НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1251
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1251
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец
,
УС
, София, 15.12.1935г.,
Ако всички са Иван, не може да направиш различие кой Иван.
Ако слуша един православен и мисли, че е от правата религия; друг е окултист, и той мисли така. Те са все наименования, наименования. Петко, Драган, Стоян – ни най-малко на прави хората добри. Името е само да се различават един от друг. Те са названия.
Ако всички са Иван, не може да направиш различие кой Иван.
А тъй: Иван, Драган, Петко, Тодорчо, Петканчо, Маринка, Петканка.
към беседата >>
Знаете ли какво е светлината?
Знаете ли какво е светлината?
Светлина е това, което дава хубостта на живота – приятното. Да кажем, че си се изгубил някога вечер. Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта? След като Слънцето изгрее, вие вече се съвършено ориентирате. Тогава се махат всички препятствия пред вас.
към беседата >>
Отиваш в Ню Йорк, услужат ти.
И казвам: Бих желал вие да бъдете големи банкери, то като говорите нещо, да може да го направите. Дойде някой до вас, каже: „Отивам в Ню Йорк, може ли да ми услужиш? “ – веднага изваждате книжката, издавате един чек, подпишете се, давате му.
Отиваш в Ню Йорк, услужат ти.
Отива някой в Париж – „Може ли да ми направиш една услуга? “ А сега дигаш си раменете. Казвам: Нямаш никакви отношения. Бих желал вие да сте от тия, големите банки. А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той да имате връзки с тия банки.
към беседата >>
И следната седмица ще очаквате да ви кажа пак нещо ново.
А вие какво ще постигнете днес? Вие очаквате да постигнете нещо, но не знаете какво. Аз съм ви казвал много неща, но някои от тях сте забравили.
И следната седмица ще очаквате да ви кажа пак нещо ново.
Нямам нищо готово. Аз се радвам на това, но от този обяд, който сега ви дадох, какво ще остане за вас? Какво ще се ползувате от него? Като говоря на вас, и аз ям. Като ви говоря, първо аз опитвам яденето и тогава го давам на вас.
към беседата >>
А тъй: Иван, Драган, Петко, Тодорчо, Петканчо, Маринка, Петканка.
Те са все наименования, наименования. Петко, Драган, Стоян – ни най-малко на прави хората добри. Името е само да се различават един от друг. Те са названия. Ако всички са Иван, не може да направиш различие кой Иван.
А тъй: Иван, Драган, Петко, Тодорчо, Петканчо, Маринка, Петканка.
към беседата >>
Светлина е това, което дава хубостта на живота – приятното.
Знаете ли какво е светлината?
Светлина е това, което дава хубостта на живота – приятното.
Да кажем, че си се изгубил някога вечер. Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта? След като Слънцето изгрее, вие вече се съвършено ориентирате. Тогава се махат всички препятствия пред вас.
към беседата >>
Отива някой в Париж – „Може ли да ми направиш една услуга?
И казвам: Бих желал вие да бъдете големи банкери, то като говорите нещо, да може да го направите. Дойде някой до вас, каже: „Отивам в Ню Йорк, може ли да ми услужиш? “ – веднага изваждате книжката, издавате един чек, подпишете се, давате му. Отиваш в Ню Йорк, услужат ти.
Отива някой в Париж – „Може ли да ми направиш една услуга?
“ А сега дигаш си раменете. Казвам: Нямаш никакви отношения. Бих желал вие да сте от тия, големите банки. А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той да имате връзки с тия банки. Като дойде Христос.
към беседата >>
Нямам нищо готово.
А вие какво ще постигнете днес? Вие очаквате да постигнете нещо, но не знаете какво. Аз съм ви казвал много неща, но някои от тях сте забравили. И следната седмица ще очаквате да ви кажа пак нещо ново.
Нямам нищо готово.
Аз се радвам на това, но от този обяд, който сега ви дадох, какво ще остане за вас? Какво ще се ползувате от него? Като говоря на вас, и аз ям. Като ви говоря, първо аз опитвам яденето и тогава го давам на вас.
към беседата >>
Та, на вас ви трябва едно разбиране.
Та, на вас ви трябва едно разбиране.
Ето какво аз разбирам в най-простия смисъл. Трябва ви едно по-хубаво ядене. Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава. Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата. Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа.
към беседата >>
Да кажем, че си се изгубил някога вечер.
Знаете ли какво е светлината? Светлина е това, което дава хубостта на живота – приятното.
Да кажем, че си се изгубил някога вечер.
Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта? След като Слънцето изгрее, вие вече се съвършено ориентирате. Тогава се махат всички препятствия пред вас.
към беседата >>
“ А сега дигаш си раменете.
И казвам: Бих желал вие да бъдете големи банкери, то като говорите нещо, да може да го направите. Дойде някой до вас, каже: „Отивам в Ню Йорк, може ли да ми услужиш? “ – веднага изваждате книжката, издавате един чек, подпишете се, давате му. Отиваш в Ню Йорк, услужат ти. Отива някой в Париж – „Може ли да ми направиш една услуга?
“ А сега дигаш си раменете.
Казвам: Нямаш никакви отношения. Бих желал вие да сте от тия, големите банки. А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той да имате връзки с тия банки. Като дойде Христос. Ама ако дойде Христос и ви направи връзки с Англия и вие английски не знаете, френски не знаете, немски не знаете, италиански не знаете, питам: какво ще правите тогава?
към беседата >>
Аз се радвам на това, но от този обяд, който сега ви дадох, какво ще остане за вас?
А вие какво ще постигнете днес? Вие очаквате да постигнете нещо, но не знаете какво. Аз съм ви казвал много неща, но някои от тях сте забравили. И следната седмица ще очаквате да ви кажа пак нещо ново. Нямам нищо готово.
Аз се радвам на това, но от този обяд, който сега ви дадох, какво ще остане за вас?
Какво ще се ползувате от него? Като говоря на вас, и аз ям. Като ви говоря, първо аз опитвам яденето и тогава го давам на вас.
към беседата >>
Ето какво аз разбирам в най-простия смисъл.
Та, на вас ви трябва едно разбиране.
Ето какво аз разбирам в най-простия смисъл.
Трябва ви едно по-хубаво ядене. Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава. Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата. Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа. Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив.
към беседата >>
Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта?
Знаете ли какво е светлината? Светлина е това, което дава хубостта на живота – приятното. Да кажем, че си се изгубил някога вечер.
Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта?
След като Слънцето изгрее, вие вече се съвършено ориентирате. Тогава се махат всички препятствия пред вас.
към беседата >>
Казвам: Нямаш никакви отношения.
Дойде някой до вас, каже: „Отивам в Ню Йорк, може ли да ми услужиш? “ – веднага изваждате книжката, издавате един чек, подпишете се, давате му. Отиваш в Ню Йорк, услужат ти. Отива някой в Париж – „Може ли да ми направиш една услуга? “ А сега дигаш си раменете.
Казвам: Нямаш никакви отношения.
Бих желал вие да сте от тия, големите банки. А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той да имате връзки с тия банки. Като дойде Христос. Ама ако дойде Христос и ви направи връзки с Англия и вие английски не знаете, френски не знаете, немски не знаете, италиански не знаете, питам: какво ще правите тогава?
към беседата >>
Какво ще се ползувате от него?
Вие очаквате да постигнете нещо, но не знаете какво. Аз съм ви казвал много неща, но някои от тях сте забравили. И следната седмица ще очаквате да ви кажа пак нещо ново. Нямам нищо готово. Аз се радвам на това, но от този обяд, който сега ви дадох, какво ще остане за вас?
Какво ще се ползувате от него?
Като говоря на вас, и аз ям. Като ви говоря, първо аз опитвам яденето и тогава го давам на вас.
към беседата >>
Трябва ви едно по-хубаво ядене.
Та, на вас ви трябва едно разбиране. Ето какво аз разбирам в най-простия смисъл.
Трябва ви едно по-хубаво ядене.
Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава. Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата. Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа. Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив. И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде.
към беседата >>
След като Слънцето изгрее, вие вече се съвършено ориентирате.
Знаете ли какво е светлината? Светлина е това, което дава хубостта на живота – приятното. Да кажем, че си се изгубил някога вечер. Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта?
След като Слънцето изгрее, вие вече се съвършено ориентирате.
Тогава се махат всички препятствия пред вас.
към беседата >>
Бих желал вие да сте от тия, големите банки.
“ – веднага изваждате книжката, издавате един чек, подпишете се, давате му. Отиваш в Ню Йорк, услужат ти. Отива някой в Париж – „Може ли да ми направиш една услуга? “ А сега дигаш си раменете. Казвам: Нямаш никакви отношения.
Бих желал вие да сте от тия, големите банки.
А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той да имате връзки с тия банки. Като дойде Христос. Ама ако дойде Христос и ви направи връзки с Англия и вие английски не знаете, френски не знаете, немски не знаете, италиански не знаете, питам: какво ще правите тогава?
към беседата >>
Като говоря на вас, и аз ям.
Аз съм ви казвал много неща, но някои от тях сте забравили. И следната седмица ще очаквате да ви кажа пак нещо ново. Нямам нищо готово. Аз се радвам на това, но от този обяд, който сега ви дадох, какво ще остане за вас? Какво ще се ползувате от него?
Като говоря на вас, и аз ям.
Като ви говоря, първо аз опитвам яденето и тогава го давам на вас.
към беседата >>
Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава.
Та, на вас ви трябва едно разбиране. Ето какво аз разбирам в най-простия смисъл. Трябва ви едно по-хубаво ядене.
Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава.
Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата. Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа. Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив. И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде. Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма.
към беседата >>
Тогава се махат всички препятствия пред вас.
Знаете ли какво е светлината? Светлина е това, което дава хубостта на живота – приятното. Да кажем, че си се изгубил някога вечер. Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта? След като Слънцето изгрее, вие вече се съвършено ориентирате.
Тогава се махат всички препятствия пред вас.
към беседата >>
А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той да имате връзки с тия банки.
Отиваш в Ню Йорк, услужат ти. Отива някой в Париж – „Може ли да ми направиш една услуга? “ А сега дигаш си раменете. Казвам: Нямаш никакви отношения. Бих желал вие да сте от тия, големите банки.
А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той да имате връзки с тия банки.
Като дойде Христос. Ама ако дойде Христос и ви направи връзки с Англия и вие английски не знаете, френски не знаете, немски не знаете, италиански не знаете, питам: какво ще правите тогава?
към беседата >>
Като ви говоря, първо аз опитвам яденето и тогава го давам на вас.
И следната седмица ще очаквате да ви кажа пак нещо ново. Нямам нищо готово. Аз се радвам на това, но от този обяд, който сега ви дадох, какво ще остане за вас? Какво ще се ползувате от него? Като говоря на вас, и аз ям.
Като ви говоря, първо аз опитвам яденето и тогава го давам на вас.
към беседата >>
Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата.
Та, на вас ви трябва едно разбиране. Ето какво аз разбирам в най-простия смисъл. Трябва ви едно по-хубаво ядене. Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава.
Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата.
Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа. Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив. И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде. Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма. Отде се взе тази мечка?
към беседата >>
Казвам сега: Потребна ви е тази вътрешна светлина, понеже ще минете през един път – животът, през който минавате, е един път.
Казвам сега: Потребна ви е тази вътрешна светлина, понеже ще минете през един път – животът, през който минавате, е един път.
Вие ще го минете, никой не може да ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има да минете. Тези изпитания са една необходимост, те са поставени нарочно. Има един свят, който е изкуствен, заради нас – изкуствен свят. Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят. Там има предмети, наредени от хората.
към беседата >>
Като дойде Христос.
Отива някой в Париж – „Може ли да ми направиш една услуга? “ А сега дигаш си раменете. Казвам: Нямаш никакви отношения. Бих желал вие да сте от тия, големите банки. А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той да имате връзки с тия банки.
Като дойде Христос.
Ама ако дойде Христос и ви направи връзки с Англия и вие английски не знаете, френски не знаете, немски не знаете, италиански не знаете, питам: какво ще правите тогава?
към беседата >>
И казвам: Като говоря, аз се ползувам сам.
И казвам: Като говоря, аз се ползувам сам.
Но вие какво ще се ползувате? Бих желал и вие да се ползувате. Защото моето си е за мене и вашето е за вас. И аз искам вашият дял да си иде на място.
към беседата >>
Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа.
Та, на вас ви трябва едно разбиране. Ето какво аз разбирам в най-простия смисъл. Трябва ви едно по-хубаво ядене. Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава. Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата.
Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа.
Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив. И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде. Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма. Отде се взе тази мечка? Или някоя голяма змия, или някой бивол те гони някъде.
към беседата >>
Вие ще го минете, никой не може да ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има да минете.
Казвам сега: Потребна ви е тази вътрешна светлина, понеже ще минете през един път – животът, през който минавате, е един път.
Вие ще го минете, никой не може да ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има да минете.
Тези изпитания са една необходимост, те са поставени нарочно. Има един свят, който е изкуствен, заради нас – изкуствен свят. Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят. Там има предмети, наредени от хората. Те са наредени от хората.
към беседата >>
Ама ако дойде Христос и ви направи връзки с Англия и вие английски не знаете, френски не знаете, немски не знаете, италиански не знаете, питам: какво ще правите тогава?
“ А сега дигаш си раменете. Казвам: Нямаш никакви отношения. Бих желал вие да сте от тия, големите банки. А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той да имате връзки с тия банки. Като дойде Христос.
Ама ако дойде Христос и ви направи връзки с Англия и вие английски не знаете, френски не знаете, немски не знаете, италиански не знаете, питам: какво ще правите тогава?
към беседата >>
Но вие какво ще се ползувате?
И казвам: Като говоря, аз се ползувам сам.
Но вие какво ще се ползувате?
Бих желал и вие да се ползувате. Защото моето си е за мене и вашето е за вас. И аз искам вашият дял да си иде на място.
към беседата >>
Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив.
Ето какво аз разбирам в най-простия смисъл. Трябва ви едно по-хубаво ядене. Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава. Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата. Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа.
Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив.
И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде. Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма. Отде се взе тази мечка? Или някоя голяма змия, или някой бивол те гони някъде. Събудиш се и ти си обезпокоен.
към беседата >>
Тези изпитания са една необходимост, те са поставени нарочно.
Казвам сега: Потребна ви е тази вътрешна светлина, понеже ще минете през един път – животът, през който минавате, е един път. Вие ще го минете, никой не може да ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има да минете.
Тези изпитания са една необходимост, те са поставени нарочно.
Има един свят, който е изкуствен, заради нас – изкуствен свят. Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят. Там има предмети, наредени от хората. Те са наредени от хората. Има 20–25 предмети.
към беседата >>
Казва Христос: „Тия, които Ми даде.“ Вие трябва да съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре.
Казва Христос: „Тия, които Ми даде.“ Вие трябва да съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре.
Да искате онова, което Бог ви е дал. Казва Христос, вие само ще изпълнявате Волята на Отца. Казва: „Искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене. Да гледат Славата Ми, която си Ми дал преди създание мира.“ Аз съм слушал мнозина да говорят върху това. Тъй и някой път съм се усмихвал.
към беседата >>
Бих желал и вие да се ползувате.
И казвам: Като говоря, аз се ползувам сам. Но вие какво ще се ползувате?
Бих желал и вие да се ползувате.
Защото моето си е за мене и вашето е за вас. И аз искам вашият дял да си иде на място.
към беседата >>
И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде.
Трябва ви едно по-хубаво ядене. Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава. Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата. Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа. Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив.
И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде.
Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма. Отде се взе тази мечка? Или някоя голяма змия, или някой бивол те гони някъде. Събудиш се и ти си обезпокоен. И казваме ние, че сън е това, една илюзия. Не.
към беседата >>
Има един свят, който е изкуствен, заради нас – изкуствен свят.
Казвам сега: Потребна ви е тази вътрешна светлина, понеже ще минете през един път – животът, през който минавате, е един път. Вие ще го минете, никой не може да ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има да минете. Тези изпитания са една необходимост, те са поставени нарочно.
Има един свят, който е изкуствен, заради нас – изкуствен свят.
Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят. Там има предмети, наредени от хората. Те са наредени от хората. Има 20–25 предмети. После, има известни правилници.
към беседата >>
Да искате онова, което Бог ви е дал.
Казва Христос: „Тия, които Ми даде.“ Вие трябва да съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре.
Да искате онова, което Бог ви е дал.
Казва Христос, вие само ще изпълнявате Волята на Отца. Казва: „Искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене. Да гледат Славата Ми, която си Ми дал преди създание мира.“ Аз съм слушал мнозина да говорят върху това. Тъй и някой път съм се усмихвал. Тъй, както говорят, говорят, говори се, говори, и всичко остане тъй както си е.
към беседата >>
Защото моето си е за мене и вашето е за вас.
И казвам: Като говоря, аз се ползувам сам. Но вие какво ще се ползувате? Бих желал и вие да се ползувате.
Защото моето си е за мене и вашето е за вас.
И аз искам вашият дял да си иде на място.
към беседата >>
Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма.
Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава. Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата. Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа. Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив. И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде.
Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма.
Отде се взе тази мечка? Или някоя голяма змия, или някой бивол те гони някъде. Събудиш се и ти си обезпокоен. И казваме ние, че сън е това, една илюзия. Не. Тя думата „ил“ и „люзия“... Някой казва, че някои неща са верни и неверни.
към беседата >>
Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят.
Казвам сега: Потребна ви е тази вътрешна светлина, понеже ще минете през един път – животът, през който минавате, е един път. Вие ще го минете, никой не може да ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има да минете. Тези изпитания са една необходимост, те са поставени нарочно. Има един свят, който е изкуствен, заради нас – изкуствен свят.
Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят.
Там има предмети, наредени от хората. Те са наредени от хората. Има 20–25 предмети. После, има известни правилници. Също така има и чинове наредени.
към беседата >>
Казва Христос, вие само ще изпълнявате Волята на Отца.
Казва Христос: „Тия, които Ми даде.“ Вие трябва да съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре. Да искате онова, което Бог ви е дал.
Казва Христос, вие само ще изпълнявате Волята на Отца.
Казва: „Искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене. Да гледат Славата Ми, която си Ми дал преди създание мира.“ Аз съм слушал мнозина да говорят върху това. Тъй и някой път съм се усмихвал. Тъй, както говорят, говорят, говори се, говори, и всичко остане тъй както си е. Тия, които говорят върху този стих...
към беседата >>
И аз искам вашият дял да си иде на място.
И казвам: Като говоря, аз се ползувам сам. Но вие какво ще се ползувате? Бих желал и вие да се ползувате. Защото моето си е за мене и вашето е за вас.
И аз искам вашият дял да си иде на място.
към беседата >>
Отде се взе тази мечка?
Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата. Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа. Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив. И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде. Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма.
Отде се взе тази мечка?
Или някоя голяма змия, или някой бивол те гони някъде. Събудиш се и ти си обезпокоен. И казваме ние, че сън е това, една илюзия. Не. Тя думата „ил“ и „люзия“... Някой казва, че някои неща са верни и неверни.
към беседата >>
Там има предмети, наредени от хората.
Казвам сега: Потребна ви е тази вътрешна светлина, понеже ще минете през един път – животът, през който минавате, е един път. Вие ще го минете, никой не може да ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има да минете. Тези изпитания са една необходимост, те са поставени нарочно. Има един свят, който е изкуствен, заради нас – изкуствен свят. Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят.
Там има предмети, наредени от хората.
Те са наредени от хората. Има 20–25 предмети. После, има известни правилници. Също така има и чинове наредени. Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода.
към беседата >>
Казва: „Искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене.
Казва Христос: „Тия, които Ми даде.“ Вие трябва да съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре. Да искате онова, което Бог ви е дал. Казва Христос, вие само ще изпълнявате Волята на Отца.
Казва: „Искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене.
Да гледат Славата Ми, която си Ми дал преди създание мира.“ Аз съм слушал мнозина да говорят върху това. Тъй и някой път съм се усмихвал. Тъй, както говорят, говорят, говори се, говори, и всичко остане тъй както си е. Тия, които говорят върху този стих...
към беседата >>
Тази е една идея.
Тази е една идея.
Не трябва да бъдете в този свят. Ще живеете в този свят, без да сте в него. Ще работите в този свят, без да сте в него. Всичко ще правите: и слуги ще бъдете, но без да сте в този свят.
към беседата >>
Или някоя голяма змия, или някой бивол те гони някъде.
Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа. Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив. И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде. Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма. Отде се взе тази мечка?
Или някоя голяма змия, или някой бивол те гони някъде.
Събудиш се и ти си обезпокоен. И казваме ние, че сън е това, една илюзия. Не. Тя думата „ил“ и „люзия“... Някой казва, че някои неща са верни и неверни.
към беседата >>
Те са наредени от хората.
Вие ще го минете, никой не може да ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има да минете. Тези изпитания са една необходимост, те са поставени нарочно. Има един свят, който е изкуствен, заради нас – изкуствен свят. Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят. Там има предмети, наредени от хората.
Те са наредени от хората.
Има 20–25 предмети. После, има известни правилници. Също така има и чинове наредени. Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода. А в училището нещата са еднообразни.
към беседата >>
Да гледат Славата Ми, която си Ми дал преди създание мира.“ Аз съм слушал мнозина да говорят върху това.
Казва Христос: „Тия, които Ми даде.“ Вие трябва да съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре. Да искате онова, което Бог ви е дал. Казва Христос, вие само ще изпълнявате Волята на Отца. Казва: „Искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене.
Да гледат Славата Ми, която си Ми дал преди създание мира.“ Аз съм слушал мнозина да говорят върху това.
Тъй и някой път съм се усмихвал. Тъй, както говорят, говорят, говори се, говори, и всичко остане тъй както си е. Тия, които говорят върху този стих...
към беседата >>
Не трябва да бъдете в този свят.
Тази е една идея.
Не трябва да бъдете в този свят.
Ще живеете в този свят, без да сте в него. Ще работите в този свят, без да сте в него. Всичко ще правите: и слуги ще бъдете, но без да сте в този свят.
към беседата >>
Събудиш се и ти си обезпокоен.
Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив. И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде. Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма. Отде се взе тази мечка? Или някоя голяма змия, или някой бивол те гони някъде.
Събудиш се и ти си обезпокоен.
И казваме ние, че сън е това, една илюзия. Не. Тя думата „ил“ и „люзия“... Някой казва, че някои неща са верни и неверни.
към беседата >>
Има 20–25 предмети.
Тези изпитания са една необходимост, те са поставени нарочно. Има един свят, който е изкуствен, заради нас – изкуствен свят. Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят. Там има предмети, наредени от хората. Те са наредени от хората.
Има 20–25 предмети.
После, има известни правилници. Също така има и чинове наредени. Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода. А в училището нещата са еднообразни. Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска.
към беседата >>
Тъй и някой път съм се усмихвал.
Казва Христос: „Тия, които Ми даде.“ Вие трябва да съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре. Да искате онова, което Бог ви е дал. Казва Христос, вие само ще изпълнявате Волята на Отца. Казва: „Искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене. Да гледат Славата Ми, която си Ми дал преди създание мира.“ Аз съм слушал мнозина да говорят върху това.
Тъй и някой път съм се усмихвал.
Тъй, както говорят, говорят, говори се, говори, и всичко остане тъй както си е. Тия, които говорят върху този стих...
към беседата >>
Ще живеете в този свят, без да сте в него.
Тази е една идея. Не трябва да бъдете в този свят.
Ще живеете в този свят, без да сте в него.
Ще работите в този свят, без да сте в него. Всичко ще правите: и слуги ще бъдете, но без да сте в този свят.
към беседата >>
И казваме ние, че сън е това, една илюзия. Не.
И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде. Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма. Отде се взе тази мечка? Или някоя голяма змия, или някой бивол те гони някъде. Събудиш се и ти си обезпокоен.
И казваме ние, че сън е това, една илюзия. Не.
Тя думата „ил“ и „люзия“... Някой казва, че някои неща са верни и неверни.
към беседата >>
После, има известни правилници.
Има един свят, който е изкуствен, заради нас – изкуствен свят. Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят. Там има предмети, наредени от хората. Те са наредени от хората. Има 20–25 предмети.
После, има известни правилници.
Също така има и чинове наредени. Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода. А в училището нещата са еднообразни. Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска. Всеки знае стола си и може да седне само на своя стол.
към беседата >>
Тъй, както говорят, говорят, говори се, говори, и всичко остане тъй както си е.
Да искате онова, което Бог ви е дал. Казва Христос, вие само ще изпълнявате Волята на Отца. Казва: „Искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене. Да гледат Славата Ми, която си Ми дал преди създание мира.“ Аз съм слушал мнозина да говорят върху това. Тъй и някой път съм се усмихвал.
Тъй, както говорят, говорят, говори се, говори, и всичко остане тъй както си е.
Тия, които говорят върху този стих...
към беседата >>
Ще работите в този свят, без да сте в него.
Тази е една идея. Не трябва да бъдете в този свят. Ще живеете в този свят, без да сте в него.
Ще работите в този свят, без да сте в него.
Всичко ще правите: и слуги ще бъдете, но без да сте в този свят.
към беседата >>
Тя думата „ил“ и „люзия“... Някой казва, че някои неща са верни и неверни.
Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма. Отде се взе тази мечка? Или някоя голяма змия, или някой бивол те гони някъде. Събудиш се и ти си обезпокоен. И казваме ние, че сън е това, една илюзия. Не.
Тя думата „ил“ и „люзия“... Някой казва, че някои неща са верни и неверни.
към беседата >>
Също така има и чинове наредени.
Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят. Там има предмети, наредени от хората. Те са наредени от хората. Има 20–25 предмети. После, има известни правилници.
Също така има и чинове наредени.
Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода. А в училището нещата са еднообразни. Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска. Всеки знае стола си и може да седне само на своя стол. Някога учениците са наредени според ръста – по-дребните отпред, а отзад по-едрите.
към беседата >>
Тия, които говорят върху този стих...
Казва Христос, вие само ще изпълнявате Волята на Отца. Казва: „Искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене. Да гледат Славата Ми, която си Ми дал преди създание мира.“ Аз съм слушал мнозина да говорят върху това. Тъй и някой път съм се усмихвал. Тъй, както говорят, говорят, говори се, говори, и всичко остане тъй както си е.
Тия, които говорят върху този стих...
към беседата >>
Всичко ще правите: и слуги ще бъдете, но без да сте в този свят.
Тази е една идея. Не трябва да бъдете в този свят. Ще живеете в този свят, без да сте в него. Ще работите в този свят, без да сте в него.
Всичко ще правите: и слуги ще бъдете, но без да сте в този свят.
към беседата >>
Трябва да имаме едно вярно понятие кои неща се неверни и кои верни.
Трябва да имаме едно вярно понятие кои неща се неверни и кои верни.
Или, постоянни и непостоянни. Има неща непостоянни, значи, трябва да знаеш докъде е тяхното постоянство. В неверните неща много малко съдържание има. Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете. Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй?
към беседата >>
Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода.
Там има предмети, наредени от хората. Те са наредени от хората. Има 20–25 предмети. После, има известни правилници. Също така има и чинове наредени.
Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода.
А в училището нещата са еднообразни. Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска. Всеки знае стола си и може да седне само на своя стол. Някога учениците са наредени според ръста – по-дребните отпред, а отзад по-едрите. Стаята е така направена, че гласът на професора да достига до всички, да могат добре да слушат онова, което той ще каже.
към беседата >>
Аз съм слушал някои деца, някое дете каже, на мен говори: „Аз мога да дигна този чувал.“ Седя и чакам момента, да го опитам.
Аз съм слушал някои деца, някое дете каже, на мен говори: „Аз мога да дигна този чувал.“ Седя и чакам момента, да го опитам.
Казвам: „Много си силен.“ – „О – казва, – този чувал мога да го дигна! “ – „Е – казвам, – дигал ли си го? “ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много си силен, я го дигни сега. Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал. То е право.
към беседата >>
Или, постоянни и непостоянни.
Трябва да имаме едно вярно понятие кои неща се неверни и кои верни.
Или, постоянни и непостоянни.
Има неща непостоянни, значи, трябва да знаеш докъде е тяхното постоянство. В неверните неща много малко съдържание има. Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете. Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй? Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете?
към беседата >>
А в училището нещата са еднообразни.
Те са наредени от хората. Има 20–25 предмети. После, има известни правилници. Също така има и чинове наредени. Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода.
А в училището нещата са еднообразни.
Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска. Всеки знае стола си и може да седне само на своя стол. Някога учениците са наредени според ръста – по-дребните отпред, а отзад по-едрите. Стаята е така направена, че гласът на професора да достига до всички, да могат добре да слушат онова, което той ще каже.
към беседата >>
Казвам: „Много си силен.“ – „О – казва, – този чувал мога да го дигна!
Аз съм слушал някои деца, някое дете каже, на мен говори: „Аз мога да дигна този чувал.“ Седя и чакам момента, да го опитам.
Казвам: „Много си силен.“ – „О – казва, – този чувал мога да го дигна!
“ – „Е – казвам, – дигал ли си го? “ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много си силен, я го дигни сега. Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал. То е право. А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията.
към беседата >>
Има неща непостоянни, значи, трябва да знаеш докъде е тяхното постоянство.
Трябва да имаме едно вярно понятие кои неща се неверни и кои верни. Или, постоянни и непостоянни.
Има неща непостоянни, значи, трябва да знаеш докъде е тяхното постоянство.
В неверните неща много малко съдържание има. Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете. Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй? Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете? Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек.
към беседата >>
Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска.
Има 20–25 предмети. После, има известни правилници. Също така има и чинове наредени. Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода. А в училището нещата са еднообразни.
Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска.
Всеки знае стола си и може да седне само на своя стол. Някога учениците са наредени според ръста – по-дребните отпред, а отзад по-едрите. Стаята е така направена, че гласът на професора да достига до всички, да могат добре да слушат онова, което той ще каже.
към беседата >>
“ – „Е – казвам, – дигал ли си го?
Аз съм слушал някои деца, някое дете каже, на мен говори: „Аз мога да дигна този чувал.“ Седя и чакам момента, да го опитам. Казвам: „Много си силен.“ – „О – казва, – този чувал мога да го дигна!
“ – „Е – казвам, – дигал ли си го?
“ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много си силен, я го дигни сега. Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал. То е право. А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията. За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига.
към беседата >>
В неверните неща много малко съдържание има.
Трябва да имаме едно вярно понятие кои неща се неверни и кои верни. Или, постоянни и непостоянни. Има неща непостоянни, значи, трябва да знаеш докъде е тяхното постоянство.
В неверните неща много малко съдържание има.
Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете. Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй? Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете? Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек. Училището не е място за придобиване на знание.
към беседата >>
Всеки знае стола си и може да седне само на своя стол.
После, има известни правилници. Също така има и чинове наредени. Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода. А в училището нещата са еднообразни. Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска.
Всеки знае стола си и може да седне само на своя стол.
Някога учениците са наредени според ръста – по-дребните отпред, а отзад по-едрите. Стаята е така направена, че гласът на професора да достига до всички, да могат добре да слушат онова, което той ще каже.
към беседата >>
“ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много си силен, я го дигни сега.
Аз съм слушал някои деца, някое дете каже, на мен говори: „Аз мога да дигна този чувал.“ Седя и чакам момента, да го опитам. Казвам: „Много си силен.“ – „О – казва, – този чувал мога да го дигна! “ – „Е – казвам, – дигал ли си го?
“ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много си силен, я го дигни сега.
Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал. То е право. А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията. За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига. Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига?
към беседата >>
Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете.
Трябва да имаме едно вярно понятие кои неща се неверни и кои верни. Или, постоянни и непостоянни. Има неща непостоянни, значи, трябва да знаеш докъде е тяхното постоянство. В неверните неща много малко съдържание има.
Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете.
Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй? Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете? Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек. Училището не е място за придобиване на знание. Не, то не се придобива, като ходиш.
към беседата >>
Някога учениците са наредени според ръста – по-дребните отпред, а отзад по-едрите.
Също така има и чинове наредени. Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода. А в училището нещата са еднообразни. Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска. Всеки знае стола си и може да седне само на своя стол.
Някога учениците са наредени според ръста – по-дребните отпред, а отзад по-едрите.
Стаята е така направена, че гласът на професора да достига до всички, да могат добре да слушат онова, което той ще каже.
към беседата >>
Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал.
Аз съм слушал някои деца, някое дете каже, на мен говори: „Аз мога да дигна този чувал.“ Седя и чакам момента, да го опитам. Казвам: „Много си силен.“ – „О – казва, – този чувал мога да го дигна! “ – „Е – казвам, – дигал ли си го? “ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много си силен, я го дигни сега.
Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал.
То е право. А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията. За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига. Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига? За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може да го дига.
към беседата >>
Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй?
Трябва да имаме едно вярно понятие кои неща се неверни и кои верни. Или, постоянни и непостоянни. Има неща непостоянни, значи, трябва да знаеш докъде е тяхното постоянство. В неверните неща много малко съдържание има. Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете.
Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй?
Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете? Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек. Училището не е място за придобиване на знание. Не, то не се придобива, като ходиш. То не е само като слушаш – като учиш!
към беседата >>
Стаята е така направена, че гласът на професора да достига до всички, да могат добре да слушат онова, което той ще каже.
Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода. А в училището нещата са еднообразни. Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска. Всеки знае стола си и може да седне само на своя стол. Някога учениците са наредени според ръста – по-дребните отпред, а отзад по-едрите.
Стаята е така направена, че гласът на професора да достига до всички, да могат добре да слушат онова, което той ще каже.
към беседата >>
То е право.
Аз съм слушал някои деца, някое дете каже, на мен говори: „Аз мога да дигна този чувал.“ Седя и чакам момента, да го опитам. Казвам: „Много си силен.“ – „О – казва, – този чувал мога да го дигна! “ – „Е – казвам, – дигал ли си го? “ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много си силен, я го дигни сега. Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал.
То е право.
А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията. За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига. Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига? За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може да го дига. Казвам му: „Хайде, дигни чувала.“ Навежда се то, дига.
към беседата >>
Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете?
Или, постоянни и непостоянни. Има неща непостоянни, значи, трябва да знаеш докъде е тяхното постоянство. В неверните неща много малко съдържание има. Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете. Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй?
Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете?
Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек. Училището не е място за придобиване на знание. Не, то не се придобива, като ходиш. То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен.
към беседата >>
Та казвам: Тези неща в сегашните училища са съвсем изкуствени.
Та казвам: Тези неща в сегашните училища са съвсем изкуствени.
Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици. Пък и знанията, които там се придобиват, не са толкова полезни в живота им. И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете да занесете със себе си? Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи? Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите.
към беседата >>
А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията.
Казвам: „Много си силен.“ – „О – казва, – този чувал мога да го дигна! “ – „Е – казвам, – дигал ли си го? “ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много си силен, я го дигни сега. Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал. То е право.
А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията.
За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига. Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига? За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може да го дига. Казвам му: „Хайде, дигни чувала.“ Навежда се то, дига. „Брей – казва, – тежък е!
към беседата >>
Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек.
Има неща непостоянни, значи, трябва да знаеш докъде е тяхното постоянство. В неверните неща много малко съдържание има. Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете. Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй? Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете?
Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек.
Училището не е място за придобиване на знание. Не, то не се придобива, като ходиш. То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш.
към беседата >>
Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици.
Та казвам: Тези неща в сегашните училища са съвсем изкуствени.
Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици.
Пък и знанията, които там се придобиват, не са толкова полезни в живота им. И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете да занесете със себе си? Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи? Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите. Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта?
към беседата >>
За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига.
“ – „Е – казвам, – дигал ли си го? “ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много си силен, я го дигни сега. Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал. То е право. А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията.
За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига.
Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига? За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може да го дига. Казвам му: „Хайде, дигни чувала.“ Навежда се то, дига. „Брей – казва, – тежък е! “
към беседата >>
Училището не е място за придобиване на знание.
В неверните неща много малко съдържание има. Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете. Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй? Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете? Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек.
Училището не е място за придобиване на знание.
Не, то не се придобива, като ходиш. То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш. Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие?
към беседата >>
Пък и знанията, които там се придобиват, не са толкова полезни в живота им.
Та казвам: Тези неща в сегашните училища са съвсем изкуствени. Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици.
Пък и знанията, които там се придобиват, не са толкова полезни в живота им.
И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете да занесете със себе си? Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи? Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите. Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта?
към беседата >>
Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига?
“ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много си силен, я го дигни сега. Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал. То е право. А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията. За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига.
Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига?
За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може да го дига. Казвам му: „Хайде, дигни чувала.“ Навежда се то, дига. „Брей – казва, – тежък е! “
към беседата >>
Не, то не се придобива, като ходиш.
Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете. Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй? Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете? Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек. Училището не е място за придобиване на знание.
Не, то не се придобива, като ходиш.
То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш. Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие? Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност.
към беседата >>
И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете да занесете със себе си?
Та казвам: Тези неща в сегашните училища са съвсем изкуствени. Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици. Пък и знанията, които там се придобиват, не са толкова полезни в живота им.
И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете да занесете със себе си?
Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи? Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите. Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта?
към беседата >>
За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може да го дига.
Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал. То е право. А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията. За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига. Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига?
За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може да го дига.
Казвам му: „Хайде, дигни чувала.“ Навежда се то, дига. „Брей – казва, – тежък е! “
към беседата >>
То не е само като слушаш – като учиш!
Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй? Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете? Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек. Училището не е място за придобиване на знание. Не, то не се придобива, като ходиш.
То не е само като слушаш – като учиш!
И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш. Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие? Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност. Там няма никаква набожност.
към беседата >>
Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи?
Та казвам: Тези неща в сегашните училища са съвсем изкуствени. Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици. Пък и знанията, които там се придобиват, не са толкова полезни в живота им. И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете да занесете със себе си?
Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи?
Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите. Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта?
към беседата >>
Казвам му: „Хайде, дигни чувала.“ Навежда се то, дига.
То е право. А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията. За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига. Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига? За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може да го дига.
Казвам му: „Хайде, дигни чувала.“ Навежда се то, дига.
„Брей – казва, – тежък е! “
към беседата >>
И църквата не е място да станеш набожен.
Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете? Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек. Училището не е място за придобиване на знание. Не, то не се придобива, като ходиш. То не е само като слушаш – като учиш!
И църквата не е място да станеш набожен.
Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш. Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие? Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност. Там няма никаква набожност. А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него.
към беседата >>
Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите.
Та казвам: Тези неща в сегашните училища са съвсем изкуствени. Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици. Пък и знанията, които там се придобиват, не са толкова полезни в живота им. И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете да занесете със себе си? Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи?
Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите.
Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта?
към беседата >>
„Брей – казва, – тежък е!
А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията. За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига. Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига? За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може да го дига. Казвам му: „Хайде, дигни чувала.“ Навежда се то, дига.
„Брей – казва, – тежък е!
“
към беседата >>
Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш.
Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек. Училището не е място за придобиване на знание. Не, то не се придобива, като ходиш. То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен.
Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш.
Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие? Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност. Там няма никаква набожност. А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни.
към беседата >>
Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта?
Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици. Пък и знанията, които там се придобиват, не са толкова полезни в живота им. И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете да занесете със себе си? Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи? Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите.
Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта?
към беседата >>
“
За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига. Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига? За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може да го дига. Казвам му: „Хайде, дигни чувала.“ Навежда се то, дига. „Брей – казва, – тежък е!
“
към беседата >>
Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие?
Училището не е място за придобиване на знание. Не, то не се придобива, като ходиш. То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш.
Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие?
Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност. Там няма никаква набожност. А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни.
към беседата >>
Питам тогава: Каква е разликата между Истината и Любовта?
Питам тогава: Каква е разликата между Истината и Любовта?
И каква е разликата между едно молитвено и едно мислещо състояние? Ти се молиш и мислиш – каква е разликата? Вие казвате: „Това не е безразлично.“ Че, там е работата.
към беседата >>
Та сега, и вие, в дадения случай, онова, което може да направите... Аз не се съмнявам, че може да направите всичко.
Та сега, и вие, в дадения случай, онова, което може да направите... Аз не се съмнявам, че може да направите всичко.
Аз ви говоря за сегашния живот – има нещо, което вие не може да направите. Искам да дойдете в съзнание, че има нещо, което може да направите и което трябва да направите сега. То е най-важното. Ти може ли да дигнеш чувала? А пък този чувал трябва да се дигне.
към беседата >>
Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност.
Не, то не се придобива, като ходиш. То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш. Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие?
Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност.
Там няма никаква набожност. А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си.
към беседата >>
И каква е разликата между едно молитвено и едно мислещо състояние?
Питам тогава: Каква е разликата между Истината и Любовта?
И каква е разликата между едно молитвено и едно мислещо състояние?
Ти се молиш и мислиш – каква е разликата? Вие казвате: „Това не е безразлично.“ Че, там е работата.
към беседата >>
Аз ви говоря за сегашния живот – има нещо, което вие не може да направите.
Та сега, и вие, в дадения случай, онова, което може да направите... Аз не се съмнявам, че може да направите всичко.
Аз ви говоря за сегашния живот – има нещо, което вие не може да направите.
Искам да дойдете в съзнание, че има нещо, което може да направите и което трябва да направите сега. То е най-важното. Ти може ли да дигнеш чувала? А пък този чувал трябва да се дигне. Какво ще направите сега?
към беседата >>
Там няма никаква набожност.
То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш. Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие? Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност.
Там няма никаква набожност.
А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си. Колкото пт не си здрав, пт не си набожен.
към беседата >>
Ти се молиш и мислиш – каква е разликата?
Питам тогава: Каква е разликата между Истината и Любовта? И каква е разликата между едно молитвено и едно мислещо състояние?
Ти се молиш и мислиш – каква е разликата?
Вие казвате: „Това не е безразлично.“ Че, там е работата.
към беседата >>
Искам да дойдете в съзнание, че има нещо, което може да направите и което трябва да направите сега.
Та сега, и вие, в дадения случай, онова, което може да направите... Аз не се съмнявам, че може да направите всичко. Аз ви говоря за сегашния живот – има нещо, което вие не може да направите.
Искам да дойдете в съзнание, че има нещо, което може да направите и което трябва да направите сега.
То е най-важното. Ти може ли да дигнеш чувала? А пък този чувал трябва да се дигне. Какво ще направите сега?
към беседата >>
А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него.
И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш. Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие? Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност. Там няма никаква набожност.
А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него.
Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си. Колкото пт не си здрав, пт не си набожен. Набожността е здраве.
към беседата >>
Вие казвате: „Това не е безразлично.“ Че, там е работата.
Питам тогава: Каква е разликата между Истината и Любовта? И каква е разликата между едно молитвено и едно мислещо състояние? Ти се молиш и мислиш – каква е разликата?
Вие казвате: „Това не е безразлично.“ Че, там е работата.
към беседата >>
То е най-важното.
Та сега, и вие, в дадения случай, онова, което може да направите... Аз не се съмнявам, че може да направите всичко. Аз ви говоря за сегашния живот – има нещо, което вие не може да направите. Искам да дойдете в съзнание, че има нещо, което може да направите и което трябва да направите сега.
То е най-важното.
Ти може ли да дигнеш чувала? А пък този чувал трябва да се дигне. Какво ще направите сега?
към беседата >>
Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни.
Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш. Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие? Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност. Там няма никаква набожност. А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него.
Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни.
Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си. Колкото пт не си здрав, пт не си набожен. Набожността е здраве. Колкото си по-умен, набожен си.
към беседата >>
На художника аз не искам да видя картината.
На художника аз не искам да видя картината.
Мене не ми са потребни картините на художниците. В този смисъл време се изисква. Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам да ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият да тегли, аз зная вече какъв е художникът. На другия казвам: „Теглете една права линия. После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная.
към беседата >>
Ти може ли да дигнеш чувала?
Та сега, и вие, в дадения случай, онова, което може да направите... Аз не се съмнявам, че може да направите всичко. Аз ви говоря за сегашния живот – има нещо, което вие не може да направите. Искам да дойдете в съзнание, че има нещо, което може да направите и което трябва да направите сега. То е най-важното.
Ти може ли да дигнеш чувала?
А пък този чувал трябва да се дигне. Какво ще направите сега?
към беседата >>
Желая хората да са здрави, отколкото да са болни.
Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие? Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност. Там няма никаква набожност. А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни.
Желая хората да са здрави, отколкото да са болни.
Защото колкото си по-здрав, по-набожен си. Колкото пт не си здрав, пт не си набожен. Набожността е здраве. Колкото си по-умен, набожен си. Колкото си по-глупав, не си набожен.
към беседата >>
Мене не ми са потребни картините на художниците.
На художника аз не искам да видя картината.
Мене не ми са потребни картините на художниците.
В този смисъл време се изисква. Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам да ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият да тегли, аз зная вече какъв е художникът. На другия казвам: „Теглете една права линия. После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная. Не е до многото.
към беседата >>
А пък този чувал трябва да се дигне.
Та сега, и вие, в дадения случай, онова, което може да направите... Аз не се съмнявам, че може да направите всичко. Аз ви говоря за сегашния живот – има нещо, което вие не може да направите. Искам да дойдете в съзнание, че има нещо, което може да направите и което трябва да направите сега. То е най-важното. Ти може ли да дигнеш чувала?
А пък този чувал трябва да се дигне.
Какво ще направите сега?
към беседата >>
Защото колкото си по-здрав, по-набожен си.
Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност. Там няма никаква набожност. А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни.
Защото колкото си по-здрав, по-набожен си.
Колкото пт не си здрав, пт не си набожен. Набожността е здраве. Колкото си по-умен, набожен си. Колкото си по-глупав, не си набожен. Колкото си по-добър, набожен си.
към беседата >>
В този смисъл време се изисква.
На художника аз не искам да видя картината. Мене не ми са потребни картините на художниците.
В този смисъл време се изисква.
Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам да ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият да тегли, аз зная вече какъв е художникът. На другия казвам: „Теглете една права линия. После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная. Не е до многото. Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува.
към беседата >>
Какво ще направите сега?
Аз ви говоря за сегашния живот – има нещо, което вие не може да направите. Искам да дойдете в съзнание, че има нещо, което може да направите и което трябва да направите сега. То е най-важното. Ти може ли да дигнеш чувала? А пък този чувал трябва да се дигне.
Какво ще направите сега?
към беседата >>
Колкото пт не си здрав, пт не си набожен.
Там няма никаква набожност. А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си.
Колкото пт не си здрав, пт не си набожен.
Набожността е здраве. Колкото си по-умен, набожен си. Колкото си по-глупав, не си набожен. Колкото си по-добър, набожен си. Тъй, положителното е набожен.
към беседата >>
Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам да ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият да тегли, аз зная вече какъв е художникът.
На художника аз не искам да видя картината. Мене не ми са потребни картините на художниците. В този смисъл време се изисква.
Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам да ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият да тегли, аз зная вече какъв е художникът.
На другия казвам: „Теглете една права линия. После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная. Не е до многото. Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува. Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник.
към беседата >>
Аз имам само един пример, ще ви дам [пример] едно дете какво е направило.
Аз имам само един пример, ще ви дам [пример] едно дете какво е направило.
Като го опитват един чувал да дига, дига, дига, пънка се, пънка: „Брей – казва, – тежък е! “ Седне, казва: „Аз не мога да го дигна, той е много тежък.“ Сега то мисли. Е, какво трябва да правиш? – рекох. „Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне.
към беседата >>
Набожността е здраве.
А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си. Колкото пт не си здрав, пт не си набожен.
Набожността е здраве.
Колкото си по-умен, набожен си. Колкото си по-глупав, не си набожен. Колкото си по-добър, набожен си. Тъй, положителното е набожен.
към беседата >>
На другия казвам: „Теглете една права линия.
На художника аз не искам да видя картината. Мене не ми са потребни картините на художниците. В този смисъл време се изисква. Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам да ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият да тегли, аз зная вече какъв е художникът.
На другия казвам: „Теглете една права линия.
После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная. Не е до многото. Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува. Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник. После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник.
към беседата >>
Като го опитват един чувал да дига, дига, дига, пънка се, пънка: „Брей – казва, – тежък е!
Аз имам само един пример, ще ви дам [пример] едно дете какво е направило.
Като го опитват един чувал да дига, дига, дига, пънка се, пънка: „Брей – казва, – тежък е!
“ Седне, казва: „Аз не мога да го дигна, той е много тежък.“ Сега то мисли. Е, какво трябва да правиш? – рекох. „Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне. Той го води, взема батето чувала, а то отподире тръгва.
към беседата >>
Колкото си по-умен, набожен си.
Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си. Колкото пт не си здрав, пт не си набожен. Набожността е здраве.
Колкото си по-умен, набожен си.
Колкото си по-глупав, не си набожен. Колкото си по-добър, набожен си. Тъй, положителното е набожен.
към беседата >>
После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная.
На художника аз не искам да видя картината. Мене не ми са потребни картините на художниците. В този смисъл време се изисква. Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам да ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият да тегли, аз зная вече какъв е художникът. На другия казвам: „Теглете една права линия.
После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная.
Не е до многото. Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува. Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник. После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник. Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник.
към беседата >>
“ Седне, казва: „Аз не мога да го дигна, той е много тежък.“ Сега то мисли.
Аз имам само един пример, ще ви дам [пример] едно дете какво е направило. Като го опитват един чувал да дига, дига, дига, пънка се, пънка: „Брей – казва, – тежък е!
“ Седне, казва: „Аз не мога да го дигна, той е много тежък.“ Сега то мисли.
Е, какво трябва да правиш? – рекох. „Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне. Той го води, взема батето чувала, а то отподире тръгва. Умно дете е.
към беседата >>
Колкото си по-глупав, не си набожен.
Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си. Колкото пт не си здрав, пт не си набожен. Набожността е здраве. Колкото си по-умен, набожен си.
Колкото си по-глупав, не си набожен.
Колкото си по-добър, набожен си. Тъй, положителното е набожен.
към беседата >>
Не е до многото.
Мене не ми са потребни картините на художниците. В този смисъл време се изисква. Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам да ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият да тегли, аз зная вече какъв е художникът. На другия казвам: „Теглете една права линия. После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная.
Не е до многото.
Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува. Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник. После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник. Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник. Точно трябва да мери.
към беседата >>
Е, какво трябва да правиш?
Аз имам само един пример, ще ви дам [пример] едно дете какво е направило. Като го опитват един чувал да дига, дига, дига, пънка се, пънка: „Брей – казва, – тежък е! “ Седне, казва: „Аз не мога да го дигна, той е много тежък.“ Сега то мисли.
Е, какво трябва да правиш?
– рекох. „Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне. Той го води, взема батето чувала, а то отподире тръгва. Умно дете е. То не може само да дигне чувала, намира бате си, казва: „Бате, аз съзнавам, че не мога, ти услужи.“ Ти си умният.
към беседата >>
Колкото си по-добър, набожен си.
Защото колкото си по-здрав, по-набожен си. Колкото пт не си здрав, пт не си набожен. Набожността е здраве. Колкото си по-умен, набожен си. Колкото си по-глупав, не си набожен.
Колкото си по-добър, набожен си.
Тъй, положителното е набожен.
към беседата >>
Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува.
В този смисъл време се изисква. Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам да ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият да тегли, аз зная вече какъв е художникът. На другия казвам: „Теглете една права линия. После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная. Не е до многото.
Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува.
Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник. После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник. Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник. Точно трябва да мери. Аз ще му кажа да премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра.
към беседата >>
– рекох.
Аз имам само един пример, ще ви дам [пример] едно дете какво е направило. Като го опитват един чувал да дига, дига, дига, пънка се, пънка: „Брей – казва, – тежък е! “ Седне, казва: „Аз не мога да го дигна, той е много тежък.“ Сега то мисли. Е, какво трябва да правиш?
– рекох.
„Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне. Той го води, взема батето чувала, а то отподире тръгва. Умно дете е. То не може само да дигне чувала, намира бате си, казва: „Бате, аз съзнавам, че не мога, ти услужи.“ Ти си умният. Има известни мъчнотии – туй дете разрешава един въпрос.
към беседата >>
Тъй, положителното е набожен.
Колкото пт не си здрав, пт не си набожен. Набожността е здраве. Колкото си по-умен, набожен си. Колкото си по-глупав, не си набожен. Колкото си по-добър, набожен си.
Тъй, положителното е набожен.
към беседата >>
Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник.
Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам да ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият да тегли, аз зная вече какъв е художникът. На другия казвам: „Теглете една права линия. После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная. Не е до многото. Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува.
Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник.
После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник. Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник. Точно трябва да мери. Аз ще му кажа да премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра. Но той няма право да мери с пергел или с линия, но с око.
към беседата >>
„Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне.
Аз имам само един пример, ще ви дам [пример] едно дете какво е направило. Като го опитват един чувал да дига, дига, дига, пънка се, пънка: „Брей – казва, – тежък е! “ Седне, казва: „Аз не мога да го дигна, той е много тежък.“ Сега то мисли. Е, какво трябва да правиш? – рекох.
„Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне.
Той го води, взема батето чувала, а то отподире тръгва. Умно дете е. То не може само да дигне чувала, намира бате си, казва: „Бате, аз съзнавам, че не мога, ти услужи.“ Ти си умният. Има известни мъчнотии – туй дете разрешава един въпрос.
към беседата >>
Оставете тия глупави работи, то е съвсем глупаво разбиране, външно.
Оставете тия глупави работи, то е съвсем глупаво разбиране, външно.
Нито искам да ви определя, не мислете, че може да ви опиша онзи свят. В езика няма думи, как ще ви опиша? Като взема някого от вас да го рисувам, може да го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за да изпъкнат някои черти, да има релеф, да показва, че има дълбочина. Или може да съм скулптор, да ви извая на камък. Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил?
към беседата >>
После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник.
На другия казвам: „Теглете една права линия. После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная. Не е до многото. Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува. Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник.
После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник.
Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник. Точно трябва да мери. Аз ще му кажа да премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра. Но той няма право да мери с пергел или с линия, но с око. След това аз ще извадя мярката си и ще премеря.
към беседата >>
Той го води, взема батето чувала, а то отподире тръгва.
Като го опитват един чувал да дига, дига, дига, пънка се, пънка: „Брей – казва, – тежък е! “ Седне, казва: „Аз не мога да го дигна, той е много тежък.“ Сега то мисли. Е, какво трябва да правиш? – рекох. „Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне.
Той го води, взема батето чувала, а то отподире тръгва.
Умно дете е. То не може само да дигне чувала, намира бате си, казва: „Бате, аз съзнавам, че не мога, ти услужи.“ Ти си умният. Има известни мъчнотии – туй дете разрешава един въпрос.
към беседата >>
Нито искам да ви определя, не мислете, че може да ви опиша онзи свят.
Оставете тия глупави работи, то е съвсем глупаво разбиране, външно.
Нито искам да ви определя, не мислете, че може да ви опиша онзи свят.
В езика няма думи, как ще ви опиша? Като взема някого от вас да го рисувам, може да го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за да изпъкнат някои черти, да има релеф, да показва, че има дълбочина. Или може да съм скулптор, да ви извая на камък. Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил? Ей, грамадна разлика има!
към беседата >>
Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник.
После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная. Не е до многото. Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува. Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник. После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник.
Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник.
Точно трябва да мери. Аз ще му кажа да премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра. Но той няма право да мери с пергел или с линия, но с око. След това аз ще извадя мярката си и ще премеря. От една обикновена крива линия ще видя доколко неговото око е упражнено.
към беседата >>
Умно дете е.
“ Седне, казва: „Аз не мога да го дигна, той е много тежък.“ Сега то мисли. Е, какво трябва да правиш? – рекох. „Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне. Той го води, взема батето чувала, а то отподире тръгва.
Умно дете е.
То не може само да дигне чувала, намира бате си, казва: „Бате, аз съзнавам, че не мога, ти услужи.“ Ти си умният. Има известни мъчнотии – туй дете разрешава един въпрос.
към беседата >>
В езика няма думи, как ще ви опиша?
Оставете тия глупави работи, то е съвсем глупаво разбиране, външно. Нито искам да ви определя, не мислете, че може да ви опиша онзи свят.
В езика няма думи, как ще ви опиша?
Като взема някого от вас да го рисувам, може да го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за да изпъкнат някои черти, да има релеф, да показва, че има дълбочина. Или може да съм скулптор, да ви извая на камък. Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил? Ей, грамадна разлика има! Казват: отличен скулптор!
към беседата >>
Точно трябва да мери.
Не е до многото. Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува. Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник. После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник. Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник.
Точно трябва да мери.
Аз ще му кажа да премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра. Но той няма право да мери с пергел или с линия, но с око. След това аз ще извадя мярката си и ще премеря. От една обикновена крива линия ще видя доколко неговото око е упражнено.
към беседата >>
То не може само да дигне чувала, намира бате си, казва: „Бате, аз съзнавам, че не мога, ти услужи.“ Ти си умният.
Е, какво трябва да правиш? – рекох. „Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне. Той го води, взема батето чувала, а то отподире тръгва. Умно дете е.
То не може само да дигне чувала, намира бате си, казва: „Бате, аз съзнавам, че не мога, ти услужи.“ Ти си умният.
Има известни мъчнотии – туй дете разрешава един въпрос.
към беседата >>
Като взема някого от вас да го рисувам, може да го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за да изпъкнат някои черти, да има релеф, да показва, че има дълбочина.
Оставете тия глупави работи, то е съвсем глупаво разбиране, външно. Нито искам да ви определя, не мислете, че може да ви опиша онзи свят. В езика няма думи, как ще ви опиша?
Като взема някого от вас да го рисувам, може да го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за да изпъкнат някои черти, да има релеф, да показва, че има дълбочина.
Или може да съм скулптор, да ви извая на камък. Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил? Ей, грамадна разлика има! Казват: отличен скулптор! Какво е турил?
към беседата >>
Аз ще му кажа да премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра.
Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува. Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник. После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник. Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник. Точно трябва да мери.
Аз ще му кажа да премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра.
Но той няма право да мери с пергел или с линия, но с око. След това аз ще извадя мярката си и ще премеря. От една обикновена крива линия ще видя доколко неговото око е упражнено.
към беседата >>
Има известни мъчнотии – туй дете разрешава един въпрос.
– рекох. „Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне. Той го води, взема батето чувала, а то отподире тръгва. Умно дете е. То не може само да дигне чувала, намира бате си, казва: „Бате, аз съзнавам, че не мога, ти услужи.“ Ти си умният.
Има известни мъчнотии – туй дете разрешава един въпрос.
към беседата >>
Или може да съм скулптор, да ви извая на камък.
Оставете тия глупави работи, то е съвсем глупаво разбиране, външно. Нито искам да ви определя, не мислете, че може да ви опиша онзи свят. В езика няма думи, как ще ви опиша? Като взема някого от вас да го рисувам, може да го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за да изпъкнат някои черти, да има релеф, да показва, че има дълбочина.
Или може да съм скулптор, да ви извая на камък.
Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил? Ей, грамадна разлика има! Казват: отличен скулптор! Какво е турил? Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка.
към беседата >>
Но той няма право да мери с пергел или с линия, но с око.
Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник. После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник. Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник. Точно трябва да мери. Аз ще му кажа да премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра.
Но той няма право да мери с пергел или с линия, но с око.
След това аз ще извадя мярката си и ще премеря. От една обикновена крива линия ще видя доколко неговото око е упражнено.
към беседата >>
Намерим се в противоречие, че в дадения случай не можем да направим нещо – трябва да бъдем умни.
Намерим се в противоречие, че в дадения случай не можем да направим нещо – трябва да бъдем умни.
Във всичко ние се опитваме. Някой път се проповядва вяра, запример. Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може да направите. И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате. Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите.
към беседата >>
Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил?
Оставете тия глупави работи, то е съвсем глупаво разбиране, външно. Нито искам да ви определя, не мислете, че може да ви опиша онзи свят. В езика няма думи, как ще ви опиша? Като взема някого от вас да го рисувам, може да го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за да изпъкнат някои черти, да има релеф, да показва, че има дълбочина. Или може да съм скулптор, да ви извая на камък.
Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил?
Ей, грамадна разлика има! Казват: отличен скулптор! Какво е турил? Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка. И камъкът е заприличал малко на вас.
към беседата >>
След това аз ще извадя мярката си и ще премеря.
После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник. Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник. Точно трябва да мери. Аз ще му кажа да премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра. Но той няма право да мери с пергел или с линия, но с око.
След това аз ще извадя мярката си и ще премеря.
От една обикновена крива линия ще видя доколко неговото око е упражнено.
към беседата >>
Във всичко ние се опитваме.
Намерим се в противоречие, че в дадения случай не можем да направим нещо – трябва да бъдем умни.
Във всичко ние се опитваме.
Някой път се проповядва вяра, запример. Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може да направите. И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате. Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите. Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите.
към беседата >>
Ей, грамадна разлика има!
Нито искам да ви определя, не мислете, че може да ви опиша онзи свят. В езика няма думи, как ще ви опиша? Като взема някого от вас да го рисувам, може да го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за да изпъкнат някои черти, да има релеф, да показва, че има дълбочина. Или може да съм скулптор, да ви извая на камък. Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил?
Ей, грамадна разлика има!
Казват: отличен скулптор! Какво е турил? Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка. И камъкът е заприличал малко на вас. Тогава този камък... И вашите мисли, и чувствувания, и разбирания, всичко туй го няма върху камъка.
към беседата >>
От една обикновена крива линия ще видя доколко неговото око е упражнено.
Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник. Точно трябва да мери. Аз ще му кажа да премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра. Но той няма право да мери с пергел или с линия, но с око. След това аз ще извадя мярката си и ще премеря.
От една обикновена крива линия ще видя доколко неговото око е упражнено.
към беседата >>
Някой път се проповядва вяра, запример.
Намерим се в противоречие, че в дадения случай не можем да направим нещо – трябва да бъдем умни. Във всичко ние се опитваме.
Някой път се проповядва вяра, запример.
Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може да направите. И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате. Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите. Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите. До пощата – ще идете.
към беседата >>
Казват: отличен скулптор!
В езика няма думи, как ще ви опиша? Като взема някого от вас да го рисувам, може да го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за да изпъкнат някои черти, да има релеф, да показва, че има дълбочина. Или може да съм скулптор, да ви извая на камък. Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил? Ей, грамадна разлика има!
Казват: отличен скулптор!
Какво е турил? Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка. И камъкът е заприличал малко на вас. Тогава този камък... И вашите мисли, и чувствувания, и разбирания, всичко туй го няма върху камъка. И казват, този камък мязал на вас.
към беседата >>
Ще кажете, че трябва инструмент.
Ще кажете, че трябва инструмент.
Тези инструменти той има в ума са. Те са хубави, външните инструменти, които има в училището, но те са помагала отвън. Обаче, ако нямате вътрешни инструменти, отвътре да мериш, работата ти няма да върви.
към беседата >>
Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може да направите.
Намерим се в противоречие, че в дадения случай не можем да направим нещо – трябва да бъдем умни. Във всичко ние се опитваме. Някой път се проповядва вяра, запример.
Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може да направите.
И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате. Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите. Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите. До пощата – ще идете. Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо?
към беседата >>
Какво е турил?
Като взема някого от вас да го рисувам, може да го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за да изпъкнат някои черти, да има релеф, да показва, че има дълбочина. Или може да съм скулптор, да ви извая на камък. Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил? Ей, грамадна разлика има! Казват: отличен скулптор!
Какво е турил?
Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка. И камъкът е заприличал малко на вас. Тогава този камък... И вашите мисли, и чувствувания, и разбирания, всичко туй го няма върху камъка. И казват, този камък мязал на вас. И по някой път казват, че някой човек мязал на другиго.
към беседата >>
Тези инструменти той има в ума са.
Ще кажете, че трябва инструмент.
Тези инструменти той има в ума са.
Те са хубави, външните инструменти, които има в училището, но те са помагала отвън. Обаче, ако нямате вътрешни инструменти, отвътре да мериш, работата ти няма да върви.
към беседата >>
И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате.
Намерим се в противоречие, че в дадения случай не можем да направим нещо – трябва да бъдем умни. Във всичко ние се опитваме. Някой път се проповядва вяра, запример. Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може да направите.
И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате.
Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите. Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите. До пощата – ще идете. Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо? Аз разбирам положението.
към беседата >>
Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка.
Или може да съм скулптор, да ви извая на камък. Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил? Ей, грамадна разлика има! Казват: отличен скулптор! Какво е турил?
Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка.
И камъкът е заприличал малко на вас. Тогава този камък... И вашите мисли, и чувствувания, и разбирания, всичко туй го няма върху камъка. И казват, този камък мязал на вас. И по някой път казват, че някой човек мязал на другиго.
към беседата >>
Те са хубави, външните инструменти, които има в училището, но те са помагала отвън.
Ще кажете, че трябва инструмент. Тези инструменти той има в ума са.
Те са хубави, външните инструменти, които има в училището, но те са помагала отвън.
Обаче, ако нямате вътрешни инструменти, отвътре да мериш, работата ти няма да върви.
към беседата >>
Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите.
Намерим се в противоречие, че в дадения случай не можем да направим нещо – трябва да бъдем умни. Във всичко ние се опитваме. Някой път се проповядва вяра, запример. Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може да направите. И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате.
Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите.
Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите. До пощата – ще идете. Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо? Аз разбирам положението. Аз влизам в положението ви.
към беседата >>
И камъкът е заприличал малко на вас.
Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил? Ей, грамадна разлика има! Казват: отличен скулптор! Какво е турил? Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка.
И камъкът е заприличал малко на вас.
Тогава този камък... И вашите мисли, и чувствувания, и разбирания, всичко туй го няма върху камъка. И казват, този камък мязал на вас. И по някой път казват, че някой човек мязал на другиго.
към беседата >>
Обаче, ако нямате вътрешни инструменти, отвътре да мериш, работата ти няма да върви.
Ще кажете, че трябва инструмент. Тези инструменти той има в ума са. Те са хубави, външните инструменти, които има в училището, но те са помагала отвън.
Обаче, ако нямате вътрешни инструменти, отвътре да мериш, работата ти няма да върви.
към беседата >>
Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите.
Във всичко ние се опитваме. Някой път се проповядва вяра, запример. Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може да направите. И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате. Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите.
Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите.
До пощата – ще идете. Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо? Аз разбирам положението. Аз влизам в положението ви. Много добре влизам, зная цялата философия.
към беседата >>
Тогава този камък... И вашите мисли, и чувствувания, и разбирания, всичко туй го няма върху камъка.
Ей, грамадна разлика има! Казват: отличен скулптор! Какво е турил? Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка. И камъкът е заприличал малко на вас.
Тогава този камък... И вашите мисли, и чувствувания, и разбирания, всичко туй го няма върху камъка.
И казват, този камък мязал на вас. И по някой път казват, че някой човек мязал на другиго.
към беседата >>
Та, трябва едно вътрешно разбиране на духовния живот, което постоянно да внася нещо ново у нас.
Та, трябва едно вътрешно разбиране на духовния живот, което постоянно да внася нещо ново у нас.
И ако новото не дойде, каквото и да ви се каже, вие ще бъдете от тези, които казват: „Тази работа няма да стане.“ Колцина от вас има, които се занимават с фотография? Има сега старо фотографиране и нов начин на фотография. Има известни ленти, с които се фотографира. Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе. Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи.
към беседата >>
До пощата – ще идете.
Някой път се проповядва вяра, запример. Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може да направите. И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате. Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите. Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите.
До пощата – ще идете.
Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо? Аз разбирам положението. Аз влизам в положението ви. Много добре влизам, зная цялата философия. То е изпит.
към беседата >>
И казват, този камък мязал на вас.
Казват: отличен скулптор! Какво е турил? Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка. И камъкът е заприличал малко на вас. Тогава този камък... И вашите мисли, и чувствувания, и разбирания, всичко туй го няма върху камъка.
И казват, този камък мязал на вас.
И по някой път казват, че някой човек мязал на другиго.
към беседата >>
И ако новото не дойде, каквото и да ви се каже, вие ще бъдете от тези, които казват: „Тази работа няма да стане.“ Колцина от вас има, които се занимават с фотография?
Та, трябва едно вътрешно разбиране на духовния живот, което постоянно да внася нещо ново у нас.
И ако новото не дойде, каквото и да ви се каже, вие ще бъдете от тези, които казват: „Тази работа няма да стане.“ Колцина от вас има, които се занимават с фотография?
Има сега старо фотографиране и нов начин на фотография. Има известни ленти, с които се фотографира. Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе. Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи. Изкуство се изисква, за да схващаш нещата.
към беседата >>
Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо?
Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може да направите. И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате. Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите. Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите. До пощата – ще идете.
Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо?
Аз разбирам положението. Аз влизам в положението ви. Много добре влизам, зная цялата философия. То е изпит. Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец?
към беседата >>
И по някой път казват, че някой човек мязал на другиго.
Какво е турил? Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка. И камъкът е заприличал малко на вас. Тогава този камък... И вашите мисли, и чувствувания, и разбирания, всичко туй го няма върху камъка. И казват, този камък мязал на вас.
И по някой път казват, че някой човек мязал на другиго.
към беседата >>
Има сега старо фотографиране и нов начин на фотография.
Та, трябва едно вътрешно разбиране на духовния живот, което постоянно да внася нещо ново у нас. И ако новото не дойде, каквото и да ви се каже, вие ще бъдете от тези, които казват: „Тази работа няма да стане.“ Колцина от вас има, които се занимават с фотография?
Има сега старо фотографиране и нов начин на фотография.
Има известни ленти, с които се фотографира. Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе. Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи. Изкуство се изисква, за да схващаш нещата. После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш.
към беседата >>
Аз разбирам положението.
И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате. Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите. Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите. До пощата – ще идете. Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо?
Аз разбирам положението.
Аз влизам в положението ви. Много добре влизам, зная цялата философия. То е изпит. Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец? Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи.
към беседата >>
Много пъти вие може да замязате на другиго или на друг, тъй както един скулптор може да направи един камък да замяза на вас.
Много пъти вие може да замязате на другиго или на друг, тъй както един скулптор може да направи един камък да замяза на вас.
Така може и вие да направите един да мяза на друг. Казвате: те си приличат и двамата. Това никога не може да бъде. Можеш да замязаш някога, но да бъдеш като него, то е невъзможно. И се радвайте, че е така.
към беседата >>
Има известни ленти, с които се фотографира.
Та, трябва едно вътрешно разбиране на духовния живот, което постоянно да внася нещо ново у нас. И ако новото не дойде, каквото и да ви се каже, вие ще бъдете от тези, които казват: „Тази работа няма да стане.“ Колцина от вас има, които се занимават с фотография? Има сега старо фотографиране и нов начин на фотография.
Има известни ленти, с които се фотографира.
Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе. Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи. Изкуство се изисква, за да схващаш нещата. После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш. И в живота вие снимате, фотографирате нещата.
към беседата >>
Аз влизам в положението ви.
Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите. Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите. До пощата – ще идете. Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо? Аз разбирам положението.
Аз влизам в положението ви.
Много добре влизам, зная цялата философия. То е изпит. Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец? Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи. Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса.
към беседата >>
Така може и вие да направите един да мяза на друг.
Много пъти вие може да замязате на другиго или на друг, тъй както един скулптор може да направи един камък да замяза на вас.
Така може и вие да направите един да мяза на друг.
Казвате: те си приличат и двамата. Това никога не може да бъде. Можеш да замязаш някога, но да бъдеш като него, то е невъзможно. И се радвайте, че е така.
към беседата >>
Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе.
Та, трябва едно вътрешно разбиране на духовния живот, което постоянно да внася нещо ново у нас. И ако новото не дойде, каквото и да ви се каже, вие ще бъдете от тези, които казват: „Тази работа няма да стане.“ Колцина от вас има, които се занимават с фотография? Има сега старо фотографиране и нов начин на фотография. Има известни ленти, с които се фотографира.
Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе.
Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи. Изкуство се изисква, за да схващаш нещата. После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш. И в живота вие снимате, фотографирате нещата. Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва.
към беседата >>
Много добре влизам, зная цялата философия.
Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите. До пощата – ще идете. Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо? Аз разбирам положението. Аз влизам в положението ви.
Много добре влизам, зная цялата философия.
То е изпит. Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец? Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи. Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса. Второто положение: вие не може да пазите равновесие.
към беседата >>
Казвате: те си приличат и двамата.
Много пъти вие може да замязате на другиго или на друг, тъй както един скулптор може да направи един камък да замяза на вас. Така може и вие да направите един да мяза на друг.
Казвате: те си приличат и двамата.
Това никога не може да бъде. Можеш да замязаш някога, но да бъдеш като него, то е невъзможно. И се радвайте, че е така.
към беседата >>
Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи.
Та, трябва едно вътрешно разбиране на духовния живот, което постоянно да внася нещо ново у нас. И ако новото не дойде, каквото и да ви се каже, вие ще бъдете от тези, които казват: „Тази работа няма да стане.“ Колцина от вас има, които се занимават с фотография? Има сега старо фотографиране и нов начин на фотография. Има известни ленти, с които се фотографира. Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе.
Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи.
Изкуство се изисква, за да схващаш нещата. После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш. И в живота вие снимате, фотографирате нещата. Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва. Един фотограф може ли всичко да фотографира?
към беседата >>
То е изпит.
До пощата – ще идете. Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо? Аз разбирам положението. Аз влизам в положението ви. Много добре влизам, зная цялата философия.
То е изпит.
Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец? Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи. Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса. Второто положение: вие не може да пазите равновесие. Как ще минеш през тънкия конец?
към беседата >>
Това никога не може да бъде.
Много пъти вие може да замязате на другиго или на друг, тъй както един скулптор може да направи един камък да замяза на вас. Така може и вие да направите един да мяза на друг. Казвате: те си приличат и двамата.
Това никога не може да бъде.
Можеш да замязаш някога, но да бъдеш като него, то е невъзможно. И се радвайте, че е така.
към беседата >>
Изкуство се изисква, за да схващаш нещата.
И ако новото не дойде, каквото и да ви се каже, вие ще бъдете от тези, които казват: „Тази работа няма да стане.“ Колцина от вас има, които се занимават с фотография? Има сега старо фотографиране и нов начин на фотография. Има известни ленти, с които се фотографира. Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе. Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи.
Изкуство се изисква, за да схващаш нещата.
После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш. И в живота вие снимате, фотографирате нещата. Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва. Един фотограф може ли всичко да фотографира? В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм.
към беседата >>
Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец?
Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо? Аз разбирам положението. Аз влизам в положението ви. Много добре влизам, зная цялата философия. То е изпит.
Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец?
Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи. Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса. Второто положение: вие не може да пазите равновесие. Как ще минеш през тънкия конец? Какво присъствие на духа трябва!
към беседата >>
Можеш да замязаш някога, но да бъдеш като него, то е невъзможно.
Много пъти вие може да замязате на другиго или на друг, тъй както един скулптор може да направи един камък да замяза на вас. Така може и вие да направите един да мяза на друг. Казвате: те си приличат и двамата. Това никога не може да бъде.
Можеш да замязаш някога, но да бъдеш като него, то е невъзможно.
И се радвайте, че е така.
към беседата >>
После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш.
Има сега старо фотографиране и нов начин на фотография. Има известни ленти, с които се фотографира. Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе. Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи. Изкуство се изисква, за да схващаш нещата.
После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш.
И в живота вие снимате, фотографирате нещата. Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва. Един фотограф може ли всичко да фотографира? В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм. Това е изкуство, да може човек така да съедини образите, че да има една връзка между тях.
към беседата >>
Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи.
Аз разбирам положението. Аз влизам в положението ви. Много добре влизам, зная цялата философия. То е изпит. Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец?
Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи.
Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса. Второто положение: вие не може да пазите равновесие. Как ще минеш през тънкия конец? Какво присъствие на духа трябва! Но то е казано да минеш.
към беседата >>
И се радвайте, че е така.
Много пъти вие може да замязате на другиго или на друг, тъй както един скулптор може да направи един камък да замяза на вас. Така може и вие да направите един да мяза на друг. Казвате: те си приличат и двамата. Това никога не може да бъде. Можеш да замязаш някога, но да бъдеш като него, то е невъзможно.
И се радвайте, че е така.
към беседата >>
И в живота вие снимате, фотографирате нещата.
Има известни ленти, с които се фотографира. Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе. Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи. Изкуство се изисква, за да схващаш нещата. После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш.
И в живота вие снимате, фотографирате нещата.
Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва. Един фотограф може ли всичко да фотографира? В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм. Това е изкуство, да може човек така да съедини образите, че да има една връзка между тях. Често и ние сме недоволни от нашите мисли.
към беседата >>
Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса.
Аз влизам в положението ви. Много добре влизам, зная цялата философия. То е изпит. Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец? Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи.
Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса.
Второто положение: вие не може да пазите равновесие. Как ще минеш през тънкия конец? Какво присъствие на духа трябва! Но то е казано да минеш. Как ще минеш през този конец?
към беседата >>
Вас хората ви са приятни дотолкова, доколкото у тях вие може да се оглеждате.
Вас хората ви са приятни дотолкова, доколкото у тях вие може да се оглеждате.
Хората, които ние ги обичаме, са хора, които мязат на нас. Мязат, но в едно отношение – за да ни отражават, [да ни] предадат [нещо]. Онези хора, които мязат на нас, ако ни предават нещо, ние ги обичаме, а ако вземат нещо от нас, ние не ги обичаме. Тогава, има два вида хора: едни, които мязат и постоянно дават – тях обичаме; а които мязат и постоянно вземат от нас, тях не обичаме.
към беседата >>
Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва.
Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе. Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи. Изкуство се изисква, за да схващаш нещата. После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш. И в живота вие снимате, фотографирате нещата.
Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва.
Един фотограф може ли всичко да фотографира? В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм. Това е изкуство, да може човек така да съедини образите, че да има една връзка между тях. Често и ние сме недоволни от нашите мисли. Минаваш някъде, всичко те интересува.
към беседата >>
Второто положение: вие не може да пазите равновесие.
Много добре влизам, зная цялата философия. То е изпит. Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец? Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи. Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса.
Второто положение: вие не може да пазите равновесие.
Как ще минеш през тънкия конец? Какво присъствие на духа трябва! Но то е казано да минеш. Как ще минеш през този конец?
към беседата >>
Хората, които ние ги обичаме, са хора, които мязат на нас.
Вас хората ви са приятни дотолкова, доколкото у тях вие може да се оглеждате.
Хората, които ние ги обичаме, са хора, които мязат на нас.
Мязат, но в едно отношение – за да ни отражават, [да ни] предадат [нещо]. Онези хора, които мязат на нас, ако ни предават нещо, ние ги обичаме, а ако вземат нещо от нас, ние не ги обичаме. Тогава, има два вида хора: едни, които мязат и постоянно дават – тях обичаме; а които мязат и постоянно вземат от нас, тях не обичаме.
към беседата >>
Един фотограф може ли всичко да фотографира?
Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи. Изкуство се изисква, за да схващаш нещата. После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш. И в живота вие снимате, фотографирате нещата. Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва.
Един фотограф може ли всичко да фотографира?
В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм. Това е изкуство, да може човек така да съедини образите, че да има една връзка между тях. Често и ние сме недоволни от нашите мисли. Минаваш някъде, всичко те интересува. Минаваш покрай една къща, двама се карат.
към беседата >>
Как ще минеш през тънкия конец?
То е изпит. Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец? Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи. Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса. Второто положение: вие не може да пазите равновесие.
Как ще минеш през тънкия конец?
Какво присъствие на духа трябва! Но то е казано да минеш. Как ще минеш през този конец?
към беседата >>
Мязат, но в едно отношение – за да ни отражават, [да ни] предадат [нещо].
Вас хората ви са приятни дотолкова, доколкото у тях вие може да се оглеждате. Хората, които ние ги обичаме, са хора, които мязат на нас.
Мязат, но в едно отношение – за да ни отражават, [да ни] предадат [нещо].
Онези хора, които мязат на нас, ако ни предават нещо, ние ги обичаме, а ако вземат нещо от нас, ние не ги обичаме. Тогава, има два вида хора: едни, които мязат и постоянно дават – тях обичаме; а които мязат и постоянно вземат от нас, тях не обичаме.
към беседата >>
В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм.
Изкуство се изисква, за да схващаш нещата. После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш. И в живота вие снимате, фотографирате нещата. Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва. Един фотограф може ли всичко да фотографира?
В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм.
Това е изкуство, да може човек така да съедини образите, че да има една връзка между тях. Често и ние сме недоволни от нашите мисли. Минаваш някъде, всичко те интересува. Минаваш покрай една къща, двама се карат. Ти се интересуваш защо се карат.
към беседата >>
Какво присъствие на духа трябва!
Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец? Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи. Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса. Второто положение: вие не може да пазите равновесие. Как ще минеш през тънкия конец?
Какво присъствие на духа трябва!
Но то е казано да минеш. Как ще минеш през този конец?
към беседата >>
Онези хора, които мязат на нас, ако ни предават нещо, ние ги обичаме, а ако вземат нещо от нас, ние не ги обичаме.
Вас хората ви са приятни дотолкова, доколкото у тях вие може да се оглеждате. Хората, които ние ги обичаме, са хора, които мязат на нас. Мязат, но в едно отношение – за да ни отражават, [да ни] предадат [нещо].
Онези хора, които мязат на нас, ако ни предават нещо, ние ги обичаме, а ако вземат нещо от нас, ние не ги обичаме.
Тогава, има два вида хора: едни, които мязат и постоянно дават – тях обичаме; а които мязат и постоянно вземат от нас, тях не обичаме.
към беседата >>
Това е изкуство, да може човек така да съедини образите, че да има една връзка между тях.
После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш. И в живота вие снимате, фотографирате нещата. Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва. Един фотограф може ли всичко да фотографира? В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм.
Това е изкуство, да може човек така да съедини образите, че да има една връзка между тях.
Често и ние сме недоволни от нашите мисли. Минаваш някъде, всичко те интересува. Минаваш покрай една къща, двама се карат. Ти се интересуваш защо се карат. Минаваш през друга къща, пак двама се карат.
към беседата >>
Но то е казано да минеш.
Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи. Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса. Второто положение: вие не може да пазите равновесие. Как ще минеш през тънкия конец? Какво присъствие на духа трябва!
Но то е казано да минеш.
Как ще минеш през този конец?
към беседата >>
Тогава, има два вида хора: едни, които мязат и постоянно дават – тях обичаме; а които мязат и постоянно вземат от нас, тях не обичаме.
Вас хората ви са приятни дотолкова, доколкото у тях вие може да се оглеждате. Хората, които ние ги обичаме, са хора, които мязат на нас. Мязат, но в едно отношение – за да ни отражават, [да ни] предадат [нещо]. Онези хора, които мязат на нас, ако ни предават нещо, ние ги обичаме, а ако вземат нещо от нас, ние не ги обичаме.
Тогава, има два вида хора: едни, които мязат и постоянно дават – тях обичаме; а които мязат и постоянно вземат от нас, тях не обичаме.
към беседата >>
Често и ние сме недоволни от нашите мисли.
И в живота вие снимате, фотографирате нещата. Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва. Един фотограф може ли всичко да фотографира? В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм. Това е изкуство, да може човек така да съедини образите, че да има една връзка между тях.
Често и ние сме недоволни от нашите мисли.
Минаваш някъде, всичко те интересува. Минаваш покрай една къща, двама се карат. Ти се интересуваш защо се карат. Минаваш през друга къща, пак двама се карат. Интересуваш се да знаеш защо се карат.
към беседата >>
Как ще минеш през този конец?
Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса. Второто положение: вие не може да пазите равновесие. Как ще минеш през тънкия конец? Какво присъствие на духа трябва! Но то е казано да минеш.
Как ще минеш през този конец?
към беседата >>
Вие всички сега обичате Бога и мислите за Него и търсите Го. Защо?
Вие всички сега обичате Бога и мислите за Него и търсите Го. Защо?
Животът от Него излиза. И казвам: Правата вяра е онази, която установява една връзка. Защото Бог изисква, ние трябва да се приближим при Бога, понеже Той ни направи по Образ и Подобие. Тъй, по човешки ви говоря. Бог иска да види доколко ние сме станали като Него, доколко мязаме на Него.
към беседата >>
Минаваш някъде, всичко те интересува.
Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва. Един фотограф може ли всичко да фотографира? В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм. Това е изкуство, да може човек така да съедини образите, че да има една връзка между тях. Често и ние сме недоволни от нашите мисли.
Минаваш някъде, всичко те интересува.
Минаваш покрай една къща, двама се карат. Ти се интересуваш защо се карат. Минаваш през друга къща, пак двама се карат. Интересуваш се да знаеш защо се карат. Причината е една и съща.
към беседата >>
И този въпрос е задаван от всички древни религии.
И този въпрос е задаван от всички древни религии.
Как ще минете от този свят в другия свят? Ще минете по един конец, както на тези, копринените върви. Мостът, през който душата ще мине от този свят, през този мост ще мине. Та, праведната душа ще мине, няма да падне. А грешната, като се опита да мине, и хоп, падне вътре.
към беседата >>
Животът от Него излиза.
Вие всички сега обичате Бога и мислите за Него и търсите Го. Защо?
Животът от Него излиза.
И казвам: Правата вяра е онази, която установява една връзка. Защото Бог изисква, ние трябва да се приближим при Бога, понеже Той ни направи по Образ и Подобие. Тъй, по човешки ви говоря. Бог иска да види доколко ние сме станали като Него, доколко мязаме на Него. Да мязаш на един човек значи да вършиш работите тъй, както той ги върши.
към беседата >>
Минаваш покрай една къща, двама се карат.
Един фотограф може ли всичко да фотографира? В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм. Това е изкуство, да може човек така да съедини образите, че да има една връзка между тях. Често и ние сме недоволни от нашите мисли. Минаваш някъде, всичко те интересува.
Минаваш покрай една къща, двама се карат.
Ти се интересуваш защо се карат. Минаваш през друга къща, пак двама се карат. Интересуваш се да знаеш защо се карат. Причината е една и съща. В първата къща мъж и жена се карат, че мъжът купил хубаво месо, но жената не могла добре да го сготви, препържила лука.
към беседата >>
Как ще минете от този свят в другия свят?
И този въпрос е задаван от всички древни религии.
Как ще минете от този свят в другия свят?
Ще минете по един конец, както на тези, копринените върви. Мостът, през който душата ще мине от този свят, през този мост ще мине. Та, праведната душа ще мине, няма да падне. А грешната, като се опита да мине, и хоп, падне вътре. И ще иде в ада.
към беседата >>
Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си.
(втори вариант)
Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите. Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си. Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума. Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник. Това не е прощаване.
Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си.
Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва. – Защо? – Защото пак ще повтори същата погрешка. Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние.
към втори вариант >>
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта, на отношенията между тях.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта, на отношенията между тях.
Днес, като се срещат, хората се ръкуват. Това е нов начин на поздравление, ново отношение. По-рано са доближавали носовете си, езиците си. Такъв е бил поздравът им. Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо.
към втори вариант >>
Прощава се само на онзи, който се разкайва.
(втори вариант)
Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си. Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума. Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си.
Прощава се само на онзи, който се разкайва.
Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва. – Защо? – Защото пак ще повтори същата погрешка. Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние. Изкуство е човек да прощава.
към втори вариант >>
Днес, като се срещат, хората се ръкуват.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта, на отношенията между тях.
Днес, като се срещат, хората се ръкуват.
Това е нов начин на поздравление, ново отношение. По-рано са доближавали носовете си, езиците си. Такъв е бил поздравът им. Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо. То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам?
към втори вариант >>
Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва.
(втори вариант)
Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума. Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва.
Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва.
– Защо? – Защото пак ще повтори същата погрешка. Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние. Изкуство е човек да прощава. Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш.
към втори вариант >>
Това е нов начин на поздравление, ново отношение.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта, на отношенията между тях. Днес, като се срещат, хората се ръкуват.
Това е нов начин на поздравление, ново отношение.
По-рано са доближавали носовете си, езиците си. Такъв е бил поздравът им. Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо. То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам? Можеш ли да ми дадеш пари на заем?
към втори вариант >>
– Защо?
(втори вариант)
Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва.
– Защо?
– Защото пак ще повтори същата погрешка. Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние. Изкуство е човек да прощава. Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши.
към втори вариант >>
По-рано са доближавали носовете си, езиците си.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта, на отношенията между тях. Днес, като се срещат, хората се ръкуват. Това е нов начин на поздравление, ново отношение.
По-рано са доближавали носовете си, езиците си.
Такъв е бил поздравът им. Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо. То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам? Можеш ли да ми дадеш пари на заем? “ – Мога.
към втори вариант >>
– Защото пак ще повтори същата погрешка.
(втори вариант)
Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва. – Защо?
– Защото пак ще повтори същата погрешка.
Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние. Изкуство е човек да прощава. Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши. Обаче какво ще правиш със себе си?
към втори вариант >>
Такъв е бил поздравът им.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта, на отношенията между тях. Днес, като се срещат, хората се ръкуват. Това е нов начин на поздравление, ново отношение. По-рано са доближавали носовете си, езиците си.
Такъв е бил поздравът им.
Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо. То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам? Можеш ли да ми дадеш пари на заем? “ – Мога. И двамата се хващат за ръце.
към втори вариант >>
Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние.
(втори вариант)
Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва. – Защо? – Защото пак ще повтори същата погрешка.
Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние.
Изкуство е човек да прощава. Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши. Обаче какво ще правиш със себе си? Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш.
към втори вариант >>
Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта, на отношенията между тях. Днес, като се срещат, хората се ръкуват. Това е нов начин на поздравление, ново отношение. По-рано са доближавали носовете си, езиците си. Такъв е бил поздравът им.
Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо.
То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам? Можеш ли да ми дадеш пари на заем? “ – Мога. И двамата се хващат за ръце. Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне.
към втори вариант >>
Изкуство е човек да прощава.
(втори вариант)
Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва. – Защо? – Защото пак ще повтори същата погрешка. Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние.
Изкуство е човек да прощава.
Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши. Обаче какво ще правиш със себе си? Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш. Ако се биеш, ще те боли.
към втори вариант >>
То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам?
(втори вариант)
Днес, като се срещат, хората се ръкуват. Това е нов начин на поздравление, ново отношение. По-рано са доближавали носовете си, езиците си. Такъв е бил поздравът им. Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо.
То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам?
Можеш ли да ми дадеш пари на заем? “ – Мога. И двамата се хващат за ръце. Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне. Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора.
към втори вариант >>
Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш.
(втори вариант)
Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва. – Защо? – Защото пак ще повтори същата погрешка. Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние. Изкуство е човек да прощава.
Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш.
Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши. Обаче какво ще правиш със себе си? Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш. Ако се биеш, ще те боли. Казал си обидна дума на някого.
към втори вариант >>
Можеш ли да ми дадеш пари на заем?
(втори вариант)
Това е нов начин на поздравление, ново отношение. По-рано са доближавали носовете си, езиците си. Такъв е бил поздравът им. Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо. То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам?
Можеш ли да ми дадеш пари на заем?
“ – Мога. И двамата се хващат за ръце. Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне. Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора. Двамата пак се хващат за ръце.
към втори вариант >>
Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши.
(втори вариант)
– Защо? – Защото пак ще повтори същата погрешка. Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние. Изкуство е човек да прощава. Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш.
Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши.
Обаче какво ще правиш със себе си? Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш. Ако се биеш, ще те боли. Казал си обидна дума на някого. какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш?
към втори вариант >>
“ – Мога.
(втори вариант)
По-рано са доближавали носовете си, езиците си. Такъв е бил поздравът им. Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо. То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам? Можеш ли да ми дадеш пари на заем?
“ – Мога.
И двамата се хващат за ръце. Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне. Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора. Двамата пак се хващат за ръце. Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“.
към втори вариант >>
Обаче какво ще правиш със себе си?
(втори вариант)
– Защото пак ще повтори същата погрешка. Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние. Изкуство е човек да прощава. Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши.
Обаче какво ще правиш със себе си?
Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш. Ако се биеш, ще те боли. Казал си обидна дума на някого. какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш.
към втори вариант >>
И двамата се хващат за ръце.
(втори вариант)
Такъв е бил поздравът им. Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо. То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам? Можеш ли да ми дадеш пари на заем? “ – Мога.
И двамата се хващат за ръце.
Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне. Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора. Двамата пак се хващат за ръце. Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“. Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят.
към втори вариант >>
Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш.
(втори вариант)
Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние. Изкуство е човек да прощава. Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши. Обаче какво ще правиш със себе си?
Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш.
Ако се биеш, ще те боли. Казал си обидна дума на някого. какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши.
към втори вариант >>
Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне.
(втори вариант)
Ръкуването, с което днес се поздравяват, е материалистическо. То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам? Можеш ли да ми дадеш пари на заем? “ – Мога. И двамата се хващат за ръце.
Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне.
Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора. Двамата пак се хващат за ръце. Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“. Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят. В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората.
към втори вариант >>
Ако се биеш, ще те боли.
(втори вариант)
Изкуство е човек да прощава. Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши. Обаче какво ще правиш със себе си? Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш.
Ако се биеш, ще те боли.
Казал си обидна дума на някого. какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши. Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата.
към втори вариант >>
Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора.
(втори вариант)
То подразбира: „Можеш ли да ми дадеш това, което искам? Можеш ли да ми дадеш пари на заем? “ – Мога. И двамата се хващат за ръце. Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне.
Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора.
Двамата пак се хващат за ръце. Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“. Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят. В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората. Той ще изхожда от закона на Любовта.
към втори вариант >>
Казал си обидна дума на някого.
(втори вариант)
Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно, отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши. Обаче какво ще правиш със себе си? Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш. Ако се биеш, ще те боли.
Казал си обидна дума на някого.
какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши. Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“.
към втори вариант >>
Двамата пак се хващат за ръце.
(втори вариант)
Можеш ли да ми дадеш пари на заем? “ – Мога. И двамата се хващат за ръце. Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне. Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора.
Двамата пак се хващат за ръце.
Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“. Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят. В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората. Той ще изхожда от закона на Любовта. Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно.
към втори вариант >>
какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш?
(втори вариант)
Ако някой, вън от тебе, греши, ще го наругаеш, ще го набиеш и въпросът ще се свърши. Обаче какво ще правиш със себе си? Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш. Ако се биеш, ще те боли. Казал си обидна дума на някого.
какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш?
Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши. Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“. Сега, това е въпрос, който не ви интересува.
към втори вариант >>
Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“.
(втори вариант)
“ – Мога. И двамата се хващат за ръце. Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне. Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора. Двамата пак се хващат за ръце.
Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“.
Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят. В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората. Той ще изхожда от закона на Любовта. Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща.
към втори вариант >>
Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш.
(втори вариант)
Обаче какво ще правиш със себе си? Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш. Ако се биеш, ще те боли. Казал си обидна дума на някого. какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш?
Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш.
Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши. Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“. Сега, това е въпрос, който не ви интересува. Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ.
към втори вариант >>
Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят.
(втори вариант)
И двамата се хващат за ръце. Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне. Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора. Двамата пак се хващат за ръце. Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“.
Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят.
В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората. Той ще изхожда от закона на Любовта. Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща. Вземането и даването да стават с Любов.
към втори вариант >>
Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши.
(втори вариант)
Сам да се ругаеш, не можеш; да се биеш, също не можеш. Ако се биеш, ще те боли. Казал си обидна дума на някого. какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш.
Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши.
Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“. Сега, това е въпрос, който не ви интересува. Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ. Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си.
към втори вариант >>
В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората.
(втори вариант)
Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне. Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора. Двамата пак се хващат за ръце. Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“. Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят.
В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората.
Той ще изхожда от закона на Любовта. Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща. Вземането и даването да стават с Любов. Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него.
към втори вариант >>
Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата.
(втори вариант)
Ако се биеш, ще те боли. Казал си обидна дума на някого. какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши.
Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата.
Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“. Сега, това е въпрос, който не ви интересува. Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ. Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си. Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това.
към втори вариант >>
Той ще изхожда от закона на Любовта.
(втори вариант)
Като изтече срокът, длъжникът взима парите и отива при кредитора. Двамата пак се хващат за ръце. Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“. Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят. В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората.
Той ще изхожда от закона на Любовта.
Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща. Вземането и даването да стават с Любов. Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника.
към втори вариант >>
Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“.
(втори вариант)
Казал си обидна дума на някого. какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши. Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата.
Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“.
Сега, това е въпрос, който не ви интересува. Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ. Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си. Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това. Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново.
към втори вариант >>
Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно.
(втори вариант)
Двамата пак се хващат за ръце. Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“. Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят. В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората. Той ще изхожда от закона на Любовта.
Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно.
И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща. Вземането и даването да стават с Любов. Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога.
към втори вариант >>
Сега, това е въпрос, който не ви интересува.
(втори вариант)
какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши. Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“.
Сега, това е въпрос, който не ви интересува.
Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ. Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си. Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това. Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново. Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл.
към втори вариант >>
И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща.
(втори вариант)
Длъжникът казва: „Ето, връщам назад парите“. Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят. В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората. Той ще изхожда от закона на Любовта. Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно.
И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща.
Вземането и даването да стават с Любов. Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога с вяра и любов.
към втори вариант >>
Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ.
(втори вариант)
Да се биеш, не можеш; да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши. Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“. Сега, това е въпрос, който не ви интересува.
Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ.
Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си. Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това. Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново. Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл. Остане ли в старото, тя е безпредметна.
към втори вариант >>
Вземането и даването да стават с Любов.
(втори вариант)
Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят. В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората. Той ще изхожда от закона на Любовта. Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща.
Вземането и даването да стават с Любов.
Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога с вяра и любов. Само така ще минете по тънкия копринен конец.
към втори вариант >>
Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си.
(втори вариант)
Тогава започваш да се разговаряш с онзи в тебе, който греши. Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“. Сега, това е въпрос, който не ви интересува. Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ.
Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си.
Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това. Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново. Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл. Остане ли в старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията в живота.
към втори вариант >>
Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него.
(втори вариант)
В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората. Той ще изхожда от закона на Любовта. Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща. Вземането и даването да стават с Любов.
Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него.
Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога с вяра и любов. Само така ще минете по тънкия копринен конец. Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека.
към втори вариант >>
Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това.
(втори вариант)
Казваш му: „Моля ти се, бъди внимателен, не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“. Сега, това е въпрос, който не ви интересува. Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ. Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си.
Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това.
Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново. Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл. Остане ли в старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията в живота. И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил.
към втори вариант >>
Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника.
(втори вариант)
Той ще изхожда от закона на Любовта. Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща. Вземането и даването да стават с Любов. Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него.
Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника.
Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога с вяра и любов. Само така ще минете по тънкия копринен конец. Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека. Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец.
към втори вариант >>
Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново.
(втори вариант)
Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“. Сега, това е въпрос, който не ви интересува. Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ. Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си. Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това.
Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново.
Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл. Остане ли в старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията в живота. И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил. Той жертвал ценното за безценното.
към втори вариант >>
Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога.
(втори вариант)
Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща. Вземането и даването да стават с Любов. Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника.
Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога.
Ще служите на Бога с вяра и любов. Само така ще минете по тънкия копринен конец. Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека. Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец. Какво ще правите тогава?
към втори вариант >>
Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл.
(втори вариант)
Сега, това е въпрос, който не ви интересува. Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ. Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си. Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това. Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново.
Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл.
Остане ли в старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията в живота. И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил. Той жертвал ценното за безценното. Време е вече да излезете от старите си разбирания.
към втори вариант >>
Ще служите на Бога с вяра и любов.
(втори вариант)
И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща. Вземането и даването да стават с Любов. Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога.
Ще служите на Бога с вяра и любов.
Само така ще минете по тънкия копринен конец. Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека. Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец. Какво ще правите тогава? Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят.
към втори вариант >>
Остане ли в старото, тя е безпредметна.
(втори вариант)
Дъщерята не се интересува от това как се оженил баща ѝ. Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си. Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това. Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново. Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл.
Остане ли в старото, тя е безпредметна.
Старото създава драмата и трагедията в живота. И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил. Той жертвал ценното за безценното. Време е вече да излезете от старите си разбирания. Това не става изведнъж, но постепенно.
към втори вариант >>
Само така ще минете по тънкия копринен конец.
(втори вариант)
Вземането и даването да стават с Любов. Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога с вяра и любов.
Само така ще минете по тънкия копринен конец.
Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека. Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец. Какво ще правите тогава? Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят. Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си.
към втори вариант >>
Старото създава драмата и трагедията в живота.
(втори вариант)
Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си. Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това. Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново. Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл. Остане ли в старото, тя е безпредметна.
Старото създава драмата и трагедията в живота.
И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил. Той жертвал ценното за безценното. Време е вече да излезете от старите си разбирания. Това не става изведнъж, но постепенно. Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън.
към втори вариант >>
Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека.
(втори вариант)
Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога с вяра и любов. Само така ще минете по тънкия копринен конец.
Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека.
Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец. Какво ще правите тогава? Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят. Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си. Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите.
към втори вариант >>
И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил.
(втори вариант)
Започне ли да ѝ говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очите и ушите си, иска да знае кога ще се ожени и как ще стане това. Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново. Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл. Остане ли в старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията в живота.
И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил.
Той жертвал ценното за безценното. Време е вече да излезете от старите си разбирания. Това не става изведнъж, но постепенно. Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън. Старото ще послужи за тор на новото.
към втори вариант >>
Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец.
(втори вариант)
Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога с вяра и любов. Само така ще минете по тънкия копринен конец. Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека.
Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец.
Какво ще правите тогава? Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят. Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си. Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите. Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре.
към втори вариант >>
Той жертвал ценното за безценното.
(втори вариант)
Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново. Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл. Остане ли в старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията в живота. И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил.
Той жертвал ценното за безценното.
Време е вече да излезете от старите си разбирания. Това не става изведнъж, но постепенно. Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън. Старото ще послужи за тор на новото. И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина.
към втори вариант >>
Какво ще правите тогава?
(втори вариант)
Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога с вяра и любов. Само така ще минете по тънкия копринен конец. Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека. Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец.
Какво ще правите тогава?
Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят. Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си. Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите. Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре. И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Време е вече да излезете от старите си разбирания.
(втори вариант)
Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл. Остане ли в старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията в живота. И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил. Той жертвал ценното за безценното.
Време е вече да излезете от старите си разбирания.
Това не става изведнъж, но постепенно. Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън. Старото ще послужи за тор на новото. И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него.
към втори вариант >>
Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят.
(втори вариант)
Ще служите на Бога с вяра и любов. Само така ще минете по тънкия копринен конец. Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека. Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец. Какво ще правите тогава?
Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят.
Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си. Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите. Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре. И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили.
към втори вариант >>
Това не става изведнъж, но постепенно.
(втори вариант)
Остане ли в старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията в живота. И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил. Той жертвал ценното за безценното. Време е вече да излезете от старите си разбирания.
Това не става изведнъж, но постепенно.
Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън. Старото ще послужи за тор на новото. И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него. Старото знание е изживяло времето си.
към втори вариант >>
Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си.
(втори вариант)
Само така ще минете по тънкия копринен конец. Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека. Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец. Какво ще правите тогава? Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят.
Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си.
Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите. Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре. И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите.
към втори вариант >>
Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън.
(втори вариант)
Старото създава драмата и трагедията в живота. И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил. Той жертвал ценното за безценното. Време е вече да излезете от старите си разбирания. Това не става изведнъж, но постепенно.
Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън.
Старото ще послужи за тор на новото. И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него. Старото знание е изживяло времето си. Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско.
към втори вариант >>
Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите.
(втори вариант)
Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека. Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец. Какво ще правите тогава? Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят. Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си.
Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите.
Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре. И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите. Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне.
към втори вариант >>
Старото ще послужи за тор на новото.
(втори вариант)
И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил. Той жертвал ценното за безценното. Време е вече да излезете от старите си разбирания. Това не става изведнъж, но постепенно. Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън.
Старото ще послужи за тор на новото.
И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него. Старото знание е изживяло времето си. Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човека, не е истинско.
към втори вариант >>
Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато трябва да минете по тънкия конец. Какво ще правите тогава? Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят. Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си. Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите.
Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре.
И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите. Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва.
към втори вариант >>
И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина.
(втори вариант)
Той жертвал ценното за безценното. Време е вече да излезете от старите си разбирания. Това не става изведнъж, но постепенно. Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън. Старото ще послужи за тор на новото.
И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина.
Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него. Старото знание е изживяло времето си. Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човека, не е истинско. Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински.
към втори вариант >>
И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата.
(втори вариант)
Какво ще правите тогава? Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят. Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си. Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите. Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре.
И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата.
Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите. Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва. Това е съмнение.
към втори вариант >>
Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него.
(втори вариант)
Време е вече да излезете от старите си разбирания. Това не става изведнъж, но постепенно. Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън. Старото ще послужи за тор на новото. И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина.
Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него.
Старото знание е изживяло времето си. Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човека, не е истинско. Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска.
към втори вариант >>
Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили.
(втори вариант)
Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят. Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си. Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите. Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре. И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата.
Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили.
Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите. Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва. Това е съмнение. Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси.
към втори вариант >>
Старото знание е изживяло времето си.
(втори вариант)
Това не става изведнъж, но постепенно. Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън. Старото ще послужи за тор на новото. И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него.
Старото знание е изживяло времето си.
Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човека, не е истинско. Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска. Светлината пък разкрива красотата и простора в живота.
към втори вариант >>
Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите.
(втори вариант)
Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате да дойде някой отвън, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вярата и любовта си. Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите. Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре. И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили.
Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите.
Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва. Това е съмнение. Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси. Не питай защо трябва да го занесеш там.
към втори вариант >>
Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско.
(втори вариант)
Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън. Старото ще послужи за тор на новото. И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него. Старото знание е изживяло времето си.
Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско.
Знание, което не подмладява човека, не е истинско. Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска. Светлината пък разкрива красотата и простора в живота. Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка.
към втори вариант >>
Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне.
(втори вариант)
Това, което можете да направите на земята, на онзи свят не можете да го направите. Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре. И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите.
Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне.
Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва. Това е съмнение. Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси. Не питай защо трябва да го занесеш там. Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание.
към втори вариант >>
Знание, което не подмладява човека, не е истинско.
(втори вариант)
Старото ще послужи за тор на новото. И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него. Старото знание е изживяло времето си. Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско.
Знание, което не подмладява човека, не е истинско.
Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска. Светлината пък разкрива красотата и простора в живота. Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка. Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота.
към втори вариант >>
Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва.
(втори вариант)
Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни, да прилагате Любовта, за да свършите работата си добре. И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите. Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне.
Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва.
Това е съмнение. Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси. Не питай защо трябва да го занесеш там. Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание. Той е разумен, добър баща, знае какво прави.
към втори вариант >>
Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински.
(втори вариант)
И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него. Старото знание е изживяло времето си. Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човека, не е истинско.
Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински.
Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска. Светлината пък разкрива красотата и простора в живота. Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка. Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота. Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания.
към втори вариант >>
Това е съмнение.
(втори вариант)
И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана, да придобиете ново разбиране на нещата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите. Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва.
Това е съмнение.
Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси. Не питай защо трябва да го занесеш там. Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание. Той е разумен, добър баща, знае какво прави. – „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него.
към втори вариант >>
Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска.
(втори вариант)
Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него. Старото знание е изживяло времето си. Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човека, не е истинско. Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински.
Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска.
Светлината пък разкрива красотата и простора в живота. Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка. Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота. Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания. Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина.
към втори вариант >>
Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси.
(втори вариант)
Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите. Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва. Това е съмнение.
Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси.
Не питай защо трябва да го занесеш там. Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание. Той е разумен, добър баща, знае какво прави. – „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него. Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая.
към втори вариант >>
Светлината пък разкрива красотата и простора в живота.
(втори вариант)
Старото знание е изживяло времето си. Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човека, не е истинско. Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска.
Светлината пък разкрива красотата и простора в живота.
Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка. Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота. Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания. Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина. Никой не може да живее без светлина и топлина.
към втори вариант >>
Не питай защо трябва да го занесеш там.
(втори вариант)
Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите. Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва. Това е съмнение. Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси.
Не питай защо трябва да го занесеш там.
Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание. Той е разумен, добър баща, знае какво прави. – „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него. Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая. Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание.
към втори вариант >>
Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка.
(втори вариант)
Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човека, не е истинско. Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска. Светлината пък разкрива красотата и простора в живота.
Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка.
Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота. Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания. Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина. Никой не може да живее без светлина и топлина. Това не значи, че няма да страдате.
към втори вариант >>
Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание.
(втори вариант)
Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва. Това е съмнение. Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси. Не питай защо трябва да го занесеш там.
Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание.
Той е разумен, добър баща, знае какво прави. – „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него. Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая. Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание. Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва.
към втори вариант >>
Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота.
(втори вариант)
Знание, което не подмладява човека, не е истинско. Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска. Светлината пък разкрива красотата и простора в живота. Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка.
Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота.
Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания. Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина. Никой не може да живее без светлина и топлина. Това не значи, че няма да страдате. Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни.
към втори вариант >>
Той е разумен, добър баща, знае какво прави.
(втори вариант)
Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва. Това е съмнение. Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси. Не питай защо трябва да го занесеш там. Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание.
Той е разумен, добър баща, знае какво прави.
– „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него. Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая. Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание. Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва. Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си.
към втори вариант >>
Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания.
(втори вариант)
Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска. Светлината пък разкрива красотата и простора в живота. Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка. Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота.
Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания.
Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина. Никой не може да живее без светлина и топлина. Това не значи, че няма да страдате. Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни. Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи.
към втори вариант >>
– „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него.
(втори вариант)
Това е съмнение. Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси. Не питай защо трябва да го занесеш там. Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание. Той е разумен, добър баща, знае какво прави.
– „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него.
Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая. Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание. Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва. Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си. Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог.
към втори вариант >>
Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина.
(втори вариант)
Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска. Светлината пък разкрива красотата и простора в живота. Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка. Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота. Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания.
Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина.
Никой не може да живее без светлина и топлина. Това не значи, че няма да страдате. Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни. Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи. Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява.
към втори вариант >>
Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая.
(втори вариант)
Каже ли баща ти да занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси. Не питай защо трябва да го занесеш там. Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание. Той е разумен, добър баща, знае какво прави. – „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него.
Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая.
Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание. Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва. Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си. Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог. Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога.
към втори вариант >>
Никой не може да живее без светлина и топлина.
(втори вариант)
Светлината пък разкрива красотата и простора в живота. Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка. Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота. Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания. Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина.
Никой не може да живее без светлина и топлина.
Това не значи, че няма да страдате. Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни. Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи. Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява. Така се развива мисълта на човека.
към втори вариант >>
Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание.
(втори вариант)
Не питай защо трябва да го занесеш там. Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание. Той е разумен, добър баща, знае какво прави. – „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него. Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая.
Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание.
Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва. Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си. Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог. Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога. Защо понякога Бог не помага на хората?
към втори вариант >>
Това не значи, че няма да страдате.
(втори вариант)
Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка. Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота. Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания. Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина. Никой не може да живее без светлина и топлина.
Това не значи, че няма да страдате.
Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни. Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи. Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява. Така се развива мисълта на човека. В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии.
към втори вариант >>
Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва.
(втори вариант)
Каквото каже баща ти, изпълни го без колебание. Той е разумен, добър баща, знае какво прави. – „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него. Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая. Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание.
Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва.
Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си. Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог. Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога. Защо понякога Бог не помага на хората? Представете си, че някой е в затвор.
към втори вариант >>
Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни.
(втори вариант)
Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота. Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания. Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина. Никой не може да живее без светлина и топлина. Това не значи, че няма да страдате.
Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни.
Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи. Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява. Така се развива мисълта на човека. В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии. Те влизат в програмата на училището.
към втори вариант >>
Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си.
(втори вариант)
Той е разумен, добър баща, знае какво прави. – „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него. Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая. Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание. Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва.
Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си.
Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог. Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога. Защо понякога Бог не помага на хората? Представете си, че някой е в затвор. Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне.
към втори вариант >>
Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи.
(втори вариант)
Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания. Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина. Никой не може да живее без светлина и топлина. Това не значи, че няма да страдате. Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни.
Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи.
Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява. Така се развива мисълта на човека. В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии. Те влизат в програмата на училището. Без изпитания и страдания няма развитие.
към втори вариант >>
Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог.
(втори вариант)
– „Искам да зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него. Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая. Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание. Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва. Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си.
Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог.
Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога. Защо понякога Бог не помага на хората? Представете си, че някой е в затвор. Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне. Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“.
към втори вариант >>
Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява.
(втори вариант)
Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина. Никой не може да живее без светлина и топлина. Това не значи, че няма да страдате. Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни. Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи.
Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява.
Така се развива мисълта на човека. В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии. Те влизат в програмата на училището. Без изпитания и страдания няма развитие. Без програма в училището няма успех.
към втори вариант >>
Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога.
(втори вариант)
Първо, изпълни волята му, знанието ще дойде накрая. Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание. Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва. Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си. Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог.
Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога.
Защо понякога Бог не помага на хората? Представете си, че някой е в затвор. Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне. Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“. Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ.
към втори вариант >>
Така се развива мисълта на човека.
(втори вариант)
Никой не може да живее без светлина и топлина. Това не значи, че няма да страдате. Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни. Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи. Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява.
Така се развива мисълта на човека.
В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии. Те влизат в програмата на училището. Без изпитания и страдания няма развитие. Без програма в училището няма успех. Не само това, даже местата на учениците са определени.
към втори вариант >>
Защо понякога Бог не помага на хората?
(втори вариант)
Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание. Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва. Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си. Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог. Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога.
Защо понякога Бог не помага на хората?
Представете си, че някой е в затвор. Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне. Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“. Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ. Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса.
към втори вариант >>
В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии.
(втори вариант)
Това не значи, че няма да страдате. Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни. Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи. Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява. Така се развива мисълта на човека.
В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии.
Те влизат в програмата на училището. Без изпитания и страдания няма развитие. Без програма в училището няма успех. Не само това, даже местата на учениците са определени. Ученикът не може да седне, където иска.
към втори вариант >>
Представете си, че някой е в затвор.
(втори вариант)
Вложи вярата си в Него и прави всичко, каквото ти заповядва. Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си. Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог. Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога. Защо понякога Бог не помага на хората?
Представете си, че някой е в затвор.
Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне. Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“. Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ. Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса. Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи.
към втори вариант >>
Те влизат в програмата на училището.
(втори вариант)
Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни. Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи. Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява. Така се развива мисълта на човека. В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии.
Те влизат в програмата на училището.
Без изпитания и страдания няма развитие. Без програма в училището няма успех. Не само това, даже местата на учениците са определени. Ученикът не може да седне, където иска. Учителите определят местата на учениците си по ръст, по характер, по темперамент или според положението на светлината.
към втори вариант >>
Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне.
(втори вариант)
Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя си. Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог. Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога. Защо понякога Бог не помага на хората? Представете си, че някой е в затвор.
Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне.
Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“. Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ. Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса. Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи. Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята.
към втори вариант >>
Без изпитания и страдания няма развитие.
(втори вариант)
Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи. Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява. Така се развива мисълта на човека. В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии. Те влизат в програмата на училището.
Без изпитания и страдания няма развитие.
Без програма в училището няма успех. Не само това, даже местата на учениците са определени. Ученикът не може да седне, където иска. Учителите определят местата на учениците си по ръст, по характер, по темперамент или според положението на светлината. Разумният учител взема под внимание ред съображения, докато постави ученика на неговото място.
към втори вариант >>
Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“.
(втори вариант)
Помни: Няма същество в света, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Бог. Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога. Защо понякога Бог не помага на хората? Представете си, че някой е в затвор. Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне.
Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“.
Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ. Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса. Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи. Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята. Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“.
към втори вариант >>
Без програма в училището няма успех.
(втори вариант)
Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за да прави усилия и да ги преодолява. Така се развива мисълта на човека. В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии. Те влизат в програмата на училището. Без изпитания и страдания няма развитие.
Без програма в училището няма успех.
Не само това, даже местата на учениците са определени. Ученикът не може да седне, където иска. Учителите определят местата на учениците си по ръст, по характер, по темперамент или според положението на светлината. Разумният учител взема под внимание ред съображения, докато постави ученика на неговото място.
към втори вариант >>
Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ.
(втори вариант)
Няма същество в света, на което съзнанието да е всякога будно, както на Бога. Защо понякога Бог не помага на хората? Представете си, че някой е в затвор. Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне. Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“.
Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ.
Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса. Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи. Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята. Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“. – „Не мога, Господи.
към втори вариант >>
Тази глава е кратка, но съдържателна; тя крие в себе си нещо интимно, вътрешно и крайно смислено.
(втори вариант)
Тази глава е кратка, но съдържателна; тя крие в себе си нещо интимно, вътрешно и крайно смислено.
към втори вариант >>
Не само това, даже местата на учениците са определени.
(втори вариант)
Така се развива мисълта на човека. В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии. Те влизат в програмата на училището. Без изпитания и страдания няма развитие. Без програма в училището няма успех.
Не само това, даже местата на учениците са определени.
Ученикът не може да седне, където иска. Учителите определят местата на учениците си по ръст, по характер, по темперамент или според положението на светлината. Разумният учител взема под внимание ред съображения, докато постави ученика на неговото място.
към втори вариант >>
Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса.
(втори вариант)
Защо понякога Бог не помага на хората? Представете си, че някой е в затвор. Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне. Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“. Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ.
Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса.
Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи. Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята. Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“. – „Не мога, Господи. Ти си всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може да му помогне.
към втори вариант >>
Истинското знание не се изразява с много думи.
(втори вариант)
Истинското знание не се изразява с много думи.
Малко ще кажеш, но дълбоко и смислено. Само онзи разбира вътрешния смисъл на казаните от Христа думи, който има светлина, т.е. на когото съзнанието е пробудено. Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание.
към втори вариант >>
Ученикът не може да седне, където иска.
(втори вариант)
В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии. Те влизат в програмата на училището. Без изпитания и страдания няма развитие. Без програма в училището няма успех. Не само това, даже местата на учениците са определени.
Ученикът не може да седне, където иска.
Учителите определят местата на учениците си по ръст, по характер, по темперамент или според положението на светлината. Разумният учител взема под внимание ред съображения, докато постави ученика на неговото място.
към втори вариант >>
Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи.
(втори вариант)
Представете си, че някой е в затвор. Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне. Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“. Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ. Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса.
Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи.
Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята. Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“. – „Не мога, Господи. Ти си всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може да му помогне. В такъв случай по-добре да останеш с товара си, отколкото насилствено да ти го отнемат и да останеш без ръка.
към втори вариант >>
Малко ще кажеш, но дълбоко и смислено.
(втори вариант)
Истинското знание не се изразява с много думи.
Малко ще кажеш, но дълбоко и смислено.
Само онзи разбира вътрешния смисъл на казаните от Христа думи, който има светлина, т.е. на когото съзнанието е пробудено. Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание. Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо?
към втори вариант >>
Учителите определят местата на учениците си по ръст, по характер, по темперамент или според положението на светлината.
(втори вариант)
Те влизат в програмата на училището. Без изпитания и страдания няма развитие. Без програма в училището няма успех. Не само това, даже местата на учениците са определени. Ученикът не може да седне, където иска.
Учителите определят местата на учениците си по ръст, по характер, по темперамент или според положението на светлината.
Разумният учител взема под внимание ред съображения, докато постави ученика на неговото място.
към втори вариант >>
Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята.
(втори вариант)
Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност да се мръдне. Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“. Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ. Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса. Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи.
Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята.
Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“. – „Не мога, Господи. Ти си всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може да му помогне. В такъв случай по-добре да останеш с товара си, отколкото насилствено да ти го отнемат и да останеш без ръка. Мнозина искат да отидат при Бога с всичкия си товар, с всичко земно и преходно.
към втори вариант >>
Само онзи разбира вътрешния смисъл на казаните от Христа думи, който има светлина, т.е.
(втори вариант)
Истинското знание не се изразява с много думи. Малко ще кажеш, но дълбоко и смислено.
Само онзи разбира вътрешния смисъл на казаните от Христа думи, който има светлина, т.е.
на когото съзнанието е пробудено. Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание. Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо? – Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат.
към втори вариант >>
Разумният учител взема под внимание ред съображения, докато постави ученика на неговото място.
(втори вариант)
Без изпитания и страдания няма развитие. Без програма в училището няма успех. Не само това, даже местата на учениците са определени. Ученикът не може да седне, където иска. Учителите определят местата на учениците си по ръст, по характер, по темперамент или според положението на светлината.
Разумният учител взема под внимание ред съображения, докато постави ученика на неговото място.
към втори вариант >>
Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“.
(втори вариант)
Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“. Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ. Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса. Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи. Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята.
Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“.
– „Не мога, Господи. Ти си всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може да му помогне. В такъв случай по-добре да останеш с товара си, отколкото насилствено да ти го отнемат и да останеш без ръка. Мнозина искат да отидат при Бога с всичкия си товар, с всичко земно и преходно. Не може така.
към втори вариант >>
на когото съзнанието е пробудено.
(втори вариант)
Истинското знание не се изразява с много думи. Малко ще кажеш, но дълбоко и смислено. Само онзи разбира вътрешния смисъл на казаните от Христа думи, който има светлина, т.е.
на когото съзнанието е пробудено.
Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание. Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо? – Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат. Те разглеждат външната страна на въпроса.
към втори вариант >>
Попадне ли в ръцете на добър, способен и разумен учител, ученикът се развива правилно.
(втори вариант)
Попадне ли в ръцете на добър, способен и разумен учител, ученикът се развива правилно.
Способният учител следва законите и методите на природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, където всичко върви по изкуствен път. Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет. Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в природата. Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия. Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала.
към втори вариант >>
– „Не мога, Господи.
(втори вариант)
Бог чува молитвата му, но не се притича на помощ. Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса. Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи. Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята. Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“.
– „Не мога, Господи.
Ти си всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може да му помогне. В такъв случай по-добре да останеш с товара си, отколкото насилствено да ти го отнемат и да останеш без ръка. Мнозина искат да отидат при Бога с всичкия си товар, с всичко земно и преходно. Не може така. Който отива при Бога, ще остави товара си на земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при Него свободен, готов за нов живот и нова работа.
към втори вариант >>
Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква.
(втори вариант)
Истинското знание не се изразява с много думи. Малко ще кажеш, но дълбоко и смислено. Само онзи разбира вътрешния смисъл на казаните от Христа думи, който има светлина, т.е. на когото съзнанието е пробудено.
Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква.
Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание. Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо? – Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат. Те разглеждат външната страна на въпроса. Външната страна на нещата е временна, преходна.
към втори вариант >>
Способният учител следва законите и методите на природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, където всичко върви по изкуствен път.
(втори вариант)
Попадне ли в ръцете на добър, способен и разумен учител, ученикът се развива правилно.
Способният учител следва законите и методите на природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, където всичко върви по изкуствен път.
Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет. Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в природата. Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия. Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала. Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно.
към втори вариант >>
Ти си всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може да му помогне.
(втори вариант)
Ако го хване за ръката и започне да тегли нагоре, ще я скъса. Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи. Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята. Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“. – „Не мога, Господи.
Ти си всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може да му помогне.
В такъв случай по-добре да останеш с товара си, отколкото насилствено да ти го отнемат и да останеш без ръка. Мнозина искат да отидат при Бога с всичкия си товар, с всичко земно и преходно. Не може така. Който отива при Бога, ще остави товара си на земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при Него свободен, готов за нов живот и нова работа.
към втори вариант >>
Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание.
(втори вариант)
Истинското знание не се изразява с много думи. Малко ще кажеш, но дълбоко и смислено. Само онзи разбира вътрешния смисъл на казаните от Христа думи, който има светлина, т.е. на когото съзнанието е пробудено. Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква.
Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание.
Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо? – Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат. Те разглеждат външната страна на въпроса. Външната страна на нещата е временна, преходна. Има и вътрешни неща временни, но човек трябва да различава външното преходно и вътрешното преходно.
към втори вариант >>
Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет.
(втори вариант)
Попадне ли в ръцете на добър, способен и разумен учител, ученикът се развива правилно. Способният учител следва законите и методите на природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, където всичко върви по изкуствен път.
Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет.
Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в природата. Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия. Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала. Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно. Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата.
към втори вариант >>
В такъв случай по-добре да останеш с товара си, отколкото насилствено да ти го отнемат и да останеш без ръка.
(втори вариант)
Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва да направи, за да го освободи. Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята. Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“. – „Не мога, Господи. Ти си всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може да му помогне.
В такъв случай по-добре да останеш с товара си, отколкото насилствено да ти го отнемат и да останеш без ръка.
Мнозина искат да отидат при Бога с всичкия си товар, с всичко земно и преходно. Не може така. Който отива при Бога, ще остави товара си на земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при Него свободен, готов за нов живот и нова работа.
към втори вариант >>
Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо?
(втори вариант)
Малко ще кажеш, но дълбоко и смислено. Само онзи разбира вътрешния смисъл на казаните от Христа думи, който има светлина, т.е. на когото съзнанието е пробудено. Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание.
Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо?
– Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат. Те разглеждат външната страна на въпроса. Външната страна на нещата е временна, преходна. Има и вътрешни неща временни, но човек трябва да различава външното преходно и вътрешното преходно. Не схваща ли същественото във външния и вътрешния живот, той всякога ще се натъква на противоречия.
към втори вариант >>
Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в природата.
(втори вариант)
Попадне ли в ръцете на добър, способен и разумен учител, ученикът се развива правилно. Способният учител следва законите и методите на природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, където всичко върви по изкуствен път. Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет.
Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в природата.
Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия. Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала. Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно. Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата. Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения.
към втори вариант >>
Мнозина искат да отидат при Бога с всичкия си товар, с всичко земно и преходно.
(втори вариант)
Веригите, с които е вързан, представляват неговите желания, които го държат здраво за земята. Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“. – „Не мога, Господи. Ти си всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може да му помогне. В такъв случай по-добре да останеш с товара си, отколкото насилствено да ти го отнемат и да останеш без ръка.
Мнозина искат да отидат при Бога с всичкия си товар, с всичко земно и преходно.
Не може така. Който отива при Бога, ще остави товара си на земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при Него свободен, готов за нов живот и нова работа.
към втори вариант >>
– Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат.
(втори вариант)
Само онзи разбира вътрешния смисъл на казаните от Христа думи, който има светлина, т.е. на когото съзнанието е пробудено. Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание. Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо?
– Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат.
Те разглеждат външната страна на въпроса. Външната страна на нещата е временна, преходна. Има и вътрешни неща временни, но човек трябва да различава външното преходно и вътрешното преходно. Не схваща ли същественото във външния и вътрешния живот, той всякога ще се натъква на противоречия. Какво се разбира под „външно“ и „вътрешно“?
към втори вариант >>
Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия.
(втори вариант)
Попадне ли в ръцете на добър, способен и разумен учител, ученикът се развива правилно. Способният учител следва законите и методите на природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, където всичко върви по изкуствен път. Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет. Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в природата.
Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия.
Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала. Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно. Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата. Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно.
към втори вариант >>
Не може така.
(втори вариант)
Господ му казва: „Откажи се от земните си желания, и аз ще те освободя от затвора“. – „Не мога, Господи. Ти си всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може да му помогне. В такъв случай по-добре да останеш с товара си, отколкото насилствено да ти го отнемат и да останеш без ръка. Мнозина искат да отидат при Бога с всичкия си товар, с всичко земно и преходно.
Не може така.
Който отива при Бога, ще остави товара си на земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при Него свободен, готов за нов живот и нова работа.
към втори вариант >>
Те разглеждат външната страна на въпроса.
(втори вариант)
на когото съзнанието е пробудено. Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание. Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо? – Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат.
Те разглеждат външната страна на въпроса.
Външната страна на нещата е временна, преходна. Има и вътрешни неща временни, но човек трябва да различава външното преходно и вътрешното преходно. Не схваща ли същественото във външния и вътрешния живот, той всякога ще се натъква на противоречия. Какво се разбира под „външно“ и „вътрешно“?
към втори вариант >>
Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала.
(втори вариант)
Попадне ли в ръцете на добър, способен и разумен учител, ученикът се развива правилно. Способният учител следва законите и методите на природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, където всичко върви по изкуствен път. Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет. Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в природата. Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия.
Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала.
Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно. Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата. Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно. Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят.
към втори вариант >>
Който отива при Бога, ще остави товара си на земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при Него свободен, готов за нов живот и нова работа.
(втори вариант)
– „Не мога, Господи. Ти си всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може да му помогне. В такъв случай по-добре да останеш с товара си, отколкото насилствено да ти го отнемат и да останеш без ръка. Мнозина искат да отидат при Бога с всичкия си товар, с всичко земно и преходно. Не може така.
Който отива при Бога, ще остави товара си на земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при Него свободен, готов за нов живот и нова работа.
към втори вариант >>
Външната страна на нещата е временна, преходна.
(втори вариант)
Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание. Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо? – Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат. Те разглеждат външната страна на въпроса.
Външната страна на нещата е временна, преходна.
Има и вътрешни неща временни, но човек трябва да различава външното преходно и вътрешното преходно. Не схваща ли същественото във външния и вътрешния живот, той всякога ще се натъква на противоречия. Какво се разбира под „външно“ и „вътрешно“?
към втори вариант >>
Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно.
(втори вариант)
Способният учител следва законите и методите на природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, където всичко върви по изкуствен път. Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет. Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в природата. Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия. Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала.
Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно.
Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата. Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно. Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят. Само така може да се внесе новото в живота.
към втори вариант >>
Следователно, ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за земята.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за земята.
Сам си се вързал, сам ще се развържеш. Ще отидеш при Бога с душата си, която почти няма тегло. Ще кажете, че душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома.
към втори вариант >>
Има и вътрешни неща временни, но човек трябва да различава външното преходно и вътрешното преходно.
(втори вариант)
Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание. Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо? – Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат. Те разглеждат външната страна на въпроса. Външната страна на нещата е временна, преходна.
Има и вътрешни неща временни, но човек трябва да различава външното преходно и вътрешното преходно.
Не схваща ли същественото във външния и вътрешния живот, той всякога ще се натъква на противоречия. Какво се разбира под „външно“ и „вътрешно“?
към втори вариант >>
Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата.
(втори вариант)
Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет. Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в природата. Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия. Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала. Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно.
Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата.
Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно. Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят. Само така може да се внесе новото в живота. Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен.
към втори вариант >>
Сам си се вързал, сам ще се развържеш.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за земята.
Сам си се вързал, сам ще се развържеш.
Ще отидеш при Бога с душата си, която почти няма тегло. Ще кажете, че душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома. Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент?
към втори вариант >>
Не схваща ли същественото във външния и вътрешния живот, той всякога ще се натъква на противоречия.
(втори вариант)
Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо? – Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат. Те разглеждат външната страна на въпроса. Външната страна на нещата е временна, преходна. Има и вътрешни неща временни, но човек трябва да различава външното преходно и вътрешното преходно.
Не схваща ли същественото във външния и вътрешния живот, той всякога ще се натъква на противоречия.
Какво се разбира под „външно“ и „вътрешно“?
към втори вариант >>
Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения.
(втори вариант)
Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в природата. Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия. Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала. Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно. Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата.
Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения.
Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно. Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят. Само така може да се внесе новото в живота. Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен. Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава.
към втори вариант >>
Ще отидеш при Бога с душата си, която почти няма тегло.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш.
Ще отидеш при Бога с душата си, която почти няма тегло.
Ще кажете, че душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома. Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент? Днес няма везни, с които да претеглят атома.
към втори вариант >>
Какво се разбира под „външно“ и „вътрешно“?
(втори вариант)
– Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат. Те разглеждат външната страна на въпроса. Външната страна на нещата е временна, преходна. Има и вътрешни неща временни, но човек трябва да различава външното преходно и вътрешното преходно. Не схваща ли същественото във външния и вътрешния живот, той всякога ще се натъква на противоречия.
Какво се разбира под „външно“ и „вътрешно“?
към втори вариант >>
Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно.
(втори вариант)
Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия. Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала. Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно. Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата. Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения.
Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно.
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят. Само така може да се внесе новото в живота. Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен. Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава. Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“.
към втори вариант >>
Ще кажете, че душата тежи 30 грама.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш. Ще отидеш при Бога с душата си, която почти няма тегло.
Ще кажете, че душата тежи 30 грама.
И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома. Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент? Днес няма везни, с които да претеглят атома. Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата.
към втори вариант >>
Външното означава нещо далечно, чуждо, а вътрешното – близко, интимно.
(втори вариант)
Външното означава нещо далечно, чуждо, а вътрешното – близко, интимно.
Външните неща нямат тясна връзка помежду си, а вътрешните имат. Затова казват, че роднините са вътрешни хора. Братята и сестрите по кръв са най-близко до майката и бащата. След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н. Дойдете ли до пети братовчеди, вътрешната връзка изчезва.
към втори вариант >>
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят.
(втори вариант)
Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала. Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно. Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата. Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно.
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят.
Само така може да се внесе новото в живота. Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен. Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава. Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“. Много естествено.
към втори вариант >>
И 30 грама не тежи.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш. Ще отидеш при Бога с душата си, която почти няма тегло. Ще кажете, че душата тежи 30 грама.
И 30 грама не тежи.
Тя е по-лека и от атома. Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент? Днес няма везни, с които да претеглят атома. Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата. Това е задача на висшата математика, т.е.
към втори вариант >>
Външните неща нямат тясна връзка помежду си, а вътрешните имат.
(втори вариант)
Външното означава нещо далечно, чуждо, а вътрешното – близко, интимно.
Външните неща нямат тясна връзка помежду си, а вътрешните имат.
Затова казват, че роднините са вътрешни хора. Братята и сестрите по кръв са най-близко до майката и бащата. След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н. Дойдете ли до пети братовчеди, вътрешната връзка изчезва. Те стават външни, чужди, непознати хора за дадено семейство.
към втори вариант >>
Само така може да се внесе новото в живота.
(втори вариант)
Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно. Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата. Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно. Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят.
Само така може да се внесе новото в живота.
Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен. Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава. Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“. Много естествено. Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма да постигнеш.
към втори вариант >>
Тя е по-лека и от атома.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш. Ще отидеш при Бога с душата си, която почти няма тегло. Ще кажете, че душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи.
Тя е по-лека и от атома.
Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент? Днес няма везни, с които да претеглят атома. Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата. Това е задача на висшата математика, т.е. на математиката от духовния свят.
към втори вариант >>
Затова казват, че роднините са вътрешни хора.
(втори вариант)
Външното означава нещо далечно, чуждо, а вътрешното – близко, интимно. Външните неща нямат тясна връзка помежду си, а вътрешните имат.
Затова казват, че роднините са вътрешни хора.
Братята и сестрите по кръв са най-близко до майката и бащата. След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н. Дойдете ли до пети братовчеди, вътрешната връзка изчезва. Те стават външни, чужди, непознати хора за дадено семейство. Същото се отнася и до отвлечените неща.
към втори вариант >>
Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен.
(втори вариант)
Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата. Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно. Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят. Само така може да се внесе новото в живота.
Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен.
Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава. Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“. Много естествено. Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма да постигнеш. Може да фотографираш много предмети, но те ще се отпечатват на едно и също място, и в края на краищата нищо няма да излезе.
към втори вариант >>
Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент?
(втори вариант)
Сам си се вързал, сам ще се развържеш. Ще отидеш при Бога с душата си, която почти няма тегло. Ще кажете, че душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома.
Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент?
Днес няма везни, с които да претеглят атома. Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата. Това е задача на висшата математика, т.е. на математиката от духовния свят. И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства.
към втори вариант >>
Братята и сестрите по кръв са най-близко до майката и бащата.
(втори вариант)
Външното означава нещо далечно, чуждо, а вътрешното – близко, интимно. Външните неща нямат тясна връзка помежду си, а вътрешните имат. Затова казват, че роднините са вътрешни хора.
Братята и сестрите по кръв са най-близко до майката и бащата.
След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н. Дойдете ли до пети братовчеди, вътрешната връзка изчезва. Те стават външни, чужди, непознати хора за дадено семейство. Същото се отнася и до отвлечените неща. И в тях има близост на степени, по-голяма или по-малка.
към втори вариант >>
Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава.
(втори вариант)
Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно. Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят. Само така може да се внесе новото в живота. Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен.
Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава.
Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“. Много естествено. Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма да постигнеш. Може да фотографираш много предмети, но те ще се отпечатват на едно и също място, и в края на краищата нищо няма да излезе. Когато снемаш образите, лентата трябва да се движи постоянно.
към втори вариант >>
Днес няма везни, с които да претеглят атома.
(втори вариант)
Ще отидеш при Бога с душата си, която почти няма тегло. Ще кажете, че душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома. Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент?
Днес няма везни, с които да претеглят атома.
Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата. Това е задача на висшата математика, т.е. на математиката от духовния свят. И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото.
към втори вариант >>
След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н.
(втори вариант)
Външното означава нещо далечно, чуждо, а вътрешното – близко, интимно. Външните неща нямат тясна връзка помежду си, а вътрешните имат. Затова казват, че роднините са вътрешни хора. Братята и сестрите по кръв са най-близко до майката и бащата.
След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н.
Дойдете ли до пети братовчеди, вътрешната връзка изчезва. Те стават външни, чужди, непознати хора за дадено семейство. Същото се отнася и до отвлечените неща. И в тях има близост на степени, по-голяма или по-малка. Еднообразието, например, представлява външна страна на живота, а разнообразието – вътрешна.
към втори вариант >>
Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“.
(втори вариант)
Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно. Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят. Само така може да се внесе новото в живота. Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен. Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава.
Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“.
Много естествено. Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма да постигнеш. Може да фотографираш много предмети, но те ще се отпечатват на едно и също място, и в края на краищата нищо няма да излезе. Когато снемаш образите, лентата трябва да се движи постоянно. Изкуство е да може човек да схваща правилно нещата, да разбира условията и да знае как да фотографира.
към втори вариант >>
Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата.
(втори вариант)
Ще кажете, че душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома. Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент? Днес няма везни, с които да претеглят атома.
Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата.
Това е задача на висшата математика, т.е. на математиката от духовния свят. И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания.
към втори вариант >>
Дойдете ли до пети братовчеди, вътрешната връзка изчезва.
(втори вариант)
Външното означава нещо далечно, чуждо, а вътрешното – близко, интимно. Външните неща нямат тясна връзка помежду си, а вътрешните имат. Затова казват, че роднините са вътрешни хора. Братята и сестрите по кръв са най-близко до майката и бащата. След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н.
Дойдете ли до пети братовчеди, вътрешната връзка изчезва.
Те стават външни, чужди, непознати хора за дадено семейство. Същото се отнася и до отвлечените неща. И в тях има близост на степени, по-голяма или по-малка. Еднообразието, например, представлява външна страна на живота, а разнообразието – вътрешна.
към втори вариант >>
Много естествено.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят. Само така може да се внесе новото в живота. Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен. Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава. Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“.
Много естествено.
Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма да постигнеш. Може да фотографираш много предмети, но те ще се отпечатват на едно и също място, и в края на краищата нищо няма да излезе. Когато снемаш образите, лентата трябва да се движи постоянно. Изкуство е да може човек да схваща правилно нещата, да разбира условията и да знае как да фотографира. И в живота се фотографират нещата.
към втори вариант >>
Това е задача на висшата математика, т.е.
(втори вариант)
И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома. Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент? Днес няма везни, с които да претеглят атома. Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата.
Това е задача на висшата математика, т.е.
на математиката от духовния свят. И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания. Божественото е на границата между физическия и духовния свят.
към втори вариант >>
Те стават външни, чужди, непознати хора за дадено семейство.
(втори вариант)
Външните неща нямат тясна връзка помежду си, а вътрешните имат. Затова казват, че роднините са вътрешни хора. Братята и сестрите по кръв са най-близко до майката и бащата. След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н. Дойдете ли до пети братовчеди, вътрешната връзка изчезва.
Те стават външни, чужди, непознати хора за дадено семейство.
Същото се отнася и до отвлечените неща. И в тях има близост на степени, по-голяма или по-малка. Еднообразието, например, представлява външна страна на живота, а разнообразието – вътрешна.
към втори вариант >>
Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма да постигнеш.
(втори вариант)
Само така може да се внесе новото в живота. Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен. Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава. Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“. Много естествено.
Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма да постигнеш.
Може да фотографираш много предмети, но те ще се отпечатват на едно и също място, и в края на краищата нищо няма да излезе. Когато снемаш образите, лентата трябва да се движи постоянно. Изкуство е да може човек да схваща правилно нещата, да разбира условията и да знае как да фотографира. И в живота се фотографират нещата.
към втори вариант >>
на математиката от духовния свят.
(втори вариант)
Тя е по-лека и от атома. Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент? Днес няма везни, с които да претеглят атома. Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата. Това е задача на висшата математика, т.е.
на математиката от духовния свят.
И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания. Божественото е на границата между физическия и духовния свят. Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш.
към втори вариант >>
Същото се отнася и до отвлечените неща.
(втори вариант)
Затова казват, че роднините са вътрешни хора. Братята и сестрите по кръв са най-близко до майката и бащата. След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н. Дойдете ли до пети братовчеди, вътрешната връзка изчезва. Те стават външни, чужди, непознати хора за дадено семейство.
Същото се отнася и до отвлечените неща.
И в тях има близост на степени, по-голяма или по-малка. Еднообразието, например, представлява външна страна на живота, а разнообразието – вътрешна.
към втори вариант >>
Може да фотографираш много предмети, но те ще се отпечатват на едно и също място, и в края на краищата нищо няма да излезе.
(втори вариант)
Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен. Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава. Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“. Много естествено. Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма да постигнеш.
Може да фотографираш много предмети, но те ще се отпечатват на едно и също място, и в края на краищата нищо няма да излезе.
Когато снемаш образите, лентата трябва да се движи постоянно. Изкуство е да може човек да схваща правилно нещата, да разбира условията и да знае как да фотографира. И в живота се фотографират нещата.
към втори вариант >>
И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства.
(втори вариант)
Кой учен досега е могъл да претегли атома на някой елемент? Днес няма везни, с които да претеглят атома. Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата. Това е задача на висшата математика, т.е. на математиката от духовния свят.
И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства.
Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания. Божественото е на границата между физическия и духовния свят. Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш. Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец.
към втори вариант >>
И в тях има близост на степени, по-голяма или по-малка.
(втори вариант)
Братята и сестрите по кръв са най-близко до майката и бащата. След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н. Дойдете ли до пети братовчеди, вътрешната връзка изчезва. Те стават външни, чужди, непознати хора за дадено семейство. Същото се отнася и до отвлечените неща.
И в тях има близост на степени, по-голяма или по-малка.
Еднообразието, например, представлява външна страна на живота, а разнообразието – вътрешна.
към втори вариант >>
Когато снемаш образите, лентата трябва да се движи постоянно.
(втори вариант)
Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава. Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“. Много естествено. Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма да постигнеш. Може да фотографираш много предмети, но те ще се отпечатват на едно и също място, и в края на краищата нищо няма да излезе.
Когато снемаш образите, лентата трябва да се движи постоянно.
Изкуство е да може човек да схваща правилно нещата, да разбира условията и да знае как да фотографира. И в живота се фотографират нещата.
към втори вариант >>
Не се стига лесно до Божественото.
(втори вариант)
Днес няма везни, с които да претеглят атома. Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата. Това е задача на висшата математика, т.е. на математиката от духовния свят. И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства.
Не се стига лесно до Божественото.
За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания. Божественото е на границата между физическия и духовния свят. Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш. Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец. Минеш ли по него, на отвъдната страна те очаква спасението.
към втори вариант >>
Еднообразието, например, представлява външна страна на живота, а разнообразието – вътрешна.
(втори вариант)
След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н. Дойдете ли до пети братовчеди, вътрешната връзка изчезва. Те стават външни, чужди, непознати хора за дадено семейство. Същото се отнася и до отвлечените неща. И в тях има близост на степени, по-голяма или по-малка.
Еднообразието, например, представлява външна страна на живота, а разнообразието – вътрешна.
към втори вариант >>
Изкуство е да може човек да схваща правилно нещата, да разбира условията и да знае как да фотографира.
(втори вариант)
Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“. Много естествено. Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма да постигнеш. Може да фотографираш много предмети, но те ще се отпечатват на едно и също място, и в края на краищата нищо няма да излезе. Когато снемаш образите, лентата трябва да се движи постоянно.
Изкуство е да може човек да схваща правилно нещата, да разбира условията и да знае как да фотографира.
И в живота се фотографират нещата.
към втори вариант >>
За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания.
(втори вариант)
Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата. Това е задача на висшата математика, т.е. на математиката от духовния свят. И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото.
За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания.
Божественото е на границата между физическия и духовния свят. Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш. Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец. Минеш ли по него, на отвъдната страна те очаква спасението.
към втори вариант >>
Еднообразието убива човешкия дух, а разнообразието го повдига и оживява.
(втори вариант)
Еднообразието убива човешкия дух, а разнообразието го повдига и оживява.
Убийствено е за човека да повтаря едно и също нещо много пъти. Един калугер се оплаквал от еднообразието на своя живот. Той казвал, че му дотегнало всеки ден да прави една и съща работа: да кади с тамян, да чете едни и същи молитви, да прави по десетки и стотици поклони. Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони. Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави.
към втори вариант >>
И в живота се фотографират нещата.
(втори вариант)
Много естествено. Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма да постигнеш. Може да фотографираш много предмети, но те ще се отпечатват на едно и също място, и в края на краищата нищо няма да излезе. Когато снемаш образите, лентата трябва да се движи постоянно. Изкуство е да може човек да схваща правилно нещата, да разбира условията и да знае как да фотографира.
И в живота се фотографират нещата.
към втори вариант >>
Божественото е на границата между физическия и духовния свят.
(втори вариант)
Това е задача на висшата математика, т.е. на математиката от духовния свят. И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания.
Божественото е на границата между физическия и духовния свят.
Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш. Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец. Минеш ли по него, на отвъдната страна те очаква спасението.
към втори вариант >>
Убийствено е за човека да повтаря едно и също нещо много пъти.
(втори вариант)
Еднообразието убива човешкия дух, а разнообразието го повдига и оживява.
Убийствено е за човека да повтаря едно и също нещо много пъти.
Един калугер се оплаквал от еднообразието на своя живот. Той казвал, че му дотегнало всеки ден да прави една и съща работа: да кади с тамян, да чете едни и същи молитви, да прави по десетки и стотици поклони. Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони. Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави. Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието.
към втори вариант >>
Следователно всеки човек трябва да бъде фотограф, да знае как да нагажда окото си по отношение на светлината.
(втори вариант)
Следователно всеки човек трябва да бъде фотограф, да знае как да нагажда окото си по отношение на светлината.
При това той не е длъжен да фотографира всичко. Има неща, които не трябва да се клишират. Апаратът, чрез който човек фотографира образите, е неговото съзнание. Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образите вярно и точно. Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях.
към втори вариант >>
Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш.
(втори вариант)
на математиката от духовния свят. И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания. Божественото е на границата между физическия и духовния свят.
Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш.
Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец. Минеш ли по него, на отвъдната страна те очаква спасението.
към втори вариант >>
Един калугер се оплаквал от еднообразието на своя живот.
(втори вариант)
Еднообразието убива човешкия дух, а разнообразието го повдига и оживява. Убийствено е за човека да повтаря едно и също нещо много пъти.
Един калугер се оплаквал от еднообразието на своя живот.
Той казвал, че му дотегнало всеки ден да прави една и съща работа: да кади с тамян, да чете едни и същи молитви, да прави по десетки и стотици поклони. Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони. Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави. Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието. Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е.
към втори вариант >>
При това той не е длъжен да фотографира всичко.
(втори вариант)
Следователно всеки човек трябва да бъде фотограф, да знае как да нагажда окото си по отношение на светлината.
При това той не е длъжен да фотографира всичко.
Има неща, които не трябва да се клишират. Апаратът, чрез който човек фотографира образите, е неговото съзнание. Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образите вярно и точно. Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях. Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора.
към втори вариант >>
Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец.
(втори вариант)
И тъй, стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания. Божественото е на границата между физическия и духовния свят. Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш.
Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец.
Минеш ли по него, на отвъдната страна те очаква спасението.
към втори вариант >>
Той казвал, че му дотегнало всеки ден да прави една и съща работа: да кади с тамян, да чете едни и същи молитви, да прави по десетки и стотици поклони.
(втори вариант)
Еднообразието убива човешкия дух, а разнообразието го повдига и оживява. Убийствено е за човека да повтаря едно и също нещо много пъти. Един калугер се оплаквал от еднообразието на своя живот.
Той казвал, че му дотегнало всеки ден да прави една и съща работа: да кади с тамян, да чете едни и същи молитви, да прави по десетки и стотици поклони.
Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони. Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави. Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието. Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е. да влезе в контакт с красотата.
към втори вариант >>
Има неща, които не трябва да се клишират.
(втори вариант)
Следователно всеки човек трябва да бъде фотограф, да знае как да нагажда окото си по отношение на светлината. При това той не е длъжен да фотографира всичко.
Има неща, които не трябва да се клишират.
Апаратът, чрез който човек фотографира образите, е неговото съзнание. Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образите вярно и точно. Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях. Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора. Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота.
към втори вариант >>
Минеш ли по него, на отвъдната страна те очаква спасението.
(втори вариант)
Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания. Божественото е на границата между физическия и духовния свят. Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш. Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец.
Минеш ли по него, на отвъдната страна те очаква спасението.
към втори вариант >>
Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони.
(втори вариант)
Еднообразието убива човешкия дух, а разнообразието го повдига и оживява. Убийствено е за човека да повтаря едно и също нещо много пъти. Един калугер се оплаквал от еднообразието на своя живот. Той казвал, че му дотегнало всеки ден да прави една и съща работа: да кади с тамян, да чете едни и същи молитви, да прави по десетки и стотици поклони.
Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони.
Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави. Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието. Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е. да влезе в контакт с красотата. Разумният човек сам разнообразява живота си.
към втори вариант >>
Апаратът, чрез който човек фотографира образите, е неговото съзнание.
(втори вариант)
Следователно всеки човек трябва да бъде фотограф, да знае как да нагажда окото си по отношение на светлината. При това той не е длъжен да фотографира всичко. Има неща, които не трябва да се клишират.
Апаратът, чрез който човек фотографира образите, е неговото съзнание.
Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образите вярно и точно. Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях. Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора. Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота. Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира.
към втори вариант >>
Там е Божественото.
(втори вариант)
Там е Божественото.
Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството да ходите по въже. Това значи да се въоръжите с Любовта. „И явих им Твоето име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и аз в тях“. (– 26-ти стих.) Тук се говори за Любовта в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си.
към втори вариант >>
Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави.
(втори вариант)
Еднообразието убива човешкия дух, а разнообразието го повдига и оживява. Убийствено е за човека да повтаря едно и също нещо много пъти. Един калугер се оплаквал от еднообразието на своя живот. Той казвал, че му дотегнало всеки ден да прави една и съща работа: да кади с тамян, да чете едни и същи молитви, да прави по десетки и стотици поклони. Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони.
Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави.
Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието. Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е. да влезе в контакт с красотата. Разумният човек сам разнообразява живота си. Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората.
към втори вариант >>
Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образите вярно и точно.
(втори вариант)
Следователно всеки човек трябва да бъде фотограф, да знае как да нагажда окото си по отношение на светлината. При това той не е длъжен да фотографира всичко. Има неща, които не трябва да се клишират. Апаратът, чрез който човек фотографира образите, е неговото съзнание.
Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образите вярно и точно.
Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях. Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора. Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота. Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира. Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира.
към втори вариант >>
Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството да ходите по въже.
(втори вариант)
Там е Божественото.
Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството да ходите по въже.
Това значи да се въоръжите с Любовта. „И явих им Твоето име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и аз в тях“. (– 26-ти стих.) Тук се говори за Любовта в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си. Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят.
към втори вариант >>
Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието.
(втори вариант)
Убийствено е за човека да повтаря едно и също нещо много пъти. Един калугер се оплаквал от еднообразието на своя живот. Той казвал, че му дотегнало всеки ден да прави една и съща работа: да кади с тамян, да чете едни и същи молитви, да прави по десетки и стотици поклони. Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони. Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави.
Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието.
Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е. да влезе в контакт с красотата. Разумният човек сам разнообразява живота си. Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората. Към всеки човек той има различни отношения.
към втори вариант >>
Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях.
(втори вариант)
Следователно всеки човек трябва да бъде фотограф, да знае как да нагажда окото си по отношение на светлината. При това той не е длъжен да фотографира всичко. Има неща, които не трябва да се клишират. Апаратът, чрез който човек фотографира образите, е неговото съзнание. Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образите вярно и точно.
Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях.
Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора. Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота. Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира. Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира. След това се замисля за причините на карането.
към втори вариант >>
Това значи да се въоръжите с Любовта.
(втори вариант)
Там е Божественото. Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството да ходите по въже.
Това значи да се въоръжите с Любовта.
„И явих им Твоето име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и аз в тях“. (– 26-ти стих.) Тук се говори за Любовта в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си. Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта осмисли всичко.
към втори вариант >>
Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е.
(втори вариант)
Един калугер се оплаквал от еднообразието на своя живот. Той казвал, че му дотегнало всеки ден да прави една и съща работа: да кади с тамян, да чете едни и същи молитви, да прави по десетки и стотици поклони. Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони. Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави. Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието.
Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е.
да влезе в контакт с красотата. Разумният човек сам разнообразява живота си. Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората. Към всеки човек той има различни отношения. Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен.
към втори вариант >>
Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора.
(втори вариант)
При това той не е длъжен да фотографира всичко. Има неща, които не трябва да се клишират. Апаратът, чрез който човек фотографира образите, е неговото съзнание. Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образите вярно и точно. Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях.
Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора.
Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота. Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира. Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира. След това се замисля за причините на карането. Защо се карат, не е важно.
към втори вариант >>
„И явих им Твоето име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и аз в тях“.
(втори вариант)
Там е Божественото. Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството да ходите по въже. Това значи да се въоръжите с Любовта.
„И явих им Твоето име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и аз в тях“.
(– 26-ти стих.) Тук се говори за Любовта в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си. Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта осмисли всичко. С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си.
към втори вариант >>
да влезе в контакт с красотата.
(втори вариант)
Той казвал, че му дотегнало всеки ден да прави една и съща работа: да кади с тамян, да чете едни и същи молитви, да прави по десетки и стотици поклони. Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони. Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави. Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието. Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е.
да влезе в контакт с красотата.
Разумният човек сам разнообразява живота си. Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората. Към всеки човек той има различни отношения. Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен. Вътрешно той спазва закона на единството.
към втори вариант >>
Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота.
(втори вариант)
Има неща, които не трябва да се клишират. Апаратът, чрез който човек фотографира образите, е неговото съзнание. Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образите вярно и точно. Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях. Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора.
Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота.
Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира. Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира. След това се замисля за причините на карането. Защо се карат, не е важно. Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост.
към втори вариант >>
(– 26-ти стих.) Тук се говори за Любовта в широк смисъл, от която мнозина се страхуват.
(втори вариант)
Там е Божественото. Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството да ходите по въже. Това значи да се въоръжите с Любовта. „И явих им Твоето име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и аз в тях“.
(– 26-ти стих.) Тук се говори за Любовта в широк смисъл, от която мнозина се страхуват.
Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си. Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта осмисли всичко. С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си. Без Любов мъчно се живее.
към втори вариант >>
Разумният човек сам разнообразява живота си.
(втори вариант)
Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони. Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави. Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието. Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е. да влезе в контакт с красотата.
Разумният човек сам разнообразява живота си.
Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората. Към всеки човек той има различни отношения. Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен. Вътрешно той спазва закона на единството. Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота.
към втори вариант >>
Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира.
(втори вариант)
Апаратът, чрез който човек фотографира образите, е неговото съзнание. Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образите вярно и точно. Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях. Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора. Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота.
Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира.
Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира. След това се замисля за причините на карането. Защо се карат, не е важно. Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост. Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете.
към втори вариант >>
Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си.
(втори вариант)
Там е Божественото. Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството да ходите по въже. Това значи да се въоръжите с Любовта. „И явих им Твоето име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и аз в тях“. (– 26-ти стих.) Тук се говори за Любовта в широк смисъл, от която мнозина се страхуват.
Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си.
Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта осмисли всичко. С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си. Без Любов мъчно се живее. Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш.
към втори вариант >>
Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората.
(втори вариант)
Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави. Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието. Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е. да влезе в контакт с красотата. Разумният човек сам разнообразява живота си.
Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората.
Към всеки човек той има различни отношения. Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен. Вътрешно той спазва закона на единството. Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота. Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот.
към втори вариант >>
Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира.
(втори вариант)
Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образите вярно и точно. Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях. Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора. Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота. Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира.
Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира.
След това се замисля за причините на карането. Защо се карат, не е важно. Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост. Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете. Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена.
към втори вариант >>
Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят.
(втори вариант)
Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството да ходите по въже. Това значи да се въоръжите с Любовта. „И явих им Твоето име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и аз в тях“. (– 26-ти стих.) Тук се говори за Любовта в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си.
Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят.
Любовта осмисли всичко. С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си. Без Любов мъчно се живее. Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш. Какъв смисъл има такъв живот?
към втори вариант >>
Към всеки човек той има различни отношения.
(втори вариант)
Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието. Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е. да влезе в контакт с красотата. Разумният човек сам разнообразява живота си. Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората.
Към всеки човек той има различни отношения.
Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен. Вътрешно той спазва закона на единството. Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота. Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот. Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии.
към втори вариант >>
След това се замисля за причините на карането.
(втори вариант)
Схващайте образите по такъв начин, че да запазите известна последователност между тях. Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора. Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота. Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира. Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира.
След това се замисля за причините на карането.
Защо се карат, не е важно. Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост. Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете. Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена. Те не заслужават да бъдат представяни на филм.
към втори вариант >>
Любовта осмисли всичко.
(втори вариант)
Това значи да се въоръжите с Любовта. „И явих им Твоето име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и аз в тях“. (– 26-ти стих.) Тук се говори за Любовта в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си. Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят.
Любовта осмисли всичко.
С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си. Без Любов мъчно се живее. Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш. Какъв смисъл има такъв живот? Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели.
към втори вариант >>
Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен.
(втори вариант)
Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е. да влезе в контакт с красотата. Разумният човек сам разнообразява живота си. Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората. Към всеки човек той има различни отношения.
Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен.
Вътрешно той спазва закона на единството. Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота. Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот. Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии. – Защо?
към втори вариант >>
Защо се карат, не е важно.
(втори вариант)
Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора. Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота. Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира. Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира. След това се замисля за причините на карането.
Защо се карат, не е важно.
Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост. Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете. Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена. Те не заслужават да бъдат представяни на филм. Няма защо да филмирате стари работи.
към втори вариант >>
С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си.
(втори вариант)
„И явих им Твоето име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и аз в тях“. (– 26-ти стих.) Тук се говори за Любовта в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си. Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта осмисли всичко.
С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си.
Без Любов мъчно се живее. Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш. Какъв смисъл има такъв живот? Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели. Любовта примирява противоречията.
към втори вариант >>
Вътрешно той спазва закона на единството.
(втори вариант)
да влезе в контакт с красотата. Разумният човек сам разнообразява живота си. Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората. Към всеки човек той има различни отношения. Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен.
Вътрешно той спазва закона на единството.
Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота. Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот. Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии. – Защо? – Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст.
към втори вариант >>
Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост.
(втори вариант)
Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел, да се види новото и красивото в живота. Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира. Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира. След това се замисля за причините на карането. Защо се карат, не е важно.
Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост.
Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете. Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена. Те не заслужават да бъдат представяни на филм. Няма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синът счупил стомната.
към втори вариант >>
Без Любов мъчно се живее.
(втори вариант)
(– 26-ти стих.) Тук се говори за Любовта в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си. Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта осмисли всичко. С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си.
Без Любов мъчно се живее.
Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш. Какъв смисъл има такъв живот? Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели. Любовта примирява противоречията. И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък.
към втори вариант >>
Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота.
(втори вариант)
Разумният човек сам разнообразява живота си. Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората. Към всеки човек той има различни отношения. Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен. Вътрешно той спазва закона на единството.
Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота.
Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот. Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии. – Защо? – Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст. Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне.
към втори вариант >>
Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете.
(втори вариант)
Някой минава покрай къщата на свои познати и чува, че мъж и жена се карат, и веднага ги филмира. Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира. След това се замисля за причините на карането. Защо се карат, не е важно. Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост.
Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете.
Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена. Те не заслужават да бъдат представяни на филм. Няма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синът счупил стомната. Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова.
към втори вариант >>
Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш.
(втори вариант)
Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота си. Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта осмисли всичко. С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си. Без Любов мъчно се живее.
Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш.
Какъв смисъл има такъв живот? Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели. Любовта примирява противоречията. И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък. Имаш ли нужда тогава от своя къща?
към втори вариант >>
Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот.
(втори вариант)
Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората. Към всеки човек той има различни отношения. Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен. Вътрешно той спазва закона на единството. Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота.
Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот.
Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии. – Защо? – Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст. Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне. Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората.
към втори вариант >>
Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена.
(втори вариант)
Минава край друга къща, пак мъж и жена се карат – и тях филмира. След това се замисля за причините на карането. Защо се карат, не е важно. Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост. Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете.
Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена.
Те не заслужават да бъдат представяни на филм. Няма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синът счупил стомната. Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна.
към втори вариант >>
Какъв смисъл има такъв живот?
(втори вариант)
Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта осмисли всичко. С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си. Без Любов мъчно се живее. Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш.
Какъв смисъл има такъв живот?
Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели. Любовта примирява противоречията. И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък. Имаш ли нужда тогава от своя къща? При Любовта благото на едного е благо за всички.
към втори вариант >>
Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии.
(втори вариант)
Към всеки човек той има различни отношения. Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен. Вътрешно той спазва закона на единството. Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота. Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот.
Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии.
– Защо? – Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст. Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне. Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората. Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът.
към втори вариант >>
Те не заслужават да бъдат представяни на филм.
(втори вариант)
След това се замисля за причините на карането. Защо се карат, не е важно. Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост. Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете. Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена.
Те не заслужават да бъдат представяни на филм.
Няма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синът счупил стомната. Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат.
към втори вариант >>
Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели.
(втори вариант)
Любовта осмисли всичко. С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си. Без Любов мъчно се живее. Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш. Какъв смисъл има такъв живот?
Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели.
Любовта примирява противоречията. И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък. Имаш ли нужда тогава от своя къща? При Любовта благото на едного е благо за всички. Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие.
към втори вариант >>
– Защо?
(втори вариант)
Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен. Вътрешно той спазва закона на единството. Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота. Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот. Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии.
– Защо?
– Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст. Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне. Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората. Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът. Не се разбират лесно простият и ученият.
към втори вариант >>
Няма защо да филмирате стари работи.
(втори вариант)
Защо се карат, не е важно. Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост. Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете. Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена. Те не заслужават да бъдат представяни на филм.
Няма защо да филмирате стари работи.
Ще кажете, че синът счупил стомната. Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи.
към втори вариант >>
Любовта примирява противоречията.
(втори вариант)
С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си. Без Любов мъчно се живее. Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш. Какъв смисъл има такъв живот? Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели.
Любовта примирява противоречията.
И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък. Имаш ли нужда тогава от своя къща? При Любовта благото на едного е благо за всички. Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие. Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства.
към втори вариант >>
– Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст.
(втори вариант)
Вътрешно той спазва закона на единството. Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота. Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот. Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии. – Защо?
– Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст.
Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне. Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората. Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът. Не се разбират лесно простият и ученият. Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира.
към втори вариант >>
Ще кажете, че синът счупил стомната.
(втори вариант)
Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост. Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете. Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена. Те не заслужават да бъдат представяни на филм. Няма защо да филмирате стари работи.
Ще кажете, че синът счупил стомната.
Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи. Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя.
към втори вариант >>
И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък.
(втори вариант)
Без Любов мъчно се живее. Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш. Какъв смисъл има такъв живот? Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели. Любовта примирява противоречията.
И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък.
Имаш ли нужда тогава от своя къща? При Любовта благото на едного е благо за всички. Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие. Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства. Любовта освобождава човека от всички ограничения.
към втори вариант >>
Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне.
(втори вариант)
Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота. Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот. Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии. – Защо? – Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст.
Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне.
Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората. Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът. Не се разбират лесно простият и ученият. Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът.
към втори вариант >>
Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова.
(втори вариант)
Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма да дадете. Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена. Те не заслужават да бъдат представяни на филм. Няма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синът счупил стомната.
Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова.
Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи. Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя. Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива.
към втори вариант >>
Имаш ли нужда тогава от своя къща?
(втори вариант)
Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш. Какъв смисъл има такъв живот? Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели. Любовта примирява противоречията. И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък.
Имаш ли нужда тогава от своя къща?
При Любовта благото на едного е благо за всички. Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие. Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства. Любовта освобождава човека от всички ограничения. Желая ви да придобиете Любовта още докато сте на земята, за да се отвори широко светът пред вас, да осмислите живота си.
към втори вариант >>
Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората.
(втори вариант)
Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат да разнообразят физическия си живот. Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии. – Защо? – Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст. Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне.
Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората.
Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът. Не се разбират лесно простият и ученият. Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът. Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст.
към втори вариант >>
Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна.
(втори вариант)
Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена. Те не заслужават да бъдат представяни на филм. Няма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синът счупил стомната. Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова.
Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна.
Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи. Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя. Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старите българи били крайно гостоприемни и практични.
към втори вариант >>
При Любовта благото на едного е благо за всички.
(втори вариант)
Какъв смисъл има такъв живот? Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели. Любовта примирява противоречията. И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък. Имаш ли нужда тогава от своя къща?
При Любовта благото на едного е благо за всички.
Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие. Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства. Любовта освобождава човека от всички ограничения. Желая ви да придобиете Любовта още докато сте на земята, за да се отвори широко светът пред вас, да осмислите живота си. Само така ще се приготвите за минаване по тънкия конец.
към втори вариант >>
Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът.
(втори вариант)
Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии. – Защо? – Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст. Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне. Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората.
Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът.
Не се разбират лесно простият и ученият. Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът. Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст. Човек не изгубва ума си от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване.
към втори вариант >>
Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат.
(втори вариант)
Те не заслужават да бъдат представяни на филм. Няма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синът счупил стомната. Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна.
Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат.
Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи. Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя. Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старите българи били крайно гостоприемни и практични. Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза.
към втори вариант >>
Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие.
(втори вариант)
Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели. Любовта примирява противоречията. И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък. Имаш ли нужда тогава от своя къща? При Любовта благото на едного е благо за всички.
Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие.
Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства. Любовта освобождава човека от всички ограничения. Желая ви да придобиете Любовта още докато сте на земята, за да се отвори широко светът пред вас, да осмислите живота си. Само така ще се приготвите за минаване по тънкия конец.
към втори вариант >>
Не се разбират лесно простият и ученият.
(втори вариант)
– Защо? – Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст. Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне. Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората. Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът.
Не се разбират лесно простият и ученият.
Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът. Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст. Човек не изгубва ума си от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване. Кой човек се обезсърчава?
към втори вариант >>
Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи.
(втори вариант)
Няма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синът счупил стомната. Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат.
Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи.
Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя. Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старите българи били крайно гостоприемни и практични. Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Целият дом бил на негово разположение.
към втори вариант >>
Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства.
(втори вариант)
Любовта примирява противоречията. И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък. Имаш ли нужда тогава от своя къща? При Любовта благото на едного е благо за всички. Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие.
Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства.
Любовта освобождава човека от всички ограничения. Желая ви да придобиете Любовта още докато сте на земята, за да се отвори широко светът пред вас, да осмислите живота си. Само така ще се приготвите за минаване по тънкия конец.
към втори вариант >>
Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира.
(втори вариант)
– Защото между физическия и духовния живот има голяма пропаст. Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне. Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората. Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът. Не се разбират лесно простият и ученият.
Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира.
Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът. Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст. Човек не изгубва ума си от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване. Кой човек се обезсърчава? – Старият.
към втори вариант >>
Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя.
(втори вариант)
Ще кажете, че синът счупил стомната. Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи.
Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя.
Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старите българи били крайно гостоприемни и практични. Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Целият дом бил на негово разположение. Те го считали гост само за 24 часа.
към втори вариант >>
Любовта освобождава човека от всички ограничения.
(втори вариант)
И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък. Имаш ли нужда тогава от своя къща? При Любовта благото на едного е благо за всички. Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие. Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства.
Любовта освобождава човека от всички ограничения.
Желая ви да придобиете Любовта още докато сте на земята, за да се отвори широко светът пред вас, да осмислите живота си. Само така ще се приготвите за минаване по тънкия конец.
към втори вариант >>
Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът.
(втори вариант)
Който не е готов за духовното, лесно може да пропадне. Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората. Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът. Не се разбират лесно простият и ученият. Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира.
Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът.
Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст. Човек не изгубва ума си от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване. Кой човек се обезсърчава? – Старият. Който се обезсърчава, преждевременно остарява; като се насърчава, човек се подмладява.
към втори вариант >>
Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива.
(втори вариант)
Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи. Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя.
Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива.
Старите българи били крайно гостоприемни и практични. Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Целият дом бил на негово разположение. Те го считали гост само за 24 часа. На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата.
към втори вариант >>
Желая ви да придобиете Любовта още докато сте на земята, за да се отвори широко светът пред вас, да осмислите живота си.
(втори вариант)
Имаш ли нужда тогава от своя къща? При Любовта благото на едного е благо за всички. Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие. Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства. Любовта освобождава човека от всички ограничения.
Желая ви да придобиете Любовта още докато сте на земята, за да се отвори широко светът пред вас, да осмислите живота си.
Само така ще се приготвите за минаване по тънкия конец.
към втори вариант >>
Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст.
(втори вариант)
Пропаст има не само между физическия и духовния живот, но и между разбиранията на хората. Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът. Не се разбират лесно простият и ученият. Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът.
Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст.
Човек не изгубва ума си от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване. Кой човек се обезсърчава? – Старият. Който се обезсърчава, преждевременно остарява; като се насърчава, човек се подмладява. Бъдете всякога млади, да се насърчавате и да вървите напред.
към втори вариант >>
Старите българи били крайно гостоприемни и практични.
(втори вариант)
Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи. Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя. Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива.
Старите българи били крайно гостоприемни и практични.
Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Целият дом бил на негово разположение. Те го считали гост само за 24 часа. На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас.
към втори вариант >>
Само така ще се приготвите за минаване по тънкия конец.
(втори вариант)
При Любовта благото на едного е благо за всички. Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие. Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства. Любовта освобождава човека от всички ограничения. Желая ви да придобиете Любовта още докато сте на земята, за да се отвори широко светът пред вас, да осмислите живота си.
Само така ще се приготвите за минаване по тънкия конец.
към втори вариант >>
Човек не изгубва ума си от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване.
(втори вариант)
Не е лесно да се разберат материалистът и идеалистът. Не се разбират лесно простият и ученият. Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът. Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст.
Човек не изгубва ума си от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване.
Кой човек се обезсърчава? – Старият. Който се обезсърчава, преждевременно остарява; като се насърчава, човек се подмладява. Бъдете всякога млади, да се насърчавате и да вървите напред.
към втори вариант >>
Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза.
(втори вариант)
Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи. Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя. Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старите българи били крайно гостоприемни и практични.
Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза.
Целият дом бил на негово разположение. Те го считали гост само за 24 часа. На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас. Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас.
към втори вариант >>
Кой човек се обезсърчава?
(втори вариант)
Не се разбират лесно простият и ученият. Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът. Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст. Човек не изгубва ума си от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване.
Кой човек се обезсърчава?
– Старият. Който се обезсърчава, преждевременно остарява; като се насърчава, човек се подмладява. Бъдете всякога млади, да се насърчавате и да вървите напред.
към втори вариант >>
Целият дом бил на негово разположение.
(втори вариант)
Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи. Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя. Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старите българи били крайно гостоприемни и практични. Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза.
Целият дом бил на негово разположение.
Те го считали гост само за 24 часа. На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас. Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас. Ако не дойдеш, довиждане!
към втори вариант >>
– Старият.
(втори вариант)
Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът. Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст. Човек не изгубва ума си от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване. Кой човек се обезсърчава?
– Старият.
Който се обезсърчава, преждевременно остарява; като се насърчава, човек се подмладява. Бъдете всякога млади, да се насърчавате и да вървите напред.
към втори вариант >>
Те го считали гост само за 24 часа.
(втори вариант)
Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя. Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старите българи били крайно гостоприемни и практични. Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Целият дом бил на негово разположение.
Те го считали гост само за 24 часа.
На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас. Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас. Ако не дойдеш, довиждане! “ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин.
към втори вариант >>
Който се обезсърчава, преждевременно остарява; като се насърчава, човек се подмладява.
(втори вариант)
Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът. Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст. Човек не изгубва ума си от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване. Кой човек се обезсърчава? – Старият.
Който се обезсърчава, преждевременно остарява; като се насърчава, човек се подмладява.
Бъдете всякога млади, да се насърчавате и да вървите напред.
към втори вариант >>
На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата.
(втори вариант)
Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старите българи били крайно гостоприемни и практични. Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Целият дом бил на негово разположение. Те го считали гост само за 24 часа.
На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата.
Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас. Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас. Ако не дойдеш, довиждане! “ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин. За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа.
към втори вариант >>
Бъдете всякога млади, да се насърчавате и да вървите напред.
(втори вариант)
Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст. Човек не изгубва ума си от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване. Кой човек се обезсърчава? – Старият. Който се обезсърчава, преждевременно остарява; като се насърчава, човек се подмладява.
Бъдете всякога млади, да се насърчавате и да вървите напред.
към втори вариант >>
Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас.
(втори вариант)
Старите българи били крайно гостоприемни и практични. Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Целият дом бил на негово разположение. Те го считали гост само за 24 часа. На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата.
Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас.
Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас. Ако не дойдеш, довиждане! “ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин. За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа. Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага.
към втори вариант >>
Следователно, ако искате да се подмладите, трябва да се насърчавате.
(втори вариант)
Следователно, ако искате да се подмладите, трябва да се насърчавате.
Обезсърчите ли се, старостта иде. Обезсърчаването е признак на старост, на невежество, ограничаване, слабост, малодушие и др. Обезсърчаването води към обезсмисляне на живота. Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска да яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече. Той иска да си хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене.
към втори вариант >>
Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас.
(втори вариант)
Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Целият дом бил на негово разположение. Те го считали гост само за 24 часа. На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас.
Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас.
Ако не дойдеш, довиждане! “ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин. За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа. Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага. Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно.
към втори вариант >>
Обезсърчите ли се, старостта иде.
(втори вариант)
Следователно, ако искате да се подмладите, трябва да се насърчавате.
Обезсърчите ли се, старостта иде.
Обезсърчаването е признак на старост, на невежество, ограничаване, слабост, малодушие и др. Обезсърчаването води към обезсмисляне на живота. Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска да яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече. Той иска да си хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене. Сухият хляб разранява гърлото, а като го намаже с малко масло, по-лесно се гълта.
към втори вариант >>
Ако не дойдеш, довиждане!
(втори вариант)
Целият дом бил на негово разположение. Те го считали гост само за 24 часа. На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас. Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас.
Ако не дойдеш, довиждане!
“ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин. За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа. Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага. Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно. За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях.
към втори вариант >>
Обезсърчаването е признак на старост, на невежество, ограничаване, слабост, малодушие и др.
(втори вариант)
Следователно, ако искате да се подмладите, трябва да се насърчавате. Обезсърчите ли се, старостта иде.
Обезсърчаването е признак на старост, на невежество, ограничаване, слабост, малодушие и др.
Обезсърчаването води към обезсмисляне на живота. Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска да яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече. Той иска да си хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене. Сухият хляб разранява гърлото, а като го намаже с малко масло, по-лесно се гълта. Тъй щото, когато животът на някого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живее.
към втори вариант >>
“ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин.
(втори вариант)
Те го считали гост само за 24 часа. На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас. Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас. Ако не дойдеш, довиждане!
“ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин.
За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа. Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага. Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно. За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях. Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях.
към втори вариант >>
Обезсърчаването води към обезсмисляне на живота.
(втори вариант)
Следователно, ако искате да се подмладите, трябва да се насърчавате. Обезсърчите ли се, старостта иде. Обезсърчаването е признак на старост, на невежество, ограничаване, слабост, малодушие и др.
Обезсърчаването води към обезсмисляне на живота.
Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска да яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече. Той иска да си хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене. Сухият хляб разранява гърлото, а като го намаже с малко масло, по-лесно се гълта. Тъй щото, когато животът на някого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живее. Напротив, живее му се, но иска по-добър, по-съзнателен живот.
към втори вариант >>
За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа.
(втори вариант)
На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас. Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас. Ако не дойдеш, довиждане! “ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин.
За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа.
Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага. Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно. За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях. Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях. Какво обществено положение заема, не е важно.
към втори вариант >>
Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска да яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече.
(втори вариант)
Следователно, ако искате да се подмладите, трябва да се насърчавате. Обезсърчите ли се, старостта иде. Обезсърчаването е признак на старост, на невежество, ограничаване, слабост, малодушие и др. Обезсърчаването води към обезсмисляне на живота.
Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска да яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече.
Той иска да си хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене. Сухият хляб разранява гърлото, а като го намаже с малко масло, по-лесно се гълта. Тъй щото, когато животът на някого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живее. Напротив, живее му се, но иска по-добър, по-съзнателен живот. Христос казва: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“.
към втори вариант >>
Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага.
(втори вариант)
Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас. Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас. Ако не дойдеш, довиждане! “ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин. За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа.
Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага.
Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно. За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях. Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях. Какво обществено положение заема, не е важно. И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия.
към втори вариант >>
Той иска да си хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене.
(втори вариант)
Следователно, ако искате да се подмладите, трябва да се насърчавате. Обезсърчите ли се, старостта иде. Обезсърчаването е признак на старост, на невежество, ограничаване, слабост, малодушие и др. Обезсърчаването води към обезсмисляне на живота. Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска да яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече.
Той иска да си хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене.
Сухият хляб разранява гърлото, а като го намаже с малко масло, по-лесно се гълта. Тъй щото, когато животът на някого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живее. Напротив, живее му се, но иска по-добър, по-съзнателен живот. Христос казва: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“.
към втори вариант >>
Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно.
(втори вариант)
Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас. Ако не дойдеш, довиждане! “ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин. За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа. Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага.
Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно.
За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях. Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях. Какво обществено положение заема, не е важно. И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия. Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи.
към втори вариант >>
Сухият хляб разранява гърлото, а като го намаже с малко масло, по-лесно се гълта.
(втори вариант)
Обезсърчите ли се, старостта иде. Обезсърчаването е признак на старост, на невежество, ограничаване, слабост, малодушие и др. Обезсърчаването води към обезсмисляне на живота. Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска да яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече. Той иска да си хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене.
Сухият хляб разранява гърлото, а като го намаже с малко масло, по-лесно се гълта.
Тъй щото, когато животът на някого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живее. Напротив, живее му се, но иска по-добър, по-съзнателен живот. Христос казва: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“.
към втори вариант >>
За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях.
(втори вариант)
Ако не дойдеш, довиждане! “ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин. За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа. Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага. Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно.
За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях.
Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях. Какво обществено положение заема, не е важно. И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия. Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи. Следователно изпитът му е неизбежен.
към втори вариант >>
Тъй щото, когато животът на някого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живее.
(втори вариант)
Обезсърчаването е признак на старост, на невежество, ограничаване, слабост, малодушие и др. Обезсърчаването води към обезсмисляне на живота. Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска да яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече. Той иска да си хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене. Сухият хляб разранява гърлото, а като го намаже с малко масло, по-лесно се гълта.
Тъй щото, когато животът на някого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живее.
Напротив, живее му се, но иска по-добър, по-съзнателен живот. Христос казва: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“.
към втори вариант >>
Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях.
(втори вариант)
“ Те го посрещали по нов начин, с любов и радост, а го изпращали по стар начин. За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа. Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага. Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно. За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях.
Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях.
Какво обществено положение заема, не е важно. И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия. Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи. Следователно изпитът му е неизбежен. Комисията е в разумния свят, между възвишените същества.
към втори вариант >>
Напротив, живее му се, но иска по-добър, по-съзнателен живот.
(втори вариант)
Обезсърчаването води към обезсмисляне на живота. Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска да яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече. Той иска да си хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене. Сухият хляб разранява гърлото, а като го намаже с малко масло, по-лесно се гълта. Тъй щото, когато животът на някого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живее.
Напротив, живее му се, но иска по-добър, по-съзнателен живот.
Христос казва: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“.
към втори вариант >>
Какво обществено положение заема, не е важно.
(втори вариант)
За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа. Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага. Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно. За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях. Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях.
Какво обществено положение заема, не е важно.
И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия. Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи. Следователно изпитът му е неизбежен. Комисията е в разумния свят, между възвишените същества. Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща.
към втори вариант >>
Христос казва: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“.
(втори вариант)
Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска да яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече. Той иска да си хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене. Сухият хляб разранява гърлото, а като го намаже с малко масло, по-лесно се гълта. Тъй щото, когато животът на някого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живее. Напротив, живее му се, но иска по-добър, по-съзнателен живот.
Христос казва: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“.
към втори вариант >>
И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия.
(втори вариант)
Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага. Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно. За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях. Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях. Какво обществено положение заема, не е важно.
И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия.
Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи. Следователно изпитът му е неизбежен. Комисията е в разумния свят, между възвишените същества. Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща. Там ученикът се явява съвършено гол.
към втори вариант >>
Значи на физическия свят същественото е хлябът, а в духовния – Словото.
(втори вариант)
Значи на физическия свят същественото е хлябът, а в духовния – Словото.
Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира да изработиш своето духовно тяло. Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят. Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта. Добрият живот има отношение към отделния човек. Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира.
към втори вариант >>
Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи.
(втори вариант)
Задачата на човека е да вземе предвид условията, при които живее, и да ги използва разумно. За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях. Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях. Какво обществено положение заема, не е важно. И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия.
Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи.
Следователно изпитът му е неизбежен. Комисията е в разумния свят, между възвишените същества. Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща. Там ученикът се явява съвършено гол. Как си се обличал на земята, каква шапка си носил, това няма значение за тях.
към втори вариант >>
Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира да изработиш своето духовно тяло.
(втори вариант)
Значи на физическия свят същественото е хлябът, а в духовния – Словото.
Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира да изработиш своето духовно тяло.
Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят. Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта. Добрият живот има отношение към отделния човек. Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната.
към втори вариант >>
Следователно изпитът му е неизбежен.
(втори вариант)
За тази цел той трябва да мисли, да се научи да съпоставя фактите, да прави връзка между тях. Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях. Какво обществено положение заема, не е важно. И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия. Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи.
Следователно изпитът му е неизбежен.
Комисията е в разумния свят, между възвишените същества. Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща. Там ученикът се явява съвършено гол. Как си се обличал на земята, каква шапка си носил, това няма значение за тях. Там съдят за ученика по главата, която му е дадена.
към втори вариант >>
Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят.
(втори вариант)
Значи на физическия свят същественото е хлябът, а в духовния – Словото. Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира да изработиш своето духовно тяло.
Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят.
Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта. Добрият живот има отношение към отделния човек. Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана?
към втори вариант >>
Комисията е в разумния свят, между възвишените същества.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях. Какво обществено положение заема, не е важно. И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия. Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи. Следователно изпитът му е неизбежен.
Комисията е в разумния свят, между възвишените същества.
Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща. Там ученикът се явява съвършено гол. Как си се обличал на земята, каква шапка си носил, това няма значение за тях. Там съдят за ученика по главата, която му е дадена. И на земята има общества от хора, които ходят голи.
към втори вариант >>
Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта.
(втори вариант)
Значи на физическия свят същественото е хлябът, а в духовния – Словото. Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира да изработиш своето духовно тяло. Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят.
Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта.
Добрият живот има отношение към отделния човек. Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано.
към втори вариант >>
Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща.
(втори вариант)
Какво обществено положение заема, не е важно. И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия. Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи. Следователно изпитът му е неизбежен. Комисията е в разумния свят, между възвишените същества.
Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща.
Там ученикът се явява съвършено гол. Как си се обличал на земята, каква шапка си носил, това няма значение за тях. Там съдят за ученика по главата, която му е дадена. И на земята има общества от хора, които ходят голи.
към втори вариант >>
Добрият живот има отношение към отделния човек.
(втори вариант)
Значи на физическия свят същественото е хлябът, а в духовния – Словото. Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира да изработиш своето духовно тяло. Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят. Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта.
Добрият живот има отношение към отделния човек.
Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано. Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб.
към втори вариант >>
Там ученикът се явява съвършено гол.
(втори вариант)
И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия. Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи. Следователно изпитът му е неизбежен. Комисията е в разумния свят, между възвишените същества. Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща.
Там ученикът се явява съвършено гол.
Как си се обличал на земята, каква шапка си носил, това няма значение за тях. Там съдят за ученика по главата, която му е дадена. И на земята има общества от хора, които ходят голи.
към втори вариант >>
Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира.
(втори вариант)
Значи на физическия свят същественото е хлябът, а в духовния – Словото. Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира да изработиш своето духовно тяло. Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят. Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта. Добрият живот има отношение към отделния човек.
Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира.
Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано. Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб. Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб.
към втори вариант >>
Как си се обличал на земята, каква шапка си носил, това няма значение за тях.
(втори вариант)
Човек е дошъл на земята – великото училище – да се учи. Следователно изпитът му е неизбежен. Комисията е в разумния свят, между възвишените същества. Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща. Там ученикът се явява съвършено гол.
Как си се обличал на земята, каква шапка си носил, това няма значение за тях.
Там съдят за ученика по главата, която му е дадена. И на земята има общества от хора, които ходят голи.
към втори вариант >>
Морализирането прилича на биенето на камбаната.
(втори вариант)
Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира да изработиш своето духовно тяло. Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят. Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта. Добрият живот има отношение към отделния човек. Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира.
Морализирането прилича на биенето на камбаната.
Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано. Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб. Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи.
към втори вариант >>
Там съдят за ученика по главата, която му е дадена.
(втори вариант)
Следователно изпитът му е неизбежен. Комисията е в разумния свят, между възвишените същества. Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща. Там ученикът се явява съвършено гол. Как си се обличал на земята, каква шапка си носил, това няма значение за тях.
Там съдят за ученика по главата, която му е дадена.
И на земята има общества от хора, които ходят голи.
към втори вариант >>
Какво допринася биенето на металическата камбана?
(втори вариант)
Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят. Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта. Добрият живот има отношение към отделния човек. Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната.
Какво допринася биенето на металическата камбана?
Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано. Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб. Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи. Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни.
към втори вариант >>
И на земята има общества от хора, които ходят голи.
(втори вариант)
Комисията е в разумния свят, между възвишените същества. Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща. Там ученикът се явява съвършено гол. Как си се обличал на земята, каква шапка си носил, това няма значение за тях. Там съдят за ученика по главата, която му е дадена.
И на земята има общества от хора, които ходят голи.
към втори вариант >>
Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано.
(втори вариант)
Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта. Добрият живот има отношение към отделния човек. Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана?
Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано.
Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб. Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи. Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни. И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив.
към втори вариант >>
Те искат да се върнат към първоначалното положение, когато човекът е бил в рая.
(втори вариант)
Те искат да се върнат към първоначалното положение, когато човекът е бил в рая.
Обаче климатът на земята не позволява на хората да ходят голи. Онези, които се осмеляват да правят това, живеят в специални острови. За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света. В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота. Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло.
към втори вариант >>
Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб.
(втори вариант)
Добрият живот има отношение към отделния човек. Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано.
Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб.
Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи. Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни. И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив. Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън.
към втори вариант >>
Обаче климатът на земята не позволява на хората да ходят голи.
(втори вариант)
Те искат да се върнат към първоначалното положение, когато човекът е бил в рая.
Обаче климатът на земята не позволява на хората да ходят голи.
Онези, които се осмеляват да правят това, живеят в специални острови. За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света. В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота. Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло. Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят.
към втори вариант >>
Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб.
(втори вариант)
Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано. Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб.
Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб.
Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи. Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни. И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив. Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън. Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня.
към втори вариант >>
Онези, които се осмеляват да правят това, живеят в специални острови.
(втори вариант)
Те искат да се върнат към първоначалното положение, когато човекът е бил в рая. Обаче климатът на земята не позволява на хората да ходят голи.
Онези, които се осмеляват да правят това, живеят в специални острови.
За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света. В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота. Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло. Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят. Какво означават думите „гол“ и „облечен“?
към втори вариант >>
Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи.
(втори вариант)
Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано. Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб. Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб.
Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи.
Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни. И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив. Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън. Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня. Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“.
към втори вариант >>
За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света.
(втори вариант)
Те искат да се върнат към първоначалното положение, когато човекът е бил в рая. Обаче климатът на земята не позволява на хората да ходят голи. Онези, които се осмеляват да правят това, живеят в специални острови.
За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света.
В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота. Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло. Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят. Какво означават думите „гол“ и „облечен“? Човек оголява, когато изгуби нещо съществено.
към втори вариант >>
Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни.
(втори вариант)
Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано. Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб. Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи.
Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни.
И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив. Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън. Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня. Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“. Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него.
към втори вариант >>
В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота.
(втори вариант)
Те искат да се върнат към първоначалното положение, когато човекът е бил в рая. Обаче климатът на земята не позволява на хората да ходят голи. Онези, които се осмеляват да правят това, живеят в специални острови. За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света.
В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота.
Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло. Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят. Какво означават думите „гол“ и „облечен“? Човек оголява, когато изгуби нещо съществено. Тогава той изпитва срам.
към втори вариант >>
И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив.
(втори вариант)
Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано. Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб. Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи. Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни.
И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив.
Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън. Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня. Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“. Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него. Има неща неверни, но има и верни.
към втори вариант >>
Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло.
(втори вариант)
Те искат да се върнат към първоначалното положение, когато човекът е бил в рая. Обаче климатът на земята не позволява на хората да ходят голи. Онези, които се осмеляват да правят това, живеят в специални острови. За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света. В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота.
Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло.
Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят. Какво означават думите „гол“ и „облечен“? Човек оголява, когато изгуби нещо съществено. Тогава той изпитва срам. Значи изгубването е вътрешно, а не външно.
към втори вариант >>
Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб. Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи. Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни. И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив.
Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън.
Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня. Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“. Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него. Има неща неверни, но има и верни. Има неща илюзорни, но има и действителни.
към втори вариант >>
Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят.
(втори вариант)
Обаче климатът на земята не позволява на хората да ходят голи. Онези, които се осмеляват да правят това, живеят в специални острови. За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света. В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота. Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло.
Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят.
Какво означават думите „гол“ и „облечен“? Човек оголява, когато изгуби нещо съществено. Тогава той изпитва срам. Значи изгубването е вътрешно, а не външно. Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха.
към втори вариант >>
Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня.
(втори вариант)
Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи. Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни. И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив. Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън.
Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня.
Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“. Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него. Има неща неверни, но има и верни. Има неща илюзорни, но има и действителни. Има непостоянни, но има и постоянни неща.
към втори вариант >>
Какво означават думите „гол“ и „облечен“?
(втори вариант)
Онези, които се осмеляват да правят това, живеят в специални острови. За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света. В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота. Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло. Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят.
Какво означават думите „гол“ и „облечен“?
Човек оголява, когато изгуби нещо съществено. Тогава той изпитва срам. Значи изгубването е вътрешно, а не външно. Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха. Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината!
към втори вариант >>
Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“.
(втори вариант)
Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи. Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни. И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив. Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън. Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня.
Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“.
Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него. Има неща неверни, но има и верни. Има неща илюзорни, но има и действителни. Има непостоянни, но има и постоянни неща. Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма.
към втори вариант >>
Човек оголява, когато изгуби нещо съществено.
(втори вариант)
За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света. В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота. Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло. Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят. Какво означават думите „гол“ и „облечен“?
Човек оголява, когато изгуби нещо съществено.
Тогава той изпитва срам. Значи изгубването е вътрешно, а не външно. Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха. Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината! “ Когато се радва, човек свети.
към втори вариант >>
Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него.
(втори вариант)
Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите от съня добри и радостни. И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив. Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън. Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня. Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“.
Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него.
Има неща неверни, но има и верни. Има неща илюзорни, но има и действителни. Има непостоянни, но има и постоянни неща. Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма. Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори.
към втори вариант >>
Тогава той изпитва срам.
(втори вариант)
В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота. Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло. Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят. Какво означават думите „гол“ и „облечен“? Човек оголява, когато изгуби нещо съществено.
Тогава той изпитва срам.
Значи изгубването е вътрешно, а не външно. Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха. Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината! “ Когато се радва, човек свети. Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи.
към втори вариант >>
Има неща неверни, но има и верни.
(втори вариант)
И в сън, и в будно състояние всякога трябва да бъдеш щастлив. Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън. Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня. Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“. Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него.
Има неща неверни, но има и верни.
Има неща илюзорни, но има и действителни. Има непостоянни, но има и постоянни неща. Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма. Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори. Всички очакват да излезе от него учен човек.
към втори вариант >>
Значи изгубването е вътрешно, а не външно.
(втори вариант)
Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло. Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят. Какво означават думите „гол“ и „облечен“? Човек оголява, когато изгуби нещо съществено. Тогава той изпитва срам.
Значи изгубването е вътрешно, а не външно.
Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха. Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината! “ Когато се радва, човек свети. Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи. – „Може ли да се радва човек, когато скърби?
към втори вариант >>
Има неща илюзорни, но има и действителни.
(втори вариант)
Някога човек е щастлив в будно състояние, а е нещастен на сън. Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня. Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“. Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него. Има неща неверни, но има и верни.
Има неща илюзорни, но има и действителни.
Има непостоянни, но има и постоянни неща. Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма. Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори. Всички очакват да излезе от него учен човек. В края на краищата надеждите им не се оправдават.
към втори вариант >>
Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха.
(втори вариант)
Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят. Какво означават думите „гол“ и „облечен“? Човек оголява, когато изгуби нещо съществено. Тогава той изпитва срам. Значи изгубването е вътрешно, а не външно.
Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха.
Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината! “ Когато се радва, човек свети. Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи. – „Може ли да се радва човек, когато скърби? “ – Може.
към втори вариант >>
Има непостоянни, но има и постоянни неща.
(втори вариант)
Той сънува, че го гонят разбойници или диви зверове, и сутринта става неспокоен, уплашен, че ще му се случи нещо лошо през деня. Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“. Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него. Има неща неверни, но има и верни. Има неща илюзорни, но има и действителни.
Има непостоянни, но има и постоянни неща.
Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма. Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори. Всички очакват да излезе от него учен човек. В края на краищата надеждите им не се оправдават. Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината!
(втори вариант)
Какво означават думите „гол“ и „облечен“? Човек оголява, когато изгуби нещо съществено. Тогава той изпитва срам. Значи изгубването е вътрешно, а не външно. Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха.
Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината!
“ Когато се радва, човек свети. Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи. – „Може ли да се радва човек, когато скърби? “ – Може. Скръбта е облак на човешкото небе.
към втори вариант >>
Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма.
(втори вариант)
Като мине известно време и нищо не му се случва, той казва: „Сън е това, илюзия“. Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него. Има неща неверни, но има и верни. Има неща илюзорни, но има и действителни. Има непостоянни, но има и постоянни неща.
Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма.
Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори. Всички очакват да излезе от него учен човек. В края на краищата надеждите им не се оправдават. Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек. Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко.
към втори вариант >>
“ Когато се радва, човек свети.
(втори вариант)
Човек оголява, когато изгуби нещо съществено. Тогава той изпитва срам. Значи изгубването е вътрешно, а не външно. Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха. Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината!
“ Когато се радва, човек свети.
Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи. – „Може ли да се радва човек, когато скърби? “ – Може. Скръбта е облак на човешкото небе. Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват.
към втори вариант >>
Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори.
(втори вариант)
Не е илюзия сънят, има нещо вярно в него. Има неща неверни, но има и верни. Има неща илюзорни, но има и действителни. Има непостоянни, но има и постоянни неща. Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма.
Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори.
Всички очакват да излезе от него учен човек. В края на краищата надеждите им не се оправдават. Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек. Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко. Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити.
към втори вариант >>
Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи.
(втори вариант)
Тогава той изпитва срам. Значи изгубването е вътрешно, а не външно. Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха. Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината! “ Когато се радва, човек свети.
Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи.
– „Може ли да се радва човек, когато скърби? “ – Може. Скръбта е облак на човешкото небе. Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват. Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека.
към втори вариант >>
Всички очакват да излезе от него учен човек.
(втори вариант)
Има неща неверни, но има и верни. Има неща илюзорни, но има и действителни. Има непостоянни, но има и постоянни неща. Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма. Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори.
Всички очакват да излезе от него учен човек.
В края на краищата надеждите им не се оправдават. Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек. Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко. Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити. По форма те са малки, а по съдържание големи.
към втори вариант >>
– „Може ли да се радва човек, когато скърби?
(втори вариант)
Значи изгубването е вътрешно, а не външно. Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха. Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината! “ Когато се радва, човек свети. Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи.
– „Може ли да се радва човек, когато скърби?
“ – Може. Скръбта е облак на човешкото небе. Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват. Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека. Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си.
към втори вариант >>
В края на краищата надеждите им не се оправдават.
(втори вариант)
Има неща илюзорни, но има и действителни. Има непостоянни, но има и постоянни неща. Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма. Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори. Всички очакват да излезе от него учен човек.
В края на краищата надеждите им не се оправдават.
Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек. Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко. Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити. По форма те са малки, а по съдържание големи. Не всякога училището дава знания.
към втори вариант >>
“ – Може.
(втори вариант)
Да се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха. Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината! “ Когато се радва, човек свети. Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи. – „Може ли да се радва човек, когато скърби?
“ – Може.
Скръбта е облак на човешкото небе. Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват. Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека. Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си. Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота.
към втори вариант >>
Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек.
(втори вариант)
Има непостоянни, но има и постоянни неща. Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма. Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори. Всички очакват да излезе от него учен човек. В края на краищата надеждите им не се оправдават.
Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек.
Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко. Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити. По форма те са малки, а по съдържание големи. Не всякога училището дава знания. Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш.
към втори вариант >>
Скръбта е облак на човешкото небе.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината! “ Когато се радва, човек свети. Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи. – „Може ли да се радва човек, когато скърби? “ – Може.
Скръбта е облак на човешкото небе.
Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват. Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека. Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си. Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота. Така се опитва силата му.
към втори вариант >>
Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко.
(втори вариант)
Неверни, илюзорни и непостоянни неща са тези, които имат малко съдържание, а голяма форма. Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори. Всички очакват да излезе от него учен човек. В края на краищата надеждите им не се оправдават. Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек.
Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко.
Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити. По форма те са малки, а по съдържание големи. Не всякога училището дава знания. Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш. Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен.
към втори вариант >>
Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват.
(втори вариант)
“ Когато се радва, човек свети. Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи. – „Може ли да се радва човек, когато скърби? “ – Може. Скръбта е облак на човешкото небе.
Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват.
Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека. Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си. Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота. Така се опитва силата му. Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка.
към втори вариант >>
Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити.
(втори вариант)
Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори. Всички очакват да излезе от него учен човек. В края на краищата надеждите им не се оправдават. Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек. Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко.
Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити.
По форма те са малки, а по съдържание големи. Не всякога училището дава знания. Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш. Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен. Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек.
към втори вариант >>
Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека.
(втори вариант)
Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи. – „Може ли да се радва човек, когато скърби? “ – Може. Скръбта е облак на човешкото небе. Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват.
Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека.
Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си. Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота. Така се опитва силата му. Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка. Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него.
към втори вариант >>
По форма те са малки, а по съдържание големи.
(втори вариант)
Всички очакват да излезе от него учен човек. В края на краищата надеждите им не се оправдават. Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек. Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко. Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити.
По форма те са малки, а по съдържание големи.
Не всякога училището дава знания. Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш. Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен. Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек. Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни.
към втори вариант >>
Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си.
(втори вариант)
– „Може ли да се радва човек, когато скърби? “ – Може. Скръбта е облак на човешкото небе. Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват. Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека.
Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си.
Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота. Така се опитва силата му. Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка. Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него. Аз и Отец ми едно сме“.
към втори вариант >>
Не всякога училището дава знания.
(втори вариант)
В края на краищата надеждите им не се оправдават. Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек. Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко. Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити. По форма те са малки, а по съдържание големи.
Не всякога училището дава знания.
Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш. Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен. Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек. Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни. Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите.
към втори вариант >>
Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота.
(втори вариант)
“ – Може. Скръбта е облак на човешкото небе. Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват. Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека. Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си.
Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота.
Така се опитва силата му. Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка. Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него. Аз и Отец ми едно сме“. Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш.
към втори вариант >>
Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш.
(втори вариант)
Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек. Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко. Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити. По форма те са малки, а по съдържание големи. Не всякога училището дава знания.
Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш.
Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен. Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек. Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни. Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите. За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен.
към втори вариант >>
Така се опитва силата му.
(втори вариант)
Скръбта е облак на човешкото небе. Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват. Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека. Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си. Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота.
Така се опитва силата му.
Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка. Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него. Аз и Отец ми едно сме“. Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш. Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина.
към втори вариант >>
Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен.
(втори вариант)
Значи положението му по форма било голямо, а по съдържание – малко. Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити. По форма те са малки, а по съдържание големи. Не всякога училището дава знания. Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш.
Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен.
Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек. Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни. Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите. За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен. Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек.
към втори вариант >>
Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка.
(втори вариант)
Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват. Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека. Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си. Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота. Така се опитва силата му.
Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка.
Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него. Аз и Отец ми едно сме“. Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш. Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина. Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо.
към втори вариант >>
Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек.
(втори вариант)
Има хора, които сами учат, без да се записват в университет, но стават учени, знаменити. По форма те са малки, а по съдържание големи. Не всякога училището дава знания. Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш. Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен.
Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек.
Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни. Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите. За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен. Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек. Друг е въпросът за привидно, външно набожният.
към втори вариант >>
Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него.
(втори вариант)
Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека. Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си. Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота. Така се опитва силата му. Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка.
Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него.
Аз и Отец ми едно сме“. Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш. Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина. Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо. Когато се разбират, хората са близо.
към втори вариант >>
Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни.
(втори вариант)
По форма те са малки, а по съдържание големи. Не всякога училището дава знания. Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш. Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен. Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек.
Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни.
Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите. За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен. Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек. Друг е въпросът за привидно, външно набожният. Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия.
към втори вариант >>
Аз и Отец ми едно сме“.
(втори вариант)
Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си. Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота. Така се опитва силата му. Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка. Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него.
Аз и Отец ми едно сме“.
Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш. Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина. Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо. Когато се разбират, хората са близо. Щом не се разбират, те са далеч едни от други.
към втори вариант >>
Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите.
(втори вариант)
Не всякога училището дава знания. Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш. Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен. Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек. Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни.
Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите.
За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен. Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек. Друг е въпросът за привидно, външно набожният. Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия. Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат.
към втори вариант >>
Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш.
(втори вариант)
Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота. Така се опитва силата му. Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка. Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него. Аз и Отец ми едно сме“.
Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш.
Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина. Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо. Когато се разбират, хората са близо. Щом не се разбират, те са далеч едни от други. Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората.
към втори вариант >>
За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен.
(втори вариант)
Не е достатъчно само да посещаваш училището, нито само да слушаш – трябва да учиш. Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен. Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек. Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни. Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите.
За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен.
Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек. Друг е въпросът за привидно, външно набожният. Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия. Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат. Няма думи, с които да се опише онзи свят.
към втори вариант >>
Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина.
(втори вариант)
Така се опитва силата му. Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка. Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него. Аз и Отец ми едно сме“. Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш.
Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина.
Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо. Когато се разбират, хората са близо. Щом не се разбират, те са далеч едни от други. Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората. Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“.
към втори вариант >>
Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек.
(втори вариант)
Не всякога посещаването на черквите прави човека набожен. Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек. Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни. Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите. За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен.
Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек.
Друг е въпросът за привидно, външно набожният. Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия. Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат. Няма думи, с които да се опише онзи свят. Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността.
към втори вариант >>
Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо.
(втори вариант)
Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка. Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него. Аз и Отец ми едно сме“. Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш. Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина.
Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо.
Когато се разбират, хората са близо. Щом не се разбират, те са далеч едни от други. Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората. Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“. Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него.
към втори вариант >>
Друг е въпросът за привидно, външно набожният.
(втори вариант)
Той трябва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек. Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни. Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите. За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен. Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек.
Друг е въпросът за привидно, външно набожният.
Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия. Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат. Няма думи, с които да се опише онзи свят. Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността. Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък.
към втори вариант >>
Когато се разбират, хората са близо.
(втори вариант)
Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него. Аз и Отец ми едно сме“. Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш. Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина. Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо.
Когато се разбират, хората са близо.
Щом не се разбират, те са далеч едни от други. Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората. Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“. Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него. Щом е близо, той Го разбира и познава.
към втори вариант >>
Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия.
(втори вариант)
Мнозина казват, че им дотегнало да бъдат набожни. Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите. За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен. Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек. Друг е въпросът за привидно, външно набожният.
Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия.
Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат. Няма думи, с които да се опише онзи свят. Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността. Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък. Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват.
към втори вариант >>
Щом не се разбират, те са далеч едни от други.
(втори вариант)
Аз и Отец ми едно сме“. Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш. Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина. Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо. Когато се разбират, хората са близо.
Щом не се разбират, те са далеч едни от други.
Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората. Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“. Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него. Щом е близо, той Го разбира и познава. Близостта е вътрешно състояние.
към втори вариант >>
Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат.
(втори вариант)
Истински набожният не дотяга нито на себе си, нито на окръжаващите. За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен. Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек. Друг е въпросът за привидно, външно набожният. Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия.
Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат.
Няма думи, с които да се опише онзи свят. Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността. Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък. Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват. По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек.
към втори вариант >>
Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората.
(втори вариант)
Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш. Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина. Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо. Когато се разбират, хората са близо. Щом не се разбират, те са далеч едни от други.
Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората.
Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“. Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него. Щом е близо, той Го разбира и познава. Близостта е вътрешно състояние. Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство.
към втори вариант >>
Няма думи, с които да се опише онзи свят.
(втори вариант)
За предпочитане е да бъде човек набожен, отколкото да не е набожен. Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек. Друг е въпросът за привидно, външно набожният. Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия. Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат.
Няма думи, с които да се опише онзи свят.
Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността. Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък. Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват. По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек. Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек.
към втори вариант >>
Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“.
(втори вариант)
Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина. Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо. Когато се разбират, хората са близо. Щом не се разбират, те са далеч едни от други. Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората.
Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“.
Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него. Щом е близо, той Го разбира и познава. Близостта е вътрешно състояние. Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство. Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога?
към втори вариант >>
Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността.
(втори вариант)
Истински набожният е здрав, разумен, добър, справедлив човек. Друг е въпросът за привидно, външно набожният. Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия. Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат. Няма думи, с които да се опише онзи свят.
Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността.
Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък. Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват. По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек. Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек. Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно.
към втори вариант >>
Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него.
(втори вариант)
Бог е в мене, значи близо е; аз съм в Него, пак е близо. Когато се разбират, хората са близо. Щом не се разбират, те са далеч едни от други. Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората. Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“.
Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него.
Щом е близо, той Го разбира и познава. Близостта е вътрешно състояние. Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство. Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога? – Любов.
към втори вариант >>
Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък.
(втори вариант)
Друг е въпросът за привидно, външно набожният. Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия. Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат. Няма думи, с които да се опише онзи свят. Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността.
Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък.
Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват. По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек. Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек. Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно. В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно.
към втори вариант >>
Щом е близо, той Го разбира и познава.
(втори вариант)
Когато се разбират, хората са близо. Щом не се разбират, те са далеч едни от други. Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората. Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“. Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него.
Щом е близо, той Го разбира и познава.
Близостта е вътрешно състояние. Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство. Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога? – Любов. Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога.
към втори вариант >>
Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват.
(втори вариант)
Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без да разбира смисъла на тези понятия. Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат. Няма думи, с които да се опише онзи свят. Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността. Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък.
Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват.
По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек. Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек. Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно. В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно. Радвайте се, че е така.
към втори вариант >>
Близостта е вътрешно състояние.
(втори вариант)
Щом не се разбират, те са далеч едни от други. Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората. Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“. Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него. Щом е близо, той Го разбира и познава.
Близостта е вътрешно състояние.
Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство. Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога? – Любов. Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога. Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си.
към втори вариант >>
По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек.
(втори вариант)
Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате да ви го опишат. Няма думи, с които да се опише онзи свят. Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността. Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък. Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват.
По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек.
Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек. Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно. В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно. Радвайте се, че е така. Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите си.
към втори вариант >>
Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство.
(втори вариант)
Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората. Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“. Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него. Щом е близо, той Го разбира и познава. Близостта е вътрешно състояние.
Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство.
Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога? – Любов. Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога. Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния.
към втори вариант >>
Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек.
(втори вариант)
Няма думи, с които да се опише онзи свят. Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността. Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък. Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват. По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек.
Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек.
Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно. В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно. Радвайте се, че е така. Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите си. Когато казваме, че някои хора ни са приятни, това значи, че се оглеждаме в тях.
към втори вариант >>
Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога?
(втори вариант)
Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“. Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него. Щом е близо, той Го разбира и познава. Близостта е вътрешно състояние. Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство.
Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога?
– Любов. Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога. Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си.
към втори вариант >>
Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно.
(втори вариант)
Много опити са правени в това отношение, но нито един не отговаря напълно на действителността. Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък. Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват. По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек. Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек.
Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно.
В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно. Радвайте се, че е така. Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите си. Когато казваме, че някои хора ни са приятни, това значи, че се оглеждаме в тях. В известно отношение ние си приличаме, затова ни са приятни.
към втори вариант >>
– Любов.
(втори вариант)
Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него. Щом е близо, той Го разбира и познава. Близостта е вътрешно състояние. Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство. Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога?
– Любов.
Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога. Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате?
към втори вариант >>
В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно.
(втори вариант)
Да опишете онзи свят и да дадете пълна представа за него, това значи да нарисувате човека или да го изваете от камък. Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват. По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек. Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек. Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно.
В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно.
Радвайте се, че е така. Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите си. Когато казваме, че някои хора ни са приятни, това значи, че се оглеждаме в тях. В известно отношение ние си приличаме, затова ни са приятни. Хората се обичат, когато си приличат и дават нещо от себе си.
към втори вариант >>
Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога.
(втори вариант)
Щом е близо, той Го разбира и познава. Близостта е вътрешно състояние. Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство. Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога? – Любов.
Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога.
Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно?
към втори вариант >>
Радвайте се, че е така.
(втори вариант)
Колкото живо и вярно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват. По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек. Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек. Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно. В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно.
Радвайте се, че е така.
Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите си. Когато казваме, че някои хора ни са приятни, това значи, че се оглеждаме в тях. В известно отношение ние си приличаме, затова ни са приятни. Хората се обичат, когато си приличат и дават нещо от себе си. Ако взимат само, те не се обичат.
към втори вариант >>
Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си.
(втори вариант)
Близостта е вътрешно състояние. Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство. Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога? – Любов. Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога.
Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си.
Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели.
към втори вариант >>
Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите си.
(втори вариант)
По форма картината прилича на човека, но по съдържание и смисъл не прилича – дълбочина няма в образа на този човек. Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек. Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно. В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно. Радвайте се, че е така.
Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите си.
Когато казваме, че някои хора ни са приятни, това значи, че се оглеждаме в тях. В известно отношение ние си приличаме, затова ни са приятни. Хората се обичат, когато си приличат и дават нещо от себе си. Ако взимат само, те не се обичат.
към втори вариант >>
Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния.
(втори вариант)
Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство. Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога? – Любов. Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога. Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си.
Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния.
Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща.
към втори вариант >>
Когато казваме, че някои хора ни са приятни, това значи, че се оглеждаме в тях.
(втори вариант)
Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла да предаде истинския образ на някой човек. Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно. В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно. Радвайте се, че е така. Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите си.
Когато казваме, че някои хора ни са приятни, това значи, че се оглеждаме в тях.
В известно отношение ние си приличаме, затова ни са приятни. Хората се обичат, когато си приличат и дават нещо от себе си. Ако взимат само, те не се обичат.
към втори вариант >>
Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си.
(втори вариант)
Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога? – Любов. Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога. Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния.
Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си.
За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази.
към втори вариант >>
В известно отношение ние си приличаме, затова ни са приятни.
(втори вариант)
Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно. В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно. Радвайте се, че е така. Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите си. Когато казваме, че някои хора ни са приятни, това значи, че се оглеждаме в тях.
В известно отношение ние си приличаме, затова ни са приятни.
Хората се обичат, когато си приличат и дават нещо от себе си. Ако взимат само, те не се обичат.
към втори вариант >>
За какво богатство ще страдате?
(втори вариант)
– Любов. Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога. Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си.
За какво богатство ще страдате?
За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли.
към втори вариант >>
Хората се обичат, когато си приличат и дават нещо от себе си.
(втори вариант)
В известен момент един човек може да прилича на друг, но във всички случаи да бъде като него, това е невъзможно. Радвайте се, че е така. Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите си. Когато казваме, че някои хора ни са приятни, това значи, че се оглеждаме в тях. В известно отношение ние си приличаме, затова ни са приятни.
Хората се обичат, когато си приличат и дават нещо от себе си.
Ако взимат само, те не се обичат.
към втори вариант >>
За онова, което сте придобили неправилно?
(втори вариант)
Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога. Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате?
За онова, което сте придобили неправилно?
Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли. Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги.
към втори вариант >>
Ако взимат само, те не се обичат.
(втори вариант)
Радвайте се, че е така. Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите си. Когато казваме, че някои хора ни са приятни, това значи, че се оглеждаме в тях. В известно отношение ние си приличаме, затова ни са приятни. Хората се обичат, когато си приличат и дават нещо от себе си.
Ако взимат само, те не се обичат.
към втори вариант >>
Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели.
(втори вариант)
Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно?
Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели.
Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли. Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги. Човешкото и животинското имат отношение само към земята.
към втори вариант >>
Следователно има два вида хора: едни постоянно вземат, а други – постоянно дават.
(втори вариант)
Следователно има два вида хора: едни постоянно вземат, а други – постоянно дават.
Който постоянно дава, всякога е обичан; който постоянно взема, никой не го обича. Всички обичат Бога, защото постоянно дава. Животът и всички блага излизат от Бога. Чрез вярата човек се свързва с Онзи, от Когото е произлязъл. Тази връзка е необходима.
към втори вариант >>
Те са съществени неща.
(втори вариант)
Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели.
Те са съществени неща.
Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли. Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги. Човешкото и животинското имат отношение само към земята. Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място.
към втори вариант >>
Който постоянно дава, всякога е обичан; който постоянно взема, никой не го обича.
(втори вариант)
Следователно има два вида хора: едни постоянно вземат, а други – постоянно дават.
Който постоянно дава, всякога е обичан; който постоянно взема, никой не го обича.
Всички обичат Бога, защото постоянно дава. Животът и всички блага излизат от Бога. Чрез вярата човек се свързва с Онзи, от Когото е произлязъл. Тази връзка е необходима. Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое.
към втори вариант >>
Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази.
(втори вариант)
Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща.
Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази.
Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли. Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги. Човешкото и животинското имат отношение само към земята. Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място. Човешкото лесно се изчертава.
към втори вариант >>
Всички обичат Бога, защото постоянно дава.
(втори вариант)
Следователно има два вида хора: едни постоянно вземат, а други – постоянно дават. Който постоянно дава, всякога е обичан; който постоянно взема, никой не го обича.
Всички обичат Бога, защото постоянно дава.
Животът и всички блага излизат от Бога. Чрез вярата човек се свързва с Онзи, от Когото е произлязъл. Тази връзка е необходима. Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него.
към втори вариант >>
Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли.
(втори вариант)
За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази.
Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли.
Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги. Човешкото и животинското имат отношение само към земята. Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място. Човешкото лесно се изчертава. То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива.
към втори вариант >>
Животът и всички блага излизат от Бога.
(втори вариант)
Следователно има два вида хора: едни постоянно вземат, а други – постоянно дават. Който постоянно дава, всякога е обичан; който постоянно взема, никой не го обича. Всички обичат Бога, защото постоянно дава.
Животът и всички блага излизат от Бога.
Чрез вярата човек се свързва с Онзи, от Когото е произлязъл. Тази връзка е необходима. Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него. Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие.
към втори вариант >>
Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги.
(втори вариант)
За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли.
Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги.
Човешкото и животинското имат отношение само към земята. Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място. Човешкото лесно се изчертава. То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива. След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни.
към втори вариант >>
Чрез вярата човек се свързва с Онзи, от Когото е произлязъл.
(втори вариант)
Следователно има два вида хора: едни постоянно вземат, а други – постоянно дават. Който постоянно дава, всякога е обичан; който постоянно взема, никой не го обича. Всички обичат Бога, защото постоянно дава. Животът и всички блага излизат от Бога.
Чрез вярата човек се свързва с Онзи, от Когото е произлязъл.
Тази връзка е необходима. Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него. Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие. Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него.
към втори вариант >>
Човешкото и животинското имат отношение само към земята.
(втори вариант)
Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли. Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги.
Човешкото и животинското имат отношение само към земята.
Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място. Човешкото лесно се изчертава. То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива. След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му.
към втори вариант >>
Тази връзка е необходима.
(втори вариант)
Следователно има два вида хора: едни постоянно вземат, а други – постоянно дават. Който постоянно дава, всякога е обичан; който постоянно взема, никой не го обича. Всички обичат Бога, защото постоянно дава. Животът и всички блага излизат от Бога. Чрез вярата човек се свързва с Онзи, от Когото е произлязъл.
Тази връзка е необходима.
Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него. Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие. Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него. Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него.
към втори вариант >>
Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място.
(втори вариант)
Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли. Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги. Човешкото и животинското имат отношение само към земята.
Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място.
Човешкото лесно се изчертава. То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива. След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му. Така става и с водата на физическия свят.
към втори вариант >>
Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое.
(втори вариант)
Който постоянно дава, всякога е обичан; който постоянно взема, никой не го обича. Всички обичат Бога, защото постоянно дава. Животът и всички блага излизат от Бога. Чрез вярата човек се свързва с Онзи, от Когото е произлязъл. Тази връзка е необходима.
Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое.
Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него. Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие. Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него. Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него. Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално.
към втори вариант >>
Човешкото лесно се изчертава.
(втори вариант)
Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли. Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги. Човешкото и животинското имат отношение само към земята. Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място.
Човешкото лесно се изчертава.
То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива. След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му. Така става и с водата на физическия свят. Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно.
към втори вариант >>
Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него.
(втори вариант)
Всички обичат Бога, защото постоянно дава. Животът и всички блага излизат от Бога. Чрез вярата човек се свързва с Онзи, от Когото е произлязъл. Тази връзка е необходима. Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое.
Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него.
Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие. Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него. Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него. Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално. Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно.
към втори вариант >>
То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива.
(втори вариант)
Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли. Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги. Човешкото и животинското имат отношение само към земята. Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място. Човешкото лесно се изчертава.
То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива.
След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му. Така става и с водата на физическия свят. Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно. Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си.
към втори вариант >>
Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие.
(втори вариант)
Животът и всички блага излизат от Бога. Чрез вярата човек се свързва с Онзи, от Когото е произлязъл. Тази връзка е необходима. Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него.
Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие.
Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него. Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него. Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално. Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно. Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си.
към втори вариант >>
След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни.
(втори вариант)
Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги. Човешкото и животинското имат отношение само към земята. Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място. Човешкото лесно се изчертава. То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива.
След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни.
Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му. Така става и с водата на физическия свят. Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно. Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си. Човешкото е далеч, Божественото – близо.
към втори вариант >>
Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него.
(втори вариант)
Чрез вярата човек се свързва с Онзи, от Когото е произлязъл. Тази връзка е необходима. Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него. Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие.
Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него.
Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него. Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално. Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно. Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си. Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния.
към втори вариант >>
Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му.
(втори вариант)
Човешкото и животинското имат отношение само към земята. Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място. Човешкото лесно се изчертава. То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива. След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни.
Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му.
Така става и с водата на физическия свят. Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно. Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си. Човешкото е далеч, Божественото – близо. И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота.
към втори вариант >>
Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него.
(втори вариант)
Тази връзка е необходима. Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него. Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие. Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него.
Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него.
Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално. Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно. Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си. Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния. Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята.
към втори вариант >>
Така става и с водата на физическия свят.
(втори вариант)
Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място. Човешкото лесно се изчертава. То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива. След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му.
Така става и с водата на физическия свят.
Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно. Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си. Човешкото е далеч, Божественото – близо. И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота. Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее.
към втори вариант >>
Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално.
(втори вариант)
Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него. Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие. Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него. Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него.
Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално.
Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно. Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си. Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния. Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята. Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят.
към втори вариант >>
Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно.
(втори вариант)
Човешкото лесно се изчертава. То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива. След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му. Така става и с водата на физическия свят.
Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно.
Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си. Човешкото е далеч, Божественото – близо. И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота. Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее. Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва.
към втори вариант >>
Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно.
(втори вариант)
Следователно необходимо е човек да се свърже със своя Създател, да стане едно с Него. Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие. Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него. Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него. Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално.
Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно.
Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си. Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния. Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята. Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят. От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен.
към втори вариант >>
Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си.
(втори вариант)
То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива. След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му. Така става и с водата на физическия свят. Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно.
Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си.
Човешкото е далеч, Божественото – близо. И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота. Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее. Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва. Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил.
към втори вариант >>
Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си.
(втори вариант)
Той иска да знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие. Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него. Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него. Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално. Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно.
Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си.
Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния. Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята. Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят. От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен. – Защо ще се уплашат?
към втори вариант >>
Човешкото е далеч, Божественото – близо.
(втори вариант)
След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му. Така става и с водата на физическия свят. Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно. Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си.
Човешкото е далеч, Божественото – близо.
И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота. Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее. Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва. Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил. Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там.
към втори вариант >>
Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния.
(втори вариант)
Един човек прилича на друг дотолкова, доколкото постъпва като него. Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него. Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално. Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно. Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си.
Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния.
Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята. Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят. От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен. – Защо ще се уплашат? – Защото не са подготвени за него.
към втори вариант >>
И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота.
(втори вариант)
Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му. Така става и с водата на физическия свят. Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно. Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си. Човешкото е далеч, Божественото – близо.
И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота.
Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее. Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва. Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил. Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там. Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се.
към втори вариант >>
Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята.
(втори вариант)
Приятно е на знаменития цигулар да слуша някого, който свири като него. Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално. Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно. Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си. Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния.
Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята.
Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят. От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен. – Защо ще се уплашат? – Защото не са подготвени за него. В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях.
към втори вариант >>
Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее.
(втори вариант)
Така става и с водата на физическия свят. Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно. Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си. Човешкото е далеч, Божественото – близо. И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота.
Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее.
Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва. Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил. Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там. Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се. Това са вашите слуги и слугини.
към втори вариант >>
Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят.
(втори вариант)
Приятно е да слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално. Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно. Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си. Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния. Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята.
Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят.
От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен. – Защо ще се уплашат? – Защото не са подготвени за него. В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях. Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора.
към втори вариант >>
Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва.
(втори вариант)
Който е прекарал вода в дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нужно. Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си. Човешкото е далеч, Божественото – близо. И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота. Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее.
Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва.
Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил. Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там. Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се. Това са вашите слуги и слугини. Докато водата едва тече, това положение е естествено.
към втори вариант >>
От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен.
(втори вариант)
Той говори отвън, а вие го слушате вътрешно. Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си. Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния. Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята. Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят.
От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен.
– Защо ще се уплашат? – Защото не са подготвени за него. В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях. Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора. Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича.
към втори вариант >>
Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил.
(втори вариант)
Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по себе си. Човешкото е далеч, Божественото – близо. И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота. Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее. Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва.
Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил.
Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там. Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се. Това са вашите слуги и слугини. Докато водата едва тече, това положение е естествено. Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората.
към втори вариант >>
– Защо ще се уплашат?
(втори вариант)
Няма човек в света, който да не чувства красивото и възвишеното вътре в себе си. Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния. Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята. Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят. От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен.
– Защо ще се уплашат?
– Защото не са подготвени за него. В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях. Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора. Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича. Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива.
към втори вариант >>
Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там.
(втори вариант)
Човешкото е далеч, Божественото – близо. И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота. Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее. Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва. Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил.
Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там.
Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се. Това са вашите слуги и слугини. Докато водата едва тече, това положение е естествено. Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората. Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни.
към втори вариант >>
– Защото не са подготвени за него.
(втори вариант)
Хората живеят на физическия свят, но мислят и за духовния. Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята. Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят. От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен. – Защо ще се уплашат?
– Защото не са подготвени за него.
В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях. Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора. Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича. Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива. От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят.
към втори вариант >>
Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се.
(втори вариант)
И тъй, стремете се към Божията Любов, като извор на живота. Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее. Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва. Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил. Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там.
Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се.
Това са вашите слуги и слугини. Докато водата едва тече, това положение е естествено. Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората. Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни. Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения.
към втори вариант >>
В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях.
(втори вариант)
Те отчасти познават този свят, но искат да знаят нещо и за онзи свят, да разберат разликата, която съществува между двата свята. Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят. От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен. – Защо ще се уплашат? – Защото не са подготвени за него.
В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях.
Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора. Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича. Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива. От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят. Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена.
към втори вариант >>
Това са вашите слуги и слугини.
(втори вариант)
Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може да ви отнеме и разлее. Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва. Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил. Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там. Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се.
Това са вашите слуги и слугини.
Докато водата едва тече, това положение е естествено. Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората. Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни. Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения. Само така човек ще свърши работата, която му е определена.
към втори вариант >>
Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора.
(втори вариант)
Ако някой им опише онзи свят, те ще се обезсърчат от този свят. От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен. – Защо ще се уплашат? – Защото не са подготвени за него. В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях.
Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора.
Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича. Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива. От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят. Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена. Щом се ожени, напуща се.
към втори вариант >>
Докато водата едва тече, това положение е естествено.
(втори вариант)
Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва. Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил. Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там. Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се. Това са вашите слуги и слугини.
Докато водата едва тече, това положение е естествено.
Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората. Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни. Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения. Само така човек ще свърши работата, която му е определена. Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар?
към втори вариант >>
Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича.
(втори вариант)
От друга страна ще се уплашат, ще им се види страшен. – Защо ще се уплашат? – Защото не са подготвени за него. В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях. Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора.
Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича.
Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива. От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят. Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена. Щом се ожени, напуща се. В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото.
към втори вариант >>
Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората.
(втори вариант)
Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил. Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там. Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се. Това са вашите слуги и слугини. Докато водата едва тече, това положение е естествено.
Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората.
Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни. Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения. Само така човек ще свърши работата, която му е определена. Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар? Първо, трябва да се учи да свири на цигулка.
към втори вариант >>
Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива.
(втори вариант)
– Защо ще се уплашат? – Защото не са подготвени за него. В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях. Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора. Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича.
Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива.
От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят. Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена. Щом се ожени, напуща се. В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото. Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа.
към втори вариант >>
Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни.
(втори вариант)
Идете на чешма, която едва тече, и вижте какво става там. Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се. Това са вашите слуги и слугини. Докато водата едва тече, това положение е естествено. Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората.
Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни.
Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения. Само така човек ще свърши работата, която му е определена. Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар? Първо, трябва да се учи да свири на цигулка. Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък.
към втори вариант >>
От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят.
(втори вариант)
– Защото не са подготвени за него. В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях. Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора. Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича. Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива.
От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят.
Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена. Щом се ожени, напуща се. В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото. Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа. Много естествено.
към втори вариант >>
Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения.
(втори вариант)
Всички се карат, блъскат стомните си, ругаят се. Това са вашите слуги и слугини. Докато водата едва тече, това положение е естествено. Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората. Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни.
Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения.
Само така човек ще свърши работата, която му е определена. Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар? Първо, трябва да се учи да свири на цигулка. Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък. Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус.
към втори вариант >>
Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена.
(втори вариант)
В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите си, братята и сестрите си, доволна е от тях. Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора. Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича. Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива. От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят.
Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена.
Щом се ожени, напуща се. В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото. Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа. Много естествено. Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля.
към втори вариант >>
Само така човек ще свърши работата, която му е определена.
(втори вариант)
Това са вашите слуги и слугини. Докато водата едва тече, това положение е естествено. Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората. Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни. Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения.
Само така човек ще свърши работата, която му е определена.
Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар? Първо, трябва да се учи да свири на цигулка. Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък. Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус. Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък.
към втори вариант >>
Щом се ожени, напуща се.
(втори вариант)
Един ден ѝ дохожда мисълта да излезе от този свят, да види други хора. Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича. Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива. От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят. Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена.
Щом се ожени, напуща се.
В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото. Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа. Много естествено. Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля. Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи.
към втори вариант >>
Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар?
(втори вариант)
Докато водата едва тече, това положение е естествено. Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората. Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни. Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения. Само така човек ще свърши работата, която му е определена.
Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар?
Първо, трябва да се учи да свири на цигулка. Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък. Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус. Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък. Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове.
към втори вариант >>
В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото.
(втори вариант)
Увлечена в желанието си, тя среща млад момък, който започва да ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича. Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива. От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят. Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена. Щом се ожени, напуща се.
В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото.
Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа. Много естествено. Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля. Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи. Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си.
към втори вариант >>
Първо, трябва да се учи да свири на цигулка.
(втори вариант)
Но време е вече всеки да си прекара вода в стаята, да има в изобилие, да не се кара с хората. Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни. Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения. Само така човек ще свърши работата, която му е определена. Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар?
Първо, трябва да се учи да свири на цигулка.
Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък. Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус. Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък. Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове. За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота.
към втори вариант >>
Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа.
(втори вариант)
Започва да става недоволна от родителите си, от братята и сестрите си и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива. От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят. Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена. Щом се ожени, напуща се. В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото.
Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа.
Много естествено. Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля. Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи. Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си. Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа.
към втори вариант >>
Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък.
(втори вариант)
Това значи: дошло е време за човека да отвори сърцето и душата си за Божествената Любов, да живее в изобилие, от което да дава и на своите ближни. Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения. Само така човек ще свърши работата, която му е определена. Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар? Първо, трябва да се учи да свири на цигулка.
Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък.
Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус. Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък. Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове. За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота. Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него.
към втори вариант >>
Много естествено.
(втори вариант)
От една страна се стреми към момъка, от друга се плаши от него, чувства се неподготвена за онзи свят. Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена. Щом се ожени, напуща се. В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото. Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа.
Много естествено.
Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля. Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи. Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си. Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа. Животът е непреривен процес от промени.
към втори вариант >>
Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус.
(втори вариант)
Това не значи, че трябва да бягате от човешкия живот, но да го помирите с Божествения. Само така човек ще свърши работата, която му е определена. Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар? Първо, трябва да се учи да свири на цигулка. Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък.
Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус.
Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък. Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове. За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота. Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него. Те говорят за Любовта, без да имат връзка с нея.
към втори вариант >>
Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля.
(втори вариант)
Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бъде бяла и червена. Щом се ожени, напуща се. В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото. Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа. Много естествено.
Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля.
Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи. Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си. Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа. Животът е непреривен процес от промени. Щом станеш от сън, ти се измиваш.
към втори вариант >>
Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък.
(втори вариант)
Само така човек ще свърши работата, която му е определена. Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар? Първо, трябва да се учи да свири на цигулка. Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък. Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус.
Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък.
Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове. За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота. Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него. Те говорят за Любовта, без да имат връзка с нея. Говорят за богатите международни банки, без да са вложили нещо в тях.
към втори вариант >>
Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи.
(втори вариант)
Щом се ожени, напуща се. В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото. Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа. Много естествено. Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля.
Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи.
Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си. Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа. Животът е непреривен процес от промени. Щом станеш от сън, ти се измиваш. Като си лягаш, пак измиваш лицето си.
към втори вариант >>
Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове.
(втори вариант)
Какво е нужно, за да стане някой добър цигулар? Първо, трябва да се учи да свири на цигулка. Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък. Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус. Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък.
Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове.
За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота. Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него. Те говорят за Любовта, без да имат връзка с нея. Говорят за богатите международни банки, без да са вложили нещо в тях. Говорят за добре уредени училища, без да е стъпвал кракът им там.
към втори вариант >>
Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си.
(втори вариант)
В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото. Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа. Много естествено. Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля. Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи.
Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си.
Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа. Животът е непреривен процес от промени. Щом станеш от сън, ти се измиваш. Като си лягаш, пак измиваш лицето си. Кога се мие човек?
към втори вариант >>
За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота.
(втори вариант)
Първо, трябва да се учи да свири на цигулка. Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък. Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус. Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък. Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове.
За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота.
Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него. Те говорят за Любовта, без да имат връзка с нея. Говорят за богатите международни банки, без да са вложили нещо в тях. Говорят за добре уредени училища, без да е стъпвал кракът им там. Желая ви да познавате Любовта и да я прилагате; да говорите за онзи свят, след като сте го посетили; да се хвалите с големите световни банки, но като членове, като акционери в тях; да описвате новите и модерни училища, след като сте минали през тях.
към втори вариант >>
Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа.
(втори вариант)
Като се ожени, отива на нивата, където я чака работа. Много естествено. Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля. Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи. Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си.
Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа.
Животът е непреривен процес от промени. Щом станеш от сън, ти се измиваш. Като си лягаш, пак измиваш лицето си. Кога се мие човек? Когато е работил и се оцапал.
към втори вариант >>
Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него.
(втори вариант)
Щом се научи да свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък. Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус. Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък. Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове. За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота.
Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него.
Те говорят за Любовта, без да имат връзка с нея. Говорят за богатите международни банки, без да са вложили нещо в тях. Говорят за добре уредени училища, без да е стъпвал кракът им там. Желая ви да познавате Любовта и да я прилагате; да говорите за онзи свят, след като сте го посетили; да се хвалите с големите световни банки, но като членове, като акционери в тях; да описвате новите и модерни училища, след като сте минали през тях. При това положение, който дойде при вас и ви помоли за някаква услуга, веднага му се притичате на помощ.
към втори вариант >>
Животът е непреривен процес от промени.
(втори вариант)
Много естествено. Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля. Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи. Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си. Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа.
Животът е непреривен процес от промени.
Щом станеш от сън, ти се измиваш. Като си лягаш, пак измиваш лицето си. Кога се мие човек? Когато е работил и се оцапал. Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден.
към втори вариант >>
Те говорят за Любовта, без да имат връзка с нея.
(втори вариант)
Цигуларят не може да се прояви без цигулка; ораторът не може да се прояви без език; мислещият не може да се прояви без очи, чрез които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трябва да има ухо; който иска да прояви разсъдъка си, да определя качествата на нещата, трябва да има вкус. Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък. Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове. За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота. Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него.
Те говорят за Любовта, без да имат връзка с нея.
Говорят за богатите международни банки, без да са вложили нещо в тях. Говорят за добре уредени училища, без да е стъпвал кракът им там. Желая ви да познавате Любовта и да я прилагате; да говорите за онзи свят, след като сте го посетили; да се хвалите с големите световни банки, но като членове, като акционери в тях; да описвате новите и модерни училища, след като сте минали през тях. При това положение, който дойде при вас и ви помоли за някаква услуга, веднага му се притичате на помощ.
към втори вариант >>
Щом станеш от сън, ти се измиваш.
(втори вариант)
Не може работната мома да бъде облечена с нова рокля. Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи. Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си. Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа. Животът е непреривен процес от промени.
Щом станеш от сън, ти се измиваш.
Като си лягаш, пак измиваш лицето си. Кога се мие човек? Когато е работил и се оцапал. Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден. И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня.
към втори вариант >>
Говорят за богатите международни банки, без да са вложили нещо в тях.
(втори вариант)
Следователно само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък. Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове. За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота. Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него. Те говорят за Любовта, без да имат връзка с нея.
Говорят за богатите международни банки, без да са вложили нещо в тях.
Говорят за добре уредени училища, без да е стъпвал кракът им там. Желая ви да познавате Любовта и да я прилагате; да говорите за онзи свят, след като сте го посетили; да се хвалите с големите световни банки, но като членове, като акционери в тях; да описвате новите и модерни училища, след като сте минали през тях. При това положение, който дойде при вас и ви помоли за някаква услуга, веднага му се притичате на помощ.
към втори вариант >>
Като си лягаш, пак измиваш лицето си.
(втори вариант)
Нивата изисква работници, облечени във всекидневните си дрехи. Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си. Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа. Животът е непреривен процес от промени. Щом станеш от сън, ти се измиваш.
Като си лягаш, пак измиваш лицето си.
Кога се мие човек? Когато е работил и се оцапал. Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден. И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня. Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа.
към втори вариант >>
Говорят за добре уредени училища, без да е стъпвал кракът им там.
(втори вариант)
Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове. За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота. Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него. Те говорят за Любовта, без да имат връзка с нея. Говорят за богатите международни банки, без да са вложили нещо в тях.
Говорят за добре уредени училища, без да е стъпвал кракът им там.
Желая ви да познавате Любовта и да я прилагате; да говорите за онзи свят, след като сте го посетили; да се хвалите с големите световни банки, но като членове, като акционери в тях; да описвате новите и модерни училища, след като сте минали през тях. При това положение, който дойде при вас и ви помоли за някаква услуга, веднага му се притичате на помощ.
към втори вариант >>
Кога се мие човек?
(втори вариант)
Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите си. Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа. Животът е непреривен процес от промени. Щом станеш от сън, ти се измиваш. Като си лягаш, пак измиваш лицето си.
Кога се мие човек?
Когато е работил и се оцапал. Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден. И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня. Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа. В това отношение водата е проводник на живота.
към втори вариант >>
Желая ви да познавате Любовта и да я прилагате; да говорите за онзи свят, след като сте го посетили; да се хвалите с големите световни банки, но като членове, като акционери в тях; да описвате новите и модерни училища, след като сте минали през тях.
(втори вариант)
За да бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание, да бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота. Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него. Те говорят за Любовта, без да имат връзка с нея. Говорят за богатите международни банки, без да са вложили нещо в тях. Говорят за добре уредени училища, без да е стъпвал кракът им там.
Желая ви да познавате Любовта и да я прилагате; да говорите за онзи свят, след като сте го посетили; да се хвалите с големите световни банки, но като членове, като акционери в тях; да описвате новите и модерни училища, след като сте минали през тях.
При това положение, който дойде при вас и ви помоли за някаква услуга, веднага му се притичате на помощ.
към втори вариант >>
Когато е работил и се оцапал.
(втори вариант)
Докато си на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа. Животът е непреривен процес от промени. Щом станеш от сън, ти се измиваш. Като си лягаш, пак измиваш лицето си. Кога се мие човек?
Когато е работил и се оцапал.
Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден. И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня. Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа. В това отношение водата е проводник на живота. Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа.
към втори вариант >>
При това положение, който дойде при вас и ви помоли за някаква услуга, веднага му се притичате на помощ.
(втори вариант)
Често хората говорят за онзи свят без да имат връзка с него. Те говорят за Любовта, без да имат връзка с нея. Говорят за богатите международни банки, без да са вложили нещо в тях. Говорят за добре уредени училища, без да е стъпвал кракът им там. Желая ви да познавате Любовта и да я прилагате; да говорите за онзи свят, след като сте го посетили; да се хвалите с големите световни банки, но като членове, като акционери в тях; да описвате новите и модерни училища, след като сте минали през тях.
При това положение, който дойде при вас и ви помоли за някаква услуга, веднага му се притичате на помощ.
към втори вариант >>
Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден.
(втори вариант)
Животът е непреривен процес от промени. Щом станеш от сън, ти се измиваш. Като си лягаш, пак измиваш лицето си. Кога се мие човек? Когато е работил и се оцапал.
Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден.
И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня. Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа. В това отношение водата е проводник на живота. Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа. Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно.
към втори вариант >>
Богати сте, имате възможност да услужвате.
(втори вариант)
Богати сте, имате възможност да услужвате.
Достатъчно е да се подпишете на един чек и да го предадете на просителя. Не разполагате ли с това богатство, вие ще живеете с илюзорната вяра, че като дойде Христос, Той ще ви свърже с богатите банкери и ще забогатеете. И това може да стане. Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате? Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате.
към втори вариант >>
И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня.
(втори вариант)
Щом станеш от сън, ти се измиваш. Като си лягаш, пак измиваш лицето си. Кога се мие човек? Когато е работил и се оцапал. Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден.
И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня.
Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа. В това отношение водата е проводник на живота. Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа. Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно. Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш.
към втори вариант >>
Достатъчно е да се подпишете на един чек и да го предадете на просителя.
(втори вариант)
Богати сте, имате възможност да услужвате.
Достатъчно е да се подпишете на един чек и да го предадете на просителя.
Не разполагате ли с това богатство, вие ще живеете с илюзорната вяра, че като дойде Христос, Той ще ви свърже с богатите банкери и ще забогатеете. И това може да стане. Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате? Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава?
към втори вариант >>
Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа.
(втори вариант)
Като си лягаш, пак измиваш лицето си. Кога се мие човек? Когато е работил и се оцапал. Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден. И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня.
Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа.
В това отношение водата е проводник на живота. Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа. Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно. Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш. Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори.
към втори вариант >>
Не разполагате ли с това богатство, вие ще живеете с илюзорната вяра, че като дойде Христос, Той ще ви свърже с богатите банкери и ще забогатеете.
(втори вариант)
Богати сте, имате възможност да услужвате. Достатъчно е да се подпишете на един чек и да го предадете на просителя.
Не разполагате ли с това богатство, вие ще живеете с илюзорната вяра, че като дойде Христос, Той ще ви свърже с богатите банкери и ще забогатеете.
И това може да стане. Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате? Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава? Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“.
към втори вариант >>
В това отношение водата е проводник на живота.
(втори вариант)
Кога се мие човек? Когато е работил и се оцапал. Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден. И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня. Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа.
В това отношение водата е проводник на живота.
Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа. Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно. Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш. Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори. При това важно е как им се говори.
към втори вариант >>
И това може да стане.
(втори вариант)
Богати сте, имате възможност да услужвате. Достатъчно е да се подпишете на един чек и да го предадете на просителя. Не разполагате ли с това богатство, вие ще живеете с илюзорната вяра, че като дойде Христос, Той ще ви свърже с богатите банкери и ще забогатеете.
И това може да стане.
Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате? Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава? Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“. (– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое.
към втори вариант >>
Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа.
(втори вариант)
Когато е работил и се оцапал. Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден. И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня. Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа. В това отношение водата е проводник на живота.
Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа.
Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно. Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш. Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори. При това важно е как им се говори. Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува.
към втори вариант >>
Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате?
(втори вариант)
Богати сте, имате възможност да услужвате. Достатъчно е да се подпишете на един чек и да го предадете на просителя. Не разполагате ли с това богатство, вие ще живеете с илюзорната вяра, че като дойде Христос, Той ще ви свърже с богатите банкери и ще забогатеете. И това може да стане.
Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате?
Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава? Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“. (– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое. Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие.
към втори вариант >>
Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно.
(втори вариант)
Значи човек се цапа и когато спи, и когато е буден. И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня. Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа. В това отношение водата е проводник на живота. Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа.
Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно.
Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш. Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори. При това важно е как им се говори. Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува. Слабият говори тихо, несигурно.
към втори вариант >>
Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате.
(втори вариант)
Богати сте, имате възможност да услужвате. Достатъчно е да се подпишете на един чек и да го предадете на просителя. Не разполагате ли с това богатство, вие ще живеете с илюзорната вяра, че като дойде Христос, Той ще ви свърже с богатите банкери и ще забогатеете. И това може да стане. Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате?
Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате.
Какво ще правите тогава? Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“. (– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое. Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават.
към втори вариант >>
Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш.
(втори вариант)
И през съня той работи, минава през същите състояния, каквито и през деня. Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа. В това отношение водата е проводник на живота. Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа. Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно.
Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш.
Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори. При това важно е как им се говори. Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува. Слабият говори тихо, несигурно. Силният, който има власт, говори високо, със съзнание.
към втори вариант >>
Какво ще правите тогава?
(втори вариант)
Достатъчно е да се подпишете на един чек и да го предадете на просителя. Не разполагате ли с това богатство, вие ще живеете с илюзорната вяра, че като дойде Христос, Той ще ви свърже с богатите банкери и ще забогатеете. И това може да стане. Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате? Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате.
Какво ще правите тогава?
Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“. (– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое. Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават. Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат.
към втори вариант >>
Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори.
(втори вариант)
Като се мие, човек влиза в новия живот, започва нова работа. В това отношение водата е проводник на живота. Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа. Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно. Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш.
Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори.
При това важно е как им се говори. Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува. Слабият говори тихо, несигурно. Силният, който има власт, говори високо, със съзнание. Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му.
към втори вариант >>
Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“.
(втори вариант)
Не разполагате ли с това богатство, вие ще живеете с илюзорната вяра, че като дойде Христос, Той ще ви свърже с богатите банкери и ще забогатеете. И това може да стане. Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате? Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава?
Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“.
(– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое. Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават. Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат. Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така.
към втори вариант >>
При това важно е как им се говори.
(втори вариант)
В това отношение водата е проводник на живота. Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа. Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно. Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш. Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори.
При това важно е как им се говори.
Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува. Слабият говори тихо, несигурно. Силният, който има власт, говори високо, със съзнание. Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му. А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал.
към втори вариант >>
(– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое.
(втори вариант)
И това може да стане. Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате? Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава? Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“.
(– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое.
Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават. Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат. Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така. Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години.
към втори вариант >>
Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува.
(втори вариант)
Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа. Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно. Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш. Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори. При това важно е как им се говори.
Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува.
Слабият говори тихо, несигурно. Силният, който има власт, говори високо, със съзнание. Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му. А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал. Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро.
към втори вариант >>
Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие.
(втори вариант)
Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате? Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава? Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“. (– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое.
Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие.
Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават. Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат. Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така. Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години. Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи.
към втори вариант >>
Слабият говори тихо, несигурно.
(втори вариант)
Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно. Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш. Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори. При това важно е как им се говори. Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува.
Слабият говори тихо, несигурно.
Силният, който има власт, говори високо, със съзнание. Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му. А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал. Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро. Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро.
към втори вариант >>
Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават.
(втори вариант)
Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава? Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“. (– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое. Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие.
Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават.
Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат. Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така. Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години. Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи. Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне.
към втори вариант >>
Силният, който има власт, говори високо, със съзнание.
(втори вариант)
Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш. Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори. При това важно е как им се говори. Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува. Слабият говори тихо, несигурно.
Силният, който има власт, говори високо, със съзнание.
Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му. А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал. Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро. Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро. Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му.
към втори вариант >>
Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат.
(втори вариант)
Какво ще правите тогава? Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“. (– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое. Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават.
Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат.
Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така. Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години. Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи. Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне. На едно дете дали да вдигне един тежък чувал.
към втори вариант >>
Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му.
(втори вариант)
Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само да им се говори. При това важно е как им се говори. Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува. Слабият говори тихо, несигурно. Силният, който има власт, говори високо, със съзнание.
Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му.
А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал. Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро. Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро. Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му. Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш.
към втори вариант >>
Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така.
(втори вариант)
Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“. (– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое. Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават. Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат.
Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така.
Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години. Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи. Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне. На едно дете дали да вдигне един тежък чувал. То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне.
към втори вариант >>
А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал.
(втори вариант)
При това важно е как им се говори. Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува. Слабият говори тихо, несигурно. Силният, който има власт, говори високо, със съзнание. Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му.
А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал.
Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро. Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро. Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му. Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш. Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш.
към втори вариант >>
Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години.
(втори вариант)
(– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое. Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават. Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат. Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така.
Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години.
Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи. Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне. На едно дете дали да вдигне един тежък чувал. То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне. Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“.
към втори вариант >>
Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро.
(втори вариант)
Понякога човек говори високо, натъртено, а някога – тихо, едва се чува. Слабият говори тихо, несигурно. Силният, който има власт, говори високо, със съзнание. Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му. А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал.
Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро.
Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро. Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му. Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш. Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш. По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого.
към втори вариант >>
Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи.
(втори вариант)
Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават. Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат. Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така. Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години.
Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи.
Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне. На едно дете дали да вдигне един тежък чувал. То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне. Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“. Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него.
към втори вариант >>
Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро.
(втори вариант)
Слабият говори тихо, несигурно. Силният, който има власт, говори високо, със съзнание. Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му. А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал. Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро.
Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро.
Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му. Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш. Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш. По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого. Сега се смирил, търси човек, който да му помогне.
към втори вариант >>
Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне.
(втори вариант)
Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават. Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат. Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така. Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години. Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи.
Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне.
На едно дете дали да вдигне един тежък чувал. То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне. Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“. Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него. То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат.
към втори вариант >>
Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му.
(втори вариант)
Силният, който има власт, говори високо, със съзнание. Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му. А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал. Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро. Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро.
Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му.
Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш. Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш. По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого. Сега се смирил, търси човек, който да му помогне. Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него.
към втори вариант >>
На едно дете дали да вдигне един тежък чувал.
(втори вариант)
Те приличат на деца, които мислят, че могат да вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат. Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така. Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години. Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи. Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне.
На едно дете дали да вдигне един тежък чувал.
То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне. Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“. Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него. То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат. Умно било това дете!
към втори вариант >>
Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш.
(втори вариант)
Важно е така да се говори на човека, че да се ползва от думите му. А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал. Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро. Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро. Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му.
Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш.
Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш. По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого. Сега се смирил, търси човек, който да му помогне. Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него. Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда.
към втори вариант >>
То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне.
(втори вариант)
Във въображението си те си представят, че могат да направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така. Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години. Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи. Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне. На едно дете дали да вдигне един тежък чувал.
То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне.
Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“. Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него. То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат. Умно било това дете! Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си.
към втори вариант >>
Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш.
(втори вариант)
А така говори само онзи, който разбира живота, който го опитал. Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро. Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро. Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му. Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш.
Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш.
По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого. Сега се смирил, търси човек, който да му помогне. Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него. Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда. Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание.
към втори вариант >>
Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“.
(втори вариант)
Това, което детето не може да направи днес, ще го направи след няколко години. Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи. Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне. На едно дете дали да вдигне един тежък чувал. То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне.
Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“.
Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него. То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат. Умно било това дете! Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си. Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така.
към втори вариант >>
По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого.
(втори вариант)
Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро. Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро. Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му. Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш. Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш.
По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого.
Сега се смирил, търси човек, който да му помогне. Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него. Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда. Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание. Радвайте се за новите, красиви връзки, които се създават между хората.
към втори вариант >>
Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него.
(втори вариант)
Човек трябва да дойде до съзнание, да разбере, че има неща, които днес не може да направи, но има неща, които може и трябва да направи. Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне. На едно дете дали да вдигне един тежък чувал. То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне. Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“.
Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него.
То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат. Умно било това дете! Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си. Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така. Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец?
към втори вариант >>
Сега се смирил, търси човек, който да му помогне.
(втори вариант)
Че някой паднал и счупил крака си, и това е за добро. Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му. Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш. Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш. По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого.
Сега се смирил, търси човек, който да му помогне.
Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него. Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда. Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание. Радвайте се за новите, красиви връзки, които се създават между хората. Те се сприятеляват и така влизат в разумния живот.
към втори вариант >>
То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат.
(втори вариант)
Колкото и да е тежък чувалът му, той трябва да го вдигне. На едно дете дали да вдигне един тежък чувал. То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне. Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“. Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него.
То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат.
Умно било това дете! Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си. Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така. Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец? Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача.
към втори вариант >>
Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него.
(втори вариант)
Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва да се влезе в положението му. Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш. Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш. По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого. Сега се смирил, търси човек, който да му помогне.
Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него.
Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда. Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание. Радвайте се за новите, красиви връзки, които се създават между хората. Те се сприятеляват и така влизат в разумния живот. Да създадеш истинско приятелство с онези, които ти помагат, това значи да изпълниш Божията воля.
към втори вариант >>
Умно било това дете!
(втори вариант)
На едно дете дали да вдигне един тежък чувал. То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне. Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“. Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него. То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат.
Умно било това дете!
Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си. Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така. Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец? Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача. – Защо?
към втори вариант >>
Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда.
(втори вариант)
Ще влезеш в положението му, ако можеш да му помогнеш. Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш. По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого. Сега се смирил, търси човек, който да му помогне. Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него.
Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда.
Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание. Радвайте се за новите, красиви връзки, които се създават между хората. Те се сприятеляват и така влизат в разумния живот. Да създадеш истинско приятелство с онези, които ти помагат, това значи да изпълниш Божията воля.
към втори вариант >>
Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си.
(втори вариант)
То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло да го вдигне. Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“. Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него. То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат. Умно било това дете!
Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си.
Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така. Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец? Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача. – Защо? – Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете.
към втори вариант >>
Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание.
(втори вариант)
Не можеш ли да изправиш счупения му крак, колкото и да плачеш, не можеш да му помогнеш. По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого. Сега се смирил, търси човек, който да му помогне. Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него. Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда.
Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание.
Радвайте се за новите, красиви връзки, които се създават между хората. Те се сприятеляват и така влизат в разумния живот. Да създадеш истинско приятелство с онези, които ти помагат, това значи да изпълниш Божията воля.
към втори вариант >>
Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така.
(втори вариант)
Най-после му дошло на ум да отиде при големия си брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“. Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него. То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат. Умно било това дете! Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си.
Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така.
Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец? Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача. – Защо? – Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете. Не е лесно да минеш по тънкия конец.
към втори вариант >>
Радвайте се за новите, красиви връзки, които се създават между хората.
(втори вариант)
По-рано този човек се е радвал, бил горд, не обръщал внимание на никого. Сега се смирил, търси човек, който да му помогне. Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него. Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда. Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание.
Радвайте се за новите, красиви връзки, които се създават между хората.
Те се сприятеляват и така влизат в разумния живот. Да създадеш истинско приятелство с онези, които ти помагат, това значи да изпълниш Божията воля.
към втори вариант >>
Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец?
(втори вариант)
Братът вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви след него. То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат. Умно било това дете! Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си. Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така.
Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец?
Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача. – Защо? – Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете. Не е лесно да минеш по тънкия конец. Нужно е присъствие на духа.
към втори вариант >>
Те се сприятеляват и така влизат в разумния живот.
(втори вариант)
Сега се смирил, търси човек, който да му помогне. Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него. Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда. Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание. Радвайте се за новите, красиви връзки, които се създават между хората.
Те се сприятеляват и така влизат в разумния живот.
Да създадеш истинско приятелство с онези, които ти помагат, това значи да изпълниш Божията воля.
към втори вариант >>
Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача.
(втори вариант)
То схванало, че е важно да се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия си брат. Умно било това дете! Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си. Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така. Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец?
Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача.
– Защо? – Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете. Не е лесно да минеш по тънкия конец. Нужно е присъствие на духа. Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца.
към втори вариант >>
Да създадеш истинско приятелство с онези, които ти помагат, това значи да изпълниш Божията воля.
(втори вариант)
Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението си и се свързва с него. Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда. Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание. Радвайте се за новите, красиви връзки, които се създават между хората. Те се сприятеляват и така влизат в разумния живот.
Да създадеш истинско приятелство с онези, които ти помагат, това значи да изпълниш Божията воля.
към втори вариант >>
– Защо?
(втори вариант)
Умно било това дете! Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си. Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така. Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец? Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача.
– Защо?
– Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете. Не е лесно да минеш по тънкия конец. Нужно е присъствие на духа. Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца. Как ще минеш?
към втори вариант >>
Радвайте се на новото, което иде в света.
(втори вариант)
Радвайте се на новото, което иде в света.
Радвайте се на новите връзки. Някои се страхуват от връзки. Страхувайте се от старите връзки, които се основават на користолюбие. Радвайте се на новите връзки, основани на Любовта. В Любовта се крие опознаването на душите.
към втори вариант >>
– Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете.
(втори вариант)
Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си. Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така. Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец? Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача. – Защо?
– Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете.
Не е лесно да минеш по тънкия конец. Нужно е присъствие на духа. Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца. Как ще минеш? Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят.
към втори вариант >>
Радвайте се на новите връзки.
(втори вариант)
Радвайте се на новото, което иде в света.
Радвайте се на новите връзки.
Някои се страхуват от връзки. Страхувайте се от старите връзки, които се основават на користолюбие. Радвайте се на новите връзки, основани на Любовта. В Любовта се крие опознаването на душите. Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов.
към втори вариант >>
Не е лесно да минеш по тънкия конец.
(втори вариант)
Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така. Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец? Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача. – Защо? – Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете.
Не е лесно да минеш по тънкия конец.
Нужно е присъствие на духа. Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца. Как ще минеш? Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят. Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост.
към втори вариант >>
Някои се страхуват от връзки.
(втори вариант)
Радвайте се на новото, което иде в света. Радвайте се на новите връзки.
Някои се страхуват от връзки.
Страхувайте се от старите връзки, които се основават на користолюбие. Радвайте се на новите връзки, основани на Любовта. В Любовта се крие опознаването на душите. Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов. Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят.
към втори вариант >>
Нужно е присъствие на духа.
(втори вариант)
Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по копринен конец? Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача. – Защо? – Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете. Не е лесно да минеш по тънкия конец.
Нужно е присъствие на духа.
Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца. Как ще минеш? Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят. Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост. Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия.
към втори вариант >>
Страхувайте се от старите връзки, които се основават на користолюбие.
(втори вариант)
Радвайте се на новото, което иде в света. Радвайте се на новите връзки. Някои се страхуват от връзки.
Страхувайте се от старите връзки, които се основават на користолюбие.
Радвайте се на новите връзки, основани на Любовта. В Любовта се крие опознаването на душите. Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов. Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят. Щом се скарат, те започват дело.
към втори вариант >>
Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца.
(втори вариант)
Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача. – Защо? – Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете. Не е лесно да минеш по тънкия конец. Нужно е присъствие на духа.
Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца.
Как ще минеш? Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят. Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост. Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия. Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов.
към втори вариант >>
Радвайте се на новите връзки, основани на Любовта.
(втори вариант)
Радвайте се на новото, което иде в света. Радвайте се на новите връзки. Някои се страхуват от връзки. Страхувайте се от старите връзки, които се основават на користолюбие.
Радвайте се на новите връзки, основани на Любовта.
В Любовта се крие опознаването на душите. Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов. Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят. Щом се скарат, те започват дело. Единият по-малко виновен от другия.
към втори вариант >>
Как ще минеш?
(втори вариант)
– Защо? – Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете. Не е лесно да минеш по тънкия конец. Нужно е присъствие на духа. Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца.
Как ще минеш?
Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят. Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост. Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия. Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов. Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта.
към втори вариант >>
В Любовта се крие опознаването на душите.
(втори вариант)
Радвайте се на новото, което иде в света. Радвайте се на новите връзки. Някои се страхуват от връзки. Страхувайте се от старите връзки, които се основават на користолюбие. Радвайте се на новите връзки, основани на Любовта.
В Любовта се крие опознаването на душите.
Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов. Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят. Щом се скарат, те започват дело. Единият по-малко виновен от другия. Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят.
към втори вариант >>
Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят.
(втори вариант)
– Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецът, а после – да не изгубите равновесие и да паднете. Не е лесно да минеш по тънкия конец. Нужно е присъствие на духа. Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца. Как ще минеш?
Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят.
Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост. Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия. Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов. Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта. – Защо пада човек?
към втори вариант >>
Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов.
(втори вариант)
Радвайте се на новите връзки. Някои се страхуват от връзки. Страхувайте се от старите връзки, които се основават на користолюбие. Радвайте се на новите връзки, основани на Любовта. В Любовта се крие опознаването на душите.
Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов.
Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят. Щом се скарат, те започват дело. Единият по-малко виновен от другия. Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят. Това, което става вън от човека, става и в самия него.
към втори вариант >>
Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост.
(втори вариант)
Не е лесно да минеш по тънкия конец. Нужно е присъствие на духа. Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца. Как ще минеш? Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят.
Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост.
Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия. Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов. Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта. – Защо пада човек? – Защото започнал работата си без Любов.
към втори вариант >>
Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят.
(втори вариант)
Някои се страхуват от връзки. Страхувайте се от старите връзки, които се основават на користолюбие. Радвайте се на новите връзки, основани на Любовта. В Любовта се крие опознаването на душите. Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов.
Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят.
Щом се скарат, те започват дело. Единият по-малко виновен от другия. Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят. Това, което става вън от човека, става и в самия него. Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите.
към втори вариант >>
Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия.
(втори вариант)
Нужно е присъствие на духа. Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца. Как ще минеш? Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят. Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост.
Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия.
Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов. Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта. – Защо пада човек? – Защото започнал работата си без Любов. И като минавал през тънкия конец, не могъл да издържи и паднал в пропастта.
към втори вариант >>
Щом се скарат, те започват дело.
(втори вариант)
Страхувайте се от старите връзки, които се основават на користолюбие. Радвайте се на новите връзки, основани на Любовта. В Любовта се крие опознаването на душите. Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов. Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят.
Щом се скарат, те започват дело.
Единият по-малко виновен от другия. Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят. Това, което става вън от човека, става и в самия него. Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите. Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си.
към втори вариант >>
Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов.
(втори вариант)
Обаче казано е, че всеки трябва да мине по конеца. Как ще минеш? Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят. Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост. Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия.
Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов.
Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта. – Защо пада човек? – Защото започнал работата си без Любов. И като минавал през тънкия конец, не могъл да издържи и паднал в пропастта. Където отсъства Любовта, там всякога има падане; където присъства Любовта, там работите стават с въодушевление, там има постижения.
към втори вариант >>
Единият по-малко виновен от другия.
(втори вариант)
Радвайте се на новите връзки, основани на Любовта. В Любовта се крие опознаването на душите. Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов. Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят. Щом се скарат, те започват дело.
Единият по-малко виновен от другия.
Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят. Това, което става вън от човека, става и в самия него. Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите. Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си. Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума.
към втори вариант >>
Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта.
(втори вариант)
Как ще минеш? Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят. Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост. Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия. Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов.
Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта.
– Защо пада човек? – Защото започнал работата си без Любов. И като минавал през тънкия конец, не могъл да издържи и паднал в пропастта. Където отсъства Любовта, там всякога има падане; където присъства Любовта, там работите стават с въодушевление, там има постижения. Следователно успехите и постиженията в живота, добрият живот, се дължат на закона на Любовта, който съдържа всички условия и възможности в себе си.
към втори вариант >>
Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят.
(втори вариант)
В Любовта се крие опознаването на душите. Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов. Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят. Щом се скарат, те започват дело. Единият по-малко виновен от другия.
Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят.
Това, което става вън от човека, става и в самия него. Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите. Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си. Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума. Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник.
към втори вариант >>
– Защо пада човек?
(втори вариант)
Тънкият конец е мостът, по който минава душата от този в онзи свят. Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост. Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия. Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов. Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта.
– Защо пада човек?
– Защото започнал работата си без Любов. И като минавал през тънкия конец, не могъл да издържи и паднал в пропастта. Където отсъства Любовта, там всякога има падане; където присъства Любовта, там работите стават с въодушевление, там има постижения. Следователно успехите и постиженията в живота, добрият живот, се дължат на закона на Любовта, който съдържа всички условия и възможности в себе си. Който върви по закона на Любовта, има всичко на разположение; който не върви по този закон, нищо няма.
към втори вариант >>
Това, което става вън от човека, става и в самия него.
(втори вариант)
Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще си подадат ръка на вечно приятелство и любов. Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят. Щом се скарат, те започват дело. Единият по-малко виновен от другия. Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят.
Това, което става вън от човека, става и в самия него.
Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите. Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си. Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума. Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник. Това не е прощаване.
към втори вариант >>
– Защото започнал работата си без Любов.
(втори вариант)
Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може да мине през този мост. Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия. Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов. Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта. – Защо пада човек?
– Защото започнал работата си без Любов.
И като минавал през тънкия конец, не могъл да издържи и паднал в пропастта. Където отсъства Любовта, там всякога има падане; където присъства Любовта, там работите стават с въодушевление, там има постижения. Следователно успехите и постиженията в живота, добрият живот, се дължат на закона на Любовта, който съдържа всички условия и възможности в себе си. Който върви по закона на Любовта, има всичко на разположение; който не върви по този закон, нищо няма. Това не е за насърчение, но за разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите.
(втори вариант)
Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат да се помирят. Щом се скарат, те започват дело. Единият по-малко виновен от другия. Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят. Това, което става вън от човека, става и в самия него.
Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите.
Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си. Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума. Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си.
към втори вариант >>
И като минавал през тънкия конец, не могъл да издържи и паднал в пропастта.
(втори вариант)
Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека да се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия. Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов. Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта. – Защо пада човек? – Защото започнал работата си без Любов.
И като минавал през тънкия конец, не могъл да издържи и паднал в пропастта.
Където отсъства Любовта, там всякога има падане; където присъства Любовта, там работите стават с въодушевление, там има постижения. Следователно успехите и постиженията в живота, добрият живот, се дължат на закона на Любовта, който съдържа всички условия и възможности в себе си. Който върви по закона на Любовта, има всичко на разположение; който не върви по този закон, нищо няма. Това не е за насърчение, но за разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си.
(втори вариант)
Щом се скарат, те започват дело. Единият по-малко виновен от другия. Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят. Това, което става вън от човека, става и в самия него. Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите.
Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си.
Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума. Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва.
към втори вариант >>
Където отсъства Любовта, там всякога има падане; където присъства Любовта, там работите стават с въодушевление, там има постижения.
(втори вариант)
Едно трябва да се знае: никаква работа не може да се свърши без Любов. Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта. – Защо пада човек? – Защото започнал работата си без Любов. И като минавал през тънкия конец, не могъл да издържи и паднал в пропастта.
Където отсъства Любовта, там всякога има падане; където присъства Любовта, там работите стават с въодушевление, там има постижения.
Следователно успехите и постиженията в живота, добрият живот, се дължат на закона на Любовта, който съдържа всички условия и възможности в себе си. Който върви по закона на Любовта, има всичко на разположение; който не върви по този закон, нищо няма. Това не е за насърчение, но за разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума.
(втори вариант)
Единият по-малко виновен от другия. Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят. Това, което става вън от човека, става и в самия него. Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите. Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си.
Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума.
Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва.
към втори вариант >>
Следователно успехите и постиженията в живота, добрият живот, се дължат на закона на Любовта, който съдържа всички условия и възможности в себе си.
(втори вариант)
Всяка работа, добре свършена, е станала с участието на Любовта. – Защо пада човек? – Защото започнал работата си без Любов. И като минавал през тънкия конец, не могъл да издържи и паднал в пропастта. Където отсъства Любовта, там всякога има падане; където присъства Любовта, там работите стават с въодушевление, там има постижения.
Следователно успехите и постиженията в живота, добрият живот, се дължат на закона на Любовта, който съдържа всички условия и възможности в себе си.
Който върви по закона на Любовта, има всичко на разположение; който не върви по този закон, нищо няма. Това не е за насърчение, но за разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник.
(втори вариант)
Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирят. Това, което става вън от човека, става и в самия него. Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите. Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си. Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума.
Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник.
Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва. – Защо?
към втори вариант >>
Който върви по закона на Любовта, има всичко на разположение; който не върви по този закон, нищо няма.
(втори вариант)
– Защо пада човек? – Защото започнал работата си без Любов. И като минавал през тънкия конец, не могъл да издържи и паднал в пропастта. Където отсъства Любовта, там всякога има падане; където присъства Любовта, там работите стават с въодушевление, там има постижения. Следователно успехите и постиженията в живота, добрият живот, се дължат на закона на Любовта, който съдържа всички условия и възможности в себе си.
Който върви по закона на Любовта, има всичко на разположение; който не върви по този закон, нищо няма.
Това не е за насърчение, но за разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Това не е прощаване.
(втори вариант)
Това, което става вън от човека, става и в самия него. Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите. Щом издаде присъдата, ти непременно трябва да се подчиниш и помириш с брата си. Добре е да се помирявате, но никога след това да не си кажете обидна дума. Някой казва, че простил дълговете на своя длъжник, но, където го срещне, нарича го изедник.
Това не е прощаване.
Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можеш да простиш на човек, който не се разкайва. – Защо? – Защото пак ще повтори същата погрешка.
към втори вариант >>
Това не е за насърчение, но за разбиране на нещата.
(втори вариант)
– Защото започнал работата си без Любов. И като минавал през тънкия конец, не могъл да издържи и паднал в пропастта. Където отсъства Любовта, там всякога има падане; където присъства Любовта, там работите стават с въодушевление, там има постижения. Следователно успехите и постиженията в живота, добрият живот, се дължат на закона на Любовта, който съдържа всички условия и възможности в себе си. Който върви по закона на Любовта, има всичко на разположение; който не върви по този закон, нищо няма.
Това не е за насърчение, но за разбиране на нещата.
към втори вариант >>
2.
Добре е
,
ООК
, София, 18.12.1935г.,
Хората се различават, има някои, които Бог не ги е направил.
Вие казвате, че Господ е направил човека. Философски ако разсъждавате, онези, които Бог направи, не са всичките хора.
Хората се различават, има някои, които Бог не ги е направил.
към беседата >>
Не можете да направите никакъв прогрес!
Ще кажете, че това са дребнави работи. Аз сега превеждам това. Вие цял ден внасяте кал във вашите умове, във вашите сърца. Тук важи същият закон: каквото правиш във физическото поле, правиш го и в умственото поле, правиш го и в духовното поле. Питам: При такъв "хигиеничен" живот какъв прогрес можем да направим?
Не можете да направите никакъв прогрес!
Че някой път имате повече прах, а някой път по-малко – то не е прогрес. Умът трябва да се освободи съвършено от каквато и да е кал. И сърцето трябва да се освободи от кал. Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти! Не си прави илюзии!
към беседата >>
" Умрял някой – "Добре е!
Самообладание на мислите! Ама страдания има отвън -"Добре е! " Вали дъжд – "Добре е! " Прах се вдигнал – "Добре е! " Карат се двама души – "Добре е!
" Умрял някой – "Добре е!
" Обрал някой някого – "Добре е! " Дали на някого пари – "Добре е! " Бил някой жена си – "Добре е! " За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е! " Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви!
към беседата >>
Сега, трябва да се учите!
Сега, трябва да се учите!
В ежедневния живот трябва да се учите. Вие всички търсите определена работа. Някои от вас сте недоволни от живота. Казваш: "Как да бъде човек доволен? Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен.
към беседата >>
Че някой път имате повече прах, а някой път по-малко – то не е прогрес.
Аз сега превеждам това. Вие цял ден внасяте кал във вашите умове, във вашите сърца. Тук важи същият закон: каквото правиш във физическото поле, правиш го и в умственото поле, правиш го и в духовното поле. Питам: При такъв "хигиеничен" живот какъв прогрес можем да направим? Не можете да направите никакъв прогрес!
Че някой път имате повече прах, а някой път по-малко – то не е прогрес.
Умът трябва да се освободи съвършено от каквато и да е кал. И сърцето трябва да се освободи от кал. Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти! Не си прави илюзии! И римляните бяха културни, сега и ние сме културни.
към беседата >>
" Обрал някой някого – "Добре е!
Ама страдания има отвън -"Добре е! " Вали дъжд – "Добре е! " Прах се вдигнал – "Добре е! " Карат се двама души – "Добре е! " Умрял някой – "Добре е!
" Обрал някой някого – "Добре е!
" Дали на някого пари – "Добре е! " Бил някой жена си – "Добре е! " За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е! " Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия.
към беседата >>
В ежедневния живот трябва да се учите.
Сега, трябва да се учите!
В ежедневния живот трябва да се учите.
Вие всички търсите определена работа. Някои от вас сте недоволни от живота. Казваш: "Как да бъде човек доволен? Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен. Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен?
към беседата >>
Умът трябва да се освободи съвършено от каквато и да е кал.
Вие цял ден внасяте кал във вашите умове, във вашите сърца. Тук важи същият закон: каквото правиш във физическото поле, правиш го и в умственото поле, правиш го и в духовното поле. Питам: При такъв "хигиеничен" живот какъв прогрес можем да направим? Не можете да направите никакъв прогрес! Че някой път имате повече прах, а някой път по-малко – то не е прогрес.
Умът трябва да се освободи съвършено от каквато и да е кал.
И сърцето трябва да се освободи от кал. Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти! Не си прави илюзии! И римляните бяха културни, сега и ние сме културни. В какво седи културата?
към беседата >>
" Дали на някого пари – "Добре е!
" Вали дъжд – "Добре е! " Прах се вдигнал – "Добре е! " Карат се двама души – "Добре е! " Умрял някой – "Добре е! " Обрал някой някого – "Добре е!
" Дали на някого пари – "Добре е!
" Бил някой жена си – "Добре е! " За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е! " Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия. Някой казва: "Какво ще излезе?
към беседата >>
Вие всички търсите определена работа.
Сега, трябва да се учите! В ежедневния живот трябва да се учите.
Вие всички търсите определена работа.
Някои от вас сте недоволни от живота. Казваш: "Как да бъде човек доволен? Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен. Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен? " Това не е философия.
към беседата >>
И сърцето трябва да се освободи от кал.
Тук важи същият закон: каквото правиш във физическото поле, правиш го и в умственото поле, правиш го и в духовното поле. Питам: При такъв "хигиеничен" живот какъв прогрес можем да направим? Не можете да направите никакъв прогрес! Че някой път имате повече прах, а някой път по-малко – то не е прогрес. Умът трябва да се освободи съвършено от каквато и да е кал.
И сърцето трябва да се освободи от кал.
Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти! Не си прави илюзии! И римляните бяха културни, сега и ние сме културни. В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата.
към беседата >>
" Бил някой жена си – "Добре е!
" Прах се вдигнал – "Добре е! " Карат се двама души – "Добре е! " Умрял някой – "Добре е! " Обрал някой някого – "Добре е! " Дали на някого пари – "Добре е!
" Бил някой жена си – "Добре е!
" За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е! " Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия. Някой казва: "Какво ще излезе? " Ще намерите един килограм злато – най-малко.
към беседата >>
Някои от вас сте недоволни от живота.
Сега, трябва да се учите! В ежедневния живот трябва да се учите. Вие всички търсите определена работа.
Някои от вас сте недоволни от живота.
Казваш: "Как да бъде човек доволен? Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен. Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен? " Това не е философия. Ако човек можеше да стане учен като се храни със скабрици /дребна риба/, вие може да опитате.
към беседата >>
Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти!
Питам: При такъв "хигиеничен" живот какъв прогрес можем да направим? Не можете да направите никакъв прогрес! Че някой път имате повече прах, а някой път по-малко – то не е прогрес. Умът трябва да се освободи съвършено от каквато и да е кал. И сърцето трябва да се освободи от кал.
Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти!
Не си прави илюзии! И римляните бяха културни, сега и ние сме културни. В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота.
към беседата >>
" За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е!
" Карат се двама души – "Добре е! " Умрял някой – "Добре е! " Обрал някой някого – "Добре е! " Дали на някого пари – "Добре е! " Бил някой жена си – "Добре е!
" За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е!
" Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия. Някой казва: "Какво ще излезе? " Ще намерите един килограм злато – най-малко. Който го направи хубаво – десет килограма злато.
към беседата >>
Казваш: "Как да бъде човек доволен?
Сега, трябва да се учите! В ежедневния живот трябва да се учите. Вие всички търсите определена работа. Някои от вас сте недоволни от живота.
Казваш: "Как да бъде човек доволен?
Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен. Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен? " Това не е философия. Ако човек можеше да стане учен като се храни със скабрици /дребна риба/, вие може да опитате. Хранете някой човек със скабрици и до известно време ще видите какво ще стане.
към беседата >>
Не си прави илюзии!
Не можете да направите никакъв прогрес! Че някой път имате повече прах, а някой път по-малко – то не е прогрес. Умът трябва да се освободи съвършено от каквато и да е кал. И сърцето трябва да се освободи от кал. Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти!
Не си прави илюзии!
И римляните бяха културни, сега и ние сме културни. В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото.
към беседата >>
" Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви!
" Умрял някой – "Добре е! " Обрал някой някого – "Добре е! " Дали на някого пари – "Добре е! " Бил някой жена си – "Добре е! " За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е!
" Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви!
Това е цяла философия. Някой казва: "Какво ще излезе? " Ще намерите един килограм злато – най-малко. Който го направи хубаво – десет килограма злато.
към беседата >>
Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен.
Сега, трябва да се учите! В ежедневния живот трябва да се учите. Вие всички търсите определена работа. Някои от вас сте недоволни от живота. Казваш: "Как да бъде човек доволен?
Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен.
Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен? " Това не е философия. Ако човек можеше да стане учен като се храни със скабрици /дребна риба/, вие може да опитате. Хранете някой човек със скабрици и до известно време ще видите какво ще стане.
към беседата >>
И римляните бяха културни, сега и ние сме културни.
Че някой път имате повече прах, а някой път по-малко – то не е прогрес. Умът трябва да се освободи съвършено от каквато и да е кал. И сърцето трябва да се освободи от кал. Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти! Не си прави илюзии!
И римляните бяха културни, сега и ние сме културни.
В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни.
към беседата >>
Това е цяла философия.
" Обрал някой някого – "Добре е! " Дали на някого пари – "Добре е! " Бил някой жена си – "Добре е! " За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е! " Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви!
Това е цяла философия.
Някой казва: "Какво ще излезе? " Ще намерите един килограм злато – най-малко. Който го направи хубаво – десет килограма злато.
към беседата >>
Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен?
В ежедневния живот трябва да се учите. Вие всички търсите определена работа. Някои от вас сте недоволни от живота. Казваш: "Как да бъде човек доволен? Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен.
Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен?
" Това не е философия. Ако човек можеше да стане учен като се храни със скабрици /дребна риба/, вие може да опитате. Хранете някой човек със скабрици и до известно време ще видите какво ще стане.
към беседата >>
В какво седи културата?
Умът трябва да се освободи съвършено от каквато и да е кал. И сърцето трябва да се освободи от кал. Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти! Не си прави илюзии! И римляните бяха културни, сега и ние сме културни.
В какво седи културата?
Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят.
към беседата >>
Някой казва: "Какво ще излезе?
" Дали на някого пари – "Добре е! " Бил някой жена си – "Добре е! " За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е! " Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия.
Някой казва: "Какво ще излезе?
" Ще намерите един килограм злато – най-малко. Който го направи хубаво – десет килограма злато.
към беседата >>
" Това не е философия.
Вие всички търсите определена работа. Някои от вас сте недоволни от живота. Казваш: "Как да бъде човек доволен? Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен. Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен?
" Това не е философия.
Ако човек можеше да стане учен като се храни със скабрици /дребна риба/, вие може да опитате. Хранете някой човек със скабрици и до известно време ще видите какво ще стане.
към беседата >>
Сегашната култура започва с чистотата.
И сърцето трябва да се освободи от кал. Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти! Не си прави илюзии! И римляните бяха културни, сега и ние сме културни. В какво седи културата?
Сегашната култура започва с чистотата.
Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят.
към беседата >>
" Ще намерите един килограм злато – най-малко.
" Бил някой жена си – "Добре е! " За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е! " Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия. Някой казва: "Какво ще излезе?
" Ще намерите един килограм злато – най-малко.
Който го направи хубаво – десет килограма злато.
към беседата >>
Ако човек можеше да стане учен като се храни със скабрици /дребна риба/, вие може да опитате.
Някои от вас сте недоволни от живота. Казваш: "Как да бъде човек доволен? Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен. Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен? " Това не е философия.
Ако човек можеше да стане учен като се храни със скабрици /дребна риба/, вие може да опитате.
Хранете някой човек със скабрици и до известно време ще видите какво ще стане.
към беседата >>
Идете в света – навсякъде изискват чистота.
Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти! Не си прави илюзии! И римляните бяха културни, сега и ние сме културни. В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата.
Идете в света – навсякъде изискват чистота.
И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света.
към беседата >>
Който го направи хубаво – десет килограма злато.
" За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е! " Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия. Някой казва: "Какво ще излезе? " Ще намерите един килограм злато – най-малко.
Който го направи хубаво – десет килограма злато.
към беседата >>
Хранете някой човек със скабрици и до известно време ще видите какво ще стане.
Казваш: "Как да бъде човек доволен? Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен. Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен? " Това не е философия. Ако човек можеше да стане учен като се храни със скабрици /дребна риба/, вие може да опитате.
Хранете някой човек със скабрици и до известно време ще видите какво ще стане.
към беседата >>
И от духовните хора изискват същото.
Не си прави илюзии! И римляните бяха културни, сега и ние сме културни. В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота.
И от духовните хора изискват същото.
Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти!
към беседата >>
Човек е склонен към инертност.
Човек е склонен към инертност.
Като е дошъл на Земята, той е изгубил своето предназначение. Зимно време, като стегне студът, ти искаш най-първо да се освободиш от него, мислиш за дърва, за въглища, запалиш собата /печката/, мериш температурата. Това е временно положение, за няколко месеца; трябва да се научиш как да си палиш собата и да намериш дебели дрехи. Като дойде лятото с 35 градуса топлина, това, което знаеш от зимата, вече не струва, сега търсиш тънки дрехи. Лошите условия – това е зима на живота; подобрението на живота – това е пролет, добрите условия – това е лятно време, а най-добрите – есенно време, когато има плодове.
към беседата >>
Те са много претенциозни.
И римляните бяха културни, сега и ние сме културни. В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото.
Те са много претенциозни.
Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти.
към беседата >>
Като е дошъл на Земята, той е изгубил своето предназначение.
Човек е склонен към инертност.
Като е дошъл на Земята, той е изгубил своето предназначение.
Зимно време, като стегне студът, ти искаш най-първо да се освободиш от него, мислиш за дърва, за въглища, запалиш собата /печката/, мериш температурата. Това е временно положение, за няколко месеца; трябва да се научиш как да си палиш собата и да намериш дебели дрехи. Като дойде лятото с 35 градуса топлина, това, което знаеш от зимата, вече не струва, сега търсиш тънки дрехи. Лошите условия – това е зима на живота; подобрението на живота – това е пролет, добрите условия – това е лятно време, а най-добрите – есенно време, когато има плодове.
към беседата >>
Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят.
В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни.
Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят.
Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение.
към беседата >>
Зимно време, като стегне студът, ти искаш най-първо да се освободиш от него, мислиш за дърва, за въглища, запалиш собата /печката/, мериш температурата.
Човек е склонен към инертност. Като е дошъл на Земята, той е изгубил своето предназначение.
Зимно време, като стегне студът, ти искаш най-първо да се освободиш от него, мислиш за дърва, за въглища, запалиш собата /печката/, мериш температурата.
Това е временно положение, за няколко месеца; трябва да се научиш как да си палиш собата и да намериш дебели дрехи. Като дойде лятото с 35 градуса топлина, това, което знаеш от зимата, вече не струва, сега търсиш тънки дрехи. Лошите условия – това е зима на живота; подобрението на живота – това е пролет, добрите условия – това е лятно време, а най-добрите – есенно време, когато има плодове.
към беседата >>
Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят.
Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят.
Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят.
Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав.
към беседата >>
Това е временно положение, за няколко месеца; трябва да се научиш как да си палиш собата и да намериш дебели дрехи.
Човек е склонен към инертност. Като е дошъл на Земята, той е изгубил своето предназначение. Зимно време, като стегне студът, ти искаш най-първо да се освободиш от него, мислиш за дърва, за въглища, запалиш собата /печката/, мериш температурата.
Това е временно положение, за няколко месеца; трябва да се научиш как да си палиш собата и да намериш дебели дрехи.
Като дойде лятото с 35 градуса топлина, това, което знаеш от зимата, вече не струва, сега търсиш тънки дрехи. Лошите условия – това е зима на живота; подобрението на живота – това е пролет, добрите условия – това е лятно време, а най-добрите – есенно време, когато има плодове.
към беседата >>
Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света.
Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят.
Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света.
Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти.
към беседата >>
Като дойде лятото с 35 градуса топлина, това, което знаеш от зимата, вече не струва, сега търсиш тънки дрехи.
Човек е склонен към инертност. Като е дошъл на Земята, той е изгубил своето предназначение. Зимно време, като стегне студът, ти искаш най-първо да се освободиш от него, мислиш за дърва, за въглища, запалиш собата /печката/, мериш температурата. Това е временно положение, за няколко месеца; трябва да се научиш как да си палиш собата и да намериш дебели дрехи.
Като дойде лятото с 35 градуса топлина, това, което знаеш от зимата, вече не струва, сега търсиш тънки дрехи.
Лошите условия – това е зима на живота; подобрението на живота – това е пролет, добрите условия – това е лятно време, а най-добрите – есенно време, когато има плодове.
към беседата >>
Почнете от дрехите – да са чисти!
И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света.
Почнете от дрехите – да са чисти!
После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти. Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година.
към беседата >>
Лошите условия – това е зима на живота; подобрението на живота – това е пролет, добрите условия – това е лятно време, а най-добрите – есенно време, когато има плодове.
Човек е склонен към инертност. Като е дошъл на Земята, той е изгубил своето предназначение. Зимно време, като стегне студът, ти искаш най-първо да се освободиш от него, мислиш за дърва, за въглища, запалиш собата /печката/, мериш температурата. Това е временно положение, за няколко месеца; трябва да се научиш как да си палиш собата и да намериш дебели дрехи. Като дойде лятото с 35 градуса топлина, това, което знаеш от зимата, вече не струва, сега търсиш тънки дрехи.
Лошите условия – това е зима на живота; подобрението на живота – това е пролет, добрите условия – това е лятно време, а най-добрите – есенно време, когато има плодове.
към беседата >>
После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти.
Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти!
После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти.
Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти. Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година. Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен?
към беседата >>
Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби.
Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби.
Всички имате дарби, но не сте ги развили. Представете си, че сте домакиня, имате сто килограма вълна – хубава, бяла вълна, отлично наредена; поглеждате я, но казвате: "Да има човек пари да си купи нещо! " Ще се опретнеш да предеш. "Ама дълго време се изисква." Нищо не значи дългото време. След като изпредеш стоте килограма вълна, ще се научиш да сновеш, да тъчеш.
към беседата >>
Това има и практическо значение.
Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти.
Това има и практическо значение.
Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти. Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година. Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен? Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник?
към беседата >>
Всички имате дарби, но не сте ги развили.
Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби.
Всички имате дарби, но не сте ги развили.
Представете си, че сте домакиня, имате сто килограма вълна – хубава, бяла вълна, отлично наредена; поглеждате я, но казвате: "Да има човек пари да си купи нещо! " Ще се опретнеш да предеш. "Ама дълго време се изисква." Нищо не значи дългото време. След като изпредеш стоте килограма вълна, ще се научиш да сновеш, да тъчеш. Като извадиш платното, ще го оваляш, ще го дадеш на някой майстор шивач да го ушие.
към беседата >>
Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав.
Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение.
Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав.
Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти. Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година. Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен? Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник? Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш?
към беседата >>
Представете си, че сте домакиня, имате сто килограма вълна – хубава, бяла вълна, отлично наредена; поглеждате я, но казвате: "Да има човек пари да си купи нещо!
Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби. Всички имате дарби, но не сте ги развили.
Представете си, че сте домакиня, имате сто килограма вълна – хубава, бяла вълна, отлично наредена; поглеждате я, но казвате: "Да има човек пари да си купи нещо!
" Ще се опретнеш да предеш. "Ама дълго време се изисква." Нищо не значи дългото време. След като изпредеш стоте килограма вълна, ще се научиш да сновеш, да тъчеш. Като извадиш платното, ще го оваляш, ще го дадеш на някой майстор шивач да го ушие. Така децата ти, домът ти ще бъдат облечени.
към беседата >>
Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти.
Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав.
Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти.
Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година. Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен? Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник? Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш? "Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен?
към беседата >>
" Ще се опретнеш да предеш.
Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби. Всички имате дарби, но не сте ги развили. Представете си, че сте домакиня, имате сто килограма вълна – хубава, бяла вълна, отлично наредена; поглеждате я, но казвате: "Да има човек пари да си купи нещо!
" Ще се опретнеш да предеш.
"Ама дълго време се изисква." Нищо не значи дългото време. След като изпредеш стоте килограма вълна, ще се научиш да сновеш, да тъчеш. Като извадиш платното, ще го оваляш, ще го дадеш на някой майстор шивач да го ушие. Така децата ти, домът ти ще бъдат облечени.
към беседата >>
Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година.
Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти.
Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година.
Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен? Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник? Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш? "Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен? " Ти какво ще кажеш на Господа?
към беседата >>
"Ама дълго време се изисква." Нищо не значи дългото време.
Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби. Всички имате дарби, но не сте ги развили. Представете си, че сте домакиня, имате сто килограма вълна – хубава, бяла вълна, отлично наредена; поглеждате я, но казвате: "Да има човек пари да си купи нещо! " Ще се опретнеш да предеш.
"Ама дълго време се изисква." Нищо не значи дългото време.
След като изпредеш стоте килограма вълна, ще се научиш да сновеш, да тъчеш. Като извадиш платното, ще го оваляш, ще го дадеш на някой майстор шивач да го ушие. Така децата ти, домът ти ще бъдат облечени.
към беседата >>
Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен?
После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти. Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година.
Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен?
Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник? Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш? "Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен? " Ти какво ще кажеш на Господа? Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва.
към беседата >>
След като изпредеш стоте килограма вълна, ще се научиш да сновеш, да тъчеш.
Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби. Всички имате дарби, но не сте ги развили. Представете си, че сте домакиня, имате сто килограма вълна – хубава, бяла вълна, отлично наредена; поглеждате я, но казвате: "Да има човек пари да си купи нещо! " Ще се опретнеш да предеш. "Ама дълго време се изисква." Нищо не значи дългото време.
След като изпредеш стоте килограма вълна, ще се научиш да сновеш, да тъчеш.
Като извадиш платното, ще го оваляш, ще го дадеш на някой майстор шивач да го ушие. Така децата ти, домът ти ще бъдат облечени.
към беседата >>
Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник?
Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти. Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година. Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен?
Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник?
Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш? "Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен? " Ти какво ще кажеш на Господа? Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва. За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията?
към беседата >>
Като извадиш платното, ще го оваляш, ще го дадеш на някой майстор шивач да го ушие.
Всички имате дарби, но не сте ги развили. Представете си, че сте домакиня, имате сто килограма вълна – хубава, бяла вълна, отлично наредена; поглеждате я, но казвате: "Да има човек пари да си купи нещо! " Ще се опретнеш да предеш. "Ама дълго време се изисква." Нищо не значи дългото време. След като изпредеш стоте килограма вълна, ще се научиш да сновеш, да тъчеш.
Като извадиш платното, ще го оваляш, ще го дадеш на някой майстор шивач да го ушие.
Така децата ти, домът ти ще бъдат облечени.
към беседата >>
Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш?
Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти. Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година. Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен? Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник?
Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш?
"Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен? " Ти какво ще кажеш на Господа? Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва. За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията? Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш.
към беседата >>
Така децата ти, домът ти ще бъдат облечени.
Представете си, че сте домакиня, имате сто килограма вълна – хубава, бяла вълна, отлично наредена; поглеждате я, но казвате: "Да има човек пари да си купи нещо! " Ще се опретнеш да предеш. "Ама дълго време се изисква." Нищо не значи дългото време. След като изпредеш стоте килограма вълна, ще се научиш да сновеш, да тъчеш. Като извадиш платното, ще го оваляш, ще го дадеш на някой майстор шивач да го ушие.
Така децата ти, домът ти ще бъдат облечени.
към беседата >>
"Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен?
Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти. Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година. Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен? Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник? Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш?
"Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен?
" Ти какво ще кажеш на Господа? Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва. За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията? Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш. Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни.
към беседата >>
Казвам: В умствено отношение трябва да работите всички!
Казвам: В умствено отношение трябва да работите всички!
Ако ви попитам за предназначението на ума и сърцето, какво ще кажете? Пишете на тема: "Предназначението на ума и сърцето".
към беседата >>
" Ти какво ще кажеш на Господа?
Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година. Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен? Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник? Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш? "Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен?
" Ти какво ще кажеш на Господа?
Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва. За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията? Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш. Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни. Туй е на физическото поле.
към беседата >>
Ако ви попитам за предназначението на ума и сърцето, какво ще кажете?
Казвам: В умствено отношение трябва да работите всички!
Ако ви попитам за предназначението на ума и сърцето, какво ще кажете?
Пишете на тема: "Предназначението на ума и сърцето".
към беседата >>
Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва.
Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен? Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник? Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш? "Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен? " Ти какво ще кажеш на Господа?
Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва.
За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията? Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш. Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни. Туй е на физическото поле. В умствено отношение как ще държиш ума си чист?
към беседата >>
Пишете на тема: "Предназначението на ума и сърцето".
Казвам: В умствено отношение трябва да работите всички! Ако ви попитам за предназначението на ума и сърцето, какво ще кажете?
Пишете на тема: "Предназначението на ума и сърцето".
към беседата >>
За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията?
Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник? Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш? "Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен? " Ти какво ще кажеш на Господа? Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва.
За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията?
Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш. Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни. Туй е на физическото поле. В умствено отношение как ще държиш ума си чист? Някой път казвате: "Ние не знаем в умствено отношение как трябва да се пази чистота."
към беседата >>
Все ще намерите кое е предназначението им.
Все ще намерите кое е предназначението им.
Те имат служба. Предназначението на сърцето е да се занимава с кръвта. Умът се занимава с човешките нерви. Сърцето е място да възприемаш чувствата. Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство.
към беседата >>
Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш.
Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш? "Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен? " Ти какво ще кажеш на Господа? Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва. За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията?
Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш.
Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни. Туй е на физическото поле. В умствено отношение как ще държиш ума си чист? Някой път казвате: "Ние не знаем в умствено отношение как трябва да се пази чистота."
към беседата >>
Те имат служба.
Все ще намерите кое е предназначението им.
Те имат служба.
Предназначението на сърцето е да се занимава с кръвта. Умът се занимава с човешките нерви. Сърцето е място да възприемаш чувствата. Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство. Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш.
към беседата >>
Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни.
"Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен? " Ти какво ще кажеш на Господа? Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва. За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията? Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш.
Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни.
Туй е на физическото поле. В умствено отношение как ще държиш ума си чист? Някой път казвате: "Ние не знаем в умствено отношение как трябва да се пази чистота."
към беседата >>
Предназначението на сърцето е да се занимава с кръвта.
Все ще намерите кое е предназначението им. Те имат служба.
Предназначението на сърцето е да се занимава с кръвта.
Умът се занимава с човешките нерви. Сърцето е място да възприемаш чувствата. Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство. Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш. Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето.
към беседата >>
Туй е на физическото поле.
" Ти какво ще кажеш на Господа? Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва. За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията? Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш. Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни.
Туй е на физическото поле.
В умствено отношение как ще държиш ума си чист? Някой път казвате: "Ние не знаем в умствено отношение как трябва да се пази чистота."
към беседата >>
Умът се занимава с човешките нерви.
Все ще намерите кое е предназначението им. Те имат служба. Предназначението на сърцето е да се занимава с кръвта.
Умът се занимава с човешките нерви.
Сърцето е място да възприемаш чувствата. Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство. Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш. Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето. Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване.
към беседата >>
В умствено отношение как ще държиш ума си чист?
Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва. За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията? Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш. Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни. Туй е на физическото поле.
В умствено отношение как ще държиш ума си чист?
Някой път казвате: "Ние не знаем в умствено отношение как трябва да се пази чистота."
към беседата >>
Сърцето е място да възприемаш чувствата.
Все ще намерите кое е предназначението им. Те имат служба. Предназначението на сърцето е да се занимава с кръвта. Умът се занимава с човешките нерви.
Сърцето е място да възприемаш чувствата.
Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство. Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш. Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето. Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване. Жената всякога е по-умна.
към беседата >>
Някой път казвате: "Ние не знаем в умствено отношение как трябва да се пази чистота."
За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията? Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш. Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни. Туй е на физическото поле. В умствено отношение как ще държиш ума си чист?
Някой път казвате: "Ние не знаем в умствено отношение как трябва да се пази чистота."
към беседата >>
Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство.
Все ще намерите кое е предназначението им. Те имат служба. Предназначението на сърцето е да се занимава с кръвта. Умът се занимава с човешките нерви. Сърцето е място да възприемаш чувствата.
Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство.
Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш. Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето. Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване. Жената всякога е по-умна. Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства.
към беседата >>
Някои хора казват: "Направи добро, за да намериш зло." Де е философията тук?
Някои хора казват: "Направи добро, за да намериш зло." Де е философията тук?
Най-първо, ако си търговец, на вересия не давай! Пиши: "Днес с пари, утре без пари." После, цените да са определени, без пазарлък. Някой пита: "Няма ли по-евтино? " Тук, на изток, цените не са определени, ориенталците се отличават с това, че като купуват нещо, ще се пазарят, ще излизат, ще влизат, "Не може ли толкова? ", 4-5 пъти ще се връщат, докато го вземат по-евтино.
към беседата >>
Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш.
Те имат служба. Предназначението на сърцето е да се занимава с кръвта. Умът се занимава с човешките нерви. Сърцето е място да възприемаш чувствата. Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство.
Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш.
Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето. Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване. Жената всякога е по-умна. Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства. Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая.
към беседата >>
Най-първо, ако си търговец, на вересия не давай!
Някои хора казват: "Направи добро, за да намериш зло." Де е философията тук?
Най-първо, ако си търговец, на вересия не давай!
Пиши: "Днес с пари, утре без пари." После, цените да са определени, без пазарлък. Някой пита: "Няма ли по-евтино? " Тук, на изток, цените не са определени, ориенталците се отличават с това, че като купуват нещо, ще се пазарят, ще излизат, ще влизат, "Не може ли толкова? ", 4-5 пъти ще се връщат, докато го вземат по-евтино. При културните хора не е така: "Колко?
към беседата >>
Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето.
Предназначението на сърцето е да се занимава с кръвта. Умът се занимава с човешките нерви. Сърцето е място да възприемаш чувствата. Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство. Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш.
Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето.
Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване. Жената всякога е по-умна. Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства. Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая. Според вас кой е по-умен – жената или мъжът?
към беседата >>
Пиши: "Днес с пари, утре без пари." После, цените да са определени, без пазарлък.
Някои хора казват: "Направи добро, за да намериш зло." Де е философията тук? Най-първо, ако си търговец, на вересия не давай!
Пиши: "Днес с пари, утре без пари." После, цените да са определени, без пазарлък.
Някой пита: "Няма ли по-евтино? " Тук, на изток, цените не са определени, ориенталците се отличават с това, че като купуват нещо, ще се пазарят, ще излизат, ще влизат, "Не може ли толкова? ", 4-5 пъти ще се връщат, докато го вземат по-евтино. При културните хора не е така: "Колко? " – "Толкова." Определена е цената.
към беседата >>
Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване.
Умът се занимава с човешките нерви. Сърцето е място да възприемаш чувствата. Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство. Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш. Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето.
Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване.
Жената всякога е по-умна. Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства. Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая. Според вас кой е по-умен – жената или мъжът? Жената е по-умна в отрицателно отношение; тя намери онзи господин, който дойде в рая, и го заведе при Адама, а Адам не можа да го нагости както трябва.
към беседата >>
Някой пита: "Няма ли по-евтино?
Някои хора казват: "Направи добро, за да намериш зло." Де е философията тук? Най-първо, ако си търговец, на вересия не давай! Пиши: "Днес с пари, утре без пари." После, цените да са определени, без пазарлък.
Някой пита: "Няма ли по-евтино?
" Тук, на изток, цените не са определени, ориенталците се отличават с това, че като купуват нещо, ще се пазарят, ще излизат, ще влизат, "Не може ли толкова? ", 4-5 пъти ще се връщат, докато го вземат по-евтино. При културните хора не е така: "Колко? " – "Толкова." Определена е цената.
към беседата >>
Жената всякога е по-умна.
Сърцето е място да възприемаш чувствата. Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство. Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш. Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето. Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване.
Жената всякога е по-умна.
Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства. Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая. Според вас кой е по-умен – жената или мъжът? Жената е по-умна в отрицателно отношение; тя намери онзи господин, който дойде в рая, и го заведе при Адама, а Адам не можа да го нагости както трябва. Това са алегории.
към беседата >>
" Тук, на изток, цените не са определени, ориенталците се отличават с това, че като купуват нещо, ще се пазарят, ще излизат, ще влизат, "Не може ли толкова?
Някои хора казват: "Направи добро, за да намериш зло." Де е философията тук? Най-първо, ако си търговец, на вересия не давай! Пиши: "Днес с пари, утре без пари." После, цените да са определени, без пазарлък. Някой пита: "Няма ли по-евтино?
" Тук, на изток, цените не са определени, ориенталците се отличават с това, че като купуват нещо, ще се пазарят, ще излизат, ще влизат, "Не може ли толкова?
", 4-5 пъти ще се връщат, докато го вземат по-евтино. При културните хора не е така: "Колко? " – "Толкова." Определена е цената.
към беседата >>
Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства.
Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство. Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш. Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето. Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване. Жената всякога е по-умна.
Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства.
Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая. Според вас кой е по-умен – жената или мъжът? Жената е по-умна в отрицателно отношение; тя намери онзи господин, който дойде в рая, и го заведе при Адама, а Адам не можа да го нагости както трябва. Това са алегории.
към беседата >>
", 4-5 пъти ще се връщат, докато го вземат по-евтино.
Някои хора казват: "Направи добро, за да намериш зло." Де е философията тук? Най-първо, ако си търговец, на вересия не давай! Пиши: "Днес с пари, утре без пари." После, цените да са определени, без пазарлък. Някой пита: "Няма ли по-евтино? " Тук, на изток, цените не са определени, ориенталците се отличават с това, че като купуват нещо, ще се пазарят, ще излизат, ще влизат, "Не може ли толкова?
", 4-5 пъти ще се връщат, докато го вземат по-евтино.
При културните хора не е така: "Колко? " – "Толкова." Определена е цената.
към беседата >>
Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая.
Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш. Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето. Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване. Жената всякога е по-умна. Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства.
Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая.
Според вас кой е по-умен – жената или мъжът? Жената е по-умна в отрицателно отношение; тя намери онзи господин, който дойде в рая, и го заведе при Адама, а Адам не можа да го нагости както трябва. Това са алегории.
към беседата >>
При културните хора не е така: "Колко?
Най-първо, ако си търговец, на вересия не давай! Пиши: "Днес с пари, утре без пари." После, цените да са определени, без пазарлък. Някой пита: "Няма ли по-евтино? " Тук, на изток, цените не са определени, ориенталците се отличават с това, че като купуват нещо, ще се пазарят, ще излизат, ще влизат, "Не може ли толкова? ", 4-5 пъти ще се връщат, докато го вземат по-евтино.
При културните хора не е така: "Колко?
" – "Толкова." Определена е цената.
към беседата >>
Според вас кой е по-умен – жената или мъжът?
Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето. Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване. Жената всякога е по-умна. Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства. Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая.
Според вас кой е по-умен – жената или мъжът?
Жената е по-умна в отрицателно отношение; тя намери онзи господин, който дойде в рая, и го заведе при Адама, а Адам не можа да го нагости както трябва. Това са алегории.
към беседата >>
" – "Толкова." Определена е цената.
Пиши: "Днес с пари, утре без пари." После, цените да са определени, без пазарлък. Някой пита: "Няма ли по-евтино? " Тук, на изток, цените не са определени, ориенталците се отличават с това, че като купуват нещо, ще се пазарят, ще излизат, ще влизат, "Не може ли толкова? ", 4-5 пъти ще се връщат, докато го вземат по-евтино. При културните хора не е така: "Колко?
" – "Толкова." Определена е цената.
към беседата >>
Жената е по-умна в отрицателно отношение; тя намери онзи господин, който дойде в рая, и го заведе при Адама, а Адам не можа да го нагости както трябва.
Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване. Жената всякога е по-умна. Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства. Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая. Според вас кой е по-умен – жената или мъжът?
Жената е по-умна в отрицателно отношение; тя намери онзи господин, който дойде в рая, и го заведе при Адама, а Адам не можа да го нагости както трябва.
Това са алегории.
към беседата >>
Казвам на човека: "Трябва да бъдеш добър!
Казвам на човека: "Трябва да бъдеш добър!
" Той започва: "Условията са такива..." Така е – нищо повече! Никакъв пазарлък! Той ще разправя, че условията били лоши. Че какви са лошите условия? "Човек не може да си намери работа.
към беседата >>
Това са алегории.
Жената всякога е по-умна. Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства. Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая. Според вас кой е по-умен – жената или мъжът? Жената е по-умна в отрицателно отношение; тя намери онзи господин, който дойде в рая, и го заведе при Адама, а Адам не можа да го нагости както трябва.
Това са алегории.
към беседата >>
" Той започва: "Условията са такива..." Така е – нищо повече!
Казвам на човека: "Трябва да бъдеш добър!
" Той започва: "Условията са такива..." Така е – нищо повече!
Никакъв пазарлък! Той ще разправя, че условията били лоши. Че какви са лошите условия? "Човек не може да си намери работа. Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва.
към беседата >>
Сега вие казвате: "Голяма сиромашия!
Сега вие казвате: "Голяма сиромашия!
" У вас има едно сетиво, с което можете да помиришете къде има злато, заровено в земята. Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или лисица, така и вие може да подушите златото. Златото има ухание, както цветята. Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание? Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди!
към беседата >>
Никакъв пазарлък!
Казвам на човека: "Трябва да бъдеш добър! " Той започва: "Условията са такива..." Така е – нищо повече!
Никакъв пазарлък!
Той ще разправя, че условията били лоши. Че какви са лошите условия? "Човек не може да си намери работа. Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва. От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде.
към беседата >>
" У вас има едно сетиво, с което можете да помиришете къде има злато, заровено в земята.
Сега вие казвате: "Голяма сиромашия!
" У вас има едно сетиво, с което можете да помиришете къде има злато, заровено в земята.
Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или лисица, така и вие може да подушите златото. Златото има ухание, както цветята. Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание? Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди! Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три.
към беседата >>
Той ще разправя, че условията били лоши.
Казвам на човека: "Трябва да бъдеш добър! " Той започва: "Условията са такива..." Така е – нищо повече! Никакъв пазарлък!
Той ще разправя, че условията били лоши.
Че какви са лошите условия? "Човек не може да си намери работа. Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва. От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде. Иди при един извор, който има.
към беседата >>
Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или лисица, така и вие може да подушите златото.
Сега вие казвате: "Голяма сиромашия! " У вас има едно сетиво, с което можете да помиришете къде има злато, заровено в земята.
Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или лисица, така и вие може да подушите златото.
Златото има ухание, както цветята. Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание? Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди! Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три. Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш.
към беседата >>
Че какви са лошите условия?
Казвам на човека: "Трябва да бъдеш добър! " Той започва: "Условията са такива..." Така е – нищо повече! Никакъв пазарлък! Той ще разправя, че условията били лоши.
Че какви са лошите условия?
"Човек не може да си намери работа. Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва. От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде. Иди при един извор, който има. Вие, когато отивате при някои хора да искате, не знаете при кого да идете.
към беседата >>
Златото има ухание, както цветята.
Сега вие казвате: "Голяма сиромашия! " У вас има едно сетиво, с което можете да помиришете къде има злато, заровено в земята. Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или лисица, така и вие може да подушите златото.
Златото има ухание, както цветята.
Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание? Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди! Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три. Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш. Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш.
към беседата >>
"Човек не може да си намери работа.
Казвам на човека: "Трябва да бъдеш добър! " Той започва: "Условията са такива..." Така е – нищо повече! Никакъв пазарлък! Той ще разправя, че условията били лоши. Че какви са лошите условия?
"Човек не може да си намери работа.
Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва. От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде. Иди при един извор, който има. Вие, когато отивате при някои хора да искате, не знаете при кого да идете. Ако аз ида да прося пари, ако бих станал просяк, да ви кажа при кого бих отишъл.
към беседата >>
Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание?
Сега вие казвате: "Голяма сиромашия! " У вас има едно сетиво, с което можете да помиришете къде има злато, заровено в земята. Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или лисица, така и вие може да подушите златото. Златото има ухание, както цветята.
Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание?
Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди! Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три. Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш. Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш. Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм.
към беседата >>
Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва.
" Той започва: "Условията са такива..." Така е – нищо повече! Никакъв пазарлък! Той ще разправя, че условията били лоши. Че какви са лошите условия? "Човек не може да си намери работа.
Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва.
От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде. Иди при един извор, който има. Вие, когато отивате при някои хора да искате, не знаете при кого да идете. Ако аз ида да прося пари, ако бих станал просяк, да ви кажа при кого бих отишъл.
към беседата >>
Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди!
Сега вие казвате: "Голяма сиромашия! " У вас има едно сетиво, с което можете да помиришете къде има злато, заровено в земята. Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или лисица, така и вие може да подушите златото. Златото има ухание, както цветята. Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание?
Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди!
Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три. Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш. Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш. Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм. Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата.
към беседата >>
От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде.
Никакъв пазарлък! Той ще разправя, че условията били лоши. Че какви са лошите условия? "Човек не може да си намери работа. Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва.
От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде.
Иди при един извор, който има. Вие, когато отивате при някои хора да искате, не знаете при кого да идете. Ако аз ида да прося пари, ако бих станал просяк, да ви кажа при кого бих отишъл.
към беседата >>
Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три.
" У вас има едно сетиво, с което можете да помиришете къде има злато, заровено в земята. Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или лисица, така и вие може да подушите златото. Златото има ухание, както цветята. Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание? Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди!
Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три.
Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш. Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш. Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм. Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата. Сега вие питате: "Къде да го намерим?
към беседата >>
Иди при един извор, който има.
Той ще разправя, че условията били лоши. Че какви са лошите условия? "Човек не може да си намери работа. Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва. От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде.
Иди при един извор, който има.
Вие, когато отивате при някои хора да искате, не знаете при кого да идете. Ако аз ида да прося пари, ако бих станал просяк, да ви кажа при кого бих отишъл.
към беседата >>
Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш.
Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или лисица, така и вие може да подушите златото. Златото има ухание, както цветята. Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание? Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди! Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три.
Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш.
Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш. Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм. Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата. Сега вие питате: "Къде да го намерим? "
към беседата >>
Вие, когато отивате при някои хора да искате, не знаете при кого да идете.
Че какви са лошите условия? "Човек не може да си намери работа. Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва. От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде. Иди при един извор, който има.
Вие, когато отивате при някои хора да искате, не знаете при кого да идете.
Ако аз ида да прося пари, ако бих станал просяк, да ви кажа при кого бих отишъл.
към беседата >>
Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш.
Златото има ухание, както цветята. Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание? Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди! Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три. Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш.
Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш.
Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм. Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата. Сега вие питате: "Къде да го намерим? "
към беседата >>
Ако аз ида да прося пари, ако бих станал просяк, да ви кажа при кого бих отишъл.
"Човек не може да си намери работа. Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва. От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде. Иди при един извор, който има. Вие, когато отивате при някои хора да искате, не знаете при кого да идете.
Ако аз ида да прося пари, ако бих станал просяк, да ви кажа при кого бих отишъл.
към беседата >>
Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм.
Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание? Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди! Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три. Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш. Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш.
Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм.
Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата. Сега вие питате: "Къде да го намерим? "
към беседата >>
При човек, на когото челото отпред е като линия "а", аз никога няма да ида.
При човек, на когото челото отпред е като линия "а", аз никога няма да ида.
Ще отида при човек, на когото челото има формата на линия "в". Като идеш при такъв човек, той веднага ти дава, колкото искаш. Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек. Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите! Ако просиш, проси на свят!
към беседата >>
Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата.
Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди! Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три. Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш. Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш. Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм.
Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата.
Сега вие питате: "Къде да го намерим? "
към беседата >>
Ще отида при човек, на когото челото има формата на линия "в".
При човек, на когото челото отпред е като линия "а", аз никога няма да ида.
Ще отида при човек, на когото челото има формата на линия "в".
Като идеш при такъв човек, той веднага ти дава, колкото искаш. Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек. Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите! Ако просиш, проси на свят! После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил.
към беседата >>
Сега вие питате: "Къде да го намерим?
Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три. Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш. Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш. Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм. Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата.
Сега вие питате: "Къде да го намерим?
"
към беседата >>
Като идеш при такъв човек, той веднага ти дава, колкото искаш.
При човек, на когото челото отпред е като линия "а", аз никога няма да ида. Ще отида при човек, на когото челото има формата на линия "в".
Като идеш при такъв човек, той веднага ти дава, колкото искаш.
Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек. Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите! Ако просиш, проси на свят! После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил. Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва.
към беседата >>
"
Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш. Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш. Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм. Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата. Сега вие питате: "Къде да го намерим?
"
към беседата >>
Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек.
При човек, на когото челото отпред е като линия "а", аз никога няма да ида. Ще отида при човек, на когото челото има формата на линия "в". Като идеш при такъв човек, той веднага ти дава, колкото искаш.
Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек.
Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите! Ако просиш, проси на свят! После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил. Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва. Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат.
към беседата >>
Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на вестник, с книги се занимавал.
Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на вестник, с книги се занимавал.
Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал. Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма. Намислил той пак да издава вестник. Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него.
към беседата >>
Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите!
При човек, на когото челото отпред е като линия "а", аз никога няма да ида. Ще отида при човек, на когото челото има формата на линия "в". Като идеш при такъв човек, той веднага ти дава, колкото искаш. Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек.
Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите!
Ако просиш, проси на свят! После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил. Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва. Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат. Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам.
към беседата >>
Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал.
Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на вестник, с книги се занимавал.
Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал.
Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма. Намислил той пак да издава вестник. Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него. Работа трябва!
към беседата >>
Ако просиш, проси на свят!
При човек, на когото челото отпред е като линия "а", аз никога няма да ида. Ще отида при човек, на когото челото има формата на линия "в". Като идеш при такъв човек, той веднага ти дава, колкото искаш. Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек. Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите!
Ако просиш, проси на свят!
После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил. Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва. Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат. Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам. Той няма да ми взема по-скъпо.
към беседата >>
Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма.
Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на вестник, с книги се занимавал. Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал.
Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма.
Намислил той пак да издава вестник. Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него. Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща.
към беседата >>
После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил.
Ще отида при човек, на когото челото има формата на линия "в". Като идеш при такъв човек, той веднага ти дава, колкото искаш. Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек. Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите! Ако просиш, проси на свят!
После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил.
Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва. Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат. Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам. Той няма да ми взема по-скъпо. Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо.
към беседата >>
Намислил той пак да издава вестник.
Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на вестник, с книги се занимавал. Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал. Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма.
Намислил той пак да издава вестник.
Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него. Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща. На този човек му трябва работа, пари не му трябват.
към беседата >>
Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва.
Като идеш при такъв човек, той веднага ти дава, колкото искаш. Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек. Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите! Ако просиш, проси на свят! После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил.
Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва.
Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат. Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам. Той няма да ми взема по-скъпо. Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо. Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита.
към беседата >>
Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш!
Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на вестник, с книги се занимавал. Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал. Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма. Намислил той пак да издава вестник.
Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш!
Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него. Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща. На този човек му трябва работа, пари не му трябват. Пита ме някой как да намери въздуха.
към беседата >>
Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат.
Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек. Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите! Ако просиш, проси на свят! После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил. Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва.
Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат.
Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам. Той няма да ми взема по-скъпо. Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо. Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита. Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок.
към беседата >>
Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него.
Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на вестник, с книги се занимавал. Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал. Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма. Намислил той пак да издава вестник. Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш!
Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него.
Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща. На този човек му трябва работа, пари не му трябват. Пита ме някой как да намери въздуха. Казвам: Отвори си устата!
към беседата >>
Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам.
Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите! Ако просиш, проси на свят! После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил. Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва. Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат.
Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам.
Той няма да ми взема по-скъпо. Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо. Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита. Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок. Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари.
към беседата >>
Работа трябва!
Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал. Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма. Намислил той пак да издава вестник. Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него.
Работа трябва!
Мъчнотиите – те са второстепенни неща. На този човек му трябва работа, пари не му трябват. Пита ме някой как да намери въздуха. Казвам: Отвори си устата! И парите са тъй – като отвориш устата, те ще дойдат.
към беседата >>
Той няма да ми взема по-скъпо.
Ако просиш, проси на свят! После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил. Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва. Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат. Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам.
Той няма да ми взема по-скъпо.
Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо. Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита. Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок. Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари. Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден.
към беседата >>
Мъчнотиите – те са второстепенни неща.
Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма. Намислил той пак да издава вестник. Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него. Работа трябва!
Мъчнотиите – те са второстепенни неща.
На този човек му трябва работа, пари не му трябват. Пита ме някой как да намери въздуха. Казвам: Отвори си устата! И парите са тъй – като отвориш устата, те ще дойдат.
към беседата >>
Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо.
После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил. Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва. Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат. Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам. Той няма да ми взема по-скъпо.
Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо.
Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита. Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок. Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари. Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден. Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива.
към беседата >>
На този човек му трябва работа, пари не му трябват.
Намислил той пак да издава вестник. Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него. Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща.
На този човек му трябва работа, пари не му трябват.
Пита ме някой как да намери въздуха. Казвам: Отвори си устата! И парите са тъй – като отвориш устата, те ще дойдат.
към беседата >>
Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита.
Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва. Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат. Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам. Той няма да ми взема по-скъпо. Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо.
Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита.
Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок. Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари. Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден. Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива. Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път.
към беседата >>
Пита ме някой как да намери въздуха.
Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него. Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща. На този човек му трябва работа, пари не му трябват.
Пита ме някой как да намери въздуха.
Казвам: Отвори си устата! И парите са тъй – като отвориш устата, те ще дойдат.
към беседата >>
Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок.
Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат. Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам. Той няма да ми взема по-скъпо. Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо. Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита.
Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок.
Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари. Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден. Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива. Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път. И природата не дава без пари.
към беседата >>
Казвам: Отвори си устата!
Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него. Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща. На този човек му трябва работа, пари не му трябват. Пита ме някой как да намери въздуха.
Казвам: Отвори си устата!
И парите са тъй – като отвориш устата, те ще дойдат.
към беседата >>
Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари.
Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам. Той няма да ми взема по-скъпо. Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо. Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита. Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок.
Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари.
Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден. Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива. Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път. И природата не дава без пари. Някои мислят, че Духът като дойде, ще даде всичко.
към беседата >>
И парите са тъй – като отвориш устата, те ще дойдат.
Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща. На този човек му трябва работа, пари не му трябват. Пита ме някой как да намери въздуха. Казвам: Отвори си устата!
И парите са тъй – като отвориш устата, те ще дойдат.
към беседата >>
Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден.
Той няма да ми взема по-скъпо. Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо. Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита. Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок. Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари.
Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден.
Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива. Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път. И природата не дава без пари. Някои мислят, че Духът като дойде, ще даде всичко. Но докато дойде Духът да те вдъхнови, той ще те прекара през известен изпит; и като види, че си способен, тогава ще ти даде онова голямо богатство, тогава ще стане вътрешно просветление на ума ти.
към беседата >>
Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си.
Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си.
Има ред нужди, които заставят човека да работи. Както и да ги обяснявам, съществуват. На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин. Ако можеш да го направиш, ти си станал учен. Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди.
към беседата >>
Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива.
Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо. Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита. Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок. Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари. Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден.
Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива.
Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път. И природата не дава без пари. Някои мислят, че Духът като дойде, ще даде всичко. Но докато дойде Духът да те вдъхнови, той ще те прекара през известен изпит; и като види, че си способен, тогава ще ти даде онова голямо богатство, тогава ще стане вътрешно просветление на ума ти. Тия положения трябва да ги знаете.
към беседата >>
Има ред нужди, които заставят човека да работи.
Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си.
Има ред нужди, които заставят човека да работи.
Както и да ги обяснявам, съществуват. На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин. Ако можеш да го направиш, ти си станал учен. Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди. Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога.
към беседата >>
Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път.
Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита. Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок. Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари. Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден. Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива.
Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път.
И природата не дава без пари. Някои мислят, че Духът като дойде, ще даде всичко. Но докато дойде Духът да те вдъхнови, той ще те прекара през известен изпит; и като види, че си способен, тогава ще ти даде онова голямо богатство, тогава ще стане вътрешно просветление на ума ти. Тия положения трябва да ги знаете.
към беседата >>
Както и да ги обяснявам, съществуват.
Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си. Има ред нужди, които заставят човека да работи.
Както и да ги обяснявам, съществуват.
На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин. Ако можеш да го направиш, ти си станал учен. Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди. Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога. Кой от вас не вярва в баща си?
към беседата >>
И природата не дава без пари.
Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок. Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари. Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден. Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива. Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път.
И природата не дава без пари.
Някои мислят, че Духът като дойде, ще даде всичко. Но докато дойде Духът да те вдъхнови, той ще те прекара през известен изпит; и като види, че си способен, тогава ще ти даде онова голямо богатство, тогава ще стане вътрешно просветление на ума ти. Тия положения трябва да ги знаете.
към беседата >>
На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин.
Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си. Има ред нужди, които заставят човека да работи. Както и да ги обяснявам, съществуват.
На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин.
Ако можеш да го направиш, ти си станал учен. Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди. Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога. Кой от вас не вярва в баща си? Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва.
към беседата >>
Някои мислят, че Духът като дойде, ще даде всичко.
Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари. Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден. Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива. Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път. И природата не дава без пари.
Някои мислят, че Духът като дойде, ще даде всичко.
Но докато дойде Духът да те вдъхнови, той ще те прекара през известен изпит; и като види, че си способен, тогава ще ти даде онова голямо богатство, тогава ще стане вътрешно просветление на ума ти. Тия положения трябва да ги знаете.
към беседата >>
Ако можеш да го направиш, ти си станал учен.
Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си. Има ред нужди, които заставят човека да работи. Както и да ги обяснявам, съществуват. На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин.
Ако можеш да го направиш, ти си станал учен.
Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди. Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога. Кой от вас не вярва в баща си? Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва. В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече.
към беседата >>
Но докато дойде Духът да те вдъхнови, той ще те прекара през известен изпит; и като види, че си способен, тогава ще ти даде онова голямо богатство, тогава ще стане вътрешно просветление на ума ти.
Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден. Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива. Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път. И природата не дава без пари. Някои мислят, че Духът като дойде, ще даде всичко.
Но докато дойде Духът да те вдъхнови, той ще те прекара през известен изпит; и като види, че си способен, тогава ще ти даде онова голямо богатство, тогава ще стане вътрешно просветление на ума ти.
Тия положения трябва да ги знаете.
към беседата >>
Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди.
Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си. Има ред нужди, които заставят човека да работи. Както и да ги обяснявам, съществуват. На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин. Ако можеш да го направиш, ти си станал учен.
Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди.
Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога. Кой от вас не вярва в баща си? Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва. В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече. Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш.
към беседата >>
Тия положения трябва да ги знаете.
Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива. Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път. И природата не дава без пари. Някои мислят, че Духът като дойде, ще даде всичко. Но докато дойде Духът да те вдъхнови, той ще те прекара през известен изпит; и като види, че си способен, тогава ще ти даде онова голямо богатство, тогава ще стане вътрешно просветление на ума ти.
Тия положения трябва да ги знаете.
към беседата >>
Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога.
Има ред нужди, които заставят човека да работи. Както и да ги обяснявам, съществуват. На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин. Ако можеш да го направиш, ти си станал учен. Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди.
Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога.
Кой от вас не вярва в баща си? Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва. В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече. Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш. Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му.
към беседата >>
Сега, вие се залъгвате някой път, като си мислите: "Като се преродим..." Това е една възможност.
Сега, вие се залъгвате някой път, като си мислите: "Като се преродим..." Това е една възможност.
Ти не знаеш какви ще бъдат условията следващия път като се преродиш, то не зависи от тебе, а от тия, които ще те пратят на Земята. Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил. Ти мислиш, че си господар. Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма. Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш?
към беседата >>
Кой от вас не вярва в баща си?
Както и да ги обяснявам, съществуват. На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин. Ако можеш да го направиш, ти си станал учен. Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди. Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога.
Кой от вас не вярва в баща си?
Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва. В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече. Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш. Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му. Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди.
към беседата >>
Ти не знаеш какви ще бъдат условията следващия път като се преродиш, то не зависи от тебе, а от тия, които ще те пратят на Земята.
Сега, вие се залъгвате някой път, като си мислите: "Като се преродим..." Това е една възможност.
Ти не знаеш какви ще бъдат условията следващия път като се преродиш, то не зависи от тебе, а от тия, които ще те пратят на Земята.
Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил. Ти мислиш, че си господар. Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма. Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш? " Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата.
към беседата >>
Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва.
На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин. Ако можеш да го направиш, ти си станал учен. Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди. Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога. Кой от вас не вярва в баща си?
Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва.
В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече. Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш. Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му. Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди. Но Павел друго разбира под думата вяра.
към беседата >>
Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил.
Сега, вие се залъгвате някой път, като си мислите: "Като се преродим..." Това е една възможност. Ти не знаеш какви ще бъдат условията следващия път като се преродиш, то не зависи от тебе, а от тия, които ще те пратят на Земята.
Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил.
Ти мислиш, че си господар. Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма. Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш? " Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата. Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята.
към беседата >>
В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече.
Ако можеш да го направиш, ти си станал учен. Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди. Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога. Кой от вас не вярва в баща си? Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва.
В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече.
Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш. Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му. Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди. Но Павел друго разбира под думата вяра. Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата.
към беседата >>
Ти мислиш, че си господар.
Сега, вие се залъгвате някой път, като си мислите: "Като се преродим..." Това е една възможност. Ти не знаеш какви ще бъдат условията следващия път като се преродиш, то не зависи от тебе, а от тия, които ще те пратят на Земята. Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил.
Ти мислиш, че си господар.
Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма. Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш? " Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата. Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята. Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте.
към беседата >>
Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш.
Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди. Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога. Кой от вас не вярва в баща си? Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва. В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече.
Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш.
Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му. Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди. Но Павел друго разбира под думата вяра. Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата. Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра.
към беседата >>
Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма.
Сега, вие се залъгвате някой път, като си мислите: "Като се преродим..." Това е една възможност. Ти не знаеш какви ще бъдат условията следващия път като се преродиш, то не зависи от тебе, а от тия, които ще те пратят на Земята. Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил. Ти мислиш, че си господар.
Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма.
Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш? " Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата. Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята. Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте. Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри.
към беседата >>
Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му.
Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога. Кой от вас не вярва в баща си? Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва. В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече. Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш.
Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му.
Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди. Но Павел друго разбира под думата вяра. Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата. Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра. Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра.
към беседата >>
Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш?
Сега, вие се залъгвате някой път, като си мислите: "Като се преродим..." Това е една възможност. Ти не знаеш какви ще бъдат условията следващия път като се преродиш, то не зависи от тебе, а от тия, които ще те пратят на Земята. Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил. Ти мислиш, че си господар. Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма.
Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш?
" Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата. Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята. Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте. Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри. Виждам – какви ли не обещания сте дали.
към беседата >>
Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди.
Кой от вас не вярва в баща си? Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва. В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече. Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш. Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му.
Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди.
Но Павел друго разбира под думата вяра. Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата. Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра. Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра. А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето.
към беседата >>
" Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата.
Ти не знаеш какви ще бъдат условията следващия път като се преродиш, то не зависи от тебе, а от тия, които ще те пратят на Земята. Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил. Ти мислиш, че си господар. Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма. Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш?
" Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата.
Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята. Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте. Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри. Виждам – какви ли не обещания сте дали. Казвате: "Изпитът може да се отложи.
към беседата >>
Но Павел друго разбира под думата вяра.
Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва. В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече. Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш. Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му. Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди.
Но Павел друго разбира под думата вяра.
Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата. Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра. Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра. А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето. Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос.
към беседата >>
Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята.
Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил. Ти мислиш, че си господар. Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма. Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш? " Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата.
Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята.
Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте. Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри. Виждам – какви ли не обещания сте дали. Казвате: "Изпитът може да се отложи. Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит.
към беседата >>
Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата.
В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече. Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш. Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му. Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди. Но Павел друго разбира под думата вяра.
Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата.
Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра. Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра. А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето. Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос. Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил.
към беседата >>
Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте.
Ти мислиш, че си господар. Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма. Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш? " Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата. Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята.
Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте.
Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри. Виждам – какви ли не обещания сте дали. Казвате: "Изпитът може да се отложи. Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит. Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме.
към беседата >>
Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра.
Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш. Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му. Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди. Но Павел друго разбира под думата вяра. Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата.
Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра.
Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра. А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето. Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос. Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил. Пита: "Защо стоите тук?
към беседата >>
Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри.
Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма. Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш? " Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата. Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята. Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте.
Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри.
Виждам – какви ли не обещания сте дали. Казвате: "Изпитът може да се отложи. Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит. Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме. В краен случай човек може да отложи, но трябва да се опитате в този живот, каквото можете, да направите.
към беседата >>
Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра.
Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му. Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди. Но Павел друго разбира под думата вяра. Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата. Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра.
Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра.
А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето. Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос. Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил. Пита: "Защо стоите тук? " "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят.
към беседата >>
Виждам – какви ли не обещания сте дали.
Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш? " Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата. Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята. Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте. Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри.
Виждам – какви ли не обещания сте дали.
Казвате: "Изпитът може да се отложи. Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит. Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме. В краен случай човек може да отложи, но трябва да се опитате в този живот, каквото можете, да направите. Не отлагайте за следния живот, ще се влоши положението ви.
към беседата >>
А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето.
Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди. Но Павел друго разбира под думата вяра. Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата. Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра. Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра.
А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето.
Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос. Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил. Пита: "Защо стоите тук? " "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят. Отива към обед, пак вижда други да чакат.
към беседата >>
Казвате: "Изпитът може да се отложи.
" Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата. Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята. Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте. Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри. Виждам – какви ли не обещания сте дали.
Казвате: "Изпитът може да се отложи.
Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит. Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме. В краен случай човек може да отложи, но трябва да се опитате в този живот, каквото можете, да направите. Не отлагайте за следния живот, ще се влоши положението ви.
към беседата >>
Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос.
Но Павел друго разбира под думата вяра. Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата. Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра. Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра. А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето.
Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос.
Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил. Пита: "Защо стоите тук? " "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят. Отива към обед, пак вижда други да чакат. "Вие защо стоите?
към беседата >>
Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит.
Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята. Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте. Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри. Виждам – какви ли не обещания сте дали. Казвате: "Изпитът може да се отложи.
Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит.
Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме. В краен случай човек може да отложи, но трябва да се опитате в този живот, каквото можете, да направите. Не отлагайте за следния живот, ще се влоши положението ви.
към беседата >>
Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил.
Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата. Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра. Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра. А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето. Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос.
Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил.
Пита: "Защо стоите тук? " "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят. Отива към обед, пак вижда други да чакат. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други.
към беседата >>
Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме.
Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте. Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри. Виждам – какви ли не обещания сте дали. Казвате: "Изпитът може да се отложи. Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит.
Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме.
В краен случай човек може да отложи, но трябва да се опитате в този живот, каквото можете, да направите. Не отлагайте за следния живот, ще се влоши положението ви.
към беседата >>
Пита: "Защо стоите тук?
Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра. Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра. А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето. Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос. Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил.
Пита: "Защо стоите тук?
" "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят. Отива към обед, пак вижда други да чакат. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други. "Вие защо стоите?
към беседата >>
В краен случай човек може да отложи, но трябва да се опитате в този живот, каквото можете, да направите.
Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри. Виждам – какви ли не обещания сте дали. Казвате: "Изпитът може да се отложи. Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит. Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме.
В краен случай човек може да отложи, но трябва да се опитате в този живот, каквото можете, да направите.
Не отлагайте за следния живот, ще се влоши положението ви.
към беседата >>
" "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят.
Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра. А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето. Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос. Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил. Пита: "Защо стоите тук?
" "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят.
Отива към обед, пак вижда други да чакат. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят.
към беседата >>
Не отлагайте за следния живот, ще се влоши положението ви.
Виждам – какви ли не обещания сте дали. Казвате: "Изпитът може да се отложи. Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит. Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме. В краен случай човек може да отложи, но трябва да се опитате в този живот, каквото можете, да направите.
Не отлагайте за следния живот, ще се влоши положението ви.
към беседата >>
Отива към обед, пак вижда други да чакат.
А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето. Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос. Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил. Пита: "Защо стоите тук? " "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят.
Отива към обед, пак вижда други да чакат.
"Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят. Вечерта плаща на всички онези, с които се е пазарил, плаща им по един пеняз.
към беседата >>
Сега, разбира се, аз говоря на онези, които искат да знаят как се добива златото, кой е най-лесният начин да го помиришеш.
Сега, разбира се, аз говоря на онези, които искат да знаят как се добива златото, кой е най-лесният начин да го помиришеш.
Малко хора съм срещал да помирисват златото. Сега го търсят с магическата пръчица. То е доста добър начин. Вземаш пръчката, вървиш и където има вода, пръчката се навежда по един начин, където има злато – по друг начин. По тази разлика в движението й познават къде какво има.
към беседата >>
"Вие защо стоите?
Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос. Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил. Пита: "Защо стоите тук? " "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят. Отива към обед, пак вижда други да чакат.
"Вие защо стоите?
" "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят. Вечерта плаща на всички онези, с които се е пазарил, плаща им по един пеняз. Как е там, в Евангелието, по колко пеняза плаща?
към беседата >>
Малко хора съм срещал да помирисват златото.
Сега, разбира се, аз говоря на онези, които искат да знаят как се добива златото, кой е най-лесният начин да го помиришеш.
Малко хора съм срещал да помирисват златото.
Сега го търсят с магическата пръчица. То е доста добър начин. Вземаш пръчката, вървиш и където има вода, пръчката се навежда по един начин, където има злато – по друг начин. По тази разлика в движението й познават къде какво има. Германците имат един друг метод; един инструмент са изнамерили, една верижка, която се люлее; където има злато, тя започва да се върти.
към беседата >>
" "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други.
Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил. Пита: "Защо стоите тук? " "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят. Отива към обед, пак вижда други да чакат. "Вие защо стоите?
" "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други.
"Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят. Вечерта плаща на всички онези, с които се е пазарил, плаща им по един пеняз. Как е там, в Евангелието, по колко пеняза плаща? Един пеняз струва три гроша и шест пари.
към беседата >>
Сега го търсят с магическата пръчица.
Сега, разбира се, аз говоря на онези, които искат да знаят как се добива златото, кой е най-лесният начин да го помиришеш. Малко хора съм срещал да помирисват златото.
Сега го търсят с магическата пръчица.
То е доста добър начин. Вземаш пръчката, вървиш и където има вода, пръчката се навежда по един начин, където има злато – по друг начин. По тази разлика в движението й познават къде какво има. Германците имат един друг метод; един инструмент са изнамерили, една верижка, която се люлее; където има злато, тя започва да се върти. Светските хора са достигнали с други средства да намират златото, опити са правили.
към беседата >>
"Вие защо стоите?
Пита: "Защо стоите тук? " "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят. Отива към обед, пак вижда други да чакат. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други.
"Вие защо стоите?
" "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят. Вечерта плаща на всички онези, с които се е пазарил, плаща им по един пеняз. Как е там, в Евангелието, по колко пеняза плаща? Един пеняз струва три гроша и шест пари.
към беседата >>
То е доста добър начин.
Сега, разбира се, аз говоря на онези, които искат да знаят как се добива златото, кой е най-лесният начин да го помиришеш. Малко хора съм срещал да помирисват златото. Сега го търсят с магическата пръчица.
То е доста добър начин.
Вземаш пръчката, вървиш и където има вода, пръчката се навежда по един начин, където има злато – по друг начин. По тази разлика в движението й познават къде какво има. Германците имат един друг метод; един инструмент са изнамерили, една верижка, която се люлее; където има злато, тя започва да се върти. Светските хора са достигнали с други средства да намират златото, опити са правили.
към беседата >>
" "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят.
" "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят. Отива към обед, пак вижда други да чакат. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други. "Вие защо стоите?
" "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят.
Вечерта плаща на всички онези, с които се е пазарил, плаща им по един пеняз. Как е там, в Евангелието, по колко пеняза плаща? Един пеняз струва три гроша и шест пари.
към беседата >>
Вземаш пръчката, вървиш и където има вода, пръчката се навежда по един начин, където има злато – по друг начин.
Сега, разбира се, аз говоря на онези, които искат да знаят как се добива златото, кой е най-лесният начин да го помиришеш. Малко хора съм срещал да помирисват златото. Сега го търсят с магическата пръчица. То е доста добър начин.
Вземаш пръчката, вървиш и където има вода, пръчката се навежда по един начин, където има злато – по друг начин.
По тази разлика в движението й познават къде какво има. Германците имат един друг метод; един инструмент са изнамерили, една верижка, която се люлее; където има злато, тя започва да се върти. Светските хора са достигнали с други средства да намират златото, опити са правили.
към беседата >>
Вечерта плаща на всички онези, с които се е пазарил, плаща им по един пеняз.
Отива към обед, пак вижда други да чакат. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят.
Вечерта плаща на всички онези, с които се е пазарил, плаща им по един пеняз.
Как е там, в Евангелието, по колко пеняза плаща? Един пеняз струва три гроша и шест пари.
към беседата >>
По тази разлика в движението й познават къде какво има.
Сега, разбира се, аз говоря на онези, които искат да знаят как се добива златото, кой е най-лесният начин да го помиришеш. Малко хора съм срещал да помирисват златото. Сега го търсят с магическата пръчица. То е доста добър начин. Вземаш пръчката, вървиш и където има вода, пръчката се навежда по един начин, където има злато – по друг начин.
По тази разлика в движението й познават къде какво има.
Германците имат един друг метод; един инструмент са изнамерили, една верижка, която се люлее; където има злато, тя започва да се върти. Светските хора са достигнали с други средства да намират златото, опити са правили.
към беседата >>
Как е там, в Евангелието, по колко пеняза плаща?
"Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят. Вечерта плаща на всички онези, с които се е пазарил, плаща им по един пеняз.
Как е там, в Евангелието, по колко пеняза плаща?
Един пеняз струва три гроша и шест пари.
към беседата >>
Германците имат един друг метод; един инструмент са изнамерили, една верижка, която се люлее; където има злато, тя започва да се върти.
Малко хора съм срещал да помирисват златото. Сега го търсят с магическата пръчица. То е доста добър начин. Вземаш пръчката, вървиш и където има вода, пръчката се навежда по един начин, където има злато – по друг начин. По тази разлика в движението й познават къде какво има.
Германците имат един друг метод; един инструмент са изнамерили, една верижка, която се люлее; където има злато, тя започва да се върти.
Светските хора са достигнали с други средства да намират златото, опити са правили.
към беседата >>
Един пеняз струва три гроша и шест пари.
" "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други. "Вие защо стоите? " "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят. Вечерта плаща на всички онези, с които се е пазарил, плаща им по един пеняз. Как е там, в Евангелието, по колко пеняза плаща?
Един пеняз струва три гроша и шест пари.
към беседата >>
Светските хора са достигнали с други средства да намират златото, опити са правили.
Сега го търсят с магическата пръчица. То е доста добър начин. Вземаш пръчката, вървиш и където има вода, пръчката се навежда по един начин, където има злато – по друг начин. По тази разлика в движението й познават къде какво има. Германците имат един друг метод; един инструмент са изнамерили, една верижка, която се люлее; където има злато, тя започва да се върти.
Светските хора са достигнали с други средства да намират златото, опити са правили.
към беседата >>
Сега, като минавате през дупката на един светия, трудно ви е; тия дупки не са големи, много мъчно ще влезете.
Сега, като минавате през дупката на един светия, трудно ви е; тия дупки не са големи, много мъчно ще влезете.
Учението не е царски път.
към беседата >>
Сега ви представям една възможност, която съществува в света, ако искате икономически да подобрите вашето положение.
Сега ви представям една възможност, която съществува в света, ако искате икономически да подобрите вашето положение.
Вашето икономическо положение може да се подобри само по един начин. Ти, като музикант, можеш да подобриш своето положение. Има свирене, с което можеш да внесеш магнетизъм. Има такива течения, които можеш да уловиш като засвириш. Ако намериш тона, звученето, хората ще те слушат.
към беседата >>
Учението не е царски път.
Сега, като минавате през дупката на един светия, трудно ви е; тия дупки не са големи, много мъчно ще влезете.
Учението не е царски път.
към беседата >>
Вашето икономическо положение може да се подобри само по един начин.
Сега ви представям една възможност, която съществува в света, ако искате икономически да подобрите вашето положение.
Вашето икономическо положение може да се подобри само по един начин.
Ти, като музикант, можеш да подобриш своето положение. Има свирене, с което можеш да внесеш магнетизъм. Има такива течения, които можеш да уловиш като засвириш. Ако намериш тона, звученето, хората ще те слушат. Взимаш цигулката, свириш на един банкер едно парче – той извади сто долара и казва: "Елате утре пак да ми свирите." Щедър става човекът, но свири му!
към беседата >>
Съвременните хора се заблуждават понякога от своите минали опитности.
Съвременните хора се заблуждават понякога от своите минали опитности.
Но опитностите от миналото може да ви бъдат само в една малка услуга, те не могат да ви служат за настоящето. Вземете например човек, който се е учил в миналото като животно – сега това не може да му помогне. Едно време е бил щастлив, понеже е работел в своето съзнание. Животните работят в своето съзнание. Но в съзнанието – там е друга култура, човекът е минал в културата на самосъзнанието.
към беседата >>
Ти, като музикант, можеш да подобриш своето положение.
Сега ви представям една възможност, която съществува в света, ако искате икономически да подобрите вашето положение. Вашето икономическо положение може да се подобри само по един начин.
Ти, като музикант, можеш да подобриш своето положение.
Има свирене, с което можеш да внесеш магнетизъм. Има такива течения, които можеш да уловиш като засвириш. Ако намериш тона, звученето, хората ще те слушат. Взимаш цигулката, свириш на един банкер едно парче – той извади сто долара и казва: "Елате утре пак да ми свирите." Щедър става човекът, но свири му! Има певци, които пеят магнетично.
към беседата >>
Но опитностите от миналото може да ви бъдат само в една малка услуга, те не могат да ви служат за настоящето.
Съвременните хора се заблуждават понякога от своите минали опитности.
Но опитностите от миналото може да ви бъдат само в една малка услуга, те не могат да ви служат за настоящето.
Вземете например човек, който се е учил в миналото като животно – сега това не може да му помогне. Едно време е бил щастлив, понеже е работел в своето съзнание. Животните работят в своето съзнание. Но в съзнанието – там е друга култура, човекът е минал в културата на самосъзнанието. Сегашната култура е съградена върху самосъзнанието.
към беседата >>
Има свирене, с което можеш да внесеш магнетизъм.
Сега ви представям една възможност, която съществува в света, ако искате икономически да подобрите вашето положение. Вашето икономическо положение може да се подобри само по един начин. Ти, като музикант, можеш да подобриш своето положение.
Има свирене, с което можеш да внесеш магнетизъм.
Има такива течения, които можеш да уловиш като засвириш. Ако намериш тона, звученето, хората ще те слушат. Взимаш цигулката, свириш на един банкер едно парче – той извади сто долара и казва: "Елате утре пак да ми свирите." Щедър става човекът, но свири му! Има певци, които пеят магнетично. Един от признаците на доброто пеене е, че отваря кесиите на хората.
към беседата >>
Вземете например човек, който се е учил в миналото като животно – сега това не може да му помогне.
Съвременните хора се заблуждават понякога от своите минали опитности. Но опитностите от миналото може да ви бъдат само в една малка услуга, те не могат да ви служат за настоящето.
Вземете например човек, който се е учил в миналото като животно – сега това не може да му помогне.
Едно време е бил щастлив, понеже е работел в своето съзнание. Животните работят в своето съзнание. Но в съзнанието – там е друга култура, човекът е минал в културата на самосъзнанието. Сегашната култура е съградена върху самосъзнанието. Щом дойде то, веднага идва поляризацията.
към беседата >>
НАГОРЕ