НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
444
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
444
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Не Го приеха
,
НБ
, София, 28.11.1926г.,
Всичко живо оттам ще излезе вън.
Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, Който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на Когото е толкова мощен, светлината тъй силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада.
Всичко живо оттам ще излезе вън.
Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света. Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения. Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа. Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа. Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа.
към беседата >>
“Кажи ми твоите свещени думи,
“Кажи ми твоите свещени думи,
към беседата >>
- Няма да може, защото и той сам носи пълен чувал.
Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването. Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света. Сега вече съм готов отново да започна работата си.” Какво може да направи узрелият, увиснал клас надолу? Ако аз нося на гърба си тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли да ми подигне чувала?
- Няма да може, защото и той сам носи пълен чувал.
към беседата >>
Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света.
Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, Който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на Когото е толкова мощен, светлината тъй силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада. Всичко живо оттам ще излезе вън.
Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света.
Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения. Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа. Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа. Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа. - Това не е право.
към беседата >>
които някога си ми пял!
които някога си ми пял!
към беседата >>
И тъй, празните чували в света могат да работят, а пълните не могат.
И тъй, празните чували в света могат да работят, а пълните не могат.
Какво ще кажете отгоре на това? Мнозина казват: “Учените хора, т.е. пълните глави, пълните хамбари ще оправят света.” - Нямам нищо против тази философия, но казвам: Ако, наистина, пълните глави, т.е. пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят. Оправен ли е светът?
към беседата >>
Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения.
Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, Който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на Когото е толкова мощен, светлината тъй силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада. Всичко живо оттам ще излезе вън. Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света.
Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения.
Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа. Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа. Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа. - Това не е право. Всеки човек сам трябва да се учи.
към беседата >>
Тогаз Божествената топлина се разля в мен
Тогаз Божествената топлина се разля в мен
към беседата >>
Какво ще кажете отгоре на това?
И тъй, празните чували в света могат да работят, а пълните не могат.
Какво ще кажете отгоре на това?
Мнозина казват: “Учените хора, т.е. пълните глави, пълните хамбари ще оправят света.” - Нямам нищо против тази философия, но казвам: Ако, наистина, пълните глави, т.е. пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят. Оправен ли е светът? - Не е оправен.
към беседата >>
Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа.
Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада. Всичко живо оттам ще излезе вън. Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света. Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения.
Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа.
Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа. Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа. - Това не е право. Всеки човек сам трябва да се учи. Съвременните хора трябва да служат на друг морал.
към беседата >>
и стопи снега и леда.
и стопи снега и леда.
към беседата >>
Мнозина казват: “Учените хора, т.е.
И тъй, празните чували в света могат да работят, а пълните не могат. Какво ще кажете отгоре на това?
Мнозина казват: “Учените хора, т.е.
пълните глави, пълните хамбари ще оправят света.” - Нямам нищо против тази философия, но казвам: Ако, наистина, пълните глави, т.е. пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят. Оправен ли е светът? - Не е оправен. Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна.
към беседата >>
Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа.
Бог няма да остави нито едно същество в ада. Всичко живо оттам ще излезе вън. Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света. Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения. Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа.
Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа.
Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа. - Това не е право. Всеки човек сам трябва да се учи. Съвременните хора трябва да служат на друг морал. Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо.
към беседата >>
И изобилно потекоха водите,
И изобилно потекоха водите,
към беседата >>
пълните глави, пълните хамбари ще оправят света.” - Нямам нищо против тази философия, но казвам: Ако, наистина, пълните глави, т.е.
И тъй, празните чували в света могат да работят, а пълните не могат. Какво ще кажете отгоре на това? Мнозина казват: “Учените хора, т.е.
пълните глави, пълните хамбари ще оправят света.” - Нямам нищо против тази философия, но казвам: Ако, наистина, пълните глави, т.е.
пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят. Оправен ли е светът? - Не е оправен. Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна. Какво се разбира под тия думи?
към беседата >>
Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа.
Всичко живо оттам ще излезе вън. Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света. Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения. Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа. Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа.
Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа.
- Това не е право. Всеки човек сам трябва да се учи. Съвременните хора трябва да служат на друг морал. Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо. Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене.
към беседата >>
които напоиха и оросиха всичко в мен.
които напоиха и оросиха всичко в мен.
към беседата >>
пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят.
И тъй, празните чували в света могат да работят, а пълните не могат. Какво ще кажете отгоре на това? Мнозина казват: “Учените хора, т.е. пълните глави, пълните хамбари ще оправят света.” - Нямам нищо против тази философия, но казвам: Ако, наистина, пълните глави, т.е.
пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят.
Оправен ли е светът? - Не е оправен. Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна. Какво се разбира под тия думи? Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство.
към беседата >>
- Това не е право.
Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света. Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения. Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа. Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа. Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа.
- Това не е право.
Всеки човек сам трябва да се учи. Съвременните хора трябва да служат на друг морал. Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо. Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене. Никой не може да учи хората на логическо мислене.
към беседата >>
И от тогава почна всичко да расте и цъфти,
И от тогава почна всичко да расте и цъфти,
към беседата >>
Оправен ли е светът?
И тъй, празните чували в света могат да работят, а пълните не могат. Какво ще кажете отгоре на това? Мнозина казват: “Учените хора, т.е. пълните глави, пълните хамбари ще оправят света.” - Нямам нищо против тази философия, но казвам: Ако, наистина, пълните глави, т.е. пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят.
Оправен ли е светът?
- Не е оправен. Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна. Какво се разбира под тия думи? Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство. Кой живот наричаме празен?
към беседата >>
Всеки човек сам трябва да се учи.
Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения. Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа. Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа. Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа. - Това не е право.
Всеки човек сам трябва да се учи.
Съвременните хора трябва да служат на друг морал. Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо. Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене. Никой не може да учи хората на логическо мислене. Преди всичко в света не съществува никаква логика.
към беседата >>
да върже и да зрее.”
да върже и да зрее.”
към беседата >>
- Не е оправен.
Какво ще кажете отгоре на това? Мнозина казват: “Учените хора, т.е. пълните глави, пълните хамбари ще оправят света.” - Нямам нищо против тази философия, но казвам: Ако, наистина, пълните глави, т.е. пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят. Оправен ли е светът?
- Не е оправен.
Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна. Какво се разбира под тия думи? Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство. Кой живот наричаме празен? - Животът на всички преходни, временни неща е празен.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да служат на друг морал.
Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа. Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа. Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа. - Това не е право. Всеки човек сам трябва да се учи.
Съвременните хора трябва да служат на друг морал.
Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо. Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене. Никой не може да учи хората на логическо мислене. Преди всичко в света не съществува никаква логика. Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат.
към беседата >>
Божият дух е вложил всичко това в човека.
Божият дух е вложил всичко това в човека.
И когато дойде Божествената топлина, тя ще стопи снега и леда, ще потекат водите и всичко ще започне да расте и да цъфти, да вързва и да зрее.
към беседата >>
Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна.
Мнозина казват: “Учените хора, т.е. пълните глави, пълните хамбари ще оправят света.” - Нямам нищо против тази философия, но казвам: Ако, наистина, пълните глави, т.е. пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят. Оправен ли е светът? - Не е оправен.
Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна.
Какво се разбира под тия думи? Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство. Кой живот наричаме празен? - Животът на всички преходни, временни неща е празен. Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво?
към беседата >>
Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо.
Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа. Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа. - Това не е право. Всеки човек сам трябва да се учи. Съвременните хора трябва да служат на друг морал.
Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо.
Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене. Никой не може да учи хората на логическо мислене. Преди всичко в света не съществува никаква логика. Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат. Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината?
към беседата >>
И когато дойде Божествената топлина, тя ще стопи снега и леда, ще потекат водите и всичко ще започне да расте и да цъфти, да вързва и да зрее.
Божият дух е вложил всичко това в човека.
И когато дойде Божествената топлина, тя ще стопи снега и леда, ще потекат водите и всичко ще започне да расте и да цъфти, да вързва и да зрее.
към беседата >>
Какво се разбира под тия думи?
пълните глави, пълните хамбари ще оправят света.” - Нямам нищо против тази философия, но казвам: Ако, наистина, пълните глави, т.е. пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят. Оправен ли е светът? - Не е оправен. Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна.
Какво се разбира под тия думи?
Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство. Кой живот наричаме празен? - Животът на всички преходни, временни неща е празен. Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво? Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане.
към беседата >>
Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене.
Отива един религиозен човек при някои хора и започва да ги учи, как да се жертват за Господа. - Това не е право. Всеки човек сам трябва да се учи. Съвременните хора трябва да служат на друг морал. Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо.
Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене.
Никой не може да учи хората на логическо мислене. Преди всичко в света не съществува никаква логика. Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат. Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината? - Това не е никаква логика.
към беседата >>
Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство.
пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят. Оправен ли е светът? - Не е оправен. Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна. Какво се разбира под тия думи?
Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство.
Кой живот наричаме празен? - Животът на всички преходни, временни неща е празен. Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво? Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане. Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна.
към беседата >>
Никой не може да учи хората на логическо мислене.
- Това не е право. Всеки човек сам трябва да се учи. Съвременните хора трябва да служат на друг морал. Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо. Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене.
Никой не може да учи хората на логическо мислене.
Преди всичко в света не съществува никаква логика. Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат. Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината? - Това не е никаква логика. Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме!
към беседата >>
Кой живот наричаме празен?
Оправен ли е светът? - Не е оправен. Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна. Какво се разбира под тия думи? Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство.
Кой живот наричаме празен?
- Животът на всички преходни, временни неща е празен. Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво? Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане. Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна. Тя и без това е пълна с мозък.
към беседата >>
Преди всичко в света не съществува никаква логика.
Всеки човек сам трябва да се учи. Съвременните хора трябва да служат на друг морал. Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо. Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене. Никой не може да учи хората на логическо мислене.
Преди всичко в света не съществува никаква логика.
Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат. Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината? - Това не е никаква логика. Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме! ” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата.
към беседата >>
- Животът на всички преходни, временни неща е празен.
- Не е оправен. Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна. Какво се разбира под тия думи? Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство. Кой живот наричаме празен?
- Животът на всички преходни, временни неща е празен.
Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво? Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане. Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна. Тя и без това е пълна с мозък. С какво още може да бъде пълна главата на човека?
към беседата >>
Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат.
Съвременните хора трябва да служат на друг морал. Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо. Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене. Никой не може да учи хората на логическо мислене. Преди всичко в света не съществува никаква логика.
Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат.
Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината? - Това не е никаква логика. Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме! ” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата. Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата.
към беседата >>
Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво?
Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна. Какво се разбира под тия думи? Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство. Кой живот наричаме празен? - Животът на всички преходни, временни неща е празен.
Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво?
Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане. Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна. Тя и без това е пълна с мозък. С какво още може да бъде пълна главата на човека? - С ум.
към беседата >>
Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината?
Ако искам да науча хората, как трябва да живеят за Господа и как трябва да се жертват, първо трябва да науча себе си на това нещо. Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене. Никой не може да учи хората на логическо мислене. Преди всичко в света не съществува никаква логика. Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат.
Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината?
- Това не е никаква логика. Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме! ” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата. Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата. Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ.
към беседата >>
Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане.
Какво се разбира под тия думи? Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство. Кой живот наричаме празен? - Животът на всички преходни, временни неща е празен. Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво?
Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане.
Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна. Тя и без това е пълна с мозък. С какво още може да бъде пълна главата на човека? - С ум. - Още?
към беседата >>
- Това не е никаква логика.
Друг някой пък иска да учи хората на логическо мислене. Никой не може да учи хората на логическо мислене. Преди всичко в света не съществува никаква логика. Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат. Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината?
- Това не е никаква логика.
Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме! ” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата. Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата. Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ. Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н.
към беседата >>
Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна.
Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство. Кой живот наричаме празен? - Животът на всички преходни, временни неща е празен. Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво? Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане.
Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна.
Тя и без това е пълна с мозък. С какво още може да бъде пълна главата на човека? - С ум. - Още? - С душа.
към беседата >>
Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме!
Никой не може да учи хората на логическо мислене. Преди всичко в света не съществува никаква логика. Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат. Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината? - Това не е никаква логика.
Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме!
” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата. Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата. Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ. Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н. От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ.
към беседата >>
Тя и без това е пълна с мозък.
Кой живот наричаме празен? - Животът на всички преходни, временни неща е празен. Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво? Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане. Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна.
Тя и без това е пълна с мозък.
С какво още може да бъде пълна главата на човека? - С ум. - Още? - С душа. - Още?
към беседата >>
” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата.
Преди всичко в света не съществува никаква логика. Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат. Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината? - Това не е никаква логика. Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме!
” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата.
Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата. Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ. Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н. От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ. След това от цялата картина съдя и за самия художник.
към беседата >>
С какво още може да бъде пълна главата на човека?
- Животът на всички преходни, временни неща е празен. Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво? Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане. Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна. Тя и без това е пълна с мозък.
С какво още може да бъде пълна главата на човека?
- С ум. - Още? - С душа. - Още? - С живот.
към беседата >>
Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата.
Чрез логиката едни хора доказват Истината, а други я отричат. Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината? - Това не е никаква логика. Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме! ” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата.
Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата.
Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ. Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н. От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ. След това от цялата картина съдя и за самия художник. Колкото картината е по-жива, толкова и художникът е по-жив; колкото картината е по-мъртва, толкова и художникът е по-мъртъв.
към беседата >>
- С ум.
Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво? Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане. Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна. Тя и без това е пълна с мозък. С какво още може да бъде пълна главата на човека?
- С ум.
- Още? - С душа. - Още? - С живот. - Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот.
към беседата >>
Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ.
Питам: Каква е тази логика, която едновременно отказва и доказва Истината? - Това не е никаква логика. Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме! ” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата. Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата.
Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ.
Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н. От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ. След това от цялата картина съдя и за самия художник. Колкото картината е по-жива, толкова и художникът е по-жив; колкото картината е по-мъртва, толкова и художникът е по-мъртъв. Колкото картината е по-разхвърляна, толкова и художникът е по-разхвърлян.
към беседата >>
- Още?
Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане. Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна. Тя и без това е пълна с мозък. С какво още може да бъде пълна главата на човека? - С ум.
- Още?
- С душа. - Още? - С живот. - Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот. Тези неща не могат да пълнят празнини.
към беседата >>
Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н.
- Това не е никаква логика. Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме! ” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата. Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата. Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ.
Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н.
От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ. След това от цялата картина съдя и за самия художник. Колкото картината е по-жива, толкова и художникът е по-жив; колкото картината е по-мъртва, толкова и художникът е по-мъртъв. Колкото картината е по-разхвърляна, толкова и художникът е по-разхвърлян. Обаче, природата не обича разхвърляните неща.
към беседата >>
- С душа.
Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна. Тя и без това е пълна с мозък. С какво още може да бъде пълна главата на човека? - С ум. - Още?
- С душа.
- Още? - С живот. - Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот. Тези неща не могат да пълнят празнини. Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо?
към беседата >>
От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ.
Друг някой казва: “Ние трябва да се научим да разсъждаваме! ” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата. Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата. Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ. Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н.
От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ.
След това от цялата картина съдя и за самия художник. Колкото картината е по-жива, толкова и художникът е по-жив; колкото картината е по-мъртва, толкова и художникът е по-мъртъв. Колкото картината е по-разхвърляна, толкова и художникът е по-разхвърлян. Обаче, природата не обича разхвърляните неща.
към беседата >>
- Още?
Тя и без това е пълна с мозък. С какво още може да бъде пълна главата на човека? - С ум. - Още? - С душа.
- Още?
- С живот. - Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот. Тези неща не могат да пълнят празнини. Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо? - Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане.
към беседата >>
След това от цялата картина съдя и за самия художник.
” Как ще се учите да разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата. Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата. Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ. Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н. От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ.
След това от цялата картина съдя и за самия художник.
Колкото картината е по-жива, толкова и художникът е по-жив; колкото картината е по-мъртва, толкова и художникът е по-мъртъв. Колкото картината е по-разхвърляна, толкова и художникът е по-разхвърлян. Обаче, природата не обича разхвърляните неща.
към беседата >>
- С живот.
С какво още може да бъде пълна главата на човека? - С ум. - Още? - С душа. - Още?
- С живот.
- Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот. Тези неща не могат да пълнят празнини. Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо? - Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане. Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства.
към беседата >>
Колкото картината е по-жива, толкова и художникът е по-жив; колкото картината е по-мъртва, толкова и художникът е по-мъртъв.
Да разсъждаваш, значи да виждаш нещата. Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ. Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н. От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ. След това от цялата картина съдя и за самия художник.
Колкото картината е по-жива, толкова и художникът е по-жив; колкото картината е по-мъртва, толкова и художникът е по-мъртъв.
Колкото картината е по-разхвърляна, толкова и художникът е по-разхвърлян. Обаче, природата не обича разхвърляните неща.
към беседата >>
- Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот.
- С ум. - Още? - С душа. - Още? - С живот.
- Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот.
Тези неща не могат да пълнят празнини. Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо? - Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане. Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства. Те не са нещо материално.
към беседата >>
Колкото картината е по-разхвърляна, толкова и художникът е по-разхвърлян.
Пред мен седи една картина, която представлява човешки образ. Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н. От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ. След това от цялата картина съдя и за самия художник. Колкото картината е по-жива, толкова и художникът е по-жив; колкото картината е по-мъртва, толкова и художникът е по-мъртъв.
Колкото картината е по-разхвърляна, толкова и художникът е по-разхвърлян.
Обаче, природата не обича разхвърляните неща.
към беседата >>
Тези неща не могат да пълнят празнини.
- Още? - С душа. - Още? - С живот. - Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот.
Тези неща не могат да пълнят празнини.
Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо? - Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане. Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства. Те не са нещо материално. Да се говори за пълнене на главата, това показва неразбиране на нещата.
към беседата >>
Обаче, природата не обича разхвърляните неща.
Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н. От всичко това съдя, доколко художникът е могъл да схване външните черти на този образ. След това от цялата картина съдя и за самия художник. Колкото картината е по-жива, толкова и художникът е по-жив; колкото картината е по-мъртва, толкова и художникът е по-мъртъв. Колкото картината е по-разхвърляна, толкова и художникът е по-разхвърлян.
Обаче, природата не обича разхвърляните неща.
към беседата >>
Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо?
- С душа. - Още? - С живот. - Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот. Тези неща не могат да пълнят празнини.
Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо?
- Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане. Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства. Те не са нещо материално. Да се говори за пълнене на главата, това показва неразбиране на нещата. Всяко неразбиране ражда двусмисленост, както и ред безсмислици.
към беседата >>
И тъй, като се говори за сегашния живот, трябва да се знае, че в природата и в живота всичко е в движение.
И тъй, като се говори за сегашния живот, трябва да се знае, че в природата и в живота всичко е в движение.
Затова, именно, това, което е било днес, утре няма да бъде - друго нещо ще имаме. Нещата всеки момент се менят по причина на това, че местата и обстановката им се мести. Движението е израз на съзнанието. Съзнанието само се движи. Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия.
към беседата >>
- Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане.
- Още? - С живот. - Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот. Тези неща не могат да пълнят празнини. Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо?
- Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане.
Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства. Те не са нещо материално. Да се говори за пълнене на главата, това показва неразбиране на нещата. Всяко неразбиране ражда двусмисленост, както и ред безсмислици.
към беседата >>
Затова, именно, това, което е било днес, утре няма да бъде - друго нещо ще имаме.
И тъй, като се говори за сегашния живот, трябва да се знае, че в природата и в живота всичко е в движение.
Затова, именно, това, което е било днес, утре няма да бъде - друго нещо ще имаме.
Нещата всеки момент се менят по причина на това, че местата и обстановката им се мести. Движението е израз на съзнанието. Съзнанието само се движи. Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия. Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят.
към беседата >>
Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства.
- С живот. - Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот. Тези неща не могат да пълнят празнини. Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо? - Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане.
Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства.
Те не са нещо материално. Да се говори за пълнене на главата, това показва неразбиране на нещата. Всяко неразбиране ражда двусмисленост, както и ред безсмислици.
към беседата >>
Нещата всеки момент се менят по причина на това, че местата и обстановката им се мести.
И тъй, като се говори за сегашния живот, трябва да се знае, че в природата и в живота всичко е в движение. Затова, именно, това, което е било днес, утре няма да бъде - друго нещо ще имаме.
Нещата всеки момент се менят по причина на това, че местата и обстановката им се мести.
Движението е израз на съзнанието. Съзнанието само се движи. Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия. Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят. Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент.
към беседата >>
Те не са нещо материално.
- Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот. Тези неща не могат да пълнят празнини. Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо? - Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане. Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства.
Те не са нещо материално.
Да се говори за пълнене на главата, това показва неразбиране на нещата. Всяко неразбиране ражда двусмисленост, както и ред безсмислици.
към беседата >>
Движението е израз на съзнанието.
И тъй, като се говори за сегашния живот, трябва да се знае, че в природата и в живота всичко е в движение. Затова, именно, това, което е било днес, утре няма да бъде - друго нещо ще имаме. Нещата всеки момент се менят по причина на това, че местата и обстановката им се мести.
Движението е израз на съзнанието.
Съзнанието само се движи. Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия. Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят. Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент. На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва да спазват, защото, ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи.
към беседата >>
Да се говори за пълнене на главата, това показва неразбиране на нещата.
Тези неща не могат да пълнят празнини. Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо? - Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане. Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства. Те не са нещо материално.
Да се говори за пълнене на главата, това показва неразбиране на нещата.
Всяко неразбиране ражда двусмисленост, както и ред безсмислици.
към беседата >>
Съзнанието само се движи.
И тъй, като се говори за сегашния живот, трябва да се знае, че в природата и в живота всичко е в движение. Затова, именно, това, което е било днес, утре няма да бъде - друго нещо ще имаме. Нещата всеки момент се менят по причина на това, че местата и обстановката им се мести. Движението е израз на съзнанието.
Съзнанието само се движи.
Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия. Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят. Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент. На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва да спазват, защото, ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи. Всеки трябва да се движи според бързината, която му е определена.
към беседата >>
Всяко неразбиране ражда двусмисленост, както и ред безсмислици.
Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо? - Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане. Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства. Те не са нещо материално. Да се говори за пълнене на главата, това показва неразбиране на нещата.
Всяко неразбиране ражда двусмисленост, както и ред безсмислици.
към беседата >>
Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия.
И тъй, като се говори за сегашния живот, трябва да се знае, че в природата и в живота всичко е в движение. Затова, именно, това, което е било днес, утре няма да бъде - друго нещо ще имаме. Нещата всеки момент се менят по причина на това, че местата и обстановката им се мести. Движението е израз на съзнанието. Съзнанието само се движи.
Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия.
Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят. Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент. На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва да спазват, защото, ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи. Всеки трябва да се движи според бързината, която му е определена. Както всеки човек има свой начин на мислене, на чувстване и на действие, така и всяко движение трябва да има своя определена посока.
към беседата >>
Много от съвременните писатели си служат с думи, които едновременно съдържат в себе си две различни понятия.
Много от съвременните писатели си служат с думи, които едновременно съдържат в себе си две различни понятия.
И затова, като разглеждате граматиките и христоматиите в съвременните училища, в четивата виждате употребени такива думи, които предизвикват в ума на децата най-двусмислени образи, понятия и мисли. Всяка дума трябва да включва в себе си само едно точно определено понятие. Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва да изказват само едно точно поняние. И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете. Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие.
към беседата >>
Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят.
Затова, именно, това, което е било днес, утре няма да бъде - друго нещо ще имаме. Нещата всеки момент се менят по причина на това, че местата и обстановката им се мести. Движението е израз на съзнанието. Съзнанието само се движи. Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия.
Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят.
Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент. На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва да спазват, защото, ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи. Всеки трябва да се движи според бързината, която му е определена. Както всеки човек има свой начин на мислене, на чувстване и на действие, така и всяко движение трябва да има своя определена посока.
към беседата >>
И затова, като разглеждате граматиките и христоматиите в съвременните училища, в четивата виждате употребени такива думи, които предизвикват в ума на децата най-двусмислени образи, понятия и мисли.
Много от съвременните писатели си служат с думи, които едновременно съдържат в себе си две различни понятия.
И затова, като разглеждате граматиките и христоматиите в съвременните училища, в четивата виждате употребени такива думи, които предизвикват в ума на децата най-двусмислени образи, понятия и мисли.
Всяка дума трябва да включва в себе си само едно точно определено понятие. Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва да изказват само едно точно поняние. И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете. Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие. Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат.
към беседата >>
Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент.
Нещата всеки момент се менят по причина на това, че местата и обстановката им се мести. Движението е израз на съзнанието. Съзнанието само се движи. Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия. Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят.
Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент.
На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва да спазват, защото, ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи. Всеки трябва да се движи според бързината, която му е определена. Както всеки човек има свой начин на мислене, на чувстване и на действие, така и всяко движение трябва да има своя определена посока.
към беседата >>
Всяка дума трябва да включва в себе си само едно точно определено понятие.
Много от съвременните писатели си служат с думи, които едновременно съдържат в себе си две различни понятия. И затова, като разглеждате граматиките и христоматиите в съвременните училища, в четивата виждате употребени такива думи, които предизвикват в ума на децата най-двусмислени образи, понятия и мисли.
Всяка дума трябва да включва в себе си само едно точно определено понятие.
Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва да изказват само едно точно поняние. И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете. Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие. Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат. Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора.
към беседата >>
На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва да спазват, защото, ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи.
Движението е израз на съзнанието. Съзнанието само се движи. Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия. Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят. Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент.
На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва да спазват, защото, ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи.
Всеки трябва да се движи според бързината, която му е определена. Както всеки човек има свой начин на мислене, на чувстване и на действие, така и всяко движение трябва да има своя определена посока.
към беседата >>
Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва да изказват само едно точно поняние.
Много от съвременните писатели си служат с думи, които едновременно съдържат в себе си две различни понятия. И затова, като разглеждате граматиките и христоматиите в съвременните училища, в четивата виждате употребени такива думи, които предизвикват в ума на децата най-двусмислени образи, понятия и мисли. Всяка дума трябва да включва в себе си само едно точно определено понятие.
Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва да изказват само едно точно поняние.
И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете. Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие. Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат. Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора. Какво показва това?
към беседата >>
Всеки трябва да се движи според бързината, която му е определена.
Съзнанието само се движи. Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия. Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят. Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент. На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва да спазват, защото, ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи.
Всеки трябва да се движи според бързината, която му е определена.
Както всеки човек има свой начин на мислене, на чувстване и на действие, така и всяко движение трябва да има своя определена посока.
към беседата >>
И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете.
Много от съвременните писатели си служат с думи, които едновременно съдържат в себе си две различни понятия. И затова, като разглеждате граматиките и христоматиите в съвременните училища, в четивата виждате употребени такива думи, които предизвикват в ума на децата най-двусмислени образи, понятия и мисли. Всяка дума трябва да включва в себе си само едно точно определено понятие. Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва да изказват само едно точно поняние.
И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете.
Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие. Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат. Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора. Какво показва това? - Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила.
към беседата >>
Както всеки човек има свой начин на мислене, на чувстване и на действие, така и всяко движение трябва да има своя определена посока.
Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия. Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят. Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент. На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва да спазват, защото, ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи. Всеки трябва да се движи според бързината, която му е определена.
Както всеки човек има свой начин на мислене, на чувстване и на действие, така и всяко движение трябва да има своя определена посока.
към беседата >>
Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие.
Много от съвременните писатели си служат с думи, които едновременно съдържат в себе си две различни понятия. И затова, като разглеждате граматиките и христоматиите в съвременните училища, в четивата виждате употребени такива думи, които предизвикват в ума на децата най-двусмислени образи, понятия и мисли. Всяка дума трябва да включва в себе си само едно точно определено понятие. Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва да изказват само едно точно поняние. И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете.
Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие.
Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат. Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора. Какво показва това? - Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила. Какво подразбират под думата “верующ човек”?
към беседата >>
Питам: В какво седи положителната философия на живота?
Питам: В какво седи положителната философия на живота?
Ако имаме три същества, едното от които живее на месечината, другото на слънцето и третото на сатурна, какви впечатления ще имат те от нашата земя? Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме? - Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл. Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право.
към беседата >>
Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат.
И затова, като разглеждате граматиките и христоматиите в съвременните училища, в четивата виждате употребени такива думи, които предизвикват в ума на децата най-двусмислени образи, понятия и мисли. Всяка дума трябва да включва в себе си само едно точно определено понятие. Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва да изказват само едно точно поняние. И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете. Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие.
Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат.
Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора. Какво показва това? - Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила. Какво подразбират под думата “верующ човек”? - Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща.
към беседата >>
Ако имаме три същества, едното от които живее на месечината, другото на слънцето и третото на сатурна, какви впечатления ще имат те от нашата земя?
Питам: В какво седи положителната философия на живота?
Ако имаме три същества, едното от които живее на месечината, другото на слънцето и третото на сатурна, какви впечатления ще имат те от нашата земя?
Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме? - Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл. Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер.
към беседата >>
Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора.
Всяка дума трябва да включва в себе си само едно точно определено понятие. Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва да изказват само едно точно поняние. И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете. Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие. Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат.
Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора.
Какво показва това? - Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила. Какво подразбират под думата “верующ човек”? - Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща. По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото.
към беседата >>
Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме?
Питам: В какво седи положителната философия на живота? Ако имаме три същества, едното от които живее на месечината, другото на слънцето и третото на сатурна, какви впечатления ще имат те от нашата земя?
Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме?
- Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл. Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства.
към беседата >>
Какво показва това?
Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва да изказват само едно точно поняние. И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете. Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие. Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат. Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора.
Какво показва това?
- Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила. Какво подразбират под думата “верующ човек”? - Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща. По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото. Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш?
към беседата >>
- Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл.
Питам: В какво седи положителната философия на живота? Ако имаме три същества, едното от които живее на месечината, другото на слънцето и третото на сатурна, какви впечатления ще имат те от нашата земя? Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме?
- Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл.
Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет.
към беседата >>
- Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила.
И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете. Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие. Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат. Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора. Какво показва това?
- Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила.
Какво подразбират под думата “верующ човек”? - Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща. По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото. Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш? Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес.
към беседата >>
Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети?
Питам: В какво седи положителната философия на живота? Ако имаме три същества, едното от които живее на месечината, другото на слънцето и третото на сатурна, какви впечатления ще имат те от нашата земя? Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме? - Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл.
Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети?
Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи.
към беседата >>
Какво подразбират под думата “верующ човек”?
Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие. Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат. Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора. Какво показва това? - Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила.
Какво подразбират под думата “верующ човек”?
- Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща. По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото. Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш? Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес. Кое е реалното в света?
към беседата >>
Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право.
Питам: В какво седи положителната философия на живота? Ако имаме три същества, едното от които живее на месечината, другото на слънцето и третото на сатурна, какви впечатления ще имат те от нашата земя? Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме? - Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл. Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети?
Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право.
Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви.
към беседата >>
- Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща.
Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат. Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора. Какво показва това? - Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила. Какво подразбират под думата “верующ човек”?
- Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща.
По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото. Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш? Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес. Кое е реалното в света? Реалността седи дълбоко вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот.
към беседата >>
Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер.
Ако имаме три същества, едното от които живее на месечината, другото на слънцето и третото на сатурна, какви впечатления ще имат те от нашата земя? Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме? - Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл. Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право.
Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер.
Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти.
към беседата >>
По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото.
Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора. Какво показва това? - Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила. Какво подразбират под думата “верующ човек”? - Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща.
По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото.
Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш? Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес. Кое е реалното в света? Реалността седи дълбоко вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот. С това ние не искаме да се премахнат вярванията на хората, но казваме, че нещата днес са разместени.
към беседата >>
Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства.
Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме? - Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл. Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер.
Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства.
Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията.
към беседата >>
Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш?
Какво показва това? - Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила. Какво подразбират под думата “верующ човек”? - Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща. По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото.
Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш?
Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес. Кое е реалното в света? Реалността седи дълбоко вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот. С това ние не искаме да се премахнат вярванията на хората, но казваме, че нещата днес са разместени.
към беседата >>
Изобщо, материализмът там е в своя разцвет.
- Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл. Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства.
Изобщо, материализмът там е в своя разцвет.
Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията. Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти.
към беседата >>
Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес.
- Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила. Какво подразбират под думата “верующ човек”? - Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща. По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото. Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш?
Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес.
Кое е реалното в света? Реалността седи дълбоко вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот. С това ние не искаме да се премахнат вярванията на хората, но казваме, че нещата днес са разместени.
към беседата >>
Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи.
Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет.
Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи.
Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията. Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност.
към беседата >>
Кое е реалното в света?
Какво подразбират под думата “верующ човек”? - Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща. По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото. Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш? Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес.
Кое е реалното в света?
Реалността седи дълбоко вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот. С това ние не искаме да се премахнат вярванията на хората, но казваме, че нещата днес са разместени.
към беседата >>
Тия същества са горделиви.
Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи.
Тия същества са горделиви.
Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията. Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност. Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма.
към беседата >>
Реалността седи дълбоко вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот.
- Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща. По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото. Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш? Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес. Кое е реалното в света?
Реалността седи дълбоко вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот.
С това ние не искаме да се премахнат вярванията на хората, но казваме, че нещата днес са разместени.
към беседата >>
Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти.
Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви.
Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти.
Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията. Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност. Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма. Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен.
към беседата >>
С това ние не искаме да се премахнат вярванията на хората, но казваме, че нещата днес са разместени.
По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото. Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш? Това, което чувстваш с пръстите си, то не е виждане, то е друг процес. Кое е реалното в света? Реалността седи дълбоко вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот.
С това ние не искаме да се премахнат вярванията на хората, но казваме, че нещата днес са разместени.
към беседата >>
Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията.
Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти.
Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията.
Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност. Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма. Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Често казват за някого: “Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека.
към беседата >>
Ще ви дам един пример, да видите, как се разместват нещата в живота.
Ще ви дам един пример, да видите, как се разместват нещата в живота.
В един от американските университети студентите по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят, доколко той владее материала си. За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си, да се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения. Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”. Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък? ” И в науката има такъв хамбък.
към беседата >>
Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти.
Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията.
Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти.
Червеният цвят показва чрезмерна деятелност. Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма. Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Често казват за някого: “Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека. Те служат като символи.
към беседата >>
В един от американските университети студентите по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят, доколко той владее материала си.
Ще ви дам един пример, да видите, как се разместват нещата в живота.
В един от американските университети студентите по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят, доколко той владее материала си.
За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си, да се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения. Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”. Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък? ” И в науката има такъв хамбък. Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат.
към беседата >>
Червеният цвят показва чрезмерна деятелност.
Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията. Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти.
Червеният цвят показва чрезмерна деятелност.
Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма. Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Често казват за някого: “Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека. Те служат като символи.
към беседата >>
За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си, да се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения.
Ще ви дам един пример, да видите, как се разместват нещата в живота. В един от американските университети студентите по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят, доколко той владее материала си.
За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си, да се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения.
Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”. Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък? ” И в науката има такъв хамбък. Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат. Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече.
към беседата >>
Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма.
Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията. Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност.
Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма.
Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Често казват за някого: “Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека. Те служат като символи.
към беседата >>
Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”.
Ще ви дам един пример, да видите, как се разместват нещата в живота. В един от американските университети студентите по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят, доколко той владее материала си. За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си, да се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения.
Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”.
Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък? ” И в науката има такъв хамбък. Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат. Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече. Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък.
към беседата >>
Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен.
Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията. Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност. Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма.
Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен.
Често казват за някого: “Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека. Те служат като символи.
към беседата >>
Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък?
Ще ви дам един пример, да видите, как се разместват нещата в живота. В един от американските университети студентите по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят, доколко той владее материала си. За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си, да се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения. Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”.
Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък?
” И в науката има такъв хамбък. Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат. Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече. Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък. Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва.
към беседата >>
Често казват за някого: “Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека.
Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията. Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност. Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма. Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен.
Често казват за някого: “Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека.
Те служат като символи.
към беседата >>
” И в науката има такъв хамбък.
Ще ви дам един пример, да видите, как се разместват нещата в живота. В един от американските университети студентите по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят, доколко той владее материала си. За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си, да се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения. Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”. Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък?
” И в науката има такъв хамбък.
Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат. Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече. Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък. Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва. Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок.
към беседата >>
Те служат като символи.
Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност. Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма. Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Често казват за някого: “Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека.
Те служат като символи.
към беседата >>
Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат.
В един от американските университети студентите по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят, доколко той владее материала си. За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си, да се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения. Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”. Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък? ” И в науката има такъв хамбък.
Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат.
Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече. Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък. Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва. Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок. Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата.
към беседата >>
В Писанието се казва, че Истината дошла в света, и светът не я приел.
В Писанието се казва, че Истината дошла в света, и светът не я приел.
Това е ясно за всички. Същевременно се казва, че Истината дошла между своите си, и те не я приели. Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека. Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва? Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи.
към беседата >>
Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече.
За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си, да се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения. Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”. Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък? ” И в науката има такъв хамбък. Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат.
Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече.
Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък. Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва. Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок. Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата. Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него.
към беседата >>
Това е ясно за всички.
В Писанието се казва, че Истината дошла в света, и светът не я приел.
Това е ясно за всички.
Същевременно се казва, че Истината дошла между своите си, и те не я приели. Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека. Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва? Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения.
към беседата >>
Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък.
Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”. Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък? ” И в науката има такъв хамбък. Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат. Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече.
Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък.
Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва. Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок. Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата. Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него. Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало.
към беседата >>
Същевременно се казва, че Истината дошла между своите си, и те не я приели.
В Писанието се казва, че Истината дошла в света, и светът не я приел. Това е ясно за всички.
Същевременно се казва, че Истината дошла между своите си, и те не я приели.
Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека. Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва? Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин.
към беседата >>
Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва.
Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък? ” И в науката има такъв хамбък. Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат. Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече. Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък.
Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва.
Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок. Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата. Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него. Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало. Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите.
към беседата >>
Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека.
В Писанието се казва, че Истината дошла в света, и светът не я приел. Това е ясно за всички. Същевременно се казва, че Истината дошла между своите си, и те не я приели.
Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека.
Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва? Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича Истината.
към беседата >>
Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок.
” И в науката има такъв хамбък. Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат. Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече. Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък. Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва.
Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок.
Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата. Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него. Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало. Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност.
към беседата >>
Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва?
В Писанието се казва, че Истината дошла в света, и светът не я приел. Това е ясно за всички. Същевременно се казва, че Истината дошла между своите си, и те не я приели. Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека.
Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва?
Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината.
към беседата >>
Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата.
Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат. Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече. Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък. Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва. Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок.
Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата.
Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него. Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало. Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае.
към беседата >>
Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи.
В Писанието се казва, че Истината дошла в света, и светът не я приел. Това е ясно за всички. Същевременно се казва, че Истината дошла между своите си, и те не я приели. Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека. Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва?
Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи.
Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината. Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние?
към беседата >>
Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него.
Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече. Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък. Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва. Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок. Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата.
Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него.
Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало. Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае. Например, той знае, какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.
към беседата >>
Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения.
Това е ясно за всички. Същевременно се казва, че Истината дошла между своите си, и те не я приели. Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека. Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва? Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи.
Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения.
Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината. Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние? ” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него.
към беседата >>
Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало.
Днес съвременните хора се мъчат да разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък. Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва. Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок. Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата. Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него.
Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало.
Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае. Например, той знае, какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения.
към беседата >>
Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин.
Същевременно се казва, че Истината дошла между своите си, и те не я приели. Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека. Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва? Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения.
Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин.
Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината. Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние? ” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него. Коя мравка е станала човек?
към беседата >>
Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите.
Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си.” С това въпросът се изчерпва. Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок. Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата. Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него. Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало.
Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите.
Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае. Например, той знае, какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения. Такъв човек се гневи, сърди, и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае.
към беседата >>
Разумен човек е този, който обича Истината.
Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека. Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва? Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин.
Разумен човек е този, който обича Истината.
Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината. Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние? ” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него. Коя мравка е станала човек? - Никоя.
към беседата >>
Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност.
Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили, и техният внук днес се явява със същия порок. Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата. Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него. Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало. Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите.
Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност.
Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае. Например, той знае, какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения. Такъв човек се гневи, сърди, и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае.
към беседата >>
Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината.
Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат Истината и да я приложат в живота си, както трябва? Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича Истината.
Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината.
Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние? ” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него. Коя мравка е станала човек? - Никоя. Кой човек с станал Бог?
към беседата >>
Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае.
Обаче, на този човек трябва да се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата. Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него. Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало. Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност.
Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае.
Например, той знае, какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения. Такъв човек се гневи, сърди, и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае.
към беседата >>
Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние?
Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината.
Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние?
” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него. Коя мравка е станала човек? - Никоя. Кой човек с станал Бог? - Никой.
към беседата >>
Например, той знае, какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.
Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него. Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало. Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае.
Например, той знае, какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.
Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения. Такъв човек се гневи, сърди, и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае.
към беседата >>
” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него.
Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината. Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние?
” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него.
Коя мравка е станала човек? - Никоя. Кой човек с станал Бог? - Никой. Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми.
към беседата >>
Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения.
Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало. Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае. Например, той знае, какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.
Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения.
Такъв човек се гневи, сърди, и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае.
към беседата >>
Коя мравка е станала човек?
Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината. Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние? ” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него.
Коя мравка е станала човек?
- Никоя. Кой човек с станал Бог? - Никой. Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми.
към беседата >>
Такъв човек се гневи, сърди, и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае.
Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае. Например, той знае, какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения.
Такъв човек се гневи, сърди, и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае.
към беседата >>
- Никоя.
Разумен човек е този, който обича Истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината. Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние? ” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него. Коя мравка е станала човек?
- Никоя.
Кой човек с станал Бог? - Никой. Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико.
към беседата >>
Преди създаването на света, земята беше неустроена и пуста: всичко по нея беше в замръзнало състояние - навсякъде само ледове и снегове.
Преди създаването на света, земята беше неустроена и пуста: всичко по нея беше в замръзнало състояние - навсякъде само ледове и снегове.
Всички живи същества, както и човека, прекарали в дълбок сън. Денят, в който Бог решил да създаде света, слънцето на живота изгряло в своето великолепие и блясък. В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли, и цветята цъфнали. Първи рибите почувствали тази промяна в света. Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето?
към беседата >>
Кой човек с станал Бог?
Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми е да обикне Истината. Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние? ” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него. Коя мравка е станала човек? - Никоя.
Кой човек с станал Бог?
- Никой. Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си.
към беседата >>
Всички живи същества, както и човека, прекарали в дълбок сън.
Преди създаването на света, земята беше неустроена и пуста: всичко по нея беше в замръзнало състояние - навсякъде само ледове и снегове.
Всички живи същества, както и човека, прекарали в дълбок сън.
Денят, в който Бог решил да създаде света, слънцето на живота изгряло в своето великолепие и блясък. В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли, и цветята цъфнали. Първи рибите почувствали тази промяна в света. Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето? Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат.
към беседата >>
- Никой.
Ще кажете: “Кой е достигнал до това състояние? ” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него. Коя мравка е станала човек? - Никоя. Кой човек с станал Бог?
- Никой.
Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме?
към беседата >>
Денят, в който Бог решил да създаде света, слънцето на живота изгряло в своето великолепие и блясък.
Преди създаването на света, земята беше неустроена и пуста: всичко по нея беше в замръзнало състояние - навсякъде само ледове и снегове. Всички живи същества, както и човека, прекарали в дълбок сън.
Денят, в който Бог решил да създаде света, слънцето на живота изгряло в своето великолепие и блясък.
В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли, и цветята цъфнали. Първи рибите почувствали тази промяна в света. Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето? Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат. Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот?
към беседата >>
Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми.
” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него. Коя мравка е станала човек? - Никоя. Кой човек с станал Бог? - Никой.
Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми.
Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? - Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество.
към беседата >>
В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли, и цветята цъфнали.
Преди създаването на света, земята беше неустроена и пуста: всичко по нея беше в замръзнало състояние - навсякъде само ледове и снегове. Всички живи същества, както и човека, прекарали в дълбок сън. Денят, в който Бог решил да създаде света, слънцето на живота изгряло в своето великолепие и блясък.
В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли, и цветята цъфнали.
Първи рибите почувствали тази промяна в света. Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето? Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат. Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот? Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна?
към беседата >>
Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми.
Коя мравка е станала човек? - Никоя. Кой човек с станал Бог? - Никой. Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми.
Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми.
Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? - Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква.
към беседата >>
Първи рибите почувствали тази промяна в света.
Преди създаването на света, земята беше неустроена и пуста: всичко по нея беше в замръзнало състояние - навсякъде само ледове и снегове. Всички живи същества, както и човека, прекарали в дълбок сън. Денят, в който Бог решил да създаде света, слънцето на живота изгряло в своето великолепие и блясък. В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли, и цветята цъфнали.
Първи рибите почувствали тази промяна в света.
Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето? Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат. Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот? Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна? Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си?
към беседата >>
Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико.
- Никоя. Кой човек с станал Бог? - Никой. Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми.
Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико.
Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? - Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши.
към беседата >>
Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето?
Преди създаването на света, земята беше неустроена и пуста: всичко по нея беше в замръзнало състояние - навсякъде само ледове и снегове. Всички живи същества, както и човека, прекарали в дълбок сън. Денят, в който Бог решил да създаде света, слънцето на живота изгряло в своето великолепие и блясък. В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли, и цветята цъфнали. Първи рибите почувствали тази промяна в света.
Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето?
Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат. Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот? Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна? Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си? ” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече!
към беседата >>
Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си.
Кой човек с станал Бог? - Никой. Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико.
Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си.
Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? - Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има.
към беседата >>
Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат.
Всички живи същества, както и човека, прекарали в дълбок сън. Денят, в който Бог решил да създаде света, слънцето на живота изгряло в своето великолепие и блясък. В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли, и цветята цъфнали. Първи рибите почувствали тази промяна в света. Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето?
Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат.
Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот? Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна? Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си? ” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече! Време е и ти да продължиш своя живот.
към беседата >>
Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме?
- Никой. Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си.
Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме?
- Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има. Ако има войни, те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други.
към беседата >>
Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот?
Денят, в който Бог решил да създаде света, слънцето на живота изгряло в своето великолепие и блясък. В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли, и цветята цъфнали. Първи рибите почувствали тази промяна в света. Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето? Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат.
Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот?
Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна? Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си? ” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече! Време е и ти да продължиш своя живот. Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал!
към беседата >>
- Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество.
Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме?
- Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество.
Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има. Ако има войни, те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други. Тогава хората ще воюват, без да се убиват; ще се заробват, без да се лишават от свобода; ще се затварят без да се измъчват.
към беседата >>
Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна?
В този момент снеговете и ледовете се стопили, водите потекли, тревите израсли, и цветята цъфнали. Първи рибите почувствали тази промяна в света. Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето? Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат. Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот?
Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна?
Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си? ” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече! Време е и ти да продължиш своя живот. Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал! Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха!
към беседата >>
Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква.
Не, стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? - Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество.
Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква.
Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има. Ако има войни, те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други. Тогава хората ще воюват, без да се убиват; ще се заробват, без да се лишават от свобода; ще се затварят без да се измъчват. Такава трябва да бъде истинската философия на живота.
към беседата >>
Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си?
Първи рибите почувствали тази промяна в света. Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето? Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат. Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот? Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна?
Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си?
” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече! Време е и ти да продължиш своя живот. Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал! Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха! Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал.
към беседата >>
Такъв човек от нищо няма да се плаши.
Когато любим, ние имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? - Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква.
Такъв човек от нищо няма да се плаши.
Войни тогава няма да има. Ако има войни, те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други. Тогава хората ще воюват, без да се убиват; ще се заробват, без да се лишават от свобода; ще се затварят без да се измъчват. Такава трябва да бъде истинската философия на живота.
към беседата >>
” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече!
Те започнали да се движат свободно във водата, изваждали главите си на повърхноста на водата и си казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем да се движим по-свободно, да виждаме по-отблизо слънцето? Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат. Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот? Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна? Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си?
” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече!
Време е и ти да продължиш своя живот. Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал! Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха! Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал. Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече!
към беседата >>
Войни тогава няма да има.
Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? - Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши.
Войни тогава няма да има.
Ако има войни, те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други. Тогава хората ще воюват, без да се убиват; ще се заробват, без да се лишават от свобода; ще се затварят без да се измъчват. Такава трябва да бъде истинската философия на живота.
към беседата >>
Време е и ти да продължиш своя живот.
Трябва някаква външна причина да е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали да излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело да бръмчат. Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот? Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна? Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си? ” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече!
Време е и ти да продължиш своя живот.
Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал! Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха! Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал. Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече! Тревите вече изникнаха, нов живот дойде!
към беседата >>
Ако има войни, те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други.
Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? - Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има.
Ако има войни, те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други.
Тогава хората ще воюват, без да се убиват; ще се заробват, без да се лишават от свобода; ще се затварят без да се измъчват. Такава трябва да бъде истинската философия на живота.
към беседата >>
Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал!
Те си казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за да могат да поддържат и нашия живот? Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна? Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си? ” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече! Време е и ти да продължиш своя живот.
Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал!
Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха! Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал. Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече! Тревите вече изникнаха, нов живот дойде! ” - Няма какво да се прави, ще се става.
към беседата >>
Тогава хората ще воюват, без да се убиват; ще се заробват, без да се лишават от свобода; ще се затварят без да се измъчват.
- Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има. Ако има войни, те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други.
Тогава хората ще воюват, без да се убиват; ще се заробват, без да се лишават от свобода; ще се затварят без да се измъчват.
Такава трябва да бъде истинската философия на живота.
към беседата >>
Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха!
Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна? Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си? ” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече! Време е и ти да продължиш своя живот. Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал!
Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха!
Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал. Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече! Тревите вече изникнаха, нов живот дойде! ” - Няма какво да се прави, ще се става. Работа ме чака, трябва да ора!
към беседата >>
Такава трябва да бъде истинската философия на живота.
Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има. Ако има войни, те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други. Тогава хората ще воюват, без да се убиват; ще се заробват, без да се лишават от свобода; ще се затварят без да се измъчват.
Такава трябва да бъде истинската философия на живота.
към беседата >>
Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал.
Как изникна тази трева, с която ние ще можем да поддържаме живота си? ” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече! Време е и ти да продължиш своя живот. Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал! Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха!
Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал.
Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече! Тревите вече изникнаха, нов живот дойде! ” - Няма какво да се прави, ще се става. Работа ме чака, трябва да ора! Питам ви: Дойде ли делегация при вас от рибите?
към беседата >>
Днес културния свят се намира в големи противоречия, които произтичат от неговите схващания за живота и за Бога.
Днес културния свят се намира в големи противоречия, които произтичат от неговите схващания за живота и за Бога.
Как схващат, например, съвременните религиозни хора, били те православни, протестанти, католици или тия от новите течения, въпроса за Бога? Или, как разбират те Божественото начало в човека? Когато разправяли на един български свещеник, колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: “Господи, прости им, те не знаят, какво правят! ” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си. Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише.
към беседата >>
Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече!
” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали да му казват: “Хайде, господарю, стани вече! Време е и ти да продължиш своя живот. Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал! Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха! Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал.
Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече!
Тревите вече изникнаха, нов живот дойде! ” - Няма какво да се прави, ще се става. Работа ме чака, трябва да ора! Питам ви: Дойде ли делегация при вас от рибите? Дойде ли делегация от насекомите?
към беседата >>
Как схващат, например, съвременните религиозни хора, били те православни, протестанти, католици или тия от новите течения, въпроса за Бога?
Днес културния свят се намира в големи противоречия, които произтичат от неговите схващания за живота и за Бога.
Как схващат, например, съвременните религиозни хора, били те православни, протестанти, католици или тия от новите течения, въпроса за Бога?
Или, как разбират те Божественото начало в човека? Когато разправяли на един български свещеник, колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: “Господи, прости им, те не знаят, какво правят! ” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си. Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Тревите вече изникнаха, нов живот дойде!
Време е и ти да продължиш своя живот. Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал! Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха! Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал. Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече!
Тревите вече изникнаха, нов живот дойде!
” - Няма какво да се прави, ще се става. Работа ме чака, трябва да ора! Питам ви: Дойде ли делегация при вас от рибите? Дойде ли делегация от насекомите? Инай-после, дойде ли делегация от млекопитающите?
към беседата >>
Или, как разбират те Божественото начало в човека?
Днес културния свят се намира в големи противоречия, които произтичат от неговите схващания за живота и за Бога. Как схващат, например, съвременните религиозни хора, били те православни, протестанти, католици или тия от новите течения, въпроса за Бога?
Или, как разбират те Божественото начало в човека?
Когато разправяли на един български свещеник, колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: “Господи, прости им, те не знаят, какво правят! ” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си. Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише. Какво лошо има в това? Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре.
към беседата >>
” - Няма какво да се прави, ще се става.
Слънцето вече изгря и стопи ледовете и снеговете.” - Тъй ли, че аз още не съм се наспал! Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха! Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал. Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече! Тревите вече изникнаха, нов живот дойде!
” - Няма какво да се прави, ще се става.
Работа ме чака, трябва да ора! Питам ви: Дойде ли делегация при вас от рибите? Дойде ли делегация от насекомите? Инай-после, дойде ли делегация от млекопитающите? Преведете тия символи и вижте, какъв смисъл се крие в тях!
към беседата >>
Когато разправяли на един български свещеник, колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: “Господи, прости им, те не знаят, какво правят!
Днес културния свят се намира в големи противоречия, които произтичат от неговите схващания за живота и за Бога. Как схващат, например, съвременните религиозни хора, били те православни, протестанти, католици или тия от новите течения, въпроса за Бога? Или, как разбират те Божественото начало в човека?
Когато разправяли на един български свещеник, колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: “Господи, прости им, те не знаят, какво правят!
” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си. Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише. Какво лошо има в това? Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре. Нека се плаши този свещеник.
към беседата >>
Работа ме чака, трябва да ора!
Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха! Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал. Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече! Тревите вече изникнаха, нов живот дойде! ” - Няма какво да се прави, ще се става.
Работа ме чака, трябва да ора!
Питам ви: Дойде ли делегация при вас от рибите? Дойде ли делегация от насекомите? Инай-после, дойде ли делегация от млекопитающите? Преведете тия символи и вижте, какъв смисъл се крие в тях!
към беседата >>
” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си.
Днес културния свят се намира в големи противоречия, които произтичат от неговите схващания за живота и за Бога. Как схващат, например, съвременните религиозни хора, били те православни, протестанти, католици или тия от новите течения, въпроса за Бога? Или, как разбират те Божественото начало в човека? Когато разправяли на един български свещеник, колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: “Господи, прости им, те не знаят, какво правят!
” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си.
Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише. Какво лошо има в това? Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре. Нека се плаши този свещеник. Българинът винаги българин ще си остане.
към беседата >>
Питам ви: Дойде ли делегация при вас от рибите?
Слънцето грее силно, време е да станеш и да започнеш работата си.” - Не съм се още наспал. Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече! Тревите вече изникнаха, нов живот дойде! ” - Няма какво да се прави, ще се става. Работа ме чака, трябва да ора!
Питам ви: Дойде ли делегация при вас от рибите?
Дойде ли делегация от насекомите? Инай-после, дойде ли делегация от млекопитающите? Преведете тия символи и вижте, какъв смисъл се крие в тях!
към беседата >>
Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише.
Днес културния свят се намира в големи противоречия, които произтичат от неговите схващания за живота и за Бога. Как схващат, например, съвременните религиозни хора, били те православни, протестанти, католици или тия от новите течения, въпроса за Бога? Или, как разбират те Божественото начало в човека? Когато разправяли на един български свещеник, колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: “Господи, прости им, те не знаят, какво правят! ” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си.
Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише.
Какво лошо има в това? Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре. Нека се плаши този свещеник. Българинът винаги българин ще си остане. Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си?
към беседата >>
Дойде ли делегация от насекомите?
Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече! Тревите вече изникнаха, нов живот дойде! ” - Няма какво да се прави, ще се става. Работа ме чака, трябва да ора! Питам ви: Дойде ли делегация при вас от рибите?
Дойде ли делегация от насекомите?
Инай-после, дойде ли делегация от млекопитающите? Преведете тия символи и вижте, какъв смисъл се крие в тях!
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Как схващат, например, съвременните религиозни хора, били те православни, протестанти, католици или тия от новите течения, въпроса за Бога? Или, как разбират те Божественото начало в човека? Когато разправяли на един български свещеник, колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: “Господи, прости им, те не знаят, какво правят! ” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си. Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише.
Какво лошо има в това?
Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре. Нека се плаши този свещеник. Българинът винаги българин ще си остане. Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си? Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма.
към беседата >>
Инай-после, дойде ли делегация от млекопитающите?
Тревите вече изникнаха, нов живот дойде! ” - Няма какво да се прави, ще се става. Работа ме чака, трябва да ора! Питам ви: Дойде ли делегация при вас от рибите? Дойде ли делегация от насекомите?
Инай-после, дойде ли делегация от млекопитающите?
Преведете тия символи и вижте, какъв смисъл се крие в тях!
към беседата >>
Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре.
Или, как разбират те Божественото начало в човека? Когато разправяли на един български свещеник, колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: “Господи, прости им, те не знаят, какво правят! ” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си. Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише. Какво лошо има в това?
Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре.
Нека се плаши този свещеник. Българинът винаги българин ще си остане. Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си? Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма. Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той.
към беседата >>
Преведете тия символи и вижте, какъв смисъл се крие в тях!
” - Няма какво да се прави, ще се става. Работа ме чака, трябва да ора! Питам ви: Дойде ли делегация при вас от рибите? Дойде ли делегация от насекомите? Инай-после, дойде ли делегация от млекопитающите?
Преведете тия символи и вижте, какъв смисъл се крие в тях!
към беседата >>
Нека се плаши този свещеник.
Когато разправяли на един български свещеник, колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: “Господи, прости им, те не знаят, какво правят! ” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си. Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише. Какво лошо има в това? Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре.
Нека се плаши този свещеник.
Българинът винаги българин ще си остане. Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си? Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма. Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той. Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне.
към беседата >>
Мнозина ще кажат: “Тия неща са отвлечени, далечни за постигане.
Мнозина ще кажат: “Тия неща са отвлечени, далечни за постигане.
Ние искаме неща близки до нашия живот. Ние искаме да си поживеем.” Казвам: Тия хора, които искат да живеят ще изгубят живота си. Христос е казал: “Всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си. В ума на всички хора трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него.
към беседата >>
Българинът винаги българин ще си остане.
” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си. Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише. Какво лошо има в това? Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре. Нека се плаши този свещеник.
Българинът винаги българин ще си остане.
Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си? Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма. Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той. Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне. Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни!
към беседата >>
Ние искаме неща близки до нашия живот.
Мнозина ще кажат: “Тия неща са отвлечени, далечни за постигане.
Ние искаме неща близки до нашия живот.
Ние искаме да си поживеем.” Казвам: Тия хора, които искат да живеят ще изгубят живота си. Христос е казал: “Всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си. В ума на всички хора трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си.
към беседата >>
Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си?
Той минава и заминава през България, ще занесе със себе си нещо хубаво за българите и ще го опише. Какво лошо има в това? Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре. Нека се плаши този свещеник. Българинът винаги българин ще си остане.
Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си?
Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма. Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той. Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне. Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни! ” - Не, никой народ не може да се опропасти.
към беседата >>
Ние искаме да си поживеем.” Казвам: Тия хора, които искат да живеят ще изгубят живота си.
Мнозина ще кажат: “Тия неща са отвлечени, далечни за постигане. Ние искаме неща близки до нашия живот.
Ние искаме да си поживеем.” Казвам: Тия хора, които искат да живеят ще изгубят живота си.
Христос е казал: “Всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си. В ума на всички хора трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си. Кога може човек да прогресира: когато живее в хармония, или в дисхармония?
към беседата >>
Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма.
Какво лошо има в това? Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре. Нека се плаши този свещеник. Българинът винаги българин ще си остане. Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си?
Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма.
Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той. Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне. Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни! ” - Не, никой народ не може да се опропасти. Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие.
към беседата >>
Христос е казал: “Всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си.
Мнозина ще кажат: “Тия неща са отвлечени, далечни за постигане. Ние искаме неща близки до нашия живот. Ние искаме да си поживеем.” Казвам: Тия хора, които искат да живеят ще изгубят живота си.
Христос е казал: “Всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си.
В ума на всички хора трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си. Кога може човек да прогресира: когато живее в хармония, или в дисхармония? Когато е здрав или когато е болен?
към беседата >>
Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той.
Но българският свещеник се плаши, да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре. Нека се плаши този свещеник. Българинът винаги българин ще си остане. Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си? Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма.
Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той.
Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне. Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни! ” - Не, никой народ не може да се опропасти. Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие. Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон.
към беседата >>
В ума на всички хора трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот.
Мнозина ще кажат: “Тия неща са отвлечени, далечни за постигане. Ние искаме неща близки до нашия живот. Ние искаме да си поживеем.” Казвам: Тия хора, които искат да живеят ще изгубят живота си. Христос е казал: “Всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си.
В ума на всички хора трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот.
Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си. Кога може човек да прогресира: когато живее в хармония, или в дисхармония? Когато е здрав или когато е болен? - Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека.
към беседата >>
Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне.
Нека се плаши този свещеник. Българинът винаги българин ще си остане. Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си? Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма. Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той.
Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне.
Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни! ” - Не, никой народ не може да се опропасти. Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие. Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон. Такъв пример имаме с еврейския народ.
към беседата >>
Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него.
Мнозина ще кажат: “Тия неща са отвлечени, далечни за постигане. Ние искаме неща близки до нашия живот. Ние искаме да си поживеем.” Казвам: Тия хора, които искат да живеят ще изгубят живота си. Христос е казал: “Всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си. В ума на всички хора трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот.
Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него.
Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си. Кога може човек да прогресира: когато живее в хармония, или в дисхармония? Когато е здрав или когато е болен? - Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека.
към беседата >>
Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни!
Българинът винаги българин ще си остане. Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си? Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма. Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той. Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне.
Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни!
” - Не, никой народ не може да се опропасти. Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие. Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон. Такъв пример имаме с еврейския народ. Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо?
към беседата >>
Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си.
Ние искаме неща близки до нашия живот. Ние искаме да си поживеем.” Казвам: Тия хора, които искат да живеят ще изгубят живота си. Христос е казал: “Всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си. В ума на всички хора трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него.
Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си.
Кога може човек да прогресира: когато живее в хармония, или в дисхармония? Когато е здрав или когато е болен? - Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека.
към беседата >>
” - Не, никой народ не може да се опропасти.
Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от себе си? Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма. Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той. Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне. Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни!
” - Не, никой народ не може да се опропасти.
Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие. Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон. Такъв пример имаме с еврейския народ. Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо? - Бог не е допуснал това.
към беседата >>
Кога може човек да прогресира: когато живее в хармония, или в дисхармония?
Ние искаме да си поживеем.” Казвам: Тия хора, които искат да живеят ще изгубят живота си. Христос е казал: “Всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си. В ума на всички хора трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си.
Кога може човек да прогресира: когато живее в хармония, или в дисхармония?
Когато е здрав или когато е болен? - Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека.
към беседата >>
Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие.
Българинът е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма. Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той. Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне. Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни! ” - Не, никой народ не може да се опропасти.
Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие.
Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон. Такъв пример имаме с еврейския народ. Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо? - Бог не е допуснал това. Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи.
към беседата >>
Когато е здрав или когато е болен?
Христос е казал: “Всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си. В ума на всички хора трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си. Кога може човек да прогресира: когато живее в хармония, или в дисхармония?
Когато е здрав или когато е болен?
- Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека.
към беседата >>
Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон.
Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и да е той. Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне. Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни! ” - Не, никой народ не може да се опропасти. Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие.
Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон.
Такъв пример имаме с еврейския народ. Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо? - Бог не е допуснал това. Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи. Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога.
към беседата >>
- Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека.
В ума на всички хора трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си. Кога може човек да прогресира: когато живее в хармония, или в дисхармония? Когато е здрав или когато е болен?
- Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека.
към беседата >>
Такъв пример имаме с еврейския народ.
Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне. Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни! ” - Не, никой народ не може да се опропасти. Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие. Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон.
Такъв пример имаме с еврейския народ.
Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо? - Бог не е допуснал това. Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи. Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога. Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят.
към беседата >>
“Светът Го не позна.” Ние разглеждаме света, в който е дошла Истината, в широк смисъл, с всички външни и вътрешни условия, при които човек може да се развива правилно.
“Светът Го не позна.” Ние разглеждаме света, в който е дошла Истината, в широк смисъл, с всички външни и вътрешни условия, при които човек може да се развива правилно.
Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда. Това не трябва да смущава човека. То не подразбира, че светът, в своята същина, ще изчезне. Преди всичко, светът е велик стимул в живота на всеки човек. В него той развива всички свои дарби и способности.
към беседата >>
Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо?
Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни! ” - Не, никой народ не може да се опропасти. Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие. Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон. Такъв пример имаме с еврейския народ.
Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо?
- Бог не е допуснал това. Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи. Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога. Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят. Освен това, между тях се срещат и много умни хора.
към беседата >>
Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда.
“Светът Го не позна.” Ние разглеждаме света, в който е дошла Истината, в широк смисъл, с всички външни и вътрешни условия, при които човек може да се развива правилно.
Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда.
Това не трябва да смущава човека. То не подразбира, че светът, в своята същина, ще изчезне. Преди всичко, светът е велик стимул в живота на всеки човек. В него той развива всички свои дарби и способности. Под “свят” в широк смисъл на думата се разбират не само хората, но всичко живо, в своята целокупност.
към беседата >>
- Бог не е допуснал това.
” - Не, никой народ не може да се опропасти. Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие. Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон. Такъв пример имаме с еврейския народ. Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо?
- Бог не е допуснал това.
Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи. Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога. Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят. Освен това, между тях се срещат и много умни хора. Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят.
към беседата >>
Това не трябва да смущава човека.
“Светът Го не позна.” Ние разглеждаме света, в който е дошла Истината, в широк смисъл, с всички външни и вътрешни условия, при които човек може да се развива правилно. Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда.
Това не трябва да смущава човека.
То не подразбира, че светът, в своята същина, ще изчезне. Преди всичко, светът е велик стимул в живота на всеки човек. В него той развива всички свои дарби и способности. Под “свят” в широк смисъл на думата се разбират не само хората, но всичко живо, в своята целокупност.
към беседата >>
Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи.
Има само един начин, по който народите могат да се опропастят и да се спрат в своето развитие. Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон. Такъв пример имаме с еврейския народ. Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо? - Бог не е допуснал това.
Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи.
Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога. Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят. Освен това, между тях се срещат и много умни хора. Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят. Кой пази евреите и кой ги е пазил досега?
към беседата >>
То не подразбира, че светът, в своята същина, ще изчезне.
“Светът Го не позна.” Ние разглеждаме света, в който е дошла Истината, в широк смисъл, с всички външни и вътрешни условия, при които човек може да се развива правилно. Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда. Това не трябва да смущава човека.
То не подразбира, че светът, в своята същина, ще изчезне.
Преди всичко, светът е велик стимул в живота на всеки човек. В него той развива всички свои дарби и способности. Под “свят” в широк смисъл на думата се разбират не само хората, но всичко живо, в своята целокупност.
към беседата >>
Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога.
Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон. Такъв пример имаме с еврейския народ. Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо? - Бог не е допуснал това. Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи.
Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога.
Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят. Освен това, между тях се срещат и много умни хора. Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят. Кой пази евреите и кой ги е пазил досега? - Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи.
към беседата >>
Преди всичко, светът е велик стимул в живота на всеки човек.
“Светът Го не позна.” Ние разглеждаме света, в който е дошла Истината, в широк смисъл, с всички външни и вътрешни условия, при които човек може да се развива правилно. Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда. Това не трябва да смущава човека. То не подразбира, че светът, в своята същина, ще изчезне.
Преди всичко, светът е велик стимул в живота на всеки човек.
В него той развива всички свои дарби и способности. Под “свят” в широк смисъл на думата се разбират не само хората, но всичко живо, в своята целокупност.
към беседата >>
Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят.
Такъв пример имаме с еврейския народ. Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо? - Бог не е допуснал това. Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи. Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога.
Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят.
Освен това, между тях се срещат и много умни хора. Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят. Кой пази евреите и кой ги е пазил досега? - Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи. Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти.
към беседата >>
В него той развива всички свои дарби и способности.
“Светът Го не позна.” Ние разглеждаме света, в който е дошла Истината, в широк смисъл, с всички външни и вътрешни условия, при които човек може да се развива правилно. Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда. Това не трябва да смущава човека. То не подразбира, че светът, в своята същина, ще изчезне. Преди всичко, светът е велик стимул в живота на всеки човек.
В него той развива всички свои дарби и способности.
Под “свят” в широк смисъл на думата се разбират не само хората, но всичко живо, в своята целокупност.
към беседата >>
Освен това, между тях се срещат и много умни хора.
Ето, от толкова години насам, съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на земята за неизпълнение Божия закон, но пак не изчезна. Защо? - Бог не е допуснал това. Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи. Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога. Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят.
Освен това, между тях се срещат и много умни хора.
Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят. Кой пази евреите и кой ги е пазил досега? - Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи. Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти. Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой.
към беседата >>
Под “свят” в широк смисъл на думата се разбират не само хората, но всичко живо, в своята целокупност.
Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда. Това не трябва да смущава човека. То не подразбира, че светът, в своята същина, ще изчезне. Преди всичко, светът е велик стимул в живота на всеки човек. В него той развива всички свои дарби и способности.
Под “свят” в широк смисъл на думата се разбират не само хората, но всичко живо, в своята целокупност.
към беседата >>
Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят.
- Бог не е допуснал това. Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи. Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога. Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят. Освен това, между тях се срещат и много умни хора.
Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят.
Кой пази евреите и кой ги е пазил досега? - Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи. Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти. Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой. За това нещо християнският свят нищо не подозира.
към беседата >>
“В своите си дойде, и своите Му Го не приеха.” Под “своите си” разбираме вътрешния, интимния, индивидуалния живот на човека.
“В своите си дойде, и своите Му Го не приеха.” Под “своите си” разбираме вътрешния, интимния, индивидуалния живот на човека.
Значи, човек се движи между две положения: той постоянно излиза във външния свят, който наричаме обективен, и после влиза в своя вътрешен свят, между своите си, който наричаме субективен свят. Значи, ние живеем между два свята: между субективния - малкия свят, и между обективния - големия, великия Божествен свят.
към беседата >>
Кой пази евреите и кой ги е пазил досега?
Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи. Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога. Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят. Освен това, между тях се срещат и много умни хора. Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят.
Кой пази евреите и кой ги е пазил досега?
- Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи. Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти. Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой. За това нещо християнският свят нищо не подозира. Евреите, например, особено точно спазват закона за десятъка.
към беседата >>
Значи, човек се движи между две положения: той постоянно излиза във външния свят, който наричаме обективен, и после влиза в своя вътрешен свят, между своите си, който наричаме субективен свят.
“В своите си дойде, и своите Му Го не приеха.” Под “своите си” разбираме вътрешния, интимния, индивидуалния живот на човека.
Значи, човек се движи между две положения: той постоянно излиза във външния свят, който наричаме обективен, и после влиза в своя вътрешен свят, между своите си, който наричаме субективен свят.
Значи, ние живеем между два свята: между субективния - малкия свят, и между обективния - големия, великия Божествен свят.
към беседата >>
- Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи.
Значи, няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога. Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят. Освен това, между тях се срещат и много умни хора. Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят. Кой пази евреите и кой ги е пазил досега?
- Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи.
Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти. Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой. За това нещо християнският свят нищо не подозира. Евреите, например, особено точно спазват закона за десятъка. Каквото спечелят, отделят една десета от него за Бога.
към беседата >>
Значи, ние живеем между два свята: между субективния - малкия свят, и между обективния - големия, великия Божествен свят.
“В своите си дойде, и своите Му Го не приеха.” Под “своите си” разбираме вътрешния, интимния, индивидуалния живот на човека. Значи, човек се движи между две положения: той постоянно излиза във външния свят, който наричаме обективен, и после влиза в своя вътрешен свят, между своите си, който наричаме субективен свят.
Значи, ние живеем между два свята: между субективния - малкия свят, и между обективния - големия, великия Божествен свят.
към беседата >>
Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти.
Не само това, но евреите и до днес заповядват на целия свят. Освен това, между тях се срещат и много умни хора. Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят. Кой пази евреите и кой ги е пазил досега? - Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи.
Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти.
Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой. За това нещо християнският свят нищо не подозира. Евреите, например, особено точно спазват закона за десятъка. Каквото спечелят, отделят една десета от него за Бога. От хиляди години насам те спазват този закон най-внимателно.
към беседата >>
Следователно, когато Истината дошла в света, той не е бил готов да я познае.
Следователно, когато Истината дошла в света, той не е бил готов да я познае.
Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл да познае Истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? - Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си?
към беседата >>
Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой.
Освен това, между тях се срещат и много умни хора. Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят. Кой пази евреите и кой ги е пазил досега? - Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи. Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти.
Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой.
За това нещо християнският свят нищо не подозира. Евреите, например, особено точно спазват закона за десятъка. Каквото спечелят, отделят една десета от него за Бога. От хиляди години насам те спазват този закон най-внимателно. Освен този закон, те имат и друго нещо хубаво, което грижливо пазят в себе си, защото то ги държи здраво, като народ.
към беседата >>
Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл да познае Истината?
Следователно, когато Истината дошла в света, той не е бил готов да я познае.
Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл да познае Истината?
Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? - Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? - Няма да я познае.
към беседата >>
За това нещо християнският свят нищо не подозира.
Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат да изчезват, нито да се изменят. Кой пази евреите и кой ги е пазил досега? - Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи. Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти. Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой.
За това нещо християнският свят нищо не подозира.
Евреите, например, особено точно спазват закона за десятъка. Каквото спечелят, отделят една десета от него за Бога. От хиляди години насам те спазват този закон най-внимателно. Освен този закон, те имат и друго нещо хубаво, което грижливо пазят в себе си, защото то ги държи здраво, като народ.
към беседата >>
Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание.
Следователно, когато Истината дошла в света, той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл да познае Истината?
Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание.
Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? - Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? - Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си.
към беседата >>
Евреите, например, особено точно спазват закона за десятъка.
Кой пази евреите и кой ги е пазил досега? - Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи. Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти. Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой. За това нещо християнският свят нищо не подозира.
Евреите, например, особено точно спазват закона за десятъка.
Каквото спечелят, отделят една десета от него за Бога. От хиляди години насам те спазват този закон най-внимателно. Освен този закон, те имат и друго нещо хубаво, което грижливо пазят в себе си, защото то ги държи здраво, като народ.
към беседата >>
Ако детето не може да познае майка си, какво показва това?
Следователно, когато Истината дошла в света, той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл да познае Истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание.
Ако детето не може да познае майка си, какво показва това?
- Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? - Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година.
към беседата >>
Каквото спечелят, отделят една десета от него за Бога.
- Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи. Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти. Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой. За това нещо християнският свят нищо не подозира. Евреите, например, особено точно спазват закона за десятъка.
Каквото спечелят, отделят една десета от него за Бога.
От хиляди години насам те спазват този закон най-внимателно. Освен този закон, те имат и друго нещо хубаво, което грижливо пазят в себе си, защото то ги държи здраво, като народ.
към беседата >>
- Че неговото съзнание още не е пробудено.
Следователно, когато Истината дошла в света, той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл да познае Истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това?
- Че неговото съзнание още не е пробудено.
Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? - Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година. Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено.
към беседата >>
От хиляди години насам те спазват този закон най-внимателно.
Евреите поддържат учението на Моисея, но много от тях са кабалисти. Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой. За това нещо християнският свят нищо не подозира. Евреите, например, особено точно спазват закона за десятъка. Каквото спечелят, отделят една десета от него за Бога.
От хиляди години насам те спазват този закон най-внимателно.
Освен този закон, те имат и друго нещо хубаво, което грижливо пазят в себе си, защото то ги държи здраво, като народ.
към беседата >>
Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си?
Следователно, когато Истината дошла в света, той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл да познае Истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? - Че неговото съзнание още не е пробудено.
Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си?
- Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година. Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено. Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка.
към беседата >>
Освен този закон, те имат и друго нещо хубаво, което грижливо пазят в себе си, защото то ги държи здраво, като народ.
Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в себе си, пази го като зеницата на очите си, изпълнява го точно, без да знае някой. За това нещо християнският свят нищо не подозира. Евреите, например, особено точно спазват закона за десятъка. Каквото спечелят, отделят една десета от него за Бога. От хиляди години насам те спазват този закон най-внимателно.
Освен този закон, те имат и друго нещо хубаво, което грижливо пазят в себе си, защото то ги държи здраво, като народ.
към беседата >>
- Няма да я познае.
Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл да познае Истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? - Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си?
- Няма да я познае.
Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година. Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено. Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка. Така ли трябва да бъде?
към беседата >>
Казвам: И българите, както и всеки народ лесно се настройват срещу писатели, поети, държавници и др.
Казвам: И българите, както и всеки народ лесно се настройват срещу писатели, поети, държавници и др.
Когато слушат някой от тях да им говори неща, които не им понасят, те казват: “Този човек ще съсипе народа ни.” И на това основание днес българите са разделени на партии, всяка от които иска да покаже пред народа, че милее за него повече от другите партии. Ако всички партии приложат Божественото учение, те ще станат народ и половина. Ние не говорим от само себе си, но показваме на хората пътя, по който те трябва да вървят. Всяка партия обича народа си. Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа.
към беседата >>
Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си.
Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? - Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? - Няма да я познае.
Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си.
Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година. Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено. Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка. Така ли трябва да бъде? Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което те я познават веднага след раждането си.
към беседата >>
Когато слушат някой от тях да им говори неща, които не им понасят, те казват: “Този човек ще съсипе народа ни.” И на това основание днес българите са разделени на партии, всяка от които иска да покаже пред народа, че милее за него повече от другите партии.
Казвам: И българите, както и всеки народ лесно се настройват срещу писатели, поети, държавници и др.
Когато слушат някой от тях да им говори неща, които не им понасят, те казват: “Този човек ще съсипе народа ни.” И на това основание днес българите са разделени на партии, всяка от които иска да покаже пред народа, че милее за него повече от другите партии.
Ако всички партии приложат Божественото учение, те ще станат народ и половина. Ние не говорим от само себе си, но показваме на хората пътя, по който те трябва да вървят. Всяка партия обича народа си. Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа. Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи.
към беседата >>
Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година.
Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? - Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? - Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си.
Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година.
Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено. Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка. Така ли трябва да бъде? Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което те я познават веднага след раждането си.
към беседата >>
Ако всички партии приложат Божественото учение, те ще станат народ и половина.
Казвам: И българите, както и всеки народ лесно се настройват срещу писатели, поети, държавници и др. Когато слушат някой от тях да им говори неща, които не им понасят, те казват: “Този човек ще съсипе народа ни.” И на това основание днес българите са разделени на партии, всяка от които иска да покаже пред народа, че милее за него повече от другите партии.
Ако всички партии приложат Божественото учение, те ще станат народ и половина.
Ние не говорим от само себе си, но показваме на хората пътя, по който те трябва да вървят. Всяка партия обича народа си. Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа. Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи. Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ.
към беседата >>
Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено.
- Че неговото съзнание още не е пробудено. Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? - Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година.
Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено.
Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка. Така ли трябва да бъде? Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което те я познават веднага след раждането си.
към беседата >>
Ние не говорим от само себе си, но показваме на хората пътя, по който те трябва да вървят.
Казвам: И българите, както и всеки народ лесно се настройват срещу писатели, поети, държавници и др. Когато слушат някой от тях да им говори неща, които не им понасят, те казват: “Този човек ще съсипе народа ни.” И на това основание днес българите са разделени на партии, всяка от които иска да покаже пред народа, че милее за него повече от другите партии. Ако всички партии приложат Божественото учение, те ще станат народ и половина.
Ние не говорим от само себе си, но показваме на хората пътя, по който те трябва да вървят.
Всяка партия обича народа си. Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа. Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи. Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ. Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си.
към беседата >>
Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка.
Ако някое дете е отделено от майка си още от шестия месец и предадено на друга жена да го гледа, то ще познае ли някога майка си? - Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година. Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено.
Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка.
Така ли трябва да бъде? Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което те я познават веднага след раждането си.
към беседата >>
Всяка партия обича народа си.
Казвам: И българите, както и всеки народ лесно се настройват срещу писатели, поети, държавници и др. Когато слушат някой от тях да им говори неща, които не им понасят, те казват: “Този човек ще съсипе народа ни.” И на това основание днес българите са разделени на партии, всяка от които иска да покаже пред народа, че милее за него повече от другите партии. Ако всички партии приложат Божественото учение, те ще станат народ и половина. Ние не говорим от само себе си, но показваме на хората пътя, по който те трябва да вървят.
Всяка партия обича народа си.
Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа. Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи. Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ. Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си. Духовенството пък ще каже: “Всички хора трябва да признаят нашата света църква!
към беседата >>
Така ли трябва да бъде?
- Няма да я познае. Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година. Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено. Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка.
Така ли трябва да бъде?
Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което те я познават веднага след раждането си.
към беседата >>
Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа.
Казвам: И българите, както и всеки народ лесно се настройват срещу писатели, поети, държавници и др. Когато слушат някой от тях да им говори неща, които не им понасят, те казват: “Този човек ще съсипе народа ни.” И на това основание днес българите са разделени на партии, всяка от които иска да покаже пред народа, че милее за него повече от другите партии. Ако всички партии приложат Божественото учение, те ще станат народ и половина. Ние не говорим от само себе си, но показваме на хората пътя, по който те трябва да вървят. Всяка партия обича народа си.
Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа.
Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи. Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ. Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си. Духовенството пък ще каже: “Всички хора трябва да признаят нашата света църква! ” - Нищо, нека хората подкрепят и църквата.
към беседата >>
Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което те я познават веднага след раждането си.
Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година. Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено. Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка. Така ли трябва да бъде?
Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което те я познават веднага след раждането си.
към беседата >>
Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи.
Когато слушат някой от тях да им говори неща, които не им понасят, те казват: “Този човек ще съсипе народа ни.” И на това основание днес българите са разделени на партии, всяка от които иска да покаже пред народа, че милее за него повече от другите партии. Ако всички партии приложат Божественото учение, те ще станат народ и половина. Ние не говорим от само себе си, но показваме на хората пътя, по който те трябва да вървят. Всяка партия обича народа си. Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа.
Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи.
Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ. Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си. Духовенството пък ще каже: “Всички хора трябва да признаят нашата света църква! ” - Нищо, нека хората подкрепят и църквата. Аз говоря за тези светии, които и днес си остават святи, чисти, непорочни, които обичаха и човечеството, и Бога, и бяха готови да се жертват за Него.
към беседата >>
Сега ние говорим за Истината.
Сега ние говорим за Истината.
Обаче, какво е вложила Истината в човешката душа? - Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без Истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича.
към беседата >>
Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ.
Ако всички партии приложат Божественото учение, те ще станат народ и половина. Ние не говорим от само себе си, но показваме на хората пътя, по който те трябва да вървят. Всяка партия обича народа си. Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа. Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи.
Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ.
Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си. Духовенството пък ще каже: “Всички хора трябва да признаят нашата света църква! ” - Нищо, нека хората подкрепят и църквата. Аз говоря за тези светии, които и днес си остават святи, чисти, непорочни, които обичаха и човечеството, и Бога, и бяха готови да се жертват за Него. Обаче, има и такива светии днес, които не вървят в съгласие с Божиите закони.
към беседата >>
Обаче, какво е вложила Истината в човешката душа?
Сега ние говорим за Истината.
Обаче, какво е вложила Истината в човешката душа?
- Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без Истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани.
към беседата >>
Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си.
Ние не говорим от само себе си, но показваме на хората пътя, по който те трябва да вървят. Всяка партия обича народа си. Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа. Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи. Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ.
Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си.
Духовенството пък ще каже: “Всички хора трябва да признаят нашата света църква! ” - Нищо, нека хората подкрепят и църквата. Аз говоря за тези светии, които и днес си остават святи, чисти, непорочни, които обичаха и човечеството, и Бога, и бяха готови да се жертват за Него. Обаче, има и такива светии днес, които не вървят в съгласие с Божиите закони.
към беседата >>
- Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода.
Сега ние говорим за Истината. Обаче, какво е вложила Истината в човешката душа?
- Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода.
Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без Истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представлява обичта?
към беседата >>
Духовенството пък ще каже: “Всички хора трябва да признаят нашата света църква!
Всяка партия обича народа си. Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа. Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи. Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ. Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си.
Духовенството пък ще каже: “Всички хора трябва да признаят нашата света църква!
” - Нищо, нека хората подкрепят и църквата. Аз говоря за тези светии, които и днес си остават святи, чисти, непорочни, които обичаха и човечеството, и Бога, и бяха готови да се жертват за Него. Обаче, има и такива светии днес, които не вървят в съгласие с Божиите закони.
към беседата >>
Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце.
Сега ние говорим за Истината. Обаче, какво е вложила Истината в човешката душа? - Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода.
Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце.
Без Истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представлява обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека.
към беседата >>
” - Нищо, нека хората подкрепят и църквата.
Добре е това, но нека тяхната любов почива на здрава основа. Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи. Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ. Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си. Духовенството пък ще каже: “Всички хора трябва да признаят нашата света църква!
” - Нищо, нека хората подкрепят и църквата.
Аз говоря за тези светии, които и днес си остават святи, чисти, непорочни, които обичаха и човечеството, и Бога, и бяха готови да се жертват за Него. Обаче, има и такива светии днес, които не вървят в съгласие с Божиите закони.
към беседата >>
Без Истината човек не може да има определена посока на движение.
Сега ние говорим за Истината. Обаче, какво е вложила Истината в човешката душа? - Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце.
Без Истината човек не може да има определена посока на движение.
Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представлява обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието.
към беседата >>
Аз говоря за тези светии, които и днес си остават святи, чисти, непорочни, които обичаха и човечеството, и Бога, и бяха готови да се жертват за Него.
Нека всички партии се сплотят помежду си и да не внасят омраза едни към други, да не възстават брат срещу брата си, както това става днес между всички народи. Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ. Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си. Духовенството пък ще каже: “Всички хора трябва да признаят нашата света църква! ” - Нищо, нека хората подкрепят и църквата.
Аз говоря за тези светии, които и днес си остават святи, чисти, непорочни, които обичаха и човечеството, и Бога, и бяха готови да се жертват за Него.
Обаче, има и такива светии днес, които не вървят в съгласие с Божиите закони.
към беседата >>
Да допуснем, че някой човек иска да обича.
Сега ние говорим за Истината. Обаче, какво е вложила Истината в човешката душа? - Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без Истината човек не може да има определена посока на движение.
Да допуснем, че някой човек иска да обича.
Всички хора обичат и са обичани. Какво представлява обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства.
към беседата >>
Обаче, има и такива светии днес, които не вървят в съгласие с Божиите закони.
Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ. Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа си. Духовенството пък ще каже: “Всички хора трябва да признаят нашата света църква! ” - Нищо, нека хората подкрепят и църквата. Аз говоря за тези светии, които и днес си остават святи, чисти, непорочни, които обичаха и човечеството, и Бога, и бяха готови да се жертват за Него.
Обаче, има и такива светии днес, които не вървят в съгласие с Божиите закони.
към беседата >>
Всички хора обичат и са обичани.
Обаче, какво е вложила Истината в човешката душа? - Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без Истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича.
Всички хора обичат и са обичани.
Какво представлява обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов.
към беседата >>
“И в своите си дойде, и своите му Го не приеха.” Кого не приеха?
“И в своите си дойде, и своите му Го не приеха.” Кого не приеха?
- Това не подразбира да приемат някой човек, но да приемат Истината. Няма по-хубаво от това да се приемат колкото може повече вдовици, които никой не приема; или, колкото може повече сирачета, които никой не приема; или да се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: “Няма ли Господ в света? Няма ли правда? Няма ли добри държавници в този свят? ” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече!
към беседата >>
Какво представлява обичта?
- Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без Истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани.
Какво представлява обичта?
- Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота.
към беседата >>
- Това не подразбира да приемат някой човек, но да приемат Истината.
“И в своите си дойде, и своите му Го не приеха.” Кого не приеха?
- Това не подразбира да приемат някой човек, но да приемат Истината.
Няма по-хубаво от това да се приемат колкото може повече вдовици, които никой не приема; или, колкото може повече сирачета, които никой не приема; или да се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: “Няма ли Господ в света? Няма ли правда? Няма ли добри държавници в този свят? ” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече! ” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота?
към беседата >>
- Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека.
Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без Истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представлява обичта?
- Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека.
Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес.
към беседата >>
Няма по-хубаво от това да се приемат колкото може повече вдовици, които никой не приема; или, колкото може повече сирачета, които никой не приема; или да се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: “Няма ли Господ в света?
“И в своите си дойде, и своите му Го не приеха.” Кого не приеха? - Това не подразбира да приемат някой човек, но да приемат Истината.
Няма по-хубаво от това да се приемат колкото може повече вдовици, които никой не приема; или, колкото може повече сирачета, които никой не приема; или да се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: “Няма ли Господ в света?
Няма ли правда? Няма ли добри държавници в този свят? ” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече! ” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота? ” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота.
към беседата >>
Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието.
Без Истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представлява обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека.
Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието.
При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят.
към беседата >>
Няма ли правда?
“И в своите си дойде, и своите му Го не приеха.” Кого не приеха? - Това не подразбира да приемат някой човек, но да приемат Истината. Няма по-хубаво от това да се приемат колкото може повече вдовици, които никой не приема; или, колкото може повече сирачета, които никой не приема; или да се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: “Няма ли Господ в света?
Няма ли правда?
Няма ли добри държавници в този свят? ” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече! ” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота? ” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи.
към беседата >>
При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства.
Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представлява обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието.
При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства.
Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така.
към беседата >>
Няма ли добри държавници в този свят?
“И в своите си дойде, и своите му Го не приеха.” Кого не приеха? - Това не подразбира да приемат някой човек, но да приемат Истината. Няма по-хубаво от това да се приемат колкото може повече вдовици, които никой не приема; или, колкото може повече сирачета, които никой не приема; или да се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: “Няма ли Господ в света? Няма ли правда?
Няма ли добри държавници в този свят?
” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече! ” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота? ” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват.
към беседата >>
Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов.
Всички хора обичат и са обичани. Какво представлява обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства.
Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов.
Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така. Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен.
към беседата >>
” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече!
“И в своите си дойде, и своите му Го не приеха.” Кого не приеха? - Това не подразбира да приемат някой човек, но да приемат Истината. Няма по-хубаво от това да се приемат колкото може повече вдовици, които никой не приема; или, колкото може повече сирачета, които никой не приема; или да се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: “Няма ли Господ в света? Няма ли правда? Няма ли добри държавници в този свят?
” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече!
” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота? ” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци.
към беседата >>
Любовта внася живота.
Какво представлява обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов.
Любовта внася живота.
Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така. Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов.
към беседата >>
” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота?
- Това не подразбира да приемат някой човек, но да приемат Истината. Няма по-хубаво от това да се приемат колкото може повече вдовици, които никой не приема; или, колкото може повече сирачета, които никой не приема; или да се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: “Няма ли Господ в света? Няма ли правда? Няма ли добри държавници в този свят? ” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече!
” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота?
” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия.
към беседата >>
Пробуждането на съзнанието е процес.
- Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота.
Пробуждането на съзнанието е процес.
Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така. Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали?
към беседата >>
” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота.
Няма по-хубаво от това да се приемат колкото може повече вдовици, които никой не приема; или, колкото може повече сирачета, които никой не приема; или да се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: “Няма ли Господ в света? Няма ли правда? Няма ли добри държавници в този свят? ” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече! ” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота?
” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота.
Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан.
към беседата >>
Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят.
Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес.
Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят.
Не е така. Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример.
към беседата >>
Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи.
Няма ли правда? Няма ли добри държавници в този свят? ” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече! ” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота? ” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота.
Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи.
Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват?
към беседата >>
Не е така.
При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят.
Не е така.
Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка?
към беседата >>
Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват.
Няма ли добри държавници в този свят? ” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече! ” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота? ” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи.
Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват.
Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци.
към беседата >>
Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен.
Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така.
Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен.
Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка? - Той изгубва четвърт от своята сила.
към беседата >>
Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци.
” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече! ” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота? ” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват.
Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци.
Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди.
към беседата >>
Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов.
Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така. Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен.
Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов.
Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка? - Той изгубва четвърт от своята сила. Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”.
към беседата >>
Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия.
” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота? ” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци.
Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия.
Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората.
към беседата >>
Де отива любовта на двама млади, които са се обичали?
Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така. Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов.
Де отива любовта на двама млади, които са се обичали?
Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка? - Той изгубва четвърт от своята сила. Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”. Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни.
към беседата >>
Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан.
” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия.
Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан.
Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си.
към беседата >>
Ще обясня тази мисъл с един пример.
Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така. Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали?
Ще обясня тази мисъл с един пример.
Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка? - Той изгубва четвърт от своята сила. Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”. Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни. Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила.
към беседата >>
Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват?
Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан.
Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват?
- Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н.
към беседата >>
Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка?
Не е така. Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример.
Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка?
- Той изгубва четвърт от своята сила. Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”. Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни. Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. На една струна може ли да се свири?
към беседата >>
- Най много 5-6 грънци.
Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват?
- Най много 5-6 грънци.
Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н. Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи.
към беседата >>
- Той изгубва четвърт от своята сила.
Ако човек има ограничени разбирания, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка?
- Той изгубва четвърт от своята сила.
Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”. Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни. Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. На една струна може ли да се свири? Казват за Паганини, че той свирил и на една струна.
към беседата >>
Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди.
Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци.
Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди.
Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н. Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи. Казвате: “Идеята за българския народ е много обширна.” - Колко души жители има България?
към беседата >>
Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”.
Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка? - Той изгубва четвърт от своята сила.
Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”.
Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни. Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. На една струна може ли да се свири? Казват за Паганини, че той свирил и на една струна. Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири?
към беседата >>
Това показва, че той има вече отношения с хората.
Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди.
Това показва, че той има вече отношения с хората.
Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н. Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи. Казвате: “Идеята за българския народ е много обширна.” - Колко души жители има България? - Около 4-5 милиона.
към беседата >>
Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни.
Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка? - Той изгубва четвърт от своята сила. Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”.
Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни.
Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. На една струна може ли да се свири? Казват за Паганини, че той свирил и на една струна. Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири? Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа.
към беседата >>
Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си.
Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората.
Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си.
Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н. Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи. Казвате: “Идеята за българския народ е много обширна.” - Колко души жители има България? - Около 4-5 милиона. Значи, всеки учен в България трябва да има около 4-5 милиона идеи.
към беседата >>
Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила.
Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка? - Той изгубва четвърт от своята сила. Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”. Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни.
Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила.
На една струна може ли да се свири? Казват за Паганини, че той свирил и на една струна. Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири? Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа. - Може.
към беседата >>
Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н.
Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си.
Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н.
Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи. Казвате: “Идеята за българския народ е много обширна.” - Колко души жители има България? - Около 4-5 милиона. Значи, всеки учен в България трябва да има около 4-5 милиона идеи.
към беседата >>
На една струна може ли да се свири?
Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка? - Той изгубва четвърт от своята сила. Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”. Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни. Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила.
На една струна може ли да се свири?
Казват за Паганини, че той свирил и на една струна. Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири? Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа. - Може. Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа?
към беседата >>
Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи.
- Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н.
Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи.
Казвате: “Идеята за българския народ е много обширна.” - Колко души жители има България? - Около 4-5 милиона. Значи, всеки учен в България трябва да има около 4-5 милиона идеи.
към беседата >>
Казват за Паганини, че той свирил и на една струна.
- Той изгубва четвърт от своята сила. Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”. Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни. Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. На една струна може ли да се свири?
Казват за Паганини, че той свирил и на една струна.
Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири? Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа. - Може. Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа? Други казват, че и с едно ухо може да се слуша.
към беседата >>
Казвате: “Идеята за българския народ е много обширна.” - Колко души жители има България?
Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н. Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи.
Казвате: “Идеята за българския народ е много обширна.” - Колко души жители има България?
- Около 4-5 милиона. Значи, всеки учен в България трябва да има около 4-5 милиона идеи.
към беседата >>
Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири?
Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”. Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни. Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. На една струна може ли да се свири? Казват за Паганини, че той свирил и на една струна.
Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири?
Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа. - Може. Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа? Други казват, че и с едно ухо може да се слуша. - Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша?
към беседата >>
- Около 4-5 милиона.
Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н. Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи. Казвате: “Идеята за българския народ е много обширна.” - Колко души жители има България?
- Около 4-5 милиона.
Значи, всеки учен в България трябва да има около 4-5 милиона идеи.
към беседата >>
Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа.
Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни. Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. На една струна може ли да се свири? Казват за Паганини, че той свирил и на една струна. Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири?
Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа.
- Може. Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа? Други казват, че и с едно ухо може да се слуша. - Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша? Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише.
към беседата >>
Значи, всеки учен в България трябва да има около 4-5 милиона идеи.
Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н. Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи. Казвате: “Идеята за българския народ е много обширна.” - Колко души жители има България? - Около 4-5 милиона.
Значи, всеки учен в България трябва да има около 4-5 милиона идеи.
към беседата >>
- Може.
Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. На една струна може ли да се свири? Казват за Паганини, че той свирил и на една струна. Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири? Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа.
- Може.
Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа? Други казват, че и с едно ухо може да се слуша. - Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша? Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише. Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове?
към беседата >>
Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи.
Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи.
Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена. След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам.
към беседата >>
Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа?
На една струна може ли да се свири? Казват за Паганини, че той свирил и на една струна. Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири? Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа. - Може.
Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа?
Други казват, че и с едно ухо може да се слуша. - Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша? Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише. Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове? Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия.
към беседата >>
Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена.
Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи.
Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена.
След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена.
към беседата >>
Други казват, че и с едно ухо може да се слуша.
Казват за Паганини, че той свирил и на една струна. Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири? Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа. - Може. Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа?
Други казват, че и с едно ухо може да се слуша.
- Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша? Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише. Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове? Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия. Такъв е законът в природата.
към беседата >>
След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл.
Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи. Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена.
След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл.
Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: Как постъпи Адама със своята другарка?
към беседата >>
- Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша?
Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири? Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа. - Може. Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа? Други казват, че и с едно ухо може да се слуша.
- Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша?
Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише. Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове? Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия. Такъв е законът в природата. Всяко нещо, което има начало, има и край.
към беседата >>
Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък.
Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи. Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена. След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл.
Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък.
Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: Как постъпи Адама със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая.
към беседата >>
Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише.
Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа. - Може. Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа? Други казват, че и с едно ухо може да се слуша. - Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша?
Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише.
Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове? Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия. Такъв е законът в природата. Всяко нещо, което има начало, има и край. И обратно: всяко нещо, което има край, има и начало.
към беседата >>
Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име.
Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи. Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена. След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък.
Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име.
В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: Как постъпи Адама със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея.
към беседата >>
Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове?
- Може. Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа? Други казват, че и с едно ухо може да се слуша. - Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша? Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише.
Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове?
Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия. Такъв е законът в природата. Всяко нещо, което има начало, има и край. И обратно: всяко нещо, което има край, има и начало. Като се съберат две неща, които имат начало и край, те образуват вечността в себе си.
към беседата >>
В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам.
Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи. Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена. След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име.
В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам.
И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: Как постъпи Адама със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки.
към беседата >>
Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия.
Вие гледали ли сте с едно око да знаете, как се гледа? Други казват, че и с едно ухо може да се слуша. - Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша? Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише. Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове?
Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия.
Такъв е законът в природата. Всяко нещо, което има начало, има и край. И обратно: всяко нещо, което има край, има и начало. Като се съберат две неща, които имат начало и край, те образуват вечността в себе си.
към беседата >>
И той я нарекъл Ева, което значи красива жена.
Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена. След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам.
И той я нарекъл Ева, което значи красива жена.
Питам: Как постъпи Адама със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място.
към беседата >>
Такъв е законът в природата.
Други казват, че и с едно ухо може да се слуша. - Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша? Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише. Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове? Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия.
Такъв е законът в природата.
Всяко нещо, което има начало, има и край. И обратно: всяко нещо, което има край, има и начало. Като се съберат две неща, които имат начало и край, те образуват вечността в себе си.
към беседата >>
Питам: Как постъпи Адама със своята другарка?
След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена.
Питам: Как постъпи Адама със своята другарка?
Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света.
към беседата >>
Всяко нещо, което има начало, има и край.
- Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо, да знаете, как се слуша? Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише. Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове? Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия. Такъв е законът в природата.
Всяко нещо, което има начало, има и край.
И обратно: всяко нещо, което има край, има и начало. Като се съберат две неща, които имат начало и край, те образуват вечността в себе си.
към беседата >>
Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая.
Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: Как постъпи Адама със своята другарка?
Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая.
Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа.
към беседата >>
И обратно: всяко нещо, което има край, има и начало.
Трети твърдят, че може и с една дупка на носа да се мирише. Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове? Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия. Такъв е законът в природата. Всяко нещо, което има начало, има и край.
И обратно: всяко нещо, което има край, има и начало.
Като се съберат две неща, които имат начало и край, те образуват вечността в себе си.
към беседата >>
Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея.
Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: Как постъпи Адама със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая.
Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея.
Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа. Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая.
към беседата >>
Като се съберат две неща, които имат начало и край, те образуват вечността в себе си.
Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове? Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия. Такъв е законът в природата. Всяко нещо, което има начало, има и край. И обратно: всяко нещо, което има край, има и начало.
Като се съберат две неща, които имат начало и край, те образуват вечността в себе си.
към беседата >>
Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки.
В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: Как постъпи Адама със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея.
Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки.
Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа. Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той.
към беседата >>
Следователно, като съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате вечността.
Следователно, като съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате вечността.
Вечността подразбира неща, които нямат нито начало, нито край. Когато човек се намери в едно начало и в един край, състоянието му се изменя. Когато някой човек залюби нещо, той има начало. Той е в началото на своята любов. Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов.
към беседата >>
Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място.
И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: Как постъпи Адама със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки.
Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място.
Този е един от великите закони в света. Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа. Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всички поотделно, работата се разваля.
към беседата >>
Вечността подразбира неща, които нямат нито начало, нито край.
Следователно, като съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате вечността.
Вечността подразбира неща, които нямат нито начало, нито край.
Когато човек се намери в едно начало и в един край, състоянието му се изменя. Когато някой човек залюби нещо, той има начало. Той е в началото на своята любов. Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов. Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла.
към беседата >>
Този е един от великите закони в света.
Питам: Как постъпи Адама със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място.
Този е един от великите закони в света.
Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа. Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всички поотделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят!
към беседата >>
Когато човек се намери в едно начало и в един край, състоянието му се изменя.
Следователно, като съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате вечността. Вечността подразбира неща, които нямат нито начало, нито край.
Когато човек се намери в едно начало и в един край, състоянието му се изменя.
Когато някой човек залюби нещо, той има начало. Той е в началото на своята любов. Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов. Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла. И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят.
към беседата >>
Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа.
Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света.
Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа.
Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всички поотделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая, Ева направи погрешката.
към беседата >>
Когато някой човек залюби нещо, той има начало.
Следователно, като съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате вечността. Вечността подразбира неща, които нямат нито начало, нито край. Когато човек се намери в едно начало и в един край, състоянието му се изменя.
Когато някой човек залюби нещо, той има начало.
Той е в началото на своята любов. Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов. Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла. И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо?
към беседата >>
Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая.
Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа.
Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая.
Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всички поотделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая, Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама.
към беседата >>
Той е в началото на своята любов.
Следователно, като съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате вечността. Вечността подразбира неща, които нямат нито начало, нито край. Когато човек се намери в едно начало и в един край, състоянието му се изменя. Когато някой човек залюби нещо, той има начало.
Той е в началото на своята любов.
Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов. Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла. И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо? - Омразата към някого е Любов към другиго.
към беседата >>
Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той.
Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа. Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая.
Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той.
Ходят ли всички поотделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая, Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него.
към беседата >>
Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов.
Следователно, като съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате вечността. Вечността подразбира неща, които нямат нито начало, нито край. Когато човек се намери в едно начало и в един край, състоянието му се изменя. Когато някой човек залюби нещо, той има начало. Той е в началото на своята любов.
Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов.
Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла. И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо? - Омразата към някого е Любов към другиго. Омразата сама не съществува.
към беседата >>
Ходят ли всички поотделно, работата се разваля.
Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа. Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той.
Ходят ли всички поотделно, работата се разваля.
Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая, Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет.
към беседата >>
Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла.
Вечността подразбира неща, които нямат нито начало, нито край. Когато човек се намери в едно начало и в един край, състоянието му се изменя. Когато някой човек залюби нещо, той има начало. Той е в началото на своята любов. Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов.
Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла.
И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо? - Омразата към някого е Любов към другиго. Омразата сама не съществува. За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта.
към беседата >>
Заедно трябва да ходят!
Този е един от великите закони в света. Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа. Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всички поотделно, работата се разваля.
Заедно трябва да ходят!
При първия изпит в рая, Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет. Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания.
към беседата >>
И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят.
Когато човек се намери в едно начало и в един край, състоянието му се изменя. Когато някой човек залюби нещо, той има начало. Той е в началото на своята любов. Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов. Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла.
И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят.
Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо? - Омразата към някого е Любов към другиго. Омразата сама не съществува. За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта. И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго.
към беседата >>
При първия изпит в рая, Ева направи погрешката.
Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа. Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всички поотделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят!
При първия изпит в рая, Ева направи погрешката.
Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет. Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания. При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси.
към беседата >>
Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо?
Когато някой човек залюби нещо, той има начало. Той е в началото на своята любов. Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов. Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла. И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят.
Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо?
- Омразата към някого е Любов към другиго. Омразата сама не съществува. За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта. И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго. Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза.
към беседата >>
Сега иде втори изпит за Адама.
Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всички поотделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая, Ева направи погрешката.
Сега иде втори изпит за Адама.
Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет. Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания. При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси. Сега към същото дърво се приближава Адам, и неговата възлюбена трябва да бъде при него, двамата заедно да разрешат въпроса.
към беседата >>
- Омразата към някого е Любов към другиго.
Той е в началото на своята любов. Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов. Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла. И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо?
- Омразата към някого е Любов към другиго.
Омразата сама не съществува. За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта. И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго. Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза. Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение.
към беседата >>
Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него.
Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всички поотделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая, Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама.
Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него.
Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет. Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания. При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси. Сега към същото дърво се приближава Адам, и неговата възлюбена трябва да бъде при него, двамата заедно да разрешат въпроса.
към беседата >>
Омразата сама не съществува.
Когато изгуби любовта си, той е на края на своята любов. Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла. И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо? - Омразата към някого е Любов към другиго.
Омразата сама не съществува.
За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта. И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго. Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза. Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение. Ние наричаме тази любов материална.
към беседата >>
Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет.
Ходят ли всички поотделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая, Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него.
Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет.
Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания. При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси. Сега към същото дърво се приближава Адам, и неговата възлюбена трябва да бъде при него, двамата заедно да разрешат въпроса.
към беседата >>
За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта.
Това не показва, че любовта е изчезнала, но неговата любов е изтекла. И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо? - Омразата към някого е Любов към другиго. Омразата сама не съществува.
За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта.
И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго. Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза. Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение. Ние наричаме тази любов материална. Тя ражда всички нещастия в света.
към беседата >>
Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания.
Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая, Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет.
Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания.
При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси. Сега към същото дърво се приближава Адам, и неговата възлюбена трябва да бъде при него, двамата заедно да разрешат въпроса.
към беседата >>
И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго.
И сега, за да дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо? - Омразата към някого е Любов към другиго. Омразата сама не съществува. За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта.
И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго.
Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза. Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение. Ние наричаме тази любов материална. Тя ражда всички нещастия в света. Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого.
към беседата >>
При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси.
При първия изпит в рая, Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет. Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания.
При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси.
Сега към същото дърво се приближава Адам, и неговата възлюбена трябва да бъде при него, двамата заедно да разрешат въпроса.
към беседата >>
Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза.
Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят - нищо повече. Защо? - Омразата към някого е Любов към другиго. Омразата сама не съществува. За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта. И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго.
Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза.
Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение. Ние наричаме тази любов материална. Тя ражда всички нещастия в света. Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого. Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот?
към беседата >>
Сега към същото дърво се приближава Адам, и неговата възлюбена трябва да бъде при него, двамата заедно да разрешат въпроса.
Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет. Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания. При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси.
Сега към същото дърво се приближава Адам, и неговата възлюбена трябва да бъде при него, двамата заедно да разрешат въпроса.
към беседата >>
Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение.
- Омразата към някого е Любов към другиго. Омразата сама не съществува. За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта. И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго. Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза.
Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение.
Ние наричаме тази любов материална. Тя ражда всички нещастия в света. Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого. Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот? Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен?
към беседата >>
И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно.
И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно.
За да разреши въпросите си, той непременно трябва да обича някого. Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило. Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси.
към беседата >>
Ние наричаме тази любов материална.
Омразата сама не съществува. За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта. И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго. Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза. Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение.
Ние наричаме тази любов материална.
Тя ражда всички нещастия в света. Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого. Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот? Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен? - За да не се зарази и другата, те отрязват заразената.
към беседата >>
За да разреши въпросите си, той непременно трябва да обича някого.
И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно.
За да разреши въпросите си, той непременно трябва да обича някого.
Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило. Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси. Някои питат: “До кога ще страдат хората?
към беседата >>
Тя ражда всички нещастия в света.
За да се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва да има два обекта. И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго. Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза. Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение. Ние наричаме тази любов материална.
Тя ражда всички нещастия в света.
Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого. Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот? Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен? - За да не се зарази и другата, те отрязват заразената. Това правилно ли е?
към беседата >>
Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило.
И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно. За да разреши въпросите си, той непременно трябва да обича някого.
Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило.
Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси. Някои питат: “До кога ще страдат хората? ” - Докато се спасят.
към беседата >>
Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого.
И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго. Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза. Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение. Ние наричаме тази любов материална. Тя ражда всички нещастия в света.
Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого.
Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот? Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен? - За да не се зарази и другата, те отрязват заразената. Това правилно ли е? - Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно.
И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно. За да разреши въпросите си, той непременно трябва да обича някого. Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило.
Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно.
Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси. Някои питат: “До кога ще страдат хората? ” - Докато се спасят. Казвам: Иде страшният ден!
към беседата >>
Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот?
Следователно, когато любовта към два обекта не е еднакво насочена, непременно към единия от тях тя ще се прояви във вид на омраза. Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение. Ние наричаме тази любов материална. Тя ражда всички нещастия в света. Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого.
Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот?
Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен? - За да не се зарази и другата, те отрязват заразената. Това правилно ли е? - Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство. Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят?
към беседата >>
Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение.
И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно. За да разреши въпросите си, той непременно трябва да обича някого. Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило. Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно.
Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение.
Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси. Някои питат: “До кога ще страдат хората? ” - Докато се спасят. Казвам: Иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен?
към беседата >>
Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен?
Значи, омразата представлява най-малката степен любов, която има известно отражение. Ние наричаме тази любов материална. Тя ражда всички нещастия в света. Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого. Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот?
Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен?
- За да не се зарази и другата, те отрязват заразената. Това правилно ли е? - Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство. Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят? - И нея ще отрежат.
към беседата >>
Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси.
И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно. За да разреши въпросите си, той непременно трябва да обича някого. Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило. Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение.
Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси.
Някои питат: “До кога ще страдат хората? ” - Докато се спасят. Казвам: Иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен? - В това, именно, че Бог ще се прояви.
към беседата >>
- За да не се зарази и другата, те отрязват заразената.
Ние наричаме тази любов материална. Тя ражда всички нещастия в света. Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого. Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот? Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен?
- За да не се зарази и другата, те отрязват заразената.
Това правилно ли е? - Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство. Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят? - И нея ще отрежат. Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат.
към беседата >>
Някои питат: “До кога ще страдат хората?
За да разреши въпросите си, той непременно трябва да обича някого. Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило. Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси.
Някои питат: “До кога ще страдат хората?
” - Докато се спасят. Казвам: Иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен? - В това, именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е Любов.
към беседата >>
Това правилно ли е?
Тя ражда всички нещастия в света. Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого. Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот? Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен? - За да не се зарази и другата, те отрязват заразената.
Това правилно ли е?
- Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство. Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят? - И нея ще отрежат. Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат. Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него.
към беседата >>
” - Докато се спасят.
Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило. Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси. Някои питат: “До кога ще страдат хората?
” - Докато се спасят.
Казвам: Иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен? - В това, именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е Любов. То значи, когато Бог, т.е.
към беседата >>
- Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство.
Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние да убие някого. Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот? Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен? - За да не се зарази и другата, те отрязват заразената. Това правилно ли е?
- Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство.
Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят? - И нея ще отрежат. Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат. Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него. И какво ще остане най-после от човека?
към беседата >>
Казвам: Иде страшният ден!
Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси. Някои питат: “До кога ще страдат хората? ” - Докато се спасят.
Казвам: Иде страшният ден!
В какво отношение този ден е страшен? - В това, именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е Любов. То значи, когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос.
към беседата >>
Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят?
Питам: Ако човек от любов към своя живот убие някого, с това той спасява ли своя живот? Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен? - За да не се зарази и другата, те отрязват заразената. Това правилно ли е? - Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство.
Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят?
- И нея ще отрежат. Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат. Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него. И какво ще остане най-после от човека? - Само един труп.
към беседата >>
В какво отношение този ден е страшен?
Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси. Някои питат: “До кога ще страдат хората? ” - Докато се спасят. Казвам: Иде страшният ден!
В какво отношение този ден е страшен?
- В това, именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е Любов. То значи, когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята.
към беседата >>
- И нея ще отрежат.
Казано е: “Който иска да запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен? - За да не се зарази и другата, те отрязват заразената. Това правилно ли е? - Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство. Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят?
- И нея ще отрежат.
Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат. Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него. И какво ще остане най-после от човека? - Само един труп. Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот.
към беседата >>
- В това, именно, че Бог ще се прояви.
Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси. Някои питат: “До кога ще страдат хората? ” - Докато се спасят. Казвам: Иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен?
- В това, именно, че Бог ще се прояви.
При това знаем, че Бог е Любов. То значи, когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. И който го разреши, ще бъде дигнат на небето.
към беседата >>
Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат.
- За да не се зарази и другата, те отрязват заразената. Това правилно ли е? - Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство. Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят? - И нея ще отрежат.
Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат.
Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него. И какво ще остане най-после от човека? - Само един труп. Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот. Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него?
към беседата >>
При това знаем, че Бог е Любов.
Някои питат: “До кога ще страдат хората? ” - Докато се спасят. Казвам: Иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен? - В това, именно, че Бог ще се прояви.
При това знаем, че Бог е Любов.
То значи, когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. И който го разреши, ще бъде дигнат на небето. Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха!
към беседата >>
Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него.
Това правилно ли е? - Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство. Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят? - И нея ще отрежат. Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат.
Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него.
И какво ще остане най-после от човека? - Само един труп. Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот. Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него? Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека?
към беседата >>
То значи, когато Бог, т.е.
” - Докато се спасят. Казвам: Иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен? - В това, именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е Любов.
То значи, когато Бог, т.е.
Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. И който го разреши, ще бъде дигнат на небето. Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха! ” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало?
към беседата >>
И какво ще остане най-после от човека?
- Не е правилно, но то се практикува от лекарите само като временно, преходно средство. Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят? - И нея ще отрежат. Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат. Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него.
И какво ще остане най-после от човека?
- Само един труп. Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот. Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него? Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека? ” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически.
към беседата >>
Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос.
Казвам: Иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен? - В това, именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е Любов. То значи, когато Бог, т.е.
Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос.
Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. И който го разреши, ще бъде дигнат на небето. Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха! ” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало? - Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си.
към беседата >>
- Само един труп.
Ами ако се зарази и другата ръка, какво ще направят? - И нея ще отрежат. Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат. Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него. И какво ще остане най-после от човека?
- Само един труп.
Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот. Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него? Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека? ” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически. Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото.
към беседата >>
Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята.
В какво отношение този ден е страшен? - В това, именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е Любов. То значи, когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос.
Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята.
И който го разреши, ще бъде дигнат на небето. Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха! ” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало? - Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си. Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха.
към беседата >>
Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот.
- И нея ще отрежат. Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат. Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него. И какво ще остане най-после от човека? - Само един труп.
Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот.
Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него? Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека? ” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически. Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото. Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен.
към беседата >>
И който го разреши, ще бъде дигнат на небето.
- В това, именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е Любов. То значи, когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята.
И който го разреши, ще бъде дигнат на небето.
Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха! ” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало? - Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си. Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха. И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха.
към беседата >>
Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него?
Ако се зарази десния крак, и него ще отрежат. Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него. И какво ще остане най-после от човека? - Само един труп. Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот.
Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него?
Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека? ” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически. Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото. Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен. Преди да се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва да се намери причината, която е предизвикала болката, и тя да се отстрани.
към беседата >>
Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха!
При това знаем, че Бог е Любов. То значи, когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. И който го разреши, ще бъде дигнат на небето.
Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха!
” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало? - Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си. Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха. И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха. Те казват: “Страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха!
към беседата >>
Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека?
Ако се зарази левия крак, същото ще направят и с него. И какво ще остане най-после от човека? - Само един труп. Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот. Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него?
Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека?
” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически. Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото. Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен. Преди да се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва да се намери причината, която е предизвикала болката, и тя да се отстрани. Трябва да дойде такъв учен, който да знае, от колко години се е появила причината за някаква болка, и после да се заеме с отстраняването й.
към беседата >>
” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало?
То значи, когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. И който го разреши, ще бъде дигнат на небето. Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха!
” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало?
- Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си. Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха. И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха. Те казват: “Страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха! ” Не, време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха.
към беседата >>
” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически.
И какво ще остане най-после от човека? - Само един труп. Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот. Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него? Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека?
” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически.
Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото. Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен. Преди да се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва да се намери причината, която е предизвикала болката, и тя да се отстрани. Трябва да дойде такъв учен, който да знае, от колко години се е появила причината за някаква болка, и после да се заеме с отстраняването й. След като намери причината за болката, нея да отреже, а тялото да остави непокътнато.
към беседата >>
- Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си.
Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. И който го разреши, ще бъде дигнат на небето. Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха! ” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало?
- Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си.
Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха. И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха. Те казват: “Страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха! ” Не, време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха. Въздухът, това е възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва да живеят.
към беседата >>
Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото.
- Само един труп. Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот. Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него? Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека? ” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически.
Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото.
Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен. Преди да се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва да се намери причината, която е предизвикала болката, и тя да се отстрани. Трябва да дойде такъв учен, който да знае, от колко години се е появила причината за някаква болка, и после да се заеме с отстраняването й. След като намери причината за болката, нея да отреже, а тялото да остави непокътнато. Не трябва да се режат удовете на човешкото тяло!
към беседата >>
Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха.
Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. И който го разреши, ще бъде дигнат на небето. Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха! ” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало? - Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си.
Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха.
И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха. Те казват: “Страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха! ” Не, време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха. Въздухът, това е възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва да живеят. Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото си, докато дойде един ден Господ и го накара да излезе вън от гнездото си, да хвръкне с крилцата си в широкия и просторен свят.
към беседата >>
Във външната, т.е.
Във външната, т.е.
във видимата , в материалната, в официалната страна на живота съществува едно психологическо противоречие. Външно хората са модно, официално облечени и затова като дошла Истината между тях, те не могли да я познаят и не я приели. Истината дошла облечена много просто, като последен бедняк, но понеже хората обръщат внимание повече на външната, отколкото на вътрешната страна на човека, те не могли да я познаят, и тя минала и заминала покрай тях, без да разберат великото, което тя носи за цялото човечество.
към беседата >>
Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен.
Не, човек трябва да знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата си, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот. Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него? Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека? ” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически. Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото.
Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен.
Преди да се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва да се намери причината, която е предизвикала болката, и тя да се отстрани. Трябва да дойде такъв учен, който да знае, от колко години се е появила причината за някаква болка, и после да се заеме с отстраняването й. След като намери причината за болката, нея да отреже, а тялото да остави непокътнато. Не трябва да се режат удовете на човешкото тяло!
към беседата >>
И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха.
И който го разреши, ще бъде дигнат на небето. Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха! ” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало? - Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си. Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха.
И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха.
Те казват: “Страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха! ” Не, време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха. Въздухът, това е възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва да живеят. Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото си, докато дойде един ден Господ и го накара да излезе вън от гнездото си, да хвръкне с крилцата си в широкия и просторен свят.
към беседата >>
във видимата , в материалната, в официалната страна на живота съществува едно психологическо противоречие.
Във външната, т.е.
във видимата , в материалната, в официалната страна на живота съществува едно психологическо противоречие.
Външно хората са модно, официално облечени и затова като дошла Истината между тях, те не могли да я познаят и не я приели. Истината дошла облечена много просто, като последен бедняк, но понеже хората обръщат внимание повече на външната, отколкото на вътрешната страна на човека, те не могли да я познаят, и тя минала и заминала покрай тях, без да разберат великото, което тя носи за цялото човечество.
към беседата >>
Преди да се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва да се намери причината, която е предизвикала болката, и тя да се отстрани.
Какъв смисъл има да се отрязват удовете на организма един след друг и да остане само труп от него? Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека? ” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически. Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото. Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен.
Преди да се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва да се намери причината, която е предизвикала болката, и тя да се отстрани.
Трябва да дойде такъв учен, който да знае, от колко години се е появила причината за някаква болка, и после да се заеме с отстраняването й. След като намери причината за болката, нея да отреже, а тялото да остави непокътнато. Не трябва да се режат удовете на човешкото тяло!
към беседата >>
Те казват: “Страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха!
Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха! ” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало? - Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си. Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха. И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха.
Те казват: “Страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха!
” Не, време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха. Въздухът, това е възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва да живеят. Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото си, докато дойде един ден Господ и го накара да излезе вън от гнездото си, да хвръкне с крилцата си в широкия и просторен свят.
към беседата >>
Външно хората са модно, официално облечени и затова като дошла Истината между тях, те не могли да я познаят и не я приели.
Във външната, т.е. във видимата , в материалната, в официалната страна на живота съществува едно психологическо противоречие.
Външно хората са модно, официално облечени и затова като дошла Истината между тях, те не могли да я познаят и не я приели.
Истината дошла облечена много просто, като последен бедняк, но понеже хората обръщат внимание повече на външната, отколкото на вътрешната страна на човека, те не могли да я познаят, и тя минала и заминала покрай тях, без да разберат великото, което тя носи за цялото човечество.
към беседата >>
Трябва да дойде такъв учен, който да знае, от колко години се е появила причината за някаква болка, и после да се заеме с отстраняването й.
Казвате: “Нали трябва да се направи операция, за да се спаси живота на човека? ” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически. Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото. Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен. Преди да се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва да се намери причината, която е предизвикала болката, и тя да се отстрани.
Трябва да дойде такъв учен, който да знае, от колко години се е появила причината за някаква болка, и после да се заеме с отстраняването й.
След като намери причината за болката, нея да отреже, а тялото да остави непокътнато. Не трябва да се режат удовете на човешкото тяло!
към беседата >>
” Не, време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха.
” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало? - Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си. Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха. И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха. Те казват: “Страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха!
” Не, време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха.
Въздухът, това е възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва да живеят. Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото си, докато дойде един ден Господ и го накара да излезе вън от гнездото си, да хвръкне с крилцата си в широкия и просторен свят.
към беседата >>
Истината дошла облечена много просто, като последен бедняк, но понеже хората обръщат внимание повече на външната, отколкото на вътрешната страна на човека, те не могли да я познаят, и тя минала и заминала покрай тях, без да разберат великото, което тя носи за цялото човечество.
Във външната, т.е. във видимата , в материалната, в официалната страна на живота съществува едно психологическо противоречие. Външно хората са модно, официално облечени и затова като дошла Истината между тях, те не могли да я познаят и не я приели.
Истината дошла облечена много просто, като последен бедняк, но понеже хората обръщат внимание повече на външната, отколкото на вътрешната страна на човека, те не могли да я познаят, и тя минала и заминала покрай тях, без да разберат великото, което тя носи за цялото човечество.
към беседата >>
След като намери причината за болката, нея да отреже, а тялото да остави непокътнато.
” - Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически. Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото. Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен. Преди да се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва да се намери причината, която е предизвикала болката, и тя да се отстрани. Трябва да дойде такъв учен, който да знае, от колко години се е появила причината за някаква болка, и после да се заеме с отстраняването й.
След като намери причината за болката, нея да отреже, а тялото да остави непокътнато.
Не трябва да се режат удовете на човешкото тяло!
към беседата >>
Въздухът, това е възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва да живеят.
- Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си. Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха. И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха. Те казват: “Страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха! ” Не, време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха.
Въздухът, това е възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва да живеят.
Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото си, докато дойде един ден Господ и го накара да излезе вън от гнездото си, да хвръкне с крилцата си в широкия и просторен свят.
към беседата >>
“Светът Го не прие.” Това значи: Истината дойде между своите, но те не я приеха. Защо?
“Светът Го не прие.” Това значи: Истината дойде между своите, но те не я приеха. Защо?
- Понеже бяха заети с ядене и пиене, с угощения, с печелене на пари и т.н. В човека едновременно действат четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух. Много от съвременните хора не вярват в душата и в духа, но вярват само в ума и в сърцето. Под думата “душа” те разбират известни функции, които са резултат на вътрешната деятелност в човека. Обаче, какво нещо всъщност е душата, няма да се спираме върху този въпрос.
към беседата >>
Не трябва да се режат удовете на човешкото тяло!
Съвременната наука трябва да върви от психическото към физическото. Методът, с който си служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен. Преди да се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва да се намери причината, която е предизвикала болката, и тя да се отстрани. Трябва да дойде такъв учен, който да знае, от колко години се е появила причината за някаква болка, и после да се заеме с отстраняването й. След като намери причината за болката, нея да отреже, а тялото да остави непокътнато.
Не трябва да се режат удовете на човешкото тяло!
към беседата >>
Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото си, докато дойде един ден Господ и го накара да излезе вън от гнездото си, да хвръкне с крилцата си в широкия и просторен свят.
Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха. И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха. Те казват: “Страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха! ” Не, време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха. Въздухът, това е възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва да живеят.
Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото си, докато дойде един ден Господ и го накара да излезе вън от гнездото си, да хвръкне с крилцата си в широкия и просторен свят.
към беседата >>
2.
Различаване
,
МОК
, София, 28.11.1926г.,
Напишете едно изречение на дъската.
Напишете едно изречение на дъската.
Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място. Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място. Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо? Защото само светията може да отстъпва. Като отстъпва от известно положение, той прави жертва.
към беседата >>
Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място.
Напишете едно изречение на дъската.
Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място.
Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място. Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо? Защото само светията може да отстъпва. Като отстъпва от известно положение, той прави жертва. Обаче, обикновеният човек, който всякога отстъпва, каква жертва прави?
към беседата >>
Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място.
Напишете едно изречение на дъската. Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място.
Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място.
Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо? Защото само светията може да отстъпва. Като отстъпва от известно положение, той прави жертва. Обаче, обикновеният човек, който всякога отстъпва, каква жертва прави?
към беседата >>
Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо?
Напишете едно изречение на дъската. Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място. Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място.
Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо?
Защото само светията може да отстъпва. Като отстъпва от известно положение, той прави жертва. Обаче, обикновеният човек, който всякога отстъпва, каква жертва прави?
към беседата >>
Защото само светията може да отстъпва.
Напишете едно изречение на дъската. Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място. Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място. Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо?
Защото само светията може да отстъпва.
Като отстъпва от известно положение, той прави жертва. Обаче, обикновеният човек, който всякога отстъпва, каква жертва прави?
към беседата >>
Като отстъпва от известно положение, той прави жертва.
Напишете едно изречение на дъската. Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място. Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място. Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо? Защото само светията може да отстъпва.
Като отстъпва от известно положение, той прави жертва.
Обаче, обикновеният човек, който всякога отстъпва, каква жертва прави?
към беседата >>
Обаче, обикновеният човек, който всякога отстъпва, каква жертва прави?
Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място. Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място. Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо? Защото само светията може да отстъпва. Като отстъпва от известно положение, той прави жертва.
Обаче, обикновеният човек, който всякога отстъпва, каква жертва прави?
към беседата >>
Сега, всеки от вас да си спомни някоя силна мисъл, с която си служи при всички мъчнотии в живота си като с чук.
Сега, всеки от вас да си спомни някоя силна мисъл, с която си служи при всички мъчнотии в живота си като с чук.
Същевременно, спомнете си, коя е най-меката дума във вашия речник. Тази дума ще бъде различна. Колкото ученици сте в класа, толкова меки думи ще кажете.
към беседата >>
Същевременно, спомнете си, коя е най-меката дума във вашия речник.
Сега, всеки от вас да си спомни някоя силна мисъл, с която си служи при всички мъчнотии в живота си като с чук.
Същевременно, спомнете си, коя е най-меката дума във вашия речник.
Тази дума ще бъде различна. Колкото ученици сте в класа, толкова меки думи ще кажете.
към беседата >>
Тази дума ще бъде различна.
Сега, всеки от вас да си спомни някоя силна мисъл, с която си служи при всички мъчнотии в живота си като с чук. Същевременно, спомнете си, коя е най-меката дума във вашия речник.
Тази дума ще бъде различна.
Колкото ученици сте в класа, толкова меки думи ще кажете.
към беседата >>
Колкото ученици сте в класа, толкова меки думи ще кажете.
Сега, всеки от вас да си спомни някоя силна мисъл, с която си служи при всички мъчнотии в живота си като с чук. Същевременно, спомнете си, коя е най-меката дума във вашия речник. Тази дума ще бъде различна.
Колкото ученици сте в класа, толкова меки думи ще кажете.
към беседата >>
Пишете върху темата: “Най-красивата критика”.
Пишете върху темата: “Най-красивата критика”.
към беседата >>
Като пишете темите си, можете да си служите и с това, което знаете от науката и живота.
Като пишете темите си, можете да си служите и с това, което знаете от науката и живота.
към беседата >>
За десет деня направете следните наблюдения върху себе си.
За десет деня направете следните наблюдения върху себе си.
Като се събудите сутрин, проследете, каква мисъл имате в ума си и какво е състоянието ви. Записвайте си това в едно тевтерче. Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят, топъл или студен, ясен или облачен. Същевременно, вижте, има ли някакъв шум на улицата, в която живеете. Ако има някакъв шум, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят; дали кучета лаят.
към беседата >>
Като се събудите сутрин, проследете, каква мисъл имате в ума си и какво е състоянието ви.
За десет деня направете следните наблюдения върху себе си.
Като се събудите сутрин, проследете, каква мисъл имате в ума си и какво е състоянието ви.
Записвайте си това в едно тевтерче. Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят, топъл или студен, ясен или облачен. Същевременно, вижте, има ли някакъв шум на улицата, в която живеете. Ако има някакъв шум, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят; дали кучета лаят. Освен това, проследете, има ли някаква връзка между състоянието ви, с което сте се пробудили, и с това, което сте имали преди два-три деня, или най-много преди седмица.
към беседата >>
Записвайте си това в едно тевтерче.
За десет деня направете следните наблюдения върху себе си. Като се събудите сутрин, проследете, каква мисъл имате в ума си и какво е състоянието ви.
Записвайте си това в едно тевтерче.
Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят, топъл или студен, ясен или облачен. Същевременно, вижте, има ли някакъв шум на улицата, в която живеете. Ако има някакъв шум, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят; дали кучета лаят. Освен това, проследете, има ли някаква връзка между състоянието ви, с което сте се пробудили, и с това, което сте имали преди два-три деня, или най-много преди седмица. Ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете, отде произлиза това състояние.
към беседата >>
Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят, топъл или студен, ясен или облачен.
За десет деня направете следните наблюдения върху себе си. Като се събудите сутрин, проследете, каква мисъл имате в ума си и какво е състоянието ви. Записвайте си това в едно тевтерче.
Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят, топъл или студен, ясен или облачен.
Същевременно, вижте, има ли някакъв шум на улицата, в която живеете. Ако има някакъв шум, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят; дали кучета лаят. Освен това, проследете, има ли някаква връзка между състоянието ви, с което сте се пробудили, и с това, което сте имали преди два-три деня, или най-много преди седмица. Ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете, отде произлиза това състояние.
към беседата >>
Същевременно, вижте, има ли някакъв шум на улицата, в която живеете.
За десет деня направете следните наблюдения върху себе си. Като се събудите сутрин, проследете, каква мисъл имате в ума си и какво е състоянието ви. Записвайте си това в едно тевтерче. Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят, топъл или студен, ясен или облачен.
Същевременно, вижте, има ли някакъв шум на улицата, в която живеете.
Ако има някакъв шум, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят; дали кучета лаят. Освен това, проследете, има ли някаква връзка между състоянието ви, с което сте се пробудили, и с това, което сте имали преди два-три деня, или най-много преди седмица. Ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете, отде произлиза това състояние.
към беседата >>
Ако има някакъв шум, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят; дали кучета лаят.
За десет деня направете следните наблюдения върху себе си. Като се събудите сутрин, проследете, каква мисъл имате в ума си и какво е състоянието ви. Записвайте си това в едно тевтерче. Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят, топъл или студен, ясен или облачен. Същевременно, вижте, има ли някакъв шум на улицата, в която живеете.
Ако има някакъв шум, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят; дали кучета лаят.
Освен това, проследете, има ли някаква връзка между състоянието ви, с което сте се пробудили, и с това, което сте имали преди два-три деня, или най-много преди седмица. Ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете, отде произлиза това състояние.
към беседата >>
Освен това, проследете, има ли някаква връзка между състоянието ви, с което сте се пробудили, и с това, което сте имали преди два-три деня, или най-много преди седмица.
Като се събудите сутрин, проследете, каква мисъл имате в ума си и какво е състоянието ви. Записвайте си това в едно тевтерче. Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят, топъл или студен, ясен или облачен. Същевременно, вижте, има ли някакъв шум на улицата, в която живеете. Ако има някакъв шум, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят; дали кучета лаят.
Освен това, проследете, има ли някаква връзка между състоянието ви, с което сте се пробудили, и с това, което сте имали преди два-три деня, или най-много преди седмица.
Ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете, отде произлиза това състояние.
към беседата >>
Ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете, отде произлиза това състояние.
Записвайте си това в едно тевтерче. Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят, топъл или студен, ясен или облачен. Същевременно, вижте, има ли някакъв шум на улицата, в която живеете. Ако има някакъв шум, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят; дали кучета лаят. Освен това, проследете, има ли някаква връзка между състоянието ви, с което сте се пробудили, и с това, което сте имали преди два-три деня, или най-много преди седмица.
Ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете, отде произлиза това състояние.
към беседата >>
Като правите наблюденията си, ще видите, има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани.
Като правите наблюденията си, ще видите, има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани.
Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви. Сънят ще внесе известно обяснение. Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължат мрачните настроения на човека. Те се предават от един човек на друг. Това влияние е особено силно на сън.
към беседата >>
Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви.
Като правите наблюденията си, ще видите, има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани.
Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви.
Сънят ще внесе известно обяснение. Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължат мрачните настроения на човека. Те се предават от един човек на друг. Това влияние е особено силно на сън. Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е.
към беседата >>
Сънят ще внесе известно обяснение.
Като правите наблюденията си, ще видите, има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани. Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви.
Сънят ще внесе известно обяснение.
Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължат мрачните настроения на човека. Те се предават от един човек на друг. Това влияние е особено силно на сън. Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония.
към беседата >>
Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължат мрачните настроения на човека.
Като правите наблюденията си, ще видите, има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани. Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви. Сънят ще внесе известно обяснение.
Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължат мрачните настроения на човека.
Те се предават от един човек на друг. Това влияние е особено силно на сън. Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят.
към беседата >>
Те се предават от един човек на друг.
Като правите наблюденията си, ще видите, има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани. Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви. Сънят ще внесе известно обяснение. Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължат мрачните настроения на човека.
Те се предават от един човек на друг.
Това влияние е особено силно на сън. Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят. Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние.
към беседата >>
Това влияние е особено силно на сън.
Като правите наблюденията си, ще видите, има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани. Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви. Сънят ще внесе известно обяснение. Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължат мрачните настроения на човека. Те се предават от един човек на друг.
Това влияние е особено силно на сън.
Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят. Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние. Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо.
към беседата >>
Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е.
Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви. Сънят ще внесе известно обяснение. Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължат мрачните настроения на човека. Те се предават от един човек на друг. Това влияние е особено силно на сън.
Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е.
когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят. Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние. Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо. В такива случаи, или се отнима нещо от човека, или му се предава нещо.
към беседата >>
когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония.
Сънят ще внесе известно обяснение. Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължат мрачните настроения на човека. Те се предават от един човек на друг. Това влияние е особено силно на сън. Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е.
когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония.
Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят. Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние. Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо. В такива случаи, или се отнима нещо от човека, или му се предава нещо. И едното, и другото състояния са мъчителни.
към беседата >>
Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят.
Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължат мрачните настроения на човека. Те се предават от един човек на друг. Това влияние е особено силно на сън. Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония.
Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят.
Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние. Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо. В такива случаи, или се отнима нещо от човека, или му се предава нещо. И едното, и другото състояния са мъчителни. Човек трябва дълго време да работи върху себе си, да се освободи от тия влияния.
към беседата >>
Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние.
Те се предават от един човек на друг. Това влияние е особено силно на сън. Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят.
Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние.
Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо. В такива случаи, или се отнима нещо от човека, или му се предава нещо. И едното, и другото състояния са мъчителни. Човек трябва дълго време да работи върху себе си, да се освободи от тия влияния.
към беседата >>
Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо.
Това влияние е особено силно на сън. Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят. Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние.
Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо.
В такива случаи, или се отнима нещо от човека, или му се предава нещо. И едното, и другото състояния са мъчителни. Човек трябва дълго време да работи върху себе си, да се освободи от тия влияния.
към беседата >>
В такива случаи, или се отнима нещо от човека, или му се предава нещо.
Ето защо, не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят. Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние. Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо.
В такива случаи, или се отнима нещо от човека, или му се предава нещо.
И едното, и другото състояния са мъчителни. Човек трябва дълго време да работи върху себе си, да се освободи от тия влияния.
към беседата >>
И едното, и другото състояния са мъчителни.
когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят. Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние. Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо. В такива случаи, или се отнима нещо от човека, или му се предава нещо.
И едното, и другото състояния са мъчителни.
Човек трябва дълго време да работи върху себе си, да се освободи от тия влияния.
към беседата >>
Човек трябва дълго време да работи върху себе си, да се освободи от тия влияния.
Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за да не се подава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят. Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние. Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо. В такива случаи, или се отнима нещо от човека, или му се предава нещо. И едното, и другото състояния са мъчителни.
Човек трябва дълго време да работи върху себе си, да се освободи от тия влияния.
към беседата >>
Като се говори за възприемане на чужди влияния, това не трябва да ви плаши, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, да преодолявате на всичко, което иде вън от вашето съзнание.
Като се говори за възприемане на чужди влияния, това не трябва да ви плаши, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, да преодолявате на всичко, което иде вън от вашето съзнание.
Ученикът трябва да бъде изпълнителен към своите обещания. Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си. Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания.
към беседата >>
Ученикът трябва да бъде изпълнителен към своите обещания.
Като се говори за възприемане на чужди влияния, това не трябва да ви плаши, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, да преодолявате на всичко, което иде вън от вашето съзнание.
Ученикът трябва да бъде изпълнителен към своите обещания.
Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си. Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания. Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата.
към беседата >>
Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни.
Като се говори за възприемане на чужди влияния, това не трябва да ви плаши, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, да преодолявате на всичко, което иде вън от вашето съзнание. Ученикът трябва да бъде изпълнителен към своите обещания.
Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни.
Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си. Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания. Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата. Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването.
към беседата >>
Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си.
Като се говори за възприемане на чужди влияния, това не трябва да ви плаши, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, да преодолявате на всичко, което иде вън от вашето съзнание. Ученикът трябва да бъде изпълнителен към своите обещания. Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни.
Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си.
Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания. Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата. Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването. Кога се отчайва човек?
към беседата >>
Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен.
Като се говори за възприемане на чужди влияния, това не трябва да ви плаши, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, да преодолявате на всичко, което иде вън от вашето съзнание. Ученикът трябва да бъде изпълнителен към своите обещания. Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си.
Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен.
Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания. Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата. Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването. Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си.
към беседата >>
Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания.
Като се говори за възприемане на чужди влияния, това не трябва да ви плаши, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, да преодолявате на всичко, което иде вън от вашето съзнание. Ученикът трябва да бъде изпълнителен към своите обещания. Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си. Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен.
Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания.
Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата. Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването. Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва.
към беседата >>
Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата.
Ученикът трябва да бъде изпълнителен към своите обещания. Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си. Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания.
Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата.
Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването. Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват.
към беседата >>
Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването.
Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си. Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания. Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата.
Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването.
Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва.
към беседата >>
Кога се отчайва човек?
Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си. Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания. Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата. Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването.
Кога се отчайва човек?
Когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека.
към беседата >>
Когато изгуби нещо съществено в живота си.
Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания. Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата. Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването. Кога се отчайва човек?
Когато изгуби нещо съществено в живота си.
Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние.
към беседата >>
Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва.
Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания. Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата. Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването. Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си.
Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва.
Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние. В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина.
към беседата >>
Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват.
Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата. Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването. Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва.
Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват.
Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние. В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина. Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас.
към беседата >>
Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва.
Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването. Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват.
Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва.
Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние. В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина. Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас. Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете.
към беседата >>
Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека.
Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва.
Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека.
Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние. В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина. Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас. Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете.
към беседата >>
Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние.
Когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека.
Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние.
В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина. Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас. Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете.
към беседата >>
В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина.
Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние.
В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина.
Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас. Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете.
към беседата >>
Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас.
Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние. В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина.
Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас.
Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете.
към беседата >>
Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете.
Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние. В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина. Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас.
Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете.
към беседата >>
Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им.
Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им.
Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот. Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл. Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования. Добре е човек да се обезсърдчава и насърдчава, но трябва да знае, кое от двете състояния е негово. Ученикът трябва да прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния.
към беседата >>
Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот.
Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им.
Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот.
Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл. Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования. Добре е човек да се обезсърдчава и насърдчава, но трябва да знае, кое от двете състояния е негово. Ученикът трябва да прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния. Обикновено младият лесно се обезсърдчава, но и лесно се насърдчава.
към беседата >>
Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл.
Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им. Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот.
Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл.
Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования. Добре е човек да се обезсърдчава и насърдчава, но трябва да знае, кое от двете състояния е негово. Ученикът трябва да прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния. Обикновено младият лесно се обезсърдчава, но и лесно се насърдчава. Старият мъчно се обезсърдчава, но мъчно се и насърдчава.
към беседата >>
Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования.
Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им. Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот. Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл.
Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования.
Добре е човек да се обезсърдчава и насърдчава, но трябва да знае, кое от двете състояния е негово. Ученикът трябва да прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния. Обикновено младият лесно се обезсърдчава, но и лесно се насърдчава. Старият мъчно се обезсърдчава, но мъчно се и насърдчава.
към беседата >>
Добре е човек да се обезсърдчава и насърдчава, но трябва да знае, кое от двете състояния е негово.
Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им. Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот. Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл. Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования.
Добре е човек да се обезсърдчава и насърдчава, но трябва да знае, кое от двете състояния е негово.
Ученикът трябва да прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния. Обикновено младият лесно се обезсърдчава, но и лесно се насърдчава. Старият мъчно се обезсърдчава, но мъчно се и насърдчава.
към беседата >>
Ученикът трябва да прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния.
Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им. Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот. Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл. Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования. Добре е човек да се обезсърдчава и насърдчава, но трябва да знае, кое от двете състояния е негово.
Ученикът трябва да прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния.
Обикновено младият лесно се обезсърдчава, но и лесно се насърдчава. Старият мъчно се обезсърдчава, но мъчно се и насърдчава.
към беседата >>
Обикновено младият лесно се обезсърдчава, но и лесно се насърдчава.
Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот. Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл. Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования. Добре е човек да се обезсърдчава и насърдчава, но трябва да знае, кое от двете състояния е негово. Ученикът трябва да прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния.
Обикновено младият лесно се обезсърдчава, но и лесно се насърдчава.
Старият мъчно се обезсърдчава, но мъчно се и насърдчава.
към беседата >>
Старият мъчно се обезсърдчава, но мъчно се и насърдчава.
Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл. Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования. Добре е човек да се обезсърдчава и насърдчава, но трябва да знае, кое от двете състояния е негово. Ученикът трябва да прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния. Обикновено младият лесно се обезсърдчава, но и лесно се насърдчава.
Старият мъчно се обезсърдчава, но мъчно се и насърдчава.
към беседата >>
Като изучава състоянията си, човек дохожда до един вътрешен закон, с помощта на който може да ги регулира.
Като изучава състоянията си, човек дохожда до един вътрешен закон, с помощта на който може да ги регулира.
Забелязано е, запример, че когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни. Ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачни състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на слънцето. При това, за предпочитане е всякога да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си, или пък да преяжда. Последното е особено вредно за човека. Преди да си легне, човек трябва да се е освободил от всички лоши, тежки впечатления, които е преживял през деня.
към беседата >>
Забелязано е, запример, че когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни.
Като изучава състоянията си, човек дохожда до един вътрешен закон, с помощта на който може да ги регулира.
Забелязано е, запример, че когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни.
Ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачни състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на слънцето. При това, за предпочитане е всякога да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си, или пък да преяжда. Последното е особено вредно за човека. Преди да си легне, човек трябва да се е освободил от всички лоши, тежки впечатления, които е преживял през деня. Не обръща ли внимание на своите мрачни състояния и анормални чувства, човек се натъква на ред болезнени състояния.
към беседата >>
Ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачни състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на слънцето.
Като изучава състоянията си, човек дохожда до един вътрешен закон, с помощта на който може да ги регулира. Забелязано е, запример, че когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни.
Ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачни състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на слънцето.
При това, за предпочитане е всякога да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си, или пък да преяжда. Последното е особено вредно за човека. Преди да си легне, човек трябва да се е освободил от всички лоши, тежки впечатления, които е преживял през деня. Не обръща ли внимание на своите мрачни състояния и анормални чувства, човек се натъква на ред болезнени състояния.
към беседата >>
При това, за предпочитане е всякога да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си, или пък да преяжда.
Като изучава състоянията си, човек дохожда до един вътрешен закон, с помощта на който може да ги регулира. Забелязано е, запример, че когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни. Ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачни състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на слънцето.
При това, за предпочитане е всякога да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си, или пък да преяжда.
Последното е особено вредно за човека. Преди да си легне, човек трябва да се е освободил от всички лоши, тежки впечатления, които е преживял през деня. Не обръща ли внимание на своите мрачни състояния и анормални чувства, човек се натъква на ред болезнени състояния.
към беседата >>
Последното е особено вредно за човека.
Като изучава състоянията си, човек дохожда до един вътрешен закон, с помощта на който може да ги регулира. Забелязано е, запример, че когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни. Ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачни състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на слънцето. При това, за предпочитане е всякога да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си, или пък да преяжда.
Последното е особено вредно за човека.
Преди да си легне, човек трябва да се е освободил от всички лоши, тежки впечатления, които е преживял през деня. Не обръща ли внимание на своите мрачни състояния и анормални чувства, човек се натъква на ред болезнени състояния.
към беседата >>
Преди да си легне, човек трябва да се е освободил от всички лоши, тежки впечатления, които е преживял през деня.
Като изучава състоянията си, човек дохожда до един вътрешен закон, с помощта на който може да ги регулира. Забелязано е, запример, че когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни. Ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачни състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на слънцето. При това, за предпочитане е всякога да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си, или пък да преяжда. Последното е особено вредно за човека.
Преди да си легне, човек трябва да се е освободил от всички лоши, тежки впечатления, които е преживял през деня.
Не обръща ли внимание на своите мрачни състояния и анормални чувства, човек се натъква на ред болезнени състояния.
към беседата >>
Не обръща ли внимание на своите мрачни състояния и анормални чувства, човек се натъква на ред болезнени състояния.
Забелязано е, запример, че когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни. Ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачни състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на слънцето. При това, за предпочитане е всякога да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си, или пък да преяжда. Последното е особено вредно за човека. Преди да си легне, човек трябва да се е освободил от всички лоши, тежки впечатления, които е преживял през деня.
Не обръща ли внимание на своите мрачни състояния и анормални чувства, човек се натъква на ред болезнени състояния.
към беседата >>
Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае, как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му.
Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае, как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му.
За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот. Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си.
към беседата >>
За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна.
Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае, как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му.
За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна.
Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот. Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си. Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление.
към беседата >>
Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот.
Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае, как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му. За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна.
Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот.
Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си. Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление. Само така съзерцанието има смисъл.
към беседата >>
Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро.
Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае, как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му. За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот.
Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро.
Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си. Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление. Само така съзерцанието има смисъл.
към беседата >>
Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро.
Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае, как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му. За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот. Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро.
Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро.
Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си. Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление. Само така съзерцанието има смисъл.
към беседата >>
Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си.
Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае, как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му. За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот. Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро.
Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си.
Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление. Само така съзерцанието има смисъл.
към беседата >>
Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление.
За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот. Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си.
Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление.
Само така съзерцанието има смисъл.
към беседата >>
Само така съзерцанието има смисъл.
Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот. Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си. Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление.
Само така съзерцанието има смисъл.
към беседата >>
Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях.
Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях.
При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен. Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват.
към беседата >>
При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен.
Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях.
При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен.
Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот.
към беседата >>
Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите.
Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях. При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен.
Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите.
Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание.
към беседата >>
Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене.
Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях. При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен. Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите.
Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене.
Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание. Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате.
към беседата >>
Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата.
Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях. При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен. Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене.
Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата.
Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание. Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате. Този е най-добрият метод за самовъзпитание.
към беседата >>
Без радост чувствата му не могат да се разширяват.
Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях. При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен. Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата.
Без радост чувствата му не могат да се разширяват.
Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание. Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате. Този е най-добрият метод за самовъзпитание.
към беседата >>
Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот.
При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен. Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват.
Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот.
Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание. Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате. Този е най-добрият метод за самовъзпитание.
към беседата >>
Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание.
Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот.
Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание.
Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате. Този е най-добрият метод за самовъзпитание.
към беседата >>
Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате.
Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание.
Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате.
Този е най-добрият метод за самовъзпитание.
към беседата >>
Този е най-добрият метод за самовъзпитание.
Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание. Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате.
Този е най-добрият метод за самовъзпитание.
към беседата >>
Да излезе един и да напише четири реда, нещо хубаво, от него или от други.
(втори вариант)
Да излезе един и да напише четири реда, нещо хубаво, от него или от други.
(- «Между приятели не се гледа кой има право, а кой може да отстъпи.» – Н. Каишев.)
към втори вариант >>
(- «Между приятели не се гледа кой има право, а кой може да отстъпи.» – Н. Каишев.)
(втори вариант)
Да излезе един и да напише четири реда, нещо хубаво, от него или от други.
(- «Между приятели не се гледа кой има право, а кой може да отстъпи.» – Н. Каишев.)
към втори вариант >>
Сега, туй изречение съдържа ли само една основна идея или две такива?
(втори вариант)
Сега, туй изречение съдържа ли само една основна идея или две такива?
Ако човек отстъпва при доброто, добре, но ако човек отстъпва при злото? Туй правило важи само за светии. Само светията може да го изпълни, защото само той може да отстъпи. Да отстъпи може само този, който никога не отстъпва, а този, който отстъпва постоянно, това не е жертва.
към втори вариант >>
Ако човек отстъпва при доброто, добре, но ако човек отстъпва при злото?
(втори вариант)
Сега, туй изречение съдържа ли само една основна идея или две такива?
Ако човек отстъпва при доброто, добре, но ако човек отстъпва при злото?
Туй правило важи само за светии. Само светията може да го изпълни, защото само той може да отстъпи. Да отстъпи може само този, който никога не отстъпва, а този, който отстъпва постоянно, това не е жертва.
към втори вариант >>
Туй правило важи само за светии.
(втори вариант)
Сега, туй изречение съдържа ли само една основна идея или две такива? Ако човек отстъпва при доброто, добре, но ако човек отстъпва при злото?
Туй правило важи само за светии.
Само светията може да го изпълни, защото само той може да отстъпи. Да отстъпи може само този, който никога не отстъпва, а този, който отстъпва постоянно, това не е жертва.
към втори вариант >>
Само светията може да го изпълни, защото само той може да отстъпи.
(втори вариант)
Сега, туй изречение съдържа ли само една основна идея или две такива? Ако човек отстъпва при доброто, добре, но ако човек отстъпва при злото? Туй правило важи само за светии.
Само светията може да го изпълни, защото само той може да отстъпи.
Да отстъпи може само този, който никога не отстъпва, а този, който отстъпва постоянно, това не е жертва.
към втори вариант >>
Да отстъпи може само този, който никога не отстъпва, а този, който отстъпва постоянно, това не е жертва.
(втори вариант)
Сега, туй изречение съдържа ли само една основна идея или две такива? Ако човек отстъпва при доброто, добре, но ако човек отстъпва при злото? Туй правило важи само за светии. Само светията може да го изпълни, защото само той може да отстъпи.
Да отстъпи може само този, който никога не отстъпва, а този, който отстъпва постоянно, това не е жертва.
към втори вариант >>
Някой от вас да изкаже най-силното изречение, което той има – което той по някой път употребява като чук.
(втори вариант)
Някой от вас да изкаже най-силното изречение, което той има – което той по някой път употребява като чук.
към втори вариант >>
(- Огледалцето на Учителя е много страшно.
(втори вариант)
(- Огледалцето на Учителя е много страшно.
– Олга.)
към втори вариант >>
– Олга.)
(втори вариант)
(- Огледалцето на Учителя е много страшно.
– Олга.)
към втори вариант >>
Това правило е пак за светии.
(втори вариант)
Това правило е пак за светии.
към втори вариант >>
Някой да излезе да напише най-меката дума на своя речник. (...)
(втори вариант)
Някой да излезе да напише най-меката дума на своя речник. (...)
към втори вариант >>
Тема: «Най-красивата критика»
(втори вариант)
Тема: «Най-красивата критика»
към втори вариант >>
Туй, което вие знаете от науката, служете си с него като със средство.
(втори вариант)
Туй, което вие знаете от науката, служете си с него като със средство.
към втори вариант >>
Направете за 10 дена следното упражнение, след като се пробудите.
(втори вариант)
Направете за 10 дена следното упражнение, след като се пробудите.
След като се пробудите, ще отбележите каква мисъл имате в ума си, след това отбележете какво е състоянието ви – весел ли сте или тъжен, радостен или скръбен. Отбележете часа, в който се пробуждате. Първия сън, като заспите и се пробудите, ще отбележите какво е вашето състояние. Отбележете какво е времето. Отбележете след това на улицата, в която живеете, имало ли е шум; отбележете лаенето на кучетата, пението на петлите; и пението на хората, ако има такова, отбележете го.
към втори вариант >>
След като се пробудите, ще отбележите каква мисъл имате в ума си, след това отбележете какво е състоянието ви – весел ли сте или тъжен, радостен или скръбен.
(втори вариант)
Направете за 10 дена следното упражнение, след като се пробудите.
След като се пробудите, ще отбележите каква мисъл имате в ума си, след това отбележете какво е състоянието ви – весел ли сте или тъжен, радостен или скръбен.
Отбележете часа, в който се пробуждате. Първия сън, като заспите и се пробудите, ще отбележите какво е вашето състояние. Отбележете какво е времето. Отбележете след това на улицата, в която живеете, имало ли е шум; отбележете лаенето на кучетата, пението на петлите; и пението на хората, ако има такова, отбележете го.
към втори вариант >>
Отбележете часа, в който се пробуждате.
(втори вариант)
Направете за 10 дена следното упражнение, след като се пробудите. След като се пробудите, ще отбележите каква мисъл имате в ума си, след това отбележете какво е състоянието ви – весел ли сте или тъжен, радостен или скръбен.
Отбележете часа, в който се пробуждате.
Първия сън, като заспите и се пробудите, ще отбележите какво е вашето състояние. Отбележете какво е времето. Отбележете след това на улицата, в която живеете, имало ли е шум; отбележете лаенето на кучетата, пението на петлите; и пението на хората, ако има такова, отбележете го.
към втори вариант >>
Първия сън, като заспите и се пробудите, ще отбележите какво е вашето състояние.
(втори вариант)
Направете за 10 дена следното упражнение, след като се пробудите. След като се пробудите, ще отбележите каква мисъл имате в ума си, след това отбележете какво е състоянието ви – весел ли сте или тъжен, радостен или скръбен. Отбележете часа, в който се пробуждате.
Първия сън, като заспите и се пробудите, ще отбележите какво е вашето състояние.
Отбележете какво е времето. Отбележете след това на улицата, в която живеете, имало ли е шум; отбележете лаенето на кучетата, пението на петлите; и пението на хората, ако има такова, отбележете го.
към втори вариант >>
Отбележете какво е времето.
(втори вариант)
Направете за 10 дена следното упражнение, след като се пробудите. След като се пробудите, ще отбележите каква мисъл имате в ума си, след това отбележете какво е състоянието ви – весел ли сте или тъжен, радостен или скръбен. Отбележете часа, в който се пробуждате. Първия сън, като заспите и се пробудите, ще отбележите какво е вашето състояние.
Отбележете какво е времето.
Отбележете след това на улицата, в която живеете, имало ли е шум; отбележете лаенето на кучетата, пението на петлите; и пението на хората, ако има такова, отбележете го.
към втори вариант >>
Отбележете след това на улицата, в която живеете, имало ли е шум; отбележете лаенето на кучетата, пението на петлите; и пението на хората, ако има такова, отбележете го.
(втори вариант)
Направете за 10 дена следното упражнение, след като се пробудите. След като се пробудите, ще отбележите каква мисъл имате в ума си, след това отбележете какво е състоянието ви – весел ли сте или тъжен, радостен или скръбен. Отбележете часа, в който се пробуждате. Първия сън, като заспите и се пробудите, ще отбележите какво е вашето състояние. Отбележете какво е времето.
Отбележете след това на улицата, в която живеете, имало ли е шум; отбележете лаенето на кучетата, пението на петлите; и пението на хората, ако има такова, отбележете го.
към втори вариант >>
За 10 дена направете тези наблюдения и да отгадаете на какво се дължи дадено състояние.
(втори вариант)
За 10 дена направете тези наблюдения и да отгадаете на какво се дължи дадено състояние.
Дали може да намерите връзка на дадено състояние с предишния ден или с живота ви отпреди една седмица и прочие. Съня, който сънувате, е като разяснение на дадено състояние. Затова отбелязвайте и съня, който сте имали преди пробуждането. Вие не сте правили наблюдения на какво се дължат мрачните настроения. Мрачните настроения се предават от човек на човек.
към втори вариант >>
Дали може да намерите връзка на дадено състояние с предишния ден или с живота ви отпреди една седмица и прочие.
(втори вариант)
За 10 дена направете тези наблюдения и да отгадаете на какво се дължи дадено състояние.
Дали може да намерите връзка на дадено състояние с предишния ден или с живота ви отпреди една седмица и прочие.
Съня, който сънувате, е като разяснение на дадено състояние. Затова отбелязвайте и съня, който сте имали преди пробуждането. Вие не сте правили наблюдения на какво се дължат мрачните настроения. Мрачните настроения се предават от човек на човек.
към втори вариант >>
Съня, който сънувате, е като разяснение на дадено състояние.
(втори вариант)
За 10 дена направете тези наблюдения и да отгадаете на какво се дължи дадено състояние. Дали може да намерите връзка на дадено състояние с предишния ден или с живота ви отпреди една седмица и прочие.
Съня, който сънувате, е като разяснение на дадено състояние.
Затова отбелязвайте и съня, който сте имали преди пробуждането. Вие не сте правили наблюдения на какво се дължат мрачните настроения. Мрачните настроения се предават от човек на човек.
към втори вариант >>
Затова отбелязвайте и съня, който сте имали преди пробуждането.
(втори вариант)
За 10 дена направете тези наблюдения и да отгадаете на какво се дължи дадено състояние. Дали може да намерите връзка на дадено състояние с предишния ден или с живота ви отпреди една седмица и прочие. Съня, който сънувате, е като разяснение на дадено състояние.
Затова отбелязвайте и съня, който сте имали преди пробуждането.
Вие не сте правили наблюдения на какво се дължат мрачните настроения. Мрачните настроения се предават от човек на човек.
към втори вариант >>
Вие не сте правили наблюдения на какво се дължат мрачните настроения.
(втори вариант)
За 10 дена направете тези наблюдения и да отгадаете на какво се дължи дадено състояние. Дали може да намерите връзка на дадено състояние с предишния ден или с живота ви отпреди една седмица и прочие. Съня, който сънувате, е като разяснение на дадено състояние. Затова отбелязвайте и съня, който сте имали преди пробуждането.
Вие не сте правили наблюдения на какво се дължат мрачните настроения.
Мрачните настроения се предават от човек на човек.
към втори вариант >>
Мрачните настроения се предават от човек на човек.
(втори вариант)
За 10 дена направете тези наблюдения и да отгадаете на какво се дължи дадено състояние. Дали може да намерите връзка на дадено състояние с предишния ден или с живота ви отпреди една седмица и прочие. Съня, който сънувате, е като разяснение на дадено състояние. Затова отбелязвайте и съня, който сте имали преди пробуждането. Вие не сте правили наблюдения на какво се дължат мрачните настроения.
Мрачните настроения се предават от човек на човек.
към втори вариант >>
Няма по-лошо нещо от това, [когато] хора спят в една стая, на които мислите и желанията са в дисонанс.
(втори вариант)
Няма по-лошо нещо от това, [когато] хора спят в една стая, на които мислите и желанията са в дисонанс.
Човек, когато спи, излиза от тялото си и затова други трябва да го пазят. Ако човек се моли да го пазят, от невидимия свят ще изпратят да го пазят и тогаз ще има добро състояние сутрин, а в обратен случай, ще му липсва нещо, защото нещо е взето от вас.
към втори вариант >>
Човек, когато спи, излиза от тялото си и затова други трябва да го пазят.
(втори вариант)
Няма по-лошо нещо от това, [когато] хора спят в една стая, на които мислите и желанията са в дисонанс.
Човек, когато спи, излиза от тялото си и затова други трябва да го пазят.
Ако човек се моли да го пазят, от невидимия свят ще изпратят да го пазят и тогаз ще има добро състояние сутрин, а в обратен случай, ще му липсва нещо, защото нещо е взето от вас.
към втори вариант >>
Ако човек се моли да го пазят, от невидимия свят ще изпратят да го пазят и тогаз ще има добро състояние сутрин, а в обратен случай, ще му липсва нещо, защото нещо е взето от вас.
(втори вариант)
Няма по-лошо нещо от това, [когато] хора спят в една стая, на които мислите и желанията са в дисонанс. Човек, когато спи, излиза от тялото си и затова други трябва да го пазят.
Ако човек се моли да го пазят, от невидимия свят ще изпратят да го пазят и тогаз ще има добро състояние сутрин, а в обратен случай, ще му липсва нещо, защото нещо е взето от вас.
към втори вариант >>
Всеки човек трябва да изпълни това, което е обещал.
(втори вариант)
Всеки човек трябва да изпълни това, което е обещал.
Изпълнявате ли това, което сте обещали, животът ви ще се развива правилно.
към втори вариант >>
Изпълнявате ли това, което сте обещали, животът ви ще се развива правилно.
(втори вариант)
Всеки човек трябва да изпълни това, което е обещал.
Изпълнявате ли това, което сте обещали, животът ви ще се развива правилно.
към втори вариант >>
Първото нещо: Лошите състояния на човека всякога идват от неизпълнение на задълженията, които ви се дават в съзнанието.
(втори вариант)
Първото нещо: Лошите състояния на човека всякога идват от неизпълнение на задълженията, които ви се дават в съзнанието.
За да можете да си помагате, трябва да имате една вяра, която не се колебае.
към втори вариант >>
За да можете да си помагате, трябва да имате една вяра, която не се колебае.
(втори вариант)
Първото нещо: Лошите състояния на човека всякога идват от неизпълнение на задълженията, които ви се дават в съзнанието.
За да можете да си помагате, трябва да имате една вяра, която не се колебае.
към втори вариант >>
За пример има известни състояния: отчаяние – кога се ражда отчаянието?
(втори вариант)
За пример има известни състояния: отчаяние – кога се ражда отчаянието?
При какви условия? (- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите си, има шанс да се отчае. При известни загуби, човек се отчайва. Ако може да изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне.
към втори вариант >>
При какви условия?
(втори вариант)
За пример има известни състояния: отчаяние – кога се ражда отчаянието?
При какви условия?
(- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите си, има шанс да се отчае. При известни загуби, човек се отчайва. Ако може да изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне.
към втори вариант >>
(- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите си, има шанс да се отчае.
(втори вариант)
За пример има известни състояния: отчаяние – кога се ражда отчаянието? При какви условия?
(- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите си, има шанс да се отчае.
При известни загуби, човек се отчайва. Ако може да изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне.
към втори вариант >>
При известни загуби, човек се отчайва.
(втори вариант)
За пример има известни състояния: отчаяние – кога се ражда отчаянието? При какви условия? (- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите си, има шанс да се отчае.
При известни загуби, човек се отчайва.
Ако може да изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне.
към втори вариант >>
Ако може да изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне.
(втори вариант)
За пример има известни състояния: отчаяние – кога се ражда отчаянието? При какви условия? (- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите си, има шанс да се отчае. При известни загуби, човек се отчайва.
Ако може да изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне.
към втори вариант >>
В света съществува една вътрешна възможност.
(втори вариант)
В света съществува една вътрешна възможност.
Никое отчаяние в света не е пълно. Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание. Щом си се отчаял, в самото отчаяние има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда. И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне. Той като види, че на другия торбата е пълна, отчаянието му ще изчезне.
към втори вариант >>
Никое отчаяние в света не е пълно.
(втори вариант)
В света съществува една вътрешна възможност.
Никое отчаяние в света не е пълно.
Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание. Щом си се отчаял, в самото отчаяние има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда. И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне. Той като види, че на другия торбата е пълна, отчаянието му ще изчезне.
към втори вариант >>
Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание.
(втори вариант)
В света съществува една вътрешна възможност. Никое отчаяние в света не е пълно.
Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание.
Щом си се отчаял, в самото отчаяние има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда. И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне. Той като види, че на другия торбата е пълна, отчаянието му ще изчезне.
към втори вариант >>
Щом си се отчаял, в самото отчаяние има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда.
(втори вариант)
В света съществува една вътрешна възможност. Никое отчаяние в света не е пълно. Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание.
Щом си се отчаял, в самото отчаяние има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда.
И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне. Той като види, че на другия торбата е пълна, отчаянието му ще изчезне.
към втори вариант >>
И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне.
(втори вариант)
В света съществува една вътрешна възможност. Никое отчаяние в света не е пълно. Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание. Щом си се отчаял, в самото отчаяние има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда.
И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне.
Той като види, че на другия торбата е пълна, отчаянието му ще изчезне.
към втори вариант >>
Той като види, че на другия торбата е пълна, отчаянието му ще изчезне.
(втори вариант)
В света съществува една вътрешна възможност. Никое отчаяние в света не е пълно. Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание. Щом си се отчаял, в самото отчаяние има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда. И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне.
Той като види, че на другия торбата е пълна, отчаянието му ще изчезне.
към втори вариант >>
На какво се дължи едно мрачно настроение на човека?
(втори вариант)
На какво се дължи едно мрачно настроение на човека?
Когато срещнете някого, който е по-способен от вас, и не го обичате, това ще породи у вас едно мрачно настроение. Щом го обичате, ще породи едно приятно настроение.
към втори вариант >>
Когато срещнете някого, който е по-способен от вас, и не го обичате, това ще породи у вас едно мрачно настроение.
(втори вариант)
На какво се дължи едно мрачно настроение на човека?
Когато срещнете някого, който е по-способен от вас, и не го обичате, това ще породи у вас едно мрачно настроение.
Щом го обичате, ще породи едно приятно настроение.
към втори вариант >>
Щом го обичате, ще породи едно приятно настроение.
(втори вариант)
На какво се дължи едно мрачно настроение на човека? Когато срещнете някого, който е по-способен от вас, и не го обичате, това ще породи у вас едно мрачно настроение.
Щом го обичате, ще породи едно приятно настроение.
към втори вариант >>
Всеки ден поставяйте вашите състояния на една красива критика.
(втори вариант)
Всеки ден поставяйте вашите състояния на една красива критика.
Някой път обезсърчението не е ваше. Също така можете да преживеете и един момент на очарование, което не е ваше, а на някого друг. Радвате се, без да знаете защо. От десет обезсърчения, да можете да извадите една пропорция, колко са ваши. Младите хора се обезсърчават повече, но и повече се насърчават.
към втори вариант >>
Някой път обезсърчението не е ваше.
(втори вариант)
Всеки ден поставяйте вашите състояния на една красива критика.
Някой път обезсърчението не е ваше.
Също така можете да преживеете и един момент на очарование, което не е ваше, а на някого друг. Радвате се, без да знаете защо. От десет обезсърчения, да можете да извадите една пропорция, колко са ваши. Младите хора се обезсърчават повече, но и повече се насърчават. У старите е обратно.
към втори вариант >>
Също така можете да преживеете и един момент на очарование, което не е ваше, а на някого друг.
(втори вариант)
Всеки ден поставяйте вашите състояния на една красива критика. Някой път обезсърчението не е ваше.
Също така можете да преживеете и един момент на очарование, което не е ваше, а на някого друг.
Радвате се, без да знаете защо. От десет обезсърчения, да можете да извадите една пропорция, колко са ваши. Младите хора се обезсърчават повече, но и повече се насърчават. У старите е обратно.
към втори вариант >>
Радвате се, без да знаете защо.
(втори вариант)
Всеки ден поставяйте вашите състояния на една красива критика. Някой път обезсърчението не е ваше. Също така можете да преживеете и един момент на очарование, което не е ваше, а на някого друг.
Радвате се, без да знаете защо.
От десет обезсърчения, да можете да извадите една пропорция, колко са ваши. Младите хора се обезсърчават повече, но и повече се насърчават. У старите е обратно.
към втори вариант >>
От десет обезсърчения, да можете да извадите една пропорция, колко са ваши.
(втори вариант)
Всеки ден поставяйте вашите състояния на една красива критика. Някой път обезсърчението не е ваше. Също така можете да преживеете и един момент на очарование, което не е ваше, а на някого друг. Радвате се, без да знаете защо.
От десет обезсърчения, да можете да извадите една пропорция, колко са ваши.
Младите хора се обезсърчават повече, но и повече се насърчават. У старите е обратно.
към втори вариант >>
Младите хора се обезсърчават повече, но и повече се насърчават.
(втори вариант)
Всеки ден поставяйте вашите състояния на една красива критика. Някой път обезсърчението не е ваше. Също така можете да преживеете и един момент на очарование, което не е ваше, а на някого друг. Радвате се, без да знаете защо. От десет обезсърчения, да можете да извадите една пропорция, колко са ваши.
Младите хора се обезсърчават повече, но и повече се насърчават.
У старите е обратно.
към втори вариант >>
У старите е обратно.
(втори вариант)
Някой път обезсърчението не е ваше. Също така можете да преживеете и един момент на очарование, което не е ваше, а на някого друг. Радвате се, без да знаете защо. От десет обезсърчения, да можете да извадите една пропорция, колко са ваши. Младите хора се обезсърчават повече, но и повече се насърчават.
У старите е обратно.
към втори вариант >>
В опита за десетте дена, да видите какво е отношението между вашите мрачни настроения и вашите добри настроения.
(втори вариант)
В опита за десетте дена, да видите какво е отношението между вашите мрачни настроения и вашите добри настроения.
Ще определите точно времето: часа и минутата, на дадено състояние. По този начин, някои от вас ще се домогнат до един основен закон, който регулира настроенията и състоянията на човека.
към втори вариант >>
Ще определите точно времето: часа и минутата, на дадено състояние.
(втори вариант)
В опита за десетте дена, да видите какво е отношението между вашите мрачни настроения и вашите добри настроения.
Ще определите точно времето: часа и минутата, на дадено състояние.
По този начин, някои от вас ще се домогнат до един основен закон, който регулира настроенията и състоянията на човека.
към втори вариант >>
По този начин, някои от вас ще се домогнат до един основен закон, който регулира настроенията и състоянията на човека.
(втори вариант)
В опита за десетте дена, да видите какво е отношението между вашите мрачни настроения и вашите добри настроения. Ще определите точно времето: часа и минутата, на дадено състояние.
По този начин, някои от вас ще се домогнат до един основен закон, който регулира настроенията и състоянията на човека.
към втори вариант >>
За да регулира човек неприятните настроения, най-първо не трябва да яде много късно, и не трябва да яде храна, която му не е по вкуса.
(втори вариант)
За да регулира човек неприятните настроения, най-първо не трябва да яде много късно, и не трябва да яде храна, която му не е по вкуса.
Човек трябва да яде най-малко 3-4 часа преди лягане. И когато си ляга да спи, да не ляга с мрачни впечатления от през деня. Когато човек не обръща внимание на анормалните състояния, те се превръщат в болезнени. Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва да работи над себе си, да контролира чувствителността си, да може да се изолира от лошите влияния. Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро.
към втори вариант >>
Човек трябва да яде най-малко 3-4 часа преди лягане.
(втори вариант)
За да регулира човек неприятните настроения, най-първо не трябва да яде много късно, и не трябва да яде храна, която му не е по вкуса.
Човек трябва да яде най-малко 3-4 часа преди лягане.
И когато си ляга да спи, да не ляга с мрачни впечатления от през деня. Когато човек не обръща внимание на анормалните състояния, те се превръщат в болезнени. Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва да работи над себе си, да контролира чувствителността си, да може да се изолира от лошите влияния. Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро. На всичко ще намирате красивата страна.
към втори вариант >>
И когато си ляга да спи, да не ляга с мрачни впечатления от през деня.
(втори вариант)
За да регулира човек неприятните настроения, най-първо не трябва да яде много късно, и не трябва да яде храна, която му не е по вкуса. Човек трябва да яде най-малко 3-4 часа преди лягане.
И когато си ляга да спи, да не ляга с мрачни впечатления от през деня.
Когато човек не обръща внимание на анормалните състояния, те се превръщат в болезнени. Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва да работи над себе си, да контролира чувствителността си, да може да се изолира от лошите влияния. Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро. На всичко ще намирате красивата страна. Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие.
към втори вариант >>
Когато човек не обръща внимание на анормалните състояния, те се превръщат в болезнени.
(втори вариант)
За да регулира човек неприятните настроения, най-първо не трябва да яде много късно, и не трябва да яде храна, която му не е по вкуса. Човек трябва да яде най-малко 3-4 часа преди лягане. И когато си ляга да спи, да не ляга с мрачни впечатления от през деня.
Когато човек не обръща внимание на анормалните състояния, те се превръщат в болезнени.
Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва да работи над себе си, да контролира чувствителността си, да може да се изолира от лошите влияния. Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро. На всичко ще намирате красивата страна. Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие. При съзерцанието човек се учи да вижда красивото в живота.
към втори вариант >>
Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва да работи над себе си, да контролира чувствителността си, да може да се изолира от лошите влияния.
(втори вариант)
За да регулира човек неприятните настроения, най-първо не трябва да яде много късно, и не трябва да яде храна, която му не е по вкуса. Човек трябва да яде най-малко 3-4 часа преди лягане. И когато си ляга да спи, да не ляга с мрачни впечатления от през деня. Когато човек не обръща внимание на анормалните състояния, те се превръщат в болезнени.
Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва да работи над себе си, да контролира чувствителността си, да може да се изолира от лошите влияния.
Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро. На всичко ще намирате красивата страна. Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие. При съзерцанието човек се учи да вижда красивото в живота. Каквото и да правят хората в този свят, всичко е за добро.
към втори вариант >>
Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро.
(втори вариант)
За да регулира човек неприятните настроения, най-първо не трябва да яде много късно, и не трябва да яде храна, която му не е по вкуса. Човек трябва да яде най-малко 3-4 часа преди лягане. И когато си ляга да спи, да не ляга с мрачни впечатления от през деня. Когато човек не обръща внимание на анормалните състояния, те се превръщат в болезнени. Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва да работи над себе си, да контролира чувствителността си, да може да се изолира от лошите влияния.
Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро.
На всичко ще намирате красивата страна. Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие. При съзерцанието човек се учи да вижда красивото в живота. Каквото и да правят хората в този свят, всичко е за добро. Така ще гледате при съзерцанието.
към втори вариант >>
На всичко ще намирате красивата страна.
(втори вариант)
Човек трябва да яде най-малко 3-4 часа преди лягане. И когато си ляга да спи, да не ляга с мрачни впечатления от през деня. Когато човек не обръща внимание на анормалните състояния, те се превръщат в болезнени. Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва да работи над себе си, да контролира чувствителността си, да може да се изолира от лошите влияния. Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро.
На всичко ще намирате красивата страна.
Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие. При съзерцанието човек се учи да вижда красивото в живота. Каквото и да правят хората в този свят, всичко е за добро. Така ще гледате при съзерцанието. А като слезете при хората, ще гледате даден факт какъв е, дали е добър или е лош.
към втори вариант >>
Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие.
(втори вариант)
И когато си ляга да спи, да не ляга с мрачни впечатления от през деня. Когато човек не обръща внимание на анормалните състояния, те се превръщат в болезнени. Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва да работи над себе си, да контролира чувствителността си, да може да се изолира от лошите влияния. Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро. На всичко ще намирате красивата страна.
Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие.
При съзерцанието човек се учи да вижда красивото в живота. Каквото и да правят хората в този свят, всичко е за добро. Така ще гледате при съзерцанието. А като слезете при хората, ще гледате даден факт какъв е, дали е добър или е лош. но в края на краищата всичко е за добро.
към втори вариант >>
При съзерцанието човек се учи да вижда красивото в живота.
(втори вариант)
Когато човек не обръща внимание на анормалните състояния, те се превръщат в болезнени. Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва да работи над себе си, да контролира чувствителността си, да може да се изолира от лошите влияния. Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро. На всичко ще намирате красивата страна. Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие.
При съзерцанието човек се учи да вижда красивото в живота.
Каквото и да правят хората в този свят, всичко е за добро. Така ще гледате при съзерцанието. А като слезете при хората, ще гледате даден факт какъв е, дали е добър или е лош. но в края на краищата всичко е за добро.
към втори вариант >>
Каквото и да правят хората в този свят, всичко е за добро.
(втори вариант)
Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва да работи над себе си, да контролира чувствителността си, да може да се изолира от лошите влияния. Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро. На всичко ще намирате красивата страна. Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие. При съзерцанието човек се учи да вижда красивото в живота.
Каквото и да правят хората в този свят, всичко е за добро.
Така ще гледате при съзерцанието. А като слезете при хората, ще гледате даден факт какъв е, дали е добър или е лош. но в края на краищата всичко е за добро.
към втори вариант >>
Така ще гледате при съзерцанието.
(втори вариант)
Трябва да се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро. На всичко ще намирате красивата страна. Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие. При съзерцанието човек се учи да вижда красивото в живота. Каквото и да правят хората в този свят, всичко е за добро.
Така ще гледате при съзерцанието.
А като слезете при хората, ще гледате даден факт какъв е, дали е добър или е лош. но в края на краищата всичко е за добро.
към втори вариант >>
А като слезете при хората, ще гледате даден факт какъв е, дали е добър или е лош.
(втори вариант)
На всичко ще намирате красивата страна. Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие. При съзерцанието човек се учи да вижда красивото в живота. Каквото и да правят хората в този свят, всичко е за добро. Така ще гледате при съзерцанието.
А като слезете при хората, ще гледате даден факт какъв е, дали е добър или е лош.
но в края на краищата всичко е за добро.
към втори вариант >>
но в края на краищата всичко е за добро.
(втори вариант)
Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие. При съзерцанието човек се учи да вижда красивото в живота. Каквото и да правят хората в този свят, всичко е за добро. Така ще гледате при съзерцанието. А като слезете при хората, ще гледате даден факт какъв е, дали е добър или е лош.
но в края на краищата всичко е за добро.
към втори вариант >>
При съзерцанието ще гледате тялото да е в право положение.
(втори вариант)
При съзерцанието ще гледате тялото да е в право положение.
Може да седнете на земята, а не прави. (- Но по кой начин съзерцаваме?) Като започнете да съзерцавате, ще ви дойдат обезпокоителни мисли. В съзерцанието изгряват нови идеи, но тогаз не се занимавайте с тях. Кажете им да почакат. Зад всяка мисъл и желание има едно разумно същество и те знаят да чакат, докато им кажете.
към втори вариант >>
Може да седнете на земята, а не прави.
(втори вариант)
При съзерцанието ще гледате тялото да е в право положение.
Може да седнете на земята, а не прави.
(- Но по кой начин съзерцаваме?) Като започнете да съзерцавате, ще ви дойдат обезпокоителни мисли. В съзерцанието изгряват нови идеи, но тогаз не се занимавайте с тях. Кажете им да почакат. Зад всяка мисъл и желание има едно разумно същество и те знаят да чакат, докато им кажете. Всички стремежи на душата са изпълними, но за всеки си има време.
към втори вариант >>
(- Но по кой начин съзерцаваме?) Като започнете да съзерцавате, ще ви дойдат обезпокоителни мисли.
(втори вариант)
При съзерцанието ще гледате тялото да е в право положение. Може да седнете на земята, а не прави.
(- Но по кой начин съзерцаваме?) Като започнете да съзерцавате, ще ви дойдат обезпокоителни мисли.
В съзерцанието изгряват нови идеи, но тогаз не се занимавайте с тях. Кажете им да почакат. Зад всяка мисъл и желание има едно разумно същество и те знаят да чакат, докато им кажете. Всички стремежи на душата са изпълними, но за всеки си има време.
към втори вариант >>
В съзерцанието изгряват нови идеи, но тогаз не се занимавайте с тях.
(втори вариант)
При съзерцанието ще гледате тялото да е в право положение. Може да седнете на земята, а не прави. (- Но по кой начин съзерцаваме?) Като започнете да съзерцавате, ще ви дойдат обезпокоителни мисли.
В съзерцанието изгряват нови идеи, но тогаз не се занимавайте с тях.
Кажете им да почакат. Зад всяка мисъл и желание има едно разумно същество и те знаят да чакат, докато им кажете. Всички стремежи на душата са изпълними, но за всеки си има време.
към втори вариант >>
Кажете им да почакат.
(втори вариант)
При съзерцанието ще гледате тялото да е в право положение. Може да седнете на земята, а не прави. (- Но по кой начин съзерцаваме?) Като започнете да съзерцавате, ще ви дойдат обезпокоителни мисли. В съзерцанието изгряват нови идеи, но тогаз не се занимавайте с тях.
Кажете им да почакат.
Зад всяка мисъл и желание има едно разумно същество и те знаят да чакат, докато им кажете. Всички стремежи на душата са изпълними, но за всеки си има време.
към втори вариант >>
Зад всяка мисъл и желание има едно разумно същество и те знаят да чакат, докато им кажете.
(втори вариант)
При съзерцанието ще гледате тялото да е в право положение. Може да седнете на земята, а не прави. (- Но по кой начин съзерцаваме?) Като започнете да съзерцавате, ще ви дойдат обезпокоителни мисли. В съзерцанието изгряват нови идеи, но тогаз не се занимавайте с тях. Кажете им да почакат.
Зад всяка мисъл и желание има едно разумно същество и те знаят да чакат, докато им кажете.
Всички стремежи на душата са изпълними, но за всеки си има време.
към втори вариант >>
Всички стремежи на душата са изпълними, но за всеки си има време.
(втори вариант)
Може да седнете на земята, а не прави. (- Но по кой начин съзерцаваме?) Като започнете да съзерцавате, ще ви дойдат обезпокоителни мисли. В съзерцанието изгряват нови идеи, но тогаз не се занимавайте с тях. Кажете им да почакат. Зад всяка мисъл и желание има едно разумно същество и те знаят да чакат, докато им кажете.
Всички стремежи на душата са изпълними, но за всеки си има време.
към втори вариант >>
Та казвам: Скърбите ще дойдат, те не са само една необходимост, но и една възможност.
(втори вариант)
Та казвам: Скърбите ще дойдат, те не са само една необходимост, но и една възможност.
В тази стадия на еволюцията всички ще минете през страданията – някой повече, други – по-малко, но всички ще минете.
към втори вариант >>
В тази стадия на еволюцията всички ще минете през страданията – някой повече, други – по-малко, но всички ще минете.
(втори вариант)
Та казвам: Скърбите ще дойдат, те не са само една необходимост, но и една възможност.
В тази стадия на еволюцията всички ще минете през страданията – някой повече, други – по-малко, но всички ще минете.
към втори вариант >>
При опита, при един хармоничен случай, ще имате пет добри настроения и пет – лоши.
(втори вариант)
При опита, при един хармоничен случай, ще имате пет добри настроения и пет – лоши.
към втори вариант >>
След като се събуди човек и стане, да прочете нещо хубаво и да съзерцава.
(втори вариант)
След като се събуди човек и стане, да прочете нещо хубаво и да съзерцава.
към втори вариант >>
Ще бъдете верни на обещанието, което имате в себе си.
(втори вариант)
Ще бъдете верни на обещанието, което имате в себе си.
Това е най-добрият метод за самовъзпитание.
към втори вариант >>
Това е най-добрият метод за самовъзпитание.
(втори вариант)
Ще бъдете верни на обещанието, което имате в себе си.
Това е най-добрият метод за самовъзпитание.
към втори вариант >>
3.
Говор и пение
,
ООК
, София, 1.12.1926г.,
Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние.
Де е умът му? – На челото специално. Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя и дишането на човека. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха.
Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние.
Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи. Мускулите трябва да бъдат пластични. Очите например не трябва да бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали. Когато очите изпъкват навън, това се дължи на утайки, които се набират около тях. Човек трябва да следи за очите си да бъдат в нормално състояние.
към беседата >>
Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи.
– На челото специално. Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя и дишането на човека. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние.
Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи.
Мускулите трябва да бъдат пластични. Очите например не трябва да бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали. Когато очите изпъкват навън, това се дължи на утайки, които се набират около тях. Човек трябва да следи за очите си да бъдат в нормално състояние.
към беседата >>
Мускулите трябва да бъдат пластични.
Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя и дишането на човека. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние. Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи.
Мускулите трябва да бъдат пластични.
Очите например не трябва да бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали. Когато очите изпъкват навън, това се дължи на утайки, които се набират около тях. Човек трябва да следи за очите си да бъдат в нормално състояние.
към беседата >>
Очите например не трябва да бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали.
От тази широчина се определя и дишането на човека. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние. Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи. Мускулите трябва да бъдат пластични.
Очите например не трябва да бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали.
Когато очите изпъкват навън, това се дължи на утайки, които се набират около тях. Човек трябва да следи за очите си да бъдат в нормално състояние.
към беседата >>
Когато очите изпъкват навън, това се дължи на утайки, които се набират около тях.
Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние. Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи. Мускулите трябва да бъдат пластични. Очите например не трябва да бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали.
Когато очите изпъкват навън, това се дължи на утайки, които се набират около тях.
Човек трябва да следи за очите си да бъдат в нормално състояние.
към беседата >>
Човек трябва да следи за очите си да бъдат в нормално състояние.
Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние. Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи. Мускулите трябва да бъдат пластични. Очите например не трябва да бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали. Когато очите изпъкват навън, това се дължи на утайки, които се набират около тях.
Човек трябва да следи за очите си да бъдат в нормално състояние.
към беседата >>
Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му.
Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му.
Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи. Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони. За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области. За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н. Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин.
към беседата >>
Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи.
Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му.
Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи.
Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони. За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области. За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н. Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин. Човек е поставен в тялото си като ученик да учи.
към беседата >>
Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони.
Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи.
Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони.
За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области. За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н. Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин. Човек е поставен в тялото си като ученик да учи. Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си.
към беседата >>
За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области.
Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи. Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони.
За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области.
За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н. Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин. Човек е поставен в тялото си като ученик да учи. Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми.
към беседата >>
За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н.
Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи. Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони. За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области.
За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н.
Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин. Човек е поставен в тялото си като ученик да учи. Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми. Тия катастрофи хората наричат смърт.
към беседата >>
Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин.
Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи. Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони. За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области. За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н.
Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин.
Човек е поставен в тялото си като ученик да учи. Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми. Тия катастрофи хората наричат смърт. Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек!
към беседата >>
Човек е поставен в тялото си като ученик да учи.
Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи. Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони. За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области. За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н. Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин.
Човек е поставен в тялото си като ученик да учи.
Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми. Тия катастрофи хората наричат смърт. Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек! " Какво подразбира смъртта?
към беседата >>
Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си.
Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони. За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области. За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н. Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин. Човек е поставен в тялото си като ученик да учи.
Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си.
Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми. Тия катастрофи хората наричат смърт. Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек! " Какво подразбира смъртта? Смъртта не е нищо друго освен експлозия на един от главните органи в човека.
към беседата >>
Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми.
За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области. За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н. Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин. Човек е поставен в тялото си като ученик да учи. Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си.
Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми.
Тия катастрофи хората наричат смърт. Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек! " Какво подразбира смъртта? Смъртта не е нищо друго освен експлозия на един от главните органи в човека. Тогава хората казват: „Еди-кой си умря, замина за онзи свят." Да, машината на този човек се развали, а машинистът замина, отиде да търси майстори да ремонтират машината му, да започне отново да функционира.
към беседата >>
Тия катастрофи хората наричат смърт.
За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н. Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин. Човек е поставен в тялото си като ученик да учи. Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми.
Тия катастрофи хората наричат смърт.
Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек! " Какво подразбира смъртта? Смъртта не е нищо друго освен експлозия на един от главните органи в човека. Тогава хората казват: „Еди-кой си умря, замина за онзи свят." Да, машината на този човек се развали, а машинистът замина, отиде да търси майстори да ремонтират машината му, да започне отново да функционира.
към беседата >>
Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек!
Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин. Човек е поставен в тялото си като ученик да учи. Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми. Тия катастрофи хората наричат смърт.
Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек!
" Какво подразбира смъртта? Смъртта не е нищо друго освен експлозия на един от главните органи в човека. Тогава хората казват: „Еди-кой си умря, замина за онзи свят." Да, машината на този човек се развали, а машинистът замина, отиде да търси майстори да ремонтират машината му, да започне отново да функционира.
към беседата >>
" Какво подразбира смъртта?
Човек е поставен в тялото си като ученик да учи. Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми. Тия катастрофи хората наричат смърт. Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек!
" Какво подразбира смъртта?
Смъртта не е нищо друго освен експлозия на един от главните органи в човека. Тогава хората казват: „Еди-кой си умря, замина за онзи свят." Да, машината на този човек се развали, а машинистът замина, отиде да търси майстори да ремонтират машината му, да започне отново да функционира.
към беседата >>
Смъртта не е нищо друго освен експлозия на един от главните органи в човека.
Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми. Тия катастрофи хората наричат смърт. Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек! " Какво подразбира смъртта?
Смъртта не е нищо друго освен експлозия на един от главните органи в човека.
Тогава хората казват: „Еди-кой си умря, замина за онзи свят." Да, машината на този човек се развали, а машинистът замина, отиде да търси майстори да ремонтират машината му, да започне отново да функционира.
към беседата >>
Тогава хората казват: „Еди-кой си умря, замина за онзи свят." Да, машината на този човек се развали, а машинистът замина, отиде да търси майстори да ремонтират машината му, да започне отново да функционира.
Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми. Тия катастрофи хората наричат смърт. Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек! " Какво подразбира смъртта? Смъртта не е нищо друго освен експлозия на един от главните органи в човека.
Тогава хората казват: „Еди-кой си умря, замина за онзи свят." Да, машината на този човек се развали, а машинистът замина, отиде да търси майстори да ремонтират машината му, да започне отново да функционира.
към беседата >>
Казвам: Пение има и на този, и на онзи свят, само че на онзи свят ще пеете по особен начин.
Казвам: Пение има и на този, и на онзи свят, само че на онзи свят ще пеете по особен начин.
Някои мислят, че като вземат перото в ръка, с един замах ще напишат песента. Не, работите не стават така лесно. Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света. Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи. Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа.
към беседата >>
Някои мислят, че като вземат перото в ръка, с един замах ще напишат песента.
Казвам: Пение има и на този, и на онзи свят, само че на онзи свят ще пеете по особен начин.
Някои мислят, че като вземат перото в ръка, с един замах ще напишат песента.
Не, работите не стават така лесно. Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света. Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи. Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа. Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете.
към беседата >>
Не, работите не стават така лесно.
Казвам: Пение има и на този, и на онзи свят, само че на онзи свят ще пеете по особен начин. Някои мислят, че като вземат перото в ръка, с един замах ще напишат песента.
Не, работите не стават така лесно.
Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света. Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи. Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа. Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си.
към беседата >>
Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света.
Казвам: Пение има и на този, и на онзи свят, само че на онзи свят ще пеете по особен начин. Някои мислят, че като вземат перото в ръка, с един замах ще напишат песента. Не, работите не стават така лесно.
Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света.
Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи. Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа. Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право!
към беседата >>
Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи.
Казвам: Пение има и на този, и на онзи свят, само че на онзи свят ще пеете по особен начин. Някои мислят, че като вземат перото в ръка, с един замах ще напишат песента. Не, работите не стават така лесно. Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света.
Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи.
Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа. Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право! " Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете.
към беседата >>
Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа.
Казвам: Пение има и на този, и на онзи свят, само че на онзи свят ще пеете по особен начин. Някои мислят, че като вземат перото в ръка, с един замах ще напишат песента. Не, работите не стават така лесно. Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света. Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи.
Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа.
Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право! " Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щом разберете правилно нещата, вие ще можете да ги предадете и на другите.
към беседата >>
Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете.
Някои мислят, че като вземат перото в ръка, с един замах ще напишат песента. Не, работите не стават така лесно. Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света. Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи. Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа.
Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете.
Вашата задача е да оправите себе си. Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право! " Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щом разберете правилно нещата, вие ще можете да ги предадете и на другите. Това показва, че всеки човек е свободен да възприеме или да отхвърли Божественото.
към беседата >>
Вашата задача е да оправите себе си.
Не, работите не стават така лесно. Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света. Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи. Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа. Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете.
Вашата задача е да оправите себе си.
Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право! " Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щом разберете правилно нещата, вие ще можете да ги предадете и на другите. Това показва, че всеки човек е свободен да възприеме или да отхвърли Божественото. Щом го приеме веднъж, той не трябва вече да се отдалечава от него.
към беседата >>
Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право!
Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света. Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи. Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа. Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си.
Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право!
" Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щом разберете правилно нещата, вие ще можете да ги предадете и на другите. Това показва, че всеки човек е свободен да възприеме или да отхвърли Божественото. Щом го приеме веднъж, той не трябва вече да се отдалечава от него.
към беседата >>
" Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете.
Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи. Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа. Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право!
" Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете.
Щом разберете правилно нещата, вие ще можете да ги предадете и на другите. Това показва, че всеки човек е свободен да възприеме или да отхвърли Божественото. Щом го приеме веднъж, той не трябва вече да се отдалечава от него.
към беседата >>
Щом разберете правилно нещата, вие ще можете да ги предадете и на другите.
Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа. Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право! " Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете.
Щом разберете правилно нещата, вие ще можете да ги предадете и на другите.
Това показва, че всеки човек е свободен да възприеме или да отхвърли Божественото. Щом го приеме веднъж, той не трябва вече да се отдалечава от него.
към беседата >>
Това показва, че всеки човек е свободен да възприеме или да отхвърли Божественото.
Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право! " Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щом разберете правилно нещата, вие ще можете да ги предадете и на другите.
Това показва, че всеки човек е свободен да възприеме или да отхвърли Божественото.
Щом го приеме веднъж, той не трябва вече да се отдалечава от него.
към беседата >>
Щом го приеме веднъж, той не трябва вече да се отдалечава от него.
Вашата задача е да оправите себе си. Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право! " Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щом разберете правилно нещата, вие ще можете да ги предадете и на другите. Това показва, че всеки човек е свободен да възприеме или да отхвърли Божественото.
Щом го приеме веднъж, той не трябва вече да се отдалечава от него.
към беседата >>
Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън.
Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън.
Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад. Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда. На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат. Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те?
към беседата >>
Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад.
Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън.
Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад.
Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда. На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат. Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те? Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те?
към беседата >>
Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда.
Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън. Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад.
Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда.
На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат. Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те? Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те? Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те?
към беседата >>
На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат.
Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън. Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад. Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда.
На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат.
Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те? Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те? Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те? Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза.
към беседата >>
Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите.
Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън. Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад. Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда. На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат.
Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите.
Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те? Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те? Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те? Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза. Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието си.
към беседата >>
Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те?
Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън. Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад. Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда. На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат. Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите.
Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те?
Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те? Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те? Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза. Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието си.
към беседата >>
Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те?
Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад. Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда. На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат. Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те?
Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те?
Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те? Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза. Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието си.
към беседата >>
Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те?
Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда. На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат. Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те? Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те?
Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те?
Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза. Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието си.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза.
На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат. Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те? Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те? Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те?
Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза.
Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието си.
към беседата >>
Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието си.
Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те? Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те? Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те? Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза.
Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието си.
към беседата >>
На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни.
На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни.
Няма по-голямо благо и щастие за човека от това да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах. Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да вкуси от нищо, защото стомахът му е развален. Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат да ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях! – Нищо не се ползува.
към беседата >>
Няма по-голямо благо и щастие за човека от това да се пробуди съзнанието му.
На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни.
Няма по-голямо благо и щастие за човека от това да се пробуди съзнанието му.
Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах. Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да вкуси от нищо, защото стомахът му е развален. Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат да ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях! – Нищо не се ползува. Той нито може да чете, нито може да разбира.
към беседата >>
Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах.
На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни. Няма по-голямо благо и щастие за човека от това да се пробуди съзнанието му.
Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах.
Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да вкуси от нищо, защото стомахът му е развален. Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат да ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях! – Нищо не се ползува. Той нито може да чете, нито може да разбира.
към беседата >>
Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да вкуси от нищо, защото стомахът му е развален.
На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни. Няма по-голямо благо и щастие за човека от това да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах.
Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да вкуси от нищо, защото стомахът му е развален.
Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат да ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях! – Нищо не се ползува. Той нито може да чете, нито може да разбира.
към беседата >>
Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат да ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях!
На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни. Няма по-голямо благо и щастие за човека от това да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах. Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да вкуси от нищо, защото стомахът му е развален.
Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат да ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях!
– Нищо не се ползува. Той нито може да чете, нито може да разбира.
към беседата >>
– Нищо не се ползува.
На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни. Няма по-голямо благо и щастие за човека от това да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах. Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да вкуси от нищо, защото стомахът му е развален. Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат да ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях!
– Нищо не се ползува.
Той нито може да чете, нито може да разбира.
към беседата >>
Той нито може да чете, нито може да разбира.
Няма по-голямо благо и щастие за човека от това да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах. Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да вкуси от нищо, защото стомахът му е развален. Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат да ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях! – Нищо не се ползува.
Той нито може да чете, нито може да разбира.
към беседата >>
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства.
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства.
Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си. Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава.
към беседата >>
Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си.
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства.
Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си.
Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека.
към беседата >>
Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите.
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си.
Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите.
Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните.
към беседата >>
Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля.
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си. Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите.
Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля.
Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен.
към беседата >>
Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее.
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си. Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля.
Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее.
Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни.
към беседата >>
Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава.
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си. Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее.
Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава.
Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение.
към беседата >>
Песните са резултат на чувствата в човека.
Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си. Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава.
Песните са резултат на чувствата в човека.
Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства.
към беседата >>
Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните.
Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека.
Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните.
На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат.
към беседата >>
На това основание всеки човек може да има своя песен.
Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните.
На това основание всеки човек може да има своя песен.
Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат. Понякога певецът плаче, а хората не плачат.
към беседата >>
Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни.
Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен.
Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни.
И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат. Понякога певецът плаче, а хората не плачат. Когато пък хората плачат, певецът вече не пее.
към беседата >>
И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение.
Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни.
И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение.
Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат. Понякога певецът плаче, а хората не плачат. Когато пък хората плачат, певецът вече не пее. Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят.
към беседата >>
Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства.
Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение.
Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства.
Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат. Понякога певецът плаче, а хората не плачат. Когато пък хората плачат, певецът вече не пее. Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят. Всички около него се смеят, само той не се смее.
към беседата >>
Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат.
Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства.
Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат.
Понякога певецът плаче, а хората не плачат. Когато пък хората плачат, певецът вече не пее. Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят. Всички около него се смеят, само той не се смее. Друг пък говори и сам се смее, а които го слушат, не се смеят.
към беседата >>
Понякога певецът плаче, а хората не плачат.
На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат.
Понякога певецът плаче, а хората не плачат.
Когато пък хората плачат, певецът вече не пее. Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят. Всички около него се смеят, само той не се смее. Друг пък говори и сам се смее, а които го слушат, не се смеят. Защо хората се смеят?
към беседата >>
Когато пък хората плачат, певецът вече не пее.
Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат. Понякога певецът плаче, а хората не плачат.
Когато пък хората плачат, певецът вече не пее.
Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят. Всички около него се смеят, само той не се смее. Друг пък говори и сам се смее, а които го слушат, не се смеят. Защо хората се смеят? Онези от вас, които са по-напреднали, нека отговорят на въпроса по какво се отличава напредналият ученик.
към беседата >>
Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят.
И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат. Понякога певецът плаче, а хората не плачат. Когато пък хората плачат, певецът вече не пее.
Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят.
Всички около него се смеят, само той не се смее. Друг пък говори и сам се смее, а които го слушат, не се смеят. Защо хората се смеят? Онези от вас, които са по-напреднали, нека отговорят на въпроса по какво се отличава напредналият ученик.
към беседата >>
Всички около него се смеят, само той не се смее.
Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат. Понякога певецът плаче, а хората не плачат. Когато пък хората плачат, певецът вече не пее. Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят.
Всички около него се смеят, само той не се смее.
Друг пък говори и сам се смее, а които го слушат, не се смеят. Защо хората се смеят? Онези от вас, които са по-напреднали, нека отговорят на въпроса по какво се отличава напредналият ученик.
към беседата >>
Друг пък говори и сам се смее, а които го слушат, не се смеят.
Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат. Понякога певецът плаче, а хората не плачат. Когато пък хората плачат, певецът вече не пее. Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят. Всички около него се смеят, само той не се смее.
Друг пък говори и сам се смее, а които го слушат, не се смеят.
Защо хората се смеят? Онези от вас, които са по-напреднали, нека отговорят на въпроса по какво се отличава напредналият ученик.
към беседата >>
Защо хората се смеят?
Понякога певецът плаче, а хората не плачат. Когато пък хората плачат, певецът вече не пее. Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят. Всички около него се смеят, само той не се смее. Друг пък говори и сам се смее, а които го слушат, не се смеят.
Защо хората се смеят?
Онези от вас, които са по-напреднали, нека отговорят на въпроса по какво се отличава напредналият ученик.
към беседата >>
Онези от вас, които са по-напреднали, нека отговорят на въпроса по какво се отличава напредналият ученик.
Когато пък хората плачат, певецът вече не пее. Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят. Всички около него се смеят, само той не се смее. Друг пък говори и сам се смее, а които го слушат, не се смеят. Защо хората се смеят?
Онези от вас, които са по-напреднали, нека отговорят на въпроса по какво се отличава напредналият ученик.
към беседата >>
Сега, като говоря за музиката, намирам, че малко хора са истински музикални.
Сега, като говоря за музиката, намирам, че малко хора са истински музикални.
Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни, тя има сложен характер. Тъй щото техниката в музиката е само едната й страна. Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представя нейната научна страна.
към беседата >>
Повечето започват с техническата страна на музиката.
Сега, като говоря за музиката, намирам, че малко хора са истински музикални.
Повечето започват с техническата страна на музиката.
Музиката има много страни, тя има сложен характер. Тъй щото техниката в музиката е само едната й страна. Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представя нейната научна страна. Който има свободно време, добре е да се запознае с теорията на музиката, да може да превежда от една гама в друга.
към беседата >>
Музиката има много страни, тя има сложен характер.
Сега, като говоря за музиката, намирам, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката.
Музиката има много страни, тя има сложен характер.
Тъй щото техниката в музиката е само едната й страна. Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представя нейната научна страна. Който има свободно време, добре е да се запознае с теорията на музиката, да може да превежда от една гама в друга.
към беседата >>
Тъй щото техниката в музиката е само едната й страна.
Сега, като говоря за музиката, намирам, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни, тя има сложен характер.
Тъй щото техниката в музиката е само едната й страна.
Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представя нейната научна страна. Който има свободно време, добре е да се запознае с теорията на музиката, да може да превежда от една гама в друга.
към беседата >>
Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище.
Сега, като говоря за музиката, намирам, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни, тя има сложен характер. Тъй щото техниката в музиката е само едната й страна.
Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище.
Възпитателната страна на музиката представя нейната научна страна. Който има свободно време, добре е да се запознае с теорията на музиката, да може да превежда от една гама в друга.
към беседата >>
Възпитателната страна на музиката представя нейната научна страна.
Сега, като говоря за музиката, намирам, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни, тя има сложен характер. Тъй щото техниката в музиката е само едната й страна. Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище.
Възпитателната страна на музиката представя нейната научна страна.
Който има свободно време, добре е да се запознае с теорията на музиката, да може да превежда от една гама в друга.
към беседата >>
Който има свободно време, добре е да се запознае с теорията на музиката, да може да превежда от една гама в друга.
Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни, тя има сложен характер. Тъй щото техниката в музиката е само едната й страна. Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представя нейната научна страна.
Който има свободно време, добре е да се запознае с теорията на музиката, да може да превежда от една гама в друга.
към беседата >>
Когато влизате в окултна школа, пазете се да не изпадате в заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате.
Когато влизате в окултна школа, пазете се да не изпадате в заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате.
На това основание всеки може да каже, че иска да бъде свободен, да се движи, дето иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й? – Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие.
към беседата >>
На това основание всеки може да каже, че иска да бъде свободен, да се движи, дето иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н.
Когато влизате в окултна школа, пазете се да не изпадате в заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате.
На това основание всеки може да каже, че иска да бъде свободен, да се движи, дето иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н.
Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й? – Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате.
към беседата >>
Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга.
Когато влизате в окултна школа, пазете се да не изпадате в заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате. На това основание всеки може да каже, че иска да бъде свободен, да се движи, дето иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н.
Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга.
Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й? – Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си.
към беседата >>
Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга!
Когато влизате в окултна школа, пазете се да не изпадате в заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате. На това основание всеки може да каже, че иска да бъде свободен, да се движи, дето иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга.
Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга!
Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й? – Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си. За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите.
към беседата >>
Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й?
Когато влизате в окултна школа, пазете се да не изпадате в заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате. На това основание всеки може да каже, че иска да бъде свободен, да се движи, дето иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга!
Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й?
– Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си. За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора!
към беседата >>
– Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие.
Когато влизате в окултна школа, пазете се да не изпадате в заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате. На това основание всеки може да каже, че иска да бъде свободен, да се движи, дето иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й?
– Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие.
Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си. За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората.
към беседата >>
Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате.
На това основание всеки може да каже, че иска да бъде свободен, да се движи, дето иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й? – Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие.
Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате.
Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си. За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата.
към беседата >>
Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си.
Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й? – Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате.
Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си.
За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа.
към беседата >>
За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите.
Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й? – Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си.
За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите.
Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие.
към беседата >>
Не се занимавайте с другите хора!
Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й? – Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си. За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите.
Не се занимавайте с другите хора!
Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете.
към беседата >>
Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората.
– Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си. За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора!
Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората.
Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се.
към беседата >>
Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата.
Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си. За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората.
Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата.
Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват.
към беседата >>
Бог е определил специални същества за тази работа.
Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си. За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата.
Бог е определил специални същества за тази работа.
Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват. Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят.
към беседата >>
Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие.
За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа.
Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие.
Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват. Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят. Значи те са го излъгали.
към беседата >>
Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете.
Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие.
Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете.
Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват. Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят. Значи те са го излъгали. Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви.
към беседата >>
Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се.
Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете.
Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се.
Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват. Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят. Значи те са го излъгали. Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви. Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви.
към беседата >>
Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват.
Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се.
Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват.
Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят. Значи те са го излъгали. Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви. Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа.
към беседата >>
Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят.
Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват.
Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят.
Значи те са го излъгали. Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви. Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни.
към беседата >>
Значи те са го излъгали.
Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват. Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят.
Значи те са го излъгали.
Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви. Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви.
Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват. Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят. Значи те са го излъгали.
Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви.
Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват.
към беседата >>
Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви.
Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват. Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят. Значи те са го излъгали. Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви.
Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви.
Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват. Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате.
към беседата >>
Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа.
Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват. Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят. Значи те са го излъгали. Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви. Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви.
Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа.
Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват. Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате. Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде.
към беседата >>
Аз оставям хората свободни.
Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят. Значи те са го излъгали. Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви. Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа.
Аз оставям хората свободни.
Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват. Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате. Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде.
към беседата >>
Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога.
Значи те са го излъгали. Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви. Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни.
Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога.
Вън от това те не ме интересуват. Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате. Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде. Само той има право да отваря страниците на тази книга.
към беседата >>
Вън от това те не ме интересуват.
Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви. Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога.
Вън от това те не ме интересуват.
Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате. Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде. Само той има право да отваря страниците на тази книга.
към беседата >>
Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате.
Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват.
Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате.
Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде. Само той има право да отваря страниците на тази книга.
към беседата >>
Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде.
Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват. Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате.
Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде.
Ако ти си жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде. Само той има право да отваря страниците на тази книга.
към беседата >>
Ако ти си жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде.
Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват. Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате. Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде.
Ако ти си жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде.
Само той има право да отваря страниците на тази книга.
към беседата >>
Само той има право да отваря страниците на тази книга.
Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват. Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате. Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде.
Само той има право да отваря страниците на тази книга.
към беседата >>
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан.
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан.
По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас? Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена.
към беседата >>
По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас?
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан.
По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас?
Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си.
към беседата >>
Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече?
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан. По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас?
Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече?
Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена.
към беседата >>
Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода.
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан. По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас? Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече?
Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода.
Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите.
към беседата >>
Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество?
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан. По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас? Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода.
Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество?
За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан?
към беседата >>
За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена.
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан. По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас? Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество?
За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена.
Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира.
към беседата >>
Това показва, че шишето се цени по съдържанието си.
По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас? Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена.
Това показва, че шишето се цени по съдържанието си.
Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става.
към беседата >>
Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена.
Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си.
Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена.
Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан.
към беседата >>
Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите.
Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена.
Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите.
Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан. Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан.
към беседата >>
Кой човек може да бъде обичан?
Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите.
Кой човек може да бъде обичан?
– Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан. Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан. За какво обичат певеца?
към беседата >>
– Само онзи човек може да се обича, който никога не умира.
За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан?
– Само онзи човек може да се обича, който никога не умира.
Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан. Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан. За какво обичат певеца? Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението.
към беседата >>
Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става.
Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира.
Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става.
Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан. Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан. За какво обичат певеца? Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението. Гласът на певеца е неговото съдържание.
към беседата >>
Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан.
Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става.
Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан.
Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан. За какво обичат певеца? Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението. Гласът на певеца е неговото съдържание. Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има.
към беседата >>
Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан.
Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан.
Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан.
За какво обичат певеца? Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението. Гласът на певеца е неговото съдържание. Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има. Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице.
към беседата >>
За какво обичат певеца?
Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан. Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан.
За какво обичат певеца?
Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението. Гласът на певеца е неговото съдържание. Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има. Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице. Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи.
към беседата >>
Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението.
– Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан. Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан. За какво обичат певеца?
Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението.
Гласът на певеца е неговото съдържание. Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има. Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице. Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи. По отношение на добротата доброто сърце е по-важно от очите.
към беседата >>
Гласът на певеца е неговото съдържание.
Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан. Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан. За какво обичат певеца? Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението.
Гласът на певеца е неговото съдържание.
Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има. Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице. Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи. По отношение на добротата доброто сърце е по-важно от очите. По отношение на разумността, умът е по-важен от лицето.
към беседата >>
Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има.
Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан. Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан. За какво обичат певеца? Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението. Гласът на певеца е неговото съдържание.
Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има.
Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице. Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи. По отношение на добротата доброто сърце е по-важно от очите. По отношение на разумността, умът е по-важен от лицето.
към беседата >>
Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице.
Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан. За какво обичат певеца? Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението. Гласът на певеца е неговото съдържание. Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има.
Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице.
Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи. По отношение на добротата доброто сърце е по-важно от очите. По отношение на разумността, умът е по-важен от лицето.
към беседата >>
Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи.
За какво обичат певеца? Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението. Гласът на певеца е неговото съдържание. Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има. Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице.
Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи.
По отношение на добротата доброто сърце е по-важно от очите. По отношение на разумността, умът е по-важен от лицето.
към беседата >>
По отношение на добротата доброто сърце е по-важно от очите.
Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението. Гласът на певеца е неговото съдържание. Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има. Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице. Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи.
По отношение на добротата доброто сърце е по-важно от очите.
По отношение на разумността, умът е по-важен от лицето.
към беседата >>
По отношение на разумността, умът е по-важен от лицето.
Гласът на певеца е неговото съдържание. Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има. Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице. Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи. По отношение на добротата доброто сърце е по-важно от очите.
По отношение на разумността, умът е по-важен от лицето.
към беседата >>
И тъй човешкото лице става толкова по-ценно, колкото по-добре изразява живота на сърцето и на ума.
И тъй човешкото лице става толкова по-ценно, колкото по-добре изразява живота на сърцето и на ума.
То е огледало, в което се отразяват умът и сърцето на човека. Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето си. Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие. Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие. Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж.
към беседата >>
То е огледало, в което се отразяват умът и сърцето на човека.
И тъй човешкото лице става толкова по-ценно, колкото по-добре изразява живота на сърцето и на ума.
То е огледало, в което се отразяват умът и сърцето на човека.
Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето си. Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие. Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие. Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете.
към беседата >>
Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето си.
И тъй човешкото лице става толкова по-ценно, колкото по-добре изразява живота на сърцето и на ума. То е огледало, в което се отразяват умът и сърцето на човека.
Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето си.
Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие. Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие. Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора.
към беседата >>
Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие.
И тъй човешкото лице става толкова по-ценно, колкото по-добре изразява живота на сърцето и на ума. То е огледало, в което се отразяват умът и сърцето на човека. Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето си.
Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие.
Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие. Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана.
към беседата >>
Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие.
И тъй човешкото лице става толкова по-ценно, колкото по-добре изразява живота на сърцето и на ума. То е огледало, в което се отразяват умът и сърцето на човека. Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето си. Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие.
Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие.
Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството.
към беседата >>
Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж.
И тъй човешкото лице става толкова по-ценно, колкото по-добре изразява живота на сърцето и на ума. То е огледало, в което се отразяват умът и сърцето на човека. Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето си. Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие. Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие.
Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж.
Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина.
към беседата >>
Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете.
То е огледало, в което се отразяват умът и сърцето на човека. Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето си. Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие. Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие. Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж.
Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете.
Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее.
към беседата >>
Най-лесно ще го познаете по говора.
Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето си. Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие. Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие. Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете.
Най-лесно ще го познаете по говора.
Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата.
към беседата >>
Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана.
Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие. Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие. Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора.
Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана.
Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик.
към беседата >>
Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството.
Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие. Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана.
Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството.
Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия.
към беседата >>
Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина.
Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството.
Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина.
Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота.
към беседата >>
Една от задачите на ученика е да знае да пее.
Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина.
Една от задачите на ученика е да знае да пее.
Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота. Музиката същевременно закрепва човека.
към беседата >>
Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата.
Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее.
Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата.
Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота. Музиката същевременно закрепва човека. Дето и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност.
към беседата >>
Който не знае да пее, той не може да бъде ученик.
Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата.
Който не знае да пее, той не може да бъде ученик.
За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота. Музиката същевременно закрепва човека. Дето и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност. Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има известно съотношение.
към беседата >>
За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия.
Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик.
За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия.
Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота. Музиката същевременно закрепва човека. Дето и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност. Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има известно съотношение. Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-силно развити.
към беседата >>
Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота.
Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия.
Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота.
Музиката същевременно закрепва човека. Дето и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност. Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има известно съотношение. Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-силно развити.
към беседата >>
Музиката същевременно закрепва човека.
Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота.
Музиката същевременно закрепва човека.
Дето и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност. Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има известно съотношение. Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-силно развити.
към беседата >>
Дето и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност.
Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота. Музиката същевременно закрепва човека.
Дето и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност.
Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има известно съотношение. Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-силно развити.
към беседата >>
Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има известно съотношение.
Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота. Музиката същевременно закрепва човека. Дето и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност.
Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има известно съотношение.
Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-силно развити.
към беседата >>
Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-силно развити.
За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота. Музиката същевременно закрепва човека. Дето и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност. Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има известно съотношение.
Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-силно развити.
към беседата >>
Значи никой още не е намерил съответна мелодия на дадените думи.
Значи никой още не е намерил съответна мелодия на дадените думи.
Дето има любов, там може да има и мелодия. Ако няма любов, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М в думата мелодия? Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее. В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл.
към беседата >>
Дето има любов, там може да има и мелодия.
Значи никой още не е намерил съответна мелодия на дадените думи.
Дето има любов, там може да има и мелодия.
Ако няма любов, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М в думата мелодия? Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее. В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл. Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама.
към беседата >>
Ако няма любов, и мелодия не може да се яви.
Значи никой още не е намерил съответна мелодия на дадените думи. Дето има любов, там може да има и мелодия.
Ако няма любов, и мелодия не може да се яви.
Какво означава буквата М в думата мелодия? Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее. В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл. Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама.
към беседата >>
Какво означава буквата М в думата мелодия?
Значи никой още не е намерил съответна мелодия на дадените думи. Дето има любов, там може да има и мелодия. Ако няма любов, и мелодия не може да се яви.
Какво означава буквата М в думата мелодия?
Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее. В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл. Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо.
към беседата >>
Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее.
Значи никой още не е намерил съответна мелодия на дадените думи. Дето има любов, там може да има и мелодия. Ако няма любов, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М в думата мелодия?
Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее.
В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл. Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо. Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване.
към беседата >>
В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл.
Значи никой още не е намерил съответна мелодия на дадените думи. Дето има любов, там може да има и мелодия. Ако няма любов, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М в думата мелодия? Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее.
В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл.
Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо. Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване. Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама.
към беседата >>
Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама.
Дето има любов, там може да има и мелодия. Ако няма любов, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М в думата мелодия? Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее. В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл.
Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама.
Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо. Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване. Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на дадените думи.
към беседата >>
Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама.
Ако няма любов, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М в думата мелодия? Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее. В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл. Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама.
Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама.
Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо. Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване. Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на дадените думи. Нека поработят върху нея и млади, и стари, да видим какво ще излезе.
към беседата >>
Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо.
Какво означава буквата М в думата мелодия? Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее. В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл. Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама.
Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо.
Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване. Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на дадените думи. Нека поработят върху нея и млади, и стари, да видим какво ще излезе.
към беседата >>
Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване.
Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее. В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл. Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо.
Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване.
Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на дадените думи. Нека поработят върху нея и млади, и стари, да видим какво ще излезе.
към беседата >>
Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама.
В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл. Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо. Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване.
Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама.
Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на дадените думи. Нека поработят върху нея и млади, и стари, да видим какво ще излезе.
към беседата >>
Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на дадените думи.
Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо. Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване. Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама.
Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на дадените думи.
Нека поработят върху нея и млади, и стари, да видим какво ще излезе.
към беседата >>
Нека поработят върху нея и млади, и стари, да видим какво ще излезе.
Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо. Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване. Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на дадените думи.
Нека поработят върху нея и млади, и стари, да видим какво ще излезе.
към беседата >>
Питам: Колко нишки трябва да вземете, за да изтъчете един хубав копринен плат?
Питам: Колко нишки трябва да вземете, за да изтъчете един хубав копринен плат?
Една, две, три или десет нишки достатъчни ли са за целта? – Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат. При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък. По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още.
към беседата >>
Една, две, три или десет нишки достатъчни ли са за целта?
Питам: Колко нишки трябва да вземете, за да изтъчете един хубав копринен плат?
Една, две, три или десет нишки достатъчни ли са за целта?
– Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат. При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък. По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това?
към беседата >>
– Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат.
Питам: Колко нишки трябва да вземете, за да изтъчете един хубав копринен плат? Една, две, три или десет нишки достатъчни ли са за целта?
– Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат.
При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък. По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това? " -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен.
към беседата >>
При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък.
Питам: Колко нишки трябва да вземете, за да изтъчете един хубав копринен плат? Една, две, три или десет нишки достатъчни ли са за целта? – Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат.
При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък.
По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това? " -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н.
към беседата >>
По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло.
Питам: Колко нишки трябва да вземете, за да изтъчете един хубав копринен плат? Една, две, три или десет нишки достатъчни ли са за целта? – Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат. При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък.
По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло.
Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това? " -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много.
към беседата >>
Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още.
Питам: Колко нишки трябва да вземете, за да изтъчете един хубав копринен плат? Една, две, три или десет нишки достатъчни ли са за целта? – Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат. При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък. По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло.
Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още.
Казвате: „Кога ще постигнем това? " -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес?
към беседата >>
Казвате: „Кога ще постигнем това?
Една, две, три или десет нишки достатъчни ли са за целта? – Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат. При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък. По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още.
Казвате: „Кога ще постигнем това?
" -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични.
към беседата >>
" -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен.
– Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат. При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък. По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това?
" -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен.
Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични. Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно.
към беседата >>
Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н.
При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък. По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това? " -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен.
Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н.
Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични. Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно. Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна.
към беседата >>
Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много.
По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това? " -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н.
Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много.
Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични. Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно. Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна. Силната светлина вреди на очите.
към беседата >>
Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес?
Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това? " -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много.
Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес?
Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични. Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно. Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна. Силната светлина вреди на очите. Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата.
към беседата >>
Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични.
Казвате: „Кога ще постигнем това? " -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес?
Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични.
Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно. Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна. Силната светлина вреди на очите. Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата. И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно.
към беседата >>
Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно.
" -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични.
Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно.
Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна. Силната светлина вреди на очите. Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата. И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно. Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава.
към беседата >>
Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна.
Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични. Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно.
Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна.
Силната светлина вреди на очите. Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата. И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно. Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава. Всеки ден ни се дават известни упътвания.
към беседата >>
Силната светлина вреди на очите.
Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични. Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно. Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна.
Силната светлина вреди на очите.
Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата. И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно. Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава. Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече!
към беседата >>
Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата.
Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични. Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно. Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна. Силната светлина вреди на очите.
Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата.
И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно. Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава. Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече! " Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова!
към беседата >>
Упражнение: Ръцете пред гърдите със свити юмруци; ръцете нагоре, настрана и разтваряне на юмруците.
Упражнение: Ръцете пред гърдите със свити юмруци; ръцете нагоре, настрана и разтваряне на юмруците.
Това упражнение се прави няколко пъти, като при последното поставяне ръцете настрана с разтворени юмруци, се прави „трептение с китката" (само китката се движи ускорително).
към беседата >>
И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно.
Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични. Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно. Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна. Силната светлина вреди на очите. Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата.
И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно.
Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава. Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече! " Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова! Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече!
към беседата >>
Това упражнение се прави няколко пъти, като при последното поставяне ръцете настрана с разтворени юмруци, се прави „трептение с китката" (само китката се движи ускорително).
Упражнение: Ръцете пред гърдите със свити юмруци; ръцете нагоре, настрана и разтваряне на юмруците.
Това упражнение се прави няколко пъти, като при последното поставяне ръцете настрана с разтворени юмруци, се прави „трептение с китката" (само китката се движи ускорително).
към беседата >>
Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава.
Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно. Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна. Силната светлина вреди на очите. Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата. И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно.
Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава.
Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече! " Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова! Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече! " Съвременните хора не се поддават на тия упътвания.
към беседата >>
Изпейте упражненията „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и „Мисли, право мисли!
Изпейте упражненията „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и „Мисли, право мисли!
"
към беседата >>
Всеки ден ни се дават известни упътвания.
Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна. Силната светлина вреди на очите. Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата. И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно. Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава.
Всеки ден ни се дават известни упътвания.
Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече! " Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова! Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече! " Съвременните хора не се поддават на тия упътвания. Те постъпват точно обратно.
към беседата >>
"
Изпейте упражненията „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и „Мисли, право мисли!
"
към беседата >>
Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече!
Силната светлина вреди на очите. Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата. И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно. Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава. Всеки ден ни се дават известни упътвания.
Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече!
" Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова! Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече! " Съвременните хора не се поддават на тия упътвания. Те постъпват точно обратно. Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят.
към беседата >>
Пението и говорът представят голямо изкуство.
Пението и говорът представят голямо изкуство.
Те се дават даром, но не се налагат. Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан. Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени. Щом се оженят, те престават да пеят.
към беседата >>
" Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова!
Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата. И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно. Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава. Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече!
" Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова!
Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече! " Съвременните хора не се поддават на тия упътвания. Те постъпват точно обратно. Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят. Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат.
към беседата >>
Те се дават даром, но не се налагат.
Пението и говорът представят голямо изкуство.
Те се дават даром, но не се налагат.
Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан. Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени. Щом се оженят, те престават да пеят. Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си.
към беседата >>
Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече!
И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно. Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава. Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече! " Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова!
Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече!
" Съвременните хора не се поддават на тия упътвания. Те постъпват точно обратно. Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят. Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат. Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея.
към беседата >>
Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан.
Пението и говорът представят голямо изкуство. Те се дават даром, но не се налагат.
Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан.
Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени. Щом се оженят, те престават да пеят. Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си. Щом забогатеят, и те престават да пеят и да свирят.
към беседата >>
" Съвременните хора не се поддават на тия упътвания.
Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава. Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече! " Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова! Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече!
" Съвременните хора не се поддават на тия упътвания.
Те постъпват точно обратно. Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят. Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат. Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас.
към беседата >>
Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.
Пението и говорът представят голямо изкуство. Те се дават даром, но не се налагат. Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан.
Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.
Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени. Щом се оженят, те престават да пеят. Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си. Щом забогатеят, и те престават да пеят и да свирят.
към беседата >>
Те постъпват точно обратно.
Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече! " Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова! Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече! " Съвременните хора не се поддават на тия упътвания.
Те постъпват точно обратно.
Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят. Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат. Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си.
към беседата >>
Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени.
Пението и говорът представят голямо изкуство. Те се дават даром, но не се налагат. Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан. Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.
Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени.
Щом се оженят, те престават да пеят. Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си. Щом забогатеят, и те престават да пеят и да свирят.
към беседата >>
Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят.
Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече! " Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова! Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече! " Съвременните хора не се поддават на тия упътвания. Те постъпват точно обратно.
Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят.
Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат. Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. Когато ви каже да пеете, пейте.
към беседата >>
Щом се оженят, те престават да пеят.
Пението и говорът представят голямо изкуство. Те се дават даром, но не се налагат. Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан. Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени.
Щом се оженят, те престават да пеят.
Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си. Щом забогатеят, и те престават да пеят и да свирят.
към беседата >>
Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат.
" Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова! Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече! " Съвременните хора не се поддават на тия упътвания. Те постъпват точно обратно. Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят.
Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат.
Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. Когато ви каже да пеете, пейте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете.
към беседата >>
Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си.
Те се дават даром, но не се налагат. Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан. Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени. Щом се оженят, те престават да пеят.
Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си.
Щом забогатеят, и те престават да пеят и да свирят.
към беседата >>
Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея.
Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече! " Съвременните хора не се поддават на тия упътвания. Те постъпват точно обратно. Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят. Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат.
Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея.
Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. Когато ви каже да пеете, пейте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне.
към беседата >>
Щом забогатеят, и те престават да пеят и да свирят.
Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан. Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени. Щом се оженят, те престават да пеят. Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си.
Щом забогатеят, и те престават да пеят и да свирят.
към беседата >>
Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас.
" Съвременните хора не се поддават на тия упътвания. Те постъпват точно обратно. Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят. Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат. Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея.
Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас.
Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. Когато ви каже да пеете, пейте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне. Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н.
към беседата >>
Казвам: Когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механически процеси.
Казвам: Когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механически процеси.
Музиката трябва да бъде жива, разнообразна. Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари". Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно. Той сам нищо не може да направи. Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение.
към беседата >>
Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си.
Те постъпват точно обратно. Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят. Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат. Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас.
Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си.
Когато ви каже да пеете, пейте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне. Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н. Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения.
към беседата >>
Музиката трябва да бъде жива, разнообразна.
Казвам: Когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механически процеси.
Музиката трябва да бъде жива, разнообразна.
Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари". Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно. Той сам нищо не може да направи. Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение. Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят.
към беседата >>
Когато ви каже да пеете, пейте.
Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят. Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат. Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си.
Когато ви каже да пеете, пейте.
Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне. Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н. Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения. Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки.
към беседата >>
Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари".
Казвам: Когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механически процеси. Музиката трябва да бъде жива, разнообразна.
Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари".
Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно. Той сам нищо не може да направи. Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение. Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят. Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила.
към беседата >>
Това не значи да започнете, че да не млъкнете.
Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат. Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. Когато ви каже да пеете, пейте.
Това не значи да започнете, че да не млъкнете.
Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне. Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н. Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения. Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки. Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре.
към беседата >>
Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно.
Казвам: Когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механически процеси. Музиката трябва да бъде жива, разнообразна. Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари".
Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно.
Той сам нищо не може да направи. Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение. Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят. Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила. Питам: Каква мелодия ще дадете на думите „любов ме озари"?
към беседата >>
Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне.
Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. Когато ви каже да пеете, пейте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете.
Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне.
Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н. Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения. Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки. Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре. Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си.
към беседата >>
Той сам нищо не може да направи.
Казвам: Когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механически процеси. Музиката трябва да бъде жива, разнообразна. Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари". Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно.
Той сам нищо не може да направи.
Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение. Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят. Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила. Питам: Каква мелодия ще дадете на думите „любов ме озари"? Ако дам като задача на класа да намерите съответна мелодия на тия думи, какво ще направите?
към беседата >>
Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н.
Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. Когато ви каже да пеете, пейте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне.
Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н.
Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения. Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки. Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре. Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между вас.
към беседата >>
Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение.
Казвам: Когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механически процеси. Музиката трябва да бъде жива, разнообразна. Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари". Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно. Той сам нищо не може да направи.
Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение.
Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят. Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила. Питам: Каква мелодия ще дадете на думите „любов ме озари"? Ако дам като задача на класа да намерите съответна мелодия на тия думи, какво ще направите?
към беседата >>
Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения.
Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. Когато ви каже да пеете, пейте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне. Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н.
Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения.
Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки. Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре. Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между вас. Тази връзка пък ще помогне за преодоляване на вашите недъзи.
към беседата >>
Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят.
Музиката трябва да бъде жива, разнообразна. Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари". Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно. Той сам нищо не може да направи. Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение.
Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят.
Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила. Питам: Каква мелодия ще дадете на думите „любов ме озари"? Ако дам като задача на класа да намерите съответна мелодия на тия думи, какво ще направите?
към беседата >>
Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки.
Когато ви каже да пеете, пейте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне. Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н. Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения.
Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки.
Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре. Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между вас. Тази връзка пък ще помогне за преодоляване на вашите недъзи. Това се изисква от всички хора, а най-много от окултните ученици.
към беседата >>
Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила.
Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари". Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно. Той сам нищо не може да направи. Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение. Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят.
Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила.
Питам: Каква мелодия ще дадете на думите „любов ме озари"? Ако дам като задача на класа да намерите съответна мелодия на тия думи, какво ще направите?
към беседата >>
Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре.
Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне. Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н. Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения. Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки.
Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре.
Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между вас. Тази връзка пък ще помогне за преодоляване на вашите недъзи. Това се изисква от всички хора, а най-много от окултните ученици. Много се дава на окултния ученик, но и много се изисква от него.
към беседата >>
Питам: Каква мелодия ще дадете на думите „любов ме озари"?
Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно. Той сам нищо не може да направи. Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение. Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят. Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила.
Питам: Каква мелодия ще дадете на думите „любов ме озари"?
Ако дам като задача на класа да намерите съответна мелодия на тия думи, какво ще направите?
към беседата >>
Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си.
Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне. Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н. Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения. Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки. Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре.
Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си.
Само така може да се създаде силна връзка между вас. Тази връзка пък ще помогне за преодоляване на вашите недъзи. Това се изисква от всички хора, а най-много от окултните ученици. Много се дава на окултния ученик, но и много се изисква от него.
към беседата >>
Ако дам като задача на класа да намерите съответна мелодия на тия думи, какво ще направите?
Той сам нищо не може да направи. Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение. Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят. Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила. Питам: Каква мелодия ще дадете на думите „любов ме озари"?
Ако дам като задача на класа да намерите съответна мелодия на тия думи, какво ще направите?
към беседата >>
Само така може да се създаде силна връзка между вас.
Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н. Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения. Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки. Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре. Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си.
Само така може да се създаде силна връзка между вас.
Тази връзка пък ще помогне за преодоляване на вашите недъзи. Това се изисква от всички хора, а най-много от окултните ученици. Много се дава на окултния ученик, но и много се изисква от него.
към беседата >>
Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума -светлина и свобода.
Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума -светлина и свобода.
Говорът на музикалния човек е мек, приятен. За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл. Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката. Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно.
към беседата >>
Тази връзка пък ще помогне за преодоляване на вашите недъзи.
Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения. Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки. Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре. Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между вас.
Тази връзка пък ще помогне за преодоляване на вашите недъзи.
Това се изисква от всички хора, а най-много от окултните ученици. Много се дава на окултния ученик, но и много се изисква от него.
към беседата >>
Говорът на музикалния човек е мек, приятен.
Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума -светлина и свобода.
Говорът на музикалния човек е мек, приятен.
За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл. Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката. Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота.
към беседата >>
Това се изисква от всички хора, а най-много от окултните ученици.
Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки. Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре. Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между вас. Тази връзка пък ще помогне за преодоляване на вашите недъзи.
Това се изисква от всички хора, а най-много от окултните ученици.
Много се дава на окултния ученик, но и много се изисква от него.
към беседата >>
За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл.
Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума -светлина и свобода. Говорът на музикалния човек е мек, приятен.
За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл.
Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката. Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие!
към беседата >>
Много се дава на окултния ученик, но и много се изисква от него.
Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре. Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между вас. Тази връзка пък ще помогне за преодоляване на вашите недъзи. Това се изисква от всички хора, а най-много от окултните ученици.
Много се дава на окултния ученик, но и много се изисква от него.
към беседата >>
Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката.
Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума -светлина и свобода. Говорът на музикалния човек е мек, приятен. За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл.
Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката.
Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват.
към беседата >>
И тъй в думите „любов ме озари" липсва нещо.
И тъй в думите „любов ме озари" липсва нещо.
Какво им липсва? – Живот. Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина. В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека. Този човек носи живот за тебе.
към беседата >>
Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално.
Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума -светлина и свобода. Говорът на музикалния човек е мек, приятен. За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл. Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката.
Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално.
Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си.
към беседата >>
Какво им липсва?
И тъй в думите „любов ме озари" липсва нещо.
Какво им липсва?
– Живот. Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина. В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека. Този човек носи живот за тебе. Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай!
към беседата >>
Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно.
Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума -светлина и свобода. Говорът на музикалния човек е мек, приятен. За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл. Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката. Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално.
Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно.
Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови.
към беседата >>
– Живот.
И тъй в думите „любов ме озари" липсва нещо. Какво им липсва?
– Живот.
Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина. В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека. Този човек носи живот за тебе. Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай! " Това значи вътрешно разбиране между две души.
към беседата >>
Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота.
Говорът на музикалния човек е мек, приятен. За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл. Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката. Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно.
Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота.
За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пение без вдъхновение е механическо действие.
към беседата >>
Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина.
И тъй в думите „любов ме озари" липсва нещо. Какво им липсва? – Живот.
Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина.
В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека. Този човек носи живот за тебе. Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай! " Това значи вътрешно разбиране между две души. Дето има разбиране между душите, там има и хармония, и музика.
към беседата >>
За него съществува само една идея: живот и безсмъртие!
За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл. Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката. Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота.
За него съществува само една идея: живот и безсмъртие!
Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пение без вдъхновение е механическо действие. Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство.
към беседата >>
В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека.
И тъй в думите „любов ме озари" липсва нещо. Какво им липсва? – Живот. Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина.
В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека.
Този човек носи живот за тебе. Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай! " Това значи вътрешно разбиране между две души. Дето има разбиране между душите, там има и хармония, и музика. Сега, като знаете тези положения, работете върху дадените думи, да напишете някаква мелодия.
към беседата >>
Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват.
Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката. Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие!
Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват.
Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пение без вдъхновение е механическо действие. Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство. У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н.
към беседата >>
Този човек носи живот за тебе.
И тъй в думите „любов ме озари" липсва нещо. Какво им липсва? – Живот. Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина. В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека.
Този човек носи живот за тебе.
Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай! " Това значи вътрешно разбиране между две души. Дето има разбиране между душите, там има и хармония, и музика. Сега, като знаете тези положения, работете върху дадените думи, да напишете някаква мелодия. Можете да напишете и припев на тази мелодия.
към беседата >>
Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си.
Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват.
Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си.
Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пение без вдъхновение е механическо действие. Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство. У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н. Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва.
към беседата >>
Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай!
Какво им липсва? – Живот. Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина. В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека. Този човек носи живот за тебе.
Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай!
" Това значи вътрешно разбиране между две души. Дето има разбиране между душите, там има и хармония, и музика. Сега, като знаете тези положения, работете върху дадените думи, да напишете някаква мелодия. Можете да напишете и припев на тази мелодия.
към беседата >>
Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови.
Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си.
Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови.
Пение без вдъхновение е механическо действие. Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство. У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н. Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човека.
към беседата >>
" Това значи вътрешно разбиране между две души.
– Живот. Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина. В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека. Този човек носи живот за тебе. Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай!
" Това значи вътрешно разбиране между две души.
Дето има разбиране между душите, там има и хармония, и музика. Сега, като знаете тези положения, работете върху дадените думи, да напишете някаква мелодия. Можете да напишете и припев на тази мелодия.
към беседата >>
Пение без вдъхновение е механическо действие.
Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови.
Пение без вдъхновение е механическо действие.
Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство. У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н. Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човека. Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си.
към беседата >>
Дето има разбиране между душите, там има и хармония, и музика.
Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина. В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека. Този човек носи живот за тебе. Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай! " Това значи вътрешно разбиране между две души.
Дето има разбиране между душите, там има и хармония, и музика.
Сега, като знаете тези положения, работете върху дадените думи, да напишете някаква мелодия. Можете да напишете и припев на тази мелодия.
към беседата >>
Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство.
За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пение без вдъхновение е механическо действие.
Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство.
У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н. Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човека. Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си. Правилното пение подразбира изразително пение.
към беседата >>
Сега, като знаете тези положения, работете върху дадените думи, да напишете някаква мелодия.
В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека. Този човек носи живот за тебе. Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай! " Това значи вътрешно разбиране между две души. Дето има разбиране между душите, там има и хармония, и музика.
Сега, като знаете тези положения, работете върху дадените думи, да напишете някаква мелодия.
Можете да напишете и припев на тази мелодия.
към беседата >>
У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н.
Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пение без вдъхновение е механическо действие. Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство.
У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н.
Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човека. Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си. Правилното пение подразбира изразително пение. Кои тонове отговарят на думата любов?
към беседата >>
Можете да напишете и припев на тази мелодия.
Този човек носи живот за тебе. Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай! " Това значи вътрешно разбиране между две души. Дето има разбиране между душите, там има и хармония, и музика. Сега, като знаете тези положения, работете върху дадените думи, да напишете някаква мелодия.
Можете да напишете и припев на тази мелодия.
към беседата >>
Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва.
Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пение без вдъхновение е механическо действие. Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство. У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н.
Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва.
Музиката е почивка за човека. Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си. Правилното пение подразбира изразително пение. Кои тонове отговарят на думата любов?
към беседата >>
Музиката е почивка за човека.
Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пение без вдъхновение е механическо действие. Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство. У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н. Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва.
Музиката е почивка за човека.
Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си. Правилното пение подразбира изразително пение. Кои тонове отговарят на думата любов?
към беседата >>
Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си.
Пение без вдъхновение е механическо действие. Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство. У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н. Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човека.
Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си.
Правилното пение подразбира изразително пение. Кои тонове отговарят на думата любов?
към беседата >>
Правилното пение подразбира изразително пение.
Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство. У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н. Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човека. Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си.
Правилното пение подразбира изразително пение.
Кои тонове отговарят на думата любов?
към беседата >>
Кои тонове отговарят на думата любов?
У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н. Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човека. Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си. Правилното пение подразбира изразително пение.
Кои тонове отговарят на думата любов?
към беседата >>
Мнозина от вас могат да напишат мелодия на дадените думи, но се боят от критика.
Мнозина от вас могат да напишат мелодия на дадените думи, но се боят от критика.
Едно трябва да имате предвид: хубавите работи не стават лесно. Много условия се изискват, за да се създаде една хубава работа. Истинското пение включва живот, подвижност в гласа. В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека. Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите.
към беседата >>
Едно трябва да имате предвид: хубавите работи не стават лесно.
Мнозина от вас могат да напишат мелодия на дадените думи, но се боят от критика.
Едно трябва да имате предвид: хубавите работи не стават лесно.
Много условия се изискват, за да се създаде една хубава работа. Истинското пение включва живот, подвижност в гласа. В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека. Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите. Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение?
към беседата >>
Много условия се изискват, за да се създаде една хубава работа.
Мнозина от вас могат да напишат мелодия на дадените думи, но се боят от критика. Едно трябва да имате предвид: хубавите работи не стават лесно.
Много условия се изискват, за да се създаде една хубава работа.
Истинското пение включва живот, подвижност в гласа. В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека. Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите. Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение? – Топлината внася разширение на телата.
към беседата >>
Истинското пение включва живот, подвижност в гласа.
Мнозина от вас могат да напишат мелодия на дадените думи, но се боят от критика. Едно трябва да имате предвид: хубавите работи не стават лесно. Много условия се изискват, за да се създаде една хубава работа.
Истинското пение включва живот, подвижност в гласа.
В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека. Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите. Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение? – Топлината внася разширение на телата. „Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа?
към беседата >>
В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека.
Мнозина от вас могат да напишат мелодия на дадените думи, но се боят от критика. Едно трябва да имате предвид: хубавите работи не стават лесно. Много условия се изискват, за да се създаде една хубава работа. Истинското пение включва живот, подвижност в гласа.
В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека.
Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите. Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение? – Топлината внася разширение на телата. „Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа? – Мисълта.
към беседата >>
Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите.
Мнозина от вас могат да напишат мелодия на дадените думи, но се боят от критика. Едно трябва да имате предвид: хубавите работи не стават лесно. Много условия се изискват, за да се създаде една хубава работа. Истинското пение включва живот, подвижност в гласа. В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека.
Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите.
Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение? – Топлината внася разширение на телата. „Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа? – Мисълта. По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели?
към беседата >>
Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение?
Едно трябва да имате предвид: хубавите работи не стават лесно. Много условия се изискват, за да се създаде една хубава работа. Истинското пение включва живот, подвижност в гласа. В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека. Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите.
Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение?
– Топлината внася разширение на телата. „Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа? – Мисълта. По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява.
към беседата >>
– Топлината внася разширение на телата.
Много условия се изискват, за да се създаде една хубава работа. Истинското пение включва живот, подвижност в гласа. В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека. Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите. Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение?
– Топлината внася разширение на телата.
„Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа? – Мисълта. По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява. Това е поетически израз.
към беседата >>
„Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа?
Истинското пение включва живот, подвижност в гласа. В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека. Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите. Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение? – Топлината внася разширение на телата.
„Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа?
– Мисълта. По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява. Това е поетически израз. Само разумното може да се всели в човека.
към беседата >>
– Мисълта.
В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека. Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите. Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение? – Топлината внася разширение на телата. „Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа?
– Мисълта.
По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява. Това е поетически израз. Само разумното може да се всели в човека. Само живите неща се вселяват.
към беседата >>
По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели?
Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите. Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение? – Топлината внася разширение на телата. „Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа? – Мисълта.
По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели?
Според мене благостта не може да се вселява. Това е поетически израз. Само разумното може да се всели в човека. Само живите неща се вселяват. Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели.
към беседата >>
Според мене благостта не може да се вселява.
Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение? – Топлината внася разширение на телата. „Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа? – Мисълта. По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели?
Според мене благостта не може да се вселява.
Това е поетически израз. Само разумното може да се всели в човека. Само живите неща се вселяват. Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели. За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи.
към беседата >>
Това е поетически израз.
– Топлината внася разширение на телата. „Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа? – Мисълта. По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява.
Това е поетически израз.
Само разумното може да се всели в човека. Само живите неща се вселяват. Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели. За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му.
към беседата >>
Само разумното може да се всели в човека.
„Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа? – Мисълта. По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява. Това е поетически израз.
Само разумното може да се всели в човека.
Само живите неща се вселяват. Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели. За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му. Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи.
към беседата >>
Само живите неща се вселяват.
– Мисълта. По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява. Това е поетически израз. Само разумното може да се всели в човека.
Само живите неща се вселяват.
Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели. За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му. Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи. Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули.
към беседата >>
Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели.
По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява. Това е поетически израз. Само разумното може да се всели в човека. Само живите неща се вселяват.
Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели.
За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му. Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи. Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули. След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи.
към беседата >>
За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи.
Според мене благостта не може да се вселява. Това е поетически израз. Само разумното може да се всели в човека. Само живите неща се вселяват. Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели.
За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи.
Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му. Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи. Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули. След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи. Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата.
към беседата >>
Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му.
Това е поетически израз. Само разумното може да се всели в човека. Само живите неща се вселяват. Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели. За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи.
Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му.
Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи. Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули. След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи. Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата. Засега песента не върви, понеже още не се е явил този поет.
към беседата >>
Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи.
Само разумното може да се всели в човека. Само живите неща се вселяват. Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели. За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му.
Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи.
Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули. След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи. Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата. Засега песента не върви, понеже още не се е явил този поет. В дадения случай нека всеки от вас направи опит да даде мелодия на песента и от всичките образци ще извадим най-хубавото да създадем една хубава песен.
към беседата >>
Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули.
Само живите неща се вселяват. Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели. За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му. Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи.
Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули.
След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи. Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата. Засега песента не върви, понеже още не се е явил този поет. В дадения случай нека всеки от вас направи опит да даде мелодия на песента и от всичките образци ще извадим най-хубавото да създадем една хубава песен.
към беседата >>
След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи.
Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели. За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му. Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи. Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули.
След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи.
Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата. Засега песента не върви, понеже още не се е явил този поет. В дадения случай нека всеки от вас направи опит да даде мелодия на песента и от всичките образци ще извадим най-хубавото да създадем една хубава песен.
към беседата >>
Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата.
За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му. Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи. Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули. След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи.
Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата.
Засега песента не върви, понеже още не се е явил този поет. В дадения случай нека всеки от вас направи опит да даде мелодия на песента и от всичките образци ще извадим най-хубавото да създадем една хубава песен.
към беседата >>
Засега песента не върви, понеже още не се е явил този поет.
Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му. Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи. Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули. След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи. Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата.
Засега песента не върви, понеже още не се е явил този поет.
В дадения случай нека всеки от вас направи опит да даде мелодия на песента и от всичките образци ще извадим най-хубавото да създадем една хубава песен.
към беседата >>
В дадения случай нека всеки от вас направи опит да даде мелодия на песента и от всичките образци ще извадим най-хубавото да създадем една хубава песен.
Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи. Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули. След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи. Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата. Засега песента не върви, понеже още не се е явил този поет.
В дадения случай нека всеки от вас направи опит да даде мелодия на песента и от всичките образци ще извадим най-хубавото да създадем една хубава песен.
към беседата >>
Питам: В какво седи красотата, хубостта на човека?
Питам: В какво седи красотата, хубостта на човека?
-В неговото лице. Лицето пък е израз на човешкия ум. Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност. Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето. Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето.
към беседата >>
-В неговото лице.
Питам: В какво седи красотата, хубостта на човека?
-В неговото лице.
Лицето пък е израз на човешкия ум. Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност. Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето. Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека.
към беседата >>
Лицето пък е израз на човешкия ум.
Питам: В какво седи красотата, хубостта на човека? -В неговото лице.
Лицето пък е израз на човешкия ум.
Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност. Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето. Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека. Де е сърцето на човека?
към беседата >>
Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност.
Питам: В какво седи красотата, хубостта на човека? -В неговото лице. Лицето пък е израз на човешкия ум.
Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност.
Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето. Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека. Де е сърцето на човека? На лицето ли?
към беседата >>
Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето.
Питам: В какво седи красотата, хубостта на човека? -В неговото лице. Лицето пък е израз на човешкия ум. Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност.
Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето.
Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека. Де е сърцето на човека? На лицето ли? Де е умът му?
към беседата >>
Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето.
Питам: В какво седи красотата, хубостта на човека? -В неговото лице. Лицето пък е израз на човешкия ум. Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност. Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето.
Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето.
Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека. Де е сърцето на човека? На лицето ли? Де е умът му? – На челото специално.
към беседата >>
Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека.
-В неговото лице. Лицето пък е израз на човешкия ум. Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност. Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето. Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето.
Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека.
Де е сърцето на човека? На лицето ли? Де е умът му? – На челото специално. Широчината на носа пък специално изразява сърцето.
към беседата >>
Де е сърцето на човека?
Лицето пък е израз на човешкия ум. Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност. Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето. Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека.
Де е сърцето на човека?
На лицето ли? Де е умът му? – На челото специално. Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя и дишането на човека.
към беседата >>
На лицето ли?
Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност. Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето. Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека. Де е сърцето на човека?
На лицето ли?
Де е умът му? – На челото специално. Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя и дишането на човека. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха.
към беседата >>
Де е умът му?
Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето. Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека. Де е сърцето на човека? На лицето ли?
Де е умът му?
– На челото специално. Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя и дишането на човека. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние.
към беседата >>
– На челото специално.
Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека. Де е сърцето на човека? На лицето ли? Де е умът му?
– На челото специално.
Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя и дишането на човека. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние. Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи.
към беседата >>
Широчината на носа пък специално изразява сърцето.
Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека. Де е сърцето на човека? На лицето ли? Де е умът му? – На челото специално.
Широчината на носа пък специално изразява сърцето.
От тази широчина се определя и дишането на човека. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние. Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи. Мускулите трябва да бъдат пластични.
към беседата >>
От тази широчина се определя и дишането на човека.
Де е сърцето на човека? На лицето ли? Де е умът му? – На челото специално. Широчината на носа пък специално изразява сърцето.
От тази широчина се определя и дишането на човека.
Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние. Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи. Мускулите трябва да бъдат пластични. Очите например не трябва да бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали.
към беседата >>
Ябълките на лицето са във връзка със стомаха.
На лицето ли? Де е умът му? – На челото специално. Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя и дишането на човека.
Ябълките на лицето са във връзка със стомаха.
Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние. Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи. Мускулите трябва да бъдат пластични. Очите например не трябва да бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали. Когато очите изпъкват навън, това се дължи на утайки, които се набират около тях.
към беседата >>
4.
Пулс / Веждите – пулсът – дишането
,
МОК
, София, 5.12.1926г.,
Числото пет, умножено само на себе си, дава 25, от което може да се извлече корен.
Това е лошо за човека. Единицата представя Бога. Тя е абсолютно число. Единицата има ли корен? Всички корени от единицата дават все единица.
Числото пет, умножено само на себе си, дава 25, от което може да се извлече корен.
към беседата >>
Като говорим за числата, ние имаме пред вид живите, органически числа.
Като говорим за числата, ние имаме пред вид живите, органически числа.
Тези числа се срещат навсякъде в живота и в природата. Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа. Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот. Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини.
към беседата >>
Тези числа се срещат навсякъде в живота и в природата.
Като говорим за числата, ние имаме пред вид живите, органически числа.
Тези числа се срещат навсякъде в живота и в природата.
Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа. Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот. Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини. Ноздрите определят широчината на носа.
към беседата >>
Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа.
Като говорим за числата, ние имаме пред вид живите, органически числа. Тези числа се срещат навсякъде в живота и в природата.
Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа.
Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот. Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини. Ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни.
към беседата >>
Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот.
Като говорим за числата, ние имаме пред вид живите, органически числа. Тези числа се срещат навсякъде в живота и в природата. Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа.
Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот.
Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини. Ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма.
към беседата >>
Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот.
Като говорим за числата, ние имаме пред вид живите, органически числа. Тези числа се срещат навсякъде в живота и в природата. Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа. Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот.
Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот.
Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини. Ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен.
към беседата >>
Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини.
Като говорим за числата, ние имаме пред вид живите, органически числа. Тези числа се срещат навсякъде в живота и в природата. Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа. Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот. Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот.
Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини.
Ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра.
към беседата >>
Ноздрите определят широчината на носа.
Тези числа се срещат навсякъде в живота и в природата. Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа. Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот. Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини.
Ноздрите определят широчината на носа.
Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата.
към беседата >>
Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни.
Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа. Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот. Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини. Ноздрите определят широчината на носа.
Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни.
Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата. Каквато работа започне, той я свършва.
към беседата >>
Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма.
Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот. Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини. Ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни.
Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма.
Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата. Каквато работа започне, той я свършва. Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо?
към беседата >>
Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен.
Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини. Ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма.
Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен.
Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата. Каквато работа започне, той я свършва. Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с любов.
към беседата >>
Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра.
Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини. Ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен.
Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра.
Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата. Каквато работа започне, той я свършва. Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове.
към беседата >>
Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата.
Ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра.
Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата.
Каквато работа започне, той я свършва. Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос.
към беседата >>
Каквато работа започне, той я свършва.
Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата.
Каквато работа започне, той я свършва.
Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос. Материалът, който изследват, е събран.
към беседата >>
Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо?
Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата. Каквато работа започне, той я свършва.
Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо?
Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос. Материалът, който изследват, е събран. Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него.
към беседата >>
Защото работи с любов.
Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата. Каквато работа започне, той я свършва. Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо?
Защото работи с любов.
Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос. Материалът, който изследват, е събран. Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него. В това отношение те са подобни на банкерите, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е.
към беседата >>
Всички учени хора имат широки носове.
Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата. Каквато работа започне, той я свършва. Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с любов.
Всички учени хора имат широки носове.
Философите имат тесен нос. Материалът, който изследват, е събран. Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него. В това отношение те са подобни на банкерите, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е. подреждат в системи.
към беседата >>
Философите имат тесен нос.
Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата. Каквато работа започне, той я свършва. Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове.
Философите имат тесен нос.
Материалът, който изследват, е събран. Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него. В това отношение те са подобни на банкерите, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е. подреждат в системи.
към беседата >>
Материалът, който изследват, е събран.
Каквато работа започне, той я свършва. Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос.
Материалът, който изследват, е събран.
Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него. В това отношение те са подобни на банкерите, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е. подреждат в системи.
към беседата >>
Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него.
Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос. Материалът, който изследват, е събран.
Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него.
В това отношение те са подобни на банкерите, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е. подреждат в системи.
към беседата >>
В това отношение те са подобни на банкерите, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е.
Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос. Материалът, който изследват, е събран. Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него.
В това отношение те са подобни на банкерите, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е.
подреждат в системи.
към беседата >>
подреждат в системи.
Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос. Материалът, който изследват, е събран. Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него. В това отношение те са подобни на банкерите, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е.
подреждат в системи.
към беседата >>
Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат.
Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат.
Учените се различават по веждите. Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист. Линията на веждите в материалиста слиза надолу. С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо.
към беседата >>
Учените се различават по веждите.
Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат.
Учените се различават по веждите.
Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист. Линията на веждите в материалиста слиза надолу. С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо. Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо?
към беседата >>
Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист.
Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат. Учените се различават по веждите.
Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист.
Линията на веждите в материалиста слиза надолу. С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо. Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо? Защото всякога работи с рационални числа.
към беседата >>
Линията на веждите в материалиста слиза надолу.
Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат. Учените се различават по веждите. Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист.
Линията на веждите в материалиста слиза надолу.
С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо. Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо? Защото всякога работи с рационални числа. Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист.
към беседата >>
С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка.
Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат. Учените се различават по веждите. Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист. Линията на веждите в материалиста слиза надолу.
С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка.
Той разглежда нещата отблизо. Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо? Защото всякога работи с рационални числа. Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист. Той преувеличава нещата.
към беседата >>
Той разглежда нещата отблизо.
Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат. Учените се различават по веждите. Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист. Линията на веждите в материалиста слиза надолу. С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка.
Той разглежда нещата отблизо.
Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо? Защото всякога работи с рационални числа. Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист. Той преувеличава нещата. Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него.
към беседата >>
Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо?
Учените се различават по веждите. Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист. Линията на веждите в материалиста слиза надолу. С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо.
Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо?
Защото всякога работи с рационални числа. Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист. Той преувеличава нещата. Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него. Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова.
към беседата >>
Защото всякога работи с рационални числа.
Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист. Линията на веждите в материалиста слиза надолу. С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо. Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо?
Защото всякога работи с рационални числа.
Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист. Той преувеличава нещата. Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него. Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове.
към беседата >>
Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист.
Линията на веждите в материалиста слиза надолу. С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо. Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо? Защото всякога работи с рационални числа.
Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист.
Той преувеличава нещата. Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него. Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове. Веждите на тия хора са средни между първите два типа.
към беседата >>
Той преувеличава нещата.
С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо. Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо? Защото всякога работи с рационални числа. Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист.
Той преувеличава нещата.
Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него. Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове. Веждите на тия хора са средни между първите два типа. Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат.
към беседата >>
Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него.
Той разглежда нещата отблизо. Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо? Защото всякога работи с рационални числа. Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист. Той преувеличава нещата.
Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него.
Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове. Веждите на тия хора са средни между първите два типа. Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат. Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание.
към беседата >>
Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова.
Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо? Защото всякога работи с рационални числа. Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист. Той преувеличава нещата. Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него.
Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова.
Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове. Веждите на тия хора са средни между първите два типа. Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат. Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание. Освен това, от значение е и посоката на космите.
към беседата >>
Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове.
Защото всякога работи с рационални числа. Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист. Той преувеличава нещата. Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него. Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова.
Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове.
Веждите на тия хора са средни между първите два типа. Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат. Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание. Освен това, от значение е и посоката на космите. Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме.
към беседата >>
Веждите на тия хора са средни между първите два типа.
Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист. Той преувеличава нещата. Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него. Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове.
Веждите на тия хора са средни между първите два типа.
Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат. Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание. Освен това, от значение е и посоката на космите. Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме. Още много трябва да работи върху тях, за да ги представи в тяхната идеална форма.
към беседата >>
Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат.
Той преувеличава нещата. Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него. Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове. Веждите на тия хора са средни между първите два типа.
Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат.
Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание. Освен това, от значение е и посоката на космите. Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме. Още много трябва да работи върху тях, за да ги представи в тяхната идеална форма.
към беседата >>
Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание.
Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него. Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове. Веждите на тия хора са средни между първите два типа. Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат.
Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание.
Освен това, от значение е и посоката на космите. Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме. Още много трябва да работи върху тях, за да ги представи в тяхната идеална форма.
към беседата >>
Освен това, от значение е и посоката на космите.
Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове. Веждите на тия хора са средни между първите два типа. Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат. Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание.
Освен това, от значение е и посоката на космите.
Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме. Още много трябва да работи върху тях, за да ги представи в тяхната идеална форма.
към беседата >>
Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме.
Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове. Веждите на тия хора са средни между първите два типа. Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат. Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание. Освен това, от значение е и посоката на космите.
Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме.
Още много трябва да работи върху тях, за да ги представи в тяхната идеална форма.
към беседата >>
Още много трябва да работи върху тях, за да ги представи в тяхната идеална форма.
Веждите на тия хора са средни между първите два типа. Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат. Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание. Освен това, от значение е и посоката на космите. Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме.
Още много трябва да работи върху тях, за да ги представи в тяхната идеална форма.
към беседата >>
Какво е предназначенето на веждите?
Какво е предназначенето на веждите?
Чрез ред наблюдения и опити е доказано, че веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия. Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си. По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка. Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея. За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина.
към беседата >>
Чрез ред наблюдения и опити е доказано, че веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия.
Какво е предназначенето на веждите?
Чрез ред наблюдения и опити е доказано, че веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия.
Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си. По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка. Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея. За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина. Човек може да мисли и вечер.
към беседата >>
Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си.
Какво е предназначенето на веждите? Чрез ред наблюдения и опити е доказано, че веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия.
Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си.
По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка. Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея. За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина. Човек може да мисли и вечер. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина.
към беседата >>
По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка.
Какво е предназначенето на веждите? Чрез ред наблюдения и опити е доказано, че веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия. Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си.
По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка.
Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея. За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина. Човек може да мисли и вечер. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина. Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем.
към беседата >>
Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея.
Какво е предназначенето на веждите? Чрез ред наблюдения и опити е доказано, че веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия. Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си. По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка.
Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея.
За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина. Човек може да мисли и вечер. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина. Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек.
към беседата >>
За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина.
Какво е предназначенето на веждите? Чрез ред наблюдения и опити е доказано, че веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия. Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си. По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка. Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея.
За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина.
Човек може да мисли и вечер. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина. Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек. Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал.
към беседата >>
Човек може да мисли и вечер.
Чрез ред наблюдения и опити е доказано, че веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия. Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си. По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка. Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея. За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина.
Човек може да мисли и вечер.
Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина. Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек. Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина.
към беседата >>
Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина.
Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си. По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка. Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея. За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина. Човек може да мисли и вечер.
Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина.
Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек. Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня.
към беседата >>
Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем.
По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка. Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея. За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина. Човек може да мисли и вечер. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина.
Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем.
Бухалът символизира учен човек. Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада.
към беседата >>
Бухалът символизира учен човек.
Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея. За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина. Човек може да мисли и вечер. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина. Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем.
Бухалът символизира учен човек.
Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия.
към беседата >>
Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал.
За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина. Човек може да мисли и вечер. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина. Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек.
Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал.
С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина.
към беседата >>
С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина.
Човек може да мисли и вечер. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина. Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек. Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал.
С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина.
И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала.
към беседата >>
И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня.
Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина. Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек. Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина.
И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня.
Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува.
към беседата >>
Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада.
Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек. Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня.
Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада.
В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува. Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта.
към беседата >>
В това отношение бухалът живее при най-економични условия.
Бухалът символизира учен човек. Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада.
В това отношение бухалът живее при най-економични условия.
Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува. Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта. Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си.
към беседата >>
Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина.
Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия.
Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина.
Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува. Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта. Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си. Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми.
към беседата >>
Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала.
С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина.
Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала.
Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува. Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта. Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си. Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми. И при най-големите мъчнотии, човешкият ум трябва да бъде чист, ясен, да осветява пътя му.
към беседата >>
Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува.
И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала.
Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува.
Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта. Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си. Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми. И при най-големите мъчнотии, човешкият ум трябва да бъде чист, ясен, да осветява пътя му.
към беседата >>
Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта.
Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува.
Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта.
Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си. Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми. И при най-големите мъчнотии, човешкият ум трябва да бъде чист, ясен, да осветява пътя му.
към беседата >>
Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си.
В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува. Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта.
Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си.
Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми. И при най-големите мъчнотии, човешкият ум трябва да бъде чист, ясен, да осветява пътя му.
към беседата >>
Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми.
Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува. Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта. Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си.
Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми.
И при най-големите мъчнотии, човешкият ум трябва да бъде чист, ясен, да осветява пътя му.
към беседата >>
И при най-големите мъчнотии, човешкият ум трябва да бъде чист, ясен, да осветява пътя му.
Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува. Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта. Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си. Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми.
И при най-големите мъчнотии, човешкият ум трябва да бъде чист, ясен, да осветява пътя му.
към беседата >>
Мнозина се интересуват от знанието за веждите и се питат, могат ли да изменят линията на своите вежди, да ги подобрят.
Мнозина се интересуват от знанието за веждите и се питат, могат ли да изменят линията на своите вежди, да ги подобрят.
Човек може да измени линията на веждите си, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата. Запример, ако при затворени очи накарате някого да познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност. При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг. Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията. Интуицията пък дава красива линия на веждите.
към беседата >>
Човек може да измени линията на веждите си, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата.
Мнозина се интересуват от знанието за веждите и се питат, могат ли да изменят линията на своите вежди, да ги подобрят.
Човек може да измени линията на веждите си, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата.
Запример, ако при затворени очи накарате някого да познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност. При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг. Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията. Интуицията пък дава красива линия на веждите. Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива.
към беседата >>
Запример, ако при затворени очи накарате някого да познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност.
Мнозина се интересуват от знанието за веждите и се питат, могат ли да изменят линията на своите вежди, да ги подобрят. Човек може да измени линията на веждите си, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата.
Запример, ако при затворени очи накарате някого да познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност.
При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг. Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията. Интуицията пък дава красива линия на веждите. Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива. Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях.
към беседата >>
При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг.
Мнозина се интересуват от знанието за веждите и се питат, могат ли да изменят линията на своите вежди, да ги подобрят. Човек може да измени линията на веждите си, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата. Запример, ако при затворени очи накарате някого да познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност.
При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг.
Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията. Интуицията пък дава красива линия на веждите. Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива. Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях. Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване.
към беседата >>
Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията.
Мнозина се интересуват от знанието за веждите и се питат, могат ли да изменят линията на своите вежди, да ги подобрят. Човек може да измени линията на веждите си, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата. Запример, ако при затворени очи накарате някого да познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност. При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг.
Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията.
Интуицията пък дава красива линия на веждите. Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива. Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях. Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса.
към беседата >>
Интуицията пък дава красива линия на веждите.
Мнозина се интересуват от знанието за веждите и се питат, могат ли да изменят линията на своите вежди, да ги подобрят. Човек може да измени линията на веждите си, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата. Запример, ако при затворени очи накарате някого да познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност. При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг. Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията.
Интуицията пък дава красива линия на веждите.
Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива. Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях. Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса. Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека.
към беседата >>
Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива.
Човек може да измени линията на веждите си, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата. Запример, ако при затворени очи накарате някого да познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност. При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг. Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията. Интуицията пък дава красива линия на веждите.
Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива.
Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях. Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса. Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека. Отклоненията стават и в човешката мисъл.
към беседата >>
Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях.
Запример, ако при затворени очи накарате някого да познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност. При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг. Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията. Интуицията пък дава красива линия на веждите. Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива.
Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях.
Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса. Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека. Отклоненията стават и в човешката мисъл. Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние.
към беседата >>
Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване.
При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг. Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията. Интуицията пък дава красива линия на веждите. Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива. Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях.
Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване.
Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса. Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека. Отклоненията стават и в човешката мисъл. Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние. Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка.
към беседата >>
Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса.
Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията. Интуицията пък дава красива линия на веждите. Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива. Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях. Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване.
Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса.
Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека. Отклоненията стават и в човешката мисъл. Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние. Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина.
към беседата >>
Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека.
Интуицията пък дава красива линия на веждите. Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива. Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях. Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса.
Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека.
Отклоненията стават и в човешката мисъл. Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние. Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма.
към беседата >>
Отклоненията стават и в човешката мисъл.
Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива. Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях. Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса. Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека.
Отклоненията стават и в човешката мисъл.
Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние. Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма. За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси.
към беседата >>
Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние.
Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях. Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса. Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека. Отклоненията стават и в човешката мисъл.
Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние.
Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма. За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси. След малко време ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла.
към беседата >>
Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка.
Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса. Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека. Отклоненията стават и в човешката мисъл. Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние.
Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка.
Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма. За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси. След малко време ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла. Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено.
към беседата >>
Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина.
Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса. Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека. Отклоненията стават и в човешката мисъл. Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние. Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка.
Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина.
Това е анормално, болезнено състояние на организъма. За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси. След малко време ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла. Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено. Обикновено, в дясната половина на главата се събира електричество, а в лявата – магнетизъм.
към беседата >>
Това е анормално, болезнено състояние на организъма.
Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека. Отклоненията стават и в човешката мисъл. Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние. Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина.
Това е анормално, болезнено състояние на организъма.
За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси. След малко време ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла. Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено. Обикновено, в дясната половина на главата се събира електричество, а в лявата – магнетизъм.
към беседата >>
За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси.
Отклоненията стават и в човешката мисъл. Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние. Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма.
За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси.
След малко време ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла. Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено. Обикновено, в дясната половина на главата се събира електричество, а в лявата – магнетизъм.
към беседата >>
След малко време ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла.
Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние. Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма. За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси.
След малко време ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла.
Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено. Обикновено, в дясната половина на главата се събира електричество, а в лявата – магнетизъм.
към беседата >>
Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено.
Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма. За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси. След малко време ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла.
Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено.
Обикновено, в дясната половина на главата се събира електричество, а в лявата – магнетизъм.
към беседата >>
Обикновено, в дясната половина на главата се събира електричество, а в лявата – магнетизъм.
Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма. За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси. След малко време ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла. Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено.
Обикновено, в дясната половина на главата се събира електричество, а в лявата – магнетизъм.
към беседата >>
Съвременните лекари практикуват правенето на паси, като метод за регулиране енергиите на организъма, но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек.
Съвременните лекари практикуват правенето на паси, като метод за регулиране енергиите на организъма, но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек.
Чистите мисли и желания представят добър проводник на живите сили в природата. Човек живее в област, дето живите, разумни сили на природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, да може правилно да ги използува. Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си. Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение? В тялото се развива много топлина, която може да го запали.
към беседата >>
Чистите мисли и желания представят добър проводник на живите сили в природата.
Съвременните лекари практикуват правенето на паси, като метод за регулиране енергиите на организъма, но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек.
Чистите мисли и желания представят добър проводник на живите сили в природата.
Човек живее в област, дето живите, разумни сили на природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, да може правилно да ги използува. Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си. Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение? В тялото се развива много топлина, която може да го запали. Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства.
към беседата >>
Човек живее в област, дето живите, разумни сили на природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, да може правилно да ги използува.
Съвременните лекари практикуват правенето на паси, като метод за регулиране енергиите на организъма, но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек. Чистите мисли и желания представят добър проводник на живите сили в природата.
Човек живее в област, дето живите, разумни сили на природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, да може правилно да ги използува.
Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си. Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение? В тялото се развива много топлина, която може да го запали. Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства. Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му.
към беседата >>
Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си.
Съвременните лекари практикуват правенето на паси, като метод за регулиране енергиите на организъма, но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек. Чистите мисли и желания представят добър проводник на живите сили в природата. Човек живее в област, дето живите, разумни сили на природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, да може правилно да ги използува.
Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си.
Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение? В тялото се развива много топлина, която може да го запали. Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства. Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му. Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека.
към беседата >>
Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение?
Съвременните лекари практикуват правенето на паси, като метод за регулиране енергиите на организъма, но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек. Чистите мисли и желания представят добър проводник на живите сили в природата. Човек живее в област, дето живите, разумни сили на природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, да може правилно да ги използува. Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си.
Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение?
В тялото се развива много топлина, която може да го запали. Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства. Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му. Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека. Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши.
към беседата >>
В тялото се развива много топлина, която може да го запали.
Съвременните лекари практикуват правенето на паси, като метод за регулиране енергиите на организъма, но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек. Чистите мисли и желания представят добър проводник на живите сили в природата. Човек живее в област, дето живите, разумни сили на природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, да може правилно да ги използува. Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си. Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение?
В тялото се развива много топлина, която може да го запали.
Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства. Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му. Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека. Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши. За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното.
към беседата >>
Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства.
Чистите мисли и желания представят добър проводник на живите сили в природата. Човек живее в област, дето живите, разумни сили на природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, да може правилно да ги използува. Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си. Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение? В тялото се развива много топлина, която може да го запали.
Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства.
Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му. Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека. Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши. За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя.
към беседата >>
Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му.
Човек живее в област, дето живите, разумни сили на природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, да може правилно да ги използува. Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си. Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение? В тялото се развива много топлина, която може да го запали. Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства.
Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му.
Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека. Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши. За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце.
към беседата >>
Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека.
Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си. Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение? В тялото се развива много топлина, която може да го запали. Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства. Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му.
Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека.
Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши. За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце. Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце.
към беседата >>
Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши.
Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение? В тялото се развива много топлина, която може да го запали. Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства. Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му. Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека.
Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши.
За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце. Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето.
към беседата >>
За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното.
В тялото се развива много топлина, която може да го запали. Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства. Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му. Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека. Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши.
За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното.
Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце. Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето.
към беседата >>
Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя.
Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства. Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му. Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека. Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши. За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното.
Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя.
За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце. Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето. Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее.
към беседата >>
За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце.
Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му. Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека. Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши. За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя.
За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце.
Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето. Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето.
към беседата >>
Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце.
Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека. Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши. За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце.
Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце.
Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето. Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето. Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло.
към беседата >>
Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето.
Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши. За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце. Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце.
Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето.
Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето. Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето. Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса.
към беседата >>
Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето.
За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце. Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето.
Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето.
Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето. Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърдце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето.
към беседата >>
Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее.
Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце. Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето.
Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее.
Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето. Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърдце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърдце с пулса на козмическото слънце.
към беседата >>
Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето.
За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце. Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето. Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее.
Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето.
Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърдце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърдце с пулса на козмическото слънце.
към беседата >>
Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло.
Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето. Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето.
Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло.
Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърдце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърдце с пулса на козмическото слънце.
към беседата >>
Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса.
Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето. Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето. Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло.
Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса.
Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърдце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърдце с пулса на козмическото слънце.
към беседата >>
Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърдце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето.
Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето. Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето. Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса.
Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърдце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето.
Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърдце с пулса на козмическото слънце.
към беседата >>
Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърдце с пулса на козмическото слънце.
Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето. Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърдце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето.
Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърдце с пулса на козмическото слънце.
към беседата >>
За десет деня направете следния опит.
За десет деня направете следния опит.
Всеки ден, по три пъти – сутрин, на обед и вечер, вглъбете се в себе си и си кажете: Аз искам моето сърдце да бие ритмично, да се слее с пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както слънцето изпраща енергията си по целия свят.
към беседата >>
Всеки ден, по три пъти – сутрин, на обед и вечер, вглъбете се в себе си и си кажете: Аз искам моето сърдце да бие ритмично, да се слее с пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както слънцето изпраща енергията си по целия свят.
За десет деня направете следния опит.
Всеки ден, по три пъти – сутрин, на обед и вечер, вглъбете се в себе си и си кажете: Аз искам моето сърдце да бие ритмично, да се слее с пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както слънцето изпраща енергията си по целия свят.
към беседата >>
Сега, като говоря за правилен пулс, за ритмично биене на сърдцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане.
Сега, като говоря за правилен пулс, за ритмично биене на сърдцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане.
Почти всички хора не дишат правилно. Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън. При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън.
към беседата >>
Почти всички хора не дишат правилно.
Сега, като говоря за правилен пулс, за ритмично биене на сърдцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане.
Почти всички хора не дишат правилно.
Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън. При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън. Като диша правилно, човек се обновява и освобождава, както от физически, така и от психически болезнени състояния.
към беседата >>
Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете.
Сега, като говоря за правилен пулс, за ритмично биене на сърдцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишат правилно.
Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете.
При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън. При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън. Като диша правилно, човек се обновява и освобождава, както от физически, така и от психически болезнени състояния. Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да издиша бавно, ритмично.
към беседата >>
При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване.
Сега, като говоря за правилен пулс, за ритмично биене на сърдцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишат правилно. Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете.
При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване.
Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън. При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън. Като диша правилно, човек се обновява и освобождава, както от физически, така и от психически болезнени състояния. Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да издиша бавно, ритмично. Когато поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато го задържа в дробовете, и двете ноздри трябва да бъдат запушени.
към беседата >>
Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън.
Сега, като говоря за правилен пулс, за ритмично биене на сърдцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишат правилно. Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване.
Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън.
При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън. Като диша правилно, човек се обновява и освобождава, както от физически, така и от психически болезнени състояния. Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да издиша бавно, ритмично. Когато поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато го задържа в дробовете, и двете ноздри трябва да бъдат запушени. Правете това упражнение по три-четири пъти на ден.
към беседата >>
При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън.
Сега, като говоря за правилен пулс, за ритмично биене на сърдцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишат правилно. Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън.
При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън.
Като диша правилно, човек се обновява и освобождава, както от физически, така и от психически болезнени състояния. Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да издиша бавно, ритмично. Когато поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато го задържа в дробовете, и двете ноздри трябва да бъдат запушени. Правете това упражнение по три-четири пъти на ден.
към беседата >>
Като диша правилно, човек се обновява и освобождава, както от физически, така и от психически болезнени състояния.
Почти всички хора не дишат правилно. Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън. При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън.
Като диша правилно, човек се обновява и освобождава, както от физически, така и от психически болезнени състояния.
Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да издиша бавно, ритмично. Когато поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато го задържа в дробовете, и двете ноздри трябва да бъдат запушени. Правете това упражнение по три-четири пъти на ден.
към беседата >>
Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да издиша бавно, ритмично.
Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън. При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън. Като диша правилно, човек се обновява и освобождава, както от физически, така и от психически болезнени състояния.
Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да издиша бавно, ритмично.
Когато поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато го задържа в дробовете, и двете ноздри трябва да бъдат запушени. Правете това упражнение по три-четири пъти на ден.
към беседата >>
НАГОРЕ