НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
641
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
641
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
Когато свещта изгори, светлината ѝ изчезва.
За човека е важно да живее, а как ще живее, това е друг въпрос. Казвате, че някой човек е добър, благороден, красив. Къде е неговата доброта, къде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мястото на тия добродетели в него. Човек се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена.
Когато свещта изгори, светлината ѝ изчезва.
Щом свещта не свети, тя не е свещ. Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек.
към беседата >>
Мъчно се възпитава такъв човек.
И обратно: някой външно е млад, а по мисли и чувства е стар. Младият и старият могат да се разбират, когато мислят еднакво. Младият говори на стария за наука, за изкуства, а старият, макар и неучен, слуша с внимание и одобрява всичко, към което младият се стреми. Ако младият не се интересува от мисълта на стария и намира, че не заслужава да го слуша, той е преждевременно остарял. Той се е втвърдил в своите разбирания.
Мъчно се възпитава такъв човек.
Истински млад е онзи, който е готов всеки ден да прибавя по нещо ново към своята вяра, към своето знание, към своите убеждения. Ако човек остане със същата вяра, със същите знания и убеждения, каквито са имали неговите деди и прадеди, какъв смисъл има тогава знанието, науката, религията? Ще каже човек, че живее добре, че има правилни разбирания за живота. Човек може да живее добре, но има по-добър живот и от неговия. Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и от неговите.
към беседата >>
Щом свещта не свети, тя не е свещ.
Казвате, че някой човек е добър, благороден, красив. Къде е неговата доброта, къде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мястото на тия добродетели в него. Човек се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена. Когато свещта изгори, светлината ѝ изчезва.
Щом свещта не свети, тя не е свещ.
Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек. Щом Божественото в човека изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние.
към беседата >>
Истински млад е онзи, който е готов всеки ден да прибавя по нещо ново към своята вяра, към своето знание, към своите убеждения.
Младият и старият могат да се разбират, когато мислят еднакво. Младият говори на стария за наука, за изкуства, а старият, макар и неучен, слуша с внимание и одобрява всичко, към което младият се стреми. Ако младият не се интересува от мисълта на стария и намира, че не заслужава да го слуша, той е преждевременно остарял. Той се е втвърдил в своите разбирания. Мъчно се възпитава такъв човек.
Истински млад е онзи, който е готов всеки ден да прибавя по нещо ново към своята вяра, към своето знание, към своите убеждения.
Ако човек остане със същата вяра, със същите знания и убеждения, каквито са имали неговите деди и прадеди, какъв смисъл има тогава знанието, науката, религията? Ще каже човек, че живее добре, че има правилни разбирания за живота. Човек може да живее добре, но има по-добър живот и от неговия. Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и от неговите.
към беседата >>
Същото може да се каже и за човека.
Къде е неговата доброта, къде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мястото на тия добродетели в него. Човек се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена. Когато свещта изгори, светлината ѝ изчезва. Щом свещта не свети, тя не е свещ.
Същото може да се каже и за човека.
Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек. Щом Божественото в човека изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.
към беседата >>
Ако човек остане със същата вяра, със същите знания и убеждения, каквито са имали неговите деди и прадеди, какъв смисъл има тогава знанието, науката, религията?
Младият говори на стария за наука, за изкуства, а старият, макар и неучен, слуша с внимание и одобрява всичко, към което младият се стреми. Ако младият не се интересува от мисълта на стария и намира, че не заслужава да го слуша, той е преждевременно остарял. Той се е втвърдил в своите разбирания. Мъчно се възпитава такъв човек. Истински млад е онзи, който е готов всеки ден да прибавя по нещо ново към своята вяра, към своето знание, към своите убеждения.
Ако човек остане със същата вяра, със същите знания и убеждения, каквито са имали неговите деди и прадеди, какъв смисъл има тогава знанието, науката, религията?
Ще каже човек, че живее добре, че има правилни разбирания за живота. Човек може да живее добре, но има по-добър живот и от неговия. Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и от неговите.
към беседата >>
Човекът е човек, докато има живот в себе си.
Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мястото на тия добродетели в него. Човек се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена. Когато свещта изгори, светлината ѝ изчезва. Щом свещта не свети, тя не е свещ. Същото може да се каже и за човека.
Човекът е човек, докато има живот в себе си.
Щом животът го напусне, той престава да е човек. Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек. Щом Божественото в човека изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.
към беседата >>
Ще каже човек, че живее добре, че има правилни разбирания за живота.
Ако младият не се интересува от мисълта на стария и намира, че не заслужава да го слуша, той е преждевременно остарял. Той се е втвърдил в своите разбирания. Мъчно се възпитава такъв човек. Истински млад е онзи, който е готов всеки ден да прибавя по нещо ново към своята вяра, към своето знание, към своите убеждения. Ако човек остане със същата вяра, със същите знания и убеждения, каквито са имали неговите деди и прадеди, какъв смисъл има тогава знанието, науката, религията?
Ще каже човек, че живее добре, че има правилни разбирания за живота.
Човек може да живее добре, но има по-добър живот и от неговия. Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и от неговите.
към беседата >>
Щом животът го напусне, той престава да е човек.
Човек се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена. Когато свещта изгори, светлината ѝ изчезва. Щом свещта не свети, тя не е свещ. Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си.
Щом животът го напусне, той престава да е човек.
Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек. Щом Божественото в човека изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.
към беседата >>
Човек може да живее добре, но има по-добър живот и от неговия.
Той се е втвърдил в своите разбирания. Мъчно се възпитава такъв човек. Истински млад е онзи, който е готов всеки ден да прибавя по нещо ново към своята вяра, към своето знание, към своите убеждения. Ако човек остане със същата вяра, със същите знания и убеждения, каквито са имали неговите деди и прадеди, какъв смисъл има тогава знанието, науката, религията? Ще каже човек, че живее добре, че има правилни разбирания за живота.
Човек може да живее добре, но има по-добър живот и от неговия.
Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и от неговите.
към беседата >>
Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек.
Когато свещта изгори, светлината ѝ изчезва. Щом свещта не свети, тя не е свещ. Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек.
Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек.
Щом Божественото в човека изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.
към беседата >>
Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и от неговите.
Мъчно се възпитава такъв човек. Истински млад е онзи, който е готов всеки ден да прибавя по нещо ново към своята вяра, към своето знание, към своите убеждения. Ако човек остане със същата вяра, със същите знания и убеждения, каквито са имали неговите деди и прадеди, какъв смисъл има тогава знанието, науката, религията? Ще каже човек, че живее добре, че има правилни разбирания за живота. Човек може да живее добре, но има по-добър живот и от неговия.
Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и от неговите.
към беседата >>
Щом Божественото в човека изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние.
Щом свещта не свети, тя не е свещ. Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек.
Щом Божественото в човека изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние.
Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.
към беседата >>
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба.
към беседата >>
Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.
Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек. Щом Божественото в човека изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние.
Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.
към беседата >>
Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени.
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени.
Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока.
към беседата >>
Днес всички хора питат какъв е бил светът първоначално?
Днес всички хора питат какъв е бил светът първоначално?
Никакъв не е бил. Тъмнина ли е било всичко? Никаква тъмнина не е съществувала. Ами светлина имало ли е? И светлина не е имало.
към беседата >>
Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише.
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени.
Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише.
Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания.
към беседата >>
Никакъв не е бил.
Днес всички хора питат какъв е бил светът първоначално?
Никакъв не е бил.
Тъмнина ли е било всичко? Никаква тъмнина не е съществувала. Ами светлина имало ли е? И светлина не е имало. Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина.
към беседата >>
Както живее, така пише.
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише.
Както живее, така пише.
Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма.
към беседата >>
Тъмнина ли е било всичко?
Днес всички хора питат какъв е бил светът първоначално? Никакъв не е бил.
Тъмнина ли е било всичко?
Никаква тъмнина не е съществувала. Ами светлина имало ли е? И светлина не е имало. Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина.
към беседата >>
Той сам пише съдбата си.
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише.
Той сам пише съдбата си.
От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма. На земята има само учение.
към беседата >>
Никаква тъмнина не е съществувала.
Днес всички хора питат какъв е бил светът първоначално? Никакъв не е бил. Тъмнина ли е било всичко?
Никаква тъмнина не е съществувала.
Ами светлина имало ли е? И светлина не е имало. Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина. Значи първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.
към беседата >>
От човека зависи да си напише добра или лоша съдба.
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си.
От човека зависи да си напише добра или лоша съдба.
Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма. На земята има само учение. Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си.
към беседата >>
Ами светлина имало ли е?
Днес всички хора питат какъв е бил светът първоначално? Никакъв не е бил. Тъмнина ли е било всичко? Никаква тъмнина не е съществувала.
Ами светлина имало ли е?
И светлина не е имало. Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина. Значи първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.
към беседата >>
Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока.
Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба.
Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока.
Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма. На земята има само учение. Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си. Те са дошли с някаква особена мисия.
към беседата >>
И светлина не е имало.
Днес всички хора питат какъв е бил светът първоначално? Никакъв не е бил. Тъмнина ли е било всичко? Никаква тъмнина не е съществувала. Ами светлина имало ли е?
И светлина не е имало.
Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина. Значи първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.
към беседата >>
Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания.
Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока.
Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания.
На земята щастие няма. На земята има само учение. Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си. Те са дошли с някаква особена мисия. Те могат да живеят само в разсадниците на живота.
към беседата >>
Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина.
Никакъв не е бил. Тъмнина ли е било всичко? Никаква тъмнина не е съществувала. Ами светлина имало ли е? И светлина не е имало.
Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина.
Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина. Значи първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.
към беседата >>
На земята щастие няма.
Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания.
На земята щастие няма.
На земята има само учение. Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си. Те са дошли с някаква особена мисия. Те могат да живеят само в разсадниците на живота. Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете.
към беседата >>
Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина.
Тъмнина ли е било всичко? Никаква тъмнина не е съществувала. Ами светлина имало ли е? И светлина не е имало. Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина.
Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина.
Значи първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.
към беседата >>
На земята има само учение.
Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма.
На земята има само учение.
Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си. Те са дошли с някаква особена мисия. Те могат да живеят само в разсадниците на живота. Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете.
към беседата >>
Значи първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.
Никаква тъмнина не е съществувала. Ами светлина имало ли е? И светлина не е имало. Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина.
Значи първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.
към беседата >>
Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си.
От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма. На земята има само учение.
Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си.
Те са дошли с някаква особена мисия. Те могат да живеят само в разсадниците на живота. Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете.
към беседата >>
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живеят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да заемат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т.н.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живеят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да заемат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т.н.
Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания? Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си? Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание?
към беседата >>
Те са дошли с някаква особена мисия.
Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма. На земята има само учение. Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си.
Те са дошли с някаква особена мисия.
Те могат да живеят само в разсадниците на живота. Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете.
към беседата >>
Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания?
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живеят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да заемат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т.н.
Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания?
Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си? Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много?
към беседата >>
Те могат да живеят само в разсадниците на живота.
Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма. На земята има само учение. Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си. Те са дошли с някаква особена мисия.
Те могат да живеят само в разсадниците на живота.
Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете.
към беседата >>
Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си?
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живеят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да заемат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т.н. Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания?
Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си?
Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл.
към беседата >>
Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете.
На земята щастие няма. На земята има само учение. Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си. Те са дошли с някаква особена мисия. Те могат да живеят само в разсадниците на живота.
Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете.
към беседата >>
Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях?
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живеят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да заемат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т.н. Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания? Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си?
Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях?
Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота.
към беседата >>
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Да живееш, това е най-голямото благо за тебе.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Да живееш, това е най-голямото благо за тебе.
Да живееш, това значи да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе. Някой казва, че живее, а в същото време не вярва в Бога, в ангелите, в добрите хора. Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си. Какъв вярващ е той? В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи.
към беседата >>
Какво ще остане от вас, като умрете и вие?
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живеят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да заемат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т.н. Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания? Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си? Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях?
Какво ще остане от вас, като умрете и вие?
Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени.
към беседата >>
Да живееш, това значи да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Да живееш, това е най-голямото благо за тебе.
Да живееш, това значи да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе.
Някой казва, че живее, а в същото време не вярва в Бога, в ангелите, в добрите хора. Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си. Какъв вярващ е той? В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи. Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума.
към беседата >>
Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание?
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живеят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да заемат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т.н. Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания? Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си? Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас, като умрете и вие?
Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание?
Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот.
към беседата >>
Някой казва, че живее, а в същото време не вярва в Бога, в ангелите, в добрите хора.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Да живееш, това е най-голямото благо за тебе. Да живееш, това значи да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе.
Някой казва, че живее, а в същото време не вярва в Бога, в ангелите, в добрите хора.
Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си. Какъв вярващ е той? В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи. Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума. Защо вярва той?
към беседата >>
Защо се мъчи толкова много?
Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания? Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си? Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание?
Защо се мъчи толкова много?
И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип.
към беседата >>
Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Да живееш, това е най-голямото благо за тебе. Да живееш, това значи да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе. Някой казва, че живее, а в същото време не вярва в Бога, в ангелите, в добрите хора.
Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си.
Какъв вярващ е той? В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи. Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума. Защо вярва той? Защото е вложил нещо в тази банка.
към беседата >>
И смъртта има смисъл.
Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си? Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много?
И смъртта има смисъл.
Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго.
към беседата >>
Какъв вярващ е той?
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Да живееш, това е най-голямото благо за тебе. Да живееш, това значи да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе. Някой казва, че живее, а в същото време не вярва в Бога, в ангелите, в добрите хора. Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си.
Какъв вярващ е той?
В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи. Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума. Защо вярва той? Защото е вложил нещо в тази банка. Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо?
към беседата >>
Смъртта заставя човека да обикне живота.
Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл.
Смъртта заставя човека да обикне живота.
Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък.
към беседата >>
В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Да живееш, това е най-голямото благо за тебе. Да живееш, това значи да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе. Някой казва, че живее, а в същото време не вярва в Бога, в ангелите, в добрите хора. Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си. Какъв вярващ е той?
В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи.
Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума. Защо вярва той? Защото е вложил нещо в тази банка. Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо? Защото нищо не е вложил в Божествената банка.
към беседата >>
Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени.
Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота.
Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени.
Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг.
към беседата >>
Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума.
Да живееш, това значи да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе. Някой казва, че живее, а в същото време не вярва в Бога, в ангелите, в добрите хора. Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си. Какъв вярващ е той? В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи.
Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума.
Защо вярва той? Защото е вложил нещо в тази банка. Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо? Защото нищо не е вложил в Божествената банка. Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си.
към беседата >>
Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот.
Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени.
Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот.
Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг. Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си.
към беседата >>
Защо вярва той?
Някой казва, че живее, а в същото време не вярва в Бога, в ангелите, в добрите хора. Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си. Какъв вярващ е той? В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи. Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума.
Защо вярва той?
Защото е вложил нещо в тази банка. Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо? Защото нищо не е вложил в Божествената банка. Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си. На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата.
към беседата >>
Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип.
Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот.
Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип.
Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг. Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намери друг някой, по-добър от него.
към беседата >>
Защото е вложил нещо в тази банка.
Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си. Какъв вярващ е той? В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи. Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума. Защо вярва той?
Защото е вложил нещо в тази банка.
Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо? Защото нищо не е вложил в Божествената банка. Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си. На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата. Може ли да очаква човек нещо, ако нищо не е вложил?
към беседата >>
Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго.
И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип.
Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго.
Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг. Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намери друг някой, по-добър от него.
към беседата >>
Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо?
Какъв вярващ е той? В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи. Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума. Защо вярва той? Защото е вложил нещо в тази банка.
Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо?
Защото нищо не е вложил в Божествената банка. Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си. На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата. Може ли да очаква човек нещо, ако нищо не е вложил? За да очаква, човек трябва да е вложил нещо.
към беседата >>
Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък.
Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго.
Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък.
Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг. Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намери друг някой, по-добър от него.
към беседата >>
Защото нищо не е вложил в Божествената банка.
В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи. Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума. Защо вярва той? Защото е вложил нещо в тази банка. Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо?
Защото нищо не е вложил в Божествената банка.
Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си. На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата. Може ли да очаква човек нещо, ако нищо не е вложил? За да очаква, човек трябва да е вложил нещо. Затова именно Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молец ги напада, нито ръжда ги разяжда.“
към беседата >>
Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг.
Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък.
Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг.
Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намери друг някой, по-добър от него.
към беседата >>
Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си.
Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума. Защо вярва той? Защото е вложил нещо в тази банка. Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо? Защото нищо не е вложил в Божествената банка.
Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си.
На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата. Може ли да очаква човек нещо, ако нищо не е вложил? За да очаква, човек трябва да е вложил нещо. Затова именно Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молец ги напада, нито ръжда ги разяжда.“
към беседата >>
Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си.
Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг.
Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си.
Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намери друг някой, по-добър от него.
към беседата >>
На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата.
Защо вярва той? Защото е вложил нещо в тази банка. Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо? Защото нищо не е вложил в Божествената банка. Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си.
На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата.
Може ли да очаква човек нещо, ако нищо не е вложил? За да очаква, човек трябва да е вложил нещо. Затова именно Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молец ги напада, нито ръжда ги разяжда.“
към беседата >>
Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намери друг някой, по-добър от него.
Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг. Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си.
Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намери друг някой, по-добър от него.
към беседата >>
Може ли да очаква човек нещо, ако нищо не е вложил?
Защото е вложил нещо в тази банка. Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо? Защото нищо не е вложил в Божествената банка. Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си. На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата.
Може ли да очаква човек нещо, ако нищо не е вложил?
За да очаква, човек трябва да е вложил нещо. Затова именно Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молец ги напада, нито ръжда ги разяжда.“
към беседата >>
Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания.
Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания.
Наистина смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може.
към беседата >>
За да очаква, човек трябва да е вложил нещо.
Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо? Защото нищо не е вложил в Божествената банка. Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си. На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата. Може ли да очаква човек нещо, ако нищо не е вложил?
За да очаква, човек трябва да е вложил нещо.
Затова именно Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молец ги напада, нито ръжда ги разяжда.“
към беседата >>
Наистина смъртта е освобождаване, но за кого?
Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания.
Наистина смъртта е освобождаване, но за кого?
Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може.
към беседата >>
Затова именно Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молец ги напада, нито ръжда ги разяжда.“
Защото нищо не е вложил в Божествената банка. Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си. На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата. Може ли да очаква човек нещо, ако нищо не е вложил? За да очаква, човек трябва да е вложил нещо.
Затова именно Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молец ги напада, нито ръжда ги разяжда.“
към беседата >>
Смъртта освобождава праведния, но не и грешния.
Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наистина смъртта е освобождаване, но за кого?
Смъртта освобождава праведния, но не и грешния.
Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може.
към беседата >>
Човек все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота.
Човек все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота.
Малцина постигат това знание. Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре. Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие.
към беседата >>
Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си.
Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наистина смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и грешния.
Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си.
Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде.
към беседата >>
Малцина постигат това знание.
Човек все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота.
Малцина постигат това знание.
Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре. Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие. Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост.
към беседата >>
Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее.
Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наистина смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си.
Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее.
Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде. Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил.
към беседата >>
Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре.
Човек все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота. Малцина постигат това знание.
Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре.
Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие. Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост. Земният живот ще бъде за него красиво развлечение.
към беседата >>
Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може.
Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наистина смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее.
Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може.
Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде. Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите.
към беседата >>
Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот.
Човек все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота. Малцина постигат това знание. Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре.
Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот.
Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие. Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост. Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек.
към беседата >>
Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може.
Наистина смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може.
Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може.
Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде. Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.
към беседата >>
Животът обаче е един и непреривен.
Човек все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота. Малцина постигат това знание. Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре. Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот.
Животът обаче е един и непреривен.
Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие. Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост. Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма.
към беседата >>
Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може.
Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може.
Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може.
Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде. Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.
към беседата >>
Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие.
Човек все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота. Малцина постигат това знание. Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре. Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът обаче е един и непреривен.
Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие.
Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост. Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави.
към беседата >>
Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде.
Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може.
Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде.
Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.
към беседата >>
Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост.
Малцина постигат това знание. Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре. Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие.
Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост.
Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави. Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали.
към беседата >>
Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил.
Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде.
Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил.
Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.
към беседата >>
Земният живот ще бъде за него красиво развлечение.
Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре. Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие. Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост.
Земният живот ще бъде за него красиво развлечение.
Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави. Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали. Оттам те ще получат капитали във вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни.
към беседата >>
Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите.
Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде. Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил.
Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите.
Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.
към беседата >>
Същият живот е мъчение за обикновения човек.
Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие. Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост. Земният живот ще бъде за него красиво развлечение.
Същият живот е мъчение за обикновения човек.
Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави. Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали. Оттам те ще получат капитали във вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни. Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човек да разполага с някакви капитали, вложени в банките.
към беседата >>
Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.
Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде. Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите.
Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.
към беседата >>
Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма.
Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие. Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост. Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек.
Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма.
По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави. Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали. Оттам те ще получат капитали във вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни. Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човек да разполага с някакви капитали, вложени в банките. Добре е да има човек капитали, но да не ги заравя в земята, че да не знае, къде ги е турил.
към беседата >>
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота.
Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта. Наистина само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек.
към беседата >>
По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави.
Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие. Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост. Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма.
По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави.
Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали. Оттам те ще получат капитали във вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни. Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човек да разполага с някакви капитали, вложени в банките. Добре е да има човек капитали, но да не ги заравя в земята, че да не знае, къде ги е турил.
към беседата >>
Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота.
Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта.
Наистина само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората.
към беседата >>
Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали.
Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост. Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави.
Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали.
Оттам те ще получат капитали във вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни. Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човек да разполага с някакви капитали, вложени в банките. Добре е да има човек капитали, но да не ги заравя в земята, че да не знае, къде ги е турил.
към беседата >>
Наистина само любовта може да осмисли живота.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта.
Наистина само любовта може да осмисли живота.
Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора.
към беседата >>
Оттам те ще получат капитали във вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни.
Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави. Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали.
Оттам те ще получат капитали във вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни.
Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човек да разполага с някакви капитали, вложени в банките. Добре е да има човек капитали, но да не ги заравя в земята, че да не знае, къде ги е турил.
към беседата >>
Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта. Наистина само любовта може да осмисли живота.
Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен.
В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите.
към беседата >>
Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човек да разполага с някакви капитали, вложени в банките.
Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави. Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали. Оттам те ще получат капитали във вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни.
Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човек да разполага с някакви капитали, вложени в банките.
Добре е да има човек капитали, но да не ги заравя в земята, че да не знае, къде ги е турил.
към беседата >>
В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта. Наистина само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен.
В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество.
За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости.
към беседата >>
Добре е да има човек капитали, но да не ги заравя в земята, че да не знае, къде ги е турил.
Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави. Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали. Оттам те ще получат капитали във вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни. Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човек да разполага с някакви капитали, вложени в банките.
Добре е да има човек капитали, но да не ги заравя в земята, че да не знае, къде ги е турил.
към беседата >>
За онзи, който е придобил любовта, животът е лек.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта. Наистина само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество.
За онзи, който е придобил любовта, животът е лек.
Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов.
към беседата >>
В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат турците.
В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат турците.
Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе. Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си. Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил. Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях. Никой не могъл да се възползва от неговото богатство.
към беседата >>
Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората.
Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта. Наистина само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек.
Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората.
Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му.
към беседата >>
Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе.
В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат турците.
Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе.
Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си. Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил. Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях. Никой не могъл да се възползва от неговото богатство. Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползва от него?
към беседата >>
Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора.
Наистина само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората.
Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора.
Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му.
към беседата >>
Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си.
В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат турците. Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе.
Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си.
Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил. Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях. Никой не могъл да се възползва от неговото богатство. Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползва от него?
към беседата >>
Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите.
Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора.
Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите.
Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря.
към беседата >>
Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил.
В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат турците. Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе. Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си.
Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил.
Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях. Никой не могъл да се възползва от неговото богатство. Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползва от него?
към беседата >>
Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости.
В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите.
Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости.
В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости.
към беседата >>
Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях.
В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат турците. Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе. Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си. Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил.
Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях.
Никой не могъл да се възползва от неговото богатство. Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползва от него?
към беседата >>
В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов.
За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости.
В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов.
Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях.
към беседата >>
Никой не могъл да се възползва от неговото богатство.
В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат турците. Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе. Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си. Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил. Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях.
Никой не могъл да се възползва от неговото богатство.
Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползва от него?
към беседата >>
Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му.
Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов.
Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му.
Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате.
към беседата >>
Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползва от него?
Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе. Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си. Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил. Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях. Никой не могъл да се възползва от неговото богатство.
Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползва от него?
към беседата >>
Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му.
Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му.
Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му.
Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им.
към беседата >>
Какво е важно за всеки човек?
Какво е важно за всеки човек?
От какво се интересува човек? От живота. Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции.
към беседата >>
Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря.
Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му.
Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря.
Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш.
към беседата >>
От какво се интересува човек?
Какво е важно за всеки човек?
От какво се интересува човек?
От живота. Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции. Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил.
към беседата >>
Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости.
Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря.
Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости.
Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство?
към беседата >>
От живота.
Какво е важно за всеки човек? От какво се интересува човек?
От живота.
Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции. Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил. Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда.
към беседата >>
Помагайте на хората, без да се свързвате с тях.
В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости.
Помагайте на хората, без да се свързвате с тях.
Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите.
към беседата >>
Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка.
Какво е важно за всеки човек? От какво се интересува човек? От живота.
Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка.
Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции. Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил. Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда. Следователно, който иска да участва в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко хиляда сто и десет лева.
към беседата >>
Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате.
Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях.
Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате.
Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж.
към беседата >>
Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума.
Какво е важно за всеки човек? От какво се интересува човек? От живота. Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка.
Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума.
Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции. Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил. Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда. Следователно, който иска да участва в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко хиляда сто и десет лева.
към беседата >>
Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им.
Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате.
Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им.
Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът.
към беседата >>
Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции.
Какво е важно за всеки човек? От какво се интересува човек? От живота. Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума.
Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции.
Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил. Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда. Следователно, който иска да участва в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко хиляда сто и десет лева.
към беседата >>
Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш.
Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им.
Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш.
Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът. Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови.
към беседата >>
Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил.
От какво се интересува човек? От живота. Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции.
Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил.
Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда. Следователно, който иска да участва в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко хиляда сто и десет лева.
към беседата >>
Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство?
Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш.
Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство?
Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът. Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората.
към беседата >>
Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда.
От живота. Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции. Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил.
Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда.
Следователно, който иска да участва в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко хиляда сто и десет лева.
към беседата >>
Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите.
Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство?
Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите.
Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът. Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени.
към беседата >>
Следователно, който иска да участва в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко хиляда сто и десет лева.
Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции. Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил. Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда.
Следователно, който иска да участва в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко хиляда сто и десет лева.
към беседата >>
Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж.
Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите.
Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж.
Същото ще направи и мъжът. Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени. Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен.
към беседата >>
Същото ще направи и мъжът.
Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж.
Същото ще направи и мъжът.
Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени. Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена.
към беседата >>
Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови.
Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът.
Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови.
Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени. Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена.
към беседата >>
Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората.
Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът. Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови.
Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората.
Отношенията между хората са отдавна определени. Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма.
към беседата >>
Отношенията между хората са отдавна определени.
Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът. Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората.
Отношенията между хората са отдавна определени.
Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира.
към беседата >>
Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен.
Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът. Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени.
Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен.
Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря?
към беседата >>
Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена.
Същото ще направи и мъжът. Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени. Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен.
Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена.
Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря? Овчарят може да ѝ говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два.
към беседата >>
Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена.
Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени. Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена.
Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена.
Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря? Овчарят може да ѝ говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два. На третия ден обаче тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли по какъв начин да се върне в двореца на своя баща.
към беседата >>
Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма.
Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени. Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена.
Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма.
Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря? Овчарят може да ѝ говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два. На третия ден обаче тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли по какъв начин да се върне в двореца на своя баща.
към беседата >>
Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира.
Отношенията между хората са отдавна определени. Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма.
Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира.
Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря? Овчарят може да ѝ говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два. На третия ден обаче тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли по какъв начин да се върне в двореца на своя баща.
към беседата >>
Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря?
Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира.
Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря?
Овчарят може да ѝ говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два. На третия ден обаче тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли по какъв начин да се върне в двореца на своя баща.
към беседата >>
Овчарят може да ѝ говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два.
Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря?
Овчарят може да ѝ говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два.
На третия ден обаче тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли по какъв начин да се върне в двореца на своя баща.
към беседата >>
На третия ден обаче тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли по какъв начин да се върне в двореца на своя баща.
Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря? Овчарят може да ѝ говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два.
На третия ден обаче тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли по какъв начин да се върне в двореца на своя баща.
към беседата >>
Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живяла в двореца на своя велик баща, дето всичките ѝ нужди били задоволявани.
Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живяла в двореца на своя велик баща, дето всичките ѝ нужди били задоволявани.
Тя е слязла на земята да живее в овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде светът на хората? Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството.
към беседата >>
Тя е слязла на земята да живее в овчарска колиба, да се учи.
Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живяла в двореца на своя велик баща, дето всичките ѝ нужди били задоволявани.
Тя е слязла на земята да живее в овчарска колиба, да се учи.
Какво може да даде светът на хората? Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание.
към беседата >>
Какво може да даде светът на хората?
Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живяла в двореца на своя велик баща, дето всичките ѝ нужди били задоволявани. Тя е слязла на земята да живее в овчарска колиба, да се учи.
Какво може да даде светът на хората?
Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата.
към беседата >>
Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим.
Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живяла в двореца на своя велик баща, дето всичките ѝ нужди били задоволявани. Тя е слязла на земята да живее в овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде светът на хората?
Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим.
Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи.
към беседата >>
Не, това не е живот.
Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живяла в двореца на своя велик баща, дето всичките ѝ нужди били задоволявани. Тя е слязла на земята да живее в овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде светът на хората? Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим.
Не, това не е живот.
Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота.
към беседата >>
Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството.
Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живяла в двореца на своя велик баща, дето всичките ѝ нужди били задоволявани. Тя е слязла на земята да живее в овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде светът на хората? Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот.
Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството.
Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря.
към беседата >>
Недоволството е проказа за човешкото съзнание.
Тя е слязла на земята да живее в овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде светът на хората? Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството.
Недоволството е проказа за човешкото съзнание.
Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания.
към беседата >>
Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата.
Какво може да даде светът на хората? Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание.
Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата.
Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания. За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие.
към беседата >>
Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи.
Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата.
Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи.
Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания. За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие. За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг.
към беседата >>
Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота.
Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи.
Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота.
Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания. За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие. За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота.
към беседата >>
Той седи и мечтае за царската дъщеря.
Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота.
Той седи и мечтае за царската дъщеря.
За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания. За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие. За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота. Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата.
към беседата >>
За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания.
Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря.
За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания.
За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие. За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота. Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата. Кога са се жертвали?
към беседата >>
За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие.
Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания.
За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие.
За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота. Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата. Кога са се жертвали? Когато са се влюбвали.
към беседата >>
За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг.
Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания. За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие.
За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг.
Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота. Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата. Кога са се жертвали? Когато са се влюбвали. Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции.
към беседата >>
Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота.
Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания. За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие. За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг.
Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота.
Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата. Кога са се жертвали? Когато са се влюбвали. Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции. Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява.
към беседата >>
Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата.
Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания. За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие. За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота.
Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата.
Кога са се жертвали? Когато са се влюбвали. Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции. Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява. Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува.
към беседата >>
Кога са се жертвали?
За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания. За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие. За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота. Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата.
Кога са се жертвали?
Когато са се влюбвали. Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции. Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява. Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение.
към беседата >>
Когато са се влюбвали.
За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие. За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота. Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата. Кога са се жертвали?
Когато са се влюбвали.
Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции. Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява. Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея.
към беседата >>
Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции.
За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота. Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата. Кога са се жертвали? Когато са се влюбвали.
Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции.
Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява. Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея. Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила.
към беседата >>
Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява.
Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота. Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата. Кога са се жертвали? Когато са се влюбвали. Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции.
Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява.
Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея. Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направил за нея.
към беседата >>
Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува.
Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата. Кога са се жертвали? Когато са се влюбвали. Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции. Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява.
Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува.
Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея. Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направил за нея. Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата.
към беседата >>
Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение.
Кога са се жертвали? Когато са се влюбвали. Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции. Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява. Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува.
Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение.
Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея. Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направил за нея. Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата. Жертва, която води към разлюбване, към недоверие между хората, не е истинска жертва.
към беседата >>
Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея.
Когато са се влюбвали. Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции. Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява. Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение.
Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея.
Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направил за нея. Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата. Жертва, която води към разлюбване, към недоверие между хората, не е истинска жертва.
към беседата >>
Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила.
Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции. Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява. Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея.
Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила.
И той разправя за жертвата, която е направил за нея. Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата. Жертва, която води към разлюбване, към недоверие между хората, не е истинска жертва.
към беседата >>
И той разправя за жертвата, която е направил за нея.
Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява. Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея. Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила.
И той разправя за жертвата, която е направил за нея.
Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата. Жертва, която води към разлюбване, към недоверие между хората, не е истинска жертва.
към беседата >>
Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата.
Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея. Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направил за нея.
Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата.
Жертва, която води към разлюбване, към недоверие между хората, не е истинска жертва.
към беседата >>
Жертва, която води към разлюбване, към недоверие между хората, не е истинска жертва.
Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея. Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направил за нея. Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата.
Жертва, която води към разлюбване, към недоверие между хората, не е истинска жертва.
към беседата >>
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго, истиннаго Бога.“ Днес хората страдат, разочароват се, разлюбват се, защото не се познават.
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго, истиннаго Бога.“ Днес хората страдат, разочароват се, разлюбват се, защото не се познават.
В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека. Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека. Любовта и вярата правят човека силен. Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовта?
към беседата >>
В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека.
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго, истиннаго Бога.“ Днес хората страдат, разочароват се, разлюбват се, защото не се познават.
В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека.
Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека. Любовта и вярата правят човека силен. Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава.
към беседата >>
Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека.
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго, истиннаго Бога.“ Днес хората страдат, разочароват се, разлюбват се, защото не се познават. В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека.
Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека.
Любовта и вярата правят човека силен. Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил.
към беседата >>
Любовта и вярата правят човека силен.
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго, истиннаго Бога.“ Днес хората страдат, разочароват се, разлюбват се, защото не се познават. В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека. Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека.
Любовта и вярата правят човека силен.
Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта.
към беседата >>
Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия.
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго, истиннаго Бога.“ Днес хората страдат, разочароват се, разлюбват се, защото не се познават. В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека. Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека. Любовта и вярата правят човека силен.
Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия.
Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат.
към беседата >>
Какво представя любовта?
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго, истиннаго Бога.“ Днес хората страдат, разочароват се, разлюбват се, защото не се познават. В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека. Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека. Любовта и вярата правят човека силен. Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия.
Какво представя любовта?
Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува.
към беседата >>
Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава.
В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека. Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека. Любовта и вярата правят човека силен. Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовта?
Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава.
Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо игра на любов.
към беседата >>
Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил.
Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека. Любовта и вярата правят човека силен. Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава.
Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил.
Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо игра на любов. Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов.
към беседата >>
Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта.
Любовта и вярата правят човека силен. Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил.
Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта.
Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо игра на любов. Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване.
към беседата >>
Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат.
Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта.
Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат.
Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо игра на любов. Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух.
към беседата >>
Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува.
Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат.
Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува.
Ние наричаме това нещо игра на любов. Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух. Този огън никога не изгасва.
към беседата >>
Ние наричаме това нещо игра на любов.
Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува.
Ние наричаме това нещо игра на любов.
Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух. Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта.
към беседата >>
Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов.
Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо игра на любов.
Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов.
В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух. Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини.
към беседата >>
В истинската любов няма влюбване и разлюбване.
Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо игра на любов. Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов.
В истинската любов няма влюбване и разлюбване.
Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух. Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини. Обаче бягането не разрешава въпросите.
към беседата >>
Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух.
Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо игра на любов. Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване.
Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух.
Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини. Обаче бягането не разрешава въпросите. Дойде ли любовта при вас, вие трябва да ѝ се подчините.
към беседата >>
Този огън никога не изгасва.
Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо игра на любов. Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух.
Този огън никога не изгасва.
Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини. Обаче бягането не разрешава въпросите. Дойде ли любовта при вас, вие трябва да ѝ се подчините. Нищо повече.
към беседата >>
Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта.
Ние наричаме това нещо игра на любов. Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух. Този огън никога не изгасва.
Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта.
Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини. Обаче бягането не разрешава въпросите. Дойде ли любовта при вас, вие трябва да ѝ се подчините. Нищо повече.
към беседата >>
Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини.
Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух. Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта.
Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини.
Обаче бягането не разрешава въпросите. Дойде ли любовта при вас, вие трябва да ѝ се подчините. Нищо повече.
към беседата >>
Обаче бягането не разрешава въпросите.
В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух. Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини.
Обаче бягането не разрешава въпросите.
Дойде ли любовта при вас, вие трябва да ѝ се подчините. Нищо повече.
към беседата >>
Дойде ли любовта при вас, вие трябва да ѝ се подчините.
Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух. Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини. Обаче бягането не разрешава въпросите.
Дойде ли любовта при вас, вие трябва да ѝ се подчините.
Нищо повече.
към беседата >>
Нищо повече.
Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини. Обаче бягането не разрешава въпросите. Дойде ли любовта при вас, вие трябва да ѝ се подчините.
Нищо повече.
към беседата >>
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Защо живее Христос?
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Защо живее Христос?
Защото обича отца си. Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете. Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот. Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека.
към беседата >>
Защото обича отца си.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Защо живее Христос?
Защото обича отца си.
Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете. Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот. Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота.
към беседата >>
Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Защо живее Христос? Защото обича отца си.
Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете.
Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот. Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора.
към беседата >>
Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Защо живее Христос? Защото обича отца си. Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете.
Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот.
Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал.
към беседата >>
Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Защо живее Христос? Защото обича отца си. Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете. Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот.
Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен.
Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал. За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа.
към беседата >>
Любовта внася велик импулс в човека.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Защо живее Христос? Защото обича отца си. Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете. Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот. Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен.
Любовта внася велик импулс в човека.
Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал. За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>
Любовта осмисля живота.
Защото обича отца си. Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете. Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот. Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека.
Любовта осмисля живота.
Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал. За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие?
към беседата >>
Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора.
Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете. Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот. Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота.
Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора.
Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал. За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие? Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е.
към беседата >>
Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал.
Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот. Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора.
Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал.
За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие? Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е. образа на своя създател?
към беседата >>
За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа.
Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал.
За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа.
От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие? Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е. образа на своя създател? Ако някога по известни причини човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.
към беседата >>
От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие.
Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал. За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа.
От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие.
Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие? Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е. образа на своя създател? Ако някога по известни причини човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.
към беседата >>
Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие?
Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал. За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие.
Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие?
Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е. образа на своя създател? Ако някога по известни причини човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.
към беседата >>
Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е.
Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал. За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие?
Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е.
образа на своя създател? Ако някога по известни причини човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.
към беседата >>
образа на своя създател?
Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал. За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие? Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е.
образа на своя създател?
Ако някога по известни причини човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.
към беседата >>
Ако някога по известни причини човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.
За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие? Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е. образа на своя създател?
Ако някога по известни причини човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.
към беседата >>
Днес всички хора са недоволни, търсят нещо, което да ги задоволи.
Днес всички хора са недоволни, търсят нещо, което да ги задоволи.
Недоволството предизвиква преждевременна старост. По какво познавате старостта? По бръчките на кожата. Бръчките са признак на сухота в организма. За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота.
към беседата >>
Недоволството предизвиква преждевременна старост.
Днес всички хора са недоволни, търсят нещо, което да ги задоволи.
Недоволството предизвиква преждевременна старост.
По какво познавате старостта? По бръчките на кожата. Бръчките са признак на сухота в организма. За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта.
към беседата >>
По какво познавате старостта?
Днес всички хора са недоволни, търсят нещо, което да ги задоволи. Недоволството предизвиква преждевременна старост.
По какво познавате старостта?
По бръчките на кожата. Бръчките са признак на сухота в организма. За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта. Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна.
към беседата >>
По бръчките на кожата.
Днес всички хора са недоволни, търсят нещо, което да ги задоволи. Недоволството предизвиква преждевременна старост. По какво познавате старостта?
По бръчките на кожата.
Бръчките са признак на сухота в организма. За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта. Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария.
към беседата >>
Бръчките са признак на сухота в организма.
Днес всички хора са недоволни, търсят нещо, което да ги задоволи. Недоволството предизвиква преждевременна старост. По какво познавате старостта? По бръчките на кожата.
Бръчките са признак на сухота в организма.
За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта. Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад.
към беседата >>
За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота.
Днес всички хора са недоволни, търсят нещо, което да ги задоволи. Недоволството предизвиква преждевременна старост. По какво познавате старостта? По бръчките на кожата. Бръчките са признак на сухота в организма.
За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота.
Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта. Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби.
към беседата >>
Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта.
Недоволството предизвиква преждевременна старост. По какво познавате старостта? По бръчките на кожата. Бръчките са признак на сухота в организма. За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота.
Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта.
Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби. Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта.
към беседата >>
Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна.
По какво познавате старостта? По бръчките на кожата. Бръчките са признак на сухота в организма. За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта.
Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна.
Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби. Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта. Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто.
към беседата >>
Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария.
По бръчките на кожата. Бръчките са признак на сухота в организма. За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта. Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна.
Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария.
Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби. Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта. Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто. Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него.
към беседата >>
Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад.
Бръчките са признак на сухота в организма. За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта. Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария.
Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад.
Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби. Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта. Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто. Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него.
към беседата >>
Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби.
За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта. Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад.
Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби.
Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта. Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто. Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него.
към беседата >>
Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта.
Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта. Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби.
Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта.
Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто. Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него.
към беседата >>
Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто.
Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби. Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта.
Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто.
Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него.
към беседата >>
Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него.
Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби. Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта. Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто.
Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него.
към беседата >>
Като не разбират проявите на любовта, хората ѝ приписват неестествени качества.
Като не разбират проявите на любовта, хората ѝ приписват неестествени качества.
Те казват, че някой не могъл да спи от любов. Това не е вярно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре. Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви. Патологията е наука за болните хора, а не за здравите.
към беседата >>
Те казват, че някой не могъл да спи от любов.
Като не разбират проявите на любовта, хората ѝ приписват неестествени качества.
Те казват, че някой не могъл да спи от любов.
Това не е вярно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре. Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви. Патологията е наука за болните хора, а не за здравите. Любовта е за здравите.
към беседата >>
Това не е вярно.
Като не разбират проявите на любовта, хората ѝ приписват неестествени качества. Те казват, че някой не могъл да спи от любов.
Това не е вярно.
Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре. Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви. Патологията е наука за болните хора, а не за здравите. Любовта е за здравите. Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид.
към беседата >>
Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре.
Като не разбират проявите на любовта, хората ѝ приписват неестествени качества. Те казват, че някой не могъл да спи от любов. Това не е вярно.
Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре.
Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви. Патологията е наука за болните хора, а не за здравите. Любовта е за здравите. Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид. Задачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.
към беседата >>
Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви.
Като не разбират проявите на любовта, хората ѝ приписват неестествени качества. Те казват, че някой не могъл да спи от любов. Това не е вярно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре.
Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви.
Патологията е наука за болните хора, а не за здравите. Любовта е за здравите. Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид. Задачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.
към беседата >>
Патологията е наука за болните хора, а не за здравите.
Като не разбират проявите на любовта, хората ѝ приписват неестествени качества. Те казват, че някой не могъл да спи от любов. Това не е вярно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре. Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви.
Патологията е наука за болните хора, а не за здравите.
Любовта е за здравите. Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид. Задачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.
към беседата >>
Любовта е за здравите.
Те казват, че някой не могъл да спи от любов. Това не е вярно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре. Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви. Патологията е наука за болните хора, а не за здравите.
Любовта е за здравите.
Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид. Задачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.
към беседата >>
Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид.
Това не е вярно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре. Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви. Патологията е наука за болните хора, а не за здравите. Любовта е за здравите.
Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид.
Задачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.
към беседата >>
Задачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.
Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре. Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви. Патологията е наука за болните хора, а не за здравите. Любовта е за здравите. Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид.
Задачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.
към беседата >>
Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека.
Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека.
Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта.
към беседата >>
Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот.
Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека.
Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот.
Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта.
към беседата >>
Този живот наричаме изгрев на слънцето.
Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот.
Този живот наричаме изгрев на слънцето.
Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето.
към беседата >>
Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит.
Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето.
Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит.
И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят.
към беседата >>
И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез.
Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит.
И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез.
Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши.
към беседата >>
Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта.
Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез.
Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта.
Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен.
към беседата >>
Този момент е наречен пръв лъч на любовта.
Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта.
Този момент е наречен пръв лъч на любовта.
Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се вярва.
към беседата >>
Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето.
Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта.
Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето.
Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се вярва. Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце.
към беседата >>
Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят.
Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето.
Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят.
Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се вярва. Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце. Този човек е намерил истината.
към беседата >>
Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши.
И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят.
Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши.
Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се вярва. Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце. Този човек е намерил истината.
към беседата >>
Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен.
Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши.
Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен.
На такъв човек може да се вярва. Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце. Този човек е намерил истината.
към беседата >>
На такъв човек може да се вярва.
Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен.
На такъв човек може да се вярва.
Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце. Този човек е намерил истината.
към беседата >>
Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце.
Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се вярва.
Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце.
Този човек е намерил истината.
към беседата >>
Този човек е намерил истината.
Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се вярва. Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце.
Този човек е намерил истината.
към беседата >>
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Не е достатъчно човек само да живее, но той трябва да живее като Христа.
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Не е достатъчно човек само да живее, но той трябва да живее като Христа.
Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Христос живее в закона на любовта и според този закон дава всичко в жертва. Щом е така, и хората трябва да дадат всичко в жертва, да се самоотрекат. Самоотричането е неизбежен закон. Човек трябва да се отрече от всичко старо в себе си: от своето старо знание, от своето старо разбиране на живота. Не се ли отрече от старото, той не може да се домогне до Божественото.
към беседата >>
Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Христос живее в закона на любовта и според този закон дава всичко в жертва.
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Не е достатъчно човек само да живее, но той трябва да живее като Христа.
Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Христос живее в закона на любовта и според този закон дава всичко в жертва.
Щом е така, и хората трябва да дадат всичко в жертва, да се самоотрекат. Самоотричането е неизбежен закон. Човек трябва да се отрече от всичко старо в себе си: от своето старо знание, от своето старо разбиране на живота. Не се ли отрече от старото, той не може да се домогне до Божественото. Докато живеят, докато се хранят и лекуват по стар начин, хората ще останат на една и съща степен на развитие.
към беседата >>
Щом е така, и хората трябва да дадат всичко в жертва, да се самоотрекат.
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Не е достатъчно човек само да живее, но той трябва да живее като Христа. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Христос живее в закона на любовта и според този закон дава всичко в жертва.
Щом е така, и хората трябва да дадат всичко в жертва, да се самоотрекат.
Самоотричането е неизбежен закон. Човек трябва да се отрече от всичко старо в себе си: от своето старо знание, от своето старо разбиране на живота. Не се ли отрече от старото, той не може да се домогне до Божественото. Докато живеят, докато се хранят и лекуват по стар начин, хората ще останат на една и съща степен на развитие. Няма защо да се проповядва на хората как да живеят, как да се хранят и обличат.
към беседата >>
Самоотричането е неизбежен закон.
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Не е достатъчно човек само да живее, но той трябва да живее като Христа. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Христос живее в закона на любовта и според този закон дава всичко в жертва. Щом е така, и хората трябва да дадат всичко в жертва, да се самоотрекат.
Самоотричането е неизбежен закон.
Човек трябва да се отрече от всичко старо в себе си: от своето старо знание, от своето старо разбиране на живота. Не се ли отрече от старото, той не може да се домогне до Божественото. Докато живеят, докато се хранят и лекуват по стар начин, хората ще останат на една и съща степен на развитие. Няма защо да се проповядва на хората как да живеят, как да се хранят и обличат. Дайте им светлина, чист въздух, чиста вода и доброкачествена храна и не се безпокойте.
към беседата >>
Реката живее дотогава, докато тя е свързана с извора.
(втори вариант)
Да се живее, това не е един процес еднократен.
Реката живее дотогава, докато тя е свързана с извора.
В момента, когато тя прекъсва своето съобщение с извора, и тя пресъхва. И ние не можем да отделим човешкия живот от Божествения, нито Божествения можем да отделим от човешкия. Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот. Това са само човешки понятия. Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота.
към втори вариант >>
И като я намеря, най-първо ще запаля себе си, а после ти ще бъдеш първият, когото ще запаля." Щом у мене се запали огънят, аз няма какво да му мисля.
(втори вариант)
Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото. Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта. Че онзи, когото аз любя, аз лъжа. Аз трябва да му кажа: „И аз сам търся. Това е запалката, която аз търся.
И като я намеря, най-първо ще запаля себе си, а после ти ще бъдеш първият, когото ще запаля." Щом у мене се запали огънят, аз няма какво да му мисля.
към втори вариант >>
В момента, когато тя прекъсва своето съобщение с извора, и тя пресъхва.
(втори вариант)
Да се живее, това не е един процес еднократен. Реката живее дотогава, докато тя е свързана с извора.
В момента, когато тя прекъсва своето съобщение с извора, и тя пресъхва.
И ние не можем да отделим човешкия живот от Божествения, нито Божествения можем да отделим от човешкия. Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот. Това са само човешки понятия. Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота. Ти обичаш някого, нали?
към втори вариант >>
Казват: „Опасно нещо е любовта, по цели нощи не може да се спи." Е, това не е вярно.
(втори вариант)
Казват: „Опасно нещо е любовта, по цели нощи не може да се спи." Е, това не е вярно.
Напротив - то, когато се влюбиш, ще спиш най-хубавия сън, какъвто Бог досега не ти е давал; ще имаш най-хубавата почивка; ще бъдеш облечен в най-хубавите дрехи; ще имаш всичко това, което никога не си мислил. Това е любовта.
към втори вариант >>
И ние не можем да отделим човешкия живот от Божествения, нито Божествения можем да отделим от човешкия.
(втори вариант)
Да се живее, това не е един процес еднократен. Реката живее дотогава, докато тя е свързана с извора. В момента, когато тя прекъсва своето съобщение с извора, и тя пресъхва.
И ние не можем да отделим човешкия живот от Божествения, нито Божествения можем да отделим от човешкия.
Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот. Това са само човешки понятия. Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота. Ти обичаш някого, нали? Питам: в какво седи тази обич?
към втори вариант >>
Напротив - то, когато се влюбиш, ще спиш най-хубавия сън, какъвто Бог досега не ти е давал; ще имаш най-хубавата почивка; ще бъдеш облечен в най-хубавите дрехи; ще имаш всичко това, което никога не си мислил.
(втори вариант)
Казват: „Опасно нещо е любовта, по цели нощи не може да се спи." Е, това не е вярно.
Напротив - то, когато се влюбиш, ще спиш най-хубавия сън, какъвто Бог досега не ти е давал; ще имаш най-хубавата почивка; ще бъдеш облечен в най-хубавите дрехи; ще имаш всичко това, което никога не си мислил.
Това е любовта.
към втори вариант >>
Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот.
(втори вариант)
Да се живее, това не е един процес еднократен. Реката живее дотогава, докато тя е свързана с извора. В момента, когато тя прекъсва своето съобщение с извора, и тя пресъхва. И ние не можем да отделим човешкия живот от Божествения, нито Божествения можем да отделим от човешкия.
Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот.
Това са само човешки понятия. Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота. Ти обичаш някого, нали? Питам: в какво седи тази обич? Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него.
към втори вариант >>
Това е любовта.
(втори вариант)
Казват: „Опасно нещо е любовта, по цели нощи не може да се спи." Е, това не е вярно. Напротив - то, когато се влюбиш, ще спиш най-хубавия сън, какъвто Бог досега не ти е давал; ще имаш най-хубавата почивка; ще бъдеш облечен в най-хубавите дрехи; ще имаш всичко това, което никога не си мислил.
Това е любовта.
към втори вариант >>
Това са само човешки понятия.
(втори вариант)
Да се живее, това не е един процес еднократен. Реката живее дотогава, докато тя е свързана с извора. В момента, когато тя прекъсва своето съобщение с извора, и тя пресъхва. И ние не можем да отделим човешкия живот от Божествения, нито Божествения можем да отделим от човешкия. Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот.
Това са само човешки понятия.
Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота. Ти обичаш някого, нали? Питам: в какво седи тази обич? Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него. Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта?
към втори вариант >>
Трябва да освободиш душата си от всякакви понятия за грях.
(втори вариант)
Трябва да освободиш душата си от всякакви понятия за грях.
Казвате: „Това е грях, онова не е грях; това не прави, онова не прави", че еди-кой си какво писал. Това са патологически състояния. Те са верни, но само за болезнените състояния. Патологията е наука за болните, а не за здравите хора. Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора.
към втори вариант >>
Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота.
(втори вариант)
Реката живее дотогава, докато тя е свързана с извора. В момента, когато тя прекъсва своето съобщение с извора, и тя пресъхва. И ние не можем да отделим човешкия живот от Божествения, нито Божествения можем да отделим от човешкия. Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот. Това са само човешки понятия.
Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота.
Ти обичаш някого, нали? Питам: в какво седи тази обич? Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него. Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта? Добротата е нещо конкретно.
към втори вариант >>
Казвате: „Това е грях, онова не е грях; това не прави, онова не прави", че еди-кой си какво писал.
(втори вариант)
Трябва да освободиш душата си от всякакви понятия за грях.
Казвате: „Това е грях, онова не е грях; това не прави, онова не прави", че еди-кой си какво писал.
Това са патологически състояния. Те са верни, но само за болезнените състояния. Патологията е наука за болните, а не за здравите хора. Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора. Щом влезем в любовта, там няма патология.
към втори вариант >>
Ти обичаш някого, нали?
(втори вариант)
В момента, когато тя прекъсва своето съобщение с извора, и тя пресъхва. И ние не можем да отделим човешкия живот от Божествения, нито Божествения можем да отделим от човешкия. Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот. Това са само човешки понятия. Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота.
Ти обичаш някого, нали?
Питам: в какво седи тази обич? Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него. Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта? Добротата е нещо конкретно. Де седи тази добродетел?
към втори вариант >>
Това са патологически състояния.
(втори вариант)
Трябва да освободиш душата си от всякакви понятия за грях. Казвате: „Това е грях, онова не е грях; това не прави, онова не прави", че еди-кой си какво писал.
Това са патологически състояния.
Те са верни, но само за болезнените състояния. Патологията е наука за болните, а не за здравите хора. Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора. Щом влезем в любовта, там няма патология. И в религията има патология.
към втори вариант >>
Питам: в какво седи тази обич?
(втори вариант)
И ние не можем да отделим човешкия живот от Божествения, нито Божествения можем да отделим от човешкия. Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот. Това са само човешки понятия. Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота. Ти обичаш някого, нали?
Питам: в какво седи тази обич?
Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него. Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта? Добротата е нещо конкретно. Де седи тази добродетел? Вие казвате: „Обичам този човек, защото има в него [нещо] истинно, красиво, благородно." Де седи това благородното и красивото в него?
към втори вариант >>
Те са верни, но само за болезнените състояния.
(втори вариант)
Трябва да освободиш душата си от всякакви понятия за грях. Казвате: „Това е грях, онова не е грях; това не прави, онова не прави", че еди-кой си какво писал. Това са патологически състояния.
Те са верни, но само за болезнените състояния.
Патологията е наука за болните, а не за здравите хора. Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора. Щом влезем в любовта, там няма патология. И в религията има патология. Някой се моли на Бога.
към втори вариант >>
Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него.
(втори вариант)
Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот. Това са само човешки понятия. Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота. Ти обичаш някого, нали? Питам: в какво седи тази обич?
Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него.
Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта? Добротата е нещо конкретно. Де седи тази добродетел? Вие казвате: „Обичам този човек, защото има в него [нещо] истинно, красиво, благородно." Де седи това благородното и красивото в него? На кое място се намира то?
към втори вариант >>
Патологията е наука за болните, а не за здравите хора.
(втори вариант)
Трябва да освободиш душата си от всякакви понятия за грях. Казвате: „Това е грях, онова не е грях; това не прави, онова не прави", че еди-кой си какво писал. Това са патологически състояния. Те са верни, но само за болезнените състояния.
Патологията е наука за болните, а не за здравите хора.
Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора. Щом влезем в любовта, там няма патология. И в религията има патология. Някой се моли на Бога. Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света.
към втори вариант >>
Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта?
(втори вариант)
Това са само човешки понятия. Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота. Ти обичаш някого, нали? Питам: в какво седи тази обич? Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него.
Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта?
Добротата е нещо конкретно. Де седи тази добродетел? Вие казвате: „Обичам този човек, защото има в него [нещо] истинно, красиво, благородно." Де седи това благородното и красивото в него? На кое място се намира то?
към втори вариант >>
Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора.
(втори вариант)
Трябва да освободиш душата си от всякакви понятия за грях. Казвате: „Това е грях, онова не е грях; това не прави, онова не прави", че еди-кой си какво писал. Това са патологически състояния. Те са верни, но само за болезнените състояния. Патологията е наука за болните, а не за здравите хора.
Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора.
Щом влезем в любовта, там няма патология. И в религията има патология. Някой се моли на Бога. Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света. Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали.
към втори вариант >>
Добротата е нещо конкретно.
(втори вариант)
Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота. Ти обичаш някого, нали? Питам: в какво седи тази обич? Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него. Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта?
Добротата е нещо конкретно.
Де седи тази добродетел? Вие казвате: „Обичам този човек, защото има в него [нещо] истинно, красиво, благородно." Де седи това благородното и красивото в него? На кое място се намира то?
към втори вариант >>
Щом влезем в любовта, там няма патология.
(втори вариант)
Казвате: „Това е грях, онова не е грях; това не прави, онова не прави", че еди-кой си какво писал. Това са патологически състояния. Те са верни, но само за болезнените състояния. Патологията е наука за болните, а не за здравите хора. Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора.
Щом влезем в любовта, там няма патология.
И в религията има патология. Някой се моли на Бога. Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света. Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали. Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света.
към втори вариант >>
Де седи тази добродетел?
(втори вариант)
Ти обичаш някого, нали? Питам: в какво седи тази обич? Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него. Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта? Добротата е нещо конкретно.
Де седи тази добродетел?
Вие казвате: „Обичам този човек, защото има в него [нещо] истинно, красиво, благородно." Де седи това благородното и красивото в него? На кое място се намира то?
към втори вариант >>
И в религията има патология.
(втори вариант)
Това са патологически състояния. Те са верни, но само за болезнените състояния. Патологията е наука за болните, а не за здравите хора. Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора. Щом влезем в любовта, там няма патология.
И в религията има патология.
Някой се моли на Бога. Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света. Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали. Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света. Той знае, че всичко това не е вярно.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Обичам този човек, защото има в него [нещо] истинно, красиво, благородно." Де седи това благородното и красивото в него?
(втори вариант)
Питам: в какво седи тази обич? Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него. Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта? Добротата е нещо конкретно. Де седи тази добродетел?
Вие казвате: „Обичам този човек, защото има в него [нещо] истинно, красиво, благородно." Де седи това благородното и красивото в него?
На кое място се намира то?
към втори вариант >>
Някой се моли на Бога.
(втори вариант)
Те са верни, но само за болезнените състояния. Патологията е наука за болните, а не за здравите хора. Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора. Щом влезем в любовта, там няма патология. И в религията има патология.
Някой се моли на Бога.
Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света. Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали. Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света. Той знае, че всичко това не е вярно. Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено.
към втори вариант >>
На кое място се намира то?
(втори вариант)
Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него. Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта? Добротата е нещо конкретно. Де седи тази добродетел? Вие казвате: „Обичам този човек, защото има в него [нещо] истинно, красиво, благородно." Де седи това благородното и красивото в него?
На кое място се намира то?
към втори вариант >>
Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света.
(втори вариант)
Патологията е наука за болните, а не за здравите хора. Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора. Щом влезем в любовта, там няма патология. И в религията има патология. Някой се моли на Бога.
Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света.
Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали. Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света. Той знае, че всичко това не е вярно. Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено. Той не е реален.
към втори вариант >>
Всички тия прояви на живота имат свое вътрешно съдържание.
(втори вариант)
Всички тия прояви на живота имат свое вътрешно съдържание.
Когато се запали свещта - силата на свещта не седи в нейната лой, но в светлината, която тя изпуща. Казваш: „Обичам светлината на тази свещ." Но след като е горяла дълго време тази свещ и изгори, де отиде тази светлина, де отиде тази свещ? Тази свещ се състоеше от известно количество светлина и когато светлината си излезе навън, с това заедно и свещта престана да съществува. Когато светлината излезе от свещта, свещта вече не е свещ.
към втори вариант >>
Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали.
(втори вариант)
Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора. Щом влезем в любовта, там няма патология. И в религията има патология. Някой се моли на Бога. Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света.
Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали.
Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света. Той знае, че всичко това не е вярно. Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено. Той не е реален. Казвам: „Защо плачеш?
към втори вариант >>
Когато се запали свещта - силата на свещта не седи в нейната лой, но в светлината, която тя изпуща.
(втори вариант)
Всички тия прояви на живота имат свое вътрешно съдържание.
Когато се запали свещта - силата на свещта не седи в нейната лой, но в светлината, която тя изпуща.
Казваш: „Обичам светлината на тази свещ." Но след като е горяла дълго време тази свещ и изгори, де отиде тази светлина, де отиде тази свещ? Тази свещ се състоеше от известно количество светлина и когато светлината си излезе навън, с това заедно и свещта престана да съществува. Когато светлината излезе от свещта, свещта вече не е свещ.
към втори вариант >>
Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света.
(втори вариант)
Щом влезем в любовта, там няма патология. И в религията има патология. Някой се моли на Бога. Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света. Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали.
Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света.
Той знае, че всичко това не е вярно. Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено. Той не е реален. Казвам: „Защо плачеш? " „Гладен съм." „Колко дни не си ял?
към втори вариант >>
Казваш: „Обичам светлината на тази свещ." Но след като е горяла дълго време тази свещ и изгори, де отиде тази светлина, де отиде тази свещ?
(втори вариант)
Всички тия прояви на живота имат свое вътрешно съдържание. Когато се запали свещта - силата на свещта не седи в нейната лой, но в светлината, която тя изпуща.
Казваш: „Обичам светлината на тази свещ." Но след като е горяла дълго време тази свещ и изгори, де отиде тази светлина, де отиде тази свещ?
Тази свещ се състоеше от известно количество светлина и когато светлината си излезе навън, с това заедно и свещта престана да съществува. Когато светлината излезе от свещта, свещта вече не е свещ.
към втори вариант >>
Той знае, че всичко това не е вярно.
(втори вариант)
И в религията има патология. Някой се моли на Бога. Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света. Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали. Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света.
Той знае, че всичко това не е вярно.
Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено. Той не е реален. Казвам: „Защо плачеш? " „Гладен съм." „Колко дни не си ял? " „Двайсет и четири часа." „Двайсет и четири часа ли?
към втори вариант >>
Тази свещ се състоеше от известно количество светлина и когато светлината си излезе навън, с това заедно и свещта престана да съществува.
(втори вариант)
Всички тия прояви на живота имат свое вътрешно съдържание. Когато се запали свещта - силата на свещта не седи в нейната лой, но в светлината, която тя изпуща. Казваш: „Обичам светлината на тази свещ." Но след като е горяла дълго време тази свещ и изгори, де отиде тази светлина, де отиде тази свещ?
Тази свещ се състоеше от известно количество светлина и когато светлината си излезе навън, с това заедно и свещта престана да съществува.
Когато светлината излезе от свещта, свещта вече не е свещ.
към втори вариант >>
Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено.
(втори вариант)
Някой се моли на Бога. Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света. Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали. Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света. Той знае, че всичко това не е вярно.
Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено.
Той не е реален. Казвам: „Защо плачеш? " „Гладен съм." „Колко дни не си ял? " „Двайсет и четири часа." „Двайсет и четири часа ли? Аз пък не съм ял цели три деня." „А, ти не говориш истината." Той не ял само двайсет и четири часа и си предполага, че ще умре от глад.
към втори вариант >>
Когато светлината излезе от свещта, свещта вече не е свещ.
(втори вариант)
Всички тия прояви на живота имат свое вътрешно съдържание. Когато се запали свещта - силата на свещта не седи в нейната лой, но в светлината, която тя изпуща. Казваш: „Обичам светлината на тази свещ." Но след като е горяла дълго време тази свещ и изгори, де отиде тази светлина, де отиде тази свещ? Тази свещ се състоеше от известно количество светлина и когато светлината си излезе навън, с това заедно и свещта престана да съществува.
Когато светлината излезе от свещта, свещта вече не е свещ.
към втори вариант >>
Той не е реален.
(втори вариант)
Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света. Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали. Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света. Той знае, че всичко това не е вярно. Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено.
Той не е реален.
Казвам: „Защо плачеш? " „Гладен съм." „Колко дни не си ял? " „Двайсет и четири часа." „Двайсет и четири часа ли? Аз пък не съм ял цели три деня." „А, ти не говориш истината." Той не ял само двайсет и четири часа и си предполага, че ще умре от глад. Тогава бъркам в джоба си, вадя от него триста лева и му казвам: „Понеже аз не съм ял три деня, а на ден употребявам по сто лева за ядене, ето - вземи тези триста лева и иди да се нахраниш."
към втори вариант >>
И когато животът излезе от човека, човекът вече не е човек - нищо повече.
(втори вариант)
И когато животът излезе от човека, човекът вече не е човек - нищо повече.
Той е човек дотогава, докато животът се проявява в него. Докато Божественото в тебе се проявява, ти си човек. Щом Божественото престане да се проявява - не че това е желанието на Бога, но ти прекъсваш връзката с Първичния източник на живота, ти преставаш да живееш, да си човек, и казваш: „Какво стана с мене? " Стана такъв, какъвто си бил първоначално. „Какъв е бил човек първоначално?
към втори вариант >>
Казвам: „Защо плачеш?
(втори вариант)
Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали. Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света. Той знае, че всичко това не е вярно. Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено. Той не е реален.
Казвам: „Защо плачеш?
" „Гладен съм." „Колко дни не си ял? " „Двайсет и четири часа." „Двайсет и четири часа ли? Аз пък не съм ял цели три деня." „А, ти не говориш истината." Той не ял само двайсет и четири часа и си предполага, че ще умре от глад. Тогава бъркам в джоба си, вадя от него триста лева и му казвам: „Понеже аз не съм ял три деня, а на ден употребявам по сто лева за ядене, ето - вземи тези триста лева и иди да се нахраниш."
към втори вариант >>
Той е човек дотогава, докато животът се проявява в него.
(втори вариант)
И когато животът излезе от човека, човекът вече не е човек - нищо повече.
Той е човек дотогава, докато животът се проявява в него.
Докато Божественото в тебе се проявява, ти си човек. Щом Божественото престане да се проявява - не че това е желанието на Бога, но ти прекъсваш връзката с Първичния източник на живота, ти преставаш да живееш, да си човек, и казваш: „Какво стана с мене? " Стана такъв, какъвто си бил първоначално. „Какъв е бил човек първоначално? " Първоначално той е бил такъв, за когото никой нищо не е знаел - нищо повече.
към втори вариант >>
" „Гладен съм." „Колко дни не си ял?
(втори вариант)
Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света. Той знае, че всичко това не е вярно. Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено. Той не е реален. Казвам: „Защо плачеш?
" „Гладен съм." „Колко дни не си ял?
" „Двайсет и четири часа." „Двайсет и четири часа ли? Аз пък не съм ял цели три деня." „А, ти не говориш истината." Той не ял само двайсет и четири часа и си предполага, че ще умре от глад. Тогава бъркам в джоба си, вадя от него триста лева и му казвам: „Понеже аз не съм ял три деня, а на ден употребявам по сто лева за ядене, ето - вземи тези триста лева и иди да се нахраниш."
към втори вариант >>
Докато Божественото в тебе се проявява, ти си човек.
(втори вариант)
И когато животът излезе от човека, човекът вече не е човек - нищо повече. Той е човек дотогава, докато животът се проявява в него.
Докато Божественото в тебе се проявява, ти си човек.
Щом Божественото престане да се проявява - не че това е желанието на Бога, но ти прекъсваш връзката с Първичния източник на живота, ти преставаш да живееш, да си човек, и казваш: „Какво стана с мене? " Стана такъв, какъвто си бил първоначално. „Какъв е бил човек първоначално? " Първоначално той е бил такъв, за когото никой нищо не е знаел - нищо повече.
към втори вариант >>
" „Двайсет и четири часа." „Двайсет и четири часа ли?
(втори вариант)
Той знае, че всичко това не е вярно. Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено. Той не е реален. Казвам: „Защо плачеш? " „Гладен съм." „Колко дни не си ял?
" „Двайсет и четири часа." „Двайсет и четири часа ли?
Аз пък не съм ял цели три деня." „А, ти не говориш истината." Той не ял само двайсет и четири часа и си предполага, че ще умре от глад. Тогава бъркам в джоба си, вадя от него триста лева и му казвам: „Понеже аз не съм ял три деня, а на ден употребявам по сто лева за ядене, ето - вземи тези триста лева и иди да се нахраниш."
към втори вариант >>
Щом Божественото престане да се проявява - не че това е желанието на Бога, но ти прекъсваш връзката с Първичния източник на живота, ти преставаш да живееш, да си човек, и казваш: „Какво стана с мене?
(втори вариант)
И когато животът излезе от човека, човекът вече не е човек - нищо повече. Той е човек дотогава, докато животът се проявява в него. Докато Божественото в тебе се проявява, ти си човек.
Щом Божественото престане да се проявява - не че това е желанието на Бога, но ти прекъсваш връзката с Първичния източник на живота, ти преставаш да живееш, да си човек, и казваш: „Какво стана с мене?
" Стана такъв, какъвто си бил първоначално. „Какъв е бил човек първоначално? " Първоначално той е бил такъв, за когото никой нищо не е знаел - нищо повече.
към втори вариант >>
Аз пък не съм ял цели три деня." „А, ти не говориш истината." Той не ял само двайсет и четири часа и си предполага, че ще умре от глад.
(втори вариант)
Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено. Той не е реален. Казвам: „Защо плачеш? " „Гладен съм." „Колко дни не си ял? " „Двайсет и четири часа." „Двайсет и четири часа ли?
Аз пък не съм ял цели три деня." „А, ти не говориш истината." Той не ял само двайсет и четири часа и си предполага, че ще умре от глад.
Тогава бъркам в джоба си, вадя от него триста лева и му казвам: „Понеже аз не съм ял три деня, а на ден употребявам по сто лева за ядене, ето - вземи тези триста лева и иди да се нахраниш."
към втори вариант >>
" Стана такъв, какъвто си бил първоначално.
(втори вариант)
И когато животът излезе от човека, човекът вече не е човек - нищо повече. Той е човек дотогава, докато животът се проявява в него. Докато Божественото в тебе се проявява, ти си човек. Щом Божественото престане да се проявява - не че това е желанието на Бога, но ти прекъсваш връзката с Първичния източник на живота, ти преставаш да живееш, да си човек, и казваш: „Какво стана с мене?
" Стана такъв, какъвто си бил първоначално.
„Какъв е бил човек първоначално? " Първоначално той е бил такъв, за когото никой нищо не е знаел - нищо повече.
към втори вариант >>
Тогава бъркам в джоба си, вадя от него триста лева и му казвам: „Понеже аз не съм ял три деня, а на ден употребявам по сто лева за ядене, ето - вземи тези триста лева и иди да се нахраниш."
(втори вариант)
Той не е реален. Казвам: „Защо плачеш? " „Гладен съм." „Колко дни не си ял? " „Двайсет и четири часа." „Двайсет и четири часа ли? Аз пък не съм ял цели три деня." „А, ти не говориш истината." Той не ял само двайсет и четири часа и си предполага, че ще умре от глад.
Тогава бъркам в джоба си, вадя от него триста лева и му казвам: „Понеже аз не съм ял три деня, а на ден употребявам по сто лева за ядене, ето - вземи тези триста лева и иди да се нахраниш."
към втори вариант >>
„Какъв е бил човек първоначално?
(втори вариант)
И когато животът излезе от човека, човекът вече не е човек - нищо повече. Той е човек дотогава, докато животът се проявява в него. Докато Божественото в тебе се проявява, ти си човек. Щом Божественото престане да се проявява - не че това е желанието на Бога, но ти прекъсваш връзката с Първичния източник на живота, ти преставаш да живееш, да си човек, и казваш: „Какво стана с мене? " Стана такъв, какъвто си бил първоначално.
„Какъв е бил човек първоначално?
" Първоначално той е бил такъв, за когото никой нищо не е знаел - нищо повече.
към втори вариант >>
Та казвам: не е въпрос сега за разсъждения, но новото учение има за задача да се изучи любовта, която действа в съзнанието.
(втори вариант)
Та казвам: не е въпрос сега за разсъждения, но новото учение има за задача да се изучи любовта, която действа в съзнанието.
Ако ти в любовта не можеш да схващаш това специфичното качество, ти не можеш да я разбереш. Има един момент в любовта, когато това качество се проявява. Кога е този момент, той не се казва: може да е сутрин, може да е на обед, а може и да е вечер, като залезе слънцето. В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот. В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало.
към втори вариант >>
" Първоначално той е бил такъв, за когото никой нищо не е знаел - нищо повече.
(втори вариант)
Той е човек дотогава, докато животът се проявява в него. Докато Божественото в тебе се проявява, ти си човек. Щом Божественото престане да се проявява - не че това е желанието на Бога, но ти прекъсваш връзката с Първичния източник на живота, ти преставаш да живееш, да си човек, и казваш: „Какво стана с мене? " Стана такъв, какъвто си бил първоначално. „Какъв е бил човек първоначално?
" Първоначално той е бил такъв, за когото никой нищо не е знаел - нищо повече.
към втори вариант >>
Ако ти в любовта не можеш да схващаш това специфичното качество, ти не можеш да я разбереш.
(втори вариант)
Та казвам: не е въпрос сега за разсъждения, но новото учение има за задача да се изучи любовта, която действа в съзнанието.
Ако ти в любовта не можеш да схващаш това специфичното качество, ти не можеш да я разбереш.
Има един момент в любовта, когато това качество се проявява. Кога е този момент, той не се казва: може да е сутрин, може да е на обед, а може и да е вечер, като залезе слънцето. В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот. В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало. Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота.
към втори вариант >>
Казвате: „Какъв е бил първоначално светът?
(втори вариант)
Казвате: „Какъв е бил първоначално светът?
" Нищо не е имало първоначално в света. „Ами тъмнина? " Никаква тъмнина не е имало. „Ами светлина? " Никаква светлина не е имало.
към втори вариант >>
Има един момент в любовта, когато това качество се проявява.
(втори вариант)
Та казвам: не е въпрос сега за разсъждения, но новото учение има за задача да се изучи любовта, която действа в съзнанието. Ако ти в любовта не можеш да схващаш това специфичното качество, ти не можеш да я разбереш.
Има един момент в любовта, когато това качество се проявява.
Кога е този момент, той не се казва: може да е сутрин, може да е на обед, а може и да е вечер, като залезе слънцето. В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот. В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало. Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота. Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало.
към втори вариант >>
" Нищо не е имало първоначално в света.
(втори вариант)
Казвате: „Какъв е бил първоначално светът?
" Нищо не е имало първоначално в света.
„Ами тъмнина? " Никаква тъмнина не е имало. „Ами светлина? " Никаква светлина не е имало. Нито тъмнина, нито светлина е имало.
към втори вариант >>
Кога е този момент, той не се казва: може да е сутрин, може да е на обед, а може и да е вечер, като залезе слънцето.
(втори вариант)
Та казвам: не е въпрос сега за разсъждения, но новото учение има за задача да се изучи любовта, която действа в съзнанието. Ако ти в любовта не можеш да схващаш това специфичното качество, ти не можеш да я разбереш. Има един момент в любовта, когато това качество се проявява.
Кога е този момент, той не се казва: може да е сутрин, може да е на обед, а може и да е вечер, като залезе слънцето.
В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот. В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало. Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота. Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало. Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент.
към втори вариант >>
„Ами тъмнина?
(втори вариант)
Казвате: „Какъв е бил първоначално светът? " Нищо не е имало първоначално в света.
„Ами тъмнина?
" Никаква тъмнина не е имало. „Ами светлина? " Никаква светлина не е имало. Нито тъмнина, нито светлина е имало. „Какво е било тогава?
към втори вариант >>
В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот.
(втори вариант)
Та казвам: не е въпрос сега за разсъждения, но новото учение има за задача да се изучи любовта, която действа в съзнанието. Ако ти в любовта не можеш да схващаш това специфичното качество, ти не можеш да я разбереш. Има един момент в любовта, когато това качество се проявява. Кога е този момент, той не се казва: може да е сутрин, може да е на обед, а може и да е вечер, като залезе слънцето.
В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот.
В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало. Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота. Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало. Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент. Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта.
към втори вариант >>
" Никаква тъмнина не е имало.
(втори вариант)
Казвате: „Какъв е бил първоначално светът? " Нищо не е имало първоначално в света. „Ами тъмнина?
" Никаква тъмнина не е имало.
„Ами светлина? " Никаква светлина не е имало. Нито тъмнина, нито светлина е имало. „Какво е било тогава? " Нищо не е било.
към втори вариант >>
В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало.
(втори вариант)
Та казвам: не е въпрос сега за разсъждения, но новото учение има за задача да се изучи любовта, която действа в съзнанието. Ако ти в любовта не можеш да схващаш това специфичното качество, ти не можеш да я разбереш. Има един момент в любовта, когато това качество се проявява. Кога е този момент, той не се казва: може да е сутрин, може да е на обед, а може и да е вечер, като залезе слънцето. В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот.
В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало.
Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота. Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало. Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент. Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта. Аз говоря за него като за първи лъч.
към втори вариант >>
„Ами светлина?
(втори вариант)
Казвате: „Какъв е бил първоначално светът? " Нищо не е имало първоначално в света. „Ами тъмнина? " Никаква тъмнина не е имало.
„Ами светлина?
" Никаква светлина не е имало. Нито тъмнина, нито светлина е имало. „Какво е било тогава? " Нищо не е било. Защото, ако кажем, че е имало тъмнина, значи имало е някъде светлина; а щом кажем, че е имало светлина, значи имало е някъде тъмнина.
към втори вариант >>
Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота.
(втори вариант)
Ако ти в любовта не можеш да схващаш това специфичното качество, ти не можеш да я разбереш. Има един момент в любовта, когато това качество се проявява. Кога е този момент, той не се казва: може да е сутрин, може да е на обед, а може и да е вечер, като залезе слънцето. В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот. В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало.
Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота.
Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало. Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент. Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта. Аз говоря за него като за първи лъч. Същият момент се среща и на обяд, и вечер.
към втори вариант >>
" Никаква светлина не е имало.
(втори вариант)
Казвате: „Какъв е бил първоначално светът? " Нищо не е имало първоначално в света. „Ами тъмнина? " Никаква тъмнина не е имало. „Ами светлина?
" Никаква светлина не е имало.
Нито тъмнина, нито светлина е имало. „Какво е било тогава? " Нищо не е било. Защото, ако кажем, че е имало тъмнина, значи имало е някъде светлина; а щом кажем, че е имало светлина, значи имало е някъде тъмнина.
към втори вариант >>
Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало.
(втори вариант)
Има един момент в любовта, когато това качество се проявява. Кога е този момент, той не се казва: може да е сутрин, може да е на обед, а може и да е вечер, като залезе слънцето. В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот. В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало. Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота.
Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало.
Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент. Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта. Аз говоря за него като за първи лъч. Същият момент се среща и на обяд, и вечер. Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба.
към втори вариант >>
Нито тъмнина, нито светлина е имало.
(втори вариант)
" Нищо не е имало първоначално в света. „Ами тъмнина? " Никаква тъмнина не е имало. „Ами светлина? " Никаква светлина не е имало.
Нито тъмнина, нито светлина е имало.
„Какво е било тогава? " Нищо не е било. Защото, ако кажем, че е имало тъмнина, значи имало е някъде светлина; а щом кажем, че е имало светлина, значи имало е някъде тъмнина.
към втори вариант >>
Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент.
(втори вариант)
Кога е този момент, той не се казва: може да е сутрин, може да е на обед, а може и да е вечер, като залезе слънцето. В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот. В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало. Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота. Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало.
Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент.
Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта. Аз говоря за него като за първи лъч. Същият момент се среща и на обяд, и вечер. Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба. Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно.
към втори вариант >>
„Какво е било тогава?
(втори вариант)
„Ами тъмнина? " Никаква тъмнина не е имало. „Ами светлина? " Никаква светлина не е имало. Нито тъмнина, нито светлина е имало.
„Какво е било тогава?
" Нищо не е било. Защото, ако кажем, че е имало тъмнина, значи имало е някъде светлина; а щом кажем, че е имало светлина, значи имало е някъде тъмнина.
към втори вариант >>
Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта.
(втори вариант)
В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот. В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало. Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота. Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало. Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент.
Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта.
Аз говоря за него като за първи лъч. Същият момент се среща и на обяд, и вечер. Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба. Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно. Всяка твоя работа ще отиде напразно.
към втори вариант >>
" Нищо не е било.
(втори вариант)
" Никаква тъмнина не е имало. „Ами светлина? " Никаква светлина не е имало. Нито тъмнина, нито светлина е имало. „Какво е било тогава?
" Нищо не е било.
Защото, ако кажем, че е имало тъмнина, значи имало е някъде светлина; а щом кажем, че е имало светлина, значи имало е някъде тъмнина.
към втори вариант >>
Аз говоря за него като за първи лъч.
(втори вариант)
В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало. Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота. Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало. Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент. Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта.
Аз говоря за него като за първи лъч.
Същият момент се среща и на обяд, и вечер. Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба. Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно. Всяка твоя работа ще отиде напразно. Без Божественото всяка друга работа представлява воденица, която се върти напразно - въртят се камъните й, без да мелят брашно.
към втори вариант >>
Защото, ако кажем, че е имало тъмнина, значи имало е някъде светлина; а щом кажем, че е имало светлина, значи имало е някъде тъмнина.
(втори вариант)
„Ами светлина? " Никаква светлина не е имало. Нито тъмнина, нито светлина е имало. „Какво е било тогава? " Нищо не е било.
Защото, ако кажем, че е имало тъмнина, значи имало е някъде светлина; а щом кажем, че е имало светлина, значи имало е някъде тъмнина.
към втори вариант >>
Същият момент се среща и на обяд, и вечер.
(втори вариант)
Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота. Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало. Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент. Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта. Аз говоря за него като за първи лъч.
Същият момент се среща и на обяд, и вечер.
Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба. Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно. Всяка твоя работа ще отиде напразно. Без Божественото всяка друга работа представлява воденица, която се върти напразно - въртят се камъните й, без да мелят брашно. Или ако мели, тя няма да мели на свят.
към втори вариант >>
И сега, понеже ние сме заинтересувани от живота на земята, искаме да се осигурим.
(втори вариант)
И сега, понеже ние сме заинтересувани от живота на земята, искаме да се осигурим.
Вие казвате: „Аз искам да живея, да порасна, да свърша училище, да се наредя малко, да си купя една къща, да имам поне един малък приход, да се осигуря, да имам почитта на хората и т.н."
към втори вариант >>
Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба.
(втори вариант)
Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало. Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент. Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта. Аз говоря за него като за първи лъч. Същият момент се среща и на обяд, и вечер.
Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба.
Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно. Всяка твоя работа ще отиде напразно. Без Божественото всяка друга работа представлява воденица, която се върти напразно - въртят се камъните й, без да мелят брашно. Или ако мели, тя няма да мели на свят.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Аз искам да живея, да порасна, да свърша училище, да се наредя малко, да си купя една къща, да имам поне един малък приход, да се осигуря, да имам почитта на хората и т.н."
(втори вариант)
И сега, понеже ние сме заинтересувани от живота на земята, искаме да се осигурим.
Вие казвате: „Аз искам да живея, да порасна, да свърша училище, да се наредя малко, да си купя една къща, да имам поне един малък приход, да се осигуря, да имам почитта на хората и т.н."
към втори вариант >>
Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно.
(втори вариант)
Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент. Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта. Аз говоря за него като за първи лъч. Същият момент се среща и на обяд, и вечер. Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба.
Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно.
Всяка твоя работа ще отиде напразно. Без Божественото всяка друга работа представлява воденица, която се върти напразно - въртят се камъните й, без да мелят брашно. Или ако мели, тя няма да мели на свят.
към втори вариант >>
Питам: кой човек досега е постигнал своите желания, които имал?
(втори вариант)
Питам: кой човек досега е постигнал своите желания, които имал?
Защото, кой ще остане да ви почита, след като умрат онези хора, които са ви почитали на земята? Има около петнайсет-двайсет души, които те обичат и почитат, [...] и ти казваш: „Аз съм гражданин на тази държава, почитат ме хората." Но какво ще стане с тебе, когато тези хора, които те почитат, един ден измрат? Какво ще остане от това обществено мнение? И най-после, след като ти умреш, какъв смисъл ще има животът? Ти казваш: „То ще се мре." Ако ще се мре, защо тогава ще трябва да правиш толкова усилия да живееш?
към втори вариант >>
Всяка твоя работа ще отиде напразно.
(втори вариант)
Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта. Аз говоря за него като за първи лъч. Същият момент се среща и на обяд, и вечер. Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба. Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно.
Всяка твоя работа ще отиде напразно.
Без Божественото всяка друга работа представлява воденица, която се върти напразно - въртят се камъните й, без да мелят брашно. Или ако мели, тя няма да мели на свят.
към втори вариант >>
Защото, кой ще остане да ви почита, след като умрат онези хора, които са ви почитали на земята?
(втори вариант)
Питам: кой човек досега е постигнал своите желания, които имал?
Защото, кой ще остане да ви почита, след като умрат онези хора, които са ви почитали на земята?
Има около петнайсет-двайсет души, които те обичат и почитат, [...] и ти казваш: „Аз съм гражданин на тази държава, почитат ме хората." Но какво ще стане с тебе, когато тези хора, които те почитат, един ден измрат? Какво ще остане от това обществено мнение? И най-после, след като ти умреш, какъв смисъл ще има животът? Ти казваш: „То ще се мре." Ако ще се мре, защо тогава ще трябва да правиш толкова усилия да живееш? Тогава, колкото по-скоро умрем, толкова по-добре.
към втори вариант >>
Без Божественото всяка друга работа представлява воденица, която се върти напразно - въртят се камъните й, без да мелят брашно.
(втори вариант)
Аз говоря за него като за първи лъч. Същият момент се среща и на обяд, и вечер. Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба. Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно. Всяка твоя работа ще отиде напразно.
Без Божественото всяка друга работа представлява воденица, която се върти напразно - въртят се камъните й, без да мелят брашно.
Или ако мели, тя няма да мели на свят.
към втори вариант >>
Има около петнайсет-двайсет души, които те обичат и почитат, [...] и ти казваш: „Аз съм гражданин на тази държава, почитат ме хората." Но какво ще стане с тебе, когато тези хора, които те почитат, един ден измрат?
(втори вариант)
Питам: кой човек досега е постигнал своите желания, които имал? Защото, кой ще остане да ви почита, след като умрат онези хора, които са ви почитали на земята?
Има около петнайсет-двайсет души, които те обичат и почитат, [...] и ти казваш: „Аз съм гражданин на тази държава, почитат ме хората." Но какво ще стане с тебе, когато тези хора, които те почитат, един ден измрат?
Какво ще остане от това обществено мнение? И най-после, след като ти умреш, какъв смисъл ще има животът? Ти казваш: „То ще се мре." Ако ще се мре, защо тогава ще трябва да правиш толкова усилия да живееш? Тогава, колкото по-скоро умрем, толкова по-добре. Защо ще се мъчим на земята?
към втори вариант >>
Или ако мели, тя няма да мели на свят.
(втори вариант)
Същият момент се среща и на обяд, и вечер. Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба. Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно. Всяка твоя работа ще отиде напразно. Без Божественото всяка друга работа представлява воденица, която се върти напразно - въртят се камъните й, без да мелят брашно.
Или ако мели, тя няма да мели на свят.
към втори вариант >>
Какво ще остане от това обществено мнение?
(втори вариант)
Питам: кой човек досега е постигнал своите желания, които имал? Защото, кой ще остане да ви почита, след като умрат онези хора, които са ви почитали на земята? Има около петнайсет-двайсет души, които те обичат и почитат, [...] и ти казваш: „Аз съм гражданин на тази държава, почитат ме хората." Но какво ще стане с тебе, когато тези хора, които те почитат, един ден измрат?
Какво ще остане от това обществено мнение?
И най-после, след като ти умреш, какъв смисъл ще има животът? Ти казваш: „То ще се мре." Ако ще се мре, защо тогава ще трябва да правиш толкова усилия да живееш? Тогава, колкото по-скоро умрем, толкова по-добре. Защо ще се мъчим на земята?
към втори вариант >>
Сега, тъй както поставям въпроса, аз искам да ви въведа в реалността, а не в привидното.
(втори вариант)
Сега, тъй както поставям въпроса, аз искам да ви въведа в реалността, а не в привидното.
Казано е: Духът ще ви научи. Че на какво ще ви научи? Да вярваме в какво? В хората ли? Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето.
към втори вариант >>
И най-после, след като ти умреш, какъв смисъл ще има животът?
(втори вариант)
Питам: кой човек досега е постигнал своите желания, които имал? Защото, кой ще остане да ви почита, след като умрат онези хора, които са ви почитали на земята? Има около петнайсет-двайсет души, които те обичат и почитат, [...] и ти казваш: „Аз съм гражданин на тази държава, почитат ме хората." Но какво ще стане с тебе, когато тези хора, които те почитат, един ден измрат? Какво ще остане от това обществено мнение?
И най-после, след като ти умреш, какъв смисъл ще има животът?
Ти казваш: „То ще се мре." Ако ще се мре, защо тогава ще трябва да правиш толкова усилия да живееш? Тогава, колкото по-скоро умрем, толкова по-добре. Защо ще се мъчим на земята?
към втори вариант >>
Казано е: Духът ще ви научи.
(втори вариант)
Сега, тъй както поставям въпроса, аз искам да ви въведа в реалността, а не в привидното.
Казано е: Духът ще ви научи.
Че на какво ще ви научи? Да вярваме в какво? В хората ли? Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето. Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика.
към втори вариант >>
Ти казваш: „То ще се мре." Ако ще се мре, защо тогава ще трябва да правиш толкова усилия да живееш?
(втори вариант)
Питам: кой човек досега е постигнал своите желания, които имал? Защото, кой ще остане да ви почита, след като умрат онези хора, които са ви почитали на земята? Има около петнайсет-двайсет души, които те обичат и почитат, [...] и ти казваш: „Аз съм гражданин на тази държава, почитат ме хората." Но какво ще стане с тебе, когато тези хора, които те почитат, един ден измрат? Какво ще остане от това обществено мнение? И най-после, след като ти умреш, какъв смисъл ще има животът?
Ти казваш: „То ще се мре." Ако ще се мре, защо тогава ще трябва да правиш толкова усилия да живееш?
Тогава, колкото по-скоро умрем, толкова по-добре. Защо ще се мъчим на земята?
към втори вариант >>
Че на какво ще ви научи?
(втори вариант)
Сега, тъй както поставям въпроса, аз искам да ви въведа в реалността, а не в привидното. Казано е: Духът ще ви научи.
Че на какво ще ви научи?
Да вярваме в какво? В хората ли? Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето. Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика. Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер.
към втори вариант >>
Тогава, колкото по-скоро умрем, толкова по-добре.
(втори вариант)
Защото, кой ще остане да ви почита, след като умрат онези хора, които са ви почитали на земята? Има около петнайсет-двайсет души, които те обичат и почитат, [...] и ти казваш: „Аз съм гражданин на тази държава, почитат ме хората." Но какво ще стане с тебе, когато тези хора, които те почитат, един ден измрат? Какво ще остане от това обществено мнение? И най-после, след като ти умреш, какъв смисъл ще има животът? Ти казваш: „То ще се мре." Ако ще се мре, защо тогава ще трябва да правиш толкова усилия да живееш?
Тогава, колкото по-скоро умрем, толкова по-добре.
Защо ще се мъчим на земята?
към втори вариант >>
Да вярваме в какво?
(втори вариант)
Сега, тъй както поставям въпроса, аз искам да ви въведа в реалността, а не в привидното. Казано е: Духът ще ви научи. Че на какво ще ви научи?
Да вярваме в какво?
В хората ли? Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето. Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика. Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер. И ако ние двама сме намерили този момент, не може да има никакво противоречие, никакво сблъскване в нашите интереси.
към втори вариант >>
Защо ще се мъчим на земята?
(втори вариант)
Има около петнайсет-двайсет души, които те обичат и почитат, [...] и ти казваш: „Аз съм гражданин на тази държава, почитат ме хората." Но какво ще стане с тебе, когато тези хора, които те почитат, един ден измрат? Какво ще остане от това обществено мнение? И най-после, след като ти умреш, какъв смисъл ще има животът? Ти казваш: „То ще се мре." Ако ще се мре, защо тогава ще трябва да правиш толкова усилия да живееш? Тогава, колкото по-скоро умрем, толкова по-добре.
Защо ще се мъчим на земята?
към втори вариант >>
В хората ли?
(втори вариант)
Сега, тъй както поставям въпроса, аз искам да ви въведа в реалността, а не в привидното. Казано е: Духът ще ви научи. Че на какво ще ви научи? Да вярваме в какво?
В хората ли?
Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето. Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика. Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер. И ако ние двама сме намерили този момент, не може да има никакво противоречие, никакво сблъскване в нашите интереси. Онзи човек, който е намерил Божественото, този момент, той когато ми говори - всякога говори истината и гласът му е за мене като музика, приятно ми е да го слушам.
към втори вариант >>
Думата „умиране" значи да те накарат насила да любиш живота.
(втори вариант)
Думата „умиране" значи да те накарат насила да любиш живота.
То е все едно да те накарат насила да ядеш. Това значи умирането. И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш. За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш. Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот.
към втори вариант >>
Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето.
(втори вариант)
Сега, тъй както поставям въпроса, аз искам да ви въведа в реалността, а не в привидното. Казано е: Духът ще ви научи. Че на какво ще ви научи? Да вярваме в какво? В хората ли?
Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето.
Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика. Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер. И ако ние двама сме намерили този момент, не може да има никакво противоречие, никакво сблъскване в нашите интереси. Онзи човек, който е намерил Божественото, този момент, той когато ми говори - всякога говори истината и гласът му е за мене като музика, приятно ми е да го слушам. А онзи, който не е намерил този свещен момент, той ще умува, ще предпоставя, ще приказва и като го видя, че не е готов да говори истината, казвам: „Ще ме извиниш, аз имам доста много работа, занят съм.
към втори вариант >>
То е все едно да те накарат насила да ядеш.
(втори вариант)
Думата „умиране" значи да те накарат насила да любиш живота.
То е все едно да те накарат насила да ядеш.
Това значи умирането. И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш. За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш. Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот. Това, което ти любиш, то ще внесе една вечна промяна в твоя живот.
към втори вариант >>
Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика.
(втори вариант)
Казано е: Духът ще ви научи. Че на какво ще ви научи? Да вярваме в какво? В хората ли? Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето.
Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика.
Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер. И ако ние двама сме намерили този момент, не може да има никакво противоречие, никакво сблъскване в нашите интереси. Онзи човек, който е намерил Божественото, този момент, той когато ми говори - всякога говори истината и гласът му е за мене като музика, приятно ми е да го слушам. А онзи, който не е намерил този свещен момент, той ще умува, ще предпоставя, ще приказва и като го видя, че не е готов да говори истината, казвам: „Ще ме извиниш, аз имам доста много работа, занят съм. Втори път като ме срещнеш, ще ми разправиш недоизказаното."
към втори вариант >>
Това значи умирането.
(втори вариант)
Думата „умиране" значи да те накарат насила да любиш живота. То е все едно да те накарат насила да ядеш.
Това значи умирането.
И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш. За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш. Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот. Това, което ти любиш, то ще внесе една вечна промяна в твоя живот. Ти ще страдаш, ще страдаш и най-после ще кажеш: „Няма ли край това нещо?
към втори вариант >>
Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер.
(втори вариант)
Че на какво ще ви научи? Да вярваме в какво? В хората ли? Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето. Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика.
Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер.
И ако ние двама сме намерили този момент, не може да има никакво противоречие, никакво сблъскване в нашите интереси. Онзи човек, който е намерил Божественото, този момент, той когато ми говори - всякога говори истината и гласът му е за мене като музика, приятно ми е да го слушам. А онзи, който не е намерил този свещен момент, той ще умува, ще предпоставя, ще приказва и като го видя, че не е готов да говори истината, казвам: „Ще ме извиниш, аз имам доста много работа, занят съм. Втори път като ме срещнеш, ще ми разправиш недоизказаното."
към втори вариант >>
И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш.
(втори вариант)
Думата „умиране" значи да те накарат насила да любиш живота. То е все едно да те накарат насила да ядеш. Това значи умирането.
И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш.
За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш. Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот. Това, което ти любиш, то ще внесе една вечна промяна в твоя живот. Ти ще страдаш, ще страдаш и най-после ще кажеш: „Няма ли край това нещо? " Има край. „Кога?
към втори вариант >>
И ако ние двама сме намерили този момент, не може да има никакво противоречие, никакво сблъскване в нашите интереси.
(втори вариант)
Да вярваме в какво? В хората ли? Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето. Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика. Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер.
И ако ние двама сме намерили този момент, не може да има никакво противоречие, никакво сблъскване в нашите интереси.
Онзи човек, който е намерил Божественото, този момент, той когато ми говори - всякога говори истината и гласът му е за мене като музика, приятно ми е да го слушам. А онзи, който не е намерил този свещен момент, той ще умува, ще предпоставя, ще приказва и като го видя, че не е готов да говори истината, казвам: „Ще ме извиниш, аз имам доста много работа, занят съм. Втори път като ме срещнеш, ще ми разправиш недоизказаното."
към втори вариант >>
За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш.
(втори вариант)
Думата „умиране" значи да те накарат насила да любиш живота. То е все едно да те накарат насила да ядеш. Това значи умирането. И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш.
За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш.
Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот. Това, което ти любиш, то ще внесе една вечна промяна в твоя живот. Ти ще страдаш, ще страдаш и най-после ще кажеш: „Няма ли край това нещо? " Има край. „Кога? " Когато дойдеш до първото си състояние, да обичаш Този, Който ти е дал живот.
към втори вариант >>
Онзи човек, който е намерил Божественото, този момент, той когато ми говори - всякога говори истината и гласът му е за мене като музика, приятно ми е да го слушам.
(втори вариант)
В хората ли? Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето. Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика. Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер. И ако ние двама сме намерили този момент, не може да има никакво противоречие, никакво сблъскване в нашите интереси.
Онзи човек, който е намерил Божественото, този момент, той когато ми говори - всякога говори истината и гласът му е за мене като музика, приятно ми е да го слушам.
А онзи, който не е намерил този свещен момент, той ще умува, ще предпоставя, ще приказва и като го видя, че не е готов да говори истината, казвам: „Ще ме извиниш, аз имам доста много работа, занят съм. Втори път като ме срещнеш, ще ми разправиш недоизказаното."
към втори вариант >>
Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот.
(втори вариант)
Думата „умиране" значи да те накарат насила да любиш живота. То е все едно да те накарат насила да ядеш. Това значи умирането. И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш. За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш.
Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот.
Това, което ти любиш, то ще внесе една вечна промяна в твоя живот. Ти ще страдаш, ще страдаш и най-после ще кажеш: „Няма ли край това нещо? " Има край. „Кога? " Когато дойдеш до първото си състояние, да обичаш Този, Който ти е дал живот.
към втори вариант >>
А онзи, който не е намерил този свещен момент, той ще умува, ще предпоставя, ще приказва и като го видя, че не е готов да говори истината, казвам: „Ще ме извиниш, аз имам доста много работа, занят съм.
(втори вариант)
Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето. Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика. Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер. И ако ние двама сме намерили този момент, не може да има никакво противоречие, никакво сблъскване в нашите интереси. Онзи човек, който е намерил Божественото, този момент, той когато ми говори - всякога говори истината и гласът му е за мене като музика, приятно ми е да го слушам.
А онзи, който не е намерил този свещен момент, той ще умува, ще предпоставя, ще приказва и като го видя, че не е готов да говори истината, казвам: „Ще ме извиниш, аз имам доста много работа, занят съм.
Втори път като ме срещнеш, ще ми разправиш недоизказаното."
към втори вариант >>
Това, което ти любиш, то ще внесе една вечна промяна в твоя живот.
(втори вариант)
То е все едно да те накарат насила да ядеш. Това значи умирането. И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш. За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш. Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот.
Това, което ти любиш, то ще внесе една вечна промяна в твоя живот.
Ти ще страдаш, ще страдаш и най-после ще кажеш: „Няма ли край това нещо? " Има край. „Кога? " Когато дойдеш до първото си състояние, да обичаш Този, Който ти е дал живот.
към втори вариант >>
Втори път като ме срещнеш, ще ми разправиш недоизказаното."
(втори вариант)
Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика. Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер. И ако ние двама сме намерили този момент, не може да има никакво противоречие, никакво сблъскване в нашите интереси. Онзи човек, който е намерил Божественото, този момент, той когато ми говори - всякога говори истината и гласът му е за мене като музика, приятно ми е да го слушам. А онзи, който не е намерил този свещен момент, той ще умува, ще предпоставя, ще приказва и като го видя, че не е готов да говори истината, казвам: „Ще ме извиниш, аз имам доста много работа, занят съм.
Втори път като ме срещнеш, ще ми разправиш недоизказаното."
към втори вариант >>
Ти ще страдаш, ще страдаш и най-после ще кажеш: „Няма ли край това нещо?
(втори вариант)
Това значи умирането. И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш. За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш. Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот. Това, което ти любиш, то ще внесе една вечна промяна в твоя живот.
Ти ще страдаш, ще страдаш и най-после ще кажеш: „Няма ли край това нещо?
" Има край. „Кога? " Когато дойдеш до първото си състояние, да обичаш Този, Който ти е дал живот.
към втори вариант >>
Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие живеете." Ние трябва да живеем тъй, както Христос живее.
(втори вариант)
Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие живеете." Ние трябва да живеем тъй, както Христос живее.
Казва Христос: „Както Ме Отец възлюби, така ви и Аз възлюбих." Влюбеният, каквото има - всичко е дал. И Христос всичко даде. Щом Той даде всичко, и от нас изисква да дадем всичко, да се самоотречем. Да се самоотречеш - това е един необходим закон. Ако ти не можеш да се отречеш от своето старо знание, да си губиш с него времето, ти никога не би дошъл до Божествената наука.
към втори вариант >>
" Има край. „Кога?
(втори вариант)
И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш. За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш. Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот. Това, което ти любиш, то ще внесе една вечна промяна в твоя живот. Ти ще страдаш, ще страдаш и най-после ще кажеш: „Няма ли край това нещо?
" Има край. „Кога?
" Когато дойдеш до първото си състояние, да обичаш Този, Който ти е дал живот.
към втори вариант >>
Казва Христос: „Както Ме Отец възлюби, така ви и Аз възлюбих." Влюбеният, каквото има - всичко е дал.
(втори вариант)
Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие живеете." Ние трябва да живеем тъй, както Христос живее.
Казва Христос: „Както Ме Отец възлюби, така ви и Аз възлюбих." Влюбеният, каквото има - всичко е дал.
И Христос всичко даде. Щом Той даде всичко, и от нас изисква да дадем всичко, да се самоотречем. Да се самоотречеш - това е един необходим закон. Ако ти не можеш да се отречеш от своето старо знание, да си губиш с него времето, ти никога не би дошъл до Божествената наука. Ние всички сме нервни, раздразнителни, недоволни, и между богати и сиромаси, между всички.
към втори вариант >>
" Когато дойдеш до първото си състояние, да обичаш Този, Който ти е дал живот.
(втори вариант)
За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш. Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот. Това, което ти любиш, то ще внесе една вечна промяна в твоя живот. Ти ще страдаш, ще страдаш и най-после ще кажеш: „Няма ли край това нещо? " Има край. „Кога?
" Когато дойдеш до първото си състояние, да обичаш Този, Който ти е дал живот.
към втори вариант >>
И Христос всичко даде.
(втори вариант)
Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие живеете." Ние трябва да живеем тъй, както Христос живее. Казва Христос: „Както Ме Отец възлюби, така ви и Аз възлюбих." Влюбеният, каквото има - всичко е дал.
И Христос всичко даде.
Щом Той даде всичко, и от нас изисква да дадем всичко, да се самоотречем. Да се самоотречеш - това е един необходим закон. Ако ти не можеш да се отречеш от своето старо знание, да си губиш с него времето, ти никога не би дошъл до Божествената наука. Ние всички сме нервни, раздразнителни, недоволни, и между богати и сиромаси, между всички. И затова, когато се молим, ще видим, че има в това едно голямо разнообразие.
към втори вариант >>
Умирането значи промяна.
(втори вариант)
Умирането значи промяна.
към втори вариант >>
Щом Той даде всичко, и от нас изисква да дадем всичко, да се самоотречем.
(втори вариант)
Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие живеете." Ние трябва да живеем тъй, както Христос живее. Казва Христос: „Както Ме Отец възлюби, така ви и Аз възлюбих." Влюбеният, каквото има - всичко е дал. И Христос всичко даде.
Щом Той даде всичко, и от нас изисква да дадем всичко, да се самоотречем.
Да се самоотречеш - това е един необходим закон. Ако ти не можеш да се отречеш от своето старо знание, да си губиш с него времето, ти никога не би дошъл до Божествената наука. Ние всички сме нервни, раздразнителни, недоволни, и между богати и сиромаси, между всички. И затова, когато се молим, ще видим, че има в това едно голямо разнообразие.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз ще умра." Това подразбира: аз ще напусна този, когото любя и ще обикна другиго.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз ще умра." Това подразбира: аз ще напусна този, когото любя и ще обикна другиго.
Каже ли някой, че ще умре, това подразбира още, че той не иска да си плаща дълговете. Той казва: „Само на него ли ще плащам? " Така превеждам аз. Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си. Че кой я вързал за мъжа й?
към втори вариант >>
Да се самоотречеш - това е един необходим закон.
(втори вариант)
Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие живеете." Ние трябва да живеем тъй, както Христос живее. Казва Христос: „Както Ме Отец възлюби, така ви и Аз възлюбих." Влюбеният, каквото има - всичко е дал. И Христос всичко даде. Щом Той даде всичко, и от нас изисква да дадем всичко, да се самоотречем.
Да се самоотречеш - това е един необходим закон.
Ако ти не можеш да се отречеш от своето старо знание, да си губиш с него времето, ти никога не би дошъл до Божествената наука. Ние всички сме нервни, раздразнителни, недоволни, и между богати и сиромаси, между всички. И затова, когато се молим, ще видим, че има в това едно голямо разнообразие.
към втори вариант >>
Каже ли някой, че ще умре, това подразбира още, че той не иска да си плаща дълговете.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз ще умра." Това подразбира: аз ще напусна този, когото любя и ще обикна другиго.
Каже ли някой, че ще умре, това подразбира още, че той не иска да си плаща дълговете.
Той казва: „Само на него ли ще плащам? " Така превеждам аз. Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си. Че кой я вързал за мъжа й? Тя сама се е вързала, нека сега се развърже.
към втори вариант >>
Ако ти не можеш да се отречеш от своето старо знание, да си губиш с него времето, ти никога не би дошъл до Божествената наука.
(втори вариант)
Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие живеете." Ние трябва да живеем тъй, както Христос живее. Казва Христос: „Както Ме Отец възлюби, така ви и Аз възлюбих." Влюбеният, каквото има - всичко е дал. И Христос всичко даде. Щом Той даде всичко, и от нас изисква да дадем всичко, да се самоотречем. Да се самоотречеш - това е един необходим закон.
Ако ти не можеш да се отречеш от своето старо знание, да си губиш с него времето, ти никога не би дошъл до Божествената наука.
Ние всички сме нервни, раздразнителни, недоволни, и между богати и сиромаси, между всички. И затова, когато се молим, ще видим, че има в това едно голямо разнообразие.
към втори вариант >>
Той казва: „Само на него ли ще плащам?
(втори вариант)
Някой казва: „Аз ще умра." Това подразбира: аз ще напусна този, когото любя и ще обикна другиго. Каже ли някой, че ще умре, това подразбира още, че той не иска да си плаща дълговете.
Той казва: „Само на него ли ще плащам?
" Така превеждам аз. Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си. Че кой я вързал за мъжа й? Тя сама се е вързала, нека сега се развърже. Когато и мъжът каже, че иска да умре, същото подразбира - че иска да се освободи от жена си.
към втори вариант >>
Ние всички сме нервни, раздразнителни, недоволни, и между богати и сиромаси, между всички.
(втори вариант)
Казва Христос: „Както Ме Отец възлюби, така ви и Аз възлюбих." Влюбеният, каквото има - всичко е дал. И Христос всичко даде. Щом Той даде всичко, и от нас изисква да дадем всичко, да се самоотречем. Да се самоотречеш - това е един необходим закон. Ако ти не можеш да се отречеш от своето старо знание, да си губиш с него времето, ти никога не би дошъл до Божествената наука.
Ние всички сме нервни, раздразнителни, недоволни, и между богати и сиромаси, между всички.
И затова, когато се молим, ще видим, че има в това едно голямо разнообразие.
към втори вариант >>
" Така превеждам аз.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз ще умра." Това подразбира: аз ще напусна този, когото любя и ще обикна другиго. Каже ли някой, че ще умре, това подразбира още, че той не иска да си плаща дълговете. Той казва: „Само на него ли ще плащам?
" Така превеждам аз.
Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си. Че кой я вързал за мъжа й? Тя сама се е вързала, нека сега се развърже. Когато и мъжът каже, че иска да умре, същото подразбира - че иска да се освободи от жена си. И когато слугата каже, че иска да умре, това показва, че той иска да се освободи от господаря си.
към втори вариант >>
И затова, когато се молим, ще видим, че има в това едно голямо разнообразие.
(втори вариант)
И Христос всичко даде. Щом Той даде всичко, и от нас изисква да дадем всичко, да се самоотречем. Да се самоотречеш - това е един необходим закон. Ако ти не можеш да се отречеш от своето старо знание, да си губиш с него времето, ти никога не би дошъл до Божествената наука. Ние всички сме нервни, раздразнителни, недоволни, и между богати и сиромаси, между всички.
И затова, когато се молим, ще видим, че има в това едно голямо разнообразие.
към втори вариант >>
Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз ще умра." Това подразбира: аз ще напусна този, когото любя и ще обикна другиго. Каже ли някой, че ще умре, това подразбира още, че той не иска да си плаща дълговете. Той казва: „Само на него ли ще плащам? " Така превеждам аз.
Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си.
Че кой я вързал за мъжа й? Тя сама се е вързала, нека сега се развърже. Когато и мъжът каже, че иска да умре, същото подразбира - че иска да се освободи от жена си. И когато слугата каже, че иска да умре, това показва, че той иска да се освободи от господаря си. Да се освободи - никой не го е вързал.
към втори вариант >>
Съвременните хора още не могат да се лекуват, както трябва - милиони лекари още да дойдат, те все още ще останат в същото положение.
(втори вариант)
Съвременните хора още не могат да се лекуват, както трябва - милиони лекари още да дойдат, те все още ще останат в същото положение.
На хората им трябва чист въздух, светлина, храна, хляб - няма какво да им се говори, че Бог е добър. Добър е Бог, но трябва да се яде. В яденето е Господ, в чистия въздух, в добрите мисли и желания. Навсякъде е Господ. И в нашите добри постъпки е пак Господ.
към втори вариант >>
Че кой я вързал за мъжа й?
(втори вариант)
Някой казва: „Аз ще умра." Това подразбира: аз ще напусна този, когото любя и ще обикна другиго. Каже ли някой, че ще умре, това подразбира още, че той не иска да си плаща дълговете. Той казва: „Само на него ли ще плащам? " Така превеждам аз. Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си.
Че кой я вързал за мъжа й?
Тя сама се е вързала, нека сега се развърже. Когато и мъжът каже, че иска да умре, същото подразбира - че иска да се освободи от жена си. И когато слугата каже, че иска да умре, това показва, че той иска да се освободи от господаря си. Да се освободи - никой не го е вързал.
към втори вариант >>
На хората им трябва чист въздух, светлина, храна, хляб - няма какво да им се говори, че Бог е добър.
(втори вариант)
Съвременните хора още не могат да се лекуват, както трябва - милиони лекари още да дойдат, те все още ще останат в същото положение.
На хората им трябва чист въздух, светлина, храна, хляб - няма какво да им се говори, че Бог е добър.
Добър е Бог, но трябва да се яде. В яденето е Господ, в чистия въздух, в добрите мисли и желания. Навсякъде е Господ. И в нашите добри постъпки е пак Господ.
към втори вариант >>
Тя сама се е вързала, нека сега се развърже.
(втори вариант)
Каже ли някой, че ще умре, това подразбира още, че той не иска да си плаща дълговете. Той казва: „Само на него ли ще плащам? " Така превеждам аз. Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си. Че кой я вързал за мъжа й?
Тя сама се е вързала, нека сега се развърже.
Когато и мъжът каже, че иска да умре, същото подразбира - че иска да се освободи от жена си. И когато слугата каже, че иска да умре, това показва, че той иска да се освободи от господаря си. Да се освободи - никой не го е вързал.
към втори вариант >>
Добър е Бог, но трябва да се яде.
(втори вариант)
Съвременните хора още не могат да се лекуват, както трябва - милиони лекари още да дойдат, те все още ще останат в същото положение. На хората им трябва чист въздух, светлина, храна, хляб - няма какво да им се говори, че Бог е добър.
Добър е Бог, но трябва да се яде.
В яденето е Господ, в чистия въздух, в добрите мисли и желания. Навсякъде е Господ. И в нашите добри постъпки е пак Господ.
към втори вариант >>
Когато и мъжът каже, че иска да умре, същото подразбира - че иска да се освободи от жена си.
(втори вариант)
Той казва: „Само на него ли ще плащам? " Така превеждам аз. Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си. Че кой я вързал за мъжа й? Тя сама се е вързала, нека сега се развърже.
Когато и мъжът каже, че иска да умре, същото подразбира - че иска да се освободи от жена си.
И когато слугата каже, че иска да умре, това показва, че той иска да се освободи от господаря си. Да се освободи - никой не го е вързал.
към втори вариант >>
В яденето е Господ, в чистия въздух, в добрите мисли и желания.
(втори вариант)
Съвременните хора още не могат да се лекуват, както трябва - милиони лекари още да дойдат, те все още ще останат в същото положение. На хората им трябва чист въздух, светлина, храна, хляб - няма какво да им се говори, че Бог е добър. Добър е Бог, но трябва да се яде.
В яденето е Господ, в чистия въздух, в добрите мисли и желания.
Навсякъде е Господ. И в нашите добри постъпки е пак Господ.
към втори вариант >>
И когато слугата каже, че иска да умре, това показва, че той иска да се освободи от господаря си.
(втори вариант)
" Така превеждам аз. Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си. Че кой я вързал за мъжа й? Тя сама се е вързала, нека сега се развърже. Когато и мъжът каже, че иска да умре, същото подразбира - че иска да се освободи от жена си.
И когато слугата каже, че иска да умре, това показва, че той иска да се освободи от господаря си.
Да се освободи - никой не го е вързал.
към втори вариант >>
Навсякъде е Господ.
(втори вариант)
Съвременните хора още не могат да се лекуват, както трябва - милиони лекари още да дойдат, те все още ще останат в същото положение. На хората им трябва чист въздух, светлина, храна, хляб - няма какво да им се говори, че Бог е добър. Добър е Бог, но трябва да се яде. В яденето е Господ, в чистия въздух, в добрите мисли и желания.
Навсякъде е Господ.
И в нашите добри постъпки е пак Господ.
към втори вариант >>
Да се освободи - никой не го е вързал.
(втори вариант)
Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си. Че кой я вързал за мъжа й? Тя сама се е вързала, нека сега се развърже. Когато и мъжът каже, че иска да умре, същото подразбира - че иска да се освободи от жена си. И когато слугата каже, че иска да умре, това показва, че той иска да се освободи от господаря си.
Да се освободи - никой не го е вързал.
към втори вариант >>
И в нашите добри постъпки е пак Господ.
(втори вариант)
Съвременните хора още не могат да се лекуват, както трябва - милиони лекари още да дойдат, те все още ще останат в същото положение. На хората им трябва чист въздух, светлина, храна, хляб - няма какво да им се говори, че Бог е добър. Добър е Бог, но трябва да се яде. В яденето е Господ, в чистия въздух, в добрите мисли и желания. Навсякъде е Господ.
И в нашите добри постъпки е пак Господ.
към втори вариант >>
Казвам: в процеса на умирането ние разбираме непреривни страдания.
(втори вариант)
Казвам: в процеса на умирането ние разбираме непреривни страдания.
Но смъртта не освобождава. Грешника смъртта не освобождава. Праведният се освобождава чрез смъртта. Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум. Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може?
към втори вариант >>
Казва някой: „Я се помоли на Бога." Какво ще се помоля на Бога?
(втори вариант)
Казва някой: „Я се помоли на Бога." Какво ще се помоля на Бога?
Какво ще се моли той на Господа? Човек сам не може да се моли. За да се помоли на Бога, трябва да се съберат поне двама души. Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута. В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората.
към втори вариант >>
Но смъртта не освобождава.
(втори вариант)
Казвам: в процеса на умирането ние разбираме непреривни страдания.
Но смъртта не освобождава.
Грешника смъртта не освобождава. Праведният се освобождава чрез смъртта. Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум. Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може? Без да ядеш кокошки не можеш ли да живееш?
към втори вариант >>
Какво ще се моли той на Господа?
(втори вариант)
Казва някой: „Я се помоли на Бога." Какво ще се помоля на Бога?
Какво ще се моли той на Господа?
Човек сам не може да се моли. За да се помоли на Бога, трябва да се съберат поне двама души. Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута. В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората. Той счита, че едни от хората са запалени със свещения огън, а други не са запалени.
към втори вариант >>
Грешника смъртта не освобождава.
(втори вариант)
Казвам: в процеса на умирането ние разбираме непреривни страдания. Но смъртта не освобождава.
Грешника смъртта не освобождава.
Праведният се освобождава чрез смъртта. Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум. Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може? Без да ядеш кокошки не можеш ли да живееш? Можеш. Без да ядеш агънца не можеш ли да живееш?
към втори вариант >>
Човек сам не може да се моли.
(втори вариант)
Казва някой: „Я се помоли на Бога." Какво ще се помоля на Бога? Какво ще се моли той на Господа?
Човек сам не може да се моли.
За да се помоли на Бога, трябва да се съберат поне двама души. Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута. В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората. Той счита, че едни от хората са запалени със свещения огън, а други не са запалени. В това отношение човек представлява една модерна пещ, в която ако няма огън - колкото въглища и да туря, те сами по себе си, не могат да се запалят.
към втори вариант >>
Праведният се освобождава чрез смъртта.
(втори вариант)
Казвам: в процеса на умирането ние разбираме непреривни страдания. Но смъртта не освобождава. Грешника смъртта не освобождава.
Праведният се освобождава чрез смъртта.
Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум. Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може? Без да ядеш кокошки не можеш ли да живееш? Можеш. Без да ядеш агънца не можеш ли да живееш? Можеш.
към втори вариант >>
За да се помоли на Бога, трябва да се съберат поне двама души.
(втори вариант)
Казва някой: „Я се помоли на Бога." Какво ще се помоля на Бога? Какво ще се моли той на Господа? Човек сам не може да се моли.
За да се помоли на Бога, трябва да се съберат поне двама души.
Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута. В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората. Той счита, че едни от хората са запалени със свещения огън, а други не са запалени. В това отношение човек представлява една модерна пещ, в която ако няма огън - колкото въглища и да туря, те сами по себе си, не могат да се запалят. Но ако има огън, непрестанно трябва да се турят въглища и тези въглища трябва да изгарят.
към втори вариант >>
Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум.
(втори вариант)
Казвам: в процеса на умирането ние разбираме непреривни страдания. Но смъртта не освобождава. Грешника смъртта не освобождава. Праведният се освобождава чрез смъртта.
Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум.
Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може? Без да ядеш кокошки не можеш ли да живееш? Можеш. Без да ядеш агънца не можеш ли да живееш? Можеш.
към втори вариант >>
Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута.
(втори вариант)
Казва някой: „Я се помоли на Бога." Какво ще се помоля на Бога? Какво ще се моли той на Господа? Човек сам не може да се моли. За да се помоли на Бога, трябва да се съберат поне двама души.
Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута.
В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората. Той счита, че едни от хората са запалени със свещения огън, а други не са запалени. В това отношение човек представлява една модерна пещ, в която ако няма огън - колкото въглища и да туря, те сами по себе си, не могат да се запалят. Но ако има огън, непрестанно трябва да се турят въглища и тези въглища трябва да изгарят. Ако въглищата не изгарят, значи има нещо криво в самата пещ или пък и въглищата не са доброкачествени.
към втори вариант >>
Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може?
(втори вариант)
Казвам: в процеса на умирането ние разбираме непреривни страдания. Но смъртта не освобождава. Грешника смъртта не освобождава. Праведният се освобождава чрез смъртта. Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум.
Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може?
Без да ядеш кокошки не можеш ли да живееш? Можеш. Без да ядеш агънца не можеш ли да живееш? Можеш.
към втори вариант >>
В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората.
(втори вариант)
Казва някой: „Я се помоли на Бога." Какво ще се помоля на Бога? Какво ще се моли той на Господа? Човек сам не може да се моли. За да се помоли на Бога, трябва да се съберат поне двама души. Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута.
В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората.
Той счита, че едни от хората са запалени със свещения огън, а други не са запалени. В това отношение човек представлява една модерна пещ, в която ако няма огън - колкото въглища и да туря, те сами по себе си, не могат да се запалят. Но ако има огън, непрестанно трябва да се турят въглища и тези въглища трябва да изгарят. Ако въглищата не изгарят, значи има нещо криво в самата пещ или пък и въглищата не са доброкачествени.
към втори вариант >>
Без да ядеш кокошки не можеш ли да живееш?
(втори вариант)
Но смъртта не освобождава. Грешника смъртта не освобождава. Праведният се освобождава чрез смъртта. Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум. Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може?
Без да ядеш кокошки не можеш ли да живееш?
Можеш. Без да ядеш агънца не можеш ли да живееш? Можеш.
към втори вариант >>
Той счита, че едни от хората са запалени със свещения огън, а други не са запалени.
(втори вариант)
Какво ще се моли той на Господа? Човек сам не може да се моли. За да се помоли на Бога, трябва да се съберат поне двама души. Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута. В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората.
Той счита, че едни от хората са запалени със свещения огън, а други не са запалени.
В това отношение човек представлява една модерна пещ, в която ако няма огън - колкото въглища и да туря, те сами по себе си, не могат да се запалят. Но ако има огън, непрестанно трябва да се турят въглища и тези въглища трябва да изгарят. Ако въглищата не изгарят, значи има нещо криво в самата пещ или пък и въглищата не са доброкачествени.
към втори вариант >>
Можеш. Без да ядеш агънца не можеш ли да живееш?
(втори вариант)
Грешника смъртта не освобождава. Праведният се освобождава чрез смъртта. Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум. Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може? Без да ядеш кокошки не можеш ли да живееш?
Можеш. Без да ядеш агънца не можеш ли да живееш?
Можеш.
към втори вариант >>
В това отношение човек представлява една модерна пещ, в която ако няма огън - колкото въглища и да туря, те сами по себе си, не могат да се запалят.
(втори вариант)
Човек сам не може да се моли. За да се помоли на Бога, трябва да се съберат поне двама души. Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута. В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората. Той счита, че едни от хората са запалени със свещения огън, а други не са запалени.
В това отношение човек представлява една модерна пещ, в която ако няма огън - колкото въглища и да туря, те сами по себе си, не могат да се запалят.
Но ако има огън, непрестанно трябва да се турят въглища и тези въглища трябва да изгарят. Ако въглищата не изгарят, значи има нещо криво в самата пещ или пък и въглищата не са доброкачествени.
към втори вариант >>
Можеш.
(втори вариант)
Праведният се освобождава чрез смъртта. Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум. Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може? Без да ядеш кокошки не можеш ли да живееш? Можеш. Без да ядеш агънца не можеш ли да живееш?
Можеш.
към втори вариант >>
Но ако има огън, непрестанно трябва да се турят въглища и тези въглища трябва да изгарят.
(втори вариант)
За да се помоли на Бога, трябва да се съберат поне двама души. Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута. В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората. Той счита, че едни от хората са запалени със свещения огън, а други не са запалени. В това отношение човек представлява една модерна пещ, в която ако няма огън - колкото въглища и да туря, те сами по себе си, не могат да се запалят.
Но ако има огън, непрестанно трябва да се турят въглища и тези въглища трябва да изгарят.
Ако въглищата не изгарят, значи има нещо криво в самата пещ или пък и въглищата не са доброкачествени.
към втори вариант >>
Тогава ще дойдем до положението на Настрадин Ходжа, който научил магарето си да не яде.
(втори вариант)
Тогава ще дойдем до положението на Настрадин Ходжа, който научил магарето си да не яде.
Той постепенно намалявал дажбите му, докато най-после престанал и да го храни съвсем. Тогава магарето му умряло. Настрадин Ходжа казал: „Тъкмо научих магарето си да не яде, и то умря и ме напусна." Затова казвам на вас: никога не учете магарето си да не яде, защото ще умре, ще ви напусне и тогава вие сами ще си носите товара.
към втори вариант >>
Ако въглищата не изгарят, значи има нещо криво в самата пещ или пък и въглищата не са доброкачествени.
(втори вариант)
Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута. В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората. Той счита, че едни от хората са запалени със свещения огън, а други не са запалени. В това отношение човек представлява една модерна пещ, в която ако няма огън - колкото въглища и да туря, те сами по себе си, не могат да се запалят. Но ако има огън, непрестанно трябва да се турят въглища и тези въглища трябва да изгарят.
Ако въглищата не изгарят, значи има нещо криво в самата пещ или пък и въглищата не са доброкачествени.
към втори вариант >>
Той постепенно намалявал дажбите му, докато най-после престанал и да го храни съвсем.
(втори вариант)
Тогава ще дойдем до положението на Настрадин Ходжа, който научил магарето си да не яде.
Той постепенно намалявал дажбите му, докато най-после престанал и да го храни съвсем.
Тогава магарето му умряло. Настрадин Ходжа казал: „Тъкмо научих магарето си да не яде, и то умря и ме напусна." Затова казвам на вас: никога не учете магарето си да не яде, защото ще умре, ще ви напусне и тогава вие сами ще си носите товара.
към втори вариант >>
На основание на този закон питам: ако ние не любим, какви сме ние?
(втори вариант)
На основание на този закон питам: ако ние не любим, какви сме ние?
Защото процесът на любовта -това е животът. Животът е едно вечно движение, едно вечно проявление на Божествения принцип, който работи у нас. И сега ние се срамуваме от Божествената любов, вследствие на което търсим любовта там, дето я няма. Ние търсим живота там, дето го няма. При всяко ядене с Бога ние живеем, а при всяко ядене без Бога - ние умираме.
към втори вариант >>
Тогава магарето му умряло.
(втори вариант)
Тогава ще дойдем до положението на Настрадин Ходжа, който научил магарето си да не яде. Той постепенно намалявал дажбите му, докато най-после престанал и да го храни съвсем.
Тогава магарето му умряло.
Настрадин Ходжа казал: „Тъкмо научих магарето си да не яде, и то умря и ме напусна." Затова казвам на вас: никога не учете магарето си да не яде, защото ще умре, ще ви напусне и тогава вие сами ще си носите товара.
към втори вариант >>
Защото процесът на любовта -това е животът.
(втори вариант)
На основание на този закон питам: ако ние не любим, какви сме ние?
Защото процесът на любовта -това е животът.
Животът е едно вечно движение, едно вечно проявление на Божествения принцип, който работи у нас. И сега ние се срамуваме от Божествената любов, вследствие на което търсим любовта там, дето я няма. Ние търсим живота там, дето го няма. При всяко ядене с Бога ние живеем, а при всяко ядене без Бога - ние умираме. Старостта постепенно започва да дохожда и ние постепенно губим, докато се почувстваме, че сме обвързани.
към втори вариант >>
Настрадин Ходжа казал: „Тъкмо научих магарето си да не яде, и то умря и ме напусна." Затова казвам на вас: никога не учете магарето си да не яде, защото ще умре, ще ви напусне и тогава вие сами ще си носите товара.
(втори вариант)
Тогава ще дойдем до положението на Настрадин Ходжа, който научил магарето си да не яде. Той постепенно намалявал дажбите му, докато най-после престанал и да го храни съвсем. Тогава магарето му умряло.
Настрадин Ходжа казал: „Тъкмо научих магарето си да не яде, и то умря и ме напусна." Затова казвам на вас: никога не учете магарето си да не яде, защото ще умре, ще ви напусне и тогава вие сами ще си носите товара.
към втори вариант >>
Животът е едно вечно движение, едно вечно проявление на Божествения принцип, който работи у нас.
(втори вариант)
На основание на този закон питам: ако ние не любим, какви сме ние? Защото процесът на любовта -това е животът.
Животът е едно вечно движение, едно вечно проявление на Божествения принцип, който работи у нас.
И сега ние се срамуваме от Божествената любов, вследствие на което търсим любовта там, дето я няма. Ние търсим живота там, дето го няма. При всяко ядене с Бога ние живеем, а при всяко ядене без Бога - ние умираме. Старостта постепенно започва да дохожда и ние постепенно губим, докато се почувстваме, че сме обвързани.
към втори вариант >>
Сега ние ще дойдем до вътрешния смисъл на живота.
(втори вариант)
Сега ние ще дойдем до вътрешния смисъл на живота.
В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта. Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля. Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество. Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее. Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой.
към втори вариант >>
И сега ние се срамуваме от Божествената любов, вследствие на което търсим любовта там, дето я няма.
(втори вариант)
На основание на този закон питам: ако ние не любим, какви сме ние? Защото процесът на любовта -това е животът. Животът е едно вечно движение, едно вечно проявление на Божествения принцип, който работи у нас.
И сега ние се срамуваме от Божествената любов, вследствие на което търсим любовта там, дето я няма.
Ние търсим живота там, дето го няма. При всяко ядене с Бога ние живеем, а при всяко ядене без Бога - ние умираме. Старостта постепенно започва да дохожда и ние постепенно губим, докато се почувстваме, че сме обвързани.
към втори вариант >>
В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта.
(втори вариант)
Сега ние ще дойдем до вътрешния смисъл на живота.
В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта.
Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля. Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество. Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее. Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой. Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората.
към втори вариант >>
Ние търсим живота там, дето го няма.
(втори вариант)
На основание на този закон питам: ако ние не любим, какви сме ние? Защото процесът на любовта -това е животът. Животът е едно вечно движение, едно вечно проявление на Божествения принцип, който работи у нас. И сега ние се срамуваме от Божествената любов, вследствие на което търсим любовта там, дето я няма.
Ние търсим живота там, дето го няма.
При всяко ядене с Бога ние живеем, а при всяко ядене без Бога - ние умираме. Старостта постепенно започва да дохожда и ние постепенно губим, докато се почувстваме, че сме обвързани.
към втори вариант >>
Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля.
(втори вариант)
Сега ние ще дойдем до вътрешния смисъл на живота. В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта.
Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля.
Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество. Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее. Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой. Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората. Ако те обичат грешните хора, те ще внесат греховете си в тебе.
към втори вариант >>
При всяко ядене с Бога ние живеем, а при всяко ядене без Бога - ние умираме.
(втори вариант)
На основание на този закон питам: ако ние не любим, какви сме ние? Защото процесът на любовта -това е животът. Животът е едно вечно движение, едно вечно проявление на Божествения принцип, който работи у нас. И сега ние се срамуваме от Божествената любов, вследствие на което търсим любовта там, дето я няма. Ние търсим живота там, дето го няма.
При всяко ядене с Бога ние живеем, а при всяко ядене без Бога - ние умираме.
Старостта постепенно започва да дохожда и ние постепенно губим, докато се почувстваме, че сме обвързани.
към втори вариант >>
Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество.
(втори вариант)
Сега ние ще дойдем до вътрешния смисъл на живота. В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта. Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля.
Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество.
Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее. Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой. Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората. Ако те обичат грешните хора, те ще внесат греховете си в тебе. Щом грешният те обича, с любовта си той ще внесе всички свои пороци в тебе.
към втори вариант >>
Старостта постепенно започва да дохожда и ние постепенно губим, докато се почувстваме, че сме обвързани.
(втори вариант)
Защото процесът на любовта -това е животът. Животът е едно вечно движение, едно вечно проявление на Божествения принцип, който работи у нас. И сега ние се срамуваме от Божествената любов, вследствие на което търсим любовта там, дето я няма. Ние търсим живота там, дето го няма. При всяко ядене с Бога ние живеем, а при всяко ядене без Бога - ние умираме.
Старостта постепенно започва да дохожда и ние постепенно губим, докато се почувстваме, че сме обвързани.
към втори вариант >>
Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее.
(втори вариант)
Сега ние ще дойдем до вътрешния смисъл на живота. В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта. Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля. Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество.
Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее.
Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой. Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората. Ако те обичат грешните хора, те ще внесат греховете си в тебе. Щом грешният те обича, с любовта си той ще внесе всички свои пороци в тебе. Ти ще се отвориш и ще добиеш всички негови слабости.
към втори вариант >>
Та ние трябва да се повърнем към онова първично верую в света.
(втори вариант)
Та ние трябва да се повърнем към онова първично верую в света.
Това верую са го имали всички верующи и чисти души. И в нашите времена има хора, които имат тази опитност. Не мислете, че в нашите времена няма такива хора. И сега ги има. Това учение е навсякъде и във всички времена.
към втори вариант >>
Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой.
(втори вариант)
Сега ние ще дойдем до вътрешния смисъл на живота. В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта. Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля. Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество. Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее.
Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой.
Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората. Ако те обичат грешните хора, те ще внесат греховете си в тебе. Щом грешният те обича, с любовта си той ще внесе всички свои пороци в тебе. Ти ще се отвориш и ще добиеш всички негови слабости.
към втори вариант >>
Това верую са го имали всички верующи и чисти души.
(втори вариант)
Та ние трябва да се повърнем към онова първично верую в света.
Това верую са го имали всички верующи и чисти души.
И в нашите времена има хора, които имат тази опитност. Не мислете, че в нашите времена няма такива хора. И сега ги има. Това учение е навсякъде и във всички времена. Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено.
към втори вариант >>
Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората.
(втори вариант)
В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта. Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля. Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество. Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее. Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой.
Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората.
Ако те обичат грешните хора, те ще внесат греховете си в тебе. Щом грешният те обича, с любовта си той ще внесе всички свои пороци в тебе. Ти ще се отвориш и ще добиеш всички негови слабости.
към втори вариант >>
И в нашите времена има хора, които имат тази опитност.
(втори вариант)
Та ние трябва да се повърнем към онова първично верую в света. Това верую са го имали всички верующи и чисти души.
И в нашите времена има хора, които имат тази опитност.
Не мислете, че в нашите времена няма такива хора. И сега ги има. Това учение е навсякъде и във всички времена. Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено. Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец.
към втори вариант >>
Ако те обичат грешните хора, те ще внесат греховете си в тебе.
(втори вариант)
Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля. Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество. Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее. Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой. Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората.
Ако те обичат грешните хора, те ще внесат греховете си в тебе.
Щом грешният те обича, с любовта си той ще внесе всички свои пороци в тебе. Ти ще се отвориш и ще добиеш всички негови слабости.
към втори вариант >>
Не мислете, че в нашите времена няма такива хора.
(втори вариант)
Та ние трябва да се повърнем към онова първично верую в света. Това верую са го имали всички верующи и чисти души. И в нашите времена има хора, които имат тази опитност.
Не мислете, че в нашите времена няма такива хора.
И сега ги има. Това учение е навсякъде и във всички времена. Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено. Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец. Няма да стане приведен зет.
към втори вариант >>
Щом грешният те обича, с любовта си той ще внесе всички свои пороци в тебе.
(втори вариант)
Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество. Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее. Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой. Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората. Ако те обичат грешните хора, те ще внесат греховете си в тебе.
Щом грешният те обича, с любовта си той ще внесе всички свои пороци в тебе.
Ти ще се отвориш и ще добиеш всички негови слабости.
към втори вариант >>
И сега ги има.
(втори вариант)
Та ние трябва да се повърнем към онова първично верую в света. Това верую са го имали всички верующи и чисти души. И в нашите времена има хора, които имат тази опитност. Не мислете, че в нашите времена няма такива хора.
И сега ги има.
Това учение е навсякъде и във всички времена. Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено. Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец. Няма да стане приведен зет. Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци.
към втори вариант >>
Ти ще се отвориш и ще добиеш всички негови слабости.
(втори вариант)
Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее. Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой. Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората. Ако те обичат грешните хора, те ще внесат греховете си в тебе. Щом грешният те обича, с любовта си той ще внесе всички свои пороци в тебе.
Ти ще се отвориш и ще добиеш всички негови слабости.
към втори вариант >>
Това учение е навсякъде и във всички времена.
(втори вариант)
Та ние трябва да се повърнем към онова първично верую в света. Това верую са го имали всички верующи и чисти души. И в нашите времена има хора, които имат тази опитност. Не мислете, че в нашите времена няма такива хора. И сега ги има.
Това учение е навсякъде и във всички времена.
Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено. Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец. Няма да стане приведен зет. Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци. Това е едно от привидните схващания на нещата.
към втори вариант >>
Питам: какъв смисъл има да те обича някой грешен, който с всичките свои слабости може да ти направи повече пакости със своята любов, отколкото със своето безлюбие?
(втори вариант)
Питам: какъв смисъл има да те обича някой грешен, който с всичките свои слабости може да ти направи повече пакости със своята любов, отколкото със своето безлюбие?
Когато грешниците гонят, мъчат или убиват хората, това за тях е по-добре, отколкото когато ги обичат. Защо? Понеже тогава ти си затворен за грешния и запазваш своята чистота, а като те обича, ти се отваряш за него като някой охлюв на слънцето. И тогава има едно разрешение, казвате: „Не любете света." Даже и светът да ви люби, вие не го любете, защото се опетнявате.
към втори вариант >>
Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено.
(втори вариант)
Това верую са го имали всички верующи и чисти души. И в нашите времена има хора, които имат тази опитност. Не мислете, че в нашите времена няма такива хора. И сега ги има. Това учение е навсякъде и във всички времена.
Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено.
Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец. Няма да стане приведен зет. Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци. Това е едно от привидните схващания на нещата. Това е и едно от нашите буквални схващания.
към втори вариант >>
Когато грешниците гонят, мъчат или убиват хората, това за тях е по-добре, отколкото когато ги обичат. Защо?
(втори вариант)
Питам: какъв смисъл има да те обича някой грешен, който с всичките свои слабости може да ти направи повече пакости със своята любов, отколкото със своето безлюбие?
Когато грешниците гонят, мъчат или убиват хората, това за тях е по-добре, отколкото когато ги обичат. Защо?
Понеже тогава ти си затворен за грешния и запазваш своята чистота, а като те обича, ти се отваряш за него като някой охлюв на слънцето. И тогава има едно разрешение, казвате: „Не любете света." Даже и светът да ви люби, вие не го любете, защото се опетнявате.
към втори вариант >>
Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец.
(втори вариант)
И в нашите времена има хора, които имат тази опитност. Не мислете, че в нашите времена няма такива хора. И сега ги има. Това учение е навсякъде и във всички времена. Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено.
Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец.
Няма да стане приведен зет. Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци. Това е едно от привидните схващания на нещата. Това е и едно от нашите буквални схващания. Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование.
към втори вариант >>
Понеже тогава ти си затворен за грешния и запазваш своята чистота, а като те обича, ти се отваряш за него като някой охлюв на слънцето.
(втори вариант)
Питам: какъв смисъл има да те обича някой грешен, който с всичките свои слабости може да ти направи повече пакости със своята любов, отколкото със своето безлюбие? Когато грешниците гонят, мъчат или убиват хората, това за тях е по-добре, отколкото когато ги обичат. Защо?
Понеже тогава ти си затворен за грешния и запазваш своята чистота, а като те обича, ти се отваряш за него като някой охлюв на слънцето.
И тогава има едно разрешение, казвате: „Не любете света." Даже и светът да ви люби, вие не го любете, защото се опетнявате.
към втори вариант >>
Няма да стане приведен зет.
(втори вариант)
Не мислете, че в нашите времена няма такива хора. И сега ги има. Това учение е навсякъде и във всички времена. Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено. Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец.
Няма да стане приведен зет.
Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци. Това е едно от привидните схващания на нещата. Това е и едно от нашите буквални схващания. Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование. Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи.
към втори вариант >>
И тогава има едно разрешение, казвате: „Не любете света." Даже и светът да ви люби, вие не го любете, защото се опетнявате.
(втори вариант)
Питам: какъв смисъл има да те обича някой грешен, който с всичките свои слабости може да ти направи повече пакости със своята любов, отколкото със своето безлюбие? Когато грешниците гонят, мъчат или убиват хората, това за тях е по-добре, отколкото когато ги обичат. Защо? Понеже тогава ти си затворен за грешния и запазваш своята чистота, а като те обича, ти се отваряш за него като някой охлюв на слънцето.
И тогава има едно разрешение, казвате: „Не любете света." Даже и светът да ви люби, вие не го любете, защото се опетнявате.
към втори вариант >>
Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци.
(втори вариант)
И сега ги има. Това учение е навсякъде и във всички времена. Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено. Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец. Няма да стане приведен зет.
Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци.
Това е едно от привидните схващания на нещата. Това е и едно от нашите буквални схващания. Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование. Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи. Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака?
към втори вариант >>
Питам: когато Писанието казва да не любим жената на ближния си, какво се подразбира?
(втори вариант)
Питам: когато Писанието казва да не любим жената на ближния си, какво се подразбира?
Това е философска мисъл, която трябва добре да схващате. В тази любов има нещо, което може да прекъсне твоето щастие. За да обичаш другите хора, най-първо ти трябва да обикнеш Бога и с Бога заедно трябва да слезете долу, Той да ви покаже как трябва да обичате другите. Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват. Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом?
към втори вариант >>
Това е едно от привидните схващания на нещата.
(втори вариант)
Това учение е навсякъде и във всички времена. Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено. Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец. Няма да стане приведен зет. Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци.
Това е едно от привидните схващания на нещата.
Това е и едно от нашите буквални схващания. Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование. Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи. Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака? " Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване.
към втори вариант >>
Това е философска мисъл, която трябва добре да схващате.
(втори вариант)
Питам: когато Писанието казва да не любим жената на ближния си, какво се подразбира?
Това е философска мисъл, която трябва добре да схващате.
В тази любов има нещо, което може да прекъсне твоето щастие. За да обичаш другите хора, най-първо ти трябва да обикнеш Бога и с Бога заедно трябва да слезете долу, Той да ви покаже как трябва да обичате другите. Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват. Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом? Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне?
към втори вариант >>
Това е и едно от нашите буквални схващания.
(втори вариант)
Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено. Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец. Няма да стане приведен зет. Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци. Това е едно от привидните схващания на нещата.
Това е и едно от нашите буквални схващания.
Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование. Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи. Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака? " Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване. Христос никога не плака.
към втори вариант >>
В тази любов има нещо, което може да прекъсне твоето щастие.
(втори вариант)
Питам: когато Писанието казва да не любим жената на ближния си, какво се подразбира? Това е философска мисъл, която трябва добре да схващате.
В тази любов има нещо, което може да прекъсне твоето щастие.
За да обичаш другите хора, най-първо ти трябва да обикнеш Бога и с Бога заедно трябва да слезете долу, Той да ви покаже как трябва да обичате другите. Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват. Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом? Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне? Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг.
към втори вариант >>
Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование.
(втори вариант)
Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец. Няма да стане приведен зет. Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци. Това е едно от привидните схващания на нещата. Това е и едно от нашите буквални схващания.
Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование.
Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи. Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака? " Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване. Христос никога не плака. Да не спорим по този въпрос.
към втори вариант >>
За да обичаш другите хора, най-първо ти трябва да обикнеш Бога и с Бога заедно трябва да слезете долу, Той да ви покаже как трябва да обичате другите.
(втори вариант)
Питам: когато Писанието казва да не любим жената на ближния си, какво се подразбира? Това е философска мисъл, която трябва добре да схващате. В тази любов има нещо, което може да прекъсне твоето щастие.
За да обичаш другите хора, най-първо ти трябва да обикнеш Бога и с Бога заедно трябва да слезете долу, Той да ви покаже как трябва да обичате другите.
Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват. Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом? Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне? Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг. Жена без мъж не може.
към втори вариант >>
Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи.
(втори вариант)
Няма да стане приведен зет. Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци. Това е едно от привидните схващания на нещата. Това е и едно от нашите буквални схващания. Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование.
Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи.
Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака? " Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване. Христос никога не плака. Да не спорим по този въпрос. Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество.
към втори вариант >>
Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват.
(втори вариант)
Питам: когато Писанието казва да не любим жената на ближния си, какво се подразбира? Това е философска мисъл, която трябва добре да схващате. В тази любов има нещо, което може да прекъсне твоето щастие. За да обичаш другите хора, най-първо ти трябва да обикнеш Бога и с Бога заедно трябва да слезете долу, Той да ви покаже как трябва да обичате другите.
Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват.
Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом? Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне? Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг. Жена без мъж не може. Ако напусне един, тя ще търси друг със свещ да го намери.
към втори вариант >>
Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака?
(втори вариант)
Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци. Това е едно от привидните схващания на нещата. Това е и едно от нашите буквални схващания. Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование. Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи.
Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака?
" Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване. Христос никога не плака. Да не спорим по този въпрос. Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество. Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа.
към втори вариант >>
Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом?
(втори вариант)
Питам: когато Писанието казва да не любим жената на ближния си, какво се подразбира? Това е философска мисъл, която трябва добре да схващате. В тази любов има нещо, което може да прекъсне твоето щастие. За да обичаш другите хора, най-първо ти трябва да обикнеш Бога и с Бога заедно трябва да слезете долу, Той да ви покаже как трябва да обичате другите. Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват.
Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом?
Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне? Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг. Жена без мъж не може. Ако напусне един, тя ще търси друг със свещ да го намери. И мъжът не може без жена.
към втори вариант >>
" Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване.
(втори вариант)
Това е едно от привидните схващания на нещата. Това е и едно от нашите буквални схващания. Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование. Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи. Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака?
" Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване.
Христос никога не плака. Да не спорим по този въпрос. Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество. Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа. И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи?
към втори вариант >>
Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне?
(втори вариант)
Това е философска мисъл, която трябва добре да схващате. В тази любов има нещо, което може да прекъсне твоето щастие. За да обичаш другите хора, най-първо ти трябва да обикнеш Бога и с Бога заедно трябва да слезете долу, Той да ви покаже как трябва да обичате другите. Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват. Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом?
Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне?
Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг. Жена без мъж не може. Ако напусне един, тя ще търси друг със свещ да го намери. И мъжът не може без жена. Не можете да се избавите един от друг.
към втори вариант >>
Христос никога не плака.
(втори вариант)
Това е и едно от нашите буквални схващания. Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование. Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи. Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака? " Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване.
Христос никога не плака.
Да не спорим по този въпрос. Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество. Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа. И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи? " Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило.
към втори вариант >>
Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг.
(втори вариант)
В тази любов има нещо, което може да прекъсне твоето щастие. За да обичаш другите хора, най-първо ти трябва да обикнеш Бога и с Бога заедно трябва да слезете долу, Той да ви покаже как трябва да обичате другите. Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват. Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом? Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне?
Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг.
Жена без мъж не може. Ако напусне един, тя ще търси друг със свещ да го намери. И мъжът не може без жена. Не можете да се избавите един от друг.
към втори вариант >>
Да не спорим по този въпрос.
(втори вариант)
Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование. Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи. Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака? " Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване. Христос никога не плака.
Да не спорим по този въпрос.
Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество. Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа. И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи? " Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило. Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува.
към втори вариант >>
Жена без мъж не може.
(втори вариант)
За да обичаш другите хора, най-първо ти трябва да обикнеш Бога и с Бога заедно трябва да слезете долу, Той да ви покаже как трябва да обичате другите. Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват. Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом? Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне? Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг.
Жена без мъж не може.
Ако напусне един, тя ще търси друг със свещ да го намери. И мъжът не може без жена. Не можете да се избавите един от друг.
към втори вариант >>
Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество.
(втори вариант)
Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи. Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака? " Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване. Христос никога не плака. Да не спорим по този въпрос.
Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество.
Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа. И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи? " Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило. Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува. Щом Божественото начало се оттегли от човека, тогава всички хора вече си мязат.
към втори вариант >>
Ако напусне един, тя ще търси друг със свещ да го намери.
(втори вариант)
Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват. Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом? Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне? Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг. Жена без мъж не може.
Ако напусне един, тя ще търси друг със свещ да го намери.
И мъжът не може без жена. Не можете да се избавите един от друг.
към втори вариант >>
Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа.
(втори вариант)
Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака? " Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване. Христос никога не плака. Да не спорим по този въпрос. Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество.
Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа.
И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи? " Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило. Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува. Щом Божественото начало се оттегли от човека, тогава всички хора вече си мязат. Хората не огрубяват тогава, но стават хилави, слаби.
към втори вариант >>
И мъжът не може без жена.
(втори вариант)
Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом? Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне? Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг. Жена без мъж не може. Ако напусне един, тя ще търси друг със свещ да го намери.
И мъжът не може без жена.
Не можете да се избавите един от друг.
към втори вариант >>
И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи?
(втори вариант)
" Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване. Христос никога не плака. Да не спорим по този въпрос. Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество. Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа.
И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи?
" Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило. Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува. Щом Божественото начало се оттегли от човека, тогава всички хора вече си мязат. Хората не огрубяват тогава, но стават хилави, слаби. Щом дойде Божественото начало у човека, тогава всички хора стават силни, благородни.
към втори вариант >>
Не можете да се избавите един от друг.
(втори вариант)
Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне? Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг. Жена без мъж не може. Ако напусне един, тя ще търси друг със свещ да го намери. И мъжът не може без жена.
Не можете да се избавите един от друг.
към втори вариант >>
" Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило.
(втори вариант)
Христос никога не плака. Да не спорим по този въпрос. Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество. Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа. И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи?
" Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило.
Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува. Щом Божественото начало се оттегли от човека, тогава всички хора вече си мязат. Хората не огрубяват тогава, но стават хилави, слаби. Щом дойде Божественото начало у човека, тогава всички хора стават силни, благородни.
към втори вариант >>
Същото се отнася и до знанието.
(втори вариант)
Същото се отнася и до знанието.
Човек напуща едно знание и търси друго. Казваш: „Е, новото знание." Че и новото знание носи заблуждения, както и старото! Промениш една теория с някоя нова и казваш: „Това са най-новите схващания за света или това са най-новите схващания за социалния живот, или за икономическото или за политическото положение на народите." Какво са допринесли тези нови теории?
към втори вариант >>
Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува.
(втори вариант)
Да не спорим по този въпрос. Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество. Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа. И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи? " Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило.
Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува.
Щом Божественото начало се оттегли от човека, тогава всички хора вече си мязат. Хората не огрубяват тогава, но стават хилави, слаби. Щом дойде Божественото начало у човека, тогава всички хора стават силни, благородни.
към втори вариант >>
Човек напуща едно знание и търси друго.
(втори вариант)
Същото се отнася и до знанието.
Човек напуща едно знание и търси друго.
Казваш: „Е, новото знание." Че и новото знание носи заблуждения, както и старото! Промениш една теория с някоя нова и казваш: „Това са най-новите схващания за света или това са най-новите схващания за социалния живот, или за икономическото или за политическото положение на народите." Какво са допринесли тези нови теории?
към втори вариант >>
Щом Божественото начало се оттегли от човека, тогава всички хора вече си мязат.
(втори вариант)
Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество. Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа. И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи? " Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило. Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува.
Щом Божественото начало се оттегли от човека, тогава всички хора вече си мязат.
Хората не огрубяват тогава, но стават хилави, слаби. Щом дойде Божественото начало у човека, тогава всички хора стават силни, благородни.
към втори вариант >>
Казваш: „Е, новото знание." Че и новото знание носи заблуждения, както и старото!
(втори вариант)
Същото се отнася и до знанието. Човек напуща едно знание и търси друго.
Казваш: „Е, новото знание." Че и новото знание носи заблуждения, както и старото!
Промениш една теория с някоя нова и казваш: „Това са най-новите схващания за света или това са най-новите схващания за социалния живот, или за икономическото или за политическото положение на народите." Какво са допринесли тези нови теории?
към втори вариант >>
Хората не огрубяват тогава, но стават хилави, слаби.
(втори вариант)
Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа. И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи? " Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило. Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува. Щом Божественото начало се оттегли от човека, тогава всички хора вече си мязат.
Хората не огрубяват тогава, но стават хилави, слаби.
Щом дойде Божественото начало у човека, тогава всички хора стават силни, благородни.
към втори вариант >>
Промениш една теория с някоя нова и казваш: „Това са най-новите схващания за света или това са най-новите схващания за социалния живот, или за икономическото или за политическото положение на народите." Какво са допринесли тези нови теории?
(втори вариант)
Същото се отнася и до знанието. Човек напуща едно знание и търси друго. Казваш: „Е, новото знание." Че и новото знание носи заблуждения, както и старото!
Промениш една теория с някоя нова и казваш: „Това са най-новите схващания за света или това са най-новите схващания за социалния живот, или за икономическото или за политическото положение на народите." Какво са допринесли тези нови теории?
към втори вариант >>
Щом дойде Божественото начало у човека, тогава всички хора стават силни, благородни.
(втори вариант)
И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи? " Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило. Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува. Щом Божественото начало се оттегли от човека, тогава всички хора вече си мязат. Хората не огрубяват тогава, но стават хилави, слаби.
Щом дойде Божественото начало у човека, тогава всички хора стават силни, благородни.
към втори вариант >>
Или казваме, че ние трябва да определим нашите отношения към хората.
(втори вариант)
Или казваме, че ние трябва да определим нашите отношения към хората.
Нашите отношения към хората са отдавна определени от онази Първична причина, от онзи Първичен закон, който ни е изпратил на земята. Понеже ти, като влизаш в кой и да е институт на учение, не си ти, който създаваш тази програма. Програмата е отдавна създадена и ние същевременно създаваме друга нова програма за живота, като напущаме първичната програма. Обаче нашата програма всякога се анулира. Ние всякога търсим щастието там, дето го няма.
към втори вариант >>
„Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Любовта седи в едно особено, специфично качество, което носи живота.
(втори вариант)
„Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Любовта седи в едно особено, специфично качество, което носи живота.
Любовта е била особен предмет за изучаване още от древните мъдреци. И когато човек влезе в тази посока, у него започват да се проявяват особени признаци по тялото или някъде по лицето му, и тогава ние казваме, че лицето на този човек се е променило някак, очите му също са се променили. Щом човек започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни. Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка. Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване.
към втори вариант >>
Нашите отношения към хората са отдавна определени от онази Първична причина, от онзи Първичен закон, който ни е изпратил на земята.
(втори вариант)
Или казваме, че ние трябва да определим нашите отношения към хората.
Нашите отношения към хората са отдавна определени от онази Първична причина, от онзи Първичен закон, който ни е изпратил на земята.
Понеже ти, като влизаш в кой и да е институт на учение, не си ти, който създаваш тази програма. Програмата е отдавна създадена и ние същевременно създаваме друга нова програма за живота, като напущаме първичната програма. Обаче нашата програма всякога се анулира. Ние всякога търсим щастието там, дето го няма.
към втори вариант >>
Любовта е била особен предмет за изучаване още от древните мъдреци.
(втори вариант)
„Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Любовта седи в едно особено, специфично качество, което носи живота.
Любовта е била особен предмет за изучаване още от древните мъдреци.
И когато човек влезе в тази посока, у него започват да се проявяват особени признаци по тялото или някъде по лицето му, и тогава ние казваме, че лицето на този човек се е променило някак, очите му също са се променили. Щом човек започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни. Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка. Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване. Определено е какво той иска да каже.
към втори вариант >>
Понеже ти, като влизаш в кой и да е институт на учение, не си ти, който създаваш тази програма.
(втори вариант)
Или казваме, че ние трябва да определим нашите отношения към хората. Нашите отношения към хората са отдавна определени от онази Първична причина, от онзи Първичен закон, който ни е изпратил на земята.
Понеже ти, като влизаш в кой и да е институт на учение, не си ти, който създаваш тази програма.
Програмата е отдавна създадена и ние същевременно създаваме друга нова програма за живота, като напущаме първичната програма. Обаче нашата програма всякога се анулира. Ние всякога търсим щастието там, дето го няма.
към втори вариант >>
И когато човек влезе в тази посока, у него започват да се проявяват особени признаци по тялото или някъде по лицето му, и тогава ние казваме, че лицето на този човек се е променило някак, очите му също са се променили.
(втори вариант)
„Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Любовта седи в едно особено, специфично качество, което носи живота. Любовта е била особен предмет за изучаване още от древните мъдреци.
И когато човек влезе в тази посока, у него започват да се проявяват особени признаци по тялото или някъде по лицето му, и тогава ние казваме, че лицето на този човек се е променило някак, очите му също са се променили.
Щом човек започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни. Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка. Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване. Определено е какво той иска да каже. Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе.
към втори вариант >>
Програмата е отдавна създадена и ние същевременно създаваме друга нова програма за живота, като напущаме първичната програма.
(втори вариант)
Или казваме, че ние трябва да определим нашите отношения към хората. Нашите отношения към хората са отдавна определени от онази Първична причина, от онзи Първичен закон, който ни е изпратил на земята. Понеже ти, като влизаш в кой и да е институт на учение, не си ти, който създаваш тази програма.
Програмата е отдавна създадена и ние същевременно създаваме друга нова програма за живота, като напущаме първичната програма.
Обаче нашата програма всякога се анулира. Ние всякога търсим щастието там, дето го няма.
към втори вариант >>
Щом човек започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни.
(втори вариант)
„Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Любовта седи в едно особено, специфично качество, което носи живота. Любовта е била особен предмет за изучаване още от древните мъдреци. И когато човек влезе в тази посока, у него започват да се проявяват особени признаци по тялото или някъде по лицето му, и тогава ние казваме, че лицето на този човек се е променило някак, очите му също са се променили.
Щом човек започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни.
Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка. Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване. Определено е какво той иска да каже. Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе. Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо!
към втори вариант >>
Обаче нашата програма всякога се анулира.
(втори вариант)
Или казваме, че ние трябва да определим нашите отношения към хората. Нашите отношения към хората са отдавна определени от онази Първична причина, от онзи Първичен закон, който ни е изпратил на земята. Понеже ти, като влизаш в кой и да е институт на учение, не си ти, който създаваш тази програма. Програмата е отдавна създадена и ние същевременно създаваме друга нова програма за живота, като напущаме първичната програма.
Обаче нашата програма всякога се анулира.
Ние всякога търсим щастието там, дето го няма.
към втори вариант >>
Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка.
(втори вариант)
„Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Любовта седи в едно особено, специфично качество, което носи живота. Любовта е била особен предмет за изучаване още от древните мъдреци. И когато човек влезе в тази посока, у него започват да се проявяват особени признаци по тялото или някъде по лицето му, и тогава ние казваме, че лицето на този човек се е променило някак, очите му също са се променили. Щом човек започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни.
Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка.
Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване. Определено е какво той иска да каже. Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе. Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо! " Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си.
към втори вариант >>
Ние всякога търсим щастието там, дето го няма.
(втори вариант)
Или казваме, че ние трябва да определим нашите отношения към хората. Нашите отношения към хората са отдавна определени от онази Първична причина, от онзи Първичен закон, който ни е изпратил на земята. Понеже ти, като влизаш в кой и да е институт на учение, не си ти, който създаваш тази програма. Програмата е отдавна създадена и ние същевременно създаваме друга нова програма за живота, като напущаме първичната програма. Обаче нашата програма всякога се анулира.
Ние всякога търсим щастието там, дето го няма.
към втори вариант >>
Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване.
(втори вариант)
„Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Любовта седи в едно особено, специфично качество, което носи живота. Любовта е била особен предмет за изучаване още от древните мъдреци. И когато човек влезе в тази посока, у него започват да се проявяват особени признаци по тялото или някъде по лицето му, и тогава ние казваме, че лицето на този човек се е променило някак, очите му също са се променили. Щом човек започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни. Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка.
Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване.
Определено е какво той иска да каже. Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе. Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо! " Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си. Тогава устата му се свива другояче.
към втори вариант >>
Питам: може ли онзи овчар с онази рунтава кожена дреха да задоволи онази царска дъщеря, която е прекарала един префинен, изтънчен и изискан живот при своя баща?
(втори вариант)
Питам: може ли онзи овчар с онази рунтава кожена дреха да задоволи онази царска дъщеря, която е прекарала един префинен, изтънчен и изискан живот при своя баща?
Този овчар може да задоволи царската дъщеря само за един-два дни, но после тя ще почне да въздиша в колибата на овчаря и да иска да се върне при баща си. Той може да й говори за природата, за това, за онова, но нейният живот при него не е такъв, какъвто тя изисква.
към втори вариант >>
Определено е какво той иска да каже.
(втори вариант)
Любовта е била особен предмет за изучаване още от древните мъдреци. И когато човек влезе в тази посока, у него започват да се проявяват особени признаци по тялото или някъде по лицето му, и тогава ние казваме, че лицето на този човек се е променило някак, очите му също са се променили. Щом човек започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни. Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка. Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване.
Определено е какво той иска да каже.
Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе. Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо! " Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си. Тогава устата му се свива другояче. Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля.
към втори вариант >>
Този овчар може да задоволи царската дъщеря само за един-два дни, но после тя ще почне да въздиша в колибата на овчаря и да иска да се върне при баща си.
(втори вариант)
Питам: може ли онзи овчар с онази рунтава кожена дреха да задоволи онази царска дъщеря, която е прекарала един префинен, изтънчен и изискан живот при своя баща?
Този овчар може да задоволи царската дъщеря само за един-два дни, но после тя ще почне да въздиша в колибата на овчаря и да иска да се върне при баща си.
Той може да й говори за природата, за това, за онова, но нейният живот при него не е такъв, какъвто тя изисква.
към втори вариант >>
Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе.
(втори вариант)
И когато човек влезе в тази посока, у него започват да се проявяват особени признаци по тялото или някъде по лицето му, и тогава ние казваме, че лицето на този човек се е променило някак, очите му също са се променили. Щом човек започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни. Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка. Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване. Определено е какво той иска да каже.
Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе.
Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо! " Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си. Тогава устата му се свива другояче. Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля. А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля.
към втори вариант >>
Той може да й говори за природата, за това, за онова, но нейният живот при него не е такъв, какъвто тя изисква.
(втори вариант)
Питам: може ли онзи овчар с онази рунтава кожена дреха да задоволи онази царска дъщеря, която е прекарала един префинен, изтънчен и изискан живот при своя баща? Този овчар може да задоволи царската дъщеря само за един-два дни, но после тя ще почне да въздиша в колибата на овчаря и да иска да се върне при баща си.
Той може да й говори за природата, за това, за онова, но нейният живот при него не е такъв, какъвто тя изисква.
към втори вариант >>
Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо!
(втори вариант)
Щом човек започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни. Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка. Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване. Определено е какво той иска да каже. Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе.
Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо!
" Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си. Тогава устата му се свива другояче. Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля. А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля. Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка.
към втори вариант >>
Питам: какво може да ни даде светът?
(втори вариант)
Питам: какво може да ни даде светът?
Казвате: „Ние трябва да живеем като хората." Така казват и прасетата. Ти гледай да живееш като прасетата. Че как живеят прасетата? В това няма никаква философия. Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят.
към втори вариант >>
" Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си.
(втори вариант)
Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка. Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване. Определено е какво той иска да каже. Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе. Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо!
" Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си.
Тогава устата му се свива другояче. Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля. А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля. Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка. Очите, които вземат, са по-малки, а очите, които дават, са по-големи, но не като у бухала.
към втори вариант >>
Казвате: „Ние трябва да живеем като хората." Така казват и прасетата.
(втори вариант)
Питам: какво може да ни даде светът?
Казвате: „Ние трябва да живеем като хората." Така казват и прасетата.
Ти гледай да живееш като прасетата. Че как живеят прасетата? В това няма никаква философия. Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят. На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него.
към втори вариант >>
Тогава устата му се свива другояче.
(втори вариант)
Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване. Определено е какво той иска да каже. Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе. Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо! " Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си.
Тогава устата му се свива другояче.
Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля. А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля. Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка. Очите, които вземат, са по-малки, а очите, които дават, са по-големи, но не като у бухала. Очите на бухала са големи - става събиране на светлината, за да може да вижда.
към втори вариант >>
Ти гледай да живееш като прасетата.
(втори вариант)
Питам: какво може да ни даде светът? Казвате: „Ние трябва да живеем като хората." Така казват и прасетата.
Ти гледай да живееш като прасетата.
Че как живеят прасетата? В това няма никаква философия. Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят. На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него. Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно.
към втори вариант >>
Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля.
(втори вариант)
Определено е какво той иска да каже. Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе. Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо! " Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си. Тогава устата му се свива другояче.
Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля.
А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля. Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка. Очите, които вземат, са по-малки, а очите, които дават, са по-големи, но не като у бухала. Очите на бухала са големи - става събиране на светлината, за да може да вижда. Казвам: очите на добрите хора органически съответстват на тяхното лице.
към втори вариант >>
Че как живеят прасетата?
(втори вариант)
Питам: какво може да ни даде светът? Казвате: „Ние трябва да живеем като хората." Така казват и прасетата. Ти гледай да живееш като прасетата.
Че как живеят прасетата?
В това няма никаква философия. Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят. На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него. Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно. Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека.
към втори вариант >>
А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля.
(втори вариант)
Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе. Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо! " Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си. Тогава устата му се свива другояче. Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля.
А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля.
Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка. Очите, които вземат, са по-малки, а очите, които дават, са по-големи, но не като у бухала. Очите на бухала са големи - става събиране на светлината, за да може да вижда. Казвам: очите на добрите хора органически съответстват на тяхното лице. Ако измерим дължината и широчината на лицето, ще видим, че очите са симетрични на лицето.
към втори вариант >>
В това няма никаква философия.
(втори вариант)
Питам: какво може да ни даде светът? Казвате: „Ние трябва да живеем като хората." Така казват и прасетата. Ти гледай да живееш като прасетата. Че как живеят прасетата?
В това няма никаква философия.
Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят. На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него. Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно. Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека. Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата.
към втори вариант >>
Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка.
(втори вариант)
Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо! " Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си. Тогава устата му се свива другояче. Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля. А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля.
Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка.
Очите, които вземат, са по-малки, а очите, които дават, са по-големи, но не като у бухала. Очите на бухала са големи - става събиране на светлината, за да може да вижда. Казвам: очите на добрите хора органически съответстват на тяхното лице. Ако измерим дължината и широчината на лицето, ще видим, че очите са симетрични на лицето.
към втори вариант >>
Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят.
(втори вариант)
Питам: какво може да ни даде светът? Казвате: „Ние трябва да живеем като хората." Така казват и прасетата. Ти гледай да живееш като прасетата. Че как живеят прасетата? В това няма никаква философия.
Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят.
На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него. Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно. Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека. Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата. Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен.
към втори вариант >>
Очите, които вземат, са по-малки, а очите, които дават, са по-големи, но не като у бухала.
(втори вариант)
" Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си. Тогава устата му се свива другояче. Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля. А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля. Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка.
Очите, които вземат, са по-малки, а очите, които дават, са по-големи, но не като у бухала.
Очите на бухала са големи - става събиране на светлината, за да може да вижда. Казвам: очите на добрите хора органически съответстват на тяхното лице. Ако измерим дължината и широчината на лицето, ще видим, че очите са симетрични на лицето.
към втори вариант >>
На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него.
(втори вариант)
Казвате: „Ние трябва да живеем като хората." Така казват и прасетата. Ти гледай да живееш като прасетата. Че как живеят прасетата? В това няма никаква философия. Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят.
На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него.
Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно. Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека. Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата. Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен. Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето?
към втори вариант >>
Очите на бухала са големи - става събиране на светлината, за да може да вижда.
(втори вариант)
Тогава устата му се свива другояче. Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля. А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля. Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка. Очите, които вземат, са по-малки, а очите, които дават, са по-големи, но не като у бухала.
Очите на бухала са големи - става събиране на светлината, за да може да вижда.
Казвам: очите на добрите хора органически съответстват на тяхното лице. Ако измерим дължината и широчината на лицето, ще видим, че очите са симетрични на лицето.
към втори вариант >>
Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно.
(втори вариант)
Ти гледай да живееш като прасетата. Че как живеят прасетата? В това няма никаква философия. Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят. На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него.
Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно.
Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека. Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата. Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен. Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето? " Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях?
към втори вариант >>
Казвам: очите на добрите хора органически съответстват на тяхното лице.
(втори вариант)
Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля. А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля. Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка. Очите, които вземат, са по-малки, а очите, които дават, са по-големи, но не като у бухала. Очите на бухала са големи - става събиране на светлината, за да може да вижда.
Казвам: очите на добрите хора органически съответстват на тяхното лице.
Ако измерим дължината и широчината на лицето, ще видим, че очите са симетрични на лицето.
към втори вариант >>
Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека.
(втори вариант)
Че как живеят прасетата? В това няма никаква философия. Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят. На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него. Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно.
Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека.
Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата. Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен. Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето? " Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях? " Говорят ти за цар, но и това не те задоволява.
към втори вариант >>
Ако измерим дължината и широчината на лицето, ще видим, че очите са симетрични на лицето.
(втори вариант)
А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля. Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка. Очите, които вземат, са по-малки, а очите, които дават, са по-големи, но не като у бухала. Очите на бухала са големи - става събиране на светлината, за да може да вижда. Казвам: очите на добрите хора органически съответстват на тяхното лице.
Ако измерим дължината и широчината на лицето, ще видим, че очите са симетрични на лицето.
към втори вариант >>
Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата.
(втори вариант)
В това няма никаква философия. Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят. На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него. Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно. Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека.
Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата.
Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен. Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето? " Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях? " Говорят ти за цар, но и това не те задоволява. Ти се мислиш [за] особен философ.
към втори вариант >>
Всички хора, у които Божественият принцип е малко занемарен, очите не съответстват на лицето.
(втори вариант)
Всички хора, у които Божественият принцип е малко занемарен, очите не съответстват на лицето.
Мислите, които минават през ума на човека, постоянно отделят лъчи през очите - те постоянно струят. Всяка мисъл, която излиза от човешките очи, храни окото. Човек се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово. От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя. Силата на човека седи в неговите мисли.
към втори вариант >>
Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен.
(втори вариант)
Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят. На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него. Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно. Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека. Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата.
Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен.
Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето? " Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях? " Говорят ти за цар, но и това не те задоволява. Ти се мислиш [за] особен философ. Ти предполагаш - ти още не живееш.
към втори вариант >>
Мислите, които минават през ума на човека, постоянно отделят лъчи през очите - те постоянно струят.
(втори вариант)
Всички хора, у които Божественият принцип е малко занемарен, очите не съответстват на лицето.
Мислите, които минават през ума на човека, постоянно отделят лъчи през очите - те постоянно струят.
Всяка мисъл, която излиза от човешките очи, храни окото. Човек се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово. От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя. Силата на човека седи в неговите мисли. Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж.
към втори вариант >>
Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето?
(втори вариант)
На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него. Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно. Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека. Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата. Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен.
Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето?
" Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях? " Говорят ти за цар, но и това не те задоволява. Ти се мислиш [за] особен философ. Ти предполагаш - ти още не живееш. Ти говориш за царската дъщеря, но за да живееш с нея, ти трябва да имаш нейните разбирания.
към втори вариант >>
Всяка мисъл, която излиза от човешките очи, храни окото.
(втори вариант)
Всички хора, у които Божественият принцип е малко занемарен, очите не съответстват на лицето. Мислите, които минават през ума на човека, постоянно отделят лъчи през очите - те постоянно струят.
Всяка мисъл, която излиза от човешките очи, храни окото.
Човек се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово. От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя. Силата на човека седи в неговите мисли. Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж. Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее.
към втори вариант >>
" Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях?
(втори вариант)
Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно. Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека. Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата. Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен. Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето?
" Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях?
" Говорят ти за цар, но и това не те задоволява. Ти се мислиш [за] особен философ. Ти предполагаш - ти още не живееш. Ти говориш за царската дъщеря, но за да живееш с нея, ти трябва да имаш нейните разбирания. За да могат двама души да живеят добре помежду си, трябва да има известно съответствие между техните мисли и чувства.
към втори вариант >>
Човек се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово.
(втори вариант)
Всички хора, у които Божественият принцип е малко занемарен, очите не съответстват на лицето. Мислите, които минават през ума на човека, постоянно отделят лъчи през очите - те постоянно струят. Всяка мисъл, която излиза от човешките очи, храни окото.
Човек се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово.
От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя. Силата на човека седи в неговите мисли. Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж. Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее. Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел.
към втори вариант >>
" Говорят ти за цар, но и това не те задоволява.
(втори вариант)
Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека. Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата. Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен. Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето? " Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях?
" Говорят ти за цар, но и това не те задоволява.
Ти се мислиш [за] особен философ. Ти предполагаш - ти още не живееш. Ти говориш за царската дъщеря, но за да живееш с нея, ти трябва да имаш нейните разбирания. За да могат двама души да живеят добре помежду си, трябва да има известно съответствие между техните мисли и чувства. Само така може да има любов между тях.
към втори вариант >>
От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя.
(втори вариант)
Всички хора, у които Божественият принцип е малко занемарен, очите не съответстват на лицето. Мислите, които минават през ума на човека, постоянно отделят лъчи през очите - те постоянно струят. Всяка мисъл, която излиза от човешките очи, храни окото. Човек се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово.
От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя.
Силата на човека седи в неговите мисли. Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж. Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее. Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел. Мисълта храни човека.
към втори вариант >>
Ти се мислиш [за] особен философ.
(втори вариант)
Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата. Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен. Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето? " Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях? " Говорят ти за цар, но и това не те задоволява.
Ти се мислиш [за] особен философ.
Ти предполагаш - ти още не живееш. Ти говориш за царската дъщеря, но за да живееш с нея, ти трябва да имаш нейните разбирания. За да могат двама души да живеят добре помежду си, трябва да има известно съответствие между техните мисли и чувства. Само така може да има любов между тях. Щом дойде първото неразбиране, веднага се ражда дисхармония.
към втори вариант >>
Силата на човека седи в неговите мисли.
(втори вариант)
Всички хора, у които Божественият принцип е малко занемарен, очите не съответстват на лицето. Мислите, които минават през ума на човека, постоянно отделят лъчи през очите - те постоянно струят. Всяка мисъл, която излиза от човешките очи, храни окото. Човек се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово. От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя.
Силата на човека седи в неговите мисли.
Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж. Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее. Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел. Мисълта храни човека. Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани.
към втори вариант >>
Ти предполагаш - ти още не живееш.
(втори вариант)
Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен. Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето? " Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях? " Говорят ти за цар, но и това не те задоволява. Ти се мислиш [за] особен философ.
Ти предполагаш - ти още не живееш.
Ти говориш за царската дъщеря, но за да живееш с нея, ти трябва да имаш нейните разбирания. За да могат двама души да живеят добре помежду си, трябва да има известно съответствие между техните мисли и чувства. Само така може да има любов между тях. Щом дойде първото неразбиране, веднага се ражда дисхармония.
към втори вариант >>
Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж.
(втори вариант)
Мислите, които минават през ума на човека, постоянно отделят лъчи през очите - те постоянно струят. Всяка мисъл, която излиза от човешките очи, храни окото. Човек се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово. От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя. Силата на човека седи в неговите мисли.
Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж.
Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее. Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел. Мисълта храни човека. Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани. Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб.
към втори вариант >>
Ти говориш за царската дъщеря, но за да живееш с нея, ти трябва да имаш нейните разбирания.
(втори вариант)
Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето? " Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях? " Говорят ти за цар, но и това не те задоволява. Ти се мислиш [за] особен философ. Ти предполагаш - ти още не живееш.
Ти говориш за царската дъщеря, но за да живееш с нея, ти трябва да имаш нейните разбирания.
За да могат двама души да живеят добре помежду си, трябва да има известно съответствие между техните мисли и чувства. Само така може да има любов между тях. Щом дойде първото неразбиране, веднага се ражда дисхармония.
към втори вариант >>
Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее.
(втори вариант)
Всяка мисъл, която излиза от човешките очи, храни окото. Човек се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово. От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя. Силата на човека седи в неговите мисли. Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж.
Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее.
Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел. Мисълта храни човека. Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани. Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб. Житните зрънца пък са висши, интелигентни същества.
към втори вариант >>
За да могат двама души да живеят добре помежду си, трябва да има известно съответствие между техните мисли и чувства.
(втори вариант)
" Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях? " Говорят ти за цар, но и това не те задоволява. Ти се мислиш [за] особен философ. Ти предполагаш - ти още не живееш. Ти говориш за царската дъщеря, но за да живееш с нея, ти трябва да имаш нейните разбирания.
За да могат двама души да живеят добре помежду си, трябва да има известно съответствие между техните мисли и чувства.
Само така може да има любов между тях. Щом дойде първото неразбиране, веднага се ражда дисхармония.
към втори вариант >>
Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел.
(втори вариант)
Човек се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово. От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя. Силата на човека седи в неговите мисли. Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж. Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее.
Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел.
Мисълта храни човека. Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани. Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб. Житните зрънца пък са висши, интелигентни същества. Някой път ти вземеш едно житно зрънце в ръката си, но и то има свой ум.
към втори вариант >>
Само така може да има любов между тях.
(втори вариант)
" Говорят ти за цар, но и това не те задоволява. Ти се мислиш [за] особен философ. Ти предполагаш - ти още не живееш. Ти говориш за царската дъщеря, но за да живееш с нея, ти трябва да имаш нейните разбирания. За да могат двама души да живеят добре помежду си, трябва да има известно съответствие между техните мисли и чувства.
Само така може да има любов между тях.
Щом дойде първото неразбиране, веднага се ражда дисхармония.
към втори вариант >>
Мисълта храни човека.
(втори вариант)
От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя. Силата на човека седи в неговите мисли. Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж. Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее. Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел.
Мисълта храни човека.
Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани. Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб. Житните зрънца пък са висши, интелигентни същества. Някой път ти вземеш едно житно зрънце в ръката си, но и то има свой ум. Житното зрънце е възлюбено дете, което има свои майка и баща.
към втори вариант >>
Щом дойде първото неразбиране, веднага се ражда дисхармония.
(втори вариант)
Ти се мислиш [за] особен философ. Ти предполагаш - ти още не живееш. Ти говориш за царската дъщеря, но за да живееш с нея, ти трябва да имаш нейните разбирания. За да могат двама души да живеят добре помежду си, трябва да има известно съответствие между техните мисли и чувства. Само така може да има любов между тях.
Щом дойде първото неразбиране, веднага се ражда дисхармония.
към втори вариант >>
Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани.
(втори вариант)
Силата на човека седи в неговите мисли. Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж. Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее. Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел. Мисълта храни човека.
Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани.
Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб. Житните зрънца пък са висши, интелигентни същества. Някой път ти вземеш едно житно зрънце в ръката си, но и то има свой ум. Житното зрънце е възлюбено дете, което има свои майка и баща. Ти пипнеш едно житно зрънце и казваш: „Житно зърно е." Но то се радва, че е влязло в тебе и казва: „Малко съм, но много се радвам, че мога да ти дам нещо от своята любов и да живея в тебе." Ти можеш да го дъвчеш, без да мислиш за него, но то казва: „Радвам се, че ме дъвчеш и колкото повече ме дъвчеш, толкова повече ще ти дам; колкото повече ме стискаш, толкова повече ще ти дам." Сега някои от вас ще разберат криво.
към втори вариант >>
Следователно съществува един принцип, който трябва да се изучава.
(втори вариант)
Следователно съществува един принцип, който трябва да се изучава.
Като срещнеш един човек, ти трябва първо да намериш в него същественото, тоест това, което определя човека като човек. Ти трябва да го определиш. Зароди ли се у този човек желанието да измени живота си, готов ли е той да умре - в правия смисъл на думата той е човек. Така трябва да се съпоставят нещата. Онзи, който е готов да умре, той е в сила ца се избави от терзанията, които светът създава.
към втори вариант >>
Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб.
(втори вариант)
Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж. Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее. Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел. Мисълта храни човека. Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани.
Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб.
Житните зрънца пък са висши, интелигентни същества. Някой път ти вземеш едно житно зрънце в ръката си, но и то има свой ум. Житното зрънце е възлюбено дете, което има свои майка и баща. Ти пипнеш едно житно зрънце и казваш: „Житно зърно е." Но то се радва, че е влязло в тебе и казва: „Малко съм, но много се радвам, че мога да ти дам нещо от своята любов и да живея в тебе." Ти можеш да го дъвчеш, без да мислиш за него, но то казва: „Радвам се, че ме дъвчеш и колкото повече ме дъвчеш, толкова повече ще ти дам; колкото повече ме стискаш, толкова повече ще ти дам." Сега някои от вас ще разберат криво.
към втори вариант >>
Като срещнеш един човек, ти трябва първо да намериш в него същественото, тоест това, което определя човека като човек.
(втори вариант)
Следователно съществува един принцип, който трябва да се изучава.
Като срещнеш един човек, ти трябва първо да намериш в него същественото, тоест това, което определя човека като човек.
Ти трябва да го определиш. Зароди ли се у този човек желанието да измени живота си, готов ли е той да умре - в правия смисъл на думата той е човек. Така трябва да се съпоставят нещата. Онзи, който е готов да умре, той е в сила ца се избави от терзанията, които светът създава.
към втори вариант >>
Житните зрънца пък са висши, интелигентни същества.
(втори вариант)
Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее. Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел. Мисълта храни човека. Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани. Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб.
Житните зрънца пък са висши, интелигентни същества.
Някой път ти вземеш едно житно зрънце в ръката си, но и то има свой ум. Житното зрънце е възлюбено дете, което има свои майка и баща. Ти пипнеш едно житно зрънце и казваш: „Житно зърно е." Но то се радва, че е влязло в тебе и казва: „Малко съм, но много се радвам, че мога да ти дам нещо от своята любов и да живея в тебе." Ти можеш да го дъвчеш, без да мислиш за него, но то казва: „Радвам се, че ме дъвчеш и колкото повече ме дъвчеш, толкова повече ще ти дам; колкото повече ме стискаш, толкова повече ще ти дам." Сега някои от вас ще разберат криво.
към втори вариант >>
Ти трябва да го определиш.
(втори вариант)
Следователно съществува един принцип, който трябва да се изучава. Като срещнеш един човек, ти трябва първо да намериш в него същественото, тоест това, което определя човека като човек.
Ти трябва да го определиш.
Зароди ли се у този човек желанието да измени живота си, готов ли е той да умре - в правия смисъл на думата той е човек. Така трябва да се съпоставят нещата. Онзи, който е готов да умре, той е в сила ца се избави от терзанията, които светът създава.
към втори вариант >>
Някой път ти вземеш едно житно зрънце в ръката си, но и то има свой ум.
(втори вариант)
Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел. Мисълта храни човека. Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани. Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб. Житните зрънца пък са висши, интелигентни същества.
Някой път ти вземеш едно житно зрънце в ръката си, но и то има свой ум.
Житното зрънце е възлюбено дете, което има свои майка и баща. Ти пипнеш едно житно зрънце и казваш: „Житно зърно е." Но то се радва, че е влязло в тебе и казва: „Малко съм, но много се радвам, че мога да ти дам нещо от своята любов и да живея в тебе." Ти можеш да го дъвчеш, без да мислиш за него, но то казва: „Радвам се, че ме дъвчеш и колкото повече ме дъвчеш, толкова повече ще ти дам; колкото повече ме стискаш, толкова повече ще ти дам." Сега някои от вас ще разберат криво.
към втори вариант >>
Зароди ли се у този човек желанието да измени живота си, готов ли е той да умре - в правия смисъл на думата той е човек.
(втори вариант)
Следователно съществува един принцип, който трябва да се изучава. Като срещнеш един човек, ти трябва първо да намериш в него същественото, тоест това, което определя човека като човек. Ти трябва да го определиш.
Зароди ли се у този човек желанието да измени живота си, готов ли е той да умре - в правия смисъл на думата той е човек.
Така трябва да се съпоставят нещата. Онзи, който е готов да умре, той е в сила ца се избави от терзанията, които светът създава.
към втори вариант >>
Житното зрънце е възлюбено дете, което има свои майка и баща.
(втори вариант)
Мисълта храни човека. Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани. Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб. Житните зрънца пък са висши, интелигентни същества. Някой път ти вземеш едно житно зрънце в ръката си, но и то има свой ум.
Житното зрънце е възлюбено дете, което има свои майка и баща.
Ти пипнеш едно житно зрънце и казваш: „Житно зърно е." Но то се радва, че е влязло в тебе и казва: „Малко съм, но много се радвам, че мога да ти дам нещо от своята любов и да живея в тебе." Ти можеш да го дъвчеш, без да мислиш за него, но то казва: „Радвам се, че ме дъвчеш и колкото повече ме дъвчеш, толкова повече ще ти дам; колкото повече ме стискаш, толкова повече ще ти дам." Сега някои от вас ще разберат криво.
към втори вариант >>
Така трябва да се съпоставят нещата.
(втори вариант)
Следователно съществува един принцип, който трябва да се изучава. Като срещнеш един човек, ти трябва първо да намериш в него същественото, тоест това, което определя човека като човек. Ти трябва да го определиш. Зароди ли се у този човек желанието да измени живота си, готов ли е той да умре - в правия смисъл на думата той е човек.
Така трябва да се съпоставят нещата.
Онзи, който е готов да умре, той е в сила ца се избави от терзанията, които светът създава.
към втори вариант >>
Ти пипнеш едно житно зрънце и казваш: „Житно зърно е." Но то се радва, че е влязло в тебе и казва: „Малко съм, но много се радвам, че мога да ти дам нещо от своята любов и да живея в тебе." Ти можеш да го дъвчеш, без да мислиш за него, но то казва: „Радвам се, че ме дъвчеш и колкото повече ме дъвчеш, толкова повече ще ти дам; колкото повече ме стискаш, толкова повече ще ти дам." Сега някои от вас ще разберат криво.
(втори вариант)
Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани. Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб. Житните зрънца пък са висши, интелигентни същества. Някой път ти вземеш едно житно зрънце в ръката си, но и то има свой ум. Житното зрънце е възлюбено дете, което има свои майка и баща.
Ти пипнеш едно житно зрънце и казваш: „Житно зърно е." Но то се радва, че е влязло в тебе и казва: „Малко съм, но много се радвам, че мога да ти дам нещо от своята любов и да живея в тебе." Ти можеш да го дъвчеш, без да мислиш за него, но то казва: „Радвам се, че ме дъвчеш и колкото повече ме дъвчеш, толкова повече ще ти дам; колкото повече ме стискаш, толкова повече ще ти дам." Сега някои от вас ще разберат криво.
към втори вариант >>
Онзи, който е готов да умре, той е в сила ца се избави от терзанията, които светът създава.
(втори вариант)
Следователно съществува един принцип, който трябва да се изучава. Като срещнеш един човек, ти трябва първо да намериш в него същественото, тоест това, което определя човека като човек. Ти трябва да го определиш. Зароди ли се у този човек желанието да измени живота си, готов ли е той да умре - в правия смисъл на думата той е човек. Така трябва да се съпоставят нещата.
Онзи, който е готов да умре, той е в сила ца се избави от терзанията, които светът създава.
към втори вариант >>
Казвам: Божествената любов е несъвместима с любовта на сегашните хора, както и старите дрехи са несъвместими с новите.
(втори вариант)
Казвам: Божествената любов е несъвместима с любовта на сегашните хора, както и старите дрехи са несъвместими с новите.
Ти, със старите си дрехи - върху тях не можеш да облечеш новите. Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи. Трябва да се освободиш от всичко старо. Същото се отнася и до Божественото. Новото не се облича върху стари дрехи.
към втори вариант >>
Например, като ви срещне някой, който ви обича, той най-първо ви се поухили малко.
(втори вариант)
Например, като ви срещне някой, който ви обича, той най-първо ви се поухили малко.
Вие трябва да се вгледвате в онези, които любят. Защото и в любовта има един особен поглед. Вие, които сте стари, и вие, които сте млади - като се срещнат, които се обичат, в погледа им има нещо крадливо. Уж нищо не виждат, но всичко виждат. Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице.
към втори вариант >>
Ти, със старите си дрехи - върху тях не можеш да облечеш новите.
(втори вариант)
Казвам: Божествената любов е несъвместима с любовта на сегашните хора, както и старите дрехи са несъвместими с новите.
Ти, със старите си дрехи - върху тях не можеш да облечеш новите.
Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи. Трябва да се освободиш от всичко старо. Същото се отнася и до Божественото. Новото не се облича върху стари дрехи. Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има.
към втори вариант >>
Вие трябва да се вгледвате в онези, които любят.
(втори вариант)
Например, като ви срещне някой, който ви обича, той най-първо ви се поухили малко.
Вие трябва да се вгледвате в онези, които любят.
Защото и в любовта има един особен поглед. Вие, които сте стари, и вие, които сте млади - като се срещнат, които се обичат, в погледа им има нещо крадливо. Уж нищо не виждат, но всичко виждат. Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице. Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща.
към втори вариант >>
Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи.
(втори вариант)
Казвам: Божествената любов е несъвместима с любовта на сегашните хора, както и старите дрехи са несъвместими с новите. Ти, със старите си дрехи - върху тях не можеш да облечеш новите.
Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи.
Трябва да се освободиш от всичко старо. Същото се отнася и до Божественото. Новото не се облича върху стари дрехи. Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има. Това се отнася до съзнанието.
към втори вариант >>
Защото и в любовта има един особен поглед.
(втори вариант)
Например, като ви срещне някой, който ви обича, той най-първо ви се поухили малко. Вие трябва да се вгледвате в онези, които любят.
Защото и в любовта има един особен поглед.
Вие, които сте стари, и вие, които сте млади - като се срещнат, които се обичат, в погледа им има нещо крадливо. Уж нищо не виждат, но всичко виждат. Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице. Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща. Тя прави инжекции.
към втори вариант >>
Трябва да се освободиш от всичко старо.
(втори вариант)
Казвам: Божествената любов е несъвместима с любовта на сегашните хора, както и старите дрехи са несъвместими с новите. Ти, със старите си дрехи - върху тях не можеш да облечеш новите. Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи.
Трябва да се освободиш от всичко старо.
Същото се отнася и до Божественото. Новото не се облича върху стари дрехи. Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има. Това се отнася до съзнанието. Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма.
към втори вариант >>
Вие, които сте стари, и вие, които сте млади - като се срещнат, които се обичат, в погледа им има нещо крадливо.
(втори вариант)
Например, като ви срещне някой, който ви обича, той най-първо ви се поухили малко. Вие трябва да се вгледвате в онези, които любят. Защото и в любовта има един особен поглед.
Вие, които сте стари, и вие, които сте млади - като се срещнат, които се обичат, в погледа им има нещо крадливо.
Уж нищо не виждат, но всичко виждат. Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице. Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща. Тя прави инжекции. Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра.
към втори вариант >>
Същото се отнася и до Божественото.
(втори вариант)
Казвам: Божествената любов е несъвместима с любовта на сегашните хора, както и старите дрехи са несъвместими с новите. Ти, със старите си дрехи - върху тях не можеш да облечеш новите. Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи. Трябва да се освободиш от всичко старо.
Същото се отнася и до Божественото.
Новото не се облича върху стари дрехи. Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има. Това се отнася до съзнанието. Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма. Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят.
към втори вариант >>
Уж нищо не виждат, но всичко виждат.
(втори вариант)
Например, като ви срещне някой, който ви обича, той най-първо ви се поухили малко. Вие трябва да се вгледвате в онези, които любят. Защото и в любовта има един особен поглед. Вие, които сте стари, и вие, които сте млади - като се срещнат, които се обичат, в погледа им има нещо крадливо.
Уж нищо не виждат, но всичко виждат.
Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице. Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща. Тя прави инжекции. Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра. Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам.
към втори вариант >>
Новото не се облича върху стари дрехи.
(втори вариант)
Казвам: Божествената любов е несъвместима с любовта на сегашните хора, както и старите дрехи са несъвместими с новите. Ти, със старите си дрехи - върху тях не можеш да облечеш новите. Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи. Трябва да се освободиш от всичко старо. Същото се отнася и до Божественото.
Новото не се облича върху стари дрехи.
Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има. Това се отнася до съзнанието. Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма. Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят. Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така.
към втори вариант >>
Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице.
(втори вариант)
Например, като ви срещне някой, който ви обича, той най-първо ви се поухили малко. Вие трябва да се вгледвате в онези, които любят. Защото и в любовта има един особен поглед. Вие, които сте стари, и вие, които сте млади - като се срещнат, които се обичат, в погледа им има нещо крадливо. Уж нищо не виждат, но всичко виждат.
Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице.
Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща. Тя прави инжекции. Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра. Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам. Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това.
към втори вариант >>
Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има.
(втори вариант)
Ти, със старите си дрехи - върху тях не можеш да облечеш новите. Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи. Трябва да се освободиш от всичко старо. Същото се отнася и до Божественото. Новото не се облича върху стари дрехи.
Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има.
Това се отнася до съзнанието. Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма. Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят. Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така. Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира.
към втори вариант >>
Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща.
(втори вариант)
Вие трябва да се вгледвате в онези, които любят. Защото и в любовта има един особен поглед. Вие, които сте стари, и вие, които сте млади - като се срещнат, които се обичат, в погледа им има нещо крадливо. Уж нищо не виждат, но всичко виждат. Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице.
Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща.
Тя прави инжекции. Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра. Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам. Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това. Това е една благородна черта.
към втори вариант >>
Това се отнася до съзнанието.
(втори вариант)
Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи. Трябва да се освободиш от всичко старо. Същото се отнася и до Божественото. Новото не се облича върху стари дрехи. Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има.
Това се отнася до съзнанието.
Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма. Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят. Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така. Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира. Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза.
към втори вариант >>
Тя прави инжекции.
(втори вариант)
Защото и в любовта има един особен поглед. Вие, които сте стари, и вие, които сте млади - като се срещнат, които се обичат, в погледа им има нещо крадливо. Уж нищо не виждат, но всичко виждат. Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице. Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща.
Тя прави инжекции.
Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра. Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам. Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това. Това е една благородна черта. Само че излекуваният, след като се освободи от това лекуване, страх го е вече, че този лекар ще му иска голям хонорар за лекуването.
към втори вариант >>
Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма.
(втори вариант)
Трябва да се освободиш от всичко старо. Същото се отнася и до Божественото. Новото не се облича върху стари дрехи. Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има. Това се отнася до съзнанието.
Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма.
Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят. Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така. Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира. Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза. Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема.
към втори вариант >>
Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра.
(втори вариант)
Вие, които сте стари, и вие, които сте млади - като се срещнат, които се обичат, в погледа им има нещо крадливо. Уж нищо не виждат, но всичко виждат. Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице. Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща. Тя прави инжекции.
Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра.
Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам. Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това. Това е една благородна черта. Само че излекуваният, след като се освободи от това лекуване, страх го е вече, че този лекар ще му иска голям хонорар за лекуването. След това той намисля да бяга и казва: „Тази работа няма да я бъде!
към втори вариант >>
Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят.
(втори вариант)
Същото се отнася и до Божественото. Новото не се облича върху стари дрехи. Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има. Това се отнася до съзнанието. Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма.
Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят.
Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така. Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира. Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза. Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема. Неговата мисъл се лута.
към втори вариант >>
Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам.
(втори вариант)
Уж нищо не виждат, но всичко виждат. Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице. Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща. Тя прави инжекции. Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра.
Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам.
Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това. Това е една благородна черта. Само че излекуваният, след като се освободи от това лекуване, страх го е вече, че този лекар ще му иска голям хонорар за лекуването. След това той намисля да бяга и казва: „Тази работа няма да я бъде! " След това иде вече разлюбването, явява се едно недоверие.
към втори вариант >>
Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така.
(втори вариант)
Новото не се облича върху стари дрехи. Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има. Това се отнася до съзнанието. Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма. Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят.
Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така.
Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира. Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза. Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема. Неговата мисъл се лута. Такъв млад човек аз считам за стар.
към втори вариант >>
Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това.
(втори вариант)
Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице. Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща. Тя прави инжекции. Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра. Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам.
Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това.
Това е една благородна черта. Само че излекуваният, след като се освободи от това лекуване, страх го е вече, че този лекар ще му иска голям хонорар за лекуването. След това той намисля да бяга и казва: „Тази работа няма да я бъде! " След това иде вече разлюбването, явява се едно недоверие.
към втори вариант >>
Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира.
(втори вариант)
Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има. Това се отнася до съзнанието. Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма. Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят. Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така.
Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира.
Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза. Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема. Неговата мисъл се лута. Такъв млад човек аз считам за стар. Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън.
към втори вариант >>
Това е една благородна черта.
(втори вариант)
Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща. Тя прави инжекции. Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра. Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам. Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това.
Това е една благородна черта.
Само че излекуваният, след като се освободи от това лекуване, страх го е вече, че този лекар ще му иска голям хонорар за лекуването. След това той намисля да бяга и казва: „Тази работа няма да я бъде! " След това иде вече разлюбването, явява се едно недоверие.
към втори вариант >>
Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза.
(втори вариант)
Това се отнася до съзнанието. Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма. Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят. Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така. Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира.
Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза.
Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема. Неговата мисъл се лута. Такъв млад човек аз считам за стар. Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън. И затова всички ония мисли, които произвеждат у нас страдания, аз наричам чужди мисли.
към втори вариант >>
Само че излекуваният, след като се освободи от това лекуване, страх го е вече, че този лекар ще му иска голям хонорар за лекуването.
(втори вариант)
Тя прави инжекции. Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра. Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам. Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това. Това е една благородна черта.
Само че излекуваният, след като се освободи от това лекуване, страх го е вече, че този лекар ще му иска голям хонорар за лекуването.
След това той намисля да бяга и казва: „Тази работа няма да я бъде! " След това иде вече разлюбването, явява се едно недоверие.
към втори вариант >>
Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема.
(втори вариант)
Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма. Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят. Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така. Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира. Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза.
Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема.
Неговата мисъл се лута. Такъв млад човек аз считам за стар. Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън. И затова всички ония мисли, които произвеждат у нас страдания, аз наричам чужди мисли. И затова всяка сутрин като ставате, вярвайте, че у вас ще дойде някоя Божествена мисъл.
към втори вариант >>
След това той намисля да бяга и казва: „Тази работа няма да я бъде!
(втори вариант)
Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра. Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам. Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това. Това е една благородна черта. Само че излекуваният, след като се освободи от това лекуване, страх го е вече, че този лекар ще му иска голям хонорар за лекуването.
След това той намисля да бяга и казва: „Тази работа няма да я бъде!
" След това иде вече разлюбването, явява се едно недоверие.
към втори вариант >>
Неговата мисъл се лута.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят. Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така. Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира. Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза. Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема.
Неговата мисъл се лута.
Такъв млад човек аз считам за стар. Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън. И затова всички ония мисли, които произвеждат у нас страдания, аз наричам чужди мисли. И затова всяка сутрин като ставате, вярвайте, че у вас ще дойде някоя Божествена мисъл.
към втори вариант >>
" След това иде вече разлюбването, явява се едно недоверие.
(втори вариант)
Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам. Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това. Това е една благородна черта. Само че излекуваният, след като се освободи от това лекуване, страх го е вече, че този лекар ще му иска голям хонорар за лекуването. След това той намисля да бяга и казва: „Тази работа няма да я бъде!
" След това иде вече разлюбването, явява се едно недоверие.
към втори вариант >>
Такъв млад човек аз считам за стар.
(втори вариант)
Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така. Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира. Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза. Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема. Неговата мисъл се лута.
Такъв млад човек аз считам за стар.
Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън. И затова всички ония мисли, които произвеждат у нас страдания, аз наричам чужди мисли. И затова всяка сутрин като ставате, вярвайте, че у вас ще дойде някоя Божествена мисъл.
към втори вариант >>
Ще се повърнем сега.
(втори вариант)
Ще се повърнем сега.
В живота има една специфична сила, която мъдреците от памтивека са учили. И всички онези, които са влизали в тази област, както и Христос, са учили тази тайна и затова Христос казва: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." В познаването има една специфичност, която определя силата на човека. Човек иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен човек. Казваш: „Вярвам в Бога." Че кой не вярва? Например срещнеш двама души, единият от които е красив, а другият - грозен.
към втори вариант >>
Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън.
(втори вариант)
Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира. Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза. Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема. Неговата мисъл се лута. Такъв млад човек аз считам за стар.
Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън.
И затова всички ония мисли, които произвеждат у нас страдания, аз наричам чужди мисли. И затова всяка сутрин като ставате, вярвайте, че у вас ще дойде някоя Божествена мисъл.
към втори вариант >>
В живота има една специфична сила, която мъдреците от памтивека са учили.
(втори вариант)
Ще се повърнем сега.
В живота има една специфична сила, която мъдреците от памтивека са учили.
И всички онези, които са влизали в тази област, както и Христос, са учили тази тайна и затова Христос казва: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." В познаването има една специфичност, която определя силата на човека. Човек иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен човек. Казваш: „Вярвам в Бога." Че кой не вярва? Например срещнеш двама души, единият от които е красив, а другият - грозен. Но те, като видят една красива мома, и двамата вярват, че тази мома е красива.
към втори вариант >>
И затова всички ония мисли, които произвеждат у нас страдания, аз наричам чужди мисли.
(втори вариант)
Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза. Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема. Неговата мисъл се лута. Такъв млад човек аз считам за стар. Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън.
И затова всички ония мисли, които произвеждат у нас страдания, аз наричам чужди мисли.
И затова всяка сутрин като ставате, вярвайте, че у вас ще дойде някоя Божествена мисъл.
към втори вариант >>
И всички онези, които са влизали в тази област, както и Христос, са учили тази тайна и затова Христос казва: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." В познаването има една специфичност, която определя силата на човека.
(втори вариант)
Ще се повърнем сега. В живота има една специфична сила, която мъдреците от памтивека са учили.
И всички онези, които са влизали в тази област, както и Христос, са учили тази тайна и затова Христос казва: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." В познаването има една специфичност, която определя силата на човека.
Човек иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен човек. Казваш: „Вярвам в Бога." Че кой не вярва? Например срещнеш двама души, единият от които е красив, а другият - грозен. Но те, като видят една красива мома, и двамата вярват, че тази мома е красива. Тази мома може да обикне някога красивия, а някога грозния човек.
към втори вариант >>
И затова всяка сутрин като ставате, вярвайте, че у вас ще дойде някоя Божествена мисъл.
(втори вариант)
Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема. Неговата мисъл се лута. Такъв млад човек аз считам за стар. Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън. И затова всички ония мисли, които произвеждат у нас страдания, аз наричам чужди мисли.
И затова всяка сутрин като ставате, вярвайте, че у вас ще дойде някоя Божествена мисъл.
към втори вариант >>
Човек иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен човек.
(втори вариант)
Ще се повърнем сега. В живота има една специфична сила, която мъдреците от памтивека са учили. И всички онези, които са влизали в тази област, както и Христос, са учили тази тайна и затова Христос казва: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." В познаването има една специфичност, която определя силата на човека.
Човек иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен човек.
Казваш: „Вярвам в Бога." Че кой не вярва? Например срещнеш двама души, единият от които е красив, а другият - грозен. Но те, като видят една красива мома, и двамата вярват, че тази мома е красива. Тази мома може да обикне някога красивия, а някога грозния човек. В красивите моми има понякога амбицията да обикнат грозните хора повече, отколкото красивите.
към втори вариант >>
Казвате: „Кога ще дойдем до това положение?
(втори вариант)
Казвате: „Кога ще дойдем до това положение?
" Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото всякога по-рано. Ако вашата вяра остане такава, каквато е на сегашния свят, вие нищо няма да свършите. Ако всеки, който днес вярва в Бога, това му е достатъчно, тогава каква нужда има да се проповядва на хората? Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората? Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога!
към втори вариант >>
Казваш: „Вярвам в Бога." Че кой не вярва?
(втори вариант)
Ще се повърнем сега. В живота има една специфична сила, която мъдреците от памтивека са учили. И всички онези, които са влизали в тази област, както и Христос, са учили тази тайна и затова Христос казва: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." В познаването има една специфичност, която определя силата на човека. Човек иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен човек.
Казваш: „Вярвам в Бога." Че кой не вярва?
Например срещнеш двама души, единият от които е красив, а другият - грозен. Но те, като видят една красива мома, и двамата вярват, че тази мома е красива. Тази мома може да обикне някога красивия, а някога грозния човек. В красивите моми има понякога амбицията да обикнат грозните хора повече, отколкото красивите.
към втори вариант >>
" Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото всякога по-рано.
(втори вариант)
Казвате: „Кога ще дойдем до това положение?
" Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото всякога по-рано.
Ако вашата вяра остане такава, каквато е на сегашния свят, вие нищо няма да свършите. Ако всеки, който днес вярва в Бога, това му е достатъчно, тогава каква нужда има да се проповядва на хората? Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората? Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога! " Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре.
към втори вариант >>
Например срещнеш двама души, единият от които е красив, а другият - грозен.
(втори вариант)
Ще се повърнем сега. В живота има една специфична сила, която мъдреците от памтивека са учили. И всички онези, които са влизали в тази област, както и Христос, са учили тази тайна и затова Христос казва: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." В познаването има една специфичност, която определя силата на човека. Човек иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен човек. Казваш: „Вярвам в Бога." Че кой не вярва?
Например срещнеш двама души, единият от които е красив, а другият - грозен.
Но те, като видят една красива мома, и двамата вярват, че тази мома е красива. Тази мома може да обикне някога красивия, а някога грозния човек. В красивите моми има понякога амбицията да обикнат грозните хора повече, отколкото красивите.
към втори вариант >>
Ако вашата вяра остане такава, каквато е на сегашния свят, вие нищо няма да свършите.
(втори вариант)
Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? " Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото всякога по-рано.
Ако вашата вяра остане такава, каквато е на сегашния свят, вие нищо няма да свършите.
Ако всеки, който днес вярва в Бога, това му е достатъчно, тогава каква нужда има да се проповядва на хората? Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората? Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога! " Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре. Това е тяхно частично разбиране.
към втори вариант >>
Но те, като видят една красива мома, и двамата вярват, че тази мома е красива.
(втори вариант)
В живота има една специфична сила, която мъдреците от памтивека са учили. И всички онези, които са влизали в тази област, както и Христос, са учили тази тайна и затова Христос казва: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." В познаването има една специфичност, която определя силата на човека. Човек иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен човек. Казваш: „Вярвам в Бога." Че кой не вярва? Например срещнеш двама души, единият от които е красив, а другият - грозен.
Но те, като видят една красива мома, и двамата вярват, че тази мома е красива.
Тази мома може да обикне някога красивия, а някога грозния човек. В красивите моми има понякога амбицията да обикнат грозните хора повече, отколкото красивите.
към втори вариант >>
Ако всеки, който днес вярва в Бога, това му е достатъчно, тогава каква нужда има да се проповядва на хората?
(втори вариант)
Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? " Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото всякога по-рано. Ако вашата вяра остане такава, каквато е на сегашния свят, вие нищо няма да свършите.
Ако всеки, който днес вярва в Бога, това му е достатъчно, тогава каква нужда има да се проповядва на хората?
Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората? Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога! " Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре. Това е тяхно частично разбиране. Това не е противоречие.
към втори вариант >>
Тази мома може да обикне някога красивия, а някога грозния човек.
(втори вариант)
И всички онези, които са влизали в тази област, както и Христос, са учили тази тайна и затова Христос казва: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." В познаването има една специфичност, която определя силата на човека. Човек иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен човек. Казваш: „Вярвам в Бога." Че кой не вярва? Например срещнеш двама души, единият от които е красив, а другият - грозен. Но те, като видят една красива мома, и двамата вярват, че тази мома е красива.
Тази мома може да обикне някога красивия, а някога грозния човек.
В красивите моми има понякога амбицията да обикнат грозните хора повече, отколкото красивите.
към втори вариант >>
Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората?
(втори вариант)
Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? " Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото всякога по-рано. Ако вашата вяра остане такава, каквато е на сегашния свят, вие нищо няма да свършите. Ако всеки, който днес вярва в Бога, това му е достатъчно, тогава каква нужда има да се проповядва на хората?
Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората?
Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога! " Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре. Това е тяхно частично разбиране. Това не е противоречие. Вие знаете разликата между хубавото и лошото ядене.
към втори вариант >>
В красивите моми има понякога амбицията да обикнат грозните хора повече, отколкото красивите.
(втори вариант)
Човек иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен човек. Казваш: „Вярвам в Бога." Че кой не вярва? Например срещнеш двама души, единият от които е красив, а другият - грозен. Но те, като видят една красива мома, и двамата вярват, че тази мома е красива. Тази мома може да обикне някога красивия, а някога грозния човек.
В красивите моми има понякога амбицията да обикнат грозните хора повече, отколкото красивите.
към втори вариант >>
Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога!
(втори вариант)
Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? " Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото всякога по-рано. Ако вашата вяра остане такава, каквато е на сегашния свят, вие нищо няма да свършите. Ако всеки, който днес вярва в Бога, това му е достатъчно, тогава каква нужда има да се проповядва на хората? Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората?
Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога!
" Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре. Това е тяхно частично разбиране. Това не е противоречие. Вие знаете разликата между хубавото и лошото ядене. Вие знаете разликата между хубавото и лошото време.
към втори вариант >>
В „Хиляда и една нощ" се разправя как някоя царска дъщеря се влюбила в някой арап.
(втори вариант)
В „Хиляда и една нощ" се разправя как някоя царска дъщеря се влюбила в някой арап.
Не само в белите хора, но и в черните хора има красота. Някой негър казва: „Моето лице е черно, но сърцето ми е бяло." Ако и лицето е бяло, още по-добре, но трябва да се предпочита бялото сърце пред бялото лице. Вследствие на това в живота може да се яви една вътрешна дисхармония.
към втори вариант >>
" Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре.
(втори вариант)
" Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото всякога по-рано. Ако вашата вяра остане такава, каквато е на сегашния свят, вие нищо няма да свършите. Ако всеки, който днес вярва в Бога, това му е достатъчно, тогава каква нужда има да се проповядва на хората? Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората? Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога!
" Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре.
Това е тяхно частично разбиране. Това не е противоречие. Вие знаете разликата между хубавото и лошото ядене. Вие знаете разликата между хубавото и лошото време. Не е все едно да пътуваш пролетно време, през най-хубавия слънчев ден, когато цветята цъфтят и птичките пеят, както не е все едно да пътуваш през кално време.
към втори вариант >>
Не само в белите хора, но и в черните хора има красота.
(втори вариант)
В „Хиляда и една нощ" се разправя как някоя царска дъщеря се влюбила в някой арап.
Не само в белите хора, но и в черните хора има красота.
Някой негър казва: „Моето лице е черно, но сърцето ми е бяло." Ако и лицето е бяло, още по-добре, но трябва да се предпочита бялото сърце пред бялото лице. Вследствие на това в живота може да се яви една вътрешна дисхармония.
към втори вариант >>
Това е тяхно частично разбиране.
(втори вариант)
Ако вашата вяра остане такава, каквато е на сегашния свят, вие нищо няма да свършите. Ако всеки, който днес вярва в Бога, това му е достатъчно, тогава каква нужда има да се проповядва на хората? Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората? Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога! " Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре.
Това е тяхно частично разбиране.
Това не е противоречие. Вие знаете разликата между хубавото и лошото ядене. Вие знаете разликата между хубавото и лошото време. Не е все едно да пътуваш пролетно време, през най-хубавия слънчев ден, когато цветята цъфтят и птичките пеят, както не е все едно да пътуваш през кално време.
към втори вариант >>
Някой негър казва: „Моето лице е черно, но сърцето ми е бяло." Ако и лицето е бяло, още по-добре, но трябва да се предпочита бялото сърце пред бялото лице.
(втори вариант)
В „Хиляда и една нощ" се разправя как някоя царска дъщеря се влюбила в някой арап. Не само в белите хора, но и в черните хора има красота.
Някой негър казва: „Моето лице е черно, но сърцето ми е бяло." Ако и лицето е бяло, още по-добре, но трябва да се предпочита бялото сърце пред бялото лице.
Вследствие на това в живота може да се яви една вътрешна дисхармония.
към втори вариант >>
Това не е противоречие.
(втори вариант)
Ако всеки, който днес вярва в Бога, това му е достатъчно, тогава каква нужда има да се проповядва на хората? Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората? Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога! " Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре. Това е тяхно частично разбиране.
Това не е противоречие.
Вие знаете разликата между хубавото и лошото ядене. Вие знаете разликата между хубавото и лошото време. Не е все едно да пътуваш пролетно време, през най-хубавия слънчев ден, когато цветята цъфтят и птичките пеят, както не е все едно да пътуваш през кално време.
към втори вариант >>
Вследствие на това в живота може да се яви една вътрешна дисхармония.
(втори вариант)
В „Хиляда и една нощ" се разправя как някоя царска дъщеря се влюбила в някой арап. Не само в белите хора, но и в черните хора има красота. Някой негър казва: „Моето лице е черно, но сърцето ми е бяло." Ако и лицето е бяло, още по-добре, но трябва да се предпочита бялото сърце пред бялото лице.
Вследствие на това в живота може да се яви една вътрешна дисхармония.
към втори вариант >>
Вие знаете разликата между хубавото и лошото ядене.
(втори вариант)
Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората? Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога! " Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре. Това е тяхно частично разбиране. Това не е противоречие.
Вие знаете разликата между хубавото и лошото ядене.
Вие знаете разликата между хубавото и лошото време. Не е все едно да пътуваш пролетно време, през най-хубавия слънчев ден, когато цветята цъфтят и птичките пеят, както не е все едно да пътуваш през кално време.
към втори вариант >>
Та казвам: любовта в света е един от най-свободните актове.
(втори вариант)
Та казвам: любовта в света е един от най-свободните актове.
В любовта, която човек проявява в даден момент - никой не може да се меси в живота на този човек. И ако съвременните хора биха се научили да не се месят в любовните работи на хората, светът би се поправил досега. Майката се меси в любовните работи на дъщеря си, бащата се меси в любовните работи на сина си, ти се месиш в любовните работи на приятеля си, господарят се меси в любовните работи на слугата си и всички казват: „Чакай, не бързай, тя не е за тебе." Че кой за кого е сега? Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е. Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат.
към втори вариант >>
Вие знаете разликата между хубавото и лошото време.
(втори вариант)
Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога! " Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре. Това е тяхно частично разбиране. Това не е противоречие. Вие знаете разликата между хубавото и лошото ядене.
Вие знаете разликата между хубавото и лошото време.
Не е все едно да пътуваш пролетно време, през най-хубавия слънчев ден, когато цветята цъфтят и птичките пеят, както не е все едно да пътуваш през кално време.
към втори вариант >>
В любовта, която човек проявява в даден момент - никой не може да се меси в живота на този човек.
(втори вариант)
Та казвам: любовта в света е един от най-свободните актове.
В любовта, която човек проявява в даден момент - никой не може да се меси в живота на този човек.
И ако съвременните хора биха се научили да не се месят в любовните работи на хората, светът би се поправил досега. Майката се меси в любовните работи на дъщеря си, бащата се меси в любовните работи на сина си, ти се месиш в любовните работи на приятеля си, господарят се меси в любовните работи на слугата си и всички казват: „Чакай, не бързай, тя не е за тебе." Че кой за кого е сега? Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е. Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат. Ако вие [на] мене ще ми говорите за онзи живот, който днес живея, а утре умирам; ако вие ми говорите за една любов, при която утре има разлюбване, това е въпрос на съвременните писатели.
към втори вариант >>
Не е все едно да пътуваш пролетно време, през най-хубавия слънчев ден, когато цветята цъфтят и птичките пеят, както не е все едно да пътуваш през кално време.
(втори вариант)
" Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре. Това е тяхно частично разбиране. Това не е противоречие. Вие знаете разликата между хубавото и лошото ядене. Вие знаете разликата между хубавото и лошото време.
Не е все едно да пътуваш пролетно време, през най-хубавия слънчев ден, когато цветята цъфтят и птичките пеят, както не е все едно да пътуваш през кално време.
към втори вариант >>
И ако съвременните хора биха се научили да не се месят в любовните работи на хората, светът би се поправил досега.
(втори вариант)
Та казвам: любовта в света е един от най-свободните актове. В любовта, която човек проявява в даден момент - никой не може да се меси в живота на този човек.
И ако съвременните хора биха се научили да не се месят в любовните работи на хората, светът би се поправил досега.
Майката се меси в любовните работи на дъщеря си, бащата се меси в любовните работи на сина си, ти се месиш в любовните работи на приятеля си, господарят се меси в любовните работи на слугата си и всички казват: „Чакай, не бързай, тя не е за тебе." Че кой за кого е сега? Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е. Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат. Ако вие [на] мене ще ми говорите за онзи живот, който днес живея, а утре умирам; ако вие ми говорите за една любов, при която утре има разлюбване, това е въпрос на съвременните писатели. Разлюбил я - казват.
към втори вариант >>
Та казвам: онези от вас, които работите върху себе си, трябва да живеете.
(втори вариант)
Та казвам: онези от вас, които работите върху себе си, трябва да живеете.
Сега има много гадатели в света, които казват: „Написана ни е съдбата." Има една написана съдба - тя е първичната, но има и много неща, които не се сбъдват. Нещата се сбъдват само в низходяща степен. Ако предсказвам на някой грешник - каквото му предскажа, ще се сбъдне. Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне. Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне.
към втори вариант >>
Майката се меси в любовните работи на дъщеря си, бащата се меси в любовните работи на сина си, ти се месиш в любовните работи на приятеля си, господарят се меси в любовните работи на слугата си и всички казват: „Чакай, не бързай, тя не е за тебе." Че кой за кого е сега?
(втори вариант)
Та казвам: любовта в света е един от най-свободните актове. В любовта, която човек проявява в даден момент - никой не може да се меси в живота на този човек. И ако съвременните хора биха се научили да не се месят в любовните работи на хората, светът би се поправил досега.
Майката се меси в любовните работи на дъщеря си, бащата се меси в любовните работи на сина си, ти се месиш в любовните работи на приятеля си, господарят се меси в любовните работи на слугата си и всички казват: „Чакай, не бързай, тя не е за тебе." Че кой за кого е сега?
Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е. Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат. Ако вие [на] мене ще ми говорите за онзи живот, който днес живея, а утре умирам; ако вие ми говорите за една любов, при която утре има разлюбване, това е въпрос на съвременните писатели. Разлюбил я - казват. Че той никога не я е любил!
към втори вариант >>
Сега има много гадатели в света, които казват: „Написана ни е съдбата." Има една написана съдба - тя е първичната, но има и много неща, които не се сбъдват.
(втори вариант)
Та казвам: онези от вас, които работите върху себе си, трябва да живеете.
Сега има много гадатели в света, които казват: „Написана ни е съдбата." Има една написана съдба - тя е първичната, но има и много неща, които не се сбъдват.
Нещата се сбъдват само в низходяща степен. Ако предсказвам на някой грешник - каквото му предскажа, ще се сбъдне. Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне. Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне. Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо?
към втори вариант >>
Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е.
(втори вариант)
Та казвам: любовта в света е един от най-свободните актове. В любовта, която човек проявява в даден момент - никой не може да се меси в живота на този човек. И ако съвременните хора биха се научили да не се месят в любовните работи на хората, светът би се поправил досега. Майката се меси в любовните работи на дъщеря си, бащата се меси в любовните работи на сина си, ти се месиш в любовните работи на приятеля си, господарят се меси в любовните работи на слугата си и всички казват: „Чакай, не бързай, тя не е за тебе." Че кой за кого е сега?
Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е.
Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат. Ако вие [на] мене ще ми говорите за онзи живот, който днес живея, а утре умирам; ако вие ми говорите за една любов, при която утре има разлюбване, това е въпрос на съвременните писатели. Разлюбил я - казват. Че той никога не я е любил! Те си играли горе на сцената.
към втори вариант >>
Нещата се сбъдват само в низходяща степен.
(втори вариант)
Та казвам: онези от вас, които работите върху себе си, трябва да живеете. Сега има много гадатели в света, които казват: „Написана ни е съдбата." Има една написана съдба - тя е първичната, но има и много неща, които не се сбъдват.
Нещата се сбъдват само в низходяща степен.
Ако предсказвам на някой грешник - каквото му предскажа, ще се сбъдне. Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне. Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне. Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо? Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот.
към втори вариант >>
Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат.
(втори вариант)
Та казвам: любовта в света е един от най-свободните актове. В любовта, която човек проявява в даден момент - никой не може да се меси в живота на този човек. И ако съвременните хора биха се научили да не се месят в любовните работи на хората, светът би се поправил досега. Майката се меси в любовните работи на дъщеря си, бащата се меси в любовните работи на сина си, ти се месиш в любовните работи на приятеля си, господарят се меси в любовните работи на слугата си и всички казват: „Чакай, не бързай, тя не е за тебе." Че кой за кого е сега? Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е.
Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат.
Ако вие [на] мене ще ми говорите за онзи живот, който днес живея, а утре умирам; ако вие ми говорите за една любов, при която утре има разлюбване, това е въпрос на съвременните писатели. Разлюбил я - казват. Че той никога не я е любил! Те си играли горе на сцената.
към втори вариант >>
Ако предсказвам на някой грешник - каквото му предскажа, ще се сбъдне.
(втори вариант)
Та казвам: онези от вас, които работите върху себе си, трябва да живеете. Сега има много гадатели в света, които казват: „Написана ни е съдбата." Има една написана съдба - тя е първичната, но има и много неща, които не се сбъдват. Нещата се сбъдват само в низходяща степен.
Ако предсказвам на някой грешник - каквото му предскажа, ще се сбъдне.
Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне. Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне. Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо? Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот. Па и самата мома няма тези условия в себе си.
към втори вариант >>
Ако вие [на] мене ще ми говорите за онзи живот, който днес живея, а утре умирам; ако вие ми говорите за една любов, при която утре има разлюбване, това е въпрос на съвременните писатели.
(втори вариант)
В любовта, която човек проявява в даден момент - никой не може да се меси в живота на този човек. И ако съвременните хора биха се научили да не се месят в любовните работи на хората, светът би се поправил досега. Майката се меси в любовните работи на дъщеря си, бащата се меси в любовните работи на сина си, ти се месиш в любовните работи на приятеля си, господарят се меси в любовните работи на слугата си и всички казват: „Чакай, не бързай, тя не е за тебе." Че кой за кого е сега? Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е. Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат.
Ако вие [на] мене ще ми говорите за онзи живот, който днес живея, а утре умирам; ако вие ми говорите за една любов, при която утре има разлюбване, това е въпрос на съвременните писатели.
Разлюбил я - казват. Че той никога не я е любил! Те си играли горе на сцената.
към втори вариант >>
Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне.
(втори вариант)
Та казвам: онези от вас, които работите върху себе си, трябва да живеете. Сега има много гадатели в света, които казват: „Написана ни е съдбата." Има една написана съдба - тя е първичната, но има и много неща, които не се сбъдват. Нещата се сбъдват само в низходяща степен. Ако предсказвам на някой грешник - каквото му предскажа, ще се сбъдне.
Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне.
Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне. Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо? Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот. Па и самата мома няма тези условия в себе си. Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде.
към втори вариант >>
Разлюбил я - казват.
(втори вариант)
И ако съвременните хора биха се научили да не се месят в любовните работи на хората, светът би се поправил досега. Майката се меси в любовните работи на дъщеря си, бащата се меси в любовните работи на сина си, ти се месиш в любовните работи на приятеля си, господарят се меси в любовните работи на слугата си и всички казват: „Чакай, не бързай, тя не е за тебе." Че кой за кого е сега? Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е. Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат. Ако вие [на] мене ще ми говорите за онзи живот, който днес живея, а утре умирам; ако вие ми говорите за една любов, при която утре има разлюбване, това е въпрос на съвременните писатели.
Разлюбил я - казват.
Че той никога не я е любил! Те си играли горе на сцената.
към втори вариант >>
Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне.
(втори вариант)
Та казвам: онези от вас, които работите върху себе си, трябва да живеете. Сега има много гадатели в света, които казват: „Написана ни е съдбата." Има една написана съдба - тя е първичната, но има и много неща, които не се сбъдват. Нещата се сбъдват само в низходяща степен. Ако предсказвам на някой грешник - каквото му предскажа, ще се сбъдне. Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне.
Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне.
Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо? Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот. Па и самата мома няма тези условия в себе си. Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде. Аз бих желал да видя такъв човек.
към втори вариант >>
Че той никога не я е любил!
(втори вариант)
Майката се меси в любовните работи на дъщеря си, бащата се меси в любовните работи на сина си, ти се месиш в любовните работи на приятеля си, господарят се меси в любовните работи на слугата си и всички казват: „Чакай, не бързай, тя не е за тебе." Че кой за кого е сега? Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е. Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат. Ако вие [на] мене ще ми говорите за онзи живот, който днес живея, а утре умирам; ако вие ми говорите за една любов, при която утре има разлюбване, това е въпрос на съвременните писатели. Разлюбил я - казват.
Че той никога не я е любил!
Те си играли горе на сцената.
към втори вариант >>
Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо?
(втори вариант)
Сега има много гадатели в света, които казват: „Написана ни е съдбата." Има една написана съдба - тя е първичната, но има и много неща, които не се сбъдват. Нещата се сбъдват само в низходяща степен. Ако предсказвам на някой грешник - каквото му предскажа, ще се сбъдне. Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне. Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне.
Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо?
Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот. Па и самата мома няма тези условия в себе си. Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде. Аз бих желал да видя такъв човек. На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма.
към втори вариант >>
Те си играли горе на сцената.
(втори вариант)
Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е. Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат. Ако вие [на] мене ще ми говорите за онзи живот, който днес живея, а утре умирам; ако вие ми говорите за една любов, при която утре има разлюбване, това е въпрос на съвременните писатели. Разлюбил я - казват. Че той никога не я е любил!
Те си играли горе на сцената.
към втори вариант >>
Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот.
(втори вариант)
Нещата се сбъдват само в низходяща степен. Ако предсказвам на някой грешник - каквото му предскажа, ще се сбъдне. Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне. Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне. Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо?
Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот.
Па и самата мома няма тези условия в себе си. Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде. Аз бих желал да видя такъв човек. На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма. Който и да казва това, не може да се вярва.
към втори вариант >>
В света съществува следният закон: ти никога не можеш да изгасиш един огън, който е запален от Божествения Дух.
(втори вариант)
В света съществува следният закон: ти никога не можеш да изгасиш един огън, който е запален от Божествения Дух.
Ти можеш да туриш срещу него всички духала, колкото ги има в света, но никога не можеш да го изгасиш. И ако някой мисли, че той може да изгаси любовта, той не е разбрал значението и силата на любовта. Това е най-шашавата работа. Любовта не може да се изгаси. Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва.
към втори вариант >>
Па и самата мома няма тези условия в себе си.
(втори вариант)
Ако предсказвам на някой грешник - каквото му предскажа, ще се сбъдне. Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне. Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне. Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо? Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот.
Па и самата мома няма тези условия в себе си.
Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде. Аз бих желал да видя такъв човек. На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма. Който и да казва това, не може да се вярва. Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора.
към втори вариант >>
Ти можеш да туриш срещу него всички духала, колкото ги има в света, но никога не можеш да го изгасиш.
(втори вариант)
В света съществува следният закон: ти никога не можеш да изгасиш един огън, който е запален от Божествения Дух.
Ти можеш да туриш срещу него всички духала, колкото ги има в света, но никога не можеш да го изгасиш.
И ако някой мисли, че той може да изгаси любовта, той не е разбрал значението и силата на любовта. Това е най-шашавата работа. Любовта не може да се изгаси. Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва. А някои се подчиняват.
към втори вариант >>
Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде.
(втори вариант)
Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне. Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне. Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо? Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот. Па и самата мома няма тези условия в себе си.
Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде.
Аз бих желал да видя такъв човек. На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма. Който и да казва това, не може да се вярва. Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора. Ако има щастливи хора, те не са от мира сего, те не живеят на земята.
към втори вариант >>
И ако някой мисли, че той може да изгаси любовта, той не е разбрал значението и силата на любовта.
(втори вариант)
В света съществува следният закон: ти никога не можеш да изгасиш един огън, който е запален от Божествения Дух. Ти можеш да туриш срещу него всички духала, колкото ги има в света, но никога не можеш да го изгасиш.
И ако някой мисли, че той може да изгаси любовта, той не е разбрал значението и силата на любовта.
Това е най-шашавата работа. Любовта не може да се изгаси. Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва. А някои се подчиняват. Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея?
към втори вариант >>
Аз бих желал да видя такъв човек.
(втори вариант)
Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне. Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо? Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот. Па и самата мома няма тези условия в себе си. Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде.
Аз бих желал да видя такъв човек.
На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма. Който и да казва това, не може да се вярва. Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора. Ако има щастливи хора, те не са от мира сего, те не живеят на земята. Техните разбирания и схващания са съвсем други.
към втори вариант >>
Това е най-шашавата работа.
(втори вариант)
В света съществува следният закон: ти никога не можеш да изгасиш един огън, който е запален от Божествения Дух. Ти можеш да туриш срещу него всички духала, колкото ги има в света, но никога не можеш да го изгасиш. И ако някой мисли, че той може да изгаси любовта, той не е разбрал значението и силата на любовта.
Това е най-шашавата работа.
Любовта не може да се изгаси. Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва. А някои се подчиняват. Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея? Защото обичам Отца Си.
към втори вариант >>
На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма.
(втори вариант)
Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо? Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот. Па и самата мома няма тези условия в себе си. Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде. Аз бих желал да видя такъв човек.
На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма.
Който и да казва това, не може да се вярва. Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора. Ако има щастливи хора, те не са от мира сего, те не живеят на земята. Техните разбирания и схващания са съвсем други. Те са хора от друго поколение, които са изпреварили века си.
към втори вариант >>
Любовта не може да се изгаси.
(втори вариант)
В света съществува следният закон: ти никога не можеш да изгасиш един огън, който е запален от Божествения Дух. Ти можеш да туриш срещу него всички духала, колкото ги има в света, но никога не можеш да го изгасиш. И ако някой мисли, че той може да изгаси любовта, той не е разбрал значението и силата на любовта. Това е най-шашавата работа.
Любовта не може да се изгаси.
Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва. А някои се подчиняват. Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея? Защото обичам Отца Си. Един закон е това.
към втори вариант >>
Който и да казва това, не може да се вярва.
(втори вариант)
Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот. Па и самата мома няма тези условия в себе си. Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде. Аз бих желал да видя такъв човек. На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма.
Който и да казва това, не може да се вярва.
Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора. Ако има щастливи хора, те не са от мира сего, те не живеят на земята. Техните разбирания и схващания са съвсем други. Те са хора от друго поколение, които са изпреварили века си. Те могат да живеят в разсадниците на живота.
към втори вариант >>
Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва.
(втори вариант)
В света съществува следният закон: ти никога не можеш да изгасиш един огън, който е запален от Божествения Дух. Ти можеш да туриш срещу него всички духала, колкото ги има в света, но никога не можеш да го изгасиш. И ако някой мисли, че той може да изгаси любовта, той не е разбрал значението и силата на любовта. Това е най-шашавата работа. Любовта не може да се изгаси.
Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва.
А някои се подчиняват. Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея? Защото обичам Отца Си. Един закон е това. Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си.
към втори вариант >>
Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора.
(втори вариант)
Па и самата мома няма тези условия в себе си. Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде. Аз бих желал да видя такъв човек. На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма. Който и да казва това, не може да се вярва.
Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора.
Ако има щастливи хора, те не са от мира сего, те не живеят на земята. Техните разбирания и схващания са съвсем други. Те са хора от друго поколение, които са изпреварили века си. Те могат да живеят в разсадниците на живота.
към втори вариант >>
А някои се подчиняват.
(втори вариант)
Ти можеш да туриш срещу него всички духала, колкото ги има в света, но никога не можеш да го изгасиш. И ако някой мисли, че той може да изгаси любовта, той не е разбрал значението и силата на любовта. Това е най-шашавата работа. Любовта не може да се изгаси. Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва.
А някои се подчиняват.
Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея? Защото обичам Отца Си. Един закон е това. Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си. Това е най-красивото чувство, което съществува в света!
към втори вариант >>
Ако има щастливи хора, те не са от мира сего, те не живеят на земята.
(втори вариант)
Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде. Аз бих желал да видя такъв човек. На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма. Който и да казва това, не може да се вярва. Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора.
Ако има щастливи хора, те не са от мира сего, те не живеят на земята.
Техните разбирания и схващания са съвсем други. Те са хора от друго поколение, които са изпреварили века си. Те могат да живеят в разсадниците на живота.
към втори вариант >>
Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея?
(втори вариант)
И ако някой мисли, че той може да изгаси любовта, той не е разбрал значението и силата на любовта. Това е най-шашавата работа. Любовта не може да се изгаси. Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва. А някои се подчиняват.
Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея?
Защото обичам Отца Си. Един закон е това. Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си. Това е най-красивото чувство, което съществува в света! И ако вие можете да внесете това чувство в човека -колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит.
към втори вариант >>
Техните разбирания и схващания са съвсем други.
(втори вариант)
Аз бих желал да видя такъв човек. На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма. Който и да казва това, не може да се вярва. Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора. Ако има щастливи хора, те не са от мира сего, те не живеят на земята.
Техните разбирания и схващания са съвсем други.
Те са хора от друго поколение, които са изпреварили века си. Те могат да живеят в разсадниците на живота.
към втори вариант >>
Защото обичам Отца Си.
(втори вариант)
Това е най-шашавата работа. Любовта не може да се изгаси. Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва. А някои се подчиняват. Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея?
Защото обичам Отца Си.
Един закон е това. Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си. Това е най-красивото чувство, което съществува в света! И ако вие можете да внесете това чувство в човека -колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит. У него се заражда един импулс.
към втори вариант >>
Те са хора от друго поколение, които са изпреварили века си.
(втори вариант)
На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма. Който и да казва това, не може да се вярва. Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора. Ако има щастливи хора, те не са от мира сего, те не живеят на земята. Техните разбирания и схващания са съвсем други.
Те са хора от друго поколение, които са изпреварили века си.
Те могат да живеят в разсадниците на живота.
към втори вариант >>
Един закон е това.
(втори вариант)
Любовта не може да се изгаси. Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва. А някои се подчиняват. Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея? Защото обичам Отца Си.
Един закон е това.
Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си. Това е най-красивото чувство, което съществува в света! И ако вие можете да внесете това чувство в човека -колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит. У него се заражда един импулс. Колкото и да е ленив този човек, ако внесете това чувство в него, това специфично чувство, тази леност ще се премахне от него.
към втори вариант >>
Те могат да живеят в разсадниците на живота.
(втори вариант)
Който и да казва това, не може да се вярва. Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора. Ако има щастливи хора, те не са от мира сего, те не живеят на земята. Техните разбирания и схващания са съвсем други. Те са хора от друго поколение, които са изпреварили века си.
Те могат да живеят в разсадниците на живота.
към втори вариант >>
Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си.
(втори вариант)
Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва. А някои се подчиняват. Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея? Защото обичам Отца Си. Един закон е това.
Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си.
Това е най-красивото чувство, което съществува в света! И ако вие можете да внесете това чувство в човека -колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит. У него се заражда един импулс. Колкото и да е ленив този човек, ако внесете това чувство в него, това специфично чувство, тази леност ще се премахне от него. Даже и онзи, който се е обезсърчил, за когото животът се е обезсмислил, ако внесете това специфично чувство в този човек - животът и за него ще се осмисли.
към втори вариант >>
Та казвам: трябва да станете силни, да превъзмогнете условията, в които живеете.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да станете силни, да превъзмогнете условията, в които живеете.
Понеже казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Няма по-голяма сила в света от живота. Това е голямо изкуство. Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това. Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш. А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка.
към втори вариант >>
Това е най-красивото чувство, което съществува в света!
(втори вариант)
А някои се подчиняват. Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея? Защото обичам Отца Си. Един закон е това. Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си.
Това е най-красивото чувство, което съществува в света!
И ако вие можете да внесете това чувство в човека -колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит. У него се заражда един импулс. Колкото и да е ленив този човек, ако внесете това чувство в него, това специфично чувство, тази леност ще се премахне от него. Даже и онзи, който се е обезсърчил, за когото животът се е обезсмислил, ако внесете това специфично чувство в този човек - животът и за него ще се осмисли.
към втори вариант >>
Понеже казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Няма по-голяма сила в света от живота.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да станете силни, да превъзмогнете условията, в които живеете.
Понеже казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Няма по-голяма сила в света от живота.
Това е голямо изкуство. Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това. Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш. А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка. Молиш се на Бога, но не си уверен.
към втори вариант >>
И ако вие можете да внесете това чувство в човека -колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит.
(втори вариант)
Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея? Защото обичам Отца Си. Един закон е това. Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си. Това е най-красивото чувство, което съществува в света!
И ако вие можете да внесете това чувство в човека -колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит.
У него се заражда един импулс. Колкото и да е ленив този човек, ако внесете това чувство в него, това специфично чувство, тази леност ще се премахне от него. Даже и онзи, който се е обезсърчил, за когото животът се е обезсмислил, ако внесете това специфично чувство в този човек - животът и за него ще се осмисли.
към втори вариант >>
Това е голямо изкуство.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да станете силни, да превъзмогнете условията, в които живеете. Понеже казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Няма по-голяма сила в света от живота.
Това е голямо изкуство.
Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това. Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш. А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка. Молиш се на Бога, но не си уверен. Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин.
към втори вариант >>
У него се заражда един импулс.
(втори вариант)
Защото обичам Отца Си. Един закон е това. Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си. Това е най-красивото чувство, което съществува в света! И ако вие можете да внесете това чувство в човека -колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит.
У него се заражда един импулс.
Колкото и да е ленив този човек, ако внесете това чувство в него, това специфично чувство, тази леност ще се премахне от него. Даже и онзи, който се е обезсърчил, за когото животът се е обезсмислил, ако внесете това специфично чувство в този човек - животът и за него ще се осмисли.
към втори вариант >>
Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да станете силни, да превъзмогнете условията, в които живеете. Понеже казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Няма по-голяма сила в света от живота. Това е голямо изкуство.
Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това.
Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш. А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка. Молиш се на Бога, но не си уверен. Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин. Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска.
към втори вариант >>
Колкото и да е ленив този човек, ако внесете това чувство в него, това специфично чувство, тази леност ще се премахне от него.
(втори вариант)
Един закон е това. Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си. Това е най-красивото чувство, което съществува в света! И ако вие можете да внесете това чувство в човека -колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит. У него се заражда един импулс.
Колкото и да е ленив този човек, ако внесете това чувство в него, това специфично чувство, тази леност ще се премахне от него.
Даже и онзи, който се е обезсърчил, за когото животът се е обезсмислил, ако внесете това специфично чувство в този човек - животът и за него ще се осмисли.
към втори вариант >>
Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да станете силни, да превъзмогнете условията, в които живеете. Понеже казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Няма по-голяма сила в света от живота. Това е голямо изкуство. Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това.
Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш.
А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка. Молиш се на Бога, но не си уверен. Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин. Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска. Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска.
към втори вариант >>
Даже и онзи, който се е обезсърчил, за когото животът се е обезсмислил, ако внесете това специфично чувство в този човек - животът и за него ще се осмисли.
(втори вариант)
Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си. Това е най-красивото чувство, което съществува в света! И ако вие можете да внесете това чувство в човека -колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит. У него се заражда един импулс. Колкото и да е ленив този човек, ако внесете това чувство в него, това специфично чувство, тази леност ще се премахне от него.
Даже и онзи, който се е обезсърчил, за когото животът се е обезсмислил, ако внесете това специфично чувство в този човек - животът и за него ще се осмисли.
към втори вариант >>
А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да станете силни, да превъзмогнете условията, в които живеете. Понеже казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Няма по-голяма сила в света от живота. Това е голямо изкуство. Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това. Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш.
А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка.
Молиш се на Бога, но не си уверен. Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин. Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска. Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска. Вие казвате: „Аз като се помоля на Бога, и каквото поискам, ми го даде." Опитайте се да се помолите и да поискате Бог да ви даде сто златни монети, да видим, какво ще ви даде.
към втори вариант >>
Аз говоря за една опитност, която не снемам от небето, но която и всички вие познавате.
(втори вариант)
Аз говоря за една опитност, която не снемам от небето, но която и всички вие познавате.
Вие сега гледате, като че нищо не знаете. Колко пъти и вие сте опитвали това, но нито един от вас не е решавал сериозно. Дойде един княз, намери една мома - вземам момата в най-добър смисъл. Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината. Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита.
към втори вариант >>
Молиш се на Бога, но не си уверен.
(втори вариант)
Понеже казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Няма по-голяма сила в света от живота. Това е голямо изкуство. Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това. Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш. А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка.
Молиш се на Бога, но не си уверен.
Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин. Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска. Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска. Вие казвате: „Аз като се помоля на Бога, и каквото поискам, ми го даде." Опитайте се да се помолите и да поискате Бог да ви даде сто златни монети, да видим, какво ще ви даде.
към втори вариант >>
Вие сега гледате, като че нищо не знаете.
(втори вариант)
Аз говоря за една опитност, която не снемам от небето, но която и всички вие познавате.
Вие сега гледате, като че нищо не знаете.
Колко пъти и вие сте опитвали това, но нито един от вас не е решавал сериозно. Дойде един княз, намери една мома - вземам момата в най-добър смисъл. Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината. Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита. Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече.
към втори вариант >>
Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин.
(втори вариант)
Това е голямо изкуство. Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това. Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш. А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка. Молиш се на Бога, но не си уверен.
Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин.
Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска. Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска. Вие казвате: „Аз като се помоля на Бога, и каквото поискам, ми го даде." Опитайте се да се помолите и да поискате Бог да ви даде сто златни монети, да видим, какво ще ви даде.
към втори вариант >>
Колко пъти и вие сте опитвали това, но нито един от вас не е решавал сериозно.
(втори вариант)
Аз говоря за една опитност, която не снемам от небето, но която и всички вие познавате. Вие сега гледате, като че нищо не знаете.
Колко пъти и вие сте опитвали това, но нито един от вас не е решавал сериозно.
Дойде един княз, намери една мома - вземам момата в най-добър смисъл. Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината. Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита. Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече. Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така.
към втори вариант >>
Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска.
(втори вариант)
Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това. Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш. А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка. Молиш се на Бога, но не си уверен. Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин.
Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска.
Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска. Вие казвате: „Аз като се помоля на Бога, и каквото поискам, ми го даде." Опитайте се да се помолите и да поискате Бог да ви даде сто златни монети, да видим, какво ще ви даде.
към втори вариант >>
Дойде един княз, намери една мома - вземам момата в най-добър смисъл.
(втори вариант)
Аз говоря за една опитност, която не снемам от небето, но която и всички вие познавате. Вие сега гледате, като че нищо не знаете. Колко пъти и вие сте опитвали това, но нито един от вас не е решавал сериозно.
Дойде един княз, намери една мома - вземам момата в най-добър смисъл.
Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината. Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита. Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече. Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така. Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях.
към втори вариант >>
Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска.
(втори вариант)
Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш. А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка. Молиш се на Бога, но не си уверен. Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин. Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска.
Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска.
Вие казвате: „Аз като се помоля на Бога, и каквото поискам, ми го даде." Опитайте се да се помолите и да поискате Бог да ви даде сто златни монети, да видим, какво ще ви даде.
към втори вариант >>
Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината.
(втори вариант)
Аз говоря за една опитност, която не снемам от небето, но която и всички вие познавате. Вие сега гледате, като че нищо не знаете. Колко пъти и вие сте опитвали това, но нито един от вас не е решавал сериозно. Дойде един княз, намери една мома - вземам момата в най-добър смисъл.
Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината.
Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита. Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече. Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така. Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях. Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек?
към втори вариант >>
Вие казвате: „Аз като се помоля на Бога, и каквото поискам, ми го даде." Опитайте се да се помолите и да поискате Бог да ви даде сто златни монети, да видим, какво ще ви даде.
(втори вариант)
А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка. Молиш се на Бога, но не си уверен. Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин. Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска. Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска.
Вие казвате: „Аз като се помоля на Бога, и каквото поискам, ми го даде." Опитайте се да се помолите и да поискате Бог да ви даде сто златни монети, да видим, какво ще ви даде.
към втори вариант >>
Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита.
(втори вариант)
Аз говоря за една опитност, която не снемам от небето, но която и всички вие познавате. Вие сега гледате, като че нищо не знаете. Колко пъти и вие сте опитвали това, но нито един от вас не е решавал сериозно. Дойде един княз, намери една мома - вземам момата в най-добър смисъл. Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината.
Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита.
Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече. Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така. Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях. Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек? Че не е бил от царско произхождение.
към втори вариант >>
Може да вярва само онзи, който е вложил нещо.
(втори вариант)
Може да вярва само онзи, който е вложил нещо.
Чудно нещо. Нищо не си вложил и се молиш. Щом не си вложил нищо, и нищо няма да получиш. Вложил ли си нещо, ще ти се даде. Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде.
към втори вариант >>
Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече.
(втори вариант)
Вие сега гледате, като че нищо не знаете. Колко пъти и вие сте опитвали това, но нито един от вас не е решавал сериозно. Дойде един княз, намери една мома - вземам момата в най-добър смисъл. Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината. Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита.
Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече.
Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така. Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях. Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек? Че не е бил от царско произхождение. Пък и не отказвай това, че Бог е вдъхнал жива душа и си правен от Него.
към втори вариант >>
Чудно нещо.
(втори вариант)
Може да вярва само онзи, който е вложил нещо.
Чудно нещо.
Нищо не си вложил и се молиш. Щом не си вложил нищо, и нищо няма да получиш. Вложил ли си нещо, ще ти се даде. Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде. Дава се само съобразно [труда], който си вложил горе, или кредита, който си вложил в природните банки.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така.
(втори вариант)
Колко пъти и вие сте опитвали това, но нито един от вас не е решавал сериозно. Дойде един княз, намери една мома - вземам момата в най-добър смисъл. Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината. Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита. Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече.
Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така.
Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях. Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек? Че не е бил от царско произхождение. Пък и не отказвай това, че Бог е вдъхнал жива душа и си правен от Него. Тогава где е връзката?
към втори вариант >>
Нищо не си вложил и се молиш.
(втори вариант)
Може да вярва само онзи, който е вложил нещо. Чудно нещо.
Нищо не си вложил и се молиш.
Щом не си вложил нищо, и нищо няма да получиш. Вложил ли си нещо, ще ти се даде. Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде. Дава се само съобразно [труда], който си вложил горе, или кредита, който си вложил в природните банки. Някой човек нищо не е вложил, а очаква.
към втори вариант >>
Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях.
(втори вариант)
Дойде един княз, намери една мома - вземам момата в най-добър смисъл. Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината. Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита. Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече. Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така.
Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях.
Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек? Че не е бил от царско произхождение. Пък и не отказвай това, че Бог е вдъхнал жива душа и си правен от Него. Тогава где е връзката? Значи ти не си от човешката раса.
към втори вариант >>
Щом не си вложил нищо, и нищо няма да получиш.
(втори вариант)
Може да вярва само онзи, който е вложил нещо. Чудно нещо. Нищо не си вложил и се молиш.
Щом не си вложил нищо, и нищо няма да получиш.
Вложил ли си нещо, ще ти се даде. Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде. Дава се само съобразно [труда], който си вложил горе, или кредита, който си вложил в природните банки. Някой човек нищо не е вложил, а очаква. Не е така.
към втори вариант >>
Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек?
(втори вариант)
Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината. Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита. Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече. Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така. Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях.
Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек?
Че не е бил от царско произхождение. Пък и не отказвай това, че Бог е вдъхнал жива душа и си правен от Него. Тогава где е връзката? Значи ти не си от човешката раса.
към втори вариант >>
Вложил ли си нещо, ще ти се даде.
(втори вариант)
Може да вярва само онзи, който е вложил нещо. Чудно нещо. Нищо не си вложил и се молиш. Щом не си вложил нищо, и нищо няма да получиш.
Вложил ли си нещо, ще ти се даде.
Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде. Дава се само съобразно [труда], който си вложил горе, или кредита, който си вложил в природните банки. Някой човек нищо не е вложил, а очаква. Не е така. Христос казва: „Събирайте съкровища за небето, които нито молци ги изяждат, нито [ръж-да] ги разяжда." Това е философията на този живот.
към втори вариант >>
Че не е бил от царско произхождение.
(втори вариант)
Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита. Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече. Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така. Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях. Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек?
Че не е бил от царско произхождение.
Пък и не отказвай това, че Бог е вдъхнал жива душа и си правен от Него. Тогава где е връзката? Значи ти не си от човешката раса.
към втори вариант >>
Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде.
(втори вариант)
Може да вярва само онзи, който е вложил нещо. Чудно нещо. Нищо не си вложил и се молиш. Щом не си вложил нищо, и нищо няма да получиш. Вложил ли си нещо, ще ти се даде.
Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде.
Дава се само съобразно [труда], който си вложил горе, или кредита, който си вложил в природните банки. Някой човек нищо не е вложил, а очаква. Не е така. Христос казва: „Събирайте съкровища за небето, които нито молци ги изяждат, нито [ръж-да] ги разяжда." Това е философията на този живот.
към втори вариант >>
Пък и не отказвай това, че Бог е вдъхнал жива душа и си правен от Него.
(втори вариант)
Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече. Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така. Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях. Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек? Че не е бил от царско произхождение.
Пък и не отказвай това, че Бог е вдъхнал жива душа и си правен от Него.
Тогава где е връзката? Значи ти не си от човешката раса.
към втори вариант >>
Дава се само съобразно [труда], който си вложил горе, или кредита, който си вложил в природните банки.
(втори вариант)
Чудно нещо. Нищо не си вложил и се молиш. Щом не си вложил нищо, и нищо няма да получиш. Вложил ли си нещо, ще ти се даде. Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде.
Дава се само съобразно [труда], който си вложил горе, или кредита, който си вложил в природните банки.
Някой човек нищо не е вложил, а очаква. Не е така. Христос казва: „Събирайте съкровища за небето, които нито молци ги изяждат, нито [ръж-да] ги разяжда." Това е философията на този живот.
към втори вариант >>
Тогава где е връзката?
(втори вариант)
Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така. Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях. Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек? Че не е бил от царско произхождение. Пък и не отказвай това, че Бог е вдъхнал жива душа и си правен от Него.
Тогава где е връзката?
Значи ти не си от човешката раса.
към втори вариант >>
Някой човек нищо не е вложил, а очаква.
(втори вариант)
Нищо не си вложил и се молиш. Щом не си вложил нищо, и нищо няма да получиш. Вложил ли си нещо, ще ти се даде. Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде. Дава се само съобразно [труда], който си вложил горе, или кредита, който си вложил в природните банки.
Някой човек нищо не е вложил, а очаква.
Не е така. Христос казва: „Събирайте съкровища за небето, които нито молци ги изяждат, нито [ръж-да] ги разяжда." Това е философията на този живот.
към втори вариант >>
Значи ти не си от човешката раса.
(втори вариант)
Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях. Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек? Че не е бил от царско произхождение. Пък и не отказвай това, че Бог е вдъхнал жива душа и си правен от Него. Тогава где е връзката?
Значи ти не си от човешката раса.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Щом не си вложил нищо, и нищо няма да получиш. Вложил ли си нещо, ще ти се даде. Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде. Дава се само съобразно [труда], който си вложил горе, или кредита, който си вложил в природните банки. Някой човек нищо не е вложил, а очаква.
Не е така.
Христос казва: „Събирайте съкровища за небето, които нито молци ги изяждат, нито [ръж-да] ги разяжда." Това е философията на този живот.
към втори вариант >>
Сега някои мислят, като се обърнат към живота, към Бога - да повярват и тогава да станат хора.
(втори вариант)
Сега някои мислят, като се обърнат към живота, към Бога - да повярват и тогава да станат хора.
Че Христос носи тази запалка на живота. Човек трябва да се повърне към това, към което първоначално е вярвал.
към втори вариант >>
Христос казва: „Събирайте съкровища за небето, които нито молци ги изяждат, нито [ръж-да] ги разяжда." Това е философията на този живот.
(втори вариант)
Вложил ли си нещо, ще ти се даде. Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде. Дава се само съобразно [труда], който си вложил горе, или кредита, който си вложил в природните банки. Някой човек нищо не е вложил, а очаква. Не е така.
Христос казва: „Събирайте съкровища за небето, които нито молци ги изяждат, нито [ръж-да] ги разяжда." Това е философията на този живот.
към втори вариант >>
Че Христос носи тази запалка на живота.
(втори вариант)
Сега някои мислят, като се обърнат към живота, към Бога - да повярват и тогава да станат хора.
Че Христос носи тази запалка на живота.
Човек трябва да се повърне към това, към което първоначално е вярвал.
към втори вариант >>
Казвам: трябва да вложим нещо в живота и да дойдем до онова знание, което е сигурно.
(втори вариант)
Казвам: трябва да вложим нещо в живота и да дойдем до онова знание, което е сигурно.
Сега аз виждам опасността, до която сте дошли. Всички вие сте дошли до едно място, дето искате да схванете този Божествен принцип, за да живеете добре на земята и да се осигурите. Освен това вие правите разлика между земния и между небесния живот. Не, няма абсолютно никаква разлика. Когато [висшите] духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение.
към втори вариант >>
Човек трябва да се повърне към това, към което първоначално е вярвал.
(втори вариант)
Сега някои мислят, като се обърнат към живота, към Бога - да повярват и тогава да станат хора. Че Христос носи тази запалка на живота.
Човек трябва да се повърне към това, към което първоначално е вярвал.
към втори вариант >>
Сега аз виждам опасността, до която сте дошли.
(втори вариант)
Казвам: трябва да вложим нещо в живота и да дойдем до онова знание, което е сигурно.
Сега аз виждам опасността, до която сте дошли.
Всички вие сте дошли до едно място, дето искате да схванете този Божествен принцип, за да живеете добре на земята и да се осигурите. Освен това вие правите разлика между земния и между небесния живот. Не, няма абсолютно никаква разлика. Когато [висшите] духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение. От работата, която извършват, те се разтушават и изпитват голямо удоволствие, че са сподобени с един такъв красив живот.
към втори вариант >>
„Да се живее, това е смисълът, изкуството" - казват учените, поетите и философите.
(втори вариант)
„Да се живее, това е смисълът, изкуството" - казват учените, поетите и философите.
У всички хора има стремеж да се живее и казват: „Трябва да се живее." Казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Майката живее, и детето ще живее. Ако майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е само едно предположение. Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат.
към втори вариант >>
Казвам: вие трябва да внесете много нещо, много нещо трябва да дадете.
(втори вариант)
Казвам: вие трябва да внесете много нещо, много нещо трябва да дадете.
Вие се задоволявате с малко. Това не е разрешение на въпроса. Вие може да имате една задача. Вие се намесвате, но има един съществен въпрос, който всеки трябва да разреши. Всеки трябва да разреши същественото, което търси.
към втори вариант >>
Всички вие сте дошли до едно място, дето искате да схванете този Божествен принцип, за да живеете добре на земята и да се осигурите.
(втори вариант)
Казвам: трябва да вложим нещо в живота и да дойдем до онова знание, което е сигурно. Сега аз виждам опасността, до която сте дошли.
Всички вие сте дошли до едно място, дето искате да схванете този Божествен принцип, за да живеете добре на земята и да се осигурите.
Освен това вие правите разлика между земния и между небесния живот. Не, няма абсолютно никаква разлика. Когато [висшите] духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение. От работата, която извършват, те се разтушават и изпитват голямо удоволствие, че са сподобени с един такъв красив живот. Те се радват, когато могат да живеят поне една година човешки живот.
към втори вариант >>
У всички хора има стремеж да се живее и казват: „Трябва да се живее." Казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Майката живее, и детето ще живее.
(втори вариант)
„Да се живее, това е смисълът, изкуството" - казват учените, поетите и философите.
У всички хора има стремеж да се живее и казват: „Трябва да се живее." Казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Майката живее, и детето ще живее.
Ако майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е само едно предположение. Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат. Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее.
към втори вариант >>
Вие се задоволявате с малко.
(втори вариант)
Казвам: вие трябва да внесете много нещо, много нещо трябва да дадете.
Вие се задоволявате с малко.
Това не е разрешение на въпроса. Вие може да имате една задача. Вие се намесвате, но има един съществен въпрос, който всеки трябва да разреши. Всеки трябва да разреши същественото, което търси. В това разрешение седи вашата сила и спасението на вашия ум.
към втори вариант >>
Освен това вие правите разлика между земния и между небесния живот.
(втори вариант)
Казвам: трябва да вложим нещо в живота и да дойдем до онова знание, което е сигурно. Сега аз виждам опасността, до която сте дошли. Всички вие сте дошли до едно място, дето искате да схванете този Божествен принцип, за да живеете добре на земята и да се осигурите.
Освен това вие правите разлика между земния и между небесния живот.
Не, няма абсолютно никаква разлика. Когато [висшите] духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение. От работата, която извършват, те се разтушават и изпитват голямо удоволствие, че са сподобени с един такъв красив живот. Те се радват, когато могат да живеят поне една година човешки живот. От това усилие, което правят, те се радват и казват: „Красиво нещо е да бъде ангел в човешка форма." Вие пък казвате: „Хомот е животът." Не, ангелите внасят в човешките форми нещо хубаво, чисто - каквото Бог е създал и в самия човек.
към втори вариант >>
Ако майката умре, и детето ще умре.
(втори вариант)
„Да се живее, това е смисълът, изкуството" - казват учените, поетите и философите. У всички хора има стремеж да се живее и казват: „Трябва да се живее." Казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Майката живее, и детето ще живее.
Ако майката умре, и детето ще умре.
Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е само едно предположение. Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат. Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее. И въздухът е жив.
към втори вариант >>
Това не е разрешение на въпроса.
(втори вариант)
Казвам: вие трябва да внесете много нещо, много нещо трябва да дадете. Вие се задоволявате с малко.
Това не е разрешение на въпроса.
Вие може да имате една задача. Вие се намесвате, но има един съществен въпрос, който всеки трябва да разреши. Всеки трябва да разреши същественото, което търси. В това разрешение седи вашата сила и спасението на вашия ум. Та казвам: ако вие добиете това специфично чувство, ако вие добиете любовта, достатъчно е тогава само да помислите върху известна ваша нужда, и тя ще се задоволи.
към втори вариант >>
Не, няма абсолютно никаква разлика.
(втори вариант)
Казвам: трябва да вложим нещо в живота и да дойдем до онова знание, което е сигурно. Сега аз виждам опасността, до която сте дошли. Всички вие сте дошли до едно място, дето искате да схванете този Божествен принцип, за да живеете добре на земята и да се осигурите. Освен това вие правите разлика между земния и между небесния живот.
Не, няма абсолютно никаква разлика.
Когато [висшите] духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение. От работата, която извършват, те се разтушават и изпитват голямо удоволствие, че са сподобени с един такъв красив живот. Те се радват, когато могат да живеят поне една година човешки живот. От това усилие, което правят, те се радват и казват: „Красиво нещо е да бъде ангел в човешка форма." Вие пък казвате: „Хомот е животът." Не, ангелите внасят в човешките форми нещо хубаво, чисто - каквото Бог е създал и в самия човек.
към втори вариант >>
Някои казват, че детето може да живее и без майка си.
(втори вариант)
„Да се живее, това е смисълът, изкуството" - казват учените, поетите и философите. У всички хора има стремеж да се живее и казват: „Трябва да се живее." Казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Майката живее, и детето ще живее. Ако майката умре, и детето ще умре.
Някои казват, че детето може да живее и без майка си.
Това е само едно предположение. Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат. Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее. И въздухът е жив. Докато въздухът живее, и ние ще живеем.
към втори вариант >>
Вие може да имате една задача.
(втори вариант)
Казвам: вие трябва да внесете много нещо, много нещо трябва да дадете. Вие се задоволявате с малко. Това не е разрешение на въпроса.
Вие може да имате една задача.
Вие се намесвате, но има един съществен въпрос, който всеки трябва да разреши. Всеки трябва да разреши същественото, което търси. В това разрешение седи вашата сила и спасението на вашия ум. Та казвам: ако вие добиете това специфично чувство, ако вие добиете любовта, достатъчно е тогава само да помислите върху известна ваша нужда, и тя ще се задоволи. Аз не искам сега да ви примамвам, но казвам: сега не можете да направите това.
към втори вариант >>
Когато [висшите] духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение.
(втори вариант)
Казвам: трябва да вложим нещо в живота и да дойдем до онова знание, което е сигурно. Сега аз виждам опасността, до която сте дошли. Всички вие сте дошли до едно място, дето искате да схванете този Божествен принцип, за да живеете добре на земята и да се осигурите. Освен това вие правите разлика между земния и между небесния живот. Не, няма абсолютно никаква разлика.
Когато [висшите] духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение.
От работата, която извършват, те се разтушават и изпитват голямо удоволствие, че са сподобени с един такъв красив живот. Те се радват, когато могат да живеят поне една година човешки живот. От това усилие, което правят, те се радват и казват: „Красиво нещо е да бъде ангел в човешка форма." Вие пък казвате: „Хомот е животът." Не, ангелите внасят в човешките форми нещо хубаво, чисто - каквото Бог е създал и в самия човек.
към втори вариант >>
Това е само едно предположение.
(втори вариант)
„Да се живее, това е смисълът, изкуството" - казват учените, поетите и философите. У всички хора има стремеж да се живее и казват: „Трябва да се живее." Казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Майката живее, и детето ще живее. Ако майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си.
Това е само едно предположение.
Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат. Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее. И въздухът е жив. Докато въздухът живее, и ние ще живеем. Ако умре въздухът, и ние ще умрем.
към втори вариант >>
Вие се намесвате, но има един съществен въпрос, който всеки трябва да разреши.
(втори вариант)
Казвам: вие трябва да внесете много нещо, много нещо трябва да дадете. Вие се задоволявате с малко. Това не е разрешение на въпроса. Вие може да имате една задача.
Вие се намесвате, но има един съществен въпрос, който всеки трябва да разреши.
Всеки трябва да разреши същественото, което търси. В това разрешение седи вашата сила и спасението на вашия ум. Та казвам: ако вие добиете това специфично чувство, ако вие добиете любовта, достатъчно е тогава само да помислите върху известна ваша нужда, и тя ще се задоволи. Аз не искам сега да ви примамвам, но казвам: сега не можете да направите това.
към втори вариант >>
От работата, която извършват, те се разтушават и изпитват голямо удоволствие, че са сподобени с един такъв красив живот.
(втори вариант)
Сега аз виждам опасността, до която сте дошли. Всички вие сте дошли до едно място, дето искате да схванете този Божествен принцип, за да живеете добре на земята и да се осигурите. Освен това вие правите разлика между земния и между небесния живот. Не, няма абсолютно никаква разлика. Когато [висшите] духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение.
От работата, която извършват, те се разтушават и изпитват голямо удоволствие, че са сподобени с един такъв красив живот.
Те се радват, когато могат да живеят поне една година човешки живот. От това усилие, което правят, те се радват и казват: „Красиво нещо е да бъде ангел в човешка форма." Вие пък казвате: „Хомот е животът." Не, ангелите внасят в човешките форми нещо хубаво, чисто - каквото Бог е създал и в самия човек.
към втори вариант >>
Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат.
(втори вариант)
„Да се живее, това е смисълът, изкуството" - казват учените, поетите и философите. У всички хора има стремеж да се живее и казват: „Трябва да се живее." Казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Майката живее, и детето ще живее. Ако майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е само едно предположение.
Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат.
Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее. И въздухът е жив. Докато въздухът живее, и ние ще живеем. Ако умре въздухът, и ние ще умрем. Ние не можем да живеем без въздух.
към втори вариант >>
Всеки трябва да разреши същественото, което търси.
(втори вариант)
Казвам: вие трябва да внесете много нещо, много нещо трябва да дадете. Вие се задоволявате с малко. Това не е разрешение на въпроса. Вие може да имате една задача. Вие се намесвате, но има един съществен въпрос, който всеки трябва да разреши.
Всеки трябва да разреши същественото, което търси.
В това разрешение седи вашата сила и спасението на вашия ум. Та казвам: ако вие добиете това специфично чувство, ако вие добиете любовта, достатъчно е тогава само да помислите върху известна ваша нужда, и тя ще се задоволи. Аз не искам сега да ви примамвам, но казвам: сега не можете да направите това.
към втори вариант >>
Те се радват, когато могат да живеят поне една година човешки живот.
(втори вариант)
Всички вие сте дошли до едно място, дето искате да схванете този Божествен принцип, за да живеете добре на земята и да се осигурите. Освен това вие правите разлика между земния и между небесния живот. Не, няма абсолютно никаква разлика. Когато [висшите] духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение. От работата, която извършват, те се разтушават и изпитват голямо удоволствие, че са сподобени с един такъв красив живот.
Те се радват, когато могат да живеят поне една година човешки живот.
От това усилие, което правят, те се радват и казват: „Красиво нещо е да бъде ангел в човешка форма." Вие пък казвате: „Хомот е животът." Не, ангелите внасят в човешките форми нещо хубаво, чисто - каквото Бог е създал и в самия човек.
към втори вариант >>
Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее.
(втори вариант)
У всички хора има стремеж да се живее и казват: „Трябва да се живее." Казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Майката живее, и детето ще живее. Ако майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е само едно предположение. Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат.
Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее.
И въздухът е жив. Докато въздухът живее, и ние ще живеем. Ако умре въздухът, и ние ще умрем. Ние не можем да живеем без въздух. Ако умре водата, и ние ще умрем, но понеже ние не умираме, и водата не умира; понеже водата не умира, и ние живеем.
към втори вариант >>
В това разрешение седи вашата сила и спасението на вашия ум.
(втори вариант)
Вие се задоволявате с малко. Това не е разрешение на въпроса. Вие може да имате една задача. Вие се намесвате, но има един съществен въпрос, който всеки трябва да разреши. Всеки трябва да разреши същественото, което търси.
В това разрешение седи вашата сила и спасението на вашия ум.
Та казвам: ако вие добиете това специфично чувство, ако вие добиете любовта, достатъчно е тогава само да помислите върху известна ваша нужда, и тя ще се задоволи. Аз не искам сега да ви примамвам, но казвам: сега не можете да направите това.
към втори вариант >>
От това усилие, което правят, те се радват и казват: „Красиво нещо е да бъде ангел в човешка форма." Вие пък казвате: „Хомот е животът." Не, ангелите внасят в човешките форми нещо хубаво, чисто - каквото Бог е създал и в самия човек.
(втори вариант)
Освен това вие правите разлика между земния и между небесния живот. Не, няма абсолютно никаква разлика. Когато [висшите] духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение. От работата, която извършват, те се разтушават и изпитват голямо удоволствие, че са сподобени с един такъв красив живот. Те се радват, когато могат да живеят поне една година човешки живот.
От това усилие, което правят, те се радват и казват: „Красиво нещо е да бъде ангел в човешка форма." Вие пък казвате: „Хомот е животът." Не, ангелите внасят в човешките форми нещо хубаво, чисто - каквото Бог е създал и в самия човек.
към втори вариант >>
И въздухът е жив.
(втори вариант)
Ако майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е само едно предположение. Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат. Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее.
И въздухът е жив.
Докато въздухът живее, и ние ще живеем. Ако умре въздухът, и ние ще умрем. Ние не можем да живеем без въздух. Ако умре водата, и ние ще умрем, но понеже ние не умираме, и водата не умира; понеже водата не умира, и ние живеем.
към втори вариант >>
Та казвам: ако вие добиете това специфично чувство, ако вие добиете любовта, достатъчно е тогава само да помислите върху известна ваша нужда, и тя ще се задоволи.
(втори вариант)
Това не е разрешение на въпроса. Вие може да имате една задача. Вие се намесвате, но има един съществен въпрос, който всеки трябва да разреши. Всеки трябва да разреши същественото, което търси. В това разрешение седи вашата сила и спасението на вашия ум.
Та казвам: ако вие добиете това специфично чувство, ако вие добиете любовта, достатъчно е тогава само да помислите върху известна ваша нужда, и тя ще се задоволи.
Аз не искам сега да ви примамвам, но казвам: сега не можете да направите това.
към втори вариант >>
Казвам: на първо време ние трябва да станем огнища, да дадем място на тия възвишени същества да се проявят.
(втори вариант)
Казвам: на първо време ние трябва да станем огнища, да дадем място на тия възвишени същества да се проявят.
Нека всички тия жители на небето почнат да ни посещават по-често.
към втори вариант >>
Докато въздухът живее, и ние ще живеем.
(втори вариант)
Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е само едно предположение. Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат. Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее. И въздухът е жив.
Докато въздухът живее, и ние ще живеем.
Ако умре въздухът, и ние ще умрем. Ние не можем да живеем без въздух. Ако умре водата, и ние ще умрем, но понеже ние не умираме, и водата не умира; понеже водата не умира, и ние живеем.
към втори вариант >>
Аз не искам сега да ви примамвам, но казвам: сега не можете да направите това.
(втори вариант)
Вие може да имате една задача. Вие се намесвате, но има един съществен въпрос, който всеки трябва да разреши. Всеки трябва да разреши същественото, което търси. В това разрешение седи вашата сила и спасението на вашия ум. Та казвам: ако вие добиете това специфично чувство, ако вие добиете любовта, достатъчно е тогава само да помислите върху известна ваша нужда, и тя ще се задоволи.
Аз не искам сега да ви примамвам, но казвам: сега не можете да направите това.
към втори вариант >>
Нека всички тия жители на небето почнат да ни посещават по-често.
(втори вариант)
Казвам: на първо време ние трябва да станем огнища, да дадем място на тия възвишени същества да се проявят.
Нека всички тия жители на небето почнат да ни посещават по-често.
към втори вариант >>
Ако умре въздухът, и ние ще умрем.
(втори вариант)
Това е само едно предположение. Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат. Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее. И въздухът е жив. Докато въздухът живее, и ние ще живеем.
Ако умре въздухът, и ние ще умрем.
Ние не можем да живеем без въздух. Ако умре водата, и ние ще умрем, но понеже ние не умираме, и водата не умира; понеже водата не умира, и ние живеем.
към втори вариант >>
Та казвам: всеки човек, който веднъж се е скачил с любовта и е добил това същественото за живота, каквато нужда и да има, да кажем, че ще има нужда от двеста-триста хиляди лева, веднага някой американец, който не го познава, но има същото това чувство като него - веднага му изпраща един чек от толкова хиляди лева и запълва тази му нужда.
(втори вариант)
Та казвам: всеки човек, който веднъж се е скачил с любовта и е добил това същественото за живота, каквато нужда и да има, да кажем, че ще има нужда от двеста-триста хиляди лева, веднага някой американец, който не го познава, но има същото това чувство като него - веднага му изпраща един чек от толкова хиляди лева и запълва тази му нужда.
Сега вие разбирате това и казвате: „Де да се намери този богат американец някъде из България! " Че това не е ли същият закон, когато бащата изпраща своя любим син в странство да се учи, но и синът обича баща си, нима бащата преждевременно не изпраща чек с пари на своя син? Каквото е помислил синът например да изпрати баща му един чек от петдесет хиляди лева, и току-виж, бащата изпраща вече на сина си тия пари. Петдесет хиляди лева не са много. Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец.
към втори вариант >>
Или сега в икономическия живот на народите искат да привлекат капиталите на европейските държави.
(втори вариант)
Или сега в икономическия живот на народите искат да привлекат капиталите на европейските държави.
Това искат и българите: да привлекат капиталите на англичаните, на германците, на французите, да стане един оборот, едно внасяне на чужди капитали. Питам: отде ще дойде този оборот? Той може да дойде само от невидимия свят. Казвате: „Какво може да стане? " Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо.
към втори вариант >>
Ние не можем да живеем без въздух.
(втори вариант)
Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат. Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее. И въздухът е жив. Докато въздухът живее, и ние ще живеем. Ако умре въздухът, и ние ще умрем.
Ние не можем да живеем без въздух.
Ако умре водата, и ние ще умрем, но понеже ние не умираме, и водата не умира; понеже водата не умира, и ние живеем.
към втори вариант >>
Сега вие разбирате това и казвате: „Де да се намери този богат американец някъде из България!
(втори вариант)
Та казвам: всеки човек, който веднъж се е скачил с любовта и е добил това същественото за живота, каквато нужда и да има, да кажем, че ще има нужда от двеста-триста хиляди лева, веднага някой американец, който не го познава, но има същото това чувство като него - веднага му изпраща един чек от толкова хиляди лева и запълва тази му нужда.
Сега вие разбирате това и казвате: „Де да се намери този богат американец някъде из България!
" Че това не е ли същият закон, когато бащата изпраща своя любим син в странство да се учи, но и синът обича баща си, нима бащата преждевременно не изпраща чек с пари на своя син? Каквото е помислил синът например да изпрати баща му един чек от петдесет хиляди лева, и току-виж, бащата изпраща вече на сина си тия пари. Петдесет хиляди лева не са много. Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец. Те правят около двайсет хиляди лева годишно.
към втори вариант >>
Това искат и българите: да привлекат капиталите на англичаните, на германците, на французите, да стане един оборот, едно внасяне на чужди капитали.
(втори вариант)
Или сега в икономическия живот на народите искат да привлекат капиталите на европейските държави.
Това искат и българите: да привлекат капиталите на англичаните, на германците, на французите, да стане един оборот, едно внасяне на чужди капитали.
Питам: отде ще дойде този оборот? Той може да дойде само от невидимия свят. Казвате: „Какво може да стане? " Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо. В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни.
към втори вариант >>
Ако умре водата, и ние ще умрем, но понеже ние не умираме, и водата не умира; понеже водата не умира, и ние живеем.
(втори вариант)
Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее. И въздухът е жив. Докато въздухът живее, и ние ще живеем. Ако умре въздухът, и ние ще умрем. Ние не можем да живеем без въздух.
Ако умре водата, и ние ще умрем, но понеже ние не умираме, и водата не умира; понеже водата не умира, и ние живеем.
към втори вариант >>
" Че това не е ли същият закон, когато бащата изпраща своя любим син в странство да се учи, но и синът обича баща си, нима бащата преждевременно не изпраща чек с пари на своя син?
(втори вариант)
Та казвам: всеки човек, който веднъж се е скачил с любовта и е добил това същественото за живота, каквато нужда и да има, да кажем, че ще има нужда от двеста-триста хиляди лева, веднага някой американец, който не го познава, но има същото това чувство като него - веднага му изпраща един чек от толкова хиляди лева и запълва тази му нужда. Сега вие разбирате това и казвате: „Де да се намери този богат американец някъде из България!
" Че това не е ли същият закон, когато бащата изпраща своя любим син в странство да се учи, но и синът обича баща си, нима бащата преждевременно не изпраща чек с пари на своя син?
Каквото е помислил синът например да изпрати баща му един чек от петдесет хиляди лева, и току-виж, бащата изпраща вече на сина си тия пари. Петдесет хиляди лева не са много. Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец. Те правят около двайсет хиляди лева годишно. Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години.
към втори вариант >>
Питам: отде ще дойде този оборот?
(втори вариант)
Или сега в икономическия живот на народите искат да привлекат капиталите на европейските държави. Това искат и българите: да привлекат капиталите на англичаните, на германците, на французите, да стане един оборот, едно внасяне на чужди капитали.
Питам: отде ще дойде този оборот?
Той може да дойде само от невидимия свят. Казвате: „Какво може да стане? " Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо. В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни. И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече?
към втори вариант >>
Сега вие вземате и хляба като резултат.
(втори вариант)
Сега вие вземате и хляба като резултат.
Вземете например числото двайсет и пет. Някои казват, че като се умножи пет само на себе си, ще се получи числото двайсет и пет. Числото двайсет и пет е един резултат.
към втори вариант >>
Каквото е помислил синът например да изпрати баща му един чек от петдесет хиляди лева, и току-виж, бащата изпраща вече на сина си тия пари.
(втори вариант)
Та казвам: всеки човек, който веднъж се е скачил с любовта и е добил това същественото за живота, каквато нужда и да има, да кажем, че ще има нужда от двеста-триста хиляди лева, веднага някой американец, който не го познава, но има същото това чувство като него - веднага му изпраща един чек от толкова хиляди лева и запълва тази му нужда. Сега вие разбирате това и казвате: „Де да се намери този богат американец някъде из България! " Че това не е ли същият закон, когато бащата изпраща своя любим син в странство да се учи, но и синът обича баща си, нима бащата преждевременно не изпраща чек с пари на своя син?
Каквото е помислил синът например да изпрати баща му един чек от петдесет хиляди лева, и току-виж, бащата изпраща вече на сина си тия пари.
Петдесет хиляди лева не са много. Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец. Те правят около двайсет хиляди лева годишно. Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години. В този случай ние не сме за бедните търговци.
към втори вариант >>
Той може да дойде само от невидимия свят.
(втори вариант)
Или сега в икономическия живот на народите искат да привлекат капиталите на европейските държави. Това искат и българите: да привлекат капиталите на англичаните, на германците, на французите, да стане един оборот, едно внасяне на чужди капитали. Питам: отде ще дойде този оборот?
Той може да дойде само от невидимия свят.
Казвате: „Какво може да стане? " Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо. В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни. И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече? Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си.
към втори вариант >>
Вземете например числото двайсет и пет.
(втори вариант)
Сега вие вземате и хляба като резултат.
Вземете например числото двайсет и пет.
Някои казват, че като се умножи пет само на себе си, ще се получи числото двайсет и пет. Числото двайсет и пет е един резултат.
към втори вариант >>
Петдесет хиляди лева не са много.
(втори вариант)
Та казвам: всеки човек, който веднъж се е скачил с любовта и е добил това същественото за живота, каквато нужда и да има, да кажем, че ще има нужда от двеста-триста хиляди лева, веднага някой американец, който не го познава, но има същото това чувство като него - веднага му изпраща един чек от толкова хиляди лева и запълва тази му нужда. Сега вие разбирате това и казвате: „Де да се намери този богат американец някъде из България! " Че това не е ли същият закон, когато бащата изпраща своя любим син в странство да се учи, но и синът обича баща си, нима бащата преждевременно не изпраща чек с пари на своя син? Каквото е помислил синът например да изпрати баща му един чек от петдесет хиляди лева, и току-виж, бащата изпраща вече на сина си тия пари.
Петдесет хиляди лева не са много.
Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец. Те правят около двайсет хиляди лева годишно. Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години. В този случай ние не сме за бедните търговци. Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много.
към втори вариант >>
Казвате: „Какво може да стане?
(втори вариант)
Или сега в икономическия живот на народите искат да привлекат капиталите на европейските държави. Това искат и българите: да привлекат капиталите на англичаните, на германците, на французите, да стане един оборот, едно внасяне на чужди капитали. Питам: отде ще дойде този оборот? Той може да дойде само от невидимия свят.
Казвате: „Какво може да стане?
" Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо. В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни. И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече? Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си. Де отива?
към втори вариант >>
Някои казват, че като се умножи пет само на себе си, ще се получи числото двайсет и пет.
(втори вариант)
Сега вие вземате и хляба като резултат. Вземете например числото двайсет и пет.
Някои казват, че като се умножи пет само на себе си, ще се получи числото двайсет и пет.
Числото двайсет и пет е един резултат.
към втори вариант >>
Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец.
(втори вариант)
Та казвам: всеки човек, който веднъж се е скачил с любовта и е добил това същественото за живота, каквато нужда и да има, да кажем, че ще има нужда от двеста-триста хиляди лева, веднага някой американец, който не го познава, но има същото това чувство като него - веднага му изпраща един чек от толкова хиляди лева и запълва тази му нужда. Сега вие разбирате това и казвате: „Де да се намери този богат американец някъде из България! " Че това не е ли същият закон, когато бащата изпраща своя любим син в странство да се учи, но и синът обича баща си, нима бащата преждевременно не изпраща чек с пари на своя син? Каквото е помислил синът например да изпрати баща му един чек от петдесет хиляди лева, и току-виж, бащата изпраща вече на сина си тия пари. Петдесет хиляди лева не са много.
Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец.
Те правят около двайсет хиляди лева годишно. Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години. В този случай ние не сме за бедните търговци. Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много. На грешника и един български лев му е достатъчен.
към втори вариант >>
" Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо.
(втори вариант)
Или сега в икономическия живот на народите искат да привлекат капиталите на европейските държави. Това искат и българите: да привлекат капиталите на англичаните, на германците, на французите, да стане един оборот, едно внасяне на чужди капитали. Питам: отде ще дойде този оборот? Той може да дойде само от невидимия свят. Казвате: „Какво може да стане?
" Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо.
В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни. И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече? Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си. Де отива? Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от турците, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери.
към втори вариант >>
Числото двайсет и пет е един резултат.
(втори вариант)
Сега вие вземате и хляба като резултат. Вземете например числото двайсет и пет. Някои казват, че като се умножи пет само на себе си, ще се получи числото двайсет и пет.
Числото двайсет и пет е един резултат.
към втори вариант >>
Те правят около двайсет хиляди лева годишно.
(втори вариант)
Сега вие разбирате това и казвате: „Де да се намери този богат американец някъде из България! " Че това не е ли същият закон, когато бащата изпраща своя любим син в странство да се учи, но и синът обича баща си, нима бащата преждевременно не изпраща чек с пари на своя син? Каквото е помислил синът например да изпрати баща му един чек от петдесет хиляди лева, и току-виж, бащата изпраща вече на сина си тия пари. Петдесет хиляди лева не са много. Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец.
Те правят около двайсет хиляди лева годишно.
Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години. В този случай ние не сме за бедните търговци. Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много. На грешника и един български лев му е достатъчен. Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора.
към втори вариант >>
В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни.
(втори вариант)
Това искат и българите: да привлекат капиталите на англичаните, на германците, на французите, да стане един оборот, едно внасяне на чужди капитали. Питам: отде ще дойде този оборот? Той може да дойде само от невидимия свят. Казвате: „Какво може да стане? " Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо.
В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни.
И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече? Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си. Де отива? Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от турците, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери. Каква полза от това?
към втори вариант >>
Какъв е смисълът на това число?
(втори вариант)
Какъв е смисълът на това число?
Това число - двайсет и пет, и малките деца могат да напишат. Но какво е съдържанието на числото двайсет и пет, каква е неговата същина, надали някой от съвременните философи и учени би могъл да каже. Казваме: „Двайсет и пет птици, двайсет и пет хора, двайсет и пет моми и момци, двайсет и пет земи, двайсет и пет слънца, двайсет и пет народа." Числото двайсет и пет можеш да го туриш някъде. Качва се то, но господарят му, дето и да го тури - и голямо става, и малко става. Какво означава това?
към втори вариант >>
Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години.
(втори вариант)
" Че това не е ли същият закон, когато бащата изпраща своя любим син в странство да се учи, но и синът обича баща си, нима бащата преждевременно не изпраща чек с пари на своя син? Каквото е помислил синът например да изпрати баща му един чек от петдесет хиляди лева, и току-виж, бащата изпраща вече на сина си тия пари. Петдесет хиляди лева не са много. Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец. Те правят около двайсет хиляди лева годишно.
Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години.
В този случай ние не сме за бедните търговци. Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много. На грешника и един български лев му е достатъчен. Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора. Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа.
към втори вариант >>
И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече?
(втори вариант)
Питам: отде ще дойде този оборот? Той може да дойде само от невидимия свят. Казвате: „Какво може да стане? " Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо. В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни.
И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече?
Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си. Де отива? Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от турците, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери. Каква полза от това? Турците не взеха парите му, но земята ги взе.
към втори вариант >>
Това число - двайсет и пет, и малките деца могат да напишат.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на това число?
Това число - двайсет и пет, и малките деца могат да напишат.
Но какво е съдържанието на числото двайсет и пет, каква е неговата същина, надали някой от съвременните философи и учени би могъл да каже. Казваме: „Двайсет и пет птици, двайсет и пет хора, двайсет и пет моми и момци, двайсет и пет земи, двайсет и пет слънца, двайсет и пет народа." Числото двайсет и пет можеш да го туриш някъде. Качва се то, но господарят му, дето и да го тури - и голямо става, и малко става. Какво означава това? Сговорили се майката и дъщерята заедно: числото две е майката, а числото пет е женената й дъщеря.
към втори вариант >>
В този случай ние не сме за бедните търговци.
(втори вариант)
Каквото е помислил синът например да изпрати баща му един чек от петдесет хиляди лева, и току-виж, бащата изпраща вече на сина си тия пари. Петдесет хиляди лева не са много. Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец. Те правят около двайсет хиляди лева годишно. Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години.
В този случай ние не сме за бедните търговци.
Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много. На грешника и един български лев му е достатъчен. Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора. Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа. Ако ти си праведен, можеш да ходиш спокойно в света, в някоя гора, без да се плашиш от нищо.
към втори вариант >>
Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си.
(втори вариант)
Той може да дойде само от невидимия свят. Казвате: „Какво може да стане? " Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо. В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни. И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече?
Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си.
Де отива? Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от турците, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери. Каква полза от това? Турците не взеха парите му, но земята ги взе. И после той умрял без тях.
към втори вариант >>
Но какво е съдържанието на числото двайсет и пет, каква е неговата същина, надали някой от съвременните философи и учени би могъл да каже.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на това число? Това число - двайсет и пет, и малките деца могат да напишат.
Но какво е съдържанието на числото двайсет и пет, каква е неговата същина, надали някой от съвременните философи и учени би могъл да каже.
Казваме: „Двайсет и пет птици, двайсет и пет хора, двайсет и пет моми и момци, двайсет и пет земи, двайсет и пет слънца, двайсет и пет народа." Числото двайсет и пет можеш да го туриш някъде. Качва се то, но господарят му, дето и да го тури - и голямо става, и малко става. Какво означава това? Сговорили се майката и дъщерята заедно: числото две е майката, а числото пет е женената й дъщеря. Добре, ами де е баща им, де е братът?
към втори вариант >>
Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много.
(втори вариант)
Петдесет хиляди лева не са много. Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец. Те правят около двайсет хиляди лева годишно. Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години. В този случай ние не сме за бедните търговци.
Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много.
На грешника и един български лев му е достатъчен. Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора. Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа. Ако ти си праведен, можеш да ходиш спокойно в света, в някоя гора, без да се плашиш от нищо. А сега ти си в гората, страх те е от мечки, от студ, от вятър, от най-малкото свиване на пръстите, от комари, от въшки, от бълхи, от лошите хора, от лошите условия на живота и т.н.
към втори вариант >>
Де отива?
(втори вариант)
Казвате: „Какво може да стане? " Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо. В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни. И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече? Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си.
Де отива?
Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от турците, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери. Каква полза от това? Турците не взеха парите му, но земята ги взе. И после той умрял без тях.
към втори вариант >>
Казваме: „Двайсет и пет птици, двайсет и пет хора, двайсет и пет моми и момци, двайсет и пет земи, двайсет и пет слънца, двайсет и пет народа." Числото двайсет и пет можеш да го туриш някъде.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на това число? Това число - двайсет и пет, и малките деца могат да напишат. Но какво е съдържанието на числото двайсет и пет, каква е неговата същина, надали някой от съвременните философи и учени би могъл да каже.
Казваме: „Двайсет и пет птици, двайсет и пет хора, двайсет и пет моми и момци, двайсет и пет земи, двайсет и пет слънца, двайсет и пет народа." Числото двайсет и пет можеш да го туриш някъде.
Качва се то, но господарят му, дето и да го тури - и голямо става, и малко става. Какво означава това? Сговорили се майката и дъщерята заедно: числото две е майката, а числото пет е женената й дъщеря. Добре, ами де е баща им, де е братът? Те са някъде в странство, отишли да печелят пари за тях.
към втори вариант >>
На грешника и един български лев му е достатъчен.
(втори вариант)
Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец. Те правят около двайсет хиляди лева годишно. Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години. В този случай ние не сме за бедните търговци. Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много.
На грешника и един български лев му е достатъчен.
Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора. Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа. Ако ти си праведен, можеш да ходиш спокойно в света, в някоя гора, без да се плашиш от нищо. А сега ти си в гората, страх те е от мечки, от студ, от вятър, от най-малкото свиване на пръстите, от комари, от въшки, от бълхи, от лошите хора, от лошите условия на живота и т.н. От единия до другия край ние само треперим и казваме: „Сиромашия, старост."
към втори вариант >>
Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от турците, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери.
(втори вариант)
" Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо. В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни. И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече? Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си. Де отива?
Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от турците, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери.
Каква полза от това? Турците не взеха парите му, но земята ги взе. И после той умрял без тях.
към втори вариант >>
Качва се то, но господарят му, дето и да го тури - и голямо става, и малко става.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на това число? Това число - двайсет и пет, и малките деца могат да напишат. Но какво е съдържанието на числото двайсет и пет, каква е неговата същина, надали някой от съвременните философи и учени би могъл да каже. Казваме: „Двайсет и пет птици, двайсет и пет хора, двайсет и пет моми и момци, двайсет и пет земи, двайсет и пет слънца, двайсет и пет народа." Числото двайсет и пет можеш да го туриш някъде.
Качва се то, но господарят му, дето и да го тури - и голямо става, и малко става.
Какво означава това? Сговорили се майката и дъщерята заедно: числото две е майката, а числото пет е женената й дъщеря. Добре, ами де е баща им, де е братът? Те са някъде в странство, отишли да печелят пари за тях.
към втори вариант >>
Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора.
(втори вариант)
Те правят около двайсет хиляди лева годишно. Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години. В този случай ние не сме за бедните търговци. Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много. На грешника и един български лев му е достатъчен.
Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора.
Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа. Ако ти си праведен, можеш да ходиш спокойно в света, в някоя гора, без да се плашиш от нищо. А сега ти си в гората, страх те е от мечки, от студ, от вятър, от най-малкото свиване на пръстите, от комари, от въшки, от бълхи, от лошите хора, от лошите условия на живота и т.н. От единия до другия край ние само треперим и казваме: „Сиромашия, старост."
към втори вариант >>
Каква полза от това?
(втори вариант)
В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни. И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече? Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си. Де отива? Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от турците, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери.
Каква полза от това?
Турците не взеха парите му, но земята ги взе. И после той умрял без тях.
към втори вариант >>
Какво означава това?
(втори вариант)
Какъв е смисълът на това число? Това число - двайсет и пет, и малките деца могат да напишат. Но какво е съдържанието на числото двайсет и пет, каква е неговата същина, надали някой от съвременните философи и учени би могъл да каже. Казваме: „Двайсет и пет птици, двайсет и пет хора, двайсет и пет моми и момци, двайсет и пет земи, двайсет и пет слънца, двайсет и пет народа." Числото двайсет и пет можеш да го туриш някъде. Качва се то, но господарят му, дето и да го тури - и голямо става, и малко става.
Какво означава това?
Сговорили се майката и дъщерята заедно: числото две е майката, а числото пет е женената й дъщеря. Добре, ами де е баща им, де е братът? Те са някъде в странство, отишли да печелят пари за тях.
към втори вариант >>
Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа.
(втори вариант)
Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години. В този случай ние не сме за бедните търговци. Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много. На грешника и един български лев му е достатъчен. Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора.
Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа.
Ако ти си праведен, можеш да ходиш спокойно в света, в някоя гора, без да се плашиш от нищо. А сега ти си в гората, страх те е от мечки, от студ, от вятър, от най-малкото свиване на пръстите, от комари, от въшки, от бълхи, от лошите хора, от лошите условия на живота и т.н. От единия до другия край ние само треперим и казваме: „Сиромашия, старост."
към втори вариант >>
Турците не взеха парите му, но земята ги взе.
(втори вариант)
И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече? Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си. Де отива? Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от турците, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери. Каква полза от това?
Турците не взеха парите му, но земята ги взе.
И после той умрял без тях.
към втори вариант >>
Сговорили се майката и дъщерята заедно: числото две е майката, а числото пет е женената й дъщеря.
(втори вариант)
Това число - двайсет и пет, и малките деца могат да напишат. Но какво е съдържанието на числото двайсет и пет, каква е неговата същина, надали някой от съвременните философи и учени би могъл да каже. Казваме: „Двайсет и пет птици, двайсет и пет хора, двайсет и пет моми и момци, двайсет и пет земи, двайсет и пет слънца, двайсет и пет народа." Числото двайсет и пет можеш да го туриш някъде. Качва се то, но господарят му, дето и да го тури - и голямо става, и малко става. Какво означава това?
Сговорили се майката и дъщерята заедно: числото две е майката, а числото пет е женената й дъщеря.
Добре, ами де е баща им, де е братът? Те са някъде в странство, отишли да печелят пари за тях.
към втори вариант >>
Ако ти си праведен, можеш да ходиш спокойно в света, в някоя гора, без да се плашиш от нищо.
(втори вариант)
В този случай ние не сме за бедните търговци. Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много. На грешника и един български лев му е достатъчен. Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора. Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа.
Ако ти си праведен, можеш да ходиш спокойно в света, в някоя гора, без да се плашиш от нищо.
А сега ти си в гората, страх те е от мечки, от студ, от вятър, от най-малкото свиване на пръстите, от комари, от въшки, от бълхи, от лошите хора, от лошите условия на живота и т.н. От единия до другия край ние само треперим и казваме: „Сиромашия, старост."
към втори вариант >>
И после той умрял без тях.
(втори вариант)
Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си. Де отива? Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от турците, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери. Каква полза от това? Турците не взеха парите му, но земята ги взе.
И после той умрял без тях.
към втори вариант >>
Добре, ами де е баща им, де е братът?
(втори вариант)
Но какво е съдържанието на числото двайсет и пет, каква е неговата същина, надали някой от съвременните философи и учени би могъл да каже. Казваме: „Двайсет и пет птици, двайсет и пет хора, двайсет и пет моми и момци, двайсет и пет земи, двайсет и пет слънца, двайсет и пет народа." Числото двайсет и пет можеш да го туриш някъде. Качва се то, но господарят му, дето и да го тури - и голямо става, и малко става. Какво означава това? Сговорили се майката и дъщерята заедно: числото две е майката, а числото пет е женената й дъщеря.
Добре, ами де е баща им, де е братът?
Те са някъде в странство, отишли да печелят пари за тях.
към втори вариант >>
А сега ти си в гората, страх те е от мечки, от студ, от вятър, от най-малкото свиване на пръстите, от комари, от въшки, от бълхи, от лошите хора, от лошите условия на живота и т.н.
(втори вариант)
Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много. На грешника и един български лев му е достатъчен. Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора. Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа. Ако ти си праведен, можеш да ходиш спокойно в света, в някоя гора, без да се плашиш от нищо.
А сега ти си в гората, страх те е от мечки, от студ, от вятър, от най-малкото свиване на пръстите, от комари, от въшки, от бълхи, от лошите хора, от лошите условия на живота и т.н.
От единия до другия край ние само треперим и казваме: „Сиромашия, старост."
към втори вариант >>
Питам: какво се ползваме ние от нашето богатство, което забравяме де сме го турили и нищо не помним?
(втори вариант)
Питам: какво се ползваме ние от нашето богатство, което забравяме де сме го турили и нищо не помним?
Не можем да го намерим. За нас е все едно дали турците са го обрали, или в земята е останало. Но да оставим това настрана, то е личен въпрос. За нас важи животът. Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка.
към втори вариант >>
Те са някъде в странство, отишли да печелят пари за тях.
(втори вариант)
Казваме: „Двайсет и пет птици, двайсет и пет хора, двайсет и пет моми и момци, двайсет и пет земи, двайсет и пет слънца, двайсет и пет народа." Числото двайсет и пет можеш да го туриш някъде. Качва се то, но господарят му, дето и да го тури - и голямо става, и малко става. Какво означава това? Сговорили се майката и дъщерята заедно: числото две е майката, а числото пет е женената й дъщеря. Добре, ами де е баща им, де е братът?
Те са някъде в странство, отишли да печелят пари за тях.
към втори вариант >>
От единия до другия край ние само треперим и казваме: „Сиромашия, старост."
(втори вариант)
На грешника и един български лев му е достатъчен. Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора. Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа. Ако ти си праведен, можеш да ходиш спокойно в света, в някоя гора, без да се плашиш от нищо. А сега ти си в гората, страх те е от мечки, от студ, от вятър, от най-малкото свиване на пръстите, от комари, от въшки, от бълхи, от лошите хора, от лошите условия на живота и т.н.
От единия до другия край ние само треперим и казваме: „Сиромашия, старост."
към втори вариант >>
Не можем да го намерим.
(втори вариант)
Питам: какво се ползваме ние от нашето богатство, което забравяме де сме го турили и нищо не помним?
Не можем да го намерим.
За нас е все едно дали турците са го обрали, или в земята е останало. Но да оставим това настрана, то е личен въпрос. За нас важи животът. Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка. В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо.
към втори вариант >>
И тъй, животът има своя вътрешен смисъл.
(втори вариант)
И тъй, животът има своя вътрешен смисъл.
Дотогава, докато човек не разбира този вътрешен смисъл, животът е ценен - не говоря за завършения смисъл на живота. Тъй, както някои искат да определят, какво нещо е целта на живота, в такъв смисъл животът няма никаква цел. И ако вие искате да определите смисъла на живота, той няма такъв смисъл. Животът няма една крайна смисъл. Животът има конкретен смисъл, вечен смисъл в себе си.
към втори вариант >>
Че кой от вас знае какво нещо е старият човек?
(втори вариант)
Че кой от вас знае какво нещо е старият човек?
Старият човек е стар, защото има малко вода в себе си. Той страда от сухота. Той е изсъхнал, затова има и бръчки по лицето и по кожата си. Ако можете да му турите няколко инжекции от тази първична вода, този стар човек веднага ще се подмлади, ще стане на двайсет -двайсет и една години млад човек, бръчките ще се махнат, зъбите му отново ще поникнат и вие няма да познаете, че той някога е бил стар човек. Той ще стане млад момък.
към втори вариант >>
За нас е все едно дали турците са го обрали, или в земята е останало.
(втори вариант)
Питам: какво се ползваме ние от нашето богатство, което забравяме де сме го турили и нищо не помним? Не можем да го намерим.
За нас е все едно дали турците са го обрали, или в земята е останало.
Но да оставим това настрана, то е личен въпрос. За нас важи животът. Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка. В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо. Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо.
към втори вариант >>
Дотогава, докато човек не разбира този вътрешен смисъл, животът е ценен - не говоря за завършения смисъл на живота.
(втори вариант)
И тъй, животът има своя вътрешен смисъл.
Дотогава, докато човек не разбира този вътрешен смисъл, животът е ценен - не говоря за завършения смисъл на живота.
Тъй, както някои искат да определят, какво нещо е целта на живота, в такъв смисъл животът няма никаква цел. И ако вие искате да определите смисъла на живота, той няма такъв смисъл. Животът няма една крайна смисъл. Животът има конкретен смисъл, вечен смисъл в себе си. Животът всякога ще се определи и всякога ще остане неопределен; всякога ще има цел и всякога ще остане безцелен; всякога има смисъл и всякога ще остане без смисъл.
към втори вариант >>
Старият човек е стар, защото има малко вода в себе си.
(втори вариант)
Че кой от вас знае какво нещо е старият човек?
Старият човек е стар, защото има малко вода в себе си.
Той страда от сухота. Той е изсъхнал, затова има и бръчки по лицето и по кожата си. Ако можете да му турите няколко инжекции от тази първична вода, този стар човек веднага ще се подмлади, ще стане на двайсет -двайсет и една години млад човек, бръчките ще се махнат, зъбите му отново ще поникнат и вие няма да познаете, че той някога е бил стар човек. Той ще стане млад момък.
към втори вариант >>
Но да оставим това настрана, то е личен въпрос.
(втори вариант)
Питам: какво се ползваме ние от нашето богатство, което забравяме де сме го турили и нищо не помним? Не можем да го намерим. За нас е все едно дали турците са го обрали, или в земята е останало.
Но да оставим това настрана, то е личен въпрос.
За нас важи животът. Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка. В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо. Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо. И след време ще получите своята част.
към втори вариант >>
Тъй, както някои искат да определят, какво нещо е целта на живота, в такъв смисъл животът няма никаква цел.
(втори вариант)
И тъй, животът има своя вътрешен смисъл. Дотогава, докато човек не разбира този вътрешен смисъл, животът е ценен - не говоря за завършения смисъл на живота.
Тъй, както някои искат да определят, какво нещо е целта на живота, в такъв смисъл животът няма никаква цел.
И ако вие искате да определите смисъла на живота, той няма такъв смисъл. Животът няма една крайна смисъл. Животът има конкретен смисъл, вечен смисъл в себе си. Животът всякога ще се определи и всякога ще остане неопределен; всякога ще има цел и всякога ще остане безцелен; всякога има смисъл и всякога ще остане без смисъл. Що е животът?
към втори вариант >>
Той страда от сухота.
(втори вариант)
Че кой от вас знае какво нещо е старият човек? Старият човек е стар, защото има малко вода в себе си.
Той страда от сухота.
Той е изсъхнал, затова има и бръчки по лицето и по кожата си. Ако можете да му турите няколко инжекции от тази първична вода, този стар човек веднага ще се подмлади, ще стане на двайсет -двайсет и една години млад човек, бръчките ще се махнат, зъбите му отново ще поникнат и вие няма да познаете, че той някога е бил стар човек. Той ще стане млад момък.
към втори вариант >>
За нас важи животът.
(втори вариант)
Питам: какво се ползваме ние от нашето богатство, което забравяме де сме го турили и нищо не помним? Не можем да го намерим. За нас е все едно дали турците са го обрали, или в земята е останало. Но да оставим това настрана, то е личен въпрос.
За нас важи животът.
Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка. В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо. Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо. И след време ще получите своята част. Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева.
към втори вариант >>
И ако вие искате да определите смисъла на живота, той няма такъв смисъл.
(втори вариант)
И тъй, животът има своя вътрешен смисъл. Дотогава, докато човек не разбира този вътрешен смисъл, животът е ценен - не говоря за завършения смисъл на живота. Тъй, както някои искат да определят, какво нещо е целта на живота, в такъв смисъл животът няма никаква цел.
И ако вие искате да определите смисъла на живота, той няма такъв смисъл.
Животът няма една крайна смисъл. Животът има конкретен смисъл, вечен смисъл в себе си. Животът всякога ще се определи и всякога ще остане неопределен; всякога ще има цел и всякога ще остане безцелен; всякога има смисъл и всякога ще остане без смисъл. Що е животът? Това, което има цел, а същевременно е безцелно.
към втори вариант >>
Той е изсъхнал, затова има и бръчки по лицето и по кожата си.
(втори вариант)
Че кой от вас знае какво нещо е старият човек? Старият човек е стар, защото има малко вода в себе си. Той страда от сухота.
Той е изсъхнал, затова има и бръчки по лицето и по кожата си.
Ако можете да му турите няколко инжекции от тази първична вода, този стар човек веднага ще се подмлади, ще стане на двайсет -двайсет и една години млад човек, бръчките ще се махнат, зъбите му отново ще поникнат и вие няма да познаете, че той някога е бил стар човек. Той ще стане млад момък.
към втори вариант >>
Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка.
(втори вариант)
Питам: какво се ползваме ние от нашето богатство, което забравяме де сме го турили и нищо не помним? Не можем да го намерим. За нас е все едно дали турците са го обрали, или в земята е останало. Но да оставим това настрана, то е личен въпрос. За нас важи животът.
Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка.
В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо. Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо. И след време ще получите своята част. Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева. Те искат с малко нещо да станат много богати.
към втори вариант >>
Животът няма една крайна смисъл.
(втори вариант)
И тъй, животът има своя вътрешен смисъл. Дотогава, докато човек не разбира този вътрешен смисъл, животът е ценен - не говоря за завършения смисъл на живота. Тъй, както някои искат да определят, какво нещо е целта на живота, в такъв смисъл животът няма никаква цел. И ако вие искате да определите смисъла на живота, той няма такъв смисъл.
Животът няма една крайна смисъл.
Животът има конкретен смисъл, вечен смисъл в себе си. Животът всякога ще се определи и всякога ще остане неопределен; всякога ще има цел и всякога ще остане безцелен; всякога има смисъл и всякога ще остане без смисъл. Що е животът? Това, което има цел, а същевременно е безцелно.
към втори вариант >>
Ако можете да му турите няколко инжекции от тази първична вода, този стар човек веднага ще се подмлади, ще стане на двайсет -двайсет и една години млад човек, бръчките ще се махнат, зъбите му отново ще поникнат и вие няма да познаете, че той някога е бил стар човек.
(втори вариант)
Че кой от вас знае какво нещо е старият човек? Старият човек е стар, защото има малко вода в себе си. Той страда от сухота. Той е изсъхнал, затова има и бръчки по лицето и по кожата си.
Ако можете да му турите няколко инжекции от тази първична вода, този стар човек веднага ще се подмлади, ще стане на двайсет -двайсет и една години млад човек, бръчките ще се махнат, зъбите му отново ще поникнат и вие няма да познаете, че той някога е бил стар човек.
Той ще стане млад момък.
към втори вариант >>
В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо.
(втори вариант)
Не можем да го намерим. За нас е все едно дали турците са го обрали, или в земята е останало. Но да оставим това настрана, то е личен въпрос. За нас важи животът. Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка.
В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо.
Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо. И след време ще получите своята част. Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева. Те искат с малко нещо да станат много богати. Аз казвам: единият билет на природната банка струва десет лева, другият струва сто лева, а третият струва хиляда лева.
към втори вариант >>
Животът има конкретен смисъл, вечен смисъл в себе си.
(втори вариант)
И тъй, животът има своя вътрешен смисъл. Дотогава, докато човек не разбира този вътрешен смисъл, животът е ценен - не говоря за завършения смисъл на живота. Тъй, както някои искат да определят, какво нещо е целта на живота, в такъв смисъл животът няма никаква цел. И ако вие искате да определите смисъла на живота, той няма такъв смисъл. Животът няма една крайна смисъл.
Животът има конкретен смисъл, вечен смисъл в себе си.
Животът всякога ще се определи и всякога ще остане неопределен; всякога ще има цел и всякога ще остане безцелен; всякога има смисъл и всякога ще остане без смисъл. Що е животът? Това, което има цел, а същевременно е безцелно.
към втори вариант >>
Той ще стане млад момък.
(втори вариант)
Че кой от вас знае какво нещо е старият човек? Старият човек е стар, защото има малко вода в себе си. Той страда от сухота. Той е изсъхнал, затова има и бръчки по лицето и по кожата си. Ако можете да му турите няколко инжекции от тази първична вода, този стар човек веднага ще се подмлади, ще стане на двайсет -двайсет и една години млад човек, бръчките ще се махнат, зъбите му отново ще поникнат и вие няма да познаете, че той някога е бил стар човек.
Той ще стане млад момък.
към втори вариант >>
Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо.
(втори вариант)
За нас е все едно дали турците са го обрали, или в земята е останало. Но да оставим това настрана, то е личен въпрос. За нас важи животът. Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка. В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо.
Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо.
И след време ще получите своята част. Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева. Те искат с малко нещо да станат много богати. Аз казвам: единият билет на природната банка струва десет лева, другият струва сто лева, а третият струва хиляда лева. Значи всеки ще трябва да си вземе три билета, за които ще внесе хиляда сто и десет лева.
към втори вариант >>
Животът всякога ще се определи и всякога ще остане неопределен; всякога ще има цел и всякога ще остане безцелен; всякога има смисъл и всякога ще остане без смисъл.
(втори вариант)
Дотогава, докато човек не разбира този вътрешен смисъл, животът е ценен - не говоря за завършения смисъл на живота. Тъй, както някои искат да определят, какво нещо е целта на живота, в такъв смисъл животът няма никаква цел. И ако вие искате да определите смисъла на живота, той няма такъв смисъл. Животът няма една крайна смисъл. Животът има конкретен смисъл, вечен смисъл в себе си.
Животът всякога ще се определи и всякога ще остане неопределен; всякога ще има цел и всякога ще остане безцелен; всякога има смисъл и всякога ще остане без смисъл.
Що е животът? Това, което има цел, а същевременно е безцелно.
към втори вариант >>
И на онази стара баба, която мисли, че ще умира, че не може вече да люби - турете й само една инжекция от две капки от първичната вода и тя веднага ще застане пред огледалото и ще започне да мисли за някого.
(втори вариант)
И на онази стара баба, която мисли, че ще умира, че не може вече да люби - турете й само една инжекция от две капки от първичната вода и тя веднага ще застане пред огледалото и ще започне да мисли за някого.
И когато ми казват, че бабите се отучили да любят, то е толкова вярно, колкото е вярно, че болните са отвикнали да ядат. Това е едно неестествено състояние, временно само. Естествен закон е човек да яде, както и да люби. Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото. Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта.
към втори вариант >>
И след време ще получите своята част.
(втори вариант)
Но да оставим това настрана, то е личен въпрос. За нас важи животът. Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка. В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо. Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо.
И след време ще получите своята част.
Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева. Те искат с малко нещо да станат много богати. Аз казвам: единият билет на природната банка струва десет лева, другият струва сто лева, а третият струва хиляда лева. Значи всеки ще трябва да си вземе три билета, за които ще внесе хиляда сто и десет лева. Само по този начин ще бъдете членове в природната банка.
към втори вариант >>
Що е животът?
(втори вариант)
Тъй, както някои искат да определят, какво нещо е целта на живота, в такъв смисъл животът няма никаква цел. И ако вие искате да определите смисъла на живота, той няма такъв смисъл. Животът няма една крайна смисъл. Животът има конкретен смисъл, вечен смисъл в себе си. Животът всякога ще се определи и всякога ще остане неопределен; всякога ще има цел и всякога ще остане безцелен; всякога има смисъл и всякога ще остане без смисъл.
Що е животът?
Това, което има цел, а същевременно е безцелно.
към втори вариант >>
И когато ми казват, че бабите се отучили да любят, то е толкова вярно, колкото е вярно, че болните са отвикнали да ядат.
(втори вариант)
И на онази стара баба, която мисли, че ще умира, че не може вече да люби - турете й само една инжекция от две капки от първичната вода и тя веднага ще застане пред огледалото и ще започне да мисли за някого.
И когато ми казват, че бабите се отучили да любят, то е толкова вярно, колкото е вярно, че болните са отвикнали да ядат.
Това е едно неестествено състояние, временно само. Естествен закон е човек да яде, както и да люби. Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото. Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта. Че онзи, когото аз любя, аз лъжа.
към втори вариант >>
Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева.
(втори вариант)
За нас важи животът. Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка. В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо. Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо. И след време ще получите своята част.
Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева.
Те искат с малко нещо да станат много богати. Аз казвам: единият билет на природната банка струва десет лева, другият струва сто лева, а третият струва хиляда лева. Значи всеки ще трябва да си вземе три билета, за които ще внесе хиляда сто и десет лева. Само по този начин ще бъдете членове в природната банка.
към втори вариант >>
Това, което има цел, а същевременно е безцелно.
(втори вариант)
И ако вие искате да определите смисъла на живота, той няма такъв смисъл. Животът няма една крайна смисъл. Животът има конкретен смисъл, вечен смисъл в себе си. Животът всякога ще се определи и всякога ще остане неопределен; всякога ще има цел и всякога ще остане безцелен; всякога има смисъл и всякога ще остане без смисъл. Що е животът?
Това, което има цел, а същевременно е безцелно.
към втори вариант >>
Това е едно неестествено състояние, временно само.
(втори вариант)
И на онази стара баба, която мисли, че ще умира, че не може вече да люби - турете й само една инжекция от две капки от първичната вода и тя веднага ще застане пред огледалото и ще започне да мисли за някого. И когато ми казват, че бабите се отучили да любят, то е толкова вярно, колкото е вярно, че болните са отвикнали да ядат.
Това е едно неестествено състояние, временно само.
Естествен закон е човек да яде, както и да люби. Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото. Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта. Че онзи, когото аз любя, аз лъжа. Аз трябва да му кажа: „И аз сам търся.
към втори вариант >>
Те искат с малко нещо да станат много богати.
(втори вариант)
Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка. В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо. Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо. И след време ще получите своята част. Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева.
Те искат с малко нещо да станат много богати.
Аз казвам: единият билет на природната банка струва десет лева, другият струва сто лева, а третият струва хиляда лева. Значи всеки ще трябва да си вземе три билета, за които ще внесе хиляда сто и десет лева. Само по този начин ще бъдете членове в природната банка.
към втори вариант >>
Разбира се, тези неща за вас са тъй, както ако кажем „пет в десета степен".
(втори вариант)
Разбира се, тези неща за вас са тъй, както ако кажем „пет в десета степен".
Вие може да умножите пет в десета степен и да изкарате едно число. Но за да превърнете числото пет в десета степен - за това ви трябва не един живот, нито пет живота, но животът на един ангел, за да го превърнете в десета степен. Но и тогава няма да разрешите вашата задача - тя ще бъде само наполовина свършена. Някой казва: „Пет в десета степен, пет в седма степен." Често превръщат тия числа и в живота, и казват за някого: „Той е десетостепенен чиновник." На земята много лесно се става десетостепенен чиновник, но в природата числото „пет в десета степен" включва съвсем друга идея.
към втори вариант >>
Естествен закон е човек да яде, както и да люби.
(втори вариант)
И на онази стара баба, която мисли, че ще умира, че не може вече да люби - турете й само една инжекция от две капки от първичната вода и тя веднага ще застане пред огледалото и ще започне да мисли за някого. И когато ми казват, че бабите се отучили да любят, то е толкова вярно, колкото е вярно, че болните са отвикнали да ядат. Това е едно неестествено състояние, временно само.
Естествен закон е човек да яде, както и да люби.
Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото. Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта. Че онзи, когото аз любя, аз лъжа. Аз трябва да му кажа: „И аз сам търся. Това е запалката, която аз търся.
към втори вариант >>
Аз казвам: единият билет на природната банка струва десет лева, другият струва сто лева, а третият струва хиляда лева.
(втори вариант)
В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо. Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо. И след време ще получите своята част. Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева. Те искат с малко нещо да станат много богати.
Аз казвам: единият билет на природната банка струва десет лева, другият струва сто лева, а третият струва хиляда лева.
Значи всеки ще трябва да си вземе три билета, за които ще внесе хиляда сто и десет лева. Само по този начин ще бъдете членове в природната банка.
към втори вариант >>
Вие може да умножите пет в десета степен и да изкарате едно число.
(втори вариант)
Разбира се, тези неща за вас са тъй, както ако кажем „пет в десета степен".
Вие може да умножите пет в десета степен и да изкарате едно число.
Но за да превърнете числото пет в десета степен - за това ви трябва не един живот, нито пет живота, но животът на един ангел, за да го превърнете в десета степен. Но и тогава няма да разрешите вашата задача - тя ще бъде само наполовина свършена. Някой казва: „Пет в десета степен, пет в седма степен." Често превръщат тия числа и в живота, и казват за някого: „Той е десетостепенен чиновник." На земята много лесно се става десетостепенен чиновник, но в природата числото „пет в десета степен" включва съвсем друга идея.
към втори вариант >>
Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото.
(втори вариант)
И на онази стара баба, която мисли, че ще умира, че не може вече да люби - турете й само една инжекция от две капки от първичната вода и тя веднага ще застане пред огледалото и ще започне да мисли за някого. И когато ми казват, че бабите се отучили да любят, то е толкова вярно, колкото е вярно, че болните са отвикнали да ядат. Това е едно неестествено състояние, временно само. Естествен закон е човек да яде, както и да люби.
Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото.
Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта. Че онзи, когото аз любя, аз лъжа. Аз трябва да му кажа: „И аз сам търся. Това е запалката, която аз търся. И като я намеря, най-първо ще запаля себе си, а после ти ще бъдеш първият, когото ще запаля." Щом у мене се запали огънят, аз няма какво да му мисля.
към втори вариант >>
Значи всеки ще трябва да си вземе три билета, за които ще внесе хиляда сто и десет лева.
(втори вариант)
Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо. И след време ще получите своята част. Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева. Те искат с малко нещо да станат много богати. Аз казвам: единият билет на природната банка струва десет лева, другият струва сто лева, а третият струва хиляда лева.
Значи всеки ще трябва да си вземе три билета, за които ще внесе хиляда сто и десет лева.
Само по този начин ще бъдете членове в природната банка.
към втори вариант >>
Но за да превърнете числото пет в десета степен - за това ви трябва не един живот, нито пет живота, но животът на един ангел, за да го превърнете в десета степен.
(втори вариант)
Разбира се, тези неща за вас са тъй, както ако кажем „пет в десета степен". Вие може да умножите пет в десета степен и да изкарате едно число.
Но за да превърнете числото пет в десета степен - за това ви трябва не един живот, нито пет живота, но животът на един ангел, за да го превърнете в десета степен.
Но и тогава няма да разрешите вашата задача - тя ще бъде само наполовина свършена. Някой казва: „Пет в десета степен, пет в седма степен." Често превръщат тия числа и в живота, и казват за някого: „Той е десетостепенен чиновник." На земята много лесно се става десетостепенен чиновник, но в природата числото „пет в десета степен" включва съвсем друга идея.
към втори вариант >>
Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта.
(втори вариант)
И на онази стара баба, която мисли, че ще умира, че не може вече да люби - турете й само една инжекция от две капки от първичната вода и тя веднага ще застане пред огледалото и ще започне да мисли за някого. И когато ми казват, че бабите се отучили да любят, то е толкова вярно, колкото е вярно, че болните са отвикнали да ядат. Това е едно неестествено състояние, временно само. Естествен закон е човек да яде, както и да люби. Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото.
Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта.
Че онзи, когото аз любя, аз лъжа. Аз трябва да му кажа: „И аз сам търся. Това е запалката, която аз търся. И като я намеря, най-първо ще запаля себе си, а после ти ще бъдеш първият, когото ще запаля." Щом у мене се запали огънят, аз няма какво да му мисля.
към втори вариант >>
Само по този начин ще бъдете членове в природната банка.
(втори вариант)
И след време ще получите своята част. Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева. Те искат с малко нещо да станат много богати. Аз казвам: единият билет на природната банка струва десет лева, другият струва сто лева, а третият струва хиляда лева. Значи всеки ще трябва да си вземе три билета, за които ще внесе хиляда сто и десет лева.
Само по този начин ще бъдете членове в природната банка.
към втори вариант >>
Но и тогава няма да разрешите вашата задача - тя ще бъде само наполовина свършена.
(втори вариант)
Разбира се, тези неща за вас са тъй, както ако кажем „пет в десета степен". Вие може да умножите пет в десета степен и да изкарате едно число. Но за да превърнете числото пет в десета степен - за това ви трябва не един живот, нито пет живота, но животът на един ангел, за да го превърнете в десета степен.
Но и тогава няма да разрешите вашата задача - тя ще бъде само наполовина свършена.
Някой казва: „Пет в десета степен, пет в седма степен." Често превръщат тия числа и в живота, и казват за някого: „Той е десетостепенен чиновник." На земята много лесно се става десетостепенен чиновник, но в природата числото „пет в десета степен" включва съвсем друга идея.
към втори вариант >>
Че онзи, когото аз любя, аз лъжа.
(втори вариант)
И когато ми казват, че бабите се отучили да любят, то е толкова вярно, колкото е вярно, че болните са отвикнали да ядат. Това е едно неестествено състояние, временно само. Естествен закон е човек да яде, както и да люби. Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото. Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта.
Че онзи, когото аз любя, аз лъжа.
Аз трябва да му кажа: „И аз сам търся. Това е запалката, която аз търся. И като я намеря, най-първо ще запаля себе си, а после ти ще бъдеш първият, когото ще запаля." Щом у мене се запали огънят, аз няма какво да му мисля.
към втори вариант >>
Някой казва: „Пет в десета степен, пет в седма степен." Често превръщат тия числа и в живота, и казват за някого: „Той е десетостепенен чиновник." На земята много лесно се става десетостепенен чиновник, но в природата числото „пет в десета степен" включва съвсем друга идея.
(втори вариант)
Разбира се, тези неща за вас са тъй, както ако кажем „пет в десета степен". Вие може да умножите пет в десета степен и да изкарате едно число. Но за да превърнете числото пет в десета степен - за това ви трябва не един живот, нито пет живота, но животът на един ангел, за да го превърнете в десета степен. Но и тогава няма да разрешите вашата задача - тя ще бъде само наполовина свършена.
Някой казва: „Пет в десета степен, пет в седма степен." Често превръщат тия числа и в живота, и казват за някого: „Той е десетостепенен чиновник." На земята много лесно се става десетостепенен чиновник, но в природата числото „пет в десета степен" включва съвсем друга идея.
към втори вариант >>
Аз трябва да му кажа: „И аз сам търся.
(втори вариант)
Това е едно неестествено състояние, временно само. Естествен закон е човек да яде, както и да люби. Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото. Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта. Че онзи, когото аз любя, аз лъжа.
Аз трябва да му кажа: „И аз сам търся.
Това е запалката, която аз търся. И като я намеря, най-първо ще запаля себе си, а после ти ще бъдеш първият, когото ще запаля." Щом у мене се запали огънят, аз няма какво да му мисля.
към втори вариант >>
Да се живее, това не е един процес еднократен.
(втори вариант)
Да се живее, това не е един процес еднократен.
Реката живее дотогава, докато тя е свързана с извора. В момента, когато тя прекъсва своето съобщение с извора, и тя пресъхва. И ние не можем да отделим човешкия живот от Божествения, нито Божествения можем да отделим от човешкия. Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот. Това са само човешки понятия.
към втори вариант >>
Това е запалката, която аз търся.
(втори вариант)
Естествен закон е човек да яде, както и да люби. Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото. Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта. Че онзи, когото аз любя, аз лъжа. Аз трябва да му кажа: „И аз сам търся.
Това е запалката, която аз търся.
И като я намеря, най-първо ще запаля себе си, а после ти ще бъдеш първият, когото ще запаля." Щом у мене се запали огънят, аз няма какво да му мисля.
към втори вариант >>
2.
Новогодишна беседа (Беседа, държана от Учителя на 31.12.1929 г. и на 1.01.1930 г.)
,
ИБ
, София, 31.12.1930г.,
Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват.
Що са добрите условия? Добрите условия - това е любовта на висшите същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат.
Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват.
към беседата >>
Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа.
Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа.
към беседата >>
За Бога добър човек е този, който изпълнява волята Му.
За Бога добър човек е този, който изпълнява волята Му.
Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро.
към беседата >>
Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро.
За Бога добър човек е този, който изпълнява волята Му.
Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро.
към беседата >>
Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас.
Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас.
Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота.
към беседата >>
Най-напред вие трябва да се самообладавате.
Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас.
Най-напред вие трябва да се самообладавате.
Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота.
към беседата >>
Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота.
Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате.
Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота.
към беседата >>
13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане.
13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане.
към беседата >>
Каквото добро сте намислили, всичко ще стане.
Каквото добро сте намислили, всичко ще стане.
към беседата >>
Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало).
Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало).
Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете.
към беседата >>
Човек без опашка е този, който мисли и за другите.
Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало).
Човек без опашка е този, който мисли и за другите.
Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете.
към беседата >>
Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга.
Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите.
Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга.
Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете.
към беседата >>
Първото нещо е: трябва да имате установен поглед.
Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга.
Първото нещо е: трябва да имате установен поглед.
Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете.
към беседата >>
Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече.
Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед.
Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече.
Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете.
към беседата >>
Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете.
Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече.
Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете.
към беседата >>
Светът е разумен.
Светът е разумен.
И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя.
към беседата >>
И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя.
Светът е разумен.
И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя.
към беседата >>
Всички ученици във всички времена са започвали с едно вътрешно очистване.
Всички ученици във всички времена са започвали с едно вътрешно очистване.
Много малко има у вас със самообладание. Не се стремете да махнете злото, а да увеличите доброто в света.
към беседата >>
Много малко има у вас със самообладание.
Всички ученици във всички времена са започвали с едно вътрешно очистване.
Много малко има у вас със самообладание.
Не се стремете да махнете злото, а да увеличите доброто в света.
към беседата >>
Не се стремете да махнете злото, а да увеличите доброто в света.
Всички ученици във всички времена са започвали с едно вътрешно очистване. Много малко има у вас със самообладание.
Не се стремете да махнете злото, а да увеличите доброто в света.
към беседата >>
Ако вие нямате стремеж с вашия ум да отивате на най-високите върхове и ако нямате стремеж на вашето сърце да отивате на най-ниските места, нищо не можете да направите.
Ако вие нямате стремеж с вашия ум да отивате на най-високите върхове и ако нямате стремеж на вашето сърце да отивате на най-ниските места, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Правило: Искате да отидете някъде или да направите нещо.
Правило: Искате да отидете някъде или да направите нещо.
Ако температурата на вашия ум и сърце не се измени, идете. Ако температурата на вашия ум се измени, а на вашето сърце не се измени, да отложите за известно време. Ако пък се промени температурата на ума и сърцето, то оставете я.
към беседата >>
Ако температурата на вашия ум и сърце не се измени, идете.
Правило: Искате да отидете някъде или да направите нещо.
Ако температурата на вашия ум и сърце не се измени, идете.
Ако температурата на вашия ум се измени, а на вашето сърце не се измени, да отложите за известно време. Ако пък се промени температурата на ума и сърцето, то оставете я.
към беседата >>
Ако температурата на вашия ум се измени, а на вашето сърце не се измени, да отложите за известно време.
Правило: Искате да отидете някъде или да направите нещо. Ако температурата на вашия ум и сърце не се измени, идете.
Ако температурата на вашия ум се измени, а на вашето сърце не се измени, да отложите за известно време.
Ако пък се промени температурата на ума и сърцето, то оставете я.
към беседата >>
Ако пък се промени температурата на ума и сърцето, то оставете я.
Правило: Искате да отидете някъде или да направите нещо. Ако температурата на вашия ум и сърце не се измени, идете. Ако температурата на вашия ум се измени, а на вашето сърце не се измени, да отложите за известно време.
Ако пък се промени температурата на ума и сърцето, то оставете я.
към беседата >>
Две положения:
Две положения:
към беседата >>
1. Вие сте призвани като човек да изпълните на земята волята Божия.
1. Вие сте призвани като човек да изпълните на земята волята Божия.
към беседата >>
2. Вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия и да обичате Бога.
2. Вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия и да обичате Бога.
към беседата >>
Не се съмнявайте в това, което дава живот, което оживява, което осмисля, то е Великото, то е Божественото.
Не се съмнявайте в това, което дава живот, което оживява, което осмисля, то е Великото, то е Божественото.
към беседата >>
Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него.
Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него.
А после и цялата школа, и се помолете за него. Също и когато някой заболее.
към беседата >>
А после и цялата школа, и се помолете за него.
Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него.
А после и цялата школа, и се помолете за него.
Също и когато някой заболее.
към беседата >>
Също и когато някой заболее.
Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него. А после и цялата школа, и се помолете за него.
Също и когато някой заболее.
към беседата >>
Трябва да бъдете проводник на Божественото.
Трябва да бъдете проводник на Божественото.
към беседата >>
Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов.
Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов.
Силният човек е всякога свободен. Човек трябва да стане силен. Как? Чрез любовта. Онзи, който обича, той е свободен.
към беседата >>
Силният човек е всякога свободен.
Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов.
Силният човек е всякога свободен.
Човек трябва да стане силен. Как? Чрез любовта. Онзи, който обича, той е свободен.
към беседата >>
Човек трябва да стане силен. Как?
Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов. Силният човек е всякога свободен.
Човек трябва да стане силен. Как?
Чрез любовта. Онзи, който обича, той е свободен.
към беседата >>
Чрез любовта.
Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов. Силният човек е всякога свободен. Човек трябва да стане силен. Как?
Чрез любовта.
Онзи, който обича, той е свободен.
към беседата >>
Онзи, който обича, той е свободен.
Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов. Силният човек е всякога свободен. Човек трябва да стане силен. Как? Чрез любовта.
Онзи, който обича, той е свободен.
към беседата >>
Бъдещите няколко години носят добри неща за добрите.
Бъдещите няколко години носят добри неща за добрите.
към беседата >>
Каквито планове са мислили против вас, всичко това ще стане на каша.
Каквито планове са мислили против вас, всичко това ще стане на каша.
За да станете маг, трябва 2,500 години усилена работа; по 12 часа на ден да работиш. Който е работил, може да стане маг.
към беседата >>
За да станете маг, трябва 2,500 години усилена работа; по 12 часа на ден да работиш.
Каквито планове са мислили против вас, всичко това ще стане на каша.
За да станете маг, трябва 2,500 години усилена работа; по 12 часа на ден да работиш.
Който е работил, може да стане маг.
към беседата >>
Който е работил, може да стане маг.
Каквито планове са мислили против вас, всичко това ще стане на каша. За да станете маг, трябва 2,500 години усилена работа; по 12 часа на ден да работиш.
Който е работил, може да стане маг.
към беседата >>
В 1930 г, 31 ., 32 г, 33, 34, 35, 36, 37 учениците ще имат добри условия.
В 1930 г, 31 ., 32 г, 33, 34, 35, 36, 37 учениците ще имат добри условия.
В духовно отношение тази година е добра, не е страшна.
към беседата >>
В духовно отношение тази година е добра, не е страшна.
В 1930 г, 31 ., 32 г, 33, 34, 35, 36, 37 учениците ще имат добри условия.
В духовно отношение тази година е добра, не е страшна.
към беседата >>
Силата на човека не седи във външните условия на живота, но в неговата душа.
Силата на човека не седи във външните условия на живота, но в неговата душа.
към беседата >>
В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа, Божествен Дух.
В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа, Божествен Дух.
към беседата >>
Личността е най-горното в животинското царство.
Личността е най-горното в животинското царство.
Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее.
към беседата >>
Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр.
Личността е най-горното в животинското царство.
Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр.
- но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее. Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме.
към беседата >>
- но това не е човекът.
Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр.
- но това не е човекът.
Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее. Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме.
към беседата >>
Личността трябва да е слуга на Божествената душа.
Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът.
Личността трябва да е слуга на Божествената душа.
Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее. Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме.
към беседата >>
Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр.
Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа.
Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр.
Ние живеем, защото Бог живее. Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме.
към беседата >>
Ние живеем, защото Бог живее.
Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр.
Ние живеем, защото Бог живее.
Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме.
към беседата >>
Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме.
Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее.
Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме.
към беседата >>
Нещата трябва да се кажат, за да се изпълнят.
Нещата трябва да се кажат, за да се изпълнят.
Каквото кажем, ще стане.
към беседата >>
Каквото кажем, ще стане.
Нещата трябва да се кажат, за да се изпълнят.
Каквото кажем, ще стане.
към беседата >>
Сега личността е господарка.
Сега личността е господарка.
Когато човек престане да се обижда, той е над личността.
към беседата >>
Когато човек престане да се обижда, той е над личността.
Сега личността е господарка.
Когато човек престане да се обижда, той е над личността.
към беседата >>
Ако ние се освободим от личността, то ще се освободим от много несгоди и тревоги в живота.
Ако ние се освободим от личността, то ще се освободим от много несгоди и тревоги в живота.
към беседата >>
Онзи, който знае повече, трябва да изпълнява повече, а онзи, който знае по-малко, по-малко трябва да вложи.
Онзи, който знае повече, трябва да изпълнява повече, а онзи, който знае по-малко, по-малко трябва да вложи.
към беседата >>
След вечерята.
След вечерята.
От 12 часа:
към беседата >>
От 12 часа:
След вечерята.
От 12 часа:
към беседата >>
Там, дето свещеникът живее, пророкът умира, а там, дето пророкът живее, свещеникът умира.
Там, дето свещеникът живее, пророкът умира, а там, дето пророкът живее, свещеникът умира.
към беседата >>
Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва.
Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва.
към беседата >>
Що са добрите условия?
Що са добрите условия?
Добрите условия - това е любовта на висшите същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват.
към беседата >>
Добрите условия - това е любовта на висшите същества.
Що са добрите условия?
Добрите условия - това е любовта на висшите същества.
Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват.
към беседата >>
Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат.
Що са добрите условия? Добрите условия - това е любовта на висшите същества.
Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат.
Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват.
към беседата >>
3.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава.
В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето.
Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава.
В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа.
към беседата >>
Малодушният е ленив човек.
Следователно, искате ли да реализирате една мисъл, тя трябва да се движи с такава бързина, че да излиза през междините на ограничителните условия, без да ги засяга. В този случай ограничителните условия могат да се уподобят на витлото в аероплана. Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия?
Малодушният е ленив човек.
Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе.
към беседата >>
Хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят.
Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“. Щом съществува в природата, и трънът е потребен. Той научи хората да си правят игли за шиене. Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има. Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува.
Хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят.
към беседата >>
В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено.
Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава.
В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено.
Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ.
към беседата >>
Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората.
Следователно, искате ли да реализирате една мисъл, тя трябва да се движи с такава бързина, че да излиза през междините на ограничителните условия, без да ги засяга. В този случай ограничителните условия могат да се уподобят на витлото в аероплана. Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? Малодушният е ленив човек.
Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората.
Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората.
към беседата >>
Съвременните хора апелират към доброто в света, към правене на добро, изобщо.
Съвременните хора апелират към доброто в света, към правене на добро, изобщо.
Те не знаят, че условията за правене на добро на някой човек не са всякога благоприятни. За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро. Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек. Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва. Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва.
към беседата >>
Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа.
Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено.
Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа.
Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения.
към беседата >>
Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите.
Следователно, искате ли да реализирате една мисъл, тя трябва да се движи с такава бързина, че да излиза през междините на ограничителните условия, без да ги засяга. В този случай ограничителните условия могат да се уподобят на витлото в аероплана. Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? Малодушният е ленив човек. Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората.
Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите.
Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен.
към беседата >>
Те не знаят, че условията за правене на добро на някой човек не са всякога благоприятни.
Съвременните хора апелират към доброто в света, към правене на добро, изобщо.
Те не знаят, че условията за правене на добро на някой човек не са всякога благоприятни.
За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро. Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек. Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва. Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате.
към беседата >>
Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека.
Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа.
Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека.
Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си?
към беседата >>
Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите.
В този случай ограничителните условия могат да се уподобят на витлото в аероплана. Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? Малодушният е ленив човек. Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите.
Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите.
Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си.
към беседата >>
За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро.
Съвременните хора апелират към доброто в света, към правене на добро, изобщо. Те не знаят, че условията за правене на добро на някой човек не са всякога благоприятни.
За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро.
Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек. Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва. Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате. Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не.
към беседата >>
Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход.
Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека.
Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход.
То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат.
към беседата >>
Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората.
Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? Малодушният е ленив човек. Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите.
Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората.
Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си. Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне.
към беседата >>
Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек.
Съвременните хора апелират към доброто в света, към правене на добро, изобщо. Те не знаят, че условията за правене на добро на някой човек не са всякога благоприятни. За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро.
Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек.
Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва. Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате. Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас.
към беседата >>
То ще е любвеобилно, с открита душа.
Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход.
То ще е любвеобилно, с открита душа.
Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата.
към беседата >>
Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе.
Малодушният е ленив човек. Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората.
Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе.
Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си. Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ.
към беседата >>
Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва.
Съвременните хора апелират към доброто в света, към правене на добро, изобщо. Те не знаят, че условията за правене на добро на някой човек не са всякога благоприятни. За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро. Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек.
Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва.
Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате. Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си.
към беседата >>
Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ.
В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа.
Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ.
Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии.
към беседата >>
Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората.
Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе.
Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората.
Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си. Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ. Обаче не прави ли човек усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън.
към беседата >>
Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва.
Съвременните хора апелират към доброто в света, към правене на добро, изобщо. Те не знаят, че условията за правене на добро на някой човек не са всякога благоприятни. За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро. Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек. Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва.
Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва.
Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате. Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си. Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа.
към беседата >>
Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения.
Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ.
Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения.
Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии.
към беседата >>
Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен.
Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората.
Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен.
Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си. Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ. Обаче не прави ли човек усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън.
към беседата >>
Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате.
Те не знаят, че условията за правене на добро на някой човек не са всякога благоприятни. За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро. Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек. Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва. Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва.
Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате.
Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си. Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа. Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е.
към беседата >>
Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си?
Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения.
Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си?
За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии.
към беседата >>
Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си.
Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен.
Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си.
Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ. Обаче не прави ли човек усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън.
към беседата >>
Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не.
За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро. Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек. Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва. Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате.
Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не.
За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си. Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа. Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което природата е определила за тази работа.
към беседата >>
За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат.
Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си?
За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат.
Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии.
към беседата >>
Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне.
Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си.
Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне.
Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ. Обаче не прави ли човек усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън.
към беседата >>
За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас.
Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек. Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва. Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате. Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не.
За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас.
Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си. Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа. Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа.
към беседата >>
Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата.
То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат.
Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата.
Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии.
към беседата >>
Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ.
Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си. Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне.
Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ.
Обаче не прави ли човек усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън.
към беседата >>
Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си.
Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва. Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате. Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас.
Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си.
Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа. Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време.
към беседата >>
Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии.
Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата.
Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии.
към беседата >>
Обаче не прави ли човек усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън.
Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си. Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ.
Обаче не прави ли човек усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън.
към беседата >>
Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа.
Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате. Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си.
Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа.
Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н.
към беседата >>
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност.
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност.
Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена.
към беседата >>
Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите.
Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите.
Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри. Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога?
към беседата >>
Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е.
Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате. Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си. Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа.
Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е.
във времето, което природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен.
към беседата >>
Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия.
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност.
Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия.
Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия.
към беседата >>
Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри.
Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите.
Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри.
Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване.
към беседата >>
във времето, което природата е определила за тази работа.
Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си. Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа. Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е.
във времето, което природата е определила за тази работа.
Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си.
към беседата >>
Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това?
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност. Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия.
Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това?
Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре.
към беседата >>
Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи.
Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите. Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри.
Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи.
Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели.
към беседата >>
Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа.
За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си. Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа. Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което природата е определила за тази работа.
Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа.
Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си. Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие.
към беседата >>
Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас.
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност. Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това?
Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас.
Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате.
към беседата >>
Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие.
Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите. Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри. Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи.
Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие.
Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели. Усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае.
към беседата >>
Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време.
Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си. Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа. Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа.
Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време.
Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си. Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие. Всичко в света става по известни закони, т.е.
към беседата >>
Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно.
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност. Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас.
Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно.
Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат.
към беседата >>
Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите?
Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите. Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри. Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие.
Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите?
Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели. Усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае.
към беседата >>
Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н.
Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа. Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време.
Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н.
Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си. Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие. Всичко в света става по известни закони, т.е. нищо не е произволно.
към беседата >>
Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена.
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност. Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно.
Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена.
Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде.
към беседата >>
Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога?
Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите. Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри. Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите?
Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога?
Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели. Усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае.
към беседата >>
Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен.
Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н.
Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен.
Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си. Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие. Всичко в света става по известни закони, т.е. нищо не е произволно. Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живейте според нейните закони.
към беседата >>
Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия.
Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена.
Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия.
Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде. Те не подават главата си вън от своята стая.
към беседата >>
Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване.
Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри. Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога?
Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване.
Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели. Усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае.
към беседата >>
Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си.
във времето, което природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен.
Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си.
Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие. Всичко в света става по известни закони, т.е. нищо не е произволно. Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живейте според нейните закони.
към беседата >>
Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре.
Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия.
Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре.
Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде. Те не подават главата си вън от своята стая. Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно.
към беседата >>
Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели.
Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване.
Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели.
Усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае.
към беседата >>
Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие.
Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си.
Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие.
Всичко в света става по известни закони, т.е. нищо не е произволно. Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живейте според нейните закони.
към беседата >>
Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате.
Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре.
Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате.
Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде. Те не подават главата си вън от своята стая. Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно. Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер.
към беседата >>
Усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае.
Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели.
Усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае.
към беседата >>
Всичко в света става по известни закони, т.е.
Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си. Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие.
Всичко в света става по известни закони, т.е.
нищо не е произволно. Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живейте според нейните закони.
към беседата >>
Растенията разбират този закон и разумно го прилагат.
Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате.
Растенията разбират този закон и разумно го прилагат.
Щом вън е студено, те не излизат никъде. Те не подават главата си вън от своята стая. Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно. Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер.
към беседата >>
Думата „ангел“ подразбира Божи служител.
Думата „ангел“ подразбира Божи служител.
Не служи ли на Бога, човек служи на себе си. Който служи на себе си само, той е ангел без крила. Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата.
към беседата >>
нищо не е произволно.
Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си. Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие. Всичко в света става по известни закони, т.е.
нищо не е произволно.
Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живейте според нейните закони.
към беседата >>
Щом вън е студено, те не излизат никъде.
Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат.
Щом вън е студено, те не излизат никъде.
Те не подават главата си вън от своята стая. Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно. Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер.
към беседата >>
Не служи ли на Бога, човек служи на себе си.
Думата „ангел“ подразбира Божи служител.
Не служи ли на Бога, човек служи на себе си.
Който служи на себе си само, той е ангел без крила. Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живейте според нейните закони.
Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си. Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие. Всичко в света става по известни закони, т.е. нищо не е произволно.
Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живейте според нейните закони.
към беседата >>
Те не подават главата си вън от своята стая.
Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде.
Те не подават главата си вън от своята стая.
Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно. Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер.
към беседата >>
Който служи на себе си само, той е ангел без крила.
Думата „ангел“ подразбира Божи служител. Не служи ли на Бога, човек служи на себе си.
Който служи на себе си само, той е ангел без крила.
Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се ползувате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите хора.
Като ученици, вие трябва да се ползувате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите хора.
Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава? Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир.
към беседата >>
Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно.
Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде. Те не подават главата си вън от своята стая.
Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно.
Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер.
към беседата >>
Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него.
Думата „ангел“ подразбира Божи служител. Не служи ли на Бога, човек служи на себе си. Който служи на себе си само, той е ангел без крила.
Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него.
Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл. Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи.
към беседата >>
Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава?
Като ученици, вие трябва да се ползувате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите хора.
Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава?
Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни.
към беседата >>
Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер.
Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде. Те не подават главата си вън от своята стая. Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно.
Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер.
към беседата >>
Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си.
Думата „ангел“ подразбира Божи служител. Не служи ли на Бога, човек служи на себе си. Който служи на себе си само, той е ангел без крила. Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него.
Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си.
Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл. Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи. По този начин само той може да се спаси, да забогатее.
към беседата >>
Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници.
Като ученици, вие трябва да се ползувате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите хора. Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава?
Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници.
Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора.
към беседата >>
Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника.
Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника.
Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си.
към беседата >>
Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата.
Думата „ангел“ подразбира Божи служител. Не служи ли на Бога, човек служи на себе си. Който служи на себе си само, той е ангел без крила. Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си.
Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата.
Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл. Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи. По този начин само той може да се спаси, да забогатее.
към беседата >>
Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура.
Като ученици, вие трябва да се ползувате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите хора. Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава? Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници.
Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура.
Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение.
към беседата >>
Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата.
Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника.
Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата.
Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак.
към беседата >>
Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия.
Не служи ли на Бога, човек служи на себе си. Който служи на себе си само, той е ангел без крила. Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата.
Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия.
Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл. Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи. По този начин само той може да се спаси, да забогатее.
към беседата >>
Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта.
Като ученици, вие трябва да се ползувате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите хора. Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава? Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура.
Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта.
Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване.
към беседата >>
Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна.
Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата.
Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна.
Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната.
към беседата >>
Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл.
Който служи на себе си само, той е ангел без крила. Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия.
Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл.
Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи. По този начин само той може да се спаси, да забогатее.
към беседата >>
Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир.
Като ученици, вие трябва да се ползувате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите хора. Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава? Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта.
Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир.
Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения.
към беседата >>
Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине.
Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна.
Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине.
Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад.
към беседата >>
Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи.
Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл.
Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи.
По този начин само той може да се спаси, да забогатее.
към беседата >>
Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни.
Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава? Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир.
Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни.
Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания.
към беседата >>
Какво трябва да направи в този случай?
Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине.
Какво трябва да направи в този случай?
Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад. Този закон съществува и в природата.
към беседата >>
По този начин само той може да се спаси, да забогатее.
Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл. Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи.
По този начин само той може да се спаси, да забогатее.
към беседата >>
Така са живели великите хора.
Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни.
Така са живели великите хора.
Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал.
към беседата >>
Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си.
Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай?
Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си.
Втория момент той ще дигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад. Този закон съществува и в природата.
към беседата >>
Всички хора се стремят към придобиване на знания, да се осигурят.
Всички хора се стремят към придобиване на знания, да се осигурят.
Многото знания не спасяват човека. Колкото повече знания придобива човек, толкова повече неприятели печели. В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели. Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия.
към беседата >>
Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение.
Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора.
Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение.
Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал. Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна.
към беседата >>
Втория момент той ще дигне десния си крак.
Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си.
Втория момент той ще дигне десния си крак.
Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад. Този закон съществува и в природата.
към беседата >>
Многото знания не спасяват човека.
Всички хора се стремят към придобиване на знания, да се осигурят.
Многото знания не спасяват човека.
Колкото повече знания придобива човек, толкова повече неприятели печели. В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели. Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа.
към беседата >>
Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване.
Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение.
Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване.
Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал. Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна. Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото.
към беседата >>
Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната.
Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак.
Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната.
Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад. Този закон съществува и в природата.
към беседата >>
Колкото повече знания придобива човек, толкова повече неприятели печели.
Всички хора се стремят към придобиване на знания, да се осигурят. Многото знания не спасяват човека.
Колкото повече знания придобива човек, толкова повече неприятели печели.
В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели. Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа.
към беседата >>
Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения.
Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване.
Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения.
Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал. Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна. Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото. Който не е влязъл в причинния свят, той не е истински вегетарианец.
към беседата >>
Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад.
Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната.
Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад.
Този закон съществува и в природата.
към беседата >>
В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели.
Всички хора се стремят към придобиване на знания, да се осигурят. Многото знания не спасяват човека. Колкото повече знания придобива човек, толкова повече неприятели печели.
В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели.
Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа. Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа.
към беседата >>
Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания.
Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения.
Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания.
Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал. Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна. Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото. Който не е влязъл в причинния свят, той не е истински вегетарианец.
към беседата >>
Този закон съществува и в природата.
Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад.
Този закон съществува и в природата.
към беседата >>
Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели.
Всички хора се стремят към придобиване на знания, да се осигурят. Многото знания не спасяват човека. Колкото повече знания придобива човек, толкова повече неприятели печели. В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели.
Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели.
Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа. Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си.
към беседата >>
Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал.
Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания.
Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал.
Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна. Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото. Който не е влязъл в причинния свят, той не е истински вегетарианец.
към беседата >>
Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра.
Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра.
Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в природата. Който разбира този закон, той разбира и своите състояния.
към беседата >>
Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия.
Всички хора се стремят към придобиване на знания, да се осигурят. Многото знания не спасяват човека. Колкото повече знания придобива човек, толкова повече неприятели печели. В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели. Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели.
Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия.
Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа. Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът например, че работата му е добра?
към беседата >>
Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна.
Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал.
Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна.
Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото. Който не е влязъл в причинния свят, той не е истински вегетарианец.
към беседата >>
Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада.
Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра.
Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада.
И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в природата. Който разбира този закон, той разбира и своите състояния. Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му.
към беседата >>
Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа.
Многото знания не спасяват човека. Колкото повече знания придобива човек, толкова повече неприятели печели. В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели. Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия.
Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа.
Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа. Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът например, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа.
към беседата >>
Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото.
Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал. Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна.
Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото.
Който не е влязъл в причинния свят, той не е истински вегетарианец.
към беседата >>
И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига.
Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра. Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада.
И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига.
Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в природата. Който разбира този закон, той разбира и своите състояния. Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му.
към беседата >>
Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа.
Колкото повече знания придобива човек, толкова повече неприятели печели. В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели. Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа.
Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа.
Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът например, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира.
към беседата >>
Който не е влязъл в причинния свят, той не е истински вегетарианец.
Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал. Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна. Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото.
Който не е влязъл в причинния свят, той не е истински вегетарианец.
към беседата >>
Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица.
Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра. Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига.
Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица.
Това наричаме закон на смени в природата. Който разбира този закон, той разбира и своите състояния. Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му.
към беседата >>
Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа.
В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели. Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа.
Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа.
Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът например, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора.
към беседата >>
Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла, с цел да пречистят кръвта си.
Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла, с цел да пречистят кръвта си.
Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него.
към беседата >>
Това наричаме закон на смени в природата.
Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра. Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица.
Това наричаме закон на смени в природата.
Който разбира този закон, той разбира и своите състояния. Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му.
към беседата >>
Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си.
Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа. Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа.
Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си.
Как ще познае поетът например, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света.
към беседата >>
Кръвта не се пречиства само чрез храната.
Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла, с цел да пречистят кръвта си.
Кръвта не се пречиства само чрез храната.
За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения.
към беседата >>
Който разбира този закон, той разбира и своите състояния.
Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра. Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в природата.
Който разбира този закон, той разбира и своите състояния.
Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му.
към беседата >>
Как ще познае поетът например, че работата му е добра?
Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа. Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си.
Как ще познае поетът например, че работата му е добра?
Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили.
към беседата >>
За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата.
Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла, с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната.
За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата.
Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци.
към беседата >>
Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му.
Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в природата. Който разбира този закон, той разбира и своите състояния.
Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му.
към беседата >>
Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа.
Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа. Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът например, че работата му е добра?
Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа.
След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро.
към беседата >>
Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие.
Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла, с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата.
Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие.
Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате.
Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате.
Например, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи.
към беседата >>
След това да го прочете и коригира.
Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа. Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът например, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа.
След това да го прочете и коригира.
След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро. Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към беседата >>
Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде.
Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла, с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие.
Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде.
Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото.
към беседата >>
Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си.
Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си.
Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот.
към беседата >>
Например, виждате, че един човек се гневи.
Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате.
Например, виждате, че един човек се гневи.
Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре.
към беседата >>
НАГОРЕ