НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
976
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
976
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мир на този дом
,
НБ
, София, 5.3.1933г.,
И ако опитате и видите, че това, което ви казвам, не е вярно, намерете ме и аз ще поправя погрешката си.
Казвам, вложете доброто и истината, която може да ви направи свободни. Доброто ще внесе живота във вас. Ако направите опит в това отношение, вашият живот ще се измени и горе-долу вие ще постигнете това, което желаете в света. Ако достигнете да реализирате поне половината от вашите желания, това е достатъчно.
И ако опитате и видите, че това, което ви казвам, не е вярно, намерете ме и аз ще поправя погрешката си.
към беседата >>
Този свят е толкова важен, колкото и физическият.
Едни хора, които принадлежат чисто на физическия свят, на материалния свят. Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл. Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите.
Този свят е толкова важен, колкото и физическият.
И най-после иде категорията на хората от божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представя това, което и най-учените хора от миналите векове са търсили. Който намери божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения.
към беседата >>
Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, тя е просветеният човешки ум.
Ново възпитание трябва на човечеството. И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим. Де са живите тояги?
Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, тя е просветеният човешки ум.
Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека. Тъй щото аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият. Дай на човека такъв съвет, че той да каже: „Много добър съвет ми даде.“
към беседата >>
И най-после иде категорията на хората от божествения свят.
Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл. Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите. Този свят е толкова важен, колкото и физическият.
И най-после иде категорията на хората от божествения свят.
Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представя това, което и най-учените хора от миналите векове са търсили. Който намери божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения.
към беседата >>
Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека.
И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим. Де са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, тя е просветеният човешки ум.
Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека.
Тъй щото аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият. Дай на човека такъв съвет, че той да каже: „Много добър съвет ми даде.“
към беседата >>
Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света.
Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите. Този свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от божествения свят.
Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света.
Той представя това, което и най-учените хора от миналите векове са търсили. Който намери божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения.
към беседата >>
Тъй щото аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият.
Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим. Де са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, тя е просветеният човешки ум. Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека.
Тъй щото аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият.
Дай на човека такъв съвет, че той да каже: „Много добър съвет ми даде.“
към беседата >>
Той представя това, което и най-учените хора от миналите векове са търсили.
Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите. Този свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света.
Той представя това, което и най-учените хора от миналите векове са търсили.
Който намери божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения.
към беседата >>
Дай на човека такъв съвет, че той да каже: „Много добър съвет ми даде.“
За сухите тояги ние не говорим. Де са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, тя е просветеният човешки ум. Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека. Тъй щото аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият.
Дай на човека такъв съвет, че той да каже: „Много добър съвет ми даде.“
към беседата >>
Който намери божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения.
Те седят малко по-високо от първите. Този свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представя това, което и най-учените хора от миналите векове са търсили.
Който намери божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения.
към беседата >>
Този е мирът, който сега ще се внесе.
Този е мирът, който сега ще се внесе.
Това е най-доброто. Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас. Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън.
към беседата >>
Да намериш божественото, значи да станеш абсолютно свободен.
Да намериш божественото, значи да станеш абсолютно свободен.
Тъй щото тогава ще бъдеш и видим, и невидим. Ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представяш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар – ти ще управляваш сам хората, без да те знае някой. Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар? Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове.
към беседата >>
Това е най-доброто.
Този е мирът, който сега ще се внесе.
Това е най-доброто.
Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас. Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън. Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо.
към беседата >>
Тъй щото тогава ще бъдеш и видим, и невидим.
Да намериш божественото, значи да станеш абсолютно свободен.
Тъй щото тогава ще бъдеш и видим, и невидим.
Ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представяш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар – ти ще управляваш сам хората, без да те знае някой. Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар? Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.
към беседата >>
Бог иска да ни научи на него.
Този е мирът, който сега ще се внесе. Това е най-доброто.
Бог иска да ни научи на него.
Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас. Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън. Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо. Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после?
към беседата >>
Ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представяш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората.
Да намериш божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тъй щото тогава ще бъдеш и видим, и невидим.
Ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представяш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората.
Ти ще бъдеш господар – ти ще управляваш сам хората, без да те знае някой. Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар? Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе. Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив?
към беседата >>
Има нещо у човека, което му говори.
Този е мирът, който сега ще се внесе. Това е най-доброто. Бог иска да ни научи на него.
Има нещо у човека, което му говори.
Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас. Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън. Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо. Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после? Другояче аз не мога.
към беседата >>
Ти ще бъдеш господар – ти ще управляваш сам хората, без да те знае някой.
Да намериш божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тъй щото тогава ще бъдеш и видим, и невидим. Ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представяш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората.
Ти ще бъдеш господар – ти ще управляваш сам хората, без да те знае някой.
Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар? Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе. Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи?
към беседата >>
Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас.
Този е мирът, който сега ще се внесе. Това е най-доброто. Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори.
Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас.
Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън. Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо. Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после? Другояче аз не мога. За да спася своя живот, аз трябва да го убия.“ Тогава защо да не постъпваме като двамата руснаци, за които се говори в един разказ?
към беседата >>
Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар?
Да намериш божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тъй щото тогава ще бъдеш и видим, и невидим. Ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представяш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар – ти ще управляваш сам хората, без да те знае някой.
Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар?
Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе. Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо?
към беседата >>
Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън.
Този е мирът, който сега ще се внесе. Това е най-доброто. Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас.
Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън.
Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо. Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после? Другояче аз не мога. За да спася своя живот, аз трябва да го убия.“ Тогава защо да не постъпваме като двамата руснаци, за които се говори в един разказ?
към беседата >>
Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове.
Да намериш божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тъй щото тогава ще бъдеш и видим, и невидим. Ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представяш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар – ти ще управляваш сам хората, без да те знае някой. Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар?
Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове.
Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе. Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо? По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени.
към беседата >>
Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо.
Това е най-доброто. Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас. Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън.
Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо.
Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после? Другояче аз не мога. За да спася своя живот, аз трябва да го убия.“ Тогава защо да не постъпваме като двамата руснаци, за които се говори в един разказ?
към беседата >>
Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.
Тъй щото тогава ще бъдеш и видим, и невидим. Ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представяш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар – ти ще управляваш сам хората, без да те знае някой. Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар? Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове.
Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.
Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо? По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка.
към беседата >>
Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после?
Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас. Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън. Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо.
Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после?
Другояче аз не мога. За да спася своя живот, аз трябва да го убия.“ Тогава защо да не постъпваме като двамата руснаци, за които се говори в един разказ?
към беседата >>
Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив?
Ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представяш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар – ти ще управляваш сам хората, без да те знае някой. Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар? Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.
Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив?
Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо? По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: „Баща съм!
към беседата >>
Другояче аз не мога.
Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас. Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън. Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо. Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после?
Другояче аз не мога.
За да спася своя живот, аз трябва да го убия.“ Тогава защо да не постъпваме като двамата руснаци, за които се говори в един разказ?
към беседата >>
Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи?
Ти ще бъдеш господар – ти ще управляваш сам хората, без да те знае някой. Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар? Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе. Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив?
Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи?
Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо? По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: „Баща съм! “ Майката казва: „Майка съм!
към беседата >>
За да спася своя живот, аз трябва да го убия.“ Тогава защо да не постъпваме като двамата руснаци, за които се говори в един разказ?
Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас. Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън. Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо. Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после? Другояче аз не мога.
За да спася своя живот, аз трябва да го убия.“ Тогава защо да не постъпваме като двамата руснаци, за които се говори в един разказ?
към беседата >>
Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо?
Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар? Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе. Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи?
Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо?
По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: „Баща съм! “ Майката казва: „Майка съм! “ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече.
към беседата >>
Сега аз ще приведа този разказ накратко, а вие може да го прочетете, да направите справка.
Сега аз ще приведа този разказ накратко, а вие може да го прочетете, да направите справка.
Двама руснаци: единият от тях – княз, а другият – дворянин, се хващат на бас дали ще може да се издържи на следния изпит. Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. Дворянинът казал, че се наема на този опит. Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса. Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието.
към беседата >>
По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени.
Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе. Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо?
По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени.
Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: „Баща съм! “ Майката казва: „Майка съм! “ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три–четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил?
към беседата >>
Двама руснаци: единият от тях – княз, а другият – дворянин, се хващат на бас дали ще може да се издържи на следния изпит.
Сега аз ще приведа този разказ накратко, а вие може да го прочетете, да направите справка.
Двама руснаци: единият от тях – княз, а другият – дворянин, се хващат на бас дали ще може да се издържи на следния изпит.
Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. Дворянинът казал, че се наема на този опит. Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса. Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота.
към беседата >>
Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка.
Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе. Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо? По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени.
Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка.
Бащата казва: „Баща съм! “ Майката казва: „Майка съм! “ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три–четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? Казваш: „Родих ги, да спасят отечеството си.“ Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си?
към беседата >>
Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот.
Сега аз ще приведа този разказ накратко, а вие може да го прочетете, да направите справка. Двама руснаци: единият от тях – княз, а другият – дворянин, се хващат на бас дали ще може да се издържи на следния изпит.
Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот.
Дворянинът казал, че се наема на този опит. Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса. Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите.
към беседата >>
Бащата казва: „Баща съм!
Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо? По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка.
Бащата казва: „Баща съм!
“ Майката казва: „Майка съм! “ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три–четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? Казваш: „Родих ги, да спасят отечеството си.“ Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само че не го спасиха, но го заробиха отгоре на това.
към беседата >>
Дворянинът казал, че се наема на този опит.
Сега аз ще приведа този разказ накратко, а вие може да го прочетете, да направите справка. Двама руснаци: единият от тях – княз, а другият – дворянин, се хващат на бас дали ще може да се издържи на следния изпит. Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот.
Дворянинът казал, че се наема на този опит.
Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса. Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите. Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса.
към беседата >>
“ Майката казва: „Майка съм!
Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо? По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: „Баща съм!
“ Майката казва: „Майка съм!
“ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три–четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? Казваш: „Родих ги, да спасят отечеството си.“ Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само че не го спасиха, но го заробиха отгоре на това. Хубаво, но в общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, бедните от тях излязоха победени, а другите победители.
към беседата >>
Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса.
Сега аз ще приведа този разказ накратко, а вие може да го прочетете, да направите справка. Двама руснаци: единият от тях – княз, а другият – дворянин, се хващат на бас дали ще може да се издържи на следния изпит. Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. Дворянинът казал, че се наема на този опит.
Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса.
Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите. Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса. Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли.
към беседата >>
“ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече.
Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо? По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: „Баща съм! “ Майката казва: „Майка съм!
“ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече.
След като родиш три–четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? Казваш: „Родих ги, да спасят отечеството си.“ Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само че не го спасиха, но го заробиха отгоре на това. Хубаво, но в общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, бедните от тях излязоха победени, а другите победители.
към беседата >>
Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието.
Сега аз ще приведа този разказ накратко, а вие може да го прочетете, да направите справка. Двама руснаци: единият от тях – княз, а другият – дворянин, се хващат на бас дали ще може да се издържи на следния изпит. Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. Дворянинът казал, че се наема на този опит. Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса.
Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието.
Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите. Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса. Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли. В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота.
към беседата >>
След като родиш три–четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил?
По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: „Баща съм! “ Майката казва: „Майка съм! “ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече.
След като родиш три–четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил?
Казваш: „Родих ги, да спасят отечеството си.“ Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само че не го спасиха, но го заробиха отгоре на това. Хубаво, но в общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, бедните от тях излязоха победени, а другите победители.
към беседата >>
Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота.
Двама руснаци: единият от тях – княз, а другият – дворянин, се хващат на бас дали ще може да се издържи на следния изпит. Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. Дворянинът казал, че се наема на този опит. Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса. Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието.
Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота.
Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите. Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса. Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли. В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота. Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора.
към беседата >>
Казваш: „Родих ги, да спасят отечеството си.“ Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си?
Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: „Баща съм! “ Майката казва: „Майка съм! “ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три–четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил?
Казваш: „Родих ги, да спасят отечеството си.“ Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си?
Не само че не го спасиха, но го заробиха отгоре на това. Хубаво, но в общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, бедните от тях излязоха победени, а другите победители.
към беседата >>
Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите.
Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. Дворянинът казал, че се наема на този опит. Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса. Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота.
Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите.
Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса. Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли. В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота. Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора. Парите, които ми се падаха, нека останат за тебе, а свободата, която придобих, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам.“ Князът в уречения час пристига в дома на дворянина и като не го намира, чете писмото, оставено от него.
към беседата >>
Не само че не го спасиха, но го заробиха отгоре на това.
Бащата казва: „Баща съм! “ Майката казва: „Майка съм! “ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три–четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? Казваш: „Родих ги, да спасят отечеството си.“ Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си?
Не само че не го спасиха, но го заробиха отгоре на това.
Хубаво, но в общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, бедните от тях излязоха победени, а другите победители.
към беседата >>
Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса.
Дворянинът казал, че се наема на този опит. Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса. Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите.
Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса.
Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли. В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота. Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора. Парите, които ми се падаха, нека останат за тебе, а свободата, която придобих, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам.“ Князът в уречения час пристига в дома на дворянина и като не го намира, чете писмото, оставено от него. Тогава той се замисля и си казва: „Каква грамадна разлика между мене и него!
към беседата >>
Хубаво, но в общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, бедните от тях излязоха победени, а другите победители.
“ Майката казва: „Майка съм! “ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три–четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? Казваш: „Родих ги, да спасят отечеството си.“ Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само че не го спасиха, но го заробиха отгоре на това.
Хубаво, но в общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, бедните от тях излязоха победени, а другите победители.
към беседата >>
Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли.
Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса. Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите. Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса.
Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли.
В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота. Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора. Парите, които ми се падаха, нека останат за тебе, а свободата, която придобих, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам.“ Князът в уречения час пристига в дома на дворянина и като не го намира, чете писмото, оставено от него. Тогава той се замисля и си казва: „Каква грамадна разлика между мене и него! Аз съм княз, а той е дворянин, който седя затворен 15 години в затвор и научи един урок, който го просвети.“
към беседата >>
Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените?
Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените?
Хубаво е да воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега ние минаваме от конкретното към общото и казвам, ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея.
към беседата >>
В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота.
Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите. Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса. Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли.
В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота.
Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора. Парите, които ми се падаха, нека останат за тебе, а свободата, която придобих, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам.“ Князът в уречения час пристига в дома на дворянина и като не го намира, чете писмото, оставено от него. Тогава той се замисля и си казва: „Каква грамадна разлика между мене и него! Аз съм княз, а той е дворянин, който седя затворен 15 години в затвор и научи един урок, който го просвети.“
към беседата >>
Хубаво е да воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил?
Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените?
Хубаво е да воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил?
Сега ние минаваме от конкретното към общото и казвам, ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив.
към беседата >>
Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора.
Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите. Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса. Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли. В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота.
Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора.
Парите, които ми се падаха, нека останат за тебе, а свободата, която придобих, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам.“ Князът в уречения час пристига в дома на дворянина и като не го намира, чете писмото, оставено от него. Тогава той се замисля и си казва: „Каква грамадна разлика между мене и него! Аз съм княз, а той е дворянин, който седя затворен 15 години в затвор и научи един урок, който го просвети.“
към беседата >>
Сега ние минаваме от конкретното към общото и казвам, ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил?
Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Хубаво е да воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил?
Сега ние минаваме от конкретното към общото и казвам, ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил?
Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега това са две становища, но има една опасност в тях.
към беседата >>
Парите, които ми се падаха, нека останат за тебе, а свободата, която придобих, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам.“ Князът в уречения час пристига в дома на дворянина и като не го намира, чете писмото, оставено от него.
Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите. Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса. Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли. В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота. Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора.
Парите, които ми се падаха, нека останат за тебе, а свободата, която придобих, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам.“ Князът в уречения час пристига в дома на дворянина и като не го намира, чете писмото, оставено от него.
Тогава той се замисля и си казва: „Каква грамадна разлика между мене и него! Аз съм княз, а той е дворянин, който седя затворен 15 години в затвор и научи един урок, който го просвети.“
към беседата >>
Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война.
Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Хубаво е да воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега ние минаваме от конкретното към общото и казвам, ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил?
Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война.
Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега това са две становища, но има една опасност в тях. Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята.
към беседата >>
Тогава той се замисля и си казва: „Каква грамадна разлика между мене и него!
Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса. Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли. В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота. Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора. Парите, които ми се падаха, нека останат за тебе, а свободата, която придобих, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам.“ Князът в уречения час пристига в дома на дворянина и като не го намира, чете писмото, оставено от него.
Тогава той се замисля и си казва: „Каква грамадна разлика между мене и него!
Аз съм княз, а той е дворянин, който седя затворен 15 години в затвор и научи един урок, който го просвети.“
към беседата >>
Човек трябва да воюва за своята свобода.
Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Хубаво е да воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега ние минаваме от конкретното към общото и казвам, ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война.
Човек трябва да воюва за своята свобода.
Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега това са две становища, но има една опасност в тях. Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога.
към беседата >>
Аз съм княз, а той е дворянин, който седя затворен 15 години в затвор и научи един урок, който го просвети.“
Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли. В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота. Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора. Парите, които ми се падаха, нека останат за тебе, а свободата, която придобих, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам.“ Князът в уречения час пристига в дома на дворянина и като не го намира, чете писмото, оставено от него. Тогава той се замисля и си казва: „Каква грамадна разлика между мене и него!
Аз съм княз, а той е дворянин, който седя затворен 15 години в затвор и научи един урок, който го просвети.“
към беседата >>
Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея.
Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Хубаво е да воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега ние минаваме от конкретното към общото и казвам, ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода.
Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея.
Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега това са две становища, но има една опасност в тях. Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога. Но това не е служение на Бога.
към беседата >>
Та и ние, съвременните хора, мязаме на този княз.
Та и ние, съвременните хора, мязаме на този княз.
Не, благородство се изисква от съвременните хора, самоотричане се изисква. Благородство се изисква в този век не само от мъжете, но и от жените. Благородство се изисква от всички. Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите. Не, това не е стадо, което трябва да се поведе.
към беседата >>
Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив.
Хубаво е да воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега ние минаваме от конкретното към общото и казвам, ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея.
Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив.
Сега това са две становища, но има една опасност в тях. Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога. Но това не е служение на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога.
към беседата >>
Не, благородство се изисква от съвременните хора, самоотричане се изисква.
Та и ние, съвременните хора, мязаме на този княз.
Не, благородство се изисква от съвременните хора, самоотричане се изисква.
Благородство се изисква в този век не само от мъжете, но и от жените. Благородство се изисква от всички. Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите. Не, това не е стадо, което трябва да се поведе. Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека.
към беседата >>
Сега това са две становища, но има една опасност в тях.
Сега ние минаваме от конкретното към общото и казвам, ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив.
Сега това са две становища, но има една опасност в тях.
Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога. Но това не е служение на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога. Това е една духовна казарма.
към беседата >>
Благородство се изисква в този век не само от мъжете, но и от жените.
Та и ние, съвременните хора, мязаме на този княз. Не, благородство се изисква от съвременните хора, самоотричане се изисква.
Благородство се изисква в този век не само от мъжете, но и от жените.
Благородство се изисква от всички. Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите. Не, това не е стадо, което трябва да се поведе. Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека. Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед.
към беседата >>
Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята.
Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега това са две становища, но има една опасност в тях.
Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята.
Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога. Но това не е служение на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога. Това е една духовна казарма. Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат.
към беседата >>
Благородство се изисква от всички.
Та и ние, съвременните хора, мязаме на този княз. Не, благородство се изисква от съвременните хора, самоотричане се изисква. Благородство се изисква в този век не само от мъжете, но и от жените.
Благородство се изисква от всички.
Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите. Не, това не е стадо, което трябва да се поведе. Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека. Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света.
към беседата >>
Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога.
Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега това са две становища, но има една опасност в тях. Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята.
Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога.
Но това не е служение на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога. Това е една духовна казарма. Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи?
към беседата >>
Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите.
Та и ние, съвременните хора, мязаме на този княз. Не, благородство се изисква от съвременните хора, самоотричане се изисква. Благородство се изисква в този век не само от мъжете, но и от жените. Благородство се изисква от всички.
Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите.
Не, това не е стадо, което трябва да се поведе. Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека. Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света. Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата.
към беседата >>
Но това не е служение на Бога.
Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега това са две становища, но има една опасност в тях. Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога.
Но това не е служение на Бога.
Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога. Това е една духовна казарма. Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи? Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи?
към беседата >>
Не, това не е стадо, което трябва да се поведе.
Та и ние, съвременните хора, мязаме на този княз. Не, благородство се изисква от съвременните хора, самоотричане се изисква. Благородство се изисква в този век не само от мъжете, но и от жените. Благородство се изисква от всички. Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите.
Не, това не е стадо, което трябва да се поведе.
Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека. Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света. Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата. Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране.
към беседата >>
Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога.
Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега това са две становища, но има една опасност в тях. Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога. Но това не е служение на Бога.
Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога.
Това е една духовна казарма. Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи? Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи? Баща му го изтезавал.
към беседата >>
Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека.
Не, благородство се изисква от съвременните хора, самоотричане се изисква. Благородство се изисква в този век не само от мъжете, но и от жените. Благородство се изисква от всички. Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите. Не, това не е стадо, което трябва да се поведе.
Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека.
Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света. Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата. Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране. Някои казват, че свободата нямало да дойде.
към беседата >>
Това е една духовна казарма.
Сега това са две становища, но има една опасност в тях. Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога. Но това не е служение на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога.
Това е една духовна казарма.
Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи? Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи? Баща му го изтезавал. А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезава?
към беседата >>
Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед.
Благородство се изисква в този век не само от мъжете, но и от жените. Благородство се изисква от всички. Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите. Не, това не е стадо, което трябва да се поведе. Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека.
Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед.
Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света. Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата. Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране. Някои казват, че свободата нямало да дойде. Не, ще дойде свободата.
към беседата >>
Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат.
Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога. Но това не е служение на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога. Това е една духовна казарма.
Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат.
Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи? Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи? Баща му го изтезавал. А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезава?
към беседата >>
Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света.
Благородство се изисква от всички. Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите. Не, това не е стадо, което трябва да се поведе. Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека. Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед.
Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света.
Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата. Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране. Някои казват, че свободата нямало да дойде. Не, ще дойде свободата. Тя може да дойде по два пътя.
към беседата >>
Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи?
Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога. Но това не е служение на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога. Това е една духовна казарма. Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат.
Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи?
Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи? Баща му го изтезавал. А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезава?
към беседата >>
Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата.
Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите. Не, това не е стадо, което трябва да се поведе. Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека. Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света.
Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата.
Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране. Някои казват, че свободата нямало да дойде. Не, ще дойде свободата. Тя може да дойде по два пътя. Истинският път е чрез благородството на човешката душа – всеки човек да вижда в човека своя брат.
към беседата >>
Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи?
Но това не е служение на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога. Това е една духовна казарма. Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи?
Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи?
Баща му го изтезавал. А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезава?
към беседата >>
Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране.
Не, това не е стадо, което трябва да се поведе. Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека. Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света. Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата.
Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране.
Някои казват, че свободата нямало да дойде. Не, ще дойде свободата. Тя може да дойде по два пътя. Истинският път е чрез благородството на човешката душа – всеки човек да вижда в човека своя брат. Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат.
към беседата >>
Баща му го изтезавал.
Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога. Това е една духовна казарма. Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи? Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи?
Баща му го изтезавал.
А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезава?
към беседата >>
Някои казват, че свободата нямало да дойде.
Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека. Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света. Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата. Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране.
Някои казват, че свободата нямало да дойде.
Не, ще дойде свободата. Тя може да дойде по два пътя. Истинският път е чрез благородството на човешката душа – всеки човек да вижда в човека своя брат. Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат. И като дойде до дървото, не тъй набърже да го отсече, но да се спре и да запита дървото дали е готово да се пожертва.
към беседата >>
А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезава?
Това е една духовна казарма. Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи? Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи? Баща му го изтезавал.
А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезава?
към беседата >>
Не, ще дойде свободата.
Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света. Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата. Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране. Някои казват, че свободата нямало да дойде.
Не, ще дойде свободата.
Тя може да дойде по два пътя. Истинският път е чрез благородството на човешката душа – всеки човек да вижда в човека своя брат. Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат. И като дойде до дървото, не тъй набърже да го отсече, но да се спре и да запита дървото дали е готово да се пожертва.
към беседата >>
Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал.
Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал.
Казвате: „Кой може да ни бъде ближен? “ Майка ти може да ти бъде ближен; баща ти може да ти бъде ближен; сестра ти може да ти бъде ближен; брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици. Овцата, от която вземаш мляко и вълна – всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни. Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните. Не, Господ се грижи и за тях.
към беседата >>
Тя може да дойде по два пътя.
Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света. Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата. Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране. Някои казват, че свободата нямало да дойде. Не, ще дойде свободата.
Тя може да дойде по два пътя.
Истинският път е чрез благородството на човешката душа – всеки човек да вижда в човека своя брат. Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат. И като дойде до дървото, не тъй набърже да го отсече, но да се спре и да запита дървото дали е готово да се пожертва.
към беседата >>
Казвате: „Кой може да ни бъде ближен?
Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал.
Казвате: „Кой може да ни бъде ближен?
“ Майка ти може да ти бъде ближен; баща ти може да ти бъде ближен; сестра ти може да ти бъде ближен; брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици. Овцата, от която вземаш мляко и вълна – всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни. Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните. Не, Господ се грижи и за тях. Той се застъпва за всички живи същества.
към беседата >>
Истинският път е чрез благородството на човешката душа – всеки човек да вижда в човека своя брат.
Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата. Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране. Някои казват, че свободата нямало да дойде. Не, ще дойде свободата. Тя може да дойде по два пътя.
Истинският път е чрез благородството на човешката душа – всеки човек да вижда в човека своя брат.
Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат. И като дойде до дървото, не тъй набърже да го отсече, но да се спре и да запита дървото дали е готово да се пожертва.
към беседата >>
“ Майка ти може да ти бъде ближен; баща ти може да ти бъде ближен; сестра ти може да ти бъде ближен; брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици.
Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал. Казвате: „Кой може да ни бъде ближен?
“ Майка ти може да ти бъде ближен; баща ти може да ти бъде ближен; сестра ти може да ти бъде ближен; брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици.
Овцата, от която вземаш мляко и вълна – всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни. Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните. Не, Господ се грижи и за тях. Той се застъпва за всички живи същества. Има едно право в света, за което човек плаща с живота си, ако той се осмели да престъпи този свещен закон, това свещено право.
към беседата >>
Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат.
Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране. Някои казват, че свободата нямало да дойде. Не, ще дойде свободата. Тя може да дойде по два пътя. Истинският път е чрез благородството на човешката душа – всеки човек да вижда в човека своя брат.
Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат.
И като дойде до дървото, не тъй набърже да го отсече, но да се спре и да запита дървото дали е готово да се пожертва.
към беседата >>
Овцата, от която вземаш мляко и вълна – всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни.
Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал. Казвате: „Кой може да ни бъде ближен? “ Майка ти може да ти бъде ближен; баща ти може да ти бъде ближен; сестра ти може да ти бъде ближен; брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици.
Овцата, от която вземаш мляко и вълна – всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни.
Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните. Не, Господ се грижи и за тях. Той се застъпва за всички живи същества. Има едно право в света, за което човек плаща с живота си, ако той се осмели да престъпи този свещен закон, това свещено право.
към беседата >>
И като дойде до дървото, не тъй набърже да го отсече, но да се спре и да запита дървото дали е готово да се пожертва.
Някои казват, че свободата нямало да дойде. Не, ще дойде свободата. Тя може да дойде по два пътя. Истинският път е чрез благородството на човешката душа – всеки човек да вижда в човека своя брат. Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат.
И като дойде до дървото, не тъй набърже да го отсече, но да се спре и да запита дървото дали е готово да се пожертва.
към беседата >>
Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните.
Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал. Казвате: „Кой може да ни бъде ближен? “ Майка ти може да ти бъде ближен; баща ти може да ти бъде ближен; сестра ти може да ти бъде ближен; брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици. Овцата, от която вземаш мляко и вълна – всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни.
Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните.
Не, Господ се грижи и за тях. Той се застъпва за всички живи същества. Има едно право в света, за което човек плаща с живота си, ако той се осмели да престъпи този свещен закон, това свещено право.
към беседата >>
Казвам, ние нямаме свещено понятие даже за човешкото достойнство, а камо ли за животните и растенията.
Казвам, ние нямаме свещено понятие даже за човешкото достойнство, а камо ли за животните и растенията.
Всяка страна, в която се изсичат горите, тя е осъдена на страдания. Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо. Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства. Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават. И после търсим причината на това.
към беседата >>
Не, Господ се грижи и за тях.
Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал. Казвате: „Кой може да ни бъде ближен? “ Майка ти може да ти бъде ближен; баща ти може да ти бъде ближен; сестра ти може да ти бъде ближен; брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици. Овцата, от която вземаш мляко и вълна – всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни. Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните.
Не, Господ се грижи и за тях.
Той се застъпва за всички живи същества. Има едно право в света, за което човек плаща с живота си, ако той се осмели да престъпи този свещен закон, това свещено право.
към беседата >>
Всяка страна, в която се изсичат горите, тя е осъдена на страдания.
Казвам, ние нямаме свещено понятие даже за човешкото достойнство, а камо ли за животните и растенията.
Всяка страна, в която се изсичат горите, тя е осъдена на страдания.
Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо. Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства. Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават. И после търсим причината на това. Де е причината?
към беседата >>
Той се застъпва за всички живи същества.
Казвате: „Кой може да ни бъде ближен? “ Майка ти може да ти бъде ближен; баща ти може да ти бъде ближен; сестра ти може да ти бъде ближен; брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици. Овцата, от която вземаш мляко и вълна – всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни. Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните. Не, Господ се грижи и за тях.
Той се застъпва за всички живи същества.
Има едно право в света, за което човек плаща с живота си, ако той се осмели да престъпи този свещен закон, това свещено право.
към беседата >>
Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо.
Казвам, ние нямаме свещено понятие даже за човешкото достойнство, а камо ли за животните и растенията. Всяка страна, в която се изсичат горите, тя е осъдена на страдания.
Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо.
Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства. Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават. И после търсим причината на това. Де е причината? Търсим причината там, дето я няма.
към беседата >>
Има едно право в света, за което човек плаща с живота си, ако той се осмели да престъпи този свещен закон, това свещено право.
“ Майка ти може да ти бъде ближен; баща ти може да ти бъде ближен; сестра ти може да ти бъде ближен; брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици. Овцата, от която вземаш мляко и вълна – всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни. Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните. Не, Господ се грижи и за тях. Той се застъпва за всички живи същества.
Има едно право в света, за което човек плаща с живота си, ако той се осмели да престъпи този свещен закон, това свещено право.
към беседата >>
Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства.
Казвам, ние нямаме свещено понятие даже за човешкото достойнство, а камо ли за животните и растенията. Всяка страна, в която се изсичат горите, тя е осъдена на страдания. Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо.
Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства.
Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават. И после търсим причината на това. Де е причината? Търсим причината там, дето я няма. Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение.
към беседата >>
В едно от габровските села имало едно малко дете – седемгодишно, което един ден снело от едно лястовиче гнездо малките лястовичета – около пет–шест, и с едно ножче изрязало езичетата на всичките лястовичета.
В едно от габровските села имало едно малко дете – седемгодишно, което един ден снело от едно лястовиче гнездо малките лястовичета – около пет–шест, и с едно ножче изрязало езичетата на всичките лястовичета.
Като го видяла майка му, засмяла се и казала: „Чудно, чудно нещо, какво направило моето дете! Изрязало езичетата на всички малки в едно лястовиче гнездо. Как пък могло да ги снеме? “ Още по чудното било, че след като пораснало това дете и се оженило, родили му се пет деца, но всички били неми.
към беседата >>
Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават.
Казвам, ние нямаме свещено понятие даже за човешкото достойнство, а камо ли за животните и растенията. Всяка страна, в която се изсичат горите, тя е осъдена на страдания. Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо. Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства.
Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават.
И после търсим причината на това. Де е причината? Търсим причината там, дето я няма. Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища.
към беседата >>
Като го видяла майка му, засмяла се и казала: „Чудно, чудно нещо, какво направило моето дете!
В едно от габровските села имало едно малко дете – седемгодишно, което един ден снело от едно лястовиче гнездо малките лястовичета – около пет–шест, и с едно ножче изрязало езичетата на всичките лястовичета.
Като го видяла майка му, засмяла се и казала: „Чудно, чудно нещо, какво направило моето дете!
Изрязало езичетата на всички малки в едно лястовиче гнездо. Как пък могло да ги снеме? “ Още по чудното било, че след като пораснало това дете и се оженило, родили му се пет деца, но всички били неми.
към беседата >>
И после търсим причината на това.
Казвам, ние нямаме свещено понятие даже за човешкото достойнство, а камо ли за животните и растенията. Всяка страна, в която се изсичат горите, тя е осъдена на страдания. Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо. Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства. Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават.
И после търсим причината на това.
Де е причината? Търсим причината там, дето я няма. Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища. Не, светът никога няма да се изправи по този начин.
към беседата >>
Изрязало езичетата на всички малки в едно лястовиче гнездо.
В едно от габровските села имало едно малко дете – седемгодишно, което един ден снело от едно лястовиче гнездо малките лястовичета – около пет–шест, и с едно ножче изрязало езичетата на всичките лястовичета. Като го видяла майка му, засмяла се и казала: „Чудно, чудно нещо, какво направило моето дете!
Изрязало езичетата на всички малки в едно лястовиче гнездо.
Как пък могло да ги снеме? “ Още по чудното било, че след като пораснало това дете и се оженило, родили му се пет деца, но всички били неми.
към беседата >>
Де е причината?
Всяка страна, в която се изсичат горите, тя е осъдена на страдания. Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо. Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства. Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават. И после търсим причината на това.
Де е причината?
Търсим причината там, дето я няма. Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища. Не, светът никога няма да се изправи по този начин. Нашият живот е осигурен.
към беседата >>
Как пък могло да ги снеме?
В едно от габровските села имало едно малко дете – седемгодишно, което един ден снело от едно лястовиче гнездо малките лястовичета – около пет–шест, и с едно ножче изрязало езичетата на всичките лястовичета. Като го видяла майка му, засмяла се и казала: „Чудно, чудно нещо, какво направило моето дете! Изрязало езичетата на всички малки в едно лястовиче гнездо.
Как пък могло да ги снеме?
“ Още по чудното било, че след като пораснало това дете и се оженило, родили му се пет деца, но всички били неми.
към беседата >>
Търсим причината там, дето я няма.
Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо. Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства. Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават. И после търсим причината на това. Де е причината?
Търсим причината там, дето я няма.
Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища. Не, светът никога няма да се изправи по този начин. Нашият живот е осигурен. От светлина сме осигурени, от вода сме осигурени, от въздух сме осигурени, остава ни само хлябът.
към беседата >>
“ Още по чудното било, че след като пораснало това дете и се оженило, родили му се пет деца, но всички били неми.
В едно от габровските села имало едно малко дете – седемгодишно, което един ден снело от едно лястовиче гнездо малките лястовичета – около пет–шест, и с едно ножче изрязало езичетата на всичките лястовичета. Като го видяла майка му, засмяла се и казала: „Чудно, чудно нещо, какво направило моето дете! Изрязало езичетата на всички малки в едно лястовиче гнездо. Как пък могло да ги снеме?
“ Още по чудното било, че след като пораснало това дете и се оженило, родили му се пет деца, но всички били неми.
към беседата >>
Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение.
Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства. Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават. И после търсим причината на това. Де е причината? Търсим причината там, дето я няма.
Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение.
Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища. Не, светът никога няма да се изправи по този начин. Нашият живот е осигурен. От светлина сме осигурени, от вода сме осигурени, от въздух сме осигурени, остава ни само хлябът. Пък и хляб имаме, остава ни само една разумност.
към беседата >>
В света може да се говори за много неща, които съставляват забавление.
В света може да се говори за много неща, които съставляват забавление.
Има неща, които са играчки, забавление, но са потребни. Има съществени, има и несъществени работи. Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота. Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав. Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух.
към беседата >>
Разправяше ми един господин от Варненско следния случай.
Разправяше ми един господин от Варненско следния случай.
Той клал често овце, но случило се, че седем години наред той клал малките агънца на една и съща овца. Един път, като взел и последното ѝ агънце, тя веднага се завтичала след него и започнала жално да блее, не искала да даде агънцето си. Обаче той я ритнал, затворил вътре и заклал агънцето ѝ. Какво се случило после? Още до вечерта умряло най-доброто му дете.
към беседата >>
Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища.
Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават. И после търсим причината на това. Де е причината? Търсим причината там, дето я няма. Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение.
Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища.
Не, светът никога няма да се изправи по този начин. Нашият живот е осигурен. От светлина сме осигурени, от вода сме осигурени, от въздух сме осигурени, остава ни само хлябът. Пък и хляб имаме, остава ни само една разумност.
към беседата >>
Има неща, които са играчки, забавление, но са потребни.
В света може да се говори за много неща, които съставляват забавление.
Има неща, които са играчки, забавление, но са потребни.
Има съществени, има и несъществени работи. Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота. Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав. Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух. Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва.
към беседата >>
Той клал често овце, но случило се, че седем години наред той клал малките агънца на една и съща овца.
Разправяше ми един господин от Варненско следния случай.
Той клал често овце, но случило се, че седем години наред той клал малките агънца на една и съща овца.
Един път, като взел и последното ѝ агънце, тя веднага се завтичала след него и започнала жално да блее, не искала да даде агънцето си. Обаче той я ритнал, затворил вътре и заклал агънцето ѝ. Какво се случило после? Още до вечерта умряло най-доброто му дете. Ще кажете, че това е съвпадение.
към беседата >>
Не, светът никога няма да се изправи по този начин.
И после търсим причината на това. Де е причината? Търсим причината там, дето я няма. Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища.
Не, светът никога няма да се изправи по този начин.
Нашият живот е осигурен. От светлина сме осигурени, от вода сме осигурени, от въздух сме осигурени, остава ни само хлябът. Пък и хляб имаме, остава ни само една разумност.
към беседата >>
Има съществени, има и несъществени работи.
В света може да се говори за много неща, които съставляват забавление. Има неща, които са играчки, забавление, но са потребни.
Има съществени, има и несъществени работи.
Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота. Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав. Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух. Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва. Не е въпросът за вярването.
към беседата >>
Един път, като взел и последното ѝ агънце, тя веднага се завтичала след него и започнала жално да блее, не искала да даде агънцето си.
Разправяше ми един господин от Варненско следния случай. Той клал често овце, но случило се, че седем години наред той клал малките агънца на една и съща овца.
Един път, като взел и последното ѝ агънце, тя веднага се завтичала след него и започнала жално да блее, не искала да даде агънцето си.
Обаче той я ритнал, затворил вътре и заклал агънцето ѝ. Какво се случило после? Още до вечерта умряло най-доброто му дете. Ще кажете, че това е съвпадение. Не, това показва, че ние не разбираме законите.
към беседата >>
Нашият живот е осигурен.
Де е причината? Търсим причината там, дето я няма. Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища. Не, светът никога няма да се изправи по този начин.
Нашият живот е осигурен.
От светлина сме осигурени, от вода сме осигурени, от въздух сме осигурени, остава ни само хлябът. Пък и хляб имаме, остава ни само една разумност.
към беседата >>
Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота.
В света може да се говори за много неща, които съставляват забавление. Има неща, които са играчки, забавление, но са потребни. Има съществени, има и несъществени работи.
Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота.
Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав. Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух. Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва. Не е въпросът за вярването. Който има знание, той не се нуждае от вяра.
към беседата >>
Обаче той я ритнал, затворил вътре и заклал агънцето ѝ.
Разправяше ми един господин от Варненско следния случай. Той клал често овце, но случило се, че седем години наред той клал малките агънца на една и съща овца. Един път, като взел и последното ѝ агънце, тя веднага се завтичала след него и започнала жално да блее, не искала да даде агънцето си.
Обаче той я ритнал, затворил вътре и заклал агънцето ѝ.
Какво се случило после? Още до вечерта умряло най-доброто му дете. Ще кажете, че това е съвпадение. Не, това показва, че ние не разбираме законите. Това са души в зачатъчно състояние.
към беседата >>
От светлина сме осигурени, от вода сме осигурени, от въздух сме осигурени, остава ни само хлябът.
Търсим причината там, дето я няма. Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища. Не, светът никога няма да се изправи по този начин. Нашият живот е осигурен.
От светлина сме осигурени, от вода сме осигурени, от въздух сме осигурени, остава ни само хлябът.
Пък и хляб имаме, остава ни само една разумност.
към беседата >>
Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав.
В света може да се говори за много неща, които съставляват забавление. Има неща, които са играчки, забавление, но са потребни. Има съществени, има и несъществени работи. Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота.
Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав.
Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух. Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва. Не е въпросът за вярването. Който има знание, той не се нуждае от вяра. Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето.
към беседата >>
Какво се случило после?
Разправяше ми един господин от Варненско следния случай. Той клал често овце, но случило се, че седем години наред той клал малките агънца на една и съща овца. Един път, като взел и последното ѝ агънце, тя веднага се завтичала след него и започнала жално да блее, не искала да даде агънцето си. Обаче той я ритнал, затворил вътре и заклал агънцето ѝ.
Какво се случило после?
Още до вечерта умряло най-доброто му дете. Ще кажете, че това е съвпадение. Не, това показва, че ние не разбираме законите. Това са души в зачатъчно състояние. Един ден и те ще станат хора като вас.
към беседата >>
Пък и хляб имаме, остава ни само една разумност.
Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища. Не, светът никога няма да се изправи по този начин. Нашият живот е осигурен. От светлина сме осигурени, от вода сме осигурени, от въздух сме осигурени, остава ни само хлябът.
Пък и хляб имаме, остава ни само една разумност.
към беседата >>
Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух.
В света може да се говори за много неща, които съставляват забавление. Има неща, които са играчки, забавление, но са потребни. Има съществени, има и несъществени работи. Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота. Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав.
Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух.
Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва. Не е въпросът за вярването. Който има знание, той не се нуждае от вяра. Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето. Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го.
към беседата >>
Още до вечерта умряло най-доброто му дете.
Разправяше ми един господин от Варненско следния случай. Той клал често овце, но случило се, че седем години наред той клал малките агънца на една и съща овца. Един път, като взел и последното ѝ агънце, тя веднага се завтичала след него и започнала жално да блее, не искала да даде агънцето си. Обаче той я ритнал, затворил вътре и заклал агънцето ѝ. Какво се случило после?
Още до вечерта умряло най-доброто му дете.
Ще кажете, че това е съвпадение. Не, това показва, че ние не разбираме законите. Това са души в зачатъчно състояние. Един ден и те ще станат хора като вас. Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях.
към беседата >>
Нека да извикаме най-разумните хора да дойдат да подемат работата.
Нека да извикаме най-разумните хора да дойдат да подемат работата.
Всеки да се постави на мястото си – и учители, и свещеници. А сега, като дойде да се говори истината, казват: „Туй не е в наш интерес. Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества. И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате. Не, вие сте в зависимост от света.
към беседата >>
Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва.
Има неща, които са играчки, забавление, но са потребни. Има съществени, има и несъществени работи. Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота. Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав. Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух.
Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва.
Не е въпросът за вярването. Който има знание, той не се нуждае от вяра. Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето. Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го. Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува.
към беседата >>
Ще кажете, че това е съвпадение.
Той клал често овце, но случило се, че седем години наред той клал малките агънца на една и съща овца. Един път, като взел и последното ѝ агънце, тя веднага се завтичала след него и започнала жално да блее, не искала да даде агънцето си. Обаче той я ритнал, затворил вътре и заклал агънцето ѝ. Какво се случило после? Още до вечерта умряло най-доброто му дете.
Ще кажете, че това е съвпадение.
Не, това показва, че ние не разбираме законите. Това са души в зачатъчно състояние. Един ден и те ще станат хора като вас. Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях. Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята.
към беседата >>
Всеки да се постави на мястото си – и учители, и свещеници.
Нека да извикаме най-разумните хора да дойдат да подемат работата.
Всеки да се постави на мястото си – и учители, и свещеници.
А сега, като дойде да се говори истината, казват: „Туй не е в наш интерес. Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества. И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате. Не, вие сте в зависимост от света. Няма какво да ви привеждам доказателства.
към беседата >>
Не е въпросът за вярването.
Има съществени, има и несъществени работи. Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота. Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав. Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух. Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва.
Не е въпросът за вярването.
Който има знание, той не се нуждае от вяра. Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето. Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го. Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува. И учените хора не знаят това, и аз не го зная.
към беседата >>
Не, това показва, че ние не разбираме законите.
Един път, като взел и последното ѝ агънце, тя веднага се завтичала след него и започнала жално да блее, не искала да даде агънцето си. Обаче той я ритнал, затворил вътре и заклал агънцето ѝ. Какво се случило после? Още до вечерта умряло най-доброто му дете. Ще кажете, че това е съвпадение.
Не, това показва, че ние не разбираме законите.
Това са души в зачатъчно състояние. Един ден и те ще станат хора като вас. Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях. Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята. В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет.
към беседата >>
А сега, като дойде да се говори истината, казват: „Туй не е в наш интерес.
Нека да извикаме най-разумните хора да дойдат да подемат работата. Всеки да се постави на мястото си – и учители, и свещеници.
А сега, като дойде да се говори истината, казват: „Туй не е в наш интерес.
Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества. И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате. Не, вие сте в зависимост от света. Няма какво да ви привеждам доказателства. Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства.
към беседата >>
Който има знание, той не се нуждае от вяра.
Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота. Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав. Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух. Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва. Не е въпросът за вярването.
Който има знание, той не се нуждае от вяра.
Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето. Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го. Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува. И учените хора не знаят това, и аз не го зная. И те, и аз можем да предполагаме.
към беседата >>
Това са души в зачатъчно състояние.
Обаче той я ритнал, затворил вътре и заклал агънцето ѝ. Какво се случило после? Още до вечерта умряло най-доброто му дете. Ще кажете, че това е съвпадение. Не, това показва, че ние не разбираме законите.
Това са души в зачатъчно състояние.
Един ден и те ще станат хора като вас. Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях. Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята. В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет. В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света.
към беседата >>
Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества.
Нека да извикаме най-разумните хора да дойдат да подемат работата. Всеки да се постави на мястото си – и учители, и свещеници. А сега, като дойде да се говори истината, казват: „Туй не е в наш интерес.
Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества.
И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате. Не, вие сте в зависимост от света. Няма какво да ви привеждам доказателства. Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства. Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам.
към беседата >>
Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето.
Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав. Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух. Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва. Не е въпросът за вярването. Който има знание, той не се нуждае от вяра.
Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето.
Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го. Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува. И учените хора не знаят това, и аз не го зная. И те, и аз можем да предполагаме. Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет.
към беседата >>
Един ден и те ще станат хора като вас.
Какво се случило после? Още до вечерта умряло най-доброто му дете. Ще кажете, че това е съвпадение. Не, това показва, че ние не разбираме законите. Това са души в зачатъчно състояние.
Един ден и те ще станат хора като вас.
Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях. Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята. В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет. В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди.
към беседата >>
И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате.
Нека да извикаме най-разумните хора да дойдат да подемат работата. Всеки да се постави на мястото си – и учители, и свещеници. А сега, като дойде да се говори истината, казват: „Туй не е в наш интерес. Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества.
И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате.
Не, вие сте в зависимост от света. Няма какво да ви привеждам доказателства. Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства. Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам. Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам.
към беседата >>
Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го.
Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух. Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва. Не е въпросът за вярването. Който има знание, той не се нуждае от вяра. Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето.
Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го.
Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува. И учените хора не знаят това, и аз не го зная. И те, и аз можем да предполагаме. Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет. Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее?
към беседата >>
Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях.
Още до вечерта умряло най-доброто му дете. Ще кажете, че това е съвпадение. Не, това показва, че ние не разбираме законите. Това са души в зачатъчно състояние. Един ден и те ще станат хора като вас.
Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях.
Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята. В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет. В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди. Каквото има на земята, това има и на онзи свят.
към беседата >>
Не, вие сте в зависимост от света.
Нека да извикаме най-разумните хора да дойдат да подемат работата. Всеки да се постави на мястото си – и учители, и свещеници. А сега, като дойде да се говори истината, казват: „Туй не е в наш интерес. Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества. И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате.
Не, вие сте в зависимост от света.
Няма какво да ви привеждам доказателства. Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства. Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам. Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам. Друг ще дойде, ще донесе друго учение.
към беседата >>
Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува.
Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва. Не е въпросът за вярването. Който има знание, той не се нуждае от вяра. Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето. Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го.
Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува.
И учените хора не знаят това, и аз не го зная. И те, и аз можем да предполагаме. Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет. Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее? То не е свещ.
към беседата >>
Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята.
Ще кажете, че това е съвпадение. Не, това показва, че ние не разбираме законите. Това са души в зачатъчно състояние. Един ден и те ще станат хора като вас. Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях.
Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята.
В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет. В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди. Каквото има на земята, това има и на онзи свят. Какви са там нещата, няма да ви разправям.
към беседата >>
Няма какво да ви привеждам доказателства.
Всеки да се постави на мястото си – и учители, и свещеници. А сега, като дойде да се говори истината, казват: „Туй не е в наш интерес. Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества. И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате. Не, вие сте в зависимост от света.
Няма какво да ви привеждам доказателства.
Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства. Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам. Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам. Друг ще дойде, ще донесе друго учение. Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината.
към беседата >>
И учените хора не знаят това, и аз не го зная.
Не е въпросът за вярването. Който има знание, той не се нуждае от вяра. Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето. Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го. Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува.
И учените хора не знаят това, и аз не го зная.
И те, и аз можем да предполагаме. Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет. Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее? То не е свещ. Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети.
към беседата >>
В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет.
Не, това показва, че ние не разбираме законите. Това са души в зачатъчно състояние. Един ден и те ще станат хора като вас. Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях. Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята.
В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет.
В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди. Каквото има на земята, това има и на онзи свят. Какви са там нещата, няма да ви разправям. Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник.
към беседата >>
Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства.
А сега, като дойде да се говори истината, казват: „Туй не е в наш интерес. Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества. И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате. Не, вие сте в зависимост от света. Няма какво да ви привеждам доказателства.
Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства.
Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам. Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам. Друг ще дойде, ще донесе друго учение. Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината. Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб.
към беседата >>
И те, и аз можем да предполагаме.
Който има знание, той не се нуждае от вяра. Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето. Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го. Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува. И учените хора не знаят това, и аз не го зная.
И те, и аз можем да предполагаме.
Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет. Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее? То не е свещ. Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети. При това не се знае отде иде силата на неговото горение.
към беседата >>
В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света.
Това са души в зачатъчно състояние. Един ден и те ще станат хора като вас. Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях. Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята. В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет.
В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света.
Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди. Каквото има на земята, това има и на онзи свят. Какви са там нещата, няма да ви разправям. Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник. Той пак за касата си ще мисли.
към беседата >>
Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам.
Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества. И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате. Не, вие сте в зависимост от света. Няма какво да ви привеждам доказателства. Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства.
Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам.
Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам. Друг ще дойде, ще донесе друго учение. Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината. Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб. Те не могат да се различават.
към беседата >>
Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет.
Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето. Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го. Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува. И учените хора не знаят това, и аз не го зная. И те, и аз можем да предполагаме.
Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет.
Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее? То не е свещ. Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети. При това не се знае отде иде силата на неговото горение. Не че това е блам за учените хора, защото има учени от разни категории.
към беседата >>
Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди.
Един ден и те ще станат хора като вас. Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях. Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята. В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет. В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света.
Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди.
Каквото има на земята, това има и на онзи свят. Какви са там нещата, няма да ви разправям. Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник. Той пак за касата си ще мисли. Който е обичал жените приживе, и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли.
към беседата >>
Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам.
И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате. Не, вие сте в зависимост от света. Няма какво да ви привеждам доказателства. Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства. Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам.
Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам.
Друг ще дойде, ще донесе друго учение. Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината. Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб. Те не могат да се различават. Земята, върху която живеем, е за вас земя и за мене земя.
към беседата >>
Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее?
Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го. Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува. И учените хора не знаят това, и аз не го зная. И те, и аз можем да предполагаме. Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет.
Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее?
То не е свещ. Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети. При това не се знае отде иде силата на неговото горение. Не че това е блам за учените хора, защото има учени от разни категории. Тепърва идат в света новите учени хора.
към беседата >>
Каквото има на земята, това има и на онзи свят.
Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях. Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята. В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет. В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди.
Каквото има на земята, това има и на онзи свят.
Какви са там нещата, няма да ви разправям. Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник. Той пак за касата си ще мисли. Който е обичал жените приживе, и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли. Който е обичал винцето, и на другия свят пак ще го обича.
към беседата >>
Друг ще дойде, ще донесе друго учение.
Не, вие сте в зависимост от света. Няма какво да ви привеждам доказателства. Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства. Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам. Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам.
Друг ще дойде, ще донесе друго учение.
Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината. Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб. Те не могат да се различават. Земята, върху която живеем, е за вас земя и за мене земя. Но въпреки това има нещо, по което се различаваме.
към беседата >>
То не е свещ.
Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува. И учените хора не знаят това, и аз не го зная. И те, и аз можем да предполагаме. Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет. Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее?
То не е свещ.
Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети. При това не се знае отде иде силата на неговото горение. Не че това е блам за учените хора, защото има учени от разни категории. Тепърва идат в света новите учени хора. Засега имаме учени, които могат да направят една операция на човека – да извадят едното му око и после да кажат: „Ти благодари, че ти извадихме само едното око, че ти остана поне едното.“ Има учени, които могат при една операция да отрежат единия крак на човека и после да му кажат: „Ти благодари, че ако не бях аз да ти отрежа крака, щеше да останеш и без двата, а така поне единият крак ти остана.“ Да, трябва да благодари човек, как не.
към беседата >>
Какви са там нещата, няма да ви разправям.
Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята. В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет. В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди. Каквото има на земята, това има и на онзи свят.
Какви са там нещата, няма да ви разправям.
Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник. Той пак за касата си ще мисли. Който е обичал жените приживе, и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли. Който е обичал винцето, и на другия свят пак ще го обича.
към беседата >>
Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината.
Няма какво да ви привеждам доказателства. Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства. Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам. Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам. Друг ще дойде, ще донесе друго учение.
Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината.
Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб. Те не могат да се различават. Земята, върху която живеем, е за вас земя и за мене земя. Но въпреки това има нещо, по което се различаваме. То е друго нещо.
към беседата >>
Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети.
И учените хора не знаят това, и аз не го зная. И те, и аз можем да предполагаме. Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет. Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее? То не е свещ.
Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети.
При това не се знае отде иде силата на неговото горение. Не че това е блам за учените хора, защото има учени от разни категории. Тепърва идат в света новите учени хора. Засега имаме учени, които могат да направят една операция на човека – да извадят едното му око и после да кажат: „Ти благодари, че ти извадихме само едното око, че ти остана поне едното.“ Има учени, които могат при една операция да отрежат единия крак на човека и после да му кажат: „Ти благодари, че ако не бях аз да ти отрежа крака, щеше да останеш и без двата, а така поне единият крак ти остана.“ Да, трябва да благодари човек, как не. С един крак и една патерица той може да ходи.
към беседата >>
Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник.
В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет. В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди. Каквото има на земята, това има и на онзи свят. Какви са там нещата, няма да ви разправям.
Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник.
Той пак за касата си ще мисли. Който е обичал жените приживе, и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли. Който е обичал винцето, и на другия свят пак ще го обича.
към беседата >>
Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб.
Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства. Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам. Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам. Друг ще дойде, ще донесе друго учение. Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината.
Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб.
Те не могат да се различават. Земята, върху която живеем, е за вас земя и за мене земя. Но въпреки това има нещо, по което се различаваме. То е друго нещо.
към беседата >>
При това не се знае отде иде силата на неговото горение.
И те, и аз можем да предполагаме. Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет. Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее? То не е свещ. Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети.
При това не се знае отде иде силата на неговото горение.
Не че това е блам за учените хора, защото има учени от разни категории. Тепърва идат в света новите учени хора. Засега имаме учени, които могат да направят една операция на човека – да извадят едното му око и после да кажат: „Ти благодари, че ти извадихме само едното око, че ти остана поне едното.“ Има учени, които могат при една операция да отрежат единия крак на човека и после да му кажат: „Ти благодари, че ако не бях аз да ти отрежа крака, щеше да останеш и без двата, а така поне единият крак ти остана.“ Да, трябва да благодари човек, как не. С един крак и една патерица той може да ходи.
към беседата >>
Той пак за касата си ще мисли.
В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди. Каквото има на земята, това има и на онзи свят. Какви са там нещата, няма да ви разправям. Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник.
Той пак за касата си ще мисли.
Който е обичал жените приживе, и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли. Който е обичал винцето, и на другия свят пак ще го обича.
към беседата >>
Те не могат да се различават.
Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам. Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам. Друг ще дойде, ще донесе друго учение. Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината. Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб.
Те не могат да се различават.
Земята, върху която живеем, е за вас земя и за мене земя. Но въпреки това има нещо, по което се различаваме. То е друго нещо.
към беседата >>
Не че това е блам за учените хора, защото има учени от разни категории.
Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет. Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее? То не е свещ. Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети. При това не се знае отде иде силата на неговото горение.
Не че това е блам за учените хора, защото има учени от разни категории.
Тепърва идат в света новите учени хора. Засега имаме учени, които могат да направят една операция на човека – да извадят едното му око и после да кажат: „Ти благодари, че ти извадихме само едното око, че ти остана поне едното.“ Има учени, които могат при една операция да отрежат единия крак на човека и после да му кажат: „Ти благодари, че ако не бях аз да ти отрежа крака, щеше да останеш и без двата, а така поне единият крак ти остана.“ Да, трябва да благодари човек, как не. С един крак и една патерица той може да ходи.
към беседата >>
Който е обичал жените приживе, и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли.
Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди. Каквото има на земята, това има и на онзи свят. Какви са там нещата, няма да ви разправям. Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник. Той пак за касата си ще мисли.
Който е обичал жените приживе, и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли.
Който е обичал винцето, и на другия свят пак ще го обича.
към беседата >>
Земята, върху която живеем, е за вас земя и за мене земя.
Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам. Друг ще дойде, ще донесе друго учение. Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината. Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб. Те не могат да се различават.
Земята, върху която живеем, е за вас земя и за мене земя.
Но въпреки това има нещо, по което се различаваме. То е друго нещо.
към беседата >>
Тепърва идат в света новите учени хора.
Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее? То не е свещ. Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети. При това не се знае отде иде силата на неговото горение. Не че това е блам за учените хора, защото има учени от разни категории.
Тепърва идат в света новите учени хора.
Засега имаме учени, които могат да направят една операция на човека – да извадят едното му око и после да кажат: „Ти благодари, че ти извадихме само едното око, че ти остана поне едното.“ Има учени, които могат при една операция да отрежат единия крак на човека и после да му кажат: „Ти благодари, че ако не бях аз да ти отрежа крака, щеше да останеш и без двата, а така поне единият крак ти остана.“ Да, трябва да благодари човек, как не. С един крак и една патерица той може да ходи.
към беседата >>
Който е обичал винцето, и на другия свят пак ще го обича.
Каквото има на земята, това има и на онзи свят. Какви са там нещата, няма да ви разправям. Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник. Той пак за касата си ще мисли. Който е обичал жените приживе, и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли.
Който е обичал винцето, и на другия свят пак ще го обича.
към беседата >>
Но въпреки това има нещо, по което се различаваме.
Друг ще дойде, ще донесе друго учение. Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината. Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб. Те не могат да се различават. Земята, върху която живеем, е за вас земя и за мене земя.
Но въпреки това има нещо, по което се различаваме.
То е друго нещо.
към беседата >>
Засега имаме учени, които могат да направят една операция на човека – да извадят едното му око и после да кажат: „Ти благодари, че ти извадихме само едното око, че ти остана поне едното.“ Има учени, които могат при една операция да отрежат единия крак на човека и после да му кажат: „Ти благодари, че ако не бях аз да ти отрежа крака, щеше да останеш и без двата, а така поне единият крак ти остана.“ Да, трябва да благодари човек, как не.
То не е свещ. Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети. При това не се знае отде иде силата на неговото горение. Не че това е блам за учените хора, защото има учени от разни категории. Тепърва идат в света новите учени хора.
Засега имаме учени, които могат да направят една операция на човека – да извадят едното му око и после да кажат: „Ти благодари, че ти извадихме само едното око, че ти остана поне едното.“ Има учени, които могат при една операция да отрежат единия крак на човека и после да му кажат: „Ти благодари, че ако не бях аз да ти отрежа крака, щеше да останеш и без двата, а така поне единият крак ти остана.“ Да, трябва да благодари човек, как не.
С един крак и една патерица той може да ходи.
към беседата >>
Един турски ходжа морализирал един от младотурците, от модерните турци, който обичал да пие вино и ракия, като му казвал: „Знаеш ли, че при това пиянство ти ще страдаш?
Един турски ходжа морализирал един от младотурците, от модерните турци, който обичал да пие вино и ракия, като му казвал: „Знаеш ли, че при това пиянство ти ще страдаш?
Ти ще страдаш, като отидеш на онзи свят.“ „Как ще страдам? “ „Всички бъчви, от които си пил, като отидеш на онзи свят, ще бъдат окачени на врата ти и постоянно ще ги носиш.“ Младият турчин запитал: „Празни ли ще бъдат тия бъчви, или пълни? “ „Пълни, разбира се.“ „Тогава ще има поне какво да пия.“ Той не искал да знае, че на врата му ще бъдат окачени тия бъчви, но той е доволен от това, че ще има какво да пие.
към беседата >>
То е друго нещо.
Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината. Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб. Те не могат да се различават. Земята, върху която живеем, е за вас земя и за мене земя. Но въпреки това има нещо, по което се различаваме.
То е друго нещо.
към беседата >>
С един крак и една патерица той може да ходи.
Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети. При това не се знае отде иде силата на неговото горение. Не че това е блам за учените хора, защото има учени от разни категории. Тепърва идат в света новите учени хора. Засега имаме учени, които могат да направят една операция на човека – да извадят едното му око и после да кажат: „Ти благодари, че ти извадихме само едното око, че ти остана поне едното.“ Има учени, които могат при една операция да отрежат единия крак на човека и после да му кажат: „Ти благодари, че ако не бях аз да ти отрежа крака, щеше да останеш и без двата, а така поне единият крак ти остана.“ Да, трябва да благодари човек, как не.
С един крак и една патерица той може да ходи.
към беседата >>
Ти ще страдаш, като отидеш на онзи свят.“ „Как ще страдам?
Един турски ходжа морализирал един от младотурците, от модерните турци, който обичал да пие вино и ракия, като му казвал: „Знаеш ли, че при това пиянство ти ще страдаш?
Ти ще страдаш, като отидеш на онзи свят.“ „Как ще страдам?
“ „Всички бъчви, от които си пил, като отидеш на онзи свят, ще бъдат окачени на врата ти и постоянно ще ги носиш.“ Младият турчин запитал: „Празни ли ще бъдат тия бъчви, или пълни? “ „Пълни, разбира се.“ „Тогава ще има поне какво да пия.“ Той не искал да знае, че на врата му ще бъдат окачени тия бъчви, но той е доволен от това, че ще има какво да пие.
към беседата >>
Има основни неща обаче, по които ние не се различаваме.
Има основни неща обаче, по които ние не се различаваме.
Животът, който тече, е за мене същият и за вас. Значи той има същите качества, но моите органи може да не са направени, както вашите органи. Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но вашата цедилка може да е по-ситна, по-добре да цеди от моята. Те се различават. Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво.
към беседата >>
Същественото в света е мирът, който човек може да има.
Същественото в света е мирът, който човек може да има.
Как може да се добие този мир? Да допуснем, че същественото в живота, вие мислите, че е богатството. Богатството е същественото, докато си здрав. Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота. Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах.
към беседата >>
“ „Всички бъчви, от които си пил, като отидеш на онзи свят, ще бъдат окачени на врата ти и постоянно ще ги носиш.“ Младият турчин запитал: „Празни ли ще бъдат тия бъчви, или пълни?
Един турски ходжа морализирал един от младотурците, от модерните турци, който обичал да пие вино и ракия, като му казвал: „Знаеш ли, че при това пиянство ти ще страдаш? Ти ще страдаш, като отидеш на онзи свят.“ „Как ще страдам?
“ „Всички бъчви, от които си пил, като отидеш на онзи свят, ще бъдат окачени на врата ти и постоянно ще ги носиш.“ Младият турчин запитал: „Празни ли ще бъдат тия бъчви, или пълни?
“ „Пълни, разбира се.“ „Тогава ще има поне какво да пия.“ Той не искал да знае, че на врата му ще бъдат окачени тия бъчви, но той е доволен от това, че ще има какво да пие.
към беседата >>
Животът, който тече, е за мене същият и за вас.
Има основни неща обаче, по които ние не се различаваме.
Животът, който тече, е за мене същият и за вас.
Значи той има същите качества, но моите органи може да не са направени, както вашите органи. Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но вашата цедилка може да е по-ситна, по-добре да цеди от моята. Те се различават. Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво. Значи как е пречистен човешкият мозък.
към беседата >>
Как може да се добие този мир?
Същественото в света е мирът, който човек може да има.
Как може да се добие този мир?
Да допуснем, че същественото в живота, вие мислите, че е богатството. Богатството е същественото, докато си здрав. Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота. Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах. Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия.
към беседата >>
“ „Пълни, разбира се.“ „Тогава ще има поне какво да пия.“ Той не искал да знае, че на врата му ще бъдат окачени тия бъчви, но той е доволен от това, че ще има какво да пие.
Един турски ходжа морализирал един от младотурците, от модерните турци, който обичал да пие вино и ракия, като му казвал: „Знаеш ли, че при това пиянство ти ще страдаш? Ти ще страдаш, като отидеш на онзи свят.“ „Как ще страдам? “ „Всички бъчви, от които си пил, като отидеш на онзи свят, ще бъдат окачени на врата ти и постоянно ще ги носиш.“ Младият турчин запитал: „Празни ли ще бъдат тия бъчви, или пълни?
“ „Пълни, разбира се.“ „Тогава ще има поне какво да пия.“ Той не искал да знае, че на врата му ще бъдат окачени тия бъчви, но той е доволен от това, че ще има какво да пие.
към беседата >>
Значи той има същите качества, но моите органи може да не са направени, както вашите органи.
Има основни неща обаче, по които ние не се различаваме. Животът, който тече, е за мене същият и за вас.
Значи той има същите качества, но моите органи може да не са направени, както вашите органи.
Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но вашата цедилка може да е по-ситна, по-добре да цеди от моята. Те се различават. Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво. Значи как е пречистен човешкият мозък. За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл.
към беседата >>
Да допуснем, че същественото в живота, вие мислите, че е богатството.
Същественото в света е мирът, който човек може да има. Как може да се добие този мир?
Да допуснем, че същественото в живота, вие мислите, че е богатството.
Богатството е същественото, докато си здрав. Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота. Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах. Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия. Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта?
към беседата >>
Та казвам, половината от спасението на човечеството се дължи на онези хора, които идат или остават да живеят дълго време на земята.
Та казвам, половината от спасението на човечеството се дължи на онези хора, които идат или остават да живеят дълго време на земята.
Тяхното спасение трябва да стане на земята, а онези, които умират млади, те няма какво да се безпокоят. Когато малки деца отиват на небето, за тях има друг ред и порядък. Те там ще се възпитават. А за вас има друг ред и порядък. Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите.
към беседата >>
Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но вашата цедилка може да е по-ситна, по-добре да цеди от моята.
Има основни неща обаче, по които ние не се различаваме. Животът, който тече, е за мене същият и за вас. Значи той има същите качества, но моите органи може да не са направени, както вашите органи.
Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но вашата цедилка може да е по-ситна, по-добре да цеди от моята.
Те се различават. Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво. Значи как е пречистен човешкият мозък. За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл. Сегашните хора живеят в постоянен страх.
към беседата >>
Богатството е същественото, докато си здрав.
Същественото в света е мирът, който човек може да има. Как може да се добие този мир? Да допуснем, че същественото в живота, вие мислите, че е богатството.
Богатството е същественото, докато си здрав.
Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота. Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах. Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия. Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта? Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички – има какво повече да взема.
към беседата >>
Тяхното спасение трябва да стане на земята, а онези, които умират млади, те няма какво да се безпокоят.
Та казвам, половината от спасението на човечеството се дължи на онези хора, които идат или остават да живеят дълго време на земята.
Тяхното спасение трябва да стане на земята, а онези, които умират млади, те няма какво да се безпокоят.
Когато малки деца отиват на небето, за тях има друг ред и порядък. Те там ще се възпитават. А за вас има друг ред и порядък. Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите. Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите.
към беседата >>
Те се различават.
Има основни неща обаче, по които ние не се различаваме. Животът, който тече, е за мене същият и за вас. Значи той има същите качества, но моите органи може да не са направени, както вашите органи. Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но вашата цедилка може да е по-ситна, по-добре да цеди от моята.
Те се различават.
Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво. Значи как е пречистен човешкият мозък. За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл. Сегашните хора живеят в постоянен страх. Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си.
към беседата >>
Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота.
Същественото в света е мирът, който човек може да има. Как може да се добие този мир? Да допуснем, че същественото в живота, вие мислите, че е богатството. Богатството е същественото, докато си здрав.
Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота.
Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах. Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия. Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта? Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички – има какво повече да взема. Сиромасите повече умират, но когато смъртта види един богат човек, тя се зарадва повече, че има повече да взема от него.
към беседата >>
Когато малки деца отиват на небето, за тях има друг ред и порядък.
Та казвам, половината от спасението на човечеството се дължи на онези хора, които идат или остават да живеят дълго време на земята. Тяхното спасение трябва да стане на земята, а онези, които умират млади, те няма какво да се безпокоят.
Когато малки деца отиват на небето, за тях има друг ред и порядък.
Те там ще се възпитават. А за вас има друг ред и порядък. Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите. Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите. За децата въпросът е друг.
към беседата >>
Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво.
Има основни неща обаче, по които ние не се различаваме. Животът, който тече, е за мене същият и за вас. Значи той има същите качества, но моите органи може да не са направени, както вашите органи. Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но вашата цедилка може да е по-ситна, по-добре да цеди от моята. Те се различават.
Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво.
Значи как е пречистен човешкият мозък. За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл. Сегашните хора живеят в постоянен страх. Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си. Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен.
към беседата >>
Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах.
Същественото в света е мирът, който човек може да има. Как може да се добие този мир? Да допуснем, че същественото в живота, вие мислите, че е богатството. Богатството е същественото, докато си здрав. Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота.
Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах.
Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия. Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта? Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички – има какво повече да взема. Сиромасите повече умират, но когато смъртта види един богат човек, тя се зарадва повече, че има повече да взема от него. Но в края на краищата и двамата теглят еднакво.
към беседата >>
Те там ще се възпитават.
Та казвам, половината от спасението на човечеството се дължи на онези хора, които идат или остават да живеят дълго време на земята. Тяхното спасение трябва да стане на земята, а онези, които умират млади, те няма какво да се безпокоят. Когато малки деца отиват на небето, за тях има друг ред и порядък.
Те там ще се възпитават.
А за вас има друг ред и порядък. Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите. Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите. За децата въпросът е друг. Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно.
към беседата >>
Значи как е пречистен човешкият мозък.
Животът, който тече, е за мене същият и за вас. Значи той има същите качества, но моите органи може да не са направени, както вашите органи. Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но вашата цедилка може да е по-ситна, по-добре да цеди от моята. Те се различават. Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво.
Значи как е пречистен човешкият мозък.
За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл. Сегашните хора живеят в постоянен страх. Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си. Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен. Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно.
към беседата >>
Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия.
Как може да се добие този мир? Да допуснем, че същественото в живота, вие мислите, че е богатството. Богатството е същественото, докато си здрав. Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота. Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах.
Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия.
Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта? Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички – има какво повече да взема. Сиромасите повече умират, но когато смъртта види един богат човек, тя се зарадва повече, че има повече да взема от него. Но в края на краищата и двамата теглят еднакво. Тя, като види някой сиромах, някой сух човек, си казва: „Трябваше да го оставя този да стане по-пълничък.“ И при това положение въпросът не е разрешен.
към беседата >>
А за вас има друг ред и порядък.
Та казвам, половината от спасението на човечеството се дължи на онези хора, които идат или остават да живеят дълго време на земята. Тяхното спасение трябва да стане на земята, а онези, които умират млади, те няма какво да се безпокоят. Когато малки деца отиват на небето, за тях има друг ред и порядък. Те там ще се възпитават.
А за вас има друг ред и порядък.
Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите. Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите. За децата въпросът е друг. Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно. То е един капитал, едно знание.
към беседата >>
За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл.
Значи той има същите качества, но моите органи може да не са направени, както вашите органи. Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но вашата цедилка може да е по-ситна, по-добре да цеди от моята. Те се различават. Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво. Значи как е пречистен човешкият мозък.
За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл.
Сегашните хора живеят в постоянен страх. Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си. Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен. Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно. Всеки мяза на военен.
към беседата >>
Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта?
Да допуснем, че същественото в живота, вие мислите, че е богатството. Богатството е същественото, докато си здрав. Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота. Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах. Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия.
Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта?
Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички – има какво повече да взема. Сиромасите повече умират, но когато смъртта види един богат човек, тя се зарадва повече, че има повече да взема от него. Но в края на краищата и двамата теглят еднакво. Тя, като види някой сиромах, някой сух човек, си казва: „Трябваше да го оставя този да стане по-пълничък.“ И при това положение въпросът не е разрешен.
към беседата >>
Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите.
Та казвам, половината от спасението на човечеството се дължи на онези хора, които идат или остават да живеят дълго време на земята. Тяхното спасение трябва да стане на земята, а онези, които умират млади, те няма какво да се безпокоят. Когато малки деца отиват на небето, за тях има друг ред и порядък. Те там ще се възпитават. А за вас има друг ред и порядък.
Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите.
Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите. За децата въпросът е друг. Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно. То е един капитал, едно знание. Това е знанието, което трябва да имате.
към беседата >>
Сегашните хора живеят в постоянен страх.
Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но вашата цедилка може да е по-ситна, по-добре да цеди от моята. Те се различават. Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво. Значи как е пречистен човешкият мозък. За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл.
Сегашните хора живеят в постоянен страх.
Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си. Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен. Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно. Всеки мяза на военен. Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава.
към беседата >>
Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички – има какво повече да взема.
Богатството е същественото, докато си здрав. Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота. Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах. Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия. Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта?
Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички – има какво повече да взема.
Сиромасите повече умират, но когато смъртта види един богат човек, тя се зарадва повече, че има повече да взема от него. Но в края на краищата и двамата теглят еднакво. Тя, като види някой сиромах, някой сух човек, си казва: „Трябваше да го оставя този да стане по-пълничък.“ И при това положение въпросът не е разрешен.
към беседата >>
Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите.
Тяхното спасение трябва да стане на земята, а онези, които умират млади, те няма какво да се безпокоят. Когато малки деца отиват на небето, за тях има друг ред и порядък. Те там ще се възпитават. А за вас има друг ред и порядък. Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите.
Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите.
За децата въпросът е друг. Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно. То е един капитал, едно знание. Това е знанието, което трябва да имате. Аз не ви проповядвам едно учение, което да ви направи неспособни за живота, но да работите в сегашния си живот, за да се справите с най-големите си мъчнотии.
към беседата >>
Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си.
Те се различават. Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво. Значи как е пречистен човешкият мозък. За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл. Сегашните хора живеят в постоянен страх.
Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си.
Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен. Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно. Всеки мяза на военен. Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава. Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала.
към беседата >>
Сиромасите повече умират, но когато смъртта види един богат човек, тя се зарадва повече, че има повече да взема от него.
Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота. Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах. Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия. Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта? Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички – има какво повече да взема.
Сиромасите повече умират, но когато смъртта види един богат човек, тя се зарадва повече, че има повече да взема от него.
Но в края на краищата и двамата теглят еднакво. Тя, като види някой сиромах, някой сух човек, си казва: „Трябваше да го оставя този да стане по-пълничък.“ И при това положение въпросът не е разрешен.
към беседата >>
За децата въпросът е друг.
Когато малки деца отиват на небето, за тях има друг ред и порядък. Те там ще се възпитават. А за вас има друг ред и порядък. Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите. Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите.
За децата въпросът е друг.
Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно. То е един капитал, едно знание. Това е знанието, което трябва да имате. Аз не ви проповядвам едно учение, което да ви направи неспособни за живота, но да работите в сегашния си живот, за да се справите с най-големите си мъчнотии. Ако аз уча някого как да плава, зло ли му правя?
към беседата >>
Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен.
Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво. Значи как е пречистен човешкият мозък. За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл. Сегашните хора живеят в постоянен страх. Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си.
Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен.
Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно. Всеки мяза на военен. Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава. Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала. Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде.
към беседата >>
Но в края на краищата и двамата теглят еднакво.
Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах. Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия. Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта? Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички – има какво повече да взема. Сиромасите повече умират, но когато смъртта види един богат човек, тя се зарадва повече, че има повече да взема от него.
Но в края на краищата и двамата теглят еднакво.
Тя, като види някой сиромах, някой сух човек, си казва: „Трябваше да го оставя този да стане по-пълничък.“ И при това положение въпросът не е разрешен.
към беседата >>
Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно.
Те там ще се възпитават. А за вас има друг ред и порядък. Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите. Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите. За децата въпросът е друг.
Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно.
То е един капитал, едно знание. Това е знанието, което трябва да имате. Аз не ви проповядвам едно учение, което да ви направи неспособни за живота, но да работите в сегашния си живот, за да се справите с най-големите си мъчнотии. Ако аз уча някого как да плава, зло ли му правя? Ако аз уча някого на някакво изкуство, зло ли му правя?
към беседата >>
Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно.
Значи как е пречистен човешкият мозък. За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл. Сегашните хора живеят в постоянен страх. Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си. Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен.
Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно.
Всеки мяза на военен. Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава. Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала. Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде. Каквото и да прави човек, и да умре неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло – много по-хубаво от това, което сега има.
към беседата >>
Тя, като види някой сиромах, някой сух човек, си казва: „Трябваше да го оставя този да стане по-пълничък.“ И при това положение въпросът не е разрешен.
Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия. Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта? Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички – има какво повече да взема. Сиромасите повече умират, но когато смъртта види един богат човек, тя се зарадва повече, че има повече да взема от него. Но в края на краищата и двамата теглят еднакво.
Тя, като види някой сиромах, някой сух човек, си казва: „Трябваше да го оставя този да стане по-пълничък.“ И при това положение въпросът не е разрешен.
към беседата >>
То е един капитал, едно знание.
А за вас има друг ред и порядък. Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите. Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите. За децата въпросът е друг. Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно.
То е един капитал, едно знание.
Това е знанието, което трябва да имате. Аз не ви проповядвам едно учение, което да ви направи неспособни за живота, но да работите в сегашния си живот, за да се справите с най-големите си мъчнотии. Ако аз уча някого как да плава, зло ли му правя? Ако аз уча някого на някакво изкуство, зло ли му правя? Ако аз уча някого как да живее хигиенически, как да се облича добре, зло ли му правя?
към беседата >>
Всеки мяза на военен.
За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл. Сегашните хора живеят в постоянен страх. Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си. Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен. Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно.
Всеки мяза на военен.
Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава. Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала. Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде. Каквото и да прави човек, и да умре неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло – много по-хубаво от това, което сега има. В това отношение всички мъченици, от която категория и да са – дали на физическия свят, или на моралния, или на божествения, те имат една идея.
към беседата >>
Сега някои могат да кажат: „Като отидем на онзи свят, тогава всичко ще видим.“ Така не се говори.
Сега някои могат да кажат: „Като отидем на онзи свят, тогава всичко ще видим.“ Така не се говори.
Трябва да се каже нещо конкретно. Някой може да каже: „Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята.“ Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме. На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя. За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него. Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари.
към беседата >>
Това е знанието, което трябва да имате.
Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите. Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите. За децата въпросът е друг. Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно. То е един капитал, едно знание.
Това е знанието, което трябва да имате.
Аз не ви проповядвам едно учение, което да ви направи неспособни за живота, но да работите в сегашния си живот, за да се справите с най-големите си мъчнотии. Ако аз уча някого как да плава, зло ли му правя? Ако аз уча някого на някакво изкуство, зло ли му правя? Ако аз уча някого как да живее хигиенически, как да се облича добре, зло ли му правя?
към беседата >>
Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава.
Сегашните хора живеят в постоянен страх. Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си. Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен. Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно. Всеки мяза на военен.
Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава.
Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала. Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде. Каквото и да прави човек, и да умре неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло – много по-хубаво от това, което сега има. В това отношение всички мъченици, от която категория и да са – дали на физическия свят, или на моралния, или на божествения, те имат една идея. Те казват – и да умрем, ние ще живеем в ума на другите хора.
към беседата >>
Трябва да се каже нещо конкретно.
Сега някои могат да кажат: „Като отидем на онзи свят, тогава всичко ще видим.“ Така не се говори.
Трябва да се каже нещо конкретно.
Някой може да каже: „Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята.“ Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме. На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя. За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него. Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари. Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях?
към беседата >>
Аз не ви проповядвам едно учение, което да ви направи неспособни за живота, но да работите в сегашния си живот, за да се справите с най-големите си мъчнотии.
Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите. За децата въпросът е друг. Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно. То е един капитал, едно знание. Това е знанието, което трябва да имате.
Аз не ви проповядвам едно учение, което да ви направи неспособни за живота, но да работите в сегашния си живот, за да се справите с най-големите си мъчнотии.
Ако аз уча някого как да плава, зло ли му правя? Ако аз уча някого на някакво изкуство, зло ли му правя? Ако аз уча някого как да живее хигиенически, как да се облича добре, зло ли му правя?
към беседата >>
Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала.
Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си. Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен. Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно. Всеки мяза на военен. Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава.
Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала.
Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде. Каквото и да прави човек, и да умре неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло – много по-хубаво от това, което сега има. В това отношение всички мъченици, от която категория и да са – дали на физическия свят, или на моралния, или на божествения, те имат една идея. Те казват – и да умрем, ние ще живеем в ума на другите хора. Тези хора дълбоко в душата си вярват, че няма да умрат.
към беседата >>
Някой може да каже: „Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята.“ Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме.
Сега някои могат да кажат: „Като отидем на онзи свят, тогава всичко ще видим.“ Така не се говори. Трябва да се каже нещо конкретно.
Някой може да каже: „Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята.“ Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме.
На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя. За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него. Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари. Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях? Какво спечели от тия цветя?
към беседата >>
Ако аз уча някого как да плава, зло ли му правя?
За децата въпросът е друг. Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно. То е един капитал, едно знание. Това е знанието, което трябва да имате. Аз не ви проповядвам едно учение, което да ви направи неспособни за живота, но да работите в сегашния си живот, за да се справите с най-големите си мъчнотии.
Ако аз уча някого как да плава, зло ли му правя?
Ако аз уча някого на някакво изкуство, зло ли му правя? Ако аз уча някого как да живее хигиенически, как да се облича добре, зло ли му правя?
към беседата >>
Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде.
Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен. Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно. Всеки мяза на военен. Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава. Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала.
Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде.
Каквото и да прави човек, и да умре неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло – много по-хубаво от това, което сега има. В това отношение всички мъченици, от която категория и да са – дали на физическия свят, или на моралния, или на божествения, те имат една идея. Те казват – и да умрем, ние ще живеем в ума на другите хора. Тези хора дълбоко в душата си вярват, че няма да умрат.
към беседата >>
На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя.
Сега някои могат да кажат: „Като отидем на онзи свят, тогава всичко ще видим.“ Така не се говори. Трябва да се каже нещо конкретно. Някой може да каже: „Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята.“ Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме.
На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя.
За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него. Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари. Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях? Какво спечели от тия цветя? Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им.
към беседата >>
Ако аз уча някого на някакво изкуство, зло ли му правя?
Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно. То е един капитал, едно знание. Това е знанието, което трябва да имате. Аз не ви проповядвам едно учение, което да ви направи неспособни за живота, но да работите в сегашния си живот, за да се справите с най-големите си мъчнотии. Ако аз уча някого как да плава, зло ли му правя?
Ако аз уча някого на някакво изкуство, зло ли му правя?
Ако аз уча някого как да живее хигиенически, как да се облича добре, зло ли му правя?
към беседата >>
Каквото и да прави човек, и да умре неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло – много по-хубаво от това, което сега има.
Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно. Всеки мяза на военен. Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава. Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала. Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде.
Каквото и да прави човек, и да умре неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло – много по-хубаво от това, което сега има.
В това отношение всички мъченици, от която категория и да са – дали на физическия свят, или на моралния, или на божествения, те имат една идея. Те казват – и да умрем, ние ще живеем в ума на другите хора. Тези хора дълбоко в душата си вярват, че няма да умрат.
към беседата >>
За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него.
Сега някои могат да кажат: „Като отидем на онзи свят, тогава всичко ще видим.“ Така не се говори. Трябва да се каже нещо конкретно. Някой може да каже: „Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята.“ Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме. На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя.
За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него.
Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари. Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях? Какво спечели от тия цветя? Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им. Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече.
към беседата >>
Ако аз уча някого как да живее хигиенически, как да се облича добре, зло ли му правя?
То е един капитал, едно знание. Това е знанието, което трябва да имате. Аз не ви проповядвам едно учение, което да ви направи неспособни за живота, но да работите в сегашния си живот, за да се справите с най-големите си мъчнотии. Ако аз уча някого как да плава, зло ли му правя? Ако аз уча някого на някакво изкуство, зло ли му правя?
Ако аз уча някого как да живее хигиенически, как да се облича добре, зло ли му правя?
към беседата >>
В това отношение всички мъченици, от която категория и да са – дали на физическия свят, или на моралния, или на божествения, те имат една идея.
Всеки мяза на военен. Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава. Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала. Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде. Каквото и да прави човек, и да умре неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло – много по-хубаво от това, което сега има.
В това отношение всички мъченици, от която категория и да са – дали на физическия свят, или на моралния, или на божествения, те имат една идея.
Те казват – и да умрем, ние ще живеем в ума на другите хора. Тези хора дълбоко в душата си вярват, че няма да умрат.
към беседата >>
Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари.
Сега някои могат да кажат: „Като отидем на онзи свят, тогава всичко ще видим.“ Така не се говори. Трябва да се каже нещо конкретно. Някой може да каже: „Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята.“ Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме. На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя. За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него.
Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари.
Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях? Какво спечели от тия цветя? Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им. Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече. Така се интересуват всички млади моми от цветята.
към беседата >>
Казвам, сегашните хора се нуждаят от една здрава основна мисъл.
Казвам, сегашните хора се нуждаят от една здрава основна мисъл.
Отлично е човек да има тил, за да има в какво да вярва. Няма по-хубаво нещо от това. Няма какво да ви казвам даже. В какво седи тилът? Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат.
към беседата >>
Те казват – и да умрем, ние ще живеем в ума на другите хора.
Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава. Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала. Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде. Каквото и да прави човек, и да умре неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло – много по-хубаво от това, което сега има. В това отношение всички мъченици, от която категория и да са – дали на физическия свят, или на моралния, или на божествения, те имат една идея.
Те казват – и да умрем, ние ще живеем в ума на другите хора.
Тези хора дълбоко в душата си вярват, че няма да умрат.
към беседата >>
Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях?
Трябва да се каже нещо конкретно. Някой може да каже: „Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята.“ Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме. На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя. За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него. Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари.
Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях?
Какво спечели от тия цветя? Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им. Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече. Така се интересуват всички млади моми от цветята. Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече.
към беседата >>
Отлично е човек да има тил, за да има в какво да вярва.
Казвам, сегашните хора се нуждаят от една здрава основна мисъл.
Отлично е човек да има тил, за да има в какво да вярва.
Няма по-хубаво нещо от това. Няма какво да ви казвам даже. В какво седи тилът? Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат. Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години.
към беседата >>
Тези хора дълбоко в душата си вярват, че няма да умрат.
Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала. Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде. Каквото и да прави човек, и да умре неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло – много по-хубаво от това, което сега има. В това отношение всички мъченици, от която категория и да са – дали на физическия свят, или на моралния, или на божествения, те имат една идея. Те казват – и да умрем, ние ще живеем в ума на другите хора.
Тези хора дълбоко в душата си вярват, че няма да умрат.
към беседата >>
Какво спечели от тия цветя?
Някой може да каже: „Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята.“ Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме. На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя. За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него. Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари. Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях?
Какво спечели от тия цветя?
Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им. Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече. Така се интересуват всички млади моми от цветята. Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече. Аз не зная защо старите не се интересуват.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това.
Казвам, сегашните хора се нуждаят от една здрава основна мисъл. Отлично е човек да има тил, за да има в какво да вярва.
Няма по-хубаво нещо от това.
Няма какво да ви казвам даже. В какво седи тилът? Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат. Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години. И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо.
към беседата >>
Казвам, сега за всинца е потребно онзи вътрешен мир, онова дълбоко разбиране.
Казвам, сега за всинца е потребно онзи вътрешен мир, онова дълбоко разбиране.
За всинца ви е необходимо да имате един тил, на който да уповавате. Казвам, човек трябва да има в какво да вярва. Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам. Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам. Всичко, което имам, трябва да го опитам.
към беседата >>
Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им.
На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя. За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него. Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари. Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях? Какво спечели от тия цветя?
Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им.
Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече. Така се интересуват всички млади моми от цветята. Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече. Аз не зная защо старите не се интересуват. Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си.
към беседата >>
Няма какво да ви казвам даже.
Казвам, сегашните хора се нуждаят от една здрава основна мисъл. Отлично е човек да има тил, за да има в какво да вярва. Няма по-хубаво нещо от това.
Няма какво да ви казвам даже.
В какво седи тилът? Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат. Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години. И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо. Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена?
към беседата >>
За всинца ви е необходимо да имате един тил, на който да уповавате.
Казвам, сега за всинца е потребно онзи вътрешен мир, онова дълбоко разбиране.
За всинца ви е необходимо да имате един тил, на който да уповавате.
Казвам, човек трябва да има в какво да вярва. Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам. Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам. Всичко, което имам, трябва да го опитам. Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава.
към беседата >>
Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече.
За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него. Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари. Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях? Какво спечели от тия цветя? Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им.
Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече.
Така се интересуват всички млади моми от цветята. Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече. Аз не зная защо старите не се интересуват. Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си. Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може.
към беседата >>
В какво седи тилът?
Казвам, сегашните хора се нуждаят от една здрава основна мисъл. Отлично е човек да има тил, за да има в какво да вярва. Няма по-хубаво нещо от това. Няма какво да ви казвам даже.
В какво седи тилът?
Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат. Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години. И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо. Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена? Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено.
към беседата >>
Казвам, човек трябва да има в какво да вярва.
Казвам, сега за всинца е потребно онзи вътрешен мир, онова дълбоко разбиране. За всинца ви е необходимо да имате един тил, на който да уповавате.
Казвам, човек трябва да има в какво да вярва.
Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам. Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам. Всичко, което имам, трябва да го опитам. Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава. Аз трябва да опитам и ръцете си – какво могат да родят.
към беседата >>
Така се интересуват всички млади моми от цветята.
Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари. Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях? Какво спечели от тия цветя? Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им. Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече.
Така се интересуват всички млади моми от цветята.
Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече. Аз не зная защо старите не се интересуват. Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си. Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може. Сега аз не съм против цветята, но казвам, и когато ги късат хората, и когато ги обработват, има два различни резултата.
към беседата >>
Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат.
Казвам, сегашните хора се нуждаят от една здрава основна мисъл. Отлично е човек да има тил, за да има в какво да вярва. Няма по-хубаво нещо от това. Няма какво да ви казвам даже. В какво седи тилът?
Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат.
Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години. И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо. Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена? Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено. Ако мислите така, вие се лъжете.
към беседата >>
Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам.
Казвам, сега за всинца е потребно онзи вътрешен мир, онова дълбоко разбиране. За всинца ви е необходимо да имате един тил, на който да уповавате. Казвам, човек трябва да има в какво да вярва.
Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам.
Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам. Всичко, което имам, трябва да го опитам. Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава. Аз трябва да опитам и ръцете си – какво могат да родят. Това е за онзи, който разбира.
към беседата >>
Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече.
Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях? Какво спечели от тия цветя? Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им. Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече. Така се интересуват всички млади моми от цветята.
Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече.
Аз не зная защо старите не се интересуват. Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си. Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може. Сега аз не съм против цветята, но казвам, и когато ги късат хората, и когато ги обработват, има два различни резултата. Изобщо аз съм против късането на цветята.
към беседата >>
Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години.
Отлично е човек да има тил, за да има в какво да вярва. Няма по-хубаво нещо от това. Няма какво да ви казвам даже. В какво седи тилът? Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат.
Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години.
И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо. Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена? Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено. Ако мислите така, вие се лъжете. За мене небето представя много красиво лице.
към беседата >>
Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам.
Казвам, сега за всинца е потребно онзи вътрешен мир, онова дълбоко разбиране. За всинца ви е необходимо да имате един тил, на който да уповавате. Казвам, човек трябва да има в какво да вярва. Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам.
Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам.
Всичко, което имам, трябва да го опитам. Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава. Аз трябва да опитам и ръцете си – какво могат да родят. Това е за онзи, който разбира. Тогава той ще види, че за в бъдеще възпитанието на децата трябва да се води по съвсем друг начин.
към беседата >>
Аз не зная защо старите не се интересуват.
Какво спечели от тия цветя? Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им. Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече. Така се интересуват всички млади моми от цветята. Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече.
Аз не зная защо старите не се интересуват.
Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си. Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може. Сега аз не съм против цветята, но казвам, и когато ги късат хората, и когато ги обработват, има два различни резултата. Изобщо аз съм против късането на цветята. Има изключителни случаи, когато цветята могат да се късат.
към беседата >>
И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо.
Няма по-хубаво нещо от това. Няма какво да ви казвам даже. В какво седи тилът? Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат. Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години.
И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо.
Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена? Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено. Ако мислите така, вие се лъжете. За мене небето представя много красиво лице. По-красиво лице от небето аз не съм виждал.
към беседата >>
Всичко, което имам, трябва да го опитам.
Казвам, сега за всинца е потребно онзи вътрешен мир, онова дълбоко разбиране. За всинца ви е необходимо да имате един тил, на който да уповавате. Казвам, човек трябва да има в какво да вярва. Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам. Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам.
Всичко, което имам, трябва да го опитам.
Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава. Аз трябва да опитам и ръцете си – какво могат да родят. Това е за онзи, който разбира. Тогава той ще види, че за в бъдеще възпитанието на децата трябва да се води по съвсем друг начин. Вие сте обезсърчени в света.
към беседата >>
Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си.
Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им. Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече. Така се интересуват всички млади моми от цветята. Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече. Аз не зная защо старите не се интересуват.
Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си.
Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може. Сега аз не съм против цветята, но казвам, и когато ги късат хората, и когато ги обработват, има два различни резултата. Изобщо аз съм против късането на цветята. Има изключителни случаи, когато цветята могат да се късат.
към беседата >>
Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена?
Няма какво да ви казвам даже. В какво седи тилът? Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат. Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години. И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо.
Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена?
Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено. Ако мислите така, вие се лъжете. За мене небето представя много красиво лице. По-красиво лице от небето аз не съм виждал. Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома.
към беседата >>
Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава.
За всинца ви е необходимо да имате един тил, на който да уповавате. Казвам, човек трябва да има в какво да вярва. Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам. Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам. Всичко, което имам, трябва да го опитам.
Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава.
Аз трябва да опитам и ръцете си – какво могат да родят. Това е за онзи, който разбира. Тогава той ще види, че за в бъдеще възпитанието на децата трябва да се води по съвсем друг начин. Вие сте обезсърчени в света.
към беседата >>
Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може.
Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече. Така се интересуват всички млади моми от цветята. Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече. Аз не зная защо старите не се интересуват. Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си.
Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може.
Сега аз не съм против цветята, но казвам, и когато ги късат хората, и когато ги обработват, има два различни резултата. Изобщо аз съм против късането на цветята. Има изключителни случаи, когато цветята могат да се късат.
към беседата >>
Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено.
В какво седи тилът? Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат. Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години. И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо. Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена?
Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено.
Ако мислите така, вие се лъжете. За мене небето представя много красиво лице. По-красиво лице от небето аз не съм виждал. Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома. После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби.
към беседата >>
Аз трябва да опитам и ръцете си – какво могат да родят.
Казвам, човек трябва да има в какво да вярва. Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам. Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам. Всичко, което имам, трябва да го опитам. Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава.
Аз трябва да опитам и ръцете си – какво могат да родят.
Това е за онзи, който разбира. Тогава той ще види, че за в бъдеще възпитанието на децата трябва да се води по съвсем друг начин. Вие сте обезсърчени в света.
към беседата >>
Сега аз не съм против цветята, но казвам, и когато ги късат хората, и когато ги обработват, има два различни резултата.
Така се интересуват всички млади моми от цветята. Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече. Аз не зная защо старите не се интересуват. Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си. Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може.
Сега аз не съм против цветята, но казвам, и когато ги късат хората, и когато ги обработват, има два различни резултата.
Изобщо аз съм против късането на цветята. Има изключителни случаи, когато цветята могат да се късат.
към беседата >>
Ако мислите така, вие се лъжете.
Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат. Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години. И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо. Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена? Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено.
Ако мислите така, вие се лъжете.
За мене небето представя много красиво лице. По-красиво лице от небето аз не съм виждал. Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома. После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби. Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не?
към беседата >>
Това е за онзи, който разбира.
Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам. Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам. Всичко, което имам, трябва да го опитам. Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава. Аз трябва да опитам и ръцете си – какво могат да родят.
Това е за онзи, който разбира.
Тогава той ще види, че за в бъдеще възпитанието на децата трябва да се води по съвсем друг начин. Вие сте обезсърчени в света.
към беседата >>
Изобщо аз съм против късането на цветята.
Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече. Аз не зная защо старите не се интересуват. Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си. Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може. Сега аз не съм против цветята, но казвам, и когато ги късат хората, и когато ги обработват, има два различни резултата.
Изобщо аз съм против късането на цветята.
Има изключителни случаи, когато цветята могат да се късат.
към беседата >>
За мене небето представя много красиво лице.
Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години. И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо. Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена? Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено. Ако мислите така, вие се лъжете.
За мене небето представя много красиво лице.
По-красиво лице от небето аз не съм виждал. Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома. После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби. Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не? Дали това е заблуждение на моя ум?
към беседата >>
Тогава той ще види, че за в бъдеще възпитанието на децата трябва да се води по съвсем друг начин.
Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам. Всичко, което имам, трябва да го опитам. Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава. Аз трябва да опитам и ръцете си – какво могат да родят. Това е за онзи, който разбира.
Тогава той ще види, че за в бъдеще възпитанието на децата трябва да се води по съвсем друг начин.
Вие сте обезсърчени в света.
към беседата >>
Има изключителни случаи, когато цветята могат да се късат.
Аз не зная защо старите не се интересуват. Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си. Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може. Сега аз не съм против цветята, но казвам, и когато ги късат хората, и когато ги обработват, има два различни резултата. Изобщо аз съм против късането на цветята.
Има изключителни случаи, когато цветята могат да се късат.
към беседата >>
По-красиво лице от небето аз не съм виждал.
И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо. Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена? Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено. Ако мислите така, вие се лъжете. За мене небето представя много красиво лице.
По-красиво лице от небето аз не съм виждал.
Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома. После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби. Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не? Дали това е заблуждение на моя ум? “ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате.
към беседата >>
Вие сте обезсърчени в света.
Всичко, което имам, трябва да го опитам. Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава. Аз трябва да опитам и ръцете си – какво могат да родят. Това е за онзи, който разбира. Тогава той ще види, че за в бъдеще възпитанието на децата трябва да се води по съвсем друг начин.
Вие сте обезсърчени в света.
към беседата >>
Цветята съставляват едно лечебно средство за хората.
Цветята съставляват едно лечебно средство за хората.
Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват. А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята. Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе. Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно.
към беседата >>
Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома.
Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена? Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено. Ако мислите така, вие се лъжете. За мене небето представя много красиво лице. По-красиво лице от небето аз не съм виждал.
Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома.
После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби. Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не? Дали това е заблуждение на моя ум? “ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света.
към беседата >>
Кои хора се обезсърчават?
Кои хора се обезсърчават?
Хора, на които първият пръст, показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове.
към беседата >>
Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват.
Цветята съставляват едно лечебно средство за хората.
Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват.
А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята. Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе. Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре.
към беседата >>
После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби.
Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено. Ако мислите така, вие се лъжете. За мене небето представя много красиво лице. По-красиво лице от небето аз не съм виждал. Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома.
После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби.
Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не? Дали това е заблуждение на моя ум? “ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество.
към беседата >>
Хора, на които първият пръст, показалецът е по-дълъг от другите пръсти.
Кои хора се обезсърчават?
Хора, на които първият пръст, показалецът е по-дълъг от другите пръсти.
Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява.
към беседата >>
А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята.
Цветята съставляват едно лечебно средство за хората. Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват.
А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята.
Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе. Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират.
към беседата >>
Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не?
Ако мислите така, вие се лъжете. За мене небето представя много красиво лице. По-красиво лице от небето аз не съм виждал. Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома. После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби.
Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не?
Дали това е заблуждение на моя ум? “ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество. Поетът, който възпява едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето.
към беседата >>
Такива хора всякога се обезсърчават.
Кои хора се обезсърчават? Хора, на които първият пръст, показалецът е по-дълъг от другите пръсти.
Такива хора всякога се обезсърчават.
Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст.
към беседата >>
Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано.
Цветята съставляват едно лечебно средство за хората. Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват. А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята.
Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано.
Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе. Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират. Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали.
към беседата >>
Дали това е заблуждение на моя ум?
За мене небето представя много красиво лице. По-красиво лице от небето аз не съм виждал. Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома. После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби. Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не?
Дали това е заблуждение на моя ум?
“ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество. Поетът, който възпява едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето. Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята.
към беседата >>
Те са песимисти.
Кои хора се обезсърчават? Хора, на които първият пръст, показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават.
Те са песимисти.
Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете.
към беседата >>
Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе.
Цветята съставляват едно лечебно средство за хората. Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват. А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята. Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано.
Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе.
Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират. Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали. Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, обаче те знаят това, което и съвременните културни хора не знаят.
към беседата >>
“ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате.
По-красиво лице от небето аз не съм виждал. Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома. После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби. Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не? Дали това е заблуждение на моя ум?
“ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате.
Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество. Поетът, който възпява едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето. Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята. Не само това, но и растението само по себе си е лековито.
към беседата >>
Това е общо твърдение.
Кои хора се обезсърчават? Хора, на които първият пръст, показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти.
Това е общо твърдение.
Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете. Нещата не стават със заповед.
към беседата >>
Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно.
Цветята съставляват едно лечебно средство за хората. Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват. А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята. Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе.
Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно.
Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират. Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали. Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, обаче те знаят това, което и съвременните културни хора не знаят.
към беседата >>
Аз казвам какво преживяват великите хора в света.
Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома. После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби. Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не? Дали това е заблуждение на моя ум? “ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате.
Аз казвам какво преживяват великите хора в света.
Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество. Поетът, който възпява едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето. Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята. Не само това, но и растението само по себе си е лековито.
към беседата >>
Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове.
Кои хора се обезсърчават? Хора, на които първият пръст, показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение.
Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове.
Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете. Нещата не стават със заповед. Най-първо, те трябва да започнат с песен.
към беседата >>
Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре.
Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват. А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята. Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе. Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно.
Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре.
Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират. Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали. Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, обаче те знаят това, което и съвременните културни хора не знаят.
към беседата >>
Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество.
После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби. Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не? Дали това е заблуждение на моя ум? “ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света.
Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество.
Поетът, който възпява едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето. Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята. Не само това, но и растението само по себе си е лековито.
към беседата >>
Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява.
Хора, на които първият пръст, показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове.
Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява.
Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете. Нещата не стават със заповед. Най-първо, те трябва да започнат с песен. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете.
към беседата >>
Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират.
А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята. Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе. Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре.
Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират.
Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали. Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, обаче те знаят това, което и съвременните културни хора не знаят.
към беседата >>
Поетът, който възпява едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето.
Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не? Дали това е заблуждение на моя ум? “ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество.
Поетът, който възпява едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето.
Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята. Не само това, но и растението само по себе си е лековито.
към беседата >>
Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст.
Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява.
Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст.
Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете. Нещата не стават със заповед. Най-първо, те трябва да започнат с песен. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето.
към беседата >>
Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали.
Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе. Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират.
Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали.
Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, обаче те знаят това, което и съвременните културни хора не знаят.
към беседата >>
Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята.
Дали това е заблуждение на моя ум? “ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество. Поетът, който възпява едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето.
Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята.
Не само това, но и растението само по себе си е лековито.
към беседата >>
Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете.
Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст.
Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете.
Нещата не стават със заповед. Най-първо, те трябва да започнат с песен. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето. Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света.
към беседата >>
Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, обаче те знаят това, което и съвременните културни хора не знаят.
Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе. Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират. Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали.
Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, обаче те знаят това, което и съвременните културни хора не знаят.
към беседата >>
Не само това, но и растението само по себе си е лековито.
“ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество. Поетът, който възпява едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето. Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята.
Не само това, но и растението само по себе си е лековито.
към беседата >>
Нещата не стават със заповед.
Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете.
Нещата не стават със заповед.
Най-първо, те трябва да започнат с песен. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето. Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише.
към беседата >>
Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура.
Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура.
Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува.
към беседата >>
Казвам, ние живеем в един свят на неизследими богатства.
Казвам, ние живеем в един свят на неизследими богатства.
Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат това богатство около себе си. Нали знаете в историята примера с Василий Българоубиеца, който е ослепил войска от 15 хиляди войници и като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят. Не само този пример имаме, но в историята на израилския народ има пример за един от царете по това време, на когото пророкът казал: „Понеже ти си научил Божиите закони, и не ги изпълняваш, ще станеш пленник във Вавилон и целият ти дом ще се съсипе.“ Турили го там в една изба. Вавилонският цар го изважда от тъмницата, изсича всичките му деца, изважда очите му и така той умира. С това се свършва историята на израилските царе.
към беседата >>
Най-първо, те трябва да започнат с песен.
Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете. Нещата не стават със заповед.
Най-първо, те трябва да започнат с песен.
Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето. Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише. стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той.
към беседата >>
Вие не гледайте какви са сега растенията.
Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура.
Вие не гледайте какви са сега растенията.
Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма.
към беседата >>
Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат това богатство около себе си.
Казвам, ние живеем в един свят на неизследими богатства.
Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат това богатство около себе си.
Нали знаете в историята примера с Василий Българоубиеца, който е ослепил войска от 15 хиляди войници и като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят. Не само този пример имаме, но в историята на израилския народ има пример за един от царете по това време, на когото пророкът казал: „Понеже ти си научил Божиите закони, и не ги изпълняваш, ще станеш пленник във Вавилон и целият ти дом ще се съсипе.“ Турили го там в една изба. Вавилонският цар го изважда от тъмницата, изсича всичките му деца, изважда очите му и така той умира. С това се свършва историята на израилските царе. Питам, какво се ползва човек след всички тия страдания, които е имал като цар?
към беседата >>
Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете.
Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете. Нещата не стават със заповед. Най-първо, те трябва да започнат с песен.
Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете.
После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето. Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише. стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта.
към беседата >>
Те сега си почиват.
Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура. Вие не гледайте какви са сега растенията.
Те сега си почиват.
В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание.
към беседата >>
Нали знаете в историята примера с Василий Българоубиеца, който е ослепил войска от 15 хиляди войници и като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят.
Казвам, ние живеем в един свят на неизследими богатства. Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат това богатство около себе си.
Нали знаете в историята примера с Василий Българоубиеца, който е ослепил войска от 15 хиляди войници и като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят.
Не само този пример имаме, но в историята на израилския народ има пример за един от царете по това време, на когото пророкът казал: „Понеже ти си научил Божиите закони, и не ги изпълняваш, ще станеш пленник във Вавилон и целият ти дом ще се съсипе.“ Турили го там в една изба. Вавилонският цар го изважда от тъмницата, изсича всичките му деца, изважда очите му и така той умира. С това се свършва историята на израилските царе. Питам, какво се ползва човек след всички тия страдания, които е имал като цар?
към беседата >>
После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето.
Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете. Нещата не стават със заповед. Най-първо, те трябва да започнат с песен. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете.
После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето.
Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише. стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири.
към беседата >>
В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира.
Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура. Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват.
В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира.
И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание. Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават.
към беседата >>
Не само този пример имаме, но в историята на израилския народ има пример за един от царете по това време, на когото пророкът казал: „Понеже ти си научил Божиите закони, и не ги изпълняваш, ще станеш пленник във Вавилон и целият ти дом ще се съсипе.“ Турили го там в една изба.
Казвам, ние живеем в един свят на неизследими богатства. Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат това богатство около себе си. Нали знаете в историята примера с Василий Българоубиеца, който е ослепил войска от 15 хиляди войници и като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят.
Не само този пример имаме, но в историята на израилския народ има пример за един от царете по това време, на когото пророкът казал: „Понеже ти си научил Божиите закони, и не ги изпълняваш, ще станеш пленник във Вавилон и целият ти дом ще се съсипе.“ Турили го там в една изба.
Вавилонският цар го изважда от тъмницата, изсича всичките му деца, изважда очите му и така той умира. С това се свършва историята на израилските царе. Питам, какво се ползва човек след всички тия страдания, които е имал като цар?
към беседата >>
Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света.
Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете. Нещата не стават със заповед. Най-първо, те трябва да започнат с песен. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето.
Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света.
На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише. стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът.
към беседата >>
И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее.
Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура. Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира.
И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее.
Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание. Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават. В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат.
към беседата >>
Вавилонският цар го изважда от тъмницата, изсича всичките му деца, изважда очите му и така той умира.
Казвам, ние живеем в един свят на неизследими богатства. Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат това богатство около себе си. Нали знаете в историята примера с Василий Българоубиеца, който е ослепил войска от 15 хиляди войници и като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят. Не само този пример имаме, но в историята на израилския народ има пример за един от царете по това време, на когото пророкът казал: „Понеже ти си научил Божиите закони, и не ги изпълняваш, ще станеш пленник във Вавилон и целият ти дом ще се съсипе.“ Турили го там в една изба.
Вавилонският цар го изважда от тъмницата, изсича всичките му деца, изважда очите му и така той умира.
С това се свършва историята на израилските царе. Питам, какво се ползва човек след всички тия страдания, които е имал като цар?
към беседата >>
На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише.
Нещата не стават със заповед. Най-първо, те трябва да започнат с песен. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето. Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света.
На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише.
стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после иде големият пръст, който е бащата с четирите синове.
към беседата >>
Всъщност смърт не съществува.
Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура. Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее.
Всъщност смърт не съществува.
Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание. Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават. В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат. Те са знаели това, но сегашните хора казват – като умре човек всичко се свършва с него.
към беседата >>
С това се свършва историята на израилските царе.
Казвам, ние живеем в един свят на неизследими богатства. Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат това богатство около себе си. Нали знаете в историята примера с Василий Българоубиеца, който е ослепил войска от 15 хиляди войници и като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят. Не само този пример имаме, но в историята на израилския народ има пример за един от царете по това време, на когото пророкът казал: „Понеже ти си научил Божиите закони, и не ги изпълняваш, ще станеш пленник във Вавилон и целият ти дом ще се съсипе.“ Турили го там в една изба. Вавилонският цар го изважда от тъмницата, изсича всичките му деца, изважда очите му и така той умира.
С това се свършва историята на израилските царе.
Питам, какво се ползва човек след всички тия страдания, които е имал като цар?
към беседата >>
стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той.
Най-първо, те трябва да започнат с песен. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето. Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише.
стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той.
Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после иде големият пръст, който е бащата с четирите синове. Бащата ще минава през четирите пръста – през синовете си – да ги възпитава.
към беседата >>
Смърт в живота няма.
Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува.
Смърт в живота няма.
Но има само ограничение на човешкото съзнание. Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават. В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат. Те са знаели това, но сегашните хора казват – като умре човек всичко се свършва с него. За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек, като умре, той започва да се учи.
към беседата >>
Питам, какво се ползва човек след всички тия страдания, които е имал като цар?
Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат това богатство около себе си. Нали знаете в историята примера с Василий Българоубиеца, който е ослепил войска от 15 хиляди войници и като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят. Не само този пример имаме, но в историята на израилския народ има пример за един от царете по това време, на когото пророкът казал: „Понеже ти си научил Божиите закони, и не ги изпълняваш, ще станеш пленник във Вавилон и целият ти дом ще се съсипе.“ Турили го там в една изба. Вавилонският цар го изважда от тъмницата, изсича всичките му деца, изважда очите му и така той умира. С това се свършва историята на израилските царе.
Питам, какво се ползва човек след всички тия страдания, които е имал като цар?
към беседата >>
Средният пръст следи за справедливостта.
Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето. Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише. стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той.
Средният пръст следи за справедливостта.
Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после иде големият пръст, който е бащата с четирите синове. Бащата ще минава през четирите пръста – през синовете си – да ги възпитава. Той ще им каже: „Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш какво ти казвам.“ На средния пръст казва: „Ти пък ще следиш за справедливостта.“ На безименния пръст ще каже: „Ти ще свириш и ще пееш.“ На малкия: „Ти пък ще гледаш добре търговията.“ А ти седиш и казваш: „Аз съм много лош човек.“ Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: „Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин.“
към беседата >>
Но има само ограничение на човешкото съзнание.
Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма.
Но има само ограничение на човешкото съзнание.
Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават. В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат. Те са знаели това, но сегашните хора казват – като умре човек всичко се свършва с него. За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек, като умре, той започва да се учи. Когато червеят умре, пеперудата почва да се учи и животът на пеперудата струва повече, отколкото животът на един червей.
към беседата >>
Казвам, няма нито един от вас, на когото очите да не ги извадят.
Казвам, няма нито един от вас, на когото очите да не ги извадят.
Вие се самозаблуждавате и мислите, че ще отидете на онзи свят. Като ви хванат, ще ви извадят очите и така ще отидете в онзи свят без очи. Вие казвате: „Да си поядем и да си попием в този живот.“ Сега аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви извадя от едно заблуждение. Не яжте храна, от която може да се отровите. Не пийте вода, от която може да развалите живота си.
към беседата >>
Той гледа да не стават някъде обири.
После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето. Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише. стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта.
Той гледа да не стават някъде обири.
Показалецът пък е законът. И най-после иде големият пръст, който е бащата с четирите синове. Бащата ще минава през четирите пръста – през синовете си – да ги възпитава. Той ще им каже: „Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш какво ти казвам.“ На средния пръст казва: „Ти пък ще следиш за справедливостта.“ На безименния пръст ще каже: „Ти ще свириш и ще пееш.“ На малкия: „Ти пък ще гледаш добре търговията.“ А ти седиш и казваш: „Аз съм много лош човек.“ Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: „Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин.“
към беседата >>
Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават.
В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание.
Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават.
В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат. Те са знаели това, но сегашните хора казват – като умре човек всичко се свършва с него. За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек, като умре, той започва да се учи. Когато червеят умре, пеперудата почва да се учи и животът на пеперудата струва повече, отколкото животът на един червей.
към беседата >>
Вие се самозаблуждавате и мислите, че ще отидете на онзи свят.
Казвам, няма нито един от вас, на когото очите да не ги извадят.
Вие се самозаблуждавате и мислите, че ще отидете на онзи свят.
Като ви хванат, ще ви извадят очите и така ще отидете в онзи свят без очи. Вие казвате: „Да си поядем и да си попием в този живот.“ Сега аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви извадя от едно заблуждение. Не яжте храна, от която може да се отровите. Не пийте вода, от която може да развалите живота си. Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него.
към беседата >>
Показалецът пък е законът.
Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише. стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири.
Показалецът пък е законът.
И най-после иде големият пръст, който е бащата с четирите синове. Бащата ще минава през четирите пръста – през синовете си – да ги възпитава. Той ще им каже: „Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш какво ти казвам.“ На средния пръст казва: „Ти пък ще следиш за справедливостта.“ На безименния пръст ще каже: „Ти ще свириш и ще пееш.“ На малкия: „Ти пък ще гледаш добре търговията.“ А ти седиш и казваш: „Аз съм много лош човек.“ Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: „Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин.“
към беседата >>
В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат.
И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание. Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават.
В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат.
Те са знаели това, но сегашните хора казват – като умре човек всичко се свършва с него. За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек, като умре, той започва да се учи. Когато червеят умре, пеперудата почва да се учи и животът на пеперудата струва повече, отколкото животът на един червей.
към беседата >>
Като ви хванат, ще ви извадят очите и така ще отидете в онзи свят без очи.
Казвам, няма нито един от вас, на когото очите да не ги извадят. Вие се самозаблуждавате и мислите, че ще отидете на онзи свят.
Като ви хванат, ще ви извадят очите и така ще отидете в онзи свят без очи.
Вие казвате: „Да си поядем и да си попием в този живот.“ Сега аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви извадя от едно заблуждение. Не яжте храна, от която може да се отровите. Не пийте вода, от която може да развалите живота си. Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него. Не бързайте да приемете едно ново учение.
към беседата >>
И най-после иде големият пръст, който е бащата с четирите синове.
На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише. стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът.
И най-после иде големият пръст, който е бащата с четирите синове.
Бащата ще минава през четирите пръста – през синовете си – да ги възпитава. Той ще им каже: „Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш какво ти казвам.“ На средния пръст казва: „Ти пък ще следиш за справедливостта.“ На безименния пръст ще каже: „Ти ще свириш и ще пееш.“ На малкия: „Ти пък ще гледаш добре търговията.“ А ти седиш и казваш: „Аз съм много лош човек.“ Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: „Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин.“
към беседата >>
Те са знаели това, но сегашните хора казват – като умре човек всичко се свършва с него.
Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание. Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават. В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат.
Те са знаели това, но сегашните хора казват – като умре човек всичко се свършва с него.
За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек, като умре, той започва да се учи. Когато червеят умре, пеперудата почва да се учи и животът на пеперудата струва повече, отколкото животът на един червей.
към беседата >>
Вие казвате: „Да си поядем и да си попием в този живот.“ Сега аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви извадя от едно заблуждение.
Казвам, няма нито един от вас, на когото очите да не ги извадят. Вие се самозаблуждавате и мислите, че ще отидете на онзи свят. Като ви хванат, ще ви извадят очите и така ще отидете в онзи свят без очи.
Вие казвате: „Да си поядем и да си попием в този живот.“ Сега аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви извадя от едно заблуждение.
Не яжте храна, от която може да се отровите. Не пийте вода, от която може да развалите живота си. Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него. Не бързайте да приемете едно ново учение. Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света.
към беседата >>
Бащата ще минава през четирите пръста – през синовете си – да ги възпитава.
стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после иде големият пръст, който е бащата с четирите синове.
Бащата ще минава през четирите пръста – през синовете си – да ги възпитава.
Той ще им каже: „Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш какво ти казвам.“ На средния пръст казва: „Ти пък ще следиш за справедливостта.“ На безименния пръст ще каже: „Ти ще свириш и ще пееш.“ На малкия: „Ти пък ще гледаш добре търговията.“ А ти седиш и казваш: „Аз съм много лош човек.“ Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: „Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин.“
към беседата >>
За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек, като умре, той започва да се учи.
Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание. Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават. В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат. Те са знаели това, но сегашните хора казват – като умре човек всичко се свършва с него.
За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек, като умре, той започва да се учи.
Когато червеят умре, пеперудата почва да се учи и животът на пеперудата струва повече, отколкото животът на един червей.
към беседата >>
Не яжте храна, от която може да се отровите.
Казвам, няма нито един от вас, на когото очите да не ги извадят. Вие се самозаблуждавате и мислите, че ще отидете на онзи свят. Като ви хванат, ще ви извадят очите и така ще отидете в онзи свят без очи. Вие казвате: „Да си поядем и да си попием в този живот.“ Сега аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви извадя от едно заблуждение.
Не яжте храна, от която може да се отровите.
Не пийте вода, от която може да развалите живота си. Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него. Не бързайте да приемете едно ново учение. Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните.
към беседата >>
Той ще им каже: „Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш какво ти казвам.“ На средния пръст казва: „Ти пък ще следиш за справедливостта.“ На безименния пръст ще каже: „Ти ще свириш и ще пееш.“ На малкия: „Ти пък ще гледаш добре търговията.“ А ти седиш и казваш: „Аз съм много лош човек.“ Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: „Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин.“
Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после иде големият пръст, който е бащата с четирите синове. Бащата ще минава през четирите пръста – през синовете си – да ги възпитава.
Той ще им каже: „Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш какво ти казвам.“ На средния пръст казва: „Ти пък ще следиш за справедливостта.“ На безименния пръст ще каже: „Ти ще свириш и ще пееш.“ На малкия: „Ти пък ще гледаш добре търговията.“ А ти седиш и казваш: „Аз съм много лош човек.“ Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: „Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин.“
към беседата >>
Когато червеят умре, пеперудата почва да се учи и животът на пеперудата струва повече, отколкото животът на един червей.
Но има само ограничение на човешкото съзнание. Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават. В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат. Те са знаели това, но сегашните хора казват – като умре човек всичко се свършва с него. За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек, като умре, той започва да се учи.
Когато червеят умре, пеперудата почва да се учи и животът на пеперудата струва повече, отколкото животът на един червей.
към беседата >>
Не пийте вода, от която може да развалите живота си.
Казвам, няма нито един от вас, на когото очите да не ги извадят. Вие се самозаблуждавате и мислите, че ще отидете на онзи свят. Като ви хванат, ще ви извадят очите и така ще отидете в онзи свят без очи. Вие казвате: „Да си поядем и да си попием в този живот.“ Сега аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви извадя от едно заблуждение. Не яжте храна, от която може да се отровите.
Не пийте вода, от която може да развалите живота си.
Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него. Не бързайте да приемете едно ново учение. Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва.
към беседата >>
Де седи лошото в човека?
Де седи лошото в човека?
На кое място се намира то според френолозите? Когато човек обича да пооткрадва, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него – че обича да има повече, отколкото трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерното развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение. Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката.
към беседата >>
Казвам, ако ние, съвременните хора, искаме да разберем нещата, трябва да разгърнем книгата на великата природа и да вникнем в нейните замисли.
Казвам, ако ние, съвременните хора, искаме да разберем нещата, трябва да разгърнем книгата на великата природа и да вникнем в нейните замисли.
Ние сега идем да отречем нещата и казваме, че еди-кой си философ е казал така. Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници. И най-отрицателните философи имат някаква вяра. Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света. Тези хора вярват, че не умират.
към беседата >>
Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него.
Вие се самозаблуждавате и мислите, че ще отидете на онзи свят. Като ви хванат, ще ви извадят очите и така ще отидете в онзи свят без очи. Вие казвате: „Да си поядем и да си попием в този живот.“ Сега аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви извадя от едно заблуждение. Не яжте храна, от която може да се отровите. Не пийте вода, от която може да развалите живота си.
Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него.
Не бързайте да приемете едно ново учение. Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце.
към беседата >>
На кое място се намира то според френолозите?
Де седи лошото в човека?
На кое място се намира то според френолозите?
Когато човек обича да пооткрадва, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него – че обича да има повече, отколкото трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерното развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение. Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката. Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната.
към беседата >>
Ние сега идем да отречем нещата и казваме, че еди-кой си философ е казал така.
Казвам, ако ние, съвременните хора, искаме да разберем нещата, трябва да разгърнем книгата на великата природа и да вникнем в нейните замисли.
Ние сега идем да отречем нещата и казваме, че еди-кой си философ е казал така.
Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници. И най-отрицателните философи имат някаква вяра. Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света. Тези хора вярват, че не умират. Те не са безверници.
към беседата >>
Не бързайте да приемете едно ново учение.
Като ви хванат, ще ви извадят очите и така ще отидете в онзи свят без очи. Вие казвате: „Да си поядем и да си попием в този живот.“ Сега аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви извадя от едно заблуждение. Не яжте храна, от която може да се отровите. Не пийте вода, от която може да развалите живота си. Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него.
Не бързайте да приемете едно ново учение.
Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет.
към беседата >>
Когато човек обича да пооткрадва, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него – че обича да има повече, отколкото трябва.
Де седи лошото в човека? На кое място се намира то според френолозите?
Когато човек обича да пооткрадва, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него – че обича да има повече, отколкото трябва.
Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерното развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение. Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката. Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила.
към беседата >>
Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници.
Казвам, ако ние, съвременните хора, искаме да разберем нещата, трябва да разгърнем книгата на великата природа и да вникнем в нейните замисли. Ние сега идем да отречем нещата и казваме, че еди-кой си философ е казал така.
Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници.
И най-отрицателните философи имат някаква вяра. Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света. Тези хора вярват, че не умират. Те не са безверници. Може би те са безверници в известни теории.
към беседата >>
Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света.
Вие казвате: „Да си поядем и да си попием в този живот.“ Сега аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви извадя от едно заблуждение. Не яжте храна, от която може да се отровите. Не пийте вода, от която може да развалите живота си. Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него. Не бързайте да приемете едно ново учение.
Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света.
Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича.
към беседата >>
Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерното развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити.
Де седи лошото в човека? На кое място се намира то според френолозите? Когато човек обича да пооткрадва, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него – че обича да има повече, отколкото трябва.
Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерното развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити.
Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение. Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката. Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави.
към беседата >>
И най-отрицателните философи имат някаква вяра.
Казвам, ако ние, съвременните хора, искаме да разберем нещата, трябва да разгърнем книгата на великата природа и да вникнем в нейните замисли. Ние сега идем да отречем нещата и казваме, че еди-кой си философ е казал така. Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници.
И най-отрицателните философи имат някаква вяра.
Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света. Тези хора вярват, че не умират. Те не са безверници. Може би те са безверници в известни теории. Те вярват, че известни теории, които сега съществуват, не са верни.
към беседата >>
Вярата е за децата, а знанието е за възрастните.
Не яжте храна, от която може да се отровите. Не пийте вода, от която може да развалите живота си. Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него. Не бързайте да приемете едно ново учение. Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света.
Вярата е за децата, а знанието е за възрастните.
Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си.
към беседата >>
Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение.
Де седи лошото в човека? На кое място се намира то според френолозите? Когато човек обича да пооткрадва, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него – че обича да има повече, отколкото трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерното развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити.
Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение.
Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката. Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави. Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне.
към беседата >>
Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света.
Казвам, ако ние, съвременните хора, искаме да разберем нещата, трябва да разгърнем книгата на великата природа и да вникнем в нейните замисли. Ние сега идем да отречем нещата и казваме, че еди-кой си философ е казал така. Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници. И най-отрицателните философи имат някаква вяра.
Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света.
Тези хора вярват, че не умират. Те не са безверници. Може би те са безверници в известни теории. Те вярват, че известни теории, които сега съществуват, не са верни.
към беседата >>
Сега на вас не вяра, а знание ви трябва.
Не пийте вода, от която може да развалите живота си. Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него. Не бързайте да приемете едно ново учение. Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните.
Сега на вас не вяра, а знание ви трябва.
Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън.
към беседата >>
Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката.
Де седи лошото в човека? На кое място се намира то според френолозите? Когато човек обича да пооткрадва, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него – че обича да има повече, отколкото трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерното развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение.
Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката.
Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави. Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне. Долната страна на ръката – дланта, е майката.
към беседата >>
Тези хора вярват, че не умират.
Казвам, ако ние, съвременните хора, искаме да разберем нещата, трябва да разгърнем книгата на великата природа и да вникнем в нейните замисли. Ние сега идем да отречем нещата и казваме, че еди-кой си философ е казал така. Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници. И най-отрицателните философи имат някаква вяра. Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света.
Тези хора вярват, че не умират.
Те не са безверници. Може би те са безверници в известни теории. Те вярват, че известни теории, които сега съществуват, не са верни.
към беседата >>
Щастието на човека е в неговите ръце.
Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него. Не бързайте да приемете едно ново учение. Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва.
Щастието на човека е в неговите ръце.
Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът?
към беседата >>
Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната.
На кое място се намира то според френолозите? Когато човек обича да пооткрадва, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него – че обича да има повече, отколкото трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерното развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение. Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката.
Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната.
За тази цел има ред научни правила. Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави. Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне. Долната страна на ръката – дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата.
към беседата >>
Те не са безверници.
Ние сега идем да отречем нещата и казваме, че еди-кой си философ е казал така. Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници. И най-отрицателните философи имат някаква вяра. Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света. Тези хора вярват, че не умират.
Те не са безверници.
Може би те са безверници в известни теории. Те вярват, че известни теории, които сега съществуват, не са верни.
към беседата >>
Вие искате късмет.
Не бързайте да приемете едно ново учение. Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце.
Вие искате късмет.
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста.
към беседата >>
За тази цел има ред научни правила.
Когато човек обича да пооткрадва, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него – че обича да има повече, отколкото трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерното развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение. Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката. Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната.
За тази цел има ред научни правила.
Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави. Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне. Долната страна на ръката – дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници.
към беседата >>
Може би те са безверници в известни теории.
Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници. И най-отрицателните философи имат някаква вяра. Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света. Тези хора вярват, че не умират. Те не са безверници.
Може би те са безверници в известни теории.
Те вярват, че известни теории, които сега съществуват, не са верни.
към беседата >>
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича.
Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет.
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича.
Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
към беседата >>
Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави.
Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерното развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение. Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката. Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила.
Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави.
Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне. Долната страна на ръката – дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават.
към беседата >>
Те вярват, че известни теории, които сега съществуват, не са верни.
И най-отрицателните философи имат някаква вяра. Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света. Тези хора вярват, че не умират. Те не са безверници. Може би те са безверници в известни теории.
Те вярват, че известни теории, които сега съществуват, не са верни.
към беседата >>
Те носят благословението със себе си.
Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича.
Те носят благословението със себе си.
Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си.
към беседата >>
Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне.
Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение. Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката. Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави.
Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне.
Долната страна на ръката – дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават. Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: „Синко, ще ме слушате, каквото ви казвам.“
към беседата >>
Вземете например класическата музика и източната музика и ги сравнете.
Вземете например класическата музика и източната музика и ги сравнете.
Които не разбират музиката, мислят, че източните народи са пели по-добре, по-хубаво, отколкото ние днес. Те се заблуждават. Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях. В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например. Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес.
към беседата >>
Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън.
Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си.
Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън.
Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си. Има един начин за упражнение.
към беседата >>
Долната страна на ръката – дланта, е майката.
Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката. Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави. Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне.
Долната страна на ръката – дланта, е майката.
Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават. Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: „Синко, ще ме слушате, каквото ви казвам.“
към беседата >>
Които не разбират музиката, мислят, че източните народи са пели по-добре, по-хубаво, отколкото ние днес.
Вземете например класическата музика и източната музика и ги сравнете.
Които не разбират музиката, мислят, че източните народи са пели по-добре, по-хубаво, отколкото ние днес.
Те се заблуждават. Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях. В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например. Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес. Сега всеки може да свири, общо достояние е тя.
към беседата >>
Та някои казват: „Какъв му е късметът?
Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън.
Та някои казват: „Какъв му е късметът?
“ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си. Има един начин за упражнение.
към беседата >>
Горната страна на ръката е бащата.
Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави. Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне. Долната страна на ръката – дланта, е майката.
Горната страна на ръката е бащата.
Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават. Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: „Синко, ще ме слушате, каквото ви казвам.“
към беседата >>
Те се заблуждават.
Вземете например класическата музика и източната музика и ги сравнете. Които не разбират музиката, мислят, че източните народи са пели по-добре, по-хубаво, отколкото ние днес.
Те се заблуждават.
Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях. В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например. Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес. Сега всеки може да свири, общо достояние е тя. Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш.
към беседата >>
“ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста.
Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът?
“ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста.
Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си. Има един начин за упражнение.
към беседата >>
Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници.
За тази цел има ред научни правила. Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави. Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне. Долната страна на ръката – дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата.
Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници.
Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават. Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: „Синко, ще ме слушате, каквото ви казвам.“
към беседата >>
Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях.
Вземете например класическата музика и източната музика и ги сравнете. Които не разбират музиката, мислят, че източните народи са пели по-добре, по-хубаво, отколкото ние днес. Те се заблуждават.
Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях.
В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например. Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес. Сега всеки може да свири, общо достояние е тя. Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила.
към беседата >>
Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста.
Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си. Има един начин за упражнение.
към беседата >>
Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават.
Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави. Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне. Долната страна на ръката – дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници.
Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават.
Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: „Синко, ще ме слушате, каквото ви казвам.“
към беседата >>
В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например.
Вземете например класическата музика и източната музика и ги сравнете. Които не разбират музиката, мислят, че източните народи са пели по-добре, по-хубаво, отколкото ние днес. Те се заблуждават. Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях.
В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например.
Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес. Сега всеки може да свири, общо достояние е тя. Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката.
към беседата >>
Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си.
Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си.
Има един начин за упражнение.
към беседата >>
Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: „Синко, ще ме слушате, каквото ви казвам.“
Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне. Долната страна на ръката – дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават.
Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: „Синко, ще ме слушате, каквото ви казвам.“
към беседата >>
Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес.
Вземете например класическата музика и източната музика и ги сравнете. Които не разбират музиката, мислят, че източните народи са пели по-добре, по-хубаво, отколкото ние днес. Те се заблуждават. Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях. В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например.
Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес.
Сега всеки може да свири, общо достояние е тя. Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете.
към беседата >>
Има един начин за упражнение.
Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си.
Има един начин за упражнение.
към беседата >>
Казвам, вие знаете това знание и можете да го повторите, но въпросът не е там.
Казвам, вие знаете това знание и можете да го повторите, но въпросът не е там.
Ти можеш да провериш това знание, за да се убедиш, че наистина от твоята ръка всякога изтичат известни животворни сили. Спасението, помощта, която ти очакваш, тя иде от тебе и се съдържа в тебе. Всичко зависи от тебе какво можеш да възприемеш. От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш. Направете опит.
към беседата >>
Сега всеки може да свири, общо достояние е тя.
Които не разбират музиката, мислят, че източните народи са пели по-добре, по-хубаво, отколкото ние днес. Те се заблуждават. Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях. В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например. Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес.
Сега всеки може да свири, общо достояние е тя.
Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът.
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът.
Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града. Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал? “ Той бил един юначага – човек, седем крака висок. Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята. След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко!
към беседата >>
Ти можеш да провериш това знание, за да се убедиш, че наистина от твоята ръка всякога изтичат известни животворни сили.
Казвам, вие знаете това знание и можете да го повторите, но въпросът не е там.
Ти можеш да провериш това знание, за да се убедиш, че наистина от твоята ръка всякога изтичат известни животворни сили.
Спасението, помощта, която ти очакваш, тя иде от тебе и се съдържа в тебе. Всичко зависи от тебе какво можеш да възприемеш. От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат.
към беседата >>
Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш.
Те се заблуждават. Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях. В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например. Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес. Сега всеки може да свири, общо достояние е тя.
Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш.
В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват. Някой казва: „Защо трябва да пеем?
към беседата >>
Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града.
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът.
Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града.
Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал? “ Той бил един юначага – човек, седем крака висок. Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята. След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко! “ „Защо ме наричаш братко?
към беседата >>
Спасението, помощта, която ти очакваш, тя иде от тебе и се съдържа в тебе.
Казвам, вие знаете това знание и можете да го повторите, но въпросът не е там. Ти можеш да провериш това знание, за да се убедиш, че наистина от твоята ръка всякога изтичат известни животворни сили.
Спасението, помощта, която ти очакваш, тя иде от тебе и се съдържа в тебе.
Всичко зависи от тебе какво можеш да възприемеш. От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете.
към беседата >>
В свиренето, в музиката има една сила.
Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях. В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например. Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес. Сега всеки може да свири, общо достояние е тя. Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш.
В свиренето, в музиката има една сила.
Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват. Някой казва: „Защо трябва да пеем? “ Има песни за смъртта, от които тя избягва.
към беседата >>
Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал?
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града.
Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал?
“ Той бил един юначага – човек, седем крака висок. Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята. След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко! “ „Защо ме наричаш братко? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.“ „Много хубаво си направил, че си им дал един добър, един назидателен урок.“ Учителят го нарича братко, а учениците – син дяволски.
към беседата >>
Всичко зависи от тебе какво можеш да възприемеш.
Казвам, вие знаете това знание и можете да го повторите, но въпросът не е там. Ти можеш да провериш това знание, за да се убедиш, че наистина от твоята ръка всякога изтичат известни животворни сили. Спасението, помощта, която ти очакваш, тя иде от тебе и се съдържа в тебе.
Всичко зависи от тебе какво можеш да възприемеш.
От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче не се минава един–два часа, и болката минава.
към беседата >>
Западните народи тепърва трябва да изучават музиката.
В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например. Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес. Сега всеки може да свири, общо достояние е тя. Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила.
Западните народи тепърва трябва да изучават музиката.
Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват. Някой казва: „Защо трябва да пеем? “ Има песни за смъртта, от които тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад.
към беседата >>
“ Той бил един юначага – човек, седем крака висок.
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града. Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал?
“ Той бил един юначага – човек, седем крака висок.
Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята. След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко! “ „Защо ме наричаш братко? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.“ „Много хубаво си направил, че си им дал един добър, един назидателен урок.“ Учителят го нарича братко, а учениците – син дяволски.
към беседата >>
От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш.
Казвам, вие знаете това знание и можете да го повторите, но въпросът не е там. Ти можеш да провериш това знание, за да се убедиш, че наистина от твоята ръка всякога изтичат известни животворни сили. Спасението, помощта, която ти очакваш, тя иде от тебе и се съдържа в тебе. Всичко зависи от тебе какво можеш да възприемеш.
От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш.
Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче не се минава един–два часа, и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като турите ръцете си там, те са като два тока, които възприемат тази енергия.
към беседата >>
Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете.
Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес. Сега всеки може да свири, общо достояние е тя. Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката.
Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете.
За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват. Някой казва: „Защо трябва да пеем? “ Има песни за смъртта, от които тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тази песен.
към беседата >>
Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята.
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града. Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал? “ Той бил един юначага – човек, седем крака висок.
Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята.
След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко! “ „Защо ме наричаш братко? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.“ „Много хубаво си направил, че си им дал един добър, един назидателен урок.“ Учителят го нарича братко, а учениците – син дяволски.
към беседата >>
Направете опит.
Казвам, вие знаете това знание и можете да го повторите, но въпросът не е там. Ти можеш да провериш това знание, за да се убедиш, че наистина от твоята ръка всякога изтичат известни животворни сили. Спасението, помощта, която ти очакваш, тя иде от тебе и се съдържа в тебе. Всичко зависи от тебе какво можеш да възприемеш. От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш.
Направете опит.
Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче не се минава един–два часа, и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като турите ръцете си там, те са като два тока, които възприемат тази енергия. Изразходват я и така болката минава.
към беседата >>
За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват.
Сега всеки може да свири, общо достояние е тя. Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете.
За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват.
Някой казва: „Защо трябва да пеем? “ Има песни за смъртта, от които тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тази песен. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга.
към беседата >>
След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко!
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града. Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал? “ Той бил един юначага – човек, седем крака висок. Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята.
След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко!
“ „Защо ме наричаш братко? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.“ „Много хубаво си направил, че си им дал един добър, един назидателен урок.“ Учителят го нарича братко, а учениците – син дяволски.
към беседата >>
Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат.
Ти можеш да провериш това знание, за да се убедиш, че наистина от твоята ръка всякога изтичат известни животворни сили. Спасението, помощта, която ти очакваш, тя иде от тебе и се съдържа в тебе. Всичко зависи от тебе какво можеш да възприемеш. От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш. Направете опит.
Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат.
Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче не се минава един–два часа, и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като турите ръцете си там, те са като два тока, които възприемат тази енергия. Изразходват я и така болката минава. Някой път можеш да помогнеш на главата си, някога на крака си – изобщо навсякъде можеш да си помогнеш по този начин.
към беседата >>
Някой казва: „Защо трябва да пеем?
Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват.
Някой казва: „Защо трябва да пеем?
“ Има песни за смъртта, от които тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тази песен. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга. Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта.
към беседата >>
“ „Защо ме наричаш братко?
Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града. Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал? “ Той бил един юначага – човек, седем крака висок. Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята. След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко!
“ „Защо ме наричаш братко?
Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.“ „Много хубаво си направил, че си им дал един добър, един назидателен урок.“ Учителят го нарича братко, а учениците – син дяволски.
към беседата >>
Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете.
Спасението, помощта, която ти очакваш, тя иде от тебе и се съдържа в тебе. Всичко зависи от тебе какво можеш да възприемеш. От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат.
Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете.
Обаче не се минава един–два часа, и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като турите ръцете си там, те са като два тока, които възприемат тази енергия. Изразходват я и така болката минава. Някой път можеш да помогнеш на главата си, някога на крака си – изобщо навсякъде можеш да си помогнеш по този начин.
към беседата >>
“ Има песни за смъртта, от които тя избягва.
В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват. Някой казва: „Защо трябва да пеем?
“ Има песни за смъртта, от които тя избягва.
Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тази песен. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга. Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта. Не е такава Волята Божия.
към беседата >>
Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.“ „Много хубаво си направил, че си им дал един добър, един назидателен урок.“ Учителят го нарича братко, а учениците – син дяволски.
Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал? “ Той бил един юначага – човек, седем крака висок. Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята. След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко! “ „Защо ме наричаш братко?
Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.“ „Много хубаво си направил, че си им дал един добър, един назидателен урок.“ Учителят го нарича братко, а учениците – син дяволски.
към беседата >>
Обаче не се минава един–два часа, и болката минава.
Всичко зависи от тебе какво можеш да възприемеш. От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете.
Обаче не се минава един–два часа, и болката минава.
Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като турите ръцете си там, те са като два тока, които възприемат тази енергия. Изразходват я и така болката минава. Някой път можеш да помогнеш на главата си, някога на крака си – изобщо навсякъде можеш да си помогнеш по този начин.
към беседата >>
Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад.
Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват. Някой казва: „Защо трябва да пеем? “ Има песни за смъртта, от които тя избягва.
Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад.
Смъртта се бои от тази песен. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга. Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта. Не е такава Волята Божия. Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви.
към беседата >>
Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол.
Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол.
Не, ние имаме съвсем друго мнение, този не е правилен път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно. По едно време параходът почва да потъва.
към беседата >>
Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като турите ръцете си там, те са като два тока, които възприемат тази енергия.
От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче не се минава един–два часа, и болката минава.
Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като турите ръцете си там, те са като два тока, които възприемат тази енергия.
Изразходват я и така болката минава. Някой път можеш да помогнеш на главата си, някога на крака си – изобщо навсякъде можеш да си помогнеш по този начин.
към беседата >>
Смъртта се бои от тази песен.
Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват. Някой казва: „Защо трябва да пеем? “ Има песни за смъртта, от които тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад.
Смъртта се бои от тази песен.
Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга. Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта. Не е такава Волята Божия. Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупци, това не е Волята Божия.
към беседата >>
Не, ние имаме съвсем друго мнение, този не е правилен път.
Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол.
Не, ние имаме съвсем друго мнение, този не е правилен път.
И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
към беседата >>
Изразходват я и така болката минава.
Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче не се минава един–два часа, и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като турите ръцете си там, те са като два тока, които възприемат тази енергия.
Изразходват я и така болката минава.
Някой път можеш да помогнеш на главата си, някога на крака си – изобщо навсякъде можеш да си помогнеш по този начин.
към беседата >>
Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга.
За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват. Някой казва: „Защо трябва да пеем? “ Има песни за смъртта, от които тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тази песен.
Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга.
Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта. Не е такава Волята Божия. Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупци, това не е Волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е Волята Божия.
към беседата >>
И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н.
Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Не, ние имаме съвсем друго мнение, този не е правилен път.
И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н.
От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси?
към беседата >>
Някой път можеш да помогнеш на главата си, някога на крака си – изобщо навсякъде можеш да си помогнеш по този начин.
Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче не се минава един–два часа, и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като турите ръцете си там, те са като два тока, които възприемат тази енергия. Изразходват я и така болката минава.
Някой път можеш да помогнеш на главата си, някога на крака си – изобщо навсякъде можеш да си помогнеш по този начин.
към беседата >>
Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта.
Някой казва: „Защо трябва да пеем? “ Има песни за смъртта, от които тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тази песен. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга.
Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта.
Не е такава Волята Божия. Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупци, това не е Волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е Волята Божия. Това е нашата воля, това се дължи на нашата неразбранщина.
към беседата >>
От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н.
Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Не, ние имаме съвсем друго мнение, този не е правилен път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н.
От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н.
В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? “ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси?
към беседата >>
И тогава казвам – Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ в случай на нужда; Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде устата, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ.
И тогава казвам – Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ в случай на нужда; Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде устата, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ.
Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ – да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек. Какво ще направите тогава?
към беседата >>
Не е такава Волята Божия.
“ Има песни за смъртта, от които тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тази песен. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга. Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта.
Не е такава Волята Божия.
Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупци, това не е Волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е Волята Божия. Това е нашата воля, това се дължи на нашата неразбранщина.
към беседата >>
В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно.
Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Не, ние имаме съвсем друго мнение, този не е правилен път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н.
В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно.
По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? “ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси.
към беседата >>
Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ – да бъдем господари на положението си.
И тогава казвам – Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ в случай на нужда; Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде устата, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ.
Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ – да бъдем господари на положението си.
А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек!
към беседата >>
Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви.
Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тази песен. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга. Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта. Не е такава Волята Божия.
Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви.
Да бъдем първокласни глупци, това не е Волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е Волята Божия. Това е нашата воля, това се дължи на нашата неразбранщина.
към беседата >>
По едно време параходът почва да потъва.
Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Не, ние имаме съвсем друго мнение, този не е правилен път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно.
По едно време параходът почва да потъва.
Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? “ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси. Отникъде нищо няма!
към беседата >>
А ние сме дали тялото си под наем.
И тогава казвам – Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ в случай на нужда; Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде устата, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ – да бъдем господари на положението си.
А ние сме дали тялото си под наем.
У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора.
към беседата >>
Да бъдем първокласни глупци, това не е Волята Божия.
Смъртта се бои от тази песен. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга. Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта. Не е такава Волята Божия. Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви.
Да бъдем първокласни глупци, това не е Волята Божия.
Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е Волята Божия. Това е нашата воля, това се дължи на нашата неразбранщина.
към беседата >>
Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
Не, ние имаме съвсем друго мнение, този не е правилен път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно. По едно време параходът почва да потъва.
Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
“ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? “ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси. Отникъде нищо няма! “ Казвам, има един свят, от който може да дойде спасението на човека.
към беседата >>
У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си.
И тогава казвам – Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ в случай на нужда; Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде устата, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ – да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем.
У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си.
Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник.
към беседата >>
Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е Волята Божия.
Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга. Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта. Не е такава Волята Божия. Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупци, това не е Волята Божия.
Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е Волята Божия.
Това е нашата воля, това се дължи на нашата неразбранщина.
към беседата >>
“ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси?
И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
“ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси?
“ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси. Отникъде нищо няма! “ Казвам, има един свят, от който може да дойде спасението на човека. Това спасение може да дойде при специфични условия.
към беседата >>
Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек.
И тогава казвам – Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ в случай на нужда; Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде устата, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ – да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си.
Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек.
Какво ще направите тогава? Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така.
към беседата >>
Това е нашата воля, това се дължи на нашата неразбранщина.
Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта. Не е такава Волята Божия. Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупци, това не е Волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е Волята Божия.
Това е нашата воля, това се дължи на нашата неразбранщина.
към беседата >>
“ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси?
От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси?
“ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси?
“ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси. Отникъде нищо няма! “ Казвам, има един свят, от който може да дойде спасението на човека. Това спасение може да дойде при специфични условия. За тази цел вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще отговорят навреме и ще ви помогнат.
към беседата >>
Какво ще направите тогава?
И тогава казвам – Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ в случай на нужда; Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде устата, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ – да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек.
Какво ще направите тогава?
Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така. Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите.
към беседата >>
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита.
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита.
Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти и нищо повече. Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас. Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал. Тя няма начало.
към беседата >>
“ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси.
В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? “ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси?
“ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси.
Отникъде нищо няма! “ Казвам, има един свят, от който може да дойде спасението на човека. Това спасение може да дойде при специфични условия. За тази цел вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще отговорят навреме и ще ви помогнат.
към беседата >>
Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек!
Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ – да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек. Какво ще направите тогава?
Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек!
Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така. Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите. Не е във външното безбожие.
към беседата >>
Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали.
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита.
Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали.
Просто ние трябва да констатираме известни факти и нищо повече. Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас. Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал. Тя няма начало. Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало.
към беседата >>
Отникъде нищо няма!
По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? “ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси.
Отникъде нищо няма!
“ Казвам, има един свят, от който може да дойде спасението на човека. Това спасение може да дойде при специфични условия. За тази цел вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще отговорят навреме и ще ви помогнат.
към беседата >>
Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора.
А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек!
Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора.
И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така. Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите. Не е във външното безбожие. Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към беседата >>
Просто ние трябва да констатираме известни факти и нищо повече.
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита. Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали.
Просто ние трябва да констатираме известни факти и нищо повече.
Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас. Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал. Тя няма начало. Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес.
към беседата >>
“ Казвам, има един свят, от който може да дойде спасението на човека.
Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? “ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси. Отникъде нищо няма!
“ Казвам, има един свят, от който може да дойде спасението на човека.
Това спасение може да дойде при специфични условия. За тази цел вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще отговорят навреме и ще ви помогнат.
към беседата >>
И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник.
У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора.
И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник.
Не, не е така. Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите. Не е във външното безбожие. Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към беседата >>
Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас.
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита. Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти и нищо повече.
Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас.
Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал. Тя няма начало. Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години.
към беседата >>
Това спасение може да дойде при специфични условия.
“ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? “ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси. Отникъде нищо няма! “ Казвам, има един свят, от който може да дойде спасението на човека.
Това спасение може да дойде при специфични условия.
За тази цел вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще отговорят навреме и ще ви помогнат.
към беседата >>
Не, не е така.
Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник.
Не, не е така.
Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите. Не е във външното безбожие. Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към беседата >>
Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал.
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита. Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти и нищо повече. Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас.
Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал.
Тя няма начало. Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години.
към беседата >>
За тази цел вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще отговорят навреме и ще ви помогнат.
“ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси? “ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси. Отникъде нищо няма! “ Казвам, има един свят, от който може да дойде спасението на човека. Това спасение може да дойде при специфични условия.
За тази цел вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще отговорят навреме и ще ви помогнат.
към беседата >>
Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите.
Какво ще направите тогава? Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така.
Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите.
Не е във външното безбожие. Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към беседата >>
Тя няма начало.
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита. Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти и нищо повече. Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас. Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал.
Тя няма начало.
Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години. Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията.
към беседата >>
В Стария завет имате пример, дето трима юнаци били хвърлени в огнената пещ, но не изгорели.
В Стария завет имате пример, дето трима юнаци били хвърлени в огнената пещ, но не изгорели.
Имате примера и с Данаила, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Сега мнозина могат да подложат тези факти на критика – да кажат дали са верни, или не. Казвам, има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно.
към беседата >>
Не е във външното безбожие.
Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така. Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите.
Не е във външното безбожие.
Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към беседата >>
Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало.
Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти и нищо повече. Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас. Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал. Тя няма начало.
Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало.
Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години. Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света.
към беседата >>
Имате примера и с Данаила, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли.
В Стария завет имате пример, дето трима юнаци били хвърлени в огнената пещ, но не изгорели.
Имате примера и с Данаила, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли.
Сега мнозина могат да подложат тези факти на критика – да кажат дали са верни, или не. Казвам, има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно.
към беседата >>
Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така. Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите. Не е във външното безбожие.
Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към беседата >>
Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес.
Просто ние трябва да констатираме известни факти и нищо повече. Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас. Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал. Тя няма начало. Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало.
Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес.
Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години. Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света. Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни.
към беседата >>
Сега мнозина могат да подложат тези факти на критика – да кажат дали са верни, или не.
В Стария завет имате пример, дето трима юнаци били хвърлени в огнената пещ, но не изгорели. Имате примера и с Данаила, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли.
Сега мнозина могат да подложат тези факти на критика – да кажат дали са верни, или не.
Казвам, има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно. Оттук ние вадим следното правило.
към беседата >>
Казвам, набожността съдържа три неща в човека.
Казвам, набожността съдържа три неща в човека.
Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея.
към беседата >>
Това е малко в разрез с осемте хиляди години.
Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас. Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал. Тя няма начало. Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес.
Това е малко в разрез с осемте хиляди години.
Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години. Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света. Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни. Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос.
към беседата >>
Казвам, има един начин за проверяване на истината.
В Стария завет имате пример, дето трима юнаци били хвърлени в огнената пещ, но не изгорели. Имате примера и с Данаила, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Сега мнозина могат да подложат тези факти на критика – да кажат дали са верни, или не.
Казвам, има един начин за проверяване на истината.
Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно. Оттук ние вадим следното правило. Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно.
към беседата >>
Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества.
Казвам, набожността съдържа три неща в човека.
Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества.
Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага.
към беседата >>
Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години.
Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал. Тя няма начало. Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години.
Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години.
Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света. Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни. Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце.
към беседата >>
Аз съм за всичко онова, което може да се провери.
В Стария завет имате пример, дето трима юнаци били хвърлени в огнената пещ, но не изгорели. Имате примера и с Данаила, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Сега мнозина могат да подложат тези факти на критика – да кажат дали са верни, или не. Казвам, има един начин за проверяване на истината.
Аз съм за всичко онова, което може да се провери.
Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно. Оттук ние вадим следното правило. Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно.
към беседата >>
Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си.
Казвам, набожността съдържа три неща в човека. Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества.
Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си.
Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце.
към беседата >>
Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията.
Тя няма начало. Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години.
Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията.
Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света. Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни. Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден.
към беседата >>
Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно.
В Стария завет имате пример, дето трима юнаци били хвърлени в огнената пещ, но не изгорели. Имате примера и с Данаила, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Сега мнозина могат да подложат тези факти на критика – да кажат дали са верни, или не. Казвам, има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери.
Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно.
Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно. Оттук ние вадим следното правило. Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо.
към беседата >>
Това е изразено в лицето на човека.
Казвам, набожността съдържа три неща в човека. Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си.
Това е изразено в лицето на човека.
Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него.
към беседата >>
Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света.
Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години. Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията.
Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света.
Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни. Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена.
към беседата >>
Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно.
Имате примера и с Данаила, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Сега мнозина могат да подложат тези факти на критика – да кажат дали са верни, или не. Казвам, има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно.
Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно.
Оттук ние вадим следното правило. Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живот, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи как да живеете.
към беседата >>
Лицето на човека изразява видимата страна на любовта.
Казвам, набожността съдържа три неща в човека. Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека.
Лицето на човека изразява видимата страна на любовта.
Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована.
към беседата >>
Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни.
Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години. Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света.
Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни.
Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена. Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване.
към беседата >>
Оттук ние вадим следното правило.
Сега мнозина могат да подложат тези факти на критика – да кажат дали са верни, или не. Казвам, има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно.
Оттук ние вадим следното правило.
Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живот, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи как да живеете. Хората сами си предизвикват своето нещастие.
към беседата >>
Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея.
Казвам, набожността съдържа три неща в човека. Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта.
Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея.
Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с живата природа; щом имам лице като възприемател, аз съм във връзка с живата природа и най-после, като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос.
към беседата >>
Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос.
Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години. Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света. Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни.
Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос.
Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена. Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване. И сега се чудят отде се е явил първият ден.
към беседата >>
Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно.
Казвам, има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно. Оттук ние вадим следното правило.
Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно.
Всяко учение, което не е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живот, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи как да живеете. Хората сами си предизвикват своето нещастие.
към беседата >>
Тя е капиталът, с който разполага.
Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея.
Тя е капиталът, с който разполага.
Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с живата природа; щом имам лице като възприемател, аз съм във връзка с живата природа и най-после, като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко, каквото пожелая.
към беседата >>
Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце.
Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години. Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света. Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни. Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос.
Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце.
След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена. Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване. И сега се чудят отде се е явил първият ден. Това е тяхна работа.
към беседата >>
Всяко учение, което не е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно.
Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно. Оттук ние вадим следното правило. Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно.
Всяко учение, което не е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно.
Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живот, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи как да живеете. Хората сами си предизвикват своето нещастие.
към беседата >>
Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце.
Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага.
Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце.
И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с живата природа; щом имам лице като възприемател, аз съм във връзка с живата природа и най-после, като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко, каквото пожелая.
към беседата >>
След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден.
Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света. Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни. Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце.
След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден.
Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена. Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване. И сега се чудят отде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.
към беседата >>
Аз виждам по-близо.
Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно. Оттук ние вадим следното правило. Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно.
Аз виждам по-близо.
Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живот, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи как да живеете. Хората сами си предизвикват своето нещастие.
към беседата >>
И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него.
Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце.
И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него.
Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с живата природа; щом имам лице като възприемател, аз съм във връзка с живата природа и най-после, като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко, каквото пожелая.
към беседата >>
Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена.
Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света. Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни. Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден.
Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена.
Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване. И сега се чудят отде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.
към беседата >>
Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живот, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи как да живеете.
Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно. Оттук ние вадим следното правило. Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо.
Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живот, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи как да живеете.
Хората сами си предизвикват своето нещастие.
към беседата >>
Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована.
Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него.
Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована.
Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с живата природа; щом имам лице като възприемател, аз съм във връзка с живата природа и най-после, като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко, каквото пожелая.
към беседата >>
Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване.
Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни. Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена.
Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване.
И сега се чудят отде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.
към беседата >>
Хората сами си предизвикват своето нещастие.
Оттук ние вадим следното правило. Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живот, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи как да живеете.
Хората сами си предизвикват своето нещастие.
към беседата >>
Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с живата природа; щом имам лице като възприемател, аз съм във връзка с живата природа и най-после, като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос.
Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована.
Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с живата природа; щом имам лице като възприемател, аз съм във връзка с живата природа и най-после, като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос.
По този начин аз мога да направя всичко, каквото пожелая.
към беседата >>
И сега се чудят отде се е явил първият ден.
Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена. Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване.
И сега се чудят отде се е явил първият ден.
Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример, как хората сами си създават нещастията.
Сега ще ви приведа един пример, как хората сами си създават нещастията.
Във Варна имаше един свещеник, който имал един син, много красив момък. Един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходел на игрището с чифтето си като попски син и всякога бил пръв на хорото. Той сам ми разправяше своята опитност. Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях.
към беседата >>
По този начин аз мога да направя всичко, каквото пожелая.
Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с живата природа; щом имам лице като възприемател, аз съм във връзка с живата природа и най-после, като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос.
По този начин аз мога да направя всичко, каквото пожелая.
към беседата >>
Това е тяхна работа.
Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена. Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване. И сега се чудят отде се е явил първият ден.
Това е тяхна работа.
Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.
към беседата >>
Във Варна имаше един свещеник, който имал един син, много красив момък.
Сега ще ви приведа един пример, как хората сами си създават нещастията.
Във Варна имаше един свещеник, който имал един син, много красив момък.
Един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходел на игрището с чифтето си като попски син и всякога бил пръв на хорото. Той сам ми разправяше своята опитност. Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях. Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой.
към беседата >>
Сега за мене това е една реалност, която съм опитал.
Сега за мене това е една реалност, която съм опитал.
Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата. Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява.
към беседата >>
Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.
След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена. Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване. И сега се чудят отде се е явил първият ден. Това е тяхна работа.
Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.
към беседата >>
Един от най-красивите момци, които съм виждал.
Сега ще ви приведа един пример, как хората сами си създават нещастията. Във Варна имаше един свещеник, който имал един син, много красив момък.
Един от най-красивите момци, които съм виждал.
Той винаги ходел на игрището с чифтето си като попски син и всякога бил пръв на хорото. Той сам ми разправяше своята опитност. Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях. Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой. И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва.
към беседата >>
Един ден и вие можете да проверите.
Сега за мене това е една реалност, която съм опитал.
Един ден и вие можете да проверите.
Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата. Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря.
към беседата >>
Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се проявили.
Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се проявили.
В този ден значи се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат. И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят. Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо.
към беседата >>
Той винаги ходел на игрището с чифтето си като попски син и всякога бил пръв на хорото.
Сега ще ви приведа един пример, как хората сами си създават нещастията. Във Варна имаше един свещеник, който имал един син, много красив момък. Един от най-красивите момци, които съм виждал.
Той винаги ходел на игрището с чифтето си като попски син и всякога бил пръв на хорото.
Той сам ми разправяше своята опитност. Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях. Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой. И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва. Най-после решава да го напълни с дрипи.
към беседата >>
Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам.
Сега за мене това е една реалност, която съм опитал. Един ден и вие можете да проверите.
Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам.
Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата. Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря. Сегашното знание е относително.
към беседата >>
В този ден значи се е явила Божията Любов.
Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се проявили.
В този ден значи се е явила Божията Любов.
Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат. И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят. Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това.
към беседата >>
Той сам ми разправяше своята опитност.
Сега ще ви приведа един пример, как хората сами си създават нещастията. Във Варна имаше един свещеник, който имал един син, много красив момък. Един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходел на игрището с чифтето си като попски син и всякога бил пръв на хорото.
Той сам ми разправяше своята опитност.
Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях. Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой. И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва. Най-после решава да го напълни с дрипи. Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми.
към беседата >>
Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата.
Сега за мене това е една реалност, която съм опитал. Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам.
Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата.
Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива.
към беседата >>
Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави.
Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се проявили. В този ден значи се е явила Божията Любов.
Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави.
Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат. И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят. Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено.
към беседата >>
Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях.
Сега ще ви приведа един пример, как хората сами си създават нещастията. Във Варна имаше един свещеник, който имал един син, много красив момък. Един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходел на игрището с чифтето си като попски син и всякога бил пръв на хорото. Той сам ми разправяше своята опитност.
Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях.
Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой. И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва. Най-после решава да го напълни с дрипи. Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми. Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми.
към беседата >>
Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни.
Сега за мене това е една реалност, която съм опитал. Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата.
Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни.
Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее.
към беседата >>
Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат.
Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се проявили. В този ден значи се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави.
Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат.
И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят. Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така.
към беседата >>
Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой.
Във Варна имаше един свещеник, който имал един син, много красив момък. Един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходел на игрището с чифтето си като попски син и всякога бил пръв на хорото. Той сам ми разправяше своята опитност. Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях.
Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой.
И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва. Най-после решава да го напълни с дрипи. Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми. Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми. Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му.
към беседата >>
Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява.
Сега за мене това е една реалност, която съм опитал. Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата. Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни.
Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява.
Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете.
към беседата >>
И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят.
Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се проявили. В този ден значи се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат.
И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят.
Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов.
към беседата >>
И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва.
Един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходел на игрището с чифтето си като попски син и всякога бил пръв на хорото. Той сам ми разправяше своята опитност. Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях. Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой.
И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва.
Най-после решава да го напълни с дрипи. Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми. Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми. Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му. Стават очите му като на жаба.
към беседата >>
Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря.
Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата. Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява.
Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря.
Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно.
към беседата >>
Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо.
Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се проявили. В този ден значи се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат. И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят.
Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо.
Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е той, дали го има, или го няма.
към беседата >>
Най-после решава да го напълни с дрипи.
Той винаги ходел на игрището с чифтето си като попски син и всякога бил пръв на хорото. Той сам ми разправяше своята опитност. Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях. Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой. И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва.
Най-после решава да го напълни с дрипи.
Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми. Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми. Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му. Стават очите му като на жаба. Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби.
към беседата >>
Сегашното знание е относително.
Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата. Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря.
Сегашното знание е относително.
Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно. Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя.
към беседата >>
Така е, приемам и това.
В този ден значи се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат. И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят. Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо.
Така е, приемам и това.
Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е той, дали го има, или го няма. Аз не се нуждая от доказателства дали съществува Бог, или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това.
към беседата >>
Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми.
Той сам ми разправяше своята опитност. Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях. Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой. И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва. Най-после решава да го напълни с дрипи.
Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми.
Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми. Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му. Стават очите му като на жаба. Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби. И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота.
към беседата >>
Има една истина, която е горчива.
Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата. Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря. Сегашното знание е относително.
Има една истина, която е горчива.
Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно. Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя.
към беседата >>
Но и другото е скалъпено.
Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат. И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят. Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това.
Но и другото е скалъпено.
Ако мислите, ще видите, че е така. Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е той, дали го има, или го няма. Аз не се нуждая от доказателства дали съществува Бог, или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това. Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към беседата >>
Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми.
Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях. Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой. И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва. Най-после решава да го напълни с дрипи. Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми.
Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми.
Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му. Стават очите му като на жаба. Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби. И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота. На долната му устна само останала една топка, която го грозяла.
към беседата >>
Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее.
Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива.
Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее.
Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно. Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате.
към беседата >>
Ако мислите, ще видите, че е така.
Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат. И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят. Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено.
Ако мислите, ще видите, че е така.
Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е той, дали го има, или го няма. Аз не се нуждая от доказателства дали съществува Бог, или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това. Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към беседата >>
Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му.
Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой. И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва. Най-после решава да го напълни с дрипи. Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми. Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми.
Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му.
Стават очите му като на жаба. Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби. И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота. На долната му устна само останала една топка, която го грозяла. Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова?
към беседата >>
Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете.
Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее.
Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете.
Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно. Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос.
към беседата >>
Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов.
И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят. Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така.
Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов.
Аз не мисля за Бога какво е той, дали го има, или го няма. Аз не се нуждая от доказателства дали съществува Бог, или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това. Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към беседата >>
Стават очите му като на жаба.
И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва. Най-после решава да го напълни с дрипи. Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми. Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми. Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му.
Стават очите му като на жаба.
Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби. И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота. На долната му устна само останала една топка, която го грозяла. Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова? “ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати.
към беседата >>
Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно.
Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете.
Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно.
Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате.
към беседата >>
Аз не мисля за Бога какво е той, дали го има, или го няма.
Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов.
Аз не мисля за Бога какво е той, дали го има, или го няма.
Аз не се нуждая от доказателства дали съществува Бог, или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това. Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към беседата >>
Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби.
Най-после решава да го напълни с дрипи. Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми. Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми. Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му. Стават очите му като на жаба.
Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби.
И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота. На долната му устна само останала една топка, която го грозяла. Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова? “ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича?
към беседата >>
Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя.
Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно.
Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя.
Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен.
към беседата >>
Аз не се нуждая от доказателства дали съществува Бог, или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това.
Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е той, дали го има, или го няма.
Аз не се нуждая от доказателства дали съществува Бог, или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това.
Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към беседата >>
И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота.
Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми. Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми. Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му. Стават очите му като на жаба. Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби.
И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота.
На долната му устна само останала една топка, която го грозяла. Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова? “ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича? “ Така носил той тази топка цели три години на устата си.
към беседата >>
Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя.
Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно. Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя.
Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя.
Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате.
към беседата >>
Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е той, дали го има, или го няма. Аз не се нуждая от доказателства дали съществува Бог, или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това.
Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към беседата >>
На долната му устна само останала една топка, която го грозяла.
Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми. Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му. Стават очите му като на жаба. Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби. И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота.
На долната му устна само останала една топка, която го грозяла.
Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова? “ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича? “ Така носил той тази топка цели три години на устата си. Бащата се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: „Синко, ела с мене да се позанимаваш и ти малко с пчелите.“ По това време нямало такива мрежи и предпазителни средства, с каквито днес отиват при пчелите.
към беседата >>
Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате.
Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно. Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя.
Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате.
Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея.
към беседата >>
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи: кой в какво вярва, да си го държи.
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи: кой в какво вярва, да си го държи.
Но един ден, като проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите погрешката. Сега аз само се разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в него.
към беседата >>
Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова?
Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му. Стават очите му като на жаба. Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби. И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота. На долната му устна само останала една топка, която го грозяла.
Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова?
“ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича? “ Така носил той тази топка цели три години на устата си. Бащата се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: „Синко, ела с мене да се позанимаваш и ти малко с пчелите.“ По това време нямало такива мрежи и предпазителни средства, с каквито днес отиват при пчелите. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото, дето била топката.
към беседата >>
Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос.
Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно. Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате.
Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос.
Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея. Ама вие не вярвате в това.
към беседата >>
Но един ден, като проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите погрешката.
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи: кой в какво вярва, да си го държи.
Но един ден, като проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите погрешката.
Сега аз само се разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум, и свободата, която имаме, се дължат все на него.
към беседата >>
“ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати.
Стават очите му като на жаба. Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби. И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота. На долната му устна само останала една топка, която го грозяла. Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова?
“ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати.
Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича? “ Така носил той тази топка цели три години на устата си. Бащата се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: „Синко, ела с мене да се позанимаваш и ти малко с пчелите.“ По това време нямало такива мрежи и предпазителни средства, с каквито днес отиват при пчелите. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото, дето била топката. Синът, като видял това нещо, казал: „И това още ми трябваше.“ Но какво било учудването му, когато след известно време топката съвсем спаднала.
към беседата >>
Моето верую не зависи от това, което вие вярвате.
Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно. Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос.
Моето верую не зависи от това, което вие вярвате.
Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея. Ама вие не вярвате в това. Това нищо не значи.
към беседата >>
Сега аз само се разговарям върху един въпрос: върху мира.
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи: кой в какво вярва, да си го държи. Но един ден, като проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите погрешката.
Сега аз само се разговарям върху един въпрос: върху мира.
Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум, и свободата, която имаме, се дължат все на него. Някой казва: „Де живее Бог?
към беседата >>
Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича?
Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби. И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота. На долната му устна само останала една топка, която го грозяла. Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова? “ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати.
Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича?
“ Така носил той тази топка цели три години на устата си. Бащата се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: „Синко, ела с мене да се позанимаваш и ти малко с пчелите.“ По това време нямало такива мрежи и предпазителни средства, с каквито днес отиват при пчелите. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото, дето била топката. Синът, като видял това нещо, казал: „И това още ми трябваше.“ Но какво било учудването му, когато след известно време топката съвсем спаднала. Тъй щото пчелата направила сполучлива операция.
към беседата >>
Аз съм свободен.
Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате.
Аз съм свободен.
В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея. Ама вие не вярвате в това. Това нищо не значи.
към беседата >>
Мирът е потребен за всички.
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи: кой в какво вярва, да си го държи. Но един ден, като проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите погрешката. Сега аз само се разговарям върху един въпрос: върху мира.
Мирът е потребен за всички.
Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум, и свободата, която имаме, се дължат все на него. Някой казва: „Де живее Бог? “ Навсякъде.
към беседата >>
“ Така носил той тази топка цели три години на устата си.
И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота. На долната му устна само останала една топка, която го грозяла. Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова? “ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича?
“ Така носил той тази топка цели три години на устата си.
Бащата се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: „Синко, ела с мене да се позанимаваш и ти малко с пчелите.“ По това време нямало такива мрежи и предпазителни средства, с каквито днес отиват при пчелите. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото, дето била топката. Синът, като видял това нещо, казал: „И това още ми трябваше.“ Но какво било учудването му, когато след известно време топката съвсем спаднала. Тъй щото пчелата направила сполучлива операция. Този е един действителен пример.
към беседата >>
В света не са само тия хора, които вие познавате.
Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен.
В света не са само тия хора, които вие познавате.
Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея. Ама вие не вярвате в това. Това нищо не значи.
към беседата >>
Бог не е нещо вън от нас.
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи: кой в какво вярва, да си го държи. Но един ден, като проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите погрешката. Сега аз само се разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички.
Бог не е нещо вън от нас.
Ние живеем в него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум, и свободата, която имаме, се дължат все на него. Някой казва: „Де живее Бог? “ Навсякъде. Няма място в цялата вечност, дето да не е той.
към беседата >>
Бащата се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: „Синко, ела с мене да се позанимаваш и ти малко с пчелите.“ По това време нямало такива мрежи и предпазителни средства, с каквито днес отиват при пчелите.
На долната му устна само останала една топка, която го грозяла. Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова? “ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича? “ Така носил той тази топка цели три години на устата си.
Бащата се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: „Синко, ела с мене да се позанимаваш и ти малко с пчелите.“ По това време нямало такива мрежи и предпазителни средства, с каквито днес отиват при пчелите.
По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото, дето била топката. Синът, като видял това нещо, казал: „И това още ми трябваше.“ Но какво било учудването му, когато след известно време топката съвсем спаднала. Тъй щото пчелата направила сполучлива операция. Този е един действителен пример.
към беседата >>
Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея.
Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате.
Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея.
Ама вие не вярвате в това. Това нищо не значи.
към беседата >>
Ние живеем в него.
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи: кой в какво вярва, да си го държи. Но един ден, като проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите погрешката. Сега аз само се разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас.
Ние живеем в него.
Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум, и свободата, която имаме, се дължат все на него. Някой казва: „Де живее Бог? “ Навсякъде. Няма място в цялата вечност, дето да не е той. Ами де е границата?
към беседата >>
По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото, дето била топката.
Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова? “ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича? “ Така носил той тази топка цели три години на устата си. Бащата се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: „Синко, ела с мене да се позанимаваш и ти малко с пчелите.“ По това време нямало такива мрежи и предпазителни средства, с каквито днес отиват при пчелите.
По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото, дето била топката.
Синът, като видял това нещо, казал: „И това още ми трябваше.“ Но какво било учудването му, когато след известно време топката съвсем спаднала. Тъй щото пчелата направила сполучлива операция. Този е един действителен пример.
към беседата >>
Ама вие не вярвате в това.
Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея.
Ама вие не вярвате в това.
Това нищо не значи.
към беседата >>
Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете.
(втори вариант)
Тогава музиката се е позволявала само на високопосветените. Сега всеки може да свири, тя е общо достояние. Тогава е имало цели церемонии докато ти позволят да свириш и е трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката.
Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете.
За всички зверове има известни песни, които ако се свирят ги укротяват. Някои казват: Защо трябва да пеем? - Има песни за смъртта, oт кoитo тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тези песни.
към втори вариант >>
Сега на вас не вяра, а знание ви трябва.
(втори вариант)
Не бързайте да приемете едно ново учение. Вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните.
Сега на вас не вяра, а знание ви трябва.
Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън.
към втори вариант >>
Вие сте обезсърчени в света.
(втори вариант)
Вие сте обезсърчени в света.
Кои хора се обезсърчават? - Хора, на които показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение.
към втори вариант >>
За всички зверове има известни песни, които ако се свирят ги укротяват.
(втори вариант)
Сега всеки може да свири, тя е общо достояние. Тогава е имало цели церемонии докато ти позволят да свириш и е трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете.
За всички зверове има известни песни, които ако се свирят ги укротяват.
Някои казват: Защо трябва да пеем? - Има песни за смъртта, oт кoитo тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тези песни. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави.
към втори вариант >>
Щастието на човека е в неговите ръце.
(втори вариант)
Не бързайте да приемете едно ново учение. Вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва.
Щастието на човека е в неговите ръце.
Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът.
към втори вариант >>
Кои хора се обезсърчават?
(втори вариант)
Вие сте обезсърчени в света.
Кои хора се обезсърчават?
- Хора, на които показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове.
към втори вариант >>
Някои казват: Защо трябва да пеем?
(втори вариант)
Тогава е имало цели церемонии докато ти позволят да свириш и е трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всички зверове има известни песни, които ако се свирят ги укротяват.
Някои казват: Защо трябва да пеем?
- Има песни за смъртта, oт кoитo тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тези песни. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави. Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия!
към втори вариант >>
Вие искате късмет.
(втори вариант)
Не бързайте да приемете едно ново учение. Вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце.
Вие искате късмет.
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста.
към втори вариант >>
- Хора, на които показалецът е по-дълъг от другите пръсти.
(втори вариант)
Вие сте обезсърчени в света. Кои хора се обезсърчават?
- Хора, на които показалецът е по-дълъг от другите пръсти.
Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца.
към втори вариант >>
- Има песни за смъртта, oт кoитo тя избягва.
(втори вариант)
В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всички зверове има известни песни, които ако се свирят ги укротяват. Някои казват: Защо трябва да пеем?
- Има песни за смъртта, oт кoитo тя избягва.
Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тези песни. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави. Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия! - Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви.
към втори вариант >>
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло.
(втори вариант)
Вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет.
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло.
Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
към втори вариант >>
Такива хора всякога се обезсърчават.
(втори вариант)
Вие сте обезсърчени в света. Кои хора се обезсърчават? - Хора, на които показалецът е по-дълъг от другите пръсти.
Такива хора всякога се обезсърчават.
Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца. И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя.
към втори вариант >>
Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад.
(втори вариант)
Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всички зверове има известни песни, които ако се свирят ги укротяват. Някои казват: Защо трябва да пеем? - Има песни за смъртта, oт кoитo тя избягва.
Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад.
Смъртта се бои от тези песни. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави. Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия! - Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупаци, това не е волята Божия.
към втори вариант >>
Те носят благословението със себе си.
(втори вариант)
Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло.
Те носят благословението със себе си.
Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си.
към втори вариант >>
Те са песимисти.
(втори вариант)
Вие сте обезсърчени в света. Кои хора се обезсърчават? - Хора, на които показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават.
Те са песимисти.
Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца. И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст.
към втори вариант >>
Смъртта се бои от тези песни.
(втори вариант)
Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всички зверове има известни песни, които ако се свирят ги укротяват. Някои казват: Защо трябва да пеем? - Има песни за смъртта, oт кoитo тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад.
Смъртта се бои от тези песни.
Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави. Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия! - Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупаци, това не е волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е волята Божия.
към втори вариант >>
Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън.
(втори вариант)
Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си.
Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън.
Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си. Има един начин за упражнение.
към втори вариант >>
Това е общо твърдение.
(втори вариант)
Вие сте обезсърчени в света. Кои хора се обезсърчават? - Хора, на които показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти.
Това е общо твърдение.
Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца. И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете.
към втори вариант >>
Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави.
(втори вариант)
За всички зверове има известни песни, които ако се свирят ги укротяват. Някои казват: Защо трябва да пеем? - Има песни за смъртта, oт кoитo тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тези песни.
Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави.
Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия! - Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупаци, това не е волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е волята Божия. Това е нашата воля, това се дължи на нашето неразбирателство.
към втори вариант >>
Някой пита какъв му е късметът.
(втори вариант)
Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън.
Някой пита какъв му е късметът.
- Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си. Има един начин за упражнение.
към втори вариант >>
Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове.
(втори вариант)
Кои хора се обезсърчават? - Хора, на които показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение.
Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове.
Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца. И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете. Нещата не стават със заповед.
към втори вариант >>
Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия!
(втори вариант)
Някои казват: Защо трябва да пеем? - Има песни за смъртта, oт кoитo тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тези песни. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави.
Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия!
- Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупаци, това не е волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е волята Божия. Това е нашата воля, това се дължи на нашето неразбирателство.
към втори вариант >>
- Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста.
(втори вариант)
Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът.
- Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста.
Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си. Има един начин за упражнение.
към втори вариант >>
Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца.
(втори вариант)
- Хора, на които показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове.
Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца.
И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете. Нещата не стават със заповед. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете.
към втори вариант >>
- Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви.
(втори вариант)
- Има песни за смъртта, oт кoитo тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тези песни. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави. Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия!
- Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви.
Да бъдем първокласни глупаци, това не е волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е волята Божия. Това е нашата воля, това се дължи на нашето неразбирателство.
към втори вариант >>
Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
(втори вариант)
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста.
Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си. Има един начин за упражнение.
към втори вариант >>
И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя.
(втори вариант)
Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца.
И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя.
Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете. Нещата не стават със заповед. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето.
към втори вариант >>
Да бъдем първокласни глупаци, това не е волята Божия.
(втори вариант)
Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тези песни. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави. Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия! - Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви.
Да бъдем първокласни глупаци, това не е волята Божия.
Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е волята Божия. Това е нашата воля, това се дължи на нашето неразбирателство.
към втори вариант >>
Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си.
(втори вариант)
Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си.
Има един начин за упражнение.
към втори вариант >>
Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст.
(втори вариант)
Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца. И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя.
Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст.
Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете. Нещата не стават със заповед. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето. Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.
към втори вариант >>
Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е волята Божия.
(втори вариант)
Смъртта се бои от тези песни. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави. Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия! - Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупаци, това не е волята Божия.
Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е волята Божия.
Това е нашата воля, това се дължи на нашето неразбирателство.
към втори вариант >>
Има един начин за упражнение.
(втори вариант)
Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си.
Има един начин за упражнение.
към втори вариант >>
Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете.
(втори вариант)
Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца. И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст.
Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете.
Нещата не стават със заповед. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето. Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете. Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света.
към втори вариант >>
Това е нашата воля, това се дължи на нашето неразбирателство.
(втори вариант)
Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави. Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия! - Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупаци, това не е волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е волята Божия.
Това е нашата воля, това се дължи на нашето неразбирателство.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът.
Един светия имал двама ученика. Те били едни от най-способните му ученици. Един ден те тръгнали да се разхождат из града. Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята.
към втори вариант >>
Нещата не стават със заповед.
(втори вариант)
Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца. И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете.
Нещата не стават със заповед.
Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето. Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете. Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той.
към втори вариант >>
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита.
(втори вариант)
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита.
Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти, да познаваме живота, който съществува у нас и нищо повече. Човешката разумност е съществувала преди човек да е съществувал, тя няма начало. Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес.
към втори вариант >>
Един светия имал двама ученика.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът.
Един светия имал двама ученика.
Те били едни от най-способните му ученици. Един ден те тръгнали да се разхождат из града. Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята. След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко!
към втори вариант >>
Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете.
(втори вариант)
Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца. И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете. Нещата не стават със заповед.
Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете.
После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето. Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете. Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта.
към втори вариант >>
Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали.
(втори вариант)
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита.
Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали.
Просто ние трябва да констатираме известни факти, да познаваме живота, който съществува у нас и нищо повече. Човешката разумност е съществувала преди човек да е съществувал, тя няма начало. Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години.
към втори вариант >>
Те били едни от най-способните му ученици.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един светия имал двама ученика.
Те били едни от най-способните му ученици.
Един ден те тръгнали да се разхождат из града. Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята. След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко! - Защо ме наричаш “братко”?
към втори вариант >>
После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето.
(втори вариант)
И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете. Нещата не стават със заповед. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете.
После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето.
Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете. Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири.
към втори вариант >>
Просто ние трябва да констатираме известни факти, да познаваме живота, който съществува у нас и нищо повече.
(втори вариант)
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита. Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали.
Просто ние трябва да констатираме известни факти, да познаваме живота, който съществува у нас и нищо повече.
Човешката разумност е съществувала преди човек да е съществувал, тя няма начало. Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години?
към втори вариант >>
Един ден те тръгнали да се разхождат из града.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един светия имал двама ученика. Те били едни от най-способните му ученици.
Един ден те тръгнали да се разхождат из града.
Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята. След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко! - Защо ме наричаш “братко”? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.
към втори вариант >>
Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.
(втори вариант)
Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете. Нещата не стават със заповед. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето.
Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.
Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът.
към втори вариант >>
Човешката разумност е съществувала преди човек да е съществувал, тя няма начало.
(втори вариант)
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита. Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти, да познаваме живота, който съществува у нас и нищо повече.
Човешката разумност е съществувала преди човек да е съществувал, тя няма начало.
Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години? Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията.
към втори вариант >>
Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал?
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един светия имал двама ученика. Те били едни от най-способните му ученици. Един ден те тръгнали да се разхождат из града.
Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал?
Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята. След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко! - Защо ме наричаш “братко”? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре. - Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок.
към втори вариант >>
Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света.
(втори вариант)
Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете. Нещата не стават със заповед. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето. Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.
Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света.
На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове.
към втори вариант >>
Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало.
(втори вариант)
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита. Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти, да познаваме живота, който съществува у нас и нищо повече. Човешката разумност е съществувала преди човек да е съществувал, тя няма начало.
Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало.
Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години? Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света.
към втори вариант >>
Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един светия имал двама ученика. Те били едни от най-способните му ученици. Един ден те тръгнали да се разхождат из града. Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал?
Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята.
След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко! - Защо ме наричаш “братко”? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре. - Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок. Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”.
към втори вариант >>
На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той.
(втори вариант)
Нещата не стават със заповед. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето. Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете. Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света.
На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той.
Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове. Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава.
към втори вариант >>
Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес.
(втори вариант)
Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита. Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти, да познаваме живота, който съществува у нас и нищо повече. Човешката разумност е съществувала преди човек да е съществувал, тя няма начало. Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало.
Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес.
Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години? Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света. Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни?
към втори вариант >>
След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко!
(втори вариант)
Един светия имал двама ученика. Те били едни от най-способните му ученици. Един ден те тръгнали да се разхождат из града. Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята.
След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко!
- Защо ме наричаш “братко”? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре. - Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок. Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”. Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол.
към втори вариант >>
Средният пръст следи за справедливостта.
(втори вариант)
Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето. Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете. Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той.
Средният пръст следи за справедливостта.
Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове. Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава. Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам.
към втори вариант >>
Това е малко в разрез с осемте хиляди години.
(втори вариант)
Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти, да познаваме живота, който съществува у нас и нищо повече. Човешката разумност е съществувала преди човек да е съществувал, тя няма начало. Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес.
Това е малко в разрез с осемте хиляди години.
Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години? Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света. Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни? Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос.
към втори вариант >>
- Защо ме наричаш “братко”?
(втори вариант)
Те били едни от най-способните му ученици. Един ден те тръгнали да се разхождат из града. Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята. След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко!
- Защо ме наричаш “братко”?
Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре. - Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок. Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”. Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Този не е правилният път.
към втори вариант >>
Той гледа да не стават някъде обири.
(втори вариант)
После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето. Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете. Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта.
Той гледа да не стават някъде обири.
Показалецът пък е законът. И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове. Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава. Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам. На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта.
към втори вариант >>
Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години?
(втори вариант)
Просто ние трябва да констатираме известни факти, да познаваме живота, който съществува у нас и нищо повече. Човешката разумност е съществувала преди човек да е съществувал, тя няма начало. Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години.
Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години?
Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света. Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни? Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце.
към втори вариант >>
Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.
(втори вариант)
Един ден те тръгнали да се разхождат из града. Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята. След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко! - Защо ме наричаш “братко”?
Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.
- Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок. Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”. Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Този не е правилният път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н.
към втори вариант >>
Показалецът пък е законът.
(втори вариант)
Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете. Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири.
Показалецът пък е законът.
И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове. Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава. Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам. На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта. На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш.
към втори вариант >>
Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията.
(втори вариант)
Човешката разумност е съществувала преди човек да е съществувал, тя няма начало. Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години?
Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията.
Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света. Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни? Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден.
към втори вариант >>
- Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок.
(втори вариант)
Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята. След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко! - Защо ме наричаш “братко”? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.
- Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок.
Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”. Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Този не е правилният път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н.
към втори вариант >>
И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове.
(втори вариант)
Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът.
И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове.
Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава. Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам. На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта. На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш. На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията!
към втори вариант >>
Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света.
(втори вариант)
Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години? Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията.
Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света.
Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни? Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена?
към втори вариант >>
Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”.
(втори вариант)
Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята. След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко! - Защо ме наричаш “братко”? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре. - Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок.
Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”.
Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Този не е правилният път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си.
към втори вариант >>
Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава.
(втори вариант)
На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове.
Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава.
Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам. На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта. На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш. На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията! А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек.
към втори вариант >>
Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни?
(втори вариант)
Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години? Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света.
Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни?
Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена? Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание.
към втори вариант >>
Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол.
(втори вариант)
След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко! - Защо ме наричаш “братко”? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре. - Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок. Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”.
Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол.
Този не е правилният път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си. По едно време параходът почва да потъва.
към втори вариант >>
Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам.
(втори вариант)
Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове. Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава.
Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам.
На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта. На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш. На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията! А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек. Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****.
към втори вариант >>
Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос.
(втори вариант)
Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години? Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света. Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни?
Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос.
Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена? Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание. И сега се чудят, откъде се е явил първият ден.
към втори вариант >>
Този не е правилният път.
(втори вариант)
- Защо ме наричаш “братко”? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре. - Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок. Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”. Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол.
Този не е правилният път.
И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
към втори вариант >>
На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта.
(втори вариант)
Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове. Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава. Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам.
На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта.
На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш. На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията! А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек. Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****. Къде е лошото в човека?
към втори вариант >>
Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце.
(втори вариант)
Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години? Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света. Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни? Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос.
Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце.
След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена? Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание. И сега се чудят, откъде се е явил първият ден. Това е тяхна работа.
към втори вариант >>
И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н.
(втори вариант)
Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре. - Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок. Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”. Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Този не е правилният път.
И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н.
От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? - Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси?
към втори вариант >>
На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш.
(втори вариант)
Показалецът пък е законът. И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове. Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава. Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам. На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта.
На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш.
На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията! А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек. Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****. Къде е лошото в човека? На кое място се намира то, според френолозите?
към втори вариант >>
След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден.
(втори вариант)
Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света. Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни? Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце.
След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден.
Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена? Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание. И сега се чудят, откъде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.
към втори вариант >>
От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н.
(втори вариант)
- Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок. Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”. Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Този не е правилният път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н.
От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н.
В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? - Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? И най-после двамата питат англичанина: Ами от Англия има ли нещо, което да ни спаси?
към втори вариант >>
На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията!
(втори вариант)
И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове. Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава. Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам. На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта. На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш.
На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията!
А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек. Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****. Къде е лошото в човека? На кое място се намира то, според френолозите? Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва.
към втори вариант >>
Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена?
(втори вариант)
Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света. Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни? Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден.
Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена?
Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание. И сега се чудят, откъде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно. Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили.
към втори вариант >>
В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си.
(втори вариант)
Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”. Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Този не е правилният път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н.
В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си.
По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? - Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? И най-после двамата питат англичанина: Ами от Англия има ли нещо, което да ни спаси? - Нито от Франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо.
към втори вариант >>
А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек.
(втори вариант)
Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава. Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам. На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта. На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш. На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията!
А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек.
Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****. Къде е лошото в човека? На кое място се намира то, според френолозите? Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити.
към втори вариант >>
Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание.
(втори вариант)
Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни? Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена?
Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание.
И сега се чудят, откъде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно. Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили. В този ден, значи, се е явила Божията Любов.
към втори вариант >>
По едно време параходът почва да потъва.
(втори вариант)
Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Този не е правилният път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си.
По едно време параходът почва да потъва.
Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? - Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? И най-после двамата питат англичанина: Ами от Англия има ли нещо, което да ни спаси? - Нито от Франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо. което може да ни спаси.
към втори вариант >>
Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****.
(втори вариант)
Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам. На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта. На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш. На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията! А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек.
Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****.
Къде е лошото в човека? На кое място се намира то, според френолозите? Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване.
към втори вариант >>
И сега се чудят, откъде се е явил първият ден.
(втори вариант)
Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена? Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание.
И сега се чудят, откъде се е явил първият ден.
Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно. Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили. В този ден, значи, се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави.
към втори вариант >>
Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
(втори вариант)
Този не е правилният път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си. По едно време параходът почва да потъва.
Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
- Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? И най-после двамата питат англичанина: Ами от Англия има ли нещо, което да ни спаси? - Нито от Франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо. което може да ни спаси. Отникъде нищо няма!
към втори вариант >>
Къде е лошото в човека?
(втори вариант)
На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта. На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш. На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията! А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек. Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****.
Къде е лошото в човека?
На кое място се намира то, според френолозите? Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване. Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката.
към втори вариант >>
Това е тяхна работа.
(втори вариант)
Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена? Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание. И сега се чудят, откъде се е явил първият ден.
Това е тяхна работа.
Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно. Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили. В този ден, значи, се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят.
към втори вариант >>
- Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси?
(втори вариант)
И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
- Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси?
И най-после двамата питат англичанина: Ами от Англия има ли нещо, което да ни спаси? - Нито от Франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо. което може да ни спаси. Отникъде нищо няма!
към втори вариант >>
На кое място се намира то, според френолозите?
(втори вариант)
На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш. На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията! А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек. Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****. Къде е лошото в човека?
На кое място се намира то, според френолозите?
Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване. Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката. Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната.
към втори вариант >>
Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.
(втори вариант)
След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена? Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание. И сега се чудят, откъде се е явил първият ден. Това е тяхна работа.
Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.
Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили. В този ден, значи, се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят. Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо.
към втори вариант >>
И най-после двамата питат англичанина: Ами от Англия има ли нещо, което да ни спаси?
(втори вариант)
От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? - Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси?
И най-после двамата питат англичанина: Ами от Англия има ли нещо, което да ни спаси?
- Нито от Франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо. което може да ни спаси. Отникъде нищо няма!
към втори вариант >>
Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва.
(втори вариант)
На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията! А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек. Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****. Къде е лошото в човека? На кое място се намира то, според френолозите?
Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва.
Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване. Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката. Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила.
към втори вариант >>
Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили.
(втори вариант)
Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена? Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание. И сега се чудят, откъде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.
Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили.
В този ден, значи, се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят. Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това.
към втори вариант >>
- Нито от Франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо.
(втори вариант)
В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? - Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? И най-после двамата питат англичанина: Ами от Англия има ли нещо, което да ни спаси?
- Нито от Франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо.
което може да ни спаси. Отникъде нищо няма!
към втори вариант >>
Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити.
(втори вариант)
А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек. Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****. Къде е лошото в човека? На кое място се намира то, според френолозите? Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва.
Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити.
Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване. Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката. Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи.
към втори вариант >>
В този ден, значи, се е явила Божията Любов.
(втори вариант)
Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание. И сега се чудят, откъде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно. Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили.
В този ден, значи, се е явила Божията Любов.
Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят. Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено.
към втори вариант >>
което може да ни спаси.
(втори вариант)
По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? - Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? И най-после двамата питат англичанина: Ами от Англия има ли нещо, което да ни спаси? - Нито от Франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо.
което може да ни спаси.
Отникъде нищо няма!
към втори вариант >>
Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване.
(втори вариант)
Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****. Къде е лошото в човека? На кое място се намира то, според френолозите? Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити.
Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване.
Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката. Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи. Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне.
към втори вариант >>
Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави.
(втори вариант)
И сега се чудят, откъде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно. Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили. В този ден, значи, се е явила Божията Любов.
Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави.
Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят. Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така.
към втори вариант >>
Отникъде нищо няма!
(втори вариант)
Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? - Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? И най-после двамата питат англичанина: Ами от Англия има ли нещо, което да ни спаси? - Нито от Франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо. което може да ни спаси.
Отникъде нищо няма!
към втори вариант >>
Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката.
(втори вариант)
Къде е лошото в човека? На кое място се намира то, според френолозите? Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване.
Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката.
Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи. Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне. Долната страна на ръката - дланта, е майката.
към втори вариант >>
Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят.
(втори вариант)
Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно. Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили. В този ден, значи, се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави.
Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят.
Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз като съм мислил по този въпрос, казвам: За мене първият ден е денят на Божията Любов.
към втори вариант >>
Казвам: Има един свят, от който може да дойде спасението на човека.
(втори вариант)
Казвам: Има един свят, от който може да дойде спасението на човека.
Това спасение може да дойде при специфични условия. За тази цел, вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще ви отговорят навреме и ще ви помогнат. В Стария завет имате примера за тримата юноши хвърлени в огнената пет, които не изгорели. Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не.
към втори вариант >>
Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната.
(втори вариант)
На кое място се намира то, според френолозите? Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване. Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката.
Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната.
За тази цел има ред научни правила. Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи. Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне. Долната страна на ръката - дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата.
към втори вариант >>
Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо.
(втори вариант)
Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно. Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили. В този ден, значи, се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят.
Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо.
Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз като съм мислил по този въпрос, казвам: За мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е Той, дали Го има или Го няма.
към втори вариант >>
Това спасение може да дойде при специфични условия.
(втори вариант)
Казвам: Има един свят, от който може да дойде спасението на човека.
Това спасение може да дойде при специфични условия.
За тази цел, вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще ви отговорят навреме и ще ви помогнат. В Стария завет имате примера за тримата юноши хвърлени в огнената пет, които не изгорели. Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не. Казвам: Има един начин за проверяване на истината.
към втори вариант >>
За тази цел има ред научни правила.
(втори вариант)
Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване. Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката. Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната.
За тази цел има ред научни правила.
Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи. Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне. Долната страна на ръката - дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници.
към втори вариант >>
Така е, приемам и това.
(втори вариант)
Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили. В този ден, значи, се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят. Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо.
Така е, приемам и това.
Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз като съм мислил по този въпрос, казвам: За мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е Той, дали Го има или Го няма. Аз не се нуждая от доказателства - дали съществува Бог или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това.
към втори вариант >>
За тази цел, вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще ви отговорят навреме и ще ви помогнат.
(втори вариант)
Казвам: Има един свят, от който може да дойде спасението на човека. Това спасение може да дойде при специфични условия.
За тази цел, вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще ви отговорят навреме и ще ви помогнат.
В Стария завет имате примера за тримата юноши хвърлени в огнената пет, които не изгорели. Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не. Казвам: Има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери.
към втори вариант >>
Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи.
(втори вариант)
Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване. Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката. Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила.
Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи.
Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне. Долната страна на ръката - дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават.
към втори вариант >>
Но и другото е скалъпено.
(втори вариант)
В този ден, значи, се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят. Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това.
Но и другото е скалъпено.
Ако мислите, ще видите, че е така. Аз като съм мислил по този въпрос, казвам: За мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е Той, дали Го има или Го няма. Аз не се нуждая от доказателства - дали съществува Бог или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това. Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към втори вариант >>
В Стария завет имате примера за тримата юноши хвърлени в огнената пет, които не изгорели.
(втори вариант)
Казвам: Има един свят, от който може да дойде спасението на човека. Това спасение може да дойде при специфични условия. За тази цел, вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще ви отговорят навреме и ще ви помогнат.
В Стария завет имате примера за тримата юноши хвърлени в огнената пет, които не изгорели.
Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не. Казвам: Има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно.
към втори вариант >>
Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне.
(втори вариант)
Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване. Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката. Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи.
Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне.
Долната страна на ръката - дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават. Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: Деца мои, ще слушате какво ви казвам!
към втори вариант >>
Ако мислите, ще видите, че е така.
(втори вариант)
Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят. Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено.
Ако мислите, ще видите, че е така.
Аз като съм мислил по този въпрос, казвам: За мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е Той, дали Го има или Го няма. Аз не се нуждая от доказателства - дали съществува Бог или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това. Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към втори вариант >>
Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли.
(втори вариант)
Казвам: Има един свят, от който може да дойде спасението на човека. Това спасение може да дойде при специфични условия. За тази цел, вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще ви отговорят навреме и ще ви помогнат. В Стария завет имате примера за тримата юноши хвърлени в огнената пет, които не изгорели.
Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли.
Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не. Казвам: Има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно.
към втори вариант >>
Долната страна на ръката - дланта, е майката.
(втори вариант)
Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката. Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи. Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне.
Долната страна на ръката - дланта, е майката.
Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават. Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: Деца мои, ще слушате какво ви казвам!
към втори вариант >>
Аз като съм мислил по този въпрос, казвам: За мене първият ден е денят на Божията Любов.
(втори вариант)
Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят. Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така.
Аз като съм мислил по този въпрос, казвам: За мене първият ден е денят на Божията Любов.
Аз не мисля за Бога какво е Той, дали Го има или Го няма. Аз не се нуждая от доказателства - дали съществува Бог или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това. Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към втори вариант >>
Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не.
(втори вариант)
Казвам: Има един свят, от който може да дойде спасението на човека. Това спасение може да дойде при специфични условия. За тази цел, вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще ви отговорят навреме и ще ви помогнат. В Стария завет имате примера за тримата юноши хвърлени в огнената пет, които не изгорели. Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли.
Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не.
Казвам: Има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно. Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно.
към втори вариант >>
Горната страна на ръката е бащата.
(втори вариант)
Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи. Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне. Долната страна на ръката - дланта, е майката.
Горната страна на ръката е бащата.
Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават. Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: Деца мои, ще слушате какво ви казвам!
към втори вариант >>
Аз не мисля за Бога какво е Той, дали Го има или Го няма.
(втори вариант)
Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз като съм мислил по този въпрос, казвам: За мене първият ден е денят на Божията Любов.
Аз не мисля за Бога какво е Той, дали Го има или Го няма.
Аз не се нуждая от доказателства - дали съществува Бог или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това. Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към втори вариант >>
Казвам: Има един начин за проверяване на истината.
(втори вариант)
Това спасение може да дойде при специфични условия. За тази цел, вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще ви отговорят навреме и ще ви помогнат. В Стария завет имате примера за тримата юноши хвърлени в огнената пет, които не изгорели. Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не.
Казвам: Има един начин за проверяване на истината.
Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно. Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно.
към втори вариант >>
Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници.
(втори вариант)
За тази цел има ред научни правила. Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи. Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне. Долната страна на ръката - дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата.
Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници.
Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават. Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: Деца мои, ще слушате какво ви казвам!
към втори вариант >>
Аз не се нуждая от доказателства - дали съществува Бог или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това.
(втори вариант)
Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз като съм мислил по този въпрос, казвам: За мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е Той, дали Го има или Го няма.
Аз не се нуждая от доказателства - дали съществува Бог или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това.
Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към втори вариант >>
Аз съм за всичко онова, което може да се провери.
(втори вариант)
За тази цел, вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще ви отговорят навреме и ще ви помогнат. В Стария завет имате примера за тримата юноши хвърлени в огнената пет, които не изгорели. Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не. Казвам: Има един начин за проверяване на истината.
Аз съм за всичко онова, което може да се провери.
Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно. Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо.
към втори вариант >>
Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават.
(втори вариант)
Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи. Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне. Долната страна на ръката - дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници.
Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават.
Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: Деца мои, ще слушате какво ви казвам!
към втори вариант >>
Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
(втори вариант)
Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз като съм мислил по този въпрос, казвам: За мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е Той, дали Го има или Го няма. Аз не се нуждая от доказателства - дали съществува Бог или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това.
Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.
към втори вариант >>
Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно.
(втори вариант)
В Стария завет имате примера за тримата юноши хвърлени в огнената пет, които не изгорели. Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не. Казвам: Има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери.
Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно.
Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно. Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живота, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи, как да живеете.
към втори вариант >>
Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: Деца мои, ще слушате какво ви казвам!
(втори вариант)
Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне. Долната страна на ръката - дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават.
Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: Деца мои, ще слушате какво ви казвам!
към втори вариант >>
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи.
(втори вариант)
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи.
Кой в какво вярва, да си го държи за себе си. Но един ден ще проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите грешката. Сега аз само разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас.
към втори вариант >>
Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно.
(втори вариант)
Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не. Казвам: Има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно.
Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно.
Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живота, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи, как да живеете. Хората сами предизвикват своето нещастие.
към втори вариант >>
Вие сте разполагали с това знание и можете да си го повторите, но въпросът не е там.
(втори вариант)
Вие сте разполагали с това знание и можете да си го повторите, но въпросът не е там.
Може да проверите това знание или да го проучите, за да се убедите, че наистина от вашата ръка всякога изтичат животворни сили. Спасението, помощта, която вие очаквате, иде отвътре, от самия вас и се съдържа във вас. Всичко зависи от вас, какво можете да възприемете. От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете. Направете опит.
към втори вариант >>
Кой в какво вярва, да си го държи за себе си.
(втори вариант)
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи.
Кой в какво вярва, да си го държи за себе си.
Но един ден ще проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите грешката. Сега аз само разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в Него.
към втори вариант >>
Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно.
(втори вариант)
Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не. Казвам: Има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно.
Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно.
Всяко учение, което не е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живота, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи, как да живеете. Хората сами предизвикват своето нещастие.
към втори вариант >>
Може да проверите това знание или да го проучите, за да се убедите, че наистина от вашата ръка всякога изтичат животворни сили.
(втори вариант)
Вие сте разполагали с това знание и можете да си го повторите, но въпросът не е там.
Може да проверите това знание или да го проучите, за да се убедите, че наистина от вашата ръка всякога изтичат животворни сили.
Спасението, помощта, която вие очаквате, иде отвътре, от самия вас и се съдържа във вас. Всичко зависи от вас, какво можете да възприемете. От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат.
към втори вариант >>
Но един ден ще проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите грешката.
(втори вариант)
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи. Кой в какво вярва, да си го държи за себе си.
Но един ден ще проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите грешката.
Сега аз само разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в Него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него.
към втори вариант >>
Всяко учение, което не е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно.
(втори вариант)
Казвам: Има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно. Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно.
Всяко учение, което не е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно.
Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живота, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи, как да живеете. Хората сами предизвикват своето нещастие.
към втори вариант >>
Спасението, помощта, която вие очаквате, иде отвътре, от самия вас и се съдържа във вас.
(втори вариант)
Вие сте разполагали с това знание и можете да си го повторите, но въпросът не е там. Може да проверите това знание или да го проучите, за да се убедите, че наистина от вашата ръка всякога изтичат животворни сили.
Спасението, помощта, която вие очаквате, иде отвътре, от самия вас и се съдържа във вас.
Всичко зависи от вас, какво можете да възприемете. От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете.
към втори вариант >>
Сега аз само разговарям върху един въпрос: върху мира.
(втори вариант)
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи. Кой в какво вярва, да си го държи за себе си. Но един ден ще проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите грешката.
Сега аз само разговарям върху един въпрос: върху мира.
Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в Него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него. Някой казва: Къде живее Бог?
към втори вариант >>
Аз виждам по-близо.
(втори вариант)
Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно. Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно.
Аз виждам по-близо.
Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живота, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи, как да живеете. Хората сами предизвикват своето нещастие.
към втори вариант >>
Всичко зависи от вас, какво можете да възприемете.
(втори вариант)
Вие сте разполагали с това знание и можете да си го повторите, но въпросът не е там. Може да проверите това знание или да го проучите, за да се убедите, че наистина от вашата ръка всякога изтичат животворни сили. Спасението, помощта, която вие очаквате, иде отвътре, от самия вас и се съдържа във вас.
Всичко зависи от вас, какво можете да възприемете.
От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче, не се минава един-два часа и болката минава.
към втори вариант >>
Мирът е потребен за всички.
(втори вариант)
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи. Кой в какво вярва, да си го държи за себе си. Но един ден ще проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите грешката. Сега аз само разговарям върху един въпрос: върху мира.
Мирът е потребен за всички.
Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в Него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него. Някой казва: Къде живее Бог? - Навсякъде.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живота, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи, как да живеете.
(втори вариант)
Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно. Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо.
Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живота, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи, как да живеете.
Хората сами предизвикват своето нещастие.
към втори вариант >>
От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете.
(втори вариант)
Вие сте разполагали с това знание и можете да си го повторите, но въпросът не е там. Може да проверите това знание или да го проучите, за да се убедите, че наистина от вашата ръка всякога изтичат животворни сили. Спасението, помощта, която вие очаквате, иде отвътре, от самия вас и се съдържа във вас. Всичко зависи от вас, какво можете да възприемете.
От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете.
Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче, не се минава един-два часа и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава.
към втори вариант >>
Бог не е нещо вън от нас.
(втори вариант)
Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи. Кой в какво вярва, да си го държи за себе си. Но един ден ще проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите грешката. Сега аз само разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички.
Бог не е нещо вън от нас.
Ние живеем в Него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него. Някой казва: Къде живее Бог? - Навсякъде. Няма място в цялата Вечност, където да не е Той.
към втори вариант >>
Хората сами предизвикват своето нещастие.
(втори вариант)
Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно. Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живота, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи, как да живеете.
Хората сами предизвикват своето нещастие.
към втори вариант >>
Направете опит.
(втори вариант)
Вие сте разполагали с това знание и можете да си го повторите, но въпросът не е там. Може да проверите това знание или да го проучите, за да се убедите, че наистина от вашата ръка всякога изтичат животворни сили. Спасението, помощта, която вие очаквате, иде отвътре, от самия вас и се съдържа във вас. Всичко зависи от вас, какво можете да възприемете. От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете.
Направете опит.
Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче, не се минава един-два часа и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава. Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин.
към втори вариант >>
Ние живеем в Него.
(втори вариант)
Кой в какво вярва, да си го държи за себе си. Но един ден ще проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите грешката. Сега аз само разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас.
Ние живеем в Него.
Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него. Някой казва: Къде живее Бог? - Навсякъде. Няма място в цялата Вечност, където да не е Той. - Ами къде е границата?
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа един пример за това, как хората сами си създават нещастия.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример за това, как хората сами си създават нещастия.
Във Варна имаше един свещеник. Неговият син беше един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходеше на игрището с чифтето** си, като попски син и всякога беше пръв на хорото. Той сам ми разказа своята опитност. Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях.
към втори вариант >>
Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат.
(втори вариант)
Може да проверите това знание или да го проучите, за да се убедите, че наистина от вашата ръка всякога изтичат животворни сили. Спасението, помощта, която вие очаквате, иде отвътре, от самия вас и се съдържа във вас. Всичко зависи от вас, какво можете да възприемете. От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете. Направете опит.
Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат.
Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче, не се минава един-два часа и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава. Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин. И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда.
към втори вариант >>
Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него.
(втори вариант)
Но един ден ще проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите грешката. Сега аз само разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в Него.
Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него.
Някой казва: Къде живее Бог? - Навсякъде. Няма място в цялата Вечност, където да не е Той. - Ами къде е границата? - Вечността няма никакви граници.
към втори вариант >>
Във Варна имаше един свещеник.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример за това, как хората сами си създават нещастия.
Във Варна имаше един свещеник.
Неговият син беше един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходеше на игрището с чифтето** си, като попски син и всякога беше пръв на хорото. Той сам ми разказа своята опитност. Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях. Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост.
към втори вариант >>
Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете.
(втори вариант)
Спасението, помощта, която вие очаквате, иде отвътре, от самия вас и се съдържа във вас. Всичко зависи от вас, какво можете да възприемете. От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат.
Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете.
Обаче, не се минава един-два часа и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава. Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин. И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда. Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ.
към втори вариант >>
Някой казва: Къде живее Бог?
(втори вариант)
Сега аз само разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в Него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него.
Някой казва: Къде живее Бог?
- Навсякъде. Няма място в цялата Вечност, където да не е Той. - Ами къде е границата? - Вечността няма никакви граници. Казвате: Как да разбираме това?
към втори вариант >>
Неговият син беше един от най-красивите момци, които съм виждал.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример за това, как хората сами си създават нещастия. Във Варна имаше един свещеник.
Неговият син беше един от най-красивите момци, които съм виждал.
Той винаги ходеше на игрището с чифтето** си, като попски син и всякога беше пръв на хорото. Той сам ми разказа своята опитност. Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях. Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост. После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва.
към втори вариант >>
Обаче, не се минава един-два часа и болката минава.
(втори вариант)
Всичко зависи от вас, какво можете да възприемете. От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете.
Обаче, не се минава един-два часа и болката минава.
Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава. Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин. И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда. Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ.
към втори вариант >>
- Навсякъде.
(втори вариант)
Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в Него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него. Някой казва: Къде живее Бог?
- Навсякъде.
Няма място в цялата Вечност, където да не е Той. - Ами къде е границата? - Вечността няма никакви граници. Казвате: Как да разбираме това? - Никак не го разбирайте.
към втори вариант >>
Той винаги ходеше на игрището с чифтето** си, като попски син и всякога беше пръв на хорото.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример за това, как хората сами си създават нещастия. Във Варна имаше един свещеник. Неговият син беше един от най-красивите момци, които съм виждал.
Той винаги ходеше на игрището с чифтето** си, като попски син и всякога беше пръв на хорото.
Той сам ми разказа своята опитност. Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях. Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост. После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва. Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало.
към втори вариант >>
Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава.
(втори вариант)
От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче, не се минава един-два часа и болката минава.
Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава.
Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин. И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда. Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ.
към втори вариант >>
Няма място в цялата Вечност, където да не е Той.
(втори вариант)
Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в Него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него. Някой казва: Къде живее Бог? - Навсякъде.
Няма място в цялата Вечност, където да не е Той.
- Ами къде е границата? - Вечността няма никакви граници. Казвате: Как да разбираме това? - Никак не го разбирайте. Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш.
към втори вариант >>
Той сам ми разказа своята опитност.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример за това, как хората сами си създават нещастия. Във Варна имаше един свещеник. Неговият син беше един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходеше на игрището с чифтето** си, като попски син и всякога беше пръв на хорото.
Той сам ми разказа своята опитност.
Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях. Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост. После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва. Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало. Най-после решил да го напълни с дрипи.
към втори вариант >>
Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин.
(втори вариант)
Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче, не се минава един-два часа и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава.
Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин.
И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда. Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ. Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ.
към втори вариант >>
- Ами къде е границата?
(втори вариант)
Ние живеем в Него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него. Някой казва: Къде живее Бог? - Навсякъде. Няма място в цялата Вечност, където да не е Той.
- Ами къде е границата?
- Вечността няма никакви граници. Казвате: Как да разбираме това? - Никак не го разбирайте. Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш. Питат за една мома: Красива ли е?
към втори вариант >>
Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример за това, как хората сами си създават нещастия. Във Варна имаше един свещеник. Неговият син беше един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходеше на игрището с чифтето** си, като попски син и всякога беше пръв на хорото. Той сам ми разказа своята опитност.
Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях.
Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост. После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва. Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало. Най-после решил да го напълни с дрипи. Казал тогава: Сега само ще ги уплаша.
към втори вариант >>
И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда.
(втори вариант)
Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче, не се минава един-два часа и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава. Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин.
И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда.
Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ. Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си.
към втори вариант >>
- Вечността няма никакви граници.
(втори вариант)
Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него. Някой казва: Къде живее Бог? - Навсякъде. Няма място в цялата Вечност, където да не е Той. - Ами къде е границата?
- Вечността няма никакви граници.
Казвате: Как да разбираме това? - Никак не го разбирайте. Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш. Питат за една мома: Красива ли е? - Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо?
към втори вариант >>
Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост.
(втори вариант)
Във Варна имаше един свещеник. Неговият син беше един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходеше на игрището с чифтето** си, като попски син и всякога беше пръв на хорото. Той сам ми разказа своята опитност. Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях.
Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост.
После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва. Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало. Най-после решил да го напълни с дрипи. Казал тогава: Сега само ще ги уплаша. На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало.
към втори вариант >>
Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ.
(втори вариант)
Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче, не се минава един-два часа и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава. Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин. И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда.
Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ.
Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ. Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем.
към втори вариант >>
Казвате: Как да разбираме това?
(втори вариант)
Някой казва: Къде живее Бог? - Навсякъде. Няма място в цялата Вечност, където да не е Той. - Ами къде е границата? - Вечността няма никакви граници.
Казвате: Как да разбираме това?
- Никак не го разбирайте. Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш. Питат за една мома: Красива ли е? - Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо? - Защото красивите моми създават бели на мъжете.
към втори вариант >>
После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва.
(втори вариант)
Неговият син беше един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходеше на игрището с чифтето** си, като попски син и всякога беше пръв на хорото. Той сам ми разказа своята опитност. Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях. Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост.
После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва.
Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало. Най-после решил да го напълни с дрипи. Казал тогава: Сега само ще ги уплаша. На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало. Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми.
към втори вариант >>
Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ.
(втори вариант)
Обаче, не се минава един-два часа и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава. Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин. И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда. Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ.
Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ.
Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ. Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си.
към втори вариант >>
- Никак не го разбирайте.
(втори вариант)
- Навсякъде. Няма място в цялата Вечност, където да не е Той. - Ами къде е границата? - Вечността няма никакви граници. Казвате: Как да разбираме това?
- Никак не го разбирайте.
Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш. Питат за една мома: Красива ли е? - Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо? - Защото красивите моми създават бели на мъжете. Питай дали момата е умна или добра.
към втори вариант >>
Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало.
(втори вариант)
Той винаги ходеше на игрището с чифтето** си, като попски син и всякога беше пръв на хорото. Той сам ми разказа своята опитност. Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях. Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост. После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва.
Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало.
Най-после решил да го напълни с дрипи. Казал тогава: Сега само ще ги уплаша. На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало. Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми. Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му.
към втори вариант >>
Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ.
(втори вариант)
Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава. Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин. И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда. Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ.
Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ.
Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек.
към втори вариант >>
Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш.
(втори вариант)
Няма място в цялата Вечност, където да не е Той. - Ами къде е границата? - Вечността няма никакви граници. Казвате: Как да разбираме това? - Никак не го разбирайте.
Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш.
Питат за една мома: Красива ли е? - Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо? - Защото красивите моми създават бели на мъжете. Питай дали момата е умна или добра. Не питай дали някоя мома е красива.
към втори вариант >>
Най-после решил да го напълни с дрипи.
(втори вариант)
Той сам ми разказа своята опитност. Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях. Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост. После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва. Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало.
Най-после решил да го напълни с дрипи.
Казал тогава: Сега само ще ги уплаша. На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало. Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми. Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му. Очите му станали като на жаба.
към втори вариант >>
Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ.
(втори вариант)
Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин. И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда. Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ.
Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ.
Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек. Какво ще направите тогава?
към втори вариант >>
Питат за една мома: Красива ли е?
(втори вариант)
- Ами къде е границата? - Вечността няма никакви граници. Казвате: Как да разбираме това? - Никак не го разбирайте. Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш.
Питат за една мома: Красива ли е?
- Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо? - Защото красивите моми създават бели на мъжете. Питай дали момата е умна или добра. Не питай дали някоя мома е красива. Красивата мома е опасна.
към втори вариант >>
Казал тогава: Сега само ще ги уплаша.
(втори вариант)
Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях. Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост. После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва. Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало. Най-после решил да го напълни с дрипи.
Казал тогава: Сега само ще ги уплаша.
На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало. Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми. Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му. Очите му станали като на жаба. Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш.
към втори вариант >>
Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си.
(втори вариант)
И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда. Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ. Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ.
Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си.
А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? - Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек!
към втори вариант >>
- Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо?
(втори вариант)
- Вечността няма никакви граници. Казвате: Как да разбираме това? - Никак не го разбирайте. Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш. Питат за една мома: Красива ли е?
- Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо?
- Защото красивите моми създават бели на мъжете. Питай дали момата е умна или добра. Не питай дали някоя мома е красива. Красивата мома е опасна. Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо?
към втори вариант >>
На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало.
(втори вариант)
Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост. После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва. Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало. Най-после решил да го напълни с дрипи. Казал тогава: Сега само ще ги уплаша.
На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало.
Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми. Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му. Очите му станали като на жаба. Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби.
към втори вариант >>
А ние сме дали тялото си под наем.
(втори вариант)
Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ. Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си.
А ние сме дали тялото си под наем.
У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? - Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога.
към втори вариант >>
- Защото красивите моми създават бели на мъжете.
(втори вариант)
Казвате: Как да разбираме това? - Никак не го разбирайте. Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш. Питат за една мома: Красива ли е? - Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо?
- Защото красивите моми създават бели на мъжете.
Питай дали момата е умна или добра. Не питай дали някоя мома е красива. Красивата мома е опасна. Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? - Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен.
към втори вариант >>
Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми.
(втори вариант)
После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва. Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало. Най-после решил да го напълни с дрипи. Казал тогава: Сега само ще ги уплаша. На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало.
Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми.
Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му. Очите му станали като на жаба. Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби. В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота.
към втори вариант >>
У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си.
(втори вариант)
Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ. Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем.
У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си.
Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? - Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога. Това е човекът, това са истински религиозните хора.
към втори вариант >>
Питай дали момата е умна или добра.
(втори вариант)
- Никак не го разбирайте. Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш. Питат за една мома: Красива ли е? - Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо? - Защото красивите моми създават бели на мъжете.
Питай дали момата е умна или добра.
Не питай дали някоя мома е красива. Красивата мома е опасна. Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? - Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода.
към втори вариант >>
Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му.
(втори вариант)
Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало. Най-после решил да го напълни с дрипи. Казал тогава: Сега само ще ги уплаша. На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало. Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми.
Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му.
Очите му станали като на жаба. Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби. В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота. На долната устна останала само една топка, която го грозяла.
към втори вариант >>
Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек.
(втори вариант)
Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ. Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си.
Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек.
Какво ще направите тогава? - Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога. Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник.
към втори вариант >>
Не питай дали някоя мома е красива.
(втори вариант)
Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш. Питат за една мома: Красива ли е? - Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо? - Защото красивите моми създават бели на мъжете. Питай дали момата е умна или добра.
Не питай дали някоя мома е красива.
Красивата мома е опасна. Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? - Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля.
към втори вариант >>
Очите му станали като на жаба.
(втори вариант)
Най-после решил да го напълни с дрипи. Казал тогава: Сега само ще ги уплаша. На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало. Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми. Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му.
Очите му станали като на жаба.
Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби. В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота. На долната устна останала само една топка, която го грозяла. Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати.
към втори вариант >>
Какво ще направите тогава?
(втори вариант)
Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек.
Какво ще направите тогава?
- Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога. Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така!
към втори вариант >>
Красивата мома е опасна.
(втори вариант)
Питат за една мома: Красива ли е? - Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо? - Защото красивите моми създават бели на мъжете. Питай дали момата е умна или добра. Не питай дали някоя мома е красива.
Красивата мома е опасна.
Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? - Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля. А така, нека си бъде свободна.
към втори вариант >>
Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш.
(втори вариант)
Казал тогава: Сега само ще ги уплаша. На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало. Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми. Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му. Очите му станали като на жаба.
Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш.
Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби. В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота. На долната устна останала само една топка, която го грозяла. Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: Синко, синко, на какво заприлича?
към втори вариант >>
- Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек!
(втори вариант)
Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек. Какво ще направите тогава?
- Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек!
Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога. Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така! Между безбожниците аз съм намерил много повече вярващи, отколкото между вярващите.
към втори вариант >>
Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо?
(втори вариант)
- Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо? - Защото красивите моми създават бели на мъжете. Питай дали момата е умна или добра. Не питай дали някоя мома е красива. Красивата мома е опасна.
Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо?
- Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля. А така, нека си бъде свободна. Красивата мома е царкиня.
към втори вариант >>
Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби.
(втори вариант)
На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало. Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми. Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му. Очите му станали като на жаба. Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш.
Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби.
В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота. На долната устна останала само една топка, която го грозяла. Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: Синко, синко, на какво заприлича? Защо трябваше да духаш в пищова?
към втори вариант >>
Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога.
(втори вариант)
А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? - Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек!
Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога.
Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така! Между безбожниците аз съм намерил много повече вярващи, отколкото между вярващите. Главата на човека показва, дали той е набожен; ръката на човека показва, дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към втори вариант >>
- Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен.
(втори вариант)
- Защото красивите моми създават бели на мъжете. Питай дали момата е умна или добра. Не питай дали някоя мома е красива. Красивата мома е опасна. Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо?
- Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен.
И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля. А така, нека си бъде свободна. Красивата мома е царкиня. Казвам й: Не се жени, за да бъдеш свободна.
към втори вариант >>
В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота.
(втори вариант)
Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми. Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му. Очите му станали като на жаба. Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби.
В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота.
На долната устна останала само една топка, която го грозяла. Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: Синко, синко, на какво заприлича? Защо трябваше да духаш в пищова?
към втори вариант >>
Това е човекът, това са истински религиозните хора.
(втори вариант)
У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? - Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога.
Това е човекът, това са истински религиозните хора.
И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така! Между безбожниците аз съм намерил много повече вярващи, отколкото между вярващите. Главата на човека показва, дали той е набожен; ръката на човека показва, дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към втори вариант >>
И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода.
(втори вариант)
Питай дали момата е умна или добра. Не питай дали някоя мома е красива. Красивата мома е опасна. Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? - Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен.
И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода.
В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля. А така, нека си бъде свободна. Красивата мома е царкиня. Казвам й: Не се жени, за да бъдеш свободна. Ти си красива, нека всички те обичат, да нямаш господар на себе си.
към втори вариант >>
На долната устна останала само една топка, която го грозяла.
(втори вариант)
Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му. Очите му станали като на жаба. Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби. В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота.
На долната устна останала само една топка, която го грозяла.
Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: Синко, синко, на какво заприлича? Защо трябваше да духаш в пищова?
към втори вариант >>
И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник.
(втори вариант)
Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? - Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога. Това е човекът, това са истински религиозните хора.
И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник.
Не, не е така! Между безбожниците аз съм намерил много повече вярващи, отколкото между вярващите. Главата на човека показва, дали той е набожен; ръката на човека показва, дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към втори вариант >>
В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля.
(втори вариант)
Не питай дали някоя мома е красива. Красивата мома е опасна. Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? - Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода.
В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля.
А така, нека си бъде свободна. Красивата мома е царкиня. Казвам й: Не се жени, за да бъдеш свободна. Ти си красива, нека всички те обичат, да нямаш господар на себе си. Значи, трябва да се дойде до онзи мир.
към втори вариант >>
Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати.
(втори вариант)
Очите му станали като на жаба. Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби. В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота. На долната устна останала само една топка, която го грозяла.
Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати.
Баща му все му казвал: Синко, синко, на какво заприлича? Защо трябваше да духаш в пищова?
към втори вариант >>
Не, не е така!
(втори вариант)
Какво ще направите тогава? - Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога. Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник.
Не, не е така!
Между безбожниците аз съм намерил много повече вярващи, отколкото между вярващите. Главата на човека показва, дали той е набожен; ръката на човека показва, дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към втори вариант >>
А така, нека си бъде свободна.
(втори вариант)
Красивата мома е опасна. Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? - Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля.
А така, нека си бъде свободна.
Красивата мома е царкиня. Казвам й: Не се жени, за да бъдеш свободна. Ти си красива, нека всички те обичат, да нямаш господар на себе си. Значи, трябва да се дойде до онзи мир.
към втори вариант >>
Баща му все му казвал: Синко, синко, на какво заприлича?
(втори вариант)
Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби. В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота. На долната устна останала само една топка, която го грозяла. Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати.
Баща му все му казвал: Синко, синко, на какво заприлича?
Защо трябваше да духаш в пищова?
към втори вариант >>
Между безбожниците аз съм намерил много повече вярващи, отколкото между вярващите.
(втори вариант)
- Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога. Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така!
Между безбожниците аз съм намерил много повече вярващи, отколкото между вярващите.
Главата на човека показва, дали той е набожен; ръката на човека показва, дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към втори вариант >>
Красивата мома е царкиня.
(втори вариант)
Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? - Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля. А така, нека си бъде свободна.
Красивата мома е царкиня.
Казвам й: Не се жени, за да бъдеш свободна. Ти си красива, нека всички те обичат, да нямаш господар на себе си. Значи, трябва да се дойде до онзи мир.
към втори вариант >>
Защо трябваше да духаш в пищова?
(втори вариант)
Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби. В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота. На долната устна останала само една топка, която го грозяла. Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: Синко, синко, на какво заприлича?
Защо трябваше да духаш в пищова?
към втори вариант >>
Главата на човека показва, дали той е набожен; ръката на човека показва, дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
(втори вариант)
Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога. Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така! Между безбожниците аз съм намерил много повече вярващи, отколкото между вярващите.
Главата на човека показва, дали той е набожен; ръката на човека показва, дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
към втори вариант >>
Казвам й: Не се жени, за да бъдеш свободна.
(втори вариант)
- Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля. А така, нека си бъде свободна. Красивата мома е царкиня.
Казвам й: Не се жени, за да бъдеш свободна.
Ти си красива, нека всички те обичат, да нямаш господар на себе си. Значи, трябва да се дойде до онзи мир.
към втори вариант >>
Така носил той тази топка цели три години на устата си.
(втори вариант)
Така носил той тази топка цели три години на устата си.
Баща му се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: Синко, ела с мене да ми помогнеш на пчелите. Тогава нямало такива мрежи и предпазни средства, като днешните. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото където била топката. Синът, като видял това нещо, казал: Само това ми трябваше! Но какво било учудването му, когато .
към втори вариант >>
Набожността у човека съдържа три неща: Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества.
(втори вариант)
Набожността у човека съдържа три неща: Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества.
Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага.
към втори вариант >>
Ти си красива, нека всички те обичат, да нямаш господар на себе си.
(втори вариант)
И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля. А така, нека си бъде свободна. Красивата мома е царкиня. Казвам й: Не се жени, за да бъдеш свободна.
Ти си красива, нека всички те обичат, да нямаш господар на себе си.
Значи, трябва да се дойде до онзи мир.
към втори вариант >>
Баща му се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: Синко, ела с мене да ми помогнеш на пчелите.
(втори вариант)
Така носил той тази топка цели три години на устата си.
Баща му се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: Синко, ела с мене да ми помогнеш на пчелите.
Тогава нямало такива мрежи и предпазни средства, като днешните. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото където била топката. Синът, като видял това нещо, казал: Само това ми трябваше! Но какво било учудването му, когато . след известно време топката спаднала.
към втори вариант >>
Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си.
(втори вариант)
Набожността у човека съдържа три неща: Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества.
Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си.
Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце.
към втори вариант >>
Значи, трябва да се дойде до онзи мир.
(втори вариант)
В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля. А така, нека си бъде свободна. Красивата мома е царкиня. Казвам й: Не се жени, за да бъдеш свободна. Ти си красива, нека всички те обичат, да нямаш господар на себе си.
Значи, трябва да се дойде до онзи мир.
към втори вариант >>
Тогава нямало такива мрежи и предпазни средства, като днешните.
(втори вариант)
Така носил той тази топка цели три години на устата си. Баща му се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: Синко, ела с мене да ми помогнеш на пчелите.
Тогава нямало такива мрежи и предпазни средства, като днешните.
По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото където била топката. Синът, като видял това нещо, казал: Само това ми трябваше! Но какво било учудването му, когато . след известно време топката спаднала. Така че, пчелата направила сполучлива операция.
към втори вариант >>
Това е изразено в лицето на човека.
(втори вариант)
Набожността у човека съдържа три неща: Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си.
Това е изразено в лицето на човека.
Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него.
към втори вариант >>
Сега, някой религиозен ще каже: Говорете за неща съществени.
(втори вариант)
Сега, някой религиозен ще каже: Говорете за неща съществени.
Кое е същественото в света? - Да говорим истината, която ще ни даде свобода. Не да се оборва, кой е прав и кой е крив. Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен. Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си.
към втори вариант >>
По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото където била топката.
(втори вариант)
Така носил той тази топка цели три години на устата си. Баща му се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: Синко, ела с мене да ми помогнеш на пчелите. Тогава нямало такива мрежи и предпазни средства, като днешните.
По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото където била топката.
Синът, като видял това нещо, казал: Само това ми трябваше! Но какво било учудването му, когато . след известно време топката спаднала. Така че, пчелата направила сполучлива операция. Това е един действителен случай.
към втори вариант >>
Лицето на човека изразява видимата страна на любовта.
(втори вариант)
Набожността у човека съдържа три неща: Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека.
Лицето на човека изразява видимата страна на любовта.
Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована.
към втори вариант >>
Кое е същественото в света?
(втори вариант)
Сега, някой религиозен ще каже: Говорете за неща съществени.
Кое е същественото в света?
- Да говорим истината, която ще ни даде свобода. Не да се оборва, кой е прав и кой е крив. Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен. Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си. Не е въпрос за пари.
към втори вариант >>
Синът, като видял това нещо, казал: Само това ми трябваше!
(втори вариант)
Така носил той тази топка цели три години на устата си. Баща му се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: Синко, ела с мене да ми помогнеш на пчелите. Тогава нямало такива мрежи и предпазни средства, като днешните. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото където била топката.
Синът, като видял това нещо, казал: Само това ми трябваше!
Но какво било учудването му, когато . след известно време топката спаднала. Така че, пчелата направила сполучлива операция. Това е един действителен случай.
към втори вариант >>
Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея.
(втори вариант)
Набожността у човека съдържа три неща: Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта.
Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея.
Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с Живата Природа; щом имам лице, като възприемател, аз съм във връзка с Живата Природа и най-после като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос.
към втори вариант >>
- Да говорим истината, която ще ни даде свобода.
(втори вариант)
Сега, някой религиозен ще каже: Говорете за неща съществени. Кое е същественото в света?
- Да говорим истината, която ще ни даде свобода.
Не да се оборва, кой е прав и кой е крив. Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен. Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си. Не е въпрос за пари. Парите са последното нещо.
към втори вариант >>
Но какво било учудването му, когато .
(втори вариант)
Така носил той тази топка цели три години на устата си. Баща му се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: Синко, ела с мене да ми помогнеш на пчелите. Тогава нямало такива мрежи и предпазни средства, като днешните. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото където била топката. Синът, като видял това нещо, казал: Само това ми трябваше!
Но какво било учудването му, когато .
след известно време топката спаднала. Така че, пчелата направила сполучлива операция. Това е един действителен случай.
към втори вариант >>
Тя е капиталът, с който разполага.
(втори вариант)
Набожността у човека съдържа три неща: Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея.
Тя е капиталът, с който разполага.
Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с Живата Природа; щом имам лице, като възприемател, аз съм във връзка с Живата Природа и най-после като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко каквото пожелая.
към втори вариант >>
Не да се оборва, кой е прав и кой е крив.
(втори вариант)
Сега, някой религиозен ще каже: Говорете за неща съществени. Кое е същественото в света? - Да говорим истината, която ще ни даде свобода.
Не да се оборва, кой е прав и кой е крив.
Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен. Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си. Не е въпрос за пари. Парите са последното нещо. Ние не се нуждаем от пари.
към втори вариант >>
след известно време топката спаднала.
(втори вариант)
Баща му се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: Синко, ела с мене да ми помогнеш на пчелите. Тогава нямало такива мрежи и предпазни средства, като днешните. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото където била топката. Синът, като видял това нещо, казал: Само това ми трябваше! Но какво било учудването му, когато .
след известно време топката спаднала.
Така че, пчелата направила сполучлива операция. Това е един действителен случай.
към втори вариант >>
Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце.
(втори вариант)
Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага.
Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце.
И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с Живата Природа; щом имам лице, като възприемател, аз съм във връзка с Живата Природа и най-после като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко каквото пожелая.
към втори вариант >>
Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен.
(втори вариант)
Сега, някой религиозен ще каже: Говорете за неща съществени. Кое е същественото в света? - Да говорим истината, която ще ни даде свобода. Не да се оборва, кой е прав и кой е крив.
Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен.
Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си. Не е въпрос за пари. Парите са последното нещо. Ние не се нуждаем от пари. Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа.
към втори вариант >>
Така че, пчелата направила сполучлива операция.
(втори вариант)
Тогава нямало такива мрежи и предпазни средства, като днешните. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото където била топката. Синът, като видял това нещо, казал: Само това ми трябваше! Но какво било учудването му, когато . след известно време топката спаднала.
Така че, пчелата направила сполучлива операция.
Това е един действителен случай.
към втори вариант >>
И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него.
(втори вариант)
Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце.
И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него.
Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с Живата Природа; щом имам лице, като възприемател, аз съм във връзка с Живата Природа и най-после като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко каквото пожелая.
към втори вариант >>
Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си.
(втори вариант)
Сега, някой религиозен ще каже: Говорете за неща съществени. Кое е същественото в света? - Да говорим истината, която ще ни даде свобода. Не да се оборва, кой е прав и кой е крив. Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен.
Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си.
Не е въпрос за пари. Парите са последното нещо. Ние не се нуждаем от пари. Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава.
към втори вариант >>
Това е един действителен случай.
(втори вариант)
По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото където била топката. Синът, като видял това нещо, казал: Само това ми трябваше! Но какво било учудването му, когато . след известно време топката спаднала. Така че, пчелата направила сполучлива операция.
Това е един действителен случай.
към втори вариант >>
Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована.
(втори вариант)
Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него.
Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована.
Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с Живата Природа; щом имам лице, като възприемател, аз съм във връзка с Живата Природа и най-после като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко каквото пожелая.
към втори вариант >>
Не е въпрос за пари.
(втори вариант)
Кое е същественото в света? - Да говорим истината, която ще ни даде свобода. Не да се оборва, кой е прав и кой е крив. Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен. Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си.
Не е въпрос за пари.
Парите са последното нещо. Ние не се нуждаем от пари. Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава. Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати.
към втори вариант >>
И ние съвременните хора казваме: опитността ще ни научи. Да.
(втори вариант)
И ние съвременните хора казваме: опитността ще ни научи. Да.
горчивата опитност! Трябва да гръмне пищовът в лицето ни, после да ни излезе топка на устата, след което трябва пчела да ни ужили и едва тогава да разберем урока от тази опитност. Казвате: Добих една опитност! Питам: Не може ли без тази опитност? Без пищов не може ли?
към втори вариант >>
Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с Живата Природа; щом имам лице, като възприемател, аз съм във връзка с Живата Природа и най-после като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос.
(втори вариант)
Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована.
Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с Живата Природа; щом имам лице, като възприемател, аз съм във връзка с Живата Природа и най-после като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос.
По този начин аз мога да направя всичко каквото пожелая.
към втори вариант >>
Парите са последното нещо.
(втори вариант)
- Да говорим истината, която ще ни даде свобода. Не да се оборва, кой е прав и кой е крив. Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен. Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си. Не е въпрос за пари.
Парите са последното нещо.
Ние не се нуждаем от пари. Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава. Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари.
към втори вариант >>
горчивата опитност!
(втори вариант)
И ние съвременните хора казваме: опитността ще ни научи. Да.
горчивата опитност!
Трябва да гръмне пищовът в лицето ни, после да ни излезе топка на устата, след което трябва пчела да ни ужили и едва тогава да разберем урока от тази опитност. Казвате: Добих една опитност! Питам: Не може ли без тази опитност? Без пищов не може ли? - Може и без пищов.
към втори вариант >>
По този начин аз мога да направя всичко каквото пожелая.
(втори вариант)
Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с Живата Природа; щом имам лице, като възприемател, аз съм във връзка с Живата Природа и най-после като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос.
По този начин аз мога да направя всичко каквото пожелая.
към втори вариант >>
Ние не се нуждаем от пари.
(втори вариант)
Не да се оборва, кой е прав и кой е крив. Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен. Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си. Не е въпрос за пари. Парите са последното нещо.
Ние не се нуждаем от пари.
Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава. Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато.
към втори вариант >>
Трябва да гръмне пищовът в лицето ни, после да ни излезе топка на устата, след което трябва пчела да ни ужили и едва тогава да разберем урока от тази опитност.
(втори вариант)
И ние съвременните хора казваме: опитността ще ни научи. Да. горчивата опитност!
Трябва да гръмне пищовът в лицето ни, после да ни излезе топка на устата, след което трябва пчела да ни ужили и едва тогава да разберем урока от тази опитност.
Казвате: Добих една опитност! Питам: Не може ли без тази опитност? Без пищов не може ли? - Може и без пищов. Та момите с пищов не се вземат.
към втори вариант >>
За мене това е една реалност, която съм опитал.
(втори вариант)
За мене това е една реалност, която съм опитал.
Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата. Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява.
към втори вариант >>
Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа.
(втори вариант)
Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен. Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си. Не е въпрос за пари. Парите са последното нещо. Ние не се нуждаем от пари.
Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа.
Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава. Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек.
към втори вариант >>
Казвате: Добих една опитност!
(втори вариант)
И ние съвременните хора казваме: опитността ще ни научи. Да. горчивата опитност! Трябва да гръмне пищовът в лицето ни, после да ни излезе топка на устата, след което трябва пчела да ни ужили и едва тогава да разберем урока от тази опитност.
Казвате: Добих една опитност!
Питам: Не може ли без тази опитност? Без пищов не може ли? - Може и без пищов. Та момите с пищов не се вземат. Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат.
към втори вариант >>
Един ден и вие можете да проверите.
(втори вариант)
За мене това е една реалност, която съм опитал.
Един ден и вие можете да проверите.
Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата. Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря.
към втори вариант >>
Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава.
(втори вариант)
Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си. Не е въпрос за пари. Парите са последното нещо. Ние не се нуждаем от пари. Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа.
Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава.
Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах?
към втори вариант >>
Питам: Не може ли без тази опитност?
(втори вариант)
И ние съвременните хора казваме: опитността ще ни научи. Да. горчивата опитност! Трябва да гръмне пищовът в лицето ни, после да ни излезе топка на устата, след което трябва пчела да ни ужили и едва тогава да разберем урока от тази опитност. Казвате: Добих една опитност!
Питам: Не може ли без тази опитност?
Без пищов не може ли? - Може и без пищов. Та момите с пищов не се вземат. Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат. Едно време е било друго.
към втори вариант >>
Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам.
(втори вариант)
За мене това е една реалност, която съм опитал. Един ден и вие можете да проверите.
Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам.
Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата. Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря. Сегашното знание е относително.
към втори вариант >>
Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати.
(втори вариант)
Не е въпрос за пари. Парите са последното нещо. Ние не се нуждаем от пари. Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава.
Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати.
Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти?
към втори вариант >>
Без пищов не може ли?
(втори вариант)
И ние съвременните хора казваме: опитността ще ни научи. Да. горчивата опитност! Трябва да гръмне пищовът в лицето ни, после да ни излезе топка на устата, след което трябва пчела да ни ужили и едва тогава да разберем урока от тази опитност. Казвате: Добих една опитност! Питам: Не може ли без тази опитност?
Без пищов не може ли?
- Може и без пищов. Та момите с пищов не се вземат. Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат. Едно време е било друго. Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе.
към втори вариант >>
Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата.
(втори вариант)
За мене това е една реалност, която съм опитал. Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам.
Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата.
Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива.
към втори вариант >>
Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари.
(втори вариант)
Парите са последното нещо. Ние не се нуждаем от пари. Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава. Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати.
Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари.
Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? - Сто хиляди лева.
към втори вариант >>
- Може и без пищов.
(втори вариант)
горчивата опитност! Трябва да гръмне пищовът в лицето ни, после да ни излезе топка на устата, след което трябва пчела да ни ужили и едва тогава да разберем урока от тази опитност. Казвате: Добих една опитност! Питам: Не може ли без тази опитност? Без пищов не може ли?
- Може и без пищов.
Та момите с пищов не се вземат. Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат. Едно време е било друго. Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе. Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате?
към втори вариант >>
Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не.
(втори вариант)
За мене това е една реалност, която съм опитал. Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата.
Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не.
Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар.
към втори вариант >>
Има едно богатство в света, което още не е засегнато.
(втори вариант)
Ние не се нуждаем от пари. Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава. Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари.
Има едно богатство в света, което още не е засегнато.
Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? - Сто хиляди лева. - А, така не може.
към втори вариант >>
Та момите с пищов не се вземат.
(втори вариант)
Трябва да гръмне пищовът в лицето ни, после да ни излезе топка на устата, след което трябва пчела да ни ужили и едва тогава да разберем урока от тази опитност. Казвате: Добих една опитност! Питам: Не може ли без тази опитност? Без пищов не може ли? - Може и без пищов.
Та момите с пищов не се вземат.
Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат. Едно време е било друго. Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе. Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате? От мене зависи, аз заповядвам!
към втори вариант >>
Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява.
(втори вариант)
За мене това е една реалност, която съм опитал. Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата. Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не.
Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява.
Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар. И бие ще остареете и вашата глава ще побелее.
към втори вариант >>
Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек.
(втори вариант)
Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава. Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато.
Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек.
Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? - Сто хиляди лева. - А, така не може. - Тогава един милион.
към втори вариант >>
Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат.
(втори вариант)
Казвате: Добих една опитност! Питам: Не може ли без тази опитност? Без пищов не може ли? - Може и без пищов. Та момите с пищов не се вземат.
Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат.
Едно време е било друго. Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе. Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате? От мене зависи, аз заповядвам! И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам.
към втори вариант >>
Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря.
(втори вариант)
Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата. Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява.
Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря.
Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар. И бие ще остареете и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете.
към втори вариант >>
Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах?
(втори вариант)
Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава. Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек.
Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах?
Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? - Сто хиляди лева. - А, така не може. - Тогава един милион. - И така не може.
към втори вариант >>
Едно време е било друго.
(втори вариант)
Питам: Не може ли без тази опитност? Без пищов не може ли? - Може и без пищов. Та момите с пищов не се вземат. Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат.
Едно време е било друго.
Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе. Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате? От мене зависи, аз заповядвам! И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам. Ще ме слушате, каквото ви кажа.
към втори вариант >>
Сегашното знание е относително.
(втори вариант)
Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата. Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря.
Сегашното знание е относително.
Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар. И бие ще остареете и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя.
към втори вариант >>
Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти?
(втори вариант)
Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах?
Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти?
- Сто хиляди лева. - А, така не може. - Тогава един милион. - И така не може. И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам.
към втори вариант >>
Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе.
(втори вариант)
Без пищов не може ли? - Може и без пищов. Та момите с пищов не се вземат. Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат. Едно време е било друго.
Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе.
Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате? От мене зависи, аз заповядвам! И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам. Ще ме слушате, каквото ви кажа. След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема.
към втори вариант >>
Има една истина, която е горчива.
(втори вариант)
Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата. Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря. Сегашното знание е относително.
Има една истина, която е горчива.
Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар. И бие ще остареете и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя.
към втори вариант >>
- Сто хиляди лева.
(втори вариант)
Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти?
- Сто хиляди лева.
- А, така не може. - Тогава един милион. - И така не може. И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам. Питам го: Ти колко имаш събрани?
към втори вариант >>
Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате?
(втори вариант)
- Може и без пищов. Та момите с пищов не се вземат. Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат. Едно време е било друго. Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе.
Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате?
От мене зависи, аз заповядвам! И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам. Ще ме слушате, каквото ви кажа. След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема. През тези три години никъде няма да ходите, ще работите на бащите си, и ако издържите на изпита си, както трябва, който има по- добър успех, него ще взема.
към втори вариант >>
Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар.
(втори вариант)
Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива.
Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар.
И бие ще остареете и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате.
към втори вариант >>
- А, така не може.
(втори вариант)
Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? - Сто хиляди лева.
- А, така не може.
- Тогава един милион. - И така не може. И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам. Питам го: Ти колко имаш събрани? - Един милиард долара.
към втори вариант >>
От мене зависи, аз заповядвам!
(втори вариант)
Та момите с пищов не се вземат. Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат. Едно време е било друго. Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе. Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате?
От мене зависи, аз заповядвам!
И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам. Ще ме слушате, каквото ви кажа. След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема. През тези три години никъде няма да ходите, ще работите на бащите си, и ако издържите на изпита си, както трябва, който има по- добър успех, него ще взема. Така е било едно време.
към втори вариант >>
И бие ще остареете и вашата глава ще побелее.
(втори вариант)
Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар.
И бие ще остареете и вашата глава ще побелее.
Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос.
към втори вариант >>
- Тогава един милион.
(втори вариант)
Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? - Сто хиляди лева. - А, така не може.
- Тогава един милион.
- И така не може. И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам. Питам го: Ти колко имаш събрани? - Един милиард долара. - Добре, тогава при половината от тях можем да говорим.
към втори вариант >>
И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам.
(втори вариант)
Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат. Едно време е било друго. Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе. Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате? От мене зависи, аз заповядвам!
И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам.
Ще ме слушате, каквото ви кажа. След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема. През тези три години никъде няма да ходите, ще работите на бащите си, и ако издържите на изпита си, както трябва, който има по- добър успех, него ще взема. Така е било едно време. Сега момата е като овца - Всички вълци се давят за нея и гледат, кой вълк ще успее да я изяде.
към втори вариант >>
Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете.
(втори вариант)
Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар. И бие ще остареете и вашата глава ще побелее.
Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете.
Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате.
към втори вариант >>
- И така не може.
(втори вариант)
Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? - Сто хиляди лева. - А, така не може. - Тогава един милион.
- И така не може.
И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам. Питам го: Ти колко имаш събрани? - Един милиард долара. - Добре, тогава при половината от тях можем да говорим. И като получа тия пари, какво ще ги направя?
към втори вариант >>
Ще ме слушате, каквото ви кажа.
(втори вариант)
Едно време е било друго. Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе. Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате? От мене зависи, аз заповядвам! И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам.
Ще ме слушате, каквото ви кажа.
След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема. През тези три години никъде няма да ходите, ще работите на бащите си, и ако издържите на изпита си, както трябва, който има по- добър успех, него ще взема. Така е било едно време. Сега момата е като овца - Всички вълци се давят за нея и гледат, кой вълк ще успее да я изяде.
към втори вариант >>
Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя.
(втори вариант)
Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар. И бие ще остареете и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете.
Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя.
Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен.
към втори вариант >>
И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам.
(втори вариант)
Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? - Сто хиляди лева. - А, така не може. - Тогава един милион. - И така не може.
И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам.
Питам го: Ти колко имаш събрани? - Един милиард долара. - Добре, тогава при половината от тях можем да говорим. И като получа тия пари, какво ще ги направя? - Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ.
към втори вариант >>
След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема.
(втори вариант)
Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе. Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате? От мене зависи, аз заповядвам! И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам. Ще ме слушате, каквото ви кажа.
След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема.
През тези три години никъде няма да ходите, ще работите на бащите си, и ако издържите на изпита си, както трябва, който има по- добър успех, него ще взема. Така е било едно време. Сега момата е като овца - Всички вълци се давят за нея и гледат, кой вълк ще успее да я изяде.
към втори вариант >>
Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя.
(втори вариант)
Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар. И бие ще остареете и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя.
Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя.
Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате.
към втори вариант >>
Питам го: Ти колко имаш събрани?
(втори вариант)
- Сто хиляди лева. - А, така не може. - Тогава един милион. - И така не може. И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам.
Питам го: Ти колко имаш събрани?
- Един милиард долара. - Добре, тогава при половината от тях можем да говорим. И като получа тия пари, какво ще ги направя? - Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ. Той тръгнал от град в град.
към втори вариант >>
През тези три години никъде няма да ходите, ще работите на бащите си, и ако издържите на изпита си, както трябва, който има по- добър успех, него ще взема.
(втори вариант)
Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате? От мене зависи, аз заповядвам! И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам. Ще ме слушате, каквото ви кажа. След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема.
През тези три години никъде няма да ходите, ще работите на бащите си, и ако издържите на изпита си, както трябва, който има по- добър успех, него ще взема.
Така е било едно време. Сега момата е като овца - Всички вълци се давят за нея и гледат, кой вълк ще успее да я изяде.
към втори вариант >>
Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате.
(втори вариант)
Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар. И бие ще остареете и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя.
Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате.
Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея.
към втори вариант >>
- Един милиард долара.
(втори вариант)
- А, така не може. - Тогава един милион. - И така не може. И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам. Питам го: Ти колко имаш събрани?
- Един милиард долара.
- Добре, тогава при половината от тях можем да говорим. И като получа тия пари, какво ще ги направя? - Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ. Той тръгнал от град в град. от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора.
към втори вариант >>
Така е било едно време.
(втори вариант)
От мене зависи, аз заповядвам! И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам. Ще ме слушате, каквото ви кажа. След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема. През тези три години никъде няма да ходите, ще работите на бащите си, и ако издържите на изпита си, както трябва, който има по- добър успех, него ще взема.
Така е било едно време.
Сега момата е като овца - Всички вълци се давят за нея и гледат, кой вълк ще успее да я изяде.
към втори вариант >>
Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос.
(втори вариант)
И бие ще остареете и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате.
Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос.
Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея. Ама вие не вярвате в това.
към втори вариант >>
- Добре, тогава при половината от тях можем да говорим.
(втори вариант)
- Тогава един милион. - И така не може. И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам. Питам го: Ти колко имаш събрани? - Един милиард долара.
- Добре, тогава при половината от тях можем да говорим.
И като получа тия пари, какво ще ги направя? - Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ. Той тръгнал от град в град. от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора. Давал им ядене и пиене, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата.
към втори вариант >>
Сега момата е като овца - Всички вълци се давят за нея и гледат, кой вълк ще успее да я изяде.
(втори вариант)
И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам. Ще ме слушате, каквото ви кажа. След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема. През тези три години никъде няма да ходите, ще работите на бащите си, и ако издържите на изпита си, както трябва, който има по- добър успех, него ще взема. Така е било едно време.
Сега момата е като овца - Всички вълци се давят за нея и гледат, кой вълк ще успее да я изяде.
към втори вариант >>
Моето верую не зависи от това, което вие вярвате.
(втори вариант)
Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос.
Моето верую не зависи от това, което вие вярвате.
Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея. Ама вие не вярвате в това. Това нищо не значи!
към втори вариант >>
И като получа тия пари, какво ще ги направя?
(втори вариант)
- И така не може. И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам. Питам го: Ти колко имаш събрани? - Един милиард долара. - Добре, тогава при половината от тях можем да говорим.
И като получа тия пари, какво ще ги направя?
- Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ. Той тръгнал от град в град. от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора. Давал им ядене и пиене, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата. Хубаво е човек да бъде богат, но с богат ум, с богато сърце и душа, да има свобода.
към втори вариант >>
Аз искам да ме разберете Вътрешно, а не външно.
(втори вариант)
Аз искам да ме разберете Вътрешно, а не външно.
Значи има известни състояния, които приличат на положението на вълк. Когато два вълка се карат за една овца, овцата да си плюе на петите и да не чака да види кой Вълк ще победи. Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хароса*** с него! Това са човешки понятия. Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си.
към втори вариант >>
Аз съм свободен.
(втори вариант)
Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате.
Аз съм свободен.
В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея. Ама вие не вярвате в това. Това нищо не значи!
към втори вариант >>
- Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ.
(втори вариант)
И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам. Питам го: Ти колко имаш събрани? - Един милиард долара. - Добре, тогава при половината от тях можем да говорим. И като получа тия пари, какво ще ги направя?
- Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ.
Той тръгнал от град в град. от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора. Давал им ядене и пиене, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата. Хубаво е човек да бъде богат, но с богат ум, с богато сърце и душа, да има свобода. Като дойде и външното богатство - добре дошло.
към втори вариант >>
Значи има известни състояния, които приличат на положението на вълк.
(втори вариант)
Аз искам да ме разберете Вътрешно, а не външно.
Значи има известни състояния, които приличат на положението на вълк.
Когато два вълка се карат за една овца, овцата да си плюе на петите и да не чака да види кой Вълк ще победи. Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хароса*** с него! Това са човешки понятия. Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си. В повечето случай майките са виновни.
към втори вариант >>
В света не са само тия хора, които вие познавате.
(втори вариант)
Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен.
В света не са само тия хора, които вие познавате.
Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея. Ама вие не вярвате в това. Това нищо не значи!
към втори вариант >>
Той тръгнал от град в град.
(втори вариант)
Питам го: Ти колко имаш събрани? - Един милиард долара. - Добре, тогава при половината от тях можем да говорим. И като получа тия пари, какво ще ги направя? - Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ.
Той тръгнал от град в град.
от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора. Давал им ядене и пиене, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата. Хубаво е човек да бъде богат, но с богат ум, с богато сърце и душа, да има свобода. Като дойде и външното богатство - добре дошло. Та казвам: трябва да се знае, кое е същественото в духовните хора.
към втори вариант >>
Когато два вълка се карат за една овца, овцата да си плюе на петите и да не чака да види кой Вълк ще победи.
(втори вариант)
Аз искам да ме разберете Вътрешно, а не външно. Значи има известни състояния, които приличат на положението на вълк.
Когато два вълка се карат за една овца, овцата да си плюе на петите и да не чака да види кой Вълк ще победи.
Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хароса*** с него! Това са човешки понятия. Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си. В повечето случай майките са виновни. Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок.
към втори вариант >>
Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея.
(втори вариант)
Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате.
Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея.
Ама вие не вярвате в това. Това нищо не значи!
към втори вариант >>
от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора.
(втори вариант)
- Един милиард долара. - Добре, тогава при половината от тях можем да говорим. И като получа тия пари, какво ще ги направя? - Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ. Той тръгнал от град в град.
от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора.
Давал им ядене и пиене, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата. Хубаво е човек да бъде богат, но с богат ум, с богато сърце и душа, да има свобода. Като дойде и външното богатство - добре дошло. Та казвам: трябва да се знае, кое е същественото в духовните хора.
към втори вариант >>
Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хароса*** с него!
(втори вариант)
Аз искам да ме разберете Вътрешно, а не външно. Значи има известни състояния, които приличат на положението на вълк. Когато два вълка се карат за една овца, овцата да си плюе на петите и да не чака да види кой Вълк ще победи.
Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хароса*** с него!
Това са човешки понятия. Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си. В повечето случай майките са виновни. Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок. Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода.
към втори вариант >>
Ама вие не вярвате в това.
(втори вариант)
Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея.
Ама вие не вярвате в това.
Това нищо не значи!
към втори вариант >>
Давал им ядене и пиене, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата.
(втори вариант)
- Добре, тогава при половината от тях можем да говорим. И като получа тия пари, какво ще ги направя? - Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ. Той тръгнал от град в град. от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора.
Давал им ядене и пиене, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата.
Хубаво е човек да бъде богат, но с богат ум, с богато сърце и душа, да има свобода. Като дойде и външното богатство - добре дошло. Та казвам: трябва да се знае, кое е същественото в духовните хора.
към втори вариант >>
Това са човешки понятия.
(втори вариант)
Аз искам да ме разберете Вътрешно, а не външно. Значи има известни състояния, които приличат на положението на вълк. Когато два вълка се карат за една овца, овцата да си плюе на петите и да не чака да види кой Вълк ще победи. Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хароса*** с него!
Това са човешки понятия.
Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си. В повечето случай майките са виновни. Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок. Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода. Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара.
към втори вариант >>
Това нищо не значи!
(втори вариант)
Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея. Ама вие не вярвате в това.
Това нищо не значи!
към втори вариант >>
Хубаво е човек да бъде богат, но с богат ум, с богато сърце и душа, да има свобода.
(втори вариант)
И като получа тия пари, какво ще ги направя? - Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ. Той тръгнал от град в град. от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора. Давал им ядене и пиене, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата.
Хубаво е човек да бъде богат, но с богат ум, с богато сърце и душа, да има свобода.
Като дойде и външното богатство - добре дошло. Та казвам: трябва да се знае, кое е същественото в духовните хора.
към втори вариант >>
Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си.
(втори вариант)
Аз искам да ме разберете Вътрешно, а не външно. Значи има известни състояния, които приличат на положението на вълк. Когато два вълка се карат за една овца, овцата да си плюе на петите и да не чака да види кой Вълк ще победи. Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хароса*** с него! Това са човешки понятия.
Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си.
В повечето случай майките са виновни. Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок. Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода. Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара. Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе.
към втори вариант >>
Казвам: Братя, вие можете да живеете с вашата вяра.
(втори вариант)
Казвам: Братя, вие можете да живеете с вашата вяра.
Аз ви поздравявам, стига да бъдете щастливи с вашата вяра, с вашето знание, с вашата любов. Аз ни най-малко не искам да наруша вашето щастие, но казвам: Пътят, по който вървите, ще ви направи нещастни. Утре легнете на легло, дойдат лекари, прослушват ви и после казват: Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ще умрете. Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости! - Тъй не се прощава.
към втори вариант >>
Като дойде и външното богатство - добре дошло.
(втори вариант)
- Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ. Той тръгнал от град в град. от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора. Давал им ядене и пиене, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата. Хубаво е човек да бъде богат, но с богат ум, с богато сърце и душа, да има свобода.
Като дойде и външното богатство - добре дошло.
Та казвам: трябва да се знае, кое е същественото в духовните хора.
към втори вариант >>
В повечето случай майките са виновни.
(втори вариант)
Значи има известни състояния, които приличат на положението на вълк. Когато два вълка се карат за една овца, овцата да си плюе на петите и да не чака да види кой Вълк ще победи. Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хароса*** с него! Това са човешки понятия. Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си.
В повечето случай майките са виновни.
Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок. Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода. Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара. Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе. Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят.
към втори вариант >>
Аз ви поздравявам, стига да бъдете щастливи с вашата вяра, с вашето знание, с вашата любов.
(втори вариант)
Казвам: Братя, вие можете да живеете с вашата вяра.
Аз ви поздравявам, стига да бъдете щастливи с вашата вяра, с вашето знание, с вашата любов.
Аз ни най-малко не искам да наруша вашето щастие, но казвам: Пътят, по който вървите, ще ви направи нещастни. Утре легнете на легло, дойдат лекари, прослушват ви и после казват: Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ще умрете. Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости! - Тъй не се прощава. Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата.
към втори вариант >>
Та казвам: трябва да се знае, кое е същественото в духовните хора.
(втори вариант)
Той тръгнал от град в град. от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора. Давал им ядене и пиене, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата. Хубаво е човек да бъде богат, но с богат ум, с богато сърце и душа, да има свобода. Като дойде и външното богатство - добре дошло.
Та казвам: трябва да се знае, кое е същественото в духовните хора.
към втори вариант >>
Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок.
(втори вариант)
Когато два вълка се карат за една овца, овцата да си плюе на петите и да не чака да види кой Вълк ще победи. Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хароса*** с него! Това са човешки понятия. Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си. В повечето случай майките са виновни.
Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок.
Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода. Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара. Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе. Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят. Такъв беше татко ти с мене.
към втори вариант >>
Аз ни най-малко не искам да наруша вашето щастие, но казвам: Пътят, по който вървите, ще ви направи нещастни.
(втори вариант)
Казвам: Братя, вие можете да живеете с вашата вяра. Аз ви поздравявам, стига да бъдете щастливи с вашата вяра, с вашето знание, с вашата любов.
Аз ни най-малко не искам да наруша вашето щастие, но казвам: Пътят, по който вървите, ще ви направи нещастни.
Утре легнете на легло, дойдат лекари, прослушват ви и после казват: Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ще умрете. Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости! - Тъй не се прощава. Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата. Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него.
към втори вариант >>
Има три категории хора, които трябва да се спогодят.
(втори вариант)
Има три категории хора, които трябва да се спогодят.
Едните принадлежат на чисто физическия свят, на материалния свят. Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл. Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите.
към втори вариант >>
Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода.
(втори вариант)
Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хароса*** с него! Това са човешки понятия. Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си. В повечето случай майките са виновни. Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок.
Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода.
Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара. Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе. Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят. Такъв беше татко ти с мене. Такъв урок дава майката на сина си.
към втори вариант >>
Утре легнете на легло, дойдат лекари, прослушват ви и после казват: Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ще умрете.
(втори вариант)
Казвам: Братя, вие можете да живеете с вашата вяра. Аз ви поздравявам, стига да бъдете щастливи с вашата вяра, с вашето знание, с вашата любов. Аз ни най-малко не искам да наруша вашето щастие, но казвам: Пътят, по който вървите, ще ви направи нещастни.
Утре легнете на легло, дойдат лекари, прослушват ви и после казват: Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ще умрете.
Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости! - Тъй не се прощава. Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата. Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него. Това е смисълът на живота.
към втори вариант >>
Едните принадлежат на чисто физическия свят, на материалния свят.
(втори вариант)
Има три категории хора, които трябва да се спогодят.
Едните принадлежат на чисто физическия свят, на материалния свят.
Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл. Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите. Техният свят е толкова важен, колкото и физическият.
към втори вариант >>
Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара.
(втори вариант)
Това са човешки понятия. Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си. В повечето случай майките са виновни. Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок. Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода.
Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара.
Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе. Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят. Такъв беше татко ти с мене. Такъв урок дава майката на сина си. Питам: Какъв урок е този?
към втори вариант >>
Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости!
(втори вариант)
Казвам: Братя, вие можете да живеете с вашата вяра. Аз ви поздравявам, стига да бъдете щастливи с вашата вяра, с вашето знание, с вашата любов. Аз ни най-малко не искам да наруша вашето щастие, но казвам: Пътят, по който вървите, ще ви направи нещастни. Утре легнете на легло, дойдат лекари, прослушват ви и после казват: Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ще умрете.
Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости!
- Тъй не се прощава. Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата. Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него. Това е смисълът на живота. Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така.
към втори вариант >>
Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл.
(втори вариант)
Има три категории хора, които трябва да се спогодят. Едните принадлежат на чисто физическия свят, на материалния свят.
Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл.
Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите. Техният свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от Божествения свят.
към втори вариант >>
Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе.
(втори вариант)
Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си. В повечето случай майките са виновни. Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок. Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода. Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара.
Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе.
Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят. Такъв беше татко ти с мене. Такъв урок дава майката на сина си. Питам: Какъв урок е този? Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е.
към втори вариант >>
- Тъй не се прощава.
(втори вариант)
Казвам: Братя, вие можете да живеете с вашата вяра. Аз ви поздравявам, стига да бъдете щастливи с вашата вяра, с вашето знание, с вашата любов. Аз ни най-малко не искам да наруша вашето щастие, но казвам: Пътят, по който вървите, ще ви направи нещастни. Утре легнете на легло, дойдат лекари, прослушват ви и после казват: Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ще умрете. Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости!
- Тъй не се прощава.
Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата. Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него. Това е смисълът на живота. Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така. И на вас казвам една истина.
към втори вариант >>
Прави са тия хора, но това е само едната трета.
(втори вариант)
Има три категории хора, които трябва да се спогодят. Едните принадлежат на чисто физическия свят, на материалния свят. Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл.
Прави са тия хора, но това е само едната трета.
Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите. Техният свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от Божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света.
към втори вариант >>
Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят.
(втори вариант)
В повечето случай майките са виновни. Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок. Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода. Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара. Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе.
Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят.
Такъв беше татко ти с мене. Такъв урок дава майката на сина си. Питам: Какъв урок е този? Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е. жена си, както мене си обичал.
към втори вариант >>
Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата.
(втори вариант)
Аз ви поздравявам, стига да бъдете щастливи с вашата вяра, с вашето знание, с вашата любов. Аз ни най-малко не искам да наруша вашето щастие, но казвам: Пътят, по който вървите, ще ви направи нещастни. Утре легнете на легло, дойдат лекари, прослушват ви и после казват: Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ще умрете. Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости! - Тъй не се прощава.
Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата.
Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него. Това е смисълът на живота. Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така. И на вас казвам една истина. Вие живеете при свободата, при светлината и при истината.
към втори вариант >>
Втората категория хора са тъй наречените културни или морални.
(втори вариант)
Има три категории хора, които трябва да се спогодят. Едните принадлежат на чисто физическия свят, на материалния свят. Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл. Прави са тия хора, но това е само едната трета.
Втората категория хора са тъй наречените културни или морални.
Те седят малко по-високо от първите. Техният свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от Божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили.
към втори вариант >>
Такъв беше татко ти с мене.
(втори вариант)
Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок. Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода. Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара. Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе. Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят.
Такъв беше татко ти с мене.
Такъв урок дава майката на сина си. Питам: Какъв урок е този? Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е. жена си, както мене си обичал. Както мене си слушал, така и нея ще слушаш.
към втори вариант >>
Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него.
(втори вариант)
Аз ни най-малко не искам да наруша вашето щастие, но казвам: Пътят, по който вървите, ще ви направи нещастни. Утре легнете на легло, дойдат лекари, прослушват ви и после казват: Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ще умрете. Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости! - Тъй не се прощава. Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата.
Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него.
Това е смисълът на живота. Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така. И на вас казвам една истина. Вие живеете при свободата, при светлината и при истината. Ако не можете да съедините тия три неща в едно, вие не можете да имате този вътрешен мир.
към втори вариант >>
Те седят малко по-високо от първите.
(втори вариант)
Има три категории хора, които трябва да се спогодят. Едните принадлежат на чисто физическия свят, на материалния свят. Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл. Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални.
Те седят малко по-високо от първите.
Техният свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от Божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили. Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения.
към втори вариант >>
Такъв урок дава майката на сина си.
(втори вариант)
Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода. Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара. Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе. Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят. Такъв беше татко ти с мене.
Такъв урок дава майката на сина си.
Питам: Какъв урок е този? Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е. жена си, както мене си обичал. Както мене си слушал, така и нея ще слушаш. Така искам аз да бъдеш към жена си.
към втори вариант >>
Това е смисълът на живота.
(втори вариант)
Утре легнете на легло, дойдат лекари, прослушват ви и после казват: Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ще умрете. Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости! - Тъй не се прощава. Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата. Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него.
Това е смисълът на живота.
Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така. И на вас казвам една истина. Вие живеете при свободата, при светлината и при истината. Ако не можете да съедините тия три неща в едно, вие не можете да имате този вътрешен мир. Този мир е мир на живота, мир на светлината и мир на свободата.
към втори вариант >>
Техният свят е толкова важен, колкото и физическият.
(втори вариант)
Едните принадлежат на чисто физическия свят, на материалния свят. Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл. Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите.
Техният свят е толкова важен, колкото и физическият.
И най-после иде категорията на хората от Божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили. Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения. Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен.
към втори вариант >>
Питам: Какъв урок е този?
(втори вариант)
Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара. Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе. Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят. Такъв беше татко ти с мене. Такъв урок дава майката на сина си.
Питам: Какъв урок е този?
Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е. жена си, както мене си обичал. Както мене си слушал, така и нея ще слушаш. Така искам аз да бъдеш към жена си. Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат?
към втори вариант >>
Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така.
(втори вариант)
Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости! - Тъй не се прощава. Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата. Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него. Това е смисълът на живота.
Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така.
И на вас казвам една истина. Вие живеете при свободата, при светлината и при истината. Ако не можете да съедините тия три неща в едно, вие не можете да имате този вътрешен мир. Този мир е мир на живота, мир на светлината и мир на свободата. Вие сте мирен, защото сте господар на тези условия.
към втори вариант >>
И най-после иде категорията на хората от Божествения свят.
(втори вариант)
Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл. Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите. Техният свят е толкова важен, колкото и физическият.
И най-после иде категорията на хората от Божествения свят.
Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили. Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения. Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората.
към втори вариант >>
Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е.
(втори вариант)
Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе. Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят. Такъв беше татко ти с мене. Такъв урок дава майката на сина си. Питам: Какъв урок е този?
Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е.
жена си, както мене си обичал. Както мене си слушал, така и нея ще слушаш. Така искам аз да бъдеш към жена си. Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат? Майката е виновна, тя дава лош пример.
към втори вариант >>
И на вас казвам една истина.
(втори вариант)
- Тъй не се прощава. Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата. Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него. Това е смисълът на живота. Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така.
И на вас казвам една истина.
Вие живеете при свободата, при светлината и при истината. Ако не можете да съедините тия три неща в едно, вие не можете да имате този вътрешен мир. Този мир е мир на живота, мир на светлината и мир на свободата. Вие сте мирен, защото сте господар на тези условия.
към втори вариант >>
Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света.
(втори вариант)
Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите. Техният свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от Божествения свят.
Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света.
Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили. Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения. Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар ще управляваш сам, без да те знае някой.
към втори вариант >>
жена си, както мене си обичал.
(втори вариант)
Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят. Такъв беше татко ти с мене. Такъв урок дава майката на сина си. Питам: Какъв урок е този? Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е.
жена си, както мене си обичал.
Както мене си слушал, така и нея ще слушаш. Така искам аз да бъдеш към жена си. Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат? Майката е виновна, тя дава лош пример. От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна.
към втори вариант >>
Вие живеете при свободата, при светлината и при истината.
(втори вариант)
Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата. Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него. Това е смисълът на живота. Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така. И на вас казвам една истина.
Вие живеете при свободата, при светлината и при истината.
Ако не можете да съедините тия три неща в едно, вие не можете да имате този вътрешен мир. Този мир е мир на живота, мир на светлината и мир на свободата. Вие сте мирен, защото сте господар на тези условия.
към втори вариант >>
Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили.
(втори вариант)
Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите. Техният свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от Божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света.
Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили.
Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения. Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар ще управляваш сам, без да те знае някой. Питам: Какво ще ти дадат хората, ако си цар?
към втори вариант >>
Както мене си слушал, така и нея ще слушаш.
(втори вариант)
Такъв беше татко ти с мене. Такъв урок дава майката на сина си. Питам: Какъв урок е този? Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е. жена си, както мене си обичал.
Както мене си слушал, така и нея ще слушаш.
Така искам аз да бъдеш към жена си. Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат? Майката е виновна, тя дава лош пример. От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна. Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син.
към втори вариант >>
Ако не можете да съедините тия три неща в едно, вие не можете да имате този вътрешен мир.
(втори вариант)
Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него. Това е смисълът на живота. Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така. И на вас казвам една истина. Вие живеете при свободата, при светлината и при истината.
Ако не можете да съедините тия три неща в едно, вие не можете да имате този вътрешен мир.
Този мир е мир на живота, мир на светлината и мир на свободата. Вие сте мирен, защото сте господар на тези условия.
към втори вариант >>
Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения.
(втори вариант)
Те седят малко по-високо от първите. Техният свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от Божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили.
Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения.
Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар ще управляваш сам, без да те знае някой. Питам: Какво ще ти дадат хората, ако си цар? - Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове.
към втори вариант >>
Така искам аз да бъдеш към жена си.
(втори вариант)
Такъв урок дава майката на сина си. Питам: Какъв урок е този? Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е. жена си, както мене си обичал. Както мене си слушал, така и нея ще слушаш.
Така искам аз да бъдеш към жена си.
Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат? Майката е виновна, тя дава лош пример. От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна. Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син. Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае.
към втори вариант >>
Този мир е мир на живота, мир на светлината и мир на свободата.
(втори вариант)
Това е смисълът на живота. Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така. И на вас казвам една истина. Вие живеете при свободата, при светлината и при истината. Ако не можете да съедините тия три неща в едно, вие не можете да имате този вътрешен мир.
Този мир е мир на живота, мир на светлината и мир на свободата.
Вие сте мирен, защото сте господар на тези условия.
към втори вариант >>
Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен.
(втори вариант)
Техният свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от Божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили. Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения.
Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен.
Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар ще управляваш сам, без да те знае някой. Питам: Какво ще ти дадат хората, ако си цар? - Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.
към втори вариант >>
Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат?
(втори вариант)
Питам: Какъв урок е този? Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е. жена си, както мене си обичал. Както мене си слушал, така и нея ще слушаш. Така искам аз да бъдеш към жена си.
Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат?
Майката е виновна, тя дава лош пример. От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна. Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син. Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае. Това не е култура, така не се говори.
към втори вариант >>
Вие сте мирен, защото сте господар на тези условия.
(втори вариант)
Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така. И на вас казвам една истина. Вие живеете при свободата, при светлината и при истината. Ако не можете да съедините тия три неща в едно, вие не можете да имате този вътрешен мир. Този мир е мир на живота, мир на светлината и мир на свободата.
Вие сте мирен, защото сте господар на тези условия.
към втори вариант >>
Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората.
(втори вариант)
И най-после иде категорията на хората от Божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили. Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения. Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен.
Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората.
Ти ще бъдеш господар ще управляваш сам, без да те знае някой. Питам: Какво ще ти дадат хората, ако си цар? - Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.
към втори вариант >>
Майката е виновна, тя дава лош пример.
(втори вариант)
Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е. жена си, както мене си обичал. Както мене си слушал, така и нея ще слушаш. Така искам аз да бъдеш към жена си. Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат?
Майката е виновна, тя дава лош пример.
От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна. Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син. Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае. Това не е култура, така не се говори. Това са заинтересувани хора.
към втори вариант >>
Запитайте се, ще остареете ли?
(втори вариант)
Запитайте се, ще остареете ли?
Ако сте започнали да остарявате, запитайте се, защо сте остарели. И най-после запитайте се: доволни ли сте? Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се, защо не сте доволни. Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари. Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи.
към втори вариант >>
Ти ще бъдеш господар ще управляваш сам, без да те знае някой.
(втори вариант)
Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили. Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения. Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората.
Ти ще бъдеш господар ще управляваш сам, без да те знае някой.
Питам: Какво ще ти дадат хората, ако си цар? - Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.
към втори вариант >>
От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна.
(втори вариант)
жена си, както мене си обичал. Както мене си слушал, така и нея ще слушаш. Така искам аз да бъдеш към жена си. Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат? Майката е виновна, тя дава лош пример.
От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна.
Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син. Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае. Това не е култура, така не се говори. Това са заинтересувани хора. Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня.
към втори вариант >>
Ако сте започнали да остарявате, запитайте се, защо сте остарели.
(втори вариант)
Запитайте се, ще остареете ли?
Ако сте започнали да остарявате, запитайте се, защо сте остарели.
И най-после запитайте се: доволни ли сте? Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се, защо не сте доволни. Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари. Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи. Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие.
към втори вариант >>
Питам: Какво ще ти дадат хората, ако си цар?
(втори вариант)
Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили. Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения. Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар ще управляваш сам, без да те знае някой.
Питам: Какво ще ти дадат хората, ако си цар?
- Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.
към втори вариант >>
Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син.
(втори вариант)
Както мене си слушал, така и нея ще слушаш. Така искам аз да бъдеш към жена си. Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат? Майката е виновна, тя дава лош пример. От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна.
Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син.
Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае. Това не е култура, така не се говори. Това са заинтересувани хора. Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня. Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш.
към втори вариант >>
И най-после запитайте се: доволни ли сте?
(втори вариант)
Запитайте се, ще остареете ли? Ако сте започнали да остарявате, запитайте се, защо сте остарели.
И най-после запитайте се: доволни ли сте?
Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се, защо не сте доволни. Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари. Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи. Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие. Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи.
към втори вариант >>
- Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове.
(втори вариант)
Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения. Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар ще управляваш сам, без да те знае някой. Питам: Какво ще ти дадат хората, ако си цар?
- Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове.
Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.
към втори вариант >>
Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае.
(втори вариант)
Така искам аз да бъдеш към жена си. Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат? Майката е виновна, тя дава лош пример. От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна. Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син.
Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае.
Това не е култура, така не се говори. Това са заинтересувани хора. Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня. Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш. А да станеш игра на другите, никога!
към втори вариант >>
Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се, защо не сте доволни.
(втори вариант)
Запитайте се, ще остареете ли? Ако сте започнали да остарявате, запитайте се, защо сте остарели. И най-после запитайте се: доволни ли сте?
Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се, защо не сте доволни.
Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари. Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи. Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие. Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи. - Не, и красотата не дава щастието.
към втори вариант >>
Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.
(втори вариант)
Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар ще управляваш сам, без да те знае някой. Питам: Какво ще ти дадат хората, ако си цар? - Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове.
Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.
към втори вариант >>
Това не е култура, така не се говори.
(втори вариант)
Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат? Майката е виновна, тя дава лош пример. От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна. Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син. Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае.
Това не е култура, така не се говори.
Това са заинтересувани хора. Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня. Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш. А да станеш игра на другите, никога! Така трябва да каже бащата на дъщеря си.
към втори вариант >>
Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари.
(втори вариант)
Запитайте се, ще остареете ли? Ако сте започнали да остарявате, запитайте се, защо сте остарели. И най-после запитайте се: доволни ли сте? Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се, защо не сте доволни.
Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари.
Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи. Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие. Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи. - Не, и красотата не дава щастието. Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината.
към втори вариант >>
При сегашния строй, кой в света е щастлив?
(втори вариант)
При сегашния строй, кой в света е щастлив?
Ако вземете дома, семейството, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам: Колко семейства днес са щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак или не. Казвам: днес и това учреждение е изгубило своята стойност! Защо? - Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени.
към втори вариант >>
Това са заинтересувани хора.
(втори вариант)
Майката е виновна, тя дава лош пример. От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна. Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син. Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае. Това не е култура, така не се говори.
Това са заинтересувани хора.
Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня. Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш. А да станеш игра на другите, никога! Така трябва да каже бащата на дъщеря си. А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг.
към втори вариант >>
Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи.
(втори вариант)
Запитайте се, ще остареете ли? Ако сте започнали да остарявате, запитайте се, защо сте остарели. И най-после запитайте се: доволни ли сте? Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се, защо не сте доволни. Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари.
Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи.
Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие. Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи. - Не, и красотата не дава щастието. Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината. Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува.
към втори вариант >>
Ако вземете дома, семейството, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам: Колко семейства днес са щастливи?
(втори вариант)
При сегашния строй, кой в света е щастлив?
Ако вземете дома, семейството, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам: Колко семейства днес са щастливи?
Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак или не. Казвам: днес и това учреждение е изгубило своята стойност! Защо? - Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка.
към втори вариант >>
Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня.
(втори вариант)
От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна. Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син. Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае. Това не е култура, така не се говори. Това са заинтересувани хора.
Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня.
Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш. А да станеш игра на другите, никога! Така трябва да каже бащата на дъщеря си. А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг. И бащата прави същото.
към втори вариант >>
Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие.
(втори вариант)
Ако сте започнали да остарявате, запитайте се, защо сте остарели. И най-после запитайте се: доволни ли сте? Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се, защо не сте доволни. Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари. Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи.
Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие.
Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи. - Не, и красотата не дава щастието. Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината. Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува. Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина?
към втори вариант >>
Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак или не.
(втори вариант)
При сегашния строй, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, семейството, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам: Колко семейства днес са щастливи?
Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак или не.
Казвам: днес и това учреждение е изгубило своята стойност! Защо? - Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: Баща съм!
към втори вариант >>
Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш.
(втори вариант)
Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син. Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае. Това не е култура, така не се говори. Това са заинтересувани хора. Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня.
Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш.
А да станеш игра на другите, никога! Така трябва да каже бащата на дъщеря си. А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг. И бащата прави същото. Това не е възпитание!
към втори вариант >>
Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи.
(втори вариант)
И най-после запитайте се: доволни ли сте? Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се, защо не сте доволни. Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари. Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи. Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие.
Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи.
- Не, и красотата не дава щастието. Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината. Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува. Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина? - Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара.
към втори вариант >>
Казвам: днес и това учреждение е изгубило своята стойност!
(втори вариант)
При сегашния строй, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, семейството, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам: Колко семейства днес са щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак или не.
Казвам: днес и това учреждение е изгубило своята стойност!
Защо? - Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: Баща съм! Майката казва: Майка съм!
към втори вариант >>
А да станеш игра на другите, никога!
(втори вариант)
Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае. Това не е култура, така не се говори. Това са заинтересувани хора. Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня. Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш.
А да станеш игра на другите, никога!
Така трябва да каже бащата на дъщеря си. А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг. И бащата прави същото. Това не е възпитание! Ново възпитание трябва на човечеството!
към втори вариант >>
- Не, и красотата не дава щастието.
(втори вариант)
Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се, защо не сте доволни. Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари. Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи. Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие. Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи.
- Не, и красотата не дава щастието.
Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината. Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува. Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина? - Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара. И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи.
към втори вариант >>
Защо?
(втори вариант)
При сегашния строй, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, семейството, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам: Колко семейства днес са щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак или не. Казвам: днес и това учреждение е изгубило своята стойност!
Защо?
- Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: Баща съм! Майката казва: Майка съм! Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече.
към втори вариант >>
Така трябва да каже бащата на дъщеря си.
(втори вариант)
Това не е култура, така не се говори. Това са заинтересувани хора. Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня. Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш. А да станеш игра на другите, никога!
Така трябва да каже бащата на дъщеря си.
А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг. И бащата прави същото. Това не е възпитание! Ново възпитание трябва на човечеството! И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая.
към втори вариант >>
Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината.
(втори вариант)
Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари. Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи. Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие. Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи. - Не, и красотата не дава щастието.
Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината.
Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува. Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина? - Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара. И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи. Казвате: Откъде да намерим тези пари?
към втори вариант >>
- Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени.
(втори вариант)
При сегашния строй, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, семейството, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам: Колко семейства днес са щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак или не. Казвам: днес и това учреждение е изгубило своята стойност! Защо?
- Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени.
Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: Баща съм! Майката казва: Майка съм! Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил?
към втори вариант >>
А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг.
(втори вариант)
Това са заинтересувани хора. Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня. Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш. А да станеш игра на другите, никога! Така трябва да каже бащата на дъщеря си.
А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг.
И бащата прави същото. Това не е възпитание! Ново възпитание трябва на човечеството! И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга.
към втори вариант >>
Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува.
(втори вариант)
Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи. Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие. Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи. - Не, и красотата не дава щастието. Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината.
Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува.
Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина? - Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара. И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи. Казвате: Откъде да намерим тези пари? - Не, вие не говорите истината.
към втори вариант >>
Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка.
(втори вариант)
Ако вземете дома, семейството, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам: Колко семейства днес са щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак или не. Казвам: днес и това учреждение е изгубило своята стойност! Защо? - Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени.
Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка.
Бащата казва: Баща съм! Майката казва: Майка съм! Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? - Казваш: Родих ги да спасят отечеството си.
към втори вариант >>
И бащата прави същото.
(втори вариант)
Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня. Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш. А да станеш игра на другите, никога! Така трябва да каже бащата на дъщеря си. А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг.
И бащата прави същото.
Това не е възпитание! Ново възпитание трябва на човечеството! И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим.
към втори вариант >>
Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина?
(втори вариант)
Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие. Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи. - Не, и красотата не дава щастието. Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината. Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува.
Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина?
- Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара. И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи. Казвате: Откъде да намерим тези пари? - Не, вие не говорите истината. В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници.
към втори вариант >>
Бащата казва: Баща съм!
(втори вариант)
Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак или не. Казвам: днес и това учреждение е изгубило своята стойност! Защо? - Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка.
Бащата казва: Баща съм!
Майката казва: Майка съм! Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? - Казваш: Родих ги да спасят отечеството си. - Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си?
към втори вариант >>
Това не е възпитание!
(втори вариант)
Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш. А да станеш игра на другите, никога! Така трябва да каже бащата на дъщеря си. А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг. И бащата прави същото.
Това не е възпитание!
Ново възпитание трябва на човечеството! И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим. Къде са живите тояги?
към втори вариант >>
- Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара.
(втори вариант)
Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи. - Не, и красотата не дава щастието. Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината. Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува. Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина?
- Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара.
И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи. Казвате: Откъде да намерим тези пари? - Не, вие не говорите истината. В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници. Аз не съм от тези, които се лъжат.
към втори вариант >>
Майката казва: Майка съм!
(втори вариант)
Казвам: днес и това учреждение е изгубило своята стойност! Защо? - Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: Баща съм!
Майката казва: Майка съм!
Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? - Казваш: Родих ги да спасят отечеството си. - Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха.
към втори вариант >>
Ново възпитание трябва на човечеството!
(втори вариант)
А да станеш игра на другите, никога! Така трябва да каже бащата на дъщеря си. А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг. И бащата прави същото. Това не е възпитание!
Ново възпитание трябва на човечеството!
И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим. Къде са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, това е просветеният човешки ум.
към втори вариант >>
И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи.
(втори вариант)
- Не, и красотата не дава щастието. Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината. Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува. Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина? - Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара.
И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи.
Казвате: Откъде да намерим тези пари? - Не, вие не говорите истината. В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници. Аз не съм от тези, които се лъжат. Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат.
към втори вариант >>
Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече.
(втори вариант)
Защо? - Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: Баща съм! Майката казва: Майка съм!
Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече.
След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? - Казваш: Родих ги да спасят отечеството си. - Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха. В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители.
към втори вариант >>
И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая.
(втори вариант)
Така трябва да каже бащата на дъщеря си. А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг. И бащата прави същото. Това не е възпитание! Ново възпитание трябва на човечеството!
И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая.
Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим. Къде са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, това е просветеният човешки ум. Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека.
към втори вариант >>
Казвате: Откъде да намерим тези пари?
(втори вариант)
Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината. Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува. Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина? - Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара. И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи.
Казвате: Откъде да намерим тези пари?
- Не, вие не говорите истината. В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници. Аз не съм от тези, които се лъжат. Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат. Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси.
към втори вариант >>
След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил?
(втори вариант)
- Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: Баща съм! Майката казва: Майка съм! Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече.
След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил?
- Казваш: Родих ги да спасят отечеството си. - Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха. В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители. Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените?
към втори вариант >>
Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга.
(втори вариант)
А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг. И бащата прави същото. Това не е възпитание! Ново възпитание трябва на човечеството! И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая.
Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга.
За сухите тояги ние не говорим. Къде са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, това е просветеният човешки ум. Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека. Тъй щото, аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият.
към втори вариант >>
- Не, вие не говорите истината.
(втори вариант)
Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува. Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина? - Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара. И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи. Казвате: Откъде да намерим тези пари?
- Не, вие не говорите истината.
В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници. Аз не съм от тези, които се лъжат. Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат. Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси. Не, не се лъжете!
към втори вариант >>
- Казваш: Родих ги да спасят отечеството си.
(втори вариант)
Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: Баща съм! Майката казва: Майка съм! Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил?
- Казваш: Родих ги да спасят отечеството си.
- Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха. В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители. Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил?
към втори вариант >>
За сухите тояги ние не говорим.
(втори вариант)
И бащата прави същото. Това не е възпитание! Ново възпитание трябва на човечеството! И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга.
За сухите тояги ние не говорим.
Къде са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, това е просветеният човешки ум. Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека. Тъй щото, аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият. Дай на човека такъв съвет, че той да каже: Много добър съвет ми даде!
към втори вариант >>
В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници.
(втори вариант)
Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина? - Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара. И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи. Казвате: Откъде да намерим тези пари? - Не, вие не говорите истината.
В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници.
Аз не съм от тези, които се лъжат. Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат. Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси. Не, не се лъжете! Всичко може да направите, но не можете да ме излъжете.
към втори вариант >>
- Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си?
(втори вариант)
Бащата казва: Баща съм! Майката казва: Майка съм! Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? - Казваш: Родих ги да спасят отечеството си.
- Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си?
Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха. В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители. Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил?
към втори вариант >>
Къде са живите тояги?
(втори вариант)
Това не е възпитание! Ново възпитание трябва на човечеството! И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим.
Къде са живите тояги?
Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, това е просветеният човешки ум. Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека. Тъй щото, аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият. Дай на човека такъв съвет, че той да каже: Много добър съвет ми даде!
към втори вариант >>
Аз не съм от тези, които се лъжат.
(втори вариант)
- Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара. И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи. Казвате: Откъде да намерим тези пари? - Не, вие не говорите истината. В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници.
Аз не съм от тези, които се лъжат.
Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат. Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси. Не, не се лъжете! Всичко може да направите, но не можете да ме излъжете. Ето какво аз разбирам, че мога да ви дам тази наука при условие да ми дадете 500 милиона долара.
към втори вариант >>
Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха.
(втори вариант)
Майката казва: Майка съм! Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? - Казваш: Родих ги да спасят отечеството си. - Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си?
Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха.
В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители. Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война.
към втори вариант >>
Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, това е просветеният човешки ум.
(втори вариант)
Ново възпитание трябва на човечеството! И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим. Къде са живите тояги?
Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, това е просветеният човешки ум.
Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека. Тъй щото, аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият. Дай на човека такъв съвет, че той да каже: Много добър съвет ми даде!
към втори вариант >>
Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат.
(втори вариант)
И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи. Казвате: Откъде да намерим тези пари? - Не, вие не говорите истината. В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници. Аз не съм от тези, които се лъжат.
Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат.
Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси. Не, не се лъжете! Всичко може да направите, но не можете да ме излъжете. Ето какво аз разбирам, че мога да ви дам тази наука при условие да ми дадете 500 милиона долара. Ако вие с мене можете да споделите закона на Любовта, на живота, както аз го споделям и ако можете с мене да споделите светлината, както аз я разбирам и ако сте готови с мене да споделите Истината, както аз я разбирам, готов съм да ви дам половината от това, което имам.
към втори вариант >>
В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители.
(втори вариант)
Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? - Казваш: Родих ги да спасят отечеството си. - Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха.
В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители.
Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода.
към втори вариант >>
Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека.
(втори вариант)
И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим. Къде са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, това е просветеният човешки ум.
Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека.
Тъй щото, аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият. Дай на човека такъв съвет, че той да каже: Много добър съвет ми даде!
към втори вариант >>
Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси.
(втори вариант)
Казвате: Откъде да намерим тези пари? - Не, вие не говорите истината. В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници. Аз не съм от тези, които се лъжат. Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат.
Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси.
Не, не се лъжете! Всичко може да направите, но не можете да ме излъжете. Ето какво аз разбирам, че мога да ви дам тази наука при условие да ми дадете 500 милиона долара. Ако вие с мене можете да споделите закона на Любовта, на живота, както аз го споделям и ако можете с мене да споделите светлината, както аз я разбирам и ако сте готови с мене да споделите Истината, както аз я разбирам, готов съм да ви дам половината от това, което имам.
към втори вариант >>
Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените?
(втори вариант)
След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? - Казваш: Родих ги да спасят отечеството си. - Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха. В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители.
Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените?
Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея.
към втори вариант >>
Тъй щото, аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият.
(втори вариант)
Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим. Къде са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, това е просветеният човешки ум. Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека.
Тъй щото, аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият.
Дай на човека такъв съвет, че той да каже: Много добър съвет ми даде!
към втори вариант >>
Не, не се лъжете!
(втори вариант)
- Не, вие не говорите истината. В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници. Аз не съм от тези, които се лъжат. Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат. Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси.
Не, не се лъжете!
Всичко може да направите, но не можете да ме излъжете. Ето какво аз разбирам, че мога да ви дам тази наука при условие да ми дадете 500 милиона долара. Ако вие с мене можете да споделите закона на Любовта, на живота, както аз го споделям и ако можете с мене да споделите светлината, както аз я разбирам и ако сте готови с мене да споделите Истината, както аз я разбирам, готов съм да ви дам половината от това, което имам.
към втори вариант >>
Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил?
(втори вариант)
- Казваш: Родих ги да спасят отечеството си. - Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха. В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители. Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените?
Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил?
Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив.
към втори вариант >>
Дай на човека такъв съвет, че той да каже: Много добър съвет ми даде!
(втори вариант)
За сухите тояги ние не говорим. Къде са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, това е просветеният човешки ум. Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека. Тъй щото, аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият.
Дай на човека такъв съвет, че той да каже: Много добър съвет ми даде!
към втори вариант >>
Всичко може да направите, но не можете да ме излъжете.
(втори вариант)
В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници. Аз не съм от тези, които се лъжат. Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат. Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси. Не, не се лъжете!
Всичко може да направите, но не можете да ме излъжете.
Ето какво аз разбирам, че мога да ви дам тази наука при условие да ми дадете 500 милиона долара. Ако вие с мене можете да споделите закона на Любовта, на живота, както аз го споделям и ако можете с мене да споделите светлината, както аз я разбирам и ако сте готови с мене да споделите Истината, както аз я разбирам, готов съм да ви дам половината от това, което имам.
към втори вариант >>
Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил?
(втори вариант)
- Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха. В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители. Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил?
Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил?
Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега, това са две становища.
към втори вариант >>
Този е мирът, който сега ще се внесе.
(втори вариант)
Този е мирът, който сега ще се внесе.
Това е най- доброто. Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога в известни свещени моменти ни говори: Не постъпваш добре! И тогава ти си кажеш в себе си: Не постъпвам както трябва.
към втори вариант >>
Ето какво аз разбирам, че мога да ви дам тази наука при условие да ми дадете 500 милиона долара.
(втори вариант)
Аз не съм от тези, които се лъжат. Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат. Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси. Не, не се лъжете! Всичко може да направите, но не можете да ме излъжете.
Ето какво аз разбирам, че мога да ви дам тази наука при условие да ми дадете 500 милиона долара.
Ако вие с мене можете да споделите закона на Любовта, на живота, както аз го споделям и ако можете с мене да споделите светлината, както аз я разбирам и ако сте готови с мене да споделите Истината, както аз я разбирам, готов съм да ви дам половината от това, което имам.
към втори вариант >>
Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война.
(втори вариант)
Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха. В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители. Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил?
Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война.
Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега, това са две становища. но има една опасност в тях.
към втори вариант >>
Това е най- доброто.
(втори вариант)
Този е мирът, който сега ще се внесе.
Това е най- доброто.
Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога в известни свещени моменти ни говори: Не постъпваш добре! И тогава ти си кажеш в себе си: Не постъпвам както трябва. Не сте ли чували този вътрешен глас?
към втори вариант >>
Ако вие с мене можете да споделите закона на Любовта, на живота, както аз го споделям и ако можете с мене да споделите светлината, както аз я разбирам и ако сте готови с мене да споделите Истината, както аз я разбирам, готов съм да ви дам половината от това, което имам.
(втори вариант)
Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат. Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси. Не, не се лъжете! Всичко може да направите, но не можете да ме излъжете. Ето какво аз разбирам, че мога да ви дам тази наука при условие да ми дадете 500 милиона долара.
Ако вие с мене можете да споделите закона на Любовта, на живота, както аз го споделям и ако можете с мене да споделите светлината, както аз я разбирам и ако сте готови с мене да споделите Истината, както аз я разбирам, готов съм да ви дам половината от това, което имам.
към втори вариант >>
Човек трябва да воюва за своята свобода.
(втори вариант)
В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители. Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война.
Човек трябва да воюва за своята свобода.
Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега, това са две становища. но има една опасност в тях. Понякога ние като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята.
към втори вариант >>
Бог иска да ни научи на него.
(втори вариант)
Този е мирът, който сега ще се внесе. Това е най- доброто.
Бог иска да ни научи на него.
Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога в известни свещени моменти ни говори: Не постъпваш добре! И тогава ти си кажеш в себе си: Не постъпвам както трябва. Не сте ли чували този вътрешен глас? Вие искате да ви проговори Бог, но Той вътре във вас ви казва: Не постъпваш право!
към втори вариант >>
Като казвам да споделите с мене, разбирам с всички живи същества.
(втори вариант)
Като казвам да споделите с мене, разбирам с всички живи същества.
Като казвам, че не можете да ме излъжеше, ето какво разбирам: всеки, който се е опитал да ме излъже само в едно отношение и ръцете и краката му са се вцепенявали и той се е простирал на земята, докато се разкае. Следователно, не се позволява да се лъже в този свят! Лъжата, това е адът. Злото и лъжата в света са основа на всички наши нещастия. Основата на щастието в бъдещата култура, това е доброто и истината.
към втори вариант >>
Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея.
(втори вариант)
Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода.
Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея.
Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега, това са две становища. но има една опасност в тях. Понякога ние като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Това са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто, по хиляда и повече души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, за да служат на Бога.
към втори вариант >>
Има нещо у човека, което му говори.
(втори вариант)
Този е мирът, който сега ще се внесе. Това е най- доброто. Бог иска да ни научи на него.
Има нещо у човека, което му говори.
Бог всякога в известни свещени моменти ни говори: Не постъпваш добре! И тогава ти си кажеш в себе си: Не постъпвам както трябва. Не сте ли чували този вътрешен глас? Вие искате да ви проговори Бог, но Той вътре във вас ви казва: Не постъпваш право! Вие търсите Бога някъде отвън.
към втори вариант >>
Като казвам, че не можете да ме излъжеше, ето какво разбирам: всеки, който се е опитал да ме излъже само в едно отношение и ръцете и краката му са се вцепенявали и той се е простирал на земята, докато се разкае.
(втори вариант)
Като казвам да споделите с мене, разбирам с всички живи същества.
Като казвам, че не можете да ме излъжеше, ето какво разбирам: всеки, който се е опитал да ме излъже само в едно отношение и ръцете и краката му са се вцепенявали и той се е простирал на земята, докато се разкае.
Следователно, не се позволява да се лъже в този свят! Лъжата, това е адът. Злото и лъжата в света са основа на всички наши нещастия. Основата на щастието в бъдещата култура, това е доброто и истината. Доброто и истината ще ви направят свободни!
към втори вариант >>
Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив.
(втори вариант)
Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея.
Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив.
Сега, това са две становища. но има една опасност в тях. Понякога ние като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Това са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто, по хиляда и повече души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, за да служат на Бога. Но това не е служене на Бога.
към втори вариант >>
Бог всякога в известни свещени моменти ни говори: Не постъпваш добре!
(втори вариант)
Този е мирът, който сега ще се внесе. Това е най- доброто. Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори.
Бог всякога в известни свещени моменти ни говори: Не постъпваш добре!
И тогава ти си кажеш в себе си: Не постъпвам както трябва. Не сте ли чували този вътрешен глас? Вие искате да ви проговори Бог, но Той вътре във вас ви казва: Не постъпваш право! Вие търсите Бога някъде отвън. Вие мислите, че сте богати, силни, че можете да постъпвате с хората както искате, но утре ще станете слаби, ще изгубите богатството си и ще се намерите в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които сте постъпвали несправедливо.
към втори вариант >>
Следователно, не се позволява да се лъже в този свят!
(втори вариант)
Като казвам да споделите с мене, разбирам с всички живи същества. Като казвам, че не можете да ме излъжеше, ето какво разбирам: всеки, който се е опитал да ме излъже само в едно отношение и ръцете и краката му са се вцепенявали и той се е простирал на земята, докато се разкае.
Следователно, не се позволява да се лъже в този свят!
Лъжата, това е адът. Злото и лъжата в света са основа на всички наши нещастия. Основата на щастието в бъдещата култура, това е доброто и истината. Доброто и истината ще ви направят свободни! Доброто ще внесе живота във вас.
към втори вариант >>
Сега, това са две становища.
(втори вариант)
Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив.
Сега, това са две становища.
но има една опасност в тях. Понякога ние като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Това са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто, по хиляда и повече души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, за да служат на Бога. Но това не е служене на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служене на Бога.
към втори вариант >>
И тогава ти си кажеш в себе си: Не постъпвам както трябва.
(втори вариант)
Този е мирът, който сега ще се внесе. Това е най- доброто. Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога в известни свещени моменти ни говори: Не постъпваш добре!
И тогава ти си кажеш в себе си: Не постъпвам както трябва.
Не сте ли чували този вътрешен глас? Вие искате да ви проговори Бог, но Той вътре във вас ви казва: Не постъпваш право! Вие търсите Бога някъде отвън. Вие мислите, че сте богати, силни, че можете да постъпвате с хората както искате, но утре ще станете слаби, ще изгубите богатството си и ще се намерите в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които сте постъпвали несправедливо. Пак нещо ви говори: Не постъпваш справедливо, самоотречи се.
към втори вариант >>
Лъжата, това е адът.
(втори вариант)
Като казвам да споделите с мене, разбирам с всички живи същества. Като казвам, че не можете да ме излъжеше, ето какво разбирам: всеки, който се е опитал да ме излъже само в едно отношение и ръцете и краката му са се вцепенявали и той се е простирал на земята, докато се разкае. Следователно, не се позволява да се лъже в този свят!
Лъжата, това е адът.
Злото и лъжата в света са основа на всички наши нещастия. Основата на щастието в бъдещата култура, това е доброто и истината. Доброто и истината ще ви направят свободни! Доброто ще внесе живота във вас. Ако направите опит в това отношение, вашият живот ще се измени и вие ще постигнете това, което желаете в света.
към втори вариант >>
но има една опасност в тях.
(втори вариант)
Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега, това са две становища.
но има една опасност в тях.
Понякога ние като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Това са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто, по хиляда и повече души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, за да служат на Бога. Но това не е служене на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служене на Бога. Това е една духовна казарма!
към втори вариант >>
Не сте ли чували този вътрешен глас?
(втори вариант)
Това е най- доброто. Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога в известни свещени моменти ни говори: Не постъпваш добре! И тогава ти си кажеш в себе си: Не постъпвам както трябва.
Не сте ли чували този вътрешен глас?
Вие искате да ви проговори Бог, но Той вътре във вас ви казва: Не постъпваш право! Вие търсите Бога някъде отвън. Вие мислите, че сте богати, силни, че можете да постъпвате с хората както искате, но утре ще станете слаби, ще изгубите богатството си и ще се намерите в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които сте постъпвали несправедливо. Пак нещо ви говори: Не постъпваш справедливо, самоотречи се. Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: Иди да се примириш с този човек.
към втори вариант >>
Злото и лъжата в света са основа на всички наши нещастия.
(втори вариант)
Като казвам да споделите с мене, разбирам с всички живи същества. Като казвам, че не можете да ме излъжеше, ето какво разбирам: всеки, който се е опитал да ме излъже само в едно отношение и ръцете и краката му са се вцепенявали и той се е простирал на земята, докато се разкае. Следователно, не се позволява да се лъже в този свят! Лъжата, това е адът.
Злото и лъжата в света са основа на всички наши нещастия.
Основата на щастието в бъдещата култура, това е доброто и истината. Доброто и истината ще ви направят свободни! Доброто ще внесе живота във вас. Ако направите опит в това отношение, вашият живот ще се измени и вие ще постигнете това, което желаете в света. Ако успеете да реализирате поне половината от вашите желания, това е достатъчно.
към втори вариант >>
Понякога ние като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята.
(втори вариант)
Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега, това са две становища. но има една опасност в тях.
Понякога ние като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята.
Това са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто, по хиляда и повече души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, за да служат на Бога. Но това не е служене на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служене на Бога. Това е една духовна казарма! Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат.
към втори вариант >>
НАГОРЕ