НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
644
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
644
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пътищата на природата
,
МОК
, София, 3.1.1930г.,
Ако свинята е лоша, защо употребяват нейното месо?
(втори вариант)
Сега ние се отдалечаваме. Хората се отвращават от формата на свинята, а употребяват нейната масчица и нейното месо.
Ако свинята е лоша, защо употребяват нейното месо?
Някои казват: “Свинщина.” Кое е свинското у свинята? Па даже и вие, какво разбирате под “свинщина”? (По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами човекът в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята? Запример свинята никога няма да яде боб. Тя го намира за опасно.
към втори вариант >>
Но ние виждаме у нея една последователност в типовете.
(втори вариант)
В природата е даден един опит, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми хиляди са направени, докато най-после природата е дошла до последния модел, човешкото лице. И тя още мисли и създава нови типове. И всякога прави още по едно малко преобразувание в човешкото лице. Кои са сега причините, които я заставят да направи този опит? Най-първо ние мислим, че тя е разумна и трябва веднъж тя да начертае опита си и да свърши.
Но ние виждаме у нея една последователност в типовете.
към втори вариант >>
Някои казват: “Свинщина.” Кое е свинското у свинята?
(втори вариант)
Сега ние се отдалечаваме. Хората се отвращават от формата на свинята, а употребяват нейната масчица и нейното месо. Ако свинята е лоша, защо употребяват нейното месо?
Някои казват: “Свинщина.” Кое е свинското у свинята?
Па даже и вие, какво разбирате под “свинщина”? (По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами човекът в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята? Запример свинята никога няма да яде боб. Тя го намира за опасно. А човек яде боб.
към втори вариант >>
Какво можем да заключим от това?
(втори вариант)
Какво можем да заключим от това?
Има една българска поговорка: всяко нещо на времето бива. Значи, които са правили лицата на животните, се различават от онези, които са създали човешкото лице. Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити. Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен. След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде.
към втори вариант >>
Па даже и вие, какво разбирате под “свинщина”?
(втори вариант)
Сега ние се отдалечаваме. Хората се отвращават от формата на свинята, а употребяват нейната масчица и нейното месо. Ако свинята е лоша, защо употребяват нейното месо? Някои казват: “Свинщина.” Кое е свинското у свинята?
Па даже и вие, какво разбирате под “свинщина”?
(По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами човекът в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята? Запример свинята никога няма да яде боб. Тя го намира за опасно. А човек яде боб. Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си.
към втори вариант >>
Има една българска поговорка: всяко нещо на времето бива.
(втори вариант)
Какво можем да заключим от това?
Има една българска поговорка: всяко нещо на времето бива.
Значи, които са правили лицата на животните, се различават от онези, които са създали човешкото лице. Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити. Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен. След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде. При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение.
към втори вариант >>
(По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами човекът в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята?
(втори вариант)
Сега ние се отдалечаваме. Хората се отвращават от формата на свинята, а употребяват нейната масчица и нейното месо. Ако свинята е лоша, защо употребяват нейното месо? Някои казват: “Свинщина.” Кое е свинското у свинята? Па даже и вие, какво разбирате под “свинщина”?
(По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами човекът в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята?
Запример свинята никога няма да яде боб. Тя го намира за опасно. А човек яде боб. Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си. Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма.
към втори вариант >>
Значи, които са правили лицата на животните, се различават от онези, които са създали човешкото лице.
(втори вариант)
Какво можем да заключим от това? Има една българска поговорка: всяко нещо на времето бива.
Значи, които са правили лицата на животните, се различават от онези, които са създали човешкото лице.
Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити. Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен. След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде. При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение. Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута.
към втори вариант >>
Запример свинята никога няма да яде боб.
(втори вариант)
Хората се отвращават от формата на свинята, а употребяват нейната масчица и нейното месо. Ако свинята е лоша, защо употребяват нейното месо? Някои казват: “Свинщина.” Кое е свинското у свинята? Па даже и вие, какво разбирате под “свинщина”? (По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами човекът в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята?
Запример свинята никога няма да яде боб.
Тя го намира за опасно. А човек яде боб. Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си. Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма. При това свините са извършили много важна работа вътре в природата.
към втори вариант >>
Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити.
(втори вариант)
Какво можем да заключим от това? Има една българска поговорка: всяко нещо на времето бива. Значи, които са правили лицата на животните, се различават от онези, които са създали човешкото лице.
Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити.
Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен. След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде. При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение. Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута. Като бутнеш една динамическа машина, какво става?
към втори вариант >>
Тя го намира за опасно.
(втори вариант)
Ако свинята е лоша, защо употребяват нейното месо? Някои казват: “Свинщина.” Кое е свинското у свинята? Па даже и вие, какво разбирате под “свинщина”? (По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами човекът в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята? Запример свинята никога няма да яде боб.
Тя го намира за опасно.
А човек яде боб. Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си. Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма. При това свините са извършили много важна работа вътре в природата. Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини.
към втори вариант >>
Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен.
(втори вариант)
Какво можем да заключим от това? Има една българска поговорка: всяко нещо на времето бива. Значи, които са правили лицата на животните, се различават от онези, които са създали човешкото лице. Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити.
Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен.
След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде. При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение. Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута. Като бутнеш една динамическа машина, какво става? И обратното е вярно.
към втори вариант >>
А човек яде боб.
(втори вариант)
Някои казват: “Свинщина.” Кое е свинското у свинята? Па даже и вие, какво разбирате под “свинщина”? (По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами човекът в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята? Запример свинята никога няма да яде боб. Тя го намира за опасно.
А човек яде боб.
Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си. Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма. При това свините са извършили много важна работа вътре в природата. Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини. Че те първоначално са служили като служители, като агрономи.
към втори вариант >>
След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде.
(втори вариант)
Какво можем да заключим от това? Има една българска поговорка: всяко нещо на времето бива. Значи, които са правили лицата на животните, се различават от онези, които са създали човешкото лице. Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити. Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен.
След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде.
При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение. Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута. Като бутнеш една динамическа машина, какво става? И обратното е вярно. Неразположен си, седиш, мислиш, ставаш най-после и се бутнеш някъде, веднага ти дойде една нова мисъл, станеш весел, казваш: “Разреших си въпроса.” Има едно място, като бутнеш там, и въпросите се разрешават.
към втори вариант >>
Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си.
(втори вариант)
Па даже и вие, какво разбирате под “свинщина”? (По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами човекът в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята? Запример свинята никога няма да яде боб. Тя го намира за опасно. А човек яде боб.
Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си.
Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма. При това свините са извършили много важна работа вътре в природата. Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини. Че те първоначално са служили като служители, като агрономи. Значи те са били помощници на природата.
към втори вариант >>
При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение.
(втори вариант)
Има една българска поговорка: всяко нещо на времето бива. Значи, които са правили лицата на животните, се различават от онези, които са създали човешкото лице. Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити. Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен. След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде.
При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение.
Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута. Като бутнеш една динамическа машина, какво става? И обратното е вярно. Неразположен си, седиш, мислиш, ставаш най-после и се бутнеш някъде, веднага ти дойде една нова мисъл, станеш весел, казваш: “Разреших си въпроса.” Има едно място, като бутнеш там, и въпросите се разрешават. И оттам насетне потекат добрите мисли.
към втори вариант >>
Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма.
(втори вариант)
(По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами човекът в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята? Запример свинята никога няма да яде боб. Тя го намира за опасно. А човек яде боб. Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си.
Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма.
При това свините са извършили много важна работа вътре в природата. Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини. Че те първоначално са служили като служители, като агрономи. Значи те са били помощници на природата. Където падне някоя семка, те ще я заровят.
към втори вариант >>
Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута.
(втори вариант)
Значи, които са правили лицата на животните, се различават от онези, които са създали човешкото лице. Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити. Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен. След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде. При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение.
Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута.
Като бутнеш една динамическа машина, какво става? И обратното е вярно. Неразположен си, седиш, мислиш, ставаш най-после и се бутнеш някъде, веднага ти дойде една нова мисъл, станеш весел, казваш: “Разреших си въпроса.” Има едно място, като бутнеш там, и въпросите се разрешават. И оттам насетне потекат добрите мисли. Казваш: “Колко съм бил глупав, но като се бутнах там, много лесно стават тия работи.” Вие имате само последствията, но не знаете къде беше това място, отдето се даде това направление и отдето дойдоха всичките ваши добри мисли.
към втори вариант >>
При това свините са извършили много важна работа вътре в природата.
(втори вариант)
Запример свинята никога няма да яде боб. Тя го намира за опасно. А човек яде боб. Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си. Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма.
При това свините са извършили много важна работа вътре в природата.
Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини. Че те първоначално са служили като служители, като агрономи. Значи те са били помощници на природата. Където падне някоя семка, те ще я заровят. Тук-там навсякъде заравят.
към втори вариант >>
Като бутнеш една динамическа машина, какво става?
(втори вариант)
Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити. Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен. След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде. При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение. Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута.
Като бутнеш една динамическа машина, какво става?
И обратното е вярно. Неразположен си, седиш, мислиш, ставаш най-после и се бутнеш някъде, веднага ти дойде една нова мисъл, станеш весел, казваш: “Разреших си въпроса.” Има едно място, като бутнеш там, и въпросите се разрешават. И оттам насетне потекат добрите мисли. Казваш: “Колко съм бил глупав, но като се бутнах там, много лесно стават тия работи.” Вие имате само последствията, но не знаете къде беше това място, отдето се даде това направление и отдето дойдоха всичките ваши добри мисли.
към втори вариант >>
Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини.
(втори вариант)
Тя го намира за опасно. А човек яде боб. Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си. Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма. При това свините са извършили много важна работа вътре в природата.
Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини.
Че те първоначално са служили като служители, като агрономи. Значи те са били помощници на природата. Където падне някоя семка, те ще я заровят. Тук-там навсякъде заравят. И хиляди, и милиони дървета са израснали по причина на тях.
към втори вариант >>
И обратното е вярно.
(втори вариант)
Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен. След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде. При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение. Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута. Като бутнеш една динамическа машина, какво става?
И обратното е вярно.
Неразположен си, седиш, мислиш, ставаш най-после и се бутнеш някъде, веднага ти дойде една нова мисъл, станеш весел, казваш: “Разреших си въпроса.” Има едно място, като бутнеш там, и въпросите се разрешават. И оттам насетне потекат добрите мисли. Казваш: “Колко съм бил глупав, но като се бутнах там, много лесно стават тия работи.” Вие имате само последствията, но не знаете къде беше това място, отдето се даде това направление и отдето дойдоха всичките ваши добри мисли.
към втори вариант >>
Че те първоначално са служили като служители, като агрономи.
(втори вариант)
А човек яде боб. Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си. Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма. При това свините са извършили много важна работа вътре в природата. Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини.
Че те първоначално са служили като служители, като агрономи.
Значи те са били помощници на природата. Където падне някоя семка, те ще я заровят. Тук-там навсякъде заравят. И хиляди, и милиони дървета са израснали по причина на тях. Значи в природата те са завземали много хубава служба.
към втори вариант >>
Неразположен си, седиш, мислиш, ставаш най-после и се бутнеш някъде, веднага ти дойде една нова мисъл, станеш весел, казваш: “Разреших си въпроса.” Има едно място, като бутнеш там, и въпросите се разрешават.
(втори вариант)
След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде. При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение. Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута. Като бутнеш една динамическа машина, какво става? И обратното е вярно.
Неразположен си, седиш, мислиш, ставаш най-после и се бутнеш някъде, веднага ти дойде една нова мисъл, станеш весел, казваш: “Разреших си въпроса.” Има едно място, като бутнеш там, и въпросите се разрешават.
И оттам насетне потекат добрите мисли. Казваш: “Колко съм бил глупав, но като се бутнах там, много лесно стават тия работи.” Вие имате само последствията, но не знаете къде беше това място, отдето се даде това направление и отдето дойдоха всичките ваши добри мисли.
към втори вариант >>
Значи те са били помощници на природата.
(втори вариант)
Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си. Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма. При това свините са извършили много важна работа вътре в природата. Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини. Че те първоначално са служили като служители, като агрономи.
Значи те са били помощници на природата.
Където падне някоя семка, те ще я заровят. Тук-там навсякъде заравят. И хиляди, и милиони дървета са израснали по причина на тях. Значи в природата те са завземали много хубава служба. Но в сегашната епоха човек ги е турил в кочината и сега свинете са без служба.
към втори вариант >>
И оттам насетне потекат добрите мисли.
(втори вариант)
При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение. Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута. Като бутнеш една динамическа машина, какво става? И обратното е вярно. Неразположен си, седиш, мислиш, ставаш най-после и се бутнеш някъде, веднага ти дойде една нова мисъл, станеш весел, казваш: “Разреших си въпроса.” Има едно място, като бутнеш там, и въпросите се разрешават.
И оттам насетне потекат добрите мисли.
Казваш: “Колко съм бил глупав, но като се бутнах там, много лесно стават тия работи.” Вие имате само последствията, но не знаете къде беше това място, отдето се даде това направление и отдето дойдоха всичките ваши добри мисли.
към втори вариант >>
Където падне някоя семка, те ще я заровят.
(втори вариант)
Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма. При това свините са извършили много важна работа вътре в природата. Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини. Че те първоначално са служили като служители, като агрономи. Значи те са били помощници на природата.
Където падне някоя семка, те ще я заровят.
Тук-там навсякъде заравят. И хиляди, и милиони дървета са израснали по причина на тях. Значи в природата те са завземали много хубава служба. Но в сегашната епоха човек ги е турил в кочината и сега свинете са без служба. И целия ден свинята ходи в един малък двор и няма какво да прави.
към втори вариант >>
Казваш: “Колко съм бил глупав, но като се бутнах там, много лесно стават тия работи.” Вие имате само последствията, но не знаете къде беше това място, отдето се даде това направление и отдето дойдоха всичките ваши добри мисли.
(втори вариант)
Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута. Като бутнеш една динамическа машина, какво става? И обратното е вярно. Неразположен си, седиш, мислиш, ставаш най-после и се бутнеш някъде, веднага ти дойде една нова мисъл, станеш весел, казваш: “Разреших си въпроса.” Има едно място, като бутнеш там, и въпросите се разрешават. И оттам насетне потекат добрите мисли.
Казваш: “Колко съм бил глупав, но като се бутнах там, много лесно стават тия работи.” Вие имате само последствията, но не знаете къде беше това място, отдето се даде това направление и отдето дойдоха всичките ваши добри мисли.
към втори вариант >>
Тук-там навсякъде заравят.
(втори вариант)
При това свините са извършили много важна работа вътре в природата. Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини. Че те първоначално са служили като служители, като агрономи. Значи те са били помощници на природата. Където падне някоя семка, те ще я заровят.
Тук-там навсякъде заравят.
И хиляди, и милиони дървета са израснали по причина на тях. Значи в природата те са завземали много хубава служба. Но в сегашната епоха човек ги е турил в кочината и сега свинете са без служба. И целия ден свинята ходи в един малък двор и няма какво да прави.
към втори вариант >>
Та от чисто научно гледище не само да се изучава човешкият организъм, не само да се познава характерът, но същевременно тялото е една жива станция, дето човек иде в съприкосновение с целия космос.
(втори вариант)
Та от чисто научно гледище не само да се изучава човешкият организъм, не само да се познава характерът, но същевременно тялото е една жива станция, дето човек иде в съприкосновение с целия космос.
Ти си се бутнал на едно място, дето има отглас от други същества. Нали едно време потъваха гемии, кораби. Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде. И у човека има една радиостанция. Аз казвам, будното съзнание това е станцията.
към втори вариант >>
И хиляди, и милиони дървета са израснали по причина на тях.
(втори вариант)
Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини. Че те първоначално са служили като служители, като агрономи. Значи те са били помощници на природата. Където падне някоя семка, те ще я заровят. Тук-там навсякъде заравят.
И хиляди, и милиони дървета са израснали по причина на тях.
Значи в природата те са завземали много хубава служба. Но в сегашната епоха човек ги е турил в кочината и сега свинете са без служба. И целия ден свинята ходи в един малък двор и няма какво да прави.
към втори вариант >>
Ти си се бутнал на едно място, дето има отглас от други същества.
(втори вариант)
Та от чисто научно гледище не само да се изучава човешкият организъм, не само да се познава характерът, но същевременно тялото е една жива станция, дето човек иде в съприкосновение с целия космос.
Ти си се бутнал на едно място, дето има отглас от други същества.
Нали едно време потъваха гемии, кораби. Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде. И у човека има една радиостанция. Аз казвам, будното съзнание това е станцията. Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции.
към втори вариант >>
Значи в природата те са завземали много хубава служба.
(втори вариант)
Че те първоначално са служили като служители, като агрономи. Значи те са били помощници на природата. Където падне някоя семка, те ще я заровят. Тук-там навсякъде заравят. И хиляди, и милиони дървета са израснали по причина на тях.
Значи в природата те са завземали много хубава служба.
Но в сегашната епоха човек ги е турил в кочината и сега свинете са без служба. И целия ден свинята ходи в един малък двор и няма какво да прави.
към втори вариант >>
Нали едно време потъваха гемии, кораби.
(втори вариант)
Та от чисто научно гледище не само да се изучава човешкият организъм, не само да се познава характерът, но същевременно тялото е една жива станция, дето човек иде в съприкосновение с целия космос. Ти си се бутнал на едно място, дето има отглас от други същества.
Нали едно време потъваха гемии, кораби.
Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде. И у човека има една радиостанция. Аз казвам, будното съзнание това е станцията. Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции. И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят.
към втори вариант >>
Но в сегашната епоха човек ги е турил в кочината и сега свинете са без служба.
(втори вариант)
Значи те са били помощници на природата. Където падне някоя семка, те ще я заровят. Тук-там навсякъде заравят. И хиляди, и милиони дървета са израснали по причина на тях. Значи в природата те са завземали много хубава служба.
Но в сегашната епоха човек ги е турил в кочината и сега свинете са без служба.
И целия ден свинята ходи в един малък двор и няма какво да прави.
към втори вариант >>
Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде.
(втори вариант)
Та от чисто научно гледище не само да се изучава човешкият организъм, не само да се познава характерът, но същевременно тялото е една жива станция, дето човек иде в съприкосновение с целия космос. Ти си се бутнал на едно място, дето има отглас от други същества. Нали едно време потъваха гемии, кораби.
Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде.
И у човека има една радиостанция. Аз казвам, будното съзнание това е станцията. Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции. И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят. Отвсякъде да можеш да възприемаш и да препращаш съобщения, това е да имаш будно съзнание.
към втори вариант >>
И целия ден свинята ходи в един малък двор и няма какво да прави.
(втори вариант)
Където падне някоя семка, те ще я заровят. Тук-там навсякъде заравят. И хиляди, и милиони дървета са израснали по причина на тях. Значи в природата те са завземали много хубава служба. Но в сегашната епоха човек ги е турил в кочината и сега свинете са без служба.
И целия ден свинята ходи в един малък двор и няма какво да прави.
към втори вариант >>
И у човека има една радиостанция.
(втори вариант)
Та от чисто научно гледище не само да се изучава човешкият организъм, не само да се познава характерът, но същевременно тялото е една жива станция, дето човек иде в съприкосновение с целия космос. Ти си се бутнал на едно място, дето има отглас от други същества. Нали едно време потъваха гемии, кораби. Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде.
И у човека има една радиостанция.
Аз казвам, будното съзнание това е станцията. Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции. И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят. Отвсякъде да можеш да възприемаш и да препращаш съобщения, това е да имаш будно съзнание. Тебе те запитват от невидимия свят как си днес.
към втори вариант >>
Но ние се отдалечихме от предмета.
(втори вариант)
Но ние се отдалечихме от предмета.
Въпросът беше за човешкото тяло. Да кажем, някой път вие сте неразположени. Направете един малък опит. Когато ви се даде случай да минете покрай някоя свиня, потупайте я по гърба. И ако имате едно лошо разположение и потупате една свиня, вие ще добиете разположение.
към втори вариант >>
Аз казвам, будното съзнание това е станцията.
(втори вариант)
Та от чисто научно гледище не само да се изучава човешкият организъм, не само да се познава характерът, но същевременно тялото е една жива станция, дето човек иде в съприкосновение с целия космос. Ти си се бутнал на едно място, дето има отглас от други същества. Нали едно време потъваха гемии, кораби. Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде. И у човека има една радиостанция.
Аз казвам, будното съзнание това е станцията.
Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции. И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят. Отвсякъде да можеш да възприемаш и да препращаш съобщения, това е да имаш будно съзнание. Тебе те запитват от невидимия свят как си днес. Ти се потриваш, ти си на концерт, вниманието ти се отвлича, не си съсредоточен, не даваш отговор.
към втори вариант >>
Въпросът беше за човешкото тяло.
(втори вариант)
Но ние се отдалечихме от предмета.
Въпросът беше за човешкото тяло.
Да кажем, някой път вие сте неразположени. Направете един малък опит. Когато ви се даде случай да минете покрай някоя свиня, потупайте я по гърба. И ако имате едно лошо разположение и потупате една свиня, вие ще добиете разположение. Ако сте нервен, пак потупайте една свиня, която е тъй мазничка.
към втори вариант >>
Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции.
(втори вариант)
Ти си се бутнал на едно място, дето има отглас от други същества. Нали едно време потъваха гемии, кораби. Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде. И у човека има една радиостанция. Аз казвам, будното съзнание това е станцията.
Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции.
И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят. Отвсякъде да можеш да възприемаш и да препращаш съобщения, това е да имаш будно съзнание. Тебе те запитват от невидимия свят как си днес. Ти се потриваш, ти си на концерт, вниманието ти се отвлича, не си съсредоточен, не даваш отговор. Ти трябва да се спреш в съзнанието си и веднага от твоята станция да препратиш: “Много добре съм.” Нищо повече. Тъй.
към втори вариант >>
Да кажем, някой път вие сте неразположени.
(втори вариант)
Но ние се отдалечихме от предмета. Въпросът беше за човешкото тяло.
Да кажем, някой път вие сте неразположени.
Направете един малък опит. Когато ви се даде случай да минете покрай някоя свиня, потупайте я по гърба. И ако имате едно лошо разположение и потупате една свиня, вие ще добиете разположение. Ако сте нервен, пак потупайте една свиня, която е тъй мазничка. И веднага тази излишната енергия се поглъща от нея, а тя ще ви даде едно разположение.
към втори вариант >>
И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят.
(втори вариант)
Нали едно време потъваха гемии, кораби. Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде. И у човека има една радиостанция. Аз казвам, будното съзнание това е станцията. Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции.
И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят.
Отвсякъде да можеш да възприемаш и да препращаш съобщения, това е да имаш будно съзнание. Тебе те запитват от невидимия свят как си днес. Ти се потриваш, ти си на концерт, вниманието ти се отвлича, не си съсредоточен, не даваш отговор. Ти трябва да се спреш в съзнанието си и веднага от твоята станция да препратиш: “Много добре съм.” Нищо повече. Тъй.
към втори вариант >>
Направете един малък опит.
(втори вариант)
Но ние се отдалечихме от предмета. Въпросът беше за човешкото тяло. Да кажем, някой път вие сте неразположени.
Направете един малък опит.
Когато ви се даде случай да минете покрай някоя свиня, потупайте я по гърба. И ако имате едно лошо разположение и потупате една свиня, вие ще добиете разположение. Ако сте нервен, пак потупайте една свиня, която е тъй мазничка. И веднага тази излишната енергия се поглъща от нея, а тя ще ви даде едно разположение. Каже ви: “Няма какво да се смущаваш.”
към втори вариант >>
Отвсякъде да можеш да възприемаш и да препращаш съобщения, това е да имаш будно съзнание.
(втори вариант)
Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде. И у човека има една радиостанция. Аз казвам, будното съзнание това е станцията. Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции. И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят.
Отвсякъде да можеш да възприемаш и да препращаш съобщения, това е да имаш будно съзнание.
Тебе те запитват от невидимия свят как си днес. Ти се потриваш, ти си на концерт, вниманието ти се отвлича, не си съсредоточен, не даваш отговор. Ти трябва да се спреш в съзнанието си и веднага от твоята станция да препратиш: “Много добре съм.” Нищо повече. Тъй.
към втори вариант >>
Когато ви се даде случай да минете покрай някоя свиня, потупайте я по гърба.
(втори вариант)
Но ние се отдалечихме от предмета. Въпросът беше за човешкото тяло. Да кажем, някой път вие сте неразположени. Направете един малък опит.
Когато ви се даде случай да минете покрай някоя свиня, потупайте я по гърба.
И ако имате едно лошо разположение и потупате една свиня, вие ще добиете разположение. Ако сте нервен, пак потупайте една свиня, която е тъй мазничка. И веднага тази излишната енергия се поглъща от нея, а тя ще ви даде едно разположение. Каже ви: “Няма какво да се смущаваш.”
към втори вариант >>
Тебе те запитват от невидимия свят как си днес.
(втори вариант)
И у човека има една радиостанция. Аз казвам, будното съзнание това е станцията. Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции. И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят. Отвсякъде да можеш да възприемаш и да препращаш съобщения, това е да имаш будно съзнание.
Тебе те запитват от невидимия свят как си днес.
Ти се потриваш, ти си на концерт, вниманието ти се отвлича, не си съсредоточен, не даваш отговор. Ти трябва да се спреш в съзнанието си и веднага от твоята станция да препратиш: “Много добре съм.” Нищо повече. Тъй.
към втори вариант >>
И ако имате едно лошо разположение и потупате една свиня, вие ще добиете разположение.
(втори вариант)
Но ние се отдалечихме от предмета. Въпросът беше за човешкото тяло. Да кажем, някой път вие сте неразположени. Направете един малък опит. Когато ви се даде случай да минете покрай някоя свиня, потупайте я по гърба.
И ако имате едно лошо разположение и потупате една свиня, вие ще добиете разположение.
Ако сте нервен, пак потупайте една свиня, която е тъй мазничка. И веднага тази излишната енергия се поглъща от нея, а тя ще ви даде едно разположение. Каже ви: “Няма какво да се смущаваш.”
към втори вариант >>
Ти се потриваш, ти си на концерт, вниманието ти се отвлича, не си съсредоточен, не даваш отговор.
(втори вариант)
Аз казвам, будното съзнание това е станцията. Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции. И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят. Отвсякъде да можеш да възприемаш и да препращаш съобщения, това е да имаш будно съзнание. Тебе те запитват от невидимия свят как си днес.
Ти се потриваш, ти си на концерт, вниманието ти се отвлича, не си съсредоточен, не даваш отговор.
Ти трябва да се спреш в съзнанието си и веднага от твоята станция да препратиш: “Много добре съм.” Нищо повече. Тъй.
към втори вариант >>
Ако сте нервен, пак потупайте една свиня, която е тъй мазничка.
(втори вариант)
Въпросът беше за човешкото тяло. Да кажем, някой път вие сте неразположени. Направете един малък опит. Когато ви се даде случай да минете покрай някоя свиня, потупайте я по гърба. И ако имате едно лошо разположение и потупате една свиня, вие ще добиете разположение.
Ако сте нервен, пак потупайте една свиня, която е тъй мазничка.
И веднага тази излишната енергия се поглъща от нея, а тя ще ви даде едно разположение. Каже ви: “Няма какво да се смущаваш.”
към втори вариант >>
Ти трябва да се спреш в съзнанието си и веднага от твоята станция да препратиш: “Много добре съм.” Нищо повече. Тъй.
(втори вариант)
Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции. И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят. Отвсякъде да можеш да възприемаш и да препращаш съобщения, това е да имаш будно съзнание. Тебе те запитват от невидимия свят как си днес. Ти се потриваш, ти си на концерт, вниманието ти се отвлича, не си съсредоточен, не даваш отговор.
Ти трябва да се спреш в съзнанието си и веднага от твоята станция да препратиш: “Много добре съм.” Нищо повече. Тъй.
към втори вариант >>
И веднага тази излишната енергия се поглъща от нея, а тя ще ви даде едно разположение.
(втори вариант)
Да кажем, някой път вие сте неразположени. Направете един малък опит. Когато ви се даде случай да минете покрай някоя свиня, потупайте я по гърба. И ако имате едно лошо разположение и потупате една свиня, вие ще добиете разположение. Ако сте нервен, пак потупайте една свиня, която е тъй мазничка.
И веднага тази излишната енергия се поглъща от нея, а тя ще ви даде едно разположение.
Каже ви: “Няма какво да се смущаваш.”
към втори вариант >>
Та казвам, когато изучавате живота, трябва да имате будно съзнание.
(втори вариант)
Та казвам, когато изучавате живота, трябва да имате будно съзнание.
Вие някой път мислите прост е животът. Нали хората казват: “Да си поживеем малко.” Не е работата да си поживеем. Вие сега не можете да си поживеете както едно време. Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени. Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание.
към втори вариант >>
Каже ви: “Няма какво да се смущаваш.”
(втори вариант)
Направете един малък опит. Когато ви се даде случай да минете покрай някоя свиня, потупайте я по гърба. И ако имате едно лошо разположение и потупате една свиня, вие ще добиете разположение. Ако сте нервен, пак потупайте една свиня, която е тъй мазничка. И веднага тази излишната енергия се поглъща от нея, а тя ще ви даде едно разположение.
Каже ви: “Няма какво да се смущаваш.”
към втори вариант >>
Вие някой път мислите прост е животът.
(втори вариант)
Та казвам, когато изучавате живота, трябва да имате будно съзнание.
Вие някой път мислите прост е животът.
Нали хората казват: “Да си поживеем малко.” Не е работата да си поживеем. Вие сега не можете да си поживеете както едно време. Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени. Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание. В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание?
към втори вариант >>
Сега въпросът е друг изучаването на човешкото тяло.
(втори вариант)
Сега въпросът е друг изучаването на човешкото тяло.
Често аз съм ви давал да си тургате ръцете, свити в юмруци, под брадата или хванете се за главата, пръстите отворени. Какво добива човек, ако пръстите са отворени или ако те са свити в юмруци? Юмруците на кръста. Това положение лошо ли е? Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си.
към втори вариант >>
Нали хората казват: “Да си поживеем малко.” Не е работата да си поживеем.
(втори вариант)
Та казвам, когато изучавате живота, трябва да имате будно съзнание. Вие някой път мислите прост е животът.
Нали хората казват: “Да си поживеем малко.” Не е работата да си поживеем.
Вие сега не можете да си поживеете както едно време. Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени. Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание. В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание? Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави.
към втори вариант >>
Често аз съм ви давал да си тургате ръцете, свити в юмруци, под брадата или хванете се за главата, пръстите отворени.
(втори вариант)
Сега въпросът е друг изучаването на човешкото тяло.
Често аз съм ви давал да си тургате ръцете, свити в юмруци, под брадата или хванете се за главата, пръстите отворени.
Какво добива човек, ако пръстите са отворени или ако те са свити в юмруци? Юмруците на кръста. Това положение лошо ли е? Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си. Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса.
към втори вариант >>
Вие сега не можете да си поживеете както едно време.
(втори вариант)
Та казвам, когато изучавате живота, трябва да имате будно съзнание. Вие някой път мислите прост е животът. Нали хората казват: “Да си поживеем малко.” Не е работата да си поживеем.
Вие сега не можете да си поживеете както едно време.
Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени. Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание. В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание? Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави. Това е най-лесното, какво да правиш.
към втори вариант >>
Какво добива човек, ако пръстите са отворени или ако те са свити в юмруци?
(втори вариант)
Сега въпросът е друг изучаването на човешкото тяло. Често аз съм ви давал да си тургате ръцете, свити в юмруци, под брадата или хванете се за главата, пръстите отворени.
Какво добива човек, ако пръстите са отворени или ако те са свити в юмруци?
Юмруците на кръста. Това положение лошо ли е? Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си. Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса. Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си.
към втори вариант >>
Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени.
(втори вариант)
Та казвам, когато изучавате живота, трябва да имате будно съзнание. Вие някой път мислите прост е животът. Нали хората казват: “Да си поживеем малко.” Не е работата да си поживеем. Вие сега не можете да си поживеете както едно време.
Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени.
Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание. В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание? Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави. Това е най-лесното, какво да правиш. Ако си писател пиши, ако си инженер мери.
към втори вариант >>
Юмруците на кръста.
(втори вариант)
Сега въпросът е друг изучаването на човешкото тяло. Често аз съм ви давал да си тургате ръцете, свити в юмруци, под брадата или хванете се за главата, пръстите отворени. Какво добива човек, ако пръстите са отворени или ако те са свити в юмруци?
Юмруците на кръста.
Това положение лошо ли е? Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си. Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса. Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си. После как държите главата си?
към втори вариант >>
Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание.
(втори вариант)
Та казвам, когато изучавате живота, трябва да имате будно съзнание. Вие някой път мислите прост е животът. Нали хората казват: “Да си поживеем малко.” Не е работата да си поживеем. Вие сега не можете да си поживеете както едно време. Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени.
Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание.
В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание? Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави. Това е най-лесното, какво да правиш. Ако си писател пиши, ако си инженер мери. Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба.
към втори вариант >>
Това положение лошо ли е?
(втори вариант)
Сега въпросът е друг изучаването на човешкото тяло. Често аз съм ви давал да си тургате ръцете, свити в юмруци, под брадата или хванете се за главата, пръстите отворени. Какво добива човек, ако пръстите са отворени или ако те са свити в юмруци? Юмруците на кръста.
Това положение лошо ли е?
Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си. Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса. Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си. После как държите главата си? Защото това е много важно.
към втори вариант >>
В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание?
(втори вариант)
Вие някой път мислите прост е животът. Нали хората казват: “Да си поживеем малко.” Не е работата да си поживеем. Вие сега не можете да си поживеете както едно време. Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени. Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание.
В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание?
Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави. Това е най-лесното, какво да правиш. Ако си писател пиши, ако си инженер мери. Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба. Създай сам службата си.
към втори вариант >>
Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си.
(втори вариант)
Сега въпросът е друг изучаването на човешкото тяло. Често аз съм ви давал да си тургате ръцете, свити в юмруци, под брадата или хванете се за главата, пръстите отворени. Какво добива човек, ако пръстите са отворени или ако те са свити в юмруци? Юмруците на кръста. Това положение лошо ли е?
Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си.
Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса. Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си. После как държите главата си? Защото това е много важно. Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена.
към втори вариант >>
Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави.
(втори вариант)
Нали хората казват: “Да си поживеем малко.” Не е работата да си поживеем. Вие сега не можете да си поживеете както едно време. Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени. Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание. В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание?
Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави.
Това е най-лесното, какво да правиш. Ако си писател пиши, ако си инженер мери. Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба. Създай сам службата си. Всеки ден върви, намери едного, мери го.
към втори вариант >>
Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса.
(втори вариант)
Често аз съм ви давал да си тургате ръцете, свити в юмруци, под брадата или хванете се за главата, пръстите отворени. Какво добива човек, ако пръстите са отворени или ако те са свити в юмруци? Юмруците на кръста. Това положение лошо ли е? Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си.
Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса.
Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си. После как държите главата си? Защото това е много важно. Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена. Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно.
към втори вариант >>
Това е най-лесното, какво да правиш.
(втори вариант)
Вие сега не можете да си поживеете както едно време. Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени. Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание. В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание? Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави.
Това е най-лесното, какво да правиш.
Ако си писател пиши, ако си инженер мери. Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба. Създай сам службата си. Всеки ден върви, намери едного, мери го. Ходи по планините, мери.
към втори вариант >>
Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си.
(втори вариант)
Какво добива човек, ако пръстите са отворени или ако те са свити в юмруци? Юмруците на кръста. Това положение лошо ли е? Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си. Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса.
Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си.
После как държите главата си? Защото това е много важно. Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена. Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно. Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете.
към втори вариант >>
Ако си писател пиши, ако си инженер мери.
(втори вариант)
Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени. Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание. В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание? Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави. Това е най-лесното, какво да правиш.
Ако си писател пиши, ако си инженер мери.
Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба. Създай сам службата си. Всеки ден върви, намери едного, мери го. Ходи по планините, мери. Ако имаш астрономически интерес, наблюдавай всяка вечер звездите.
към втори вариант >>
После как държите главата си?
(втори вариант)
Юмруците на кръста. Това положение лошо ли е? Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си. Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса. Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си.
После как държите главата си?
Защото това е много важно. Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена. Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно. Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете. Ако малко наведеш главата си, ти затваряш тия течения.
към втори вариант >>
Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба.
(втори вариант)
Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание. В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание? Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави. Това е най-лесното, какво да правиш. Ако си писател пиши, ако си инженер мери.
Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба.
Създай сам службата си. Всеки ден върви, намери едного, мери го. Ходи по планините, мери. Ако имаш астрономически интерес, наблюдавай всяка вечер звездите. Ходи, изследвай, създай си нещо.
към втори вариант >>
Защото това е много важно.
(втори вариант)
Това положение лошо ли е? Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си. Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса. Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си. После как държите главата си?
Защото това е много важно.
Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена. Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно. Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете. Ако малко наведеш главата си, ти затваряш тия течения. И почва да се образува едно стеснително положение на дробовете.
към втори вариант >>
Създай сам службата си.
(втори вариант)
В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание? Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави. Това е най-лесното, какво да правиш. Ако си писател пиши, ако си инженер мери. Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба.
Създай сам службата си.
Всеки ден върви, намери едного, мери го. Ходи по планините, мери. Ако имаш астрономически интерес, наблюдавай всяка вечер звездите. Ходи, изследвай, създай си нещо. “Ама ще стана смешен.” Не, никак няма да станеш смешен, но ще станеш човек.
към втори вариант >>
Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена.
(втори вариант)
Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си. Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса. Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си. После как държите главата си? Защото това е много важно.
Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена.
Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно. Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете. Ако малко наведеш главата си, ти затваряш тия течения. И почва да се образува едно стеснително положение на дробовете. Та първото нещо: трябва да знаете как да държите главата си.
към втори вариант >>
Всеки ден върви, намери едного, мери го.
(втори вариант)
Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави. Това е най-лесното, какво да правиш. Ако си писател пиши, ако си инженер мери. Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба. Създай сам службата си.
Всеки ден върви, намери едного, мери го.
Ходи по планините, мери. Ако имаш астрономически интерес, наблюдавай всяка вечер звездите. Ходи, изследвай, създай си нещо. “Ама ще стана смешен.” Не, никак няма да станеш смешен, но ще станеш човек. Ти ще почнеш да упражняваш науката върху другите.
към втори вариант >>
Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно.
(втори вариант)
Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса. Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си. После как държите главата си? Защото това е много важно. Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена.
Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно.
Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете. Ако малко наведеш главата си, ти затваряш тия течения. И почва да се образува едно стеснително положение на дробовете. Та първото нещо: трябва да знаете как да държите главата си. Най-първо вземете една поза, която определя човека.
към втори вариант >>
Ходи по планините, мери.
(втори вариант)
Това е най-лесното, какво да правиш. Ако си писател пиши, ако си инженер мери. Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба. Създай сам службата си. Всеки ден върви, намери едного, мери го.
Ходи по планините, мери.
Ако имаш астрономически интерес, наблюдавай всяка вечер звездите. Ходи, изследвай, създай си нещо. “Ама ще стана смешен.” Не, никак няма да станеш смешен, но ще станеш човек. Ти ще почнеш да упражняваш науката върху другите.
към втори вариант >>
Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете.
(втори вариант)
Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си. После как държите главата си? Защото това е много важно. Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена. Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно.
Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете.
Ако малко наведеш главата си, ти затваряш тия течения. И почва да се образува едно стеснително положение на дробовете. Та първото нещо: трябва да знаете как да държите главата си. Най-първо вземете една поза, която определя човека.
към втори вариант >>
Ако имаш астрономически интерес, наблюдавай всяка вечер звездите.
(втори вариант)
Ако си писател пиши, ако си инженер мери. Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба. Създай сам службата си. Всеки ден върви, намери едного, мери го. Ходи по планините, мери.
Ако имаш астрономически интерес, наблюдавай всяка вечер звездите.
Ходи, изследвай, създай си нещо. “Ама ще стана смешен.” Не, никак няма да станеш смешен, но ще станеш човек. Ти ще почнеш да упражняваш науката върху другите.
към втори вариант >>
Ако малко наведеш главата си, ти затваряш тия течения.
(втори вариант)
После как държите главата си? Защото това е много важно. Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена. Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно. Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете.
Ако малко наведеш главата си, ти затваряш тия течения.
И почва да се образува едно стеснително положение на дробовете. Та първото нещо: трябва да знаете как да държите главата си. Най-първо вземете една поза, която определя човека.
към втори вариант >>
Ходи, изследвай, създай си нещо.
(втори вариант)
Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба. Създай сам службата си. Всеки ден върви, намери едного, мери го. Ходи по планините, мери. Ако имаш астрономически интерес, наблюдавай всяка вечер звездите.
Ходи, изследвай, създай си нещо.
“Ама ще стана смешен.” Не, никак няма да станеш смешен, но ще станеш човек. Ти ще почнеш да упражняваш науката върху другите.
към втори вариант >>
И почва да се образува едно стеснително положение на дробовете.
(втори вариант)
Защото това е много важно. Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена. Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно. Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете. Ако малко наведеш главата си, ти затваряш тия течения.
И почва да се образува едно стеснително положение на дробовете.
Та първото нещо: трябва да знаете как да държите главата си. Най-първо вземете една поза, която определя човека.
към втори вариант >>
“Ама ще стана смешен.” Не, никак няма да станеш смешен, но ще станеш човек.
(втори вариант)
Създай сам службата си. Всеки ден върви, намери едного, мери го. Ходи по планините, мери. Ако имаш астрономически интерес, наблюдавай всяка вечер звездите. Ходи, изследвай, създай си нещо.
“Ама ще стана смешен.” Не, никак няма да станеш смешен, но ще станеш човек.
Ти ще почнеш да упражняваш науката върху другите.
към втори вариант >>
Та първото нещо: трябва да знаете как да държите главата си.
(втори вариант)
Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена. Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно. Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете. Ако малко наведеш главата си, ти затваряш тия течения. И почва да се образува едно стеснително положение на дробовете.
Та първото нещо: трябва да знаете как да държите главата си.
Най-първо вземете една поза, която определя човека.
към втори вариант >>
Ти ще почнеш да упражняваш науката върху другите.
(втори вариант)
Всеки ден върви, намери едного, мери го. Ходи по планините, мери. Ако имаш астрономически интерес, наблюдавай всяка вечер звездите. Ходи, изследвай, създай си нещо. “Ама ще стана смешен.” Не, никак няма да станеш смешен, но ще станеш човек.
Ти ще почнеш да упражняваш науката върху другите.
към втори вариант >>
Най-първо вземете една поза, която определя човека.
(втори вариант)
Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно. Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете. Ако малко наведеш главата си, ти затваряш тия течения. И почва да се образува едно стеснително положение на дробовете. Та първото нещо: трябва да знаете как да държите главата си.
Най-първо вземете една поза, която определя човека.
към втори вариант >>
Има една стадия у човека, вие още не сте дошли до себе си, да се наблюдавате и да се изучавате.
(втори вариант)
Има една стадия у човека, вие още не сте дошли до себе си, да се наблюдавате и да се изучавате.
Всеки един от вас има една най-хубава обсерватория, един хубав телескоп, с който можете да оперирате. Вие всички имате най-хубавите прибори. Някои от вас търсите да имате една химическа лаборатория. Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм. Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло.
към втори вариант >>
Говорил съм ви и друг път.
(втори вариант)
Говорил съм ви и друг път.
Никога не оставяйте да ви израстват преждевременно гърбици. Тури в ума си да се изправиш. После гледате ръцете си, не ви харесват. Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице. После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите.
към втори вариант >>
Всеки един от вас има една най-хубава обсерватория, един хубав телескоп, с който можете да оперирате.
(втори вариант)
Има една стадия у човека, вие още не сте дошли до себе си, да се наблюдавате и да се изучавате.
Всеки един от вас има една най-хубава обсерватория, един хубав телескоп, с който можете да оперирате.
Вие всички имате най-хубавите прибори. Някои от вас търсите да имате една химическа лаборатория. Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм. Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло. Всичките най-велики музиканти са там.
към втори вариант >>
Никога не оставяйте да ви израстват преждевременно гърбици.
(втори вариант)
Говорил съм ви и друг път.
Никога не оставяйте да ви израстват преждевременно гърбици.
Тури в ума си да се изправиш. После гледате ръцете си, не ви харесват. Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице. После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите. Вие се срамувате.
към втори вариант >>
Вие всички имате най-хубавите прибори.
(втори вариант)
Има една стадия у човека, вие още не сте дошли до себе си, да се наблюдавате и да се изучавате. Всеки един от вас има една най-хубава обсерватория, един хубав телескоп, с който можете да оперирате.
Вие всички имате най-хубавите прибори.
Някои от вас търсите да имате една химическа лаборатория. Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм. Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло. Всичките най-велики музиканти са там. Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината.
към втори вариант >>
Тури в ума си да се изправиш.
(втори вариант)
Говорил съм ви и друг път. Никога не оставяйте да ви израстват преждевременно гърбици.
Тури в ума си да се изправиш.
После гледате ръцете си, не ви харесват. Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице. После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите. Вие се срамувате. Срамувайте се само от едно нещо в света.
към втори вариант >>
Някои от вас търсите да имате една химическа лаборатория.
(втори вариант)
Има една стадия у човека, вие още не сте дошли до себе си, да се наблюдавате и да се изучавате. Всеки един от вас има една най-хубава обсерватория, един хубав телескоп, с който можете да оперирате. Вие всички имате най-хубавите прибори.
Някои от вас търсите да имате една химическа лаборатория.
Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм. Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло. Всичките най-велики музиканти са там. Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината. И ще знаете откъде е.
към втори вариант >>
После гледате ръцете си, не ви харесват.
(втори вариант)
Говорил съм ви и друг път. Никога не оставяйте да ви израстват преждевременно гърбици. Тури в ума си да се изправиш.
После гледате ръцете си, не ви харесват.
Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице. После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите. Вие се срамувате. Срамувайте се само от едно нещо в света. Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува.
към втори вариант >>
Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм.
(втори вариант)
Има една стадия у човека, вие още не сте дошли до себе си, да се наблюдавате и да се изучавате. Всеки един от вас има една най-хубава обсерватория, един хубав телескоп, с който можете да оперирате. Вие всички имате най-хубавите прибори. Някои от вас търсите да имате една химическа лаборатория.
Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм.
Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло. Всичките най-велики музиканти са там. Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината. И ще знаете откъде е. Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление.
към втори вариант >>
Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице.
(втори вариант)
Говорил съм ви и друг път. Никога не оставяйте да ви израстват преждевременно гърбици. Тури в ума си да се изправиш. После гледате ръцете си, не ви харесват.
Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице.
После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите. Вие се срамувате. Срамувайте се само от едно нещо в света. Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува. Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува.
към втори вариант >>
Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло.
(втори вариант)
Има една стадия у човека, вие още не сте дошли до себе си, да се наблюдавате и да се изучавате. Всеки един от вас има една най-хубава обсерватория, един хубав телескоп, с който можете да оперирате. Вие всички имате най-хубавите прибори. Някои от вас търсите да имате една химическа лаборатория. Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм.
Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло.
Всичките най-велики музиканти са там. Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината. И ще знаете откъде е. Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление. Ще кажете, това е само за деца приказки.
към втори вариант >>
После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите.
(втори вариант)
Говорил съм ви и друг път. Никога не оставяйте да ви израстват преждевременно гърбици. Тури в ума си да се изправиш. После гледате ръцете си, не ви харесват. Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице.
После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите.
Вие се срамувате. Срамувайте се само от едно нещо в света. Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува. Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува. Да не злоупотреби със свободата на другите хора.
към втори вариант >>
Всичките най-велики музиканти са там.
(втори вариант)
Всеки един от вас има една най-хубава обсерватория, един хубав телескоп, с който можете да оперирате. Вие всички имате най-хубавите прибори. Някои от вас търсите да имате една химическа лаборатория. Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм. Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло.
Всичките най-велики музиканти са там.
Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината. И ще знаете откъде е. Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление. Ще кажете, това е само за деца приказки. Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят.
към втори вариант >>
Вие се срамувате.
(втори вариант)
Никога не оставяйте да ви израстват преждевременно гърбици. Тури в ума си да се изправиш. После гледате ръцете си, не ви харесват. Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице. После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите.
Вие се срамувате.
Срамувайте се само от едно нещо в света. Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува. Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува. Да не злоупотреби със свободата на другите хора. Някой казва: “Да не греши.” Не така.
към втори вариант >>
Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината.
(втори вариант)
Вие всички имате най-хубавите прибори. Някои от вас търсите да имате една химическа лаборатория. Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм. Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло. Всичките най-велики музиканти са там.
Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината.
И ще знаете откъде е. Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление. Ще кажете, това е само за деца приказки. Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят. Значи има един, който е писал за другия свят.
към втори вариант >>
Срамувайте се само от едно нещо в света.
(втори вариант)
Тури в ума си да се изправиш. После гледате ръцете си, не ви харесват. Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице. После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите. Вие се срамувате.
Срамувайте се само от едно нещо в света.
Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува. Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува. Да не злоупотреби със свободата на другите хора. Някой казва: “Да не греши.” Не така. Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества.
към втори вариант >>
И ще знаете откъде е.
(втори вариант)
Някои от вас търсите да имате една химическа лаборатория. Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм. Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло. Всичките най-велики музиканти са там. Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината.
И ще знаете откъде е.
Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление. Ще кажете, това е само за деца приказки. Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят. Значи има един, който е писал за другия свят. Всичките негови сетива са развити, не тайно, но неговото радио е било отворено.
към втори вариант >>
Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува.
(втори вариант)
После гледате ръцете си, не ви харесват. Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице. После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите. Вие се срамувате. Срамувайте се само от едно нещо в света.
Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува.
Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува. Да не злоупотреби със свободата на другите хора. Някой казва: “Да не греши.” Не така. Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества. Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие.
към втори вариант >>
Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление.
(втори вариант)
Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм. Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло. Всичките най-велики музиканти са там. Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината. И ще знаете откъде е.
Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление.
Ще кажете, това е само за деца приказки. Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят. Значи има един, който е писал за другия свят. Всичките негови сетива са развити, не тайно, но неговото радио е било отворено. И той се съобщавал с всичките планети.
към втори вариант >>
Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува.
(втори вариант)
Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице. После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите. Вие се срамувате. Срамувайте се само от едно нещо в света. Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува.
Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува.
Да не злоупотреби със свободата на другите хора. Някой казва: “Да не греши.” Не така. Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества. Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие. От това трябва да се срамува човек.
към втори вариант >>
Ще кажете, това е само за деца приказки.
(втори вариант)
Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло. Всичките най-велики музиканти са там. Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината. И ще знаете откъде е. Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление.
Ще кажете, това е само за деца приказки.
Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят. Значи има един, който е писал за другия свят. Всичките негови сетива са развити, не тайно, но неговото радио е било отворено. И той се съобщавал с всичките планети. Бил е ясновидец, но както и да е.
към втори вариант >>
Да не злоупотреби със свободата на другите хора.
(втори вариант)
После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите. Вие се срамувате. Срамувайте се само от едно нещо в света. Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува. Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува.
Да не злоупотреби със свободата на другите хора.
Някой казва: “Да не греши.” Не така. Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества. Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие. От това трябва да се срамува човек. Ние ще оставим това.
към втори вариант >>
Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят.
(втори вариант)
Всичките най-велики музиканти са там. Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината. И ще знаете откъде е. Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление. Ще кажете, това е само за деца приказки.
Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят.
Значи има един, който е писал за другия свят. Всичките негови сетива са развити, не тайно, но неговото радио е било отворено. И той се съобщавал с всичките планети. Бил е ясновидец, но както и да е.
към втори вариант >>
Някой казва: “Да не греши.” Не така.
(втори вариант)
Вие се срамувате. Срамувайте се само от едно нещо в света. Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува. Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува. Да не злоупотреби със свободата на другите хора.
Някой казва: “Да не греши.” Не така.
Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества. Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие. От това трябва да се срамува човек. Ние ще оставим това. Това, което трябва да оставя в ума ви, тепърва вие трябва да започнете да се заинтересувате от тялото като един организъм, в който са вложени всичките възможности на миналите култури, възможностите на настоящите култури и възможностите на бъдещите култури.
към втори вариант >>
Значи има един, който е писал за другия свят.
(втори вариант)
Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината. И ще знаете откъде е. Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление. Ще кажете, това е само за деца приказки. Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят.
Значи има един, който е писал за другия свят.
Всичките негови сетива са развити, не тайно, но неговото радио е било отворено. И той се съобщавал с всичките планети. Бил е ясновидец, но както и да е.
към втори вариант >>
Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества.
(втори вариант)
Срамувайте се само от едно нещо в света. Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува. Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува. Да не злоупотреби със свободата на другите хора. Някой казва: “Да не греши.” Не така.
Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества.
Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие. От това трябва да се срамува човек. Ние ще оставим това. Това, което трябва да оставя в ума ви, тепърва вие трябва да започнете да се заинтересувате от тялото като един организъм, в който са вложени всичките възможности на миналите култури, възможностите на настоящите култури и възможностите на бъдещите култури. Само чрез тялото може да се съобщава физическият с невидимия свят.
към втори вариант >>
Всичките негови сетива са развити, не тайно, но неговото радио е било отворено.
(втори вариант)
И ще знаете откъде е. Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление. Ще кажете, това е само за деца приказки. Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят. Значи има един, който е писал за другия свят.
Всичките негови сетива са развити, не тайно, но неговото радио е било отворено.
И той се съобщавал с всичките планети. Бил е ясновидец, но както и да е.
към втори вариант >>
Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие.
(втори вариант)
Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува. Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува. Да не злоупотреби със свободата на другите хора. Някой казва: “Да не греши.” Не така. Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества.
Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие.
От това трябва да се срамува човек. Ние ще оставим това. Това, което трябва да оставя в ума ви, тепърва вие трябва да започнете да се заинтересувате от тялото като един организъм, в който са вложени всичките възможности на миналите култури, възможностите на настоящите култури и възможностите на бъдещите култури. Само чрез тялото може да се съобщава физическият с невидимия свят. Дотолкова, доколкото вие разбирате законите на вашето тяло, дотолкова и вашите знания ще бъдат верни.
към втори вариант >>
И той се съобщавал с всичките планети.
(втори вариант)
Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление. Ще кажете, това е само за деца приказки. Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят. Значи има един, който е писал за другия свят. Всичките негови сетива са развити, не тайно, но неговото радио е било отворено.
И той се съобщавал с всичките планети.
Бил е ясновидец, но както и да е.
към втори вариант >>
От това трябва да се срамува човек.
(втори вариант)
Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува. Да не злоупотреби със свободата на другите хора. Някой казва: “Да не греши.” Не така. Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества. Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие.
От това трябва да се срамува човек.
Ние ще оставим това. Това, което трябва да оставя в ума ви, тепърва вие трябва да започнете да се заинтересувате от тялото като един организъм, в който са вложени всичките възможности на миналите култури, възможностите на настоящите култури и възможностите на бъдещите култури. Само чрез тялото може да се съобщава физическият с невидимия свят. Дотолкова, доколкото вие разбирате законите на вашето тяло, дотолкова и вашите знания ще бъдат верни.
към втори вариант >>
Бил е ясновидец, но както и да е.
(втори вариант)
Ще кажете, това е само за деца приказки. Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят. Значи има един, който е писал за другия свят. Всичките негови сетива са развити, не тайно, но неговото радио е било отворено. И той се съобщавал с всичките планети.
Бил е ясновидец, но както и да е.
към втори вариант >>
Ние ще оставим това.
(втори вариант)
Да не злоупотреби със свободата на другите хора. Някой казва: “Да не греши.” Не така. Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества. Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие. От това трябва да се срамува човек.
Ние ще оставим това.
Това, което трябва да оставя в ума ви, тепърва вие трябва да започнете да се заинтересувате от тялото като един организъм, в който са вложени всичките възможности на миналите култури, възможностите на настоящите култури и възможностите на бъдещите култури. Само чрез тялото може да се съобщава физическият с невидимия свят. Дотолкова, доколкото вие разбирате законите на вашето тяло, дотолкова и вашите знания ще бъдат верни.
към втори вариант >>
Това чувстване, към което вие се стремите, то е вътре у вас.
(втори вариант)
Това чувстване, към което вие се стремите, то е вътре у вас.
Във вашия организъм съществува тайната на природата. Възможностите, които търсите във външния свят, те съществуват в самите вас. Казвате, това тяло не е, но като идем в онзи свят астралното тяло. Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук. Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек.
към втори вариант >>
Това, което трябва да оставя в ума ви, тепърва вие трябва да започнете да се заинтересувате от тялото като един организъм, в който са вложени всичките възможности на миналите култури, възможностите на настоящите култури и възможностите на бъдещите култури.
(втори вариант)
Някой казва: “Да не греши.” Не така. Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества. Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие. От това трябва да се срамува човек. Ние ще оставим това.
Това, което трябва да оставя в ума ви, тепърва вие трябва да започнете да се заинтересувате от тялото като един организъм, в който са вложени всичките възможности на миналите култури, възможностите на настоящите култури и възможностите на бъдещите култури.
Само чрез тялото може да се съобщава физическият с невидимия свят. Дотолкова, доколкото вие разбирате законите на вашето тяло, дотолкова и вашите знания ще бъдат верни.
към втори вариант >>
Във вашия организъм съществува тайната на природата.
(втори вариант)
Това чувстване, към което вие се стремите, то е вътре у вас.
Във вашия организъм съществува тайната на природата.
Възможностите, които търсите във външния свят, те съществуват в самите вас. Казвате, това тяло не е, но като идем в онзи свят астралното тяло. Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук. Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек. Но защо сте леки не знаете.
към втори вариант >>
Само чрез тялото може да се съобщава физическият с невидимия свят.
(втори вариант)
Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества. Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие. От това трябва да се срамува човек. Ние ще оставим това. Това, което трябва да оставя в ума ви, тепърва вие трябва да започнете да се заинтересувате от тялото като един организъм, в който са вложени всичките възможности на миналите култури, възможностите на настоящите култури и възможностите на бъдещите култури.
Само чрез тялото може да се съобщава физическият с невидимия свят.
Дотолкова, доколкото вие разбирате законите на вашето тяло, дотолкова и вашите знания ще бъдат верни.
към втори вариант >>
Възможностите, които търсите във външния свят, те съществуват в самите вас.
(втори вариант)
Това чувстване, към което вие се стремите, то е вътре у вас. Във вашия организъм съществува тайната на природата.
Възможностите, които търсите във външния свят, те съществуват в самите вас.
Казвате, това тяло не е, но като идем в онзи свят астралното тяло. Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук. Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек. Но защо сте леки не знаете. Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете.
към втори вариант >>
Дотолкова, доколкото вие разбирате законите на вашето тяло, дотолкова и вашите знания ще бъдат верни.
(втори вариант)
Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие. От това трябва да се срамува човек. Ние ще оставим това. Това, което трябва да оставя в ума ви, тепърва вие трябва да започнете да се заинтересувате от тялото като един организъм, в който са вложени всичките възможности на миналите култури, възможностите на настоящите култури и възможностите на бъдещите култури. Само чрез тялото може да се съобщава физическият с невидимия свят.
Дотолкова, доколкото вие разбирате законите на вашето тяло, дотолкова и вашите знания ще бъдат верни.
към втори вариант >>
Казвате, това тяло не е, но като идем в онзи свят астралното тяло.
(втори вариант)
Това чувстване, към което вие се стремите, то е вътре у вас. Във вашия организъм съществува тайната на природата. Възможностите, които търсите във външния свят, те съществуват в самите вас.
Казвате, това тяло не е, но като идем в онзи свят астралното тяло.
Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук. Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек. Но защо сте леки не знаете. Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете. Ще видите, че отношенията там не са тъй идеални, както си предполагате.
към втори вариант >>
Та новата култура се отличава с това, че станциите на хората, тяхното радио ще бъде отворено и ще могат да се съобщават.
(втори вариант)
Та новата култура се отличава с това, че станциите на хората, тяхното радио ще бъде отворено и ще могат да се съобщават.
Сега всеки един от вас е една затворена станция. Мнозина от вас мязате на затворени държави. Преди колко години Япония отвори границите си към европейците? Казва се в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие своему”. Кое направи по своя образ?
към втори вариант >>
Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук.
(втори вариант)
Това чувстване, към което вие се стремите, то е вътре у вас. Във вашия организъм съществува тайната на природата. Възможностите, които търсите във външния свят, те съществуват в самите вас. Казвате, това тяло не е, но като идем в онзи свят астралното тяло.
Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук.
Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек. Но защо сте леки не знаете. Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете. Ще видите, че отношенията там не са тъй идеални, както си предполагате. Сега вие си предполагате, че като идете в онзи свят, там всичко е хубаво.
към втори вариант >>
Сега всеки един от вас е една затворена станция.
(втори вариант)
Та новата култура се отличава с това, че станциите на хората, тяхното радио ще бъде отворено и ще могат да се съобщават.
Сега всеки един от вас е една затворена станция.
Мнозина от вас мязате на затворени държави. Преди колко години Япония отвори границите си към европейците? Казва се в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие своему”. Кое направи по своя образ? Най-първо тялото му.
към втори вариант >>
Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек.
(втори вариант)
Това чувстване, към което вие се стремите, то е вътре у вас. Във вашия организъм съществува тайната на природата. Възможностите, които търсите във външния свят, те съществуват в самите вас. Казвате, това тяло не е, но като идем в онзи свят астралното тяло. Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук.
Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек.
Но защо сте леки не знаете. Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете. Ще видите, че отношенията там не са тъй идеални, както си предполагате. Сега вие си предполагате, че като идете в онзи свят, там всичко е хубаво. Но колко боб има да изядете още тук, на земята, пък колко зеле, колко моркови, колко прасета и колко хляб.
към втори вариант >>
Мнозина от вас мязате на затворени държави.
(втори вариант)
Та новата култура се отличава с това, че станциите на хората, тяхното радио ще бъде отворено и ще могат да се съобщават. Сега всеки един от вас е една затворена станция.
Мнозина от вас мязате на затворени държави.
Преди колко години Япония отвори границите си към европейците? Казва се в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие своему”. Кое направи по своя образ? Най-първо тялото му. Сегашните физиолози, анатомисти изучават хората само донякъде и това изучаване е много смешно.
към втори вариант >>
Но защо сте леки не знаете.
(втори вариант)
Във вашия организъм съществува тайната на природата. Възможностите, които търсите във външния свят, те съществуват в самите вас. Казвате, това тяло не е, но като идем в онзи свят астралното тяло. Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук. Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек.
Но защо сте леки не знаете.
Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете. Ще видите, че отношенията там не са тъй идеални, както си предполагате. Сега вие си предполагате, че като идете в онзи свят, там всичко е хубаво. Но колко боб има да изядете още тук, на земята, пък колко зеле, колко моркови, колко прасета и колко хляб. Сега, като говоря всичко това, аз подразбирам, да се събуди съзнанието.
към втори вариант >>
Преди колко години Япония отвори границите си към европейците?
(втори вариант)
Та новата култура се отличава с това, че станциите на хората, тяхното радио ще бъде отворено и ще могат да се съобщават. Сега всеки един от вас е една затворена станция. Мнозина от вас мязате на затворени държави.
Преди колко години Япония отвори границите си към европейците?
Казва се в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие своему”. Кое направи по своя образ? Най-първо тялото му. Сегашните физиолози, анатомисти изучават хората само донякъде и това изучаване е много смешно. Те са научили разните системи, по които лекарят може да познае известна повреда.
към втори вариант >>
Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете.
(втори вариант)
Възможностите, които търсите във външния свят, те съществуват в самите вас. Казвате, това тяло не е, но като идем в онзи свят астралното тяло. Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук. Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек. Но защо сте леки не знаете.
Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете.
Ще видите, че отношенията там не са тъй идеални, както си предполагате. Сега вие си предполагате, че като идете в онзи свят, там всичко е хубаво. Но колко боб има да изядете още тук, на земята, пък колко зеле, колко моркови, колко прасета и колко хляб. Сега, като говоря всичко това, аз подразбирам, да се събуди съзнанието.
към втори вариант >>
Казва се в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие своему”.
(втори вариант)
Та новата култура се отличава с това, че станциите на хората, тяхното радио ще бъде отворено и ще могат да се съобщават. Сега всеки един от вас е една затворена станция. Мнозина от вас мязате на затворени държави. Преди колко години Япония отвори границите си към европейците?
Казва се в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие своему”.
Кое направи по своя образ? Най-първо тялото му. Сегашните физиолози, анатомисти изучават хората само донякъде и това изучаване е много смешно. Те са научили разните системи, по които лекарят може да познае известна повреда.
към втори вариант >>
Ще видите, че отношенията там не са тъй идеални, както си предполагате.
(втори вариант)
Казвате, това тяло не е, но като идем в онзи свят астралното тяло. Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук. Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек. Но защо сте леки не знаете. Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете.
Ще видите, че отношенията там не са тъй идеални, както си предполагате.
Сега вие си предполагате, че като идете в онзи свят, там всичко е хубаво. Но колко боб има да изядете още тук, на земята, пък колко зеле, колко моркови, колко прасета и колко хляб. Сега, като говоря всичко това, аз подразбирам, да се събуди съзнанието.
към втори вариант >>
Кое направи по своя образ?
(втори вариант)
Та новата култура се отличава с това, че станциите на хората, тяхното радио ще бъде отворено и ще могат да се съобщават. Сега всеки един от вас е една затворена станция. Мнозина от вас мязате на затворени държави. Преди колко години Япония отвори границите си към европейците? Казва се в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие своему”.
Кое направи по своя образ?
Най-първо тялото му. Сегашните физиолози, анатомисти изучават хората само донякъде и това изучаване е много смешно. Те са научили разните системи, по които лекарят може да познае известна повреда.
към втори вариант >>
Сега вие си предполагате, че като идете в онзи свят, там всичко е хубаво.
(втори вариант)
Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук. Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек. Но защо сте леки не знаете. Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете. Ще видите, че отношенията там не са тъй идеални, както си предполагате.
Сега вие си предполагате, че като идете в онзи свят, там всичко е хубаво.
Но колко боб има да изядете още тук, на земята, пък колко зеле, колко моркови, колко прасета и колко хляб. Сега, като говоря всичко това, аз подразбирам, да се събуди съзнанието.
към втори вариант >>
Най-първо тялото му.
(втори вариант)
Сега всеки един от вас е една затворена станция. Мнозина от вас мязате на затворени държави. Преди колко години Япония отвори границите си към европейците? Казва се в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие своему”. Кое направи по своя образ?
Най-първо тялото му.
Сегашните физиолози, анатомисти изучават хората само донякъде и това изучаване е много смешно. Те са научили разните системи, по които лекарят може да познае известна повреда.
към втори вариант >>
Но колко боб има да изядете още тук, на земята, пък колко зеле, колко моркови, колко прасета и колко хляб.
(втори вариант)
Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек. Но защо сте леки не знаете. Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете. Ще видите, че отношенията там не са тъй идеални, както си предполагате. Сега вие си предполагате, че като идете в онзи свят, там всичко е хубаво.
Но колко боб има да изядете още тук, на земята, пък колко зеле, колко моркови, колко прасета и колко хляб.
Сега, като говоря всичко това, аз подразбирам, да се събуди съзнанието.
към втори вариант >>
Сегашните физиолози, анатомисти изучават хората само донякъде и това изучаване е много смешно.
(втори вариант)
Мнозина от вас мязате на затворени държави. Преди колко години Япония отвори границите си към европейците? Казва се в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие своему”. Кое направи по своя образ? Най-първо тялото му.
Сегашните физиолози, анатомисти изучават хората само донякъде и това изучаване е много смешно.
Те са научили разните системи, по които лекарят може да познае известна повреда.
към втори вариант >>
Сега, като говоря всичко това, аз подразбирам, да се събуди съзнанието.
(втори вариант)
Но защо сте леки не знаете. Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете. Ще видите, че отношенията там не са тъй идеални, както си предполагате. Сега вие си предполагате, че като идете в онзи свят, там всичко е хубаво. Но колко боб има да изядете още тук, на земята, пък колко зеле, колко моркови, колко прасета и колко хляб.
Сега, като говоря всичко това, аз подразбирам, да се събуди съзнанието.
към втори вариант >>
Те са научили разните системи, по които лекарят може да познае известна повреда.
(втори вариант)
Преди колко години Япония отвори границите си към европейците? Казва се в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие своему”. Кое направи по своя образ? Най-първо тялото му. Сегашните физиолози, анатомисти изучават хората само донякъде и това изучаване е много смешно.
Те са научили разните системи, по които лекарят може да познае известна повреда.
към втори вариант >>
Сега светът е пълен с непробудени още души.
(втори вариант)
Сега светът е пълен с непробудени още души.
Колцина от тях имат този достъп до ония научни похвати, които някои в света имат. Даже някои, които ги имат, и те нямат тия разбирания. Аз гледам, някой астроном, след като гледа Месечината до десет пъти, казва няма какво да видиш. Понеже силата на телескопа не е толкова голяма, на Юпитер ти ще видиш само тия пояси. Веднъж, два пъти, три пъти, все пояси гледаш.
към втори вариант >>
Та най-първото нещо трябва да имате предвид тялото си.
(втори вариант)
Та най-първото нещо трябва да имате предвид тялото си.
Да станете господари на вашето тяло. Когато станете господари на тялото си, тогава ще имате друга една наука, която ще се отличава от сегашната, която е наука на обществото. Това не е наука. Ти изучаваш само интересите на своя господар.
към втори вариант >>
Колцина от тях имат този достъп до ония научни похвати, които някои в света имат.
(втори вариант)
Сега светът е пълен с непробудени още души.
Колцина от тях имат този достъп до ония научни похвати, които някои в света имат.
Даже някои, които ги имат, и те нямат тия разбирания. Аз гледам, някой астроном, след като гледа Месечината до десет пъти, казва няма какво да видиш. Понеже силата на телескопа не е толкова голяма, на Юпитер ти ще видиш само тия пояси. Веднъж, два пъти, три пъти, все пояси гледаш. Погледнеш Венера, тя все е забулена, нищо няма да видиш.
към втори вариант >>
Да станете господари на вашето тяло.
(втори вариант)
Та най-първото нещо трябва да имате предвид тялото си.
Да станете господари на вашето тяло.
Когато станете господари на тялото си, тогава ще имате друга една наука, която ще се отличава от сегашната, която е наука на обществото. Това не е наука. Ти изучаваш само интересите на своя господар.
към втори вариант >>
Даже някои, които ги имат, и те нямат тия разбирания.
(втори вариант)
Сега светът е пълен с непробудени още души. Колцина от тях имат този достъп до ония научни похвати, които някои в света имат.
Даже някои, които ги имат, и те нямат тия разбирания.
Аз гледам, някой астроном, след като гледа Месечината до десет пъти, казва няма какво да видиш. Понеже силата на телескопа не е толкова голяма, на Юпитер ти ще видиш само тия пояси. Веднъж, два пъти, три пъти, все пояси гледаш. Погледнеш Венера, тя все е забулена, нищо няма да видиш. Погледнеш Месечината, досега нищо не са намерили още.
към втори вариант >>
Когато станете господари на тялото си, тогава ще имате друга една наука, която ще се отличава от сегашната, която е наука на обществото.
(втори вариант)
Та най-първото нещо трябва да имате предвид тялото си. Да станете господари на вашето тяло.
Когато станете господари на тялото си, тогава ще имате друга една наука, която ще се отличава от сегашната, която е наука на обществото.
Това не е наука. Ти изучаваш само интересите на своя господар.
към втори вариант >>
Аз гледам, някой астроном, след като гледа Месечината до десет пъти, казва няма какво да видиш.
(втори вариант)
Сега светът е пълен с непробудени още души. Колцина от тях имат този достъп до ония научни похвати, които някои в света имат. Даже някои, които ги имат, и те нямат тия разбирания.
Аз гледам, някой астроном, след като гледа Месечината до десет пъти, казва няма какво да видиш.
Понеже силата на телескопа не е толкова голяма, на Юпитер ти ще видиш само тия пояси. Веднъж, два пъти, три пъти, все пояси гледаш. Погледнеш Венера, тя все е забулена, нищо няма да видиш. Погледнеш Месечината, досега нищо не са намерили още. Ще ви приведа следующия факт.
към втори вариант >>
Това не е наука.
(втори вариант)
Та най-първото нещо трябва да имате предвид тялото си. Да станете господари на вашето тяло. Когато станете господари на тялото си, тогава ще имате друга една наука, която ще се отличава от сегашната, която е наука на обществото.
Това не е наука.
Ти изучаваш само интересите на своя господар.
към втори вариант >>
Понеже силата на телескопа не е толкова голяма, на Юпитер ти ще видиш само тия пояси.
(втори вариант)
Сега светът е пълен с непробудени още души. Колцина от тях имат този достъп до ония научни похвати, които някои в света имат. Даже някои, които ги имат, и те нямат тия разбирания. Аз гледам, някой астроном, след като гледа Месечината до десет пъти, казва няма какво да видиш.
Понеже силата на телескопа не е толкова голяма, на Юпитер ти ще видиш само тия пояси.
Веднъж, два пъти, три пъти, все пояси гледаш. Погледнеш Венера, тя все е забулена, нищо няма да видиш. Погледнеш Месечината, досега нищо не са намерили още. Ще ви приведа следующия факт.
към втори вариант >>
Ти изучаваш само интересите на своя господар.
(втори вариант)
Та най-първото нещо трябва да имате предвид тялото си. Да станете господари на вашето тяло. Когато станете господари на тялото си, тогава ще имате друга една наука, която ще се отличава от сегашната, която е наука на обществото. Това не е наука.
Ти изучаваш само интересите на своя господар.
към втори вариант >>
Веднъж, два пъти, три пъти, все пояси гледаш.
(втори вариант)
Сега светът е пълен с непробудени още души. Колцина от тях имат този достъп до ония научни похвати, които някои в света имат. Даже някои, които ги имат, и те нямат тия разбирания. Аз гледам, някой астроном, след като гледа Месечината до десет пъти, казва няма какво да видиш. Понеже силата на телескопа не е толкова голяма, на Юпитер ти ще видиш само тия пояси.
Веднъж, два пъти, три пъти, все пояси гледаш.
Погледнеш Венера, тя все е забулена, нищо няма да видиш. Погледнеш Месечината, досега нищо не са намерили още. Ще ви приведа следующия факт.
към втори вариант >>
Станете сега.
(втори вариант)
Станете сега.
към втори вариант >>
Погледнеш Венера, тя все е забулена, нищо няма да видиш.
(втори вариант)
Колцина от тях имат този достъп до ония научни похвати, които някои в света имат. Даже някои, които ги имат, и те нямат тия разбирания. Аз гледам, някой астроном, след като гледа Месечината до десет пъти, казва няма какво да видиш. Понеже силата на телескопа не е толкова голяма, на Юпитер ти ще видиш само тия пояси. Веднъж, два пъти, три пъти, все пояси гледаш.
Погледнеш Венера, тя все е забулена, нищо няма да видиш.
Погледнеш Месечината, досега нищо не са намерили още. Ще ви приведа следующия факт.
към втори вариант >>
Погледнеш Месечината, досега нищо не са намерили още.
(втори вариант)
Даже някои, които ги имат, и те нямат тия разбирания. Аз гледам, някой астроном, след като гледа Месечината до десет пъти, казва няма какво да видиш. Понеже силата на телескопа не е толкова голяма, на Юпитер ти ще видиш само тия пояси. Веднъж, два пъти, три пъти, все пояси гледаш. Погледнеш Венера, тя все е забулена, нищо няма да видиш.
Погледнеш Месечината, досега нищо не са намерили още.
Ще ви приведа следующия факт.
към втори вариант >>
Ще ви приведа следующия факт.
(втори вариант)
Аз гледам, някой астроном, след като гледа Месечината до десет пъти, казва няма какво да видиш. Понеже силата на телескопа не е толкова голяма, на Юпитер ти ще видиш само тия пояси. Веднъж, два пъти, три пъти, все пояси гледаш. Погледнеш Венера, тя все е забулена, нищо няма да видиш. Погледнеш Месечината, досега нищо не са намерили още.
Ще ви приведа следующия факт.
към втори вариант >>
Защо Венера блести толкова?
(втори вариант)
Защо Венера блести толкова?
Защо тя не се отвори? Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена. Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена. Как ще си обясните това вглъбяване? От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси.
към втори вариант >>
Защо тя не се отвори?
(втори вариант)
Защо Венера блести толкова?
Защо тя не се отвори?
Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена. Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена. Как ще си обясните това вглъбяване? От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси. Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи.
към втори вариант >>
Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена.
(втори вариант)
Защо Венера блести толкова? Защо тя не се отвори?
Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена.
Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена. Как ще си обясните това вглъбяване? От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси. Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи. Тя решава един философски въпрос.
към втори вариант >>
Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена.
(втори вариант)
Защо Венера блести толкова? Защо тя не се отвори? Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена.
Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена.
Как ще си обясните това вглъбяване? От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси. Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи. Тя решава един философски въпрос. Най-първо тя мисли.
към втори вариант >>
Как ще си обясните това вглъбяване?
(втори вариант)
Защо Венера блести толкова? Защо тя не се отвори? Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена. Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена.
Как ще си обясните това вглъбяване?
От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси. Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи. Тя решава един философски въпрос. Най-първо тя мисли. В тази мисъл става разлагане на цветовете.
към втори вариант >>
От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси.
(втори вариант)
Защо Венера блести толкова? Защо тя не се отвори? Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена. Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена. Как ще си обясните това вглъбяване?
От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси.
Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи. Тя решава един философски въпрос. Най-първо тя мисли. В тази мисъл става разлагане на цветовете. Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това?
към втори вариант >>
Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи.
(втори вариант)
Защо тя не се отвори? Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена. Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена. Как ще си обясните това вглъбяване? От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси.
Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи.
Тя решава един философски въпрос. Най-първо тя мисли. В тази мисъл става разлагане на цветовете. Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това? Почва значи да узрява.
към втори вариант >>
Тя решава един философски въпрос.
(втори вариант)
Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена. Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена. Как ще си обясните това вглъбяване? От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси. Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи.
Тя решава един философски въпрос.
Най-първо тя мисли. В тази мисъл става разлагане на цветовете. Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това? Почва значи да узрява. После, виждаш, почерняла малко.
към втори вариант >>
Най-първо тя мисли.
(втори вариант)
Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена. Как ще си обясните това вглъбяване? От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси. Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи. Тя решава един философски въпрос.
Най-първо тя мисли.
В тази мисъл става разлагане на цветовете. Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това? Почва значи да узрява. После, виждаш, почерняла малко. Много хубаво, изорала се е.
към втори вариант >>
В тази мисъл става разлагане на цветовете.
(втори вариант)
Как ще си обясните това вглъбяване? От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси. Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи. Тя решава един философски въпрос. Най-първо тя мисли.
В тази мисъл става разлагане на цветовете.
Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това? Почва значи да узрява. После, виждаш, почерняла малко. Много хубаво, изорала се е. Защото, като се изоре нивата, става черна.
към втори вариант >>
Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това?
(втори вариант)
От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси. Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи. Тя решава един философски въпрос. Най-първо тя мисли. В тази мисъл става разлагане на цветовете.
Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това?
Почва значи да узрява. После, виждаш, почерняла малко. Много хубаво, изорала се е. Защото, като се изоре нивата, става черна. Ама позеленяла.
към втори вариант >>
Почва значи да узрява.
(втори вариант)
Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи. Тя решава един философски въпрос. Най-първо тя мисли. В тази мисъл става разлагане на цветовете. Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това?
Почва значи да узрява.
После, виждаш, почерняла малко. Много хубаво, изорала се е. Защото, като се изоре нивата, става черна. Ама позеленяла. Израснала е трева.
към втори вариант >>
После, виждаш, почерняла малко.
(втори вариант)
Тя решава един философски въпрос. Най-първо тя мисли. В тази мисъл става разлагане на цветовете. Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това? Почва значи да узрява.
После, виждаш, почерняла малко.
Много хубаво, изорала се е. Защото, като се изоре нивата, става черна. Ама позеленяла. Израснала е трева. Ливада е станала.
към втори вариант >>
Много хубаво, изорала се е.
(втори вариант)
Най-първо тя мисли. В тази мисъл става разлагане на цветовете. Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това? Почва значи да узрява. После, виждаш, почерняла малко.
Много хубаво, изорала се е.
Защото, като се изоре нивата, става черна. Ама позеленяла. Израснала е трева. Ливада е станала. Какво има от това?
към втори вариант >>
Защото, като се изоре нивата, става черна.
(втори вариант)
В тази мисъл става разлагане на цветовете. Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това? Почва значи да узрява. После, виждаш, почерняла малко. Много хубаво, изорала се е.
Защото, като се изоре нивата, става черна.
Ама позеленяла. Израснала е трева. Ливада е станала. Какво има от това? Но другаде седи въпросът.
към втори вариант >>
Ама позеленяла.
(втори вариант)
Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това? Почва значи да узрява. После, виждаш, почерняла малко. Много хубаво, изорала се е. Защото, като се изоре нивата, става черна.
Ама позеленяла.
Израснала е трева. Ливада е станала. Какво има от това? Но другаде седи въпросът. Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво.
към втори вариант >>
Израснала е трева.
(втори вариант)
Почва значи да узрява. После, виждаш, почерняла малко. Много хубаво, изорала се е. Защото, като се изоре нивата, става черна. Ама позеленяла.
Израснала е трева.
Ливада е станала. Какво има от това? Но другаде седи въпросът. Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво. Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото.
към втори вариант >>
Ливада е станала.
(втори вариант)
После, виждаш, почерняла малко. Много хубаво, изорала се е. Защото, като се изоре нивата, става черна. Ама позеленяла. Израснала е трева.
Ливада е станала.
Какво има от това? Но другаде седи въпросът. Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво. Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото. Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада.
към втори вариант >>
Какво има от това?
(втори вариант)
Много хубаво, изорала се е. Защото, като се изоре нивата, става черна. Ама позеленяла. Израснала е трева. Ливада е станала.
Какво има от това?
Но другаде седи въпросът. Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво. Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото. Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада. Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво.
към втори вариант >>
Но другаде седи въпросът.
(втори вариант)
Защото, като се изоре нивата, става черна. Ама позеленяла. Израснала е трева. Ливада е станала. Какво има от това?
Но другаде седи въпросът.
Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво. Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото. Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада. Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво. Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш?
към втори вариант >>
Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво.
(втори вариант)
Ама позеленяла. Израснала е трева. Ливада е станала. Какво има от това? Но другаде седи въпросът.
Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво.
Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото. Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада. Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво. Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш? Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада.
към втори вариант >>
Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото.
(втори вариант)
Израснала е трева. Ливада е станала. Какво има от това? Но другаде седи въпросът. Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво.
Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото.
Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада. Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво. Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш? Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада. Отгде дойдоха тия цветя, всичко това?
към втори вариант >>
Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада.
(втори вариант)
Ливада е станала. Какво има от това? Но другаде седи въпросът. Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво. Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото.
Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада.
Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво. Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш? Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада. Отгде дойдоха тия цветя, всичко това? Ще кажеш: Разцъфтя се тази поляна.” При първия случай, когато нивата е черна, казвам стеснителни са условията.
към втори вариант >>
Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво.
(втори вариант)
Какво има от това? Но другаде седи въпросът. Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво. Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото. Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада.
Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво.
Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш? Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада. Отгде дойдоха тия цветя, всичко това? Ще кажеш: Разцъфтя се тази поляна.” При първия случай, когато нивата е черна, казвам стеснителни са условията. При втория случай, при това растене, казвам това е вътрешен процес на развиване.
към втори вариант >>
Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш?
(втори вариант)
Но другаде седи въпросът. Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво. Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото. Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада. Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво.
Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш?
Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада. Отгде дойдоха тия цветя, всичко това? Ще кажеш: Разцъфтя се тази поляна.” При първия случай, когато нивата е черна, казвам стеснителни са условията. При втория случай, при това растене, казвам това е вътрешен процес на развиване. Щом се появят цветя в една ливада, казвам, това са хубавите условия на външния живот.
към втори вариант >>
Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада.
(втори вариант)
Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото горчиво. Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото. Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада. Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво. Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш?
Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада.
Отгде дойдоха тия цветя, всичко това? Ще кажеш: Разцъфтя се тази поляна.” При първия случай, когато нивата е черна, казвам стеснителни са условията. При втория случай, при това растене, казвам това е вътрешен процес на развиване. Щом се появят цветя в една ливада, казвам, това са хубавите условия на външния живот.
към втори вариант >>
Отгде дойдоха тия цветя, всичко това?
(втори вариант)
Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото. Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада. Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво. Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш? Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада.
Отгде дойдоха тия цветя, всичко това?
Ще кажеш: Разцъфтя се тази поляна.” При първия случай, когато нивата е черна, казвам стеснителни са условията. При втория случай, при това растене, казвам това е вътрешен процес на развиване. Щом се появят цветя в една ливада, казвам, това са хубавите условия на външния живот.
към втори вариант >>
Ще кажеш: Разцъфтя се тази поляна.” При първия случай, когато нивата е черна, казвам стеснителни са условията.
(втори вариант)
Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада. Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво. Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш? Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада. Отгде дойдоха тия цветя, всичко това?
Ще кажеш: Разцъфтя се тази поляна.” При първия случай, когато нивата е черна, казвам стеснителни са условията.
При втория случай, при това растене, казвам това е вътрешен процес на развиване. Щом се появят цветя в една ливада, казвам, това са хубавите условия на външния живот.
към втори вариант >>
При втория случай, при това растене, казвам това е вътрешен процес на развиване.
(втори вариант)
Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво. Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш? Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада. Отгде дойдоха тия цветя, всичко това? Ще кажеш: Разцъфтя се тази поляна.” При първия случай, когато нивата е черна, казвам стеснителни са условията.
При втория случай, при това растене, казвам това е вътрешен процес на развиване.
Щом се появят цветя в една ливада, казвам, това са хубавите условия на външния живот.
към втори вариант >>
Щом се появят цветя в една ливада, казвам, това са хубавите условия на външния живот.
(втори вариант)
Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш? Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада. Отгде дойдоха тия цветя, всичко това? Ще кажеш: Разцъфтя се тази поляна.” При първия случай, когато нивата е черна, казвам стеснителни са условията. При втория случай, при това растене, казвам това е вътрешен процес на развиване.
Щом се появят цветя в една ливада, казвам, това са хубавите условия на външния живот.
към втори вариант >>
Ако на вашата глава израсне и цъфне един карамфил, какво биха помислили хората?
(втори вариант)
Ако на вашата глава израсне и цъфне един карамфил, какво биха помислили хората?
Нещо, което е невъзможно. Ще кажете и да стане, пак не вярвайте. Че карамфили израстват по главите. Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата. Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче?
към втори вариант >>
Нещо, което е невъзможно.
(втори вариант)
Ако на вашата глава израсне и цъфне един карамфил, какво биха помислили хората?
Нещо, което е невъзможно.
Ще кажете и да стане, пак не вярвайте. Че карамфили израстват по главите. Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата. Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче? Вие не знаете.
към втори вариант >>
Ще кажете и да стане, пак не вярвайте.
(втори вариант)
Ако на вашата глава израсне и цъфне един карамфил, какво биха помислили хората? Нещо, което е невъзможно.
Ще кажете и да стане, пак не вярвайте.
Че карамфили израстват по главите. Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата. Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче? Вие не знаете. Нямате азбуката на цветята.
към втори вариант >>
Че карамфили израстват по главите.
(втори вариант)
Ако на вашата глава израсне и цъфне един карамфил, какво биха помислили хората? Нещо, което е невъзможно. Ще кажете и да стане, пак не вярвайте.
Че карамфили израстват по главите.
Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата. Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче? Вие не знаете. Нямате азбуката на цветята. Аз няма да разправям за азбуката на цветята, но бих ви препоръчал да прочетете, ако намерите, някоя книга на някой от чуждите езици.
към втори вариант >>
Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата.
(втори вариант)
Ако на вашата глава израсне и цъфне един карамфил, какво биха помислили хората? Нещо, което е невъзможно. Ще кажете и да стане, пак не вярвайте. Че карамфили израстват по главите.
Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата.
Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче? Вие не знаете. Нямате азбуката на цветята. Аз няма да разправям за азбуката на цветята, но бих ви препоръчал да прочетете, ако намерите, някоя книга на някой от чуждите езици. Мисля, на френски има, на немски азбуката на цветовете или азбуката на растенията.
към втори вариант >>
Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче?
(втори вариант)
Ако на вашата глава израсне и цъфне един карамфил, какво биха помислили хората? Нещо, което е невъзможно. Ще кажете и да стане, пак не вярвайте. Че карамфили израстват по главите. Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата.
Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче?
Вие не знаете. Нямате азбуката на цветята. Аз няма да разправям за азбуката на цветята, но бих ви препоръчал да прочетете, ако намерите, някоя книга на някой от чуждите езици. Мисля, на френски има, на немски азбуката на цветовете или азбуката на растенията. Всички от вас нямате еднакво разположение към цветята.
към втори вариант >>
Вие не знаете.
(втори вариант)
Нещо, което е невъзможно. Ще кажете и да стане, пак не вярвайте. Че карамфили израстват по главите. Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата. Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче?
Вие не знаете.
Нямате азбуката на цветята. Аз няма да разправям за азбуката на цветята, но бих ви препоръчал да прочетете, ако намерите, някоя книга на някой от чуждите езици. Мисля, на френски има, на немски азбуката на цветовете или азбуката на растенията. Всички от вас нямате еднакво разположение към цветята. Някои от вас обичат едни цветя, други други.
към втори вариант >>
Нямате азбуката на цветята.
(втори вариант)
Ще кажете и да стане, пак не вярвайте. Че карамфили израстват по главите. Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата. Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче? Вие не знаете.
Нямате азбуката на цветята.
Аз няма да разправям за азбуката на цветята, но бих ви препоръчал да прочетете, ако намерите, някоя книга на някой от чуждите езици. Мисля, на френски има, на немски азбуката на цветовете или азбуката на растенията. Всички от вас нямате еднакво разположение към цветята. Някои от вас обичат едни цветя, други други.
към втори вариант >>
Аз няма да разправям за азбуката на цветята, но бих ви препоръчал да прочетете, ако намерите, някоя книга на някой от чуждите езици.
(втори вариант)
Че карамфили израстват по главите. Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата. Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче? Вие не знаете. Нямате азбуката на цветята.
Аз няма да разправям за азбуката на цветята, но бих ви препоръчал да прочетете, ако намерите, някоя книга на някой от чуждите езици.
Мисля, на френски има, на немски азбуката на цветовете или азбуката на растенията. Всички от вас нямате еднакво разположение към цветята. Някои от вас обичат едни цветя, други други.
към втори вариант >>
Мисля, на френски има, на немски азбуката на цветовете или азбуката на растенията.
(втори вариант)
Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата. Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче? Вие не знаете. Нямате азбуката на цветята. Аз няма да разправям за азбуката на цветята, но бих ви препоръчал да прочетете, ако намерите, някоя книга на някой от чуждите езици.
Мисля, на френски има, на немски азбуката на цветовете или азбуката на растенията.
Всички от вас нямате еднакво разположение към цветята. Някои от вас обичат едни цветя, други други.
към втори вариант >>
Всички от вас нямате еднакво разположение към цветята.
(втори вариант)
Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче? Вие не знаете. Нямате азбуката на цветята. Аз няма да разправям за азбуката на цветята, но бих ви препоръчал да прочетете, ако намерите, някоя книга на някой от чуждите езици. Мисля, на френски има, на немски азбуката на цветовете или азбуката на растенията.
Всички от вас нямате еднакво разположение към цветята.
Някои от вас обичат едни цветя, други други.
към втори вариант >>
Някои от вас обичат едни цветя, други други.
(втори вариант)
Вие не знаете. Нямате азбуката на цветята. Аз няма да разправям за азбуката на цветята, но бих ви препоръчал да прочетете, ако намерите, някоя книга на някой от чуждите езици. Мисля, на френски има, на немски азбуката на цветовете или азбуката на растенията. Всички от вас нямате еднакво разположение към цветята.
Някои от вас обичат едни цветя, други други.
към втори вариант >>
Та казвам, коя е вътрешната причина на нашите движения.
(втори вариант)
Та казвам, коя е вътрешната причина на нашите движения.
Много пъти ние се движим, без да знаем защо така или иначе. Да дойдем до тялото. Бутнеш се някъде, и създадеш в себе си едно неприятно настроение. Друг път пак се буташ, и създадеш в себе си радост. Някой път, като се бутнеш някъде, целия ден ще имаш загуби.
към втори вариант >>
Много пъти ние се движим, без да знаем защо така или иначе.
(втори вариант)
Та казвам, коя е вътрешната причина на нашите движения.
Много пъти ние се движим, без да знаем защо така или иначе.
Да дойдем до тялото. Бутнеш се някъде, и създадеш в себе си едно неприятно настроение. Друг път пак се буташ, и създадеш в себе си радост. Някой път, като се бутнеш някъде, целия ден ще имаш загуби. Или вървиш някъде, бутнеш се някъде, изкълчиш крака си.
към втори вариант >>
Да дойдем до тялото.
(втори вариант)
Та казвам, коя е вътрешната причина на нашите движения. Много пъти ние се движим, без да знаем защо така или иначе.
Да дойдем до тялото.
Бутнеш се някъде, и създадеш в себе си едно неприятно настроение. Друг път пак се буташ, и създадеш в себе си радост. Някой път, като се бутнеш някъде, целия ден ще имаш загуби. Или вървиш някъде, бутнеш се някъде, изкълчиш крака си.
към втори вариант >>
Бутнеш се някъде, и създадеш в себе си едно неприятно настроение.
(втори вариант)
Та казвам, коя е вътрешната причина на нашите движения. Много пъти ние се движим, без да знаем защо така или иначе. Да дойдем до тялото.
Бутнеш се някъде, и създадеш в себе си едно неприятно настроение.
Друг път пак се буташ, и създадеш в себе си радост. Някой път, като се бутнеш някъде, целия ден ще имаш загуби. Или вървиш някъде, бутнеш се някъде, изкълчиш крака си.
към втори вариант >>
Друг път пак се буташ, и създадеш в себе си радост.
(втори вариант)
Та казвам, коя е вътрешната причина на нашите движения. Много пъти ние се движим, без да знаем защо така или иначе. Да дойдем до тялото. Бутнеш се някъде, и създадеш в себе си едно неприятно настроение.
Друг път пак се буташ, и създадеш в себе си радост.
Някой път, като се бутнеш някъде, целия ден ще имаш загуби. Или вървиш някъде, бутнеш се някъде, изкълчиш крака си.
към втори вариант >>
Някой път, като се бутнеш някъде, целия ден ще имаш загуби.
(втори вариант)
Та казвам, коя е вътрешната причина на нашите движения. Много пъти ние се движим, без да знаем защо така или иначе. Да дойдем до тялото. Бутнеш се някъде, и създадеш в себе си едно неприятно настроение. Друг път пак се буташ, и създадеш в себе си радост.
Някой път, като се бутнеш някъде, целия ден ще имаш загуби.
Или вървиш някъде, бутнеш се някъде, изкълчиш крака си.
към втори вариант >>
Или вървиш някъде, бутнеш се някъде, изкълчиш крака си.
(втори вариант)
Много пъти ние се движим, без да знаем защо така или иначе. Да дойдем до тялото. Бутнеш се някъде, и създадеш в себе си едно неприятно настроение. Друг път пак се буташ, и създадеш в себе си радост. Някой път, като се бутнеш някъде, целия ден ще имаш загуби.
Или вървиш някъде, бутнеш се някъде, изкълчиш крака си.
към втори вариант >>
Та казвам, когато човек стане, той трябва да знае как да се обходи с тялото си.
(втори вариант)
Та казвам, когато човек стане, той трябва да знае как да се обходи с тялото си.
Когато ние говорим за тези положения, не е тъй безопасно да се буташ, където искаш. Сега това не ви го казвам да се страхувате. Вие не знаете. Най-първото нещо, като станеш, спри се, помисли за себе си, че тялото ти е цял един свят, ти трябва да знаеш как да започнеш. Тръгнеш, например.
към втори вариант >>
Когато ние говорим за тези положения, не е тъй безопасно да се буташ, където искаш.
(втори вариант)
Та казвам, когато човек стане, той трябва да знае как да се обходи с тялото си.
Когато ние говорим за тези положения, не е тъй безопасно да се буташ, където искаш.
Сега това не ви го казвам да се страхувате. Вие не знаете. Най-първото нещо, като станеш, спри се, помисли за себе си, че тялото ти е цял един свят, ти трябва да знаеш как да започнеш. Тръгнеш, например. Ти не знаеш как да започнеш тръгването.
към втори вариант >>
Сега това не ви го казвам да се страхувате.
(втори вариант)
Та казвам, когато човек стане, той трябва да знае как да се обходи с тялото си. Когато ние говорим за тези положения, не е тъй безопасно да се буташ, където искаш.
Сега това не ви го казвам да се страхувате.
Вие не знаете. Най-първото нещо, като станеш, спри се, помисли за себе си, че тялото ти е цял един свят, ти трябва да знаеш как да започнеш. Тръгнеш, например. Ти не знаеш как да започнеш тръгването. Покажете ми как тръгва човек.
към втори вариант >>
Вие не знаете.
(втори вариант)
Та казвам, когато човек стане, той трябва да знае как да се обходи с тялото си. Когато ние говорим за тези положения, не е тъй безопасно да се буташ, където искаш. Сега това не ви го казвам да се страхувате.
Вие не знаете.
Най-първото нещо, като станеш, спри се, помисли за себе си, че тялото ти е цял един свят, ти трябва да знаеш как да започнеш. Тръгнеш, например. Ти не знаеш как да започнеш тръгването. Покажете ми как тръгва човек.
към втори вариант >>
Най-първото нещо, като станеш, спри се, помисли за себе си, че тялото ти е цял един свят, ти трябва да знаеш как да започнеш.
(втори вариант)
Та казвам, когато човек стане, той трябва да знае как да се обходи с тялото си. Когато ние говорим за тези положения, не е тъй безопасно да се буташ, където искаш. Сега това не ви го казвам да се страхувате. Вие не знаете.
Най-първото нещо, като станеш, спри се, помисли за себе си, че тялото ти е цял един свят, ти трябва да знаеш как да започнеш.
Тръгнеш, например. Ти не знаеш как да започнеш тръгването. Покажете ми как тръгва човек.
към втори вариант >>
Тръгнеш, например.
(втори вариант)
Та казвам, когато човек стане, той трябва да знае как да се обходи с тялото си. Когато ние говорим за тези положения, не е тъй безопасно да се буташ, където искаш. Сега това не ви го казвам да се страхувате. Вие не знаете. Най-първото нещо, като станеш, спри се, помисли за себе си, че тялото ти е цял един свят, ти трябва да знаеш как да започнеш.
Тръгнеш, например.
Ти не знаеш как да започнеш тръгването. Покажете ми как тръгва човек.
към втори вариант >>
2.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
„От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света.
Един беден човек минава покрай една река и вижда, че един богат човек там се дави. Той отива да го спаси и го изважда от водата. Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга. Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева. Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга.
„От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света.
Това нещо се случва много рядко. По-лош човек от този не може да съществува. Сегашните лоши хора спадат към друга една категория. Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя. Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение.
към беседата >>
Следователно под думата „душа“ ние разбираме мястото, източникът, от който излиза всичко добро.
Следователно под думата „душа“ ние разбираме мястото, източникът, от който излиза всичко добро.
По нея можеш да се познаеш. Следователно имаш ли душа, ти си добър човек. Нямаш ли душа, ти си лош човек. Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър. Някой казва: „Празна работа е душата.
към беседата >>
Иде разводът вече.
И тъй, първо ще знаете, че от сърцето започват лошите работи. Трябва да се ликвидира със сърцето трябва да се разведем с него.
Иде разводът вече.
Сърцето е един незаконен брак, с който човешкият ум се е оплел някога, т.е. не умът, а човешката личност се е оплела. Следователно трябва развод и разводът иде. Затова човек трябва да умре, да се освободи. Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време.
към беседата >>
Това нещо се случва много рядко.
Той отива да го спаси и го изважда от водата. Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга. Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева. Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга. „От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света.
Това нещо се случва много рядко.
По-лош човек от този не може да съществува. Сегашните лоши хора спадат към друга една категория. Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя. Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение. Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави.
към беседата >>
По нея можеш да се познаеш.
Следователно под думата „душа“ ние разбираме мястото, източникът, от който излиза всичко добро.
По нея можеш да се познаеш.
Следователно имаш ли душа, ти си добър човек. Нямаш ли душа, ти си лош човек. Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър. Някой казва: „Празна работа е душата. Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят.
към беседата >>
Сърцето е един незаконен брак, с който човешкият ум се е оплел някога, т.е.
И тъй, първо ще знаете, че от сърцето започват лошите работи. Трябва да се ликвидира със сърцето трябва да се разведем с него. Иде разводът вече.
Сърцето е един незаконен брак, с който човешкият ум се е оплел някога, т.е.
не умът, а човешката личност се е оплела. Следователно трябва развод и разводът иде. Затова човек трябва да умре, да се освободи. Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време. Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана.
към беседата >>
По-лош човек от този не може да съществува.
Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга. Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева. Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга. „От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света. Това нещо се случва много рядко.
По-лош човек от този не може да съществува.
Сегашните лоши хора спадат към друга една категория. Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя. Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение. Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави. Отива до него, вижда, че и на него има да дължи.
към беседата >>
Следователно имаш ли душа, ти си добър човек.
Следователно под думата „душа“ ние разбираме мястото, източникът, от който излиза всичко добро. По нея можеш да се познаеш.
Следователно имаш ли душа, ти си добър човек.
Нямаш ли душа, ти си лош човек. Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър. Някой казва: „Празна работа е душата. Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят. Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята.
към беседата >>
не умът, а човешката личност се е оплела.
И тъй, първо ще знаете, че от сърцето започват лошите работи. Трябва да се ликвидира със сърцето трябва да се разведем с него. Иде разводът вече. Сърцето е един незаконен брак, с който човешкият ум се е оплел някога, т.е.
не умът, а човешката личност се е оплела.
Следователно трябва развод и разводът иде. Затова човек трябва да умре, да се освободи. Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време. Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана. Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил.
към беседата >>
Сегашните лоши хора спадат към друга една категория.
Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева. Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга. „От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света. Това нещо се случва много рядко. По-лош човек от този не може да съществува.
Сегашните лоши хора спадат към друга една категория.
Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя. Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение. Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави. Отива до него, вижда, че и на него има да дължи. „Слушай – казва му той, – ще те извадя от реката, но ако ми простиш дълга.
към беседата >>
Нямаш ли душа, ти си лош човек.
Следователно под думата „душа“ ние разбираме мястото, източникът, от който излиза всичко добро. По нея можеш да се познаеш. Следователно имаш ли душа, ти си добър човек.
Нямаш ли душа, ти си лош човек.
Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър. Някой казва: „Празна работа е душата. Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят. Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята. Не е лошото в това.
към беседата >>
Следователно трябва развод и разводът иде.
И тъй, първо ще знаете, че от сърцето започват лошите работи. Трябва да се ликвидира със сърцето трябва да се разведем с него. Иде разводът вече. Сърцето е един незаконен брак, с който човешкият ум се е оплел някога, т.е. не умът, а човешката личност се е оплела.
Следователно трябва развод и разводът иде.
Затова човек трябва да умре, да се освободи. Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време. Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана. Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил. Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел.
към беседата >>
Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя.
Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга. „От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света. Това нещо се случва много рядко. По-лош човек от този не може да съществува. Сегашните лоши хора спадат към друга една категория.
Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя.
Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение. Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави. Отива до него, вижда, че и на него има да дължи. „Слушай – казва му той, – ще те извадя от реката, но ако ми простиш дълга. Не го ли простиш, ще те оставя да се удавиш.
към беседата >>
Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър.
Следователно под думата „душа“ ние разбираме мястото, източникът, от който излиза всичко добро. По нея можеш да се познаеш. Следователно имаш ли душа, ти си добър човек. Нямаш ли душа, ти си лош човек.
Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър.
Някой казва: „Празна работа е душата. Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят. Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята. Не е лошото в това. Няма какво да убеждаваме тези хора.
към беседата >>
Затова човек трябва да умре, да се освободи.
Трябва да се ликвидира със сърцето трябва да се разведем с него. Иде разводът вече. Сърцето е един незаконен брак, с който човешкият ум се е оплел някога, т.е. не умът, а човешката личност се е оплела. Следователно трябва развод и разводът иде.
Затова човек трябва да умре, да се освободи.
Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време. Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана. Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил. Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел. Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ.
към беседата >>
Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение.
„От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света. Това нещо се случва много рядко. По-лош човек от този не може да съществува. Сегашните лоши хора спадат към друга една категория. Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя.
Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение.
Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави. Отива до него, вижда, че и на него има да дължи. „Слушай – казва му той, – ще те извадя от реката, но ако ми простиш дълга. Не го ли простиш, ще те оставя да се удавиш. Аз имах вече една горчива опитност.
към беседата >>
Някой казва: „Празна работа е душата.
Следователно под думата „душа“ ние разбираме мястото, източникът, от който излиза всичко добро. По нея можеш да се познаеш. Следователно имаш ли душа, ти си добър човек. Нямаш ли душа, ти си лош човек. Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър.
Някой казва: „Празна работа е душата.
Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят. Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята. Не е лошото в това. Няма какво да убеждаваме тези хора. Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие.
към беседата >>
Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време.
Иде разводът вече. Сърцето е един незаконен брак, с който човешкият ум се е оплел някога, т.е. не умът, а човешката личност се е оплела. Следователно трябва развод и разводът иде. Затова човек трябва да умре, да се освободи.
Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време.
Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана. Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил. Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел. Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ. После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло.
към беседата >>
Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави.
Това нещо се случва много рядко. По-лош човек от този не може да съществува. Сегашните лоши хора спадат към друга една категория. Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя. Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение.
Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави.
Отива до него, вижда, че и на него има да дължи. „Слушай – казва му той, – ще те извадя от реката, но ако ми простиш дълга. Не го ли простиш, ще те оставя да се удавиш. Аз имах вече една горчива опитност. Повече не правя добро.“ „Ще ти простя дълга, само ме спаси от удавяне.“ Този човек е най-малко лош.
към беседата >>
Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят.
По нея можеш да се познаеш. Следователно имаш ли душа, ти си добър човек. Нямаш ли душа, ти си лош човек. Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър. Някой казва: „Празна работа е душата.
Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят.
Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята. Не е лошото в това. Няма какво да убеждаваме тези хора. Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие. Трябва ли да се проповядва на зайците, че Христос е слязъл на земята, за да ги спаси?
към беседата >>
Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана.
Сърцето е един незаконен брак, с който човешкият ум се е оплел някога, т.е. не умът, а човешката личност се е оплела. Следователно трябва развод и разводът иде. Затова човек трябва да умре, да се освободи. Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време.
Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана.
Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил. Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел. Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ. После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло. И след това трябва трети път да се ожени.
към беседата >>
Отива до него, вижда, че и на него има да дължи.
По-лош човек от този не може да съществува. Сегашните лоши хора спадат към друга една категория. Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя. Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение. Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави.
Отива до него, вижда, че и на него има да дължи.
„Слушай – казва му той, – ще те извадя от реката, но ако ми простиш дълга. Не го ли простиш, ще те оставя да се удавиш. Аз имах вече една горчива опитност. Повече не правя добро.“ „Ще ти простя дълга, само ме спаси от удавяне.“ Този човек е най-малко лош.
към беседата >>
Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята.
Следователно имаш ли душа, ти си добър човек. Нямаш ли душа, ти си лош човек. Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър. Някой казва: „Празна работа е душата. Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят.
Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята.
Не е лошото в това. Няма какво да убеждаваме тези хора. Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие. Трябва ли да се проповядва на зайците, че Христос е слязъл на земята, за да ги спаси? Трябва ли да се проповядва на мечките, на вълците, че Христос е слязъл, за да ги спаси тях?
към беседата >>
Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил.
не умът, а човешката личност се е оплела. Следователно трябва развод и разводът иде. Затова човек трябва да умре, да се освободи. Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време. Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана.
Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил.
Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел. Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ. После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло. И след това трябва трети път да се ожени. Първия път се оженил, развел се.
към беседата >>
„Слушай – казва му той, – ще те извадя от реката, но ако ми простиш дълга.
Сегашните лоши хора спадат към друга една категория. Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя. Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение. Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави. Отива до него, вижда, че и на него има да дължи.
„Слушай – казва му той, – ще те извадя от реката, но ако ми простиш дълга.
Не го ли простиш, ще те оставя да се удавиш. Аз имах вече една горчива опитност. Повече не правя добро.“ „Ще ти простя дълга, само ме спаси от удавяне.“ Този човек е най-малко лош.
към беседата >>
Не е лошото в това.
Нямаш ли душа, ти си лош човек. Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър. Някой казва: „Празна работа е душата. Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят. Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята.
Не е лошото в това.
Няма какво да убеждаваме тези хора. Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие. Трябва ли да се проповядва на зайците, че Христос е слязъл на земята, за да ги спаси? Трябва ли да се проповядва на мечките, на вълците, че Христос е слязъл, за да ги спаси тях? Небето няма нужда нито от мечки, нито от вълци, нито от зайци.
към беседата >>
Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел.
Следователно трябва развод и разводът иде. Затова човек трябва да умре, да се освободи. Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време. Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана. Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил.
Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел.
Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ. После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло. И след това трябва трети път да се ожени. Първия път се оженил, развел се. Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея.
към беседата >>
Не го ли простиш, ще те оставя да се удавиш.
Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя. Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение. Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави. Отива до него, вижда, че и на него има да дължи. „Слушай – казва му той, – ще те извадя от реката, но ако ми простиш дълга.
Не го ли простиш, ще те оставя да се удавиш.
Аз имах вече една горчива опитност. Повече не правя добро.“ „Ще ти простя дълга, само ме спаси от удавяне.“ Този човек е най-малко лош.
към беседата >>
Няма какво да убеждаваме тези хора.
Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър. Някой казва: „Празна работа е душата. Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят. Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята. Не е лошото в това.
Няма какво да убеждаваме тези хора.
Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие. Трябва ли да се проповядва на зайците, че Христос е слязъл на земята, за да ги спаси? Трябва ли да се проповядва на мечките, на вълците, че Христос е слязъл, за да ги спаси тях? Небето няма нужда нито от мечки, нито от вълци, нито от зайци. Мечките, вълците, зайците са за земята.
към беседата >>
Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ.
Затова човек трябва да умре, да се освободи. Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време. Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана. Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил. Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел.
Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ.
После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло. И след това трябва трети път да се ожени. Първия път се оженил, развел се. Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея. Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал?
към беседата >>
Аз имах вече една горчива опитност.
Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение. Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави. Отива до него, вижда, че и на него има да дължи. „Слушай – казва му той, – ще те извадя от реката, но ако ми простиш дълга. Не го ли простиш, ще те оставя да се удавиш.
Аз имах вече една горчива опитност.
Повече не правя добро.“ „Ще ти простя дълга, само ме спаси от удавяне.“ Този човек е най-малко лош.
към беседата >>
Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие.
Някой казва: „Празна работа е душата. Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят. Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята. Не е лошото в това. Няма какво да убеждаваме тези хора.
Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие.
Трябва ли да се проповядва на зайците, че Христос е слязъл на земята, за да ги спаси? Трябва ли да се проповядва на мечките, на вълците, че Христос е слязъл, за да ги спаси тях? Небето няма нужда нито от мечки, нито от вълци, нито от зайци. Мечките, вълците, зайците са за земята.
към беседата >>
После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло.
Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време. Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана. Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил. Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел. Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ.
После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло.
И след това трябва трети път да се ожени. Първия път се оженил, развел се. Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея. Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал? Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си?
към беседата >>
Повече не правя добро.“ „Ще ти простя дълга, само ме спаси от удавяне.“ Този човек е най-малко лош.
Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави. Отива до него, вижда, че и на него има да дължи. „Слушай – казва му той, – ще те извадя от реката, но ако ми простиш дълга. Не го ли простиш, ще те оставя да се удавиш. Аз имах вече една горчива опитност.
Повече не правя добро.“ „Ще ти простя дълга, само ме спаси от удавяне.“ Този човек е най-малко лош.
към беседата >>
Трябва ли да се проповядва на зайците, че Христос е слязъл на земята, за да ги спаси?
Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят. Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята. Не е лошото в това. Няма какво да убеждаваме тези хора. Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие.
Трябва ли да се проповядва на зайците, че Христос е слязъл на земята, за да ги спаси?
Трябва ли да се проповядва на мечките, на вълците, че Христос е слязъл, за да ги спаси тях? Небето няма нужда нито от мечки, нито от вълци, нито от зайци. Мечките, вълците, зайците са за земята.
към беседата >>
И след това трябва трети път да се ожени.
Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана. Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил. Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел. Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ. После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло.
И след това трябва трети път да се ожени.
Първия път се оженил, развел се. Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея. Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал? Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си? Никакъв морал няма в това.
към беседата >>
Всички хора вървят по този морал.
Всички хора вървят по този морал.
Те, като ги поставят натясно, казват им: „Ще се откажеш ли? “ „Ще се откажа.“ „Ако не се откажеш, ще умреш.“ Тъй щото имате два морала. В историята има само един такъв пример – да ви направи някой човек добро, а вие да го хванете за врата и да го заведете в участъка. Така постъпиха и евреите с Христа. Този е единственият пример в историята.
към беседата >>
Трябва ли да се проповядва на мечките, на вълците, че Христос е слязъл, за да ги спаси тях?
Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята. Не е лошото в това. Няма какво да убеждаваме тези хора. Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие. Трябва ли да се проповядва на зайците, че Христос е слязъл на земята, за да ги спаси?
Трябва ли да се проповядва на мечките, на вълците, че Христос е слязъл, за да ги спаси тях?
Небето няма нужда нито от мечки, нито от вълци, нито от зайци. Мечките, вълците, зайците са за земята.
към беседата >>
Първия път се оженил, развел се.
Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил. Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел. Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ. После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло. И след това трябва трети път да се ожени.
Първия път се оженил, развел се.
Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея. Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал? Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си? Никакъв морал няма в това. Щом дойде мъжът, тя пита: „Де ходи?
към беседата >>
Те, като ги поставят натясно, казват им: „Ще се откажеш ли?
Всички хора вървят по този морал.
Те, като ги поставят натясно, казват им: „Ще се откажеш ли?
“ „Ще се откажа.“ „Ако не се откажеш, ще умреш.“ Тъй щото имате два морала. В историята има само един такъв пример – да ви направи някой човек добро, а вие да го хванете за врата и да го заведете в участъка. Така постъпиха и евреите с Христа. Този е единственият пример в историята. Те туриха на кръста човека, който създаде еврейския народ, който ги извади из тинята.
към беседата >>
Небето няма нужда нито от мечки, нито от вълци, нито от зайци.
Не е лошото в това. Няма какво да убеждаваме тези хора. Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие. Трябва ли да се проповядва на зайците, че Христос е слязъл на земята, за да ги спаси? Трябва ли да се проповядва на мечките, на вълците, че Христос е слязъл, за да ги спаси тях?
Небето няма нужда нито от мечки, нито от вълци, нито от зайци.
Мечките, вълците, зайците са за земята.
към беседата >>
Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея.
Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел. Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ. После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло. И след това трябва трети път да се ожени. Първия път се оженил, развел се.
Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея.
Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал? Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си? Никакъв морал няма в това. Щом дойде мъжът, тя пита: „Де ходи? “ „На пазар.“ „А, на пазар, зер!
към беседата >>
“ „Ще се откажа.“ „Ако не се откажеш, ще умреш.“ Тъй щото имате два морала.
Всички хора вървят по този морал. Те, като ги поставят натясно, казват им: „Ще се откажеш ли?
“ „Ще се откажа.“ „Ако не се откажеш, ще умреш.“ Тъй щото имате два морала.
В историята има само един такъв пример – да ви направи някой човек добро, а вие да го хванете за врата и да го заведете в участъка. Така постъпиха и евреите с Христа. Този е единственият пример в историята. Те туриха на кръста човека, който създаде еврейския народ, който ги извади из тинята.
към беседата >>
Мечките, вълците, зайците са за земята.
Няма какво да убеждаваме тези хора. Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие. Трябва ли да се проповядва на зайците, че Христос е слязъл на земята, за да ги спаси? Трябва ли да се проповядва на мечките, на вълците, че Христос е слязъл, за да ги спаси тях? Небето няма нужда нито от мечки, нито от вълци, нито от зайци.
Мечките, вълците, зайците са за земята.
към беседата >>
Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал?
Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ. После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло. И след това трябва трети път да се ожени. Първия път се оженил, развел се. Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея.
Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал?
Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си? Никакъв морал няма в това. Щом дойде мъжът, тя пита: „Де ходи? “ „На пазар.“ „А, на пазар, зер! “ „Е, на гости.“ „На гости ли беше?
към беседата >>
В историята има само един такъв пример – да ви направи някой човек добро, а вие да го хванете за врата и да го заведете в участъка.
Всички хора вървят по този морал. Те, като ги поставят натясно, казват им: „Ще се откажеш ли? “ „Ще се откажа.“ „Ако не се откажеш, ще умреш.“ Тъй щото имате два морала.
В историята има само един такъв пример – да ви направи някой човек добро, а вие да го хванете за врата и да го заведете в участъка.
Така постъпиха и евреите с Христа. Този е единственият пример в историята. Те туриха на кръста човека, който създаде еврейския народ, който ги извади из тинята.
към беседата >>
Казвате: „Какво има на небето?
Казвате: „Какво има на небето?
“ Все има нещо. Ако напишете думата „вълк“ на български език и разгледате буквите, ще видите, че вълкът има една хубава черта. Той, понеже е баща на кучето, като съзнава колко голям грешник е, изпратил сина си, кучето, да се учи между хората. Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси. Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави.
към беседата >>
Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си?
После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло. И след това трябва трети път да се ожени. Първия път се оженил, развел се. Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея. Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал?
Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си?
Никакъв морал няма в това. Щом дойде мъжът, тя пита: „Де ходи? “ „На пазар.“ „А, на пазар, зер! “ „Е, на гости.“ „На гости ли беше? “
към беседата >>
Така постъпиха и евреите с Христа.
Всички хора вървят по този морал. Те, като ги поставят натясно, казват им: „Ще се откажеш ли? “ „Ще се откажа.“ „Ако не се откажеш, ще умреш.“ Тъй щото имате два морала. В историята има само един такъв пример – да ви направи някой човек добро, а вие да го хванете за врата и да го заведете в участъка.
Така постъпиха и евреите с Христа.
Този е единственият пример в историята. Те туриха на кръста човека, който създаде еврейския народ, който ги извади из тинята.
към беседата >>
“ Все има нещо.
Казвате: „Какво има на небето?
“ Все има нещо.
Ако напишете думата „вълк“ на български език и разгледате буквите, ще видите, че вълкът има една хубава черта. Той, понеже е баща на кучето, като съзнава колко голям грешник е, изпратил сина си, кучето, да се учи между хората. Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси. Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави. Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости.
към беседата >>
Никакъв морал няма в това.
И след това трябва трети път да се ожени. Първия път се оженил, развел се. Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея. Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал? Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си?
Никакъв морал няма в това.
Щом дойде мъжът, тя пита: „Де ходи? “ „На пазар.“ „А, на пазар, зер! “ „Е, на гости.“ „На гости ли беше? “
към беседата >>
Този е единственият пример в историята.
Всички хора вървят по този морал. Те, като ги поставят натясно, казват им: „Ще се откажеш ли? “ „Ще се откажа.“ „Ако не се откажеш, ще умреш.“ Тъй щото имате два морала. В историята има само един такъв пример – да ви направи някой човек добро, а вие да го хванете за врата и да го заведете в участъка. Така постъпиха и евреите с Христа.
Този е единственият пример в историята.
Те туриха на кръста човека, който създаде еврейския народ, който ги извади из тинята.
към беседата >>
Ако напишете думата „вълк“ на български език и разгледате буквите, ще видите, че вълкът има една хубава черта.
Казвате: „Какво има на небето? “ Все има нещо.
Ако напишете думата „вълк“ на български език и разгледате буквите, ще видите, че вълкът има една хубава черта.
Той, понеже е баща на кучето, като съзнава колко голям грешник е, изпратил сина си, кучето, да се учи между хората. Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси. Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави. Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости. Голям кавалер е той.
към беседата >>
Щом дойде мъжът, тя пита: „Де ходи?
Първия път се оженил, развел се. Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея. Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал? Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си? Никакъв морал няма в това.
Щом дойде мъжът, тя пита: „Де ходи?
“ „На пазар.“ „А, на пазар, зер! “ „Е, на гости.“ „На гости ли беше? “
към беседата >>
Те туриха на кръста човека, който създаде еврейския народ, който ги извади из тинята.
Те, като ги поставят натясно, казват им: „Ще се откажеш ли? “ „Ще се откажа.“ „Ако не се откажеш, ще умреш.“ Тъй щото имате два морала. В историята има само един такъв пример – да ви направи някой човек добро, а вие да го хванете за врата и да го заведете в участъка. Така постъпиха и евреите с Христа. Този е единственият пример в историята.
Те туриха на кръста човека, който създаде еврейския народ, който ги извади из тинята.
към беседата >>
Той, понеже е баща на кучето, като съзнава колко голям грешник е, изпратил сина си, кучето, да се учи между хората.
Казвате: „Какво има на небето? “ Все има нещо. Ако напишете думата „вълк“ на български език и разгледате буквите, ще видите, че вълкът има една хубава черта.
Той, понеже е баща на кучето, като съзнава колко голям грешник е, изпратил сина си, кучето, да се учи между хората.
Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси. Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави. Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости. Голям кавалер е той. Но намрази ли те вълкът, мисли му.
към беседата >>
“ „На пазар.“ „А, на пазар, зер!
Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея. Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал? Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си? Никакъв морал няма в това. Щом дойде мъжът, тя пита: „Де ходи?
“ „На пазар.“ „А, на пазар, зер!
“ „Е, на гости.“ „На гости ли беше? “
към беседата >>
Сега да се върнем към думите на Христа, който казва, че от сърцето излизат всичките лоши помисли.
Сега да се върнем към думите на Христа, който казва, че от сърцето излизат всичките лоши помисли.
Философията на злото и досега не е обяснена, нито пък се старайте да я обясните. Защо съществува злото в света? По причина на това, че човек върви в разрез с това, което Бог е създал. Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него. Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе.
към беседата >>
Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси.
Казвате: „Какво има на небето? “ Все има нещо. Ако напишете думата „вълк“ на български език и разгледате буквите, ще видите, че вълкът има една хубава черта. Той, понеже е баща на кучето, като съзнава колко голям грешник е, изпратил сина си, кучето, да се учи между хората.
Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси.
Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави. Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости. Голям кавалер е той. Но намрази ли те вълкът, мисли му. И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост.
към беседата >>
“ „Е, на гости.“ „На гости ли беше?
Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал? Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си? Никакъв морал няма в това. Щом дойде мъжът, тя пита: „Де ходи? “ „На пазар.“ „А, на пазар, зер!
“ „Е, на гости.“ „На гости ли беше?
“
към беседата >>
Философията на злото и досега не е обяснена, нито пък се старайте да я обясните.
Сега да се върнем към думите на Христа, който казва, че от сърцето излизат всичките лоши помисли.
Философията на злото и досега не е обяснена, нито пък се старайте да я обясните.
Защо съществува злото в света? По причина на това, че човек върви в разрез с това, което Бог е създал. Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него. Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе. В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен.
към беседата >>
Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави.
Казвате: „Какво има на небето? “ Все има нещо. Ако напишете думата „вълк“ на български език и разгледате буквите, ще видите, че вълкът има една хубава черта. Той, понеже е баща на кучето, като съзнава колко голям грешник е, изпратил сина си, кучето, да се учи между хората. Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси.
Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави.
Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости. Голям кавалер е той. Но намрази ли те вълкът, мисли му. И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост. Това е психологически вярно.
към беседата >>
“
Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си? Никакъв морал няма в това. Щом дойде мъжът, тя пита: „Де ходи? “ „На пазар.“ „А, на пазар, зер! “ „Е, на гости.“ „На гости ли беше?
“
към беседата >>
Защо съществува злото в света?
Сега да се върнем към думите на Христа, който казва, че от сърцето излизат всичките лоши помисли. Философията на злото и досега не е обяснена, нито пък се старайте да я обясните.
Защо съществува злото в света?
По причина на това, че човек върви в разрез с това, което Бог е създал. Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него. Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе. В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен. Гърнето не може да коригира грънчаря.
към беседата >>
Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости.
“ Все има нещо. Ако напишете думата „вълк“ на български език и разгледате буквите, ще видите, че вълкът има една хубава черта. Той, понеже е баща на кучето, като съзнава колко голям грешник е, изпратил сина си, кучето, да се учи между хората. Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси. Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави.
Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости.
Голям кавалер е той. Но намрази ли те вълкът, мисли му. И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост. Това е психологически вярно. Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава.
към беседата >>
Казвам, вътре в човека има развала.
Казвам, вътре в човека има развала.
И докато тази развала съществува, всякога в човешката мисъл ще се образува една миризма. Противоречията в нашия живот трябва да престанат. Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си. Какво искаш повече? “ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее.
към беседата >>
По причина на това, че човек върви в разрез с това, което Бог е създал.
Сега да се върнем към думите на Христа, който казва, че от сърцето излизат всичките лоши помисли. Философията на злото и досега не е обяснена, нито пък се старайте да я обясните. Защо съществува злото в света?
По причина на това, че човек върви в разрез с това, което Бог е създал.
Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него. Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе. В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен. Гърнето не може да коригира грънчаря. Следователно всяко гърне, което се опитва да коригира грънчаря, то става гърне за помия.
към беседата >>
Голям кавалер е той.
Ако напишете думата „вълк“ на български език и разгледате буквите, ще видите, че вълкът има една хубава черта. Той, понеже е баща на кучето, като съзнава колко голям грешник е, изпратил сина си, кучето, да се учи между хората. Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси. Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави. Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости.
Голям кавалер е той.
Но намрази ли те вълкът, мисли му. И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост. Това е психологически вярно. Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава. У вълка има една недоразвита черта.
към беседата >>
И докато тази развала съществува, всякога в човешката мисъл ще се образува една миризма.
Казвам, вътре в човека има развала.
И докато тази развала съществува, всякога в човешката мисъл ще се образува една миризма.
Противоречията в нашия живот трябва да престанат. Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си. Какво искаш повече? “ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее. Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой.
към беседата >>
Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него.
Сега да се върнем към думите на Христа, който казва, че от сърцето излизат всичките лоши помисли. Философията на злото и досега не е обяснена, нито пък се старайте да я обясните. Защо съществува злото в света? По причина на това, че човек върви в разрез с това, което Бог е създал.
Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него.
Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе. В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен. Гърнето не може да коригира грънчаря. Следователно всяко гърне, което се опитва да коригира грънчаря, то става гърне за помия. И ако гърнето, още докато е в работилницата, помисли да коригира господаря си, той го направя за помия.
към беседата >>
Но намрази ли те вълкът, мисли му.
Той, понеже е баща на кучето, като съзнава колко голям грешник е, изпратил сина си, кучето, да се учи между хората. Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси. Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави. Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости. Голям кавалер е той.
Но намрази ли те вълкът, мисли му.
И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост. Това е психологически вярно. Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава. У вълка има една недоразвита черта. Той не знае причините и последствията на нещата, вследствие на което не знае защо го гонят хората.
към беседата >>
Противоречията в нашия живот трябва да престанат.
Казвам, вътре в човека има развала. И докато тази развала съществува, всякога в човешката мисъл ще се образува една миризма.
Противоречията в нашия живот трябва да престанат.
Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си. Какво искаш повече? “ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее. Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой. Сърцето е вече доста остаряло.
към беседата >>
Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе.
Сега да се върнем към думите на Христа, който казва, че от сърцето излизат всичките лоши помисли. Философията на злото и досега не е обяснена, нито пък се старайте да я обясните. Защо съществува злото в света? По причина на това, че човек върви в разрез с това, което Бог е създал. Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него.
Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе.
В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен. Гърнето не може да коригира грънчаря. Следователно всяко гърне, което се опитва да коригира грънчаря, то става гърне за помия. И ако гърнето, още докато е в работилницата, помисли да коригира господаря си, той го направя за помия. И ако то запита господаря си: „Защо ми даде толкова долна служба?
към беседата >>
И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост.
Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси. Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави. Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости. Голям кавалер е той. Но намрази ли те вълкът, мисли му.
И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост.
Това е психологически вярно. Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава. У вълка има една недоразвита черта. Той не знае причините и последствията на нещата, вследствие на което не знае защо го гонят хората. Той счита това за диващина и си казва: „Бял ден не съм видял от хората.“ Той счита за естествено да влезе в една кошара и да си вземе колкото овци иска.
към беседата >>
Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си.
Казвам, вътре в човека има развала. И докато тази развала съществува, всякога в човешката мисъл ще се образува една миризма. Противоречията в нашия живот трябва да престанат.
Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си.
Какво искаш повече? “ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее. Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой. Сърцето е вече доста остаряло. На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света.
към беседата >>
В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен.
Философията на злото и досега не е обяснена, нито пък се старайте да я обясните. Защо съществува злото в света? По причина на това, че човек върви в разрез с това, което Бог е създал. Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него. Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе.
В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен.
Гърнето не може да коригира грънчаря. Следователно всяко гърне, което се опитва да коригира грънчаря, то става гърне за помия. И ако гърнето, още докато е в работилницата, помисли да коригира господаря си, той го направя за помия. И ако то запита господаря си: „Защо ми даде толкова долна служба? “ – той ще му отговори: „Защото искаше да ме коригираш.“
към беседата >>
Това е психологически вярно.
Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави. Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости. Голям кавалер е той. Но намрази ли те вълкът, мисли му. И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост.
Това е психологически вярно.
Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава. У вълка има една недоразвита черта. Той не знае причините и последствията на нещата, вследствие на което не знае защо го гонят хората. Той счита това за диващина и си казва: „Бял ден не съм видял от хората.“ Той счита за естествено да влезе в една кошара и да си вземе колкото овци иска. „Едно време ние си взимахме отвсякъде, но сега, откак дойдоха хората, те ги прибраха в кошарите си.
към беседата >>
Какво искаш повече?
Казвам, вътре в човека има развала. И докато тази развала съществува, всякога в човешката мисъл ще се образува една миризма. Противоречията в нашия живот трябва да престанат. Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си.
Какво искаш повече?
“ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее. Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой. Сърцето е вече доста остаряло. На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света. Разбирайте това в неговия чист смисъл.
към беседата >>
Гърнето не може да коригира грънчаря.
Защо съществува злото в света? По причина на това, че човек върви в разрез с това, което Бог е създал. Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него. Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе. В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен.
Гърнето не може да коригира грънчаря.
Следователно всяко гърне, което се опитва да коригира грънчаря, то става гърне за помия. И ако гърнето, още докато е в работилницата, помисли да коригира господаря си, той го направя за помия. И ако то запита господаря си: „Защо ми даде толкова долна служба? “ – той ще му отговори: „Защото искаше да ме коригираш.“
към беседата >>
Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава.
Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости. Голям кавалер е той. Но намрази ли те вълкът, мисли му. И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост. Това е психологически вярно.
Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава.
У вълка има една недоразвита черта. Той не знае причините и последствията на нещата, вследствие на което не знае защо го гонят хората. Той счита това за диващина и си казва: „Бял ден не съм видял от хората.“ Той счита за естествено да влезе в една кошара и да си вземе колкото овци иска. „Едно време ние си взимахме отвсякъде, но сега, откак дойдоха хората, те ги прибраха в кошарите си. Едно време ние разполагахме с овците, а откак дойде човекът, той разполага.“ Вълкът нарича човека узурпатор.
към беседата >>
“ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее.
Казвам, вътре в човека има развала. И докато тази развала съществува, всякога в човешката мисъл ще се образува една миризма. Противоречията в нашия живот трябва да престанат. Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си. Какво искаш повече?
“ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее.
Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой. Сърцето е вече доста остаряло. На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света. Разбирайте това в неговия чист смисъл. Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот.
към беседата >>
Следователно всяко гърне, което се опитва да коригира грънчаря, то става гърне за помия.
По причина на това, че човек върви в разрез с това, което Бог е създал. Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него. Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе. В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен. Гърнето не може да коригира грънчаря.
Следователно всяко гърне, което се опитва да коригира грънчаря, то става гърне за помия.
И ако гърнето, още докато е в работилницата, помисли да коригира господаря си, той го направя за помия. И ако то запита господаря си: „Защо ми даде толкова долна служба? “ – той ще му отговори: „Защото искаше да ме коригираш.“
към беседата >>
У вълка има една недоразвита черта.
Голям кавалер е той. Но намрази ли те вълкът, мисли му. И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост. Това е психологически вярно. Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава.
У вълка има една недоразвита черта.
Той не знае причините и последствията на нещата, вследствие на което не знае защо го гонят хората. Той счита това за диващина и си казва: „Бял ден не съм видял от хората.“ Той счита за естествено да влезе в една кошара и да си вземе колкото овци иска. „Едно време ние си взимахме отвсякъде, но сега, откак дойдоха хората, те ги прибраха в кошарите си. Едно време ние разполагахме с овците, а откак дойде човекът, той разполага.“ Вълкът нарича човека узурпатор.
към беседата >>
Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой.
И докато тази развала съществува, всякога в човешката мисъл ще се образува една миризма. Противоречията в нашия живот трябва да престанат. Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си. Какво искаш повече? “ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее.
Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой.
Сърцето е вече доста остаряло. На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света. Разбирайте това в неговия чист смисъл. Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот. Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята.
към беседата >>
И ако гърнето, още докато е в работилницата, помисли да коригира господаря си, той го направя за помия.
Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него. Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе. В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен. Гърнето не може да коригира грънчаря. Следователно всяко гърне, което се опитва да коригира грънчаря, то става гърне за помия.
И ако гърнето, още докато е в работилницата, помисли да коригира господаря си, той го направя за помия.
И ако то запита господаря си: „Защо ми даде толкова долна служба? “ – той ще му отговори: „Защото искаше да ме коригираш.“
към беседата >>
Той не знае причините и последствията на нещата, вследствие на което не знае защо го гонят хората.
Но намрази ли те вълкът, мисли му. И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост. Това е психологически вярно. Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава. У вълка има една недоразвита черта.
Той не знае причините и последствията на нещата, вследствие на което не знае защо го гонят хората.
Той счита това за диващина и си казва: „Бял ден не съм видял от хората.“ Той счита за естествено да влезе в една кошара и да си вземе колкото овци иска. „Едно време ние си взимахме отвсякъде, но сега, откак дойдоха хората, те ги прибраха в кошарите си. Едно време ние разполагахме с овците, а откак дойде човекът, той разполага.“ Вълкът нарича човека узурпатор.
към беседата >>
Сърцето е вече доста остаряло.
Противоречията в нашия живот трябва да престанат. Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си. Какво искаш повече? “ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее. Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой.
Сърцето е вече доста остаряло.
На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света. Разбирайте това в неговия чист смисъл. Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот. Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята. За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците.
към беседата >>
И ако то запита господаря си: „Защо ми даде толкова долна служба?
Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе. В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен. Гърнето не може да коригира грънчаря. Следователно всяко гърне, което се опитва да коригира грънчаря, то става гърне за помия. И ако гърнето, още докато е в работилницата, помисли да коригира господаря си, той го направя за помия.
И ако то запита господаря си: „Защо ми даде толкова долна служба?
“ – той ще му отговори: „Защото искаше да ме коригираш.“
към беседата >>
Той счита това за диващина и си казва: „Бял ден не съм видял от хората.“ Той счита за естествено да влезе в една кошара и да си вземе колкото овци иска.
И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост. Това е психологически вярно. Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава. У вълка има една недоразвита черта. Той не знае причините и последствията на нещата, вследствие на което не знае защо го гонят хората.
Той счита това за диващина и си казва: „Бял ден не съм видял от хората.“ Той счита за естествено да влезе в една кошара и да си вземе колкото овци иска.
„Едно време ние си взимахме отвсякъде, но сега, откак дойдоха хората, те ги прибраха в кошарите си. Едно време ние разполагахме с овците, а откак дойде човекът, той разполага.“ Вълкът нарича човека узурпатор.
към беседата >>
На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света.
Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си. Какво искаш повече? “ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее. Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой. Сърцето е вече доста остаряло.
На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света.
Разбирайте това в неговия чист смисъл. Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот. Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята. За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците. Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето.
към беседата >>
“ – той ще му отговори: „Защото искаше да ме коригираш.“
В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен. Гърнето не може да коригира грънчаря. Следователно всяко гърне, което се опитва да коригира грънчаря, то става гърне за помия. И ако гърнето, още докато е в работилницата, помисли да коригира господаря си, той го направя за помия. И ако то запита господаря си: „Защо ми даде толкова долна служба?
“ – той ще му отговори: „Защото искаше да ме коригираш.“
към беседата >>
„Едно време ние си взимахме отвсякъде, но сега, откак дойдоха хората, те ги прибраха в кошарите си.
Това е психологически вярно. Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава. У вълка има една недоразвита черта. Той не знае причините и последствията на нещата, вследствие на което не знае защо го гонят хората. Той счита това за диващина и си казва: „Бял ден не съм видял от хората.“ Той счита за естествено да влезе в една кошара и да си вземе колкото овци иска.
„Едно време ние си взимахме отвсякъде, но сега, откак дойдоха хората, те ги прибраха в кошарите си.
Едно време ние разполагахме с овците, а откак дойде човекът, той разполага.“ Вълкът нарича човека узурпатор.
към беседата >>
Разбирайте това в неговия чист смисъл.
Какво искаш повече? “ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее. Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой. Сърцето е вече доста остаряло. На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света.
Разбирайте това в неговия чист смисъл.
Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот. Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята. За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците. Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето. Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви.
към беседата >>
Не мислете, че в коригирането седи приложение на един принцип.
Не мислете, че в коригирането седи приложение на един принцип.
Коригирането на господаря показва, че не си разбрал принципа. Аз говоря върху един принцип. Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници. Между вас няма нито един праведен. Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира.
към беседата >>
Едно време ние разполагахме с овците, а откак дойде човекът, той разполага.“ Вълкът нарича човека узурпатор.
Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава. У вълка има една недоразвита черта. Той не знае причините и последствията на нещата, вследствие на което не знае защо го гонят хората. Той счита това за диващина и си казва: „Бял ден не съм видял от хората.“ Той счита за естествено да влезе в една кошара и да си вземе колкото овци иска. „Едно време ние си взимахме отвсякъде, но сега, откак дойдоха хората, те ги прибраха в кошарите си.
Едно време ние разполагахме с овците, а откак дойде човекът, той разполага.“ Вълкът нарича човека узурпатор.
към беседата >>
Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот.
“ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее. Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой. Сърцето е вече доста остаряло. На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света. Разбирайте това в неговия чист смисъл.
Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот.
Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята. За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците. Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето. Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви. Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна.
към беседата >>
Коригирането на господаря показва, че не си разбрал принципа.
Не мислете, че в коригирането седи приложение на един принцип.
Коригирането на господаря показва, че не си разбрал принципа.
Аз говоря върху един принцип. Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници. Между вас няма нито един праведен. Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира. Вие сте праведни като обикновените хора.
към беседата >>
Казвам, ако ние искаме да внесем едно преобразувание на нашия живот, трябва ново възпитание, преобразяване на нашите възгледи.
Казвам, ако ние искаме да внесем едно преобразувание на нашия живот, трябва ново възпитание, преобразяване на нашите възгледи.
Ако ние, съвременните хора, искаме да живеем с тези възгледи, с тези вярвания, с тези разбирания, които досега имаме, това е един голям фалимент за цялата човешка култура. Не само лично, но ако всички народи на съвременния културен свят не се решат да видоизменят, да внесат новото в себе си, да стане един вътрешен преврат, едно вътрешно преобразование, цялата култура ще фалира, тъй както всички култури досега са фалирали. Но ако приемат новото учение, ще стане едно мощно преливане във възпитанието. Защото, както виждаме, сега се умножава този умствен пролетариат. Право е, че културата ще подобри света, но възпитанието не се води тъй, както трябва.
към беседата >>
Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята.
Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой. Сърцето е вече доста остаряло. На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света. Разбирайте това в неговия чист смисъл. Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот.
Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята.
За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците. Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето. Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви. Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна. Всяко дете, което не е родено по любов, то е вече незаконородено.
към беседата >>
Аз говоря върху един принцип.
Не мислете, че в коригирането седи приложение на един принцип. Коригирането на господаря показва, че не си разбрал принципа.
Аз говоря върху един принцип.
Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници. Между вас няма нито един праведен. Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира. Вие сте праведни като обикновените хора. Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен.
към беседата >>
Ако ние, съвременните хора, искаме да живеем с тези възгледи, с тези вярвания, с тези разбирания, които досега имаме, това е един голям фалимент за цялата човешка култура.
Казвам, ако ние искаме да внесем едно преобразувание на нашия живот, трябва ново възпитание, преобразяване на нашите възгледи.
Ако ние, съвременните хора, искаме да живеем с тези възгледи, с тези вярвания, с тези разбирания, които досега имаме, това е един голям фалимент за цялата човешка култура.
Не само лично, но ако всички народи на съвременния културен свят не се решат да видоизменят, да внесат новото в себе си, да стане един вътрешен преврат, едно вътрешно преобразование, цялата култура ще фалира, тъй както всички култури досега са фалирали. Но ако приемат новото учение, ще стане едно мощно преливане във възпитанието. Защото, както виждаме, сега се умножава този умствен пролетариат. Право е, че културата ще подобри света, но възпитанието не се води тъй, както трябва. Вследствие на това се явяват сега тези големи противоречия.
към беседата >>
За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците.
Сърцето е вече доста остаряло. На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света. Разбирайте това в неговия чист смисъл. Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот. Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята.
За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците.
Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето. Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви. Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна. Всяко дете, което не е родено по любов, то е вече незаконородено. И десет попа да венчават една жена, но няма ли тя любов, детето ѝ е незаконородено.
към беседата >>
Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници.
Не мислете, че в коригирането седи приложение на един принцип. Коригирането на господаря показва, че не си разбрал принципа. Аз говоря върху един принцип.
Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници.
Между вас няма нито един праведен. Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира. Вие сте праведни като обикновените хора. Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен. Кажете ми кой от вас е бил такъв.
към беседата >>
Не само лично, но ако всички народи на съвременния културен свят не се решат да видоизменят, да внесат новото в себе си, да стане един вътрешен преврат, едно вътрешно преобразование, цялата култура ще фалира, тъй както всички култури досега са фалирали.
Казвам, ако ние искаме да внесем едно преобразувание на нашия живот, трябва ново възпитание, преобразяване на нашите възгледи. Ако ние, съвременните хора, искаме да живеем с тези възгледи, с тези вярвания, с тези разбирания, които досега имаме, това е един голям фалимент за цялата човешка култура.
Не само лично, но ако всички народи на съвременния културен свят не се решат да видоизменят, да внесат новото в себе си, да стане един вътрешен преврат, едно вътрешно преобразование, цялата култура ще фалира, тъй както всички култури досега са фалирали.
Но ако приемат новото учение, ще стане едно мощно преливане във възпитанието. Защото, както виждаме, сега се умножава този умствен пролетариат. Право е, че културата ще подобри света, но възпитанието не се води тъй, както трябва. Вследствие на това се явяват сега тези големи противоречия.
към беседата >>
Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето.
На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света. Разбирайте това в неговия чист смисъл. Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот. Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята. За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците.
Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето.
Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви. Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна. Всяко дете, което не е родено по любов, то е вече незаконородено. И десет попа да венчават една жена, но няма ли тя любов, детето ѝ е незаконородено. Нищо повече.
към беседата >>
Между вас няма нито един праведен.
Не мислете, че в коригирането седи приложение на един принцип. Коригирането на господаря показва, че не си разбрал принципа. Аз говоря върху един принцип. Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници.
Между вас няма нито един праведен.
Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира. Вие сте праведни като обикновените хора. Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен. Кажете ми кой от вас е бил такъв. Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи.
към беседата >>
Но ако приемат новото учение, ще стане едно мощно преливане във възпитанието.
Казвам, ако ние искаме да внесем едно преобразувание на нашия живот, трябва ново възпитание, преобразяване на нашите възгледи. Ако ние, съвременните хора, искаме да живеем с тези възгледи, с тези вярвания, с тези разбирания, които досега имаме, това е един голям фалимент за цялата човешка култура. Не само лично, но ако всички народи на съвременния културен свят не се решат да видоизменят, да внесат новото в себе си, да стане един вътрешен преврат, едно вътрешно преобразование, цялата култура ще фалира, тъй както всички култури досега са фалирали.
Но ако приемат новото учение, ще стане едно мощно преливане във възпитанието.
Защото, както виждаме, сега се умножава този умствен пролетариат. Право е, че културата ще подобри света, но възпитанието не се води тъй, както трябва. Вследствие на това се явяват сега тези големи противоречия.
към беседата >>
Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви.
Разбирайте това в неговия чист смисъл. Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот. Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята. За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците. Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето.
Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви.
Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна. Всяко дете, което не е родено по любов, то е вече незаконородено. И десет попа да венчават една жена, но няма ли тя любов, детето ѝ е незаконородено. Нищо повече. И всяка връзка, която съществува в света без любов, тя е незаконородена, тя е механическа, няма никакви съотношения.
към беседата >>
Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира.
Не мислете, че в коригирането седи приложение на един принцип. Коригирането на господаря показва, че не си разбрал принципа. Аз говоря върху един принцип. Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници. Между вас няма нито един праведен.
Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира.
Вие сте праведни като обикновените хора. Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен. Кажете ми кой от вас е бил такъв. Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи. Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате.
към беседата >>
Защото, както виждаме, сега се умножава този умствен пролетариат.
Казвам, ако ние искаме да внесем едно преобразувание на нашия живот, трябва ново възпитание, преобразяване на нашите възгледи. Ако ние, съвременните хора, искаме да живеем с тези възгледи, с тези вярвания, с тези разбирания, които досега имаме, това е един голям фалимент за цялата човешка култура. Не само лично, но ако всички народи на съвременния културен свят не се решат да видоизменят, да внесат новото в себе си, да стане един вътрешен преврат, едно вътрешно преобразование, цялата култура ще фалира, тъй както всички култури досега са фалирали. Но ако приемат новото учение, ще стане едно мощно преливане във възпитанието.
Защото, както виждаме, сега се умножава този умствен пролетариат.
Право е, че културата ще подобри света, но възпитанието не се води тъй, както трябва. Вследствие на това се явяват сега тези големи противоречия.
към беседата >>
Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна.
Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот. Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята. За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците. Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето. Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви.
Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна.
Всяко дете, което не е родено по любов, то е вече незаконородено. И десет попа да венчават една жена, но няма ли тя любов, детето ѝ е незаконородено. Нищо повече. И всяка връзка, която съществува в света без любов, тя е незаконородена, тя е механическа, няма никакви съотношения.
към беседата >>
Вие сте праведни като обикновените хора.
Коригирането на господаря показва, че не си разбрал принципа. Аз говоря върху един принцип. Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници. Между вас няма нито един праведен. Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира.
Вие сте праведни като обикновените хора.
Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен. Кажете ми кой от вас е бил такъв. Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи. Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате. Въпросът не е да бъдем справедливи.
към беседата >>
Право е, че културата ще подобри света, но възпитанието не се води тъй, както трябва.
Казвам, ако ние искаме да внесем едно преобразувание на нашия живот, трябва ново възпитание, преобразяване на нашите възгледи. Ако ние, съвременните хора, искаме да живеем с тези възгледи, с тези вярвания, с тези разбирания, които досега имаме, това е един голям фалимент за цялата човешка култура. Не само лично, но ако всички народи на съвременния културен свят не се решат да видоизменят, да внесат новото в себе си, да стане един вътрешен преврат, едно вътрешно преобразование, цялата култура ще фалира, тъй както всички култури досега са фалирали. Но ако приемат новото учение, ще стане едно мощно преливане във възпитанието. Защото, както виждаме, сега се умножава този умствен пролетариат.
Право е, че културата ще подобри света, но възпитанието не се води тъй, както трябва.
Вследствие на това се явяват сега тези големи противоречия.
към беседата >>
Всяко дете, което не е родено по любов, то е вече незаконородено.
Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята. За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците. Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето. Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви. Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна.
Всяко дете, което не е родено по любов, то е вече незаконородено.
И десет попа да венчават една жена, но няма ли тя любов, детето ѝ е незаконородено. Нищо повече. И всяка връзка, която съществува в света без любов, тя е незаконородена, тя е механическа, няма никакви съотношения.
към беседата >>
Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен.
Аз говоря върху един принцип. Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници. Между вас няма нито един праведен. Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира. Вие сте праведни като обикновените хора.
Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен.
Кажете ми кой от вас е бил такъв. Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи. Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате. Въпросът не е да бъдем справедливи. Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност.
към беседата >>
Вследствие на това се явяват сега тези големи противоречия.
Ако ние, съвременните хора, искаме да живеем с тези възгледи, с тези вярвания, с тези разбирания, които досега имаме, това е един голям фалимент за цялата човешка култура. Не само лично, но ако всички народи на съвременния културен свят не се решат да видоизменят, да внесат новото в себе си, да стане един вътрешен преврат, едно вътрешно преобразование, цялата култура ще фалира, тъй както всички култури досега са фалирали. Но ако приемат новото учение, ще стане едно мощно преливане във възпитанието. Защото, както виждаме, сега се умножава този умствен пролетариат. Право е, че културата ще подобри света, но възпитанието не се води тъй, както трябва.
Вследствие на това се явяват сега тези големи противоречия.
към беседата >>
И десет попа да венчават една жена, но няма ли тя любов, детето ѝ е незаконородено.
За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците. Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето. Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви. Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна. Всяко дете, което не е родено по любов, то е вече незаконородено.
И десет попа да венчават една жена, но няма ли тя любов, детето ѝ е незаконородено.
Нищо повече. И всяка връзка, която съществува в света без любов, тя е незаконородена, тя е механическа, няма никакви съотношения.
към беседата >>
Кажете ми кой от вас е бил такъв.
Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници. Между вас няма нито един праведен. Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира. Вие сте праведни като обикновените хора. Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен.
Кажете ми кой от вас е бил такъв.
Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи. Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате. Въпросът не е да бъдем справедливи. Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност. Правдата не е един завършен акт.
към беседата >>
Ще ви приведа сега следния разказ.
Ще ви приведа сега следния разказ.
Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени. Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец. Никой нищо не знаел за неговото идване. Питат бащата: „Защо иде този жрец? “ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец?
към беседата >>
Нищо повече.
Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето. Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви. Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна. Всяко дете, което не е родено по любов, то е вече незаконородено. И десет попа да венчават една жена, но няма ли тя любов, детето ѝ е незаконородено.
Нищо повече.
И всяка връзка, която съществува в света без любов, тя е незаконородена, тя е механическа, няма никакви съотношения.
към беседата >>
Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи.
Между вас няма нито един праведен. Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира. Вие сте праведни като обикновените хора. Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен. Кажете ми кой от вас е бил такъв.
Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи.
Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате. Въпросът не е да бъдем справедливи. Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност. Правдата не е един завършен акт. Той се определя.
към беседата >>
Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени.
Ще ви приведа сега следния разказ.
Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени.
Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец. Никой нищо не знаел за неговото идване. Питат бащата: „Защо иде този жрец? “ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец? “ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се.
към беседата >>
И всяка връзка, която съществува в света без любов, тя е незаконородена, тя е механическа, няма никакви съотношения.
Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви. Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна. Всяко дете, което не е родено по любов, то е вече незаконородено. И десет попа да венчават една жена, но няма ли тя любов, детето ѝ е незаконородено. Нищо повече.
И всяка връзка, която съществува в света без любов, тя е незаконородена, тя е механическа, няма никакви съотношения.
към беседата >>
Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате.
Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира. Вие сте праведни като обикновените хора. Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен. Кажете ми кой от вас е бил такъв. Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи.
Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате.
Въпросът не е да бъдем справедливи. Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност. Правдата не е един завършен акт. Той се определя. Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон.
към беседата >>
Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец.
Ще ви приведа сега следния разказ. Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени.
Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец.
Никой нищо не знаел за неговото идване. Питат бащата: „Защо иде този жрец? “ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец? “ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар.
към беседата >>
Душата в Божествения свят е царска дъщеря, ти не можеш с нищо да я ограничиш.
Душата в Божествения свят е царска дъщеря, ти не можеш с нищо да я ограничиш.
Или всеки мъж е царски син в Божествения свят. С какво ще го ограничиш? Какво ще говорите за брака, за отношенията тогава? Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа. Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа.
към беседата >>
Въпросът не е да бъдем справедливи.
Вие сте праведни като обикновените хора. Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен. Кажете ми кой от вас е бил такъв. Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи. Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате.
Въпросът не е да бъдем справедливи.
Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност. Правдата не е един завършен акт. Той се определя. Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон. И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени.
към беседата >>
Никой нищо не знаел за неговото идване.
Ще ви приведа сега следния разказ. Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени. Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец.
Никой нищо не знаел за неговото идване.
Питат бащата: „Защо иде този жрец? “ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец? “ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар. Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар?
към беседата >>
Или всеки мъж е царски син в Божествения свят.
Душата в Божествения свят е царска дъщеря, ти не можеш с нищо да я ограничиш.
Или всеки мъж е царски син в Божествения свят.
С какво ще го ограничиш? Какво ще говорите за брака, за отношенията тогава? Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа. Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа. Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност.
Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен. Кажете ми кой от вас е бил такъв. Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи. Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате. Въпросът не е да бъдем справедливи.
Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност.
Правдата не е един завършен акт. Той се определя. Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон. И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени. Той не ги взима вярно.
към беседата >>
Питат бащата: „Защо иде този жрец?
Ще ви приведа сега следния разказ. Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени. Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец. Никой нищо не знаел за неговото идване.
Питат бащата: „Защо иде този жрец?
“ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец? “ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар. Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар? “ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това.
към беседата >>
С какво ще го ограничиш?
Душата в Божествения свят е царска дъщеря, ти не можеш с нищо да я ограничиш. Или всеки мъж е царски син в Божествения свят.
С какво ще го ограничиш?
Какво ще говорите за брака, за отношенията тогава? Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа. Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа. Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа. Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си.
към беседата >>
Правдата не е един завършен акт.
Кажете ми кой от вас е бил такъв. Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи. Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате. Въпросът не е да бъдем справедливи. Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност.
Правдата не е един завършен акт.
Той се определя. Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон. И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени. Той не ги взима вярно. Музикантът всякога трябва да бъде весел, радостен.
към беседата >>
“ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец?
Ще ви приведа сега следния разказ. Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени. Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец. Никой нищо не знаел за неговото идване. Питат бащата: „Защо иде този жрец?
“ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец?
“ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар. Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар? “ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това. Ето, иде и един готвач.
към беседата >>
Какво ще говорите за брака, за отношенията тогава?
Душата в Божествения свят е царска дъщеря, ти не можеш с нищо да я ограничиш. Или всеки мъж е царски син в Божествения свят. С какво ще го ограничиш?
Какво ще говорите за брака, за отношенията тогава?
Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа. Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа. Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа. Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си. И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна.
към беседата >>
Той се определя.
Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи. Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате. Въпросът не е да бъдем справедливи. Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност. Правдата не е един завършен акт.
Той се определя.
Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон. И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени. Той не ги взима вярно. Музикантът всякога трябва да бъде весел, радостен. И онзи, който иска да бъде музикант, той трябва всякога да бъде уравновесен.
към беседата >>
“ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се.
Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени. Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец. Никой нищо не знаел за неговото идване. Питат бащата: „Защо иде този жрец? “ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец?
“ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се.
Не се минава много, ето, иде един лекар. Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар? “ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това. Ето, иде и един готвач. „Защо иде този готвач?
към беседата >>
Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа.
Душата в Божествения свят е царска дъщеря, ти не можеш с нищо да я ограничиш. Или всеки мъж е царски син в Божествения свят. С какво ще го ограничиш? Какво ще говорите за брака, за отношенията тогава?
Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа.
Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа. Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа. Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си. И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна. И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден.
към беседата >>
Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон.
Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате. Въпросът не е да бъдем справедливи. Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност. Правдата не е един завършен акт. Той се определя.
Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон.
И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени. Той не ги взима вярно. Музикантът всякога трябва да бъде весел, радостен. И онзи, който иска да бъде музикант, той трябва всякога да бъде уравновесен.
към беседата >>
Не се минава много, ето, иде един лекар.
Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец. Никой нищо не знаел за неговото идване. Питат бащата: „Защо иде този жрец? “ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец? “ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се.
Не се минава много, ето, иде един лекар.
Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар? “ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това. Ето, иде и един готвач. „Защо иде този готвач? “ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц.
към беседата >>
Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа.
Душата в Божествения свят е царска дъщеря, ти не можеш с нищо да я ограничиш. Или всеки мъж е царски син в Божествения свят. С какво ще го ограничиш? Какво ще говорите за брака, за отношенията тогава? Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа.
Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа.
Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа. Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си. И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна. И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден. Това трябва да бъде една широка идея.
към беседата >>
И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени.
Въпросът не е да бъдем справедливи. Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност. Правдата не е един завършен акт. Той се определя. Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон.
И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени.
Той не ги взима вярно. Музикантът всякога трябва да бъде весел, радостен. И онзи, който иска да бъде музикант, той трябва всякога да бъде уравновесен.
към беседата >>
Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар?
Никой нищо не знаел за неговото идване. Питат бащата: „Защо иде този жрец? “ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец? “ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар.
Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар?
“ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това. Ето, иде и един готвач. „Защо иде този готвач? “ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц. „Ами тази старица защо иде?
към беседата >>
Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа.
Или всеки мъж е царски син в Божествения свят. С какво ще го ограничиш? Какво ще говорите за брака, за отношенията тогава? Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа. Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа.
Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа.
Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си. И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна. И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден. Това трябва да бъде една широка идея. Тъй трябва да се подигне общественият живот.
към беседата >>
Той не ги взима вярно.
Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност. Правдата не е един завършен акт. Той се определя. Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон. И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени.
Той не ги взима вярно.
Музикантът всякога трябва да бъде весел, радостен. И онзи, който иска да бъде музикант, той трябва всякога да бъде уравновесен.
към беседата >>
“ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това.
Питат бащата: „Защо иде този жрец? “ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец? “ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар. Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар?
“ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това.
Ето, иде и един готвач. „Защо иде този готвач? “ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц. „Ами тази старица защо иде? “ „Нали ще раждаш деца.
към беседата >>
Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си.
С какво ще го ограничиш? Какво ще говорите за брака, за отношенията тогава? Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа. Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа. Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа.
Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си.
И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна. И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден. Това трябва да бъде една широка идея. Тъй трябва да се подигне общественият живот. Другояче с това разбиране нищо не може да излезе.
към беседата >>
Музикантът всякога трябва да бъде весел, радостен.
Правдата не е един завършен акт. Той се определя. Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон. И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени. Той не ги взима вярно.
Музикантът всякога трябва да бъде весел, радостен.
И онзи, който иска да бъде музикант, той трябва всякога да бъде уравновесен.
към беседата >>
Ето, иде и един готвач.
“ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец? “ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар. Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар? “ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това.
Ето, иде и един готвач.
„Защо иде този готвач? “ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц. „Ами тази старица защо иде? “ „Нали ще раждаш деца. Та тя трябва да ти бабува.“ Учудила се царската дъщеря на всичко това, но хайде и старата баба да остане.
към беседата >>
И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна.
Какво ще говорите за брака, за отношенията тогава? Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа. Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа. Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа. Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си.
И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна.
И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден. Това трябва да бъде една широка идея. Тъй трябва да се подигне общественият живот. Другояче с това разбиране нищо не може да излезе. Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра.
към беседата >>
И онзи, който иска да бъде музикант, той трябва всякога да бъде уравновесен.
Той се определя. Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон. И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени. Той не ги взима вярно. Музикантът всякога трябва да бъде весел, радостен.
И онзи, който иска да бъде музикант, той трябва всякога да бъде уравновесен.
към беседата >>
„Защо иде този готвач?
“ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар. Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар? “ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това. Ето, иде и един готвач.
„Защо иде този готвач?
“ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц. „Ами тази старица защо иде? “ „Нали ще раждаш деца. Та тя трябва да ти бабува.“ Учудила се царската дъщеря на всичко това, но хайде и старата баба да остане. Но нали всички тия хора имат своето място в съвременния живот, нареждат се те всички на своето място.
към беседата >>
И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден.
Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа. Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа. Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа. Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си. И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна.
И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден.
Това трябва да бъде една широка идея. Тъй трябва да се подигне общественият живот. Другояче с това разбиране нищо не може да излезе. Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра. Какво от това?
към беседата >>
Казвате: „Как ще прекараме нашия живот?
Казвате: „Как ще прекараме нашия живот?
“ Ще го прекарате като зайците, като мечките, като вълците, като птиците. Въпросът, как ще прекарате живота си, е право зададен, но никой досега не е отговорил право. Как ще го прекарате? Нима хората не го прекарват? И те го прекарват.
към беседата >>
“ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц.
Не се минава много, ето, иде един лекар. Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар? “ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това. Ето, иде и един готвач. „Защо иде този готвач?
“ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц.
„Ами тази старица защо иде? “ „Нали ще раждаш деца. Та тя трябва да ти бабува.“ Учудила се царската дъщеря на всичко това, но хайде и старата баба да остане. Но нали всички тия хора имат своето място в съвременния живот, нареждат се те всички на своето място.
към беседата >>
Това трябва да бъде една широка идея.
Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа. Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа. Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си. И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна. И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден.
Това трябва да бъде една широка идея.
Тъй трябва да се подигне общественият живот. Другояче с това разбиране нищо не може да излезе. Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра. Какво от това? Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него.
към беседата >>
“ Ще го прекарате като зайците, като мечките, като вълците, като птиците.
Казвате: „Как ще прекараме нашия живот?
“ Ще го прекарате като зайците, като мечките, като вълците, като птиците.
Въпросът, как ще прекарате живота си, е право зададен, но никой досега не е отговорил право. Как ще го прекарате? Нима хората не го прекарват? И те го прекарват. Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите.
към беседата >>
„Ами тази старица защо иде?
Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар? “ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това. Ето, иде и един готвач. „Защо иде този готвач? “ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц.
„Ами тази старица защо иде?
“ „Нали ще раждаш деца. Та тя трябва да ти бабува.“ Учудила се царската дъщеря на всичко това, но хайде и старата баба да остане. Но нали всички тия хора имат своето място в съвременния живот, нареждат се те всички на своето място.
към беседата >>
Тъй трябва да се подигне общественият живот.
Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа. Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си. И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна. И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден. Това трябва да бъде една широка идея.
Тъй трябва да се подигне общественият живот.
Другояче с това разбиране нищо не може да излезе. Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра. Какво от това? Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него. Сега не искам да се запознавам.
към беседата >>
Въпросът, как ще прекарате живота си, е право зададен, но никой досега не е отговорил право.
Казвате: „Как ще прекараме нашия живот? “ Ще го прекарате като зайците, като мечките, като вълците, като птиците.
Въпросът, как ще прекарате живота си, е право зададен, но никой досега не е отговорил право.
Как ще го прекарате? Нима хората не го прекарват? И те го прекарват. Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите. Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си.
към беседата >>
“ „Нали ще раждаш деца.
“ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това. Ето, иде и един готвач. „Защо иде този готвач? “ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц. „Ами тази старица защо иде?
“ „Нали ще раждаш деца.
Та тя трябва да ти бабува.“ Учудила се царската дъщеря на всичко това, но хайде и старата баба да остане. Но нали всички тия хора имат своето място в съвременния живот, нареждат се те всички на своето място.
към беседата >>
Другояче с това разбиране нищо не може да излезе.
Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си. И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна. И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден. Това трябва да бъде една широка идея. Тъй трябва да се подигне общественият живот.
Другояче с това разбиране нищо не може да излезе.
Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра. Какво от това? Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него. Сега не искам да се запознавам. Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра?
към беседата >>
Как ще го прекарате?
Казвате: „Как ще прекараме нашия живот? “ Ще го прекарате като зайците, като мечките, като вълците, като птиците. Въпросът, как ще прекарате живота си, е право зададен, но никой досега не е отговорил право.
Как ще го прекарате?
Нима хората не го прекарват? И те го прекарват. Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите. Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си. Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство.
към беседата >>
Та тя трябва да ти бабува.“ Учудила се царската дъщеря на всичко това, но хайде и старата баба да остане.
Ето, иде и един готвач. „Защо иде този готвач? “ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц. „Ами тази старица защо иде? “ „Нали ще раждаш деца.
Та тя трябва да ти бабува.“ Учудила се царската дъщеря на всичко това, но хайде и старата баба да остане.
Но нали всички тия хора имат своето място в съвременния живот, нареждат се те всички на своето място.
към беседата >>
Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра.
И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна. И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден. Това трябва да бъде една широка идея. Тъй трябва да се подигне общественият живот. Другояче с това разбиране нищо не може да излезе.
Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра.
Какво от това? Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него. Сега не искам да се запознавам. Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра? Хубаво е, ако ми е брат.
към беседата >>
Нима хората не го прекарват?
Казвате: „Как ще прекараме нашия живот? “ Ще го прекарате като зайците, като мечките, като вълците, като птиците. Въпросът, как ще прекарате живота си, е право зададен, но никой досега не е отговорил право. Как ще го прекарате?
Нима хората не го прекарват?
И те го прекарват. Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите. Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си. Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство. Много добре.
към беседата >>
Но нали всички тия хора имат своето място в съвременния живот, нареждат се те всички на своето място.
„Защо иде този готвач? “ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц. „Ами тази старица защо иде? “ „Нали ще раждаш деца. Та тя трябва да ти бабува.“ Учудила се царската дъщеря на всичко това, но хайде и старата баба да остане.
Но нали всички тия хора имат своето място в съвременния живот, нареждат се те всички на своето място.
към беседата >>
Какво от това?
И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден. Това трябва да бъде една широка идея. Тъй трябва да се подигне общественият живот. Другояче с това разбиране нищо не може да излезе. Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра.
Какво от това?
Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него. Сега не искам да се запознавам. Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра? Хубаво е, ако ми е брат. Бог е и в тъмнината, и в светлината.
към беседата >>
И те го прекарват.
Казвате: „Как ще прекараме нашия живот? “ Ще го прекарате като зайците, като мечките, като вълците, като птиците. Въпросът, как ще прекарате живота си, е право зададен, но никой досега не е отговорил право. Как ще го прекарате? Нима хората не го прекарват?
И те го прекарват.
Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите. Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си. Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство. Много добре. Друг казва, че наука не му трябва.
към беседата >>
Казвам, щом влезете в съюз с живота, трябва да знаете, че ще изпитате много противоречия.
Казвам, щом влезете в съюз с живота, трябва да знаете, че ще изпитате много противоречия.
Ако приемете едно ново учение, мислите ли, че при тази работа няма да дойде жрец, лекар, готвач, баба? Не само тези ще дойдат, но и други още. Аз не искам да ви забавлявам. И други още ще дойдат. Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата.
към беседата >>
Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него.
Това трябва да бъде една широка идея. Тъй трябва да се подигне общественият живот. Другояче с това разбиране нищо не може да излезе. Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра. Какво от това?
Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него.
Сега не искам да се запознавам. Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра? Хубаво е, ако ми е брат. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Той е в душата и на брата, и на сестрата.
към беседата >>
Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите.
“ Ще го прекарате като зайците, като мечките, като вълците, като птиците. Въпросът, как ще прекарате живота си, е право зададен, но никой досега не е отговорил право. Как ще го прекарате? Нима хората не го прекарват? И те го прекарват.
Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите.
Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си. Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство. Много добре. Друг казва, че наука не му трябва. Много добре.
към беседата >>
Ако приемете едно ново учение, мислите ли, че при тази работа няма да дойде жрец, лекар, готвач, баба?
Казвам, щом влезете в съюз с живота, трябва да знаете, че ще изпитате много противоречия.
Ако приемете едно ново учение, мислите ли, че при тази работа няма да дойде жрец, лекар, готвач, баба?
Не само тези ще дойдат, но и други още. Аз не искам да ви забавлявам. И други още ще дойдат. Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата. Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли?
към беседата >>
Сега не искам да се запознавам.
Тъй трябва да се подигне общественият живот. Другояче с това разбиране нищо не може да излезе. Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра. Какво от това? Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него.
Сега не искам да се запознавам.
Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра? Хубаво е, ако ми е брат. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Той е в душата и на брата, и на сестрата. Той е в душата и на жената, и на мъжа.
към беседата >>
Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си.
Въпросът, как ще прекарате живота си, е право зададен, но никой досега не е отговорил право. Как ще го прекарате? Нима хората не го прекарват? И те го прекарват. Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите.
Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си.
Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство. Много добре. Друг казва, че наука не му трябва. Много добре. Трети казва, че не трябва да ходи в църква.
към беседата >>
Не само тези ще дойдат, но и други още.
Казвам, щом влезете в съюз с живота, трябва да знаете, че ще изпитате много противоречия. Ако приемете едно ново учение, мислите ли, че при тази работа няма да дойде жрец, лекар, готвач, баба?
Не само тези ще дойдат, но и други още.
Аз не искам да ви забавлявам. И други още ще дойдат. Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата. Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли? “ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите.
към беседата >>
Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра?
Другояче с това разбиране нищо не може да излезе. Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра. Какво от това? Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него. Сега не искам да се запознавам.
Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра?
Хубаво е, ако ми е брат. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Той е в душата и на брата, и на сестрата. Той е в душата и на жената, и на мъжа. Тогава защо трябва да мислите неща, които не съществуват.
към беседата >>
Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство.
Как ще го прекарате? Нима хората не го прекарват? И те го прекарват. Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите. Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си.
Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство.
Много добре. Друг казва, че наука не му трябва. Много добре. Трети казва, че не трябва да ходи в църква. Много добре.
към беседата >>
Аз не искам да ви забавлявам.
Казвам, щом влезете в съюз с живота, трябва да знаете, че ще изпитате много противоречия. Ако приемете едно ново учение, мислите ли, че при тази работа няма да дойде жрец, лекар, готвач, баба? Не само тези ще дойдат, но и други още.
Аз не искам да ви забавлявам.
И други още ще дойдат. Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата. Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли? “ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите. И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си.
към беседата >>
Хубаво е, ако ми е брат.
Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра. Какво от това? Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него. Сега не искам да се запознавам. Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра?
Хубаво е, ако ми е брат.
Бог е и в тъмнината, и в светлината. Той е в душата и на брата, и на сестрата. Той е в душата и на жената, и на мъжа. Тогава защо трябва да мислите неща, които не съществуват. Ама някъде хойкала тази сестра.
към беседата >>
Много добре.
Нима хората не го прекарват? И те го прекарват. Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите. Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си. Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство.
Много добре.
Друг казва, че наука не му трябва. Много добре. Трети казва, че не трябва да ходи в църква. Много добре. Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва.
към беседата >>
И други още ще дойдат.
Казвам, щом влезете в съюз с живота, трябва да знаете, че ще изпитате много противоречия. Ако приемете едно ново учение, мислите ли, че при тази работа няма да дойде жрец, лекар, готвач, баба? Не само тези ще дойдат, но и други още. Аз не искам да ви забавлявам.
И други още ще дойдат.
Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата. Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли? “ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите. И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си. „Ами този кой е?
към беседата >>
Бог е и в тъмнината, и в светлината.
Какво от това? Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него. Сега не искам да се запознавам. Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра? Хубаво е, ако ми е брат.
Бог е и в тъмнината, и в светлината.
Той е в душата и на брата, и на сестрата. Той е в душата и на жената, и на мъжа. Тогава защо трябва да мислите неща, които не съществуват. Ама някъде хойкала тази сестра. Нямате право да мислите по тези неща.
към беседата >>
Друг казва, че наука не му трябва.
И те го прекарват. Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите. Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си. Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство. Много добре.
Друг казва, че наука не му трябва.
Много добре. Трети казва, че не трябва да ходи в църква. Много добре. Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва. Питам тогава, как ще прекарате живота?
към беседата >>
Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата.
Казвам, щом влезете в съюз с живота, трябва да знаете, че ще изпитате много противоречия. Ако приемете едно ново учение, мислите ли, че при тази работа няма да дойде жрец, лекар, готвач, баба? Не само тези ще дойдат, но и други още. Аз не искам да ви забавлявам. И други още ще дойдат.
Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата.
Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли? “ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите. И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си. „Ами този кой е? “ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата?
към беседата >>
Той е в душата и на брата, и на сестрата.
Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него. Сега не искам да се запознавам. Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра? Хубаво е, ако ми е брат. Бог е и в тъмнината, и в светлината.
Той е в душата и на брата, и на сестрата.
Той е в душата и на жената, и на мъжа. Тогава защо трябва да мислите неща, които не съществуват. Ама някъде хойкала тази сестра. Нямате право да мислите по тези неща.
към беседата >>
Много добре.
Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите. Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си. Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство. Много добре. Друг казва, че наука не му трябва.
Много добре.
Трети казва, че не трябва да ходи в църква. Много добре. Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва. Питам тогава, как ще прекарате живота? Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи?
към беседата >>
Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли?
Ако приемете едно ново учение, мислите ли, че при тази работа няма да дойде жрец, лекар, готвач, баба? Не само тези ще дойдат, но и други още. Аз не искам да ви забавлявам. И други още ще дойдат. Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата.
Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли?
“ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите. И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си. „Ами този кой е? “ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата? Питам, какво струва такава сватба?
към беседата >>
Той е в душата и на жената, и на мъжа.
Сега не искам да се запознавам. Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра? Хубаво е, ако ми е брат. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Той е в душата и на брата, и на сестрата.
Той е в душата и на жената, и на мъжа.
Тогава защо трябва да мислите неща, които не съществуват. Ама някъде хойкала тази сестра. Нямате право да мислите по тези неща.
към беседата >>
Трети казва, че не трябва да ходи в църква.
Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си. Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство. Много добре. Друг казва, че наука не му трябва. Много добре.
Трети казва, че не трябва да ходи в църква.
Много добре. Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва. Питам тогава, как ще прекарате живота? Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи? Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме.
към беседата >>
“ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите.
Не само тези ще дойдат, но и други още. Аз не искам да ви забавлявам. И други още ще дойдат. Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата. Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли?
“ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите.
И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си. „Ами този кой е? “ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата? Питам, какво струва такава сватба? Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си?
към беседата >>
Тогава защо трябва да мислите неща, които не съществуват.
Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра? Хубаво е, ако ми е брат. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Той е в душата и на брата, и на сестрата. Той е в душата и на жената, и на мъжа.
Тогава защо трябва да мислите неща, които не съществуват.
Ама някъде хойкала тази сестра. Нямате право да мислите по тези неща.
към беседата >>
Много добре.
Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство. Много добре. Друг казва, че наука не му трябва. Много добре. Трети казва, че не трябва да ходи в църква.
Много добре.
Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва. Питам тогава, как ще прекарате живота? Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи? Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме. Господи, обосяхме, оголяхме.
към беседата >>
И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си.
Аз не искам да ви забавлявам. И други още ще дойдат. Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата. Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли? “ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите.
И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си.
„Ами този кой е? “ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата? Питам, какво струва такава сватба? Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си? „Татко, аз не искам да се женя.
към беседата >>
Ама някъде хойкала тази сестра.
Хубаво е, ако ми е брат. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Той е в душата и на брата, и на сестрата. Той е в душата и на жената, и на мъжа. Тогава защо трябва да мислите неща, които не съществуват.
Ама някъде хойкала тази сестра.
Нямате право да мислите по тези неща.
към беседата >>
Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва.
Много добре. Друг казва, че наука не му трябва. Много добре. Трети казва, че не трябва да ходи в църква. Много добре.
Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва.
Питам тогава, как ще прекарате живота? Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи? Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме. Господи, обосяхме, оголяхме. Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема.
към беседата >>
„Ами този кой е?
И други още ще дойдат. Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата. Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли? “ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите. И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си.
„Ами този кой е?
“ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата? Питам, какво струва такава сватба? Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си? „Татко, аз не искам да се женя. Всички тези хора да си вървят.“ Разрешила ли е с това въпроса?
към беседата >>
Нямате право да мислите по тези неща.
Бог е и в тъмнината, и в светлината. Той е в душата и на брата, и на сестрата. Той е в душата и на жената, и на мъжа. Тогава защо трябва да мислите неща, които не съществуват. Ама някъде хойкала тази сестра.
Нямате право да мислите по тези неща.
към беседата >>
Питам тогава, как ще прекарате живота?
Друг казва, че наука не му трябва. Много добре. Трети казва, че не трябва да ходи в църква. Много добре. Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва.
Питам тогава, как ще прекарате живота?
Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи? Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме. Господи, обосяхме, оголяхме. Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема. Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи.
към беседата >>
“ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата?
Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата. Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли? “ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите. И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си. „Ами този кой е?
“ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата?
Питам, какво струва такава сватба? Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си? „Татко, аз не искам да се женя. Всички тези хора да си вървят.“ Разрешила ли е с това въпроса? Обаче сърцето на младия, който се влюбил в царската дъщеря, се разбила и той казал: „Много ще скърбя.“ Тя му казала: „По-добре и двамата да скърбим, отколкото… виждаш ли всички тия?
към беседата >>
Това са новите схващания, новите знания.
Това са новите схващания, новите знания.
Чувам една сестра да разправя на друга: „Слушай, ти чети беседите на Учителя, но от него съвети не взимай. Той съвет ще ти разбърка ума.“ Значи в беседите говоря по един начин, а частно – по друг начин. Казвам, много добре говори сестрата. Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка. Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли.
към беседата >>
Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи?
Много добре. Трети казва, че не трябва да ходи в църква. Много добре. Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва. Питам тогава, как ще прекарате живота?
Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи?
Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме. Господи, обосяхме, оголяхме. Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема. Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи. И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат.
към беседата >>
Питам, какво струва такава сватба?
Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли? “ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите. И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си. „Ами този кой е? “ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата?
Питам, какво струва такава сватба?
Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си? „Татко, аз не искам да се женя. Всички тези хора да си вървят.“ Разрешила ли е с това въпроса? Обаче сърцето на младия, който се влюбил в царската дъщеря, се разбила и той казал: „Много ще скърбя.“ Тя му казала: „По-добре и двамата да скърбим, отколкото… виждаш ли всички тия? Виждаш ли тази каруца, която и двама ще ни занесе на гробищата?
към беседата >>
Чувам една сестра да разправя на друга: „Слушай, ти чети беседите на Учителя, но от него съвети не взимай.
Това са новите схващания, новите знания.
Чувам една сестра да разправя на друга: „Слушай, ти чети беседите на Учителя, но от него съвети не взимай.
Той съвет ще ти разбърка ума.“ Значи в беседите говоря по един начин, а частно – по друг начин. Казвам, много добре говори сестрата. Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка. Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли. Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля.
към беседата >>
Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме.
Трети казва, че не трябва да ходи в църква. Много добре. Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва. Питам тогава, как ще прекарате живота? Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи?
Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме.
Господи, обосяхме, оголяхме. Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема. Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи. И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат. Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания.
към беседата >>
Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си?
“ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите. И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си. „Ами този кой е? “ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата? Питам, какво струва такава сватба?
Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си?
„Татко, аз не искам да се женя. Всички тези хора да си вървят.“ Разрешила ли е с това въпроса? Обаче сърцето на младия, който се влюбил в царската дъщеря, се разбила и той казал: „Много ще скърбя.“ Тя му казала: „По-добре и двамата да скърбим, отколкото… виждаш ли всички тия? Виждаш ли тази каруца, която и двама ще ни занесе на гробищата? По-добре и двамата да скърбим, отколкото и двамата да ни занесе на гробищата.“
към беседата >>
Той съвет ще ти разбърка ума.“ Значи в беседите говоря по един начин, а частно – по друг начин.
Това са новите схващания, новите знания. Чувам една сестра да разправя на друга: „Слушай, ти чети беседите на Учителя, но от него съвети не взимай.
Той съвет ще ти разбърка ума.“ Значи в беседите говоря по един начин, а частно – по друг начин.
Казвам, много добре говори сестрата. Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка. Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли. Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля. Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво?
към беседата >>
Господи, обосяхме, оголяхме.
Много добре. Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва. Питам тогава, как ще прекарате живота? Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи? Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме.
Господи, обосяхме, оголяхме.
Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема. Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи. И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат. Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания. Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема.
към беседата >>
„Татко, аз не искам да се женя.
И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си. „Ами този кой е? “ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата? Питам, какво струва такава сватба? Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си?
„Татко, аз не искам да се женя.
Всички тези хора да си вървят.“ Разрешила ли е с това въпроса? Обаче сърцето на младия, който се влюбил в царската дъщеря, се разбила и той казал: „Много ще скърбя.“ Тя му казала: „По-добре и двамата да скърбим, отколкото… виждаш ли всички тия? Виждаш ли тази каруца, която и двама ще ни занесе на гробищата? По-добре и двамата да скърбим, отколкото и двамата да ни занесе на гробищата.“
към беседата >>
Казвам, много добре говори сестрата.
Това са новите схващания, новите знания. Чувам една сестра да разправя на друга: „Слушай, ти чети беседите на Учителя, но от него съвети не взимай. Той съвет ще ти разбърка ума.“ Значи в беседите говоря по един начин, а частно – по друг начин.
Казвам, много добре говори сестрата.
Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка. Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли. Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля. Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво? Целуна ли те?
към беседата >>
Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема.
Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва. Питам тогава, как ще прекарате живота? Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи? Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме. Господи, обосяхме, оголяхме.
Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема.
Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи. И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат. Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания. Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема. Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска.
към беседата >>
Всички тези хора да си вървят.“ Разрешила ли е с това въпроса?
„Ами този кой е? “ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата? Питам, какво струва такава сватба? Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си? „Татко, аз не искам да се женя.
Всички тези хора да си вървят.“ Разрешила ли е с това въпроса?
Обаче сърцето на младия, който се влюбил в царската дъщеря, се разбила и той казал: „Много ще скърбя.“ Тя му казала: „По-добре и двамата да скърбим, отколкото… виждаш ли всички тия? Виждаш ли тази каруца, която и двама ще ни занесе на гробищата? По-добре и двамата да скърбим, отколкото и двамата да ни занесе на гробищата.“
към беседата >>
Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка.
Това са новите схващания, новите знания. Чувам една сестра да разправя на друга: „Слушай, ти чети беседите на Учителя, но от него съвети не взимай. Той съвет ще ти разбърка ума.“ Значи в беседите говоря по един начин, а частно – по друг начин. Казвам, много добре говори сестрата.
Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка.
Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли. Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля. Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво? Целуна ли те? “ „Да.“ „Колко пъти?
към беседата >>
Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи.
Питам тогава, как ще прекарате живота? Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи? Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме. Господи, обосяхме, оголяхме. Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема.
Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи.
И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат. Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания. Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема. Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска. Ако страдате от ревматизъм, трябва да знаете защо страдате.
към беседата >>
Обаче сърцето на младия, който се влюбил в царската дъщеря, се разбила и той казал: „Много ще скърбя.“ Тя му казала: „По-добре и двамата да скърбим, отколкото… виждаш ли всички тия?
“ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата? Питам, какво струва такава сватба? Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си? „Татко, аз не искам да се женя. Всички тези хора да си вървят.“ Разрешила ли е с това въпроса?
Обаче сърцето на младия, който се влюбил в царската дъщеря, се разбила и той казал: „Много ще скърбя.“ Тя му казала: „По-добре и двамата да скърбим, отколкото… виждаш ли всички тия?
Виждаш ли тази каруца, която и двама ще ни занесе на гробищата? По-добре и двамата да скърбим, отколкото и двамата да ни занесе на гробищата.“
към беседата >>
Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли.
Това са новите схващания, новите знания. Чувам една сестра да разправя на друга: „Слушай, ти чети беседите на Учителя, но от него съвети не взимай. Той съвет ще ти разбърка ума.“ Значи в беседите говоря по един начин, а частно – по друг начин. Казвам, много добре говори сестрата. Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка.
Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли.
Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля. Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво? Целуна ли те? “ „Да.“ „Колко пъти? Три пъти, нали?
към беседата >>
И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат.
Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи? Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме. Господи, обосяхме, оголяхме. Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема. Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи.
И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат.
Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания. Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема. Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска. Ако страдате от ревматизъм, трябва да знаете защо страдате. Ако имате тумор в стомаха си, трябва да знаете защо е дошъл този тумор.
към беседата >>
Виждаш ли тази каруца, която и двама ще ни занесе на гробищата?
Питам, какво струва такава сватба? Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си? „Татко, аз не искам да се женя. Всички тези хора да си вървят.“ Разрешила ли е с това въпроса? Обаче сърцето на младия, който се влюбил в царската дъщеря, се разбила и той казал: „Много ще скърбя.“ Тя му казала: „По-добре и двамата да скърбим, отколкото… виждаш ли всички тия?
Виждаш ли тази каруца, която и двама ще ни занесе на гробищата?
По-добре и двамата да скърбим, отколкото и двамата да ни занесе на гробищата.“
към беседата >>
Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля.
Чувам една сестра да разправя на друга: „Слушай, ти чети беседите на Учителя, но от него съвети не взимай. Той съвет ще ти разбърка ума.“ Значи в беседите говоря по един начин, а частно – по друг начин. Казвам, много добре говори сестрата. Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка. Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли.
Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля.
Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво? Целуна ли те? “ „Да.“ „Колко пъти? Три пъти, нали? “ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож.
към беседата >>
Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания.
Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме. Господи, обосяхме, оголяхме. Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема. Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи. И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат.
Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания.
Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема. Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска. Ако страдате от ревматизъм, трябва да знаете защо страдате. Ако имате тумор в стомаха си, трябва да знаете защо е дошъл този тумор. Трябва да знаете причината на всяко вътрешно неразположение.
към беседата >>
По-добре и двамата да скърбим, отколкото и двамата да ни занесе на гробищата.“
Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си? „Татко, аз не искам да се женя. Всички тези хора да си вървят.“ Разрешила ли е с това въпроса? Обаче сърцето на младия, който се влюбил в царската дъщеря, се разбила и той казал: „Много ще скърбя.“ Тя му казала: „По-добре и двамата да скърбим, отколкото… виждаш ли всички тия? Виждаш ли тази каруца, която и двама ще ни занесе на гробищата?
По-добре и двамата да скърбим, отколкото и двамата да ни занесе на гробищата.“
към беседата >>
Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво?
Той съвет ще ти разбърка ума.“ Значи в беседите говоря по един начин, а частно – по друг начин. Казвам, много добре говори сестрата. Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка. Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли. Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля.
Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво?
Целуна ли те? “ „Да.“ „Колко пъти? Три пъти, нали? “ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож. Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри?
към беседата >>
Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема.
Господи, обосяхме, оголяхме. Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема. Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи. И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат. Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания.
Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема.
Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска. Ако страдате от ревматизъм, трябва да знаете защо страдате. Ако имате тумор в стомаха си, трябва да знаете защо е дошъл този тумор. Трябва да знаете причината на всяко вътрешно неразположение. Трябва да се знаят причините на нещата.
към беседата >>
Казвам, за предпочитане е да страдаме, отколкото да умрем.
Казвам, за предпочитане е да страдаме, отколкото да умрем.
Казва някой: „Ще умрем, ще ни погребат.“ Според Писанието ние понасяме по-добре страдания, отколкото смърт. И Христос е казал: „Имам власт да положа душата си.“ Праведният не трябва да умира. Той може да страда, но не и да умира. Скръбна е душата ми до смърт. Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа.
към беседата >>
Целуна ли те?
Казвам, много добре говори сестрата. Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка. Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли. Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля. Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво?
Целуна ли те?
“ „Да.“ „Колко пъти? Три пъти, нали? “ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож. Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри? “ „Какво ще каже Господ, това е важно.
към беседата >>
Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска.
Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема. Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи. И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат. Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания. Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема.
Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска.
Ако страдате от ревматизъм, трябва да знаете защо страдате. Ако имате тумор в стомаха си, трябва да знаете защо е дошъл този тумор. Трябва да знаете причината на всяко вътрешно неразположение. Трябва да се знаят причините на нещата.
към беседата >>
Казва някой: „Ще умрем, ще ни погребат.“ Според Писанието ние понасяме по-добре страдания, отколкото смърт.
Казвам, за предпочитане е да страдаме, отколкото да умрем.
Казва някой: „Ще умрем, ще ни погребат.“ Според Писанието ние понасяме по-добре страдания, отколкото смърт.
И Христос е казал: „Имам власт да положа душата си.“ Праведният не трябва да умира. Той може да страда, но не и да умира. Скръбна е душата ми до смърт. Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа. Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването.
към беседата >>
“ „Да.“ „Колко пъти?
Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка. Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли. Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля. Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво? Целуна ли те?
“ „Да.“ „Колко пъти?
Три пъти, нали? “ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож. Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри? “ „Какво ще каже Господ, това е важно. Ти считаш ли за лош човек брата, който те е целунал?
към беседата >>
Ако страдате от ревматизъм, трябва да знаете защо страдате.
Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи. И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат. Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания. Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема. Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска.
Ако страдате от ревматизъм, трябва да знаете защо страдате.
Ако имате тумор в стомаха си, трябва да знаете защо е дошъл този тумор. Трябва да знаете причината на всяко вътрешно неразположение. Трябва да се знаят причините на нещата.
към беседата >>
И Христос е казал: „Имам власт да положа душата си.“ Праведният не трябва да умира.
Казвам, за предпочитане е да страдаме, отколкото да умрем. Казва някой: „Ще умрем, ще ни погребат.“ Според Писанието ние понасяме по-добре страдания, отколкото смърт.
И Христос е казал: „Имам власт да положа душата си.“ Праведният не трябва да умира.
Той може да страда, но не и да умира. Скръбна е душата ми до смърт. Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа. Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването. Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка.
към беседата >>
Три пъти, нали?
Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли. Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля. Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво? Целуна ли те? “ „Да.“ „Колко пъти?
Три пъти, нали?
“ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож. Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри? “ „Какво ще каже Господ, това е важно. Ти считаш ли за лош човек брата, който те е целунал? “ „Ами мъж ми какво ще каже?
към беседата >>
Ако имате тумор в стомаха си, трябва да знаете защо е дошъл този тумор.
И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат. Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания. Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема. Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска. Ако страдате от ревматизъм, трябва да знаете защо страдате.
Ако имате тумор в стомаха си, трябва да знаете защо е дошъл този тумор.
Трябва да знаете причината на всяко вътрешно неразположение. Трябва да се знаят причините на нещата.
към беседата >>
Той може да страда, но не и да умира.
Казвам, за предпочитане е да страдаме, отколкото да умрем. Казва някой: „Ще умрем, ще ни погребат.“ Според Писанието ние понасяме по-добре страдания, отколкото смърт. И Христос е казал: „Имам власт да положа душата си.“ Праведният не трябва да умира.
Той може да страда, но не и да умира.
Скръбна е душата ми до смърт. Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа. Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването. Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка. Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено.
към беседата >>
“ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож.
Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля. Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво? Целуна ли те? “ „Да.“ „Колко пъти? Три пъти, нали?
“ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож.
Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри? “ „Какво ще каже Господ, това е важно. Ти считаш ли за лош човек брата, който те е целунал? “ „Ами мъж ми какво ще каже? “ Представи си, че всички хора са братя и сестри в едно голямо семейство.
към беседата >>
Трябва да знаете причината на всяко вътрешно неразположение.
Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания. Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема. Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска. Ако страдате от ревматизъм, трябва да знаете защо страдате. Ако имате тумор в стомаха си, трябва да знаете защо е дошъл този тумор.
Трябва да знаете причината на всяко вътрешно неразположение.
Трябва да се знаят причините на нещата.
към беседата >>
Скръбна е душата ми до смърт.
Казвам, за предпочитане е да страдаме, отколкото да умрем. Казва някой: „Ще умрем, ще ни погребат.“ Според Писанието ние понасяме по-добре страдания, отколкото смърт. И Христос е казал: „Имам власт да положа душата си.“ Праведният не трябва да умира. Той може да страда, но не и да умира.
Скръбна е душата ми до смърт.
Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа. Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването. Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка. Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено. Не, тя е само малък отдих.
към беседата >>
Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри?
Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво? Целуна ли те? “ „Да.“ „Колко пъти? Три пъти, нали? “ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож.
Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри?
“ „Какво ще каже Господ, това е важно. Ти считаш ли за лош човек брата, който те е целунал? “ „Ами мъж ми какво ще каже? “ Представи си, че всички хора са братя и сестри в едно голямо семейство. Тогава питам, братът има ли право да целуне сестрата, или сестрата има ли право да целуне брата си?
към беседата >>
Трябва да се знаят причините на нещата.
Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема. Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска. Ако страдате от ревматизъм, трябва да знаете защо страдате. Ако имате тумор в стомаха си, трябва да знаете защо е дошъл този тумор. Трябва да знаете причината на всяко вътрешно неразположение.
Трябва да се знаят причините на нещата.
към беседата >>
Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа.
Казвам, за предпочитане е да страдаме, отколкото да умрем. Казва някой: „Ще умрем, ще ни погребат.“ Според Писанието ние понасяме по-добре страдания, отколкото смърт. И Христос е казал: „Имам власт да положа душата си.“ Праведният не трябва да умира. Той може да страда, но не и да умира. Скръбна е душата ми до смърт.
Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа.
Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването. Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка. Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено. Не, тя е само малък отдих. И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде.
към беседата >>
“ „Какво ще каже Господ, това е важно.
Целуна ли те? “ „Да.“ „Колко пъти? Три пъти, нали? “ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож. Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри?
“ „Какво ще каже Господ, това е важно.
Ти считаш ли за лош човек брата, който те е целунал? “ „Ами мъж ми какво ще каже? “ Представи си, че всички хора са братя и сестри в едно голямо семейство. Тогава питам, братът има ли право да целуне сестрата, или сестрата има ли право да целуне брата си?
към беседата >>
Казва Христос: „Всичкото зло произтича от човешкото сърце.“ Но човешкото сърце, това е от човека, от духовния човек произлиза злото.
Казва Христос: „Всичкото зло произтича от човешкото сърце.“ Но човешкото сърце, това е от човека, от духовния човек произлиза злото.
Злото не е родено във физическия живот. То не е родено и в света на живота, но от духовния свят е родено.
към беседата >>
Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването.
Казва някой: „Ще умрем, ще ни погребат.“ Според Писанието ние понасяме по-добре страдания, отколкото смърт. И Христос е казал: „Имам власт да положа душата си.“ Праведният не трябва да умира. Той може да страда, но не и да умира. Скръбна е душата ми до смърт. Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа.
Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването.
Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка. Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено. Не, тя е само малък отдих. И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде.
към беседата >>
Ти считаш ли за лош човек брата, който те е целунал?
“ „Да.“ „Колко пъти? Три пъти, нали? “ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож. Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри? “ „Какво ще каже Господ, това е важно.
Ти считаш ли за лош човек брата, който те е целунал?
“ „Ами мъж ми какво ще каже? “ Представи си, че всички хора са братя и сестри в едно голямо семейство. Тогава питам, братът има ли право да целуне сестрата, или сестрата има ли право да целуне брата си?
към беседата >>
Злото не е родено във физическия живот.
Казва Христос: „Всичкото зло произтича от човешкото сърце.“ Но човешкото сърце, това е от човека, от духовния човек произлиза злото.
Злото не е родено във физическия живот.
То не е родено и в света на живота, но от духовния свят е родено.
към беседата >>
Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка.
И Христос е казал: „Имам власт да положа душата си.“ Праведният не трябва да умира. Той може да страда, но не и да умира. Скръбна е душата ми до смърт. Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа. Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването.
Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка.
Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено. Не, тя е само малък отдих. И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде.
към беседата >>
“ „Ами мъж ми какво ще каже?
Три пъти, нали? “ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож. Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри? “ „Какво ще каже Господ, това е важно. Ти считаш ли за лош човек брата, който те е целунал?
“ „Ами мъж ми какво ще каже?
“ Представи си, че всички хора са братя и сестри в едно голямо семейство. Тогава питам, братът има ли право да целуне сестрата, или сестрата има ли право да целуне брата си?
към беседата >>
То не е родено и в света на живота, но от духовния свят е родено.
Казва Христос: „Всичкото зло произтича от човешкото сърце.“ Но човешкото сърце, това е от човека, от духовния човек произлиза злото. Злото не е родено във физическия живот.
То не е родено и в света на живота, но от духовния свят е родено.
към беседата >>
Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено.
Той може да страда, но не и да умира. Скръбна е душата ми до смърт. Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа. Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването. Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка.
Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено.
Не, тя е само малък отдих. И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде.
към беседата >>
“ Представи си, че всички хора са братя и сестри в едно голямо семейство.
“ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож. Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри? “ „Какво ще каже Господ, това е важно. Ти считаш ли за лош човек брата, който те е целунал? “ „Ами мъж ми какво ще каже?
“ Представи си, че всички хора са братя и сестри в едно голямо семейство.
Тогава питам, братът има ли право да целуне сестрата, или сестрата има ли право да целуне брата си?
към беседата >>
Следователно във физическия свят осезанието и вкусът принадлежат към тялото, обонянието принадлежи към белите дробове, а злото се е родило от зрението и слуха.
Следователно във физическия свят осезанието и вкусът принадлежат към тялото, обонянието принадлежи към белите дробове, а злото се е родило от зрението и слуха.
И когато хората прогледали и прочули, злото е дошло вече в света. Ще ви приведа онзи пример за двете царски дъщери.
към беседата >>
Не, тя е само малък отдих.
Скръбна е душата ми до смърт. Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа. Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването. Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка. Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено.
Не, тя е само малък отдих.
И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде.
към беседата >>
Тогава питам, братът има ли право да целуне сестрата, или сестрата има ли право да целуне брата си?
Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри? “ „Какво ще каже Господ, това е важно. Ти считаш ли за лош човек брата, който те е целунал? “ „Ами мъж ми какво ще каже? “ Представи си, че всички хора са братя и сестри в едно голямо семейство.
Тогава питам, братът има ли право да целуне сестрата, или сестрата има ли право да целуне брата си?
към беседата >>
И когато хората прогледали и прочули, злото е дошло вече в света.
Следователно във физическия свят осезанието и вкусът принадлежат към тялото, обонянието принадлежи към белите дробове, а злото се е родило от зрението и слуха.
И когато хората прогледали и прочули, злото е дошло вече в света.
Ще ви приведа онзи пример за двете царски дъщери.
към беседата >>
И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде.
Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа. Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването. Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка. Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено. Не, тя е само малък отдих.
И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде.
към беседата >>
Щом считаш Бога за баща на това голямо семейство, втори път като срещнеш този брат, ти го целуни.
Щом считаш Бога за баща на това голямо семейство, втори път като срещнеш този брат, ти го целуни.
„Как да разбера това? “ Ако си силен човек, ти ще се чувстваш свободен. Това е една борба, която трябва да претърпиш. Не е въпрос тук за насърчение. От вас зависи в даден случай да разрешите важни социални въпроси.
към беседата >>
Ще ви приведа онзи пример за двете царски дъщери.
Следователно във физическия свят осезанието и вкусът принадлежат към тялото, обонянието принадлежи към белите дробове, а злото се е родило от зрението и слуха. И когато хората прогледали и прочули, злото е дошло вече в света.
Ще ви приведа онзи пример за двете царски дъщери.
към беседата >>
Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле.
Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле.
Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание. Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му. Господарят се чудел на неговото спокойствие. Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си.
към беседата >>
„Как да разбера това?
Щом считаш Бога за баща на това голямо семейство, втори път като срещнеш този брат, ти го целуни.
„Как да разбера това?
“ Ако си силен човек, ти ще се чувстваш свободен. Това е една борба, която трябва да претърпиш. Не е въпрос тук за насърчение. От вас зависи в даден случай да разрешите важни социални въпроси. Ако аз дойда до този морал, за който вие говорите, тогава няма да има нито един праведен човек.
към беседата >>
Две царски дъщери се оженили.
Две царски дъщери се оженили.
Едната била сляпа, другата – глуха. На сляпата се паднал един момък много грозен, но много сладкодумен, а на глухата се паднал един устат, лош до немай-къде момък. Сляпата си казвала: „Кой знае колко красив трябва да е моят мъж, който говори тъй сладко, но нали не виждам.“ Глухата пък казвала: „Кой знае колко сладко говори моят мъж, но нали не чувам.“ Един от мъдреците в това време казвал на бащата: „Ако се отворят очите на сляпата и слухът на глухата, и двете ще бъдат нещастни.
към беседата >>
Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание.
Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле.
Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание.
Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му. Господарят се чудел на неговото спокойствие. Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен.
към беседата >>
“ Ако си силен човек, ти ще се чувстваш свободен.
Щом считаш Бога за баща на това голямо семейство, втори път като срещнеш този брат, ти го целуни. „Как да разбера това?
“ Ако си силен човек, ти ще се чувстваш свободен.
Това е една борба, която трябва да претърпиш. Не е въпрос тук за насърчение. От вас зависи в даден случай да разрешите важни социални въпроси. Ако аз дойда до този морал, за който вие говорите, тогава няма да има нито един праведен човек. Гледам, в трамвая седнала някоя жена, а от двете – страни по един мъж, тясно, притеснили се.
към беседата >>
Едната била сляпа, другата – глуха.
Две царски дъщери се оженили.
Едната била сляпа, другата – глуха.
На сляпата се паднал един момък много грозен, но много сладкодумен, а на глухата се паднал един устат, лош до немай-къде момък. Сляпата си казвала: „Кой знае колко красив трябва да е моят мъж, който говори тъй сладко, но нали не виждам.“ Глухата пък казвала: „Кой знае колко сладко говори моят мъж, но нали не чувам.“ Един от мъдреците в това време казвал на бащата: „Ако се отворят очите на сляпата и слухът на глухата, и двете ще бъдат нещастни.
към беседата >>
Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му.
Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле. Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание.
Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му.
Господарят се чудел на неговото спокойствие. Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил.
към беседата >>
Това е една борба, която трябва да претърпиш.
Щом считаш Бога за баща на това голямо семейство, втори път като срещнеш този брат, ти го целуни. „Как да разбера това? “ Ако си силен човек, ти ще се чувстваш свободен.
Това е една борба, която трябва да претърпиш.
Не е въпрос тук за насърчение. От вас зависи в даден случай да разрешите важни социални въпроси. Ако аз дойда до този морал, за който вие говорите, тогава няма да има нито един праведен човек. Гледам, в трамвая седнала някоя жена, а от двете – страни по един мъж, тясно, притеснили се. Ако това се разгледа според вашия морал, тази жена е вече хиляди пъти опетнена.
към беседата >>
На сляпата се паднал един момък много грозен, но много сладкодумен, а на глухата се паднал един устат, лош до немай-къде момък.
Две царски дъщери се оженили. Едната била сляпа, другата – глуха.
На сляпата се паднал един момък много грозен, но много сладкодумен, а на глухата се паднал един устат, лош до немай-къде момък.
Сляпата си казвала: „Кой знае колко красив трябва да е моят мъж, който говори тъй сладко, но нали не виждам.“ Глухата пък казвала: „Кой знае колко сладко говори моят мъж, но нали не чувам.“ Един от мъдреците в това време казвал на бащата: „Ако се отворят очите на сляпата и слухът на глухата, и двете ще бъдат нещастни.
към беседата >>
Господарят се чудел на неговото спокойствие.
Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле. Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание. Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му.
Господарят се чудел на неговото спокойствие.
Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет.
към беседата >>
Не е въпрос тук за насърчение.
Щом считаш Бога за баща на това голямо семейство, втори път като срещнеш този брат, ти го целуни. „Как да разбера това? “ Ако си силен човек, ти ще се чувстваш свободен. Това е една борба, която трябва да претърпиш.
Не е въпрос тук за насърчение.
От вас зависи в даден случай да разрешите важни социални въпроси. Ако аз дойда до този морал, за който вие говорите, тогава няма да има нито един праведен човек. Гледам, в трамвая седнала някоя жена, а от двете – страни по един мъж, тясно, притеснили се. Ако това се разгледа според вашия морал, тази жена е вече хиляди пъти опетнена.
към беседата >>
Сляпата си казвала: „Кой знае колко красив трябва да е моят мъж, който говори тъй сладко, но нали не виждам.“ Глухата пък казвала: „Кой знае колко сладко говори моят мъж, но нали не чувам.“ Един от мъдреците в това време казвал на бащата: „Ако се отворят очите на сляпата и слухът на глухата, и двете ще бъдат нещастни.
Две царски дъщери се оженили. Едната била сляпа, другата – глуха. На сляпата се паднал един момък много грозен, но много сладкодумен, а на глухата се паднал един устат, лош до немай-къде момък.
Сляпата си казвала: „Кой знае колко красив трябва да е моят мъж, който говори тъй сладко, но нали не виждам.“ Глухата пък казвала: „Кой знае колко сладко говори моят мъж, но нали не чувам.“ Един от мъдреците в това време казвал на бащата: „Ако се отворят очите на сляпата и слухът на глухата, и двете ще бъдат нещастни.
към беседата >>
Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост.
Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле. Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание. Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му. Господарят се чудел на неговото спокойствие.
Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост.
Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил.
към беседата >>
От вас зависи в даден случай да разрешите важни социални въпроси.
Щом считаш Бога за баща на това голямо семейство, втори път като срещнеш този брат, ти го целуни. „Как да разбера това? “ Ако си силен човек, ти ще се чувстваш свободен. Това е една борба, която трябва да претърпиш. Не е въпрос тук за насърчение.
От вас зависи в даден случай да разрешите важни социални въпроси.
Ако аз дойда до този морал, за който вие говорите, тогава няма да има нито един праведен човек. Гледам, в трамвая седнала някоя жена, а от двете – страни по един мъж, тясно, притеснили се. Ако това се разгледа според вашия морал, тази жена е вече хиляди пъти опетнена.
към беседата >>
Мнозина запитват защо са слепи и глухи.
Мнозина запитват защо са слепи и глухи.
Аз виждам, че много от съвременните хора са слепи и глухи. Това са относителни неща, лични. И понеже човекът на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид. Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък? “ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма.
към беседата >>
Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си.
Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле. Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание. Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му. Господарят се чудел на неговото спокойствие. Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост.
Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си.
Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения.
към беседата >>
Ако аз дойда до този морал, за който вие говорите, тогава няма да има нито един праведен човек.
„Как да разбера това? “ Ако си силен човек, ти ще се чувстваш свободен. Това е една борба, която трябва да претърпиш. Не е въпрос тук за насърчение. От вас зависи в даден случай да разрешите важни социални въпроси.
Ако аз дойда до този морал, за който вие говорите, тогава няма да има нито един праведен човек.
Гледам, в трамвая седнала някоя жена, а от двете – страни по един мъж, тясно, притеснили се. Ако това се разгледа според вашия морал, тази жена е вече хиляди пъти опетнена.
към беседата >>
Аз виждам, че много от съвременните хора са слепи и глухи.
Мнозина запитват защо са слепи и глухи.
Аз виждам, че много от съвременните хора са слепи и глухи.
Това са относителни неща, лични. И понеже човекът на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид. Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък? “ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма. Хайде сега ти се притегли.
към беседата >>
Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен.
Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание. Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му. Господарят се чудел на неговото спокойствие. Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си.
Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен.
Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин.
към беседата >>
Гледам, в трамвая седнала някоя жена, а от двете – страни по един мъж, тясно, притеснили се.
“ Ако си силен човек, ти ще се чувстваш свободен. Това е една борба, която трябва да претърпиш. Не е въпрос тук за насърчение. От вас зависи в даден случай да разрешите важни социални въпроси. Ако аз дойда до този морал, за който вие говорите, тогава няма да има нито един праведен човек.
Гледам, в трамвая седнала някоя жена, а от двете – страни по един мъж, тясно, притеснили се.
Ако това се разгледа според вашия морал, тази жена е вече хиляди пъти опетнена.
към беседата >>
Това са относителни неща, лични.
Мнозина запитват защо са слепи и глухи. Аз виждам, че много от съвременните хора са слепи и глухи.
Това са относителни неща, лични.
И понеже човекът на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид. Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък? “ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма. Хайде сега ти се притегли. Претегля се и той.
към беседата >>
Натиснал крака му и го счупил.
Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му. Господарят се чудел на неговото спокойствие. Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен.
Натиснал крака му и го счупил.
„Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас.
към беседата >>
Ако това се разгледа според вашия морал, тази жена е вече хиляди пъти опетнена.
Това е една борба, която трябва да претърпиш. Не е въпрос тук за насърчение. От вас зависи в даден случай да разрешите важни социални въпроси. Ако аз дойда до този морал, за който вие говорите, тогава няма да има нито един праведен човек. Гледам, в трамвая седнала някоя жена, а от двете – страни по един мъж, тясно, притеснили се.
Ако това се разгледа според вашия морал, тази жена е вече хиляди пъти опетнена.
към беседата >>
И понеже човекът на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид.
Мнозина запитват защо са слепи и глухи. Аз виждам, че много от съвременните хора са слепи и глухи. Това са относителни неща, лични.
И понеже човекът на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид.
Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък? “ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма. Хайде сега ти се притегли. Претегля се и той. Излиза четиридесет и пет килограма.
към беседата >>
„Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет.
Господарят се чудел на неговото спокойствие. Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил.
„Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет.
От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас. Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.
към беседата >>
Грехът не седи във външността на нещата.
Грехът не седи във външността на нещата.
Той е в смисъла, който ние влагаме. Щом съзнанието ти е чисто, щом отвътре си чист, нищо нечисто не може да се докосне до тебе. Ако е според вашия морал, никой не трябва да се качва в трамвай с много хора. И тогава от единия до другия край на живота ни никой не трябва да се докосне до нас. Но всинца трябва да бъдете свободни заради Господа, който живее у нас.
към беседата >>
Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък?
Мнозина запитват защо са слепи и глухи. Аз виждам, че много от съвременните хора са слепи и глухи. Това са относителни неща, лични. И понеже човекът на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид.
Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък?
“ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма. Хайде сега ти се притегли. Претегля се и той. Излиза четиридесет и пет килограма. Питам, кой излезе по-лек от двамата?
към беседата >>
От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил.
Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет.
От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил.
Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас. Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.
към беседата >>
Той е в смисъла, който ние влагаме.
Грехът не седи във външността на нещата.
Той е в смисъла, който ние влагаме.
Щом съзнанието ти е чисто, щом отвътре си чист, нищо нечисто не може да се докосне до тебе. Ако е според вашия морал, никой не трябва да се качва в трамвай с много хора. И тогава от единия до другия край на живота ни никой не трябва да се докосне до нас. Но всинца трябва да бъдете свободни заради Господа, който живее у нас. Всички вие трябва да имате чертите в характера на нашия баща, който е толкова снизходителен, щедър, милостив, а всички други неща са детински морал.
към беседата >>
“ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма.
Мнозина запитват защо са слепи и глухи. Аз виждам, че много от съвременните хора са слепи и глухи. Това са относителни неща, лични. И понеже човекът на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид. Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък?
“ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма.
Хайде сега ти се притегли. Претегля се и той. Излиза четиридесет и пет килограма. Питам, кой излезе по-лек от двамата? Ти си по-лек, аз съм по-тежък.
към беседата >>
Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения.
Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил.
Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения.
И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас. Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.
към беседата >>
Щом съзнанието ти е чисто, щом отвътре си чист, нищо нечисто не може да се докосне до тебе.
Грехът не седи във външността на нещата. Той е в смисъла, който ние влагаме.
Щом съзнанието ти е чисто, щом отвътре си чист, нищо нечисто не може да се докосне до тебе.
Ако е според вашия морал, никой не трябва да се качва в трамвай с много хора. И тогава от единия до другия край на живота ни никой не трябва да се докосне до нас. Но всинца трябва да бъдете свободни заради Господа, който живее у нас. Всички вие трябва да имате чертите в характера на нашия баща, който е толкова снизходителен, щедър, милостив, а всички други неща са детински морал.
към беседата >>
Хайде сега ти се притегли.
Аз виждам, че много от съвременните хора са слепи и глухи. Това са относителни неща, лични. И понеже човекът на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид. Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък? “ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма.
Хайде сега ти се притегли.
Претегля се и той. Излиза четиридесет и пет килограма. Питам, кой излезе по-лек от двамата? Ти си по-лек, аз съм по-тежък.
към беседата >>
И при това Епиктет не е бил християнин.
Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения.
И при това Епиктет не е бил християнин.
Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас. Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.
към беседата >>
Ако е според вашия морал, никой не трябва да се качва в трамвай с много хора.
Грехът не седи във външността на нещата. Той е в смисъла, който ние влагаме. Щом съзнанието ти е чисто, щом отвътре си чист, нищо нечисто не може да се докосне до тебе.
Ако е според вашия морал, никой не трябва да се качва в трамвай с много хора.
И тогава от единия до другия край на живота ни никой не трябва да се докосне до нас. Но всинца трябва да бъдете свободни заради Господа, който живее у нас. Всички вие трябва да имате чертите в характера на нашия баща, който е толкова снизходителен, щедър, милостив, а всички други неща са детински морал.
към беседата >>
Претегля се и той.
Това са относителни неща, лични. И понеже човекът на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид. Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък? “ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма. Хайде сега ти се притегли.
Претегля се и той.
Излиза четиридесет и пет килограма. Питам, кой излезе по-лек от двамата? Ти си по-лек, аз съм по-тежък.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас.
Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин.
Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас.
Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.
към беседата >>
И тогава от единия до другия край на живота ни никой не трябва да се докосне до нас.
Грехът не седи във външността на нещата. Той е в смисъла, който ние влагаме. Щом съзнанието ти е чисто, щом отвътре си чист, нищо нечисто не може да се докосне до тебе. Ако е според вашия морал, никой не трябва да се качва в трамвай с много хора.
И тогава от единия до другия край на живота ни никой не трябва да се докосне до нас.
Но всинца трябва да бъдете свободни заради Господа, който живее у нас. Всички вие трябва да имате чертите в характера на нашия баща, който е толкова снизходителен, щедър, милостив, а всички други неща са детински морал.
към беседата >>
Излиза четиридесет и пет килограма.
И понеже човекът на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид. Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък? “ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма. Хайде сега ти се притегли. Претегля се и той.
Излиза четиридесет и пет килограма.
Питам, кой излезе по-лек от двамата? Ти си по-лек, аз съм по-тежък.
към беседата >>
Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.
„Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас.
Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.
към беседата >>
Но всинца трябва да бъдете свободни заради Господа, който живее у нас.
Грехът не седи във външността на нещата. Той е в смисъла, който ние влагаме. Щом съзнанието ти е чисто, щом отвътре си чист, нищо нечисто не може да се докосне до тебе. Ако е според вашия морал, никой не трябва да се качва в трамвай с много хора. И тогава от единия до другия край на живота ни никой не трябва да се докосне до нас.
Но всинца трябва да бъдете свободни заради Господа, който живее у нас.
Всички вие трябва да имате чертите в характера на нашия баща, който е толкова снизходителен, щедър, милостив, а всички други неща са детински морал.
към беседата >>
Питам, кой излезе по-лек от двамата?
Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък? “ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма. Хайде сега ти се притегли. Претегля се и той. Излиза четиридесет и пет килограма.
Питам, кой излезе по-лек от двамата?
Ти си по-лек, аз съм по-тежък.
към беседата >>
Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета.
Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета.
Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание. Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми? “ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания. Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония.
към беседата >>
Всички вие трябва да имате чертите в характера на нашия баща, който е толкова снизходителен, щедър, милостив, а всички други неща са детински морал.
Той е в смисъла, който ние влагаме. Щом съзнанието ти е чисто, щом отвътре си чист, нищо нечисто не може да се докосне до тебе. Ако е според вашия морал, никой не трябва да се качва в трамвай с много хора. И тогава от единия до другия край на живота ни никой не трябва да се докосне до нас. Но всинца трябва да бъдете свободни заради Господа, който живее у нас.
Всички вие трябва да имате чертите в характера на нашия баща, който е толкова снизходителен, щедър, милостив, а всички други неща са детински морал.
към беседата >>
Ти си по-лек, аз съм по-тежък.
“ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма. Хайде сега ти се притегли. Претегля се и той. Излиза четиридесет и пет килограма. Питам, кой излезе по-лек от двамата?
Ти си по-лек, аз съм по-тежък.
към беседата >>
Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета.
Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета.
Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета.
Човек трябва да има вътрешно самообладание. Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми? “ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания. Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония. Ти си затворил очите си, сляп си и се молиш само когато няма място за твоите молитви.“
към беседата >>
И тогава давам ви следното правило.
И тогава давам ви следното правило.
От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание. Този е обратният стих, който трябва да носите в душите си.
към беседата >>
Следователно ето моралното заключение.
Следователно ето моралното заключение.
Аз съм по-морален от тебе, понеже, ако ти оценяващ моралността с лекотата, аз съм по-тежък, значи и по-морален. Според това заключение или тази поговорка тежкият човек е всякога добродетелен. Значи според българите колкото един предмет е по-лек, толкова той е по-грешен, колкото е по-тежък, толкова е по-добър. И действително право е. Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице!
към беседата >>
Човек трябва да има вътрешно самообладание.
Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета.
Човек трябва да има вътрешно самообладание.
Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми? “ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания. Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония. Ти си затворил очите си, сляп си и се молиш само когато няма място за твоите молитви.“
към беседата >>
От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание.
И тогава давам ви следното правило.
От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание.
Този е обратният стих, който трябва да носите в душите си.
към беседата >>
Аз съм по-морален от тебе, понеже, ако ти оценяващ моралността с лекотата, аз съм по-тежък, значи и по-морален.
Следователно ето моралното заключение.
Аз съм по-морален от тебе, понеже, ако ти оценяващ моралността с лекотата, аз съм по-тежък, значи и по-морален.
Според това заключение или тази поговорка тежкият човек е всякога добродетелен. Значи според българите колкото един предмет е по-лек, толкова той е по-грешен, колкото е по-тежък, толкова е по-добър. И действително право е. Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице! С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи.
към беседата >>
Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми?
Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание.
Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми?
“ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания. Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония. Ти си затворил очите си, сляп си и се молиш само когато няма място за твоите молитви.“
към беседата >>
Този е обратният стих, който трябва да носите в душите си.
И тогава давам ви следното правило. От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание.
Този е обратният стих, който трябва да носите в душите си.
към беседата >>
Според това заключение или тази поговорка тежкият човек е всякога добродетелен.
Следователно ето моралното заключение. Аз съм по-морален от тебе, понеже, ако ти оценяващ моралността с лекотата, аз съм по-тежък, значи и по-морален.
Според това заключение или тази поговорка тежкият човек е всякога добродетелен.
Значи според българите колкото един предмет е по-лек, толкова той е по-грешен, колкото е по-тежък, толкова е по-добър. И действително право е. Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице! С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи. Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
“ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания.
Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание. Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми?
“ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания.
Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония. Ти си затворил очите си, сляп си и се молиш само когато няма място за твоите молитви.“
към беседата >>
Значи според българите колкото един предмет е по-лек, толкова той е по-грешен, колкото е по-тежък, толкова е по-добър.
Следователно ето моралното заключение. Аз съм по-морален от тебе, понеже, ако ти оценяващ моралността с лекотата, аз съм по-тежък, значи и по-морален. Според това заключение или тази поговорка тежкият човек е всякога добродетелен.
Значи според българите колкото един предмет е по-лек, толкова той е по-грешен, колкото е по-тежък, толкова е по-добър.
И действително право е. Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице! С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи. Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие. Привидно човекът на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно.
към беседата >>
Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония.
Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание. Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми? “ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания.
Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония.
Ти си затворил очите си, сляп си и се молиш само когато няма място за твоите молитви.“
към беседата >>
И действително право е.
Следователно ето моралното заключение. Аз съм по-морален от тебе, понеже, ако ти оценяващ моралността с лекотата, аз съм по-тежък, значи и по-морален. Според това заключение или тази поговорка тежкият човек е всякога добродетелен. Значи според българите колкото един предмет е по-лек, толкова той е по-грешен, колкото е по-тежък, толкова е по-добър.
И действително право е.
Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице! С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи. Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие. Привидно човекът на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно. Лек предмет, лек човек е всеки, който избухва.
към беседата >>
Ти си затворил очите си, сляп си и се молиш само когато няма място за твоите молитви.“
Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание. Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми? “ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания. Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония.
Ти си затворил очите си, сляп си и се молиш само когато няма място за твоите молитви.“
към беседата >>
Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице!
Следователно ето моралното заключение. Аз съм по-морален от тебе, понеже, ако ти оценяващ моралността с лекотата, аз съм по-тежък, значи и по-морален. Според това заключение или тази поговорка тежкият човек е всякога добродетелен. Значи според българите колкото един предмет е по-лек, толкова той е по-грешен, колкото е по-тежък, толкова е по-добър. И действително право е.
Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице!
С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи. Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие. Привидно човекът на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно. Лек предмет, лек човек е всеки, който избухва. Мехурът е лек, но не се разпръсква.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, трябва да отворим очите си и да видим, че всичко около нас диша.
Ние, съвременните хора, трябва да отворим очите си и да видим, че всичко около нас диша.
Виждате ли какъв прекрасен ден е вън. Няма защо да плачем и да се молим. Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот. Тези, които са около нас, не мислят за себе си. Те мислят за всички хора на земята.
към беседата >>
С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи.
Аз съм по-морален от тебе, понеже, ако ти оценяващ моралността с лекотата, аз съм по-тежък, значи и по-морален. Според това заключение или тази поговорка тежкият човек е всякога добродетелен. Значи според българите колкото един предмет е по-лек, толкова той е по-грешен, колкото е по-тежък, толкова е по-добър. И действително право е. Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице!
С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи.
Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие. Привидно човекът на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно. Лек предмет, лек човек е всеки, който избухва. Мехурът е лек, но не се разпръсква. И ако ти в своите убеждения имаш сцеплението на мехура, какви ще бъдат твоите убеждения?
към беседата >>
Виждате ли какъв прекрасен ден е вън.
Ние, съвременните хора, трябва да отворим очите си и да видим, че всичко около нас диша.
Виждате ли какъв прекрасен ден е вън.
Няма защо да плачем и да се молим. Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот. Тези, които са около нас, не мислят за себе си. Те мислят за всички хора на земята. Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого.
към беседата >>
Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие.
Според това заключение или тази поговорка тежкият човек е всякога добродетелен. Значи според българите колкото един предмет е по-лек, толкова той е по-грешен, колкото е по-тежък, толкова е по-добър. И действително право е. Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице! С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи.
Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие.
Привидно човекът на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно. Лек предмет, лек човек е всеки, който избухва. Мехурът е лек, но не се разпръсква. И ако ти в своите убеждения имаш сцеплението на мехура, какви ще бъдат твоите убеждения?
към беседата >>
Няма защо да плачем и да се молим.
Ние, съвременните хора, трябва да отворим очите си и да видим, че всичко около нас диша. Виждате ли какъв прекрасен ден е вън.
Няма защо да плачем и да се молим.
Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот. Тези, които са около нас, не мислят за себе си. Те мислят за всички хора на земята. Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого. Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм.
към беседата >>
Привидно човекът на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно.
Значи според българите колкото един предмет е по-лек, толкова той е по-грешен, колкото е по-тежък, толкова е по-добър. И действително право е. Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице! С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи. Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие.
Привидно човекът на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно.
Лек предмет, лек човек е всеки, който избухва. Мехурът е лек, но не се разпръсква. И ако ти в своите убеждения имаш сцеплението на мехура, какви ще бъдат твоите убеждения?
към беседата >>
Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот.
Ние, съвременните хора, трябва да отворим очите си и да видим, че всичко около нас диша. Виждате ли какъв прекрасен ден е вън. Няма защо да плачем и да се молим.
Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот.
Тези, които са около нас, не мислят за себе си. Те мислят за всички хора на земята. Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого. Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм. Какво трябва да направиш тогава за Христа?
към беседата >>
Лек предмет, лек човек е всеки, който избухва.
И действително право е. Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице! С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи. Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие. Привидно човекът на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно.
Лек предмет, лек човек е всеки, който избухва.
Мехурът е лек, но не се разпръсква. И ако ти в своите убеждения имаш сцеплението на мехура, какви ще бъдат твоите убеждения?
към беседата >>
Тези, които са около нас, не мислят за себе си.
Ние, съвременните хора, трябва да отворим очите си и да видим, че всичко около нас диша. Виждате ли какъв прекрасен ден е вън. Няма защо да плачем и да се молим. Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот.
Тези, които са около нас, не мислят за себе си.
Те мислят за всички хора на земята. Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого. Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм. Какво трябва да направиш тогава за Христа? Само да мислиш, че той е Син Божи?
към беседата >>
Мехурът е лек, но не се разпръсква.
Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице! С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи. Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие. Привидно човекът на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно. Лек предмет, лек човек е всеки, който избухва.
Мехурът е лек, но не се разпръсква.
И ако ти в своите убеждения имаш сцеплението на мехура, какви ще бъдат твоите убеждения?
към беседата >>
Те мислят за всички хора на земята.
Ние, съвременните хора, трябва да отворим очите си и да видим, че всичко около нас диша. Виждате ли какъв прекрасен ден е вън. Няма защо да плачем и да се молим. Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот. Тези, които са около нас, не мислят за себе си.
Те мислят за всички хора на земята.
Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого. Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм. Какво трябва да направиш тогава за Христа? Само да мислиш, че той е Син Божи? Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи?
към беседата >>
И ако ти в своите убеждения имаш сцеплението на мехура, какви ще бъдат твоите убеждения?
С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи. Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие. Привидно човекът на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно. Лек предмет, лек човек е всеки, който избухва. Мехурът е лек, но не се разпръсква.
И ако ти в своите убеждения имаш сцеплението на мехура, какви ще бъдат твоите убеждения?
към беседата >>
Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого.
Виждате ли какъв прекрасен ден е вън. Няма защо да плачем и да се молим. Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот. Тези, които са около нас, не мислят за себе си. Те мислят за всички хора на земята.
Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого.
Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм. Какво трябва да направиш тогава за Христа? Само да мислиш, че той е Син Божи? Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи? Ама той е Учител.
към беседата >>
Следователно под думата „лек човек“ ние разбираме предмети, които се разпукват.
Следователно под думата „лек човек“ ние разбираме предмети, които се разпукват.
В убежденията на хората не трябва да има никакво пропукване, никакво разпукване.
към беседата >>
Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм.
Няма защо да плачем и да се молим. Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот. Тези, които са около нас, не мислят за себе си. Те мислят за всички хора на земята. Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого.
Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм.
Какво трябва да направиш тогава за Христа? Само да мислиш, че той е Син Божи? Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи? Ама той е Учител. В какво се показва любовта на земята?
към беседата >>
В убежденията на хората не трябва да има никакво пропукване, никакво разпукване.
Следователно под думата „лек човек“ ние разбираме предмети, които се разпукват.
В убежденията на хората не трябва да има никакво пропукване, никакво разпукване.
към беседата >>
Какво трябва да направиш тогава за Христа?
Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот. Тези, които са около нас, не мислят за себе си. Те мислят за всички хора на земята. Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого. Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм.
Какво трябва да направиш тогава за Христа?
Само да мислиш, че той е Син Божи? Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи? Ама той е Учител. В какво се показва любовта на земята? Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа.
към беседата >>
Когато Христос е развивал този пример пред своите ученици, той искал да им каже, че хората трябва да имат определени възгледи за природата.
Когато Христос е развивал този пример пред своите ученици, той искал да им каже, че хората трябва да имат определени възгледи за природата.
Природата и в негово време, и в наше време не се е изменила. Тя се е изменила в едно отношение, че е внесла нови методи. Методите, които тогава е употребявала, и днес употребява плюс някои нови методи за нашето възпитание според степента на развитието, до което сме дошли днес. И ако сегашните хора трябва да се самовъзпитават, те трябва като сегашните химици да изучават свойствата на елементите. Когато се натрупа в кръвта на човека повече органическо желязо, отколкото трябва, нужно е да се изучават свойствата на това желязо, понеже то съдържа в себе си един център на разумността.
към беседата >>
Само да мислиш, че той е Син Божи?
Тези, които са около нас, не мислят за себе си. Те мислят за всички хора на земята. Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого. Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм. Какво трябва да направиш тогава за Христа?
Само да мислиш, че той е Син Божи?
Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи? Ама той е Учител. В какво се показва любовта на земята? Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа. И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа.
към беседата >>
Природата и в негово време, и в наше време не се е изменила.
Когато Христос е развивал този пример пред своите ученици, той искал да им каже, че хората трябва да имат определени възгледи за природата.
Природата и в негово време, и в наше време не се е изменила.
Тя се е изменила в едно отношение, че е внесла нови методи. Методите, които тогава е употребявала, и днес употребява плюс някои нови методи за нашето възпитание според степента на развитието, до което сме дошли днес. И ако сегашните хора трябва да се самовъзпитават, те трябва като сегашните химици да изучават свойствата на елементите. Когато се натрупа в кръвта на човека повече органическо желязо, отколкото трябва, нужно е да се изучават свойствата на това желязо, понеже то съдържа в себе си един център на разумността.
към беседата >>
Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи?
Те мислят за всички хора на земята. Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого. Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм. Какво трябва да направиш тогава за Христа? Само да мислиш, че той е Син Божи?
Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи?
Ама той е Учител. В какво се показва любовта на земята? Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа. И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа. Защо ще съдя един престъпник?
към беседата >>
Тя се е изменила в едно отношение, че е внесла нови методи.
Когато Христос е развивал този пример пред своите ученици, той искал да им каже, че хората трябва да имат определени възгледи за природата. Природата и в негово време, и в наше време не се е изменила.
Тя се е изменила в едно отношение, че е внесла нови методи.
Методите, които тогава е употребявала, и днес употребява плюс някои нови методи за нашето възпитание според степента на развитието, до което сме дошли днес. И ако сегашните хора трябва да се самовъзпитават, те трябва като сегашните химици да изучават свойствата на елементите. Когато се натрупа в кръвта на човека повече органическо желязо, отколкото трябва, нужно е да се изучават свойствата на това желязо, понеже то съдържа в себе си един център на разумността.
към беседата >>
Ама той е Учител.
Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого. Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм. Какво трябва да направиш тогава за Христа? Само да мислиш, че той е Син Божи? Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи?
Ама той е Учител.
В какво се показва любовта на земята? Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа. И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа. Защо ще съдя един престъпник? Не съм съдия.“ Като учен човек аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта.
към беседата >>
Методите, които тогава е употребявала, и днес употребява плюс някои нови методи за нашето възпитание според степента на развитието, до което сме дошли днес.
Когато Христос е развивал този пример пред своите ученици, той искал да им каже, че хората трябва да имат определени възгледи за природата. Природата и в негово време, и в наше време не се е изменила. Тя се е изменила в едно отношение, че е внесла нови методи.
Методите, които тогава е употребявала, и днес употребява плюс някои нови методи за нашето възпитание според степента на развитието, до което сме дошли днес.
И ако сегашните хора трябва да се самовъзпитават, те трябва като сегашните химици да изучават свойствата на елементите. Когато се натрупа в кръвта на човека повече органическо желязо, отколкото трябва, нужно е да се изучават свойствата на това желязо, понеже то съдържа в себе си един център на разумността.
към беседата >>
В какво се показва любовта на земята?
Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм. Какво трябва да направиш тогава за Христа? Само да мислиш, че той е Син Божи? Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи? Ама той е Учител.
В какво се показва любовта на земята?
Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа. И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа. Защо ще съдя един престъпник? Не съм съдия.“ Като учен човек аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта. Като рисувам един човек, мога да кажа, че лицето му не е според законите на природата, той има някаква лоша черта.
към беседата >>
И ако сегашните хора трябва да се самовъзпитават, те трябва като сегашните химици да изучават свойствата на елементите.
Когато Христос е развивал този пример пред своите ученици, той искал да им каже, че хората трябва да имат определени възгледи за природата. Природата и в негово време, и в наше време не се е изменила. Тя се е изменила в едно отношение, че е внесла нови методи. Методите, които тогава е употребявала, и днес употребява плюс някои нови методи за нашето възпитание според степента на развитието, до което сме дошли днес.
И ако сегашните хора трябва да се самовъзпитават, те трябва като сегашните химици да изучават свойствата на елементите.
Когато се натрупа в кръвта на човека повече органическо желязо, отколкото трябва, нужно е да се изучават свойствата на това желязо, понеже то съдържа в себе си един център на разумността.
към беседата >>
Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа.
Какво трябва да направиш тогава за Христа? Само да мислиш, че той е Син Божи? Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи? Ама той е Учител. В какво се показва любовта на земята?
Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа.
И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа. Защо ще съдя един престъпник? Не съм съдия.“ Като учен човек аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта. Като рисувам един човек, мога да кажа, че лицето му не е според законите на природата, той има някаква лоша черта. Това обаче са закони на природата, те не са мои закони.
към беседата >>
Когато се натрупа в кръвта на човека повече органическо желязо, отколкото трябва, нужно е да се изучават свойствата на това желязо, понеже то съдържа в себе си един център на разумността.
Когато Христос е развивал този пример пред своите ученици, той искал да им каже, че хората трябва да имат определени възгледи за природата. Природата и в негово време, и в наше време не се е изменила. Тя се е изменила в едно отношение, че е внесла нови методи. Методите, които тогава е употребявала, и днес употребява плюс някои нови методи за нашето възпитание според степента на развитието, до което сме дошли днес. И ако сегашните хора трябва да се самовъзпитават, те трябва като сегашните химици да изучават свойствата на елементите.
Когато се натрупа в кръвта на човека повече органическо желязо, отколкото трябва, нужно е да се изучават свойствата на това желязо, понеже то съдържа в себе си един център на разумността.
към беседата >>
И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа.
Само да мислиш, че той е Син Божи? Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи? Ама той е Учител. В какво се показва любовта на земята? Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа.
И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа.
Защо ще съдя един престъпник? Не съм съдия.“ Като учен човек аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта. Като рисувам един човек, мога да кажа, че лицето му не е според законите на природата, той има някаква лоша черта. Това обаче са закони на природата, те не са мои закони. Няма защо аз да определям хората, да ги съдя кой какъв е.
към беседата >>
Какви качества съдържа желязото в себе си?
Какви качества съдържа желязото в себе си?
От една страна, желязото внася твърдост в характера, но същевременно то внася и грубост в характера. Ако човек има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го баба. Най-малко желязо има в жабата и в заека. Всички страхливи същества имат малко желязо в кръвта си. Внесе ли се повече желязо, отколкото трябва, човек става крайно жесток.
към беседата >>
Защо ще съдя един престъпник?
Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи? Ама той е Учител. В какво се показва любовта на земята? Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа. И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа.
Защо ще съдя един престъпник?
Не съм съдия.“ Като учен човек аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта. Като рисувам един човек, мога да кажа, че лицето му не е според законите на природата, той има някаква лоша черта. Това обаче са закони на природата, те не са мои закони. Няма защо аз да определям хората, да ги съдя кой какъв е.
към беседата >>
От една страна, желязото внася твърдост в характера, но същевременно то внася и грубост в характера.
Какви качества съдържа желязото в себе си?
От една страна, желязото внася твърдост в характера, но същевременно то внася и грубост в характера.
Ако човек има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го баба. Най-малко желязо има в жабата и в заека. Всички страхливи същества имат малко желязо в кръвта си. Внесе ли се повече желязо, отколкото трябва, човек става крайно жесток. Разбира се, има и други елементи, които внася това качество.
към беседата >>
Не съм съдия.“ Като учен човек аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта.
Ама той е Учител. В какво се показва любовта на земята? Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа. И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа. Защо ще съдя един престъпник?
Не съм съдия.“ Като учен човек аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта.
Като рисувам един човек, мога да кажа, че лицето му не е според законите на природата, той има някаква лоша черта. Това обаче са закони на природата, те не са мои закони. Няма защо аз да определям хората, да ги съдя кой какъв е.
към беседата >>
Ако човек има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го баба.
Какви качества съдържа желязото в себе си? От една страна, желязото внася твърдост в характера, но същевременно то внася и грубост в характера.
Ако човек има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го баба.
Най-малко желязо има в жабата и в заека. Всички страхливи същества имат малко желязо в кръвта си. Внесе ли се повече желязо, отколкото трябва, човек става крайно жесток. Разбира се, има и други елементи, които внася това качество.
към беседата >>
Като рисувам един човек, мога да кажа, че лицето му не е според законите на природата, той има някаква лоша черта.
В какво се показва любовта на земята? Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа. И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа. Защо ще съдя един престъпник? Не съм съдия.“ Като учен човек аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта.
Като рисувам един човек, мога да кажа, че лицето му не е според законите на природата, той има някаква лоша черта.
Това обаче са закони на природата, те не са мои закони. Няма защо аз да определям хората, да ги съдя кой какъв е.
към беседата >>
Най-малко желязо има в жабата и в заека.
Какви качества съдържа желязото в себе си? От една страна, желязото внася твърдост в характера, но същевременно то внася и грубост в характера. Ако човек има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го баба.
Най-малко желязо има в жабата и в заека.
Всички страхливи същества имат малко желязо в кръвта си. Внесе ли се повече желязо, отколкото трябва, човек става крайно жесток. Разбира се, има и други елементи, които внася това качество.
към беседата >>
Това обаче са закони на природата, те не са мои закони.
Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа. И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа. Защо ще съдя един престъпник? Не съм съдия.“ Като учен човек аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта. Като рисувам един човек, мога да кажа, че лицето му не е според законите на природата, той има някаква лоша черта.
Това обаче са закони на природата, те не са мои закони.
Няма защо аз да определям хората, да ги съдя кой какъв е.
към беседата >>
Всички страхливи същества имат малко желязо в кръвта си.
Какви качества съдържа желязото в себе си? От една страна, желязото внася твърдост в характера, но същевременно то внася и грубост в характера. Ако човек има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го баба. Най-малко желязо има в жабата и в заека.
Всички страхливи същества имат малко желязо в кръвта си.
Внесе ли се повече желязо, отколкото трябва, човек става крайно жесток. Разбира се, има и други елементи, които внася това качество.
към беседата >>
Няма защо аз да определям хората, да ги съдя кой какъв е.
И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа. Защо ще съдя един престъпник? Не съм съдия.“ Като учен човек аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта. Като рисувам един човек, мога да кажа, че лицето му не е според законите на природата, той има някаква лоша черта. Това обаче са закони на природата, те не са мои закони.
Няма защо аз да определям хората, да ги съдя кой какъв е.
към беседата >>
Внесе ли се повече желязо, отколкото трябва, човек става крайно жесток.
Какви качества съдържа желязото в себе си? От една страна, желязото внася твърдост в характера, но същевременно то внася и грубост в характера. Ако човек има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го баба. Най-малко желязо има в жабата и в заека. Всички страхливи същества имат малко желязо в кръвта си.
Внесе ли се повече желязо, отколкото трябва, човек става крайно жесток.
Разбира се, има и други елементи, които внася това качество.
към беседата >>
Казвам, има една наука, която точно определя кои хора са добри и кои лоши.
Казвам, има една наука, която точно определя кои хора са добри и кои лоши.
Според тази наука, когато ти говориш на един човек, а той гледа надолу или на друга страна, той е лош човек, той е разноглед. За такъв човек турците казват – тебе гледа, мене вижда. Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на човека. Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто. Повечето хора са разногледи и с криви уста.
към беседата >>
Разбира се, има и други елементи, които внася това качество.
От една страна, желязото внася твърдост в характера, но същевременно то внася и грубост в характера. Ако човек има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го баба. Най-малко желязо има в жабата и в заека. Всички страхливи същества имат малко желязо в кръвта си. Внесе ли се повече желязо, отколкото трябва, човек става крайно жесток.
Разбира се, има и други елементи, които внася това качество.
към беседата >>
Според тази наука, когато ти говориш на един човек, а той гледа надолу или на друга страна, той е лош човек, той е разноглед.
Казвам, има една наука, която точно определя кои хора са добри и кои лоши.
Според тази наука, когато ти говориш на един човек, а той гледа надолу или на друга страна, той е лош човек, той е разноглед.
За такъв човек турците казват – тебе гледа, мене вижда. Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на човека. Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто. Повечето хора са разногледи и с криви уста. Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице.
към беседата >>
Ако пък в кръвта на човека има повече органическо злато, то внася благородство в характера му.
Ако пък в кръвта на човека има повече органическо злато, то внася благородство в характера му.
Няма ли човек злато в кръвта си, той не може да прояви никакво благородство. Право е, че всички богати хора минават за благородни, но не може да бъде човек благороден, ако в неговата кръв или в неговия психически живот, или в неговата мисъл няма злато. Неговата мисъл трябва да има устойчивост, да не се разрушава. Нашите мисли са разпокъсани, понеже ние се само съмняваме. Например вие се съмнявате във вашата вяра, има ли Господ, или няма.
към беседата >>
За такъв човек турците казват – тебе гледа, мене вижда.
Казвам, има една наука, която точно определя кои хора са добри и кои лоши. Според тази наука, когато ти говориш на един човек, а той гледа надолу или на друга страна, той е лош човек, той е разноглед.
За такъв човек турците казват – тебе гледа, мене вижда.
Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на човека. Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто. Повечето хора са разногледи и с криви уста. Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице. Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице.
към беседата >>
Няма ли човек злато в кръвта си, той не може да прояви никакво благородство.
Ако пък в кръвта на човека има повече органическо злато, то внася благородство в характера му.
Няма ли човек злато в кръвта си, той не може да прояви никакво благородство.
Право е, че всички богати хора минават за благородни, но не може да бъде човек благороден, ако в неговата кръв или в неговия психически живот, или в неговата мисъл няма злато. Неговата мисъл трябва да има устойчивост, да не се разрушава. Нашите мисли са разпокъсани, понеже ние се само съмняваме. Например вие се съмнявате във вашата вяра, има ли Господ, или няма. Казвам, ако вие се съмнявате, значи друг някой ви е убедил в това, че съществува Бог.
към беседата >>
Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на човека.
Казвам, има една наука, която точно определя кои хора са добри и кои лоши. Според тази наука, когато ти говориш на един човек, а той гледа надолу или на друга страна, той е лош човек, той е разноглед. За такъв човек турците казват – тебе гледа, мене вижда.
Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на човека.
Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто. Повечето хора са разногледи и с криви уста. Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице. Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице. Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него.
към беседата >>
Право е, че всички богати хора минават за благородни, но не може да бъде човек благороден, ако в неговата кръв или в неговия психически живот, или в неговата мисъл няма злато.
Ако пък в кръвта на човека има повече органическо злато, то внася благородство в характера му. Няма ли човек злато в кръвта си, той не може да прояви никакво благородство.
Право е, че всички богати хора минават за благородни, но не може да бъде човек благороден, ако в неговата кръв или в неговия психически живот, или в неговата мисъл няма злато.
Неговата мисъл трябва да има устойчивост, да не се разрушава. Нашите мисли са разпокъсани, понеже ние се само съмняваме. Например вие се съмнявате във вашата вяра, има ли Господ, или няма. Казвам, ако вие се съмнявате, значи друг някой ви е убедил в това, че съществува Бог. Но ако това е вашата реалност, можете ли да се съмнявате в Бога?
към беседата >>
Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто.
Казвам, има една наука, която точно определя кои хора са добри и кои лоши. Според тази наука, когато ти говориш на един човек, а той гледа надолу или на друга страна, той е лош човек, той е разноглед. За такъв човек турците казват – тебе гледа, мене вижда. Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на човека.
Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто.
Повечето хора са разногледи и с криви уста. Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице. Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице. Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него. Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят.
към беседата >>
Неговата мисъл трябва да има устойчивост, да не се разрушава.
Ако пък в кръвта на човека има повече органическо злато, то внася благородство в характера му. Няма ли човек злато в кръвта си, той не може да прояви никакво благородство. Право е, че всички богати хора минават за благородни, но не може да бъде човек благороден, ако в неговата кръв или в неговия психически живот, или в неговата мисъл няма злато.
Неговата мисъл трябва да има устойчивост, да не се разрушава.
Нашите мисли са разпокъсани, понеже ние се само съмняваме. Например вие се съмнявате във вашата вяра, има ли Господ, или няма. Казвам, ако вие се съмнявате, значи друг някой ви е убедил в това, че съществува Бог. Но ако това е вашата реалност, можете ли да се съмнявате в Бога?
към беседата >>
Повечето хора са разногледи и с криви уста.
Казвам, има една наука, която точно определя кои хора са добри и кои лоши. Според тази наука, когато ти говориш на един човек, а той гледа надолу или на друга страна, той е лош човек, той е разноглед. За такъв човек турците казват – тебе гледа, мене вижда. Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на човека. Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто.
Повечето хора са разногледи и с криви уста.
Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице. Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице. Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него. Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят. Понеже устата представлява физическото в човека, като погледнете на нея, трябва да четете, че в човека има нещо красиво, устойчиво.
към беседата >>
Нашите мисли са разпокъсани, понеже ние се само съмняваме.
Ако пък в кръвта на човека има повече органическо злато, то внася благородство в характера му. Няма ли човек злато в кръвта си, той не може да прояви никакво благородство. Право е, че всички богати хора минават за благородни, но не може да бъде човек благороден, ако в неговата кръв или в неговия психически живот, или в неговата мисъл няма злато. Неговата мисъл трябва да има устойчивост, да не се разрушава.
Нашите мисли са разпокъсани, понеже ние се само съмняваме.
Например вие се съмнявате във вашата вяра, има ли Господ, или няма. Казвам, ако вие се съмнявате, значи друг някой ви е убедил в това, че съществува Бог. Но ако това е вашата реалност, можете ли да се съмнявате в Бога?
към беседата >>
Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице.
Според тази наука, когато ти говориш на един човек, а той гледа надолу или на друга страна, той е лош човек, той е разноглед. За такъв човек турците казват – тебе гледа, мене вижда. Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на човека. Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто. Повечето хора са разногледи и с криви уста.
Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице.
Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице. Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него. Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят. Понеже устата представлява физическото в човека, като погледнете на нея, трябва да четете, че в човека има нещо красиво, устойчиво. Каквато е устата на човека, такъв е и характерът му.
към беседата >>
Например вие се съмнявате във вашата вяра, има ли Господ, или няма.
Ако пък в кръвта на човека има повече органическо злато, то внася благородство в характера му. Няма ли човек злато в кръвта си, той не може да прояви никакво благородство. Право е, че всички богати хора минават за благородни, но не може да бъде човек благороден, ако в неговата кръв или в неговия психически живот, или в неговата мисъл няма злато. Неговата мисъл трябва да има устойчивост, да не се разрушава. Нашите мисли са разпокъсани, понеже ние се само съмняваме.
Например вие се съмнявате във вашата вяра, има ли Господ, или няма.
Казвам, ако вие се съмнявате, значи друг някой ви е убедил в това, че съществува Бог. Но ако това е вашата реалност, можете ли да се съмнявате в Бога?
към беседата >>
Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице.
За такъв човек турците казват – тебе гледа, мене вижда. Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на човека. Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто. Повечето хора са разногледи и с криви уста. Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице.
Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице.
Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него. Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят. Понеже устата представлява физическото в човека, като погледнете на нея, трябва да четете, че в човека има нещо красиво, устойчиво. Каквато е устата на човека, такъв е и характерът му. Каквито са очите му, такава е и душата му.
към беседата >>
Казвам, ако вие се съмнявате, значи друг някой ви е убедил в това, че съществува Бог.
Няма ли човек злато в кръвта си, той не може да прояви никакво благородство. Право е, че всички богати хора минават за благородни, но не може да бъде човек благороден, ако в неговата кръв или в неговия психически живот, или в неговата мисъл няма злато. Неговата мисъл трябва да има устойчивост, да не се разрушава. Нашите мисли са разпокъсани, понеже ние се само съмняваме. Например вие се съмнявате във вашата вяра, има ли Господ, или няма.
Казвам, ако вие се съмнявате, значи друг някой ви е убедил в това, че съществува Бог.
Но ако това е вашата реалност, можете ли да се съмнявате в Бога?
към беседата >>
Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него.
Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на човека. Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто. Повечето хора са разногледи и с криви уста. Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице. Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице.
Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него.
Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят. Понеже устата представлява физическото в човека, като погледнете на нея, трябва да четете, че в човека има нещо красиво, устойчиво. Каквато е устата на човека, такъв е и характерът му. Каквито са очите му, такава е и душата му. Каквито са ушите му, такава е и неговата разумност.
към беседата >>
Но ако това е вашата реалност, можете ли да се съмнявате в Бога?
Право е, че всички богати хора минават за благородни, но не може да бъде човек благороден, ако в неговата кръв или в неговия психически живот, или в неговата мисъл няма злато. Неговата мисъл трябва да има устойчивост, да не се разрушава. Нашите мисли са разпокъсани, понеже ние се само съмняваме. Например вие се съмнявате във вашата вяра, има ли Господ, или няма. Казвам, ако вие се съмнявате, значи друг някой ви е убедил в това, че съществува Бог.
Но ако това е вашата реалност, можете ли да се съмнявате в Бога?
към беседата >>
Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят.
Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто. Повечето хора са разногледи и с криви уста. Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице. Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице. Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него.
Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят.
Понеже устата представлява физическото в човека, като погледнете на нея, трябва да четете, че в човека има нещо красиво, устойчиво. Каквато е устата на човека, такъв е и характерът му. Каквито са очите му, такава е и душата му. Каквито са ушите му, такава е и неговата разумност.
към беседата >>
Единственото нещо, с което Бог се проверява, това е животът.
Единственото нещо, с което Бог се проверява, това е животът.
Той е първото доказателство. Щом ти имаш живот в себе си, от този живот ти трябва да изучаваш първичната причина, която ти го е дала и която го е създала. Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш човека. Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум. И това е правдоподобие.
към беседата >>
Понеже устата представлява физическото в човека, като погледнете на нея, трябва да четете, че в човека има нещо красиво, устойчиво.
Повечето хора са разногледи и с криви уста. Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице. Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице. Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него. Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят.
Понеже устата представлява физическото в човека, като погледнете на нея, трябва да четете, че в човека има нещо красиво, устойчиво.
Каквато е устата на човека, такъв е и характерът му. Каквито са очите му, такава е и душата му. Каквито са ушите му, такава е и неговата разумност.
към беседата >>
Той е първото доказателство.
Единственото нещо, с което Бог се проверява, това е животът.
Той е първото доказателство.
Щом ти имаш живот в себе си, от този живот ти трябва да изучаваш първичната причина, която ти го е дала и която го е създала. Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш човека. Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум. И това е правдоподобие. Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност.
към беседата >>
Каквато е устата на човека, такъв е и характерът му.
Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице. Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице. Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него. Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят. Понеже устата представлява физическото в човека, като погледнете на нея, трябва да четете, че в човека има нещо красиво, устойчиво.
Каквато е устата на човека, такъв е и характерът му.
Каквито са очите му, такава е и душата му. Каквито са ушите му, такава е и неговата разумност.
към беседата >>
Щом ти имаш живот в себе си, от този живот ти трябва да изучаваш първичната причина, която ти го е дала и която го е създала.
Единственото нещо, с което Бог се проверява, това е животът. Той е първото доказателство.
Щом ти имаш живот в себе си, от този живот ти трябва да изучаваш първичната причина, която ти го е дала и която го е създала.
Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш човека. Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум. И това е правдоподобие. Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност. Следователно само интелигентният човек може да греши.
към беседата >>
Каквито са очите му, такава е и душата му.
Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице. Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него. Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят. Понеже устата представлява физическото в човека, като погледнете на нея, трябва да четете, че в човека има нещо красиво, устойчиво. Каквато е устата на човека, такъв е и характерът му.
Каквито са очите му, такава е и душата му.
Каквито са ушите му, такава е и неговата разумност.
към беседата >>
Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш човека.
Единственото нещо, с което Бог се проверява, това е животът. Той е първото доказателство. Щом ти имаш живот в себе си, от този живот ти трябва да изучаваш първичната причина, която ти го е дала и която го е създала.
Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш човека.
Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум. И това е правдоподобие. Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност. Следователно само интелигентният човек може да греши. А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши.
към беседата >>
Каквито са ушите му, такава е и неговата разумност.
Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него. Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят. Понеже устата представлява физическото в човека, като погледнете на нея, трябва да четете, че в човека има нещо красиво, устойчиво. Каквато е устата на човека, такъв е и характерът му. Каквито са очите му, такава е и душата му.
Каквито са ушите му, такава е и неговата разумност.
към беседата >>
Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум.
Единственото нещо, с което Бог се проверява, това е животът. Той е първото доказателство. Щом ти имаш живот в себе си, от този живот ти трябва да изучаваш първичната причина, която ти го е дала и която го е създала. Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш човека.
Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум.
И това е правдоподобие. Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност. Следователно само интелигентният човек може да греши. А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши. Ако той няма ум, не може да знае как да греши.
към беседата >>
Това са пожелания, резултатът на един минал живот, който ние можем да изменим.
Това са пожелания, резултатът на един минал живот, който ние можем да изменим.
И когато ние изменяме нашите възгледи, с това можем да подобрим и нашия живот. Когато Бог е създал човека по образ и подобие, и това може да бъде. Всичко това човек може да схваща едновременно. Бог се занимава само с положителни неща. Той никога не се занимава със същите неща.
към беседата >>
И това е правдоподобие.
Единственото нещо, с което Бог се проверява, това е животът. Той е първото доказателство. Щом ти имаш живот в себе си, от този живот ти трябва да изучаваш първичната причина, която ти го е дала и която го е създала. Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш човека. Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум.
И това е правдоподобие.
Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност. Следователно само интелигентният човек може да греши. А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши. Ако той няма ум, не може да знае как да греши. Представете си един човек без очи, уши, без ръце, но има някакви желания.
към беседата >>
И когато ние изменяме нашите възгледи, с това можем да подобрим и нашия живот.
Това са пожелания, резултатът на един минал живот, който ние можем да изменим.
И когато ние изменяме нашите възгледи, с това можем да подобрим и нашия живот.
Когато Бог е създал човека по образ и подобие, и това може да бъде. Всичко това човек може да схваща едновременно. Бог се занимава само с положителни неща. Той никога не се занимава със същите неща. За Бога съществува само доброто, красивото, хармонията в света.
към беседата >>
Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност.
Той е първото доказателство. Щом ти имаш живот в себе си, от този живот ти трябва да изучаваш първичната причина, която ти го е дала и която го е създала. Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш човека. Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум. И това е правдоподобие.
Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност.
Следователно само интелигентният човек може да греши. А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши. Ако той няма ум, не може да знае как да греши. Представете си един човек без очи, уши, без ръце, но има някакви желания. Как ще ги постигне той?
към беседата >>
Когато Бог е създал човека по образ и подобие, и това може да бъде.
Това са пожелания, резултатът на един минал живот, който ние можем да изменим. И когато ние изменяме нашите възгледи, с това можем да подобрим и нашия живот.
Когато Бог е създал човека по образ и подобие, и това може да бъде.
Всичко това човек може да схваща едновременно. Бог се занимава само с положителни неща. Той никога не се занимава със същите неща. За Бога съществува само доброто, красивото, хармонията в света. Дисхармонията за него не е нещо реално.
към беседата >>
Следователно само интелигентният човек може да греши.
Щом ти имаш живот в себе си, от този живот ти трябва да изучаваш първичната причина, която ти го е дала и която го е създала. Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш човека. Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум. И това е правдоподобие. Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност.
Следователно само интелигентният човек може да греши.
А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши. Ако той няма ум, не може да знае как да греши. Представете си един човек без очи, уши, без ръце, но има някакви желания. Как ще ги постигне той? Тези желания може да го спънат.
към беседата >>
Всичко това човек може да схваща едновременно.
Това са пожелания, резултатът на един минал живот, който ние можем да изменим. И когато ние изменяме нашите възгледи, с това можем да подобрим и нашия живот. Когато Бог е създал човека по образ и подобие, и това може да бъде.
Всичко това човек може да схваща едновременно.
Бог се занимава само с положителни неща. Той никога не се занимава със същите неща. За Бога съществува само доброто, красивото, хармонията в света. Дисхармонията за него не е нещо реално.
към беседата >>
Разликата между разумния и неразумния живот седи в последователността.
Разликата между разумния и неразумния живот седи в последователността.
Там, дето има известна последователност в природата, има и известна разумност. Там, дето няма последователност, няма и разумност. Когато някой говорител или който и да е днес говори едно, утре – друго, той не е разумен и от него нищо не може да се очаква. Вие може да проверите този закон навсякъде в живота. Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се.
към беседата >>
А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши.
Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш човека. Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум. И това е правдоподобие. Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност. Следователно само интелигентният човек може да греши.
А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши.
Ако той няма ум, не може да знае как да греши. Представете си един човек без очи, уши, без ръце, но има някакви желания. Как ще ги постигне той? Тези желания може да го спънат. Дайте му вие ръце, крака, очи, уши, дайте му вие условия, да почне неговият ум да работи, и ще видите, че чрез тези средства, чрез тези условия, които има, той ще може да направи едно престъпление.
към беседата >>
Бог се занимава само с положителни неща.
Това са пожелания, резултатът на един минал живот, който ние можем да изменим. И когато ние изменяме нашите възгледи, с това можем да подобрим и нашия живот. Когато Бог е създал човека по образ и подобие, и това може да бъде. Всичко това човек може да схваща едновременно.
Бог се занимава само с положителни неща.
Той никога не се занимава със същите неща. За Бога съществува само доброто, красивото, хармонията в света. Дисхармонията за него не е нещо реално.
към беседата >>
Там, дето има известна последователност в природата, има и известна разумност.
Разликата между разумния и неразумния живот седи в последователността.
Там, дето има известна последователност в природата, има и известна разумност.
Там, дето няма последователност, няма и разумност. Когато някой говорител или който и да е днес говори едно, утре – друго, той не е разумен и от него нищо не може да се очаква. Вие може да проверите този закон навсякъде в живота. Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се. В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност.
към беседата >>
Ако той няма ум, не може да знае как да греши.
Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум. И това е правдоподобие. Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност. Следователно само интелигентният човек може да греши. А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши.
Ако той няма ум, не може да знае как да греши.
Представете си един човек без очи, уши, без ръце, но има някакви желания. Как ще ги постигне той? Тези желания може да го спънат. Дайте му вие ръце, крака, очи, уши, дайте му вие условия, да почне неговият ум да работи, и ще видите, че чрез тези средства, чрез тези условия, които има, той ще може да направи едно престъпление.
към беседата >>
Той никога не се занимава със същите неща.
Това са пожелания, резултатът на един минал живот, който ние можем да изменим. И когато ние изменяме нашите възгледи, с това можем да подобрим и нашия живот. Когато Бог е създал човека по образ и подобие, и това може да бъде. Всичко това човек може да схваща едновременно. Бог се занимава само с положителни неща.
Той никога не се занимава със същите неща.
За Бога съществува само доброто, красивото, хармонията в света. Дисхармонията за него не е нещо реално.
към беседата >>
Там, дето няма последователност, няма и разумност.
Разликата между разумния и неразумния живот седи в последователността. Там, дето има известна последователност в природата, има и известна разумност.
Там, дето няма последователност, няма и разумност.
Когато някой говорител или който и да е днес говори едно, утре – друго, той не е разумен и от него нищо не може да се очаква. Вие може да проверите този закон навсякъде в живота. Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се. В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност. Това е закон в природата.
към беседата >>
Представете си един човек без очи, уши, без ръце, но има някакви желания.
И това е правдоподобие. Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност. Следователно само интелигентният човек може да греши. А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши. Ако той няма ум, не може да знае как да греши.
Представете си един човек без очи, уши, без ръце, но има някакви желания.
Как ще ги постигне той? Тези желания може да го спънат. Дайте му вие ръце, крака, очи, уши, дайте му вие условия, да почне неговият ум да работи, и ще видите, че чрез тези средства, чрез тези условия, които има, той ще може да направи едно престъпление.
към беседата >>
За Бога съществува само доброто, красивото, хармонията в света.
И когато ние изменяме нашите възгледи, с това можем да подобрим и нашия живот. Когато Бог е създал човека по образ и подобие, и това може да бъде. Всичко това човек може да схваща едновременно. Бог се занимава само с положителни неща. Той никога не се занимава със същите неща.
За Бога съществува само доброто, красивото, хармонията в света.
Дисхармонията за него не е нещо реално.
към беседата >>
Когато някой говорител или който и да е днес говори едно, утре – друго, той не е разумен и от него нищо не може да се очаква.
Разликата между разумния и неразумния живот седи в последователността. Там, дето има известна последователност в природата, има и известна разумност. Там, дето няма последователност, няма и разумност.
Когато някой говорител или който и да е днес говори едно, утре – друго, той не е разумен и от него нищо не може да се очаква.
Вие може да проверите този закон навсякъде в живота. Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се. В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност. Това е закон в природата. Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност.
към беседата >>
Как ще ги постигне той?
Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност. Следователно само интелигентният човек може да греши. А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши. Ако той няма ум, не може да знае как да греши. Представете си един човек без очи, уши, без ръце, но има някакви желания.
Как ще ги постигне той?
Тези желания може да го спънат. Дайте му вие ръце, крака, очи, уши, дайте му вие условия, да почне неговият ум да работи, и ще видите, че чрез тези средства, чрез тези условия, които има, той ще може да направи едно престъпление.
към беседата >>
Дисхармонията за него не е нещо реално.
Когато Бог е създал човека по образ и подобие, и това може да бъде. Всичко това човек може да схваща едновременно. Бог се занимава само с положителни неща. Той никога не се занимава със същите неща. За Бога съществува само доброто, красивото, хармонията в света.
Дисхармонията за него не е нещо реално.
към беседата >>
Вие може да проверите този закон навсякъде в живота.
Разликата между разумния и неразумния живот седи в последователността. Там, дето има известна последователност в природата, има и известна разумност. Там, дето няма последователност, няма и разумност. Когато някой говорител или който и да е днес говори едно, утре – друго, той не е разумен и от него нищо не може да се очаква.
Вие може да проверите този закон навсякъде в живота.
Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се. В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност. Това е закон в природата. Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност. Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност.
към беседата >>
Тези желания може да го спънат.
Следователно само интелигентният човек може да греши. А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши. Ако той няма ум, не може да знае как да греши. Представете си един човек без очи, уши, без ръце, но има някакви желания. Как ще ги постигне той?
Тези желания може да го спънат.
Дайте му вие ръце, крака, очи, уши, дайте му вие условия, да почне неговият ум да работи, и ще видите, че чрез тези средства, чрез тези условия, които има, той ще може да направи едно престъпление.
към беседата >>
Следователно животът, който ще изправи смъртта, знанието, което ще изправи невежеството, силата, която ще изправи безсилието… всички ние трябва да станем силни, но тази сила трябва да бъде разумна.
Следователно животът, който ще изправи смъртта, знанието, което ще изправи невежеството, силата, която ще изправи безсилието… всички ние трябва да станем силни, но тази сила трябва да бъде разумна.
И тази интелигентност трябва да бъде такава, че да изправи съвременния свят. И ако тази интелигентност не е такава, че да създаде закони, които да помагат на човечеството, тя не е намясто. Всеки закон не трябва да бъде спирачка, но трябва да бъде побудителна причина. Ние виждаме, че в музиката съществуват закони, които са побудителни причини, които развиват. И сега ние според нашите закони казваме: „Не прави това, не прави онова.“ Ние трябва да имаме един закон, който да ни показва какво трябва да правим и какво не трябва да правим.
към беседата >>
Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се.
Разликата между разумния и неразумния живот седи в последователността. Там, дето има известна последователност в природата, има и известна разумност. Там, дето няма последователност, няма и разумност. Когато някой говорител или който и да е днес говори едно, утре – друго, той не е разумен и от него нищо не може да се очаква. Вие може да проверите този закон навсякъде в живота.
Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се.
В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност. Това е закон в природата. Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност. Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност. Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели.
към беседата >>
Дайте му вие ръце, крака, очи, уши, дайте му вие условия, да почне неговият ум да работи, и ще видите, че чрез тези средства, чрез тези условия, които има, той ще може да направи едно престъпление.
А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши. Ако той няма ум, не може да знае как да греши. Представете си един човек без очи, уши, без ръце, но има някакви желания. Как ще ги постигне той? Тези желания може да го спънат.
Дайте му вие ръце, крака, очи, уши, дайте му вие условия, да почне неговият ум да работи, и ще видите, че чрез тези средства, чрез тези условия, които има, той ще може да направи едно престъпление.
към беседата >>
И тази интелигентност трябва да бъде такава, че да изправи съвременния свят.
Следователно животът, който ще изправи смъртта, знанието, което ще изправи невежеството, силата, която ще изправи безсилието… всички ние трябва да станем силни, но тази сила трябва да бъде разумна.
И тази интелигентност трябва да бъде такава, че да изправи съвременния свят.
И ако тази интелигентност не е такава, че да създаде закони, които да помагат на човечеството, тя не е намясто. Всеки закон не трябва да бъде спирачка, но трябва да бъде побудителна причина. Ние виждаме, че в музиката съществуват закони, които са побудителни причини, които развиват. И сега ние според нашите закони казваме: „Не прави това, не прави онова.“ Ние трябва да имаме един закон, който да ни показва какво трябва да правим и какво не трябва да правим. Казвате, човек трябва да бъде идеалист.
към беседата >>
В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност.
Там, дето има известна последователност в природата, има и известна разумност. Там, дето няма последователност, няма и разумност. Когато някой говорител или който и да е днес говори едно, утре – друго, той не е разумен и от него нищо не може да се очаква. Вие може да проверите този закон навсякъде в живота. Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се.
В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност.
Това е закон в природата. Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност. Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност. Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели. Прочетете един писател и вижте каква последователност има в неговата мисъл.
към беседата >>
Следователно там, дето се усилва престъпността, усилва се и интелигентността.
Следователно там, дето се усилва престъпността, усилва се и интелигентността.
Значи умственото развитие у хората върви по два метода, по два закона. По закона на интелигентността/престъпността и по закона на изпълнение волята Божия. По тези два метода върви развитието в света. Онези, които не разбират правдоподобността, питат защо трябва да съществува злото. Злото е един метод, който можеш да употребиш, както железарят употребява огнището, за да смегчи желязото.
към беседата >>
И ако тази интелигентност не е такава, че да създаде закони, които да помагат на човечеството, тя не е намясто.
Следователно животът, който ще изправи смъртта, знанието, което ще изправи невежеството, силата, която ще изправи безсилието… всички ние трябва да станем силни, но тази сила трябва да бъде разумна. И тази интелигентност трябва да бъде такава, че да изправи съвременния свят.
И ако тази интелигентност не е такава, че да създаде закони, които да помагат на човечеството, тя не е намясто.
Всеки закон не трябва да бъде спирачка, но трябва да бъде побудителна причина. Ние виждаме, че в музиката съществуват закони, които са побудителни причини, които развиват. И сега ние според нашите закони казваме: „Не прави това, не прави онова.“ Ние трябва да имаме един закон, който да ни показва какво трябва да правим и какво не трябва да правим. Казвате, човек трябва да бъде идеалист.
към беседата >>
Това е закон в природата.
Там, дето няма последователност, няма и разумност. Когато някой говорител или който и да е днес говори едно, утре – друго, той не е разумен и от него нищо не може да се очаква. Вие може да проверите този закон навсякъде в живота. Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се. В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност.
Това е закон в природата.
Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност. Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност. Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели. Прочетете един писател и вижте каква последователност има в неговата мисъл. Същото се отнася към философите.
към беседата >>
Значи умственото развитие у хората върви по два метода, по два закона.
Следователно там, дето се усилва престъпността, усилва се и интелигентността.
Значи умственото развитие у хората върви по два метода, по два закона.
По закона на интелигентността/престъпността и по закона на изпълнение волята Божия. По тези два метода върви развитието в света. Онези, които не разбират правдоподобността, питат защо трябва да съществува злото. Злото е един метод, който можеш да употребиш, както железарят употребява огнището, за да смегчи желязото. Обаче на това огнище ти можеш да извършиш още хиляди престъпления, които не са потребни.
към беседата >>
Всеки закон не трябва да бъде спирачка, но трябва да бъде побудителна причина.
Следователно животът, който ще изправи смъртта, знанието, което ще изправи невежеството, силата, която ще изправи безсилието… всички ние трябва да станем силни, но тази сила трябва да бъде разумна. И тази интелигентност трябва да бъде такава, че да изправи съвременния свят. И ако тази интелигентност не е такава, че да създаде закони, които да помагат на човечеството, тя не е намясто.
Всеки закон не трябва да бъде спирачка, но трябва да бъде побудителна причина.
Ние виждаме, че в музиката съществуват закони, които са побудителни причини, които развиват. И сега ние според нашите закони казваме: „Не прави това, не прави онова.“ Ние трябва да имаме един закон, който да ни показва какво трябва да правим и какво не трябва да правим. Казвате, човек трябва да бъде идеалист.
към беседата >>
Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност.
Когато някой говорител или който и да е днес говори едно, утре – друго, той не е разумен и от него нищо не може да се очаква. Вие може да проверите този закон навсякъде в живота. Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се. В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност. Това е закон в природата.
Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност.
Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност. Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели. Прочетете един писател и вижте каква последователност има в неговата мисъл. Същото се отнася към философите. Почти навсякъде съществува този закон.
към беседата >>
По закона на интелигентността/престъпността и по закона на изпълнение волята Божия.
Следователно там, дето се усилва престъпността, усилва се и интелигентността. Значи умственото развитие у хората върви по два метода, по два закона.
По закона на интелигентността/престъпността и по закона на изпълнение волята Божия.
По тези два метода върви развитието в света. Онези, които не разбират правдоподобността, питат защо трябва да съществува злото. Злото е един метод, който можеш да употребиш, както железарят употребява огнището, за да смегчи желязото. Обаче на това огнище ти можеш да извършиш още хиляди престъпления, които не са потребни.
към беседата >>
Ние виждаме, че в музиката съществуват закони, които са побудителни причини, които развиват.
Следователно животът, който ще изправи смъртта, знанието, което ще изправи невежеството, силата, която ще изправи безсилието… всички ние трябва да станем силни, но тази сила трябва да бъде разумна. И тази интелигентност трябва да бъде такава, че да изправи съвременния свят. И ако тази интелигентност не е такава, че да създаде закони, които да помагат на човечеството, тя не е намясто. Всеки закон не трябва да бъде спирачка, но трябва да бъде побудителна причина.
Ние виждаме, че в музиката съществуват закони, които са побудителни причини, които развиват.
И сега ние според нашите закони казваме: „Не прави това, не прави онова.“ Ние трябва да имаме един закон, който да ни показва какво трябва да правим и какво не трябва да правим. Казвате, човек трябва да бъде идеалист.
към беседата >>
Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност.
Вие може да проверите този закон навсякъде в живота. Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се. В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност. Това е закон в природата. Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност.
Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност.
Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели. Прочетете един писател и вижте каква последователност има в неговата мисъл. Същото се отнася към философите. Почти навсякъде съществува този закон. Няма изключения.
към беседата >>
По тези два метода върви развитието в света.
Следователно там, дето се усилва престъпността, усилва се и интелигентността. Значи умственото развитие у хората върви по два метода, по два закона. По закона на интелигентността/престъпността и по закона на изпълнение волята Божия.
По тези два метода върви развитието в света.
Онези, които не разбират правдоподобността, питат защо трябва да съществува злото. Злото е един метод, който можеш да употребиш, както железарят употребява огнището, за да смегчи желязото. Обаче на това огнище ти можеш да извършиш още хиляди престъпления, които не са потребни.
към беседата >>
И сега ние според нашите закони казваме: „Не прави това, не прави онова.“ Ние трябва да имаме един закон, който да ни показва какво трябва да правим и какво не трябва да правим.
Следователно животът, който ще изправи смъртта, знанието, което ще изправи невежеството, силата, която ще изправи безсилието… всички ние трябва да станем силни, но тази сила трябва да бъде разумна. И тази интелигентност трябва да бъде такава, че да изправи съвременния свят. И ако тази интелигентност не е такава, че да създаде закони, които да помагат на човечеството, тя не е намясто. Всеки закон не трябва да бъде спирачка, но трябва да бъде побудителна причина. Ние виждаме, че в музиката съществуват закони, които са побудителни причини, които развиват.
И сега ние според нашите закони казваме: „Не прави това, не прави онова.“ Ние трябва да имаме един закон, който да ни показва какво трябва да правим и какво не трябва да правим.
Казвате, човек трябва да бъде идеалист.
към беседата >>
Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели.
Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се. В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност. Това е закон в природата. Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност. Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност.
Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели.
Прочетете един писател и вижте каква последователност има в неговата мисъл. Същото се отнася към философите. Почти навсякъде съществува този закон. Няма изключения.
към беседата >>
Онези, които не разбират правдоподобността, питат защо трябва да съществува злото.
Следователно там, дето се усилва престъпността, усилва се и интелигентността. Значи умственото развитие у хората върви по два метода, по два закона. По закона на интелигентността/престъпността и по закона на изпълнение волята Божия. По тези два метода върви развитието в света.
Онези, които не разбират правдоподобността, питат защо трябва да съществува злото.
Злото е един метод, който можеш да употребиш, както железарят употребява огнището, за да смегчи желязото. Обаче на това огнище ти можеш да извършиш още хиляди престъпления, които не са потребни.
към беседата >>
Казвате, човек трябва да бъде идеалист.
И тази интелигентност трябва да бъде такава, че да изправи съвременния свят. И ако тази интелигентност не е такава, че да създаде закони, които да помагат на човечеството, тя не е намясто. Всеки закон не трябва да бъде спирачка, но трябва да бъде побудителна причина. Ние виждаме, че в музиката съществуват закони, които са побудителни причини, които развиват. И сега ние според нашите закони казваме: „Не прави това, не прави онова.“ Ние трябва да имаме един закон, който да ни показва какво трябва да правим и какво не трябва да правим.
Казвате, човек трябва да бъде идеалист.
към беседата >>
Прочетете един писател и вижте каква последователност има в неговата мисъл.
В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност. Това е закон в природата. Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност. Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност. Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели.
Прочетете един писател и вижте каква последователност има в неговата мисъл.
Същото се отнася към философите. Почти навсякъде съществува този закон. Няма изключения.
към беседата >>
Злото е един метод, който можеш да употребиш, както железарят употребява огнището, за да смегчи желязото.
Следователно там, дето се усилва престъпността, усилва се и интелигентността. Значи умственото развитие у хората върви по два метода, по два закона. По закона на интелигентността/престъпността и по закона на изпълнение волята Божия. По тези два метода върви развитието в света. Онези, които не разбират правдоподобността, питат защо трябва да съществува злото.
Злото е един метод, който можеш да употребиш, както железарят употребява огнището, за да смегчи желязото.
Обаче на това огнище ти можеш да извършиш още хиляди престъпления, които не са потребни.
към беседата >>
В какво седи идеалният човек?
В какво седи идеалният човек?
Не е лошо човек да бъде и материалист. Това са изопачени работи. И идеалният, и духовният, и материалният човек, това е все човек. Идейният човек е човекът на мисълта. Материалният човек реализира своите мисли.
към беседата >>
Същото се отнася към философите.
Това е закон в природата. Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност. Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност. Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели. Прочетете един писател и вижте каква последователност има в неговата мисъл.
Същото се отнася към философите.
Почти навсякъде съществува този закон. Няма изключения.
към беседата >>
Обаче на това огнище ти можеш да извършиш още хиляди престъпления, които не са потребни.
Значи умственото развитие у хората върви по два метода, по два закона. По закона на интелигентността/престъпността и по закона на изпълнение волята Божия. По тези два метода върви развитието в света. Онези, които не разбират правдоподобността, питат защо трябва да съществува злото. Злото е един метод, който можеш да употребиш, както железарят употребява огнището, за да смегчи желязото.
Обаче на това огнище ти можеш да извършиш още хиляди престъпления, които не са потребни.
към беседата >>
Не е лошо човек да бъде и материалист.
В какво седи идеалният човек?
Не е лошо човек да бъде и материалист.
Това са изопачени работи. И идеалният, и духовният, и материалният човек, това е все човек. Идейният човек е човекът на мисълта. Материалният човек реализира своите мисли. Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен човек.
към беседата >>
Почти навсякъде съществува този закон.
Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност. Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност. Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели. Прочетете един писател и вижте каква последователност има в неговата мисъл. Същото се отнася към философите.
Почти навсякъде съществува този закон.
Няма изключения.
към беседата >>
Например в нашия живот в ума на някого се заражда една мисъл, че някой човек е лош.
Например в нашия живот в ума на някого се заражда една мисъл, че някой човек е лош.
Казвам, какво ще се ползваш от тази мисъл, ако тя излезе вън от тебе? Казваш някому: „Ти си лош човек.“ Какво ще придобиеш с това? Или казваш, че светът не е създаден разумно, или че Господ не е справедлив. Питам, какво добиваш от това? Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки.
към беседата >>
Това са изопачени работи.
В какво седи идеалният човек? Не е лошо човек да бъде и материалист.
Това са изопачени работи.
И идеалният, и духовният, и материалният човек, това е все човек. Идейният човек е човекът на мисълта. Материалният човек реализира своите мисли. Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен човек. Този е материалист човек.
към беседата >>
Няма изключения.
Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност. Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели. Прочетете един писател и вижте каква последователност има в неговата мисъл. Същото се отнася към философите. Почти навсякъде съществува този закон.
Няма изключения.
към беседата >>
Казвам, какво ще се ползваш от тази мисъл, ако тя излезе вън от тебе?
Например в нашия живот в ума на някого се заражда една мисъл, че някой човек е лош.
Казвам, какво ще се ползваш от тази мисъл, ако тя излезе вън от тебе?
Казваш някому: „Ти си лош човек.“ Какво ще придобиеш с това? Или казваш, че светът не е създаден разумно, или че Господ не е справедлив. Питам, какво добиваш от това? Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки. Защо е несправедлив Господ?
към беседата >>
И идеалният, и духовният, и материалният човек, това е все човек.
В какво седи идеалният човек? Не е лошо човек да бъде и материалист. Това са изопачени работи.
И идеалният, и духовният, и материалният човек, това е все човек.
Идейният човек е човекът на мисълта. Материалният човек реализира своите мисли. Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен човек. Този е материалист човек. Материалните работи могат да се реализират постепенно, понеже те са резултат на идейния човек.
към беседата >>
Следователно разумното в моралния или в духовния свят е свързано с една последователност, тъй както в музиката тон след тон вървят, преливат се.
Следователно разумното в моралния или в духовния свят е свързано с една последователност, тъй както в музиката тон след тон вървят, преливат се.
Следователно, дето има последователност, там има вече и изкуство. Дето няма последователност, там никакво изкуство не може да има, никаква култура не може да има. И възпитанието може да се тури в основата на последователността. Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната. Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално.
към беседата >>
Казваш някому: „Ти си лош човек.“ Какво ще придобиеш с това?
Например в нашия живот в ума на някого се заражда една мисъл, че някой човек е лош. Казвам, какво ще се ползваш от тази мисъл, ако тя излезе вън от тебе?
Казваш някому: „Ти си лош човек.“ Какво ще придобиеш с това?
Или казваш, че светът не е създаден разумно, или че Господ не е справедлив. Питам, какво добиваш от това? Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки. Защо е несправедлив Господ? Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал.
към беседата >>
Идейният човек е човекът на мисълта.
В какво седи идеалният човек? Не е лошо човек да бъде и материалист. Това са изопачени работи. И идеалният, и духовният, и материалният човек, това е все човек.
Идейният човек е човекът на мисълта.
Материалният човек реализира своите мисли. Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен човек. Този е материалист човек. Материалните работи могат да се реализират постепенно, понеже те са резултат на идейния човек. Всичко в света е резултат на човешкия дух в този широк смисъл на думата.
към беседата >>
Следователно, дето има последователност, там има вече и изкуство.
Следователно разумното в моралния или в духовния свят е свързано с една последователност, тъй както в музиката тон след тон вървят, преливат се.
Следователно, дето има последователност, там има вече и изкуство.
Дето няма последователност, там никакво изкуство не може да има, никаква култура не може да има. И възпитанието може да се тури в основата на последователността. Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната. Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално. Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал.
към беседата >>
Или казваш, че светът не е създаден разумно, или че Господ не е справедлив.
Например в нашия живот в ума на някого се заражда една мисъл, че някой човек е лош. Казвам, какво ще се ползваш от тази мисъл, ако тя излезе вън от тебе? Казваш някому: „Ти си лош човек.“ Какво ще придобиеш с това?
Или казваш, че светът не е създаден разумно, или че Господ не е справедлив.
Питам, какво добиваш от това? Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки. Защо е несправедлив Господ? Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал. Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал?
към беседата >>
Материалният човек реализира своите мисли.
В какво седи идеалният човек? Не е лошо човек да бъде и материалист. Това са изопачени работи. И идеалният, и духовният, и материалният човек, това е все човек. Идейният човек е човекът на мисълта.
Материалният човек реализира своите мисли.
Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен човек. Този е материалист човек. Материалните работи могат да се реализират постепенно, понеже те са резултат на идейния човек. Всичко в света е резултат на човешкия дух в този широк смисъл на думата.
към беседата >>
Дето няма последователност, там никакво изкуство не може да има, никаква култура не може да има.
Следователно разумното в моралния или в духовния свят е свързано с една последователност, тъй както в музиката тон след тон вървят, преливат се. Следователно, дето има последователност, там има вече и изкуство.
Дето няма последователност, там никакво изкуство не може да има, никаква култура не може да има.
И възпитанието може да се тури в основата на последователността. Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната. Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално. Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал. Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори.
към беседата >>
Питам, какво добиваш от това?
Например в нашия живот в ума на някого се заражда една мисъл, че някой човек е лош. Казвам, какво ще се ползваш от тази мисъл, ако тя излезе вън от тебе? Казваш някому: „Ти си лош човек.“ Какво ще придобиеш с това? Или казваш, че светът не е създаден разумно, или че Господ не е справедлив.
Питам, какво добиваш от това?
Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки. Защо е несправедлив Господ? Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал. Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал? Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал?
към беседата >>
Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен човек.
Не е лошо човек да бъде и материалист. Това са изопачени работи. И идеалният, и духовният, и материалният човек, това е все човек. Идейният човек е човекът на мисълта. Материалният човек реализира своите мисли.
Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен човек.
Този е материалист човек. Материалните работи могат да се реализират постепенно, понеже те са резултат на идейния човек. Всичко в света е резултат на човешкия дух в този широк смисъл на думата.
към беседата >>
И възпитанието може да се тури в основата на последователността.
Следователно разумното в моралния или в духовния свят е свързано с една последователност, тъй както в музиката тон след тон вървят, преливат се. Следователно, дето има последователност, там има вече и изкуство. Дето няма последователност, там никакво изкуство не може да има, никаква култура не може да има.
И възпитанието може да се тури в основата на последователността.
Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната. Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално. Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал. Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори. Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала.
към беседата >>
Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки.
Например в нашия живот в ума на някого се заражда една мисъл, че някой човек е лош. Казвам, какво ще се ползваш от тази мисъл, ако тя излезе вън от тебе? Казваш някому: „Ти си лош човек.“ Какво ще придобиеш с това? Или казваш, че светът не е създаден разумно, или че Господ не е справедлив. Питам, какво добиваш от това?
Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки.
Защо е несправедлив Господ? Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал. Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал? Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал? Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка?
към беседата >>
Този е материалист човек.
Това са изопачени работи. И идеалният, и духовният, и материалният човек, това е все човек. Идейният човек е човекът на мисълта. Материалният човек реализира своите мисли. Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен човек.
Този е материалист човек.
Материалните работи могат да се реализират постепенно, понеже те са резултат на идейния човек. Всичко в света е резултат на човешкия дух в този широк смисъл на думата.
към беседата >>
Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната.
Следователно разумното в моралния или в духовния свят е свързано с една последователност, тъй както в музиката тон след тон вървят, преливат се. Следователно, дето има последователност, там има вече и изкуство. Дето няма последователност, там никакво изкуство не може да има, никаква култура не може да има. И възпитанието може да се тури в основата на последователността.
Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната.
Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално. Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал. Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори. Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала. При градежа има известни разумни закони.
към беседата >>
Защо е несправедлив Господ?
Казвам, какво ще се ползваш от тази мисъл, ако тя излезе вън от тебе? Казваш някому: „Ти си лош човек.“ Какво ще придобиеш с това? Или казваш, че светът не е създаден разумно, или че Господ не е справедлив. Питам, какво добиваш от това? Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки.
Защо е несправедлив Господ?
Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал. Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал? Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал? Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка? Или че не си могъл да се наядеш както трябва?
към беседата >>
Материалните работи могат да се реализират постепенно, понеже те са резултат на идейния човек.
И идеалният, и духовният, и материалният човек, това е все човек. Идейният човек е човекът на мисълта. Материалният човек реализира своите мисли. Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен човек. Този е материалист човек.
Материалните работи могат да се реализират постепенно, понеже те са резултат на идейния човек.
Всичко в света е резултат на човешкия дух в този широк смисъл на думата.
към беседата >>
Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално.
Следователно разумното в моралния или в духовния свят е свързано с една последователност, тъй както в музиката тон след тон вървят, преливат се. Следователно, дето има последователност, там има вече и изкуство. Дето няма последователност, там никакво изкуство не може да има, никаква култура не може да има. И възпитанието може да се тури в основата на последователността. Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната.
Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално.
Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал. Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори. Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала. При градежа има известни разумни закони. Но ако тази последователност не е спазена, има друга една опасност.
към беседата >>
Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал.
Казваш някому: „Ти си лош човек.“ Какво ще придобиеш с това? Или казваш, че светът не е създаден разумно, или че Господ не е справедлив. Питам, какво добиваш от това? Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки. Защо е несправедлив Господ?
Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал.
Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал? Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал? Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка? Или че не си могъл да се наядеш както трябва? На умния човек не е позволено да се готви.
към беседата >>
Всичко в света е резултат на човешкия дух в този широк смисъл на думата.
Идейният човек е човекът на мисълта. Материалният човек реализира своите мисли. Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен човек. Този е материалист човек. Материалните работи могат да се реализират постепенно, понеже те са резултат на идейния човек.
Всичко в света е резултат на човешкия дух в този широк смисъл на думата.
към беседата >>
Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал.
Следователно, дето има последователност, там има вече и изкуство. Дето няма последователност, там никакво изкуство не може да има, никаква култура не може да има. И възпитанието може да се тури в основата на последователността. Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната. Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално.
Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал.
Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори. Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала. При градежа има известни разумни закони. Но ако тази последователност не е спазена, има друга една опасност. Най-после тази къща трябва да е разумно съградена.
към беседата >>
Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал?
Или казваш, че светът не е създаден разумно, или че Господ не е справедлив. Питам, какво добиваш от това? Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки. Защо е несправедлив Господ? Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал.
Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал?
Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал? Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка? Или че не си могъл да се наядеш както трябва? На умния човек не е позволено да се готви. Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние.
към беседата >>
И ние, съвременните хора, сме дошли до положението да мислим, че условията създават нещата.
И ние, съвременните хора, сме дошли до положението да мислим, че условията създават нещата.
Не, трябва да се знае, че човек е създал условията. Когато един човек създаде един параход и влезе в него, той се ограничава в парахода, но ако той е умен, ще създаде добър параход, дето условията ще бъдат добри. Казвам, параходът може да бъде здрав и добър, но той трябва да има разумен капитан, който да знае да управлява. Ще дойдат изпити, ще дойдат бури, които да определят доколко параходът е добре създаден, доколко е здрав. Та всички изпитания, които ви идат, са затова, понеже от земята до небето вие ще минете през море.
към беседата >>
Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори.
Дето няма последователност, там никакво изкуство не може да има, никаква култура не може да има. И възпитанието може да се тури в основата на последователността. Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната. Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално. Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал.
Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори.
Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала. При градежа има известни разумни закони. Но ако тази последователност не е спазена, има друга една опасност. Най-после тази къща трябва да е разумно съградена. Когато се прави една къща, тя не се прави за говеда да живеят там, като някоя кошара, но тя се прави за разумни хора.
към беседата >>
Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал?
Питам, какво добиваш от това? Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки. Защо е несправедлив Господ? Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал. Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал?
Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал?
Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка? Или че не си могъл да се наядеш както трябва? На умния човек не е позволено да се готви. Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние. Аз съм против простите готвачи.
към беседата >>
Не, трябва да се знае, че човек е създал условията.
И ние, съвременните хора, сме дошли до положението да мислим, че условията създават нещата.
Не, трябва да се знае, че човек е създал условията.
Когато един човек създаде един параход и влезе в него, той се ограничава в парахода, но ако той е умен, ще създаде добър параход, дето условията ще бъдат добри. Казвам, параходът може да бъде здрав и добър, но той трябва да има разумен капитан, който да знае да управлява. Ще дойдат изпити, ще дойдат бури, които да определят доколко параходът е добре създаден, доколко е здрав. Та всички изпитания, които ви идат, са затова, понеже от земята до небето вие ще минете през море. За тази цел ще трябва да си съградите един параход и ще покажете доколко здраво сте го съградили и как го управлявате.
към беседата >>
Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала.
И възпитанието може да се тури в основата на последователността. Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната. Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално. Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал. Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори.
Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала.
При градежа има известни разумни закони. Но ако тази последователност не е спазена, има друга една опасност. Най-после тази къща трябва да е разумно съградена. Когато се прави една къща, тя не се прави за говеда да живеят там, като някоя кошара, но тя се прави за разумни хора.
към беседата >>
Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка?
Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки. Защо е несправедлив Господ? Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал. Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал? Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал?
Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка?
Или че не си могъл да се наядеш както трябва? На умния човек не е позволено да се готви. Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние. Аз съм против простите готвачи. Аз като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен човек.
към беседата >>
Когато един човек създаде един параход и влезе в него, той се ограничава в парахода, но ако той е умен, ще създаде добър параход, дето условията ще бъдат добри.
И ние, съвременните хора, сме дошли до положението да мислим, че условията създават нещата. Не, трябва да се знае, че човек е създал условията.
Когато един човек създаде един параход и влезе в него, той се ограничава в парахода, но ако той е умен, ще създаде добър параход, дето условията ще бъдат добри.
Казвам, параходът може да бъде здрав и добър, но той трябва да има разумен капитан, който да знае да управлява. Ще дойдат изпити, ще дойдат бури, които да определят доколко параходът е добре създаден, доколко е здрав. Та всички изпитания, които ви идат, са затова, понеже от земята до небето вие ще минете през море. За тази цел ще трябва да си съградите един параход и ще покажете доколко здраво сте го съградили и как го управлявате. Ако вашият капитан не може да го управлява, ще видите доколко сте работили със законите на разумната природа.
към беседата >>
При градежа има известни разумни закони.
Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната. Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално. Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал. Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори. Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала.
При градежа има известни разумни закони.
Но ако тази последователност не е спазена, има друга една опасност. Най-после тази къща трябва да е разумно съградена. Когато се прави една къща, тя не се прави за говеда да живеят там, като някоя кошара, но тя се прави за разумни хора.
към беседата >>
Или че не си могъл да се наядеш както трябва?
Защо е несправедлив Господ? Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал. Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал? Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал? Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка?
Или че не си могъл да се наядеш както трябва?
На умния човек не е позволено да се готви. Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние. Аз съм против простите готвачи. Аз като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен човек. Защото този готвач, който му е готвил, колко пъти е опсувал лука, докато го опържи, колко пъти е опсувал маслото.
към беседата >>
Казвам, параходът може да бъде здрав и добър, но той трябва да има разумен капитан, който да знае да управлява.
И ние, съвременните хора, сме дошли до положението да мислим, че условията създават нещата. Не, трябва да се знае, че човек е създал условията. Когато един човек създаде един параход и влезе в него, той се ограничава в парахода, но ако той е умен, ще създаде добър параход, дето условията ще бъдат добри.
Казвам, параходът може да бъде здрав и добър, но той трябва да има разумен капитан, който да знае да управлява.
Ще дойдат изпити, ще дойдат бури, които да определят доколко параходът е добре създаден, доколко е здрав. Та всички изпитания, които ви идат, са затова, понеже от земята до небето вие ще минете през море. За тази цел ще трябва да си съградите един параход и ще покажете доколко здраво сте го съградили и как го управлявате. Ако вашият капитан не може да го управлява, ще видите доколко сте работили със законите на разумната природа.
към беседата >>
Но ако тази последователност не е спазена, има друга една опасност.
Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално. Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал. Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори. Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала. При градежа има известни разумни закони.
Но ако тази последователност не е спазена, има друга една опасност.
Най-после тази къща трябва да е разумно съградена. Когато се прави една къща, тя не се прави за говеда да живеят там, като някоя кошара, но тя се прави за разумни хора.
към беседата >>
На умния човек не е позволено да се готви.
Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал. Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал? Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал? Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка? Или че не си могъл да се наядеш както трябва?
На умния човек не е позволено да се готви.
Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние. Аз съм против простите готвачи. Аз като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен човек. Защото този готвач, който му е готвил, колко пъти е опсувал лука, докато го опържи, колко пъти е опсувал маслото. След всичко това този учен човек ще яде това ядене и ще каже – не е хубаво сготвено.
към беседата >>
Ще дойдат изпити, ще дойдат бури, които да определят доколко параходът е добре създаден, доколко е здрав.
И ние, съвременните хора, сме дошли до положението да мислим, че условията създават нещата. Не, трябва да се знае, че човек е създал условията. Когато един човек създаде един параход и влезе в него, той се ограничава в парахода, но ако той е умен, ще създаде добър параход, дето условията ще бъдат добри. Казвам, параходът може да бъде здрав и добър, но той трябва да има разумен капитан, който да знае да управлява.
Ще дойдат изпити, ще дойдат бури, които да определят доколко параходът е добре създаден, доколко е здрав.
Та всички изпитания, които ви идат, са затова, понеже от земята до небето вие ще минете през море. За тази цел ще трябва да си съградите един параход и ще покажете доколко здраво сте го съградили и как го управлявате. Ако вашият капитан не може да го управлява, ще видите доколко сте работили със законите на разумната природа.
към беседата >>
Най-после тази къща трябва да е разумно съградена.
Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал. Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори. Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала. При градежа има известни разумни закони. Но ако тази последователност не е спазена, има друга една опасност.
Най-после тази къща трябва да е разумно съградена.
Когато се прави една къща, тя не се прави за говеда да живеят там, като някоя кошара, но тя се прави за разумни хора.
към беседата >>
Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние.
Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал? Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал? Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка? Или че не си могъл да се наядеш както трябва? На умния човек не е позволено да се готви.
Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние.
Аз съм против простите готвачи. Аз като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен човек. Защото този готвач, който му е готвил, колко пъти е опсувал лука, докато го опържи, колко пъти е опсувал маслото. След всичко това този учен човек ще яде това ядене и ще каже – не е хубаво сготвено.
към беседата >>
Та всички изпитания, които ви идат, са затова, понеже от земята до небето вие ще минете през море.
И ние, съвременните хора, сме дошли до положението да мислим, че условията създават нещата. Не, трябва да се знае, че човек е създал условията. Когато един човек създаде един параход и влезе в него, той се ограничава в парахода, но ако той е умен, ще създаде добър параход, дето условията ще бъдат добри. Казвам, параходът може да бъде здрав и добър, но той трябва да има разумен капитан, който да знае да управлява. Ще дойдат изпити, ще дойдат бури, които да определят доколко параходът е добре създаден, доколко е здрав.
Та всички изпитания, които ви идат, са затова, понеже от земята до небето вие ще минете през море.
За тази цел ще трябва да си съградите един параход и ще покажете доколко здраво сте го съградили и как го управлявате. Ако вашият капитан не може да го управлява, ще видите доколко сте работили със законите на разумната природа.
към беседата >>
Когато се прави една къща, тя не се прави за говеда да живеят там, като някоя кошара, но тя се прави за разумни хора.
Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори. Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала. При градежа има известни разумни закони. Но ако тази последователност не е спазена, има друга една опасност. Най-после тази къща трябва да е разумно съградена.
Когато се прави една къща, тя не се прави за говеда да живеят там, като някоя кошара, но тя се прави за разумни хора.
към беседата >>
Аз съм против простите готвачи.
Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал? Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка? Или че не си могъл да се наядеш както трябва? На умния човек не е позволено да се готви. Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние.
Аз съм против простите готвачи.
Аз като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен човек. Защото този готвач, който му е готвил, колко пъти е опсувал лука, докато го опържи, колко пъти е опсувал маслото. След всичко това този учен човек ще яде това ядене и ще каже – не е хубаво сготвено.
към беседата >>
За тази цел ще трябва да си съградите един параход и ще покажете доколко здраво сте го съградили и как го управлявате.
Не, трябва да се знае, че човек е създал условията. Когато един човек създаде един параход и влезе в него, той се ограничава в парахода, но ако той е умен, ще създаде добър параход, дето условията ще бъдат добри. Казвам, параходът може да бъде здрав и добър, но той трябва да има разумен капитан, който да знае да управлява. Ще дойдат изпити, ще дойдат бури, които да определят доколко параходът е добре създаден, доколко е здрав. Та всички изпитания, които ви идат, са затова, понеже от земята до небето вие ще минете през море.
За тази цел ще трябва да си съградите един параход и ще покажете доколко здраво сте го съградили и как го управлявате.
Ако вашият капитан не може да го управлява, ще видите доколко сте работили със законите на разумната природа.
към беседата >>
Казвам, при сегашния обществен живот всички учени хора говорят за възпитанието, как да се подобри човечеството.
Казвам, при сегашния обществен живот всички учени хора говорят за възпитанието, как да се подобри човечеството.
Всички учени хора се стремят сега да създадат интелигентност, да създадат ред и порядък навсякъде. Ако остане ние сега да създаваме ред и порядък, сега да създаваме интелигентност, сега да подобряваме човечеството, ние сме фалирали, това е изгубена работа. Сега ние се приближаваме към положителната страна. Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи. Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец.
към беседата >>
Аз като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен човек.
Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка? Или че не си могъл да се наядеш както трябва? На умния човек не е позволено да се готви. Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние. Аз съм против простите готвачи.
Аз като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен човек.
Защото този готвач, който му е готвил, колко пъти е опсувал лука, докато го опържи, колко пъти е опсувал маслото. След всичко това този учен човек ще яде това ядене и ще каже – не е хубаво сготвено.
към беседата >>
Ако вашият капитан не може да го управлява, ще видите доколко сте работили със законите на разумната природа.
Когато един човек създаде един параход и влезе в него, той се ограничава в парахода, но ако той е умен, ще създаде добър параход, дето условията ще бъдат добри. Казвам, параходът може да бъде здрав и добър, но той трябва да има разумен капитан, който да знае да управлява. Ще дойдат изпити, ще дойдат бури, които да определят доколко параходът е добре създаден, доколко е здрав. Та всички изпитания, които ви идат, са затова, понеже от земята до небето вие ще минете през море. За тази цел ще трябва да си съградите един параход и ще покажете доколко здраво сте го съградили и как го управлявате.
Ако вашият капитан не може да го управлява, ще видите доколко сте работили със законите на разумната природа.
към беседата >>
Всички учени хора се стремят сега да създадат интелигентност, да създадат ред и порядък навсякъде.
Казвам, при сегашния обществен живот всички учени хора говорят за възпитанието, как да се подобри човечеството.
Всички учени хора се стремят сега да създадат интелигентност, да създадат ред и порядък навсякъде.
Ако остане ние сега да създаваме ред и порядък, сега да създаваме интелигентност, сега да подобряваме човечеството, ние сме фалирали, това е изгубена работа. Сега ние се приближаваме към положителната страна. Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи. Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец. Човек не може да изработи повече, отколкото материал има.
към беседата >>
Защото този готвач, който му е готвил, колко пъти е опсувал лука, докато го опържи, колко пъти е опсувал маслото.
Или че не си могъл да се наядеш както трябва? На умния човек не е позволено да се готви. Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние. Аз съм против простите готвачи. Аз като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен човек.
Защото този готвач, който му е готвил, колко пъти е опсувал лука, докато го опържи, колко пъти е опсувал маслото.
След всичко това този учен човек ще яде това ядене и ще каже – не е хубаво сготвено.
към беседата >>
Сега на земята ние сме дошли нито за гости, нито за динета (вечери), но на училище.
Сега на земята ние сме дошли нито за гости, нито за динета (вечери), но на училище.
Защото всеки, който пише нещо, теза е това. Комисия ще има. Един поет написал нещо и го чете. Ще дойде комисия да се произнесе. Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят.
към беседата >>
Ако остане ние сега да създаваме ред и порядък, сега да създаваме интелигентност, сега да подобряваме човечеството, ние сме фалирали, това е изгубена работа.
Казвам, при сегашния обществен живот всички учени хора говорят за възпитанието, как да се подобри човечеството. Всички учени хора се стремят сега да създадат интелигентност, да създадат ред и порядък навсякъде.
Ако остане ние сега да създаваме ред и порядък, сега да създаваме интелигентност, сега да подобряваме човечеството, ние сме фалирали, това е изгубена работа.
Сега ние се приближаваме към положителната страна. Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи. Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец. Човек не може да изработи повече, отколкото материал има. Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил.
към беседата >>
След всичко това този учен човек ще яде това ядене и ще каже – не е хубаво сготвено.
На умния човек не е позволено да се готви. Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние. Аз съм против простите готвачи. Аз като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен човек. Защото този готвач, който му е готвил, колко пъти е опсувал лука, докато го опържи, колко пъти е опсувал маслото.
След всичко това този учен човек ще яде това ядене и ще каже – не е хубаво сготвено.
към беседата >>
Защото всеки, който пише нещо, теза е това.
Сега на земята ние сме дошли нито за гости, нито за динета (вечери), но на училище.
Защото всеки, който пише нещо, теза е това.
Комисия ще има. Един поет написал нещо и го чете. Ще дойде комисия да се произнесе. Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят. Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи?
към беседата >>
Сега ние се приближаваме към положителната страна.
Казвам, при сегашния обществен живот всички учени хора говорят за възпитанието, как да се подобри човечеството. Всички учени хора се стремят сега да създадат интелигентност, да създадат ред и порядък навсякъде. Ако остане ние сега да създаваме ред и порядък, сега да създаваме интелигентност, сега да подобряваме човечеството, ние сме фалирали, това е изгубена работа.
Сега ние се приближаваме към положителната страна.
Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи. Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец. Човек не може да изработи повече, отколкото материал има. Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил. И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал.
към беседата >>
Аз бих проповядвал при възпитанието майката сама, изключително тя сама да готви на детето си до седемгодишната му възраст.
Аз бих проповядвал при възпитанието майката сама, изключително тя сама да готви на детето си до седемгодишната му възраст.
През това време тя не трябва да позволява на никой друг да готви на детето ѝ. Всички слугини, които готвят и дават на децата да ядат, развалят работата. Това е загубена работа. Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат. Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца.
към беседата >>
Комисия ще има.
Сега на земята ние сме дошли нито за гости, нито за динета (вечери), но на училище. Защото всеки, който пише нещо, теза е това.
Комисия ще има.
Един поет написал нещо и го чете. Ще дойде комисия да се произнесе. Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят. Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи? В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави.
към беседата >>
Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи.
Казвам, при сегашния обществен живот всички учени хора говорят за възпитанието, как да се подобри човечеството. Всички учени хора се стремят сега да създадат интелигентност, да създадат ред и порядък навсякъде. Ако остане ние сега да създаваме ред и порядък, сега да създаваме интелигентност, сега да подобряваме човечеството, ние сме фалирали, това е изгубена работа. Сега ние се приближаваме към положителната страна.
Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи.
Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец. Човек не може да изработи повече, отколкото материал има. Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил. И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си.
към беседата >>
През това време тя не трябва да позволява на никой друг да готви на детето ѝ.
Аз бих проповядвал при възпитанието майката сама, изключително тя сама да готви на детето си до седемгодишната му възраст.
През това време тя не трябва да позволява на никой друг да готви на детето ѝ.
Всички слугини, които готвят и дават на децата да ядат, развалят работата. Това е загубена работа. Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат. Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца. В това отношение птиците разбират този закон много добре.
към беседата >>
Един поет написал нещо и го чете.
Сега на земята ние сме дошли нито за гости, нито за динета (вечери), но на училище. Защото всеки, който пише нещо, теза е това. Комисия ще има.
Един поет написал нещо и го чете.
Ще дойде комисия да се произнесе. Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят. Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи? В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави. Хилавите души ще дойдат за два-три, пет-шест месеца и ще умрат.
към беседата >>
Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец.
Казвам, при сегашния обществен живот всички учени хора говорят за възпитанието, как да се подобри човечеството. Всички учени хора се стремят сега да създадат интелигентност, да създадат ред и порядък навсякъде. Ако остане ние сега да създаваме ред и порядък, сега да създаваме интелигентност, сега да подобряваме човечеството, ние сме фалирали, това е изгубена работа. Сега ние се приближаваме към положителната страна. Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи.
Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец.
Човек не може да изработи повече, отколкото материал има. Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил. И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си. Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа.
към беседата >>
Всички слугини, които готвят и дават на децата да ядат, развалят работата.
Аз бих проповядвал при възпитанието майката сама, изключително тя сама да готви на детето си до седемгодишната му възраст. През това време тя не трябва да позволява на никой друг да готви на детето ѝ.
Всички слугини, които готвят и дават на децата да ядат, развалят работата.
Това е загубена работа. Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат. Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца. В това отношение птиците разбират този закон много добре. Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат.
към беседата >>
Ще дойде комисия да се произнесе.
Сега на земята ние сме дошли нито за гости, нито за динета (вечери), но на училище. Защото всеки, който пише нещо, теза е това. Комисия ще има. Един поет написал нещо и го чете.
Ще дойде комисия да се произнесе.
Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят. Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи? В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави. Хилавите души ще дойдат за два-три, пет-шест месеца и ще умрат. Защо ни са такива хилави души?
към беседата >>
Човек не може да изработи повече, отколкото материал има.
Всички учени хора се стремят сега да създадат интелигентност, да създадат ред и порядък навсякъде. Ако остане ние сега да създаваме ред и порядък, сега да създаваме интелигентност, сега да подобряваме човечеството, ние сме фалирали, това е изгубена работа. Сега ние се приближаваме към положителната страна. Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи. Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец.
Човек не може да изработи повече, отколкото материал има.
Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил. И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си. Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа. Един хлебар продава хляб и казва, че брашното е прясно, а то не е прясно.
към беседата >>
Това е загубена работа.
Аз бих проповядвал при възпитанието майката сама, изключително тя сама да готви на детето си до седемгодишната му възраст. През това време тя не трябва да позволява на никой друг да готви на детето ѝ. Всички слугини, които готвят и дават на децата да ядат, развалят работата.
Това е загубена работа.
Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат. Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца. В това отношение птиците разбират този закон много добре. Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат. Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка.
към беседата >>
Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят.
Сега на земята ние сме дошли нито за гости, нито за динета (вечери), но на училище. Защото всеки, който пише нещо, теза е това. Комисия ще има. Един поет написал нещо и го чете. Ще дойде комисия да се произнесе.
Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят.
Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи? В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави. Хилавите души ще дойдат за два-три, пет-шест месеца и ще умрат. Защо ни са такива хилави души? Силни души трябва да дойдат.
към беседата >>
Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил.
Ако остане ние сега да създаваме ред и порядък, сега да създаваме интелигентност, сега да подобряваме човечеството, ние сме фалирали, това е изгубена работа. Сега ние се приближаваме към положителната страна. Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи. Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец. Човек не може да изработи повече, отколкото материал има.
Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил.
И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си. Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа. Един хлебар продава хляб и казва, че брашното е прясно, а то не е прясно. Хлебарят продава хляб и казва, че днес го е правил, а той го е месил преди два-три дни.
към беседата >>
Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат.
Аз бих проповядвал при възпитанието майката сама, изключително тя сама да готви на детето си до седемгодишната му възраст. През това време тя не трябва да позволява на никой друг да готви на детето ѝ. Всички слугини, които готвят и дават на децата да ядат, развалят работата. Това е загубена работа.
Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат.
Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца. В това отношение птиците разбират този закон много добре. Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат. Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка. Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците.
към беседата >>
Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи?
Защото всеки, който пише нещо, теза е това. Комисия ще има. Един поет написал нещо и го чете. Ще дойде комисия да се произнесе. Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят.
Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи?
В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави. Хилавите души ще дойдат за два-три, пет-шест месеца и ще умрат. Защо ни са такива хилави души? Силни души трябва да дойдат. Една душа като дойде на земята, тя трябва да живее най-малко шестдесет-седемдесет години.
към беседата >>
И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал.
Сега ние се приближаваме към положителната страна. Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи. Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец. Човек не може да изработи повече, отколкото материал има. Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил.
И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал.
Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си. Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа. Един хлебар продава хляб и казва, че брашното е прясно, а то не е прясно. Хлебарят продава хляб и казва, че днес го е правил, а той го е месил преди два-три дни. Той казва, че неговият хляб е най-евтин, а се оказва, че е най-скъпият хляб от този, който в града се продава, а при това не е от най-добър материал, от най-добро качество.
към беседата >>
Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца.
Аз бих проповядвал при възпитанието майката сама, изключително тя сама да готви на детето си до седемгодишната му възраст. През това време тя не трябва да позволява на никой друг да готви на детето ѝ. Всички слугини, които готвят и дават на децата да ядат, развалят работата. Това е загубена работа. Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат.
Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца.
В това отношение птиците разбират този закон много добре. Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат. Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка. Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците. Ако хората искат да вземат отнякъде пример, от тях да вземат.
към беседата >>
В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави.
Комисия ще има. Един поет написал нещо и го чете. Ще дойде комисия да се произнесе. Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят. Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи?
В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави.
Хилавите души ще дойдат за два-три, пет-шест месеца и ще умрат. Защо ни са такива хилави души? Силни души трябва да дойдат. Една душа като дойде на земята, тя трябва да живее най-малко шестдесет-седемдесет години.
към беседата >>
Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си.
Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи. Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец. Човек не може да изработи повече, отколкото материал има. Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил. И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал.
Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си.
Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа. Един хлебар продава хляб и казва, че брашното е прясно, а то не е прясно. Хлебарят продава хляб и казва, че днес го е правил, а той го е месил преди два-три дни. Той казва, че неговият хляб е най-евтин, а се оказва, че е най-скъпият хляб от този, който в града се продава, а при това не е от най-добър материал, от най-добро качество. И ти, като видиш, че нито е пресен, нито е навреме направен, нито е износен, защо ще го купуваш?
към беседата >>
В това отношение птиците разбират този закон много добре.
През това време тя не трябва да позволява на никой друг да готви на детето ѝ. Всички слугини, които готвят и дават на децата да ядат, развалят работата. Това е загубена работа. Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат. Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца.
В това отношение птиците разбират този закон много добре.
Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат. Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка. Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците. Ако хората искат да вземат отнякъде пример, от тях да вземат. В техния живот има уважение и почитание към родителите по-високо и от най-културните хора.
към беседата >>
Хилавите души ще дойдат за два-три, пет-шест месеца и ще умрат.
Един поет написал нещо и го чете. Ще дойде комисия да се произнесе. Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят. Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи? В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави.
Хилавите души ще дойдат за два-три, пет-шест месеца и ще умрат.
Защо ни са такива хилави души? Силни души трябва да дойдат. Една душа като дойде на земята, тя трябва да живее най-малко шестдесет-седемдесет години.
към беседата >>
Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа.
Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец. Човек не може да изработи повече, отколкото материал има. Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил. И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си.
Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа.
Един хлебар продава хляб и казва, че брашното е прясно, а то не е прясно. Хлебарят продава хляб и казва, че днес го е правил, а той го е месил преди два-три дни. Той казва, че неговият хляб е най-евтин, а се оказва, че е най-скъпият хляб от този, който в града се продава, а при това не е от най-добър материал, от най-добро качество. И ти, като видиш, че нито е пресен, нито е навреме направен, нито е износен, защо ще го купуваш?
към беседата >>
Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат.
Всички слугини, които готвят и дават на децата да ядат, развалят работата. Това е загубена работа. Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат. Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца. В това отношение птиците разбират този закон много добре.
Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат.
Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка. Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците. Ако хората искат да вземат отнякъде пример, от тях да вземат. В техния живот има уважение и почитание към родителите по-високо и от най-културните хора. Между най-културните хора няма такова уважение и почитание, каквото между птиците.
към беседата >>
Защо ни са такива хилави души?
Ще дойде комисия да се произнесе. Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят. Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи? В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави. Хилавите души ще дойдат за два-три, пет-шест месеца и ще умрат.
Защо ни са такива хилави души?
Силни души трябва да дойдат. Една душа като дойде на земята, тя трябва да живее най-малко шестдесет-седемдесет години.
към беседата >>
Един хлебар продава хляб и казва, че брашното е прясно, а то не е прясно.
Човек не може да изработи повече, отколкото материал има. Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил. И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си. Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа.
Един хлебар продава хляб и казва, че брашното е прясно, а то не е прясно.
Хлебарят продава хляб и казва, че днес го е правил, а той го е месил преди два-три дни. Той казва, че неговият хляб е най-евтин, а се оказва, че е най-скъпият хляб от този, който в града се продава, а при това не е от най-добър материал, от най-добро качество. И ти, като видиш, че нито е пресен, нито е навреме направен, нито е износен, защо ще го купуваш?
към беседата >>
Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка.
Това е загубена работа. Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат. Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца. В това отношение птиците разбират този закон много добре. Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат.
Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка.
Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците. Ако хората искат да вземат отнякъде пример, от тях да вземат. В техния живот има уважение и почитание към родителите по-високо и от най-културните хора. Между най-културните хора няма такова уважение и почитание, каквото между птиците.
към беседата >>
Силни души трябва да дойдат.
Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят. Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи? В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави. Хилавите души ще дойдат за два-три, пет-шест месеца и ще умрат. Защо ни са такива хилави души?
Силни души трябва да дойдат.
Една душа като дойде на земята, тя трябва да живее най-малко шестдесет-седемдесет години.
към беседата >>
Хлебарят продава хляб и казва, че днес го е правил, а той го е месил преди два-три дни.
Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил. И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си. Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа. Един хлебар продава хляб и казва, че брашното е прясно, а то не е прясно.
Хлебарят продава хляб и казва, че днес го е правил, а той го е месил преди два-три дни.
Той казва, че неговият хляб е най-евтин, а се оказва, че е най-скъпият хляб от този, който в града се продава, а при това не е от най-добър материал, от най-добро качество. И ти, като видиш, че нито е пресен, нито е навреме направен, нито е износен, защо ще го купуваш?
към беседата >>
Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците.
Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат. Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца. В това отношение птиците разбират този закон много добре. Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат. Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка.
Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците.
Ако хората искат да вземат отнякъде пример, от тях да вземат. В техния живот има уважение и почитание към родителите по-високо и от най-културните хора. Между най-културните хора няма такова уважение и почитание, каквото между птиците.
към беседата >>
Една душа като дойде на земята, тя трябва да живее най-малко шестдесет-седемдесет години.
Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи? В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави. Хилавите души ще дойдат за два-три, пет-шест месеца и ще умрат. Защо ни са такива хилави души? Силни души трябва да дойдат.
Една душа като дойде на земята, тя трябва да живее най-малко шестдесет-седемдесет години.
към беседата >>
Той казва, че неговият хляб е най-евтин, а се оказва, че е най-скъпият хляб от този, който в града се продава, а при това не е от най-добър материал, от най-добро качество.
И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си. Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа. Един хлебар продава хляб и казва, че брашното е прясно, а то не е прясно. Хлебарят продава хляб и казва, че днес го е правил, а той го е месил преди два-три дни.
Той казва, че неговият хляб е най-евтин, а се оказва, че е най-скъпият хляб от този, който в града се продава, а при това не е от най-добър материал, от най-добро качество.
И ти, като видиш, че нито е пресен, нито е навреме направен, нито е износен, защо ще го купуваш?
към беседата >>
Ако хората искат да вземат отнякъде пример, от тях да вземат.
Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца. В това отношение птиците разбират този закон много добре. Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат. Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка. Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците.
Ако хората искат да вземат отнякъде пример, от тях да вземат.
В техния живот има уважение и почитание към родителите по-високо и от най-културните хора. Между най-културните хора няма такова уважение и почитание, каквото между птиците.
към беседата >>
И тъй, сега ние търсим нещата, но трябва ни една здрава мисъл.
И тъй, сега ние търсим нещата, но трябва ни една здрава мисъл.
Христовото учение трябва да се разбира, трябва да се знае какво е учил Христос. Много хора трябва да се отрекат от стария си живот. Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко онова старо, хилаво, което носи греха в себе си. Ако е любов, любов да е. Ако е живот, живот да е.
към беседата >>
И ти, като видиш, че нито е пресен, нито е навреме направен, нито е износен, защо ще го купуваш?
Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си. Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа. Един хлебар продава хляб и казва, че брашното е прясно, а то не е прясно. Хлебарят продава хляб и казва, че днес го е правил, а той го е месил преди два-три дни. Той казва, че неговият хляб е най-евтин, а се оказва, че е най-скъпият хляб от този, който в града се продава, а при това не е от най-добър материал, от най-добро качество.
И ти, като видиш, че нито е пресен, нито е навреме направен, нито е износен, защо ще го купуваш?
към беседата >>
В техния живот има уважение и почитание към родителите по-високо и от най-културните хора.
В това отношение птиците разбират този закон много добре. Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат. Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка. Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците. Ако хората искат да вземат отнякъде пример, от тях да вземат.
В техния живот има уважение и почитание към родителите по-високо и от най-културните хора.
Между най-културните хора няма такова уважение и почитание, каквото между птиците.
към беседата >>
Христовото учение трябва да се разбира, трябва да се знае какво е учил Христос.
И тъй, сега ние търсим нещата, но трябва ни една здрава мисъл.
Христовото учение трябва да се разбира, трябва да се знае какво е учил Христос.
Много хора трябва да се отрекат от стария си живот. Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко онова старо, хилаво, което носи греха в себе си. Ако е любов, любов да е. Ако е живот, живот да е. Ако е мисъл, мисъл да е.
към беседата >>
Казвам, каквото и да е веруюто в света, то трябва да има отношение към разумния човешки живот.
Казвам, каквото и да е веруюто в света, то трябва да има отношение към разумния човешки живот.
Съществува една разумност в света, която вие може да кръстите, както искате. Тази разумност казва, че съвременният свят съществува, че има бъдещ свят, че ангели съществуват, че хората ще живеят. Всичко това не седи в простото живеене. Всеки може да свири. И глупецът може да вземе една цигулка и да свири, но има голяма разлика между един виртуоз и един обикновен свирец.
към беседата >>
Между най-културните хора няма такова уважение и почитание, каквото между птиците.
Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат. Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка. Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците. Ако хората искат да вземат отнякъде пример, от тях да вземат. В техния живот има уважение и почитание към родителите по-високо и от най-културните хора.
Между най-културните хора няма такова уважение и почитание, каквото между птиците.
към беседата >>
Много хора трябва да се отрекат от стария си живот.
И тъй, сега ние търсим нещата, но трябва ни една здрава мисъл. Христовото учение трябва да се разбира, трябва да се знае какво е учил Христос.
Много хора трябва да се отрекат от стария си живот.
Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко онова старо, хилаво, което носи греха в себе си. Ако е любов, любов да е. Ако е живот, живот да е. Ако е мисъл, мисъл да е. Ако е приятел, приятел да е.
към беседата >>
Съществува една разумност в света, която вие може да кръстите, както искате.
Казвам, каквото и да е веруюто в света, то трябва да има отношение към разумния човешки живот.
Съществува една разумност в света, която вие може да кръстите, както искате.
Тази разумност казва, че съвременният свят съществува, че има бъдещ свят, че ангели съществуват, че хората ще живеят. Всичко това не седи в простото живеене. Всеки може да свири. И глупецът може да вземе една цигулка и да свири, но има голяма разлика между един виртуоз и един обикновен свирец.
към беседата >>
И тогава казвам, не давай и на най-добрия готвач да дава разни чорби и други готвени работи на душата си, ако искаш главата ти да е мирна.
И тогава казвам, не давай и на най-добрия готвач да дава разни чорби и други готвени работи на душата си, ако искаш главата ти да е мирна.
Също такъв буламач може да бъде и една книга – независимо това, дали тя е религиозна, или научна. Всяко нещо, което не служи за подигането на човешката душа, каквото и да е то – било книга или друго нещо, е един буламач. Нищо повече. Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа. Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек.
към беседата >>
Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко онова старо, хилаво, което носи греха в себе си.
И тъй, сега ние търсим нещата, но трябва ни една здрава мисъл. Христовото учение трябва да се разбира, трябва да се знае какво е учил Христос. Много хора трябва да се отрекат от стария си живот.
Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко онова старо, хилаво, което носи греха в себе си.
Ако е любов, любов да е. Ако е живот, живот да е. Ако е мисъл, мисъл да е. Ако е приятел, приятел да е. Идеен, съвършен трябва да бъдеш.
към беседата >>
Тази разумност казва, че съвременният свят съществува, че има бъдещ свят, че ангели съществуват, че хората ще живеят.
Казвам, каквото и да е веруюто в света, то трябва да има отношение към разумния човешки живот. Съществува една разумност в света, която вие може да кръстите, както искате.
Тази разумност казва, че съвременният свят съществува, че има бъдещ свят, че ангели съществуват, че хората ще живеят.
Всичко това не седи в простото живеене. Всеки може да свири. И глупецът може да вземе една цигулка и да свири, но има голяма разлика между един виртуоз и един обикновен свирец.
към беседата >>
Също такъв буламач може да бъде и една книга – независимо това, дали тя е религиозна, или научна.
И тогава казвам, не давай и на най-добрия готвач да дава разни чорби и други готвени работи на душата си, ако искаш главата ти да е мирна.
Също такъв буламач може да бъде и една книга – независимо това, дали тя е религиозна, или научна.
Всяко нещо, което не служи за подигането на човешката душа, каквото и да е то – било книга или друго нещо, е един буламач. Нищо повече. Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа. Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек. Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен.
към беседата >>
Ако е любов, любов да е.
И тъй, сега ние търсим нещата, но трябва ни една здрава мисъл. Христовото учение трябва да се разбира, трябва да се знае какво е учил Христос. Много хора трябва да се отрекат от стария си живот. Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко онова старо, хилаво, което носи греха в себе си.
Ако е любов, любов да е.
Ако е живот, живот да е. Ако е мисъл, мисъл да е. Ако е приятел, приятел да е. Идеен, съвършен трябва да бъдеш. И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора.
към беседата >>
Всичко това не седи в простото живеене.
Казвам, каквото и да е веруюто в света, то трябва да има отношение към разумния човешки живот. Съществува една разумност в света, която вие може да кръстите, както искате. Тази разумност казва, че съвременният свят съществува, че има бъдещ свят, че ангели съществуват, че хората ще живеят.
Всичко това не седи в простото живеене.
Всеки може да свири. И глупецът може да вземе една цигулка и да свири, но има голяма разлика между един виртуоз и един обикновен свирец.
към беседата >>
Всяко нещо, което не служи за подигането на човешката душа, каквото и да е то – било книга или друго нещо, е един буламач.
И тогава казвам, не давай и на най-добрия готвач да дава разни чорби и други готвени работи на душата си, ако искаш главата ти да е мирна. Също такъв буламач може да бъде и една книга – независимо това, дали тя е религиозна, или научна.
Всяко нещо, което не служи за подигането на човешката душа, каквото и да е то – било книга или друго нещо, е един буламач.
Нищо повече. Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа. Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек. Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен. Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ.
към беседата >>
Ако е живот, живот да е.
И тъй, сега ние търсим нещата, но трябва ни една здрава мисъл. Христовото учение трябва да се разбира, трябва да се знае какво е учил Христос. Много хора трябва да се отрекат от стария си живот. Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко онова старо, хилаво, което носи греха в себе си. Ако е любов, любов да е.
Ако е живот, живот да е.
Ако е мисъл, мисъл да е. Ако е приятел, приятел да е. Идеен, съвършен трябва да бъдеш. И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора. И почват да ни цитират какво казал апостол Павел.
към беседата >>
Всеки може да свири.
Казвам, каквото и да е веруюто в света, то трябва да има отношение към разумния човешки живот. Съществува една разумност в света, която вие може да кръстите, както искате. Тази разумност казва, че съвременният свят съществува, че има бъдещ свят, че ангели съществуват, че хората ще живеят. Всичко това не седи в простото живеене.
Всеки може да свири.
И глупецът може да вземе една цигулка и да свири, но има голяма разлика между един виртуоз и един обикновен свирец.
към беседата >>
Нищо повече.
И тогава казвам, не давай и на най-добрия готвач да дава разни чорби и други готвени работи на душата си, ако искаш главата ти да е мирна. Също такъв буламач може да бъде и една книга – независимо това, дали тя е религиозна, или научна. Всяко нещо, което не служи за подигането на човешката душа, каквото и да е то – било книга или друго нещо, е един буламач.
Нищо повече.
Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа. Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек. Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен. Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ. От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът.
към беседата >>
Ако е мисъл, мисъл да е.
Христовото учение трябва да се разбира, трябва да се знае какво е учил Христос. Много хора трябва да се отрекат от стария си живот. Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко онова старо, хилаво, което носи греха в себе си. Ако е любов, любов да е. Ако е живот, живот да е.
Ако е мисъл, мисъл да е.
Ако е приятел, приятел да е. Идеен, съвършен трябва да бъдеш. И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора. И почват да ни цитират какво казал апостол Павел. Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой.
към беседата >>
И глупецът може да вземе една цигулка и да свири, но има голяма разлика между един виртуоз и един обикновен свирец.
Казвам, каквото и да е веруюто в света, то трябва да има отношение към разумния човешки живот. Съществува една разумност в света, която вие може да кръстите, както искате. Тази разумност казва, че съвременният свят съществува, че има бъдещ свят, че ангели съществуват, че хората ще живеят. Всичко това не седи в простото живеене. Всеки може да свири.
И глупецът може да вземе една цигулка и да свири, но има голяма разлика между един виртуоз и един обикновен свирец.
към беседата >>
Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа.
И тогава казвам, не давай и на най-добрия готвач да дава разни чорби и други готвени работи на душата си, ако искаш главата ти да е мирна. Също такъв буламач може да бъде и една книга – независимо това, дали тя е религиозна, или научна. Всяко нещо, което не служи за подигането на човешката душа, каквото и да е то – било книга или друго нещо, е един буламач. Нищо повече.
Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа.
Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек. Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен. Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ. От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът. Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата.
към беседата >>
Ако е приятел, приятел да е.
Много хора трябва да се отрекат от стария си живот. Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко онова старо, хилаво, което носи греха в себе си. Ако е любов, любов да е. Ако е живот, живот да е. Ако е мисъл, мисъл да е.
Ако е приятел, приятел да е.
Идеен, съвършен трябва да бъдеш. И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора. И почват да ни цитират какво казал апостол Павел. Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой. Как живее тогава?
към беседата >>
Та казвам, ние сме дошли до положението, дето да изучаваме живота като изкуство.
Та казвам, ние сме дошли до положението, дето да изучаваме живота като изкуство.
В това изкуство човек трябва да уякне. Той трябва да знае законите на растенето, той трябва да знае тези закони, по които се развива силата у него. Защото, ако той не разбира тези закони, постепенно неговото тяло ще почне да се руши, да се нарушава неговият вътрешен мир, да се изменят неговите вътрешни убеждения. Казвате, могат да се изменят убежденията на човека. Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват.
към беседата >>
Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек.
И тогава казвам, не давай и на най-добрия готвач да дава разни чорби и други готвени работи на душата си, ако искаш главата ти да е мирна. Също такъв буламач може да бъде и една книга – независимо това, дали тя е религиозна, или научна. Всяко нещо, което не служи за подигането на човешката душа, каквото и да е то – било книга или друго нещо, е един буламач. Нищо повече. Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа.
Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек.
Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен. Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ. От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът. Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата. В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва.
към беседата >>
Идеен, съвършен трябва да бъдеш.
Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко онова старо, хилаво, което носи греха в себе си. Ако е любов, любов да е. Ако е живот, живот да е. Ако е мисъл, мисъл да е. Ако е приятел, приятел да е.
Идеен, съвършен трябва да бъдеш.
И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора. И почват да ни цитират какво казал апостол Павел. Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой. Как живее тогава? “ Казвам, аз съм много внимателен към светиите.
към беседата >>
В това изкуство човек трябва да уякне.
Та казвам, ние сме дошли до положението, дето да изучаваме живота като изкуство.
В това изкуство човек трябва да уякне.
Той трябва да знае законите на растенето, той трябва да знае тези закони, по които се развива силата у него. Защото, ако той не разбира тези закони, постепенно неговото тяло ще почне да се руши, да се нарушава неговият вътрешен мир, да се изменят неговите вътрешни убеждения. Казвате, могат да се изменят убежденията на човека. Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват. Как могат да се изменят убежденията ми за светлината?
към беседата >>
Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен.
Също такъв буламач може да бъде и една книга – независимо това, дали тя е религиозна, или научна. Всяко нещо, което не служи за подигането на човешката душа, каквото и да е то – било книга или друго нещо, е един буламач. Нищо повече. Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа. Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек.
Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен.
Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ. От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът. Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата. В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва. Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита.
към беседата >>
И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора.
Ако е любов, любов да е. Ако е живот, живот да е. Ако е мисъл, мисъл да е. Ако е приятел, приятел да е. Идеен, съвършен трябва да бъдеш.
И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора.
И почват да ни цитират какво казал апостол Павел. Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой. Как живее тогава? “ Казвам, аз съм много внимателен към светиите. Никога не казвам неверни неща, но само верни.
към беседата >>
Той трябва да знае законите на растенето, той трябва да знае тези закони, по които се развива силата у него.
Та казвам, ние сме дошли до положението, дето да изучаваме живота като изкуство. В това изкуство човек трябва да уякне.
Той трябва да знае законите на растенето, той трябва да знае тези закони, по които се развива силата у него.
Защото, ако той не разбира тези закони, постепенно неговото тяло ще почне да се руши, да се нарушава неговият вътрешен мир, да се изменят неговите вътрешни убеждения. Казвате, могат да се изменят убежденията на човека. Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват. Как могат да се изменят убежденията ми за светлината? Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега.
към беседата >>
Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ.
Всяко нещо, което не служи за подигането на човешката душа, каквото и да е то – било книга или друго нещо, е един буламач. Нищо повече. Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа. Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек. Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен.
Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ.
От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът. Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата. В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва. Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита. Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви.
към беседата >>
И почват да ни цитират какво казал апостол Павел.
Ако е живот, живот да е. Ако е мисъл, мисъл да е. Ако е приятел, приятел да е. Идеен, съвършен трябва да бъдеш. И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора.
И почват да ни цитират какво казал апостол Павел.
Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой. Как живее тогава? “ Казвам, аз съм много внимателен към светиите. Никога не казвам неверни неща, но само верни. Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга?
към беседата >>
Защото, ако той не разбира тези закони, постепенно неговото тяло ще почне да се руши, да се нарушава неговият вътрешен мир, да се изменят неговите вътрешни убеждения.
Та казвам, ние сме дошли до положението, дето да изучаваме живота като изкуство. В това изкуство човек трябва да уякне. Той трябва да знае законите на растенето, той трябва да знае тези закони, по които се развива силата у него.
Защото, ако той не разбира тези закони, постепенно неговото тяло ще почне да се руши, да се нарушава неговият вътрешен мир, да се изменят неговите вътрешни убеждения.
Казвате, могат да се изменят убежденията на човека. Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват. Как могат да се изменят убежденията ми за светлината? Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега. Какво има да се изменя тя?
към беседата >>
От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът.
Нищо повече. Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа. Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек. Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен. Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ.
От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът.
Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата. В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва. Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита. Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви. Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен.
към беседата >>
Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой.
Ако е мисъл, мисъл да е. Ако е приятел, приятел да е. Идеен, съвършен трябва да бъдеш. И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора. И почват да ни цитират какво казал апостол Павел.
Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой.
Как живее тогава? “ Казвам, аз съм много внимателен към светиите. Никога не казвам неверни неща, но само верни. Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга? Така ли намериха този грях да му напишат?
към беседата >>
Казвате, могат да се изменят убежденията на човека.
Та казвам, ние сме дошли до положението, дето да изучаваме живота като изкуство. В това изкуство човек трябва да уякне. Той трябва да знае законите на растенето, той трябва да знае тези закони, по които се развива силата у него. Защото, ако той не разбира тези закони, постепенно неговото тяло ще почне да се руши, да се нарушава неговият вътрешен мир, да се изменят неговите вътрешни убеждения.
Казвате, могат да се изменят убежденията на човека.
Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват. Как могат да се изменят убежденията ми за светлината? Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега. Какво има да се изменя тя? Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят.
към беседата >>
Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата.
Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа. Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек. Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен. Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ. От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът.
Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата.
В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва. Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита. Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви. Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен. Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си.
към беседата >>
Как живее тогава?
Ако е приятел, приятел да е. Идеен, съвършен трябва да бъдеш. И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора. И почват да ни цитират какво казал апостол Павел. Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой.
Как живее тогава?
“ Казвам, аз съм много внимателен към светиите. Никога не казвам неверни неща, но само верни. Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга? Така ли намериха този грях да му напишат? Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата.
към беседата >>
Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват.
Та казвам, ние сме дошли до положението, дето да изучаваме живота като изкуство. В това изкуство човек трябва да уякне. Той трябва да знае законите на растенето, той трябва да знае тези закони, по които се развива силата у него. Защото, ако той не разбира тези закони, постепенно неговото тяло ще почне да се руши, да се нарушава неговият вътрешен мир, да се изменят неговите вътрешни убеждения. Казвате, могат да се изменят убежденията на човека.
Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват.
Как могат да се изменят убежденията ми за светлината? Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега. Какво има да се изменя тя? Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят. Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега.
към беседата >>
В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва.
Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек. Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен. Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ. От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът. Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата.
В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва.
Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита. Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви. Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен. Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си. Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява.
към беседата >>
“ Казвам, аз съм много внимателен към светиите.
Идеен, съвършен трябва да бъдеш. И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора. И почват да ни цитират какво казал апостол Павел. Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой. Как живее тогава?
“ Казвам, аз съм много внимателен към светиите.
Никога не казвам неверни неща, но само верни. Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга? Така ли намериха този грях да му напишат? Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата. На Давида побеля главата.
към беседата >>
Как могат да се изменят убежденията ми за светлината?
В това изкуство човек трябва да уякне. Той трябва да знае законите на растенето, той трябва да знае тези закони, по които се развива силата у него. Защото, ако той не разбира тези закони, постепенно неговото тяло ще почне да се руши, да се нарушава неговият вътрешен мир, да се изменят неговите вътрешни убеждения. Казвате, могат да се изменят убежденията на човека. Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват.
Как могат да се изменят убежденията ми за светлината?
Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега. Какво има да се изменя тя? Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят. Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега. Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват.
към беседата >>
Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита.
Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен. Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ. От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът. Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата. В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва.
Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита.
Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви. Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен. Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си. Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява. Природата не търпи празни думи.
към беседата >>
Никога не казвам неверни неща, но само верни.
И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора. И почват да ни цитират какво казал апостол Павел. Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой. Как живее тогава? “ Казвам, аз съм много внимателен към светиите.
Никога не казвам неверни неща, но само верни.
Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга? Така ли намериха този грях да му напишат? Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата. На Давида побеля главата. Други са правили толкова грехове и не са ги писали.
към беседата >>
Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега.
Той трябва да знае законите на растенето, той трябва да знае тези закони, по които се развива силата у него. Защото, ако той не разбира тези закони, постепенно неговото тяло ще почне да се руши, да се нарушава неговият вътрешен мир, да се изменят неговите вътрешни убеждения. Казвате, могат да се изменят убежденията на човека. Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват. Как могат да се изменят убежденията ми за светлината?
Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега.
Какво има да се изменя тя? Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят. Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега. Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват. Например, ако вие съсредоточите, т.е.
към беседата >>
Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви.
Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ. От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът. Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата. В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва. Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита.
Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви.
Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен. Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си. Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява. Природата не търпи празни думи. Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си.
към беседата >>
Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга?
И почват да ни цитират какво казал апостол Павел. Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой. Как живее тогава? “ Казвам, аз съм много внимателен към светиите. Никога не казвам неверни неща, но само верни.
Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга?
Така ли намериха този грях да му напишат? Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата. На Давида побеля главата. Други са правили толкова грехове и не са ги писали. Давид направи един грях и до днес го теглят под съд.
към беседата >>
Какво има да се изменя тя?
Защото, ако той не разбира тези закони, постепенно неговото тяло ще почне да се руши, да се нарушава неговият вътрешен мир, да се изменят неговите вътрешни убеждения. Казвате, могат да се изменят убежденията на човека. Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват. Как могат да се изменят убежденията ми за светлината? Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега.
Какво има да се изменя тя?
Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят. Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега. Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват. Например, ако вие съсредоточите, т.е. сгрупирате лъчите на светлината в една леща, вие може да произведете изгаряне върху който и да е предмет.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен.
От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът. Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата. В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва. Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита. Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви.
Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен.
Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си. Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява. Природата не търпи празни думи. Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си. Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си.
към беседата >>
Така ли намериха този грях да му напишат?
Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой. Как живее тогава? “ Казвам, аз съм много внимателен към светиите. Никога не казвам неверни неща, но само верни. Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга?
Така ли намериха този грях да му напишат?
Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата. На Давида побеля главата. Други са правили толкова грехове и не са ги писали. Давид направи един грях и до днес го теглят под съд. Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове?
към беседата >>
Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят.
Казвате, могат да се изменят убежденията на човека. Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват. Как могат да се изменят убежденията ми за светлината? Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега. Какво има да се изменя тя?
Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят.
Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега. Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват. Например, ако вие съсредоточите, т.е. сгрупирате лъчите на светлината в една леща, вие може да произведете изгаряне върху който и да е предмет. Казвам, по същия начин вие може да фиксирате и вашите чувства и да направите някаква пакост.
към беседата >>
Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си.
Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата. В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва. Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита. Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви. Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен.
Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си.
Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява. Природата не търпи празни думи. Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си. Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си. По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае.
към беседата >>
Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата.
Как живее тогава? “ Казвам, аз съм много внимателен към светиите. Никога не казвам неверни неща, но само верни. Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга? Така ли намериха този грях да му напишат?
Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата.
На Давида побеля главата. Други са правили толкова грехове и не са ги писали. Давид направи един грях и до днес го теглят под съд. Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове? Виждаш ли лошите последствия на греха?
към беседата >>
Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега.
Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват. Как могат да се изменят убежденията ми за светлината? Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега. Какво има да се изменя тя? Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят.
Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега.
Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват. Например, ако вие съсредоточите, т.е. сгрупирате лъчите на светлината в една леща, вие може да произведете изгаряне върху който и да е предмет. Казвам, по същия начин вие може да фиксирате и вашите чувства и да направите някаква пакост. Затова оставяйте светлината да действа в своето естествено положение.
към беседата >>
Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява.
В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва. Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита. Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви. Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен. Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си.
Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява.
Природата не търпи празни думи. Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си. Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си. По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае. Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек.
към беседата >>
На Давида побеля главата.
“ Казвам, аз съм много внимателен към светиите. Никога не казвам неверни неща, но само верни. Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга? Така ли намериха този грях да му напишат? Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата.
На Давида побеля главата.
Други са правили толкова грехове и не са ги писали. Давид направи един грях и до днес го теглят под съд. Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове? Виждаш ли лошите последствия на греха? “ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха.
към беседата >>
Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват.
Как могат да се изменят убежденията ми за светлината? Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега. Какво има да се изменя тя? Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят. Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега.
Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват.
Например, ако вие съсредоточите, т.е. сгрупирате лъчите на светлината в една леща, вие може да произведете изгаряне върху който и да е предмет. Казвам, по същия начин вие може да фиксирате и вашите чувства и да направите някаква пакост. Затова оставяйте светлината да действа в своето естествено положение.
към беседата >>
Природата не търпи празни думи.
Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита. Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви. Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен. Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си. Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява.
Природата не търпи празни думи.
Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си. Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си. По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае. Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек. Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му.
към беседата >>
Други са правили толкова грехове и не са ги писали.
Никога не казвам неверни неща, но само верни. Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга? Така ли намериха този грях да му напишат? Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата. На Давида побеля главата.
Други са правили толкова грехове и не са ги писали.
Давид направи един грях и до днес го теглят под съд. Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове? Виждаш ли лошите последствия на греха? “ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха. Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше?
към беседата >>
Например, ако вие съсредоточите, т.е.
Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега. Какво има да се изменя тя? Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят. Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега. Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват.
Например, ако вие съсредоточите, т.е.
сгрупирате лъчите на светлината в една леща, вие може да произведете изгаряне върху който и да е предмет. Казвам, по същия начин вие може да фиксирате и вашите чувства и да направите някаква пакост. Затова оставяйте светлината да действа в своето естествено положение.
към беседата >>
Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си.
Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви. Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен. Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си. Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява. Природата не търпи празни думи.
Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си.
Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си. По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае. Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек. Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му. Не е в хуленето.
към беседата >>
Давид направи един грях и до днес го теглят под съд.
Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга? Така ли намериха този грях да му напишат? Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата. На Давида побеля главата. Други са правили толкова грехове и не са ги писали.
Давид направи един грях и до днес го теглят под съд.
Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове? Виждаш ли лошите последствия на греха? “ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха. Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше? Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях?
към беседата >>
сгрупирате лъчите на светлината в една леща, вие може да произведете изгаряне върху който и да е предмет.
Какво има да се изменя тя? Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят. Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега. Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват. Например, ако вие съсредоточите, т.е.
сгрупирате лъчите на светлината в една леща, вие може да произведете изгаряне върху който и да е предмет.
Казвам, по същия начин вие може да фиксирате и вашите чувства и да направите някаква пакост. Затова оставяйте светлината да действа в своето естествено положение.
към беседата >>
Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си.
Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен. Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си. Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява. Природата не търпи празни думи. Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си.
Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си.
По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае. Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек. Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му. Не е в хуленето. Има лошо хулене, но има и добро хулене.
към беседата >>
Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове?
Така ли намериха този грях да му напишат? Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата. На Давида побеля главата. Други са правили толкова грехове и не са ги писали. Давид направи един грях и до днес го теглят под съд.
Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове?
Виждаш ли лошите последствия на греха? “ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха. Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше? Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях? “ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили.
към беседата >>
Казвам, по същия начин вие може да фиксирате и вашите чувства и да направите някаква пакост.
Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят. Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега. Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват. Например, ако вие съсредоточите, т.е. сгрупирате лъчите на светлината в една леща, вие може да произведете изгаряне върху който и да е предмет.
Казвам, по същия начин вие може да фиксирате и вашите чувства и да направите някаква пакост.
Затова оставяйте светлината да действа в своето естествено положение.
към беседата >>
По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае.
Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си. Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява. Природата не търпи празни думи. Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си. Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си.
По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае.
Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек. Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му. Не е в хуленето. Има лошо хулене, но има и добро хулене. Когато злото е скрито в някоя красива форма, тя ни съсипва.
към беседата >>
Виждаш ли лошите последствия на греха?
Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата. На Давида побеля главата. Други са правили толкова грехове и не са ги писали. Давид направи един грях и до днес го теглят под съд. Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове?
Виждаш ли лошите последствия на греха?
“ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха. Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше? Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях? “ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили. От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха.
към беседата >>
Затова оставяйте светлината да действа в своето естествено положение.
Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега. Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват. Например, ако вие съсредоточите, т.е. сгрупирате лъчите на светлината в една леща, вие може да произведете изгаряне върху който и да е предмет. Казвам, по същия начин вие може да фиксирате и вашите чувства и да направите някаква пакост.
Затова оставяйте светлината да действа в своето естествено положение.
към беседата >>
Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек.
Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява. Природата не търпи празни думи. Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си. Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си. По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае.
Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек.
Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му. Не е в хуленето. Има лошо хулене, но има и добро хулене. Когато злото е скрито в някоя красива форма, тя ни съсипва. Тя именно определя нашия характер.
към беседата >>
“ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха.
На Давида побеля главата. Други са правили толкова грехове и не са ги писали. Давид направи един грях и до днес го теглят под съд. Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове? Виждаш ли лошите последствия на греха?
“ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха.
Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше? Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях? “ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили. От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха. Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият.
към беседата >>
Съвременните хора имат желанието да станат пълни господари на природата и да бъдат учени хора.
Съвременните хора имат желанието да станат пълни господари на природата и да бъдат учени хора.
В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват. Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат, каквото пожелаят. И дето хората вярват в късмет, това е заблуждение. Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може. Но във всичко това има една последователност в природата.
към беседата >>
Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му.
Природата не търпи празни думи. Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си. Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си. По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае. Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек.
Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му.
Не е в хуленето. Има лошо хулене, но има и добро хулене. Когато злото е скрито в някоя красива форма, тя ни съсипва. Тя именно определя нашия характер.
към беседата >>
Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше?
Други са правили толкова грехове и не са ги писали. Давид направи един грях и до днес го теглят под съд. Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове? Виждаш ли лошите последствия на греха? “ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха.
Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше?
Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях? “ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили. От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха. Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият. Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи.
към беседата >>
В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват.
Съвременните хора имат желанието да станат пълни господари на природата и да бъдат учени хора.
В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват.
Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат, каквото пожелаят. И дето хората вярват в късмет, това е заблуждение. Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може. Но във всичко това има една последователност в природата. Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога.
към беседата >>
Не е в хуленето.
Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си. Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си. По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае. Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек. Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му.
Не е в хуленето.
Има лошо хулене, но има и добро хулене. Когато злото е скрито в някоя красива форма, тя ни съсипва. Тя именно определя нашия характер.
към беседата >>
Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях?
Давид направи един грях и до днес го теглят под съд. Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове? Виждаш ли лошите последствия на греха? “ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха. Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше?
Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях?
“ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили. От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха. Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият. Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи. И тъй, необходимо е за всички ви мъжество.
към беседата >>
Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат, каквото пожелаят.
Съвременните хора имат желанието да станат пълни господари на природата и да бъдат учени хора. В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват.
Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат, каквото пожелаят.
И дето хората вярват в късмет, това е заблуждение. Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може. Но във всичко това има една последователност в природата. Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога. Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират.
към беседата >>
Има лошо хулене, но има и добро хулене.
Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си. По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае. Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек. Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му. Не е в хуленето.
Има лошо хулене, но има и добро хулене.
Когато злото е скрито в някоя красива форма, тя ни съсипва. Тя именно определя нашия характер.
към беседата >>
“ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили.
Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове? Виждаш ли лошите последствия на греха? “ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха. Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше? Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях?
“ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили.
От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха. Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият. Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи. И тъй, необходимо е за всички ви мъжество. Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва.
към беседата >>
И дето хората вярват в късмет, това е заблуждение.
Съвременните хора имат желанието да станат пълни господари на природата и да бъдат учени хора. В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват. Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат, каквото пожелаят.
И дето хората вярват в късмет, това е заблуждение.
Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може. Но във всичко това има една последователност в природата. Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога. Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират. Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата.
към беседата >>
Когато злото е скрито в някоя красива форма, тя ни съсипва.
По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае. Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек. Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му. Не е в хуленето. Има лошо хулене, но има и добро хулене.
Когато злото е скрито в някоя красива форма, тя ни съсипва.
Тя именно определя нашия характер.
към беседата >>
От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха.
Виждаш ли лошите последствия на греха? “ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха. Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше? Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях? “ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили.
От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха.
Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият. Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи. И тъй, необходимо е за всички ви мъжество. Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва. Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим.
към беседата >>
Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може.
Съвременните хора имат желанието да станат пълни господари на природата и да бъдат учени хора. В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват. Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат, каквото пожелаят. И дето хората вярват в късмет, това е заблуждение.
Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може.
Но във всичко това има една последователност в природата. Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога. Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират. Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата. Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне.
към беседата >>
Тя именно определя нашия характер.
Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек. Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му. Не е в хуленето. Има лошо хулене, но има и добро хулене. Когато злото е скрито в някоя красива форма, тя ни съсипва.
Тя именно определя нашия характер.
към беседата >>
Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият.
“ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха. Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше? Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях? “ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили. От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха.
Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият.
Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи. И тъй, необходимо е за всички ви мъжество. Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва. Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим. Ние нямаме един постоянен обект.
към беседата >>
Но във всичко това има една последователност в природата.
Съвременните хора имат желанието да станат пълни господари на природата и да бъдат учени хора. В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват. Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат, каквото пожелаят. И дето хората вярват в късмет, това е заблуждение. Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може.
Но във всичко това има една последователност в природата.
Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога. Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират. Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата. Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне. Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия.
към беседата >>
Казвам, всеки, който иска да поправи живота си в бъдеще, за да го поправи, трябва да влезе във връзка с невидимия свят, да му помага.
Казвам, всеки, който иска да поправи живота си в бъдеще, за да го поправи, трябва да влезе във връзка с невидимия свят, да му помага.
Каквито и да сте, ако искате вашето материално положение да се поправи или вашето здравословно състояние да се поправи, или вашето духовно положение да се поправи, непременно трябва да направите връзка с разумното в природата. Или казано на друг език, да намерите в света разумни хора, с които да направите връзка. Понеже всички тези области в природата си имат свои агенти на земята, както например някоя голяма английска компания си има свои агенти в София и другаде. По същия начин и всяка компания от невидимия свят си има свои агенти на земята. Например един светия или поет, или писател, или музикант е един от тези агенти на възвишеното, на разумното.
към беседата >>
Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи.
Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше? Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях? “ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили. От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха. Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият.
Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи.
И тъй, необходимо е за всички ви мъжество. Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва. Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим. Ние нямаме един постоянен обект. И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде.
към беседата >>
Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога.
В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват. Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат, каквото пожелаят. И дето хората вярват в късмет, това е заблуждение. Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може. Но във всичко това има една последователност в природата.
Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога.
Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират. Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата. Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне. Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия. Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне.
към беседата >>
Каквито и да сте, ако искате вашето материално положение да се поправи или вашето здравословно състояние да се поправи, или вашето духовно положение да се поправи, непременно трябва да направите връзка с разумното в природата.
Казвам, всеки, който иска да поправи живота си в бъдеще, за да го поправи, трябва да влезе във връзка с невидимия свят, да му помага.
Каквито и да сте, ако искате вашето материално положение да се поправи или вашето здравословно състояние да се поправи, или вашето духовно положение да се поправи, непременно трябва да направите връзка с разумното в природата.
Или казано на друг език, да намерите в света разумни хора, с които да направите връзка. Понеже всички тези области в природата си имат свои агенти на земята, както например някоя голяма английска компания си има свои агенти в София и другаде. По същия начин и всяка компания от невидимия свят си има свои агенти на земята. Например един светия или поет, или писател, или музикант е един от тези агенти на възвишеното, на разумното. Всеки народ също така е агент на това разумно начало.
към беседата >>
И тъй, необходимо е за всички ви мъжество.
Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях? “ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили. От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха. Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият. Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи.
И тъй, необходимо е за всички ви мъжество.
Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва. Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим. Ние нямаме един постоянен обект. И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде. Не сме достигнали дотам.
към беседата >>
Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират.
Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат, каквото пожелаят. И дето хората вярват в късмет, това е заблуждение. Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може. Но във всичко това има една последователност в природата. Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога.
Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират.
Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата. Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне. Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия. Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне. Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините?
към беседата >>
Или казано на друг език, да намерите в света разумни хора, с които да направите връзка.
Казвам, всеки, който иска да поправи живота си в бъдеще, за да го поправи, трябва да влезе във връзка с невидимия свят, да му помага. Каквито и да сте, ако искате вашето материално положение да се поправи или вашето здравословно състояние да се поправи, или вашето духовно положение да се поправи, непременно трябва да направите връзка с разумното в природата.
Или казано на друг език, да намерите в света разумни хора, с които да направите връзка.
Понеже всички тези области в природата си имат свои агенти на земята, както например някоя голяма английска компания си има свои агенти в София и другаде. По същия начин и всяка компания от невидимия свят си има свои агенти на земята. Например един светия или поет, или писател, или музикант е един от тези агенти на възвишеното, на разумното. Всеки народ също така е агент на това разумно начало.
към беседата >>
Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва.
“ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили. От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха. Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият. Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи. И тъй, необходимо е за всички ви мъжество.
Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва.
Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим. Ние нямаме един постоянен обект. И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде. Не сме достигнали дотам. Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог.
към беседата >>
Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата.
И дето хората вярват в късмет, това е заблуждение. Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може. Но във всичко това има една последователност в природата. Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога. Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират.
Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата.
Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне. Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия. Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне. Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините? Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява.
към беседата >>
Понеже всички тези области в природата си имат свои агенти на земята, както например някоя голяма английска компания си има свои агенти в София и другаде.
Казвам, всеки, който иска да поправи живота си в бъдеще, за да го поправи, трябва да влезе във връзка с невидимия свят, да му помага. Каквито и да сте, ако искате вашето материално положение да се поправи или вашето здравословно състояние да се поправи, или вашето духовно положение да се поправи, непременно трябва да направите връзка с разумното в природата. Или казано на друг език, да намерите в света разумни хора, с които да направите връзка.
Понеже всички тези области в природата си имат свои агенти на земята, както например някоя голяма английска компания си има свои агенти в София и другаде.
По същия начин и всяка компания от невидимия свят си има свои агенти на земята. Например един светия или поет, или писател, или музикант е един от тези агенти на възвишеното, на разумното. Всеки народ също така е агент на това разумно начало.
към беседата >>
Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим.
От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха. Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият. Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи. И тъй, необходимо е за всички ви мъжество. Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва.
Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим.
Ние нямаме един постоянен обект. И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде. Не сме достигнали дотам. Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог. Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог.
към беседата >>
Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне.
Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може. Но във всичко това има една последователност в природата. Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога. Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират. Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата.
Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне.
Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия. Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне. Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините? Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява. Той никога не трябва да прави погрешки.
към беседата >>
По същия начин и всяка компания от невидимия свят си има свои агенти на земята.
Казвам, всеки, който иска да поправи живота си в бъдеще, за да го поправи, трябва да влезе във връзка с невидимия свят, да му помага. Каквито и да сте, ако искате вашето материално положение да се поправи или вашето здравословно състояние да се поправи, или вашето духовно положение да се поправи, непременно трябва да направите връзка с разумното в природата. Или казано на друг език, да намерите в света разумни хора, с които да направите връзка. Понеже всички тези области в природата си имат свои агенти на земята, както например някоя голяма английска компания си има свои агенти в София и другаде.
По същия начин и всяка компания от невидимия свят си има свои агенти на земята.
Например един светия или поет, или писател, или музикант е един от тези агенти на възвишеното, на разумното. Всеки народ също така е агент на това разумно начало.
към беседата >>
Ние нямаме един постоянен обект.
Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият. Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи. И тъй, необходимо е за всички ви мъжество. Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва. Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим.
Ние нямаме един постоянен обект.
И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде. Не сме достигнали дотам. Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог. Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог. Така е, ако схващате нещата буквално.
към беседата >>
Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия.
Но във всичко това има една последователност в природата. Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога. Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират. Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата. Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне.
Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия.
Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне. Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините? Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява. Той никога не трябва да прави погрешки. Простият може да прави погрешки, но ученият – никога.
към беседата >>
Например един светия или поет, или писател, или музикант е един от тези агенти на възвишеното, на разумното.
Казвам, всеки, който иска да поправи живота си в бъдеще, за да го поправи, трябва да влезе във връзка с невидимия свят, да му помага. Каквито и да сте, ако искате вашето материално положение да се поправи или вашето здравословно състояние да се поправи, или вашето духовно положение да се поправи, непременно трябва да направите връзка с разумното в природата. Или казано на друг език, да намерите в света разумни хора, с които да направите връзка. Понеже всички тези области в природата си имат свои агенти на земята, както например някоя голяма английска компания си има свои агенти в София и другаде. По същия начин и всяка компания от невидимия свят си има свои агенти на земята.
Например един светия или поет, или писател, или музикант е един от тези агенти на възвишеното, на разумното.
Всеки народ също така е агент на това разумно начало.
към беседата >>
И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде.
Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи. И тъй, необходимо е за всички ви мъжество. Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва. Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим. Ние нямаме един постоянен обект.
И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде.
Не сме достигнали дотам. Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог. Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог. Така е, ако схващате нещата буквално. Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н.
към беседата >>
Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне.
Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога. Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират. Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата. Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне. Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия.
Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне.
Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините? Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява. Той никога не трябва да прави погрешки. Простият може да прави погрешки, но ученият – никога. Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си.
към беседата >>
Всеки народ също така е агент на това разумно начало.
Каквито и да сте, ако искате вашето материално положение да се поправи или вашето здравословно състояние да се поправи, или вашето духовно положение да се поправи, непременно трябва да направите връзка с разумното в природата. Или казано на друг език, да намерите в света разумни хора, с които да направите връзка. Понеже всички тези области в природата си имат свои агенти на земята, както например някоя голяма английска компания си има свои агенти в София и другаде. По същия начин и всяка компания от невидимия свят си има свои агенти на земята. Например един светия или поет, или писател, или музикант е един от тези агенти на възвишеното, на разумното.
Всеки народ също така е агент на това разумно начало.
към беседата >>
Не сме достигнали дотам.
И тъй, необходимо е за всички ви мъжество. Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва. Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим. Ние нямаме един постоянен обект. И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде.
Не сме достигнали дотам.
Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог. Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог. Така е, ако схващате нещата буквално. Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н. Питам, кое прави човека цар?
към беседата >>
Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините?
Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират. Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата. Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне. Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия. Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне.
Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините?
Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява. Той никога не трябва да прави погрешки. Простият може да прави погрешки, но ученият – никога. Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си. Той трябва да каже: „Щом аз съм авторитет, на мене не ми се позволява да правя погрешки.
към беседата >>
Ние мислим, че в света няма последователност, считаме нещата разхвърляни и казваме – човек живее и ще умре.
Ние мислим, че в света няма последователност, считаме нещата разхвърляни и казваме – човек живее и ще умре.
Човек трябва да знае, да определи в какво именно седи животът и в какво – смъртта. Животът седи в пробуждането на съзнанието, че има една първопричина, която ражда живота, а смъртта произтича от факта, че човек казва – какво от него зависи да живее или да умре. Кажеш ли така, ти вече си създал смъртта. Ще кажеш: „Аз живея, понеже Бог живее.“ Следователно смъртта е резултат на нашия свободен акт, дето ние се отказваме от първичната причина. Това вече е ограничение на съзнанието, и тогава дали си тук, в този свят, или в онзи свят, отношенията ще бъдат едни и същи.
към беседата >>
Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог.
Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва. Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим. Ние нямаме един постоянен обект. И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде. Не сме достигнали дотам.
Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог.
Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог. Така е, ако схващате нещата буквално. Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н. Питам, кое прави човека цар? Човещина има в него.
към беседата >>
Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява.
Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата. Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне. Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия. Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне. Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините?
Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява.
Той никога не трябва да прави погрешки. Простият може да прави погрешки, но ученият – никога. Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си. Той трябва да каже: „Щом аз съм авторитет, на мене не ми се позволява да правя погрешки. На другите хора се позволява да правят погрешки, но на мене – не.“ И като дойдем до моралния живот, всеки казва: „Аз съм много добър човек.“ Направил си една погрешка и искаш хората да те извинят.
към беседата >>
Човек трябва да знае, да определи в какво именно седи животът и в какво – смъртта.
Ние мислим, че в света няма последователност, считаме нещата разхвърляни и казваме – човек живее и ще умре.
Човек трябва да знае, да определи в какво именно седи животът и в какво – смъртта.
Животът седи в пробуждането на съзнанието, че има една първопричина, която ражда живота, а смъртта произтича от факта, че човек казва – какво от него зависи да живее или да умре. Кажеш ли така, ти вече си създал смъртта. Ще кажеш: „Аз живея, понеже Бог живее.“ Следователно смъртта е резултат на нашия свободен акт, дето ние се отказваме от първичната причина. Това вече е ограничение на съзнанието, и тогава дали си тук, в този свят, или в онзи свят, отношенията ще бъдат едни и същи. Ако ти умреш и отидеш в онзи свят, това ще бъде едно нещастие за тебе.
към беседата >>
Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог.
Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим. Ние нямаме един постоянен обект. И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде. Не сме достигнали дотам. Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог.
Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог.
Така е, ако схващате нещата буквално. Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н. Питам, кое прави човека цар? Човещина има в него. Бог живее в него.
към беседата >>
Той никога не трябва да прави погрешки.
Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне. Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия. Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне. Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините? Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява.
Той никога не трябва да прави погрешки.
Простият може да прави погрешки, но ученият – никога. Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си. Той трябва да каже: „Щом аз съм авторитет, на мене не ми се позволява да правя погрешки. На другите хора се позволява да правят погрешки, но на мене – не.“ И като дойдем до моралния живот, всеки казва: „Аз съм много добър човек.“ Направил си една погрешка и искаш хората да те извинят. Моралният, духовният човек не се извинява за погрешките си.
към беседата >>
Животът седи в пробуждането на съзнанието, че има една първопричина, която ражда живота, а смъртта произтича от факта, че човек казва – какво от него зависи да живее или да умре.
Ние мислим, че в света няма последователност, считаме нещата разхвърляни и казваме – човек живее и ще умре. Човек трябва да знае, да определи в какво именно седи животът и в какво – смъртта.
Животът седи в пробуждането на съзнанието, че има една първопричина, която ражда живота, а смъртта произтича от факта, че човек казва – какво от него зависи да живее или да умре.
Кажеш ли така, ти вече си създал смъртта. Ще кажеш: „Аз живея, понеже Бог живее.“ Следователно смъртта е резултат на нашия свободен акт, дето ние се отказваме от първичната причина. Това вече е ограничение на съзнанието, и тогава дали си тук, в този свят, или в онзи свят, отношенията ще бъдат едни и същи. Ако ти умреш и отидеш в онзи свят, това ще бъде едно нещастие за тебе. Ако отидеш в другия свят, ти ще се измъчваш там като гол дявол.
към беседата >>
Така е, ако схващате нещата буквално.
Ние нямаме един постоянен обект. И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде. Не сме достигнали дотам. Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог. Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог.
Така е, ако схващате нещата буквално.
Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н. Питам, кое прави човека цар? Човещина има в него. Бог живее в него. Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар.
към беседата >>
Простият може да прави погрешки, но ученият – никога.
Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия. Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне. Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините? Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява. Той никога не трябва да прави погрешки.
Простият може да прави погрешки, но ученият – никога.
Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си. Той трябва да каже: „Щом аз съм авторитет, на мене не ми се позволява да правя погрешки. На другите хора се позволява да правят погрешки, но на мене – не.“ И като дойдем до моралния живот, всеки казва: „Аз съм много добър човек.“ Направил си една погрешка и искаш хората да те извинят. Моралният, духовният човек не се извинява за погрешките си. Той сам трябва да ги изправя.
към беседата >>
Кажеш ли така, ти вече си създал смъртта.
Ние мислим, че в света няма последователност, считаме нещата разхвърляни и казваме – човек живее и ще умре. Човек трябва да знае, да определи в какво именно седи животът и в какво – смъртта. Животът седи в пробуждането на съзнанието, че има една първопричина, която ражда живота, а смъртта произтича от факта, че човек казва – какво от него зависи да живее или да умре.
Кажеш ли така, ти вече си създал смъртта.
Ще кажеш: „Аз живея, понеже Бог живее.“ Следователно смъртта е резултат на нашия свободен акт, дето ние се отказваме от първичната причина. Това вече е ограничение на съзнанието, и тогава дали си тук, в този свят, или в онзи свят, отношенията ще бъдат едни и същи. Ако ти умреш и отидеш в онзи свят, това ще бъде едно нещастие за тебе. Ако отидеш в другия свят, ти ще се измъчваш там като гол дявол. Поне тъй се изучава.
към беседата >>
Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н.
И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде. Не сме достигнали дотам. Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог. Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог. Така е, ако схващате нещата буквално.
Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н.
Питам, кое прави човека цар? Човещина има в него. Бог живее в него. Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар. Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви.
към беседата >>
Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си.
Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне. Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините? Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява. Той никога не трябва да прави погрешки. Простият може да прави погрешки, но ученият – никога.
Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си.
Той трябва да каже: „Щом аз съм авторитет, на мене не ми се позволява да правя погрешки. На другите хора се позволява да правят погрешки, но на мене – не.“ И като дойдем до моралния живот, всеки казва: „Аз съм много добър човек.“ Направил си една погрешка и искаш хората да те извинят. Моралният, духовният човек не се извинява за погрешките си. Той сам трябва да ги изправя.
към беседата >>
Ще кажеш: „Аз живея, понеже Бог живее.“ Следователно смъртта е резултат на нашия свободен акт, дето ние се отказваме от първичната причина.
Ние мислим, че в света няма последователност, считаме нещата разхвърляни и казваме – човек живее и ще умре. Човек трябва да знае, да определи в какво именно седи животът и в какво – смъртта. Животът седи в пробуждането на съзнанието, че има една първопричина, която ражда живота, а смъртта произтича от факта, че човек казва – какво от него зависи да живее или да умре. Кажеш ли така, ти вече си създал смъртта.
Ще кажеш: „Аз живея, понеже Бог живее.“ Следователно смъртта е резултат на нашия свободен акт, дето ние се отказваме от първичната причина.
Това вече е ограничение на съзнанието, и тогава дали си тук, в този свят, или в онзи свят, отношенията ще бъдат едни и същи. Ако ти умреш и отидеш в онзи свят, това ще бъде едно нещастие за тебе. Ако отидеш в другия свят, ти ще се измъчваш там като гол дявол. Поне тъй се изучава.
към беседата >>
Питам, кое прави човека цар?
Не сме достигнали дотам. Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог. Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог. Така е, ако схващате нещата буквално. Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н.
Питам, кое прави човека цар?
Човещина има в него. Бог живее в него. Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар. Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви. Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо?
към беседата >>
Той трябва да каже: „Щом аз съм авторитет, на мене не ми се позволява да правя погрешки.
Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините? Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява. Той никога не трябва да прави погрешки. Простият може да прави погрешки, но ученият – никога. Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си.
Той трябва да каже: „Щом аз съм авторитет, на мене не ми се позволява да правя погрешки.
На другите хора се позволява да правят погрешки, но на мене – не.“ И като дойдем до моралния живот, всеки казва: „Аз съм много добър човек.“ Направил си една погрешка и искаш хората да те извинят. Моралният, духовният човек не се извинява за погрешките си. Той сам трябва да ги изправя.
към беседата >>
Това вече е ограничение на съзнанието, и тогава дали си тук, в този свят, или в онзи свят, отношенията ще бъдат едни и същи.
Ние мислим, че в света няма последователност, считаме нещата разхвърляни и казваме – човек живее и ще умре. Човек трябва да знае, да определи в какво именно седи животът и в какво – смъртта. Животът седи в пробуждането на съзнанието, че има една първопричина, която ражда живота, а смъртта произтича от факта, че човек казва – какво от него зависи да живее или да умре. Кажеш ли така, ти вече си създал смъртта. Ще кажеш: „Аз живея, понеже Бог живее.“ Следователно смъртта е резултат на нашия свободен акт, дето ние се отказваме от първичната причина.
Това вече е ограничение на съзнанието, и тогава дали си тук, в този свят, или в онзи свят, отношенията ще бъдат едни и същи.
Ако ти умреш и отидеш в онзи свят, това ще бъде едно нещастие за тебе. Ако отидеш в другия свят, ти ще се измъчваш там като гол дявол. Поне тъй се изучава.
към беседата >>
Човещина има в него.
Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог. Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог. Така е, ако схващате нещата буквално. Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н. Питам, кое прави човека цар?
Човещина има в него.
Бог живее в него. Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар. Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви. Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо? Бог живее в него.
към беседата >>
На другите хора се позволява да правят погрешки, но на мене – не.“ И като дойдем до моралния живот, всеки казва: „Аз съм много добър човек.“ Направил си една погрешка и искаш хората да те извинят.
Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява. Той никога не трябва да прави погрешки. Простият може да прави погрешки, но ученият – никога. Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си. Той трябва да каже: „Щом аз съм авторитет, на мене не ми се позволява да правя погрешки.
На другите хора се позволява да правят погрешки, но на мене – не.“ И като дойдем до моралния живот, всеки казва: „Аз съм много добър човек.“ Направил си една погрешка и искаш хората да те извинят.
Моралният, духовният човек не се извинява за погрешките си. Той сам трябва да ги изправя.
към беседата >>
Ако ти умреш и отидеш в онзи свят, това ще бъде едно нещастие за тебе.
Човек трябва да знае, да определи в какво именно седи животът и в какво – смъртта. Животът седи в пробуждането на съзнанието, че има една първопричина, която ражда живота, а смъртта произтича от факта, че човек казва – какво от него зависи да живее или да умре. Кажеш ли така, ти вече си създал смъртта. Ще кажеш: „Аз живея, понеже Бог живее.“ Следователно смъртта е резултат на нашия свободен акт, дето ние се отказваме от първичната причина. Това вече е ограничение на съзнанието, и тогава дали си тук, в този свят, или в онзи свят, отношенията ще бъдат едни и същи.
Ако ти умреш и отидеш в онзи свят, това ще бъде едно нещастие за тебе.
Ако отидеш в другия свят, ти ще се измъчваш там като гол дявол. Поне тъй се изучава.
към беседата >>
Бог живее в него.
Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог. Така е, ако схващате нещата буквално. Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н. Питам, кое прави човека цар? Човещина има в него.
Бог живее в него.
Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар. Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви. Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо? Бог живее в него. Другояче той не би ви чел своите стихотворения.
към беседата >>
Моралният, духовният човек не се извинява за погрешките си.
Той никога не трябва да прави погрешки. Простият може да прави погрешки, но ученият – никога. Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си. Той трябва да каже: „Щом аз съм авторитет, на мене не ми се позволява да правя погрешки. На другите хора се позволява да правят погрешки, но на мене – не.“ И като дойдем до моралния живот, всеки казва: „Аз съм много добър човек.“ Направил си една погрешка и искаш хората да те извинят.
Моралният, духовният човек не се извинява за погрешките си.
Той сам трябва да ги изправя.
към беседата >>
Ако отидеш в другия свят, ти ще се измъчваш там като гол дявол.
Животът седи в пробуждането на съзнанието, че има една първопричина, която ражда живота, а смъртта произтича от факта, че човек казва – какво от него зависи да живее или да умре. Кажеш ли така, ти вече си създал смъртта. Ще кажеш: „Аз живея, понеже Бог живее.“ Следователно смъртта е резултат на нашия свободен акт, дето ние се отказваме от първичната причина. Това вече е ограничение на съзнанието, и тогава дали си тук, в този свят, или в онзи свят, отношенията ще бъдат едни и същи. Ако ти умреш и отидеш в онзи свят, това ще бъде едно нещастие за тебе.
Ако отидеш в другия свят, ти ще се измъчваш там като гол дявол.
Поне тъй се изучава.
към беседата >>
Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар.
Така е, ако схващате нещата буквално. Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н. Питам, кое прави човека цар? Човещина има в него. Бог живее в него.
Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар.
Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви. Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо? Бог живее в него. Другояче той не би ви чел своите стихотворения. Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се.
към беседата >>
Той сам трябва да ги изправя.
Простият може да прави погрешки, но ученият – никога. Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си. Той трябва да каже: „Щом аз съм авторитет, на мене не ми се позволява да правя погрешки. На другите хора се позволява да правят погрешки, но на мене – не.“ И като дойдем до моралния живот, всеки казва: „Аз съм много добър човек.“ Направил си една погрешка и искаш хората да те извинят. Моралният, духовният човек не се извинява за погрешките си.
Той сам трябва да ги изправя.
към беседата >>
Поне тъй се изучава.
Кажеш ли така, ти вече си създал смъртта. Ще кажеш: „Аз живея, понеже Бог живее.“ Следователно смъртта е резултат на нашия свободен акт, дето ние се отказваме от първичната причина. Това вече е ограничение на съзнанието, и тогава дали си тук, в този свят, или в онзи свят, отношенията ще бъдат едни и същи. Ако ти умреш и отидеш в онзи свят, това ще бъде едно нещастие за тебе. Ако отидеш в другия свят, ти ще се измъчваш там като гол дявол.
Поне тъй се изучава.
към беседата >>
Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви.
Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н. Питам, кое прави човека цар? Човещина има в него. Бог живее в него. Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар.
Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви.
Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо? Бог живее в него. Другояче той не би ви чел своите стихотворения. Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се. Защо ги толкова обича?
към беседата >>
Добре. Знаете ли тогава как може да се изправи една морална погрешка?
Добре. Знаете ли тогава как може да се изправи една морална погрешка?
Много лесна работа. От вашата морална погрешка може да не пострадате вие, но може да пострадат хиляди хора от нея. И тогава ще имате обратни резултати. Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка? “ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората.
към беседата >>
Онези, които виждат, проверяват нещата и намират, че много от видните исторически лица не съществуват в онзи свят.
Онези, които виждат, проверяват нещата и намират, че много от видните исторически лица не съществуват в онзи свят.
Какво ще кажете на това отгоре? Сега да оставим тези неща настрана. Те са въпрос на далечното минало, от тях ще се яви един вътрешен спор, но практическото, което можем да приложим, е следното. Ние първо можем да започнем с нашия физически живот. Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот.
към беседата >>
Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо?
Питам, кое прави човека цар? Човещина има в него. Бог живее в него. Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар. Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви.
Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо?
Бог живее в него. Другояче той не би ви чел своите стихотворения. Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се. Защо ги толкова обича? Защото любовта, Божественото живее в нея.
към беседата >>
Много лесна работа.
Добре. Знаете ли тогава как може да се изправи една морална погрешка?
Много лесна работа.
От вашата морална погрешка може да не пострадате вие, но може да пострадат хиляди хора от нея. И тогава ще имате обратни резултати. Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка? “ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората. Природата ще ви наложи глоба за техните загуби.
към беседата >>
Какво ще кажете на това отгоре?
Онези, които виждат, проверяват нещата и намират, че много от видните исторически лица не съществуват в онзи свят.
Какво ще кажете на това отгоре?
Сега да оставим тези неща настрана. Те са въпрос на далечното минало, от тях ще се яви един вътрешен спор, но практическото, което можем да приложим, е следното. Ние първо можем да започнем с нашия физически живот. Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот. След това ще влезем в общение с нашия дух.
към беседата >>
Бог живее в него.
Човещина има в него. Бог живее в него. Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар. Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви. Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо?
Бог живее в него.
Другояче той не би ви чел своите стихотворения. Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се. Защо ги толкова обича? Защото любовта, Божественото живее в нея. Това е Бог.
към беседата >>
От вашата морална погрешка може да не пострадате вие, но може да пострадат хиляди хора от нея.
Добре. Знаете ли тогава как може да се изправи една морална погрешка? Много лесна работа.
От вашата морална погрешка може да не пострадате вие, но може да пострадат хиляди хора от нея.
И тогава ще имате обратни резултати. Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка? “ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората. Природата ще ви наложи глоба за техните загуби. Това е, което индусите наричат карма.
към беседата >>
Сега да оставим тези неща настрана.
Онези, които виждат, проверяват нещата и намират, че много от видните исторически лица не съществуват в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре?
Сега да оставим тези неща настрана.
Те са въпрос на далечното минало, от тях ще се яви един вътрешен спор, но практическото, което можем да приложим, е следното. Ние първо можем да започнем с нашия физически живот. Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот. След това ще влезем в общение с нашия дух. Значи три фази има.
към беседата >>
Другояче той не би ви чел своите стихотворения.
Бог живее в него. Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар. Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви. Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо? Бог живее в него.
Другояче той не би ви чел своите стихотворения.
Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се. Защо ги толкова обича? Защото любовта, Божественото живее в нея. Това е Бог. Онази интимна, дълбока връзка, онази сила, която свързва всички хора, това, което постоянно ни лекува, което внася хубавите, красивите мисли и чувства, това, което постоянно изменя нещата.
към беседата >>
И тогава ще имате обратни резултати.
Добре. Знаете ли тогава как може да се изправи една морална погрешка? Много лесна работа. От вашата морална погрешка може да не пострадате вие, но може да пострадат хиляди хора от нея.
И тогава ще имате обратни резултати.
Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка? “ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората. Природата ще ви наложи глоба за техните загуби. Това е, което индусите наричат карма. И тя трябва да се обясни последователно, да се разбере има ли карма, няма ли, има ли съдба, няма ли съдба.
към беседата >>
Те са въпрос на далечното минало, от тях ще се яви един вътрешен спор, но практическото, което можем да приложим, е следното.
Онези, които виждат, проверяват нещата и намират, че много от видните исторически лица не съществуват в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре? Сега да оставим тези неща настрана.
Те са въпрос на далечното минало, от тях ще се яви един вътрешен спор, но практическото, което можем да приложим, е следното.
Ние първо можем да започнем с нашия физически живот. Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот. След това ще влезем в общение с нашия дух. Значи три фази има. Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим.
към беседата >>
Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се.
Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар. Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви. Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо? Бог живее в него. Другояче той не би ви чел своите стихотворения.
Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се.
Защо ги толкова обича? Защото любовта, Божественото живее в нея. Това е Бог. Онази интимна, дълбока връзка, онази сила, която свързва всички хора, това, което постоянно ни лекува, което внася хубавите, красивите мисли и чувства, това, което постоянно изменя нещата. Тази именно сила е първичната причина, която подобрява всичко в нашето съзнание и ние се чувстваме погълнати, обкръжени вътре в нея.
към беседата >>
Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка?
Добре. Знаете ли тогава как може да се изправи една морална погрешка? Много лесна работа. От вашата морална погрешка може да не пострадате вие, но може да пострадат хиляди хора от нея. И тогава ще имате обратни резултати.
Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка?
“ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората. Природата ще ви наложи глоба за техните загуби. Това е, което индусите наричат карма. И тя трябва да се обясни последователно, да се разбере има ли карма, няма ли, има ли съдба, няма ли съдба. Съществува един закон на последователност.
към беседата >>
Ние първо можем да започнем с нашия физически живот.
Онези, които виждат, проверяват нещата и намират, че много от видните исторически лица не съществуват в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре? Сега да оставим тези неща настрана. Те са въпрос на далечното минало, от тях ще се яви един вътрешен спор, но практическото, което можем да приложим, е следното.
Ние първо можем да започнем с нашия физически живот.
Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот. След това ще влезем в общение с нашия дух. Значи три фази има. Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим. Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим.
към беседата >>
Защо ги толкова обича?
Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви. Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо? Бог живее в него. Другояче той не би ви чел своите стихотворения. Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се.
Защо ги толкова обича?
Защото любовта, Божественото живее в нея. Това е Бог. Онази интимна, дълбока връзка, онази сила, която свързва всички хора, това, което постоянно ни лекува, което внася хубавите, красивите мисли и чувства, това, което постоянно изменя нещата. Тази именно сила е първичната причина, която подобрява всичко в нашето съзнание и ние се чувстваме погълнати, обкръжени вътре в нея. Казва апостол Павел, че в Бога живеем и се движим.
към беседата >>
“ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората.
Добре. Знаете ли тогава как може да се изправи една морална погрешка? Много лесна работа. От вашата морална погрешка може да не пострадате вие, но може да пострадат хиляди хора от нея. И тогава ще имате обратни резултати. Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка?
“ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората.
Природата ще ви наложи глоба за техните загуби. Това е, което индусите наричат карма. И тя трябва да се обясни последователно, да се разбере има ли карма, няма ли, има ли съдба, няма ли съдба. Съществува един закон на последователност.
към беседата >>
Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот.
Онези, които виждат, проверяват нещата и намират, че много от видните исторически лица не съществуват в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре? Сега да оставим тези неща настрана. Те са въпрос на далечното минало, от тях ще се яви един вътрешен спор, но практическото, което можем да приложим, е следното. Ние първо можем да започнем с нашия физически живот.
Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот.
След това ще влезем в общение с нашия дух. Значи три фази има. Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим. Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим. И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух.
към беседата >>
Защото любовта, Божественото живее в нея.
Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо? Бог живее в него. Другояче той не би ви чел своите стихотворения. Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се. Защо ги толкова обича?
Защото любовта, Божественото живее в нея.
Това е Бог. Онази интимна, дълбока връзка, онази сила, която свързва всички хора, това, което постоянно ни лекува, което внася хубавите, красивите мисли и чувства, това, което постоянно изменя нещата. Тази именно сила е първичната причина, която подобрява всичко в нашето съзнание и ние се чувстваме погълнати, обкръжени вътре в нея. Казва апостол Павел, че в Бога живеем и се движим.
към беседата >>
Природата ще ви наложи глоба за техните загуби.
Много лесна работа. От вашата морална погрешка може да не пострадате вие, но може да пострадат хиляди хора от нея. И тогава ще имате обратни резултати. Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка? “ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората.
Природата ще ви наложи глоба за техните загуби.
Това е, което индусите наричат карма. И тя трябва да се обясни последователно, да се разбере има ли карма, няма ли, има ли съдба, няма ли съдба. Съществува един закон на последователност.
към беседата >>
След това ще влезем в общение с нашия дух.
Какво ще кажете на това отгоре? Сега да оставим тези неща настрана. Те са въпрос на далечното минало, от тях ще се яви един вътрешен спор, но практическото, което можем да приложим, е следното. Ние първо можем да започнем с нашия физически живот. Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот.
След това ще влезем в общение с нашия дух.
Значи три фази има. Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим. Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим. И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух. И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част.
към беседата >>
Това е Бог.
Бог живее в него. Другояче той не би ви чел своите стихотворения. Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се. Защо ги толкова обича? Защото любовта, Божественото живее в нея.
Това е Бог.
Онази интимна, дълбока връзка, онази сила, която свързва всички хора, това, което постоянно ни лекува, което внася хубавите, красивите мисли и чувства, това, което постоянно изменя нещата. Тази именно сила е първичната причина, която подобрява всичко в нашето съзнание и ние се чувстваме погълнати, обкръжени вътре в нея. Казва апостол Павел, че в Бога живеем и се движим.
към беседата >>
Това е, което индусите наричат карма.
От вашата морална погрешка може да не пострадате вие, но може да пострадат хиляди хора от нея. И тогава ще имате обратни резултати. Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка? “ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората. Природата ще ви наложи глоба за техните загуби.
Това е, което индусите наричат карма.
И тя трябва да се обясни последователно, да се разбере има ли карма, няма ли, има ли съдба, няма ли съдба. Съществува един закон на последователност.
към беседата >>
Значи три фази има.
Сега да оставим тези неща настрана. Те са въпрос на далечното минало, от тях ще се яви един вътрешен спор, но практическото, което можем да приложим, е следното. Ние първо можем да започнем с нашия физически живот. Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот. След това ще влезем в общение с нашия дух.
Значи три фази има.
Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим. Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим. И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух. И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част. Целият мозък е на негово разположение.
към беседата >>
Онази интимна, дълбока връзка, онази сила, която свързва всички хора, това, което постоянно ни лекува, което внася хубавите, красивите мисли и чувства, това, което постоянно изменя нещата.
Другояче той не би ви чел своите стихотворения. Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се. Защо ги толкова обича? Защото любовта, Божественото живее в нея. Това е Бог.
Онази интимна, дълбока връзка, онази сила, която свързва всички хора, това, което постоянно ни лекува, което внася хубавите, красивите мисли и чувства, това, което постоянно изменя нещата.
Тази именно сила е първичната причина, която подобрява всичко в нашето съзнание и ние се чувстваме погълнати, обкръжени вътре в нея. Казва апостол Павел, че в Бога живеем и се движим.
към беседата >>
И тя трябва да се обясни последователно, да се разбере има ли карма, няма ли, има ли съдба, няма ли съдба.
И тогава ще имате обратни резултати. Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка? “ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората. Природата ще ви наложи глоба за техните загуби. Това е, което индусите наричат карма.
И тя трябва да се обясни последователно, да се разбере има ли карма, няма ли, има ли съдба, няма ли съдба.
Съществува един закон на последователност.
към беседата >>
Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим.
Те са въпрос на далечното минало, от тях ще се яви един вътрешен спор, но практическото, което можем да приложим, е следното. Ние първо можем да започнем с нашия физически живот. Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот. След това ще влезем в общение с нашия дух. Значи три фази има.
Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим.
Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим. И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух. И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част. Целият мозък е на негово разположение. Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае.
към беседата >>
Тази именно сила е първичната причина, която подобрява всичко в нашето съзнание и ние се чувстваме погълнати, обкръжени вътре в нея.
Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се. Защо ги толкова обича? Защото любовта, Божественото живее в нея. Това е Бог. Онази интимна, дълбока връзка, онази сила, която свързва всички хора, това, което постоянно ни лекува, което внася хубавите, красивите мисли и чувства, това, което постоянно изменя нещата.
Тази именно сила е първичната причина, която подобрява всичко в нашето съзнание и ние се чувстваме погълнати, обкръжени вътре в нея.
Казва апостол Павел, че в Бога живеем и се движим.
към беседата >>
Съществува един закон на последователност.
Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка? “ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората. Природата ще ви наложи глоба за техните загуби. Това е, което индусите наричат карма. И тя трябва да се обясни последователно, да се разбере има ли карма, няма ли, има ли съдба, няма ли съдба.
Съществува един закон на последователност.
към беседата >>
Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим.
Ние първо можем да започнем с нашия физически живот. Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот. След това ще влезем в общение с нашия дух. Значи три фази има. Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим.
Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим.
И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух. И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част. Целият мозък е на негово разположение. Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае. Та всеки човек трябва да изучава много добре света.
към беседата >>
Казва апостол Павел, че в Бога живеем и се движим.
Защо ги толкова обича? Защото любовта, Божественото живее в нея. Това е Бог. Онази интимна, дълбока връзка, онази сила, която свързва всички хора, това, което постоянно ни лекува, което внася хубавите, красивите мисли и чувства, това, което постоянно изменя нещата. Тази именно сила е първичната причина, която подобрява всичко в нашето съзнание и ние се чувстваме погълнати, обкръжени вътре в нея.
Казва апостол Павел, че в Бога живеем и се движим.
към беседата >>
Казвам, от всички хора сега най-малко религиозните хора се занимават със своето тяло.
Казвам, от всички хора сега най-малко религиозните хора се занимават със своето тяло.
Например всички религиозни хора очакват, след като умрат, да отидат в онзи свят, да живеят там като ангели и да оставят тялото си тук, да става каквото ще с него. Често българите употребяват един циничен израз за този случай, като казват: „Умра ли аз веднъж, после и да ми турят един джигер на крака, да правят с мене, каквото искат.“ Само българинът може да има такъв морал. Кучетата гробари не могат да стават. Човек няма право, като умре, да остави тялото си да се вмирише и да правят хората каквото искат с него, защото ще го глобят. И като умираш, ти трябва да знаеш кога ще умираш и да отидеш някъде далеч в гората, да се скриеш от всякакъв поглед, че никому да не причиниш зло със своята миризма.
към беседата >>
И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух.
Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот. След това ще влезем в общение с нашия дух. Значи три фази има. Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим. Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим.
И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух.
И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част. Целият мозък е на негово разположение. Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае. Та всеки човек трябва да изучава много добре света. Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама.
към беседата >>
Та казвам, ще дойдем до това хубаво положение да схващаме Бога в тази широка светлина.
Та казвам, ще дойдем до това хубаво положение да схващаме Бога в тази широка светлина.
Нас не ни интересува толкова де е слънцето, но ни интересува аурата на слънцето и светлината, която украсява земята. Нас ни интересува повече светлината, отколкото да гледаме самото слънце, защото, ако гледаме слънцето и не използваме светлината му, малко ни е ползвало то. Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас. Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край. Този въпрос е лично за вас.
към беседата >>
Например всички религиозни хора очакват, след като умрат, да отидат в онзи свят, да живеят там като ангели и да оставят тялото си тук, да става каквото ще с него.
Казвам, от всички хора сега най-малко религиозните хора се занимават със своето тяло.
Например всички религиозни хора очакват, след като умрат, да отидат в онзи свят, да живеят там като ангели и да оставят тялото си тук, да става каквото ще с него.
Често българите употребяват един циничен израз за този случай, като казват: „Умра ли аз веднъж, после и да ми турят един джигер на крака, да правят с мене, каквото искат.“ Само българинът може да има такъв морал. Кучетата гробари не могат да стават. Човек няма право, като умре, да остави тялото си да се вмирише и да правят хората каквото искат с него, защото ще го глобят. И като умираш, ти трябва да знаеш кога ще умираш и да отидеш някъде далеч в гората, да се скриеш от всякакъв поглед, че никому да не причиниш зло със своята миризма. И най-святият човек все ще причини малко Миризма на хората.
към беседата >>
И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част.
След това ще влезем в общение с нашия дух. Значи три фази има. Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим. Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим. И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух.
И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част.
Целият мозък е на негово разположение. Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае. Та всеки човек трябва да изучава много добре света. Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама. Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш.
към беседата >>
Нас не ни интересува толкова де е слънцето, но ни интересува аурата на слънцето и светлината, която украсява земята.
Та казвам, ще дойдем до това хубаво положение да схващаме Бога в тази широка светлина.
Нас не ни интересува толкова де е слънцето, но ни интересува аурата на слънцето и светлината, която украсява земята.
Нас ни интересува повече светлината, отколкото да гледаме самото слънце, защото, ако гледаме слънцето и не използваме светлината му, малко ни е ползвало то. Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас. Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край. Този въпрос е лично за вас. Никога не запитвайте кой създаде Господа.
към беседата >>
Често българите употребяват един циничен израз за този случай, като казват: „Умра ли аз веднъж, после и да ми турят един джигер на крака, да правят с мене, каквото искат.“ Само българинът може да има такъв морал.
Казвам, от всички хора сега най-малко религиозните хора се занимават със своето тяло. Например всички религиозни хора очакват, след като умрат, да отидат в онзи свят, да живеят там като ангели и да оставят тялото си тук, да става каквото ще с него.
Често българите употребяват един циничен израз за този случай, като казват: „Умра ли аз веднъж, после и да ми турят един джигер на крака, да правят с мене, каквото искат.“ Само българинът може да има такъв морал.
Кучетата гробари не могат да стават. Човек няма право, като умре, да остави тялото си да се вмирише и да правят хората каквото искат с него, защото ще го глобят. И като умираш, ти трябва да знаеш кога ще умираш и да отидеш някъде далеч в гората, да се скриеш от всякакъв поглед, че никому да не причиниш зло със своята миризма. И най-святият човек все ще причини малко Миризма на хората. Той отвън е свят, но отвътре още не е свят.
към беседата >>
Целият мозък е на негово разположение.
Значи три фази има. Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим. Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим. И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух. И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част.
Целият мозък е на негово разположение.
Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае. Та всеки човек трябва да изучава много добре света. Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама. Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш. И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли.
към беседата >>
Нас ни интересува повече светлината, отколкото да гледаме самото слънце, защото, ако гледаме слънцето и не използваме светлината му, малко ни е ползвало то.
Та казвам, ще дойдем до това хубаво положение да схващаме Бога в тази широка светлина. Нас не ни интересува толкова де е слънцето, но ни интересува аурата на слънцето и светлината, която украсява земята.
Нас ни интересува повече светлината, отколкото да гледаме самото слънце, защото, ако гледаме слънцето и не използваме светлината му, малко ни е ползвало то.
Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас. Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край. Този въпрос е лично за вас. Никога не запитвайте кой създаде Господа. На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога.
към беседата >>
Кучетата гробари не могат да стават.
Казвам, от всички хора сега най-малко религиозните хора се занимават със своето тяло. Например всички религиозни хора очакват, след като умрат, да отидат в онзи свят, да живеят там като ангели и да оставят тялото си тук, да става каквото ще с него. Често българите употребяват един циничен израз за този случай, като казват: „Умра ли аз веднъж, после и да ми турят един джигер на крака, да правят с мене, каквото искат.“ Само българинът може да има такъв морал.
Кучетата гробари не могат да стават.
Човек няма право, като умре, да остави тялото си да се вмирише и да правят хората каквото искат с него, защото ще го глобят. И като умираш, ти трябва да знаеш кога ще умираш и да отидеш някъде далеч в гората, да се скриеш от всякакъв поглед, че никому да не причиниш зло със своята миризма. И най-святият човек все ще причини малко Миризма на хората. Той отвън е свят, но отвътре още не е свят.
към беседата >>
Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае.
Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим. Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим. И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух. И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част. Целият мозък е на негово разположение.
Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае.
Та всеки човек трябва да изучава много добре света. Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама. Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш. И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли. Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека.
към беседата >>
Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас.
Та казвам, ще дойдем до това хубаво положение да схващаме Бога в тази широка светлина. Нас не ни интересува толкова де е слънцето, но ни интересува аурата на слънцето и светлината, която украсява земята. Нас ни интересува повече светлината, отколкото да гледаме самото слънце, защото, ако гледаме слънцето и не използваме светлината му, малко ни е ползвало то.
Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас.
Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край. Този въпрос е лично за вас. Никога не запитвайте кой създаде Господа. На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога. Няма по-умен отговор от този.
към беседата >>
Човек няма право, като умре, да остави тялото си да се вмирише и да правят хората каквото искат с него, защото ще го глобят.
Казвам, от всички хора сега най-малко религиозните хора се занимават със своето тяло. Например всички религиозни хора очакват, след като умрат, да отидат в онзи свят, да живеят там като ангели и да оставят тялото си тук, да става каквото ще с него. Често българите употребяват един циничен израз за този случай, като казват: „Умра ли аз веднъж, после и да ми турят един джигер на крака, да правят с мене, каквото искат.“ Само българинът може да има такъв морал. Кучетата гробари не могат да стават.
Човек няма право, като умре, да остави тялото си да се вмирише и да правят хората каквото искат с него, защото ще го глобят.
И като умираш, ти трябва да знаеш кога ще умираш и да отидеш някъде далеч в гората, да се скриеш от всякакъв поглед, че никому да не причиниш зло със своята миризма. И най-святият човек все ще причини малко Миризма на хората. Той отвън е свят, но отвътре още не е свят.
към беседата >>
Та всеки човек трябва да изучава много добре света.
Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим. И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух. И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част. Целият мозък е на негово разположение. Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае.
Та всеки човек трябва да изучава много добре света.
Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама. Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш. И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли. Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека. Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека.
към беседата >>
Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край.
Та казвам, ще дойдем до това хубаво положение да схващаме Бога в тази широка светлина. Нас не ни интересува толкова де е слънцето, но ни интересува аурата на слънцето и светлината, която украсява земята. Нас ни интересува повече светлината, отколкото да гледаме самото слънце, защото, ако гледаме слънцето и не използваме светлината му, малко ни е ползвало то. Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас.
Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край.
Този въпрос е лично за вас. Никога не запитвайте кой създаде Господа. На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога. Няма по-умен отговор от този. Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество.
към беседата >>
И като умираш, ти трябва да знаеш кога ще умираш и да отидеш някъде далеч в гората, да се скриеш от всякакъв поглед, че никому да не причиниш зло със своята миризма.
Казвам, от всички хора сега най-малко религиозните хора се занимават със своето тяло. Например всички религиозни хора очакват, след като умрат, да отидат в онзи свят, да живеят там като ангели и да оставят тялото си тук, да става каквото ще с него. Често българите употребяват един циничен израз за този случай, като казват: „Умра ли аз веднъж, после и да ми турят един джигер на крака, да правят с мене, каквото искат.“ Само българинът може да има такъв морал. Кучетата гробари не могат да стават. Човек няма право, като умре, да остави тялото си да се вмирише и да правят хората каквото искат с него, защото ще го глобят.
И като умираш, ти трябва да знаеш кога ще умираш и да отидеш някъде далеч в гората, да се скриеш от всякакъв поглед, че никому да не причиниш зло със своята миризма.
И най-святият човек все ще причини малко Миризма на хората. Той отвън е свят, но отвътре още не е свят.
към беседата >>
Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама.
И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух. И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част. Целият мозък е на негово разположение. Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае. Та всеки човек трябва да изучава много добре света.
Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама.
Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш. И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли. Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека. Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека. Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто.
към беседата >>
Този въпрос е лично за вас.
Та казвам, ще дойдем до това хубаво положение да схващаме Бога в тази широка светлина. Нас не ни интересува толкова де е слънцето, но ни интересува аурата на слънцето и светлината, която украсява земята. Нас ни интересува повече светлината, отколкото да гледаме самото слънце, защото, ако гледаме слънцето и не използваме светлината му, малко ни е ползвало то. Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас. Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край.
Този въпрос е лично за вас.
Никога не запитвайте кой създаде Господа. На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога. Няма по-умен отговор от този. Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество. Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене?
към беседата >>
И най-святият човек все ще причини малко Миризма на хората.
Например всички религиозни хора очакват, след като умрат, да отидат в онзи свят, да живеят там като ангели и да оставят тялото си тук, да става каквото ще с него. Често българите употребяват един циничен израз за този случай, като казват: „Умра ли аз веднъж, после и да ми турят един джигер на крака, да правят с мене, каквото искат.“ Само българинът може да има такъв морал. Кучетата гробари не могат да стават. Човек няма право, като умре, да остави тялото си да се вмирише и да правят хората каквото искат с него, защото ще го глобят. И като умираш, ти трябва да знаеш кога ще умираш и да отидеш някъде далеч в гората, да се скриеш от всякакъв поглед, че никому да не причиниш зло със своята миризма.
И най-святият човек все ще причини малко Миризма на хората.
Той отвън е свят, но отвътре още не е свят.
към беседата >>
Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш.
И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част. Целият мозък е на негово разположение. Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае. Та всеки човек трябва да изучава много добре света. Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама.
Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш.
И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли. Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека. Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека. Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто. Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш.
към беседата >>
Никога не запитвайте кой създаде Господа.
Нас не ни интересува толкова де е слънцето, но ни интересува аурата на слънцето и светлината, която украсява земята. Нас ни интересува повече светлината, отколкото да гледаме самото слънце, защото, ако гледаме слънцето и не използваме светлината му, малко ни е ползвало то. Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас. Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край. Този въпрос е лично за вас.
Никога не запитвайте кой създаде Господа.
На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога. Няма по-умен отговор от този. Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество. Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене? “ Мене ме създаде Господ.
към беседата >>
Той отвън е свят, но отвътре още не е свят.
Често българите употребяват един циничен израз за този случай, като казват: „Умра ли аз веднъж, после и да ми турят един джигер на крака, да правят с мене, каквото искат.“ Само българинът може да има такъв морал. Кучетата гробари не могат да стават. Човек няма право, като умре, да остави тялото си да се вмирише и да правят хората каквото искат с него, защото ще го глобят. И като умираш, ти трябва да знаеш кога ще умираш и да отидеш някъде далеч в гората, да се скриеш от всякакъв поглед, че никому да не причиниш зло със своята миризма. И най-святият човек все ще причини малко Миризма на хората.
Той отвън е свят, но отвътре още не е свят.
към беседата >>
И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли.
Целият мозък е на негово разположение. Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае. Та всеки човек трябва да изучава много добре света. Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама. Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш.
И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли.
Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека. Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека. Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто. Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш. Докато ти познаваш само сърцето си, ти си лош човек.
към беседата >>
На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога.
Нас ни интересува повече светлината, отколкото да гледаме самото слънце, защото, ако гледаме слънцето и не използваме светлината му, малко ни е ползвало то. Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас. Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край. Този въпрос е лично за вас. Никога не запитвайте кой създаде Господа.
На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога.
Няма по-умен отговор от този. Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество. Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене? “ Мене ме създаде Господ. Онзи, който създаде тебе, създаде и Бога.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример, да ви изясня какво разбирам аз под думата „лош човек“.
Сега ще ви приведа един пример, да ви изясня какво разбирам аз под думата „лош човек“.
Аз например не наричам лош човек онзи, който може да убие или да открадне. Ето каква е моята идея за лош, за неизправим човек. Един беден човек минава покрай една река и вижда, че един богат човек там се дави. Той отива да го спаси и го изважда от водата. Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга.
към беседата >>
Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека.
Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае. Та всеки човек трябва да изучава много добре света. Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама. Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш. И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли.
Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека.
Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека. Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто. Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш. Докато ти познаваш само сърцето си, ти си лош човек. Когато почнеш да познаваш душата си, ти си добър човек.
към беседата >>
Няма по-умен отговор от този.
Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас. Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край. Този въпрос е лично за вас. Никога не запитвайте кой създаде Господа. На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога.
Няма по-умен отговор от този.
Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество. Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене? “ Мене ме създаде Господ. Онзи, който създаде тебе, създаде и Бога. Онзи, който създаде видимото в тебе, той създаде и невидимото.
към беседата >>
Аз например не наричам лош човек онзи, който може да убие или да открадне.
Сега ще ви приведа един пример, да ви изясня какво разбирам аз под думата „лош човек“.
Аз например не наричам лош човек онзи, който може да убие или да открадне.
Ето каква е моята идея за лош, за неизправим човек. Един беден човек минава покрай една река и вижда, че един богат човек там се дави. Той отива да го спаси и го изважда от водата. Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга. Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева.
към беседата >>
Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека.
Та всеки човек трябва да изучава много добре света. Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама. Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш. И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли. Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека.
Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека.
Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто. Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш. Докато ти познаваш само сърцето си, ти си лош човек. Когато почнеш да познаваш душата си, ти си добър човек. Или туй е, което съвременните окултисти наричат нисше себе и висше себе.
към беседата >>
Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество.
Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край. Този въпрос е лично за вас. Никога не запитвайте кой създаде Господа. На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога. Няма по-умен отговор от този.
Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество.
Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене? “ Мене ме създаде Господ. Онзи, който създаде тебе, създаде и Бога. Онзи, който създаде видимото в тебе, той създаде и невидимото.
към беседата >>
Ето каква е моята идея за лош, за неизправим човек.
Сега ще ви приведа един пример, да ви изясня какво разбирам аз под думата „лош човек“. Аз например не наричам лош човек онзи, който може да убие или да открадне.
Ето каква е моята идея за лош, за неизправим човек.
Един беден човек минава покрай една река и вижда, че един богат човек там се дави. Той отива да го спаси и го изважда от водата. Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга. Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева. Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга.
към беседата >>
Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто.
Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама. Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш. И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли. Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека. Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека.
Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто.
Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш. Докато ти познаваш само сърцето си, ти си лош човек. Когато почнеш да познаваш душата си, ти си добър човек. Или туй е, което съвременните окултисти наричат нисше себе и висше себе. Нисшето е в сърцето, дето се ражда злото, а висшето е в душата, дето се ражда доброто.
към беседата >>
Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене?
Този въпрос е лично за вас. Никога не запитвайте кой създаде Господа. На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога. Няма по-умен отговор от този. Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество.
Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене?
“ Мене ме създаде Господ. Онзи, който създаде тебе, създаде и Бога. Онзи, който създаде видимото в тебе, той създаде и невидимото.
към беседата >>
Един беден човек минава покрай една река и вижда, че един богат човек там се дави.
Сега ще ви приведа един пример, да ви изясня какво разбирам аз под думата „лош човек“. Аз например не наричам лош човек онзи, който може да убие или да открадне. Ето каква е моята идея за лош, за неизправим човек.
Един беден човек минава покрай една река и вижда, че един богат човек там се дави.
Той отива да го спаси и го изважда от водата. Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга. Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева. Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга. „От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света.
към беседата >>
Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш.
Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш. И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли. Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека. Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека. Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто.
Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш.
Докато ти познаваш само сърцето си, ти си лош човек. Когато почнеш да познаваш душата си, ти си добър човек. Или туй е, което съвременните окултисти наричат нисше себе и висше себе. Нисшето е в сърцето, дето се ражда злото, а висшето е в душата, дето се ражда доброто.
към беседата >>
“ Мене ме създаде Господ.
Никога не запитвайте кой създаде Господа. На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога. Няма по-умен отговор от този. Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество. Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене?
“ Мене ме създаде Господ.
Онзи, който създаде тебе, създаде и Бога. Онзи, който създаде видимото в тебе, той създаде и невидимото.
към беседата >>
Той отива да го спаси и го изважда от водата.
Сега ще ви приведа един пример, да ви изясня какво разбирам аз под думата „лош човек“. Аз например не наричам лош човек онзи, който може да убие или да открадне. Ето каква е моята идея за лош, за неизправим човек. Един беден човек минава покрай една река и вижда, че един богат човек там се дави.
Той отива да го спаси и го изважда от водата.
Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга. Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева. Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга. „От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света. Това нещо се случва много рядко.
към беседата >>
Докато ти познаваш само сърцето си, ти си лош човек.
И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли. Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека. Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека. Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто. Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш.
Докато ти познаваш само сърцето си, ти си лош човек.
Когато почнеш да познаваш душата си, ти си добър човек. Или туй е, което съвременните окултисти наричат нисше себе и висше себе. Нисшето е в сърцето, дето се ражда злото, а висшето е в душата, дето се ражда доброто.
към беседата >>
Онзи, който създаде тебе, създаде и Бога.
На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога. Няма по-умен отговор от този. Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество. Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене? “ Мене ме създаде Господ.
Онзи, който създаде тебе, създаде и Бога.
Онзи, който създаде видимото в тебе, той създаде и невидимото.
към беседата >>
Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга.
Сега ще ви приведа един пример, да ви изясня какво разбирам аз под думата „лош човек“. Аз например не наричам лош човек онзи, който може да убие или да открадне. Ето каква е моята идея за лош, за неизправим човек. Един беден човек минава покрай една река и вижда, че един богат човек там се дави. Той отива да го спаси и го изважда от водата.
Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга.
Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева. Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга. „От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света. Това нещо се случва много рядко. По-лош човек от този не може да съществува.
към беседата >>
Когато почнеш да познаваш душата си, ти си добър човек.
Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека. Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека. Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто. Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш. Докато ти познаваш само сърцето си, ти си лош човек.
Когато почнеш да познаваш душата си, ти си добър човек.
Или туй е, което съвременните окултисти наричат нисше себе и висше себе. Нисшето е в сърцето, дето се ражда злото, а висшето е в душата, дето се ражда доброто.
към беседата >>
Онзи, който създаде видимото в тебе, той създаде и невидимото.
Няма по-умен отговор от този. Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество. Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене? “ Мене ме създаде Господ. Онзи, който създаде тебе, създаде и Бога.
Онзи, който създаде видимото в тебе, той създаде и невидимото.
към беседата >>
Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева.
Аз например не наричам лош човек онзи, който може да убие или да открадне. Ето каква е моята идея за лош, за неизправим човек. Един беден човек минава покрай една река и вижда, че един богат човек там се дави. Той отива да го спаси и го изважда от водата. Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга.
Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева.
Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга. „От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света. Това нещо се случва много рядко. По-лош човек от този не може да съществува. Сегашните лоши хора спадат към друга една категория.
към беседата >>
Или туй е, което съвременните окултисти наричат нисше себе и висше себе.
Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека. Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто. Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш. Докато ти познаваш само сърцето си, ти си лош човек. Когато почнеш да познаваш душата си, ти си добър човек.
Или туй е, което съвременните окултисти наричат нисше себе и висше себе.
Нисшето е в сърцето, дето се ражда злото, а висшето е в душата, дето се ражда доброто.
към беседата >>
И тъй, първо ще знаете, че от сърцето започват лошите работи.
И тъй, първо ще знаете, че от сърцето започват лошите работи.
Трябва да се ликвидира със сърцето трябва да се разведем с него. Иде разводът вече. Сърцето е един незаконен брак, с който човешкият ум се е оплел някога, т.е. не умът, а човешката личност се е оплела. Следователно трябва развод и разводът иде.
към беседата >>
Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга.
Ето каква е моята идея за лош, за неизправим човек. Един беден човек минава покрай една река и вижда, че един богат човек там се дави. Той отива да го спаси и го изважда от водата. Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга. Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева.
Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга.
„От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света. Това нещо се случва много рядко. По-лош човек от този не може да съществува. Сегашните лоши хора спадат към друга една категория. Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя.
към беседата >>
Нисшето е в сърцето, дето се ражда злото, а висшето е в душата, дето се ражда доброто.
Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто. Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш. Докато ти познаваш само сърцето си, ти си лош човек. Когато почнеш да познаваш душата си, ти си добър човек. Или туй е, което съвременните окултисти наричат нисше себе и висше себе.
Нисшето е в сърцето, дето се ражда злото, а висшето е в душата, дето се ражда доброто.
към беседата >>
Трябва да се ликвидира със сърцето трябва да се разведем с него.
И тъй, първо ще знаете, че от сърцето започват лошите работи.
Трябва да се ликвидира със сърцето трябва да се разведем с него.
Иде разводът вече. Сърцето е един незаконен брак, с който човешкият ум се е оплел някога, т.е. не умът, а човешката личност се е оплела. Следователно трябва развод и разводът иде. Затова човек трябва да умре, да се освободи.
към беседата >>
Той никога не изнасилва природните закони.
(втори вариант)
Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят. Нито едните, нито другите са успели в своите желания. – Защо? – Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата.
Той никога не изнасилва природните закони.
Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност.
към втори вариант >>
Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва.
(втори вариант)
Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях. – Ама дали, наистина, има нещо на небето? – Все има нещо. Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него. Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека.
Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва.
Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости. Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него. Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост. Той има силни чувства. Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях.
към втори вариант >>
Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил.
(втори вариант)
Нито едните, нито другите са успели в своите желания. – Защо? – Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата. Той никога не изнасилва природните закони.
Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил.
Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони.
към втори вариант >>
Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости.
(втори вариант)
– Ама дали, наистина, има нещо на небето? – Все има нещо. Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него. Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека. Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва.
Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости.
Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него. Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост. Той има силни чувства. Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях. Човек ги пази от вълка, със същото намерение, да ги коли, да се храни с тях.
към втори вариант >>
Той не е разумен човек.
(втори вариант)
– Защо? – Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата. Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил.
Той не е разумен човек.
Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават.
към втори вариант >>
Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него.
(втори вариант)
– Все има нещо. Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него. Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека. Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва. Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости.
Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него.
Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост. Той има силни чувства. Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях. Човек ги пази от вълка, със същото намерение, да ги коли, да се храни с тях. Като не разбира, защо човек го преследва, вълкът гледа на него като на узурпатор.
към втори вариант >>
Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави.
(втори вариант)
– Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата. Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек.
Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави.
Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя.
към втори вариант >>
Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост.
(втори вариант)
Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него. Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека. Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва. Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости. Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него.
Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост.
Той има силни чувства. Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях. Човек ги пази от вълка, със същото намерение, да ги коли, да се храни с тях. Като не разбира, защо човек го преследва, вълкът гледа на него като на узурпатор.
към втори вариант >>
Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости.
(втори вариант)
В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата. Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави.
Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости.
Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание.
към втори вариант >>
Той има силни чувства.
(втори вариант)
Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека. Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва. Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости. Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него. Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост.
Той има силни чувства.
Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях. Човек ги пази от вълка, със същото намерение, да ги коли, да се храни с тях. Като не разбира, защо човек го преследва, вълкът гледа на него като на узурпатор.
към втори вариант >>
Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност.
(втори вариант)
Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости.
Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност.
Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя погрешката си.
към втори вариант >>
Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях.
(втори вариант)
Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва. Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости. Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него. Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост. Той има силни чувства.
Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях.
Човек ги пази от вълка, със същото намерение, да ги коли, да се храни с тях. Като не разбира, защо човек го преследва, вълкът гледа на него като на узурпатор.
към втори вариант >>
Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони.
(втори вариант)
Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност.
Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони.
На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя погрешката си. Не я ли изправи, природата го глобява.
към втори вариант >>
Човек ги пази от вълка, със същото намерение, да ги коли, да се храни с тях.
(втори вариант)
Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости. Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него. Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост. Той има силни чувства. Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях.
Човек ги пази от вълка, със същото намерение, да ги коли, да се храни с тях.
Като не разбира, защо човек го преследва, вълкът гледа на него като на узурпатор.
към втори вариант >>
На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават.
(втори вариант)
Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони.
На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават.
Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя погрешката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина.
към втори вариант >>
Като не разбира, защо човек го преследва, вълкът гледа на него като на узурпатор.
(втори вариант)
Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него. Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост. Той има силни чувства. Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях. Човек ги пази от вълка, със същото намерение, да ги коли, да се храни с тях.
Като не разбира, защо човек го преследва, вълкът гледа на него като на узурпатор.
към втори вариант >>
Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя.
(втори вариант)
Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават.
Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя.
Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя погрешката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора.
към втори вариант >>
Съвременните хора искат да подобрят живота си, но не знаят как.
(втори вариант)
Съвременните хора искат да подобрят живота си, но не знаят как.
Те внасят нови методи при възпитанието, но животът им пак не се подобрява. – Защо? – Защото новите методи, които прилагат при възпитанието, се отнасят само до външната страна на въпроса. За да се внесе някакво подобрение в личния, в семейния, в обществения живот на хората, в тях трябва да стане коренен преврат: външен и вътрешен. Само новите, само Божествените идеи са в състояние да произведат вътрешен преврат.
към втори вариант >>
Той не се извинява нито с условията, нито с незнание.
(втори вариант)
Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя.
Той не се извинява нито с условията, нито с незнание.
Щом сгреши, веднага изправя погрешката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите.
към втори вариант >>
Те внасят нови методи при възпитанието, но животът им пак не се подобрява.
(втори вариант)
Съвременните хора искат да подобрят живота си, но не знаят как.
Те внасят нови методи при възпитанието, но животът им пак не се подобрява.
– Защо? – Защото новите методи, които прилагат при възпитанието, се отнасят само до външната страна на въпроса. За да се внесе някакво подобрение в личния, в семейния, в обществения живот на хората, в тях трябва да стане коренен преврат: външен и вътрешен. Само новите, само Божествените идеи са в състояние да произведат вътрешен преврат. Не стане ли вътрешно и външно преобразование с човека, той все още ще върви в стария път, със стари разбирания.
към втори вариант >>
Щом сгреши, веднага изправя погрешката си.
(втори вариант)
Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание.
Щом сгреши, веднага изправя погрешката си.
Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон „карма“.
към втори вариант >>
– Защо?
(втори вариант)
Съвременните хора искат да подобрят живота си, но не знаят как. Те внасят нови методи при възпитанието, но животът им пак не се подобрява.
– Защо?
– Защото новите методи, които прилагат при възпитанието, се отнасят само до външната страна на въпроса. За да се внесе някакво подобрение в личния, в семейния, в обществения живот на хората, в тях трябва да стане коренен преврат: външен и вътрешен. Само новите, само Божествените идеи са в състояние да произведат вътрешен преврат. Не стане ли вътрешно и външно преобразование с човека, той все още ще върви в стария път, със стари разбирания. Сегашният живот, сегашното възпитание не са такива, каквито трябва да бъдат, вследствие на което хората се натъкват на големи противоречия.
към втори вариант >>
Не я ли изправи, природата го глобява.
(втори вариант)
Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя погрешката си.
Не я ли изправи, природата го глобява.
Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон „карма“. Други го наричат „съдба“.
към втори вариант >>
– Защото новите методи, които прилагат при възпитанието, се отнасят само до външната страна на въпроса.
(втори вариант)
Съвременните хора искат да подобрят живота си, но не знаят как. Те внасят нови методи при възпитанието, но животът им пак не се подобрява. – Защо?
– Защото новите методи, които прилагат при възпитанието, се отнасят само до външната страна на въпроса.
За да се внесе някакво подобрение в личния, в семейния, в обществения живот на хората, в тях трябва да стане коренен преврат: външен и вътрешен. Само новите, само Божествените идеи са в състояние да произведат вътрешен преврат. Не стане ли вътрешно и външно преобразование с човека, той все още ще върви в стария път, със стари разбирания. Сегашният живот, сегашното възпитание не са такива, каквито трябва да бъдат, вследствие на което хората се натъкват на големи противоречия.
към втори вариант >>
Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина.
(втори вариант)
На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя погрешката си. Не я ли изправи, природата го глобява.
Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина.
Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон „карма“. Други го наричат „съдба“.
към втори вариант >>
За да се внесе някакво подобрение в личния, в семейния, в обществения живот на хората, в тях трябва да стане коренен преврат: външен и вътрешен.
(втори вариант)
Съвременните хора искат да подобрят живота си, но не знаят как. Те внасят нови методи при възпитанието, но животът им пак не се подобрява. – Защо? – Защото новите методи, които прилагат при възпитанието, се отнасят само до външната страна на въпроса.
За да се внесе някакво подобрение в личния, в семейния, в обществения живот на хората, в тях трябва да стане коренен преврат: външен и вътрешен.
Само новите, само Божествените идеи са в състояние да произведат вътрешен преврат. Не стане ли вътрешно и външно преобразование с човека, той все още ще върви в стария път, със стари разбирания. Сегашният живот, сегашното възпитание не са такива, каквито трябва да бъдат, вследствие на което хората се натъкват на големи противоречия.
към втори вариант >>
Този закон се отнася до всички хора.
(втори вариант)
Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя погрешката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина.
Този закон се отнася до всички хора.
Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон „карма“. Други го наричат „съдба“.
към втори вариант >>
Само новите, само Божествените идеи са в състояние да произведат вътрешен преврат.
(втори вариант)
Съвременните хора искат да подобрят живота си, но не знаят как. Те внасят нови методи при възпитанието, но животът им пак не се подобрява. – Защо? – Защото новите методи, които прилагат при възпитанието, се отнасят само до външната страна на въпроса. За да се внесе някакво подобрение в личния, в семейния, в обществения живот на хората, в тях трябва да стане коренен преврат: външен и вътрешен.
Само новите, само Божествените идеи са в състояние да произведат вътрешен преврат.
Не стане ли вътрешно и външно преобразование с човека, той все още ще върви в стария път, със стари разбирания. Сегашният живот, сегашното възпитание не са такива, каквито трябва да бъдат, вследствие на което хората се натъкват на големи противоречия.
към втори вариант >>
Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите.
(втори вариант)
Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя погрешката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора.
Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите.
Индусите наричат този закон „карма“. Други го наричат „съдба“.
към втори вариант >>
Не стане ли вътрешно и външно преобразование с човека, той все още ще върви в стария път, със стари разбирания.
(втори вариант)
Те внасят нови методи при възпитанието, но животът им пак не се подобрява. – Защо? – Защото новите методи, които прилагат при възпитанието, се отнасят само до външната страна на въпроса. За да се внесе някакво подобрение в личния, в семейния, в обществения живот на хората, в тях трябва да стане коренен преврат: външен и вътрешен. Само новите, само Божествените идеи са в състояние да произведат вътрешен преврат.
Не стане ли вътрешно и външно преобразование с човека, той все още ще върви в стария път, със стари разбирания.
Сегашният живот, сегашното възпитание не са такива, каквито трябва да бъдат, вследствие на което хората се натъкват на големи противоречия.
към втори вариант >>
Индусите наричат този закон „карма“.
(втори вариант)
Щом сгреши, веднага изправя погрешката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите.
Индусите наричат този закон „карма“.
Други го наричат „съдба“.
към втори вариант >>
Сегашният живот, сегашното възпитание не са такива, каквито трябва да бъдат, вследствие на което хората се натъкват на големи противоречия.
(втори вариант)
– Защо? – Защото новите методи, които прилагат при възпитанието, се отнасят само до външната страна на въпроса. За да се внесе някакво подобрение в личния, в семейния, в обществения живот на хората, в тях трябва да стане коренен преврат: външен и вътрешен. Само новите, само Божествените идеи са в състояние да произведат вътрешен преврат. Не стане ли вътрешно и външно преобразование с човека, той все още ще върви в стария път, със стари разбирания.
Сегашният живот, сегашното възпитание не са такива, каквито трябва да бъдат, вследствие на което хората се натъкват на големи противоречия.
към втори вариант >>
Други го наричат „съдба“.
(втори вариант)
Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон „карма“.
Други го наричат „съдба“.
към втори вариант >>
Като не разбират смисъла на противоречията, хората се питат, не може ли без тях.
(втори вариант)
Като не разбират смисъла на противоречията, хората се питат, не може ли без тях.
Сегашният живот е невъзможен без противоречия. – Какво трябва да правим с противоречията? – Ще ги приемете и ще се учите от тях. Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син.
към втори вариант >>
Днес всички хора се запитват, съществува ли карма, съществува ли съдба в света.
(втори вариант)
Днес всички хора се запитват, съществува ли карма, съществува ли съдба в света.
Какъв отговор ще си дадат, това не е важно. Важно е, че те се намират пред закон на „причини и последствия“ и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята.
към втори вариант >>
Сегашният живот е невъзможен без противоречия.
(втори вариант)
Като не разбират смисъла на противоречията, хората се питат, не може ли без тях.
Сегашният живот е невъзможен без противоречия.
– Какво трябва да правим с противоречията? – Ще ги приемете и ще се учите от тях. Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря.
към втори вариант >>
Какъв отговор ще си дадат, това не е важно.
(втори вариант)
Днес всички хора се запитват, съществува ли карма, съществува ли съдба в света.
Какъв отговор ще си дадат, това не е важно.
Важно е, че те се намират пред закон на „причини и последствия“ и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината.
към втори вариант >>
– Какво трябва да правим с противоречията?
(втори вариант)
Като не разбират смисъла на противоречията, хората се питат, не може ли без тях. Сегашният живот е невъзможен без противоречия.
– Какво трябва да правим с противоречията?
– Ще ги приемете и ще се учите от тях. Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена.
към втори вариант >>
Важно е, че те се намират пред закон на „причини и последствия“ и го изпитват на собствения си гръб.
(втори вариант)
Днес всички хора се запитват, съществува ли карма, съществува ли съдба в света. Какъв отговор ще си дадат, това не е важно.
Важно е, че те се намират пред закон на „причини и последствия“ и го изпитват на собствения си гръб.
Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло.
към втори вариант >>
– Ще ги приемете и ще се учите от тях.
(втори вариант)
Като не разбират смисъла на противоречията, хората се питат, не може ли без тях. Сегашният живот е невъзможен без противоречия. – Какво трябва да правим с противоречията?
– Ще ги приемете и ще се учите от тях.
Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец.
към втори вариант >>
Съществува една последователност в света.
(втори вариант)
Днес всички хора се запитват, съществува ли карма, съществува ли съдба в света. Какъв отговор ще си дадат, това не е важно. Важно е, че те се намират пред закон на „причини и последствия“ и го изпитват на собствения си гръб.
Съществува една последователност в света.
Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло.
към втори вариант >>
Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала.
(втори вариант)
Като не разбират смисъла на противоречията, хората се питат, не може ли без тях. Сегашният живот е невъзможен без противоречия. – Какво трябва да правим с противоречията? – Ще ги приемете и ще се учите от тях.
Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала.
Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори.
към втори вариант >>
Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване.
(втори вариант)
Днес всички хора се запитват, съществува ли карма, съществува ли съдба в света. Какъв отговор ще си дадат, това не е важно. Важно е, че те се намират пред закон на „причини и последствия“ и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света.
Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване.
Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло.
към втори вариант >>
Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син.
(втори вариант)
Като не разбират смисъла на противоречията, хората се питат, не може ли без тях. Сегашният живот е невъзможен без противоречия. – Какво трябва да правим с противоречията? – Ще ги приемете и ще се учите от тях. Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала.
Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син.
От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз.
към втори вариант >>
Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята.
(втори вариант)
Днес всички хора се запитват, съществува ли карма, съществува ли съдба в света. Какъв отговор ще си дадат, това не е важно. Важно е, че те се намират пред закон на „причини и последствия“ и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване.
Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята.
На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек.
към втори вариант >>
От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря.
(втори вариант)
Сегашният живот е невъзможен без противоречия. – Какво трябва да правим с противоречията? – Ще ги приемете и ще се учите от тях. Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син.
От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря.
Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това?
към втори вариант >>
На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината.
(втори вариант)
Какъв отговор ще си дадат, това не е важно. Важно е, че те се намират пред закон на „причини и последствия“ и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята.
На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината.
Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Той може да спазва закона на последователността.
към втори вариант >>
Тя го харесала и се съгласила да му стане жена.
(втори вариант)
– Какво трябва да правим с противоречията? – Ще ги приемете и ще се учите от тях. Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря.
Тя го харесала и се съгласила да му стане жена.
В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може.
към втори вариант >>
Той трябва да има добре организирано физическо тяло.
(втори вариант)
Важно е, че те се намират пред закон на „причини и последствия“ и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината.
Той трябва да има добре организирано физическо тяло.
Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Той може да спазва закона на последователността. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.
към втори вариант >>
В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец.
(втори вариант)
– Ще ги приемете и ще се учите от тях. Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена.
В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец.
Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим.
към втори вариант >>
Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло.
(втори вариант)
Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло.
Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло.
За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Той може да спазва закона на последователността. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.
към втори вариант >>
Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори.
(втори вариант)
Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец.
Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори.
Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност.
към втори вариант >>
За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло.
(втори вариант)
Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло.
За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло.
Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Той може да спазва закона на последователността. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.
към втори вариант >>
Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз.
(втори вариант)
Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори.
Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз.
– Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност. Между присъстващите тя видяла един лекар.
към втори вариант >>
Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек.
(втори вариант)
Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло.
Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек.
Той може да спазва закона на последователността. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.
към втори вариант >>
– Не може ли без това?
(втори вариант)
От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз.
– Не може ли без това?
– Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност. Между присъстващите тя видяла един лекар. Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ.
към втори вариант >>
Той може да спазва закона на последователността.
(втори вариант)
На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек.
Той може да спазва закона на последователността.
Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.
към втори вариант >>
– Не може.
(втори вариант)
Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това?
– Не може.
Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност. Между присъстващите тя видяла един лекар. Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ. – Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар.
към втори вариант >>
НАГОРЕ