НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
917
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
917
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Любов към Бога / Люби Бога
,
ООК
, София, 2.11.1932г.,
Твоят език, за да изпее една песен, дава се такт на него.
(втори вариант)
Всичко това не почива на един велик закон. Донякъде само почива. На първо място е музиката, а не диригентът. На първо място не са свирците, диригентът трябва да се слива със своя талант, с музиката. Диригентството може да се създаде и по друг начин.
Твоят език, за да изпее една песен, дава се такт на него.
Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово. Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон.
към втори вариант >>
Преди години имах един пример, ще ви го приведа.
(втори вариант)
Преди години имах един пример, ще ви го приведа.
Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек. Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна. Какво ще мислите за мене? “ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш.
към втори вариант >>
Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово.
(втори вариант)
Донякъде само почива. На първо място е музиката, а не диригентът. На първо място не са свирците, диригентът трябва да се слива със своя талант, с музиката. Диригентството може да се създаде и по друг начин. Твоят език, за да изпее една песен, дава се такт на него.
Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово.
Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи.
към втори вариант >>
Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек.
(втори вариант)
Преди години имах един пример, ще ви го приведа.
Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек.
Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна. Какво ще мислите за мене? “ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя.
към втори вариант >>
Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу.
(втори вариант)
На първо място е музиката, а не диригентът. На първо място не са свирците, диригентът трябва да се слива със своя талант, с музиката. Диригентството може да се създаде и по друг начин. Твоят език, за да изпее една песен, дава се такт на него. Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово.
Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу.
Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа.
към втори вариант >>
Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна.
(втори вариант)
Преди години имах един пример, ще ви го приведа. Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек.
Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна.
Какво ще мислите за мене? “ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо.
към втори вариант >>
Това са много механически процеси.
(втори вариант)
На първо място не са свирците, диригентът трябва да се слива със своя талант, с музиката. Диригентството може да се създаде и по друг начин. Твоят език, за да изпее една песен, дава се такт на него. Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово. Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу.
Това са много механически процеси.
В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа. Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл.
към втори вариант >>
Какво ще мислите за мене?
(втори вариант)
Преди години имах един пример, ще ви го приведа. Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек. Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна.
Какво ще мислите за мене?
“ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо.
към втори вариант >>
В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре.
(втори вариант)
Диригентството може да се създаде и по друг начин. Твоят език, за да изпее една песен, дава се такт на него. Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово. Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси.
В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре.
Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа. Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл. Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа.
към втори вариант >>
“ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението.
(втори вариант)
Преди години имах един пример, ще ви го приведа. Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек. Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна. Какво ще мислите за мене?
“ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението.
Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги?
към втори вариант >>
Това е пак основано на един закон.
(втори вариант)
Твоят език, за да изпее една песен, дава се такт на него. Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово. Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре.
Това е пак основано на един закон.
Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа. Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл. Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа.
към втори вариант >>
Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш.
(втори вариант)
Преди години имах един пример, ще ви го приведа. Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек. Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна. Какво ще мислите за мене? “ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението.
Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш.
Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен?
към втори вариант >>
Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи.
(втори вариант)
Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово. Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон.
Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи.
В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа. Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл. Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа.
към втори вариант >>
Аз мога да те освободя.
(втори вариант)
Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек. Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна. Какво ще мислите за мене? “ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш.
Аз мога да те освободя.
Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен? “ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек.
към втори вариант >>
В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа.
(втори вариант)
Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи.
В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа.
Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл. Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа.
към втори вариант >>
Считай, че не съм ти дал нищо.
(втори вариант)
Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна. Какво ще мислите за мене? “ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя.
Считай, че не съм ти дал нищо.
Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен? “ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил.
към втори вариант >>
Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл.
(втори вариант)
Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа.
Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл.
Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа.
към втори вариант >>
Забрави и не връщай нищо.
(втори вариант)
Какво ще мислите за мене? “ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо.
Забрави и не връщай нищо.
Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен? “ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш.
към втори вариант >>
Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа.
(втори вариант)
В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа. Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл.
Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа.
към втори вариант >>
Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги?
(втори вариант)
“ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо.
Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги?
Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен? “ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо.
към втори вариант >>
Аз някой път свиря без такт и без диригент.
(втори вариант)
Аз някой път свиря без такт и без диригент.
Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента. Важна е музиката, която публиката трябва да слуша.
към втори вариант >>
Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен?
(втори вариант)
Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги?
Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен?
“ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел.
към втори вариант >>
Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво.
(втори вариант)
Аз някой път свиря без такт и без диригент.
Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво.
Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента. Важна е музиката, която публиката трябва да слуша. Каквото излезе от нас, то е важното?
към втори вариант >>
“ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек.
(втори вариант)
Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен?
“ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек.
Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам.
към втори вариант >>
Има едно вътрешно съотношение.
(втори вариант)
Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво.
Има едно вътрешно съотношение.
Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента. Важна е музиката, която публиката трябва да слуша. Каквото излезе от нас, то е важното? Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта.
към втори вариант >>
Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил.
(втори вариант)
Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен? “ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек.
Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил.
Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари.
към втори вариант >>
Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката.
(втори вариант)
Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение.
Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката.
Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента. Важна е музиката, която публиката трябва да слуша. Каквото излезе от нас, то е важното? Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта.
към втори вариант >>
Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш.
(втори вариант)
Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен? “ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил.
Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш.
Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам.
към втори вариант >>
Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента.
(втори вариант)
Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката.
Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента.
Важна е музиката, която публиката трябва да слуша. Каквото излезе от нас, то е важното? Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта.
към втори вариант >>
Вземи парите и не искам нищо.
(втори вариант)
Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен? “ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш.
Вземи парите и не искам нищо.
Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично.
към втори вариант >>
Важна е музиката, която публиката трябва да слуша.
(втори вариант)
Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента.
Важна е музиката, която публиката трябва да слуша.
Каквото излезе от нас, то е важното? Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта.
към втори вариант >>
Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел.
(втори вариант)
Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен? “ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо.
Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел.
Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш.
към втори вариант >>
Каквото излезе от нас, то е важното?
(втори вариант)
Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента. Важна е музиката, която публиката трябва да слуша.
Каквото излезе от нас, то е важното?
Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта.
към втори вариант >>
Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам.
(втори вариант)
“ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел.
Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам.
И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме.
към втори вариант >>
Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта.
(втори вариант)
Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента. Важна е музиката, която публиката трябва да слуша. Каквото излезе от нас, то е важното?
Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта.
към втори вариант >>
И да не мислиш, че имам пари.
(втори вариант)
Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам.
И да не мислиш, че имам пари.
Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него.
към втори вариант >>
Някой може да каже: „Тогава без диригент!
(втори вариант)
Някой може да каже: „Тогава без диригент!
“ Не. Диригентът в дадения случай може да го считате за глава. Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти.
към втори вариант >>
Те са последните пари, които имам, и ти ги давам.
(втори вариант)
Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари.
Те са последните пари, които имам, и ти ги давам.
Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него. Две мнения.
към втори вариант >>
“ Не.
(втори вариант)
Някой може да каже: „Тогава без диригент!
“ Не.
Диригентът в дадения случай може да го считате за глава. Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента?
към втори вариант >>
Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично.
(втори вариант)
Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам.
Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично.
И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него. Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение?
към втори вариант >>
Диригентът в дадения случай може да го считате за глава.
(втори вариант)
Някой може да каже: „Тогава без диригент! “ Не.
Диригентът в дадения случай може да го считате за глава.
Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента.
към втори вариант >>
И ти имаш душа и ще се порадваш.
(втори вариант)
Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично.
И ти имаш душа и ще се порадваш.
Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него. Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение? “ – Рекох, бъди уверен.
към втори вариант >>
Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството?
(втори вариант)
Някой може да каже: „Тогава без диригент! “ Не. Диригентът в дадения случай може да го считате за глава.
Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството?
Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента. Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър.
към втори вариант >>
Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме.
(втори вариант)
Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш.
Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме.
Става една борба в него. Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение? “ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам.
към втори вариант >>
Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре.
(втори вариант)
Някой може да каже: „Тогава без диригент! “ Не. Диригентът в дадения случай може да го считате за глава. Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството?
Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре.
Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента. Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър. Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си.
към втори вариант >>
Става една борба в него.
(втори вариант)
И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме.
Става една борба в него.
Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение? “ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам. Той се зарадва и въздъхна.
към втори вариант >>
Вие настоявате за отлични диригенти.
(втори вариант)
Някой може да каже: „Тогава без диригент! “ Не. Диригентът в дадения случай може да го считате за глава. Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре.
Вие настоявате за отлични диригенти.
Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента. Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър. Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си. Това е първото нещо, което трябва.
към втори вариант >>
Две мнения.
(втори вариант)
Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него.
Две мнения.
Казва: „Какво ще бъде твоето мнение? “ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам. Той се зарадва и въздъхна. Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него.
към втори вариант >>
Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента?
(втори вариант)
“ Не. Диригентът в дадения случай може да го считате за глава. Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти.
Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента?
Музиката роди диригента. Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър. Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си. Това е първото нещо, което трябва.
към втори вариант >>
Казва: „Какво ще бъде твоето мнение?
(втори вариант)
Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него. Две мнения.
Казва: „Какво ще бъде твоето мнение?
“ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам. Той се зарадва и въздъхна. Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него. Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право.
към втори вариант >>
Музиката роди диригента.
(втори вариант)
Диригентът в дадения случай може да го считате за глава. Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента?
Музиката роди диригента.
Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър. Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си. Това е първото нещо, което трябва.
към втори вариант >>
“ – Рекох, бъди уверен.
(втори вариант)
И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него. Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение?
“ – Рекох, бъди уверен.
Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам. Той се зарадва и въздъхна. Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него. Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право. И аз често пъти изисквам от хората, това за което нямам право.
към втори вариант >>
Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър.
(втори вариант)
Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента.
Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър.
Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си. Това е първото нещо, което трябва.
към втори вариант >>
Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам.
(втори вариант)
Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него. Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение? “ – Рекох, бъди уверен.
Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам.
Той се зарадва и въздъхна. Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него. Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право. И аз често пъти изисквам от хората, това за което нямам право.
към втори вариант >>
Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си.
(втори вариант)
Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента. Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър.
Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си.
Това е първото нещо, което трябва.
към втори вариант >>
Той се зарадва и въздъхна.
(втори вариант)
Става една борба в него. Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение? “ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам.
Той се зарадва и въздъхна.
Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него. Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право. И аз често пъти изисквам от хората, това за което нямам право.
към втори вариант >>
Това е първото нещо, което трябва.
(втори вариант)
Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента. Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър. Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си.
Това е първото нещо, което трябва.
към втори вариант >>
Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него.
(втори вариант)
Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение? “ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам. Той се зарадва и въздъхна.
Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него.
Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право. И аз често пъти изисквам от хората, това за което нямам право.
към втори вариант >>
Казвате, че здравето се добива като еде човек.
(втори вариант)
Казвате, че здравето се добива като еде човек.
Само невежите хора мислят така. Няма животно, което да не знае как да яде. Каква е скритата ви цел? Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя.
към втори вариант >>
Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право.
(втори вариант)
Казва: „Какво ще бъде твоето мнение? “ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам. Той се зарадва и въздъхна. Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него.
Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право.
И аз често пъти изисквам от хората, това за което нямам право.
към втори вариант >>
Само невежите хора мислят така.
(втори вариант)
Казвате, че здравето се добива като еде човек.
Само невежите хора мислят така.
Няма животно, което да не знае как да яде. Каква е скритата ви цел? Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук.
към втори вариант >>
И аз често пъти изисквам от хората, това за което нямам право.
(втори вариант)
“ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам. Той се зарадва и въздъхна. Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него. Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право.
И аз често пъти изисквам от хората, това за което нямам право.
към втори вариант >>
Няма животно, което да не знае как да яде.
(втори вариант)
Казвате, че здравето се добива като еде човек. Само невежите хора мислят така.
Няма животно, което да не знае как да яде.
Каква е скритата ви цел? Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти.
към втори вариант >>
Та сега, едно хубаво разсъждение.
(втори вариант)
Та сега, едно хубаво разсъждение.
За да се образува онази хармония, онова разбиране, истинския морал, вие трябва да го търсите. Влезте в кое и да е общество, всички общества си приличат. Колкото хората са по-повдигнати, тогава се заражда друго нещо, от друг нюанс. Има някакво грубо прегрешение, но след като излезеш, един брат ти е казал, за него този е малко... Ще се спрете там. Само ще си помръднете ръцете.
към втори вариант >>
Каква е скритата ви цел?
(втори вариант)
Казвате, че здравето се добива като еде човек. Само невежите хора мислят така. Няма животно, което да не знае как да яде.
Каква е скритата ви цел?
Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал.
към втори вариант >>
За да се образува онази хармония, онова разбиране, истинския морал, вие трябва да го търсите.
(втори вариант)
Та сега, едно хубаво разсъждение.
За да се образува онази хармония, онова разбиране, истинския морал, вие трябва да го търсите.
Влезте в кое и да е общество, всички общества си приличат. Колкото хората са по-повдигнати, тогава се заражда друго нещо, от друг нюанс. Има някакво грубо прегрешение, но след като излезеш, един брат ти е казал, за него този е малко... Ще се спрете там. Само ще си помръднете ръцете.
към втори вариант >>
Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания?
(втори вариант)
Казвате, че здравето се добива като еде човек. Само невежите хора мислят така. Няма животно, което да не знае как да яде. Каква е скритата ви цел?
Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания?
(Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил.
към втори вариант >>
Влезте в кое и да е общество, всички общества си приличат.
(втори вариант)
Та сега, едно хубаво разсъждение. За да се образува онази хармония, онова разбиране, истинския морал, вие трябва да го търсите.
Влезте в кое и да е общество, всички общества си приличат.
Колкото хората са по-повдигнати, тогава се заражда друго нещо, от друг нюанс. Има някакво грубо прегрешение, но след като излезеш, един брат ти е казал, за него този е малко... Ще се спрете там. Само ще си помръднете ръцете.
към втори вариант >>
(Един брат запитва нещо Учителя.
(втори вариант)
Казвате, че здравето се добива като еде човек. Само невежите хора мислят така. Няма животно, което да не знае как да яде. Каква е скритата ви цел? Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания?
(Един брат запитва нещо Учителя.
Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко.
към втори вариант >>
Колкото хората са по-повдигнати, тогава се заражда друго нещо, от друг нюанс.
(втори вариант)
Та сега, едно хубаво разсъждение. За да се образува онази хармония, онова разбиране, истинския морал, вие трябва да го търсите. Влезте в кое и да е общество, всички общества си приличат.
Колкото хората са по-повдигнати, тогава се заражда друго нещо, от друг нюанс.
Има някакво грубо прегрешение, но след като излезеш, един брат ти е казал, за него този е малко... Ще се спрете там. Само ще си помръднете ръцете.
към втори вариант >>
Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук.
(втори вариант)
Само невежите хора мислят така. Няма животно, което да не знае как да яде. Каква е скритата ви цел? Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя.
Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук.
Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти.
към втори вариант >>
Има някакво грубо прегрешение, но след като излезеш, един брат ти е казал, за него този е малко... Ще се спрете там.
(втори вариант)
Та сега, едно хубаво разсъждение. За да се образува онази хармония, онова разбиране, истинския морал, вие трябва да го търсите. Влезте в кое и да е общество, всички общества си приличат. Колкото хората са по-повдигнати, тогава се заражда друго нещо, от друг нюанс.
Има някакво грубо прегрешение, но след като излезеш, един брат ти е казал, за него този е малко... Ще се спрете там.
Само ще си помръднете ръцете.
към втори вариант >>
Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти.
(втори вариант)
Няма животно, което да не знае как да яде. Каква е скритата ви цел? Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук.
Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти.
И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие.
към втори вариант >>
Само ще си помръднете ръцете.
(втори вариант)
Та сега, едно хубаво разсъждение. За да се образува онази хармония, онова разбиране, истинския морал, вие трябва да го търсите. Влезте в кое и да е общество, всички общества си приличат. Колкото хората са по-повдигнати, тогава се заражда друго нещо, от друг нюанс. Има някакво грубо прегрешение, но след като излезеш, един брат ти е казал, за него този е малко... Ще се спрете там.
Само ще си помръднете ръцете.
към втори вариант >>
И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал.
(втори вариант)
Каква е скритата ви цел? Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти.
И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал.
Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“.
към втори вариант >>
Та, в света съществува един закон.
(втори вариант)
Та, в света съществува един закон.
Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат. Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие.
към втори вариант >>
Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил.
(втори вариант)
Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал.
Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил.
Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“?
към втори вариант >>
Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат.
(втори вариант)
Та, в света съществува един закон.
Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат.
Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може.
към втори вариант >>
Аз зная всичко.
(втори вариант)
(Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил.
Аз зная всичко.
Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива.
към втори вариант >>
Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора.
(втори вариант)
Та, в света съществува един закон. Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат.
Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора.
И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек.
към втори вариант >>
Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти.
(втори вариант)
Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко.
Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти.
Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива.
към втори вариант >>
И като имаш доверие в него, нему му е приятно.
(втори вариант)
Та, в света съществува един закон. Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат. Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора.
И като имаш доверие в него, нему му е приятно.
И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие.
към втори вариант >>
Аз съм длъжен, длъжни сте и вие.
(втори вариант)
Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти.
Аз съм длъжен, длъжни сте и вие.
Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен.
към втори вариант >>
И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно.
(втори вариант)
Та, в света съществува един закон. Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат. Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно.
И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно.
Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие.
към втори вариант >>
Какво разбираш под думата „природа“.
(втори вариант)
И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие.
Какво разбираш под думата „природа“.
Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен.
към втори вариант >>
Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие.
(втори вариант)
Та, в света съществува един закон. Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат. Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно.
Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие.
Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога.
към втори вариант >>
Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“?
(втори вариант)
Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“.
Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“?
И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си.
към втори вариант >>
Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може.
(втори вариант)
Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат. Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие.
Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може.
Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога. Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде.
към втори вариант >>
И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива.
(втори вариант)
Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“?
И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива.
По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна.
към втори вариант >>
Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек.
(втори вариант)
Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може.
Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек.
Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога. Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде. Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш.
към втори вариант >>
По този път, по който вървите, истината не се добива.
(втори вариант)
Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива.
По този път, по който вървите, истината не се добива.
Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта.
към втори вариант >>
Някой иска абсолютно доверие.
(втори вариант)
И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек.
Някой иска абсолютно доверие.
Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога. Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде. Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш.
към втори вариант >>
Не мислете, че пътят на животните е така свободен.
(втори вариант)
Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива.
Не мислете, че пътят на животните е така свободен.
Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера.
към втори вариант >>
Аз не искам абсолютно доверие.
(втори вариант)
И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие.
Аз не искам абсолютно доверие.
Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога. Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде. Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш.
към втори вариант >>
Нито един от вас най-първо не е свободен.
(втори вариант)
Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен.
Нито един от вас най-първо не е свободен.
Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив?
към втори вариант >>
Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога.
(втори вариант)
Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие.
Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога.
Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде. Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш.
към втори вариант >>
Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си.
(втори вариант)
Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен.
Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си.
За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите.
към втори вариант >>
Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде.
(втори вариант)
Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога.
Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде.
Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш.
към втори вариант >>
За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна.
(втори вариант)
И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си.
За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна.
Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче.
към втори вариант >>
Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш.
(втори вариант)
Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога. Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде.
Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш.
към втори вариант >>
Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта.
(втори вариант)
По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна.
Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта.
Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора.
към втори вариант >>
Ако искаш да опиташ Бога, може да опиташ Бога, когато си болен.
(втори вариант)
Ако искаш да опиташ Бога, може да опиташ Бога, когато си болен.
Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява. Или някъде те гонят хората. Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим. Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“! Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил.
към втори вариант >>
Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера.
(втори вариант)
Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта.
Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера.
Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал.
към втори вариант >>
Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява.
(втори вариант)
Ако искаш да опиташ Бога, може да опиташ Бога, когато си болен.
Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява.
Или някъде те гонят хората. Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим. Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“! Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил. Но хората не искат по този начин.
към втори вариант >>
Аз ли съм крив?
(втори вариант)
Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера.
Аз ли съм крив?
Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт.
към втори вариант >>
Или някъде те гонят хората.
(втори вариант)
Ако искаш да опиташ Бога, може да опиташ Бога, когато си болен. Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява.
Или някъде те гонят хората.
Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим. Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“! Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил. Но хората не искат по този начин. Те искат по свой начин да оправят и тогава ще има този ред на нещата.
към втори вариант >>
Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите.
(втори вариант)
Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив?
Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите.
Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е?
към втори вариант >>
Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим.
(втори вариант)
Ако искаш да опиташ Бога, може да опиташ Бога, когато си болен. Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява. Или някъде те гонят хората.
Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим.
Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“! Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил. Но хората не искат по този начин. Те искат по свой начин да оправят и тогава ще има този ред на нещата.
към втори вариант >>
Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче.
(втори вариант)
За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите.
Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче.
Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е? Хората си позволяват това, което не е позволено.
към втори вариант >>
Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“!
(втори вариант)
Ако искаш да опиташ Бога, може да опиташ Бога, когато си болен. Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява. Или някъде те гонят хората. Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим.
Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“!
Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил. Но хората не искат по този начин. Те искат по свой начин да оправят и тогава ще има този ред на нещата.
към втори вариант >>
Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора.
(втори вариант)
Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче.
Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора.
Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е? Хората си позволяват това, което не е позволено. Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго.
към втори вариант >>
Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил.
(втори вариант)
Ако искаш да опиташ Бога, може да опиташ Бога, когато си болен. Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява. Или някъде те гонят хората. Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим. Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“!
Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил.
Но хората не искат по този начин. Те искат по свой начин да оправят и тогава ще има този ред на нещата.
към втори вариант >>
Ти моята сила не си опитал.
(втори вариант)
Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора.
Ти моята сила не си опитал.
Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е? Хората си позволяват това, което не е позволено. Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго. Това, което Бога не позволява, човек го позволява.
към втори вариант >>
Но хората не искат по този начин.
(втори вариант)
Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява. Или някъде те гонят хората. Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим. Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“! Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил.
Но хората не искат по този начин.
Те искат по свой начин да оправят и тогава ще има този ред на нещата.
към втори вариант >>
Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт.
(втори вариант)
Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал.
Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт.
Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е? Хората си позволяват това, което не е позволено. Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго. Това, което Бога не позволява, човек го позволява. Ако ние сами се разрушаваме, тогава как изпълняваме Волята Божия?
към втори вариант >>
Те искат по свой начин да оправят и тогава ще има този ред на нещата.
(втори вариант)
Или някъде те гонят хората. Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим. Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“! Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил. Но хората не искат по този начин.
Те искат по свой начин да оправят и тогава ще има този ред на нещата.
към втори вариант >>
Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е?
(втори вариант)
Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт.
Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е?
Хората си позволяват това, което не е позволено. Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго. Това, което Бога не позволява, човек го позволява. Ако ние сами се разрушаваме, тогава как изпълняваме Волята Божия?
към втори вариант >>
Но вие опитайте по този начин и като го опитате, не ходете да разправяте тази своя опитност, понеже ако разправяш една своя опитност в живота, това понякой път ще се отрази зле върху вас.
(втори вариант)
Но вие опитайте по този начин и като го опитате, не ходете да разправяте тази своя опитност, понеже ако разправяш една своя опитност в живота, това понякой път ще се отрази зле върху вас.
Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам? Искам да си подигна реномето, че съм учен човек. Какво ще добия? Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара.
към втори вариант >>
Хората си позволяват това, което не е позволено.
(втори вариант)
Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е?
Хората си позволяват това, което не е позволено.
Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго. Това, което Бога не позволява, човек го позволява. Ако ние сами се разрушаваме, тогава как изпълняваме Волята Божия?
към втори вариант >>
Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам?
(втори вариант)
Но вие опитайте по този начин и като го опитате, не ходете да разправяте тази своя опитност, понеже ако разправяш една своя опитност в живота, това понякой път ще се отрази зле върху вас.
Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам?
Искам да си подигна реномето, че съм учен човек. Какво ще добия? Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос.
към втори вариант >>
Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго.
(втори вариант)
Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е? Хората си позволяват това, което не е позволено.
Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго.
Това, което Бога не позволява, човек го позволява. Ако ние сами се разрушаваме, тогава как изпълняваме Волята Божия?
към втори вариант >>
Искам да си подигна реномето, че съм учен човек.
(втори вариант)
Но вие опитайте по този начин и като го опитате, не ходете да разправяте тази своя опитност, понеже ако разправяш една своя опитност в живота, това понякой път ще се отрази зле върху вас. Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам?
Искам да си подигна реномето, че съм учен човек.
Какво ще добия? Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш.
към втори вариант >>
Това, което Бога не позволява, човек го позволява.
(втори вариант)
Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е? Хората си позволяват това, което не е позволено. Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго.
Това, което Бога не позволява, човек го позволява.
Ако ние сами се разрушаваме, тогава как изпълняваме Волята Божия?
към втори вариант >>
Какво ще добия?
(втори вариант)
Но вие опитайте по този начин и като го опитате, не ходете да разправяте тази своя опитност, понеже ако разправяш една своя опитност в живота, това понякой път ще се отрази зле върху вас. Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам? Искам да си подигна реномето, че съм учен човек.
Какво ще добия?
Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш. Продава се знанието.
към втори вариант >>
Ако ние сами се разрушаваме, тогава как изпълняваме Волята Божия?
(втори вариант)
Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е? Хората си позволяват това, което не е позволено. Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго. Това, което Бога не позволява, човек го позволява.
Ако ние сами се разрушаваме, тогава как изпълняваме Волята Божия?
към втори вариант >>
Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи.
(втори вариант)
Но вие опитайте по този начин и като го опитате, не ходете да разправяте тази своя опитност, понеже ако разправяш една своя опитност в живота, това понякой път ще се отрази зле върху вас. Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам? Искам да си подигна реномето, че съм учен човек. Какво ще добия?
Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи.
На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш. Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки.
към втори вариант >>
Най-първо езикът ти е един нож, вие хубаво питате.
(втори вариант)
Най-първо езикът ти е един нож, вие хубаво питате.
Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения. Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас. В едно отношение са по-доблестни от тебе. В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил.
към втори вариант >>
На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара.
(втори вариант)
Но вие опитайте по този начин и като го опитате, не ходете да разправяте тази своя опитност, понеже ако разправяш една своя опитност в живота, това понякой път ще се отрази зле върху вас. Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам? Искам да си подигна реномето, че съм учен човек. Какво ще добия? Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи.
На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара.
Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш. Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано.
към втори вариант >>
Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения.
(втори вариант)
Най-първо езикът ти е един нож, вие хубаво питате.
Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения.
Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас. В едно отношение са по-доблестни от тебе. В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава.
към втори вариант >>
Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос.
(втори вариант)
Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам? Искам да си подигна реномето, че съм учен човек. Какво ще добия? Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара.
Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос.
Не може да го приложиш. Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение.
към втори вариант >>
Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас.
(втори вариант)
Най-първо езикът ти е един нож, вие хубаво питате. Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения.
Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас.
В едно отношение са по-доблестни от тебе. В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна.
към втори вариант >>
Не може да го приложиш.
(втори вариант)
Искам да си подигна реномето, че съм учен човек. Какво ще добия? Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос.
Не може да го приложиш.
Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система.
към втори вариант >>
В едно отношение са по-доблестни от тебе.
(втори вариант)
Най-първо езикът ти е един нож, вие хубаво питате. Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения. Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас.
В едно отношение са по-доблестни от тебе.
В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат.
към втори вариант >>
Продава се знанието.
(втори вариант)
Какво ще добия? Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш.
Продава се знанието.
Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя.
към втори вариант >>
В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен.
(втори вариант)
Най-първо езикът ти е един нож, вие хубаво питате. Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения. Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас. В едно отношение са по-доблестни от тебе.
В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен.
И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща.
към втори вариант >>
Сега имаше курсове по тайните науки.
(втори вариант)
Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш. Продава се знанието.
Сега имаше курсове по тайните науки.
От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение.
към втори вариант >>
И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил.
(втори вариант)
Най-първо езикът ти е един нож, вие хубаво питате. Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения. Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас. В едно отношение са по-доблестни от тебе. В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен.
И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил.
Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща. Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно?
към втори вариант >>
От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано.
(втори вариант)
На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш. Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки.
От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано.
Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш.
към втори вариант >>
Аз не искам никой да ме защитава.
(втори вариант)
Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения. Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас. В едно отношение са по-доблестни от тебе. В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил.
Аз не искам никой да ме защитава.
Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща. Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате: „Как да живеем добре?
към втори вариант >>
Всичко това е повторение.
(втори вариант)
Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш. Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано.
Всичко това е повторение.
И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите.
към втори вариант >>
Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна.
(втори вариант)
Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас. В едно отношение са по-доблестни от тебе. В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава.
Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна.
Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща. Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате: „Как да живеем добре? “ Аз отговарям: Люби Бога!
към втори вариант >>
И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система.
(втори вариант)
Не може да го приложиш. Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение.
И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система.
Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите. Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва.
към втори вариант >>
Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат.
(втори вариант)
В едно отношение са по-доблестни от тебе. В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна.
Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат.
Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща. Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате: „Как да живеем добре? “ Аз отговарям: Люби Бога!
към втори вариант >>
Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя.
(втори вариант)
Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система.
Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя.
Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите. Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва. Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат.
към втори вариант >>
Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща.
(втори вариант)
В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат.
Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща.
Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате: „Как да живеем добре? “ Аз отговарям: Люби Бога!
към втори вариант >>
Там се изисква учение.
(втори вариант)
Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя.
Там се изисква учение.
В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите. Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва. Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат. В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо.
към втори вариант >>
Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно?
(втори вариант)
И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща.
Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно?
Вие питате: „Как да живеем добре? “ Аз отговарям: Люби Бога!
към втори вариант >>
В природата трябва да чоплиш.
(втори вариант)
От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение.
В природата трябва да чоплиш.
Тя обича трудолюбивите. Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва. Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат. В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо. Това благо е Бог.
към втори вариант >>
Вие питате: „Как да живеем добре?
(втори вариант)
Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща. Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно?
Вие питате: „Как да живеем добре?
“ Аз отговарям: Люби Бога!
към втори вариант >>
Тя обича трудолюбивите.
(втори вариант)
Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш.
Тя обича трудолюбивите.
Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва. Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат. В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо. Това благо е Бог.
към втори вариант >>
“ Аз отговарям: Люби Бога!
(втори вариант)
Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща. Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате: „Как да живеем добре?
“ Аз отговарям: Люби Бога!
към втори вариант >>
Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва.
(втори вариант)
И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите.
Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва.
Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат. В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо. Това благо е Бог.
към втори вариант >>
Всичко, което носи раздор, смърт, страдание в живота, не е от Бога.
(втори вариант)
Всичко, което носи раздор, смърт, страдание в живота, не е от Бога.
Ти си причината за всички нещастия в света. За всички престъпления в света ти си причината. Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам. Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа. Той казва: „– Яденето не е сготвено.
към втори вариант >>
Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат.
(втори вариант)
Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите. Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва.
Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат.
В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо. Това благо е Бог.
към втори вариант >>
Ти си причината за всички нещастия в света.
(втори вариант)
Всичко, което носи раздор, смърт, страдание в живота, не е от Бога.
Ти си причината за всички нещастия в света.
За всички престъпления в света ти си причината. Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам. Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа. Той казва: „– Яденето не е сготвено. Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е?
към втори вариант >>
В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо.
(втори вариант)
Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите. Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва. Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат.
В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо.
Това благо е Бог.
към втори вариант >>
За всички престъпления в света ти си причината.
(втори вариант)
Всичко, което носи раздор, смърт, страдание в живота, не е от Бога. Ти си причината за всички нещастия в света.
За всички престъпления в света ти си причината.
Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам. Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа. Той казва: „– Яденето не е сготвено. Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е? Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове.
към втори вариант >>
Това благо е Бог.
(втори вариант)
В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите. Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва. Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат. В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо.
Това благо е Бог.
към втори вариант >>
Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам.
(втори вариант)
Всичко, което носи раздор, смърт, страдание в живота, не е от Бога. Ти си причината за всички нещастия в света. За всички престъпления в света ти си причината.
Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам.
Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа. Той казва: „– Яденето не е сготвено. Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е? Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове. Елате, но понеже вечерта всичко е раздадено... (Една птичка влезе в салона.) Това птиче защо е влязло?
към втори вариант >>
Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, ще остави не само отпечатък, но всяко лошо желание привлича известни утайки и болестите се дължат на известни лоши желания, които и ние самите не знаем.
(втори вариант)
Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, ще остави не само отпечатък, но всяко лошо желание привлича известни утайки и болестите се дължат на известни лоши желания, които и ние самите не знаем.
Те се наричат „тайни желания“. Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество. Аз искам да го опитам. Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди.
към втори вариант >>
Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа.
(втори вариант)
Всичко, което носи раздор, смърт, страдание в живота, не е от Бога. Ти си причината за всички нещастия в света. За всички престъпления в света ти си причината. Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам.
Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа.
Той казва: „– Яденето не е сготвено. Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е? Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове. Елате, но понеже вечерта всичко е раздадено... (Една птичка влезе в салона.) Това птиче защо е влязло?
към втори вариант >>
Те се наричат „тайни желания“.
(втори вариант)
Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, ще остави не само отпечатък, но всяко лошо желание привлича известни утайки и болестите се дължат на известни лоши желания, които и ние самите не знаем.
Те се наричат „тайни желания“.
Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество. Аз искам да го опитам. Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди.
към втори вариант >>
Той казва: „– Яденето не е сготвено.
(втори вариант)
Всичко, което носи раздор, смърт, страдание в живота, не е от Бога. Ти си причината за всички нещастия в света. За всички престъпления в света ти си причината. Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам. Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа.
Той казва: „– Яденето не е сготвено.
Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е? Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове. Елате, но понеже вечерта всичко е раздадено... (Една птичка влезе в салона.) Това птиче защо е влязло?
към втори вариант >>
Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество.
(втори вариант)
Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, ще остави не само отпечатък, но всяко лошо желание привлича известни утайки и болестите се дължат на известни лоши желания, които и ние самите не знаем. Те се наричат „тайни желания“.
Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество.
Аз искам да го опитам. Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба.
към втори вариант >>
Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е?
(втори вариант)
Ти си причината за всички нещастия в света. За всички престъпления в света ти си причината. Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам. Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа. Той казва: „– Яденето не е сготвено.
Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е?
Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове. Елате, но понеже вечерта всичко е раздадено... (Една птичка влезе в салона.) Това птиче защо е влязло?
към втори вариант >>
Аз искам да го опитам.
(втори вариант)
Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, ще остави не само отпечатък, но всяко лошо желание привлича известни утайки и болестите се дължат на известни лоши желания, които и ние самите не знаем. Те се наричат „тайни желания“. Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество.
Аз искам да го опитам.
Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя.
към втори вариант >>
Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове.
(втори вариант)
За всички престъпления в света ти си причината. Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам. Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа. Той казва: „– Яденето не е сготвено. Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е?
Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове.
Елате, но понеже вечерта всичко е раздадено... (Една птичка влезе в салона.) Това птиче защо е влязло?
към втори вариант >>
Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди.
(втори вариант)
Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, ще остави не само отпечатък, но всяко лошо желание привлича известни утайки и болестите се дължат на известни лоши желания, които и ние самите не знаем. Те се наричат „тайни желания“. Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество. Аз искам да го опитам.
Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди.
По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш.
към втори вариант >>
Елате, но понеже вечерта всичко е раздадено... (Една птичка влезе в салона.) Това птиче защо е влязло?
(втори вариант)
Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам. Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа. Той казва: „– Яденето не е сготвено. Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е? Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове.
Елате, но понеже вечерта всичко е раздадено... (Една птичка влезе в салона.) Това птиче защо е влязло?
към втори вариант >>
По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди.
(втори вариант)
Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, ще остави не само отпечатък, но всяко лошо желание привлича известни утайки и болестите се дължат на известни лоши желания, които и ние самите не знаем. Те се наричат „тайни желания“. Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество. Аз искам да го опитам. Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди.
По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди.
Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи.
към втори вариант >>
Мнозина са казвали по отношение на школата: „Съжаляваме, дето толкоз време изгубихме.“ Питам: не е ли целият наш живот една загуба?
(втори вариант)
Мнозина са казвали по отношение на школата: „Съжаляваме, дето толкоз време изгубихме.“ Питам: не е ли целият наш живот една загуба?
Кой е спечелил? Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба. Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално. Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата?
към втори вариант >>
Господ никога няма да те съди.
(втори вариант)
Те се наричат „тайни желания“. Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество. Аз искам да го опитам. Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди.
Господ никога няма да те съди.
Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не.
към втори вариант >>
Кой е спечелил?
(втори вариант)
Мнозина са казвали по отношение на школата: „Съжаляваме, дето толкоз време изгубихме.“ Питам: не е ли целият наш живот една загуба?
Кой е спечелил?
Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба. Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално. Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата? И вие нищо не печелите.
към втори вариант >>
Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба.
(втори вариант)
Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество. Аз искам да го опитам. Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди.
Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба.
Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима.
към втори вариант >>
Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба.
(втори вариант)
Мнозина са казвали по отношение на школата: „Съжаляваме, дето толкоз време изгубихме.“ Питам: не е ли целият наш живот една загуба? Кой е спечелил?
Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба.
Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално. Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук.
към втори вариант >>
Рекох му: „Аз не искам да те съдя.
(втори вариант)
Аз искам да го опитам. Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба.
Рекох му: „Аз не искам да те съдя.
Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш.
към втори вариант >>
Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално.
(втори вариант)
Мнозина са казвали по отношение на школата: „Съжаляваме, дето толкоз време изгубихме.“ Питам: не е ли целият наш живот една загуба? Кой е спечелил? Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба.
Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално.
Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук. Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън.
към втори вариант >>
Я ми кажи защо идваш.
(втори вариант)
Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя.
Я ми кажи защо идваш.
Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди.
към втори вариант >>
Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си.
(втори вариант)
Мнозина са казвали по отношение на школата: „Съжаляваме, дето толкоз време изгубихме.“ Питам: не е ли целият наш живот една загуба? Кой е спечелил? Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба. Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално.
Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си.
Де е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук. Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън. Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък.
към втори вариант >>
Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи.
(втори вариант)
По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш.
Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи.
Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам.
към втори вариант >>
Де е печалбата?
(втори вариант)
Мнозина са казвали по отношение на школата: „Съжаляваме, дето толкоз време изгубихме.“ Питам: не е ли целият наш живот една загуба? Кой е спечелил? Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба. Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално. Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си.
Де е печалбата?
И вие нищо не печелите. Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук. Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън. Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък. Тук ще се ожени за един брат, като нея, който ще каже, че Бог е промислил и тази сестра ще гладува.
към втори вариант >>
Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не.
(втори вариант)
Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи.
Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не.
Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава.
към втори вариант >>
И вие нищо не печелите.
(втори вариант)
Кой е спечелил? Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба. Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално. Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата?
И вие нищо не печелите.
Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук. Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън. Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък. Тук ще се ожени за един брат, като нея, който ще каже, че Бог е промислил и тази сестра ще гладува.
към втори вариант >>
Рекох му: „Тази работа е непоправима.
(втори вариант)
Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не.
Рекох му: „Тази работа е непоправима.
Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам.
към втори вариант >>
Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук.
(втори вариант)
Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба. Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално. Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата? И вие нищо не печелите.
Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук.
Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън. Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък. Тук ще се ожени за един брат, като нея, който ще каже, че Бог е промислил и тази сестра ще гладува.
към втори вариант >>
Отначало трябваше да разсъждаваш.
(втори вариант)
Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима.
Отначало трябваше да разсъждаваш.
Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого.
към втори вариант >>
Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън.
(втори вариант)
Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално. Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук.
Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън.
Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък. Тук ще се ожени за един брат, като нея, който ще каже, че Бог е промислил и тази сестра ще гладува.
към втори вариант >>
Парите си изгубил, не го съди.
(втори вариант)
Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш.
Парите си изгубил, не го съди.
Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление.
към втори вариант >>
Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък.
(втори вариант)
Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук. Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън.
Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък.
Тук ще се ожени за един брат, като нея, който ще каже, че Бог е промислил и тази сестра ще гладува.
към втори вариант >>
Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам.
(втори вариант)
Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди.
Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам.
Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление. Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път.
към втори вариант >>
Тук ще се ожени за един брат, като нея, който ще каже, че Бог е промислил и тази сестра ще гладува.
(втори вариант)
Де е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук. Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън. Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък.
Тук ще се ожени за един брат, като нея, който ще каже, че Бог е промислил и тази сестра ще гладува.
към втори вариант >>
Аз му казах: Ум не се дава.
(втори вариант)
Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам.
Аз му казах: Ум не се дава.
Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление. Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път. Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не.
към втори вариант >>
Кое е важното сега в света?
(втори вариант)
Кое е важното сега в света?
Всички сега трябва да развием най-важния въпрос. Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното? Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи. А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения.
към втори вариант >>
Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам.
(втори вариант)
Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава.
Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам.
Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление. Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път. Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не. Нито пък моето сърдце искам да чоплят.
към втори вариант >>
Всички сега трябва да развием най-важния въпрос.
(втори вариант)
Кое е важното сега в света?
Всички сега трябва да развием най-важния въпрос.
Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното? Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи. А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това.
към втори вариант >>
Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого.
(втори вариант)
Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам.
Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого.
Аз считам това за престъпление. Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път. Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не. Нито пък моето сърдце искам да чоплят. Казано е, Господ казва: „Дай ми сърдцето си“, но преводът не е прав.
към втори вариант >>
Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното?
(втори вариант)
Кое е важното сега в света? Всички сега трябва да развием най-важния въпрос.
Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното?
Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи. А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено.
към втори вариант >>
Аз считам това за престъпление.
(втори вариант)
Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого.
Аз считам това за престъпление.
Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път. Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не. Нито пък моето сърдце искам да чоплят. Казано е, Господ казва: „Дай ми сърдцето си“, но преводът не е прав.
към втори вариант >>
Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи.
(втори вариант)
Кое е важното сега в света? Всички сега трябва да развием най-важния въпрос. Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното?
Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи.
А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора.
към втори вариант >>
Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път.
(втори вариант)
Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление.
Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път.
Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не. Нито пък моето сърдце искам да чоплят. Казано е, Господ казва: „Дай ми сърдцето си“, но преводът не е прав.
към втори вариант >>
А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят.
(втори вариант)
Кое е важното сега в света? Всички сега трябва да развием най-важния въпрос. Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното? Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи.
А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят.
Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа.
към втори вариант >>
Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не.
(втори вариант)
Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление. Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път.
Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не.
Нито пък моето сърдце искам да чоплят. Казано е, Господ казва: „Дай ми сърдцето си“, но преводът не е прав.
към втори вариант >>
Те са гимнастически упражнения.
(втори вариант)
Кое е важното сега в света? Всички сега трябва да развием най-важния въпрос. Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното? Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи. А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят.
Те са гимнастически упражнения.
Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш.
към втори вариант >>
Нито пък моето сърдце искам да чоплят.
(втори вариант)
Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление. Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път. Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не.
Нито пък моето сърдце искам да чоплят.
Казано е, Господ казва: „Дай ми сърдцето си“, но преводът не е прав.
към втори вариант >>
Нищо не се постига с това.
(втори вариант)
Всички сега трябва да развием най-важния въпрос. Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното? Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи. А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения.
Нищо не се постига с това.
В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам.
към втори вариант >>
Казано е, Господ казва: „Дай ми сърдцето си“, но преводът не е прав.
(втори вариант)
Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление. Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път. Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не. Нито пък моето сърдце искам да чоплят.
Казано е, Господ казва: „Дай ми сърдцето си“, но преводът не е прав.
към втори вариант >>
В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено.
(втори вариант)
Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното? Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи. А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това.
В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено.
В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил.
към втори вариант >>
Тези са сега нови разсъждения.
(втори вариант)
Тези са сега нови разсъждения.
Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа. Най-високият връх няма защо да се защитава. Той е най-висок. Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено.
към втори вариант >>
В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора.
(втори вариант)
Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи. А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено.
В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора.
Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил.
към втори вариант >>
Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа.
(втори вариант)
Тези са сега нови разсъждения.
Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа.
Най-високият връх няма защо да се защитава. Той е най-висок. Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх.
към втори вариант >>
Тук се изисква много учена работа.
(втори вариант)
А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора.
Тук се изисква много учена работа.
Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи.
към втори вариант >>
Най-високият връх няма защо да се защитава.
(втори вариант)
Тези са сега нови разсъждения. Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа.
Най-високият връх няма защо да се защитава.
Той е най-висок. Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините.
към втори вариант >>
Тук трябва да мислиш.
(втори вариант)
Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа.
Тук трябва да мислиш.
Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си.
към втори вариант >>
Той е най-висок.
(втори вариант)
Тези са сега нови разсъждения. Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа. Най-високият връх няма защо да се защитава.
Той е най-висок.
Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър.
към втори вариант >>
Аз почти нищо не разбирам.
(втори вариант)
Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш.
Аз почти нищо не разбирам.
Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си. Майка ти умряла, изгубиш любовта си.
към втори вариант >>
Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш.
(втори вариант)
Тези са сега нови разсъждения. Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа. Най-високият връх няма защо да се защитава. Той е най-висок.
Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш.
Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай.
към втори вариант >>
Някой има радост и я изгубил.
(втори вариант)
В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам.
Някой има радост и я изгубил.
Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си. Майка ти умряла, изгубиш любовта си. Замине учителят, изгубиш любовта си.
към втори вариант >>
Ако си най-високия връх, е свършено.
(втори вариант)
Тези са сега нови разсъждения. Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа. Най-високият връх няма защо да се защитава. Той е най-висок. Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш.
Ако си най-високия връх, е свършено.
Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал.
към втори вариант >>
Имал е любов и я изгубил.
(втори вариант)
В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил.
Имал е любов и я изгубил.
Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си. Майка ти умряла, изгубиш любовта си. Замине учителят, изгубиш любовта си. Замине ученикът, загубиш любовта си.
към втори вариант >>
Но също така, ако си и най-ниския връх.
(втори вариант)
Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа. Най-високият връх няма защо да се защитава. Той е най-висок. Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено.
Но също така, ако си и най-ниския връх.
Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах.
към втори вариант >>
Любовта се губи.
(втори вариант)
Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил.
Любовта се губи.
Приятелят е умрял, изгубиш любовта си. Майка ти умряла, изгубиш любовта си. Замине учителят, изгубиш любовта си. Замине ученикът, загубиш любовта си. Всичко се губи, но има неща, които не се губят.
към втори вариант >>
Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините.
(втори вариант)
Най-високият връх няма защо да се защитава. Той е най-висок. Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх.
Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините.
Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси.
към втори вариант >>
Приятелят е умрял, изгубиш любовта си.
(втори вариант)
Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи.
Приятелят е умрял, изгубиш любовта си.
Майка ти умряла, изгубиш любовта си. Замине учителят, изгубиш любовта си. Замине ученикът, загубиш любовта си. Всичко се губи, но има неща, които не се губят.
към втори вариант >>
Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър.
(втори вариант)
Той е най-висок. Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините.
Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър.
А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате.
към втори вариант >>
Майка ти умряла, изгубиш любовта си.
(втори вариант)
Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си.
Майка ти умряла, изгубиш любовта си.
Замине учителят, изгубиш любовта си. Замине ученикът, загубиш любовта си. Всичко се губи, но има неща, които не се губят.
към втори вариант >>
А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай.
(втори вариант)
Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър.
А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай.
Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението.
към втори вариант >>
Замине учителят, изгубиш любовта си.
(втори вариант)
Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си. Майка ти умряла, изгубиш любовта си.
Замине учителят, изгубиш любовта си.
Замине ученикът, загубиш любовта си. Всичко се губи, но има неща, които не се губят.
към втори вариант >>
Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал.
(втори вариант)
Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай.
Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал.
Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението. Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието.
към втори вариант >>
Замине ученикът, загубиш любовта си.
(втори вариант)
Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си. Майка ти умряла, изгубиш любовта си. Замине учителят, изгубиш любовта си.
Замине ученикът, загубиш любовта си.
Всичко се губи, но има неща, които не се губят.
към втори вариант >>
Нито един от вас не е сиромах.
(втори вариант)
Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал.
Нито един от вас не е сиромах.
Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението. Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието. Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга.
към втори вариант >>
Всичко се губи, но има неща, които не се губят.
(втори вариант)
Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си. Майка ти умряла, изгубиш любовта си. Замине учителят, изгубиш любовта си. Замине ученикът, загубиш любовта си.
Всичко се губи, но има неща, които не се губят.
към втори вариант >>
Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси.
(втори вариант)
Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах.
Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси.
И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението. Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието. Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга. Онова, което аз съм преживяла, какво е?
към втори вариант >>
Сега да дойдем до обяснението.
(втори вариант)
Сега да дойдем до обяснението.
Ако искате, елате един ден при мене. Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище. Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички. Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала?
към втори вариант >>
И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате.
(втори вариант)
Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси.
И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате.
Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението. Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието. Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга. Онова, което аз съм преживяла, какво е? Вие сте големи простаци.“ На друга сестра казва: „Ти си много проста“, и идва тази сестра и иска да минава за бедна, не е бедна.
към втори вариант >>
Ако искате, елате един ден при мене.
(втори вариант)
Сега да дойдем до обяснението.
Ако искате, елате един ден при мене.
Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище. Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички. Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете.
към втори вариант >>
Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението.
(втори вариант)
А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате.
Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението.
Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието. Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга. Онова, което аз съм преживяла, какво е? Вие сте големи простаци.“ На друга сестра казва: „Ти си много проста“, и идва тази сестра и иска да минава за бедна, не е бедна.
към втори вариант >>
Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище.
(втори вариант)
Сега да дойдем до обяснението. Ако искате, елате един ден при мене.
Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище.
Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички. Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси.
към втори вариант >>
Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието.
(втори вариант)
Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението.
Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието.
Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга. Онова, което аз съм преживяла, какво е? Вие сте големи простаци.“ На друга сестра казва: „Ти си много проста“, и идва тази сестра и иска да минава за бедна, не е бедна.
към втори вариант >>
Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички.
(втори вариант)
Сега да дойдем до обяснението. Ако искате, елате един ден при мене. Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище.
Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички.
Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение.
към втори вариант >>
Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга.
(втори вариант)
Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението. Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието.
Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга.
Онова, което аз съм преживяла, какво е? Вие сте големи простаци.“ На друга сестра казва: „Ти си много проста“, и идва тази сестра и иска да минава за бедна, не е бедна.
към втори вариант >>
Нито един от вас не е идвал при мене.
(втори вариант)
Сега да дойдем до обяснението. Ако искате, елате един ден при мене. Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище. Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички.
Нито един от вас не е идвал при мене.
Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение.
към втори вариант >>
Онова, което аз съм преживяла, какво е?
(втори вариант)
Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението. Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието. Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга.
Онова, което аз съм преживяла, какво е?
Вие сте големи простаци.“ На друга сестра казва: „Ти си много проста“, и идва тази сестра и иска да минава за бедна, не е бедна.
към втори вариант >>
Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала?
(втори вариант)
Сега да дойдем до обяснението. Ако искате, елате един ден при мене. Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище. Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички. Нито един от вас не е идвал при мене.
Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала?
– „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам.
към втори вариант >>
Вие сте големи простаци.“ На друга сестра казва: „Ти си много проста“, и идва тази сестра и иска да минава за бедна, не е бедна.
(втори вариант)
И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението. Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието. Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга. Онова, което аз съм преживяла, какво е?
Вие сте големи простаци.“ На друга сестра казва: „Ти си много проста“, и идва тази сестра и иска да минава за бедна, не е бедна.
към втори вариант >>
– „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете.
(втори вариант)
Ако искате, елате един ден при мене. Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище. Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички. Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала?
– „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете.
Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне.
към втори вариант >>
Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си.
(втори вариант)
Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си.
Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си. Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени. Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали. Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя.
към втори вариант >>
Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси.
(втори вариант)
Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище. Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички. Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете.
Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси.
Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне. Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне.
към втори вариант >>
Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си.
(втори вариант)
Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си.
Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си.
Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени. Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали. Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя. И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат.
към втори вариант >>
Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение.
(втори вариант)
Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички. Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси.
Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение.
Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне. Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне. Като седне, да прилича на една статуя.
към втори вариант >>
Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени.
(втори вариант)
Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си. Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си.
Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени.
Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали. Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя. И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане.
към втори вариант >>
Във вас се заражда едно нетърпение.
(втори вариант)
Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение.
Във вас се заражда едно нетърпение.
Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне. Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне. Като седне, да прилича на една статуя. Като говори, да не прави жестикулации.
към втори вариант >>
Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали.
(втори вариант)
Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си. Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си. Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени.
Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали.
Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя. И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане.
към втори вариант >>
Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам.
(втори вариант)
Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение.
Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам.
Никой от вас няма да кашли, няма да се секне. Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне. Като седне, да прилича на една статуя. Като говори, да не прави жестикулации. Никой от вас да не плюе на земята.
към втори вариант >>
Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане.
(втори вариант)
Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си. Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си. Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени. Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали.
Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане.
Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя. И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане.
към втори вариант >>
Никой от вас няма да кашли, няма да се секне.
(втори вариант)
– „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам.
Никой от вас няма да кашли, няма да се секне.
Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне. Като седне, да прилича на една статуя. Като говори, да не прави жестикулации. Никой от вас да не плюе на земята.
към втори вариант >>
Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя.
(втори вариант)
Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си. Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си. Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени. Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали. Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане.
Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя.
И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане.
към втори вариант >>
Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне.
(втори вариант)
Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне.
Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне.
Като седне, да прилича на една статуя. Като говори, да не прави жестикулации. Никой от вас да не плюе на земята.
към втори вариант >>
И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат.
(втори вариант)
Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си. Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени. Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали. Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя.
И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат.
Там има едно самоотричане.
към втори вариант >>
Като седне, да прилича на една статуя.
(втори вариант)
Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне. Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне.
Като седне, да прилича на една статуя.
Като говори, да не прави жестикулации. Никой от вас да не плюе на земята.
към втори вариант >>
Там има едно самоотричане.
(втори вариант)
Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени. Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали. Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя. И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат.
Там има едно самоотричане.
към втори вариант >>
Като говори, да не прави жестикулации.
(втори вариант)
Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне. Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне. Като седне, да прилича на една статуя.
Като говори, да не прави жестикулации.
Никой от вас да не плюе на земята.
към втори вариант >>
Никой от вас да не плюе на земята.
(втори вариант)
Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне. Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне. Като седне, да прилича на една статуя. Като говори, да не прави жестикулации.
Никой от вас да не плюе на земята.
към втори вариант >>
Тази, влязлата птичка е предметно учение.
(втори вариант)
Тази, влязлата птичка е предметно учение.
Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят. Зима иде сега, какво трябва да правя? Подслон не може ли да ми дадете? “ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас.
към втори вариант >>
Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят.
(втори вариант)
Тази, влязлата птичка е предметно учение.
Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят.
Зима иде сега, какво трябва да правя? Подслон не може ли да ми дадете? “ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода.
към втори вариант >>
Зима иде сега, какво трябва да правя?
(втори вариант)
Тази, влязлата птичка е предметно учение. Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят.
Зима иде сега, какво трябва да правя?
Подслон не може ли да ми дадете? “ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност?
към втори вариант >>
В тази лодка може ли да плавате.
(втори вариант)
В тази лодка може ли да плавате.
Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение. Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите. Това, което знаете, то е минало вече. То не ползува. Всичкото ви знание е заминало.
към втори вариант >>
Подслон не може ли да ми дадете?
(втори вариант)
Тази, влязлата птичка е предметно учение. Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят. Зима иде сега, какво трябва да правя?
Подслон не може ли да ми дадете?
“ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност? Това е моето тълкувание.
към втори вариант >>
Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение.
(втори вариант)
В тази лодка може ли да плавате.
Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение.
Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите. Това, което знаете, то е минало вече. То не ползува. Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати.
към втори вариант >>
“ Нито един от вас не е в състояние да му услужи.
(втори вариант)
Тази, влязлата птичка е предметно учение. Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят. Зима иде сега, какво трябва да правя? Подслон не може ли да ми дадете?
“ Нито един от вас не е в състояние да му услужи.
Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност? Това е моето тълкувание. Защо е дошло то?
към втори вариант >>
Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите.
(втори вариант)
В тази лодка може ли да плавате. Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение.
Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите.
Това, което знаете, то е минало вече. То не ползува. Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото.
към втори вариант >>
Няма достатъчно доверие в нас.
(втори вариант)
Тази, влязлата птичка е предметно учение. Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят. Зима иде сега, какво трябва да правя? Подслон не може ли да ми дадете? “ Нито един от вас не е в състояние да му услужи.
Няма достатъчно доверие в нас.
Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност? Това е моето тълкувание. Защо е дошло то? Кой то вас може да определи?
към втори вариант >>
Това, което знаете, то е минало вече.
(втори вариант)
В тази лодка може ли да плавате. Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение. Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите.
Това, което знаете, то е минало вече.
То не ползува. Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво.
към втори вариант >>
Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода.
(втори вариант)
Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят. Зима иде сега, какво трябва да правя? Подслон не може ли да ми дадете? “ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас.
Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода.
Какво мисли това птиченце всъщност? Това е моето тълкувание. Защо е дошло то? Кой то вас може да определи? Кое го е подтикнало да влезе тук?
към втори вариант >>
То не ползува.
(втори вариант)
В тази лодка може ли да плавате. Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение. Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите. Това, което знаете, то е минало вече.
То не ползува.
Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите.
към втори вариант >>
Какво мисли това птиченце всъщност?
(втори вариант)
Зима иде сега, какво трябва да правя? Подслон не може ли да ми дадете? “ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода.
Какво мисли това птиченце всъщност?
Това е моето тълкувание. Защо е дошло то? Кой то вас може да определи? Кое го е подтикнало да влезе тук?
към втори вариант >>
Всичкото ви знание е заминало.
(втори вариант)
В тази лодка може ли да плавате. Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение. Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите. Това, което знаете, то е минало вече. То не ползува.
Всичкото ви знание е заминало.
То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж?
към втори вариант >>
Това е моето тълкувание.
(втори вариант)
Подслон не може ли да ми дадете? “ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност?
Това е моето тълкувание.
Защо е дошло то? Кой то вас може да определи? Кое го е подтикнало да влезе тук?
към втори вариант >>
То влиза в своите резултати.
(втори вариант)
Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение. Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите. Това, което знаете, то е минало вече. То не ползува. Всичкото ви знание е заминало.
То влиза в своите резултати.
Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж? “ Така е, не отричам това.
към втори вариант >>
Защо е дошло то?
(втори вариант)
“ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност? Това е моето тълкувание.
Защо е дошло то?
Кой то вас може да определи? Кое го е подтикнало да влезе тук?
към втори вариант >>
Вие се осланяте на миналото.
(втори вариант)
Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите. Това, което знаете, то е минало вече. То не ползува. Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати.
Вие се осланяте на миналото.
Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж? “ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци.
към втори вариант >>
Кой то вас може да определи?
(втори вариант)
Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност? Това е моето тълкувание. Защо е дошло то?
Кой то вас може да определи?
Кое го е подтикнало да влезе тук?
към втори вариант >>
Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво.
(втори вариант)
Това, което знаете, то е минало вече. То не ползува. Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото.
Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво.
Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж? “ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва.
към втори вариант >>
Кое го е подтикнало да влезе тук?
(втори вариант)
Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност? Това е моето тълкувание. Защо е дошло то? Кой то вас може да определи?
Кое го е подтикнало да влезе тук?
към втори вариант >>
Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите.
(втори вариант)
То не ползува. Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво.
Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите.
Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж? “ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус.
към втори вариант >>
Светът е създаден от Някого, Когото не знаем.
(втори вариант)
Светът е създаден от Някого, Когото не знаем.
Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем. Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила. Този, който е създал света, не го е създал заради нас. Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това.
към втори вариант >>
Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж?
(втори вариант)
Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите.
Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж?
“ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини.
към втори вариант >>
Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем.
(втори вариант)
Светът е създаден от Някого, Когото не знаем.
Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем.
Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила. Този, който е създал света, не го е създал заради нас. Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна?
към втори вариант >>
“ Така е, не отричам това.
(втори вариант)
То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж?
“ Така е, не отричам това.
Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни.
към втори вариант >>
Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила.
(втори вариант)
Светът е създаден от Някого, Когото не знаем. Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем.
Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила.
Този, който е създал света, не го е създал заради нас. Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не?
към втори вариант >>
Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци.
(втори вариант)
Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж? “ Така е, не отричам това.
Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци.
Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям.
към втори вариант >>
Този, който е създал света, не го е създал заради нас.
(втори вариант)
Светът е създаден от Някого, Когото не знаем. Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем. Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила.
Този, който е създал света, не го е създал заради нас.
Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят.
към втори вариант >>
Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва.
(втори вариант)
Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж? “ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци.
Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва.
Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям.
към втори вариант >>
Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим.
(втори вариант)
Светът е създаден от Някого, Когото не знаем. Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем. Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила. Този, който е създал света, не го е създал заради нас.
Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим.
Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря.
към втори вариант >>
Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус.
(втори вариант)
Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж? “ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва.
Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус.
Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям. Силният е всякога по-силен от слабия.
към втори вариант >>
Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това.
(втори вариант)
Светът е създаден от Някого, Когото не знаем. Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем. Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила. Този, който е създал света, не го е създал заради нас. Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим.
Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това.
Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете.
към втори вариант >>
Плюс и минус са две величини.
(втори вариант)
Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж? “ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус.
Плюс и минус са две величини.
Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям. Силният е всякога по-силен от слабия. Другояче не може да бъде.
към втори вариант >>
Ако стана цар, какво ще постигна?
(втори вариант)
Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем. Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила. Този, който е създал света, не го е създал заради нас. Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това.
Ако стана цар, какво ще постигна?
Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е.
към втори вариант >>
Някой път те не са равни.
(втори вариант)
“ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини.
Някой път те не са равни.
Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям. Силният е всякога по-силен от слабия. Другояче не може да бъде. Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия.
към втори вариант >>
Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не?
(втори вариант)
Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила. Този, който е създал света, не го е създал заради нас. Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна?
Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не?
И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти.
към втори вариант >>
Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям.
(втори вариант)
Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни.
Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям.
Всякога се счита, че плюсът е по-голям. Силният е всякога по-силен от слабия. Другояче не може да бъде. Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия. И когато слабият ти създаде някоя беля, ти ще се чудиш от къде е дошла.
към втори вариант >>
И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят.
(втори вариант)
Този, който е създал света, не го е създал заради нас. Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не?
И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят.
Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин.
към втори вариант >>
Всякога се счита, че плюсът е по-голям.
(втори вариант)
Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям.
Всякога се счита, че плюсът е по-голям.
Силният е всякога по-силен от слабия. Другояче не може да бъде. Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия. И когато слабият ти създаде някоя беля, ти ще се чудиш от къде е дошла.
към втори вариант >>
Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря.
(втори вариант)
Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят.
Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря.
Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте?
към втори вариант >>
Силният е всякога по-силен от слабия.
(втори вариант)
Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям.
Силният е всякога по-силен от слабия.
Другояче не може да бъде. Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия. И когато слабият ти създаде някоя беля, ти ще се чудиш от къде е дошла.
към втори вариант >>
Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете.
(втори вариант)
Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря.
Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете.
Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете?
към втори вариант >>
Другояче не може да бъде.
(втори вариант)
Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям. Силният е всякога по-силен от слабия.
Другояче не може да бъде.
Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия. И когато слабият ти създаде някоя беля, ти ще се чудиш от къде е дошла.
към втори вариант >>
Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е.
(втори вариант)
Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете.
Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е.
И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре.
към втори вариант >>
Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия.
(втори вариант)
Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям. Силният е всякога по-силен от слабия. Другояче не може да бъде.
Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия.
И когато слабият ти създаде някоя беля, ти ще се чудиш от къде е дошла.
към втори вариант >>
И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти.
(втори вариант)
Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е.
И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти.
Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може.
към втори вариант >>
И когато слабият ти създаде някоя беля, ти ще се чудиш от къде е дошла.
(втори вариант)
Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям. Силният е всякога по-силен от слабия. Другояче не може да бъде. Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия.
И когато слабият ти създаде някоя беля, ти ще се чудиш от къде е дошла.
към втори вариант >>
Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин.
(втори вариант)
И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти.
Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин.
Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете.
към втори вариант >>
После, друго положение.
(втори вариант)
После, друго положение.
На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън. Красиво записват. Като дойдат втория ден, пак същото. Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване.
към втори вариант >>
Сега вътре какви сте?
(втори вариант)
Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин.
Сега вътре какви сте?
Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост.
към втори вариант >>
На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън.
(втори вариант)
После, друго положение.
На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън.
Красиво записват. Като дойдат втория ден, пак същото. Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение.
към втори вариант >>
Какви трябва да бъдете?
(втори вариант)
Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте?
Какви трябва да бъдете?
Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва.
към втори вариант >>
Красиво записват.
(втори вариант)
После, друго положение. На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън.
Красиво записват.
Като дойдат втория ден, пак същото. Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света.
към втори вариант >>
Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре.
(втори вариант)
Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете?
Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре.
И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали.
към втори вариант >>
Като дойдат втория ден, пак същото.
(втори вариант)
После, друго положение. На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън. Красиво записват.
Като дойдат втория ден, пак същото.
Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя.
към втори вариант >>
И аз, и вие да го казваме може.
(втори вариант)
И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре.
И аз, и вие да го казваме може.
Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали. Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си.
към втори вариант >>
Питам: на какво ще се радва гостилничарят?
(втори вариант)
После, друго положение. На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън. Красиво записват. Като дойдат втория ден, пак същото.
Питам: на какво ще се радва гостилничарят?
На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма.
към втори вариант >>
Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете.
(втори вариант)
Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може.
Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете.
Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали. Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си. Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара.
към втори вариант >>
На хубавото писано или на ранното идване.
(втори вариант)
После, друго положение. На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън. Красиво записват. Като дойдат втория ден, пак същото. Питам: на какво ще се радва гостилничарят?
На хубавото писано или на ранното идване.
Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо.
към втори вариант >>
Аз съм ученик, а вие прост.
(втори вариант)
Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете.
Аз съм ученик, а вие прост.
После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали. Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си. Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара. Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат?
към втори вариант >>
Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение.
(втори вариант)
На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън. Красиво записват. Като дойдат втория ден, пак същото. Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване.
Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение.
Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя.
към втори вариант >>
После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва.
(втори вариант)
Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост.
После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва.
И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали. Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си. Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара. Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат? Когато човек страда, тогава разбира, че трябва да даде нещо.
към втори вариант >>
Това са отношения в света.
(втори вариант)
Красиво записват. Като дойдат втория ден, пак същото. Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение.
Това са отношения в света.
Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат.
към втори вариант >>
И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали.
(втори вариант)
Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва.
И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали.
Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си. Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара. Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат? Когато човек страда, тогава разбира, че трябва да даде нещо.
към втори вариант >>
Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя.
(втори вариант)
Като дойдат втория ден, пак същото. Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света.
Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя.
В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има.
към втори вариант >>
Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си.
(втори вариант)
И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали.
Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си.
Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара. Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат? Когато човек страда, тогава разбира, че трябва да даде нещо.
към втори вариант >>
В мене две решения няма.
(втори вариант)
Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя.
В мене две решения няма.
Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има. Това не го вземайте лично.
към втори вариант >>
Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара.
(втори вариант)
Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали. Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си.
Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара.
Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат? Когато човек страда, тогава разбира, че трябва да даде нещо.
към втори вариант >>
Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо.
(втори вариант)
На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма.
Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо.
Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има. Това не го вземайте лично. В природата има гостилници и тях някой път ги затварят.
към втори вариант >>
Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат?
(втори вариант)
Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали. Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си. Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара.
Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат?
Когато човек страда, тогава разбира, че трябва да даде нещо.
към втори вариант >>
Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя.
(втори вариант)
Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо.
Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя.
Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има. Това не го вземайте лично. В природата има гостилници и тях някой път ги затварят. Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините.
към втори вариант >>
Когато човек страда, тогава разбира, че трябва да даде нещо.
(втори вариант)
После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали. Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си. Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара. Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат?
Когато човек страда, тогава разбира, че трябва да даде нещо.
към втори вариант >>
Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат.
(втори вариант)
Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя.
Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат.
Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има. Това не го вземайте лично. В природата има гостилници и тях някой път ги затварят. Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините. Гостилницата е затворена, кредита вече се намалява.
към втори вариант >>
На този приятел, аз сега разбирам нуждите му.
(втори вариант)
На този приятел, аз сега разбирам нуждите му.
В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено. Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират. Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората. Следователно те гледат на него малко странно. В него има често характера на апостол Петър.
към втори вариант >>
Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има.
(втори вариант)
Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат.
Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има.
Това не го вземайте лично. В природата има гостилници и тях някой път ги затварят. Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините. Гостилницата е затворена, кредита вече се намалява.
към втори вариант >>
В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено.
(втори вариант)
На този приятел, аз сега разбирам нуждите му.
В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено.
Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират. Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората. Следователно те гледат на него малко странно. В него има често характера на апостол Петър. Петър извади ножа и извади ухото на слугата.
към втори вариант >>
Това не го вземайте лично.
(втори вариант)
В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има.
Това не го вземайте лично.
В природата има гостилници и тях някой път ги затварят. Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините. Гостилницата е затворена, кредита вече се намалява.
към втори вариант >>
Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират.
(втори вариант)
На този приятел, аз сега разбирам нуждите му. В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено.
Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират.
Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората. Следователно те гледат на него малко странно. В него има често характера на апостол Петър. Петър извади ножа и извади ухото на слугата. Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става.
към втори вариант >>
В природата има гостилници и тях някой път ги затварят.
(втори вариант)
Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има. Това не го вземайте лично.
В природата има гостилници и тях някой път ги затварят.
Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините. Гостилницата е затворена, кредита вече се намалява.
към втори вариант >>
Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората.
(втори вариант)
На този приятел, аз сега разбирам нуждите му. В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено. Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират.
Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората.
Следователно те гледат на него малко странно. В него има често характера на апостол Петър. Петър извади ножа и извади ухото на слугата. Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става. Тези хора имат повече ножове, отколкото ние.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините.
(втори вариант)
Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има. Това не го вземайте лично. В природата има гостилници и тях някой път ги затварят.
Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините.
Гостилницата е затворена, кредита вече се намалява.
към втори вариант >>
Следователно те гледат на него малко странно.
(втори вариант)
На този приятел, аз сега разбирам нуждите му. В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено. Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират. Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората.
Следователно те гледат на него малко странно.
В него има често характера на апостол Петър. Петър извади ножа и извади ухото на слугата. Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става. Тези хора имат повече ножове, отколкото ние. Тури си ножа.
към втори вариант >>
Гостилницата е затворена, кредита вече се намалява.
(втори вариант)
Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има. Това не го вземайте лично. В природата има гостилници и тях някой път ги затварят. Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините.
Гостилницата е затворена, кредита вече се намалява.
към втори вариант >>
В него има често характера на апостол Петър.
(втори вариант)
На този приятел, аз сега разбирам нуждите му. В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено. Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират. Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората. Следователно те гледат на него малко странно.
В него има често характера на апостол Петър.
Петър извади ножа и извади ухото на слугата. Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става. Тези хора имат повече ножове, отколкото ние. Тури си ножа. Мене ще бият, а вие ще се разпръснете като пилци.“ Петър, като тури ножа, офейка, отдалече дойде и той се отрече, каза: „Не съм от неговите ученици.“ После, като му дойде на ум, че не си устоя на думата, излезе и плака горко.
към втори вариант >>
Та трябват ред разсъждения.
(втори вариант)
Та трябват ред разсъждения.
Когато казвам, че ще затворя гостилницата, мога да я затворя, няма нито един на когото гостилницата няма да се затвори. Вие какво ще правите? В дадения случай от мене нищо не зависи. Това е вярно, но и от мене много зависи. И едното е вярно, и другото.
към втори вариант >>
Петър извади ножа и извади ухото на слугата.
(втори вариант)
В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено. Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират. Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората. Следователно те гледат на него малко странно. В него има често характера на апостол Петър.
Петър извади ножа и извади ухото на слугата.
Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става. Тези хора имат повече ножове, отколкото ние. Тури си ножа. Мене ще бият, а вие ще се разпръснете като пилци.“ Петър, като тури ножа, офейка, отдалече дойде и той се отрече, каза: „Не съм от неговите ученици.“ После, като му дойде на ум, че не си устоя на думата, излезе и плака горко. Христос го погледна, искаше да каже: „Аз ще бъда разпънат, но после пак ще се срещнем, ще се разговаряме.“ Онова, което беше скрито за Петра, Христос му го разправи, след като възкръсна и стана Петър радостен, и беше готов за всички страдания.
към втори вариант >>
Когато казвам, че ще затворя гостилницата, мога да я затворя, няма нито един на когото гостилницата няма да се затвори.
(втори вариант)
Та трябват ред разсъждения.
Когато казвам, че ще затворя гостилницата, мога да я затворя, няма нито един на когото гостилницата няма да се затвори.
Вие какво ще правите? В дадения случай от мене нищо не зависи. Това е вярно, но и от мене много зависи. И едното е вярно, и другото. Как така, изтълкувайте го.
към втори вариант >>
Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става.
(втори вариант)
Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират. Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората. Следователно те гледат на него малко странно. В него има често характера на апостол Петър. Петър извади ножа и извади ухото на слугата.
Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става.
Тези хора имат повече ножове, отколкото ние. Тури си ножа. Мене ще бият, а вие ще се разпръснете като пилци.“ Петър, като тури ножа, офейка, отдалече дойде и той се отрече, каза: „Не съм от неговите ученици.“ После, като му дойде на ум, че не си устоя на думата, излезе и плака горко. Христос го погледна, искаше да каже: „Аз ще бъда разпънат, но после пак ще се срещнем, ще се разговаряме.“ Онова, което беше скрито за Петра, Христос му го разправи, след като възкръсна и стана Петър радостен, и беше готов за всички страдания.
към втори вариант >>
Вие какво ще правите?
(втори вариант)
Та трябват ред разсъждения. Когато казвам, че ще затворя гостилницата, мога да я затворя, няма нито един на когото гостилницата няма да се затвори.
Вие какво ще правите?
В дадения случай от мене нищо не зависи. Това е вярно, но и от мене много зависи. И едното е вярно, и другото. Как така, изтълкувайте го.
към втори вариант >>
Тези хора имат повече ножове, отколкото ние.
(втори вариант)
Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората. Следователно те гледат на него малко странно. В него има често характера на апостол Петър. Петър извади ножа и извади ухото на слугата. Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става.
Тези хора имат повече ножове, отколкото ние.
Тури си ножа. Мене ще бият, а вие ще се разпръснете като пилци.“ Петър, като тури ножа, офейка, отдалече дойде и той се отрече, каза: „Не съм от неговите ученици.“ После, като му дойде на ум, че не си устоя на думата, излезе и плака горко. Христос го погледна, искаше да каже: „Аз ще бъда разпънат, но после пак ще се срещнем, ще се разговаряме.“ Онова, което беше скрито за Петра, Христос му го разправи, след като възкръсна и стана Петър радостен, и беше готов за всички страдания.
към втори вариант >>
2.
Дадено и установено / Движение, трептение и разширение (Дадено и установено)
,
МОК
, София, 4.11.1932г.,
Имам богатство, какво от това?
Движението има отношение към законите на физическия свят, към волята. Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения. Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате. Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това?
Имам богатство, какво от това?
Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш.
към беседата >>
Ще умра, какво от това?
Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения. Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате. Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това?
Ще умра, какво от това?
На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново?
към беседата >>
На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш.
Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате. Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това?
На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш.
Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото.
към беседата >>
Като се умориш, ще си починеш.
Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш.
Като се умориш, ще си починеш.
Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото. За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода.
към беседата >>
Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш.
Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш.
Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш.
Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото. За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода. Какво ще прави тогава?
към беседата >>
Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш.
Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш.
Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш.
Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото. За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода. Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад.
към беседата >>
Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново?
Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш.
Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново?
Пак ще повтаряш същото. За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода. Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето.
към беседата >>
Пак ще повтаряш същото.
На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново?
Пак ще повтаряш същото.
За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода. Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил.
към беседата >>
За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода.
Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото.
За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода.
Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната.
към беседата >>
Какво ще прави тогава?
Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото. За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода.
Какво ще прави тогава?
Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен.
към беседата >>
Той мисли, че ще умре от глад.
Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото. За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода. Какво ще прави тогава?
Той мисли, че ще умре от глад.
Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен. Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав.
към беседата >>
Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето.
Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото. За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода. Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад.
Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето.
Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен. Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав. Иначе, ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари.
към беседата >>
Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил.
Пак ще повтаряш същото. За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода. Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето.
Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил.
Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен. Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав. Иначе, ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари. Щом види, че умираш, ще те изхвърли навън.
към беседата >>
Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната.
За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода. Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил.
Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната.
Стани положителен в живота, а не отрицателен. Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав. Иначе, ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари. Щом види, че умираш, ще те изхвърли навън. Ако те намерят добри хора, ще те излекуват и ще кажат: Пази се от лошия господар, болестта; не се свързвай с господарите на сиромашията, на глада, на смъртта.
към беседата >>
Стани положителен в живота, а не отрицателен.
Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната.
Стани положителен в живота, а не отрицателен.
Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав. Иначе, ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари. Щом види, че умираш, ще те изхвърли навън. Ако те намерят добри хора, ще те излекуват и ще кажат: Пази се от лошия господар, болестта; не се свързвай с господарите на сиромашията, на глада, на смъртта.
към беседата >>
Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав.
Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен.
Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав.
Иначе, ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари. Щом види, че умираш, ще те изхвърли навън. Ако те намерят добри хора, ще те излекуват и ще кажат: Пази се от лошия господар, болестта; не се свързвай с господарите на сиромашията, на глада, на смъртта.
към беседата >>
Иначе, ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари.
Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен. Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав.
Иначе, ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари.
Щом види, че умираш, ще те изхвърли навън. Ако те намерят добри хора, ще те излекуват и ще кажат: Пази се от лошия господар, болестта; не се свързвай с господарите на сиромашията, на глада, на смъртта.
към беседата >>
Щом види, че умираш, ще те изхвърли навън.
Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен. Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав. Иначе, ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари.
Щом види, че умираш, ще те изхвърли навън.
Ако те намерят добри хора, ще те излекуват и ще кажат: Пази се от лошия господар, болестта; не се свързвай с господарите на сиромашията, на глада, на смъртта.
към беседата >>
Ако те намерят добри хора, ще те излекуват и ще кажат: Пази се от лошия господар, болестта; не се свързвай с господарите на сиромашията, на глада, на смъртта.
Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен. Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав. Иначе, ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари. Щом види, че умираш, ще те изхвърли навън.
Ако те намерят добри хора, ще те излекуват и ще кажат: Пази се от лошия господар, болестта; не се свързвай с господарите на сиромашията, на глада, на смъртта.
към беседата >>
Пазете се от лошите господари!
Пазете се от лошите господари!
Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни. Там не дават никакво право на човека. Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата. Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения.
към беседата >>
Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни.
Пазете се от лошите господари!
Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни.
Там не дават никакво право на човека. Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата. Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения. Не е така.
към беседата >>
Там не дават никакво право на човека.
Пазете се от лошите господари! Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни.
Там не дават никакво право на човека.
Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата. Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения. Не е така. Установеният ред произтича от неустановения.
към беседата >>
Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят.
Пазете се от лошите господари! Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни. Там не дават никакво право на човека.
Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят.
Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата. Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения. Не е така. Установеният ред произтича от неустановения. Приятно е да срещнеш същество от установения свят.
към беседата >>
Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата.
Пазете се от лошите господари! Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни. Там не дават никакво право на човека. Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят.
Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата.
Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения. Не е така. Установеният ред произтича от неустановения. Приятно е да срещнеш същество от установения свят. – Какви са тези същества?
към беседата >>
Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения.
Пазете се от лошите господари! Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни. Там не дават никакво право на човека. Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата.
Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения.
Не е така. Установеният ред произтича от неустановения. Приятно е да срещнеш същество от установения свят. – Какви са тези същества? – Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма?
към беседата >>
Не е така.
Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни. Там не дават никакво право на човека. Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата. Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения.
Не е така.
Установеният ред произтича от неустановения. Приятно е да срещнеш същество от установения свят. – Какви са тези същества? – Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма? Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор.
към беседата >>
Установеният ред произтича от неустановения.
Там не дават никакво право на човека. Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата. Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения. Не е така.
Установеният ред произтича от неустановения.
Приятно е да срещнеш същество от установения свят. – Какви са тези същества? – Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма? Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор. В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство.
към беседата >>
Приятно е да срещнеш същество от установения свят.
Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата. Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения. Не е така. Установеният ред произтича от неустановения.
Приятно е да срещнеш същество от установения свят.
– Какви са тези същества? – Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма? Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор. В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му.
към беседата >>
– Какви са тези същества?
Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата. Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения. Не е така. Установеният ред произтича от неустановения. Приятно е да срещнеш същество от установения свят.
– Какви са тези същества?
– Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма? Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор. В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива.
към беседата >>
– Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма?
Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения. Не е така. Установеният ред произтича от неустановения. Приятно е да срещнеш същество от установения свят. – Какви са тези същества?
– Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма?
Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор. В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми!
към беседата >>
Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор.
Не е така. Установеният ред произтича от неустановения. Приятно е да срещнеш същество от установения свят. – Какви са тези същества? – Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма?
Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор.
В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми! В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек!
към беседата >>
В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство.
Установеният ред произтича от неустановения. Приятно е да срещнеш същество от установения свят. – Какви са тези същества? – Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма? Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор.
В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство.
Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми! В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек! Апашът изпълнил заповедта му.
към беседата >>
Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му.
Приятно е да срещнеш същество от установения свят. – Какви са тези същества? – Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма? Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор. В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство.
Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му.
Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми! В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек! Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето.
към беседата >>
Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива.
– Какви са тези същества? – Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма? Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор. В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му.
Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива.
Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми! В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек! Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето. Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш.
към беседата >>
Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми!
– Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма? Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор. В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива.
Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми!
В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек! Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето. Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш. Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.
към беседата >>
В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек!
Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор. В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми!
В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек!
Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето. Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш. Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.
към беседата >>
Апашът изпълнил заповедта му.
В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми! В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек!
Апашът изпълнил заповедта му.
След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето. Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш. Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.
към беседата >>
След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето.
Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми! В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек! Апашът изпълнил заповедта му.
След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето.
Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш. Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.
към беседата >>
Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш.
Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми! В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек! Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето.
Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш.
Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.
към беседата >>
Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.
Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми! В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек! Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето. Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш.
Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.
към беседата >>
Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение.
Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение.
Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества. Не питай, достоен ли си да видиш слънцето. Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина. Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш.
към беседата >>
Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества.
Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение.
Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества.
Не питай, достоен ли си да видиш слънцето. Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина. Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода.
към беседата >>
Не питай, достоен ли си да видиш слънцето.
Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение. Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества.
Не питай, достоен ли си да видиш слънцето.
Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина. Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода.
към беседата >>
Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина.
Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение. Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества. Не питай, достоен ли си да видиш слънцето.
Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина.
Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ.
към беседата >>
Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух.
Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение. Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества. Не питай, достоен ли си да видиш слънцето. Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина.
Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух.
Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари.
към беседата >>
Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш.
Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение. Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества. Не питай, достоен ли си да видиш слънцето. Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина. Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух.
Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш.
Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе.
към беседата >>
Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода.
Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества. Не питай, достоен ли си да видиш слънцето. Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина. Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш.
Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода.
Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си.
към беседата >>
Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода.
Не питай, достоен ли си да видиш слънцето. Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина. Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода.
Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода.
Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали.
към беседата >>
Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ.
Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина. Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода.
Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ.
Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш.
към беседата >>
Това са малки работи, за които всякога може да се благодари.
Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ.
Това са малки работи, за които всякога може да се благодари.
Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш. Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля.
към беседата >>
Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе.
Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари.
Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе.
Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш. Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля. Без тях животът е пълен с разочарования.
към беседата >>
Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си.
Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе.
Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си.
Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш. Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля. Без тях животът е пълен с разочарования. Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл.
към беседата >>
Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали.
Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си.
Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали.
Не само те, но и ти ще ги посещаваш. Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля. Без тях животът е пълен с разочарования. Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл. Но ако то цъфти, връзва и дава плодове, животът му има по-голям смисъл.
към беседата >>
Не само те, но и ти ще ги посещаваш.
Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали.
Не само те, но и ти ще ги посещаваш.
Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля. Без тях животът е пълен с разочарования. Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл. Но ако то цъфти, връзва и дава плодове, животът му има по-голям смисъл.
към беседата >>
Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля.
Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш.
Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля.
Без тях животът е пълен с разочарования. Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл. Но ако то цъфти, връзва и дава плодове, животът му има по-голям смисъл.
към беседата >>
Без тях животът е пълен с разочарования.
Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш. Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля.
Без тях животът е пълен с разочарования.
Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл. Но ако то цъфти, връзва и дава плодове, животът му има по-голям смисъл.
към беседата >>
Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл.
Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш. Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля. Без тях животът е пълен с разочарования.
Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл.
Но ако то цъфти, връзва и дава плодове, животът му има по-голям смисъл.
към беседата >>
Но ако то цъфти, връзва и дава плодове, животът му има по-голям смисъл.
Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш. Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля. Без тях животът е пълен с разочарования. Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл.
Но ако то цъфти, връзва и дава плодове, животът му има по-голям смисъл.
към беседата >>
Как ще познаем проявата на разумния свят?
Как ще познаем проявата на разумния свят?
Представи си, че си пътник, минаваш през гъста, непроходима гора. Мушкаш се тук – там, още не виждаш никаква разумност. Продължаваш пътя си. Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада. Не виждаш още разумността.
към беседата >>
Представи си, че си пътник, минаваш през гъста, непроходима гора.
Как ще познаем проявата на разумния свят?
Представи си, че си пътник, минаваш през гъста, непроходима гора.
Мушкаш се тук – там, още не виждаш никаква разумност. Продължаваш пътя си. Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада. Не виждаш още разумността. Продължаваш пътя си.
към беседата >>
Мушкаш се тук – там, още не виждаш никаква разумност.
Как ще познаем проявата на разумния свят? Представи си, че си пътник, минаваш през гъста, непроходима гора.
Мушкаш се тук – там, още не виждаш никаква разумност.
Продължаваш пътя си. Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада. Не виждаш още разумността. Продължаваш пътя си. Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество.
към беседата >>
Продължаваш пътя си.
Как ще познаем проявата на разумния свят? Представи си, че си пътник, минаваш през гъста, непроходима гора. Мушкаш се тук – там, още не виждаш никаква разумност.
Продължаваш пътя си.
Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада. Не виждаш още разумността. Продължаваш пътя си. Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество. Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал.
към беседата >>
Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада.
Как ще познаем проявата на разумния свят? Представи си, че си пътник, минаваш през гъста, непроходима гора. Мушкаш се тук – там, още не виждаш никаква разумност. Продължаваш пътя си.
Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада.
Не виждаш още разумността. Продължаваш пътя си. Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество. Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал. Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота.
към беседата >>
Не виждаш още разумността.
Как ще познаем проявата на разумния свят? Представи си, че си пътник, минаваш през гъста, непроходима гора. Мушкаш се тук – там, още не виждаш никаква разумност. Продължаваш пътя си. Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада.
Не виждаш още разумността.
Продължаваш пътя си. Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество. Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал. Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота. Всичко се дължи на техните грижи.
към беседата >>
Продължаваш пътя си.
Представи си, че си пътник, минаваш през гъста, непроходима гора. Мушкаш се тук – там, още не виждаш никаква разумност. Продължаваш пътя си. Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада. Не виждаш още разумността.
Продължаваш пътя си.
Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество. Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал. Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота. Всичко се дължи на техните грижи. Най-после, като видиш хората, ще разбереш, де е разумността.
към беседата >>
Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество.
Мушкаш се тук – там, още не виждаш никаква разумност. Продължаваш пътя си. Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада. Не виждаш още разумността. Продължаваш пътя си.
Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество.
Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал. Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота. Всичко се дължи на техните грижи. Най-после, като видиш хората, ще разбереш, де е разумността. Всяко нещо трябва да благодари на своя създател, на онзи, който се грижи за него.
към беседата >>
Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал.
Продължаваш пътя си. Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада. Не виждаш още разумността. Продължаваш пътя си. Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество.
Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал.
Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота. Всичко се дължи на техните грижи. Най-после, като видиш хората, ще разбереш, де е разумността. Всяко нещо трябва да благодари на своя създател, на онзи, който се грижи за него.
към беседата >>
Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота.
Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада. Не виждаш още разумността. Продължаваш пътя си. Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество. Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал.
Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота.
Всичко се дължи на техните грижи. Най-после, като видиш хората, ще разбереш, де е разумността. Всяко нещо трябва да благодари на своя създател, на онзи, който се грижи за него.
към беседата >>
Всичко се дължи на техните грижи.
Не виждаш още разумността. Продължаваш пътя си. Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество. Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал. Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота.
Всичко се дължи на техните грижи.
Най-после, като видиш хората, ще разбереш, де е разумността. Всяко нещо трябва да благодари на своя създател, на онзи, който се грижи за него.
към беседата >>
Най-после, като видиш хората, ще разбереш, де е разумността.
Продължаваш пътя си. Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество. Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал. Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота. Всичко се дължи на техните грижи.
Най-после, като видиш хората, ще разбереш, де е разумността.
Всяко нещо трябва да благодари на своя създател, на онзи, който се грижи за него.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да благодари на своя създател, на онзи, който се грижи за него.
Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество. Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал. Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота. Всичко се дължи на техните грижи. Най-после, като видиш хората, ще разбереш, де е разумността.
Всяко нещо трябва да благодари на своя създател, на онзи, който се грижи за него.
към беседата >>
Сега вие се намирате пред завършените процеси и ги обяснявате по своему.
Сега вие се намирате пред завършените процеси и ги обяснявате по своему.
Учените говорят за създаването на света, но това е механическо създаване. Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно. Лесно е да кажеш: Направих си къща. Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници? И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества.
към беседата >>
Учените говорят за създаването на света, но това е механическо създаване.
Сега вие се намирате пред завършените процеси и ги обяснявате по своему.
Учените говорят за създаването на света, но това е механическо създаване.
Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно. Лесно е да кажеш: Направих си къща. Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници? И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества. Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш.
към беседата >>
Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно.
Сега вие се намирате пред завършените процеси и ги обяснявате по своему. Учените говорят за създаването на света, но това е механическо създаване.
Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно.
Лесно е да кажеш: Направих си къща. Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници? И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества. Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш. Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си.
към беседата >>
Лесно е да кажеш: Направих си къща.
Сега вие се намирате пред завършените процеси и ги обяснявате по своему. Учените говорят за създаването на света, но това е механическо създаване. Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно.
Лесно е да кажеш: Направих си къща.
Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници? И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества. Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш. Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори.
към беседата >>
Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници?
Сега вие се намирате пред завършените процеси и ги обяснявате по своему. Учените говорят за създаването на света, но това е механическо създаване. Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно. Лесно е да кажеш: Направих си къща.
Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници?
И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества. Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш. Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори. Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае.
към беседата >>
И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества.
Сега вие се намирате пред завършените процеси и ги обяснявате по своему. Учените говорят за създаването на света, но това е механическо създаване. Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно. Лесно е да кажеш: Направих си къща. Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници?
И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества.
Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш. Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори. Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае. В плочата ли е ученият?
към беседата >>
Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш.
Учените говорят за създаването на света, но това е механическо създаване. Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно. Лесно е да кажеш: Направих си къща. Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници? И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества.
Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш.
Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори. Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае. В плочата ли е ученият? Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата.
към беседата >>
Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си.
Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно. Лесно е да кажеш: Направих си къща. Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници? И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества. Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш.
Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си.
Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори. Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае. В плочата ли е ученият? Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата. Грамадна е разликата между мислите, чувствата и постъпките на възвишените същества и вашите.
към беседата >>
Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори.
Лесно е да кажеш: Направих си къща. Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници? И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества. Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш. Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си.
Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори.
Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае. В плочата ли е ученият? Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата. Грамадна е разликата между мислите, чувствата и постъпките на възвишените същества и вашите. Колкото е далеч небето от земята, толкова са далеч и те от вас.
към беседата >>
Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае.
Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници? И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества. Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш. Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори.
Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае.
В плочата ли е ученият? Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата. Грамадна е разликата между мислите, чувствата и постъпките на възвишените същества и вашите. Колкото е далеч небето от земята, толкова са далеч и те от вас.
към беседата >>
В плочата ли е ученият?
И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества. Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш. Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори. Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае.
В плочата ли е ученият?
Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата. Грамадна е разликата между мислите, чувствата и постъпките на възвишените същества и вашите. Колкото е далеч небето от земята, толкова са далеч и те от вас.
към беседата >>
Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата.
Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш. Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори. Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае. В плочата ли е ученият?
Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата.
Грамадна е разликата между мислите, чувствата и постъпките на възвишените същества и вашите. Колкото е далеч небето от земята, толкова са далеч и те от вас.
към беседата >>
Грамадна е разликата между мислите, чувствата и постъпките на възвишените същества и вашите.
Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори. Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае. В плочата ли е ученият? Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата.
Грамадна е разликата между мислите, чувствата и постъпките на възвишените същества и вашите.
Колкото е далеч небето от земята, толкова са далеч и те от вас.
към беседата >>
Колкото е далеч небето от земята, толкова са далеч и те от вас.
Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори. Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае. В плочата ли е ученият? Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата. Грамадна е разликата между мислите, чувствата и постъпките на възвишените същества и вашите.
Колкото е далеч небето от земята, толкова са далеч и те от вас.
към беседата >>
Мнозина питат, какво е предназначението на човека.
Мнозина питат, какво е предназначението на човека.
– Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж. Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. – Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас?
към беседата >>
– Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж.
Мнозина питат, какво е предназначението на човека.
– Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж.
Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. – Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание?
към беседата >>
Всеки човек получава толкова, колкото заслужава.
Мнозина питат, какво е предназначението на човека. – Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж.
Всеки човек получава толкова, колкото заслужава.
Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. – Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? – Ако сте само в света, няма ли да се объркате?
към беседата >>
Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание.
Мнозина питат, какво е предназначението на човека. – Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж. Всеки човек получава толкова, колкото заслужава.
Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание.
– Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? – Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново.
към беседата >>
– Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава?
Мнозина питат, какво е предназначението на човека. – Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж. Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание.
– Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава?
Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? – Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля.
към беседата >>
Какво ще стане с нас?
Мнозина питат, какво е предназначението на човека. – Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж. Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. – Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава?
Какво ще стане с нас?
Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? – Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения.
към беседата >>
Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание?
– Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж. Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. – Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас?
Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание?
– Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. – Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите.
към беседата >>
– Ако сте само в света, няма ли да се объркате?
Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. – Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание?
– Ако сте само в света, няма ли да се объркате?
Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. – Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите. – В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия.
към беседата >>
Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново.
Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. – Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? – Ако сте само в света, няма ли да се объркате?
Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново.
Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. – Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите. – В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия. В един момент ще започнете да мислите по нов начин.
към беседата >>
Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля.
– Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? – Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново.
Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля.
Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. – Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите. – В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия. В един момент ще започнете да мислите по нов начин. Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето.
към беседата >>
Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения.
Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? – Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля.
Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения.
– Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите. – В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия. В един момент ще започнете да мислите по нов начин. Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето. После ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш.
към беседата >>
– Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите.
Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? – Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения.
– Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите.
– В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия. В един момент ще започнете да мислите по нов начин. Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето. После ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш. Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл.
към беседата >>
– В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия.
– Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. – Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите.
– В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия.
В един момент ще започнете да мислите по нов начин. Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето. После ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш. Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл. Човек възпроизвежда нещата, но сам не ги създава.
към беседата >>
В един момент ще започнете да мислите по нов начин.
Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. – Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите. – В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия.
В един момент ще започнете да мислите по нов начин.
Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето. После ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш. Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл. Човек възпроизвежда нещата, но сам не ги създава.
към беседата >>
Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето.
Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. – Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите. – В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия. В един момент ще започнете да мислите по нов начин.
Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето.
После ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш. Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл. Човек възпроизвежда нещата, но сам не ги създава.
към беседата >>
После ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш.
Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. – Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите. – В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия. В един момент ще започнете да мислите по нов начин. Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето.
После ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш.
Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл. Човек възпроизвежда нещата, но сам не ги създава.
към беседата >>
Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл.
– Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите. – В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия. В един момент ще започнете да мислите по нов начин. Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето. После ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш.
Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл.
Човек възпроизвежда нещата, но сам не ги създава.
към беседата >>
Човек възпроизвежда нещата, но сам не ги създава.
– В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия. В един момент ще започнете да мислите по нов начин. Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето. После ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш. Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл.
Човек възпроизвежда нещата, но сам не ги създава.
към беседата >>
Смирение е нужно на човека!
Смирение е нужно на човека!
Питаш: Докога ще бъда играчка на съдбата? – Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и. Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. Те го възпитават. Показват му, какво е смъртта и какво е животът.
към беседата >>
Питаш: Докога ще бъда играчка на съдбата?
Смирение е нужно на човека!
Питаш: Докога ще бъда играчка на съдбата?
– Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и. Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. Те го възпитават. Показват му, какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере.
към беседата >>
– Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и.
Смирение е нужно на човека! Питаш: Докога ще бъда играчка на съдбата?
– Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и.
Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. Те го възпитават. Показват му, какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта.
към беседата >>
Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества.
Смирение е нужно на човека! Питаш: Докога ще бъда играчка на съдбата? – Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и.
Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества.
Те го възпитават. Показват му, какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ.
към беседата >>
Те го възпитават.
Смирение е нужно на човека! Питаш: Докога ще бъда играчка на съдбата? – Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и. Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества.
Те го възпитават.
Показват му, какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство.
към беседата >>
Показват му, какво е смъртта и какво е животът.
Смирение е нужно на човека! Питаш: Докога ще бъда играчка на съдбата? – Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и. Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. Те го възпитават.
Показват му, какво е смъртта и какво е животът.
Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш?
към беседата >>
Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере.
Питаш: Докога ще бъда играчка на съдбата? – Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и. Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. Те го възпитават. Показват му, какво е смъртта и какво е животът.
Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере.
Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен?
към беседата >>
Обирът е смъртта.
– Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и. Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. Те го възпитават. Показват му, какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере.
Обирът е смъртта.
Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране.
към беседата >>
Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ.
Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. Те го възпитават. Показват му, какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта.
Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ.
След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал.
към беседата >>
След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство.
Те го възпитават. Показват му, какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ.
След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство.
Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил.
към беседата >>
Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш?
Показват му, какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство.
Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш?
Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил. Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава.
към беседата >>
Да бъдеш здрав, или болен?
Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш?
Да бъдеш здрав, или болен?
Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил. Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава. Казвате, че еди – кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа.
към беседата >>
Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране.
Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен?
Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране.
Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил. Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава. Казвате, че еди – кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа. – Ти чел ли си ги?
към беседата >>
Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал.
Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране.
Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал.
Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил. Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава. Казвате, че еди – кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа. – Ти чел ли си ги? – Не съм чел нищо от тях.
към беседата >>
Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил.
След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал.
Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил.
Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава. Казвате, че еди – кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа. – Ти чел ли си ги? – Не съм чел нищо от тях.
към беседата >>
Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава.
Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил.
Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава.
Казвате, че еди – кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа. – Ти чел ли си ги? – Не съм чел нищо от тях.
към беседата >>
Казвате, че еди – кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа.
Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил. Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава.
Казвате, че еди – кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа.
– Ти чел ли си ги? – Не съм чел нищо от тях.
към беседата >>
– Ти чел ли си ги?
Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил. Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава. Казвате, че еди – кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа.
– Ти чел ли си ги?
– Не съм чел нищо от тях.
към беседата >>
– Не съм чел нищо от тях.
Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил. Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава. Казвате, че еди – кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа. – Ти чел ли си ги?
– Не съм чел нищо от тях.
към беседата >>
Преди няколко дни се разговарях дълго с едного, който ми каза: Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания.
Преди няколко дни се разговарях дълго с едного, който ми каза: Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания.
След малко го заболя стомахът. Той каза: Страшни болки имам, умирам! Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство. Той прие лекарството и след малко болките му минаха. – Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна.
към беседата >>
Коя от двете думи, „дадено“и „установено“, има по-широко съдържание?
Коя от двете думи, „дадено“и „установено“, има по-широко съдържание?
Думата „установено“е по-широка от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семе, което се посява в земята. Щом се посее, има вече условия да расте.
към беседата >>
След малко го заболя стомахът.
Преди няколко дни се разговарях дълго с едного, който ми каза: Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания.
След малко го заболя стомахът.
Той каза: Страшни болки имам, умирам! Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство. Той прие лекарството и след малко болките му минаха. – Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна. – Отде знаеш да лекуваш?
към беседата >>
Думата „установено“е по-широка от „дадено“.
Коя от двете думи, „дадено“и „установено“, има по-широко съдържание?
Думата „установено“е по-широка от „дадено“.
Установените неща се движат, а дадените растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семе, което се посява в земята. Щом се посее, има вече условия да расте. Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва.
към беседата >>
Той каза: Страшни болки имам, умирам!
Преди няколко дни се разговарях дълго с едного, който ми каза: Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания. След малко го заболя стомахът.
Той каза: Страшни болки имам, умирам!
Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство. Той прие лекарството и след малко болките му минаха. – Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна. – Отде знаеш да лекуваш? – Сам изучавах това изкуство.
към беседата >>
Установените неща се движат, а дадените растат.
Коя от двете думи, „дадено“и „установено“, има по-широко съдържание? Думата „установено“е по-широка от „дадено“.
Установените неща се движат, а дадените растат.
Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семе, което се посява в земята. Щом се посее, има вече условия да расте. Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва. Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата.
към беседата >>
Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство.
Преди няколко дни се разговарях дълго с едного, който ми каза: Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания. След малко го заболя стомахът. Той каза: Страшни болки имам, умирам!
Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство.
Той прие лекарството и след малко болките му минаха. – Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна. – Отде знаеш да лекуваш? – Сам изучавах това изкуство.
към беседата >>
Тази е разликата между тези две думи.
Коя от двете думи, „дадено“и „установено“, има по-широко съдържание? Думата „установено“е по-широка от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените растат.
Тази е разликата между тези две думи.
Даденото е семе, което се посява в земята. Щом се посее, има вече условия да расте. Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва. Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата. Някои неща са установени и служат за изходна точка.
към беседата >>
Той прие лекарството и след малко болките му минаха.
Преди няколко дни се разговарях дълго с едного, който ми каза: Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания. След малко го заболя стомахът. Той каза: Страшни болки имам, умирам! Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство.
Той прие лекарството и след малко болките му минаха.
– Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна. – Отде знаеш да лекуваш? – Сам изучавах това изкуство.
към беседата >>
Даденото е семе, което се посява в земята.
Коя от двете думи, „дадено“и „установено“, има по-широко съдържание? Думата „установено“е по-широка от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените растат. Тази е разликата между тези две думи.
Даденото е семе, което се посява в земята.
Щом се посее, има вече условия да расте. Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва. Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата. Някои неща са установени и служат за изходна точка. Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин.
към беседата >>
– Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна.
Преди няколко дни се разговарях дълго с едного, който ми каза: Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания. След малко го заболя стомахът. Той каза: Страшни болки имам, умирам! Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство. Той прие лекарството и след малко болките му минаха.
– Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна.
– Отде знаеш да лекуваш? – Сам изучавах това изкуство.
към беседата >>
Щом се посее, има вече условия да расте.
Коя от двете думи, „дадено“и „установено“, има по-широко съдържание? Думата „установено“е по-широка от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семе, което се посява в земята.
Щом се посее, има вече условия да расте.
Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва. Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата. Някои неща са установени и служат за изходна точка. Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави?
към беседата >>
– Отде знаеш да лекуваш?
След малко го заболя стомахът. Той каза: Страшни болки имам, умирам! Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство. Той прие лекарството и след малко болките му минаха. – Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна.
– Отде знаеш да лекуваш?
– Сам изучавах това изкуство.
към беседата >>
Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва.
Думата „установено“е по-широка от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семе, което се посява в земята. Щом се посее, има вече условия да расте.
Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва.
Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата. Някои неща са установени и служат за изходна точка. Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви.
към беседата >>
– Сам изучавах това изкуство.
Той каза: Страшни болки имам, умирам! Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство. Той прие лекарството и след малко болките му минаха. – Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна. – Отде знаеш да лекуваш?
– Сам изучавах това изкуство.
към беседата >>
Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата.
Установените неща се движат, а дадените растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семе, което се посява в земята. Щом се посее, има вече условия да расте. Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва.
Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата.
Някои неща са установени и служат за изходна точка. Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си, този закон е неизвестен.
към беседата >>
Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти.
Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти.
Това е реалното, това е същественото. Като знаеш това, не се обезсърчавай. Гледай на света като на предметно учение. Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички.
към беседата >>
Някои неща са установени и служат за изходна точка.
Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семе, което се посява в земята. Щом се посее, има вече условия да расте. Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва. Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата.
Някои неща са установени и служат за изходна точка.
Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си, този закон е неизвестен. Значи, неизвестното прави нещата известни.
към беседата >>
Това е реалното, това е същественото.
Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти.
Това е реалното, това е същественото.
Като знаеш това, не се обезсърчавай. Гледай на света като на предметно учение. Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество.
към беседата >>
Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин.
Даденото е семе, което се посява в земята. Щом се посее, има вече условия да расте. Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва. Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата. Някои неща са установени и служат за изходна точка.
Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин.
Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си, този закон е неизвестен. Значи, неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание.
към беседата >>
Като знаеш това, не се обезсърчавай.
Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти. Това е реалното, това е същественото.
Като знаеш това, не се обезсърчавай.
Гледай на света като на предметно учение. Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ.
към беседата >>
Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави?
Щом се посее, има вече условия да расте. Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва. Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата. Някои неща са установени и служат за изходна точка. Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин.
Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави?
– Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си, този закон е неизвестен. Значи, неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго.
към беседата >>
Гледай на света като на предметно учение.
Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти. Това е реалното, това е същественото. Като знаеш това, не се обезсърчавай.
Гледай на света като на предметно учение.
Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат.
към беседата >>
– Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви.
Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва. Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата. Някои неща са установени и служат за изходна точка. Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави?
– Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви.
Сам по себе си, този закон е неизвестен. Значи, неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни.
към беседата >>
Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички.
Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти. Това е реалното, това е същественото. Като знаеш това, не се обезсърчавай. Гледай на света като на предметно учение.
Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички.
На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята.
към беседата >>
Сам по себе си, този закон е неизвестен.
Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата. Някои неща са установени и служат за изходна точка. Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви.
Сам по себе си, този закон е неизвестен.
Значи, неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни. Като я решиш, неизвестните стават известни.
към беседата >>
На този свят могат да разчитат всички.
Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти. Това е реалното, това е същественото. Като знаеш това, не се обезсърчавай. Гледай на света като на предметно учение. Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички.
На този свят могат да разчитат всички.
Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките.
към беседата >>
Значи, неизвестното прави нещата известни.
Някои неща са установени и служат за изходна точка. Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си, този закон е неизвестен.
Значи, неизвестното прави нещата известни.
Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни. Като я решиш, неизвестните стават известни. Има събития, които в първо време са неизвестни.
към беседата >>
Така може да разчитате на всяко разумно същество.
Това е реалното, това е същественото. Като знаеш това, не се обезсърчавай. Гледай на света като на предметно учение. Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички.
Така може да разчитате на всяко разумно същество.
Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи.
към беседата >>
Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание.
Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си, този закон е неизвестен. Значи, неизвестното прави нещата известни.
Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание.
Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни. Като я решиш, неизвестните стават известни. Има събития, които в първо време са неизвестни. Щом се изпълнят, стават известни.
към беседата >>
Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ.
Като знаеш това, не се обезсърчавай. Гледай на света като на предметно учение. Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество.
Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ.
Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества.
към беседата >>
Неизвестното за едного е известно за другиго.
Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си, този закон е неизвестен. Значи, неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание.
Неизвестното за едного е известно за другиго.
Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни. Като я решиш, неизвестните стават известни. Има събития, които в първо време са неизвестни. Щом се изпълнят, стават известни. Ето защо, под неизвестно не разбираме нещо абсолютно неизвестно.
към беседата >>
Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат.
Гледай на света като на предметно учение. Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ.
Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат.
Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества. С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си?
към беседата >>
Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни.
– Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си, този закон е неизвестен. Значи, неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго.
Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни.
Като я решиш, неизвестните стават известни. Има събития, които в първо време са неизвестни. Щом се изпълнят, стават известни. Ето защо, под неизвестно не разбираме нещо абсолютно неизвестно.
към беседата >>
Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята.
Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат.
Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята.
В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества. С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си? С какво ще се похвали малката планина пред голямата?
към беседата >>
Като я решиш, неизвестните стават известни.
Сам по себе си, този закон е неизвестен. Значи, неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни.
Като я решиш, неизвестните стават известни.
Има събития, които в първо време са неизвестни. Щом се изпълнят, стават известни. Ето защо, под неизвестно не разбираме нещо абсолютно неизвестно.
към беседата >>
В тях са скрити придобивките.
На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята.
В тях са скрити придобивките.
Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества. С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си? С какво ще се похвали малката планина пред голямата? Със силата си?
към беседата >>
Има събития, които в първо време са неизвестни.
Значи, неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни. Като я решиш, неизвестните стават известни.
Има събития, които в първо време са неизвестни.
Щом се изпълнят, стават известни. Ето защо, под неизвестно не разбираме нещо абсолютно неизвестно.
към беседата >>
Че имате връзки със света, това нищо не значи.
Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките.
Че имате връзки със света, това нищо не значи.
Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества. С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си? С какво ще се похвали малката планина пред голямата? Със силата си?
към беседата >>
Щом се изпълнят, стават известни.
Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни. Като я решиш, неизвестните стават известни. Има събития, които в първо време са неизвестни.
Щом се изпълнят, стават известни.
Ето защо, под неизвестно не разбираме нещо абсолютно неизвестно.
към беседата >>
Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества.
Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи.
Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества.
С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си? С какво ще се похвали малката планина пред голямата? Със силата си?
към беседата >>
Ето защо, под неизвестно не разбираме нещо абсолютно неизвестно.
Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни. Като я решиш, неизвестните стават известни. Има събития, които в първо време са неизвестни. Щом се изпълнят, стават известни.
Ето защо, под неизвестно не разбираме нещо абсолютно неизвестно.
към беседата >>
С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си?
Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества.
С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си?
С какво ще се похвали малката планина пред голямата? Със силата си?
към беседата >>
Следователно, неизвестни неща са ония, за които не са дадени условия и време да се изпълнят.
Следователно, неизвестни неща са ония, за които не са дадени условия и време да се изпълнят.
Влизаш в един непознат град и виждаш много неизвестни неща; влизаш в една тъмна стая, но не можеш да се ориентираш, няма светлина. Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни. В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава или обширен свят.
към беседата >>
С какво ще се похвали малката планина пред голямата?
Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества. С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си?
С какво ще се похвали малката планина пред голямата?
Със силата си?
към беседата >>
Влизаш в един непознат град и виждаш много неизвестни неща; влизаш в една тъмна стая, но не можеш да се ориентираш, няма светлина.
Следователно, неизвестни неща са ония, за които не са дадени условия и време да се изпълнят.
Влизаш в един непознат град и виждаш много неизвестни неща; влизаш в една тъмна стая, но не можеш да се ориентираш, няма светлина.
Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни. В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове.
към беседата >>
Със силата си?
В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества. С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си? С какво ще се похвали малката планина пред голямата?
Със силата си?
към беседата >>
Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни.
Следователно, неизвестни неща са ония, за които не са дадени условия и време да се изпълнят. Влизаш в един непознат град и виждаш много неизвестни неща; влизаш в една тъмна стая, но не можеш да се ориентираш, няма светлина.
Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни.
В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове. Значи, установеният свят е начало на всичко.
към беседата >>
Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи.
Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи.
Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога. Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – Нали сме свободни, независими?
към беседата >>
В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен.
Следователно, неизвестни неща са ония, за които не са дадени условия и време да се изпълнят. Влизаш в един непознат град и виждаш много неизвестни неща; влизаш в една тъмна стая, но не можеш да се ориентираш, няма светлина. Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни.
В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен.
Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове. Значи, установеният свят е начало на всичко. Тук съществата събарят, разграждат и градят.
към беседата >>
Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога.
Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи.
Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога.
Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – Нали сме свободни, независими? – Не сте свободни.
към беседата >>
Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества.
Следователно, неизвестни неща са ония, за които не са дадени условия и време да се изпълнят. Влизаш в един непознат град и виждаш много неизвестни неща; влизаш в една тъмна стая, но не можеш да се ориентираш, няма светлина. Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни. В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен.
Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества.
Те съставят общество, държава или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове. Значи, установеният свят е начало на всичко. Тук съществата събарят, разграждат и градят. И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме.
към беседата >>
Какво се разбира под „носител на свещени идеи“?
Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи. Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога.
Какво се разбира под „носител на свещени идеи“?
Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – Нали сме свободни, независими? – Не сте свободни. Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии.
към беседата >>
Те съставят общество, държава или обширен свят.
Следователно, неизвестни неща са ония, за които не са дадени условия и време да се изпълнят. Влизаш в един непознат град и виждаш много неизвестни неща; влизаш в една тъмна стая, но не можеш да се ориентираш, няма светлина. Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни. В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества.
Те съставят общество, държава или обширен свят.
Оттук изхождат всички останали светове. Значи, установеният свят е начало на всичко. Тук съществата събарят, разграждат и градят. И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме. Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им.
към беседата >>
Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода.
Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи. Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога. Какво се разбира под „носител на свещени идеи“?
Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода.
Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – Нали сме свободни, независими? – Не сте свободни. Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква?
към беседата >>
Оттук изхождат всички останали светове.
Влизаш в един непознат град и виждаш много неизвестни неща; влизаш в една тъмна стая, но не можеш да се ориентираш, няма светлина. Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни. В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава или обширен свят.
Оттук изхождат всички останали светове.
Значи, установеният свят е начало на всичко. Тук съществата събарят, разграждат и градят. И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме. Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им. Те започват да градят, ние им подаваме материалите.
към беседата >>
Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии.
Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи. Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога. Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода.
Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии.
– Нали сме свободни, независими? – Не сте свободни. Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното.
към беседата >>
Значи, установеният свят е начало на всичко.
Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни. В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове.
Значи, установеният свят е начало на всичко.
Тук съществата събарят, разграждат и градят. И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме. Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им. Те започват да градят, ние им подаваме материалите. В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата.
към беседата >>
– Нали сме свободни, независими?
Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи. Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога. Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии.
– Нали сме свободни, независими?
– Не сте свободни. Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи.
към беседата >>
Тук съществата събарят, разграждат и градят.
В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове. Значи, установеният свят е начало на всичко.
Тук съществата събарят, разграждат и градят.
И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме. Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им. Те започват да градят, ние им подаваме материалите. В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата. Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма.
към беседата >>
– Не сте свободни.
Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога. Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – Нали сме свободни, независими?
– Не сте свободни.
Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи. Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят.
към беседата >>
И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме.
Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове. Значи, установеният свят е начало на всичко. Тук съществата събарят, разграждат и градят.
И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме.
Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им. Те започват да градят, ние им подаваме материалите. В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата. Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма. В едно отношение, има разлика, но в друго – няма.
към беседата >>
Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии.
Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – Нали сме свободни, независими? – Не сте свободни.
Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии.
Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи. Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят. Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили.
към беседата >>
Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им.
Те съставят общество, държава или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове. Значи, установеният свят е начало на всичко. Тук съществата събарят, разграждат и градят. И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме.
Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им.
Те започват да градят, ние им подаваме материалите. В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата. Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма. В едно отношение, има разлика, но в друго – няма. Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната.
към беседата >>
Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква?
Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – Нали сме свободни, независими? – Не сте свободни. Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии.
Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква?
Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи. Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят. Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили. Съществуването на другия свят има свое начало, свой произход.
към беседата >>
Те започват да градят, ние им подаваме материалите.
Оттук изхождат всички останали светове. Значи, установеният свят е начало на всичко. Тук съществата събарят, разграждат и градят. И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме. Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им.
Те започват да градят, ние им подаваме материалите.
В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата. Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма. В едно отношение, има разлика, но в друго – няма. Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната. Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво.
към беседата >>
Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното.
Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – Нали сме свободни, независими? – Не сте свободни. Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква?
Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното.
Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи. Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят. Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили. Съществуването на другия свят има свое начало, свой произход.
към беседата >>
В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата.
Значи, установеният свят е начало на всичко. Тук съществата събарят, разграждат и градят. И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме. Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им. Те започват да градят, ние им подаваме материалите.
В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата.
Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма. В едно отношение, има разлика, но в друго – няма. Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната. Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво. Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство.
към беседата >>
Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи.
– Нали сме свободни, независими? – Не сте свободни. Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното.
Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи.
Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят. Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили. Съществуването на другия свят има свое начало, свой произход.
към беседата >>
Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма.
Тук съществата събарят, разграждат и градят. И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме. Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им. Те започват да градят, ние им подаваме материалите. В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата.
Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма.
В едно отношение, има разлика, но в друго – няма. Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната. Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво. Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство. Обаче, философът ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго.
към беседата >>
Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят.
– Не сте свободни. Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи.
Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят.
Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили. Съществуването на другия свят има свое начало, свой произход.
към беседата >>
В едно отношение, има разлика, но в друго – няма.
И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме. Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им. Те започват да градят, ние им подаваме материалите. В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата. Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма.
В едно отношение, има разлика, но в друго – няма.
Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната. Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво. Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство. Обаче, философът ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго. За детето съществено е това, което то разбира.
към беседата >>
Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили.
Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи. Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят.
Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили.
Съществуването на другия свят има свое начало, свой произход.
към беседата >>
Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната.
Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им. Те започват да градят, ние им подаваме материалите. В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата. Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма. В едно отношение, има разлика, но в друго – няма.
Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната.
Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво. Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство. Обаче, философът ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго. За детето съществено е това, което то разбира.
към беседата >>
Съществуването на другия свят има свое начало, свой произход.
Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи. Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят. Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили.
Съществуването на другия свят има свое начало, свой произход.
към беседата >>
Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво.
Те започват да градят, ние им подаваме материалите. В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата. Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма. В едно отношение, има разлика, но в друго – няма. Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната.
Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво.
Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство. Обаче, философът ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго. За детето съществено е това, което то разбира.
към беседата >>
И тъй, задръжте в ума си три неща: Човек трябва да се разширява, да има в сърцето си свещен трепет и във волята си – свещено движение.
И тъй, задръжте в ума си три неща: Човек трябва да се разширява, да има в сърцето си свещен трепет и във волята си – свещено движение.
Само така, можете свободно да се проявявате. Без тези три неща вие не можете да се проявите. Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време. Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ. Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва.
към беседата >>
Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство.
В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата. Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма. В едно отношение, има разлика, но в друго – няма. Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната. Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво.
Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство.
Обаче, философът ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго. За детето съществено е това, което то разбира.
към беседата >>
Само така, можете свободно да се проявявате.
И тъй, задръжте в ума си три неща: Човек трябва да се разширява, да има в сърцето си свещен трепет и във волята си – свещено движение.
Само така, можете свободно да се проявявате.
Без тези три неща вие не можете да се проявите. Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време. Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ. Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря.
към беседата >>
Обаче, философът ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго.
Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма. В едно отношение, има разлика, но в друго – няма. Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната. Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво. Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство.
Обаче, философът ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго.
За детето съществено е това, което то разбира.
към беседата >>
Без тези три неща вие не можете да се проявите.
И тъй, задръжте в ума си три неща: Човек трябва да се разширява, да има в сърцето си свещен трепет и във волята си – свещено движение. Само така, можете свободно да се проявявате.
Без тези три неща вие не можете да се проявите.
Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време. Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ. Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря. Кой не иска да има такава свещ?
към беседата >>
За детето съществено е това, което то разбира.
В едно отношение, има разлика, но в друго – няма. Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната. Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво. Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство. Обаче, философът ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго.
За детето съществено е това, което то разбира.
към беседата >>
Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време.
И тъй, задръжте в ума си три неща: Човек трябва да се разширява, да има в сърцето си свещен трепет и във волята си – свещено движение. Само така, можете свободно да се проявявате. Без тези три неща вие не можете да се проявите.
Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време.
Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ. Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря. Кой не иска да има такава свещ? Докато е в склада, никой не й обръща внимание.
към беседата >>
Често се говори за ума, като съществена проява на човека.
Често се говори за ума, като съществена проява на човека.
Какво, всъщност е умът, не можем да кажем, но можем да говорим за проявите на ума. Според някои, умът е принцип, с който човек работи. Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него. Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях. Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека.
към беседата >>
Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ.
И тъй, задръжте в ума си три неща: Човек трябва да се разширява, да има в сърцето си свещен трепет и във волята си – свещено движение. Само така, можете свободно да се проявявате. Без тези три неща вие не можете да се проявите. Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време.
Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ.
Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря. Кой не иска да има такава свещ? Докато е в склада, никой не й обръща внимание. Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари.
към беседата >>
Какво, всъщност е умът, не можем да кажем, но можем да говорим за проявите на ума.
Често се говори за ума, като съществена проява на човека.
Какво, всъщност е умът, не можем да кажем, но можем да говорим за проявите на ума.
Според някои, умът е принцип, с който човек работи. Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него. Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях. Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека. Питат някой, защо човек трябва да живее добре.
към беседата >>
Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва.
И тъй, задръжте в ума си три неща: Човек трябва да се разширява, да има в сърцето си свещен трепет и във волята си – свещено движение. Само така, можете свободно да се проявявате. Без тези три неща вие не можете да се проявите. Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време. Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ.
Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва.
Тази свещ трябва да гори, без да изгаря. Кой не иска да има такава свещ? Докато е в склада, никой не й обръща внимание. Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари. Когато услужиш на някого с твоята свещ, това показва любовта ти към него.
към беседата >>
Според някои, умът е принцип, с който човек работи.
Често се говори за ума, като съществена проява на човека. Какво, всъщност е умът, не можем да кажем, но можем да говорим за проявите на ума.
Според някои, умът е принцип, с който човек работи.
Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него. Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях. Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека. Питат някой, защо човек трябва да живее добре. Ще кажете, че така е наредила природата.
към беседата >>
Тази свещ трябва да гори, без да изгаря.
Само така, можете свободно да се проявявате. Без тези три неща вие не можете да се проявите. Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време. Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ. Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва.
Тази свещ трябва да гори, без да изгаря.
Кой не иска да има такава свещ? Докато е в склада, никой не й обръща внимание. Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари. Когато услужиш на някого с твоята свещ, това показва любовта ти към него.
към беседата >>
Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него.
Често се говори за ума, като съществена проява на човека. Какво, всъщност е умът, не можем да кажем, но можем да говорим за проявите на ума. Според някои, умът е принцип, с който човек работи.
Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него.
Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях. Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека. Питат някой, защо човек трябва да живее добре. Ще кажете, че така е наредила природата. Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави?
към беседата >>
Кой не иска да има такава свещ?
Без тези три неща вие не можете да се проявите. Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време. Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ. Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря.
Кой не иска да има такава свещ?
Докато е в склада, никой не й обръща внимание. Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари. Когато услужиш на някого с твоята свещ, това показва любовта ти към него.
към беседата >>
Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях.
Често се говори за ума, като съществена проява на човека. Какво, всъщност е умът, не можем да кажем, но можем да говорим за проявите на ума. Според някои, умът е принцип, с който човек работи. Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него.
Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях.
Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека. Питат някой, защо човек трябва да живее добре. Ще кажете, че така е наредила природата. Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави? – Защо се задава такъв въпрос?
към беседата >>
Докато е в склада, никой не й обръща внимание.
Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време. Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ. Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря. Кой не иска да има такава свещ?
Докато е в склада, никой не й обръща внимание.
Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари. Когато услужиш на някого с твоята свещ, това показва любовта ти към него.
към беседата >>
Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека.
Често се говори за ума, като съществена проява на човека. Какво, всъщност е умът, не можем да кажем, но можем да говорим за проявите на ума. Според някои, умът е принцип, с който човек работи. Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него. Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях.
Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека.
Питат някой, защо човек трябва да живее добре. Ще кажете, че така е наредила природата. Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави? – Защо се задава такъв въпрос? – Много просто.
към беседата >>
Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари.
Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ. Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря. Кой не иска да има такава свещ? Докато е в склада, никой не й обръща внимание.
Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари.
Когато услужиш на някого с твоята свещ, това показва любовта ти към него.
към беседата >>
Питат някой, защо човек трябва да живее добре.
Какво, всъщност е умът, не можем да кажем, но можем да говорим за проявите на ума. Според някои, умът е принцип, с който човек работи. Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него. Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях. Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека.
Питат някой, защо човек трябва да живее добре.
Ще кажете, че така е наредила природата. Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави? – Защо се задава такъв въпрос? – Много просто. Има същества, които пълзят, други пъплят, а човек ходи изправен.
към беседата >>
Когато услужиш на някого с твоята свещ, това показва любовта ти към него.
Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря. Кой не иска да има такава свещ? Докато е в склада, никой не й обръща внимание. Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари.
Когато услужиш на някого с твоята свещ, това показва любовта ти към него.
към беседата >>
Ще кажете, че така е наредила природата.
Според някои, умът е принцип, с който човек работи. Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него. Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях. Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека. Питат някой, защо човек трябва да живее добре.
Ще кажете, че така е наредила природата.
Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави? – Защо се задава такъв въпрос? – Много просто. Има същества, които пълзят, други пъплят, а човек ходи изправен.
към беседата >>
Възвишените същества, за които ви говоря, са неизвестни в Битието.
Възвишените същества, за които ви говоря, са неизвестни в Битието.
За човека те са свещи, от чиято светлина той се ползва. Ако отиде в света и прекъсне връзката си с тях, те скриват светлината си от него, докато научи добре урока си. И тогава, като питате, какъв е смисълът на живота, отговарям: Смисълът на живота е да се върнеш в правия път, да застанеш на светилника и да светиш на хората.
към беседата >>
Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави?
Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него. Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях. Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека. Питат някой, защо човек трябва да живее добре. Ще кажете, че така е наредила природата.
Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави?
– Защо се задава такъв въпрос? – Много просто. Има същества, които пълзят, други пъплят, а човек ходи изправен.
към беседата >>
За човека те са свещи, от чиято светлина той се ползва.
Възвишените същества, за които ви говоря, са неизвестни в Битието.
За човека те са свещи, от чиято светлина той се ползва.
Ако отиде в света и прекъсне връзката си с тях, те скриват светлината си от него, докато научи добре урока си. И тогава, като питате, какъв е смисълът на живота, отговарям: Смисълът на живота е да се върнеш в правия път, да застанеш на светилника и да светиш на хората.
към беседата >>
– Защо се задава такъв въпрос?
Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях. Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека. Питат някой, защо човек трябва да живее добре. Ще кажете, че така е наредила природата. Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави?
– Защо се задава такъв въпрос?
– Много просто. Има същества, които пълзят, други пъплят, а човек ходи изправен.
към беседата >>
Ако отиде в света и прекъсне връзката си с тях, те скриват светлината си от него, докато научи добре урока си.
Възвишените същества, за които ви говоря, са неизвестни в Битието. За човека те са свещи, от чиято светлина той се ползва.
Ако отиде в света и прекъсне връзката си с тях, те скриват светлината си от него, докато научи добре урока си.
И тогава, като питате, какъв е смисълът на живота, отговарям: Смисълът на живота е да се върнеш в правия път, да застанеш на светилника и да светиш на хората.
към беседата >>
– Много просто.
Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека. Питат някой, защо човек трябва да живее добре. Ще кажете, че така е наредила природата. Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави? – Защо се задава такъв въпрос?
– Много просто.
Има същества, които пълзят, други пъплят, а човек ходи изправен.
към беседата >>
И тогава, като питате, какъв е смисълът на живота, отговарям: Смисълът на живота е да се върнеш в правия път, да застанеш на светилника и да светиш на хората.
Възвишените същества, за които ви говоря, са неизвестни в Битието. За човека те са свещи, от чиято светлина той се ползва. Ако отиде в света и прекъсне връзката си с тях, те скриват светлината си от него, докато научи добре урока си.
И тогава, като питате, какъв е смисълът на живота, отговарям: Смисълът на живота е да се върнеш в правия път, да застанеш на светилника и да светиш на хората.
към беседата >>
Има същества, които пълзят, други пъплят, а човек ходи изправен.
Питат някой, защо човек трябва да живее добре. Ще кажете, че така е наредила природата. Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави? – Защо се задава такъв въпрос? – Много просто.
Има същества, които пълзят, други пъплят, а човек ходи изправен.
към беседата >>
Сега, на вас казвам: Ако сте ме разбрали, добре ще бъде за вас; ако не сте ме разбрали, следния път ще ме разберете.
Сега, на вас казвам: Ако сте ме разбрали, добре ще бъде за вас; ако не сте ме разбрали, следния път ще ме разберете.
към беседата >>
Следователно, интересно е да знаеш, защо човек е изправен.
Следователно, интересно е да знаеш, защо човек е изправен.
На същото основание, имаш право да питаш, защо човек трябва да живее добре. Отговорът е прост: Който не живее добре, не може да ходи прав. Щом не живее добре, той или ще пъпли, или ще лази. Каква е разликата между пъпленето и лазенето? Пъплят съществата от двуизмерния сват, а лазят ония, които имат съзнание, малко по-високо от съществата на двуизмерния свят.
към беседата >>
На същото основание, имаш право да питаш, защо човек трябва да живее добре.
Следователно, интересно е да знаеш, защо човек е изправен.
На същото основание, имаш право да питаш, защо човек трябва да живее добре.
Отговорът е прост: Който не живее добре, не може да ходи прав. Щом не живее добре, той или ще пъпли, или ще лази. Каква е разликата между пъпленето и лазенето? Пъплят съществата от двуизмерния сват, а лазят ония, които имат съзнание, малко по-високо от съществата на двуизмерния свят. Когато се говори за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на съзнанието или прояви на ума.
към беседата >>
Отговорът е прост: Който не живее добре, не може да ходи прав.
Следователно, интересно е да знаеш, защо човек е изправен. На същото основание, имаш право да питаш, защо човек трябва да живее добре.
Отговорът е прост: Който не живее добре, не може да ходи прав.
Щом не живее добре, той или ще пъпли, или ще лази. Каква е разликата между пъпленето и лазенето? Пъплят съществата от двуизмерния сват, а лазят ония, които имат съзнание, малко по-високо от съществата на двуизмерния свят. Когато се говори за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на съзнанието или прояви на ума.
към беседата >>
Щом не живее добре, той или ще пъпли, или ще лази.
Следователно, интересно е да знаеш, защо човек е изправен. На същото основание, имаш право да питаш, защо човек трябва да живее добре. Отговорът е прост: Който не живее добре, не може да ходи прав.
Щом не живее добре, той или ще пъпли, или ще лази.
Каква е разликата между пъпленето и лазенето? Пъплят съществата от двуизмерния сват, а лазят ония, които имат съзнание, малко по-високо от съществата на двуизмерния свят. Когато се говори за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на съзнанието или прояви на ума.
към беседата >>
Каква е разликата между пъпленето и лазенето?
Следователно, интересно е да знаеш, защо човек е изправен. На същото основание, имаш право да питаш, защо човек трябва да живее добре. Отговорът е прост: Който не живее добре, не може да ходи прав. Щом не живее добре, той или ще пъпли, или ще лази.
Каква е разликата между пъпленето и лазенето?
Пъплят съществата от двуизмерния сват, а лазят ония, които имат съзнание, малко по-високо от съществата на двуизмерния свят. Когато се говори за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на съзнанието или прояви на ума.
към беседата >>
Пъплят съществата от двуизмерния сват, а лазят ония, които имат съзнание, малко по-високо от съществата на двуизмерния свят.
Следователно, интересно е да знаеш, защо човек е изправен. На същото основание, имаш право да питаш, защо човек трябва да живее добре. Отговорът е прост: Който не живее добре, не може да ходи прав. Щом не живее добре, той или ще пъпли, или ще лази. Каква е разликата между пъпленето и лазенето?
Пъплят съществата от двуизмерния сват, а лазят ония, които имат съзнание, малко по-високо от съществата на двуизмерния свят.
Когато се говори за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на съзнанието или прояви на ума.
към беседата >>
Когато се говори за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на съзнанието или прояви на ума.
На същото основание, имаш право да питаш, защо човек трябва да живее добре. Отговорът е прост: Който не живее добре, не може да ходи прав. Щом не живее добре, той или ще пъпли, или ще лази. Каква е разликата между пъпленето и лазенето? Пъплят съществата от двуизмерния сват, а лазят ония, които имат съзнание, малко по-високо от съществата на двуизмерния свят.
Когато се говори за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на съзнанието или прояви на ума.
към беседата >>
Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето.
Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето.
Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие. Само праведният, моралният човек може да ходи. По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна.
към беседата >>
Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие.
Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето.
Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие.
Само праведният, моралният човек може да ходи. По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие.
към беседата >>
Само праведният, моралният човек може да ходи.
Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето. Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие.
Само праведният, моралният човек може да ходи.
По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие. Това са степени на човешкото съзнание.
към беседата >>
По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек.
Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето. Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие. Само праведният, моралният човек може да ходи.
По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек.
Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие. Това са степени на човешкото съзнание. Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен.
към беседата >>
Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана.
Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето. Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие. Само праведният, моралният човек може да ходи. По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек.
Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана.
Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие. Това са степени на човешкото съзнание. Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен. Стъпките му са сигурни, установени.
към беседата >>
Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна.
Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето. Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие. Само праведният, моралният човек може да ходи. По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана.
Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна.
Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие. Това са степени на човешкото съзнание. Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен. Стъпките му са сигурни, установени.
към беседата >>
Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие.
Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие. Само праведният, моралният човек може да ходи. По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна.
Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие.
Това са степени на човешкото съзнание. Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен. Стъпките му са сигурни, установени.
към беседата >>
Това са степени на човешкото съзнание.
Само праведният, моралният човек може да ходи. По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие.
Това са степени на човешкото съзнание.
Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен. Стъпките му са сигурни, установени.
към беседата >>
Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен.
По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие. Това са степени на човешкото съзнание.
Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен.
Стъпките му са сигурни, установени.
към беседата >>
Стъпките му са сигурни, установени.
Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие. Това са степени на човешкото съзнание. Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен.
Стъпките му са сигурни, установени.
към беседата >>
И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията – върху съзнанието.
И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията – върху съзнанието.
Възвишените, разумните същества са установили един ред в човешките мисли, чувства и постъпки, които работят в съзнанието. Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“. Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си. Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си.
към беседата >>
Възвишените, разумните същества са установили един ред в човешките мисли, чувства и постъпки, които работят в съзнанието.
И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията – върху съзнанието.
Възвишените, разумните същества са установили един ред в човешките мисли, чувства и постъпки, които работят в съзнанието.
Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“. Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си. Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител.
към беседата >>
Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“.
И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията – върху съзнанието. Възвишените, разумните същества са установили един ред в човешките мисли, чувства и постъпки, които работят в съзнанието.
Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“.
Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си. Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си.
към беседата >>
Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си.
И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията – върху съзнанието. Възвишените, разумните същества са установили един ред в човешките мисли, чувства и постъпки, които работят в съзнанието. Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“.
Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си.
Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител.
към беседата >>
Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл.
И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията – върху съзнанието. Възвишените, разумните същества са установили един ред в човешките мисли, чувства и постъпки, които работят в съзнанието. Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“. Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си.
Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл.
Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител. Голямата планина не се изненадва от нищо.
към беседата >>
Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си.
И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията – върху съзнанието. Възвишените, разумните същества са установили един ред в човешките мисли, чувства и постъпки, които работят в съзнанието. Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“. Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си. Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл.
Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си.
Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител. Голямата планина не се изненадва от нищо. Може ли малката планина да изненада голямата?
към беседата >>
Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител.
Възвишените, разумните същества са установили един ред в човешките мисли, чувства и постъпки, които работят в съзнанието. Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“. Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си. Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си.
Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител.
Никога ученикът не може да надмине учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител. Голямата планина не се изненадва от нищо. Може ли малката планина да изненада голямата?
към беседата >>
Никога ученикът не може да надмине учителя си.
Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“. Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си. Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител.
Никога ученикът не може да надмине учителя си.
Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител. Голямата планина не се изненадва от нищо. Може ли малката планина да изненада голямата?
към беседата >>
Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител.
Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си. Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си.
Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител.
Голямата планина не се изненадва от нищо. Може ли малката планина да изненада голямата?
към беседата >>
Голямата планина не се изненадва от нищо.
Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител.
Голямата планина не се изненадва от нищо.
Може ли малката планина да изненада голямата?
към беседата >>
Може ли малката планина да изненада голямата?
Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител. Голямата планина не се изненадва от нищо.
Може ли малката планина да изненада голямата?
към беседата >>
Аз не разглеждам въпроса от сегашното разбиране на хората, като обикновени учители и ученици.
Аз не разглеждам въпроса от сегашното разбиране на хората, като обикновени учители и ученици.
Положението на сегашните учители и ученици е актьорство. Те играят на сцената, както актьорите в театъра. На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си. Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора. Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв.
към беседата >>
Положението на сегашните учители и ученици е актьорство.
Аз не разглеждам въпроса от сегашното разбиране на хората, като обикновени учители и ученици.
Положението на сегашните учители и ученици е актьорство.
Те играят на сцената, както актьорите в театъра. На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си. Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора. Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв. Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина.
към беседата >>
Те играят на сцената, както актьорите в театъра.
Аз не разглеждам въпроса от сегашното разбиране на хората, като обикновени учители и ученици. Положението на сегашните учители и ученици е актьорство.
Те играят на сцената, както актьорите в театъра.
На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си. Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора. Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв. Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина. Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното.
към беседата >>
На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си.
Аз не разглеждам въпроса от сегашното разбиране на хората, като обикновени учители и ученици. Положението на сегашните учители и ученици е актьорство. Те играят на сцената, както актьорите в театъра.
На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си.
Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора. Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв. Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина. Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното. Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе.
към беседата >>
Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора.
Аз не разглеждам въпроса от сегашното разбиране на хората, като обикновени учители и ученици. Положението на сегашните учители и ученици е актьорство. Те играят на сцената, както актьорите в театъра. На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си.
Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора.
Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв. Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина. Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното. Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе. Обикновеният ред не може да му се наложи.
към беседата >>
Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв.
Аз не разглеждам въпроса от сегашното разбиране на хората, като обикновени учители и ученици. Положението на сегашните учители и ученици е актьорство. Те играят на сцената, както актьорите в театъра. На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си. Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора.
Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв.
Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина. Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното. Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе. Обикновеният ред не може да му се наложи. В него се крие моралът на светлината.
към беседата >>
Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина.
Положението на сегашните учители и ученици е актьорство. Те играят на сцената, както актьорите в театъра. На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си. Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора. Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв.
Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина.
Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното. Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе. Обикновеният ред не може да му се наложи. В него се крие моралът на светлината. Той е опорна точка, около която се върти всякаква дейност.
към беседата >>
Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното.
Те играят на сцената, както актьорите в театъра. На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си. Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора. Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв. Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина.
Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното.
Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе. Обикновеният ред не може да му се наложи. В него се крие моралът на светлината. Той е опорна точка, около която се върти всякаква дейност. Този кръг на действие може постоянно да се разширява.
към беседата >>
Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе.
На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си. Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора. Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв. Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина. Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното.
Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе.
Обикновеният ред не може да му се наложи. В него се крие моралът на светлината. Той е опорна точка, около която се върти всякаква дейност. Този кръг на действие може постоянно да се разширява.
към беседата >>
Обикновеният ред не може да му се наложи.
Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора. Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв. Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина. Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното. Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе.
Обикновеният ред не може да му се наложи.
В него се крие моралът на светлината. Той е опорна точка, около която се върти всякаква дейност. Този кръг на действие може постоянно да се разширява.
към беседата >>
В него се крие моралът на светлината.
Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв. Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина. Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното. Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе. Обикновеният ред не може да му се наложи.
В него се крие моралът на светлината.
Той е опорна точка, около която се върти всякаква дейност. Този кръг на действие може постоянно да се разширява.
към беседата >>
Той е опорна точка, около която се върти всякаква дейност.
Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина. Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното. Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе. Обикновеният ред не може да му се наложи. В него се крие моралът на светлината.
Той е опорна точка, около която се върти всякаква дейност.
Този кръг на действие може постоянно да се разширява.
към беседата >>
Този кръг на действие може постоянно да се разширява.
Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното. Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе. Обикновеният ред не може да му се наложи. В него се крие моралът на светлината. Той е опорна точка, около която се върти всякаква дейност.
Този кръг на действие може постоянно да се разширява.
към беседата >>
Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават.
Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават.
Ето, вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма. Така се оформили всички планети. Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една.
към беседата >>
Ето, вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването.
Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават.
Ето, вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването.
Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма. Така се оформили всички планети. Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл.
към беседата >>
Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма.
Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават. Ето, вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването.
Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма.
Така се оформили всички планети. Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото.
към беседата >>
Така се оформили всички планети.
Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават. Ето, вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма.
Така се оформили всички планети.
Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност.
към беседата >>
Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа.
Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават. Ето, вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма. Така се оформили всички планети.
Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа.
Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека.
към беседата >>
Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една.
Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават. Ето, вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма. Така се оформили всички планети. Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа.
Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една.
Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното.
към беседата >>
Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл.
Ето, вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма. Така се оформили всички планети. Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една.
Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл.
Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното. Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа.
към беседата >>
Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото.
Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма. Така се оформили всички планети. Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл.
Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото.
Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното. Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа. До това време човек расте и се развива.
към беседата >>
Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност.
Така се оформили всички планети. Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото.
Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност.
Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното. Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа. До това време човек расте и се развива. Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици.
към беседата >>
Това е висшето съзнание в човека.
Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност.
Това е висшето съзнание в човека.
То обгръща несъзнателното. Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа. До това време човек расте и се развива. Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици.
към беседата >>
То обгръща несъзнателното.
Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека.
То обгръща несъзнателното.
Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа. До това време човек расте и се развива. Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици.
към беседата >>
Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа.
Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното.
Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа.
До това време човек расте и се развива. Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици.
към беседата >>
До това време човек расте и се развива.
Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното. Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа.
До това време човек расте и се развива.
Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици.
към беседата >>
Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици.
Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното. Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа. До това време човек расте и се развива.
Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици.
към беседата >>
Питате: Де е човекът?
Питате: Де е човекът?
Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, де е шишето от което водата се разляла. Водата се разляла, а шишето остава неизменно. Аз говоря за шишета, които не се изменят и никога не изчезват. Водата се излива, а шишето си остава там, дето е било.
към беседата >>
Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, де е шишето от което водата се разляла.
Питате: Де е човекът?
Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, де е шишето от което водата се разляла.
Водата се разляла, а шишето остава неизменно. Аз говоря за шишета, които не се изменят и никога не изчезват. Водата се излива, а шишето си остава там, дето е било.
към беседата >>
Водата се разляла, а шишето остава неизменно.
Питате: Де е човекът? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, де е шишето от което водата се разляла.
Водата се разляла, а шишето остава неизменно.
Аз говоря за шишета, които не се изменят и никога не изчезват. Водата се излива, а шишето си остава там, дето е било.
към беседата >>
Аз говоря за шишета, които не се изменят и никога не изчезват.
Питате: Де е човекът? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, де е шишето от което водата се разляла. Водата се разляла, а шишето остава неизменно.
Аз говоря за шишета, които не се изменят и никога не изчезват.
Водата се излива, а шишето си остава там, дето е било.
към беседата >>
Водата се излива, а шишето си остава там, дето е било.
Питате: Де е човекът? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, де е шишето от което водата се разляла. Водата се разляла, а шишето остава неизменно. Аз говоря за шишета, които не се изменят и никога не изчезват.
Водата се излива, а шишето си остава там, дето е било.
към беседата >>
И тъй, твърдата материя е установена, течната трепти, а въздухообразната се разширява.
И тъй, твърдата материя е установена, течната трепти, а въздухообразната се разширява.
С други думи казано: Това, което движи нещата, е материалният свят. Това, което трепти, е чувственият свят. Това, което се разширява, е умственият свят. Дето е мисълта, там има разширение. Дето е чувството, там има трепет.
към беседата >>
С други думи казано: Това, което движи нещата, е материалният свят.
И тъй, твърдата материя е установена, течната трепти, а въздухообразната се разширява.
С други думи казано: Това, което движи нещата, е материалният свят.
Това, което трепти, е чувственият свят. Това, което се разширява, е умственият свят. Дето е мисълта, там има разширение. Дето е чувството, там има трепет. Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати.
към беседата >>
Това, което трепти, е чувственият свят.
И тъй, твърдата материя е установена, течната трепти, а въздухообразната се разширява. С други думи казано: Това, което движи нещата, е материалният свят.
Това, което трепти, е чувственият свят.
Това, което се разширява, е умственият свят. Дето е мисълта, там има разширение. Дето е чувството, там има трепет. Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати. Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение.
към беседата >>
Това, което се разширява, е умственият свят.
И тъй, твърдата материя е установена, течната трепти, а въздухообразната се разширява. С други думи казано: Това, което движи нещата, е материалният свят. Това, което трепти, е чувственият свят.
Това, което се разширява, е умственият свят.
Дето е мисълта, там има разширение. Дето е чувството, там има трепет. Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати. Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение. Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет.
към беседата >>
Дето е мисълта, там има разширение.
И тъй, твърдата материя е установена, течната трепти, а въздухообразната се разширява. С други думи казано: Това, което движи нещата, е материалният свят. Това, което трепти, е чувственият свят. Това, което се разширява, е умственият свят.
Дето е мисълта, там има разширение.
Дето е чувството, там има трепет. Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати. Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение. Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет. После, трепетът трябва да се превърне в разширяване, а разширяването – в трепет.
към беседата >>
Дето е чувството, там има трепет.
И тъй, твърдата материя е установена, течната трепти, а въздухообразната се разширява. С други думи казано: Това, което движи нещата, е материалният свят. Това, което трепти, е чувственият свят. Това, което се разширява, е умственият свят. Дето е мисълта, там има разширение.
Дето е чувството, там има трепет.
Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати. Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение. Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет. После, трепетът трябва да се превърне в разширяване, а разширяването – в трепет.
към беседата >>
Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати.
С други думи казано: Това, което движи нещата, е материалният свят. Това, което трепти, е чувственият свят. Това, което се разширява, е умственият свят. Дето е мисълта, там има разширение. Дето е чувството, там има трепет.
Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати.
Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение. Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет. После, трепетът трябва да се превърне в разширяване, а разширяването – в трепет.
към беседата >>
Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение.
Това, което трепти, е чувственият свят. Това, което се разширява, е умственият свят. Дето е мисълта, там има разширение. Дето е чувството, там има трепет. Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати.
Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение.
Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет. После, трепетът трябва да се превърне в разширяване, а разширяването – в трепет.
към беседата >>
Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет.
Това, което се разширява, е умственият свят. Дето е мисълта, там има разширение. Дето е чувството, там има трепет. Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати. Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение.
Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет.
После, трепетът трябва да се превърне в разширяване, а разширяването – в трепет.
към беседата >>
После, трепетът трябва да се превърне в разширяване, а разширяването – в трепет.
Дето е мисълта, там има разширение. Дето е чувството, там има трепет. Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати. Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение. Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет.
После, трепетът трябва да се превърне в разширяване, а разширяването – в трепет.
към беседата >>
Първото условие за развитие на ума е разширяването.
Първото условие за развитие на ума е разширяването.
Умът се нуждае от пространство, от простор. Ако не разбирате закона за разширяване на ума, не можете да се справите с пространството. Трепетът има отношение към времето. Ако не разбирате, какво нещо е трепетът, не можете да се справите с времето.
към беседата >>
Умът се нуждае от пространство, от простор.
Първото условие за развитие на ума е разширяването.
Умът се нуждае от пространство, от простор.
Ако не разбирате закона за разширяване на ума, не можете да се справите с пространството. Трепетът има отношение към времето. Ако не разбирате, какво нещо е трепетът, не можете да се справите с времето.
към беседата >>
Ако не разбирате закона за разширяване на ума, не можете да се справите с пространството.
Първото условие за развитие на ума е разширяването. Умът се нуждае от пространство, от простор.
Ако не разбирате закона за разширяване на ума, не можете да се справите с пространството.
Трепетът има отношение към времето. Ако не разбирате, какво нещо е трепетът, не можете да се справите с времето.
към беседата >>
Трепетът има отношение към времето.
Първото условие за развитие на ума е разширяването. Умът се нуждае от пространство, от простор. Ако не разбирате закона за разширяване на ума, не можете да се справите с пространството.
Трепетът има отношение към времето.
Ако не разбирате, какво нещо е трепетът, не можете да се справите с времето.
към беседата >>
Ако не разбирате, какво нещо е трепетът, не можете да се справите с времето.
Първото условие за развитие на ума е разширяването. Умът се нуждае от пространство, от простор. Ако не разбирате закона за разширяване на ума, не можете да се справите с пространството. Трепетът има отношение към времето.
Ако не разбирате, какво нещо е трепетът, не можете да се справите с времето.
към беседата >>
Движението има отношение към законите на физическия свят, към волята.
Движението има отношение към законите на физическия свят, към волята.
Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения. Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате. Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това?
към беседата >>
Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения.
Движението има отношение към законите на физическия свят, към волята.
Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения.
Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате. Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това?
към беседата >>
Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате.
Движението има отношение към законите на физическия свят, към волята. Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения.
Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате.
Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш.
към беседата >>
Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това?
Движението има отношение към законите на физическия свят, към волята. Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения. Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате.
Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това?
Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш.
към беседата >>
Ям, но какво от това?
Движението има отношение към законите на физическия свят, към волята. Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения. Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате. Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това?
Ям, но какво от това?
Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш.
към беседата >>
Обаче обяснението на храната не е същественото.
(втори вариант)
И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно. Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи. Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето. Същата гримаса на недоволство ще направи и философът, и детето. Но ако дойдат да обясняват външно същината на храната, философът ще си обясни по един начин, а детето по друг начин ще си обясни.
Обаче обяснението на храната не е същественото.
Същественото е чувстването, туй, което те преживяват.
към втори вариант >>
После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност.
(втори вариант)
“ Ще ви кажа признаците, за да се види къде е. Представете си, че вие сте пътник, пътувате през диви места, необработени, горе в планината. Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно. Вие предполагате. че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество.
После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност.
После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва. Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества. Какво бихте помислили тогава? Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен. Но този установен ред на нещата се дължи на съзнанието на тези същества, които направляват нещата.
към втори вариант >>
Същественото е чувстването, туй, което те преживяват.
(втори вариант)
Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи. Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето. Същата гримаса на недоволство ще направи и философът, и детето. Но ако дойдат да обясняват външно същината на храната, философът ще си обясни по един начин, а детето по друг начин ще си обясни. Обаче обяснението на храната не е същественото.
Същественото е чувстването, туй, което те преживяват.
към втори вариант >>
После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте пътник, пътувате през диви места, необработени, горе в планината. Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно. Вие предполагате. че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество. После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност.
После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва.
Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества. Какво бихте помислили тогава? Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен. Но този установен ред на нещата се дължи на съзнанието на тези същества, които направляват нещата. И всичко расте под тях- но опекунство, под техните грижи.
към втори вариант >>
Същественото в една мисъл е това, което ти разбираш.
(втори вариант)
Същественото в една мисъл е това, което ти разбираш.
Защото и разбирането, което става, предизвиква известни преживявания. Та вие ще имате предвид вашето съзнание или вашия ум. Нека вземем ума. Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека. За резултатите на човешкия ум можем да говорим.
към втори вариант >>
Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества.
(втори вариант)
Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно. Вие предполагате. че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество. После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност. После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва.
Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества.
Какво бихте помислили тогава? Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен. Но този установен ред на нещата се дължи на съзнанието на тези същества, които направляват нещата. И всичко расте под тях- но опекунство, под техните грижи. И създаването на сегашния свят, така както светът се направлява и както вие се развивате сега, всичко това се дължи на тяхното опекунство, на техните грижи.
към втори вариант >>
Защото и разбирането, което става, предизвиква известни преживявания.
(втори вариант)
Същественото в една мисъл е това, което ти разбираш.
Защото и разбирането, което става, предизвиква известни преживявания.
Та вие ще имате предвид вашето съзнание или вашия ум. Нека вземем ума. Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека. За резултатите на човешкия ум можем да говорим. За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът?
към втори вариант >>
Какво бихте помислили тогава?
(втори вариант)
Вие предполагате. че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество. После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност. После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва. Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества.
Какво бихте помислили тогава?
Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен. Но този установен ред на нещата се дължи на съзнанието на тези същества, които направляват нещата. И всичко расте под тях- но опекунство, под техните грижи. И създаването на сегашния свят, така както светът се направлява и както вие се развивате сега, всичко това се дължи на тяхното опекунство, на техните грижи. Ако те нямат грижа, светът не би се развивал и вие не бихте израснали.
към втори вариант >>
Та вие ще имате предвид вашето съзнание или вашия ум.
(втори вариант)
Същественото в една мисъл е това, което ти разбираш. Защото и разбирането, което става, предизвиква известни преживявания.
Та вие ще имате предвид вашето съзнание или вашия ум.
Нека вземем ума. Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека. За резултатите на човешкия ум можем да говорим. За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът? Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи.
към втори вариант >>
Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен.
(втори вариант)
че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество. После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност. После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва. Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества. Какво бихте помислили тогава?
Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен.
Но този установен ред на нещата се дължи на съзнанието на тези същества, които направляват нещата. И всичко расте под тях- но опекунство, под техните грижи. И създаването на сегашния свят, така както светът се направлява и както вие се развивате сега, всичко това се дължи на тяхното опекунство, на техните грижи. Ако те нямат грижа, светът не би се развивал и вие не бихте израснали.
към втори вариант >>
Нека вземем ума.
(втори вариант)
Същественото в една мисъл е това, което ти разбираш. Защото и разбирането, което става, предизвиква известни преживявания. Та вие ще имате предвид вашето съзнание или вашия ум.
Нека вземем ума.
Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека. За резултатите на човешкия ум можем да говорим. За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът? Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи. Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът?
към втори вариант >>
Но този установен ред на нещата се дължи на съзнанието на тези същества, които направляват нещата.
(втори вариант)
После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност. После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва. Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества. Какво бихте помислили тогава? Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен.
Но този установен ред на нещата се дължи на съзнанието на тези същества, които направляват нещата.
И всичко расте под тях- но опекунство, под техните грижи. И създаването на сегашния свят, така както светът се направлява и както вие се развивате сега, всичко това се дължи на тяхното опекунство, на техните грижи. Ако те нямат грижа, светът не би се развивал и вие не бихте израснали.
към втори вариант >>
Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека.
(втори вариант)
Същественото в една мисъл е това, което ти разбираш. Защото и разбирането, което става, предизвиква известни преживявания. Та вие ще имате предвид вашето съзнание или вашия ум. Нека вземем ума.
Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека.
За резултатите на човешкия ум можем да говорим. За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът? Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи. Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът? Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен.
към втори вариант >>
И всичко расте под тях- но опекунство, под техните грижи.
(втори вариант)
После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва. Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества. Какво бихте помислили тогава? Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен. Но този установен ред на нещата се дължи на съзнанието на тези същества, които направляват нещата.
И всичко расте под тях- но опекунство, под техните грижи.
И създаването на сегашния свят, така както светът се направлява и както вие се развивате сега, всичко това се дължи на тяхното опекунство, на техните грижи. Ако те нямат грижа, светът не би се развивал и вие не бихте израснали.
към втори вариант >>
За резултатите на човешкия ум можем да говорим.
(втори вариант)
Същественото в една мисъл е това, което ти разбираш. Защото и разбирането, което става, предизвиква известни преживявания. Та вие ще имате предвид вашето съзнание или вашия ум. Нека вземем ума. Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека.
За резултатите на човешкия ум можем да говорим.
За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът? Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи. Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът? Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен. Ако можеш да го обясниш, той е даден.
към втори вариант >>
И създаването на сегашния свят, така както светът се направлява и както вие се развивате сега, всичко това се дължи на тяхното опекунство, на техните грижи.
(втори вариант)
Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества. Какво бихте помислили тогава? Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен. Но този установен ред на нещата се дължи на съзнанието на тези същества, които направляват нещата. И всичко расте под тях- но опекунство, под техните грижи.
И създаването на сегашния свят, така както светът се направлява и както вие се развивате сега, всичко това се дължи на тяхното опекунство, на техните грижи.
Ако те нямат грижа, светът не би се развивал и вие не бихте израснали.
към втори вариант >>
За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът?
(втори вариант)
Защото и разбирането, което става, предизвиква известни преживявания. Та вие ще имате предвид вашето съзнание или вашия ум. Нека вземем ума. Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека. За резултатите на човешкия ум можем да говорим.
За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът?
Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи. Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът? Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен. Ако можеш да го обясниш, той е даден. Дадено ти е да разбереш нещата, а установено е да се движиш по тях.
към втори вариант >>
Ако те нямат грижа, светът не би се развивал и вие не бихте израснали.
(втори вариант)
Какво бихте помислили тогава? Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен. Но този установен ред на нещата се дължи на съзнанието на тези същества, които направляват нещата. И всичко расте под тях- но опекунство, под техните грижи. И създаването на сегашния свят, така както светът се направлява и както вие се развивате сега, всичко това се дължи на тяхното опекунство, на техните грижи.
Ако те нямат грижа, светът не би се развивал и вие не бихте израснали.
към втори вариант >>
Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи.
(втори вариант)
Та вие ще имате предвид вашето съзнание или вашия ум. Нека вземем ума. Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека. За резултатите на човешкия ум можем да говорим. За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът?
Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи.
Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът? Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен. Ако можеш да го обясниш, той е даден. Дадено ти е да разбереш нещата, а установено е да се движиш по тях. Ако можеш да обясниш нещата, те са дадени.
към втори вариант >>
Всяко едно здание трябва да благодари на онзи, който го е съградил.
(втори вариант)
Всяко едно здание трябва да благодари на онзи, който го е съградил.
Всяка нива трябва да благодари на онзи, който я е изорал и посял. Вие седите сега пред завършени резултати. Учените хора разправят по един начин. Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна. Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо.
към втори вариант >>
Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът?
(втори вариант)
Нека вземем ума. Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека. За резултатите на човешкия ум можем да говорим. За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът? Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи.
Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът?
Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен. Ако можеш да го обясниш, той е даден. Дадено ти е да разбереш нещата, а установено е да се движиш по тях. Ако можеш да обясниш нещата, те са дадени. Ако не можеш да ги обясниш, те са установени.
към втори вариант >>
Всяка нива трябва да благодари на онзи, който я е изорал и посял.
(втори вариант)
Всяко едно здание трябва да благодари на онзи, който го е съградил.
Всяка нива трябва да благодари на онзи, който я е изорал и посял.
Вие седите сега пред завършени резултати. Учените хора разправят по един начин. Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна. Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо. Ти живееш в една къща, но друг я е съградил.
към втори вариант >>
Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен.
(втори вариант)
Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека. За резултатите на човешкия ум можем да говорим. За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът? Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи. Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът?
Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен.
Ако можеш да го обясниш, той е даден. Дадено ти е да разбереш нещата, а установено е да се движиш по тях. Ако можеш да обясниш нещата, те са дадени. Ако не можеш да ги обясниш, те са установени. В установените работи има простор, широта!
към втори вариант >>
Вие седите сега пред завършени резултати.
(втори вариант)
Всяко едно здание трябва да благодари на онзи, който го е съградил. Всяка нива трябва да благодари на онзи, който я е изорал и посял.
Вие седите сега пред завършени резултати.
Учените хора разправят по един начин. Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна. Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо. Ти живееш в една къща, но друг я е съградил. Ти живееш в едно тяло, но друг е съградил това тяло.
към втори вариант >>
Ако можеш да го обясниш, той е даден.
(втори вариант)
За резултатите на човешкия ум можем да говорим. За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът? Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи. Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът? Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен.
Ако можеш да го обясниш, той е даден.
Дадено ти е да разбереш нещата, а установено е да се движиш по тях. Ако можеш да обясниш нещата, те са дадени. Ако не можеш да ги обясниш, те са установени. В установените работи има простор, широта!
към втори вариант >>
Учените хора разправят по един начин.
(втори вариант)
Всяко едно здание трябва да благодари на онзи, който го е съградил. Всяка нива трябва да благодари на онзи, който я е изорал и посял. Вие седите сега пред завършени резултати.
Учените хора разправят по един начин.
Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна. Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо. Ти живееш в една къща, но друг я е съградил. Ти живееш в едно тяло, но друг е съградил това тяло. Ти си жител, който живееш в него.
към втори вариант >>
Дадено ти е да разбереш нещата, а установено е да се движиш по тях.
(втори вариант)
За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът? Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи. Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът? Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен. Ако можеш да го обясниш, той е даден.
Дадено ти е да разбереш нещата, а установено е да се движиш по тях.
Ако можеш да обясниш нещата, те са дадени. Ако не можеш да ги обясниш, те са установени. В установените работи има простор, широта!
към втори вариант >>
Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна.
(втори вариант)
Всяко едно здание трябва да благодари на онзи, който го е съградил. Всяка нива трябва да благодари на онзи, който я е изорал и посял. Вие седите сега пред завършени резултати. Учените хора разправят по един начин.
Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна.
Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо. Ти живееш в една къща, но друг я е съградил. Ти живееш в едно тяло, но друг е съградил това тяло. Ти си жител, който живееш в него. Тепърва трябва да изучаваш законите на тялото си.
към втори вариант >>
Ако можеш да обясниш нещата, те са дадени.
(втори вариант)
Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи. Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът? Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен. Ако можеш да го обясниш, той е даден. Дадено ти е да разбереш нещата, а установено е да се движиш по тях.
Ако можеш да обясниш нещата, те са дадени.
Ако не можеш да ги обясниш, те са установени. В установените работи има простор, широта!
към втори вариант >>
Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо.
(втори вариант)
Всяко едно здание трябва да благодари на онзи, който го е съградил. Всяка нива трябва да благодари на онзи, който я е изорал и посял. Вие седите сега пред завършени резултати. Учените хора разправят по един начин. Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна.
Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо.
Ти живееш в една къща, но друг я е съградил. Ти живееш в едно тяло, но друг е съградил това тяло. Ти си жител, който живееш в него. Тепърва трябва да изучаваш законите на тялото си. Ако ти беше го съградил, щеше да знаеш законите на това тяло.
към втори вариант >>
Ако не можеш да ги обясниш, те са установени.
(втори вариант)
Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът? Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен. Ако можеш да го обясниш, той е даден. Дадено ти е да разбереш нещата, а установено е да се движиш по тях. Ако можеш да обясниш нещата, те са дадени.
Ако не можеш да ги обясниш, те са установени.
В установените работи има простор, широта!
към втори вариант >>
Ти живееш в една къща, но друг я е съградил.
(втори вариант)
Всяка нива трябва да благодари на онзи, който я е изорал и посял. Вие седите сега пред завършени резултати. Учените хора разправят по един начин. Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна. Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо.
Ти живееш в една къща, но друг я е съградил.
Ти живееш в едно тяло, но друг е съградил това тяло. Ти си жител, който живееш в него. Тепърва трябва да изучаваш законите на тялото си. Ако ти беше го съградил, щеше да знаеш законите на това тяло.
към втори вариант >>
В установените работи има простор, широта!
(втори вариант)
Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен. Ако можеш да го обясниш, той е даден. Дадено ти е да разбереш нещата, а установено е да се движиш по тях. Ако можеш да обясниш нещата, те са дадени. Ако не можеш да ги обясниш, те са установени.
В установените работи има простор, широта!
към втори вариант >>
Ти живееш в едно тяло, но друг е съградил това тяло.
(втори вариант)
Вие седите сега пред завършени резултати. Учените хора разправят по един начин. Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна. Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо. Ти живееш в една къща, но друг я е съградил.
Ти живееш в едно тяло, но друг е съградил това тяло.
Ти си жител, който живееш в него. Тепърва трябва да изучаваш законите на тялото си. Ако ти беше го съградил, щеше да знаеш законите на това тяло.
към втори вариант >>
Сега вас ако ви попита някой защо е необходимо човек да живее един добър живот?
(втори вариант)
Сега вас ако ви попита някой защо е необходимо човек да живее един добър живот?
Да кажем, аз ви задавам една тема да пишете: „Защо човекът трябва да живее добър живот? “ Някой ще каже: „Господ така е установил природата.“ Хубаво, може да разсъждавате, както искате. Аз ви давам друг въпрос: „Защо трябва да ходиш прав? Защо трябва да се живее добре? “ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля.
към втори вариант >>
Ти си жител, който живееш в него.
(втори вариант)
Учените хора разправят по един начин. Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна. Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо. Ти живееш в една къща, но друг я е съградил. Ти живееш в едно тяло, но друг е съградил това тяло.
Ти си жител, който живееш в него.
Тепърва трябва да изучаваш законите на тялото си. Ако ти беше го съградил, щеше да знаеш законите на това тяло.
към втори вариант >>
Да кажем, аз ви задавам една тема да пишете: „Защо човекът трябва да живее добър живот?
(втори вариант)
Сега вас ако ви попита някой защо е необходимо човек да живее един добър живот?
Да кажем, аз ви задавам една тема да пишете: „Защо човекът трябва да живее добър живот?
“ Някой ще каже: „Господ така е установил природата.“ Хубаво, може да разсъждавате, както искате. Аз ви давам друг въпрос: „Защо трябва да ходиш прав? Защо трябва да се живее добре? “ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля. Защото има ред същества, които пъплят.
към втори вариант >>
Тепърва трябва да изучаваш законите на тялото си.
(втори вариант)
Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна. Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо. Ти живееш в една къща, но друг я е съградил. Ти живееш в едно тяло, но друг е съградил това тяло. Ти си жител, който живееш в него.
Тепърва трябва да изучаваш законите на тялото си.
Ако ти беше го съградил, щеше да знаеш законите на това тяло.
към втори вариант >>
“ Някой ще каже: „Господ така е установил природата.“ Хубаво, може да разсъждавате, както искате.
(втори вариант)
Сега вас ако ви попита някой защо е необходимо човек да живее един добър живот? Да кажем, аз ви задавам една тема да пишете: „Защо човекът трябва да живее добър живот?
“ Някой ще каже: „Господ така е установил природата.“ Хубаво, може да разсъждавате, както искате.
Аз ви давам друг въпрос: „Защо трябва да ходиш прав? Защо трябва да се живее добре? “ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля. Защото има ред същества, които пъплят. Има и много същества, които лазят, а човек ходи.
към втори вариант >>
Ако ти беше го съградил, щеше да знаеш законите на това тяло.
(втори вариант)
Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо. Ти живееш в една къща, но друг я е съградил. Ти живееш в едно тяло, но друг е съградил това тяло. Ти си жител, който живееш в него. Тепърва трябва да изучаваш законите на тялото си.
Ако ти беше го съградил, щеше да знаеш законите на това тяло.
към втори вариант >>
Аз ви давам друг въпрос: „Защо трябва да ходиш прав?
(втори вариант)
Сега вас ако ви попита някой защо е необходимо човек да живее един добър живот? Да кажем, аз ви задавам една тема да пишете: „Защо човекът трябва да живее добър живот? “ Някой ще каже: „Господ така е установил природата.“ Хубаво, може да разсъждавате, както искате.
Аз ви давам друг въпрос: „Защо трябва да ходиш прав?
Защо трябва да се живее добре? “ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля. Защото има ред същества, които пъплят. Има и много същества, които лазят, а човек ходи. Питам, защо именно човек не пъпли, защо не лази, а ходи?
към втори вариант >>
Някой казва, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си.
(втори вариант)
Някой казва, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си.
Но човек не мисли с главата си. Тук трябва да се разбира един източник, който е далече. Когато една игла в грамофонната плоча може да повтори това, което някой учен човек е говорил, но мисълта не произтича от плочата, ученият човек в плочата ли е? Каква грамадна разлика има между говора на една плоча и говора на онзи, който е говорил. Ако видите тези напреднали възвишени същества, ще разбереше каква грамадна разлика има между вашите мисли и чувства и постъпки и техните мисли, чувства и постъпки.
към втори вариант >>
Защо трябва да се живее добре?
(втори вариант)
Сега вас ако ви попита някой защо е необходимо човек да живее един добър живот? Да кажем, аз ви задавам една тема да пишете: „Защо човекът трябва да живее добър живот? “ Някой ще каже: „Господ така е установил природата.“ Хубаво, може да разсъждавате, както искате. Аз ви давам друг въпрос: „Защо трябва да ходиш прав?
Защо трябва да се живее добре?
“ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля. Защото има ред същества, които пъплят. Има и много същества, които лазят, а човек ходи. Питам, защо именно човек не пъпли, защо не лази, а ходи? Под думата „ходи“ се разбира - ходи прав.
към втори вариант >>
Но човек не мисли с главата си.
(втори вариант)
Някой казва, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си.
Но човек не мисли с главата си.
Тук трябва да се разбира един източник, който е далече. Когато една игла в грамофонната плоча може да повтори това, което някой учен човек е говорил, но мисълта не произтича от плочата, ученият човек в плочата ли е? Каква грамадна разлика има между говора на една плоча и говора на онзи, който е говорил. Ако видите тези напреднали възвишени същества, ще разбереше каква грамадна разлика има между вашите мисли и чувства и постъпки и техните мисли, чувства и постъпки. Колкото небето е далеч от земята, толкоз и техните мисли са далеч и са различни от нашите.
към втори вариант >>
“ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля.
(втори вариант)
Сега вас ако ви попита някой защо е необходимо човек да живее един добър живот? Да кажем, аз ви задавам една тема да пишете: „Защо човекът трябва да живее добър живот? “ Някой ще каже: „Господ така е установил природата.“ Хубаво, може да разсъждавате, както искате. Аз ви давам друг въпрос: „Защо трябва да ходиш прав? Защо трябва да се живее добре?
“ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля.
Защото има ред същества, които пъплят. Има и много същества, които лазят, а човек ходи. Питам, защо именно човек не пъпли, защо не лази, а ходи? Под думата „ходи“ се разбира - ходи прав.
към втори вариант >>
Тук трябва да се разбира един източник, който е далече.
(втори вариант)
Някой казва, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Но човек не мисли с главата си.
Тук трябва да се разбира един източник, който е далече.
Когато една игла в грамофонната плоча може да повтори това, което някой учен човек е говорил, но мисълта не произтича от плочата, ученият човек в плочата ли е? Каква грамадна разлика има между говора на една плоча и говора на онзи, който е говорил. Ако видите тези напреднали възвишени същества, ще разбереше каква грамадна разлика има между вашите мисли и чувства и постъпки и техните мисли, чувства и постъпки. Колкото небето е далеч от земята, толкоз и техните мисли са далеч и са различни от нашите.
към втори вариант >>
Защото има ред същества, които пъплят.
(втори вариант)
Да кажем, аз ви задавам една тема да пишете: „Защо човекът трябва да живее добър живот? “ Някой ще каже: „Господ така е установил природата.“ Хубаво, може да разсъждавате, както искате. Аз ви давам друг въпрос: „Защо трябва да ходиш прав? Защо трябва да се живее добре? “ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля.
Защото има ред същества, които пъплят.
Има и много същества, които лазят, а човек ходи. Питам, защо именно човек не пъпли, защо не лази, а ходи? Под думата „ходи“ се разбира - ходи прав.
към втори вариант >>
Когато една игла в грамофонната плоча може да повтори това, което някой учен човек е говорил, но мисълта не произтича от плочата, ученият човек в плочата ли е?
(втори вариант)
Някой казва, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Но човек не мисли с главата си. Тук трябва да се разбира един източник, който е далече.
Когато една игла в грамофонната плоча може да повтори това, което някой учен човек е говорил, но мисълта не произтича от плочата, ученият човек в плочата ли е?
Каква грамадна разлика има между говора на една плоча и говора на онзи, който е говорил. Ако видите тези напреднали възвишени същества, ще разбереше каква грамадна разлика има между вашите мисли и чувства и постъпки и техните мисли, чувства и постъпки. Колкото небето е далеч от земята, толкоз и техните мисли са далеч и са различни от нашите.
към втори вариант >>
Има и много същества, които лазят, а човек ходи.
(втори вариант)
“ Някой ще каже: „Господ така е установил природата.“ Хубаво, може да разсъждавате, както искате. Аз ви давам друг въпрос: „Защо трябва да ходиш прав? Защо трябва да се живее добре? “ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля. Защото има ред същества, които пъплят.
Има и много същества, които лазят, а човек ходи.
Питам, защо именно човек не пъпли, защо не лази, а ходи? Под думата „ходи“ се разбира - ходи прав.
към втори вариант >>
Каква грамадна разлика има между говора на една плоча и говора на онзи, който е говорил.
(втори вариант)
Някой казва, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Но човек не мисли с главата си. Тук трябва да се разбира един източник, който е далече. Когато една игла в грамофонната плоча може да повтори това, което някой учен човек е говорил, но мисълта не произтича от плочата, ученият човек в плочата ли е?
Каква грамадна разлика има между говора на една плоча и говора на онзи, който е говорил.
Ако видите тези напреднали възвишени същества, ще разбереше каква грамадна разлика има между вашите мисли и чувства и постъпки и техните мисли, чувства и постъпки. Колкото небето е далеч от земята, толкоз и техните мисли са далеч и са различни от нашите.
към втори вариант >>
Питам, защо именно човек не пъпли, защо не лази, а ходи?
(втори вариант)
Аз ви давам друг въпрос: „Защо трябва да ходиш прав? Защо трябва да се живее добре? “ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля. Защото има ред същества, които пъплят. Има и много същества, които лазят, а човек ходи.
Питам, защо именно човек не пъпли, защо не лази, а ходи?
Под думата „ходи“ се разбира - ходи прав.
към втори вариант >>
Ако видите тези напреднали възвишени същества, ще разбереше каква грамадна разлика има между вашите мисли и чувства и постъпки и техните мисли, чувства и постъпки.
(втори вариант)
Някой казва, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Но човек не мисли с главата си. Тук трябва да се разбира един източник, който е далече. Когато една игла в грамофонната плоча може да повтори това, което някой учен човек е говорил, но мисълта не произтича от плочата, ученият човек в плочата ли е? Каква грамадна разлика има между говора на една плоча и говора на онзи, който е говорил.
Ако видите тези напреднали възвишени същества, ще разбереше каква грамадна разлика има между вашите мисли и чувства и постъпки и техните мисли, чувства и постъпки.
Колкото небето е далеч от земята, толкоз и техните мисли са далеч и са различни от нашите.
към втори вариант >>
Под думата „ходи“ се разбира - ходи прав.
(втори вариант)
Защо трябва да се живее добре? “ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля. Защото има ред същества, които пъплят. Има и много същества, които лазят, а човек ходи. Питам, защо именно човек не пъпли, защо не лази, а ходи?
Под думата „ходи“ се разбира - ходи прав.
към втори вариант >>
Колкото небето е далеч от земята, толкоз и техните мисли са далеч и са различни от нашите.
(втори вариант)
Но човек не мисли с главата си. Тук трябва да се разбира един източник, който е далече. Когато една игла в грамофонната плоча може да повтори това, което някой учен човек е говорил, но мисълта не произтича от плочата, ученият човек в плочата ли е? Каква грамадна разлика има между говора на една плоча и говора на онзи, който е говорил. Ако видите тези напреднали възвишени същества, ще разбереше каква грамадна разлика има между вашите мисли и чувства и постъпки и техните мисли, чувства и постъпки.
Колкото небето е далеч от земята, толкоз и техните мисли са далеч и са различни от нашите.
към втори вариант >>
Под същата категория спада и въпросът, когато някой казва: „Защо трябва да живееш добре?
(втори вариант)
Под същата категория спада и въпросът, когато някой казва: „Защо трябва да живееш добре?
“ Онзи, който не може да живее, той не може да ходи. Значи онзи, който няма съзнателен живот, той не може да ходи. Той или ще пъпли, или ще лази. Питам тогава, между пъпленето и лазенето каква е разликата? Същество, което пъпли или лази - нали има една разлика в интелигентността.
към втори вариант >>
У вас има известни ламтежи и стремежи, и те са прави.
(втори вариант)
У вас има известни ламтежи и стремежи, и те са прави.
Тези стремежи са вложени у тези същества. Всеки един има един по-висш стремеж. Той е свещен. И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба. Като го постигнеш, това е твоето предназначение.
към втори вариант >>
“ Онзи, който не може да живее, той не може да ходи.
(втори вариант)
Под същата категория спада и въпросът, когато някой казва: „Защо трябва да живееш добре?
“ Онзи, който не може да живее, той не може да ходи.
Значи онзи, който няма съзнателен живот, той не може да ходи. Той или ще пъпли, или ще лази. Питам тогава, между пъпленето и лазенето каква е разликата? Същество, което пъпли или лази - нали има една разлика в интелигентността. Пъплят само малките, двуизмерните, същества, които имат само едно понятие - малко по- високо от двуизмерния свят няколко градуса.
към втори вариант >>
Тези стремежи са вложени у тези същества.
(втори вариант)
У вас има известни ламтежи и стремежи, и те са прави.
Тези стремежи са вложени у тези същества.
Всеки един има един по-висш стремеж. Той е свещен. И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба. Като го постигнеш, това е твоето предназначение. Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа.
към втори вариант >>
Значи онзи, който няма съзнателен живот, той не може да ходи.
(втори вариант)
Под същата категория спада и въпросът, когато някой казва: „Защо трябва да живееш добре? “ Онзи, който не може да живее, той не може да ходи.
Значи онзи, който няма съзнателен живот, той не може да ходи.
Той или ще пъпли, или ще лази. Питам тогава, между пъпленето и лазенето каква е разликата? Същество, което пъпли или лази - нали има една разлика в интелигентността. Пъплят само малките, двуизмерните, същества, които имат само едно понятие - малко по- високо от двуизмерния свят няколко градуса.
към втори вариант >>
Всеки един има един по-висш стремеж.
(втори вариант)
У вас има известни ламтежи и стремежи, и те са прави. Тези стремежи са вложени у тези същества.
Всеки един има един по-висш стремеж.
Той е свещен. И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба. Като го постигнеш, това е твоето предназначение. Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа. Всички нямате еднакво предназначение, но движението, стремежът, трепетът ще бъде еднакъв и целта, към която се движите, пак ще бъде еднаква.
към втори вариант >>
Той или ще пъпли, или ще лази.
(втори вариант)
Под същата категория спада и въпросът, когато някой казва: „Защо трябва да живееш добре? “ Онзи, който не може да живее, той не може да ходи. Значи онзи, който няма съзнателен живот, той не може да ходи.
Той или ще пъпли, или ще лази.
Питам тогава, между пъпленето и лазенето каква е разликата? Същество, което пъпли или лази - нали има една разлика в интелигентността. Пъплят само малките, двуизмерните, същества, които имат само едно понятие - малко по- високо от двуизмерния свят няколко градуса.
към втори вариант >>
Той е свещен.
(втори вариант)
У вас има известни ламтежи и стремежи, и те са прави. Тези стремежи са вложени у тези същества. Всеки един има един по-висш стремеж.
Той е свещен.
И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба. Като го постигнеш, това е твоето предназначение. Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа. Всички нямате еднакво предназначение, но движението, стремежът, трепетът ще бъде еднакъв и целта, към която се движите, пак ще бъде еднаква. И онези, които ви помагат, тяхното отношение към всички е еднакво.
към втори вариант >>
Питам тогава, между пъпленето и лазенето каква е разликата?
(втори вариант)
Под същата категория спада и въпросът, когато някой казва: „Защо трябва да живееш добре? “ Онзи, който не може да живее, той не може да ходи. Значи онзи, който няма съзнателен живот, той не може да ходи. Той или ще пъпли, или ще лази.
Питам тогава, между пъпленето и лазенето каква е разликата?
Същество, което пъпли или лази - нали има една разлика в интелигентността. Пъплят само малките, двуизмерните, същества, които имат само едно понятие - малко по- високо от двуизмерния свят няколко градуса.
към втори вариант >>
И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба.
(втори вариант)
У вас има известни ламтежи и стремежи, и те са прави. Тези стремежи са вложени у тези същества. Всеки един има един по-висш стремеж. Той е свещен.
И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба.
Като го постигнеш, това е твоето предназначение. Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа. Всички нямате еднакво предназначение, но движението, стремежът, трепетът ще бъде еднакъв и целта, към която се движите, пак ще бъде еднаква. И онези, които ви помагат, тяхното отношение към всички е еднакво. Но на онези, чието съзнание е по-развито, ще им дават повече, а на онези, чието съзнание е по-малко развито, ще им дават по-малко.
към втори вариант >>
Същество, което пъпли или лази - нали има една разлика в интелигентността.
(втори вариант)
Под същата категория спада и въпросът, когато някой казва: „Защо трябва да живееш добре? “ Онзи, който не може да живее, той не може да ходи. Значи онзи, който няма съзнателен живот, той не може да ходи. Той или ще пъпли, или ще лази. Питам тогава, между пъпленето и лазенето каква е разликата?
Същество, което пъпли или лази - нали има една разлика в интелигентността.
Пъплят само малките, двуизмерните, същества, които имат само едно понятие - малко по- високо от двуизмерния свят няколко градуса.
към втори вариант >>
Като го постигнеш, това е твоето предназначение.
(втори вариант)
У вас има известни ламтежи и стремежи, и те са прави. Тези стремежи са вложени у тези същества. Всеки един има един по-висш стремеж. Той е свещен. И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба.
Като го постигнеш, това е твоето предназначение.
Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа. Всички нямате еднакво предназначение, но движението, стремежът, трепетът ще бъде еднакъв и целта, към която се движите, пак ще бъде еднаква. И онези, които ви помагат, тяхното отношение към всички е еднакво. Но на онези, чието съзнание е по-развито, ще им дават повече, а на онези, чието съзнание е по-малко развито, ще им дават по-малко. Онези възвишени същества се съобразяват според вътрешните възможности на всеки човек.
към втори вариант >>
Пъплят само малките, двуизмерните, същества, които имат само едно понятие - малко по- високо от двуизмерния свят няколко градуса.
(втори вариант)
“ Онзи, който не може да живее, той не може да ходи. Значи онзи, който няма съзнателен живот, той не може да ходи. Той или ще пъпли, или ще лази. Питам тогава, между пъпленето и лазенето каква е разликата? Същество, което пъпли или лази - нали има една разлика в интелигентността.
Пъплят само малките, двуизмерните, същества, които имат само едно понятие - малко по- високо от двуизмерния свят няколко градуса.
към втори вариант >>
Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа.
(втори вариант)
Тези стремежи са вложени у тези същества. Всеки един има един по-висш стремеж. Той е свещен. И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба. Като го постигнеш, това е твоето предназначение.
Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа.
Всички нямате еднакво предназначение, но движението, стремежът, трепетът ще бъде еднакъв и целта, към която се движите, пак ще бъде еднаква. И онези, които ви помагат, тяхното отношение към всички е еднакво. Но на онези, чието съзнание е по-развито, ще им дават повече, а на онези, чието съзнание е по-малко развито, ще им дават по-малко. Онези възвишени същества се съобразяват според вътрешните възможности на всеки човек.
към втори вариант >>
Та когато говорим за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на човешкото съзнание или въздигане на човешкото съзнание.
(втори вариант)
Та когато говорим за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на човешкото съзнание или въздигане на човешкото съзнание.
Степени на съзнанието и прояви на човешкия ум. В едно пъплене човешкият ум и човешкото съзнание няма условия, за да познае света, нито в лазенето има тия условия. Само когато човек се изправи, в това положение той може да мисли. Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав. Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив.
към втори вариант >>
Всички нямате еднакво предназначение, но движението, стремежът, трепетът ще бъде еднакъв и целта, към която се движите, пак ще бъде еднаква.
(втори вариант)
Всеки един има един по-висш стремеж. Той е свещен. И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба. Като го постигнеш, това е твоето предназначение. Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа.
Всички нямате еднакво предназначение, но движението, стремежът, трепетът ще бъде еднакъв и целта, към която се движите, пак ще бъде еднаква.
И онези, които ви помагат, тяхното отношение към всички е еднакво. Но на онези, чието съзнание е по-развито, ще им дават повече, а на онези, чието съзнание е по-малко развито, ще им дават по-малко. Онези възвишени същества се съобразяват според вътрешните възможности на всеки човек.
към втори вариант >>
Степени на съзнанието и прояви на човешкия ум.
(втори вариант)
Та когато говорим за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на човешкото съзнание или въздигане на човешкото съзнание.
Степени на съзнанието и прояви на човешкия ум.
В едно пъплене човешкият ум и човешкото съзнание няма условия, за да познае света, нито в лазенето има тия условия. Само когато човек се изправи, в това положение той може да мисли. Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав. Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив. И затова може по характера на един човек да го видите как ходи.
към втори вариант >>
И онези, които ви помагат, тяхното отношение към всички е еднакво.
(втори вариант)
Той е свещен. И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба. Като го постигнеш, това е твоето предназначение. Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа. Всички нямате еднакво предназначение, но движението, стремежът, трепетът ще бъде еднакъв и целта, към която се движите, пак ще бъде еднаква.
И онези, които ви помагат, тяхното отношение към всички е еднакво.
Но на онези, чието съзнание е по-развито, ще им дават повече, а на онези, чието съзнание е по-малко развито, ще им дават по-малко. Онези възвишени същества се съобразяват според вътрешните възможности на всеки човек.
към втори вариант >>
В едно пъплене човешкият ум и човешкото съзнание няма условия, за да познае света, нито в лазенето има тия условия.
(втори вариант)
Та когато говорим за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на човешкото съзнание или въздигане на човешкото съзнание. Степени на съзнанието и прояви на човешкия ум.
В едно пъплене човешкият ум и човешкото съзнание няма условия, за да познае света, нито в лазенето има тия условия.
Само когато човек се изправи, в това положение той може да мисли. Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав. Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив. И затова може по характера на един човек да го видите как ходи. Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание.
към втори вариант >>
Но на онези, чието съзнание е по-развито, ще им дават повече, а на онези, чието съзнание е по-малко развито, ще им дават по-малко.
(втори вариант)
И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба. Като го постигнеш, това е твоето предназначение. Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа. Всички нямате еднакво предназначение, но движението, стремежът, трепетът ще бъде еднакъв и целта, към която се движите, пак ще бъде еднаква. И онези, които ви помагат, тяхното отношение към всички е еднакво.
Но на онези, чието съзнание е по-развито, ще им дават повече, а на онези, чието съзнание е по-малко развито, ще им дават по-малко.
Онези възвишени същества се съобразяват според вътрешните възможности на всеки човек.
към втори вариант >>
Само когато човек се изправи, в това положение той може да мисли.
(втори вариант)
Та когато говорим за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на човешкото съзнание или въздигане на човешкото съзнание. Степени на съзнанието и прояви на човешкия ум. В едно пъплене човешкият ум и човешкото съзнание няма условия, за да познае света, нито в лазенето има тия условия.
Само когато човек се изправи, в това положение той може да мисли.
Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав. Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив. И затова може по характера на един човек да го видите как ходи. Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание. Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно.
към втори вариант >>
Онези възвишени същества се съобразяват според вътрешните възможности на всеки човек.
(втори вариант)
Като го постигнеш, това е твоето предназначение. Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа. Всички нямате еднакво предназначение, но движението, стремежът, трепетът ще бъде еднакъв и целта, към която се движите, пак ще бъде еднаква. И онези, които ви помагат, тяхното отношение към всички е еднакво. Но на онези, чието съзнание е по-развито, ще им дават повече, а на онези, чието съзнание е по-малко развито, ще им дават по-малко.
Онези възвишени същества се съобразяват според вътрешните възможности на всеки човек.
към втори вариант >>
Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав.
(втори вариант)
Та когато говорим за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на човешкото съзнание или въздигане на човешкото съзнание. Степени на съзнанието и прояви на човешкия ум. В едно пъплене човешкият ум и човешкото съзнание няма условия, за да познае света, нито в лазенето има тия условия. Само когато човек се изправи, в това положение той може да мисли.
Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав.
Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив. И затова може по характера на един човек да го видите как ходи. Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание. Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно. Когато някой върви, само се върти, или има едно махане на ръцете широко насам и натам.
към втори вариант >>
Някой път аз ви гледам, някой от вас казва: „Хубаво, Учителят ни учи.
(втори вариант)
Някой път аз ви гледам, някой от вас казва: „Хубаво, Учителят ни учи.
Светът учи едно, а той учи друго. Какво ще излезе от нас? Няма ли да си изгубим времето тук? “ Ще си изгубите времето, но питам аз, в света няма ли да си изгубя времето. Питам, в света какво постижение имате?
към втори вариант >>
Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив.
(втори вариант)
Та когато говорим за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на човешкото съзнание или въздигане на човешкото съзнание. Степени на съзнанието и прояви на човешкия ум. В едно пъплене човешкият ум и човешкото съзнание няма условия, за да познае света, нито в лазенето има тия условия. Само когато човек се изправи, в това положение той може да мисли. Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав.
Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив.
И затова може по характера на един човек да го видите как ходи. Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание. Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно. Когато някой върви, само се върти, или има едно махане на ръцете широко насам и натам. Аз взимам това неестествено махане на ръцете - не гимнастиката, която гимнастиците ще ви наложат, някои правила, това са вече правила, но казвам, проявите, които идат до вас.
към втори вариант >>
Светът учи едно, а той учи друго.
(втори вариант)
Някой път аз ви гледам, някой от вас казва: „Хубаво, Учителят ни учи.
Светът учи едно, а той учи друго.
Какво ще излезе от нас? Няма ли да си изгубим времето тук? “ Ще си изгубите времето, но питам аз, в света няма ли да си изгубя времето. Питам, в света какво постижение имате? Ти трябва да имаш едно крайно постижение, от което ще започне едно ново начало.
към втори вариант >>
И затова може по характера на един човек да го видите как ходи.
(втори вариант)
Степени на съзнанието и прояви на човешкия ум. В едно пъплене човешкият ум и човешкото съзнание няма условия, за да познае света, нито в лазенето има тия условия. Само когато човек се изправи, в това положение той може да мисли. Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав. Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив.
И затова може по характера на един човек да го видите как ходи.
Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание. Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно. Когато някой върви, само се върти, или има едно махане на ръцете широко насам и натам. Аз взимам това неестествено махане на ръцете - не гимнастиката, която гимнастиците ще ви наложат, някои правила, това са вече правила, но казвам, проявите, които идат до вас. Вие не си давате отчет на известни ваши прояви, че известни ваши прояви как ще се отразят.
към втори вариант >>
Какво ще излезе от нас?
(втори вариант)
Някой път аз ви гледам, някой от вас казва: „Хубаво, Учителят ни учи. Светът учи едно, а той учи друго.
Какво ще излезе от нас?
Няма ли да си изгубим времето тук? “ Ще си изгубите времето, но питам аз, в света няма ли да си изгубя времето. Питам, в света какво постижение имате? Ти трябва да имаш едно крайно постижение, от което ще започне едно ново начало. Аз наричам постижение там, дето започва човешката мисъл и свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля.
към втори вариант >>
Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание.
(втори вариант)
В едно пъплене човешкият ум и човешкото съзнание няма условия, за да познае света, нито в лазенето има тия условия. Само когато човек се изправи, в това положение той може да мисли. Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав. Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив. И затова може по характера на един човек да го видите как ходи.
Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание.
Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно. Когато някой върви, само се върти, или има едно махане на ръцете широко насам и натам. Аз взимам това неестествено махане на ръцете - не гимнастиката, която гимнастиците ще ви наложат, някои правила, това са вече правила, но казвам, проявите, които идат до вас. Вие не си давате отчет на известни ваши прояви, че известни ваши прояви как ще се отразят. Или вашата мисъл се отразява във вашето движение, или туй движение ще направи известен подтик на съзнанието.
към втори вариант >>
Няма ли да си изгубим времето тук?
(втори вариант)
Някой път аз ви гледам, някой от вас казва: „Хубаво, Учителят ни учи. Светът учи едно, а той учи друго. Какво ще излезе от нас?
Няма ли да си изгубим времето тук?
“ Ще си изгубите времето, но питам аз, в света няма ли да си изгубя времето. Питам, в света какво постижение имате? Ти трябва да имаш едно крайно постижение, от което ще започне едно ново начало. Аз наричам постижение там, дето започва човешката мисъл и свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако аз не мога да мисля, ако няма в мене свещен трепет, ако нямам воля да направя нещо, тогава нямам постижения.
към втори вариант >>
Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно.
(втори вариант)
Само когато човек се изправи, в това положение той може да мисли. Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав. Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив. И затова може по характера на един човек да го видите как ходи. Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание.
Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно.
Когато някой върви, само се върти, или има едно махане на ръцете широко насам и натам. Аз взимам това неестествено махане на ръцете - не гимнастиката, която гимнастиците ще ви наложат, някои правила, това са вече правила, но казвам, проявите, които идат до вас. Вие не си давате отчет на известни ваши прояви, че известни ваши прояви как ще се отразят. Или вашата мисъл се отразява във вашето движение, или туй движение ще направи известен подтик на съзнанието.
към втори вариант >>
“ Ще си изгубите времето, но питам аз, в света няма ли да си изгубя времето.
(втори вариант)
Някой път аз ви гледам, някой от вас казва: „Хубаво, Учителят ни учи. Светът учи едно, а той учи друго. Какво ще излезе от нас? Няма ли да си изгубим времето тук?
“ Ще си изгубите времето, но питам аз, в света няма ли да си изгубя времето.
Питам, в света какво постижение имате? Ти трябва да имаш едно крайно постижение, от което ще започне едно ново начало. Аз наричам постижение там, дето започва човешката мисъл и свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако аз не мога да мисля, ако няма в мене свещен трепет, ако нямам воля да направя нещо, тогава нямам постижения.
към втори вариант >>
Когато някой върви, само се върти, или има едно махане на ръцете широко насам и натам.
(втори вариант)
Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав. Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив. И затова може по характера на един човек да го видите как ходи. Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание. Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно.
Когато някой върви, само се върти, или има едно махане на ръцете широко насам и натам.
Аз взимам това неестествено махане на ръцете - не гимнастиката, която гимнастиците ще ви наложат, някои правила, това са вече правила, но казвам, проявите, които идат до вас. Вие не си давате отчет на известни ваши прояви, че известни ваши прояви как ще се отразят. Или вашата мисъл се отразява във вашето движение, или туй движение ще направи известен подтик на съзнанието.
към втори вариант >>
Питам, в света какво постижение имате?
(втори вариант)
Някой път аз ви гледам, някой от вас казва: „Хубаво, Учителят ни учи. Светът учи едно, а той учи друго. Какво ще излезе от нас? Няма ли да си изгубим времето тук? “ Ще си изгубите времето, но питам аз, в света няма ли да си изгубя времето.
Питам, в света какво постижение имате?
Ти трябва да имаш едно крайно постижение, от което ще започне едно ново начало. Аз наричам постижение там, дето започва човешката мисъл и свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако аз не мога да мисля, ако няма в мене свещен трепет, ако нямам воля да направя нещо, тогава нямам постижения.
към втори вариант >>
Аз взимам това неестествено махане на ръцете - не гимнастиката, която гимнастиците ще ви наложат, някои правила, това са вече правила, но казвам, проявите, които идат до вас.
(втори вариант)
Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив. И затова може по характера на един човек да го видите как ходи. Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание. Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно. Когато някой върви, само се върти, или има едно махане на ръцете широко насам и натам.
Аз взимам това неестествено махане на ръцете - не гимнастиката, която гимнастиците ще ви наложат, някои правила, това са вече правила, но казвам, проявите, които идат до вас.
Вие не си давате отчет на известни ваши прояви, че известни ваши прояви как ще се отразят. Или вашата мисъл се отразява във вашето движение, или туй движение ще направи известен подтик на съзнанието.
към втори вариант >>
Ти трябва да имаш едно крайно постижение, от което ще започне едно ново начало.
(втори вариант)
Светът учи едно, а той учи друго. Какво ще излезе от нас? Няма ли да си изгубим времето тук? “ Ще си изгубите времето, но питам аз, в света няма ли да си изгубя времето. Питам, в света какво постижение имате?
Ти трябва да имаш едно крайно постижение, от което ще започне едно ново начало.
Аз наричам постижение там, дето започва човешката мисъл и свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако аз не мога да мисля, ако няма в мене свещен трепет, ако нямам воля да направя нещо, тогава нямам постижения.
към втори вариант >>
Вие не си давате отчет на известни ваши прояви, че известни ваши прояви как ще се отразят.
(втори вариант)
И затова може по характера на един човек да го видите как ходи. Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание. Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно. Когато някой върви, само се върти, или има едно махане на ръцете широко насам и натам. Аз взимам това неестествено махане на ръцете - не гимнастиката, която гимнастиците ще ви наложат, някои правила, това са вече правила, но казвам, проявите, които идат до вас.
Вие не си давате отчет на известни ваши прояви, че известни ваши прояви как ще се отразят.
Или вашата мисъл се отразява във вашето движение, или туй движение ще направи известен подтик на съзнанието.
към втори вариант >>
Аз наричам постижение там, дето започва човешката мисъл и свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля.
(втори вариант)
Какво ще излезе от нас? Няма ли да си изгубим времето тук? “ Ще си изгубите времето, но питам аз, в света няма ли да си изгубя времето. Питам, в света какво постижение имате? Ти трябва да имаш едно крайно постижение, от което ще започне едно ново начало.
Аз наричам постижение там, дето започва човешката мисъл и свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля.
Ако аз не мога да мисля, ако няма в мене свещен трепет, ако нямам воля да направя нещо, тогава нямам постижения.
към втори вариант >>
Или вашата мисъл се отразява във вашето движение, или туй движение ще направи известен подтик на съзнанието.
(втори вариант)
Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание. Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно. Когато някой върви, само се върти, или има едно махане на ръцете широко насам и натам. Аз взимам това неестествено махане на ръцете - не гимнастиката, която гимнастиците ще ви наложат, някои правила, това са вече правила, но казвам, проявите, които идат до вас. Вие не си давате отчет на известни ваши прояви, че известни ваши прояви как ще се отразят.
Или вашата мисъл се отразява във вашето движение, или туй движение ще направи известен подтик на съзнанието.
към втори вариант >>
Ако аз не мога да мисля, ако няма в мене свещен трепет, ако нямам воля да направя нещо, тогава нямам постижения.
(втори вариант)
Няма ли да си изгубим времето тук? “ Ще си изгубите времето, но питам аз, в света няма ли да си изгубя времето. Питам, в света какво постижение имате? Ти трябва да имаш едно крайно постижение, от което ще започне едно ново начало. Аз наричам постижение там, дето започва човешката мисъл и свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля.
Ако аз не мога да мисля, ако няма в мене свещен трепет, ако нямам воля да направя нещо, тогава нямам постижения.
към втори вариант >>
Но сега ние да се не отдалечаваме.
(втори вариант)
Но сега ние да се не отдалечаваме.
Този установен ред на тия велики същества, които са създали всичко, са установили един ред на човешката мисъл, са установили един ред на човешките чувства, са установили един ред на човешките постъпки. Следователно ние наричаме този установен ред, който те са установили, закон на природата. И когато ти пристъпиш този закон съзнателно, не механически, веднага ти си отговорен за онова, което си извършил. Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл. Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен.
към втори вариант >>
Вие седите и казвате: „Какво от това, ние се обезсърчихме, не разбираме законите.“ Аз мога да ви дам същия изпит, както онзи философ на онзи богаташ.
(втори вариант)
Вие седите и казвате: „Какво от това, ние се обезсърчихме, не разбираме законите.“ Аз мога да ви дам същия изпит, както онзи философ на онзи богаташ.
В един час отгоре мога да ви покажа как може да постъпите. Ако искате да направя това, и тогава ще престанете да мислите по стария начин. Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене. Турите ми да ям, и аз се намръщя. Това не е философ.
към втори вариант >>
Този установен ред на тия велики същества, които са създали всичко, са установили един ред на човешката мисъл, са установили един ред на човешките чувства, са установили един ред на човешките постъпки.
(втори вариант)
Но сега ние да се не отдалечаваме.
Този установен ред на тия велики същества, които са създали всичко, са установили един ред на човешката мисъл, са установили един ред на човешките чувства, са установили един ред на човешките постъпки.
Следователно ние наричаме този установен ред, който те са установили, закон на природата. И когато ти пристъпиш този закон съзнателно, не механически, веднага ти си отговорен за онова, което си извършил. Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл. Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен. Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата?
към втори вариант >>
В един час отгоре мога да ви покажа как може да постъпите.
(втори вариант)
Вие седите и казвате: „Какво от това, ние се обезсърчихме, не разбираме законите.“ Аз мога да ви дам същия изпит, както онзи философ на онзи богаташ.
В един час отгоре мога да ви покажа как може да постъпите.
Ако искате да направя това, и тогава ще престанете да мислите по стария начин. Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене. Турите ми да ям, и аз се намръщя. Това не е философ. Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз.
към втори вариант >>
Следователно ние наричаме този установен ред, който те са установили, закон на природата.
(втори вариант)
Но сега ние да се не отдалечаваме. Този установен ред на тия велики същества, които са създали всичко, са установили един ред на човешката мисъл, са установили един ред на човешките чувства, са установили един ред на човешките постъпки.
Следователно ние наричаме този установен ред, който те са установили, закон на природата.
И когато ти пристъпиш този закон съзнателно, не механически, веднага ти си отговорен за онова, което си извършил. Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл. Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен. Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата? Докажи!
към втори вариант >>
Ако искате да направя това, и тогава ще престанете да мислите по стария начин.
(втори вариант)
Вие седите и казвате: „Какво от това, ние се обезсърчихме, не разбираме законите.“ Аз мога да ви дам същия изпит, както онзи философ на онзи богаташ. В един час отгоре мога да ви покажа как може да постъпите.
Ако искате да направя това, и тогава ще престанете да мислите по стария начин.
Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене. Турите ми да ям, и аз се намръщя. Това не е философ. Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз. се срещам с вас.
към втори вариант >>
И когато ти пристъпиш този закон съзнателно, не механически, веднага ти си отговорен за онова, което си извършил.
(втори вариант)
Но сега ние да се не отдалечаваме. Този установен ред на тия велики същества, които са създали всичко, са установили един ред на човешката мисъл, са установили един ред на човешките чувства, са установили един ред на човешките постъпки. Следователно ние наричаме този установен ред, който те са установили, закон на природата.
И когато ти пристъпиш този закон съзнателно, не механически, веднага ти си отговорен за онова, което си извършил.
Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл. Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен. Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата? Докажи! “ Ти настояваш, но изпитва те учителят.
към втори вариант >>
Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене.
(втори вариант)
Вие седите и казвате: „Какво от това, ние се обезсърчихме, не разбираме законите.“ Аз мога да ви дам същия изпит, както онзи философ на онзи богаташ. В един час отгоре мога да ви покажа как може да постъпите. Ако искате да направя това, и тогава ще престанете да мислите по стария начин.
Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене.
Турите ми да ям, и аз се намръщя. Това не е философ. Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз. се срещам с вас. Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето.
към втори вариант >>
Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл.
(втори вариант)
Но сега ние да се не отдалечаваме. Този установен ред на тия велики същества, които са създали всичко, са установили един ред на човешката мисъл, са установили един ред на човешките чувства, са установили един ред на човешките постъпки. Следователно ние наричаме този установен ред, който те са установили, закон на природата. И когато ти пристъпиш този закон съзнателно, не механически, веднага ти си отговорен за онова, което си извършил.
Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл.
Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен. Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата? Докажи! “ Ти настояваш, но изпитва те учителят. Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право.
към втори вариант >>
Турите ми да ям, и аз се намръщя.
(втори вариант)
Вие седите и казвате: „Какво от това, ние се обезсърчихме, не разбираме законите.“ Аз мога да ви дам същия изпит, както онзи философ на онзи богаташ. В един час отгоре мога да ви покажа как може да постъпите. Ако искате да направя това, и тогава ще престанете да мислите по стария начин. Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене.
Турите ми да ям, и аз се намръщя.
Това не е философ. Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз. се срещам с вас. Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето. Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това?
към втори вариант >>
Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен.
(втори вариант)
Но сега ние да се не отдалечаваме. Този установен ред на тия велики същества, които са създали всичко, са установили един ред на човешката мисъл, са установили един ред на човешките чувства, са установили един ред на човешките постъпки. Следователно ние наричаме този установен ред, който те са установили, закон на природата. И когато ти пристъпиш този закон съзнателно, не механически, веднага ти си отговорен за онова, което си извършил. Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл.
Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен.
Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата? Докажи! “ Ти настояваш, но изпитва те учителят. Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право. Значи ти се спориш с него.
към втори вариант >>
Това не е философ.
(втори вариант)
Вие седите и казвате: „Какво от това, ние се обезсърчихме, не разбираме законите.“ Аз мога да ви дам същия изпит, както онзи философ на онзи богаташ. В един час отгоре мога да ви покажа как може да постъпите. Ако искате да направя това, и тогава ще престанете да мислите по стария начин. Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене. Турите ми да ям, и аз се намръщя.
Това не е философ.
Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз. се срещам с вас. Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето. Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това? Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета.
към втори вариант >>
Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата?
(втори вариант)
Този установен ред на тия велики същества, които са създали всичко, са установили един ред на човешката мисъл, са установили един ред на човешките чувства, са установили един ред на човешките постъпки. Следователно ние наричаме този установен ред, който те са установили, закон на природата. И когато ти пристъпиш този закон съзнателно, не механически, веднага ти си отговорен за онова, което си извършил. Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл. Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен.
Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата?
Докажи! “ Ти настояваш, но изпитва те учителят. Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право. Значи ти се спориш с него. Той може да те забърка, ако не си учил.
към втори вариант >>
Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз.
(втори вариант)
В един час отгоре мога да ви покажа как може да постъпите. Ако искате да направя това, и тогава ще престанете да мислите по стария начин. Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене. Турите ми да ям, и аз се намръщя. Това не е философ.
Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз.
се срещам с вас. Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето. Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това? Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета. А не да кажат: „Тази глава роди тези работи.“ То е смешно.
към втори вариант >>
Докажи!
(втори вариант)
Следователно ние наричаме този установен ред, който те са установили, закон на природата. И когато ти пристъпиш този закон съзнателно, не механически, веднага ти си отговорен за онова, което си извършил. Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл. Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен. Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата?
Докажи!
“ Ти настояваш, но изпитва те учителят. Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право. Значи ти се спориш с него. Той може да те забърка, ако не си учил. Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък.
към втори вариант >>
се срещам с вас.
(втори вариант)
Ако искате да направя това, и тогава ще престанете да мислите по стария начин. Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене. Турите ми да ям, и аз се намръщя. Това не е философ. Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз.
се срещам с вас.
Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето. Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това? Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета. А не да кажат: „Тази глава роди тези работи.“ То е смешно. Когато една грамофонна плоча е направила обиколка и е наредила нещата, трябва ли да кажа: „Аз съм.
към втори вариант >>
“ Ти настояваш, но изпитва те учителят.
(втори вариант)
И когато ти пристъпиш този закон съзнателно, не механически, веднага ти си отговорен за онова, което си извършил. Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл. Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен. Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата? Докажи!
“ Ти настояваш, но изпитва те учителят.
Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право. Значи ти се спориш с него. Той може да те забърка, ако не си учил. Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък. И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани.
към втори вариант >>
Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето.
(втори вариант)
Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене. Турите ми да ям, и аз се намръщя. Това не е философ. Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз. се срещам с вас.
Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето.
Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това? Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета. А не да кажат: „Тази глава роди тези работи.“ То е смешно. Когато една грамофонна плоча е направила обиколка и е наредила нещата, трябва ли да кажа: „Аз съм. Тази грамофонна плоча не може да роди тези мисли.“ Това е едно отражение.
към втори вариант >>
Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право.
(втори вариант)
Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл. Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен. Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата? Докажи! “ Ти настояваш, но изпитва те учителят.
Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право.
Значи ти се спориш с него. Той може да те забърка, ако не си учил. Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък. И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани. Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя.
към втори вариант >>
Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това?
(втори вариант)
Турите ми да ям, и аз се намръщя. Това не е философ. Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз. се срещам с вас. Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето.
Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това?
Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета. А не да кажат: „Тази глава роди тези работи.“ То е смешно. Когато една грамофонна плоча е направила обиколка и е наредила нещата, трябва ли да кажа: „Аз съм. Тази грамофонна плоча не може да роди тези мисли.“ Това е едно отражение.
към втори вариант >>
Значи ти се спориш с него.
(втори вариант)
Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен. Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата? Докажи! “ Ти настояваш, но изпитва те учителят. Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право.
Значи ти се спориш с него.
Той може да те забърка, ако не си учил. Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък. И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани. Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя. Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече.
към втори вариант >>
Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета.
(втори вариант)
Това не е философ. Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз. се срещам с вас. Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето. Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това?
Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета.
А не да кажат: „Тази глава роди тези работи.“ То е смешно. Когато една грамофонна плоча е направила обиколка и е наредила нещата, трябва ли да кажа: „Аз съм. Тази грамофонна плоча не може да роди тези мисли.“ Това е едно отражение.
към втори вариант >>
Той може да те забърка, ако не си учил.
(втори вариант)
Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата? Докажи! “ Ти настояваш, но изпитва те учителят. Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право. Значи ти се спориш с него.
Той може да те забърка, ако не си учил.
Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък. И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани. Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя. Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече. И той никога не казва всичките си прийоми.
към втори вариант >>
А не да кажат: „Тази глава роди тези работи.“ То е смешно.
(втори вариант)
Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз. се срещам с вас. Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето. Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това? Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета.
А не да кажат: „Тази глава роди тези работи.“ То е смешно.
Когато една грамофонна плоча е направила обиколка и е наредила нещата, трябва ли да кажа: „Аз съм. Тази грамофонна плоча не може да роди тези мисли.“ Това е едно отражение.
към втори вариант >>
Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък.
(втори вариант)
Докажи! “ Ти настояваш, но изпитва те учителят. Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право. Значи ти се спориш с него. Той може да те забърка, ако не си учил.
Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък.
И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани. Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя. Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече. И той никога не казва всичките си прийоми. Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика.
към втори вариант >>
Когато една грамофонна плоча е направила обиколка и е наредила нещата, трябва ли да кажа: „Аз съм.
(втори вариант)
се срещам с вас. Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето. Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това? Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета. А не да кажат: „Тази глава роди тези работи.“ То е смешно.
Когато една грамофонна плоча е направила обиколка и е наредила нещата, трябва ли да кажа: „Аз съм.
Тази грамофонна плоча не може да роди тези мисли.“ Това е едно отражение.
към втори вариант >>
И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани.
(втори вариант)
“ Ти настояваш, но изпитва те учителят. Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право. Значи ти се спориш с него. Той може да те забърка, ако не си учил. Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък.
И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани.
Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя. Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече. И той никога не казва всичките си прийоми. Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика. Туй трябва да го знаете.
към втори вариант >>
Тази грамофонна плоча не може да роди тези мисли.“ Това е едно отражение.
(втори вариант)
Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето. Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това? Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета. А не да кажат: „Тази глава роди тези работи.“ То е смешно. Когато една грамофонна плоча е направила обиколка и е наредила нещата, трябва ли да кажа: „Аз съм.
Тази грамофонна плоча не може да роди тези мисли.“ Това е едно отражение.
към втори вариант >>
Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя.
(втори вариант)
Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право. Значи ти се спориш с него. Той може да те забърка, ако не си учил. Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък. И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани.
Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя.
Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече. И той никога не казва всичките си прийоми. Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика. Туй трябва да го знаете. Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик.
към втори вариант >>
Първото нещо е - човек трябва да има смирение в себе си.
(втори вариант)
Първото нещо е - човек трябва да има смирение в себе си.
Той не е играчка на съдбата, но той става играчка, като не разбира законите. Всичките тези учени същества, съвършените същества дават ти урок. Те могат да ти покажат какво нещо е смъртта. Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът. И почват да го обират.
към втори вариант >>
Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече.
(втори вариант)
Значи ти се спориш с него. Той може да те забърка, ако не си учил. Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък. И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани. Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя.
Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече.
И той никога не казва всичките си прийоми. Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика. Туй трябва да го знаете. Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик. Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина.
към втори вариант >>
Той не е играчка на съдбата, но той става играчка, като не разбира законите.
(втори вариант)
Първото нещо е - човек трябва да има смирение в себе си.
Той не е играчка на съдбата, но той става играчка, като не разбира законите.
Всичките тези учени същества, съвършените същества дават ти урок. Те могат да ти покажат какво нещо е смъртта. Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът. И почват да го обират. Това е смъртта.
към втори вариант >>
И той никога не казва всичките си прийоми.
(втори вариант)
Той може да те забърка, ако не си учил. Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък. И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани. Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя. Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече.
И той никога не казва всичките си прийоми.
Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика. Туй трябва да го знаете. Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик. Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина. Голямата е голяма, малката е малка.
към втори вариант >>
Всичките тези учени същества, съвършените същества дават ти урок.
(втори вариант)
Първото нещо е - човек трябва да има смирение в себе си. Той не е играчка на съдбата, но той става играчка, като не разбира законите.
Всичките тези учени същества, съвършените същества дават ти урок.
Те могат да ти покажат какво нещо е смъртта. Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът. И почват да го обират. Това е смъртта. Като те оберат, ти казваш: „Втасахме я.
към втори вариант >>
Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика.
(втори вариант)
Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък. И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани. Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя. Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече. И той никога не казва всичките си прийоми.
Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика.
Туй трябва да го знаете. Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик. Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина. Голямата е голяма, малката е малка. Установени работи са те.
към втори вариант >>
Те могат да ти покажат какво нещо е смъртта.
(втори вариант)
Първото нещо е - човек трябва да има смирение в себе си. Той не е играчка на съдбата, но той става играчка, като не разбира законите. Всичките тези учени същества, съвършените същества дават ти урок.
Те могат да ти покажат какво нещо е смъртта.
Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът. И почват да го обират. Това е смъртта. Като те оберат, ти казваш: „Втасахме я. Намерих се без пет пари в джоба си.“ Ще дойде едно от тия същества, ще те потупа и ще започне да ти дава.
към втори вариант >>
Туй трябва да го знаете.
(втори вариант)
И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани. Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя. Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече. И той никога не казва всичките си прийоми. Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика.
Туй трябва да го знаете.
Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик. Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина. Голямата е голяма, малката е малка. Установени работи са те.
към втори вариант >>
Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът.
(втори вариант)
Първото нещо е - човек трябва да има смирение в себе си. Той не е играчка на съдбата, но той става играчка, като не разбира законите. Всичките тези учени същества, съвършените същества дават ти урок. Те могат да ти покажат какво нещо е смъртта.
Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът.
И почват да го обират. Това е смъртта. Като те оберат, ти казваш: „Втасахме я. Намерих се без пет пари в джоба си.“ Ще дойде едно от тия същества, ще те потупа и ще започне да ти дава. Кое е по-хубаво: да учиш в затвора затворен или някой да те пусне от затвора; да учиш в училището или да скъсаш с училището; да бъдеш здрав или да се въртиш в кревата?
към втори вариант >>
Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик.
(втори вариант)
Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя. Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече. И той никога не казва всичките си прийоми. Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика. Туй трябва да го знаете.
Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик.
Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина. Голямата е голяма, малката е малка. Установени работи са те.
към втори вариант >>
И почват да го обират.
(втори вариант)
Първото нещо е - човек трябва да има смирение в себе си. Той не е играчка на съдбата, но той става играчка, като не разбира законите. Всичките тези учени същества, съвършените същества дават ти урок. Те могат да ти покажат какво нещо е смъртта. Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът.
И почват да го обират.
Това е смъртта. Като те оберат, ти казваш: „Втасахме я. Намерих се без пет пари в джоба си.“ Ще дойде едно от тия същества, ще те потупа и ще започне да ти дава. Кое е по-хубаво: да учиш в затвора затворен или някой да те пусне от затвора; да учиш в училището или да скъсаш с училището; да бъдеш здрав или да се въртиш в кревата?
към втори вариант >>
Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина.
(втори вариант)
Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече. И той никога не казва всичките си прийоми. Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика. Туй трябва да го знаете. Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик.
Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина.
Голямата е голяма, малката е малка. Установени работи са те.
към втори вариант >>
Това е смъртта.
(втори вариант)
Той не е играчка на съдбата, но той става играчка, като не разбира законите. Всичките тези учени същества, съвършените същества дават ти урок. Те могат да ти покажат какво нещо е смъртта. Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът. И почват да го обират.
Това е смъртта.
Като те оберат, ти казваш: „Втасахме я. Намерих се без пет пари в джоба си.“ Ще дойде едно от тия същества, ще те потупа и ще започне да ти дава. Кое е по-хубаво: да учиш в затвора затворен или някой да те пусне от затвора; да учиш в училището или да скъсаш с училището; да бъдеш здрав или да се въртиш в кревата?
към втори вариант >>
Голямата е голяма, малката е малка.
(втори вариант)
И той никога не казва всичките си прийоми. Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика. Туй трябва да го знаете. Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик. Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина.
Голямата е голяма, малката е малка.
Установени работи са те.
към втори вариант >>
Като те оберат, ти казваш: „Втасахме я.
(втори вариант)
Всичките тези учени същества, съвършените същества дават ти урок. Те могат да ти покажат какво нещо е смъртта. Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът. И почват да го обират. Това е смъртта.
Като те оберат, ти казваш: „Втасахме я.
Намерих се без пет пари в джоба си.“ Ще дойде едно от тия същества, ще те потупа и ще започне да ти дава. Кое е по-хубаво: да учиш в затвора затворен или някой да те пусне от затвора; да учиш в училището или да скъсаш с училището; да бъдеш здрав или да се въртиш в кревата?
към втори вариант >>
Установени работи са те.
(втори вариант)
Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика. Туй трябва да го знаете. Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик. Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина. Голямата е голяма, малката е малка.
Установени работи са те.
към втори вариант >>
Намерих се без пет пари в джоба си.“ Ще дойде едно от тия същества, ще те потупа и ще започне да ти дава.
(втори вариант)
Те могат да ти покажат какво нещо е смъртта. Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът. И почват да го обират. Това е смъртта. Като те оберат, ти казваш: „Втасахме я.
Намерих се без пет пари в джоба си.“ Ще дойде едно от тия същества, ще те потупа и ще започне да ти дава.
Кое е по-хубаво: да учиш в затвора затворен или някой да те пусне от затвора; да учиш в училището или да скъсаш с училището; да бъдеш здрав или да се въртиш в кревата?
към втори вариант >>
Сега аз разглеждам въпроса не от сегашното гледище, както хората стават ученици и учители на земята.
(втори вариант)
Сега аз разглеждам въпроса не от сегашното гледище, както хората стават ученици и учители на земята.
Това, дето хората стават ученици и учители, това е актьорство на сцената. Там можеш да станеш и поет, и богаташ, но всъщност си нито едното, нито другото. Ти нито си философ, нито си цар, нито богаташ, а най-обикновен служещ, който служи както другите хора, но играеш една роля такава. Или да ви приведа - ти можеш да декламираш стихотворения на гениалните поети, но ни най-малко не си от тези поети, нито си от тези философи. Ти можеш да боравиш с една машина, но не си инженер.
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво: да учиш в затвора затворен или някой да те пусне от затвора; да учиш в училището или да скъсаш с училището; да бъдеш здрав или да се въртиш в кревата?
(втори вариант)
Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът. И почват да го обират. Това е смъртта. Като те оберат, ти казваш: „Втасахме я. Намерих се без пет пари в джоба си.“ Ще дойде едно от тия същества, ще те потупа и ще започне да ти дава.
Кое е по-хубаво: да учиш в затвора затворен или някой да те пусне от затвора; да учиш в училището или да скъсаш с училището; да бъдеш здрав или да се въртиш в кревата?
към втори вариант >>
Това, дето хората стават ученици и учители, това е актьорство на сцената.
(втори вариант)
Сега аз разглеждам въпроса не от сегашното гледище, както хората стават ученици и учители на земята.
Това, дето хората стават ученици и учители, това е актьорство на сцената.
Там можеш да станеш и поет, и богаташ, но всъщност си нито едното, нито другото. Ти нито си философ, нито си цар, нито богаташ, а най-обикновен служещ, който служи както другите хора, но играеш една роля такава. Или да ви приведа - ти можеш да декламираш стихотворения на гениалните поети, но ни най-малко не си от тези поети, нито си от тези философи. Ти можеш да боравиш с една машина, но не си инженер. Ти можеш да въртиш машината, но нямаш уменията на този, който знае машината и я е измислил.
към втори вариант >>
Сега аз ви казвам, изисква се от всинца ви. Не.
(втори вариант)
Сега аз ви казвам, изисква се от всинца ви. Не.
Не се изисква, но трябва разбиране. Вие седите и не сте благодарни на това, което имате. Вие седите и всички се сравнявате както грамофонната плоча. Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова. Еди-кой си автор чел ли си?
към втори вариант >>
Там можеш да станеш и поет, и богаташ, но всъщност си нито едното, нито другото.
(втори вариант)
Сега аз разглеждам въпроса не от сегашното гледище, както хората стават ученици и учители на земята. Това, дето хората стават ученици и учители, това е актьорство на сцената.
Там можеш да станеш и поет, и богаташ, но всъщност си нито едното, нито другото.
Ти нито си философ, нито си цар, нито богаташ, а най-обикновен служещ, който служи както другите хора, но играеш една роля такава. Или да ви приведа - ти можеш да декламираш стихотворения на гениалните поети, но ни най-малко не си от тези поети, нито си от тези философи. Ти можеш да боравиш с една машина, но не си инженер. Ти можеш да въртиш машината, но нямаш уменията на този, който знае машината и я е измислил. Та сегашното поколение се ползва от резултатите на хиляди поколения, които са минали преди тях.
към втори вариант >>
Не се изисква, но трябва разбиране.
(втори вариант)
Сега аз ви казвам, изисква се от всинца ви. Не.
Не се изисква, но трябва разбиране.
Вие седите и не сте благодарни на това, което имате. Вие седите и всички се сравнявате както грамофонната плоча. Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова. Еди-кой си автор чел ли си? Онзи автор чел ли си?
към втори вариант >>
Ти нито си философ, нито си цар, нито богаташ, а най-обикновен служещ, който служи както другите хора, но играеш една роля такава.
(втори вариант)
Сега аз разглеждам въпроса не от сегашното гледище, както хората стават ученици и учители на земята. Това, дето хората стават ученици и учители, това е актьорство на сцената. Там можеш да станеш и поет, и богаташ, но всъщност си нито едното, нито другото.
Ти нито си философ, нито си цар, нито богаташ, а най-обикновен служещ, който служи както другите хора, но играеш една роля такава.
Или да ви приведа - ти можеш да декламираш стихотворения на гениалните поети, но ни най-малко не си от тези поети, нито си от тези философи. Ти можеш да боравиш с една машина, но не си инженер. Ти можеш да въртиш машината, но нямаш уменията на този, който знае машината и я е измислил. Та сегашното поколение се ползва от резултатите на хиляди поколения, които са минали преди тях. Пък и бъдещите поколения, и те ще се ползват.
към втори вариант >>
Вие седите и не сте благодарни на това, което имате.
(втори вариант)
Сега аз ви казвам, изисква се от всинца ви. Не. Не се изисква, но трябва разбиране.
Вие седите и не сте благодарни на това, което имате.
Вие седите и всички се сравнявате както грамофонната плоча. Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова. Еди-кой си автор чел ли си? Онзи автор чел ли си? “ „Не съм го чел.“ Питам: „Онзи френски автор чел ли си?
към втори вариант >>
Или да ви приведа - ти можеш да декламираш стихотворения на гениалните поети, но ни най-малко не си от тези поети, нито си от тези философи.
(втори вариант)
Сега аз разглеждам въпроса не от сегашното гледище, както хората стават ученици и учители на земята. Това, дето хората стават ученици и учители, това е актьорство на сцената. Там можеш да станеш и поет, и богаташ, но всъщност си нито едното, нито другото. Ти нито си философ, нито си цар, нито богаташ, а най-обикновен служещ, който служи както другите хора, но играеш една роля такава.
Или да ви приведа - ти можеш да декламираш стихотворения на гениалните поети, но ни най-малко не си от тези поети, нито си от тези философи.
Ти можеш да боравиш с една машина, но не си инженер. Ти можеш да въртиш машината, но нямаш уменията на този, който знае машината и я е измислил. Та сегашното поколение се ползва от резултатите на хиляди поколения, които са минали преди тях. Пък и бъдещите поколения, и те ще се ползват.
към втори вариант >>
Вие седите и всички се сравнявате както грамофонната плоча.
(втори вариант)
Сега аз ви казвам, изисква се от всинца ви. Не. Не се изисква, но трябва разбиране. Вие седите и не сте благодарни на това, което имате.
Вие седите и всички се сравнявате както грамофонната плоча.
Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова. Еди-кой си автор чел ли си? Онзи автор чел ли си? “ „Не съм го чел.“ Питам: „Онзи френски автор чел ли си? “ „Не съм го чел.“ „Ами еди-кой си американски автор чел ли си?
към втори вариант >>
Ти можеш да боравиш с една машина, но не си инженер.
(втори вариант)
Сега аз разглеждам въпроса не от сегашното гледище, както хората стават ученици и учители на земята. Това, дето хората стават ученици и учители, това е актьорство на сцената. Там можеш да станеш и поет, и богаташ, но всъщност си нито едното, нито другото. Ти нито си философ, нито си цар, нито богаташ, а най-обикновен служещ, който служи както другите хора, но играеш една роля такава. Или да ви приведа - ти можеш да декламираш стихотворения на гениалните поети, но ни най-малко не си от тези поети, нито си от тези философи.
Ти можеш да боравиш с една машина, но не си инженер.
Ти можеш да въртиш машината, но нямаш уменията на този, който знае машината и я е измислил. Та сегашното поколение се ползва от резултатите на хиляди поколения, които са минали преди тях. Пък и бъдещите поколения, и те ще се ползват.
към втори вариант >>
Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова.
(втори вариант)
Сега аз ви казвам, изисква се от всинца ви. Не. Не се изисква, но трябва разбиране. Вие седите и не сте благодарни на това, което имате. Вие седите и всички се сравнявате както грамофонната плоча.
Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова.
Еди-кой си автор чел ли си? Онзи автор чел ли си? “ „Не съм го чел.“ Питам: „Онзи френски автор чел ли си? “ „Не съм го чел.“ „Ами еди-кой си американски автор чел ли си? “ „Не.“ И го гази запитвачът.
към втори вариант >>
Ти можеш да въртиш машината, но нямаш уменията на този, който знае машината и я е измислил.
(втори вариант)
Това, дето хората стават ученици и учители, това е актьорство на сцената. Там можеш да станеш и поет, и богаташ, но всъщност си нито едното, нито другото. Ти нито си философ, нито си цар, нито богаташ, а най-обикновен служещ, който служи както другите хора, но играеш една роля такава. Или да ви приведа - ти можеш да декламираш стихотворения на гениалните поети, но ни най-малко не си от тези поети, нито си от тези философи. Ти можеш да боравиш с една машина, но не си инженер.
Ти можеш да въртиш машината, но нямаш уменията на този, който знае машината и я е измислил.
Та сегашното поколение се ползва от резултатите на хиляди поколения, които са минали преди тях. Пък и бъдещите поколения, и те ще се ползват.
към втори вариант >>
Еди-кой си автор чел ли си?
(втори вариант)
Сега аз ви казвам, изисква се от всинца ви. Не. Не се изисква, но трябва разбиране. Вие седите и не сте благодарни на това, което имате. Вие седите и всички се сравнявате както грамофонната плоча. Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова.
Еди-кой си автор чел ли си?
Онзи автор чел ли си? “ „Не съм го чел.“ Питам: „Онзи френски автор чел ли си? “ „Не съм го чел.“ „Ами еди-кой си американски автор чел ли си? “ „Не.“ И го гази запитвачът.
към втори вариант >>
Та сегашното поколение се ползва от резултатите на хиляди поколения, които са минали преди тях.
(втори вариант)
Там можеш да станеш и поет, и богаташ, но всъщност си нито едното, нито другото. Ти нито си философ, нито си цар, нито богаташ, а най-обикновен служещ, който служи както другите хора, но играеш една роля такава. Или да ви приведа - ти можеш да декламираш стихотворения на гениалните поети, но ни най-малко не си от тези поети, нито си от тези философи. Ти можеш да боравиш с една машина, но не си инженер. Ти можеш да въртиш машината, но нямаш уменията на този, който знае машината и я е измислил.
Та сегашното поколение се ползва от резултатите на хиляди поколения, които са минали преди тях.
Пък и бъдещите поколения, и те ще се ползват.
към втори вариант >>
Онзи автор чел ли си?
(втори вариант)
Не се изисква, но трябва разбиране. Вие седите и не сте благодарни на това, което имате. Вие седите и всички се сравнявате както грамофонната плоча. Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова. Еди-кой си автор чел ли си?
Онзи автор чел ли си?
“ „Не съм го чел.“ Питам: „Онзи френски автор чел ли си? “ „Не съм го чел.“ „Ами еди-кой си американски автор чел ли си? “ „Не.“ И го гази запитвачът.
към втори вариант >>
Пък и бъдещите поколения, и те ще се ползват.
(втори вариант)
Ти нито си философ, нито си цар, нито богаташ, а най-обикновен служещ, който служи както другите хора, но играеш една роля такава. Или да ви приведа - ти можеш да декламираш стихотворения на гениалните поети, но ни най-малко не си от тези поети, нито си от тези философи. Ти можеш да боравиш с една машина, но не си инженер. Ти можеш да въртиш машината, но нямаш уменията на този, който знае машината и я е измислил. Та сегашното поколение се ползва от резултатите на хиляди поколения, които са минали преди тях.
Пък и бъдещите поколения, и те ще се ползват.
към втори вариант >>
“ „Не съм го чел.“ Питам: „Онзи френски автор чел ли си?
(втори вариант)
Вие седите и не сте благодарни на това, което имате. Вие седите и всички се сравнявате както грамофонната плоча. Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова. Еди-кой си автор чел ли си? Онзи автор чел ли си?
“ „Не съм го чел.“ Питам: „Онзи френски автор чел ли си?
“ „Не съм го чел.“ „Ами еди-кой си американски автор чел ли си? “ „Не.“ И го гази запитвачът.
към втори вариант >>
Но този установен ред на нещата, той е независим от всичко онова, което ще мине и замине, но той винаги остава независим.
(втори вариант)
Но този установен ред на нещата, той е независим от всичко онова, което ще мине и замине, но той винаги остава независим.
Той не се влияе от обикновения ред на нещата. Та казвам, този е моралът на светлината. Вие трябва да имате една опорна точка. Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност. Този кръг може малко да се разширява.
към втори вариант >>
“ „Не съм го чел.“ „Ами еди-кой си американски автор чел ли си?
(втори вариант)
Вие седите и всички се сравнявате както грамофонната плоча. Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова. Еди-кой си автор чел ли си? Онзи автор чел ли си? “ „Не съм го чел.“ Питам: „Онзи френски автор чел ли си?
“ „Не съм го чел.“ „Ами еди-кой си американски автор чел ли си?
“ „Не.“ И го гази запитвачът.
към втори вариант >>
Той не се влияе от обикновения ред на нещата.
(втори вариант)
Но този установен ред на нещата, той е независим от всичко онова, което ще мине и замине, но той винаги остава независим.
Той не се влияе от обикновения ред на нещата.
Та казвам, този е моралът на светлината. Вие трябва да имате една опорна точка. Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност. Този кръг може малко да се разширява. Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват.
към втори вариант >>
“ „Не.“ И го гази запитвачът.
(втори вариант)
Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова. Еди-кой си автор чел ли си? Онзи автор чел ли си? “ „Не съм го чел.“ Питам: „Онзи френски автор чел ли си? “ „Не съм го чел.“ „Ами еди-кой си американски автор чел ли си?
“ „Не.“ И го гази запитвачът.
към втори вариант >>
Та казвам, този е моралът на светлината.
(втори вариант)
Но този установен ред на нещата, той е независим от всичко онова, което ще мине и замине, но той винаги остава независим. Той не се влияе от обикновения ред на нещата.
Та казвам, този е моралът на светлината.
Вие трябва да имате една опорна точка. Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност. Този кръг може малко да се разширява. Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват. Туй повидимому е обратният път.
към втори вариант >>
След като говорих дълго време с едного, той ми казва: „Нищо не знаеш.“ Почна да го боли коремът.
(втори вариант)
След като говорих дълго време с едного, той ми казва: „Нищо не знаеш.“ Почна да го боли коремът.
Той казва: „Умирам, олеле.“ Аз му казах: „Аз съм чел един автор.“ Давам му една капчица и му минава. Питам го: „Аз тези автори, които ти чете - американски, германски, френски, могат ли да ти помогнат? “ Той казва: „Не могат.“ Аз му казах: „А аз четох един автор, който може да ти помогне.“ Той ми казва: „Може ли да ми го дадеш и аз да го чета? “
към втори вариант >>
Вие трябва да имате една опорна точка.
(втори вариант)
Но този установен ред на нещата, той е независим от всичко онова, което ще мине и замине, но той винаги остава независим. Той не се влияе от обикновения ред на нещата. Та казвам, този е моралът на светлината.
Вие трябва да имате една опорна точка.
Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност. Този кръг може малко да се разширява. Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват. Туй повидимому е обратният път. Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават.
към втори вариант >>
Той казва: „Умирам, олеле.“ Аз му казах: „Аз съм чел един автор.“ Давам му една капчица и му минава.
(втори вариант)
След като говорих дълго време с едного, той ми казва: „Нищо не знаеш.“ Почна да го боли коремът.
Той казва: „Умирам, олеле.“ Аз му казах: „Аз съм чел един автор.“ Давам му една капчица и му минава.
Питам го: „Аз тези автори, които ти чете - американски, германски, френски, могат ли да ти помогнат? “ Той казва: „Не могат.“ Аз му казах: „А аз четох един автор, който може да ти помогне.“ Той ми казва: „Може ли да ми го дадеш и аз да го чета? “
към втори вариант >>
Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност.
(втори вариант)
Но този установен ред на нещата, той е независим от всичко онова, което ще мине и замине, но той винаги остава независим. Той не се влияе от обикновения ред на нещата. Та казвам, този е моралът на светлината. Вие трябва да имате една опорна точка.
Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност.
Този кръг може малко да се разширява. Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват. Туй повидимому е обратният път. Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават. Следователно вселената е станала по пътя на смаляването.
към втори вариант >>
Питам го: „Аз тези автори, които ти чете - американски, германски, френски, могат ли да ти помогнат?
(втори вариант)
След като говорих дълго време с едного, той ми казва: „Нищо не знаеш.“ Почна да го боли коремът. Той казва: „Умирам, олеле.“ Аз му казах: „Аз съм чел един автор.“ Давам му една капчица и му минава.
Питам го: „Аз тези автори, които ти чете - американски, германски, френски, могат ли да ти помогнат?
“ Той казва: „Не могат.“ Аз му казах: „А аз четох един автор, който може да ти помогне.“ Той ми казва: „Може ли да ми го дадеш и аз да го чета? “
към втори вариант >>
Този кръг може малко да се разширява.
(втори вариант)
Но този установен ред на нещата, той е независим от всичко онова, което ще мине и замине, но той винаги остава независим. Той не се влияе от обикновения ред на нещата. Та казвам, този е моралът на светлината. Вие трябва да имате една опорна точка. Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност.
Този кръг може малко да се разширява.
Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват. Туй повидимому е обратният път. Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават. Следователно вселената е станала по пътя на смаляването. Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването.
към втори вариант >>
“ Той казва: „Не могат.“ Аз му казах: „А аз четох един автор, който може да ти помогне.“ Той ми казва: „Може ли да ми го дадеш и аз да го чета?
(втори вариант)
След като говорих дълго време с едного, той ми казва: „Нищо не знаеш.“ Почна да го боли коремът. Той казва: „Умирам, олеле.“ Аз му казах: „Аз съм чел един автор.“ Давам му една капчица и му минава. Питам го: „Аз тези автори, които ти чете - американски, германски, френски, могат ли да ти помогнат?
“ Той казва: „Не могат.“ Аз му казах: „А аз четох един автор, който може да ти помогне.“ Той ми казва: „Може ли да ми го дадеш и аз да го чета?
“
към втори вариант >>
Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват.
(втори вариант)
Той не се влияе от обикновения ред на нещата. Та казвам, този е моралът на светлината. Вие трябва да имате една опорна точка. Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност. Този кръг може малко да се разширява.
Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват.
Туй повидимому е обратният път. Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават. Следователно вселената е станала по пътя на смаляването. Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
След като говорих дълго време с едного, той ми казва: „Нищо не знаеш.“ Почна да го боли коремът. Той казва: „Умирам, олеле.“ Аз му казах: „Аз съм чел един автор.“ Давам му една капчица и му минава. Питам го: „Аз тези автори, които ти чете - американски, германски, френски, могат ли да ти помогнат? “ Той казва: „Не могат.“ Аз му казах: „А аз четох един автор, който може да ти помогне.“ Той ми казва: „Може ли да ми го дадеш и аз да го чета?
“
към втори вариант >>
Туй повидимому е обратният път.
(втори вариант)
Та казвам, този е моралът на светлината. Вие трябва да имате една опорна точка. Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност. Този кръг може малко да се разширява. Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват.
Туй повидимому е обратният път.
Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават. Следователно вселената е станала по пътя на смаляването. Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон. Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя.
към втори вариант >>
Това, което в живота може да ви освободи от онези страдания, терзания, да даде светлина на чувствата, на ума ти, това е реалното.
(втори вариант)
Това, което в живота може да ви освободи от онези страдания, терзания, да даде светлина на чувствата, на ума ти, това е реалното.
Това е същественото. Сега една философия. Не се обезсърчавайте. Гледайте на света като на предметно учение. Светът е едно предметно учение за вас.
към втори вариант >>
Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават.
(втори вариант)
Вие трябва да имате една опорна точка. Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност. Този кръг може малко да се разширява. Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват. Туй повидимому е обратният път.
Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават.
Следователно вселената е станала по пътя на смаляването. Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон. Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя. Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети.
към втори вариант >>
Това е същественото.
(втори вариант)
Това, което в живота може да ви освободи от онези страдания, терзания, да даде светлина на чувствата, на ума ти, това е реалното.
Това е същественото.
Сега една философия. Не се обезсърчавайте. Гледайте на света като на предметно учение. Светът е едно предметно учение за вас. Той е отличен свят.
към втори вариант >>
Следователно вселената е станала по пътя на смаляването.
(втори вариант)
Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност. Този кръг може малко да се разширява. Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват. Туй повидимому е обратният път. Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават.
Следователно вселената е станала по пътя на смаляването.
Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон. Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя. Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети. И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда.
към втори вариант >>
Сега една философия.
(втори вариант)
Това, което в живота може да ви освободи от онези страдания, терзания, да даде светлина на чувствата, на ума ти, това е реалното. Това е същественото.
Сега една философия.
Не се обезсърчавайте. Гледайте на света като на предметно учение. Светът е едно предметно учение за вас. Той е отличен свят. Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите.
към втори вариант >>
Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването.
(втори вариант)
Този кръг може малко да се разширява. Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват. Туй повидимому е обратният път. Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават. Следователно вселената е станала по пътя на смаляването.
Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването.
Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон. Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя. Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети. И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда. Значи понамалявало се е слънцето.
към втори вариант >>
Не се обезсърчавайте.
(втори вариант)
Това, което в живота може да ви освободи от онези страдания, терзания, да даде светлина на чувствата, на ума ти, това е реалното. Това е същественото. Сега една философия.
Не се обезсърчавайте.
Гледайте на света като на предметно учение. Светът е едно предметно учение за вас. Той е отличен свят. Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите. Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате.
към втори вариант >>
Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон.
(втори вариант)
Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват. Туй повидимому е обратният път. Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават. Следователно вселената е станала по пътя на смаляването. Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването.
Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон.
Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя. Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети. И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда. Значи понамалявало се е слънцето. Обаче ние, като разглеждаме, казваме - този център се увеличава.
към втори вариант >>
Гледайте на света като на предметно учение.
(втори вариант)
Това, което в живота може да ви освободи от онези страдания, терзания, да даде светлина на чувствата, на ума ти, това е реалното. Това е същественото. Сега една философия. Не се обезсърчавайте.
Гледайте на света като на предметно учение.
Светът е едно предметно учение за вас. Той е отличен свят. Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите. Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате. Има същества, на които може да разчитате.
към втори вариант >>
Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя.
(втори вариант)
Туй повидимому е обратният път. Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават. Следователно вселената е станала по пътя на смаляването. Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон.
Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя.
Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети. И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда. Значи понамалявало се е слънцето. Обаче ние, като разглеждаме, казваме - този център се увеличава. То е геометрически перспективно.
към втори вариант >>
Светът е едно предметно учение за вас.
(втори вариант)
Това, което в живота може да ви освободи от онези страдания, терзания, да даде светлина на чувствата, на ума ти, това е реалното. Това е същественото. Сега една философия. Не се обезсърчавайте. Гледайте на света като на предметно учение.
Светът е едно предметно учение за вас.
Той е отличен свят. Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите. Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате. Има същества, на които може да разчитате. Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат.
към втори вариант >>
Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети.
(втори вариант)
Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават. Следователно вселената е станала по пътя на смаляването. Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон. Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя.
Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети.
И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда. Значи понамалявало се е слънцето. Обаче ние, като разглеждаме, казваме - този център се увеличава. То е геометрически перспективно. Ние разбираме тази сгъстената маса, когато говорим за този център, разбираме един свят организиран, както е слънцето.
към втори вариант >>
Той е отличен свят.
(втори вариант)
Това е същественото. Сега една философия. Не се обезсърчавайте. Гледайте на света като на предметно учение. Светът е едно предметно учение за вас.
Той е отличен свят.
Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите. Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате. Има същества, на които може да разчитате. Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. Те няма да те питат какво си чел.
към втори вариант >>
И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда.
(втори вариант)
Следователно вселената е станала по пътя на смаляването. Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон. Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя. Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети.
И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда.
Значи понамалявало се е слънцето. Обаче ние, като разглеждаме, казваме - този център се увеличава. То е геометрически перспективно. Ние разбираме тази сгъстената маса, когато говорим за този център, разбираме един свят организиран, както е слънцето.
към втори вариант >>
Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите.
(втори вариант)
Сега една философия. Не се обезсърчавайте. Гледайте на света като на предметно учение. Светът е едно предметно учение за вас. Той е отличен свят.
Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите.
Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате. Има същества, на които може да разчитате. Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. Те няма да те питат какво си чел. Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята.
към втори вариант >>
Значи понамалявало се е слънцето.
(втори вариант)
Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон. Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя. Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети. И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда.
Значи понамалявало се е слънцето.
Обаче ние, като разглеждаме, казваме - този център се увеличава. То е геометрически перспективно. Ние разбираме тази сгъстената маса, когато говорим за този център, разбираме един свят организиран, както е слънцето.
към втори вариант >>
Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате.
(втори вариант)
Не се обезсърчавайте. Гледайте на света като на предметно учение. Светът е едно предметно учение за вас. Той е отличен свят. Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите.
Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате.
Има същества, на които може да разчитате. Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. Те няма да те питат какво си чел. Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята. Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат.
към втори вариант >>
Обаче ние, като разглеждаме, казваме - този център се увеличава.
(втори вариант)
Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон. Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя. Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети. И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда. Значи понамалявало се е слънцето.
Обаче ние, като разглеждаме, казваме - този център се увеличава.
То е геометрически перспективно. Ние разбираме тази сгъстената маса, когато говорим за този център, разбираме един свят организиран, както е слънцето.
към втори вариант >>
Има същества, на които може да разчитате.
(втори вариант)
Гледайте на света като на предметно учение. Светът е едно предметно учение за вас. Той е отличен свят. Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите. Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате.
Има същества, на които може да разчитате.
Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. Те няма да те питат какво си чел. Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята. Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат. Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях.
към втори вариант >>
То е геометрически перспективно.
(втори вариант)
Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя. Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети. И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда. Значи понамалявало се е слънцето. Обаче ние, като разглеждаме, казваме - този център се увеличава.
То е геометрически перспективно.
Ние разбираме тази сгъстената маса, когато говорим за този център, разбираме един свят организиран, както е слънцето.
към втори вариант >>
Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат.
(втори вариант)
Светът е едно предметно учение за вас. Той е отличен свят. Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите. Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате. Има същества, на които може да разчитате.
Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат.
Те няма да те питат какво си чел. Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята. Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат. Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях. С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина?
към втори вариант >>
Ние разбираме тази сгъстената маса, когато говорим за този център, разбираме един свят организиран, както е слънцето.
(втори вариант)
Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети. И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда. Значи понамалявало се е слънцето. Обаче ние, като разглеждаме, казваме - този център се увеличава. То е геометрически перспективно.
Ние разбираме тази сгъстената маса, когато говорим за този център, разбираме един свят организиран, както е слънцето.
към втори вариант >>
Те няма да те питат какво си чел.
(втори вариант)
Той е отличен свят. Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите. Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате. Има същества, на които може да разчитате. Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат.
Те няма да те питат какво си чел.
Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята. Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат. Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях. С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина? С нищо.
към втори вариант >>
За пример имало е една тясна връзка между всичките планети.
(втори вариант)
За пример имало е една тясна връзка между всичките планети.
Как е възможно такова голямо пространство да се заеме от слънцето? Туй е закон на притеглянето, което не е още добре обяснено. Едно такова грамадно пространство, дето всички тия тела в слънчевата система имат тежнение към слънцето. И слънцето ни изпраща известна енергия. Туй е разгледано само физически, външно.
към втори вариант >>
Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята.
(втори вариант)
Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите. Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате. Има същества, на които може да разчитате. Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. Те няма да те питат какво си чел.
Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята.
Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат. Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях. С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина? С нищо. Със силата си ли?
към втори вариант >>
Как е възможно такова голямо пространство да се заеме от слънцето?
(втори вариант)
За пример имало е една тясна връзка между всичките планети.
Как е възможно такова голямо пространство да се заеме от слънцето?
Туй е закон на притеглянето, което не е още добре обяснено. Едно такова грамадно пространство, дето всички тия тела в слънчевата система имат тежнение към слънцето. И слънцето ни изпраща известна енергия. Туй е разгледано само физически, външно. Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа.
към втори вариант >>
Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат.
(втори вариант)
Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате. Има същества, на които може да разчитате. Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. Те няма да те питат какво си чел. Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята.
Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат.
Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях. С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина? С нищо. Със силата си ли? С якостта си ли?
към втори вариант >>
Туй е закон на притеглянето, което не е още добре обяснено.
(втори вариант)
За пример имало е една тясна връзка между всичките планети. Как е възможно такова голямо пространство да се заеме от слънцето?
Туй е закон на притеглянето, което не е още добре обяснено.
Едно такова грамадно пространство, дето всички тия тела в слънчевата система имат тежнение към слънцето. И слънцето ни изпраща известна енергия. Туй е разгледано само физически, външно. Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа. Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства.
към втори вариант >>
Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях.
(втори вариант)
Има същества, на които може да разчитате. Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. Те няма да те питат какво си чел. Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята. Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат.
Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях.
С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина? С нищо. Със силата си ли? С якостта си ли? С богатството си ли?
към втори вариант >>
Едно такова грамадно пространство, дето всички тия тела в слънчевата система имат тежнение към слънцето.
(втори вариант)
За пример имало е една тясна връзка между всичките планети. Как е възможно такова голямо пространство да се заеме от слънцето? Туй е закон на притеглянето, което не е още добре обяснено.
Едно такова грамадно пространство, дето всички тия тела в слънчевата система имат тежнение към слънцето.
И слънцето ни изпраща известна енергия. Туй е разгледано само физически, външно. Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа. Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства. Имате една чисто физическа страна.
към втори вариант >>
С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина?
(втори вариант)
Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. Те няма да те питат какво си чел. Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята. Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат. Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях.
С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина?
С нищо. Със силата си ли? С якостта си ли? С богатството си ли? Не. Но има нещо, с което може да се препоръча.
към втори вариант >>
И слънцето ни изпраща известна енергия.
(втори вариант)
За пример имало е една тясна връзка между всичките планети. Как е възможно такова голямо пространство да се заеме от слънцето? Туй е закон на притеглянето, което не е още добре обяснено. Едно такова грамадно пространство, дето всички тия тела в слънчевата система имат тежнение към слънцето.
И слънцето ни изпраща известна енергия.
Туй е разгледано само физически, външно. Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа. Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства. Имате една чисто физическа страна. Костите, мускулите, стомахът и дробовете - всички тия сами за себе си не мислят.
към втори вариант >>
С нищо.
(втори вариант)
Те няма да те питат какво си чел. Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята. Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат. Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях. С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина?
С нищо.
Със силата си ли? С якостта си ли? С богатството си ли? Не. Но има нещо, с което може да се препоръча. Всеки един човек се препоръчва само с едно нещо.
към втори вариант >>
Туй е разгледано само физически, външно.
(втори вариант)
За пример имало е една тясна връзка между всичките планети. Как е възможно такова голямо пространство да се заеме от слънцето? Туй е закон на притеглянето, което не е още добре обяснено. Едно такова грамадно пространство, дето всички тия тела в слънчевата система имат тежнение към слънцето. И слънцето ни изпраща известна енергия.
Туй е разгледано само физически, външно.
Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа. Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства. Имате една чисто физическа страна. Костите, мускулите, стомахът и дробовете - всички тия сами за себе си не мислят. Но има нещо у човека, което мисли, което направлява, което държи туй в изправно състояние, положение, мозъка държи в изправно положение, дробовете и стомаха, и мозъка, и костите.
към втори вариант >>
Със силата си ли?
(втори вариант)
Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята. Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат. Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях. С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина? С нищо.
Със силата си ли?
С якостта си ли? С богатството си ли? Не. Но има нещо, с което може да се препоръча. Всеки един човек се препоръчва само с едно нещо. Трябва да бъдем - носите ли техните свещени идеи, да бъдем носители на техните свещени идеи, защото, ако не сме носители на техните свещени идеи, не можем да влезем във връзка с тях.
към втори вариант >>
Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа.
(втори вариант)
Как е възможно такова голямо пространство да се заеме от слънцето? Туй е закон на притеглянето, което не е още добре обяснено. Едно такова грамадно пространство, дето всички тия тела в слънчевата система имат тежнение към слънцето. И слънцето ни изпраща известна енергия. Туй е разгледано само физически, външно.
Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа.
Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства. Имате една чисто физическа страна. Костите, мускулите, стомахът и дробовете - всички тия сами за себе си не мислят. Но има нещо у човека, което мисли, което направлява, което държи туй в изправно състояние, положение, мозъка държи в изправно положение, дробовете и стомаха, и мозъка, и костите. Туй наричаме ние онзи съзнателен свят, който окръжава туй несъзнателното.
към втори вариант >>
С якостта си ли?
(втори вариант)
Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат. Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях. С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина? С нищо. Със силата си ли?
С якостта си ли?
С богатството си ли? Не. Но има нещо, с което може да се препоръча. Всеки един човек се препоръчва само с едно нещо. Трябва да бъдем - носите ли техните свещени идеи, да бъдем носители на техните свещени идеи, защото, ако не сме носители на техните свещени идеи, не можем да влезем във връзка с тях.
към втори вариант >>
Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства.
(втори вариант)
Туй е закон на притеглянето, което не е още добре обяснено. Едно такова грамадно пространство, дето всички тия тела в слънчевата система имат тежнение към слънцето. И слънцето ни изпраща известна енергия. Туй е разгледано само физически, външно. Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа.
Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства.
Имате една чисто физическа страна. Костите, мускулите, стомахът и дробовете - всички тия сами за себе си не мислят. Но има нещо у човека, което мисли, което направлява, което държи туй в изправно състояние, положение, мозъка държи в изправно положение, дробовете и стомаха, и мозъка, и костите. Туй наричаме ние онзи съзнателен свят, който окръжава туй несъзнателното.
към втори вариант >>
С богатството си ли?
(втори вариант)
Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях. С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина? С нищо. Със силата си ли? С якостта си ли?
С богатството си ли?
Не. Но има нещо, с което може да се препоръча. Всеки един човек се препоръчва само с едно нещо. Трябва да бъдем - носите ли техните свещени идеи, да бъдем носители на техните свещени идеи, защото, ако не сме носители на техните свещени идеи, не можем да влезем във връзка с тях.
към втори вариант >>
Имате една чисто физическа страна.
(втори вариант)
Едно такова грамадно пространство, дето всички тия тела в слънчевата система имат тежнение към слънцето. И слънцето ни изпраща известна енергия. Туй е разгледано само физически, външно. Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа. Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства.
Имате една чисто физическа страна.
Костите, мускулите, стомахът и дробовете - всички тия сами за себе си не мислят. Но има нещо у човека, което мисли, което направлява, което държи туй в изправно състояние, положение, мозъка държи в изправно положение, дробовете и стомаха, и мозъка, и костите. Туй наричаме ние онзи съзнателен свят, който окръжава туй несъзнателното.
към втори вариант >>
Не. Но има нещо, с което може да се препоръча.
(втори вариант)
С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина? С нищо. Със силата си ли? С якостта си ли? С богатството си ли?
Не. Но има нещо, с което може да се препоръча.
Всеки един човек се препоръчва само с едно нещо. Трябва да бъдем - носите ли техните свещени идеи, да бъдем носители на техните свещени идеи, защото, ако не сме носители на техните свещени идеи, не можем да влезем във връзка с тях.
към втори вариант >>
Костите, мускулите, стомахът и дробовете - всички тия сами за себе си не мислят.
(втори вариант)
И слънцето ни изпраща известна енергия. Туй е разгледано само физически, външно. Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа. Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства. Имате една чисто физическа страна.
Костите, мускулите, стомахът и дробовете - всички тия сами за себе си не мислят.
Но има нещо у човека, което мисли, което направлява, което държи туй в изправно състояние, положение, мозъка държи в изправно положение, дробовете и стомаха, и мозъка, и костите. Туй наричаме ние онзи съзнателен свят, който окръжава туй несъзнателното.
към втори вариант >>
Всеки един човек се препоръчва само с едно нещо.
(втори вариант)
С нищо. Със силата си ли? С якостта си ли? С богатството си ли? Не. Но има нещо, с което може да се препоръча.
Всеки един човек се препоръчва само с едно нещо.
Трябва да бъдем - носите ли техните свещени идеи, да бъдем носители на техните свещени идеи, защото, ако не сме носители на техните свещени идеи, не можем да влезем във връзка с тях.
към втори вариант >>
Но има нещо у човека, което мисли, което направлява, което държи туй в изправно състояние, положение, мозъка държи в изправно положение, дробовете и стомаха, и мозъка, и костите.
(втори вариант)
Туй е разгледано само физически, външно. Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа. Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства. Имате една чисто физическа страна. Костите, мускулите, стомахът и дробовете - всички тия сами за себе си не мислят.
Но има нещо у човека, което мисли, което направлява, което държи туй в изправно състояние, положение, мозъка държи в изправно положение, дробовете и стомаха, и мозъка, и костите.
Туй наричаме ние онзи съзнателен свят, който окръжава туй несъзнателното.
към втори вариант >>
Трябва да бъдем - носите ли техните свещени идеи, да бъдем носители на техните свещени идеи, защото, ако не сме носители на техните свещени идеи, не можем да влезем във връзка с тях.
(втори вариант)
Със силата си ли? С якостта си ли? С богатството си ли? Не. Но има нещо, с което може да се препоръча. Всеки един човек се препоръчва само с едно нещо.
Трябва да бъдем - носите ли техните свещени идеи, да бъдем носители на техните свещени идеи, защото, ако не сме носители на техните свещени идеи, не можем да влезем във връзка с тях.
към втори вариант >>
Туй наричаме ние онзи съзнателен свят, който окръжава туй несъзнателното.
(втори вариант)
Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа. Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства. Имате една чисто физическа страна. Костите, мускулите, стомахът и дробовете - всички тия сами за себе си не мислят. Но има нещо у човека, което мисли, което направлява, което държи туй в изправно състояние, положение, мозъка държи в изправно положение, дробовете и стомаха, и мозъка, и костите.
Туй наричаме ние онзи съзнателен свят, който окръжава туй несъзнателното.
към втори вариант >>
Да ви представя какво разбирам „носител на свещени идеи“.
(втори вариант)
Да ви представя какво разбирам „носител на свещени идеи“.
Ако ти не си канализацията да прекара чистата вода, ти ще бъдеш канализация, клоака за нечистата вода. Някой казва, че е свободен. Не е свободен. Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто. Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас?
към втори вариант >>
Следователно физическото се поддържа на основание на съзнателното.
(втори вариант)
Следователно физическото се поддържа на основание на съзнателното.
Докато това съзнание е в човека, наричат го душа, ум и т.н., докато човек го държи в себе си, докато те окръжават, човешкото тяло расте. А когато това разумното напусне тялото, то престава да съществува, разпада се. Питате: “Сега къде е човекът? “ То е все едно да питаш, след като се е разляла водата от шишето, къде е шишето. С това не се обяснява много, но го давам като изяснение.
към втори вариант >>
Ако ти не си канализацията да прекара чистата вода, ти ще бъдеш канализация, клоака за нечистата вода.
(втори вариант)
Да ви представя какво разбирам „носител на свещени идеи“.
Ако ти не си канализацията да прекара чистата вода, ти ще бъдеш канализация, клоака за нечистата вода.
Някой казва, че е свободен. Не е свободен. Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто. Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас? Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки.
към втори вариант >>
Докато това съзнание е в човека, наричат го душа, ум и т.н., докато човек го държи в себе си, докато те окръжават, човешкото тяло расте.
(втори вариант)
Следователно физическото се поддържа на основание на съзнателното.
Докато това съзнание е в човека, наричат го душа, ум и т.н., докато човек го държи в себе си, докато те окръжават, човешкото тяло расте.
А когато това разумното напусне тялото, то престава да съществува, разпада се. Питате: “Сега къде е човекът? “ То е все едно да питаш, след като се е разляла водата от шишето, къде е шишето. С това не се обяснява много, но го давам като изяснение.
към втори вариант >>
Някой казва, че е свободен.
(втори вариант)
Да ви представя какво разбирам „носител на свещени идеи“. Ако ти не си канализацията да прекара чистата вода, ти ще бъдеш канализация, клоака за нечистата вода.
Някой казва, че е свободен.
Не е свободен. Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто. Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас? Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки. Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят.
към втори вариант >>
А когато това разумното напусне тялото, то престава да съществува, разпада се.
(втори вариант)
Следователно физическото се поддържа на основание на съзнателното. Докато това съзнание е в човека, наричат го душа, ум и т.н., докато човек го държи в себе си, докато те окръжават, човешкото тяло расте.
А когато това разумното напусне тялото, то престава да съществува, разпада се.
Питате: “Сега къде е човекът? “ То е все едно да питаш, след като се е разляла водата от шишето, къде е шишето. С това не се обяснява много, но го давам като изяснение.
към втори вариант >>
Не е свободен.
(втори вариант)
Да ви представя какво разбирам „носител на свещени идеи“. Ако ти не си канализацията да прекара чистата вода, ти ще бъдеш канализация, клоака за нечистата вода. Някой казва, че е свободен.
Не е свободен.
Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто. Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас? Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки. Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят. Ако той не съществува, ти не би се проявил.
към втори вариант >>
Питате: “Сега къде е човекът?
(втори вариант)
Следователно физическото се поддържа на основание на съзнателното. Докато това съзнание е в човека, наричат го душа, ум и т.н., докато човек го държи в себе си, докато те окръжават, човешкото тяло расте. А когато това разумното напусне тялото, то престава да съществува, разпада се.
Питате: “Сега къде е човекът?
“ То е все едно да питаш, след като се е разляла водата от шишето, къде е шишето. С това не се обяснява много, но го давам като изяснение.
към втори вариант >>
Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто.
(втори вариант)
Да ви представя какво разбирам „носител на свещени идеи“. Ако ти не си канализацията да прекара чистата вода, ти ще бъдеш канализация, клоака за нечистата вода. Някой казва, че е свободен. Не е свободен.
Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто.
Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас? Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки. Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят. Ако той не съществува, ти не би се проявил. Това доказателство някои го дават.
към втори вариант >>
“ То е все едно да питаш, след като се е разляла водата от шишето, къде е шишето.
(втори вариант)
Следователно физическото се поддържа на основание на съзнателното. Докато това съзнание е в човека, наричат го душа, ум и т.н., докато човек го държи в себе си, докато те окръжават, човешкото тяло расте. А когато това разумното напусне тялото, то престава да съществува, разпада се. Питате: “Сега къде е човекът?
“ То е все едно да питаш, след като се е разляла водата от шишето, къде е шишето.
С това не се обяснява много, но го давам като изяснение.
към втори вариант >>
Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас?
(втори вариант)
Да ви представя какво разбирам „носител на свещени идеи“. Ако ти не си канализацията да прекара чистата вода, ти ще бъдеш канализация, клоака за нечистата вода. Някой казва, че е свободен. Не е свободен. Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто.
Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас?
Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки. Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят. Ако той не съществува, ти не би се проявил. Това доказателство някои го дават. Щом аз съществувам вътре в света, това съществувание си има свое начало.
към втори вариант >>
С това не се обяснява много, но го давам като изяснение.
(втори вариант)
Следователно физическото се поддържа на основание на съзнателното. Докато това съзнание е в човека, наричат го душа, ум и т.н., докато човек го държи в себе си, докато те окръжават, човешкото тяло расте. А когато това разумното напусне тялото, то престава да съществува, разпада се. Питате: “Сега къде е човекът? “ То е все едно да питаш, след като се е разляла водата от шишето, къде е шишето.
С това не се обяснява много, но го давам като изяснение.
към втори вариант >>
Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки.
(втори вариант)
Ако ти не си канализацията да прекара чистата вода, ти ще бъдеш канализация, клоака за нечистата вода. Някой казва, че е свободен. Не е свободен. Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто. Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас?
Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки.
Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят. Ако той не съществува, ти не би се проявил. Това доказателство някои го дават. Щом аз съществувам вътре в света, това съществувание си има свое начало.
към втори вариант >>
След като се излее водата от шишето, шишето къде отива?
(втори вариант)
След като се излее водата от шишето, шишето къде отива?
Шишето си остава. Аз говоря за едно шише, което не се чепи и което не може да изчезне. С хиляди години може да правиш каквото искаш, и то си остава всякога. Шишето къде е? Там, дето си е било.
към втори вариант >>
Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят.
(втори вариант)
Някой казва, че е свободен. Не е свободен. Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто. Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас? Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки.
Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят.
Ако той не съществува, ти не би се проявил. Това доказателство някои го дават. Щом аз съществувам вътре в света, това съществувание си има свое начало.
към втори вариант >>
Шишето си остава.
(втори вариант)
След като се излее водата от шишето, шишето къде отива?
Шишето си остава.
Аз говоря за едно шише, което не се чепи и което не може да изчезне. С хиляди години може да правиш каквото искаш, и то си остава всякога. Шишето къде е? Там, дето си е било. Представете си, че това шише е толкоз голямо, че не можеш да го дигнеш, но си остава на същото място.
към втори вариант >>
Ако той не съществува, ти не би се проявил.
(втори вариант)
Не е свободен. Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто. Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас? Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки. Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят.
Ако той не съществува, ти не би се проявил.
Това доказателство някои го дават. Щом аз съществувам вътре в света, това съществувание си има свое начало.
към втори вариант >>
Аз говоря за едно шише, което не се чепи и което не може да изчезне.
(втори вариант)
След като се излее водата от шишето, шишето къде отива? Шишето си остава.
Аз говоря за едно шише, което не се чепи и което не може да изчезне.
С хиляди години може да правиш каквото искаш, и то си остава всякога. Шишето къде е? Там, дето си е било. Представете си, че това шише е толкоз голямо, че не можеш да го дигнеш, но си остава на същото място.
към втори вариант >>
Това доказателство някои го дават.
(втори вариант)
Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто. Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас? Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки. Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят. Ако той не съществува, ти не би се проявил.
Това доказателство някои го дават.
Щом аз съществувам вътре в света, това съществувание си има свое начало.
към втори вариант >>
С хиляди години може да правиш каквото искаш, и то си остава всякога.
(втори вариант)
След като се излее водата от шишето, шишето къде отива? Шишето си остава. Аз говоря за едно шише, което не се чепи и което не може да изчезне.
С хиляди години може да правиш каквото искаш, и то си остава всякога.
Шишето къде е? Там, дето си е било. Представете си, че това шише е толкоз голямо, че не можеш да го дигнеш, но си остава на същото място.
към втори вариант >>
Щом аз съществувам вътре в света, това съществувание си има свое начало.
(втори вариант)
Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас? Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки. Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят. Ако той не съществува, ти не би се проявил. Това доказателство някои го дават.
Щом аз съществувам вътре в света, това съществувание си има свое начало.
към втори вариант >>
Шишето къде е?
(втори вариант)
След като се излее водата от шишето, шишето къде отива? Шишето си остава. Аз говоря за едно шише, което не се чепи и което не може да изчезне. С хиляди години може да правиш каквото искаш, и то си остава всякога.
Шишето къде е?
Там, дето си е било. Представете си, че това шише е толкоз голямо, че не можеш да го дигнеш, но си остава на същото място.
към втори вариант >>
Пред мене три неща трябва да изпъкнат.
(втори вариант)
Пред мене три неща трябва да изпъкнат.
Трябва да имаме разширение, свещен трепет и свещено движение. Те са три неща в съзнанието. Това всякога трябва да имате, за да бъдете свободни, да се проявите. В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение. Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества.
към втори вариант >>
Там, дето си е било.
(втори вариант)
След като се излее водата от шишето, шишето къде отива? Шишето си остава. Аз говоря за едно шише, което не се чепи и което не може да изчезне. С хиляди години може да правиш каквото искаш, и то си остава всякога. Шишето къде е?
Там, дето си е било.
Представете си, че това шише е толкоз голямо, че не можеш да го дигнеш, но си остава на същото място.
към втори вариант >>
Трябва да имаме разширение, свещен трепет и свещено движение.
(втори вариант)
Пред мене три неща трябва да изпъкнат.
Трябва да имаме разширение, свещен трепет и свещено движение.
Те са три неща в съзнанието. Това всякога трябва да имате, за да бъдете свободни, да се проявите. В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение. Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества. Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад.
към втори вариант >>
Представете си, че това шише е толкоз голямо, че не можеш да го дигнеш, но си остава на същото място.
(втори вариант)
Шишето си остава. Аз говоря за едно шише, което не се чепи и което не може да изчезне. С хиляди години може да правиш каквото искаш, и то си остава всякога. Шишето къде е? Там, дето си е било.
Представете си, че това шише е толкоз голямо, че не можеш да го дигнеш, но си остава на същото място.
към втори вариант >>
Те са три неща в съзнанието.
(втори вариант)
Пред мене три неща трябва да изпъкнат. Трябва да имаме разширение, свещен трепет и свещено движение.
Те са три неща в съзнанието.
Това всякога трябва да имате, за да бъдете свободни, да се проявите. В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение. Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества. Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад. Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш.
към втори вариант >>
Значи той е установен човек сам по себе си.
(втори вариант)
Значи той е установен човек сам по себе си.
Нещо установено, което не може да се мести. Това, което се движи, това, което трепти, и това, което се разширява. Това, което се движи, представя материалния свят. Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят. Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл.
към втори вариант >>
Това всякога трябва да имате, за да бъдете свободни, да се проявите.
(втори вариант)
Пред мене три неща трябва да изпъкнат. Трябва да имаме разширение, свещен трепет и свещено движение. Те са три неща в съзнанието.
Това всякога трябва да имате, за да бъдете свободни, да се проявите.
В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение. Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества. Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад. Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш. Гориш, без да изгаряш.
към втори вариант >>
Нещо установено, което не може да се мести.
(втори вариант)
Значи той е установен човек сам по себе си.
Нещо установено, което не може да се мести.
Това, което се движи, това, което трепти, и това, което се разширява. Това, което се движи, представя материалния свят. Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят. Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл. Там, дето има трептения, има чувства.
към втори вариант >>
В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение.
(втори вариант)
Пред мене три неща трябва да изпъкнат. Трябва да имаме разширение, свещен трепет и свещено движение. Те са три неща в съзнанието. Това всякога трябва да имате, за да бъдете свободни, да се проявите.
В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение.
Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества. Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад. Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш. Гориш, без да изгаряш. Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада?
към втори вариант >>
Това, което се движи, това, което трепти, и това, което се разширява.
(втори вариант)
Значи той е установен човек сам по себе си. Нещо установено, което не може да се мести.
Това, което се движи, това, което трепти, и това, което се разширява.
Това, което се движи, представя материалния свят. Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят. Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл. Там, дето има трептения, има чувства. Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат.
към втори вариант >>
Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества.
(втори вариант)
Пред мене три неща трябва да изпъкнат. Трябва да имаме разширение, свещен трепет и свещено движение. Те са три неща в съзнанието. Това всякога трябва да имате, за да бъдете свободни, да се проявите. В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение.
Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества.
Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад. Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш. Гориш, без да изгаряш. Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада? Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне.
към втори вариант >>
Това, което се движи, представя материалния свят.
(втори вариант)
Значи той е установен човек сам по себе си. Нещо установено, което не може да се мести. Това, което се движи, това, което трепти, и това, което се разширява.
Това, което се движи, представя материалния свят.
Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят. Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл. Там, дето има трептения, има чувства. Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат. Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба.
към втори вариант >>
Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад.
(втори вариант)
Трябва да имаме разширение, свещен трепет и свещено движение. Те са три неща в съзнанието. Това всякога трябва да имате, за да бъдете свободни, да се проявите. В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение. Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества.
Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад.
Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш. Гориш, без да изгаряш. Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада? Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне. Пак си отвори книгата, и пак чете.
към втори вариант >>
Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят.
(втори вариант)
Значи той е установен човек сам по себе си. Нещо установено, което не може да се мести. Това, което се движи, това, което трепти, и това, което се разширява. Това, което се движи, представя материалния свят.
Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят.
Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл. Там, дето има трептения, има чувства. Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат. Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба. Щом направите някоя кола, вие я пуснете в движение.
към втори вариант >>
Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш.
(втори вариант)
Те са три неща в съзнанието. Това всякога трябва да имате, за да бъдете свободни, да се проявите. В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение. Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества. Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад.
Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш.
Гориш, без да изгаряш. Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада? Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне. Пак си отвори книгата, и пак чете. Вземе книгата, разхожда се.
към втори вариант >>
Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл.
(втори вариант)
Значи той е установен човек сам по себе си. Нещо установено, което не може да се мести. Това, което се движи, това, което трепти, и това, което се разширява. Това, което се движи, представя материалния свят. Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят.
Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл.
Там, дето има трептения, има чувства. Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат. Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба. Щом направите някоя кола, вие я пуснете в движение. Ти казваш, че в тебе има трепет.
към втори вариант >>
Гориш, без да изгаряш.
(втори вариант)
Това всякога трябва да имате, за да бъдете свободни, да се проявите. В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение. Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества. Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад. Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш.
Гориш, без да изгаряш.
Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада? Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне. Пак си отвори книгата, и пак чете. Вземе книгата, разхожда се. Това е неговата любов към тебе.
към втори вариант >>
Там, дето има трептения, има чувства.
(втори вариант)
Нещо установено, което не може да се мести. Това, което се движи, това, което трепти, и това, което се разширява. Това, което се движи, представя материалния свят. Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят. Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл.
Там, дето има трептения, има чувства.
Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат. Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба. Щом направите някоя кола, вие я пуснете в движение. Ти казваш, че в тебе има трепет. Трепетът трябва да се превърне в движение, и обратното - движението трябва да се превърне в трепет.
към втори вариант >>
Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада?
(втори вариант)
В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение. Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества. Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад. Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш. Гориш, без да изгаряш.
Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада?
Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне. Пак си отвори книгата, и пак чете. Вземе книгата, разхожда се. Това е неговата любов към тебе. Той може и без тази свещ, но за да покаже, че се интересува от тебе, той казва, че може да му светиш.
към втори вариант >>
Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат.
(втори вариант)
Това, което се движи, това, което трепти, и това, което се разширява. Това, което се движи, представя материалния свят. Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят. Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл. Там, дето има трептения, има чувства.
Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат.
Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба. Щом направите някоя кола, вие я пуснете в движение. Ти казваш, че в тебе има трепет. Трепетът трябва да се превърне в движение, и обратното - движението трябва да се превърне в трепет. Трепетът в разширение и разширението в трепет.
към втори вариант >>
Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне.
(втори вариант)
Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества. Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад. Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш. Гориш, без да изгаряш. Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада?
Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне.
Пак си отвори книгата, и пак чете. Вземе книгата, разхожда се. Това е неговата любов към тебе. Той може и без тази свещ, но за да покаже, че се интересува от тебе, той казва, че може да му светиш. Ти ставаш канал за неговата мисъл.
към втори вариант >>
Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба.
(втори вариант)
Това, което се движи, представя материалния свят. Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят. Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл. Там, дето има трептения, има чувства. Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат.
Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба.
Щом направите някоя кола, вие я пуснете в движение. Ти казваш, че в тебе има трепет. Трепетът трябва да се превърне в движение, и обратното - движението трябва да се превърне в трепет. Трепетът в разширение и разширението в трепет.
към втори вариант >>
Пак си отвори книгата, и пак чете.
(втори вариант)
Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад. Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш. Гориш, без да изгаряш. Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада? Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне.
Пак си отвори книгата, и пак чете.
Вземе книгата, разхожда се. Това е неговата любов към тебе. Той може и без тази свещ, но за да покаже, че се интересува от тебе, той казва, че може да му светиш. Ти ставаш канал за неговата мисъл. Запалиш свещта, и Всички започват да четат.
към втори вариант >>
Щом направите някоя кола, вие я пуснете в движение.
(втори вариант)
Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят. Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл. Там, дето има трептения, има чувства. Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат. Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба.
Щом направите някоя кола, вие я пуснете в движение.
Ти казваш, че в тебе има трепет. Трепетът трябва да се превърне в движение, и обратното - движението трябва да се превърне в трепет. Трепетът в разширение и разширението в трепет.
към втори вариант >>
Вземе книгата, разхожда се.
(втори вариант)
Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш. Гориш, без да изгаряш. Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада? Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне. Пак си отвори книгата, и пак чете.
Вземе книгата, разхожда се.
Това е неговата любов към тебе. Той може и без тази свещ, но за да покаже, че се интересува от тебе, той казва, че може да му светиш. Ти ставаш канал за неговата мисъл. Запалиш свещта, и Всички започват да четат.
към втори вариант >>
Ти казваш, че в тебе има трепет.
(втори вариант)
Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл. Там, дето има трептения, има чувства. Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат. Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба. Щом направите някоя кола, вие я пуснете в движение.
Ти казваш, че в тебе има трепет.
Трепетът трябва да се превърне в движение, и обратното - движението трябва да се превърне в трепет. Трепетът в разширение и разширението в трепет.
към втори вариант >>
Това е неговата любов към тебе.
(втори вариант)
Гориш, без да изгаряш. Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада? Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне. Пак си отвори книгата, и пак чете. Вземе книгата, разхожда се.
Това е неговата любов към тебе.
Той може и без тази свещ, но за да покаже, че се интересува от тебе, той казва, че може да му светиш. Ти ставаш канал за неговата мисъл. Запалиш свещта, и Всички започват да четат.
към втори вариант >>
Трепетът трябва да се превърне в движение, и обратното - движението трябва да се превърне в трепет.
(втори вариант)
Там, дето има трептения, има чувства. Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат. Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба. Щом направите някоя кола, вие я пуснете в движение. Ти казваш, че в тебе има трепет.
Трепетът трябва да се превърне в движение, и обратното - движението трябва да се превърне в трепет.
Трепетът в разширение и разширението в трепет.
към втори вариант >>
Той може и без тази свещ, но за да покаже, че се интересува от тебе, той казва, че може да му светиш.
(втори вариант)
Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада? Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне. Пак си отвори книгата, и пак чете. Вземе книгата, разхожда се. Това е неговата любов към тебе.
Той може и без тази свещ, но за да покаже, че се интересува от тебе, той казва, че може да му светиш.
Ти ставаш канал за неговата мисъл. Запалиш свещта, и Всички започват да четат.
към втори вариант >>
Трепетът в разширение и разширението в трепет.
(втори вариант)
Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат. Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба. Щом направите някоя кола, вие я пуснете в движение. Ти казваш, че в тебе има трепет. Трепетът трябва да се превърне в движение, и обратното - движението трябва да се превърне в трепет.
Трепетът в разширение и разширението в трепет.
към втори вариант >>
Ти ставаш канал за неговата мисъл.
(втори вариант)
Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне. Пак си отвори книгата, и пак чете. Вземе книгата, разхожда се. Това е неговата любов към тебе. Той може и без тази свещ, но за да покаже, че се интересува от тебе, той казва, че може да му светиш.
Ти ставаш канал за неговата мисъл.
Запалиш свещта, и Всички започват да четат.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да имаш разширение, за да действа умът ти.
(втори вариант)
Най-първо трябва да имаш разширение, за да действа умът ти.
Той трябва да има простор. Пространството, това са възможностите за вашия ум, но ако вие в пространството не разбирате законите за разширението на своя ум, с пространството не можете да се справите. Трепетът определя времето в света. Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето. И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е.
към втори вариант >>
Запалиш свещта, и Всички започват да четат.
(втори вариант)
Пак си отвори книгата, и пак чете. Вземе книгата, разхожда се. Това е неговата любов към тебе. Той може и без тази свещ, но за да покаже, че се интересува от тебе, той казва, че може да му светиш. Ти ставаш канал за неговата мисъл.
Запалиш свещта, и Всички започват да четат.
към втори вариант >>
Той трябва да има простор.
(втори вариант)
Най-първо трябва да имаш разширение, за да действа умът ти.
Той трябва да има простор.
Пространството, това са възможностите за вашия ум, но ако вие в пространството не разбирате законите за разширението на своя ум, с пространството не можете да се справите. Трепетът определя времето в света. Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето. И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е. законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е.
към втори вариант >>
Съществата, които направляват битието, са неизвестни.
(втори вариант)
Съществата, които направляват битието, са неизвестни.
Давам ви една фигура, за да имате една ясна представа. Това е свещен момент. И когато те имат грижа за тебе, един ден, за да не се разсърдиш, казваш: „Искам да отида навън в света.“ И като отидеш навън в света, те ще те загасят, ще те тъпчат и ще те хвърлят. Това са съвременните хора, които са тласкани навън.
към втори вариант >>
Пространството, това са възможностите за вашия ум, но ако вие в пространството не разбирате законите за разширението на своя ум, с пространството не можете да се справите.
(втори вариант)
Най-първо трябва да имаш разширение, за да действа умът ти. Той трябва да има простор.
Пространството, това са възможностите за вашия ум, но ако вие в пространството не разбирате законите за разширението на своя ум, с пространството не можете да се справите.
Трепетът определя времето в света. Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето. И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е. законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е. ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате.
към втори вариант >>
Давам ви една фигура, за да имате една ясна представа.
(втори вариант)
Съществата, които направляват битието, са неизвестни.
Давам ви една фигура, за да имате една ясна представа.
Това е свещен момент. И когато те имат грижа за тебе, един ден, за да не се разсърдиш, казваш: „Искам да отида навън в света.“ И като отидеш навън в света, те ще те загасят, ще те тъпчат и ще те хвърлят. Това са съвременните хора, които са тласкани навън.
към втори вариант >>
Трепетът определя времето в света.
(втори вариант)
Най-първо трябва да имаш разширение, за да действа умът ти. Той трябва да има простор. Пространството, това са възможностите за вашия ум, но ако вие в пространството не разбирате законите за разширението на своя ум, с пространството не можете да се справите.
Трепетът определя времето в света.
Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето. И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е. законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е. ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате. Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания.
към втори вариант >>
Това е свещен момент.
(втори вариант)
Съществата, които направляват битието, са неизвестни. Давам ви една фигура, за да имате една ясна представа.
Това е свещен момент.
И когато те имат грижа за тебе, един ден, за да не се разсърдиш, казваш: „Искам да отида навън в света.“ И като отидеш навън в света, те ще те загасят, ще те тъпчат и ще те хвърлят. Това са съвременните хора, които са тласкани навън.
към втори вариант >>
Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето.
(втори вариант)
Най-първо трябва да имаш разширение, за да действа умът ти. Той трябва да има простор. Пространството, това са възможностите за вашия ум, но ако вие в пространството не разбирате законите за разширението на своя ум, с пространството не можете да се справите. Трепетът определя времето в света.
Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето.
И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е. законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е. ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате. Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания. Той си казал така: „Родих се.
към втори вариант >>
И когато те имат грижа за тебе, един ден, за да не се разсърдиш, казваш: „Искам да отида навън в света.“ И като отидеш навън в света, те ще те загасят, ще те тъпчат и ще те хвърлят.
(втори вариант)
Съществата, които направляват битието, са неизвестни. Давам ви една фигура, за да имате една ясна представа. Това е свещен момент.
И когато те имат грижа за тебе, един ден, за да не се разсърдиш, казваш: „Искам да отида навън в света.“ И като отидеш навън в света, те ще те загасят, ще те тъпчат и ще те хвърлят.
Това са съвременните хора, които са тласкани навън.
към втори вариант >>
И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е.
(втори вариант)
Най-първо трябва да имаш разширение, за да действа умът ти. Той трябва да има простор. Пространството, това са възможностите за вашия ум, но ако вие в пространството не разбирате законите за разширението на своя ум, с пространството не можете да се справите. Трепетът определя времето в света. Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето.
И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е.
законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е. ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате. Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания. Той си казал така: „Родих се. Какво от това?
към втори вариант >>
Това са съвременните хора, които са тласкани навън.
(втори вариант)
Съществата, които направляват битието, са неизвестни. Давам ви една фигура, за да имате една ясна представа. Това е свещен момент. И когато те имат грижа за тебе, един ден, за да не се разсърдиш, казваш: „Искам да отида навън в света.“ И като отидеш навън в света, те ще те загасят, ще те тъпчат и ще те хвърлят.
Това са съвременните хора, които са тласкани навън.
към втори вариант >>
законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е.
(втори вариант)
Той трябва да има простор. Пространството, това са възможностите за вашия ум, но ако вие в пространството не разбирате законите за разширението на своя ум, с пространството не можете да се справите. Трепетът определя времето в света. Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето. И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е.
законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е.
ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате. Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания. Той си казал така: „Родих се. Какво от това? Ям. Какво от това?
към втори вариант >>
Какъв е смисълът на живота?
(втори вариант)
Какъв е смисълът на живота?
Смисълът на живота е да се върнеш, да се туриш отгоре на светилника и да светиш - нищо повече. Ако сте ме разбрали и малко, добре. Ако не сте ме разбрали, втория път ще ме разберете.
към втори вариант >>
ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате.
(втори вариант)
Пространството, това са възможностите за вашия ум, но ако вие в пространството не разбирате законите за разширението на своя ум, с пространството не можете да се справите. Трепетът определя времето в света. Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето. И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е. законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е.
ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате.
Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания. Той си казал така: „Родих се. Какво от това? Ям. Какво от това? Забогатея. Какво от това?
към втори вариант >>
Смисълът на живота е да се върнеш, да се туриш отгоре на светилника и да светиш - нищо повече.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на живота?
Смисълът на живота е да се върнеш, да се туриш отгоре на светилника и да светиш - нищо повече.
Ако сте ме разбрали и малко, добре. Ако не сте ме разбрали, втория път ще ме разберете.
към втори вариант >>
Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания.
(втори вариант)
Трепетът определя времето в света. Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето. И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е. законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е. ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате.
Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания.
Той си казал така: „Родих се. Какво от това? Ям. Какво от това? Забогатея. Какво от това? Умра. Какво от това?
към втори вариант >>
Ако сте ме разбрали и малко, добре.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е да се върнеш, да се туриш отгоре на светилника и да светиш - нищо повече.
Ако сте ме разбрали и малко, добре.
Ако не сте ме разбрали, втория път ще ме разберете.
към втори вариант >>
Той си казал така: „Родих се.
(втори вариант)
Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето. И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е. законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е. ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате. Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания.
Той си казал така: „Родих се.
Какво от това? Ям. Какво от това? Забогатея. Какво от това? Умра. Какво от това? “
към втори вариант >>
Ако не сте ме разбрали, втория път ще ме разберете.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е да се върнеш, да се туриш отгоре на светилника и да светиш - нищо повече. Ако сте ме разбрали и малко, добре.
Ако не сте ме разбрали, втория път ще ме разберете.
към втори вариант >>
Какво от това?
(втори вариант)
И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е. законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е. ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате. Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания. Той си казал така: „Родих се.
Какво от това?
Ям. Какво от това? Забогатея. Какво от това? Умра. Какво от това? “
към втори вариант >>
Ям. Какво от това?
(втори вариант)
законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е. ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате. Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания. Той си казал така: „Родих се. Какво от това?
Ям. Какво от това?
Забогатея. Какво от това? Умра. Какво от това? “
към втори вариант >>
Забогатея. Какво от това?
(втори вариант)
ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате. Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания. Той си казал така: „Родих се. Какво от това? Ям. Какво от това?
Забогатея. Какво от това?
Умра. Какво от това? “
към втори вариант >>
Умра. Какво от това?
(втори вариант)
Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания. Той си казал така: „Родих се. Какво от това? Ям. Какво от това? Забогатея. Какво от това?
Умра. Какво от това?
“
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Той си казал така: „Родих се. Какво от това? Ям. Какво от това? Забогатея. Какво от това? Умра. Какво от това?
“
към втори вариант >>
Питам сега, какво се разрешава с този въпрос.
(втори вариант)
Питам сега, какво се разрешава с този въпрос.
Аз отговарям. Като се родиш, ще остарееш. Като остарееш, ще възмъжееш. Като възмъжееш, ще идещ да учиш. Като учиш, ще идеш да работиш.
към втори вариант >>
Аз отговарям.
(втори вариант)
Питам сега, какво се разрешава с този въпрос.
Аз отговарям.
Като се родиш, ще остарееш. Като остарееш, ще възмъжееш. Като възмъжееш, ще идещ да учиш. Като учиш, ще идеш да работиш. Като работиш, ще се умориш.
към втори вариант >>
Като се родиш, ще остарееш.
(втори вариант)
Питам сега, какво се разрешава с този въпрос. Аз отговарям.
Като се родиш, ще остарееш.
Като остарееш, ще възмъжееш. Като възмъжееш, ще идещ да учиш. Като учиш, ще идеш да работиш. Като работиш, ще се умориш. Като се умориш, ще спиш.
към втори вариант >>
Като остарееш, ще възмъжееш.
(втори вариант)
Питам сега, какво се разрешава с този въпрос. Аз отговарям. Като се родиш, ще остарееш.
Като остарееш, ще възмъжееш.
Като възмъжееш, ще идещ да учиш. Като учиш, ще идеш да работиш. Като работиш, ще се умориш. Като се умориш, ще спиш. Като спиш, ще си починеш.
към втори вариант >>
Като възмъжееш, ще идещ да учиш.
(втори вариант)
Питам сега, какво се разрешава с този въпрос. Аз отговарям. Като се родиш, ще остарееш. Като остарееш, ще възмъжееш.
Като възмъжееш, ще идещ да учиш.
Като учиш, ще идеш да работиш. Като работиш, ще се умориш. Като се умориш, ще спиш. Като спиш, ще си починеш. Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш.
към втори вариант >>
Като учиш, ще идеш да работиш.
(втори вариант)
Питам сега, какво се разрешава с този въпрос. Аз отговарям. Като се родиш, ще остарееш. Като остарееш, ще възмъжееш. Като възмъжееш, ще идещ да учиш.
Като учиш, ще идеш да работиш.
Като работиш, ще се умориш. Като се умориш, ще спиш. Като спиш, ще си починеш. Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш. И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи.
към втори вариант >>
Като работиш, ще се умориш.
(втори вариант)
Аз отговарям. Като се родиш, ще остарееш. Като остарееш, ще възмъжееш. Като възмъжееш, ще идещ да учиш. Като учиш, ще идеш да работиш.
Като работиш, ще се умориш.
Като се умориш, ще спиш. Като спиш, ще си починеш. Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш. И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи. Той не може повече от 10 деня да ме възпитава.
към втори вариант >>
Като се умориш, ще спиш.
(втори вариант)
Като се родиш, ще остарееш. Като остарееш, ще възмъжееш. Като възмъжееш, ще идещ да учиш. Като учиш, ще идеш да работиш. Като работиш, ще се умориш.
Като се умориш, ще спиш.
Като спиш, ще си починеш. Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш. И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи. Той не може повече от 10 деня да ме възпитава. И най-после кой ще бъде последният му въпрос?
към втори вариант >>
Като спиш, ще си починеш.
(втори вариант)
Като остарееш, ще възмъжееш. Като възмъжееш, ще идещ да учиш. Като учиш, ще идеш да работиш. Като работиш, ще се умориш. Като се умориш, ще спиш.
Като спиш, ще си починеш.
Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш. И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи. Той не може повече от 10 деня да ме възпитава. И най-после кой ще бъде последният му въпрос? Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже.
към втори вариант >>
Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш.
(втори вариант)
Като възмъжееш, ще идещ да учиш. Като учиш, ще идеш да работиш. Като работиш, ще се умориш. Като се умориш, ще спиш. Като спиш, ще си починеш.
Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш.
И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи. Той не може повече от 10 деня да ме възпитава. И най-после кой ще бъде последният му въпрос? Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже. Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното.
към втори вариант >>
И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи.
(втори вариант)
Като учиш, ще идеш да работиш. Като работиш, ще се умориш. Като се умориш, ще спиш. Като спиш, ще си починеш. Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш.
И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи.
Той не може повече от 10 деня да ме възпитава. И най-после кой ще бъде последният му въпрос? Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже. Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното. Той казва: „Като се роди човек, какво от това?
към втори вариант >>
Той не може повече от 10 деня да ме възпитава.
(втори вариант)
Като работиш, ще се умориш. Като се умориш, ще спиш. Като спиш, ще си починеш. Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш. И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи.
Той не може повече от 10 деня да ме възпитава.
И най-после кой ще бъде последният му въпрос? Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже. Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното. Той казва: „Като се роди човек, какво от това? Като се наяде, какво от това?
към втори вариант >>
И най-после кой ще бъде последният му въпрос?
(втори вариант)
Като се умориш, ще спиш. Като спиш, ще си починеш. Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш. И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи. Той не може повече от 10 деня да ме възпитава.
И най-после кой ще бъде последният му въпрос?
Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже. Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното. Той казва: „Като се роди човек, какво от това? Като се наяде, какво от това? “ Ще му дам следния урок.
към втори вариант >>
Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже.
(втори вариант)
Като спиш, ще си починеш. Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш. И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи. Той не може повече от 10 деня да ме възпитава. И най-после кой ще бъде последният му въпрос?
Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже.
Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното. Той казва: „Като се роди човек, какво от това? Като се наяде, какво от това? “ Ще му дам следния урок. Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега?
към втори вариант >>
Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното.
(втори вариант)
Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш. И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи. Той не може повече от 10 деня да ме възпитава. И най-после кой ще бъде последният му въпрос? Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже.
Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното.
Той казва: „Като се роди човек, какво от това? Като се наяде, какво от това? “ Ще му дам следния урок. Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега? “ Той ми казва: „Дай ми малко хлебец.“ И ще му дам.
към втори вариант >>
Той казва: „Като се роди човек, какво от това?
(втори вариант)
И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи. Той не може повече от 10 деня да ме възпитава. И най-после кой ще бъде последният му въпрос? Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже. Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното.
Той казва: „Като се роди човек, какво от това?
Като се наяде, какво от това? “ Ще му дам следния урок. Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега? “ Той ми казва: „Дай ми малко хлебец.“ И ще му дам. След като го държа 4-5 деня гладен, аз го питам, като е гладен, какво има.
към втори вариант >>
Като се наяде, какво от това?
(втори вариант)
Той не може повече от 10 деня да ме възпитава. И най-после кой ще бъде последният му въпрос? Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже. Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното. Той казва: „Като се роди човек, какво от това?
Като се наяде, какво от това?
“ Ще му дам следния урок. Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега? “ Той ми казва: „Дай ми малко хлебец.“ И ще му дам. След като го държа 4-5 деня гладен, аз го питам, като е гладен, какво има. Той казва: „Свива ми се коремът.
към втори вариант >>
“ Ще му дам следния урок.
(втори вариант)
И най-после кой ще бъде последният му въпрос? Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже. Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното. Той казва: „Като се роди човек, какво от това? Като се наяде, какво от това?
“ Ще му дам следния урок.
Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега? “ Той ми казва: „Дай ми малко хлебец.“ И ще му дам. След като го държа 4-5 деня гладен, аз го питам, като е гладен, какво има. Той казва: „Свива ми се коремът. Изгубих се, ще умра гладен.“ Казвам му: „Разбрал си.“ Почнал е да разбира, че в яденето има смисъл, има значение, има една страна, която човек трябва да разбира.
към втори вариант >>
Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега?
(втори вариант)
Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже. Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното. Той казва: „Като се роди човек, какво от това? Като се наяде, какво от това? “ Ще му дам следния урок.
Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега?
“ Той ми казва: „Дай ми малко хлебец.“ И ще му дам. След като го държа 4-5 деня гладен, аз го питам, като е гладен, какво има. Той казва: „Свива ми се коремът. Изгубих се, ще умра гладен.“ Казвам му: „Разбрал си.“ Почнал е да разбира, че в яденето има смисъл, има значение, има една страна, която човек трябва да разбира.
към втори вариант >>
“ Той ми казва: „Дай ми малко хлебец.“ И ще му дам.
(втори вариант)
Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното. Той казва: „Като се роди човек, какво от това? Като се наяде, какво от това? “ Ще му дам следния урок. Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега?
“ Той ми казва: „Дай ми малко хлебец.“ И ще му дам.
След като го държа 4-5 деня гладен, аз го питам, като е гладен, какво има. Той казва: „Свива ми се коремът. Изгубих се, ще умра гладен.“ Казвам му: „Разбрал си.“ Почнал е да разбира, че в яденето има смисъл, има значение, има една страна, която човек трябва да разбира.
към втори вариант >>
След като го държа 4-5 деня гладен, аз го питам, като е гладен, какво има.
(втори вариант)
Той казва: „Като се роди човек, какво от това? Като се наяде, какво от това? “ Ще му дам следния урок. Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега? “ Той ми казва: „Дай ми малко хлебец.“ И ще му дам.
След като го държа 4-5 деня гладен, аз го питам, като е гладен, какво има.
Той казва: „Свива ми се коремът. Изгубих се, ще умра гладен.“ Казвам му: „Разбрал си.“ Почнал е да разбира, че в яденето има смисъл, има значение, има една страна, която човек трябва да разбира.
към втори вариант >>
Той казва: „Свива ми се коремът.
(втори вариант)
Като се наяде, какво от това? “ Ще му дам следния урок. Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега? “ Той ми казва: „Дай ми малко хлебец.“ И ще му дам. След като го държа 4-5 деня гладен, аз го питам, като е гладен, какво има.
Той казва: „Свива ми се коремът.
Изгубих се, ще умра гладен.“ Казвам му: „Разбрал си.“ Почнал е да разбира, че в яденето има смисъл, има значение, има една страна, която човек трябва да разбира.
към втори вариант >>
Изгубих се, ще умра гладен.“ Казвам му: „Разбрал си.“ Почнал е да разбира, че в яденето има смисъл, има значение, има една страна, която човек трябва да разбира.
(втори вариант)
“ Ще му дам следния урок. Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега? “ Той ми казва: „Дай ми малко хлебец.“ И ще му дам. След като го държа 4-5 деня гладен, аз го питам, като е гладен, какво има. Той казва: „Свива ми се коремът.
Изгубих се, ще умра гладен.“ Казвам му: „Разбрал си.“ Почнал е да разбира, че в яденето има смисъл, има значение, има една страна, която човек трябва да разбира.
към втори вариант >>
Щом се наядеш, не питай: „Какво от това?
(втори вариант)
Щом се наядеш, не питай: „Какво от това?
“ Благодари, че си се наял. След като си се наспал, поблагодари, че си се наспал. След като си работил, поблагодари, че си работил. Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща. Няма да имаш работа.
към втори вариант >>
“ Благодари, че си се наял.
(втори вариант)
Щом се наядеш, не питай: „Какво от това?
“ Благодари, че си се наял.
След като си се наспал, поблагодари, че си се наспал. След като си работил, поблагодари, че си работил. Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща. Няма да имаш работа. Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта.
към втори вариант >>
След като си се наспал, поблагодари, че си се наспал.
(втори вариант)
Щом се наядеш, не питай: „Какво от това? “ Благодари, че си се наял.
След като си се наспал, поблагодари, че си се наспал.
След като си работил, поблагодари, че си работил. Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща. Няма да имаш работа. Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта. И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава.
към втори вариант >>
След като си работил, поблагодари, че си работил.
(втори вариант)
Щом се наядеш, не питай: „Какво от това? “ Благодари, че си се наял. След като си се наспал, поблагодари, че си се наспал.
След като си работил, поблагодари, че си работил.
Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща. Няма да имаш работа. Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта. И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава. Ти ще седиш в болестта, но ще работиш.
към втори вариант >>
Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща.
(втори вариант)
Щом се наядеш, не питай: „Какво от това? “ Благодари, че си се наял. След като си се наспал, поблагодари, че си се наспал. След като си работил, поблагодари, че си работил.
Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща.
Няма да имаш работа. Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта. И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава. Ти ще седиш в болестта, но ще работиш. И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън.
към втори вариант >>
Няма да имаш работа.
(втори вариант)
Щом се наядеш, не питай: „Какво от това? “ Благодари, че си се наял. След като си се наспал, поблагодари, че си се наспал. След като си работил, поблагодари, че си работил. Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща.
Няма да имаш работа.
Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта. И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава. Ти ще седиш в болестта, но ще работиш. И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън. И добрите хора от висшето съзнание в Божествения свят намерят те изхвърлен, пъшкаш.
към втори вариант >>
Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта.
(втори вариант)
“ Благодари, че си се наял. След като си се наспал, поблагодари, че си се наспал. След като си работил, поблагодари, че си работил. Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща. Няма да имаш работа.
Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта.
И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава. Ти ще седиш в болестта, но ще работиш. И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън. И добрите хора от висшето съзнание в Божествения свят намерят те изхвърлен, пъшкаш. Те те вземат, дадат ти здраве и те ти казват: „Не отивай да служиш на този господар - болестта, още веднага.“ И в това отношение аз казвам: не се разговаряйте с господарите на сиромашията, с господарите на глада, с господарите на смъртта.
към втори вариант >>
И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава.
(втори вариант)
След като си се наспал, поблагодари, че си се наспал. След като си работил, поблагодари, че си работил. Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща. Няма да имаш работа. Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта.
И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава.
Ти ще седиш в болестта, но ще работиш. И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън. И добрите хора от висшето съзнание в Божествения свят намерят те изхвърлен, пъшкаш. Те те вземат, дадат ти здраве и те ти казват: „Не отивай да служиш на този господар - болестта, още веднага.“ И в това отношение аз казвам: не се разговаряйте с господарите на сиромашията, с господарите на глада, с господарите на смъртта. Ако искаш да се разговаряш с един господар на смъртта, той ти казва: „Ти какво искаш?
към втори вариант >>
Ти ще седиш в болестта, но ще работиш.
(втори вариант)
След като си работил, поблагодари, че си работил. Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща. Няма да имаш работа. Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта. И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава.
Ти ще седиш в болестта, но ще работиш.
И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън. И добрите хора от висшето съзнание в Божествения свят намерят те изхвърлен, пъшкаш. Те те вземат, дадат ти здраве и те ти казват: „Не отивай да служиш на този господар - болестта, още веднага.“ И в това отношение аз казвам: не се разговаряйте с господарите на сиромашията, с господарите на глада, с господарите на смъртта. Ако искаш да се разговаряш с един господар на смъртта, той ти казва: „Ти какво искаш? “
към втори вариант >>
И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън.
(втори вариант)
Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща. Няма да имаш работа. Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта. И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава. Ти ще седиш в болестта, но ще работиш.
И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън.
И добрите хора от висшето съзнание в Божествения свят намерят те изхвърлен, пъшкаш. Те те вземат, дадат ти здраве и те ти казват: „Не отивай да служиш на този господар - болестта, още веднага.“ И в това отношение аз казвам: не се разговаряйте с господарите на сиромашията, с господарите на глада, с господарите на смъртта. Ако искаш да се разговаряш с един господар на смъртта, той ти казва: „Ти какво искаш? “
към втори вариант >>
И добрите хора от висшето съзнание в Божествения свят намерят те изхвърлен, пъшкаш.
(втори вариант)
Няма да имаш работа. Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта. И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава. Ти ще седиш в болестта, но ще работиш. И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън.
И добрите хора от висшето съзнание в Божествения свят намерят те изхвърлен, пъшкаш.
Те те вземат, дадат ти здраве и те ти казват: „Не отивай да служиш на този господар - болестта, още веднага.“ И в това отношение аз казвам: не се разговаряйте с господарите на сиромашията, с господарите на глада, с господарите на смъртта. Ако искаш да се разговаряш с един господар на смъртта, той ти казва: „Ти какво искаш? “
към втори вариант >>
Те те вземат, дадат ти здраве и те ти казват: „Не отивай да служиш на този господар - болестта, още веднага.“ И в това отношение аз казвам: не се разговаряйте с господарите на сиромашията, с господарите на глада, с господарите на смъртта.
(втори вариант)
Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта. И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава. Ти ще седиш в болестта, но ще работиш. И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън. И добрите хора от висшето съзнание в Божествения свят намерят те изхвърлен, пъшкаш.
Те те вземат, дадат ти здраве и те ти казват: „Не отивай да служиш на този господар - болестта, още веднага.“ И в това отношение аз казвам: не се разговаряйте с господарите на сиромашията, с господарите на глада, с господарите на смъртта.
Ако искаш да се разговаряш с един господар на смъртта, той ти казва: „Ти какво искаш? “
към втори вариант >>
Ако искаш да се разговаряш с един господар на смъртта, той ти казва: „Ти какво искаш?
(втори вариант)
И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава. Ти ще седиш в болестта, но ще работиш. И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън. И добрите хора от висшето съзнание в Божествения свят намерят те изхвърлен, пъшкаш. Те те вземат, дадат ти здраве и те ти казват: „Не отивай да служиш на този господар - болестта, още веднага.“ И в това отношение аз казвам: не се разговаряйте с господарите на сиромашията, с господарите на глада, с господарите на смъртта.
Ако искаш да се разговаряш с един господар на смъртта, той ти казва: „Ти какво искаш?
“
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Ти ще седиш в болестта, но ще работиш. И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън. И добрите хора от висшето съзнание в Божествения свят намерят те изхвърлен, пъшкаш. Те те вземат, дадат ти здраве и те ти казват: „Не отивай да служиш на този господар - болестта, още веднага.“ И в това отношение аз казвам: не се разговаряйте с господарите на сиромашията, с господарите на глада, с господарите на смъртта. Ако искаш да се разговаряш с един господар на смъртта, той ти казва: „Ти какво искаш?
“
към втори вариант >>
Един нов учен отишъл при един философ в университета по педагогия, отива на лекция.
(втори вариант)
Един нов учен отишъл при един философ в университета по педагогия, отива на лекция.
Дошли 780 души с големи камшици и започнали да бият. Това става в университета. Налагат го по главата, и той отишъл да се привързва. Казва: „Чудих се на философите, бамбашка философи.“
към втори вариант >>
Дошли 780 души с големи камшици и започнали да бият.
(втори вариант)
Един нов учен отишъл при един философ в университета по педагогия, отива на лекция.
Дошли 780 души с големи камшици и започнали да бият.
Това става в университета. Налагат го по главата, и той отишъл да се привързва. Казва: „Чудих се на философите, бамбашка философи.“
към втори вариант >>
Това става в университета.
(втори вариант)
Един нов учен отишъл при един философ в университета по педагогия, отива на лекция. Дошли 780 души с големи камшици и започнали да бият.
Това става в университета.
Налагат го по главата, и той отишъл да се привързва. Казва: „Чудих се на философите, бамбашка философи.“
към втори вариант >>
Налагат го по главата, и той отишъл да се привързва.
(втори вариант)
Един нов учен отишъл при един философ в университета по педагогия, отива на лекция. Дошли 780 души с големи камшици и започнали да бият. Това става в университета.
Налагат го по главата, и той отишъл да се привързва.
Казва: „Чудих се на философите, бамбашка философи.“
към втори вариант >>
НАГОРЕ