири първа цигулка. Децата пък са оркестрантите. Така върви животът, ден след ден.
към беседата >>
Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса.
Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. През целия си живот, човек яде и говори. Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота. И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години.
Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса.
Тъй щото, въпросът не седи в яденето или в неяденето, но в правилното хранене. Човек трябва правилно да се храни, право да мисли и да чувства, както и право да действа.
към беседата >>
Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори.
Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане певец на слънцето. До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той. Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома. Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее.
Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори.
Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът. Тя свири първа цигулка. Децата пък са оркестрантите. Така върви животът, ден след ден.
към беседата >>
Тъй щото, въпросът не седи в яденето или в неяденето, но в правилното хранене.
Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. През целия си живот, човек яде и говори. Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота. И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години. Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса.
Тъй щото, въпросът не седи в яденето или в неяденето, но в правилното хранене.
Човек трябва правилно да се храни, право да мисли и да чувства, както и право да действа.
към беседата >>
Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът.
До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той. Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома. Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее. Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори.
Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът.
Тя свири първа цигулка. Децата пък са оркестрантите. Така върви животът, ден след ден.
към беседата >>
Човек трябва правилно да се храни, право да мисли и да чувства, както и право да действа.
През целия си живот, човек яде и говори. Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота. И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години. Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса. Тъй щото, въпросът не седи в яденето или в неяденето, но в правилното хранене.
Човек трябва правилно да се храни, право да мисли и да чувства, както и право да действа.
към беседата >>
Тя свири първа цигулка.
Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома. Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее. Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът.
Тя свири първа цигулка.
Децата пък са оркестрантите. Така върви животът, ден след ден.
към беседата >>
Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра.
Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра.
– Какво може да допринесе вярата на човека? Някой вярва, че на планината някъде има чист извор. Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб.
към беседата >>
Децата пък са оркестрантите.
Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее. Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът. Тя свири първа цигулка.
Децата пък са оркестрантите.
Така върви животът, ден след ден.
към беседата >>
– Какво може да допринесе вярата на човека?
Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра.
– Какво може да допринесе вярата на човека?
Някой вярва, че на планината някъде има чист извор. Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства.
към беседата >>
Така върви животът, ден след ден.
Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пее. Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът. Тя свири първа цигулка. Децата пък са оркестрантите.
Така върви животът, ден след ден.
към беседата >>
Някой вярва, че на планината някъде има чист извор.
Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра. – Какво може да допринесе вярата на човека?
Някой вярва, че на планината някъде има чист извор.
Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде?
към беседата >>
Тъй представен животът, това е една от неговите красиви страни.
Тъй представен животът, това е една от неговите красиви страни.
Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот. Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви да бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи. Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи? Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога! – Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра.
към беседата >>
Тогава и едните, и другите ще ги изпратят отново на земята.
(втори вариант)
Някъде въпросите не се разрешават така лесно.
Тогава и едните, и другите ще ги изпратят отново на земята.
Това става, ако богатите са наложили по-голямо наказание на сиромасите и ако сиромасите са наложили по-голямо наказание на богатите. Тогава Господ ще пита сиромаха: „Какъв искаш да бъдеш? " „Счетоводител не искам да бъда. Не искам вече да лежа по затворите. Сиромах не искам вече да бъда.
към втори вариант >>
Един ден, когато тези планети завършат своето развитие, те ще си ходят на гости.
(втори вариант)
Нито Слънцето им ходи на гости. А ние, съвременните хора, постоянно си ходим на гости. Път си имаш. Обикаляй около своя път, а на другите изпращай само своята светлина. Има време за гости.
Един ден, когато тези планети завършат своето развитие, те ще си ходят на гости.
Най-първо Меркурий ще отиде на гости на Слънцето. Слънцето, техният най-голям брат, един ден ще повика всички планети на гости. То ще има за това специален голям салон и там ще покани всички планети - Венера, Марс, Юпитер, Меркурий и останалите. Тогава и Земята ще простре една голяма маса и всички същества, които са около нея, ще бъдат на пир. След като пируват дълго време, Слънцето пак ще ги изпраща един по един на своите места и по този начин ще образуват един нов свят.
към втори вариант >>
Това става, ако богатите са наложили по-голямо наказание на сиромасите и ако сиромасите са наложили по-голямо наказание на богатите.
(втори вариант)
Някъде въпросите не се разрешават така лесно. Тогава и едните, и другите ще ги изпратят отново на земята.
Това става, ако богатите са наложили по-голямо наказание на сиромасите и ако сиромасите са наложили по-голямо наказание на богатите.
Тогава Господ ще пита сиромаха: „Какъв искаш да бъдеш? " „Счетоводител не искам да бъда. Не искам вече да лежа по затворите. Сиромах не искам вече да бъда. Заради сиромашията се продадох и лежах в затвора."
към втори вариант >>
Най-първо Меркурий ще отиде на гости на Слънцето.
(втори вариант)
А ние, съвременните хора, постоянно си ходим на гости. Път си имаш. Обикаляй около своя път, а на другите изпращай само своята светлина. Има време за гости. Един ден, когато тези планети завършат своето развитие, те ще си ходят на гости.
Най-първо Меркурий ще отиде на гости на Слънцето.
Слънцето, техният най-голям брат, един ден ще повика всички планети на гости. То ще има за това специален голям салон и там ще покани всички планети - Венера, Марс, Юпитер, Меркурий и останалите. Тогава и Земята ще простре една голяма маса и всички същества, които са около нея, ще бъдат на пир. След като пируват дълго време, Слънцето пак ще ги изпраща един по един на своите места и по този начин ще образуват един нов свят. Всички ще кажат: „Ходихме на Слънцето и се върнахме и сега всички с новите придобивки ще започнем новия живот."
към втори вариант >>
Тогава Господ ще пита сиромаха: „Какъв искаш да бъдеш?
(втори вариант)
Някъде въпросите не се разрешават така лесно. Тогава и едните, и другите ще ги изпратят отново на земята. Това става, ако богатите са наложили по-голямо наказание на сиромасите и ако сиромасите са наложили по-голямо наказание на богатите.
Тогава Господ ще пита сиромаха: „Какъв искаш да бъдеш?
" „Счетоводител не искам да бъда. Не искам вече да лежа по затворите. Сиромах не искам вече да бъда. Заради сиромашията се продадох и лежах в затвора."
към втори вариант >>
Слънцето, техният най-голям брат, един ден ще повика всички планети на гости.
(втори вариант)
Път си имаш. Обикаляй около своя път, а на другите изпращай само своята светлина. Има време за гости. Един ден, когато тези планети завършат своето развитие, те ще си ходят на гости. Най-първо Меркурий ще отиде на гости на Слънцето.
Слънцето, техният най-голям брат, един ден ще повика всички планети на гости.
То ще има за това специален голям салон и там ще покани всички планети - Венера, Марс, Юпитер, Меркурий и останалите. Тогава и Земята ще простре една голяма маса и всички същества, които са около нея, ще бъдат на пир. След като пируват дълго време, Слънцето пак ще ги изпраща един по един на своите места и по този начин ще образуват един нов свят. Всички ще кажат: „Ходихме на Слънцето и се върнахме и сега всички с новите придобивки ще започнем новия живот."
към втори вариант >>
" „Счетоводител не искам да бъда.
(втори вариант)
Някъде въпросите не се разрешават така лесно. Тогава и едните, и другите ще ги изпратят отново на земята. Това става, ако богатите са наложили по-голямо наказание на сиромасите и ако сиромасите са наложили по-голямо наказание на богатите. Тогава Господ ще пита сиромаха: „Какъв искаш да бъдеш?
" „Счетоводител не искам да бъда.
Не искам вече да лежа по затворите. Сиромах не искам вече да бъда. Заради сиромашията се продадох и лежах в затвора."
към втори вариант >>
То ще има за това специален голям салон и там ще покани всички планети - Венера, Марс, Юпитер, Меркурий и останалите.
(втори вариант)
Обикаляй около своя път, а на другите изпращай само своята светлина. Има време за гости. Един ден, когато тези планети завършат своето развитие, те ще си ходят на гости. Най-първо Меркурий ще отиде на гости на Слънцето. Слънцето, техният най-голям брат, един ден ще повика всички планети на гости.
То ще има за това специален голям салон и там ще покани всички планети - Венера, Марс, Юпитер, Меркурий и останалите.
Тогава и Земята ще простре една голяма маса и всички същества, които са около нея, ще бъдат на пир. След като пируват дълго време, Слънцето пак ще ги изпраща един по един на своите места и по този начин ще образуват един нов свят. Всички ще кажат: „Ходихме на Слънцето и се върнахме и сега всички с новите придобивки ще започнем новия живот."
към втори вариант >>
Не искам вече да лежа по затворите.
(втори вариант)
Някъде въпросите не се разрешават така лесно. Тогава и едните, и другите ще ги изпратят отново на земята. Това става, ако богатите са наложили по-голямо наказание на сиромасите и ако сиромасите са наложили по-голямо наказание на богатите. Тогава Господ ще пита сиромаха: „Какъв искаш да бъдеш? " „Счетоводител не искам да бъда.
Не искам вече да лежа по затворите.
Сиромах не искам вече да бъда. Заради сиромашията се продадох и лежах в затвора."
към втори вариант >>
Тогава и Земята ще простре една голяма маса и всички същества, които са около нея, ще бъдат на пир.
(втори вариант)
Има време за гости. Един ден, когато тези планети завършат своето развитие, те ще си ходят на гости. Най-първо Меркурий ще отиде на гости на Слънцето. Слънцето, техният най-голям брат, един ден ще повика всички планети на гости. То ще има за това специален голям салон и там ще покани всички планети - Венера, Марс, Юпитер, Меркурий и останалите.
Тогава и Земята ще простре една голяма маса и всички същества, които са около нея, ще бъдат на пир.
След като пируват дълго време, Слънцето пак ще ги изпраща един по един на своите места и по този начин ще образуват един нов свят. Всички ще кажат: „Ходихме на Слънцето и се върнахме и сега всички с новите придобивки ще започнем новия живот."
към втори вариант >>
Сиромах не искам вече да бъда.
(втори вариант)
Тогава и едните, и другите ще ги изпратят отново на земята. Това става, ако богатите са наложили по-голямо наказание на сиромасите и ако сиромасите са наложили по-голямо наказание на богатите. Тогава Господ ще пита сиромаха: „Какъв искаш да бъдеш? " „Счетоводител не искам да бъда. Не искам вече да лежа по затворите.
Сиромах не искам вече да бъда.
Заради сиромашията се продадох и лежах в затвора."
към втори вариант >>
След като пируват дълго време, Слънцето пак ще ги изпраща един по един на своите места и по този начин ще образуват един нов свят.
(втори вариант)
Един ден, когато тези планети завършат своето развитие, те ще си ходят на гости. Най-първо Меркурий ще отиде на гости на Слънцето. Слънцето, техният най-голям брат, един ден ще повика всички планети на гости. То ще има за това специален голям салон и там ще покани всички планети - Венера, Марс, Юпитер, Меркурий и останалите. Тогава и Земята ще простре една голяма маса и всички същества, които са около нея, ще бъдат на пир.
След като пируват дълго време, Слънцето пак ще ги изпраща един по един на своите места и по този начин ще образуват един нов свят.
Всички ще кажат: „Ходихме на Слънцето и се върнахме и сега всички с новите придобивки ще започнем новия живот."
към втори вариант >>
Заради сиромашията се продадох и лежах в затвора."
(втори вариант)
Това става, ако богатите са наложили по-голямо наказание на сиромасите и ако сиромасите са наложили по-голямо наказание на богатите. Тогава Господ ще пита сиромаха: „Какъв искаш да бъдеш? " „Счетоводител не искам да бъда. Не искам вече да лежа по затворите. Сиромах не искам вече да бъда.
Заради сиромашията се продадох и лежах в затвора."
към втори вариант >>
Всички ще кажат: „Ходихме на Слънцето и се върнахме и сега всички с новите придобивки ще започнем новия живот."
(втори вариант)
Най-първо Меркурий ще отиде на гости на Слънцето. Слънцето, техният най-голям брат, един ден ще повика всички планети на гости. То ще има за това специален голям салон и там ще покани всички планети - Венера, Марс, Юпитер, Меркурий и останалите. Тогава и Земята ще простре една голяма маса и всички същества, които са около нея, ще бъдат на пир. След като пируват дълго време, Слънцето пак ще ги изпраща един по един на своите места и по този начин ще образуват един нов свят.
Всички ще кажат: „Ходихме на Слънцето и се върнахме и сега всички с новите придобивки ще започнем новия живот."
към втори вариант >>
Колко сиромаси днес лежат в затвора от сиромашия.
(втори вариант)
Колко сиромаси днес лежат в затвора от сиромашия.
Някой откраднал 5-10 лева, хванат го - и веднага в затвора. Добре, като турят сиромаха в затвора, той се оправдава със сиромашията. Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той? Той лежи в затвора за това, че навреме не занесъл богатството. Богатият казва: „Аз пък не искам повече богат да бъда.
към втори вариант >>
Сега какви са вашите разбирания за небето?
(втори вариант)
Сега какви са вашите разбирания за небето?
Те са съвсем човешки. Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето. И после ще се прероди. Много прости разбирания са тези. При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк.
към втори вариант >>
Някой откраднал 5-10 лева, хванат го - и веднага в затвора.
(втори вариант)
Колко сиромаси днес лежат в затвора от сиромашия.
Някой откраднал 5-10 лева, хванат го - и веднага в затвора.
Добре, като турят сиромаха в затвора, той се оправдава със сиромашията. Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той? Той лежи в затвора за това, че навреме не занесъл богатството. Богатият казва: „Аз пък не искам повече богат да бъда. Искам сиромах да бъда."
към втори вариант >>
Те са съвсем човешки.
(втори вариант)
Сега какви са вашите разбирания за небето?
Те са съвсем човешки.
Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето. И после ще се прероди. Много прости разбирания са тези. При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк. Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието.
към втори вариант >>
Добре, като турят сиромаха в затвора, той се оправдава със сиромашията.
(втори вариант)
Колко сиромаси днес лежат в затвора от сиромашия. Някой откраднал 5-10 лева, хванат го - и веднага в затвора.
Добре, като турят сиромаха в затвора, той се оправдава със сиромашията.
Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той? Той лежи в затвора за това, че навреме не занесъл богатството. Богатият казва: „Аз пък не искам повече богат да бъда. Искам сиромах да бъда."
към втори вариант >>
Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето.
(втори вариант)
Сега какви са вашите разбирания за небето? Те са съвсем човешки.
Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето.
И после ще се прероди. Много прости разбирания са тези. При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк. Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието. Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо.
към втори вариант >>
Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той?
(втори вариант)
Колко сиромаси днес лежат в затвора от сиромашия. Някой откраднал 5-10 лева, хванат го - и веднага в затвора. Добре, като турят сиромаха в затвора, той се оправдава със сиромашията.
Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той?
Той лежи в затвора за това, че навреме не занесъл богатството. Богатият казва: „Аз пък не искам повече богат да бъда. Искам сиромах да бъда."
към втори вариант >>
И после ще се прероди.
(втори вариант)
Сега какви са вашите разбирания за небето? Те са съвсем човешки. Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето.
И после ще се прероди.
Много прости разбирания са тези. При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк. Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието. Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо. Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре.
към втори вариант >>
Той лежи в затвора за това, че навреме не занесъл богатството.
(втори вариант)
Колко сиромаси днес лежат в затвора от сиромашия. Някой откраднал 5-10 лева, хванат го - и веднага в затвора. Добре, като турят сиромаха в затвора, той се оправдава със сиромашията. Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той?
Той лежи в затвора за това, че навреме не занесъл богатството.
Богатият казва: „Аз пък не искам повече богат да бъда. Искам сиромах да бъда."
към втори вариант >>
Много прости разбирания са тези.
(втори вариант)
Сега какви са вашите разбирания за небето? Те са съвсем човешки. Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето. И после ще се прероди.
Много прости разбирания са тези.
При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк. Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието. Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо. Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре. Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание.
към втори вариант >>
Богатият казва: „Аз пък не искам повече богат да бъда.
(втори вариант)
Колко сиромаси днес лежат в затвора от сиромашия. Някой откраднал 5-10 лева, хванат го - и веднага в затвора. Добре, като турят сиромаха в затвора, той се оправдава със сиромашията. Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той? Той лежи в затвора за това, че навреме не занесъл богатството.
Богатият казва: „Аз пък не искам повече богат да бъда.
Искам сиромах да бъда."
към втори вариант >>
При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк.
(втори вариант)
Сега какви са вашите разбирания за небето? Те са съвсем човешки. Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето. И после ще се прероди. Много прости разбирания са тези.
При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк.
Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието. Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо. Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре. Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание. По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце.
към втори вариант >>
Искам сиромах да бъда."
(втори вариант)
Някой откраднал 5-10 лева, хванат го - и веднага в затвора. Добре, като турят сиромаха в затвора, той се оправдава със сиромашията. Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той? Той лежи в затвора за това, че навреме не занесъл богатството. Богатият казва: „Аз пък не искам повече богат да бъда.
Искам сиромах да бъда."
към втори вариант >>
Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието.
(втори вариант)
Те са съвсем човешки. Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето. И после ще се прероди. Много прости разбирания са тези. При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк.
Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието.
Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо. Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре. Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание. По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце. И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й.
към втори вариант >>
Казвам, и сиромах да си, и богат да си - всичко лежи в изпълнението.
(втори вариант)
Казвам, и сиромах да си, и богат да си - всичко лежи в изпълнението.
Ако навреме не изпълниш задълженията си, пак носиш отговорност. Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма. И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма. Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници. А, не е така.
към втори вариант >>
Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо.
(втори вариант)
Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето. И после ще се прероди. Много прости разбирания са тези. При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк. Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието.
Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо.
Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре. Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание. По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце. И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й. След това го среща един сакат човек, без ръце и крака.
към втори вариант >>
Ако навреме не изпълниш задълженията си, пак носиш отговорност.
(втори вариант)
Казвам, и сиромах да си, и богат да си - всичко лежи в изпълнението.
Ако навреме не изпълниш задълженията си, пак носиш отговорност.
Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма. И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма. Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници. А, не е така. И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не.
към втори вариант >>
Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре.
(втори вариант)
И после ще се прероди. Много прости разбирания са тези. При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк. Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието. Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо.
Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре.
Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание. По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце. И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й. След това го среща един сакат човек, без ръце и крака. И той го спрял, но шейхът ядосан се върнал у дома си.
към втори вариант >>
Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма.
(втори вариант)
Казвам, и сиромах да си, и богат да си - всичко лежи в изпълнението. Ако навреме не изпълниш задълженията си, пак носиш отговорност.
Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма.
И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма. Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници. А, не е така. И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не. Много работи са писани пристрастно по този въпрос.
към втори вариант >>
Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание.
(втори вариант)
Много прости разбирания са тези. При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк. Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието. Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо. Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре.
Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание.
По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце. И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й. След това го среща един сакат човек, без ръце и крака. И той го спрял, но шейхът ядосан се върнал у дома си. Той си казал: „Отде се намериха тези тримата да ми развалят мира?
към втори вариант >>
И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма.
(втори вариант)
Казвам, и сиромах да си, и богат да си - всичко лежи в изпълнението. Ако навреме не изпълниш задълженията си, пак носиш отговорност. Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма.
И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма.
Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници. А, не е така. И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не. Много работи са писани пристрастно по този въпрос. Всички сиромаси не са крадци.
към втори вариант >>
По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце.
(втори вариант)
При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк. Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието. Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо. Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре. Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание.
По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце.
И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й. След това го среща един сакат човек, без ръце и крака. И той го спрял, но шейхът ядосан се върнал у дома си. Той си казал: „Отде се намериха тези тримата да ми развалят мира? "
към втори вариант >>
Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници.
(втори вариант)
Казвам, и сиромах да си, и богат да си - всичко лежи в изпълнението. Ако навреме не изпълниш задълженията си, пак носиш отговорност. Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма. И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма.
Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници.
А, не е така. И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не. Много работи са писани пристрастно по този въпрос. Всички сиромаси не са крадци. Нито всички богати хора са крадци.
към втори вариант >>
И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й.
(втори вариант)
Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието. Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо. Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре. Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание. По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце.
И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й.
След това го среща един сакат човек, без ръце и крака. И той го спрял, но шейхът ядосан се върнал у дома си. Той си казал: „Отде се намериха тези тримата да ми развалят мира? "
към втори вариант >>
А, не е така.
(втори вариант)
Казвам, и сиромах да си, и богат да си - всичко лежи в изпълнението. Ако навреме не изпълниш задълженията си, пак носиш отговорност. Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма. И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма. Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници.
А, не е така.
И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не. Много работи са писани пристрастно по този въпрос. Всички сиромаси не са крадци. Нито всички богати хора са крадци. Някои пък изкарват, че учените хора развалили света.
към втори вариант >>
След това го среща един сакат човек, без ръце и крака.
(втори вариант)
Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо. Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре. Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание. По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце. И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й.
След това го среща един сакат човек, без ръце и крака.
И той го спрял, но шейхът ядосан се върнал у дома си. Той си казал: „Отде се намериха тези тримата да ми развалят мира? "
към втори вариант >>
И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не.
(втори вариант)
Ако навреме не изпълниш задълженията си, пак носиш отговорност. Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма. И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма. Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници. А, не е така.
И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не.
Много работи са писани пристрастно по този въпрос. Всички сиромаси не са крадци. Нито всички богати хора са крадци. Някои пък изкарват, че учените хора развалили света. Не е право това.
към втори вариант >>
И той го спрял, но шейхът ядосан се върнал у дома си.
(втори вариант)
Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре. Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание. По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце. И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й. След това го среща един сакат човек, без ръце и крака.
И той го спрял, но шейхът ядосан се върнал у дома си.
Той си казал: „Отде се намериха тези тримата да ми развалят мира? "
към втори вариант >>
Много работи са писани пристрастно по този въпрос.
(втори вариант)
Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма. И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма. Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници. А, не е така. И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не.
Много работи са писани пристрастно по този въпрос.
Всички сиромаси не са крадци. Нито всички богати хора са крадци. Някои пък изкарват, че учените хора развалили света. Не е право това. И невежите го развалят.
към втори вариант >>
Той си казал: „Отде се намериха тези тримата да ми развалят мира?
(втори вариант)
Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание. По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце. И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й. След това го среща един сакат човек, без ръце и крака. И той го спрял, но шейхът ядосан се върнал у дома си.
Той си казал: „Отде се намериха тези тримата да ми развалят мира?
"
към втори вариант >>
Всички сиромаси не са крадци.
(втори вариант)
И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма. Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници. А, не е така. И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не. Много работи са писани пристрастно по този въпрос.
Всички сиромаси не са крадци.
Нито всички богати хора са крадци. Някои пък изкарват, че учените хора развалили света. Не е право това. И невежите го развалят.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце. И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й. След това го среща един сакат човек, без ръце и крака. И той го спрял, но шейхът ядосан се върнал у дома си. Той си казал: „Отде се намериха тези тримата да ми развалят мира?
"
към втори вариант >>
Нито всички богати хора са крадци.
(втори вариант)
Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници. А, не е така. И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не. Много работи са писани пристрастно по този въпрос. Всички сиромаси не са крадци.
Нито всички богати хора са крадци.
Някои пък изкарват, че учените хора развалили света. Не е право това. И невежите го развалят.
към втори вариант >>
Сега само той разбрал, че има нещастия в света.
(втори вариант)
Сега само той разбрал, че има нещастия в света.
Тогава той взима една торба със злато, извиква слугата си, който го придружавал, и му казал: „Вземи тази торба със злато и иди в града. Като срещнеш първия просяк, ще му дадеш една шепа от това злато. Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия човек, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления. Като правил така, той бил доволен от себе си. Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти.
към втори вариант >>
Някои пък изкарват, че учените хора развалили света.
(втори вариант)
А, не е така. И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не. Много работи са писани пристрастно по този въпрос. Всички сиромаси не са крадци. Нито всички богати хора са крадци.
Някои пък изкарват, че учените хора развалили света.
Не е право това. И невежите го развалят.
към втори вариант >>
Тогава той взима една торба със злато, извиква слугата си, който го придружавал, и му казал: „Вземи тази торба със злато и иди в града.
(втори вариант)
Сега само той разбрал, че има нещастия в света.
Тогава той взима една торба със злато, извиква слугата си, който го придружавал, и му казал: „Вземи тази торба със злато и иди в града.
Като срещнеш първия просяк, ще му дадеш една шепа от това злато. Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия човек, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления. Като правил така, той бил доволен от себе си. Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти. Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят.
към втори вариант >>
Не е право това.
(втори вариант)
И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не. Много работи са писани пристрастно по този въпрос. Всички сиромаси не са крадци. Нито всички богати хора са крадци. Някои пък изкарват, че учените хора развалили света.
Не е право това.
И невежите го развалят.
към втори вариант >>
Като срещнеш първия просяк, ще му дадеш една шепа от това злато.
(втори вариант)
Сега само той разбрал, че има нещастия в света. Тогава той взима една торба със злато, извиква слугата си, който го придружавал, и му казал: „Вземи тази торба със злато и иди в града.
Като срещнеш първия просяк, ще му дадеш една шепа от това злато.
Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия човек, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления. Като правил така, той бил доволен от себе си. Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти. Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник.
към втори вариант >>
И невежите го развалят.
(втори вариант)
Много работи са писани пристрастно по този въпрос. Всички сиромаси не са крадци. Нито всички богати хора са крадци. Някои пък изкарват, че учените хора развалили света. Не е право това.
И невежите го развалят.
към втори вариант >>
Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия човек, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления.
(втори вариант)
Сега само той разбрал, че има нещастия в света. Тогава той взима една торба със злато, извиква слугата си, който го придружавал, и му казал: „Вземи тази торба със злато и иди в града. Като срещнеш първия просяк, ще му дадеш една шепа от това злато.
Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия човек, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления.
Като правил така, той бил доволен от себе си. Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти. Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник. Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк.
към втори вариант >>
Питам, кой претуря колата - който знае пътя или който не го знае?
(втори вариант)
Питам, кой претуря колата - който знае пътя или който не го знае?
Който знае пътищата може да претуря някъде колата, а който не ги знае, той може да закара в някоя задънена улица. Кое е по-хубавото - да те претурят ли, или да те задънят. Ако те претурят някъде по улицата, ще станеш и ще продължиш пътя си. Не ти трябват никакви удобства. Ако искаш да бъдеш господар на положението, пеш трябва да вървиш.
към втори вариант >>
Като правил така, той бил доволен от себе си.
(втори вариант)
Сега само той разбрал, че има нещастия в света. Тогава той взима една торба със злато, извиква слугата си, който го придружавал, и му казал: „Вземи тази торба със злато и иди в града. Като срещнеш първия просяк, ще му дадеш една шепа от това злато. Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия човек, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления.
Като правил така, той бил доволен от себе си.
Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти. Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник. Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк. Понякога Ормузд го запитвал: „Как ти се нрави това положение?
към втори вариант >>
Който знае пътищата може да претуря някъде колата, а който не ги знае, той може да закара в някоя задънена улица.
(втори вариант)
Питам, кой претуря колата - който знае пътя или който не го знае?
Който знае пътищата може да претуря някъде колата, а който не ги знае, той може да закара в някоя задънена улица.
Кое е по-хубавото - да те претурят ли, или да те задънят. Ако те претурят някъде по улицата, ще станеш и ще продължиш пътя си. Не ти трябват никакви удобства. Ако искаш да бъдеш господар на положението, пеш трябва да вървиш. То е най-доброто положение.
към втори вариант >>
Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти.
(втори вариант)
Сега само той разбрал, че има нещастия в света. Тогава той взима една торба със злато, извиква слугата си, който го придружавал, и му казал: „Вземи тази торба със злато и иди в града. Като срещнеш първия просяк, ще му дадеш една шепа от това злато. Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия човек, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления. Като правил така, той бил доволен от себе си.
Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти.
Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник. Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк. Понякога Ормузд го запитвал: „Как ти се нрави това положение? " Де кой го срещал, все го хокали, че бил просяк, докато най-после се намерила една бедна вдовица, която го прибрала в дома си да го гледа, докато си заминал за другия свят.
към втори вариант >>
Кое е по-хубавото - да те претурят ли, или да те задънят.
(втори вариант)
Питам, кой претуря колата - който знае пътя или който не го знае? Който знае пътищата може да претуря някъде колата, а който не ги знае, той може да закара в някоя задънена улица.
Кое е по-хубавото - да те претурят ли, или да те задънят.
Ако те претурят някъде по улицата, ще станеш и ще продължиш пътя си. Не ти трябват никакви удобства. Ако искаш да бъдеш господар на положението, пеш трябва да вървиш. То е най-доброто положение.
към втори вариант >>
Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят.
(втори вариант)
Тогава той взима една торба със злато, извиква слугата си, който го придружавал, и му казал: „Вземи тази торба със злато и иди в града. Като срещнеш първия просяк, ще му дадеш една шепа от това злато. Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия човек, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления. Като правил така, той бил доволен от себе си. Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти.
Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят.
За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник. Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк. Понякога Ормузд го запитвал: „Как ти се нрави това положение? " Де кой го срещал, все го хокали, че бил просяк, докато най-после се намерила една бедна вдовица, която го прибрала в дома си да го гледа, докато си заминал за другия свят. Тя го гледала от любов.
към втори вариант >>
Ако те претурят някъде по улицата, ще станеш и ще продължиш пътя си.
(втори вариант)
Питам, кой претуря колата - който знае пътя или който не го знае? Който знае пътищата може да претуря някъде колата, а който не ги знае, той може да закара в някоя задънена улица. Кое е по-хубавото - да те претурят ли, или да те задънят.
Ако те претурят някъде по улицата, ще станеш и ще продължиш пътя си.
Не ти трябват никакви удобства. Ако искаш да бъдеш господар на положението, пеш трябва да вървиш. То е най-доброто положение.
към втори вариант >>
За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник.
(втори вариант)
Като срещнеш първия просяк, ще му дадеш една шепа от това злато. Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия човек, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления. Като правил така, той бил доволен от себе си. Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти. Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят.
За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник.
Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк. Понякога Ормузд го запитвал: „Как ти се нрави това положение? " Де кой го срещал, все го хокали, че бил просяк, докато най-после се намерила една бедна вдовица, която го прибрала в дома си да го гледа, докато си заминал за другия свят. Тя го гледала от любов. По този начин той научил закона на великото самопожертване.
към втори вариант >>
Не ти трябват никакви удобства.
(втори вариант)
Питам, кой претуря колата - който знае пътя или който не го знае? Който знае пътищата може да претуря някъде колата, а който не ги знае, той може да закара в някоя задънена улица. Кое е по-хубавото - да те претурят ли, или да те задънят. Ако те претурят някъде по улицата, ще станеш и ще продължиш пътя си.
Не ти трябват никакви удобства.
Ако искаш да бъдеш господар на положението, пеш трябва да вървиш. То е най-доброто положение.
към втори вариант >>
Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк.
(втори вариант)
Като срещнеш вдовицата, ще й дадеш две шепи злато, а като срещнеш сакатия човек, ще му дадеш всичкото останало злато от торбата." От този ден той постоянно пращал слугата си по улиците и като срещал нещастни и бедни хора, да им дава по нещо, за да не го безпокоят, когато той излиза на разходки да прави своите размишления. Като правил така, той бил доволен от себе си. Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти. Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник.
Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк.
Понякога Ормузд го запитвал: „Как ти се нрави това положение? " Де кой го срещал, все го хокали, че бил просяк, докато най-после се намерила една бедна вдовица, която го прибрала в дома си да го гледа, докато си заминал за другия свят. Тя го гледала от любов. По този начин той научил закона на великото самопожертване.
към втори вариант >>
Ако искаш да бъдеш господар на положението, пеш трябва да вървиш.
(втори вариант)
Питам, кой претуря колата - който знае пътя или който не го знае? Който знае пътищата може да претуря някъде колата, а който не ги знае, той може да закара в някоя задънена улица. Кое е по-хубавото - да те претурят ли, или да те задънят. Ако те претурят някъде по улицата, ще станеш и ще продължиш пътя си. Не ти трябват никакви удобства.
Ако искаш да бъдеш господар на положението, пеш трябва да вървиш.
То е най-доброто положение.
към втори вариант >>
Понякога Ормузд го запитвал: „Как ти се нрави това положение?
(втори вариант)
Като правил така, той бил доволен от себе си. Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти. Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник. Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк.
Понякога Ормузд го запитвал: „Как ти се нрави това положение?
" Де кой го срещал, все го хокали, че бил просяк, докато най-после се намерила една бедна вдовица, която го прибрала в дома си да го гледа, докато си заминал за другия свят. Тя го гледала от любов. По този начин той научил закона на великото самопожертване.
към втори вариант >>
То е най-доброто положение.
(втори вариант)
Който знае пътищата може да претуря някъде колата, а който не ги знае, той може да закара в някоя задънена улица. Кое е по-хубавото - да те претурят ли, или да те задънят. Ако те претурят някъде по улицата, ще станеш и ще продължиш пътя си. Не ти трябват никакви удобства. Ако искаш да бъдеш господар на положението, пеш трябва да вървиш.
То е най-доброто положение.
към втори вариант >>
" Де кой го срещал, все го хокали, че бил просяк, докато най-после се намерила една бедна вдовица, която го прибрала в дома си да го гледа, докато си заминал за другия свят.
(втори вариант)
Като умрял, той се явил пред Бог Ормузд и му казал: „Постарах се да изпълня закона ти. Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник. Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк. Понякога Ормузд го запитвал: „Как ти се нрави това положение?
" Де кой го срещал, все го хокали, че бил просяк, докато най-после се намерила една бедна вдовица, която го прибрала в дома си да го гледа, докато си заминал за другия свят.
Тя го гледала от любов. По този начин той научил закона на великото самопожертване.
към втори вариант >>
Казваш: „Да се оправи светът, и аз ще се оправя." Че ти отде предполагаш, че светът не е оправен?
(втори вариант)
Казваш: „Да се оправи светът, и аз ще се оправя." Че ти отде предполагаш, че светът не е оправен?
Ако ти чакаш да се оправи светът, и тогава и ти да се оправиш, знаеш ли колко милиони години ще ти вземе това нещо? Това е едно криво разрешение на въпроса. Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години. Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома. Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш.
към втори вариант >>
Тя го гледала от любов.
(втори вариант)
Не съм съвършен, но раздадох всичкото си богатство на бедните." „Да, ти го раздаде, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник. Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк. Понякога Ормузд го запитвал: „Как ти се нрави това положение? " Де кой го срещал, все го хокали, че бил просяк, докато най-после се намерила една бедна вдовица, която го прибрала в дома си да го гледа, докато си заминал за другия свят.
Тя го гледала от любов.
По този начин той научил закона на великото самопожертване.
към втори вариант >>
Ако ти чакаш да се оправи светът, и тогава и ти да се оправиш, знаеш ли колко милиони години ще ти вземе това нещо?
(втори вариант)
Казваш: „Да се оправи светът, и аз ще се оправя." Че ти отде предполагаш, че светът не е оправен?
Ако ти чакаш да се оправи светът, и тогава и ти да се оправиш, знаеш ли колко милиони години ще ти вземе това нещо?
Това е едно криво разрешение на въпроса. Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години. Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома. Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш. Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи.
към втори вариант >>
По този начин той научил закона на великото самопожертване.
(втори вариант)
За да се научиш какво нещо е да се служи от любов" - Ормузд го изпраща още един път на Земята, но не вече като шейх, а като син на един беден работник. Баща му предал занаята на сина си, но един ден синът, както работил, паднал от едно високо място и си счупил краката, вследствие на което той бил принуден да стане просяк. Понякога Ормузд го запитвал: „Как ти се нрави това положение? " Де кой го срещал, все го хокали, че бил просяк, докато най-после се намерила една бедна вдовица, която го прибрала в дома си да го гледа, докато си заминал за другия свят. Тя го гледала от любов.
По този начин той научил закона на великото самопожертване.
към втори вариант >>
Това е едно криво разрешение на въпроса.
(втори вариант)
Казваш: „Да се оправи светът, и аз ще се оправя." Че ти отде предполагаш, че светът не е оправен? Ако ти чакаш да се оправи светът, и тогава и ти да се оправиш, знаеш ли колко милиони години ще ти вземе това нещо?
Това е едно криво разрешение на въпроса.
Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години. Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома. Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш. Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи. Каква нужда да чакаш?
към втори вариант >>
Казвам, ние следваме Христа, нали.
(втори вариант)
Казвам, ние следваме Христа, нали.
Но какво ще бъде това следване, ако ние имаме Христовия дух, а същевременно имаме и този дух, който иска никой да не го смущава. Тогава вие носите само името християни, само носите на име Христовия дух, без да е той действително у вас. И тогава ще ви разправя един случай с един индус, за когото съботяните са писали една книга. Той като се занимавал с живота, изучавал го и дошъл по едно време до духовния живот, но като не могъл да го разбере, не могъл да си обясни много неща от него. Най-после дошъл до отчаяние, решил да се самоубие, но първо се обърнал към Бога с молбата: „Господи, ако ти наистина съществуваш, покажи ми по някакъв начин пътя или ще се самоубия." Вместо да му се яви Господ, явил му се Христос, който му казал: „Ти знаеш ли, че аз дойдох да спася света, за което се и пожертвах.
към втори вариант >>
Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години.
(втори вариант)
Казваш: „Да се оправи светът, и аз ще се оправя." Че ти отде предполагаш, че светът не е оправен? Ако ти чакаш да се оправи светът, и тогава и ти да се оправиш, знаеш ли колко милиони години ще ти вземе това нещо? Това е едно криво разрешение на въпроса.
Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години.
Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома. Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш. Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи. Каква нужда да чакаш? Е, еволюция било това.
към втори вариант >>
Но какво ще бъде това следване, ако ние имаме Христовия дух, а същевременно имаме и този дух, който иска никой да не го смущава.
(втори вариант)
Казвам, ние следваме Христа, нали.
Но какво ще бъде това следване, ако ние имаме Христовия дух, а същевременно имаме и този дух, който иска никой да не го смущава.
Тогава вие носите само името християни, само носите на име Христовия дух, без да е той действително у вас. И тогава ще ви разправя един случай с един индус, за когото съботяните са писали една книга. Той като се занимавал с живота, изучавал го и дошъл по едно време до духовния живот, но като не могъл да го разбере, не могъл да си обясни много неща от него. Най-после дошъл до отчаяние, решил да се самоубие, но първо се обърнал към Бога с молбата: „Господи, ако ти наистина съществуваш, покажи ми по някакъв начин пътя или ще се самоубия." Вместо да му се яви Господ, явил му се Христос, който му казал: „Ти знаеш ли, че аз дойдох да спася света, за което се и пожертвах. Трябва ли при това положение да се самоубиваш.
към втори вариант >>
Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома.
(втори вариант)
Казваш: „Да се оправи светът, и аз ще се оправя." Че ти отде предполагаш, че светът не е оправен? Ако ти чакаш да се оправи светът, и тогава и ти да се оправиш, знаеш ли колко милиони години ще ти вземе това нещо? Това е едно криво разрешение на въпроса. Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години.
Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома.
Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш. Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи. Каква нужда да чакаш? Е, еволюция било това. Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират.
към втори вариант >>
Тогава вие носите само името християни, само носите на име Христовия дух, без да е той действително у вас.
(втори вариант)
Казвам, ние следваме Христа, нали. Но какво ще бъде това следване, ако ние имаме Христовия дух, а същевременно имаме и този дух, който иска никой да не го смущава.
Тогава вие носите само името християни, само носите на име Христовия дух, без да е той действително у вас.
И тогава ще ви разправя един случай с един индус, за когото съботяните са писали една книга. Той като се занимавал с живота, изучавал го и дошъл по едно време до духовния живот, но като не могъл да го разбере, не могъл да си обясни много неща от него. Най-после дошъл до отчаяние, решил да се самоубие, но първо се обърнал към Бога с молбата: „Господи, ако ти наистина съществуваш, покажи ми по някакъв начин пътя или ще се самоубия." Вместо да му се яви Господ, явил му се Христос, който му казал: „Ти знаеш ли, че аз дойдох да спася света, за което се и пожертвах. Трябва ли при това положение да се самоубиваш. Иди да работиш и аз ще бъда всякога с тебе." Оттогава животът на този индус се коренно изменил и той останал верен на всички изпитания и мъчнотии, които се явявали в живота му.
към втори вариант >>
Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш.
(втори вариант)
Казваш: „Да се оправи светът, и аз ще се оправя." Че ти отде предполагаш, че светът не е оправен? Ако ти чакаш да се оправи светът, и тогава и ти да се оправиш, знаеш ли колко милиони години ще ти вземе това нещо? Това е едно криво разрешение на въпроса. Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години. Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома.
Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш.
Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи. Каква нужда да чакаш? Е, еволюция било това. Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират. Еволюция може да има само при един чист и свят живот.
към втори вариант >>
И тогава ще ви разправя един случай с един индус, за когото съботяните са писали една книга.
(втори вариант)
Казвам, ние следваме Христа, нали. Но какво ще бъде това следване, ако ние имаме Христовия дух, а същевременно имаме и този дух, който иска никой да не го смущава. Тогава вие носите само името християни, само носите на име Христовия дух, без да е той действително у вас.
И тогава ще ви разправя един случай с един индус, за когото съботяните са писали една книга.
Той като се занимавал с живота, изучавал го и дошъл по едно време до духовния живот, но като не могъл да го разбере, не могъл да си обясни много неща от него. Най-после дошъл до отчаяние, решил да се самоубие, но първо се обърнал към Бога с молбата: „Господи, ако ти наистина съществуваш, покажи ми по някакъв начин пътя или ще се самоубия." Вместо да му се яви Господ, явил му се Христос, който му казал: „Ти знаеш ли, че аз дойдох да спася света, за което се и пожертвах. Трябва ли при това положение да се самоубиваш. Иди да работиш и аз ще бъда всякога с тебе." Оттогава животът на този индус се коренно изменил и той останал верен на всички изпитания и мъчнотии, които се явявали в живота му. И той се намирал като апостола Павла, който казвал: „Видях такива неща, които нито ухо е чуло, нито око е видяло."
към втори вариант >>
Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи.
(втори вариант)
Ако ти чакаш да се оправи светът, и тогава и ти да се оправиш, знаеш ли колко милиони години ще ти вземе това нещо? Това е едно криво разрешение на въпроса. Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години. Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома. Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш.
Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи.
Каква нужда да чакаш? Е, еволюция било това. Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират. Еволюция може да има само при един чист и свят живот. При грешния живот има инволюция.
към втори вариант >>
Той като се занимавал с живота, изучавал го и дошъл по едно време до духовния живот, но като не могъл да го разбере, не могъл да си обясни много неща от него.
(втори вариант)
Казвам, ние следваме Христа, нали. Но какво ще бъде това следване, ако ние имаме Христовия дух, а същевременно имаме и този дух, който иска никой да не го смущава. Тогава вие носите само името християни, само носите на име Христовия дух, без да е той действително у вас. И тогава ще ви разправя един случай с един индус, за когото съботяните са писали една книга.
Той като се занимавал с живота, изучавал го и дошъл по едно време до духовния живот, но като не могъл да го разбере, не могъл да си обясни много неща от него.
Най-после дошъл до отчаяние, решил да се самоубие, но първо се обърнал към Бога с молбата: „Господи, ако ти наистина съществуваш, покажи ми по някакъв начин пътя или ще се самоубия." Вместо да му се яви Господ, явил му се Христос, който му казал: „Ти знаеш ли, че аз дойдох да спася света, за което се и пожертвах. Трябва ли при това положение да се самоубиваш. Иди да работиш и аз ще бъда всякога с тебе." Оттогава животът на този индус се коренно изменил и той останал верен на всички изпитания и мъчнотии, които се явявали в живота му. И той се намирал като апостола Павла, който казвал: „Видях такива неща, които нито ухо е чуло, нито око е видяло."
към втори вариант >>
Каква нужда да чакаш?
(втори вариант)
Това е едно криво разрешение на въпроса. Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години. Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома. Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш. Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи.
Каква нужда да чакаш?
Е, еволюция било това. Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират. Еволюция може да има само при един чист и свят живот. При грешния живот има инволюция. Нищо повече.
към втори вариант >>
Най-после дошъл до отчаяние, решил да се самоубие, но първо се обърнал към Бога с молбата: „Господи, ако ти наистина съществуваш, покажи ми по някакъв начин пътя или ще се самоубия." Вместо да му се яви Господ, явил му се Христос, който му казал: „Ти знаеш ли, че аз дойдох да спася света, за което се и пожертвах.
(втори вариант)
Казвам, ние следваме Христа, нали. Но какво ще бъде това следване, ако ние имаме Христовия дух, а същевременно имаме и този дух, който иска никой да не го смущава. Тогава вие носите само името християни, само носите на име Христовия дух, без да е той действително у вас. И тогава ще ви разправя един случай с един индус, за когото съботяните са писали една книга. Той като се занимавал с живота, изучавал го и дошъл по едно време до духовния живот, но като не могъл да го разбере, не могъл да си обясни много неща от него.
Най-после дошъл до отчаяние, решил да се самоубие, но първо се обърнал към Бога с молбата: „Господи, ако ти наистина съществуваш, покажи ми по някакъв начин пътя или ще се самоубия." Вместо да му се яви Господ, явил му се Христос, който му казал: „Ти знаеш ли, че аз дойдох да спася света, за което се и пожертвах.
Трябва ли при това положение да се самоубиваш. Иди да работиш и аз ще бъда всякога с тебе." Оттогава животът на този индус се коренно изменил и той останал верен на всички изпитания и мъчнотии, които се явявали в живота му. И той се намирал като апостола Павла, който казвал: „Видях такива неща, които нито ухо е чуло, нито око е видяло."
към втори вариант >>
Е, еволюция било това.
(втори вариант)
Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години. Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома. Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш. Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи. Каква нужда да чакаш?
Е, еволюция било това.
Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират. Еволюция може да има само при един чист и свят живот. При грешния живот има инволюция. Нищо повече. Там няма никаква еволюция.
към втори вариант >>
Трябва ли при това положение да се самоубиваш.
(втори вариант)
Но какво ще бъде това следване, ако ние имаме Христовия дух, а същевременно имаме и този дух, който иска никой да не го смущава. Тогава вие носите само името християни, само носите на име Христовия дух, без да е той действително у вас. И тогава ще ви разправя един случай с един индус, за когото съботяните са писали една книга. Той като се занимавал с живота, изучавал го и дошъл по едно време до духовния живот, но като не могъл да го разбере, не могъл да си обясни много неща от него. Най-после дошъл до отчаяние, решил да се самоубие, но първо се обърнал към Бога с молбата: „Господи, ако ти наистина съществуваш, покажи ми по някакъв начин пътя или ще се самоубия." Вместо да му се яви Господ, явил му се Христос, който му казал: „Ти знаеш ли, че аз дойдох да спася света, за което се и пожертвах.
Трябва ли при това положение да се самоубиваш.
Иди да работиш и аз ще бъда всякога с тебе." Оттогава животът на този индус се коренно изменил и той останал верен на всички изпитания и мъчнотии, които се явявали в живота му. И той се намирал като апостола Павла, който казвал: „Видях такива неща, които нито ухо е чуло, нито око е видяло."
към втори вариант >>
Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират.
(втори вариант)
Ти си пробий път и по друга някоя пътека и върви по нея, да си идеш дома. Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш. Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи. Каква нужда да чакаш? Е, еволюция било това.
Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират.
Еволюция може да има само при един чист и свят живот. При грешния живот има инволюция. Нищо повече. Там няма никаква еволюция. Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо.
към втори вариант >>
Иди да работиш и аз ще бъда всякога с тебе." Оттогава животът на този индус се коренно изменил и той останал верен на всички изпитания и мъчнотии, които се явявали в живота му.
(втори вариант)
Тогава вие носите само името християни, само носите на име Христовия дух, без да е той действително у вас. И тогава ще ви разправя един случай с един индус, за когото съботяните са писали една книга. Той като се занимавал с живота, изучавал го и дошъл по едно време до духовния живот, но като не могъл да го разбере, не могъл да си обясни много неща от него. Най-после дошъл до отчаяние, решил да се самоубие, но първо се обърнал към Бога с молбата: „Господи, ако ти наистина съществуваш, покажи ми по някакъв начин пътя или ще се самоубия." Вместо да му се яви Господ, явил му се Христос, който му казал: „Ти знаеш ли, че аз дойдох да спася света, за което се и пожертвах. Трябва ли при това положение да се самоубиваш.
Иди да работиш и аз ще бъда всякога с тебе." Оттогава животът на този индус се коренно изменил и той останал верен на всички изпитания и мъчнотии, които се явявали в живота му.
И той се намирал като апостола Павла, който казвал: „Видях такива неща, които нито ухо е чуло, нито око е видяло."
към втори вариант >>
Еволюция може да има само при един чист и свят живот.
(втори вариант)
Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш. Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи. Каква нужда да чакаш? Е, еволюция било това. Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират.
Еволюция може да има само при един чист и свят живот.
При грешния живот има инволюция. Нищо повече. Там няма никаква еволюция. Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо. Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял?
към втори вариант >>
И той се намирал като апостола Павла, който казвал: „Видях такива неща, които нито ухо е чуло, нито око е видяло."
(втори вариант)
И тогава ще ви разправя един случай с един индус, за когото съботяните са писали една книга. Той като се занимавал с живота, изучавал го и дошъл по едно време до духовния живот, но като не могъл да го разбере, не могъл да си обясни много неща от него. Най-после дошъл до отчаяние, решил да се самоубие, но първо се обърнал към Бога с молбата: „Господи, ако ти наистина съществуваш, покажи ми по някакъв начин пътя или ще се самоубия." Вместо да му се яви Господ, явил му се Христос, който му казал: „Ти знаеш ли, че аз дойдох да спася света, за което се и пожертвах. Трябва ли при това положение да се самоубиваш. Иди да работиш и аз ще бъда всякога с тебе." Оттогава животът на този индус се коренно изменил и той останал верен на всички изпитания и мъчнотии, които се явявали в живота му.
И той се намирал като апостола Павла, който казвал: „Видях такива неща, които нито ухо е чуло, нито око е видяло."
към втори вариант >>
При грешния живот има инволюция.
(втори вариант)
Ако ти чакаш тази върволица от хора да се източи, милиони години ще чакаш, докато се източи. Каква нужда да чакаш? Е, еволюция било това. Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират. Еволюция може да има само при един чист и свят живот.
При грешния живот има инволюция.
Нищо повече. Там няма никаква еволюция. Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо. Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял? Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион.
към втори вариант >>
Казвате, защото той е мислил върху живота.
(втори вариант)
Казвате, защото той е мислил върху живота.
Не, той е мислил правилно. Защото, ако не беше мислил правилно, той нямаше да има тази опитност. Ето, и религиозните хора днес мислят по същия въпрос, но имат ли същата опитност? Не. Този индус е мислил добре, правилно. Някой казва: „Аз вярвам в Евангелието, чел съм го." Не, на съвременните религиозни хора трябва нещо друго.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Каква нужда да чакаш? Е, еволюция било това. Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират. Еволюция може да има само при един чист и свят живот. При грешния живот има инволюция.
Нищо повече.
Там няма никаква еволюция. Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо. Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял? Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион. Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва.
към втори вариант >>
Не, той е мислил правилно.
(втори вариант)
Казвате, защото той е мислил върху живота.
Не, той е мислил правилно.
Защото, ако не беше мислил правилно, той нямаше да има тази опитност. Ето, и религиозните хора днес мислят по същия въпрос, но имат ли същата опитност? Не. Този индус е мислил добре, правилно. Някой казва: „Аз вярвам в Евангелието, чел съм го." Не, на съвременните религиозни хора трябва нещо друго.
към втори вариант >>
Там няма никаква еволюция.
(втори вариант)
Е, еволюция било това. Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират. Еволюция може да има само при един чист и свят живот. При грешния живот има инволюция. Нищо повече.
Там няма никаква еволюция.
Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо. Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял? Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион. Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва. Каква еволюция има в това?
към втори вариант >>
Защото, ако не беше мислил правилно, той нямаше да има тази опитност.
(втори вариант)
Казвате, защото той е мислил върху живота. Не, той е мислил правилно.
Защото, ако не беше мислил правилно, той нямаше да има тази опитност.
Ето, и религиозните хора днес мислят по същия въпрос, но имат ли същата опитност? Не. Този индус е мислил добре, правилно. Някой казва: „Аз вярвам в Евангелието, чел съм го." Не, на съвременните религиозни хора трябва нещо друго.
към втори вариант >>
Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо.
(втори вариант)
Законът на еволюцията дообяснява онова, което хората не разбират. Еволюция може да има само при един чист и свят живот. При грешния живот има инволюция. Нищо повече. Там няма никаква еволюция.
Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо.
Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял? Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион. Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва. Каква еволюция има в това? И сега хората казват - гледай да си оправиш работите, по какъвто начин ти се падне - този обери, онзи обери, на този един куршум, на онзи един куршум, докато си оправиш работите.
към втори вариант >>
Ето, и религиозните хора днес мислят по същия въпрос, но имат ли същата опитност?
(втори вариант)
Казвате, защото той е мислил върху живота. Не, той е мислил правилно. Защото, ако не беше мислил правилно, той нямаше да има тази опитност.
Ето, и религиозните хора днес мислят по същия въпрос, но имат ли същата опитност?
Не. Този индус е мислил добре, правилно. Някой казва: „Аз вярвам в Евангелието, чел съм го." Не, на съвременните религиозни хора трябва нещо друго.
към втори вариант >>
Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял?
(втори вариант)
Еволюция може да има само при един чист и свят живот. При грешния живот има инволюция. Нищо повече. Там няма никаква еволюция. Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо.
Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял?
Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион. Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва. Каква еволюция има в това? И сега хората казват - гледай да си оправиш работите, по какъвто начин ти се падне - този обери, онзи обери, на този един куршум, на онзи един куршум, докато си оправиш работите. Така не се оправят работите.
към втори вариант >>
Не. Този индус е мислил добре, правилно.
(втори вариант)
Казвате, защото той е мислил върху живота. Не, той е мислил правилно. Защото, ако не беше мислил правилно, той нямаше да има тази опитност. Ето, и религиозните хора днес мислят по същия въпрос, но имат ли същата опитност?
Не. Този индус е мислил добре, правилно.
Някой казва: „Аз вярвам в Евангелието, чел съм го." Не, на съвременните религиозни хора трябва нещо друго.
към втори вариант >>
Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион.
(втори вариант)
При грешния живот има инволюция. Нищо повече. Там няма никаква еволюция. Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо. Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял?
Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион.
Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва. Каква еволюция има в това? И сега хората казват - гледай да си оправиш работите, по какъвто начин ти се падне - този обери, онзи обери, на този един куршум, на онзи един куршум, докато си оправиш работите. Така не се оправят работите. Това е краят на една философия, която не почива на никаква логика и която няма никакво оправдание.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз вярвам в Евангелието, чел съм го." Не, на съвременните религиозни хора трябва нещо друго.
(втори вариант)
Казвате, защото той е мислил върху живота. Не, той е мислил правилно. Защото, ако не беше мислил правилно, той нямаше да има тази опитност. Ето, и религиозните хора днес мислят по същия въпрос, но имат ли същата опитност? Не. Този индус е мислил добре, правилно.
Някой казва: „Аз вярвам в Евангелието, чел съм го." Не, на съвременните религиозни хора трябва нещо друго.
към втори вариант >>
Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва.
(втори вариант)
Нищо повече. Там няма никаква еволюция. Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо. Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял? Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион.
Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва.
Каква еволюция има в това? И сега хората казват - гледай да си оправиш работите, по какъвто начин ти се падне - този обери, онзи обери, на този един куршум, на онзи един куршум, докато си оправиш работите. Така не се оправят работите. Това е краят на една философия, която не почива на никаква логика и която няма никакво оправдание.
към втори вариант >>
Ти носиш една кутия кибритени клечки от най- хубав спармацет.
(втори вариант)
Ти носиш една кутия кибритени клечки от най- хубав спармацет.
И когото видиш, казваш: „Знаеш ли какво нося аз? Нося кибритени клечки, които мога да запаля. Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш. Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен. Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса.
към втори вариант >>
Каква еволюция има в това?
(втори вариант)
Там няма никаква еволюция. Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо. Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял? Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион. Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва.
Каква еволюция има в това?
И сега хората казват - гледай да си оправиш работите, по какъвто начин ти се падне - този обери, онзи обери, на този един куршум, на онзи един куршум, докато си оправиш работите. Така не се оправят работите. Това е краят на една философия, която не почива на никаква логика и която няма никакво оправдание.
към втори вариант >>
И когото видиш, казваш: „Знаеш ли какво нося аз?
(втори вариант)
Ти носиш една кутия кибритени клечки от най- хубав спармацет.
И когото видиш, казваш: „Знаеш ли какво нося аз?
Нося кибритени клечки, които мога да запаля. Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш. Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен. Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса. Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш.
към втори вариант >>
И сега хората казват - гледай да си оправиш работите, по какъвто начин ти се падне - този обери, онзи обери, на този един куршум, на онзи един куршум, докато си оправиш работите.
(втори вариант)
Казват: „Ама да добием някаква опитност." Чудно нещо. Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял? Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион. Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва. Каква еволюция има в това?
И сега хората казват - гледай да си оправиш работите, по какъвто начин ти се падне - този обери, онзи обери, на този един куршум, на онзи един куршум, докато си оправиш работите.
Така не се оправят работите. Това е краят на една философия, която не почива на никаква логика и която няма никакво оправдание.
към втори вариант >>
Нося кибритени клечки, които мога да запаля.
(втори вариант)
Ти носиш една кутия кибритени клечки от най- хубав спармацет. И когото видиш, казваш: „Знаеш ли какво нося аз?
Нося кибритени клечки, които мога да запаля.
Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш. Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен. Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса. Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш. Ти, като умреш, ще се учиш.
към втори вариант >>
Така не се оправят работите.
(втори вариант)
Каква опитност ще добие онзи човек, който е заборчнял? Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион. Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва. Каква еволюция има в това? И сега хората казват - гледай да си оправиш работите, по какъвто начин ти се падне - този обери, онзи обери, на този един куршум, на онзи един куршум, докато си оправиш работите.
Така не се оправят работите.
Това е краят на една философия, която не почива на никаква логика и която няма никакво оправдание.
към втори вариант >>
Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш.
(втори вариант)
Ти носиш една кутия кибритени клечки от най- хубав спармацет. И когото видиш, казваш: „Знаеш ли какво нося аз? Нося кибритени клечки, които мога да запаля.
Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш.
Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен. Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса. Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш. Ти, като умреш, ще се учиш. В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога.
към втори вариант >>
Това е краят на една философия, която не почива на никаква логика и която няма никакво оправдание.
(втори вариант)
Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион. Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва. Каква еволюция има в това? И сега хората казват - гледай да си оправиш работите, по какъвто начин ти се падне - този обери, онзи обери, на този един куршум, на онзи един куршум, докато си оправиш работите. Така не се оправят работите.
Това е краят на една философия, която не почива на никаква логика и която няма никакво оправдание.
към втори вариант >>
Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен.
(втори вариант)
Ти носиш една кутия кибритени клечки от най- хубав спармацет. И когото видиш, казваш: „Знаеш ли какво нося аз? Нося кибритени клечки, които мога да запаля. Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш.
Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен.
Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса. Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш. Ти, като умреш, ще се учиш. В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога. И смъртта си има своето предназначение.
към втори вариант >>
Христос казва: „Духът Господен на мене ме прати да благовествам на сиромасите." Духът, това е най-възвишеното, най-разумното, което може да дойде някога у човека.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен на мене ме прати да благовествам на сиромасите." Духът, това е най-възвишеното, най-разумното, което може да дойде някога у човека.
Дали ти ще го приемеш, или не, то е друг въпрос. То е най-възвишеното, най-благородното. И когато то дойде, тогава човекът човек става. Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът. Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните.
към втори вариант >>
Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса.
(втори вариант)
Ти носиш една кутия кибритени клечки от най- хубав спармацет. И когото видиш, казваш: „Знаеш ли какво нося аз? Нося кибритени клечки, които мога да запаля. Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш. Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен.
Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса.
Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш. Ти, като умреш, ще се учиш. В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога. И смъртта си има своето предназначение. В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота.
към втори вариант >>
Дали ти ще го приемеш, или не, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен на мене ме прати да благовествам на сиромасите." Духът, това е най-възвишеното, най-разумното, което може да дойде някога у човека.
Дали ти ще го приемеш, или не, то е друг въпрос.
То е най-възвишеното, най-благородното. И когато то дойде, тогава човекът човек става. Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът. Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните. И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните.
към втори вариант >>
Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш.
(втори вариант)
И когото видиш, казваш: „Знаеш ли какво нося аз? Нося кибритени клечки, които мога да запаля. Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш. Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен. Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса.
Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш.
Ти, като умреш, ще се учиш. В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога. И смъртта си има своето предназначение. В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота. Като живееш, именно ще се учиш да служиш на Бога, а не както някой казва: „Като остарея, ще служа на Бога." Значи младите си години ще посветиш на порочен живот, а като остарееш, тогава ще се учиш как да се служи на Бога.
към втори вариант >>
То е най-възвишеното, най-благородното.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен на мене ме прати да благовествам на сиромасите." Духът, това е най-възвишеното, най-разумното, което може да дойде някога у човека. Дали ти ще го приемеш, или не, то е друг въпрос.
То е най-възвишеното, най-благородното.
И когато то дойде, тогава човекът човек става. Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът. Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните. И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните. Нищо повече.
към втори вариант >>
Ти, като умреш, ще се учиш.
(втори вариант)
Нося кибритени клечки, които мога да запаля. Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш. Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен. Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса. Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш.
Ти, като умреш, ще се учиш.
В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога. И смъртта си има своето предназначение. В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота. Като живееш, именно ще се учиш да служиш на Бога, а не както някой казва: „Като остарея, ще служа на Бога." Значи младите си години ще посветиш на порочен живот, а като остарееш, тогава ще се учиш как да се служи на Бога. Тогава ти ще научиш само закона на страданията и на мъченията, какво допринася един порочен живот, но никога няма да научиш онова, което допринася радостта.
към втори вариант >>
И когато то дойде, тогава човекът човек става.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен на мене ме прати да благовествам на сиромасите." Духът, това е най-възвишеното, най-разумното, което може да дойде някога у човека. Дали ти ще го приемеш, или не, то е друг въпрос. То е най-възвишеното, най-благородното.
И когато то дойде, тогава човекът човек става.
Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът. Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните. И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните. Нищо повече. Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще.
към втори вариант >>
В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога.
(втори вариант)
Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш. Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен. Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса. Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш. Ти, като умреш, ще се учиш.
В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога.
И смъртта си има своето предназначение. В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота. Като живееш, именно ще се учиш да служиш на Бога, а не както някой казва: „Като остарея, ще служа на Бога." Значи младите си години ще посветиш на порочен живот, а като остарееш, тогава ще се учиш как да се служи на Бога. Тогава ти ще научиш само закона на страданията и на мъченията, какво допринася един порочен живот, но никога няма да научиш онова, което допринася радостта. Радостта носи живота, в която любовта царува.
към втори вариант >>
Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен на мене ме прати да благовествам на сиромасите." Духът, това е най-възвишеното, най-разумното, което може да дойде някога у човека. Дали ти ще го приемеш, или не, то е друг въпрос. То е най-възвишеното, най-благородното. И когато то дойде, тогава човекът човек става.
Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът.
Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните. И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните. Нищо повече. Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще. Това може да се каже и за индивида, и за обществото, и за народите, и за цялото човечество.
към втори вариант >>
И смъртта си има своето предназначение.
(втори вариант)
Ти имаш едно учение, една връзка с първичната причина, която на каквито и изпитания да те подложи, ти всякога трябва да съзнаваш тази връзка и да знаеш, че тя е животът, тя е Духът Господен. Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса. Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш. Ти, като умреш, ще се учиш. В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога.
И смъртта си има своето предназначение.
В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота. Като живееш, именно ще се учиш да служиш на Бога, а не както някой казва: „Като остарея, ще служа на Бога." Значи младите си години ще посветиш на порочен живот, а като остарееш, тогава ще се учиш как да се служи на Бога. Тогава ти ще научиш само закона на страданията и на мъченията, какво допринася един порочен живот, но никога няма да научиш онова, което допринася радостта. Радостта носи живота, в която любовта царува. Тя внася всичкото щастие.
към втори вариант >>
Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен на мене ме прати да благовествам на сиромасите." Духът, това е най-възвишеното, най-разумното, което може да дойде някога у човека. Дали ти ще го приемеш, или не, то е друг въпрос. То е най-възвишеното, най-благородното. И когато то дойде, тогава човекът човек става. Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът.
Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните.
И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните. Нищо повече. Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще. Това може да се каже и за индивида, и за обществото, и за народите, и за цялото човечество. Всеки индивид си има своя мисия, всеки народ си има своя мисия, всяко общество си има своя мисия и цялото човечество най-после си има своя мисия.
към втори вариант >>
В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота.
(втори вариант)
Ние постоянно отлагаме и казваме: „Като остарея, тогава ще служа на Бога." Това е глупаво разрешение на въпроса. Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш. Ти, като умреш, ще се учиш. В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога. И смъртта си има своето предназначение.
В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота.
Като живееш, именно ще се учиш да служиш на Бога, а не както някой казва: „Като остарея, ще служа на Бога." Значи младите си години ще посветиш на порочен живот, а като остарееш, тогава ще се учиш как да се служи на Бога. Тогава ти ще научиш само закона на страданията и на мъченията, какво допринася един порочен живот, но никога няма да научиш онова, което допринася радостта. Радостта носи живота, в която любовта царува. Тя внася всичкото щастие.
към втори вариант >>
И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните.
(втори вариант)
Дали ти ще го приемеш, или не, то е друг въпрос. То е най-възвишеното, най-благородното. И когато то дойде, тогава човекът човек става. Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът. Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните.
И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните.
Нищо повече. Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще. Това може да се каже и за индивида, и за обществото, и за народите, и за цялото човечество. Всеки индивид си има своя мисия, всеки народ си има своя мисия, всяко общество си има своя мисия и цялото човечество най-после си има своя мисия. И ако индивидът или семейството, или обществото, или народът, или цялото човечество не извърши своята мисия, за която са предназначени, какво очаква?
към втори вариант >>
Като живееш, именно ще се учиш да служиш на Бога, а не както някой казва: „Като остарея, ще служа на Бога." Значи младите си години ще посветиш на порочен живот, а като остарееш, тогава ще се учиш как да се служи на Бога.
(втори вариант)
Като си млад още, като живееш, тогава трябва да служиш на Бога, а не като остарееш или като умреш. Ти, като умреш, ще се учиш. В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога. И смъртта си има своето предназначение. В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота.
Като живееш, именно ще се учиш да служиш на Бога, а не както някой казва: „Като остарея, ще служа на Бога." Значи младите си години ще посветиш на порочен живот, а като остарееш, тогава ще се учиш как да се служи на Бога.
Тогава ти ще научиш само закона на страданията и на мъченията, какво допринася един порочен живот, но никога няма да научиш онова, което допринася радостта. Радостта носи живота, в която любовта царува. Тя внася всичкото щастие.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
То е най-възвишеното, най-благородното. И когато то дойде, тогава човекът човек става. Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът. Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните. И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните.
Нищо повече.
Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще. Това може да се каже и за индивида, и за обществото, и за народите, и за цялото човечество. Всеки индивид си има своя мисия, всеки народ си има своя мисия, всяко общество си има своя мисия и цялото човечество най-после си има своя мисия. И ако индивидът или семейството, или обществото, или народът, или цялото човечество не извърши своята мисия, за която са предназначени, какво очаква? Страдания, смърт и разочарования.
към втори вариант >>
Тогава ти ще научиш само закона на страданията и на мъченията, какво допринася един порочен живот, но никога няма да научиш онова, което допринася радостта.
(втори вариант)
Ти, като умреш, ще се учиш. В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога. И смъртта си има своето предназначение. В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота. Като живееш, именно ще се учиш да служиш на Бога, а не както някой казва: „Като остарея, ще служа на Бога." Значи младите си години ще посветиш на порочен живот, а като остарееш, тогава ще се учиш как да се служи на Бога.
Тогава ти ще научиш само закона на страданията и на мъченията, какво допринася един порочен живот, но никога няма да научиш онова, което допринася радостта.
Радостта носи живота, в която любовта царува. Тя внася всичкото щастие.
към втори вариант >>
Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще.
(втори вариант)
И когато то дойде, тогава човекът човек става. Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът. Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните. И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните. Нищо повече.
Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще.
Това може да се каже и за индивида, и за обществото, и за народите, и за цялото човечество. Всеки индивид си има своя мисия, всеки народ си има своя мисия, всяко общество си има своя мисия и цялото човечество най-после си има своя мисия. И ако индивидът или семейството, или обществото, или народът, или цялото човечество не извърши своята мисия, за която са предназначени, какво очаква? Страдания, смърт и разочарования.
към втори вариант >>
Радостта носи живота, в която любовта царува.
(втори вариант)
В смъртта ние учим закона на самопожертването, а в живота ще се учиш да служиш на Бога. И смъртта си има своето предназначение. В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота. Като живееш, именно ще се учиш да служиш на Бога, а не както някой казва: „Като остарея, ще служа на Бога." Значи младите си години ще посветиш на порочен живот, а като остарееш, тогава ще се учиш как да се служи на Бога. Тогава ти ще научиш само закона на страданията и на мъченията, какво допринася един порочен живот, но никога няма да научиш онова, което допринася радостта.
Радостта носи живота, в която любовта царува.
Тя внася всичкото щастие.
към втори вариант >>
Това може да се каже и за индивида, и за обществото, и за народите, и за цялото човечество.
(втори вариант)
Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът. Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните. И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните. Нищо повече. Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще.
Това може да се каже и за индивида, и за обществото, и за народите, и за цялото човечество.
Всеки индивид си има своя мисия, всеки народ си има своя мисия, всяко общество си има своя мисия и цялото човечество най-после си има своя мисия. И ако индивидът или семейството, или обществото, или народът, или цялото човечество не извърши своята мисия, за която са предназначени, какво очаква? Страдания, смърт и разочарования.
към втори вариант >>
Тя внася всичкото щастие.
(втори вариант)
И смъртта си има своето предназначение. В смъртта всичко ще дадеш от себе си, това е половината на живота. Като живееш, именно ще се учиш да служиш на Бога, а не както някой казва: „Като остарея, ще служа на Бога." Значи младите си години ще посветиш на порочен живот, а като остарееш, тогава ще се учиш как да се служи на Бога. Тогава ти ще научиш само закона на страданията и на мъченията, какво допринася един порочен живот, но никога няма да научиш онова, което допринася радостта. Радостта носи живота, в която любовта царува.
Тя внася всичкото щастие.
към втори вариант >>
Всеки индивид си има своя мисия, всеки народ си има своя мисия, всяко общество си има своя мисия и цялото човечество най-после си има своя мисия.
(втори вариант)
Докато Божественият Дух не е дошъл в човека, човекът по нищо не се отличава от животните. И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните. Нищо повече. Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще. Това може да се каже и за индивида, и за обществото, и за народите, и за цялото човечество.
Всеки индивид си има своя мисия, всеки народ си има своя мисия, всяко общество си има своя мисия и цялото човечество най-после си има своя мисия.
И ако индивидът или семейството, или обществото, или народът, или цялото човечество не извърши своята мисия, за която са предназначени, какво очаква? Страдания, смърт и разочарования.
към втори вариант >>
Питам, тогава защо се жени младата мома?
(втори вариант)
Питам, тогава защо се жени младата мома?
Тя търси своя възлюбен, за да намери онова дете, в което да внесе вяра и надежда и чрез любовта главно да го накара да вярва в Бога. И не само да вярва, но и да прилага това учение. Тогава тя е изпълнила своето предназначение в света. Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота. Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение.
към втори вариант >>
И ако индивидът или семейството, или обществото, или народът, или цялото човечество не извърши своята мисия, за която са предназначени, какво очаква?
(втори вариант)
И следователно неговата участ ще бъде такава, каквато е участта на животните. Нищо повече. Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще. Това може да се каже и за индивида, и за обществото, и за народите, и за цялото човечество. Всеки индивид си има своя мисия, всеки народ си има своя мисия, всяко общество си има своя мисия и цялото човечество най-после си има своя мисия.
И ако индивидът или семейството, или обществото, или народът, или цялото човечество не извърши своята мисия, за която са предназначени, какво очаква?
Страдания, смърт и разочарования.
към втори вариант >>
Тя търси своя възлюбен, за да намери онова дете, в което да внесе вяра и надежда и чрез любовта главно да го накара да вярва в Бога.
(втори вариант)
Питам, тогава защо се жени младата мома?
Тя търси своя възлюбен, за да намери онова дете, в което да внесе вяра и надежда и чрез любовта главно да го накара да вярва в Бога.
И не само да вярва, но и да прилага това учение. Тогава тя е изпълнила своето предназначение в света. Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота. Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение. Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия.
към втори вариант >>
Страдания, смърт и разочарования.
(втори вариант)
Нищо повече. Без Духа Господен човек не може да има никакво бъдеще. Това може да се каже и за индивида, и за обществото, и за народите, и за цялото човечество. Всеки индивид си има своя мисия, всеки народ си има своя мисия, всяко общество си има своя мисия и цялото човечество най-после си има своя мисия. И ако индивидът или семейството, или обществото, или народът, или цялото човечество не извърши своята мисия, за която са предназначени, какво очаква?
Страдания, смърт и разочарования.
към втори вариант >>
И не само да вярва, но и да прилага това учение.
(втори вариант)
Питам, тогава защо се жени младата мома? Тя търси своя възлюбен, за да намери онова дете, в което да внесе вяра и надежда и чрез любовта главно да го накара да вярва в Бога.
И не само да вярва, но и да прилага това учение.
Тогава тя е изпълнила своето предназначение в света. Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота. Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение. Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия. Това повдига човека и му дава цена.
към втори вариант >>
Казвам, сега Христос дава едно разрешение на тези, които разбират.
(втори вариант)
Казвам, сега Христос дава едно разрешение на тези, които разбират.
Той казва: „Духът Господен е на мене и ме помаза да благовествувам на сиромасите." Помазването е една реална опитност, която човек може да има вътре в себе си. За нас не е необходимо всички да вървим по един и същи път, да имаме една и съща опитност. Всеки човек може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора. Трябва да има разнообразие в идеите. Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало.
към втори вариант >>
Тогава тя е изпълнила своето предназначение в света.
(втори вариант)
Питам, тогава защо се жени младата мома? Тя търси своя възлюбен, за да намери онова дете, в което да внесе вяра и надежда и чрез любовта главно да го накара да вярва в Бога. И не само да вярва, но и да прилага това учение.
Тогава тя е изпълнила своето предназначение в света.
Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота. Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение. Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия. Това повдига човека и му дава цена. Този човек вече е готов на всички страдания.
към втори вариант >>
Той казва: „Духът Господен е на мене и ме помаза да благовествувам на сиромасите." Помазването е една реална опитност, която човек може да има вътре в себе си.
(втори вариант)
Казвам, сега Христос дава едно разрешение на тези, които разбират.
Той казва: „Духът Господен е на мене и ме помаза да благовествувам на сиромасите." Помазването е една реална опитност, която човек може да има вътре в себе си.
За нас не е необходимо всички да вървим по един и същи път, да имаме една и съща опитност. Всеки човек може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора. Трябва да има разнообразие в идеите. Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало. Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център.
към втори вариант >>
Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота.
(втори вариант)
Питам, тогава защо се жени младата мома? Тя търси своя възлюбен, за да намери онова дете, в което да внесе вяра и надежда и чрез любовта главно да го накара да вярва в Бога. И не само да вярва, но и да прилага това учение. Тогава тя е изпълнила своето предназначение в света.
Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота.
Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение. Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия. Това повдига човека и му дава цена. Този човек вече е готов на всички страдания. Така хиляди хора са погинали в света, но имат идея.
към втори вариант >>
За нас не е необходимо всички да вървим по един и същи път, да имаме една и съща опитност.
(втори вариант)
Казвам, сега Христос дава едно разрешение на тези, които разбират. Той казва: „Духът Господен е на мене и ме помаза да благовествувам на сиромасите." Помазването е една реална опитност, която човек може да има вътре в себе си.
За нас не е необходимо всички да вървим по един и същи път, да имаме една и съща опитност.
Всеки човек може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора. Трябва да има разнообразие в идеите. Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало. Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център. Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността.
към втори вариант >>
Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение.
(втори вариант)
Питам, тогава защо се жени младата мома? Тя търси своя възлюбен, за да намери онова дете, в което да внесе вяра и надежда и чрез любовта главно да го накара да вярва в Бога. И не само да вярва, но и да прилага това учение. Тогава тя е изпълнила своето предназначение в света. Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота.
Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение.
Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия. Това повдига човека и му дава цена. Този човек вече е готов на всички страдания. Така хиляди хора са погинали в света, но имат идея. Човек и без да вярва, и без да има някаква идея, пак ще дойде до същата опитност, пак ще има известни страдания, но тези страдания няма да имат някакъв смисъл.
към втори вариант >>
Всеки човек може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора.
(втори вариант)
Казвам, сега Христос дава едно разрешение на тези, които разбират. Той казва: „Духът Господен е на мене и ме помаза да благовествувам на сиромасите." Помазването е една реална опитност, която човек може да има вътре в себе си. За нас не е необходимо всички да вървим по един и същи път, да имаме една и съща опитност.
Всеки човек може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора.
Трябва да има разнообразие в идеите. Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало. Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център. Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността. Значи между центъра и крайния предел на окръжността, а именно - точката, се образува кръгът.
към втори вариант >>
Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия.
(втори вариант)
Тя търси своя възлюбен, за да намери онова дете, в което да внесе вяра и надежда и чрез любовта главно да го накара да вярва в Бога. И не само да вярва, но и да прилага това учение. Тогава тя е изпълнила своето предназначение в света. Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота. Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение.
Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия.
Това повдига човека и му дава цена. Този човек вече е готов на всички страдания. Така хиляди хора са погинали в света, но имат идея. Човек и без да вярва, и без да има някаква идея, пак ще дойде до същата опитност, пак ще има известни страдания, но тези страдания няма да имат някакъв смисъл.
към втори вариант >>
Трябва да има разнообразие в идеите.
(втори вариант)
Казвам, сега Христос дава едно разрешение на тези, които разбират. Той казва: „Духът Господен е на мене и ме помаза да благовествувам на сиромасите." Помазването е една реална опитност, която човек може да има вътре в себе си. За нас не е необходимо всички да вървим по един и същи път, да имаме една и съща опитност. Всеки човек може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора.
Трябва да има разнообразие в идеите.
Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало. Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център. Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността. Значи между центъра и крайния предел на окръжността, а именно - точката, се образува кръгът. Следователно всички тези точки имат еднакъв център, но нямат еднакво проявление.
към втори вариант >>
Това повдига човека и му дава цена.
(втори вариант)
И не само да вярва, но и да прилага това учение. Тогава тя е изпълнила своето предназначение в света. Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота. Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение. Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия.
Това повдига човека и му дава цена.
Този човек вече е готов на всички страдания. Така хиляди хора са погинали в света, но имат идея. Човек и без да вярва, и без да има някаква идея, пак ще дойде до същата опитност, пак ще има известни страдания, но тези страдания няма да имат някакъв смисъл.
към втори вариант >>
Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало.
(втори вариант)
Казвам, сега Христос дава едно разрешение на тези, които разбират. Той казва: „Духът Господен е на мене и ме помаза да благовествувам на сиромасите." Помазването е една реална опитност, която човек може да има вътре в себе си. За нас не е необходимо всички да вървим по един и същи път, да имаме една и съща опитност. Всеки човек може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора. Трябва да има разнообразие в идеите.
Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало.
Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център. Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността. Значи между центъра и крайния предел на окръжността, а именно - точката, се образува кръгът. Следователно всички тези точки имат еднакъв център, но нямат еднакво проявление. Всяка една точка се проявява по особен начин.
към втори вариант >>
Този човек вече е готов на всички страдания.
(втори вариант)
Тогава тя е изпълнила своето предназначение в света. Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота. Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение. Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия. Това повдига човека и му дава цена.
Този човек вече е готов на всички страдания.
Така хиляди хора са погинали в света, но имат идея. Човек и без да вярва, и без да има някаква идея, пак ще дойде до същата опитност, пак ще има известни страдания, но тези страдания няма да имат някакъв смисъл.
към втори вариант >>
Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център.
(втори вариант)
Той казва: „Духът Господен е на мене и ме помаза да благовествувам на сиромасите." Помазването е една реална опитност, която човек може да има вътре в себе си. За нас не е необходимо всички да вървим по един и същи път, да имаме една и съща опитност. Всеки човек може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора. Трябва да има разнообразие в идеите. Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало.
Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център.
Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността. Значи между центъра и крайния предел на окръжността, а именно - точката, се образува кръгът. Следователно всички тези точки имат еднакъв център, но нямат еднакво проявление. Всяка една точка се проявява по особен начин. Ако не беше това разнообразие в света, то и кръгът никога не би се образувал.
към втори вариант >>
Така хиляди хора са погинали в света, но имат идея.
(втори вариант)
Онзи, който служи на когото и да е, той само тогава е изпълнил своето предназначение и само тогава е разбрал смисъла на живота. Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение. Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия. Това повдига човека и му дава цена. Този човек вече е готов на всички страдания.
Така хиляди хора са погинали в света, но имат идея.
Човек и без да вярва, и без да има някаква идея, пак ще дойде до същата опитност, пак ще има известни страдания, но тези страдания няма да имат някакъв смисъл.
към втори вариант >>
Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността.
(втори вариант)
За нас не е необходимо всички да вървим по един и същи път, да имаме една и съща опитност. Всеки човек може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора. Трябва да има разнообразие в идеите. Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало. Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център.
Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността.
Значи между центъра и крайния предел на окръжността, а именно - точката, се образува кръгът. Следователно всички тези точки имат еднакъв център, но нямат еднакво проявление. Всяка една точка се проявява по особен начин. Ако не беше това разнообразие в света, то и кръгът никога не би се образувал.
към втори вариант >>
Човек и без да вярва, и без да има някаква идея, пак ще дойде до същата опитност, пак ще има известни страдания, но тези страдания няма да имат някакъв смисъл.
(втори вариант)
Бил този човек проповедник или професор, или какъвто и да е, той трябва да изпълни своето предназначение. Животът се осмисля за мене в момента, в който аз съм съзнал, че съм изпълнил волята Божия. Това повдига човека и му дава цена. Този човек вече е готов на всички страдания. Така хиляди хора са погинали в света, но имат идея.
Човек и без да вярва, и без да има някаква идея, пак ще дойде до същата опитност, пак ще има известни страдания, но тези страдания няма да имат някакъв смисъл.
към втори вариант >>
Значи между центъра и крайния предел на окръжността, а именно - точката, се образува кръгът.
(втори вариант)
Всеки човек може да има една специфична опитност, която да се отличава от тази на другите хора. Трябва да има разнообразие в идеите. Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало. Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център. Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността.
Значи между центъра и крайния предел на окръжността, а именно - точката, се образува кръгът.
Следователно всички тези точки имат еднакъв център, но нямат еднакво проявление. Всяка една точка се проявява по особен начин. Ако не беше това разнообразие в света, то и кръгът никога не би се образувал.
към втори вариант >>
Казва Христос: „Духът Господен е на мене да благовествува на сиромасите." Няма по-хубаво нещо от това, Духът Господен да е на човека.
(втори вариант)
Казва Христос: „Духът Господен е на мене да благовествува на сиромасите." Няма по-хубаво нещо от това, Духът Господен да е на човека.
И тогава Господ ще ти е задна стража, че ти му служиш. Какво мислят хората, то е друг въпрос. Нека мислят, каквото искат, но в дадения случай ние трябва да знаем, че Бог е с нас и ние изпълняваме неговата воля без никакви задни цели. Ние сме чисти и там, дето е Бог, при каквито условия и да се намираме, всякога ще имаме Божието благословение. И в ада долу да се намираш, пак Бог ще смекчи твоите страдания.
към втори вариант >>
Следователно всички тези точки имат еднакъв център, но нямат еднакво проявление.
(втори вариант)
Трябва да има разнообразие в идеите. Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало. Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център. Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността. Значи между центъра и крайния предел на окръжността, а именно - точката, се образува кръгът.
Следователно всички тези точки имат еднакъв център, но нямат еднакво проявление.
Всяка една точка се проявява по особен начин. Ако не беше това разнообразие в света, то и кръгът никога не би се образувал.
към втори вариант >>
И тогава Господ ще ти е задна стража, че ти му служиш.
(втори вариант)
Казва Христос: „Духът Господен е на мене да благовествува на сиромасите." Няма по-хубаво нещо от това, Духът Господен да е на човека.
И тогава Господ ще ти е задна стража, че ти му служиш.
Какво мислят хората, то е друг въпрос. Нека мислят, каквото искат, но в дадения случай ние трябва да знаем, че Бог е с нас и ние изпълняваме неговата воля без никакви задни цели. Ние сме чисти и там, дето е Бог, при каквито условия и да се намираме, всякога ще имаме Божието благословение. И в ада долу да се намираш, пак Бог ще смекчи твоите страдания.
към втори вариант >>
Всяка една точка се проявява по особен начин.
(втори вариант)
Всеки човек трябва да има една идея, по която се отличава от другите, но същевременно той трябва чрез тази идея да се свързва с едно и също начало. Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център. Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността. Значи между центъра и крайния предел на окръжността, а именно - точката, се образува кръгът. Следователно всички тези точки имат еднакъв център, но нямат еднакво проявление.
Всяка една точка се проявява по особен начин.
Ако не беше това разнообразие в света, то и кръгът никога не би се образувал.
към втори вариант >>
Какво мислят хората, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Казва Христос: „Духът Господен е на мене да благовествува на сиромасите." Няма по-хубаво нещо от това, Духът Господен да е на човека. И тогава Господ ще ти е задна стража, че ти му служиш.
Какво мислят хората, то е друг въпрос.
Нека мислят, каквото искат, но в дадения случай ние трябва да знаем, че Бог е с нас и ние изпълняваме неговата воля без никакви задни цели. Ние сме чисти и там, дето е Бог, при каквито условия и да се намираме, всякога ще имаме Божието благословение. И в ада долу да се намираш, пак Бог ще смекчи твоите страдания.
към втори вариант >>
Ако не беше това разнообразие в света, то и кръгът никога не би се образувал.
(втори вариант)
Вие сте изучавали геометрията и знаете, че един кръг има един център. Всеки кръг е образуван от безбройно число точки и следователно всяка точка има известно отношение към центъра на окръжността. Значи между центъра и крайния предел на окръжността, а именно - точката, се образува кръгът. Следователно всички тези точки имат еднакъв център, но нямат еднакво проявление. Всяка една точка се проявява по особен начин.
Ако не беше това разнообразие в света, то и кръгът никога не би се образувал.
към втори вариант >>
Нека мислят, каквото искат, но в дадения случай ние трябва да знаем, че Бог е с нас и ние изпълняваме неговата воля без никакви задни цели.
(втори вариант)
Казва Христос: „Духът Господен е на мене да благовествува на сиромасите." Няма по-хубаво нещо от това, Духът Господен да е на човека. И тогава Господ ще ти е задна стража, че ти му служиш. Какво мислят хората, то е друг въпрос.
Нека мислят, каквото искат, но в дадения случай ние трябва да знаем, че Бог е с нас и ние изпълняваме неговата воля без никакви задни цели.
Ние сме чисти и там, дето е Бог, при каквито условия и да се намираме, всякога ще имаме Божието благословение. И в ада долу да се намираш, пак Бог ще смекчи твоите страдания.
към втори вариант >>
Та казвам, сега в съвременната философия се явява следният въпрос.
(втори вариант)
Та казвам, сега в съвременната философия се явява следният въпрос.
Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено? И следователно казват, че съществува само една причинност. Какво е причинността? Тя не се обяснява. Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа.
към втори вариант >>
Ние сме чисти и там, дето е Бог, при каквито условия и да се намираме, всякога ще имаме Божието благословение.
(втори вариант)
Казва Христос: „Духът Господен е на мене да благовествува на сиромасите." Няма по-хубаво нещо от това, Духът Господен да е на човека. И тогава Господ ще ти е задна стража, че ти му служиш. Какво мислят хората, то е друг въпрос. Нека мислят, каквото искат, но в дадения случай ние трябва да знаем, че Бог е с нас и ние изпълняваме неговата воля без никакви задни цели.
Ние сме чисти и там, дето е Бог, при каквито условия и да се намираме, всякога ще имаме Божието благословение.
И в ада долу да се намираш, пак Бог ще смекчи твоите страдания.
към втори вариант >>
Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено?
(втори вариант)
Та казвам, сега в съвременната философия се явява следният въпрос.
Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено?
И следователно казват, че съществува само една причинност. Какво е причинността? Тя не се обяснява. Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа. Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение.
към втори вариант >>
И в ада долу да се намираш, пак Бог ще смекчи твоите страдания.
(втори вариант)
Казва Христос: „Духът Господен е на мене да благовествува на сиромасите." Няма по-хубаво нещо от това, Духът Господен да е на човека. И тогава Господ ще ти е задна стража, че ти му служиш. Какво мислят хората, то е друг въпрос. Нека мислят, каквото искат, но в дадения случай ние трябва да знаем, че Бог е с нас и ние изпълняваме неговата воля без никакви задни цели. Ние сме чисти и там, дето е Бог, при каквито условия и да се намираме, всякога ще имаме Божието благословение.
И в ада долу да се намираш, пак Бог ще смекчи твоите страдания.
към втори вариант >>
И следователно казват, че съществува само една причинност.
(втори вариант)
Та казвам, сега в съвременната философия се явява следният въпрос. Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено?
И следователно казват, че съществува само една причинност.
Какво е причинността? Тя не се обяснява. Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа. Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение. Но ако на точката дадете известен подтик за дадено направление, тази точка ще приеме вече едно измерение, ще образува правата линия, която е вече пространствена.
към втори вариант >>
Та казвам, трябва да дойдем до тази опитност да направим връзка.
(втори вариант)
Та казвам, трябва да дойдем до тази опитност да направим връзка.
В това седи силата на един човек, в това седи силата на един народ, в това седи силата на едно общество и в това седи силата и на цялото човечество. Трябва една връзка, в която Бог постоянно да действа.
към втори вариант >>
Какво е причинността?
(втори вариант)
Та казвам, сега в съвременната философия се явява следният въпрос. Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено? И следователно казват, че съществува само една причинност.
Какво е причинността?
Тя не се обяснява. Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа. Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение. Но ако на точката дадете известен подтик за дадено направление, тази точка ще приеме вече едно измерение, ще образува правата линия, която е вече пространствена.
към втори вариант >>
В това седи силата на един човек, в това седи силата на един народ, в това седи силата на едно общество и в това седи силата и на цялото човечество.
(втори вариант)
Та казвам, трябва да дойдем до тази опитност да направим връзка.
В това седи силата на един човек, в това седи силата на един народ, в това седи силата на едно общество и в това седи силата и на цялото човечество.
Трябва една връзка, в която Бог постоянно да действа.
към втори вариант >>
Тя не се обяснява.
(втори вариант)
Та казвам, сега в съвременната философия се явява следният въпрос. Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено? И следователно казват, че съществува само една причинност. Какво е причинността?
Тя не се обяснява.
Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа. Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение. Но ако на точката дадете известен подтик за дадено направление, тази точка ще приеме вече едно измерение, ще образува правата линия, която е вече пространствена.
към втори вариант >>
Трябва една връзка, в която Бог постоянно да действа.
(втори вариант)
Та казвам, трябва да дойдем до тази опитност да направим връзка. В това седи силата на един човек, в това седи силата на един народ, в това седи силата на едно общество и в това седи силата и на цялото човечество.
Трябва една връзка, в която Бог постоянно да действа.
към втори вариант >>
Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа.
(втори вариант)
Та казвам, сега в съвременната философия се явява следният въпрос. Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено? И следователно казват, че съществува само една причинност. Какво е причинността? Тя не се обяснява.
Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа.
Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение. Но ако на точката дадете известен подтик за дадено направление, тази точка ще приеме вече едно измерение, ще образува правата линия, която е вече пространствена.
към втори вариант >>
Някой казва: „Защо трябва да бъде така?
(втори вариант)
Някой казва: „Защо трябва да бъде така?
" Допуснете, че вие живеете в един салон като този, отвсякъде херметически затворен и казвате: „Аз не искам да имам нищо." Като живеете една година в този салон, започвате да изпитвате едно голямо неразположение на духа. Въздухът в този салон е вече достатъчно покварен. Вие започвате след това да се задушавате и ако не намерите едно малко отверстие отнякъде, през което да влезе от външния чист въздух, вие непременно ще бъдете изложени на явна смърт. И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава. Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо?
към втори вариант >>
Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение.
(втори вариант)
Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено? И следователно казват, че съществува само една причинност. Какво е причинността? Тя не се обяснява. Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа.
Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение.
Но ако на точката дадете известен подтик за дадено направление, тази точка ще приеме вече едно измерение, ще образува правата линия, която е вече пространствена.
към втори вариант >>
" Допуснете, че вие живеете в един салон като този, отвсякъде херметически затворен и казвате: „Аз не искам да имам нищо." Като живеете една година в този салон, започвате да изпитвате едно голямо неразположение на духа.
(втори вариант)
Някой казва: „Защо трябва да бъде така?
" Допуснете, че вие живеете в един салон като този, отвсякъде херметически затворен и казвате: „Аз не искам да имам нищо." Като живеете една година в този салон, започвате да изпитвате едно голямо неразположение на духа.
Въздухът в този салон е вече достатъчно покварен. Вие започвате след това да се задушавате и ако не намерите едно малко отверстие отнякъде, през което да влезе от външния чист въздух, вие непременно ще бъдете изложени на явна смърт. И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава. Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо? Защото си прекъснал връзката.
към втори вариант >>
Но ако на точката дадете известен подтик за дадено направление, тази точка ще приеме вече едно измерение, ще образува правата линия, която е вече пространствена.
(втори вариант)
И следователно казват, че съществува само една причинност. Какво е причинността? Тя не се обяснява. Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа. Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение.
Но ако на точката дадете известен подтик за дадено направление, тази точка ще приеме вече едно измерение, ще образува правата линия, която е вече пространствена.
към втори вариант >>
Въздухът в този салон е вече достатъчно покварен.
(втори вариант)
Някой казва: „Защо трябва да бъде така? " Допуснете, че вие живеете в един салон като този, отвсякъде херметически затворен и казвате: „Аз не искам да имам нищо." Като живеете една година в този салон, започвате да изпитвате едно голямо неразположение на духа.
Въздухът в този салон е вече достатъчно покварен.
Вие започвате след това да се задушавате и ако не намерите едно малко отверстие отнякъде, през което да влезе от външния чист въздух, вие непременно ще бъдете изложени на явна смърт. И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава. Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо? Защото си прекъснал връзката. Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана.
към втори вариант >>
Питам, тогава как е възможно точката, която не е пространствена, при движението да образува нещо пространствено?
(втори вариант)
Питам, тогава как е възможно точката, която не е пространствена, при движението да образува нещо пространствено?
Значи резултатът на непространственото образува правата линия, която е пространствена. Тогава вземете другото положение. Правата линия се определя като нещо, което има само дължина, но няма широчина. Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост. Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина.
към втори вариант >>
Вие започвате след това да се задушавате и ако не намерите едно малко отверстие отнякъде, през което да влезе от външния чист въздух, вие непременно ще бъдете изложени на явна смърт.
(втори вариант)
Някой казва: „Защо трябва да бъде така? " Допуснете, че вие живеете в един салон като този, отвсякъде херметически затворен и казвате: „Аз не искам да имам нищо." Като живеете една година в този салон, започвате да изпитвате едно голямо неразположение на духа. Въздухът в този салон е вече достатъчно покварен.
Вие започвате след това да се задушавате и ако не намерите едно малко отверстие отнякъде, през което да влезе от външния чист въздух, вие непременно ще бъдете изложени на явна смърт.
И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава. Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо? Защото си прекъснал връзката. Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана. Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява?
към втори вариант >>
Значи резултатът на непространственото образува правата линия, която е пространствена.
(втори вариант)
Питам, тогава как е възможно точката, която не е пространствена, при движението да образува нещо пространствено?
Значи резултатът на непространственото образува правата линия, която е пространствена.
Тогава вземете другото положение. Правата линия се определя като нещо, което има само дължина, но няма широчина. Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост. Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина. Ако вземете пък плоскостта, която няма дебелина, я подвижите в прав ъгъл на себе си, тя образува тяло, което вече има и дебелина.
към втори вариант >>
И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава.
(втори вариант)
Някой казва: „Защо трябва да бъде така? " Допуснете, че вие живеете в един салон като този, отвсякъде херметически затворен и казвате: „Аз не искам да имам нищо." Като живеете една година в този салон, започвате да изпитвате едно голямо неразположение на духа. Въздухът в този салон е вече достатъчно покварен. Вие започвате след това да се задушавате и ако не намерите едно малко отверстие отнякъде, през което да влезе от външния чист въздух, вие непременно ще бъдете изложени на явна смърт.
И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава.
Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо? Защото си прекъснал връзката. Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана. Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява? В това е смисълът.
към втори вариант >>
Тогава вземете другото положение.
(втори вариант)
Питам, тогава как е възможно точката, която не е пространствена, при движението да образува нещо пространствено? Значи резултатът на непространственото образува правата линия, която е пространствена.
Тогава вземете другото положение.
Правата линия се определя като нещо, което има само дължина, но няма широчина. Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост. Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина. Ако вземете пък плоскостта, която няма дебелина, я подвижите в прав ъгъл на себе си, тя образува тяло, което вече има и дебелина. Питам, отде изпъкна тази дебелина?
към втори вариант >>
Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо?
(втори вариант)
Някой казва: „Защо трябва да бъде така? " Допуснете, че вие живеете в един салон като този, отвсякъде херметически затворен и казвате: „Аз не искам да имам нищо." Като живеете една година в този салон, започвате да изпитвате едно голямо неразположение на духа. Въздухът в този салон е вече достатъчно покварен. Вие започвате след това да се задушавате и ако не намерите едно малко отверстие отнякъде, през което да влезе от външния чист въздух, вие непременно ще бъдете изложени на явна смърт. И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава.
Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо?
Защото си прекъснал връзката. Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана. Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява? В това е смисълът. Аз няма да търся живота вън от мене.
към втори вариант >>
Правата линия се определя като нещо, което има само дължина, но няма широчина.
(втори вариант)
Питам, тогава как е възможно точката, която не е пространствена, при движението да образува нещо пространствено? Значи резултатът на непространственото образува правата линия, която е пространствена. Тогава вземете другото положение.
Правата линия се определя като нещо, което има само дължина, но няма широчина.
Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост. Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина. Ако вземете пък плоскостта, която няма дебелина, я подвижите в прав ъгъл на себе си, тя образува тяло, което вече има и дебелина. Питам, отде изпъкна тази дебелина? Следователно това, което не заеме пространството, в своите резултати, като се движи в една посока, образува правата линия.
към втори вариант >>
Защото си прекъснал връзката.
(втори вариант)
" Допуснете, че вие живеете в един салон като този, отвсякъде херметически затворен и казвате: „Аз не искам да имам нищо." Като живеете една година в този салон, започвате да изпитвате едно голямо неразположение на духа. Въздухът в този салон е вече достатъчно покварен. Вие започвате след това да се задушавате и ако не намерите едно малко отверстие отнякъде, през което да влезе от външния чист въздух, вие непременно ще бъдете изложени на явна смърт. И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава. Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо?
Защото си прекъснал връзката.
Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана. Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява? В това е смисълът. Аз няма да търся живота вън от мене. Всички хора търсят живота в тази първоначална причина.
към втори вариант >>
Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост.
(втори вариант)
Питам, тогава как е възможно точката, която не е пространствена, при движението да образува нещо пространствено? Значи резултатът на непространственото образува правата линия, която е пространствена. Тогава вземете другото положение. Правата линия се определя като нещо, което има само дължина, но няма широчина.
Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост.
Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина. Ако вземете пък плоскостта, която няма дебелина, я подвижите в прав ъгъл на себе си, тя образува тяло, което вече има и дебелина. Питам, отде изпъкна тази дебелина? Следователно това, което не заеме пространството, в своите резултати, като се движи в една посока, образува правата линия. По-нататък, като се движи точката в две посоки, образува плоскостта и най-после - като се движи временно в три различни точки или посоки, образува тяло, което има качества и свойства, които повидимому не съществуват в самата точка.
към втори вариант >>
Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана.
(втори вариант)
Въздухът в този салон е вече достатъчно покварен. Вие започвате след това да се задушавате и ако не намерите едно малко отверстие отнякъде, през което да влезе от външния чист въздух, вие непременно ще бъдете изложени на явна смърт. И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава. Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо? Защото си прекъснал връзката.
Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана.
Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява? В това е смисълът. Аз няма да търся живота вън от мене. Всички хора търсят живота в тази първоначална причина. Казвам, единственото нещо, към което всички вие трябва да се стремите, е да имате тази опитност.
към втори вариант >>
Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина.
(втори вариант)
Питам, тогава как е възможно точката, която не е пространствена, при движението да образува нещо пространствено? Значи резултатът на непространственото образува правата линия, която е пространствена. Тогава вземете другото положение. Правата линия се определя като нещо, което има само дължина, но няма широчина. Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост.
Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина.
Ако вземете пък плоскостта, която няма дебелина, я подвижите в прав ъгъл на себе си, тя образува тяло, което вече има и дебелина. Питам, отде изпъкна тази дебелина? Следователно това, което не заеме пространството, в своите резултати, като се движи в една посока, образува правата линия. По-нататък, като се движи точката в две посоки, образува плоскостта и най-после - като се движи временно в три различни точки или посоки, образува тяло, което има качества и свойства, които повидимому не съществуват в самата точка.
към втори вариант >>
Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява?
(втори вариант)
Вие започвате след това да се задушавате и ако не намерите едно малко отверстие отнякъде, през което да влезе от външния чист въздух, вие непременно ще бъдете изложени на явна смърт. И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава. Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо? Защото си прекъснал връзката. Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана.
Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява?
В това е смисълът. Аз няма да търся живота вън от мене. Всички хора търсят живота в тази първоначална причина. Казвам, единственото нещо, към което всички вие трябва да се стремите, е да имате тази опитност.
към втори вариант >>
Ако вземете пък плоскостта, която няма дебелина, я подвижите в прав ъгъл на себе си, тя образува тяло, което вече има и дебелина.
(втори вариант)
Значи резултатът на непространственото образува правата линия, която е пространствена. Тогава вземете другото положение. Правата линия се определя като нещо, което има само дължина, но няма широчина. Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост. Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина.
Ако вземете пък плоскостта, която няма дебелина, я подвижите в прав ъгъл на себе си, тя образува тяло, което вече има и дебелина.
Питам, отде изпъкна тази дебелина? Следователно това, което не заеме пространството, в своите резултати, като се движи в една посока, образува правата линия. По-нататък, като се движи точката в две посоки, образува плоскостта и най-после - като се движи временно в три различни точки или посоки, образува тяло, което има качества и свойства, които повидимому не съществуват в самата точка.
към втори вариант >>
В това е смисълът.
(втори вариант)
И ако човек не намери такова едно верую - връзката му с живота, той ще почне да се задушава. Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо? Защото си прекъснал връзката. Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана. Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява?
В това е смисълът.
Аз няма да търся живота вън от мене. Всички хора търсят живота в тази първоначална причина. Казвам, единственото нещо, към което всички вие трябва да се стремите, е да имате тази опитност.
към втори вариант >>
Питам, отде изпъкна тази дебелина?
(втори вариант)
Тогава вземете другото положение. Правата линия се определя като нещо, което има само дължина, но няма широчина. Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост. Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина. Ако вземете пък плоскостта, която няма дебелина, я подвижите в прав ъгъл на себе си, тя образува тяло, което вече има и дебелина.
Питам, отде изпъкна тази дебелина?
Следователно това, което не заеме пространството, в своите резултати, като се движи в една посока, образува правата линия. По-нататък, като се движи точката в две посоки, образува плоскостта и най-после - като се движи временно в три различни точки или посоки, образува тяло, което има качества и свойства, които повидимому не съществуват в самата точка.
към втори вариант >>
Аз няма да търся живота вън от мене.
(втори вариант)
Тогава ти се усещаш недоволен от живота. Защо? Защото си прекъснал връзката. Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана. Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява? В това е смисълът.
Аз няма да търся живота вън от мене.
Всички хора търсят живота в тази първоначална причина. Казвам, единственото нещо, към което всички вие трябва да се стремите, е да имате тази опитност.
към втори вариант >>
Следователно това, което не заеме пространството, в своите резултати, като се движи в една посока, образува правата линия.
(втори вариант)
Правата линия се определя като нещо, което има само дължина, но няма широчина. Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост. Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина. Ако вземете пък плоскостта, която няма дебелина, я подвижите в прав ъгъл на себе си, тя образува тяло, което вече има и дебелина. Питам, отде изпъкна тази дебелина?
Следователно това, което не заеме пространството, в своите резултати, като се движи в една посока, образува правата линия.
По-нататък, като се движи точката в две посоки, образува плоскостта и най-после - като се движи временно в три различни точки или посоки, образува тяло, което има качества и свойства, които повидимому не съществуват в самата точка.
към втори вариант >>
Всички хора търсят живота в тази първоначална причина.
(втори вариант)
Защото си прекъснал връзката. Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана. Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява? В това е смисълът. Аз няма да търся живота вън от мене.
Всички хора търсят живота в тази първоначална причина.
Казвам, единственото нещо, към което всички вие трябва да се стремите, е да имате тази опитност.
към втори вариант >>
По-нататък, като се движи точката в две посоки, образува плоскостта и най-после - като се движи временно в три различни точки или посоки, образува тяло, което има качества и свойства, които повидимому не съществуват в самата точка.
(втори вариант)
Но ако я подвижите в права посока, тя образува плоскост. Следователно тя, която няма широчина, може да образува нещо, което има широчина. Ако вземете пък плоскостта, която няма дебелина, я подвижите в прав ъгъл на себе си, тя образува тяло, което вече има и дебелина. Питам, отде изпъкна тази дебелина? Следователно това, което не заеме пространството, в своите резултати, като се движи в една посока, образува правата линия.
По-нататък, като се движи точката в две посоки, образува плоскостта и най-после - като се движи временно в три различни точки или посоки, образува тяло, което има качества и свойства, които повидимому не съществуват в самата точка.
към втори вариант >>
Казвам, единственото нещо, към което всички вие трябва да се стремите, е да имате тази опитност.
(втори вариант)
Какво мислят хората, това остава на тяхна сметка, настрана. Онова верую, което може да ми даде светлина, онова верую, което може да внесе топлина, което може да разшири моята разумност, което увеличава моята доброта, което ме възраства, което влиза във вечния живот заедно с мене, какво може да ме съмнява? В това е смисълът. Аз няма да търся живота вън от мене. Всички хора търсят живота в тази първоначална причина.
Казвам, единственото нещо, към което всички вие трябва да се стремите, е да имате тази опитност.
към втори вариант >>
На същото основание и вие ще кажете - как е възможно Духът Господен да дойде у вас.
(втори вариант)
На същото основание и вие ще кажете - как е възможно Духът Господен да дойде у вас.
Че нашият сегашен живот е един резултат от действията на този дух. Някой казва: „Аз не вярвам. Това са празни думи." Какво се разбира под думите „не вярвам"? Имаш някому да даваш десет хиляди лева. Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това.
към втори вариант >>
Христос казва: „Духът Господен е на мене, помаза ме да благовествам на сиромасите." Разберете ли това, тогава настава друга една наука и ние ще разговаряме по друг начин, отколкото сега.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен е на мене, помаза ме да благовествам на сиромасите." Разберете ли това, тогава настава друга една наука и ние ще разговаряме по друг начин, отколкото сега.
Друга опитност ще имате. Сега, като се срещнете, казвате: „Този е от нашите, онзи не е от нашите." Сега хората, които нямат Духа Господен, ще кажат: „Този е наш, онзи не е наш. Този е българин, онзи не е българин." А когато Духът Господен дойде, тогава всички хора ще бъдат наши и всички ще бъдат техни. А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях. Вследствие на това има едно голямо противоречие.
към втори вариант >>
Че нашият сегашен живот е един резултат от действията на този дух.
(втори вариант)
На същото основание и вие ще кажете - как е възможно Духът Господен да дойде у вас.
Че нашият сегашен живот е един резултат от действията на този дух.
Някой казва: „Аз не вярвам. Това са празни думи." Какво се разбира под думите „не вярвам"? Имаш някому да даваш десет хиляди лева. Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това. Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому?
към втори вариант >>
Друга опитност ще имате.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен е на мене, помаза ме да благовествам на сиромасите." Разберете ли това, тогава настава друга една наука и ние ще разговаряме по друг начин, отколкото сега.
Друга опитност ще имате.
Сега, като се срещнете, казвате: „Този е от нашите, онзи не е от нашите." Сега хората, които нямат Духа Господен, ще кажат: „Този е наш, онзи не е наш. Този е българин, онзи не е българин." А когато Духът Господен дойде, тогава всички хора ще бъдат наши и всички ще бъдат техни. А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях. Вследствие на това има едно голямо противоречие. А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз не вярвам.
(втори вариант)
На същото основание и вие ще кажете - как е възможно Духът Господен да дойде у вас. Че нашият сегашен живот е един резултат от действията на този дух.
Някой казва: „Аз не вярвам.
Това са празни думи." Какво се разбира под думите „не вярвам"? Имаш някому да даваш десет хиляди лева. Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това. Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому? В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича.
към втори вариант >>
Сега, като се срещнете, казвате: „Този е от нашите, онзи не е от нашите." Сега хората, които нямат Духа Господен, ще кажат: „Този е наш, онзи не е наш.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен е на мене, помаза ме да благовествам на сиромасите." Разберете ли това, тогава настава друга една наука и ние ще разговаряме по друг начин, отколкото сега. Друга опитност ще имате.
Сега, като се срещнете, казвате: „Този е от нашите, онзи не е от нашите." Сега хората, които нямат Духа Господен, ще кажат: „Този е наш, онзи не е наш.
Този е българин, онзи не е българин." А когато Духът Господен дойде, тогава всички хора ще бъдат наши и всички ще бъдат техни. А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях. Вследствие на това има едно голямо противоречие. А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил. И всички хора не са готови да възприемат истината.
към втори вариант >>
Това са празни думи." Какво се разбира под думите „не вярвам"?
(втори вариант)
На същото основание и вие ще кажете - как е възможно Духът Господен да дойде у вас. Че нашият сегашен живот е един резултат от действията на този дух. Някой казва: „Аз не вярвам.
Това са празни думи." Какво се разбира под думите „не вярвам"?
Имаш някому да даваш десет хиляди лева. Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това. Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому? В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича. Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи.
към втори вариант >>
Този е българин, онзи не е българин." А когато Духът Господен дойде, тогава всички хора ще бъдат наши и всички ще бъдат техни.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен е на мене, помаза ме да благовествам на сиромасите." Разберете ли това, тогава настава друга една наука и ние ще разговаряме по друг начин, отколкото сега. Друга опитност ще имате. Сега, като се срещнете, казвате: „Този е от нашите, онзи не е от нашите." Сега хората, които нямат Духа Господен, ще кажат: „Този е наш, онзи не е наш.
Този е българин, онзи не е българин." А когато Духът Господен дойде, тогава всички хора ще бъдат наши и всички ще бъдат техни.
А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях. Вследствие на това има едно голямо противоречие. А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил. И всички хора не са готови да възприемат истината. Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме.
към втори вариант >>
Имаш някому да даваш десет хиляди лева.
(втори вариант)
На същото основание и вие ще кажете - как е възможно Духът Господен да дойде у вас. Че нашият сегашен живот е един резултат от действията на този дух. Някой казва: „Аз не вярвам. Това са празни думи." Какво се разбира под думите „не вярвам"?
Имаш някому да даваш десет хиляди лева.
Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това. Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому? В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича. Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи. Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона.
към втори вариант >>
А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен е на мене, помаза ме да благовествам на сиромасите." Разберете ли това, тогава настава друга една наука и ние ще разговаряме по друг начин, отколкото сега. Друга опитност ще имате. Сега, като се срещнете, казвате: „Този е от нашите, онзи не е от нашите." Сега хората, които нямат Духа Господен, ще кажат: „Този е наш, онзи не е наш. Този е българин, онзи не е българин." А когато Духът Господен дойде, тогава всички хора ще бъдат наши и всички ще бъдат техни.
А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях.
Вследствие на това има едно голямо противоречие. А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил. И всички хора не са готови да възприемат истината. Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме. Който е узрял, той трябва да се прояви.
към втори вариант >>
Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това.
(втори вариант)
На същото основание и вие ще кажете - как е възможно Духът Господен да дойде у вас. Че нашият сегашен живот е един резултат от действията на този дух. Някой казва: „Аз не вярвам. Това са празни думи." Какво се разбира под думите „не вярвам"? Имаш някому да даваш десет хиляди лева.
Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това.
Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому? В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича. Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи. Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона. Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам.
към втори вариант >>
Вследствие на това има едно голямо противоречие.
(втори вариант)
Христос казва: „Духът Господен е на мене, помаза ме да благовествам на сиромасите." Разберете ли това, тогава настава друга една наука и ние ще разговаряме по друг начин, отколкото сега. Друга опитност ще имате. Сега, като се срещнете, казвате: „Този е от нашите, онзи не е от нашите." Сега хората, които нямат Духа Господен, ще кажат: „Този е наш, онзи не е наш. Този е българин, онзи не е българин." А когато Духът Господен дойде, тогава всички хора ще бъдат наши и всички ще бъдат техни. А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях.
Вследствие на това има едно голямо противоречие.
А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил. И всички хора не са готови да възприемат истината. Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме. Който е узрял, той трябва да се прояви. Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват.
към втори вариант >>
Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому?
(втори вариант)
Че нашият сегашен живот е един резултат от действията на този дух. Някой казва: „Аз не вярвам. Това са празни думи." Какво се разбира под думите „не вярвам"? Имаш някому да даваш десет хиляди лева. Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това.
Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому?
В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича. Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи. Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона. Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам. Забравил съм сумата." Банкерът вади полицата и му я показва.
към втори вариант >>
А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил.
(втори вариант)
Друга опитност ще имате. Сега, като се срещнете, казвате: „Този е от нашите, онзи не е от нашите." Сега хората, които нямат Духа Господен, ще кажат: „Този е наш, онзи не е наш. Този е българин, онзи не е българин." А когато Духът Господен дойде, тогава всички хора ще бъдат наши и всички ще бъдат техни. А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях. Вследствие на това има едно голямо противоречие.
А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил.
И всички хора не са готови да възприемат истината. Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме. Който е узрял, той трябва да се прояви. Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват. Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен.
към втори вариант >>
В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз не вярвам. Това са празни думи." Какво се разбира под думите „не вярвам"? Имаш някому да даваш десет хиляди лева. Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това. Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому?
В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича.
Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи. Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона. Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам. Забравил съм сумата." Банкерът вади полицата и му я показва. Длъжникът бързо сграбчва полицата и я накъсва на парчета.
към втори вариант >>
И всички хора не са готови да възприемат истината.
(втори вариант)
Сега, като се срещнете, казвате: „Този е от нашите, онзи не е от нашите." Сега хората, които нямат Духа Господен, ще кажат: „Този е наш, онзи не е наш. Този е българин, онзи не е българин." А когато Духът Господен дойде, тогава всички хора ще бъдат наши и всички ще бъдат техни. А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях. Вследствие на това има едно голямо противоречие. А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил.
И всички хора не са готови да възприемат истината.
Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме. Който е узрял, той трябва да се прояви. Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват. Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен. Не е още свършен.
към втори вариант >>
Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи.
(втори вариант)
Това са празни думи." Какво се разбира под думите „не вярвам"? Имаш някому да даваш десет хиляди лева. Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това. Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому? В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича.
Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи.
Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона. Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам. Забравил съм сумата." Банкерът вади полицата и му я показва. Длъжникът бързо сграбчва полицата и я накъсва на парчета. Какво ще прави банкерът сега?
към втори вариант >>
Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме.
(втори вариант)
Този е българин, онзи не е българин." А когато Духът Господен дойде, тогава всички хора ще бъдат наши и всички ще бъдат техни. А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях. Вследствие на това има едно голямо противоречие. А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил. И всички хора не са готови да възприемат истината.
Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме.
Който е узрял, той трябва да се прояви. Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват. Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен. Не е още свършен. Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов.
към втори вариант >>
Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона.
(втори вариант)
Имаш някому да даваш десет хиляди лева. Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това. Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому? В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича. Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи.
Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона.
Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам. Забравил съм сумата." Банкерът вади полицата и му я показва. Длъжникът бързо сграбчва полицата и я накъсва на парчета. Какво ще прави банкерът сега? Според закона той непременно трябва да представи полицата, ако иска да му се изплатят парите, но сега няма полицата, пък и свидетел няма.
към втори вариант >>
Който е узрял, той трябва да се прояви.
(втори вариант)
А сега всички хора не са наши и ние не сме за тях. Вследствие на това има едно голямо противоречие. А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил. И всички хора не са готови да възприемат истината. Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме.
Който е узрял, той трябва да се прояви.
Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват. Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен. Не е още свършен. Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов. Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене.
към втори вариант >>
Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам.
(втори вариант)
Казваш: „Аз нямам нищо да ти давам." Ти отричаш това. Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому? В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича. Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи. Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона.
Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам.
Забравил съм сумата." Банкерът вади полицата и му я показва. Длъжникът бързо сграбчва полицата и я накъсва на парчета. Какво ще прави банкерът сега? Според закона той непременно трябва да представи полицата, ако иска да му се изплатят парите, но сега няма полицата, пък и свидетел няма.
към втори вариант >>
Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват.
(втори вариант)
Вследствие на това има едно голямо противоречие. А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил. И всички хора не са готови да възприемат истината. Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме. Който е узрял, той трябва да се прояви.
Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват.
Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен. Не е още свършен. Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов. Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил.
към втори вариант >>
Забравил съм сумата." Банкерът вади полицата и му я показва.
(втори вариант)
Питам, какво се ползва този човек, като отрича, че има да дава някому? В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича. Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи. Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона. Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам.
Забравил съм сумата." Банкерът вади полицата и му я показва.
Длъжникът бързо сграбчва полицата и я накъсва на парчета. Какво ще прави банкерът сега? Според закона той непременно трябва да представи полицата, ако иска да му се изплатят парите, но сега няма полицата, пък и свидетел няма.
към втори вариант >>
Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен.
(втори вариант)
А това противоречие седи в това, че Духът Господен не е още дошъл и не ни е заквасил. И всички хора не са готови да възприемат истината. Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме. Който е узрял, той трябва да се прояви. Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват.
Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен.
Не е още свършен. Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов. Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем.
към втори вариант >>
Длъжникът бързо сграбчва полицата и я накъсва на парчета.
(втори вариант)
В съзнанието си вътре той знае, че има да дава на този човек, но въпреки това отрича. Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи. Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона. Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам. Забравил съм сумата." Банкерът вади полицата и му я показва.
Длъжникът бързо сграбчва полицата и я накъсва на парчета.
Какво ще прави банкерът сега? Според закона той непременно трябва да представи полицата, ако иска да му се изплатят парите, но сега няма полицата, пък и свидетел няма.
към втори вариант >>
Не е още свършен.
(втори вариант)
И всички хора не са готови да възприемат истината. Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме. Който е узрял, той трябва да се прояви. Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват. Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен.
Не е още свършен.
Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов. Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си.
към втори вариант >>
Какво ще прави банкерът сега?
(втори вариант)
Има много хитри хора, от тези, които имат да дължат на този-на онзи. Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона. Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам. Забравил съм сумата." Банкерът вади полицата и му я показва. Длъжникът бързо сграбчва полицата и я накъсва на парчета.
Какво ще прави банкерът сега?
Според закона той непременно трябва да представи полицата, ако иска да му се изплатят парите, но сега няма полицата, пък и свидетел няма.
към втори вариант >>
Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов.
(втори вариант)
Има един спор, но ние не сме за това, да чакаме. Който е узрял, той трябва да се прояви. Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват. Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен. Не е още свършен.
Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов.
Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си.
към втори вариант >>
Според закона той непременно трябва да представи полицата, ако иска да му се изплатят парите, но сега няма полицата, пък и свидетел няма.
(втори вариант)
Те си служат с известна хитрост, с която искат да се изплъзнат от закона. Такъв някой отиде при банкера в банката, дето има да дължи, и казва на банкера: „Моля ти се, дай да видя полицата, кога беше падежът й и колко имах да ти давам. Забравил съм сумата." Банкерът вади полицата и му я показва. Длъжникът бързо сграбчва полицата и я накъсва на парчета. Какво ще прави банкерът сега?
Според закона той непременно трябва да представи полицата, ако иска да му се изплатят парите, но сега няма полицата, пък и свидетел няма.
към втори вариант >>
Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене.
(втори вариант)
Който е узрял, той трябва да се прояви. Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват. Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен. Не е още свършен. Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов.
Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене.
Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си. И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение.
към втори вариант >>
Обаче в природата съществува един закон, според който никой не може да скъса полицата.
(втори вариант)
Обаче в природата съществува един закон, според който никой не може да скъса полицата.
Никаква сила не е в състояние да скъса някоя полица, която природата веднъж е написала. Нейните полици са написани на пергамент. Тук, на земята, можете да късате полици, колкото искате, но в природата, нейните полици - и всички хора да се съберат и да я късат, да я теглят, няма нито един милиметър от нея да скъсат. И тези полици имат това свойство, че ако речеш да ги късаш, те залепват върху тебе така, че нищо не е в състояние да ги отлепи. И съвременните хора разбират, че всяко действие, което те вършат, се напечатва някъде по лицето или дето и да е по тялото им.
към втори вариант >>
Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил.
(втори вариант)
Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват. Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен. Не е още свършен. Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов. Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене.
Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил.
Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си. И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение. И ако този Бог, в когото вярваме, не може да се прояви в мене и ако този Бог, в когото ние вярваме, не може да се прояви във вас, безполезно е това учение.
към втори вариант >>
Никаква сила не е в състояние да скъса някоя полица, която природата веднъж е написала.
(втори вариант)
Обаче в природата съществува един закон, според който никой не може да скъса полицата.
Никаква сила не е в състояние да скъса някоя полица, която природата веднъж е написала.
Нейните полици са написани на пергамент. Тук, на земята, можете да късате полици, колкото искате, но в природата, нейните полици - и всички хора да се съберат и да я късат, да я теглят, няма нито един милиметър от нея да скъсат. И тези полици имат това свойство, че ако речеш да ги късаш, те залепват върху тебе така, че нищо не е в състояние да ги отлепи. И съвременните хора разбират, че всяко действие, което те вършат, се напечатва някъде по лицето или дето и да е по тялото им. Всяко престъпление и всяко добро дело се отпечатва по лицето на човека, и то не така безразборно.
към втори вариант >>
Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем.
(втори вариант)
Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен. Не е още свършен. Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов. Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил.
Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем.
Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си. И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение. И ако този Бог, в когото вярваме, не може да се прояви в мене и ако този Бог, в когото ние вярваме, не може да се прояви във вас, безполезно е това учение. И тогава ние ще имаме една вътрешна опитност.
към втори вариант >>
Нейните полици са написани на пергамент.
(втори вариант)
Обаче в природата съществува един закон, според който никой не може да скъса полицата. Никаква сила не е в състояние да скъса някоя полица, която природата веднъж е написала.
Нейните полици са написани на пергамент.
Тук, на земята, можете да късате полици, колкото искате, но в природата, нейните полици - и всички хора да се съберат и да я късат, да я теглят, няма нито един милиметър от нея да скъсат. И тези полици имат това свойство, че ако речеш да ги късаш, те залепват върху тебе така, че нищо не е в състояние да ги отлепи. И съвременните хора разбират, че всяко действие, което те вършат, се напечатва някъде по лицето или дето и да е по тялото им. Всяко престъпление и всяко добро дело се отпечатва по лицето на човека, и то не така безразборно. Престъпленията се напечатват на едно място, а добродетелите - на друго място.
към втори вариант >>
Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си.
(втори вариант)
Не е още свършен. Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов. Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем.
Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си.
Бога ние трябва да въплътим в себе си. И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение. И ако този Бог, в когото вярваме, не може да се прояви в мене и ако този Бог, в когото ние вярваме, не може да се прояви във вас, безполезно е това учение. И тогава ние ще имаме една вътрешна опитност. И тогава ние ще бъдем хората, които създават своите условия.
към втори вариант >>
Тук, на земята, можете да късате полици, колкото искате, но в природата, нейните полици - и всички хора да се съберат и да я късат, да я теглят, няма нито един милиметър от нея да скъсат.
(втори вариант)
Обаче в природата съществува един закон, според който никой не може да скъса полицата. Никаква сила не е в състояние да скъса някоя полица, която природата веднъж е написала. Нейните полици са написани на пергамент.
Тук, на земята, можете да късате полици, колкото искате, но в природата, нейните полици - и всички хора да се съберат и да я късат, да я теглят, няма нито един милиметър от нея да скъсат.
И тези полици имат това свойство, че ако речеш да ги късаш, те залепват върху тебе така, че нищо не е в състояние да ги отлепи. И съвременните хора разбират, че всяко действие, което те вършат, се напечатва някъде по лицето или дето и да е по тялото им. Всяко престъпление и всяко добро дело се отпечатва по лицето на човека, и то не така безразборно. Престъпленията се напечатват на едно място, а добродетелите - на друго място.
към втори вариант >>
Бога ние трябва да въплътим в себе си.
(втори вариант)
Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов. Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си.
Бога ние трябва да въплътим в себе си.
И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение. И ако този Бог, в когото вярваме, не може да се прояви в мене и ако този Бог, в когото ние вярваме, не може да се прояви във вас, безполезно е това учение. И тогава ние ще имаме една вътрешна опитност. И тогава ние ще бъдем хората, които създават своите условия.
към втори вариант >>
И тези полици имат това свойство, че ако речеш да ги късаш, те залепват върху тебе така, че нищо не е в състояние да ги отлепи.
(втори вариант)
Обаче в природата съществува един закон, според който никой не може да скъса полицата. Никаква сила не е в състояние да скъса някоя полица, която природата веднъж е написала. Нейните полици са написани на пергамент. Тук, на земята, можете да късате полици, колкото искате, но в природата, нейните полици - и всички хора да се съберат и да я късат, да я теглят, няма нито един милиметър от нея да скъсат.
И тези полици имат това свойство, че ако речеш да ги късаш, те залепват върху тебе така, че нищо не е в състояние да ги отлепи.
И съвременните хора разбират, че всяко действие, което те вършат, се напечатва някъде по лицето или дето и да е по тялото им. Всяко престъпление и всяко добро дело се отпечатва по лицето на човека, и то не така безразборно. Престъпленията се напечатват на едно място, а добродетелите - на друго място.
към втори вариант >>
И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение.
(втори вариант)
Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си.
И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение.
И ако този Бог, в когото вярваме, не може да се прояви в мене и ако този Бог, в когото ние вярваме, не може да се прояви във вас, безполезно е това учение. И тогава ние ще имаме една вътрешна опитност. И тогава ние ще бъдем хората, които създават своите условия.
към втори вариант >>
И съвременните хора разбират, че всяко действие, което те вършат, се напечатва някъде по лицето или дето и да е по тялото им.
(втори вариант)
Обаче в природата съществува един закон, според който никой не може да скъса полицата. Никаква сила не е в състояние да скъса някоя полица, която природата веднъж е написала. Нейните полици са написани на пергамент. Тук, на земята, можете да късате полици, колкото искате, но в природата, нейните полици - и всички хора да се съберат и да я късат, да я теглят, няма нито един милиметър от нея да скъсат. И тези полици имат това свойство, че ако речеш да ги късаш, те залепват върху тебе така, че нищо не е в състояние да ги отлепи.
И съвременните хора разбират, че всяко действие, което те вършат, се напечатва някъде по лицето или дето и да е по тялото им.
Всяко престъпление и всяко добро дело се отпечатва по лицето на човека, и то не така безразборно. Престъпленията се напечатват на едно място, а добродетелите - на друго място.
към втори вариант >>
И ако този Бог, в когото вярваме, не може да се прояви в мене и ако този Бог, в когото ние вярваме, не може да се прояви във вас, безполезно е това учение.
(втори вариант)
Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си. И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение.
И ако този Бог, в когото вярваме, не може да се прояви в мене и ако този Бог, в когото ние вярваме, не може да се прояви във вас, безполезно е това учение.
И тогава ние ще имаме една вътрешна опитност. И тогава ние ще бъдем хората, които създават своите условия.
към втори вариант >>
Всяко престъпление и всяко добро дело се отпечатва по лицето на човека, и то не така безразборно.
(втори вариант)
Никаква сила не е в състояние да скъса някоя полица, която природата веднъж е написала. Нейните полици са написани на пергамент. Тук, на земята, можете да късате полици, колкото искате, но в природата, нейните полици - и всички хора да се съберат и да я късат, да я теглят, няма нито един милиметър от нея да скъсат. И тези полици имат това свойство, че ако речеш да ги късаш, те залепват върху тебе така, че нищо не е в състояние да ги отлепи. И съвременните хора разбират, че всяко действие, което те вършат, се напечатва някъде по лицето или дето и да е по тялото им.
Всяко престъпление и всяко добро дело се отпечатва по лицето на човека, и то не така безразборно.
Престъпленията се напечатват на едно място, а добродетелите - на друго място.
към втори вариант >>
И тогава ние ще имаме една вътрешна опитност.
(втори вариант)
Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си. И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение. И ако този Бог, в когото вярваме, не може да се прояви в мене и ако този Бог, в когото ние вярваме, не може да се прояви във вас, безполезно е това учение.
И тогава ние ще имаме една вътрешна опитност.
И тогава ние ще бъдем хората, които създават своите условия.
към втори вариант >>
Престъпленията се напечатват на едно място, а добродетелите - на друго място.
(втори вариант)
Нейните полици са написани на пергамент. Тук, на земята, можете да късате полици, колкото искате, но в природата, нейните полици - и всички хора да се съберат и да я късат, да я теглят, няма нито един милиметър от нея да скъсат. И тези полици имат това свойство, че ако речеш да ги късаш, те залепват върху тебе така, че нищо не е в състояние да ги отлепи. И съвременните хора разбират, че всяко действие, което те вършат, се напечатва някъде по лицето или дето и да е по тялото им. Всяко престъпление и всяко добро дело се отпечатва по лицето на човека, и то не така безразборно.
Престъпленията се напечатват на едно място, а добродетелите - на друго място.
към втори вариант >>
И тогава ние ще бъдем хората, които създават своите условия.
(втори вариант)
Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си. И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение. И ако този Бог, в когото вярваме, не може да се прояви в мене и ако този Бог, в когото ние вярваме, не може да се прояви във вас, безполезно е това учение. И тогава ние ще имаме една вътрешна опитност.
И тогава ние ще бъдем хората, които създават своите условия.
към втори вариант >>
Та като разглеждате съвременните хора, ще видите на едно място някаква добродетел, на друго място - някакво престъпление и после пак по същия начин - на едно място добродетел, на друго място престъпление.
(втори вариант)
Та като разглеждате съвременните хора, ще видите на едно място някаква добродетел, на друго място - някакво престъпление и после пак по същия начин - на едно място добродетел, на друго място престъпление.
Кой каквото е направил, всичко е отпечатано: кой колко души убил, кого откраднал, жената колко деца е пометнала, колко деца сте имали, как сте живели с майка си и с баща си и т.н.
към втори вариант >>
Да ви приведа още един пример.
(втори вариант)
Да ви приведа още един пример.
Представете си, че имате един хубав извор от планината някъде, който искате да прекарате във вашия дом. Започвате да работите. От къщи направяте една вада до планината и остава още един метър, но се спирате. Този метър земя препятства на тази вода да потече за дома ви. Представете си, че този метър земя представя вашия живот.
към втори вариант >>
Кой каквото е направил, всичко е отпечатано: кой колко души убил, кого откраднал, жената колко деца е пометнала, колко деца сте имали, как сте живели с майка си и с баща си и т.н.
(втори вариант)
Та като разглеждате съвременните хора, ще видите на едно място някаква добродетел, на друго място - някакво престъпление и после пак по същия начин - на едно място добродетел, на друго място престъпление.
Кой каквото е направил, всичко е отпечатано: кой колко души убил, кого откраднал, жената колко деца е пометнала, колко деца сте имали, как сте живели с майка си и с баща си и т.н.
към втори вариант >>
Представете си, че имате един хубав извор от планината някъде, който искате да прекарате във вашия дом.
(втори вариант)
Да ви приведа още един пример.
Представете си, че имате един хубав извор от планината някъде, който искате да прекарате във вашия дом.
Започвате да работите. От къщи направяте една вада до планината и остава още един метър, но се спирате. Този метър земя препятства на тази вода да потече за дома ви. Представете си, че този метър земя представя вашия живот. Тази разкопаната вада, това са ред усилия, които сте правили в миналото.
към втори вариант >>
За в бъдеще от тези образи могат да се вадят филми.
(втори вариант)
За в бъдеще от тези образи могат да се вадят филми.
Днес се търсят добри киноартисти. Сега всеки от вас може да бъде един такъв киноартист. При това ще бъдете първокласни артисти, първокласни звезди. И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева. Това са само думи, които трябва да се докажат.
към втори вариант >>
Започвате да работите.
(втори вариант)
Да ви приведа още един пример. Представете си, че имате един хубав извор от планината някъде, който искате да прекарате във вашия дом.
Започвате да работите.
От къщи направяте една вада до планината и остава още един метър, но се спирате. Този метър земя препятства на тази вода да потече за дома ви. Представете си, че този метър земя представя вашия живот. Тази разкопаната вада, това са ред усилия, които сте правили в миналото. Работили сте много, но още един живот ви оставя да разкопаете този метър.
към втори вариант >>
Днес се търсят добри киноартисти.
(втори вариант)
За в бъдеще от тези образи могат да се вадят филми.
Днес се търсят добри киноартисти.
Сега всеки от вас може да бъде един такъв киноартист. При това ще бъдете първокласни артисти, първокласни звезди. И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева. Това са само думи, които трябва да се докажат. Но те са положения, които са действителни.
към втори вариант >>
От къщи направяте една вада до планината и остава още един метър, но се спирате.
(втори вариант)
Да ви приведа още един пример. Представете си, че имате един хубав извор от планината някъде, който искате да прекарате във вашия дом. Започвате да работите.
От къщи направяте една вада до планината и остава още един метър, но се спирате.
Този метър земя препятства на тази вода да потече за дома ви. Представете си, че този метър земя представя вашия живот. Тази разкопаната вада, това са ред усилия, които сте правили в миналото. Работили сте много, но още един живот ви оставя да разкопаете този метър. Щом го разкопаете, водата ще дойде в дома ви.
към втори вариант >>
Сега всеки от вас може да бъде един такъв киноартист.
(втори вариант)
За в бъдеще от тези образи могат да се вадят филми. Днес се търсят добри киноартисти.
Сега всеки от вас може да бъде един такъв киноартист.
При това ще бъдете първокласни артисти, първокласни звезди. И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева. Това са само думи, които трябва да се докажат. Но те са положения, които са действителни. Това е една дълбока наука.
към втори вариант >>
Този метър земя препятства на тази вода да потече за дома ви.
(втори вариант)
Да ви приведа още един пример. Представете си, че имате един хубав извор от планината някъде, който искате да прекарате във вашия дом. Започвате да работите. От къщи направяте една вада до планината и остава още един метър, но се спирате.
Този метър земя препятства на тази вода да потече за дома ви.
Представете си, че този метър земя представя вашия живот. Тази разкопаната вада, това са ред усилия, които сте правили в миналото. Работили сте много, но още един живот ви оставя да разкопаете този метър. Щом го разкопаете, водата ще дойде в дома ви.
към втори вариант >>
При това ще бъдете първокласни артисти, първокласни звезди.
(втори вариант)
За в бъдеще от тези образи могат да се вадят филми. Днес се търсят добри киноартисти. Сега всеки от вас може да бъде един такъв киноартист.
При това ще бъдете първокласни артисти, първокласни звезди.
И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева. Това са само думи, които трябва да се докажат. Но те са положения, които са действителни. Това е една дълбока наука. Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението?
към втори вариант >>
Представете си, че този метър земя представя вашия живот.
(втори вариант)
Да ви приведа още един пример. Представете си, че имате един хубав извор от планината някъде, който искате да прекарате във вашия дом. Започвате да работите. От къщи направяте една вада до планината и остава още един метър, но се спирате. Този метър земя препятства на тази вода да потече за дома ви.
Представете си, че този метър земя представя вашия живот.
Тази разкопаната вада, това са ред усилия, които сте правили в миналото. Работили сте много, но още един живот ви оставя да разкопаете този метър. Щом го разкопаете, водата ще дойде в дома ви.
към втори вариант >>
И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева.
(втори вариант)
За в бъдеще от тези образи могат да се вадят филми. Днес се търсят добри киноартисти. Сега всеки от вас може да бъде един такъв киноартист. При това ще бъдете първокласни артисти, първокласни звезди.
И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева.
Това са само думи, които трябва да се докажат. Но те са положения, които са действителни. Това е една дълбока наука. Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението? На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе.
към втори вариант >>
Тази разкопаната вада, това са ред усилия, които сте правили в миналото.
(втори вариант)
Представете си, че имате един хубав извор от планината някъде, който искате да прекарате във вашия дом. Започвате да работите. От къщи направяте една вада до планината и остава още един метър, но се спирате. Този метър земя препятства на тази вода да потече за дома ви. Представете си, че този метър земя представя вашия живот.
Тази разкопаната вада, това са ред усилия, които сте правили в миналото.
Работили сте много, но още един живот ви оставя да разкопаете този метър. Щом го разкопаете, водата ще дойде в дома ви.
към втори вариант >>
Това са само думи, които трябва да се докажат.
(втори вариант)
За в бъдеще от тези образи могат да се вадят филми. Днес се търсят добри киноартисти. Сега всеки от вас може да бъде един такъв киноартист. При това ще бъдете първокласни артисти, първокласни звезди. И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева.
Това са само думи, които трябва да се докажат.
Но те са положения, които са действителни. Това е една дълбока наука. Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението? На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе. У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът.
към втори вариант >>
Работили сте много, но още един живот ви оставя да разкопаете този метър.
(втори вариант)
Започвате да работите. От къщи направяте една вада до планината и остава още един метър, но се спирате. Този метър земя препятства на тази вода да потече за дома ви. Представете си, че този метър земя представя вашия живот. Тази разкопаната вада, това са ред усилия, които сте правили в миналото.
Работили сте много, но още един живот ви оставя да разкопаете този метър.
Щом го разкопаете, водата ще дойде в дома ви.
към втори вариант >>
Но те са положения, които са действителни.
(втори вариант)
Днес се търсят добри киноартисти. Сега всеки от вас може да бъде един такъв киноартист. При това ще бъдете първокласни артисти, първокласни звезди. И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева. Това са само думи, които трябва да се докажат.
Но те са положения, които са действителни.
Това е една дълбока наука. Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението? На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе. У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът. Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота.
към втори вариант >>
Щом го разкопаете, водата ще дойде в дома ви.
(втори вариант)
От къщи направяте една вада до планината и остава още един метър, но се спирате. Този метър земя препятства на тази вода да потече за дома ви. Представете си, че този метър земя представя вашия живот. Тази разкопаната вада, това са ред усилия, които сте правили в миналото. Работили сте много, но още един живот ви оставя да разкопаете този метър.
Щом го разкопаете, водата ще дойде в дома ви.
към втори вариант >>
Това е една дълбока наука.
(втори вариант)
Сега всеки от вас може да бъде един такъв киноартист. При това ще бъдете първокласни артисти, първокласни звезди. И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева. Това са само думи, които трябва да се докажат. Но те са положения, които са действителни.
Това е една дълбока наука.
Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението? На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе. У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът. Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота. Вследствие на това ти нямаш търпение.
към втори вариант >>
Казвате, този човек е щастлив.
(втори вариант)
Казвате, този човек е щастлив.
Да, но той е работил в миналото и сега разкопа един метър само и се ползва от усилията на водата, от благата на водата, която дохожда в дома ви. Други започват по обратен път. Той ходи при извора, връщал се, копал и най-после в последния си живот взел, че разкопал от извора един метър и водата тръгнала. Аз разкопах, ето и той копа. Аз на същото място копах.
към втори вариант >>
Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението?
(втори вариант)
При това ще бъдете първокласни артисти, първокласни звезди. И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева. Това са само думи, които трябва да се докажат. Но те са положения, които са действителни. Това е една дълбока наука.
Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението?
На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе. У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът. Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота. Вследствие на това ти нямаш търпение. Започваш една работа, седиш, седиш, изгубиш търпението и казваш - тази работа няма да стане.
към втори вариант >>
Да, но той е работил в миналото и сега разкопа един метър само и се ползва от усилията на водата, от благата на водата, която дохожда в дома ви.
(втори вариант)
Казвате, този човек е щастлив.
Да, но той е работил в миналото и сега разкопа един метър само и се ползва от усилията на водата, от благата на водата, която дохожда в дома ви.
Други започват по обратен път. Той ходи при извора, връщал се, копал и най-после в последния си живот взел, че разкопал от извора един метър и водата тръгнала. Аз разкопах, ето и той копа. Аз на същото място копах. И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви.
към втори вариант >>
На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе.
(втори вариант)
И ако може да се извади един такъв филм, който сами вие да играете, ще получите за този филм не по-малко от двеста-триста хиляди лева. Това са само думи, които трябва да се докажат. Но те са положения, които са действителни. Това е една дълбока наука. Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението?
На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе.
У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът. Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота. Вследствие на това ти нямаш търпение. Започваш една работа, седиш, седиш, изгубиш търпението и казваш - тази работа няма да стане. Напущаш я.
към втори вариант >>
Други започват по обратен път.
(втори вариант)
Казвате, този човек е щастлив. Да, но той е работил в миналото и сега разкопа един метър само и се ползва от усилията на водата, от благата на водата, която дохожда в дома ви.
Други започват по обратен път.
Той ходи при извора, връщал се, копал и най-после в последния си живот взел, че разкопал от извора един метър и водата тръгнала. Аз разкопах, ето и той копа. Аз на същото място копах. И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви. Криво е започнал той.
към втори вариант >>
У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът.
(втори вариант)
Това са само думи, които трябва да се докажат. Но те са положения, които са действителни. Това е една дълбока наука. Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението? На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе.
У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът.
Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота. Вследствие на това ти нямаш търпение. Започваш една работа, седиш, седиш, изгубиш търпението и казваш - тази работа няма да стане. Напущаш я. След тебе тази работа става.
към втори вариант >>
Той ходи при извора, връщал се, копал и най-после в последния си живот взел, че разкопал от извора един метър и водата тръгнала.
(втори вариант)
Казвате, този човек е щастлив. Да, но той е работил в миналото и сега разкопа един метър само и се ползва от усилията на водата, от благата на водата, която дохожда в дома ви. Други започват по обратен път.
Той ходи при извора, връщал се, копал и най-после в последния си живот взел, че разкопал от извора един метър и водата тръгнала.
Аз разкопах, ето и той копа. Аз на същото място копах. И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви. Криво е започнал той. Ако онзи човек, който, като е тръгнал от Бога, не е копал, от Бога докато слезе на Земята, то нищо не става.
към втори вариант >>
Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота.
(втори вариант)
Но те са положения, които са действителни. Това е една дълбока наука. Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението? На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе. У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът.
Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота.
Вследствие на това ти нямаш търпение. Започваш една работа, седиш, седиш, изгубиш търпението и казваш - тази работа няма да стане. Напущаш я. След тебе тази работа става.
към втори вариант >>
Аз разкопах, ето и той копа.
(втори вариант)
Казвате, този човек е щастлив. Да, но той е работил в миналото и сега разкопа един метър само и се ползва от усилията на водата, от благата на водата, която дохожда в дома ви. Други започват по обратен път. Той ходи при извора, връщал се, копал и най-после в последния си живот взел, че разкопал от извора един метър и водата тръгнала.
Аз разкопах, ето и той копа.
Аз на същото място копах. И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви. Криво е започнал той. Ако онзи човек, който, като е тръгнал от Бога, не е копал, от Бога докато слезе на Земята, то нищо не става. Ако той сега копае, то е дълга работа.
към втори вариант >>
Вследствие на това ти нямаш търпение.
(втори вариант)
Това е една дълбока наука. Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението? На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе. У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът. Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота.
Вследствие на това ти нямаш търпение.
Започваш една работа, седиш, седиш, изгубиш търпението и казваш - тази работа няма да стане. Напущаш я. След тебе тази работа става.
към втори вариант >>
Аз на същото място копах.
(втори вариант)
Казвате, този човек е щастлив. Да, но той е работил в миналото и сега разкопа един метър само и се ползва от усилията на водата, от благата на водата, която дохожда в дома ви. Други започват по обратен път. Той ходи при извора, връщал се, копал и най-после в последния си живот взел, че разкопал от извора един метър и водата тръгнала. Аз разкопах, ето и той копа.
Аз на същото място копах.
И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви. Криво е започнал той. Ако онзи човек, който, като е тръгнал от Бога, не е копал, от Бога докато слезе на Земята, то нищо не става. Ако той сега копае, то е дълга работа. Отгоре е трябвало да копае, докато стигне до Земята, да разкопае един метър - и всичката вода ще тръгне.
към втори вариант >>
Започваш една работа, седиш, седиш, изгубиш търпението и казваш - тази работа няма да стане.
(втори вариант)
Някой седи и казва: „Аз съм нетърпелив." Знаете ли на какво се дължи нетърпението? На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе. У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът. Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота. Вследствие на това ти нямаш търпение.
Започваш една работа, седиш, седиш, изгубиш търпението и казваш - тази работа няма да стане.
Напущаш я. След тебе тази работа става.
към втори вариант >>
И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви.
(втори вариант)
Да, но той е работил в миналото и сега разкопа един метър само и се ползва от усилията на водата, от благата на водата, която дохожда в дома ви. Други започват по обратен път. Той ходи при извора, връщал се, копал и най-после в последния си живот взел, че разкопал от извора един метър и водата тръгнала. Аз разкопах, ето и той копа. Аз на същото място копах.
И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви.
Криво е започнал той. Ако онзи човек, който, като е тръгнал от Бога, не е копал, от Бога докато слезе на Земята, то нищо не става. Ако той сега копае, то е дълга работа. Отгоре е трябвало да копае, докато стигне до Земята, да разкопае един метър - и всичката вода ще тръгне.
към втори вариант >>
Напущаш я.
(втори вариант)
На майка ти не се дължи, нито на баща ти, но на самия тебе. У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът. Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота. Вследствие на това ти нямаш търпение. Започваш една работа, седиш, седиш, изгубиш търпението и казваш - тази работа няма да стане.
Напущаш я.
След тебе тази работа става.
към втори вариант >>
Криво е започнал той.
(втори вариант)
Други започват по обратен път. Той ходи при извора, връщал се, копал и най-после в последния си живот взел, че разкопал от извора един метър и водата тръгнала. Аз разкопах, ето и той копа. Аз на същото място копах. И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви.
Криво е започнал той.
Ако онзи човек, който, като е тръгнал от Бога, не е копал, от Бога докато слезе на Земята, то нищо не става. Ако той сега копае, то е дълга работа. Отгоре е трябвало да копае, докато стигне до Земята, да разкопае един метър - и всичката вода ще тръгне.
към втори вариант >>
След тебе тази работа става.
(втори вариант)
У тебе не е развито чувството на времето, у тебе не е развит ритмусът. Ти нямаш ритмус на времето, не разбираш какво нещо е времето, какво нещо е ритмусът на живота. Вследствие на това ти нямаш търпение. Започваш една работа, седиш, седиш, изгубиш търпението и казваш - тази работа няма да стане. Напущаш я.
След тебе тази работа става.
към втори вариант >>
Ако онзи човек, който, като е тръгнал от Бога, не е копал, от Бога докато слезе на Земята, то нищо не става.
(втори вариант)
Той ходи при извора, връщал се, копал и най-после в последния си живот взел, че разкопал от извора един метър и водата тръгнала. Аз разкопах, ето и той копа. Аз на същото място копах. И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви. Криво е започнал той.
Ако онзи човек, който, като е тръгнал от Бога, не е копал, от Бога докато слезе на Земята, то нищо не става.
Ако той сега копае, то е дълга работа. Отгоре е трябвало да копае, докато стигне до Земята, да разкопае един метър - и всичката вода ще тръгне.
към втори вариант >>
И съвременните християни знаете ли колко опити са направили и все са излизали несполучливи?
(втори вариант)
И съвременните християни знаете ли колко опити са направили и все са излизали несполучливи?
Те трябва да направят ред опити и да постоянстват, за да дойдат до известни резултати. Един християнин отива при някой болен, иска да му помогне. Той казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа и вярвам да помогна на този болен." Отиде при него, помоли се, но болният не оздравява. Тогава този християнин се съблазни и казва: „Втори път не правя такъв опит. Аз мислих, че ще успея, но втори път няма да гоня Михаля."
към втори вариант >>
Ако той сега копае, то е дълга работа.
(втори вариант)
Аз разкопах, ето и той копа. Аз на същото място копах. И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви. Криво е започнал той. Ако онзи човек, който, като е тръгнал от Бога, не е копал, от Бога докато слезе на Земята, то нищо не става.
Ако той сега копае, то е дълга работа.
Отгоре е трябвало да копае, докато стигне до Земята, да разкопае един метър - и всичката вода ще тръгне.
към втори вариант >>
Те трябва да направят ред опити и да постоянстват, за да дойдат до известни резултати.
(втори вариант)
И съвременните християни знаете ли колко опити са направили и все са излизали несполучливи?
Те трябва да направят ред опити и да постоянстват, за да дойдат до известни резултати.
Един християнин отива при някой болен, иска да му помогне. Той казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа и вярвам да помогна на този болен." Отиде при него, помоли се, но болният не оздравява. Тогава този християнин се съблазни и казва: „Втори път не правя такъв опит. Аз мислих, че ще успея, но втори път няма да гоня Михаля."
към втори вариант >>
Отгоре е трябвало да копае, докато стигне до Земята, да разкопае един метър - и всичката вода ще тръгне.
(втори вариант)
Аз на същото място копах. И той на същото място, но на него върви, а на мене не върви. Криво е започнал той. Ако онзи човек, който, като е тръгнал от Бога, не е копал, от Бога докато слезе на Земята, то нищо не става. Ако той сега копае, то е дълга работа.
Отгоре е трябвало да копае, докато стигне до Земята, да разкопае един метър - и всичката вода ще тръгне.
към втори вариант >>
Един християнин отива при някой болен, иска да му помогне.
(втори вариант)
И съвременните християни знаете ли колко опити са направили и все са излизали несполучливи? Те трябва да направят ред опити и да постоянстват, за да дойдат до известни резултати.
Един християнин отива при някой болен, иска да му помогне.
Той казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа и вярвам да помогна на този болен." Отиде при него, помоли се, но болният не оздравява. Тогава този християнин се съблазни и казва: „Втори път не правя такъв опит. Аз мислих, че ще успея, но втори път няма да гоня Михаля."
към втори вариант >>
Ако вие богатството, което имате, не сте в състояние да го пренесете на небето, вашият живот е напразен.
(втори вариант)
Ако вие богатството, което имате, не сте в състояние да го пренесете на небето, вашият живот е напразен.
Всичко, каквото спечелите тук, на Земята, трябва да го пренесете на небето. Тук няма живот, а има работа, труд, сиромашия. Като пренесеш банките горе, там ще разполагаш. То е Духът Господен - да пренесеш своето богатство горе.
към втори вариант >>
Той казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа и вярвам да помогна на този болен." Отиде при него, помоли се, но болният не оздравява.
(втори вариант)
И съвременните християни знаете ли колко опити са направили и все са излизали несполучливи? Те трябва да направят ред опити и да постоянстват, за да дойдат до известни резултати. Един християнин отива при някой болен, иска да му помогне.
Той казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа и вярвам да помогна на този болен." Отиде при него, помоли се, но болният не оздравява.
Тогава този християнин се съблазни и казва: „Втори път не правя такъв опит. Аз мислих, че ще успея, но втори път няма да гоня Михаля."
към втори вариант >>
Всичко, каквото спечелите тук, на Земята, трябва да го пренесете на небето.
(втори вариант)
Ако вие богатството, което имате, не сте в състояние да го пренесете на небето, вашият живот е напразен.
Всичко, каквото спечелите тук, на Земята, трябва да го пренесете на небето.
Тук няма живот, а има работа, труд, сиромашия. Като пренесеш банките горе, там ще разполагаш. То е Духът Господен - да пренесеш своето богатство горе.
към втори вариант >>
Тогава този християнин се съблазни и казва: „Втори път не правя такъв опит.
(втори вариант)
И съвременните християни знаете ли колко опити са направили и все са излизали несполучливи? Те трябва да направят ред опити и да постоянстват, за да дойдат до известни резултати. Един християнин отива при някой болен, иска да му помогне. Той казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа и вярвам да помогна на този болен." Отиде при него, помоли се, но болният не оздравява.
Тогава този християнин се съблазни и казва: „Втори път не правя такъв опит.
Аз мислих, че ще успея, но втори път няма да гоня Михаля."
към втори вариант >>
Тук няма живот, а има работа, труд, сиромашия.
(втори вариант)
Ако вие богатството, което имате, не сте в състояние да го пренесете на небето, вашият живот е напразен. Всичко, каквото спечелите тук, на Земята, трябва да го пренесете на небето.
Тук няма живот, а има работа, труд, сиромашия.
Като пренесеш банките горе, там ще разполагаш. То е Духът Господен - да пренесеш своето богатство горе.
към втори вариант >>
Аз мислих, че ще успея, но втори път няма да гоня Михаля."
(втори вариант)
И съвременните християни знаете ли колко опити са направили и все са излизали несполучливи? Те трябва да направят ред опити и да постоянстват, за да дойдат до известни резултати. Един християнин отива при някой болен, иска да му помогне. Той казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа и вярвам да помогна на този болен." Отиде при него, помоли се, но болният не оздравява. Тогава този християнин се съблазни и казва: „Втори път не правя такъв опит.
Аз мислих, че ще успея, но втори път няма да гоня Михаля."
към втори вариант >>
Като пренесеш банките горе, там ще разполагаш.
(втори вариант)
Ако вие богатството, което имате, не сте в състояние да го пренесете на небето, вашият живот е напразен. Всичко, каквото спечелите тук, на Земята, трябва да го пренесете на небето. Тук няма живот, а има работа, труд, сиромашия.
Като пренесеш банките горе, там ще разполагаш.
То е Духът Господен - да пренесеш своето богатство горе.
към втори вариант >>
Един баптистки проповедник в Русе по народност руснак, казвал се Арсимен, бил виден проповедник, при това често обичал да придружава проповедите си с живи примери и често успявал.
(втори вариант)
Един баптистки проповедник в Русе по народност руснак, казвал се Арсимен, бил виден проповедник, при това често обичал да придружава проповедите си с живи примери и често успявал.
Един ден, като държал проповедта за слепия, който бил излекуван от Христа, нещо вътре в него му прошепнало: „След като свършиш проповедта си, излез на улицата, вън там седи един слепец и му кажи: „В името на Господа Исуса Христа прогледни! " И този човек ще прогледне." Като възприел тази мисъл в себе си, той си казал: „Сега ще бъде една хубава проповед. Цял Русе ще се почуди." Той свършва проповедта си, излиза на улицата, отива при слепеца, туря ръката си на очите, както му било подсказано, и тъкмо трябвало да произнесе тези думи, когато изведнъж се усъмнил и си казал: „Ами, ако не прогледа? " Щом се усъмнил, тези думи вече нямали резултат. Започнал той да се движи назад, напред, и около него седят съмишлениците му, наблюдават, но слепият си останал сляп.
към втори вариант >>
То е Духът Господен - да пренесеш своето богатство горе.
(втори вариант)
Ако вие богатството, което имате, не сте в състояние да го пренесете на небето, вашият живот е напразен. Всичко, каквото спечелите тук, на Земята, трябва да го пренесете на небето. Тук няма живот, а има работа, труд, сиромашия. Като пренесеш банките горе, там ще разполагаш.
То е Духът Господен - да пренесеш своето богатство горе.
към втори вариант >>
Един ден, като държал проповедта за слепия, който бил излекуван от Христа, нещо вътре в него му прошепнало: „След като свършиш проповедта си, излез на улицата, вън там седи един слепец и му кажи: „В името на Господа Исуса Христа прогледни!
(втори вариант)
Един баптистки проповедник в Русе по народност руснак, казвал се Арсимен, бил виден проповедник, при това често обичал да придружава проповедите си с живи примери и често успявал.
Един ден, като държал проповедта за слепия, който бил излекуван от Христа, нещо вътре в него му прошепнало: „След като свършиш проповедта си, излез на улицата, вън там седи един слепец и му кажи: „В името на Господа Исуса Христа прогледни!
" И този човек ще прогледне." Като възприел тази мисъл в себе си, той си казал: „Сега ще бъде една хубава проповед. Цял Русе ще се почуди." Той свършва проповедта си, излиза на улицата, отива при слепеца, туря ръката си на очите, както му било подсказано, и тъкмо трябвало да произнесе тези думи, когато изведнъж се усъмнил и си казал: „Ами, ако не прогледа? " Щом се усъмнил, тези думи вече нямали резултат. Започнал той да се движи назад, напред, и около него седят съмишлениците му, наблюдават, но слепият си останал сляп. Като се видял в това положение, той казал: „Ще се отдалеча сам, да се помоля." И след този несполучлив опит той си отиде в Русия.
към втори вариант >>
Сега ще кажеш - това са отвлечени работи, но онзи, който казва, че е отвлечена работа, той се забавлява.
(втори вариант)
Сега ще кажеш - това са отвлечени работи, но онзи, който казва, че е отвлечена работа, той се забавлява.
Какво значи на български „отвлечено"? Когато някоя мома е отвлечена, казват отвлечена идея. Задигнат момата, завлечена идея. Те тълкуват, че нещо е неразбрано. Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е.
към втори вариант >>
" И този човек ще прогледне." Като възприел тази мисъл в себе си, той си казал: „Сега ще бъде една хубава проповед.
(втори вариант)
Един баптистки проповедник в Русе по народност руснак, казвал се Арсимен, бил виден проповедник, при това често обичал да придружава проповедите си с живи примери и често успявал. Един ден, като държал проповедта за слепия, който бил излекуван от Христа, нещо вътре в него му прошепнало: „След като свършиш проповедта си, излез на улицата, вън там седи един слепец и му кажи: „В името на Господа Исуса Христа прогледни!
" И този човек ще прогледне." Като възприел тази мисъл в себе си, той си казал: „Сега ще бъде една хубава проповед.
Цял Русе ще се почуди." Той свършва проповедта си, излиза на улицата, отива при слепеца, туря ръката си на очите, както му било подсказано, и тъкмо трябвало да произнесе тези думи, когато изведнъж се усъмнил и си казал: „Ами, ако не прогледа? " Щом се усъмнил, тези думи вече нямали резултат. Започнал той да се движи назад, напред, и около него седят съмишлениците му, наблюдават, но слепият си останал сляп. Като се видял в това положение, той казал: „Ще се отдалеча сам, да се помоля." И след този несполучлив опит той си отиде в Русия.
към втори вариант >>
Какво значи на български „отвлечено"?
(втори вариант)
Сега ще кажеш - това са отвлечени работи, но онзи, който казва, че е отвлечена работа, той се забавлява.
Какво значи на български „отвлечено"?
Когато някоя мома е отвлечена, казват отвлечена идея. Задигнат момата, завлечена идея. Те тълкуват, че нещо е неразбрано. Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е. Отвлечена мома е там, тя е отвлечена, но не е довлечена.
към втори вариант >>
Цял Русе ще се почуди." Той свършва проповедта си, излиза на улицата, отива при слепеца, туря ръката си на очите, както му било подсказано, и тъкмо трябвало да произнесе тези думи, когато изведнъж се усъмнил и си казал: „Ами, ако не прогледа?
(втори вариант)
Един баптистки проповедник в Русе по народност руснак, казвал се Арсимен, бил виден проповедник, при това често обичал да придружава проповедите си с живи примери и често успявал. Един ден, като държал проповедта за слепия, който бил излекуван от Христа, нещо вътре в него му прошепнало: „След като свършиш проповедта си, излез на улицата, вън там седи един слепец и му кажи: „В името на Господа Исуса Христа прогледни! " И този човек ще прогледне." Като възприел тази мисъл в себе си, той си казал: „Сега ще бъде една хубава проповед.
Цял Русе ще се почуди." Той свършва проповедта си, излиза на улицата, отива при слепеца, туря ръката си на очите, както му било подсказано, и тъкмо трябвало да произнесе тези думи, когато изведнъж се усъмнил и си казал: „Ами, ако не прогледа?
" Щом се усъмнил, тези думи вече нямали резултат. Започнал той да се движи назад, напред, и около него седят съмишлениците му, наблюдават, но слепият си останал сляп. Като се видял в това положение, той казал: „Ще се отдалеча сам, да се помоля." И след този несполучлив опит той си отиде в Русия.
към втори вариант >>
Когато някоя мома е отвлечена, казват отвлечена идея.
(втори вариант)
Сега ще кажеш - това са отвлечени работи, но онзи, който казва, че е отвлечена работа, той се забавлява. Какво значи на български „отвлечено"?
Когато някоя мома е отвлечена, казват отвлечена идея.
Задигнат момата, завлечена идея. Те тълкуват, че нещо е неразбрано. Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е. Отвлечена мома е там, тя е отвлечена, но не е довлечена. Има неща, които могат да се отвлекат и да се довлекат.
към втори вариант >>
" Щом се усъмнил, тези думи вече нямали резултат.
(втори вариант)
Един баптистки проповедник в Русе по народност руснак, казвал се Арсимен, бил виден проповедник, при това често обичал да придружава проповедите си с живи примери и често успявал. Един ден, като държал проповедта за слепия, който бил излекуван от Христа, нещо вътре в него му прошепнало: „След като свършиш проповедта си, излез на улицата, вън там седи един слепец и му кажи: „В името на Господа Исуса Христа прогледни! " И този човек ще прогледне." Като възприел тази мисъл в себе си, той си казал: „Сега ще бъде една хубава проповед. Цял Русе ще се почуди." Той свършва проповедта си, излиза на улицата, отива при слепеца, туря ръката си на очите, както му било подсказано, и тъкмо трябвало да произнесе тези думи, когато изведнъж се усъмнил и си казал: „Ами, ако не прогледа?
" Щом се усъмнил, тези думи вече нямали резултат.
Започнал той да се движи назад, напред, и около него седят съмишлениците му, наблюдават, но слепият си останал сляп. Като се видял в това положение, той казал: „Ще се отдалеча сам, да се помоля." И след този несполучлив опит той си отиде в Русия.
към втори вариант >>
Задигнат момата, завлечена идея.
(втори вариант)
Сега ще кажеш - това са отвлечени работи, но онзи, който казва, че е отвлечена работа, той се забавлява. Какво значи на български „отвлечено"? Когато някоя мома е отвлечена, казват отвлечена идея.
Задигнат момата, завлечена идея.
Те тълкуват, че нещо е неразбрано. Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е. Отвлечена мома е там, тя е отвлечена, но не е довлечена. Има неща, които могат да се отвлекат и да се довлекат. Отвлечена е момата, че не е занесена, дето трябва.
към втори вариант >>
Започнал той да се движи назад, напред, и около него седят съмишлениците му, наблюдават, но слепият си останал сляп.
(втори вариант)
Един баптистки проповедник в Русе по народност руснак, казвал се Арсимен, бил виден проповедник, при това често обичал да придружава проповедите си с живи примери и често успявал. Един ден, като държал проповедта за слепия, който бил излекуван от Христа, нещо вътре в него му прошепнало: „След като свършиш проповедта си, излез на улицата, вън там седи един слепец и му кажи: „В името на Господа Исуса Христа прогледни! " И този човек ще прогледне." Като възприел тази мисъл в себе си, той си казал: „Сега ще бъде една хубава проповед. Цял Русе ще се почуди." Той свършва проповедта си, излиза на улицата, отива при слепеца, туря ръката си на очите, както му било подсказано, и тъкмо трябвало да произнесе тези думи, когато изведнъж се усъмнил и си казал: „Ами, ако не прогледа? " Щом се усъмнил, тези думи вече нямали резултат.
Започнал той да се движи назад, напред, и около него седят съмишлениците му, наблюдават, но слепият си останал сляп.
Като се видял в това положение, той казал: „Ще се отдалеча сам, да се помоля." И след този несполучлив опит той си отиде в Русия.
към втори вариант >>
Те тълкуват, че нещо е неразбрано.
(втори вариант)
Сега ще кажеш - това са отвлечени работи, но онзи, който казва, че е отвлечена работа, той се забавлява. Какво значи на български „отвлечено"? Когато някоя мома е отвлечена, казват отвлечена идея. Задигнат момата, завлечена идея.
Те тълкуват, че нещо е неразбрано.
Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е. Отвлечена мома е там, тя е отвлечена, но не е довлечена. Има неща, които могат да се отвлекат и да се довлекат. Отвлечена е момата, че не е занесена, дето трябва. Злото не е в това, че е отвлечена, но че тя не е занесена, дето трябва.
към втори вариант >>
Като се видял в това положение, той казал: „Ще се отдалеча сам, да се помоля." И след този несполучлив опит той си отиде в Русия.
(втори вариант)
Един ден, като държал проповедта за слепия, който бил излекуван от Христа, нещо вътре в него му прошепнало: „След като свършиш проповедта си, излез на улицата, вън там седи един слепец и му кажи: „В името на Господа Исуса Христа прогледни! " И този човек ще прогледне." Като възприел тази мисъл в себе си, той си казал: „Сега ще бъде една хубава проповед. Цял Русе ще се почуди." Той свършва проповедта си, излиза на улицата, отива при слепеца, туря ръката си на очите, както му било подсказано, и тъкмо трябвало да произнесе тези думи, когато изведнъж се усъмнил и си казал: „Ами, ако не прогледа? " Щом се усъмнил, тези думи вече нямали резултат. Започнал той да се движи назад, напред, и около него седят съмишлениците му, наблюдават, но слепият си останал сляп.
Като се видял в това положение, той казал: „Ще се отдалеча сам, да се помоля." И след този несполучлив опит той си отиде в Русия.
към втори вариант >>
Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е.
(втори вариант)
Сега ще кажеш - това са отвлечени работи, но онзи, който казва, че е отвлечена работа, той се забавлява. Какво значи на български „отвлечено"? Когато някоя мома е отвлечена, казват отвлечена идея. Задигнат момата, завлечена идея. Те тълкуват, че нещо е неразбрано.
Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е.
Отвлечена мома е там, тя е отвлечена, но не е довлечена. Има неща, които могат да се отвлекат и да се довлекат. Отвлечена е момата, че не е занесена, дето трябва. Злото не е в това, че е отвлечена, но че тя не е занесена, дето трябва.
към втори вариант >>
Вие имате един добър пример от Стария завет, дето се разправя за тримата момци, които били хвърлени в огнената пещ.
(втори вариант)
Вие имате един добър пример от Стария завет, дето се разправя за тримата момци, които били хвърлени в огнената пещ.
Те не искат според заповедта на тогавашния вавилонски цар да се поклонят за техните идоли. Вавилонският цар ги повикал и им казал: „Вие ли сте тези, които не искате да се поклоните на нашите идоли? " „Нашият Бог, на когото ние се кланяме, може да ни избави, но и ако не ни избави, ние пак няма да се поклоним на вашите идоли, на вашите богове." Че ако огнената пещ може да ви разколебае, това каква вяра е? Това е вяра на жабите.
към втори вариант >>
Отвлечена мома е там, тя е отвлечена, но не е довлечена.
(втори вариант)
Какво значи на български „отвлечено"? Когато някоя мома е отвлечена, казват отвлечена идея. Задигнат момата, завлечена идея. Те тълкуват, че нещо е неразбрано. Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е.
Отвлечена мома е там, тя е отвлечена, но не е довлечена.
Има неща, които могат да се отвлекат и да се довлекат. Отвлечена е момата, че не е занесена, дето трябва. Злото не е в това, че е отвлечена, но че тя не е занесена, дето трябва.
към втори вариант >>
Те не искат според заповедта на тогавашния вавилонски цар да се поклонят за техните идоли.
(втори вариант)
Вие имате един добър пример от Стария завет, дето се разправя за тримата момци, които били хвърлени в огнената пещ.
Те не искат според заповедта на тогавашния вавилонски цар да се поклонят за техните идоли.
Вавилонският цар ги повикал и им казал: „Вие ли сте тези, които не искате да се поклоните на нашите идоли? " „Нашият Бог, на когото ние се кланяме, може да ни избави, но и ако не ни избави, ние пак няма да се поклоним на вашите идоли, на вашите богове." Че ако огнената пещ може да ви разколебае, това каква вяра е? Това е вяра на жабите.
към втори вариант >>
Има неща, които могат да се отвлекат и да се довлекат.
(втори вариант)
Когато някоя мома е отвлечена, казват отвлечена идея. Задигнат момата, завлечена идея. Те тълкуват, че нещо е неразбрано. Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е. Отвлечена мома е там, тя е отвлечена, но не е довлечена.
Има неща, които могат да се отвлекат и да се довлекат.
Отвлечена е момата, че не е занесена, дето трябва. Злото не е в това, че е отвлечена, но че тя не е занесена, дето трябва.
към втори вариант >>
Вавилонският цар ги повикал и им казал: „Вие ли сте тези, които не искате да се поклоните на нашите идоли?
(втори вариант)
Вие имате един добър пример от Стария завет, дето се разправя за тримата момци, които били хвърлени в огнената пещ. Те не искат според заповедта на тогавашния вавилонски цар да се поклонят за техните идоли.
Вавилонският цар ги повикал и им казал: „Вие ли сте тези, които не искате да се поклоните на нашите идоли?
" „Нашият Бог, на когото ние се кланяме, може да ни избави, но и ако не ни избави, ние пак няма да се поклоним на вашите идоли, на вашите богове." Че ако огнената пещ може да ви разколебае, това каква вяра е? Това е вяра на жабите.
към втори вариант >>
Отвлечена е момата, че не е занесена, дето трябва.
(втори вариант)
Задигнат момата, завлечена идея. Те тълкуват, че нещо е неразбрано. Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е. Отвлечена мома е там, тя е отвлечена, но не е довлечена. Има неща, които могат да се отвлекат и да се довлекат.
Отвлечена е момата, че не е занесена, дето трябва.
Злото не е в това, че е отвлечена, но че тя не е занесена, дето трябва.
към втори вариант >>
" „Нашият Бог, на когото ние се кланяме, може да ни избави, но и ако не ни избави, ние пак няма да се поклоним на вашите идоли, на вашите богове." Че ако огнената пещ може да ви разколебае, това каква вяра е?
(втори вариант)
Вие имате един добър пример от Стария завет, дето се разправя за тримата момци, които били хвърлени в огнената пещ. Те не искат според заповедта на тогавашния вавилонски цар да се поклонят за техните идоли. Вавилонският цар ги повикал и им казал: „Вие ли сте тези, които не искате да се поклоните на нашите идоли?
" „Нашият Бог, на когото ние се кланяме, може да ни избави, но и ако не ни избави, ние пак няма да се поклоним на вашите идоли, на вашите богове." Че ако огнената пещ може да ви разколебае, това каква вяра е?
Това е вяра на жабите.
към втори вариант >>
Злото не е в това, че е отвлечена, но че тя не е занесена, дето трябва.
(втори вариант)
Те тълкуват, че нещо е неразбрано. Онзи, който отвлече момата, какво разбиране има тук, седят и казват: „Това е отвлечена идея." Много реална е. Отвлечена мома е там, тя е отвлечена, но не е довлечена. Има неща, които могат да се отвлекат и да се довлекат. Отвлечена е момата, че не е занесена, дето трябва.
Злото не е в това, че е отвлечена, но че тя не е занесена, дето трябва.
към втори вариант >>
Това е вяра на жабите.
(втори вариант)
Вие имате един добър пример от Стария завет, дето се разправя за тримата момци, които били хвърлени в огнената пещ. Те не искат според заповедта на тогавашния вавилонски цар да се поклонят за техните идоли. Вавилонският цар ги повикал и им казал: „Вие ли сте тези, които не искате да се поклоните на нашите идоли? " „Нашият Бог, на когото ние се кланяме, може да ни избави, но и ако не ни избави, ние пак няма да се поклоним на вашите идоли, на вашите богове." Че ако огнената пещ може да ви разколебае, това каква вяра е?
Това е вяра на жабите.
към втори вариант >>
Духът Господен, върху това ще се спрете.
(втори вариант)
Духът Господен, върху това ще се спрете.
Аз искам да имате една опитност. В този кръг сте една точка. Едно място заемате и образувате един радиус. Защото вашата опитност е ценна. В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно.
към втори вариант >>
Аз сега ще ви приведа един пример за заека, който един ден държал изпит, за да стане градоначалник.
(втори вариант)
Аз сега ще ви приведа един пример за заека, който един ден държал изпит, за да стане градоначалник.
Господ казал: „Дайте му тогава два кобура." Заекът отговорил: „Като имам два кобура, лесна работа. Ще отида в гората, там да държа изпита си, че като се върна оттам, ще заема новия си пост. Градоначалник ще стана на Божия град, да уреждам там работите." Той взел кобурите и си казал: „Дръж сега кобурите. Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми. Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал.
към втори вариант >>
Аз искам да имате една опитност.
(втори вариант)
Духът Господен, върху това ще се спрете.
Аз искам да имате една опитност.
В този кръг сте една точка. Едно място заемате и образувате един радиус. Защото вашата опитност е ценна. В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно. Всеки от вас трябва да има тази опитност.
към втори вариант >>
Господ казал: „Дайте му тогава два кобура." Заекът отговорил: „Като имам два кобура, лесна работа.
(втори вариант)
Аз сега ще ви приведа един пример за заека, който един ден държал изпит, за да стане градоначалник.
Господ казал: „Дайте му тогава два кобура." Заекът отговорил: „Като имам два кобура, лесна работа.
Ще отида в гората, там да държа изпита си, че като се върна оттам, ще заема новия си пост. Градоначалник ще стана на Божия град, да уреждам там работите." Той взел кобурите и си казал: „Дръж сега кобурите. Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми. Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал. „Господи - казал той, - тази работа не е за мене.
към втори вариант >>
В този кръг сте една точка.
(втори вариант)
Духът Господен, върху това ще се спрете. Аз искам да имате една опитност.
В този кръг сте една точка.
Едно място заемате и образувате един радиус. Защото вашата опитност е ценна. В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно. Всеки от вас трябва да има тази опитност. Казва: „Мога ли да имам тази опитност?
към втори вариант >>
Ще отида в гората, там да държа изпита си, че като се върна оттам, ще заема новия си пост.
(втори вариант)
Аз сега ще ви приведа един пример за заека, който един ден държал изпит, за да стане градоначалник. Господ казал: „Дайте му тогава два кобура." Заекът отговорил: „Като имам два кобура, лесна работа.
Ще отида в гората, там да държа изпита си, че като се върна оттам, ще заема новия си пост.
Градоначалник ще стана на Божия град, да уреждам там работите." Той взел кобурите и си казал: „Дръж сега кобурите. Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми. Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал. „Господи - казал той, - тази работа не е за мене. Дай ми друга някаква служба.
към втори вариант >>
Едно място заемате и образувате един радиус.
(втори вариант)
Духът Господен, върху това ще се спрете. Аз искам да имате една опитност. В този кръг сте една точка.
Едно място заемате и образувате един радиус.
Защото вашата опитност е ценна. В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно. Всеки от вас трябва да има тази опитност. Казва: „Мога ли да имам тази опитност? " Можете.
към втори вариант >>
Градоначалник ще стана на Божия град, да уреждам там работите." Той взел кобурите и си казал: „Дръж сега кобурите.
(втори вариант)
Аз сега ще ви приведа един пример за заека, който един ден държал изпит, за да стане градоначалник. Господ казал: „Дайте му тогава два кобура." Заекът отговорил: „Като имам два кобура, лесна работа. Ще отида в гората, там да държа изпита си, че като се върна оттам, ще заема новия си пост.
Градоначалник ще стана на Божия град, да уреждам там работите." Той взел кобурите и си казал: „Дръж сега кобурите.
Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми. Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал. „Господи - казал той, - тази работа не е за мене. Дай ми друга някаква служба. При това с кобури не искам, и то в гората.
към втори вариант >>
Защото вашата опитност е ценна.
(втори вариант)
Духът Господен, върху това ще се спрете. Аз искам да имате една опитност. В този кръг сте една точка. Едно място заемате и образувате един радиус.
Защото вашата опитност е ценна.
В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно. Всеки от вас трябва да има тази опитност. Казва: „Мога ли да имам тази опитност? " Можете. В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви.
към втори вариант >>
Често u простите, и учените хора си задават въпроса, какво има да се говори на хората.
(втори вариант)
Често u простите, и учените хора си задават въпроса, какво има да се говори на хората.
Едни отговарят, че трябва да им се говори, а други казват, че не трябва да им се говори. На животните не им се говори, и пак минават. Пък и на хората като не им се говори, пак е по-добре. Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде. Значи едно съотношение има между говоренето и яденето.
към втори вариант >>
Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми.
(втори вариант)
Аз сега ще ви приведа един пример за заека, който един ден държал изпит, за да стане градоначалник. Господ казал: „Дайте му тогава два кобура." Заекът отговорил: „Като имам два кобура, лесна работа. Ще отида в гората, там да държа изпита си, че като се върна оттам, ще заема новия си пост. Градоначалник ще стана на Божия град, да уреждам там работите." Той взел кобурите и си казал: „Дръж сега кобурите.
Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми.
Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал. „Господи - казал той, - тази работа не е за мене. Дай ми друга някаква служба. При това с кобури не искам, и то в гората. Друга работа ми дай."
към втори вариант >>
В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно.
(втори вариант)
Духът Господен, върху това ще се спрете. Аз искам да имате една опитност. В този кръг сте една точка. Едно място заемате и образувате един радиус. Защото вашата опитност е ценна.
В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно.
Всеки от вас трябва да има тази опитност. Казва: „Мога ли да имам тази опитност? " Можете. В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви. Вие сте грешник.
към втори вариант >>
Едни отговарят, че трябва да им се говори, а други казват, че не трябва да им се говори.
(втори вариант)
Често u простите, и учените хора си задават въпроса, какво има да се говори на хората.
Едни отговарят, че трябва да им се говори, а други казват, че не трябва да им се говори.
На животните не им се говори, и пак минават. Пък и на хората като не им се говори, пак е по-добре. Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде. Значи едно съотношение има между говоренето и яденето. Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо?
към втори вариант >>
Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал.
(втори вариант)
Аз сега ще ви приведа един пример за заека, който един ден държал изпит, за да стане градоначалник. Господ казал: „Дайте му тогава два кобура." Заекът отговорил: „Като имам два кобура, лесна работа. Ще отида в гората, там да държа изпита си, че като се върна оттам, ще заема новия си пост. Градоначалник ще стана на Божия град, да уреждам там работите." Той взел кобурите и си казал: „Дръж сега кобурите. Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми.
Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал.
„Господи - казал той, - тази работа не е за мене. Дай ми друга някаква служба. При това с кобури не искам, и то в гората. Друга работа ми дай."
към втори вариант >>
Всеки от вас трябва да има тази опитност.
(втори вариант)
Аз искам да имате една опитност. В този кръг сте една точка. Едно място заемате и образувате един радиус. Защото вашата опитност е ценна. В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно.
Всеки от вас трябва да има тази опитност.
Казва: „Мога ли да имам тази опитност? " Можете. В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви. Вие сте грешник. В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си?
към втори вариант >>
На животните не им се говори, и пак минават.
(втори вариант)
Често u простите, и учените хора си задават въпроса, какво има да се говори на хората. Едни отговарят, че трябва да им се говори, а други казват, че не трябва да им се говори.
На животните не им се говори, и пак минават.
Пък и на хората като не им се говори, пак е по-добре. Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде. Значи едно съотношение има между говоренето и яденето. Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо? С едно ядене разрешава ли се въпросът?
към втори вариант >>
„Господи - казал той, - тази работа не е за мене.
(втори вариант)
Господ казал: „Дайте му тогава два кобура." Заекът отговорил: „Като имам два кобура, лесна работа. Ще отида в гората, там да държа изпита си, че като се върна оттам, ще заема новия си пост. Градоначалник ще стана на Божия град, да уреждам там работите." Той взел кобурите и си казал: „Дръж сега кобурите. Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми. Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал.
„Господи - казал той, - тази работа не е за мене.
Дай ми друга някаква служба. При това с кобури не искам, и то в гората. Друга работа ми дай."
към втори вариант >>
Казва: „Мога ли да имам тази опитност?
(втори вариант)
В този кръг сте една точка. Едно място заемате и образувате един радиус. Защото вашата опитност е ценна. В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно. Всеки от вас трябва да има тази опитност.
Казва: „Мога ли да имам тази опитност?
" Можете. В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви. Вие сте грешник. В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си? " Чудна работа.
към втори вариант >>
Пък и на хората като не им се говори, пак е по-добре.
(втори вариант)
Често u простите, и учените хора си задават въпроса, какво има да се говори на хората. Едни отговарят, че трябва да им се говори, а други казват, че не трябва да им се говори. На животните не им се говори, и пак минават.
Пък и на хората като не им се говори, пак е по-добре.
Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде. Значи едно съотношение има между говоренето и яденето. Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо? С едно ядене разрешава ли се въпросът? Не се разрешава.
към втори вариант >>
Дай ми друга някаква служба.
(втори вариант)
Ще отида в гората, там да държа изпита си, че като се върна оттам, ще заема новия си пост. Градоначалник ще стана на Божия град, да уреждам там работите." Той взел кобурите и си казал: „Дръж сега кобурите. Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми. Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал. „Господи - казал той, - тази работа не е за мене.
Дай ми друга някаква служба.
При това с кобури не искам, и то в гората. Друга работа ми дай."
към втори вариант >>
" Можете.
(втори вариант)
Едно място заемате и образувате един радиус. Защото вашата опитност е ценна. В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно. Всеки от вас трябва да има тази опитност. Казва: „Мога ли да имам тази опитност?
" Можете.
В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви. Вие сте грешник. В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си? " Чудна работа. Аз живея в онзи свят.
към втори вариант >>
Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде.
(втори вариант)
Често u простите, и учените хора си задават въпроса, какво има да се говори на хората. Едни отговарят, че трябва да им се говори, а други казват, че не трябва да им се говори. На животните не им се говори, и пак минават. Пък и на хората като не им се говори, пак е по-добре.
Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде.
Значи едно съотношение има между говоренето и яденето. Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо? С едно ядене разрешава ли се въпросът? Не се разрешава. С три яденета?
към втори вариант >>
При това с кобури не искам, и то в гората.
(втори вариант)
Градоначалник ще стана на Божия град, да уреждам там работите." Той взел кобурите и си казал: „Дръж сега кобурите. Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми. Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал. „Господи - казал той, - тази работа не е за мене. Дай ми друга някаква служба.
При това с кобури не искам, и то в гората.
Друга работа ми дай."
към втори вариант >>
В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви.
(втори вариант)
Защото вашата опитност е ценна. В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно. Всеки от вас трябва да има тази опитност. Казва: „Мога ли да имам тази опитност? " Можете.
В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви.
Вие сте грешник. В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си? " Чудна работа. Аз живея в онзи свят. Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл.
към втори вариант >>
Значи едно съотношение има между говоренето и яденето.
(втори вариант)
Често u простите, и учените хора си задават въпроса, какво има да се говори на хората. Едни отговарят, че трябва да им се говори, а други казват, че не трябва да им се говори. На животните не им се говори, и пак минават. Пък и на хората като не им се говори, пак е по-добре. Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде.
Значи едно съотношение има между говоренето и яденето.
Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо? С едно ядене разрешава ли се въпросът? Не се разрешава. С три яденета? Пак не се разрешава въпросът.
към втори вариант >>
Друга работа ми дай."
(втори вариант)
Нека смее само някой да се мръдне пред тебе." По едно време чува - нещо в храсталака шуми. Той изведнъж изпуснал кобурите и избягал. „Господи - казал той, - тази работа не е за мене. Дай ми друга някаква служба. При това с кобури не искам, и то в гората.
Друга работа ми дай."
към втори вариант >>
Вие сте грешник.
(втори вариант)
В този кръг тя е един център и на мястото си тя има нещо ценно. Всеки от вас трябва да има тази опитност. Казва: „Мога ли да имам тази опитност? " Можете. В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви.
Вие сте грешник.
В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си? " Чудна работа. Аз живея в онзи свят. Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл. Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре.
към втори вариант >>
Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо?
(втори вариант)
Едни отговарят, че трябва да им се говори, а други казват, че не трябва да им се говори. На животните не им се говори, и пак минават. Пък и на хората като не им се говори, пак е по-добре. Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде. Значи едно съотношение има между говоренето и яденето.
Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо?
С едно ядене разрешава ли се въпросът? Не се разрешава. С три яденета? Пак не се разрешава въпросът. И през целия си живот човек все яде, все дъвчи.
към втори вариант >>
Казвам, онзи човек, който се занимава с големите мъчнотии, той не трябва да има заешко сърце.
(втори вариант)
Казвам, онзи човек, който се занимава с големите мъчнотии, той не трябва да има заешко сърце.
Кой в този свят е минал без мъчнотии? В края на краищата всички хора са минали през много големи мъчнотии, само че едни са успели като трите младежи, турили са ги в огнената пещ и не са изгорели, а други не са могли да устоят. Тези, които устояха, като младите момци и до днес служат за образци. Казвам, не само един опит трябва да направим ние, но и два, и три, и повече, докато най-после получим такъв един резултат, на който напълно да разчитаме, без никакво съмнение. А ние още при първия случай, като не успеем, казваме: „Нас Господ не ни слуша.
към втори вариант >>
В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си?
(втори вариант)
Всеки от вас трябва да има тази опитност. Казва: „Мога ли да имам тази опитност? " Можете. В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви. Вие сте грешник.
В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си?
" Чудна работа. Аз живея в онзи свят. Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл. Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре. Не като дойда на земята, чапрашик е много.
към втори вариант >>
С едно ядене разрешава ли се въпросът?
(втори вариант)
На животните не им се говори, и пак минават. Пък и на хората като не им се говори, пак е по-добре. Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде. Значи едно съотношение има между говоренето и яденето. Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо?
С едно ядене разрешава ли се въпросът?
Не се разрешава. С три яденета? Пак не се разрешава въпросът. И през целия си живот човек все яде, все дъвчи. И в това дъвкане има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени.
към втори вариант >>
Кой в този свят е минал без мъчнотии?
(втори вариант)
Казвам, онзи човек, който се занимава с големите мъчнотии, той не трябва да има заешко сърце.
Кой в този свят е минал без мъчнотии?
В края на краищата всички хора са минали през много големи мъчнотии, само че едни са успели като трите младежи, турили са ги в огнената пещ и не са изгорели, а други не са могли да устоят. Тези, които устояха, като младите момци и до днес служат за образци. Казвам, не само един опит трябва да направим ние, но и два, и три, и повече, докато най-после получим такъв един резултат, на който напълно да разчитаме, без никакво съмнение. А ние още при първия случай, като не успеем, казваме: „Нас Господ не ни слуша. Тогава нека друг някой да се помоли за мене." Той може да се помоли, но в теб трябва да има вяра.
към втори вариант >>
" Чудна работа.
(втори вариант)
Казва: „Мога ли да имам тази опитност? " Можете. В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви. Вие сте грешник. В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си?
" Чудна работа.
Аз живея в онзи свят. Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл. Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре. Не като дойда на земята, чапрашик е много. Корените са долу в земята, а клонищата са горе.
към втори вариант >>
Не се разрешава.
(втори вариант)
Пък и на хората като не им се говори, пак е по-добре. Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде. Значи едно съотношение има между говоренето и яденето. Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо? С едно ядене разрешава ли се въпросът?
Не се разрешава.
С три яденета? Пак не се разрешава въпросът. И през целия си живот човек все яде, все дъвчи. И в това дъвкане има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени. Тогава има две дилеми, две алтернативи.
към втори вариант >>
В края на краищата всички хора са минали през много големи мъчнотии, само че едни са успели като трите младежи, турили са ги в огнената пещ и не са изгорели, а други не са могли да устоят.
(втори вариант)
Казвам, онзи човек, който се занимава с големите мъчнотии, той не трябва да има заешко сърце. Кой в този свят е минал без мъчнотии?
В края на краищата всички хора са минали през много големи мъчнотии, само че едни са успели като трите младежи, турили са ги в огнената пещ и не са изгорели, а други не са могли да устоят.
Тези, които устояха, като младите момци и до днес служат за образци. Казвам, не само един опит трябва да направим ние, но и два, и три, и повече, докато най-после получим такъв един резултат, на който напълно да разчитаме, без никакво съмнение. А ние още при първия случай, като не успеем, казваме: „Нас Господ не ни слуша. Тогава нека друг някой да се помоли за мене." Той може да се помоли, но в теб трябва да има вяра. При това вярата във всеки човек трябва да е свързана с първичното съзнание.
към втори вариант >>
Аз живея в онзи свят.
(втори вариант)
" Можете. В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви. Вие сте грешник. В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си? " Чудна работа.
Аз живея в онзи свят.
Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл. Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре. Не като дойда на земята, чапрашик е много. Корените са долу в земята, а клонищата са горе. Ти дойдеш и докато извадиш твоите корени от земята, да направиш като разумно същество - да се освободиш и да отидеш при Бога, но това нас не ни плаши.
към втори вариант >>
С три яденета?
(втори вариант)
Същият въпрос може да се зададе - защо човек яде. Значи едно съотношение има между говоренето и яденето. Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо? С едно ядене разрешава ли се въпросът? Не се разрешава.
С три яденета?
Пак не се разрешава въпросът. И през целия си живот човек все яде, все дъвчи. И в това дъвкане има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени. Тогава има две дилеми, две алтернативи. Но коя от тях трябва да хванем?
към втори вариант >>
Тези, които устояха, като младите момци и до днес служат за образци.
(втори вариант)
Казвам, онзи човек, който се занимава с големите мъчнотии, той не трябва да има заешко сърце. Кой в този свят е минал без мъчнотии? В края на краищата всички хора са минали през много големи мъчнотии, само че едни са успели като трите младежи, турили са ги в огнената пещ и не са изгорели, а други не са могли да устоят.
Тези, които устояха, като младите момци и до днес служат за образци.
Казвам, не само един опит трябва да направим ние, но и два, и три, и повече, докато най-после получим такъв един резултат, на който напълно да разчитаме, без никакво съмнение. А ние още при първия случай, като не успеем, казваме: „Нас Господ не ни слуша. Тогава нека друг някой да се помоли за мене." Той може да се помоли, но в теб трябва да има вяра. При това вярата във всеки човек трябва да е свързана с първичното съзнание.
към втори вариант >>
Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл.
(втори вариант)
В момента, в който вие добиете тази опитност, ще се разшири сърцето ви. Вие сте грешник. В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си? " Чудна работа. Аз живея в онзи свят.
Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл.
Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре. Не като дойда на земята, чапрашик е много. Корените са долу в земята, а клонищата са горе. Ти дойдеш и докато извадиш твоите корени от земята, да направиш като разумно същество - да се освободиш и да отидеш при Бога, но това нас не ни плаши. Онзи свят в моя ум, това са възможностите на този свят.
към втори вариант >>
Пак не се разрешава въпросът.
(втори вариант)
Значи едно съотношение има между говоренето и яденето. Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо? С едно ядене разрешава ли се въпросът? Не се разрешава. С три яденета?
Пак не се разрешава въпросът.
И през целия си живот човек все яде, все дъвчи. И в това дъвкане има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени. Тогава има две дилеми, две алтернативи. Но коя от тях трябва да хванем?
към втори вариант >>
Казвам, не само един опит трябва да направим ние, но и два, и три, и повече, докато най-после получим такъв един резултат, на който напълно да разчитаме, без никакво съмнение.
(втори вариант)
Казвам, онзи човек, който се занимава с големите мъчнотии, той не трябва да има заешко сърце. Кой в този свят е минал без мъчнотии? В края на краищата всички хора са минали през много големи мъчнотии, само че едни са успели като трите младежи, турили са ги в огнената пещ и не са изгорели, а други не са могли да устоят. Тези, които устояха, като младите момци и до днес служат за образци.
Казвам, не само един опит трябва да направим ние, но и два, и три, и повече, докато най-после получим такъв един резултат, на който напълно да разчитаме, без никакво съмнение.
А ние още при първия случай, като не успеем, казваме: „Нас Господ не ни слуша. Тогава нека друг някой да се помоли за мене." Той може да се помоли, но в теб трябва да има вяра. При това вярата във всеки човек трябва да е свързана с първичното съзнание.
към втори вариант >>
Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре.
(втори вариант)
Вие сте грешник. В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си? " Чудна работа. Аз живея в онзи свят. Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл.
Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре.
Не като дойда на земята, чапрашик е много. Корените са долу в земята, а клонищата са горе. Ти дойдеш и докато извадиш твоите корени от земята, да направиш като разумно същество - да се освободиш и да отидеш при Бога, но това нас не ни плаши. Онзи свят в моя ум, това са възможностите на този свят. И този свят са възможностите на онзи свят.
към втори вариант >>
И през целия си живот човек все яде, все дъвчи.
(втори вариант)
Всеки ден човек трябва да яде, да дъвчи. Защо? С едно ядене разрешава ли се въпросът? Не се разрешава. С три яденета? Пак не се разрешава въпросът.
И през целия си живот човек все яде, все дъвчи.
И в това дъвкане има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени. Тогава има две дилеми, две алтернативи. Но коя от тях трябва да хванем?
към втори вариант >>
А ние още при първия случай, като не успеем, казваме: „Нас Господ не ни слуша.
(втори вариант)
Казвам, онзи човек, който се занимава с големите мъчнотии, той не трябва да има заешко сърце. Кой в този свят е минал без мъчнотии? В края на краищата всички хора са минали през много големи мъчнотии, само че едни са успели като трите младежи, турили са ги в огнената пещ и не са изгорели, а други не са могли да устоят. Тези, които устояха, като младите момци и до днес служат за образци. Казвам, не само един опит трябва да направим ние, но и два, и три, и повече, докато най-после получим такъв един резултат, на който напълно да разчитаме, без никакво съмнение.
А ние още при първия случай, като не успеем, казваме: „Нас Господ не ни слуша.
Тогава нека друг някой да се помоли за мене." Той може да се помоли, но в теб трябва да има вяра. При това вярата във всеки човек трябва да е свързана с първичното съзнание.
към втори вариант >>
Не като дойда на земята, чапрашик е много.
(втори вариант)
В този живот ще кажете като слепия човек: „Сляп бях едно време, но сега виждам." Ако ме пита някой: „Ти в онзи свят бил ли си? " Чудна работа. Аз живея в онзи свят. Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл. Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре.
Не като дойда на земята, чапрашик е много.
Корените са долу в земята, а клонищата са горе. Ти дойдеш и докато извадиш твоите корени от земята, да направиш като разумно същество - да се освободиш и да отидеш при Бога, но това нас не ни плаши. Онзи свят в моя ум, това са възможностите на този свят. И този свят са възможностите на онзи свят.
към втори вариант >>
И в това дъвкане има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени.
(втори вариант)
С едно ядене разрешава ли се въпросът? Не се разрешава. С три яденета? Пак не се разрешава въпросът. И през целия си живот човек все яде, все дъвчи.
И в това дъвкане има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени.
Тогава има две дилеми, две алтернативи. Но коя от тях трябва да хванем?
към втори вариант >>
Тогава нека друг някой да се помоли за мене." Той може да се помоли, но в теб трябва да има вяра.
(втори вариант)
Кой в този свят е минал без мъчнотии? В края на краищата всички хора са минали през много големи мъчнотии, само че едни са успели като трите младежи, турили са ги в огнената пещ и не са изгорели, а други не са могли да устоят. Тези, които устояха, като младите момци и до днес служат за образци. Казвам, не само един опит трябва да направим ние, но и два, и три, и повече, докато най-после получим такъв един резултат, на който напълно да разчитаме, без никакво съмнение. А ние още при първия случай, като не успеем, казваме: „Нас Господ не ни слуша.
Тогава нека друг някой да се помоли за мене." Той може да се помоли, но в теб трябва да има вяра.
При това вярата във всеки човек трябва да е свързана с първичното съзнание.
към втори вариант >>
Корените са долу в земята, а клонищата са горе.
(втори вариант)
" Чудна работа. Аз живея в онзи свят. Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл. Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре. Не като дойда на земята, чапрашик е много.
Корените са долу в земята, а клонищата са горе.
Ти дойдеш и докато извадиш твоите корени от земята, да направиш като разумно същество - да се освободиш и да отидеш при Бога, но това нас не ни плаши. Онзи свят в моя ум, това са възможностите на този свят. И този свят са възможностите на онзи свят.
към втори вариант >>
Тогава има две дилеми, две алтернативи.
(втори вариант)
Не се разрешава. С три яденета? Пак не се разрешава въпросът. И през целия си живот човек все яде, все дъвчи. И в това дъвкане има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени.
Тогава има две дилеми, две алтернативи.
Но коя от тях трябва да хванем?
към втори вариант >>
При това вярата във всеки човек трябва да е свързана с първичното съзнание.
(втори вариант)
В края на краищата всички хора са минали през много големи мъчнотии, само че едни са успели като трите младежи, турили са ги в огнената пещ и не са изгорели, а други не са могли да устоят. Тези, които устояха, като младите момци и до днес служат за образци. Казвам, не само един опит трябва да направим ние, но и два, и три, и повече, докато най-после получим такъв един резултат, на който напълно да разчитаме, без никакво съмнение. А ние още при първия случай, като не успеем, казваме: „Нас Господ не ни слуша. Тогава нека друг някой да се помоли за мене." Той може да се помоли, но в теб трябва да има вяра.
При това вярата във всеки човек трябва да е свързана с първичното съзнание.
към втори вариант >>
Ти дойдеш и докато извадиш твоите корени от земята, да направиш като разумно същество - да се освободиш и да отидеш при Бога, но това нас не ни плаши.
(втори вариант)
Аз живея в онзи свят. Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл. Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре. Не като дойда на земята, чапрашик е много. Корените са долу в земята, а клонищата са горе.
Ти дойдеш и докато извадиш твоите корени от земята, да направиш като разумно същество - да се освободиш и да отидеш при Бога, но това нас не ни плаши.
Онзи свят в моя ум, това са възможностите на този свят. И този свят са възможностите на онзи свят.
към втори вариант >>
Но коя от тях трябва да хванем?
(втори вариант)
С три яденета? Пак не се разрешава въпросът. И през целия си живот човек все яде, все дъвчи. И в това дъвкане има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени. Тогава има две дилеми, две алтернативи.
Но коя от тях трябва да хванем?
към втори вариант >>
Ние не може да пристъпваме Божиите закони в света.
(втори вариант)
Ние не може да пристъпваме Божиите закони в света.
Някой иска да отиде направо при Господа. Че това е физическо отиване. Това значи, че ти търсиш Господа отвънка. Проявлението на Господа е отвътре, но работата му е отвънка. Ти най-първо трябва да търсиш Бога в себе си и ако искаш да знаеш неговото проявление, да видиш как той работи, трябва да го търсиш отвън.
към втори вариант >>
Онзи свят в моя ум, това са възможностите на този свят.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Това е много казано." За вас е много, но за мене е много естествена мисъл. Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре. Не като дойда на земята, чапрашик е много. Корените са долу в земята, а клонищата са горе. Ти дойдеш и докато извадиш твоите корени от земята, да направиш като разумно същество - да се освободиш и да отидеш при Бога, но това нас не ни плаши.
Онзи свят в моя ум, това са възможностите на този свят.
И този свят са възможностите на онзи свят.
към втори вариант >>
Ако се отречем от яденето и кажем, че няма да ядем, това е лошата страна.
(втори вариант)
Ако се отречем от яденето и кажем, че няма да ядем, това е лошата страна.
Тогава ще умрем от глад. Ако пък хванем другото, по-малкото зло, тогава постепенно ще умираме. В единия случай ще умрем в продължение на няколко дни, а в другия случай продължително ще умираме, ще отлагаме, ще отлагаме, като постепенно опъваме един конец, докато най-после се изтънчи и се скъса.
към втори вариант >>
Някой иска да отиде направо при Господа.
(втори вариант)
Ние не може да пристъпваме Божиите закони в света.
Някой иска да отиде направо при Господа.
Че това е физическо отиване. Това значи, че ти търсиш Господа отвънка. Проявлението на Господа е отвътре, но работата му е отвънка. Ти най-първо трябва да търсиш Бога в себе си и ако искаш да знаеш неговото проявление, да видиш как той работи, трябва да го търсиш отвън. Мнозина от тези, които изучават и физическия, и духовния свят, питат де е духовният свят.
към втори вариант >>
И този свят са възможностите на онзи свят.
(втори вариант)
Че като съм в онзи свят и в този свят, лошото е за мене, че като съм в онзи свят, работя много добре. Не като дойда на земята, чапрашик е много. Корените са долу в земята, а клонищата са горе. Ти дойдеш и докато извадиш твоите корени от земята, да направиш като разумно същество - да се освободиш и да отидеш при Бога, но това нас не ни плаши. Онзи свят в моя ум, това са възможностите на този свят.
И този свят са възможностите на онзи свят.
към втори вариант >>
Тогава ще умрем от глад.
(втори вариант)
Ако се отречем от яденето и кажем, че няма да ядем, това е лошата страна.
Тогава ще умрем от глад.
Ако пък хванем другото, по-малкото зло, тогава постепенно ще умираме. В единия случай ще умрем в продължение на няколко дни, а в другия случай продължително ще умираме, ще отлагаме, ще отлагаме, като постепенно опъваме един конец, докато най-после се изтънчи и се скъса.
към втори вариант >>
Че това е физическо отиване.
(втори вариант)
Ние не може да пристъпваме Божиите закони в света. Някой иска да отиде направо при Господа.
Че това е физическо отиване.
Това значи, че ти търсиш Господа отвънка. Проявлението на Господа е отвътре, но работата му е отвънка. Ти най-първо трябва да търсиш Бога в себе си и ако искаш да знаеш неговото проявление, да видиш как той работи, трябва да го търсиш отвън. Мнозина от тези, които изучават и физическия, и духовния свят, питат де е духовният свят. Има един англичанин на име Хинтън, който е изучавал четвъртото измерение повече от десет години, но не е могъл да обясни де е Божественият, де е духовният свят.
към втори вариант >>
Сега повикайте някой философ да развие тази тема - какво нещо е онзи свят.
(втори вариант)
Сега повикайте някой философ да развие тази тема - какво нещо е онзи свят.
Онзи свят са възможностите на този свят и този свят са възможностите на онзи свят. Най-добрите философи в България могат да разяснят философски тази тема в едно списание според техните термини. Аз ви го давам като зародиш, най-късата тема: „Що е онзи свят". То са възможностите на този свят. Онзи свят, Духът на Господа, той е, който съгражда всичко.
към втори вариант >>
Ако пък хванем другото, по-малкото зло, тогава постепенно ще умираме.
(втори вариант)
Ако се отречем от яденето и кажем, че няма да ядем, това е лошата страна. Тогава ще умрем от глад.
Ако пък хванем другото, по-малкото зло, тогава постепенно ще умираме.
В единия случай ще умрем в продължение на няколко дни, а в другия случай продължително ще умираме, ще отлагаме, ще отлагаме, като постепенно опъваме един конец, докато най-после се изтънчи и се скъса.
към втори вариант >>
Това значи, че ти търсиш Господа отвънка.
(втори вариант)
Ние не може да пристъпваме Божиите закони в света. Някой иска да отиде направо при Господа. Че това е физическо отиване.
Това значи, че ти търсиш Господа отвънка.
Проявлението на Господа е отвътре, но работата му е отвънка. Ти най-първо трябва да търсиш Бога в себе си и ако искаш да знаеш неговото проявление, да видиш как той работи, трябва да го търсиш отвън. Мнозина от тези, които изучават и физическия, и духовния свят, питат де е духовният свят. Има един англичанин на име Хинтън, който е изучавал четвъртото измерение повече от десет години, но не е могъл да обясни де е Божественият, де е духовният свят. Той знае, че този свят съществува, но де е, не е могъл да определи никаква посока.
към втори вариант >>
Онзи свят са възможностите на този свят и този свят са възможностите на онзи свят.
(втори вариант)
Сега повикайте някой философ да развие тази тема - какво нещо е онзи свят.
Онзи свят са възможностите на този свят и този свят са възможностите на онзи свят.
Най-добрите философи в България могат да разяснят философски тази тема в едно списание според техните термини. Аз ви го давам като зародиш, най-късата тема: „Що е онзи свят". То са възможностите на този свят. Онзи свят, Духът на Господа, той е, който съгражда всичко. Ако нямам него, нито възможностите на онзи свят, нито възможностите на този свят, не могат нещата да се реализират.
към втори вариант >>
В единия случай ще умрем в продължение на няколко дни, а в другия случай продължително ще умираме, ще отлагаме, ще отлагаме, като постепенно опъваме един конец, докато най-после се изтънчи и се скъса.
(втори вариант)
Ако се отречем от яденето и кажем, че няма да ядем, това е лошата страна. Тогава ще умрем от глад. Ако пък хванем другото, по-малкото зло, тогава постепенно ще умираме.
В единия случай ще умрем в продължение на няколко дни, а в другия случай продължително ще умираме, ще отлагаме, ще отлагаме, като постепенно опъваме един конец, докато най-после се изтънчи и се скъса.
към втори вариант >>
Проявлението на Господа е отвътре, но работата му е отвънка.
(втори вариант)
Ние не може да пристъпваме Божиите закони в света. Някой иска да отиде направо при Господа. Че това е физическо отиване. Това значи, че ти търсиш Господа отвънка.
Проявлението на Господа е отвътре, но работата му е отвънка.
Ти най-първо трябва да търсиш Бога в себе си и ако искаш да знаеш неговото проявление, да видиш как той работи, трябва да го търсиш отвън. Мнозина от тези, които изучават и физическия, и духовния свят, питат де е духовният свят. Има един англичанин на име Хинтън, който е изучавал четвъртото измерение повече от десет години, но не е могъл да обясни де е Божественият, де е духовният свят. Той знае, че този свят съществува, но де е, не е могъл да определи никаква посока.
към втори вариант >>
Най-добрите философи в България могат да разяснят философски тази тема в едно списание според техните термини.
(втори вариант)
Сега повикайте някой философ да развие тази тема - какво нещо е онзи свят. Онзи свят са възможностите на този свят и този свят са възможностите на онзи свят.
Най-добрите философи в България могат да разяснят философски тази тема в едно списание според техните термини.
Аз ви го давам като зародиш, най-късата тема: „Що е онзи свят". То са възможностите на този свят. Онзи свят, Духът на Господа, той е, който съгражда всичко. Ако нямам него, нито възможностите на онзи свят, нито възможностите на този свят, не могат нещата да се реализират. Без Духа Господен те остават нереализирани.
към втори вариант >>
Мнозина казват да вярваме.
(втори вариант)
Мнозина казват да вярваме.
Какво принася вярата на човека? Ако ти вярваш, че някъде в планината има един извор и отидеш при този извор, какво те ползва това, че вярваш в него? Какво принася вярата ти в хляба? Или какво принася вярата ти в парите? Какво те ползва всичко това?
към втори вариант >>
Ти най-първо трябва да търсиш Бога в себе си и ако искаш да знаеш неговото проявление, да видиш как той работи, трябва да го търсиш отвън.
(втори вариант)
Ние не може да пристъпваме Божиите закони в света. Някой иска да отиде направо при Господа. Че това е физическо отиване. Това значи, че ти търсиш Господа отвънка. Проявлението на Господа е отвътре, но работата му е отвънка.
Ти най-първо трябва да търсиш Бога в себе си и ако искаш да знаеш неговото проявление, да видиш как той работи, трябва да го търсиш отвън.
Мнозина от тези, които изучават и физическия, и духовния свят, питат де е духовният свят. Има един англичанин на име Хинтън, който е изучавал четвъртото измерение повече от десет години, но не е могъл да обясни де е Божественият, де е духовният свят. Той знае, че този свят съществува, но де е, не е могъл да определи никаква посока.
към втори вариант >>
Аз ви го давам като зародиш, най-късата тема: „Що е онзи свят".
(втори вариант)
Сега повикайте някой философ да развие тази тема - какво нещо е онзи свят. Онзи свят са възможностите на този свят и този свят са възможностите на онзи свят. Най-добрите философи в България могат да разяснят философски тази тема в едно списание според техните термини.
Аз ви го давам като зародиш, най-късата тема: „Що е онзи свят".
То са възможностите на този свят. Онзи свят, Духът на Господа, той е, който съгражда всичко. Ако нямам него, нито възможностите на онзи свят, нито възможностите на този свят, не могат нещата да се реализират. Без Духа Господен те остават нереализирани.
към втори вариант >>
Какво принася вярата на човека?
(втори вариант)
Мнозина казват да вярваме.
Какво принася вярата на човека?
Ако ти вярваш, че някъде в планината има един извор и отидеш при този извор, какво те ползва това, че вярваш в него? Какво принася вярата ти в хляба? Или какво принася вярата ти в парите? Какво те ползва всичко това? Казваш: „Да съм богат аз, да видиш какво мога да направя." Да си богат. Добре.
към втори вариант >>
Мнозина от тези, които изучават и физическия, и духовния свят, питат де е духовният свят.
(втори вариант)
Някой иска да отиде направо при Господа. Че това е физическо отиване. Това значи, че ти търсиш Господа отвънка. Проявлението на Господа е отвътре, но работата му е отвънка. Ти най-първо трябва да търсиш Бога в себе си и ако искаш да знаеш неговото проявление, да видиш как той работи, трябва да го търсиш отвън.
Мнозина от тези, които изучават и физическия, и духовния свят, питат де е духовният свят.
Има един англичанин на име Хинтън, който е изучавал четвъртото измерение повече от десет години, но не е могъл да обясни де е Божественият, де е духовният свят. Той знае, че този свят съществува, но де е, не е могъл да определи никаква посока.
към втори вариант >>
То са възможностите на този свят.
(втори вариант)
Сега повикайте някой философ да развие тази тема - какво нещо е онзи свят. Онзи свят са възможностите на този свят и този свят са възможностите на онзи свят. Най-добрите философи в България могат да разяснят философски тази тема в едно списание според техните термини. Аз ви го давам като зародиш, най-късата тема: „Що е онзи свят".
То са възможностите на този свят.
Онзи свят, Духът на Господа, той е, който съгражда всичко. Ако нямам него, нито възможностите на онзи свят, нито възможностите на този свят, не могат нещата да се реализират. Без Духа Господен те остават нереализирани.
към втори вариант >>
Ако ти вярваш, че някъде в планината има един извор и отидеш при този извор, какво те ползва това, че вярваш в него?
(втори вариант)
Мнозина казват да вярваме. Какво принася вярата на човека?
Ако ти вярваш, че някъде в планината има един извор и отидеш при този извор, какво те ползва това, че вярваш в него?
Какво принася вярата ти в хляба? Или какво принася вярата ти в парите? Какво те ползва всичко това? Казваш: „Да съм богат аз, да видиш какво мога да направя." Да си богат. Добре. Аз допущам, че си богат човек, имаш с милиони, но стомахът ти от природата е така развален, че не можеш нито да ядеш.
към втори вариант >>
Има един англичанин на име Хинтън, който е изучавал четвъртото измерение повече от десет години, но не е могъл да обясни де е Божественият, де е духовният свят.
(втори вариант)
Че това е физическо отиване. Това значи, че ти търсиш Господа отвънка. Проявлението на Господа е отвътре, но работата му е отвънка. Ти най-първо трябва да търсиш Бога в себе си и ако искаш да знаеш неговото проявление, да видиш как той работи, трябва да го търсиш отвън. Мнозина от тези, които изучават и физическия, и духовния свят, питат де е духовният свят.
Има един англичанин на име Хинтън, който е изучавал четвъртото измерение повече от десет години, но не е могъл да обясни де е Божественият, де е духовният свят.
Той знае, че този свят съществува, но де е, не е могъл да определи никаква посока.
към втори вариант >>
Онзи свят, Духът на Господа, той е, който съгражда всичко.
(втори вариант)
Сега повикайте някой философ да развие тази тема - какво нещо е онзи свят. Онзи свят са възможностите на този свят и този свят са възможностите на онзи свят. Най-добрите философи в България могат да разяснят философски тази тема в едно списание според техните термини. Аз ви го давам като зародиш, най-късата тема: „Що е онзи свят". То са възможностите на този свят.
Онзи свят, Духът на Господа, той е, който съгражда всичко.
Ако нямам него, нито възможностите на онзи свят, нито възможностите на този свят, не могат нещата да се реализират. Без Духа Господен те остават нереализирани.
към втори вариант >>
Какво принася вярата ти в хляба?
(втори вариант)
Мнозина казват да вярваме. Какво принася вярата на човека? Ако ти вярваш, че някъде в планината има един извор и отидеш при този извор, какво те ползва това, че вярваш в него?
Какво принася вярата ти в хляба?
Или какво принася вярата ти в парите? Какво те ползва всичко това? Казваш: „Да съм богат аз, да видиш какво мога да направя." Да си богат. Добре. Аз допущам, че си богат човек, имаш с милиони, но стомахът ти от природата е така развален, че не можеш нито да ядеш. И очите ти така мрачкаво виждат, че трябва хората да те водят.
към втори вариант >>
Той знае, че този свят съществува, но де е, не е могъл да определи никаква посока.
(втори вариант)
Това значи, че ти търсиш Господа отвънка. Проявлението на Господа е отвътре, но работата му е отвънка. Ти най-първо трябва да търсиш Бога в себе си и ако искаш да знаеш неговото проявление, да видиш как той работи, трябва да го търсиш отвън. Мнозина от тези, които изучават и физическия, и духовния свят, питат де е духовният свят. Има един англичанин на име Хинтън, който е изучавал четвъртото измерение повече от десет години, но не е могъл да обясни де е Божественият, де е духовният свят.
Той знае, че този свят съществува, но де е, не е могъл да определи никаква посока.
към втори вариант >>
Ако нямам него, нито възможностите на онзи свят, нито възможностите на този свят, не могат нещата да се реализират.
(втори вариант)
Онзи свят са възможностите на този свят и този свят са възможностите на онзи свят. Най-добрите философи в България могат да разяснят философски тази тема в едно списание според техните термини. Аз ви го давам като зародиш, най-късата тема: „Що е онзи свят". То са възможностите на този свят. Онзи свят, Духът на Господа, той е, който съгражда всичко.
Ако нямам него, нито възможностите на онзи свят, нито възможностите на този свят, не могат нещата да се реализират.
Без Духа Господен те остават нереализирани.
към втори вариант >>
Или какво принася вярата ти в парите?
(втори вариант)
Мнозина казват да вярваме. Какво принася вярата на човека? Ако ти вярваш, че някъде в планината има един извор и отидеш при този извор, какво те ползва това, че вярваш в него? Какво принася вярата ти в хляба?
Или какво принася вярата ти в парите?
Какво те ползва всичко това? Казваш: „Да съм богат аз, да видиш какво мога да направя." Да си богат. Добре. Аз допущам, че си богат човек, имаш с милиони, но стомахът ти от природата е така развален, че не можеш нито да ядеш. И очите ти така мрачкаво виждат, че трябва хората да те водят. Питам, какво те ползва сега твоето богатство?
към втори вариант >>
НАГОРЕ